Мичев, Н. Речник на имената и статута на населените места в България (1878–2004). С.: Издателска къща «Петър Берон», Издателство «Изток-Запад». 2005. 408 с.

Речник на имената и статута на населените места в България (1878–2004)

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Книги»

Научен ръководител на Eлектронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Николай Мичев

Дизайн: Давид Нинов

София, 2021

Предлаганото издание включва всички имена на населените места в нашата страна — както съвременни, така и предишни. Посочени са официалните документи, с които те променят своето име и статут, административната си принадлежност и броя на жителите си според последното преброяване.

Материалът е подреден по общ азбучен ред, което го прави лесен за справки и удобен за ползване.

Речникът е предназначен за широк кръг специалисти: географи, историци, икономисти, административни и стопански дейци, научни работници, бизнесмени, както и за читатели, интересуващи се от топонимията, историята и географията на населените места.

Предговор

Селищата и селищната мрежа са исторически категории. Те непрекъснато са подложени на изменения. Особено бързи промени настъпват по време на преходни политически и социално-икономически периоди. Развитието и усъвършенстването на производителните сили и смяната на обществените отношения предизвикват съществени изменения в териториалната организация на производството, а в резултат на това — и в преразпределението на населението и във формите на неговото заселване. Този процес неотклонно върви напред въпреки подчертаната устойчивост на материалните елементи на селищата (жилищен и обществен сграден фонд, комунално-битови съоръжения, комуникации и др.), унаследените традиции, привързаността на местното население към родното място, неговата приспособимост към обкръжаващата го среда и необходимостта от значителни средства за усъвършенстването на селищната система.

Възникнали през различни епохи, селищата непрекъснато се пригаждат към новите условия: променят функционалната си структура, големината и външния си облик. Една част от тях израстват в по-висши селищни категории, а други, на базата на териториално разрастване и функционално сближаване — се сливат. Неотговарящите на новата обществена и териториална организация на производството и изискванията на живота категории и отделни селища постепенно западат и голям брой от тях, включително и такива с многовековна история, отмират.

Върху развитието на селищната мрежа оказват влияние и историко-политическите събития (чуждестранни нашествия, войни, вътрешни размирици, въстания и др.), както и социалните бедствия (масови епидемии, глад и др.). Те обаче имат повече локален характер. В зависимост от промените в обществения и политическия живот, политическото положение и развитието на езиковата култура се изменят и селищните имена. При масови заселвания и успешни националноосвободителни борби тези процеси придобиват спонтанен характер. Най-често промените са продиктувани от системно провеждана политика на новите господстващи етноси и класи и управляващи партии. Те се свеждат до пълно заменяне, превеждане, осмисляне и актуализиране на старите имена.

С особена сила казаното важи за българските земи. Със своето кръстопътно географско положение от най-ранни исторически времена те са сцена на ожесточени борби за притежаване и коренни етнополитически промени. Много от селищата възникват още от дълбока древност. През по-късните епохи едни от тях преуспяват, други западат, трети се изместват на нови места или изобщо изчезват. По време на стопански възход се появяват нови селища и се укрепват съществуващите. При опустошителни набези и войни, кървави въстания, вътрешни размирици, масови епидемии, глад, смяна на политическата власт, промени на държавните граници и икономически кризи много от селищата отпадат от географската карта на нашите земи. Всичко това е причина за относителната нестабилност на селищната мрежа и за неравномерното развитие на отделните селища.

Промени настъпват и в селищните имена въпреки съществуващата приемственост от най-дълбока древност. Тези промени са свързани с развитието на материалната и духовната култура и с етнополитическите изменения. През античната епоха колонизаторите елини и завоевателите от древна Македония и Рим правят само частични промени в тракийската топонимия. За разлика от тях славяните, заселени през 6. и 7. век, извършват коренни и повсеместни изменения — пълна замяна, превод на славянски език, звуково и морфологично видоизменяне, приспособяване и преосмисляне на селищните имена. По време на Първата българска държава славянобългарската топонимия се утвърждава в цялата страна.

След падането на България под византийско иго (1018) имперската власт започва да възстановява античните или да заменя българските селищни имена с гръцки. Това са част от предприетите мерки за асимилиране на покореното население. Това обаче не става, тъй като още през 1186 г. българската държава е възстановена.

Със същата цел, но много по-масово от Византия и с по-силно подчертан принудителен характер е въвеждана османотурската топонимия по време на петвековното османско иго. Наистина в някои планински райони с чисто българско християнско население, а дори и при отделни селища с насилствено ислямизирани българи се запазват изконните селищни имена. Техният брой обаче е много по-малък от този на наложените от поробителя нови имена. Сред османотурските селищни имена преобладават преводните. Наред с тях често се срещат и деформираните изцяло или само в окончанията си от османотурския език български средновековни селищни имена (например Селча вместо Селце, Кортен вместо Коритен, Стрелча вместо Стрелец, Марковча вместо Марково и др.), а дори и някои антични имена (например Никюп вместо Никополис, Филибе вместо Филипополис и др.). Преобладаващата част от наложените у нас чуждоезикови топоними вече са отстранени. Необходимо е да се вземе отношение и към останалите единични случаи.

Във формирането на българската народност освен траки и славяни участват прабългари и някои родствени на тях етнически групи — кумани, печенези, узи и др. До вливането им в българския етнос те оставят множество селищни имена. Тези имена възникват самостоятелно или са преводи (калки) на заварени топоними. Поради значителната фонетична и морфологична близост на алтайските езици (в това число и тяхната тюркска група) много от унаследените прабългарски, кумански и други имена са определяни неправилно като османотурски. Такива са географските имена Беренде, Камчия, Делиорман (трансформирано на османотурски от куманското Телеорман) и др. Този въпрос, колкото и важен да е, все още е недостатъчно разработен и остава на вниманието на специалистите.

* * *

Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. и създаването на свободна българска държава изиграват ролята на буржоазнодемократична революция. Настъпилите социално-икономически промени и изграждането на новата държава довеждат до съществени преобразувания и в селищната мрежа.

Администрацията на Княжество България пристъпва към уточняване на Списъка на селищата и техните имена. Това е необходимо, тъй като през османското владичество селищната мрежа е претърпяла съществени изменения по политически, демографски и други причини и не отговаря на новите условия — на много от селищата са наложени чужди имена. Редица селища са обезлюдени поради изселване на мохамеданите, участвали в терора над християнското население по време на националноосвободителното движение и Руско-турската освободителна война. Техните места се заемат от българи християни от близки села, планински колиби и махали, както и от имигранти от останалите извън пределите на Княжеството земи.

Съединението на Източна Румелия с Княжество България (6. IX. 1885) и отстъпването на Кърджалийско и т. нар. Вакъфски или Тъмръшки села (днес част от Девинско) на Турция по българо-турската спогодба от 20. I. 1886 г., потвърдена от Цариградската посланическа конференция в Топхане (Цариград) от 24. III. 1886 г. с т. нар. Акт за спогодба относно делата на Източна Румелия, внасят допълнителни промени в Списъка на населените места. Преустройствата в административното деление на страната, построяването на нови железопътни линии, шосета, промишлени предприятия и редица други фактори от обществено-икономически характер също дават отражение върху селищната мрежа.

През Руско-турската освободителна война и периода до 1885 г. се изселват жителите на 118 села, от 1886 до 1900 г. — на 57, и през първото десетилетие на 20. век — на 11, или общо на 186 села. Възникват 32 нови населени места. От Освобождението до Балканската война от 1912 г. за населени места са признати 693 населени местности от сборни села, махали и колиби, а са слети 54 от съществуващи, от които до 1900 г. — съответно 691 и 47.

Към 1912 г. България има 80 града (от тях 10 новообразувани след Освобождението), 3840 села и 1098 махали и колиби, или всичко 5018 населени местa.

През периода 1878–1912 г. отпадат 65 турски селищни имена, които съжителстват по време на робството с изконни български имена. Чрез местните органи на управление населението преименува и видоизменя без административно разпореждане на централната власт 49 селищни имена. Те се назовават предимно на прославени руски военачалници, на Царя Освободител и на членове на неговото семейство. В някои случаи селищните имена от чужд произход се превеждат на български език. С правителствени доклади и заповеди се променят имената на 423 селища (10,5%). Три четвърти от тези промени стават през 1906 г.

Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война донасят съществени промени в границите на българската държава. По силата на Букурещкия договор (10. VIII. 1913) и на Цариградския договор (25. VIII. 1913) са освободени Малкотърновският край, средните и южните дялове на Родопите, Беломорската низина между реките Марица и Места (без Димотишко) и Пиринският край със Струмишко. България е принудена да отстъпи на Румъния град Силистра по Петербургската конвенция (9. V. 1913) и Южна Добруджа (с 4 града, 388 села и 1 махала) съгласно Букурещкия договор. С подписаната в Цариград конвенция (13. IX. 1915) Турция отстъпва на България Димотишко и част от Одринско. От тези територии в днешните предели на България остават само 17 села от Одринско, разположени на север от река Марица. По силата на Ньойския договор (27. XI. 1919) от България са отнети и са присъединени към Сръбско-Хърватско-Словенското кралство (дн. Македония и Сърбия) Струмишко и Западните покрайнини (град Цариброд с околията си, Босилеградско и отделни села от бившите Трънска, Кулска и Видинска околия) — или всичко 1 град и 101 села. Югозападна Тракия (Ксантийско, Гюмюрджинско, Дедеагачко и Димотишко) е поставена под международно управление, а съгласно решението на Международната конвенция в Сан Ремо (април 1920) — придадена към Кралство Гърция. В резултат на тези териториални промени по отношение на предшестващия Балканската война период, извън границите на България остават 6 града, 489 села и 1 махала, а са включени с новоосвободените земи 17 града, 86 села и 236 махали. Общо към 1920 г. на територията на Царство България има 92 града, 4214 села, 1353 махали и колиби, или всичко 5659 населени места.

Между 1911 и 1920 г. не са извършвани съществени вътрешни изменения в селищната мрежа. Признато е за град само едно село — Бяла Слатина; обявени са 3 нови села; разпадат се на махали 2 села; слети — 2 махали; отделени като самостоятелни населени места — 2 села; отделени като населени места — 2 села, 18 махали и 2 колиби; изселени — 1 село и 1 махала, и новозаселени — 5 села и 1 махала. През същия период са преименувани само 4 населени места със и няколко без административен акт.

По време и непосредствено след войните част от населението на Македония, Южна Тракия, Западните покрайнини, Добруджа и др. се преселва в днешните предели на България. Значителни преселвания от Македония и Тракия се извършват и по силата на сключените по-късно според разпоредбите на Ньойския договор конвенции с Кралство Гърция за размяна на население. Всичко това дава отражение върху селищната мрежа в България: създават се бежански квартали край редица градове и села, възникват нови населени местности. Между 1920 и 1934 г. 45 от новозаселените местности са признати за села и махали. През същия период в резултат на административно-стопанското си развитие 5 села са признати за градове.

При административните преустройства, особено с въвеждането на областните единици през 1934 г., 13 махали и 27 населени местности са признати за села, 17 населени местности — за махали и колиби, 3 населени места се сливат и 13 се изселват.

От 1920 до края на 1934 г. се извършват масови промени в селищните имена. Те засягат близо 1/3 от всички селищни имена в България. От променените 2091 селищни имена 1971 се извършват с министерски заповеди, издадени само през 1934 г. С тях се отстраняват наложени през петвековното османско владичество чужди на българския народ имена (между които и преведени на турски език), поправят се погрешно записани диалектни форми и се отстраняват несъответствията със съвременния книжовен език.

От 1935 до 9 септември 1944 г. се сменят още 432 селищни имена. От тях 357 се дават на населените места от възвърнатата след Крайовската спогодба (7. IX. 1940) Южна Добруджа. През същия период са признати за градове 2 села (Кнежа и Павликени), за села — 18 колиби и населени местности, за махали и колиби — 14 населени местности, а 138 населени места са заличени (от тях 42 — слети, 2 — разделени, и 94 — изселени).

* * *

Извършените след 9 септември 1944 г. дълбоки преобразувания в икономиката, културата и бита на населението дават дълбоко отражение върху броя, големината, функционалната структура и топонимията на всички видове населени места. Развитието на производителните сили и индустриализацията на страната допринасят за нарастване на градските селища. До края на 1989 г. са обявени 134 нови града (без Устово, който е обединен със Смолян, и Средногорие, който е образуван от Пирдоп и Златица) и 41 селища от градски тип — категория, въведена у нас за пръв път през 1964 г. и просъществувала 10 години (до 17. IX. 1974 г. всички селища от градски тип получават статут на градове). Много градове и селища от градски тип са обявени за такива по случай навършването на кръгли годишнини от установяването на социалистическата власт: през 1964 г. са обявени 15 града и 40 селища от градски тип; през 1969 г. — 33 града, от които 20 на базата на съществуващите селища от градски тип; през 1974 г — 39 града, от които 15 на основата на съществуващи селища от градски тип; през 1984 г. — 9 града. Групово обявяване на градове се извършва и по случай честването на 1300–годишнината от основаването на българската държава и 100–годишнината от Освобождението на България (1878–1978).

Механизацията на селското стопанство освобождава голям брой работна сила от селата и предизвиква масови преселвания в градовете. Във връзка с това в преобладаващата част от селата, махалите и колибите силно намалява населението, а някои от тях напълно се обезлюдяват и са заличени. По тези причини от Списъка на населените места отпадат 101 села, 141 махали и 28 колиби, или всичко 270 населени места. Други 39 населени места (19 села, 18 махали и 2 колиби) попадат в обхвата на новоизграждащите се язовири и също са изселени.

Масовизирането на селското стопанство, по-късно и обединяването на ТКЗС, непрекъснато засилващата се специализация и концентрация на селскостопанското производство и нарастването на културно-битовите изисквания на населението поставят пред редица близко разположени населени места общи задачи за решаване. Това става причина много от тях да се слеят административно в едно населено място. Броят на заличените поради сливане населени места (1 слято село е възстановено) възлиза на 393 (3 града, 198 села, 114 махали, 67 колиби, 3 промишлени, 7 гарови и 1 манастирско населено място). С териториалното разрастване на градовете и разширяването на функциите им, в чертите на градовете попадат 244 населени места — 132 села, 45 махали, 65 колиби, 1 промишлено и 1 гарово населено място.

Социално-икономическото и демографското развитие на редица населени места създават благоприятни условия за признаването им в по-високи селищни категории (села и гарови населени места — за градове и селища от градски тип, махали и колиби — за села, селища от градски тип — в градове). По тези причини се променя статутът на 131 села, 2 курортни населени местности, 130 махали, 42 колиби, 8 гарови населени места и 41 селища от градски тип. Заличени са и 5 сборни села поради разпадането им на съответни села. В крайна сметка от Списъка на населените места отпадат 899 населени места и се извършват 286 промени в статута на други населени места.

По същото време са обявени 165 нови населени места — 135 села, 19 махали, 3 гарови, 6 промишлени и минни селища. Това са признати населени местности на сборни села и махали, промишлени квартали край заводи и минни обекти, гарови селища, заселища край държавни земеделски стопанства и край курортни обекти в населени места. Други 18 села са обявени при разпадането или отделянето на сборни села и градове. Нов статут получават 349 населени места (заедно с тези, които са признати за по-висока селищна категория повече от един път). От тях 150 села и 1 промишлено селище са признати от махали и колиби; 4 града и 2 селища от градски тип — от гарови населени места; 81 града, 39 селища от градски тип и 1 промишлено селище — от села; 41 града — от селища от градски тип.

През годините на социалистическата власт 772 населени места променят имената си. При някои от тях това става повече от един път. Такива са населените места, които след извършени промени възстановяват старите си имена или получават нови при сливане. По тези причини са приети и обнародвани административни актове за смяна на над 800 селищни имена. Освен това без административен акт са видоизменени имената на около 150 населени места. Тези промени се отнасят предимно до привеждане на имената към изискванията на съвременния литературен език, отстраняване на допуснати грешки (несъобразяване с местния изговор) при уточняването им след правописната реформа от 1945 г., съкращаване на титли, воински звания, санове на лица и др. Заедно с имената на заличените населени места и признатите от тях за населени местности промените в селищните имена обхващат около 1/4 от общия им брой по Списъка на населените места в България.

Мотивите за преименуването на населените места са от различно естество. Най-голям дял се пада на антропонимите, свързани с монархическата институция, религиозния култ и буржоазните режими. Управляващите до 9 септември 1944 г. поставят имената на всеки член на царската династия на по няколко различни населени места. Отделни села са били преименувани на генерали, офицери, министри и други политически лица без особени заслуги към народа и държавата, а някои от тях дори са виновници за националните катастрофи на страната. Срещат се имена и на чужденци, които не са имали нищо общо с нашата страна и с общочовешкия прогрес и култура. Под влиянието на църквата отделни населени места носят имена на библейски личности, митрополити или на понятия, имащи отношение към религията. Всички тези имена са наложени от висшестоящите административни органи, без да се вземе съгласието на местното население. Поради това по негова инициатива по-късно те са сменени. Променени са и имената на редица населени места с неприлично, осмиващо и пренебрежително значение. Съответните населени места са наименувани така още от османското иго. Получени заради недостатъците или действията на първите си заселници, те поддържат неприятни чувства у жителите си, но въпреки това до 1944 г. не са променяни. Заменени са и повечето имена, свързани с неприятни спомени за тегоби (например с еничарския данък), със султанската власт, спахийската форма на земевладение, монархическата власт, полицейския апарат и др.

Премахнати са със или без административен акт (в отделни случаи съвсем неоправдано) титлите, воинските звания и духовните санове на заслужили пред българския народ дейци. Успоредно с това продължава превеждането на български език на имената от чужд произход, а също и осмислянето, осъвременяването и уточняването на наследените и побългарените по-рано селищни имена.

През периода 1944–1989 г. над една трета (35,9%) от новите селищни имена са свързани с уточняване и осъвременяване. Заедно с наложилите се без административен акт промени техният относителен дял достига около половината от всички нови имена.

Второ място по значение заемат антропонимите — 24,9% от всички нови имена, дадени по административен път. Сред тях се срещат имена на видни държавници, книжовници и борци за национална и социална свобода от средновековната българска държава до най-ново време. Най-голям брой антропоними са свързани с лица, загинали или активно участвали в борбата срещу фашизма. Известен брой населени места получават имена на чужденци, заслужили пред българския народ или непосредствено участвали в неговото национално и политическо освобождение. През последните години на социалистическото управление в Комисията за наименуване и преименуване на обекти от национално значение се възприема и последователно се прокарва гледището за ограничаване на антропонимите в новите селищни имена.

От всички нови имена 16,3% са свързани със земеповърхни форми, природни забележителности и дадености, планини и реки, типични особености на местоположението на населените места, местни проявления на атмосферни процеси, естествено растящи и култивирани растения, селскостопански и диви животни и други подобни. Някои от тези имена са преводни, а други са свързани с конкретни обекти и явления.

Около 4,5% от променените селищни имена символизират прогреса, новите отношения между хората и към труда; 2,3% са свързани с типично за съответните населени места производство. Близо 1,2% от новите имена са посветени на исторически събития, места и дати или на всенародни празници. Имена на географски обекти и народности носят 1,4% от преименуваните населени места. Други 3,6% са възстановени стари имена, свързани с важни исторически и политически събития или широка известност зад пределите на страната.

Останалите нови селищни имена, които са около 10%, са получени по разнообразни причини: превеждане от чужд език, съкращаване на титли, воински звания и санове на признати от църквата светски лица за светци, отразяване на новия социалистически облик на населените места, увековечаване на изчезнали градове в миналото и др.

В края на социалистическия период промените в имената и статута на населените места силно се ограничават. Доколкото се извършват, те се отнасят главно до възстановяване на стари селищни имена, заличаване на населени места и присъединяване на землищата им към близки градове и села и признаване на населени местности за села.

* * *

През и след 90–те години на 20. век (1990–2003) отново настъпват значителни промени в имената и статута на населените места. Общо 65 населени места (11 града, 53 села и 1 колиба) получават нови имена. В преобладаващата част от случаите те се отнасят до възстановяване на старите им имена. Само 1 град (Искър) и 6 села получават нови имена и 1 град (град Велики Преслав) видоизменя името си. Положително явление в преименуването е, че при даването на новите имена към антропонимите е подходено внимателно.

Статут на села получават 35 квартала на градове и села (бивши присъединени села), 6 села са признати за градове, 1 заличено село е възстановено, 6 села са признати от населени местности. Поради разпадане на 1 град (Средногорие) и на 3 села и присъединяване към тях на населени места, 8 села са заличени от Списъка на населените места.

В последно време промените в имената на населените места силно се ограничават. Повсеместният процес на обезлюдяване на селищата, предизвикан от икономическата и демографската криза в страната, в близко бъдеще ще се отрази отрицателно на оцеляването на много от тях. Освен това много от обявените след 50–те години на 20. век градове рязко ще ограничат демографския си потенциал и градските си функции и въпреки че законът за признаването на градове у нас няма обратна сила, вероятно ще се наложи някои от тях по статут да се приведат в по-ниски селищни категории, още повече че според последния вариант на Закона за административно-териториалното устройство (ЗАТУ), при признаването на новите градове се поставя изискването те да имат не по-малко от 3500 жители.

Данните от последното преброяване (1. III. 2001) показват, че 136 села нямат постоянно население, 32 села имат население по 1 жител, 113 — от 1 до 5 жители, 167 — от 5 до 10 жители, 200 — от 10 до 20 жители, 410 — от 20 до 50 жители, 472 — от 50 до 100 жители. Като се има предвид, че населението на малките села е почти изключително от хора в напреднала и старческа възраст и е най-силно засегнато от икономическата и демографската криза, трябва да се очаква пълно обезлюдяване на много от тях. Административното запазване на «мъртвите» села (села без постоянно население) в обхвата на селищната мрежа няма никакво оправдание и те следва своевременно да бъдат заличавани.

Съгласно приетия през 1995 г. Закон за административно-териториалното устройство (ЗАТУ) населените места в България се делят на градове и села. Това автоматично премахва статута на махалите, колибите, гарите, мините и промишлените селища (в нарушение на закона сега е запазен само статутът на манастирите). Според нас в закона е допуснато недоглеждане или неразбиране. Статутът на споменатите населени места има многовековна история, отразява специфични особености в тяхното възникване и развитие и е заемал определено място в йерархичния порядък на селищата. Признаването им за села и градове е ставало по постигнати, макар и не строго регламентирани количествени и качествени критерии, закони и традиции. Нещо повече, допуснати са и сериозни нарушения в прилагането на новоприетия закон. Например голяма част от признатите за села махали и колиби още от предходните едно-две преброявания са «мъртви» (без постоянно население), а съществуващите гари, минни и промишлени селища и манастири имат малко допирни точки със селата, интерпретирани като селскостопански селищни съсредоточия. Следователно за реда и признаването им за по-висши селищни категории и дума не може да става. Освен това въздигането им в села с нищо не подпомага (стимулира) тяхното по-нататъшно развитие, а уеднаквяването им по статут е в противоречие с постиженията на научно-техническия и социалния прогрес, изискващ по-разнообразни форми на разселение. В отделни случаи се създават и трудности в разграничаването на съществуващите села с едноименните гари и махали. По тези причини, наред с новия статут на махалите, колибите, гарите, минните и промишлените селища в речника в скоби се посочва и старият им статут. Убедени сме, че извършените нецелесъобразни изменения по този закон след време ще бъдат осмислени и отстранени.

* * *

От направения преглед се вижда, че от Освобождението насам в имената и статута на населените места в България са извършени много промени. Някои населени места сменят два, три и повече пъти имената си, други са заличени поради изселване, сливане и присъединяване към градове и по-големи села. През различно време се признават и нови населени места на основата на населени местности. Много от населените места преминават от по-ниска в по-висока селищна категория. Тези промени силно затрудняват административните и научните работници и често стават причина за неясноти и допускане на грешки в тяхната дейност.

С отпечатването на настоящия речник, който е плод на дългогодишни издирвания, съпоставки и научна интерпретация на станалите промени в имената и статута на населените места, ще се улесни по-нататъшното изясняване на редица въпроси от топонимията, историческата география и правното положение на населените места. Освен това ще се запълни една голяма празнина в нашата книжнина, като се посрещне неотложната нужда на практиката от обобщено и систематизирано изложение на извършените поселищни промени в България от Освобождението до наши дни.

* * *

В речника са разгледани промените в имената, статута и съществуването на населените места, влизащи само в сегашните граници на страната. По азбучен ред са включени всичките им имена, срещани в официалните издания от Освобождението на България (1878) до 2004 г., а също и по-стари имена, които са били известни по време на първите преброявания на населението. Не са обект на разглеждане имената и статутът на населените места, разположени на територии, администрирани от България през военно време или отнети по силата на Ньойския договор.

Всички станали промени са посочени към сегашното, а при заличените населени места — към последното им име. За по-лесно ползване, имената на съществуващите населени места са дадени в получер шрифт и с главни букви. Към тях в скоби са посочени всички стари имена през разглеждания период, подредени от най-старото към най-новото. Изключение правят само старите имена, които се явяват и малки вариации и се подреждат азбучно едно до друго или са дадени с грешки в списъците на първите преброявания на населението. Те се дават обикновено в скоби към съответните препращащи към сегашното им стари имена.

За съществуващите и заличените населени места веднага след имената се посочва сегашният или по време на заличаването статут — град, селище от градски тип, село, махала, колиби, промишлено селище, минно селище, гара (гарово селище) и манастир (манастирско населено място). След това се дават годината, от която населеното място е в сегашните предели на страната, а за Добруджа, Кърджалийско на север oт река Арда и Тъмръшките населени места — и периодът, през който по-рано са били в България. Непосредствено следват данни за станалите промени в селищните имена (замени, уточнявания, осъвременявания и отстранени грешки). При всички случаи се започва от най-старото име и последователно се стига до съвременното, а при заличаванията — до последното.

Административните промени се документират със съответния акт — указ на Народното събрание (Държавния съвет, Президентството), постановление на Министерския съвет, министерска заповед, височайши доклад и пр.

Всеки административен акт е посочен със своя номер и дата на обнародване в Държавен вестник (Известия на Президиума на Народното събрание). В случаите, когато актовете не са обнародвани скоро след преименуването (това се отнася докъм 1902 г.) или промените са извършени с неотпечатани заповеди или с обяснителни писма на Министерството на вътрешните работи по повод на запитвания от бившата Главна дирекция на статистиката или от други служби, вместо датата на обнародването е посочена тази на издаването на заповедта или на извеждането на съответното обяснително писмо.

Датата на обнародването на административния акт се посочва с цел, от една страна, да се избегне претрупаността в текста, а от друга — да може да се направи по-лесно справката, тъй като между датата на приемането, обнародването и влизането в сила на извършените с актове промени не са спазвани определени срокове.

При извършените от населението промени (с решение на местните органи на управление) се посочва само годината, през която са станали. Останалите промени в имената, извършени от висшестоящи органи без административен акт, в повечето случаи не е възможно да се уточнят дори по години. Те се установяват по списъците на Националния статистически институт, респективно Централното статистическо управление (Главна дирекция на статистиката), използвани при преброяванията на населението и при публикуване на резултатите. Поради това всички промени, станали без административен акт, за които е установено, че са утвърдени чрез официалните статистически издания, са отнесени към годината на преброяването, когато за пръв път се срещат с променено или осъвременено име, с допусната или отстранена грешка в него. Въпреки че тези промени не са действителни от правна гледна точка (не са извършени по установения ред), те са се наложили в практиката, поради което по необходимост ги отбелязваме. Към тях би следвало да вземат отношение съответните органи по наименуване и преименуване на обекти от национално значение.

По време на първите преброявания на населението много от населените места фигурират с различни варианти на наименованието им или са записани погрешно в официалните статистически издания. Посочването на тези различия в имената по години би усложнило много текста, а и малко би помогнало в изясняването на селищната топонимия, тъй като в много от случаите генезисът и правилният изговор на старите имена от чужд произход не са изяснени или за официална е приетa погрешна форма. Освен това настоящият речник не си постави за цел да решава проблеми из областта на езикознанието.

Административните промени в статуса на населените места — преминаване от една селищна категория в друга, заличаване поради изселване на жителите, сливане или присъединяване към друго населено място и признаване на населени местности за отделни населени места, се проследяват в хронологичен ред. Подобно на измененията в селищните имена, и тук се посочват номерът и датата на обнародването на съответния административен акт.

Извършените без административен акт промени се отнасят почти изключително до признаването на населени местности за отделни населени места и до заличаването на населени места (срещат се най-вече до 1900 г.) След 1934 г. те са ограничени по брой и се отнасят главно до самостоятелно броене на населени местности от сборни села, махали и колиби за отделни населени места и до заличаване на изселени населени места. (Годината, от която отделните населени местности започват да се броят самостоятелно, де факто е година на признаването им за населено място.)

До 1934 г., а в редица случаи и след това, изселването на жителите на населените места обикновено не е регламентирано с административен акт. Поради това за отпадналите от Списъка на населените места, за които липсва административна разпоредба за заличаване, се посочва годината, а когато и тя не е уточнена — периодът на изселването.

В обнародваните списъци за първите преброявания на населението някои населени места са посочени ту като махала, ту като колиби. Очевидно при изготвянето и отпечатването им е допусната грешка или не е правена разлика между махали и колиби, каквато и според нас не съществува. Тези несъответствия не са отразени в текста — възприет е утвърденият последен статут на населеното място.

Административните промени в имената и статута на образуваните нови населени места — от сливане на съществуващи и признаване от населени местности, се проследяват от датата на административния акт, с който са обявени; посочва се от кои селища са образувани чрез отделяне или сливане; към кои са отнасяни преди това, ако са признати без административен акт, или към кое населено място (или община) са спадали, ако са признати по утвърдения ред.

Текстът на заличените поради сливане и присъединяване населени места завършва с препратка към новообразуваното населено място или към населеното място, към което са присъединени. В случаите, когато има присъединени населени места, те се изброяват по азбучен ред.

Старите имена, посочени в скоби към имената на сегашните или заличените населени места, ако не ги предхождат или следват непосредствено по азбучното подреждане, се дават отделно. Изключение правят само посочените в скоби имена на населените местности, дори и в случаите, когато са променени с административен акт преди признаването им за населени места. Тези имена не са свързани с никакви нормативни актове и по тях не е извършвано самостоятелно преброяване. Освен това, ако се дадат отделно, би следвало да включат и имената на всички останали населени местности, броят на които е твърде голям, а най-важното — неуточнен.

Повечето от старите имена се дават само с препратка към имената на сегашните или заличените населени места. Останалите, които се срещат в различни, но близки до буквореда си варианти или с допуснати малки грешки в обнародваните статистически издания, обикновено са посочени в скоби към официално възприетото или най-често срещаното име през съответния период. Същото се отнася и за двойните или съкратените от населението сложни имена отпреди Освобождението или включването на съответните населени места в сегашните предели на страната. По този начин текстът значително се облекчава и почти не се създават трудности при справка. Във всички случаи, когато старите имена се насочват към съществуващи или заличени населени места, се означава и областта, към която принадлежат същите. Така се улеснява извършването на справките и се предотвратяват евентуални грешки.

За съществуващите населени места (2004 г. — 247 града, 5093 села) се дават допълнителни данни за правилното изговаряне на наименованията им (чрез поставени ударения на съответната буква(1)) и за броя на населението към 1. III. 2001 г. (по окончателни резултати от преброяването на Националния статистически институт).

Местоположението на всички съществуващи и заличени поради изселване на жителите населени места се определя чрез посочване на инициалите на областта и на поредния номер на общината, в която попадат. За улесняване е приложен списък на областите и съставящите ги общини по азбучен ред. Изключение правят само незначителен брой заличени по време или непосредствено след Освободителната война населени места. При тях вместо области и общини се посочва бившата околия, към която са спадали по време на изселването. От административната принадлежност на бившия околийски център може лесно да се определи областта, а в повечето случаи — и общината, в която е попадало изселеното селище.

За правилното изговаряне на имената на селищата са поставени ударения(2).

проф. Николай Мичев Николаев, доктор на географските науки

Съкращения

ж. — жители

МВР — Министерство на вътрешните работи

МЗ — министерска заповед

обн. — обнародван/а

ПМС — Постановление на Министерския съвет

РМС — Решение на Министерския съвет

погр. — погрешно

Области

Бл — Благоевградска

Бс — Бургаска

Вд — Видинска

Вн — Варненска

Вр — Врачанска

Вт — Великотърновска

Гб — Габровска

Дб — Добричка

Кж — Кърджалийска

Кн — Кюстендилска

Лч — Ловешка

Мн — Монтанска

Пд — Пловдивска

Пз — Пазарджишка

Пк — Пернишка

Пл — Плевенска

Рз — Разградска

Pc — Русенска

Сз — Старозагорска

Сл — Сливенска

См — Смолянска

Cс — Силистренска

Сф — Софийска

Тщ — Търговищка

Хс — Хасковска

Шн — Шуменска

Яб — Ямболска

Пояснения

гарово селище — гара

минно селище — мина

населена местност — заселище без статут на населено място

статут на село (махала), статут на село (колиби) и пр.— въз основа на ЗАТУ (ДВ, бр. 64/1995)

Освобождението — Освобождението от османско робство

Абазско село — село, изселено през 1877 г., Вт, 4.

Абдал кьой — вж. Чубра, Бс.

Абди кьой — вж. Самотино, Вн.

Абди оглу кьой — вж. Чубра, Бс.

Абдул — вж. Богданци, Рз.

Абдул Ехат — вж. Абрит, Дб.

Абдул Кадир — вж. Рабово, Хс.

Абдуларе — вж. Априлци, Пз.

Абдулрахманлар (Абдурахманлар) — вж. Крайгорци, Шн.

АБЛАНИЦА — село, признато от населена местност (от село Цветано) за село с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975); присъединено Магерови; 307 ж., Пз, 4.

АБЛАНИЦА (Абланица, Славци) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Славци с Указ 875 (обн. 20. III. 1987); възстановено старо име с Указ 230 (обн. 2. III. 1990); 2615 ж., Бл, 13.

АБЛАНИЦА (Араплии) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 275 ж., Лч, 3.

Абланица — вж. Ябланица, Лч.

Абоба — вж. Плиска, Шн.

Абрашларе — вж. Брезово, Пд.

АБРИТ (Абдул Ехат, Аптаат) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Абрит с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 290 ж., Дб, 5.

Авдалар — вж. Ловец, Тщ.

Авдалари (Авдалар) — вж. Зайчари, Сл.

Авджи Дуванджии — вж. Ловец, Сз.

Авдулла (погр. Авдала) — вж. Безмер, Дб.

Авдуллар — вж. Звенимир, Сс.

Авлалии — вж. Палаузово, Яб.

Авлан кьой — вж. Стара речка, Тщ.

Авли кьой — вж. Живково, Сф.

Авлиене — вж. Асеновец, Сл.

Аврамов — вж. Мокрен, Сл.

ABPАMOBO — село, образувано от населена местност Аврамови колиби и махалите Планкова, Теберова и Хърльова (от село Бабяк) с Указ 317 (обн. 13. ХII. 1955); 698 ж., Бл, 14.

ABPАMOBO (Ибрахимлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 6 ж., Кж, 1.

Аврамовска (Аврамовци) — махала, в България от 1912 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); слята с Указ 196 (обн. 30. I. 1970) — вж. Мадан, См.

АВРЕН — село, в България от 1912 г.; 494 ж., Кж, 4.

АВРЕН (Аврен, Момино) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Момино с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); възстановено старо име с Указ 554 (обн. 22. IX. 1964); 787 ж., Вн, 1.

Автоево — вж. Шишмановци, Пд.

АГАTOBO — село, в България от 1878 г.; 565 ж., Гб, 3.

Аглен — вж. Ъглен, Лч.

Ада Ибаилъ — вж. Поточарка, Кж.

Ада кьой — вж. Островец, Кж; Поточница, Кж.

Ада тепе — вж. Остра могила, Сз.

Ада чалъ — вж. Бориславци, Хс.

Аджар — вж. Свежен, Пд.

Аджемлер — вж. Аксаково, Вн.

Аджиево — вж. Хаджиево, Пз.

Аджиздар — вж. Припек, Вн.

Аджиларе — вж. Алеко Константиново, Пз.

Аджилии (Аджелии) — вж. Юнаците, Пз.

Аджиолук — вж. Татул, Кж.

Адъмово — вж. Янтра, Гб.

Азап кьой — вж. Веселиново, Яб.

Азаплар — вж. Полковник Дяково, Дб; Скърбино, Кж.

Азаплии — вж. Караново, Бс; Свободен, Сз.

Азизие — вж. Телиш, Пл.

АЗМАНИТЕ (Хазмани) — статут на село (колиби); в България от 1878 г.; 6 ж., Гб, 4.

Аиево — вж. Анево, Пд.

Ай догду — вж. Изгрев, Шн.

Ай догду (погр. Айдоглу) — вж. Звездел, Сс.

Ай кулак — вж. Мече ухо, Кж.

Айваджик — вж. Дюлево, Бс; Дюлево, Пз; Дюлино, Вн; Дюлица, Кж; Звезда, Бс; Панчево, Кж.

Айваджик дере — вж. Дюля, Бс.

Айваз — вж. Върбен, Кж.

Айвалъ — вж. Благун, Кж.

Айват кьой (погр. Айвант кьой) — вж. Малък Звенимир, Сс.

Айгър дере — вж. Жребево, См.

Айгьр кьой — вж. Пищигово, Пз.

Айданлии (Айдънлии) — вж. Зора, Сз.

Айдарово — вж. Изгрев, Бл.

АЙДЕМИР (Айдемир, Княз Хесенски) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Княз Хесенски с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); възстановено старо име с МЗ (обн. 28. XII. 1943); слято с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) (вж. Силистра); отделено с Указ 203 (обн. 2. III. 1976); присъединена Татарица; 7683 ж., Сс, 5.

Айджи дере — Сладка вода, Вн.

Айдиново — вж. Исперихово, Пз.

Айдормуш — вж. Зорница, Хс.

Айдън бей — Светлик, Дб.

Айдън кьой — вж. Мечово, Тщ.

Айдън махле — село, до 1892 г. броено към Вельово; слято след 1892 г. — вж. Вельово, Тщ.

Айдън чофа — село, в България от 1878–1913 г.; изселено под румънска власт, Дб, 3.

Айдънлар — вж. Светлина, Хс.

Айдънлии — вж. Зора, Сз.

Айдъново — вж. Исперихово, Пз.

Айладън (Айлъдън) — вж. Бистра, Тщ.

Айледин (погр. Алледин) — вж. Светослав, Хс.

Айляз Кърълар — вж. Панайот Хитово, Тщ.

Айорман — вж. Стефаново, Дб.

Айорман (погр. Ахорман) — вж. Поляна, Дб.

Айран (Айран кьой) — вж. Млечен, Вн.

Айрене — вж. Мътеница, Пд; Оризари, Пд.

АЙРОВО (Рамиш, Рам кьой) — село, в България от 1912 г.; двойно име; преименувано на Айрово с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 627 ж., Кж, 5.

АЙТОС — град, в България от 1885 г.; 21 339 ж., Бс, 1.

Ак алан — вж. Белополяне, Хс.

Ак баш баля — вж. Горни Главанак, Хс.

Ак баш зир — вж. Долни Главанак, Хс.

Ак бунар — вж. Бистра, Сс; Бял извор, Кж; Бял извор, Сз; Бял кладенец, Сл; Бял кладенец, Хс; Генерал Инзово, Яб.

Ак дере — вж. Бяла, Вн; Бяла река, См; Бяла река, Шн.

Ак дере ени махле — вж. Нова Бяла река, Шн.

Ак коюн — вж. Искър, Вн.

Ак Мехмеди (Ак Мехмед) — вж. Подгорица, Тщ.

Ак пунар — вж. Бистра, Сс.

Ак яр — вж. Бял бряг, Шн.

АКАНДЖИЕВО (Акънджиево) — село, в България от 1885 г.; 565 ж., Пз, 2.

Аканджии — вж. Здравец, Вн.

Аканджилари (Аканджилар) — вж. Петко Славейков, Гб.

АКАЦИЕВО (Раяновци) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 381 (обн. 25. Х. 1960); 135 ж., Вд., 4.

Акезлии — вж. Дебелт, Бс.

Акер — вж. Бели бряг, Сз.

Аккаданлар — вж. Дулово, Сс.

AКCАКOBO (Аджемлер) — град, в България от 1878 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признат от село за град с РМС 51 (обн. 28. VI. 2004); 7269 ж., Вн, 2.

Акча алан — Белополци, Хс; Бяла поляна, Кж.

Акча ер (Акчя яр) — вж. Алеково, Вт.

Акча кайряк — вж. Бели пласт, Кж.

Акча хисар — вж. Бялградец, Хс.

Акча яр — вж. Алеково, Вт.

Акчар — вж. Арчар, Вд.

Акче Ибрям — вж. Долно Белово, Хс.

Акче кайряк — вж. Бели пласт, Кж.

Акчелар — вж. Белинци, Рз.

Акънджиево — Аканджиево, Пз.

Акънджии (Аканджии) — вж. Граничар, Дб.

Ал кая — вж. Крайно село, Кж.

Ала баир — вж. Шарен бряг.

Ала клисе — вж. Църква, Дб.

Алабашево (погр. Албашев, Албашево) — вж. Горно Белево, Сз.

Алагьозица — вж. Пъстроок, Сф.

Алагьозлер — вж. Пъстроок, Хс.

Алагюн (Алагун) — вж. Пъстрово, Сз.

Алагюн — българско — вж. Богданово, Бс.

Аладаа — вж. Пъстрогор, Хс.

Аладаалии (погр. Аладамии) — Васил Левски, Сз.

Аладаглии — вж. Венец, Бс; Гергевец, Сл.

Аладанлии — вж. Лешница, Лч.

Аладжалар — вж. Алеко Константиново, Пз.

Аладжалии — вж. Пъстрен, Сз.

Аладжии (Аладжиите) — вж. Сливово, Гб.

Аладжилар — вж. Багрилци, Кж.

Аладън — вж. Юнаци, Кж.

Аладън — малки — вж. Езерово, Вн.

Алами дере — вж. Полковник Серафимово, См.

АЛАМОВЦИ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 393 ж., См, 5.

Алан кайряк (Алан кайрек) — вж. Ясна поляна, Бс.

Алан махле — вж. Широка поляна, Хс.

Аланджиево — вж. Змеица, См.

Алачовец — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Поибрене; заличено с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Пз, 7.

Албаджа — село, в България от 1878 г.; броено към Водно; изселено между 1880 и 1884 г., Вт, 9.

Албалари (Албалар) — вж. Орач, Тщ.

АЛБАНЦИ (Арнаутлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1 ж., Кж, 2.

Албашев — вж. Алабашево, Сз.

Алван дере — вж. Малко Градище, Хс.

Алванар — вж. Ябланово, Сл.

АЛВАНОВО — село, в България от 1878 г.; 277 ж., Тщ, 5.

АЛДОМИРОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 1578 ж., Сф, 21.

Алекария — вж. Каменар, Бс.

Алеко Константинов — вж. Алеко Константиново, Пз.

АЛЕКО КОНСТАНТИНОВО (Аджиларе, Аладжилар, Светогорци, Алеко Константинов) — село, в България от 1885 г.; двойно име; преименувано на Светогорци с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Алеко Константинов с МЗ 667 (обн. 13. IX. 1937); осъвременено име на Алеко Константиново с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); присъединено Алеково; 2913 ж., Пз, 6.

Алеково — вж. Стария извор, Пз.

АЛЕКОВО (Акча яр, Акча ер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 917 ж., Вт, 8.

АЛЕКОВО (Гюллер кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 661 ж., Cс, 1.

АЛЕКСАНДРИЯ (Капаклии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Височайши доклад 9283 от 22. XII. 1882 г.; 139 ж., Дб, 5.

Александрово — вж. Димово, Вд.

Александрово (Байрактар махала) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Височайши доклад 7843 от 9. XI. 1881 г.; слято с Указ 344 (обн. 20. VII. 1951) — вж. Василовци, Мн.

Александрово — вж. Петрово, Сз.

АЛЕКСАНДРОВО (Ени кьой) — село, през 1880 г. няма ж.; преименувано и презаселено след 1880 г.; 304 ж., Тщ, 5.

АЛЕКСАНДРОВО (Кара кая) — село, в България от 1885 г.; преименувано през 1880 г.; 106 ж., Бс, 7.

АЛЕКСАНДРОВО (Кара Хасан) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Височайши доклад от 28. VII. 1882 г.; 2208 ж., Лч, 3.

АЛЕКСАНДРОВО (Куруджиево, Коруджии, Княз Александрово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Княз Александрово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Александрово с МЗ 2127 (обн. 13. V. 1947); 272 ж., Хс, 11.

АЛЕКСАНДРОВО (Митхад паша кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Височайши доклад 8421 от 26. XI. 1881 г.; 316 ж., Вт, 8.

АЛЕКСАНДРОВО (Окчилар) — село, в България от 1885 г.; преименувано след Освободителната война; 184 ж., Сз, 8.

АЛЕКСАНДРОВО (Хасаноглу) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Административен правилник 91 от 30. IX. 1883 г.; 265 ж., Яб, 3.

АЛЕКСАНДРОВО (Черкез кьой) — село, в България от 1878 г.; през 1880 г. няма ж.; преименувано с Указ 212 от 30. IX. 1882 г.; 111 ж., Шн, 8.

Александър Войков — село, образувано от селата Кумарица и Славовци с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); слято с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974) — вж. Нови Искър, Сф.

АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ (Сахтианлък, Симеоново) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Симеоново с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Александър Стамболийски с МЗ 5530 (обн. 17. IX. 1947); 65 ж., Дб, 2.

Алексеево — вж. Самуилово, Дб.

Алем Бейлер — вж. Болярци, Кж.

Алемдер (Ален дере) — вж. Долно Черковище, Хс.

АЛЕНДАРОВА (Алендарови, Шондрови) — село, до 1925 г. броено към село Лъжене (дн. квартал на Велинград); преименувано на Шондрови с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Алендарова с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 245 ж., Пз, 4.

Али анифе — вж. Добрево, Дб.

Али баба текеси — вж. Свети Илия, Хс.

Али бей — вж. Еньовец, Тщ.

Али бей канагъ — вж. Нановица, Кж.

Али бей кьой — Болярово, Хс.

Али калфа — вж. Добрево, Дб.

Алигина махала — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 463 (обн. 2. XII. 1965) — вж. Лом, Мн.

АЛИГОВСКА (Лъговска) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; двойно име; 21 ж., См, 9.

Алиево — вж. Анево, Пд.

Алика — вж. Иглика, Кж.

Аликария — вж. Каменар, Бс.

Аликочово — вж. Калитан Димитриево, Пд.

АЛИНО — село, в България от 1878 г.; 432 ж., Сф, 19.

Али паша — вж. Метличина, Кж.

Али Пашово — вж. Свобода, Сз.

Али фак — вж. Главан, Сс.

Али факъ — вж. Желъдово, Кж.

Алифаково (Али фак) — вж. Парчевич, Пд.

Алифаково — село, в България от 1885 г.; изселено през 1888 г., Пз, 6.

Алма дере — вж. Ябълчево, Бс.

Алмалии — вж. Ябълково, Хс; Ябълчени, Кж.

Алмалъ дере — вж. Бук, Кж.

Алмалък — вж. Ябълчени, Кж.

Алобас — вж. Червенаково, Сл.

АЛТИМИР — село, в България от 1878 г.; 1525 ж., Вр, 2.

Алтън чаир — вж. Златна ливада, Сз.

Алусиян — вж. Мостич, Шн.

Алфатар — вж. Ленище, Кж.

АЛФАТАР (Алфатар, Генерал Лазарово) — град, в България от 1878–1913 и от 1940 г., преименуван от Алфатар на Генерал Лазарово с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); възстановено старо име с МЗ от 17. XII. 1943 г. (обн. 28. XII. 1943); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); присъединено Генерал Попово; 2122 ж., Cс, 1.

Алфатлъ — вж. Неофит Бозвелиево, Кж.

Алфатлъ хаджилар — вж. Свирец, Кж.

Алфатчи кьой — вж. Ветрушка, Хс.

Алхатлъ (Алхатлии) — вж. Крин, Кж.

АЛЦЕК (Клиседжик, Кеседжик) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Кеседжик без административен акт и на Алцек с МЗ 219 (обн. 27. VI. 1942); 373 ж., Дб, 3.

Алчак дере — вж. Паницово, Бс.

Алъ кьой — вж. Цвятово, Кж.

Алъч кьой — вж. Плачидол, Дб.

Алъч кьой — малко — вж. Малко Алъч кьой, Дб.

Анасчик — вж. Черковна, Сс.

АНГЕЛ ВОЙВОДА (Кумрулар, Кумбурлар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Ангел войвода с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 505 ж., Хс, 5.

АНГЕЛАРИЙ (Сояклии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 161 ж., Дб, 6.

АНГЕЛОВ — село, образувано от колибите Пройновци, Умниците и Косовите с Указ 92 (обн. 2. III. 1951); 36 ж., Гб, 1.

Ангелов дол — махала, до 1900 и от 1975 г. броена към Петрич; заличена без административен акт, Сф, 11.

Ангелово (Сияхлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Старо село, Сс.

Ангелска — махала, до 1900 и след 1934 г. броена към Белиш, Лч.

Английско село — вж. Атолово, Яб.

Андреево (Търси гъзи, Градище, Търсиите, Тръсиите) — колиби, в България от 1878 г.; след 1886 г. преименувани от населението на Тръсиите; преименувани на Андреево с Указ 360 (обн. 2. VIII. 1950); слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

АНЕВО (Аиево, погр. Алиево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974) (вж. Сопот); отделено и признато за село с Указ 247 (обн. 23. VII. 1996); 1062 ж., Пд, 18.

Анлък — вж. Домище, Кж.

АHTИMOBO (Кузгун) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 36 (обн. 8. II. 1906); 68 ж., Сс, 7.

АНТИМОВО (Шеф) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 519 (обн. 26. XII. 1961) (вж. Златен рог); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 793 ж., Вд, 4.

АНТОН (Лъжене) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 567 (обн. 31. Х. 1950); 1806 ж., Сф, 2.

АНТОНОВО (Яйла кьой, Поляне) — град, в България от 1878 г.; преименувано на Поляне с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Антоново с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); признато от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); присъединени Ястребино (от 1974 до 1979), Божица, Еревиш и Семерци; 1749 ж., Тщ, 1.

Антраниково — вж. Парчевич, Пд.

Анхиало (Анхиоло) — вж. Поморие, Бс.

Апаз махле — вж. Славчица, Рз.

Апазлар — вж. Мартино, Кж.

АПЛАЦИ (Аплаците) — махала, до 1892 г. броена към Тодювци; 1 ж., Вт, 3.

Априлов (погр. Априлово) — село, образувано от колибите Нова махла, Донковци, Пиперите, Сираците и Топалите с Указ 92 (обн. 2. III. 1951); слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

АПРИЛОВО (Араплар, Араблар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 645 ж., Тщ, 4.

АПРИЛОВО (Лефеджии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 440 ж., Сз, 3.

АПРИЛОВО (Сагърлиево, Сегърлиево, Воловарско) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Воловарско с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Априлово с МЗ 1689 (обн. 27. IX. 1937); 1151 ж., Сф, 6.

АПРИЛЦИ — град, образуван от селата Ново село, Зла река, Видима и Острец с Указ 704 (обн. 11. VI. 1976); присъединени Боголонта, Габровница, Карювци, Марищница, Паздерите, Пандуците, Стърна река, Събьовска и Черни връх; 3688 ж., Лч, 1.

АПРИЛЦИ — село, признато от населена местност Солука (от село Шумнатица) за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 160 ж., Кж, 3.

АПРИЛЦИ (Абдуларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 510 ж., Пз, 6.

Аптаат — вж. Абрит, Дб.

Аптаразак — вж. Лясково, Бс.

Аптаразак (Аптъразак) — вж. Друмево, Шн.

Аптараман кьой — вж. Чучулига, Кж.

Аптол кьой — вж. Чубра, Бс.

Араб махле — вж. Белчево, Сз; Чернево, Сз.

Араб ходжа — вж. Видинци, Яб.

Арабаджи — вж. Гургулица, Кж.

Арабаджи кьой — вж. Коларово, Хс.

Арабаджиево — вж. Коларово, Сз.

Арабаджии — вж. Возарци, Дб; Джерово, Кж; Коларци, Дб.

Арабаджии (Арабаджи) — вж. Колари, Вт.

Арабаджилар (Арабаджилари) — вж. Коларово, Сс.

Араблар (Араплар) — вж. Априлово, Тщ.

Аразлъ — вж. Еровете, Кж.

Араклар — вж. Крушово, Дб.

Араманица — махала, до 1900 г. броена към Мухово; заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965); Сф, 12.

Араплар — вж. Априлово, Тщ; Генерал Колево, Вн.

Араплии — вж. Абланица, Лч; Чернозем, Яб.

Арапово — вж. Златовръх, Пд; Сушица, Пд.

Аратмаджа — вж. Попрусаново, Сс.

Арачери — вж. Харачерите, Гб.

АРБАНАСИ — село, в България от 1878 г.; 297 ж., Вт, 1.

АРДА — село, в България от 1912 г.; 374 ж., См, 9.

Ардашли — вж. Мъглища, См.

АРДИНО (Егри дере, Хаджи кьой) — град, в България от 1912 г.; двойно име, преименуван на Ардино с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); признат от село за град с Указ 38 (обн. 2. II. 1960); 3720 ж., Кж, 1.

APЗАH — село, в България от 1878 г.; 28 ж., Пк, 1.

Аркаръ махле (Аркаръ) — вж. Каменна, Сл.

APКОBHA (Реджеб махле) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 133 ж., Вн, 10.

Армаганово — вж. Бузовград, Сз.

Армановци — вж. Армянковци, Гб.

APMЕHИTE (Армени) — село, през 1880 г. броено към Гъбене; признато от колиби за село с Указ 516 (обн. 22. XII. 1961); 176 ж., Гб, 1.

Армутлар — вж. Присадец, Хс.

Армутлии — вж. Крушари, Дб; Мало Крушево, Пд; Сакарци, Хс.

Армутлу — вж. Крушица, Хс.

Армутчук — вж. Крушата, Пз.

АРМЯНКОВЦИ (погр. Армановци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 2 ж., Гб, 4.

Арнаут (Арнауд) — вж. Пороище, Рз.

Арнаут куюсу — вж. Долина, Дб.

Арнаут кьой — вж. Гугутка, Хс; Драганово, Бс; Елшица, Пз; Иречеково, Яб.

АРНАУТИТО — село, в България от 1885 г.; 337 ж., Сз, 10.

Арнаутлар — вж. Албанци, Кж; Македонка, Дб; Рудник, Вн.

Арнаутлии — вж. Паисий, Вт.

АРПАДЖИК — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 25 ж., См, 6.

Арпач — вж. Богорово, Яб.

Арслан — вж. Лъвино, Рз.

Арслан кьой — вж. Лъвово, Кж.

Арслан ходжа — вж. Тютюнче, Кж.

Арсланлар — вж. Лъвска.

Артаклари — вж. Крушаре, Сл.

Архангелово — вж. Секирово, Пд.

АРЧАР (Акчар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2624 ж., Вд, 6.

Аръ кьой (Ара кьой) — вж. Средно село, Вт.

Асанова махала — вж. Хасанова махала, Вд.

Асанско селище — вж. Асенец, См.

Асват кьой — вж. Главиница, Сс.

АСЕН (Хъсен) — село, в България от 1878 г.; двойно име; 93 ж., Лч, 5.

ACЕH (Юренлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 495 ж., Сз, 8.

Асенец (Асанско селище) — село, до 1900 г. броено към Широка лъка; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965); См, 9.

АСЕНОВГРАД (Станимака) — град, в България от 1885 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединени Горни Воден и Долни Воден; 51 936 ж., Пд, 1.

АСЕНОВЕЦ (Авлиене) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 816 ж., Сл, 2.

Асеновец (Хасанча, Хасанджа) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Асеновец с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 202 (обн. 2. III. 1976), Дб, 2.

ACЕHOBO (Асеньово) — село, заселено през 1892 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 445 ж., Пл, 8.

АСЕНОВО (Калъчлари, Асеньово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 404 от 22. XI. 1896 г. на Асеньово; осъвременено име на Асеново без административен акт през 1956 г.; 776 ж., Вт, 9.

АСЕНОВО (Упчелии, Асеньово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Асеньово с Указ 400 от 17. VIII. 1890 г.; осъвременено име на Асеново без административен акт през 1965 г.; 168 ж., Яб, 4.

АСЕНОВЦИ (Осма Калугерово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 290 (обн. 23. VI. 1950); 1882 ж., Пл, 7.

Асеньово — вж. Асеново, Вт; Асеново, Пл; Асеново, Яб.

АСПАРУХОВО (Кърки жаба) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 1689 (обн. 27. IX. 1937); 729 ж., Мн, 8.

АСПАРУХОВО (Орта кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 720 ж., Пл, 7.

АСПАРУХОВО (Ченге) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 1966 (обн. 6. XI. 1935); 817 ж., Вн, 10.

Аспарухово (Янък балабанлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 86 (обн. 26. III. 1925); 248 ж., Бс, 4.

Астра — вж. Бяла, Вн.

Асфат кьой — вж. Главиница, Сс.

Асъ кория — вж. Равногор, Пз.

Асъкърово — вж. Опълченец, Сз.

Асъл бейлии — вж. Блъсково, Вн.

Асърлъка — вж. Рогозово, Хс.

Ат — вж. Конево, Рз.

Ат алан — вж. Конче, Кж.

Ат кория — вж. Савойски, Кн.

Ат кьой — вж. Конево, Рз.

Атанас кьой — вж. Атанасово, Бс.

Атанасово (Атанас кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 808 (обн. 18. VII. 1948) — вж. Бургас, Бс.

Атерен — вж. Кобилино, Хс.

АТИЯ (Росен) — село, признато от населена местност за минно селище Росен с Указ 292 (обн. 30. VII. 1957); преименувано и признато за село с Указ 402 (обн. 30. IX. 1997); 923 ж., Бс, 10.

Атлар — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 753 (обн. 2. I. 1923) — вж. Съединение, Тщ.

Атлари (Атларе) — вж. Жребчево, Сл.

Атларци (Атлари) — вж. Конярци, Вт.

Атлии — вж. Дражево, Яб.

Атлоолу (Атла оглу) — вж. Коньово, Сл.

Атмаджилар — вж. Соколино, Кж.

АТОЛОВО (Английско село) — село, заселено 1925–1926 г.; преименувано и признато от населена местност за село с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); 241 ж., Яб, 3.

АУСТА — село, в България от 1912 г.; 233 ж., Кж, 6.

Афтане (Афтани) — вж. Недялско, Яб.

Ахалар — вж. Дренци, Шн.

Ахат баба — вж. Постник, Кж.

Ахатлар кебир — вж. Две тополи, См.

Ахатлар сегаир — вж. Малко Крушево, См.

Ахатлъ — вж. Птичар, Кж.

АХЕЛОЙ (Чимос, Чимово) — село, до 1892 г. броено към Равда; преименувано на Чимово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Ахелой с Указ 169 (обн. 10. V. 1960); 2269 ж., Бс, 7.

Ахиево — вж. Бъдеще, Сз.

Ахило — вж. Поморие, Бс.

Ахланьово (Ахланево, Ахланово) — вж. Брани поле, Пд.

Ахлар — вж. Дренци, Шн; Лападец, Шн.

Ахлатлии — вж. Голямо Крушево, Яб; Крин, Кж; Присад, Бс.

Ахлии — вж. Страцин, Бс.

Ахмак (Ахмач) — вж. Мортагоново, Рз.

Ахматлар — вж. Звъника, Кж; Стефан Караджа, Сс.

AXMАTOBO (Ахматево) — село, в България от 1885 г.; 322 ж., Пд, 14.

Ахмачево — вж. Глумче, Бс.

Ахмед дере — вж. Козица, Кж.

Ахмед спахи — вж. Софийци, Кж.

Ахмедлии — вж. Константин, Вт.

Ахмедоолу (Ахмедооглу) — вж. Долнени, Тщ.

Ахренлии — вж. Твърдица, Бс.

Ахрян ерджек — вж. Ахрянско, Кж.

Ахрян юрпек — вж. Гълъбово, См.

Ахряне — вж. Гълъбово, См.

АХРЯНСКО (Ахрян ерджек) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 69 ж., Кж, 1.

АХТОПОЛ — град, в България от 1912 г.; 1192 ж., Бс, 13.

Ахчилар — вж. Готварско, Кж.

Ахърито (погр. Ахарито) — вж. Загоре, Сз.

Ахър кьой — вж. Габърница, Вн.

Ачларе (Ачлари, Ачлар) — вж. Екзарх Антимово, Бс.

Аша ада — вж. Островица, Кж.

Аша Коджа Юмер — вж. Самодива, Кж.

Аша кьой — вж. Доленци, Хс.

Аша махле — вж. Долна махала, Сс.

Ашаклии (Ашеклии) — вж. Борисово, Яб.

Ашари кьой — вж. Десеткари, Хс.

Ашик сенеклии — вж. Кирилово, Сз.

Ашиклар — вж. Любичево, Тщ; Песнопой, Кж; Самуил, Рз.

Ашиклар гара — вж. Гара Самуил, Рз.

Ашикларе — вж. Певците, Пд.

Ашиклари — вж. Рани лист, Кж.

Ашикларска станция — вж. Гара Самуил, Рз.

Ашиклии — вж. Кънчево, Сз.

Ашиково — вж. Осеновец, Шн; Певец, Тщ.

Аязлар — вж. Светлен, Тщ.

Аязма — вж. Водици, Вн.

Баа тарла — вж. Лозово, Бс.

Баале Бургас — вж. Горна Кула, Кж.

Баба — вж. Неделково, Пк.

Баба Маджарка (Маджарка) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965) — вж. Овощарци, Гб.

Баба махле (Баба махала) — вж. Бащино, Сз.

БАБA CTАHA — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Орешак; 19 ж., Лч, 6.

БАБА ТОНКА (Кара Велер, Каравелер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 142 ж., Тщ, 4.

Бабалар ени махле — вж. Татково, Кж.

БАБЕК (Бабяк) — село, в България от 1885 г.; 139 ж., Пд, 2.

БАБИНО — село, в България от 1878 г.; 295 ж., Кн, 1.

Бабино — големо — вж. Големо Бабино, Вр.

Бабино — мало — Малко Бабино, Вр.

БАБИHCКA PEКА — село, признато от населена местност (от Новоселяне) с Указ 230 (обн. 22. V. 1950): 134 ж., Кн, 1.

БАБИНЦИ — село, признато от населена местност за махала и слято с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) (вж. Тетевен), отделено и признато за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 274 ж., Лч, 5.

БАБИЦА — село, в България от 1878 г.; 58 ж., Пк, 1.

БАБЛОН — статут на село (махала), в България от 1912 г.; няма ж., См, 9. Бабов дол — вж. Бобов дол, Кн.

БАБОВО — село, в България от 1878 г.; 709 ж., Pc, 7.

БАБУК — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; 720 ж., Сс, 5.

БАБЯК — село, в България от 1912 г.; 821 ж., Бл, 2.

Бабяк — вж. Бабек, Пд.

БАГАЛЕВЦИ (Багалювци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Яковци; 2 ж., Вт, 3.

Багатур — вж. Изгрев, Сс.

Баглари — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Кипилово; изселено през 1881 г., Сл, 1.

БАГРА (Бояджи кьой) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; през 1884 г. броено към Севдалина под име Бояджи-Дели Гьозлер; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 89 ж., Кж, 5.

БАГРЕНЦИ — село, в България от 1878 г.; 851 ж., Кн, 5.

БАГРИЛЦИ (Аладжилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 76 ж., Кж, 4.

БАГРЯНКА (Бояджилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 184 ж., Кж, 6.

Бадалар (Баданлари) — статут на село (колиби) до 1887 г., а след това слято с Константин, Вт.

Бадарлии (Бадърлии, Бодърлии) — вж. Виница, Пд.

БАДЕВЦИ (Бадювци) — село, през 1880 г. броено към Драгийци; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 22 ж., Вт, 3.

Баджаклар — вж. Бедрово, Кж.

БАДИНО — село, в България от 1878 г.; 61 ж., Кн, 2.

Бадювци — вж. Бадевци, Вт.

БАЕВА ЛИВАДА (Баюва ливада) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Млечево; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 17 ж., Гб, 3.

БАЕВЦИ (Баювци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 7 ж., Гб, 1.

БАЕВЦИ (Баювци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Шилковци; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 13 ж., Вт, 3.

БАЖДАРИ (Баждарите) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Тодювци; няма ж., Вт, 3.

Базаурт — село, в България от 1878 г.; изселено през 1887 г., Тщ, 1.

Базаурт — сборно село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; от 1941 г. броено по съставни селища — вж. Горско, Житница и Тянево, Дб.

Базиргян (Безиргян) — вж. Милетич, Сс.

Базиргян кьой — Купците, Кж.

Базиргян кьой (Базиргян) — вж. Тъпчилещово, Тщ.

Баир ени махле — вж. Рътлина, Бс.

Баир махле — вж. Кожух, Сл; Чуката, Вт.

Баир махле (Баир) — вж. Стръмна, Вт.

БАЙКАЛ (Бешлии, Борил) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Борил с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Байкал с Указ 290 (обн. 23. VI. 1950); 701 ж., Пл, 3.

БАЙКАЛСКО (Чокльово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 95 ж., Пк, 5.

БАЙКОВО (погр. Бойково) — село, в България от 1878 г.; отстранена грешка в името с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 187 ж., Шн, 9.

Байковци — вж. Бейковци, Вт.

Байлер кьой (Байлер) — вж. Колобър, Сс.

БАЙЛОВО — село, в България от 1878 г.; 328 ж., Сф, 6.

Байовица — колиби, признати от населена местност за колиби с Указ 668 (обн. 30. XI. 1920); слети с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Тетевен, Лч.

Байрактар махала — вж. Александрово, Мн.

Байрактар махле — вж. Пряпорец, Кж.

Байраллъ кьой (Байръмлъ) — вж. Великденче, Тщ.

Байрам алан — вж. Добра поляна, Бс.

Байрам бунар — вж. Фелдфебел Денково, Дб.

Байрям дере — вж. Веселиново, Шн.

Байчево — вж. Снягово, Дб.

Байчево — село, образувано от населените местности Жеден и Звегор (от село Падина) с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); слято с Решение на МС 397 (обн. 7. VII. 2000) — вж. Падина, Кж.

Бакаджик — вж. Медевци, Кж.

Бакаджик — село, изселено и отново заселено през 1912 г.; след 1920 г. изселено и заличено с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Бс, 5.

БАКАЛИТЕ (Бакълър) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 85 ж., Кж, 7.

Бакийлер — вж. Доборско, Кж.

Бакова могила — колиби, до 1900 г. броени към Видрарс; заличени с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Сф, 18.

Бакойци (Бакойците) — сборно село, в България от 1878 г.; от 1892 г. броено по съставните колиби — вж. Горни Бакойци и Долни Бакойци, Гб.

Бакълър — вж. Бакалите, Кж.

БАКЬОВО — село, признато от населена местност Бакьово (от село Оградище) за село с МЗ 2961 (обн. 29. III. 1943); 34 ж., Сф, 20.

Бал бунар — вж. Баллъ бунар, Яб.

Бал ендже — вж. Медовене, Рз.

Балабан — вж. Ягодина, См.

Балабаните (Балабани) — колиби, в България от 1878 г.; след 1926 г. изселени и заличени с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Гб, 1.

Балабанлар — вж. Златоклас, Сс.

Балабанлари (Балабанлар) — вж. Разделни, Тщ.

Балабанлии (Балабан) — вж. Горазд, Pc.

Балабанлии — вж. Великан, Хс; Едрево, Сз.

БАЛАБАНОВО (Балабанлъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 116 ж., Кж, 6.

Балабанска — махала, до 1900 г. броена към Видраре и Равнище; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Равнище, Сф.

БAЛAБАHCКO (Балабанска) — село, в България от 1878 г.; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 204 ж., Лч, 6.

БAЛAБАHЧEBO — село, в България от 1885 г.; 6 ж., Бс, 12.

Балаклъ дере — вж. Рибен дол, См.

БАЛАЛЕЯ — статут на село (махала), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 2.

БАЛАНИТЕ (Балани) — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с МЗ 6287 (обн. 23. XII. 1941); 28 ж., Гб, 1.

Баланците (Баланци) — колиби, до 1892 г. броени към колиби Нова махла; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Ябълка, Гб.

БАЛАНОВО — село, в България от 1878 г.; 487 ж., Кн, 3.

Балбунар — вж. Кубрат, Рз.

Балбунар ендже (Бал ендже) — вж. Медовене, Рз.

БАЛВАН — село, в България от 1878 г.; 635 ж., Вт, 1.

Балван махла — вж. Ветринци, Вт.

БАЛВАНЦИТЕ (Балванци) — статут на село (махала), в България от 1878 г.; 9 ж., Гб, 2.

БАЛДЕВО — село, в България от 1912 г.; 254 ж., Бл, 5.

Балдево (Балдьово) — вж. Росен, Пз.

Балджа — вж. Медовица, Кж.

Балджи бук — вж. Меден бук, Хс.

Балджи кьой — вж. Медово, Бс.

Балджи омур (Болджи омур) — вж. Медовина, Тщ.

Балджиларе (Балджилар) — вж. Медово, Сз.

Балдър кьой — вж. Тутраканци, Вн.

БАЛЕЙ — село, в България от 1878 г.; 540 ж., Вд, 3.

Бали ефенди — вж. Княжево, Сф.

БАЛИК (Саръ Неби) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 256 ж., Дб, 6.

БАЛИНОВЦИ (Шипчените) — статут на село (колиби), в България от 1878 г., преименувано с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); 14 ж., Гб, 1.

Балинцово — махала, до 1900 г. броена към сборно село Велчево; слято с Указ 767 (обн. 8. V. 1971) — вж. Драшкова поляна, Лч.

БАЛКАН (Даа махле, Даа кьой) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 170 ж., Хс, 8.

БАЛКАН МАХАЛА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Дряново; 9 ж., Пд, 7.

БАЛКАНЕЦ (Кнежа) — село, през 1880 г. вероятно броено към Троян; преименувано с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); 283 ж., Лч, 6.

БАЛКАНСКИ (Калфа кьой, Калфа дере, Телец, погр. Балканци) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Калфа дере от населението, на Телец с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934), на Балканци с Указ 290 (обн. 23. IV. 1950); отстранена грешка в името с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 365 ж., Рз, 5.

Балканци — вж. Балкански, Рз.

БАЛКАНЦИ (Исуфани, Климентинино) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Климентинино с Указ 338 от 1893 г. и на Балканци с МЗ 7552 (обн. 22. XI. 1947); 228 ж., Вт, 9.

БАЛКАНЦИ (Юнузчулар, Юлусчолар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 140 ж., Дб, 2.

Баллар — вж. Лозенец, Дб.

Баллари — махала, изселена през Освободителната война, бивша околия Омуртаг, Тщ.

Баллъ бунар (Бал бунар) — вж. Меден кладенец, Яб.

Баллъджа — вж. Стожер, Дб.

Балтаджи ени кьой — вж. Брадвари, Сс.

Балтаджии — вж. Секирово, Пд.

Балтали — махала, изселена през Освободителната война, бивша околия Харманли, Хс.

Балтата — вж. Болтата, Гб.

БАЛУЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Блъсковци; 2 ж., Вт, 3.

БАЛЧИК — град, в България от 1878 г.; присъединено Васил Левски; 12 509 ж., Дб, 1.

Балчовци — махала, до 1892 г. броена към Поибрене; заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Пз, 7.

БАЛША — село, в България от 1878 г.; 683 ж., Сф, 1.

Балък — вж. Рибино, Кж.

Балък дере — вж. Рибница, См.

Балъклии (Балаклии) — вж. Лозен, Сз.

Бальова махала (Бальово) — махала, до 1892 г. броена към сборно село Василица; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Долна Василица, Сф.

Бальовица — вж. Балювица, Мн.

Бальово — вж. Бальова махала, Сф.

БАЛЬОВЦИ — статут на село (махала), до 1900 г. броено към сборно село Вакарел; 14 ж., Сф, 12.

БАЛЮВИЦА (Бальово) — село, в България от 1878 г.; уточнено име без административен акт през 1956 г.; 8 ж., Мн, 1.

БАНАРИ (Банарите, Бонарите, Бънарите) — статут на село (колиби), през 1880 г., броено към Пърша; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. V. 1966); 2 ж., Гб, 2.

БАНГЕЙЦИ (Бангей) — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 37 ж., Гб, 4.

БАHEBO (Лъджа кьой, Баня) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Баня с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Банево с Указ 236 (обн. 28. V. 1956); 1792 ж., Бс, 2.

БАНИСКА (Банско) — село, в България от 1878 г.; преименувано без административен акт след 1892 г.; 1417 ж., Pc, 4.

БАНИТЕ (Лъджа) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 153 (обн. 25. VIII. 1972); 1305 ж., См, 1.

БАНИЦА — село, в България от 1878 г.; 1418 ж., Вр, 3.

БАНИЧАН — село, в България от 1912 г.; 706 ж., Бл, 4.

Банишор — вж. Банище, Пк.

БАНИЩЕ (Банишор) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 99 ж., Пк, 1.

Банков дол — колиби, признати от населена местност за колиби с Указ 668 (обн. 30. XI. 1920); слети с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Тетевен, Лч.

БАНКОВЕЦ (Хамза кьой) — статут на село, до 1900 г. броено към Букак; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 28 ж., Тщ, 1.

БАНКОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 34 ж., Гб, 1.

БАНКЯ — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); присъединени Вердикал, Градоман и Михайлово; 8458 ж., Сф, 1.

БАНКЯ — село, в България от 1878 г.; 15 ж., Пк, 6.

БАHOBO (Сюн бей) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 72 ж., Вн, 12.

БАHCКO — град, в България от 1912 г.; 9321 ж., Бл, 1.

Банско — вж. Баниска, Pc.

БАНЧОВЦИ — статут на село (махала), до 1900 г. броено към сборно село Вакарел; няма ж., Сф, 12.

Баня — вж. Банево, Бс; Николово, Мн; Павел баня, Сз; Чепино, Пз.

БАНЯ — село, в България от 1912 г.; 2818 ж., Бл, 8.

БАНЯ — село, в България от 1885 г.; 253 ж., Бс, 6.

БАНЯ — село, в България от 1885 г.; 1005 ж., Пз, 7.

БАНЯ — град, в България от 1885 г.; признат от село за град с РМС 582 (обн. 10. IX. 2002); 3904 ж., Пд, 4.

БАНЯ — село, в България от 1885 г.; 1547 ж., Сл, 2.

Баня Чепинска (Баня Чепино) — вж. Чепино, Пз.

Бара — село, в България от 1878 г.; изселено с Указ 487 (обн. 16. XII. 1952), Гб, 3.

Барабони (Барабоните) — махала, до 1900 г. броена към Блъсковци и Велювци; заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Вт, 3.

Бараклар — вж. Бараци, Кж; Ефрейтор Бакалово, Дб.

Бараклари (погр. Бъръклари) — вж. Пряпорец, Сз.

Бараклии — вж. Оризаре, Бс.

БAPАКOBO — село, до 1926 г. броено към Кочериново; присъединено към Кочериново с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1976); отделено с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 620 ж., Кн, 4.

Барата — махала, до 1926 г. броена към Белица; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Суевци, Сф.

Барахелите (Барахели) — колиби, в България от 1878 г.; слети с МЗ 6287 (обн. 23. XII. 1941) — вж. Болтата, Гб.

БАРАЦИ (Бараклар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 192 ж., Кж, 4.

Барборци — колиби, в България от 1878 г.; изселени през 1881 г., Гб, 2.

Барган (Барганлии) — вж. Детелина, Бс.

Бардакчии — вж. Бърдуче, Пз.

Бардари — вж. Бърдарите, Гб.

Бариево — вж. Равно поле, Сф.

БАРУТИН — село, в България от 1912 г.; 1970 ж., См, 4.

Барутинска — вж. Горна Арда, См.

Барък — вж. Завет, Бс.

БАСАРБОВО (погр. Басарбов) — село, в България от 1878 г.; 1481 ж., Pc. 6.

БАСКАЛЦИ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; присъединено Мечково; 123 ж., Бл, 7.

БАTA (Батаджик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1132 ж., Бс, 7.

Батаджик — вж. Бата, Бс.

БАТАК — град, в България от 1885 г.; признат от село за град с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); 4143 ж., Пз, 1.

БАТАК — село, в България от 1878 г.; 1020 ж., Вт, 6.

Батаканлии — вж. Константиновец, Сз.

БАТАНОВЦИ (Батановци, Темелково) — град, в България от 1878 г.; преименуван на Темелково с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); възстановено старо име с Указ 157 (обн. 10. V. 1991); признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 2638 ж., Пк, 4.

Батанци (Бекировци, Батинци) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Батинци с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село Батанци с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); слято с Указ 196 (обн. 30. I. 1970) — вж. Мадан, См.

Батемберг — вж. Благоево, Рз.

БАТИН — село, в България от 1878 г.; 886 ж., Pc, 1.

Батинци — вж. Батанци, См.

БАТИШНИЦА — село, в България от 1878 г.; 865 ж., Pc, 4.

Батковци — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 91 (обн. 2. III. 1951) — вж. Драговищица, Сф.

Баткун — село, в България от 1885 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Паталеница, Пз.

БАTOBO (Чаталар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 686 ж., Дб, 3.

Батолци — вж. сборно село Батулци, Лч.

БАТОШЕВО (Батошово) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 776 ж., Гб, 3.

БАТУЛИЯ — село, в България от 1878 г.; 190 ж., Сф, 20.

Батулци (Батолци) — сборно село, в България от 1878 г.; от 1900 г. броено по съставни селища, Лч, 8.

БАТУЛЦИ — село, до 1900 г. броено към сборно село Батулци; 211 ж., Лч, 8.

БАУРЕНЕ (Баурени) — село, в България от 1878 г.; 486 ж., Вр, 5.

БАХАЛИН — село, в България от 1878 г.; 13 ж., Сф, 21.

Бахар кьой (Бахар) — вж. Полковник Таслаково, Сс.

Бахарлар — вж. Бахарско, Хс.

Бахарско (Бахарлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Хс, 2.

Бахаслии (Баяслии) — вж. Дунавци, Сз.

БАХОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 1211 ж., Лч, 3.

БАХРЕЦИ (Бахреците) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; присъединени колибите Галуните, Костовци и Стоевци; 19 ж., Гб, 4.

Бахшишлар (Башишлар) — вж. Дриново, Тщ.

Бахъслари — село, в България от 1885–1886 г.: изселено през 1912–1913 г., бивша околия Кърджали, Кж.

БАЦОВА MAXAЛА — село, в България от 1878 г.; 653 ж. Пл, 8.

БAЧЕВО — село, в България от 1912 г.; 1731 ж., Бл, 8.

БАЧКOBO — село, в България от 1885 г.; присъединен Бачковски манастир; 462 ж., Пд, 1.

Бачковски манастир — признат за населено място с Указ 311 (обн. 23. I. 1923); слят през 1954 г. — вж. Бачково, Пд.

Бачувари — вж. Бъчеварите, Гб.

Баш бук — вж. Букаците, См.

Баш бунар — вж. Полковник Свещарово, Дб.

Баш Виран — вж. Яворово, Кж.

Баш кашлъ — вж. Садовица, Кж.

Баш пунар — вж. Полковник Свещарово.

Баш Хасърлък — вж. Приселенци, Дб.

Баш юрен — вж. Старинско, Хс.

Башалии — вж. Първенец, Яб.

Башатлии — вж. Жребино, Яб.

БАШЕВО — село, признато от населените местности Башево и Баковица за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 179 ж., Кж, 1.

Башикърово — вж. Главиница, Пз.

Башлар — вж. Първан, Тщ.

Башлъ кьой — село, в България от 1885–1886 г.; изселено през 1912–1913 г., бивша околия Кърджали, Кж.

Бащина — вж. Бащино, Кж.

Бащина — вж. Бащино, Сс.

БАЩИНО (Баба махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 82 ж., Сз, 7.

БАЩИНО (Пътраклии, Бащина) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Бащина с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Бащино с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 216 ж., Сс. 2.

БАЩИНО (Хасан бабалар, Хасан бобалар, Бащина) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Бащина с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Бащино с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 284 ж., Кж, 5.

Баъ сакъ — вж. Баяс факъ, Хс.

Баюва ливада — вж. Баева ливада, Гб.

Баювци — вж. Баевци, Вт.

Баяс факъ (Баъ сакъ) — село, в България от 1885 г.; изселено през 1889 г., Хс, 11.

Баяслии — Бахаслии, Сз.

Баювци — вж. Баевци, Гб.

Баяч кьой — вж. Баячево, Тщ.

БАЯЧЕВО (Баяч кьой, Боячево) — село, в България от 1878 г.: побългарено име от населението след Освобождението; 857 ж., Тщ, 5.

БДИНЦИ (Гьокче дьолюк) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 160 ж., Дб, 3.

БЕБРОВО — село, в България от 1878 г.; 375 ж., Вт, 3.

БЕГЛЕЖ (погр. Беглеш) — село, в България от 1878 г.; 898 ж., Пл, 9.

Беглер чифлик — вж. Симеоново, Сф.

Бегликчиите (Касапите) — махала, до 1900 г. броена към Ново село и Острец; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Острец, Лч.

БЕГОВО — село, в България от 1885 г.; 850 ж., Пд, 3.

БЕГУНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 164 ж., Пк, 1.

БЕГУНЦИ (Маджаре, Маджере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 655 ж., Пд. 4.

Бегчин — вж. Бекчии, Вн.

БЕДЕН — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; 574 ж., См, 3.

Бедерлии — вж. Стефан Стамболово, Вт.

БЕДЖЕНЕ — село, в България от 1878 г.; 36 ж., Шн, 7.

Бедняково — вж. Стоян Заимово, Сз.

БЕДРОВО (Баджаклар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Кж, 7.

Бежан — махала, до 1900 г. броена към Мухово; заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Сф, 12.

БЕЖАНОВО — село, в България от 1878 г.; 1654 ж., Лч, 4.

БЕЖАНОВО (Голям качамак, Качамак — големи) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 136 ж., Дб, 2.

Бежанци (Сачанлъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Хс, 2.

БЕЗВОДИЦА (Сусуз кьой) — село, през 1880 г. няма ж., в България до 1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 414 ж., Дб, 1.

БЕЗВОДНО (Сусус) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 141 ж., Кж, 7.

БЕЗДЕН — село, в България от 1878 г.; 233 ж., Сф, 15.

БЕЗДЕНИЦА — село, в България от 1878 г.; 406 ж., Мн, 9.

Безиргян — вж. Базиргян, Сс.

БЕЗМЕР (Авдулла) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1172 ж., Дб, 6.

БЕЗМЕР (Хамзорен) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1452 ж., Яб, 4.

Бей алан — вж. Смирненски, Pc.

Бей бунар — вж. Болярски извор, Хс; Средище, Cс.

Бей Върбовка — вж. Нова Върбовка, Вт.

Бей кьой — село, изселено през 1885 г., бивша околия Сеймен (Симеоновград), Хс.

Бей кьой — вж. Болярино, Пд; Големанци, Хс; Каравелово, Яб.

Бей махле — вж. Светлина, Бс.

Бей пунар — вж. Средище, Сс.

Бейджи оглу — вж. Болярци, Вн.

БЕЙКОВЦИ (погр. Байковци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Тодювци; 18 ж., Вт, 3.

Бейлии (Бейлие) — вж. Млада гвардия, Вн.

Бекираа махлеси — вж. Босилек, Кж.

Бекирлие — вж. Конево, Шн.

Бекирлии — село, в България от 1885 г.; изселено през 1886 г., бивша околия Сърненогора, Пд.

Бекировска — вж. Оскрушева, См.

Бекировци — вж. Батанци, См.

БЕКРИИТЕ (Бекрии) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 6 ж., Гб, 1.

Бекташи — вж. Каменец, Кж.

Бекташлар — вж. Папрат, Кж.

Бекташлер — вж. Каменец, Кж.

Бекчии (погр. Бегчии) — вж. Поляците, Вн.

Бел извор — вж. Бели извор, Вр.

Бел Искър — вж. Бели Искър.

БЕЛ КАМЕН — село, признато от населено място (от село Бабяк) за махала с Указ 24 (обн. 9. II. 1954) и за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 608 ж., Бл, 14.

БЕЛА — село, в България от 1878 г.; 188 ж., Вд, 6.

Бела — българска — вж. Българска Бела, Вр.

Бела вода — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Перник, Пк.

БЕЛА РАДА — село, в България от 1878 г.; 732 ж., Вд, 4.

Бела Руска — вж. Руска Бела, Вр.

Бела Слатина — вж. Бяла Слатина, Вр.

БЕЛАНИЦА (Кошарите) — село, в България от 1878 г.; присъединени Кошарите и Петруново с Указ 28 (обн. 1. II. 1952); отделено и признато от квартал Кошарите за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); възстановено име от Кошарите на Беланица с Указ 92 (обн. 17. IV. 1992); преименувано от Кошарите на Беланица с Указ 23 (обн. 15. II. 1994); 24 ж., Пк, 5.

БЕЛАСИЦА (Елешница) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); 1209 ж., Бл, 7.

БЕЛАЩИЦА — село, в България от 1885 г.; 1741 ж., Пд, 12.

БЕЛГУН (Дуранлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 469 ж., Дб, 4.

БЕЛЕВ ДОЛ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 92 ж., См, 9.

БЕЛЕВЕXЧEBO — село, в България от 1912 г.; 1 ж., Бл, 9.

Белево (Белевско) — вж. Белослав, Вн.

БЕЛЕВРЕН — село, в България от 1885 г.; 31 ж., Бс, 11.

Белега — махала, до 1900 и от 1975 г. броена към Петрич; заличена без административен акт, Сф, 11.

БЕЛЕНЕ — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); 9986 ж., Пл, 1.

Беленлии — вж. Ръженово, Хс.

БЕЛЕНЦИ — село, в България от 1878 г.; 508 ж., Лч, 4.

Беленци — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Габрово, Гб.

Белибе — вж. Булаир, Вн.

БЕЛИ БРЕГ — село, в България от 1878 г.; 166 ж., Мн, 2.

БЕЛИ БРОД — село, в България от 1878 г.; 395 ж., Мн, 2.

БЕЛИ БРЯГ (Акер) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 196 ж., Сз, 9.

БЕЛИ ВИР (Махсунлар, Максутлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединени махалите Повиен, Средица и Сухино; 490 ж., Кж, 7.

БЕЛИ ДОЛ (Дере кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1 ж, Хс, 2.

БЕЛИ ИЗВОР (погр. Бел извор) — село, образувано от селата Българска Бяла и Мало Бабино с МЗ 2709 (обн. 31. VII. 1942); 830 ж., Вр, 3.

БЕЛИ ИСКЪР (Бел Искър) — село, в България от 1878 г.; уточнено име без административен акт през 1965 г.; 783 ж., Сф, 19.

Бели камък — колиби, до 1900 г. броени към Голяма Брестница; заличени с Указ 463 (обн. 2. XII. 1965), Лч, 8.

БЕЛИ ЛОМ (Дуран) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); 860 ж., Рз, 4.

Бели мъже — вж. Беломъжите, Гб.

БЕЛИ ОСЪМ — село, в България от 1878 г.; 877 ж., Лч, 6.

Бели плаз — вж. Бели пласт, Кж.

БЕЛИ ПЛАСТ (Акче кайряк, Акча кайряк. Бели плаз) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Бели плаз с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); осъвременено име на Бели пласт без административен акт през 1956 г.; 443 ж., Кж. 5.

БЕЛИЛА — село, в България от 1885 г.; 63 ж., Бс, 11.

БЕЛИМЕЛ (Бели мел) — село, в България от 1878 г.; 362 ж., Мн, 10.

БЕЛИНЦИ (Акчелар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 554 ж., Рз, 2.

БЕЛИЦА — град, в България от 1912 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 3305 ж., Бл, 2.

БЕЛИЦА — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; 761 ж., Сс, 7.

БЕЛИЦА — село, в България от 1885 г.; 261 ж., Пд, 7.

БЕЛИЦА — село, в България от 1885 г.; 471 ж., Хс, 3.

Белица — сборно село, в България от 1885 г.; от 1926 броено по съставни селища, Сф, 12.

БЕЛИЦА — село (обединено населено място), образувано с Указ 324 (обн. 7. VI. 2002), Сф, 12.

Белица — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 128 (обн. 11. IV. 1961) — вж. Хераково, Сф.

Белица — вж. Илинденци, Бл.

БЕЛИЦА (Уруците, Оруци) — село, в България от 1878 г.; преименувано и признато от колиби за село с Указ 502 (обн. 11. VII. 1967); присъединени Мечовци и Михалчетата; 66 ж., Гб, 4.

Беличица (Сърт алан хас) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Беловец, Рз.

Белиш — сборно село, в България от 1878 г.; от 1900 г. броено по съставни махали, Лч, 6.

БЕЛИШ — село, в България от 1878 г.; от 1900 до 1946 г. броено по съставни махали; присъединени Горна Маргатина, Славник и Субашка; 271 ж., Лч, 6.

Белка — вж. Бялка, Кж.

Белмъжи (Белмъжите) — вж. Беломъжите, Гб.

БЕЛО ПОЛЕ — село, в България от 1912 г.; 603 ж., Бл, 3.

БЕЛО ПОЛЕ — село, в България от 1878 г.; 1004 ж., Вд, 10.

БЕЛОВЕЦ (Сърт алан хас, погр. Бяловец) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Бяловец с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); отстранена грешка в името с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); присъединено Беличица; 2178 ж., Рз, 3.

БЕЛОВИЦА (Дълги герен, погр. Бяловица) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); отстранена грешка в името с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 511 ж., Пд, 17.

БЕЛОВО — град, образуван от селище от градски тип Гара Белово и село Малко Белово с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 4578 ж., Пз, 2.

Белово — вж. Земен, Пк.

БЕЛОГРАДЕЦ (Тюрк арнаутлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); 1464 ж., Вн, 6.

БЕЛОГРАДЧИК — град, в България от 1878 г.; 5815 ж., Вд, 1.

БЕЛОДОЛ (Емир кьой, Емирско) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Емирско с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Белодол с Указ 519 (обн. 1. IV. 1980); 476 ж., Бс, 7.

БЕЛОЗЕМ (Гирен) — село, в България от 1885 г.; преименувано без административен акт през 1914 г.; 4364 ж., Пд, 12.

Белоклас (Богданлии, Богдайли, Богдалии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Белоклас с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Красен, Дб.

БЕЛОКОПИТОВО (Кауклии) — село, в България от 1878 г.; преименувано от населението след Освобождението; 209 ж., Шн, 10.

БЕЛОМОРЦИ (Мечикчилер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 930 ж., Тщ, 2.

БЕЛОМЪЖИТЕ (Беломъжье, Бели мъже, Беломъжи) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 9 ж., Гб, 1.

БЕЛОПОЛЦИ (Акча алан) — село, в България от 1912 г.; изселено през 1913 г., презаселено през 1920 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 284 ж., Хс, 2.

БЕЛОПОЛЯНЕ (Ак алан) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 194 ж., Хс, 2.

БЕЛОПОПЦИ — село, в България от 1878 г.; 622 ж., Сф, 6.

Белоптичене — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Ружинци, Вд.

БЕЛОСЛАВ (Гебедже, Белево) — град, в България от 1878 г.; преименуван на Белево с Височайши доклад 3662 от 7. VI. 1882 г. и на Белослав с МЗ 1314 (обн. 27. VI. 1940); признат от село за град с Указ 2190 (обн. 20. X. 1981); 8058 ж., Вн, 4.

БЕЛОТИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 662 ж., Мн, 9.

Белотинци — вж. Долно Белотинци, Мн.

Белуджа — село, изселено през 1885 г., бивша околия Бургас, Бс.

БЕЛЦОВ (Белчово) — село, в България от 1878 г.; 678 ж., Pc, 8.

Белчево (Белчово) — село, образувано от селата Суютлии и Араб махле с Указ 89 (обн. 15. II. 1893); разделено на съставни села с МЗ 1639 (обн. 23. VI. 1939) — вж. Воднянка и Чернево, Сз.

БЕЛЧЕВЦИ (Белчовци) — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Габровци и Сърненци; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 2 ж., Вт, 1.

БЕЛЧИН — село, в България от 1878 г.; 536 ж., Сф, 19.

БЕЛЧИНСКИ БАНИ — село, признато от населена местност за село с Указ 11 (обн. 13. I. 1967); 26 ж., Сф, 19.

Белчово — вж. Белцов, Pc.

Белчово — вж. Белчево, Сз.

Белчовци — вж. Белчевци, Вт.

БЕЛЬОВО — село, в България от 1912 г.; 13 ж., Бл, 9.

БЕЛЯКОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 931 ж., Вт, 1.

Беляновец — махала, до 1900 г. броена към Джурово; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Джурово, Сф.

БЕЛЯНОВО — село, в България от 1878 г.; 191 ж., Pc, 8.

БЕНКОВСКИ (Дуванджизлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 212 ж., Сз, 10.

БЕНКОВСКИ (Екисче, Мария Луиза) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Мария Луиза с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1941) и на Бенковски с МЗ 2604 (обн. 28. V. 1947); 907 ж., Дб, 3.

БЕНКОВСКИ (Келаво Камарци) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 157 (обн. 6. VI. 1897); 158 ж., Сф, 16.

БЕНКОВСКИ (Кирлик, Кирил) — село, признато от населена местност Кирлик (от село Пеевско) за село Кирил с МЗ 1957 (обн. 16. XI. 1935) и на Бенковски с МЗ 2604 (обн. 28. V. 1947); присъединени Веслец, Мъжевци и Пеевско с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 1997 ж., Кж, 3.

БЕНКОВСКИ (Мързян) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 1220 (обн. 13. V. 1939); 132 ж., Пд. 8.

БЕНКОВСКИ (Хаджи Синанлар, погр. Хаджи Хасанлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 449 ж., Вн, 1.

Бенли кьой — вж. Крушолак, Тщ.

БЕРАЙНЦИ (Бераинци) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 35 ж., Пк, 6.

БЕРЕНДЕ — село, в България от 1878 г.; 53 ж., Пк, 2.

БЕРЕНДЕ — село, в България от 1878 г.; 41 ж., Сф, 8.

БЕРЕНДЕ ИЗВОР (Извор) — село, в България от 1878 г.; 48 ж., Сф, 8.

БЕРИЕВО (Бириево) — село, в България от 1878 г.; двойно име; 487 ж., Гб, 3.

Беримирци — вж. Биримирци, Сф.

БЕРКОВИЦА — град; в България от 1878 г.; 15 533 ж., Мн, 1.

БЕРКОВСКИ (Шерметлер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 98 ж., Тщ, 4.

БEРКОВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Плаково; 2 ж., Вт, 3.

Беровци — колиби, до 1900 г. броени към Голяма Брестовица; заличени с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 8.

БЕРОНОВО (Исуплии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 154 ж., Бс, 12.

БЕРСИН — село, в България от 1878 г.; 220 ж., Кн, 5.

БЕСЛЕН — село, в България от 1912 г.; 748 ж., Бл, 13.

БЕСНУРКА (Пандугузлар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 3 ж., Кж, 7.

Беш бунар — вж. Пет кладенци, Pc.

Беш тепе — вж. Пет могили, Сл; Пет могили, Шн.

Бешевлие (Бешевли) — вж. Кирково, Шн.

Бешлии — вж. Байкал, Пл.

БИВОЛАРЕ (Биволари) — село, в България от 1878 г.; присъединено Климентина; 651 ж., Пл, 3.

БИВОЛЯНЕ (Мандаджилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 245 ж., Кж, 6.

БИЖОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 1 ж., Вт, 1.

БИЖОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 18 ж., Гб, 4.

БИКОВО (Бухалии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 401 ж, Сл, 3.

Билек Ахмед махле (Билек махле) — вж. Китка, Бс.

БИЛИНЦИ (погр. Блинци) — село, в България от 1878 г.; 11 ж., Пк, 1.

БИЛКА (Чифлик, Чифлик махле, Чифлишка махала) — село, в България oт 1885 г.; преименувано на Чифлишка махала с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Билка с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 641 ж., Бс, 9.

БИЛКИНИ (Билкина, Билкините) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Габровци; няма ж., Гб, 2.

Билково (Горни Болерци) — махала, през 1880 г. броена към Яковци; преименувана с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); заличена с Указ 2294 (обн. 26. II. 1978), Вт, 3.

БИЛО (Сърт кьой) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Стара река и Изгрев; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 5 ж., Сл, 3.

БИЛО (Сърт кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 64 ж., Дб, 4.

БИЛЯНСКА — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 38 ж., См, 9.

Билярци (Джерджии) — махала, до 1920 г. броена към Сини вир; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Сини вир, Шн.

БИНКОС — село, в България от 1885 г.; 211 ж., Сл, 3.

Бириево — вж. Бериево, Гб.

Биримирци (погр. Беримирци) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954) — вж. София, Сф.

БИРКОВА — село, признато от населена местност (от село Цветино) за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 382 ж., Пз, 4.

БИСЕР (Инджелии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 964 ж., Хс, 10.

БИСЕРЦИ (Настрадън) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); присъединено Гълъбари; 1481 ж., Рз, 3.

БИСТРА (Айладън) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 267 ж., Тщ, 5.

БИСТРА (Ак бунар, Ак пунар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Бистра с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 383 ж., Сс, 1.

БИСТРЕНЦИ (Гьол бунар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 400 ж., Pc, 2.

Бистрец — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) (вж. Враца); отделено с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); отново слято с Указ 583 (14. IV. 1981) — вж. Враца, Вр.

БИСТРЕЦ (Бююк бунар, Биюк бунар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 191 ж., Бс, 11.

БИСТРЕЦ (Параджик) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 129 ж., Дб, 5.

БИСТРИЛИЦА (погр. Бистрица) — село, в България от 1878 г.; 230 ж., Мн, 1.

Бистрица — вж. Бистрилица, Мн.

Бистрица — махала, до 1900 г. броена към Правец; слята с Указ 88 (обн. 30. XI. 1965) — вж. Разлив, Сф.

БИСТРИЦА — село, в България от 1912 г.; 151 ж., Бл, 3.

БИСТРИЦА — село, в България от 1878 г.; 1828 ж., Кн, 3.

БИСТРИЦА — село, в България от 1878 г.; 3729 ж., Сф, 1.

Бистрица (Махмутица) — село, до 1900 г. броено към Широка лъка; преименувано с Указ 2149 (обн. 12. XI. 1975); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), См, 9.

Бистрица (Турско село) — село, в България от 1878 г.; преименувано от населението след Освобождението; слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Долно село, Кн.

БИСТРОГЛЕД (Мехмед кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 41 ж., Кж, 1.

Битлиджа — вж. Староселец, Сз.

Бичерлии — вж. Голямо Дряново, Сз.

Бичкиня (Бичкийня) — вж. Палаузово, Гб.

Биюк бунар — вж. Бистрец, Бс.

Биюк дере — вж. Пловдивци, См.

Биюк Ип дере — вж. Дрангово, Кж.

Биюклии — вж. Винарско, Бс.

Благовец (Рахманлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 232 (обн. 26. III. 1968), Хс, 2.

Благовец (Хаджи кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Добрин, Дб.

БЛАГОВО (Керемедин) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 115 ж., Шн, 10.

БЛАГОВО (Ново село) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 844 (обн. 20. Х. 1949); 702 ж., Мн, 9.

Благодетелно — вж. Радецки, Сл.

БЛАГОЕВГРАД (Горна Джумая) — град, в България от 1912 г.; преименуван с Указ 209 (обн. 5. V. 1950); присъединени Грамада и Струмско; 71 144 ж., Бл, 3.

БЛАГОЕВО (Къзъл Мурад, Ново село, Батемберг) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Батемберг през 1880 г. и на Благоево с МЗ 7552 (обн. 22. ХI. 1947); 657 ж., Рз, 5.

БЛАГОЕВО (Ревиш, Мария Луизино) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Мария Луизино с Указ 308 от 11. VI. 1893 г. и на Благоево с МЗ 6628 (обн. 29. XI. 1946); 462 ж., Вт, 9.

БЛАГУН (Айвалъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 33 ж., Кж, 4.

Благунци (Хаджи кьой) — село, в България от 1915 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 902 (обн. 31. XII. 1963), Хс, 6.

БЛАЖИЕВО (Блажуево) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 560 ж., Кн, 2.

БЛАТЕЦ — село, в България от 1878 г.; 33 ж., Кн, 5.

БЛАТЕЦ (Есирлии, Исирлии) — село, в България от 1885 г.; двойно име; преименувано на Блатец с МЗ 3008 (обн. 1. IX. 1934); 901 ж., Сл, 3.

БЛАТЕШНИЦА — село, в България от 1878 г.; 154 ж., Пк, 2.

БЛАТИНО (Гьол чифлик) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 197 ж., Кн, 3.

БЛАТНИЦА (Саръ гьол) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 252 ж., Пз, 11.

Блатница — вж. Дуран кулак, Дб.

БЛАТО — село, в България от 1878 г.; 56 ж., Кн, 1.

Блатото — колиби, в България от 1878 г.; до 1900 г. броени към Ябланица; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Ябланица, Лч.

БЛАТСКА — село, в България от 1912 г.; 623 ж., Бл, 13.

БЛЕНИКА (Терзи алилер гюллю) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 195 ж., Кж, 5.

БЛИЗНАК (Кара еврен) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 69 ж., Бс, 5.

БЛИЗНАЦИ — село, образувано от селата Горен Близнак и Долен Близнак с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959); 764 ж., Вн, 1.

БЛИЗНАЦИ (Екисче) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 255 ж., Шн, 9.

БЛИЗНЕЦ (Икисча, Екисечя) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Близнец с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 83 ж., Сл, 4.

Блинци — вж. Билинци, Пк.

БЛЪСКОВО (Асъл бейлии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1458 ж., Вн, 11.

БЛЪСКОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 26 ж., Вт, 3.

Блъсничево — вж. Румянцево, Лч.

Боаз дере — вж. Шиварово, Бс.

Боаз кесен — вж. Просечен, Вн.

Боаз кесен (погр. Боваз кесем) — вж. Пресяк, Тщ.

БОАЗЪТ — село, през 1880 г. броено към Кръвеник; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 89 ж., Гб, 3.

Бобалар ени махле — вж. Татково, Кж.

БОБЕВЦИ (погр. Боевци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; погрешно наименование Боевци от 1920 г.; отстранена грешка в името с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); 3 ж., Гб, 1.

БОБЕШИНО — село, в България от 1878 г.; 46 ж., Кн, 5.

БОБОВ ДОЛ (Бабов дол) — град, в България от 1878 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 596 (обн. 24. VIII. 1965) и за град с Указ 788 (обн. 31. Х. 1967); 6904 ж., Кн, 1.

БОБОВЕЦ (Веис кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 102 ж., Дб, 1.

БОБОРАЦИ — село, в България от 1878 г.; 155 ж., Пк, 5.

БОБОШЕВО — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 2190 (обн. 20. Х. 1981); присъединена махала Въртен камък; 1492 ж., Кн, 2.

БОВ — село, в България от 1878 г.; 180 ж., Сф, 20.

БОВ (Гара Бов) — село (гарово селище) — признато от населена местност за гарово селище (Гара Бов) с Указ 57 (обн. 5. II. 1965); 120 ж., Сф, 20.

БОГАТОВО — село, в България от 1878 г.; 534 ж., Гб, 3.

БОГАТИНО — село, признато от населена местност (от село Млечино) за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 119 ж., Кж, 1.

Богдайлии — вж. Белоклас, Дб.

Богдайлъ Чамурлии — вж. Житен, Дб.

Богдалии — вж. Белоклас, Дб.

Богдан — колиби, до 1900 г. броени към Видраре; присъединено Лъга; заличени с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Сф, 18.

БОГДАН (Богдан кьой, Богданово) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Богданово без административен акт и на Богдан с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 176 ж., Дб, 3.

БОГДАН (Дерелии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1272 ж., Пд, 4.

Богдан кьой — вж. Богдан, Дб.

Богдан махле — вж. Богданово, Сл.

БОГДАНИЦА (Ходжиново) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 726 ж., Пд, 14.

Богданлии — вж. Белоклас, Дб.

БОГДАНЛИЯ — село, в България от 1878 г.; 79 ж., Сф, 9.

БОГДАНОВ ДОЛ — село, в България от 1878 г.; 633 ж., Пк, 4.

Богданово — вж. Богдан, Дб.

БОГДАНОВО (Богдан махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 514 ж., Сл, 2.

БОГДАНОВО (Българско Алагюн, Алагюн — българско) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Богданово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 116 ж., Бс, 11.

БОГДАНОВЦИ — село, до 1900 г. броено към сборно село Вакарел; признато от махала за село с Указ 586 (обн. 31. VIII. 1921); няма ж., Сф, 12.

Богдановци — вж. Богданчовци, Гб.

БОГДАНСКО (Сюлюменчовци) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Константин и Козя река; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Вт, 5.

Богданци — вж. Варовник, Бс.

БОГДАНЦИ (Абдул) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 596 ж., Рз, 6.

БОГДАНЦИ (Узундже орман, Узунджа орман) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 671 ж., Сс, 2.

БОГДАНЧОВЦИ (погр. Богдановци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 32 ж., Гб, 1.

БОГОЙНА — статут на село (махала), до 1919 г. населена местност на село Петачници (Югославия); 10 ж., Пк, 6.

БОГОЛИН — село, в България от 1912 г.; 466 ж. Бл, 10.

Боголонта — махала, до 1900 г. броена към Ново село и Острец; слята с Указ 45 (обн. 20. I. 1978) — вж. Априлци, Лч.

Богомил (Ерменлии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Вн, 2.

БОГОМИЛ (Теке) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 29 ж., Хс, 10.

БОГОМИЛОВО (Теке) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1484 ж., Сз, 10.

БОГОМИЛЦИ (Софулар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 288 ж., Рз, 6.

БОГОМОЛСКО (Софу юрт) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 39 ж., Тщ, 1.

Богоридово — село, в България от 1885 г.; слято с МЗ 2709 (обн. 31. VII. 1942) — вж. Ягодово, Пд.

Богоров дол (Гази оглар, Гази оллар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Кж, 7.

БОГОРОВО (Арпач) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 165 ж., Яб, 3.

БОГОРОВО (Грамосте) — село, заселено под румънска власт, в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 21. VI. 1942); 96 ж., Сс, 5.

БОГОРОДИЦА (Богородица, Сестрино) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Сестрино с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); възстановено старо име с Указ 186 (обн. 30. VI. 1995); 46 ж., Бл, 7.

Богородично — вж. Руен, Пд.

БОГОСЛОВ — село, в България от 1878 г.; 557 ж., Кн, 5.

БОГУТЕВО — село, в България от 1885 г.; 257 ж., См, 10.

БОГЬОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 156 ж., Сф, 15.

БОДЕНЕЦ — село, в България от 1878 г.; 720 ж., Вр, 6.

БОДРОВО (погр. Бодурово) — село, в България от 1885 г.; 507 ж., Хс, 1.

Бодрово — вж. Стамболово, Сф.

Бодровци (Мъсърлъ) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 232 (обн. 26. III. 1968) — вж. Минзухар, Кж.

Бодурово (Бодорово) — вж. Бодрово, Хс.

Бодят (Бодът) — махала, до 1900 и от 1975 г. броена към Петрич; преименувана без административен акт през 1934 г.; Сф, 11.

БОЕВО — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 14 ж., См, 8.

Боево — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 292 (обн. 25. VIII. 1953) — вж. промишлено селище Страшимир, См.

Боевска — махала, до 1900 г. броена към Ново село и Острец; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Острец, Лч.

Боевци — вж. Бобевци, Гб.

Боевци (Боювци) — махала, през 1880 г. броена към Усои; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елена, Вт.

Боевци (Боювци) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 232 (обн. 26. III. 1968) — вж. Плачковци, Гб.

БОЕРИЦА (Хаджи Азма) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 134 ж., Сф, 12.

БОЖАК (Делиджилер) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 60 ж., Кж, 5.

БОЖАН (Кара аптула) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 581 ж., Дб, 6.

БОЖАНОВО (Карамет, Керамет) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 27 ж., Дб, 7.

БОЖДОВО — село, в България от 1912 г.; 6 ж., Бл, 9.

БОЖЕВЦИ (Конезлери) — село, до 1892 г. броено към Стара река и Средорек; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 312 ж., Сл, 3.

БОЖЕНИЦА — село, в България от 1878 г.; 232 ж., Сф, 4.

БОЖЕНЦИТЕ (Боженци) — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 11 ж., Гб, 1.

Божидар — вж. Каолиново, Шн.

Божидар — вж. Розино, Пд.

Божица (Хоранлари) — село, до 1892 г., броено вероятно към Поройно; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 2076 (обн. 27. IX. 1974) — вж. Антоново, Тщ.

БОЖИЧЕН — село, в България от 1878 г.; 229 ж., Рс, 5.

Божковци — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 57 (обн. 5. II. 1965); присъединени Ганев хан; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Трявна, Гб.

Божур (Кехманлък) — село, изселено през 1878 г.; презаселено през 1886 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено без административен акт между 1946 и 1956 г.; Бс, 7.

БОЖУРЕЦ (Михал бей) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 154 ж., Дб, 4.

БОЖУРИЦА (Кацамуница) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1216 ж., Пл, 3.

БОЖУРИЩЕ — град, изселен през 1877 г.; на мястото му през 1897 г. е създадено военно конско депо; по-късно презаселен и до 1926 г. броен към Гурмазово; признат от село за град с ПМС 786 (обн. 15. VIII. 1997); 5182 ж., Сф, 3.

БОЖУРКА (Орчанлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 365 ж., Тщ, 5.

БОЖУРЛУК (погр. Бужурлук) — село, в България от 1878 г.; 212 ж., Пл, 7.

БОЖУРОВО — село, признато от населена местност (от село Чернооково) за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 291 ж, Шн, 3.

БОЖУРОВО (Бунар бешевли) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 548 ж., Рз, 3.

БОЖУРОВО (Настрадин, Настрадън, Малиново) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Малиново с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Божурово с МЗ 3688 (обн. 5. VI. 1945); 1026 ж., Дб, 3.

БОЖУРЦИ (Кенелер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); признато от махала за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 251 ж., Кж, 7.

Боз агач — вж. Брястово, Сл.

БОЗАДЖИИ — село, в България от 1885 г.; 125 ж., Сл, 3.

Бозалан — вж. Орлино, Пз.

БОЗВЕЛИЙСКО (Кадъ кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1322 ж., Вн, 11.

БОЗДУГАHOBO (Боздуванджии, Боздуганово, Грудево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Боздуганово с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906) и на Грудево с Указ 165 (обн. 5. IV. 1950); възстановено старо име с Указ 94 (обн. 13. IV. 1992); 495 ж., Сз, 9.

Бозовая — село, в България от 1878 г.; заличено с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Кн, 7.

Бозовица — вж. Бъзовица, Кн.

Бозувци — вж. Орлино, Пз.

БОЗЬОВА — село, образувано от населените местности Бозьова и Елан дере (от село Цветино) с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 80 ж., Пз, 4.

БОИЛ (Емирлер) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединено Таркан; 966 ж., Сс, 3.

Бойка — вж. Лом Черковна, Pc.

Бойка — вж. Горно Краище, Бл.

Бойката — колиби, до 1905 г. броени към Златарите; слети с Указ 183 (обн. 14. V. 1957) — вж. Габрово, Гб.

Бойков рът (Спаиска) — махала, до 1900 и след 1934 г. броена към Белиш, Лч.

БОЙКОВЕЦ (Равна) — село, до 1900 г. броено към Етрополе; преименувано с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); признато от колиби за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 155 ж., Сф, 10.

БОЙКОВО — село, в България от 1885 г.; 149 ж., Пд, 13.

Бойково — вж. Байково, Шн.

БОЙКОВЦИ (Реселии) — село, през 1880 г. броено към Константин; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. ХII. 1978); 44 ж., Вт, 3.

Боймир (Силистра Бохчалар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Каолиново, Шн.

БОЙНИК (Юрпек) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Кж, 4.

БОЙНИЦА — село, в България от 1878 г.; 788 ж., Вд, 2.

БОЙНО (Исмаилер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); 374 ж., Кж, 5.

БОЙНОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 16 ж., Гб, 1.

БОЙЧЕВИ КОЛИБИ (Бойчовци) — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Габровци и Първовци; преименувано с Указ 381 (обн. 25. X. 1960); 2 ж., Вт, 1.

БОЙЧЕТА (Боятка, Бойчетата) — село, в България от 1878 г.; двойно име; слято с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) (вж. Водници); отделено от Габрово и признато за село Бойчета с Указ 1320 (обн. 6. V. 1983); 1 ж., Гб, 1.

Бойчетата — вж. Бойчета, Гб.

БОЙЧИНОВЦИ — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); присъединено Огоста; 2070 ж., Мн, 2.

Бойчиновци — махала, до 1926 г. броена към Белица; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Средищна, Сф.

БОЙЧОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 3 ж., Вт, 1.

Бойчовци — вж. Бойчеви колиби, Вт.

БОКИЛОВЦИ (погр. Бокюловци) — село, в България от 1878 г.; 170 ж., Мн, 1.

Боклуджа — вж. Радойново, Бс.

Бокурово — вж. Букурово, Гб.

Бокюловци — вж. Бокиловци, Мн.

Болерци — вж. Горно Болерци, Вт.

БОЛТАТА (Балтата) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 44 ж., Гб, 1.

Болтата (Болта) — село, до 1892 г. броено към Барахелите; признато от колиби за село с МЗ 6287 (обн. 23. XII. 1941); присъединени Барахелите, Гарванов камък и Мързените; слято с Указ 183 (обн. 14. V. 1957) — вж. Габрово, Гб.

Болу късъ (Болук късъ) — вж. Драгановец, Тщ.

Боляри — вж. Вишна, Бс.

БОЛЯРИНО (Бей кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 456 ж., Пд, 11.

Болярово (Али бей кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); слято с Указ 267 (обн. 21. III. 1969) — вж. Хасково, Хс.

БОЛЯРОВО (Паша кьой) — град, в България от 1885 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IХ. 1974); 1515 ж., Яб, 1.

БОЛЯРСКИ ИЗВОР (Бей бунар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 302 ж., Хс, 10.

БОЛЯРСКО (Емирлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 431 ж., Яб, 4.

БОЛЯРЦИ (Алем Бейлер) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 143 ж., Кж, 5.

БОЛЯРЦИ (Бейджи оглу) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 143 ж., Вн, 1.

БОЛЯРЦИ (Кара Реизово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2766 ж., Пд, 14.

Бонарите — вж. Банарите, Гб.

БОНЕВО (Коюнлу кьой, погр. Койни кьой, Койну кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Бонево с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 98 ж., Дб, 6.

Бончовци — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965) — вж. Жълтеш, Гб.

БОР — село, образувано от населените местности Кокез, Гуня, Дормуш и Онбаши (от село Три могили) с Указ 93 (обн. 26. I. 1979); 36 ж., Пд, 1.

Боравичени — вж. Боровичене, Бл.

Борачево — вж. Главанци, Дб.

БОРЕЦ (Салалии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 836 ж., Пд, 2.

Боржоза — вж. Драгостин, Бл.

БОРИЕ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 230 ж., См, 8.

Бориева река (Борова река) — промишлено селище, в България от 1912 г.; признато от махала за промишлено селище Бориева река с Указ 292 (обн. 25. VIII. 1953); слято с Указ 196 (обн. 30. I. 1970) — вж. Мадан, См.

Бориево — вж. Бориново, См.

БОРИКА — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 28 ж., См, 6.

БОРИКА (Чамджас) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 107 ж., Сф, 11.

БОРИКИ (Калпазаните) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 46 (обн. 9. II. 1951); признато от колиби за село с МЗ 6287 (обн. 23. XII. 1941); 149 ж., Гб, 1.

БОРИКОВО (Хасанково) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 61 ж., См, 9.

Борил — вж. Байкал, Пл.

Борил — вж. Преспа, Сф.

БОРИЛОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 278 ж., Вд, 2.

БОРИЛОВО (Хамзалари) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 235 ж., Сз, 10.

БОРИМА — село, в България от 1878 г.; 1060 ж., Лч, 6.

БОРИМЕЧКОВО (Юруците) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934), 616 ж., Пз, 5.

БОРИНО (Кара булак) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 2745 ж., См, 2.

БОРИНОВО (Бориево) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 228 ж., См, 6.

БОРИНЦИ (Керсенлик) — село, през 1880 г. броено към Кипилово; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 57 (обн. 5. II. 1965); 210 ж., Сл, 1.

БОРИСЛАВ (Смърдехча) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 237 (обн. 12. IX. 1919); 327 ж., Пл, 10.

БОРИСЛАВЦИ (Ада чалъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Колушево; 317 ж., Хс, 4.

Борисовград — вж. Първомай, Пд.

Борисово — вж. Гецово, Рз; Динково, Вд; Дражево, Яб; Манолово, Сз; Славяново, Тщ.

БОРИСОВО (Ашаклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 292 (обн. 7. IX. 1887); 177 ж., Яб, 2.

БОРИСОВО (Сърна бей) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 157 от 3. III. 1894 г.; присъединена Парица; 943 ж., Pc, 7.

Борисоград — вж. Първомай, Пд.

БOPHAPЕBO — село, признато от населените местности Борнарево (от Делибалтин чифлик), Панзърски чифлик и Котев чифлик (от Черногорски чифлик) с МЗ 2915 (обн. 16. I. 1942); 76 ж., Пк, 5.

БОРОВ ДОЛ (Чам дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 679 ж., Сл, 4.

Борова река — вж. Бориева река, См.

БOPOBАH — село, в България от 1878 г.; 2761 ж., Bp, 1.

БОРОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 167 ж., Кн, 4.

БОРОВИНА (Чамладжа) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 444 ж., См, 6.

БОРОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 242 ж., Вд, 1.

БОРОВИЦА (Чам дере) — село, признато от населена местност за село с Указ 516 (обн. 22. III. 1961); преименувано с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); 291 ж., Кж, 1.

БОРОВИЧЕНЕ (Боравичени) — село, в България от 1912 г.; признато от махала за село с Указ 139 (обн. 19. IV. 1960); 92 ж., Бл, 7.

БОРОВО — село, в България от 1885 г.; 90 ж., Пд, 7.

БОРОВО (Горна Манастирица) — град, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 79 (обн. 11. II. 1958); признато от село за град с Указ 290 (обн. 7. IХ. 1984); присъединено Горазд; 2620 ж., Pc, 1.

БОРОВО (Чам чифлик, Борово, Горно Борово) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Борово с МЗ 1689 (обн. 27. IX. 1937), на Горно Борово с МЗ 168 (обн. 22. I. 1943); възстановено старо име без административен акт към края на 1944 г.; 1213 ж., Бл, 4.

БОРОВО (Чираджии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 128 ж., Сз, 10.

Боровото — колиби, до 1892 г. броени към Габрово; слети с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937) — вж. Габрово, Гб.

БОРОВСКО (Чам дере Караманлар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 27 ж., Кж, 7.

БОРОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 901 ж., Мн, 1.

Борозан — вж. Тръбач, Рз.

БОРСКОТО — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Гъбене; 17 ж., Гб, 1.

Боруш — село, в България от 1878 г.; изселено през 1881 г., Вт, 1.

БОРУЩИЦА (Бююк дере) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 99 ж., Сз, 5.

Борце — махала, в България от 1912 г.; заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), См, 8.

БОРЦИ (Буюклу, Боюклу, Пъйклъ) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 614 ж., Шн, 2.

БОРЯНА (Чамурна) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 365 ж., Вн, 10.

БОСЕВЦИ (погр. Босювци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Беброво; 5 ж., Вт, 3.

Босилеград (Димитрово) — село, заселено през 1921 г.; признато за село от населените местности Манастирище и Бъзовец за село Димитрово с Указ 81 (обн. 26. II. 1923); преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 431 (обн. 22. XI. 1960) — вж. Михайлово, Вр.

Босилек (Бекираа махлеси) — махала, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 232 (обн. 26. III. 1968) — вж. Минзухар, Кж.

БОСИЛИЦА (Оманлар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 17 ж. Кж, 7.

БОСИЛКОВО — село, в България от 1885 г.; 128 ж., Бс, 12.

БОСИЛКОВО — село, образувано от населените местности Борово, Катранци и Крушево с Указ 5 (обн. 8. I. 1963); 90 ж., См, 1.

БОСИЛКОВЦИ (Чатма) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 842 ж., Pc, 2.

БОСНА — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; 439 ж., Сс, 6.

БОСНЕК — село, в България от 1878 г.; 213 ж., Пк, 4.

Бостан (Бостан кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с РМС 79 от 23. II. 2001 г. — вж. Горна Хубавка, Тщ.

Бостан кьой — вж. Бостан, Тщ.

Бостан махла — вж. Бостаните, Вд.

Бостанджилар — вж. Бостанци, Кж.

БОСТАНИТЕ (Бостан махла) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Върбово; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1 ж., Вд, 11.

БОСТАНЦИ (Бостанджилар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 84 ж., Кж, 7.

БОСТИНА — село, в България от 1912 г.; 172 ж., См, 9.

Босювци — вж. Босевци, Вт.

БОТЕВГРАД (Орхание) — град, в България от 1878 г.; преименуван с МЗ 3774 (обн. 7. XII. 1934); 21 545 ж., Сф, 4.

БОТЕВО (Бързински соват, Бързински черкези, Ботьово) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението, преименувано на Ботьово с Указ 161 от 25. VI. 1884 г.; осъвременено име на Ботево без административен акт през 1956 г.; 105 ж., Вр, 10.

БОТЕВО (Омер махала, Ботьово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Ботьово с Височайши доклад 7843 от 9. XI. 1881 г.; осъвременено име на Ботево без административен акт през 1956 г.; 107 ж., Мн, 4.

БОТЕВО (Сабри паша кьой, Ботьово) — село, изселено по време на Освобождението; презаселено и преименувано на Ботьово през 1879 г.; осъвременено име на Ботево без административен акт през 1956 г.; 85 ж., Вд, 4.

БОТЕВО (Чомлек кьой, Ботьово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Ботьово с Указ 435 от 24. VIII. 1892 г.; осъвременено име на Ботево без административен акт през 1956 г.; 1235 ж., Яб, 4.

БОТЕВО (Юшенлии, Ботьово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Ботьово с Височайши доклад 3662 (обн. 7. V. 1882); осъвременено име на Ботево без административен акт през 1956 г.; присъединено Кладенчово; 282 ж., Вн, 2.

БОТРОВ (погр. Ботрово) — село в България от 1878 г.; 320 ж., Pc, 2.

Ботунец (Бутунец) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; слято с Указ 120 (обн. 27. I. 1978) — вж. София, Сф.

БОТУНЯ (Дупляк) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 704 (обн. 1. XI. 1963); 206 ж., Вр, 5.

БОТУРЧЕ (Куфалар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 19 ж., Хс, 2.

Ботьово — вж. Ботево, Вн; Ботево, Вд; Ботево, Вр; Ботево, Мн; Ботево, Яб.

БOXOBА — село, в България от 1878 г.; 34 ж., Пк, 6.

БОХОТ — село, в България от 1878 г.; 944 ж., Пл, 9.

БОЧКОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 3 ж., Вт, 1.

Бочуковци — вж. Бучуковци, Гб.

Бошняк — вж. Долни Бошняк, Вд.

БОШУЛЯ — село, в България от 1885 г.; 947 ж., Пз, 10.

Боювци — вж. Боевци, Вт; Боевци, Гб.

Боюклу — вж. Буюклу, Шн.

Бояджи кьой — вж. Багра, Кж.

Бояджи-Дели Гьозлер — вж. Багра и Севдалина, Кж.

БОЯДЖИК — село, в България от 1885 г.; 1646 ж., Яб, 4.

Бояджиклар (Бояджиклии) — вж. Звиница, Кж.

Бояджилар — вж. Багрянка, Кж; Пеевско, Кж.

Боялар — вж. Вишна, Бс.

БОЯН (Пири факъ, Юкари кьой) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Боян с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединено Дживгарци; 475 ж., Шн, 2.

Бояна — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 447 (обн. 9. XI. 1961) — вж. София, Сф.

БОЯНА (Кокарджа) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 620 от 30. XI. 1890 г.; 342 ж., Вн, 7.

БОЯН БОТЕВО (Дурак кьой) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 736 ж., Хс, 5.

БОЯНОВО — село, признато от населена местност Бенчовица за село с МЗ 593 (обн. 3. IV. 1945); 37 ж., Вд, 5.

БОЯНОВО (Мурсатлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 971 ж., Яб, 5.

БОЯНОВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Въглевци; 6 ж., Вт, 1.

БОЯНЦИ (Катърлии) — село, в България, от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1374 ж., Пд, 1.

Боятка — вж. Бойчета, Гб.

Боячево — вж. Баячево, Тщ.

БРАДВАРИ (Балтаджи ени кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1148 ж., Сс, 5.

БРАКНИЦА — село, в България от 1878 г.; 97 ж., Тщ, 4.

БРАКЬОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 109 ж., Сф, 5.

Бранево — махала, до 1900 г. броена към сборно село Велчево; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Велчево.

БРАНИПОЛЕ (Ахланьово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2625 ж., Пд, 12.

БРАНИЦА (Салихлер, Набожно) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Набожно с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Браница с Указ 129 (обн. 11. IV. 1961); 244 ж., Хс, 10.

БРАНИЧЕВО (Шарвъ, Шарвии) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Браничево с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); 1265 ж., Шн, 4.

БРАНИЩЕ (Куруджа кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 410 ж., Дб, 3.

БРАНКОВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Въглевци; 2 ж., Вт, 1.

БРАНКОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 210 ж., Вд, 5.

Бранник — вж. Стефан Караджа, Дб.

БРАТАН (Сър алан) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 44 ж., Сл, 1.

БРАТАНИЦА (Кьосе Муратово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2204 ж., Пз, 6.

Братевец — колиби, до 1900 г. броени към Ябланица; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Ябланица, Лч.

Братимир (Салихлер) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Сс, 2.

БРАТОВО — село, образувано от махалите Елда и Еньовец с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); 270 ж., Тщ, 5.

БРАТОВО (Джан кардаш) — село, до 1900 г. броено към Равнец; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 165 ж., Бс, 2.

БРАТУШКОВО — село, в България от 1878 г.; 45 ж., Сф, 21.

БРАТЯ ДАСКАЛОВИ (Бурнусус, Малко Борисово, Гроздово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Малко Борисово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906), на Гроздово с МЗ 5530 (обн. 17. IХ. 1947) и на Братя Даскалови с Указ 191 (обн. 22. IV. 1950); присъединено Войниците; 920 ж., Сз, 1.

БРАТЯ КУНЧЕВИ — село, образувано от селата Подслон, Руманя и Черково с Указ 148 (обн. 20. V. 1956); отделени Подслон и Руманя с Указ 902 (обн. 31. XII. 1963); 768 ж., Сз, 10.

