Речник на имената и статута на населените места в България (1878–2004)

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Книги»

Научен ръководител на Eлектронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Николай Мичев

Дизайн: Давид Нинов

София, 2021

Предлаганото издание включва всички имена на населените места в нашата страна — както съвременни, така и предишни. Посочени са официалните документи, с които те променят своето име и статут, административната си принадлежност и броя на жителите си според последното преброяване.

Материалът е подреден по общ азбучен ред, което го прави лесен за справки и удобен за ползване.

Речникът е предназначен за широк кръг специалисти: географи, историци, икономисти, административни и стопански дейци, научни работници, бизнесмени, както и за читатели, интересуващи се от топонимията, историята и географията на населените места.

Предговор

Селищата и селищната мрежа са исторически категории. Те непрекъснато са подложени на изменения. Особено бързи промени настъпват по време на преходни политически и социално-икономически периоди. Развитието и усъвършенстването на производителните сили и смяната на обществените отношения предизвикват съществени изменения в териториалната организация на производството, а в резултат на това — и в преразпределението на населението и във формите на неговото заселване. Този процес неотклонно върви напред въпреки подчертаната устойчивост на материалните елементи на селищата (жилищен и обществен сграден фонд, комунално-битови съоръжения, комуникации и др.), унаследените традиции, привързаността на местното население към родното място, неговата приспособимост към обкръжаващата го среда и необходимостта от значителни средства за усъвършенстването на селищната система.

Възникнали през различни епохи, селищата непрекъснато се пригаждат към новите условия: променят функционалната си структура, големината и външния си облик. Една част от тях израстват в по-висши селищни категории, а други, на базата на териториално разрастване и функционално сближаване — се сливат. Неотговарящите на новата обществена и териториална организация на производството и изискванията на живота категории и отделни селища постепенно западат и голям брой от тях, включително и такива с многовековна история, отмират.

Върху развитието на селищната мрежа оказват влияние и историко-политическите събития (чуждестранни нашествия, войни, вътрешни размирици, въстания и др.), както и социалните бедствия (масови епидемии, глад и др.). Те обаче имат повече локален характер. В зависимост от промените в обществения и политическия живот, политическото положение и развитието на езиковата култура се изменят и селищните имена. При масови заселвания и успешни националноосвободителни борби тези процеси придобиват спонтанен характер. Най-често промените са продиктувани от системно провеждана политика на новите господстващи етноси и класи и управляващи партии. Те се свеждат до пълно заменяне, превеждане, осмисляне и актуализиране на старите имена.

С особена сила казаното важи за българските земи. Със своето кръстопътно географско положение от най-ранни исторически времена те са сцена на ожесточени борби за притежаване и коренни етнополитически промени. Много от селищата възникват още от дълбока древност. През по-късните епохи едни от тях преуспяват, други западат, трети се изместват на нови места или изобщо изчезват. По време на стопански възход се появяват нови селища и се укрепват съществуващите. При опустошителни набези и войни, кървави въстания, вътрешни размирици, масови епидемии, глад, смяна на политическата власт, промени на държавните граници и икономически кризи много от селищата отпадат от географската карта на нашите земи. Всичко това е причина за относителната нестабилност на селищната мрежа и за неравномерното развитие на отделните селища.

Промени настъпват и в селищните имена въпреки съществуващата приемственост от най-дълбока древност. Тези промени са свързани с развитието на материалната и духовната култура и с етнополитическите изменения. През античната епоха колонизаторите елини и завоевателите от древна Македония и Рим правят само частични промени в тракийската топонимия. За разлика от тях славяните, заселени през 6. и 7. век, извършват коренни и повсеместни изменения — пълна замяна, превод на славянски език, звуково и морфологично видоизменяне, приспособяване и преосмисляне на селищните имена. По време на Първата българска държава славянобългарската топонимия се утвърждава в цялата страна.

След падането на България под византийско иго (1018) имперската власт започва да възстановява античните или да заменя българските селищни имена с гръцки. Това са част от предприетите мерки за асимилиране на покореното население. Това обаче не става, тъй като още през 1186 г. българската държава е възстановена.

Със същата цел, но много по-масово от Византия и с по-силно подчертан принудителен характер е въвеждана османотурската топонимия по време на петвековното османско иго. Наистина в някои планински райони с чисто българско християнско население, а дори и при отделни селища с насилствено ислямизирани българи се запазват изконните селищни имена. Техният брой обаче е много по-малък от този на наложените от поробителя нови имена. Сред османотурските селищни имена преобладават преводните. Наред с тях често се срещат и деформираните изцяло или само в окончанията си от османотурския език български средновековни селищни имена (например Селча вместо Селце, Кортен вместо Коритен, Стрелча вместо Стрелец, Марковча вместо Марково и др.), а дори и някои антични имена (например Никюп вместо Никополис, Филибе вместо Филипополис и др.). Преобладаващата част от наложените у нас чуждоезикови топоними вече са отстранени. Необходимо е да се вземе отношение и към останалите единични случаи.

Във формирането на българската народност освен траки и славяни участват прабългари и някои родствени на тях етнически групи — кумани, печенези, узи и др. До вливането им в българския етнос те оставят множество селищни имена. Тези имена възникват самостоятелно или са преводи (калки) на заварени топоними. Поради значителната фонетична и морфологична близост на алтайските езици (в това число и тяхната тюркска група) много от унаследените прабългарски, кумански и други имена са определяни неправилно като османотурски. Такива са географските имена Беренде, Камчия, Делиорман (трансформирано на османотурски от куманското Телеорман) и др. Този въпрос, колкото и важен да е, все още е недостатъчно разработен и остава на вниманието на специалистите.

* * *

Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. и създаването на свободна българска държава изиграват ролята на буржоазнодемократична революция. Настъпилите социално-икономически промени и изграждането на новата държава довеждат до съществени преобразувания и в селищната мрежа.

Администрацията на Княжество България пристъпва към уточняване на Списъка на селищата и техните имена. Това е необходимо, тъй като през османското владичество селищната мрежа е претърпяла съществени изменения по политически, демографски и други причини и не отговаря на новите условия — на много от селищата са наложени чужди имена. Редица селища са обезлюдени поради изселване на мохамеданите, участвали в терора над християнското население по време на националноосвободителното движение и Руско-турската освободителна война. Техните места се заемат от българи християни от близки села, планински колиби и махали, както и от имигранти от останалите извън пределите на Княжеството земи.

Съединението на Източна Румелия с Княжество България (6. IX. 1885) и отстъпването на Кърджалийско и т. нар. Вакъфски или Тъмръшки села (днес част от Девинско) на Турция по българо-турската спогодба от 20. I. 1886 г., потвърдена от Цариградската посланическа конференция в Топхане (Цариград) от 24. III. 1886 г. с т. нар. Акт за спогодба относно делата на Източна Румелия, внасят допълнителни промени в Списъка на населените места. Преустройствата в административното деление на страната, построяването на нови железопътни линии, шосета, промишлени предприятия и редица други фактори от обществено-икономически характер също дават отражение върху селищната мрежа.

През Руско-турската освободителна война и периода до 1885 г. се изселват жителите на 118 села, от 1886 до 1900 г. — на 57, и през първото десетилетие на 20. век — на 11, или общо на 186 села. Възникват 32 нови населени места. От Освобождението до Балканската война от 1912 г. за населени места са признати 693 населени местности от сборни села, махали и колиби, а са слети 54 от съществуващи, от които до 1900 г. — съответно 691 и 47.

Към 1912 г. България има 80 града (от тях 10 новообразувани след Освобождението), 3840 села и 1098 махали и колиби, или всичко 5018 населени местa.

През периода 1878–1912 г. отпадат 65 турски селищни имена, които съжителстват по време на робството с изконни български имена. Чрез местните органи на управление населението преименува и видоизменя без административно разпореждане на централната власт 49 селищни имена. Те се назовават предимно на прославени руски военачалници, на Царя Освободител и на членове на неговото семейство. В някои случаи селищните имена от чужд произход се превеждат на български език. С правителствени доклади и заповеди се променят имената на 423 селища (10,5%). Три четвърти от тези промени стават през 1906 г.

Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война донасят съществени промени в границите на българската държава. По силата на Букурещкия договор (10. VIII. 1913) и на Цариградския договор (25. VIII. 1913) са освободени Малкотърновският край, средните и южните дялове на Родопите, Беломорската низина между реките Марица и Места (без Димотишко) и Пиринският край със Струмишко. България е принудена да отстъпи на Румъния град Силистра по Петербургската конвенция (9. V. 1913) и Южна Добруджа (с 4 града, 388 села и 1 махала) съгласно Букурещкия договор. С подписаната в Цариград конвенция (13. IX. 1915) Турция отстъпва на България Димотишко и част от Одринско. От тези територии в днешните предели на България остават само 17 села от Одринско, разположени на север от река Марица. По силата на Ньойския договор (27. XI. 1919) от България са отнети и са присъединени към Сръбско-Хърватско-Словенското кралство (дн. Македония и Сърбия) Струмишко и Западните покрайнини (град Цариброд с околията си, Босилеградско и отделни села от бившите Трънска, Кулска и Видинска околия) — или всичко 1 град и 101 села. Югозападна Тракия (Ксантийско, Гюмюрджинско, Дедеагачко и Димотишко) е поставена под международно управление, а съгласно решението на Международната конвенция в Сан Ремо (април 1920) — придадена към Кралство Гърция. В резултат на тези териториални промени по отношение на предшестващия Балканската война период, извън границите на България остават 6 града, 489 села и 1 махала, а са включени с новоосвободените земи 17 града, 86 села и 236 махали. Общо към 1920 г. на територията на Царство България има 92 града, 4214 села, 1353 махали и колиби, или всичко 5659 населени места.

Между 1911 и 1920 г. не са извършвани съществени вътрешни изменения в селищната мрежа. Признато е за град само едно село — Бяла Слатина; обявени са 3 нови села; разпадат се на махали 2 села; слети — 2 махали; отделени като самостоятелни населени места — 2 села; отделени като населени места — 2 села, 18 махали и 2 колиби; изселени — 1 село и 1 махала, и новозаселени — 5 села и 1 махала. През същия период са преименувани само 4 населени места със и няколко без административен акт.

По време и непосредствено след войните част от населението на Македония, Южна Тракия, Западните покрайнини, Добруджа и др. се преселва в днешните предели на България. Значителни преселвания от Македония и Тракия се извършват и по силата на сключените по-късно според разпоредбите на Ньойския договор конвенции с Кралство Гърция за размяна на население. Всичко това дава отражение върху селищната мрежа в България: създават се бежански квартали край редица градове и села, възникват нови населени местности. Между 1920 и 1934 г. 45 от новозаселените местности са признати за села и махали. През същия период в резултат на административно-стопанското си развитие 5 села са признати за градове.

При административните преустройства, особено с въвеждането на областните единици през 1934 г., 13 махали и 27 населени местности са признати за села, 17 населени местности — за махали и колиби, 3 населени места се сливат и 13 се изселват.

От 1920 до края на 1934 г. се извършват масови промени в селищните имена. Те засягат близо 1/3 от всички селищни имена в България. От променените 2091 селищни имена 1971 се извършват с министерски заповеди, издадени само през 1934 г. С тях се отстраняват наложени през петвековното османско владичество чужди на българския народ имена (между които и преведени на турски език), поправят се погрешно записани диалектни форми и се отстраняват несъответствията със съвременния книжовен език.

От 1935 до 9 септември 1944 г. се сменят още 432 селищни имена. От тях 357 се дават на населените места от възвърнатата след Крайовската спогодба (7. IX. 1940) Южна Добруджа. През същия период са признати за градове 2 села (Кнежа и Павликени), за села — 18 колиби и населени местности, за махали и колиби — 14 населени местности, а 138 населени места са заличени (от тях 42 — слети, 2 — разделени, и 94 — изселени).

* * *

Извършените след 9 септември 1944 г. дълбоки преобразувания в икономиката, културата и бита на населението дават дълбоко отражение върху броя, големината, функционалната структура и топонимията на всички видове населени места. Развитието на производителните сили и индустриализацията на страната допринасят за нарастване на градските селища. До края на 1989 г. са обявени 134 нови града (без Устово, който е обединен със Смолян, и Средногорие, който е образуван от Пирдоп и Златица) и 41 селища от градски тип — категория, въведена у нас за пръв път през 1964 г. и просъществувала 10 години (до 17. IX. 1974 г. всички селища от градски тип получават статут на градове). Много градове и селища от градски тип са обявени за такива по случай навършването на кръгли годишнини от установяването на социалистическата власт: през 1964 г. са обявени 15 града и 40 селища от градски тип; през 1969 г. — 33 града, от които 20 на базата на съществуващите селища от градски тип; през 1974 г — 39 града, от които 15 на основата на съществуващи селища от градски тип; през 1984 г. — 9 града. Групово обявяване на градове се извършва и по случай честването на 1300–годишнината от основаването на българската държава и 100–годишнината от Освобождението на България (1878–1978).

Механизацията на селското стопанство освобождава голям брой работна сила от селата и предизвиква масови преселвания в градовете. Във връзка с това в преобладаващата част от селата, махалите и колибите силно намалява населението, а някои от тях напълно се обезлюдяват и са заличени. По тези причини от Списъка на населените места отпадат 101 села, 141 махали и 28 колиби, или всичко 270 населени места. Други 39 населени места (19 села, 18 махали и 2 колиби) попадат в обхвата на новоизграждащите се язовири и също са изселени.

Масовизирането на селското стопанство, по-късно и обединяването на ТКЗС, непрекъснато засилващата се специализация и концентрация на селскостопанското производство и нарастването на културно-битовите изисквания на населението поставят пред редица близко разположени населени места общи задачи за решаване. Това става причина много от тях да се слеят административно в едно населено място. Броят на заличените поради сливане населени места (1 слято село е възстановено) възлиза на 393 (3 града, 198 села, 114 махали, 67 колиби, 3 промишлени, 7 гарови и 1 манастирско населено място). С териториалното разрастване на градовете и разширяването на функциите им, в чертите на градовете попадат 244 населени места — 132 села, 45 махали, 65 колиби, 1 промишлено и 1 гарово населено място.

Социално-икономическото и демографското развитие на редица населени места създават благоприятни условия за признаването им в по-високи селищни категории (села и гарови населени места — за градове и селища от градски тип, махали и колиби — за села, селища от градски тип — в градове). По тези причини се променя статутът на 131 села, 2 курортни населени местности, 130 махали, 42 колиби, 8 гарови населени места и 41 селища от градски тип. Заличени са и 5 сборни села поради разпадането им на съответни села. В крайна сметка от Списъка на населените места отпадат 899 населени места и се извършват 286 промени в статута на други населени места.

По същото време са обявени 165 нови населени места — 135 села, 19 махали, 3 гарови, 6 промишлени и минни селища. Това са признати населени местности на сборни села и махали, промишлени квартали край заводи и минни обекти, гарови селища, заселища край държавни земеделски стопанства и край курортни обекти в населени места. Други 18 села са обявени при разпадането или отделянето на сборни села и градове. Нов статут получават 349 населени места (заедно с тези, които са признати за по-висока селищна категория повече от един път). От тях 150 села и 1 промишлено селище са признати от махали и колиби; 4 града и 2 селища от градски тип — от гарови населени места; 81 града, 39 селища от градски тип и 1 промишлено селище — от села; 41 града — от селища от градски тип.

През годините на социалистическата власт 772 населени места променят имената си. При някои от тях това става повече от един път. Такива са населените места, които след извършени промени възстановяват старите си имена или получават нови при сливане. По тези причини са приети и обнародвани административни актове за смяна на над 800 селищни имена. Освен това без административен акт са видоизменени имената на около 150 населени места. Тези промени се отнасят предимно до привеждане на имената към изискванията на съвременния литературен език, отстраняване на допуснати грешки (несъобразяване с местния изговор) при уточняването им след правописната реформа от 1945 г., съкращаване на титли, воински звания, санове на лица и др. Заедно с имената на заличените населени места и признатите от тях за населени местности промените в селищните имена обхващат около 1/4 от общия им брой по Списъка на населените места в България.

Мотивите за преименуването на населените места са от различно естество. Най-голям дял се пада на антропонимите, свързани с монархическата институция, религиозния култ и буржоазните режими. Управляващите до 9 септември 1944 г. поставят имената на всеки член на царската династия на по няколко различни населени места. Отделни села са били преименувани на генерали, офицери, министри и други политически лица без особени заслуги към народа и държавата, а някои от тях дори са виновници за националните катастрофи на страната. Срещат се имена и на чужденци, които не са имали нищо общо с нашата страна и с общочовешкия прогрес и култура. Под влиянието на църквата отделни населени места носят имена на библейски личности, митрополити или на понятия, имащи отношение към религията. Всички тези имена са наложени от висшестоящите административни органи, без да се вземе съгласието на местното население. Поради това по негова инициатива по-късно те са сменени. Променени са и имената на редица населени места с неприлично, осмиващо и пренебрежително значение. Съответните населени места са наименувани така още от османското иго. Получени заради недостатъците или действията на първите си заселници, те поддържат неприятни чувства у жителите си, но въпреки това до 1944 г. не са променяни. Заменени са и повечето имена, свързани с неприятни спомени за тегоби (например с еничарския данък), със султанската власт, спахийската форма на земевладение, монархическата власт, полицейския апарат и др.

Премахнати са със или без административен акт (в отделни случаи съвсем неоправдано) титлите, воинските звания и духовните санове на заслужили пред българския народ дейци. Успоредно с това продължава превеждането на български език на имената от чужд произход, а също и осмислянето, осъвременяването и уточняването на наследените и побългарените по-рано селищни имена.

През периода 1944–1989 г. над една трета (35,9%) от новите селищни имена са свързани с уточняване и осъвременяване. Заедно с наложилите се без административен акт промени техният относителен дял достига около половината от всички нови имена.

Второ място по значение заемат антропонимите — 24,9% от всички нови имена, дадени по административен път. Сред тях се срещат имена на видни държавници, книжовници и борци за национална и социална свобода от средновековната българска държава до най-ново време. Най-голям брой антропоними са свързани с лица, загинали или активно участвали в борбата срещу фашизма. Известен брой населени места получават имена на чужденци, заслужили пред българския народ или непосредствено участвали в неговото национално и политическо освобождение. През последните години на социалистическото управление в Комисията за наименуване и преименуване на обекти от национално значение се възприема и последователно се прокарва гледището за ограничаване на антропонимите в новите селищни имена.

От всички нови имена 16,3% са свързани със земеповърхни форми, природни забележителности и дадености, планини и реки, типични особености на местоположението на населените места, местни проявления на атмосферни процеси, естествено растящи и култивирани растения, селскостопански и диви животни и други подобни. Някои от тези имена са преводни, а други са свързани с конкретни обекти и явления.

Около 4,5% от променените селищни имена символизират прогреса, новите отношения между хората и към труда; 2,3% са свързани с типично за съответните населени места производство. Близо 1,2% от новите имена са посветени на исторически събития, места и дати или на всенародни празници. Имена на географски обекти и народности носят 1,4% от преименуваните населени места. Други 3,6% са възстановени стари имена, свързани с важни исторически и политически събития или широка известност зад пределите на страната.

Останалите нови селищни имена, които са около 10%, са получени по разнообразни причини: превеждане от чужд език, съкращаване на титли, воински звания и санове на признати от църквата светски лица за светци, отразяване на новия социалистически облик на населените места, увековечаване на изчезнали градове в миналото и др.

В края на социалистическия период промените в имената и статута на населените места силно се ограничават. Доколкото се извършват, те се отнасят главно до възстановяване на стари селищни имена, заличаване на населени места и присъединяване на землищата им към близки градове и села и признаване на населени местности за села.

* * *

През и след 90–те години на 20. век (1990–2003) отново настъпват значителни промени в имената и статута на населените места. Общо 65 населени места (11 града, 53 села и 1 колиба) получават нови имена. В преобладаващата част от случаите те се отнасят до възстановяване на старите им имена. Само 1 град (Искър) и 6 села получават нови имена и 1 град (град Велики Преслав) видоизменя името си. Положително явление в преименуването е, че при даването на новите имена към антропонимите е подходено внимателно.

Статут на села получават 35 квартала на градове и села (бивши присъединени села), 6 села са признати за градове, 1 заличено село е възстановено, 6 села са признати от населени местности. Поради разпадане на 1 град (Средногорие) и на 3 села и присъединяване към тях на населени места, 8 села са заличени от Списъка на населените места.

В последно време промените в имената на населените места силно се ограничават. Повсеместният процес на обезлюдяване на селищата, предизвикан от икономическата и демографската криза в страната, в близко бъдеще ще се отрази отрицателно на оцеляването на много от тях. Освен това много от обявените след 50–те години на 20. век градове рязко ще ограничат демографския си потенциал и градските си функции и въпреки че законът за признаването на градове у нас няма обратна сила, вероятно ще се наложи някои от тях по статут да се приведат в по-ниски селищни категории, още повече че според последния вариант на Закона за административно-териториалното устройство (ЗАТУ), при признаването на новите градове се поставя изискването те да имат не по-малко от 3500 жители.

Данните от последното преброяване (1. III. 2001) показват, че 136 села нямат постоянно население, 32 села имат население по 1 жител, 113 — от 1 до 5 жители, 167 — от 5 до 10 жители, 200 — от 10 до 20 жители, 410 — от 20 до 50 жители, 472 — от 50 до 100 жители. Като се има предвид, че населението на малките села е почти изключително от хора в напреднала и старческа възраст и е най-силно засегнато от икономическата и демографската криза, трябва да се очаква пълно обезлюдяване на много от тях. Административното запазване на «мъртвите» села (села без постоянно население) в обхвата на селищната мрежа няма никакво оправдание и те следва своевременно да бъдат заличавани.

Съгласно приетия през 1995 г. Закон за административно-териториалното устройство (ЗАТУ) населените места в България се делят на градове и села. Това автоматично премахва статута на махалите, колибите, гарите, мините и промишлените селища (в нарушение на закона сега е запазен само статутът на манастирите). Според нас в закона е допуснато недоглеждане или неразбиране. Статутът на споменатите населени места има многовековна история, отразява специфични особености в тяхното възникване и развитие и е заемал определено място в йерархичния порядък на селищата. Признаването им за села и градове е ставало по постигнати, макар и не строго регламентирани количествени и качествени критерии, закони и традиции. Нещо повече, допуснати са и сериозни нарушения в прилагането на новоприетия закон. Например голяма част от признатите за села махали и колиби още от предходните едно-две преброявания са «мъртви» (без постоянно население), а съществуващите гари, минни и промишлени селища и манастири имат малко допирни точки със селата, интерпретирани като селскостопански селищни съсредоточия. Следователно за реда и признаването им за по-висши селищни категории и дума не може да става. Освен това въздигането им в села с нищо не подпомага (стимулира) тяхното по-нататъшно развитие, а уеднаквяването им по статут е в противоречие с постиженията на научно-техническия и социалния прогрес, изискващ по-разнообразни форми на разселение. В отделни случаи се създават и трудности в разграничаването на съществуващите села с едноименните гари и махали. По тези причини, наред с новия статут на махалите, колибите, гарите, минните и промишлените селища в речника в скоби се посочва и старият им статут. Убедени сме, че извършените нецелесъобразни изменения по този закон след време ще бъдат осмислени и отстранени.

* * *

От направения преглед се вижда, че от Освобождението насам в имената и статута на населените места в България са извършени много промени. Някои населени места сменят два, три и повече пъти имената си, други са заличени поради изселване, сливане и присъединяване към градове и по-големи села. През различно време се признават и нови населени места на основата на населени местности. Много от населените места преминават от по-ниска в по-висока селищна категория. Тези промени силно затрудняват административните и научните работници и често стават причина за неясноти и допускане на грешки в тяхната дейност.

С отпечатването на настоящия речник, който е плод на дългогодишни издирвания, съпоставки и научна интерпретация на станалите промени в имената и статута на населените места, ще се улесни по-нататъшното изясняване на редица въпроси от топонимията, историческата география и правното положение на населените места. Освен това ще се запълни една голяма празнина в нашата книжнина, като се посрещне неотложната нужда на практиката от обобщено и систематизирано изложение на извършените поселищни промени в България от Освобождението до наши дни.

* * *

В речника са разгледани промените в имената, статута и съществуването на населените места, влизащи само в сегашните граници на страната. По азбучен ред са включени всичките им имена, срещани в официалните издания от Освобождението на България (1878) до 2004 г., а също и по-стари имена, които са били известни по време на първите преброявания на населението. Не са обект на разглеждане имената и статутът на населените места, разположени на територии, администрирани от България през военно време или отнети по силата на Ньойския договор.

Всички станали промени са посочени към сегашното, а при заличените населени места — към последното им име. За по-лесно ползване, имената на съществуващите населени места са дадени в получер шрифт и с главни букви. Към тях в скоби са посочени всички стари имена през разглеждания период, подредени от най-старото към най-новото. Изключение правят само старите имена, които се явяват и малки вариации и се подреждат азбучно едно до друго или са дадени с грешки в списъците на първите преброявания на населението. Те се дават обикновено в скоби към съответните препращащи към сегашното им стари имена.

За съществуващите и заличените населени места веднага след имената се посочва сегашният или по време на заличаването статут — град, селище от градски тип, село, махала, колиби, промишлено селище, минно селище, гара (гарово селище) и манастир (манастирско населено място). След това се дават годината, от която населеното място е в сегашните предели на страната, а за Добруджа, Кърджалийско на север oт река Арда и Тъмръшките населени места — и периодът, през който по-рано са били в България. Непосредствено следват данни за станалите промени в селищните имена (замени, уточнявания, осъвременявания и отстранени грешки). При всички случаи се започва от най-старото име и последователно се стига до съвременното, а при заличаванията — до последното.

Административните промени се документират със съответния акт — указ на Народното събрание (Държавния съвет, Президентството), постановление на Министерския съвет, министерска заповед, височайши доклад и пр.

Всеки административен акт е посочен със своя номер и дата на обнародване в Държавен вестник (Известия на Президиума на Народното събрание). В случаите, когато актовете не са обнародвани скоро след преименуването (това се отнася докъм 1902 г.) или промените са извършени с неотпечатани заповеди или с обяснителни писма на Министерството на вътрешните работи по повод на запитвания от бившата Главна дирекция на статистиката или от други служби, вместо датата на обнародването е посочена тази на издаването на заповедта или на извеждането на съответното обяснително писмо.

Датата на обнародването на административния акт се посочва с цел, от една страна, да се избегне претрупаността в текста, а от друга — да може да се направи по-лесно справката, тъй като между датата на приемането, обнародването и влизането в сила на извършените с актове промени не са спазвани определени срокове.

При извършените от населението промени (с решение на местните органи на управление) се посочва само годината, през която са станали. Останалите промени в имената, извършени от висшестоящи органи без административен акт, в повечето случаи не е възможно да се уточнят дори по години. Те се установяват по списъците на Националния статистически институт, респективно Централното статистическо управление (Главна дирекция на статистиката), използвани при преброяванията на населението и при публикуване на резултатите. Поради това всички промени, станали без административен акт, за които е установено, че са утвърдени чрез официалните статистически издания, са отнесени към годината на преброяването, когато за пръв път се срещат с променено или осъвременено име, с допусната или отстранена грешка в него. Въпреки че тези промени не са действителни от правна гледна точка (не са извършени по установения ред), те са се наложили в практиката, поради което по необходимост ги отбелязваме. Към тях би следвало да вземат отношение съответните органи по наименуване и преименуване на обекти от национално значение.

По време на първите преброявания на населението много от населените места фигурират с различни варианти на наименованието им или са записани погрешно в официалните статистически издания. Посочването на тези различия в имената по години би усложнило много текста, а и малко би помогнало в изясняването на селищната топонимия, тъй като в много от случаите генезисът и правилният изговор на старите имена от чужд произход не са изяснени или за официална е приетa погрешна форма. Освен това настоящият речник не си постави за цел да решава проблеми из областта на езикознанието.

Административните промени в статуса на населените места — преминаване от една селищна категория в друга, заличаване поради изселване на жителите, сливане или присъединяване към друго населено място и признаване на населени местности за отделни населени места, се проследяват в хронологичен ред. Подобно на измененията в селищните имена, и тук се посочват номерът и датата на обнародването на съответния административен акт.

Извършените без административен акт промени се отнасят почти изключително до признаването на населени местности за отделни населени места и до заличаването на населени места (срещат се най-вече до 1900 г.) След 1934 г. те са ограничени по брой и се отнасят главно до самостоятелно броене на населени местности от сборни села, махали и колиби за отделни населени места и до заличаване на изселени населени места. (Годината, от която отделните населени местности започват да се броят самостоятелно, де факто е година на признаването им за населено място.)

До 1934 г., а в редица случаи и след това, изселването на жителите на населените места обикновено не е регламентирано с административен акт. Поради това за отпадналите от Списъка на населените места, за които липсва административна разпоредба за заличаване, се посочва годината, а когато и тя не е уточнена — периодът на изселването.

В обнародваните списъци за първите преброявания на населението някои населени места са посочени ту като махала, ту като колиби. Очевидно при изготвянето и отпечатването им е допусната грешка или не е правена разлика между махали и колиби, каквато и според нас не съществува. Тези несъответствия не са отразени в текста — възприет е утвърденият последен статут на населеното място.

Административните промени в имената и статута на образуваните нови населени места — от сливане на съществуващи и признаване от населени местности, се проследяват от датата на административния акт, с който са обявени; посочва се от кои селища са образувани чрез отделяне или сливане; към кои са отнасяни преди това, ако са признати без административен акт, или към кое населено място (или община) са спадали, ако са признати по утвърдения ред.

Текстът на заличените поради сливане и присъединяване населени места завършва с препратка към новообразуваното населено място или към населеното място, към което са присъединени. В случаите, когато има присъединени населени места, те се изброяват по азбучен ред.

Старите имена, посочени в скоби към имената на сегашните или заличените населени места, ако не ги предхождат или следват непосредствено по азбучното подреждане, се дават отделно. Изключение правят само посочените в скоби имена на населените местности, дори и в случаите, когато са променени с административен акт преди признаването им за населени места. Тези имена не са свързани с никакви нормативни актове и по тях не е извършвано самостоятелно преброяване. Освен това, ако се дадат отделно, би следвало да включат и имената на всички останали населени местности, броят на които е твърде голям, а най-важното — неуточнен.

Повечето от старите имена се дават само с препратка към имената на сегашните или заличените населени места. Останалите, които се срещат в различни, но близки до буквореда си варианти или с допуснати малки грешки в обнародваните статистически издания, обикновено са посочени в скоби към официално възприетото или най-често срещаното име през съответния период. Същото се отнася и за двойните или съкратените от населението сложни имена отпреди Освобождението или включването на съответните населени места в сегашните предели на страната. По този начин текстът значително се облекчава и почти не се създават трудности при справка. Във всички случаи, когато старите имена се насочват към съществуващи или заличени населени места, се означава и областта, към която принадлежат същите. Така се улеснява извършването на справките и се предотвратяват евентуални грешки.

За съществуващите населени места (2004 г. — 247 града, 5093 села) се дават допълнителни данни за правилното изговаряне на наименованията им (чрез поставени ударения на съответната буква(1)) и за броя на населението към 1. III. 2001 г. (по окончателни резултати от преброяването на Националния статистически институт).

Местоположението на всички съществуващи и заличени поради изселване на жителите населени места се определя чрез посочване на инициалите на областта и на поредния номер на общината, в която попадат. За улесняване е приложен списък на областите и съставящите ги общини по азбучен ред. Изключение правят само незначителен брой заличени по време или непосредствено след Освободителната война населени места. При тях вместо области и общини се посочва бившата околия, към която са спадали по време на изселването. От административната принадлежност на бившия околийски център може лесно да се определи областта, а в повечето случаи — и общината, в която е попадало изселеното селище.

За правилното изговаряне на имената на селищата са поставени ударения(2).

проф. Николай Мичев Николаев, доктор на географските науки

Съкращения

ж. — жители

МВР — Министерство на вътрешните работи

МЗ — министерска заповед

обн. — обнародван/а

ПМС — Постановление на Министерския съвет

РМС — Решение на Министерския съвет

погр. — погрешно

Области

Бл — Благоевградска

Бс — Бургаска

Вд — Видинска

Вн — Варненска

Вр — Врачанска

Вт — Великотърновска

Гб — Габровска

Дб — Добричка

Кж — Кърджалийска

Кн — Кюстендилска

Лч — Ловешка

Мн — Монтанска

Пд — Пловдивска

Пз — Пазарджишка

Пк — Пернишка

Пл — Плевенска

Рз — Разградска

Pc — Русенска

Сз — Старозагорска

Сл — Сливенска

См — Смолянска

— Силистренска

Сф — Софийска

Тщ — Търговищка

Хс — Хасковска

Шн — Шуменска

Яб — Ямболска

Пояснения

гарово селище — гара

минно селище — мина

населена местност — заселище без статут на населено място

статут на село (махала), статут на село (колиби) и пр.— въз основа на ЗАТУ (ДВ, бр. 64/1995)

Освобождението — Освобождението от османско робство

А

Абазско село — село, изселено през 1877 г., Вт, 4.

Абдал кьой — вж. Чубра, Бс.

Абди кьой — вж. Самотино, Вн.

Абди оглу кьой — вж. Чубра, Бс.

Абдул — вж. Богданци, Рз.

Абдул Ехат — вж. Абрит, Дб.

Абдул Кадир — вж. Рабово, Хс.

Абдуларе — вж. Априлци, Пз.

Абдулрахманлар (Абдурахманлар) — вж. Крайгорци, Шн.

АБЛАНИЦА — село, признато от населена местност (от село Цветано) за село с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975); присъединено Магерови; 307 ж., Пз, 4.

АБЛАНИЦА (Абланица, Славци) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Славци с Указ 875 (обн. 20. III. 1987); възстановено старо име с Указ 230 (обн. 2. III. 1990); 2615 ж., Бл, 13.