Брахомчиновци — вж. Малка река, См.

БРАЦИГОВО — град, в България от 1885 г.; признат от село за град с Указ 677 от 15. XII. 1892 г.; 4815 ж., Пз, 3.

БРЕГАPE — село, в България от 1878 г.; 877 ж., Пл, 3.

БРЕГОВО — град, в България от 1878 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); от 1971 до 1986 г. присъединено Ракитница; 3111 ж., Вд, 3.

БРЕГОВО — село, признато от населена местност Брегово (от село Самодива) с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 109 ж., Кж, 3.

БРЕЖАНА — село, признато от населена местност Брежана (от село Търновци) за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 22 ж., Кж, 2.

БРЕЖАНИ (Сърбиново) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1031 ж., Бл, 11.

Брежници — махала, до 1900 г. броена към Лазарци; заличена с Указ 88 (обн. 30. XI. 1965), Вт, 3.

БРЕЖНИЦИТЕ (Брежници) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 18 ж., Гб, 4.

БРЕЗА (Муртазовска) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 13 ж., См, 8.

БРЕЗЕ — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; 654 ж., См, 3.

БРЕЗЕ — село, в България от 1878 г.; 312 ж., Сф, 20.

БРЕЗЕН (Халач дере, Халач) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Халач с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Брезен с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); 271 ж., Кж, 1.

БРЕЗНИК — град, в България от 1878 г.; 4332 ж., Пк, 1.

БРЕЗНИЦА — село, в България от 1912 г.; 3339 ж., Бл, 4.

Брезница — вж. Горна Брезница, Бл.

БРЕЗНИШКИ ИЗВОР (Извор) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 381 (обн. 25. Х. 1960); 77 ж., Пк, 1.

БРЕЗОВ ДОЛ — село, в България от 1878 г.; 46 ж., Сф, 20.

Брезовица — вж. Горобиовци, Сф.

Брезовица (Брезово, Палас кьой) — село, в България oт 1885 г.; двойно име; заличено с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Пд, 13.

Брезово — вж. Брезовица, Пд.

БРЕЗОВО — статут на село (колиби), до 1920 г. броено към Рибарица; 54 ж., Лч, 5.

БРЕЗОВО — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Палици; 8 ж., Вт, 3.

БРЕЗОВО — град, образуван от селата Брезово и Чоба с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 2075 ж., Пд, 2.

Брезово (Абрашларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с губернаторско разрешение през 1879–1880 г., слято с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969) — вж. Брезово, Пд.

БРЕНИЦА — село, в България от 1878 г.; 2383 ж., Пл, 6.

БРЕНИЦА (Карамехметлер, Карамехмед) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Бреница с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 275 ж., Сс, 7.

Бреске — вж. Бресте, Пл.

БРЕСТ — село, в България от 1878 г.; 4 ж., Кн, 9.

БРЕСТ (Бряст) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 2830 ж., Пл. 2.

БРЕСТАК (Кара агач) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1277 ж., Вн, 7.

Брестак (Малък Караач) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Сс, 4.

БРЕСТАКА (Скулица) — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Каменица; двойно име преди Освобождението; 30 ж., Сф, 16.

БРЕСТЕ (Бреске) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт; 537 ж., Пл, 11.

Брестино — вж. Тръстиково, Вн.

Брестица — вж. Брестница, Дб.

БРЕСТНИК (Кара агач) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1863 ж., Пд, 13.

БРЕСТНИЦА (Голям Караач, Големи Караагач, Гьол Караач, погр. Брестица) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Брестица с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); отстранена грешка с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 33 ж., Дб, 6.

БРЕСТНИЦА (Малка Брестница) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 129 (обн. 11. IV. 1961); 1043 ж., Лч, 8.

БРЕСТОВА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Димовци; 2 ж., Сз, 2.

БPECTOBЕHE (Караач, погр. Брястовене) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Брястовене с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); отстранена грешка в името с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 3026 ж., Рз, 1.

БРЕСТОВЕЦ (погр. Брестовица) — село, в България от 1878 г.; 1112 ж., Пл, 9.

БРЕСТОВИЦА (Брястовица) — село, в България от 1885 г.; уточнено име без административен акт през 1956 г.; 3939 ж., Пд, 13.

БРЕСТОВИЦА (Брястовица) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 393 ж., Pc, 1.

Брестово — вж. Брястово, Сл.

БPЕCTOBO — село, признато от населена местност (от село Тросково) за село с МЗ 2889 (обн. 9. I. 1946); 29 ж., Бл, 11.

БPЕCTOBO (Брястово) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 294 ж., Лч, 3.

Брестово (Хаджи кьой) — село, изселено през 1913 г.; презаселено след 1920 г.; преименувано и признато от населена местност за село Брестово с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); заличено с МЗ (обн. 27. IX. 1937); Хс, 2.

БРОД (Гючурлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. III. 1906); 897 ж., Хс, 1.

БРОДИЛОВО (Пордикос) — село, в България от 1912 г.; двойно име преди 1912 г.; 452 ж., Бс, 13.

БРОШ (Теке менетлер) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 204 ж., Кж, 5.

Брусаджик — вж. Брусино, Хс.

БРУСАРЦИ — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 2907 (обн. 7. IХ. 1984); 1603 ж., Мн, 3.

БРУСЕВЦИ (Кюселер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 3 ж., Хс, 4.

БРУСЕН — село, в България от 1878 г.; 466 ж., Вр, 6.

БРУСЕН — село, в България от 1878 г.; 303 ж., Сф, 10.

Брусенски ханове — вж. Малки Искър, Сф.

БРУСИНО (Брусаджик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 7 ж., Хс, 2.

БРУСНИК — село, в България от 1878 г.; 16 ж., Пк, 1.

БРЪНЕЦИТЕ (Бръняците, Брънеци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 48 ж., Гб, 1.

Брънковци — махала, до 1900 г. броена към сборно село Вакарел; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Костадинкино, Сф.

Бръняците — вж. Брънеците, Гб.

БРЪЧКОВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Яковци; 4 ж., Вт, 3.

Бръчковци — махала, през 1880 г. броена към Лазарци; слята с МЗ 2920 (обн. 16. VIII. 1943) — вж. Илаков рът, Вт.

Бръчма (Стубел, Княз Хесенски) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано от Бръчма на Стубел с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Княз Хесенски с МЗ (обн. 28. XII. 1943); възстановено старо име с МЗ 3688 (обн. 5. VI. 1945); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Българка, Сс.

Бръчма ени кьой (Ени кьой) — вж. Българка, Сс.

БРЪШЛЕН — село, в България от 1878 г.; 487 ж., Pc, 7.

Бръшлен — вж. Бръшлян, Бс.

Бръшлян — вж. Бръщен, См.

БРЪШЛЯН (Сармашик, погр. Бръшлен) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 50 ж., Бс, 6.

БРЪШЛЯНИЦА — село, в България от 1878 г.; 906 ж., Пл, 9.

БРЪЩЕН (Бръшлян) — село, в България от 1912 г.; двойно име преди 1912 г.; 867 ж., См, 4.

Бряг (Кайклар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Търговище, Тщ.

БРЯГОВЕЦ (Гедиклер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 171 ж., Кж, 4.

БРЯГОВИЦА (Лефеджии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 536 ж., Вт, 9.

Брягово — вж. Джебел, Кж; Малко Брягово, Хс.

БРЯГОВО (Кара алан) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 714 ж., Пд, 11.

БРЯГОВО (Тремезлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 558 ж., Хс, 11.

Бряст — вж. Брест, Пл.

БРЯСТ (Кара агач, Кара ач) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Бряст с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 238 ж., Хс, 1.

Брястовене — вж. Брестовене, Рз.

БРЯСТОВЕЦ (Кара агач) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 311 ж., Бс, 2.

Брястовица — вж. Брестовица, Пд; Брестовица, Pc.

Брястово — вж. Брестово, Лч.

БРЯСТОВО (Боз агач, Брестово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); уточнено име Брястово без административен акт през 1956 г.; 376 ж., Сл, 2.

БРЯСТОВО (Кара агач, Караач) — село, в България от 1885 г.; преименувано от населението след Освобождението; 209 ж, Хс, 5.

БРЯСТОВО (Тортамъш, Порой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Порой с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Брястово с МЗ 1473 (обн. 27. IV. 1945); 5 ж., Дб, 1.

БУБИНО (Юнуз Виран) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 12 ж., Хс, 2.

Бугаз кесен — вж. Просечен, Вн.

Буджов дол — махала, до 1900 г. броена към Видраре; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Манаселска река, Сф.

БУДИЛЦИ — село, в България от 1912 г.; няма ж., Бл, 6.

Бужурлук — вж. Божурлук, Пл.

БУЗОВГРАД (Армаганово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 2513 ж., Сз, 4.

БУЗЯКОВЦИ — статут на село (махала), до 1900 г. броено към сборно село Вакарел; 12 ж., Сф, 11.

БУЙНОВИЦА (Ташкън) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. III. 1934); 240 ж., Шн, 2.

БУЙНОВО (Муратлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 594 ж., Тщ, 5.

БУЙНОВО (Неапли) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 439 ж., См, 2.

БУЙНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 117 ж., Вт, 3.

БУК (Алмалъ дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 465 ж., Кж, 4.

БУКАК (Хаджи кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 21 ж., Тщ, 1.

БУКАТА (Буково) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 381 (обн. 25. Х. 1960); 84 ж., См, 9.

БУКАЦИТЕ (Баш бук) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с Указ 2149 (обн. 12. XI. 1975); 60 ж., См, 9.

БУКОВА ПОЛЯНА (Буковска поляна) — село, заселено след 1926 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); признато от махала за село с МЗ 1014 (обн. 11. V. 1942); 518 ж., См, 6.

БУКОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 931 ж., Вд, 4.

БУКОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 381 ж., Вр, 2.

БУКОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 304 ж., Мн, 3.

БУКОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; присъединено Оградище; 69 ж., Сф, 20.

БУКОВЕЦ (Буковци) — село, в България от 1878 г.; 78 ж., Вт, 1.

БУКОВЛЪК (Буковлак, Буковлъг) — село, в България от 1878 г.; 3308 ж., Пл, 9.

Буково — вж. Буката, См.

БУКОВО — село, в България от 1912 г.; 878 ж., Бл, 4.

БУКОВО — село, в България от 1912 г.; признато от махала за село с МЗ 1014 (обн. 11. V. 1942); 346 ж., См, 6.

БУКОВО (Лоч бунар, Буково, Пилашево) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Пилашево с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); възстановено старо име с Указ 98 (обн. 17. IV. 1992); 502 ж., Пд, 11.

Буковска поляна — вж. Букова поляна, См.

Буковци — вж. Буковец, Вт.

БУКОРОВЦИ (погр. Букурово) — село, в България от 1878 г.; 21 ж., Сф, 5.

Букурово (Бокурово) — вж. Младен, Гб.

Букьовци (Букювци) — селище от градски тип, в България от 1878 г.; признато от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); слято с Указ 344 (обн. 20. II. 1970) — вж. Мизия, Вр.

БУЛАИР (Бяла река, Белибе) — село, в България от 1878 г.; през 1880 г. броено с име Бяла река, а след това — с име Белибе; преименувано на Булаир с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 164 ж., Вн, 9.

Буланък — вж. Мътница, Шн.

Булутлар — вж. Мъглене, Кж.

Булчино — вж. Карагеоргиево, Бс.

Бумалча — вж. Могилите, Гб.

Бунаклии — вж. Георги Добрево, Хс.

Бунар бешевли — вж. Божурово, Рз.

Бунарлии — вж. Изворник, Вн.

Бунарчево — вж. Изворово, Хс.

БУНОВО — село в България от 1878 г.; 48 ж., Кн, 5.

БУНОВО — село, в България от 1878 г.; 495 ж., Сф, 16.

БУНЦЕВО — село, признато от населена местност (от село Конарско) за село с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974); 526 ж., Бл, 14.

БУРАНОВО — село, в България от 1878 г.; 230 ж., Кн, 4.

БУРГАС — град, в България от 1885 г.; присъединени Атанасово, Горно Езелово, Лозово, Крайморие, Меден рудник и Сарафово; 192 390 ж., Бс, 2.

Бургуджии — вж. Горно Александрово, Сл.

Бургунджи кьой — вж. Поляна, Яб.

БУРЕВО — село, признато от населена местност (от село Средец) за село с Указ 2932 (обн. 30. IX. 1983); 156 ж. См, 7.

Бурнусус (Бурнусуз) — вж. Братя Даскалови, Сз.

Бурумлии — вж. Пейчиново, Pc.

Бурунджук (Бурунджик, погр. Бурунджук) — вж. Просеник, Бс.

Бурханлар — вж. Единаковци, Шн; Радан войвода, Вн.

БУРЯ (Малкочево) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 448 (обн. 6. IX. 1950); 388 ж., Гб, 3.

БУСИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 47 ж., Пк, 6.

БУСМАНЦИ — село, в България от 1878 г.; 1706 ж., Сф, 1.

БУТАН — село, в България от 1878 г.; присъединено Радойково; 3343 ж., Вр, 4.

БУТОВО — село, в България от 1878 г.; 1136 ж., Вт, 6.

БУТРЕВА — село, образувано от населените местности Бутрева, Ислямова, Бузгова, Палевска (от село Цветино) и Дренкова с Указ 2294 (обн. 26. ХII. 1978); 159 ж., Пз, 4.

БУТРОИНЦИ (Бутронинци) — село, в България от 1878 г.; 46 ж., Пк, 6.

Бутунец — вж. Ботунец, Сф.

Бухалии — вж. Биково, Сл.

Бухлар — вж. Буховци, Тщ.

БУХОВО — град, в България от 1878 г.; признато от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 2928 ж, Сф, 1.

БУХОВЦИ (Бухлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 701 ж., Тщ, 4.

БУЧИН ПРОХОД (Бучино дервент) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 125 ж., Сф, 15.

БУЧИНО — село, в България от 1912 г.; 134 ж., Бл, 3.

Бучино дервент — вж. Бучин проход, Сф.

БУЧУКОВЦИ (Бочуковци) — село, в България от 1878 г.; 5 ж., Гб, 2.

Буюк дере — вж. Невестино, Кж.

Буюк ерджели — вж. Доброволец, Кж.

Буюклии — вж. Винарско, Бс.

Буюклу (Боюклу, Пъйклъ) — вж. Борци, Шн.

БЪДЕЩЕ (Ахиево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 511 ж., Сз, 10.

Бъз каръ — вж. Пишурка, Мн.

БЪЗОВЕЦ — село, изселено през 1877 г.; презаселено през 1886 г.; 267 ж., Мн, 4.

БЪЗОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 1107 ж., Pc, 4.

БЪЗОВИЦА (Бозовица) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1946 г.; 21 ж., Кн, 9.

БЪЗЪН — село, в България от 1878 г.; 1420 ж., Pc, 3.

Бъзювото (Бъзьовото) — махала, до 1900 г. броена към Черни Осъм; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 6.

БЪЛГАРАНОВО (Кадъмлар, Кадемлер) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Българаново с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 242 ж., Тщ, 2.

БЪЛГАРЕВО (Гявур Суютчук) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1636 ж., Дб, 4.

БЪЛГАРЕНЕ (Българени) — село, в България от 1878 г.; 303 ж., Лч, 3.

БЪЛГАРЕНЕ (Българени) — село, в България от 1878 г.; 1152 ж., Пл, 7.

БЪЛГАРЕНЕ (Тюркмен махле, Българени) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Българени с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 115 ж., Сз, 9.

Българени — вж. Българене, Лч; Българене, Пл; Българене, Сз.

Българените — вж. Големи Българени, Гб; Малки Българени, Гб.

БЪЛГАРИ (Българите) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Млечево; 17 ж., Гб, 3.

БЪЛГАРИ (Вулгари) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 161 ж., Бс, 13.

БЪЛГАРИН (Сюлеменчево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 452 ж., Хс, 10.

БЪЛГАРКА (Бръчма ени кьой, Полковник Боде) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Полковник Боде с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Българка с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); присъединено Бръчма; 221 ж., Сс, 5.

БЪЛГАРОВО (Урум ени кьой) — град, в България от 1885 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 2122 ж., Бс, 2.

Българска Бела (Бела — българска) — село, в България от 1878 г.; двойно име; слято с МЗ 2709 (обн. 31. VII. 1942) — вж. Бели извор, Вр.

Българска Левка — вж. Левка, Хс.

БЪЛГАРСКА ПОЛЯНА (Каур алан) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 239 ж., Хс, 9.

Българска Чоба — вж. Чоба, Пд.

Български Алапон (Българ алагюн) — вж. Богданово, Бс.

БЪЛГАРСКИ ИЗВОР (Турски извор) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1327 ж., Лч, 5.

Български карагач (Български караагач) — вж. Тотлебен, Пл.

Български косуй — вж. Пожарево, Сс.

Български чардак — вж. Голям чардак, Пд.

Българско бей кьой — вж. Огнен, Бс.

Българско Габрово — вж. Габрово, Кж.

Българско оваджик — вж. Поляново, Хс.

БЪЛГАРСКО СЛИВОВО (Сливово) — село, в България от 1878 г.; 1715 ж., Вт, 8.

БЪЛГАРЧЕВО (Кърджево) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 340 ж., Бл, 3.

Бълдър кьой — вж. Тутраканци, Вн.

Бънарите — вж. Банари, Гб.

БЪНЗАРЕТО (Бънзарито) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Борущица; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); няма ж., Сз, 5.

БЪРДАРЕВО — село, заселено след 1914 г.; признато от населена местност за село с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); 118 ж., Вн, 9.

БЪРДАРИТЕ (Бърдари, Бардари) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 4.

БЪРДАРСКИ ГEPАH — село, заселено през 1888 г.; 1078 ж., Вр, 2.

БЪРДЕНИ (Бърдените) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 5 ж., Гб, 4.

Бърдо — вж. Ново Бърдо, Сф.

БЪРДО — село, до 1900 г. броено към сборно село Вакарел; 33 ж., Сф, 11.

Бърдовка — вж. Бърдоква, Рз.

БЪРДОКВА (Калъч Шерман, Кълъч Шерман, погр. Бърдовка) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); отстранена грешка в името с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 305 ж., Рз, 2.

Бърдуче (Бардакчии) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975) — вж. Сърница, Пз.

БЪРЗА PEКА (Кузгун дере) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 59 ж., Кж, 7.

Бързаково (Ходжа кьой) — село, през 1880 г. броено към сборно село Доспатлии; изселено през 1895 г.; презаселено през 1920 г.; признато от махала за село с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); заличено с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Вт, 4.

БЪРЗЕЯ (Сап дере, Бързия) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Бързия с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Бързея с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 2 ж., Кж, 3.

БЪРЗИНА — село, в България от 1878 г.; 399 ж., Вр, 10.

Бързински соват — вж. Ботево, Вр.

Бързински черкези — вж. Ботево, Вр.

Бързица — вж. Димово, Вд.

БЪРЗИЦА (Шеремет) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 258 ж., Вн, 11.

Бързини — вж. Димово, Вд.

Бързия — вж. Бързея, Кж.

БЪРЗИЯ (Клисура) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 3 (обн. 11. I. 1950); 1798 ж., Мн, 1.

БЪРКАЧ — село, в България от 1878 г.; 793 ж., Пл, 4.

БЪРКАЧЕВО — село, в България от 1878 г.; 953 ж., Вр, 2.

БЪРЛОЖНИЦА — село, в България от 1878 г.; 119 ж., Сф, 21.

БЪРЛЯ — село, в България от 1878 г.; 48 ж., Сф, 5.

БЪРЧЕВО (Муртаза) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 200 ж., См, 8.

БЪТА (Бътава) — село, в България от 1885 г.; 1510 ж., Пз, 7.

Бъчеварите (Бачувари) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Плачковци, Гб.

Бюкюрджалии (Бюкюрджелии, Бюкюрджилии) — вж. Церковски, Бс.

Бюлюджак — вж. Разделна, Сз.

Бюрханлар — вж. Радан войвода, Вн.

Бююк бунар (Биюк бунар) — вж. Бистрец, Бс.

Бююк дере — Борущица, Сз; Голяма бара, Кж.

Бююк ени кьой — вж. Голямо ново, Тщ.

БЯГА — село, в България от 1885 г.; 1686 ж., Пз, 3.

БЯЛ БРЯГ (Ак яр) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 337 ж., Шн, 8.

БЯЛ ИЗВОР (Ак бунар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); 1226 ж., Кж, 1.

БЯЛ ИЗВОР (Ак бунар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 446 ж., Сз, 7.

БЯЛ КЛАДЕНЕЦ (Ак бунар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 391 ж., Сл, 2.

БЯЛ КЛАДЕНЕЦ (Ак бунар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 86 ж., Хс, 8.

БЯЛА — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 664 от 1891 г.; 10 074 ж., Pc, 2.

БЯЛА — село, в България от 1885 г.; 1541 ж., Сл, 3.

БЯЛА (Ак дере, Астра) — град, в България от 1878 г.; тройно име преди Освобождението; признат от село за град с Указ 2907 (обн. 7. IX. 1984); 2108 ж., Вн, 5.

БЯЛА ВОДА — село, в България от 1878 г.; 448 ж., Пл, 1.

БЯЛА ВОДА (Конак) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 68 ж., Бс, 5.

БЯЛА ПАЛАНКА (Бяла чишма, Бяла чешлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Бяла паланка с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1058 ж., Сл, 4.

БЯЛА ПОЛЯНА (Акча алан) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 127 ж., Кж, 5.

Бяла река — вж. Булаир, Вн.

Бяла река — махала, в България от 1913 г.; слята с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Могилица, Кж.

БЯЛА PEКА — село, в България от 1878 г.; 293 ж., Вт, 10.

БЯЛА PEКА (Ак дере, Извор) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; тройно име преди 1912 г.; 262 ж., См, 8.

БЯЛА PEКА (Ак дере, Стара Бяла река) — село, в България от 1878 г.; тройно име преди Освобождението; 1166 ж., Шн, 3.

БЯЛА PEКА (Читак) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 936 ж., Пд, 11.

Бяла река — нова — вж. Нова Бяла река, Шн.

БЯЛА СЛАТИНА (Бела Слатина) — град, в България от 1878 г.; уточнено име без административен акт през 1956 г.; признат от село за град с Указ 293 (обн. 24. VII. 1914); 13 864 ж., Вр, 2.

БЯЛА ЧЕPКBA (Горни турчета, Бяла черкова) — град, в България от 1878 г.; преименуван от населението на Бяла черкова през 1879 г.; осъвременено име на Бяла черква с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); признат от село за град с Указ 470 (обн. 27. IV. 1976); 2869 ж., Вт, 6.

Бяла чишма (Бяла чешлии) — вж. Бяла паланка, Сл.

БЯЛГРАДЕЦ (Акча хисар, Долно Акчасар) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Бялградец с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 47 ж., Хс, 2.

БЯЛКА (Дутлуджа, погр. Белка) — в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); отстранена грешка в името с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 43 ж, Кж, 5.

БЯЛКОВО (Сейкювци, Цайкювци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; до 1887 г. броено с име Сейкювци; преименувано от Цайкювци на Бялково с Указ 360 (обн. 2. VIII. 1950); 16 ж., Гб, 1.

БЯЛКОВЦИ — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Беброво; 8 ж., Вт, 3.

БЯЛО ПОЛЕ (Кючуклери, Климентиново) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Климентиново с Указ 650 от 15. XII. 1891 г. и на Бяло поле с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); 409 ж., Сз, 7.

Бяловец — вж. Беловец, Рз.

Бяловица — вж. Беловица, Пд.

Вадин — вж. Горни Вадин, Вр.

Вазовград — вж. Сопот, Пд.

BАЗОBO (Ески Балабанлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 1140 ж., Рз, 2.

Вайслар — вж. Орлово, Сл.

Вакарел — махала, до 1900 г. броена към сборно село Шума; преименувана и призната за село Шума с Указ 128 (обн. 11. IV. 1961) — вж. Шума, Сф.

ВАКАРЕЛ (Хановете) — село, до 1900 г. броено към сборно село Вакарел; признато от махала Хановете за село с Указ 582 (обн. 29. III. 1959); 2291 ж., Сф, 12.

Вакарел — сборно село, в България от 1878 г.; от 1900 г. броено по съставни махали, Сф, 10.

ВАКЛИНО (Караманлии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 234 ж., Дб, 7.

ВАКЛИНОВО (Марулево) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 381 (обн. 25. Х. 1960); 1225 ж., Бл, 10.

Ваково — вж. Устрем, Хс.

BАКCEBO — село, в България от 1878 г.; присъединени Койно и Кумбаска; 746 ж., Кн, 6.

Вакъв — вж. Устрем, Хс.

Валалии — вж. Малък Богдан, Дб.

ВАЛЕВЦИ — село, признато от населена местност Валевци (от село Угорелец) за село с Указ 1320 (обн. 6. V. 1983); 27 ж., Гб, 3.

ВАЛЕТО — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Костел; няма ж., Вт, 3.

Валог (Саръджа, Долна Саръджа) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Опанец, Дб.

Ванковци — махала, призната от населена местност за махала с Указ 668 (в сила от 11. I. 1921); слята с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Тетевен, Лч.

Варад (Река) — махала, в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), См, 9.

BAPAHА — село, в България от 1878 г.; 124 ж., Пл, 7.

BAPBАPA — село, в България от 1912 г.; 230 ж., Бс, 13.

BAPBАPA — село, в България от 1885 г.; 2440 ж., Пз, 10.

ВАРДИМ (погр. Вардин) — село, в България от 1878 г.; 1368 ж., Вт, 8.

ВАРДУН (Върдун) — село, в България от 1878 г.; 917 ж., Тщ, 5.

Варище (Варишор) — махала, до 1900 г. броена към Мухово; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Мухово, Сф.

BАPHA (Сталин) — град, в България от 1878 г.; преименуван от Варна на Сталин с Указ 967 (обн. 21. XII. 1949); възстановено старо име с Указ 354 (обн. 23. Х. 1956); присъединени Виница, Владиславово и Галата; 312 889 ж., Вн, 3.

ВАРНЕНЦИ (Денизлер, погр. Динизлер) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединено Дъбравица; 525 ж., Сс, 7.

ВАРНИК (Киречлик) — село, в България от 1915 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 30 ж., Хс, 6.

ВАРОВНИК (Турско Алагюн, Богданци) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Богданци с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Варовник с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 39 ж., Бс, 11.

Варчовци (Варчувци, Варчавци) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Любово, Гб.

ВАСИЛ ДРУМЕВ (Горни Иджик) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 284 ж., Шн, 10.

ВАСИЛ ЛЕВСКИ (Аладаалии, Левски) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Левски с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Васил Левски с Указ 165 (обн. 5. IV. 1950); 341 ж., Сз, 7.

ВАСИЛ ЛЕВСКИ (Митиризово, Левски) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Левски с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Васил Левски с МЗ 3287 (обн. 11. X. 1938); 1928 ж., Пд, 4.

ВАСИЛ ЛЕВСКИ (Пандаклии, Пъндъклии, Фандъклии, Лесковик, Генерал Велизар Лазаров) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Лесковик с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942), на Генерал Велизар Лазаров с МЗ без номер (обн. 28. XII. 1943) и на Васил Левски с МЗ 3688 (обн. 5. VI. 1945); 150 ж., Cс, 1.

Васил Левски (Реджина Мария) — село, заселено под румънска власт; в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с МЗ 2916 (обн. 16. I. 1943) — вж. Балчик, Дб.

ВАСИЛ ЛЕВСКИ (Явашево) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 192 (обн. 21. IV. 1923); 371 ж., Тщ, 5.

Василево — вж. Прелом, Лч.

ВАСИЛЕВО (Курт думан) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 421 ж., Дб, 2.

Василико — вж. Царево, Бс.

Василица (Капуджик) — сборно село, в България от 1885 г.; двойно име; след 1887 г. разпаднато — вж. сборно село Горна Василица и сборно село Долна Василица, Сф.

ВАСИЛКОВСКА МАХАЛА — махала, призната от населена местност Василовски воденици за махала с МЗ 2988 (обн. 6. III. 1944); 12 ж., Лч, 7.

ВАСИЛОВЦИ — село, в България от 1878 г.; присъединено Александрово; 1610 ж., Мн, 3.

ВАСИЛОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 108 ж., Сф, 8.

ВАСИЛЬОВО — село, до 1900 г. броено към Тетевен; признато от махала за село с Указ 424 (обн. 7. IV. 1949); 308 ж., Лч, 5.

BАCКOBO (Ишибеглии, Зафирово) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Зафирово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Васково с МЗ 1689 (обн. 27. IX. 1937); 90 ж., Хс, 3.

Вая кьой — вж. Долно Езерово, Бс.

ВЕДРАРЕ (Куфаларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1353 ж., Пд, 4.

ВЕДРИНА (Кадъ кьой, Кадиево, Фердинандово) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Кадиево от населението след 1880 г., на Фердинандово с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Ведрина с МЗ 6628 (обн. 29. XI. 1946); 642 ж., Дб, 3.

ВЕДРОВО (Казалък ени махле, Казалък, Зайчари) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Казалък с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934), на Зайчари с МЗ 3287 (обн. 11. X. 1938) и на Ведрово с Указ 466 (обн. 28. VIII. 1964); 166 ж., Бс, 12.

BEЗЕHКOBO (Кадър факлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 469 ж., Бс, 12.

Веис кьой — вж. Бобовец, Дб.

Вейзлери — вж. Крумчевци, Вт.

ВЕКИЛСКИ (Печелии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 134 ж., Шн, 6.

ВЕЛЕНЦИ (погр. Велянци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 4 ж., Гб, 4.

Велетлер — вж. Могилец, Тщ.

ВЕЛЕШАНИ (Тюрк кабаач) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 139 ж, Кж, 5.

Вели баш — вж. Велико, Бс.

Вели бей — вж. Миланово, Шн.

Вели бей кьой (Велибе кьой) — вж. Величка, Тщ.

Вели кьой — вж. Великовци, Тщ.

Вели факъ — вж. Попгригорово, Дб.

Велигденче — вж. Великденче, Тщ.

ВЕЛИКА (Потурнак) — село, в България от 1913 г., преименувано с МЗ 1689 (обн. 27. IX. 1937); 75 ж., Бс, 13.

ВЕЛИКАН (Балабанлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 134 ж., Хс, 1.

ВЕЛИКДЕНЧЕ (Байрамлъ кьой, погр. Велигденче) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 312 ж., Тщ, 2.

ВЕЛИКДЕНЧЕ (Рамаданлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 148 ж., Кж, 2.

ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ (Ески Стамболук, Преслав) — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1071 от 10. XII. 1883 г.; двойно име преди Освобождението; преименуван на Велики Преслав с Указ 206 (обн. 17. IX. 1993); присъединено Кирково; 9306 ж., Шн, 1.

Велико (Вели баш) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 1521 (обн. 24. II. 1975), Бс, 6.

ВЕЛИКО ТЪРНОВО (Търново) — град, в България от 1878 г.; преименуван с Указ 501 (обн. 27. VII. 1965); присъединено Чолаковци; 66 896 ж., Вт, 1.

ВЕЛИКОВО (Караманлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 104 ж., Сз, 3.

Великово (Кара яш кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. ХII. 1959) — вж. Селце, Дб.

ВЕЛИКОВО (Семизлер) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 81 ж., Дб, 2.

ВЕЛИКОВЦИ (Вели кьой) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Слънчовец; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 84 ж., Тщ, 1.

ВЕЛИНГРАД — град, образуван от селата Каменица, Лъжене и Чепино с МЗ 4 (обн. 5. II. 1948); 24 818 ж., Пз, 4.

ВЕЛИНО (Имрихор, Доктор Стамболски) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Доктор Стамболски с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Велино с Указ 131 (обн. 14. III. 1950); 400 ж., Шн, 10.

ВЕЛИНОВО (Мисловщица) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 290 (обн. 23. VI. 1950); 66 ж., Пк, 6.

ВЕЛИСЛАВ (Фелкач) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 1060 (обн. 2. VI. 1978); 190 ж., Бс, 12.

ВЕЛИЧКА (Вели бей кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 570 ж., Тщ, 2.

ВЕЛИЧКОВО (Згарлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1271 ж., Пз, 6.

ВЕЛИЧКОВО (Коте) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 545 ж., Вн, 10.

ВЕЛКОВО (Царето) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); 3 ж., Гб, 4.

ВЕЛКОВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броена към Лазарци; 15 ж., Вт, 3.

ВЕЛКОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 312 ж., Пк, 1.

ВЕЛКОВЦИ (Велкювци) — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 121 ж., Гб, 1.

ВЕЛЧЕВО — село, образувано от махала Бранево и колиби Кулата с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); 202 ж., Лч, 1.

Велчево (Дебневски колиби) — сборно село, в България от 1878 г.; преименувано с Височайши доклад 3617 от 17. VI. 1883 г.; от 1900 г. броено по съставни махали, Лч, 1.

ВЕЛЧЕВО (Фида бей, Марийно) — село, в България от 1878 г., през 1880 г. броено към Плаково; преименувано на Марийно с Указ 30 от 8. IV. 1893 г. и на Велчево с Указ 48 (обн. 9. II. 1931); 153 ж., Вт. 1.

Велчевска — махала, през 1880 г. броена към Троян; слята с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965) — вж. Троян, Лч.

ВЕЛЧОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 3 ж., Гб, 4.

Велчовци (Велчевци) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 183 (обн. 14. V. 1957) — вж. Габрово, Гб.

ВЕЛЬОВО (Куру Вели кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединена Айдън махле; 95 ж., Тщ, 1.

ВЕЛЮВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Блъсковци; няма ж., Вт, 3.

ВЕЛЮШЕЦ — село, в България от 1912 г.; 15 ж., Бл, 12.

Велянци — вж. Веленци, Гб.

ВЕНЕЛИН (Саръдър) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 829 ж., Вн, 9.

ВЕНЕЦ (Аладаглии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 386 ж., Бс, 4.

ВЕНЕЦ (Гаджалово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 146 ж., Сз, 7.

ВЕНЕЦ (Кьоклюджа) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); 840 ж., Шн, 2.

ВЕНКОВЕЦ (Таджилар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 63 ж., Сф, 12.

Венковци — колиби, до 1892 г. броени към колиби Нова махла; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Шумели, Гб.

Венците — колиби, до 1900 г. броени към Видраре; изселени през 1934–1946 г. (заличени без административен акт), Сф, 18.

ВЕНЧАН — село, в България от 1878 г.; 369 ж., Вн, 11.

Вердикал (Вердикалино) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 1840 (обн. 24. ХI. 1970) — вж. Банкя, Сф.

ВЕРЕН (Садъклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 323 ж., Сз, 1.

ВЕРЕНЦИ (Садъклар, Веринци) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Веринци с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); осъвременено име на Веренци с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 526 ж., Тщ, 2.

Веригово (Синджирлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. III. 1934); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Хисар, Пд.

Верижари (Кьостекчилер) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Методиево, Дб.

ВЕРИНСКО (Чамшадиново, Къранлар) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Веринско с МЗ 2820 (обн. 14. III. 1934); 391 ж., Сф, 12.

Веринци — вж. Веренци, Тщ.

ВЕРСКО (Имамлар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 52 ж., Кж, 7.

ВЕСЕЛЕЦ (Шеремет кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 1134 ж., Рз, 1.

ВЕСЕЛЕЦ (Яйджилар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 183 ж., Тщ, 2.

ВЕСЕЛИЕ (Саръ Муса, Веселия) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Веселия с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); осъвременено име на Веселие без административен акт през 1956 г.; 600 ж., Бс, 10.

Веселин (Татар махле) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 582 (обн. 29. ХII. 1952) — вж. Любен Каравелово, Вн.

ВЕСЕЛИНА (Кара гьоз) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 999 ж., Рз, 4.

ВЕСЕЛИНА (Равна) — статут на село (махала), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 3 (обн. 11. I. 1950); 19 ж., Вт, 3.

ВЕСЕЛИНОВО (Азап кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1185 ж., Яб, 4.

ВЕСЕЛИНОВО (Байрям дере) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 819 ж., Шн, 8.

Веселия — вж. Веселие, Бс.

Веселчане (Сархошлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 187 (обн. 24. V. 1960) — вж. Кърджали, Кж.

ВЕСЛЕЦ — село, образувано от населените местности Веслеца (от Враца), Мраморен (от село Мраморен) и Върбешки Веслец (от село Върбешница) с МЗ 593 (обн. 3. IV. 1945); 188 ж., Вр, 3.

Веслец (Фарфалар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991) — вж. Бенковски, Кж.

Вето — вж. Вехтово, Шн.

ВЕТОВО (Вятово) — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 5000 ж., Pc, 3.

ВЕТРЕН — село, в България от 1878 г.; 39 ж., Кн, 6.

ВЕТРЕН— село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; 3766 ж., Сс, 5.

ВЕТРЕН (Житарово, Ветрен) — село, признато от населена местност за село Ветрен с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); преименувано на Житарово с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); възстановено старо име с Указ 313 (обн. 11. X. 1991); 2297 ж., Бс, 2.

ВЕТРЕН (Лаханлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1476 ж., Сз, 5.

ВЕТРЕН (Хисарджик, Ени кьой) — град, в България от 1885 г.; тройно име преди Освобождението; признат от село за град с РМС 254 (обн. 29. IV. 2003); 3888 ж., Пз, 10.

BЕTPEH ДОЛ (Елли дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1747 ж., Пз, 10.

BЕTPИHO (Ясъ тепе) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1304 ж., Вн, 6.

ВЕТРИНЦИ (Балван махла) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 154 ж., Вт, 1.

ВЕТРИЩЕ (Сърт махле) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 223 ж., Шн, 10.

BЕTPOBO (Шошлека) — статут на село (колиби), до 1905 г. броено към Читаковци и Свинарски дол; преименувано с Указ 46 (обн. 9. II. 1951); 4 ж., Гб, 1.

ВЕТРУШКА (Арфатчи кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); няма ж., Хс, 2.

BЕXTИHO (Ескилер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с МЗ 1014 (обн. 11. V. 1942); 111 ж., См, 6.

Вехто — вж. Вехтово, Шн.

Вехто Новачени — село, в България от 1878 г.; след 1880 г. броено към Ново Новачени — вж. Новачене, Пл.

BЕXTOBO (Ески кьой, Вето, Вехто) — село, в България от 1878 г.; преименувано от населението на Вето по време на Освобождението; уточнено име на Вехтово без административен акт през 1956 г.; 690 ж., Шн, 10.

ВЕЩИЦА — село, в България от 1878 г.; 85 ж., Вд, 1.

Виданово (Каваджик) — махала, през 1880 г. броена към Слънчовец; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Тщ, 1.

Видбол (Хана) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. селище от градски тип Дунавци, Вд.

ВИДЕН (Карагитлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 136 ж., Сз, 8.

Видима — село, образувано от махалите Дюгените, Дуневци и Горнените с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); слято с Указ 704 (обн. 11. VI. 1976) — вж. Априлци, Лч.

Видима — сборно село, броено по съставни махали, Лч, 2.

Видимска — вж. Дюгените, Лч.

ВИДИН — град, в България от 1878 г.; присъединено Новоселци; 57 395 ж., Вд, 4.

Видин — вж. Видинци, Яб.

ВИДИНЦИ (Араб ходжа, Видин) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Видин през 1879 г. и на Видинци с Указ 131 (обн. 14. III. 1950); 75 ж., Яб, 4.

ВИДЛИЦА — село, в България от 1878 г.; 152 ж., Мн, 6.

ВИДНО (Гьоре) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 273 ж., Дб, 4

ВИДРАР — село, в България от 1878 г.; 40 ж., Пк, 6.

ВИДРАРЕ — село, в България от 1878 г.; 555 ж., Сф, 18.

ВИДРИЦА — село, в България от 1878 г.; 44 ж., Пк, 1.

ВИЕВО (Каршилъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 540 ж., См, 9.

ВИЗИЦА — село, в България от 1912 г.; 64 ж., Бс, 5.

ВИЛАРЕ (Самсиите) — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Въглевци и Бояновци; преименувано с Указ 381 (обн. 25. Х. 1960); 1 ж., Вт, 1.

BИHАPOBO (Курт бунар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 418 ж., Сз, 11.

BИHАPOBO (Чунгуруз) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 746 (обн. 21. III. 1939); 1056 ж., Вд, 9.

BИHАPCКO (Биюклии, Буюклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Винарско с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 807 ж., Бс, 3.

Виная — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 54 (обн. 23. VII. 1934) — вж. Обнова, Пл.

ВИНЕВО (Шереметлер, погр. Шеременлер) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 269 ж. Хс, 5.

ВИНИЦА (Бадарлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1091 ж., Пд, 11.

Виница (Кара Демир) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. III. 1934); заличено с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965); Шн, 3.

Виница (Кестрич, Царево) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Царево с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Виница с МЗ 1190 (обн. 25. III. 1947); слято с Указ 689 (обн. 22. IV. 1975) — вж. Варна, Вн.

ВИНИЩЕ — село, в България от 1878 г.; 318 ж., Мн, 9.

ВИНОГРАД (Сейди кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 895 ж., Вт, 9.

ВИНОГРАДЕЦ (Кара Мусал) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1973 ж., Пз, 10.

ВИНОГРАДИ (Манджово) — село в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 124 ж., Бл, 9.

Виран теке — вж. Капитан Андреево, Хс.

ВИРОВЕ — село, заселено през 1882 г.; 450 ж., Мн, 9.

Вирово — вж. Церковски, Бс.

ВИРОВСКО — село, в България от 1878 г.; 427 ж., Вр, 3.

ВИС (Вис кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 8 ж., Хс, 2.

Вис кьой — вж. Вис, Хс; Царев дол, Сс.

Висино (Османлар) — махала, до 1900 г. броена към Малоградец; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слята с МЗ 2916 (обн. 16. I. 1943) — вж. Малоградец, Тщ.

ВИСКЯР — село, в България от 1878 г.; 134 ж., Пк, 4.

ВИСОК (Османлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 323 ж., Тщ, 2.

Висок бунар — вж. Сив кладенец, Хс.

ВИСОКА (Салтъклар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 4 ж., Кж, 5.

ВИСОКА МОГИЛА — село, в България от 1878 г.; 59 ж., Кж, 2.

ВИСОКА ПОЛЯНА (Олуклу — ново, Ново олуклу, Ени кьой) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Висока поляна с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 259 ж., Шн, 9.

ВИСОКА ПОЛЯНА (Яйлъджик, Яйледжик) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 224 ж., Кж, 5.

ВИСОКИТЕ (Узунци) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 25 ж., См, 6.

Високо (Есе кьой, Юсе кьой) — село, изселено през 1913 г.; презаселено след 1920 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Кж, 5.

ВИСОКОВЦИ (Узуни) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Буйновци и Игнатовци; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 6 ж., Вт, 3.

Височка (Муссаллар) — махала, до 1900 г. броена към Длъжка поляна; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Тщ, 1.

ВИТАНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 324 ж., Пк, 4.

Витевци (Витювци) — махала, през 1880 г. броена към Яковци; заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Вт, 3.

ВИТИНА (Кичук дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединени Даровица и Шереметево; 196 ж., См, 8.

Витошко (Сръбски Самоков, Попово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Попово с Указ 44 от 11. II. 1887 г. и на Витошко с Указ 949 (обн. 8. XII. 1944); заличено с Указ 408 (обн. 13. Х. 1953), Пк, 4.

Витьовци (Витювци) — махала, до 1892 г. броена към Лазарци и Бръчковци; слята с Указ 2920 (обн. 16. I. 1943) — вж. Илаков рът, Вт.

Витювци — вж. Витевци, Вт; Витьовци, Вт.

ВИХРЕН (Лески) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); 9 ж., Бл, 9.

ВИЧОВО (Хюсеинч кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; до 1892 г. броено към Предел, преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 69 ж., Дб, 2.

ВИШАН — село, в България от 1878 г.; 62 ж., Сф, 8.

ВИШЕГРАД (Хисар юстю) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 280 ж., Кж, 5.

ВИШЛЕНЕ (Вишнени) — село, в България от 1912 г.; преименувано без административен акт през 1956 г.; 68 ж., Бл, 7.

ВИШНА (Боялар, Боляри) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Боляри с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1931) и на Вишна с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 248 ж., Бс, 9.

ВИШНЕВО (Лесково) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 427 ж., См, 1.

Вишнени — вж. Вишлене, Бл.

ВИШОВГРАД — село, в България от 1878 г.; 526 ж., Вт, 6.

ВЛАДАЯ (Владая, Райко Даскалово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Райко Даскалово с Указ 293 (обн. 28. VIII. 1953); възстановено старо име с Указ 21 (обн. 19. I. 1962); 3595 ж., Сф, 1.

Владиково — вж. Студенец, См.

ВЛАДИМИР — село, до 1892 г. броено към Друган; признато от махала за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 258 ж., Пк, 5.

ВЛАДИМИРОВО (Дели Османлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 3672 (обн. 7. V. 1882); 419 ж., Дб, 3.

ВЛАДИМИРОВО (Люта) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 844 (обн. 20. Х. 1949); 1655 ж., Мн, 2.

ВЛАДИМИРОВО (Хадър) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Приказ 19 от 18. XII. 1882 г.; 47 ж., Хс, 9.

ВЛАДИМИРОВЦИ (Саръ Хебиб, Хебиб) — село, в България oт 1878 г.; двойно име; преименувано на Владимировци с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); 1263 ж., Рз, 6.

Владимирци — вж. Миланово, Шн.

ВЛАДИНЯ — село, в България от 1878 г.; 534 ж., Лч, 3.

ВЛАДИСЛАВ (Юруклери, Юрюклери) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 363 ж., Вт, 9.

Владиславово (Паша кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 689 (обн. 22. IV. 1975) — вж. Варна, Вн.

ВЛАДИСЛАВЦИ — село, в България от 1878 г.; 101 ж., Сф, 8.

ВЛАДИЧЕНЦИ — село, в България от 1878 г.; 93 ж., Вд, 6.

Владково (Крачунка) — махала, в България от 1878 г.; преименувана с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Дряново, Гб.

ВЛАДО ТРИЧКОВ — село, признато за село от населените местности Драсин, Шатор, Клисура, Орешец, Ромча, Калугерица, Радач и Свидница с Указ 431 (обн. 22. XI. 1960); 1472 ж., Сф, 20.

ВЛАДОВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; няма ж., Гб, 4.

Влайково — вж. Димово, Вд.

Влайковци — колиби, в България от 1878 г.; изселени през 1884 г., Гб, 2.

ВЛАЙЧОВЦИ (погр. Влайчевци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 43 ж., Гб, 1.

Влас — вж. Свети Влас, Бс.

ВЛАСАТИЛИ (Власитилите) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 4.

ВЛАСАТИЦА — село, в България от 1878 г.; 395 ж., Вр, 3.

Власовци (Власювци) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Чарково, Гб.

ВЛАХИ — село, в България от 1912 г.; 17 ж., Бл, 6.

Влахлар (Влахлари) — вж. Долище, Вн.

Влахов дол — махала, до 1900 г. броена към Петрич; изселена през 1946–1956 г.; заличена без административен акт, Сф, 11.

Влахович — вж. Подгоре, Вд.

ВЛАXOBO — село, в България от 1912 г.; 367 ж., См, 9.

ВЛАХОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 1.

Влашица — вж. Върбица, Вт.

Влашка — вж. Славник, Лч.

Влашка (Мацика) — махала, до и след 1905 г. броена към сборно село Черни Осъм, Лч.

Влашка махала — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Сталийска махала, Мн.

Влашка Раковица — вж. Куделин, Вд.

Влашки дол — колиби, до 1900 г. броени към Малък извор; заличени с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 8.

Влашко село — вж. Мартиново, Мн; Царевец, Вр.

Влечугово (Сюргюлю) — село, изселено през 1912 г.; презаселено след 1920 г. и признато за село Влечугово с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Хс, 2.

ВОДАТА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Стойките; 68 ж., См, 9.

ВОДАЧ (Калаузлар, Кулаозлар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Водач с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 300 ж., Кж, 7.

Воден — горний — вж. Горни Воден, Пд.

ВОДЕН (Дере кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 86 (обн. 26. III. 1924); присъединено Малък Воден; 420 ж., Яб, 1.

ВОДЕН (Мусаджиклар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 633 ж., Пд, 11.

ВОДЕН (Солмас) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 394 ж., Хс, 1.

Воден (Хюсеин баба теке, Махзар паша теке) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Воден с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 2294 (обн. 26. ХII. 1978), Рз, 1.

Воденицата — вж. Водениците, Бл.

Водениците (Воденицата) — махала, в България от 1912 г.; изселена през 1946–1956 г.; заличена без административен акт, Бл, 7.

ВОДЕНИЧАНЕ (Дермен кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 563 ж., Яб, 3.

ВОДЕНИЧАРОВО (Дермен махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 111 ж., Сз, 10.

ВОДЕНИЧАРСКО (Дерменджилер, Дермиджилер) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Воденичарско с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 130 ж., Кж, 2.

ВОДЕНИЦИ (Кара Мусалар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 84 ж., Хс, 8.

ВОДИЦА — село, в България от 1878 г.; 976 ж., Тщ, 4.

ВОДИЦА (Суджас кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 254 ж., Вн, 2.

Водици (Аязма) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 513 (обн. 24. XI. 1959) — вж. Овчата, Вн.

Водиците (Водици) — вж. Водници, Гб.

ВОДНА — село, в България от 1878 г.; 134 ж., Вд, 5.

ВОДНИ ПАД (Дюшук дере) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 9 ж., См, 3.

Водници — село, образувано от колибите Страшка река, Водници, Бойчета и Червена локва с Указ 92 (обн. 2. III. 1951); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

Водници (Водиците) — село, през 1880 г. броено към Страшка река; уточнено име без административен акт през 1920 г.; слято с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Водници, Гб.

ВОДНО (Суютчук) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединено Генерал Цонково; 1000 ж., Сс, 3.

ВОДНО (Чок бунар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 33 ж., Вт, 9.

Воднянка (Суютлии) — село, в България от 1885 г.; слято с Указ 89 от 15. II. 1893 г. (вж. Белчево); отделено и преименувано на Воднянка с МЗ 1639 (обн. 23. VI. 1939); слято с Указ 91 (обн. 2. III. 1951) — вж. Ракитница, Сз.

ВОДНЯНЦИ — село, в България от 1878 г.; 365 ж., Вд, 6.

ВОДНЯНЦИ (Мързък) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 341 ж., Дб, 3.

ВОДОЛЕЙ (Ибричево) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 798 ж., Вт, 1.

Вождево — вж. Вождово, Кж.

ВОЖДОВО (Емироллар, Вождево) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Вождево с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); осъвременено име на Вождово с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 85 ж., Кж, 7.

Возарци (Арабаджии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 369 (обн. 21. X. 1958); Дб, 3.

Возарци (Сефер махле) — махала, до 1900 г. броена към Поройно; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слята между 1946 и 1956 г.; заличена без административен акт — вж. Поройно, Тщ.

ВОЙВОДА — село, в България от 1878 г.; 573 ж., Шн, 7.

Войвода (Паша махле, погр. Войводово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Главан, Сз.

ВОЙВОДЕНЕЦ (Черибашилар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 45 ж., Хс, 8.

ВОЙВОДИНО (Пашаит) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 331 ж., Вн, 7.

Войводино (Самсон) — село, заселено под румънска власт, в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); изселено през 1943 г., Дб, 3.

ВОЙВОДИНОВО (погр. Войводеново) — село, в България от 1885 г.; 1984 ж., Пд, 9.

Войводово — вж. Войвода, Сз.

ВОЙВОДОВО — село, заселено през 1901 г.; признато за село с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); 360 ж., Вр, 7.

ВОЙВОДОВО (Паша кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1175 ж., Хс, 11.

ВОЙКОВА ЛЪКА (Маджарска) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); 350 ж., См, 8.

ВОЙНЕГОВЦИ (Войняговци) — село, в България от 1878 г.; 508 ж., Сф, 1.

ВОЙНЕЖА — село, в България от 1878 г.; присъединени Димановци и Филип Тотево; 80 ж., Вт, 1.

Войнещи — вж. Стефан Караджа, Дб.

Войник махле — вж. Войниците, Сз.

ВОЙНИКА (Войник) — село, в България от 1885 г.; 642 ж., Яб, 3.

ВОЙНИКОВО (Кавурга) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 14 ж., Дб, 6.

ВОЙНИЦА — село, в България от 1878 г.; 156 ж., Вд, 4.

ВОЙНИЦИ — село, в България от 1878 г.; 84 ж., Мн, 9.

Войници — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 257 (обн. 20. VI 1950) — вж. Якимово, Мн.

Войниците (Войник махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); слято с Указ 166 (обн. 6. I. V. 1950) — вж. Братя Даскалови, Сз.

ВОЙНИЦИТЕ (Войници) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; 2 ж., Гб, 4.

ВОЙНИШКА — село, през 1880 г. броено към Кръвеник; признато от махала за село с Указ 2292 (обн. 26. XII. 1978); 95 ж., Гб, 3.

Войно (Вуевци) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 46 (обн. 9. II. 1951); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

ВОЙНОВО (Кара чоджуклар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 14 ж., Кж, 7.

ВОЙНОВО (Кочулар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 204 ж., Сс, 4.

ВОЙНЯГОВО — село, в България от 1985 г.; 1455 ж., Пд, 4.

Войняговци — вж. Войнеговци, Сф.

Войсил (Кара башлъ) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Опанец с Указ 528 (обн. 29. III. 1959); отделено и слято с Драганово с Указ 465 (обн. 2. VII. 1965) — вж. Драганово, Дб.

ВОЙСИЛ (Карнофоля) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1083 ж., Пд, 8.

Войчовци (Войчевци) — махала, до 1892 г. броена към Марян; изселена между 1934 и 1946 г.; заличена без административен акт, Вт, 3.

ВОКИЛ (Сунгурлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1307 ж., Сс, 3.

Волно (Ова Шерман) — село, в България през 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965); Рз, 2.

ВОЛНО (Робово) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 39 ж., Бл, 7.

Волов — вж. Панайот Волово, Шн.

Воловарево — вж. Воловарово, Сз.

ВОЛОВАРОВО (Икизлери, Воловарево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Воловарево с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); осъвременено име на Воловарово с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 1 ж., Сз, 11.

Воловарско — вж. Априлово, Сф.

ВОЛОВАРЦИ (Юкюзчилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 50 ж., Кж, 5.

ВОЛОВО (Долньо Манастирци, Долна Манастирица, Долна Мънастирица) — село в България от 1878 г.; преименувано на Волово с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 213 ж., Pc, 1.

Вологарска — махала, до 1892 г. броена към сборно село Василица; заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Долна Василица, Сф.

ВОЛУЯК — село, в България от 1878 г.; 2689 ж., Сф, 1.

ВОНЕЩА ВОДА — село, до 1892 г. броено към Габровци и Сърненци; признато от колиби за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); присъединени колибите Гърневци, Радневци и Градците; 249 ж., Вт, 1.

BPАБEBO — село, в България от 1878 г.; 1067 ж., Лч, 6.

Врабците — махала, до 1900 г. броена към сборно село Велчево; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Черневото, Лч.

ВРАБЦИТЕ (погр. Врапци) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Трънито; 23 ж., Гб, 1.

Врабча — село, в България от 1912 г.; изселено след 1926 г. и заличено с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937); Бл, 9.

ВРАБЧА (Врабчя) — село, в България от 1878 г.; 76 ж., Пк, 6.

Враждебна — вж. Нова Враждебна и Стара Враждебна, Сф.

ВРАКУПОВИЦА — село, в България от 1912 г.; 37 ж., Бл, 12.

Врана (Фузозлар) — село, в България от 1912 г.; през 1920 г. броено към Карамфил; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято между 1934 и 1946 г. без административен акт — вж. Луличка, Кж.

Вранащица — колиби, до 1900 г. броени към Етрополе; слети с Указ 317 (обн. 13. XII, 1955) — вж. Етрополе, Сф.

ВРАНЕНЦИ — село, образувано от населените местности Враненци и Ходжовете (от село Цветино) с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 174 ж., Пз, 4.

ВРАНИ КОН (Кара атлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); отделено село Звездица; 791 ж., Тщ, 2.

ВРАНИЛОВЦИ — село, през 1880 г. броено към Гъбене; признато от колиби за село с Указ 516 (обн. 22. XII. 1961); 369 ж., Гб, 1.

ВРАНИНО (Гаргалък) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 312 ж., Дб, 4.

ВРАНИНЦИ (Хасановска) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 15 ж., См, 6.

BPАHCКO (Хаджилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 636 ж., Кж. 4.

ВРАНЯ — село, в България от 1912 г.; 196 ж., Бл, 9.

ВРАНЯ CTEHА — село, в България от 1878 г.; 87 ж., Пк, 2.

ВРАНЯК — село, в България от 1878 г.; 518 ж., Вр, 2.

Врапци — вж. Врабците, Гб.

BPATА — село, образувано от населените местности Врата и Кабата (от село Мостово) с Указ 93 (обн. 26. I. 1979); 50 ж., Пд, 1.

ВРАТАРИТЕ (Капуджи махле) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 105 ж., Дб, 1

ВРАТИЦА (Вратца, Враца, Мирово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Мирово с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949) и на Вратица с Указ 13 (обн. 29. I. 1993); 280 ж., Кн, 5.

ВРАТИЦА (Капуджи кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 185 ж., Бс, 3.

Вратца — вж. Вратица, Кн.

Вратца (погр. Враца) — вж. Стефаново, Лч.

Враца — вж. Вратица, Кн; Вратца, Лч.

ВРАЦА (Вратца) — град, в България от 1878 г.; присъединени селата Бистрец, Кулата и Метковец; 68 975 ж., Вр, 3.

ВРАЧАНЦИ (Чакърча) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 100 ж., Дб, 3.

Врачените — махала, до 1900 г. броена към сборно село Велчево; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Лч, 1.

ВРАЧЕШ — село, в България от 1878 г.; 3812 ж., Сф, 4.

ВРЕЛО (Ташкънлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 188 ж., Кж, 6.

BPЕCOBO — село, в България от 1885 г.; 877 ж., Бс, 9.

Връбница (погр. Върбница) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 447 (обн. 9. ХI. 1961) — вж. София, Сф.

ВРЪВ (погр. Върв) — село, в България от 1878 г.; 586 ж., Вд, 3.

ВРЪДЛОВЦИ (Върдоловци) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 51 ж., Сф, 5.

ВСЕМИРЦИ (Джианови) — село, до 1926 г. броено към Лъжене (дн. квартал на Велинград); преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); присъединено Далови; 340 ж., Пз, 4.

Вуевци (Вуювци) — вж. Войно, Гб.

ВУКАН — село, в България от 1878 г.; 32 ж., Пк, 6.

ВУКОВО — село, в България от 1878 г.; 115 ж., Кн, 2.

Вулгари — вж. Българи, Бс.

Вултурещи — вж. Соколово, Дб.

Вуювци — вж. Вуевци, Гб.

ВЪБЕЛ — село, в България от 1878 г.; 1155 ж., Пл, 8.

Въбел (Герен, Гирен) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 267 (обн. 21. III. 1969) — вж. Търговище, Тщ.

Въгларево — вж. Въгларово, Хс.

ВЪГЛАРОВО (Кюмюрджии, Въгларево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Въгларево с Указ 462 (обн. 21. III. 1906); уточнено име на Въгларово без административен акт през 1956 г.; 624 ж., Хс, 11.

ВЪГЛЕВЦИ (Въглювци) — село, в България от 1878 г.; 66 ж., Вт, 1.

ВЪГЛЕН (Кюмюрджи чифлик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 108 ж., Сл, 3.

ВЪГЛЕН (Кюмюрлюк) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 904 ж., Вн, 2.

Въглювци — вж. Въглевци, Вт.

Въгов дол — вж. Въргов дол, См.

Възел — махала, изселена след Руско-турската война, бивша околия Елена, Вт.

ВЪЗЕЛ (Джингаз махле) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 83 ж., Кж, 7.

Възчукар (Въшчукар) — махала, призната от населена местност (от село Чешлянци) за махала Въшчукар с Указ 183 (обн. 14. V. 1957); осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966) — вж. Метохия, Кн.

Въксан — вж. Вълково, Бл.

ВЪЛКАН (Курт палар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 407 ж., Сс, 2.

ВЪЛКОВ ДОЛ (Вълковци) — статут на село (махала), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); 5 ж., Гб, 1.

Вълкова Слатина — вж. Доктор Йосифово, Мн.

ВЪЛКОВИЧ (Курт кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 143 ж., Кж, 2.

ВЪЛКОВО (Въксан) — село, заселено през 1921 г.; признато от населена местност Въксан за село Вълково с Указ 163 (обн. 8. IV. 1931); 418 ж., Бл, 9.

Вълковска — махала, до 1900 и след 1934 г. броена към Белиш, Лч.

Вълковци — вж. Вълков дол, Гб.

ВЪЛКОВЦИ — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Бижовци и Владовци; няма ж., Гб, 4.

ВЪЛКОСЕЛ — село, в България от 1912 г.; 2527 ж., Бл, 10.

ВЪЛНАРИ (Софулар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 1648 ж., Шн, 6.

ВЪЛЧА ПОЛЯНА (Курт алан) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 133 ж., Яб, 2.

Вълчак — вж. Вълчек, Вд.

ВЪЛЧАН (Курт дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 52 ж., См, 9.

ВЪЛЧАН ДОЛ (Вълчан дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 177 ж., См, 7.

ВЪЛЧАНКА — село, образувано от населена местност Вълчанка (от село Царино) с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); 166 ж., Кж, 3.

ВЪЛЧАНОВО (Тагар кьой, Тагарево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Тагарево с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Вълчаново с Указ 1060 (обн. 2. VI. 1978); 129 ж., Бс, 11.

ВЪЛЧЕ ПОЛЕ (Куртолен, Вълчепол) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Вълчепол с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Вълче поле с Указ 47 (обн. 9. II. 1951); 337 ж., Хс, 3.

ВЪЛЧЕДРЪМ (Вълча дръма, Вълчедърма) — град, в България от 1878 г.; осъвременено име на Вълчедръм с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1989); 4800 ж., Мн, 4.

ВЪЛЧЕК (Вълчак) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 128 ж., Вд, 8.

Вълчепол — вж. Вълче поле, Хс.

ВЪЛЧИ ДОЛ (Курт дере) — град, в България от 1878 г.; преименуван без административен акт (по името на близката гара Вълчи дол) през 1934; признато от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 3672 ж., Вн, 7.

ВЪЛЧИ ИЗВОР (Курт бунар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 52 ж., Яб, 1.

ВЪЛЧИН (Куркоджа, Курт коджа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 421 ж., Бс, 12.

ВЪЛЧИТРЪН (Вълчи трън) — село, в България от 1878 г.; 1374 ж., Пл, 10.

ВЪЛЧОВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Яковци; 8 ж., Вт, 3.

ВЪЛЧОВЦИ (Кара куртлари) — село, през 1880 г. броено към Константин; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с Указ 356 (обн. 8. XII. 1954); присъединено Паяджи; 21 ж., Вт, 3.

ВЪРБА — статут на село (махала), признато от населена местност за махала с Указ 292 (обн. 25. VIII. 1953); 36 ж., См, 6.

ВЪРБА — село, в България от 1878 г.; 43 ж., Вд, 1.

Върба — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 45 (обн. 20. I. 1978) — вж. Радомир, Пк.

ВЪРБАК (Кабиюк сюютлю) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 375 ж., Шн, 9.

Върбаново — вж. Царева ливада, Гб.

Върбановци — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 502 (обн. 11. VII. 1967) — вж. Кукля, Гб.

ВЪРБЕН (Айваз) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); 554 ж., Кж, 3.

ВЪРБЕН (Муслу чалъ, Суютчук) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Суютчук от населението без административен акт през 1885 г. и на Върбен с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 242 ж., Пд, 2.

ВЪРБЕНЦИ (Сюйчук) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 58 ж., Кж, 5.

ВЪРБЕШНИЦА — село, в България от 1878 г.; 519 ж., Вр, 6.

ВЪРБИНА (Союджук) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Пастирци; 1107 ж., См, 6.

ВЪРБИНО (Су куюджук) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 141 ж., Сс, 3.

ВЪРБИЦА — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 3668 ж., Шн, 3.

ВЪРБИЦА — село, в България от 1878 г.; 557 ж., Вр.

ВЪРБИЦА — село, в България от 1878 г.; 699 ж., Пл, 9.

ВЪРБИЦА (Влашица) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 1838 (обн. 7. ХI. 1936); 1169 ж., Вт, 2.

ВЪРБИЦА (Каяли, Върбица, Филево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Върбица с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Филево с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); възстановено старо име с Указ 96 (обн. 17. IV. 1992); 643 ж., Хс, 1.

Върбница — вж. Връбница, Сф.

ВЪРБИЦА — село, в България от 1878 г.; 37 ж., Сф, 5.

Върбовка — вж. Нова Върбовка, Вт.

ВЪРБОВКА — село, в България от 1878 г.; 1420 ж., Вт, 6.

ВЪРБОВО — село, в България от 1878 г.; 186 ж., Вд, 11.

ВЪРБОВО — село, в България от 1885 г.; 20 ж., См, 9.

ВЪРБОВО (Соргунлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 412 ж., Хс, 10.

ВЪРБОВЧЕЦ — село, в България от 1878 г.; 164 ж., Вд, 6.

ВЪРБЯНЕ (Сюитли, Сюютлю) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Върбяне с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 311 ж., Шн, 5.

Върв (Върф) — вж. Връв, Вд.

ВЪРГОВ ДОЛ (Въгов дол) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; двойно име; 12 ж., См, 6.

Върдоловци (Върдуловци) — вж. Връдловци, Сф.

Върдун — вж. Вардун, Тщ.

ВЪРЗИЛКОВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Яковци; 13 ж., Вт, 3.

ВЪРЗУЛИЦА — село, в България от 1878 г.; 255 ж., Вт, 7.

Върлевци (Върлювци) — махала, през 1880 г. броена към Усои; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Вт, 3.

ВЪРЛИ ДОЛ — село, признато от населена местност Мързян за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 115 ж., См, 7.

ВЪРЛИ ДОЛ (Сарп дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3771 (обн. 7. XII. 1934); 4 ж., Кж, 3.

ВЪРЛИНКА — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 10 ж., Вт, 1.

ВЪРЛИНО — статут на село (махала), до 1900 г. и от 1975 г. броено към Петрич, Сф, 11.

ВЪРЛИНО — село, признато от населените местности Върлино и Тънка бара за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 196 ж., См, 7.

ВЪРЛИЩЕ (Кара юкуш, Кара укуш) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Кипилово; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 9 ж., Сл, 1.

Върлювци — вж. Върлевци, Вт.

Въртен камък — махала, до 1900 г. броена към Бобошево; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Бобошево, Кн.

Въртешево — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 21 (обн. 27. I. 1953) — вж. Грамаждано, Кн.

ВЪРТОП — село, в България от 1870 г.; 144 ж., Вд, 4.

Върхари (Кьорово) — село, признато от населена местност Кьорова (от село Бабяк) за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); преименувано с Указ 86 (обн. 26. I. 1882); присъединено с PMC 487 от 29. VI. 2001 г. — вж. Черешово, Бл.

ВЪРХАРИ (Юзбек, Юзбеци) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Юзбеци с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Върхари с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); 135 ж., Кж, 6.

ВЪРШЕЦ — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); присъединено Заножене; 7247 ж., Мн, 5.

ВЪРШИЛО (Кър харман, Харман) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Харман с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Вършило с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 203 ж., Бс, 10.

Въшчукар — вж. Възчукар, Кн.

Вятово — вж. Ветово, Pc.

ГАБАРЕ — село, в България от 1878 г.; 1350 ж., Вр, 2.

ГAБАPEBO — село, в България от 1885 г.; 1690 ж., Сз, 8.

ГАБЕР — село, в България от 1878 г.; 641 ж., Сф, 8.

ГАБЕР (Гюргенлии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с MЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 141 ж., Дб, 5.

Габерево — вж. Габерово, Бс.

ГАБEPOBO (Гюрген, Габрево) — село, изселено през 1912 г.; презаселено след Първата световна война; признато от населена местност Гюрген за село Габрево с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); осъвременено име на Габерово с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 7 ж., Хс, 4.

ГАБEPOBO (Гюрген кьой, Габерево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); осъвременено име на Габерово с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 527 ж., Бс, 7.

ГАБРА (Чукурово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1389 ж., Сф, 9.

ГАБPАКA — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Буйновци; няма ж., Вт, 3.

Габрево — вж. Габерово, Хс.

ГАБPEHE — село, в България от 1912 г.; 774 ж., Бл, 7.

ГАБРЕШЕВЦИ — село, в България от 1878 г.; 65 ж., Кн, 9.

ГАБРИНА (Гарабина) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 32 ж., См, 6.

ГАБРИЦА (Габрово) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 30 ж., См, 9.

ГАБРИЦА (Гюргенлие) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 506 ж., Шн, 2.

ГАБРОВДОЛ (Габров дол) — село, в България от 1878 г.; 105 ж., Пк, 2.

Габровица — колиби, до 1900 г. броени към Ябланица; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Ябланица, Лч.

ГАБРОВИЦА — село, в България от 1885 г.; 626 ж., Пз, 2.

Габровница — махала, до 1900 г. броена към Ново село; слята с Указ 45 (обн. 20. I. 1978) — вж. Априлци, Лч.

ГАБРОВНИЦА — село, в България от 1878 г.; 1295 ж., Мн, 9.

ГАБРОВНИЦА — село, признато от населена местност (от Лакатник) за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 287 ж., Сф, 20.

Габрово — вж. Габрица, См.

ГАБPOBO — град, в България от 1878 г.; присъединени Андреево, Априлово (с Нова махала, Донковци, Пиперите, Сираците, Топалите), Беленци, Бойката, Болтата (с Барахелите, Мързените, Гарванов камък), Боровото, Велчовци, Водници (с Бойчетата — от 1971 до 1983 г.), Страшка река, Червена локва — от 1971 до 1983 г., Войно, Гачовци, Горни Бакойци, Долни Бакойци, Думниците — от 1971 до 1981 г., Дядо Дянко, Езерото — от 1971 до 1981 г., Етърът (с Трапесковци), Златарите, Илевци, Йовчовци, Кряковци, Лисец, Любово (с Гъзурниците, Варчовци), Лютаци, Малуша — от 1971 до 1981 г., Моневци, Негенците, Недевци, Палаузово, Потока — от 1971 до 1983 г., Продановци — от 1971 до 1981 г., Пройновци, Радецки, Русевци (с Генчовци), Рязковци — от 1971 до 1981 г., Сирманите, Славовци, Смирненски, Стефановци (с Нова махала, Сараните, Цокевци), Стойковци — от 1871 до 1981 г., Тлъчниците, Тончовци, Чарково (с Власовци, Чарковете — от 1971 до 1983 г.), Чехлювци, Шанини, Шумели (с Венковци, Котовците, Геновци, Недялковци, Петковци, Шумелите), Ябълка (с Баланците, Драганчова градина, Киселицата, Къшлите, Ломът); 67 065 ж., Гб, 1.

ГАБРОВО — село, в България от 1912 г.; 73 ж., Бл, 3.

ГАБРОВО (Българско Габрово, Турско Габрово) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; двойно име; 748 ж., Кж, 7.

ГАБРОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 77 ж., Вт, 1.

ГАБЪР (Джемерен, Чемерен) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Чемерен с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Габър с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 285 ж., Бс, 10.

ГАБЪРНИЦА (Ахър кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 118 ж., Вн, 6.

ГАБЪРСКА — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Троян; 37 ж., Лч, 6.

ГАВРАИЛОВО (Дермен дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано без административен акт през 1881 г.; 1275 ж., Сл, 3.

Гаврен — вж. Милковица, Пл.

ГАВРИЛ ГЕНОВО — село, образувано от селата Сотучино и Илица с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 408 ж., Мн, 6.

Гагаля — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Николово, Pc.

ГАГАНИЦА — село, в България от 1878 г.; 475 ж., Мн, 1.

ГАГОВО — село, в България от 1878 г.; 906 ж., Тщ, 4.

Гадевска — махала, до 1900 г. броена към сборно село Белиш, а след 1900 г. — към Ангелска, Лч.

Гаджалово — вж. Венец, Сз.

Гаджилово — вж. Гранитово, Яб.

Гаджулите — вж. Малинка, Гб.

Гази оглар (Гази оллар) — вж. Богоров дол, Кж.

ГАЙДАРИ (Олани) — статут на село (махала), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 48 (обн. 9. V. 1951); няма ж., Гб, 4.

Гайдахор — вж. Славеево, Хс.

ГАЙКИНИ (Гайкините) — статут на село (махала), в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 2 ж., Гб, 1.

ГАЙТАНЕВО (погр. Гайтаново) — село, в България от 1878 г.; 275 ж., Сф, 6.

ГАЙТАНИНОВО — село, в България от 1912 г.; 124 ж., Бл, 13.

ГАЙТАНИТЕ (Гайтани) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 42 ж., Гб, 1.

Гайтаново — вж. Гайтанево, Сф.

ГАЙТАНЦИ — село, в България от 1878 г.; 163 ж., Вд, 4.

Гайтанци — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954) — вж. Смирненски, Мн.

Галата — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 689 (обн. 22. IV. 1975) — вж. Варна, Вн.

ГАЛATA — село, в България от 1878 г.; 2436 ж., Лч, 5.

ГАЛАТИН — село, в България от 1878 г.; 841 ж., Вр, 5.

ГАЛИЧЕ (Галич) — село, в България от 1878 г.; 2406 ж., Вр, 2.

ГАЛИЩЕ — село, признато от населена местност Галище (до 1934 г. Хаджи Емин от село Буково) за махала с Указ 292 (обн. 25. VIII. 1953) и за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991; 215 ж., См, 6.

ГАЛОВО — село, през 1880 г. броено към Остров; 409 ж., Вр, 8.

Галуните (Галуни) — колиби, в България от 1878 г.; слети след 1887 г. — вж. Бахреци, Гб.

ГАНЕВ ДОЛ (Ганюв дол) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Палици; 1 ж., Вт, 3.

Ганев хан (Ганюв хан) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Божковци, Гб.

Ганевци (Ганювци) — махала, до 1892 г. броена към Усои и Геновци; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); Вт, 3.

ГАНЧОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 209 ж., Гб, 2.

Ганчово — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 490 (обн. 19. II. 1950) — вж. Партизани, Вн.

Ганюв дол — вж. Ганев дол, Вт.

Ганюв хан — вж. Ганев хан, Гб.

Ганювци — вж. Ганевци, Вт.

Гара Ашиклар — вж. Гара Самуил, Рз.

Гара Баня Костенец — вж. Гара Костенец, Сф.

Гара Белица — вж. Гара Огражден, Бл.

Гара Белово (Гара Бельово) — селище от градски тип, до 1900 г. броено към Голямо Белово; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); признато от гарово село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IХ. 1964), слято с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969) — вж. Белово, Пз.

Гара Бов — вж. село (гарово селище) Бов, Сф.

Гара Гълъбово — вж. Гара Стаханово, Сз.

Гара Гълъбово — вж. селище от градски тип Гълъбово, Сз.

Гара Делчево — вж. Ново Делчево, Бл.

Гара Драгоман — гарово селище, до 1926 г. броено към село Ярловци; слято с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Драгоман, Сф.

Гара Елин Пелин — вж. село Елин Пелин, Сф.

Гара Златен дол — вж. Гара Злати дол, Хс.

Гара Злати дол (Гара Търново-Сеймен, Гара Златен дол) — гарово селище, до 1900 г. броено към Сеймен (Симеоновград); преименувано на Гара Златен дол без административен акт между 1910 и 1920 г. и на Гара Злати дол с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено село Злати дол; слято с МЗ 3389 (обн. 22. Х. 1947) — вж. Симеоновград (Марица), Хс.

Гара Иваново — вж. Иваново, Pc.

Гара Кара бунар — вж. Гара Стаханово, Сз.

Гара Каспичан — вж. град Каспичан, Шн.

Гара Кричим — вж. Стамболийски, Пд.

Гара Лакатник — вж. село (гарово селище) Лакатник, Сф.

Гара Оборище — гарово селище, до 1934 г. броено към село Оборище; слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Оборище, Вн.

Гара Огражден (Гара Белица) — гарово селище, признато от населена местност на Гара Белица с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); преименувано с МЗ 9159 (обн. 5. I. 1946); слято с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Струмяни, Бл.

Гара Орешец — вж. Орешец, Вд.

Гара Пирин — вж. Кресна, Бл.

Гара Разград — гарово селище, до 1900 г. броено към Стражец и Разград; слято с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974) — вж. Разград, Рз.

Гара Самуил (Гара Ашиклар, Ашикларска станция, Ашиклар гара) — гарово селище, в България от 1878 г.; тройно име; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Самуил, Рз.

Гара Саран бей (Гара Сараньово, Гара Септември) — вж. Септември, Пз.

Гара Сладък кладенец — вж. Гара Стаханово, Сз.

Гара Стаханово (Гара Кура бунар, Гара Сладък кладенец, Гара Гълъбово) — гарово селище, до 1900 г. броено към Гълъбово; преименувано на Гара Сладък кладенец с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906), на Гара Гълъбово без административен акт през 1914 г. и на Гара Стаханово с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); слято с Указ 291 (обн. 23. VI. 1950) — вж. селище от градски тип Гълъбово, Сз.

Гара Търново-Сеймен — вж. Гара Злати дол, Хс.

Гара Хитрино — вж. Хитрино, Шн.

Гара Шайтанджик — вж. Хитрино, Шн.

Гарабина — вж. Габрина, См.

Гарван — вж. Златарица, Бл.

Гарван — вж. Стамболово, Pc.

ГАРВАН — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 60 ж., Гб, 1.

ГАPBAH — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; 615 ж., Сс, 6.

Гарванов камък — колиби, до 1900 г. броени към Барахелите; слято с МЗ 6287 (обн. 23. XII. 1941) — вж. Болтата, Гб.

ГАPBAHOBO (Ени махле) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 645 ж., Хс, 11.

Гаргалък — вж. Вранино, Дб.

Гаревци — колиби, през 1880 г. броено към Лесичарка; слято с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965) — вж. Лесичарка, Гб.

Гарзмарет — вж. Сърнино, См.

Гарибча — вж. Крапец, Дб.

Гаурене (Гаурени) — вж. Милковица, Пл.

Гачевци — вж. Гачовци, Гб.

Гачовска — махала, до 1900 г. броена към Патрешко; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 6.

Гачовци (Гачевци) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

ГАЩЕВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Въглевци; 14 ж., Вт, 1.

Гебедже — вж. Белослав, Вн.

Гебеш — вж. Кривини, Вн.

Гевреклер — вж. Калиманци, Вн.

ГЕГА — село, в България от 1912 г.; признато от населена местност за село с Указ 139 (обн. 19. IV. 1960); присъединени махалите Долни край и Учкунци; 344 ж, Бл, 7.

Гегови — колиби, до 1926 г. броени към Лъжене (Велинград); слети с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978) — вж. Рохлева, Пз.

Геджикли махла — вж. Келеменли махла, Лч.

Гедиклер — вж. Бряговец, Кж.

Геикчилер — вж. Рогачево, Дб.

ГЕЛА — село, до 1900 г. броено към Широка лъка; 82 ж., См, 9.

Гелвере — вж. Капугерово, Пз.

ГЕЛЕМЕНОВО — село, в България от 1885 г.; присъединено Дениз Беглии; 786 ж., Пз, 6.

Гелинджик — вж. Победа, Дб.

Гелчина — махала, до 1919 г. населена местност на село Груинци (Югославия); слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Киселица, Кн.

Генджалии — вж. Младово, Сл.

Генево (Емирлер, погр. Геново) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Генево с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Кж, 5.

Генерал Велизар Лазаров — вж. Васил Левски, Сс.

ГЕНЕРАЛ ГЕШЕВО (Гьолджик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 265 ж., Кж, 2.

Генерал Гурково — вж. Гурково, Сз.

Генерал Добрево (Хаджи факлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. III. 1959) — вж. Тертер, Рз.

Генерал Драганово — вж. Пожарево, Сс.

Генерал Жеково — вж. Стефан Караджа, Сс.

Генерал Зафирово — вж. Зафирово, Сс.

ГЕНЕРАЛ ИНЗОВО (Ак бунар, Генерал Инзово, Инзово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Генерал Инзово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934), на Инзово с Указ 47 (обн. 9. II. 1951) и отново на Генерал Инзово с Указ 889 (обн. 20. V. 1975); 1230 ж., Яб, 4.

ГЕНЕРАЛ КАНТАРДЖИЕВО (Чауш кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 456 ж., Вн, 2.

ГЕНЕРАЛ КИСЕЛОВО (Емир кьой, Емирово) — село, в България от 1878 г.; побългарено име на Емирово след 1887 г.; преименувано на Генерал Киселово с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 648 ж., Вн, 7.

ГЕНЕРАЛ КОЛЕВО (Араплар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 391 ж., Вн, 7.

ГЕНЕРАЛ КОЛЕВО (Чаир харман) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 130 ж., Дб, 3.

Генерал Лазарово — вж. Алфатар, Сс.

ГЕНЕРАЛ МАРИНОВО (Мусумане) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 221 ж., Вд, 4.

Генерал Недялково — вж. Добруджанка, Сс.

Генерал Николаево (Калъчлии) — селище от градски тип, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); присъединено Секирово; слято с Указ 100 (обн. 8. II. 1966) — вж. Раковски, Пд.

Генерал Панайотово — вж. Метличина, Кж.

Генерал Попово (Реджели Михай) — село, заселено под румънска власт; в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI 1942); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Алфатар, Сс.

Генерал Прапорджеску — вж. Ценович, Сс.

ГЕНЕРАЛ ТОДОРОВ (Припечене) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 3147 (обн. 28. X. 1984); 788 ж., Бл, 7.

ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО (Касъм кьой, Касъм) — град, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименуван с МЗ 2191 (обн. 18. VI. 1942); признат от село за град с Указ 38 (обн. 2. II. 1960); присъединени Маловец и Пастир; 8105 ж., Дб, 2.

ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО (Талашманлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 537 ж., Яб, 4.

Генерал Фичево (Неби паша) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Джебел, Кж.

Генерал Цонково (Дураклар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято през 1943 г. (без административен акт) — вж. Водно, Сс.

ГЕНЕРАЛОВО (Паша кьой) — село, в България от 1915 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 189 ж., Хс, 6.

Геново — вж. Генево, Кж.

Геновци — вж. Горни Геновци, Вт.

Геновци (Генчевци) — вж. Шумели, Гб.

ГЕНОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 12 ж., Гб, 1.

Генчевци — вж. Генчовци, Гб.

ГЕНЧОВЦИ (Генчовци, Пещерите) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); възстановено старо име с Указ 8 (обн. 11. I. 1991); 10 ж, Гб, 4.

Генчовци — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 582 (обн. 29. III. 1959) — вж. Русевци, Гб.

ГЕНЧОВЦИ (погр. Генчевци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 17 ж., Гб, 1.

Генювци — вж. Геня, Гб.

ГЕНЯ (Генювци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 2.

ГЕОРГИ ДАМЯНОВО (Лопушна) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 420 (обн. 9. ХII. 1958); 689 ж., Мн, 6.

ГЕОРГИ ДОБРЕВО (Бунаклии, Кирилово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Кирилово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Георги Добрево с МЗ 5011 (обн. 15. VIII. 1947); 309 ж., Хс, 3.

Георги Трайков — вж. Долни чифлик, Вн. Герановица — махала, през 1880 г. броена към сборно село Видраре; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Джурово, Сф.

Гераня — колиби, до 1900 г. броени към Ябланица; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Ябланица, Лч.

Герге бунар — вж. Росеново, Бс.

Гергев трап — вж. Узунска, Лч.

ГЕРГЕВЕЦ (Аладаглии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 785 ж., Сл, 3.

ГЕРГИНИ (Гиргините) — село, образувано от колибите Гиргините и Цуцуманите с Указ 431 (обн. 22. XI. 1960); преименувано с поправка (обн. 21. XI. 1961); 143 ж., Гб, 1.

Гергичка (Герджикска, Герджиково) — махала, до 1892 г. броена към сборно село Василица; уточнено име Гергичка с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Долна Василица, Сф.

Герделии — вж. Невестино, Бс.

Гердеми — вж. Питово, Бс; Хлябово, Яб; Ясеново, Бс.

Гердеме дере — вж. Речица, Бс.

Герджикова (Герджикска) — вж. Гергичка, Сф.

Гердима — вж. Нова Надежда, Хс.

Гердимска — вж. Хлябово, Хс.

Герен — вж. Долно Ботево, Хс.

Герен — село, в България от 1878 г.; изселено през 1895 г., Кн, 3.

Герен (Гирен) — вж. Въбел, Тщ.

Герзалар — вж. Петлешково, Дб.

ГЕPMAH — село, в България от 1878 г.; 2307 ж., Сф, 1.

Германци — вж. Добрево, Дб.

ГЕЦОВО (Хасанлар, Борисово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Борисово с Указ 155 от 3. III. 1894 г. и на Гецово с МЗ 8866 (обн. 5. I. 1948); слято с Разград с Указ 757 (обн. 5. V. 1971); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 2038 ж., Рз, 5.

Гечид кьосе — вж. Лютиброд, Вр.

ГЕША — село, в България от 1878 г.; 9 ж., Гб, 2.

ГЕШАНОВО (Конак, Поручик Гешаново) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Поручик Гешаново с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Гешаново без административен акт; 186 ж., Дб, 3.

Гжинчовци — вж. Джинджовци, Пк.

ГИГЕН — село, в България от 1878 г.; 2834 ж., Пл, 2.

Гиген махле (Гигенска махала) — вж. Искър, Пл.

ГИГИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 216 ж., Пк, 1.

Гигово равнище — махала, до 1900 г. броена към Мухово; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Любница, Сф.

Гидиклии — вж. Челник, Яб.

Гидиклии — село, в България от 1885 г.; изселено през 1900 г., Хс, 11.

Гий орман — вж. Пролез, Дб.

Гиллере (Гиллери) — вж. Мали Богдан, Пд.

ГИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 316 ж., Сф, 5.

Гипсово (Кършалии, Трън) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Трън с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Гипсово с Указ 191 (обн. 22. IV. 1950); слято с Указ 513 (обн. 24. ХI. 1959) — вж. Раднево, Сз.

Гиргините — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 431 (обн. 22. XI. 1960) — вж. Гергини, Гб.

Гирен — вж. Белозем, Пд; Герен, Тщ.

ГИРЧЕВЦИ — село, в България от 1878 г.; слято с Жабокрът с Указ 317 (обн. 13. ХII. 1955); отделено с Указ 148 (обн. 29. V. 1956); 167 ж., Кн, 5.

ГИТА (Кара Терзилери, Западно Шивачево, Малко Шивачево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Западно Шивачево с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906), на Малко Шивачево с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Гита с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 775 ж., Сз, 11.

ГЛABА — село, в България от 1878 г.; 1600 ж., Пл, 11.

ГЛABАH — село, в България от 1885 г.; присъединено Войвода; 1495 ж., Сз, 3.

ГЛABАH (Али фак) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 120 ж., Сс., 5.

ГЛАВАНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 122 ж., Мн, 6.

ГЛАВАНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 88 ж., Пк, 6.

ГЛАВАНЦИ (Пирли джами махле, Борачево) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Борачево с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Главанци с Указ 704 (обн. 1. XI. 1963); присъединено Перловци; 145 ж., Дб, 6.

ГЛАВАТАР (Реиз кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 277 ж., Пд, 3.

Главатари — вж. Главатарци, Кж.

ГЛАВАТАРЦИ (Емир оглар, Главатари) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Главатари с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Главатарци с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 5 ж., Кж, 5.

Главатарци (Шейх кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с МЗ 3079 (обн. 23. XI. 1940) — вж. Джебел, Кж.

ГЛАВАЦИ — село, в България от 1878 г.; 340 ж., Вр, 5.

ГЛАВИНИЦА (Асват кьой, Асфат кьой) — град, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименуван на Главиница с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); признат от село за град с Указ 2907 (обн. 7. IX. 1984); 2065 ж., Сс, 2.

ГЛАВИНИЦА (Башикърово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2619 ж., Пз, 6.

ГЛАВНИК — село, признато от населена местност (от село Жълтуша) за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 143 ж., Кж, 1.

Гладно поле — село, в България от 1878 г.; изселено през 1902 г., Вр, 7.

ГЛАШАТАЙ (Делял кьой) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Капище; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 41 ж., Тщ, 1.

ГЛЕДАЦИ (Гледаците) — статут на село (махала), в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 91 ж., Гб, 1.

ГЛЕДАЧЕВО (Куфалчево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); няма ж., Сз, 9.

Гледжова махала (Гледжово) — махала, до 1892 г. броена към сборно село Василица; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Долна Василица, Сф.

Гледка (Джебил оглар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3225 (обн. 21. XI. 1934); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Къркали, Кж.

ГЛЕДКА (Красива гледка) — село, признато от населена местност (от село Стамболово) за махала Красива гледка с МЗ 1401 (обн. 19. VII. 1937); преименувано на Гледка с поправка (обн. 20. IX. 1937); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 223 ж., Хс, 8.

Глигорово (Глигорево) — вж. Григорево, Сф.

Глогина — вж. Глогино, См.

ГЛОГИНКА (Къзъллар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 590 ж., Тщ, 4.

ГЛОГИНО (Догла, Дюле дере, Глогина) — село, в България от 1912 г.; двойно име; преименувано на Глогина с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Глогино с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 134 ж., См, 1.

ГЛОГОВЕЦ (Кьов башлари) — село, през 1880 г. броено към Константин; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 32 ж., Вт, 3.

ГЛОГОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 114 ж., Пк, 6.

ГЛОГОВО — село, признато от населена местност Глогова махала (от село Градежница) за село с Указ 5 (обн. 8. I. 1963); 1532 ж., Лч, 5.

ГЛОДЖЕВО (Глоджово) — град, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); признат от село за град с РМС 391 (обн. 13. VI. 2003); 3953 ж, Pc, 3.

Гложане — вж. Гложене, Лч.

ГЛОЖЕНЕ — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 344 (обн. 20. II. 1970) (вж. Мизия); отделено с Указ 45 (обн. 20. I. 1978); 3150 ж., Вр, 4.

ГЛОЖЕНЕ (Гложане) — село, в България от 1878 г.; 1165 ж., Лч, 5.

Глотница — махала, до 1900 г. броена към сборно село Годеч; слята с Указ 148 (обн. 29. V. 1956) — вж. Годеч, Сф.

Глотници — вж. Цар Симеоново, Вд.

ГЛУМОВО (Солуклар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 27 ж., Хс, 2.

ГЛУМЧЕ (Ахмачево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 118 ж, Бс, 4.

ГЛУТНИЦИТЕ (Глутници) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 9 ж., Гб, 4.

ГЛУФИШЕВО — село, в България от 1885 г.; 647 ж., Сл, 3.

ГЛУХАР (Сагърлер, Сарлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Глухар с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 991 ж., Кж, 5.

Глухчу махле — вж. Глухчова махала, Вт.

ГЛУШКА — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Пърша и Игнатовци; 12 ж., Гб, 2.

Глушка — махала, до 1900 г. броена към Черни Осъм; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 6.

ГЛУШНИК — село, в България от 1985 г.; 405 ж., Сл, 3.

ГНЕЗДАРЕ (Юваджилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 3 ж., Хс, 2.

Гниляне — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974) — вж. Нови Искър, Сф.

Гнойница — вж. Михайлово, Вр.

ГНЯЗДОВО (Ювалар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединено Коневод; 79 ж., Кж, 5.

ГОВЕДАРЕ (Съгърджик) — село, в България от 1885 г.; преименувано от населението след Освобождението; 1670 ж., Пз, 6.

ГОВЕДАРЦИ (Говедар махле, Голямо село) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Говедарци от населението около Освобождението; присъединена Доспей махала (махла); 1638 ж., Сф, 19.

ГОВЕЖДА — село, в България от 1878 г.; 614 ж., Мн, 6.

Говедар махле — вж. Говедарци, Сф.

ГОДЕЧ — град, образуван от махалите Глотница, Неголова и Старо село с Указ 148 (обн. 28. V. 1956); присъединени Елечанова, Йовкина, Молак, Стойкина и Трап; 5020 ж., Сф, 5.

Годеч — сборно село, в България от 1878 г.; от 1900 г. броено по съставни махали, Сф, 5.

ГОДЕШЕВО — село, в България от 1912 г.; 1098 ж., Бл, 10.

ГОДЛЕВО — село, в България от 1912 г.; 607 ж., Бл, 8.

ГОЗ — село, в България от 1878 г.; 32 ж., Пк, 1.

ГОЗДЕВИЦА (Гоздювска) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 7 ж., См, 9.

ГОЗДЕЙКА — село, в България от 1878 г.; 45 ж., Гб, 2.

Гоздювска — вж. Гоздевица, См.

Гозница — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 267 (обн. 21. III. 1969) — вж. Ловеч, Лч.

Гол тупан — вж. Срацимирово, Вд.

Гола могила — махала, призната от населена местност (махала Манаселска река) за махала с Указ 667 (обн. 30. XI. 1920), потвърден на 9. III. 1923 г.; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Манаселска река, Сф.

ГОЛАК — село в България от 1885 г.; 23 ж., Сф, 14.

Голебина — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Йорданово, Сс.

Голебина атмаджа — вж. Ястребна, Сс.

Голебина чаталджа — вж. Йорданово, Сс.

ГОЛЕМ ВЪРБОВНИК (Големи Върбовник) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. VIII. 1966); 306 ж., Кн, 1.

ГОЛЕМ ЦАЛИМ — село, в България от 1912 г.; 26 ж., Бл, 9.

ГОЛЕMA РАКОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 538 ж., Сф, 9.

ГОЛЕМА ФУЧА — село, в България от 1878 г.; 177 ж., Кж, 1.

ГОЛЕМАНИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Блъсковци; 7 ж., Вт, 3.

ГОЛЕМАНИТЕ — село, през 1880 г. броено към; Плаково признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 17 ж., Вт. 1.

ГОЛЕМАНОВО — село, в България от 1878 г.; ж., Вд, 7.

ГОЛЕМАНЦИ (Бей кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 487 ж., Хс, 11.

ГОЛЕМИ БЪЛГАРЕНИ (Българените) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Пърша; 9 ж., Гб, 2.

Големи Върбовник — вж. Голем Върбовник, Кн.

Големи извор — Голям извор, Лч.

Големи кара агач — вж. Брестница, Дб.

Големи качамак — вж. Голям качамак, Дб.

Големи рът (Голям рът) — махала, през 1880 г. броена към Буйновци; заличена с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974), Вт, 3.

Големи соват — село, изселено през 1877 г., бивша околия София, Сф.

ГОЛЕМИ СТАНЧОВЦИ (Станчовци) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; 4 ж., Гб, 4.

Големи Чорал — вж. Малина, Дб.

ГОЛЕMO БАБИНО (Бабино — големо) — село, в България от 1878 г.; 369 ж., Вр, 5.

ГОЛЕМО БУЧИНО — село, в България от 1878 г.; 671 ж., Пк, 4.

ГОЛЕМО МАЛОВО — село, в България от 1878 г.; 208 ж., Сф, 8.

ГОЛЕМО ПАЩЕНЕ — село, в България от 1878 г.; 634 ж., Вр, 3.

ГОЛЕМО СЕЛО — село, в България от 1878 г.; 636 ж., Кн, 1.

ГОЛЕЦ — село, в България от 1878 г.; 355 ж., Лч, 7.

ГОЛЕШ — село, в България от 1878 г.; 110 ж., Сф, 5.

ГОЛЕШ (Кьосе айдън) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1205 ж., Сс, 4.

ГОЛЕШЕВО — село, в България от 1912 г.; 117 ж., Бл, 9.

Голинци — вж. Младеново, Мн.

ГОЛИЦА (Гулица) — село, в България от 1878 г.; 714 ж., Вн, 9.

ГОЛОБРАД (Кьосе Хасанлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 158 ж., Кж, 1.

ГОЛОБРАДОВО (Кюсе кьой — на р. Арда, Кюся кьой — Арденско) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Голобрадово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 43 ж., Хс, 8.

Голобрадово (Кюселии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); слято с МЗ 945 (обн. 19. V. 1945) — вж. Гранит, Сз.

Гольовица — колиби, до 1900 г. броени към Видраре; заличени с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Сф, 18.

Гольово — вж. Гълъбово, Бл.

Голям Аладън — вж. Страшимирово, Вн.

Голям Алъч (Голям Алъч кьой) — вж. Плачидол, Дб.

Голям Базаурт — вж. Горско и Базаурт, Дб.

Голям Боялък — вж. Шарково, Яб.

ГОЛЯМ ДЕВЕСИЛ (Дикили Джафер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 258 ж., Кж, 4.

ГОЛЯМ ДЕРВЕНТ — село, в България от 1885 г.; 124 ж., Яб, 2.

ГОЛЯМ ДОЛ (Голямо дерелии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); присъединено Малък дол; 147 ж., Сз, 1.

ГОЛЯМ ИЗВОР (Големи извор) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 471 ж., Лч, 5.

ГОЛЯМ ИЗВОР (Кара арнаут) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 372 ж., Рз, 6.

ГОЛЯМ ИЗВОР (Яйджелии — голямо, Голямо Яйджели) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Голям извор с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 400 ж., Хс, 8.

Голям Караач (Голям Караагач) — вж. Брестница, Дб.

Голям качамак (Големи качамак) — вж. Бежаново, Дб.

ГОЛЯМ МАНАСТИР (Голям мънастир) — село, в България от 1885 г.; осъвременено име без административен акт през 1921 г.; 529 ж., Яб, 4.

ГОЛЯМ ПОРОВЕЦ (Голяма Кокарджа) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 710 ж., Рз, 2.

Голям рът — вж. Големи рът, Вт.

Голям Торсун — вж. Здравец, Рз.

Голям Турчин — вж. Цар Петрово, Вд.

Голям Хедиетлер — вж. Подгорец, Бс.

ГОЛЯМ ЧАРДАК (Български Чардак) — село, в България от 1885 г.; преименувано от населението след Освобождението; 886 ж., Пд, 16.

Голям читак — вж. Нов читак, Кж.

Голям Чорал — вж. Малина, Дб.

Голяма ада — вж. Острово, Рз.

ГОЛЯМА БАPA (Бююк дере) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 50 ж., Кж, 5.

ГОЛЯМА БРЕСТНИЦА — село, в България от 1878 г.; присъединени Илиевци и Могилата; 213 ж., Лч, 8.

ГОЛЯМА ВОДА (Хасан махала) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 409 ж., Рз, 6.

Голяма гора — махала, до 1900 г. броена към Ябланица; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Ябланица, Лч.

Голяма детелина (Голямо Терфилии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); заличено с Указ 4314 (обн. 7. XII. 1984), Сз, 9.

ГОЛЯМА ДОЛИНА (Коджа инли) — село, до 1900 г. броено към Селска поляна; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 3 ж, Хс, 4.

ГОЛЯМА ЖЕЛЯЗНА (Желязна — голяма) — село, в България от 1878 г.; 879 ж., Лч, 6.

Голяма Кайнарджа (погр. Гюле Кайнарджа) — вж. Светослав, Сс.

Голяма Кокарджа — вж. Голям Поровец, Рз.

Голяма Кремена — село, образувано от селата Горна Кремена и Долна Кремена с МЗ 3051 (обн. 31. XII. 1943); заличено с МЗ 2972 (обн. 1. XI. 1944) — вж. Горна Кремена и Долна Кремена, Вр.

Голяма Кутловица — вж. Монтана, Мн.

Голяма Рибня — махала, през 1880 г. броена към Троян; слята с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965) — вж. Троян, Лч.

Голяма Смолница (Голямо Чамурлии, Чамурлии — голямо) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Смолница, Дб.

Голяма Франга — вж. Каменар, Вн.

Голяма Чепелджа (Голямо Чепелджа) — вж. Кокиче, Хс.

ГОЛЯМА ЧИНКА (Якбасан кебир) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 283 ж., Кж, 4.

Голямо Алъч кьой — вж. Плачидол, Дб.

ГОЛЯМО ACЕHOBO (Кючук Хасан) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 405 ж., Хс, 1.

ГОЛЯМО БЕЛОВО (Голямо Бельово) — село, в България от 1885 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 654 ж., Пз, 2.

ГОЛЯМО БУКОВО (Коджа бук) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 110 ж., Бс, 11.

ГОЛЯМО BPАHOBO — село, в България от 1878 г.; 1780 ж., Pc, 7.

ГОЛЯМО ГРАДИЩЕ (Юренджик) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1244 ж., Тщ, 3.

Голямо Делчево (Дели Хюсеин, Дели Хюсеин махле) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Голямо Делчево с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 202 (обн. 2. III. 1976), Вн, 10.

Голямо Дерелии (Горне Голямо Дерелии) — вж. Голям дол, Сз.

ГОЛЯМО ДОЛЯНЕ (Дере кьой) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Стеврек; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 11 ж., Тщ, 1.

ГОЛЯМО ДРЯНОВО (Бичерлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 300 ж., Сз, 4.

Голямо Дуванджии — вж. Пшеничево, Сз.

Голямо Ип дере — вж. Дрангово, Кж.

Голямо Иренджик — вж. Голямо Юренджик, Хс.

Голямо Кадиево — село, в България от 1885 г.; слято с Указ 230 (обн. 22. V. 1950) — вж. Загоре, Сз.

ГОЛЯМО КАМЕНЯНЕ (Ташлъ чилингир) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); 226 ж., Кж, 4.

Голямо Конаре — вж. Съединение, Пд.

ГОЛЯМО КРУШЕВО (Ахлатлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 461 ж., Яб, 1.

ГОЛЯМО НОВО (Бююк ени кьой, погр. Ново Голямо) — село, в България от 1878 г.; преименувано от населението след Освобождението; 1145 ж., Тщ, 5.

ГОЛЯМО OCОE — статут на село (махала), до 1910 г. броено към Голям извор; 34 ж., Лч, 5.

Голямо село — вж. Говедарци, Сф; Тъжа, Сз.

ГОЛЯМО СОКОЛОВО (Коджа Дуган) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 491 ж., Тщ, 5.

Голямо Терфелии (Голямо Тирфилии) — вж. Голяма детелина, Сз.

ГОЛЯМО ЦЪРКВИЩЕ (Текелер сагър) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 436 ж., Тщ, 2.

Голямо Чамурлии — вж. Голяма Смолница, Дб.

Голямо Чепелджа — вж. Голяма Чепелджа, Кж.

ГОЛЯМО ЧОЧОВЕНИ — село, в България от 1885 г.; 210 ж., Сл, 3.

Голямо Шивачево — вж. Шивачево, Сл.

Голямо Юренджик (Голямо Иренджик) — вж. Крепост, Хс.

Голямо Яйджели — вж. Голям извор, Хс.

Голямо Яларе — вж. Русаля, Вт.

ГОЛЯНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 550 ж., Сф, 15.

ГОМОТАРЦИ (Гомотарци, Евдокия) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Евдокия с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); възстановено старо име с МЗ 2604 (обн. 28. V. 1947); 1011 ж., Вд, 4.

Горазд (Балабанлии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 1273 (обн. 4. IX. 1948) — вж. Борово, Pc.

ГОРАН (Долно Павликене) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 487 ж., Лч, 3.

ГОРАНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 3 ж., Вт, 1.

ГОРАНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 166 ж., Кн, 5.

ГОРЕМЕ — село, в България от 1912 г.; 165 ж., Бл, 12.

Горен Близнак (Яйла) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 522 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Близнаци, Вн.

ГОРЕН ЕНЕВЕЦ (Горни Дупини, Горни Еневец) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Габровци; преименувано на Горни Еневец с МЗ 7552 (обн. 22. XI. 1947); осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 3 ж., Вт, 1.

Горен извор (Горно Мусу бей, Мусу бей) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Изворово, Дб.

Горен читак — вж. Горно Войводино, Хс.

ГОРЕН ЧИФЛИК (Горни чифлик) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 1602 ж., Вн, 9.

Гориначево (Гороначево) — махала, до 1900 г. броена към Черни Осъм; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 6.

Горица — вж. Горово, Бс.

ГОРИЦА (Куру кьой, Коркут) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Горица с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 123 ж., Вн, 5.

ГОРИЦА (Орман) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 239 от 13. V. 1889 г.; 892 ж., Бс, 7.

ГОРИЦА (Орманджик) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); слято с Указ 5 (обн. 8. I. 1963) (вж. Преселенци); отделено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 112 ж., Дб, 2.

ГОРИЦА (Тюлбеллер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 86 от 9. IV. 1898 г.; 207 ж., Тщ, 4.

ГОРИЧАНЕ (Яалъ юч орман, Ялъ юч орман, Падурени) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Падурени под румънска власт и на Горичане с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 158 ж., Дб, 7.

ГОРИЧЕВО (Орман бешевли) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 389 ж., Рз, 3.

ГОРНА АРДА (Барутинска) — статут на село (махала), в България oт 1912 г.; преименувано с Указ 305 (обн. 11. Х. 1991); 77 ж., См, 9.

Горна баня — вж. Сапарева баня, Кн.

Горна баня (Юкари баня) — село, в България от 1878 г.; преименувано без административен акт; слято с Указ 447 (обн. 9. XI. 1961) — вж. София, Сф.

ГОРНА БЕЛА PЕЧКA — село, в България от 1878 г.; 121 ж., Мн, 5.

ГОРНА БЕШОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 287 ж., Вр, 6.

ГОРНА БИРКОВА — село, образувано от населените местности Горна Биркова, Кундюва и Шандрова (от село Цветано) с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1979); 431 ж, Пз, 4.

ГОРНА БРЕЗНИЦА (Брезница) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 562 (обн. 6. IV. 1971); 791 ж., Бл, 6.

ГОРНА БРЕСТНИЦА — село, в България от 1878 г.; 66 ж., Кн, 5.

Горна Василица — сборно село, през 1887 г. броено към Василица; след 1887 г. обособено като сборно село и броено по съставни махали; с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) съставните махали са заличени — вж. Горна Василица, Сф.

ГОРНА ВАСИЛИЦА — село, образувано от махалите Гледжова, Новата и Пердова (от сборно село Горна Василица) с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 368 ж., Сф, 14.

ГОРНА ВЕРЕНИЦА — село, в България от 1878 г.; 265 ж., Мн, 9.

ГОРНА ВРАБЧА — село, в България от 1878 г.; 93 ж., Пк, 2.

Горна Гледка — село, признато от населена местност (от град Кърджали) с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); заличено с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991), Кж, 5.

ГОРНА ГЛОГОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 51 ж., Пк, 2.

Горна Гнойница — вж. Септемврийци, Мн.

Горна Градешница (Градешница) — село, признато от населена местност (от село Влахи) за село Градешница с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); от 1934 г. броено като две села Горна Градешница и Долна Градешница; заличено с Указ 267 (обн. 21. II. 1969), Бл, 6.

ГОРНА ГРАЩИЦА — село, в България от 1878 г.; 491 ж., Кн, 5.

Горна Джумая — вж. Благоевград, Бл.

ГОРНА ДИКАНЯ — село, в България от 1878 г.; 347 ж., Пк, 5.

ГОРНА ДЪБЕВА — село, образувано от населените местности Горна Дъбева и Кехайова (от село Цветино); 188 ж., Пз, 4.

ГОРНА ЗЛАТИЦА (Мастанлар — горний, Горно Мастънлари) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Горна Златица с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 52 ж., Тщ, 1.

ГОРНА КАБДА (Кабда Горня) — село, в България от 1878 г.; 72 ж., Тщ, 5.

ГОРНА КОВАЧИЦА (Ковачица) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); 186 ж., Мн, 10.

ГОРНА КОЗНИЦА — село, в България от 1878 г.; 330 ж., Кн, 1.

ГОРНА КРЕМЕНА — село, в България от 1878 г.; слято с МЗ 3051 (обн. 31. XII. 1943); отделено с МЗ 2972 (обн. 1. II. 1944) (вж. Голяма Кремена); слято с Указ 148 (обн. 29. V. 1956) (вж. Кремена); отделено с Указ 28 (обн. 24. I. 1961); 553 ж., Вр. 6.

ГОРНА КРЕПОСТ (Каралар, Кара алар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Горна крепост с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 259 ж., Кж, 5.

ГОРНА КРУШИЦА — село, в България от 1912 г.; 122 ж., Бл, 12.

ГОРНА КУЛА (Баале Бургас) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 294 ж., Кж, 4.

Горна Кумлуджа — вж. Крумово, Вн.

Горна кюселери — вж. Каравелово, Пд.

ГОРНА ЛИПНИЦА — село, в България от 1878 г.; 814 ж., Вт, 6.

ГОРНА ЛУКА — село, в България от 1878 г.; 276 ж., Мн, 10.

ГОРНА МАЛИНА — село, в България от 1878 г.; 1490 ж., Сф, 6.

Горна Манастирица (Горньо Манастирци, Горно манастирци, Горня Манастирица, Горна Мънастирица) — вж. Борово, Pc.

Горна Маргатина (Маргатина) — махала, до 1900 г. броена към Велчево; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Белиш, Лч.

ГОРНА МАХАЛА — село, в България от 1885 г.; 397 ж., Пд, 3.

ГОРНА МЕЛНА — село, в България от 1878 г.; 36 ж., Пк, 6.

ГОРНА МИТРОПОЛИЯ — село, в България от 1878 г.; 2156 ж., Пл, 3.

Горна Мурна (Горний чифлик, Мурна чифлик горний, Горни Мурна чифлик) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Горна Мурна с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 490 (обн. 19. IX. 1950) — вж. Комунари, Вн.

Горна Мънъстирица — вж. Горна Манастирица, Pc.

ГОРНА ОРЯХОВИЦА — град, в България от 1878 г.; присъединено село Калтинец; 35 404 ж., Вт, 2.

ГОРНА РИБНИЦА — село, в България от 1912 г.; 14 ж., Бл, 12.

ГОРНА РОСИЦА (Дерелии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 851 ж., Гб, 3.

Горна Саръджа (Горна Сараджа) — вж. Росица, Дб.

ГОРНА СЕКИРНА — село, в България от 1878 г.; 38 ж., Пк, 1.

ГОРНА СТУДЕНА — село, в България от 1878 г.; 746 ж., Вт, 8.

ГОРНА СУШИЦА — село, в България от 1912 г.; 58 ж., Бл, 9.

ГОРНА ХАДЖИЙСКА (Хаджи махле) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Дединци и Долно Шивачево; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 4 ж., Вт, 4.

ГОРНА ХУБАВКА — село, признато от населена местност (от село Хубавка) за село с МЗ 2916 (обн. 16. I. 1943); присъединено Бостан; 369 ж., Тщ, 2.

Горне Александрово — вж. Горно Александрово, Сл.

Горне Голямо Дерелии — вж. Голямо Дерелии, Сз.

Горнените — махала, до 1900 г. броена към Ново село; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1972) — вж. Видима, Лч.

Горни Арбанас (Горньо Арбанаси) — вж. Горнослав, Пд.

Горни Бакойци (Бакойци) — колиби, до 1892 г. броени към сборно село Бакойци; слети с Указ 1840 (обн. 24. ХI. 1970) — вж. Габрово, Гб.

Горни Бивол — вж. Дъбрава, Лч.

ГОРНИ БОГРОВ — село, в България от 1878 г.; 1290 ж., Сф, 1.

Горни Болерци (Болерци) — вж. Билково, Вт.

Горни Бошняк — вж. Тополовец, Вд.

ГОРНИ ВАДИН (Вадин) — село, в България от 1878 г.; през 1880 г. броено към Долни Вадин под име Вадин; 586 ж., Вр, 9.

Горни Воден (Воден — горний) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; слято с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Асеновград, Пд.

ГОРНИ ВЪРПИЩА (погр. Горня Върбница) — село, през 1880 г. броено към Пърша; 7 ж., Гб, 2.

Горни Геновци (Геновци) — махала, през 1880 г. броена към Усои; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Вт, 3.

ГОРНИ ГЛАВАНАК (Ак баш баля) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 42 ж., Хс, 4.

ГОРНИ ДАМЯНОВЦИ (Кара Дамяновци, Дамяновци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; двойно име; преименувано на Горни Дамяновци с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 6 ж., Гб, 4.

ГОРНИ ДОМЛЯН (Горни Омаробас, Горни Омарбас) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Горни Домлян с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 569 ж., Пд, 4.

ГОРНИ ДРАГОЙЧА (Горня Драгойча) — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Пърша и Игнатовци; няма ж., Гб, 2.

Горни Дупини — вж. Горен Еневец, Вт.

ГОРНИ ДЪБНИК — село, в България от 1878 г.; 2004 ж., Пл, 4.

Горни Еневец — вж. Горен Еневец, Вт.

Горни Иджик — вж. Васил Друмев, Шн.

ГОРНИ КОРИТЕН — село, в България от 1878 г.; 52 ж., Кн, 9.

ГОРНИ КРАЙ — село, през 1880 г. броено към Тодювци; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 32 ж., Вт, 3.

Горни Лозен — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Лозен, Сф.

ГОРНИ ЛОМ — село, в България от 1878 г.; 919 ж., Вд, 11.

Горни Луковит — вж. Луковит, Лч.

ГОРНИ МАРЕНЦИ (Горни Марянци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 4.

Горни Марян — вж. Марян, Вт.

Горни Мастън кьой — махала, изселена през 1887 г., бивша околия Осман пазар (Омуртаг), Тщ.

Горни Мурна чифлик — вж. Горна Мурна, Вн.

ГОРНИ ОКОЛ — село, в България от 1878 г.; 349 ж., Сф, 19.

Горни Омар бас — вж. Горни Домлян, Пд.

Горни Омаробас — вж. Горни Домлян, Пд.

Горни орман — вж. Ладарево, Бл.

Горни Пасарел — село, в България от 1878 г.; заличено с Указ 313 (обн. 29. Х. 1954), Сф, 19.

ГОРНИ РАДКОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 2 ж., Гб, 4.

Горни Раковец — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955 — вж. Стефаново, Пк.

ГОРНИ РОМАНЦИ — село, в България от 1878 г.; 55 ж., Пк, 1.

ГОРНИ ТАНЧЕВЦИ (Танчовци, Горни Танчовци) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Лазарци; преименувано на Горни Танчовци с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); осъвременено име на Горни Танчевци през 1956 г. без административен акт; 7 ж., Вт, 3.

Горни Томчевци — вж. Томчевци, Гб.

Горни Трембеш — вж. Горско Горен Тръмбеш, Вт.

Горни турчета — вж. Бяла черква, Вт.

Горни Турчин — вж. Цар Шишманово, Вд.

ГОРНИ ЦИБЪР (Цибър варош) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 390 ж., Мн, 4.

ГОРНИ ЦОНЕВЦИ (Цоневци — горни) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 4.

Горни чифлик — вж. Горен чифлик, Вн.

Горни чифлик — село, в България от 1878 г., слято с Указ 519 (обн. 26. XII. 1961) — вж. Чифлик, Вд.

Горни Чобан кьой (Чобан кьой) — махала, в България от 1878 г.; изселена през 1887 г., Тщ, 1.

Горни Чукани (Чукани) — махала, през 1880 г. броена към Елена; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елена, Вт.

ГОРНИ ЮРУЦИ (Горно юруклер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 117 ж., Кж, 4.

Горний чифлик — вж. Горна Мурна, Вн.

ГОРНИК — село, в България от 1878 г.; 1368 ж., Пк, 11.

ГОРНО AБЛАHOBO (погр. Горньо Абланово) — село, в България от 1878 г.; 1387 ж., Pc, 1.

Горно Акчасари — село, изселено през 1913 г.; заличено с Указ 21 (обн. 29. I. 1927), Хс, 2.

ГОРНО АЛЕКСАНДРОВО (Бургуджии, Горне Александрово, Горньо Александрово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Приказ 183 от 10. ХI. 1882 г.; 673 ж., Сл, 3.

Горно Алмали — вж. Горно Ябълково, Бс.

ГОРНО БЕЛЕВО (Алабашево, Горно Бялово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Горно Бялово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); осъвременено име на Горно Белово без административен акт през 1956 г.; 349 ж., Сз, 1.

Горно Борисово — вж. Горно Шивачево, Вт.

Горно Борово — вж. Борово, Бл.

ГОРНО БОТЕВО (Шамлии, Горно Ботьово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Горно Ботьово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Горно Ботево без административен акт през 1956 г.; присъединено Соколец; 959 ж., Сз, 10.

Горно Бялово — вж. Горно Белево, Сз.

ГОРНО ВОЙВОДИНО (Читаклар атик, Читаклар ески, Горен читак) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Горен читак с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Горно Войводино с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 153 ж., Хс, 11.

ГОРНО ВЪРШИЛО (Сърт харман) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 110 ж., Пз, 10.

Горно Градище — вж. Кънчево, Сз.

Горно Гюсово — вж. Горно Изворово, Сз.

Горно Дере кьой (Дере кьой горно) — село, в България от 1885 г.; изселено след 1887 г.; бивша околия Хаджи Елес (Първомай), Пд.

Горно дере кьой — вж. Момчиловци, См.

ГОРНО ДРАГЛИЩЕ (Горно Драгалища) — село, в България от 1912 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 1104 ж., Бл, 8.

ГОРНО ДРЯНОВО — село, в България от 1912 г.; 1042 ж., Бл, 5.

Горно Езерово (Мугрис) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 3182 (обн. 17. XI. 1987) — вж. Бургас, Бс.

Горно Енишерлии (Горно Енишарлии) — вж. Горно ново село, Сз.

ГОРНО ИЗВОРОВО (Горно Гюсово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 297 ж., Сз, 4.

Горно Кадиево (Горно кадъ кьой) — вж. Капитан Димитрово, Дб.

Горно кадъ кьой — вж. Капитан Димитрово, Дб.

ГОРНО КАМАРЦИ — село, в България от 1878 г.; 251 ж., Сф, 6.

Горно Капиньово — вж. Горно Къпиново, Кж.

ГОРНО КИРКОВО — село, признато от населена местност Горно Кирково (от село Кирково) с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986; 654 ж., Кж, 3.

ГОРНО КОБИЛЕ — село, в България от 1878 г.; 13 ж., Кн. 9.

ГОРНО КОЗАPEBO (Ефрас кечилер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 302 ж., Тщ, 2.

ГОРНО КРАИЩЕ (Хахньово, Бойка) — село, признато от населена местност (от село Краище) за село Хахньово с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974); преименувано на Бойка с Указ 86 (обн. 26. I. 1982) и на Горно Краище с Указ 11 (обн. 29. I. 1993); 1062 ж., Бл, 2.

Горно Крумово — вж. Горно Новково, Тщ.

ГОРНО КЪПИНОВО (Горньо Капиньово) — село, в България от 1912 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 370 ж., Кж, 3.

Горно Кюселере — вж. Каравелово, Пд.

Горно Линево — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 230 (обн. 22. V. 1950) — вж. Ковачица, Мн.

ГОРНО ЛУКОВО (Горно Суванлии) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 6 ж., Хс, 2.

Горно Манастирци — вж. Горна Манастирица, Pc.

Горно Мастънлари — вж. Горна Златица, Тщ.

Горно Мусу бей — вж. Горен извор, Дб.

ГОРНО НОВКОВО (Хас кестане, Горно Крумово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Горно Крумово с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Горно Новково с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 217 ж., Тщ, 2.

ГОРНО HОBO СЕЛО (Горно Енишерлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 202 ж., Сз, 1.

ГОРНО ОЗИРОВО — село, в България от 1875 г.; 478 ж., Мн, 5.

ГОРНО ОCEHOBO — село, признато от населена местност Горна (от село Долно Осеново) за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 30 ж., Бл, 11.

Горно Османово — вж. Кръстевич, Пд.

ГОРНО ПАВЛИКЕНЕ (Киречли Павликяне) — село, в България от 1878 г.; преименувано през Освободителната война; 386 ж., Лч, 3.

Горно Паничерево — вж. Ягода, Сз.

ГОРНО ПЕЩЕНЕ — село, в България от 1878 г.; 571 ж., Вр, 3.

ГОРНО ПОЛЕ (Оваджик, Турско Оваджик, Турско поле) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Турско поле с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Горно поле с Указ 129 (обн. 11. IV. 1962); 63 ж., Хс, 4.

ГОРНО ПРАХОВО (Тоз баля) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 579 ж., Кж, 1.

ГОРНО CAXPAHЕ — село, в България от 1885 г.; 1533 ж., Сз, 8.

ГОРНО СЕЛО (Ново село) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 129 (обн. 11. IV. 1961); 21 ж., Сф, 8.

Горно Сингартия — вж. Горняни, Бл.

Горно Славейковци (Дамлалъ хумалъ. Дамла хумала) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Славейково, Вн.

Горно Софуларе (Горно Суфулари) — вж. Мъдрен, Сз.

ГОРНО CПАHЧEBO — село, в България от 1912 г.; 144 ж., Бл, 9.

Горно Суванли — вж. Горно Луково, Хс.

ГОРНО TPАПЕ — село, признато от населена местност (махала Трапето) за махала с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) и за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978): 224 ж., Лч, 6.

ГОРНО УЙНО — село, в България от 1878 г.; 35 ж., Кн, 5.

Горно Фатово — махала, призната от населена местност за село с Писмо 11 799 от 16. Х. 1925 г. на МВР; слята с Указ 232 (обн. 26. III. 1968) — вж. Фатово, См.

ГОРНО ХЪРСОВО (Хърсово) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 166 (обн. 12. II. 1971); 115 ж., Бл, 3.

ГОРНО ЦЕРОВЕНЕ (Церовене) — село, в България от 1878 г.; 559 ж., Мн, 9.

ГОРНО ЧЕРКОВИЩЕ (Симитлери, Горно Черковище, Морозово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Горно Черковище с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906) и на Морозово с Указ 47 (обн. 9. II. 1951); възстановено старо име с Указ 79 (обн. 31. III. 1995); 1441 ж., Сз, 4.

Горно Шивачево (Келлери, Горно Борисово) — махала, през 1880 г. броена към Дединци; преименувана на Горно Борисово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Горно Шивачево с МЗ 5750 (обн. 24. IX. 1947); заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Вт, 4.

Горно Шипково — вж. Шипково, Лч.

Горно Юбрю ерен — вж. Горноселци, Хс.

Горно юнуз бунар — вж. Калоян, Вн.

Горно юруклер (Горни юруклер) — вж. Горни юруци, Кж.

ГОРНО ЯБЪЛКОВО (Горно Алмали) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 63 ж., Бс, 11.

ГОРНОВА МОГИЛА — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 7 ж., Гб, 1.

ГОРНОСЕЛЦИ (Горни юбрю ерен) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 28 ж., Хс, 2.

ГОРНОСЛАВ (Горни Арбанас) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 147 ж., Пд, 1.

ГОРНОТО СЕЛО — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Голям извор; 34 ж., Лч, 5.

Горньо Александрово — вж. Горно Александрово, Сл.

Горньо Арбанаси — вж. Горни Арбанас, Пд.

Горньо Манастирци — вж. Горна Манастирица, Pc.

Горньо Ябланово — вж. Горно Абланово, Pc.

Горня Върбница — вж. Горни Върпища, Гб.

Горня Драганча — вж. Горни Драгойча, Гб.

Горня Манастирица — вж. Горна Манастирица, Pc.

Горняк (Поряз) — село, след 1887 г. броено самостоятелно; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 5 (обн. 8. I. 1963), Дб, 2.

Горняни (Горно Сингартия) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Хаджидимово, Бл.

Горобиовци (Брезовица) — махала, до 1926 г. броена към Белица; двойно име; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Средищна, Сф.

ГОРОВО (Индже кьой, Горица) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Горица с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Горово с Указ 129 (обн. 11. IV. 1961); 64 ж., Бс, 12.

ГОРОВО (Чамжас) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с Указ 166 (обн. 12. II. 1971); 55 ж., См, 9.

Гороначево — вж. Гориначево, Лч.

Горостаните — махала, до 1900 г. броена към Белица; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Гроздьовци, Сф.

ГОРОЦВЕТ (Ютюклер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 479 ж., Рз, 4.

ГОРОЧЕВЦИ — село, в България от 1878 г.; 57 ж., Пк, 6.

ГОРСКА (Кючук Исуфовци) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Палици и Костел; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1 ж., Вт. 3.

ГОРСКА ПОЛЯНА (Яйладжик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 144 ж., Яб, 1.

ГОРСКИ ГОРЕН ТРЪМБЕШ (Горни Тръмбеш, Горско Горен Трембеш) — село, в България от 1878 г.; 221 ж., Вт, 2.

Горски дол — махала, до 1900 г. броена към Широка лъка; заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), См, 9.

ГОРСКИ ДОЛЕН ТРЪМБЕШ (Долни Тръмбеш, Горско Долен Трембеш) — село, в България от 1878 г.; 369 ж., Вт, 2.

ГОРСКИ ИЗВОР (Куруджа дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 696 ж., Кж, 3.

ГОРСКИ ИЗВОР (Куру чешме) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1690 ж., Хс, 1.

ГОРСКИ СЕНОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 394 ж., Вт, 9.

Горско (Голям Базаурт) — село, до 1940 г. броено към Базаурт; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 267 (обн. 21. III. 1969), Дб, 3.

ГОРСКО (Дах кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1 ж., Хс, 2.

ГОРСКО АБЛАНОВО — село, в България от 1878 г.; 660 ж., Тщ, 3.

Горско Горен Трембеш — вж. Горски Горен Тръмбеш, Вт.

Горско Долен Трембеш — вж. Горски Долен Тръмбеш, Вт.

ГОРСКО ДЮЛЕВО (Джебел айвалъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 100 ж., Кж, 6.

ГОРСКО КАЛУГЕРОВО — село, в България от 1878 г.; 225 ж., Вт, 10.

ГОРСКО КОСОВО — село, в България от 1878 г.; 186 ж., Вт, 10.

ГОРСКО НОВО CЕЛO — село, в България от 1878 г.; 659 ж., Вт, 4.

ГОРСКО ПИСАРЕВО (Сифединлери, Язаджи махле, Язъджиолу, Язаджий) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към сборно село Доспатлии; двойно име; преименувано на Горско Писарево между 1926 и 1934 г. (липсва административен акт); няма ж., Вт, 4.

ГОРСКО СЕЛО (Даа кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 181., Тщ, 2.

ГОРСКО СЛИВОВО (Даа Сливово) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 954 ж., Лч, 2.

ГОРТАЛОВО (Карагуй) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 145 ж., Пл, 9.

Горубляне (Горублене) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 45 (обн. 20. I. 1978) — вж. София, Сф.

ГОРУН (Саръ меше) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 135 ж., Дб, 7.

ГОРУНАКА (Гурунака) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Етрополе; 28 ж., Сф, 10.

ГОРУНЬОВО (погр. Гуруньово) — статут на село (колиби), до 1920 г. броено към Рибарица; 18 ж., Лч. 5.

ГОРЧЕВО — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 12 ж., Бл, 7.

ГОРЯНИ (Еничери) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); няма ж., Гб, 4.

Господарево — вж. Светлина, Бс.

ГОСПОДИНОВО (Хадър челеби, Хъдър челеби) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 58 ж., Сс, 4.

ГОСПОДИНОВО (Челеби кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединено Кошута; 391 ж., Вн, 5.

ГОСПОДИНЦИ (Циропол) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 431 ж., Бл, 4.

ГОСТИЛИЦА — село, в България от 1878 г.; 498 ж., Гб, 2.

ГОСТИЛЯ — село, заселено през 1890 г.; 364 ж., Пл, 3.

ГОСТИНЯ (Гостина) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 212 ж., Лч, 3.

ГОСТУН (Густун) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 92 ж., Бл, 1.

Готварско (Ахчилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969) — вж. Джебел, Кж.

ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ (Неврокоп) — град, в България от 1912 г.; преименуван с Указ 360 (обн. 2. VIII. 1950); 20 426 ж., Бл, 4.

ГРАДЕВО — село, в България от 1912 г.; 278 ж., Бл, 11.

Градевци (погр. Градювци) — махала, през 1880 г. броена към Драгийци; заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Вт, 3.

Градеж — вж. Гърдеж, Сф.

Градежница — вж. Градешница, Вр.

ГРАДЕЖНИЦА (Градешница) — село, в България от 1878 г.; 1798 ж., Лч, 5.

Градец — вж. Полски градец, Сз.

ГРАДЕЦ — село, в България от 1885 г.; 3932 ж., Сл, 1.

ГРАДЕЦ — село, в България от 1878 г.; 308 ж., Сф, 15.

ГРАДЕЦ (Гърци) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1918 ж., Вд, 4.

Градешница — вж. Градежница, Лч.

Градешница — вж. Горна Градешница и Долна Градешница, Бл.

ГРАДЕШНИЦА (Градежница) — село, в България от 1878 г.; 688 ж., Вр, 5.

Градина — вж. Стефан Стамболово, Вт.

ГРАДИНА (Ерджи, Ержи) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 385 ж., Рз, 4.

ГРАДИНА (Мъдьовене, Кирилово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Кирилово с Указ 121 от 24. V. 1898 г. и на Градина с МЗ 2604 (обн. 28. V. 1947); 857 ж., Пл, 4.

ГРАДИНА (Чикарджии, Чакърджии, Царско село) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Царско село с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Градина с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); 2829 ж., Пд, 11.

ГРАДИНАРОВО (Кьопеклии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 36 (обн. 8. II. 1906); 847 ж., Вн, 11.

ГРАДИНИ (Дурбалии, Дорбали) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 88 ж., Дб, 2.

ГРАДИНКА (Пахчелари) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Стеврек и Доспатлии; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Тщ, 1.

Градинска река — махала, в България от 1912 г.; заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), См, 9.

Градинчица — вж. Стефан Стамболово, Вт.

Градище — вж. Андреево, Гб.

Градище — колиби, до 1900 г. броени към Видраре; заличени с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), См, 18.

ГРАДИЩЕ — село, в България от 1878 г.; 279 ж., Гб, 3.

ГРАДИЩЕ — село, в България от 1878 г.; 898 ж., Шн, 10.

ГРАДИЩЕ (Осма Градище) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 1592 ж., Пл, 7.

ГРАДНИЦА — село, в България от 1878 г.; 1307 ж., Гб, 3.

ГРАДНИЦА (Пирли кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) присъединено Орешник; 412 ж., Дб, 6.

Граднишки колиби (Граднички колиби) — вж. Столът, Гб.

Градок — вж. Градът, См.

Градоман — село, в България от 1878 г. слято с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) вж. Банкя, Сф.

ГРАДСКО (Юренджик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934; 539 ж., Сл, 3.

ГРАДСКОВСКИ КОЛИБИ — статут на село (махала), заселено през 1920 г.; признато от населена местност за махала с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); 93 ж., Вд, 2.

Градците (Гърците) — колиби, в България от 1878 г.; преименувани с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слети с Указ 2552 (обн. 26. ХI. 1974) — вж. Вонеща вода, Вт.

ГРАДЪТ (Градок) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 149 ж., См, 9.

Градювци — вж. Градевци, Вт.

Грамада — село, в България от 1912 г.; слято с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954) — вж. Благоевград, Бл.

ГРАМАДА — град, в България от 1878 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 2111 ж., Вд, 5.

Грамадата — махала, до 1900 г. броена към Мухово; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Мухово, Сф.

ГРАМАДЕ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 166 ж., См, 8.

Грамаде — махала, до 1900 г. броена към сборно село Друган; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Друган, Пк.

ГРАМАДЕ — село, в България от 1878 г.; 81 ж., Кн, 3.

Грамадливо — вж. Мишеморков хан, Вт.

ГРАМАЖДАНО — село, в България от 1878 г.; присъединено Въртешево; 361 ж., Кн, 5.

ГРАМАТИКОВО — село, в България от 1912 г.; 497 ж., Бс, 5.

ГРАМАТИЦИ — село, през 1880 г. броено към Костел; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 28 ж., Вт, 3.

Грамосте — вж. Богорово, Сс.

Грамошив — вж. Громшин, Мн.

ГРАНИТ — село, образувано от селата Голобрадово и Скобелево с МЗ 945 (обн. 19. V. 1945); 946 ж., Сз, 1.

ГРАНИТЕЦ (Реджеб махле, Троица) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Троица с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Гранитец с Указ 183 (обн. 18. IV. 1952); 20 ж., Бс, 11.

ГРАНИТОВО (Гаджилово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 870 ж., Яб, 2.

ГРАНИТОВО (Калугер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 131 (обн. 14. III. 1950); 125 ж., Вд, 1.

ГРАНИЦА — село, в България от 1878 г.; 713 ж., Кн, 5.

ГРАНИЧАК — село, в България от 1878 г.; 30 ж., Вд, 1.

ГРАНИЧАР (Акънджии, Аканджии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 212 ж., Дб, 7.

ГРАНИЧАР (Тикенджа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 31 ж., Бс, 11.

Граово — село, образувано от селата Конска и Режанци с Указ 5 (обн. 8. I. 1963); разпаднато на съставни села с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974) — вж. Конска и Режанци, Пк.

Граф Игнатиев — вж. Граф Игнатиево, Пд.

ГРАФ ИГНАТИЕВО (Чоллук, Граф Игнатиев) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Граф Игнатиев с Указ 395 от 25. Х. 1902 г.; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 2097 ж., Пд, 8.

ГРАФИТОВО (Теке махле, Теке махла, Калугерово) — село, разрушено и изселено през 1878 г.; презаселено и признато за село с Приказ 189 от 23. VII. 1882 г.; преименувано на Калугерово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Графитово с Указ 557 (обн. 23. XI. 1951); 12 ж., Сл, 2.

Грахотна — вж. Грохотно, См.

ГРАШЕВО (Грашовски) — село, до 1900 г. броено към Чепино (Велинград); осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); признато от колиби за село с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975); присъединено Мече корито; 1303 ж., Пз, 4.

ГРАЩИЦА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Стойките; 14 ж., См, 9.

ГРЕЕВЦИ (Уруш Боохчу, Урум бей, Румбоолу) — статут на село (махала), през 1880 г. броена към Стеврек; тройно име; преименувано на Греевци с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 24 ж., Тщ, 1.

ГРИВИЦА — село, в България от 1878 г.; 1941 ж., Пл, 9.

ГРИВКА (Коджа Ахмедлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 108 ж., Кж, 4.

ГРИВЯК (Кара Ахмедлер) — село в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 177 ж., Кж, 3.

ГРИГОРЕВО (Чифлико, погр. Глигорово) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 522 ж., Сф. 9.

Гробът — махала, до 1900 г. броена към Ново село; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Лч, 1.

ГРОЗДЕН (Санджикларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 792 ж., Бс, 12.

Гроздьов дол — махала, до 1900 г. броена към Видраре и Равнище; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Равнище, Сф.

Гроздово — вж. Братя Даскалови, Сз.

ГРОЗДЬОВО (Копрю кьой, Раковец) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Раковец с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Гроздьово с Указ 360 (обн. 2. VIII. 1950); 2485 ж., Вн, 9.

ГРОЗДЬОВЦИ — статут на село (махала), до 1926 г. броено към Белица; присъединени Горостаните, Дорльовци, Дълга нива, Пауновци, Стара кошара, Ценовци и Шуглевци; 40 ж., Сф, 12.

ГРОМШИН (погр. Грамошин) — село, в България от 1878 г.; 1114 ж., Мн, 2.

ГРОХОТНО (Грахотна) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 950 ж., См, 3.

Грудево — вж. Боздуганово, Сз.

Грудово — вж. Средец, Бс.

ГРУЕВО (Хайранлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 756 ж., Кж, 6.

Грухчова махала (погр. Грухчу махала) — вж. Росица, Вт.

ГРЪБЛЕВЦИ (Гръблювци, Гърбловци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 18 ж., Гб, 1.

Гръдски рът — махала, до 1900 г. броена към Мухово; заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Сф, 12.

Гръдците — вж. Малуша, Гб.

ГРЪЛСКА ПАДИНА — село, признато от населена местност (от село Гърло) през 1892 г.; 26 ж., Сф, 8.

ГРЪНЧАРОВО (Хасан факъ, Димитър Петково) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Димитър Петково с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Грънчарово с Указ 141 (обн. 25. III. 1950); 561 ж., Сс, 3.

Грънчер — махала, до 1900 г. броена към Терзийско; слята с Указ 1885 (обн. 6. XI. 1974) — вж. Терзийско, Лч.

Грънчерите (Гранчарите, Грънчери) — колиби, в България от 1878 г.; присъединено Савчовци; слети с Указ 957 (обн. 28. XII. 1965) — вж. Жълтеш, Гб.

ГУБЕШ — село, в България от 1878 г.; 76 ж., Сф, 5.

ГУБИСЛАВ — село, до 1900 г. броено към Зимевица; 171 ж., Сф, 20.

Гуглевци (Гугльовци, Гуглювци) — вж. Радино, Гб.

Гугов дол — махала, до 1900 г. броена към Петрич; заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Сф, 11.

ГУГУТКА (Арнаут кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. XII. 1934); 119 ж, Хс, 2.

ГУДЕВИЦА (Гудевска) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 25 ж., См, 9.

Гузелия — вж. Пешаково, Вд.

ГУЛИЙКА (Невсе сипахлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 165 ж., Кж, 4.

Гулица — вж. Голица, Вн.

ГУЛИЯ (Невсе ташлъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 63 ж., Кж, 4.

ГУЛЯНЦИ — град, в България от 1878 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IХ. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 3827 ж., Пл, 2.

ГУМОЩНИК (Гумощнярска) — село, през 1880 г. броено към Млечево; 222 ж., Лч, 6.

ГУРБАНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 7 ж., Кн, 5.

Гурбетито — вж. Странско, Хс.

ГУРГУЛИЦА (Арабаджии) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 76 ж., Кж, 6.

ГУРГУЛЯТ — село, в България от 1878 г.; 60 ж., Сф, 21.

ГУРКОВО (Гявур куюсу) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано скоро след Освобождението; присъединено Поляна; 617 ж., Дб, 1.

Гурково (Назърска махала) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Височайши доклад 1251 от 7. III. 1883 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Дунавци, Вд.

ГУРКОВО (Уруците) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 224 от 10. VIII. 1884 г.; 375 ж., Сф, 4.

ГУРКОВО (Хаинито, Колупчии, Генерал Гурково) — град, в България от 1885 г.; двойно име; преименуван на Гурково с МЗ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Генерал Гурково с МЗ 1313 (обн. 27. VI. 1940); възстановено старо име с МЗ 2127 (обн. 13. V. 1947); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 3029 ж., Сз, 2.

ГУРМАЗОВО — село, в България от 1878 г.; 275 ж., Сф, 3.

Гурунака — вж. Горунака, Сф.

Гуруньово — вж. Горуньово, Лч.

ГУСЛА (Даулджилар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 682 ж., Шн, 4.

ГУСЛАР (Къдър ашик) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 39 ж., Дб, 6.

Густун — вж. Гостун, Бл.

ГУЦАЛ — село, в България от 1885 г.; 302 ж., Сф, 19.

Гушанци — вж. Замфирово, Мн.

Гущери — махала, до 1892 г. броена към Буйновци и Габрака; заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Вт, 3.

ГЪБЕНЕ — село, в България от 1878 г.; 334 ж., Гб, 1.

Гъзурниците — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 92 (обн. 2. II. 1951) — вж. Габрово, Гб.

Гълъб — вж. Гълъбово, Сз.

Гълъбари (Касчилар, Казчилар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с МЗ 3077 (обн. 23. XI. 1940) — вж. Бисерци, Рз.

ГЪЛЪБЕЦ (Гювенчлер) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 317 ж., Хс, 11.

ГЪЛЪБЕЦ (Татар кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1179 ж., Бс, 7.

Гълъбинка (Гювенлии, Гювемлии) — махала, през 1880 г. броена към Слънчовец; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Тщ, 1.

ГЪЛЪБИНЦИ (Мусукоджалии, погр. Гълъбици) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); отстранена грешка с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 550 ж., Яб, 4.

Гълъбици — вж. Гълъбинци, Яб.

ГЪЛЪБНИК (Муси бей) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 422 ж., Пк, 5.

ГЪЛЪБОВО — град, образуван от селище от градски тип Гълъбово и село Гълъбово с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 9183 ж., Сз, 3.

ГЪЛЪБОВО (Ахрян юрпек, Ахряне) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Ахряне с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Гълъбово с Указ 889 (обн. 20. V. 1975); 700 ж., См, 1.

ГЪЛЪБОВО (Гольово) — село, признато от населена местност Гольова (от село Бабяк) за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); преименувано с Указ 86 (обн. 26. I. 1982); 100 ж., Сф, 2.

Гълъбово (Кара бунар, Сладък кладенец, Кладенчево, Стаханово, Гара Гълъбово) — селище от градски тип, в България от 1885 г.; преименувано на Сладък кладенец с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906), на Кладенчево с МЗ 2127 (обн. 13. V. 1947), на Стаханово с Указ 236 (обн. 28. V. 1950), на Гара Гълъбово с Указ 512 (обн. 24. XI. 1964) и на Гълъбово с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); признато от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964), присъединено Гара Стаханово; слято с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969) — вж. град Гълъбово, Сз.

Гълъбово (Кум Дуванджии, Гълъб) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Гълъб с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Гълъбово без административен акт през 1956 г.; слято с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969) — вж. град Гълъбово, Сз.

ГЪЛЪБОВО (Новосел) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 165 (обн. 5. IV. 1950); 156 ж., Пд, 6.

ГЪЛЪБОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 221 ж., Сф, 21.

ГЪМЗОВО (Гънзово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1028 ж., Вд, 3.

ГЪРБИНО — село, в България от 1878 г.; 5 ж., Кн, 5.

ГЪРБИЩЕ (Сърт кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 213 ж., Кж, 1.

Гърблевци — вж. Гръблевци, Гб.

ГЪРДЕВЦИ (Гърдювци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Шилковци; 34 ж., Вт, 3.

Гърдеж (Градеж) — село, до 1926 г. броено към Белица; слято с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Суевци, Сф.

Гърдювци — вж. Гърдевци, Вт.

ГЪРЛО — село, в България от 1878 г.; 78 ж., Пк, 1.

ГЪРЛЯНО — село, в България от 1878 г.; 214 ж., Кн, 5.

ГЪРМЕН — село, в България от 1912 г.; присъединено Заграде; 1752 ж., Бл, 5.

ГЪРНАТИ — село, признато от населена местност за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 401 ж. См, 7.

Гърневци — колиби, до 1892 г. броени към Габровци и Сърненци; слети с Указ 2552 (обн. 26. XI. 1974) — вж. Вонеща вода, Вт.

ГЪРНЯ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 2 ж., Гб, 2.

Гърци — вж. Градец, Вд.

Гърци — село, в България от 1885 г.; изселено през 1892 г., Пд, 16.

Гърците — колиби, през 1880 г. броени към Късовци; слети след 1887 г. — вж. Късовци, Гб.

Гърците (Гърци) — вж. Градците, Вт; Малуша, Гб.

ГЪРЧИНОВО — село, в България от 1878 г.; 719 ж., Тщ, 3.

ГЪСКОВО (Йорджеклер) — село, в България от 1885–1886 и от 1913 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 93 ж., Кж, 5.

Гьовенджиклии — село, в България от 1885 г.; изселено през 1886 г., бивша околия Хаджи Елес (Първомай), Пд.

ГЬОВРЕН — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; 867 ж., См, 3.

Гьоджеджии — вж. Стан, Шн.

Гьозекен — вж. Обзор, Бс.

Гьок Виран — вж. Звездел, Кж; Патица, Кж.

Гьок пала — вж. Михайлово, Сз.

Гьок тепе — вж. Звездец, Бс.

Гьоклемез — вж. Усойка, Кн.

Гьоклемезлер — вж. Стремци, Кж.

Гьоклемезлер дере махле — вж. Стремово, Кж.

Гьокче бунар — вж. Сив кладенец, Кж.

Гьокче дьолюк (Гьокче дюлюк) — вж. Бдинци, Дб.

Гьокче су — вж. Синя вода, Рз.

Гьокчеврен — вж. Подвис, Бс.

Гьокчелер — село, в България от 1885 г.; изселено през 1902 г., Пд, 8.

Гьокчелии — село, в България от 1885 г.; изселено през 1889 г., Пд, 8.

Гьокчери — вж. Преселка, Шн.

Гьол бунар — вж. Бистренци, Pc.

Гьола — махала, до 1892 г. броена към сборно село Василица; заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Долна Василица, Сф.

Гьол Караач — вж. Брестница, Дб.

Гьол кьой — вж. Локвата, Вт.

Гьол чифлик — вж. Блатино, Кн.

Гьолджик — вж. Генерал Гешево, Кж.

Гьолджук — вж. Лебед, Кж.

Гьоре — вж. Видно, Дб.

Гьочери — вж. Преселка, Шн.

Гьочилер — вж. Друмче, Кж.

Гьошево — вж. Гюешево, Кн.

Гюбел (Гюбелска) — вж. Межда, Яб.

Гюбел Курфалии — вж. Савино, Яб.

Гюведже — вж. Звънарци, Рз.

Гювемли Ендже (Гювемли Индже) — вж. Ястребово, Pc.

Гювемлии — вж. Гювенлии, Тщ.

Гювендиклии — вж. Подкрепа, Хс.

Гювенлии (Гювемлии) — вж. Гълъбинка, Тщ.

Гювенчлер — вж. Гълъбец, Хс.

Гюджеклар — вж. Малино, Хс.

Гюдженлер — вж. Зайчар, Бс.

Гюдюлери (Гюдюлер, Гюдюлере) — вж. Черепово, Хс.

Гюдюрска — промишлено селище, признато от населена местност за промишлено селище с Указ 292 (обн. 25. VIII. 1953); заличено с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), См, 5.

ГЮЕШЕВО (погр. Гьошево) — село, в България от 1878 г.; 379 ж., Кн, 5.

Гюзел гани — вж. Красино, Кж.

Гюзел хатип — вж. Сладкодум, Кж.

Гюзелдже алан — вж. Каменово, Pc.

Гюзелия — вж. Пешаково, Вд.

Гюл бунар — вж. Розов кладенец, Сз.

Гюле Кайнарджа — вж. Голяма Кайнарджа, Сс.

Гюле кьой — вж. Засмяно, Вн.

Гюлевца — вж. Гюлъовца, Бс.

Гюлемен — вж. Кьолмен, Шн.

Гюллер — вж. Ружица, Шн.

Гюллер кьой — вж. Алеково, Сс; Розино, Хс.

Гюлово — вж. Роза, Яб.

ГЮЛЬОВЦА (Кьоллер, Гюлевца, Гюлювца) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 1052 ж., Бс, 6.

Гюлювца — вж. Гюльовца, Бс.

Гюлюмяново — вж. Роза, Яб.

Гюменлии — вж. Гююмлии, Яб.

Гюн Аласъ — вж. Слънчево, Вн.

Гюн догду — вж. Изгрев, Вн.

Гюн Ялъсъ (Гюн Аласъ) — вж. Слънчево, Вн.

Гюндюзица (Гюндузица) — вж. Зорница, См.

Гюндюзлери — Черна вода, Тщ.

Гюндюзлери (Гюндюзлер) — вж. Деница, Яб.

Гюнели — вж. Припек, Кж.

Гюнели махле — вж. Любенова махала, Сл.

Гюнелии — вж. Любенец, Сл; Любеново, Хс.

Гюня кьой — вж. Копрец, Тщ.

ГЮРГЕВО — село, в България от 1912 г.; няма ж., Бл, 7.

Гюргево (Мацакурово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 38 (обн. 31. I. 1894); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Сапарева баня, Кн.

Гюрген — вж. Габерево, Хс.

Гюрген кьой — вж. Габерово, Бс.

Гюргенджик — вж. Попкралево, Сф.

Гюргенлие (Гюргенли) — вж. Габрица, Шн.

Гюргенлии — вж. Габер, Дб.

ГЮРГИЧ — село, в България от 1878 г.; 390 ж., Вд, 10.

Гюреджия — вж. Огняново, Сф.

Гюрюджии — вж. Преславен, Сз.

Гюч бейлер — вж. Добрич, Яб.

Гючерлии — вж. Гючурлии, Хс.

Гючме — село, изселено през Освободителната война, бивша околия Сливен, Сл.

Гючурлии (Гючюрлии, Гючерлии) — вж. Брод, Хс.

Гююмлии (погр. Гюменлии) — вж. Крумово, Яб.

Гявур куюсу — вж. Гургово, Дб.

Гявур Суютчук (Гяур Суютчук) — вж. Българево, Дб.

Гяур дере ходжа — вж. Пенковци, Кж.

Даа кьой — вж. Балкан, Хс; Горско село, Тщ.

Даа махле — вж. Балкан, Хс.

Даа Сливово — вж. Горско Сливово, Лч.

Даа харман — вж. Свободиново, Кж.

Дабок — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Поляна, См.

Даваджово (Даваджий) — вж. Миромир, Пл.

ДАВЕРИ (Даверите) — село, през 1880 г. броено към Палици; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 7 ж., Вт, 3.

ДАВИДКОВО (Давудево) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1078 ж., См, 1.

ДАВИДОВО (Дауглар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. XI. 1942); 161 ж., Сс, 4.

ДАВИДОВО (Даутлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 486 ж., Тщ, 5.

Давуд беглии — вж. Даут беглии, Яб.

Давудево — вж. Давидково, См.

Давулджилар — вж. Даулджилар, Сс.

Давутлии — вж. Даутлии, Бс.

Даг ени — вж. Люблен, Тщ.

Даг махлеси — махала, през 1880 г. броена към Дединци; изселена през 1884 г., Вт, 4.

Даг Харманлъсъ — вж. Свободиново, Кж.

Даг чифлик — вж. Добротино, Бл.

ДАГОНОВО — село, признато от населена местност Дагонова (от село Бабек) за махала с Указ 24 (обн. 9. II. 1954) и за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 709 ж., Бл, 2.

ДАЕВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; 6 ж., Гб, 4.

Дайдър — вж. Шуменци, Cс.

ДАЙНОВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Доспатлии; 1 ж., Вт, 3.

Далакча — вж. Костурино, Кж.

Далгач — вж. Дългач, Тщ.

Далови — колиби, до 1926 г. броени към Лъжене (Велинград); слети с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978) — вж. Всемирци, Пз.

Дам ада (Дам адасъ) — вж. Заград, Сс.

Дамар гьоз (погр. Дамаргеоз) — вж. Жилино, Шн.

Дамлалъ ортак (Дамлъ орта) — вж. Средно Славейковци, Вн.

Дамлалъ ехатлар (Дамлъехатлар) — вж. Долно Славейковци, Вн.

Дамлалъ хумалъ (Дамла хумала, Дамлалъ хумалъ) — вж. Горно Славейковци, Вн.

ДАМЯНИЦА (Орман чифлик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1369 ж., Бл, 9.

ДАМЯНОВО — село, в България от 1878 г.; 692 ж., Гб, 3.

Дамяновци — вж. Горни Дамяновци, Гб.

Дамяновци — вж. Долни Дамяновци, Вт.

Дана гьоз — вж. Юнец, Вн.

Данаилово — махала, призната от населена местност (от село Гулийка) с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954); заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Кж, 4.

Дановци — махала, до 1900 г. броена към сборно село Велчево; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 1.

Даньовска — махала, до 1900 и след 1934 г. броена към Белиш, Лч.

Дар Обас — вж. Доробас, Пд.

Дараци — махала, през 1880 г. броена към Буйновци; заличена с Указ 45 (обн. 20. I. 1978), Вт, 3.

Дарец (Юглюк) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); изселено с Указ 183 (обн. 14. V. 1957), Кж, 5.

Даровица — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Витина, См.

Дарутлар — вж. Стан, Сс.

Даръ дере — вж. Златоград, См.

ДАСКАЛ ATAHАCOBO (Хаджи Айвалии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 378 ж., Сз, 9.

ДАСКАЛОВО (Молла мусалар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 407 ж., Кж, 7.

Даскалово (Църква) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 21 (обн. 19. I. 1962); слято с Указ 2434 (обн. 27. Х. 1972) — вж. Перник, Пк.

Даулджилар — вж. Гусла, Шн.

Даулджилар (погр. Давулджилар) — вж. Падина, Сс.

Даут беглии (погр. Давут беглии) — вж. Златиница, Яб.

Даутлар — вж. Давидово, Сс; Давидово, Тщ.

Даутларе — вж. Царимир, Пд.

Даутлии (погр. Давутлии) — вж. Каблешково, Бс.

Дах кьой — вж. Горско, Хс.

Две къщи (Ики евелер) — махала, до 1892 г. броена към село Разделци; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слята с МЗ 2916 (обн. 16. I. 1943) — вж. Добротица, Тщ.

ДВЕ МОГИЛИ — град, в България от 1878 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 4714 ж., Pc, 4.

ДВЕ ТОПОЛИ (Ахатлар кебир) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 20 ж., См, 1.

ДВОРИЩЕ — село, в България от 1878 г.; 192 ж., Кн, 5.

ДВОРИЩЕ (Юрта) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Димовци; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 19 ж., Сз, 2.

ДЕБЕЛЕЦ — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 4413 ж., Вт, 1.

Дебелец (Кара Ахмед махле) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 202 (обн. 2. III. 1976), Вт, 10.

ДЕБЕЛИ ДЯЛ (Дебелий дял) — село, през 1880 г. броено към Гъбене; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 102 ж., Гб, 1.

Дебели дял — село, изселено през 1876 г., бивша околия София, Сф.

ДЕБЕЛИ ЛАГ (Дебели лак) — село, в България от 1878 г.; уточнено име без административен акт през 1956 г.; 245 ж., Пк, 5.

ДЕБЕЛИ РЪТ — село, през 1880 г. броено към Доспатлии; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 8 ж., Вт, 3.

Дебелий дял — вж. Дебели дял, Гб.

Дебелково — вж. Синеморец, Бс.

ДЕБЕЛТ (Акезлии, Якезлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Дебелт с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1816 ж., Бс, 11.

ДЕБЕЛЦОВО — село, в България от 1878 г.; 4 ж., Гб, 3.

ДЕБЕЛЯНОВО (Каба ач) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 38 ж., См, 1.

ДЕБНЕВО (Дебньово) — село, през 1880 г. броено към сборно село Валчево; 904 ж., Лч, 6.

Дебневски колиби — вж. сборно село Велчево, Лч.

Дебньово — вж. Дебнево, Лч.

ДЕБОВО — село, в България от 1878 г.; 834 ж., Пл, 8.

ДЕБОЧИЦА — село, в България от 1912 г.; 29 ж., Бл, 3.

ДЕБРЕН — село, в България от 1912 г.; 2241 ж., Бл, 5.

ДЕБРЕНЕ — село, в България от 1912 г.; 76 ж., Бл, 9.

ДЕБРЕНЕ (Куюджук) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 38 ж., Дб, 3.

ДЕБРЪЩИЦА (Дереджик кьой) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 1092 ж., Пз, 6.

Дебър (Дервент, Ени махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Дебър с МЗ 462 (обн. 21. XII. 1906); слято с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969) — вж. Първомай, Пд.

Деве дере — вж. Камилски дол, Хс.

Деведжи кьой — вж. Добрин, Дб.

Деведжии — махала, до 1892 г. броена към Константин и Светославци; изселена през 1896 г., Вт, 3.

ДЕВЕНЕ (погр. Девня) — село, в България от 1878 г.; 1328 ж., Вр, 3.

ДЕВЕНЦИ — село, в България от 1878 г.; 978 ж., Пл, 11.

ДЕВЕСИЛИЦА (Дикили халурен) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 145 ж., Кж, 4.

ДЕВЕСИЛОВО (Дикили каинлък) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 375 ж., Кж, 4.

ДЕВЕТАК (Иситлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 282 ж., Бс, 4.

ДЕВЕТАКИ — село, в България от 1878 г.; 375 ж., Лч, 3.

ДЕВЕТАЦИТЕ (Деветаци, Дивитаци) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Габровци; 3 ж., Вт, 1.

ДЕВЕТИНЦИ (Докузек) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 117 ж., Бс, 4.

Деветте дола — колиби, в България от 1878 г.; до 1900 г. броени към Ябланица; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Ябланица, Лч.

ДЕВИН (Селиме, Дьовлен, Здравец) — град, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; до 1912 г. — Селиме, 1912–1934 — Дьовлен (през 1926 г. — Здравец), преименуван на Девин с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Настан; 7548 ж., См, 3.

ДЕВИНО (Казлар кьой, Къзлар кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 59 ж., Тщ, 1.

ДEВИНЦИ — село, признато от населена местност с Указ 327 (обн. 24. IX. 1996); 158 ж., Кж, 6.

Девне — вж. село Девня и град Девня, Вн.

ДЕВНЯ — град, образуван от селата Река Девня, Девня и Повеляново с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 8733 ж., Вн, 8.

Девня — вж. Девене, Вр.

Девня (Девне) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969) — вж. град Девня, Вн.

Девня река — вж. Река Девня, Вн.

Дегремен тепе — вж. Жерка, Кж.

Деде бал — вж. Дединци, Вт.

Деде кьой — вж. Добри дол, Вн; Дядово, Сл; Дядовско, Кж.

Деде махле — вж. Дедина, Вт.

Деделер — вж. Дедец, Кж; Дядовци, Кж; Миладиново, Кж.

ДЕДЕЦ (Деделер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 50 ж., Кж, 3.

ДЕДИНА (Деде махле) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Дединци и Долно Шивачево; изселено през 1892 г.; по-късно презаселено и от 1945 г. броено за самостоятелна махала; 53 ж., Вт, 4.

ДЕДИНО — село, признато от населена местност (от село Долно Прахово) за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 55 ж., Кж, 1.

ДЕДИНЦИ (Деде бал) — село, в България от 1878 г.; от 1900 до 1946 г. броено към Пестник; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 24 ж, Вт, 4.

ДЕДОВО (Дядово) — село, в България от 1885 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 38 ж., Пд, 13.

ДЕКОВ (Дяков) — село, в България от 1878 г.; 705 ж., Пл, 1.

Делвелер — вж. Делвино, Кж.

ДEЛВИНО — село, в България от 1912 г.; 50 ж., Бл, 3.

ДЕЛВИНО (Делвелер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 231 ж., Кж, 3.

ДЕЛЕЙНА — село, в България от 1878 г.; 423 ж., Вд, 3.

Дели ахат — вж. Ковил, Кж.

Дели Ахмедлер — вж. Скорец, Кж.

Дели бинлери (погр. Делибиплере и Дели Билери) — вж. Яздач, Сз.

Дели гьозлер гявуроолу — вж. Севдалина, Кж.

Дели Исуфлар — вж. Красногор, Сс.

Дели кече дере — село, изселено през Освободителната война, Сл, 3.

Дели Османлар — вж. Владимирово, Дб.

Дели Станча — вж. Станча, Гб.

Дели Сюлю (Дели Сюле) — вж. Драгомирово, Вт.

Дели Хюсеин (Дели Хюсеин махле) — вж. Голямо Делчево, Вн.

Дели Юсуф куюсу — вж. Лозница, Дб.

Дели Юсуфлар — вж. Красногор, Сс.

Делиджеците (Дилиджеците) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 21 (обн. 27. I. 1953) — вж. Топлеш, Гб.

Делиджилер — вж. Божак, Кж.

Делиязмино — вж. Зелен дол, Бл.

Делне бей кьой (Делии бей кьой, Долно бей кьой) — вж. Септемврийци, Дб.

ДЕЛОВА МАХАЛА (Ессе махле) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към сборно село Доспатлии; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Вт, 4.

Делчево — вж. Левуново, Бл; Ново Делчево, Бл.

ДЕЛЧЕВО (Ферхатлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 503 ж., Рз, 2.

ДЕЛЧЕВО (Юч дурак) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 94 ж., Бл, 4.

Делян кьой — вж. Глашатай, Тщ.

ДЕЛЯН (Кърнол) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 567 (обн. 31. Х. 1950); 145 ж., Кн, 3.

ДЕЛЯН (Кърнул) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 18 ж., Сф, 3.

ДЕЛЯНОВЦИ (Чаушка махала) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 244 ж., Вт, 8.

Демир баба теке — вж. Сборяново, Рз.

Демир кьой — вж. Демирджи кьой, Пд; Железарци, Вт; Климентина, Пл; Перуника, Кж.

Демир ханлии (погр. Демирханлъ) — вж. Желез, Шн.

Демирдеш — вж. Желязово, Бс.

Демирджи кьой — вж. Желязно, Пд.

Демирджи кьой (Демир кьой) — вж. Лилково, Пд.

Демирджии — вж. Страхилица, Шн.

Демирджилер — вж. Железари, Хс; Железари, Тщ; Желязковец, Рз; Ковачево, Пз.

Демирджилер — Нова махла — вж. Ново Железаре, Пд.

Демирджилере — вж. Старо Железаре, Пд.

Демирджилери — вж. Моравица, Тщ.

Демирджилии — вж. Камен, Сл; Найден Герово, Пд.

Демирлер — вж. Железино, Кж.

Дениз беглии — село, в България от 1885 г.; от 1887 г. броено към Гелеменово, Пз.

Дениз койлуч — вж. Морянци, Кж.

Дениз кьой — вж. Кошута, Вн.

Денизлер — вж. Варненци, Сс; Морско, Бс.

ДЕННИЦА (Гюндюзлери) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 108 ж., Яб, 1.

ДЕННИЦА (Орта махле, Кьосе базиргян) — село, България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Денница с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 148 ж., Шн, 1.

ДЕНЧЕВЦИ (Шумата) — статут на село (махала), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); присъединено Узуните; 23 ж., Гб, 2.

Депсис гьол — вж. Дипсиз гьол, Пд.

Дерай кьой (Дере кьой) — вж. Поток, Вн.

Дервент — вж. Дебър, Пд; Змейово, Сз; Изворско, Вн; Пролаз, Тщ.

Дервент дере — вж. Проход, Бс.

Дервиш махала — вж. Крумово, Мн.

Дервиш мюслюм (Дервиш мюслим) — вж. Детелина, Вн.

ДЕРВИШКА МОГИЛА — село, в България от 1912 г.; 42 ж., Хс, 6.

Дервишко (Дервишко село) — вж. Изгрев, Пл.

Дере — вж. Долец, Тщ; Струйно, Шн.

Дере вакъф — вж. Дюля, Бс.

Дере кьой — вж. Бели дол, Хс; Воден, Яб; Джанка, Кж; Константиново, Вн; Кос, Кж; Костена река, Шн; Петровдол, Вн; Поройна, Пд; Поточе, Кж; Речка, Бс.

Дере кьой — махала, в България от 1885 г.; броена към Пет могили; слята след 1892 г. — вж. Пет могили, Сл.

Дере кьой I — вж. Голямо Доляне, Тщ.

Дере кьой II — вж. Малко Доляне, Тщ.

Дере кьой — горно — вж. Горно дере кьой, Пд.

Дере кьой (Дере кьой — долно) — вж. Поройна, Пд.

Дере махле — вж. Долна крепост, Кж; Малък Воден, Яб; Долец, Сс.

Дере мисилим — вж. Лозеница, Бл.

Дере харман — вж. Долно Вършило, Пз.

Дереджик кьой — вж. Дебръщица, Пз.

Дерей зиямет — вж. Речица, Бс.

Дерелии — вж. Богдан, Пд; Горна Росица, Гб.

Дериджилери — вж. Кожари, См.

Дерикотковци — махала, през 1880 г. броена към Шилковци; слята с МЗ 2251 (обн. 29. VII. 1939) — вж. Средни колиби, Вт.

ДЕРМАНЦИ (Дърманци) — село, в България от 1878 г.; 2625 ж., Лч, 4.

Дермен виран — вж. Подрумче, Кж.

Дермен дере — вж. Гавраилово, Сл; Мелница, Яб; Първенец, Пд.

Дермен кьой — вж. Воденичане, Яб.

Дермен махле — вж. Воденичарово, Сз.

Дерменджилер — вж. Воденичарско, Кж.

Десеткари (Ашари кьой) — село, в България от 1912 г.; изселено и презаселено след 1920 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VII. 1934); заличено с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Хс, 2.

Десислава — вж. Прохлада, Сс.

ДЕТЕЛИНА (Дервиш мюслюм, Свети Иван) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Свети Иван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Детелина с Указ 892 (обн. 7. VII. 1965); 646 ж., Вн, 9.

ДЕТЕЛИНА (Барганлии, Барган) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Барган с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Детелина с Указ 519 (обн. 1. IV. 1980); 276 ж., Бс, 4.

ДЕЧКОВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Въглевци; 4 ж., Вт, 1.

Деяков — вж. Деков, Пл.

Джадъ гьол — вж. Любеново, Сз.

Джамбазите — вж. Калояновец, Сз.

Джами джадит атик — вж. Срънско, Кж.

ДЖАМУЗОВЦИ — статут на село (махала), до 1900 г. броено към сборно село Вакарел; 18 ж., Сф, 12.

Джан кардаш — вж. Братово, Бс.

Джанбашли — вж. Душинково, Кж.

ДЖАНКА (Дере кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 151 ж., Кж, 4.

Джафали юч орман — вж. Джаферлии юч орман, Дб.

Джафер — вж. Кичево, Вн; Солник, Вн.

Джефер факъ — вж. Захари Стояново, Дб.

Джаферли — махала, изгорена през Освободителната война, бивша околия Панагюрище.

Джаферлии (Джефер) — вж. Кичево, Вн.

Джаферлии юч орман (погр. Джафали юч орман) — вж. Тригорци, Дб.

ДЖЕБЕЛ (Шейх Джумая) — град, в България от 1912 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IХ. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); присъединени Брягово, Генерал Фичево, Главатарци, Готварско, Дихановци и Едноверци; 2839 ж., Кж, 2.

Джебел айвалъ — вж. Горско Дюлево, Кж.

Джебил оглар — вж. Гледка, Кж.

Джебилер — вж. Планинец, Хс.

Джевизли калфа — вж. Миладиновци, Тщ.

Джевизлии (погр. Дживизлии) — вж. Орешак, Вн.

Джелеп кюпрю — вж. Мостино, Бс.

Джелеплер — вж. Джелепско, Кж.

Джелеплер — село, изселено през 1885 г., бивша околия Хаджи Елес (Първомай), Пд.

Джелепски мост — вж. Мостино, Бс.

ДЖЕЛЕПСКО (Джелеплер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 286 ж., Кж, 6.

Джелилер — вж. Правдолюб, Кж.

Джелил оглар — вж. Дихановци, Кж.

Джембек махала — вж. Николаево, Мн.

Джемерен — вж. Габър, Бс.

Джанбек — вж. Николаево, Мн.

Джерджии — вж. Билярци, Шн.

ДЖЕРМАН — село, в България от 1878 г.; 1439 ж., Кн, 3.

ДЖЕРОВО (Арабаджии) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 404 ж., Кж, 3.

Джефарджа (Джефарча, Джефарче) — вж. Елена, Хс.

Джефер — вж. Джеферлии, Вн.

Джеферлер — вж. Севар, Рз.

Джеферово — вж. Савин, Рз.

Джианови — вж. Всемирци, Пз.

Дживгарци (Дживгазово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Боян, Мн.

Дживел — вж. Никола Козлево, Шн.

Дживизли — вж. Джевизлии, Вн.

Дживирлии — вж. Драгово, Бс.

ДЖИГУРОВО — село, в България от 1912 г.; 762 ж., Бл, 9.

Джиздар кьой — вж. Добрина Вн; Припек, Вн.

Джилясковица — статут на село (махала), до 1900 и от 1975 г. броено към Петрич, Сф, 11.

Джингаз махле — вж. Възел, Кж.

Джинджовци (Джинчовци) — вж. Джинчовци, Пк.

Джиново — вж. Злати войвода, Сл.

ДЖИНОТ (Чинкоджа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 352 ж., Яб, 3.

ДЖИНЧОВЦИ (погр. Джинджовци) — село, в България от 1878 г.; 29 ж., Пк, 6.

ДЖОКАРИ (Джокарите) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към сборно село Велчево; 25 ж., Лч, 1.

Джорно — вж. Жернов, Пл.

Джувирлии — вж. Драгово, Бс.

ДЖУЛЮНИЦА — село, в България от 1878 г.; 2371 ж., Вт, 5.

ДЖУЛЮНИЦА — село, в България от 1878 г.; 389 ж., Pc, 9.

Джумалии — вж. Житосвят, Бс; Сборище, Сл.

Джумалъ кьой — вж. Черни бряг, Тщ.

Джумая — вж. Сбор, Пз.

Джумая кьой — вж. Сборино, Хс; Сборско, Бс.

ДЖУМРИИТЕ (Джумрии) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Попарите; 10 ж., Гб, 1.

Джуновите кошари — махала, до 1900 и от 1975 г. броено към Петрич, Сф, 11.

Джуранлии — вж. Калитиново, Сз.

Джурилово — вж. Нивянин, Вр.

Джуркалица — махала, до 1900 г. броена към Широка лъка; заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), См, 9.

ДЖУРКОВО — село, до 1900 г. броено към Лъкавица; признато от махала за село с Указ 198 (обн. 14. V. 1923); 162 ж., Пд, 7.

Джурово — сборно село, в България от 1878 г.; от 1900 г. броено по съставни селища, Сф, 18.

ДЖУРОВО — село, до 1900 г. броено към сборно село Джурово; признато от колиби за село с Указ 57 (обн. 5. II. 1965); присъединени Беляновец, Герановица и Мишковци; 1055 ж., Сф, 18.

Джуровци — вж. Престой, Гб.

ДЖУРОВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Пърша; няма ж., Гб, 2.

Дзивгелия — вж. Зорница, Бл.

ДИАМАНДОВО (Хюсемлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 568 ж., Кж, 1.

ДИБИЧ (Касаплар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1072 ж., Шн, 10.

ДИВА СЛАТИНА — село, в България от 1878 г.; 171 ж., Мн, 6.

Дивдядово (Ченгел) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Шумен, Шн.

ДИВЕЦИ (Дивеците) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 14 ж., Гб, 1.

Дивитаци (Деветаци) — вж. Деветаците, Вт.

ДИВЛЯ — село, в България от 1878 г.; присъединено Долна Глоговица; 298 ж., Пк, 2.

ДИВОТИНО — село, в България от 1878 г.; 2069 ж., Пк, 4.

ДИВЧОВОТО — село, признато от населена местност за махала с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965) и за село с Указ 2294 (обн. 26. ХII. 1978); 213 ж., Лч, 5.

Дийнеклер (погр. Динеклери) — вж. Миладиновци, Дб.

Дикили Джафер — вж. Голям Девесил, Кж.

Дикили каинлък — вж. Девесилово, Кж.

Дикили кайряк — вж. Малък Девесил, Кж.

Дикили таш — вж. Побит камък, Рз; Стълпище, Pc.

Дикили халурен — вж. Девесилица, Кж.

Дилджилери (Дилджилари) — вж. Полски Градец, Сз.

Дилиджеците — вж. Делиджеците, Гб.

ДИМАНОВО — село, признато от населена местност за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 151 ж., См, 7.

Димановци — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 202 (обн. 2. III. 1976) — вж. Войнежа, Вт.

Димидово — вж. Самуилово, Бл.

Димиев хан (Ханища, Ханищата) — колиби, в България от 1878 г.; през 1887 г. броени с име Ханища, а през 1892 г. — с име Ханищата; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Трявна, Гб.

ДИМИЕВЦИ (погр. Димиювци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 3 ж., Гб, 4.

Димитри кьой — вж. Димитровче, Хс.

ДИМИТРИЕВО (Чакърларе, погр. Чикърджии) — село в България от 1885 г.; преименувано на Димитриево с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 268 ж., Сз, 11.

ДИМИТРОВГРАД — град, образуван от селата Марийно, Раковски и Черноконьово с ПМС 3 (обн. 6. IX. 1947); 45 768 ж., Хс, 1.

Димитрово — вж. Босилеград, Вр; Перник, Пк; Сборяново, Рз.

ДИМИТРОВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Габровци; 12 ж., Вт, 1.

ДИМИТРОВЧЕ (Димитри кьой) — село, в България от 1915 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 311 ж., Хс, 6.

Димитър Ганево — вж. Победа, Дб.

Димитър Петково — вж. Грънчарово, Сс.

Димиювци — вж. Димиевци, Гб.

ДИМОВО — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 12 ж., См, 9.

ДИМОВО (Османие, Бързица, Бързици, Александрово, Влайково, Княз Александрово) — град, в България от 1878 г.; преименуван на Александрово с Височайши доклад 938 от 9. IV. 1880 г., на Влайково с МЗ 140 (обн. 29. I. 1936), на Княз Александрово с МЗ 492 (обн. 27. III. 1936) и на Димово с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 1506 ж., Вд, 6.

ДИМОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 4 ж., Вт, 1.

Димовци — сборно село, в България от 1885 г.; от 1900 г. броено по съставни селища, Сз, 2.

ДИМОВЦИ (Димо махле) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 31 ж., Сз, 2.

ДИМЧА — село, в България oт 1878 г.; 495 ж., Вт, 6.

ДИМЧЕВО (Скеф) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 189 ж., Бс, 2.

Дингизово — вж. Моряне, Бс.

ДИНЕВО (Чамурлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 918 ж., Хс, 4.

Динеклери — вж. Динеклер, Дб.

Динекли — вж. Диниклии, Хс.

Динизлер — вж. Варненци, Сс.

Диниклии (Динекли) — вж. Лозен, Хс.

ДИНК (Динк махала) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 766 ж., Пд, 8.

ДИНКАТА — село, в България от 1885 г.; 1229 ж., Пз, 5.

Динк махала — вж. Динк, Пд.

ДИНКОВИЦА (погр. Динковци) — село, в България от 1878 г.; 186 ж., Вд, 4.

ДИНКОВО (Хасанова махала, Борисово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Борисово с Височайши доклад 7843 от 9. XI. 1881 г. и на Динково с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); 230 ж., Вд, 10.

Динковци — вж. Динковица, Вд.

ДИНЯ (Карпусча) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 257 ж., Сз, 9.

Дипсиз гьол (погр. Дипсис гьол) — вж. Езерово, Пд.

ДИРАЛО — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 57 ж., См, 6.

ДИСЕВИЦА — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) (вж. Търнене); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 871 ж., Пл, 9.

Дискотна (Дискотня) — вж. Дъскотна, Бс.

ДИСМАНИЦА — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Млечево; 13 ж., Гб, 3.

Дихановци (Джелил оглар) — населена местност (от село Вълкович), в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 3778 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969) — вж. Джебел, Кж.

ДИЧЕВО (Кемал кьой, Полковник Тошково) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Полковник Тошково с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Дичево с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 550 ж., Сс, 2.

ДИЧИН — село, в България от 1878 г.; 402 ж., Вт, 1.

Диш будак — вж. Осеново, Вн; Полковник Савово, Дб.

Диш пудак — вж. Осеново, Вн.

Длабе — колиби, до 1900 г. броени към Малък извор; заличени с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 8.

ДЛЪГНЕВО (Узунджа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 189 ж., Хс, 1.

ДЛЪГНЯ — село, в България от 1878 г.; 33 ж., Гб, 2.

ДЛЪЖКА ПОЛЯНА (Узунджа алан) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); 63 ж., Тщ, 1.

ДЛЪЖКО (Узунлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 179 ж., Шн, 9.

Длъжковска — махала, през 1880 г. броена към Троян; слята след 1892 г. — вж. Трапето, Лч.

ДЛЪХЧЕВО-САБЛЯР — село, в България от 1878 г.; 31 ж., Кн, 6.

ДОБОРСКО (Бакийлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 45 ж., Кж, 4.

ДОБРА ПОЛЯНА (Байрам алан) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 758 ж., Бс, 9.

ДОБРАВИЦА (Загъжене, Загажене) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 333 (обн. 16. XI. 1954); 17 ж., Сф, 20.

Добрал — вж. Прилеп, Бс.

Добралево — вж. Добролево, Вр.

ДОБРАЛЪК (Добролък) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); възстановено старо име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 150 ж., Пд, 6.

ДОБРЕВА ЧЕРЕША — статут на село (махала), в България от 1912 г.; присъединено Малка река; 20 ж., См, 8.

ДОБРЕВО (Али анифе, Али калфа, Германци) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; двойно име преди Освобождението; през 1880 г. няма жители; преименувано на Германци с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Добрево с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 129 ж., Дб, 3.

ДОБРЕВЦИ — село, в България от 1878 г.; 628 ж, Лч, 8.

ДОБРЕВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; 13 ж., Гб, 4.

ДОБРЕВЦИ (Добрювци) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Тодювци; 24 ж., Вт, 3.

ДОБРЕНИТЕ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Пърша; 8 ж., Гб, 2.

ДОБРИ ДОЛ — село, в България от 1878 г.; 81 ж., Кн, 9.

ДОБРИ ДОЛ — село, заселено през 1882 г.; 361 ж., Мн, 7.

ДОБРИ ДОЛ (Деде кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 345 от 14. VII. 1899 г.; 27 ж., Вн, 1.

ДОБРИ ДОЛ (Чифлика хаджи Стамо) — село, преименувано и признато от населена местност (от село Крушево) за село с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); 168 ж., Пд, 11.

ДОБРИ ДЯЛ — село, в България от 1878 г.; 1278 ж., Вт, 5.

ДОБРИ ЛАКИ — село, в България от 1912 г.; 297 ж., Бл, 12.

ДОБРИН (Деведжи кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединено Благовец; 193 ж., Дб, 5.

ДОБРИ ВОЙНИКОВО (Хассъ) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 197 ж., Шн, 9.

ДОБРИНА (Джиздар кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 343 ж., Вн, 11.

ДОБРИНИЩЕ (Добринища) — село, в България от 1912 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 3016 ж., Бл, 1.

ДОБРИНОВО (Хамзалар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 13 ж., Кж, 5.

ДОБРИНОВО (Хас беглии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 243 ж., Бс, 4.

ДОБРИНЦИ (Хасан оллар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 135 ж., Кж, 2.

ДОБРИЧ (Хаджиооглу Пазарджик, Добрич, Толбухин) — град, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименуван на Добрич с Височайши доклад 1263 от 19. II. 1882 г. и на Толбухин с Указ 871 (обн. 25. Х. 1949); възстановено старо име с Указ 87 (обн. 25. IX. 1990); присъединени Йордан Йовков и Рилци; 98 857 ж., Дб, 3.

ДОБРИЧ — село, в България от 1885 г.; 1390 ж., Хс, 1.

ДОБРИЧ (Гюч бейлер) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 160 ж, Яб, 2.

Доброван (Калгамач) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 5 (обн. 8. I. 1963), Бс, 7.

ДОБРОВНИЦА (Карезлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1516 ж., Пз, 6.

ДОБРОВО — село, в България от 1878 г.; 92 ж., Кн, 2.

Доброволец (Ерджели — голямо, Буюк ерджели) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Доброволец с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Кърджали, Кж.

ДОБРОГЛЕД (Елеч) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 117 ж., Вн, 2.

ДОБРОДАН — село, в България от 1878 г.; 383 ж., Лч, 6.

Доброджелари (Доброджелар) — вж. Добротица, Тщ.

ДОБРОЛЕВО (Добралево) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 1077 ж., Bp, 1.

Добролък — вж. Добролак, Пд.

ДОБРОМИР (Късъклар кайряк, Кайряк махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934): 1011 ж., Бс, 9.

ДОБРОМИРКА — село, в България от 1878 г.; 948 ж., Гб, 3.

ДОБРОМИРЦИ (Емирлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3302 (обн. 26. IX. 1934); 426 ж., Кж, 3.

Добромирци (Негрени) — село, заселено под румънска власт; в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Изворово, Дб.

ДОБРОПЛОДНО (Елес факъ) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1118 ж., Вн, 6.

ДОБРОСЕЛЕЦ (Явуз дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 152 ж., Хс, 9.

ДОБРОСЛАВЦИ — село, в България от 1878 г.; 1034 ж., Сф, 1.

ДОБРОСТАН (Чаушово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 90 ж., Пд, 1.

ДОБРОТИНО (Даг чифлик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 51 ж., Бл, 4.

ДОБРОТИЦА (Доброджелари) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединени Две къщи и Собина; 315 ж., Тщ, 1.

ДОБРОТИЦА (Хас кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 544 ж., Сс, 6.

ДОБРОТИЧ (Шадъ кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 478 ж., Вн, 7.

Добруджа — село, в България от 1885 г.; броено към Попово и Добрич; изселено през 1890 г., Яб, 2.

ДОБРУДЖАНКА (Кютюклии, Генерал Недялково) — село, в България от 1878–1913 и 1940 г.; преименувано на Генерал Недялково с МЗ 2191 (обн. 18. VI. 1942) и на Добруджанка с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 111 ж., Сс, 4.

ДОБРУША — село, в България от 1878 г.; 337 ж., Вр, 5.

Добрювци — вж. Добревци, Вт.

Добрювчани — вж. Речници, Вт.

ДОБЪРСКО (Недобърско) — село, в България от 1912 г.; двойно име преди Освобождението; 679 ж., Бл, 8.

ДОБЪРЧИН — село, в България от 1878 г.; 48 ж., Сф, 20.

Дованджилар — вж. Соколяне, Кж.

Довруклии — вж. Правдино, Яб.

Довруклу (Довруклуе, Девруклии) — вж. Правенци, Вн.

Доганджа — вж. Соколица, Пд; Чалъкови, Пд.

Доганлъ — махала, изгорена през Освободителната война, бивша околия Панагюрище, Пз.

Доганово — махала, в България от 1912 г.; заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), См, 9.

Доганово — село, изселено през 1878 г., бивша околия Пазарджик, Пз.

ДОГАНОВО — село, в България от 1878 г.; 851 ж., Сф, 9.

Доганово — Конаре (двойно име преди Освобождението — Куру кьой и Конаре) — вж. Мало Конаре, Пз.

Догановска — вж. Капитан Петко войвода, Хс.

Догла — вж. Глогино, См.

Догрулар — вж. Правда, Сс.

ДОЖДЕВИЦА (Дъждевица) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 22 ж., Кн, 5.

Доймушлар — вж. Ситово, Сс.

Доймушлари (Доймушларе) — вж. Осетеново, Сз.

ДОЙНОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Вт, 1.

Дойранлар — вж. Дойранци, Кж; Дойранци, Шн.

Дойранско (Дойренлар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Кж, 5.

ДОЙРАНЦИ (Дойранлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 2 ж., Кж, 1.

ДОЙРАНЦИ (Дойранлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 549 ж., Шн, 4.

Дойренлар — вж. Дойранско, Кж.

ДОЙРЕНЦИ — село, в България от 1878 г.; 1343 ж., Лч, 3.

ДОКАТИЧЕВО — село, в България от 1912 г.; 14 ж., Бл, 11.

ДОКТОР ЙОСИФОВО (Вълкова Слатина) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 165 (обн. 5. IV. 1950); 837 ж., Мн, 9.

Доктор Стамболски — вж. Велино, Шн.

Докузек — вж. Деветинци, Бс.

Докчелар — вж. Паисиево, Сс.

ДОКЬОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 62 ж., Пк, 6.

Долап махле — вж. Яворовец, Сз.

Долапите (Дулапите) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Русе, Pc.

Долащър — вж. Загражден, См.

ДОЛЕН — село, в България от 1912 г.; 440 ж., Бл, 10.

ДОЛЕН — село, в България от 1912 г.; 1339 ж., См, 5.

Долен Близнак (Петре) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Близнаци, Вн.

ДОЛЕН ЕНЕВЕЦ (Долни Дупини, Долни Еневец) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Габровци; преименувано на Долни Еневец с МЗ 7552 (обн. 22. XI. 1947); осъвременено име на Долен Еневец с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); няма ж., Вт, 1.

Долен извор (Долно Мусу бей, Мусу бей чифлик махле) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Изворово, Дб.

Долен Читак — вж. Долно Войводино, Хс.

Долен чифлик — вж. Долни чифлик, Вн.

ДОЛЕНЕ — село, в България от 1912 г.; 44 ж., Бл, 7.

ДОЛЕНИ — село, в България от 1912 г.; 16 ж., Бл, 9.

Доленци (Аша кьой) — село, до 1926 г. броено към Дъждец; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Хс, 2.

ДОЛЕЦ (Дере) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 103 ж., Тщ, 4.

ДОЛЕЦ (Дере махле) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 564 ж., Сс, 3.

ДОЛИЕ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 15 ж., См, 6.

ДОЛИНА (Арнаут куюсу) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 271 ж., Дб, 3.

ДОЛИНА (Колаково, Кулаково) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Колаково с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Долина с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 512 ж., Шн, 4.

ДОЛИСТОВО — село, в България от 1878 г.; 386 ж., Кн, 1.

ДОЛИЩЕ (Влахлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 272 ж., Вн, 2.

ДОЛИЩЕ (Тепе алтъ) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 92 ж., Кж, 5.

ДОЛНА БАНЯ — град, в България от 1885 г.; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IХ. 1974); 4787 ж., Сф, 7.

ДОЛНА БЕЛА PЕЧКA — село, в България от 1878 г.; 147 ж., Мн, 5.

ДОЛНА БЕШОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 352 ж., Вр, 9.

Долна Брестовица — махала, в България от 1878 г.; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Жиленци, Кн.

Долна Василица — сборно село, през 1887 г. броено към сборно село Василица; след 1887 г. обособено като сборно село и броено по съставни махали; с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) съставните махали са заличени — вж. Долна Василица, Сф.

ДОЛНА ВАСИЛИЦА — село, признато с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) на землищните граници на съставни махали на сборно село Долна Василица: Бальова махала, Вологарска, Гергичка, Гьола, Трите къщи и Шуманска; 2 ж., Сф, 14.

ДОЛНА ВЕРЕНИЦА — село, в България от 1878 г.; 292 ж.; Мн, 9.

ДОЛНА ВРАБЧА — село, в България от 1878 г.; 42 ж., Пк, 2.

Долна Глоговица — село, в България от 1870 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Дивля, Пк.

Долна Гнойница — вж. Михайлово, Вр.

ДОЛНА ГРАДЕШНИЦА (Градешница) — село, признато от населена местност (от село Влахи) за село Градешница с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); от 1934 г. броено като две села: Горна Градешница и Долна Градешница; 752 ж., Бл, 6.

ДОЛНА ГРАЩИЦА — село, в България от 1878 г.; 157 ж., Кн, 5.

ДОЛНА ДИКАНЯ — село, в България от 1878 г.; 545 ж., Пк, 5.

ДОЛНА ДЪБЕВА — село, образувано от колибите Дъбеви и Сойка с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 280 ж., Пз, 4.

ДОЛНА ЗЛАТИЦА (Долно Мастънлари, Мастанлар — долний) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Долна Златица с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Средна; 33 ж., Тщ, 1.

ДОЛНА КАБДА (Кабда — долня) — село, в България от 1878 г.; 306 ж., Тщ, 4.

ДОЛНА КОЗНИЦА — село, в България от 1878 г.; 92 ж., Кн, б.

ДОЛНА КРЕМЕНА (Долня Кремена) — село, в България от 1878 г.; слято с МЗ 3051 (обн. 31. XII. 1943); отделено с МЗ 2972 (обн. 1. XI. 1944) (вж. Голяма Кремена); слято с Указ 148 (обн. 29. V. 1956) (вж. Кремена); отделено с Указ 28 (обн. 24. I. 1961); 602 ж., Вр, 6.

ДОЛНА КРEПОСТ (Дере махле) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 140 ж., Кж, 5.

ДОЛНА КРУШИЦА — село, в България oт 1912 г.; 235 ж., Бл, 7.

ДОЛНА КУЛА (Зиир Бургас) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 167 ж., Кж, 4.

Долна Кумлуджа — вж. Пясъчник, Вн.

ДОЛНА ЛИПНИЦА — село, в България от 1878 г.; 1189 ж., Вт, 6.

ДОЛНА МАЛИНА — село, в България от 1878 г.; 414 ж., Сф, 6.

Долна Манастирица (погр. Долна Мънастирица) — вж. Волово, Pc.

ДОЛНА МАРГАТИНА (Маргатина) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Велчево; преименувано с МЗ 3774 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Лч, 6.

Долна махала — вж. Долни Големанци, Хс.

Долна махала (Аша махле) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; до 1913 г. броено към село Рахман ашиклар; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Сс, 3.

ДОЛНА МАХАЛА (погр. Долньо махала, Долно Махалене) — село, в България от 1885 г.; 493 ж., Пд, 3.

ДОЛНА МЕЛНА — село, в България от 1878 г.; 49 ж., Пк, 6.

ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1240 (обн. 13. IХ. 1977); 3603 ж., Пл, 3.

Долна Мурна (Морина махала, Мурна Чифлик долний, Долни Мурна чифлик) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Долна Мурна с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 490 (обн. 19. IX. 1950) — вж. Комунари, Вн.

ДОЛНА НЕВЛЯ — село, в България от 1878 г.; 6 ж., Сф, 8.

ДОЛНА ОРЯХОВИЦА — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 3448 ж., Вт, 2.

ДОЛНА РИБНИЦА — село, в България от 1912 г.; 452 ж., Бл, 7.

ДОЛНА РИКСА — село, в България от 1878 г.; 301 ж., Мн, 9.

Долна Саръджа — вж. Валог, Дб.

ДОЛНА СЕКИРНА — село, в България от 1878 г.; 263 ж., Пк, 1.

ДОЛНА СТУДЕНА — село, в България от 1878 г.; 962 ж., Рс, 8.

Долна Сушица — вж. Златолист, Бл; Полена, Бл.

Долна Хаджийска (Сюргюлии) — махала, до 1892 г. броена към Дединци и Долно Шивачево; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличена с Указ 881 (обн. 30. XII. 1965), Вт, 4.

ДОЛНА ХУБАВКА (Хюсеинлер, Хубавка) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Хубавка с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Долна Хубавка с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 235 ж., Тщ, 2.

Долне Омаробас — вж. Долни Омарбас, Пд.

Долнени (Ахмедоолу) — махала, през 1880 г. броена към Стеврек; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Тщ, 1.

Долни Арбанас — вж. Долнослав, Пд.

Долни Бакойци — колиби, до 1892 г. броени към сборно село Бакойци; слети с Указ 1840 (обн. 24. ХI. 1970) — вж. Габрово, Гб.

Долни бивол — вж. Прелом, Лч.

ДОЛНИ БОГРОВ — село, в България от 1878 г.; присъединено Кациляне; 1349 ж., Сф, 1.

Долни Болерци — вж. Тинково, Вт.

ДОЛНИ БОШНЯК (Бошняк) — село, в България от 1878 г.; 132 ж., Вд, 4.

ДОЛНИ ВАДИН — село, през 1880 г. броено към Горни Вадин; 399 ж., Вр, 8.

ДОЛНИ ВИТ (Шамлиево) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); 672 ж., Пл, 2.

Долни Воден — село, в България от 1885 г.; през 1884 г. броено към Горни Воден; слято с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Асеновград, Пд.

ДОЛНИ ВЪРПИЩА — село, до 1900 г. броено към Пърша и Горни Върпища; 6 ж., Гб, 2.

Долни Геновци — махала, през 1880 г. броена към Усои; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елена, Вт.

ДОЛНИ ГЛABAHАК (Ак баш зир) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 150 ж., Хс, 4.

Долни Големанци — вж. Долно Големанци, Хс.

ДОЛНИ ДАМЯНОВЦИ (Дамяновци) — статут на село (махала), в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 5 ж., Вт, 1.

Долни Доспей — вж. Доспей, Сф.

ДОЛНИ ДРАГОЙЧА (Драгойча) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Пърша; 5 ж., Гб, 1.

Долни Дупини — вж. Долен Еневец, Вт.

ДОЛНИ ДЪБНИК — град, в България от 1878 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 5229 ж., Пл, 4.

Долни Еневец — вж. Долен Еневец, Вт.

Долни Игнатовци — вж. Игнатовци, Гб.

Долни Иджик — вж. Илия Блъсково, Шн.

Долни Кандови — вж. Кандови, Пз.

Долни Лозен — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Лозен, Сф.

ДОЛНИ КОРИТЕН — село, в България от 1878 г.; 30 ж., Кн, 9.

Долни край — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Гега, Бл.

ДОЛНИ ЛОМ — село, в България от 1878 г.; 342 ж., Вд, 11.

ДОЛНИ ЛУКОВИТ (Луковит) — село, в България от 1878 г.; 2367 ж., Пл, 5.

ДОЛНИ МАРЕНЦИ — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Горни Маренци; няма ж., Гб, 4.

ДОЛНИ МАРЯН — село, през 1880 г. броено към Марян; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 17 ж., Вт, 3.

Долни Мастън кьой — махала, изселена през Освободителната война, бивша околия Осман пазар (Омуртаг), Тщ.

Долни Мурна чифлик — вж. Долна Мурна, Вн.

Долни Мъдреци (погр. Долно Мъдреци) — вж. Юлиево, Сз.

ДОЛНИ ОКОЛ — село, в България от 1878 г.; 255 ж, Сф, 19.

Долни Омарбас (Долне Омаробас) — вж. Домлян, Пд.

Долни орман — вж. Ласкарево, Бл.

ДОЛНИ ПАСАРЕЛ — село, в България от 1878 г.; 1327 ж., Сф, 1.

ДОЛНИ РАДКОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 1 ж., Гб, 4.

ДОЛНИ РАКОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 465 ж., Пк, 5.

ДОЛНИ РОМАНЦИ — село, в България от 1878 г.; 20 ж., Пк, 1.

ДОЛНИ ТАНЧЕВЦИ (Танчовци, Долни Танчовци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Буйновци; преименувано на Долни Танчовци с МЗ 3774 (обн. 7. XII. 1934); осъвременено име на Долни Танчевци с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 5 ж., Вт, 3.

ДОЛНИ ТОМЧЕВЦИ (Дълбоки Томчовци, Томчовци, Томчевци) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; преименувано на Долни Томчевци с МЗ 3774 (обн. 7. ХII. 1934); присъединено Станчичак; няма ж., Гб, 4.

Долни Танчовци — вж. Долни Танчевци, Вт.

Долни Трембеш — вж. Горски Долен Тръмбеш, Вт.

Долни Турчета — вж. Стамболово, Вт.

Долни Турчин — вж. Цар Петрово, Вд.

ДОЛНИ ЦИБЪР (Турски Цибър) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 1576 ж., Мн, 4.

Долни Цоневци (Цоневци — долни) — колиби, в България от 1873 г.; слети с Указ 460 (обн. 24. ХI. 1970) — вж. Плачковци, Гб.

Долни чифлик — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 519 (обн. 26. ХII. 1961) — вж. Чифлик, Вд.

ДОЛНИ ЧИФЛИК (Долни чифлик, Долен чифлик, Камчия, Георги Трайков) — град, в България от 1878 г.; преименуван на Долен чифлик с Указ 960 (обн. 4. I. 1966), на Камчия с Указ 1942 (обн. 17. IХ. 1974) и на Георги Трайков с Указ 101 (обн. 21. I. 1975); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IХ. 1974); възстановено старо име с Указ 9 (обн. 11. I. 1991); 6887 ж., Вн, 9.

Долни Чобан кьой — махала, изселена през Освободителната война, бивша околия Осман пазар (Омуртаг), Тщ.

Долни Чукани (Чукани) — махала, през 1880 г. броена към Елена; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елена, Вт.

Долни Юнуз бунар — вж. Кладенец, Вн.

ДОЛНИ ЮРУЦИ (Долно Юреклер, Долни Юруклер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 30 ж., Кж, 4.

ДОЛНО АБЛАНОВО — село, в България от 1878 г.; 284 ж., Pc, 6.

Долно Акчасар (Акча Хисар) — вж. Бялградец, Хс.

Долно Алмали — вж. Долно Ябълково, Бс.

Долно бей кьой — вж. Делне бей кьой, Дб.

ДОЛНО БЕЛОВО (Акче Ибрям) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 438 ж., Хс, 1.

ДОЛНО БЕЛОТИНЦИ (Белотинци) — село, в България от 1878 г.; преименувано без административен акт през 1978 г.; 773 ж., Мн, 9.

Долно Борисово — вж. Долно Шивачево, Вт.

ДОЛНО БОТЕВО (Герен, Долно Ботьово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Долно Ботьово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); осъвременено име на Долно Ботево без административен акт през 1956 г.; 308 ж., Хс, 8.

ДОЛНО ВОЙВОДИНО (Читаклар джедит, Читаклар ени, Долен Читак) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Долен Читак с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Долно Войводино с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 204 ж., Хс, 11.

ДОЛНО ВЪРШИЛО (Дере харман) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 14 ж., Пз, 10.

ДОЛНО ГОЛЕМЛНЦИ (Долни Големанци, Долна махала) — село, признато от населена местност (от село Големанци) за село Долна махала с Указ 220 (обн. 22. VIII. 1991); преименувано с Указ 237 (обн. 1. VII. 1997); 461 ж., Хс, 11.

Долно Гюсово — вж. Долно Изворово, Сз.

Долно дере кьой — вж. Поройна, Пд; Соколовци, См.

ДОЛНО ДРАГЛИЩЕ (Долно Драглища) — село, в България от 1912 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 798 ж., Бл, 8.

ДОЛНО ДРЯНОВО — село, в България от 1912 г.; 1170 ж., Бл. 5.

Долно Езерово (Вая кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) — вж. Бургас, Бс.

Долно Енишерлии — вж. Долно ново село, Сз.

ДОЛНО ИЗВОРОВО (Долно Гюсово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); слято с МЗ 2917 (обн. 16. I. 1943) (вж. Енина); отделено с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); 574 ж., Сз, 4.

ДОЛНО КАМАРЦИ — село, в България от 1878 г.; 553 ж., Сф, 6.

Долно Капиньово — вж. Долно Къпиново, Кж.

ДОЛНО КОБИЛЕ — село, в България от 1878 г.; 48 ж., Кн, 9.

ДОЛНО КОЗАPEBO (Хас кечилер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 486 ж., Тщ, 2.

Долно Крумово — вж. Долно Новково, Тщ.

ДОЛНО КЪПИНОВО (Долно Капиньово) — село, в България от 1912 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 389 ж., Кж, 3.

Долно Левски — вж. Левски, Пз.

ДОЛНО ЛИНЕВО — село, в България от 1878 г.; 396 ж., Мн, 7.

ДОЛНО ЛУКОВО (Долно Суванлии) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 128 ж., Хс, 2.

Долно Мастънлари — вж. Долна Златица, Тщ.

Долно Мусу бей — вж. Долен извор, Дб.

Долно Мъдреци — вж. Долни Мъдреци, Сз.

Долно Мънастирица — вж. Волово, Pc.

ДОЛНО НОВКОВО (Ефрас кестане, Долно Крумово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Долно Крумово с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Долно Новково с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 150 ж., Тщ, 2.

ДОЛНО НОВО СЕЛО (Долно Енишлери) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 110 ж., Сз, 1.

ДОЛНО НОВО СЕЛО (Новосел чифлик) — село, в България от 1878 г.; двойно име; утвърдено име Долно ново село с Министерско писмо 8049 от 14. IX. 1921; 9 ж., Сф, 8.

ДОЛНО ОЗИРОВО — село, в България от 1878 г.; 522 ж., Мн, 5.

Долно Оряхово — вж. Долно Ряхово, Сс.

ДОЛНО OCЕHOBO (Осеново) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 381 (обн. 23. X. 1960); 1496 ж., Бл, 11.

Долно Османово — село, изселено през 1882 г., бивша околия Пловдив, Пд.

Долно Павликене — вж. Горан, Лч.

Долно Паничерево — вж. Паничерево, Сз.

ДОЛНО ПОЛЕ (Неби кьой, Ново село) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Ново село с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Долно поле с Указ 169 (обн. 16. V. 1960); 75 ж., Хс, 8.

ДОЛНО ПРАХОВО (Тоз езир) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); 134 ж., Кж, 1.

Долно Рахово — вж. Долно Ряхово, Сс.

ДОЛНО РЯХОВО (Рахово, Долно Оряхово, Долно Рахово) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; от 1900 г. се води под двойно име; 405 ж., Сс, 2.

ДОЛНО САХРАНЕ — село, в България от 1885 г.; 899 ж., Сз, 8.

ДОЛНО СЕЛО — село, в България от 1878 г.; присъединено Бистрица; 158 ж., Кн, 5.

Долно Сингартия — вж. Хаджидимово, Бл.

Долно Славейковци (Дамлалъ ехатлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Славейково, Вн.

Долно Софуларе (Долно Софларе) — вж. Юлиево, Сз.

ДОЛНО СПАНЧЕВО — село, в България от 1912 г.; 155 ж., Бл, 7.

Долно Суванли — Долно Луково, Хс.

ДОЛНО СЪДИЕВО (Кадъ виран, Кадъ кьой, Южно Съдиево) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Южно Съдиево с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Долно Съдиево с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 132 ж., Хс, 4.

Долно Трапе — махала, призната от населена местност за махала и слята с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Трапето и Троян, Лч.

ДОЛНО УЙНО — село, в България от 1878 г.; 48 ж., Кн, 5.

Долно Фатово — статут на село (махала), признато от населена местност за село с Писмо 11 799 от 16. Х. 1925 г. на МВР; слято с Указ 232 (обн. 26. III. 1968) — вж. Фатово, См.

ДОЛНО ЦЕРОВЕНЕ (Церовина) — село, в България от 1878 г.; 972 ж., Мн, 11.

ДОЛНО ЧЕРКОВИЩЕ (Алемдер) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 239 ж., Хс, 8.

ДОЛНО ШИВАЧЕВО (Терзилери, Долно Борисово) — село, през 1880 г. броено към Дединци; преименувано на Долно Борисово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Долно Шивачево с МЗ 5750 (обн. 24. IХ. 1947); признато от населена местност за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 76 ж., Вт, 4.

Долно Шипково — махала, до 1900 г. броена към Шипково; слята с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974) — вж. Шипково, Лч.

Долно юбрю ерен — вж. Долноселци, Хс.

Долно Юруклер (Долни Юруклер) — вж. Долни Юруци, Кж.

ДОЛНО ЯБЪЛКОВО (Долно Алмали) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 45 ж., Бс, 11.

ДОЛНОСЕЛЦИ (Долно юбрю ерен) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 9 ж., Хс, 2.

ДОЛНОСЛАВ (Долни Арбанас) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 373 ж., Пд, 1.

Долньо Манастирци — вж. Волово, Pc.

Долньо махала — вж. Долна махала, Пд.

Долня Кремена — вж. Долна Кремена, Вр.

ДОМИЩЕ (Анлък) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 474 ж., Кж, 3.

ДОМЛЯН (Долне Омаробас, Долни Омарбас) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Домлян с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 473 ж., Пд. 4.

Домуз орман — вж. Миролюбово, Бс.

Донгурлар — вж. Зорница, Кж.

ДОНДУКОВО (Татар махала) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Височайши доклад 7843 от 9. XI. 1881 г.; 526 ж., Мн, 3.

ДОНИНО — село, образувано от колибите Дядо Страти и Миневци с Указ 92 (обн. 2. III. 1951); 159 ж., Гб, 1.

ДОНКИНО (Чакалите) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); няма ж., Гб, 4.

Донковци — колиби, до 1892 г. броени към Нова махла; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Априлов, Гб.

ДОНКОВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Яковци; 11 ж., Вт, 3.

ДОНЧЕВО (Титу Майореску, Княз Симеоново) — село, заселено под румънска власт; в България от 1940 г.; преименувано на Княз Симеоново с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Дончево с МЗ 1190 (обн. 25. III. 1947); 1073 ж.; Дб, 3.

ДОНЧОВЦИ (Доньовци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 6 ж., Гб, 4.

Допини — вж. Дупините, Гб.

Дорбали — вж. Градини, Дб.

ДОРКОВО — село, в България от 1885 г.; 3044 ж., Пз, 9.

Дорльовци (Дурлиите) — махала, до 1926 г. броена към Белица; преименувана без административен акт през 1934 г.; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Гроздьовци, Сф.

Доробас (Дар Обас) — село, в България от 1885 г.; изселено през 1887 г., бивша околия Стряма, Пд.

Дорулар — вж. Правда, Сс.

Дорутлар — вж. Стан, Сс.

Дорутлии — вж. Правище, Пд.

ДОСИТЕЕВО (Сюля кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 796 от 18. VIII. 1894 г.; 392 ж., Хс, 10.

ДОСПАТ — град, в България от 1912 г.; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 2767 ж., См, 4.

Доспатлии — сборно село, в България от 1878 г.; от 1887 г. броено по съставни махали, Вт, 4.

ДОСПЕЙ (Долни Доспей) — село, в България от 1878 г.; 758 ж., Сф, 19.

Доспей махала (Доспей махла) — село, в България от 1878 г., слято с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965) — вж. Говедарци, Сф.

Доуджа — вж. Зорница, Вн.

Доуруклии — вж. Правдино, Яб.

ДОЧА — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Пърша; 6 ж., Гб, 2.

ДРАБИШНА — село, в България от 1912 г.; 100 ж., Хс. 2.

Драгалевци — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 447 (обн. 9. XI. 1961) — вж. София, Сф.

Драгалина — село, заселено под румънска власт; в България от 1940 г.; слято с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954) — вж. Искра, Сс.

ДРАГАHA — село, в България от 1878 г.; 394 ж., Лч, 7.

ДРАГАНИЦА — село, в България от 1878 г.; 364 ж, Мн, 5.

ДРАГАНОВЕЦ (Болу късъ) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 192 (обн. 21. IV. 1923); 484 ж., Тщ, 5.

ДРАГАНОВО — село, в България от 1878 г.; 2958 ж., Вт, 1.

ДРАГАНОВО (Арнауткьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 452 ж., Бс, 2.

ДРАГАHOBO (Семиз ала, Семиз алъ) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) (вж. Опанец); отделено с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965); присъединено Войсил; 216 ж., Дб, 3.

ДРАГАНОВО (Шабан кьой) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 169 ж., Кж, 7.

ДРАГАНОВЦИ — село, през 1880 г. броено към Драгийци; 2 ж., Вт, 3.

Драгановци — махала, до 1892 г. броена към Лазарци; заличена с Указ 45 (обн. 20. I. 1978); Вт, 3.

ДРАГАНОВЦИ (Нова махала) — село, през 1880 г. броено вероятно към Гъбене; двойно име; 478 ж., Гб, 1.

ДРАГАНОСКОВЦИ — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Усои и Новачкини; няма ж., Вт, 3.

ДРАГАНЦИ (Хаджи Балабанлии) — село, в България от 1885 г., преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 191 ж., Бс, 4.

ДРАГАHЧETATA — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 28 ж., Гб, 1.

Драганчова градина — колиби, до 1900 г. броени към Нова махла и Къшлите; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Ябълка, Гб.

ДРАГАШ ВОЙВОДА (Ерменлуй) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 932 ж., Пл, 8.

ДРАГИЕВЦИ (погр. Драшевци) — село, през 1880 г. броено към Гъбене; 30 ж., Гб, 1.

ДРАГИЖЕВО — село, в България от 1878 г.; 851 ж., Вт, 4.

ДРАГИЙЦИ — статут на село (махала); в България от 1878 г.; 4 ж., Вт, 3.

ДРАГИНОВО (Корова, Корово) — село, в България от 1885 г.; осъвременено име на Корово с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); преименувано на Драгиново с Указ 991 (обн. 22. VI. 1971); 4658 ж., Пз, 4.

Драгиовци (Драшовци) — махала, до 1900 г. броена към Вакарел; преименувана с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Сф, 12.

ДРАГИЧЕВО — село, в България от 1878 г.; 2100 ж., Пк, 4.

Драгневска — махала, до 1900 г. броена към сборно село Правец; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Правец, Сф.

ДРАГНЕВЦИ (Драгнювци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 9 ж., Гб, 4.

ДРАГНЕВЦИ (Драгнювци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Буйновци; 1 ж., Вт, 3.

Драгнювци — вж. Драгневци, Вт; Драгневци, Гб.

ДРАГОВИЩИЦА — село, образувано от селата Перивол и Ямборано с Указ 148 (обн. 29. V. 1956); 667 ж., Кн, 5.

ДРАГОВИЩИЦА — село, в България от 1878 г.; присъединено Батковци; 1145 ж., Сф, 15.

ДРАГОВО (Дживирлии, Джувирлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Драгово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 268 ж., Бс, 4.

Драговци (Халил ходжа махле, Хаджи махле) — махала, до 1900 г. броена към Слънчовец, Стеврек и Крушолак; преименувана на Драговци с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Тщ, 1.

ДРАГОДАН — село, в България от 1878 г.; 137 ж., Кн, 4.

ДРАГОДАНОВО — село, в България от 1885 г.; 831 ж., Сл, 3.

ДРАГОЕВО — село, в България от 1878 г.; 1229 ж., Шн, 1.

Драгоевци (Драгоювци) — махала, през 1880 г. броена към Лазарци; слята с МЗ 2920 (обн. 16. I. 1943) — вж. Илаков рът, Вт.

ДРАГОИЛ (Драгуил) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 127 ж., Сф, 8.

ДРАГОЙЦА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към сборно село Шумнене; 6 ж., Лч, 8.

Драгойца — махала, до 1900 г. броена към Видраре; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Манаселска река, Сф.

ДРАГОЙНОВО (Козлук) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 597 ж., Пд, 11.

Драгойча — вж. Долни Драгойча, Гб.

ДРАГОЙЧИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 20 ж., Кн, 9.

Драгалевци — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 21 (обн. 27. I. 1953) — вж. Средорек, Кн.

Драголин дол — село, в България от 1878 г.; изселено между 1879 и 1885 г.; презаселено след 1887 г. и броено към Малка Брестница — вж. Малка Брестница, Лч.

ДРАГОМАН — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); присъединени Гара Драгоман и Ярловци; 3755 ж., Сф, 8.

ДРАГОМАНИ (Драгоманите) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 8 ж., Гб, 1.

Драгоманци — вж. Раздел, Сс.

ДРАГОМИР (Яхларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 53 1 ж., Пд, 16.

ДРАГОМИРОВО (Дели сюлю) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 259 от 23. XI. 1884 г.; 989 ж., Вт, 8.

ДРАГОМИРОВО (Ново село) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 131 (обн. 14. III. 1950); 39 ж., Пк, 5.

ДРАГОМЪЖ (Хюсеинлер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединено към Малък Поровец с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 360 ж., Рз, 2.

ДРАГОР (Меликадъново) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1408 ж., Пз. 6.

ДРАГОСТИН (Боржоза) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); няма ж., Бл, 4.

ДРАГОТИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 84 ж., Сф, 21.

Драгош вода — вж. Овчарово, Дб.

Драгоювци — вж. Драгоевци, Вт.

Драгуил — вж. Драгоил, Сф.

ДРАГУШ — село, в България от 1912 г.; 46 ж., Бл, 7.

ДРАГУШИНОВО — село, в България от 1878 г.; 746 ж., Сф, 19.

ДРАЖЕВО (Атлии, Борисово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Борисово с Указ 582 от 1890 г. и на Дражево с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); 801 ж., Яб, 4.

ДРАЖИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 289 ж., Вд, 10.

ДРАКА — село, в България от 1885 г.; 158 ж., Бс, 11.

ДРАКАТА — статут на село (махала), заселено през 1919 г.; признато от населена местност за махала с Писмо 6259 от 1922 г. на МВР; 184 ж., Бл, 12.

ДРАЛФА — село, в България от 1878 г.; 571 ж., Тщ, 5.

Драм кьой — вж. Дреми кьой, Вт.

ДРАМА (Драмска) — село, в България от 1885 г.; изселено през 1885–1887 и презаселено през 1887–1892 г.; преименувано през 1900 г.; признато от махала за село с Указ 691 (обн. 15. ХII. 1922); 177 ж., Яб, 4.

Драмска — вж. Драма, Яб.

ДРАНГОВО (Биюк Ип дере, Голямо Ип дере) — село, в България от 1912 г.; двойно име; преименувано на Дрангово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1300 ж., Кж, 3.

ДРАНГОВО (Комарларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 418 ж., Пд, 2.

ДРАНГОВО (Покровник, Дрангово, Свобода) — село, заселено през 1919 г.; признато от населена местност Чешма 5–и полк за махала Покровник с Писмо 6259 от 17. VII. 1922 г. на МВР; преименувано на Дрангово през 1932 г. (липсва административен акт) и на Свобода с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); възстановено старо име Дрангово с Указ 562 (обн. 6. IV. 1971); признато от махала за село с МЗ 2915 (обн. 16. I. 1943); 521 ж., Бл, 7.

Драндар — вж. Дръндар, Вн.

ДРАНДАРИТЕ (Драндари) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 3 ж., Гб, 4.

Дранлари — вж. Чеканци, Тщ.

ДРАЧЕВО (Кърк чалъ, Крък чалъ) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 511 ж., Бс, 11.

ДРАШАН — село, в България от 1878 г.; 284 ж., Вр, 2.

Драшевци — вж. Драгиевци, Гб.

ДРАШКОВА ПОЛЯНА — село, до 1900 г. броено към сборно село Велчево; признато от махала за село с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); присъединени Балинцово, Капинова стока, Липова могила и Шеврева стока; 92 ж., Лч, 1.

Драшовци — вж. Драгиовци, Сф.

ДРЕАТИН — село, признато от населена местност (от село Неделище) за село с Указ 425 (обн. 7. IV. 1949); 14 ж., Сф, 8.

Дреми кьой (Драм кьой) — махала, през 1880 и 1887 г. броена към Водно, а от 1992 г. броена към Теменуга, Вт, 9.

ДРЕН — село, в България от 1878 г.; 1543 ж., Пк, 5.

ДРЕНКОВО (Дреново) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 381 (обн. 25. Х. 1960); 123 ж., Бл, 3.

ДРЕНОВ (Дрянов) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 497 ж., Лч, 3.

ДРЕНОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; присъединени Чорлево и Тополовец; 1841 ж., Вд, 10.

Дреновец — мали — вж. Мали Дреновец, Вд.

ДРЕНОВИЦА (Дреновца) — село, в България от 1912 г.; преименувано без административен акт през 1956 г.; 29 ж., Бл, 7.

Дреново — вж. Дренково, Бл.

Дреново — махала, до 1900 г. броена към Мухово; заличена с Указ 431 (обн. 22. XI. 1960); Сф, 12.

ДРЕНОВО — село, в България от 1878 г.; 61 ж., Сф, 15.

ДРЕНОВО (Дряново) — село, в България от 1912 г.; 167 ж., Бл, 7.

Дреновца — вж. Дреновица, Бл.

ДРЕНТА — село, през 1880 г. броено към Тодювци; присъединено Ливадките; 100 ж., Вт, 3.

ДРЕНЦИ (Ахлар, погр. Ахалар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 340 ж., Шн, 2.

ДРЯНОВО (Бахшишлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 497 (обн. 31. XII. 1897); 610 ж., Тщ, 4.

ДРИПЧЕВО — село, в България от 1912 г.; 85 ж., Хс, 10.

ДРОПЛА (Той кьой, Дропля) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Дропля с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); осъвременено име на Дропла с Указ 512 (обн. 24. XI. 1959); 259 ж., Бс, 9.

ДРОПЛА (Той куюсу, Дропля) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Дропля под румънска власт и на Дропла с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединено Тьрновка; 390 ж., Дб, 1.

Дропля — вж. Дропла, Бс.

ДРУГАН — село, образувано от махалите Грамаде и Опалово с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); 633 ж., Пк, 4.

Друган — сборно село, в България от 1878 г.; от 1900 г. броено по съставни махали, Пк, 4.

Други колиби (пръснаги из Златишко-Тетевенската планина) (Други колиби, пръснати по Тетевенския балкан, Тетевенски колиби) — сборна махала, в България от 1878 г.; слята с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Тетевен, Лч.

ДРУЖБА (Молалия, Молалий, Свети Петър) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Свети Петър с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Дружба с Указ 466 (обн. 28. VIII. 1964); 338 ж., Вд, 4.

ДРУЖЕВО (Дупни връх) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 72 (обн. 19. II. 1952); 317 ж., Сф, 20.

ДРУЖИНЦИ (Ортакчии, Дружинци, Полянци) — село, в България от 1912 г.; преименувано от Ортакчии на Дружинци с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934), на Полянци с Указ 2081 (обн. 10. Х. 1989) и на Дружинци с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); от 1986 до 1991 г. присъединено Завоя; 381 ж., Кж, 3.

ДРУМЕВО (Аптаразак) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединено Желез; 1059 ж., Шн, 10.

ДРУМОХАР — село, в България от 1878 г.; 265 ж., Кн, 6.

ДРУМЧЕ (Гьочилер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 31 ж., Кж, 6.

Дръвница — махала, до 1900 г. броена към сборно село Правец; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Правец, Сф.

ДРЪМША — село, в България от 1878 г.; 174 ж., Сф, 15.

ДРЪНДАР (Халачлии, Драндар) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Драндар с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); осъвременено име на Дръндар без административен акт през 1956 г.; 225 ж., Вн, 12.

Дръндарска — махала, призната от населена местност (от колиби Пичор) за махала с Указ 438 от 25. VIII. 1924; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Манаселска река, Сф.

Дрян (Дурасии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (oбн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 5 (обн. 8. I. 1963), Дб, 2.

ДРЯНКА — село, в България от 1912 г.; признато от махала за село с Указ 2932 (обн. 30. IX. 1983); 345 ж., См, 1.

ДРЯНКОВЕЦ (Къзълджик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 153 ж., Бс, 1.

Дрянов — вж. Дренов, Лч.

ДРЯНОВА ГЛАВА (Сюлюмезлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 71 ж., Кж, 3.

ДРЯНОВЕЦ — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Богутево; 5 ж., См, 10.

ДРЯНОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 907 ж., Рз, 5.

ДРЯНОВЕЦ (Реджеб кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 51 ж., Дб, 3.

ДРЯНОВЕЦ (Саарлари) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 839 ж., Pc, 2.

Дряново — вж. Дреново, Бл.

ДРЯНОВО — град, в България от 1878 г.; признато от село за град през 1883 г.; присъединени Владково, Марча, Никоевци и Цинга; 8696 ж., Гб, 2.

ДРЯНОВО — село, в България от 1885 г.; 239 ж., Пд, 7.

ДРЯНОВО — село, в България от 1885 г.; 266 ж., Хс, 7.

Дряново — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Кубрат, Рз.

ДРЯНОВО (Казълджиклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 178 от 9. IV. 1893 г.; 207 ж., Яб, 4.

ДРЯНСКА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Троян; присъединено Хитревска; 41 ж, Лч, 6.

ДРЯНЪТ — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Багошево и Стоките; няма ж., Гб, 3.

Дубова махала — вж. Дъбова махала, Мн.

Дубрава — вж. Дъбрава, Вд.

Дубравата — вж. Дъбравата, Лч.

Дуваларе (Дуванларе) — вж. Черково, Бс.

Дуван ювасъ — вж. Соколово, Дб.

Дуванджа (Дуванджиите) — вж. Чалъкови, Пд.

Дуванджа — вж. Соколово, Бс.

Дуванджи кьой — вж. Соколенци, Хс.

Дуванджизлии (Дуванджиклии) — вж. Бенковски, Сз.

Дуванджии — вж. Дуванлии, Пд; Соколица, Пд.

Дуванджиклии — вж. Дуванджизлии, Сз.

Дуванджил — вж. Осен, Тщ.

Дуванджилар — вж. Соколарци, Сл; Соколяне, Кж.

Дуванлар (Дуванларе) — вж. Ястребино, Тщ.

ДУВАНЛИИ (Дуванджии) — село, в България от 1885 г.; 632 ж., Пд, 3.

Дуган кая — вж. Соколец, Бс.

Дуганово — вж. Капитан Петко войвода, Хс.

Дудевска (Дудювска) — вж. Дудевска махала, Лч.

Дудевска махала (Дудевска) — махала, през 1880 г. броена към Троян; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); слята с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Троян, Лч.

Дудене (Дудени) — вж. Черничево, Пд.

ДУКОВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Тодювци; 2 ж., Вт, 3.

Дулапите (Дулапи) — вж. Долапите, Pc.

ДУЛОВО (Аккадънлар) — град, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименуван с МЗ 2909 (обн. 31. VII. 1942); признат от село за град с Указ 38 (обн. 2. II. 1960); от 1951 до 1991 г. присъединено Черник; 6997 ж., Сс, 3.

Думанлии — вж. Церетелево, Пд.

ДУМНИЦИ (Думниците) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) (вж. Габрово); отделено и признато от квартал (бивши колиби) за село с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); 41 ж., Гб, 1.

ДУНАВЕЦ (Спанчов) — село, в България от 1978–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 29 ж., Сс, 7.

ДУНАВЦИ — град, образуван от селата Видбол и Гурково с Указ 317 (обн. 13. ХII. 1955); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 3141 ж., Вд, 4.

ДУНАВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Въглевци; 5 ж., Вт, 1.

ДУНАВЦИ (Бахаслии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 725 ж., Сз, 4.

ДУНЕВО — село, в България от 1912 г.; 133 ж., См, 9.

Дуневци — махала, до 1900 г. броена към Ново село; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Видима, Лч.

ДУНЯ — село, признато от населена местност за село с Указ 250 (обн. 22. III. 1991); 78 ж., См, 7.

Дупините (Дупини, погр. Допини) — вж. Николаево, Гб.

Дупляк — вж. Ботуня, Вр.

Дупни връх — вж. Дружево, Сф.

Дупница — вж. Маджарово, Хс.

ДУПНИЦА (Дупница, Марек, Станке Димитров) — град, в България от 1878 г.; преименуван на Марек с Указ 650 (обн. 22. VII. 1949) и на Станке Димитров с Указ 611 (обн. 23. XI. 1950); възстановено старо име с Указ 7 (обн. 14. I. 1992); 38 127 ж., Кн, 3.

Дура бейлер — вж. Синчец, Кж.

Дура боглу — вж. Равно село, Тщ.

Дураджак (Дураджа кьой) — вж. Станянци, Шн.

Дурак кьой — вж. Боян Ботево, Хс.

Дураклар — вж. Генерал Цонково, Сс; Станец, Тщ.

Дуралии (Дуралъ) — вж. Стойково, Хс.

Дуран — вж. Бели Лом, Рз.

Дуран кьой — вж. Стойново, Тщ.

ДУРАНКУЛАК (Дуранкулак, Блатница) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Блатница с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); възстановено старо име с МЗ 5530 (обн. 17. IX. 1943) и с Указ 704 (обн. 1. XI. 1963); 572 ж., Дб, 7.

Дуранлар (Дуранлари) — вж. Белгун, Дб.

Дуранлари — вж. Чеканци, Тщ.

Дуранлии — махала, изселена през Освободителната война, бивша околия Харманлии, Хс.

Дураржа кьой — вж. Станянци, Шн.

Дурасии (Дурасъ) — вж. Дрян, Дб.

Дурат ени махле — вж. Стоево, Пд.

Дурат нова (ени) махла — вж. Стоево, Пд.

Дурач — вж. Лудогорци, Рз.

Дурбалии — вж. Градини, Дб.

Дурбалъ кьой (Дурбалъ) — вж. Царевец, Кж.

Дургут калфа — вж. Овчарово, Дб.

Дурла (Дурлъ) — вж. Дуровци, Вт.

Дурлиите — вж. Дорльовци, Сф.

Дурмуш — вж. Лозево, Шн.

Дурмушево — вж. Плочник, Пд.

Дурна дере — вж. Росно, Вт.

ДУРОВЦИ (Дурла) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Дединци и Разсоха; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); няма ж., Вт, 4.

Дурутлар — вж. Стан, Сс.

Дурханлар (Дурхалъ) — вж. Сипей, Кж.

ДУРЧА — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Пърша и Игнатовци; 9 ж., Гб, 2.

Дутлу — вж. Черничево, Кж.

Дутруджа — вж. Бялка, Кж.

Духанджии — вж. Търхово, Гб.

Духлевци — махала, през 1880 г. броена към Буйновци; слята с Указ 202 (обн. 2. III. 1976) — вж. Мийковци, Вт.

ДУХОВЕЦ (Насъфчилар, Нусуфчилар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 609 ж., Рз, 2.

ДУШАНЦИ — село, в България от 1885 г.; 931 ж, Сф, 17.

ДУШЕВО (Душово) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 1047 ж., Гб, 3.

ДУШЕВСКИ КОЛИБИ (Душовски колиби) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Душево; осъвременено име без административен акт през 1956 г., 25 ж., Гб, 3.

Душилница — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 664 (обн. 29. XII. 1950) — вж. Мокреш, Мн.

ДУШИНКОВО (Джанбашли) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 130 ж., Кж, 2.

ДУШИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 29 ж., Пк, 1.

ДУШКА — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; 14 ж., Кж, 7.

Душово — вж. Душево, Гб.

Душовски колиби — вж. Душевски колиби, Гб.

Дущубак — вж. Полковник Савово, Дб; Ясеновец, Рз.

Дъб (Френк кьой) — село, преименувано и признато от населена местност (от село Вис) за село с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); Хс, 2.

ДЪБЕН (Дъбени) — село, в България от 1878 г.; 248 ж., Лч, 3.

ДЪБЕНЕ (Дъбени) — село, в България от 1885 г.; 1918 ж., Пд, 4.

Дъбени — вж. Дъбен, Лч; Дъбене, Пд.

ДЪБНИК (Осман кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 754 ж., Бс, 7.

ДЪБНИЦА — село, в България от 1912 г.; 1712 ж., Бл, 5.

ДЪБОВА (Емрен кьой, Имрен кьой) — село, през 1880 г. броено към Кипилово; преименувано на Дъбова с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 100 ж., Сл, 1.

ДЪБОВА (Уручевци) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с Указ 381 (обн. 25. Х. 1960); 11 ж., См, 8.

ДЪБОВА МАХАЛА (Дубова махала) — село, в България от 1878 г.; 157 ж., Мн, 3.

ДЪБОВАН (Черчелан) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 726 ж., Пл, 2.

ДЪБОВЕЦ (Хамзач) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 85 ж., Хс, 3.

Дъбови — колиби, до 1926 г. броени към Лъжене (Велинград); слети с Указ 2294 (обн. 26. ХII. 1978) — вж. Долна Дъбева, Пз.

ДЪБОВИК (Харманлък) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 259 ж., Дб, 2.

ДЪБОВИЦА (Шехово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 1060 (обн. 2. VI. 1978); 80 ж., Бс, 12.

ДЪБОВО (Мешелии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 111 ж., Яб, 1.

ДЪБОВО (Яйканлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 144 ж., Сз, 5.

Дъбрава — вж. Черковна, Тщ.

ДЪБРАВА — село, в България от 1912 г.; 117 ж., Бл, 3.

ДЪБРАВА (Горни Бивол) — село, изселено през 1879 г.; презаселено през 1894 г.; преименувано с МЗ 1992 (обн. 13. VI. 1941); 47 ж., Лч, 3.

Дъбрава (Дъбрави) — колиби, до 1892 г. броени към Костел и Граматици; слети с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Колари, Вт.

Дъбрава (Кутлуджа, Дъбрави) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Дъбрави с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); осъвременено име без административен акт между 1946 и 1956 г.; слято с Указ 513 (обн. 24. XI. 1959) — вж. Стара Загора, Сз.

ДЪБРАВА (Меше махле) — село, признато за село под румънска власт, в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 239 ж., Дб, 1.

ДЪБРАВАТА (Дубравата) — село, до 1900 г. броено към сборно село Батулци; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 108 ж., Лч, 8.

Дъбрави — вж. Дъбрава, Вт.

ДЪБРАВИНО (Чалъ махле, Чала махле) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1418 ж., Вн, 1.

ДЪБРАВИТЕ — село, до 1900 г. броено към Момина клисура; признато от махала за село с МЗ 1380 (обн. 1. VI. 1939); 636 ж., Пз, 2.

ДЪБРАВИЦА (Дубрава, Дърбавка) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 123 ж., Вд, 1.

Дъбравица (Меше махле, Полковник Бананово) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Полковник Бананово с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Дъбравица с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); слято с Указ 148 (обн. 29. V. 1956) — вж. Варненци, Сс.

ДЪБРАВИЦА (Текеджилери) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Длъжка поляна, преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 9 ж., Тщ, 1.

Дъждевица — вж. Дождевица, Кн.

Дъждец (Умур Верен, Омарен) — село, в България от 1912 г.; изселено през 1913 г.; презаселено през 1920 г.; преименувано на Дъждец с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); изселено през 1952 г. (заличено без административен акт), Хс, 2.

ДЪЖДИНО (Ямур кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 300 ж., Кж, 5.

ДЪЖДОВНИК (Ямур баба) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 69 ж., Кж, 4.

ДЪЖДОВНИЦА (Омер оллар, Ямурлар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; двойно име; преименувано на Дъждовница с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 148 ж., Кж, 5.

ДЪЛБОК ДОЛ — село, в България от 1878 г.; 440 ж., Лч, 6.

ДЪЛБОК ИЗВОР (Коз бунар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1794 ж., Пд, 11.

ДЪЛБОКИ — село, в България от 1885 г.; 1605 ж., Сз, 10.

Дълбоки Томчовци — вж. Долни Томчевци, Гб.

ДЪЛГА ЛИВАДА — статут на село (махала), до 1910 г. броено към Голям извор; 33 ж., Лч, 5.

ДЪЛГА ЛУКА — село, в България от 1878 г.; 23 ж., Пк, 6.

Дълга нива — колиби, до 1926 г. броени към Белица; слети с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Гроздьовци, Сф.

ДЪЛГАЧ (Далгач) — село, в България от 1878; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 585 ж., Тщ, 5.

Дълги герен — вж. Беловица, Пд.

ДЪЛГИ ДЕЛ — село, в България от 1878 г.; 286 ж., Мн, 6.

ДЪЛГИ ПРИПЕК (Узун гюней) — село, през 1880 г. броено към Доспатлии; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 61 ж., Вт, 4.

ДЪЛГО ПОЛЕ — село, в България от 1878 г.; 49 ж., Вд, 6.

ДЪЛГО ПОЛЕ (Узун Кърово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2250 ж., Пд, 3.

ДЪЛГОДЕЛЦИ — село, в България от 1878 г.; 1188 ж., Мн, 11.

ДЪЛГОПОЛ (Ново село) — град, в България от 1878 г.; преименуван с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 5394 ж., Вн, 10.

Дългошевица (Дългошевци) — вж. Замфир, Мн.

ДЪНГОВО (Дънгърлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 21 ж., Кж, 5.

ДЪРВАРИ (Куртовци) — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Брежниците и Ошаните; преименувано с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); няма ж., Гб, 4.

Дървена кошара — колиби, до 1900 г. броени към Ябланица; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Ябланица, Лч.

Дървеница — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 447 (обн. 9. XI. 1961) — вж. София, Сф.

ДЪРЖАВА (Чифлик махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 203 ж., Сз.

ДЪРЖАВЕН (Чифлика) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Борущица; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 17 ж., Сз, 5.

ДЪРЖАНИЦА — село, в България от 1878 г.; 219 ж., Вд, 6.

Държаново — село, в България от 1912 г.; заличено с Указ 431 (обн. 22. XI. 1960), Бл, 9.

ДЪРЛЕВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броени към Блъсковци; 1 ж., Вт, 3.

Дърманци — вж. Дерманци, Лч.

ДЪРМАНЦИ — село, в България от 1878 г.; 421 ж., Вр, 6.

ДЪСКАРИТЕ (Дъскари) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 4.

ДЪСКОТ — село, в България от 1878 г.; 597 ж., Вт, 6.

ДЪСКОТНА (Дискотна) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 802 ж., Бс, 9.

Дъхово (Мюселимлер) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 369 (обн. 28. Х. 1958), Кж, 5.

Дьовлен — вж. Девин, См.

Дюгените (Видимска) — махала, до 1900 г. броена към Ново село; двойно име; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Видима, Лч.

Дюдюкчелии (Дюдюкчилии) — вж. Свирково, Хс.

Дюз меше — вж. Равново, Вт.

Дюкмен — вж. Леярово, Яб.

Дюлбелер — вж. Зайчино, Кж.

Дюлгер — вж. Круша, Вн.

Дюлгер (Дюлгерлии) — вж. Зидарово, Бс.

Дюлгер махле — вж. Зидари, Тщ.

Дюле дере — вж. Глогино, См.

ДЮЛЕВО (Айваджик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 616 ж., Бс, 11.

ДЮЛЕВО (Айваджик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 285 ж., Пз, 11.

ДЮЛИНО (Айваджик) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 309 ж., Вн, 5.

ДЮЛИЦА (Айваджик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 241 ж., Кж, 3.

ДЮЛЯ (Айваджик дере, преди Освобождението — Дере вакъф) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Дюля с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Бс, 9.

Дюрмете — вж. Липец, См.

Дюшук дере — вж. Водни пад, См.

Дююнджилер — вж. Сватбаре, Кж.

Дядо Дянко — колиби, признати от населена местност (от колиби Горни Бакойци) за колиби с МЗ 805 (обн. 5. V. 1937); слети с Указ 183 (обн. 14. V. 1957) — вж. Габрово, Гб.

Дядо Страти — колиби, до 1905 г. броени към Копчелиите; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Донино, Гб.

ДЯДОВО (Деде кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XIII. 1906); 510 ж., Сл, 10.

Дядово — вж. Дедово, Пд.

ДЯДОВСКО (Деде кьой) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 423 ж., Кж, 7.

ДЯДОВЦИ (Деделер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 100 ж., Кж, 1.

ДЯКОВО — село, в България от 1878 г.; 446 ж., Кн, 3.

Дяконово (Карабашлар) — махала, в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Кж, 7.

ДЯЛЪК — село, през 1880 г. броено към Градница; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 14 ж., Гб, 3.

ДЯНКОВО (Калово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 290 (обн. 23. VI. 1950); 3040 ж., Рз, 5.

Евджилер — вж. Равна гора, Хс.

Евджилери (Евджилере) — вж. Средно градище, Сз.

Евдокия — вж. Гомотарци, Вд; Ловец, Шн.

Евлеклер — вж. Ляхово, Дб.

ЕВЛОГИЕВО (Слатина) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 178 ж., Пл, 8.

Евренезово (Евренес кьой) — вж. Евренозово, Бс.

Евренлер — вж. Кандилка, Кж.

Евренлии — вж. Железник, Бс; Славейково, Яб.

EBPEHОЗОBO (Евренезово) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 58 ж., Бс, 5.

ЕГРEК — село, в България от 1912 г.; 788, ж., Кж, 4.

Егри буджак — вж. Кътино, Кж.

Егри дере — вж. Ардино, Кж.

ЕГЪЛНИЦА — село, в България от 1878 г.; 283 ж., Пк, 3.

Едил (Едилоглар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Кж, 3.

ЕДИНАКОВЦИ (Бурханлар) — село, в България От 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 159 ж., Шн, 9.

Едноверци (Иманоглар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с МЗ 3079 (обн. 23. XI. 1940) — вж. Джебел, Кж.

ЕДРЕВО (Балабанлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 504 ж., Сз, 5.

Едри хане — вж. Чобанка, Кж.

ЕДРИНО — село, признато от населена местност (от село Полковник Желязово) за село с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); 246 ж., Кж, 4.

Едирханлу — вж. Чобанка, Кж.

ЕЗДИМИРЦИ — село, в България от 1878 г.; 65 ж., Пк, 6.

Езеденли — вж. Къклица, Кж.

Езердже — вж. Езерче, Рз.

Езерец — вж. Езерче, Рз.

ЕЗЕРЕЦ — село, признато от населена местност (от село Ощава) за село с Указ 148 (обн. 25. V. 1956); 9 ж., Бл, 6.

ЕЗЕРЕЦ (Сатълмъш) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 152 ж., Дб, 7.

ЕЗEPO (Юрлемиш, Крумово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Крумово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Езеро с Указ 557 (обн. 23. XI. 1951); 496 ж., Сл, 2.

ЕЗEPOBO (Дипсиз гьол) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 845 ж., Пд, 11.

ЕЗEPOBO (Малки Аладън, Аладън — малки) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Езерово с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1666 ж., Вн, 4.

ЕЗEPOTO (Езеро) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) (вж. Габрово); отделено и признато от квартал (бивши колиби) за село с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); 6 ж., Гб, 1.

ЕЗЕРЧЕ (Езердже, Езерец) — село, в България от 1878 г.; 2213 ж., Рз, 7.

Ези бей — вж. Паскалево, Дб.

ЕКЗАРХ АНТИМОВО (Ачларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1157 ж., Бс, 4.

ЕК3APX ЙОСИФ (Кара коджалии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 790 ж., Pc, 1.

Екинджик — вж. Посев, Сс.

Екисечя — вж. Близнец, Сл.

Екисче — вж. Бенковски, Дб; Близнаци, Шн.

Екрене — вж. Кранево, Дб.

Елда (Орта махле) — махала, до 1920 г. броена към Цветница; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Братово, Тщ.

Елджилер — вж. Жинзифово, Кж.

Елезлери (Елезлер) — вж. Илийно, Тщ.

Елеменлии — вж. Ситово, Яб.

EЛЕНА — град, в България от 1878 г.; присъединени Босевци, Горни Чукани, Долни Геновци, Долни Чукани, Казаци, Киллъжовци, Лапавишковци, Майтаняци, Милковци, Младеновци, Неювци, Новачкини, Пърчовци, Разпоповци, Синджирци, Тинково и Усои; 6449 ж., Вт, 3.

Елена — махала, призната от населена местност Света Елена (от село Широка лъка) за махала с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954); заличена с Указ 902 (обн. 31. XII. 1963), См, 9.

EЛЕHA (Джефарджа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 577 ж., Хс, 11.

Еленере (Инелере) — село, изселено през 1879 г., бивша околия Пазарджик, Пз.

ЕЛЕНИНО (Кара гитлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 759 ж., Сз, 10.

ЕЛЕНКА (Кочански колиби) — село, признато от населена местност (от село Кочани) за село с Указ 202 (обн. 2. III. 1976); преименувано с Указ 469 (обн. 27. IV 1976); 192 ж., См, 7.

Еленов дол — вж. Елов дол, Сф.

ЕЛЕНОВ ДОЛ — село, в България от 1878 г.; 125 ж., Сф, 20.

ЕЛЕНОВО — село, в България от 1912 г.; 161 ж., Бл, 3.

ЕЛЕНОВО (Караджа Муратлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 711 ж., Сл, 2.

ЕЛЕНОВО (Фюлбеллер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1944); 499 ж., Тщ, 4.

ЕЛЕНСКА (Ухловица) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с Указ 381 (обн. 25. Х. 1960); 99 ж., См, 2.

ЕЛЕНЦИТЕ (Еленци) — село, в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 2.

Елес факъ — вж. Доброплодно, Вн.

Елесча (Елехча) — вж. Тракиец, Хс.

Елехче — вж. Илийско, Кж; Старцево, См.

Елеч — вж. Доброглед, Вн.

Елечанова — махала, до 1900 г. броена към сборно село Годеч; слята с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974) — вж. Годеч, Сф.

Елешница — вж. Беласица, Бл.

ЕЛЕШНИЦА — село, в България от 1912 г.; 1606 ж., Бл, 8.

Елешница — село, в България от 1885 г.; заличено с Указ 516 (обн. 22. XII. 1962), Пд, 16.

ЕЛЕШНИЦА (Елешница, Чанкова, Йорданкино) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Чанкова с Указ 191 (обн. 22. IV. 1950) и на Йорданкино с Указ 464 (обн. 2. I. 1959); възстановено старо име с Указ 314 (обн. 11. X. 1991); 517 ж., Сф, 8.

Ели бей (Ели бей кьой) — вж. Пчеларово, Дб.

Ели бей — вж. Челопечене, Дб.

ЕЛИН ПЕЛИН (Гара Елин Пелин) — село (гарово селище), признато от населена местност за гарово селище (Гара Елин Пелин) с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); слято с Указ 38 (обн. 2. II. 1960) (вж. град Елин Пелин); отново признато за гарово селище с Указ 2552 (обн. 26. XI. 1974); 3915 ж., Сф, 9.

ЕЛИН ПЕЛИН (Новоселци) — град, в България от 1878 г.; преименуван с Указ 141 (обн. 25. III. 1950); признат от село за град с Указ 38 (обн. 2. II. 1960); от 1960 до 1974 г. присъединен към Гара Елин Пелин; 6690 ж., Сф, 9.

ЕЛИСЕЙНА (погр. Елисейно) — село, в България от 1878 г.; 465 ж.; Вр, 6.

Елиястчъ — вж. Илийско, Кж.

Еллер (Еллере) — Стамболово, Хс.

Елли дере — вж. Ветрен дол, Пз.

Елма чукур — вж. Ямино, Кж.

Елмалъ кебир — вж. Ябълковец, Кж.

ЕЛОВ ДОЛ (Еленов дол) — село, признато от населена местност Еленов дол (от село Липница) за село с Указ 148 (обн. 29. V. 1956); преименувано с Указ 58 (обн. 9. II. 1960); 73 ж., Сф, 4.

ЕЛОВДОЛ — село, в България от 1878 г.; 203 ж., Пк, 2.

ЕЛОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 86 ж., Мн, 6.

ЕЛОВИЦА (Яловица) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 37 ж., Пк, 6.

ЕЛХОВЕЦ (Януз дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Кокалич; 1237 ж., См, 8.

ЕЛХОВО (Елхово, Милево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Милево с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); възстановено старо име с Указ 43 (обн. 19. II. 1993); 638 ж., Сз, 6.

ЕЛХОВО (Казъл агач) — град, в България от 1885 г.; преименуван и признат от село за град Елхово с Указ 86 (обн. 26. III. 1925); 12 364 ж., Яб, 2.

ЕЛХОВО (Чатал тепе) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 183 ж., Сз, 10.

Елша (Кая баши) — махала, до 1920 г. броена към Цветница; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Цветница, Тщ.

ЕЛШИЦА (Арнауткьой) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 1081 ж., Пз, 7.

ЕЛЬОВО — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 24 ж., См, 9.

Ембелец — вж. Лозенец, Бс.

Ембие махле — село, по време на преброяването през 1880 г. не е имало население; в България до 1913 и от 1940 г.; слято без административен акт през 1940 г. — вж. Змеево, Дб.

Ембие сакаллъ — вж. Наум, Шн.

Ембие Скендер — вж. Свети Климент, Шн.

Ембие солак — вж. Свети Горазд, Шн.

ЕMEH (Ямен) — село, в България от 1878 г.; 103 ж., Вт, 1.

Емерлии — село, изселено през 1882 г., бивша околия Пазарджик, Пз.

Емине — вж. Емона, Бс.

Емир гази — вж. Кракра, Вн.

Емир кьой — вж. Белодол, Бс; Генерал Киселево, Вн; Суходол, Сс.

Емир оглар — вж. Главатарци, Кж.

Емирлер — вж. Боил, Сс; Генево, Кж; Добромирци, Кж; Калина, Дб; Кнезово, Кж; Повеляново, Вн; Шопци, Кж.

Емирлери — вж. Повеля, Тщ.

Емирлии — вж. Болярско, Яб.

Емирово — вж. Генерал Киселово, Вн; Суходол, Сс.

Емирово (Късъклар Емир махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975), Бс, 9.

Емироллар — вж. Вождово, Кж.

Емироолу — вж. Чистово, Вт.

Емирско — вж. Белодол, Бс.

Емишлери — вж. Овощник, Сз.

EMОHA (Емине) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 25 ж., Бс, 6.

Емрен кьой — вж. Дъбова, Сл.

Ендже — вж. Новак, Рз; Царев брод, Шн.

Ендже кьой — вж. Златина, Вн.

Ендже кьой (Гювемли Ендже кьой) — вж. Ястребово, Pc.

ЕHEB РЪТ (Енюв рът) — село, през 1880 г. броено към Батошево; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 36 ж., Гб, 3.

ЕHEBO (Есирджа, Есердже) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Енево с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 210 ж., Дб, 3.

ЕНЕВО (погр. Янево) — село, в България от 1878 г.; 460 ж., Шн, 7.

Енекчиево — вж. Кравино, Сз.

Ени Балабанлар — вж. Иван Шишманово, Рз.

Ени Беглии — вж. Кирилово, Яб.

Ени Дервиш Юван — вж. Ново Оряхово, Вн.

Ени Джумая — вж. Равен, Кж.

Ени кьой — вж. Александрово, Тщ; Бръчма ени кьой, Сс; Ветрен, Пз; Висока поляна, Шн; Каменец, Яб; Колушево, Хс; Кракра, Вн; Куманово, Вн; Мрамор, Хс; Новачево, Сл; Ново село, Пд; Приселци, Бс; Резово, Бс; Цар Калоян, Пд; Черница, Бс.

Ени махала — село, в България от 1878 г.; от 1887 г. броено към Ново Янково, Шн.

Ени махале — вж. Малко Паисиево, Сс.

Ени махле — вж. Гарваново, Хс; Дебър, Пд; Завоя, Кж; Кестенево, Тщ; Лозица, Бс; Любка, Тщ; Люлин, Яб; Новаково, Вн; Новоселище, Сл; Новоселище, Кж; Одринци, Дб; Радинка, Сл.

Ени пазар — вж. Нови пазар, Кж; Нови пазар, Шн.

Ени пазлии — вж. Каменово, Сл.

Ени чаир — вж. Нова ливада, Хс.

Ениджа — вж. Ения, Хс.

Енидже — вж. Златина, Вн; Черна, Дб.

Енидже Балбунар — вж. Медовене, Рз.

Енидже кьой — вж. Златина, Вн; Преславци, Сс; Стоил войвода, Сл.

Енидже (Фандъклъ) — вж. Черна, Дб.

Енидже Хайдар — вж. Краище, Дб.

ЕНИНА — село, в България от 1885 г.; от 1943 до 1971 г. присъединено Долно Изворово; 2679 ж., Сз, 4.

ЕНИЦА — село, в България от 1878 г.; 1235 ж., Пл, 6.

Еничери (погр. Яничери и Иничерите) — вж. Горяни, Гб.

Еничер махле — вж. Нова ливада, Хс.

Енище — вж. Зетьово, Сз.

Ения — вж. Младиново, Хс.

Ения (Ени Яа, Ениджа) — село, в България от 1885 г.; изселено през 1893 г, Хс, 4.

Еновска — вж. Яновска, См.

ЕНЧЕЦ (Макаклар, Салман) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; двойно име; преименувано на Енчец с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 296 ж, Кж, 5.

Енчец (Саламан джамъ атъ) — сборно село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; от 1975 г. броено по съставни селища; преименувано без административен акт през 1934 г., Кж, 9.

Енчовци — колиби, през 1880 г. броени към Блъсковци; изселени след 1880 г., Вт, 3.

ЕНЧОВЦИ — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 460 (обн. 14. XI. 1961); 18 ж., Гб. 4.

Еньовец (Али бей) — махала, до 1920 г. броена към Цветница; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Братово, Тщ.

ЕНЬОВЧЕ — село, признато от населена местност за село с Указ 252 (обн. 26. III. 1968); 288 ж., Кж, 1.

Енюв рът — вж. Енев рът, Гб.

Ер кюпрю (Ер Кюприя) — вж. Мостово, Пд.

ЕРДЕН — село, в България от 1878 г.; 684 ж., Мн, 2.

Ерджели — голямо — вж. Доброволец, Кж.

Ерджели — малко — вж. Седловина, Кж.

Ерджи — вж. Градина, Рз.

Ерджии — вж. Земенци, Дб.

Ердованлии (погр. Ердуванлии) — вж. Орловец, Вт.

Ердуванлии — вж. Сокол, Сл.

Еревиш — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 2076 (обн. 27. IX. 1974) — вж. Антоново, Тщ.

Ередин — вж. Хайредин, Вр.

Ерекли — вж. Кукуряк, Кж; Шипок, Кж.

Ериклие (Ерекли) — вж. Сливак, Шн.

Ереклии — вж. Ираклии, Сл.

Ерелии — вж. Смилец, Пз.

ЕРЕМИЯ — село, в България от 1878 г.; 308 ж., Кн, 6.

Ереселер — махала, в България от 1878 г.; заличена с МЗ 1695 (обн. 27. IХ. 1937), Тщ, 1.

Ержи — вж. Градина, Рз.

Ериклие — вж. Сливак, Шн.

Еркеч — вж. Козичино, Бс.

ЕPMA PEКА — село (промишлено селище), в България от 1912 г.; признато от село за промишлено селище с Указ 299 (обн. 25. VIII. 1953); 1157 ж., См, 5.

Ерменлии — вж. Богомил, Вн.

Ерменлуй — вж. Драгаш войвода, Пл.

ЕPOBETE (Хорозлу, Аразлъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 116 ж., Кж, 3.

ЕРУЛ — село, в България от 1878 г.; 63 ж., Пк, 6.

Еса беглишка — вж. Ессе беглии, Яб.

Есафлар — вж. Иванци, Кж.

Есе — махала, до 1920 г. броена към Сини вир; слята с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Сини вир, Шн.

Есе кьой — вж. Високо, Кж.

ЕСЕН (Касъмчево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 163 ж., Бс, 12.

ЕСЕНИЦА (Касъмлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 370 ж., Вн, 7.

Есенище — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 232 (обн. 26. III. 1968) — вж. Турян, См.

Есердже — вж. Енево, Дб.

Есетлии (Еситлии) — вж. Момчилово, Вн.

Есетлии — вж. Сноп, Дб.

Есирджа — вж. Енево, Дб.

Есирлии — вж. Блатец, Сл.

Еситлии — вж. Есетлии, Вн.

Ески арнаутлар — вж. Староселец, Вн.

Ески Балабанлар — вж. Вазово, Рз.

Ески Дервиш Юван — вж. Старо Оряхово, Вн.

Ески Джумая — вж. Търговище, Тщ.

Ески кьой — вж. Вехтово, Шн; Николово, Хс.

Ески махле — вж. Старо селище, Рз.

Ески Паслии — вж. Лъка, Бс.

Ески Стамболук — вж. Велики Преслав, Шн.

Ескилер — вж. Вехтино, См.

Есмерлии — вж. Мургово, Кж.

Ессе беглии (Еса беглишка) — вж. Пчела, Яб.

Ессе махле — вж. Делова махала, Вт.

Етим ели — вж. Сираково, Дб.

ЕТРОПОЛЕ — град, в България от 1878 г.; присъединено Вранащица; 11 384 ж., Сф, 10.

Етърът (Етър) — село, в България от 1878 г.; присъединено Трепесковци; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

Ефрас кестане (погр. Ефрас кестене) — вж. Долно Новково, Тщ.

Ефрас кечилер — вж. Горно Козарево, Тщ.

ЕФРЕЙТОР БАКАЛОВО (Бараклар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 324 ж., Дб, 5.

ЕФРЕМ (Урум кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 125 ж, Хс, 4.

Ешеврен — вж. Изворово, Сз.

Ешекчии — вж. Николаево, Сз.

Ешикашлии (Шейх аслъ) — село, в България от 1885 г.; двойно име; слято с Указ 104 от 25. III. 1902 г. — вж. Лозен, Пз.

Ешил ова (Ешилово, Ешил Юва) — вж. Зелена морава, Тщ.

ЖАБЛЯНО — село, в България от 1878 г.; 225 ж., Пк, 2.

ЖАБОКРЪТ — село, в България от 1878 г.; присъединено през 1955 г. и отделено през 1956 г. Гирчевци; 814 ж., Кн. 5.

ЖЕГЛАРЦИ (Омур факъ) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1020 ж., Дб, 6.

ЖЕГЛИЦА — село, в България от 1878 г.; 286 ж., Вд, 4.

Жедилово — село, в България от 1878 г.; заличено с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Кн, 5.

ЖЕДНА — село, в България от 1878 г.; 132 ж., Пк, 5.

Желез (Демир ханлии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 513 (обн. 24. XI. 1959) — вж. Друмево, Шн.

ЖЕЛЕЗАРА (Демирджилер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); няма ж., Тщ, 2.

ЖЕЛЕЗАРИ (Демирджилер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 52 ж., Хс, 2.

ЖЕЛЕЗАРЦИ (Демир кьой) — село, през 1880 г. броено към Моравица; изселено през 1889 г.; презаселено след 1905 г. и броено към Моравица до 1926 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 39 ж., Вт, 9.

ЖЕЛЕЗИНО (Демирлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 283 ж., Хс, 2.

ЖЕЛЕЗНА — село, в България от 1878 г.; 432 ж., Мн, 10.

ЖЕЛЕЗНИК (Евренлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 142 ж., Бс, 4.

ЖЕЛЕЗНИК (Кара Демир) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 212 ж., Кж, 7.

ЖЕЛЕЗНИЦА — село, в България от 1912 г.; 407 ж., Бл, 11.

ЖЕЛЕЗНИЦА — село, в България от 1878 г.; 1751 ж., Сф, 1.

ЖЕЛЕН — село, в България от 1878 г.; 256 ж., Сф, 20.

ЖЕЛЪД (Къзъл пелит) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 116 ж., Шн, 8.

ЖЕЛЪДОВО (Али факъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 123 ж., Кж, 2.

ЖЕЛЮ ВОЙВОДА (Черкешлии, Михайлово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Михайлово с постановление на Общинския съвет през 1882 г. и на Желю войвода с МЗ 3287 (обн. 11. Х. 193 8); присъединено Лулица; 2695 ж., Сл, 3.

ЖЕЛЯВА — село, в България от 1878 г.; 534 ж., Сф, 1.

ЖЕЛЯЗКОВЕЦ (Демирджилер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 824 ж., Рз, 6.

Желязково — вж. Момина църква, Бс.

Желязна врата (Хисар алтъ) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 369 (обн. 28. Х. 1958), Кж, 5.

Желязна — голяма — вж. Голяма Желязна, Лч.

ЖЕЛЯЗНО (Демирджи кьой, Демир кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 383 ж., Пд, 8.

ЖЕЛЯЗОВО (Демирдеш) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 212 ж., Бс, 3.

ЖЕНДА (Яшлъ кьой) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 115 ж., Кж, 7.

ЖЕРАВИНО — село, в България от 1878 г.; 10 ж., Кн, 5.

ЖЕРАВИЦА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Черни Осъм; 2 ж., Лч, 6.

ЖЕРАВНА — село, в България от 1885 г.; 525 ж., Сл, 1.

ЖЕРГОВЕЦ (Тоянлъ) — село, до 1900 г. броено към Димовци; двойно име преди Освобождението; няма ж., Сз, 2.