АБЛАНИЦА (Араплии) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 275 ж., Лч, 3.

Абланица — вж. Ябланица, Лч.

Абоба — вж. Плиска, Шн.

Абрашларе — вж. Брезово, Пд.

АБРИТ (Абдул Ехат, Аптаат) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Абрит с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 290 ж., Дб, 5.

Авдалар — вж. Ловец, Тщ.

Авдалари (Авдалар) — вж. Зайчари, Сл.

Авджи Дуванджии — вж. Ловец, Сз.

Авдулла (погр. Авдала) — вж. Безмер, Дб.

Авдуллар — вж. Звенимир, Сс.

Авлалии — вж. Палаузово, Яб.

Авлан кьой — вж. Стара речка, Тщ.

Авли кьой — вж. Живково, Сф.

Авлиене — вж. Асеновец, Сл.

Аврамов — вж. Мокрен, Сл.

ABPАMOBO — село, образувано от населена местност Аврамови колиби и махалите Планкова, Теберова и Хърльова (от село Бабяк) с Указ 317 (обн. 13. ХII. 1955); 698 ж., Бл, 14.

ABPАMOBO (Ибрахимлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 6 ж., Кж, 1.

Аврамовска (Аврамовци) — махала, в България от 1912 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); слята с Указ 196 (обн. 30. I. 1970) — вж. Мадан, См.

АВРЕН — село, в България от 1912 г.; 494 ж., Кж, 4.

АВРЕН (Аврен, Момино) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Момино с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); възстановено старо име с Указ 554 (обн. 22. IX. 1964); 787 ж., Вн, 1.

Автоево — вж. Шишмановци, Пд.

АГАTOBO — село, в България от 1878 г.; 565 ж., Гб, 3.

Аглен — вж. Ъглен, Лч.

Ада Ибаилъ — вж. Поточарка, Кж.

Ада кьой — вж. Островец, Кж; Поточница, Кж.

Ада тепе — вж. Остра могила, Сз.

Ада чалъ — вж. Бориславци, Хс.

Аджар — вж. Свежен, Пд.

Аджемлер — вж. Аксаково, Вн.

Аджиево — вж. Хаджиево, Пз.

Аджиздар — вж. Припек, Вн.

Аджиларе — вж. Алеко Константиново, Пз.

Аджилии (Аджелии) — вж. Юнаците, Пз.

Аджиолук — вж. Татул, Кж.

Адъмово — вж. Янтра, Гб.

Азап кьой — вж. Веселиново, Яб.

Азаплар — вж. Полковник Дяково, Дб; Скърбино, Кж.

Азаплии — вж. Караново, Бс; Свободен, Сз.

Азизие — вж. Телиш, Пл.

АЗМАНИТЕ (Хазмани) — статут на село (колиби); в България от 1878 г.; 6 ж., Гб, 4.

Аиево — вж. Анево, Пд.

Ай догду — вж. Изгрев, Шн.

Ай догду (погр. Айдоглу) — вж. Звездел, Сс.

Ай кулак — вж. Мече ухо, Кж.

Айваджик — вж. Дюлево, Бс; Дюлево, Пз; Дюлино, Вн; Дюлица, Кж; Звезда, Бс; Панчево, Кж.

Айваджик дере — вж. Дюля, Бс.

Айваз — вж. Върбен, Кж.

Айвалъ — вж. Благун, Кж.

Айват кьой (погр. Айвант кьой) — вж. Малък Звенимир, Сс.

Айгър дере — вж. Жребево, См.

Айгьр кьой — вж. Пищигово, Пз.

Айданлии (Айдънлии) — вж. Зора, Сз.

Айдарово — вж. Изгрев, Бл.

АЙДЕМИР (Айдемир, Княз Хесенски) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Княз Хесенски с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); възстановено старо име с МЗ (обн. 28. XII. 1943); слято с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) (вж. Силистра); отделено с Указ 203 (обн. 2. III. 1976); присъединена Татарица; 7683 ж., Сс, 5.

Айджи дере — Сладка вода, Вн.

Айдиново — вж. Исперихово, Пз.

Айдормуш — вж. Зорница, Хс.

Айдън бей — Светлик, Дб.

Айдън кьой — вж. Мечово, Тщ.

Айдън махле — село, до 1892 г. броено към Вельово; слято след 1892 г. — вж. Вельово, Тщ.

Айдън чофа — село, в България от 1878–1913 г.; изселено под румънска власт, Дб, 3.

Айдънлар — вж. Светлина, Хс.

Айдънлии — вж. Зора, Сз.

Айдъново — вж. Исперихово, Пз.

Айладън (Айлъдън) — вж. Бистра, Тщ.

Айледин (погр. Алледин) — вж. Светослав, Хс.

Айляз Кърълар — вж. Панайот Хитово, Тщ.

Айорман — вж. Стефаново, Дб.

Айорман (погр. Ахорман) — вж. Поляна, Дб.

Айран (Айран кьой) — вж. Млечен, Вн.

Айрене — вж. Мътеница, Пд; Оризари, Пд.

АЙРОВО (Рамиш, Рам кьой) — село, в България от 1912 г.; двойно име; преименувано на Айрово с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 627 ж., Кж, 5.

АЙТОС — град, в България от 1885 г.; 21 339 ж., Бс, 1.

Ак алан — вж. Белополяне, Хс.

Ак баш баля — вж. Горни Главанак, Хс.

Ак баш зир — вж. Долни Главанак, Хс.

Ак бунар — вж. Бистра, Сс; Бял извор, Кж; Бял извор, Сз; Бял кладенец, Сл; Бял кладенец, Хс; Генерал Инзово, Яб.

Ак дере — вж. Бяла, Вн; Бяла река, См; Бяла река, Шн.

Ак дере ени махле — вж. Нова Бяла река, Шн.

Ак коюн — вж. Искър, Вн.

Ак Мехмеди (Ак Мехмед) — вж. Подгорица, Тщ.

Ак пунар — вж. Бистра, Сс.

Ак яр — вж. Бял бряг, Шн.

АКАНДЖИЕВО (Акънджиево) — село, в България от 1885 г.; 565 ж., Пз, 2.

Аканджии — вж. Здравец, Вн.

Аканджилари (Аканджилар) — вж. Петко Славейков, Гб.

АКАЦИЕВО (Раяновци) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 381 (обн. 25. Х. 1960); 135 ж., Вд., 4.

Акезлии — вж. Дебелт, Бс.

Акер — вж. Бели бряг, Сз.

Аккаданлар — вж. Дулово, Сс.

AКCАКOBO (Аджемлер) — град, в България от 1878 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признат от село за град с РМС 51 (обн. 28. VI. 2004); 7269 ж., Вн, 2.

Акча алан — Белополци, Хс; Бяла поляна, Кж.

Акча ер (Акчя яр) — вж. Алеково, Вт.

Акча кайряк — вж. Бели пласт, Кж.

Акча хисар — вж. Бялградец, Хс.

Акча яр — вж. Алеково, Вт.

Акчар — вж. Арчар, Вд.

Акче Ибрям — вж. Долно Белово, Хс.

Акче кайряк — вж. Бели пласт, Кж.

Акчелар — вж. Белинци, Рз.

Акънджиево — Аканджиево, Пз.

Акънджии (Аканджии) — вж. Граничар, Дб.

Ал кая — вж. Крайно село, Кж.

Ала баир — вж. Шарен бряг.

Ала клисе — вж. Църква, Дб.

Алабашево (погр. Албашев, Албашево) — вж. Горно Белево, Сз.

Алагьозица — вж. Пъстроок, Сф.

Алагьозлер — вж. Пъстроок, Хс.

Алагюн (Алагун) — вж. Пъстрово, Сз.

Алагюн — българско — вж. Богданово, Бс.

Аладаа — вж. Пъстрогор, Хс.

Аладаалии (погр. Аладамии) — Васил Левски, Сз.

Аладаглии — вж. Венец, Бс; Гергевец, Сл.

Аладанлии — вж. Лешница, Лч.

Аладжалар — вж. Алеко Константиново, Пз.

Аладжалии — вж. Пъстрен, Сз.

Аладжии (Аладжиите) — вж. Сливово, Гб.

Аладжилар — вж. Багрилци, Кж.

Аладън — вж. Юнаци, Кж.

Аладън — малки — вж. Езерово, Вн.

Алами дере — вж. Полковник Серафимово, См.

АЛАМОВЦИ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 393 ж., См, 5.

Алан кайряк (Алан кайрек) — вж. Ясна поляна, Бс.

Алан махле — вж. Широка поляна, Хс.

Аланджиево — вж. Змеица, См.

Алачовец — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Поибрене; заличено с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Пз, 7.

Албаджа — село, в България от 1878 г.; броено към Водно; изселено между 1880 и 1884 г., Вт, 9.

Албалари (Албалар) — вж. Орач, Тщ.

АЛБАНЦИ (Арнаутлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1 ж., Кж, 2.

Албашев — вж. Алабашево, Сз.

Алван дере — вж. Малко Градище, Хс.

Алванар — вж. Ябланово, Сл.

АЛВАНОВО — село, в България от 1878 г.; 277 ж., Тщ, 5.

АЛДОМИРОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 1578 ж., Сф, 21.

Алекария — вж. Каменар, Бс.

Алеко Константинов — вж. Алеко Константиново, Пз.

АЛЕКО КОНСТАНТИНОВО (Аджиларе, Аладжилар, Светогорци, Алеко Константинов) — село, в България от 1885 г.; двойно име; преименувано на Светогорци с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Алеко Константинов с МЗ 667 (обн. 13. IX. 1937); осъвременено име на Алеко Константиново с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); присъединено Алеково; 2913 ж., Пз, 6.

Алеково — вж. Стария извор, Пз.

АЛЕКОВО (Акча яр, Акча ер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 917 ж., Вт, 8.

АЛЕКОВО (Гюллер кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 661 ж., Cс, 1.

АЛЕКСАНДРИЯ (Капаклии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Височайши доклад 9283 от 22. XII. 1882 г.; 139 ж., Дб, 5.

Александрово — вж. Димово, Вд.

Александрово (Байрактар махала) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Височайши доклад 7843 от 9. XI. 1881 г.; слято с Указ 344 (обн. 20. VII. 1951) — вж. Василовци, Мн.

Александрово — вж. Петрово, Сз.

АЛЕКСАНДРОВО (Ени кьой) — село, през 1880 г. няма ж.; преименувано и презаселено след 1880 г.; 304 ж., Тщ, 5.

АЛЕКСАНДРОВО (Кара кая) — село, в България от 1885 г.; преименувано през 1880 г.; 106 ж., Бс, 7.

АЛЕКСАНДРОВО (Кара Хасан) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Височайши доклад от 28. VII. 1882 г.; 2208 ж., Лч, 3.

АЛЕКСАНДРОВО (Куруджиево, Коруджии, Княз Александрово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Княз Александрово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Александрово с МЗ 2127 (обн. 13. V. 1947); 272 ж., Хс, 11.

АЛЕКСАНДРОВО (Митхад паша кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Височайши доклад 8421 от 26. XI. 1881 г.; 316 ж., Вт, 8.

АЛЕКСАНДРОВО (Окчилар) — село, в България от 1885 г.; преименувано след Освободителната война; 184 ж., Сз, 8.

АЛЕКСАНДРОВО (Хасаноглу) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Административен правилник 91 от 30. IX. 1883 г.; 265 ж., Яб, 3.

АЛЕКСАНДРОВО (Черкез кьой) — село, в България от 1878 г.; през 1880 г. няма ж.; преименувано с Указ 212 от 30. IX. 1882 г.; 111 ж., Шн, 8.

Александър Войков — село, образувано от селата Кумарица и Славовци с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); слято с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974) — вж. Нови Искър, Сф.

АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ (Сахтианлък, Симеоново) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Симеоново с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Александър Стамболийски с МЗ 5530 (обн. 17. IX. 1947); 65 ж., Дб, 2.

Алексеево — вж. Самуилово, Дб.

Алем Бейлер — вж. Болярци, Кж.

Алемдер (Ален дере) — вж. Долно Черковище, Хс.

АЛЕНДАРОВА (Алендарови, Шондрови) — село, до 1925 г. броено към село Лъжене (дн. квартал на Велинград); преименувано на Шондрови с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Алендарова с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 245 ж., Пз, 4.

Али анифе — вж. Добрево, Дб.

Али баба текеси — вж. Свети Илия, Хс.

Али бей — вж. Еньовец, Тщ.

Али бей канагъ — вж. Нановица, Кж.

Али бей кьой — Болярово, Хс.

Али калфа — вж. Добрево, Дб.

Алигина махала — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 463 (обн. 2. XII. 1965) — вж. Лом, Мн.

АЛИГОВСКА (Лъговска) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; двойно име; 21 ж., См, 9.

Алиево — вж. Анево, Пд.

Алика — вж. Иглика, Кж.

Аликария — вж. Каменар, Бс.

Аликочово — вж. Калитан Димитриево, Пд.

АЛИНО — село, в България от 1878 г.; 432 ж., Сф, 19.

Али паша — вж. Метличина, Кж.

Али Пашово — вж. Свобода, Сз.

Али фак — вж. Главан, Сс.

Али факъ — вж. Желъдово, Кж.

Алифаково (Али фак) — вж. Парчевич, Пд.

Алифаково — село, в България от 1885 г.; изселено през 1888 г., Пз, 6.

Алма дере — вж. Ябълчево, Бс.

Алмалии — вж. Ябълково, Хс; Ябълчени, Кж.

Алмалъ дере — вж. Бук, Кж.

Алмалък — вж. Ябълчени, Кж.

Алобас — вж. Червенаково, Сл.

АЛТИМИР — село, в България от 1878 г.; 1525 ж., Вр, 2.

Алтън чаир — вж. Златна ливада, Сз.

Алусиян — вж. Мостич, Шн.

Алфатар — вж. Ленище, Кж.

АЛФАТАР (Алфатар, Генерал Лазарово) — град, в България от 1878–1913 и от 1940 г., преименуван от Алфатар на Генерал Лазарово с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); възстановено старо име с МЗ от 17. XII. 1943 г. (обн. 28. XII. 1943); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); присъединено Генерал Попово; 2122 ж., Cс, 1.

Алфатлъ — вж. Неофит Бозвелиево, Кж.

Алфатлъ хаджилар — вж. Свирец, Кж.

Алфатчи кьой — вж. Ветрушка, Хс.

Алхатлъ (Алхатлии) — вж. Крин, Кж.

АЛЦЕК (Клиседжик, Кеседжик) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Кеседжик без административен акт и на Алцек с МЗ 219 (обн. 27. VI. 1942); 373 ж., Дб, 3.

Алчак дере — вж. Паницово, Бс.

Алъ кьой — вж. Цвятово, Кж.

Алъч кьой — вж. Плачидол, Дб.

Алъч кьой — малко — вж. Малко Алъч кьой, Дб.

Анасчик — вж. Черковна, Сс.

АНГЕЛ ВОЙВОДА (Кумрулар, Кумбурлар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Ангел войвода с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 505 ж., Хс, 5.

АНГЕЛАРИЙ (Сояклии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 161 ж., Дб, 6.

АНГЕЛОВ — село, образувано от колибите Пройновци, Умниците и Косовите с Указ 92 (обн. 2. III. 1951); 36 ж., Гб, 1.

Ангелов дол — махала, до 1900 и от 1975 г. броена към Петрич; заличена без административен акт, Сф, 11.

Ангелово (Сияхлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Старо село, Сс.

Ангелска — махала, до 1900 и след 1934 г. броена към Белиш, Лч.

Английско село — вж. Атолово, Яб.

Андреево (Търси гъзи, Градище, Търсиите, Тръсиите) — колиби, в България от 1878 г.; след 1886 г. преименувани от населението на Тръсиите; преименувани на Андреево с Указ 360 (обн. 2. VIII. 1950); слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

АНЕВО (Аиево, погр. Алиево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974) (вж. Сопот); отделено и признато за село с Указ 247 (обн. 23. VII. 1996); 1062 ж., Пд, 18.

Анлък — вж. Домище, Кж.

АHTИMOBO (Кузгун) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 36 (обн. 8. II. 1906); 68 ж., Сс, 7.

АНТИМОВО (Шеф) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 519 (обн. 26. XII. 1961) (вж. Златен рог); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 793 ж., Вд, 4.

АНТОН (Лъжене) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 567 (обн. 31. Х. 1950); 1806 ж., Сф, 2.

АНТОНОВО (Яйла кьой, Поляне) — град, в България от 1878 г.; преименувано на Поляне с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Антоново с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); признато от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); присъединени Ястребино (от 1974 до 1979), Божица, Еревиш и Семерци; 1749 ж., Тщ, 1.

Антраниково — вж. Парчевич, Пд.

Анхиало (Анхиоло) — вж. Поморие, Бс.

Апаз махле — вж. Славчица, Рз.

Апазлар — вж. Мартино, Кж.

АПЛАЦИ (Аплаците) — махала, до 1892 г. броена към Тодювци; 1 ж., Вт, 3.

Априлов (погр. Априлово) — село, образувано от колибите Нова махла, Донковци, Пиперите, Сираците и Топалите с Указ 92 (обн. 2. III. 1951); слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

АПРИЛОВО (Араплар, Араблар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 645 ж., Тщ, 4.

АПРИЛОВО (Лефеджии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 440 ж., Сз, 3.

АПРИЛОВО (Сагърлиево, Сегърлиево, Воловарско) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Воловарско с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Априлово с МЗ 1689 (обн. 27. IX. 1937); 1151 ж., Сф, 6.

АПРИЛЦИ — град, образуван от селата Ново село, Зла река, Видима и Острец с Указ 704 (обн. 11. VI. 1976); присъединени Боголонта, Габровница, Карювци, Марищница, Паздерите, Пандуците, Стърна река, Събьовска и Черни връх; 3688 ж., Лч, 1.

АПРИЛЦИ — село, признато от населена местност Солука (от село Шумнатица) за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 160 ж., Кж, 3.

АПРИЛЦИ (Абдуларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 510 ж., Пз, 6.

Аптаат — вж. Абрит, Дб.

Аптаразак — вж. Лясково, Бс.

Аптаразак (Аптъразак) — вж. Друмево, Шн.

Аптараман кьой — вж. Чучулига, Кж.

Аптол кьой — вж. Чубра, Бс.

Араб махле — вж. Белчево, Сз; Чернево, Сз.

Араб ходжа — вж. Видинци, Яб.

Арабаджи — вж. Гургулица, Кж.

Арабаджи кьой — вж. Коларово, Хс.

Арабаджиево — вж. Коларово, Сз.

Арабаджии — вж. Возарци, Дб; Джерово, Кж; Коларци, Дб.

Арабаджии (Арабаджи) — вж. Колари, Вт.

Арабаджилар (Арабаджилари) — вж. Коларово, Сс.

Араблар (Араплар) — вж. Априлово, Тщ.

Аразлъ — вж. Еровете, Кж.

Араклар — вж. Крушово, Дб.

Араманица — махала, до 1900 г. броена към Мухово; заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965); Сф, 12.

Араплар — вж. Априлово, Тщ; Генерал Колево, Вн.

Араплии — вж. Абланица, Лч; Чернозем, Яб.

Арапово — вж. Златовръх, Пд; Сушица, Пд.

Аратмаджа — вж. Попрусаново, Сс.

Арачери — вж. Харачерите, Гб.

АРБАНАСИ — село, в България от 1878 г.; 297 ж., Вт, 1.

АРДА — село, в България от 1912 г.; 374 ж., См, 9.

Ардашли — вж. Мъглища, См.

АРДИНО (Егри дере, Хаджи кьой) — град, в България от 1912 г.; двойно име, преименуван на Ардино с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); признат от село за град с Указ 38 (обн. 2. II. 1960); 3720 ж., Кж, 1.

APЗАH — село, в България от 1878 г.; 28 ж., Пк, 1.

Аркаръ махле (Аркаръ) — вж. Каменна, Сл.

APКОBHA (Реджеб махле) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 133 ж., Вн, 10.

Армаганово — вж. Бузовград, Сз.

Армановци — вж. Армянковци, Гб.

APMЕHИTE (Армени) — село, през 1880 г. броено към Гъбене; признато от колиби за село с Указ 516 (обн. 22. XII. 1961); 176 ж., Гб, 1.

Армутлар — вж. Присадец, Хс.

Армутлии — вж. Крушари, Дб; Мало Крушево, Пд; Сакарци, Хс.

Армутлу — вж. Крушица, Хс.

Армутчук — вж. Крушата, Пз.

АРМЯНКОВЦИ (погр. Армановци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 2 ж., Гб, 4.

Арнаут (Арнауд) — вж. Пороище, Рз.

Арнаут куюсу — вж. Долина, Дб.

Арнаут кьой — вж. Гугутка, Хс; Драганово, Бс; Елшица, Пз; Иречеково, Яб.

АРНАУТИТО — село, в България от 1885 г.; 337 ж., Сз, 10.

Арнаутлар — вж. Албанци, Кж; Македонка, Дб; Рудник, Вн.

Арнаутлии — вж. Паисий, Вт.

АРПАДЖИК — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 25 ж., См, 6.

Арпач — вж. Богорово, Яб.

Арслан — вж. Лъвино, Рз.

Арслан кьой — вж. Лъвово, Кж.

Арслан ходжа — вж. Тютюнче, Кж.

Арсланлар — вж. Лъвска.

Артаклари — вж. Крушаре, Сл.

Архангелово — вж. Секирово, Пд.

АРЧАР (Акчар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2624 ж., Вд, 6.

Аръ кьой (Ара кьой) — вж. Средно село, Вт.

Асанова махала — вж. Хасанова махала, Вд.

Асанско селище — вж. Асенец, См.

Асват кьой — вж. Главиница, Сс.

АСЕН (Хъсен) — село, в България от 1878 г.; двойно име; 93 ж., Лч, 5.

ACЕH (Юренлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 495 ж., Сз, 8.

Асенец (Асанско селище) — село, до 1900 г. броено към Широка лъка; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965); См, 9.

АСЕНОВГРАД (Станимака) — град, в България от 1885 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединени Горни Воден и Долни Воден; 51 936 ж., Пд, 1.

АСЕНОВЕЦ (Авлиене) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 816 ж., Сл, 2.

Асеновец (Хасанча, Хасанджа) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Асеновец с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 202 (обн. 2. III. 1976), Дб, 2.

ACЕHOBO (Асеньово) — село, заселено през 1892 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 445 ж., Пл, 8.

АСЕНОВО (Калъчлари, Асеньово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 404 от 22. XI. 1896 г. на Асеньово; осъвременено име на Асеново без административен акт през 1956 г.; 776 ж., Вт, 9.

АСЕНОВО (Упчелии, Асеньово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Асеньово с Указ 400 от 17. VIII. 1890 г.; осъвременено име на Асеново без административен акт през 1965 г.; 168 ж., Яб, 4.

АСЕНОВЦИ (Осма Калугерово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 290 (обн. 23. VI. 1950); 1882 ж., Пл, 7.

Асеньово — вж. Асеново, Вт; Асеново, Пл; Асеново, Яб.

АСПАРУХОВО (Кърки жаба) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 1689 (обн. 27. IX. 1937); 729 ж., Мн, 8.

АСПАРУХОВО (Орта кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 720 ж., Пл, 7.

АСПАРУХОВО (Ченге) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 1966 (обн. 6. XI. 1935); 817 ж., Вн, 10.

Аспарухово (Янък балабанлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 86 (обн. 26. III. 1925); 248 ж., Бс, 4.

Астра — вж. Бяла, Вн.

Асфат кьой — вж. Главиница, Сс.

Асъ кория — вж. Равногор, Пз.

Асъкърово — вж. Опълченец, Сз.

Асъл бейлии — вж. Блъсково, Вн.

Асърлъка — вж. Рогозово, Хс.

Ат — вж. Конево, Рз.

Ат алан — вж. Конче, Кж.

Ат кория — вж. Савойски, Кн.

Ат кьой — вж. Конево, Рз.

Атанас кьой — вж. Атанасово, Бс.

Атанасово (Атанас кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 808 (обн. 18. VII. 1948) — вж. Бургас, Бс.

Атерен — вж. Кобилино, Хс.

АТИЯ (Росен) — село, признато от населена местност за минно селище Росен с Указ 292 (обн. 30. VII. 1957); преименувано и признато за село с Указ 402 (обн. 30. IX. 1997); 923 ж., Бс, 10.

Атлар — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 753 (обн. 2. I. 1923) — вж. Съединение, Тщ.

Атлари (Атларе) — вж. Жребчево, Сл.

Атларци (Атлари) — вж. Конярци, Вт.

Атлии — вж. Дражево, Яб.

Атлоолу (Атла оглу) — вж. Коньово, Сл.

Атмаджилар — вж. Соколино, Кж.

АТОЛОВО (Английско село) — село, заселено 1925–1926 г.; преименувано и признато от населена местност за село с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); 241 ж., Яб, 3.

АУСТА — село, в България от 1912 г.; 233 ж., Кж, 6.

Афтане (Афтани) — вж. Недялско, Яб.

Ахалар — вж. Дренци, Шн.

Ахат баба — вж. Постник, Кж.

Ахатлар кебир — вж. Две тополи, См.

Ахатлар сегаир — вж. Малко Крушево, См.

Ахатлъ — вж. Птичар, Кж.

АХЕЛОЙ (Чимос, Чимово) — село, до 1892 г. броено към Равда; преименувано на Чимово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Ахелой с Указ 169 (обн. 10. V. 1960); 2269 ж., Бс, 7.

Ахиево — вж. Бъдеще, Сз.

Ахило — вж. Поморие, Бс.

Ахланьово (Ахланево, Ахланово) — вж. Брани поле, Пд.

Ахлар — вж. Дренци, Шн; Лападец, Шн.

Ахлатлии — вж. Голямо Крушево, Яб; Крин, Кж; Присад, Бс.

Ахлии — вж. Страцин, Бс.

Ахмак (Ахмач) — вж. Мортагоново, Рз.

Ахматлар — вж. Звъника, Кж; Стефан Караджа, Сс.

AXMАTOBO (Ахматево) — село, в България от 1885 г.; 322 ж., Пд, 14.

Ахмачево — вж. Глумче, Бс.

Ахмед дере — вж. Козица, Кж.

Ахмед спахи — вж. Софийци, Кж.

Ахмедлии — вж. Константин, Вт.

Ахмедоолу (Ахмедооглу) — вж. Долнени, Тщ.

Ахренлии — вж. Твърдица, Бс.

Ахрян ерджек — вж. Ахрянско, Кж.

Ахрян юрпек — вж. Гълъбово, См.

Ахряне — вж. Гълъбово, См.

АХРЯНСКО (Ахрян ерджек) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 69 ж., Кж, 1.

АХТОПОЛ — град, в България от 1912 г.; 1192 ж., Бс, 13.

Ахчилар — вж. Готварско, Кж.

Ахърито (погр. Ахарито) — вж. Загоре, Сз.

Ахър кьой — вж. Габърница, Вн.

Ачларе (Ачлари, Ачлар) — вж. Екзарх Антимово, Бс.

Аша ада — вж. Островица, Кж.

Аша Коджа Юмер — вж. Самодива, Кж.

Аша кьой — вж. Доленци, Хс.

Аша махле — вж. Долна махала, Сс.

Ашаклии (Ашеклии) — вж. Борисово, Яб.

Ашари кьой — вж. Десеткари, Хс.

Ашик сенеклии — вж. Кирилово, Сз.

Ашиклар — вж. Любичево, Тщ; Песнопой, Кж; Самуил, Рз.

Ашиклар гара — вж. Гара Самуил, Рз.

Ашикларе — вж. Певците, Пд.

Ашиклари — вж. Рани лист, Кж.

Ашикларска станция — вж. Гара Самуил, Рз.

Ашиклии — вж. Кънчево, Сз.

Ашиково — вж. Осеновец, Шн; Певец, Тщ.

Аязлар — вж. Светлен, Тщ.

Аязма — вж. Водици, Вн.

Б

Баа тарла — вж. Лозово, Бс.

Баале Бургас — вж. Горна Кула, Кж.

Баба — вж. Неделково, Пк.

Баба Маджарка (Маджарка) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965) — вж. Овощарци, Гб.

Баба махле (Баба махала) — вж. Бащино, Сз.

БАБA CTАHA — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Орешак; 19 ж., Лч, 6.

БАБА ТОНКА (Кара Велер, Каравелер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 142 ж., Тщ, 4.

Бабалар ени махле — вж. Татково, Кж.

БАБЕК (Бабяк) — село, в България от 1885 г.; 139 ж., Пд, 2.

БАБИНО — село, в България от 1878 г.; 295 ж., Кн, 1.

Бабино — големо — вж. Големо Бабино, Вр.

Бабино — мало — Малко Бабино, Вр.

БАБИHCКA PEКА — село, признато от населена местност (от Новоселяне) с Указ 230 (обн. 22. V. 1950): 134 ж., Кн, 1.

БАБИНЦИ — село, признато от населена местност за махала и слято с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) (вж. Тетевен), отделено и признато за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 274 ж., Лч, 5.

БАБИЦА — село, в България от 1878 г.; 58 ж., Пк, 1.

БАБЛОН — статут на село (махала), в България от 1912 г.; няма ж., См, 9. Бабов дол — вж. Бобов дол, Кн.

БАБОВО — село, в България от 1878 г.; 709 ж., Pc, 7.

БАБУК — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; 720 ж., Сс, 5.

БАБЯК — село, в България от 1912 г.; 821 ж., Бл, 2.

Бабяк — вж. Бабек, Пд.

БАГАЛЕВЦИ (Багалювци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Яковци; 2 ж., Вт, 3.

Багатур — вж. Изгрев, Сс.

Баглари — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Кипилово; изселено през 1881 г., Сл, 1.

БАГРА (Бояджи кьой) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; през 1884 г. броено към Севдалина под име Бояджи-Дели Гьозлер; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 89 ж., Кж, 5.

БАГРЕНЦИ — село, в България от 1878 г.; 851 ж., Кн, 5.

БАГРИЛЦИ (Аладжилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 76 ж., Кж, 4.

БАГРЯНКА (Бояджилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 184 ж., Кж, 6.

Бадалар (Баданлари) — статут на село (колиби) до 1887 г., а след това слято с Константин, Вт.

Бадарлии (Бадърлии, Бодърлии) — вж. Виница, Пд.

БАДЕВЦИ (Бадювци) — село, през 1880 г. броено към Драгийци; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 22 ж., Вт, 3.

Баджаклар — вж. Бедрово, Кж.

БАДИНО — село, в България от 1878 г.; 61 ж., Кн, 2.

Бадювци — вж. Бадевци, Вт.

БАЕВА ЛИВАДА (Баюва ливада) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Млечево; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 17 ж., Гб, 3.

БАЕВЦИ (Баювци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 7 ж., Гб, 1.

БАЕВЦИ (Баювци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Шилковци; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 13 ж., Вт, 3.

БАЖДАРИ (Баждарите) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Тодювци; няма ж., Вт, 3.

Базаурт — село, в България от 1878 г.; изселено през 1887 г., Тщ, 1.

Базаурт — сборно село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; от 1941 г. броено по съставни селища — вж. Горско, Житница и Тянево, Дб.

Базиргян (Безиргян) — вж. Милетич, Сс.

Базиргян кьой — Купците, Кж.

Базиргян кьой (Базиргян) — вж. Тъпчилещово, Тщ.

Баир ени махле — вж. Рътлина, Бс.

Баир махле — вж. Кожух, Сл; Чуката, Вт.

Баир махле (Баир) — вж. Стръмна, Вт.

БАЙКАЛ (Бешлии, Борил) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Борил с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Байкал с Указ 290 (обн. 23. VI. 1950); 701 ж., Пл, 3.

БАЙКАЛСКО (Чокльово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 95 ж., Пк, 5.

БАЙКОВО (погр. Бойково) — село, в България от 1878 г.; отстранена грешка в името с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 187 ж., Шн, 9.

Байковци — вж. Бейковци, Вт.

Байлер кьой (Байлер) — вж. Колобър, Сс.

БАЙЛОВО — село, в България от 1878 г.; 328 ж., Сф, 6.

Байовица — колиби, признати от населена местност за колиби с Указ 668 (обн. 30. XI. 1920); слети с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Тетевен, Лч.

Байрактар махала — вж. Александрово, Мн.

Байрактар махле — вж. Пряпорец, Кж.

Байраллъ кьой (Байръмлъ) — вж. Великденче, Тщ.

Байрам алан — вж. Добра поляна, Бс.

Байрам бунар — вж. Фелдфебел Денково, Дб.

Байрям дере — вж. Веселиново, Шн.

Байчево — вж. Снягово, Дб.

Байчево — село, образувано от населените местности Жеден и Звегор (от село Падина) с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); слято с Решение на МС 397 (обн. 7. VII. 2000) — вж. Падина, Кж.

Бакаджик — вж. Медевци, Кж.

Бакаджик — село, изселено и отново заселено през 1912 г.; след 1920 г. изселено и заличено с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Бс, 5.

БАКАЛИТЕ (Бакълър) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 85 ж., Кж, 7.

Бакийлер — вж. Доборско, Кж.

Бакова могила — колиби, до 1900 г. броени към Видрарс; заличени с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Сф, 18.

Бакойци (Бакойците) — сборно село, в България от 1878 г.; от 1892 г. броено по съставните колиби — вж. Горни Бакойци и Долни Бакойци, Гб.

Бакълър — вж. Бакалите, Кж.

БАКЬОВО — село, признато от населена местност Бакьово (от село Оградище) за село с МЗ 2961 (обн. 29. III. 1943); 34 ж., Сф, 20.

Бал бунар — вж. Баллъ бунар, Яб.

Бал ендже — вж. Медовене, Рз.

Балабан — вж. Ягодина, См.

Балабаните (Балабани) — колиби, в България от 1878 г.; след 1926 г. изселени и заличени с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Гб, 1.

Балабанлар — вж. Златоклас, Сс.

Балабанлари (Балабанлар) — вж. Разделни, Тщ.

Балабанлии (Балабан) — вж. Горазд, Pc.

Балабанлии — вж. Великан, Хс; Едрево, Сз.

БАЛАБАНОВО (Балабанлъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 116 ж., Кж, 6.

Балабанска — махала, до 1900 г. броена към Видраре и Равнище; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Равнище, Сф.

БAЛAБАHCКO (Балабанска) — село, в България от 1878 г.; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 204 ж., Лч, 6.

БAЛAБАHЧEBO — село, в България от 1885 г.; 6 ж., Бс, 12.

Балаклъ дере — вж. Рибен дол, См.

БАЛАЛЕЯ — статут на село (махала), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 2.

БАЛАНИТЕ (Балани) — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с МЗ 6287 (обн. 23. XII. 1941); 28 ж., Гб, 1.

Баланците (Баланци) — колиби, до 1892 г. броени към колиби Нова махла; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Ябълка, Гб.

БАЛАНОВО — село, в България от 1878 г.; 487 ж., Кн, 3.

Балбунар — вж. Кубрат, Рз.

Балбунар ендже (Бал ендже) — вж. Медовене, Рз.

БАЛВАН — село, в България от 1878 г.; 635 ж., Вт, 1.

Балван махла — вж. Ветринци, Вт.

БАЛВАНЦИТЕ (Балванци) — статут на село (махала), в България от 1878 г.; 9 ж., Гб, 2.

БАЛДЕВО — село, в България от 1912 г.; 254 ж., Бл, 5.

Балдево (Балдьово) — вж. Росен, Пз.

Балджа — вж. Медовица, Кж.

Балджи бук — вж. Меден бук, Хс.

Балджи кьой — вж. Медово, Бс.

Балджи омур (Болджи омур) — вж. Медовина, Тщ.

Балджиларе (Балджилар) — вж. Медово, Сз.

Балдър кьой — вж. Тутраканци, Вн.

БАЛЕЙ — село, в България от 1878 г.; 540 ж., Вд, 3.

Бали ефенди — вж. Княжево, Сф.

БАЛИК (Саръ Неби) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 256 ж., Дб, 6.

БАЛИНОВЦИ (Шипчените) — статут на село (колиби), в България от 1878 г., преименувано с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); 14 ж., Гб, 1.

Балинцово — махала, до 1900 г. броена към сборно село Велчево; слято с Указ 767 (обн. 8. V. 1971) — вж. Драшкова поляна, Лч.

БАЛКАН (Даа махле, Даа кьой) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 170 ж., Хс, 8.

БАЛКАН МАХАЛА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Дряново; 9 ж., Пд, 7.

БАЛКАНЕЦ (Кнежа) — село, през 1880 г. вероятно броено към Троян; преименувано с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); 283 ж., Лч, 6.

БАЛКАНСКИ (Калфа кьой, Калфа дере, Телец, погр. Балканци) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Калфа дере от населението, на Телец с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934), на Балканци с Указ 290 (обн. 23. IV. 1950); отстранена грешка в името с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 365 ж., Рз, 5.

Балканци — вж. Балкански, Рз.

БАЛКАНЦИ (Исуфани, Климентинино) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Климентинино с Указ 338 от 1893 г. и на Балканци с МЗ 7552 (обн. 22. XI. 1947); 228 ж., Вт, 9.

БАЛКАНЦИ (Юнузчулар, Юлусчолар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 140 ж., Дб, 2.

Баллар — вж. Лозенец, Дб.

Баллари — махала, изселена през Освободителната война, бивша околия Омуртаг, Тщ.

Баллъ бунар (Бал бунар) — вж. Меден кладенец, Яб.

Баллъджа — вж. Стожер, Дб.

Балтаджи ени кьой — вж. Брадвари, Сс.

Балтаджии — вж. Секирово, Пд.

Балтали — махала, изселена през Освободителната война, бивша околия Харманли, Хс.

Балтата — вж. Болтата, Гб.

БАЛУЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Блъсковци; 2 ж., Вт, 3.

БАЛЧИК — град, в България от 1878 г.; присъединено Васил Левски; 12 509 ж., Дб, 1.

Балчовци — махала, до 1892 г. броена към Поибрене; заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Пз, 7.

БАЛША — село, в България от 1878 г.; 683 ж., Сф, 1.

Балък — вж. Рибино, Кж.

Балък дере — вж. Рибница, См.

Балъклии (Балаклии) — вж. Лозен, Сз.

Бальова махала (Бальово) — махала, до 1892 г. броена към сборно село Василица; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Долна Василица, Сф.

Бальовица — вж. Балювица, Мн.

Бальово — вж. Бальова махала, Сф.

БАЛЬОВЦИ — статут на село (махала), до 1900 г. броено към сборно село Вакарел; 14 ж., Сф, 12.

БАЛЮВИЦА (Бальово) — село, в България от 1878 г.; уточнено име без административен акт през 1956 г.; 8 ж., Мн, 1.

БАНАРИ (Банарите, Бонарите, Бънарите) — статут на село (колиби), през 1880 г., броено към Пърша; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. V. 1966); 2 ж., Гб, 2.

БАНГЕЙЦИ (Бангей) — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 37 ж., Гб, 4.

БАHEBO (Лъджа кьой, Баня) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Баня с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Банево с Указ 236 (обн. 28. V. 1956); 1792 ж., Бс, 2.

БАНИСКА (Банско) — село, в България от 1878 г.; преименувано без административен акт след 1892 г.; 1417 ж., Pc, 4.

БАНИТЕ (Лъджа) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 153 (обн. 25. VIII. 1972); 1305 ж., См, 1.

БАНИЦА — село, в България от 1878 г.; 1418 ж., Вр, 3.

БАНИЧАН — село, в България от 1912 г.; 706 ж., Бл, 4.

Банишор — вж. Банище, Пк.

БАНИЩЕ (Банишор) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 99 ж., Пк, 1.

Банков дол — колиби, признати от населена местност за колиби с Указ 668 (обн. 30. XI. 1920); слети с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Тетевен, Лч.

БАНКОВЕЦ (Хамза кьой) — статут на село, до 1900 г. броено към Букак; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 28 ж., Тщ, 1.

БАНКОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 34 ж., Гб, 1.

БАНКЯ — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); присъединени Вердикал, Градоман и Михайлово; 8458 ж., Сф, 1.

БАНКЯ — село, в България от 1878 г.; 15 ж., Пк, 6.

БАHOBO (Сюн бей) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 72 ж., Вн, 12.

БАHCКO — град, в България от 1912 г.; 9321 ж., Бл, 1.

Банско — вж. Баниска, Pc.

БАНЧОВЦИ — статут на село (махала), до 1900 г. броено към сборно село Вакарел; няма ж., Сф, 12.

Баня — вж. Банево, Бс; Николово, Мн; Павел баня, Сз; Чепино, Пз.

БАНЯ — село, в България от 1912 г.; 2818 ж., Бл, 8.

БАНЯ — село, в България от 1885 г.; 253 ж., Бс, 6.

БАНЯ — село, в България от 1885 г.; 1005 ж., Пз, 7.

БАНЯ — град, в България от 1885 г.; признат от село за град с РМС 582 (обн. 10. IX. 2002); 3904 ж., Пд, 4.

БАНЯ — село, в България от 1885 г.; 1547 ж., Сл, 2.

Баня Чепинска (Баня Чепино) — вж. Чепино, Пз.

Бара — село, в България от 1878 г.; изселено с Указ 487 (обн. 16. XII. 1952), Гб, 3.

Барабони (Барабоните) — махала, до 1900 г. броена към Блъсковци и Велювци; заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Вт, 3.

Бараклар — вж. Бараци, Кж; Ефрейтор Бакалово, Дб.

Бараклари (погр. Бъръклари) — вж. Пряпорец, Сз.

Бараклии — вж. Оризаре, Бс.

БAPАКOBO — село, до 1926 г. броено към Кочериново; присъединено към Кочериново с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1976); отделено с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 620 ж., Кн, 4.

Барата — махала, до 1926 г. броена към Белица; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Суевци, Сф.

Барахелите (Барахели) — колиби, в България от 1878 г.; слети с МЗ 6287 (обн. 23. XII. 1941) — вж. Болтата, Гб.

БАРАЦИ (Бараклар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 192 ж., Кж, 4.

Барборци — колиби, в България от 1878 г.; изселени през 1881 г., Гб, 2.

Барган (Барганлии) — вж. Детелина, Бс.

Бардакчии — вж. Бърдуче, Пз.

Бардари — вж. Бърдарите, Гб.

Бариево — вж. Равно поле, Сф.

БАРУТИН — село, в България от 1912 г.; 1970 ж., См, 4.

Барутинска — вж. Горна Арда, См.

Барък — вж. Завет, Бс.

БАСАРБОВО (погр. Басарбов) — село, в България от 1878 г.; 1481 ж., Pc. 6.

БАСКАЛЦИ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; присъединено Мечково; 123 ж., Бл, 7.

БАTA (Батаджик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1132 ж., Бс, 7.

Батаджик — вж. Бата, Бс.

БАТАК — град, в България от 1885 г.; признат от село за град с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); 4143 ж., Пз, 1.

БАТАК — село, в България от 1878 г.; 1020 ж., Вт, 6.

Батаканлии — вж. Константиновец, Сз.

БАТАНОВЦИ (Батановци, Темелково) — град, в България от 1878 г.; преименуван на Темелково с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); възстановено старо име с Указ 157 (обн. 10. V. 1991); признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 2638 ж., Пк, 4.

Батанци (Бекировци, Батинци) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Батинци с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село Батанци с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); слято с Указ 196 (обн. 30. I. 1970) — вж. Мадан, См.

Батемберг — вж. Благоево, Рз.

БАТИН — село, в България от 1878 г.; 886 ж., Pc, 1.

Батинци — вж. Батанци, См.

БАТИШНИЦА — село, в България от 1878 г.; 865 ж., Pc, 4.

Батковци — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 91 (обн. 2. III. 1951) — вж. Драговищица, Сф.

Баткун — село, в България от 1885 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Паталеница, Пз.

БАTOBO (Чаталар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 686 ж., Дб, 3.

Батолци — вж. сборно село Батулци, Лч.

БАТОШЕВО (Батошово) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 776 ж., Гб, 3.

БАТУЛИЯ — село, в България от 1878 г.; 190 ж., Сф, 20.

Батулци (Батолци) — сборно село, в България от 1878 г.; от 1900 г. броено по съставни селища, Лч, 8.

БАТУЛЦИ — село, до 1900 г. броено към сборно село Батулци; 211 ж., Лч, 8.

БАУРЕНЕ (Баурени) — село, в България от 1878 г.; 486 ж., Вр, 5.

БАХАЛИН — село, в България от 1878 г.; 13 ж., Сф, 21.

Бахар кьой (Бахар) — вж. Полковник Таслаково, Сс.

Бахарлар — вж. Бахарско, Хс.

Бахарско (Бахарлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Хс, 2.

Бахаслии (Баяслии) — вж. Дунавци, Сз.

БАХОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 1211 ж., Лч, 3.

БАХРЕЦИ (Бахреците) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; присъединени колибите Галуните, Костовци и Стоевци; 19 ж., Гб, 4.

Бахшишлар (Башишлар) — вж. Дриново, Тщ.

Бахъслари — село, в България от 1885–1886 г.: изселено през 1912–1913 г., бивша околия Кърджали, Кж.

БАЦОВА MAXAЛА — село, в България от 1878 г.; 653 ж. Пл, 8.

БAЧЕВО — село, в България от 1912 г.; 1731 ж., Бл, 8.

БАЧКOBO — село, в България от 1885 г.; присъединен Бачковски манастир; 462 ж., Пд, 1.

Бачковски манастир — признат за населено място с Указ 311 (обн. 23. I. 1923); слят през 1954 г. — вж. Бачково, Пд.

Бачувари — вж. Бъчеварите, Гб.

Баш бук — вж. Букаците, См.

Баш бунар — вж. Полковник Свещарово, Дб.

Баш Виран — вж. Яворово, Кж.

Баш кашлъ — вж. Садовица, Кж.

Баш пунар — вж. Полковник Свещарово.

Баш Хасърлък — вж. Приселенци, Дб.

Баш юрен — вж. Старинско, Хс.

Башалии — вж. Първенец, Яб.

Башатлии — вж. Жребино, Яб.

БАШЕВО — село, признато от населените местности Башево и Баковица за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 179 ж., Кж, 1.

Башикърово — вж. Главиница, Пз.

Башлар — вж. Първан, Тщ.

Башлъ кьой — село, в България от 1885–1886 г.; изселено през 1912–1913 г., бивша околия Кърджали, Кж.

Бащина — вж. Бащино, Кж.

Бащина — вж. Бащино, Сс.

БАЩИНО (Баба махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 82 ж., Сз, 7.

БАЩИНО (Пътраклии, Бащина) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Бащина с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Бащино с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 216 ж., Сс. 2.

БАЩИНО (Хасан бабалар, Хасан бобалар, Бащина) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Бащина с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Бащино с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 284 ж., Кж, 5.

Баъ сакъ — вж. Баяс факъ, Хс.

Баюва ливада — вж. Баева ливада, Гб.

Баювци — вж. Баевци, Вт.

Баяс факъ (Баъ сакъ) — село, в България от 1885 г.; изселено през 1889 г., Хс, 11.

Баяслии — Бахаслии, Сз.

Баювци — вж. Баевци, Гб.

Баяч кьой — вж. Баячево, Тщ.

БАЯЧЕВО (Баяч кьой, Боячево) — село, в България от 1878 г.: побългарено име от населението след Освобождението; 857 ж., Тщ, 5.

БДИНЦИ (Гьокче дьолюк) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 160 ж., Дб, 3.

БЕБРОВО — село, в България от 1878 г.; 375 ж., Вт, 3.

БЕГЛЕЖ (погр. Беглеш) — село, в България от 1878 г.; 898 ж., Пл, 9.

Беглер чифлик — вж. Симеоново, Сф.

Бегликчиите (Касапите) — махала, до 1900 г. броена към Ново село и Острец; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Острец, Лч.

БЕГОВО — село, в България от 1885 г.; 850 ж., Пд, 3.

БЕГУНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 164 ж., Пк, 1.

БЕГУНЦИ (Маджаре, Маджере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 655 ж., Пд. 4.

Бегчин — вж. Бекчии, Вн.

БЕДЕН — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; 574 ж., См, 3.

Бедерлии — вж. Стефан Стамболово, Вт.

БЕДЖЕНЕ — село, в България от 1878 г.; 36 ж., Шн, 7.

Бедняково — вж. Стоян Заимово, Сз.

БЕДРОВО (Баджаклар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Кж, 7.

Бежан — махала, до 1900 г. броена към Мухово; заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Сф, 12.

БЕЖАНОВО — село, в България от 1878 г.; 1654 ж., Лч, 4.

БЕЖАНОВО (Голям качамак, Качамак — големи) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 136 ж., Дб, 2.

Бежанци (Сачанлъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Хс, 2.

БЕЗВОДИЦА (Сусуз кьой) — село, през 1880 г. няма ж., в България до 1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 414 ж., Дб, 1.

БЕЗВОДНО (Сусус) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 141 ж., Кж, 7.

БЕЗДЕН — село, в България от 1878 г.; 233 ж., Сф, 15.

БЕЗДЕНИЦА — село, в България от 1878 г.; 406 ж., Мн, 9.

Безиргян — вж. Базиргян, Сс.

БЕЗМЕР (Авдулла) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1172 ж., Дб, 6.

БЕЗМЕР (Хамзорен) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1452 ж., Яб, 4.

Бей алан — вж. Смирненски, Pc.

Бей бунар — вж. Болярски извор, Хс; Средище, Cс.

Бей Върбовка — вж. Нова Върбовка, Вт.

Бей кьой — село, изселено през 1885 г., бивша околия Сеймен (Симеоновград), Хс.

Бей кьой — вж. Болярино, Пд; Големанци, Хс; Каравелово, Яб.

Бей махле — вж. Светлина, Бс.

Бей пунар — вж. Средище, Сс.

Бейджи оглу — вж. Болярци, Вн.

БЕЙКОВЦИ (погр. Байковци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Тодювци; 18 ж., Вт, 3.

Бейлии (Бейлие) — вж. Млада гвардия, Вн.

Бекираа махлеси — вж. Босилек, Кж.

Бекирлие — вж. Конево, Шн.

Бекирлии — село, в България от 1885 г.; изселено през 1886 г., бивша околия Сърненогора, Пд.

Бекировска — вж. Оскрушева, См.

Бекировци — вж. Батанци, См.

БЕКРИИТЕ (Бекрии) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 6 ж., Гб, 1.

Бекташи — вж. Каменец, Кж.

Бекташлар — вж. Папрат, Кж.

Бекташлер — вж. Каменец, Кж.

Бекчии (погр. Бегчии) — вж. Поляците, Вн.

Бел извор — вж. Бели извор, Вр.

Бел Искър — вж. Бели Искър.

БЕЛ КАМЕН — село, признато от населено място (от село Бабяк) за махала с Указ 24 (обн. 9. II. 1954) и за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 608 ж., Бл, 14.

БЕЛА — село, в България от 1878 г.; 188 ж., Вд, 6.

Бела — българска — вж. Българска Бела, Вр.

Бела вода — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Перник, Пк.

БЕЛА РАДА — село, в България от 1878 г.; 732 ж., Вд, 4.

Бела Руска — вж. Руска Бела, Вр.

Бела Слатина — вж. Бяла Слатина, Вр.

БЕЛАНИЦА (Кошарите) — село, в България от 1878 г.; присъединени Кошарите и Петруново с Указ 28 (обн. 1. II. 1952); отделено и признато от квартал Кошарите за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); възстановено име от Кошарите на Беланица с Указ 92 (обн. 17. IV. 1992); преименувано от Кошарите на Беланица с Указ 23 (обн. 15. II. 1994); 24 ж., Пк, 5.

БЕЛАСИЦА (Елешница) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); 1209 ж., Бл, 7.

БЕЛАЩИЦА — село, в България от 1885 г.; 1741 ж., Пд, 12.

БЕЛГУН (Дуранлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 469 ж., Дб, 4.

БЕЛЕВ ДОЛ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 92 ж., См, 9.

БЕЛЕВЕXЧEBO — село, в България от 1912 г.; 1 ж., Бл, 9.

Белево (Белевско) — вж. Белослав, Вн.

БЕЛЕВРЕН — село, в България от 1885 г.; 31 ж., Бс, 11.

Белега — махала, до 1900 и от 1975 г. броена към Петрич; заличена без административен акт, Сф, 11.

БЕЛЕНЕ — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); 9986 ж., Пл, 1.

Беленлии — вж. Ръженово, Хс.

БЕЛЕНЦИ — село, в България от 1878 г.; 508 ж., Лч, 4.

Беленци — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Габрово, Гб.

Белибе — вж. Булаир, Вн.

БЕЛИ БРЕГ — село, в България от 1878 г.; 166 ж., Мн, 2.

БЕЛИ БРОД — село, в България от 1878 г.; 395 ж., Мн, 2.

БЕЛИ БРЯГ (Акер) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 196 ж., Сз, 9.

БЕЛИ ВИР (Махсунлар, Максутлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединени махалите Повиен, Средица и Сухино; 490 ж., Кж, 7.

БЕЛИ ДОЛ (Дере кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1 ж, Хс, 2.

БЕЛИ ИЗВОР (погр. Бел извор) — село, образувано от селата Българска Бяла и Мало Бабино с МЗ 2709 (обн. 31. VII. 1942); 830 ж., Вр, 3.

БЕЛИ ИСКЪР (Бел Искър) — село, в България от 1878 г.; уточнено име без административен акт през 1965 г.; 783 ж., Сф, 19.

Бели камък — колиби, до 1900 г. броени към Голяма Брестница; заличени с Указ 463 (обн. 2. XII. 1965), Лч, 8.

БЕЛИ ЛОМ (Дуран) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); 860 ж., Рз, 4.

Бели мъже — вж. Беломъжите, Гб.

БЕЛИ ОСЪМ — село, в България от 1878 г.; 877 ж., Лч, 6.

Бели плаз — вж. Бели пласт, Кж.

БЕЛИ ПЛАСТ (Акче кайряк, Акча кайряк. Бели плаз) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Бели плаз с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); осъвременено име на Бели пласт без административен акт през 1956 г.; 443 ж., Кж. 5.

БЕЛИЛА — село, в България от 1885 г.; 63 ж., Бс, 11.

БЕЛИМЕЛ (Бели мел) — село, в България от 1878 г.; 362 ж., Мн, 10.

БЕЛИНЦИ (Акчелар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 554 ж., Рз, 2.

БЕЛИЦА — град, в България от 1912 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 3305 ж., Бл, 2.

БЕЛИЦА — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; 761 ж., Сс, 7.

БЕЛИЦА — село, в България от 1885 г.; 261 ж., Пд, 7.

БЕЛИЦА — село, в България от 1885 г.; 471 ж., Хс, 3.

Белица — сборно село, в България от 1885 г.; от 1926 броено по съставни селища, Сф, 12.

БЕЛИЦА — село (обединено населено място), образувано с Указ 324 (обн. 7. VI. 2002), Сф, 12.

Белица — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 128 (обн. 11. IV. 1961) — вж. Хераково, Сф.

Белица — вж. Илинденци, Бл.

БЕЛИЦА (Уруците, Оруци) — село, в България от 1878 г.; преименувано и признато от колиби за село с Указ 502 (обн. 11. VII. 1967); присъединени Мечовци и Михалчетата; 66 ж., Гб, 4.

Беличица (Сърт алан хас) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Беловец, Рз.

Белиш — сборно село, в България от 1878 г.; от 1900 г. броено по съставни махали, Лч, 6.

БЕЛИШ — село, в България от 1878 г.; от 1900 до 1946 г. броено по съставни махали; присъединени Горна Маргатина, Славник и Субашка; 271 ж., Лч, 6.

Белка — вж. Бялка, Кж.

Белмъжи (Белмъжите) — вж. Беломъжите, Гб.

БЕЛО ПОЛЕ — село, в България от 1912 г.; 603 ж., Бл, 3.

БЕЛО ПОЛЕ — село, в България от 1878 г.; 1004 ж., Вд, 10.

БЕЛОВЕЦ (Сърт алан хас, погр. Бяловец) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Бяловец с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); отстранена грешка в името с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); присъединено Беличица; 2178 ж., Рз, 3.

БЕЛОВИЦА (Дълги герен, погр. Бяловица) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); отстранена грешка в името с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 511 ж., Пд, 17.

БЕЛОВО — град, образуван от селище от градски тип Гара Белово и село Малко Белово с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 4578 ж., Пз, 2.

Белово — вж. Земен, Пк.

БЕЛОГРАДЕЦ (Тюрк арнаутлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); 1464 ж., Вн, 6.

БЕЛОГРАДЧИК — град, в България от 1878 г.; 5815 ж., Вд, 1.

БЕЛОДОЛ (Емир кьой, Емирско) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Емирско с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Белодол с Указ 519 (обн. 1. IV. 1980); 476 ж., Бс, 7.

БЕЛОЗЕМ (Гирен) — село, в България от 1885 г.; преименувано без административен акт през 1914 г.; 4364 ж., Пд, 12.

Белоклас (Богданлии, Богдайли, Богдалии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Белоклас с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Красен, Дб.

БЕЛОКОПИТОВО (Кауклии) — село, в България от 1878 г.; преименувано от населението след Освобождението; 209 ж., Шн, 10.

БЕЛОМОРЦИ (Мечикчилер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 930 ж., Тщ, 2.

БЕЛОМЪЖИТЕ (Беломъжье, Бели мъже, Беломъжи) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 9 ж., Гб, 1.

БЕЛОПОЛЦИ (Акча алан) — село, в България от 1912 г.; изселено през 1913 г., презаселено през 1920 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 284 ж., Хс, 2.

БЕЛОПОЛЯНЕ (Ак алан) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 194 ж., Хс, 2.

БЕЛОПОПЦИ — село, в България от 1878 г.; 622 ж., Сф, 6.

Белоптичене — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Ружинци, Вд.

БЕЛОСЛАВ (Гебедже, Белево) — град, в България от 1878 г.; преименуван на Белево с Височайши доклад 3662 от 7. VI. 1882 г. и на Белослав с МЗ 1314 (обн. 27. VI. 1940); признат от село за град с Указ 2190 (обн. 20. X. 1981); 8058 ж., Вн, 4.

БЕЛОТИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 662 ж., Мн, 9.

Белотинци — вж. Долно Белотинци, Мн.

Белуджа — село, изселено през 1885 г., бивша околия Бургас, Бс.

БЕЛЦОВ (Белчово) — село, в България от 1878 г.; 678 ж., Pc, 8.

Белчево (Белчово) — село, образувано от селата Суютлии и Араб махле с Указ 89 (обн. 15. II. 1893); разделено на съставни села с МЗ 1639 (обн. 23. VI. 1939) — вж. Воднянка и Чернево, Сз.

БЕЛЧЕВЦИ (Белчовци) — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Габровци и Сърненци; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 2 ж., Вт, 1.

БЕЛЧИН — село, в България от 1878 г.; 536 ж., Сф, 19.

БЕЛЧИНСКИ БАНИ — село, признато от населена местност за село с Указ 11 (обн. 13. I. 1967); 26 ж., Сф, 19.

Белчово — вж. Белцов, Pc.

Белчово — вж. Белчево, Сз.

Белчовци — вж. Белчевци, Вт.

БЕЛЬОВО — село, в България от 1912 г.; 13 ж., Бл, 9.

БЕЛЯКОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 931 ж., Вт, 1.

Беляновец — махала, до 1900 г. броена към Джурово; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Джурово, Сф.

БЕЛЯНОВО — село, в България от 1878 г.; 191 ж., Pc, 8.

БЕНКОВСКИ (Дуванджизлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 212 ж., Сз, 10.

БЕНКОВСКИ (Екисче, Мария Луиза) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Мария Луиза с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1941) и на Бенковски с МЗ 2604 (обн. 28. V. 1947); 907 ж., Дб, 3.

БЕНКОВСКИ (Келаво Камарци) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 157 (обн. 6. VI. 1897); 158 ж., Сф, 16.

БЕНКОВСКИ (Кирлик, Кирил) — село, признато от населена местност Кирлик (от село Пеевско) за село Кирил с МЗ 1957 (обн. 16. XI. 1935) и на Бенковски с МЗ 2604 (обн. 28. V. 1947); присъединени Веслец, Мъжевци и Пеевско с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 1997 ж., Кж, 3.

БЕНКОВСКИ (Мързян) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 1220 (обн. 13. V. 1939); 132 ж., Пд. 8.

БЕНКОВСКИ (Хаджи Синанлар, погр. Хаджи Хасанлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 449 ж., Вн, 1.

Бенли кьой — вж. Крушолак, Тщ.

БЕРАЙНЦИ (Бераинци) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 35 ж., Пк, 6.

БЕРЕНДЕ — село, в България от 1878 г.; 53 ж., Пк, 2.

БЕРЕНДЕ — село, в България от 1878 г.; 41 ж., Сф, 8.

БЕРЕНДЕ ИЗВОР (Извор) — село, в България от 1878 г.; 48 ж., Сф, 8.

БЕРИЕВО (Бириево) — село, в България от 1878 г.; двойно име; 487 ж., Гб, 3.

Беримирци — вж. Биримирци, Сф.

БЕРКОВИЦА — град; в България от 1878 г.; 15 533 ж., Мн, 1.

БЕРКОВСКИ (Шерметлер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 98 ж., Тщ, 4.

БEРКОВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Плаково; 2 ж., Вт, 3.

Беровци — колиби, до 1900 г. броени към Голяма Брестовица; заличени с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 8.

БЕРОНОВО (Исуплии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 154 ж., Бс, 12.

БЕРСИН — село, в България от 1878 г.; 220 ж., Кн, 5.

БЕСЛЕН — село, в България от 1912 г.; 748 ж., Бл, 13.

БЕСНУРКА (Пандугузлар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 3 ж., Кж, 7.

Беш бунар — вж. Пет кладенци, Pc.

Беш тепе — вж. Пет могили, Сл; Пет могили, Шн.

Бешевлие (Бешевли) — вж. Кирково, Шн.

Бешлии — вж. Байкал, Пл.

БИВОЛАРЕ (Биволари) — село, в България от 1878 г.; присъединено Климентина; 651 ж., Пл, 3.

БИВОЛЯНЕ (Мандаджилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 245 ж., Кж, 6.

БИЖОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 1 ж., Вт, 1.

БИЖОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 18 ж., Гб, 4.

БИКОВО (Бухалии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 401 ж, Сл, 3.

Билек Ахмед махле (Билек махле) — вж. Китка, Бс.

БИЛИНЦИ (погр. Блинци) — село, в България от 1878 г.; 11 ж., Пк, 1.

БИЛКА (Чифлик, Чифлик махле, Чифлишка махала) — село, в България oт 1885 г.; преименувано на Чифлишка махала с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Билка с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 641 ж., Бс, 9.

БИЛКИНИ (Билкина, Билкините) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Габровци; няма ж., Гб, 2.

Билково (Горни Болерци) — махала, през 1880 г. броена към Яковци; преименувана с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); заличена с Указ 2294 (обн. 26. II. 1978), Вт, 3.

БИЛО (Сърт кьой) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Стара река и Изгрев; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 5 ж., Сл, 3.

БИЛО (Сърт кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 64 ж., Дб, 4.

БИЛЯНСКА — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 38 ж., См, 9.

Билярци (Джерджии) — махала, до 1920 г. броена към Сини вир; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Сини вир, Шн.

БИНКОС — село, в България от 1885 г.; 211 ж., Сл, 3.

Бириево — вж. Бериево, Гб.

Биримирци (погр. Беримирци) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954) — вж. София, Сф.

БИРКОВА — село, признато от населена местност (от село Цветино) за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 382 ж., Пз, 4.

БИСЕР (Инджелии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 964 ж., Хс, 10.

БИСЕРЦИ (Настрадън) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); присъединено Гълъбари; 1481 ж., Рз, 3.

БИСТРА (Айладън) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 267 ж., Тщ, 5.

БИСТРА (Ак бунар, Ак пунар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Бистра с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 383 ж., Сс, 1.

БИСТРЕНЦИ (Гьол бунар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 400 ж., Pc, 2.

Бистрец — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) (вж. Враца); отделено с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); отново слято с Указ 583 (14. IV. 1981) — вж. Враца, Вр.

БИСТРЕЦ (Бююк бунар, Биюк бунар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 191 ж., Бс, 11.

БИСТРЕЦ (Параджик) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 129 ж., Дб, 5.

БИСТРИЛИЦА (погр. Бистрица) — село, в България от 1878 г.; 230 ж., Мн, 1.

Бистрица — вж. Бистрилица, Мн.

Бистрица — махала, до 1900 г. броена към Правец; слята с Указ 88 (обн. 30. XI. 1965) — вж. Разлив, Сф.

БИСТРИЦА — село, в България от 1912 г.; 151 ж., Бл, 3.

БИСТРИЦА — село, в България от 1878 г.; 1828 ж., Кн, 3.

БИСТРИЦА — село, в България от 1878 г.; 3729 ж., Сф, 1.

Бистрица (Махмутица) — село, до 1900 г. броено към Широка лъка; преименувано с Указ 2149 (обн. 12. XI. 1975); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), См, 9.

Бистрица (Турско село) — село, в България от 1878 г.; преименувано от населението след Освобождението; слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Долно село, Кн.

БИСТРОГЛЕД (Мехмед кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 41 ж., Кж, 1.

Битлиджа — вж. Староселец, Сз.

Бичерлии — вж. Голямо Дряново, Сз.

Бичкиня (Бичкийня) — вж. Палаузово, Гб.

Биюк бунар — вж. Бистрец, Бс.

Биюк дере — вж. Пловдивци, См.

Биюк Ип дере — вж. Дрангово, Кж.

Биюклии — вж. Винарско, Бс.

Благовец (Рахманлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 232 (обн. 26. III. 1968), Хс, 2.

Благовец (Хаджи кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Добрин, Дб.

БЛАГОВО (Керемедин) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 115 ж., Шн, 10.

БЛАГОВО (Ново село) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 844 (обн. 20. Х. 1949); 702 ж., Мн, 9.

Благодетелно — вж. Радецки, Сл.

БЛАГОЕВГРАД (Горна Джумая) — град, в България от 1912 г.; преименуван с Указ 209 (обн. 5. V. 1950); присъединени Грамада и Струмско; 71 144 ж., Бл, 3.

БЛАГОЕВО (Къзъл Мурад, Ново село, Батемберг) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Батемберг през 1880 г. и на Благоево с МЗ 7552 (обн. 22. ХI. 1947); 657 ж., Рз, 5.

БЛАГОЕВО (Ревиш, Мария Луизино) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Мария Луизино с Указ 308 от 11. VI. 1893 г. и на Благоево с МЗ 6628 (обн. 29. XI. 1946); 462 ж., Вт, 9.

БЛАГУН (Айвалъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 33 ж., Кж, 4.

Благунци (Хаджи кьой) — село, в България от 1915 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 902 (обн. 31. XII. 1963), Хс, 6.

БЛАЖИЕВО (Блажуево) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 560 ж., Кн, 2.

БЛАТЕЦ — село, в България от 1878 г.; 33 ж., Кн, 5.

БЛАТЕЦ (Есирлии, Исирлии) — село, в България от 1885 г.; двойно име; преименувано на Блатец с МЗ 3008 (обн. 1. IX. 1934); 901 ж., Сл, 3.