Жерка (Дегермен теке) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Кж, 3.

ЖЕРНОВ (Джорно) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 168 ж., Пл, 8.

ЖИВКО (Мазълите, Мазалите) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 46 (обн. 9. II. 1951); 33 ж., Гб, 1.

ЖИВКОВО (Авли кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 197 oт 24. IV. 1892; 654 ж., Сф, 12.

ЖИВКОВО (Къзъл кая, Червена скала) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Червена скала с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Живково с Указ 131 (обн. 14. III. 1950); 631 ж., Шн, 9.

Живовци — село, в България от 1878 г.; заличено с Указ 202 (обн. 2. III. 1976), Мн, 9.

Живодерите (Живодери) — вж. Малини, Гб.

ЖИДОВ ДОЛ — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Черни Осъм; няма ж., Лч, 6.

ЖИЖЕВО — село, в България от 1912 г.; 365 ж., Бл, 10.

ЖИЛЕНЦИ (Жилинци) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); присъединено Долна Брестница; 1390 ж., Кж, 5.

ЖИЛИНО (Дамар гьоз) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 178 ж., Шн, 7.

Жилинци — вж. Жиленци, Кн.

ЖИНЗИФОВО (Елджилер, Ялджилер) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Жинзифово с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 359 ж., Кж, 5.

ЖИТАРНИК (Хамбараджик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 9 ж., Кж, 5.

Житарово — вж. Ветрен, Бс.

ЖИТЕН — село, в България от 1878 г.; 532 ж., Сф, 1.

ЖИТЕН (Чамурлии, Богдайлъ Чамурлии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Житен с МЗ 2191 (обн. 27. IV. 1942); 325 ж., Дб, 2.

Житник — вж. Метличина, Вн.

ЖИТНИЦА (Малък Базаурт) — село, до 1940 г. броено към Базаурт; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 537 ж., Дб, 3.

ЖИТНИЦА (Тестеджи) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1090 ж., Вн, 11.

Житница (Тестеджи кьой) — село, в България от 1878 г.; изселено през 1887 г.; презаселено през 1908 г.; отделено и преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); изселено между 1934 и 1946 г.; заличено без административен акт, Вт, 9.

ЖИТНИЦА (Халачлар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 255 ж., Кж, 7.

ЖИТНИЦА (Хамбарлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1730 ж., Пд, 3.

Житосвет — вж. Житосвят, Бс.

ЖИТОСВЯТ (Джумалии, Хаджи Мариново, Житосвет) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Хаджи Мариново с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Житосвят с МЗ 168 (обн. 22. I. 1943); уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 271 ж., Бс, 4.

ЖИТУША — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 881 (обн. 30. ХI. 1965) (вж. Колош); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 195 ж., Пк, 5.

Жостово — вж. Хаджидимово, Бл.

ЖРЕБЕВО (Айгър дере) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 154 ж., См, 3.

ЖРЕБИНО (Башатлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 272 ж., Яб, 2.

ЖРЕБИЧКО — село, в България от 1885 г.; 124 ж., Пз, 3.

Жребчево (Атлари) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); заличено с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Сл, 4.

ЖЪЛТ БРЯГ (Саръ яр) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 394 ж., Сл, 4.

ЖЪЛТ КАМЪК (Саръ таш) — село, в България от 1885 г.; 149 ж., Пд, 1.

ЖЪЛТЕШ — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с МЗ 6287 (обн. 23. XII. 1941); присъединени Бончовци, Грънчерите и Хасакиите; 336 ж., Гб, 1.

ЖЪЛТИ БРЯГ (Саръ юрт) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. III. 1906); 586 ж., Хс, 8.

ЖЪЛТИ РИД (Саръ яр) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 12 ж., Кж, 2.

Жълти хан (Сарханлар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. VII. 1934); изселено и заличено с МЗ 2280 (обн. 7. XII. 1937), Бс, 1.

Жълти чал (Къзъл чал) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); Кж, 6.

ЖЪЛТИКА — село, признато от населена местност (от село Щерна) с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 61 ж., Кж, 2.

ЖЪЛТОПОП (Саръ папазлардан, Червени поповци) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към сборно село Димовци; двойно име преди Освобождението; преименувано на Жълтопоп с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 9 ж., Сз, 2.

ЖЪЛТУША (Саръ къс) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1239 ж., Кж, 1.

ЗАБЕЛ — село, в България от 1878 г.; 51 ж., Пк, 6.

ЗАБЕРНОВО — село, в България от 1912 г.; 162 ж., Бс, 5.

ЗАБЪРДО (Чукур кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 669 ж., См, 10.

ЗАBAЛA — село, в България от 1878 г.; 35 ж., Пк, 1.

ЗАBET — град, в България от 1878 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 3588 ж., Рз, 1.

ЗАВЕТ (Барък) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 175 ж., Бс, 12.

ЗABЕTHO (Сарнасъф) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 104 ж., Тщ, 4.

ЗАВИДОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 40 ж., Сф, 20.

ЗАВОИ (Кулаклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 955 ж., Яб, 4.

ЗАВОЯ (Ени махле) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) (вж. Дружинци); отделено и признато от квартал за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 419 ж., Кж, 3.

Загажане — вж. Загъжене, Сф.

ЗАГОРЕ (Ахърито, Оборито) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Оборито с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Загоре с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); присъединено Голямо Кадиево; 941 ж., Сз, 10.

Загоричане (Кел оглар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991) — вж. Фотиново, Кж.

ЗАГОРИЧЕ (Чобан Насуф) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 693 ж., Шн, 4.

ЗАГОРСКИ (Кърджалар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 35 ж., Кж, 3.

ЗАГОРСКО (Сулумлу) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 160 ж., Кж, 6.

ЗАГОРЦИ (Кокарджа) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 150 ж., Дб, 5.

ЗАГОРЦИ (Торлак махле, Тарлак махла) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Загорци с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 492 ж., Сл, 2.

ЗАГОРЦИ (Шабан къръ) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 352 ж., Бс, 12.

Заград (Дам ада) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 881 (обн. 30. XI. 1961), Сс, 3.

Заграде (Хисарлъка) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934; слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Гърмен, Бл.

ЗАГРАЖДЕН (Долащър) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 612 ж., См, 1.

ЗАГРАЖДЕН (Мъгура, Курна могила) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Загражден с МЗ 3774 (обн. 7. XII. 1934); 666 ж., Пл, 2.

Загъжене (погр. Загажене) — вж. Добравица, Сф.

ЗАДРУГА (Къшла кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 913 ж., Рз, 3.

ЗАЕВИТЕ (Заевете) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Широка лъка; уточнено име без административен акт през 1965 г.; 16 ж., См, 9.

ЗАИМЧЕВО (Ичмей зиямет) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 520 ж., Бс, 9.

ЗАЙЧАР (Гюдженлер) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1115 ж., Бс, 9.

Зайчари — вж. Ведрово, Бс.

ЗАЙЧАРИ (Авдалари) — село, през 1880 г. броено към Кипилово; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с Указ 356 (обн. 7. XII. 1955); присъединено Търнен кладенец; 35 ж., Сл, 3.

Зайчина — вж. Зайчино, Кж.

ЗАЙЧИНО (Дюлбелер, Зайчина) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Зайчина с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); уточнено име на Зайчино с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 33 ж., Кж, 5.

ЗАЙЧИНО OРЕШЕ (Козлуджа тавшан, Тавшан Козлуджа) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 268 ж., Шн, 7.

Замухово — статут на село (махала), до 1900 и от 1975 г. броено към Петрич, Сф, 11.

ЗАМФИР (Дългошевица, Дългошевци, Замфирово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Замфирово с Указ 505 (обн. 1. I. 1954) и на Замфир с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); 1233 ж., Мн, 7.

Замфирово — вж. Замфир, Мн.

ЗАМФИРОВО (Гушанци) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 5750 (обн. 24. IX. 1947); 1637 ж., Мн, 1.

ЗАНОГА — село, в България от 1912 г.; няма ж., Бл, 7.

ЗАНОГЕ (Заноге, Салабашево) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Салабашево с Указ 448 от 31. XII. 1893 г.; възстановено старо име с Указ 197 от 11. VII. 1896 г.; 94 ж., Сф, 20.

Заножене — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 5 (обн. 8. I. 1963) — вж. Вършец, Мн.

Западно Шивачево — вж. Гита, Сз.

Запалня — село, в България от 1885 г.; заличено с Указ 57 (обн. 5. II. 1965); Сл, 4.

ЗАРАЕВО (Кара Хасан) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Височайши доклад 8603 от 19. XI. 1882 г.; 1108 ж., Тщ, 4.

Заралъ кьой (погр. Зарашъ кьой) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 753 (обн. 2. I. 1923) — вж. Съединение, Тщ.

ЗАРИЦА (Камерлер, Камелер) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 5 (обн. 8. I. 1963) (вж. Звенимир); отделено с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 474 ж., Сс, 2.

ЗАPHИК (Зарнич) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 433 ж., Сс, 4.

ЗACЕЛE — село, в България от 1878 г.; 196 ж., Сф, 20.

ЗАСМЯНО (Гюле кьой) — село, в България от 1870 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 166 ж., Вн, 2.

Зафирово — вж. Васково, Хс.

ЗАФИРОВО (Сарсанлар, Генерал Зафирово) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Генерал Зафирово с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Зафирово без административен акт между 1946 и 1956 г.; 1121 ж., Сс, 2.

ЗАХАРИ СТОЯНОВО (Джафер факъ) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 152 ж., Дб, 1.

ЗАХАРИ СТОЯНОВО (Омур бей) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934): 380 ж., Тщ, 4.

Захари Стояново — вж. Могилино, Pc.

ЗАЯ — село, в България от 1878 г.; 54 ж., Гб, 2.

ЗВЕГОР (Кьоселер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 321 ж., Шн, 9.

ЗВЕЗДА (Айваджик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); няма ж., Бс, 9.

ЗВЕЗДА (Мехмеди) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 192 (обн. 21. IV. 1923); 227 ж., Тщ, 4.

Звездан — вж. Звезден, Кж.

Звездел (Ай догду, погр. Айдоглу) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954) — вж. Искра, Сс.

ЗВЕЗДЕЛ (Гьок Виран) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); 490 ж., Кж, 6.

ЗВЕЗДЕЛИНА (Кая алтъ) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 403 ж, Кж, 5.

ЗВЕЗДЕН (Каба виран, Звездан) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Звездан с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Звезден с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 156 ж., Кж, 5.

ЗВЕЗДЕЦ (Гьок тепе) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 387 ж., Бс, 5.

ЗВЕЗДИЦА — село, образувано от населените местности Табак, Гюл и Селиолу (от село Врани кон) с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); 799 ж., Тщ, 2.

ЗВЕЗДИЦА (Кюклюджа, Кьоклюджа) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Звездица с Указ 113 от 26. II. 1899 г.; 960 ж., Вн, 3.

ЗВЕНИМИР (Авдуллар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); от 1963 до 1978 г. присъединени селата Зарица и Малък Звенимир; 497 ж., Сс, 2.

ЗВЕРИНО — село, в България от 1878 г.; 2087 ж., Вр, 6.

ЗВИНИЦА (Бояджиклии, Бояджиклар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Звиница с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934), 559 ж., Кж, 5.

ЗВЪНАРКА (Юнуз) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 841 ж., Кж, 4.

ЗВЪНАРЦИ (Гюведже) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 707 ж., Рз, 3.

ЗВЪНЕЦ (Чанлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 107 ж., Вн, 7.

ЗВЪНИКА (Ахматлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Кж, 5.

ЗВЪНИЧЕВО (Чангарлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2260 ж., Пз, 6.

Звънковци — село, в България от 1878 г.; след 1880 г. слято с Терзиювци, Вт.

ЗВЪНЧЕ (Имамлар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 63 ж., Кж, 5.

ЗГАЛЕВО (Згальовец) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3173 (обн. 16. VI. 1947); 763 ж., Пл, 10.

Згальовец (Згалювец) — вж. Згалево, Пл.

Згарлии — вж. Величково, Пз.

ЗГОРИГРАД — село, в България от 1878 г.; 1935 ж., Bp, 3.

ЗГУРОВО — село, в България от 1878 г.; 140 ж., Кн, 6.

ЗДРАВЕЦ — село, признато от населена местност Здравец (от село Джурково) за село с Указ 2932 (обн. 30. IX. 1983); 73 ж., Пд, 7.

Здравец — вж. Девин, См.

ЗДРАВЕЦ (Аканджии, Акънджии) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Здравец с Указ 113 от 26. II. 1899 г.; 276 ж., Вн, 1.

Здравец (Камен дол) — колиби, признати от населена местност за колиби с Указ 668 от 30. ХI. 1920 г.; преименувани с Указ 381 (обн. 25. Х. 1960); слети с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Тетевен, Лч.

ЗДРАВЕЦ (Окчулар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 192 (обн. 21. IV. 1923); 504 ж., Тщ, 5.

ЗДРАВЕЦ (Сахотлари, Саатлари) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1907); 211 ж., Хс, 1.

ЗДРАВЕЦ (Симеоново) — село, образувано от селата Голям Торсун и Малък Торсун с МЗ 911 (обн. 1. VII. 1943); преименувано с МЗ 5530 (обн. 17. IX. 1947); 419 ж., Рз, 6.

ЗДРАВКОВЕЦ (Кая баш) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 115 ж., Гб, 1.

ЗДРАВЧЕЦ (Небирлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 165 ж., Кж, 3.

ЗЕБИЛ (Канипе) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 817 ж., Сс, 2.

Зевгели — вж. Зорница, Бл.

ЗЕЛЕH ДОЛ (Делиязмино) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 223 ж., Бл, 3.

ЗЕЛЕНА MOPАBA (Ешилова, Ешилово, Ешил Юва) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 667 ж., Тщ, 2.

ЗЕЛЕНИГРАД — село, в България от 1878 г.; 106 ж., Пк, 6.

ЗЕЛЕНИК (Трашлии) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Костел; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 7 ж., Вт, 3.

ЗЕЛЕНИКА (Новаковци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 169 (обн. 10. V. 1960); 2 ж., Гб, 4.

ЗЕЛЕНИКОВО (Кадър месчит) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 330 ж., Кж, 5.

ЗЕЛЕНИКОВО (Хамзаларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 634 ж., Пд, 2.

ЗЕЛЕНО ДЪРВО — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 44 ж., Гб, 1.

ЗЕМЕН (Белово) — град, в България от 1878 г.; преименуван с Указ 86 (обн. 26. III. 1925); признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 2216 ж., Пк, 2.

ЗЕМЕНЦИ (Ерджии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 38 ж. Дб, 5.

ЗЕМЛЕН (Топрак хисар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 214 ж., Сз, 9.

ЗЕТЬОВО (Енище) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1526 ж., Сз, 11.

ЗЕТЬОВО (Маджарлар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 228 ж., Бс, 1.

Зидари (Дюлгер махле) — село, до 1900 г. броено към Богомолско; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Тщ, 1.

ЗИДАРОВО (Дюргерлии, Дюлгери) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Дюлгери с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Зидарово с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 1245 ж., Бс, 10.

ЗИДАРЦИ — село, в България от 1878 г.; 124 ж., Пк, 4.

Зиир Бургас — вж. Долна кула, Кж.

ЗИМЕВИЦА — село, в България от 1878 г.; 312 ж., Сф, 20.

ЗИМЕН (Къшла кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 226 ж., Бс, 4.

ЗИМЗЕЛЕН (Кърлар, Кърлар-Хорозлар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; признато от махала за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 116 ж., Кж, 5.

Зимина (Къшла дере) — махала, призната от населена местност (от село Дрангово) за махала с Указ 282 (обн. 21. V. 1927); преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Кж, 3.

ЗИМНИЦА (Кара къшла) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 31 ж., Дб, 5.

ЗИМНИЦА (Къшла кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 2009 ж, Яб, 2.

ЗИМНИЦА (Къшлата, Къшле) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Зимница с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 779 ж., Сз, 5.

ЗИМОВИНА (Коджа къшла) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 250 ж., Хс, 8.

ЗИМОРНИЦА (Сарсаклар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 93 ж., Кж, 4.

Зингиевци (Зингюевци) — махала, през 1880 г. броена към Шилковци; заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Вт, 3.

Зинджирли куюджук — вж. Кладенци, Рз.

Зла река — село, до 1900 г. броено към Ново село; признато от махала за село с Указ 200 (обн. 14. V. 1923); слято с Указ 704 (обн. 11. VI. 1976) — вж. Априлци, Лч.

Злакучене — вж. Злокучене, Пз.

ЗЛАТАР — село, в България от 1878 г.; 1225 ж., Шн, 1.

ЗЛАТАРИ (Коемджи гидик, Полковник Златарево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Полковник Златарево с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); и на Златари с Указ 47 (обн. 9. II. 1951); 288 ж., Яб, 4.

Златарите (Златар) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 183 (обн. 14. V. 1957) — вж. Габрово, Гб.

ЗЛАТАРИЦА (Гарван) — село, образувано от населените местности Гарван (от село Бабяк), Тунева и Златарица и признато за село Гарван с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); преименувано с Указ 86 (обн. 26. I. 1982); 131 ж., Бл, 2.

ЗЛАТАРИЦА (погр. Златарци) — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 2671 ж., Вт, 4.

Златевци — колиби, до 1892 г. броени към Пърша; слети с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Кукля, Гб.

ЗЛАТЕВЦИ (Златювци) — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 92 ж., Гб, 1.

Златен дол — вж. Злати дол, Хс.

Златен рог — село, образувано от селата Антимово и Кутово с Указ 519 (обн. 26. VIII. 1961); заличено с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991) — вж. Антимово и Кутово, Вд.

ЗЛАТИ ВОЙВОДА (Джиново) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 743 (обн. 8. Х. 1968); 1032 ж., Сл, 3.

Злати дол (Тръново, Търново, Златен дол) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Златен дол между 1910 и 1920 г. (липсва административен акт) и на Злати дол с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с МЗ 2917 (обн. 16. I. 1943) — вж. Гара Злати дол, Хс.

ЗЛАТИНА (Енидже, Енидже кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Златина с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 298 ж., Вн, 11.

ЗЛАТИНИЦА (Даут беглии, погр. Давут беглии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 79 ж., Яб, 1.

ЗЛАТИРЪТ — село, в България от 1885 г.; 43 ж., Сз, 2.

ЗЛАТИТРАП (Злати трап) — село, в България от 1885 г.; 1392 ж., Пд, 13.

Златица — вж. Златополе, Хс.

ЗЛАТИЦА — град, в България от 1878 г.; слят с Указ 313 (обн. 17. II. 1978) (вж. Средногорие); възстановен като град с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); от 1971 до 1991 г. присъединено Църквище; 5789 ж., Сф, 11.

ЗЛАТИЯ — село, образувано от селата Калугер махала и Куле махала с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 1289 ж., Мн, 4.

ЗЛАТИЯ (Кара Мурад) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 162 ж., Дб, 3.

Златков чифлик — вж. Кърланово, Бл.

ЗЛАТНА ЛИВАДА (Алтън чаир) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 141 ж., Сз, 11.

ЗЛАТНА НИВА (Текер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 637 ж., Шн, 5.

ЗЛАTHA ПАНЕГА (Панега) — село, до 1900 г. броено към Добревци; преименувано и признато от махала за село с МЗ 1690 (обн. 27. IX. 1937); 879 ж., Лч, 8.

ЗЛАТОВРЪХ (Арапово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 681 ж., Пд, 1.

ЗЛАТОГРАД (Даръ дере) — град, в България от 1912 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 7942 ж., См, 5.

ЗЛАТОКЛАС (Балабанлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 664 ж., Сс, 3.

ЗЛАТОЛИСТ (Султанлъ, Султанско) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Султанско с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Златолист с Указ 557 (обн. 25. XI. 1951); 78 ж., Кж, 4.

ЗЛАТОЛИСТ (Долна Сушица) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 37 ж., Бл, 9.

ЗЛАТОПОЛЕ (Пиринчлии, Златица) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Златица с Указ 271 от 19. VII. 1888 г. и на Златополе с Указ 3 (обн. 11. I. 1950); 532 ж., Хс, 1.

ЗЛАТОСЕЛ (Саръ демирджии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 204 ж., Пд, 2.

ЗЛАТОУСТОВО (Юренджиклер) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 70 ж., Хс, 4.

ЗЛАТУША — село в България от 1878 г.; 148 ж., Сф, 3.

Златювци — вж. Златевци, Гб.

ЗЛИДОЛ — село, в България от 1878 г.; 130 ж., Вр, 6.

ЗЛОГОШ — село, в България от 1878 г.; 75 ж., Кн, 9.

Злокучане — вж. Злокучене, Сф.

Злокучен — вж. Ивански, Шн.

ЗЛОКУЧЕНЕ (Злакучене) — село, в България от 1885 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 84 ж., Пз, 10.

ЗЛОКУЧЕНЕ (Злокучане) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 332 ж., Сф, 19.

Злокучене (Злокучени) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Комарево, Пл.

ЗМЕЕВО (Иланльк, Шерпени) — село, неизвестно къде е броено през 1880 г.; в България до 1913 и от 1940 г.; преименувано на Шерпени под румънска власт и на Змеево с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединени Ембие махле и Куру махле; 440 ж., Дб, 1.

Змеево (Мура дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975), Бс, 12.

ЗМЕИЦА (Аланджиево) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1801 ж., См, 4.

ЗМЕЙНО (Иланджилар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3529 (обн. 31. Х. 1934); 217 ж., Тщ, 2.

ЗМЕЙОВО (Дервент) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 73 (обн. 23. I. 1902); 540 ж., Сз, 10.

ЗМИЕВО — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 20 ж., См, 9.

ЗНАМЕНОСЕЦ (Кара бурун) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 772 ж., Сз, 9.

ЗОГРАФ (Касаплии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 152 ж., Дб, 2.

ЗОЙЧЕНЕ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 60 ж., Бл, 7.

Зора (Айдънлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); слято с Указ 513 (обн. 24. XI. 1959) — вж. Стара Загора, Сз.

ЗОРЕНИШКИ ДОЛ — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Гложене; 7 ж., Лч, 5.

Зорнаджилар — вж. Манолово, Хс.

Зорназан — вж. Свирачи, Хс.

ЗОРНИЦА — село, признато от населена местност Темска (от бивше село Зорница) за село Зорница с Указ 183 (обн. 14. V. 1957); няма ж., Кж, 5.

ЗОРНИЦА (Айдормуш) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 261 ж., Хс, 11.

ЗОРНИЦА (Гюндюзица) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 34 ж., См, 10.

ЗОРНИЦА (Дзивгелия, Зевгели) — село, разрушено и изселено през 1913 г.; презаселено през 1925 г.; преименувано на Зорница с Указ 875 (обн. 20. III. 1987); 87 ж., Бл. 9.

Зорница (Донгурлар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); заличено с Указ 183 (обн. 14. V. 1957), Кж, 5.

ЗОРНИЦА (Доуджа) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 125 ж., Вн, 2.

ЗОРНИЦА (Тупузларе, Топузлари) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 564 ж., Бс, 11.

Зълково — село, в България от 1878 г.; слято с МЗ 4127 (обн. 4. I. 1939) — вж. Славяни, Лч.

Зънзарите — колиби, до 1892 г. броени към Габровци; заличени с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974), Вт, 1.

ЗЪРНЕВО (Кили кадь) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1330 ж., Дб, 6.

Ибрахимлер — вж. Аврамово, Кж.

Ибрахимлии — вж. Кунево, Яб.

Ибричево — вж. Водолей, Вт.

Ибрям махла (Ибраим махле) — село, през 1880 г. броено към Стан, в България до 1913 и от 1940 г.; заличено с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Сс., 3.

ИВАЙЛО (Кула касаплии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 3229 ж., Пз, 6.

ИВАЙЛОВГРАД (Орта кьой) — град, в България от 1912 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Лъджа; 4420 ж., Хс, 2.

ИBАH BАЗОBО (Химитлии, погр. Имитлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Иван Вазово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 425 ж., Пд, 3.

ИВАН ДИМОВ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 4.

ИВАНИВАНОВЦИ (Иван Ивановци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Беброво; 1 ж., Вт, 3.

ИВАНИЛИ (Иваниловци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 29 ж., Гб, 1.

ИВАНКОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 25 ж., Гб, 1.

ИBАHOBO — село, в България от 1912 г.; 9 ж., Бл, 7.

ИВАНОВО — село, признато от населена местност за село с Указ 757 (обн. 8. VI. 971); 71 ж., См, 8.

Иваново — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 460 (обн. 14. XI. 1961) — вж. село Иваново (бивша Гара Иваново), Pc.

ИBАHOBO (Гара Иваново) — село, признато от населена местност за гарово селище с МЗ 764 (обн. 7. VI. 1943) и за село с Указ 460 (обн. 14. XI. 1961); присъединено село Иваново; 1035 ж., Pc, 5.

ИBАHOBO (Хуйвен) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 271 от 11. XII. 1898 г.; 559 ж., Шн, 3.

ИBАHOBO (Юнусча) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 404 ж., Хс, 10.

ИВАНОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 8 ж., Вт, 1.

ИBАHOBЦИ — село, в България от 1878 г.; 155 ж., Вд, 4.

ИВАНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 17 ж. Кн, 5.

ИBАHCКИ (Кюпрю кьой, Злокучен) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Ивански с Указ 131 (обн. 14. III. 1950); 1648 ж.; Шн, 10.

ИBАHЦИ (Есафлар, Исаклар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 155 ж., Кж, 5.

Иванцов рът — махала, призната от населена местност (от махала Горна Маргатина) за махала с Указ 209 (обн. 3. I. 1919); заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 6.

ИВАНЧА — село, в България от 1878 г.; 659 ж., Вт, 7.

ИBАHЧA (Курт алан) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 145 от 6. IX. 1886 г.; 43 ж., Тщ, 4.

ИBАH ШИШМАHOBO (Ени Балабанлар) — село, в България от 1878 г., преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 507 ж., Рз, 1.

ИВАНШНИЦА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Черни Осъм; 5 ж., Лч, 6.

ИBАНЯHE — село, в България от 1878 г.; 779 ж.; Сф, 1.

ИГАHOBO — село, в България от 1885 г.; 551 ж., Пд, 4.

Иглика (Алика) — махала, в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Кж, 1.

ИГЛИКА (Игликино, Чомаците) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано на Игликино с Указ 46 (обн. 9. II. 1951) и на Иглика с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 10 ж., Гб, 1.

ИГЛИКА (Калайджии, Калайджийско) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Калайджийско с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Иглика с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); 260 ж., Шн, 9.

ИГЛИКА (Турфанлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 21 ж., Яб, 1.

Игликино — вж. Иглика, Гб.

Игловръх (Казалджа хъвтан) — махала, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Кж, 5.

Игнатиево — вж. Игнатово, Мн.

ИГHАTИEBO (Руслар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 3963 ж., Вн, 2.

ИГНАТИЦА — село, в България от 1878 г.; 803 ж., Вр, 6.

ИГНАТОВО (Кара баджак, Игнатиево) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Игнатиево с Височайши доклад 7843 от 9. XI. 1881 г. и на Игнатово с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 35 ж., Мн, 4.

ИГНАТОВЦИ — село, през 1880 г. броено към Буйновци; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 25. XII. 1978); 18 ж., Вт, 3.

ИГНАТОВЦИ (Долни Игнатовци) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Пърша; 2 ж., Гб, 2.

ИГPАЛИЩE (Игралища) — село, в България от 1912 г.; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 385 ж., Бл, 12.

Игрилер — вж. Ирилер, Пд.

Игуменец — сборно село, в България от 1912 г.; заличено след 1947 г., Бл, 7.

Идебик — вж. Книжовник, Хс.

ИДИЛЕВО — село, в България от 1878 г.; 196 ж., Гб, 3.

Идиризлии — вж. Люляково, Кж.

Идирлии — вж. Крум, Хс.

Идриз куюсу — вж. Царичино, Дб.

Идризлии — вж. Люляково, Кж.

Иеросалимово — вж. Йерусалимово, Хс.

ИЗБЕГЛЙИ — село, в България от 1885 г.; 833 ж., Пд, 1.

ИЗБУЛ (Теке козлуджа, Козлуджа теке) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 368 ж., Шн, 7.

Извор — вж. Беренде извор, Сф; Брезнишки извор, Пк; Бяла река, См; Изворово, Тщ; Кабиле, Яб; Нови извор, Пд; Студен извор, Пк.

ИЗВОР — село, в България от 1878 г.; признато от махала за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 189 ж., Сф, 21.

ИЗВОР — село, в България от 1878 г.; 411 ж., Вд, 6.

ИЗВОР — село, в България от 1885 г.; 105 ж., Пд, 13.

ИЗВОР — село, в България от 1878 г.; присъединени Канджулица и Търновец; 690 ж., Пк, 5.

ИЗВОР (Кайнарджа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 472 от 10. X. 1899 г.; 667 ж., Бс, 10.

ИЗВОР МАXАЛА (Извор махла) — село, в България от 1878 г.; 173 ж., Вд, 7.

Изворджик — вж. Изворец, Лч; Изворче, Лч.

Изворец (Изворджик) — махала, до 1900 г. броена към Хлевене; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 3.

Изворите — вж. Симитли, Бл.

ИЗВОРИЩЕ (Терджумен) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 349 ж., Бс, 7.

ИЗВОРНИК (Бунарлии, Пунарлии) — село, в България от 1878 г.; двойно име; преименувано на Изворник с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 261 ж., Вн, 7.

ИЗВОРОВО — село, признато от населена местност (от село Три могили) за село с Указ 93 (обн. 26. I. 1979); 18 ж., Пд, 1.

ИЗВОРОВО — село, образувано от селата Горен извор, Добромирци и Долен извор с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959); 437 ж., Дб, 2.

ИЗВОРОВО (Бунарчево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 382 ж., Хс, 10.

ИЗВОРОВО (Ишиврен, Ешеврен) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Изворово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 188 ж., Сз, 11.

ИЗВОРОВО (Кешкекчилери, Извор) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Извор с Указ 192 (обн. 21. IV. 1923) и на Изворово с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 437 ж., Тщ, 1.

ИЗВОРСКО (Дервент) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 720 ж., Вн, 2.

Изворци (Яйла кьой) — махала, през 1880 г. броена към Слънчовец; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Вт, 4.

ИЗВОРЧЕ (Изворджик) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Ловеч; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 49 ж., Лч, 3.

Изгрев — вж. Орловец, Вт.

ИЗГРЕВ — село, признато от населена местност Бозирог за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 279 ж., См, 7.

ИЗГРЕВ — село, признато от населена местност Лисово (двойно име Изгрев) за село Изгрев с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); 50 ж., Бс, 13.

ИЗГРЕВ (Айдарово) — село, признато от населена местност за село с Указ 5 (обн. 8. I. 1963); преименувано с Указ 875 (обн. 20. III. 1987); 509 ж., Бл, 3.

ИЗГРЕВ (Ай догду, Уста Генчо) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Уста Генчо с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934) и на Изгрев с МЗ 3774 (обн. 7. XII. 1934); 720 ж., Шн, 2.

ИЗГРЕВ (Гюн догду) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 172 ж., Вн, 12.

ИЗГРЕВ (Дервишко) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 648 ж., Пл, 7.

ИЗГРЕВ (Карамцалари, Сборище) — село, през 1880 г. броено вероятно към Стара река; преименувано на Сборище с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село Изгрев с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); присъединени Макаклар, Мемиш махле и Хатин; 112 ж., Сл, 3.

Изгрев (Резоаре, Багатур) — село, заселено под румънска власт, в България от 1940 г.; преименувано на Багатур с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Изгрев без административен акт след 1946 г.; заличено с Указ 344 (обн. 20. VII. 1951), Сс, 5.

ИЗГРЕВ (Хасан беглии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 694 ж., Яб, 2.

ИЗТОЧНИК (Попразите) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 46 (обн. 9. II. 1951); 19 ж., Гб, 1.

Източно Съдиево — вж. Съдиево, Сл.

Източно Шивачево — вж. Шивачево, Сл.

Ики евелер — вж. Две къщи, Тщ.

Икизлери — вж. Воловарово, Сз.

Икисча — вж. Близнец, Сл.

ИЛАКОВ РЪТ — село, до 1943 г. сборно село, броено по съставни селища; образувано от махалите Бръчковци, Витьовци, Драгоевци, Продановци, Тарханци и Хвърльовци с МЗ 2920 (обн. 16. I. 1943); 144 ж., Вт, 3.

Иланджилар (погр. Иландушлар) — вж. Змейно, Тщ.

Иланлък — вж. Змеево, Дб.

Иланска — махала, призната от населена местност Иланска (от село Бабяк) за махала с Указ 24 (обн. 9. II. 1954); слята с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Иланско, Бл.

Иланско — вж. Смолево, Бл.

Илевци (Илювци) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Габрово, Гб.

ИЛЕВЦИ (Илювци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 8 ж., Вт, 1.

Илиевци — вж. Илийковци, Гб.

Илиевци — колиби, до 1900 г. броени към Голяма Брестница; заличени с МЗ 1138 (обн. 15. VI. 1940); слети с МЗ 2920 (обн. 16. I. 1943) — вж. Голяма Брестница, Лч.

Илиенци — вж. Илиянци, Сф.

Илийковци (Илиювци, Илиевци) — колиби, в България от 1878 г.; изселени след 1926 г.; заличени с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Гб, 4.

ИЛИЙНО (Елезлери) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Средище; 532 ж., Тщ, 2.

ИЛИЙСКО (Елиястчъ, Елехче) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Илийско с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 142 ж., Кж, 2.

ИЛИНДЕН (Либяхово) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 163 ж., Бл, 13.

ИЛИНДЕН (Ненови кошари) — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Каменица; двойно име преди Освобождението; 16 ж., Сф. 16.

ИЛИНДЕНЦИ (Белица) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 1018 ж., Бл, 12.

ИЛИНИЦА (Къртълъ) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 30 ж., Кж, 5.

Илица (Сърбляница) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Гаврил Геново, Мн.

Илиювци — вж. Илийковци, Гб.

ИЛИЮВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Плаково; 5 ж., Вт, 3.

ИЛИЯ — село, в България от 1878 г.; 122 ж., Кн, 6.

ИЛИЯ БЛЪСКОВО (Долни Иджик, Илия Блъсков) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Илия Блъсков с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); осъвременено име на Илия Блъсково с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 436 ж., Шн, 10.

Илияз Каралар (Илиас Каралар) — вж. Панайот Хитово, Тщ.

Илиянци (Илиенци) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 447 (обн. 9. XI. 1961) — вж. София, Сф.

Ильовското — махала, до 1900 г. броена към Орешак; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Орешак, Лч.

Илювци — вж. Илевци, Гб; Илевци, Вт.

Имам махале — колиби, през 1880 г. броени, а след това слети със Слънчовец, Тщ, 1.

Имамлар — вж. Верско, Кж; Звънче, Кж.

Иманоглар — вж. Едноверци, Кж.

Имитлии — вж. Иван Вазово, Пд; Ясеново, Сз.

Имишлери (Имишлере) — вж. Овощник, Сз.

Имрен кьой — вж. Дъбова, Сл.

ИМРEНЧЕВО (Имренлер) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 469 ж., Шн, 1.

Имрихор (Имрихор кая) — вж. Велино, Шн.

Иналлар — вж. Пошево, Кж.

Ингелинковци — колиби, в България от 1878 г.; след 1900 г. броени и слети с Кози рог, Гб.

Индже балкан — вж. Ново село, Сл.

ИНДЖЕ ВОЙВОДА (Урум кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 318 ж., Бс, 10.

Ине бекчии — вж. Стряма, Пд.

Инебекчии — вж. Стражец, Рз.

Индже кьой — вж. Горово, Бс; Стоил войвода, Сл; Теменуга, Вт; Тополи, Вн; Тънково, Бс; Тънково, Хс.

Инджек сарлии (Инджек саралии) — вж. Окоп, Яб.

Инджеклии (Инджиклии) — вж. Стройно, Яб.

Инджи кьой — вж. Тополи, Вн.

Инджиклии (погреш. Индишклии) — вж. Инджеклии, Яб.

Инджилии — вж. Инджелии, Хс.

Инджлии (Инджилии) — вж. Бисер, Хс.

Инзово — вж. Генерал Инзоово, Яб.

Иникчии — вж. Кравино, Сз.

Иничерите — вж. Еничери, Гб.

ИНОВО — село, в България от 1878 г.; присъединено Смърдан; 908 ж., Вд, 4.

Иовевска — махала, през 1880 броена към Патрешко; след 1887 г. слята със Славник, Лч.

Иовчевци (Иочювци) — вж. Йовчовци, Гб.

Иолджи кьой (Юлджу кьой) — село, в България от 1878 г.; след 1892 г. слято с Черни бряг, Тщ.

Ираклии (Ераклии) — село, в България от 1885 г.; изселено през 1893, Сл, 1.

Ирговоглу махале — колиби, през 1880 г. броени, а след това слети със Слънчовец, Тщ.

ИРЕЧЕК (Кьойлюк) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 36 ж., ч Дб, 4.

ИРЕЧЕКОВО (Арнаут кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 642 ж., Яб, 3.

Ири дере — вж. Крива река, Шн.

Иридже (Ириджа) — вж. Крупен, Дб.

Ирикли дере — вж. Сливито, Сз.

Ириклии — вж. Сливка, См.

Ирилер (погр. Игрилер) — вж. Нови извор, Пд.

Ирневска — вж. Цоневска, Лч.

ИРИНЕЦИ (Иринеците) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 1 ж., Гб, 4.

ИРНИК (Саарлар, Саярлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 152 ж., Сс, 6.

Иробас — вж. Криво поле, Хс.

Исаклар — вж. Иванци, Кж.

Исаклари — вж. Слънчовец, Тщ.

Исак факъ (Исак Факово) — село, в България от 1885 г.; изселено през 1887 г., бивша околия Стряма, Пд.

Исирлии — вж. Блатец, Сл.

Иситлии — вж. Деветак, Бс.

ИCКPА — село, признато от населена местност Искра (от село Млечино) с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 68 ж., Кж, 1.

ИСКРА — село, образувано от селата Драголина, Звездел и Милетич с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954); присъединено Чехлари; 1844 ж., Сс, 6.

ИCКPА (Караджилар, Попово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Попово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Искра с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); 1876 ж., Пд, 11.

ИСКРА (Турско бей кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 523 ж., Бс, 4.

ИСКРА (Чакалите) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Пърша; преименувано с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); 4 ж., Гб, 2.

ИСКРЕЦ — село, в България от 1878 г.; 2396 ж., Сф, 20.

Искрил — вж. Хаджийско, Кж.

ИСКРИЦА (Колчуларе, Колджилар, Стражари) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Стражари с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Искрица с Указ 169 (обн. 10. V. 1960); 311 ж., Сз, 3.

ИСКЪР (Гиген махле, Гигенска махала) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име на Гигенска махала с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); преименувано на Искър с Указ 1027 (обн. 6. VII. 1979); 532 ж., Пл, 2.

ИСКЪР (Ак коюн) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 174 ж., Вн, 7.

ИСКЪР (Махалата, Пелово) — град, в България от 1878 г.; преименуван на Пелово с Указ 291 (обн. 30. VII. 1957) и на Искър с Указ 110 (обн. 3. IV. 1998); признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 4107 ж., Пл, 5.

Ислям махала — вж. Княжева махала, Мн.

Исмаил бунар — вж. Кнежа, Пл.

Исмаил факъ — вж. Санстефано, Бс.

Исмаилер — вж. Бойно, Кж.

Исмаилч кьой (Исмаил, Исмаил кьой) — вж. Черноморци, Дб.

Испалар — вж. Овчево, Кж.

ИСПЕРИХ (Кеманлар) — град, в България от 1878 г.; преименуван с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); признат от село за град с Указ 38 (обн. 2. II. 1960); 10 000 ж., Рз, 2.

ИСПЕРИХОВО (Айдъново, Айдиново) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Исперихово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1990 ж., Пз, 3.

Исуплии — вж. Бероново, Бс.

Исуфани (Юсуфани) — вж. Балканци, Вт.

Исуфлар (Исуфларе, Юсуфларе) — село, в България от 1885 г.; изселено през 1896 г., Яб, 1.

Исуф чобанлар (Исуф чобан) — вж. Мрежичко, Бс.

ИСЬОВЦИ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 40 ж., См, 9.

ИХТИМАН — град, в България от 1885 г.; 13 593 ж., Сф, 12.

ИЧEPА — село, в България от 1885 г.; 201 ж., Сл, 3.

Ичме — вж. Стефан Караджово, Яб.

Ичме дере — вж. Пивки дол, Сл.

Ичмей вакъв (Ичмей вакъф) — вж. Череша, Бс.

Ичмей зиямет (Ичмей заимет) — вж. Заимчево, Бс.

Ишибеглии — вж. Васково, Хс.

Ишиврен — вж. Изворово, Сз.

Ишиклар — вж. Рани лист, Кж.

Ишиклии — вж. Кънчево, Сз.

ЙЕРУСАЛИМОВО (Хаджи кьой, погр. Иеросалимово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 194 ж., Хс, 3.

ЙОАКИМ ГРУЕВО (Кара таир) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 3032 ж., Пд, 15.

Йовкина — махала, до 1900 г. броена към сборно село Годеч; слята с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974) — вж. Годеч, Сф.

ЙОВКОВО (Чифут куюсу) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 345 ж., Дб, 2.

Йовковци — махала, през 1880 г. броена към Шилковци; заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Вт, 3.

ЙОВОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 1 ж., Гб, 4.

ЙОВЧЕВЦИ (Йовчовци, погреш. Ювчевци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 2 ж., Вт, 1.

Йовчовци (Йовчювци, Йовчевци) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

Йовчовци — вж. Йовчевци, Вт.

ЙОГЛАВ (Юглав) — село, в България от 1878 г.; 474 ж., Лч, 3.

Йоковци — махала, до 1900 г. броена към сборно село Велчево; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 1.

Йон Братиано — вж. Хитово, Дб.

ЙОНКОВО (Юнуз абдал) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1398 ж., Рз, 2.

ЙОНЧОВО (Кирез търла) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 198 ж., Кж, 7.

Йорговци — махала, до 1900 г. броена към сборно село Велчево; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 1.

Йордан Йовков (Стан Поетаж, погр. Йордан Йовково) — село, заселено под румънска власт; в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Добрич, Дб.

Йорданкино — вж. Елешница, Сф.

ЙОРДАНОВО (Голебина чаталджа, Сабин) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Сабин с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Йорданово с МЗ 5530 (обн. 17. IX. 1947); присъединено Голебина; 557 ж., Сс, 5.

Йорданово (Юнюз бюкю) — село, до 1892 г. броено към Сеймен; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); слято с Указ 3 (обн. 11. I. 1950) — вж. Симеоновград (Марица), Хс.

Йорджеклер — вж. Гъсково, Кж.

Йордеклер — вж. Патица, Кж.

Каба агач — вж. Ново село, Хс.

Каба аплии — вж. Стамболово, Сф.

Каба ач — вж. Дебеляново, Гб; Рогозари, Кж.

Каба виран — вж. Звезден, Кж.

Каба кулак — вж. Ушинци, Рз.

Каба сакал — вж. Равнец, Бс.

Кабасакал (Каба сакал) — вж. Полковник Минково, Дб.

Кабда — горня — вж. Горна Кабда, Тщ.

Кабда — долня — вж. Долна Кабда, Тщ.

Кабиле — вж. Светлен, Кж.

КАБИЛЕ (Тафтан, Тавшан тепе, Извор) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Извор с Указ 582 от 12. XI. 1890 г. и на Кабиле с Указ 360 (обн. 2. VIII. 1950); 1187 ж., Яб, 4.

Кабиллер — вж. Светлен, Кж.

Кабиюк сюютлю (погр. Кабиюк мютли) — вж. Върбак, Шн.

КАБЛЕШКОВО (Даутлии, погр. Давутли) — град, в България от 1885 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признат от село за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969), 2817 ж., Бс, 7.

КАБЛЕШКОВО (Паша балъ) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 579 ж., Дб, 6.

КАБЛЕШКОВО (Шабанлар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 193 ж., Кж, 7.

Кабулар махле — вж. Къпиновци, Рз.

Каваджик — вж. Виданово, Тщ; Тополка, Кж.

Кавак дере — вж. Тополи дол, Пз.

Кавак махле — вж. Кралево, Хс; Тополица, Бс; Тополово, Хс; Тополяне, Сз.

Каваклии — вж. Тополовград, Хс.

Каваклъ бюк — вж. Тополчане, Сл.

КABАPHA — град, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; признат от село за град с Указ 36 (обн. 8. II. 1906); 11 520 ж., Дб, 4.

КАВЛАК (Кавлаклари) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 107 ж., Вт, 9.

Кавлаклари (погр. Каваклари) — вж. Кавлак, Вт.

Кавлаклии — вж. Тополчане, Сл.

КАВРАКИРОВО (Орман) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 1512 ж., Бл, 7.

Кавур алан — вж. Каур алан, Яб.

Кавурга — вж. Войниково, Дб.

Кавърджиклии — село, изселено през 1885 г., бивша околия Чирпан, Сз.

Кадем ерлер — вж. Старо място, Кж.

Кадемлер — вж. Българаново, Тщ.

Калиево — вж. Ведрина, Дб.

КАДИЕВО — село, в България от 1885 г.; 1201 ж., Пд, 13.

Кадиица — вж. Сушица, Бл.

Кадин мост — махала, призната от населена местност за махала с Указ 500 (обн. 18. Х. 1930); слята с Указ 317 (обн. 13. ХII. 1955) — вж. Невестино, Кн.

КАДРОВИЦА (Кадревица) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 84 ж., Кн, 6.

Кадъ — вж. Панайот Волово, Шн.

Кадъ алан — вж. Съдийско поле, Сл.

Кадъ Виран (Кадъ Вирен) — вж. Долно Съдиево, Хс.

Кадъ кьой — вж. Бозвелийско, Вн; Ведрина, Дб; Долно Съдиево; Козарево, Яб; Луличка Кж; Капитан Димитрово, Дб; Малък Преславец, Сс; Мъдрино, Бс; Стражица, Вт, Съдиево, Бс; Съдиево, Сл.

Кадъ кьой — село, броено към Владиславово; изселено през 1892 г., Вт, 3.

Кадъмлар — вж. Българаново, Тщ.

Кадънка (Хасан кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. III. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Кж, 7.

Кадънче — вж. Невестино, Кн.

Кадър кьой — вж. Къпинец, Тщ.

Кадър месчит — вж. Зелениково, Кж.

Кадър спах (Кадър спах кьой) — вж. Угледно, Тщ.

Кадър факлии — вж. Везенково, Бс.

Кадърлар — вж. Средна Арда, Кж.

Кадършик — вж. Стрелци, Пд.

Казак дере — вж. Казашка река, Вн.

КAЗАК (Казаклъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 24 ж., Хс, 2.

Казаклии — вж. Казъклии, Хс.

Казаклъ — вж. Казак, Хс; Казаците, Кж.

Казал махлеси — вж. Червенци, Кж.

Казалар кьой — вж. Девино, Тщ.

Казалджа хъвтан (Казалджик хъвтан) — вж. Игловръх, Кж.

Казаллък — вж. Красимир, Вн.

Казалък — вж. Къзъллък, Бс.

Казалък (Казалък ени махле) — вж. Ведрово, Бс.

Казана теке (Къз ана теке) — вж. Момино, Тщ.

Казанджилар — вж. Котлари, Кж.

КАЗАНКА — село, в България от 1885 г.; 216 ж., Сз, 10.

КАЗАНЛЪК — град, в България от 1885 г.; 53 770 ж., Сз, 4.

Казаци (погр. Козаци) — махала, през 1880 г. броена към Елена; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елена, Вт.

КАЗАЦИТЕ (Казаклъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 775 (обн. 7. XII. 1934); 60 ж., Кж, 2.

КAЗАЧEBO (Татарето) — село, в България от 1878 г.; преименувано по време на Освобождението и утвърдено с Височайши доклад 6090 от 28. VII. 1882 г.; 374 ж., Лч, 3.

Казашка махала — вж. Казашко, Вн.

КAЗАШКA PEКА (Казак дере) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 304 ж., Вн, 1.

КAЗАШКO (Казашка махала) — село, заселено през 1908 г.; признато от населена местност (от село Тополи) за махала с МЗ 1749 (обн. 27. Х. 1936); преименувано и признато за село с Указ 161 (обн. 30. V. 1952); 346 ж., Вн, 3.

КАЗИМИР (Каземир) — село, в България от 1878–1912 г. от 1940 г.; 157 ж., Сс, 5.

КАЗИЧЕНЕ (Казичане) — село, в България от 1878 г.; уточнено име без административен акт през 1956 г.; 4487 ж., Сф, 1.

Казлар кьой — вж. Девино, Тщ.

Казпечан — вж. Каспичан, Шн.

Казчилар — вж. Касчилар, Рз.

Казъ махле — вж. Момино, Хс.

Казъклии (Казаклии) — вж. Колец, Хс.

Казъл бурун (Къзъл бурун) — вж. Руйно, Сс.

Казълджиклии (Къзълджиклийска) — вж. Дряново, Яб.

Каик кьой — вж. Райкова могила, Хс.

Каин тепе — вж. Трепетлика, Кж.

Кайбиляре (Кайбулар) — вж. Странджа, Яб.

Кайбулар — вж. Полковник Чолаково, Сс.

Кайклар — вж. Бряг, Тщ.

Кайковска — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 232 (обн. 26. III. 1968) — вж. Турян, См.

Кайкъ — вж. Стоян Михайловски, Шн.

Кайкъ махла (Кайклъ махала) — село, в България от 1878 г.; присъединена Шаханска махала; слято с Указ 297 (обн. 2. VII. 1920) — вж. Соколово, Лч.

Кайкълар (Кайклар) — вж. Бряг, Тщ.

Кайлар — вж. Каменка, Кж.

Каймаклии — вж. Ценино, Сл.

Кайматлии — вж. Ценово, Сз.

КАЙНАРДЖА (Малка Кайнарджа) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1027 ж, Сс, 4.

Кайнарджа — вж. Извор, Бс.

Кайрак — вж. Каменци, Сс.

Кайрак сейдели — вж. Плазище, Кж.

Кайрака — вж. Кайряка, Пз; Плъзище, Сф.

Кайредне — вж. Снежина, Вн.

Кайряк кьой (Кайръ кьой) — вж. Крушевец, Бс.

Кайряк кьой — вж. Плазовец, Бс.

Кайряк махле — вж. Добромир, Бс.

Кайряка (Кайрака) — село, до 1900 г. броено към Поибрене; осъвременено име и признато от махала за село без административен акт през 1956 г.; слято с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975) — вж. Поибрене, Пз.

Кайрякът — вж. Тънкото, См.

Какрина — вж. Къкрина, Лч.

Калагларе — вж. Долно Левски, Пз.

КАЛАЙДЖИЕВО (Калайджилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 11 ж., Кж, 4.

Калайджи дере — вж. Твърдица, Дб.

Калайджии — вж. Иглика, Шн; Радинград, Рз.

КАЛАЙДЖИИ (Калайджилари) — село, през 1880 г. броено към Дединци; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 171 ж., Вт, 4.

Калайджийско — вж. Иглика, Шн.

Калайджилар — вж. Калайджиево, Кж.

Калайджилари (Калайджилар) — вж. Калайджии, Вт; Присойна, Тщ.

Калакастрово — вж. Красно градище, Вт.

Каламджилар — вж. Кърчовско, Кж.

Каланджа — вж. Синеморец, Бс.

Калаузлар (Калаозлар) — вж. Водач, Кж.

Калгамач — вж. Доброван, Бс.

Калевище (Калевица) — махала, до 1900 г. броена към Върбово; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), См, 9.

КАЛEЙЦА — село, в България от 1878 г.; 764 ж., Лч, 6.

КАЛЕКОВЕЦ — село, в България от 1885 г.; 2499 ж., Пд, 8.

КАЛЕН — село, в България от 1878 г.; 111 ж., Вр, 6.

КАЛЕНИК — село, в България от 1878 г.; 411 ж., Вд, 7.

КАЛЕНИК — село, в България от 1878 г.; 234 ж., Лч, 7.

КАЛЕНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 48 ж., Сф, 5.

Кален потоп — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 463 (обн. 2. XII. 1965) — вж. Лом, Мн.

Калилар — вж. Полянци, Сф.

Калиманица — село, заселено през 1882 г.; заличено с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); Мн, 1.

КАЛИМАНЦИ — село, в България от 1912 г.; 294., Бл, 9.

КАЛИМАНЦИ (Гевреклер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 164 ж., Вн, 12.

Калимок — вж. Радецки, Сс.

КАЛИНА (Емирлер) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 109 ж., Дб, 2.

КАЛИНА (Чорокалина) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 37 ж., Вд, 3.

Калини — вж. Калините, Гб.

Калините (Кущели, Калини) — колиби, в България от 1878 г.; слети с МЗ 2920 (обн. 16. I. 1943) (вж. Чарковете); заличени с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965), Гб, 1.

КАЛИНКА (Кеременлер) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 188 ж., Кж, 5.

КАЛИНО (Чамурлу) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. III. 1934); 188 ж., Шн, 9.

Калиновци (Кукуда, Кокуда) — махала, през 1880 г. броена към Разпоповци; двойно име; преименувана на Калиновци с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Вт, 3.

КАЛИПЕТРОВО (Калипетрово, Петрово, Станчево) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано от Калипетрово на Петрово с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Станчево с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); възстановено старо име Калипетрово с Указ 148 (обн. 29. V. 1956); слято с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) (вж. Силистра); отделено с Указ 203 (обн. 2. III. 1976); присъединено Ново Петрово; 5361 ж., Сс, 5.

КАЛИТИНОВО (Джуранлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 758 ж., Сз, 10.

КАЛИЩЕ (Калища) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 449 ж., Пк, 3.

Калкас — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Перник, Пк.

Калково — село, в България от 1878 г.; заличено с Указ 313 (обн. 29. Х. 1954), Сф, 19.

КАЛНИЩЕ (Чамурлу кьой) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Стеврек; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1 ж., Тщ, 1.

Калово — вж. Дянково, Рз.

КАЛОВО — село, в България от 1912 г.; 52 ж., Бс, 5.

КАЛОМЕН — село, в България от 1878 г.; 14 ж., Гб, 2.

КАЛОТИНА — село, в България от 1878 г.; 351 ж, Сф, 8.

КАЛОТИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 91 ж., Пк, 2.

КАЛОФЕР — град, в България от 1885 г.; 3757 ж., Пд, 4.

КАЛОЯН (Юнуз бунар, Горно Юнуз бунар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 374 ж., Вн, 7.

КАЛОЯНОВЕЦ (Джамбазите) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1101 ж., Сз, 10.

КАЛОЯНОВО (Селджиково) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2479 ж., Пд, 3.

КАЛОЯНОВО (Тутлуджа, погр. Терке болу) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 585 ж., Сл, 3.

КАЛОЯНЦИ (Кара бахаслъ) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 384 ж., Кж, 5.

Калпазаните (Калпазани) — вж. Борики, Гб.

Калтинец — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 513 (обн. 24. XI. 1959) — вж. Горна Оряховица, Вт.

Калугер — вж. Гранитово, Вд.

Калугер махала — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Златия, Мн.

КАЛУГЕРЕНЕ (Хаджиолар, Хаджилар) — село, в България от 1878–1913 и от 1840 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Калугерене с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 582 ж., Сс, 2.

Калугерица — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 202 (обн. 2. III. 1976) — вж. Каспичан, Шн.

Калугерово — вж. Графитово, Сл.

КАЛУГЕРОВО — село, в България от 1878 г.; 253 ж., Сф, 18.

КАЛУГЕРОВО (Гелвере, Калугерово, Сребрино) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Калугерово преди Освобождението и на Сребрино с Указ 72 (обн. 19. II. 1952); възстановено старо име с Указ 174 (обн. 15. III. 1968); 1568 ж., Пз, 5.

Калугерово (Кишиш махле) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; заличено с Указ 516 (обн. 22. XII. 1961), Пд, 4.

КАЛУГЕРОВО (Мусаче теке) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 432 ж., Хс, 7.

Калугерски чифлик (Калугер чифлик) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. ХII. 1955) — вж. Поцърненци, Пк.

Калфа — вж. Овчарово, Дб; Съединение, Сз.

Калфа дере — вж. Балкански, Рз.

Калфа кьой — вж. Балкански, Рз; Миладиновци, Яб; Помощник, Сз.

Калфа кьой (Калфа) — чифлишко село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; до 1913 г. броено самостоятелно, а след 1940 г. броено към община Белгун; заличено без административен акт, Дб, 4.

Калфалар — вж. Минзухар, Кж.

КАЛЧEBO (Митирис, Мидирис) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Митирис с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Калчево с Указ 47 (обн. 9. II. 1951); 690 ж., Яб, 4.

КАЛЧEBCКA (Калчовска) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Троян; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 85 ж., Лч, 6.

КАЛЧОВЦИ — статут на село (махала), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 1.

Калъкчии — вж. Стаевци, Дб.

Калъч кьой — вж. Тюленово, Дб.

Калъч Шерман — вж. Бърдоква, Рз.

Калъчлари — вж. Асеново, Вт.

Калъчлии — вж. Генерал Николаево, Пд.

КАМБЕЛЕВЦИ — село, в България от 1878 г.; 13 ж., Сф, 8.

КАМБУРОВО (Хасан факъ, Палатица) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Палатица с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Камбурово с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 1174 ж., Тщ, 2.

Камелер — вж. Камерлер, Сс.

КАМЕН (Демирджилии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1240 ж, Сл, 3.

КАMEH (Синдаля, Севдалии, Сейдалии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Камен с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 203 ж., Дб, 3.

КАМЕН (Чаир, Теодосиево) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Теодосиево с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Камен с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); 1681 ж., Вт, 9.

КАMEH БРЯГ (Кая бей кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 87 ж., Дб, 4.

КАMEH ВРЪХ (Таш тепе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 62 ж., Яб, 1.

Камен дол — вж. Здравец, Лч.

Камен дол — колиби, до 1900 г. броени към Ябланица; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Ябланица, Лч.

КАMEH ДЯЛ (Кая ардъ) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 239 ж., Вн, 10.

Камена — вж. Каменна, Сл.

КАMEHA — село, в България от 1912 г.; 356 ж., Бл, 7.

КAMEHАP (Аликария, Алекария) — село; в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 357 ж., Бс, 7.

КAMEHАP (Голяма Франга, Франга — голяма, Надежда) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Надежда с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Каменар с МЗ 1190 (обн. 25. III. 1947); 1969 ж., Вн, 3.

КAMEHАP (Ташчи) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 554 ж., Рз, 4.

КAMEHАPИ (Юруклери, Юруците) — село, през 1880 г. броено към Константин; преименувано на Юруците с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Каменари с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); признато от махала за село с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); 255 ж., Вт, 3.

КAMEHАPЦИ (Каяджи баши) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 30 ж., Кж, 5.

Каменец — вж. Раковски, Хс.

КАMEHEЦ — село, в България от 1878 г.; 1203 ж., Пл, 10.

КАMEHЕЦ (Бекташлер, Бекташи) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Бекташи с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Каменец с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); присъединено Кнезово; 33 ж., Кж, 6.

КАMEHEЦ (Саранлъ ени кьой, Ени кьой, Телец) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Телец с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Каменец с Указ 360 (обн. 2. VIII. 1950); 586 ж., Яб, 3.

КАMEHИК — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 291 (обн. 23. VI. 1950) (вж. Блажиево), който скоро след това е отменен; 33 ж., Кн, 2.

КАMEHИЦА — село, в България от 1912 г.; 155 ж., Бл, 12.

Каменица — село, в България от 1885 г.; слято с ПМС 4 (обн. 5. II. 1948) — вж. Велинград, Пз.

КАMEHИЦА — село, в България от 1878 г.; 107 ж., Сф, 16.

Каменица — сборно село, в България от 1878 г.; след 1892 г. броено по съставни селища, Сф, 16.

КАMEHИЧКA CКAКАBИЦА (Каменишка Скакавица, Скакавица — каменишка) — село, в България от 1878 г.; уточнено име на Каменичка Скакавица с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 149 ж., Кн, 5.

КАMEHКA (Кайлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 57 ж., Кж, 4.

КАMEHHA (Араръ махле, Камена) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Кипилово; преименувано на Камена с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); осъвременено име на Каменна без административен акт през 1965 г., 2 ж., Сл, 1.

КАMEHHA PEКА (Каялъ дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 199 ж., Хс, 9.

КАMEHHA РИКСА — село, в България от 1878 г.; 223 ж., Мн, 6.

КАMEHO (Каялии) — град, в България от 1885 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 5138 ж., Бс, 3.

КАMEHO ПОЛЕ — село, в България от 1878 г.; 939 ж., Вр, 9.

КАMEHOBO (Гюзелдже алан) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 651 ж., Рз, 3.

КАMEHOBO (Ени пазлии, Попово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Попово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Каменово с Указ 557 (обн. 23. XI. 1951); 548 ж., Сл, 2.

КАMEHCКO (Ташлък) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Бс, 12.

КАMEHЦИ (Кайрак) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 46 ж., Сс, 4.

Каменчанска — махала, до 1900 г. броена към сборно село Очуша; заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Очуша, Сф.

КАМЕНЯК (Каялъ дере, Скални дол) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Скални дол с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934) и на Каменяк с МЗ 3774 (обн. 7. XII. 1934); 545 ж., Шн, 9.

КАМЕНЯК (Ташлък) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 219 ж., Бс, 9.

КАМЕНЯНЕ (Ташлъ кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 10 ж., Кж, 2.

Камерлер (Камелер) — вж. Зарица, Сс.

КАMEЩИЦА — село, до 1900 г. броено към Гъбене и Пенковци; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 74 ж., Гб, 1.

КАМИЛСКИ ДОЛ (Деве дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 109 ж., Хс, 2.

Камчи махле — вж. Камчия, Бс.

Камчия — вж. Долни чифлик, Вн.

КАMЧИЯ (Камчи махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 106 ж., Бс, 12.

Каналии — вж. Хума, Рз.

Канара (Канарата) — махала, в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934; заточена с Указ 2932 (обн. 30. IX. 1983), См, 1.

Канара махле — вж. Скален дол, Сс.

Канарата — вж. Канара, См.

Канатово — вж. Капатово, Бл.

Кангълар — вж. Търновци, Кж.

Канджийска — махала, до 1900 г. броена към Съево; слята с МЗ 1049 (обн. 24. IV. 1939) — вж. Съево, Лч.

Канджулица — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 183 (обн. 14. V. 1957) — вж. Извор, Пк.

КАНДИЛКА (Евренлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 237 ж., Кж, 4.

КАНДОВИ (Долни Кандови) — село, до 1926 г. броено към Лъжене (Велинград); двойно име; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 210 ж., Пз, 4.

Канипе — вж. Зебил, Сс.

КАНИЦ (Фунден) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 26 ж., Вд, 2.

Канлии (Меджит сюнетлер) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; заличено с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Сз, 4.

КAHTАPИ — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Драгийци и Шиливери; 2 ж., Вт, 3.

КАНЯК (Кара кьой ибиклер) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 228 ж., Кж, 7.

КАОЛИНОВО (Шумну Бохчалар, Божидар) — град, в България от 1878 г.; преименуван на Божидар с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Каолиново с Указ 567 (обн. 31. X. 1950); присъединени Боймир, Кус, а и от 1974 до 1978 г. Пристое и Тодор Икономово; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 1559 ж., Шн, 4.

Капаклии — вж. Александрия, Дб; Климентово, Вн.

Капаклии (Капаклъ) — вж. Слатина, Сс.

Капаклъ ени кьой — вж. Ружица, Яб.

КAПАTOBO (Канатово) — село, в България от 1912 г.; двойно име преди Освобождението; 257 ж., Бл, 7.

Каперлии — вж. Радовци, Вт.

Капинова стока — махала, до 1900 г. броена към сборно село Велчево; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Драшкова поляна, Лч.

Калиново — вж. Къпиново, Дб; Къпиново, Вт.

КАПИТАH АНДРЕЕВО (Виран теке) — село, в България от 1915 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 982 ж, Хс, 6.

КАПИТАН ДИМИТРИЕВО (Аликочово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 908 ж., Пз, 8.

КAПИTАH ДИМИТРОВО (Кадъ кьой, Горно кадъ кьой, Горно Кадиево) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано от населението на Горно Кадиево и на Капитан Димитрово с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 147 ж., Дб, 5.

КAПИTАH ПЕТКО (Терби) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 594 ж., Шн, 2.

КAПИTАH ПЕТКО ВОЙВОДА (Дуганово, Догановска) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано с Указ 2902 (обн. 29. XII. 1989); 236 ж., Хс, 9.

Капитан Радев — вж. Радево, Вн.

КАПИТАНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 1438 ж., Вд, 4.

КАПИЩЕ (Тюлбе) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 102 ж., Тщ, 1.

Капуджи кьой (Капуджик) — вж. Вратица, Бс.

Капуджи махле — вж. Вратарите, Дб.

Капуджик — вж. сборно село Василица, Сф.

Кар ягдъ — вж. Снежина, Вн.

Кара абтула (Кара аптулар, Кара абтула) — вж. Божан, Дб.

Кара агач — вж. Брестак, Вн; Брестник, Пд; Брестовене, Рз; Бряст, Хс; Брястовец, Бс; Брястово, Хс; Левски, Пл; Снягово, Дб.

Кара агач Софулар — вж. Караач Софулар, Вн.

Кара алан — вж. Брягово, Пд.

Кара алар — вж. Горна крепост, Кж.

Кара Алии — вж. Трояново, Сз.

Кара Алилер — вж. Листец, Бс.

Кара Алли — вж. Трояново, Сз.

Кара апулар (Кара аптулла) — вж. Кара абтула, Дб.

Кара арнаут — вж. Голям извор, Рз.

Кара атлар — вж. Врани кон, Тщ; Конево, Кж.

Кара атлии — вж. Черноконьово, Хс.

Кара ахатлар — вж. Конево, Кж.

Кара Ахмед махле — вж. Дебелец, Вн.

Кара Ахмедлер — вж. Гривяк, Кж.

Кара баглар — вж. Лозенец, Дб.

Кара баджак — вж. Игнатово, Мн.

Кара баир — вж. Меден рудник, Бс.

Кара бакъ (Кара бака) — вж. Люляково, Дб.

Кара бахаслъ — вж. Калояновци, Кж.

Кара башлъ — вж. Войсил, Дб; Черноглавци, Шн.

Кара бейли — вж. Пелин, Кж.

Кара булак — вж. Борино, См.

Кара бунар (Кара пунар) — вж. Кладенчево, Вн.

Кара бунар — вж. Гълъбово, Сз; Подслон, Сз; Средец, Бс.

Кара бурун — вж. Знаменосец, Сз; Черналево, См; Черни връх, Шн.

Кара Вели кьой — вж. Любен, Сс.

Кара Велилер — вж. Каравельово, Бс.

Кара Верлер (Кара Верлере, Кара Ферлер) — вж. Малка Верея, Сз.

Кара виран — вж. Кара Еврен, Бс.

Кара гитлии — вж. Еленино, Сз.

Кара гьоз — вж. Веселина, Рз.

Кара гьозлер — вж. Каравелово, Шн.

Кара гюр — село, в България от 1878 г.; изселено през 1894 г., Вн, 2.

Кара Дамяновци — вж. Горни Дамяновци, Гб.

Кара Демир — вж. Виница, Шн; Железник, Кж.

Кара Демирлер — вж. Полковник Желязово, Кж.

Кара дурмуш (Кара дормуш) — вж. Снягово, Дб.

Кара дърлар (Карадърлари) — вж. Черногор, Сс.

Кара дърлъ (Кара дърла, Карадърлии) — вж. Моравка, Тщ.

Кара евреи (Кара виран) — вж. Близнак, Бс.

Кара есе кьой — вж. Чернолик, Сс.

Кара иб — вж. Чудомир, Рз.

Кара кая — вж. Александрово, Бс; Козаре, Бс; Черна скала, Кж.

Кара клисе — вж. Черна черква, Хс.

Кара коджалар — вж. Сушево, Рз.

Кара коджалии — вж. Екзарх Йосиф, Pc.

Кара коч — вж. Овен, Cс.

Кара курт — вж. Приморци, Дб.

Кара куртлари (погр. Кара кушлари) — вж. Вълчовци, Вт.

Кара кушлари — вж. Кара куртлари, Вт.

Кара къшла (Кара къшлъ) — вж. Зимница, Дб.

Кара къшлъ — вж. Пробуда, Тщ.

Кара кьой — вж. Лале, Кж.

Кара кьой ибиклер — вж. Каняк, Кж.

Кара кьосе (Кара кюсе) — вж. Черноок, Вн.

Кара кюрт — вж. Прохорово, Сл.

Кара кютюк (погр. Кара китюк) — вж. Пънчево, Бс.

Кара мандра — махала, в България от 1912 г.; заличена с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Бл, 18.

КAPА МИХАЛ (Караман, Кара Михал, Розино) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Розино с Указ 3364 (обн. 21. XI. 1986); възстановено старо име с Указ 98 (обн. 17. V. 1994); 112 ж., Рз, 6.

Кара Мурад (Кара Мурат) — вж. Златия, Дб.

Кара Мусал — вж. Виноградец, Пз.

Кара Мусалар — вж. Воденци, Хс; Черньовци, Кж.

Кара Мустафаларе — вж. Любен, Пд.

Кара Насуф (погр. Каранас) — вж. Мальово, Дб.

Кара Омур — вж. Смилец, Сс.

Кара орман — вж. Срацимир, Сс; Черна гора, Сз; Черногорово, Хс.

Кара пазарлии — село, изселено през 1882–1883 г., бивша околия Хасково, Хс.

Кара пилит (Кара пелит) — вж. Медникарово, Сз.

Кара пунар — вж. Кара бунар, Вн.

Кара Реизово — вж. Билярци, Пд.

Кара саралии — вж. Селиминово, Сл.

Кара сарлии — вж. Столетово, Пд; Черноград, Бс.

Кара Синан — вж. Росеново, Дб.

Кара сулар — вж. Ловчанци, Дб.

Кара таир — вж. Йоаким Груево, Пд.

Кара тарлъ — вж. Черна нива, Кж.

Кара тепе — вж. Черна могила, Бс; Черни връх, Бс; Черни рид, Хс; Черна могила, Хс.

Кара Терзилери (Кара Терзилере, Кара Терзелии) — вж. Гита, Сз.

Кара Топрак — вж. Черноземен, Пд.

Кара търла — вж. Черна нива, Кж.

Кара укуш — вж. Върлище, Сл.

Кара Ферлер — вж. Малка Верея, Сз.

Кара хадър — вж. Чернодъб, Хс.

Кара Хасан — вж. Александрово, Лч; Зараево, Тщ; Лозен, Вт.

Кара Хасаните (Карахасани) — вж. Филип Тотево, Вт.

Кара хасарлии — вж. Скобелево, Хс.

Кара Хюсеин — вж. Чернево, Вн.

Кара чоджуклар — вж. Войново, Кж.

Кара Чулфалар (Кара Чуфалар) — вж. Козма Презвитер, Тщ.

Кара Шабанлар — вж. Лимец, Кж.

Кара юкуш — вж. Върлище, Сл.

Кара язъджик — вж. Писарово, Дб.

Кара ямурлар — вж. Поройно, Сс.

Кара япълар (Кара апулар) — вж. Кремена, Дб.

Кара яш кьой — вж. Великово, Дб.

Караач — вж. Брестовене, Рз; Брястово, Хс; Славяново, Тщ.

Караач Софулар (Кара агач Софулар) — вж. Тръстиково, Вн.

Карабаш кьой — вж. Чернокапци, Тщ.

Карабашлар — вж. Дяконово, Кж.

Карабашлие — вж. Черноглавци, Шн.

Карабинци (Карабинца) — вж. Карбинци, Вд.

КАРАБУНАР (Кара бунар) — село, в България от 1885 г.; 1748 ж., Пз, 10.

Каравеллер (Кара Велер) — вж. Баба Тонка, Тщ.

КAPABЕЛOBO (Бей кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 472 ж., Яб, 4.

КAPABЕЛOBO (Горно Кюселере, Горна Кюселери) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Мали Богдан; 1923 ж., Пд, 4.

КAPABЕЛOBO (Кара гьозлер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 411 ж., Шн, 6.

КAPABЕЛЬOBO (Кара Велилер, Кара Вельово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Кара Вельово с МЗ 3775 (обн. 7. XIII. 1934); 551 ж., Бс, 9.

КАРАГЕОРГИЕВО (Малко Ченге, Булчино) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Булчино с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Карагеоргиево с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 1356 ж., Бс, 1.

Карагитлии (Карагетлии) — вж. Виден, Сз. Карагуй — вж. Горталово, Пл.

Карагьоз куюсу — вж. Чернооково, Дб.

Карагьозлер — вж. Маринка, Бс; Чернооки, Кж; Чернооково, Шн; Черноочене, Кж.

Караджа ат — вж. Сърнегор, Пд.

Караджа Муратлии — вж. Еленово, Сл.

Караджа от — вж. Стефан Караджа, Вн.

Караджа охад (Караджа ат) — вж. Сърнегор, Пд; Сърнец, Дб.

Караджалар — вж. Караджалово, Пд; Сърнино, Дб.

Караджалии — вж. Сърнево, Сз.

КАРАДЖАЛОВО (Караджалар) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 1510 ж., Пд, 11.

Караджилар — вж. Искра, Пд.

Кариджиларе (Караджилар) — вж. Сърнево, Бс.

КАРАДЖОВО — село, в България от 1885 г.; 1081 ж., Пд, 14.

Караджоврен — вж. Сърневец, Сз.

Караджовци — вж. Сърневци, Вт.

Караджовци — махала, през 1880 г. броена към Шилковци заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Вт, 3.

КАРАИВАНЦА (Кара Иванци) — село, в България от 1878 г.; 47 ж., Гб, 2.

КАРАИВАНЦИ (погр. Караивановци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Тодювци; няма ж., Вт, 3.

КАРАИСЕН (Караисен, Кара Исен, Райко Даскалов) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Райко Даскалов с Указ 4421 (обн. 6. I. 1987); възстановено старо име с Указ 315 (обн. 15. Х. 1991); 1609 ж., Вт. 6.

Каракаш — вж. Лозенградци, Кж.

Каралар — вж. Горна крепост, Кж; Нейково, Дб; Черна, Шн; Черник, Сс; Черньово, Сф.

Каралез — вж. Царевец, Дб.

КАРАЛИ (Корали, Каралите) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Лисичарка; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 7 ж., Гб, 2.

Каралии — вж. Красен, Дб.

Каралите — вж. Карали, Гб.

Караман — вж. Кара Михал, Рз.

Караманджа — вж. Козница, Бс.

КАРАМАНИТЕ (Караманлии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Поток; 444 ж., Вт, 7.

Караманлар — вж. Караманци, Хс.

Караманлии — вж. Ваклино, Дб; Великово, Сз; Караманите, Вн.

КAPAMАHOBO — село, в България от 1878 г.; 1287 ж., Pc, 8.

КАРАМАНЦИ (Улу дере, Караманлар) село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Караманци с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1054 ж., Хс, 5.

Карамет — вж. Божаново, Дб.

Карамехметлер (Карамехмед) — вж. Бреница, Сс.

Карамихца (Карамисца) — вж. Мокреш, Шн.

КAPАMИЧEBCКA (Карамичевци) — село, до 1910 г. броено към Попска; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 54 ж., Гб, 3.

Карамлък — вж. Младежко, Бс.

Карамуш — вж. Кормисош, См.

КАРАМФИЛ (Кулфалъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 309 ж., Кж, 6.

Карамца — вж. Каранци, Вт.

Карамцалари (погр. Карашцари) — вж. Изгрев, Сл.

КAPАH ВЪРБОВКА — село, в България от 1878 г.; 565 ж., Pc, 4.

Каранджилар — вж. Кърчовско, Кж.

КАРАНДИЛИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Тодювци; 1 ж., Вт, 3.

КAPАHOBO (Азаплии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 731 ж., Бс, 1.

КAPАHOBO (Киспитлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 880 ж., Сл, 2.

КАРАНЦИ (Карамца) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 435 ж., Вт, 7.

КАРАПЕЛИТ — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; 1317 ж., Дб, 3.

Караплии — вж. Цар Асен, Пз.

КАРАПОЛЦИ — село, в България от 1878 г.; 119 ж., Сф, 9.

Карапча — вж. Крапец, Дб; Маломир, Яб.

Карапча (погр. Карапче) — вж. Стоян Заимово, Сз.

Караселер — вж. Поройно, Тщ.

Карачево (Карачово) — село, в България от 1885 г.; изселено през 1906 г., Пд, 4.

КAPАШ — село, в България от 1878 г.; 22 ж., Вр, 9.

Карашлии — вж. Корашлии, Хс.

Карашцари — вж. Карамцалари, Сл.

КАРБИНЦИ (Карабинци) — село, в България от 1878 г.; присъединено Поп Николаево; 356 ж., Вд, 6.

КАРВУНА (Кую кьой, Кою кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 94 ж., Дб, 1.

Карга кьой — вж. Ханово, Яб.

КАРДАМ (Хайдар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1600 ж., Тщ, 4.

КАРДАМ (Харман куюсу) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединени Малък Кардам и Яснец; 1380 ж., Дб, 2.

Карезлии (преди Освобождението Кара Илияс) — вж. Добровница, Пз.

КАРЛИЕВО — село, в България от 1878 г.; 259 ж., Сф, 11.

Карлово — вж. Карловско, Хс.

КАРЛОВО (Карлово, Левскиград) — град, в България от 1885 г.; преименуван с Указ 59 (обн. 27. II. 1953); възстановено старо име с Указ 21 (обн. 19. I. 1962); присъединено Сушица; 25 494 ж., Пд, 4.

КАРЛОВСКО (Карлово) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 21 ж., Хс, 2.

Карлуково — вж. Славеино, См.

КАРЛУКОВО — село, в България от 1878 г.; 996 ж., Лч, 4.

Карлъ — вж. Снеготин, Кж.

Карлъ бей кьой (Карлъ бей) — вж. Преспа, Дб.

Карлъ емач — вж. Снежинка, Кж.

Карлъ кьой — вж. Кралево, Тщ.

Карман махле — вж. Куру махле, Дб.

КAPHOБАT (Карнобат, Поляновград) — град, в България от 1885 г.; преименуван на Поляновград с Указ 395 (обн. 29. IX. 1953); възстановено старо име с Указ 21 (обн. 19. I. 1962); 20 537 ж., Бс, 4.

Карнофоля — вж. Войсил, Пд.

Карол II — вж. Цар Фердинанд, Сс.

Карпусча — вж. Диня, Сз.

Карсънлии (Касанлии) — вж. Панаретовци, Сл.

Каршилъ — вж. Виево, См.

Карши махле — вж. Насрещна, Тщ.

Карши махле — село, в България от 1870 г.; през 1880 и 1887 г. броено към Водно, а от 1892 г. броено и слято с Теменуга, Вт.

Каръ кьой — вж. Кайряк кьой, Бс.

Карювци (Начевска) — махала, до 1900 г. броена към Ново село; двойно име преди Освобождението; слята с Указ 45 (обн. 20. I. 1978) — вж. Априлци, Лч.

Касавци — вж. Късовци, Гб.

Касалийска — махала, до 1900 г. броена към Ново село и Острец; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Ново село, Лч.

Касанлии — вж. Карсънлии, Сл.

Касап — вж. Касапско, См.

Касапите — вж. Бегликчиите, Лч.

Касаплар — вж. Дибич, Шн.

Касаплии — вж. Зограф, Дб.

Касаплии — село, в България от 1885 г.; изселено през 1889 г. — бивша околия Карнобат, Бс.

КACАПCКO (Касап) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 29 ж., Кж, 6.

КАСИЛАГ (Касилак) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1965 г.; 92 ж., Пк, 5.

Каслоба — вж. Каялоба, Кж.

КACHАКOBO — село, в България от 1885 г.; 557 ж., Хс, 1.

Касовци — вж. Късовци, Гб.

КАСПИЧАН (погр. Казпечан) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 202 (обн. 2. III. 1976); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 1570 ж., Шн, 5.

КАСПИЧАН (Шумла роад, Станция Каспичан, Гара Каспичан) — град, в България от 1878 г.; признат за град с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); присъединени Калугерица и от 1964 до 1991 г. село Каспичан; 3689 ж., Шн, 5.

КАСТЕЛ (погр. Костен) — село, през 1880 г. броено към Батошево; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 63 ж., Гб, 3.

Касчилар (Казчилар) — вж. Гълъбари, Рз.

Касъка — вж. Късак, См.

Касъм — вж. Генерал Тошево, Дб.

Касъм куюджук — вж. Раковски, Рз.

Касъм кьой — вж. Генерал Тошево, Дб.

Касъмлар — вж. Есеница, Вн; Осен, Сс.

Касъмово — вж. Моминско, Пд; Чинтулово, Сл.

Касъмчево — вж. Есен, Бс.

Касъргалар (Касърглар) — вж. Трескавец, Тщ.

КАТЕРИЦА — село, в България от 1878 г.; 135 ж., Пл, 10.

КАТРАНДЖИИ — село, в България от 1878 г.; 59 ж., Гб, 2.

Катранджийска — вж. Райковска, Лч.

Катранджийска — махала, до 1900 г. броена към Патрешко; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 6.

КАТРАНИЦА — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 220 ж., См, 9.

Катранци (Катран чукар) — махала, в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), См, 9.

КАТРИЩЕ (Катрища, погр. Катрица) — село, в България от 1878 г.; 177 ж., Кн, 5.

КАТУНЕЦ — село, в България от 1878 г.; 602 ж., Лч, 7.

КАТУНИЦА — село, в България от 1885 г.; 2666 ж., Пд, 14.

КАТУНИЩЕ (Катуница) — село, в България от 1885 г.; 59 ж., Сл, 1.

Катунско Конаре — село, в България от 1885 г.; слято с МЗ 2709 (обн. 31. VII. 1942) — вж. Ягодово, Пд.

КАТУНЦИ — село, разрушено и изселено през 1913 г.; презаселено през 1922 г. и признато от населена местност за село с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); 1706 ж., Бл, 9.

Катърлии — вж. Боянци, Пд.

Кауклии — вж. Белокопитово, Шн.

Каур алан (Кавур алан) — вж. Българска поляна, Хс.

Каушит — вж. Кладенец, Хс.

Кафка — вж. Крайморие, Бс.

Кацамуница — вж. Божурица, Пл.

КАЦЕЛОВО — село, в България от 1878 г.; 1096 ж., Pc, 4.

Кациляне — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 291 (обн. 23. VI. 1950) — вж. Долни Богров, Сф.

Кацитe — вж. Коньовица, Сф.

Качамак — големи — вж. Бежаново, Дб.

КАЧУЛКА (Куранджилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 45 ж., Кж, 4.

КАШЕНЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 6 ж., Гб, 4.

КАШИНА — село, в България от 1912 г.; 21 ж., Бл, 9.

Кая алтъ — вж. Звезделина, Кж.

Кая ардъ (Кая арда) — вж. Камен дял, Вн.

Кая баш — вж. Здравковец, Гб; Скала, Бс.

Кая баши — вж. Елша, Тщ; Скалина, Кж; Скална глава, Кж.

Кая баши ямурлар — вж. Скална глава, Кж.

Кая бей кьой — вж. Камен бряг, Дб.

Кая бунар — вж. Скални кладенец, Тщ.

Кая бунар — село, изселено през Освободителната война, бивша околия Търново, Вт.

Кая бурун — вж. Коневец, Яб.

Кая махле — вж. Сливица, Pc.

Каяджи баши — вж. Каменарци, Кж.

Каяджик — вж. Скалица, Яб; Скалско, Гб; Раковски, Хс.

Каяджик тимар — вж. Тимарево, Шн.

Каяджик хас — вж. Хасово, Шн.

Каяджиклар — вж. Скалище, Кж.

Каяли — вж. Върбица, Хс.

Каялии — вж. Камено, Бс.

КАЯЛОБА (Каслоба) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 230 ж., Кж, 3.

Каялъ дере — вж. Каменна река, Яб; Каменяк, Шн.

Кеди юрен — Росина, Тщ.

Кедиклер — село, в България от 1885 г.; изселено през 1893 г., бивша околия Анхиало (Поморие), Бс.

Кел оглар — вж. Загоричане, Кж; Плешинци, Кж.

Келаво Камарци (Келяво Камарци) — вж. Бенковски, Сф.

Келеменли махла (Геджикли махла) — махала, изселена през Освободителната война; презаселена и преименувана през 1880 г.; изселена през 1886 г., Лч, 7.

Келеменча — село, изселено през Освободителната война, бивша околия Търново, Вт.

Келеш кьой — вж. Трояново, Бс.

Келлери — вж. Горно Шивачево, Вт.

Келяво Камарци — вж. Келево Камарци, Сф.

Кемал кьой — вж. Дичево, Сс.

Кеманлар — вж. Исперих, Рз.

Кеманлари — вж. Стройновци, Тщ.

Кемиклер — вж. Костино, Кж.

Кемикчи дере — вж. Костена река, Шн.

Кенелер — вж. Божурци, Кж.

Кепелии — вж. Свобода, Пз.

Керамет — вж. Божаново, Дб.

Керезлик — вж. Кирезлик, Хс.

КЕPEКA — село, в България от 1878 г.; 141 ж., Гб, 2.

Керемедин — вж. Благово, Шн; Милино, Тщ.

Кеременлер — вж. Калинка, Кж.

Кереметлик (Керемитлик) — вж. Люляково, Бс.

Керемлер — вж. Керимлер, Сс.

КЕРЕНИТЕ (Керени) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; 2 ж., Гб, 4.

Керим бег — вж. Кирим бег, Вд.

Керимлер (Керемлер) — вж. Орешене, Сс.

КЕPMEH (Керменлии) — град, в България от 1885 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IХ. 1974); 2207 ж., Сл, 3.

Керсенлик — вж. Боринци, Сл.

Кесар — вж. Нова Шипка, Вн.

КЕСАРЕВО — село, в България от 1878 г.; 1798 ж., Вт, 9.

Кесебирска (Кесебирци) — вж. Подгорие, Сф.

Кеседжик — вж. Алцек, Дб.

Кестамбол — вж. Момин сбор, Вт.

КЕСТЕН (Кестенджик) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 126 ж., См, 3.

КECTEHEBO (Ени махле) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 339 ж., Тщ, 2.

Кестрич — вж. Виница, Вн.

Кстенли — вж. Ленско, Хс.

Кетенлик — вж. Леново, Пд.

Кехайовци (Кехайов чифлик) — махала, до 1900 г. вероятно броена към Чурен; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Скобелево, Пд.

Кехая махле — махала, до 1900 г. броена към Водно и Сливовица, а след това броена и слята с Теменуга, Вт.

Кехманлък — вж. Божур, Бс.

Кечи дере — вж. Козин дол, Сл.

Кечи дереси — вж. Поручик Кърджиево, Дб.

Кечилер — вж. Козица, Тщ.

Кечилер махле (Кечилер) — вж. Козяк, Сс.

Кечилер махле (Кечелер махле) — вж. Козаревец, Сз.

Кешкекчилери (Кешкекчилер) — вж. Изворово, Тщ.

КИЕВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 118 ж., Гб, 1.

Кили кадъ — вж. Зърнево, Дб.

Килиджилер (Киледжилер) — вж. Красноселци, Тщ.

КИЛИФАРЕВО — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1275 (обн. 22. VI. 1973); 2556 ж., Вт, 1.

Килли куюджук — вж. Киченица, Рз.

Киллъжовци (погр. Килолъжевци) — махала, през 1880 г. броена към Разпоповци; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елена, Вт.

КИПИЛОВО — село, в България от 1878 г.; 823 ж., Сл, 1.

КИПРА (Таптък) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 555 ж., Вн, 8.

Киралар — вж. Пътниково, Хс.

КИРЕВЦИ (Кировци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Тодювци; няма ж., Вт, 3.

КИРЕЕВО (Прерделина) — село, заселено през 1880 г.; преименувано и признато от махала за село с МЗ 4364 от 2. VI. 1882 г.; 325 ж., Вд, 8.

Кирез търла — вж. Йончово, Кж.

Кирезлии — вж. Черешица, Кж.

Кирезлик (Керезлик) — вж. Черешак, Хс.

Кирекчии — вж. Отец Кирилово, Пд.

Киречли Павликяне — вж. Горно Павликене, Лч.

Киречлик — вж. Варник, Хс.

Кирил — вж. Бенковски, Кж; Радойново, Бс.

Кирилметодиево — вж. Кирилово, Сз.

Кириловец — вж. Стамболийски, Хс.

Кирилово — вж. Георги Добрево, Хс; Градина, Пл; Кирково, Шн; Малко Кирилово, Яб; Стояновци, Вр.

КИРИЛОВО (Ашик сенеклии, Свети Кирилово, Кирилметодиево) — село, в България от 1878 г.; преименувано от Ашик сенеклии на Свети Кирилово с Указ 91 от 18. II. 1893 г., на Кирилметодиево с Указ 47 (обн. 9. II. 1951) и на Кирилово с Указ 562 (обн. 6. IV. 1971); 770 ж., Сз, 10.

КИРИЛОВО (Ени беглии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 502 ж., Яб, 2.

Кирим бег — вж. Покрайна, Вд.

Киринджии — вж. Полковник Иваново, Дб.

КИРКОВА МАХАЛА (Селим махла, Киркова махла) — статут на село (махала), в България от 1878 г.; преименувано на Киркова махла с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); осъвременено име на Киркова махала с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 4 ж., Лч, 7.

КИРКОВО — село, в България от 1912 г.; 741 ж., Кж, 3.

Кирково (Бешевлие, Кирилово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Кирилово с Указ 633 от 25. XII. 1895 г. и на Кирково с МЗ 1190 (обн. 25. III. 1947); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Велики Преслав, Шн.

Кирлик — вж. Бенковски, Кж.

КИРОВО (Мадлеш) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 567 (обн. 31. Х. 1950); 42 ж., Бс, 11.

Кировци — вж. Киревци, Вт.

КИРЧЕВО (Помашка Лешница) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 562 (обн. 6. IV. 1971); 1270 ж., Лч, 7.

КИСЕЛEBO (Киселово) — село, в България от 1878 г.; 303 ж., Мн, 3.

Киселец (Хасанлари) — махала, до 1900 г. броена към Букак; слята с МЗ 2916 (обн. 16. I. 1943) — вж. Къпинец, Тщ.

КИСЕЛИЦА — село, в България от 1878 г.; присъединено Гелчина; 19 ж., Кн, 9.

Киселицата — колиби, до 1892 г. броени към Нова махала; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Габрово и Ябълка, Гб.

КИСЕЛИЧЕВО — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 66 ж., См, 9.

КИСЕЛКОВЦИ (погр. Киселчетата) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 4.

Киселово — вж. Киселево, Мн.

Киселчетата — вж. Киселковци, Гб.

КИСИЙЦИТЕ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; 57 ж., Гб, 4.

Киспитлии (Киспетлии) — вж. Караново, Сл.

КИСЬОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 13 ж., Вт, 1.

КИТАНЧЕВО (Къдър) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); присъединено Матовци; 1551 ж., Рз, 2.

КИТЕН (Мухалии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 73 ж., Вн, 11.

КИТЕН (Урдовиза) — село, признато от населена местност за село с Писмо 7365 от 15. VI. 1932 г. на МВР; преименувано с МЗ 1689 (обн. 27. IХ. 1937); слято с Указ 2190 (обн. 20. Х. 1981) (вж. Приморско); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 867 ж., Бс, 13.

КИТИНО (Ходжа кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 107 ж., Тщ, 1.

КИТКА (Билек Ахмед махле, Билек махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Китка с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Бс, 9.

КИТКА (Чокек, Чукак) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Китка с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 238 ж., Вн, 1.

КИТНА (Накиплер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 209 ж., Кж, 3.

КИТНИЦА (Ятаджик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 110 ж., Кж, 1.

Кихайовци — махала, през 1880 г. броена към Марян; слята с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Руховци, Вт.

КИЧЕВО (Джаферлии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 940 ж., Вн, 2.

Кичелер махле — вж. Кечилер махле, Сз.

КИЧЕНИЦА (Килли куюджук) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); 930 ж., Рз, 5.

Кичук дере — Витина, См.

Кичушка (Кючушка) — махала, до 1900 г. броена към Патрешко; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Патрешко, Лч.

Кишиш махле — вж. Калугерово, Пд.

Кладара — вж. Сливарово, Бс.

КЛАДЕНЕЦ (Каушит) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 76 ж., Хс, 8.

КЛАДЕНЕЦ (Юнуз бунар, Долни Юнуз бунар) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Кладенец с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 154 ж., Шн, 10.

КЛАДЕНЦИ (Масли чифлик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 54 ж., Бл, 7.

КЛАДЕНЦИ (Перлиново) — село, заселено под румънска власт, в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 237 ж., Дб, 6.

Кладенци (погр. Кладенец, Зинджирли куюджук) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Раковски, Рз.

Кладенчево — вж. селище от градски тип Гълъбово, Сз.

Кладенчево (Кара бунар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Ботево, Вн.

КЛАДНИ ДЯЛ — село, в България от 1878 г.; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 33 ж., Вт, 1.

КЛАДНИЦА — село, в България от 1878 г.; 1305 ж., Пк, 4.

КЛАДОРУБ (Кладоруп) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 57 ж., Вд, 6.

КЛЕНОВИК — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 881 (обн. 30. ХI. 1965) (вж. Колош); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 352 ж., Пк, 5.

КЛЕПАЛО — село, в България от 1912 г.; 71 ж., Бл, 12.

КЛИКАЧ (Теллял кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 742 ж., Бс, 4.

Климаш — колиби, признати от населена местност (от сборно село Полатен) за колиби с Указ 668 (обн. 30. XI. 1920); слети с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Тетевен, Лч.

КЛИМАШ — село, в България от 1885 г.; 385 ж., Бс, 12.

КЛИМЕНТ — село, образувано от селата Свети Климент и Свети Горазд с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954); 1060 ж., Шн, 4.

КЛИМЕНТ (Овчеларе, Свети Климент) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Свети Климент с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Климент с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 1512 ж., Пд, 4.

Климентина — вж. Труд, Пд.

Климентина (Демир кьой, Климентинено, Климентино) — село, заселено от татари, които през 1877 г. го изоставят; след Освобождението превърнато в държавно пасище, по-късно — в Плевенски окръжен образцов чифлик и държавен конезавод и склад за жребци; преименувано на Климентинено с Указ 98 от 18. II. 1893 г.; по-късно без административен акт — на Климентино и Климентина; слято с МЗ 2920 (обн. 16. I. 1943) — вж. Биволаре, Пл.

Климентинино — вж. Балканци, Вт.

Климентино — вж. Климентина, Пл.

Климентиново — вж. Бяло поле, Сз.

Климентово — вж. Труд, Пд.

КЛИМЕНТОВО (Капаклии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Височайши доклад 3904 от 30. VI. 1883 г.; 217 ж., Вн, 2.

КЛИМЕНТОВО (Мишуклии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) (вж. Полски Тръмбеш); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 1044 ж., Вт, 7.

Клисали — вж. Църквица, Кж.

Клисе кьой — вж. Църквище, Сф.

Клиседжик — вж. Алцек, Дб; Църквица, Шн.

Клисура — вж. Бързия, Мн.

КЛИСУРА — град, в България от 1885 г.; 1613 ж., Пд, 4.

КЛИСУРА — село, в България от 1912 г.; 26 ж., Бл, 3.

КЛИСУРА — село, в България от 1878 г.; 60 ж., Сф, 1.

КЛИСУРА — село, в България от 1878 г.; 278 ж., Сф, 19.

КЛИСУРИЦА — село, в България от 1878 г.; 208 ж., Мн, 9.

КЛИСУРСКИ МАНАСТИР — статут на село (манастирско селище), признато за отделно населено място с Указ 691 (обн. 15. XII. 1922); 4 ж., Мн, 5.

КЛОКОТНИЦА (Семихча) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 593 ж., Хс, 11.

КЛЪШКА РЕКА — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 6 ж., Вт, 1.

КЛЮЧ — село, в България от 1912 г.; 1223 ж., Бл, 7.

Ключево (Чилингир махле) — махала, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 232 (обн. 26. III. 1968) — вж. Минзухар, Кж.

Ключова махала — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 490 (обн. 19. IX. 1950) — вж. Трайково, Мн.

КМЕТОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 24 ж., Гб, 1.

КMETЧETA (Кметчетата) — статут на село (колиби), през 1880 г. вероятно броено към Лесичарка; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); присъединено Трънжиите; 6 ж., Гб, 1.

Кнежа — вж. Балканец, Лч.

КНЕЖА (Исмаил бунар, погр. Книжа) — град, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; признат от село за град с ПМС 10 (обн. 6. ХII. 1943); 12 808 ж., Пл, 6.

Кнeжки лък (Лъкът) — махала, през 1880 г. броена към Троян; слята с Указ 463 (обн. 2. VI. 1965) — вж. Троян, Лч.

Кнезово (Емирлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с МЗ 3076 (обн. 23. XI. 1940) — вж. Каменец, Кж.

Книжа — вж. Кнежа, Пл.

КНИЖОВНИК (Идебик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 600 ж., Хс, 11.

Княгиня Евдокия — вж. Конаре, Сз.

Княгиня Надежда — вж. Нова Надежда, Хс.

КНЯЖЕВА МАХАЛА (Ислям махала) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Височайши доклад 5305 от 23. VII. 1881 г.; 185 ж., Мн, 3.

Княжева поляна — вж. Смирненски, Pc.

Княжево — вж. Средище, Сс.

Княжево (Бали ефенди, Медено село) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Медено село с Указ 22 от 17. VII. 1879 г., на Княжево с Височайши доклад 6187 от 31. XII. 1881 г.; слято с Указ 177 (обн. 29. IV. 1958) — вж. София, Сф.

КНЯЖЕВО (Шахлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 519 ж., Хс, 9.

КНЯЖЕВСКО (Пишмана, Разкаяни, Царица Йоана, Разкаяне) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Разкаяни с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906), на Царица Йоана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934), на Разкаяне с МЗ (обн. 25. V. 1947) и на Княжевско с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); 242 ж., Сз, 7.

Княз Алсксандрово — вж. Александрово, Хс; Димово, Вд.

Княз Борисово — вж. Славяново, Хс.

Князево — вж. Млада гвардия, Вн.

Княз Кирил — вж. Свобода, Дб.

Княз Симеоново — вж. Дончево, Дб; Обединение, Вт.

Княз Хесенски — вж. Айдемир, Сс; Бръчма, Сс.

Кобадън — вж. Лозница, Рз.

КОБИЛИНО (Атерен) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 70 ж., Хс, 2.

КОБИЛЯК — село, в България от 1878 г.; 441 ж., Мн, 2.

КОБИЛЯНЕ (Шереметлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 386 ж., Кж, 5.

Кованджиите — махала, до 1900 г. броена към Млечево и Скандалото; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Скандалото, Лч.

Кованджилар — вж. Пчелари, Хс; Тертер, Рз.

Кованджилар (Кованджилари) — вж. Пчелина, Рз.

Кованлък — вж. Пчеларово, Кж; Пчелин, Сф; Пчелник, Дб; Сливито, Сз.

Кованлъка — вж. Пчелище, Вт.

Коват кьой — вж. Силен, Хс.

КOBАЧ (Налдюкен) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 96 ж., Сз, 9.

КOBАЧEBEЦ (Ковачовец) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1946 г.; 873 ж., Тщ, 4.

КОВАЧЕВИЦА — село, в България от 1912 г.; 60 ж., Бл, 5.

КOBАЧEBO — село, в България от 1912 г.; 31 ж., Бл, 9.

КОВАЧЕВО (Демирджилер) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 2434 ж., Пз, 10.

КOBАЧEBO (Налбантлари, Ковачово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Ковачово с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 861 ж., Сз, 9.

КОВАЧЕВЦИ — село, в България от 1878 г.; от 1972 до 1991 г. присъединено Сирищник; 303 ж., Пк, 3.

КОВАЧЕВЦИ — село, в България от 1878 г.; 619 ж., Сф, 19.

Ковачевци — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Плачковци, Гб.

КOBАЧИTE (Налбантларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1073 ж., Сл, 8.

Ковачица — вж. Горна Ковачица, Мн.

КОВАЧИЦА — село, в България от 1878 г.; присъединено Горно Линево; 1545 ж., Мн, 7.

Ковачовец — вж. Ковачевец, Тщ.

Ковачово — вж. Ковачево, Сз.

Ковашка — махала, до 1900 и след 1934 г. броена към Белиш, Лч.

КОВИЛ (Дели ахат) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 58 ж., Кж, 4.

Ковил (Софулар) — махала, до 1892 г. броена към Малоградец; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слята с МЗ 2916 (обн. 16. I. 1943) — вж. Малоградец, Тщ.

Ковчаз (погр. Ковча и Косчак) — вж. Рекичка, Вт.

Коджа алилер — вж. Родопско, Кж.

Коджа апли — вж. Лисово, Хс.

Коджа Ахмедлер — вж. Гривка, Кж.

Коджа бук — вж. Голямо Буково, Бс.

Коджа бунар — село, в България от 1878 г.; изселено през 1884 г., бивша околия Попово, Тщ.

Коджа Дуган — вж. Голямо Соколово, Тщ.

Коджа инли — вж. Голяма долина, Хс.

Коджа къшла — вж. Зимовина, Хс.

Коджа кьой — вж. Сарая, Пз.

Коджа Мусалар — вж. Лещарка, Кж.

Коджа оглар — село, изселено през 1885 г., бивша околия Сърненогора, Пд.

Коджа олар — вж. Попгруево, Дб.

Коджа Юмер — вж. Старово, Кж.

Коджаджиклар — вж. Коджеджиклар, Шн.

Коджаматлиево — вж. Петково, Сф.

Коджеджиклер (Коджаджиклар) — вж. Тервел, Шн.

Коевци — махала, до 1900 г. броена към Велчево; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Орешак, Лч.

КОЕВЦИ (Коювци) — село, в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 4.

КОЕВЦИ (Коювци) — село, в България от 1878 г.; 275 ж., Вт. 10.

Коемджи гидик (Куемджи гедик) — вж. Златари, Яб.

КОЖАРИ (Дериджилери) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г., преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 140 ж., См, 1.

КОЖИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 57 ж., Пк, 6.

КОЖЛЮВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Буйновци; 6 ж., Вт, 3.

Кожух (Баир махле) — махала, до 1892 г. броена към Стара река и Козин дол; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличена с Указ 881 (обн. 30. ХI. 1965), Сл, 3.

КОЖУХАРЦИ (Кюрлю махле) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2 ж., Кж, 4.

Коз бунар — вж. Дълбок извор, Пд.

Коз дере — вж. Козя река, Вт.

КОЗАHOBO — село, в България от 1885 г.; 722 ж., Пд, 1.

КОЗАP БЕЛЕНЕ — село, в България от 1878 г.; 1131 ж., Пл, 7.

КОЗАPE (Кара кая) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 73 ж, Бс, 4.

КОЗАРЕВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 1117 ж., Вт, 5.

КОЗАРЕВЕЦ (Явузларе, Кечилер махле) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Козаревец с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 222 ж., Сз, 10.

КОЗАPEBO (Кадъ кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 400 от 17. VII. 1890 г.; 434 ж., Яб, 4.

Козарево (Козос моде) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); слято с Указ 196 (обн. 30. I. 1970) — вж. Твърдица, Сл.

КОЗАPКA — село, признато от населените местности Козарка и Чекърци за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1969); 207 ж., См, 7.

КОЗАPCКO — село, в България от 1885 г.; 1277 ж., Пз, 3.

Козаци — вж. Казаци, Вт.

КОЗИ РОГ — село, в България от 1878 г.; присъединени Ингелиновци, Поповци и Рендевци; 110 ж., Гб, 1.

КОЗИН ДОЛ (Кечи дере) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Стара река; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XIII. 1934); няма ж., Сл, 3.

Козица — село, изселено през Освободителната война, бивша околия Пирдоп, Сф.

КОЗИЦА (Ахмед дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 174 ж., Кж, 2.

КОЗИЦА (Кечилер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 365 ж., Тщ, 4.

КОЗИЧИНО (Еркеч) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 331 ж., Бс, 7.

КОЗЛЕВО (Марефлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 35 ж., Кж, 3.

КОЗЛЕЦ (Кочашлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 418 ж., Хс, 11.

КОЗЛОВЕЦ (Турско Сливо) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 1811 ж., Вт, 8.

КОЗЛОДУЙ — град, в България от 1878 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 14 892 ж., Вр, 4.

КОЗЛОДУЙЦИ (Осман факъ) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942): 470 ж., Дб, 3.

Козлу бюк — вж. Костово, Хс.

Козлубик — вж. Сливовица, Вт.

Козлуджа — вж. Орешари, Кж; Орешец, Хс; Орешино, Хс, Оряховец, См; Суворово, Вн; Шаново, Сз.

Козлуджа (Козлудженска) — вж. Орешник, Хс.

Козлуджа тавшан — вж. Зайчино ореше, Шн.

Козлуджа теке — вж. Избул, Шн.

Козлук — вж. Драгойново, Пд.

КОЗMА ПРЕЗВИТЕР (Кара Чулфалар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 624 ж., Тщ, 2.

КОЗНИЦА (Караманджа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 14 ж., Бс, 6.

Козос моде (Козос мадес, Козос мади) — вж. Козарево, Сл.

КОЗЯ PEКА (Коз дере) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Константин; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 29 ж., Вт, 3.

КОЗЯК (Кечилер махле) — село, в България от 1878–1913 и от 1940. г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 394 ж., Сс, 3.

Козякград (Козяк) — вж. Обзор.

КОИЛОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 1345 ж., Пл, 9.

Коймаклии — вж. Ценино, Сл.

Койматлии — вж. Ценово, Сз.

Койнаре — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 737 (обн. 8. V. 1971) — вж. Рудозем, См.

КОЙНАРЕ — град, в България от 1878 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 5103 ж., Пл, 11.

Койни кьой — вж. Бонево, Дб.

Койно — село, България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Ваксево, Кн.

Койнов трап (Койнов рът) — махала, до 1900 г. броена към Орешак; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Орешак, Лч.

Койну кьой — вж. Бонево, Дб.

КОЙЧОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 4 ж., Гб, 4.

Кокаланите — колиби, в България от 1878 г.; от 1887 г. броени и слети със Спанците, Гб.

Кокалич — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елховец, См.

КОКАЛЯНЕ — село, в България от 1878 г.; 1556 ж., Сф, 1.

Кокарджа — вж. Бояна, Вн; Загорци, Дб; Марийно, Хс; Язовец, Тщ.

Кокарджа махала — вж. Малък Поровец, Рз.

КОКИЧЕ (Чепелджа, Голяма Чепелджа, погр. Чепенджа) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Кокиче с МЗ 3775 (обн. 7. VIII. 1934); 129 ж., Кж, 5.

Кокора — вж. Кокорци, См.

Кокора (Янево) — махала, в България от 1912 г.; двойно име; заличена с Указ 2932 (обн. 30. IX. 1983), См, 8.

КОКOPКOBO — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 30 ж., См, 9.

КОКОРЦИ (Кокора) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); няма ж., См, 8.

КOКOШАHE (Къзлап) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 42 ж., Кж, 5.

Кокуда — вж. Калиновци, Вт.

Кол оглар — вж. Робино, Кж.

Колазлии — вж. Кулазлии, Бс.

Колаково — вж. Долина, Шн.

Коланларе — вж. Чавдар, Сф.

Коларево — вж. Коларово, Сс; Коларово, Бл.

КОЛАPИ (Арабаджии) — село, до 1892 г. броено към Костел и Граматици; преименувано с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); признато от колиби за село с Указ 57 (обн. 5. II. 1965); присъединено Дъбрава; 20 ж., Вт, 3.

Коларовград — вж. Шумен, Шн.

КОЛАРОВО (Арабаджиево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 656 ж., Сз, 9.

КОЛАРОВО (Арабаджикьой, Коларско село) — село, изселено през 1884; презаселено през 1885 г.; преименувано на Коларско село с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Коларово без административен акт през 1934 г.; 38 ж., Хс, 10.

КOЛАPOBO (Арабаджилар, Коларево) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Коларево с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); осъвременено име на Коларово с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 454 ж., Сс, 2.

Коларево — вж. Коларово, Сс; Коларово, Бл.

КОЛАРОВО (Коларево) — село, в България от 1912 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 2156 ж., Бл, 7.

Коларско село — вж. Коларово, Хс.

КОЛАРЦИ (Арабаджии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 770 ж., Дб, 6.

Колачево — вж. Колю Мариново, Сз.

Колджилар — вж. Искрица, Сз.

КОЛЕНА — село, в България от 1885 г.; 320 ж., Сз, 10.

КОЛЕЦ (Казъклии, Казаклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 211 ж., Хс, 5.

Колибето — вж. Черни Осъм, Лч.

КОЛИБИТЕ — село, в България от 1912 г.; 18 ж., Бл, 12.

КОЛИШОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 1.

Колищица — вж. Комщица, Сф.

Колобар — вж. Колобър, Сс.

КОЛОБЪР (Байлер кьой, погр. Колобар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Колобар с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); отстранена грешка в името с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 564 ж., Сс, 3.

Колош — село, образувано от селата Кленовик и Житуша с Указ 881 (обн. 30. ХI. 1965); разделено и заличено с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991) — вж. Житуша и Кленовик, Пк.

Колупчии — вж. Гурково, Сз.

Колуша — село, в България от 1878 г.; слято с МЗ 1640 (обн. 20. VI. 1939) — вж. Кюстендил, Кн.

Колушево (Ени кьой) — село в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с МЗ 2917 (обн. 16. I. 1943) — вж. Бориславци, Хс.

Колчуларе (Колчулар) — вж. Искрица, Сз.

КОЛЮ ГАHEB — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 4.

Колю Ганчево (Муратлии, Кольо Ганчово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Кольо Ганчово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); осъвременено име без административен акт през 1956 г.; слято с Указ 513 (обн. 24. XI. 1959) — вж. Стара Загора, Сз.

Колю Ганчово — вж. Колю Ганчево, Сз.

КОЛЮ МАРИНОВО (Колачево, Радомир) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Радомир с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906) и на Колю Мариново с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 147 ж, Сз, 1.

Коман — село, в България от 1878 г.; заличено с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 6.

Комарево — вж. Лозарево, Бс.

КOMАPEBO — село, в България от 1878 г.; 552 ж., Вн, 11.

КOMAPEBO — село, в България от 1878 г.; 103 ж., Мн. 1.

КOMAPEBO (Комарово) — село, в България от 1878 г.; 377 ж.; Вр, 2.

КOMАPEBO (Комарово) — село, в България от 1878 г.; присъединено Злокучене; 1618 ж., Пл, 3.

Комарово — вж. Комарево, Вр; Комарево, Пл.

Комарларе — вж. Дрангово, Пд.

Коматево — село, в България от 1885 г.; слято с Указ 829 (обн. 9. VIII. 1969) — вж. Пловдив, Пд.

КОМОЩИЦА (Комущица) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 1335 ж., Мн, 11.

КОМУНАРИ — село, образувано от селата Горна Мурна и Долна Мурна с Указ 490 (обн. 19. IX. 1950); 147 ж., Вн, 10.

КОМУНИГА (Кушалар, Куш алълар, погр. Кумонига) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Комунига с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); присъединено Пошево; 1232 ж., Кж, 7.

Комущица — вж. Комощица, Мн.

КОМЩИЦА (погр. Колищица) — село, в България от 1878 г.; 126 ж., Сф, 5.

Конаджик — вж. Падало, Кн.

Конак — вж. Бяла вода, Бс; Гешаново, Дб.

КOHАК — село, в България от 1878 г.; 133 ж., Тщ, 4.

Конак куюджук — вж. Подслон, Дб.

Конаре — вж. Доганово — Конаре, Пз.

КОНАРЕ (Конари, Княгиня Евдокия) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Княгиня Евдокия с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Конаре с МЗ 1189 (обн. 25. III. 1947); 620 ж., Сз, 2.

КОНАРЕ (Селим куюсу) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 80 ж., Дб, 2.

Конари — вж. Конаре, Сз.

Конарска — махала, призната от населена местност (от село Бабяк) за махала с Указ 24 (обн. 9. II. 1954); слята с Указ 314 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Конарско, Бл.

КOHАPCКO — село, образувано от махала Конарска и населените местности Бикова, Кузьова, Камберова и Абдъовци (от град Якоруда) с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 997 ж., Бл, 14.

КOHАPCКOTO — статут на село (колиби), образувано от колибите Конарското (от бивша община Плачковци) и Конарското (от бивша община Трявна) с МЗ 3108 (обн. 23. XI. 1940); 2 ж., Гб, 4.

Конарското (от бивша община Плачковци) — колиби, заселени през 1906 г.; слети с МЗ 3108 (обн. 23. XI. 1940) — вж. село Конарското, Гб.

Конарското (от бивша община Трявна) — колиби, заселени през 1906 г.; слети с МЗ 3108 (обн. 23. ХI. 1940) — вж. село Конарското, Гб.

КОНДОВО (Мюселим) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 134 ж., Хс, 2.

КОНДОЛОВО (Морхово, Мързево) — село, в България от 1912 г.; двойно име; преименувано на Кондолово с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); 35 ж., Бс, 13.

КОНДОФРЕЙ — село, в България от 1878 г.; 245 ж., Пк, 5.

КОHEBEЦ (Кая бурун) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 269 ж., Яб, 4.

КОHEBO (Ат, Ат кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Конево с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 141 ж., Рз, 2.

КОНЕВО (Бекирлие) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 268 ж., Шн, 2.

КОНЕВО (Кара атлар, погр. Кара ахатлар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 277 ж., Кж, 5.

Коневод (Шадарлар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с МЗ 3079 (обн. 23. XI. 1940) — вж. Гняздово, Кж.

Конезлери (Конезлер) — вж. Божевци, Сл.

КОННИЦИ (Спахалар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 85 ж., Хс, 2.

КОНОП (Кулфалар) — село, в България oт 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 153 ж., Тщ, 1.

Конопчии — вж. Могилово, Сз.

КОНСКА — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 5 (обн. 8. I. 1963) (вж. Граово); отделено с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974); 161 ж., Пк, 1.

КОНСТАНТИН (Ахмедлии) — село, изселено по време на Освободителната война; заселено и преименувано от населението през 1878 г.; присъединено Бадалар; 1125 ж., Вт, 3.

КОНСТАНТИНОВЕЦ (Батаканлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 101 ж., Сз, 9.

Константиново — вж. Радовец, Хс.

КОНСТАНТИНОВО (Дере кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 113 от 26. II. 1899 г.; 1256 ж, Вн, 3.

КОНСТАНТИНОВО (Константиново, Новоселци) — село, заселено през 1920 г.; признато и преименувано от населена местност Мандрата (от село Константиново) с Указ 34 (обн. 2. III. 1922) и на Новоселци с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); възстановено старо име с Указ 359 (обн. 22. Х. 1996); 346 ж., Бс, 3.

КОНСТАНТИНОВО (Малко Юренджик, Юренджик, Юренджик — малко) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Константиново с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 332 ж., Хс, 7.

КОНТИЛ — село, в България от 1912 г.; 34 ж., Кж, 2.

КОНУШ — село, в България от 1885 г.; 938 ж., Пд, 1.

КОНУШ (Татар кьой олу дере, Олу дере Татар кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Конуш с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 778 ж., Хс, 11.

КОHЧE (Ат алан) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 280 ж., Кж, 6.

КОНЬОВЕЦ — село, признато от населена местност Васил Коларов за село с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); 490 ж., Шн, 10.

Коньовица (Каците) — махала, до 1900 и от 1975 г. броена към Петрич, Сф, 11.

Коньово — вж. Коняво, Кн.

КОНЬОВО (Атлоолу) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1097 ж., Сл, 2.

КОНЯВО (Коньово) — село, в България от 1878 г.; 1011 ж., Кн, 5.

Конярци (Атларци) — махала, до 1892 г. броена към Буйновци и Духлевци; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 202 (обн. 2. III. 1976), Вт, 3.

Копадан (Копадан дере) — махала, в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), См, 9.

Копадина (Копадин) — вж. Кубадин, Бс.

КОПАНИЦА — село, в България от 1878 г.; 311 ж., Пк, 5.

Копаран — вж. Порой, Бс.

КОПИЛОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 760 ж., Кн, 5.

КОПИЛОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 760 ж.; Мн, 6.

КОПИТНИК (Яйлалъ) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 6 ж., Кж, 7.

КОПРЕЦ (Гюня кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 291 ж., Тщ. 5.

Коприва — вж. Ленково, Пл.

КОПРИВА — село, в България от 1878 г.; 8 ж., Кн, 5.

КОПРИВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 1173 ж., Pc, 2.

Копривлен — махала, призната от населена местност (от село Фролош) за махала без административен акт между 1926 и 1934 г.; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Църварица, Кн.

КОПРИВЛЕН — село, в България от 1912 г.; 1462 ж., Бл, 13.

КОПРИВЩИЦА (Коприщица) — град, в България от 1885 г.; 2662 ж., Сф, 13.

КОПРИНКА (Салтъково) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2847 ж., Сз, 4.

Коприщица — вж. Копривщица, Сф.

Копусчии — вж. Падина, Вн.

КОПЧЕЛИИТЕ (Копчелии) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 91 ж., Гб, 1.

Корали — вж. Карали, Гб.

Корашлии (Коратлии, Карашлии) — вж. Славяново, Хс.

Корджу виран — вж. Пъдарци, Кж.

КОPEH (Кютюклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 391 ж., Хс, 11.

КОРИИТЕ (Кориете) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 35 ж., См, 6.

Корийковци — махала, до 1900 г. броена към Шилковци и Гърдевци; изселена след 1926 г. и заличена с МЗ 1695 (обн. 27. IХ. 1937); Вт, 3.

КОРИТАТА — село, в България от 1912 г.; признато от махала за село с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); 207 ж., См, 8.

КОРИТЕН (Хардалии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 386 ж., Дб, 5.

КОРИЯТА — статут на село (махала), признато от населена местност (от махала Енев рът) за махала през 1914 г.; 25 ж., Гб, 3.

КОРКИНА — село, в България от 1878 г.; 327 ж., Кн, 1.

Коркут — вж. Страхил, Вн; Горица, Вн.

Кормисош (Карамуш) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), См, 7.

КОРМЯНСКО — село, в България от 1878 г.; 676 ж., Гб, 3.

КОРНИЦА — село, в България от 1912 г.; 1656 ж., Бл, 4.

Корова (Корово) — вж. Драгиново, Пз.

КОРТЕН — село, в България от 1885 г.; 2041 ж., Сл, 2.

Коруджа ерен (Курудже ерен) — вж. Ново градище, Вт.

Коруджи (Коруджи юнуз беюк, Куруджиево) — вж. Александрово, Хс.

Коруджии — вж. Куруджии, Сл.

Коруджиларе (Куруджилар) — вж. Пъдарско, Пд.

КОС (Дере кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 111 ж., Кж, 6.

Кос кьой — вж. Косовец, Бс.

КOCАPA (Тюрк косуй) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 241 ж., Сс, 2.

КOCАPКA — село, в България от 1878 г.; 77 ж., Гб, 2.

КOCАЧA — село, в България от 1878 г.; 165 ж., Пк, 3.

Косевица — махала, до 1900 г. броена към Поибрене; заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Пз, 7.

КОСЕВЦИ (Косювци) — статут на село (махала), до 1880 г. броено към Тодювци, Вт, 3.

КОСИЛКА — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Пърша; няма ж., Гб, 2.

Космата — колиби, до 1900 г. броени към Видраре; заличени с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Сф, 18.

Косовец — вж. Косово, Шн.

КОСОВЕЦ (Кос кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 222 ж., Бс, 7.

Косовите — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Ангелов, Гб.

КОCOBO — село, в България от 1878 г.; 564 ж., Вд, 3.

КОCOBO — село, в България от 1878 г.; 49 ж., Кн, 9.

КОCOBO (Косовец, Косовча) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; уточнено име на Косово без административен акт през 1956 г.; 341 ж., Шн, 5.

КОCOBO (Шейтаново, Шейтанкьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 24 ж, Пд, 1.

Косовци — вж. Късовци, Гб.

Косовча — вж. Косово, Шн.

КОСТАДИНИТЕ (Костадини) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 11 ж., Гб, 1.

КОСТАДИНКИНО — село, образувано от махалите Брънковци, Млечановци, Полиовци, Семковци и Яздирастовци с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 83 ж., Сф, 11.

Костадинчовци (погр. Костадиновци) — махала, през 1880 г. броена към Разпоповци; присъединено Шимшир; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Вт, 3.

КОСТАНДЕНЕЦ — село, в България от 1878 г.; 722 ж., Рз, 7.

КОСТАНДОВО — град, в България от 1885 г.; признат от село за град с РМС 615 (обн. 16. IX. 2003); 4351 ж., Пз, 9.

КОCTA ПEPЧEBO (Пседерци, Костаперчово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Костаперчово с Указ 290 (обн. 23. VI. 1950); уточнено име на Коста Перчево с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 224 ж., Вд, 7.

КОСТЕЛ — село, в България от 1878 г, 110 ж., Вт, 3.

КОСTEЛEBO (Костел) — село, в България от 1878 г.; 919 ж., Вр, 3.

Костен — вж. Кастел, Гб.

КОСТЕН — село, в България от 1885 г.; 348 ж., Бс, 12.

КОCTEHA PEКА (Кемикчи дере, Дере кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано от населението преди Освобождението; 72 ж., Шн, 10.

КОСТЕНЕЦ — град, образуван от Гара Костенец и село Момин проход с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); 9954 ж., Сф, 14.

КОСТЕНЕЦ — село, в България от 1885 г.; 4296 ж., Сф, 14.

КОСТЕНКОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 40 ж., Гб, 1.

КОСТЕНЦИ — село, в България от 1878 г.; 137 ж., Мн, 1.

КОСТИ — село, в България от 1912 г.; 451 ж., Бс, 13.

КОСТИЕВО — село, в България от 1885 г.; 1784 ж., Пд, 8.

КОСТИЛКОВО (Чекердекли) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 5 ж., Хс, 2.

Костилчовци — вж. Костичовци, Вд.

КОСТИНБРОД — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); присъединено Обединение; 12 220 ж., Сф, 15.

КОСТИНО (Кемиклер) — село, в Българи 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); присъединено Тополска; 240 ж., Кж, 5.

КОСТИЧОВЦИ (Костилчовци) — село, в България от 1878 г.; 138 ж., Вд, 6.

Кистово (Козлу бюк) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 902 (обн. 31. XII. 1963), Хс, 4.

Кистовци — колиби, през 1880 г. вероятно броени към Бахреци; слети с МЗ 2920 (обн. 16. I. 1943) и с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965) — вж. Бахреци, Гб.

КОСТУР (Кюстю кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 54 ж., Хс, 6.

КОСТУРИНО (Далакча) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 25 ж., Кж, 3.

КОСТУРИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 46 ж., Пк, 6.

Костуринци — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Слатино, Пк.

Косуй Българ — вж. Български косуй, Сс.

Косчак — вж. Ковчаз, Вт.

Косювци — вж. Косевци, Вт; Късовци, Гб.

Коте — вж. Величково, Вн.

КОТЕЛ — град, в България от 1885 г.; 6934 ж., Сл, 1.

КОТЕНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 205 ж., Мн, 1.

Котеновци — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 257 (обн. 20. VI. 1950) — вж. Якимово, Мн.

КОТЛАРИ (Казанджилар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 70 ж., Кж, 4.

КОТЛЕНЦИ (Хош кадем) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 291 ж., Дб, 3.

Котовците (Кутовци) — колиби, до 1892 г. броени към Нова махла; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Шумели, Гб.

КОТУЦИ (Кутуци) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Буйновци и Нешовци; 1 ж., Вт, 3.

Кофалджа (Кофалджилар) — вж. Куфалчалар, Сс.

Кохчас — село, изселено през 1913 г.; презаселено през 1922 г.; изселено през 1952 г. (заличено без административен акт), Хс, 2.

Кочагово — вж. Стария извор, Пз.

Кочак — вж. Радево, Вн.

Кочаклар — вж. Пайдушко, Тщ.

Кочаклари — вж. Кочеклари, Сл.

КОЧАН — село, в България от 1912 г.; 3043 ж., Бл, 10.

КОЧАНИ — село, образувано от населените местности Кочани и Раевица (от село Тикла) с Указ 232 (обн. 23. VI. 1968); 236 ж., См, 7.

Кочански колиби — вж. Еленка, См.

Кочариново — вж. Кочериново, Кн.

Кочачево (Кочашево) — вж. Кочево, Пд.

Кочаш — село, в България от 1912 г.; заличено с Указ 902 (обн. 31. XII. 1963), Хс, 4.

Кочашлии — вж. Козлец, Хс; Маково, Тщ.

КОЧЕВО (Кочачево, Кочово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Кочово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); уточнено име на Кочево с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 528 ж., Пд, 14.

Кочеклари (Кочаклари) — вж. Ръченица, Сл.

КОЧЕРИНОВО (Кочариново) — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); от 1974 до 1991 г. присъединено Бараково; 2799 ж., Кн, 4.

Кочина — вж. Професор Иширково, Сс.

Кочмаларе (Кочмалари) — вж. Отец Паисиево, Пд.

КОЧMАP — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; 401 ж., Дб, 6.

Кочово — вж. Кочево, Пд.

КОЧОВО (Кьотеш) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 810 ж., Шн, 1.

Кочулар — вж. Войново, Сс.

КOШАBA — село, в България от 1878 г.; 560 ж., Вд, 4.

Кошан — село, в България от 1878 г.; изселено през 1893 г., Вр, 2.

КOШAPEBO — село, в България от 1878 г.; 409 ж., Пк, 1.

КОШАРИТЕ — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 28 (обн. 1. II. 1952) (вж. Беланица); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 135 ж., Пк, 5.

КОШАРИЦА (Къшла дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1033 ж, Бс, 6.

КOШАPHA — село, в България от 1878 г.; 766 ж., Pc, 7.

Кошарник — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 582 (обн. 29. ХII. 1959) — вж. Монтана, Мн.

КОШНИЦА — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 98 ж., См, 9.

КОШНИЧАРИ (Сепетчии, Малко Ново, Ново — малко) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 85 ж., Тщ, 5.

КОШОВ — село, в България от 1878 г.; 510 ж., Pc, 5.

Кошу кьой — вж. Кушия, Пд.

Кошута (Дениз кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Господиново, Вн.

Кошуте — село, в България от 1912 г.; заличено с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), См, 9.

Кою кьой — вж. Кую кьой, Дб.

Коювци — вж. Коевци, Гб.

Коюн бунар — вж. Овчи кладенец, Яб.

Коюнлии — вж. Овчарово, Хс.

Коюнлу кьой — вж. Бонево, Дб.

Крабул — вж. Крибул, Бл.

КPАBИHO (Иникчии, Енекчиево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Кравино с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 113 ж., Сз, 7.

КРАВОДЕР — село, в България от 1878 г.; 1094 ж., Вр, 5.