БЛАТЕШНИЦА — село, в България от 1878 г.; 154 ж., Пк, 2.

БЛАТИНО (Гьол чифлик) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 197 ж., Кн, 3.

БЛАТНИЦА (Саръ гьол) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 252 ж., Пз, 11.

Блатница — вж. Дуран кулак, Дб.

БЛАТО — село, в България от 1878 г.; 56 ж., Кн, 1.

Блатото — колиби, в България от 1878 г.; до 1900 г. броени към Ябланица; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Ябланица, Лч.

БЛАТСКА — село, в България от 1912 г.; 623 ж., Бл, 13.

БЛЕНИКА (Терзи алилер гюллю) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 195 ж., Кж, 5.

БЛИЗНАК (Кара еврен) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 69 ж., Бс, 5.

БЛИЗНАЦИ — село, образувано от селата Горен Близнак и Долен Близнак с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959); 764 ж., Вн, 1.

БЛИЗНАЦИ (Екисче) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 255 ж., Шн, 9.

БЛИЗНЕЦ (Икисча, Екисечя) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Близнец с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 83 ж., Сл, 4.

Блинци — вж. Билинци, Пк.

БЛЪСКОВО (Асъл бейлии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1458 ж., Вн, 11.

БЛЪСКОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 26 ж., Вт, 3.

Блъсничево — вж. Румянцево, Лч.

Боаз дере — вж. Шиварово, Бс.

Боаз кесен — вж. Просечен, Вн.

Боаз кесен (погр. Боваз кесем) — вж. Пресяк, Тщ.

БОАЗЪТ — село, през 1880 г. броено към Кръвеник; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 89 ж., Гб, 3.

Бобалар ени махле — вж. Татково, Кж.

БОБЕВЦИ (погр. Боевци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; погрешно наименование Боевци от 1920 г.; отстранена грешка в името с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); 3 ж., Гб, 1.

БОБЕШИНО — село, в България от 1878 г.; 46 ж., Кн, 5.

БОБОВ ДОЛ (Бабов дол) — град, в България от 1878 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 596 (обн. 24. VIII. 1965) и за град с Указ 788 (обн. 31. Х. 1967); 6904 ж., Кн, 1.

БОБОВЕЦ (Веис кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 102 ж., Дб, 1.

БОБОРАЦИ — село, в България от 1878 г.; 155 ж., Пк, 5.

БОБОШЕВО — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 2190 (обн. 20. Х. 1981); присъединена махала Въртен камък; 1492 ж., Кн, 2.

БОВ — село, в България от 1878 г.; 180 ж., Сф, 20.

БОВ (Гара Бов) — село (гарово селище) — признато от населена местност за гарово селище (Гара Бов) с Указ 57 (обн. 5. II. 1965); 120 ж., Сф, 20.

БОГАТОВО — село, в България от 1878 г.; 534 ж., Гб, 3.

БОГАТИНО — село, признато от населена местност (от село Млечино) за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 119 ж., Кж, 1.

Богдайлии — вж. Белоклас, Дб.

Богдайлъ Чамурлии — вж. Житен, Дб.

Богдалии — вж. Белоклас, Дб.

Богдан — колиби, до 1900 г. броени към Видраре; присъединено Лъга; заличени с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Сф, 18.

БОГДАН (Богдан кьой, Богданово) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Богданово без административен акт и на Богдан с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 176 ж., Дб, 3.

БОГДАН (Дерелии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1272 ж., Пд, 4.

Богдан кьой — вж. Богдан, Дб.

Богдан махле — вж. Богданово, Сл.

БОГДАНИЦА (Ходжиново) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 726 ж., Пд, 14.

Богданлии — вж. Белоклас, Дб.

БОГДАНЛИЯ — село, в България от 1878 г.; 79 ж., Сф, 9.

БОГДАНОВ ДОЛ — село, в България от 1878 г.; 633 ж., Пк, 4.

Богданово — вж. Богдан, Дб.

БОГДАНОВО (Богдан махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 514 ж., Сл, 2.

БОГДАНОВО (Българско Алагюн, Алагюн — българско) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Богданово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 116 ж., Бс, 11.

БОГДАНОВЦИ — село, до 1900 г. броено към сборно село Вакарел; признато от махала за село с Указ 586 (обн. 31. VIII. 1921); няма ж., Сф, 12.

Богдановци — вж. Богданчовци, Гб.

БОГДАНСКО (Сюлюменчовци) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Константин и Козя река; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Вт, 5.

Богданци — вж. Варовник, Бс.

БОГДАНЦИ (Абдул) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 596 ж., Рз, 6.

БОГДАНЦИ (Узундже орман, Узунджа орман) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 671 ж., Сс, 2.

БОГДАНЧОВЦИ (погр. Богдановци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 32 ж., Гб, 1.

БОГОЙНА — статут на село (махала), до 1919 г. населена местност на село Петачници (Югославия); 10 ж., Пк, 6.

БОГОЛИН — село, в България от 1912 г.; 466 ж. Бл, 10.

Боголонта — махала, до 1900 г. броена към Ново село и Острец; слята с Указ 45 (обн. 20. I. 1978) — вж. Априлци, Лч.

Богомил (Ерменлии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Вн, 2.

БОГОМИЛ (Теке) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 29 ж., Хс, 10.

БОГОМИЛОВО (Теке) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1484 ж., Сз, 10.

БОГОМИЛЦИ (Софулар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 288 ж., Рз, 6.

БОГОМОЛСКО (Софу юрт) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 39 ж., Тщ, 1.

Богоридово — село, в България от 1885 г.; слято с МЗ 2709 (обн. 31. VII. 1942) — вж. Ягодово, Пд.

Богоров дол (Гази оглар, Гази оллар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Кж, 7.

БОГОРОВО (Арпач) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 165 ж., Яб, 3.

БОГОРОВО (Грамосте) — село, заселено под румънска власт, в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 21. VI. 1942); 96 ж., Сс, 5.

БОГОРОДИЦА (Богородица, Сестрино) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Сестрино с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); възстановено старо име с Указ 186 (обн. 30. VI. 1995); 46 ж., Бл, 7.

Богородично — вж. Руен, Пд.

БОГОСЛОВ — село, в България от 1878 г.; 557 ж., Кн, 5.

БОГУТЕВО — село, в България от 1885 г.; 257 ж., См, 10.

БОГЬОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 156 ж., Сф, 15.

БОДЕНЕЦ — село, в България от 1878 г.; 720 ж., Вр, 6.

БОДРОВО (погр. Бодурово) — село, в България от 1885 г.; 507 ж., Хс, 1.

Бодрово — вж. Стамболово, Сф.

Бодровци (Мъсърлъ) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 232 (обн. 26. III. 1968) — вж. Минзухар, Кж.

Бодурово (Бодорово) — вж. Бодрово, Хс.

Бодят (Бодът) — махала, до 1900 и от 1975 г. броена към Петрич; преименувана без административен акт през 1934 г.; Сф, 11.

БОЕВО — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 14 ж., См, 8.

Боево — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 292 (обн. 25. VIII. 1953) — вж. промишлено селище Страшимир, См.

Боевска — махала, до 1900 г. броена към Ново село и Острец; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Острец, Лч.

Боевци — вж. Бобевци, Гб.

Боевци (Боювци) — махала, през 1880 г. броена към Усои; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елена, Вт.

Боевци (Боювци) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 232 (обн. 26. III. 1968) — вж. Плачковци, Гб.

БОЕРИЦА (Хаджи Азма) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 134 ж., Сф, 12.

БОЖАК (Делиджилер) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 60 ж., Кж, 5.

БОЖАН (Кара аптула) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 581 ж., Дб, 6.

БОЖАНОВО (Карамет, Керамет) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 27 ж., Дб, 7.

БОЖДОВО — село, в България от 1912 г.; 6 ж., Бл, 9.

БОЖЕВЦИ (Конезлери) — село, до 1892 г. броено към Стара река и Средорек; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 312 ж., Сл, 3.

БОЖЕНИЦА — село, в България от 1878 г.; 232 ж., Сф, 4.

БОЖЕНЦИТЕ (Боженци) — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 11 ж., Гб, 1.

Божидар — вж. Каолиново, Шн.

Божидар — вж. Розино, Пд.

Божица (Хоранлари) — село, до 1892 г., броено вероятно към Поройно; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 2076 (обн. 27. IX. 1974) — вж. Антоново, Тщ.

БОЖИЧЕН — село, в България от 1878 г.; 229 ж., Рс, 5.

Божковци — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 57 (обн. 5. II. 1965); присъединени Ганев хан; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Трявна, Гб.

Божур (Кехманлък) — село, изселено през 1878 г.; презаселено през 1886 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено без административен акт между 1946 и 1956 г.; Бс, 7.

БОЖУРЕЦ (Михал бей) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 154 ж., Дб, 4.

БОЖУРИЦА (Кацамуница) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1216 ж., Пл, 3.

БОЖУРИЩЕ — град, изселен през 1877 г.; на мястото му през 1897 г. е създадено военно конско депо; по-късно презаселен и до 1926 г. броен към Гурмазово; признат от село за град с ПМС 786 (обн. 15. VIII. 1997); 5182 ж., Сф, 3.

БОЖУРКА (Орчанлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 365 ж., Тщ, 5.

БОЖУРЛУК (погр. Бужурлук) — село, в България от 1878 г.; 212 ж., Пл, 7.

БОЖУРОВО — село, признато от населена местност (от село Чернооково) за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 291 ж, Шн, 3.

БОЖУРОВО (Бунар бешевли) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 548 ж., Рз, 3.

БОЖУРОВО (Настрадин, Настрадън, Малиново) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Малиново с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Божурово с МЗ 3688 (обн. 5. VI. 1945); 1026 ж., Дб, 3.

БОЖУРЦИ (Кенелер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); признато от махала за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 251 ж., Кж, 7.

Боз агач — вж. Брястово, Сл.

БОЗАДЖИИ — село, в България от 1885 г.; 125 ж., Сл, 3.

Бозалан — вж. Орлино, Пз.

БОЗВЕЛИЙСКО (Кадъ кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1322 ж., Вн, 11.

БОЗДУГАHOBO (Боздуванджии, Боздуганово, Грудево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Боздуганово с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906) и на Грудево с Указ 165 (обн. 5. IV. 1950); възстановено старо име с Указ 94 (обн. 13. IV. 1992); 495 ж., Сз, 9.

Бозовая — село, в България от 1878 г.; заличено с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Кн, 7.

Бозовица — вж. Бъзовица, Кн.

Бозувци — вж. Орлино, Пз.

БОЗЬОВА — село, образувано от населените местности Бозьова и Елан дере (от село Цветино) с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 80 ж., Пз, 4.

БОИЛ (Емирлер) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединено Таркан; 966 ж., Сс, 3.

Бойка — вж. Лом Черковна, Pc.

Бойка — вж. Горно Краище, Бл.

Бойката — колиби, до 1905 г. броени към Златарите; слети с Указ 183 (обн. 14. V. 1957) — вж. Габрово, Гб.

Бойков рът (Спаиска) — махала, до 1900 и след 1934 г. броена към Белиш, Лч.

БОЙКОВЕЦ (Равна) — село, до 1900 г. броено към Етрополе; преименувано с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); признато от колиби за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 155 ж., Сф, 10.

БОЙКОВО — село, в България от 1885 г.; 149 ж., Пд, 13.

Бойково — вж. Байково, Шн.

БОЙКОВЦИ (Реселии) — село, през 1880 г. броено към Константин; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. ХII. 1978); 44 ж., Вт, 3.

Боймир (Силистра Бохчалар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Каолиново, Шн.

БОЙНИК (Юрпек) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Кж, 4.

БОЙНИЦА — село, в България от 1878 г.; 788 ж., Вд, 2.

БОЙНО (Исмаилер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); 374 ж., Кж, 5.

БОЙНОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 16 ж., Гб, 1.

БОЙЧЕВИ КОЛИБИ (Бойчовци) — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Габровци и Първовци; преименувано с Указ 381 (обн. 25. X. 1960); 2 ж., Вт, 1.

БОЙЧЕТА (Боятка, Бойчетата) — село, в България от 1878 г.; двойно име; слято с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) (вж. Водници); отделено от Габрово и признато за село Бойчета с Указ 1320 (обн. 6. V. 1983); 1 ж., Гб, 1.

Бойчетата — вж. Бойчета, Гб.

БОЙЧИНОВЦИ — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); присъединено Огоста; 2070 ж., Мн, 2.

Бойчиновци — махала, до 1926 г. броена към Белица; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Средищна, Сф.

БОЙЧОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 3 ж., Вт, 1.

Бойчовци — вж. Бойчеви колиби, Вт.

БОКИЛОВЦИ (погр. Бокюловци) — село, в България от 1878 г.; 170 ж., Мн, 1.

Боклуджа — вж. Радойново, Бс.

Бокурово — вж. Букурово, Гб.

Бокюловци — вж. Бокиловци, Мн.

Болерци — вж. Горно Болерци, Вт.

БОЛТАТА (Балтата) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 44 ж., Гб, 1.

Болтата (Болта) — село, до 1892 г. броено към Барахелите; признато от колиби за село с МЗ 6287 (обн. 23. XII. 1941); присъединени Барахелите, Гарванов камък и Мързените; слято с Указ 183 (обн. 14. V. 1957) — вж. Габрово, Гб.

Болу късъ (Болук късъ) — вж. Драгановец, Тщ.

Боляри — вж. Вишна, Бс.

БОЛЯРИНО (Бей кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 456 ж., Пд, 11.

Болярово (Али бей кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); слято с Указ 267 (обн. 21. III. 1969) — вж. Хасково, Хс.

БОЛЯРОВО (Паша кьой) — град, в България от 1885 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IХ. 1974); 1515 ж., Яб, 1.

БОЛЯРСКИ ИЗВОР (Бей бунар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 302 ж., Хс, 10.

БОЛЯРСКО (Емирлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 431 ж., Яб, 4.

БОЛЯРЦИ (Алем Бейлер) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 143 ж., Кж, 5.

БОЛЯРЦИ (Бейджи оглу) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 143 ж., Вн, 1.

БОЛЯРЦИ (Кара Реизово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2766 ж., Пд, 14.

Бонарите — вж. Банарите, Гб.

БОНЕВО (Коюнлу кьой, погр. Койни кьой, Койну кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Бонево с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 98 ж., Дб, 6.

Бончовци — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965) — вж. Жълтеш, Гб.

БОР — село, образувано от населените местности Кокез, Гуня, Дормуш и Онбаши (от село Три могили) с Указ 93 (обн. 26. I. 1979); 36 ж., Пд, 1.

Боравичени — вж. Боровичене, Бл.

Борачево — вж. Главанци, Дб.

БОРЕЦ (Салалии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 836 ж., Пд, 2.

Боржоза — вж. Драгостин, Бл.

БОРИЕ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 230 ж., См, 8.

Бориева река (Борова река) — промишлено селище, в България от 1912 г.; признато от махала за промишлено селище Бориева река с Указ 292 (обн. 25. VIII. 1953); слято с Указ 196 (обн. 30. I. 1970) — вж. Мадан, См.

Бориево — вж. Бориново, См.

БОРИКА — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 28 ж., См, 6.

БОРИКА (Чамджас) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 107 ж., Сф, 11.

БОРИКИ (Калпазаните) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 46 (обн. 9. II. 1951); признато от колиби за село с МЗ 6287 (обн. 23. XII. 1941); 149 ж., Гб, 1.

БОРИКОВО (Хасанково) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 61 ж., См, 9.

Борил — вж. Байкал, Пл.

Борил — вж. Преспа, Сф.

БОРИЛОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 278 ж., Вд, 2.

БОРИЛОВО (Хамзалари) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 235 ж., Сз, 10.

БОРИМА — село, в България от 1878 г.; 1060 ж., Лч, 6.

БОРИМЕЧКОВО (Юруците) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934), 616 ж., Пз, 5.

БОРИНО (Кара булак) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 2745 ж., См, 2.

БОРИНОВО (Бориево) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 228 ж., См, 6.

БОРИНЦИ (Керсенлик) — село, през 1880 г. броено към Кипилово; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 57 (обн. 5. II. 1965); 210 ж., Сл, 1.

БОРИСЛАВ (Смърдехча) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 237 (обн. 12. IX. 1919); 327 ж., Пл, 10.

БОРИСЛАВЦИ (Ада чалъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Колушево; 317 ж., Хс, 4.

Борисовград — вж. Първомай, Пд.

Борисово — вж. Гецово, Рз; Динково, Вд; Дражево, Яб; Манолово, Сз; Славяново, Тщ.

БОРИСОВО (Ашаклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 292 (обн. 7. IX. 1887); 177 ж., Яб, 2.

БОРИСОВО (Сърна бей) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 157 от 3. III. 1894 г.; присъединена Парица; 943 ж., Pc, 7.

Борисоград — вж. Първомай, Пд.

БOPHAPЕBO — село, признато от населените местности Борнарево (от Делибалтин чифлик), Панзърски чифлик и Котев чифлик (от Черногорски чифлик) с МЗ 2915 (обн. 16. I. 1942); 76 ж., Пк, 5.

БОРОВ ДОЛ (Чам дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 679 ж., Сл, 4.

Борова река — вж. Бориева река, См.

БOPOBАH — село, в България от 1878 г.; 2761 ж., Bp, 1.

БОРОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 167 ж., Кн, 4.

БОРОВИНА (Чамладжа) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 444 ж., См, 6.

БОРОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 242 ж., Вд, 1.

БОРОВИЦА (Чам дере) — село, признато от населена местност за село с Указ 516 (обн. 22. III. 1961); преименувано с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); 291 ж., Кж, 1.

БОРОВИЧЕНЕ (Боравичени) — село, в България от 1912 г.; признато от махала за село с Указ 139 (обн. 19. IV. 1960); 92 ж., Бл, 7.

БОРОВО — село, в България от 1885 г.; 90 ж., Пд, 7.

БОРОВО (Горна Манастирица) — град, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 79 (обн. 11. II. 1958); признато от село за град с Указ 290 (обн. 7. IХ. 1984); присъединено Горазд; 2620 ж., Pc, 1.

БОРОВО (Чам чифлик, Борово, Горно Борово) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Борово с МЗ 1689 (обн. 27. IX. 1937), на Горно Борово с МЗ 168 (обн. 22. I. 1943); възстановено старо име без административен акт към края на 1944 г.; 1213 ж., Бл, 4.

БОРОВО (Чираджии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 128 ж., Сз, 10.

Боровото — колиби, до 1892 г. броени към Габрово; слети с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937) — вж. Габрово, Гб.

БОРОВСКО (Чам дере Караманлар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 27 ж., Кж, 7.

БОРОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 901 ж., Мн, 1.

Борозан — вж. Тръбач, Рз.

БОРСКОТО — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Гъбене; 17 ж., Гб, 1.

Боруш — село, в България от 1878 г.; изселено през 1881 г., Вт, 1.

БОРУЩИЦА (Бююк дере) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 99 ж., Сз, 5.

Борце — махала, в България от 1912 г.; заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), См, 8.

БОРЦИ (Буюклу, Боюклу, Пъйклъ) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 614 ж., Шн, 2.

БОРЯНА (Чамурна) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 365 ж., Вн, 10.

БОСЕВЦИ (погр. Босювци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Беброво; 5 ж., Вт, 3.

Босилеград (Димитрово) — село, заселено през 1921 г.; признато за село от населените местности Манастирище и Бъзовец за село Димитрово с Указ 81 (обн. 26. II. 1923); преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 431 (обн. 22. XI. 1960) — вж. Михайлово, Вр.

Босилек (Бекираа махлеси) — махала, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 232 (обн. 26. III. 1968) — вж. Минзухар, Кж.

БОСИЛИЦА (Оманлар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 17 ж. Кж, 7.

БОСИЛКОВО — село, в България от 1885 г.; 128 ж., Бс, 12.

БОСИЛКОВО — село, образувано от населените местности Борово, Катранци и Крушево с Указ 5 (обн. 8. I. 1963); 90 ж., См, 1.

БОСИЛКОВЦИ (Чатма) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 842 ж., Pc, 2.

БОСНА — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; 439 ж., Сс, 6.

БОСНЕК — село, в България от 1878 г.; 213 ж., Пк, 4.

Бостан (Бостан кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с РМС 79 от 23. II. 2001 г. — вж. Горна Хубавка, Тщ.

Бостан кьой — вж. Бостан, Тщ.

Бостан махла — вж. Бостаните, Вд.

Бостанджилар — вж. Бостанци, Кж.

БОСТАНИТЕ (Бостан махла) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Върбово; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1 ж., Вд, 11.

БОСТАНЦИ (Бостанджилар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 84 ж., Кж, 7.

БОСТИНА — село, в България от 1912 г.; 172 ж., См, 9.

Босювци — вж. Босевци, Вт.

БОТЕВГРАД (Орхание) — град, в България от 1878 г.; преименуван с МЗ 3774 (обн. 7. XII. 1934); 21 545 ж., Сф, 4.

БОТЕВО (Бързински соват, Бързински черкези, Ботьово) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението, преименувано на Ботьово с Указ 161 от 25. VI. 1884 г.; осъвременено име на Ботево без административен акт през 1956 г.; 105 ж., Вр, 10.

БОТЕВО (Омер махала, Ботьово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Ботьово с Височайши доклад 7843 от 9. XI. 1881 г.; осъвременено име на Ботево без административен акт през 1956 г.; 107 ж., Мн, 4.

БОТЕВО (Сабри паша кьой, Ботьово) — село, изселено по време на Освобождението; презаселено и преименувано на Ботьово през 1879 г.; осъвременено име на Ботево без административен акт през 1956 г.; 85 ж., Вд, 4.

БОТЕВО (Чомлек кьой, Ботьово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Ботьово с Указ 435 от 24. VIII. 1892 г.; осъвременено име на Ботево без административен акт през 1956 г.; 1235 ж., Яб, 4.

БОТЕВО (Юшенлии, Ботьово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Ботьово с Височайши доклад 3662 (обн. 7. V. 1882); осъвременено име на Ботево без административен акт през 1956 г.; присъединено Кладенчово; 282 ж., Вн, 2.

БОТРОВ (погр. Ботрово) — село в България от 1878 г.; 320 ж., Pc, 2.

Ботунец (Бутунец) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; слято с Указ 120 (обн. 27. I. 1978) — вж. София, Сф.

БОТУНЯ (Дупляк) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 704 (обн. 1. XI. 1963); 206 ж., Вр, 5.

БОТУРЧЕ (Куфалар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 19 ж., Хс, 2.

Ботьово — вж. Ботево, Вн; Ботево, Вд; Ботево, Вр; Ботево, Мн; Ботево, Яб.

БOXOBА — село, в България от 1878 г.; 34 ж., Пк, 6.

БОХОТ — село, в България от 1878 г.; 944 ж., Пл, 9.

БОЧКОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 3 ж., Вт, 1.

Бочуковци — вж. Бучуковци, Гб.

Бошняк — вж. Долни Бошняк, Вд.

БОШУЛЯ — село, в България от 1885 г.; 947 ж., Пз, 10.

Боювци — вж. Боевци, Вт; Боевци, Гб.

Боюклу — вж. Буюклу, Шн.

Бояджи кьой — вж. Багра, Кж.

Бояджи-Дели Гьозлер — вж. Багра и Севдалина, Кж.

БОЯДЖИК — село, в България от 1885 г.; 1646 ж., Яб, 4.

Бояджиклар (Бояджиклии) — вж. Звиница, Кж.

Бояджилар — вж. Багрянка, Кж; Пеевско, Кж.

Боялар — вж. Вишна, Бс.

БОЯН (Пири факъ, Юкари кьой) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Боян с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединено Дживгарци; 475 ж., Шн, 2.

Бояна — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 447 (обн. 9. XI. 1961) — вж. София, Сф.

БОЯНА (Кокарджа) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 620 от 30. XI. 1890 г.; 342 ж., Вн, 7.

БОЯН БОТЕВО (Дурак кьой) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 736 ж., Хс, 5.

БОЯНОВО — село, признато от населена местност Бенчовица за село с МЗ 593 (обн. 3. IV. 1945); 37 ж., Вд, 5.

БОЯНОВО (Мурсатлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 971 ж., Яб, 5.

БОЯНОВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Въглевци; 6 ж., Вт, 1.

БОЯНЦИ (Катърлии) — село, в България, от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1374 ж., Пд, 1.

Боятка — вж. Бойчета, Гб.

Боячево — вж. Баячево, Тщ.

БРАДВАРИ (Балтаджи ени кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1148 ж., Сс, 5.

БРАКНИЦА — село, в България от 1878 г.; 97 ж., Тщ, 4.

БРАКЬОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 109 ж., Сф, 5.

Бранево — махала, до 1900 г. броена към сборно село Велчево; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Велчево.

БРАНИПОЛЕ (Ахланьово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2625 ж., Пд, 12.

БРАНИЦА (Салихлер, Набожно) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Набожно с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Браница с Указ 129 (обн. 11. IV. 1961); 244 ж., Хс, 10.

БРАНИЧЕВО (Шарвъ, Шарвии) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Браничево с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); 1265 ж., Шн, 4.

БРАНИЩЕ (Куруджа кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 410 ж., Дб, 3.

БРАНКОВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Въглевци; 2 ж., Вт, 1.

БРАНКОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 210 ж., Вд, 5.

Бранник — вж. Стефан Караджа, Дб.

БРАТАН (Сър алан) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 44 ж., Сл, 1.

БРАТАНИЦА (Кьосе Муратово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2204 ж., Пз, 6.

Братевец — колиби, до 1900 г. броени към Ябланица; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Ябланица, Лч.

Братимир (Салихлер) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Сс, 2.

БРАТОВО — село, образувано от махалите Елда и Еньовец с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); 270 ж., Тщ, 5.

БРАТОВО (Джан кардаш) — село, до 1900 г. броено към Равнец; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 165 ж., Бс, 2.

БРАТУШКОВО — село, в България от 1878 г.; 45 ж., Сф, 21.

БРАТЯ ДАСКАЛОВИ (Бурнусус, Малко Борисово, Гроздово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Малко Борисово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906), на Гроздово с МЗ 5530 (обн. 17. IХ. 1947) и на Братя Даскалови с Указ 191 (обн. 22. IV. 1950); присъединено Войниците; 920 ж., Сз, 1.

БРАТЯ КУНЧЕВИ — село, образувано от селата Подслон, Руманя и Черково с Указ 148 (обн. 20. V. 1956); отделени Подслон и Руманя с Указ 902 (обн. 31. XII. 1963); 768 ж., Сз, 10.

Брахомчиновци — вж. Малка река, См.

БРАЦИГОВО — град, в България от 1885 г.; признат от село за град с Указ 677 от 15. XII. 1892 г.; 4815 ж., Пз, 3.

БРЕГАPE — село, в България от 1878 г.; 877 ж., Пл, 3.

БРЕГОВО — град, в България от 1878 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); от 1971 до 1986 г. присъединено Ракитница; 3111 ж., Вд, 3.

БРЕГОВО — село, признато от населена местност Брегово (от село Самодива) с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 109 ж., Кж, 3.

БРЕЖАНА — село, признато от населена местност Брежана (от село Търновци) за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 22 ж., Кж, 2.

БРЕЖАНИ (Сърбиново) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1031 ж., Бл, 11.

Брежници — махала, до 1900 г. броена към Лазарци; заличена с Указ 88 (обн. 30. XI. 1965), Вт, 3.

БРЕЖНИЦИТЕ (Брежници) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 18 ж., Гб, 4.

БРЕЗА (Муртазовска) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 13 ж., См, 8.

БРЕЗЕ — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; 654 ж., См, 3.

БРЕЗЕ — село, в България от 1878 г.; 312 ж., Сф, 20.

БРЕЗЕН (Халач дере, Халач) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Халач с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Брезен с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); 271 ж., Кж, 1.

БРЕЗНИК — град, в България от 1878 г.; 4332 ж., Пк, 1.

БРЕЗНИЦА — село, в България от 1912 г.; 3339 ж., Бл, 4.

Брезница — вж. Горна Брезница, Бл.

БРЕЗНИШКИ ИЗВОР (Извор) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 381 (обн. 25. Х. 1960); 77 ж., Пк, 1.

БРЕЗОВ ДОЛ — село, в България от 1878 г.; 46 ж., Сф, 20.

Брезовица — вж. Горобиовци, Сф.

Брезовица (Брезово, Палас кьой) — село, в България oт 1885 г.; двойно име; заличено с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Пд, 13.

Брезово — вж. Брезовица, Пд.

БРЕЗОВО — статут на село (колиби), до 1920 г. броено към Рибарица; 54 ж., Лч, 5.

БРЕЗОВО — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Палици; 8 ж., Вт, 3.

БРЕЗОВО — град, образуван от селата Брезово и Чоба с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 2075 ж., Пд, 2.

Брезово (Абрашларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с губернаторско разрешение през 1879–1880 г., слято с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969) — вж. Брезово, Пд.

БРЕНИЦА — село, в България от 1878 г.; 2383 ж., Пл, 6.

БРЕНИЦА (Карамехметлер, Карамехмед) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Бреница с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 275 ж., Сс, 7.

Бреске — вж. Бресте, Пл.

БРЕСТ — село, в България от 1878 г.; 4 ж., Кн, 9.

БРЕСТ (Бряст) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 2830 ж., Пл. 2.

БРЕСТАК (Кара агач) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1277 ж., Вн, 7.

Брестак (Малък Караач) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Сс, 4.

БРЕСТАКА (Скулица) — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Каменица; двойно име преди Освобождението; 30 ж., Сф, 16.

БРЕСТЕ (Бреске) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт; 537 ж., Пл, 11.

Брестино — вж. Тръстиково, Вн.

Брестица — вж. Брестница, Дб.

БРЕСТНИК (Кара агач) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1863 ж., Пд, 13.

БРЕСТНИЦА (Голям Караач, Големи Караагач, Гьол Караач, погр. Брестица) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Брестица с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); отстранена грешка с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 33 ж., Дб, 6.

БРЕСТНИЦА (Малка Брестница) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 129 (обн. 11. IV. 1961); 1043 ж., Лч, 8.

БРЕСТОВА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Димовци; 2 ж., Сз, 2.

БPECTOBЕHE (Караач, погр. Брястовене) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Брястовене с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); отстранена грешка в името с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 3026 ж., Рз, 1.

БРЕСТОВЕЦ (погр. Брестовица) — село, в България от 1878 г.; 1112 ж., Пл, 9.

БРЕСТОВИЦА (Брястовица) — село, в България от 1885 г.; уточнено име без административен акт през 1956 г.; 3939 ж., Пд, 13.

БРЕСТОВИЦА (Брястовица) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 393 ж., Pc, 1.

Брестово — вж. Брястово, Сл.

БPЕCTOBO — село, признато от населена местност (от село Тросково) за село с МЗ 2889 (обн. 9. I. 1946); 29 ж., Бл, 11.

БPЕCTOBO (Брястово) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 294 ж., Лч, 3.

Брестово (Хаджи кьой) — село, изселено през 1913 г.; презаселено след 1920 г.; преименувано и признато от населена местност за село Брестово с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); заличено с МЗ (обн. 27. IX. 1937); Хс, 2.

БРОД (Гючурлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. III. 1906); 897 ж., Хс, 1.

БРОДИЛОВО (Пордикос) — село, в България от 1912 г.; двойно име преди 1912 г.; 452 ж., Бс, 13.

БРОШ (Теке менетлер) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 204 ж., Кж, 5.

Брусаджик — вж. Брусино, Хс.

БРУСАРЦИ — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 2907 (обн. 7. IХ. 1984); 1603 ж., Мн, 3.

БРУСЕВЦИ (Кюселер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 3 ж., Хс, 4.

БРУСЕН — село, в България от 1878 г.; 466 ж., Вр, 6.

БРУСЕН — село, в България от 1878 г.; 303 ж., Сф, 10.

Брусенски ханове — вж. Малки Искър, Сф.

БРУСИНО (Брусаджик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 7 ж., Хс, 2.

БРУСНИК — село, в България от 1878 г.; 16 ж., Пк, 1.

БРЪНЕЦИТЕ (Бръняците, Брънеци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 48 ж., Гб, 1.

Брънковци — махала, до 1900 г. броена към сборно село Вакарел; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Костадинкино, Сф.

Бръняците — вж. Брънеците, Гб.

БРЪЧКОВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Яковци; 4 ж., Вт, 3.

Бръчковци — махала, през 1880 г. броена към Лазарци; слята с МЗ 2920 (обн. 16. VIII. 1943) — вж. Илаков рът, Вт.

Бръчма (Стубел, Княз Хесенски) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано от Бръчма на Стубел с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Княз Хесенски с МЗ (обн. 28. XII. 1943); възстановено старо име с МЗ 3688 (обн. 5. VI. 1945); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Българка, Сс.

Бръчма ени кьой (Ени кьой) — вж. Българка, Сс.

БРЪШЛЕН — село, в България от 1878 г.; 487 ж., Pc, 7.

Бръшлен — вж. Бръшлян, Бс.

Бръшлян — вж. Бръщен, См.

БРЪШЛЯН (Сармашик, погр. Бръшлен) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 50 ж., Бс, 6.

БРЪШЛЯНИЦА — село, в България от 1878 г.; 906 ж., Пл, 9.

БРЪЩЕН (Бръшлян) — село, в България от 1912 г.; двойно име преди 1912 г.; 867 ж., См, 4.

Бряг (Кайклар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Търговище, Тщ.

БРЯГОВЕЦ (Гедиклер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 171 ж., Кж, 4.

БРЯГОВИЦА (Лефеджии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 536 ж., Вт, 9.

Брягово — вж. Джебел, Кж; Малко Брягово, Хс.

БРЯГОВО (Кара алан) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 714 ж., Пд, 11.

БРЯГОВО (Тремезлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 558 ж., Хс, 11.

Бряст — вж. Брест, Пл.