КРАГУЛЕВО (Шахинджии, Крагуево) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Крагуево с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); осъвременено име на Крагулево без административен акт през 1946 г.; 80 ж., Дб, 3.

Краева бачия — колиби, до 1900 г. броени към Видраре; слети с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975) — вж. Роман, Вр.

КРАЕВО — село, в България от 1878 г.; 143 ж., Сф, 4.

КРАИЩЕ — село, образувано от населените местности Каханьова, Краище и Мечкарско (от село Бабяк) с Указ 317 (обн. 13. ХII. 1955); 2187 ж., Бл, 2.

КРАИЩЕ (Енидже Хайдар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942; 39 ж., Дб, 2.

КРАЙГОРЦИ (Абдулрахманлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 208 ж., Шн, 3.

Крайморие (Кафка, Надежда) — село, заселено като населена местност Чифлик Кафка (от село Банево) през 1922 г.; преименувано и признато за село Надежда с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931), на Крайморие с Указ 949 (обн. 8. ХII. 1949); слято с Указ 3182 (обн. 17. XI. 1987) — вж. Бургас, Бс.

КРАЙНА — село, признато от населена местност (от бивша община Мадан) за махала с Указ 292 (обн. 25. VIII. 1953) и за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 59 ж., См, 6.

КРАЙНА — село, признато от населена местност (от град Неделино) за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 138 ж., См, 7.

КРАЙНИ ДОЛ — село, в България от 1878 г.; 70 ж., Кн, 3.

КРАЙНИЦИ — село, в България от 1878 г.; 2260 ж., Кн, 3.

КРАЙНО СЕЛО (Ал кая) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); признато от махала за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1958); 132 ж., Кж, 5.

КРАЙНОВО (Ходжа кьой, Оджа кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 60 ж., Яб, 1.

КРАЙПОЛЕ (Кулазлари) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Тщ, 1.

КPАКPA (Емир гази, Ени кьой) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Кракра с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 38 ж., Вн, 4.

Крал бунар — вж. Царски извор, Вт.

КРАЛЕВ ДОЛ — село, в България от 1878 г.; 659 ж., Пк, 4.

КРАЛЕВО (Кавак махле, Кральово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Кральово с Указ 525 от 3. ХI. 1899 г.; осъвременено име на Кралево с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 161 ж., Хс, 8.

КРАЛЕВО (Карлъ кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1010 ж., Тщ, 5.

Кралевски дол — махала, призната от населена местност (от община Мадан) за махала с Указ 292 (обн. 25. VIII. 1953); заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), См, 6.

КРАЛИ MАPКO (Муссиево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 240 ж., Пз, 6.

Кральово — вж. Кралево, Хс.

КРАМОЛИН — село, в България от 1878 г.; 695 ж., Гб, 3.

КРАН (Кран дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 359 ж., Кж, 3.

Кранджилица — вж. Крънджилица, Бл.

КРАНЕВО (Екрене) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 971 ж., Дб, 1.

КРАНОВО — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; 213 ж., Сс, 4.

Крантовци — махала, до 1900 г. броена към Ново село; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Стърна река, Лч.

Кранул — вж. Кърнол, Кн.

Крапец — село в България от 1878 г.; изселено с Указ 408 (обн. 13. Х. 1953), Пк, 4.

КРАПЕЦ (Гарибча, Карапча) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Крапец с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 330 ж., Дб, 7.

КРАПЕЦ (Кърпец) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 417 ж., Вр, 6.

Крапиц — вж. Крепча, Тщ.

КРАПЧЕНЕ — село, в България от 1878 г.; 431 ж., Мн, 9.

КPACАBA — село, в България от 1878 г.; 45 ж., Пк, 1.

КPАCEH — село, в България от 1878 г.; 960 ж., Pc, 5.

КРАСЕН (Каралии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединено Белоклас; 452 ж., Дб, 2.

КPАCEH ДОЛ (Чанакчие) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 169 ж., Шн, 6.

Красива гледка — вж. Гледка, Хс.

КРАСИМИР (Казаллък) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 131 ж., Вн, 10.

КPАCИHO (Гюзел гани) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. III. 1934); 63 ж., Кж, 4.

КPАCHO ГРАДИЩЕ (Калакастрово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 135 ж., Вт, 10.

Красно село — махала, заселена през 1900 г.; до 1910 г. броена към Бояна; слята между 1946 и 1956 г. (липсва административен акт) — вж. София, Сф.

КPACHОBO (Крастово) — село, в България от 1885 г.; двойно име; 1042 ж., Пд, 17.

Красногор (Дели Юсуфлар, Дели Исуфлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 148 (обн. 29. V. 1956), Сс, 2.

КРАСНОСЕЛЦИ (Килиджилер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); 275 ж., Тщ, 2.

Крастово — вж. Красново, Пд.

КРАЧИМИР (Крачемир) — статут на село (махала), до 1910 г. броено към Стакевци; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 59 ж., Вд, 1.

Крачунка — вж. Владково, Гб.

Крашево — махала, в България от 1878 г.; изселена след 1920 г.; заличена с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Кн, 4.

Крекляшка (Креклянска) — махала, до 1900 г. броена към Патрешко; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 6.

Крековци — вж. Кряковци, Гб.

КPEMEH — село, в България от 1912 г.; 352 ж., Бл, 1.

КРЕМЕН — село, признато от населена местност Акча (от село Чакаларово) за село Кремен с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); 111 ж., Кж, 3.

Кремена — село, образувано от селата Горна Кремена и Долна Кремена с Указ 148 (обн. 29. V. 1956); заличено с Указ 28 (обн. 24. I. 1961) — вж. Горна Кремена и Долна Кремена Вр.

КPEMEHA (Кара япълар, Кара япулар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 144 ж., Дб, 1.

КPEMEHE — село, в България от 1912 г.; 17 ж., См, 9.

КРЕМЕНЕЦ (Чакмаклар, Чакмаци) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Чакмаци с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Кременец с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); 86 ж., Кж, 6.

КPEMEHИК — село, в България от 1878 г.; 71 ж., Кн, 3.

Кремиковци — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 120 (обн. 27. I. 1978) — вж. София, Сф.

КРЕПОСТ (Голямо Юренджик, Юренджик, Голямо Иренджик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1630 ж., Хс, 1.

КРЕПЧА (Крапиц) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 1303 ж., Тщ, 3.

КРЕСЛЮВЦИ (погр. Пралювци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 6 ж., Гб, 4.

Кресна — вж. Стара Кресна, Бл.

КРЕСНА (Гара Пирин) — град, заселен след 1926 г.; признат за гарово селище без административен акт през 1934 г. и за град с Указ 1582 (обн. 29. IX. 1978); присъединена Крива ливада; 3849 ж., Бл, 6.

КРЕТА — село, в България от 1878 г.; 268 ж., Вр, 6.

КРЕТА — село, в България от 1878 г.; 429 ж., Пл, 2.

КРИБУЛ (Крабул) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 395 ж., Бл, 10.

КРИВА БАPA — село, заселено през 1880 г.; 554 ж., Вр, 4.

КРИВА БАPA — село, в България от 1878 г.; 1315 ж., Мн, 3.

КРИВА КРУША — село, в България от 1885 г.; 54 ж., Сл, 2.

Крива ливада — махала, призната от населена местност за махала с Писмо 11 721 от 16. IX. 1932 г. на МВР; слята с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Кресна, Бл.

КРИВА PEКА (Ири дере) — село, в България от 1878 г.; преименувано от населението след Освобождението; 489 ж., Шн, 6.

КРИВИНА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Голям извор; 26 ж., Лч, 5.

КРИВИНА — село, в България от 1878 г.; 661 ж., Pc, 8.

КРИВИНА — село, в България от 1878 г.; 1342 ж., Сф, 1.

КРИВИНИ (Гебеш) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 122 ж., Вн, 9.

КРИВИЦА (Топал, Кривци) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Кривци с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Кривица с МЗ 1966 (обн. 16. ХI. 1935); 251 ж., Рз, 6.

КРИВНЯ — село, в България от 1878 г.; 514 ж., Вн, 11.

КРИВНЯ — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 2907 (обн. 7. IX. 1984) (вж. град Сеново); отделено с Указ 1800 (обн. 30. XII. 1988); 879 ж., Pc, 3.

КРИВОДОЛ — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); присъединена Криводолска махала; 3832 ж., Вр, 5.

Криводол — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 490 (обн. 19. IX. 1950) — вж. Трайково, Мн.

Криводол-Ослен — вж. Ослен Криводол, Вр.

Криводолска махала (Криводол махала) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Криводол, Вр.

КРИВО ПОЛЕ (Иробас) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 935 ж., Хс, 11.

КРИВОНОС — село, в България от 1878 г.; 28 ж., Пк, 1.

Кривци — вж. Кривица, Рз.

КРИЛАТИЦА (Шахпалъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 158 ж., Кж, 3.

КРИЛЮВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Буйновци; 6 ж., Вт, 3.

КРИН (Ахлатлии, Ахлатлъ) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; двойно име; преименувано на Крин с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 171 ж., Кж, 5.

Кринковци — махала, до 1892 г. броена към Разпоповци и Стаматевци; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Вт, 3.

КРИСЛОВО — село, в България от 1885 г.; 658 ж., Пд, 8.

КРИЧИМ — град, в България от 1885 г.; признат от село за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 8535 ж., Пд, 5.

Кричим (Гара Кричим) — вж. Стамболийски, Пд.

КРОМИДОВО — село, в България от 1912 г.; 190 ж., Бл, 7.

Крояци (Терзи кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 183 (обн. 14. V. 1957), Кж, 5.

КРОЯЧ (Хасан терзи) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 186 ж, Рз, 4.

КРОЯЧЕВО (Терзи кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 123 ж., Кж, 1.

КРУМ (Идирлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 470 ж., Хс, 1.

КРУМОВГРАД (Кошу кавак) — град, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 5239 ж., Кж, 4.

Крумово — съставна махала на Крумово (Текия); заселена след Освобождението; през 1900 г. броена като отделна махала — вж. Крумово, Кн.

Крумово — вж. Езеро, Сл; Планиново, Яб.

КРУМОВО (Гююмлии, погр. Гюменлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 435 от 14. IX. 1890 г.; 730 ж., Яб, 4.

Крумово (Дервиш махала) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Височайши доклад 7843 от 9. ХI. 1881 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. село Разград, Мн.

КРУМОВО (Кумлуджа — горна, Горна Кумлуджа) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Крумово с Указ 171 от 20. VII. 1884 г.; присъединено Пясъчник; 184 ж., Вн, 2.

КРУМОВО (Паша махла) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 139 от 18. III. 1890; 3436 ж, Пд, 13.

КРУМОВО (Текия) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 225 (обн. 19. VIII. 1919); 94 ж., Кн, 4.

КРУМОВО ГРАДИЩЕ (Кулазлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 615 ж., Бс, 4.

КРУМЧЕВЦИ (Вейзлери, Крумчовци) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Константин и Майско; преименувано на Крумчовци с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); осъвременено име на Крумчевци без административен акт през 1956 г.; 8 ж., Вт, 3.

Крумчовци — вж. Крумчевци, Вт.

КРУПЕН (Иридже) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 45 ж., Дб, 4.

КРУПНИК — село, в България от 1912 г.; 2392 ж., Бл, 11.

КРУША — село, в България от 1878 г.; 74 ж., Сф, 8.

КРУША (Дюлгер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 103 ж., Вн, 1.

КРУШАРЕ (Артаклари) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2146 ж., Сл, 3.

КРУШАРИ (Армутлии) — село, в България през 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1792 ж., Дб, 5.

Крушата (Армутчук) — колиби, изселени през 1913 г.; презаселени през 1916 г.; преименувани с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слети с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975) — вж. Сърница, Пз.

Крушев дол — вж. Крушов дол, См.

КРУШЕВЕЦ (Кайряк кьой, Кайръ кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 898 ж., Бс, 10.

Крушево — вж. Сакарци, Хс; Крушово, Пд; Мало Крушево, Пд.

КРУШЕВО — село, в България от 1912 г.; 267 ж., Бл, 5.

КРУШЕВО (Крушово) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 719 ж., Гб, 3.

КРУШЕВО (Халът кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано от населението през 1884 г.; 992 ж., Пд, 11.

КРУШЕВСКА (Маруфлар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 159 ж., Кж, 5.

КРУШЕТО — село, в България от 1878 г.; 1026 ж., Вт, 2.

Крушица (Армутлу) — село, изселено през 1913 г.; презаселено след 1920 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Хс, 2.

КРУШКА (Хамзалар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 34 ж., Кж, 5.

Крушов дол — колиби, през 1880 г. броени като отделна махала, а след това броени към Тетевен и Тетевенски колиби; признати за колиби с Указ 668 (в сила от 30. XI. 1920); слети с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Тетевен, Лч.

КРУШОВ ДОЛ (Крушев дол) — статут на село (промишлено селище), признато от населена местност за промишлено селище с Указ 292 (обн. 25. VIII. 1953); 13 ж., См, 6.

Крушов рът — махала, до 1900 г. броена към сборно село Велчево; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 1.

КPУШОBEHE — село, в България от 1878 г.; 1451 ж., Пл, 3.

КРУШОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 2193 ж., Вр, 7.

КРУШОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 2220 ж., Пл, 4.

Крушовица — село, в България от 1878 г.; заличено с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965), Кн, 1.

КРУШОВИЦА (Крушовци) — село, до 1900 г. броено към сборно село Вакарел; осъвременено име на Крушовица след 1947 г.; признато от махала за село с Указ 651 (обн. 22. XI. 1920); 43 ж., Сф, 9.

Крушово — вж. Крушево, Гб; Мало Крушево, Пд.

Крушово (Араклар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); слято с Указ 513 (обн. 24. XI. 1959) — вж. Сираково, Дб.

КРУШОВО (Крушево) — село, в България от 1885 г.; 12 ж., Пд, 7.

КРУШОВО (Тараш кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 384 от 18. VIII. 1899 г.; 233 ж., Бс, 4.

Крушовци — вж. Крушовица, Сф.

КPУШOЛАК (Бенли кьой) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Стеврек и Калнище; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 59 ж., Тщ, 1.

КРУШУНА — село, в България от 1878 г.; 560 ж., Лч, 2.

КРЪВЕНИК — село, в България от 1878 г.; 163 ж., Гб, 3.

КРЪКОЖАБЕНЕ — статут на село (махала), до 1910 г. броено към Голям извор; 36 ж., Лч, 5.

Крък Харман — вж. Кър харман, Бс.

Крък чалъ — вж. Драчево, Бс.

КРЪН (Хасът) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 3636 ж., Сз, 4.

КРЪНДЖИЛИЦА (Кранджилица) — село, в България от 1912 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 12 ж., Бл, 7.

Крънол — вж. Кърнул, Кж.

КРЪНЧА — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 6 ж., Гб, 2.

КРЪСТАВА — село, признато от населена местност (от село Цветино) за село с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975); присъединени населените местности Крантите и Асанова с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 787 ж., Пз, 4.

КРЪСТАТИЦА — село, признато от населена местност за село с Указ 5 (обн. 8. I. 1963); 108 ж., См, 1.

КРЪСТЕВИЧ (Горно Османово, погр. Кръстьович) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Приказ 88 от 18. II. 1885 г.; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 415 ж., Пд, 17.

Кръстевци — махала, през 1880 г. броена към Шилковци; заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Вт, 3.

КРЪСТЕНЯЦИТЕ (Кръстеняци) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; няма ж., Гб, 4.

КРЪСТЕЦ — село, признато от населена местност Гара Кръстец за село с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965); 71 ж., Гб, 4.

КРЪСТИЛЦИ — село, в България от 1912 г.; 40 ж., Бл, 9.

КРЪСТИНА — село, в България от 1885 г.; 673 ж., Бс, 3.

Кръстьович — вж. Кръстевич, Пд.

Кръчино — махала, до 1900 г. броена към Бобошево; изселено след 1920 г.; заличена с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Кн, 2.

Кръшалево — вж. Кършалево, Кн.

КРЪШНО (Кьосе кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 265 ж., Тщ, 5.

Кряковци (Крековци) — колиби, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

Ксуз кьой — вж. Сираково, Хс.

КУБАДИН (Копадина) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 123 ж., Бс, 11.

КУБРАТ (Балбунар) — град, в България от 1878 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признат от село за град с Указ 790 (обн. 30. IX. 1949); присъединени Дряново и от 1986 до 1991 г. Медовене и Савин; 9069 ж., Рз, 3.

КУБРАТОВО (Куманица) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 919 (обн. 20. VI. 1936); 681 ж., Сф. 1.

Куванджилар — вж. Пчелно, Тщ.

Куванлък — вж. Пчелник, Вн.

КУДЕЛИН (Влашка Раковица, Раковица Влашка) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 405 ж., Вд, 3.

Куемджи гидик — вж. Коемджи гедик, Яб.

Куза — вж. Целина, Сз.

Кузгун (Кузгунлук) — вж. Антимово, Сс.

Кузгун дере — вж. Бърза река, Кж.

КУЗЬОВО — село, образувано от населените местности Кузьово, Киньова и Палево дере с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 299 ж., Бл, 2.

КУКЛЕН — село, в България от 1885 г.; 5891 ж., Пд, 6.

КУКЛЯ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; присъединени колибите Върбановци и Златевци; няма ж., Гб, 2.

Куковица — вж. Кукувица, См.

КУКОРЕВО — село, в България от 1885 г.; 1776 ж., Яб, 4.

КУКУВИЦА (Куковица) — село, до 1900 г. броено към Широка лъка; уточнено име без административен акт през 1956 г.; 9 ж., См, 9.

Кукуда — вж. Калиновци, Вт.

КУКУРАХЦЕВО (Кукурахцово) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; уточнено име без административен акт през 1956 г.; 64 ж., Бл, 7.

КУКУРЯК (Ерекли) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 235 ж., Кж, 3.

Кул кьой — вж. Робово, Яб.

КУЛА — град, в България от 1878 г.; 4018 ж., Вд, 7.

Кула — вж. Кулата, Вр; Кулата, Pc.

Кула касаплии — вж. Ивайло, Пз.

Кула махала — вж. Куле махала, Мн.

Кула — средне — вж. Средна кула, Pc.

Кулазлари — вж. Крайполе, Тщ.

Кулазлии (Колазлии) — вж. Крумово градище, Бс.

Кулаклии — вж. Завой, Яб.

Кулаково — вж. Долина, Шн.

Куланлии — вж. Овчарово, Хс.

Кулаозлар — вж. Водач, Кж.

Кулата — махала, до 1900 г. броена към сборно село Велчево; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Велчево, Лч.

КУЛАТА — село, в България от 1912 г.; 898 ж., Бл, 7.

Кулата (Кула) — махала, в България от 1878 г.; слята с Указ 461 от 14. ХI. 1905 г. — вж. Средна кула, Pc.

Кулата (Кула) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); отделено с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); отново слято с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981) — вж. Враца, Вр.

Куле махала (Кула махала) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Златия, Мн.

Кулева — махала, до 1900 г. броена към сборно село Очуша; заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Очуша, Сф.

КУЛИНА ВОДА — село, в България от 1878 г.; 312 ж., Пл, 1.

Кулфалар — вж. Коноп, Тщ; Развигорово, Шн.

Кулфалъ — вж. Карамфил, Кж.

Кум Дуванджии — вж. Гълъбово, Сз.

Кум кьой — вж. Пясъчево, Хс.

КУМАНИТЕ — село, през 1880 г. броено към Пърша; 6 ж., Гб, 2.

Куманица — вж. Кубратово, Сф.

КУМАНОВО (Ени кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 261 ж., Вн, 2.

Кумановци — село, през 1880 г. броено към Пърша; признато за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); заличено с Указ 93 (обн. 26. I. 1979), Гб, 2.

Кумарица — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Александър Войков, Сф.

Кумбаска — махала, призната от населена местност за махала с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Ваксево, Кн.

Кумбурлар — вж. Ангел войвода, Хс.

Кумлуджа — вж. Пясъчник, Вн.

Кумлуджа — горна — вж. Крумово, Вн.

Кумонига — вж. Комунига, Кж.

Кумрулар — вж. Ангел войвода, Хс.

КУНДЕВО — село, признато от населена местност за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 305 ж., См, 7.

Кунево (Ибрахимлии, Свобода) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Свобода с Указ 87 от 20. II. 1890 и на Кунево с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); заличено с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Яб, 4.

КУНИНО — село, в България от 1878 г.; 783 ж., Вр, 9.

КУПЕН — село, през 1880 г. броено към Гъбене; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 37 ж., Гб, 3.

КУПЕН — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 59 ж., См, 6.

Купухчии — вж. Падина, Вн.

КУПЦИТЕ (Базиргян кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 54 ж., Кж, 2.

Куранджилар — вж. Качулка, Кж.

Курил — махала, до 1900 г. броена към Поибрене; заличена с Указ 881 (обн. 30. ХI. 1965), Пз, 11.

Курило — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974) — вж. Нови Искър, Сф.

Куркоджа (Куркуджа) — вж. Вълчин, Бс.

Курман махле — вж. Змеево, Дб.

Курмушлии — вж. Трънково, Яб.

Курна могила — вж. Загражден, Пл.

КУРНОВО — село, в България от 1878 г.; 279 ж., Вр, 9.

Курофалии — вж. Савино, Яб.

Курт алан — вж. Вълча поляна, Яб; Иванча, Тщ.

Курт бунар — вж. Винарово, Сз; Вълчи извор, Яб.

Курт бунар (Курт пунар) — вж. Тервел, Дб.

Курт дере — вж. Вълчан, См; Вълчи дол, Вн.

Курт думан — вж. Василево, Дб.

Курт коджа — вж. Вълчин, Бс.

Курт кьой — вж. Вълкович, Кж.

Курт палар — вж. Вълкан, Сс.

Курт пунар — вж. Курт бунар, Дб.

КУРТОВО — село, в България от 1885 г.; 267 ж., Пз, 4.

КУРТОВО КOHАPE — село, в България от 1885 г.; 2874 ж., Пд, 15.

Куртовци — вж. Дървари, Гб.

Куртолен — вж. Вълче поле, Хс.

Куру Вели кьой — вж. Вельово, Тщ.

Куру дере — вж. Раковсково, Бс; Суха река, Шн; Суходол, Бс.

Куру кьой — вж. Доганово — Конаре, Пз.

Куру кьой (Коркут) — вж. Горица, Вн.

Куру махле — село, в България от 1878 г.; броено към Разделци и Добротица; след 1887 г. слято с Разделци, Тщ.

Куру махле (Курман махле, погр. Карман махле) — село, по време на преброяването през 1880 г. няма население; в България до 1913 и от 1940 г.; слято без административен акт през 1940 г. — вж. Змеево, Дб.

Куру Химитлии — вж. Сухозем, Пд.

Куру чешме — вж. Горски извор, Хс.

Куруджа дере — вж. Горски извор, Кж.

Куруджа кьой — вж. Бранище, Дб.

Куруджа ерен — вж. Ново градище, Вт.

Куруджи Виран — вж. Пъдарци, Кж.

Куруджиево — вж. Александрово, Хс; Пъдарево, Сл.

Куруджии (Коруджии) — вж. Полско Пъдарево, Сл.

Куруджилар — вж. Коруджиларе, Пд.

Курулезите — махала, до 1900 г. броена към Ново село; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Пандуците, Лч.

Кус — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974) — вж. Каолиново, Шн.

Кус кьой — вж. Момина сълза, Кж.

КУТЕЛА — село, признато от населена местност Кутела (от село Виево) за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 467 ж., См, 9.

Кутловица — голяма — вж. Монтана, Мн.

КУТЛОВИЦА (Олуклии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 130 ж., Cс, 1.

Кутлу бей — вж. Неофит Рилски, Вн.

Кутлуджа — вж. Дъбрава, Сз.

КУТОВО — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 519 (обн. 26. XII. 1961) (вж. Златен рог); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 1095 ж., Вд, 4.

Кутовци — вж. Котовците, Гб.

Кутрахци — вж. Пауново, Сф.

Кутровска — махала, до 1900 и след 1934 г. броена към Белиш, Лч.

КУТУГЕРЦИ — село, в България от 1878 г.; 21 ж., Кн, 5.

Кутуци — вж. Котуци, Вт.

Куфалар — вж. Ботурче, Хс.

Куфаларе — вж. Ведраре, Пд.

Куфалча (Куфалче) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; заличено с МЗ 2913 (обн. 16. I. 1943), Сс, 2.

Куфалчалар (Кофалджа) — вж. Таркан, Сс.

Куфалчево — вж. Гледачево, Сз.

Кухчелари (Кухчелар) — вж. Птичари, Сл.

КУЦАРОВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Плаково; 2 ж., Вт, 1.

КУЦИНА — село, в България от 1878 г.; 857 ж., Вт, 7.

КУЦОВО (Топалар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 13 ж., Кж, 7.

Кучкар — вж. Оглед, См.

Куш алълар ени махле — вж. Новоселище, Кж.

Куш тепе — вж. Рояк, Вн.

Кушалар (Куш алълар) — вж. Комунига, Кж.

Кушия (Кошу кьой) — село, в България от 1885 г.; изселено през 1886 г., бивша околия Хаджи Елес (Първомай), Пд.

КУШЛА — село, в България от 1912 г.; 106 ж., См, 5.

Кушлу кьой — вж. Птичево, Тщ.

Кушу кавак — вж. Крумовград, Кж. Кушутината — махала, до 1900 г. броена към Черни Осъм; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Лч, 6.

Кушушлек — махала, до 1900 г. броена към Мухово; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Любница, Сф.

Кущели — вж. Калините, Гб.

Кую кьой (Куюкьой) — вж. Карвуна, Дб.

Куюджук — вж. Дебрене, Дб.

Къбел — село, в България от 1878 г.; изселено през 1901 г.; Пл, 4.

Къдър — вж. Китанчево, Рз.

Къдър ашик (погр. Кадар ашик) — вж. Гуслар, Дб.

Къз махле — вж. Момино, Хс.

Къзалар — вж. Ягнево, Кж.

Къзлап — вж. Кокошане, Кж.

Къзлар кьой — вж. Девино, Тщ.

Къзъ клисе — Момина църква Бс.

Къзъл агач — вж. Елхово, Яб.

Къзъл агач дере (Къзъл аач дере) — вж. Средногорово, Сз.

Къзъл бурун — вж. Казъл бурун, Сс.

Къзъл кая — вж. Живково, Шн.

Къзъл Мурад — вж. Благоево, Рз.

Къзъл пелит (Къзъл пелид) — вж. Желъд, Шн.

Къзъл чал — вж. Жълти чал, Кж.

Къзълбаш — вж. Пясъчник, Вн.

Къзълджик — вж. Дрянковец, Бс.

Къзълджиклии — Професор Златарски, Дб.

Къзълджилар — вж. Червенци, Вн.

Къзължиклийска — вж. Казълджиклии, Яб.

Къзъллар — вж. Глогинка Тщ.

Къзъллък (Казалък) — вж. Рапица Бс.

КЪКЛИЦА (Езеденли) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 83 ж., Кж, 4.

КЪКРИНА (Какрина) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1965 г.; 418 ж., Лч, 3.

КЪЛНОВО — село, в България от 1878 г.; 243 ж., Шн, 8.

Кълъч — вж. Ножарово, Рз.

Кълъч кьой — вж. Тюленово, Дб.

Кълъч Шерман (Калъч Шерман) — вж. Бърдоква, Рз.

Къмбиляр — вж. Странджа, Яб.

Къна кьой — вж. Кънино, Тщ.

Кънино (Къна кьой) — махала, през 1880 г. броена към Стеврек; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Тщ, 1.

Кънча — колиби, в България от 1878 г.; изселени през 1881 г., Гб, 2.

КЪНЧЕВО (Ашиклии, Ишиклии, Горно Градище) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Горно Градище с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Кънчево с Указ 131 (обн. 14. III. 1950); 1079 ж., Сз, 4.

Кънълии — вж. Хума, Рз.

КЪПИНЕЦ (Кадър кьой) — село, до 1900 г. броено към Букак; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); присъединено Киселец; 2 ж., Тщ, 1.

КЪПИНОВО (Капиново) — село, в България от 1878 г.; възстановено старо име с Указ 95 (обн. 17. IV. 1992); 345 ж., Вт, 1.

КЪПИНОВО (Мелеклер, погр. Капиново) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); отстранена грешка в името с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); присъединено Светлик; 261 ж., Дб, 2.

КЪПИНОВЦИ (Кабулар махле) — село, до 1926 г. броено към Делчево; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 227 ж., Рз, 2.

Кър харман (погр. Крък харман) — вж. Вършило, Бс.

Кър чешме — вж. Полски извор, Бс.

Къранлар — вж. Веринско, Сф.

Кърджалар — вж. Загорски, Кж.

КЪРДЖАЛИ — град, в България от 1912 г.; присъединени Веселчане, Гледка и Доброволец; 45 659 ж., Кж, 5.

Кърджево — вж. Българчево, Бл.

Кърджилар (Кърджилари) — вж. Поляк, Бс.

Кърк чалъ — вж. Драчево, Бс.

Кърки жаба — вж. Аспарухово, Мн.

КЪРЛАНОВО (Златков чифлик) — село, в България от 1912 г.; двойно име преди Освобождението; 60 ж., Бл, 9.

Къркъм — вж. Стрижба, Кж.

Кърлар — вж. Зимзелен, Кж.

Кърлар-Хорозлар — сборно село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; от 1920 г. броено като две селища — вж. Зимзелен и Повет, Кж.

Кърлилар — вж. Полянци, Сф.

Кърлъ емач — вж. Снежинка, Кж.

КЪРНАЛОВО — село, в България от 1912 г.; 1897 ж., Бл, 7.

КЪРНАРЕ — село, в България от 1885 г.; 1025 ж., Пд, 4.

Кърнол (погр. Кранул, Крънол) — вж. Делян, Кн.

Кърнул — вж. Делян, Сф.

КЪРПАЧЕВО (Юруклери, Надежда) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Надежда с Указ 192 (обн. 21. IV. 1923) и на Кърпачево с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); 175 ж., Лч, 2.

КЪРПЕЛЕВО — село, в България от 1912 г.; 65 ж., Бл, 12.

Кърпец — вж. Крапец, Вр.

КЪРТИПЪНЯ (погр. Кърти пън) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Пърша; няма ж., Гб, 2.

КЪРТОЖАБЕНЕ — село, в България от 1878 г.; 130 ж., Пл, 9.

Къртълъ — вж. Илиница, Кж.

КЪРЧОВСКО (Каламджилар, Каранджилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Кърчовско с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 200 ж., Кж, 3.

КЪРШАЛЕВО (Кръшалево) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1946 г.; 31 ж., Кн, 5.

Кършалии — вж. Гипсово, Сз.

КЪСАК (Касъка) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 829 ж., См, 4.

Късовци (Касовци, Косювци, Косовци) — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 460 (обн. 14. XI. 1961); присъединено Гърците; слято с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Плачковци, Гб.

Късъклар Емир махле — вж. Емирово, Бс. Късъклар кайряк (Късъклар кайряк махле) — вж. Добромир, Бс.

Късъклар хаджи махле — вж. Струя, Бс.

КЪТИНА — село, в България от 1878 г.; 884 ж., Сф, 1.

Кътино (Егри буджак) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Кж, 1.

КЪШИН — село, в България от 1878 г.; 313 ж., Пл, 9.

Къшла — вж. Чомаково, Кж.

Къшла арасъ — вж. Македонци, Кж.

Къшла дере — вж. Зимица, Кж; Кошарица, Бс.

Къшла кьой — вж. Задруга, Рз; Зимница, Яб; Зимен, Бс.

Къшла кьой — село, в България от 1878 г.; изселено през 1887; Тщ, 1.

Къшлата (Къшле) — вж. Зимница, Сз.

КЪШЛЕ — село, в България от 1878 г.; 1 ж., Пк, 6.

Къшлите — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Ябълка, Гб.

Кьов башлари — вж. Глоговец, Вт.

Кьой алан — вж. Селска поляна, Хс.

Кьойлюк (Кьойлук) — вж. Иречек, Дб.

Кьойматлии — вж. Ценово, Сз.

Кьоклюджа — вж. Звездица, Вн.

Кьоклюджа (Кьоклюдже) — вж. Венец, Шн.

Кьолемен — вж. Кьолмен, Шн.

Кьоллер — вж. Гюльовца, Бс.

КЬОЛМЕН (Гюлемен, Кьолемен) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Кьолемен с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); уточнено име на Кьолмен без административен акт през 1965 г.; 98 ж., Шн, 3.

Кьопек кьой — вж. Менгишево, Шн.

Кьопеклии — вж. Градинарово, Вн; Мокрен, Сл; Пещерско, Бс; Скобелево, Сл.

Кьопрю кьой (Кюпри кьой) — вж. Гроздьово, Бс.

Кьопрюлии — вж. Мост, Кж.

Кьорово — вж. Върхари, Бл.

Кьосе абди — вж. Райнино, Рз.

Кьосе айдън — вж. Голеш, Сс.

Кьосе базиргян — вж. Денница, Шн.

Кьосе кьой — вж. Кьосевци, Тщ.

Кьосе кьой (Кьосе) — вж. Кръшно, Тщ.

Кьосе махле — вж. Новоселец, Сл.

Кьосе Муратово — Братаница, Пз.

Кьосева — махала, до 1900 г. броена към сборно село Очуша; заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Очуша, Сф.

КЬОСЕВО (Кьоселер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 197 ж., Кж, 5.

КЬОСЕВЦИ (Кьосе кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединени Любка, Отсрещната и Пепелка; 84 ж., Тщ, 1.

Кьоселер — вж. Звегор, Шн; Кьосево, Кж; Пеньово, Кж; Пчелино, Дб; Пчелно, Тщ; Телериг, Дб.

Кьостекчилер (Кюстекчилер) — вж. Верижари, Дб.

Кьотеш — вж. Кочово, Шн.

Кьочеклер (Кьочеклар, Кочаклар) — вж. Пайдушко, Тщ.

Кюклюджа — вж. Звездица, Вн.

Кюлафчилер — вж. Шапкарево, Хс.

Кюлджилар — вж. Пепелище, Кж.

Кюлджилер — вж. Храстово, Кж.

КЮЛЕВЧА — село, в България от 1878 г.; 595 ж., Шн, 5.

Кюлюджа — вж. Пепелка, Тщ.

Кюмюрджии — вж. Въгларово, Хс.

Кюмюрджи чифлик — вж. Въглен, Сл.

Кюмюрлюк — вж. Въглен, Вн.

Кюпелер — вж. Методиево, Дб.

Кюприя — вж. Приморско, Бс.

Кюпрю кьой — вж. Ивански, Шн.

Кюпрюлии — вж. Мост, Кж.

Кюрлю махле (Кюркюлу) — вж. Кожухарци, Кж.

Кюрт фаши — вж. Стояново, Кж.

Кюсе кьой (на р. Арда) — вж. Голобрадово, Хс.

Кюсе кьой (на р. Марица) — вж. Преславец, Хс.

Кюсе Хасанлар — вж. Голобрад, Кж.

Кюселер — вж. Брусевци, Хс; Телериг, Дб.

Кюселии — вж. Голобрадово, Сз.

Кюстекчилер — вж. Кьостекчилер, Дб.

КЮСТЕНДИЛ — град, в България от 1878 г.; присъединено Колуша; 49 919 ж., Кн, 5.

Кюстю кьой — вж. Костур, Хс; Радиево, Хс.

Кюся кьой (Арденско) — вж. Голобрадово, Хс.

Кюся кьой (Маришко) — вж. Преславец, Хс.

Кютюклии — вж. Добруджанка, Сс; Пънево, Кж; Цар Самуил, Сс.

Кютюклии (Кютюклю) — вж. Корен, Хс.

Кючек — вж. Кючук, Тщ.

Кючук (Кючюк) — вж. Марчино, Тщ.

Кючук ада кьой — вж. Островче, Рз.

Кючюк ак бунар — вж. Мали извор, Дб.

Кючук алан — вж. Малка поляна, Бс.

Кючук Арда — вж. Малка Арда, См.

Кючук Ахмед — вж. Огняново, Дб; Цани Гинчево, Шн.

Кючук Виран — вж. Мишевско, Кж.

Кючук Ерджели — вж. Седловина, Кж.

Кючук Ип дере — Чичево, Кж.

Кючук Исусофци — вж. Горска, Вт.

Кючук Хасан — вж. Голямо Асеново, Хс.

Кючук Хасан теке — вж. Малко Асеново, Хс.

Кючуклер (Кючюклер) — вж. Малко село, Сл.

Кючуклери — вж. Бяло поле, Сз.

Кючюклер — вж. Кючуклер, Сл.

Лабец — вж. Станево, Мн.

ЛАГЕРИТЕ (Първовци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); 6 ж., Вт, 1.

ЛАГОШЕВЦИ — село, в България от 1878 г.; 150 ж., Вд, 6.

ЛАДАРЕВО (Горни орман) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 63 ж., Бл, 9.

ЛАЗАРОВО (Струпен) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); 653 ж., Пл, 6.

Лазар Станево — вж. Торос, Лч.

ЛАЗАРЦИ — село, в България от 1878 г.; 32 ж., Вт, 3.

Лайков чукар — промишлено селище, признато от населена местност за промишлено селище с Указ 292 (обн. 25. VIII. 1953); заличено с Указ 2932 (обн. 30. IX. 1983), См, 6.

Лакавица — вж. Осиковска Лакавица, Сф; Правешка Лакавица, Сф.

ЛАКАРЕВО — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Млечево; 17 ж., Лч, 6.

ЛАКАТНИК — село, в България от 1878 г.; 202 ж., Сф, 20.

ЛАКАТНИК (Гара Лакатник) — статут на село (гарово селище), признато от населена местност за гарово селище с Указ 57 (обн. 8. II. 1965); 1421 ж., Сф, 20.

ЛАЛE (Кара кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 284 ж., Кж, 6.

Лалинци — село, изселено през Освободителната война, бивша околия София, Сф.

ЛАЛКОВО (Малък Дервент) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 164 ж., Яб, 2.

Ламбовци (Ламбевска) — колиби, до 1900 г. броени към сборно село Шумнене; слети с Указ 317 (обн. 13. ХII. 1955) — вж. Ябланица, Лч.

ЛАМБУХ — село, заселено при манастира «Свети Петър и Павел» (в землището на Камилски дол) от бежанци след 1913 г.; през 1920 г. броено към Камилски дол; 32 ж., Хс, 2.

Лапавишковци — махала, до 1892 г. броена към Разпоповци и Неювци; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елена, Вт.

Лападец (Ахлар) — махала, до 1920 г. броена към Сини вир; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слята с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Сини вир, Шн.

ЛАСКАР — село, в България от 1878 г.; 151 ж., Пл, 9.

ЛАСКАРЕВО (Долни Орман) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 257 ж., Бл, 9.

ЛАТИНКА (Тюрк юрпек) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 7. XII. 1934); 35 ж., Кж, 1.

Лаханлии — вж. Ветрен, Сз.

ЛЕБЕД (Гьолджук) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 37 ж., Кж, 2.

ЛЕБНИЦА — село, заселено през 1928 г.; признато от населена местност за село с Писмо 4368 на МВР от 9. IV. 1932 г.; 440 ж., Бл, 9.

ЛЕВА PEКА — село, в България от 1878 г.; 138 ж., Пк, 6.

ЛЕВИЩЕ — село, признато от населена местност Левище (от село Габровница) за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 26 ж., Сф, 20.

ЛЕВКА (Лефка, Българска Левка) — село, в България от 1915 г.; двойно име преди Освобождението; 614 ж., Хс, 6.

ЛЕВОЧЕВО — село, в България от 1912 г.; 200 ж., См, 9.

ЛЕВСКИ (Калагларе, Долно Левски) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Долно Левски с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Левски с Указ 1410 (обн. 4. V. 1987); 938 ж., Пз, 7.

Левски — вж. Васил Левски, Пд.

ЛЕВСКИ (Турски кара агач, Кара агач) — град, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименуван на Левски с Указ 296 от 6. IX. 1897 г.; признат от село за град с ПМС 1 (обн. 13. VIII. 1945); 12 198 ж., Пл, 7.

ЛЕВСКИ (Чатма) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 222 ж., Вн, 12.

Левскиград — вж. Карлово, Пд.

ЛЕВУНОВО (Левуново, Делчево) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Делчево с Указ 86 (обн. 26. III. 1925); възстановено старо име с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); 830 ж., Бл, 9.

ЛЕВЦИ — село, признато от населена местност Левци (от село Млечино) за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 69 ж., Кж, 1.

ЛЕДЕНИК — село, в България от 1878 г.; от 1955 до 1991 присъединено Шемшево; 828 ж., Вт, 1.

ЛЕЛИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 59 ж., Кн, 5.

ЛЕНИЩЕ (Алфатар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 150 ж., Кж, 1.

ЛЕНКОВО (Коприва, погр. Сенково) — село, в България от 1878 г.; преименувано погрешно на Сенково с Указ 236 (обн. 28. V. 1930); отстранена грешка в името с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 547 ж., Пл, 2.

ЛЕНОВО (Кетенлик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 597 ж., Пд, 1.

ЛЕНСКО (Кетенли) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 31 ж., Хс, 2.

ЛЕПИЦА (погр. Липица) — село, в България от 1878 г.; 592 ж., Пл, 11.

ЛЕСИДРЕН (погр. Леси дрян) — село, в България от 1878 г.; 1478 ж., Лч, 7.

ЛЕСИЧАРКА — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); присъединени Поповци и Гаревци; 98 ж., Гб, 1.

ЛЕСИЧЕ (Тилкилери) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Константин и Майско; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Вт, 3.

ЛЕСИЧЕРИ — село, в България от 1878 г.; 747 ж., Вт, 6.

ЛЕСИЧОВО (Лесичево) — село, в България от 1885 г.; 1077 ж., Пз, 5.

ЛЕСКА — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 396 ж., См, 6.

ЛЕСКА — село, в България от 1878 г.; 4 ж., Кн, 5.

Лески — вж. Вихрен, Бл.

Лески — вж. Ново Лески, Бл.

ЛЕСКОВДОЛ — село, в България от 1878 г.; 173 ж., Сф, 20.

Лесковец — вж. Лясковец, Хс.

ЛЕСКОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 876 ж., Вр, 8.

ЛЕСКОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 118 ж., Мн, 1.

ЛЕСКОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 128 ж., Пк, 4.

Лесковик — вж. Васил Левски, Сс.

Лесково — вж. Вишнево, См.

Лесково — вж. Лясково, Бс; Лясково, Кж; Лясково, Пд; Лясково, Сз; Лясково, См; Тракийци, Бс.

Лесково (Фъндаклии, Фундуклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Лесково с Указ 577 от 5. XII. 1899 г.; изселено без административен акт след 1946 г., Бс, 6.

ЛЕСНОВО (Орманлия) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1841 ж., Сф, 9.

ЛЕСОВО (Урум беглии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 940 ж., Яб, 2.

ЛЕСУРА — село, в България от 1878 г.; 1192 г, Вр, 5.

ЛЕТНИЦА — град, в България от 1878 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 850 (обн. 3. VI. 1970); 3918 ж., Лч, 2.

ЛЕТНИЦА — село, в България от 1878 г.; 39 ж., Сф, 8.

ЛЕТОВНИК (Язла) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 61 ж., Кж, 6.

Лефеджии — вж. Априлово, Сз; Бряговица, Вт.

Лефка — вж. Левка, Хс.

Лехово — вж. Ляхово, Дб; Ляхово, Пз.

ЛЕХОВО — село, в България от 1912 г.; 18 ж., Бл, 9.

ЛЕХЧЕВО — село, в България от 1878 г.; 2370 ж., Мн, 2.

Лечевци — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 21 (обн. 27. I. 1953) — вж. Средорек, Кн.

ЛЕШКО — село, в България от 1912 г.; 303 ж., Бл, 3.

ЛЕШКО ПРЕСОИ — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Черни Осъм; няма ж., Лч.

Лешника — село, изселено през Освободителната война, бивша околия Луковит, Лч.

ЛЕШНИКОВО (Пандъклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 155 ж., Хс, 10.

ЛЕШНИКОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 12 ж., Пк, 6.

Лещница — вж. Обел, Бл.

ЛЕШНИЦА — село, в България от 1912 г.; 838 ж, Бл, 9.

ЛЕШНИЦА (Аладанлии, Турска Лешница) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Лешница с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 264 ж., Лч, 3.

ЛЕЩАК (Пъндажак, Фъндаджак) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 317 ж., См, 6.

ЛЕЩАРКА (Коджа Мусалар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 221 ж., Кн, 4.

ЛЕЩЕН — село, в България от 1912 г.; 8 ж., Бл, 5.

Лещище — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 11 (обн. 13. I. 1967) — вж. Търън, См.

ЛЕЯРОВО (Дюкмен) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 74 ж., Яб, 3.

Либяхово — вж. Илинден, Бл.

Ливада — вж. Ливаде, См.

ЛИВАДА (Суватите) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 344 ж., Бс, 3.

ЛИВАДЕ (Ливада) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 30 ж., См, 6.

Ливадето — махала, призната от населена местност за махала с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965); слята с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Троян, Лч.

Ливадките — махала, до 1900 г. броена към Орешак; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Орешак, Лч.

Ливадките — махала, през 1880 г. броена към Тодювци; слята след 1887 г. с Дрента, Вт.

ЛИК — село, в България от 1878 г.; 556 ж., Вр, 6.

ЛИЛЕКОВО (Харделово) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Богутево; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 57 ж., См, 10.

ЛИЛКОВО (Демирджи кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с губернаторско разрешение през Освободителната война; 47 ж., Пд, 13.

ЛИЛЯК (Чикендин, Чекендин) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Лиляк с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); 1259 ж., Тщ, 5.

Лиляково — вж. Люляково, Дб.

ЛИЛЯНОВО — село, в България от 1912 г.; 190 ж., Бл, 9.

ЛИЛЯЧ — село, в България от 1878 г.; 215 ж., Кн, 6.

ЛИЛЯЧЕ — село, в България от 1878 г.; 1353 ж., Вр, 3.

ЛИМЕЦ (Кара Шабанлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 145 ж., Кж, 4.

ЛИПЕН — село, в България от 1878 г.; 524 ж., См, 9.

ЛИПЕЦ (Дюрмете) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 55 ж., См, 9.

ЛИПИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 16 ж., Сф, 8.

Липица — вж. Лепица, Пл.

ЛИПНИК — село, в България от 1878 г.; 632 ж., Рз, 5.

Липник — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Николово, Pc.

ЛИПНИЦА — село, в България от 1878 г.; 945 ж., Вр, 7.

ЛИПНИЦА — село, в България от 1878 г.; 299 ж., Сф, 4.

Липница (Николай Филипеску) — село, заселено под румънска власт, в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965) — вж. Поляна, Сс.

Липова могила — махала, до 1900 г. броена към сборно село Велчево; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Драшкова поляна, Лч.

Липов рът — махала, през 1880 г. броена към Тодювци; заличена с Указ 45 (обн. 20. I. 1978), Вт, 3.

Лиса могила — колиби, до 1900 г. броени към Малък извор; заличени с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 8.

Лисец — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Габрово, Гб.

ЛИСЕЦ — статут на село (махала), до 1900 г. броена към Чуйпетлово; 1 ж., Сф, 19.

ЛИСЕЦ — село, в България от 1878 г.; 1031 ж., Лч, 3.

ЛИСЕЦ (Полски Лисец) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 15 ж., Кн, 5.

ЛИСИ ВРЪХ (Сакар тепе) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 63 ж., Шн, 4.

ЛИСИЦИТЕ (Тилкилер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 43 ж., Кж, 5.

ЛИСИЯ — село, в България от 1912 г.; 31 ж., Бл, 3.

Лисия — съставна махала на Крумово (Текия); образувана от населените местности Бърборковци и Визирци; през 1900 г. броена като отделно село, Кн, 4.

Лисово — вж. Изгрев, Бс.

ЛИСОВО (Коджа апли) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 5 ж., Хс, 6.

ЛИСТЕЦ (Кара алилер) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 416 ж., Бс, 9.

ЛИСТЕЦ (Месимлер) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 606 ж., Сс, 2.

ЛИТАКОВО (Лютаково) — село, в България от 1878 г.; 2010 ж., Сф, 4.

ЛОБОШ — село, в България от 1878 г.; 269 ж., Пк, 3.

ЛОВЕЦ (Авдалар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 361 ж., Тщ, 5.

ЛОВЕЦ (Авджи Дуванджии, Ловеч) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Ловеч с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906) и на Ловец с Указ 165 (обн. 5. IV. 1950); 276 ж., Сз, 10.

ЛОВЕЦ (Хасаново, Евдокия) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Евдокия с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Ловец с МЗ 1190 (обн. 25. III. 1947); 444 ж., Шн, 3.

Ловеч — вж. Ловец, Сз.

ЛОВЕЧ — град, в България от 1878 г.; присъединени Гозница и Продимчец; 44 146 ж., Лч, 3.

ЛОВНИ ДОЛ — село, в България от 1878 г.; 468 ж., Гб, 3.

ЛОВСКО (Шекере) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) (вж. Лозница); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 764 ж., Рз, 4.

ЛОВЦИ (Рахманска) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 234 ж., См, 6.

ЛОВЧАНЦИ (Кара сулар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г., преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 901 ж., Дб, 3.

Логодаш — село, в България от 1912 г.; слято с Указ 582 (обн. 29. ХI. 1959) — вж. Станке Лисичково, Бл.

ЛОГОДАШ (Логодаш, Станке Лисичково) — село, признато от населена местност (от бивше село Логодаш) за село Станке Лисичково с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) и за Логодаш с Указ 12 (обн. 29. I. 1993); присъединено бивше село Логодаш; 291 ж., Бл, 3.

Ложето (Ятаклар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Хс, 2.

ЛОЗА (Саламаните) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 46 (обн. 9. II. 1951); 60 ж., Гб, 1.

ЛОЗАРЕВО (Комарево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3287 (обн. 11. Х. 1938); 1031 ж, Бс, 12.

ЛОЗЕВО (Дурмуш, Митрополит Симеон) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Митрополит Симеон с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Лозево с Указ 3 (обн. 11. I. 1950); 346 ж., Шн, 10.

ЛОЗЕН — село, образувано от селата Горни Лозен и Долни Лозен с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 5761 ж., Сф, 1.

ЛОЗЕН — село, образувано от селата Ешикашлии и Урджулар с Указ 104 от 25. III. 1902 г.; 1194 ж., Пз, 10.

ЛОЗЕН (Балаклии, Лозен, Руда) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Лозен с Указ 343 от 13. IV. 1894 г. и на Руда с Указ 191 (обн. 22. IV. 1950); възстановено старо име Лозен с Указ 486 (обн. 5. XII. 1997); 174 ж., Сз, 10.

ЛОЗЕН (Диниклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 606 ж., Хс, 3.

ЛОЗЕН (Кара Хасан) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 561 ж., Вт, 9.

ЛОЗЕНГРАДЦИ (Каракаш) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 288 ж., Кж, 3.

ЛОЗЕНЕЦ (Баллар, Кара баглар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Лозенец с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединено Стрелец; 670 ж., Дб, 5.

ЛОЗЕНЕЦ (Ембелец) — село, признато от населена местност Ембелец (от град Царево) и преименувано на Лозенец с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); 467 ж., Бс, 13.

ЛОЗЕНЕЦ (Сеймен) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 633 ж., Яб, 3.

ЛОЗЕНИЦА (Дере мисилим) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 122 ж., Бл, 9.

ЛОЗЕТО — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Гложене; няма ж., Лч, 5.

ЛОЗИЦА — село, в България от 1878 г.; 457 ж., Пл, 8.

ЛОЗИЦА (Ени махле) — село, в България от 1885; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 16 ж, Бс, 12.

ЛОЗНИЦА (Дели Юсуф куюсу) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 52 ж., Дб, 2.

ЛОЗНИЦА (Кобадън) — град, в България от 1878 г.; преименуван с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); от 1971 до 1991 г. присъединено Ловско; 2758 ж., Рз, 4.

ЛОЗНО — село, в България от 1878 г.; 991 ж., Кн, 5.

Лозово (Баа тарла) — село, признато от населена местност Баа тарла за село и преименувано на Лозово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 3182 (обн. 17. XI. 1987) — вж. Бургас, Бс.

ЛОКВАТА — село, образувано от населена местност Альов гроб (от село Вуково) с Указ 423 (обн. 6. IV. 1949); 19 ж., Кн, 1.

Локвата (Гьол кьой) — махала, през 1880 г. броена към сборно село Доспатлии; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличена с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974), Вт, 4.

ЛОКОРСКО — село, в България от 1878 г.; 551 ж., Сф, 1.

Лом — вж. Ломът, Гб.

ЛОМ (Лом паланка) — град, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; присъединени селата Алигина махала, Кален поток, Момин брод, Младеново и Николаево; 27 767 ж., Мн, 7.

ЛОМ ЧЕРКОВНА (Лом Черковна, Бойка) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Бойка с Указ 107 (обн. 13. III. 1952); възстановено старо име с Указ 307 (обн. 11. Х. 1991); 453 ж., Pc, 2.

ЛОМЕЦ — село, в България от 1878 г.; 380 ж., Лч, 6.

ЛОМНИЦА — село, в България от 1878 г.; присъединено Щърбец; 47 ж., Кн, 5.

ЛОМНИЦА — село, в България от 1878 г.; 185 ж., Пк, 6.

ЛОМНИЦА (Матлъм кьой, Матлъмово) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; след 1887 г. преименувано на Матлъмово от населението и на Ломница с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 378 ж., Дб, 3.

ЛОМЦИ (Спахлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1066 ж., Тщ, 4.

Ломът (Лом) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Ябълка, Гб.

Лопачлар — село, в България от 1885 г.; изселено през 1889 г., Бс, 7.

Лопен — вж. Лопян, Сф.

Лопово — село, изселено през 1912 г., Бл, 9.

Лопушна — вж. Георги Дамяново, Мн.

ЛОПУШНА — село, в България от 1878 г.; 991 ж., Вн, 10.

ЛОПУШНЯ — село, в България от 1878 г.; 50 ж., Сф, 5.

ЛОПЯН (Лопен) — село, в България от 1878 г.; 645 ж., Сф, 10.

Лоч бунар — вж. Буково, Пд.

Лугурите — вж. Рогулят, Гб.

ЛУДОГОРЦИ (Дурач) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); 891 ж., Рз, 2.

Луковит — вж. Долни Луковит, Пл.

ЛУКОВИТ (Горни Луковит) — град, в България от 1878 г.; преименуван и признат от село за град с Указ 263 от 2. XII. 1898 г.; 10 027 ж., Лч, 4.

Луковица — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954) — вж. Смирненски, Мн.

Луково — сборно село, в България от 1878 г.; заличено с Указ 431 (обн. 22. ХI. 1960); спадащите към него населени местности са включени в селата Луково, Реброво, Томпсън и Владо Тричков, Сф.

ЛУКОВО — село, образувано от населените местности Голата глава, Лазар, жп спирка Луково, Орничето, Острият камък, Сърце и Турска могила с Указ 267 (обн. 21. III. 1969); 306 ж., Сф, 20.

Лулица (Чибуклии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 230 (обн. 22. V. 1950) — вж. Желю войвода, Сл.

ЛУЛИЧКА (Кадъ кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединени Врана и Скорец; 233 ж., Кж, 4.

ЛЪВИНО (Арслан) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1168 ж., Рз, 2.

ЛЪВОВО (Арслан кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 7 ж., Кж, 5.

Лъвска (Арсланлар) — махала, в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Кж, 5.

ЛЪГА — село, до 1900 г. броено към Етрополе; признато от колиби за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 265 ж., Сф, 10.

Лъга — колиби, до 1990 г. броени към Видраре; слети с Указ 128 (обн. 11. IV. 1961) — вж. Богдан, Сф.

Лъговска — вж. Алиговска, См.

Лъджа — вж. Баните, См.

Лъджа — село, в България от 1912 г.; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Ивайловград, Хс.

Лъджа кьой — вж. Банево, Бс.

Лъжене — вж. Трудовец, Сф; Чавдарци, Сф.

Лъжене (Лъджане) — село, в България от 1885 г.; слято с ПМС 4 (обн. 5. II. 1948) — вж. Велинград, Пз.

Лъжене (Лъджене, Лъжане) — вж. Антон, Сф.

Лъжене (Лъжане) — вж. Малчика, Пл.

ЛЪЖНИЦА — село, в България от 1912 г.; 1444 ж., Бл, 4.

ЛЪКА — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 117 ж., См, 9.

ЛЪКА (Ески Паслии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 227 ж., Бс, 7.

ЛЪКАВИЦА — село, в България от 1885 г.; 35 ж., Пд, 7.

Лъката — махала, до 1900 г. броена към село Млечево и махала Скандалото; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Скандалото, Лч.

ЛЪКИ — град, признат от населена местност за село с Указ 139 (обн. 19. IV. 1960) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 2871 ж., Пд, 7.

ЛЪКИ — село, в България от 1912 г.; 88 ж., Бл, 13.

Лъкът — вж. Кнежки лък, Лч.

ЛЮБЕН (Кара Вели кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 654 ж., Сс, 6.

ЛЮБЕН (Кара Мустафаларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 36 (обн. 8. II. 1906); 389 ж., Пд, 16.

ЛЮБЕНЕЦ (Гюнелии, Старо Гюнелии) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Любенец с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 536 ж., Сл, 2.

ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВО (Саръ гьол, Любен Каравелов) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Любен Каравелов с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); осъвременено име на Любен Каравелово с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); присъединено Веселин; 1342 ж., Вн, 2.

ЛЮБЕНОВА МАХАЛА (Гюнели махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1147 ж., Сл, 2.

ЛЮБЕНОВО (Гюнелии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 113 ж., Хс, 11.

ЛЮБЕНОВО (Джадъ гьол) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 113 от 6. V. 1898 г.; 481 ж., Сз, 9.

ЛЮБЕНОВО (Мършовица) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 795 (обн. 28. IX. 1949); 313 ж., Пл, 8.

Любеново (Юртчии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); слято с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969) — вж. Първомай, Пд.

ЛЮБЕНЦИ (Раш кьой, Рам кьой) — село, в България от 1878 г. с име Раш кьой; изселено през 1884 г.; презаселено с име Рам кьой през 1896 г.; преименувано на Любенци с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 16 ж., Вт, 9.

ЛЮБИМЕЦ (Хебибчево) — град, в България от 1885 г.; преименуван с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 8226 ж., Хс, 3.

ЛЮБИНО (Юмерлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 39 ж., Кж, 1.

ЛЮБИЧЕВО (Ашиклар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 374 ж., Тщ, 1.

Любка (Ени махле) — махала, до 1900 г. броена към Кьосевци; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слята с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965) — вж. Кьосевци, Тщ.

ЛЮБЛЕН (Даг ени) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 1036 от 30. XI. 1883 г.; 679 ж., Тщ, 3.

ЛЮБНИЦА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Мухово; присъединени Гигово равнище и Кушулек; 12 ж., Сф, 12.

ЛЮБОВИЩЕ (Любовища) — село, в България от 1912 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 36 ж., Бл, 9.

ЛЮБОВКА — село, в България от 1912 г.; 61 ж., Бл, 9.

Любово — село, образувано от колибите Гъзурниците и Врачовци с Указ 92 (обн. 2. III. 1951); слято с Указ 183 (обн. 14. V. 1957) — вж. Габрово, Гб.

ЛЮБЧА — село, в България от 1912 г.; 1029 ж., См, 4.

ЛЮЛИН — село, образувано от селата Райлово и Църнел с Указ 460 (обн. 14. XI. 1961); 1009 ж., Пк, 4.

ЛЮЛИН (Ени махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 291 ж., Яб, 3.

ЛЮЛКА (Чекичето) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 18 ж., См, 9.

ЛЮЛЯК (Нова махла) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); 111 ж., Сз, 10.

ЛЮЛЯКОВО (Идризлии, Идиризлии) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 281 ж., Кж, 5.

ЛЮЛЯКОВО (Кара бък, погр. Лиляково) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Лиляково с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Люляково с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 602 ж., Дб, 2.

ЛЮЛЯКОВО (Кереметлик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3008 (обн. 1. IX. 1934); 1892 ж., Бс, 9.

Люта — вж. Владимирово, Мн.

ЛЮТАДЖИК — село, в България от 1878 г.; 226 ж., Вн, 3.

Лютаково — вж. Литаково, Сф.

Лютаци (Лютаците) — колиби, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

ЛЮТИБРОД (Гечид кьосе) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 453 ж., Вр, 6.

ЛЮТИДОЛ (Люти дол) — село, в България от 1878 г., 354 ж., Вр, 6.

ЛЮТОВО — село, признато от населена местност Лютова (от село Бабяк) за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 234 ж., Бл, 2.

Лютово — вж. Света Петка, Пз.

ЛЯВА РЕКА — село, в България от 1885 г.; 59 ж., Сз, 2.

Лялево — село, в България от 1912 г.; заличено с Указ 431 (обн. 22. XI. 1960), Бл, 13.

ЛЯЛИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 50 ж., Пк, 6.

ЛЯСКОВЕЦ — град, в България от 1878 г.; 9244 ж., Вт, 5.

ЛЯСКОВЕЦ (Пъндъджик, Пъндаджик, погр. Лесковец) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); уточнено име на Лясковец с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 262 ж., Хс, 8.

ЛЯСКОВО (Аптаразак, погр. Лесково) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 193 ж., Бс, 1.

ЛЯСКОВО (Лесково) — село, в България от 1885 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 46 ж., Пд, 1.

ЛЯСКОВО (Лесково) — село, в България от 1912 г.; уточнено име без административен акт през 1965 г.; 1063 ж., См, 6.

ЛЯСКОВО (Пандаклии, Пъндакли, Лесково) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Лесково с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906), уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 256 ж., Сз, 10.

ЛЯСКОВО (Фъндъклии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 375 ж., Дб, 3.

ЛЯСКОВО (Фъндъджик, Пандаджик, Лесково) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Лесково с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); уточнено име Лясково с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 686 ж., Кж, 7.

ЛЯТНО (Язла) — село, в България от 1878 г., преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 605 ж., Шн, 4.

ЛЯХОВО (Евлеклер, Лехово) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Лехово с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); уточнено име на Ляхово с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 432 ж., Дб, 1.

ЛЯХОВО (Лехово, Ясъджа) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 617 ж., Пз, 6.

МАГАРДЖИЦА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Широка лъка; 24 ж., См, 9.

Магерови — колиби, до 1926 г. броени към Лъжене (Велинград); слети с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978) — вж. Абланица, Пз.

МАДАН — град, в България от 1912 г.; признат от село за град с Указ 292 (обн. 25. VIII. 1953); присъединени махалите Аврамовска и Яновска и селата Батинци, Бориева река и Малка река; 6575 ж., См, 6.

МАДАН — село, в България от 1878 г.; 1128 ж., Мн, 2.

МАДАРА — село, в България от 1878 г.; 1367 ж., Шн, 10.

Маджаре — вж. Бегунци, Пд.

МАДЖАРЕ — село, в България от 1878 г.; 369 ж., Сф, 19.

Маджарево — вж. Маджарово, Хс.

МАДЖАРИ (Маджарлар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 185 ж., Хс, 8.

Маджарка — вж. Баба Маджарка, Гб.

Маджарлар — вж. Зетьово, Бс; Маджари, Хс.

МАДЖАРОВО (Ятаджик, Дупница, погр. Маджарево) — град, в България от 1912 г.; преименуван на Дупница с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Маджарово без административен акт по името на новоизграденото през 1952–1953 г. до него геологопроучвателно селище «Маджарово»; от 1959 г. е център на община Маджарово; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 741 ж., Хс, 4.

Маджарска — вж. Войкова лъка, См.

МАДЖЕРИТО (погр. Маджере) — село, в България от 1885 г.; 580 ж., Сз, 10.

Мадлеш (Мадлеш кьой) — вж. Кирово, Бс.

Мазалите — вж. Живко, Гб.

MAЗAPAЧEBO — село, в България от 1878 г.; 116 ж., Кн, 5.

Мазълите — вж. Живко, Гб.

Майнаслии — вж. Събрано, Сл.

МАЙОР УЗУНОВО (Халваджии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 400 ж., Вд, 4.

Майор Ценович — вж. Ценович, Сс.

МАЙСКО (Тузлу алан) — село, през 1880 г. броено към Константин; преименувано с Указ 892 (обн. 7. VII. 1965); признато от махала за село с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974); 945 ж., Вт, 3.

МАЙСТОРОВО (Рюстемлер) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1 ж., Кж, 5.

Майтаняци — махала, през 1880 г. броена към Усои; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елена, Вт.

МАК (Мак мъл) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 8 ж., Кж, 1.

Мак Мулар — вж. Падина, Кж.

Мак мъл — вж. Мак, Кж.

Макак — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 45 (обн. 20. I. 1978) — вж. Шумен, Шн.

Макак (Макаклари) — махала, през 1880 г. броена към Стеврек; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Тщ, 1.

Макаклар — вж. Енчец, Кж; Макаклари, Тщ.

Макаклар — колиби, през 1880 г. броени към Стара река, след това слети без административен акт с Карамцалари — вж. Изгрев, Сл.

Макаклари (Макаклар) — вж. Макак, Тщ.

Макаревец — махала, през 1880 г. броена към Троян; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Лч, 6.

МАКАРИОПОЛСКО (Насчи кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 827 ж., Тщ, 5.

Македонка (Арнаутлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 202 (обн. 2. III. 1976), Дб, 1.

МАКЕДОНЦИ (Къшла арасъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 123 ж., Кж, 5.

Макензен — вж. Орляк, Дб.

MАКOBO (Кочашлии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 319 ж., Тщ, 5.

МАКОЦЕВО (Макоцово) — село, в България от 1878 г.; 234 ж., Сф, 6.

MАКPEШ — село, в България от 1878 г.; 587 ж., Вд, 8.

Максутлар — вж. Бели вир, Кж.

Мала Кутловица — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Монтана, Мн.

MАЛA РАКОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 7 ж., Сф, 3.

MАЛA ФУЧА — село, в България от 1878 г.; 217 ж., Кн, 1.

MАЛA ЦЪРКВА (Сръбско село) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 44 от 11. II. 1887 г.; 544 ж., Сф, 19.

Малашевци — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 447 (обн. 9. XI. 1961) — вж. София, Сф.

Малджилар — село, в България от 1878–1913; изселено под румънска власт, Дб, 2.

MАЛEBO — село, в България от 1885 г.; 265 ж., См, 10.

MАЛEBO (Теке кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1224 ж., Хс, 11.

МАЛEHOBO (Паша кьой, Пашино) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Пашино с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Маленово с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 404 ж., Яб, 3.

Малешковци — махала, до 1900 г. броена към Разпоповци и Боевци; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Вт, 3.

Мали Богдан (Гиллере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с МЗ 3042 (обн. 26. II. 1944); отделено с МЗ 934–11 (обн. 28. IV. 1944); слято с Указ 622 (обн. 4. I. 1952) — вж. Каравелово, Пд.

МАЛИ ВЪРБОВНИК (погр. Малък Върбовник) — село, в България от 1878 г.; 170 ж., Кн, 1.

МАЛИ ДРЕНОВЕЦ (Дреновец — мали) — село, в България от 1878 г.; двойно име; 126 ж., Вд, 6.

МАЛИ ИЗВОР (Кючук ак бунар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 67 ж., Дб, 6.

Мали Чорал — вж. Орлово, Дб.

МАЛИНА (Харман къръ) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 120 ж., Бс, 11.

МАЛИНА (Чорал — големи, Големи Чорал, Голям Чорал, Малиново) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Малиново с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Малина с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 266 ж., Дб, 2.

МАЛИНИ (Живодерите) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 46 (обн. 9. II. 1951); 35 ж., Гб, 1.

Малинка (Гаджулите) — колиби, през 1880 г. броени към Бижовци; преименувани с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); заличени с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Гб, 4.

Малино (Гюджеклар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Хс, 2.

Малиново — вж. Божурово, Дб; Малина, Дб.

МАЛИНОВО — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Млечево; 3 ж., Гб, 3.

МАЛИНОВО (Острец) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 562 (обн. 6. IV. 1971); 961 ж., Лч, 3.

Малка ада — вж. Островче, Рз.

МАЛКА АРДА (Кючук Арда, Старо село) — село, в България от 1912 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Малка Арда с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 317 ж., См, 1.

Малка Брестница — село, в България от 1878 г.; присъединено Драголин дол — вж. Брестница, Лч.

МАЛКА ВЕРЕЯ (Кара Верлер, Кара Ферлер) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 454 ж., Сз, 10.

Малка Детелина (Малко Терфилии, Малко Торфилии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); заличено с Указ 2932 (обн. 30. IX. 1983), Сз, 9.

МАЛКА ЖЕЛЯЗНА — село, в България от 1878 г.; 189 ж., Лч, 5.

Малка Кайнарджа — вж. Кайнарджа, Сс.

Малка Кокарджа — вж. Малък Поровец, Рз.

МАЛКА ПОЛЯНА (Кючук алан, Малка полянка) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Малка полянка с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Малка поляна с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 493 ж., Бс, 1.

Малка река — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Мадан, См.

Малка река (Брахомчиновци) — махала, в България от 1913 г.; двойно име преди Освобождението; слята с Указ 582 (обн. 29. ХII. 1959) — вж. Добрева череша, См.

Малка Рибня — махала, през 1880 г. броена към Троян; слята с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965) — вж. Троян, Лч.

Малка Рупча — вж. Рупча, Бс.

МАЛКА СМОЛНИЦА (Малко Чамурлии, Чамурлии, Чамурлии — малко) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 143 ж., Дб, 3.

Малка Франга — вж. Яребична, Вн.

МАЛКА ЧЕРКОВНА (Чикръкчилари) — село, до 1900 г. броено към Длъжка поляна; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 10 ж., Тщ, 1.

МАЛКА ЧИНКА (Якбасан сягир) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 93 ж., Кж, 4.

Малка Шаханская — вж. Шаханска махала, Лч.

Малки Аладън — вж. Езерово, Вн.

МАЛКИ БЪЛГАРЕНИ (Малко Българени, Българените) — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Пърша; няма ж., Гб, 2.

МАЛКИ ВОДЕН (Сюлбюкюн) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 16 ж., Хс, 4.

МАЛКИ ВЪРШЕЦ (Сръбе, Сърбе) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Малки Вършец с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 302 ж., Гб, 3.

Малки извор — вж. Малък извор, Хс; Малък извор, Лч.

МАЛКИ ИСКЪР (Брусенски ханове) — село, образувано от населените местности Лопянски ханове (от село Лопян) и Лъга (от село Брусен) и махала Хановете (от село Брусен) с Указ 902 (обн. 31. XII. 1963); 329 ж., Сф, 10.

Малки Караагач — вж. Брестак, Сс.

Малки Кардам (Мирча вода) — село, заселено под румънска власт в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Кардам, Дб.

Малки Качамак — село, изселено през Освободителната война, бивша околия Балчик, Дб.

Малки Преславец — вж. Малък Преславец, Сс.

МАЛКИ СТАНЧОВЦИ — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към село Божовци и махала Владовци; 11 ж., Гб, 4.

МАЛКИ ЦАЛИМ — село, в България от 1912 г.; 20 ж., Бл, 9.

МАЛКИ ЧИФЛИК — село, в България от 1878 г.; 336 ж., Вт, 1.

Малки Чорал (Малък Чорал) — вж. Орлово, Дб.

Малко Алъч кьой (Алъч кьой — малко) — село, до 1892 г. броено към Плачи дол; в България до 1913 г.; изселено под румънска власт, Дб, 3.

МАЛКО ACEHOBO (Кючюк Хасан теке) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 153 ж., Хс, 1.

Малко Бабино (Мало Бабино, Бабино — мало) — село, в България от 1878 г.; тройно име; слято с МЗ 2709 (обн. 30. VII. 1942) — вж. Бели извор, Вр.

Малко Белово (Малко Бельово) — село, в България от 1885 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); слято с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969) — вж. Белово, Пз.

Малко Борисово — вж. Братя Даскалови, Сз; Правище, Пд.

Малко Ботьово — вж. Ново Ботево, Дб.

МАЛКО БРЯГОВО (Ярджелии, Брягово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Брягово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906), на Малко Брягово с Указ 169 (обн. 10. V. 1960); 66 ж., Хс, 4.

Малко Българени — вж. Малки Българени, Гб.

МАЛКО BPАHOBO (погр. Мало Враново) — село, в България от 1878 г.; 1033 ж., Pc, 7.

МАЛКО ГРАДИЩЕ (Алван дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 785 ж., Хс, 3.

Малко Дерелии — вж. Малък дол, Сз.

Малко Доляне (Дере кьой II) — махала, през 1880 г. броена към Слънчовец; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Тщ, 1.

МАЛКО ДРЯНОВО (Хаджиолар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 173 ж., Сз, 1.

Малко Дуванджии — вж. Соколец, Сз.

Малко Ип дере — вж. Чичево, Кж.

МАЛКО КАДИЕВО — село, в България от 1885 г.; 286 ж., Сз, 10.

МАЛКО КАМЕНЯНЕ (Ташлъ сютлю дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 77 ж., Кж, 4.

МАЛКО КИРИЛОВО (Мангуфлии, Кирилово) — село, заселено през 1920 г.; признато от населена местност Мангуфлии за село Кирилово; преименувано на Малко Кирилово с МЗ 3774 (обн. 7. XII. 1934); 35 ж., Яб, 2.

МАЛКО КРУШЕВО (Ахатлар сегаир) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 4 ж., См, 1.

Малко Ново — вж. Кошничари, Тщ.

Малко Паисиево (Суванлък ени махле, Ени махле) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Паисиево, Сс.

Малко Пещене — вж. Мало Пещене, Вр.

МАЛКО ПОПОВО (Ходжа кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 7 ж., Хс, 4.

Малко село — вж. Манолово, Сз.

МАЛКО СЕЛО (Кючуклер, Кючюклер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 556 ж., Сл, 1.

Малко Терфилии (Малко Торфилии) — вж. Малка Детелина, Сз.

Малко Тополово (Тахталии, Тополово) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Малко Тополово с Указ 364 (обн. 31. VII. 1925); слято с Указ 183 (обн. 14. V. 1957) — вж. Тополово, Пд.

Малко Турски чардак — вж. Малък чардак, Пд.

МАЛКО ТРЪНОВО (Чанлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 346 ж., Сз, 11.

МАЛКО ТЪРНОВО — град, в България от 1912 г.; 2946 ж., Бс, 5.

Малко Църквище (Текелер джами) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с РМС 79 от 23. II. 2001 г. — вж. Обител, Тщ.

Малко Чамурлии — вж. Малка Смолница, Дб.

Малко Ченге — вж. Карагеоргиево, Бс.

МАЛКО ЧОЧОВЕНИ — село, в България от 1885 г.; 388 ж., Сл, 3.

МАЛКО ШАPКOBO (Малък Боялък) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 235 ж., Яб, 1.

Малко Шивачево — вж. Гита, Сз.

Малко Юренджик — вж. Константиново, Хс.

Малко Яйджелии — вж. Малък извор, Хс.

Малко Яларе — вж. Славейково, Гб.

Малкоч — вж. Селце, Дб.

Малкоч дере — вж. Малкоч, Кж.

МАЛКОЧ (Малкоч дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 342 ж, Кж, 3.

Малкочево — вж. Буря, Гб.

Мало Бабино — вж. Малко Бабино, Вр.

Мало Бельово (Чифлик Мало Бело) — село, в България от 1885 г., заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Пз, 2.

МАЛО БУЧИНО — село, в България от 1878 г.; 534 ж., Сф, 1.

МАЛО КOHАPE (Доганово — Конаре) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението — Куру кьой и Конаре; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 4963 ж., Пз, 6.

МАЛО КРУШЕВО (Армутлии, Крушово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Крушово през 1892 г. от населението и на Мало Крушево с Указ 1055 (обн. 17. XII. 1968); 225 ж., Пд, 17.

МАЛО МАЛОВО — село, в България от 1878 г.; 76 ж., Сф, 8.

МАЛО ПЕЩЕНЕ (Малко Пещене, Пещене — малко) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 75 ж., Вр, 3.

МАЛО СЕЛО — село, в България от 1878 г.; 414 ж., Кн, 1.

Мало село — село, изселено през Освободителната война, бивша околия София.

Маловец (Мамуч кьой, Момуч кьой, Мумуч кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 38 (обн. 2. II. 1960) — вж. Генерал Тошево, Дб.

МАЛОГРАДЕЦ (Палазлари) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединени Висино и Ковил; 99 ж., Тщ, 1.

МАЛОМИР (Карапча) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1375 ж., Яб, 4.

МАЛОМИР (Софулар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 517 ж., Шн, 3.

МАЛОМИРОВО (Хамбарлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 473 ж., Яб, 2.

МАЛОРАД — село, в България от 1878 г.; 2380 ж., Вр, 1.

МАЛУША (Гърците, Гърци, Гръдците) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Гърците с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Малуша с Указ 360 (обн. 2. VIII. 1950); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) (вж. Габрово); отделено и признато за село с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); 6 ж., Гб, 1.

МАЛЧИКА (Лъжене) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 663 (обн. 29. XII. 1950); 1860 ж., Пл, 7.

МАЛЧОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 17 ж., Вт, 1.

МАЛЧОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 4 ж., Гб, 4.

Малък Базаурт — вж. Житница, Дб.

Малък Богдан (Валалии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 369 (обн. 28. X. 1957); Дб, 3.

Малък Боялък — вж. Малко Шарково, Яб.

Малък Воден (Дере махле) — село, до 1892 г. броено към Воден; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с МЗ 3080 (обн. 23. XI. 1940) — вж. Воден, Яб.

Малък Върбовник — вж. Мали Върбовник, Кн.

МАЛЪК ДЕВЕСИЛ (Дикили кайряк) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 633 ж., Кж, 4.

Малък Дервент — вж. Лалково, Яб.

МАЛЪК ДОЛ (Малко Дерелии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) (вж. Голям дол); възстановено с Указ 117 (обн. 28. IV. 2000); 81 ж., Сз, 1.

Малък Звенимир (Айват кьой) — село в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Звенимир, Сс.

МАЛЪК ИЗВОР (Малки извор) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 271 ж., Лч, 8.

МАЛЪК ИЗВОР (Малко Яйджелии, Яйджели — малко, Малки извор) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Малки извор с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); осъвременено име на Малък извор с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 339 ж., Хс, 8.

Малък Караач — вж. Брестак, Сс.

Малък Кардам (Мирча вода) — вж. Кардам, Дб.

МАЛЪК МАНАСТИР (Малък мънастир) — село, в България от 1885 г.; осъвременено име без административен акт през 1926 г.; 799 ж., Яб, 2.

МАЛЪК ПОРОВЕЦ (Малка кокарджа, Кокарджа махала) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Малък Поровец с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); от 1955 до 1991 г. присъединено Драгомъж; 396 ж., Рз, 2.

МАЛЪК ПРЕСЛАВЕЦ (Кадъ кьой, Малки Преславец) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Малки Преславец с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); осъвременено име на Малък Преславец без административен акт през 1956 г.; 468 ж., Сс, 2.

Малък Торсун — вж. Здравец, Рз.

Малък Турчин — вж. Цар Шишманово, Вд.

Малък Хедиетлер — вж. Припек, Бс.

МАЛЪК ЧАРДАК (Турски чардак — малък, Турский чардак, Малко Турски чардак) — село, в България от 1885 г.; преименувано от населението след Освобождението; 589 ж., Пд, 16.

Малък Чорал — вж. Малки Чорал, Яб.

Мальов рът — колиби, до 1900 г. броени към Каменица; заличени с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Сф, 16.

Мальово (Кара Насуф, погр. Каранас) — чифлишко село, през 1880 г. броено към Водно; в България от 1878–1913 и от 1940 г.; до 1913 г. броено самостоятелно, а след 1940 г. броено към община Белгун; заличено без административен акт, Дб, 4.

MAMАPЧEBO (Мураданлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 535 ж., Яб, 1.

Мамуч кьой — вж. Маловец, Дб.

Манаселска река — сборно село, броено по съставни махали и колиби, Сф, 18.

MAHACEЛCКA РЕКА — село, до 1900 г. броено към Видраре; признато от махала за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); присъединени Буджов дол, Гола могила, Драгойца, Дръндарска, Смолевица и Череша; 186 ж., Сф, 18.

МАНАСТИР (Мънастир) — село, в България от 1878 г.; 626 ж., Вн, 11.

MАHACTИP (Мънастир) — село, до 1892 г. броено към Дряново; 194 ж., Пд, 7.

МАНАСТИР (Хасарлоба, Мънастир) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Мънастир с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); осъвременено име без административен акт през 1926 г.; 210 ж., Хс, 11.

Манастира — вж. Средногорска, Сф.

Манастирец — вж. Струя, Бс.

Манастирица (Манастирска) — махала, до 1900 г. броена към Правец; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Правец, Сф.

МАНАСТИРИЦА (Мансър, Мънсър, Мънастирица) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Мънастирица с Указ 86 от 9. IV. 1898 г.; 67 ж., Тщ, 4.

МАНАСТИРИЩЕ (Мънастирище) — село, в България от 1878 г.; 1515 ж., Вр, 10.

МАНАСТИРИЩЕ (Мънастирище) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1926 г.; 10 ж., Сф, 20.

Манастирска — вж. Манастирица, Сф.

МАНАСТИРСКО (Теке махла) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 200 ж., Рз, 4.

МАНАСТИРЦИ (Чукур къшла, Теке) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Манастирци с Указ 192 (обн. 21. IV. 1923); 353 ж., Рз, 4.

Манаф чифлик (Манафски чифлик, погр. Манов чифлик) — вж. Начево, Сф.

Мангалъ махла — махала, в България от 1878 г.; изселено през 1886 г., бивша околия Ловеч, Лч.

Мангуфлии — вж. Малко Кирилово, Яб.

Мангъф — вж. Сеноклас, Хс.

Мандаджилар — вж. Биволяне, Кж.

Манджово — вж. Виногради, Бл.

МАНДРА — село, в България от 1885 г.; 478 ж., Хс, 11.

МАНДРИЦА — село, в България от 1912 г.; 84 ж., Хс, 2.

Мандър ач — вж. Повиен, Кж.

MАНЕВЦИ (Мановци, Манювци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 14 ж., Гб, 4.

Манов чифлик (Манаф чифлик) — вж. Начево, Сф.

МАНОЛЕ — село, в България от 1885 г.; 3097 ж., Пд, 8.

МАНОЛИЧ — село, в България от 1885 г.; 1356 ж., Бс, 12.

Манолово (Зорнаджилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937); Хс, 2.

МАНОЛОВО (Малко село, Борисово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Борисово с Указ 154 от 3. III. 1894 г. и на Манолово с МЗ 7552 (обн. 22. XI. 1947); 811 ж., Сз, 8.

МАНОЛСКО КOHАPE — село, в България от 1885 г.; 797 ж., Пд, 8.

МАНОЯ — село, в България от 1878 г.; 70 ж., Гб, 2.

Мансарлии (Мансерлии) — вж. Победа, Яб.

Мансър — вж. Манастирица, Тщ.

Мансър кьой (Мансърово) — вж. Свобода, Дб.

МАНУШЕВЦИ (Чанаджик) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Кипилово; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 13 ж., Тщ, 1.

MАHЧEBO (Солук дал) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 2 ж., Кж, 6.

Манювци — вж. Маневци, Гб.

МАРАФЕЛЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Блъсковци; 4 ж., Вт, 3.

Марафта — вж. Морава, Бс.

MAPАШ — село, в България от 1878 г.; 599 ж., Шн, 10.

Марашки Тръстеник — вж. Тръстеник, Пл.

Маргатина — вж. Горна Маргатина, Лч; Долна Маргатина, Лч.

МАРГОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Вт, 1.

Марек — вж. Дупница, Кн.

Марефлер — вж. Козлево, Кж.

Марийно — вж. Велчево, Вт.

Марийно (Кокарджа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 365 от 20. Х. 1897 г.; слято с ПМС 3 (обн. 6. IX. 1947) — вж. Димитровград, Хс.

МАРИКОСТИНОВО — село, в България от 1912 г.; 1370 ж., Бл, 7.

Маринито — махала, до 1900 г. броена към сборно село Велчево; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Черневото, Лч.

МАРИНКА (Карагьозлер) — село, заселено през 1909 г.; преименувано и признато от населена местност Карагьозлер за село Маринка с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); 1281 ж., Бс, 2.

Марино — махала, в България от 1912 г.; заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Хс, 2.

МАРИНО ПОЛЕ — село, в България от 1912 г.; 359 ж., Бл, 7.

МАРИНО ПОЛЕ (Минтишлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 59 ж., Пд, 4.

МАРИНОВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Буйновци; няма ж., Вт, 3.

МАРИНОВЦИ — село, през 1880 г. броено към Млечево; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 59 ж., Гб, 3.

Марица — вж. Огняново, Пз; Симеоновград, Хс.

МАРИЦА (Махала) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 774 ж., Сф, 19.

Маришница — махала, до 1900 г. броена към Ново село и Острец; слята с Указ 45 (обн. 20. I. 1978) — вж. Априлци, Лч.

Мария Луиза — вж. Бенковски, Дб.

Мария Луизино — вж. Благоево, Вт.

Маркиш — вж. Мокреш, Шн.

Марко махле — вж. Марково, Бс.

Марковец — вж. Марково, Шн.

МАРКОВО — село, в България от 1885 г.; 2250 ж., Пд, 13.

Марково — вж. Повеляново, Вн.

Марково (Марко махле) — вж. Поляново, Бс.

МАРКОВО (Марковец, Марковча) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; уточнено име на Марково без административен акт през 1956 г.; 941 ж., Шн, 5.

МАРКОВО (Сакарлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 99 ж., Сз, 1.

МАРКОВО РАВНИЩЕ — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Видраре; 15 ж., Вр, 9.

Марковска — махала, до 1900 и след 1934 г. броена към Белиш, Лч.

Марковча — вж. Марково, Шн.

MАPTEH (Мартин) — село, в България от 1878 г.; 4143 ж., Pc, 6.

Мартинковци (погр. Мартинци) — махала, през 1880 г. броена към Яковци; заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965); Вт, 3.

MАPTИHO (Апазлар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 8 ж., Кж, 5.

МАРТИНОВО (Влашко село) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 415 ж., Мн, 10.

Мартинска — махала, до 1900 г. броена към сборно село Очуша; заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Очуша, Сф.

Мартинци — вж. Мартинковци, Вт.

Марулево — вж. Ваклиново, Бл.

MАPУЛEBO — село, в България от 1912 г.; 74 ж., Бл, 3.

Маруфлар — вж. Крушевска, Кж.

МАРУЦЕКОВЦИ (погр. Маруци-Коевци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 4.

Марча — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Дряново, Гб.

MАPЧEBO — село, в България от 1912 г.; 185 ж., Бл, 5.

MАPЧИHO (Кючук, Кючюк) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 139 ж., Тщ, 4.

MАPЯH (Горни Марян) — село, в България от 1878 г.; двойно име; 117 ж., Вт, 3.

Масатларе — вж. Точиларци, Пд.

MACЛАPEBO (Яйджии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 885 ж., Вт, 7.

Маслари — вж. Мусачево, Сф.

Масли чифлик — вж. Кладенци, Бл.

МАСЛИНОВО (Яхалии, Яхяли) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; двойно име; преименувано на Маслиново с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 371 ж., Хс, 16.

Маслово — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Обединение, Сф.

Мастанлар — горний — вж. Горна Златица, Тщ.

Мастанлар — долний — вж. Долна Златица, Тщ.

Масутлар (Махсутлар) — вж. Ножарево, Сс.

МАТЕШОВЦИ (погр. Матеевци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 2 ж., Гб, 4.

Матлъмово (Матлъм кьой) — вж. Ломница, Дб.

Матовци (Хаджи Камбер махле) — село, признато от населена местност (от село Старичене) за махала през 1913 г. и за село с МЗ 1380 (обн. 1. VI. 1939); преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Китанчево, Рз.

MАTОЧИHA (Фикел) — село, в България от 1915 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 60 ж., Хс, 6.

Махала — вж. Марица, Сф.

Махалата — вж. Искър, Пл.

MAXAЛАTA — село, в България от 1912 г.; 75 ж., Бл, 12.

МАХАЛНИЦИ (погр. Махалици) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Яковци; 1 ж., Вт, 3.

Махалъч (Махалча) — вж. Михалич, Вн.

Махзар паша теке — вж. Воден, Рз.

Махматча — вж. Страхил войвода, Кж.

Махмуд кьой (Махмудово) — вж. Мостич, Шн.

Махмуд оглулар — вж. Яребица, Кж.

Махмудия — вж. Радойково, Вр.

Махмудларе — вж. Махмутларе, Сз.

Махмузлии — вж. Тодор Икономово, Шн.

Махмутица — вж. Бистрица, См.

Махмутлар (Махмутлари) — вж. Синигер, Кж.

Махмутларе (Махмудларе) — вж. Славянин, Сз.

Махмутлии — вж. Странджево, Кж.

Махсунлар — вж. Бели вир, Кж.

Махсутлар — вж. Масутлар, Сс.

MАЦA — село, в България от 1885 г.; 161 ж., Сз, 9.

Мацакурово — вж. Гюргево, Кж.

Мацика — вж. Влашка, Лч.

Мачиклар — вж. Сярци, Кж.

MАЧКOBЦИ — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Млечево и Гумощник; 26 ж., Лч, 1.

Мая Курфалии — вж. Овчарци, Сз.

МЕДВЕН — село, в България от 1885 г.; 256 ж., Сл, 1.

МЕДЕВЦИ (Бакаджик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 43 ж., Кж, 3.

МЕДЕН БУК (Балджи бук) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 58 ж., Хс, 2.

МЕДЕН КЛАДЕНЕЦ (Баллъ бунар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 355 ж., Яб, 4.

Меден рудник (Кара баир, Рудник) — махала, заселена през 1922 г.; преименувана и призната от населена местност Кара баир за махала Рудник с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931) и за махала Меден рудник с МЗ 3774 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 2013 (обн. 24. Х. 1975) — вж. Бургас, Бс.

МЕДЕНИ ПОЛЯНИ (Нова махала) — село, до 1946 г. броено към Бабяк; преименувано и признато от населена местност за село с Указ 129 (обн. 11. IV. 1961); 741 ж., Пз, 4.

Медено село — вж. Княжево, Сф.

МЕДЕШЕВЦИ — село, в България от 1878 г.; 152 ж., Вд, 5.

Меджит сюнетлер — вж. Канлии, Сз.

Медковец — вж. Метковец, Вр.

МЕДКОВЕЦ (Метковец) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1965 г.; 2464 ж., Мн, 8.

МЕДНИКАРОВО (Кара пилит) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 664 ж., Сз, 3.

МЕДОВЕНЕ (Енидже Балбунар, Балбунар енидже, Бал ендже, Медьовене) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Медьовене с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); слято с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) (вж. Кубрат); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 406 ж, Рз, 3.

МЕДОВЕЦ (Саръ кованлък) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1821 ж., Вн, 10.

МЕДОВИНА (Балджи омур) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 886 ж., Тщ, 4.

Медовица (Балджа) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965); Кж, 5.

МЕДОВНИЦА — село, в България от 1878 г.; 339 ж., Вд, 6.

МЕДОВО (Балджи кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано без административен акт през 1880 г.; 415 ж., Бс, 7.

МЕДОВО (Балджиларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 344 ж., Сз, 1.

МЕДОВО (Сев. Радулеску) — село, заселено под румънска власт, в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 142 ж., Дб, 3.

Медьовене — вж. Медовене, Рз.

МЕЖДА (Гюбел) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 305 ж., Яб, 4.

МЕЖДЕН (Сънър ени махле) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VIII. 1934); 776 ж., Сс, 3.

МЕЖДЕНИ (Межден) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 65 ж., Гб, 1.

МЕЗДРА — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 435 (обн. 31. VIII. 1950); 12 445 ж., Вр, 6.

МЕЗДРЕЯ — село, в България от 1878 г.; 295 ж., Мн, 1.

MEЗEК — село, в България от 1912 г.; 291 ж., Хс, 6.

Мейково — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Рудозем, См.

Мекиш — село, в България от 1878 г.; слято с МЗ 3476 (обн. 4. I. 1941) — вж. Обединение, Вт.

Мелеклер — вж. Къпиново, Дб.

Меликадъново — вж. Драгор, Пз.

МЕЛНИК — град, в България от 1912 г.; 243 ж., Бл, 9.

МЕЛНИЦА (Дермен дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 490 ж., Яб, 2.

МЕЛЯНЕ — село, в България от 1878 г.; 238 ж., Мн, 6.

Мемелер — вж. Ненково, Кж.

Мемиш махале — колиби, през 1880 г. броени към Стара река, а след това слети с Карамцалари — вж. Изгрев, Сл.

Мемиш софулар — вж. Приселци, Вн.

МЕНГИШЕВО (Кьопек кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 459 ж., Шн, 3.

МЕНДОВО — село, в България от 1912 г.; 133 ж., Бл, 7.

Менека — вж. Момчилово, Кж.

Менекше — вж. Теменуга, Кж.

MEHEHКЬOBO — село, в България от 1885 г.; 1179 ж., Пз, 2.

МЕРДАНИ (погр. Мирданя) — село, в България от 1878 г.; 709 ж., Вт, 5.

Мерилковци — махала, до 1900 г. броена към Беброво, Босевци и Нейново; заличена с Указ 45 (обн. 20. I. 1978), Вт. 3.

МЕРИЧЛЕРИ — град, в България от 1885 г.; признат от село за град с Указ 2872 (обн. 27. IX. 1983); 2193 ж., Хс, 1.

Месемврия — вж. Несебър, Бс.

Месим махле — вж. Мъдрево, Рз.

Месимлер — вж. Листец, Сс.

МЕСТА — село, признато от населена местност Обидимски ханове за село с Указ 57 (обн. 5. II. 1965); 293 ж., Бл. 1.

Метковец — вж. Медковец, Мн.

Метковец (Медковец) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; слято с МЗ 2918 (обн. 11. I. 1943) — вж. Враца, Вр.

МЕТЛИКА (Мурад пашалар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 149 ж., Кж, 4.

МЕТЛИЧИНА (Али паша, Генерал Панайотово) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Генерал Панайотово с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Метличина с МЗ 5750 (обн. 24. IX. 1947); 157 ж, Кж, 3.

МЕТЛИЧИНА (Хамбарлък, Житник) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Житник с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Метличина с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 251 ж., Вн, 7.

МЕТЛИЧКА (Мухаремоглар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 51 ж., Кж, 3.

МЕТОДИЕВО (Кюпелер) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединено Верижари; 291 ж., Дб, 3.

МЕТОДИЕВО (Чауш кьой, Чаушово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Методиево с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); 507 ж., Шн, 2.

МЕТОХИЯ — село, в България от 1878 г.; присъединено Възчукар; 27 ж., Кн, 9.

Метудово — вж. Скобелево, Лч.

Мехмед бей чифлик (Мехмед Бег чифлик) — вж. Петруново, Пк.

Мехмед кьой — вж. Бистроглед, Кж.

Мехмеди (Мехмеди кьой) — вж. Звезда, Тщ.

Мехмедовци — вж. Поп Николаево, Вд.

Мехмеч кьой — вж. Росен, Бс.

Мехомия — вж. Разлог, Бл.

Мехрем бей — вж. Старо село, Сл.

Меча поляна — село, в България от 1878 г.; заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Сф, 20.

Мече корито (Мечекоритски) — колиби, до 1900 г. броени към Чепино (Велинград); осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); слети с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975) — вж. Грашево, Пз.

Мече ухо (Ай кулак) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Кж, 4.

Мечикчилер — вж. Беломорци, Тщ.

Мечит махала — вж. Пърличево, Мн.

Мечка — вж. Оборище, Пз.

MEЧКA — село, в България от 1878 г.; 923 ж., Пл, 9.

МЕЧКА — село, в България от 1878 г.; 854 ж., Pc, 5.

MEЧКАPEBO — село, България от 1885 г.; 614 ж., Сл, 3.

Мечкобиевци — махала, до 1892 г. броена към Новачкини; заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Вт, 3.

МЕЧКОВИЦА (погр. Мечковци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 49 ж., Гб, 1.

Мечково — колиби, в България от 1912 г.; слети с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Баскалци, Бл.

Мечковци — вж. Мичковци, Гб.

МЕЧКОВЦИ — статут на село (махала), до 1900 г. броено към сборно село Вакарел; 11 ж., Сф, 1.

МЕЧКУЛ — село, в България от 1912 г.; 52 ж., Бл, 11.

Мечкюр — вж. Прослав, Пд.

МЕЧОВО (Айдън кьой) — село, до 1900 г. броено към Богомолско; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2 ж., Тщ, 1.

Мечовци — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 502 (обн. 11. VII. 1967) — вж. Белица, Гб.

Меше махле — вж. Дъбрава, Дб; Дъбравица, Сс.

Меше махле — махала, до 1892 г. броена към Водно, а след това броена към село Теменуга и слята с него, Вт.

Мешелии — вж. Дъбово, Яб.

МЕЩИЦА — село, в България от 1878 г.; 1042 ж., Пк, 4.

Мидирис — вж. Калчево, Яб.

МИЗИЯ — град, образуван от селище от градски тип Букьовци и село Гложене с Указ 344 (обн. 20. II. 1970); през 1978 г. отделен квартал Гложене; 4069 ж., Вр, 7.

МИЙКОВЦИ — село, през 1880 г. броено към Буйновци; присъединено Духлевци; 56 ж., Вт, 3.

Микени — село, изселено през Освободителната война, бивша околия Ямбол.

МИКРЕ — село, в България от 1878 г.; 390 ж., Лч, 7.

МИКРЕВО — село, в България от 1912 г.; слято с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) (вж. Струмяни); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 2201 ж., Бл, 12.

МИЛАДИНОВО (Деделер) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 483 ж., Кж, 5.

МИЛАДИНОВЦИ (Джевизли калфа) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 300 ж., Тщ, 5.

МИЛАДИНОВЦИ (Дийнеклер) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 207 ж., Дб, 5.

МИЛАДИНОВЦИ (Калфа кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 413 ж., Яб, 4.

Миланкини — колиби, до 1892 г. броени към Усои и Новачкини; заличени с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Вт, 3.

МИЛАНОВО (Вели бей, Владимирци) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Владимирци с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Миланово с Указ 141 (обн. 25. III. 1950); 660 ж., Шн, 1.

МИЛАНОВО (Осиково) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); 737 ж., Сф, 20.

МИЛЕ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 29 ж., См, 6.

Милево — вж. Елхово, Сз.

МИЛЕВО (Сатъ Бегово, Надеждино) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Надеждино с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Милево с МЗ 7552 (обн. 22. XI. 1947); 1114 ж., Пд, 14.

МИЛЕВЦИ (Мильовци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 11 ж., Гб, 4.

МИЛЕНЧА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Черни Осъм; 46 ж., Лч, 6.

Милетич (Базиргян, Безирган) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954) — вж. Искра, Сс.

Милиджии — вж. Явор, Гб.

МИЛИНО (Керемедин) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. III. 1934); 32 ж., Тщ, 1.

Милковица — вж. Милкьовци, Пк.

МИЛКОВИЦА (Гаурене, Гаврен) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Гаврен с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Милковица с МЗ 2736 (обн. 27. IV. 1945); 2334 ж., Пл, 2.

МИЛКОВО — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 9 ж., См, 9.

Милковци — вж. Милкьовци, Пк.

МИЛКОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 52 ж., Гб, 1.

Милковци — махала, до 1892 г. броена към Разпоповци и Костадинчовци; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елена, Вт.

МИЛКЬОВЦИ (Милковци, Милковица) — село, в България от 1878 г.; 50 ж., Пк, 1.

МИЛОСЛАВЦИ — село, в България от 1878 г.; 46 ж., Пк, 6.

МИЛЧИНА ЛЪКА — село, в България от 1878 г.; изселено от старо землище и новозаселено в населена местност Исланица с МЗ 593 (обн. 3. IV. 1945); 109 ж., Вд, 5.

Мильовци (Милювци) — вж. Милевци, Гб.

МИНДЯ — село, в България от 1878 г.; 360 ж., Вт, 1.

Минева къща — махала, до 1900 г. броена към Велчево; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 1.

Миневци (Минювци, погр. Мишювци) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Донино, Гб.

МИНЕВЦИ (Минювци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Палици; 1 ж., Вт, 3.

МИНЕРАЛНИ БАНИ — село, признато от населена местност Хасковски минерални бани за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 1529 ж., Хс, 5.

Минечево — вж. Орлов дол, Яб.

МИНЗУХАР (Калфалар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединени Бодровци, Босилек, Ключево и Червенци; 513 ж., Кж, 7.

Минкова махала (Минкова махла) — вж. Огоста, Мн.

Минково (Околиите) — колиби, в България от 1878 г.; преименувани с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); слети с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Плачковци, Гб.

Минковска — махала, до 1900 и след 1934 г. броена към Белиш, Лч.

Минтишлии — вж. Марино поле, Пд.

Минювци — вж. Миневци, Гб.

Мираш — село, в България от 1878 г.; изселено през 1882 г.; бивша околия Ловеч.

Мирданя — вж. Мерданя, Вт.

МИРИОВЕЦ — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Малък извор; 13 ж., Лч, 8.

МИРКОВО — село, в България от 1878 г.; 1882 ж., Сф, 16.

МИРОВЕЦ (Селим) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 120 ж., Тщ, 5.

МИРОВО — село, признато от населена местност Леща хан за село с Указ 460 (обн. 14. XI. 1961); 265 ж., Сф, 12.

Мирово — вж. Вратица, Кн.

МИРОВО (Паша кьой, Пашовско) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Пашовско с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Мирово с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); 243 ж., Вт, 9.

МИРОВО (Сеймен, Стражар) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Стражар с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Мирово с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 848 ж., Сз, 1.

МИРОВЦИ (Мурадаллар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 514 ж., Шн, 7.

МИРОВЯНЕ — село, в България от 1878 г.; 1431 ж., Сф, 1.

МИРОЛЮБОВО (Домуз орман) — село, заселено след 1926 г.; преименувано с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 169 ж., Бс, 2.

Миромир (Даваджово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Хисаря, Пд.

Мирославци (погр. Мирославовци) — махала, до 1892 г. броена към Усои и Върлевци; присъединено Поп Бобчевци; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Вт, 3.

Мирханлъ — вж. Трем, Шн.

Мирча вода — вж. Малки Кардам, Дб.

МИРЧОВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Тодювци; 5 ж., Вт, 3.

МИРЯНЦИ (Мюселиме) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 633 ж., Пз, 6.

Мисилим (Миселим) — вж. Православ, Сз.

Мислими (Мислимито) — вж. Християново, Сз.

Мисловщица — вж. Велиново, Пк.

МИТИНО — село, в България от 1912 г.; 358 ж., Бл, 7.

Митириз (Митирис) — вж. Калчево, Яб.

Митиризово — вж. Васил Левски, Пд.

МИТОВСКА — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 136 ж., См, 6.

МИТРОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 163 ж., Мн, 10.

Митрополит Симеон — вж. Лозево, Шн.

Митхад паша кьой — вж. Александрово, Вт.

Михайловград — вж. Монтана, Мн.

Михайлово — вж. Желю войвода, Сл.

МИХАЙЛОВО (Гьок пала) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 294 от 12. Х. 1900 г.; 500 ж., Сз, 10.

МИХАЙЛОВО (Долна Гнойница, погр. Гнойница) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Михайлово с Указ 191 (обн. 22. IV. 1950); присъединено Босилеград; 1378 ж., Вр, 10.

Михайлово (Михалово) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; слято с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Банкя, Сф.

МИХАЙЛОВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. вероятно броено към Гъбене; 46 ж., Гб, 1.

Михал бей — вж. Божурец, Дб.

Михалаки Георгиево (Фусовица) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Синаговци, Вд.

МИХАЛИЧ — село, в България от 1915 г.; 109 ж., Хс, 6.

МИХАЛИЧ (Михалъч) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 712 ж., Вн, 7.

МИХАЛКОВО — село, в България от 1912 г.; 447 ж., См, 3.

Михалово — вж. Михайлово, Сф.

МИХАЛЦИ — село, в България от 1878 г.; 1037 ж., Вт, 6.

Михалчетата (Михилчетата) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); слято с Указ 502 (обн. 11. VII. 1967) — вж. Белица, Гб.

МИХИЛЦИ — село, в България от 1885 г.; 276 ж., Пд, 17.

МИХНЕВО (Михново) — село, в България от 1912 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 1249 ж., Бл, 7.

Миховска — махала, до 1900 г. броена към Патрешко; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 6.

МИХОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 4.

Миховци — махала, до 1900 г. броена към Ново село; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Лч, 1.

МИЧКОВЦИ (погр. Мечковци) — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 92 (обн. 2. III. 1951); присъединено Ставерците; 55 ж., Гб, 1.

Мичурин — вж. Царево, Бс.

МИШЕВСКО (Кючук Виран) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); 342 ж., Кж, 2.

МИШЕМОРКОВ ХАН (Мошаморков хан, Грамадливо) — село, до 1900 г. броено към Ивановци; преименувано и признато от колиби за село Грамадливо с Указ 469 (обн. 27. IV. 1976); присъединено Терзиювци; възстановено старо име с Указ 97 (обн. 17. IV. 1992); 12 ж., Вт, 1.

MИШКАPETE (Трънето) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Батулци; двойно име преди Освобождението; присъединени Ненчовци и Симеоновци; 12 ж., Лч, 8.

Мишковци — махала, до 1900 г. броена към сборно село Джурово; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Джурово, Сф.

Мишуклии (Мишюклии) — вж. Климентово, Вт.

Мишювци — вж. Миневци, Гб.

МЛАДА ГВАРДИЯ (Бейлии, Князево) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Князево с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Млада гвардия с Указ 360 (обн. 2. VIII. 1950); 390 ж., Вн, 6.

Младежка река — вж. Младежко, Бс.

МЛАДЕЖКО (Карамлък, Тъмна река, погр. Младежка река) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Тъмна река с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Младежко с Указ 3 (обн. 11. I. 1950); 36 ж., Бс, 5.

МЛАДЕН (Букурово, Бокурово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 47 (обн. 9. II. 1951); 236 ж., Гб, 3.

Младеново (Голинци) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 8866 (обн. 5. I. 1948); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Лом, Мн.

Младеновци (Недешковци) — махала, до 1892 г. броена към Разпоповци и Костадинчовци; преименувана с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елена, Вт.

МЛАДИНОВО (Ения) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 342 ж., Хс, 6.

МЛАДОВО (Генджалии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 760 ж., Сл, 3.

МЛАМОЛОВО — село, в България от 1878 г.; 958 ж., Кн, 1.

МЛЕКАРЕВО (Юртчии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 909 ж., Сл, 2.

Млечановци — махала, до 1900 г. броена към сборно село Вакарел; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Костадинкино, Сф.

МЛЕЧЕВО (Млечово) — село, в България от 1878 г.; 98 ж., Гб, 3.

Млечен (Айран, Айран кьой, Хайран кьой, Хайрян кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Млечен с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 881 (обн. 30. IX. 1965), Вн, 1.

МЛЕЧИНО (Сют кееси) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 325 ж., Кж, 1.

МОГИЛА — село, в България от 1885 г.; 753 ж., Сз, 10.

МОГИЛА — село, в България от 1885 г.; 501 ж., Яб, 4.

МОГИЛА (Мухла) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 530 ж., Шн, 5.

Могилата — колиби, до 1900 г. броени към Голяма Брестница; слети с МЗ 2920 (обн. 16. I. 1943) — вж. Голяма Брестница, Лч.

МОГИЛЕЦ (Велетлер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 393 ж., Тщ, 2.

МОГИЛИНО (Хюджеклии, Могилино, Захари Стояново) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Могилино с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Захари Стояново с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); възстановено старо име с Указ 1245 (обн. 11. Х. 1988); 467 ж., Рс, 4.

МОГИЛИТЕ (Бумалча) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); няма ж., Гб, 4.

МОГИЛИЦА (Тоз бурун) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Бяла река; 509 ж., См, 9.

МОГИЛИЩЕ (Юзгюбенлик, Юзлю Бейли кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 97 ж., Дб, 4.

МОГИЛОВО (Конопчии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 220 ж., Сз, 11.

МОГИЛЯНЕ (Юртчулар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 238 ж., Кж, 3.

МОДРЕН (Софталар, Софтите) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Софтите с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Модрен с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); 8 ж., Кж, 2.

MОКPEH (Кьопеклии, Мокрен, Аврамов) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Аврамов с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); възстановено старо име с Указ 115 (обн. 8. V. 1992); 927 ж., Сл, 1.

MОКPEШ — село, в България от 1878 г.; присъединено Душилница; 1092 ж., Мн, 4.

МОКРЕШ (Карамихца, Мокреш, Маркиш) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Мокреш с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934), на Маркиш с МЗ 5997 (обн. 3. XII. 1943), поправено на Мокреш с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 330 ж., Шн, 1.

МОКРИЩЕ (Ямурчово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2097 ж., Пз, 6.

Молак — махала, до 1900 г. броена към сборно село Годеч; слята с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974) — вж. Годеч, Сф.

Молалий (Молалия) — вж. Дружба, Вд.

Молдава — вж. Мулдава, Пд.

Молла Мусалар — вж. Даскалово, Кж.

Момарско — вж. Пещера, См.

Момин брод — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965) — вж. Лом, Мн.

Момин проход — село, признато от населена местност Момин проход (от село Горна Василица) и населена местност Момин проход (от Гара Баня Костенец) за село с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954); слято с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) — вж. град Костенец, Сф.

МОМИН СБОР (Кестамбол) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 178 ж., Вт, 1.

Момина баня (Сулу дервент) — село, заселено през 1906 г.; преименувано с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); слято без административен акт през 1956 г. — вж. Гара Костенец, Сф.

Момина баня (Хисар кюселере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 50 (обн. 4. VII. 1942) — вж. Хисаря, Пд.

МОМИНА КЛИСУРА — село, в България от 1885 г.; 1253 ж., Пз, 2.

МОМИНА СЪЛЗА (Кус кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединено Темска; 40 ж., Кж, 6.

МОМИНА ЦЪРКВА (Къзъ клисе, Момина църква, Желязково) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Момина църква с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Желязково с Указ 102 (обн. 13. III. 1951); възстановено старо име с Указ 22 (обн. 1. II. 1994); 554 ж., Бс, 11.

Момино — вж. Аврен, Вн.

МОМИНО (Казана теке) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 192 (обн. 21. IV. 1923); 257 ж., Тщ, 5.

МОМИНО (Казъ махле, Къз махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Момино с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 27 ж., Хс, 11.

МОМИНО СЕЛО (Муратлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 821 ж., Пд, 12.

МОМИНСКО (Касъмово, Моминско село) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Моминско село с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Моминско с Указ 169 (обн. 10. V. 1960); 475 ж., Пд, 14.

МОМКОВО (Охланлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 818 ж., Хс, 6.

Момуч кьой — вж. Маловец, Дб.

Момчил — вж. Царичино, Дб.

МОМЧИЛГРАД (Мъстанли) — град, в България от 1912 г.; преименуван с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); 7948 ж., Кж, 6.

МОМЧИЛОВО (Есетлии, Еситлии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 277 ж., Вн, 6.

Момчилово (Менека) — село, изселено през 1913 г.; презаселено след Първата световна война; признато от населена местност Менека за село Момчилово с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); заличено с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Кж, 4.

МОМЧИЛОВЦИ (Горно дере кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1556 ж., См, 9.

Моневци (Монювци) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 183 (обн. 14. V. 1957) — вж. Габрово, Гб.

MOHTАHA (Голяма Кутловица, Кутловица — голяма, Фердинанд, Михайловград) — град, в България от 1878 г.; преименуван и признат за град Фердинанд с Указ 626 от 2. XII. 1891 г., на Михайловград с ПМС 3 (обн. 13. III. 1945) и на Монтана с Указ 10 (обн. 29. I. 1993); присъединени Кошарник и Мала Кутловица; 49 176 ж., Мн, 9.

Морава (Морафта) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Съединение, Бс.

MOPАBA (Хаджи Муса) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 192 (обн. 21. IV. 1923); 1513 ж., Вт, 8.

МОРАВИЦА (Демирджилери) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 132 ж., Тщ, 1.

МОРАВИЦА (Муравица) — село, в България от 1878 г.; 867 ж., Вр, 6.

MOPАBКA (Кара дърлъ) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1434); 256 ж., Тщ, 1.

Моравска (Мораска) — село, в България от 1912 г.; преименувано без административен акт през 1946 г.; заличено с Указ 463 (обн. 2. VII. 1955), Бл, 6.

Морина махала — вж. Долна Мурна, Вн.

МОРОВЕЦИТЕ (Моровеци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 1.

Морозово — вж. Горно Черковище, Сз; Чехларе, Пд.

Морско (Денизлер) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975), Бс, 8.

МОРТАГОНОВО (Ахмак, Ахмач) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Мортагоново с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1167 ж., Рз, 5.

Морхово — вж. Кондолово, Бс.

Моряне (Дингизово) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959), Бс, 5.

МОРЯНЦИ (Дениз койлуч) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 136 ж., Кж, 4.

МОСКОВЕЦ (Татаре) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 305 ж., Пд, 4.

МОСТ (Кьопрюлии, Кюпрюлии) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Мост с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); 698 ж., Кж, 5.

Мостино (Джелеп кюпрю, Джелепски мост) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Джелепски мост с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Мостино с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); заличено с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975), Бс, 1.

МОСТИЧ (Махмуд кьой, Махмудово, Алусиян) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Алусиян с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Мостич с Указ 174 (обн. 7. III. 1968); 383 ж., Шн, 1.

MОCTOBO (Ер Кюпрю, Ер Кюприя) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 128 ж., Пд, 1.

МОЧУРЕ — село, в България от 1912 г.; признато от махала за село с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); 51 ж., См, 8.

Мошаморков хан — вж. Мишеморков хан, Вт.

Мошино — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Перник, Пк.

МОЩАНЕЦ — село, в България от 1912 г.; 56 ж., Бл, 3.

МРАКЕТИНЦИ (Мракьотинци) — село, до 1900 г. вероятно броено към Парамун; осъвременено име на Мракетинци с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); признато от махала за село с Указ 199 (обн. 14. V. 1923); 38 ж., Пк, 6.

МРАМОР — село, в България от 1878 г.; 54 ж., Пк, 6.

MPАMOP — село, в България от 1878 г.; 1791 ж., Сф, 1.

MPАMOP (Ени кьой, Ново село) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Мрамор с Указ 3 (обн. 11. I. 1950); 565 ж., Хс, 9.

MPАMOPEH — село, в България от 1878 г.; 1038 ж., Вр, 3.

Мранчево — село, в България от 1885 г.; изселено през 1888 г., бивша околия Стряма, Пд, 12.

МРАХОРИ (Мрахорите) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 40 ж., Гб, 1.

MPАЧEHИК — село, в България от 1885 г.; 186 ж., Пд, 4.

МРЕЖИЧКО (Исуф чобанлар, Юсуф чобанлар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 503 ж., Бс, 9.

МРЕЖИЧКО (Тюлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 2121 ж., Кж, 2.

МРЪЗЕЦИ (Мръзеците) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 26 ж., Гб, 4.

МУГЛА — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; 933 ж., См, 9.

Мугрис — вж. Горно Езерово, Бс.

МУЗГА — село, през 1880 г. броено към Гъбене; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 189 ж., Гб, 1.

Мук мулу — вж. Падина, Кж.

МУЛДАВА (Молдава) — село, в България от 1885 г.; 1257 ж., Пд, 1.

Мулетарово — вж. Рупите, Бл.

Мумджилар — вж. Свещари, Рз.

Мумуч кьой — вж. Маловец, Дб.

Мура дере — вж. Змеево, Бс.

Муравица — вж. Моравица, Вр.

Мурад пашалар — вж. Метлика, Кж.

Мурад софу (Мурад Софулар) — вж. Овчага, Вн.

Мурадаллар — вж. Мировци, Шн.

Мураданлии — вж. Мамарчево, Яб.

Муратлар — вж. Буйново, Тщ.

Муратлии — вж. Колю Ганчево, Сз; Момино село, Пд.

МУРГА (Мурга одасъ) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; двойно име преди Освобождението; 48 ж., Кж, 7.

Мурга одасъ — вж. Мурга, Кж.

Мургазлии — вж. Янтра, Гб.

МУРГАШ — село, в България от 1878 г.; 52 ж., Сф, 5.

Мургаш — село, изселено през Освободителната война, бивша околия София, Сф.

МУРГОВО (Есмерлии) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 338 ж., Кж, 5.

МУРЕНО — село, в България от 1878 г.; 127 ж., Пк, 2.

Мурна чифлик горний — вж. Горна Мурна, Вн.

Мурна чифлик долний — вж. Долна Мурна, Вн.

Мурсал кьой — вж. Северци, Дб.

Мурсал кьой (Мурсал коюсу) — вж. Търновка, Дб.

Мурсалар — вж. Средска, Кж.

МУРСАЛЕВО (Мурсалово) — село, в България от 1878 г.; 581 ж., Кн, 4.

Мурсалково — вж. Спасово, Сз.

Мурсатлии — вж. Бояново, Яб.

Муртаза — вж. Бърчево, См.

Муртазовска — вж. Бреза, См.

МУРТИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 18 ж., Пк, 1.

Мурфатча (Мурфач, Мурфача) — вж. Предел, Дб.

Мурханлии — село, изселено през Освободителната война, бивша околия Борисовград (Първомай), Пд.

Муса баба теке — вж. Църквино, Рз.

Мусаджиклар (Мусаджик) — вж. Воден, Пд.

Мусатчилар — вж. Точилари, Рз.

Мусаче теке (Мусача теке) — вж. Калугерово, Хс.

МУСАЧЕВО — село, в България от 1885 г.; 303 ж., Сз, 3.

МУСАЧЕВО (Мусачево, Маслари) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Маслари с МЗ 1689 (обн. 27. IX. 1937); възстановено старо име с МЗ 6053 (обн. 2. Х. 1945); 1199 ж., Сф, 9.

МУСЕВО (Мусе) — село, в България от 1912 г.; двойно име; признато от махала за село с МЗ 1014 (обн. 11. V. 1942); 80 ж., Кж, 1.

МУСЕЛИЕВО — село, в България от 1878 г.; 1026 ж., Пл, 8.

Муси бей (Мусу бей) — вж. Гълъбник, Пк.

МУСИНА — село, в България от 1878 г.; 284 ж., Вт, 6.

Мусу чалъ — вж. Върбен, Пд.

МУСОМИЩА — село, в България от 1912 г.; 2333 ж., Бл, 4.

Муссалар — вж. Височка, Тщ.

Муссиево — вж. Крали Марко, Пз.

Мусталии — вж. Орлово, Хс.

Мустафа бейлер — село, в България от 1878–1913 г.; изселено под румънска власт, Дб, 1.

Мустафа паша — вж. Свиленград, Хс.

МУСТРАК (Мустраклии) — село, в България от 1915 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 256 ж., Хс, 6.

Мусу бей — вж. Горен извор, Дб.

Мусу бей чифлик махле — вж. Долен извор, Дб.

Мусукоджалии — вж. Гълъбинци, Яб.

Мусулар — вж. Окорш, Сс.

Мусумане (Мусулмане) — вж. Генерал Мариново, Вд.

Мутафлар — вж. Плъстина, Тщ.

Муткурово (Чериково) — село в България от 1878 г.; преименувано с Указ 447 от 31. VII. 1893 г.; слято с Указ 410 от 26. XI. 1896 г. — вж. Садовец, Пл.

Мухалии — вж. Китен, Вн.

Мухаремоглар — вж. Метличка, Кж.

Мухла — вж. Могила, Шн.

МУХОВО (Фафина) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; присъединени Варище, Грамадата, Мъдрица, Равни рът и Свиновски рът; 109 ж., Сф, 12.

МУЦЯ (Муца) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 3.

Мушат — вж. Стояновци, Вр.

МЪГЛЕН (Чимал) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3008 (обн. 1. IX. 1934); 1169 ж., Бс, 1.

МЪГЛЕНЕ (Булутлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 65 ж., Кж, 3.

МЪГЛИЖ (Мъглиш) — град, в България от 1885 г.; признат от село за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 3629 ж., Сз, 5.

МЪГЛИЩА (Ардашли) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 281 ж., См, 6.

Мъгура — вж. Загражден, Пл.

МЪДРЕВО (Месим махле) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1073 ж., Рз, 3.

Мъдрен (Горно Софуларе, Горно Суфолари) — село, през 1884 г. броено към Скобелево; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с МЗ 593 (обн. 3. IV. 1945) — вж. Скобелево, Сз.

МЪДРЕЦ (Софулар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 129 ж., Кж, 5.

МЪДРЕЦ (Софуларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1003 ж., Сз, 3.

МЪДРИНО (Кадъ кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 127 ж., Бс, 4.

Мъдрица — махала, до 1900 г. броена към Мухово; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Мухово, Сф.

Мъдьовене — вж. Градина, Пл.

Мъженци (Шаинлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединено Ягнево; заличено с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991) — вж. Бенковски, Кж.

Мъжлеци — махала, през 1880 г. броена към Разпоповци; заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Вт, 3.

Мънастир — вж. Манастир, Вн; Манастир, Пд; Манастир, Хс.

Мънастирица — вж. Манастирица, Тщ.

Мънастирище — вж. Манастирище, Вр; Манастирище, Сф.

Мънино (Насуф паша) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 369 (обн. 28. Х. 1958), Дб, 4.

Мънсър — вж. Манастирица, Тщ.

МЪРВОДОЛ — село, в България от 1878 г.; 97 ж., Кн, 6.

Мързево — вж. Кондолово, Бс.

Мързените (Мързени) — колиби, през 1880 г. броени към Барахелите; слети с МЗ 6287 (обн. 23. XII. 1941) — вж. Болтата, Гб.

Мързък — вж. Воднянци, Дб.

Мързян — вж. Бенковски, Пд.

МЪРЗЯН — статут на село (махала), в България от 1912 г.; няма ж., См, 5.

МЪРТВИНАТА (Мъртвина) — статут на село (колиби), през 1880 г. вероятно броено към Драгийци; няма ж., Вт, 3.

Мъртвица — вж. Подем, Пл.

МЪРЧАЕВО — село, в България от 1885 г.; 1268 ж., Сф, 1.

МЪРЧЕВО — село, в България от 1878 г.; 1116 ж., Мн, 2.

Мършовица (Мършавица) — вж. Любеново, Пл.

Мъстанли (Мъстънли) — вж. Момчилград, Кж.

МЪСЪРЛИИ — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Стара река и Изгрев; 8 ж., Сл, 3.

Мъсърлъ — вж. Бодровци, Кж.

МЪТЕНИЦА (Айрене) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 196 ж., Пд, 17.

Мътница (Буланък) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 45 (обн. 20. I. 1978) — вж. Шумен, Шн.

Мюселим — вж. Кондово, Хс; Православен, Пд.

Мюселиме — вж. Мирянци, Пз.

Мюселимлер — вж. Дъхово, Кж.

Мюслюмлери (Мюсюмлер) — вж. Средорек, Сл.

Мядна — махала, до 1900 г. броена към Ново село и Острец; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Острец, Лч.

Набожно — вж. Браница, Хс.

НАВЪСЕН (Сорут, Сурут) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 401 ж., Хс, 7.

НАДАРЕВО (Надър кьой, Надарово) — село, в България от 1878 г.; побългарено име на Надарово след 1887 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 601 ж., Тщ, 5.

НАДАРЦИ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 17 ж., См. 9.

Надежда — вж. Каменар, Вн; Крайморие, Бс; Кърпачево, Лч; Нова Надежда, Хс; Огняново, Дб.

Надежда — село, заселено след 1906 г.; признато от населена местност (от село Връбница) за село с Указ 522 (обн. 18. XII. 1923); слято между 1946 и 1956 г. (липсва административен акт) — вж. София, Сф.

НАДЕЖДЕН (Хаджи Хюсеин махле, Хюсеин махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 188 ж., Хс, 10.

Надеждино — вж. Милево, Пд.

Надър — вж. Преображенци, Бс.

Надър кьой — вж. Надарево, Тщ.

Надърлар — вж. Рожден, Бс.

Назърска махала — вж. Гурково, Вд.

НАЙДЕН ГЕРОВО (Демирдишли) — село, в България от 1985 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 584 ж., Пд, 16.

НАЙДЕНОВО (Нова махла) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 169 (обн. 10. V. 1960); 239 ж., Сз, 1.

Накиплер — вж. Китна, Кж.

Налбантлар — вж. Подкова, Кж.

Налбантларе (Налбантлари) — вж. Ковачите, Сл.

Налбантлари — вж. Ковачево, Сз.

Налдюкен — вж. Ковач, Сз.

НАНЕ (Наназлъ даг, Нарезли дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Нане с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Кж, 3.

Нанево (Сюртю кьой) — село, заселено след 1880 г., в България до 1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 369 (обн. 28. Х. 1958), Дб, 4.

НАНОВИЦА (Али бей канагъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); признато от махала за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 449 ж., Кж, 6.

НАНОВИЦА — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Абланица; 28 ж., Лч, 8.

Нановска — махала, до 1900 г. броена към сборно село Патрешко; изселена между 1946 и 1956 г. (заличена без административен акт), Лч, 6.

Нарезли дере — вж. Нане, Кж.

Наречен — село, в България от 1885 г.; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Нареченски бани, Пд.

HAPEЧEHCКИ БАНИ — село, признато от населена местност (от село Косово) за село с МЗ 2984 (обн. 7. II. 1944); присъединено Наречен; 1066 ж., Пд, 1.

НАСАЛЕВЦИ — село, в България от 1878 г.; 37 ж., Пк, 6.

Насаплии — село, в България от 1885 г.; изселено през 1886 г., бивша околия Чирпан, Сз.

Насва кьой — вж. Неделево, Пл.

Насрещна (Карши махле) — махала, до 1892 г. броена към Разделци; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с МЗ 2916 (обн. 16. I. 1943) — вж. Разделци, Тщ.

Настан — село, в България от 1885–1896 и от 1912 г.; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); присъединено с ПМС 115 (обн. 25. III. 1998) — вж. Девин, См.

Настрадън — вж. Бисерци, Рз.

Настрадън (Настрадин) — вж. Божурово, Дб.

Насуф паша — вж. Мънино, Дб.

Насчи кьой — вж. Макариополско, Тщ.

Насърлие (Насърлъ) — вж. Радко Димитриево, Шн.

Насъфчилар — вж. Духовец, Рз.

НАУМ (Ембие сакаллъ, Свети Наум) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Свети Наум с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Наум с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); 438 ж., Шн, 4.

НАУЧЕНЕ (Юрени, Юренлии, Научен) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Научен с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Научене с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 215 ж., Сл, 2.

НАЦОВЦИ — село, в България от 1878 г.; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 57 ж., Вт, 1.

HАЧEBO (Манаф чифлик) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 11 ж., Сф, 8.

Начевска — вж. Карювци, Лч.

Неапли — вж. Буйново, См.

НЕБЕСКА (Фелеклер) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 34 ж., Кж, 7.

Неби куюсу — вж. Яснец, Дб.

Неби кьой — вж. Долно поле, Хс.

Неби паша — вж. Генерал Фичево, Кж.

Небирлер — вж. Здравчец, Кж.

НЕВЕСТИНО — село, в България от 1878 г.; присъединено Кадин мост; 768 ж., Кн, 6.

HEBECTИHO (Буюк дере, Кадънче) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Кадънче с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Невестино с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); 114 ж., Кж, 5.

HEBECTИHO (Герделии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 490 ж., Бс, 4.

Неврокоп — вж. Гоце Делчев, Бл.

Невсе сипахлер — вж. Гулийка, Кж.

Невсе ташлъ — вж. Гулия, Кж.

Невски (Султан) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 844 (обн. 20. Х. 1949); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Попово, Тщ.

HEBШA — село, в България от 1878 г.; 840 ж., Вн, 6.

Негенците (Негенци) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

HEГOBАH — село, в България от 1878 г.; 1415 ж., Сф, 1.

НЕГОВАНОВЦИ (Негованци) — село, в България от 1878 г.; 842 ж., Вд, 9.

НЕГОВАНЦИ — село, в България от 1878 г.; 127 ж., Пк., 5.

Неголова (Негулева) — махала, до 1900 г. броена към сборно село Годеч; слята с Указ 148 (обн. 29. V. 1956) — вж. Годеч, Сф.

Негрени — вж. Добромирци, Дб.

Негулова — вж. Неголова, Сф.

НЕГУШЕВО — село, в България от 1878 г.; 217 ж., Сф, 6.

НЕДАН — село, в България от 1878 г.; 1631 ж., Вт, 6.

Недевци (Недювци) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 1870 (обн. 24. ХI. 1970) — вж. Габрово, Гб.

НЕДЕЛЕВО (Насва кьой, Свети Наум) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Свети Наум с МЗ 2820 (обн. 14. VII. 1934) и на Неделево с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 468 ж., Пд, 16.

НЕДЕЛИНО (Узун дере) — град, в България от 1912 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 5143 ж, См, 7.

НЕДЕЛИЩЕ — село, в България от 1878 г.; 3 ж., Сф, 8.

НЕДЕЛКОВА ГРАЩИЦА (Недялкова Гращица) — село, в България от 1878 г.; 148 ж., Кн, 6.

НЕДЕЛКОВО (Баба) — село, в България от 1878 г.; преименувано от Баба на Неделково с Указ 290 (обн. 23. VI. 1950); 94 ж., Пк, 6.

Недешковци (Недишковци) — вж. Младеновци, Вт.

Недино — вж. Скала, Сс.

Недковци — колиби, признати от населена местност за колиби с Указ 668 (обн. 30. IX. 1920); слети с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Тетевен, Лч.

Недобърско — вж. Добърско, Бл.

НЕДОКЛАН — село, в България от 1878 г.; 224 ж., Рз, 5.

Недювци — вж. Недевци, Гб.

Недялкова Гращица — вж. Неделкова Гращица, Кн.

Недялково — вж. Неделково, Пк.

НЕДЯЛКОВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Блъсковци; няма ж., Вт, 3.

НЕДЯЛКОВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; 2 ж., Гб, 4.

Недялковци — колиби, до 1900 г. броени към Нова махла и Донковци; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Шумели, Гб.

НЕДЯЛСКО (Афтане) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 458 ж., Яб, 3.

Незир — махала, до 1900 г. броена към Константин и Томбето; заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Вт, 3.

НЕЙКОВО — село, в България от 1885 г.; 517 ж., Сл, 1.

НЕЙКОВО (Каралар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 113 ж., Дб, 4.

Нейковци — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 460 (обн. 14. XI. 1961); слято с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Плачковци, Гб.

Нейковци — махала, до 1892 г. броена към Беброво и Босевци; заличена с Указ 45 (обн. 20. I. 1978), Вт, 3.

НЕЙКЬОВЕЦ (Пръдльовица) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Мухово; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединени Панцов рът и Пъстроок; 46 ж., Сф, 12.

Нейчево — вж. Церковски, Бс.

НЕЙЧОВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Пърша; няма ж., Гб, 2.

HEHКOBO (Мемелер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 154 ж., Кж, 5.

Ненови кошари — вж. Илинден, Сф.

HEHOBO — село, в България от 1878 г.; 99 ж., Вн, 11.

НЕНОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 3 ж., Гб, 4.

Ненчовци — колиби, до 1900 г. броени към Батулци; след 1905 г. броени и слети с Мишкарете, Лч.

НЕОФИТ БОЗВЕЛИЕВО (Алфатлъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 409 ж., Кж, 6.

НЕОФИТ РИЛСКИ (Кутлу бей) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1026 ж., Вн, 6.

НЕПРАЗНЕНЦИ — село, признато от населена местност за село с Указ 5 (обн. 8. I. 1963); 61 ж., Пк, 1.

НЕСЕБЪР (Месемврия) — град, в България от 1885 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 8677 ж., Бс, 6.

НЕСЛА — село, в България от 1878 г.; 138 ж., Сф, 8.

НЕФЕЛА — село, в България от 1878 г.; 547 ж., Вр, 3.

НЕШЕВЦИ (Нешовци) — село, през 1880 г. броено към Буйновци; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 12 ж., Вт, 3.

Неювци — махала, през 1880 г. броена към Разпоповци; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елена, Вт.

Нивица (Нивицата) — махала, до 1900 г. броена към Поибрене; заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965); Пз, 7.

НИВЯНИН (Джурилово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 3 (обн. 11. I. 1950); 602 ж., Вр, 1.

Низка поляна — вж. Ниска поляна, Сл.

НИКАЧКОВЦИ — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Габровци и Сърненци; 1 ж., Гб, 4.

Никоевци (Никоювци) — махала, в България от 1878 г.; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Дряново, Гб.

HИКОЛАEBКA (Хадърча) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Височайши доклад 4484 от 18. VI. 1881 г.; 542 ж., Вн, 12.

НИКОЛАЕВО — село, признато от населена местност Мутишов чифлик за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 86 ж., Пк, 5.

Николаево (Джембек махала, Дженбек махала) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Николаево с Височайши доклад 114 от 25. VI. 1882 г.; слято с Указ 463 (обн. 2. XII. 1965) — вж. Лом, Мн.

НИКОЛАЕВО (Дупините) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано през 1923 г. (липсва административен акт); 13 ж., Гб, 4.

НИКОЛАЕВО (Ешекчии) — град, в България от 1885 г.; преименуван от населението след Освободителната война; признат от село за град с Указ 1239 (обн. 26. VIII. 1977); 2965 ж., Сз, 6.

НИКОЛАЕВО (Пърдилово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 205 от 11. VII. 1897 г.; 812 ж., Пл, 9.

НИКОЛАЕВО (Юрюклер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 56 от 28. III. 1885 г.; 180 ж., Вт, 9.

НИКОЛАЕВО (Яйла кьой) — село, в България от 1885 г.; 417 ж., Сл, 3.

Николай Филипеску — вж. Липница, Сс.

НИКОЛА КОЗЛЕВО (Дживел) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 902 ж., Шн, 6.

НИКОЛИЧЕВЦИ (Никуличевци) — село, в България от 1878 г.; присъединено към Скриняно с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 471 ж., Кн, 5.

НИКОЛОВО — село, образувано от селата Гагаля и Липник с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 3352 ж., Pc, 6.

НИКОЛОВО (Баня) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 844 (обн. 20. Х. 1949); 551 ж., Мн, 9.

НИКОЛОВО (Ески кьой, Старо село) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Старо село с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Николово с Указ 663 (обн. 29. XII. 1950); 324 ж., Хс, 11.

НИКОЛОВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Блъсковци; 8 ж., Вт, 3.

Николчовци — вж. Пирамидите, Вт.

НИКОЛЧОВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Буйновци; 8 ж., Вт, 3.

НИКОЛЧОВЦИ (Николчевци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 40 ж., Гб, 1.

НИКОПОЛ — град, в България от 1878 г.; 4512 ж., Пл, 8.

Никоювци — вж. Никоевци, Гб.

НИКУДИН — село, в България от 1912 г.; 169 ж., Бл, 12.

НИКЮП — село, в България от 1878 г.; 519 ж., Вт, 1.

НИСКА ПОЛЯНА (Чукур алан, Низка поляна) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Кипилово и Стрелци; преименувано на Низка поляна с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); осъвременено име на Ниска поляна без административен акт през 1965 г.; няма ж., Сл, 1.

НИСОВО — село, в България от 1878 г.; 179 ж., Pc, 5.

НИЧОВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Лазарци; 9 ж., Вт, 3.

Нов читак (Читак джедит, Читак йени, Голям читак) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Голям читак с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Нов читак с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Кж, 1.

HОBA БЯЛА PEКА (Ак дере ени махла, Бяла река — нова) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 566 ж., Шн, 3.

Нова Враждебна — село, в България от 1878 г.; през 1956 г. броено към Стара Враждебна; слято под име Враждебна с Указ 447 (обн. 7. XI. 1961) — вж. София, Сф.

HОBA ВЪРБОВКА (Бей Върбовка, Върбовка) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Върбовка с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Нова Върбовка с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); 415 ж., Вт, 9.

НОВА ЗАГОРА — град, в България от 1885 г.; 25 220 ж., Сл, 2.

Новак (Ендже) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Синя вода, Рз.

HОBA КАMEHA (Шахинлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 660 ж., Дб, 6.

НОВА ЛИВАДА (Еничер махле, Ени чаир) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 24 ж., Хс, 2.

НОВА ЛОВЧА — село, заселено след 1913 г.; 99 ж., Бл, 13.

Нова махала — вж. Драгановци, Гб; Медени поляни, Пз; Новоселище, Сл.

НОВА МАХАЛА — село, в България от 1885 г.; 2159 ж., Пз, 1.

НОВА МАХАЛА — село, в България от 1885 г.; 841 ж., Сз, 6.

Нова махла — вж. Смирненци, Хс; Хаджидимитрово, Яб.

Нова махла — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Априлов, Гб.

Нова махла — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Стефановци, Гб.

Нова махла — село, в България от 1878 г.; изселено през 1903 г., бивша околия Нови пазар, Шн.

Нова махла (Нова махала) — вж. Люляк, Сз; Найденово, Сз.

НОВА НАДЕЖДА (Гердима, Надежда, Княгиня Надежда) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Надежда с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906), на Княгиня Надежда с МЗ 1689 (обн. 27. XI. 1937) и на Нова Надежда с МЗ 6628 (обн. 29. XI. 1946); 715 ж., Хс, 11.

HОBA ПОПИНА (Ходжа кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2909 (обн. 31. VII. 1942); 102 ж., Сс, 6.

Нова Тополница — вж. Тополница, Бл.

HОBA ЧЕРНА (Тюрк Смил, Турски Смил) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Нова Черна с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 2038 ж., Сс, 7.

HОBA ШИПКА (Кесар) — село, заселено през 1881 г. в близост на изселеното през 1877–1878 г. черкезко село Кесар; преименувано с Височайши доклад 9439 от 31. XII. 1882 г.; 362 ж., Вн, 9.

HOBАКOBO — село, в България от 1885 г.; 604 ж., Пд, 1.

HOBАКOBO (Ени махле) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 77 ж., Вн, 2.

Новаковци — вж. Зеленика, Гб.

НОВАКОВЦИ — село, през 1880 г. броено към Гъбене; 168 ж., Гб, 1.

Новата махала — махала, до 1892 г. броена към сборно село Василица; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Горна Василица, Сф.

Новата махала — махала, до 1900 г. и след 1934 г. броена към Белиш, Лч.

HOBАЧEBO (Ени кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 983 ж., Сл, 3.

НОВАЧЕНЕ — село, образувано след 1880 г. от сливането на селата Вехто Новачени и Ново Новачени; 1654 ж., Пл, 8.

НОВАЧЕНЕ — село, в България от 1878 г.; 1414 ж., Сф, 4.

Новачкини — махала, през 1880 г. броена към Усои; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елена, Вт, 3.

НОВГРАД (Нов град) — село, в България от 1878 г.; 1168 ж., Pc, 8.

Новградец — вж. Суворово, Вн.

НОВИ ИЗВОР (Ирилер, Извор) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Извор с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Нови извор с Указ 1054 (обн. ДВ, бр. 43 от 1974 г.); 423 ж., Пд, 1.

НОВИ ИСКЪР — град, образуван от селата Александър Войков, Гниляне и Курило с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 13 335 ж., Сф, 1.

Нови Кричим — вж. Стамболийски, Пд.

НОВИ ПАЗАР (Ени пазар) — село, заселено и преименувано без административен акт между 1926 и 1934 г.; 275 ж., Кж, 7.

НОВИ ПАЗАР (Ени пазар) — град, в България от 1878 г.; преименуван от населението след Освобождението; признат от село за град с Указ 1071 от 10. XII. 1883 г.; 13 494 ж., Шн, 7.

НОВИ ХАН — село, в България от 1878 г.; 2410 ж., Сф, 9.

НОВИ ЧИФЛИК — село, в България от 1878 г.; 239 ж., Кн, 5.

Нови чифлик (Ени чифлик) — вж. Ново Кономлади, Бл.

НОВО БОТЕВО (Малко Ботьово, Ново Ботьово) — село, заселено между 1878 и 1900 г.; преименувано на Ново Ботьово с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); осъвременено име на Ново Ботево без административен акт; 30 ж., Дб, 3.

НОВО БЪРДО (Бърдо) — село, признато от населена местност Бърдо (от село Калотина) за село с Указ 166 (обн. 6. IV. 1950); преименувано с Указ 991 (обн. 22. VI. 1971); 33 ж., Сф, 8.

Ново Голямо — вж. Голямо Ново, Тщ.

НОВО ГРАДИЩЕ (Куруджа ерен, Коруджа ерен, Царево градище) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Царево градище с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Ново градище с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); 194 ж., Вт, 9.

HОBO ДЕЛЧЕВО (Гара Делчево, Делчево) — село, признато от населена местност около старата гара Левуново за Гара Делчево с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); преименувано и признато за село Делчево с Указ 960 (обн. 4. I. 1966) и на Ново Делчево с Указ 166 (обн. 12. II. 1971); 1246 ж., Бл, 9.

НОВО ЖЕЛЕЗАРЕ (Демирджилер — Нова махла) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 409 ж., Пд, 17.

НОВО КОНОМЛАДИ (Нови чифлик, Ени чифлик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 214 г., Бл, 7.

НОВО ЛECКИ (Лески) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 539 ж., Бл, 13.

Ново малко — вж. Кошничари, Тщ.

Ново Новачени — село, в България от 1878 г.; след 1880 г. заедно с Вехто Новачени броено в едно село под име Новачене, Пл.

Ново олуклу — вж. Висока поляна, Шн.

HОBO ОРЯХОВО (Ени Дервиш Юван) — село, в България от 1878 г.; преименувано преди Освобождението; 243 ж., Вн, 9.

HОBO ПАНИЧАРЕВО (Старо Паничарево) — село, в България от 1885 г.; 857 ж.; Бс, 8.

Ново Петрово (Реджина Мария) — село, заселено под румънска власт, в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 317 (обн. 13. ХII. 1955) — вж. Калипетрово, Сс.

Ново село — вж. Благово, Мн; Благоево, Рз; Долно поле, Хс; Долно ново село, Сз; Горно село, Сф; Драгомирово, Пк; Дългопол, Вн; Мрамор, Хс; Осъм, Пл; Ружица, Яб.

Ново село — махала, призната от населена местност (от село Фролош) за махала без административен акт между 1926 и 1934 г.; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Църварица, Кн.

НОВО СЕЛО — село, в България от 1878 г.; 1484 ж., Вд, 9.

НОВО СЕЛО — село, в България от 1878 г.; 823 ж., Вт, 1.

НОВО СЕЛО — село, в България от 1878 г.; 64 ж., Кн, 5.

Ново село — село, в България от 1878 г.; изселено между 1934 и 1946 г. (заличено без административен акт), Кн, 6.

Ново село — село, в България от 1878 г.; присъединено Касалийска; слято с Указ 704 (обн. 11. VI. 1976) — вж. Априлци, Лч.

НОВО СЕЛО — село, в България от 1878 г.; 1312 ж., Pc, 6.

НОВО СЕЛО — село, в България от 1878 г.; 141 ж., Сф, 12.

НОВО СЕЛО — статут на село (махала), признато от населена местност за махала с Писмо 11 721 от 16. IX. 1932 г. на МВР; през 1956 г. броено към Гара Пирин; 1 ж., Бл, 6.

НОВО СЕЛО (Ени кьой) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 2528 ж., Пд, 15.

Ново село (Каба агач) — село, в България от 1912 г.; преименувано от населението след Освобождението; слято с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974) — вж. Свиленград, Хс.

Ново село (Индже балкан) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; заличено с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Сл, 1.

НОВО СЕЛО (Янаклари) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 154 ж., Сз, 10.

HОBO ХОДЖОВО (Ново Ходжово, Орешник) — село, заселено през 1913 г. на мястото на населена местност Идни (Нови) чифлик; преименувано на Орешник с Указ 875 (обн. 20. III. 1987); възстановено старо име с Указ 310 (обн. 11. Х. 1991); 127 ж., Бл, 9.

HОBO ЯНКОВО (Янково ени махле, Янково — ново) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението, присъединена Ени махала; 175 ж., Шн, 8.

НОВОГОРЦИ (Сюлейман кьой, Сюлюма кьой) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Слънчовец и Изворци; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 6 ж., Вт, 4.

Новосел — вж. Гълъбово, Пд.

НОВОСЕЛ — село, в България от 1878 г.; 654 ж., Шн, 10.

Новосел чифлик — вж. Долно ново село, Сф.

НОВОСЕЛЕЦ (Кьосе махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 628 ж., Сл, 2.

Новоселище (Ени махле, Нова махала) — махала, през 1880 г. броена към Кипилово; двойно име преди Освобождението; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Сл, 1.

НОВОСЕЛИЩЕ (Кушалълар ени махле, Ени махле) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 97 ж., Кж, 7.

НОВОСЕЛЦИ — село, в България от 1878 г.; присъединено към Видин и заличено с Указ 1580 (обн. 22. V. 1987); отделено и признато за село с Указ 187 (обн. 1. VIII. 2000); 801 ж., Вд, 4.

Новоселци — вж. Елин Пелин, Сф; Константиново, Бс.

НОВОСЕЛЯНЕ — село, в България от 1878 г.; 129 ж., Кн, 1.

НОЕВЦИ — село, в България от 1878 г.; 792 ж., Пк, 1.

НОЖАРЕВО (Масутлар, Поручик Геново, погр. Ножарово) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Поручик Геново с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Ножарово с МЗ 5011 (обн. 15. VIII. 1947); отстранена грешка в името с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 621 ж., Сс, 2.

HОЖАPOBO (Кълъч) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 637 ж., Рз, 6.

НОЖЕРИТЕ (Ножери) — село, в България от 1878 г.; 6 ж., Гб, 4.

НОСЕИТЕ (Носеи) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 7 ж., Гб, 4.

НОЧЕВО (Ташлък) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 110 ж., Кж, 7.

Нусуфчилар — вж. Духовец, Рз.

НЮШКОВЦИ — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Лазарци; няма ж., Вт, 3.

Обединение — село, образувано от селата Маслово и Шияковци с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); слято с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974) — вж. Костинброд, Сф.

ОБЕДИНЕНИЕ (Княз Симеоново) — село, образувано от селата Мекиш и Тенча под име Княз Симеоново с МЗ 3476 (обн. 4. I. 1941); преименувано с МЗ 8866 (обн. 5. I. 1948); 1067 ж., Вт, 7.

ОБЕЛ (Лешница) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); 29 ж., Бл, 3.

Обеля — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 447 (обн. 9. XI. 1961) — вж. София, Сф.

ОБЗОР (Гьозекен, Козякград) — град, в България от 1878 г.; преименуван на Козякград с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Обзор с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); признат от село за град с Указ 2907 (обн. 7. IX. 1984); 1970 ж., Бс, 6.

ОБИДИМ — село, в България от 1912 г.; 163 ж., Бл, 1.

ОБИТЕЛ (Текелер кябир) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединено Малко Църквище; 624 ж., Тщ, 2.

ОБИЧНИК (Олхамурлу) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 22 ж., Кж, 6.

ОБНОВА — село, образувано от селата Радиненец и Виная с Указ 54 (обн. 23. VII. 1934); 2611 ж., Пл, 7.

Оборито — вж. Загоре, Сз.

ОБОРИЩЕ (Мечка) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); 1529 ж., Пз, 7.

ОБОРИЩЕ (Семет) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Гара Оборище; 391 ж., Вн, 7.

Обрадовци — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954) — вж. София, Сф.

Образцов чифлик — махала, до 1926 г. броена към Червена вода, а след това като самостоятелна махала; слята с Указ 28 (обн. 24. I. 1961) — вж. Русе, Pc.

ОБРЕТЕНИК — село, в България от 1878 г.; 1616 ж., Pc, 1.

Обретковци (Обрядковци) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Орловци, Гб.

ОБРОЧИЩЕ (Теке) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 2395 ж., Дб, 1.

ОБРУЧИЩЕ (Обруклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); присъединено Розов кладенец; 2163 ж., Сз, 3.

Обретковци — вж. Орловци, Гб.

Обчилари — вж. Стрелец, Вт.

Ова Шерман — вж. Волно, Вн.

Оваджик (Оваджик — българско) — вж. Поляново, Хс.

Оваджик (Оваджик — турски) — вж. Горно поле, Хс.

OBEH (Кара коч, погр. Овеч) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Овен с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1029 ж., Сс, 3.

Овнец — вж. Радево, Вн.

ОВОЩАРЦИ (Чомаците) — статут на село (колиби), до 1892 г. вероятно броено към Баба Маджарка; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединено Баба Маджарка; 7 ж., Гб, 1.

ОВОЩНА (Чокмишлери) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Доспатлии и Дълги Припек; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1 ж., Вт, 4.

ОВОЩНИК (Емишлери, Имишлери) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 59 от 23. II. 1900 г.; 1923 ж., Сз, 4.

ОBЧА МОГИЛА — село, в България от 1878 г.; 2123 ж., Вт, 8.

ОВЧАГА (Мурад софу) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Водици; 249 ж., Вн, 11.

ОВЧАРИ (Чобан кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 161 ж., Кж, 4.

OBЧАPOBO — село, в България от 1878 г.; 176 ж., Шн, 10.

OBЧАPOBO (Калфа, Дургут калфа, Драгош вода) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Драгош вода под румънска власт и на Овчарово с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); от 1959 до 1986 г. присъединено Сливенци; 672 ж., Дб, 3.

OBЧАPOBO (Куланлии, Коюнлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Овчарово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 285 ж., Хс, 10.

OBЧАPOBO (Чобан дере) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 192 (обн. 21. IV. 1923); 787 ж., Тщ, 5.

ОВЧАРЦИ — село, в България от 1878 г.; 1325 ж., Кн, 8.

ОВЧАРЦИ (Мая Курфалии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1 ж., Сз, 9.

ОBЧEBO (Испалар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 56 ж, Кж, 2.

Овчеларе (погр. Овчаре) — вж. Климент, Пд.

ОВЧЕПОЛЦИ (Ферезлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1171 ж., Пз, 6.

ОВЧИ КЛАДЕНЕЦ (Коюн бунар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1020 ж., Яб, 4.

ОГЛЕД (Кучкар) — село, в България от 1878 г.; преименувано и признато от населена местност за село с Указ 352 (обн. 12. Х. 1956); 179 ж., См, 8.

ОГНЕН (Българско бей кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 317 ж., Бс, 4.

Огненово — вж. Огняново, Бл.

ОГНЯНОВО (Гюреджия, Сгледници) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Сгледници с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Огняново с Указ 448 (обн. 6. IX. 1950); 200 ж., Сф, 9.

ОГНЯНОВО (Кючук Ахмед, Надежда) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Надежда с Указ 164 от 25. III. 1899 г. и на Огняново с МЗ 7552 (обн. 21. IX. 1947); 54 ж., Дб, 5.

ОГНЯНОВО (Саладиново, Марица) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Марица с МЗ 1689 (обн. 27. IX. 1937) и на Огняново с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 2661 ж., Пз, 6.

ОГНЯНОВО (Фотовища, Огненово) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Огненово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Огняново с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 1694 ж., Бл, 5.

Огоста (Минкова махала) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 251 (обн. 12. VI. 1962); слято с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974) — вж. Бойчиновци, Мн.

ОГОЯ — село, в България от 1878 г.; 140 ж., Сф, 20.

Оградище — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 431 (обн. 22. XI. 1960) — вж. Буковец, Сф.

ОГРАДНА — село, признато от населена местност за махала с Указ 292 (обн. 25. VIII. 1953) и зa село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 294 ж., См, 7.

ОГРАЖДЕН (Хасърлък) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 12 ж., Дб, 2.

Одаите — вж. Петко Каравелово, Вт.

Оджа кьой — вж. Крайново, Яб.

ОДОРОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 49 ж., Мн, 3.

ОДРАНИЦА — село, в България от 1878 г.; 41 ж., Пк, 1.

ОДРИНЦИ (Ени махле) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 288 ж., Дб, 3.

ОДРИНЦИ (Халачли) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 20 ж., Хс, 2.

ОДЪРНЕ — село, в България от 1878 г.; 1152 ж., Пл, 10.

ОДЪРЦИ (Ястъкчилар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 628 ж., Дб, 3.

Озъровци — село, до 1900 г. вероятно броено към Горни Романци; признато от махала за село с МЗ 230 (обн. 6. III. 1946); 8 ж., Пк, 1.

Окманица — махала, до 1900 г. броена към Широка лъка; заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), См, 9.

Околиите — вж. Минково, Гб.

ОКОЛИИТЕ (Околии) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; 11 ж., Гб, 4.

ОКОП (Инджек сарлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 806 ж., Яб, 4.

ОКОРШ (Мусулар) — село, в България през 1878–1913 и от 1940 г.; до 1913 г. броено към сборно село Рахман ашиклар; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединено Печеняга; 1795 ж., Сс, 3.

Окчилар — вж. Александрово, Сз.

Окчилари — вж. Стрелец, Вт.

Окчулар — вж. Здравец, Тщ.

Окчулу — махала, изгорена през Освободителната война, бивша околия Панагюрище, Пз.

Оладжак — вж. Сполука, Кж.

Олани (Оланите) — вж. Гайдари, Гб.

Олу дере Татар кьой — вж. Конуш, Хс.

Олуклии — вж. Кутловица, Сс.

Олуклу — ново (Ени кьой) — вж. Висока поляна, Шн.

Олхамурлу — вж. Обичник, Кж.

OMАH (Омана) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 123 ж., Яб, 1.

Оманлар — вж. Босилица, Кж.

Омарен — вж. Дъждец, Хс.

Омарче (Омач кьой) — вж. Ралица, Тщ.

OMАPЧEBO — село, в България от 1885 г.; 545 ж., Сл, 2.

OMАPЧEBO — село, признато от населена местност Карабаш махле (от село Сини вир) за село с Указ 192 (обн. 21. IV. 1923); 53 ж., Шн, 4.

Омер махала — вж. Ботево, Мн.

Омер оллар — вж. Дъждовница, Кж.

Омортаг — вж. Омуртаг, Тщ.

Омран кьой — вж. Трем, Шн.

Омур бей — вж. Захари Стояново, Тщ.

Омур кьой — вж. Стрелец, Дб.

Омур факъ — вж. Жегларци, Дб.

Омур (Хаджи Абдул махлеси) — махала, призната от населена местност (от село Старичене) за махала с Указ 19 (обн. 30. Х. 1913); преименувана без административен акт през 1934 г.; слята с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Тодорово, Рз.

Омурджа (Омур кьой) — вж. Старичене, Рз.

Омурово (погр. Омарчево) — вж. Партизанин, Сз.

ОМУРТАГ (Осман пазар, погр. Омортаг) — град, в България от 1878 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 8759 ж., Тщ, 2.

ОНОГУР (Юртлук, Саръ неби Юртлук) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Оногур с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 45 ж., Дб, 6.

ОПАКА — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 2807 (обн. 7. IX. 1984); 3181 ж., Тщ, 3.

Опаленик — колиби, до 1900 г. броени към Малък извор; заличени с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 8.

Опалово — махала, до 1900 г. броена към Друган; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Друган, Пк.

ОПАН — село, в България от 1885 г.; 496 ж., Сз, 7.

ОПАНЕЦ — село, в България от 1878 г.; 1950 ж., Пл, 9.

ОПАНЕЦ (Опанча) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединени Валог, Войсил и Драганово; отделени Войсил и Драганово; 147 ж., Дб, 3.

ОПИЦВЕТ — село, в България от 1878 г.; 407 ж., Сф, 15.

ОПЛЕТНЯ — село, в България от 1878 г.; 118 ж., Сф, 20.

ОПЪЛЧЕНЕЦ (Асъкърово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 516 ж., Сз, 1.

ОПЪЛЧЕНСКО (Хаджи Мехмедлер, Хаджи Мехмед олар) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Опълченско с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 854 ж., Кж, 5.

Ораново — село, в България от 1912 г.; слято с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Симитли, Бл.

ОРАЧ (Албалари) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 92 ж., Тщ, 1.

Орджуларе — вж. Урджулар, Пз.

ОРЕХОВИЦА (Оряховица) — село, в България от 1878 г.; уточнено име без административен акт през 1956 г.; 1798 ж., Пл, 3.

Орехово — вж. Оряхово, Вр.

ОPEXOBO (Оряхово) — село, в България от 1885 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 376 ж., См, 9.

ОРЕШ — село, в България от 1878 г.; 2147 ж., Вт, 8.

OPEШA — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Голям извор; 17 ж., Лч, 5.

OPEШАК — село, в България от 1878 г.; присъединени Ильовското, Коевци, Койнов трап, Ливадките, Нановска, Троянски манастир и Упчовското; 2384 ж., Лч, 6.

ОРЕШАК (Джевизлии, Дживизлии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 263 ж., Вн, 2.

Орешака — вж. Разлив, Сф.

OPEШАPИ (Козлуджа) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); няма ж., Кж, 4.

ОРЕШЕ — село, в България от 1912 г.; 381 ж., Бл, 5.

OPEШEHE — село, в България от 1878 г.; 369 ж., Лч, 8.

OPEШЕНЕ (Керимлер) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 468 ж., Сс, 3.

ОРЕШЕЦ — село, в България от 1878 г.; 17 ж., Вд, 6.

ОРЕШЕЦ — село, в България от 1885 г.; 94 ж., Пд, 1.

ОРЕШЕЦ (Гара Орешец) — статут на село (гарово селище), заселено след 1926 г.; признато от населена местност за гарово селище с МЗ 1691 (обн. 27. IX. 1937); 17 ж., Вд, 6.

ОРЕШЕЦ (Козлуджа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 394 ж., Хс, 10.

OPEШИHO (Козлуджа) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 77 ж., Хс, 2.

ОРЕШИЦА (Яманско) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 65 ж., См, 9.

ОРЕШНИК (Козлуджа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 770 ж., Хс, 9.

Орешник — вж. Ново Ходжово, Бл.

Орешник (Пирли даулджилар махле) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 513 (обн. 24. XI. 1959) — вж. Градница, Дб.

ОРЕШНИЦА (Хъсъмлар, Хасъмлар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 189 ж., Кж, 5.

ОРИЗАРЕ (Бараклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1369 ж., Бс, 6.

Оризари — село, в България от 1885 г.; 601 ж., Сл, 4.

ОРИЗАРИ (Айрене) — село, в България от 1885 г.; изселено около 1903 г. с Указ 216 от 30. VII. 1905 г.; презаселено през 1905 г., преименувано и признато за село Оризари с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); 309 ж., Пд, 12.

ОРИЗОВО (Челтикчии, Чилтикчии) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Оризово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1590 ж., Сз, 1.

Орландовци (Райна Княгиня) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Райна княгиня с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); възстановено старо име с МЗ 3057 (обн. 7. IX. 1938); слято с Указ 447 (обн. 9. XI. 1961) — вж. София, Сф.

Орлино (Бозалан, Бозувци) — махала, в България от 1912 г.; през 1920 г. броена към Доспат; преименувана на Бозувци с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Орлино с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); слята с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975) — вж. Сърница, Пз.

ОРЛИНЦИ (Орхан кьой, Орханово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Орханово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Орлинци с Указ 519 (обн. 1. IV. 1980); 312 ж., Бс, 11.

ОРЛИЦА (Узун химетлер, Протогерово) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Протогерово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Орлица с Указ 591 (обн. 12. VII. 1966); 295 ж., Кж, 3.

ОРЛОВ ДОЛ (Минечево, Стъклево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Минечево с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Орлов дол с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 691 ж., Хс, 9.

ОРЛОВА МОГИЛА (Сердимен) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 118 ж., Дб, 3.

ОРЛОВЕЦ (Ердованлии, Изгрев) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Изгрев с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Орловец с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); 695 ж., Вт, 7.

Орловите (Орлово, Орлевци) — колиби, в България от 1879 г.; слети с Указ 92 (обн. 2. IV. 1951) — вж. Орловци, Гб.

Орлово — село, признато от населена местност при клон «Абрит» на ДЗС «Толбухин» за село с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Дб, 5.

ОРЛОВО (Вайслар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 178 ж., Сл, 1.

Орлово (Малки чорал, Чорал — малки) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Орлово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); заличено с Указ 369 (обн. 28. Х. 1958), Дб, 2.

ОРЛОВО (Мусталии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 583 ж., Хс, 11.

Орловци — вж. Харваловци, Вт.

ОРЛОВЦИ — село, образувано от колибите Обретковци и Орловите с Указ 92 (обн. 2. III. 1951); 56 ж., Гб, 1.

ОРЛЯК (Трубчолар, Макензен) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Макензен с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Орляк с МЗ 7552 (обн. 22. XI. 1947); 1824 ж., Дб, 6.

ОРЛЯНЕ — село, признато от населена местност Диксан махлеси (от село Катунец) за село с Указ 5 (обн. 8. I. 1963); 137 ж., Лч, 7.

Орман — вж. Горица, Бс; Кавракирово, Бл.

Орман бешевли — вж. Горичево, Рз.

Орман кьой — вж. Раздел, Сс.

Орман чифлик — вж. Дамяница, Бл.

Орманджик — вж. Горица, Дб.

Ормани (Орманлии) — махала, до 1900 г.; броена към Сливовица; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Сливовица, Вт.

Орманлии — вж. Орман, Вт.

Орманлия — вж. Лесново, Сф.

Орозли — вж. Петелци, Пз.

Орозово — вж. Розово, Сз.

ОРСОЯ — село, в България от 1878 г.; 182 ж., Мн, 7.

Орта куюсу — вж. Средина, Дб.

Орта кьой — вж. Аспарухово, Пл; Ивайловград, Хс; Средище, Тщ; Средно село, Вн.

Орта махле — вж. Денница, Шн; Елда, Тщ; Средица, Кж; Средна махала, Бс; Среднево, Кж; Средоселци, Рз; Столник, Сс.

Орта махле — махала, броена към Разделци и Добротица; след 1887 г. слята с Разделци, Тщ.

Ортаджа кьой — вж. Срединка, Кж.

Ортаджи — вж. Средско, Кж.

Оруци — вж. Белица, Гб.

Оруч гаази — вж. Юнак, Вн.

Орхание — вж. Ботевград, Сф.

Орханово (Орхан кьой) — вж. Орлинци, Бс.

ОРЦЕВО — село, образувано от населените местности Орцева, Вакльова и Гулевци с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 220 ж., Бл, 2.

Орченлар (Орчанлар) — вж. Божурка, Тщ.

ОРЯХОВЕЦ (Козлуджа) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 824 ж., См, 1.

ОРЯХОВИЦА — село, в България от 1885 г.; 767 ж., Сз, 10.

Оряховица — вж. Ореховица, Пл.

Оряхово — вж. Орехово, См; Ряхово, Pc; Шаново, Сз.

ОРЯХОВО (Рахово, Орехово) — град, в България от 1878 г.; преименуван на Орехово с МЗ 5854 от 7. VII. 1888 г.; уточнено име на Оряхово без административен акт през 1956 г.; от 1970 до 1978 г. присъединено Селановци; 6107 ж., Вр, 8.

ОРЯХОВО (Саранлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 433 ж., Хс, 2.

ОСЕЛНА — статут на село (махала), до 1900 г. броена към Брусен; 52 ж., Сф, 10.

ОСЕЛНА — село, в България от 1878 г.; 558 ж., Вр, 6.

ОCEH — село, в България от 1878 г.; 400 ж., Вр, 5.

ОCEH (Дуванджил) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 98 ж., Тщ, 5.

ОCEH (Касъмлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 178 ж., Сс, 2.

OCEHАPИTE (Осенари) — село, в България от 1878 г.; 1 ж., Вт, 1.

ОСЕНЕЦ (Хюсенче) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 447 от 7. XII. 1901 г.; 1195 ж., Рз, 4.

ОСЕНОВЕЦ (Ашиково) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 449 ж., Шн, 2.

ОСЕНОВЛАГ (Осеновлак, погр. Осеновляг) — село, в България от 1878 г.; уточнено име без административен акт през 1956 г.; 364 ж., Сф, 20.

Осеново — вж. Долно Осеново, Бл.

Осеново — село, в България от 1912 г.; 140 ж., Бл, 1.

Осеново — село, в България от 1885 г.; изселено през 1920 г.; заличено с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Пз, 3.

ОCEHOBO (Диш будак, Диш пудак) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Осеново с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 389 ж., Вн, 2.

OCETEHOBO (Доймушлари, Доймушларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Осетеново с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1446 ж., Сз, 8.

Осиката — махала, в България от 1912 г.; заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), См, 8.

ОСИКОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 681 ж., Сф, 18.

Осиково — вж. Миланово, Сф.

ОСИКОВО — село, в България от 1912 г.; 600 ж., Бл, 5.

ОСИКОВО — село, в България от 1912 г.; 426 ж., См, 3.

ОСИКОВО — село, в България от 1878 г.; 272 ж., Тщ, 4.

ОСИКОВСКА ЛАКАВИЦА (Лакавица) — село, през 1880 г. броено към Осиковица; 297 ж., Сф, 18.

ОСИНА (Усина) — село, в България от 1912 г.; двойно име преди Освобождението; 628 ж., Бл, 10.

Оскрушево (Бекировска) — махала, в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Рудозем, См.

OСЛАPКA (Читал юк, Чатал юк) — село, в България от 1885 г.; изселено през 1886 г.; преименувано като населена местност (от село Самуилово) с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато за село с МЗ 3352 (обн. 28. XII. 1940); 61 ж., Сз, 11.

ОСЛEH КРИВОДОЛ (Криводол — Ослен) — село, в България от 1878 г.; 172 ж., Вр, 6.

Осма Градище — вж. Градище, Пл.

Осма Калугерово — вж. Асеновци, Пл.

Осман аллар — село, в България от 1912 г.; заличено с Указ 1695 (обн. 27. IХ. 1937), Хс, 2.

Осман баба текеси — вж. Текето, Хс.

Осман кьой — Дъбник, Бс.

Осман махле — вж. Печеница, Рз.

Осман пазар — вж. Омуртаг, Тщ.

Осман пашалар — вж. Османово, Кж.

Осман факъ — вж. Козлодуйци, Дб.

Османие — вж. Димово, Вд.

Османлар — вж. Босилица, Кж; Висино, Тщ; Висок, Тщ; Рибарци, Кж.

Османлийци — вж. Планинци, См.

Османово (Осман пашалар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); заличено с Указ 369 (обн. 28. I. 1958), Кж, 5.

Османци — вж. Рибарци, Кж.

OCMАP — село, в България от 1878 г.; 349 ж., Шн, 1.

ОСОИЦА — село, в България от 1878 г.; 316 ж., Сф, 6.

Осойната — махала, до 1900 г. броена към Черни Осъм; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Лч, 5.

ОСТРА МОГИЛА (Ада тепе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 205 ж., Сз, 10.

ОСТРА МОГИЛА (Сиюбджилер, Сюджилер, Сютчилер, Събджилер, Сьобжилер) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Остра могила с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 192 ж., Сл, 1.

Острец — вж. Малиново, Лч.

Острец — село, през 1880 г. броено към Ново село; присъединени Бегликчиите, Боевска и Мядна; слято с Указ 704 (обн. 11. VI. 1976) — вж. Априлци, Лч.

ОСТРЕЦ (Ялъмлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 484 ж., Тщ, 5.

Остри камък — вж. Остър камък, Хс.

ОСТРИ ПАЗЛАК — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 17 ж., См, 9.

ОСТРИЦА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Богутево; 57 ж., См, 10.

ОСТРИЦА — село, в България от 1878 г.; 488 ж., Pc, 4.

ОСТРОВ — село, в България от 1878 г.; 2042 ж., Вр, 8.

ОСТРОВЕЦ (Ада кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 353 ж., Кж, 3.

ОСТРОВИЦА (Аша ада) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 281 ж., Кж, 5.

ОCTPOBO (Голяма ада) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3072(обн. 11. IX. 1934); 2413 ж., Рз, 1.

ОСТРОВЧЕ (Кючук ада кьой, Малка ада) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Малка ада от населението след Освобождението и на Островче с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 151 ж., Рз, 4.

ОСТРОКАПЦИ — село, в България от 1878 г.; 105 ж., Вд, 6.

ОСТЪР КАMЪК (Сиври кая, Остри камък) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Остри камък с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); уточнено име на Остър камък с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 132 ж., Хс, 10.

Острювци — колиби, в България от 1878 г.; изселени през 1882 г., бивша околия Трявна, Гб.

Осъм (Ново село) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 890 (обн. 23. VI. 1950); заличено с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Пл, 7.

Отаклар — вж. Сестринско, Кж.

Оташлъ — вж. Русалско, Кж.

ОТЕЦ КИРИЛОВО (Кирекчии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 350 ж., Пд, 2.

ОТЕЦ ПАЙСИЕВО (Кочмаларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 372 ж., Пд, 3.

Отман кьой — вж. Резбарци, Кж.

Отманлии — вж. Симеоново, Яб.

Отсрещна (Юте махле) — махала, до 1900 г. броена към Кьосевци; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слята с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965) — вж. Кьосевци, Тщ.

Охланлии — вж. Момково, Хс.

ОХЛЮВЕЦ (Суля, Сюле кьой) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 211 ж., Кж, 5.

ОХОДЕН — село, в България от 1878 г.; 291 ж., Вр, 3.

Охрид — село, в България от 1878 г.; 527 ж., Мн, 2.

ОЧИНДОЛ — село, в България от 1878 г.; 206 г., Вр, 6.

ОЧУША — сборно село, в България от 1885 г.; от 1900 до 1986 г. броено по съставните си махали Каменчанска, Кесебирска (до 1921), Кулева, Кьосева, Мартинска, Шатарова и Шехтова; с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) съставните махали са заличени и землищата им обединени в село Очуша; 86 ж., Сф, 14.

OШАHE — село, в България от 1878 г.; 105 ж., Вд, 1.

ОШАНИТЕ (Ошани) — село, в България от 1878 г.; 4 ж., Гб, 4.

OШАBA — село, в България от 1912 г.; 115 ж., Бл, 6.

Павел — вж. Павел баня, Сз.

Павел — махала, до 1900 г. броена към Поибрене; заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Пз, 7.

ПАВЕЛ — село, в България от 1878 г.; 1091 ж., Вт, 7.

ПАВЕЛ БАНЯ (Баня, Павел) — град, заселен след Освободителната война; тройно име; признат от село за град с Указ 1608 (обн. 10. XI. 1978); 3077 ж., Сз, 8.

ПАВЕЛСКО — село, в България от 1885 г.; 1035 ж., См, 10.

ПАВЛЕВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 4.

ПАВЛИКЕНИ — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с ПМС 72 (обн. 12. VII. 1943); 12 949 ж., Вт; 6.

Павловото — махала, до 1900 г. броена към Млечево и Скандалото; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Скандалото, Лч.

ПАВОЛЧЕ — село, в България от 1878 г.; 829 ж., Вр, 3.

ПАДАЛА — село, в България от 1878 г.; 45 ж., Кн, 7.

ПАДАЛО (Конаджик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 25 ж., Кж, 4.

ПАДЕШ — село, в България от 1912 г.; 835 ж., Бл, 3.

ПАДИНА (Даулджилар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 425 ж., Сс, 2.

ПАДИНА (Копусчии, Купухчии) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Падина с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 395 ж., Вн, 8.

ПАДИНА (Мак Мулар, Мук мулу) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с МЗ 1014 (обн. 11. V. 1942); присъединено Байчево; 1194 ж., Кж, 1.

ПАДИНЕ — село, признато от населените местности Падине, Светля, Белини и Пейчини (от село Долна Секирна) за село с Указ 230 (обн. 22. V. 1950); 28 ж., Пк, 2.

Падурени — вж. Горичане, Дб.

Падърлар — вж. Пъдарино, Тщ.

Пазарджик — вж. Търговище, Сз.

ПАЗАРДЖИК (Татар Пазарджик) — град, в България от 1885 г.; двойно име към 1900 г.; 78 855 ж., Пз, 6.

ПАЗАРЦИ (Пазарлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 177 ж., Кж, 6.

Паздерите — махала, до 1900 г. броена към Ново село и Острец; слята с Указ 45 (обн. 20. I. 1978) — вж. Априлци, Лч.

ПАИСИЕВО (Докчелар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединено Малко Паисиево; 975 ж., Сс, 3.

ПАИСИЙ (Арнаутлии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 211 ж., Вт, 2.

ПАЙДУШКО (Кьочеклер, Кочаклар) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Пайдушко с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 288 ж., Тщ, 5.

Пала — вж. Паспал, Кж.

Палазлар — село, в България от 1885 г.; изселено през 1888 г., бивша околия Анхиало (Поморие), Бс.

Палазлари (Палазлар) — вж. Малоградец, Тщ.

ПАЛАМАРЦА — село, в България от 1878 г.; 844 ж., Тщ, 4.

Палас — вж. Рудозем, См.

Палас кьой — вж. Брезовица, Пд.

ПАЛАТ — село, в България от 1912 г.; 78 ж., Бл, 12.

ПАЛАТИК (Палатник) — село, признато от населена местност Палатник (от село Кузьово) за село с Указ 2932 (обн. 30. IX. 1983); преименувано на Палатик с Указ 361 (обн. 7. V. 2002); 269 ж., Бл, 2.

Палатиково — вж. Пелатиково, Кн.

Палатица — вж. Камбурово, Тщ.

Палатник — вж. Палатик, Бл.

ПАЛАТОВО — село, в България от 1878 г.; 213 ж, Кн, 3.

ПАЛАУЗОВО (Авлалии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 204 ж., Яб, 3.

Папаузово (Бичкиня, Бичкийня) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 360 (обн. 2. VIII. 1950); признато от колиби за село с МЗ 6287 (обн. 23. XII. 1941); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Габрово, Гб.

Пали лула — махала, до 1900 г. броена към сборно село Шумнене; слята с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Ябланица, Лч.

ПАЛИЛУЛА (Пали лула) — село, в България от 1878 г.; 105 ж., Мн, 2.

ПАЛИЦИ — село, в България от 1878 г.; 176 ж., Вт, 3.

ПАМИДОВО (Шахларе, Царско) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Царско с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Памидово с МЗ 3530 (обн. 17. IX. 1947); 493 ж., Пз, 5.

ПАМУКЧИИ — село, в България от 1878 г.; 1297 ж., Шн, 7.

ПАМУКЧИИ (Памуклии) — село, в България от 1885 г.; 323 ж., Сз, 10.

ПАНАГЮРИЩЕ — град, в България от 1885 г.; 19 994 ж., Пз, 7.

ПАНАГЮРСКИ КОЛОНИИ — село, признато от населена местност (курорт) за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 424 ж., Пз, 7.

ПАНАЙОТ ВОЛОВО (Кадъ, Волов) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Волов с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); уточнено име на Панайот Волово без административен акт през 1965 г.; 324 ж., Шн, 10.

ПАНАЙОТ ХЙТОВО (Айляз Кърълар, Илияз Каралар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 380 ж., Тщ, 2.

Пананска — махала, до 1900 и след 1934 г. броена към Белиш, Лч.

ПАНАРЕТОВЦИ (Карсънлии, Касанлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 404 ж., Сл, 3.

Паная — вж. Руен, Пд.

Пандаклии — вж. Васил Левски, Сс; Лясково, Сз; Тенево, Яб.

Пандугузлар — вж. Беснурка, Кж.

Пандуците — махала, до 1900 г. броена към Ново село; присъединено Курулезите; слята с Указ 45 (обн. 20. I. 1978) — вж. Априлци, Лч.

Пандъклии — вж. Лешниково, Хс.

Панега — вж. Златна Панега, Лч.

ПАНИЦОВО (Алчак дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Протокол 28 от 7. II. 1887 г. на Бургаския окръжен съвет; 87 ж., Бс, 6.

Паничаре (Чанакчилар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); изселено под румънска власт; заличено с МЗ 2913 (обн. 16. I. 1943), Сс, 2.

ПАНИЧАРЕВО — село, в България от 1878 г.; 113 ж., Кн, 1.

ПАНИЧЕРЕВО (Чанакчии, Долно Паничерево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Долно Паничерево с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Паничерево с Указ 3894 (обн. 9. XI. 1984); 1803 ж., Сз, 2.

ПАНИЧЕРИ (Паничере) — село, в България от 1985 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 1257 ж., Пд, 17.

ПАНИЧИНО (Чанакчилар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 176 ж., Тщ, 2.

ПАНИЧИЩЕ — село, признато от населена местност (планински курорт) за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 5 ж., Кн, 8.

ПАНИЧКОВО (Чанакчии) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); признато от махала за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 468 ж., Кж, 7.

ПАНОВЦИ — статут на село (махала), до 1900 г. броено към сборно село Вакарел; 6 ж., Сф, 12.

Панцов рът — махала, до 1900 г. броена към Мухово; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Нейкьовец, Сф.

ПАНЧАРЕВО — село, в България от 1878 г.; 1961 ж., Сф, 1.

ПАНЧЕВО (Айваджик) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 237 ж., Кж, 5.

Папазлари — вж. Малоградец, Тщ.

Папазлии — вж. Поповица, Пд.

Папарджик — вж. Секирка, Кж.

Папарос — вж. Сарафово, Бс.

ПАПPAT (Бекташлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 158 ж., Кж, 2.

ПАПРАТЛИВА (Папратлево, Попрашлии) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Тодювци; 3 ж.; Вт, 3.

Папукчилар — вж. Чехлари, Сс.

Пара махле — вж. Парица, Pc.

Параджик — вж. Бистрец, Дб.

ПАРАМУН — село, в България от 1878 г.; 76 ж., Пк, 6.

Парапандовци — махала, до 1926 г. броена към Белица; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Средищна, Сф.

Паржи грах — вж. Пържиграх, Гб.

ПАРИЛ — село, в България от 1912 г.; 31 ж.; Бл, 13.

Парица (Пара махле) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с МЗ 6415 (обн. 14. I. 1941) — вж. Борисово, Pc.

Партизани — вж. Партизанин, Сз.

ПАРТИЗАНИ — село, образувано от селата Ганчово и Прежда с Указ 490 (обн. 19. IX. 1950); 1241 ж., Вн, 10.

ПАРТИЗАНИН (погр. Партизани, Омурово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Партизани с Указ 344 (обн. 13. VII. 1951); уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 630 ж., Сз, 1.

Парчевич (Алифаково, Антраниково) — село, в България от 1885 г.; преименувано от Алифаково на Антраниково с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Парчевич с МЗ 168 (обн. 22. I. 1943); слято с Указ 100 (обн. 8. II. 1966) — вж. Раковски, Пд.

ПАРЧОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 24 ж., Гб, 1.

ПАСКАЛЕВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 395 ж., Вт, 6.

ПАСКАЛЕВО (Ези бей) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 854 ж., Дб, 3.

ПАСПАЛ (Пала) — село, в България от 1912 г.; признато от махала за село с МЗ 1014 (обн. 11. V. 1942); 23 ж., Кж, 1.

Пастир (Чобан куюсу) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 5 (обн. 8. I. 1963) — вж. Генерал Тошево, Дб.

Пастирци (Чобан) — махала, в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Върбина, См.

ПАСТРА — село, в България от 1878 г.; 334 ж., Кн, 7.

ПАСТУХ — село, в България от 1878 г.; 84 ж., Кн, 6.

Пастуша — село, в България от 1885 г.; слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Перущица, Пд.

ПАТАЛЕНИЦА (погр. Патиленица) — село, в България от 1885 г.; присъединено Баткун; 1683 ж., Пз, 6.

ПАТИЦА (Юруджиклер, Йордеклер, Гьок Виран) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; тройно име преди Освобождението; преименувано на Патица с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 181 ж., Кж, 7.

Патреш — вж. сборно село Патрешко, Лч.

ПАТРЕШ — село, в България от 1878 г.; 795 ж., Вт, 6.

ПАТРЕШКО — село, образувано от махалите Кичушка, Спасовска, Улумска и Цоневска с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); 65 ж., Лч, 6.

Патрешко (Патреш) — сборно село, в България от 1878 г.; от 1900 г. броено по съставни махали, Лч, 6.

ПАТРИАPX ЕВТИМОВО (Пранга, Патриарх Евтимиево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Патриарх Евтимиево с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); уточнено име без административен акт през 1956 г.; 606 ж., Пд, 1.

Паункини — колиби, до 1892 г. броени, а след това слети с Пърша, Гб.

ПАУНОВО (Кутрахци) — село, до 1900 г. броено към сборно село Вакарел; преименувано с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 52 ж., Сф, 12.

Пауновци — махала, до 1926 г. броена към Белица; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Гроздьовци, Сф.

Пахчеджии — колиби, през 1880 г. броени към Палици; изселени през 1881 г., бивша околия Елена, Вт.

Пахчелари (Пахчалари, Пахчеджии) — вж. Градинка, Тщ.

Пачели — вж. Шумелите, Гб.

Паша балъ — вж. Каблешково, Дб.

Паша кьой — вж. Болярово, Яб; Владиславово, Вн; Войводово, Хс; Генералово, Хс; Маленово, Яб; Мирово, Вт.

Паша махле — вж. Крумово, Пд; Пашово, Хс.

Паша махле (Паша махале, Паша махла) — вж. Войвода, Хс.

Пашаит — вж. Войводино, Вн.

Пашино — вж. Маленово, Яб.

ПАШИНЦИ (Хюмет пашалар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 555 ж., Кж, 4.

ПАШКУЛ (Топузлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 555 ж., Кж, 4.

Пашмаклии — вж. Смолян, См.

ПАШОВИ — статут на село (колиби), до 1926 г. броени към Лъжене (Велинград); 860 ж., Пз, 4.

ПАШОВО (Паша кьой) — село, в България от 1915 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 16 ж., Хс, 6.

Пашовско — вж. Мирово, Вт.

Пашовци — махала, през 1880 г. броена към Буйновци; заличена с Указ 45 (обн. 20. I. 1978), Вт, 3.

Паяджи (Паяджии, погр. Паяци и Пояджи) — махала, през 1880 г. броена към Стара река, а през 1887 г. към Изгрев; слята с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954) — вж. Вълчовци, Вт.

ПЕВЕЦ (Ашиково) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 232 ж., Тщ, 5.

ПЕВЦИТЕ (Ашикларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 420 ж., Пд, 4.

Пеевско (Бояджилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991) — вж. Бенковски, Кж.

ПЕЙКОВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Тодювци; няма ж., Вт, 3.

ПЕЙНА — статут на село (махала), в България от 1878 г.; 4 ж., Гб, 2.

ПЕЙОВЦИ (Пеювци) — село, в България от 1878 г.; 14 ж., Гб, 1.

ПЕЙЧИНОВО (Бурумлии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 456 ж., Pc, 2.

ПЕЛАТИКОВО (погр. Палатиково) — село, в България от 1878 г.; 321 ж., Кн, 6.

Пелевун (Пеливун) — вж. Плевун, Хс.

ПЕЛИН (Кара бейли) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 450 ж., Кж, 4.

ПЕЛИШАТ — село, в България от 1878 г.; 756 ж., Пл, 9.

Пелишени (Пилишени) — статут на село (колиби), през 1880 г. броени към Драгийци; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); заличено с Указ 45 (обн. 20. I. 1978), Вт, 3.

Пелово — вж. Искър, Пл.

ПЕНКОВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Гъбене; 23 ж., Гб, 1.

Пенковци (Гяур дере ходжа) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991) — вж. Чорбаджийско, Кж.

ПЕНКЬОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 74 ж., Пк, 6.

ПЕНЬОВО (Кьоселер) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 172 ж., Кж, 5.

ПЕПЕЛИНА — село, в България от 1878 г.; 35 ж., Pc, 4.

ПЕПЕЛИЩЕ (Кюлджилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 203 ж., Кж, 5.

Пепелка (Кюлюджа) — махала, до 1900 г. броена към Кьосевци; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слята с Указ 959 (обн. 28. III. 1965) — вж. Кьосевци, Тщ.

Пепеляна — вж. Пипиляна, Гб.

Пердова махала (Пердюва) — махала, до 1892 г. броена към сборно село Василица; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Горна Василица, Сф.

Пересилер — вж. Скалак, Кж.

Перивол — село, в България от 1873 г.; слято с Указ 148 (обн. 29. V. 1956) — вж. Драговищица, Кн.

ПЕРИЛОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 133 ж., Вд, 2.

Перица — село, в България от 1912 г.; изселено между 1946 и 1956 г.; заличено без административен акт, Бл, 13.

Перлиново (Перли ново) — вж. Кладенци, Дб.

Перловци (Пирли ени махле) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 513 (обн. 24. ХI. 1959) — вж. Главанци, Дб.

ПЕРНИК (Перник, Димитрово) — град, в България от 1878 г.; преименуван на Димитрово с Указ 649 (обн. 16. VII. 1949); възстановено старо име с Указ 21 (обн. 19. I. 1962); признат от село за град с Указ 402 (обн. 18. VII. 1929); присъединени Бела вода, Даскалово, Калкас и Мошино; 85 991 ж., Пк, 4.

ПЕРПЕРЕК (Яшлар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); 593 ж., Кж, 5.

ПЕРУНИКА (Демир кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 45 ж., Кж, 4.

ПЕРУЩИЦА — град, в България от 1885 г.; признат от село за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); присъединено Пастуша; 5387 ж., Пд, 10.

Перьовска — махала, до 1900 и след 1934 г. броена към Белиш, Лч.

Песерево — вж. Писарово, Пл.

ПЕСНОПОЙ (Ашиклар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 12 ж., Кж, 1.

ПЕСНОПОЙ (Чукурлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 836 ж., Пд, 3.

ПЕСОЧНИЦА — село, в България от 1878 г.; 67 ж., Мн, 1.

Пестник (Юмрук кая) — село, до 1900 и след 1934 г. броено към Дединци; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974), Вт, 4.

ПЕТ КЛАДЕНЦИ (Беш бунар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 109 ж., Pc, 2.

ПЕТ МОГИЛИ (Беш тепе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); присъединено Дере кьой; 820 ж., Сл, 2.

ПЕТ МОГИЛИ (Беш тепе) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1308 ж., Шн, 6.

Петвар — село, в България от 1912 г.; заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), См, 3.

ПЕТЕЛОВО (Хорозлар, погр. Петелево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Петелево с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 282 ж., Кж, 7.

Петелци (Орозли) — махала, в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слята с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975) — вж. Сърница, Пз.

Пети кладенци — вж. Петокладенци, Пл.

ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ (Аканджилари) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1413 ж., Гб, 3.

ПЕТКОВО — село, в България от 1912 г.; 509 ж., См, 9.

ПЕТКОВО (Коджаматлиево) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 1689 (обн. 27. IX. 1937); 883 ж., Сф, 9.

ПЕТКОВЦИ — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Пърша и Игнатовци; 6 ж., Гб, 2.

Петковци — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Шумели, Гб.

ПЕТКОВЦИ (Сейрени) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Палици и Попрусевци; двойно име преди Освобождението; 8 ж., Вт, 3.

ПЕТКО КАРАВЕЛОВО (Одаите, Петко Каравелово, Сашево) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Петко Каравелово с МЗ 168 (обн. 22. I. 1942) и на Сашево с Указ 48 (обн. 9. II. 1951), възстановено старо име с Указ 66 (обн. 19. III. 1993); 1861 ж., Вт, 7.

ПЕТЛЕШКОВО (Герзалар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 361 ж., Дб, 2.

ПЕТЛИНО (Хорозлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 306 ж., Кж, 5.

Петлите (Хорозлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 183 (обн. 14. V. 1957), Кж, 4.

ПЕТОКЛЛДЕНЦИ (Пети кладенци) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1946 г.; 596 ж., Пл, 1.

Петралик — вж. Петрелик, Бл.

Петре — вж. Долен Близнак, Вн.

ПЕТРЕВЕНЕ (погр. Петрьовене) — село, в България от 1878 г.; 662 ж., Лч, 4.

ПЕТРЕЛИК (Петралик) — село, в България от 1912 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 219 ж., Бл, 13.

ПЕТРИНО (Чикръкчилар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 148 ж., Тщ, 3.

Петрич — вж. Петърч, Сф.

ПЕТРИЧ — град, в България от 1912 г.; 29 606 ж., Бл, 7.

ПЕТРИЧ (Петрич, Средногорец) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Средногорец с Указ 3 (обн. 11. I. 1950); възстановено старо име с Указ 591 (обн. 12. VII. 1966); до 1900 и от 1975 г. към Петрич са броени махалите Ангелов дол, Белега, Бодят (Бодът), Върлина, Джилясковица, Джуновите кошари и Замухово; 339 ж., Сф, 11.

ПЕТРОВДОЛ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 26 ж., См, 6.

ПЕТРОВДОЛ (Дере кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); 444 ж., Вн, 11.

Петровица — статут на село (промишлено селище), признато от населена местност за промишлено селище с Указ 292 (обн. 25. VIII. 1953); заличено с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), См, 6.

Петрово — вж. Калипетрово, Сс.

ПЕТРОВО — село, в България от 1912 г.; 882 ж., Бл, 9.

ПЕТРОВО (Скендерлии, Александрово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Александрово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Петрово с Указ 165 (обн. 5. IV. 1950); 427 ж., Сф, 10.

ПЕТРОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 14 ж., Гб, 1.

Петруново (Мехмед бей чифлик) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 28 (обн. 1. II. 1952) — вж. Беланица, Пк.

Петрушан — вж. Яворово, Вн.

Петрьовене — вж. Петревене, Лч.

ПЕТЪРНИЦА — село, в България от 1878 г.; 1775 ж., Пл, 4.

ПЕТЪРЧ (Петрич) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2263 ж., Сф, 15.

ПЕЦОВЦИ (Пецювци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 47 ж., Гб, 1.

Печелии — вж. Векилски, Шн.

ПЕЧЕНИЦА (Осман махле) — село, до 1926 г. броено към Делчево; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 327 ж., Рз, 2.

Печеняга (Селски буджак) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; до 1913 г. броено към сборно село Рахман ашиклар; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965) — вж. Окорш, Сс.

ПЕЧИНСКА — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 51 ж., См, 6.

ПЕШАКОВО (Гузелия, Гюзелия) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 140 ж., Вд, 4.

Пеща лъка — колиби, до 1900 г. броени към Видраре; заличени с Указ 970 (oбн. 4. IV. 1986), Сф, 18.

Пещене — малко — вж. Мало Пещене, Вр.

ПЕЩЕРА — град, в България от 1885 г.; 19 414 ж., Пз, 8.

ПЕЩЕРА — село, в България от 1878 г.; 200 ж., Пк, 2.

ПЕЩЕРА (Пещера, Момарско) — село, в България от 1912 г.; преименувано от Пещера на Момарско с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); възстановено старо име с Указ 166 (обн. 12. II. 1971); 8 ж., См, 2.

Пещерите — вж. Генчовци, Гб.

ПЕЩЕРНА — село, в България от 1878 г.; 219 ж., Лч, 4.

ПЕЩЕРСКО (Кьопеклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 693 ж., Бс, 1.

Пеювци (Пеовци) — вж. Пейовци, Гб.

Пивки дол (Ичме дере) — махала, до 1900 г. броена към Кипилово; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Сл, 1.

Пилашево — вж. Буково, Пд.

Пилишени (Пилишените) — вж. Пелишени, Вт.

ПИПЕРЕВО — село, в България от 1878 г.; 201 ж., Кн, 3.

Пиперите — колиби, в България от 1878 г.; слято с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Априлов, Гб.

ПИПЕРИЦА — село, в България от 1912 г.; 31 ж., Бл, 9.

ПИПЕРКОВО — село, в България от 1878 г.; 593 ж., Рс, 8.

ПИПЕРКОВ ЧИФЛИК — село, признато от населена местност Пиперков чифлик (от село Слокощица) за село с МЗ 716 (обн. 21. V. 1945); 1084 ж., Кн, 5.

Пипиляна (Пепеляна) — колиби, до 1892 г. броени към Пърша и Бучуковци; изселени през 1896 г., Гб, 2.

ПИРАМИДАТА (Николчовци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 381 (обн. 25. Х. 1960); 2 ж., Вт, 1.

ПИРГОВО (Пиргос) — село, в България от 1870 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2185 ж., Pc, 5.

ПИРДОП — град, в България от 1878 г.; слят с Указ 313 (обн. 17. II. 1978) (вж. Средногорие); възстановен за град с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 8421 ж., Сф, 1.

Пирелер — махала, изселена през Освободителната война, бивша околия Харманлии, Хс.

Пирелери — вж. Старчище, Тщ.

Пири факъ — вж. Равнец, Дб; Боян, Шн.

ПИРИН — село, в България от 1912 г.; 334 ж., Бл, 9.

ПИРИНЕЦ (Ходжа махле) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 24 ж., Тщ, 1.

Пиринчлии — вж. Златополе, Хс.

Пирли даулджилар махле — вж. Орешник, Дб.

Пирли джами махле — вж. Главанци, Дб.

Пирли ени махле — вж. Перловци, Дб.

Пирли кьой — вж. Градница, Дб.

ПИРНЕ — село, в България от 1885 г.; 661 ж., Бс, 1.

ПИСАНЕЦ — село, в България от 1878 г.; 529 ж., Pc, 3.

ПИСАНИЦА — село, в България от 1912 г.; 23 ж., См, 9.

Писараци (погр. Писарци) — махала, през 1880 г. броена към Яковци; заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Вт, 3.

ПИСАРЕВО — село, в България от 1878 г.; 1097 ж., Вт, 2.

ПИСАРЕВО (Язъджи) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 585 (обн. 6. IX. 1921); Шн, 7.

ПИСАРОВО (Кара Язъджик) — село, в България през 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 135 ж., Дб, 2.

ПИСАРОВО (Песерево) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1109 ж., Пл, 5.

Писарци — вж. Писараци, Вт.

Пискюлиите — вж. Сопотот, См.

ПИСМЕНОВО — село, заселено през 1909 г. на мястото на чифлик Узун чаир; признато от населена местност за село с Писмо 367 от 20. I. 1922 г. на МВР; 115 ж., Бс, 8.

ПИТОВО (Гердеме) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 548 ж, Сл, 2.

Пичор — колиби, до 1900 г. броени към Видраре; заличени с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Сф, 18.

Пишмана — вж. Княжевско, Сз.

ПИШУРКА (Бъз къръ) — село, до 1900 г. броено към Дългоделци; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с МЗ 1380 (обн. 1. VI. 1939); 203 ж., Мн, 8.

ПИЩАНЕ — село, в България от 1878 г.; 15 ж., Сф, 21.

ПИЩИГОВО (Айгър кьой, Чифчи къс) — село, в България от 1885 г.; тройно име преди Освобождението; 1338 ж., Пз, 6.

ПИЯВЕЦ (Сюйлум) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 87 ж., Кж, 6.

Пладнището — махала, призната от населена местност за махала и слята с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Тетевен, Лч.

ПЛАЗИЩЕ (Кайрак сейдели) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 193 ж., Кж, 2.

Плазовец (Кайряк кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975), Бс, 6.

ПЛАКОВО — село, в България от 1878 г.; 285 ж., Вт, 1.

ПЛАКУДЕР — село, в България от 1878 г.; 113 ж., Вд, 4.

ПЛАНА — село, до 1900 г. броено към Чуйпетлово; признато от махала за село с МЗ 2915 (обн. 16. I. 1943); 131 ж., Сф, 1.

ПЛАНИНЕЦ (Джебилер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 56 ж., Хс, 2.

ПЛАНИНИЦА — село, в България от 1878 г.; 28 ж., Пк, 4.

ПЛАНИНИЦА (Чепелджа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1584 ж., Бс, 9.

Планинка (Чепелджа) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; през 1920 г. броено към Кокиче; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Кж, 6.

ПЛАНИНОВО (Крумово) — село, заселено през 1888 г.; признато за село с Указ 161 от 30. III. 1889 г.; преименувано с Указ 3 (обн. 11. I. 1950); 90 ж., Хс, 9.

ПЛАНИНСКО — село, образувано от населените местности Шипка, Планината и Шарен мост (от село Рибен дол) с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); 15 ж., См, 1.

ПЛАНИНЦИ (Османлийци) — статут на село (колиби), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 9 ж., См, 6.

ПЛАНИНЦИ (Узуни, Узуните) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); няма ж., Гб, 4.

ПЛАЧИДОЛ (Голям Алъч, Голям Алъч кьой, Голямо Алъч кьой, Алъч кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Плачидол с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединено Прогорелец; 592 ж., Дб, 3.

ПЛАЧКА — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 5 ж., Гб, 2.

ПЛАЧКОВЦИ — град, в България от 1878 г.; признат от колиби за село с Указ 460 (обн. 4. XI. 1961) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); присъединени Боевци, Бъчеварите, Долни Цоневци, Ковачевци, Минково, Нейковци, Пунговци и Райнеж; 2278 ж., Гб, 4.

Плашивец — вж. Плешивец, Вд.

ПЛЕВЕН — град, в България от 1878 г.; 121 880 ж., Пл, 9.

ПЛЕВУН (Пеливун, Пелевун) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Плевун с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); 223 ж., Хс, 2.

ПЛЕНИМИР (Саламан, Салман) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Пленимир с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 110 ж., Дб, 2.

ПЛЕТЕНА — село, в България от 1912 г.; 1927 ж., Бл, 10.

ПЛЕШИВЕЦ (Плашивец) — село, в България от 1878 г.; преименувано без административен акт през 1956 г.; 371 ж., Вд, 10.

ПЛЕШИНЦИ (Кел оглар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 44 ж., Кж, 6.

ПЛИСКА (Абоба, Плисков) — град, в България от 1878 г.; преименуван на Плисков с Указ 86 (обн. 26. III. 1925); осъвременено име на Плиска след 1947 г.; признат от село за град с Указ 2190 (обн. 20. Х. 1981); 1194 ж., Шн, 5.

ПЛОВДИВ — град, в България от 1885 г.; присъединени Прослав и Коматево; 338 224 ж., Пд, 9.

ПЛОВДИВЦИ (Биюк дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 285 ж., См, 8.

ПЛОВКА (Тюрк геве) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 135 ж., Кж, 3.

ПЛОДОВИТОВО (Сюлмешлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 764 ж., Сз, 1.

ПЛОСКА МОГИЛА (Читалии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 296 ж., Сз, 10.

ПЛОСКИ — село, в България от 1912 г.; 819 ж., Бл, 9.

Плочник (Дурмушево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); Пз, 13.

Плужна — село, в България от 1878 г.; изселено през 1884 г., бивша околия Сухиндол, Вт.

Плъзи гъз (Пързигъз) — вж. Ясен, Пл.

ПЛЪЗИЩЕ (Кайрака) — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Каменица; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); няма ж., Сф, 16.

ПЛЪСТИНА (Мутафлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); 613 ж., Тщ, 2.

Побак — вж. Побък, Гб.

ПОБЕДА — село, признато от населена местност ДЗС «Г. Димитров» за село с Указ 128 (обн. 11. IV. 1961); 608 ж., Пл, 3.

ПОБЕДА (Гелинджик, Победа, Димитър Ганево) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Победа с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Димитър Ганево с Указ 182 (обн. 28. IV. 1964); възстановено старо име Победа с Указ 93 (обн. 17. IV. 1992); от 1959 до 1991 г. присъединено Полковник Минково; 991 ж., Дб, 3.

ПОБЕДА (Мансарлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 831 ж., Яб, 4.

Побиен камик — вж. Побит камък, Кн.

ПОБИТ КАМЪК — село, признато от населена местност Побит камък (от село Сърница) за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 603 ж., Пз, 4.

ПОБИТ КАМЪК (Дикили таш) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 357 ж., Рз, 5.

ПОБИТ КАМЪК (Побиен камик) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); присъединено Царица; 6 ж., Кн, 9.

ПОБЪК (Побак) — статут на село (колиби), до 1900 г. броени към Габровци, Сърненци и Белчовци; няма ж., Гб, 4.

ПОВАЛИРЪЖ (Повали ръж) — село, в България от 1878 г.; 9 ж., Сф, 21.

Повеля (Емирлери) — махала, до 1892 г. броена към Слънчовец и Стръмна; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Тщ, 1.

Повеляново (Емирлер, Марково) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Марково с Указ 113 от 26. II. 1899 г. и на Повеляново с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); слято с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969) — вж. Девня, Вн.

ПОВЕТ (Кърлар-Хорозлар, Хорозлар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 82 ж., Кж, 5.

Повиен (Мандър ач) — махала, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Бели вир, Кж.

Погледец — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 41 (обн. 7. VII. 1947) — вж. Требич, Сф.

Под зъба — колиби, до 1900 г. броени към Голяма Брестница; заличени с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 8.

Под манастира — вж. Рибарица, Сф.

ПОДАЙВА — село, в България от 1878 г.; 1712 ж., Рз, 2.

ПОДВИС (Гьокчеврен, погр. Подвес и Подвиз) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 801 ж., Бс, 12.

ПОДВИС (Подвиз) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 137 ж., См, 9.

ПОДВРЪХ (Тепе алтъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 92 ж., Кж, 2.

ПОДГОРЕ (Влахович) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 361 ж., Вд, 8.

ПОДГОРЕЦ (Голям Хедиетлер) — село, до 1965 г. броено към сборно село Хедиетлер; отделено с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965); преименувано с Указ 1060 (обн. 2. VI. 1978); 334 ж., Бс, 9.

ПОДГОРИЕ (Кесебирска, Кесебирци) — село, до 1900 г. броено като съставна махала на сборно село Очуша; признато от махала за село с Указ 575 (обн. 2. IX. 1921); преименувано на Кесебирци с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Подгорие с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 33 ж., Сф, 14.

ПОДГОРИЦА (Ак Мехмеди) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 192 (обн. 21. IV. 1923); 972 ж., Тщ, 5.

ПОДГУМЕР — село, в България от 1878 г.; 784 ж., Сф, 1.

ПОДЕМ (Мъртвица) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 1292 ж., Пл, 3.

Подем (Хотал) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Съединение, Бс.

ПОДКОВА (Налбантлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 315 ж., Кж, 3.

ПОДКРЕПА (Гювендиклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 216 ж., Хс, 11.

ПОДЛЕС (Сърджилар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединено Скален дол; 205 ж., Сс, 2.

ПОДРУМЧЕ (Дермен виран) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 339 ж., Кж, 4.

ПОДСЛОН (Кара бунар, Царьово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Царьово с Указ 103 (обн. 25. III. 1902) и на Подслон с Указ 165 (обн. 5. IV. 1950); слято с Руманя и Черково под името Братя Кунчеви с Указ 1481 (обн. 29. V. 1956); отделено с Указ 902 (обн. 31. XII. 1963); 184 ж., Сз, 10.

ПОДСЛОН (Конак куюджук) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 438 ж., Дб, 3.

Подуене (Подуяне) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 82 от 2. II. 1895 г. — вж. София, Сф.

ПОЖАРЕВО — село, в България от 1878 г.; 318 ж., Сф, 3.

ПОЖАРЕВО (Български косуй, Косуй Българ, Генерал Драганово) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Генерал Драганово с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Пожарево с МЗ 5011 (обн. 15. VIII. 1947); 171 ж., Сс, 7.

ПОЖЕРНИК — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Въглевци; няма ж., Вт, 1.

ПОИБРЕНЕ — село, в България от 1885 г.; присъединено Кайряка; 816 ж., Пз, 7.

ПОКРАЙНА (Кирим бег, Цар Борисово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Цар Борисово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Покрайна с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 1657 ж., Вд, 4.

ПOКPOBАH — село, в България от 1912 г.; 187 ж., Хс, 2.

Покровник — вж. Дрангово, Бл.

ПОКРОВНИК — село, в България от 1912 г.; 855 ж., Бл, 3.

Полатен — село, признато от населена местност за колиби с Указ 668 (обн. 14. I. 1921) и за село с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965); слято с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Тетевен, Лч.

Полатово — село, в България от 1885 г.; слято с МЗ 1031 (обн. 16. V. 1942) — вж. Стамболийски, Пд.

ПОЛЕНА (Долна Сушица) — село, отделено от Сушица и преименувано с Указ 431 (обн. 22. XI. 1960) (вж. село Сушица); 849 ж., Бл, 11.

Поленете — махала, до 1900 г. броена към Поибрене; заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Пз, 7.

ПОЛЕНИЦА — село, в България от 1912 г.; 1092 ж., Бл, 9.

ПОЛЕТИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 35 ж., Кн, 5.

ПОЛЕТКОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 79 ж., Вд, 7.

ПОЛЕТО — село, признато от населена местност (от село Брежани) за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 757 ж., Бл, 11.

ПОЛИКРАИЩЕ — село, в България от 1878 г.; 2375 ж., Вт, 2.

Полиовци (Пульовци) — махала, до 1900 г. броена към сборно село Вакарел; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Костадинкино, Сф.

Полковник Бананово — вж. Дъбравица, Сс.

Полковник Боде — вж. Българка, Сс.

ПОЛКОВНИК ДЯКОВО (Азаплар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 391 ж., Дб, 5.

ПОЛКОВНИК ЖЕЛЯЗОВО (Кара Демирлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 551 ж., Кж, 4.

Полковник Златарево — вж. Златари, Яб.

Полковник Златев (Стоян Михайляно) — село, заселено под румънска власт, в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2909 (обн. 31. VII. 1942); слято с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965) — вж. Слатина, Сс.

ПОЛКОВНИК ИВАНОВО (Сиринджии, Полковник Иваново, Сотирово) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Полковник Иваново с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Сотирово с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949), възстановено старо име с Указ 115 (обн. 1. VI. 1993); 132 ж., Дб. 3.

ПОЛКОВНИК ЛАМБРИНОВО (Фрашари) — село, заселено под румънска власт, в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 137 ж., Сс, 5.

ПОЛКОВНИК МИНКОВО (Кабасакал, Полковник Минково) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) (вж. Димитър Ганево); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 1213 ж., Дб, 3.

ПОЛКОВНИК CАBOBO (Диш будак, Дущубак, Диш пудак) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Полковник Савово с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 200 ж., Дб, 6.

ПОЛКОВНИК СВЕЩАРОВО (Баш бунар, Баш пунар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 160 ж., Дб, 3.

ПОЛКОВНИК СЕРАФИМОВО (Алами дере, Ябълка) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Ябълка с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Полковник Серафимово с МЗ 3774 (обн. 7. XII. 1934); 22 ж., См, 9.

ПОЛКОВНИК ТАСЛАКОВО (Бахар кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 417 ж., Сс, 3.

Полтовник Тошково — вж. Дичево, Сс.

ПОЛКОВНИК ЧОЛАКОВО (Кай булар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 221 ж., Сс, 4.

ПОЛСКА СКАКАВИЦА (Скакавица) — село, в България от 1878 г.; 96 ж., Кн, 5.

ПОЛСКИ ГРАДЕЦ (Дилджилери, Градец) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Градец с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Полски Градец с Указ 169 (обн. 10. V. 1960); 812 ж., Сз, 9.

ПОЛСКИ ИЗВОР (Кър чешме) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 493 ж., Бс, 3.

Полски Лисец — вж. Лисец, Кн.

ПОЛСКИ СЕНОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 1090 ж., Вт, 7.

ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ (погр. Полски Трембеш) — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); от 1971 до 1991 г. присъединено Климентово; 5199 ж., Вт, 7.

ПОЛСКО КОCOBO — село, в България от 1878 г.; 1893 ж., Pc, 2.

ПОЛСКО ПЪДАРЕВО (Куруджии, Пъдарево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Пъдарево с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Полско Пъдарево с Указ 704 (обн. 1. XI. 1963); 451 ж., Сл, 2.

Поляк (Кърджилар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); изселено между 1946 и 1956 г.; заличено без административен акт, Бс, 12.

Поляна — вж. Студена, См.

ПОЛЯНА — село, в България от 1912 г.; признато от махала за село с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); присъединено Дабок; 107 ж., См, 8.

Поляна (Ай орман) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Гурково, Дб.

ПОЛЯНА (Бургунджи кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 415 ж., Яб, 3.

ПОЛЯНА (Ялъ Чаталджа) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2909 (обн. 31. VII. 1942); присъединено Липница; 238 ж., Сс, 6.

Поляне — вж. Антоново, Тщ.

ПОЛЯНЕЦ (Сатъ кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 140 ж., Кж, 2.

Полянково — вж. Поляново, Хс.

Поляновград — вж. Карнобат, Бс.

ПОЛЯНОВО (Марково) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 382 ж., Бс, 1.

ПОЛЯНОВО (Оваджик, Българско Оваджик, Фердинандово, Полянково) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Фердинандово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Полянково с МЗ 5530 (обн. 17. IX. 1949); осъвременено име на Поляново с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 400 ж., Хс, 10.

ПОЛЯНЦИ (Калилар, Кърлилар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 218 ж., Сф, 12.

Полянци — вж. Дружинци, Кж.

ПОЛЯЦИТЕ (Бекчии, погр. Бегчии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 879 ж., Вн, 10.

Помашка Лешница — вж. Кирчево, Лч.

ПОМЕЖДИН — село, в България от 1878 г.; 31 ж., Мн, 6.

ПОМЕН (Синан) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 590 ж., Pc, 4.

ПОМОРИЕ (Ахило, Анхиоло, Анхиало) — град, в България от 1885 г.; преименуван на Поморие с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Харманите; 13 649 ж., Бс, 7.

ПОМОЩИЦА (Ярдъм) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 138 ж., Тщ, 4.

ПОМОЩНИК (Калфа кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 363 ж., Сз, 3.

Пондаклии — вж. Тенево, Яб.

ПОНОР — село, в България от 1878 г.; 28 ж., Сф, 15.

ПОПАРИ (Попарите) — статут на село (колиби), уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 2 ж., Гб, 1.

Поп Бобчевци — махала, до 1892 г. броена към Усои; слята с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Мирославци, Вт.

ПОПГЕРГЕВЦИ (Поп Гергювци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 3 ж., Гб, 4.

ПОПГРИГОРОВО (Вели факъ) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г, преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 126 ж., Дб, 3.

ПОПГРУЕВО (Коджа олар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 697 ж., Дб, 6.

Поп Димитровци — махала, до 1892 г. броена към Разпоповци и Калиновци; слята с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Разпоповци, Вт.

ПОПИНА — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; 987 ж., Сс, 6.

ПОПИНЦИ — село, в България от 1885 г.; 2467 ж., Пз, 7.

ПОПИЦА — село, в България от 1878 г.; 2142 ж, Вр, 2.

Попишка — вж. Христова, Лч.

ПОПКРАЛЕВО (Гюргенджик) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 142 ж., Сс, 5.

Поп Николаево (Мехмедовци) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 317 (обн. 13. ХII. 1955) — вж. Карбинци, Вд.

ПОПОВЕЦ (Ходжа ени махле) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 336 ж., Хс, 8.

ПОПОВИЦА (Папазлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1643 ж., Пд, 14.

ПОПОВИЧ (Ходжа кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 479 ж., Вн, 5.

Попово — вж. Витошко, Пк; Искра, Пд; Каменово, Сл; Попско, Хс.

ПОПОВО — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 426 (обн. 10. VI. 1983); присъединени Невски и Сеячи; 17 948 ж., Тщ, 4.

ПОПОВО (Попово село) — село, в България от 1885 г.; 422 ж., Яб, 1.

Поповска — вж. Попска, Вт.

Поповска — махала, до 1900 г. броена към сборно село Правец; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Правец, Сф.

Поповци — вж. Черновръх. Гб; Яворовец, Сз.

ПОПОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 4 ж., Гб, 1.

Поповци — колиби, в България от 1878 г.; след 1900 г. броени и слети с Кози рог, Гб.

Поповци — колиби, през 1880 г. броени към Лесичарка; слети с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Лесичарка, Гб.

ПОПОВЦИ — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 563 ж., Гб, 1.

ПОПОВЦИ — село, до 1900 г. броено към сборно село Вакарел; признато от махала за село с Указ 641 (обн. 20. ХI. 1922); 4 ж., Сф, 12.

ПОПОВЯНЕ — село, в България от 1878 г.; 384 ж, Сф, 19.

Попразите (Попрази) — вж. Източник, Гб.

ПОПРАЙКОВЦИ (Поп Райковци) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; няма ж., Гб, 4.

ПОПРЕЛКА — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 13 ж., См, 9.

ПОПРУСАНОВО (Аратмаджа) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 47 ж, Сс, 4.

ПОПРУСЕВЦИ (Поп Русевци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Палици; 22 ж., Вт, 3.

ПОПСКА — село, през 1880 г. броено към Батошево; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 73 ж., Гб, 3.

ПОПСКА (погр. Поповска) — село, през 1880 г. броено към Беброво; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 20 ж., Вт, 3.

ПОПСКО (Попово) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 80 ж., Хс, 2.

Пордикос — вж. Бродилово, Бс.

ПОРДИМ — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1866 (обн. 13. I. 1978); 2390 ж., Пл, 10.

ПОРОИЩЕ (Арнаут) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) (вж. Разград); отделено и признато от квартал за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 568 ж., Рз, 5.

Порой — вж. Брястово, Дб.

ПОРОЙ (Копаран) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 867 ж., Бс, 7.

ПОРОЙНА (Дерекьой, Долно дере кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Поройна с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 139 ж., Пд, 11.

ПОРОЙНО (Караселер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Возарци; 22 ж., Тщ, 1.

ПОРОЙНО (Кара ямурлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 123 ж., Сс, 3.

ПОРОМИНОВО (Поромино) — село, в България от 1878 г.; 586 ж., Кн, 4.

ПОРТИТОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 487 ж., Мн, 2.

Поручик Геново — вж. Ножарево, Сс.

Поручик Гешаново — вж. Гешаново, Дб.

ПОРУЧИК КЪРДЖИЕВО (Кечи дереси) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 75 ж., Дб, 5.

Поручик Лимонов — вж. Росеново, Дб.

ПОРУЧИК ЧУНЧЕВО (Язъджилар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 64 ж., Дб, 4.

Поряз — вж. Горняк, Дб.

ПОСАБИНА — село, в България от 1878 г.; 286 ж., Тщ, 4.

ПОСЕВ (Екинджик) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 171 ж., Сс, 4.

Посиек — махала, в България от 1912 г.; заличена с Указ 881 (обн. 30. IX. 1965), См, 6.

Посталар — вж. Стражевци, Кж.

ПОСТНИК (Ахат баба) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 275 ж., Кж, 6.

Поток (Дерай кьой, Дере кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 513 (обн. 24. XI. 1959) — вж. Караманите, Вн.

ПОТОК (Потока) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) (вж. Габрово); отделено и признато от квартал за село с Указ 1320 (обн. 6. V. 1983); 18 ж., Гб, 1.

ПОТОКА (Селище) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с Указ 129 (обн. 11. IV. 1961); 14 ж., См, 9.

ПОТОП — село, в България от 1878 г.; 68 ж., Сф, 9.

ПОТОЧАРКА (Ада Ибаилъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 163 ж., Кж, 4.

ПОТОЧЕ (Дере кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 14 ж., Кж, 2.

ПОТОЧНИЦА (Ада кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); 244 ж., Кж, 4.

Потурнак — вж. Велика, Бс.

ПОЦЪРНЕНЦИ — село, в България от 1878 г.; присъединено Калугерски чифлик; 145 ж., Пк, 5.

Пошево (Иналлар) — махала, в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Комунига, Кж.

Пояджи — вж. Паяджи, Вт.

ПРАВДА (Догрулар, Дорулар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Правда с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1770 ж., Сс, 3.

ПРАВДА (Циганово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 72 (обн. 19. II. 1952); 688 ж., Вт. 2.

ПРАВДИНО (Доуруклии, Довруклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 237 ж., Яб, 3.

ПРАВДОЛЮБ (Джелилер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 218 ж., Кж, 1.

ПРАВЕНЦИ (Довруклу, Правници) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Правници с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); осъвременено име на Правенци с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 284 ж., Шн, 7.

ПРАВЕЦ — град, до 1900 г. броен към сборно село Правец; признат от село за град с Указ 2190 (обн. 20. Х. 1981); присъединени Драгановска, Дръвница, Манастирица и Поповска; 4730 ж., Сф, 18.

Правец — сборно село, в България от 1878 г.; от 1965 г. броено по съставни села и махали, Сф, 18.

ПРАВЕШКА ЛАКАВИЦА (Лакавица) — село, в България от 1878 г.; 52 ж., Сф, 18.

ПРАВИЩЕ (Дорутлии, Малко Борисово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Малко Борисово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Правище с МЗ 1189 (обн. 25. III. 1947); 543 ж., Пд, 16.

Правници — вж. Правенци, Шн.

ПРАВО БЪРДО — село, в България от 1912 г.; 111 ж., Бл, 7.

ПРАВОСЛАВ (Мисилим, Православен) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Православен с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Православ с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 314 ж., Сз, 1.

ПРАВОСЛАВЕН (Мюселим) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 378 ж., Пд, 11.

Празноглавци — вж. Светля, Пк.

Пралювци — вж. Креслювци, Гб.

Пранга — вж. Патриарх Евтимиево, Пд.

ПРАУЖДА — село, в България от 1878 г.; 128 ж., Вд, 1.

ПРАХАЛИ (Прахалите) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 47 ж., Гб, 1.

ПРЕВАЛА — село, в България от 1878 г.; 596 ж., Мн, 10.

Предел — село, признато от населена местност (от община Симитли) за село с Указ 5 (обн. 8. II. 1963); заличено с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Бл, 11.

Предел (Мурфатча) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); заличено с Указ 369 (обн. 28. Х. 1958), Дб, 2.

Прежда — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 490 (обн. 19. IX. 1950) — вж. Партизани, Вн.

ПРЕКОЛНИЦА — село, в България от 1878 г.; 177 ж., Кн, 5.

ПРЕКРЪСТЕ — село, в България от 1878 г.; 59 ж., Сф, 8.

ПРЕЛЕЗ (Юнузлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); 900 ж., Рз, 1.

Прелог (Тюлюджа) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 267 (обн. 21. III. 1969), Дб, 3.

ПРЕЛОМ (Долни бивол, Василево) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Василево с Указ 86 (обн. 26. III. 1925) и на Прелом с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); 129 ж., Лч, 3.

Преображенски манастир — манастирско селище, признато за населено място с Указ 311 (обн. 23. I. 1923); заличено с Указ 45 (обн. 20. I. 1978), Вт, 1.

ПРЕОБРАЖЕНЦИ (Надър) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 1060 (обн. 2. VI. 1978); 437 ж., Бс, 9.

Препължене — вж. Трифоново, Мн.

Прерделина — вж. Киреево, Вд.

ПРЕСЕКА (Чатак) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 351 ж., Кж, 3.

ПРЕСЕЛЕНЦИ (Баш Хасърлък) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); от 1963 до 1986 г. присъединено Горица; 452 ж., Дб, 2.

ПРЕСЕЛЕЦ (Ямла) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); 454 ж., Тщ, 5.

ПРЕСЕЛКА (Гьочери, Гьокчери) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 270 ж., Шн, 7.

ПРЕСИЯН (Салтъклар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 258 ж., Тщ, 5.

Преслав — вж. Сталево, Хс; Велики Преслав, Шн.

ПРЕСЛАВЕН (Гюрюджии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 735 ж., Сз, 10.

ПРЕСЛАВЕЦ (Кюсе кьой — на р. Марица, Кюся кьой — Маришко) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Преславец с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 156 ж., Хс, 10.

ПРЕСЛАВЦИ (Ендже кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 716 ж., Сс, 7.

ПРЕСОКА — село, образувано от населените местности Пресока (от село Старцево) и Читакови колиби (от град Златоград); признато за село с Указ 2932 (обн. 30. IX. 1983); 86 ж., См, 5.

ПРЕСПА (Борил) — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към сборно село Каменица; преименувано с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); няма ж., Сф, 16.

ПРЕСПА (Карлъ бей кьой, погр. Пряспа) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 254 ж., Дб, 1.

ПРЕСТОЙ (Джуровци) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 43 ж., Гб, 4.

ПРЕСЯК (Боаз кесен, погр. Боваз кесен) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 236 ж., Тщ, 5.

ПРЕСЯКА (Присека) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 455 ж., Лч, 3.

ПРИБОЙ — село, в България от 1878 г.; 315 ж., Пк, 5.

ПРИЛЕП (Добрал) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 766 ж., Бс, 12.

ПРИЛЕП (Чукурово) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 33 ж., Дб, 3.

ПРИЛЕПЦИ (Салихлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 299 ж., Кж, 5.

ПРИМОРСКО (Кюприя) — град, в България от 1885 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признат от село за град с Указ 2190 (обн. 20. Х. 1981); от 1981 до 1991 г. присъединен Китен; 2428 ж., Бс, 8.

ПРИМОРЦИ (Кара курт) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 80 ж., Дб, 3.

ПРИПЕК (Аджиздар, Джиздар кьой) — село, в България от 1878 г.; изселено през 1882 г.; презаселено през 1903 г.; до 1920 г. броено към Калиманци; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 91 ж., Вн, 2.

ПРИПЕК (Гюнели) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 953 ж., Кж, 2.

ПРИПЕК (Малък Хедиетлер) — село, до 1965 г. броено към сборно село Хедиетлер; отделено с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965); преименувано с Указ 519 (обн. 1. IV. 1980); 413 ж., Бс, 9.

Припечене — вж. Генерал Тодоров, Бл.

Припължене — вж. Трифоново, Мн.

ПРИСАД (Ахлатлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 157 ж., Бс, 10.

ПРИСАД (Хашлъджа кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 322 ж., Дб, 2.

ПРИСАДЕЦ (Армутлар) — село, в България от 1915 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 78 ж., Хс, 9.

Присека — вж. Пресяка, Лч.

ПРИСЕЛЦИ (Ени кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 46 ж., Бс, 6.

ПРИСЕЛЦИ (Мемиш софулар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 36 (обн. 8. II. 1906); 846 ж., Вн, 1.

ПРИСОВО — село, в България от 1878 г.; 921 ж., Вт, 1.

ПРИСОЕТО — статут на село (махала), до 1900 г. броена към Батулци; 16 ж., Лч, 8.

ПРИСОЙНА (Калайджилари) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 13 ж., Тщ, 1.

ПРИСТОЕ (Юсуф ханлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974) (вж. Каолиново); отделено с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 1004 ж., Шн, 4.

ПРОБУДА (Кара къшлъ) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 548 ж., Тщ, 5.

ПРОВАДИЯ — град, в България от 1878 г.; 14 229 ж., Вн, 11.

Проваленица — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Стефаново, Пк.

ПРОГЛЕД (Стамболово) — село, заселено през 1893 г.; преименувано без административен акт през 1895 г.; 92 ж., См, 10.

Прогорелец — вж. Якимово, Мн.

Прогорелец (Янъклар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); през 1941 г. броено към Плачидол; слято без административен акт между 1942 и 1946 г. — вж. Плачидол, Дб.

ПРОГРЕС — село, признато от населена местност Прогрес (от село Багрянка) за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 327 ж., Кж, 6.

ПРОДАНОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 9 ж., Вт, 1.

ПРОДАНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) (вж. Габрово); отделено и признато от квартал (бивши колиби) за село с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); няма ж., Гб, 1.

Продановци — махала, до 1892 г. броена към Лазарци; слята с МЗ 2920 (обн. 16. I. 1943) — вж. Илаков рът, Вт.

ПРОДАНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 577 ж., Сф, 19.

ПРОДАНЧА — село, в България от 1878 г.; 12 ж., Пк, 6.

Продимчец — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 1840 (обн. 24. ХI. 1970) — вж. Ловеч, Лч.

Пройновци — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Ангелов, Гб.

Пройновци (Шумата) — колиби, в България от 1878 г., двойно име преди Освобождението; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

ПРОЛАЗ (Дервент) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 132 ж., Тщ, 5.

ПРОЛАЗНИЦА — село, в България от 1878 г.; 29 ж., Вд, 1.

ПРОЛЕЗ (Гий орман) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 77 ж., Дб, 7.

ПРОЛЕША — село, в България от 1878 г.; 681 ж., Сф, 3.

ПРОЛОМ (Богаз) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 486 ж., Пд, 4.

ПРОПАСТ (Ямалъ) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; през 1884 г. броено заедно със Сипей под име Ямалъ-Дурханлъ; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 132 ж., Кж, 5.

ПРОСЕНА — село, в България от 1878 г.; 773 ж., Pc, 6.

ПРОСЕНИК (Бурунджук) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1431 ж., Бс, 9.

ПРОСЕЧЕН (Бугаз кесен, Боаз кесен) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 38 ж., Вн, 12.

Прослав (Мечкюр) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969) — вж. Пловдив, Пд.

ПРОСТОРНО — село, признато от населена местност Гара Топчии за село с Указ 460 (обн. 14. XI. 1961); 250 ж., Рз, 3.

Протогерово — вж. Орлица, Кж.

ПРОТОПОПИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 114 ж., Вд, 11.

ПРОФЕСОР ЗЛАТАРСКИ (Къзълджиклии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 50 ж., Дб, 6.

ПРОФЕСОР ИШИРКОВО (Кочина) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1376 ж., Сс, 5.

ПРОХЛАДА (Чирекчи, Чайрекчии, Чийрекчии, Десислава) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Десислава с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Прохлада с Указ 141 (обн. 25. III. 1950); 239 ж., Сс, 3.

ПРОХОД (Дервент дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 175 ж., Бс, 11.

ПРОХОРОВО (Кара кюрт) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 237 ж., Сл, 2.

Пръдльовица — вж. Нейкьовец, Сф.

ПРЯПОРЕЦ (Байрактар махле) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 180 ж., Кж, 7.

ПРЯПОРЕЦ (Бараклари) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 116 ж. Сз, 10.

Пряспа — вж. Преспа, Дб.

Пседерци — вж. Коста Перчево, Вд.

ПТИЧАР (Ахатлъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 282 ж, Кж, 6.

ПТИЧАРИ (Кухчелари) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Кипилово; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1 ж., Сл, 1.

ПТИЧЕВО (Кушлу кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 280 ж., Тщ, 2.

ПУДРИЯ — село, в България от 1878 г.; 823 ж., Вр, 5.

Пульовци — вж. Полиовци, Сф.

Пунарлии — вж. Изворник, Вн.

Пунговци (Пунчовци) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 460 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Плачковци, Гб.

ПУШЕВО — село, в България от 1878 г.; 161 ж., Вт, 1.

ПЧЕЛА (Ессе беглии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 523 ж., Яб, 2.

ПЧЕЛАРИ (Кованджилар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 197 ж., Хс, 8.

ПЧЕЛАРОВО (Ели бей) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 201 от 2. IX. 1898 г.; 668 ж., Дб, 2.

ПЧЕЛАРОВО (Кованлък) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 212 ж., Кж, 7.

Пчеларци (Хаджи ахматлари) — махала, до 1900 г. броена към Стеврек; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Тщ, 1.

ПЧЕЛИН (Кованлък) — село, до 1892 г. броено към сборно село Горна Василица; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 380 ж., Сф, 14.

ПЧЕЛИН (Таш аръ) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 87 ж., Бс, 12.

ПЧЕЛИНА (Кованджилар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 357 ж., Рз, 6.

ПЧЕЛИНО (Кьоселер) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 217 ж., Дб, 3.

Пчелинци (Пчелници) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); заличено с Указ 45 (обн. 20. I. 1978), Пк, 5.

ПЧЕЛИНОВО (Пчелински рът) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 47 (обн. 9. II. 1951); 61 ж., Сз, 2.

ПЧЕЛИЩЕ (Кованлъка) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 567 ж., Вт, 1.

ПЧЕЛНИК (Кованлък) — село, в България 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 116 ж., Дб, 3.

ПЧЕЛНИК (Куванлък, Кованлък) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Пчелник с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1722 ж., Вн, 9.

Пчелници — вж. Пчелинци, Пк.

ПЧЕЛНО (Куванджилар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 22 ж., Тщ, 1.

ПШЕНИЧЕВО (Голямо Дуванджии, Соколово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Соколово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Пшеничево с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); 253 ж., Сз, 10.

ПЪДАРЕВО (Куруджиево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 677 ж., Сл, 1.

Пъдарево (погр. Падарево) — вж. Полско Пъдарево, Сл.

ПЪДАРИНО (Падърлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 638 ж., Тщ, 2.

ПЪДАРСКО (Коруджиларе, Куруджилар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 724 ж., Пд, 2.

ПЪДАРЦИ (Коруджу виран, Куруджи Виран) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 98 ж., Кж, 5.

Пъйклъ — вж. Борци, Шн.

Пълзи гъз — вж. Ясен, Пл.

Пъндажак — вж. Лещак, См.

Пъндъджик — вж. Лясково, Кж.

Пъндъджик (Пъндаджик) — вж. Лясковец, Бс.

Пъндъкли — вж. Лясково, Сз.

Пънкдъклии — вж. Васил Левски, Сс.

Пъндъклии (погр. Пондаклии) — вж. Тенево, Яб.

Пънево (Кютюклии, Пъново) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Пъново с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); уточнено име на Пънево без административен акт; заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Хс, 2.

ПЪНЧЕВО (Кара кютюк) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 61 ж., Бс, 11.

ПЪРВАН (Башлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 371 ж., Тщ, 2.

ПЪРВЕНЕЦ (Башалии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 449 ж., Яб, 3.

ПЪРВЕНЕЦ (Дермен дере, Фердинандово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Фердинандово с Указ 273 от 31. V. 1889 г. и на Първенец с МЗ 6628 (обн. 29. VI. 1946); 3772 ж., Пд, 13.

ПЪРВЕНЦИ (Ходжа кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 29 ж., Кж, 3.

ПЪРВИЦА (Торфулу) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 398 ж., Кж, 3.

Първовци — вж. Лагерите, Вт; Пъровци, Вт.

ПЪРВОМАЙ — село, признато от населена местност (от село Мендово) за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 3302 ж., Бл, 7.

ПЪРВОМАЙ (Хаджи Елес, Борисоград, Борисовград) — град, в България от 1885 г.; преименуван на Борисовград с Указ 63 от 31. I. 1894 г. и на Първомай с МЗ 9159 (обн. 1. V. 1946); признат от село за град с Указ 589 от 18. XII. 1889 г.; присъединени Дебър и Любеново; 15 370 ж., Пд, 11.

ПЪРВОМАЙЦИ — село, образувано от селата Сергювец и Темниско с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 3256 ж., Вт, 2.

Пърдилово — вж. Николаево, Пл.

ПЪРЖИГРАХ (погр. Паржи грах) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; няма ж., Гб, 4.

ПЪРЛИЧЕВО (Мечит махала) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 129 ж., Мн, 1.

ПЪРОВЦИ (Първовци) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Габровци; 11 ж., Вт, 1.

ПЪРТЕВЦИ (погр. Пършавци) — статут на село (колиби); през 1880 г. броено към Мечковица; 13 ж., Гб, 1.

Пърчовци (Пърчювци) — махала, през 1880 г. броена към Усои; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елена, Вт.

ПЪРША — село, в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 2.

Пършавци — вж. Пъртевци, Гб.

ПЪСТРЕН (Аладжалии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 386 ж., Сз, 7.

ПЪСТРОВО (Алагюн) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 87 ж., Сз, 1.

ПЪСТРОГОР (Аладаа) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 233 ж., Хс, 6.

Пъстроок (Алагьозица) — махала, до 1900 г. броена към Мухово; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Нейкьовец, Сф.

ПЪСТРООК (Алагьозлер) — село, в България от 1912 г.; през 1920 г. броено към Железино; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 40 ж., Хс, 2.

ПЪТНИКОВО (Киралар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 44 ж., Хс, 8.

Пътраклии — вж. Бащино, Сс.

ПЯСЪЧЕВО (Кум кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 123 ж., Хс, 7.

Пясъчник (Долна Кумлуджа, Кумлуджа, Къзълбаш) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Крумово, Вн.

РАБИША — село, в България от 1878 г.; 441 ж., Вд, 1.

PАБOBO (Ходжа кьой, Абдул Кадир) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Рабово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 168 ж., Хс, 8.

PАБPOBO — село, в България от 1878 г.; 688 ж., Вд, 2.

РАВАДИНОВО — село, признато от населена местност за село с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); 574 ж., Бс, 10.

РАВДА — село, в България от 1885 г.; 1645 ж., Бс, 6.

Равен (Ени Джумая, Урлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 371 ж, Кж, 6.

Равна — вж. Бойковец, Сф; Веселина, Вт.

PАBHA — статут на село (махала), до 1910 г. броено към Голям извор; 9 ж., Лч, 5.

PАBHA — село, в България от 1878 г.; 206 ж., Вн, 11.

PАBHA — село, в България от 1878 г.; 74 ж., Мн, 10.

PАBHA — село, до 1900 г. броено към сборно село Годеч; признато от махала за село с Указ 519 от 26. XII. 1909 г.; 24 ж., Сф, 5.

PАBHA ГOPА — село, заселено през 1898–1899 г.; признато от махала за село с МЗ 1380 (обн. 1. VI. 1939); 642 ж., Бс, 10.

PАBHA ГOPА (Евджилер) — село, в България от 1915 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 19 ж., Хс, 6.

PАBHA ГOPА (Ясъ баш) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 169 ж., Вн, 1.

РАВНЕЦ (Каба сакал) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1568 ж., Бс, 2.

Равнец — вж. Тимарево, Шн.

РАВНЕЦ (Пири факъ) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 291 ж., Дб, 2.

Равни рът — махала, до 1900 г. броена към Мухово; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965); заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965) — вж. Мухово, Сф.

РАВНИЛ — село, в България от 1912 г.; признато от махала за село с МЗ 1014 (обн. 11. V. 1942); 131 ж. См, 6.

PABHИHАTA — село, признато от населена местност (от бивша община Смилян) за село с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); 210 ж., См, 8.

PABHИЩА — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 240 ж., См, 6.

Равнище — сборно село, в България от 1878 г.; броено по съставни махали, Сф, 18.

РАВНИЩЕ — село, през 1880 г. броено към Видраре; признато от махала за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); присъединени махалите Балабанска и Гроздьов дол; 312 ж., Сф, 18.

Равнище — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 11 (обн. 13. I. 1967) — вж. Търън, См.

PАBHO (Узундже алан) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 807 ж, Рз, 3.

PАBHO НИВИЩЕ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 55 ж., См, 6.

PАBHO ПОЛЕ (Бариево, Робертово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Робертово с Указ 392 от 4. V. 1894 г. и на Равно поле с Указ 448 (обн. 6. IХ. 1950); 1587 ж., Сф, 9.

PАBHO CEЛO (Дура боглу) — статут на село (махала), до 1892 г. броена към Стеврек; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 64 ж., Тщ, 1.

PАBHOBO (Дюз меше) — село, заселено през 1910 г.; преименувано с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 25 ж., Вт, 4.

РАВНОГОР (Ясъ кория, погр. Асъ кория) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1019 ж., Пз, 3.

РАДАН ВОЙВОДА (Бурханлар, Бюрханлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Радан войвода с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 424 ж., Вн, 7.

РАДАНОВО — село, в България от 1878 г.; 1901 ж., Вт, 6.

Раданци — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Трявна, Гб.

РАДАНЧЕТО — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Пърша; 6 ж., Гб, 2.

РАДЕВО (Кочак, Овнец, Капитан Радев) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Овнец с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934), на Капитан Радев с МЗ 3688 (обн. 5. VI. 1945) и на Радево без административен акт през 1956 г.; 58 ж., Вн, 2.

РАДЕВО (Чифлик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 371 ж., Сл, 2.

РАДЕВЦИ (Радювци) — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 460 (обн. 14. XI. 1961); 80 ж., Гб, 4.

Радецки (Калимок) — село, до 1900 г. броено към Тутракан; в България до 1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с МЗ 3034 (обн. 10. II. 1944) и с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965) — вж. Тутракан, Сс.

РАДЕЦКИ (Химитлии, Благодетелно) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Благодетелно с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Радецки с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 599 ж., Сл, 2.

Радецки (Червен бряг) — колиби, до 1900 г. вероятно броени към Стоманените; преименувани с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

РАДИБОШ — село, в България от 1878 г.; 73 ж., Пк, 5.

РАДИЕВО (Кюстю кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1172 ж., Хс, 1.

РАДИЛОВО — село, в България от 1885 г.; 1718 ж., Пз, 8.

РАДИНГРАД (Калайджии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 292 ж., Рз, 5.

Радиненец — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 54 (обн. 23. VII. 1934) — вж. Обнова, Пл.

РАДИНКА (Ени махле) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Сл, 1.

РАДИНО (Гуглевци, Гугльовци, Гуглювци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); присъединено Улей; 2 ж., Гб, 4.

РАДИНОВО — село, в България от 1885 г.; 753 ж., Пд, 8.

РАДИШЕВО — село, в България от 1878 г.; 547 ж, Пл, 9.

РАДКОВЦИ — село, през 1880 г. броено към Въглевци; 3 ж., Вт, 1.

РАДКО ДИМИТРИЕВО (Насърлие) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 372 ж., Шн, 10.

РАДЛОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 183 ж., Кн, 5.

РАДНЕВО (Радне махле) — град, в България от 1885 г.; преименуван с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); признат от село за град с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); присъединено Гипсово; 14 496 ж., Сз, 9.

Радневци — колиби, до 1892 г. броени към Габровци и Сърненци; слети с Указ 2552 (обн. 26. XI. 1974) — вж. Вонеща вода, Вт.

РАДОВЕНЕ — село, в България от 1878 г.; 451 ж., Вр, 9.

РАДОВЕЦ (Татар кьой, Константиново) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Константиново с Указ 341 от 10. VII. 1899 г. и на Радовец с Указ 3 (обн. 11. I. 1950); 882 ж., Хс, 9.

РАДОВО — село, в България от 1878 г.; 42 ж., Пк, 6.

РАДОВЦИ (Каперлии) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Марян; двойно име преди Освобождението; 2 ж. Вт, 3.

РАДОВЦИ (Радювци) — село, до 1892 г. броено към Пърша и Игнатовци; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 116 ж., Гб, 2.

РАДОЕВСКОТО (Хасъмите) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Орешак; двойно име преди Освобождението; 6 ж., Лч, 6.

РАДОЕВЦИ (Радоювците) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; присъединено Спанците; няма ж., Гб, 4.

Радойково (Махмудия) — село, заселено през 1894 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975) — вж. Бутан, Вр.

РАДОЙНОВО (Боклуджа, Кирил) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Кирил с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Радойново с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); 124 ж., Бс, 11.

Радомир — вж. Колю Мариново, Сз.

РАДОМИР — град, в България от 1878 г.; присъединено Върба; 15 785 ж., Пк, 5.

РАДОМИРЦИ — село, в България от 1878 г.; 1849 ж., Пл, 11.

Радославово — вж. Чавдар, Сф.

РАДОТИНА (Радотин) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 313 ж., Сф, 4.

РАДУИЛ — село, в България, от 1885 г.; 1402 ж., Сф, 19.

РАДУЙ — село, в България от 1878 г.; 66 ж., Пк, 4.

РАДУЛОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 68 ж., Сф, 21.

РАДУНЦИ — село, признато от населена местност Радунците (от село Яворовец) за село с Указ 513 (обн. 24. XI. 1959); 134 ж., Сз, 5.

Радьовене (Радювени) — вж. Радювене, Лч.

Радьовска — махала, до 1900 и след 1934 г. броена към Белиш, Лч.

РАДЮВЕНЕ (Радьовене, Радювени, Стояново) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Стояново с Указ 191 (обн. 22. IV. 1950) и на Радювене с Указ 203 (обн. 23. VI. 1996); 974 ж., Лч, 3.

Радювци — вж. Радевци, Гб; Радовци, Гб.

Радювците — вж. Радоевци, Гб.

Раетска — махала, до 1900 г. броена към сборно село Шума; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Шума, Сф.

РАЕВЦИ (Раювци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 4 ж., Гб, 4.

РАЖДАВИЦА (Ръждавица) — село, в България от 1878 г.; възстановено старо име с Указ 2153 (обн. 13. Х. 1989); 385 ж., Кн, 5.

Ражище — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 11 (обн. 13. I. 1967) — вж. Търън, См.

РАЗБОИЩЕ — село, в България от 1878 г.; 52 ж., Сф, 5.

РАЗБОЙНА — село, в България от 1878 г.; 464 ж., Тщ, 5.

РАЗБОЙНА (Харами дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 785 ж., Бс, 9.

Развалаци — махала, през 1880 г. броена към Шилковци; заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Вт, 3.

РАЗВИГОРОВО (Кулфалар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 275 ж., Шн, 9.

РАЗГРАД — град, в България от 1878 г.; присъединени Гецово, Пороище и Стражец (от 1971 до 1991 г.) и Гара Разград; 38 948 ж., Рз, 5.

РАЗГРАД — село, образувано от селата Разград махала и Крумово с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 1042 ж., Мн, 4.

Разград махала (Разград махла) — село, в България от 1878 г.; преименувано и слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Разград, Мн.

РАЗДЕЛ (Орман кьой, Драгоманци) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Драгоманци с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Раздел с Указ 141 (обн. 25. III. 1950); 675 ж., Сс, 3.

РАЗДЕЛ (Читалово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 371 ж., Яб, 2.

РАЗДЕЛНА — село, до 1934 г. броено към Тръстиково; 518 ж., Вн, 4.

РАЗДЕЛНА (Бюлюджак) — село, в България от 1985 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 153 ж., Сз, 3.

РАЗДЕЛЦИ (Балабанлари) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединени Куру махле, Насрещна и Орта махле; 338 ж., Тщ, 1.

РАЗДОЛ — село, в България от 1912 г.; 323 ж., Бл, 12.

Раздолата — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Видраре; заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Сф, 18.

Разкаяне (Разкаяни) — вж. Княжевско, Сз.

РАЗЛИВ (Орешака) — село, до 1900 г. броено към Правец; преименувано и признато от махала за село с Указ 183 (обн. 18. IV. 1952); присъединено Бистрица; 666 ж., Сф, 18.

РАЗЛОГ (Мехомия) — град, в България от 1912 г.; преименуван с Указ 86 (обн. 26. III. 1925); 12 738 ж., Бл, 8.

Разпоповци (Распоповци) — село, в България от 1878 г.; присъединено Поп Димитровци; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елена, Вт.

РАЗCОXA (Чатал дере) — село, през 1880 г. броено към Дединци; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 78 ж., Вт, 4.

Райко Даскалов — вж. Караисен, Вт.

Райко Даскалово — вж. Владая, Сф.

РАЙКОВА МОГИЛА (Каик кьой) — село, в България от 1915 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 353 ж., Хс, 6.

Райково — село, в България от 1912 г.; слято с Указ 227 (обн. 21. XI. 1960) — вж. Смолян, См.

РАЙКОВСКА — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Троян; 53 ж., Лч, 6.

Райковска (Катранджийска) — махала, двойно име преди Освобождението; от 1900 и след 1934 г. броена към Белиш, Лч.

РАЙКОВЦИ — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 36 ж., Вт, 1.

Райлово (Райловци) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 460 (обн. 14. XI. 1961) — вж. Люлин, Пк.

Райна Княгиня — вж. Орландовци, Сф.

Райнеж (Стоевци) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); признато от колиби за село с Указ 460 (обн. 14. ХI. 1961); слято с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Плачковци, Гб.

РАЙНИНО (Кьосе абди) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 659 ж., Рз, 2.

РАЙНОВО (Реселии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 115 ж., Хс, 1.

РАЙНОВЦИ — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Тодювци и Бейковци; няма ж., Вт, 3.

РАЙНОВЦИ — село, през 1880 г. броено към Гъбене; признато от колиби за село с Указ 516 (обн. 22. XII. 1961); 127 ж., Гб, 1.

РАЙНУШКОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 7 ж., Гб, 4.

РАЙОВО — село, в България от 1878 г.; 1019 ж., Сф, 19.

PАКEBO (Ракьово село) — село, в България от 1878 г.; преименувано без административен акт през 1956 г.; 1059 ж., Вр, 5.

РАКИЛОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 109 ж., Пк, 3.

РАКИТА — село, в България от 1878 г.; 1072 ж., Пл, 11.

РАКИТА — село, в България от 1878 г.; 56 ж., Сф, 21.

РАКИТНА — село, признато от населена местност за село с Указ 57 (обн. 5. II. 1965); 161 ж., Бл, 11.

РАКИТНИЦА — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) (вж. Брегово); отделено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 642 ж., Вд, 3.

РАКИТНИЦА — село, образувано от селата Чернево и Воднянка с Указ 91 (обн. 2. III. 1951); 569 ж., Сз, 10.

РАКИТОВО — град, в България от 1885 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IХ. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 8473 ж., Пз, 9.

Ракла — вж. Цонево, Вн.

РАКЛИНОВО (Сефер кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 191 ж., Бс, 1.

РАКЛИЦА (Шихларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 163 ж., Бс, 4.

Раков дол (Янъч дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975), Бс, 10.

Раковец — вж. Гроздьово, Вн.

РАКОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 858 ж., Вд, 7.

Раковица Влашка — вж. Куделин, Вд.

Раково — вж. Раковсково, Бс.

PАКOBO — село, в България от 1878 г.; 64 ж., Кн, 6.

PАКOBO — село, в България от 1885 г.; 57 ж., Сл, 3.

РАКОВСКИ — град, образуван от селище от градски тип Генерал Николаево и селата Секирово и Парчевич с Указ 100 (обн. 7. II. 1966); 16 264 ж., Пд, 11.

РАКОВСКИ (Касъм куюджук) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединено Кладенци; 2565 ж., Рз, 5.

Раковски (Каяджик, Каменец) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Каменец с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Раковски с Указ 86 (обн. 26. III. 1925); слято с ПМС 3 (обн. 6. IX. 1947) — вж. Димитровград, Хс.

РАКОВСКИ (Сеид Ахмед) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 354 ж., Дб, 4.

РАКОВСКОВО (Куру дере, Раково) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Раковсково със заповед на околийския началник през 1886 г.; 104 ж., Бс, 6.

Ракьово село — вж. Ракево, Вр.

РАЛЕВО (Ральово) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 269 ж., Пл, 9.

РАЛЕВЦИ (Ралювци) — село, в България от 1878 г.; 7 ж., Пл, 4.

РАЛИНОВЦИ (Ралинци) — статут на село (махала), до 1892 г. вероятно броено към Буйновци и Игнатовци; 10 ж., Вт, 3.

РАЛИЦА (Омарче) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 281 ж., Тщ, 5.

РАЛИЦА (Рахимлъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 62 ж., Кж, 6.

Ралица (Ресиллер) — село, заселено след 1880 г. на мястото на чифлик; в България до 1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 202 (обн. 2. III. 1976), Дб, 1.

РАЛИЧЕВО (Рахман ходжа) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 122 ж., Кж, 4.

Ралчовска — махала, до 1900 г. броена към Съево; слята с МЗ 1049 (обн. 24. IV. 1939) — вж. Старо село, Лч.

Ралчовска — махала, до 1900 г. броена към Патрешко; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 6.

Ральово — вж. Рельово, Сф.

Ральово (Ралюво) — вж. Ралево, Пл.

Ралювци — вж. Ралевци, Гб.

Рам кьой — вж. Любенци, Вт.

Рамаданлар (Рамадан) — вж. Великденче, Кж.

Рамазан (Рамазан махлеси) — махала, през 1880 г. броена към Дединци; изселена през 1882 г., Вт, 4.

Рамиш (Рам кьой) — вж. Айрово, Кж.

РАНЕНЦИ (Ранинци) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 234 ж., Кн, 5.

РАНИ ЛИСТ (Ашиклари, погр. Ишиклари) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Рани лист с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 764 ж., Кж, 5.

РАНИ ЛУГ (Рани лук) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 63 ж., Пк, 6.

Ранинци — вж. Раненци, Кн.

Рапица (Къзъллък, Казалък) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); изселено между 1934 и 1946 г.; заличено без административен акт, Бс, 6.

РАСНИК — село, в България от 1878 г.; 468 ж., Пк, 4.

PАCOBO — село, в България от 1878 г.; 1643 ж., Мн, 8.

Распоповци — вж. Разпоповци, Вт.

РАСТНИК (Томашлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 118 ж., Кж, 3.

Рагьовица — махала, до 1900 г. броена към Мухово; заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Сф, 12.

Рахимлъ — вж. Ралица, Кж.

Рахман ашиклар — сборно село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; броено по съставни села, Сс, 3.

Рахман ходжа — вж. Раличево, Кж.

Рахманлар — вж. Благовец, Хс.

Рахманларе — вж. Розино, Пд.

Рахманлии — вж. Розовец, Пд.

Рахманска — вж. Ловци, См.

Рахово — вж. Долно Ряхово, Сс; Оряхово, Вр.

РАХОВЦИ (погр. Раювци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 50 ж., Гб, 1.

РАЧЕВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 26 ж., Гб, 1.

РАЧОВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; няма ж., Гб, 4.

Раш кьой — вж. Любенци, Вт.

РАШЕВЦИ — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Габровци и Сърненци; няма ж., Вт, 1.

PАШКA ГРАЩИЦА — село, в България от 1878 г.; 247 ж., Кн, б.

РАШКОВО — село, в България от 1878 г.; 256 ж., Сф, 4.

РАШОВИТЕ (Рашови) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 4.

РАШОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 13 ж., Мн, 1.

Раювци — вж. Раевци, Гб; Раховци, Гб.

РАЮВЦИ — село, през 1880 г. броено към Шилковци; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 22 ж., Вт, 3.

Раяновци — вж. Акациево, Вд.

РАЯНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 197 ж., Вд, 1.

РАЯНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 69 ж., Сф, 8.

РАЯНЦИ — село, в България от 1878 г.; 38 ж., Пк, 2.

Ребарково — вж. Ребърково, Вр.

РЕБРЕВЦИ (Ребровци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Драгийци; 9 ж, Вт, 3.

РЕБРО (Реброво) — село, в България от 1878 г.; 80 ж., Пк, 1.

РЕБРОВО — село, в България от 1878 г.; 1133 ж., Сф, 20.

РЕБЪРКОВО (Ребарково) — село, в България от 1878 г.; 442 ж., Вр, 6.

Ревиш — вж. Благоево, Вт.

РЕДЕШКОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 1.

Реджеб кьой — вж. Дряновец, Дб.

Реджеб махле — вж. Арковна, Вн; Гранитец, Бс.

Реджели Михай — вж. Генерал Попово, Сс.

Реджина Мария — вж. Васил Левски, Дб; Ново Петрово, Сс.

РЕДИНА — село, в България от 1878 г.; 120 ж., Сф, 20.

РЕЖАНЦИ (погр. Ръжанци) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 5 (обн. 8. I. 1963) (вж. Граово); отделено с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974); 147 ж., Пк, 1.

РЕЖИНЦИ (Ръжинци) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 11 ж., Кн, 5.

PЕЗАЧ (Сюнетчилери) — село, до 1900 г. броено към Доспатлии и Рекичка; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 126 ж., Вт, 4.

РЕЗБАРЦИ (Отман кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 605 ж., Кж, 5.

Резоаре — вж. Изгрев, Сс.

PEЗОBO (Ени кьой, погр. Рязово) — село, в България от 1912 г.; заселено през 1903 г. от населението на изгореното през Преображенското въстание село Резово под име Ени кьой; през 1920 г. възстановено старо име; отстранена грешка в името с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 64 ж., Бс, 13.

Реиз кьой — вж. Главатар, Пд.

Река — вж. Варад, См.

PEКA — село, в България от 1912 г.; признато от махала за село с Указ 11 (обн. 13. I. 1957); присъединено Турчиново; 256 ж., См, 9.

Река Девня (Река Девне, Девня река) — село, отделено от село Девня с Указ 31 от 3. XII. 1906 г.; слято с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969) — вж. град Девня, Вн.

РЕКИЧКА (Ковчаз) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Доспатлии; преименувано с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); няма ж., Вт, 4.

РЕЛЬОВО (погр. Ральово) — село, в България от 1878 г.; 439 ж., Сф, 19.

Рендевци (Рендювци) — колиби, в България от 1878 г.; след 1900 г. броено към Кози рог, Гб.

РЕПЛЯНА — село, в България от 1878 г.; 288 ж., Вд, 11.

РЕСЕЛЕЦ — село, в България от 1878 г.; 1201 ж., Пл, 11.

Реселии — вж. Бойковци, Вт; Райново, Хс.

PECEH — село, в България от 1878 г.; 2475 ж., Вт, 1.

Ресен — село, в България от 1878 г.; изселено между 1946 и 1956 г.; заличено без административен акт, Кн, 5.

Ресиллер — вж. Ралица, Дб; Снягово, Бс.

РЕСИЛОВО — село, в България от 1878 г.; 1537 ж., Кн, 8.

Ресиманово — вж. Рисиманово, Сз.

РЕЧАНИ (Хасанова река) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 72 ж., См, 9.

Речица — махала, в България от 1912 г.; заличена с Указ 11 (обн. 13. I. 1967), См, 9.

РЕЧИЦА (Гердеме дере, преди Освобождението Дерей зиямет) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Речица с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 772 ж., Бс, 9.

Речица (Чаирлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974) — вж. Сливен, Сл.

Речка (Дере кьой) — колиби, заселени през 1920 г.; преименувани с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличени с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Бс, 10.

Речници (Добрювчани) — махала, до 1900 г. броена към Буйновци, Пашовци и Шоевци; двойно име преди Освобождението; заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Вт, 3.

Решково — махала, в България от 1912 г.; изселена след 1920 г.; заличена с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Бл, 12.

Рещане — село, изселено през Освободителната война, бивша околия София, Сф.

РЕЯНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 18 ж., Пк, 6.

РИБАРИЦА — село, в България от 1878 г.; признато от махала за село с МЗ 1380 (обн. 1. VI. 1939); 1276 ж., Лч, 5.

РИБАРИЦА (Под манастира) — село, до 1900 г. броено към Етрополе; преименувано от населението през 1894–1895 г.; признато от колиби за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 255 ж., Сф, 10.

Рибарско (Хасър кьой) — колиби, до 1900 г. броени към Слънчовец и Изворци; преименувани с МЗ 2820 (обн. 14. XII. 1934); заличени с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Вт, 4.

Рибарци — село, в България от 1878 г.; изселено между 1946 и 1956 г. (заличено без административен акт), Кн, 5.