БРЯСТ (Кара агач, Кара ач) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Бряст с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 238 ж., Хс, 1.

Брястовене — вж. Брестовене, Рз.

БРЯСТОВЕЦ (Кара агач) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 311 ж., Бс, 2.

Брястовица — вж. Брестовица, Пд; Брестовица, Pc.

Брястово — вж. Брестово, Лч.

БРЯСТОВО (Боз агач, Брестово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); уточнено име Брястово без административен акт през 1956 г.; 376 ж., Сл, 2.

БРЯСТОВО (Кара агач, Караач) — село, в България от 1885 г.; преименувано от населението след Освобождението; 209 ж, Хс, 5.

БРЯСТОВО (Тортамъш, Порой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Порой с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Брястово с МЗ 1473 (обн. 27. IV. 1945); 5 ж., Дб, 1.

БУБИНО (Юнуз Виран) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 12 ж., Хс, 2.

Бугаз кесен — вж. Просечен, Вн.

Буджов дол — махала, до 1900 г. броена към Видраре; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Манаселска река, Сф.

БУДИЛЦИ — село, в България от 1912 г.; няма ж., Бл, 6.

Бужурлук — вж. Божурлук, Пл.

БУЗОВГРАД (Армаганово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 2513 ж., Сз, 4.

БУЗЯКОВЦИ — статут на село (махала), до 1900 г. броено към сборно село Вакарел; 12 ж., Сф, 11.

БУЙНОВИЦА (Ташкън) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. III. 1934); 240 ж., Шн, 2.

БУЙНОВО (Муратлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 594 ж., Тщ, 5.

БУЙНОВО (Неапли) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 439 ж., См, 2.

БУЙНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 117 ж., Вт, 3.

БУК (Алмалъ дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 465 ж., Кж, 4.

БУКАК (Хаджи кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 21 ж., Тщ, 1.

БУКАТА (Буково) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 381 (обн. 25. Х. 1960); 84 ж., См, 9.

БУКАЦИТЕ (Баш бук) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с Указ 2149 (обн. 12. XI. 1975); 60 ж., См, 9.

БУКОВА ПОЛЯНА (Буковска поляна) — село, заселено след 1926 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); признато от махала за село с МЗ 1014 (обн. 11. V. 1942); 518 ж., См, 6.

БУКОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 931 ж., Вд, 4.

БУКОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 381 ж., Вр, 2.

БУКОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 304 ж., Мн, 3.

БУКОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; присъединено Оградище; 69 ж., Сф, 20.

БУКОВЕЦ (Буковци) — село, в България от 1878 г.; 78 ж., Вт, 1.

БУКОВЛЪК (Буковлак, Буковлъг) — село, в България от 1878 г.; 3308 ж., Пл, 9.

Буково — вж. Буката, См.

БУКОВО — село, в България от 1912 г.; 878 ж., Бл, 4.

БУКОВО — село, в България от 1912 г.; признато от махала за село с МЗ 1014 (обн. 11. V. 1942); 346 ж., См, 6.

БУКОВО (Лоч бунар, Буково, Пилашево) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Пилашево с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); възстановено старо име с Указ 98 (обн. 17. IV. 1992); 502 ж., Пд, 11.

Буковска поляна — вж. Букова поляна, См.

Буковци — вж. Буковец, Вт.

БУКОРОВЦИ (погр. Букурово) — село, в България от 1878 г.; 21 ж., Сф, 5.

Букурово (Бокурово) — вж. Младен, Гб.

Букьовци (Букювци) — селище от градски тип, в България от 1878 г.; признато от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); слято с Указ 344 (обн. 20. II. 1970) — вж. Мизия, Вр.

БУЛАИР (Бяла река, Белибе) — село, в България от 1878 г.; през 1880 г. броено с име Бяла река, а след това — с име Белибе; преименувано на Булаир с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 164 ж., Вн, 9.

Буланък — вж. Мътница, Шн.

Булутлар — вж. Мъглене, Кж.

Булчино — вж. Карагеоргиево, Бс.

Бумалча — вж. Могилите, Гб.

Бунаклии — вж. Георги Добрево, Хс.

Бунар бешевли — вж. Божурово, Рз.

Бунарлии — вж. Изворник, Вн.

Бунарчево — вж. Изворово, Хс.

БУНОВО — село в България от 1878 г.; 48 ж., Кн, 5.

БУНОВО — село, в България от 1878 г.; 495 ж., Сф, 16.

БУНЦЕВО — село, признато от населена местност (от село Конарско) за село с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974); 526 ж., Бл, 14.

БУРАНОВО — село, в България от 1878 г.; 230 ж., Кн, 4.

БУРГАС — град, в България от 1885 г.; присъединени Атанасово, Горно Езелово, Лозово, Крайморие, Меден рудник и Сарафово; 192 390 ж., Бс, 2.

Бургуджии — вж. Горно Александрово, Сл.

Бургунджи кьой — вж. Поляна, Яб.

БУРЕВО — село, признато от населена местност (от село Средец) за село с Указ 2932 (обн. 30. IX. 1983); 156 ж. См, 7.

Бурнусус (Бурнусуз) — вж. Братя Даскалови, Сз.

Бурумлии — вж. Пейчиново, Pc.

Бурунджук (Бурунджик, погр. Бурунджук) — вж. Просеник, Бс.

Бурханлар — вж. Единаковци, Шн; Радан войвода, Вн.

БУРЯ (Малкочево) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 448 (обн. 6. IX. 1950); 388 ж., Гб, 3.

БУСИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 47 ж., Пк, 6.

БУСМАНЦИ — село, в България от 1878 г.; 1706 ж., Сф, 1.

БУТАН — село, в България от 1878 г.; присъединено Радойково; 3343 ж., Вр, 4.

БУТОВО — село, в България от 1878 г.; 1136 ж., Вт, 6.

БУТРЕВА — село, образувано от населените местности Бутрева, Ислямова, Бузгова, Палевска (от село Цветино) и Дренкова с Указ 2294 (обн. 26. ХII. 1978); 159 ж., Пз, 4.

БУТРОИНЦИ (Бутронинци) — село, в България от 1878 г.; 46 ж., Пк, 6.

Бутунец — вж. Ботунец, Сф.

Бухалии — вж. Биково, Сл.

Бухлар — вж. Буховци, Тщ.

БУХОВО — град, в България от 1878 г.; признато от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 2928 ж, Сф, 1.

БУХОВЦИ (Бухлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 701 ж., Тщ, 4.

БУЧИН ПРОХОД (Бучино дервент) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 125 ж., Сф, 15.

БУЧИНО — село, в България от 1912 г.; 134 ж., Бл, 3.

Бучино дервент — вж. Бучин проход, Сф.

БУЧУКОВЦИ (Бочуковци) — село, в България от 1878 г.; 5 ж., Гб, 2.

Буюк дере — вж. Невестино, Кж.

Буюк ерджели — вж. Доброволец, Кж.

Буюклии — вж. Винарско, Бс.

Буюклу (Боюклу, Пъйклъ) — вж. Борци, Шн.

БЪДЕЩЕ (Ахиево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 511 ж., Сз, 10.

Бъз каръ — вж. Пишурка, Мн.

БЪЗОВЕЦ — село, изселено през 1877 г.; презаселено през 1886 г.; 267 ж., Мн, 4.

БЪЗОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 1107 ж., Pc, 4.

БЪЗОВИЦА (Бозовица) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1946 г.; 21 ж., Кн, 9.

БЪЗЪН — село, в България от 1878 г.; 1420 ж., Pc, 3.

Бъзювото (Бъзьовото) — махала, до 1900 г. броена към Черни Осъм; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 6.

БЪЛГАРАНОВО (Кадъмлар, Кадемлер) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Българаново с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 242 ж., Тщ, 2.

БЪЛГАРЕВО (Гявур Суютчук) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1636 ж., Дб, 4.

БЪЛГАРЕНЕ (Българени) — село, в България от 1878 г.; 303 ж., Лч, 3.

БЪЛГАРЕНЕ (Българени) — село, в България от 1878 г.; 1152 ж., Пл, 7.

БЪЛГАРЕНЕ (Тюркмен махле, Българени) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Българени с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 115 ж., Сз, 9.

Българени — вж. Българене, Лч; Българене, Пл; Българене, Сз.

Българените — вж. Големи Българени, Гб; Малки Българени, Гб.

БЪЛГАРИ (Българите) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Млечево; 17 ж., Гб, 3.

БЪЛГАРИ (Вулгари) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 161 ж., Бс, 13.

БЪЛГАРИН (Сюлеменчево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 452 ж., Хс, 10.

БЪЛГАРКА (Бръчма ени кьой, Полковник Боде) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Полковник Боде с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Българка с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); присъединено Бръчма; 221 ж., Сс, 5.

БЪЛГАРОВО (Урум ени кьой) — град, в България от 1885 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 2122 ж., Бс, 2.

Българска Бела (Бела — българска) — село, в България от 1878 г.; двойно име; слято с МЗ 2709 (обн. 31. VII. 1942) — вж. Бели извор, Вр.

Българска Левка — вж. Левка, Хс.

БЪЛГАРСКА ПОЛЯНА (Каур алан) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 239 ж., Хс, 9.

Българска Чоба — вж. Чоба, Пд.

Български Алапон (Българ алагюн) — вж. Богданово, Бс.

БЪЛГАРСКИ ИЗВОР (Турски извор) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1327 ж., Лч, 5.

Български карагач (Български караагач) — вж. Тотлебен, Пл.

Български косуй — вж. Пожарево, Сс.

Български чардак — вж. Голям чардак, Пд.

Българско бей кьой — вж. Огнен, Бс.

Българско Габрово — вж. Габрово, Кж.

Българско оваджик — вж. Поляново, Хс.

БЪЛГАРСКО СЛИВОВО (Сливово) — село, в България от 1878 г.; 1715 ж., Вт, 8.

БЪЛГАРЧЕВО (Кърджево) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 340 ж., Бл, 3.

Бълдър кьой — вж. Тутраканци, Вн.

Бънарите — вж. Банари, Гб.

БЪНЗАРЕТО (Бънзарито) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Борущица; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); няма ж., Сз, 5.

БЪРДАРЕВО — село, заселено след 1914 г.; признато от населена местност за село с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); 118 ж., Вн, 9.

БЪРДАРИТЕ (Бърдари, Бардари) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 4.

БЪРДАРСКИ ГEPАH — село, заселено през 1888 г.; 1078 ж., Вр, 2.

БЪРДЕНИ (Бърдените) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 5 ж., Гб, 4.

Бърдо — вж. Ново Бърдо, Сф.

БЪРДО — село, до 1900 г. броено към сборно село Вакарел; 33 ж., Сф, 11.

Бърдовка — вж. Бърдоква, Рз.

БЪРДОКВА (Калъч Шерман, Кълъч Шерман, погр. Бърдовка) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); отстранена грешка в името с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 305 ж., Рз, 2.

Бърдуче (Бардакчии) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975) — вж. Сърница, Пз.

БЪРЗА PEКА (Кузгун дере) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 59 ж., Кж, 7.

Бързаково (Ходжа кьой) — село, през 1880 г. броено към сборно село Доспатлии; изселено през 1895 г.; презаселено през 1920 г.; признато от махала за село с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); заличено с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Вт, 4.

БЪРЗЕЯ (Сап дере, Бързия) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Бързия с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Бързея с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 2 ж., Кж, 3.

БЪРЗИНА — село, в България от 1878 г.; 399 ж., Вр, 10.

Бързински соват — вж. Ботево, Вр.

Бързински черкези — вж. Ботево, Вр.

Бързица — вж. Димово, Вд.

БЪРЗИЦА (Шеремет) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 258 ж., Вн, 11.

Бързини — вж. Димово, Вд.

Бързия — вж. Бързея, Кж.

БЪРЗИЯ (Клисура) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 3 (обн. 11. I. 1950); 1798 ж., Мн, 1.

БЪРКАЧ — село, в България от 1878 г.; 793 ж., Пл, 4.

БЪРКАЧЕВО — село, в България от 1878 г.; 953 ж., Вр, 2.

БЪРЛОЖНИЦА — село, в България от 1878 г.; 119 ж., Сф, 21.

БЪРЛЯ — село, в България от 1878 г.; 48 ж., Сф, 5.

БЪРЧЕВО (Муртаза) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 200 ж., См, 8.

БЪТА (Бътава) — село, в България от 1885 г.; 1510 ж., Пз, 7.

Бъчеварите (Бачувари) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Плачковци, Гб.

Бюкюрджалии (Бюкюрджелии, Бюкюрджилии) — вж. Церковски, Бс.

Бюлюджак — вж. Разделна, Сз.

Бюрханлар — вж. Радан войвода, Вн.

Бююк бунар (Биюк бунар) — вж. Бистрец, Бс.

Бююк дере — Борущица, Сз; Голяма бара, Кж.

Бююк ени кьой — вж. Голямо ново, Тщ.

БЯГА — село, в България от 1885 г.; 1686 ж., Пз, 3.

БЯЛ БРЯГ (Ак яр) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 337 ж., Шн, 8.

БЯЛ ИЗВОР (Ак бунар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); 1226 ж., Кж, 1.

БЯЛ ИЗВОР (Ак бунар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 446 ж., Сз, 7.

БЯЛ КЛАДЕНЕЦ (Ак бунар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 391 ж., Сл, 2.

БЯЛ КЛАДЕНЕЦ (Ак бунар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 86 ж., Хс, 8.

БЯЛА — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 664 от 1891 г.; 10 074 ж., Pc, 2.

БЯЛА — село, в България от 1885 г.; 1541 ж., Сл, 3.

БЯЛА (Ак дере, Астра) — град, в България от 1878 г.; тройно име преди Освобождението; признат от село за град с Указ 2907 (обн. 7. IX. 1984); 2108 ж., Вн, 5.

БЯЛА ВОДА — село, в България от 1878 г.; 448 ж., Пл, 1.

БЯЛА ВОДА (Конак) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 68 ж., Бс, 5.

БЯЛА ПАЛАНКА (Бяла чишма, Бяла чешлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Бяла паланка с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1058 ж., Сл, 4.

БЯЛА ПОЛЯНА (Акча алан) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 127 ж., Кж, 5.

Бяла река — вж. Булаир, Вн.

Бяла река — махала, в България от 1913 г.; слята с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Могилица, Кж.

БЯЛА PEКА — село, в България от 1878 г.; 293 ж., Вт, 10.

БЯЛА PEКА (Ак дере, Извор) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; тройно име преди 1912 г.; 262 ж., См, 8.

БЯЛА PEКА (Ак дере, Стара Бяла река) — село, в България от 1878 г.; тройно име преди Освобождението; 1166 ж., Шн, 3.

БЯЛА PEКА (Читак) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 936 ж., Пд, 11.

Бяла река — нова — вж. Нова Бяла река, Шн.

БЯЛА СЛАТИНА (Бела Слатина) — град, в България от 1878 г.; уточнено име без административен акт през 1956 г.; признат от село за град с Указ 293 (обн. 24. VII. 1914); 13 864 ж., Вр, 2.

БЯЛА ЧЕPКBA (Горни турчета, Бяла черкова) — град, в България от 1878 г.; преименуван от населението на Бяла черкова през 1879 г.; осъвременено име на Бяла черква с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); признат от село за град с Указ 470 (обн. 27. IV. 1976); 2869 ж., Вт, 6.

Бяла чишма (Бяла чешлии) — вж. Бяла паланка, Сл.

БЯЛГРАДЕЦ (Акча хисар, Долно Акчасар) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Бялградец с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 47 ж., Хс, 2.

БЯЛКА (Дутлуджа, погр. Белка) — в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); отстранена грешка в името с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 43 ж, Кж, 5.

БЯЛКОВО (Сейкювци, Цайкювци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; до 1887 г. броено с име Сейкювци; преименувано от Цайкювци на Бялково с Указ 360 (обн. 2. VIII. 1950); 16 ж., Гб, 1.

БЯЛКОВЦИ — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Беброво; 8 ж., Вт, 3.

БЯЛО ПОЛЕ (Кючуклери, Климентиново) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Климентиново с Указ 650 от 15. XII. 1891 г. и на Бяло поле с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); 409 ж., Сз, 7.

Бяловец — вж. Беловец, Рз.

Бяловица — вж. Беловица, Пд.

В

Вадин — вж. Горни Вадин, Вр.

Вазовград — вж. Сопот, Пд.

BАЗОBO (Ески Балабанлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 1140 ж., Рз, 2.

Вайслар — вж. Орлово, Сл.

Вакарел — махала, до 1900 г. броена към сборно село Шума; преименувана и призната за село Шума с Указ 128 (обн. 11. IV. 1961) — вж. Шума, Сф.

ВАКАРЕЛ (Хановете) — село, до 1900 г. броено към сборно село Вакарел; признато от махала Хановете за село с Указ 582 (обн. 29. III. 1959); 2291 ж., Сф, 12.

Вакарел — сборно село, в България от 1878 г.; от 1900 г. броено по съставни махали, Сф, 10.

ВАКЛИНО (Караманлии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 234 ж., Дб, 7.

ВАКЛИНОВО (Марулево) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 381 (обн. 25. Х. 1960); 1225 ж., Бл, 10.

Ваково — вж. Устрем, Хс.

BАКCEBO — село, в България от 1878 г.; присъединени Койно и Кумбаска; 746 ж., Кн, 6.

Вакъв — вж. Устрем, Хс.

Валалии — вж. Малък Богдан, Дб.

ВАЛЕВЦИ — село, признато от населена местност Валевци (от село Угорелец) за село с Указ 1320 (обн. 6. V. 1983); 27 ж., Гб, 3.

ВАЛЕТО — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Костел; няма ж., Вт, 3.

Валог (Саръджа, Долна Саръджа) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Опанец, Дб.

Ванковци — махала, призната от населена местност за махала с Указ 668 (в сила от 11. I. 1921); слята с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Тетевен, Лч.

Варад (Река) — махала, в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), См, 9.

BAPAHА — село, в България от 1878 г.; 124 ж., Пл, 7.

BAPBАPA — село, в България от 1912 г.; 230 ж., Бс, 13.

BAPBАPA — село, в България от 1885 г.; 2440 ж., Пз, 10.

ВАРДИМ (погр. Вардин) — село, в България от 1878 г.; 1368 ж., Вт, 8.

ВАРДУН (Върдун) — село, в България от 1878 г.; 917 ж., Тщ, 5.

Варище (Варишор) — махала, до 1900 г. броена към Мухово; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Мухово, Сф.

BАPHA (Сталин) — град, в България от 1878 г.; преименуван от Варна на Сталин с Указ 967 (обн. 21. XII. 1949); възстановено старо име с Указ 354 (обн. 23. Х. 1956); присъединени Виница, Владиславово и Галата; 312 889 ж., Вн, 3.

ВАРНЕНЦИ (Денизлер, погр. Динизлер) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединено Дъбравица; 525 ж., Сс, 7.

ВАРНИК (Киречлик) — село, в България от 1915 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 30 ж., Хс, 6.

ВАРОВНИК (Турско Алагюн, Богданци) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Богданци с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Варовник с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 39 ж., Бс, 11.

Варчовци (Варчувци, Варчавци) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Любово, Гб.

ВАСИЛ ДРУМЕВ (Горни Иджик) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 284 ж., Шн, 10.

ВАСИЛ ЛЕВСКИ (Аладаалии, Левски) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Левски с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Васил Левски с Указ 165 (обн. 5. IV. 1950); 341 ж., Сз, 7.

ВАСИЛ ЛЕВСКИ (Митиризово, Левски) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Левски с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Васил Левски с МЗ 3287 (обн. 11. X. 1938); 1928 ж., Пд, 4.

ВАСИЛ ЛЕВСКИ (Пандаклии, Пъндъклии, Фандъклии, Лесковик, Генерал Велизар Лазаров) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Лесковик с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942), на Генерал Велизар Лазаров с МЗ без номер (обн. 28. XII. 1943) и на Васил Левски с МЗ 3688 (обн. 5. VI. 1945); 150 ж., Cс, 1.

Васил Левски (Реджина Мария) — село, заселено под румънска власт; в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с МЗ 2916 (обн. 16. I. 1943) — вж. Балчик, Дб.

ВАСИЛ ЛЕВСКИ (Явашево) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 192 (обн. 21. IV. 1923); 371 ж., Тщ, 5.

Василево — вж. Прелом, Лч.

ВАСИЛЕВО (Курт думан) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 421 ж., Дб, 2.

Василико — вж. Царево, Бс.

Василица (Капуджик) — сборно село, в България от 1885 г.; двойно име; след 1887 г. разпаднато — вж. сборно село Горна Василица и сборно село Долна Василица, Сф.

ВАСИЛКОВСКА МАХАЛА — махала, призната от населена местност Василовски воденици за махала с МЗ 2988 (обн. 6. III. 1944); 12 ж., Лч, 7.

ВАСИЛОВЦИ — село, в България от 1878 г.; присъединено Александрово; 1610 ж., Мн, 3.

ВАСИЛОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 108 ж., Сф, 8.

ВАСИЛЬОВО — село, до 1900 г. броено към Тетевен; признато от махала за село с Указ 424 (обн. 7. IV. 1949); 308 ж., Лч, 5.

BАCКOBO (Ишибеглии, Зафирово) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Зафирово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Васково с МЗ 1689 (обн. 27. IX. 1937); 90 ж., Хс, 3.

Вая кьой — вж. Долно Езерово, Бс.

ВЕДРАРЕ (Куфаларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1353 ж., Пд, 4.

ВЕДРИНА (Кадъ кьой, Кадиево, Фердинандово) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Кадиево от населението след 1880 г., на Фердинандово с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Ведрина с МЗ 6628 (обн. 29. XI. 1946); 642 ж., Дб, 3.

ВЕДРОВО (Казалък ени махле, Казалък, Зайчари) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Казалък с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934), на Зайчари с МЗ 3287 (обн. 11. X. 1938) и на Ведрово с Указ 466 (обн. 28. VIII. 1964); 166 ж., Бс, 12.

BEЗЕHКOBO (Кадър факлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 469 ж., Бс, 12.

Веис кьой — вж. Бобовец, Дб.

Вейзлери — вж. Крумчевци, Вт.

ВЕКИЛСКИ (Печелии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 134 ж., Шн, 6.

ВЕЛЕНЦИ (погр. Велянци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 4 ж., Гб, 4.

Велетлер — вж. Могилец, Тщ.

ВЕЛЕШАНИ (Тюрк кабаач) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 139 ж, Кж, 5.

Вели баш — вж. Велико, Бс.

Вели бей — вж. Миланово, Шн.

Вели бей кьой (Велибе кьой) — вж. Величка, Тщ.

Вели кьой — вж. Великовци, Тщ.

Вели факъ — вж. Попгригорово, Дб.

Велигденче — вж. Великденче, Тщ.

ВЕЛИКА (Потурнак) — село, в България от 1913 г., преименувано с МЗ 1689 (обн. 27. IX. 1937); 75 ж., Бс, 13.

ВЕЛИКАН (Балабанлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 134 ж., Хс, 1.

ВЕЛИКДЕНЧЕ (Байрамлъ кьой, погр. Велигденче) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 312 ж., Тщ, 2.

ВЕЛИКДЕНЧЕ (Рамаданлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 148 ж., Кж, 2.

ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ (Ески Стамболук, Преслав) — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1071 от 10. XII. 1883 г.; двойно име преди Освобождението; преименуван на Велики Преслав с Указ 206 (обн. 17. IX. 1993); присъединено Кирково; 9306 ж., Шн, 1.

Велико (Вели баш) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 1521 (обн. 24. II. 1975), Бс, 6.

ВЕЛИКО ТЪРНОВО (Търново) — град, в България от 1878 г.; преименуван с Указ 501 (обн. 27. VII. 1965); присъединено Чолаковци; 66 896 ж., Вт, 1.

ВЕЛИКОВО (Караманлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 104 ж., Сз, 3.

Великово (Кара яш кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. ХII. 1959) — вж. Селце, Дб.

ВЕЛИКОВО (Семизлер) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 81 ж., Дб, 2.

ВЕЛИКОВЦИ (Вели кьой) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Слънчовец; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 84 ж., Тщ, 1.

ВЕЛИНГРАД — град, образуван от селата Каменица, Лъжене и Чепино с МЗ 4 (обн. 5. II. 1948); 24 818 ж., Пз, 4.

ВЕЛИНО (Имрихор, Доктор Стамболски) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Доктор Стамболски с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Велино с Указ 131 (обн. 14. III. 1950); 400 ж., Шн, 10.

ВЕЛИНОВО (Мисловщица) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 290 (обн. 23. VI. 1950); 66 ж., Пк, 6.

ВЕЛИСЛАВ (Фелкач) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 1060 (обн. 2. VI. 1978); 190 ж., Бс, 12.

ВЕЛИЧКА (Вели бей кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 570 ж., Тщ, 2.

ВЕЛИЧКОВО (Згарлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1271 ж., Пз, 6.

ВЕЛИЧКОВО (Коте) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 545 ж., Вн, 10.

ВЕЛКОВО (Царето) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); 3 ж., Гб, 4.

ВЕЛКОВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броена към Лазарци; 15 ж., Вт, 3.

ВЕЛКОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 312 ж., Пк, 1.

ВЕЛКОВЦИ (Велкювци) — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 121 ж., Гб, 1.

ВЕЛЧЕВО — село, образувано от махала Бранево и колиби Кулата с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); 202 ж., Лч, 1.

Велчево (Дебневски колиби) — сборно село, в България от 1878 г.; преименувано с Височайши доклад 3617 от 17. VI. 1883 г.; от 1900 г. броено по съставни махали, Лч, 1.

ВЕЛЧЕВО (Фида бей, Марийно) — село, в България от 1878 г., през 1880 г. броено към Плаково; преименувано на Марийно с Указ 30 от 8. IV. 1893 г. и на Велчево с Указ 48 (обн. 9. II. 1931); 153 ж., Вт. 1.

Велчевска — махала, през 1880 г. броена към Троян; слята с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965) — вж. Троян, Лч.

ВЕЛЧОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 3 ж., Гб, 4.

Велчовци (Велчевци) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 183 (обн. 14. V. 1957) — вж. Габрово, Гб.

ВЕЛЬОВО (Куру Вели кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединена Айдън махле; 95 ж., Тщ, 1.

ВЕЛЮВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Блъсковци; няма ж., Вт, 3.

ВЕЛЮШЕЦ — село, в България от 1912 г.; 15 ж., Бл, 12.

Велянци — вж. Веленци, Гб.

ВЕНЕЛИН (Саръдър) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 829 ж., Вн, 9.

ВЕНЕЦ (Аладаглии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 386 ж., Бс, 4.

ВЕНЕЦ (Гаджалово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 146 ж., Сз, 7.

ВЕНЕЦ (Кьоклюджа) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); 840 ж., Шн, 2.

ВЕНКОВЕЦ (Таджилар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 63 ж., Сф, 12.

Венковци — колиби, до 1892 г. броени към колиби Нова махла; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Шумели, Гб.

Венците — колиби, до 1900 г. броени към Видраре; изселени през 1934–1946 г. (заличени без административен акт), Сф, 18.

ВЕНЧАН — село, в България от 1878 г.; 369 ж., Вн, 11.

Вердикал (Вердикалино) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 1840 (обн. 24. ХI. 1970) — вж. Банкя, Сф.

ВЕРЕН (Садъклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 323 ж., Сз, 1.

ВЕРЕНЦИ (Садъклар, Веринци) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Веринци с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); осъвременено име на Веренци с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 526 ж., Тщ, 2.

Веригово (Синджирлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. III. 1934); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Хисар, Пд.

Верижари (Кьостекчилер) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Методиево, Дб.

ВЕРИНСКО (Чамшадиново, Къранлар) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Веринско с МЗ 2820 (обн. 14. III. 1934); 391 ж., Сф, 12.

Веринци — вж. Веренци, Тщ.

ВЕРСКО (Имамлар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 52 ж., Кж, 7.

ВЕСЕЛЕЦ (Шеремет кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 1134 ж., Рз, 1.

ВЕСЕЛЕЦ (Яйджилар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 183 ж., Тщ, 2.

ВЕСЕЛИЕ (Саръ Муса, Веселия) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Веселия с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); осъвременено име на Веселие без административен акт през 1956 г.; 600 ж., Бс, 10.

Веселин (Татар махле) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 582 (обн. 29. ХII. 1952) — вж. Любен Каравелово, Вн.

ВЕСЕЛИНА (Кара гьоз) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 999 ж., Рз, 4.

ВЕСЕЛИНА (Равна) — статут на село (махала), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 3 (обн. 11. I. 1950); 19 ж., Вт, 3.

ВЕСЕЛИНОВО (Азап кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1185 ж., Яб, 4.

ВЕСЕЛИНОВО (Байрям дере) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 819 ж., Шн, 8.

Веселия — вж. Веселие, Бс.

Веселчане (Сархошлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 187 (обн. 24. V. 1960) — вж. Кърджали, Кж.

ВЕСЛЕЦ — село, образувано от населените местности Веслеца (от Враца), Мраморен (от село Мраморен) и Върбешки Веслец (от село Върбешница) с МЗ 593 (обн. 3. IV. 1945); 188 ж., Вр, 3.

Веслец (Фарфалар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991) — вж. Бенковски, Кж.

Вето — вж. Вехтово, Шн.

ВЕТОВО (Вятово) — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 5000 ж., Pc, 3.

ВЕТРЕН — село, в България от 1878 г.; 39 ж., Кн, 6.

ВЕТРЕН— село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; 3766 ж., Сс, 5.

ВЕТРЕН (Житарово, Ветрен) — село, признато от населена местност за село Ветрен с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); преименувано на Житарово с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); възстановено старо име с Указ 313 (обн. 11. X. 1991); 2297 ж., Бс, 2.

ВЕТРЕН (Лаханлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1476 ж., Сз, 5.

ВЕТРЕН (Хисарджик, Ени кьой) — град, в България от 1885 г.; тройно име преди Освобождението; признат от село за град с РМС 254 (обн. 29. IV. 2003); 3888 ж., Пз, 10.

BЕTPEH ДОЛ (Елли дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1747 ж., Пз, 10.

BЕTPИHO (Ясъ тепе) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1304 ж., Вн, 6.

ВЕТРИНЦИ (Балван махла) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 154 ж., Вт, 1.

ВЕТРИЩЕ (Сърт махле) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 223 ж., Шн, 10.

BЕTPOBO (Шошлека) — статут на село (колиби), до 1905 г. броено към Читаковци и Свинарски дол; преименувано с Указ 46 (обн. 9. II. 1951); 4 ж., Гб, 1.

ВЕТРУШКА (Арфатчи кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); няма ж., Хс, 2.

BЕXTИHO (Ескилер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с МЗ 1014 (обн. 11. V. 1942); 111 ж., См, 6.

Вехто — вж. Вехтово, Шн.

Вехто Новачени — село, в България от 1878 г.; след 1880 г. броено към Ново Новачени — вж. Новачене, Пл.

BЕXTOBO (Ески кьой, Вето, Вехто) — село, в България от 1878 г.; преименувано от населението на Вето по време на Освобождението; уточнено име на Вехтово без административен акт през 1956 г.; 690 ж., Шн, 10.

ВЕЩИЦА — село, в България от 1878 г.; 85 ж., Вд, 1.

Виданово (Каваджик) — махала, през 1880 г. броена към Слънчовец; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Тщ, 1.

Видбол (Хана) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. селище от градски тип Дунавци, Вд.

ВИДЕН (Карагитлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 136 ж., Сз, 8.

Видима — село, образувано от махалите Дюгените, Дуневци и Горнените с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); слято с Указ 704 (обн. 11. VI. 1976) — вж. Априлци, Лч.

Видима — сборно село, броено по съставни махали, Лч, 2.

Видимска — вж. Дюгените, Лч.

ВИДИН — град, в България от 1878 г.; присъединено Новоселци; 57 395 ж., Вд, 4.

Видин — вж. Видинци, Яб.

ВИДИНЦИ (Араб ходжа, Видин) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Видин през 1879 г. и на Видинци с Указ 131 (обн. 14. III. 1950); 75 ж., Яб, 4.

ВИДЛИЦА — село, в България от 1878 г.; 152 ж., Мн, 6.

ВИДНО (Гьоре) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 273 ж., Дб, 4

ВИДРАР — село, в България от 1878 г.; 40 ж., Пк, 6.

ВИДРАРЕ — село, в България от 1878 г.; 555 ж., Сф, 18.

ВИДРИЦА — село, в България от 1878 г.; 44 ж., Пк, 1.

ВИЕВО (Каршилъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 540 ж., См, 9.

ВИЗИЦА — село, в България от 1912 г.; 64 ж., Бс, 5.

ВИЛАРЕ (Самсиите) — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Въглевци и Бояновци; преименувано с Указ 381 (обн. 25. Х. 1960); 1 ж., Вт, 1.

BИHАPOBO (Курт бунар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 418 ж., Сз, 11.

BИHАPOBO (Чунгуруз) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 746 (обн. 21. III. 1939); 1056 ж., Вд, 9.

BИHАPCКO (Биюклии, Буюклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Винарско с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 807 ж., Бс, 3.

Виная — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 54 (обн. 23. VII. 1934) — вж. Обнова, Пл.

ВИНЕВО (Шереметлер, погр. Шеременлер) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 269 ж. Хс, 5.

ВИНИЦА (Бадарлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1091 ж., Пд, 11.

Виница (Кара Демир) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. III. 1934); заличено с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965); Шн, 3.

Виница (Кестрич, Царево) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Царево с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Виница с МЗ 1190 (обн. 25. III. 1947); слято с Указ 689 (обн. 22. IV. 1975) — вж. Варна, Вн.

ВИНИЩЕ — село, в България от 1878 г.; 318 ж., Мн, 9.

ВИНОГРАД (Сейди кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 895 ж., Вт, 9.

ВИНОГРАДЕЦ (Кара Мусал) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1973 ж., Пз, 10.

ВИНОГРАДИ (Манджово) — село в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 124 ж., Бл, 9.

Виран теке — вж. Капитан Андреево, Хс.

ВИРОВЕ — село, заселено през 1882 г.; 450 ж., Мн, 9.

Вирово — вж. Церковски, Бс.

ВИРОВСКО — село, в България от 1878 г.; 427 ж., Вр, 3.

ВИС (Вис кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 8 ж., Хс, 2.

Вис кьой — вж. Вис, Хс; Царев дол, Сс.

Висино (Османлар) — махала, до 1900 г. броена към Малоградец; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слята с МЗ 2916 (обн. 16. I. 1943) — вж. Малоградец, Тщ.

ВИСКЯР — село, в България от 1878 г.; 134 ж., Пк, 4.

ВИСОК (Османлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 323 ж., Тщ, 2.

Висок бунар — вж. Сив кладенец, Хс.

ВИСОКА (Салтъклар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 4 ж., Кж, 5.

ВИСОКА МОГИЛА — село, в България от 1878 г.; 59 ж., Кж, 2.

ВИСОКА ПОЛЯНА (Олуклу — ново, Ново олуклу, Ени кьой) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Висока поляна с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 259 ж., Шн, 9.

ВИСОКА ПОЛЯНА (Яйлъджик, Яйледжик) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 224 ж., Кж, 5.

ВИСОКИТЕ (Узунци) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 25 ж., См, 6.

Високо (Есе кьой, Юсе кьой) — село, изселено през 1913 г.; презаселено след 1920 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Кж, 5.

ВИСОКОВЦИ (Узуни) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Буйновци и Игнатовци; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 6 ж., Вт, 3.

Височка (Муссаллар) — махала, до 1900 г. броена към Длъжка поляна; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Тщ, 1.

ВИТАНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 324 ж., Пк, 4.

Витевци (Витювци) — махала, през 1880 г. броена към Яковци; заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Вт, 3.

ВИТИНА (Кичук дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединени Даровица и Шереметево; 196 ж., См, 8.

Витошко (Сръбски Самоков, Попово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Попово с Указ 44 от 11. II. 1887 г. и на Витошко с Указ 949 (обн. 8. XII. 1944); заличено с Указ 408 (обн. 13. Х. 1953), Пк, 4.

Витьовци (Витювци) — махала, до 1892 г. броена към Лазарци и Бръчковци; слята с Указ 2920 (обн. 16. I. 1943) — вж. Илаков рът, Вт.

Витювци — вж. Витевци, Вт; Витьовци, Вт.

ВИХРЕН (Лески) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); 9 ж., Бл, 9.

ВИЧОВО (Хюсеинч кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; до 1892 г. броено към Предел, преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 69 ж., Дб, 2.

ВИШАН — село, в България от 1878 г.; 62 ж., Сф, 8.

ВИШЕГРАД (Хисар юстю) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 280 ж., Кж, 5.

ВИШЛЕНЕ (Вишнени) — село, в България от 1912 г.; преименувано без административен акт през 1956 г.; 68 ж., Бл, 7.

ВИШНА (Боялар, Боляри) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Боляри с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1931) и на Вишна с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 248 ж., Бс, 9.

ВИШНЕВО (Лесково) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 427 ж., См, 1.

Вишнени — вж. Вишлене, Бл.

ВИШОВГРАД — село, в България от 1878 г.; 526 ж., Вт, 6.

ВЛАДАЯ (Владая, Райко Даскалово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Райко Даскалово с Указ 293 (обн. 28. VIII. 1953); възстановено старо име с Указ 21 (обн. 19. I. 1962); 3595 ж., Сф, 1.

Владиково — вж. Студенец, См.

ВЛАДИМИР — село, до 1892 г. броено към Друган; признато от махала за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 258 ж., Пк, 5.

ВЛАДИМИРОВО (Дели Османлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 3672 (обн. 7. V. 1882); 419 ж., Дб, 3.

ВЛАДИМИРОВО (Люта) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 844 (обн. 20. Х. 1949); 1655 ж., Мн, 2.

ВЛАДИМИРОВО (Хадър) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Приказ 19 от 18. XII. 1882 г.; 47 ж., Хс, 9.

ВЛАДИМИРОВЦИ (Саръ Хебиб, Хебиб) — село, в България oт 1878 г.; двойно име; преименувано на Владимировци с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); 1263 ж., Рз, 6.

Владимирци — вж. Миланово, Шн.

ВЛАДИНЯ — село, в България от 1878 г.; 534 ж., Лч, 3.

ВЛАДИСЛАВ (Юруклери, Юрюклери) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 363 ж., Вт, 9.

Владиславово (Паша кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 689 (обн. 22. IV. 1975) — вж. Варна, Вн.

ВЛАДИСЛАВЦИ — село, в България от 1878 г.; 101 ж., Сф, 8.

ВЛАДИЧЕНЦИ — село, в България от 1878 г.; 93 ж., Вд, 6.

Владково (Крачунка) — махала, в България от 1878 г.; преименувана с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Дряново, Гб.

ВЛАДО ТРИЧКОВ — село, признато за село от населените местности Драсин, Шатор, Клисура, Орешец, Ромча, Калугерица, Радач и Свидница с Указ 431 (обн. 22. XI. 1960); 1472 ж., Сф, 20.

ВЛАДОВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; няма ж., Гб, 4.

Влайково — вж. Димово, Вд.

Влайковци — колиби, в България от 1878 г.; изселени през 1884 г., Гб, 2.

ВЛАЙЧОВЦИ (погр. Влайчевци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 43 ж., Гб, 1.

Влас — вж. Свети Влас, Бс.

ВЛАСАТИЛИ (Власитилите) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 4.

ВЛАСАТИЦА — село, в България от 1878 г.; 395 ж., Вр, 3.

Власовци (Власювци) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Чарково, Гб.

ВЛАХИ — село, в България от 1912 г.; 17 ж., Бл, 6.

Влахлар (Влахлари) — вж. Долище, Вн.

Влахов дол — махала, до 1900 г. броена към Петрич; изселена през 1946–1956 г.; заличена без административен акт, Сф, 11.

Влахович — вж. Подгоре, Вд.

ВЛАXOBO — село, в България от 1912 г.; 367 ж., См, 9.

ВЛАХОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 1.

Влашица — вж. Върбица, Вт.

Влашка — вж. Славник, Лч.

Влашка (Мацика) — махала, до и след 1905 г. броена към сборно село Черни Осъм, Лч.

Влашка махала — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Сталийска махала, Мн.

Влашка Раковица — вж. Куделин, Вд.

Влашки дол — колиби, до 1900 г. броени към Малък извор; заличени с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 8.

Влашко село — вж. Мартиново, Мн; Царевец, Вр.

Влечугово (Сюргюлю) — село, изселено през 1912 г.; презаселено след 1920 г. и признато за село Влечугово с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Хс, 2.

ВОДАТА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Стойките; 68 ж., См, 9.

ВОДАЧ (Калаузлар, Кулаозлар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Водач с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 300 ж., Кж, 7.

Воден — горний — вж. Горни Воден, Пд.

ВОДЕН (Дере кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 86 (обн. 26. III. 1924); присъединено Малък Воден; 420 ж., Яб, 1.

ВОДЕН (Мусаджиклар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 633 ж., Пд, 11.

ВОДЕН (Солмас) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 394 ж., Хс, 1.

Воден (Хюсеин баба теке, Махзар паша теке) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Воден с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 2294 (обн. 26. ХII. 1978), Рз, 1.

Воденицата — вж. Водениците, Бл.

Водениците (Воденицата) — махала, в България от 1912 г.; изселена през 1946–1956 г.; заличена без административен акт, Бл, 7.

ВОДЕНИЧАНЕ (Дермен кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 563 ж., Яб, 3.

ВОДЕНИЧАРОВО (Дермен махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 111 ж., Сз, 10.

ВОДЕНИЧАРСКО (Дерменджилер, Дермиджилер) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Воденичарско с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 130 ж., Кж, 2.

ВОДЕНИЦИ (Кара Мусалар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 84 ж., Хс, 8.

ВОДИЦА — село, в България от 1878 г.; 976 ж., Тщ, 4.

ВОДИЦА (Суджас кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 254 ж., Вн, 2.

Водици (Аязма) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 513 (обн. 24. XI. 1959) — вж. Овчата, Вн.

Водиците (Водици) — вж. Водници, Гб.

ВОДНА — село, в България от 1878 г.; 134 ж., Вд, 5.

ВОДНИ ПАД (Дюшук дере) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 9 ж., См, 3.

Водници — село, образувано от колибите Страшка река, Водници, Бойчета и Червена локва с Указ 92 (обн. 2. III. 1951); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

Водници (Водиците) — село, през 1880 г. броено към Страшка река; уточнено име без административен акт през 1920 г.; слято с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Водници, Гб.

ВОДНО (Суютчук) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединено Генерал Цонково; 1000 ж., Сс, 3.

ВОДНО (Чок бунар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 33 ж., Вт, 9.

Воднянка (Суютлии) — село, в България от 1885 г.; слято с Указ 89 от 15. II. 1893 г. (вж. Белчево); отделено и преименувано на Воднянка с МЗ 1639 (обн. 23. VI. 1939); слято с Указ 91 (обн. 2. III. 1951) — вж. Ракитница, Сз.

ВОДНЯНЦИ — село, в България от 1878 г.; 365 ж., Вд, 6.

ВОДНЯНЦИ (Мързък) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 341 ж., Дб, 3.

ВОДОЛЕЙ (Ибричево) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 798 ж., Вт, 1.

Вождево — вж. Вождово, Кж.

ВОЖДОВО (Емироллар, Вождево) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Вождево с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); осъвременено име на Вождово с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 85 ж., Кж, 7.

Возарци (Арабаджии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 369 (обн. 21. X. 1958); Дб, 3.

Возарци (Сефер махле) — махала, до 1900 г. броена към Поройно; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слята между 1946 и 1956 г.; заличена без административен акт — вж. Поройно, Тщ.

ВОЙВОДА — село, в България от 1878 г.; 573 ж., Шн, 7.

Войвода (Паша махле, погр. Войводово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Главан, Сз.

ВОЙВОДЕНЕЦ (Черибашилар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 45 ж., Хс, 8.

ВОЙВОДИНО (Пашаит) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 331 ж., Вн, 7.

Войводино (Самсон) — село, заселено под румънска власт, в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); изселено през 1943 г., Дб, 3.

ВОЙВОДИНОВО (погр. Войводеново) — село, в България от 1885 г.; 1984 ж., Пд, 9.

Войводово — вж. Войвода, Сз.

ВОЙВОДОВО — село, заселено през 1901 г.; признато за село с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); 360 ж., Вр, 7.

ВОЙВОДОВО (Паша кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1175 ж., Хс, 11.

ВОЙКОВА ЛЪКА (Маджарска) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); 350 ж., См, 8.

ВОЙНЕГОВЦИ (Войняговци) — село, в България от 1878 г.; 508 ж., Сф, 1.

ВОЙНЕЖА — село, в България от 1878 г.; присъединени Димановци и Филип Тотево; 80 ж., Вт, 1.

Войнещи — вж. Стефан Караджа, Дб.

Войник махле — вж. Войниците, Сз.

ВОЙНИКА (Войник) — село, в България от 1885 г.; 642 ж., Яб, 3.

ВОЙНИКОВО (Кавурга) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 14 ж., Дб, 6.

ВОЙНИЦА — село, в България от 1878 г.; 156 ж., Вд, 4.

ВОЙНИЦИ — село, в България от 1878 г.; 84 ж., Мн, 9.

Войници — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 257 (обн. 20. VI 1950) — вж. Якимово, Мн.

Войниците (Войник махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); слято с Указ 166 (обн. 6. I. V. 1950) — вж. Братя Даскалови, Сз.

ВОЙНИЦИТЕ (Войници) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; 2 ж., Гб, 4.

ВОЙНИШКА — село, през 1880 г. броено към Кръвеник; признато от махала за село с Указ 2292 (обн. 26. XII. 1978); 95 ж., Гб, 3.

Войно (Вуевци) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 46 (обн. 9. II. 1951); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

ВОЙНОВО (Кара чоджуклар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 14 ж., Кж, 7.

ВОЙНОВО (Кочулар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 204 ж., Сс, 4.

ВОЙНЯГОВО — село, в България от 1985 г.; 1455 ж., Пд, 4.

Войняговци — вж. Войнеговци, Сф.

Войсил (Кара башлъ) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Опанец с Указ 528 (обн. 29. III. 1959); отделено и слято с Драганово с Указ 465 (обн. 2. VII. 1965) — вж. Драганово, Дб.

ВОЙСИЛ (Карнофоля) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1083 ж., Пд, 8.

Войчовци (Войчевци) — махала, до 1892 г. броена към Марян; изселена между 1934 и 1946 г.; заличена без административен акт, Вт, 3.

ВОКИЛ (Сунгурлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1307 ж., Сс, 3.

Волно (Ова Шерман) — село, в България през 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965); Рз, 2.

ВОЛНО (Робово) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 39 ж., Бл, 7.

Волов — вж. Панайот Волово, Шн.

Воловарево — вж. Воловарово, Сз.

ВОЛОВАРОВО (Икизлери, Воловарево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Воловарево с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); осъвременено име на Воловарово с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 1 ж., Сз, 11.

Воловарско — вж. Априлово, Сф.

ВОЛОВАРЦИ (Юкюзчилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 50 ж., Кж, 5.

ВОЛОВО (Долньо Манастирци, Долна Манастирица, Долна Мънастирица) — село в България от 1878 г.; преименувано на Волово с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 213 ж., Pc, 1.

Вологарска — махала, до 1892 г. броена към сборно село Василица; заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Долна Василица, Сф.

ВОЛУЯК — село, в България от 1878 г.; 2689 ж., Сф, 1.

ВОНЕЩА ВОДА — село, до 1892 г. броено към Габровци и Сърненци; признато от колиби за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); присъединени колибите Гърневци, Радневци и Градците; 249 ж., Вт, 1.

BPАБEBO — село, в България от 1878 г.; 1067 ж., Лч, 6.

Врабците — махала, до 1900 г. броена към сборно село Велчево; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Черневото, Лч.

ВРАБЦИТЕ (погр. Врапци) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Трънито; 23 ж., Гб, 1.

Врабча — село, в България от 1912 г.; изселено след 1926 г. и заличено с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937); Бл, 9.

ВРАБЧА (Врабчя) — село, в България от 1878 г.; 76 ж., Пк, 6.

Враждебна — вж. Нова Враждебна и Стара Враждебна, Сф.

ВРАКУПОВИЦА — село, в България от 1912 г.; 37 ж., Бл, 12.

Врана (Фузозлар) — село, в България от 1912 г.; през 1920 г. броено към Карамфил; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято между 1934 и 1946 г. без административен акт — вж. Луличка, Кж.

Вранащица — колиби, до 1900 г. броени към Етрополе; слети с Указ 317 (обн. 13. XII, 1955) — вж. Етрополе, Сф.

ВРАНЕНЦИ — село, образувано от населените местности Враненци и Ходжовете (от село Цветино) с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 174 ж., Пз, 4.

ВРАНИ КОН (Кара атлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); отделено село Звездица; 791 ж., Тщ, 2.

ВРАНИЛОВЦИ — село, през 1880 г. броено към Гъбене; признато от колиби за село с Указ 516 (обн. 22. XII. 1961); 369 ж., Гб, 1.

ВРАНИНО (Гаргалък) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 312 ж., Дб, 4.

ВРАНИНЦИ (Хасановска) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 15 ж., См, 6.

BPАHCКO (Хаджилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 636 ж., Кж. 4.

ВРАНЯ — село, в България от 1912 г.; 196 ж., Бл, 9.

ВРАНЯ CTEHА — село, в България от 1878 г.; 87 ж., Пк, 2.

ВРАНЯК — село, в България от 1878 г.; 518 ж., Вр, 2.

Врапци — вж. Врабците, Гб.

BPATА — село, образувано от населените местности Врата и Кабата (от село Мостово) с Указ 93 (обн. 26. I. 1979); 50 ж., Пд, 1.

ВРАТАРИТЕ (Капуджи махле) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 105 ж., Дб, 1

ВРАТИЦА (Вратца, Враца, Мирово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Мирово с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949) и на Вратица с Указ 13 (обн. 29. I. 1993); 280 ж., Кн, 5.

ВРАТИЦА (Капуджи кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 185 ж., Бс, 3.

Вратца — вж. Вратица, Кн.

Вратца (погр. Враца) — вж. Стефаново, Лч.

Враца — вж. Вратица, Кн; Вратца, Лч.

ВРАЦА (Вратца) — град, в България от 1878 г.; присъединени селата Бистрец, Кулата и Метковец; 68 975 ж., Вр, 3.

ВРАЧАНЦИ (Чакърча) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 100 ж., Дб, 3.

Врачените — махала, до 1900 г. броена към сборно село Велчево; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Лч, 1.

ВРАЧЕШ — село, в България от 1878 г.; 3812 ж., Сф, 4.

ВРЕЛО (Ташкънлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 188 ж., Кж, 6.

BPЕCOBO — село, в България от 1885 г.; 877 ж., Бс, 9.

Връбница (погр. Върбница) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 447 (обн. 9. ХI. 1961) — вж. София, Сф.

ВРЪВ (погр. Върв) — село, в България от 1878 г.; 586 ж., Вд, 3.

ВРЪДЛОВЦИ (Върдоловци) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 51 ж., Сф, 5.

ВСЕМИРЦИ (Джианови) — село, до 1926 г. броено към Лъжене (дн. квартал на Велинград); преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); присъединено Далови; 340 ж., Пз, 4.

Вуевци (Вуювци) — вж. Войно, Гб.

ВУКАН — село, в България от 1878 г.; 32 ж., Пк, 6.

ВУКОВО — село, в България от 1878 г.; 115 ж., Кн, 2.

Вулгари — вж. Българи, Бс.

Вултурещи — вж. Соколово, Дб.

Вуювци — вж. Вуевци, Гб.

ВЪБЕЛ — село, в България от 1878 г.; 1155 ж., Пл, 8.

Въбел (Герен, Гирен) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 267 (обн. 21. III. 1969) — вж. Търговище, Тщ.

Въгларево — вж. Въгларово, Хс.

ВЪГЛАРОВО (Кюмюрджии, Въгларево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Въгларево с Указ 462 (обн. 21. III. 1906); уточнено име на Въгларово без административен акт през 1956 г.; 624 ж., Хс, 11.

ВЪГЛЕВЦИ (Въглювци) — село, в България от 1878 г.; 66 ж., Вт, 1.

ВЪГЛЕН (Кюмюрджи чифлик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 108 ж., Сл, 3.

ВЪГЛЕН (Кюмюрлюк) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 904 ж., Вн, 2.

Въглювци — вж. Въглевци, Вт.

Въгов дол — вж. Въргов дол, См.

Възел — махала, изселена след Руско-турската война, бивша околия Елена, Вт.

ВЪЗЕЛ (Джингаз махле) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 83 ж., Кж, 7.

Възчукар (Въшчукар) — махала, призната от населена местност (от село Чешлянци) за махала Въшчукар с Указ 183 (обн. 14. V. 1957); осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966) — вж. Метохия, Кн.

Въксан — вж. Вълково, Бл.

ВЪЛКАН (Курт палар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 407 ж., Сс, 2.

ВЪЛКОВ ДОЛ (Вълковци) — статут на село (махала), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); 5 ж., Гб, 1.

Вълкова Слатина — вж. Доктор Йосифово, Мн.

ВЪЛКОВИЧ (Курт кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 143 ж., Кж, 2.

ВЪЛКОВО (Въксан) — село, заселено през 1921 г.; признато от населена местност Въксан за село Вълково с Указ 163 (обн. 8. IV. 1931); 418 ж., Бл, 9.

Вълковска — махала, до 1900 и след 1934 г. броена към Белиш, Лч.

Вълковци — вж. Вълков дол, Гб.

ВЪЛКОВЦИ — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Бижовци и Владовци; няма ж., Гб, 4.

ВЪЛКОСЕЛ — село, в България от 1912 г.; 2527 ж., Бл, 10.

ВЪЛНАРИ (Софулар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 1648 ж., Шн, 6.

ВЪЛЧА ПОЛЯНА (Курт алан) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 133 ж., Яб, 2.

Вълчак — вж. Вълчек, Вд.

ВЪЛЧАН (Курт дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 52 ж., См, 9.

ВЪЛЧАН ДОЛ (Вълчан дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 177 ж., См, 7.

ВЪЛЧАНКА — село, образувано от населена местност Вълчанка (от село Царино) с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); 166 ж., Кж, 3.

ВЪЛЧАНОВО (Тагар кьой, Тагарево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Тагарево с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Вълчаново с Указ 1060 (обн. 2. VI. 1978); 129 ж., Бс, 11.

ВЪЛЧЕ ПОЛЕ (Куртолен, Вълчепол) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Вълчепол с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Вълче поле с Указ 47 (обн. 9. II. 1951); 337 ж., Хс, 3.

ВЪЛЧЕДРЪМ (Вълча дръма, Вълчедърма) — град, в България от 1878 г.; осъвременено име на Вълчедръм с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1989); 4800 ж., Мн, 4.

ВЪЛЧЕК (Вълчак) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 128 ж., Вд, 8.

Вълчепол — вж. Вълче поле, Хс.

ВЪЛЧИ ДОЛ (Курт дере) — град, в България от 1878 г.; преименуван без административен акт (по името на близката гара Вълчи дол) през 1934; признато от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 3672 ж., Вн, 7.

ВЪЛЧИ ИЗВОР (Курт бунар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 52 ж., Яб, 1.

ВЪЛЧИН (Куркоджа, Курт коджа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 421 ж., Бс, 12.

ВЪЛЧИТРЪН (Вълчи трън) — село, в България от 1878 г.; 1374 ж., Пл, 10.

ВЪЛЧОВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Яковци; 8 ж., Вт, 3.

ВЪЛЧОВЦИ (Кара куртлари) — село, през 1880 г. броено към Константин; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с Указ 356 (обн. 8. XII. 1954); присъединено Паяджи; 21 ж., Вт, 3.

ВЪРБА — статут на село (махала), признато от населена местност за махала с Указ 292 (обн. 25. VIII. 1953); 36 ж., См, 6.

ВЪРБА — село, в България от 1878 г.; 43 ж., Вд, 1.

Върба — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 45 (обн. 20. I. 1978) — вж. Радомир, Пк.

ВЪРБАК (Кабиюк сюютлю) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 375 ж., Шн, 9.

Върбаново — вж. Царева ливада, Гб.

Върбановци — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 502 (обн. 11. VII. 1967) — вж. Кукля, Гб.

ВЪРБЕН (Айваз) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); 554 ж., Кж, 3.

ВЪРБЕН (Муслу чалъ, Суютчук) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Суютчук от населението без административен акт през 1885 г. и на Върбен с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 242 ж., Пд, 2.

ВЪРБЕНЦИ (Сюйчук) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 58 ж., Кж, 5.

ВЪРБЕШНИЦА — село, в България от 1878 г.; 519 ж., Вр, 6.

ВЪРБИНА (Союджук) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Пастирци; 1107 ж., См, 6.

ВЪРБИНО (Су куюджук) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 141 ж., Сс, 3.

ВЪРБИЦА — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 3668 ж., Шн, 3.

ВЪРБИЦА — село, в България от 1878 г.; 557 ж., Вр.

ВЪРБИЦА — село, в България от 1878 г.; 699 ж., Пл, 9.

ВЪРБИЦА (Влашица) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 1838 (обн. 7. ХI. 1936); 1169 ж., Вт, 2.

ВЪРБИЦА (Каяли, Върбица, Филево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Върбица с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Филево с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); възстановено старо име с Указ 96 (обн. 17. IV. 1992); 643 ж., Хс, 1.

Върбница — вж. Връбница, Сф.

ВЪРБИЦА — село, в България от 1878 г.; 37 ж., Сф, 5.

Върбовка — вж. Нова Върбовка, Вт.

ВЪРБОВКА — село, в България от 1878 г.; 1420 ж., Вт, 6.

ВЪРБОВО — село, в България от 1878 г.; 186 ж., Вд, 11.

ВЪРБОВО — село, в България от 1885 г.; 20 ж., См, 9.

ВЪРБОВО (Соргунлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 412 ж., Хс, 10.

ВЪРБОВЧЕЦ — село, в България от 1878 г.; 164 ж., Вд, 6.

ВЪРБЯНЕ (Сюитли, Сюютлю) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Върбяне с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 311 ж., Шн, 5.

Върв (Върф) — вж. Връв, Вд.

ВЪРГОВ ДОЛ (Въгов дол) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; двойно име; 12 ж., См, 6.

Върдоловци (Върдуловци) — вж. Връдловци, Сф.

Върдун — вж. Вардун, Тщ.

ВЪРЗИЛКОВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Яковци; 13 ж., Вт, 3.

ВЪРЗУЛИЦА — село, в България от 1878 г.; 255 ж., Вт, 7.

Върлевци (Върлювци) — махала, през 1880 г. броена към Усои; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Вт, 3.

ВЪРЛИ ДОЛ — село, признато от населена местност Мързян за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 115 ж., См, 7.

ВЪРЛИ ДОЛ (Сарп дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3771 (обн. 7. XII. 1934); 4 ж., Кж, 3.

ВЪРЛИНКА — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 10 ж., Вт, 1.

ВЪРЛИНО — статут на село (махала), до 1900 г. и от 1975 г. броено към Петрич, Сф, 11.

ВЪРЛИНО — село, признато от населените местности Върлино и Тънка бара за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 196 ж., См, 7.

ВЪРЛИЩЕ (Кара юкуш, Кара укуш) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Кипилово; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 9 ж., Сл, 1.

Върлювци — вж. Върлевци, Вт.

Въртен камък — махала, до 1900 г. броена към Бобошево; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Бобошево, Кн.

Въртешево — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 21 (обн. 27. I. 1953) — вж. Грамаждано, Кн.

ВЪРТОП — село, в България от 1870 г.; 144 ж., Вд, 4.

Върхари (Кьорово) — село, признато от населена местност Кьорова (от село Бабяк) за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); преименувано с Указ 86 (обн. 26. I. 1882); присъединено с PMC 487 от 29. VI. 2001 г. — вж. Черешово, Бл.

ВЪРХАРИ (Юзбек, Юзбеци) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Юзбеци с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Върхари с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); 135 ж., Кж, 6.

ВЪРШЕЦ — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); присъединено Заножене; 7247 ж., Мн, 5.

ВЪРШИЛО (Кър харман, Харман) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Харман с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Вършило с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 203 ж., Бс, 10.

Въшчукар — вж. Възчукар, Кн.

Вятово — вж. Ветово, Pc.

Г

ГАБАРЕ — село, в България от 1878 г.; 1350 ж., Вр, 2.

ГAБАPEBO — село, в България от 1885 г.; 1690 ж., Сз, 8.

ГАБЕР — село, в България от 1878 г.; 641 ж., Сф, 8.

ГАБЕР (Гюргенлии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с MЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 141 ж., Дб, 5.

Габерево — вж. Габерово, Бс.

ГАБEPOBO (Гюрген, Габрево) — село, изселено през 1912 г.; презаселено след Първата световна война; признато от населена местност Гюрген за село Габрево с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); осъвременено име на Габерово с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 7 ж., Хс, 4.

ГАБEPOBO (Гюрген кьой, Габерево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); осъвременено име на Габерово с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 527 ж., Бс, 7.

ГАБРА (Чукурово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1389 ж., Сф, 9.

ГАБPАКA — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Буйновци; няма ж., Вт, 3.

Габрево — вж. Габерово, Хс.

ГАБPEHE — село, в България от 1912 г.; 774 ж., Бл, 7.

ГАБРЕШЕВЦИ — село, в България от 1878 г.; 65 ж., Кн, 9.

ГАБРИНА (Гарабина) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 32 ж., См, 6.

ГАБРИЦА (Габрово) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 30 ж., См, 9.

ГАБРИЦА (Гюргенлие) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 506 ж., Шн, 2.

ГАБРОВДОЛ (Габров дол) — село, в България от 1878 г.; 105 ж., Пк, 2.

Габровица — колиби, до 1900 г. броени към Ябланица; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Ябланица, Лч.

ГАБРОВИЦА — село, в България от 1885 г.; 626 ж., Пз, 2.

Габровница — махала, до 1900 г. броена към Ново село; слята с Указ 45 (обн. 20. I. 1978) — вж. Априлци, Лч.

ГАБРОВНИЦА — село, в България от 1878 г.; 1295 ж., Мн, 9.

ГАБРОВНИЦА — село, признато от населена местност (от Лакатник) за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 287 ж., Сф, 20.

Габрово — вж. Габрица, См.

ГАБPOBO — град, в България от 1878 г.; присъединени Андреево, Априлово (с Нова махала, Донковци, Пиперите, Сираците, Топалите), Беленци, Бойката, Болтата (с Барахелите, Мързените, Гарванов камък), Боровото, Велчовци, Водници (с Бойчетата — от 1971 до 1983 г.), Страшка река, Червена локва — от 1971 до 1983 г., Войно, Гачовци, Горни Бакойци, Долни Бакойци, Думниците — от 1971 до 1981 г., Дядо Дянко, Езерото — от 1971 до 1981 г., Етърът (с Трапесковци), Златарите, Илевци, Йовчовци, Кряковци, Лисец, Любово (с Гъзурниците, Варчовци), Лютаци, Малуша — от 1971 до 1981 г., Моневци, Негенците, Недевци, Палаузово, Потока — от 1971 до 1983 г., Продановци — от 1971 до 1981 г., Пройновци, Радецки, Русевци (с Генчовци), Рязковци — от 1971 до 1981 г., Сирманите, Славовци, Смирненски, Стефановци (с Нова махала, Сараните, Цокевци), Стойковци — от 1871 до 1981 г., Тлъчниците, Тончовци, Чарково (с Власовци, Чарковете — от 1971 до 1983 г.), Чехлювци, Шанини, Шумели (с Венковци, Котовците, Геновци, Недялковци, Петковци, Шумелите), Ябълка (с Баланците, Драганчова градина, Киселицата, Къшлите, Ломът); 67 065 ж., Гб, 1.

ГАБРОВО — село, в България от 1912 г.; 73 ж., Бл, 3.

ГАБРОВО (Българско Габрово, Турско Габрово) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; двойно име; 748 ж., Кж, 7.

ГАБРОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 77 ж., Вт, 1.

ГАБЪР (Джемерен, Чемерен) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Чемерен с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Габър с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 285 ж., Бс, 10.

ГАБЪРНИЦА (Ахър кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 118 ж., Вн, 6.

ГАБЪРСКА — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Троян; 37 ж., Лч, 6.

ГАВРАИЛОВО (Дермен дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано без административен акт през 1881 г.; 1275 ж., Сл, 3.

Гаврен — вж. Милковица, Пл.

ГАВРИЛ ГЕНОВО — село, образувано от селата Сотучино и Илица с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 408 ж., Мн, 6.

Гагаля — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Николово, Pc.

ГАГАНИЦА — село, в България от 1878 г.; 475 ж., Мн, 1.

ГАГОВО — село, в България от 1878 г.; 906 ж., Тщ, 4.

Гадевска — махала, до 1900 г. броена към сборно село Белиш, а след 1900 г. — към Ангелска, Лч.

Гаджалово — вж. Венец, Сз.

Гаджилово — вж. Гранитово, Яб.

Гаджулите — вж. Малинка, Гб.

Гази оглар (Гази оллар) — вж. Богоров дол, Кж.

ГАЙДАРИ (Олани) — статут на село (махала), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 48 (обн. 9. V. 1951); няма ж., Гб, 4.

Гайдахор — вж. Славеево, Хс.

ГАЙКИНИ (Гайкините) — статут на село (махала), в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 2 ж., Гб, 1.

ГАЙТАНЕВО (погр. Гайтаново) — село, в България от 1878 г.; 275 ж., Сф, 6.

ГАЙТАНИНОВО — село, в България от 1912 г.; 124 ж., Бл, 13.

ГАЙТАНИТЕ (Гайтани) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 42 ж., Гб, 1.

Гайтаново — вж. Гайтанево, Сф.

ГАЙТАНЦИ — село, в България от 1878 г.; 163 ж., Вд, 4.

Гайтанци — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954) — вж. Смирненски, Мн.

Галата — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 689 (обн. 22. IV. 1975) — вж. Варна, Вн.

ГАЛATA — село, в България от 1878 г.; 2436 ж., Лч, 5.

ГАЛАТИН — село, в България от 1878 г.; 841 ж., Вр, 5.

ГАЛИЧЕ (Галич) — село, в България от 1878 г.; 2406 ж., Вр, 2.

ГАЛИЩЕ — село, признато от населена местност Галище (до 1934 г. Хаджи Емин от село Буково) за махала с Указ 292 (обн. 25. VIII. 1953) и за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991; 215 ж., См, 6.

ГАЛОВО — село, през 1880 г. броено към Остров; 409 ж., Вр, 8.

Галуните (Галуни) — колиби, в България от 1878 г.; слети след 1887 г. — вж. Бахреци, Гб.

ГАНЕВ ДОЛ (Ганюв дол) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Палици; 1 ж., Вт, 3.

Ганев хан (Ганюв хан) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Божковци, Гб.

Ганевци (Ганювци) — махала, до 1892 г. броена към Усои и Геновци; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); Вт, 3.

ГАНЧОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 209 ж., Гб, 2.

Ганчово — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 490 (обн. 19. II. 1950) — вж. Партизани, Вн.

Ганюв дол — вж. Ганев дол, Вт.

Ганюв хан — вж. Ганев хан, Гб.

Ганювци — вж. Ганевци, Вт.