РИБАРЦИ (Османлар, Османци) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано на Османци с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Рибарци с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); 45 ж., Кж, 1.

РИБЕН — село, в България от 1878 г.; 904 ж., Пл, 3.

РИБЕН ДОЛ (Балаклъ дере, Рибни дол) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Рибни дол с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Рибен дол с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 23 ж., См, 1.

РИБИНО (Балък) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 108 ж., Кж, 4.

Рибни дол — вж. Рибен дол, См.

РИБНИК — село, заселено през 1923 г.; признато от населена местност за село с Писмо 7366 от 15. VI. 1932 г. на МВР; слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) (вж. Старчево); отделено и признато за село с Указ 5 (обн. 8. I. 1963); 210 ж., Бл, 7.

РИБНИЦА (Балък дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); 331 ж., См, 8.

РИБНОВО — село, в България от 1912 г.; 2559 ж., Бл, 5.

РИДИНО (Яр дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 303 ж., Кж, 2.

РИДОВО (Ямач кьой) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 18 ж., Кж, 5.

РИЛА — град, в България от 1878 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IХ. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1959); 3094 ж., Кн, 7.

РИЛСКИ МАНАСТИР — статут на село (манастир), в България от 1878 г.; 31 ж., Кн, 7.

Рилци (Суютчук) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 1320 (обн. 6. V. 1983) — вж. Добрич, Дб.

РИЛЦИ (Хасарлък) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 852 ж., Бл, 3.

РИСИМАНОВО (Ресиманово) — село, в България от 1885 г.; 144 ж., Сз, 9.

РИТЯ — статут на село (махала), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 2.

РИШ (Чалъ кавак) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 961 ж., Шн, 8.

Робертово — вж. Равно поле, Сф.

Робино (Кол оглар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); слято с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Върбен, Кж.

Робово — вж. Волно, Бл.

РОБОВО (Кул кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 162 ж., Яб, 4.

РОВИНА — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 125 ж., См, 9.

РОГАЧ (Юмер кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 282 ж., Кж, 4.

РОГАЧЕВО (Геикчилер) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 240 ж., Дб, 1.

РОГЛЕЦ — село, в България от 1878 г.; 45 ж., Вд, 10.

РОГОЗАРИ (Каба ач, Хасарджилар) — село, в България от 1912 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Рогозари с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 96 ж., Кж, 2.

РОГОЗЕН — село, в България от 1878 г.; 1463 ж., Вр, 10.

РОГОЗИНА (Хасър куюсу) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 195 ж., Дб, 2.

РОГОЗИНОВО (Хасърлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 215 ж., Хс, 10.

Рогозово (Асърлъка) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Хс, 2.

РОГОЗЧЕ (Хасърджик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 129 ж., Кж, 2.

РОГОШ (погр. Рогож) — село, в България от 1885 г.; 3063 ж., Пд, 8.

РОГУЛЯТ (Ругулет, Ругулете) — село, през 1880 г. броено към Млечино; уточнено име на Рогулят без административен акт през 1956 г.; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 48 ж., Гб, 3.

РОДИНА (Тантури) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); 555 ж., Вт, 4.

РОДОПИ — село, признато от населена местност Горна махла (от село Брягово) за село с Указ 789 (обн. 24. XI. 1921); присъединена населена местност Средна (Турска) от село Брягово с Указ 118 (обн. 12. IV. 1924); 151 ж., Хс, 11.

РОДОПСКО (Коджа алилер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 39 ж., Кж, 1.

РОЖДЕН (Надърлар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 415 ж., Бс, 9.

РОЖДЕНСКО — село, признато от населена местност Рожденско (от село Контил) с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 35 ж., Кж, 2.

РОЖЕН — село, в България от 1912 г.; 29 ж., Бл, 9.

РОЗА (Гюлюмяново, Гюлово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Гюлово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Роза с Указ 47 (обн. 9. II. 1951); 1533 ж., Яб, 4.

РОЗИНО (Гюллер кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 72 ж., Хс, 2.

Розино — вж. Кара Михал, Рз.

РОЗИНО (Рахманларе, Божидар) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Божидар с МЗ 3302 (обн. 26. IX. 1934) и на Розино с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 3919 ж., Пд, 4.

Розов кладенец (Гюл бунар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); слято с Указ 754 (обн. 8. V. 1971) — вж. Обручище, Сз.

РОЗОВЕЦ (Рахманлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 366 ж., Пд, 2.

РОЗОВО (Орозово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1386 ж., Сз, 4.

РОЗОВО (Чанакчиево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 685 ж., Пз, 3.

РОМАН — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); присъединено Краева бачия; 3553 ж., Вр, 9.

Роман — махала, през 1880 г. броена към Горско ново село; изселена през 1893 г., Вт, 4.

Ромча — село, изселено през Освободителната война, бивша околия София, Сф.

РОПОТ — село, в България от 1878 г.; 25 ж., Сф, 5.

Росен (минно селище) — вж. Атия, Бс.

PОCEH (Балдево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 702 ж., Пз, 6.

РОСЕН (Мехмеч кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1361 ж., Бс, 10.

РОСЕН (Салду Адде) — село, заселено под румънска власт, в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 157 ж., Дб, 2.

PОCEHOBO (Герге бунар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 44 ж., Бс, 11.

PОCEHOBO (Кара Синан, Поручик Лимонов) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Поручик Лимонов с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Росеново с МЗ 3688 (обн. 5. VI. 1945); 347 ж., Дб, 3.

PОCИHA (Кеди юрен) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 361 ж., Тщ, 5.

РОСИЦА (Глухчова махала) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 197 ж., Вт, 6.

РОСИЦА (Саръджа, Горна Саръджа) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Росица с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 625 ж., Дб, 2.

РОСИЦА (Тоспатлари) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 192 (обн. 21. IV. 1923); 16 ж., Тщ, 5.

PОCHO (Дурна дере) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с Указ 803 (обн. 23. I. 1923); 124 ж., Вт, 4.

POCOMАH — село, в България от 1878 г.; 51 ж., Сф, 3.

POXЛEBA — село, образувано от населените местности Рохлева, Боровинкова, Пашалиева и Юрукова (от село Цветино) и колиби Геговис Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 424 ж., Пз, 4.

РОЯК (Куш тепе) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 325 ж., Вн, 10.

Ругулет (Ругулете) — вж. Рогулят, Гб.

Руда — вж. Лозен, Сз.

РУДАРЦИ — село, признато от населена местност (от село Кладница) за село с Указ 582 (обн. 29. VII. 1959); 1128 ж., Пк, 4.

РУДИНА (Тепеджик) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 153 ж, Кж, 5.

РУДИНА (Халваджилар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 235 ж., Бс, 9.

Рудник — вж. Меден рудник, Бс.

РУДНИК (Арнаутлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 569 ж., Вн, 9.

РУДНИК (Ходжамар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 3489 ж., Бс, 2.

РУДОЗЕМ (Палас) — град, в България от 1912 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признат от село за град с Указ 38 (обн. 2. II. 1960); присъединени Койнаре, Мейково и Оскрушево; 4255 ж., См, 8.

РУЕВЦИ (Руювци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 12 ж., Гб, 4.

РУЕН (Паная, Богородично) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Богородично с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Руен с Указ 704 (обн. 1. XI. 1963); 175 ж., Пд, 6.

РУЕН (Уланлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3008 (обн. 1. IX. 1934); 2049 ж., Бс, 9.

РУЕЦ (Юруклур) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3072 (обн. 11. IХ. 1934); 1031 ж., Тщ, 5.

РУЖИНЦИ — село, в България от 1878 г.; присъединено Белоптичене; 1166 ж., Вд, 10.

РУЖИЦА (Гюллер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 398 ж., Шн, 6.

РУЖИЦА (Капаклъ ени кьой, Ново село) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Ружица с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 184 ж., Яб, 1.

РУЙНО (Казъл бурун, Къзъл бурун) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 937 ж., Сс, 3.

РУЙЧОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 4 ж., Гб, 1.

РУМАНЯ (Смавлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); слято с Подслон и Черково с Указ 165 (обн. 5. IV. 1950) под име Братя Кунчеви; отделено с Указ 902 (обн. 31. XII. 1963); 81 ж., Сз, 10.

Румбоолу — вж. Греевци, Тщ.

РУМЕЛИЯ (Хюсеин кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 23 ж., Хс, 4.

РУМЯНЦОВО (Блъсничево) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 8866 (обн. 5. I. 1948); 890 ж, Лч, 4.

РУНЯ — село, в България от 1878 г.; 41 ж., Гб, 2.

РУПИТЕ (Ширбаново, Мулетарово) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Мулетарово с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951) и на Рупите с Указ 83 (обн. 9. IV. 1993); 1125 ж., Бл, 7.

РУПКИТЕ (Тюркмешлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 489 ж., Сз, 11.

РУПЦИ — село, в България от 1878 г.; 204 ж., Вд, 4.

РУПЦИ — село, в България от 1878 г.; 1303 ж., Пл, 11.

Рупча (Рупче) — село, в България от 1885 г.; заличено с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975), Бс, 12.

РУПЧА (Малка Рупча) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 477 ж., Бс, 9.

РУСАЛИНА (Ходжалар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 20 ж., Кж, 7.

РУСАЛСКО (Оташлъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); 59 ж., Кж, 1.

РУСАЛЯ (Голямо Яларе) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 364 ж., Вт, 1.

РУСЕ (Русчук) — град, в България от 1878 г.; присъединени Долапите, Средна кула и Образцов чифлик; 161 453 ж., Рс, 6.

Русевци (Русювци) — колиби, в България от 1878 г.; присъединено Генчовци; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

РУСИНОВЦИ (Русеновци) — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Пърша и Игнатовци; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 10 ж., Гб, 2.

РУСКА БЕЛА (Бела Руска) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3287 (обн. 11. XII. 1938); 500 ж., Вр, 6.

РУСКОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 2 ж., Вт, 1.

Руслар (Руслари) — вж. Игнатиево, Вн.

PУCOКАCTPO — село, в България от 1885 г.; 1312 ж., Бс, 3.

РУСТАН (Рустан дере) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 28 ж., См, 6.

Русчук — вж. Русе, Pc.

Русювци — вж. Русевци, Гб.

РУХОВЦИ — село, през 1880 г. броено към Марян; признато от колиби за село след 1887 г.; присъединени Кихайовци и Стайковци; 174 ж., Вт, 3.

РУЧЕЙ (Сарп дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 36 ж., Кж, 4.

Руювци — вж. Руевци, Гб.

Ръглевци — колиби, до 1892 г. броени към Нова махла; заличени с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965), Гб, 1.

РЪЖАВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 52 ж., Пк, 1.

РЪЖАНА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към сборно село Вакарел; 6 ж., Сф, 12.

Ръжанци — вж. Режанци, Пк.

Ръждавица — вж. Раждавица, Кн.

РЪЖДАК — село, в България от 1912 г.; 299 ж., Бл, 7.

РЪЖЕВО — село, в България от 1885 г.; 319 ж., Пд, 3.

РЪЖЕВО КOHАPE — село, в България от 1885 г.; 1881 ж., Пд, 3.

РЪЖЕНА (Ръжина) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 1116 ж., Сз, 4.

РЪЖЕНОВО (Беленлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 87 ж., Хс, 4.

Ръжина — вж. Ръжена, Сз.

Ръжинци — вж. Режинци, Кн.

РЪЖИЦА (Чавдарлък) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1134 ж., Бс, 9.

РЪСОВО — село, в България от 1878 г.; 71 ж., Кн, 5.

РЪТ (Сърт кьой) — село, в България от 1012 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 23 ж., Кж, 2.

Рътлина (Баир ени махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 26 (обн. 15. I. 1982), Бс, 1.

РЪТЛИНА (Сагърджик, Съгърджик) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 255 ж., Тщ, 2.

РЪЧЕНИЦА (Кочеклари) — село, през 1880 г. броено към Кипилово; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 21 ж., Сл, 1.

Рюстемлер — вж. Майсторово, Кж.

РЯЗКОВЦИ — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) (вж. Габрово); отделено и признато от квартал (бивши колиби) за село с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); 48 ж., Гб, 1.

Рязово — вж. Резово, Бс.

РЯХОВО (Оряхово) — село, в България от 1878 г.; 2079 ж., Pc, 7.

РЯХОВЦИТЕ (Ряхово) — село, в България от 1878 г.; 1497 ж., Гб, 3.

Саарлар (Саярлар) — вж. Ирник, Сс.

Саарлари — вж. Дряновец, Pc.

Саатлари (Саатларе) — вж. Здравец, Хс.

Сабин — вж. Йорданово, Сс.

Саботковци — вж. Съботковци, Гб.

Сабри паша кьой — вж. Ботево, Вд.

Сабунджилар — вж. Сапунаре, Кж.

CАBA (погр. Савва) — село, в България от 1878 г.; 349 ж., Вн, 10.

САВИН (Джеферово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) (вж. Кубрат); отделено и признато от квартал за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 635 ж., Рз, 3.

CАBИHO (Гюбел Курфалии, Курфалии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 274 ж., Яб, 4.

САВОЙСКИ (Ат кория) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 16 ж., Кн, 5.

Савтъще — вж. Студенец, См.

Савчовци — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Жълтеш; слято с МЗ 6287 (обн. 23. XII. 1941) — вж. Грънчерите, Гб.

Сагърджик — вж. Рътлина, Тщ.

Сагърлер — вж. Глухар, Кж.

Сагърлиево (Съгърлиево) — вж. Априлово, Сф.

Садина — махала, през 1880 г. броена към Яковци; заличена с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974), Вт, 3.

САДИНА — село, в България от 1878 г.; 1529 ж.; Тщ, 4.

САДОВЕЦ — село, образувано от селата Муткурово и Свинар с Указ 410 от 26. XI. 1896 г.; 2823 ж., Пл, 4.

САДОВИК — село, в България от 1878 г.; 192 ж., Пк, 1.

САДОВИЦА (Баш кашлъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 62 ж., Кж, 6.

САДОВО — село, в България от 1912 г.; 540 ж., Бл, 13.

САДОВО — село, в България от 1885 г.; 257 ж., Бс, 12.

САДОВО (Солоджа алъ, Сулуджа алъ, Салуджалъ) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Садово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 345 ж., Вн, 1.

САДОВО (Чешнегир) — град, в България от 1885 г.; преименуван без административен акт през 1883 г.; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); от 1974 до 1991 г. присъединено Чешнегирово; 2612 ж., Пд, 14.

Садъ кьой — вж. Тянево, Хс.

Садъклар — вж. Веренци, Тщ.

Садъклии — вж. Верен, Сз.

САЖДЕНИК — село, в България от 1878 г.; 7 ж., Кн, 5.

Сазлъ (Съзлъ) — вж. Тръстика, Тщ.

Сазлъ кьой — вж. Тръстиково, Бс.

Саитово — вж. Симеоновец, Пз.

Сакар тепе — вж. Лиси връх, Шн.

Сакарлии (Съкърлии) — вж. Марково, Сз.

САКАРЦИ (Армутлии, Крушево) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Сакарци с Указ 3 (обн. 11. I. 1950); 20 ж., Хс. 9.

Салабашево — вж. Заноге, Сф.

Саладиново — вж. Огняново, Пз.

Салалии — вж. Борец, Пд.

Саламан — вж. Пленимир, Дб.

Саламаните (Саламан, Саламани) — вж. Лоза, Гб.

Саламатларе — село, изселено през Освободителната война; презаселено след Освобождението; отново изселено през 1900 г., Пд, 17.

САЛАСУКА — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 8 ж., Гб, 2.

САЛАШ — село, в България от 1878 г.; 267 ж., Вд, 1.

Салду Алде — вж. Росен, Дб.

Салихлер — вж. Братимир, Сс; Прилепци, Кж; Смочево, Бс.

Салихлер (Салихлере) — вж. Браница, Хс.

Салихлер (Суватлар, Суватлък, Суватлери) — село, в България от 1885 г.; изселено през 1886 г., бивша околия Бургас, Бс.

Салладън (Саллъдън) — вж. Яким Груево, Рз.

Салман — вж. Енчец, Кж; Пленимир, Дб.

Салман джамъ атъ (Салман джамъ алъ) — вж. сборно село Енчец, Кж.

Салманлари (Салманларе) — вж. Сламино, Яб.

CAЛMАHOBO — село, в България от 1878 г., 931 ж., Шн, 10.

Салтъклар — вж. Висока, Кж; Пресиян, Тщ; Средковец, Шн.

Салтъково — вж. Копринка, Сз.

Салуджалъ — вж. Садово, Вн.

Саманларе — вж. Сламино, Яб.

Самарджийска — махала, от 1900 и след 1934 г. броена към Белиш, Лч.

САМОВИЛА (Талашман дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 136 ж., Кж, 4.

САМОВОДЕНЕ (Самоволен, Самоводени) — село, в България от 1878 г.; 2014 ж., Вт, 1.

САМОДИВА (Аша Коджа Юмер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 295 ж., Кн, 3.

САМОКИТКА (Сараджа Виран) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 161 ж., Кж, 3.

САМОКОВ — град, в България от 1878 г.; 27 546 ж., Сф, 19.

CAMOPАHOBO — село, в България от 1878 г.; 1889 ж., Кн, 3.

САМОТИНО (Абди кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 3 ж., Вн, 5.

Самсиите (Самсин) — вж. Виларе, Вт.

САМСИИТЕ (Самсии) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 2 ж., Вт, 1.

Самсон — вж. Войводино, Дб.

САМУИЛ (Ашиклар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединени Гара Самуил и Църквино; 1693 ж., Рз, 5.

САМУИЛОВА КРЕПОСТ — статут на село (махала), заселено и признато за махала без административен акт през 1926 г.; няма ж., Бл, 7.

САМУИЛОВО (Димидово) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 885 ж., Бл, 7.

САМУИЛОВО (Саръ Махмуд, Самуилово, Алексеево) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Самуилово с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Алексеево с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); възстановено старо име с Указ 116 (обн. 1. VI. 1993); 145 ж., Дб, 3.

САМУИЛОВО (Саръ Смаил) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 291 ж., Сз, 10.

САМУИЛОВО (Турсунлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2097 ж., Сл, 3.

САНАДИНОВО (Сенадиново) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 692 ж., Пл, 8.

САНДАНСКИ (Свети Врач) — град, в България от 1912 г.; преименуван с Указ 795 (обн. 28. IX. 1949); признат от село за град с Указ 402 (обн. 18. VII. 1929); 26 507 ж., Бл, 9.

Санджикларе (Санджиклар) — вж. Грозден, Бс.

САНДРОВО (Табан) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1494 ж., Pc, 6.

Сандъкчии — вж. Цонево, Вн.

САНСТЕФАНО (Исмаил факъ, Сан Стефано) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Санстефано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 201 ж., Бс, 4.

Сап дере — вж. Бързея, Кж.

Сападжа — вж. Снежа, Бс.

САПАРЕВА БАНЯ (Горна баня) — град, в България от 1878 г.; преименуван с МЗ 168 (обн. 22. I. 1943); признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); присъединени Гюргево и от 1974 до 1986 г. Сапарево; 4420 ж., Кн, 8.

САПАРЕВО — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 1942 (обн. 17. IХ. 1974) (вж. Сапарева баня); отделено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 1694 ж., Кн, 8.

Сапунаре (Сабунджилар) — махала, в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Стражница, Кж.

Сара кая — вж. Скалак, Бс.

Сарадар — вж. Саръдар, Вн.

Сараджа — вж. Росица, Дб.

Сараджа Виран — вж. Самокитка, Кж.

CAPАEBO — село, в България от 1878 г.; 73 ж., Вр, 7.

Сарамахмуд — вж. Самуилово, Дб.

Саран бей — вж. Септември, Пз.

Сараните (Сарани) — колиби, през 1880 г. броени към Нова махла; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Стефановци, Гб.

Саранлии — вж. Оряхово, Хс; Саранско, Яб.

Саранлъ ени кьой — вж. Каменец, Яб.

CAPАHCКO (Саранлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 171 ж., Яб, 3.

САРАНЦИ (Ташкесен) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 270 ж., Сф, 6.

Сараньово (Саран бей) — вж. Септември, Пз.

Сарафово (Папарос) — село, заселено след 1920 г.; признато от населена местност за село с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); слято с Указ 3182 (обн. 17. XI. 1987) — вж. Бургас, Бс.

САРАЯ (Коджа кьой) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 1469 ж., Пз, 6.

Сарлар — вж. Глухар, Кж.

Сарлъ дуран (погр. Сарли дурап) — вж. Твърдинци, Тщ.

Сармашик — вж. Бръшлян, Бс.

Сарнасъф (Cap Насър) — вж. Заветно, Тщ.

Сарнъч — вж. Сърнак, Кж; Сърница, Хс.

Саровци — махала, до 1892 г. броена към Марян; слята с Указ 21 (обн. 27. I. 1953) — вж. Чакали, Вт.

Сарп дере — вж. Върли дол, Кж; Ручей, Кж.

Сарсаклар — вж. Зиморница, Кж.

Сарсанлар (Сарсанлари, Сарсънлар) — вж. Зафирово, Сс.

Сарсъплии (Сарсънлъ, Сарсъплъ) — вж. Церовище, Тщ.

Сарханлар — вж. Жълти хан, Бс.

Сарханлъ — вж. Седефче, Кж.

Сархошлар — вж. Веселчане, Кж.

Саръ беглии — вж. Яворец, Гб.

Саръ гьол — вж. Блатница, Сз; Любен Каравелово, Вн.

Саръ гьол (погр. Сара гьол, Саръгьол) — вж. Търновци, Сс.

Саръ демирджии (Саръ демирдлии, Саръ демирджелии) — вж. Златосел, Пд.

Саръ кованлък — вж. Медовец, Вн.

Саръ къс — вж. Жълтуша, Кж.

Саръ Махмуд — вж. Самуилово, Дб.

Саръ меше — вж. Горун, Дб.

Саръ Муса — вж. Веселие, Бс; Смин, Дб.

Саръ Неби (погр. Саръ небе) — вж. Балик, Дб.

Саръ неби Юртлук — вж. Оногур, Дб.

Саръ попазлардан — вж. Жълтопоп, Сз.

Саръ Смаил (погр. Саръ Сманеч) — вж. Самуилово, Сз.

Саръ таш — вж. Жълт камък, Пд.

Саръ Хебиб — вж. Владимировци, Рз.

Саръ юрт — вж. Жълти бряг, Хс.

Саръ яр — вж. Жълти рид, Кж; Жълти бряг, Хс; Хаджи Димитрово, Вт.

Саръджа — вж. Росица, Дб.

Саръджа (Долна Саръджа) — вж. Валог, Дб.

Саръдър (Сарадър, Сърадар) — вж. Венелин, Вн.

САТОВЧА — село, в България от 1912 г.; 2350 ж., Бл, 10.

Сатъ Бегово — вж. Милево, Пд.

Сатъ кьой — вж. Полянец, Кж.

Сатъ оглар — село, изселено през 1885 г., бивша околия Сърненогора, Пд.

Сатълмъш (Сатълмуш) — вж. Езерец, Дб.

Сауджак — вж. Студена, Хс.

Сахотлари — вж. Здравец, Хс.

Сахтианлък — вж. Александър Стамболийски, Дб.

Сачанлъ — вж. Бежанци, Хс.

Сашево — вж. Петко Каравелово, Вт.

Саярлар — вж. Ирник, Сс.

СБОР — село, признато от населени местности Аръклар, Бектошлер, Гани кьой, Чифлик и Шереметлер за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); няма ж., Кж, 4.

СБОР (Джумая) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 333 ж., Пз, 6.

СБОРИНО (Джумая кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); няма ж., Хс, 2.

Сборище — вж. Изгрев, Сл.

СБОРИЩЕ (Джумалии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1907 ж., Сл, 4.

Сборска (Джумая кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 5 (обн. 8. I. 1963), Бс, 9.

Сборяново (Демир баба теке, Димитрово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Димитрово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Сборяново с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); заличено с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Рз, 2.

СВАЛЕНИК — село, в България от 1878 г.; 1220 ж., Pc, 7.

CBATБАPE (Дююнджилер) — село, в България от 1880–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 66 ж., Кж, 5.

СВЕЖЕН (Аджар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 240 ж., Пд, 2.

Света Богородица — вж. Черковище, Сф.

CBETА ПЕТКА (Света Петка, Лютово) — село, до 1926 г. броено към Лъжене (Велинград); преименувано на Лютово с Указ 72 (обн. 19. II. 1952); възстановено старо име с Указ 466 (обн. 28. VIII. 1964); признато от колиби за село с МЗ 1380 (обн. 1. IV. 1939); 1558 ж., Пз, 4.

СВЕТИ ВЛАС (Свети влас, Влас) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Влас с Указ 169 (обн. 10. V. 1960); възстановено старо име с Указ 60 (обн. 19. III. 1993); 1895 ж., Бс, 6.

Свети Врач — вж. Сандански, Бл.

Свети Горазд (Ембие солак, Солак) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954) — вж. Климент, Шн.

Свети Иван — вж. Детелина, Вн.

Свети Илия — вж. Стройно, Яб.

Свети Илия (Али баба текеси) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 525 от 3. XII. 1899; изселено през 1901 г., Хс, 8.

Свети Кирилово — вж. Кирилово, Сз.

Свети Климент — вж. Климент, Пд.

Свети Климент (Ембие Скендер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954) — вж. Климент, Шн.

Свети Наум — вж. Наум, Шн.

Свети Наум — вж. Неделево, Пл.

Свети Никола — вж. Черноморец, Бс.

СВЕТИ НИКОЛА — село, заселено под румънска власт, в България от 1940 г.; 257 ж., Дб, 4.

Свети Петър — вж. Дружба, Вд.

Свети Спас — вж. Храбрино, Пд.

СВЕТЛЕН (Аязлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1273 ж, Тщ, 4.

СВЕТЛЕН (Кабиллер, Кабиле) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Кабиле с МЗ 3775 (обн. 7. VIII. 1934) и на Светлен с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); 47 ж., Кж, 3.

Светлик (Айдън бей) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 5 (обн. 8. I. 1963) — вж. Къпиново, Дб.

СВЕТЛИНА (Айдънлар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 115 ж., Хс, 1.

СВЕТЛИНА (Бей махле, Господарево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Господарево с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Светлина с Указ 557 (обн. 23. XI. 1951); 338 ж., Бс, 11.

CBETЛИHА (Шевкуларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906; 292 ж., Хс, 9.

СВЕТЛЯ (Празноглавци) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 238 (обн. 13. IX. 1919); 179 ж., Пк, 3.

CBETOBPАЧEHE — село, в България от 1878 г.; 2266 ж., Сф, 1.

Светогорци — вж. Алеко Константиново, Пз.

СВЕТОСЛАВ (Айледин) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 125 ж., Хс, 8.

CBETOСЛАB (Голяма Кайнарджа) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 120 ж., Сс, 4.

СВЕТОСЛАВЦИ (Шюкюрлери, Шукюрлери) — село, през 1880 г. броено към Константин; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 37 ж., Вт, 3.

СВЕТУЛКА (Чандър) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 191 ж., Кж, 1.

CBEЩАРИ (Мумджилар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); 726 ж., Рз, 2.

СВИДНЯ — село, в България от 1878 г.; 1098 ж., Сф, 20.

СВИЛЕНГРАД (Мустафа паша) — град, в България от 1912 г.; преименуван преди Освобождението, но официално в сила от 1912 г.; присъединено Ново село; 19 036 ж., Хс, 6.

Свинар — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 410 от 26. XI. 1896 — вж. Садовец, Пл.

Свинарите (Свинари) — вж. Ябълковци, Гб.

CBИHАPCКИ ДОЛ (погр. Свиняр дол) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 14 ж., Гб, 1.

Свиндол (Свини дол) — колиби, до 1900 г. броени към Видраре; заличени с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Сф, 18.

Свиновски рът — махала, до 1900 г. броена към Мухово; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Мухово, Сф.

СВИРАЧИ (Зорназан) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 451 ж., Хс, 2.

Свирец (Алфатлъ хаджилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Кж, 4.

СВИРКОВО (Дюдюкчелии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 545 ж., Хс, 7.

СВИРЦИ (Свирците) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 8 ж., Гб, 4.

Свирците (Свирци) — колиби, до 1892 г. броени към Габровци и Пъровци; заличени с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974), Вт, 1.

Свирча — село, изселено през Освободителната война, бивша околия Плевен, Пл.

СВИРЧЕВО (Чалджи кьой, Свирчово) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Стеврек и Греевци; преименувано на Свирчово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934), уточнено име на Свирчево без административен акт през 1956 г.; 22 ж., Тщ, 1.

СВИЩОВ — град, в България от 1878 г.; 30 507 ж., Вт, 8.

Свобода — вж. Дрангово, Бл; Кунево, Яб.

СВОБОДА — село, признато от населена местност (край захарния завод «Свобода») за село с Указ 688 (обн. 20. IХ. 1966); 465 ж., Бс, 3.

СВОБОДА — село, признато от населена местност Шикимлер (от село Груево) за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 122 ж., Кж, 6.

СВОБОДА (Али Пашиново) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 1189 ж., Сз, 11.

СВОБОДА (Кепелии, Цар Борис) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Цар Борис с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Свобода с МЗ 2127 (обн. 13. V. 1947); 287 ж., Пз, 11.

СВОБОДА (Мансър кьой, Мансърово, Княз Кирил) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; побългарено на Мансърово от населението; преименувано на Княз Кирил с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Свобода с МЗ 1473 (обн. 27. IV. 1945); 278 ж., Дб, 3.

СВОБОДЕН (Азаплии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 205 ж., Сз, 9.

Свободино — вж. Свободиново, Кж.

СВОБОДИНОВО (Даг Харманлъсъ, Даа харман, Свободино) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Свободино с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Свободиново с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 204 ж., Кж, 7.

СВОБОДИЦА (Хасъ кьой) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Букак; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 44 ж., Тщ, 1.

СВОГЕ — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); 8604 ж., Сф, 20.

СВОДЕ — село, в България от 1878 г.; 188 ж., Сф, 18.

Сгледници — вж. Огняново, Сф.

Сев. Радулеску — вж. Медово, Дб.

Севар — вж. Стефан Караджа, Сс.

СЕВАР (Джеферлер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1955 ж., Рз, 3.

Севдалии — вж. Камен, Дб.

СЕВДАЛИНА (Дели гьозлер гявуроолу) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; през 1884 г. броено заедно с Багра под име Бояджи-Дели Гьозлер; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 51 ж., Кж, 5.

СЕВЕРНЯК (Терс Конду) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 184 ж., Дб, 5.

СЕВЕРЦИ (Мурсал кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 265 ж., Дб, 5.

Севишлие (Севишлии) — село, в България от 1885 г.; изселено през 1886 г., бивша околия Сърненогора, Пд

СЕВЛИЕВО — град, в България от 1878 г.; 24 775 ж., Гб, 3.

Сегърлиево — вж. Априлово, Сф.

СЕДЕЛЕЦ — село, в България от 1912 г.; 85 ж., Бл, 12.

СЕДЕФЧЕ (Сарханлъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 222 ж., Кж, 6.

СЕДЛАРЕВО — село, в България от 1885 г.; 55 ж., Сл, 1.

СЕДЛАРИ (Семерджилер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 164 ж, Кж, 6.

СЕДЛАРЦИ — село, признато от населена местност Седларци (от село Жълтуша) за село с Указ 583 (обн. 14. IV. 1931); 133 ж., Кж, 1.

СЕДЛОВИНА (Ерджели — малко, Кючук Ерджели) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Седловина с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 279 ж., Кж, 5.

СЕДЯНКОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 49 ж., Гб, 1.

Сеид — вж. Сеячи, Тщ.

Сеид Али факъ — вж. Скала, Сс.

Сеид Ахмед — вж. Раковски, Дб.

Сейдалии (Сейдаля) — вж. Камен, Дб.

Сейди кьой — вж. Виноград, Вт.

СЕЙДОЛ — село, в България от 1878 г.; 532 ж., Рз, 4.

СЕЙКОВЦИ (Сейкювци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 970 (обн. 4. I. 1986); 7 ж., Гб, 1.

Сейкювци — вж. Бялково, Гб; Сейковци, Гб.

Сеймен — вж. Лозенец, Яб; Мирово, Сз; Симеоновград, Хс.

СЕЙМЕНИТЕ (Сеймини) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 5 ж., Вт, 1.

Сейрени — вж. Петковци, Вт.

Секеречево — вж. Хаджидимитрово, Сз.

Секирево — вж. Секирово, Пд.

СЕКИРКА (Папарджик, Тагарджиклер) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Секирка с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 70 ж., Кж, 3.

Секирово (Балтаджии, Секирци, Секирево, Архангелово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Секирци с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934), на Секирово с МЗ 3774 (обн. 7. XII. 1934), на Архангелово с МЗ 2700 (обн. 26. VI. 1943) и на Секирово с МЗ 2736 (обн. 27. IV. 1945); слято с Указ 297 (обн. 15. Х. 1954) (вж. Генерал Николаево); отделено с Указ 516 (обн. 22. ХII. 1961); слято с Указ 100 (обн. 8. II. 1966) — вж. Раковски, Пд.

СЕКУЛОВО (Усул кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 929 ж., Сс, 3.

СЕЛАНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 344 (обн. 20. II. 1970) (вж. Оряхово); отделено с Указ 45 (обн. 20. I. 1978); 4623 ж., Вр, 8.

Селджиково — вж. Калояново, Пд.

Селеменлер — вж. Широко поле, Кж.

Селим — вж. Мировец, Тщ.

Селиме — вж. Девин, См.

СЕЛИМИНОВО (Кара саралии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1361 ж., Сл, 3.

Селим куюсу — вж. Конаре, Дб.

Селим махла — вж. Киркова махала, Лч.

СЕЛИЩЕ — село, в България от 1912 г.; 350 ж., Бл, 3.

СЕЛИЩЕ — село, признато от населена местност (от село Стоките) за село с Указ 1320 (обн. 6. V. 1983); 189 ж., Гб, 3.

Селище — вж. Потока, См.

СЕЛИЩЕ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 116 ж., См, 9.

СЕЛИЩЕН ДОЛ — село, в България от 1878 г.; 164 ж., Пк, 4.

Селището — вж. Стоките, Гб.

СЕЛСКА ПОЛЯНА (Кьой алан) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 85 ж., Хс, 4.

Селски буджак — вж. Печеняга, Сс.

СЕЛЦЕ — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Млечево; 29 ж., Лч, 6.

СЕЛЦЕ (Малкоч) — село, заселено след 1880 г.; в България до 1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединено Великово; 143 ж., Дб, 4.

СЕЛЦЕ (Селци) — село, в България от 1885 г.; 34 ж., Сз, 5.

СЕЛЦИ (Яхалии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 574 ж., Пд, 14.

СЕЛЧА — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; 951 ж., См, 3.

СЕЛЯНИН — статут на село (махала), до 1900 г. броено към сборно село Вакарел; 12 ж., Сф, 12.

СЕМЕРДЖИЕВО — село, в България от 1878 г.; 1278 ж., Pc, 6.

СЕМЕРДЖИИТЕ (Семерджии) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Черневци; 2 ж., Гб, 1.

Семерджилер — вж. Седлари, Кж.

СЕМЕРЦИ (Семерлер, Семерлери, погр. Семелери) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Семерци с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 2076 (обн. 27. IX. 1974) (вж. Антоново); отделено с Указ 328 (обн. 24. IX. 1996); 233 ж., Тщ, 1.

Семет — вж. Оборище, Вн.

Семет кьой — село, в България от 1878; след 1892 г. слято с Черни бряг, Тщ.

Семиз ала (Семиз алъ) — вж. Драганово, Дб.

Семизлер — вж. Великово, Дб.

Семис кьой — махала, до 1892 г. вероятно броена към Таймище; изселена през 1902 г., Тщ, 1.

Семихча (Семисча) — вж. Клокотница, Хс.

Семковци — вж. Симеоновци, Лч.

СЕМКОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Вт, 1.

Семковци — махала, до 1900 г. броена към сборно село Вакарел; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Костадинкино, Сф. 1

СЕМЧИНОВО — село, в България от 1885 г.; 2077 ж., Пз, 10.

Сенадиново — вж. Санадиново, Пл.

Сендел — вж. Синдел, Вн.

Сенебир — вж. Сини вир, Шн.

Сенково — вж. Ленково, Пл.

СЕННИК (Чадърлии) — село, в България oт 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1019 ж., Гб, 3.

Сеново — вж. Сяново, Сс.

CEHOBO — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 2907 (обн. 7. IX. 1984); от 1984 до 1988 г. присъединено Кривня; 1854 ж., Pc, 3.

CEHOКЛАC (Мангъф) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 122 ж., Хс, 4.

СЕНОКОС — село, в България от 1912 г.; 74 ж., Бл, 11.

СЕНОКОС (Чаирлъ гьол) — село, заселено на мястото на чифлик след 1880 г.; в България до 1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 760 ж., 1.

СЕНЦЕ — село, признато от населена местност Сенце (от село Пиявец) с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); 61 ж., Кж, 6.

Сепетчии — вж. Кошничари, Тщ.

Септември (Саран бей, Сараньово) — село, в България от 1885 г., двойно име преди Освобождението; преименувано с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); слято с Указ 80 (обн. 17. II. 1950) — вж. Септември, Пз.

СЕПТЕМВРИ (Гара Саран бей, Гара Сараньово, Гара Септември) — град, до 1900 г. броен към Саран бей; преименуван на Гара Сараньово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Гара Септември с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); признат за село с Указ 80 (обн. 17. II. 1950) и за град с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); присъединено село Септември; 9005 ж., Пз, 10.

СЕПТЕМВРИЙЦИ (Горна Гнойница) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 2106 (обн. 22. I. 1974); 1441 ж., Мн, 4.

СЕПТЕМВРИЙЦИ (Делне бей кьой, Цар Борис) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Цар Борис с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Септемврийци с МЗ 5011 (обн. 15. VIII. 1947); 545 ж., Дб, 4.

СЕПТЕМВРИЙЦИ (Толовица) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); 343 ж., Вд, 6.

Сергювец (Сергевец) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Първомайци, Вт.

Сердар (Сердар чифлик) — вж. Стояново, Мн.

Сердимен — вж. Орлова могила, Дб.

CECЛАB (Юруклер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); 957 ж., Рз, 3.

Сеславци — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 120 (обн. 27. I. 1978) — вж. София, Сф.

CECTPИMO — село, в България от 1885 г.; 1580 ж., Пз, 2.

Сестрино — вж. Богородица, Бл.

CECTPИHCКO (Хатанлар, Отаклар, Хотаклар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Сестринско с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 87 ж., Кж, 5.

Сефер кьой — вж. Раклиново, Бс.

Сефер кьой — село, в България от 1878 г.; изселено през 1880 г.; презаселено след 1880 г.; отново изселено през 1892 г., Вт, 3.

Сефер махле — вж. Возарци, Тщ.

CEЧEH КАMЪК (Табаците) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); 10 ж., Гб, 4.

СЕЧИЩЕ (Сюлюман, Сюлейман, Сюлейман кьой, Сулеман) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. III. 1934); 16 ж., Шн, 7.

Сеячи (Сеид) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Попово, Тщ.

СИВ КЛАДЕНЕЦ (Гьокче бунар, Висок бунар) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Висок бунар с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Сив кладенец с МЗ 3774 (обн. 7. ХII. 1934); 7 ж., Хс, 2.

СИВА РЕКА — село, в България от 1885 г.; 249 ж., Хс, 6.

СИВИНО (Текир) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 217 ж., См, 9.

Сиври кая — вж. Остър камък, Хс.

СИГМЕН — село, в България от 1885 г.; 385 ж., Бс, 4.

Сийпилии — вж. Спахиево, Хс.

СИЛЕН (Коват кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 161 ж., Хс, 8.

Силименчовци — вж. Сюлюменчовци, Хс.

Силимоня — вж. Соломон, См.

СИЛИСТРА — град, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; присъединени Цар Фердинанд и от 1970 до 1976 г. Айдемир и Калипетрово; 41 952 ж., Сс, 5.

Силистра Бохчалар (погр. Силистра Бахчелар) — вж. Боймир, Шн.

СИМЕОНОВГРАД (Марица) — град, образуван от град Симеоновград и Гара Злати дол с МЗ 3389–II (обн. 22. Х. 1947); преименуван с Указ 2521 (обн. 20. XI. 1981); присъединено Йорданово; 7790 ж., Хс, 7.

Симеоновград (Сеймен) — град, в България от 1885 г.; преименуван и признат от село за град с Указ 402 (обн. 18. VII. 1929); слят с МЗ 3389–II (обн. 22. Х. 1947) — вж. Симеоновград (Марица), Хс.

СИМЕОНОВЕЦ (Саитово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1016 ж., Пз, 10.

Симеоново — вж. Александър Стамболийски, Дб; Здравец, Рз; Славяни, Лч; Тянево, Хс; Цар Симеоново, Вд.

Симеоново (Беглер чифлик) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 157 от 4. III. 1895 г.; слято с Указ 447 (обн. 9. XI. 1961) — вж. София, Сф.

СИМЕОНОВО (Отманлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 400 от 17. VII. 1890 г.; 421 ж., Яб, 4.

Симеоновци (Семковци) — колиби, до 1900 г. броени към Батулци; двойно име преди Освобождението; след 1905 г. броени към Мишкарете, Лч.

Симитлери — вж. Горно Черковище, Сз.

СИМИТЛИ (Симитлий, Изворите) — град, в България от 1912 г.; преименуван от Симитлий на Изворите с МЗ 168 (обн. 22. I. 1943); възстановено старо име с МЗ 2736 (обн. 27. IV. 1945); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); присъединено Ораново; 7154 ж., Бл, 11.

Симитлии — село, в България от 1885 г.; изселено през 1898 г., бивша околия Татар Пазарджик, Пз.

СИНАГОВЦИ — село, в България от 1878 г.; присъединено Михалаки Георгиево; 504 ж., Вд, 4.

Синан — вж. Помен, Pc.

Синанци — село, в България от 1878 г.; изселено през 1880 г., бивша околия Горна Оряховица, Вт.

CHИНАПOBO (Синаплии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 839 ж., Хс, 9.

Синдаля — вж. Камен, Дб.

СИНДЕЛ (Сендел) — село, в България от 1878 г.; 1152 ж., Вн, 1.

СИНДЕЛЦИ (Синдели) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 393 ж., Кж, 6.

Синджирлии — вж. Веригово, Пд.

Синджирци (Синджирлии) — махала, през 1880 г. броена към Разпоповци; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елена, Вт.

Синеджик (Синиджик) — вж. Стамболийски, Хс.

СИНЕМОРЕЦ (Каланджа, Дебелково, Синьоморец) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Дебелково с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Синьоморец с МЗ 3774 (обн. 7. XII. 1934); осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 264 ж., Бс, 13.

СИНИ ВИР (Сенебир, Сенибир) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); присъединени Билярци, Есе и Лападец; 571 ж., Шн, 4.

СИНИ ВРЪХ — село, образувано от населените местности Чортово, Курджиево и Ряката (от село Мостово) с Указ 93 (обн. 26. I. 1979); 33 ж., Пд, 1.

СИНИ РИД (Челеби кьой, Челебиево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Челебиево с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Сини рид с Указ 1060 (обн. 2. VI. 1978); 360 ж., Бс, 9.

СИНИГЕР (Махмутлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 56 ж., Кж, 4.

СИНИТОВО — село, в България от 1885 г.; 2258 ж., Пз, 6.

СИНЧЕЦ (Дура бейлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 72 ж., Кж, 1.

СИНЬО БЪРДО — село, в България от 1878 г.; 635 ж., Вр, 9.

СИНЬО КАMEHE (Юмрук кая) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 41 ж., Бс, 11.

Синьоморец — вж. Синеморец, Бс.

СИНЯ ВОДА (Гьокче су) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединено Новак; 1006 ж., Рз, 4.

СИПЕЙ (Дурханлар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; през 1884 г. броено заедно с Пропаст под име Ямалъ-Дурханлъ; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 437 ж., Кж, 5.

СИПЕЦ — село, признато от населена местност Сипец (от село Мишевско) с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 68 ж., Кж, 2.

СИРАКОВО — село, в България от 1878 г.; 330 ж., Bp, 1.

CИPАКOBO (Етим ели) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); присъединено Крушово; 106 ж., Дб, 2.

CИPАКOBO (Юксюз кьой, Юсуз кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Сираково с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 398 ж., Хс, 5.

Сираковци (Съботиновци) — махала, до 1900 г. броена към Батулци; двойно име преди Освобождението; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 8.

Сираците — колиби, до 1900 г. броени към Нова махла и Донковци; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Априлов, Гб.

СИРИЩНИК — село, в България от 1878 г.; присъединено към Ковачевци с Указ 1260 (обн. 16. VI. 1972); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 15. VIII. 1991); 377 ж., Пк, 3.

Сирманите (Сирмани) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 183 (обн. 14. V. 1957) — вж. Габрово, Гб.

СИТОВО — село, в България от 1885 г.; 69 ж., Пд, 13.

СИТОВО (Доймушлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1086 ж., Сс, 6.

СИТОВО (Елеменлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 60 ж., Яб, 1.

Сифединлери — вж. Горско Писарево, Вт.

Сиюбджилер — вж. Остра могила, Сл.

Сияхлар — вж. Ангелово, Сс.

Скакавица — вж. Полска Скакавица, Кн.

Скакавица — каменишка — вж. Каменичка Скакавица, Кн.

CКAЛА (Кая баш) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 38 ж., Бс, 12.

СКАЛА (Сеид Али факъ, Недино) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Недино с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Скала с Указ 141 (обн. 25. III. 1950); 243 ж., Сс, 3.

СКАЛАК (Пересилер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 64 ж., Кж, 4.

СКАЛАК (Саръ кая, Сара кая) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 595 ж., Бс, 9.

Скален дол — вж. Каменяк, Шн.

Скален дол (Канара махле) — село, признато за село под румънска власт, в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 148 (обн. 29. V. 1956) — вж. Подлес, Сс.

СКАЛИНА (Кая баши) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 53 ж., Кж, 2.

СКАЛИЦА (Каяджик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 880 ж., Яб, 4.

СКАЛИЩЕ (Каяджиклар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 268 ж., Кж, 5.

СКАЛНА ГЛABА (Кая баши ямурлар, Кая баши) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 129 ж., Кж, 5.

Скални кладенец (Кая бунар) — махала, до 1900 г. броена към Ястребино; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слята с МЗ 2916 (обн. 16. I. 1943) — вж. Ястребино, Тщ.

CКАЛCКO (Каяджик) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 122 ж., Гб, 2.

СКАНДАЛОТО — село, през 1880 г. броено към Млечево; признато от махала за село с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); присъединени Лъката, Кованджиите и Павловото; 88 ж., Лч, 1.

Скандалска — махала, до 1900 г. броена към Патрешко; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 6.

Скендерлии — вж. Петрово, Сз.

Скеф — вж. Димчево, Бс.

СКЛАВЕ — село, в България от 1912 г.; 1559 ж., Бл, 9.

СКОБЕЛЕВО — махала, заселена през 1880 г.; до 1900 г. броена към Чурен; присъединено Кехайовци; 155 ж., Пд, 13.

СКОБЕЛЕВО — село, заселено след Освободителната война, в България от 1885 г.; присъединено Мъдрен; 771 ж., Сз, 8.

Скобелево — село, заселено след Освободителната война; в България от 1885 г.; слято с МЗ 945 (обн. 19. V. 1945) — вж. Гранит, Сз.

СКОБЕЛЕВО (Кара хасарлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 197 от 24. XII. 1882 г.; 724 ж., Хс, 1.

СКОБЕЛЕВО (Кьопеклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано от населението през 1878 г.; 486 ж., Сл, 3.

СКОБЕЛЕВО (Метудово) — село, в България от 1878 г.; преименувано преди Освобождението и утвърдено с Височайши доклад 6090 от 28. VII. 1880 г.; 316 ж., Лч, 3.

СКОМЛЯ — село, в България от 1878 г.; 56 ж., Вд, 6.

Скорец (Дели Ахмедлер) — махала, в България от 1912 г.; през 1920 г. броена към Карамфил; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята между 1934 и 1946 г.; заличена без административен акт — вж. Луличка, Кж.

СКОРЦИТЕ (Скорци) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; 3 ж., Гб, 4.

СКРАВЕНА — село, в България от 1878 г.; 1973 ж., Сф, 4.

СКРЕБАТНО — село, в България от 1912 г.; 321 ж., Бл, 5.

Скрибътна — махала, призната от населена местност за махала и слята с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Тетевен, Лч.

СКРИНО — село, в България от 1878 г.; 90 ж., Кн, 2.

СКРИНЯНО — село, в България от 1878 г.; от 1970 до 1991 г. присъединено Николичевци; 234 ж., Кн, 5.

СКРЪТ — село, в България от 1912 г.; 1090 ж., Бл, 7.

Скулица — вж. Брестака, Сф.

СКУТАРЕ — село, в България от 1885 г.; 2222 ж., Пд, 8.

СКЪРБИНО (Азаплар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 138 ж., Кж, 5.

CЛABEEBO (Гайдахор) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 274 ж., Хс, 2.

CЛABEEBO (Токчилар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VII. 1942); 210 ж., Дб, 3.

СЛАВЕИНО (Карлуково) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 370 ж., См, 9.

СЛАВЕЙКОВО — село, образувано от селата Горно Славейковци, Долно Славейковци и Средно Славейковци с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959); 578 ж., Вн, 11.

СЛАВЕЙКОВО (Евренлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 44 ж., Яб, 2.

СЛАВЕЙКОВО (Малко Яларе) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 73 ж., Гб, 2.

Славник (Влашка, Таласъм) — махала, през 1880 г. броена към Патрешко; двойно име преди Освобождението; преименувана на Славник с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Йовевска; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Белиш, Лч.

СЛАВОВИЦА — село, в България от 1885 г.; 467 ж., Пз, 10.

СЛАВОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 718 ж., Пл, 3.

Славовци — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

Славовци — махала, до 1892 г. броена към Разпоповци и Черешов дял; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Вт, 3.

Славовци — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Александър Войков, Сф.

СЛАВОТИН — село, в България от 1878 г.; 760 ж., Мн, 9.

Славци — вж. Абланица, Бл.

Славчица (Апаз махле) — махала, до 1926 г. броена към Тодорово; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965) — вж. Тодорово, Рз.

СЛАВЩИЦА — село, в България от 1878 г.; 215 ж., Лч, 7.

СЛАВЯНИ (Симеоново) — село, образувано от селата Зълково и Сотево с МЗ 4127 (обн. 4. I. 1939); преименувано с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); 932 ж., Лч, 3.

СЛАВЯНИН (Махмутларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 74 ж., Сз, 1.

СЛАВЯНОВО (Караач, Борисово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Борисово с Указ 156 от 3. III. 1894 г. и на Славяново с МЗ 2604 (обн. 28. V. 1947); 1012 ж., Тщ, 4.

СЛАВЯНОВО (Корашлии, Княз Борисово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Княз Борисово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Славяново с МЗ 9159 (обн. 5. I. 1946); 873 ж., Хс, 10.

СЛАВЯНОВО (Турски Тръстеник, Тръстеник) — град, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименуван на Славяново с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 4829 ж., Пл, 9.

СЛАВЯНЦИ (Черкешлии, Фердинандово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Фердинандово с Указ 554 от 29. Х. 1890 г. и на Славянци с МЗ 1189 (обн. 25. III. 1947); 915 ж., Бс, 12.

СЛАДКА ВОДА (Айджи дере) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 67 ж., Вн, 10.

СЛАДКОДУМ (Гюзел хатип) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 5 ж., Кж, 4.

СЛАДУН (Хас кьой) — село, в България от 1915 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 214 ж., Хс, 6.

Сладък кладенец — вж. селище от градски тип Гълъбово, Сз.

СЛАДЪК КЛАДЕНЕЦ (Шекер бунар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 244 ж., Сз, 10.

СЛАКОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 328 ж., Пк, 1.

СЛАМИНО (Салманлари, Саманларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 227 ж., Яб, 4.

СЛАHA БАPA (Татарджик) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 573 ж., Вд, 4.

СЛАНОТРЪН — село, в България от 1878 г.; 811 ж., Вд, 4.

Слатина — вж. Евлогиево, Пл; Слатино, Пк.

СЛАТИНА — махала, до 1900 г. броена към Батулци; 7 ж., Лч, 8.

Слатина — махала, до 1900 г. броена към Поибрене; заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Пз, 7.

СЛАТИНА — село, в България от 1878 г.; 1151 ж., Лч, 3.

СЛАТИНА — село, в България от 1878 г.; 375 ж., Мн, 1.

СЛАТИНА — село, в България от 1885 г.; 1173 ж., Пд, 4.

Слатина — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 447 (обн. 9. XI. 1961) — вж. София, Сф.

СЛАТИНА (Капаклии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединено Полковник Златев; 175 ж., Сс, 6.

СЛАТИНО — село, в България от 1878 г.; 643 ж., Кн, 2.

СЛАТИНО (погр. Слатина, Слатин чифлик) — село, в България от 1878 г.; присъединено Костуринци; 21 ж., Пк, 3.

СЛАЩЕН — село, в България от 1912 г.; 2072 ж., Бл, 10.

СЛИВАК (Ереклие, Ериклие) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 230 ж., Шн, 9.

СЛИВАРКА (Спахилер, Хаджи кьой, Спахиево) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Спахиево с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Сливарка с Указ 557 (обн. 23. XI. 1951); 379 ж, Кж, 4.

СЛИВАРОВО (Кладара) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 11 ж., Бс, 5.

СЛИВАТА — село, в България от 1878 г.; 295 ж., Мн, 7.

СЛИВЕК — село, в България от 1878 г.; 168 ж., Лч, 3.

СЛИВЕН — град, в България от 1885 г.; присъединено Речица; 100 366 ж., Сл, 3.

СЛИВЕНЦИ (Юргечлер) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) (вж. Овчарово); отделено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 232 ж., Дб, 3.

СЛИВИТО (Кованлък, Ирикли дере) — село, в България от 1885 г.; тройно име преди Освобождението; 15 ж., Сз, 5.

Сливица (Кая махле) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Сливо поле, Pc.

СЛИВКА (Ириклии) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 49 ж., См, 1.

СЛИВНИЦА — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); 7965 ж., Сф, 21.

СЛИВНИЦА — село, в България от 1912 г.; 623 ж., Бл, 6.

СЛИВО ПОЛЕ — село, в България от 1878 г.; присъединено Сливица; 3358 ж., Pc, 7.

СЛИВОВИК — село, в България от 1878 г.; 622 ж., Мн, 8.

СЛИВОВИК — село, в България от 1878 г.; 44 ж., Вд, 1.

СЛИВОВИЦА (Козлубик) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Ормани; 181 ж., Вт, 4.

Сливово — вж. Българско Сливово, Вт.

СЛИВОВО — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Върбово; 1 ж., См, 9.

СЛИВОВО — село, в България от 1885 г.; 142 ж., Бс, 11.

СЛИВОВО (Аладжии) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); няма ж., Гб, 4.

СЛИШОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 45 ж., Пк, 6.

СЛОКОЩИЦА — село, в България от 1878 г.; 1942 ж., Кн, 5.

СЛОМЕР — село, в България от 1878 г.; 668 ж., Вт, 6.

СЛЪНЧЕВО (Гюн Яласъ, Гюн Аласъ) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Слънчево с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 634 ж., Вн, 2.

СЛЪНЧОВЕЦ (Исаклари) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 3 ж., Тщ, 1.

СЛЪНЧОГЛЕД (Ходжа кьой) — село, България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 226 ж, Кж, 2.

Смавлии — вж. Руманя, Сз; Троян, Хс.

Смедово — вж. Смядово, Шн.

СМИЛЕЦ (Ерелии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 410 ж., Пз, 11.

СМИЛЕЦ (Кара Омур) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 507 ж., Сс, 5.

СМИЛОВЦИ — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Гъбене; 46 ж., Гб, 1.

СМИЛЯН — село, в България от 1912 г.; 1928 ж., См, 9.

СМИН (Саръ Муса) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 106 ж., Дб, 7.

СМИРНЕНСКИ — село, образувано от селата Гайтанци и Луковица с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954); 774 ж., Мн, 3.

СМИРНЕНСКИ (Бей алан, Княжева поляна) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Княжева поляна с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Смирненски с Указ 191 (обн. 22. IV. 1950); 2863 ж., Pc, 3.

Смирненски (Хаджи Цанев мост, Хаджи Цонев мост) — село, заселено през 1895 г.; до 1910 г. броено към Лисец; признато от колиби за село с МЗ 1380 (обн. 1. IV. 1939); преименувано на Смирненски с Указ 360 (обн. 2. VIII. 1950); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Габрово, Гб.

СМИРНЕНЦИ (Топрак махле, Нова махла) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Нова махла от населението около Освобождението и на Смирненци с Указ 3 (обн. 11. I. 1950); 232 ж., Хс, 10.

СМИРОВ ДОЛ — село, в България от 1878 г.; 23 ж., Пк, 2.

Смолевица — колиби, до 1900 г. броени към Видраре; слети с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Манаселска река, Сф.

СМОЛЕВО (Иланско) — село, образувано от махала Иланска и населените местности Лешкова, Мърковшова и Бодева (от община Якоруда) с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); преименувано с Указ 86 (обн. 26. I. 1982); 578 ж., Бл, 14.

СМОЛИЧАНО (Смоличино) — село, в България от 1878 г.; 63 ж., Кн, 6.

СМОЛНИК (Тас тепе) — село, заселено през 1891 г.; признато от населена местност за село с Указ 469 от 5. IX. 1895 г.; преименувано с Указ 1060 (обн. 2. VI. 1978); 263 ж., Бс, 4.

СМОЛНИЦА (Средно Чамурлии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединено Голяма Смолница; 537 ж., Дб, 3.

СМОЛСКО — село, в България от 1878 г.; 479 ж., Сф, 16.

СМОЛЧА — село, в България от 1878 г.; 48 ж., Сф, 5.

СМОЛЯН — град, образуван от градовете Смолян и Устово и село Райково с Указ 227 (обн. 21. VI. 1960); 33 091 ж., См, 9.

Смолян (Пашмаклии, Пашмаклий) — град, в България от 1912 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слят с Указ 227 (обн. 21. VI. 1960) — вж. Смолян, См.

СМОЛЯНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 1347 ж., Мн, 9.

CMОЧAH — село, в България от 1878 г.; 16 ж., Лч, 3.

СМОЧЕВО — село, в България от 1878 г.; 340 ж., Кн, 7.

Смочево (Салихлер) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975), Бс, 12.

Смърдан — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Иново, Вд.

Смърдехча — вж. Борислав, Пл.

СМЯДОВО (погр. Смедово) — град, в България от 1878 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 4430 ж., Шн, 8.

Снеготин (Карлъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Кж, 4.

СНЕЖА (Сападжа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 434 ж., Бс, 9.

СНЕЖИНА (Кар ягдъ, Кайредне) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Снежина с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 631 ж., Вн, 11.

СНЕЖИНКА (Кърлъемач) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 13 ж., Кж, 5.

СНОП (Есетлии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 193 ж., Дб, 2.

СНЯГОВО (Кара агач, Байчево) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Байчево с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Снягово с Указ 704 (обн. 1. XI. 1963); 210 ж., Дб, 2.

Снягово (Кара дурмуш) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 309 (обн. 28. X. 1958), Дб, 2.

СНЯГОВО (Ресиллер) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 1067 ж., Бс, 9.

Собина (Софулари, Софулар) — махала, до 1892 г. броена към Разделци; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слята с МЗ 2916 (обн. 16. I. 1943) — вж. Добротица, Тщ.

COBАTA — село, признато от населена местност ДЗС «Совата» за село с Указ 196 (обн. 30. I. 1970); 269 ж., Вт, 8.

СОВОЛЯНО — село, в България от 1878 г.; 855 ж., Кн, 5.

СОЗОПОЛ — град, в България от 1885 г.; 4358 ж., Бс, 10.

Сойка (Юмерови) — колиби, до 1926 г. броени към Лъжене (Велинград); преименувани с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слети с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978) — вж. Долна Дъбева, Пз.

СОКОЛ (Ердуванлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 264 ж., Сл, 2.

СОКОЛ (Татар атмаджа) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 489 ж., Сс, 2.

Соколаре — вж. Соколово, Дб.

COКОЛАРЕ (Соколар) — село, в България от 1878 г.; 741 ж., Вр, 2.

СОКОЛАРЦИ (Дуванджилар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 481 ж., Сл, 1.

СОКОЛЕНЦИ (Дуванджи кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 16 ж., Хс, 2.

СОКОЛЕЦ (Дуган кая) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 630 ж., Бс, 9.

Соколец (Малко Дуванджии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); слято с МЗ 2875 (обн. 15. XI. 1940) — вж. Горно Ботево, Сз.

СОКОЛИНО (Атмаджилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 433 ж., Кж, 6.

СОКОЛИТЕ (Шахинлер, Шахинлар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 102 ж., Кж, 7.

СОКОЛИЦА (Доганджа, Дуганджии) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Соколица с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 714 ж., Пд, 4.

СОКОЛНИК (Шахинлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 57 ж., Дб, 3.

Соколово — вж. Пшеничево, Сз.

СОКОЛОВО — село, признато от населена местност Гара Соколово за село с Указ 460 (обн. 14. XI. 1961); 59 ж., Гб, 2.

СОКОЛОВО (Дуван ювасъ, Вултурещи, Соколаре) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; под румънска власт преименувано на Вултурещи, на Соколаре с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Соколово с МЗ 5997 (обн. 3. XII. 1943); 1041 ж., Дб, 1.

СОКОЛОВО (Дуванджа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 349 ж., Бс, 4.

СОКОЛОВО (Шахлии, Шахан кая) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с МЗ 1380 (обн. 1. VI. 1939); присъединена Кайкъ махла; 182 ж., Лч, 3.

СОКОЛОВЦИ (Долно дере кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 270 ж., См, 9.

СОКОЛСКО (Шахинлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 8 ж., Кж, 5.

СОКОЛЯНЕ (Дованджилар, Дуванджилар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 305 ж, Кж, 5.

Солак — вж. Свети Горазд, Шн.

СОЛАРИ (Соларите) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 10 ж., Гб, 1.

СОЛИЩА (Сулища) — село, до 1900 г. броено към Широка лъка; уточнено име без административен акт през 1956 г.; 46 ж., См, 9.

СОЛИЩЕ (Тузлук кьой, Тузлук) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 267 ж., Кж, 5.

Солмас — вж. Воден, Хс.

СОЛНИК (Джафер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 316 ж., Вн, 9.

Солоджа алъ (Солуджа алъ) — вж. Садово, Вн.

Соломон (Силимоня) — махала, до 1900 г. броена към Широка лъка; двойно име преди Освобождението; заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), См, 9.

Солук дал — вж. Манчево, Кж.

Солуклар — вж. Глумово, Кж.

СОМОВИТ — село, в България от 1878 г.; 894 ж., Пл, 2.

Сонгурларе — вж. Сулица, Сз.

СОПИЦА — село, в България от 1878 г.; 155 ж., Пк, 1.

СОПОВО — село, в България от 1878 г.; 62 ж., Кн, 2.

CОПOT (Сопот, Вазовград) — град, в България от 1885 г.; преименуван на Вазовград с Указ 319 (обн. 6. VII. 1950); възстановено старо име с Указ 501 (обн. 27. VII. 1965); от 1974 до 1996 г. присъединено Анево; 9924 ж., Пд, 18.

СОПОТ — село, в България от 1878 г.; 309 ж., Лч, 4.

Сопот — село, в България от 1878 г.; изселено през 1893 г., бивша околия Севлиево, Гб.

СОПОТОТ (Пискюлиите) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 336 ж., См, 8.

Соргунлии — вж. Върбово, Хс.

Соруджии — вж. Чарда, Яб.

Сорут — вж. Навъсен, Хс.

Сотево — село, в България от 1878 г.; слято с МЗ 4127 (обн. 4. I. 1939) — вж. Славяни, Лч.

Сотир — вж. Храбрино, Пд.

Сотирово — вж. Полковник Иваново, Дб.

СОТИРЯ (Сотир) — село, в България от 1885 г.; 1526 ж., Сл, 3.

Сотучино (Соточино) — село, в България от 1878 г., слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Гаврил Геново, Мн.

Соуджак — вж. Студена, Хс; Студенец, Рз; Честименско, Дб.

Соук бунар — вж. Студен кладенец, Кж.

Софан дол (Софан дере) — махала, в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Бл, 14.

СОФИЙЦИ (Ахмед спахи) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 129 ж., Кж, 2.

Софийци (Чауш махле) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 148 (обн. 29. V. 1956) — вж. Царев дол, Сс.

СОФИЯ — град, в България от 1878 г.; присъединени Биримирци, Бояна, Ботунец, Враждебна, Връбница, Горна баня, Горубляне, Драгалевци, Дървеница, Илиянци, Княжево, Красно село, Кремиковци, Малашевци, Надежда, Обрадовци, Обеля, Орландовци, Подуене, Сеславци, Симеоново, Слатина, Суходол, Требич (с Прогледец), Филиповци, Челопечене, Чохаджийско предградие; 1 091 772 ж., Сф, 1.

СОФРОНИЕВО (Сърбеница) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1965 ж., Вр, 7.

Софталар — вж. Софтите, Кж.

Софтите (Софталар) — вж. Модрен, Кж.

Софу юрт (погр. Сухоюрт) — вж. Богомолско, Тщ.

Софулар — вж. Богомилци, Рз; Вълнари, Шн; Ковил, Тщ; Маломир, Шн; Мъдрец, Кж.

Софулар (Софулари) — вж. Собина, Тщ.

Софуларе (Софулари) — вж. Мъдрец, Сз.

Союджук (Союджик) — вж. Върбина, См.

Сояклии (Сояклъ) — вж. Ангеларий, Дб.

Спаиска — вж. Бойков рът, Лч.

СПАНЦИ (Спанците) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); присъединено Кокаланите; 25 ж., Гб, 1.

Спанците (Спанци) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Радоевци, Гб.

СПАНЧЕВЦИ — село, в България от 1878 г.; 458 ж., Мн, 5.

Спанчов (Спанчево) — вж. Дунавец, Сс.

Спасетата (Спасета) — колиби, в България от 1878 г.; заличени с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Гб, 1.

СПАСОВО (Мурсалково) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 580 ж., Сз, 11.

CПАCOBO (Сюлейманлък) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1046 ж., Дб, 2.

Спасовска — махала, до 1900 г. броена към Патрешко; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Патрешко, Лч.

СПАСОВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Нова махла (Стефановци); 11 ж., Гб, 1.

CПАTOBO — село, в България от 1912 г.; 156 ж., Бл, 9.

Спахалар — вж. Конници, Хс.

Спахиево — вж. Сливарка, Кж.

СПАХИЕВО (Сийпилии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 176 ж., Хс, 5.

Спахилер — вж. Сливарка, Кж.

Спахлар (Спахлари) — вж. Ломци, Тщ.

Сперла — село, изселено през Освободителната война, бивша околия София, Сф.

СПОЛУКА (Оладжак) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 46 ж., Кж, 1.

Срабье — колиби, в България от 1878 г.; изселени през 1882 г., бивша околия Трявна, Гб.

Срацимир — вж. Чернево, Вн.

СРАЦИМИР (Кара Орман) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 419 ж., Сс, 5.

СРАЦИМИРОВО (Гол тупан) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 106 ж., Вд, 5.

Сребрино — вж. Калугерово, Пз.

СРЕБРИНОВО (Сърбиново) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към сборно село Поибрене; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 34 ж., Пз, 7.

Среброто — колиби, до 1900 г. броени към Лъкавица; заличени с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Пд, 7.

СРЕБЪРНА — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; 854 ж., Сс, 5.

Среден Базаурт — вж. Тянево, Дб.

СРЕДЕН РЪТ — село, образувано от населените местности Бойчевското, Койчовци, Кондурите, Момчово, Подлес, Скръвенското, Средни рът и Търне (от село Караш) с Указ 427 (обн. 7. IV. 1949); 40 ж., Вр, 9.

Среден чифлик — вж. Средни чифлик, Pc.

СРЕДЕЦ — село, признато от населените местности Джамийска и Бурево за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 627 ж., См, 7.

СРЕДЕЦ (Кара бунар, Средец, Грудово) — град, в България от 1885 г.; преименуван на Средец с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Грудово с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); възстановено старо име с Указ 2 (обн. 19. I. 1993); признат от село за град с Указ 38 (обн. 2. II. 1960); 9641 ж., Бс, 11.

СРЕДЕЦ (Сюлмешлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 401 ж., Сз, 7.

СРЕДИНА (Орта куюсу) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 92 ж., Дб, 2.

СРЕДИНКА (Ортаджа кьой) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 206 ж., Кж, 5.

Средица (Орта махле) — махала, в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Бели вир, Кж.

СРЕДИЩЕ (Бей бунар, Бей пунар, Княжево) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Княжево с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Средище с Указ 557 (обн. 23. XI. 1951); 1404 ж., Сс, 4.

Средище (Орта кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с РМС 79 от 23. II. 2001 г. — вж. Илийно, Тщ.

СРЕДИЩНА (Черквата, Черковна) — статут на село (махала), до 1926 г. броено към Мухово; преименувано с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); присъединени Бойчиновци, Горобиовци, Парапандовци, Средногорска и Широки рът; 57 ж., Сф, 12.

СРЕДКОВЕЦ (Салтъклар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 662 ж., Шн, 4.

СРЕДНА — село, в България от 1912 г.; няма ж., Бл, 4.

Средна (Средна махала) — махала, до 1900 г. броена към Долна Златица; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с МЗ 2916 (обн. 16. I. 1943) — вж. Долна Златица, Тщ.

Средна Арда (Кадърлар) — махала, в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличена с Указ 369 (обн. 28. Х. 1958), Кж, 5.

Средна кула (Кула — средне) — село, образувано от махала Кулата и село Средни чифлик с Указ 461 от 14. XI. 1905 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Русе, Pc.

Средна махала — вж. Средна, Тщ.

Средна махала — махала, до 1900 г. броена към Лъкавица; изселена след 1920 г.; заличена с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Пд, 7.

СРЕДНА МАХАЛА (Орта махле, Средня махала) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); осъвременено име на Средна махала с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 351 ж., Бс, 9.

Средне — вж. Средня, Шн.

СРЕДНЕВО (Орта махле, Средньово) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано на Средньово с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); осъвременено име на Среднево с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 200 ж., Кж, 7.

СРЕДНИ КОЛИБИ — село, през 1880 г. броено към Плаково; присъединено Дерикотковци; 47 ж., Вт, 3.

Средни чифлик (Среден чифлик) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 461 от 14. XI. 1905 г. — вж. Средна кула, Pc.

СРЕДНО ГРАДИЩЕ (Евджилери) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 287 ж., Сз, 11.

Средно Изворово (Средно Гюсово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); заличено с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981), Сф, 4.

СРЕДНО CEЛO (Аръ кьой) — село, през 1880 г. броено към Доспатлии; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 347 (обн. 16. VII. 1925); 108 ж., Вт, 4.

СРЕДНО CEЛO (Орта кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 83 ж., Вн, 6.

Средно Славейковци (Дамлалъ орта) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Славейково, Вн.

Средно Чамурлии — вж. Смолница, Дб.

Средногорец — вж. Петрич, Сф.

Средногорие — град, образуван от градовете Златица и Пирдоп с Указ 313 (обн. 17. II. 1978); разделен и заличен с Указ 250 (обн. 15. VIII. 1991) — вж. Златица и Пирдоп, Сф.

СРЕДНОГОРОВО (Къзъл агач дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 298 ж., Сз, 4.

Средногорска (Манастира) — махала, до 1926 г. броена към Белица; преименувана с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Средищна, Сф.

СРЕДНОГОРЦИ (Топуклу) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1007 ж., См, 6.

Средньово — вж. Среднево, Кж.

Средня махала — вж. Средна махала, Бс.

СРЕДНЯ (Средне) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1946 г.; 414 ж., Шн, 10.

СРЕДОГРИВ — село, в България от 1878 г.; 215 ж., Вд, 11.

СРЕДОК — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 75 ж., См, 9.

СРЕДОРЕК (Мюслюмлери) — село, през 1880 г. броено към Стара река; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 134 ж., Сл, 3.

СРЕДОРЕК (погр. Средореки) — село, признато от населена местност (от село Драголевци) за село с МЗ 251 (обн. 6. III. 1946); уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); присъединени Драголевци и Лечевци; 73 ж., Кн, 9.

СРЕДОСЕЛЦИ (Орта махле) — село, до 1926 г. броено към Делчево; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 349 ж., Рз, 2.

СРЕДСКА (Мурсалар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 26 ж., Кж, 7.

СРЕДСКА (Ортаджи) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 153 ж., Кж, 3.

СРЕМ — село, в България от 1885 г.; 701 ж., Хс, 9.

Сръбе — вж. Малки Вършец, Гб.

Сръбски Самоков — вж. Витошко, Пк.

Сръбско село — вж. Мала църква, Сф.

СРЪНСКО (Джами джедит атик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с МЗ 1014 (обн. 11. V. 1942); 93 ж., Кж, 1.

СТАВЕРЦИ — село, в България от 1878 г.; 2269 ж., Пл, 3.

Ставерците (Ставерци) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Мичковци, Гб.

Ставри Димитрово (Юва бюк) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 902 (обн. 31. XII. 1963), Хс, 4.

СТАЕВЦИ (Калъкчии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 6 ж., Дб, 7.

Стайковци — махала, през 1880 г. броена към Марян; слята с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Руховци, Вт.

СТАЙНОВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; 6 ж., Гб, 4.

СТАЙЧИН ДОЛ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 9 ж., См, 6.

СТАЙЧОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 53 ж., Пк, 6.

СТАКЕВЦИ (Стакювци) — село, в България от 1878 г.; 303 ж., Вд, 1.

СТАЛЕВО (Юсузлер, Преслав) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Преслав с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Сталево с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); 638 ж., Хс, 1.

СТАЛИЙСКА МАХАЛА (Сталиска махала) — село, в България от 1878 г.; присъединено Влашка махала; 1680 ж., Мн, 7.

Сталин — вж. Варна, Вн.

Стаматевци — махала, през 1880 г. броена към Разпоповци; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Вт, 3.

Стамболийски — вж. Фазаново, Бс.

СТАМБОЛИЙСКИ (Гара Кричим, Кричим, Нови Кричим) — град, до 1926 г. броен към Полатово; преименуван и признат за град Кричим с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964), на Нови Кричим с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969) и на Стамболийски с Указ 256 (обн. 27. II. 1979); присъединено Полатово; 12 580 ж., Пд, 15.

СТАМБОЛИЙСКИ (Синеджик, Синиджик, Кириловец) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Кириловец с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Стамболийски с МЗ 1190 (обн. 25. III. 1947); 831 ж., Хс, 11.

СТАМБОЛОВО (Кара аплии, Стамболово, Бодрово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Стамболово с Указ 366 от 8. VII. 1890 г. и на Бодрово с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); възстановено старо име с Указ 311 (обн. 11. Х. 1991); 635 ж., Сф, 12.

Стамболово — вж. Проглед, См.

СТАМБОЛОВО (Гарван, Стефан Стамболово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Стефан Стамболово с Указ 749 от 29. XI. 1893 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 736 ж., Pc, 7.

СТАМБОЛОВО (Долни Турчета) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 107 от 28. II. 1893 г.; 934 ж., Вт, 6.

СТАМБОЛОВО (Еллер) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 530 ж., Хс, 8.

Стамово — вж. Хан Аспарух, Сз.

СТАН (Гьоджедии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 520 ж., Шн, 7.

Стан (Дурутлар, Дорутлар, погр. Дарутлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Стан с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Сс, 3.

Стан Поетаж — вж. Йордан Йовков, Дб.

CTАHEBO (Лабец) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); присъединено Чучан; 549 ж., Мн, 7.

СТАНЕЦ (Дураклар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 287 ж., Тщ, 2.

Станимака — вж. Асеновград, Пд.

СТАНИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 47 ж., Сф, 5.

Станке Димитров — вж. Дупница, Кн.

Станке Лисичково — вж. Логодаш, Бл.

СТАНОВЕЦ (Юрюклер, Юруклер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Височайши доклад 3063 от 14. IV. 1882 г.; 34 ж., Шн, 9.

Станция Каспичан — вж. град Каспичан, Шн.

CTАHЧA (Дели Станча) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Пърша; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); няма ж., Гб, 2.

Станчев рът (Станчов рът) — махала, призната от населена местност за махала с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Пз, 7.

Станчево — вж. Калипетрово, Сс.

Станчичак — колиби, през 1880 г. броени към Бижовци; през 1887 г. слети с Томчевци — вж. Долни Томчевци, Гб.

CTАHЧОB ХАН — село, в България от 1878 г.; 47 ж., Гб, 4.

Станчовци — вж. Големи Станчовци, Гб.

СТАНЬОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 95 ж., Пк. 1.

СТАНЯНЦИ (Дурарджа кьой, Дураджак) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 601 ж, Мн, 3.

Стар Смил — вж. Старо село, Сс.

СТАР ЧИТАК (Читак атик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 17 ж., Кж, 1.

Стара Бяла река — вж. Бяла река, Шн.

Стара Враждебна — село, в България от 1878 г.; през 1956 г. броено заедно с Нова Враждебна; слято под име Враждебна с Указ 447 (обн. 7. XI. 1961) — вж. София, Сф.

СТАРА ЗАГОРА — град, в България от 1885 г.; присъединени Дъбрава, Зора и Колю Ганчево; 143 420 ж., Сз, 10.

Стара кошара — махала, до 1926 г. броена към Белица; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Гроздьовци, Сф.

CTАPA КPECHA (Кресна) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 1582 (обн. 29. IX. 1978); 99 ж., Бл, 6.

Стара Левка (Турска Лефка) — село, изселено през 1912 г.; презаселено след 1920 г.; признато от населена местност за село Стара Левка с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); заличено с Указ 902 (обн. 31. XII. 1963), Хс, 6.

CTАPA PEКА — село, в България от 1878 г.; 679 ж., Сл, 3.

CTАPA PEКА (Урум чифлик) — село в България от 1885 г.; преименувано с Указ 400 от 17. VII. 1900 г.; 301 ж., Яб, 4.

CTАPA РЕЧКА (Алван кьой) — село, до 1900 г. броено към Длъжка поляна; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 48 ж., Тщ, 1.

СТАРЕЙШИНО (Шехлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 89 ж., Кж, 3.

Стари дол — село, до 1900 и от 1965 г. броено към Станке Димитров; заличено с Указ 1885 (обн. 7. IX. 1974), Кн, 3.

CTАPИ ЧАЛ (Чал атик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 78 ж., Кж, 4.

СТАРИЛКОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 12 ж., Гб, 1.

Старинско (Баш юрен) — село, в България от 1912 г.; през 1920 г. броено към Попско; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Хс, 2.

Старичене (Омурджа) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Тодорово, Рз.

Стария извор (Кочагово, Алеково) — махала, в България от 1885 г.; изселена след 1900 г. и заличена с Указ 216 (обн. 30. VII. 1905); презаселена и през 1905 и 1910 г. броена към Алеко Константиново и Дебръщица; преименувана на Алеково с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Стария извор с МЗ 667 (обн. 13. IX. 1937); слята с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975) — вж. Алеко Константиново, Пз.

Старо Гюнелии — вж. Любенец, Сл.

CTАPO ЖЕЛEЗАPE (Демирджилере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 818 ж., Пд, 17.

CTАPO МЯСТО (Кадем ерлер) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 10 ж., Кж, 5.

Старо ново село — вж. Старосел, Пд.

CTАPO ОРЯХОВО (Ески Дервиш Юван) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 2710 ж., Вн, 9.

Старо Паничарево (Чанакчии) — село, преселено в Ново Паничарево през 1878 г., Бс, 8.

CTАPO СЕЛИЩЕ (Ески махле) — село, до 1920 г. броено към Дурач; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 428 ж., Рз, 2.

Старо село — вж. Малка Арда, См; Николово, Хс.

Старо село — махала, до 1900 г. броена към сборно село Годеч; слята с Указ 148 (обн. 29. V. 1956) — вж. Годеч, Сф.

CTАPO СЕЛО — село, в България от 1878 г.; 247 ж., Вр, 6.

CTАPO СЕЛО — село, до 1900 г. броено към Друган; признато от махала за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 270 ж., Пк, 5.

CTАPO СЕЛО (Мехрем бей) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 266 ж., Сл, 3.

CTАPO CEЛO (Старо село, Съево) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Съево с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); възстановено старо име с Указ 304 (обн. 11. Х. 1991); присъединени Канджийска, Ралчовска, Терзийска и Шарбанска; 313 ж., Лч, 6.

CTАPO СЕЛО (Стар Смил) — село, в България от 1878–1913 и от 1940; двойно име преди Освобождението; присъединено Ангелово; 1324 ж., Сс, 7.

CTАPOBO (Коджа Юмер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 357 ж., Кж, 3.

СТАРОЗАГОРСКИ БАНИ (Старозагорски минерални бани) — село, признато от населена местност за село с Указ 163 (обн. 12. VII. 1955); 291 ж., Сз, 10.

СТАРОПАТИЦА — село, в България от 1878 г.; 550 ж., Вд, 7.

СТАРОСЕЛ (Старо ново село) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1659 ж., Пд, 17.

Староселец (Битлиджа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); заличено с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Сз, 9.

СТАРОСЕЛЕЦ (Ески арнаутлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 66 ж., Вн, 11.

Староселска (Юллер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Шн, 3.

СТАРОСЕЛЦИ — село, в България от 1878 г.; 1524 ж., Пл, 5.

СТАРЦЕВО (Елехче) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2749 ж., См, 5.

CTАPЧEBO — село, в България от 1912 г.; от 1959 до 1963 г. присъединено Рибник; 685 ж., Бл, 7.

СТАРЧИЩЕ (Пирелери) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Стеврек; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 119 ж., Тщ, 1.

Стаханово — вж. селище от градски тип Гълъбово, Сз.

CTEBPEК — село, в България от 1878 г.; 533 ж., Тщ, 1.

СТЕЖЕРОВО (Стижерово) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 856 ж., Пл, 7.

CTEHCКO — село, в България от 1878 г.; 257 ж., Кн, 5.

СТЕФАН КАРАДЖА (Ахматлар, Севар, Генерал Жеково) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Севар с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942), на Генерал Жеково с МЗ 168 (обн. 22. I. 1943) и на Стефан Караджа с МЗ 2127 (обн. 13. V. 1947); 1046 ж., Сс, 2.

СТЕФАН КАРАДЖА (Войнещи, Бранник) — село, заселено под румънска власт, в България от 1940 г.; преименувано на Бранник с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Стефан Караджа с МЗ 3688 (обн. 5. VI. 1945); 394 ж., Дб, 3.

СТЕФАН КАРАДЖА (Караджа) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1007 ж., Вн, 7.

СТЕФАН КАРАДЖОВО (Ичме) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 609 от 18. XII. 1889 г.; 699 ж., Яб, 1.

СТЕФАНОВО — село, образувано от селата Горни Раковец и Проваленица с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 556 ж., Пк, 5.

СТЕФАНОВО (Айорман) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 929 ж., Дб, 3.

СТЕФАНОВО (Вратца) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); 153 ж., Лч, 3.

СТЕФАНОВО (Ходжовите) — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Жълтеш; преименувано с Указ 360 (обн. 2. VIII. 1950); 12 ж., Гб, 1.

Стефановци — село, образувано от колибите Нова махла, Сараните и Цокевци с Указ 92 (обн. 2. III. 1951); слято с Указ 1840 (обн. 27. XI. 1970) — вж. Габрово, Гб.

СТЕФАН СТАМБОЛОВО (Бедерлии, Стефан Стамболово, Градинчица, Градина) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Стефан Стамболово с Указ 283 от 3. VI. 1893 г., на Градинчица с Указ 48 (обн. 9. II. 1951) и на Градина с Указ 72 (обн. 19. II. 1952); възстановено старо име с Указ 80 (обн. 31. III. 1995); 387 ж., Вт, 7.

Стефан Стамболово — вж. Стамболово, Pc.

Стижаров — вж. Стежерово, Пл.

СТИКЪЛ — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Широка лъка; 53 ж., См, 9.

СТОБ — село, в България от 1878 г.; 1084 ж., Кн, 4.

CTОEBO (Дурат ени махле, Дурат нова (ени) махла) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 648 ж., Пд, 1.

Стоевци — колиби, през 1880 г. броени към Бахреци; слети с МЗ 2920 (обн. 16. I. 1943) и с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965) — вж. Бахреци, Гб.

Стоевци — село, до 1892 г. броено към Гъбене и Враниловци; признато от колиби за село с Указ 516 (обн. 22. XII. 1961); 124 ж., Гб, 1.

Стоевци (Стоювци) — вж. Райнеж, Гб.

СТОЖА — село, в България от 1912 г.; 151 ж., Бл, 9.

СТОЖЕР (Баллъджа) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1492 ж., Дб, 3.

СТОИЛ ВОЙВОДА (Ендже кьой, Индже кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Стоил войвода с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 792 ж., Сл, 2.

СТОЙЛОВО — село, в България от 1912 г.; 151 ж., Бс, 5.

Стойкина — махала, до 1900 г. броена към сборно село Годеч; слята с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974) — вж. Годеч, Сф.

СТОЙКИТЕ — село, в България от 1885 г.; 386 ж., См, 9.

СТОЙКОВО (Дуралии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХИ. 1906); 200 ж., Хс, 11.

СТОЙКОВЦИ (Стойкювци) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) (вж. Габрово); отделено и признато от квартал (бивши колиби) за село с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); 20 ж., Гб, 1.

СТОЙНОВО (Дуран кьой, Стойновци) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Кьосевци; преименувано на Стойново с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Стойновци с МЗ 2916 (обн. 16. I. 1943); възстановено старо име без административен акт през 1956 г.; 42 ж., Тщ, 1.

СТОЙНОВСКОТО — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Черни Осъм; 80 ж., Лч, 6.

Стойновци — вж. Стойново, Тщ.

СТОЙЧЕВЦИ (Стойчовци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Яковци; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); няма ж., Вт, 3.

Стойчовци — вж. Томчевци, Гб.

СТОЙЧОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 24 ж., Гб, 1.

СТОКИТЕ (Селището) — село, през 1880 г. броено към Батошево; двойно име преди Освобождението; 298 ж., Гб, 3.

СТОЛЕТОВО (Кара сарлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 917 ж., Пд, 4.

СТОЛЕТОВО (Шеримет, Шермет, Шеремет) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Столетово с Указ 36 (обн. 8. II. 1906); 183 ж., Сз, 7.

СТОЛНИК — село, в България от 1878 г.; 806 ж., Сф, 9.

Столник (Орта махле) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; до 1913 г. броено към Рахман ашиклар; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Сс, 3.

СТОЛЪТ (Граднишки колиби) — село, през 1880 г. броено към Градница; преименувано с Указ 38 от 21. I. 1892 г.; признато от махала за село с МЗ 1380 (обн. 1. VI. 1939); 362 ж., Гб, 3.

CTOMАHEBO (Чиликли) — село, в България от 1885–1885 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 339 ж., См, 3.

СТОМАНЕЦИТЕ (Стоманеци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 33 ж., Гб, 1.

СТОМАНЦИ (Чиликли) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 242 ж, Кж, 3.

Стоювци — вж. Стоевци, Гб.

СТОЯН ЗАИМОВО (Карапча, Бедняково) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Бедняково с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906) и на Стоян Заимово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 76 ж., Сз, 11.

Стоян Лилково — вж. Стояново, Мн.

СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ (Кайкъ) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); 888 ж., Шн, 7.

Стоян Михайляно — вж. Полковник Златев, Сс.

Стояново — вж. Стояновци, Вр.

СТОЯНОВО (Кюрт фаши) — село, в България от 1912 г.; двойно име преди Освобождението; 33 ж., Кж, 1.

Стояново — вж. Радювене, Лч.

СТОЯНОВО (Сердар чифлик, Сердар, Стоян Лилково) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Сердар с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934), на Стоян Лилково с Указ 47 (обн. 9. II. 1951) и на Стояново с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 117 ж., Мн, 5.

Стояновци — колиби, през 1880 г. броени към Бижовци; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Трявна, Гб.

СТОЯНОВЦИ (Мушат, Кирилово, погр. Стояново) — село, до 1900 г. броено към Батулци; преименувано на Кирилово с МЗ 3779 (обн. 1. XII. 1934) и на Стояновци с МЗ 2604 (обн. 28. V. 1947); отстранена грешка в името с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 223 ж., Вр, 9.

СТОЯНОВЦИ (Хасановци) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Доспатлии и Дебели рът; изселено след Освобождението; презаселено и преименувано от населението през 1885 г.; 16 ж., Вт, 3.

СТРАДАЛОВО — село, в България от 1878 г.; 89 ж., Кн, 6.

Страджа — вж. Стража, Шн.

СТРАЖА — статут на село (махала), в България от 1912 г., 167 ж., См, 9.

Стража (Страджа) — село, в България от 1878 г.; изселено през 1878 г.; презаселено през 1879 г.; отново изселено през 1883 г., бивша околия Шумен, Шн.

СТРАЖА (Стратидже) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 911 ж., Тщ, 5.

Стражар — вж. Мирово, Сз.

Стражари — вж. Искрица, Сз.

СТРАЖАТА (Стража) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 4.

СТРАЖЕВЦИ (Посталар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 45 ж., Кж, 5.

СТРАЖЕЦ (Инебекчии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) (вж. Разград); отделено и признато от квартал за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 2012 ж., Рз, 5.

СТРАЖЕЦ (Чукурите) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); 10 ж., Кж, 4.

СТРАЖИЦА (Кадъ кьой) — град, в България от 1878 г.; преименуван с Указ 369 от 9. VI. 1883 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IХ. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 5272 ж., Вт, 9.

СТРАЖИЦА (Сюлейман факъ) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 414 ж., Дб, 1.

СТРАЖНИЦА (Хюмет кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединено Сапунаре; 193 ж., Кж, 7.

СТРАЛДЖА — град, в България от 1885 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 6280 ж., Яб, 3.

СТРАНДЖА (Кайбиляре, Кайбулар, Къмбиляр) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Странджа с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 70 ж., Яб, 1.

СТРАНДЖЕВО (Махмутлии) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 572 ж., Кж, 4.

Странска — махала, до 1900 г. броена към сборно село Шума; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Шума, Сф.

CTPАHCКO (Гурбетите) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 768 ж., Хс, 1.

Стратидже — вж. Стража, Тщ.

СТРАХИЛ ВОЙВ0ДА (Махматча) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 123 ж., Кж, 5.

СТРАХИЛ (Коркут) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 112 ж., Вн, 7.

СТРАХИЛИЦА (Демирджии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 111 ж., Шн, 2.

СТРАХИЛОВО (Хибилии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1252 ж., Вт, 7.

СТРАЦИН (Ахлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1150 ж., Бс, 7.

СТРАШИМИР — статут на село (промишлено селище), признато от населена местност за промишлено селище с Указ 292 (обн. 25. VIII. 1953); присъединено Боево; 153 ж., См, 5.

СТРАШИМИРОВО (Голям Аладън) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 113 от 26. II. 1899 г.; 889 ж., Вн, 4.

Страшка река — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Водници, Гб.

СТРЕЗИМИРОВЦИ — село, в България от 1878 г.: 18 ж., Пк, 6.

СТРЕЛЕЦ (Обчилари) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 448 ж., Вт, 2.

Стрелец (Омур кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 23. XII. 1959) — вж. Лозенец, Дб.

СТРЕЛЕЦ (Талашманлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 224 ж., Сз, 10.

СТРЕЛКОВО (Топчии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 46 ж., Сс, 4.

СТРЕЛЦИ (Кадършик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 743 ж., Пд, 2.

СТРЕЛЦИ (Туркоклии) — село, през 1880 г. броено към Кипилово; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 475 ж., Сл, 1.

СТРЕЛЧА — град, в България от 1885 г.; признат от село за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 4785 ж., Пз, 11.

Стрема — вж. Стряма, Пд.

CTPEMOBO (Гьоклемезлер дере махле) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 196 ж., Кж, 5.

СТРЕМЦИ (Гьоклемезлер) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); 635 ж., Кж, 5.

СТРИЖБА (Къркъм) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 197 ж., Кж. 3.

СТРОЕВО — село, в България от 1985 г.; 1866 ж., Пд, 8.

СТРОЙНО (Инджеклии, Инджиклии, Свети Илия) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Свети Илия с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Стройно с Указ 169 (обн. 10. V. 1960); 81 ж., Яб, 2.

СТРОЙНОВЦИ (Кеманлари) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Кипилово; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 5 ж., Тщ, 1.

СТРУГЪТ — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Черни Осъм; 53 ж., Лч, 6.

СТРУИНДОЛ (Струйни дол) — село, в България от 1878 г.; 35 ж., Вд, 1.

СТРУЙНО (Дере) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 370 ж., Шн, 8.

СТРУМА — село, признато от населена местност Лебница (от село Кръстилци) за село с Указ 431 (обн. 22. XI. 1960); 628 ж., Бл, 9.

СТРУМЕШНИЦА — село, признато от населена местност Самуилова крепост (от бивша община Първомай) за село с Указ 5 (обн. 8. I. 1963); 394 ж., Бл, 7.

Струмско (Струмски чифлик, Струмишки чифлик) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Струмско с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Благоевград, Бл.

СТРУМЯНИ — село, образувано от населена местност Гара Струмяни и село Микрево с Указ 1840 (обн. 24. IX. 1970); признато от квартал Микрево за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 1026 ж., Бл, 12.

Струпен — вж. Лазарово, Вр.

СТРУПЕЦ — село, в България от 1878 г.; 465 ж., Вр. 9.

СТРУПЕЦ — село, в България от 1885 г.; 292 ж., Сл, 3.

СТРУЯ (Късъклар хаджи махле, Хаджи махле, Манастирец) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Манастирец с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Струя с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 676 ж., Бс, 9.

Стръгел — вж. Стъргел, Сф.

Стръмна (Баир махле) — махала, до 1900 г. броена към Константин и Томбето; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Вт, 3.

СТРЪМЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 3 ж., Гб, 4.

СТРЯМА (Ине бекчии, погр. Стрема) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 168 от 31. III. 1893 г.; 3373 ж., Пд, 12.

Стубел — вж. Бръчма, Сс.

СТУБЕЛ — село, в България от 1878 г.; 902 ж., Мн, 9.

СТУДЕН ИЗВОР (Извор) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 169 (обн. 10. V. 1960); 17 ж., Пк, 6.

СТУДЕН КЛАДЕНЕЦ (Соук бунар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 175 ж., Кж, 4.

СТУДЕНА (Поляна) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с Указ 381 (обн. 25. Х. 1960); 218 ж., См, 6.

СТУДЕНА — село, в България от 1878 г.; 2046 ж., Пк, 4.

СТУДЕНА (Соуджак, Сауджак) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Студена с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 840 ж., Хс, 6.

СТУДЕНЕЦ (Савтъще, Владиково) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Владиково с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Студенец с Указ 557 (обн. 23. XI. 1951); 6 ж., См, 10.

СТУДЕНЕЦ (Соуджак) — село, в България от 1870 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 423 ж., Рз, 4.

СТУДЕНИЦА (Суджас) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 538 ж., Шн, 9.

СТУДЕНО БУЧЕ — село, в България от 1878 г.; 533 ж., Мн, 9.

Стъклево — вж. Орлов дол, Хс.

Стълпище (Дикили таш) — махала, призната от населена местност Дикилиташките ханове (от село Мечка) за махала без административен акт между 1920 и 1926 г.; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965), Pc, 5.

СТЪРГЕЛ (Стръгел) — село, в България от 1878 г.; уточнено име без административен акт през 1956 г.; 494 ж., Сф, 6.

СТЪРМЕН — село, в България от 1878 г.; 445 ж., Pc, 2.

Стърна река — махала, до 1990 г. броена към Ново село; присъединено Крантовци; слята с Указ 45 (обн. 20. I. 1978) — вж. Априлци, Лч.

СТЪРНИЦА — село, в България от 1912 г.; признато от махала за село с Указ 192 (oбн. 21. IV. 1923); 429 ж., См, 1.

Су куюджук — вж. Върбино, Сс.

Субашка (Субашите) — махала, призната от населена местност (от махала Горна Маргатина) за махала с Указ 209 (обн. 3. I. 1919); слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Белиш, Лч.

Суванлък ени махле — вж. Малко Паисиево, Сс.

Суватите — вж. Ливада, Бс.

Суватлар (Суватлък, Суватлари) — вж. Салихлер, Бс.

СУВОРОВО (Козлуджа, Новградец) — град, в България от 1878 г.; преименуван на Новградец с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Суворово с Указ 288 (обн. 20. VI. 1950); признат от село за град с Указ 2907 (обн. 7. IX. 1984); 4774 ж., Вн, 12.

СУГАРЕВО — село, в България от 1912 г.; 20 ж., Бл, 9.

Суджас кьой — вж. Водица, Вн.

Суджас (Суджаз) — вж. Студеница, Шн.

СУЕВЦИ — статут на село (махала), до 1920 г. броено към Белица; присъединени Барата и Гърдеж; 60 ж., Сф, 12.

Сулеман (Сулейман) — вж. Сечище, Шн.

СУЛИЦА (Сонгурларе) — село, в България от 1985 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 197 ж, Сз, 10.

Сулища — вж. Солища, См.

Султан — вж. Невски, Тщ.

СУЛТАНИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Тодювци; 7 ж., Вт, 3.

Султанлар — вж. Царевци, Вн.

Султанлъ (Султанско) — вж. Златолист, Кж.

Султанци — вж. Царевци, Вн.

Сулу дервент — вж. Момина баня, Сф.

Сулуджа алъ — вж. Садово, Вн.

Сулумлу — вж. Загорско, Кж.

Суля — вж. Охлювец, Кж.

СУМЕР — село, в България от 1878 г.; 385 ж., Мн, 9.

Сунгулар — вж. Вокил, Сс.

СУНГУРЛАРЕ (Сунгурлари, Сонгурларе) — град, в България от 1885 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 3691 ж., Бс, 12.

Сурвански дол — колиби, до 1900 г. броени към Голяма Брестница; изселени след 1920 г. и заличени с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Лч, 8.

Сурла — село, изселено през Освободителната война, бивша околия София, Сф.

Суруджалии (погр. Соруджелии) — вж. Чарда, Яб.

Сурут — вж. Навъсен, Хс.

СУСАМ — село, в България от 1885 г.; 693 ж., Хс, 5.

Сусуз кьой — вж. Безводица, Дб.

Сусус — Безводно, Кж.

Сусус бурун — вж. Сухово, Кж.

Суфталари — село, през 1880 г. броено към Стара река; изселено през 1886 г., Сл, 3.

СУХА PEКА — статут на село (махала), в България от 1878 г.; 5 ж., Вт, 1.

СУХА PEКА (Куру дере) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 164 ж., Шн, 1.

СУХАЧЕ (Сухатче) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 904 ж., Пл, 11.

СУХИНДОЛ — град, в България от 1878 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 2066 (обн. 25. XII. 1970); 2515 ж., Вт, 10.

Сухино (Урлар) — махала, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1936) — вж. Бели вир, Кж.

СУХОВО (Сусус бурун) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 148 ж., Кж, 1.

Суходол — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. София, Сф.

СУХОДОЛ (Емир кьой, погр. Емирово) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Суходол с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 756 ж., Сс, 2.

СУХОДОЛ (Куру дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 254 ж., Бс, 11.

СУХОЗЕМ (Куру Химитлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 224 ж., Пд, 3.

СУХОЛОЕВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; няма ж., Гб, 2.

СУХОСТРЕЛ — село, в България от 1912 г.; 30 ж., Бл, 11.

Сухоюрт — вж. Софу юрт, Тщ.

СУШЕВО (Кара коджалар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 765 ж., Рз, 1.

СУШИНА (Чулфа) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 351 ж., Шн, 3.

Сушица — махала, до 1900 г. броена към Голям извор; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 5.

СУШИЦА — село, в България от 1878 г.; 1183 ж., Вт, 9.

СУШИЦА — село, в България от 1878 г.; 71 ж., Кн, 9.

Сушица — сборно село, в България от 1912 г.; разделено на село Кадиица (Горна Сушица) и Полена (Долна Сушица) с Указ 431 (обн. 22. ХI. 1960) — вж. Кадиица и Полена, Бл.

Сушица (Арапово, Черничани) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Черничани с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Сушица с МЗ 2736 (обн. 27. IV. 1945); слято с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974) — вж. Карлово, Пд.

СУШИЦА (Кадиица) — село, признато от населена местност Горна Сушица и преименувано на Кадиица с Указ 431 (обн. 22. XI. 1960) (вж. сборно село Сушица); преименувано на Сушица с Указ 875 (обн. 20. III. 1987); 113 ж., Бл, 11.

Суютлии (Сютлийска) — вж. Белчево и Воднянка, Сз.

Суютчук — вж. Водно, Сс; Върбен, Пд; Рилци, Дб.

Суютчук — село, изгорено през 1876 г., бивша околия Сърненогора, Пд.

Събджилер — вж. Остра могила, Сл.

СЪБКОВЦИ — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Костел и Дъбрава; 2 ж., Вт, 3.

Съботиновци — вж. Сираковци, Лч.

СЪБОТКОВЦИ (Саботковци, Хандък) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 50 ж., Гб, 1.

СЪБРАНО (Майнаслии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 464 ж., Сл, 2.

Събьовска — махала, до 1900 г. броена към Ново село и Острец; слята с Указ 45 (обн. 20. I. 1978) — вж. Априлци, Лч.

Съгърджик — вж. Говедаре, Пз; Рътлина, Тщ.

Съгърлиево — вж. Априлово, Сф.

СЪДИЕВО (Кадъ кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 443 ж., Бс, 1.

СЪДИЕВО (Кад кьой, Източно Съдиево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Източно Съдиево с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Съдиево с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 936 ж., Сл, 2.

СЪДИЙСКО ПОЛE (Кадъ алан) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 399 ж., Сл, 2.

Съево — вж. Старо село, Лч.

СЪЕДИНЕНИЕ (Голямо Конаре) — град, в България от 1885 г.; преименуван и признат от село за град с Указ 829 (обн. 20. VIII. 1969); присъединено Точиларци; 6407 ж., Пд, 16.

СЪЕДИНЕНИЕ — село, образувано от селата Подем и Морава с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 1094 ж., Бс, 12.

СЪЕДИНЕНИЕ — село, образувано от селата Атлар и Зарлъ кьой с Указ 753 (обн. 2. I. 1923); 416 ж., Тщ, 5.

СЪЕДИНЕНИЕ (Калфа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 170 ж., Сз, 1.

Съзлъ — вж. Тръстика, Тщ.

Сънър ени махле — вж. Межден, Сс.

Сър алан — вж. Братан, Сл.

Сърадар — вж. Саръдър, Вн.

Сърбе — вж. Малки Вършец, Гб.

Сърбеглии — вж. Яворец, Гб.

Сърбеница — вж. Софрониево, Вт.

Сърбиново — вж. Брежани, Бл; Сребриново, Пз.

Сърбляница — вж. Илица, Мн.

Сърбогъзи — вж. Шипково, Гб.

Сърджилар (Сърджилари) — вж. Подлес, Сс.

Сърна бей — вж. Борисово, Pc.

СЪРНАК (Сарнъч) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 158 ж., Кж, 4.

СЪРНЕВЕЦ (Караджоврен) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 177 ж., Сз, 1.

СЪРНЕВО (Караджиларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 86 (обн. 26. III. 1925); 278 ж., Бс, 4.

СЪРНЕВО (Караджалии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1720 ж., Сз, 9.

СЪРНЕВЦИ (Караджовци) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Габровци; преименувано с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); 4 ж., Вт, 1.

СЪРНЕГОР (Караджа охад, Караджа ат) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 162 ж., Пд, 2.

СЪРНЕЦ (Караджа охад, Караджа ат) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Сърнец с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 215 ж., Дб, 6.

СЪРНИНО (Гарзмарет) — статут на село (колиби), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 14 ж., См, 9.

СЪРНИНО (Караджалар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 99 ж., Дб, 2.

СЪРНИЦА (Сарнъч) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 696 ж., Хс, 5.

СЪРНИЦА (Шабанли) — град, в България от 1912 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признат от махала за село с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975) и за град с РМС 641 (обн. 16. IX. 2003); присъединени Бърдуче, Крушата, Орлино и Петелци; 3650 ж., Пз, 4.

СЪРПОВО (Сюнеч) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 57 ж., Сс, 5.

Сърт алан калъч — вж. Беловец, Рз.

Сърт алан хас — вж. Беличица, Рз.

Сърт кьой — вж. Било, Сл; Било, Дб; Гърбище, Кн.; Рът, Кж.

Сърт махле — вж. Ветрище, Шн.

Сърт харман — вж. Горно Вършило, Пз.

СЪРЦЕВО (Юреклери) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 52 ж., Сл, 4.

Съръ кая — вж. Скалак, Бс.

Съръ яр — вж. Жълт бряг, Сл.

Съсека — село, заселено през 1897 г.; населението преселено в село Войводино през 1901 г., Вр, 7.

Сьобджилер — вж. Остра могила, Сл.

Сюджилер — вж. Остра могила, Сз.

Сюитли — вж. Върбяне, Шн.

Сюйлум — вж. Пиявец, Кж.

Сюйчук — вж. Върбенци, Кж.

Сюлбюкюн — вж. Малки Воден, Хс.

Сюле кьой — вж. Охлювец, Кж.

Сюлейман кьой — вж. Новогорци, Вт.

Сюлейман (Сюлейман кьой) — вж. Сечище, Шн.

Сюлейман факъ — вж. Стражица, Дб.

Сюлейманлък — вж. Спасово, Дб.

Сюлеменчево (Сюлюменчево) — вж. Българин, Хс.

Сюлмешлии (погр. Сюлментлии) — вж. Плодовитово, Сз.

Сюлмешлии (Сюлюмешлии) — вж. Средец, Сз.

Сюлюма кьой — вж. Новогорци, Вт.

Сюлюман — вж. Сечище, Шн.

Сюлюман дере — село, изселено през Освободителната война, бивша околия Плевен, Пл.

Сюлюмезлер — вж. Дрянова глава, Кж.

Сюлюменчево — вж. Сюлеменчево, Хс.

Сюлюменчовци (погр. Силименчовци) — вж. Богданско, Вт.

Сюля кьой — вж. Доситеево, Хс.

Сюн бей — вж. Баново, Вн.

Сюнетчилери — вж. Резач, Вт.

Сюнеч — вж. Сърпово, Сс.

Сюргюлии — вж. Долна Хаджийска, Вт.

Сюргюлю — вж. Влечугово, Хс.

Сюрменлер — вж. Широко поле, Кж.

Сюртю кьой — вж. Нанево, Дб.

Сют кееси — вж. Млечино, Кж.

Сютчилер — вж. Оста могила, Сл.

Сюютлю — вж. Върбяне, Шн.

СЯНОВО (погр. Сеново) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 124 ж., Сс, 7.

СЯРОВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Пърша; 11 ж., Гб, 2.

СЯРЦИ (Мачиклар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Кж, 6.

Табан — вж. Сандрово, Pc.

TAБАH — село, в България от 1878 г.; 37 ж., Сф, 8.

Табаците (Табаци) — вж. Сечен камък, Гб.

TAБАЧКA — село, в България от 1878 г.; 197 ж, Pc, 5.

TAБАШКA — село, през 1880 г. броено към Кръвеник; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 87 ж., Гб, 3.

ТАВАЛИЧЕВО — село, в България от 1878 г.; 409 ж., Кн, 5.

Тавшан Козлуджа — вж. Зайчино ореше, Шн.

Тавшан тепе — вж. Кабиле, Яб.

Тагарджиклер — вж. Секирка, Кж.

Тагарево (Тагар кьой) — вж. Вълчаново, Бс.

Таджилар — вж. Венковец, Сф.

ТАЙМИЩЕ (Тюлбе каралар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 212 ж., Тщ, 1.

Таласъм — вж. Славник, Лч.

Талашман дере — вж. Самовила, Кж.

Талашманлии — вж. Генерал Тошево, Яб; Стрелец, Сз.

ТАМАРИНО (Тюркмени) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 406 ж., Яб, 3.

Тантури — вж. Родина, Вт.

Танури — село, до 1900 г. броено към Буйновци и Габрака; заличено с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Вт, 3.

Танчовци — вж. Горни Танчевци, Вт; Долни Танчевци, Вт.

Таптлари — вж. Тоспатлари, Тщ.

Таптък — вж. Кипра, Вн.

Тараш кьой — вж. Крушово, Бс.

Таркан (Куфалчалар, Кофалджа) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 5 (обн. 8. I. 1963) — вж. Боил, Сс.

Тарлак махла — вж. Загорци, Сл.

Тарханци (Тарханджии) — махала, до 1892 г. броена към Лазарци и Драгоевци; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слята с МЗ 2920 (обн. 13. I. 1943) — вж. Илаков рът, Вт.

Тас тепе — вж. Смолник, Бс; Чукарка, Бс. Таслаците (Таслаци) — колиби, през 1880 г. броени към Въглевци; заличени с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Вт, 1.

Татар Армутлий — село, изселено след Освободителната война, бивша околия Хаджи Оглу Пазарджик (Добрич), Дб.

Татар Атмаджа — вж. Сокол, Сс.

Татар ени махла (Татар ени, Татар кьой) — село, в България от 1885 г.; изселено през 1893 г.; бивша околия Айтос, Бс.

Татар кьой — вж. Гълъбец, Бс; Радовец, Хс; Татар ени махла, Бс; Филипово, Хс; Татар кьой лъджа, Хс.

Татар кьой — село, през 1880 г. броено към Водно; изселено през 1884 г.; бивша околия Кесарево, Вт.

Татар кьой лъджа (Татар кьой) — вж. Татарево, Хс.

Татар кьой олу дере — вж. Конуш, Хс.

Татар махала — вж. Дондуково, Мн.

Татар махле — вж. Веселин, Вн.

Татар Пазарджик — вж. Пазарджик, Пз.

Татар суютчук — вж. Тюрк Суютчук, Дб.

Татарджик — вж. Слана бара, Вд.

Татаре — вж. Московец, Пд.

TATАPE (Татари) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 534 ж., Пл, 1.

TATАPEBO — село, в България от 1885 г.; 786 ж., Пд, 11.

TATАPEBO (Татар кьой лъджа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 362 ж., Хс, 5.

Татарето — вж. Казачево, Лч.

Татари — вж. Татаре, Пл.

Татарица — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Айдемир, Сс.

TАTКOBO (Бабалар ени махле, Бобалар ени нахле) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Татково с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 75 ж., Кж, 5.

ТАТУЛ (Аджиолук) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 130 ж., Кж, 6.

Татунчовци (Татунчевци) — колиби, през 1880 г. броени към Въглевци; заличени с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Вт, 1.

Тафтан — вж. Кабиле, Яб.

Тахталии — вж. Малко Тополово, Пд.

Таш аръ — вж. Пчелин, Бс.

Таш тепе — вж. Камен връх, Яб.

Ташкесен — вж. Саранци, Сф.

Ташкън — вж. Буйновица, Шн.

Ташкънлар — вж. Врело, Кж.

Ташлъ кьой — вж. Каменяне, Кж.

Ташлъ сютлю дере — вж. Малко Каменяне, Кж.

Ташлъ чилингир — вж. Голямо Каменяне, Кж.

Ташлък — вж. Каменско, Бс; Каменяк, Бс; Ночево, Кж.

Ташчи (Тахчи) — вж. Каменар, Рз.

ТВЪРДИНЦИ (Сарлъ дуран) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 159 ж., Тщ, 5.

ТВЪРДИЦА — град, в България от 1885 г.; признат от село за град с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); присъединено Козарево; 6001 ж., Сл, 4.

ТВЪРДИЦА (Ахренлии) — село, заселено през 1921 г.; преименувано и признато от населена местност Чифлик Ахренлии за село Твърдица с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); 490 ж., Бс, 2.

ТВЪРДИЦА (Калайджи дере) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 12 ж., Дб, 7.

Теке — вж. Богомил, Хс; Богомилово, Сз; Манастирци, Рз; Оброчище, Дб.

Теке козлуджа — вж. Избул, Шн.

Теке кьой — вж. Малево, Хс.

Теке махле — вж. Манастирско, Рз; Графитово, Сл.

Теке менетлер — вж. Брош, Кж.

Текеджилери — вж. Дъбравица, Тщ.

Текелер джами — вж. Малко Църквище, Тщ.

Текелер кябир — вж. Обител, Тщ.

Текелер сагър — вж. Голямо Църквище, Тщ.

Текенлик — вж. Трънак, Бс.

Текер — вж. Златна нива, Шн.

TEКETO (Осман баба текеси) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 488 ж., Хс, 11.

Текир — вж. Сивино, См.

Текира — вж. Триводици, Пд.

Текия — вж. Крумово, Кн; Христо Даново, Пд.

ТЕЛЕРИГ (Кюселер, Кьоселер, Хасъ кьоселер) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Телериг с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 605 ж., Дб, 5.

Телец — вж. Балкански, Рз; Каменец, Яб.

Телиш — село, изселено през Освободителната война; бивша околия Пирдоп, Сф.

ТЕЛИШ (Азизие) — село, в България от 1878 г.; преименувано от населението след Освобождението; 1538 ж., Пл, 11.

Теллял кьой — Кликач, Бс.

ТЕЛЧАРКА (Чаваклар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 72 ж., Кж, 2.

Темелково — вж. Батановци, Пк.

ТЕМЕНУГА (Индже кьой) — село, до 1892 г. броено към Водно; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 67 ж., Вт, 9.

ТЕМЕНУГА (Менекше) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); 42 ж., Кж, 1.

Темниско — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Първомайци, Вт.

Темска — махала, призната от населена местност Темска (от село Зорница) за махала и слята с Указ 183 (обн. 14. V. 1957) — вж. Момина сълза, Кж.

TEHEBO (Фъндъклии, Пъндъклии, погр. Пондаклии, Пандаклии, Тервел) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Тервел село МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Тенево с Указ 360 (обн. 2. VIII. 1950); 2001 ж., Яб, 4.

Тенча — село, в България от 1878 г.; слято с МЗ 3476 (обн. 4. I. 1941) — вж. Обединение, Вт.

Теодосиево — вж. Камен, Вт.

TEПАBA — село, в България от 1878 г.; 132 ж., Лч, 3.

Тепе алтъ — вж. Долище, Кж; Подвръх, Кж.

Тепеджик — вж. Рудина, Кж.

ТЕПЛЕН — село, в България от 1912 г.; заличено с Указ 431 (обн. 22. XI. 1960); признато отново за село с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965); 441 ж., Бл, 13.

Терби — вж. Капитан Петко, Шн.

Тервел — вж. Тенево, Яб.

ТЕРВЕЛ (Коджеджиклер, Коджаджиклар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 344 ж., Шн, 9.

ТЕРВЕЛ (Курт бунар, Курт пунар) — град, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименуван на Тервел с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); признат от село за град с Указ 38 (обн. 2. II. 1960); 7255 ж., Дб, 6.

Терджумен — вж. Изворище, Бс.

Терзелии — вж. Терзийско, Лч.

Терзи алилер гюллю — вж. Бленика, Кж.

Терзи кьой — вж. Крояци, Кж; Кроячево, Кж.

Терзи юрен — вж. Тихомир, Кж.

Терзиевци (Терзии) — вж. Терзиювци, Вт.

ТЕРЗИИТЕ (Терзии) — статут на село (махала), в България от 1878 г.; 3 ж., Вт, 1.

Терзийска — махала, до 1900 г. броена към Съево; слята с МЗ 1049 (обн. 24. IV. 1939) — вж. Старо село, Лч.

ТЕРЗИЙСКО — село, в България от 1878 г.; присъединено Грънчер; 499 ж., Лч, 6.

ТЕРЗИЙСКО (Терзелии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 236 ж., Бс, 12.

Терзилери (Терзилер) — вж. Долно Шивачево, Вт.

Терзиювци (Терзии, Терзиевци) — колиби, в България от 1878 г.; присъединено Звънковци; слети с Указ 202 (обн. 2. III. 1976) — вж. Мишеморков хан, Вт.

Терзобас — вж. Шивачево, Сл.

Терке болу — вж. Калояново, Сл; Трапоклово, Сл.

Терс конду — вж. Северняк, Дб.

TEPTEP (Кованджилар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединено Генерал Добрево; 271 ж., Рз, 3.

Тестеджи кьой (Чешнеджи, Чешнеджи кьой) — село, в България от 1878 г.; изселено през 1887 г.; презаселено през 1908 г. като съставна част на Черни бряг, Тщ.

Тестеджи (Тестеджи кьой) — вж. Житница, Вн.

TETEBEH (Тетевене) — град, в България от 1878 г.; присъединени Бабинци, Байовица, Банков дол, Ванковци, Здравец, Климаш, Крушов дол, Недковци, Пладнището, Полатен и Скрибътна; 11 498 ж., Лч, 5.

Тетевенски колиби — вж. Други колиби, пръснати из Златишко-Тетевенската планина, Лч. 5.

TETOBO — село, в България от 1878 г.; 2533 ж., Рз, 6.

ТЕШЕЛ — село, признато от населена местност за село с Указ 139 (обн. 19. IV. 1960); 5 ж., См. 3.

TEШOBO — село, в България от 1912 г.; 309 ж., Бл, 13.

Теяновци — вж. Тияновци, Вд.

Тиганци — махала, до 1892 г. броена към Разпоповци и Неювци; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Вт, 3.

ТИКАЛЕ — село, в България от 1912 г.; 191 ж., См, 9.

Тикен бунар (Тикен пунар) — вж. Търнен кладенец, Сл.

Тикенджа — вж. Граничар, Бс.

Тикла — село, в България от 1912 г.; заличено поради разпадане на селата Върли дол, Върлино, Гърнати, Диманово, Изгрев, Козарка, Кочани, Кундево и Средец с Указ 232 (обн. 26. III. 1968), См, 7.

Тилкилер — вж. Лисиците, Кж.

Тилкилери — вж. Лесиче, Вт.

TИMАPEBO (Каяджик тимар, Тимарово, Тимарево, Равнец) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Тимарово с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934), на Тимарево с Указ 960 (обн. 4. I. 1966) и на Равнец с Указ 2664 (обн. 23. VIII. 1985); възстановено старо име с Указ 109 (обн. 3. IV. 1998); присъединено Хасово; 879 ж., Шн, 9.

Тинково (Долни Болерци, Болерци) — махала, до 1892 г. броена към Усои и Долни Геновци; преименувана на Тинково с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елена, Вт.

ТИНТЯВА (Тирфили) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 29 ж, Кж, 4.

ТИПЧЕНИЦА — село, в България от 1878 г.; 536 ж., Вр, 6.

Тирфили — вж. Тинтява, Кж.

ТИТЕВЦИ (Титювци) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Блъсковци; 5 ж., Вт, 3.

Титу Майореску — вж. Дончево, Дб.

ТИХОВЕЦ — статут на село (махала), признато от населена местност Тиховец (Менет кьой от село Букак) за село с МЗ 2916 (обн. 16. I. 1943); 2 ж., Тщ, 1.

ТИХОМИР (Терзи юрен) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1538 ж., Кж, 3.

ТИХОМИРОВО (Япча) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 206 ж., Сз, 9.

ТИЧА (Читак) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 1163 ж., Сл, 1.

TИШАHOBO — село, в България от 1878 г.; 137 ж., Кн, 6.

ТИШЕВИЦА — село, в България от 1878 г.; 596 ж., Вр, 3.

ТИЯНОВЦИ (Теяновци) — село, в България от 1878 г.; 179 ж., Вд, 3.

TЛАЧEHE — село, в България от 1878 г.; 540 ж., Вр, 2.

Тлъчниците (Тлъчници) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 183 (обн. 14. V. 1957) — вж. Габрово, Гб.

Тодорево — вж. Тодорово, Рз.

ТОДОРЕЦИТЕ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; няма ж., Гб, 4.

ТОДОР ИКОНОМОВО (Махмузлии, Тодор Икономов) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Тодор Икономов с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); осъвременено име на Тодор Икономово с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); слято с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974) (вж. Каолиново); отделено с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 2094 ж., Шн, 4.

ТОДОРИЧЕНЕ (Тодоричени) — село, в България от 1878 г.; 627 ж., Лч, 4.

ТОДОРОВО (Учин дол) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 663 (обн. 29. XII. 1950); 418 ж., Пл, 9.

ТОДОРОВО (Юклии, погр. Тодорево) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); отстранена грешка в името с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); присъединени Омур, Славчица и Старичене; 833 ж., Рз, 2.

ТОДОРОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 9 ж., Гб, 1.

ТОДОРОВЦИ — статут на село (махала), в България от 1878 г.; 2 ж., Вт, 1.

Тодорчетата (Тодорчета) — колиби, в България от 1878 г.; заличени с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Гб, 1.

ТОДОРЧЕТАТА (Тодорчета, Чукарите) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано на Чукарите с Указ 169 (обн. 10. V. 1960); възстановено старо име с Указ 308 (обн. 11. Х. 1991); 13 ж., Гб, 1.

ТОДЮВЦИ — село, в България от 1878 г.; 75 ж., Вт, 3.

Тоз баля — вж. Горно Прахово, Кж.

Тоз бурун — вж. Могилища, См.

Тоз езир — вж. Долно Прахово, Кж.

Той куюсу (Той кую) — вж. Дропла, Дб.

Той кьой — вж. Дропла, Бс.

TOКАЧКA (Токачик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 283 ж., Кж, 4.

Токмак кьой — вж. Чуковец, Сс.

Токмаклъ дере — вж. Чуково, Кж.

Токчилар (Токчалар) — вж. Славеево, Дб.

Толбухин — вж. Добрич, Дб.

Толовица — вж. Септемврийци, Вд.

ТОЛОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 78 ж., Вд, 8.

Томашлар — вж. Растник, Кж.

ТОМБЕТО (Тюмбе махле, Тюмбелер, погр. Тонбе, Тюлбе) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Константин; преименувано на Томбето с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1 ж., Вт, 3.

ТОМПСЪН — село, признато от населените местности Гара Томпсън, Ливаге, Липата, Церови страги, Малък Бабул, Бабул и Завоя за село с Указ 431 (обн. 22. XI. 1960); 996 ж., Сф, 20.

Томчевци — вж. Долни Томчевци, Гб.

Томчевци (Стойчовци) — колиби, през 1880 г. броени към Бижовци; преименувани с Указ 1969 (обн. 10. V. 1960); заличени с Указ 959 (обн. 28. ХII. 1965), Гб, 4.

ТОМЧЕВЦИ (Томчовци, Горни Томчевци) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; 4 ж., Гб, 4.

Томчовци — вж. Долни Томчевци, Гб.

Тонбе — вж. Томбето, Вт.

TОHCКO ДАБЕ — село, в България от 1912 г.; 2 ж., Бл, 7.

Тончовци — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Габрово, Гб.

Топал — вж. Кривица, Рз.

Топалар — вж. Куцово, Кж.

Топалите — колиби, до 1892 г. броени към Нова махла; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Априлов, Гб.

Топатлари — вж. Тоспатлари, Тщ.

ТОПИЛИЦА — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Гложене; 10 ж., Лч, 5.

Топлеш — село, в България от 1878 г.; присъединени Делиджеците и Шишовци; заличено с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Гб, 1.

ТОПОЛА (Тюрк Суютчук) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 162 ж., Дб, 4.

ТОПОЛИ (Инджи кьой, Индже кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Тополи с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 3044 ж., Вн. 3.

ТОПОЛИ ДОЛ (Кавак дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 359 ж., Пз, 6.

ТОПОЛИЦА (Кавак махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1043 ж, Бс, 1.

ТОПОЛКА (Каваджик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 82 ж., Кж, 4.

ТОПОЛНИЦА — село, в България от 1878 г.; 245 ж., Кн, 3.

ТОПОЛНИЦА (Нова Тополница) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 836 ж., Бл, 7.

ТОПОЛОВГРАД (Каваклии) — град, в България от 1885 г.; преименуван с МЗ 3008 (обн. 1. IX. 1934); 6703 ж., Хс, 9.

ТОПОЛОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) (вж. Дреновец); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 289 ж., Вд, 10.

ТОПОЛОВЕЦ (Горни Бошняк) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 473 ж., Вд, 7.

Тополово — вж. Малко Тополово и Тополово, Пд.

ТОПОЛОВО — село, в България от 1885 г.; присъединено Малко Тополово; 2989 ж., Пд, 1.

ТОПОЛОВО (Кавак махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 98 ж., Хс, 4.

Тополска (Шабанлар) — махала, в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 232 (обн. 26. III. 1968) — вж. Костино, Кж.

ТОПОЛЧАНЕ (Каваклъ бюк) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 6 ж., Кж, 5.

ТОПОЛЧАНЕ (Каваклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2885 ж., Сл, 3.

ТОПОЛЯНЕ (Кавак махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 223 ж., Сз, 9.

Топрак махле — вж. Смирненци, Хс.

Топрак хисар — вж. Землен, Сз.

ТОПУЗЕВО (Топузлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 110 ж., Сл, 1.

ТОПУЗИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Буйновци; 5 ж., Вт, 3.

Топузите — махала, до 1900 г. броена към Млечево и Скандалото; изселена през 1906 г.; бивша околия Троян, Лч.

Топузлар — вж. Пашкул, Кж; Топузево, Сл.

Топуклу (погр. Тупуклу) — вж. Средногорци, См.

Топчии — вж. Стрелково, Сс.

ТОПЧИИ — село, в България от 1878 г.; 568 ж., Рз, 3.

ТОПЧИЙСКО (Топчу кахле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 912 ж., Бс, 9.

ТОРБАЛЪЖИТЕ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 27 ж., Гб, 1.

Торлак — вж. Цар Калоян, Рз.

Торлак махле — вж. Загорци, Сл.

TOPОC (Торос, Лазар Станево) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Лазар Станево с Указ 506 (обн. 1. I. 1954); възстановено старо име с Указ 306 (обн. 11. Х. 1991); 1915 ж., Лч, 4.

Тортамъш (Тортатуш, Тортомъж) — вж. Брястово, Дб.

Торфули — вж. Първица, Кж.

Тоспатлари (Тоспатлар, погр. Таптлари) — вж. Росица, Тщ.

ТОТЛЕБЕН (Български карагач) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 835 ж., Пл, 10.

ТОЧИЛАРИ (Мусатчилар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 373 ж., Рз, 3.

Точиларци (Масатларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974) — вж. Съединение, Пд.

ТОШЕВЦИ (Урбабинци) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 663 (обн. 29. XII. 1950); 337 ж., Вд, 5.

Тоянлъ — вж. Жерговец, Сз.

TPАBE — статут на село (махала), признато от населена местност Траве (от село Лъджа) за махала с Указ 502 (обн. 11. VI. 1967); 70 ж., См, 1.

TPАBHИК (Яплъджа) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 63 ж., Дб, 4.

ТРАЙКОВО — село, образувано от селата Криводол и Ключова махала с Указ 490 (обн. 19. IX. 1950); 1159 ж., Мн, 7.