Гара Ашиклар — вж. Гара Самуил, Рз.

Гара Баня Костенец — вж. Гара Костенец, Сф.

Гара Белица — вж. Гара Огражден, Бл.

Гара Белово (Гара Бельово) — селище от градски тип, до 1900 г. броено към Голямо Белово; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); признато от гарово село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IХ. 1964), слято с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969) — вж. Белово, Пз.

Гара Бов — вж. село (гарово селище) Бов, Сф.

Гара Гълъбово — вж. Гара Стаханово, Сз.

Гара Гълъбово — вж. селище от градски тип Гълъбово, Сз.

Гара Делчево — вж. Ново Делчево, Бл.

Гара Драгоман — гарово селище, до 1926 г. броено към село Ярловци; слято с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Драгоман, Сф.

Гара Елин Пелин — вж. село Елин Пелин, Сф.

Гара Златен дол — вж. Гара Злати дол, Хс.

Гара Злати дол (Гара Търново-Сеймен, Гара Златен дол) — гарово селище, до 1900 г. броено към Сеймен (Симеоновград); преименувано на Гара Златен дол без административен акт между 1910 и 1920 г. и на Гара Злати дол с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено село Злати дол; слято с МЗ 3389 (обн. 22. Х. 1947) — вж. Симеоновград (Марица), Хс.

Гара Иваново — вж. Иваново, Pc.

Гара Кара бунар — вж. Гара Стаханово, Сз.

Гара Каспичан — вж. град Каспичан, Шн.

Гара Кричим — вж. Стамболийски, Пд.

Гара Лакатник — вж. село (гарово селище) Лакатник, Сф.

Гара Оборище — гарово селище, до 1934 г. броено към село Оборище; слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Оборище, Вн.

Гара Огражден (Гара Белица) — гарово селище, признато от населена местност на Гара Белица с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); преименувано с МЗ 9159 (обн. 5. I. 1946); слято с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Струмяни, Бл.

Гара Орешец — вж. Орешец, Вд.

Гара Пирин — вж. Кресна, Бл.

Гара Разград — гарово селище, до 1900 г. броено към Стражец и Разград; слято с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974) — вж. Разград, Рз.

Гара Самуил (Гара Ашиклар, Ашикларска станция, Ашиклар гара) — гарово селище, в България от 1878 г.; тройно име; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Самуил, Рз.

Гара Саран бей (Гара Сараньово, Гара Септември) — вж. Септември, Пз.

Гара Сладък кладенец — вж. Гара Стаханово, Сз.

Гара Стаханово (Гара Кура бунар, Гара Сладък кладенец, Гара Гълъбово) — гарово селище, до 1900 г. броено към Гълъбово; преименувано на Гара Сладък кладенец с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906), на Гара Гълъбово без административен акт през 1914 г. и на Гара Стаханово с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); слято с Указ 291 (обн. 23. VI. 1950) — вж. селище от градски тип Гълъбово, Сз.

Гара Търново-Сеймен — вж. Гара Злати дол, Хс.

Гара Хитрино — вж. Хитрино, Шн.

Гара Шайтанджик — вж. Хитрино, Шн.

Гарабина — вж. Габрина, См.

Гарван — вж. Златарица, Бл.

Гарван — вж. Стамболово, Pc.

ГАРВАН — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 60 ж., Гб, 1.

ГАPBAH — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; 615 ж., Сс, 6.

Гарванов камък — колиби, до 1900 г. броени към Барахелите; слято с МЗ 6287 (обн. 23. XII. 1941) — вж. Болтата, Гб.

ГАPBAHOBO (Ени махле) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 645 ж., Хс, 11.

Гаргалък — вж. Вранино, Дб.

Гаревци — колиби, през 1880 г. броено към Лесичарка; слято с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965) — вж. Лесичарка, Гб.

Гарзмарет — вж. Сърнино, См.

Гарибча — вж. Крапец, Дб.

Гаурене (Гаурени) — вж. Милковица, Пл.

Гачевци — вж. Гачовци, Гб.

Гачовска — махала, до 1900 г. броена към Патрешко; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 6.

Гачовци (Гачевци) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

ГАЩЕВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Въглевци; 14 ж., Вт, 1.

Гебедже — вж. Белослав, Вн.

Гебеш — вж. Кривини, Вн.

Гевреклер — вж. Калиманци, Вн.

ГЕГА — село, в България от 1912 г.; признато от населена местност за село с Указ 139 (обн. 19. IV. 1960); присъединени махалите Долни край и Учкунци; 344 ж, Бл, 7.

Гегови — колиби, до 1926 г. броени към Лъжене (Велинград); слети с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978) — вж. Рохлева, Пз.

Геджикли махла — вж. Келеменли махла, Лч.

Гедиклер — вж. Бряговец, Кж.

Геикчилер — вж. Рогачево, Дб.

ГЕЛА — село, до 1900 г. броено към Широка лъка; 82 ж., См, 9.

Гелвере — вж. Капугерово, Пз.

ГЕЛЕМЕНОВО — село, в България от 1885 г.; присъединено Дениз Беглии; 786 ж., Пз, 6.

Гелинджик — вж. Победа, Дб.

Гелчина — махала, до 1919 г. населена местност на село Груинци (Югославия); слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Киселица, Кн.

Генджалии — вж. Младово, Сл.

Генево (Емирлер, погр. Геново) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Генево с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Кж, 5.

Генерал Велизар Лазаров — вж. Васил Левски, Сс.

ГЕНЕРАЛ ГЕШЕВО (Гьолджик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 265 ж., Кж, 2.

Генерал Гурково — вж. Гурково, Сз.

Генерал Добрево (Хаджи факлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. III. 1959) — вж. Тертер, Рз.

Генерал Драганово — вж. Пожарево, Сс.

Генерал Жеково — вж. Стефан Караджа, Сс.

Генерал Зафирово — вж. Зафирово, Сс.

ГЕНЕРАЛ ИНЗОВО (Ак бунар, Генерал Инзово, Инзово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Генерал Инзово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934), на Инзово с Указ 47 (обн. 9. II. 1951) и отново на Генерал Инзово с Указ 889 (обн. 20. V. 1975); 1230 ж., Яб, 4.

ГЕНЕРАЛ КАНТАРДЖИЕВО (Чауш кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 456 ж., Вн, 2.

ГЕНЕРАЛ КИСЕЛОВО (Емир кьой, Емирово) — село, в България от 1878 г.; побългарено име на Емирово след 1887 г.; преименувано на Генерал Киселово с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 648 ж., Вн, 7.

ГЕНЕРАЛ КОЛЕВО (Араплар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 391 ж., Вн, 7.

ГЕНЕРАЛ КОЛЕВО (Чаир харман) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 130 ж., Дб, 3.

Генерал Лазарово — вж. Алфатар, Сс.

ГЕНЕРАЛ МАРИНОВО (Мусумане) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 221 ж., Вд, 4.

Генерал Недялково — вж. Добруджанка, Сс.

Генерал Николаево (Калъчлии) — селище от градски тип, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); присъединено Секирово; слято с Указ 100 (обн. 8. II. 1966) — вж. Раковски, Пд.

Генерал Панайотово — вж. Метличина, Кж.

Генерал Попово (Реджели Михай) — село, заселено под румънска власт; в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI 1942); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Алфатар, Сс.

Генерал Прапорджеску — вж. Ценович, Сс.

ГЕНЕРАЛ ТОДОРОВ (Припечене) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 3147 (обн. 28. X. 1984); 788 ж., Бл, 7.

ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО (Касъм кьой, Касъм) — град, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименуван с МЗ 2191 (обн. 18. VI. 1942); признат от село за град с Указ 38 (обн. 2. II. 1960); присъединени Маловец и Пастир; 8105 ж., Дб, 2.

ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО (Талашманлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 537 ж., Яб, 4.

Генерал Фичево (Неби паша) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Джебел, Кж.

Генерал Цонково (Дураклар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято през 1943 г. (без административен акт) — вж. Водно, Сс.

ГЕНЕРАЛОВО (Паша кьой) — село, в България от 1915 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 189 ж., Хс, 6.

Геново — вж. Генево, Кж.

Геновци — вж. Горни Геновци, Вт.

Геновци (Генчевци) — вж. Шумели, Гб.

ГЕНОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 12 ж., Гб, 1.

Генчевци — вж. Генчовци, Гб.

ГЕНЧОВЦИ (Генчовци, Пещерите) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); възстановено старо име с Указ 8 (обн. 11. I. 1991); 10 ж, Гб, 4.

Генчовци — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 582 (обн. 29. III. 1959) — вж. Русевци, Гб.

ГЕНЧОВЦИ (погр. Генчевци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 17 ж., Гб, 1.

Генювци — вж. Геня, Гб.

ГЕНЯ (Генювци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 2.

ГЕОРГИ ДАМЯНОВО (Лопушна) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 420 (обн. 9. ХII. 1958); 689 ж., Мн, 6.

ГЕОРГИ ДОБРЕВО (Бунаклии, Кирилово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Кирилово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Георги Добрево с МЗ 5011 (обн. 15. VIII. 1947); 309 ж., Хс, 3.

Георги Трайков — вж. Долни чифлик, Вн. Герановица — махала, през 1880 г. броена към сборно село Видраре; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Джурово, Сф.

Гераня — колиби, до 1900 г. броени към Ябланица; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Ябланица, Лч.

Герге бунар — вж. Росеново, Бс.

Гергев трап — вж. Узунска, Лч.

ГЕРГЕВЕЦ (Аладаглии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 785 ж., Сл, 3.

ГЕРГИНИ (Гиргините) — село, образувано от колибите Гиргините и Цуцуманите с Указ 431 (обн. 22. XI. 1960); преименувано с поправка (обн. 21. XI. 1961); 143 ж., Гб, 1.

Гергичка (Герджикска, Герджиково) — махала, до 1892 г. броена към сборно село Василица; уточнено име Гергичка с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Долна Василица, Сф.

Герделии — вж. Невестино, Бс.

Гердеми — вж. Питово, Бс; Хлябово, Яб; Ясеново, Бс.

Гердеме дере — вж. Речица, Бс.

Герджикова (Герджикска) — вж. Гергичка, Сф.

Гердима — вж. Нова Надежда, Хс.

Гердимска — вж. Хлябово, Хс.

Герен — вж. Долно Ботево, Хс.

Герен — село, в България от 1878 г.; изселено през 1895 г., Кн, 3.

Герен (Гирен) — вж. Въбел, Тщ.

Герзалар — вж. Петлешково, Дб.

ГЕPMAH — село, в България от 1878 г.; 2307 ж., Сф, 1.

Германци — вж. Добрево, Дб.

ГЕЦОВО (Хасанлар, Борисово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Борисово с Указ 155 от 3. III. 1894 г. и на Гецово с МЗ 8866 (обн. 5. I. 1948); слято с Разград с Указ 757 (обн. 5. V. 1971); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 2038 ж., Рз, 5.

Гечид кьосе — вж. Лютиброд, Вр.

ГЕША — село, в България от 1878 г.; 9 ж., Гб, 2.

ГЕШАНОВО (Конак, Поручик Гешаново) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Поручик Гешаново с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Гешаново без административен акт; 186 ж., Дб, 3.

Гжинчовци — вж. Джинджовци, Пк.

ГИГЕН — село, в България от 1878 г.; 2834 ж., Пл, 2.

Гиген махле (Гигенска махала) — вж. Искър, Пл.

ГИГИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 216 ж., Пк, 1.

Гигово равнище — махала, до 1900 г. броена към Мухово; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Любница, Сф.

Гидиклии — вж. Челник, Яб.

Гидиклии — село, в България от 1885 г.; изселено през 1900 г., Хс, 11.

Гий орман — вж. Пролез, Дб.

Гиллере (Гиллери) — вж. Мали Богдан, Пд.

ГИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 316 ж., Сф, 5.

Гипсово (Кършалии, Трън) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Трън с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Гипсово с Указ 191 (обн. 22. IV. 1950); слято с Указ 513 (обн. 24. ХI. 1959) — вж. Раднево, Сз.

Гиргините — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 431 (обн. 22. XI. 1960) — вж. Гергини, Гб.

Гирен — вж. Белозем, Пд; Герен, Тщ.

ГИРЧЕВЦИ — село, в България от 1878 г.; слято с Жабокрът с Указ 317 (обн. 13. ХII. 1955); отделено с Указ 148 (обн. 29. V. 1956); 167 ж., Кн, 5.

ГИТА (Кара Терзилери, Западно Шивачево, Малко Шивачево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Западно Шивачево с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906), на Малко Шивачево с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Гита с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 775 ж., Сз, 11.

ГЛABА — село, в България от 1878 г.; 1600 ж., Пл, 11.

ГЛABАH — село, в България от 1885 г.; присъединено Войвода; 1495 ж., Сз, 3.

ГЛABАH (Али фак) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 120 ж., Сс., 5.

ГЛАВАНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 122 ж., Мн, 6.

ГЛАВАНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 88 ж., Пк, 6.

ГЛАВАНЦИ (Пирли джами махле, Борачево) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Борачево с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Главанци с Указ 704 (обн. 1. XI. 1963); присъединено Перловци; 145 ж., Дб, 6.

ГЛАВАТАР (Реиз кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 277 ж., Пд, 3.

Главатари — вж. Главатарци, Кж.

ГЛАВАТАРЦИ (Емир оглар, Главатари) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Главатари с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Главатарци с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 5 ж., Кж, 5.

Главатарци (Шейх кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с МЗ 3079 (обн. 23. XI. 1940) — вж. Джебел, Кж.

ГЛАВАЦИ — село, в България от 1878 г.; 340 ж., Вр, 5.

ГЛАВИНИЦА (Асват кьой, Асфат кьой) — град, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименуван на Главиница с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); признат от село за град с Указ 2907 (обн. 7. IX. 1984); 2065 ж., Сс, 2.

ГЛАВИНИЦА (Башикърово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2619 ж., Пз, 6.

ГЛАВНИК — село, признато от населена местност (от село Жълтуша) за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 143 ж., Кж, 1.

Гладно поле — село, в България от 1878 г.; изселено през 1902 г., Вр, 7.

ГЛАШАТАЙ (Делял кьой) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Капище; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 41 ж., Тщ, 1.

ГЛЕДАЦИ (Гледаците) — статут на село (махала), в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 91 ж., Гб, 1.

ГЛЕДАЧЕВО (Куфалчево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); няма ж., Сз, 9.

Гледжова махала (Гледжово) — махала, до 1892 г. броена към сборно село Василица; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Долна Василица, Сф.

Гледка (Джебил оглар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3225 (обн. 21. XI. 1934); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Къркали, Кж.

ГЛЕДКА (Красива гледка) — село, признато от населена местност (от село Стамболово) за махала Красива гледка с МЗ 1401 (обн. 19. VII. 1937); преименувано на Гледка с поправка (обн. 20. IX. 1937); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 223 ж., Хс, 8.

Глигорово (Глигорево) — вж. Григорево, Сф.

Глогина — вж. Глогино, См.

ГЛОГИНКА (Къзъллар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 590 ж., Тщ, 4.

ГЛОГИНО (Догла, Дюле дере, Глогина) — село, в България от 1912 г.; двойно име; преименувано на Глогина с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Глогино с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 134 ж., См, 1.

ГЛОГОВЕЦ (Кьов башлари) — село, през 1880 г. броено към Константин; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 32 ж., Вт, 3.

ГЛОГОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 114 ж., Пк, 6.

ГЛОГОВО — село, признато от населена местност Глогова махала (от село Градежница) за село с Указ 5 (обн. 8. I. 1963); 1532 ж., Лч, 5.

ГЛОДЖЕВО (Глоджово) — град, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); признат от село за град с РМС 391 (обн. 13. VI. 2003); 3953 ж, Pc, 3.

Гложане — вж. Гложене, Лч.

ГЛОЖЕНЕ — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 344 (обн. 20. II. 1970) (вж. Мизия); отделено с Указ 45 (обн. 20. I. 1978); 3150 ж., Вр, 4.

ГЛОЖЕНЕ (Гложане) — село, в България от 1878 г.; 1165 ж., Лч, 5.

Глотница — махала, до 1900 г. броена към сборно село Годеч; слята с Указ 148 (обн. 29. V. 1956) — вж. Годеч, Сф.

Глотници — вж. Цар Симеоново, Вд.

ГЛУМОВО (Солуклар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 27 ж., Хс, 2.

ГЛУМЧЕ (Ахмачево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 118 ж, Бс, 4.

ГЛУТНИЦИТЕ (Глутници) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 9 ж., Гб, 4.

ГЛУФИШЕВО — село, в България от 1885 г.; 647 ж., Сл, 3.

ГЛУХАР (Сагърлер, Сарлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Глухар с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 991 ж., Кж, 5.

Глухчу махле — вж. Глухчова махала, Вт.

ГЛУШКА — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Пърша и Игнатовци; 12 ж., Гб, 2.

Глушка — махала, до 1900 г. броена към Черни Осъм; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 6.

ГЛУШНИК — село, в България от 1985 г.; 405 ж., Сл, 3.

ГНЕЗДАРЕ (Юваджилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 3 ж., Хс, 2.

Гниляне — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974) — вж. Нови Искър, Сф.

Гнойница — вж. Михайлово, Вр.

ГНЯЗДОВО (Ювалар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединено Коневод; 79 ж., Кж, 5.

ГОВЕДАРЕ (Съгърджик) — село, в България от 1885 г.; преименувано от населението след Освобождението; 1670 ж., Пз, 6.

ГОВЕДАРЦИ (Говедар махле, Голямо село) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Говедарци от населението около Освобождението; присъединена Доспей махала (махла); 1638 ж., Сф, 19.

ГОВЕЖДА — село, в България от 1878 г.; 614 ж., Мн, 6.

Говедар махле — вж. Говедарци, Сф.

ГОДЕЧ — град, образуван от махалите Глотница, Неголова и Старо село с Указ 148 (обн. 28. V. 1956); присъединени Елечанова, Йовкина, Молак, Стойкина и Трап; 5020 ж., Сф, 5.

Годеч — сборно село, в България от 1878 г.; от 1900 г. броено по съставни махали, Сф, 5.

ГОДЕШЕВО — село, в България от 1912 г.; 1098 ж., Бл, 10.

ГОДЛЕВО — село, в България от 1912 г.; 607 ж., Бл, 8.

ГОЗ — село, в България от 1878 г.; 32 ж., Пк, 1.

ГОЗДЕВИЦА (Гоздювска) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 7 ж., См, 9.

ГОЗДЕЙКА — село, в България от 1878 г.; 45 ж., Гб, 2.

Гоздювска — вж. Гоздевица, См.

Гозница — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 267 (обн. 21. III. 1969) — вж. Ловеч, Лч.

Гол тупан — вж. Срацимирово, Вд.

Гола могила — махала, призната от населена местност (махала Манаселска река) за махала с Указ 667 (обн. 30. XI. 1920), потвърден на 9. III. 1923 г.; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Манаселска река, Сф.

ГОЛАК — село в България от 1885 г.; 23 ж., Сф, 14.

Голебина — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Йорданово, Сс.

Голебина атмаджа — вж. Ястребна, Сс.

Голебина чаталджа — вж. Йорданово, Сс.

ГОЛЕМ ВЪРБОВНИК (Големи Върбовник) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. VIII. 1966); 306 ж., Кн, 1.

ГОЛЕМ ЦАЛИМ — село, в България от 1912 г.; 26 ж., Бл, 9.

ГОЛЕMA РАКОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 538 ж., Сф, 9.

ГОЛЕМА ФУЧА — село, в България от 1878 г.; 177 ж., Кж, 1.

ГОЛЕМАНИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Блъсковци; 7 ж., Вт, 3.

ГОЛЕМАНИТЕ — село, през 1880 г. броено към; Плаково признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 17 ж., Вт. 1.

ГОЛЕМАНОВО — село, в България от 1878 г.; ж., Вд, 7.

ГОЛЕМАНЦИ (Бей кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 487 ж., Хс, 11.

ГОЛЕМИ БЪЛГАРЕНИ (Българените) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Пърша; 9 ж., Гб, 2.

Големи Върбовник — вж. Голем Върбовник, Кн.

Големи извор — Голям извор, Лч.

Големи кара агач — вж. Брестница, Дб.

Големи качамак — вж. Голям качамак, Дб.

Големи рът (Голям рът) — махала, през 1880 г. броена към Буйновци; заличена с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974), Вт, 3.

Големи соват — село, изселено през 1877 г., бивша околия София, Сф.

ГОЛЕМИ СТАНЧОВЦИ (Станчовци) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; 4 ж., Гб, 4.

Големи Чорал — вж. Малина, Дб.

ГОЛЕMO БАБИНО (Бабино — големо) — село, в България от 1878 г.; 369 ж., Вр, 5.

ГОЛЕМО БУЧИНО — село, в България от 1878 г.; 671 ж., Пк, 4.

ГОЛЕМО МАЛОВО — село, в България от 1878 г.; 208 ж., Сф, 8.

ГОЛЕМО ПАЩЕНЕ — село, в България от 1878 г.; 634 ж., Вр, 3.

ГОЛЕМО СЕЛО — село, в България от 1878 г.; 636 ж., Кн, 1.

ГОЛЕЦ — село, в България от 1878 г.; 355 ж., Лч, 7.

ГОЛЕШ — село, в България от 1878 г.; 110 ж., Сф, 5.

ГОЛЕШ (Кьосе айдън) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1205 ж., Сс, 4.

ГОЛЕШЕВО — село, в България от 1912 г.; 117 ж., Бл, 9.

Голинци — вж. Младеново, Мн.

ГОЛИЦА (Гулица) — село, в България от 1878 г.; 714 ж., Вн, 9.

ГОЛОБРАД (Кьосе Хасанлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 158 ж., Кж, 1.

ГОЛОБРАДОВО (Кюсе кьой — на р. Арда, Кюся кьой — Арденско) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Голобрадово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 43 ж., Хс, 8.

Голобрадово (Кюселии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); слято с МЗ 945 (обн. 19. V. 1945) — вж. Гранит, Сз.

Гольовица — колиби, до 1900 г. броени към Видраре; заличени с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Сф, 18.

Гольово — вж. Гълъбово, Бл.

Голям Аладън — вж. Страшимирово, Вн.

Голям Алъч (Голям Алъч кьой) — вж. Плачидол, Дб.

Голям Базаурт — вж. Горско и Базаурт, Дб.

Голям Боялък — вж. Шарково, Яб.

ГОЛЯМ ДЕВЕСИЛ (Дикили Джафер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 258 ж., Кж, 4.

ГОЛЯМ ДЕРВЕНТ — село, в България от 1885 г.; 124 ж., Яб, 2.

ГОЛЯМ ДОЛ (Голямо дерелии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); присъединено Малък дол; 147 ж., Сз, 1.

ГОЛЯМ ИЗВОР (Големи извор) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 471 ж., Лч, 5.

ГОЛЯМ ИЗВОР (Кара арнаут) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 372 ж., Рз, 6.

ГОЛЯМ ИЗВОР (Яйджелии — голямо, Голямо Яйджели) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Голям извор с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 400 ж., Хс, 8.

Голям Караач (Голям Караагач) — вж. Брестница, Дб.

Голям качамак (Големи качамак) — вж. Бежаново, Дб.

ГОЛЯМ МАНАСТИР (Голям мънастир) — село, в България от 1885 г.; осъвременено име без административен акт през 1921 г.; 529 ж., Яб, 4.

ГОЛЯМ ПОРОВЕЦ (Голяма Кокарджа) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 710 ж., Рз, 2.

Голям рът — вж. Големи рът, Вт.

Голям Торсун — вж. Здравец, Рз.

Голям Турчин — вж. Цар Петрово, Вд.

Голям Хедиетлер — вж. Подгорец, Бс.

ГОЛЯМ ЧАРДАК (Български Чардак) — село, в България от 1885 г.; преименувано от населението след Освобождението; 886 ж., Пд, 16.

Голям читак — вж. Нов читак, Кж.

Голям Чорал — вж. Малина, Дб.

Голяма ада — вж. Острово, Рз.

ГОЛЯМА БАPA (Бююк дере) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 50 ж., Кж, 5.

ГОЛЯМА БРЕСТНИЦА — село, в България от 1878 г.; присъединени Илиевци и Могилата; 213 ж., Лч, 8.

ГОЛЯМА ВОДА (Хасан махала) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 409 ж., Рз, 6.

Голяма гора — махала, до 1900 г. броена към Ябланица; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Ябланица, Лч.

Голяма детелина (Голямо Терфилии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); заличено с Указ 4314 (обн. 7. XII. 1984), Сз, 9.

ГОЛЯМА ДОЛИНА (Коджа инли) — село, до 1900 г. броено към Селска поляна; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 3 ж, Хс, 4.

ГОЛЯМА ЖЕЛЯЗНА (Желязна — голяма) — село, в България от 1878 г.; 879 ж., Лч, 6.

Голяма Кайнарджа (погр. Гюле Кайнарджа) — вж. Светослав, Сс.

Голяма Кокарджа — вж. Голям Поровец, Рз.

Голяма Кремена — село, образувано от селата Горна Кремена и Долна Кремена с МЗ 3051 (обн. 31. XII. 1943); заличено с МЗ 2972 (обн. 1. XI. 1944) — вж. Горна Кремена и Долна Кремена, Вр.

Голяма Кутловица — вж. Монтана, Мн.

Голяма Рибня — махала, през 1880 г. броена към Троян; слята с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965) — вж. Троян, Лч.

Голяма Смолница (Голямо Чамурлии, Чамурлии — голямо) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Смолница, Дб.

Голяма Франга — вж. Каменар, Вн.

Голяма Чепелджа (Голямо Чепелджа) — вж. Кокиче, Хс.

ГОЛЯМА ЧИНКА (Якбасан кебир) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 283 ж., Кж, 4.

Голямо Алъч кьой — вж. Плачидол, Дб.

ГОЛЯМО ACЕHOBO (Кючук Хасан) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 405 ж., Хс, 1.

ГОЛЯМО БЕЛОВО (Голямо Бельово) — село, в България от 1885 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 654 ж., Пз, 2.

ГОЛЯМО БУКОВО (Коджа бук) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 110 ж., Бс, 11.

ГОЛЯМО BPАHOBO — село, в България от 1878 г.; 1780 ж., Pc, 7.

ГОЛЯМО ГРАДИЩЕ (Юренджик) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1244 ж., Тщ, 3.

Голямо Делчево (Дели Хюсеин, Дели Хюсеин махле) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Голямо Делчево с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 202 (обн. 2. III. 1976), Вн, 10.

Голямо Дерелии (Горне Голямо Дерелии) — вж. Голям дол, Сз.

ГОЛЯМО ДОЛЯНЕ (Дере кьой) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Стеврек; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 11 ж., Тщ, 1.

ГОЛЯМО ДРЯНОВО (Бичерлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 300 ж., Сз, 4.

Голямо Дуванджии — вж. Пшеничево, Сз.

Голямо Ип дере — вж. Дрангово, Кж.

Голямо Иренджик — вж. Голямо Юренджик, Хс.

Голямо Кадиево — село, в България от 1885 г.; слято с Указ 230 (обн. 22. V. 1950) — вж. Загоре, Сз.

ГОЛЯМО КАМЕНЯНЕ (Ташлъ чилингир) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); 226 ж., Кж, 4.

Голямо Конаре — вж. Съединение, Пд.

ГОЛЯМО КРУШЕВО (Ахлатлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 461 ж., Яб, 1.

ГОЛЯМО НОВО (Бююк ени кьой, погр. Ново Голямо) — село, в България от 1878 г.; преименувано от населението след Освобождението; 1145 ж., Тщ, 5.

ГОЛЯМО OCОE — статут на село (махала), до 1910 г. броено към Голям извор; 34 ж., Лч, 5.

Голямо село — вж. Говедарци, Сф; Тъжа, Сз.

ГОЛЯМО СОКОЛОВО (Коджа Дуган) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 491 ж., Тщ, 5.

Голямо Терфелии (Голямо Тирфилии) — вж. Голяма детелина, Сз.

ГОЛЯМО ЦЪРКВИЩЕ (Текелер сагър) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 436 ж., Тщ, 2.

Голямо Чамурлии — вж. Голяма Смолница, Дб.

Голямо Чепелджа — вж. Голяма Чепелджа, Кж.

ГОЛЯМО ЧОЧОВЕНИ — село, в България от 1885 г.; 210 ж., Сл, 3.

Голямо Шивачево — вж. Шивачево, Сл.

Голямо Юренджик (Голямо Иренджик) — вж. Крепост, Хс.

Голямо Яйджели — вж. Голям извор, Хс.

Голямо Яларе — вж. Русаля, Вт.

ГОЛЯНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 550 ж., Сф, 15.

ГОМОТАРЦИ (Гомотарци, Евдокия) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Евдокия с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); възстановено старо име с МЗ 2604 (обн. 28. V. 1947); 1011 ж., Вд, 4.

Горазд (Балабанлии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 1273 (обн. 4. IX. 1948) — вж. Борово, Pc.

ГОРАН (Долно Павликене) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 487 ж., Лч, 3.

ГОРАНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 3 ж., Вт, 1.

ГОРАНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 166 ж., Кн, 5.

ГОРЕМЕ — село, в България от 1912 г.; 165 ж., Бл, 12.

Горен Близнак (Яйла) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 522 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Близнаци, Вн.

ГОРЕН ЕНЕВЕЦ (Горни Дупини, Горни Еневец) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Габровци; преименувано на Горни Еневец с МЗ 7552 (обн. 22. XI. 1947); осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 3 ж., Вт, 1.

Горен извор (Горно Мусу бей, Мусу бей) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Изворово, Дб.

Горен читак — вж. Горно Войводино, Хс.

ГОРЕН ЧИФЛИК (Горни чифлик) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 1602 ж., Вн, 9.

Гориначево (Гороначево) — махала, до 1900 г. броена към Черни Осъм; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 6.

Горица — вж. Горово, Бс.

ГОРИЦА (Куру кьой, Коркут) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Горица с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 123 ж., Вн, 5.

ГОРИЦА (Орман) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 239 от 13. V. 1889 г.; 892 ж., Бс, 7.

ГОРИЦА (Орманджик) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); слято с Указ 5 (обн. 8. I. 1963) (вж. Преселенци); отделено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 112 ж., Дб, 2.

ГОРИЦА (Тюлбеллер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 86 от 9. IV. 1898 г.; 207 ж., Тщ, 4.

ГОРИЧАНЕ (Яалъ юч орман, Ялъ юч орман, Падурени) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Падурени под румънска власт и на Горичане с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 158 ж., Дб, 7.

ГОРИЧЕВО (Орман бешевли) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 389 ж., Рз, 3.

ГОРНА АРДА (Барутинска) — статут на село (махала), в България oт 1912 г.; преименувано с Указ 305 (обн. 11. Х. 1991); 77 ж., См, 9.

Горна баня — вж. Сапарева баня, Кн.

Горна баня (Юкари баня) — село, в България от 1878 г.; преименувано без административен акт; слято с Указ 447 (обн. 9. XI. 1961) — вж. София, Сф.

ГОРНА БЕЛА PЕЧКA — село, в България от 1878 г.; 121 ж., Мн, 5.

ГОРНА БЕШОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 287 ж., Вр, 6.

ГОРНА БИРКОВА — село, образувано от населените местности Горна Биркова, Кундюва и Шандрова (от село Цветано) с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1979); 431 ж, Пз, 4.

ГОРНА БРЕЗНИЦА (Брезница) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 562 (обн. 6. IV. 1971); 791 ж., Бл, 6.

ГОРНА БРЕСТНИЦА — село, в България от 1878 г.; 66 ж., Кн, 5.

Горна Василица — сборно село, през 1887 г. броено към Василица; след 1887 г. обособено като сборно село и броено по съставни махали; с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) съставните махали са заличени — вж. Горна Василица, Сф.

ГОРНА ВАСИЛИЦА — село, образувано от махалите Гледжова, Новата и Пердова (от сборно село Горна Василица) с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 368 ж., Сф, 14.

ГОРНА ВЕРЕНИЦА — село, в България от 1878 г.; 265 ж., Мн, 9.

ГОРНА ВРАБЧА — село, в България от 1878 г.; 93 ж., Пк, 2.

Горна Гледка — село, признато от населена местност (от град Кърджали) с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); заличено с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991), Кж, 5.

ГОРНА ГЛОГОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 51 ж., Пк, 2.

Горна Гнойница — вж. Септемврийци, Мн.

Горна Градешница (Градешница) — село, признато от населена местност (от село Влахи) за село Градешница с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); от 1934 г. броено като две села Горна Градешница и Долна Градешница; заличено с Указ 267 (обн. 21. II. 1969), Бл, 6.

ГОРНА ГРАЩИЦА — село, в България от 1878 г.; 491 ж., Кн, 5.

Горна Джумая — вж. Благоевград, Бл.

ГОРНА ДИКАНЯ — село, в България от 1878 г.; 347 ж., Пк, 5.

ГОРНА ДЪБЕВА — село, образувано от населените местности Горна Дъбева и Кехайова (от село Цветино); 188 ж., Пз, 4.

ГОРНА ЗЛАТИЦА (Мастанлар — горний, Горно Мастънлари) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Горна Златица с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 52 ж., Тщ, 1.

ГОРНА КАБДА (Кабда Горня) — село, в България от 1878 г.; 72 ж., Тщ, 5.

ГОРНА КОВАЧИЦА (Ковачица) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); 186 ж., Мн, 10.

ГОРНА КОЗНИЦА — село, в България от 1878 г.; 330 ж., Кн, 1.

ГОРНА КРЕМЕНА — село, в България от 1878 г.; слято с МЗ 3051 (обн. 31. XII. 1943); отделено с МЗ 2972 (обн. 1. II. 1944) (вж. Голяма Кремена); слято с Указ 148 (обн. 29. V. 1956) (вж. Кремена); отделено с Указ 28 (обн. 24. I. 1961); 553 ж., Вр. 6.