ТРАКИЕЦ (Елесча, Елехча) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Тракиец с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 626 ж., Хс, 11.

ТРАКИЙЦИ (Лесково) — село, заселено през 1920 г.; признато от населена местност Осман баир за село Лесково с Указ 18 (обн. 9. II. 1925); преименувано с Указ 290 (обн. 23. VI. 1950); заличено с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975); възстановено с Указ 109 (обн. 7. VI. 1996); 16 ж., Бс, 11.

ТРАКИЯ (Узун Хасан) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 424 ж., Сз, 7.

Траничане — вж. Търничени, Сз.

Трап — махала, до 1900 г. броена към сборно село Годеч; слята с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974) — вж. Годеч, Сф.

ТРАПЕСКОВЦИ (Трепесковци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 18 ж., Гб, 1.

Трапето (Трапито) — махала, през 1882 и 1892 г. броена към Троян; разделена на Горно Трапе и Долно Трапе и заличена с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970); присъединена Длъжковска — вж. Горно Трапе и Долно Трапе, Лч.

ТРАПИЩЕ (Чукурово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 688 ж., Рз, 4.

ТРАПОКЛОВО (Терке болу) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 510 ж., Сл, 3.

Трашлии (Трашлиите) — вж. Зеленик, Вт.

Требич — село, в България от 1878 г.; присъединено Погледец; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. София, Сф.

ТРЕБИЩЕ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 163 ж., См, 9.

Тревен (Хотулджа) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 5 (обн. 8. I. 1963), Дб, 6.

ТРЕКЛЯНО — село, в България от 1878 г.; 436 ж, Кн, 9.

ТРЕМ (Мирханлъ, Омран кьой) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Трем с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); 327 ж., Шн, 9.

Тремезлии — вж. Брягово, Хс.

Тремощница (Тремощица) — село, в България от 1912 г.; изселено след 1926 г. и заличено с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Бл, 9.

Трепесковци — вж. Трапесковци, Гб.

Трепесковци — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Етърът, Гб.

Трепетлика (Каин тепе) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991) — вж. Чорбаджийско, Кж.

ТРЕСКАВЕЦ (Касъргалар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 763 ж., Тщ, 1.

ТРИ КЛАДЕНЦИ — село, в България от 1878 г.; 890 ж., Вр, 3.

ТРИ МОГИЛИ (Юч тепе) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 295 ж., Кж, 5.

ТРИ МОГИЛИ (Юч тепе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 80 ж., Пд, 1.

ТРИВОДИЦИ (Текира, Триводица) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Триводица с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); осъвременено име на Триводици без административен акт през 1965 г.; 1289 ж., Пд, 15.

ТРИГОРЦИ (Джаферлии юч орман) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 193 ж., Дб, 1.

ТРИГРАД — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; 820 ж., См, 3.

Тюркмешлии (погр. Трекмешлии, Тюркмелии) — вж. Рупките, Сз.

ТРИЛИСТНИК (Трифил) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 852 ж., Пд, 8.

Трите къщи — махала, до 1892 г. броена към сборно село Василица; заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Долна Василица, Сф.

Трифил — вж. Трилистник, Пд.

ТРИФОНОВО (Пропължене, Препължене) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Трифоново с Указ 663 (обн. 29. XII. 1950); 220 ж., Мн, 9.

Тричковци — колиби, през 1880 г. броени към Разпоповци; изселени през 1881 г., бивша околия Елена, Вт, 3.

ТРОИЦА (Тружа) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 852 ж., Шн, 1.

Троица — вж. Гранитец, Бс.

Тропев рът — махала, до 1900 г. броена към Поибрене; заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Пз, 7.

TPОCКOBO — село, в България от 1912 г.; 26 ж., Бл, 11.

ТРОЯН — град, в България от 1878 г.; присъединени Велчевска, Голяма Рибня, Долно Трапе, Дудевска, Кнежки лък, Ливадето, Малка Рибня и Христова; 23 332 ж., Лч, 6.

ТРОЯН (Смавлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 370 ж., Хс, 7.

ТРОЯНОВО (Кара Алии, Кара Алли) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1124 ж., Сз, 9.

ТРОЯНОВО (Колеш кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 110 от 10. III. 1892 г.; 1340 ж., Бс, 3.

Троянска — махала, до 1900 и след 1934 г. броена към Белиш, Лч.

Троянски манастир — признато за отделно населено място с Указ 311, в законна сила от 21. V. 1923 г.; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Орешак, Лч.

Трубчолар (Трупчолар) — вж. Орляк, Дб.

ТРУД (Чирпилие, Климентово, Климентина) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Климентово с Указ 273 от 1889 г., на Климентина с МЗ 168 (обн. 21. I. 1943) и на Труд с МЗ 1189 (обн. 25. III. 1947); 4038 ж., Пд, 8.

ТРУДОВЕЦ (Лъжене) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 567 (обн. 31. Х. 1950); 3494 ж., Сф, 4.

Тружа — вж. Троица, Шн.

ТРЪБАЧ (Борозан) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 165 ж., Рз, 4.

Трън — вж. Гипсово, Сз.

ТРЪН — град, в България от 1878 г.; 2792 ж.; Пк, 6.

ТРЪНАК (Текенлик, погр. Търнак) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1339 ж., Бс, 9.

Трънен кладенец — вж. Търнен кладенец, Сл.

Трънето — вж. Мишкарете, Лч.

Трънжиите (Трънжите, Трънжените) — колиби, през 1880 г. броени вероятно към Лесичарка; слети с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965) — вж. Кметчета, Гб.

ТРЪНИТО — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 192 ж., Гб, 1.

ТРЪНИЦА (Чалъклар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 152 ж., Шн, 7.

ТРЪНКОВО — село, в България от 1885 г.; 56 ж., Сз, 9.

ТРЪНКОВО (Курмушлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 229 ж., Яб, 2.

ТРЪНКОВЦИ — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Лазарци; няма ж., Вт, 3.

Тръново — вж. Злати дол, Хс.

Трънча (Чалджа) — махала, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с МЗ 3078 (обн. 23. XI. 1940) — вж. Чифлик, Кж.

ТРЪНЧОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 1009 ж., Пл, 7.

Тръсиите (Търси гъзи) — вж. Андреево, Гб.

Тръстеник — вж. Славяново, Пл.

ТРЪСТЕНИК — село, в България от 1878 г.; 1749 ж., Pc, 5.

ТРЪСТЕНИК (Марашки Тръстеник) — град, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 5085 ж., Пл, 3.

ТРЪСТИКА (Сазлъ) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 440 ж., Тщ, 4.

ТРЪСТИКОВО (Караач Софулар, Брестино) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Брестино с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Тръстиково с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 683 ж., Вн, 1.

ТРЪСТИКОВО (Сазлъ кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 432 ж., Бс, 3.

ТРЯВНА — град, в България от 1878 г.; присъединени Божковци, Ганев хан, Димиев хан, Раданци, Стояновци и Хитревци; 11 223 ж., Гб, 4.

ТУДЕН — село, в България от 1878 г.; 84 ж., Сф, 5.

Тузлу алан — вж. Майско, Вт.

Тузлук — вж. Солище, Кж.

Тузлука — колиби, през 1880 г. вероятно броени към Лесичарка; изселени през 1893 г.; Гб, 1.

Тузлук кьой — вж. Солище, Кж.

ТУЛОВО — село, в България от 1885 г.; 1397 ж., Сз, 5.

ТУМБАЛОВО — село, през 1880 г. броено към Батошево; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 1042 ж., Гб, 3.

ТУМБЕВЦИ — село, през 1880 г. броено към Палици; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 21 ж., Вт, 3.

Тумбьовото — махала, до 1900 г. броена към Черни Осъм; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 6.

Тупузларе (Топузлари) — вж. Зорница, Бс.

ТУРИЯ (погр. Тория) — село, в България от 1885 г.; 442 ж., Сз, 8.

ТУРКИНЧА — село, в България от 1878 г.; 44 ж., Гб, 2.

Туркоклии — вж. Стрелци, Сл.

ТУРОКОВЦИ (Туряковци) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 160 ж., Пк, 6.

Турска Левка — вж. Стара Левка, Хс.

Турска Лешница — вж. Лешница, Лч.

Турска Чоба — село, изселено и разрушено през Освободителната война; бивша околия Пловдив, Пд.

Турски извор — вж. Български извор, Лч.

Турски кара агач — вж. Левски, Пл.

Турски Смил — вж. Нова Черна, Сс.

Турски Тръстеник — вж. Славяново, Пл.

Турски Цибър — вж. Долни Цибър, Мн.

Турски чардак — малък (Турский чардак) — вж. Малък Чардак, Пд.

Турско Алагюн — вж. Варовник, Бс.

Турско бей кьой — вж. Искра, Бс.

Турско Габрово — вж. Габрово, Кж.

Турско Оваджик — вж. Горно поле, Хс.

Турско поле — вж. Горно поле, Хс.

Турско село — вж. Бистрица, Кн.

Турско Сливо — вж. Козловец, Вт.

Турсун кьой — махала, броена към сборно село Доспатлии; изселена след 1895 г.; Вт, 4.

Турсунлии — вж. Самуилово, Сл.

Турфанлии — вж. Иглика, Яб.

Турханлар — вж. Цветница, Тщ.

Турчин — вж. Цар Петрово, Вд.

Турчиново — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 11 (обн. 13. I. 1967) — вж. Река, См.

Туряковци — вж. Туроковци, Кж.

ТУРЯН — село, в България от 1912 г.; присъединени Есенище и Кайковска; 115 ж., См, 9.

Тутлуджа — вж. Калояново, Сл.

ТУТРАКАН — град, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; присъединено Радецки; 10 369 ж., Сс, 7.

ТУТРАКАНЦИ (Бълдър кьой, Балдър кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 288 ж., Вн, 11.

ТУХОВИЦА — село, в България от 1912 г.; 872 ж., Бл, 10.

ТУЧЕНИЦА — село, в България от 1878 г.; 348 ж., Пл, 9.

ТУШОВИЦА (Тушовца) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 961 ж., Шн, 3.

ТЪЖА (Голямо село) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 131 (обн. 14. III. 1950); 1740 ж., Сз, 8.

ТЪКАЧ (Чулфалар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 729 ж., Шн, 4.

Тъмна река — вж. Младежко, Бс.

Тъмръш — село, опожарено през Освободителната война и престава да съществува след 1912 г., Пд, 13.

ТЪНКА БАPA — село, признато от населена местност (от село Върлино) за село с Указ 2932 (обн. 30. IХ. 1983); 97 ж., См, 7.

ТЪНКИ РЪТ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Доспатлии; 2 ж., Вт, 4.

ТЪНКОВО (Индже кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 943 ж., Бс, 6.

ТЪНКОТО (Индже кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 405 ж., Хс, 8.

ТЪНКОТО (Кайрякът) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 74 ж., См, 6.

Тъпанари (Тъпанарите) — вж. Чуково, Гб.

ТЪПЧИЛЕЩОВО (Базиргян кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 97 ж., Тщ, 2.

ТЪРГОВИЩЕ (Ески Джумая) — град, в България от 1878 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединени Бъбел и Бряг; 40 659 ж., Тщ, 5.

ТЪРГОВИЩЕ — село, в България от 1878 г.; 220 ж., Вд, 11.

Търговище (Пазарджик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); заличено с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Сз, 9.

ТЪРКАШЕНИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Блъсковци; 9 ж., Вт, 3.

ТЪРНА — село, признато от населена местност Търна (от село Чернигово) с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 67 ж., Кж, 1.

TЪPHАBA — село, в България от 1878 г.; 2875 ж., Вр, 2.

TЪPHАBA — село, в България от 1885 г.; 275 ж, Яб, 4.

Търнава — село, изселено през Освободителната война; бивша околия София, Сф.

Търнак — вж. Трънак, Бс.

ТЪРНАК — село, в България от 1878 г.; 1701 ж., Вр, 2.

Търнен кладенец (Трънен кладенец, Тикен бунар) — махала, през 1880 г. броена към Стара река; преименувана на Трънен кладенец с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слята с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954) — вж. Зайчари, Сл.

ТЪРНЕНЕ (Търнени) — село, в България от 1878 г.; присъединено Дисевица; 973 ж., Пл, 9.

ТЪРНИЧЕНИ (Траничане) — село, в България от 1885 г.; 1006 ж., Сз, 8.

Търновец (Търновец чифлик) — село, през 1880 г. вероятно броено към Извор; слято с Указ 317 (обн. 13. III. 1955) — вж. Извор, Пк.

Търновка (Мурсал кьой) — село, преди Освобождението — чифлик, изселено през 1878 г.; заселено след 1880 г.; преименувано с Указ 125 от 7. III. 1901 г.; слято с Указ 513 (обн. 24. XI. 1959) — вж. Дропла, Дб.

ТЪРНОВЛАГ (Търновлак) — село, в България от 1878 г.; 148 ж., Кн, 5.

Търново — вж. Велико Търново, Вт; Злати дол, Хс.

ТЪРНОВЦА — село, в България от 1878 г.; 444 ж., Тщ, 5.

ТЪРНОВЦИ (Кангълар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединена населена местност Билялар (от село Щерна) с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); 52 ж, Кж, 2.

ТЪРНОВЦИ (Саръ гьол) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 408 ж., Сс, 7.

ТЪРНОСЛИВКА (Тюрк ереджек) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 141 ж., Кж, 1.

ТЪРНЯНЕ — село, в България от 1878 г.; 200 ж., Вд, 4.

Търси гъзи (Търсиите, Търсен, Тръсиите) — вж. Андреево, Гб.

ТЪРСИНО — село, в България от 1878 г.; 34 ж., Кн, 5.

ТЪРХОВО (Духанджии) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 172 ж., Гб, 3.

ТЪРЪН — село, в България от 1912 г.; присъединени Лещище, Равнище и Ражище с Указ 11 (обн. 13. I. 1967); 754 ж., См, 9.

Тюлбе — вж. Капище, Тщ; Томбето, Вт.

Тюлбе каралар — вж. Таймище, Тщ.

Тюлбеллер (погр. Толбелер) — вж. Горица, Тщ.

ТЮЛЕНОВО (Калъч кьой, Кълъч кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Тюленово с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 84 ж., Дб, 7.

Тюлер — вж. Мрежичко, Кж.

Тюлюджа (Тюллюджа) — вж. Прелог, Дб.

Тюмбе махле (Тюмбелер) — вж. Томбето, Вт.

Тюрк арнаутлар — вж. Белоградец, Вн.

Тюрк геве — вж. Пловка, Кж.

Тюрк ереджек — вж. Търносливка, Кж.

Тюрк кабаач — вж. Велешани, Кж.

Тюрк косуй — вж. Косара, Сс.

Тюрк Смил — вж. Нова Черна, Сс.

Тюрк Суютчук (Татар Суютчук) — вж. Топола, Дб.

Тюрк юпрек — вж. Латинка, Кж.

Тюркеше — вж. Шишковица, Тщ.

ТЮРКМЕН — село, в България от 1885 г.; 461 ж., Пд, 2.

Тюркмени — вж. Тамарино, Яб.

Тюркмен махле — вж. Българене, Сз.

Тюркмешлии — вж. Рупките, Сз.

Тюркюше — вж. Шишковица, Тщ.

ТЮТЮНЧЕ (Арслан ходжа) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 118 ж., Кж, 2.

ТЯНЕВО (Садъ кьой, Симеоново) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Симеоново с Приказ 40 от 20. IV. 1884 г. и на Тянево с Указ 3 (обн. 11. I. 1950); 379 ж., Хс, 7.

ТЯНЕВО (Среден Базаурт, Тяново) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; до 1913 г. броено към сборно село Базаурт; преименувано на Тяново с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Тянево с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 208 ж., Дб, 3.

Убановци — вж. Хубановци, Вт.

УГЛЕДНО (Кадър спах) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 150 ж., Тщ, 2.

УГЛЯРЦИ — село, в България от 1878 г.; 110 ж., Пк, 5.

УГОРЕЛЕЦ — село, през 1880 г. броено към Гъбене; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 75 ж., Гб, 3.

УГОРЯЛКОВЦИ — село, през 1880 г. броено към Лазарци; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 40 ж., Вт, 3.

УГЪРЧИН — град, в България от 1878 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IХ. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 3161 ж., Лч, 7.

Угърчинска махала — махала, изселена през Освободителната война, Лч, 7.

УЗОВО (Узлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 44 ж., Дб, 2.

Узун гюней (Узун гюня) — вж. Дълги припек, Вт.

Узун дере — вж. Неделино, См.

Узун кърово (Узун карово) — вж. Дълго поле, Пд.

Узун Смайл — село, в България от 1885 г.; изселено през 1887 г.; бивша околия Сърненогора, Пд.

Узун Хасан — вж. Тракия, Сз.

Узун Химетлер — вж. Орлица, Кж.

Узунджа — вж. Длъгнево, Хс.

Узунджа алан (Узунджи алан) — вж. Длъжка поляна, Тщ.

Узунджата — махала, до 1920 г. броена към Цветница; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Цветница, Тщ.

Узундже алан — вж. Равно, Pc.

Узуцдже орман (Узунджа орман) — вж. Богданци, Сс.

УЗУНДЖОВО — село, в България от 1885 г.; 1740 ж., Хс, 11.

Узуни — вж. Високовци, Вт.

Узуни (Узуните) — вж. Планинци, Гб.

УЗУНИТЕ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 17 ж., Гб, 1.

Узуните — махала, в България от 1878 г.; слята с Указ 582 (обн. 26. XII. 1959) — вж. Денчевци, Гб.

Узунлар — вж. Длъжко, Шн.

УЗУНОВО — село, образувано от населените местности Узуново и Карабекир (от село Три могили) с Указ 93 (обн. 26. I. 1979); 29 ж., Пд, 1.

Узунска (Гергев трап) — махала, до 1900 г. броена към Черни Осъм; двойно име преди Освобождението; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 6.

Узунци — вж. Високите, См.

Уланлии — вж. Руен, Бс.

Улей — село, в България от 1878 г.; след 1880 г. броено към Гуглевци, Гб.

Улу дере Караманлар — вж. Караманци, Хс.

Улумска — махала, до 1900 г. броена към Патрешко; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Патрешко, Лч.

УМАРЕВЦИ — село, в България от 1878 г.; 438 ж., Лч, 3.

Умниците — колиби, до 1900 г. броени към Тодорчетата; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Ангелов, Гб.

Умур Верен — вж. Дъждец, Хс.

Упчелии — вж. Асеново, Яб.

Упчовското — махала, до 1900 г. броена към Орешак; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Орешак, Лч.

Урбабинци — вж. Тошевци, Вд.

УРВАТА — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Бижовци и Бърдените; няма ж., Гб, 4.

Урджулар (погр. Орджуларе) — село, в България от 1885 г.; слято с Указ 104 от 25. III. 1902 г. — вж. Лозен, Пз.

Урдовиза — вж. Китен, Бс.

Урлар — вж. Равен, Кж; Сухино, Кж.

УРОВЕНЕ — село, в България от 1878 г.; 198 ж., Вр, 5.

Урузово — вж. Фазаново, Бс.

Урум беглии — вж. Лесово, Яб.

Урум бей — вж. Греевци, Тщ.

Урум ени кьой — вж. Българово, Бс.

Урум кьой — вж. Ефрем, Хс; Индже войвода, Бс,

Урум чифлик — вж. Стара река, Яб.

Уруците — вж. Белица, Гб.

Уруците (Уруци) — вж. Гурково, Сф.

Уручевци — вж. Дъбова, См.

УРУЧОВЦИ (Уручевци) — статут на село (махала), признато от населена местност за махала с Указ 292 (обн. 28. VIII. 1953); 54 ж., См, 6.

Уруш Боохчу — вж. Греевци, Тщ.

Урушлъ — махала, изгорена през Освободителната война; бивша околия Панагюрище, Пз.

Усина — вж. Осина, Бл.

Усои (Шайтани) — махала, в България от 1870 г.; преименувана с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елена, Вт.

УСОЙКА (Гьоклемез) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 483 ж., Кн, 2.

Усойна (Хамза махле) — махала, до 1900 г. броена към Сливовица; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); изселена между 1946 и 1956 г.; заличена без административен акт, Вт, 4.

Уста Генчо — вж. Изгрев, Шн.

УСТИНА — село, в България от 1885 г.; 2344 ж., Пд, 13.

Устово — град, в България от 1912 г.; признат от село за град с ПМС 6 (обн. 6. IV. 1946); слят с Указ 227 (обн. 21. VI. 1960) — вж. Смолян, См.

Устово — вж. Шиварово, Бс.

УСТРЕМ (Вакъв, Ваково) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Устрем с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1354 ж., Хс, 9.

УСТРЕН — село, в България от 1912 г.; 355 ж., Кж, 2.

Усул кьой — вж. Секулово, Сс.

Ухловица — вж. Еленска, См.

УХЛОВИЦА — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 14 ж., См, 9.

Учин дол — вж. Тодорово, Пл.

Учкунци — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Гега, Бл.

УШЕВЦИ (Ушовци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); няма ж., Вт, 1.

УШИ — село, в България от 1878 г.; 27 ж., Кн, 9.

УШИНЦИ (Каба кулак) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 297 ж., Рз, 5.

Ушовци — вж. Ушевци, Вт.

ФАБРИКА — статут на село (промишлено селище), признато от населена местност за промишлено селище с Указ 292 (обн. 25. VIII. 1953); 30 ж., См, 5.

ФАЗАНОВО (Урузово, Стамболийски) — село, новозаселено на мястото на колиби Урузово и признато за село Стамболийски с Писмо 2597 от 9. III и 12 777 oт 2. XI. 1923 г. на МВРНЗ; преименувано на Урузово с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931) и на Фазаново с Указ 191 (обн. 18. IV. 1950); 44 ж., Бс, 13.

ФАКИЯ — село, в България от 1885 г.; 553 ж., Бс, 11.

Факръ бунар — вж. Чубрика, Кж.

Фандъклии — вж. Васил Левски, Сс.

Фарваловци (Фарлювци) — вж. Харваловци, Вт.

Фартуни (Фартуните) — вж. Фъртуни, Гб.

Фартунските кошари (Фратунските кошари) — махала, до 1900 и от 1975 г. броена към Петрич, Сф, 11.

Фарфалар — вж. Веслец, Кж.

ФАТОВО — село, в България от 1912 г.; разделено на Долно Фатово и Горно Фатово без административен акт през 1925 г. (Писмо 11 799 от 16. Х. 1925 г. на МВР); образувано от сливането на Долно Фатово и Горно Фатово с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 123 ж., См, 9.

Фафина — вж. Мухово, Сф.

ФЕЛДФЕБЕЛ ДЕНКОВО (Байрам бунар, погр. Фелдфебел Дянково) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Фелдфебел Денково с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 637 ж, Дб, 3.

Фелеклер — вж. Небeска, Кж.

Фелкач — вж. Велислав, Бс.

Фердинанд — вж. Монтана, Мн.

Фердинандово — вж. Ведрина, Дб; Поляново, Хс; Първенец, Пд; Славянци, Бс; Янтра, Гб.

Ферезлии — вж. Овчеполци, Пз.

Ферхатлар — вж. Делчево, Рз.

Фете кьой — вж. Храброво, Вн.

Фида бей — вж. Велчево, Вт.

Фикел — вж. Маточина, Хс.

ФИЛАРЕТОВО (Хамзалар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 526 ж., Сл, 1.

Филево — вж. Върбица, Хс.

ФИЛИПОВО — село, в България от 1912 г.; 603 ж., Бл, 1.

ФИЛИПОВО (Татар кьой, Хамидие Татар кьой) — село, в България от 1915 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Филипово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 40 ж., Хс, 9.

ФИЛИПОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 259 ж., Пк, 6.

Филиповци — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. София, Сф.

Филип Тотево (Кара Хасаните) — колиби, в България от 1878 г.; преименувани с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слети с Указ 202 (обн. 2. III. 1976) — вж. Войнежа, Вт.

ФЛОРЕНТИН — село, в България от 1878 г.; 462 ж., Вд, 9.

Флорика — село, заселено под румънска власт; в България от 1940 г.; заличено с Указ 369 (обн. 28. X. 1958), Дб, 3.

Флорово — вж. Цветино, Пз.

Форцево — село, в България от 1885 г.; изселено през 1894; бивша околия Пещера, Пз.

ФОТИНОВО (Фотен) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 887 ж., Пз, 1.

ФОТИНОВО (Хатиболар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); присъединено Загоричене; 849 ж., Кж, 3.

Фотовища — вж. Огняново, Бл.

Франга — голяма — вж. Каменар, Вн.

Франга — малка — вж. Яребична, Вн.

Фрашари — вж. Полковник Ламбриново, Сс.

Френк кьой — вж. Дъб, Хс.

ФРОЛОШ — село, в България от 1878 г.; 204 ж., Кн, 4.

Фузозлар — вж. Врана, Кж.

Фунден — вж. Каниц, Вд.

Фундуклии — вж. Лесково, Бс.

ФУРЕН — село, в България от 1878 г.; 409 ж., Вр, 5.

Фусовица — вж. Михалаки Георгиево, Вд.

Фустаня — вж. Хвостяне, Бл.

Фъндаджак — вж. Лещак, См.

Фъндаклии — вж. Лесково, Бс.

Фъндъджик — вж. Лясково, Кж; Шумнатица, Кж.

Фъндъклии — вж. Васил Левски, Сс; Тенево, Яб, Шкорпиловци, Вн.

ФЪРГОВО — село, в България от 1912 г.; 481 ж., Бл, 10.

ФЪРГОВЦИ (погр. Хвърговци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 16 ж., Гб, 1.

ФЪРЕВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 5 ж., Гб, 4.

Фърладан — село, в България от 1878 г.; изселено през 1901 г., Дб, 6.

Фърльовци — вж. Хвърльовци, Вт.

Фъртлии (Фъртли) — село, в България от 1885 г.; изселено през 1893 г., Хс, 11.

ФЪРТУНИ (погр. Фартуни) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 1 ж., Гб, 4.

Фърчил — вж. Хвърчил, Сф.

Фюлбеллер — вж. Еленово, Тщ.

Хавъзлъ — вж. Щерна, Кж.

Хаджи Абдул махлеси — вж. Омур, Рз.

Хаджи Азма (Хаджи Хазма) — вж. Боерица, Сф.

Хадки Айвалии (Хаджи Хайватлии) — вж. Даскал Атанасово, Сз.

Хаджи Ахматлари — вж. Пчеларци, Тщ.

Хаджи Байрям (Хаджи Байрам) — вж. Хаджи Димитър, Дб.

Хаджи Балабанлии — вж. Драганци, Бс.

ХАДЖИ ДИМИТЪР (Хаджи Байрям) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 160 ж., Дб, 4.

Хаджи Елес — вж. Първомай, Пд.

Хаджи Камбер махле — вж. Матовци, Рз.

Хаджи кьой — вж. Ардино, Кж; Брестово, Хс; Благовец, Дб; Благунци, Хс; Букак, Тщ; Йерусалимово, Хс; Сливарка, Кж.

Хаджи махла — вж. Черкаски, Мн.

Хаджи махле — вж. Горна Хаджийска, Вт; Драговци, Рз; Хаджийско, Кж; Струя, Бс; Чеганци, Кж.

Хаджи Мехмедлер (Хаджи Мехмед олар) — вж. Опълченско, Кж.

Хаджи Муса — вж. Морава, Вт.

Хаджи Синанлар — вж. Бенковски, Вн.

Хаджи факлар — вж. Генерал Добрево, Рз.

Хаджи Хасанлар — вж. Бенковски, Вн.

Хаджи Хюсеин махле — вж. Надежден, Хс.

Хаджи Цанев мост (Хаджи Цонев мост) — вж. Смирненски, Гб.

ХАДЖИДИМИТРОВО (Нова махла) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 267 от 7. VI. 1891 г.; 647 ж., Яб, 4.

ХАДЖИДИМИТРОВО (Саръ яр) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1119 ж., Вт, 8.

ХАДЖИДИМИТРОВО (Секеречево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1546 ж., Сз, 4.

ХАДЖИДИМОВО (Долно Сингартия, Жостово) — град, в България от 1912 г.; преименуван на Жостово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Хаджидимово с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); признат за град с РМС 353 от 1996 г.; присъединено Горняни; 2925 ж., Бл, 13.

ХАДЖИЕВО (погр. Аджиево) — село, в България от 1885 г.; 1271 ж., Пз, 6.

Хаджиевци (Хаджиоглулар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Кж, 1.

Хаджии — вж. Юнаците, Пз.

ХАДЖИИТЕ (Хаджиларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 353 ж., Бс, 4.

Хаджиите (Хаджии) — колиби, в България от 1878 г.; изселени след 1926 г. и заличени с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Гб, 4.

Хаджийска махала — вж. Черкаски, Мн.

ХАДЖИЙСКО (Хаджи махле, Хаджийско, Искрил) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Хаджийско с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Искрил с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); възстановено старо име с Указ 97 (обн. 17. V. 1994); 315 ж., Кж, 3.

Хаджилар — вж. Вранско, Кж; Калугерене, Сс.

Хаджиларе (Хаджилари) — вж. Хаджиите, Бс.

Хаджи Мариново — вж. Житосвят, Бс.

Хаджиоглулар — вж. Хаджиевци, Кж.

Хаджиолар — вж. Калугерене, Сс.

Хаджиолар (Хаджиогларе) — вж. Малко Дряново, Сз.

Хаджиооглу Пазарджик — вж. Добрич, Дб.

Хадър — вж. Владимирово, Хс.

Хадър челеби — вж. Господиново, Сс.

Хадърча (Хадърджа) — вж. Николаевка, Вн.

Хазмани — вж. Азманите, Гб.

Хаинито — вж. Гурково, Сз.

Хайдар — вж. Кардам, Тщ.

Хайрединча — село, в България от 1885 г.; изселено през 1887 г.; бивша околия Харманли, Хс.

Хайран кьой — вж. Млечен, Вн.

Хайранлар — вж. Груево, Кж.

ХАЙРЕДИН (Ередин) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 2125 ж., Вр, 10.

Хайрян кьой — вж. Млечен, Вн.

Халач (Халач дере) — вж. Брезен, Кж.

Халачлар — вж. Житница, Кж.

Халачли — вж. Одринци, Хс.

Халачлии (Халъчлии) — вж. Дръндар, Вд.

Халваджи ендже кьой (Халваджи ендже) — вж. Цар Асен, Тщ.

Халваджии — вж. Майор Узуново, Вд.

ХАЛВАДЖИЙСКО (Халваджилари) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Длъжка поляна; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 11 ж., Тщ, 1.

Халваджилар — вж. Рудина, Бс.

Халваджилари — вж. Халваджийско, Тщ.

Халиловци — колиби, през 1880 г. броени към сборно село Доспатлии; изселени през 1885 г., Вт, 4.

Халил ходжа махле — вж. Драговци, Тщ.

XАЛOBCКИ КОЛИБИ — статут на село (махала), признато от населена местност за махала с Писмо 7365 от 15. VI. 1932 г. на МВР; няма ж., Вд, 2.

Халът кьой — вж. Крушево, Пд.

Хамбар (Хамбар дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 2294 (обн. 26. ХII. 1978), См, 1.

Хамбар дере — вж. Хамбар, См.

Хамбарджик — вж. Житарник, Кж.

Хамбарлии — вж. Житница, Пд; Маломирово, Яб.

Хамбарлък — вж. Метличина, Вн.

Хамза кьой — вж. Банковец, Тщ.

Хамза махле — вж. Усойна, Вт.

Хамзалар — вж. Храброво, Дб; Добриново, Кж; Крушка, Кж; Филаретево, Сл.

Хамзаларе — вж. Зелениково, Пд.

Хамзалари (Хамзаларе) — вж. Борисово, Сз.

Хамзач — вж. Дъбовец, Хс.

Хамзорен — вж. Безмер, Яб.

Хамидие Татар кьой — вж. Филипово, Хс.

ХАН АСПАРУХОВО (Чавла кьой, Цар Аспарух, Стамово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Цар Аспарух с Указ 308 от 14. IX. 1897 г., на Стамово с Указ 165 (обн. 5. IV. 1950) и на Хан Аспарухово с Указ 3 (обн. 19. I. 1993); 1059 ж., Сз, 10.

ХАН КРУМ (Чаталар, Чатали, Цар Крум) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Цар Крум с Указ 519 от 30. XI. 1899 г. и на Хан Крум с Указ 1125 (обн. 2. VIII. 1977); 439 ж., Шн, 1.

Хана — вж. Видбол, Вд.

Хандък — вж. Съботковци, Гб.

Ханищата (Ханища) — вж. Димиев хан, Гб.

Хановете — махала, до 1900 г. броена към Брусен; слята с Указ 902 (обн. 31. XII. 1963) — вж. Малки Искър, Сф.

Хановете — махала, до 1900 г. броена към сборно село Вакарел; призната за село Вакарел с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Вакарел, Сф.

XАHOBO (Карга кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано от населението преди Освобождението; 869 ж., Яб, 4.

Харами дере — вж. Разбойна, Бс.

XAPAЧEPИTE (Арачери) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 34 ж., Гб, 1.

ХАРВАЛОВЦИ (Фарваловци, Фарвалювци, Хварваловци, Орловци) — село, през 1880 г. броено към Плаково; двойно име преди Освобождението; преименувано на Харваловци без административен акт през 1934 г.; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 5 ж., Вт, 3.

Хардалии — вж. Коритен, Дб.

Харделово — вж. Лилеково, См.

Харман — вж. Вършило, Бс.

Харманите — махала, заселена от бежанци след 1913 г.; до 1926 г. броена към Поморие; призната от населена местност за махала с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); слята с Указ 516 (обн. 22. XII. 1961) — вж. Поморие, Бс.

Харман куюсу — вж. Кардам, Дб.

Харман къръ — вж. Малина, Бс.

ХАРМАНЛИ — град, в България от 1885 г.; 19 927 ж., Хс, 10.

Харманлък — вж. Дъбовик, Дб.

Хас беглии — вж. Добриново, Бс.

Хас кестане (Хас кестене) — вж. Горно Новково, Тщ.

Хас кечилер (погр. Хасан кечилер) — вж. Долно Козарево, Тщ.

Хас кьой — вж. Добротица, Сс; Сладун, Хс.

Хасакиите (Хасеки, Хасекий) — колиби, до 1892 г. броени към Жълтеш; слети с МЗ 6287 (обн. 23. XII. 1943) — вж. Жълтеш, Гб.

Хасан бабалар (Хасан бобалар) — вж. Бащино, Кж.

Хасан беглии — вж. Изгрев, Яб.

Хасан Кечилер — вж. Хаскечилер, Тщ.

Хасан кьой — вж. Кадънка, Кж.

Хасан махала — вж. Голяма вода, Рз.

Хасан оллар — вж. Добринци, Кж.

Хасан терзи — вж. Крояч, Рз.

Хасан факъ (Хасан фака) — вж. Грънчарово, Сс.

Хасан факъ — вж. Камбурово, Тщ.

Хасанджа — вж. Асеновец, Дб.

Хасаните (Хасани) — вж. Ясените, Гб.

Хасанково — вж. Бориково, См.

Хасанлар (погр. Хюсеинлар) — вж. Гецово, Рз.

Хасанлари — вж. Киселец, Тщ.

Хасанова махала (погр. Асенова махала) — вж. Динково, Вд.

Хасанова река — вж. Речани, См.

Хасаново — вж. Ловец, Шн.

Хасановска — вж. Вранинци, См.

Хасановци — вж. Стояновци, Вт.

Хасаноглу — вж. Александрово, Яб.

Хасанча — вж. Асеновец, Дб.

Хасарджилар — вж. Рогозари, Кж.

Хасарлоба (Хасърлоба) — вж. Манастир, Хс.

Хасарлък — вж. Рилци, Бл.

Хасекии (Хасеки) — вж. Хасакиите, Гб.

ХАСКОВО — град, в България от 1885 г.; присъединено Болярово; 80 303 ж., Хс, 11.

Хасобас — вж. Царева поляна, Хс; Шишманово, Хс.

ХАСОВИЦА — село, в България от 1912 г.; 16 ж., См, 9.

Хасово (Каяджик хас) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 183 (обн. 14. V. 1957) — вж. Тимарево, Шн.

Хассъ (Хасъ кьой) — вж. Добри Войниково, Шн.

Хасъ кьой — вж. Свободица, Тщ.

Хасъ кьоселер — вж. Телериг, Дб.

Хасъм дере (Хъсъм деде) — вж. Ябълково, Дб.

Хасъмите — вж. Радоевското, Лч.

Хасъмлар — вж. Орешница, Кж.

Хасър куюсу — вж. Рогозина, Дб.

Хасър кьой — вж. Рибарско, Вт.

Хасърджик — вж. Рогозче, Кж; Щипско, Вд.

Хасърлии — вж. Рогозино, Хс.

Хасърлобас — вж. Хасарлоба, Хс.

Хасърлък — вж. Огражден, Дб.

Хасът (погр. Хасен) — вж. Крън, Сз.

Хасъ юрт — вж. Царино, Кж.

Хатанлар — вж. Сестринско, Кж.

Хатиболар — вж. Фотиново, Кж.

Хатин — колиби, през 1880 г. броени към Стара река; след 1900 г. слети с Карамцалари (Изгрев), Сл.

Хахньово — вж. Горно Краище, Бл.

Хашлъджа кьой (Хашлъджа) — вж. Присад, Дб.

Хварваловци — вж. Харваловци, Вт.

ХВОЙНА — село, в България от 1885 г.; 709 ж., См, 10.

ХВОСТЯНЕ (Фустаня) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 688 ж., Бл, 5.

Хвърговци — вж. Фърговци, Гб.

Хвърльовци (погр. Фърльовци) — махала, през 1880 г. броена към Лазарци; слята с МЗ 2920 (обн. 16. I. 1943) — вж. Илаков рът, Вт.

ХВЪРЧИЛ (Фърчил) — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Каменица; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 9 ж., Сф, 16.

Хебиб — вж. Владимировци, Рз.

Хебибчево (Хебибчя) — вж. Любимец, Хс.

Хедиетлер (Хедиатлар, Хедеатлар, Хедаетлер) — село, в България от 1885 г.; разделено с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965) — вж. Подгорец и Припек, Бс.

XEPAКOBO — село, в България от 1878 г.; присъединено Белица; 650 ж., Сф, 3.

Хибилии (Хибелии) — вж. Страхилово, Вт.

Химитлии — село, в България от 1885–1886 г.; изселено през 1912–1913 г.; бивша околия Кърджали, Кж.

Химитлии — вж. Иван Вазово, Пд; Радецки, Сл; Ясеново, Сз.

ХИРЕВО (Хирюво) — село, в България от 1878 г.; 237 ж., Гб, 3.

XИCАP — село, в България от 1912 г.; 33 ж., Кж, 4.

Хисар — село, в България от 1885 г.; слято с Указ 50 (обн. 4. VII. 1942) — вж. Хисаря, Пд.

Хисар алтъ — вж. Желязна врата, Кж.

Хисар Кюселере — вж. Момина баня, Пд.

Хисар юстю — вж. Вишеград, Кж.

Хисарджик — вж. Ветрен, Пз.

Хисарлъка — вж. Заграде, Бл.

Хисар-Момина баня — вж. Хисаря, Пд.

ХИСАРЯ (Хисар-Момина баня) — град, образуван от селата Хисар и Момина баня с Указ 50 (обн. 4. VII. 1942); преименуван и признат от село за град с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); присъединени Веригово и Миромир; 8347 ж., Пд, 17.

ХИТОВО (Чаир махле, Йон Братиано) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Йон Братиано под румънска власт и на Хитово с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 185 ж., Дб, 3.

Хитревска — махала, до 1900 г. броена към Троян; след 1965 г. слята с Дрянска, Лч.

Хитревци (Хитровци) — колиби, през 1880 г. броени към Бижовци; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Трявна, Гб.

ХИТРИНО (Гара Шайтанджик, Гара Хитрино) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Гара Хитрино с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от гарово селище за село Хитрино с Указ 2074 (обн. 28. VIII. 1987); 862 ж., Шн, 9.

Хлебарово — вж. Цар Калоян, Рз.

ХЛЕВЕНЕ (Хлевени) — село, в България от 1878 г.; 378 ж., Лч, 3.

ХЛЯБОВО (Гердеме, Гердимска) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Хлябово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 837 ж., Хс, 9.

Хобановци — вж. Хубановци, Вт.

Ходжа ени махле — Поповец, Хс.

Ходжа кьой — вж. Бързаково, Вт; Китино, Тщ; Крайново, Яб; Малко Попово, Хс; Нова Попина, Сс; Попович, Вн; Първенци, Кж; Рабово, Хс; Сливарка, Кж; Слънчоглед, Кж; Ходжовци, Кж.

Ходжа кьой — махала, през 1880 г. броена към сборно село Доспатлии; изселена през 1895 г., Вт, 4.

Ходжа махле — вж. Пиринец, Тщ.

Ходжалар — вж. Русалина, Кж.

Ходжамар (Ходжалар) — вж. Рудник, Бс.

Ходжиново — вж. Богданица, Пд.

Ходжовите (Ходжови) — вж. Стефаново, Гб.

ХОДЖОВЦИ (Ходжа кьой) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 46 ж., Кж, 5.

Хоранлари (Хоранлар) — вж. Божица, Тщ.

Хорозлар — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; изселено под румънска власт, Сс, 2.

Хорозлар — вж. Петелово, Кж; Петлино, Кж; Петлите, Кж; Повет, Кж.

Хорозлу — вж. Еровете, Кж.

Хоронлар — вж. Хоранлари, Тщ.

Хотаклар — вж. Сестринско, Кж.

Хотал — вж. Подем, Бс.

ХОТАНЦА (Хотанец) — село, в България от 1878 г.; 695 ж., Pc, 6.

ХОТНИЦА — село, в България от 1878 г.; 506 ж., Вт, 1.

XОTOBO — село, в България от 1912 г.; 158 ж., Бл, 9.

Хотулджа — вж. Тревен, Дб.

Хош кадем — вж. Котленци, Дб.

ХРАБРИНО (Сотир, Свети Спас) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Свети Спас с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Храбрино с Указ 430 (обн. 22. XI. 1960); 675 ж., Пд, 13.

XPАБPOBO (Фете кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 440 ж., Вн, 11.

XPАБPOBO (Хамзалар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 109 ж., Дб, 2.

ХРАБЪРСКО — село, в България от 1878 г.; 655 ж., Сф, 3.

XPАCHA — село, в България от 1912 г.; 19 ж., Бл, 9.

XPАCTOBO (Кюлджилер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 76 ж., Кж, 4.

ХРИСТИЯНОВО (Мислими, Мислимито) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Християново с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 437 ж., Сз, 10.

Христова (Попишка) — махала, през 1880 и 1892 г. броена към Троян; преименувана с Указ 663 (обн. 29. XII. 1950); слята с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Троян, Лч.

ХРИСТОВЦИ — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Бижовци и Черновръх; 7 ж., Гб, 4.

ХРИСТОВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Марян; 4 ж., Вт, 3.

ХРИСТО ДАНОВО (Текия) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1545 ж., Пд, 4.

ХРИЩЕНИ (Хрищене) — село, в България от 1885 г.; 1838 ж., Сз, 10.

ХРОМИЦА — село, признато от населена местност (от село Млечино) за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 61 ж., Кж, 1.

ХУБАВЕНЕ (Хуйовене) — село, в България от 1878 г.; преименувано от населението през 1879 г.; 391 ж., Вр, 9.

Хубавка — вж. Долна Хубавка, Тщ.

Хубановци (Убановци, Хобановци) — колиби, в България от 1878 г.; заличени с Указ 45 (обн. 20. I. 1978), Вт, 1.

Хуйвен — Иваново, Шн.

Хуйовене — вж. Хубавене, Вр.

ХУМА (Кънълии, Каналии) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Хума с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 247 ж., Рз, 6.

ХУХЛА — село, в България от 1912 г.; 70 ж., Хс, 2.

Хъдър челеби — вж. Господиново, Сс.

ХЪНЕВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Лазарци; 2 ж., Вт, 3.

ХЪРЛЕЦ — село, в България от 1878 г.; 2428 ж., Вр, 4.

Хърсово — вж. Горно Хърсово, Бл.

ХЪРСОВО — село, в България от 1912 г.; 341 ж., Бл, 9.

ХЪРСОВО — село, в България от 1878 г.; 669 ж., Рз, 6.

ХЪРСОВО — село, в България от 1878 г.; 440 ж., Шн, 6.

Хъсен — вж. Асен, Лч.

Хъсъм деде — вж. Ябълково, Дб.

Хъсъмлар — вж. Орешница, Кж.

Хюджеклии (Хюдже кьой) — вж. Могилино, Pc.

Хюмет кьой — вж. Стражница, Кж.

Хюмет пашалар — вж. Пашинци, Кж.

Хюсеин баба теке — вж. Воден, Рз.

Хюсеин кьой — вж. Румелия, Хс.

Хюсеин махле — вж. Хаджи Хюсеин махле, Хс.

Хюсеинлер — вж. Долна Хубавка, Тщ.

Хюсеинлер (Хюсенлер) — вж. Драгомъж, Рз.

Хюсеинч кьой — вж. Вичово, Дб.

Хюсемлер — вж. Диамандово, Кж.

Хюсенлер — вж. Хюсеинлер, Рз.

Хюсенче — вж. Осенец, Рз.

Цайкювци — вж. Бялково, Гб.

ЦАКОНИЦА — село, в България от 1878 г.; 159 ж., Вр, 6.

ЦАЛАПИЦА — село, в България от 1885 г.; 4841 ж., Пд, 13.

ЦАНИ ГИНЧЕВО (Кючук Ахмед) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 578 ж., Шн, 6.

Цанко Церковски — вж. Церковски, Бс.

ЦАПАРЕВО — село, в България от 1912 г.; 336 ж., Бл, 12.

ЦАР АСЕН (Караплии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 432 ж., Пз, 6.

ЦАР АСЕН (Халваджи ендже кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 283 от 10. Х. 1896 г.; 296 ж., Тщ, 4.

ЦАР АСЕН (Цар Асеново) — село, заселено и признато за село Цар Асен с Указ 241 от 17. VII. 1897 г.; в България до 1913 и от 1940 г.; преименувано на Цар Асеново с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); възстановено старо име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 219 ж., Cс, 1.

Цар Аспарух — вж. Хан Аспарух, Сз.

Цар Борис — вж. Свобода, Пз.

Цар Борис (погр. Цар Борисово) — вж. Септемврийци, Дб.

ЦАР КАЛОЯН (Ени кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 87 ж., Пд, 6.

ЦАР КАЛОЯН (Торлак, Цар Калоян, Хлебарово) — град, в България от 1878 г.; преименуван на Цар Калоян с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Хлебарово с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); възстановено старо име с Указ 88 (обн. 12. III. 1991); признат от село за град с Указ 2190 (обн. 20. I. 1981); 4205 ж., Рз, 7.

Цар Крум — вж. Хан Крум, Шн.

ЦАР САМУИЛ (Кютюклии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1706 ж., Сс, 7.

Цар Фердинанд (Карол II) — село, заселено под румънска власт, в България от 1940 г.; преименувано на Цар Фердинанд с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965) — вж. Силистра, Сс.

Цар Борисово — вж. Покрайна, Вд; Цар Борис, Дб.

ЦАР ПЕТРОВО (Турчин, Долни Турчин, Голям Турчин) — село, в България от 1878 г.; тройно име преди Освобождението; преименувано на Цар Петрово с Височайши доклад 1291 от 7. II. 1883 г.; 487 ж., Вд, 7.

ЦАР СИМЕОНОВО (Глотинци, Цар Симеоново, Симеоново) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Цар Симеоново с Височайши доклад 5390 от 1. VII. 1882 г. и на Симеоново с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); възстановено старо име с Указ 231 (обн. 22. Х. 1993); 154 ж., Вд, 4.

ЦАР ШИШМАНОВО (Малък Турчин, Цар Шишманово, Шишманово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Цар Шишманово с Височайши доклад 1291 от 7. III. 1883 г. и на Шишманово с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); възстановено старо име с Указ 312 (обн. 11. Х. 1991); 213 ж., Вд, 8.

ЦАРАЦОВО — село, в България от 1885 г.; 2263 ж., Пд, 8.

ЦАРЕВ БРОД (Ендже) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1522 ж., Шн, 10.

ЦАРЕВ ДОЛ (Вис кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединено Софийци; 120 ж., Сс, 7.

ЦАРЕВА ЛИВАДА (Царева ливада, Върбаново) — село, през 1880 г. броено към Пърша; през 1887 г. показано като махала; преименувано на Върбаново с Указ 795 (обн. 28. IX. 1949); възстановено старо име с Указ 245 (обн. 16. VIII. 1991); 908 ж., Гб, 2.

ЦАРЕВА ПОЛЯНА (Хасобас) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 335 ж., Хс, 8.

ЦАРЕВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 1347 ж., Вт, 8.

ЦАРЕВЕЦ (Влашко село) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 1747 (обн. 21. Х. 1936); 635 ж., Вр, 6.

ЦАРЕВЕЦ (Дурбалъ кьой, Царювец) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Царювец с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); осъвременено име на Царевец с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 237 ж., Кж, 5.

ЦАРЕВЕЦ (Каралез) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 394 ж., Дб, 3.

Царево — вж. Виница, Вн.

ЦАРЕВО (Василико, Царево, Мичурин) — град, в България от 1912 г.; преименуван на Царево с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Мичурин с Указ 191 (обн. 22. IV. 1950); възстановено старо име с Указ 303 (обн. 11. Х. 1991); 5877 ж., Бс, 13.

Царево — вж. Царьово, Сз.

Царево градище — вж. Ново Градище, Вт.

ЦАРЕВЦИ (Султанци, Султанлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Султанци с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Царевци с Указ 875 (обн. 20. III. 1987); 1882 ж., Вн, 1.

ЦАРЕВЦИ (Шахвелер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 81 ж., Тщ, 2.

Царето — вж. Велково, Гб.

ЦАРИМИР (Даутларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1359 ж., Пд, 16.

ЦАРИНО (Хасъ юрт) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 7 ж., Кж, 3.

Царица — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955 — вж. Побит камък, Кн.

Царица Йоана — вж. Княжевско, Сз.

ЦАРИЧИНА — село, в България от 1878 г.; 59 ж., Сф, 15.

ЦАРИЧИНО (Идриз куюсу, Царичино, Момчил) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Царичино с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Момчил с Указ 704 (обн. 1. XI. 1963); възстановено старо име с Указ 309 (обн. 11. Х. 1991); 206 ж., Дб, 1.

ЦАРСКИ ИЗВОР (Крал бунар, Царски извор, Чапаево) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Царски извор с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Чапаево с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); възстановено старо име с Указ 232 (обн. 22. Х. 1993); 844 ж., Вт, 9.

Царско — вж. Памидово, Пз.

Царско село — Градина, Пд.

Царьово (Царево) — вж. Подслон, Сз.

Царювец — вж. Царевец, Кж.

ЦАЦАРОВЦИ — статут на село (махала), признато от населена местност за махала с Указ 292 (обн. 25. VIII. 1953); 87 ж., См, 5.

ЦАЦАРОВЦИ (Цацуровци) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 211 ж., Сф, 8.

ЦВЕКЛЮВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Драгийци; 2 ж., Вт, 3.

ЦВЕТИНО (Флорово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 13. VIII. 1934); 172 ж., Пз, 4.

ЦВЕТКОВА БАPA (Цветна бара) — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Клисура; преименувано без административен акт през 1964 г.; 35 ж., Мн, 1.

Цветковци — вж. Цвятковци, Гб.

Цветна бара — вж. Цветкова бара, Мн.

ЦВЕТНИЦА — село, образувано от махалите Елша и Узунджата с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); 126 ж., Тщ, 5.

Цветница (Турханлар) — сборно село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); от 1920 г. броено по съставни махали; заличено с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Тщ, 5.

ЦВЯТКОВЦИ (Цветковци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; уточнено име без административен акт през 1965 г.; 5 ж., Гб, 1.

ЦВЯТОВО (Алъ кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 5 ж., Кж, 2.

ЦЕГРИЛОВЦИ (Цигриловци) — село, в България от 1878 г.; 19 ж., Пк, 5.

ЦЕЛИНА (Куза) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 47 (обн. 9. II. 1951); 342 ж., Сз, 11.

Ценево — вж. Ценово, Сз.

ЦЕНИНО (Каймаклии, Коймаклии, Ценево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Ценево с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); уточнено име без административен акт през 1956 г.; 186 ж., Сл, 2.

ЦЕНОВИЧ (Генерал Прапорджеску, Майор Ценович) — село, заселено под румънска власт, в България от 1940 г.; преименувано на Майор Ценович с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Ценович без административен акт през 1956 г.; 69 ж., Сс, 5.

ЦЕНОВО (Кьойматлии, Кайматлии, Койматлии, Ценево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Ценево с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); осъвременено име на Ценово без административен акт през 1956 г.; 263 ж., Сз, 11.

ЦЕНОВО (Чаушово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2046 ж., Pc, 8.

Ценовци — махала, до 1926 г. броена към Белица; слято с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Гроздьовци, Сф.

ЦЕПЕРАНИТЕ (Ципераните) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Вт, 1.

ЦЕРЕТЕЛЕВО (Думанлии, погр. Церетелово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 433 ж., Пд, 16.

ЦЕРЕЦЕЛ — село, в България от 1878 г.; 60 ж., Сф, 20.

ЦЕРКОВСКИ (Бюкюрджалии, Вирово, Нейчево, Цанко Церковски) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Вирово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); на Нейчево с МЗ 856 (обн. 14. V. 1937), на Цанко Церковски с Указ 333 (обн. 16. II. 1954) и на Церковски с Указ 169 (обн. 10. V. 1960); 280 ж., Бс, 4.

ЦЕРОВА КОРИЯ (погр. Церова курия) — село, в България от 1878 г.; 600 ж., Вт, 1.

Церовене — вж. Горно Церовене, Мн.

ЦЕРОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 208 ж., Pc, 7.

Церовина — вж. Долно Церовене, Мн.

ЦЕРОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 48 ж., Кн, 5.

ЦЕРОВИЩЕ (Сарсъплии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. III. 1934); 667 ж., Тщ, 2.

ЦЕРОВО — село, в България от 1912 г.; 659 ж., Бл, 3.

ЦЕРОВО — село, в България от 1885 г.; 1132 ж., Пз, 5.

ЦЕРОВО — село, в България от 1878 г.; 1965 ж., Сф, 20.

Цибаовци — вж. Чибаовци, Сф.

Цибър варош — вж. Горни Цибър, Мн.

Циганово — вж. Правда, Вт.

Цигриловци — вж. Цегриловци, Пк.

ЦИКЛОВО (Циклево) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 5 ж., Кн, 2.

Цинга — махала, в България от 1878 г.; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Дряново, Гб.

Ципераните (Циперани) — вж. Цепераните, Вт.

ЦИРКА — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 127 ж., См, 6.

Циропол — вж. Господинци, Бл.

Цокевци — колиби, през 1880 г. вероятно броени към Баба Маджарка; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Стефановци, Гб.

ЦОНЕВО (Сандъкчии, Ракла) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Ракла с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934) и на Цонево с Указ 360 (обн. 2. VIII. 1950); присъединено Яворово; 2457 ж., Вн, 10.

Цоневска (Цоньовска, Ирневска) — махала, до 1880 г. броена към Патрешко; двойно име преди Освобождението; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Патрешко, Лч.

Цоневци (Цонювци) — колиби, в България от 1878 г.; изселени след 1887 г.; Гб, 1.

Цоневци — горни — вж. Горни Цоневци, Гб.

Цоневци — долни — вж. Долни Цоневци, Гб.

ЦОНКОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Вт, 1.

Цоньовска — вж. Цоневска, Лч.

Цоцомани — вж. Цуцуманите, Гб.

ЦРЕШНОВО — село, в България от 1878 г.; 14 ж., Кн, 5.

ЦРЪКЛЕВЦИ (Църклевци) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 100 ж., Сф, 8.

ЦРЪНЧА — село, в България от 1912 г.; 627 ж., См, 4.

ЦРЪНЧА — село, в България от 1885 г.; 1398 ж., Пз, 6.

Цуцуманите (Цоцомани) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 431 (обн. 22. XI. 1960) — вж. Гергини, Гб.

ЦЪРВАРИЦА — село, в България от 1878 г.; присъединени махалите Копривлен и Ново село; 114 ж., Кн, 6.

Цървен — вж. Червен, Пд.

ЦЪРВЕНА ЯБЪЛКА (Цървена ябука) — село, в България от 1878 г.; 23 ж., Кн, 5.

ЦЪРВЕНДОЛ (Цървени дол) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 7 ж., Кн, 5.

ЦЪРВЕНЯНО — село, в България от 1878 г.; 110 ж., Кн, 5.

Църква — вж. Даскалово, Пк.

ЦЪРКВА (Ала клисе) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 385 ж., Дб, 1.

Църквино (Муса баба теке) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 317 (обн. 13. ХII. 1955) — вж. Самуил, Рз.

ЦЪРКВИЦА (Клисали) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 103 ж., Кж, 2.

ЦЪРКВИЦА (Клиседжик) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 680 ж., Шн, 6.

ЦЪРКВИЩЕ — село, в България от 1878 г.; 105 ж., Кн, 4.

Църквище (Клисе кьой) — село, изселено през Освободителната война; презаселено през 1881 г.; до 1892 г. броено към Челопеч; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) (вж. Златица); възстановено и признато за село с Указ 250 (обн. 12. VIII. 1991); 302 ж., Сф, 11.

Църклевци — вж. Цръклевци, Сф.

Църнел — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 460 (обн. 14. II. 1961) — вж. Люлин, Пк.

Чаваклар — вж. Телчарка, Кж.

ЧАВДАР (Коланларе, Радославово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Радославово с Указ 432 от 4. IX. 1899 г. и на Чавдар с МЗ 9159 (обн. 5. I. 1946); 1422 ж., Сф, 22.

ЧАВДАР (Чавдар махле, Чавдарица) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Чавдарица с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Чавдар с Указ 2932 (обн. 30. IX. 1983); 386 ж., См, 4.

Чавдар махле — вж. Чавдар, См.

Чавдарица — вж. Чавдар, См.

Чавдарлък — вж. Ръжица, Бс.

ЧАВДАРЦИ (Лъжене) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); 459 ж., Лч, 3.

ЧАВДАРЦИ (Черешов дял) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Беброво; преименувано с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); няма ж., Вт, 3.

ЧАВЕИ (Чавеите) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 41 ж., Гб, 1.

ЧАBКA (Шадилер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 37 ж., Кж, 3.

Чавла кьой — вж. Хан Аспарух, Сз.

Чадърлии (Чадърлиево) — вж. Сенник, Гб.

Чаир — вж. Камен, Вт; Черничино, Хс.

Чаир махле — вж. Хитово, Дб.

Чаир харман — вж. Генерал Колево, Дб.

Чаирекчии — вж. Прохлада, Сс.

Чаирлии — вж. Речица, Сл.

Чаирлъ гьол (Чаирли гьол) — вж. Сенокос, Дб.

Чайлак (Чайлък) — вж. Чайка, Вн.

ЧАЙКA — село, признато от населена местност Кара кьой за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 220 ж., Кж, 6.

ЧАЙКA (Чайляк, Чайлак, Чайлък) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 121 ж., Вн, 11.

Чакалар — вж. Чакалци, Кж.

ЧAКAЛАPOBO (Чакал кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1551 ж., Кж, 3.

ЧAКАЛИ — село, през 1880 г. броено към Костел; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); присъединено Саровци; 114 ж., Вт, 3.

Чакалите — вж. Искра, Гб.

Чакалите (Чакали) — вж. Донкино, Гб.

ЧAКАЛИTE — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; 9 ж., Гб, 4.

Чакал кьой — вж. Чакаларово, Кж.

ЧАКАЛЦИ (Чакалар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 56 ж., Кж, 2.

Чакмаклар (Чакмаци) — вж. Кременец, Кж.

Чакръците — село, изселено през Освободителната война; бивша околия Плевен, Пл.

Чакърджии — вж. Градина, Пд.

Чакъре — вж. Ясно поле, Пд.

Чакърлар — вж. Ястреб, Кж.

Чакърларе (погр. Чакърджии) — вж. Димитриево, Сз.

Чакърча (Чакърджа) — вж. Врачанци, Дб.

ЧАЛ (Чал джедит) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 33 ж., Кж, 4.

Чал атик — вж. Стари чал, Кж.

Чал джедит — вж. Чал, Кж.

ЧАЛА — село, до 1926 г. броено към Борино; 205 ж., См, 2.

Чала махле — вж. Чалъ махле, Вн.

Чалджа — вж. Трънча, Кж.

Чалджи кьой — вж. Свирчево, Тщ.

Чалъ кавак — вж. Риш, Шн.

Чалъ махле (Чала махле) — вж. Дъбравино, Вн.

Чалъ соват — село, изселено през Освободителната война, бивша околия Плевен, Пл.

Чалъклар — вж. Тръница, Шн.

ЧАЛЪКОВИ (Доганджа, Дуванджа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2063 ж., Пд, 12.

Чам дере — вж. Боров дол, Сл; Боровица, Кж.

Чам дере Караманлар — вж. Боровско, Кж.

Чам чифлик — вж. Борово, Бл.

Чамджас — вж. Борика, Сф.

Чамжас — вж. Горово, См.

ЧАМЛА — статут на село (колиби), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; няма ж., См, 9.

Чамладжа — вж. Боровина, См.

Чамурлии — вж. Динево, Хс; Житен, Дб; Шишманово, Сф.

Чамурлии — голямо — вж. Голяма Смолница, Дб.

Чамурлии — малко — вж. Малка Смолница, Дб.

Чамурлу — вж. Калино, Шн.

Чамурлу кьой — вж. Калнище, Тщ.

Чамурна — вж. Боряна, Вн.

Чамшадиново — вж. Веринско, Сф.

Чанаджик — вж. Манушевци, Тщ.

Чанакчие (Чанакчи) — вж. Красен дол, Шн.

Чанакчиево — вж. Розово, Пз.

Чанакчии — вж. Старо Паничарево, Бс; Паничерево, Сз; Паничково, Кж; Ягода, Сз.

Чанакчилар — вж. Паничаре, Сс.

Чанакчилар (Чанакчилер) — вж. Паничино, Тщ.

Чангарлии — вж. Звъничево, Пз.

Чангьр дере — вж. Чепинци, См.

Чандър — вж. Светулка, Кж.

Чанкова — вж. Елешница, Сф.

Чанлар — вж. Звънец, Вн.

Чанлии (погр. Чанми) — вж. Малко Търново, Сз.

Чапаево — вж. Царски извор, Вт.

ЧAPГАH — село, в България от 1885 г.; 727 ж., Яб, 4.

ЧАРДА (Суруджалии, погр. Суруджали) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 401 ж., Яб, 3.

Чарковете (Чарковци) — колиби, в България от 1878 г.; присъединено Калините; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Чарково, Гб.

ЧАРКОВО — село, образувано от колибите Власовци и Чарковете с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) (вж. Габрово); отделено и признато за село с Указ 1320 (обн. 6. V. 1983); 178 ж., Гб, 1.

Чарковци — вж. Чарковете, Гб.

Чатак — вж. Пресека, Кж.

Чатаклар — вж. Читашко, Кж.

Чатал дере — вж. Разсоха, Вт.

Чатал тепе — вж. Елхово, Сз.

Чатал юк — вж. Осларка, Сз.

Чаталар — вж. Хан Крум, Шн.

Чаталар (Чаталлар) — Батово, Дб.

Чатали — вж. Хан Крум, Шн.

Чатма — вж. Левски, Вн.

Чатма (Чатмъ) — вж. Босилковци, Pc.

Чауш кьой — вж. Генерал Кантарджиево, Вн; Методиево, Шн.

Чауш махле — вж. Софийци, Сс.

Чауш махле — село, до 1892 г. броено към Огражден, Кардам и Йовково; изселено след 1892 г.; Дб, 2.

Чаушево — вж. Методиево, Шн.

Чаушка махла — вж. Деляновци, Вт.

Чаушово — вж. Добростан, Пд.

Чаушово (Чаушево) — вж. Ценово, Pc.

Чебара — махала, до 1900 г. броена към Петрич; изселена между 1946 и 1956 г. (заличена без административен акт), Сф, 11.

ЧЕГАНЦИ (Хаджи махле) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 45 ж., Кж, 5.

ЧЕКАНЕЦ — село, в България от 1878 г.; 5 ж., Кн, 6.

ЧЕКАНЕЦ — село, в България от 1878 г.; 33 ж., Сф, 8.

ЧЕКАНЦИ (Дуранлари) — статут на село (махала), в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 68 ж., Тщ, 1.

ЧEКАHЧEBO — село, в България от 1878 г.; 448 ж., Сф, 6.

Чекендин — вж. Лиляк, Тщ.

Чекердекли — вж. Костилково, Хс.

Чекичето — вж. Люлка, См.

Челеби кьой — вж. Господиново, Вн; Сини рид, Бс.

Челеби кьой — село, в България от 1878 г.; изселено 1901 г.; бивша околия Курт бунар (Тервел), Дб.

Челеби махле — вж. Чистово, Вт.

Челебиево — вж. Сини рид, Бс.

Чели кьой — вж. Яребично, Тщ.

Челиклер — вж. Чилик, Кж.

ЧЕЛНИК (Гидиклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 457 ж., Яб, 4.

ЧЕЛОПЕК — село, в България от 1878 г.; 620 ж., Вр, 3.

ЧЕЛОПЕЧ — село, в България от 1878 г.; 1710 ж., Сф, 23.

Челопечене — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 2296 (обн. 26. XII. 1978) — вж. София, Сф.

ЧЕЛОПЕЧЕНЕ (Ели бей) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 134 ж., Дб, 4.

Челтикчии — вж. Оризово, Сз.

ЧЕЛЮСТНИЦА (погр. Челюсница) — село, в България от 1878 г.; 114 ж., Мн, 10.

Чемерен — вж. Габър, Бс.

ЧЕМИШ — село, в България от 1878 г.; 122 ж., Мн, 6.

Ченге — вж. Аспарухово, Вн.

Ченгел — вж. Дивдядово, Шн.

Ченгене сарай — село, изселено през Освободителната война; бивша околия Плевен, Пл.

Ченгер — махала, през 1880 г. броена към Приморско; изселена през 1885–1886 г.; презаселена през 1898 г.; отново изселена през 1921 г.; заличена с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Бс, 8.

Ченогаците — махала, през 1880 г. броена към Дединци; изселена през 1884 г., Вт, 4.

ЧЕПЕЛАРЕ — град, в България от 1885 г.; признат от село за град с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); 5670 ж., См, 10.

Чепелджа — вж. Конче, Кж; Планиница, Бс; Планинка, Кж.

Чепенци — вж. Чепинци, Сф.

Чепино — село, в България от 1878 г.; 64 ж., Пк, 2.

Чепино (Баня Чепино, Баня Чепинско, Баня) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с МП 4 (обн. 5. II. 1948) — вж. Велинград, Пз.

ЧЕПИНЦИ (погр. Чепенци) — село, в България от 1878 г.; 2440 ж., Сф. 1.

ЧЕПИНЦИ (Чангър дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2143 ж., См, 8.

ЧЕПЛЕТЕН — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 73 ж., См, 9.

ЧЕПЪРЛИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 32 ж., Сф, 8.

ЧЕРВЕН — село, в България от 1878 г.; 393 ж., Pc, 5.

ЧЕРВЕН БРЯГ — град, признат от населена местност Гара Червени бряг за град с Указ 402 (обн. 18. VII. 1929); присъединено село Червен бряг, 16 036 ж., Пл, 11.

ЧЕРВЕН БРЯГ (Червени брег) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 1457 ж, Кн, 3.

Червен бряг (Червени бряг) — вж. Радецки, Гб.

ЧEPBEH (Цървен) — село, в България от 1885 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 802 ж., Пд, 1.

ЧЕРВЕНА — село, в България от 1878 г.; 498 ж., Вт, 8.

ЧЕРВЕНА ВОДА — село, в България от 1878 г.; 1742 ж., Pc, 6.

ЧЕРВЕНА ЛОКВА — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) (вж. Водници); отделено от Габрово и признато от квартал (бивши колиби) за село с Указ 1320 (обн. 6. V. 1983); 5 ж., Гб, 1.

ЧЕРВЕНА МОГИЛА — село, до 1900 г. броено към Проваленица; признато от махала за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 103 ж, Пк, 5.

Червена скала — вж. Живково, Шн.

ЧЕРВЕНА СКАЛА — село, признато от населена местност Червена скала (от село Млечино) за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1886); 85 ж., Кж, 1.

ЧEPBEHАКOBO (Алобас) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 317 ж., Сл, 4.

Червени бряг — вж. Червен бряг, Кн.

Червени бряг — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 632 (обн. 19. XII. 1950) — вж. Червен бряг, Пл.

Червени поповци — вж. Жълтопоп, Сз.

ЧЕРВЕНКОВЦИ — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Блъсковци и Балуци; 6 ж., Вт. 3.

Червенци (Казал махлеси) — махала, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 232 (обн. 26. III. 1968) — вж. Минзухар, Кж.

ЧЕРВЕНЦИ (Къзълджилар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 835 ж., Вн, 7.

ЧЕРГАНОВО — село, в България от 1885 г.; 1139 ж., Сз, 4.

ЧЕРЕНЧА (Черенче) — село, в България от 1878 г.; 415 ж., Шн, 10.

ЧЕРЕПОВО (Гюдюлери) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 282 ж., Хс, 10.

Череша — махала, до 1900 г. броена към Видраре; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Манаселска река, Сф.

ЧЕРЕША (Ичмей вакъв) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 761 ж., Бс, 9.

Черешак (Кирезлик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 902 (обн. 31. ХII. 1963), Хс, 4.

Черешево — вж. Черешово, Бл; Черешово, Рз.

Черешево (Черешово) — село, в България от 1912 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); заличено с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Пд, 5.

Черешица (Кирезлии) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 299 ж., Кж, 5.

ЧЕРЕШКА — село, признато от населена местност Черешка (от село Контил) с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 34 ж., Кж, 2.

ЧЕРЕШКИТЕ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 21 ж., См, 9.

ЧЕРЕШНИЦА — село, в България от 1912 г.; 68 ж., Бл, 9.

Черешов дял — вж. Чавдарци, Вт.

Черешов дял — махала, в България от 1878 г.; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Вт, 3.

ЧЕРЕШОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 112 ж., Мн, 1.

Черешово — вж. Черешево, Пд.

ЧЕРЕШОВО — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 17 ж., См, 9.

ЧЕРЕШОВО (Черешево) — село, признато от населена местност Черешова (от село Бабяк) за село Черешево с Указ 183 (обн. 14. V. 1957) и на Черешово с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); присъединено Върхари; 276 ж., Бл, 2.

ЧЕРЕШОВО (Черешево) — село, в България от 1878 г.; 232 ж., Рз, 3.

ЧЕРЕШОВСКА PEКА — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 16 ж., См, 9.

Черибашилар (погр. Черибашлар) — вж. Войводенец, Хс.

Чериково — вж. Муткурово, Пл.

ЧEPКАCКИ (Хаджийска махала, Хаджи махла) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Черкаски с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 412 ж., Мн, 5.

Черквата — вж. Средищна, Сф.

Черкез кьой — вж. Александрово, Шн.

Черкешлии — вж. Желю войвода, Сл; Славянци, Бс.

ЧЕРКОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 637 ж., Пл, 8.

ЧЕРКОВИЩЕ (Света Богородица) — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Каменица; двойно име преди Освобождението; 3 ж., Сф, 16.

ЧEPКОBHA — село, в България от 1878 г.; 299 ж., Вн, 11.

ЧEPКОBHA — село, в България от 1878 г.; 169 ж., Рз, 5.

ЧEPКОBHA (Анасчик, Черковно) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Черковно с Указ 36 (обн. 8. II. 1906) и на Черковна без административен акт през 1946 г.; 517 ж., Сс, 3.

Черковна (Черквата) — вж. Средищна, Сф.

ЧEPКОBHA (Черковна, Дъбрава) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Дъбрава с Указ 557 (обн. 23. XI. 1951); възстановено старо име с Указ 441 (обн. 13. V. 1969); 748 ж., Тщ, 5.

Черковно — вж. Черковна, Сс.

Черково — село, в България от 1885 г.; слято с Указ 165 (обн. 5. IV. 1950) — вж. Братя Кунчеви, Сз.

ЧEPКОBO (Дуванларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 284 ж., Бс, 4.

ЧEPHA (Енидже, Енидже фандъклъ) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Черна с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 597 ж., Дб, 3.

ЧЕРНА (Каралар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 330 ж., Шн, 9.

ЧEPHA ВОДА (Гюндюзлери) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Кипилово; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 85 ж., Тщ, 1.

ЧЕРНА ГОРА — село, квартал на град Батановци, отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 377 ж., Пк, 4.

ЧЕРНА ГОРА (Кара орман) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1815 ж., Сз, 1.

ЧЕРНА MECTA — село, признато от населена местност (от град Якоруда) за село с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974); 390 ж., Бл, 14.

ЧEPHA МОГИЛА (Кара тепе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 315 ж., Бс, 1.

ЧEPHA МОГИЛА (Кара тепе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 182 ж., Хс, 10.

ЧЕРНА НИВА (Кара тарлъ, Кара тарла) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 172 ж., Кж, 7.

ЧEPHA СКАЛА (Кара кая) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 136 ж., Кж, 5.

Черна черква (Кара клисе) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1886), Хс, 2.

Черналево (Кара бурун) — махала, в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), См, 9.

Чернево (Араб махле) — село, в България от 1885 г.; слято с Указ 89 от 15. II. 1899 (вж. Белчево); отделено и признато за село Чернево с МЗ 1639 (обн. 23. VI. 1939); слято с Указ 91 (обн. 2. III. 1951) — вж. Ракитница, Сз.

ЧEPHEBO (Кара Хюсеин, Срацимир) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Страцимир с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Чернево с МЗ 2431 (обн. 31. VI. 946); 1449 ж., Вн, 12.

ЧEPHEBOTO — статут на село (махала), до 1900 г. броено към сборно село Велчево и Гумощник; присъединени махалите Врабците и Маринито; 16 ж., Лч, 1.

ЧЕРНЕВЦИ (Чернювци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 9 ж., Гб, 1.

ЧЕРНИ БРЯГ (Джумалъ кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединени Йолджи кьой и Семет кьой; 161 ж., Тщ, 1.

ЧЕРНИ ВИТ — село, в България от 1878 г.; признато от махала за село с МЗ 1380 (обн. 1. VI. 1939); 910 ж., Лч, 5.

Черни връх — колиби, до 1900 г. броени към Видраре; заличени с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Сф, 18.

Черни връх — махала, до 1900 г. броена към Ново село; слята с Указ 45 (обн. 20. I. 1878) — вж. Априлци, Лч.

ЧЕРНИ ВРЪХ — село, в България от 1878 г.; 676 ж., Мн, 4.

ЧЕРНИ ВРЪХ (Кара бурун) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 188 от 9. VII. 1902 г.; 187 ж., Шн, 8.

ЧEPHИ ВРЪХ (Кара тепе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 706 ж., Бс, 3.

ЧЕРНИ ДЯЛ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Беброво; 24 ж., Вт, 3.

Черни Осъм (Колибето) — сборно село, в България от 1878 г.; от 1900 г. броено по съставни селища, Лч, 6.

ЧЕРНИ ОСЪМ (Колибето) — село, до 1900 г. броено към сборно село Черни Осъм; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 907 ж., Лч, 6.

ЧЕРНИ РИД (Кара тепе) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 42 ж., Хс, 2.

ЧЕРНИГОВО — село, признато от населените местности Чернигово и Търна за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 72 ж., Кж, 1.

ЧЕРНИК (Каралар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 344 (обн. 20. VII. 1951) (вж. Дулово); отделено и признато от квартал за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 2371 ж., Сс, 3.

ЧЕРНИЦА (Ени кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 536 ж., Бс, 12.

Черничани — вж. Сушица, Пд.

ЧЕРНИЧЕ — село, признато от населена местност (от село Крупник) за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 1156 ж., Бл, 11.

ЧЕРНИЧЕВО (Дудене) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 511 ж., Пд, 17.

ЧЕРНИЧЕВО (Дутлу) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 417 ж., Кж, 4.

ЧЕРНИЧИНО (Чаир) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934; 38 ж., Хс, 2.

ЧEPHO MOPE — статут на село (минно селище); признато от населена местност за минно селище с Указ 292 (обн. 30. VII. 1957); 2353 ж., Бс, 2.

Черно око — вж. Чернооково, Дб.

ЧEPHO ПОЛЕ — село, в България от 1878 г.; 436 ж., Вд, 10.

Черно-Витски колиби — колиби, в България от 1878 г.; след 1880 г. вероятно броени и слети с Черни Вит, Лч.

ЧЕРНОВРЪХ (Поповци) — село, през 1880 г. броено към Бижовци; преименувано с Указ 50 (обн. 6. II. 1960); признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 79 ж., Гб, 4.

ЧЕРНОГЛАВЦИ (Кара башлъ, Карабашлие) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 600 ж., Шн, 2.

ЧЕРНОГОР (Кара дърлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 545 ж., Сс, 2.

ЧЕРНОГОРОВО — село, в България от 1885 г.; 2429 ж., Пз, 6.

ЧЕРНОГОРОВО (Кара орман) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1012 ж., Хс, 1.

ЧЕРНОГРАД (Кара сарлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 676 ж., Бс, 1.

ЧЕРНОДЪБ (Кара хадър) — село, в България от 1915 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 143 ж., Хс, 6.

ЧЕРНОЗЕМ (Араплии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 106 ж., Яб, 2.

ЧЕРНОЗЕМЕН (Кара Топрак) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 473 ж., Пд, 3.

ЧЕРНОКАПЦИ (Карабаш кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 323 ж., Тщ, 2.

Черноконьово (Кара атлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); слято с ПМС 3 (обн. 6. IX. 1947) — вж. Димитровград, Хс.

ЧЕРНОЛИК (Кара есе кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1560 ж., Сс, 3.

ЧЕРНОМОРЕЦ (Свети Никола) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 2044 ж., Бс, 10.

ЧЕРНОМОРЦИ (Исмаилч кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 105 ж., Дб, 7.

Черноок — вж. Чернооково, Дб.

ЧEPHOОК (Кара кьосе, Черноок, Чернооко) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Черноок с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Чернооко с МЗ 2736 (обн. 27. IV. 1945); осъвременено име на Черноок с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 318 ж., Вн, 11.

ЧЕРНООКИ (Карагьозлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 71 ж., Кж, 4.

Чернооко — вж. Черноок, Вн.

ЧЕРНООКОВО (Карагьоз куюсу, Черно око, Черноок) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Черно око с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906), на Черноок с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Чернооково с МЗ 2736 (обн. 27. IV. 1945); 329 ж., Дб, 2.

ЧЕРНООКОВО (Карагьозлер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 585 ж., Шн, 3.

ЧЕРНООЧЕНЕ (Карагьозлер) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); 338 ж., Кж, 7.

ЧЕРНЬОВО (Каралар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 377 ж., Сф, 12.

ЧЕРНЬОВЦИ (Кара Мусалар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 114 ж., Кж, 5.

Чернювци — вж. Черневци, Гб.

Черчелан — вж. Дъбован, Пл.

ЧECTИMEHCКO (Соуджак) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 469 ж., Дб, 6.

ЧЕТИРЦИ — село, в България от 1878 г.; 287 ж., Кн, 6.

ЧETPОКA — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Лъкавица; 2 ж., Пд, 7.

ЧEXЛАPE (Чехларе, Морозово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Морозово с Указ 165 (обн. 5. IV. 1950); възстановено старо име с Указ 1126 (обн. 23. IX. 1969); 117 ж., Пд, 2.

Чехлари (Папукчилар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Искра Сс.

Чехлювци — колиби, в България от 1878 г.; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

ЧЕШЛЯНЦИ (погр. Чешленци) — село, в Българин от 1878 г.; 25 ж., Кн, 9.

ЧЕШМА (Чешме махле) — село до 1900 г. броено към Сливовица; преименувано с MЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 23 ж., Вт, 4.

Чешнегир — вж. Садово, Пд.

ЧЕШНЕГИРОВО (Чешнегир нова махла) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974) (вж. Садово); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 2219 ж., Пд, 17.

Чешнеджи (Чешнеджи кьой) — вж. Тестеджи кьой, Тщ.

ЧИБАОВЦИ (погр. Цибаовци) — село, в България от 1878 г.; 286 ж., Сф, 15.

Чибуклии — вж. Лулица, Сл.

Чийрекчии — вж. Прохлада Сс.

Чикарджии (Чикърджии) — вж. Градина, Пд.

Чикарларе — вж. Димитриево, Сз.

Чикендин — вж. Лиляк, Тщ.

Чикръкчилар — вж. Петрино, Тщ; Малка Черковна, Тщ.

Чикурово — вж. Чукарово, Хс.

Чикърджии — вж. Градина, Пд.

ЧИЛИК (Чиликлер) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 206 ж., Кж. 5.

Чиликли — вж. Стоманево, См. Стоманци, Кж.

Чилингир махле — вж. Ключево, Кж.

Чилингирово — село, изселено през 1882 г.; бивша околия Борисовград (Първомай), Пд.

Чиллер (Чилер) — вж. Яребица, Сс.

ЧИЛНОВ (погр. Чилново) — село, в България от 1878 г.; 638 ж., Рс, 4.

Чилтиклии — вж. Оризово, Сз.

Чимал — вж. Мъглен, Бс.

Чимово (Чимос) — вж. Ахелой, Бс.

Чинакчии — вж. Паничерево, Сз.

Чинкоджа — вж. Джинот, Яб.

ЧИНТУЛОВО (Касъмово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1042 ж., Сл, 3.

ЧИПРОВЦИ (Чипоровци) — град, в България от 1878 г.; уточнено име без административен акт през 1956 г.; признат от село за град с Указ 688 (обн. 17. IX. 1968); 2370 ж., Мн, 10.

Чираджии (погр. Караджии) — вж. Борово, Сз.

Чирекчи — вж. Прохлада, Сс.

ЧИРЕН — село, в България от 1878 г.; 1040 ж., Вр, 3.

ЧИРПАН — град, в България от 1885 г.; 18 171 ж., Сз, 11.

Чирпилие (Чирпилий) — вж. Труд, Пд.

ЧИСТОВО (Емироолу, Челеби махле) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Доспатлии; двойно име преди Освобождението; преименувано на Чистово с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 2 ж., Вт, 4.

Читак — вж. Бяла река, Пд; Тича, Сл.

Читак атик — вж. Стар читак, Кж.

Читак джедит (Читак йени) — вж. Нов читак, Кж.

Читаклар атик — вж. Горно Войводино, Хс.

Читаклар джедит — вж. Долно Войводино, Хс.

Читаклар ени — вж. Долно Войводино, Хс.

Читаклар ески — вж. Горно Войводино, Хс.

ЧИТАКОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 23 ж., Гб, 1.

Чита юк — вж. Осларка, Сз.

Читалово — вж. Раздел, Яб.

Читалии — вж. Плоска могила, Сз.

Читашко (Читаклар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Кж, 5.

Читрък — село, в България от 1878 г.; изселено през 1907 г., Шн, 8.

Чифлик — вж. Билка, Бс; Радево, Сл.

ЧИФЛИК — село, образувано от селата Горни чифлик и Долни чифлик с Указ 519 (обн. 26. XII. 1961); 139 ж., Вд, 1.

ЧИФЛИК — село, до 1900 г. броено към Бели Осъм; 402 ж., Лч, 6.

ЧИФЛИК (Чифлик кьой) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; присъединено Трънча; 374 ж., Кж, 5.

Чифлик дере — село, изселено през Освободителната война; бивша околия Пирдоп, Сф.

Чифлик кьой — вж. Чифлик, Кж.

Чифлик Малко Бело — вж. Малко Бельово, Сф.

Чифлик махле — вж. Билка, Бс; Държава, Сз.

Чифлика — вж. Държавен, Сз.

Чифлика — махала, до 1900 и след 1934 г. броена към Белиш, Лч.

Чифлика — махала, в България от 1912 г.; заличена с Указ 2932 (обн. 30. IX. 1983), См, 1.

Чифлика хаджи Стамо — вж. Добри дол, Пд.

Чифлико — вж. Григорево, Сф.

Чифлишка махала — вж. Билка, Бс.

Чифут куюсу — вж. Йовково, Дб.

Чифчи къс — вж. Пищигово, Пз.

ЧИЧЕВО (Кючук Ип дере, Малко Ип дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Чичево с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 65 ж., Кж, 3.

ЧИЧИЛ — село, в България от 1878 г.; 163 ж., Вд, 7.

ЧОБА (до Освобождението — Българска Чоба) — село, в България от 1885 г.; слято с Указ 829 (обн. 26. VIII. 1969) (вж. Брезово); отделено и признато от квартал за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 1126 ж., Пд, 2.

Чобан — вж. Пастирци, См.

Чобан дере — вж. Овчарово, Тщ.

Чобан куюсу — вж. Пастир, Дб.

Чобан кьой — вж. Горни Чобан кьой, Тщ; Овчари, Кж.

Чобан Насуф — вж. Загориче, Шн.

ЧОБАHКA (Едри дере, Едирханлу) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 326 ж., Кж, 6.

Чок бунар — вж. Водно, Вт.

Чокек — вж. Китка, Вн.

Чокили — вж. Чокилите, Гб.

Чокльово — вж. Байкалско, Пк.

ЧОКMAHOBO — село, в България от 1912 г.; 208 ж., См, 9.

Чокмишлери — вж. Овощна, Вт.

ЧОКОБА — село, в България от 1885 г.; 617 ж., Сл, 3.

Чокурово — вж. Чукарово, Хс.

Чолак махле — вж. Чолаковци, Вт.

ЧОЛАКОВО — село, образувано от населените местности Чолакова, Дживгова, Салиева, Лютева и Лешкова (от село Цветино) с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 201 ж., Пз, 4.

Чолаковци (Чолакова махала, Чолак махле) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 196 (обн. 30. I. 1970) — вж. Велико Търново, Вт.

Чоллук — вж. Граф Игнатиево, Пд.

ЧОMАКOBO (Къшла) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 57 ж., Кж, 6.

ЧОМАКОВЦИ (Чумаковци) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1946 г.; 1480 ж., Пл, 11.

Чомаците (Чомаци) — вж. Иглика, Гб; Овощарци, Гб.

Чомлек кьой (погр. Чамлек кьой) — вж. Ботево, Яб.

Чорал — големи — вж. Малина, Дб.

Чорал — малки — вж. Орлово, Дб.

ЧОРБАДЖИЙСКО (Чорбаджилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); присъединени селата Пенковци и Трепетлика; 2014 ж., Кж, 3.

Чорлево (Чьорльово, Чорльово) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1959) — вж. Дреновец, Вд.

Чорокалина — вж. Калина, Вд.

ЧОРУЛ — село, в България от 1878 г.; 47 ж., Сф, 8.

Чохаджийско предградие — населена местност, през 1946 г. броена самостоятелно; отцепена от Филиповци и присъединена към Столична голяма община с Указ 41 (обн. 7. VII. 1947) — вж. София, Сф.

Чохлаково (погр. Чофлаково) — вж. Яворово, Сз.

ЧУБРА (Абдал кьой, Аптол кьой, Абди оглу кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Чубра с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 622 ж., Бс, 12.

ЧУБРИКА (Факръ бунар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 177 ж., Кж, 1.

ЧУДИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 12 ж.; Кн, 5.

ЧУДОМИР (Кара иб) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 404 ж., Рз, 4.

ЧУЙПЕТЛОВО (Чупетлово, Чупетльово) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 46 ж, Пк, 4.

Чукани — през 1892 г. под това име броени Горни Чукани и Долни Чукани — вж. Горни Чукани и Долни Чукани, Вт.

Чукарите — вж. Тодорчетата, Гб.

ЧУКАРКА (Тас тепе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 576 ж., Бс, 1.

ЧУКАРОВО (Чукур кьой, Чукурово, Чикурово, Чокурово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Чукарово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 130 ж., Хс, 9.

ЧУКАТА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Лъкавица; няма ж., Пд, 7.

ЧУКАТА (Баир махле) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Доспатлии; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Вт, 4.

Чукек — вж. Китка, Вн.

ЧУКИЛИТЕ (погр. Чокили) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 21 ж., Гб, 1.

ЧУКОВЕЗЕР (погр. Чукувезер) — село, в България от 1878 г.; 41 ж., Сф, 8.

ЧУКОВЕЦ (погр. Чюковец) — село, в България от 1878 г.; 180 ж., Пк, 5.

ЧУКОВЕЦ (Токмак кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 325 ж., Cс, 1.

ЧУКОВО (Токмаклъ дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 178 ж., Кж, 6.

ЧУКОВО (Тъпанари) — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село след 1887 г.; преименувано с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); 18 ж., Гб, 2.

Чукувезур — вж. Чуковезер, Сф.

Чукур алан — вж. Ниска поляна, Сл.

Чукур къшла — вж. Манастирци, Рз.

Чукур кьой — вж. Забърдо, См; Чукарово, Хс; Ясенково, Шн.

Чукурите — вж. Стражец, Кж.

Чукурлии — вж. Песнопой, Пд.

Чукурово — вж. Габра, Сф; Прилеп, Дб; Трапище, Рз; Чукарово, Хс.

Чукурово (погр. Чекурево) — вж. Прилеп, Дб.

Чулфа — вж. Сушина, Шн.

Чулфалар — вж. Тъкач, Шн.

Чумаковци — вж. Чомаковци, Пл.

Чунгуруз (Чунгурус) — вж. Винарово, Вд.

Чупетлово (Чупетльово) — вж. Чуйпетлово, Пк.

ЧУПРЕНЕ (Чупреня) — село, в България от 1878 г.; 719 ж., Вд, 11.

ЧУРЕК — село, в България от 1878 г.; 415 ж., Сф, 9.

ЧУРЕН (погр. Чюрен) — село, в България от 1885 г.; 9 ж., Пд, 13.

ЧУРИЛОВО — село, в България от 1912 г.; признато от махала за село с Указ 139 (обн. 19. IV. 1960); 76 ж., Бл, 7.

ЧУРИЧЕНИ — село, в България от 1912 г.; 267 ж., Бл, 7.

ЧУРКА — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 130 ж., См, 6.

ЧУРУКОВО — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; 78 ж., См, 3.

Чуфла — вж. Сушина, Шн.

Чучан — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 257 (обн. 7. VI. 1950) — вж. Станево, Мн.

ЧУЧУЛИГА (Аптараман кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 18 ж., Хс, 2.

ЧУЧУЛИГОВО — село, признато от населена местност (от село Кулата) за махала с Указ 765 (обн. 9. XI. 1921) и за село с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); 234 ж., Бл, 7.

ЧУЧУР (Ючур) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 10 ж., См, 9.

Чукек — вж. Китка, Вн.

Чюковец — вж. Чуковец, Пк.

Чюрен — вж. Чурен, Пд.

Шабан кьой — вж. Драганово, Кж.

Шабан къръ — вж. Загорци, Бс.

Шабанлар — вж. Каблешково, Кж; Тополска, Кж.

Шабанли — вж. Сърница, Пз.

ШАБЛА — град, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 4008 ж., Дб, 7.

Шадарлар — вж. Коневод, Кж.

Шадилер — вж. Чавка, Кж.

Шадъ кьой — вж. Добротич, Вн.

Шаинлер — вж. Мъженци, Кж.

Шайтани — вж. Усои, Вт.

Шамлиево — вж. Долни Вит, Пл.

Шамлии — вж. Горно Ботево, Сз.

ШАHOBO (Козлуджа, Оряхово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Оряхово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Шаново с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 405 ж., Сз, 5.

Шапкарево (Кюлафчилер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Хс, 2.

ШАРАНИ (Шараните) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 16 ж., Гб, 1.

Шарбанска — махала, до 1900 г. броена към Съево; слята с МЗ 1049 (обн. 24. IV. 1939) — вж. Старо село, Лч.

Шарвии (Шарвъ) — вж. Браничево, Шн.

Шарен бряг (Ала баир) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937); Хс, 2.

ШАРЕНСКА — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 246 ж., См, 6.

ШАPКOBO (Голям Боялък) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 271 ж., Яб, 1.

Шатарова — махала, до 1900 г. броена към сборно село Очуша; заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. сборно село Очуша, Сф.

Шатковица — село, в България от 1878 г.; заличено с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Кн, 9.

Шатрово — село, изселено през 1912 г.; Бл, 9.

ШАТРОВО — село, в България от 1878 г.; 184 ж., Кн, 1.

Шах Вели (Шах Вели махле) — село, в България от 1878–1913 г.; изселено под румънска власт, Дб, 2.

Шахан кая — вж. Соколово, Лч.

Шаханска махала (Малка Шаханская) — махала, през 1880 г. вероятно броена, а след 1887 г. слята с Кайкъ махла, Лч.

Шахвелер — вж. Царевци, Тщ.

Шахинджии (Шахинджи) — вж. Крагулево, Дб.

Шахинлар — вж. Нова Камена, Дб; Соколско, Кж.

Шахинлар (Шахинлер) — вж. Соколник, Дб; Соколите, Кж.

Шахларе — вж. Памидово, Пз.

Шахлии — вж. Княжево, Хс; Соколово, Лч.

Шахпазлии — вж. Ястребово, Сз.

Шахпалъ — вж. Крилатица, Кж.

Шахън кая — вж. Соколово, Лч.

Шевкуларе (Шевкулари) — вж. Светлина, Яб.

Шеврева стока — махала, до 1900 г. броена към сборно село Велчево и Гумощник; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Драшкова поляна, Лч.

ШЕЙНОВО — село, в България от 1885 г.; 2002 ж., Сз, 4.

Шейтани — вж. Усои, Вт.

Шейтаново (Шейтан кьой) — вж. Косово, Пд.

Шейх аслъ — вж. Ешикашли, Пз.

Шейх кьой — вж. Главатарци, Кж.

Шекер бунар — вж. Сладък кладенец, Сз.

Шекере — вж. Ловско, Рз.

ШEMШEBO — село, в България от 1878 г.; присъединено към Леденик с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); отделено и признато от квартал за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 578 ж., Вт, 1.

Шенини (Шенени) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 183 (обн. 14. V. 1957) — вж. Габрово, Гб.

Шеременлер — вж. Винево, Хс.

Шеремет — вж. Бързица, Вн; Столетово, Сз; Шереметя, Вт.

Шеремет кьой (Шеремет) — вж. Веселец, Рз.

Шереметево — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Витина, См.

Шереметлер — вж. Винево, Хс; Кобиляне, Хс.

ШЕРЕМЕТЯ (Шеремет) — село, в България от 1878 г.; 264 ж., Вт, 1.

Шеримет (Шермет, Шеремет) — вж. Столетово, Сз.

Шерметлер — вж. Берковски, Тщ.

Шерпени — вж. Змеево, Дб.

Шеф — вж. Антимово, Вд.

Шех Джумая — вж. Джебел, Кж.

Шехлер — вж. Старейшино, Кж.

Шехово — вж. Дъбовица, Бс.

Шехтова — махала, до 1900 г. броена към сборно село Очуша; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. сборно село Очуша, Сф.

ШИBАPOBO (Боаз дере, погр. Богаз дере, Устово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Устово с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Шиварово с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 310 ж., Бс, 9.

ШИВАЧЕВО (Терзобас, Източно Шивачево, Голямо Шивачево) — град, в България от 1885 г.; преименуван на Източно Шивачево с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906), на Голямо Шивачево с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Шивачево с Указ 753 (обн. 24. IV. 1973); признат от село за град с Указ 2907 (обн. 7. IХ. 1984); 3835 ж., Сл, 4.

ШИЛИВЕРИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Драгийци; няма ж., Вт, 3.

ШИЛКОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 3 ж. Вт, 3.

Шимшир — махала, броена към Разпоповци и Костадинчовци; след 1887 г. слята с Костадинчовци, Вт.

ШИПИКОВА МАХАЛА (Шипиковска махала) — махала, призната от населена местност за махала с Писмо 6783 от 2. VI. 1932 на МВР; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 22 ж., Вд, 2.

ШИПКА — град, в България от 1885 г.; признат от село за град с Указ 1238 (обн. 23. VIII. 1977); 1492 ж., Сз, 4.

ШИПКОВИЦА (Шипковца) — село, в България от 1878 г.; 12 ж., Пк, 6.

ШИПКОВО (Горно Шипково) — село, до 1900 г. броено под име Шипково заедно с Долно Шипково, а след това като Горно Шипково; преименувано на Шипково с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); присъединено Долно Шипково; 1012 ж., Лч, 6.

Шипково (Сърбогьзи) — колиби, в България от 1878 г.; преименувани с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); заличени с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Гб, 4.

ШИПОК (Ерекли) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 8 ж., Кж, 3.

ШИПОТ — село, в България от 1878 г.; 89 ж., Вд. 6.

ШИПОЧАНЕ (Шипочан) — село, в България от 1878 г.; 228 ж., Сф, 19.

ШИПОЧАНО — село, в България от 1878 г.; 191 ж., Кн, 5.

ШИПЧЕНИТЕ (Шипчени) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Сейковци; 14 ж., Гб, 1.

Шипчените (Шипчени) — вж. Балиновци, Гб.

Ширбаново — вж. Рупите, Бл.

ШИРОКА ЛЪКА — село, в България от 1885 г.; 800 ж., См, 9.

ШИРОКА ПОЛЯНА (Алан махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 214 ж., Хс, 11.

ШИРОКИ ДОЛ — село, в България от 1878 г.; 1174 ж., Сф, 19.

Широки рът — махала, до 1926 г. броена към Белица; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Средищна, Сф.

ШИРОКО ПOЛE (Селеменлер, Сюрменлер) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 736 ж., Кж, 5.

ШИРОКОВО — село, в България от 1878 г.; 134 ж., Рс, 4.

Шихларе (Шихлари) — вж. Раклица, Бс.

ШИШЕНЦИ — село, в България от 1878 г.; 242 ж., Вд, 2.

ШИШКОВИЦА (Тюркеше, Тюркюше) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 40 ж., Тщ, 1.

Шишковци — махала, през 1880 г. броена към Яковци; заличена с Указ 45 (обн. 20. I. 1978), Вт, 3.

ШИШКОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 687 ж., Кн, 5.

Шишман — махала, до 1900 г. броена към Поибрене; заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Пз, 7.

Шишманово — вж. Цар Шишманово, Вд.

ШИШМАНОВО (Хасобас) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 370 от 20. VII. 1903 г.; 422 ж., Хс, 10.

Шишманово (Чамурлии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 313 (обн. 29. Х. 1954); Сф, 1.

ШИШМАНОВЦИ (Автоево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1042 ж., Пд, 12.

Шишовци — колиби, в България от 1878 г.; след 1905 г. броени към Топлеш, Гб.

ШИЯКОВО — село, в България от 1878 г.; 464 ж., Пл, 2.

Шияковци — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Обединение, Сф.

ШКОРПИЛОВЦИ (Фъндъклии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 693 ж., Вн, 9.

ШОДЕКОВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Габровци; 8 ж., Вт, 1.

Шоевци (Шоювци) — махала, през 1880 г. броена към Буйновци; заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Вт, 3.

Шондрови — вж. Алендарова, Пз.

ШОПИТЕ — село, през 1880 г. броено към Кръвеник; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 65 ж., Гб, 3.

ШОПЦИ (Емирлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 434 ж., Кж, 3.

Шошлека (Шошлега) — вж. Ветрово, Гб.

Шоювци — вж. Шоевци, Вт.

ШУБЕЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Буйновци; 1 ж., Вт, 3.

Шуглевци — махала, до 1926 г. броена към Белица; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Гроздьовци, Сф.

Шума — сборно село, в България от 1878 г.; от 1900 г. броено по съставни селища, Сф, 4.

ШУМА — село, признато от махала Вакарел (от сборно село Шума) за село Шума с Указ 128 (обн. 11. IV. 1961); присъединени Раетска и Странска; 260 ж., Сф, 5.

Шумака — колиби, в България от 1878 г.; до 1900 г. броени към Ябланица; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Ябланица, Лч.

Шуманска — махала, до 1900 г. броена към сборно село Василица и махала Гьола; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Долна Василица, Сф.

Шумата — вж. Денчевци, Гб; Пройновци, Гб.

ШУМАТА — село, през 1880 г. броено към Батошево; признато от махала за село с Указ 28 (обн. 31. I. 1928); 684 ж., Гб, 3.

Шумели — село, образувано от колибите Венковци, Геновци, Котовците, Недялковци, Петковци и Шумелите с Указ 92 (обн. 2. III. 1951); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

Шумелите (Пачели) — колиби, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Шумели, Гб.

ШУМЕН (Шумен, Коларовград) — град, в България от 1878 г.; преименуван на Коларовград с Указ 40 (обн. 31. I. 1950); възстановено старо име с Указ 977 (обн. 31. XII. 1965); присъединени Дивдядово, Макак и Мътница; 89 214 ж., Шн, 10.

ШУМЕНЦИ (Дайдър) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 672 ж., Сс, 7.

Шумла роад — вж. град Каспичан, Шн.

ШУМНАТИЦА (Фъндаджик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 581 ж., Кж, 3.

Шумнене — сборно село, в България от 1878 г.; от 1900 г. броено по съставни селища; заличено с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955), Лч, 8.

Шумну бохчалар (Шумну бахчиларъ, Шумну бохчолар) — вж. Каолиново, Шн.

Шупаци (Шупъци) — махала, до 1892 г. броена към Усои и Горни Геновци; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Вт, 3.

ШУШНЯ — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Пърша и Игнатовци; 6 ж., Гб, 2.

Шюкюрлери (Шукюлери) — вж. Светославци, Вт.

ЩЕРНА (Хавъзлъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 60 ж., Кж, 2.

ЩИПСКО (Хасърджик) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 314 ж., Вн, 7.

ЩИТ (Юскюдар) — село, в България от 1915 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 169 ж., Хс, 6.

ЩРЪКЛЕВО (Щръкльово, Щърклево) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 2801 ж., Pc. 5.

Щърбец — махала, призната от населена местност (от село Горановци) за махала с Указ 148 (обн. 29. V. 1956); слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Ломница, Пк.

Щърклево — вж. Щръклево, Pc.

ЩЪРКОВО — село, в България от 1885 г.; 518 ж., Пз, 5.

ЪГЛЕН (погр. Аглен) — село, в България от 1878 г.; 1095 ж., Лч, 4.

Юва бюк — вж. Ставри Димитрово, Хс.

Юваджилар — вж. Гнездаре, Хс.

Ювалар — Гняздово, Кж.

Ювчовци — вж. Йовчевци, Вт.

Юглав — вж. Йоглав, Лч.

Юглюк — вж. Дарец, Кж.

ЮГОВО — село, в България от 1885 г.; 96 ж., Пд, 7.

ЮДЕЛНИК — село, в България от 1878 г.; 1020 ж. Pc, 7.

Южно Съдиево — вж. Долно Съдиево, Хс.

Юзбек (Юзбеци) — вж. Върхари, Кж.

Юзгюбенлик (Юзлю Бейли кьой) — вж. Могилище, Дб.

Юкари баня — вж. Горна баня, Сф.

Юкари кьой — вж. Боян, Шн.

Юклии — вж. Тодорово, Рз.

Юксюз кьой — вж. Сираково, Хс.

Юкюзчилар — вж. Воловарци, Кж.

Юлджу кьой — вж. Йолджи кьой, Тщ.

ЮЛИЕВО (Долно Софуларе, Долни Мъдреци, Юлиев) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Долни Мъдреци с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906), на Юлиев с Указ 47 (обн. 9. II. 1951) и на Юлиево с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 748 ж., Сз, 5.

Юллер — вж. Староселска, Шн.

Юлусчолар — вж. Юнузчулар, Дб.

Юмер кьой — вж. Рогач, Кж.

Юмерлер — вж. Любино, Кж.

Юмерови — вж. Сойка, Пз.

Юмрук кая — вж. Пестник, Вт; Синьо Камене, Бс.

ЮHАК (Оруч гаази) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 135 ж., Вн, 1.

ЮНАЦИ (Аладън) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Кж, 6.

ЮНАЦИТЕ (Хаджилии, погр. Аджилии, Аджелии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1729 ж., Пз, 6.

ЮНДОЛА — село, признато от населена местност (от община Велинград) за село с Указ 2932 (обн. 30. IX. 1983); 161 ж., Пз, 4.

ЮНЕЦ (Дана гьоз) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 55 ж., Вн, 9.

Юнуз — вж. Звънарка, Кж.

Юнуз абдал — вж. Йонково, Рз.

Юнуз бунар — вж. Калоян, Вн; Кладенец, Шн.

Юнуз бюкю — вж. Йорданово, Хс.

Юнуз Виран — вж. Бубино, Хс.

Юнузлар — вж. Прелез, Рз.

Юнузчулар (Юнусчилар, Юлусчолар) — вж. Балканци, Дб.

Юнусча — вж. Иваново, Хс.

ЮПEP — село, в България от 1878 г.; 804 ж., Рз, 3.

Юргечлер (Юргючлер) — вж. Сливенци, Дб.

Юреклери — вж. Сърцево, Сл.

Юренджик — вж. Голямо Градище, Тщ; Градско, Сл; Константиново, Хс; Крепост, Хс.

Юренджик — малко — вж. Константиново, Хс.

Юренджик — махала, до 1900 г. броена към Стеврек; изселена през 1902 г., Тщ, 1.

Юренджиклер — вж. Златоустово, Хс.

Юрени (Юрене) — вж. Научене, Сл.

Юренлии — вж. Асен, Сз; Научене, Сл.

Юрлемиш — вж. Езеро, Сл.

Юрпек — вж. Бойник, Кж.

Юрта — вж. Дворище, Сз.

Юртлук — вж. Оногур, Дб.

Юртлю махлеси — махала, през 1880 г. броена към Дединци; изселена през 1882 г., Вт, 4.

Юртчии — вж. Любеново и Първомай, Пд.

Юртчии (Юрчии) — вж. Млекарево, Сл.

Юртчулар — вж. Могиляне, Кж.

Юруджиклер — вж. Патица, Кж.

Юруклер — вж. Руец, Тщ; Сеслав, Рз; Становец, Шн.

Юруклери — вж. Владислав, Вт; Кърпачево, Лч.

Юруклери (погр. Юрюклери) — вж. Каменари, Вт.

ЮРУКОВО — село, признато от населена местност Юрукова (от село Бабяк) за махала с Указ 24 (обн. 9. II. 1954) и за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 1119 ж., Бл, 14.

Юруците — вж. Боримечково, Пз; Каменари, Вт.

Юрюклер — вж. Николаево, Вт.

Юрюклер (Юруклер) — вж. Становец, Шн.

Юрюклери — вж. Владислав, Вт.

Юсеинлери (Юсеинлер) — село, в България от 1878 г.; изселено през 1886 г., Тщ, 1.

Юсе кьой — вж. Високо, Кж. 1.

Юскюдар — вж. Щит, Хс.

Юсуз кьой — вж. Сираково, Хс.

Юсузлер (Юсюзлери, Юсузлар) — вж. Сталево, Хс.

Юсуфани — вж. Балканци, Вт.

Юсуфларе — вж. Исуфлар, Яб.

Юсуф ханлар (Юсуфанлар) — вж. Пристое, Шн.

Юсуф чобанлар — вж. Мрежичко, Бс.

Ютакларе — село, в България от 1885 г.; изселено през 1893; бивша околия Сърненогора, Пд.

Юте махле — вж. Отсрещна, Тщ.

Ютюклер — вж. Гороцвет, Рз.

Юч дурак — вж. Делчево, Бл.

Юч тепе — Три могили, Кж; Три могили, Пд.

Ючур — вж. Чучур, См.

Юшелии — вж. Ботево, Вн.

Яалъ юч орман — вж. Горичане, Дб.

ЯБЛАНИЦА — село, в България от 1878 г.; 171 ж., Сф, 20.

ЯБЛАНИЦА (Абланица) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 39 (обн. 16. I. 1922); признато от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); присъединени Блатото, Братевец, Габровица, Гераня, Голяма гора, Деветте дола, Дървена кошара, Камен дол, Ламбовци, Пали лула, Шумака; 3098 ж., Лч, 8.

ЯБЛАНОВО (Алванар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 2893 ж., Сл, 1.

Ябълка — вж. Полковник Серафимово, См.

Ябълка — село, образувано от колибите Баланците, Драганчова градина, Киселицата, Къшлите и Ломът с Указ 92 (обн. 2. III. 1951); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

ЯБЪЛКОВЕЦ (Елмалъ кебир) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 253 ж., Кж, 1.

ЯБЪЛКОВО — село, признато от населена местност Кошарите (от село Жабокрът) за село с МЗ 2350 (обн. 27. Х. 1945); 1104 ж., Кн, 5.

ЯБЪЛКОВО (Алмалии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 1862 ж., Хс, 1.

Ябълково (Хасъм деде) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959), Дб, 3.

ЯБЪЛКОВЦИ (Свинарите) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); 3 ж., Гб, 4.

ЯБЪЛЧЕВО (Алма дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1038 ж., Бс, 9.

ЯБЪЛЧЕНИ (Алмалии, Алмалък) — село, в България от 1912 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Ябълчени с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 145 ж., Кж, 7.

Яваз дере — вж. Явуз дере, Хс.

Явашево (Яваш кьой) — вж. Васил Левски, Тщ.

ЯВОР (Милиджии) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); 7 ж., Гб, 4.

ЯВОРЕЦ (Саръ беглии, Сърбеглии) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Яворец с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 647 ж., Гб, 1.

ЯВОРНИЦА — село, в България от 1912 г.; 1013 ж., Бл, 7.

ЯВОРОВЕЦ (Долап махле, Поповци, Явровец) — статут на село (махала), в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Явровец с МЗ 1689 (обн. 27. IX. 1937); осъвременено име на Яворовец с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 13 ж., Сз, 5.

ЯВОРОВО (Баш виран) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 177 ж., Кж, 7.

Яворово (Петрушан) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); слято с Указ 689 (обн. 22. IV. 1975) — вж. Цонево, Вн.

ЯВОРОВО (Чохлаково) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 450 ж., Сз, 11.

Явровец — вж. Яворовец, Сз.

ЯВРОВО (Яврово, Яворово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Яворово с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); възстановено старо име с Указ 2072 (обн. 27. XI. 1979); 97 ж., Пд, 6.

Явуз дере (погр. Яваз дере) — вж. Доброселец, Хс.

Явузларе — вж. Козаревец, Сз.

Ягнево (Къзалар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Мъженци, Кж.

ЯГНИЛО (Яйла) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 403 ж., Вн, 6.

ЯГОДА (Чанакчии, Горно Паничерево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Горно Паничерево с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Ягода с Указ 448 (обн. 6. IХ. 1950); 2883 ж., Сз, 5.

ЯГОДИНА (Балабан) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 580 ж., См, 2.

Ягодиново — вж. Ягодово, Мн.

ЯГОДОВО — село, образувано от селата Богоридово и Катунско Конаре с МЗ 2709 (обн. 31. VII. 1942); 3299 ж., Пд, 12.

ЯГОДОВО (Янчев чифлик, Ягодиново) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Ягодиново с Указ 47 (обн. 9. II. 1951) и на Ягодово с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 243 ж., Мн, 1.

Язаджии — село, в България от 1878 г.; изселено през 1881 г., Вт, 4.

Язаджий — вж. Горско Писарево, Вт.

ЯЗДАЧ (Дели бинлери) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 269 ж., Сз, 11.

Яздирастовци — махала, до 1900 г. броена към сборно село Вакарел; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Костадинкино, Сф.

Язла — вж. Летовник, Кж; Лятно, Шн.

Язла — село, в България от 1885 г.; изселено през 1886 г.; бивша околия Хаджи Елес (Първомай), Пд.

ЯЗОВЕЦ (Кокарджа) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 24 ж., Тщ, 1.

Язъджи — вж. Писарево, Шн.

Язъджилар — вж. Поручик Чунчево, Дб.

Язъджиолу (Язъджиоглу) — вж. Горско Писарево, Вт.

Яйа кьой — вж. Николаево, Сл.

Яйджелии — голямо — вж. Голям извор, Хс.

Яйджелии — малко — вж. Малък извор, Хс.

Яйджии — вж. Масларево, Вт.

Яйджилар — вж. Веселец, Тщ.

Яйканлии — вж. Дъбово, Сз.

Яйла — вж. Горен Близнак, Вн; Ягнило, Вн.

Яйла кьой (Яйлъ кьой) — вж. Антоново, Тщ; Изворни, Вт.

Яйладжик — вж. Горска поляна, Яб.

Яйлалъ — вж. Копитник, Кж.

Яйледжик (Яйлъджик) — вж. Висока поляна, Кж.

Якбасан кебир — вж. Голяма Чинка, Кж.

Якбасан сягир — вж. Малка Чинка, Кж.

Якезлии — вж. Дебелт, Бс.

ЯКИМ ГРУЕВО (Салладън) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 300 ж, Рз, 2.

ЯКИМОВО (Прогорелец) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); присъединени Котеновци и Войници; 2390 ж., Мн, 11.

ЯКОВИЦА — село, признато от населена местност за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 95 ж., Кж, 3.

ЯКОВО — село, в България от 1912 г.; 131 ж., Бл, 7.

ЯКОВЦИ — село, в България от 1878 г.; присъединени Билково, Внтевци и Писараци; 36 ж., Вт, 3.

ЯКОРУДА — град, в България от 1912 г.; признат от село за град с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); 6192 ж., Бл, 14.

ЯЛБОТИНА — село, в България от 1878 г.; 82 ж., Сф, 8.

Ялджилер — вж. Жинзифово, Кж.

Яловица — вж. Еловица, Пк.

Яловица — колиби, до 1900 г. броени към Каменица; заличени с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Сф, 16.

ЯЛОВО — село, в България от 1878 г.; 63 ж., Вт, 1.

Ялъмлар — вж. Острец, Тщ.

Ялъ Чаталджа — вж. Поляна, Сс.

Ялъ юч орман — вж. Горичане, Дб.

Ямалъ — вж. Пропаст, Кж.

Ямалъ-Дурханлъ — вж. Пропаст и Сипей, Кж.

Яманско — вж. Орешница, См.

Ямач кьой — вж. Ридово, Кж.

ЯМБОЛ — град, в България от 1885 г.; 82 649 ж., Яб, 9.

Ямборано — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 148 (обн. 29. V. 1956) — вж. Драговищица, Кн.

Ямен — вж. Емен, Вт.

ЯМИНО (Елма чукур) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) 142 ж., Кж, 2.

Ямла — вж. Преселец, Тщ.

ЯМНА — село, признато от населена местност за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 317 ж., Сф, 10.

Ямур баба — вж. Дъждовник, Кж.

Ямур кьой — вж. Дъждино, Кж.

Ямурлар — вж. Дъждовница, Кж.

Ямурчово (Ямурчево) — вж. Мокрище, Пз.

ЯНА — село, в България от 1878 г.; 1203 ж., Сф, 1.

Янаклар — вж. Янино, Кж.

Янаклари (Янъкларе) — вж. Ново село, Сз.

Янево — вж. Енево, Шн; Кокора, См.

ЯНИНО (Янаклар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 41 ж., Кж, 3.

Яничери — вж. Еничери, Гб.

ЯНКОВО — село, в България от 1878 г.; 863 ж., Шн, 8.

Янково ени махле (Янково — ново) — вж. Ново Янково, Шн.

ЯНКОВЦИ — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 121 ж., Гб, 1.

Яновец — вж. Яньовец, Вд.

ЯНОВО — село, в България от 1912 г.; 213 ж., Бл, 9.

Яновска (Еновска) — махала, в България от 1912 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); слята с Указ 196 (обн. 30. I. 1970) — вж. Мадан, См.

ЯНТРА (Адъмово, Фердинандово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Фердинандово с Указ 160 от 31. III. 1891 и на Янтра с МЗ 1190 (обн. 25. III. 1947); 195 ж., Гб, 2.

ЯНТРА (Мургазлии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 672 ж., Вт, 2.

Януз дере — вж. Елховец, См.

Янчев чифлик (Янчов чифлик) — вж. Ягодово, Мн.

Янък балабанлии — вж. Аспарухово, Бс.

Янъклар — вж. Прогорелец, Дб.

Янъч дере (Янъш дере) — вж. Раков дол, Бс.

ЯНЬОВЕЦ (погр. Яновец) — село, в България от 1878 г.; 55 ж., Вд, 6.

Япълджа (Япладжа, Яплуджа) — вж. Травник, Дб.

Япча — вж. Тихомирово, Сз.

Яр дере — вж. Ридино, Кж.

Ярджелии — вж. Малко Брягово, Хс.

ЯРДЖИЛОВЦИ (погр. Ярджилово) — село, в България от 1878 г.; 1262 ж., Пк, 4.

Ярдъм — вж. Помощица, Тщ.

ЯРЕБИЦА (Махмуд оглулар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 13 ж., Кж, 5.

ЯРЕБИЦА (Чиллер) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1500 ж., Сс, 3.

Яребична — вж. Яребично, Тщ.

ЯРЕБИЧНА (Малка Франга, Франга — малка) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 134 ж., Вн, 2.

ЯРЕБИЧНО (Чели кьой, Яребична) — село, до 1900 г. броено към Длъжка поляна; преименувано на Яребична с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); осъвременено име на Яребично с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 6 ж., Тщ, 1.

ЯРЕБКОВИЦА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Чуйпетлово; 11 ж., Сф, 19.

ЯРЛОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 231 ж., Вд, 6.

ЯРЛОВО — село, в България от 1878 г.; 651 ж., Сф, 19.

ЯРЛОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 78 ж., Пк, 1.

Ярловци — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Драгоман, Сф.

ЯРОСЛАВЦИ — село, в България от 1878 г.; 24 ж., Пк, 1.

Ясен — вж. Ясеново, Сз.

ЯСЕН — село, в България от 1878 г.; 362 ж., Вд, 9.

ЯСЕН (Пълзи гъз, Плъзи гъз, Пързигъз) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Височайши доклад 6047 от 27. VIII. 1881 г.; 2674 ж., Пл, 9.

ЯСЕНИТЕ (Хасаните) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 22 ж., Гб, 1.

ЯСЕНКОВО (Чукур кьой) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 2075 ж., Шн, 1.

ЯСЕНОВЕЦ (Дущубак) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); 2511 ж., Рз, 5.

ЯСЕНОВО (Гердеме) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 472 ж., Бс, 9.

ЯСЕНОВО (Химитлии, погр. Имитлии, Ясен) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Ясен с Указ 47 (обн. 9. II. 1951) и на Ясеново с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 768 ж., Сз, 4.

ЯСНА ПОЛЯНА (Алан кайряк) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 679 ж., Бс, 8.

Яснец (Неби куюсу) — село, през 1880 г. броено към Малджилар, в България до 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Кардам, Дб.

ЯСНО ПОЛЕ (Чакъре) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 804 ж., Пд, 8.

ЯСТРЕБ (Чакърлар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 329 ж., Кж, 5.

Ястребец — вж. Ястребово, Pc.

ЯСТРЕБИНО (Дуванлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 2552 (обн. 26. XI. 1974) (вж. Антоново); отделено с Указ 2081 (обн. 23. XI. 1979); присъединено Скални кладенец; 106 ж., Тщ, 1.

ЯСТРЕБНА (Голебина атмаджа, Голяма Атмаджа) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 20 ж., Сс, 6.

ЯСТРЕБОВО (Гювемли Ендже, Ендже кьой, Ястребец) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Ястребец с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Ястребово с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 368 ж., Pc, 6.

ЯСТРЕБОВО (Шахпазлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 443 ж, Сз, 7.

Ястъкчилар — вж. Одърци, Дб.

Ясъ баш — вж. Равна гора, Вн.

Ясъджа — вж. Ляхово, Пз.

Ясъ кория — вж. Равногор, Пз.

Ясъ тепе — вж. Ветрино, Вн.

Ятаджик — вж. Китница, Кж; Маджарово, Хс.

Ятаклар — вж. Ложето, Хс.

Яхалии — вж. Маслиново, Хс; Селци, Пд.

ЯХИНОВО — село, в България от 1878 г.; 2285 ж., Кн, 3.

Яхларе — вж. Драгомир, Пд.

Яхяли — вж. Маслиново, Хс.

Яшлар — вж. Перперек, Кж.

Яшлъ кьой — вж. Женда, Кж.

Области и номер на общината в съответната област

Област Благоевградска (Бл)

1. Банско

2. Белица

3. Благоевград

4. Гоце Делчев

5. Гърмен

6. Кресна

7. Петрич

8. Разлог

9. Сандански

10. Сатовча

11. Симитли

12. Струмяни

13. Хаджидимово

14. Якоруда

Област Бургаска (Бс)

1. Айтос

2. Бургас

3. Камено

4. Карнобат

5. Малко Търново

6. Несебър

7. Поморие

8. Приморско

9. Руен

10. Созопол

11. Средец

12. Сунгурларе

13. Царево

Област Варненска (Вн)

1. Аврен

2. Аксаково

3. Варна

4. Белослав

5. Бяла

6. Ветрино

7. Вълчи дол

8. Девня

9. Долни чифлик

10. Дългопол

11. Провадия

12. Суворово

Област Великотърновска (Вн)

1. Велико Търново

2. Горна Оряховица

3. Елена

4. Златарица

5. Лясковец

6. Павликени

7. Полски Тръмбеш

8. Свищов

9. Стражица

10. Сухиндол

Област Видинска (Вд)

1. Белоградчик

2. Бойница

3. Брегово

4. Видин

5. Грамада

6. Димово

7. Кула

8. Макреш

9. Ново село

10. Ружинци

11. Чупрене

Област Врачанска (Вр)

1. Борован

2. Бяла Слатина

3. Враца

4. Козлодуй

5. Криводол

6. Мездра

7. Мизия

8. Оряхово

9. Роман

10. Хайредин

Област Габровска (Гб)

1. Габрово

2. Дряново

3. Севлиево

4. Трявна

Област Добричка (Дб)

1. Балчик

2. Генерал Тошево

3. Добрич

4. Каварна

5. Крушари

6. Тервел

7. Шабла

Област Кърджалийска (Кж)

1. Ардино

2. Джебел

3. Кирково

4. Крумовград

5. Кърджали

6. Момчилград

7. Черноочене

Област Кюстендилска (Кн)

1. Бобов дол

2. Бобошево

3. Дупница

4. Кочериново

5. Кюстендил

6. Невестино

7. Рила

8. Сапарева баня

9. Трекляно

Област Ловешка (Лч)

1. Априлци

2. Летница

3. Ловеч

4. Луковит

5. Тетевен

6. Троян

7. Угърчин

8. Ябланица

Област Монтанска (Мн)

1. Берковица

2. Бойчиновци

3. Брусарци

4. Вълчедръм

5. Вършец

6. Георги Дамяново

7. Лом

8. Медковец

9. Монтана

10. Чипровци

11. Якимово

Област Пазарджишка (Пз)

1. Батак

2. Белово

3. Брацигово

4. Велинград

5. Лесичово

6. Пазарджик

7. Панагюрище

8. Пещера

9. Ракитово

10. Септември

11. Стрелча

Област Пернишка (Пк)

1. Брезник

2. Земен

3. Ковачевци

4. Перник

5. Радомир

6. Трън

Област Плевенска (Пл)

1. Белене

2. Гулянци

3. Долна Митрополия

4. Долни Дъбник

5. Искър

6. Кнежа

7. Левски

8. Никопол

9. Плевен

10. Пордим

11. Червен бряг

Област Пловдивска (Пд)

1. Асеновград

2. Брезово

3. Калояново

4. Карлово

5. Кричим

6. Куклен

7. Лъки

8. Марица

9. Пловдив

10. Перущица

11. Първомай

12. Раковски

13. Родопи

14. Садово

15. Стамболийски

16. Съединение

17. Хисаря

18. Сопот

Област Разградска (Рз)

1. Завет

2. Исперих

3. Кубрат

4. Лозница

5. Разград

6. Самуил

7. Цар Калоян

Област Русенска (Pc)

1. Борово

2. Бяла

3. Ветово

4. Две могили

5. Иваново

6. Русе

7. Сливо поле

8. Ценово

Област Силистренска (Сс)

1. Алфатар

2. Главиница

3. Дулово

4. Кайнарджа

5. Силистра

6. Ситово

7. Тутракан

Област Сливенска (Сл)

1. Котел

2. Нова Загора

3. Сливен

4. Твърдица

Област Смолянска (См)

1. Баните

2. Борино

3. Девин

4. Доспат

5. Златоград

6. Мадан

7. Неделино

8. Рудозем

9. Смолян

10. Чепеларе

Област Софийска (Сф)

1. Столична

2. Антон

3. Божурище

4. Ботевград

5. Годеч

6. Горна Малина

7. Долна баня

8. Драгоман

9. Елин Пелин

10. Етрополе

11. Златица

12. Ихтиман

13. Копривщица

14. Костенец

15. Костинброд

16. Мирково

17. Пирдоп

18. Правец

19. Самоков

20. Своге

21. Сливница

22. Чавдар

23. Челопеч

Област Старозагорска (Сз)

1. Братя Даскалови

2. Гурково

3. Гълъбово

4. Казанлък

5. Мъглиж

6. Николаево

7. Опан

8. Павел баня

9. Раднево

10. Стара Загора

11. Чирпан

Област Търговищка (Тщ)

1. Антоново

2. Омуртаг

3. Опака

4. Попово

5. Търговище

Област Хасковска (Хс)

1. Димитровград

2. Ивайловград

3. Любимец

4. Маджарово

5. Минерални бани

6. Свиленград

7. Симеоновград

8. Стамболово

9. Тополовград

10. Харманли

11. Хасково

Област Шуменска (Шн)

1. Велики Преслав

2. Венец

3. Върбица

4. Каолиново

5. Каспичан

6. Никола Козлево

7. Нови пазар

8. Смядово

9. Хитрино

10. Шумен

Област Ямболска (Яб)

1. Болярово

2. Елхово

3. Стралджа

4. Тунджа

5. Ямбол

Бележки

1. В настоящото електронно издание ударенията не са означени.

2. Вж. бележка 1.

Литература

Държавен вестник (Известия на Президиума) на България — 1911–2003 г.

Кираджиев, Св. Енциклопедичен географски речник на България. С., 1999.

Копралев, Ил. Райони за планиране, области и общини в България. С., 2004.

Мичев, Н. Развитие и проблеми на населението и селищата на България — икономогеографски аспекти. Дисертация. С., 1981.

Мичев, Н., П. Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България (1878–1987). С., 1989.

Разбойников, А. С. Видове населени места в България. — Известия на Българското географско дружество, 1933, кн. 1.

Списък на населените места в Царство България от Освобождението (1878) до 1910 година (сравнителен историко-етнографски преглед). С., 1921.

Статистически годишници на България. Общи резултати от преброяванията на населението по населени места за 1880, 1887, 1892, 1900, 1905, 1910, 1920, 1926, 1934, 1946, 1956, 1965, 1975, 1985, 1992 и 2001 г. (публикации на ГДС, ЦСУ, ДУИ, КЕССИ, НСИ).