ГОРНА КРЕПОСТ (Каралар, Кара алар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Горна крепост с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 259 ж., Кж, 5.

ГОРНА КРУШИЦА — село, в България от 1912 г.; 122 ж., Бл, 12.

ГОРНА КУЛА (Баале Бургас) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 294 ж., Кж, 4.

Горна Кумлуджа — вж. Крумово, Вн.

Горна кюселери — вж. Каравелово, Пд.

ГОРНА ЛИПНИЦА — село, в България от 1878 г.; 814 ж., Вт, 6.

ГОРНА ЛУКА — село, в България от 1878 г.; 276 ж., Мн, 10.

ГОРНА МАЛИНА — село, в България от 1878 г.; 1490 ж., Сф, 6.

Горна Манастирица (Горньо Манастирци, Горно манастирци, Горня Манастирица, Горна Мънастирица) — вж. Борово, Pc.

Горна Маргатина (Маргатина) — махала, до 1900 г. броена към Велчево; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Белиш, Лч.

ГОРНА МАХАЛА — село, в България от 1885 г.; 397 ж., Пд, 3.

ГОРНА МЕЛНА — село, в България от 1878 г.; 36 ж., Пк, 6.

ГОРНА МИТРОПОЛИЯ — село, в България от 1878 г.; 2156 ж., Пл, 3.

Горна Мурна (Горний чифлик, Мурна чифлик горний, Горни Мурна чифлик) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Горна Мурна с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 490 (обн. 19. IX. 1950) — вж. Комунари, Вн.

Горна Мънъстирица — вж. Горна Манастирица, Pc.

ГОРНА ОРЯХОВИЦА — град, в България от 1878 г.; присъединено село Калтинец; 35 404 ж., Вт, 2.

ГОРНА РИБНИЦА — село, в България от 1912 г.; 14 ж., Бл, 12.

ГОРНА РОСИЦА (Дерелии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 851 ж., Гб, 3.

Горна Саръджа (Горна Сараджа) — вж. Росица, Дб.

ГОРНА СЕКИРНА — село, в България от 1878 г.; 38 ж., Пк, 1.

ГОРНА СТУДЕНА — село, в България от 1878 г.; 746 ж., Вт, 8.

ГОРНА СУШИЦА — село, в България от 1912 г.; 58 ж., Бл, 9.

ГОРНА ХАДЖИЙСКА (Хаджи махле) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Дединци и Долно Шивачево; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 4 ж., Вт, 4.

ГОРНА ХУБАВКА — село, признато от населена местност (от село Хубавка) за село с МЗ 2916 (обн. 16. I. 1943); присъединено Бостан; 369 ж., Тщ, 2.

Горне Александрово — вж. Горно Александрово, Сл.

Горне Голямо Дерелии — вж. Голямо Дерелии, Сз.

Горнените — махала, до 1900 г. броена към Ново село; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1972) — вж. Видима, Лч.

Горни Арбанас (Горньо Арбанаси) — вж. Горнослав, Пд.

Горни Бакойци (Бакойци) — колиби, до 1892 г. броени към сборно село Бакойци; слети с Указ 1840 (обн. 24. ХI. 1970) — вж. Габрово, Гб.

Горни Бивол — вж. Дъбрава, Лч.

ГОРНИ БОГРОВ — село, в България от 1878 г.; 1290 ж., Сф, 1.

Горни Болерци (Болерци) — вж. Билково, Вт.

Горни Бошняк — вж. Тополовец, Вд.

ГОРНИ ВАДИН (Вадин) — село, в България от 1878 г.; през 1880 г. броено към Долни Вадин под име Вадин; 586 ж., Вр, 9.

Горни Воден (Воден — горний) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; слято с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Асеновград, Пд.

ГОРНИ ВЪРПИЩА (погр. Горня Върбница) — село, през 1880 г. броено към Пърша; 7 ж., Гб, 2.

Горни Геновци (Геновци) — махала, през 1880 г. броена към Усои; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Вт, 3.

ГОРНИ ГЛАВАНАК (Ак баш баля) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 42 ж., Хс, 4.

ГОРНИ ДАМЯНОВЦИ (Кара Дамяновци, Дамяновци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; двойно име; преименувано на Горни Дамяновци с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 6 ж., Гб, 4.

ГОРНИ ДОМЛЯН (Горни Омаробас, Горни Омарбас) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Горни Домлян с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 569 ж., Пд, 4.

ГОРНИ ДРАГОЙЧА (Горня Драгойча) — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Пърша и Игнатовци; няма ж., Гб, 2.

Горни Дупини — вж. Горен Еневец, Вт.

ГОРНИ ДЪБНИК — село, в България от 1878 г.; 2004 ж., Пл, 4.

Горни Еневец — вж. Горен Еневец, Вт.

Горни Иджик — вж. Васил Друмев, Шн.

ГОРНИ КОРИТЕН — село, в България от 1878 г.; 52 ж., Кн, 9.

ГОРНИ КРАЙ — село, през 1880 г. броено към Тодювци; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 32 ж., Вт, 3.

Горни Лозен — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Лозен, Сф.

ГОРНИ ЛОМ — село, в България от 1878 г.; 919 ж., Вд, 11.

Горни Луковит — вж. Луковит, Лч.

ГОРНИ МАРЕНЦИ (Горни Марянци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 4.

Горни Марян — вж. Марян, Вт.

Горни Мастън кьой — махала, изселена през 1887 г., бивша околия Осман пазар (Омуртаг), Тщ.

Горни Мурна чифлик — вж. Горна Мурна, Вн.

ГОРНИ ОКОЛ — село, в България от 1878 г.; 349 ж., Сф, 19.

Горни Омар бас — вж. Горни Домлян, Пд.

Горни Омаробас — вж. Горни Домлян, Пд.

Горни орман — вж. Ладарево, Бл.

Горни Пасарел — село, в България от 1878 г.; заличено с Указ 313 (обн. 29. Х. 1954), Сф, 19.

ГОРНИ РАДКОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 2 ж., Гб, 4.

Горни Раковец — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955 — вж. Стефаново, Пк.

ГОРНИ РОМАНЦИ — село, в България от 1878 г.; 55 ж., Пк, 1.

ГОРНИ ТАНЧЕВЦИ (Танчовци, Горни Танчовци) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Лазарци; преименувано на Горни Танчовци с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); осъвременено име на Горни Танчевци през 1956 г. без административен акт; 7 ж., Вт, 3.

Горни Томчевци — вж. Томчевци, Гб.

Горни Трембеш — вж. Горско Горен Тръмбеш, Вт.

Горни турчета — вж. Бяла черква, Вт.

Горни Турчин — вж. Цар Шишманово, Вд.

ГОРНИ ЦИБЪР (Цибър варош) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 390 ж., Мн, 4.

ГОРНИ ЦОНЕВЦИ (Цоневци — горни) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 4.

Горни чифлик — вж. Горен чифлик, Вн.

Горни чифлик — село, в България от 1878 г., слято с Указ 519 (обн. 26. XII. 1961) — вж. Чифлик, Вд.

Горни Чобан кьой (Чобан кьой) — махала, в България от 1878 г.; изселена през 1887 г., Тщ, 1.

Горни Чукани (Чукани) — махала, през 1880 г. броена към Елена; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елена, Вт.

ГОРНИ ЮРУЦИ (Горно юруклер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 117 ж., Кж, 4.

Горний чифлик — вж. Горна Мурна, Вн.

ГОРНИК — село, в България от 1878 г.; 1368 ж., Пк, 11.

ГОРНО AБЛАHOBO (погр. Горньо Абланово) — село, в България от 1878 г.; 1387 ж., Pc, 1.

Горно Акчасари — село, изселено през 1913 г.; заличено с Указ 21 (обн. 29. I. 1927), Хс, 2.

ГОРНО АЛЕКСАНДРОВО (Бургуджии, Горне Александрово, Горньо Александрово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Приказ 183 от 10. ХI. 1882 г.; 673 ж., Сл, 3.

Горно Алмали — вж. Горно Ябълково, Бс.

ГОРНО БЕЛЕВО (Алабашево, Горно Бялово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Горно Бялово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); осъвременено име на Горно Белово без административен акт през 1956 г.; 349 ж., Сз, 1.

Горно Борисово — вж. Горно Шивачево, Вт.

Горно Борово — вж. Борово, Бл.

ГОРНО БОТЕВО (Шамлии, Горно Ботьово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Горно Ботьово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Горно Ботево без административен акт през 1956 г.; присъединено Соколец; 959 ж., Сз, 10.

Горно Бялово — вж. Горно Белево, Сз.

ГОРНО ВОЙВОДИНО (Читаклар атик, Читаклар ески, Горен читак) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Горен читак с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Горно Войводино с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 153 ж., Хс, 11.

ГОРНО ВЪРШИЛО (Сърт харман) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 110 ж., Пз, 10.

Горно Градище — вж. Кънчево, Сз.

Горно Гюсово — вж. Горно Изворово, Сз.

Горно Дере кьой (Дере кьой горно) — село, в България от 1885 г.; изселено след 1887 г.; бивша околия Хаджи Елес (Първомай), Пд.

Горно дере кьой — вж. Момчиловци, См.

ГОРНО ДРАГЛИЩЕ (Горно Драгалища) — село, в България от 1912 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 1104 ж., Бл, 8.

ГОРНО ДРЯНОВО — село, в България от 1912 г.; 1042 ж., Бл, 5.

Горно Езерово (Мугрис) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 3182 (обн. 17. XI. 1987) — вж. Бургас, Бс.

Горно Енишерлии (Горно Енишарлии) — вж. Горно ново село, Сз.

ГОРНО ИЗВОРОВО (Горно Гюсово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 297 ж., Сз, 4.

Горно Кадиево (Горно кадъ кьой) — вж. Капитан Димитрово, Дб.

Горно кадъ кьой — вж. Капитан Димитрово, Дб.

ГОРНО КАМАРЦИ — село, в България от 1878 г.; 251 ж., Сф, 6.

Горно Капиньово — вж. Горно Къпиново, Кж.

ГОРНО КИРКОВО — село, признато от населена местност Горно Кирково (от село Кирково) с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986; 654 ж., Кж, 3.

ГОРНО КОБИЛЕ — село, в България от 1878 г.; 13 ж., Кн. 9.

ГОРНО КОЗАPEBO (Ефрас кечилер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 302 ж., Тщ, 2.

ГОРНО КРАИЩЕ (Хахньово, Бойка) — село, признато от населена местност (от село Краище) за село Хахньово с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974); преименувано на Бойка с Указ 86 (обн. 26. I. 1982) и на Горно Краище с Указ 11 (обн. 29. I. 1993); 1062 ж., Бл, 2.

Горно Крумово — вж. Горно Новково, Тщ.

ГОРНО КЪПИНОВО (Горньо Капиньово) — село, в България от 1912 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 370 ж., Кж, 3.

Горно Кюселере — вж. Каравелово, Пд.

Горно Линево — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 230 (обн. 22. V. 1950) — вж. Ковачица, Мн.

ГОРНО ЛУКОВО (Горно Суванлии) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 6 ж., Хс, 2.

Горно Манастирци — вж. Горна Манастирица, Pc.

Горно Мастънлари — вж. Горна Златица, Тщ.

Горно Мусу бей — вж. Горен извор, Дб.

ГОРНО НОВКОВО (Хас кестане, Горно Крумово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Горно Крумово с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Горно Новково с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 217 ж., Тщ, 2.

ГОРНО HОBO СЕЛО (Горно Енишерлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 202 ж., Сз, 1.

ГОРНО ОЗИРОВО — село, в България от 1875 г.; 478 ж., Мн, 5.

ГОРНО ОCEHOBO — село, признато от населена местност Горна (от село Долно Осеново) за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 30 ж., Бл, 11.

Горно Османово — вж. Кръстевич, Пд.

ГОРНО ПАВЛИКЕНЕ (Киречли Павликяне) — село, в България от 1878 г.; преименувано през Освободителната война; 386 ж., Лч, 3.

Горно Паничерево — вж. Ягода, Сз.

ГОРНО ПЕЩЕНЕ — село, в България от 1878 г.; 571 ж., Вр, 3.

ГОРНО ПОЛЕ (Оваджик, Турско Оваджик, Турско поле) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Турско поле с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Горно поле с Указ 129 (обн. 11. IV. 1962); 63 ж., Хс, 4.

ГОРНО ПРАХОВО (Тоз баля) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 579 ж., Кж, 1.

ГОРНО CAXPAHЕ — село, в България от 1885 г.; 1533 ж., Сз, 8.

ГОРНО СЕЛО (Ново село) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 129 (обн. 11. IV. 1961); 21 ж., Сф, 8.

Горно Сингартия — вж. Горняни, Бл.

Горно Славейковци (Дамлалъ хумалъ. Дамла хумала) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Славейково, Вн.

Горно Софуларе (Горно Суфулари) — вж. Мъдрен, Сз.

ГОРНО CПАHЧEBO — село, в България от 1912 г.; 144 ж., Бл, 9.

Горно Суванли — вж. Горно Луково, Хс.

ГОРНО TPАПЕ — село, признато от населена местност (махала Трапето) за махала с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) и за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978): 224 ж., Лч, 6.

ГОРНО УЙНО — село, в България от 1878 г.; 35 ж., Кн, 5.

Горно Фатово — махала, призната от населена местност за село с Писмо 11 799 от 16. Х. 1925 г. на МВР; слята с Указ 232 (обн. 26. III. 1968) — вж. Фатово, См.

ГОРНО ХЪРСОВО (Хърсово) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 166 (обн. 12. II. 1971); 115 ж., Бл, 3.

ГОРНО ЦЕРОВЕНЕ (Церовене) — село, в България от 1878 г.; 559 ж., Мн, 9.

ГОРНО ЧЕРКОВИЩЕ (Симитлери, Горно Черковище, Морозово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Горно Черковище с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906) и на Морозово с Указ 47 (обн. 9. II. 1951); възстановено старо име с Указ 79 (обн. 31. III. 1995); 1441 ж., Сз, 4.

Горно Шивачево (Келлери, Горно Борисово) — махала, през 1880 г. броена към Дединци; преименувана на Горно Борисово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Горно Шивачево с МЗ 5750 (обн. 24. IX. 1947); заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Вт, 4.

Горно Шипково — вж. Шипково, Лч.

Горно Юбрю ерен — вж. Горноселци, Хс.

Горно юнуз бунар — вж. Калоян, Вн.

Горно юруклер (Горни юруклер) — вж. Горни юруци, Кж.

ГОРНО ЯБЪЛКОВО (Горно Алмали) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 63 ж., Бс, 11.

ГОРНОВА МОГИЛА — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 7 ж., Гб, 1.

ГОРНОСЕЛЦИ (Горни юбрю ерен) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 28 ж., Хс, 2.

ГОРНОСЛАВ (Горни Арбанас) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 147 ж., Пд, 1.

ГОРНОТО СЕЛО — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Голям извор; 34 ж., Лч, 5.

Горньо Александрово — вж. Горно Александрово, Сл.

Горньо Арбанаси — вж. Горни Арбанас, Пд.

Горньо Манастирци — вж. Горна Манастирица, Pc.

Горньо Ябланово — вж. Горно Абланово, Pc.

Горня Върбница — вж. Горни Върпища, Гб.

Горня Драганча — вж. Горни Драгойча, Гб.

Горня Манастирица — вж. Горна Манастирица, Pc.

Горняк (Поряз) — село, след 1887 г. броено самостоятелно; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 5 (обн. 8. I. 1963), Дб, 2.

Горняни (Горно Сингартия) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Хаджидимово, Бл.

Горобиовци (Брезовица) — махала, до 1926 г. броена към Белица; двойно име; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Средищна, Сф.

ГОРОВО (Индже кьой, Горица) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Горица с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Горово с Указ 129 (обн. 11. IV. 1961); 64 ж., Бс, 12.

ГОРОВО (Чамжас) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с Указ 166 (обн. 12. II. 1971); 55 ж., См, 9.

Гороначево — вж. Гориначево, Лч.

Горостаните — махала, до 1900 г. броена към Белица; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Гроздьовци, Сф.

ГОРОЦВЕТ (Ютюклер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 479 ж., Рз, 4.

ГОРОЧЕВЦИ — село, в България от 1878 г.; 57 ж., Пк, 6.

ГОРСКА (Кючук Исуфовци) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Палици и Костел; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1 ж., Вт. 3.

ГОРСКА ПОЛЯНА (Яйладжик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 144 ж., Яб, 1.

ГОРСКИ ГОРЕН ТРЪМБЕШ (Горни Тръмбеш, Горско Горен Трембеш) — село, в България от 1878 г.; 221 ж., Вт, 2.

Горски дол — махала, до 1900 г. броена към Широка лъка; заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), См, 9.

ГОРСКИ ДОЛЕН ТРЪМБЕШ (Долни Тръмбеш, Горско Долен Трембеш) — село, в България от 1878 г.; 369 ж., Вт, 2.

ГОРСКИ ИЗВОР (Куруджа дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 696 ж., Кж, 3.

ГОРСКИ ИЗВОР (Куру чешме) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1690 ж., Хс, 1.

ГОРСКИ СЕНОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 394 ж., Вт, 9.

Горско (Голям Базаурт) — село, до 1940 г. броено към Базаурт; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 267 (обн. 21. III. 1969), Дб, 3.

ГОРСКО (Дах кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1 ж., Хс, 2.

ГОРСКО АБЛАНОВО — село, в България от 1878 г.; 660 ж., Тщ, 3.

Горско Горен Трембеш — вж. Горски Горен Тръмбеш, Вт.

Горско Долен Трембеш — вж. Горски Долен Тръмбеш, Вт.

ГОРСКО ДЮЛЕВО (Джебел айвалъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 100 ж., Кж, 6.

ГОРСКО КАЛУГЕРОВО — село, в България от 1878 г.; 225 ж., Вт, 10.

ГОРСКО КОСОВО — село, в България от 1878 г.; 186 ж., Вт, 10.

ГОРСКО НОВО CЕЛO — село, в България от 1878 г.; 659 ж., Вт, 4.

ГОРСКО ПИСАРЕВО (Сифединлери, Язаджи махле, Язъджиолу, Язаджий) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към сборно село Доспатлии; двойно име; преименувано на Горско Писарево между 1926 и 1934 г. (липсва административен акт); няма ж., Вт, 4.

ГОРСКО СЕЛО (Даа кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 181., Тщ, 2.

ГОРСКО СЛИВОВО (Даа Сливово) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 954 ж., Лч, 2.

ГОРТАЛОВО (Карагуй) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 145 ж., Пл, 9.

Горубляне (Горублене) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 45 (обн. 20. I. 1978) — вж. София, Сф.

ГОРУН (Саръ меше) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 135 ж., Дб, 7.

ГОРУНАКА (Гурунака) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Етрополе; 28 ж., Сф, 10.

ГОРУНЬОВО (погр. Гуруньово) — статут на село (колиби), до 1920 г. броено към Рибарица; 18 ж., Лч. 5.

ГОРЧЕВО — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 12 ж., Бл, 7.

ГОРЯНИ (Еничери) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); няма ж., Гб, 4.

Господарево — вж. Светлина, Бс.

ГОСПОДИНОВО (Хадър челеби, Хъдър челеби) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 58 ж., Сс, 4.

ГОСПОДИНОВО (Челеби кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединено Кошута; 391 ж., Вн, 5.

ГОСПОДИНЦИ (Циропол) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 431 ж., Бл, 4.

ГОСТИЛИЦА — село, в България от 1878 г.; 498 ж., Гб, 2.

ГОСТИЛЯ — село, заселено през 1890 г.; 364 ж., Пл, 3.

ГОСТИНЯ (Гостина) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 212 ж., Лч, 3.

ГОСТУН (Густун) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 92 ж., Бл, 1.

Готварско (Ахчилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969) — вж. Джебел, Кж.

ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ (Неврокоп) — град, в България от 1912 г.; преименуван с Указ 360 (обн. 2. VIII. 1950); 20 426 ж., Бл, 4.

ГРАДЕВО — село, в България от 1912 г.; 278 ж., Бл, 11.

Градевци (погр. Градювци) — махала, през 1880 г. броена към Драгийци; заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Вт, 3.

Градеж — вж. Гърдеж, Сф.

Градежница — вж. Градешница, Вр.

ГРАДЕЖНИЦА (Градешница) — село, в България от 1878 г.; 1798 ж., Лч, 5.

Градец — вж. Полски градец, Сз.

ГРАДЕЦ — село, в България от 1885 г.; 3932 ж., Сл, 1.

ГРАДЕЦ — село, в България от 1878 г.; 308 ж., Сф, 15.

ГРАДЕЦ (Гърци) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1918 ж., Вд, 4.

Градешница — вж. Градежница, Лч.

Градешница — вж. Горна Градешница и Долна Градешница, Бл.

ГРАДЕШНИЦА (Градежница) — село, в България от 1878 г.; 688 ж., Вр, 5.

Градина — вж. Стефан Стамболово, Вт.

ГРАДИНА (Ерджи, Ержи) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 385 ж., Рз, 4.

ГРАДИНА (Мъдьовене, Кирилово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Кирилово с Указ 121 от 24. V. 1898 г. и на Градина с МЗ 2604 (обн. 28. V. 1947); 857 ж., Пл, 4.

ГРАДИНА (Чикарджии, Чакърджии, Царско село) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Царско село с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Градина с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); 2829 ж., Пд, 11.

ГРАДИНАРОВО (Кьопеклии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 36 (обн. 8. II. 1906); 847 ж., Вн, 11.

ГРАДИНИ (Дурбалии, Дорбали) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 88 ж., Дб, 2.

ГРАДИНКА (Пахчелари) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Стеврек и Доспатлии; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Тщ, 1.

Градинска река — махала, в България от 1912 г.; заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), См, 9.

Градинчица — вж. Стефан Стамболово, Вт.

Градище — вж. Андреево, Гб.

Градище — колиби, до 1900 г. броени към Видраре; заличени с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), См, 18.

ГРАДИЩЕ — село, в България от 1878 г.; 279 ж., Гб, 3.

ГРАДИЩЕ — село, в България от 1878 г.; 898 ж., Шн, 10.

ГРАДИЩЕ (Осма Градище) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 1592 ж., Пл, 7.

ГРАДНИЦА — село, в България от 1878 г.; 1307 ж., Гб, 3.

ГРАДНИЦА (Пирли кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) присъединено Орешник; 412 ж., Дб, 6.

Граднишки колиби (Граднички колиби) — вж. Столът, Гб.

Градок — вж. Градът, См.

Градоман — село, в България от 1878 г. слято с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) вж. Банкя, Сф.

ГРАДСКО (Юренджик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934; 539 ж., Сл, 3.

ГРАДСКОВСКИ КОЛИБИ — статут на село (махала), заселено през 1920 г.; признато от населена местност за махала с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); 93 ж., Вд, 2.

Градците (Гърците) — колиби, в България от 1878 г.; преименувани с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слети с Указ 2552 (обн. 26. ХI. 1974) — вж. Вонеща вода, Вт.

ГРАДЪТ (Градок) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 149 ж., См, 9.

Градювци — вж. Градевци, Вт.

Грамада — село, в България от 1912 г.; слято с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954) — вж. Благоевград, Бл.

ГРАМАДА — град, в България от 1878 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 2111 ж., Вд, 5.

Грамадата — махала, до 1900 г. броена към Мухово; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Мухово, Сф.

ГРАМАДЕ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 166 ж., См, 8.

Грамаде — махала, до 1900 г. броена към сборно село Друган; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Друган, Пк.

ГРАМАДЕ — село, в България от 1878 г.; 81 ж., Кн, 3.

Грамадливо — вж. Мишеморков хан, Вт.

ГРАМАЖДАНО — село, в България от 1878 г.; присъединено Въртешево; 361 ж., Кн, 5.

ГРАМАТИКОВО — село, в България от 1912 г.; 497 ж., Бс, 5.

ГРАМАТИЦИ — село, през 1880 г. броено към Костел; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 28 ж., Вт, 3.

Грамосте — вж. Богорово, Сс.

Грамошив — вж. Громшин, Мн.

ГРАНИТ — село, образувано от селата Голобрадово и Скобелево с МЗ 945 (обн. 19. V. 1945); 946 ж., Сз, 1.

ГРАНИТЕЦ (Реджеб махле, Троица) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Троица с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Гранитец с Указ 183 (обн. 18. IV. 1952); 20 ж., Бс, 11.

ГРАНИТОВО (Гаджилово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 870 ж., Яб, 2.

ГРАНИТОВО (Калугер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 131 (обн. 14. III. 1950); 125 ж., Вд, 1.

ГРАНИЦА — село, в България от 1878 г.; 713 ж., Кн, 5.

ГРАНИЧАК — село, в България от 1878 г.; 30 ж., Вд, 1.

ГРАНИЧАР (Акънджии, Аканджии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 212 ж., Дб, 7.

ГРАНИЧАР (Тикенджа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 31 ж., Бс, 11.

Граово — село, образувано от селата Конска и Режанци с Указ 5 (обн. 8. I. 1963); разпаднато на съставни села с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974) — вж. Конска и Режанци, Пк.

Граф Игнатиев — вж. Граф Игнатиево, Пд.

ГРАФ ИГНАТИЕВО (Чоллук, Граф Игнатиев) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Граф Игнатиев с Указ 395 от 25. Х. 1902 г.; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 2097 ж., Пд, 8.

ГРАФИТОВО (Теке махле, Теке махла, Калугерово) — село, разрушено и изселено през 1878 г.; презаселено и признато за село с Приказ 189 от 23. VII. 1882 г.; преименувано на Калугерово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Графитово с Указ 557 (обн. 23. XI. 1951); 12 ж., Сл, 2.

Грахотна — вж. Грохотно, См.

ГРАШЕВО (Грашовски) — село, до 1900 г. броено към Чепино (Велинград); осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); признато от колиби за село с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975); присъединено Мече корито; 1303 ж., Пз, 4.

ГРАЩИЦА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Стойките; 14 ж., См, 9.

ГРЕЕВЦИ (Уруш Боохчу, Урум бей, Румбоолу) — статут на село (махала), през 1880 г. броена към Стеврек; тройно име; преименувано на Греевци с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 24 ж., Тщ, 1.

ГРИВИЦА — село, в България от 1878 г.; 1941 ж., Пл, 9.

ГРИВКА (Коджа Ахмедлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 108 ж., Кж, 4.

ГРИВЯК (Кара Ахмедлер) — село в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 177 ж., Кж, 3.

ГРИГОРЕВО (Чифлико, погр. Глигорово) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 522 ж., Сф. 9.

Гробът — махала, до 1900 г. броена към Ново село; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Лч, 1.

ГРОЗДЕН (Санджикларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 792 ж., Бс, 12.

Гроздьов дол — махала, до 1900 г. броена към Видраре и Равнище; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Равнище, Сф.

Гроздово — вж. Братя Даскалови, Сз.

ГРОЗДЬОВО (Копрю кьой, Раковец) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Раковец с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Гроздьово с Указ 360 (обн. 2. VIII. 1950); 2485 ж., Вн, 9.

ГРОЗДЬОВЦИ — статут на село (махала), до 1926 г. броено към Белица; присъединени Горостаните, Дорльовци, Дълга нива, Пауновци, Стара кошара, Ценовци и Шуглевци; 40 ж., Сф, 12.

ГРОМШИН (погр. Грамошин) — село, в България от 1878 г.; 1114 ж., Мн, 2.

ГРОХОТНО (Грахотна) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 950 ж., См, 3.

Грудево — вж. Боздуганово, Сз.

Грудово — вж. Средец, Бс.

ГРУЕВО (Хайранлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 756 ж., Кж, 6.

Грухчова махала (погр. Грухчу махала) — вж. Росица, Вт.

ГРЪБЛЕВЦИ (Гръблювци, Гърбловци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 18 ж., Гб, 1.

Гръдски рът — махала, до 1900 г. броена към Мухово; заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Сф, 12.

Гръдците — вж. Малуша, Гб.

ГРЪЛСКА ПАДИНА — село, признато от населена местност (от село Гърло) през 1892 г.; 26 ж., Сф, 8.

ГРЪНЧАРОВО (Хасан факъ, Димитър Петково) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Димитър Петково с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Грънчарово с Указ 141 (обн. 25. III. 1950); 561 ж., Сс, 3.

Грънчер — махала, до 1900 г. броена към Терзийско; слята с Указ 1885 (обн. 6. XI. 1974) — вж. Терзийско, Лч.

Грънчерите (Гранчарите, Грънчери) — колиби, в България от 1878 г.; присъединено Савчовци; слети с Указ 957 (обн. 28. XII. 1965) — вж. Жълтеш, Гб.

ГУБЕШ — село, в България от 1878 г.; 76 ж., Сф, 5.

ГУБИСЛАВ — село, до 1900 г. броено към Зимевица; 171 ж., Сф, 20.

Гуглевци (Гугльовци, Гуглювци) — вж. Радино, Гб.

Гугов дол — махала, до 1900 г. броена към Петрич; заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Сф, 11.

ГУГУТКА (Арнаут кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. XII. 1934); 119 ж, Хс, 2.

ГУДЕВИЦА (Гудевска) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 25 ж., См, 9.

Гузелия — вж. Пешаково, Вд.

ГУЛИЙКА (Невсе сипахлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 165 ж., Кж, 4.

Гулица — вж. Голица, Вн.

ГУЛИЯ (Невсе ташлъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 63 ж., Кж, 4.

ГУЛЯНЦИ — град, в България от 1878 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IХ. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 3827 ж., Пл, 2.

ГУМОЩНИК (Гумощнярска) — село, през 1880 г. броено към Млечево; 222 ж., Лч, 6.

ГУРБАНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 7 ж., Кн, 5.

Гурбетито — вж. Странско, Хс.

ГУРГУЛИЦА (Арабаджии) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 76 ж., Кж, 6.

ГУРГУЛЯТ — село, в България от 1878 г.; 60 ж., Сф, 21.

ГУРКОВО (Гявур куюсу) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано скоро след Освобождението; присъединено Поляна; 617 ж., Дб, 1.

Гурково (Назърска махала) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Височайши доклад 1251 от 7. III. 1883 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Дунавци, Вд.

ГУРКОВО (Уруците) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 224 от 10. VIII. 1884 г.; 375 ж., Сф, 4.

ГУРКОВО (Хаинито, Колупчии, Генерал Гурково) — град, в България от 1885 г.; двойно име; преименуван на Гурково с МЗ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Генерал Гурково с МЗ 1313 (обн. 27. VI. 1940); възстановено старо име с МЗ 2127 (обн. 13. V. 1947); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 3029 ж., Сз, 2.

ГУРМАЗОВО — село, в България от 1878 г.; 275 ж., Сф, 3.

Гурунака — вж. Горунака, Сф.

Гуруньово — вж. Горуньово, Лч.

ГУСЛА (Даулджилар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 682 ж., Шн, 4.

ГУСЛАР (Къдър ашик) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 39 ж., Дб, 6.

Густун — вж. Гостун, Бл.

ГУЦАЛ — село, в България от 1885 г.; 302 ж., Сф, 19.

Гушанци — вж. Замфирово, Мн.

Гущери — махала, до 1892 г. броена към Буйновци и Габрака; заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Вт, 3.

ГЪБЕНЕ — село, в България от 1878 г.; 334 ж., Гб, 1.

Гъзурниците — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 92 (обн. 2. II. 1951) — вж. Габрово, Гб.

Гълъб — вж. Гълъбово, Сз.

Гълъбари (Касчилар, Казчилар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с МЗ 3077 (обн. 23. XI. 1940) — вж. Бисерци, Рз.

ГЪЛЪБЕЦ (Гювенчлер) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 317 ж., Хс, 11.

ГЪЛЪБЕЦ (Татар кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1179 ж., Бс, 7.

Гълъбинка (Гювенлии, Гювемлии) — махала, през 1880 г. броена към Слънчовец; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Тщ, 1.

ГЪЛЪБИНЦИ (Мусукоджалии, погр. Гълъбици) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); отстранена грешка с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 550 ж., Яб, 4.

Гълъбици — вж. Гълъбинци, Яб.

ГЪЛЪБНИК (Муси бей) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 422 ж., Пк, 5.

ГЪЛЪБОВО — град, образуван от селище от градски тип Гълъбово и село Гълъбово с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 9183 ж., Сз, 3.

ГЪЛЪБОВО (Ахрян юрпек, Ахряне) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Ахряне с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Гълъбово с Указ 889 (обн. 20. V. 1975); 700 ж., См, 1.

ГЪЛЪБОВО (Гольово) — село, признато от населена местност Гольова (от село Бабяк) за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); преименувано с Указ 86 (обн. 26. I. 1982); 100 ж., Сф, 2.

Гълъбово (Кара бунар, Сладък кладенец, Кладенчево, Стаханово, Гара Гълъбово) — селище от градски тип, в България от 1885 г.; преименувано на Сладък кладенец с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906), на Кладенчево с МЗ 2127 (обн. 13. V. 1947), на Стаханово с Указ 236 (обн. 28. V. 1950), на Гара Гълъбово с Указ 512 (обн. 24. XI. 1964) и на Гълъбово с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); признато от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964), присъединено Гара Стаханово; слято с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969) — вж. град Гълъбово, Сз.

Гълъбово (Кум Дуванджии, Гълъб) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Гълъб с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Гълъбово без административен акт през 1956 г.; слято с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969) — вж. град Гълъбово, Сз.

ГЪЛЪБОВО (Новосел) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 165 (обн. 5. IV. 1950); 156 ж., Пд, 6.

ГЪЛЪБОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 221 ж., Сф, 21.

ГЪМЗОВО (Гънзово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1028 ж., Вд, 3.

ГЪРБИНО — село, в България от 1878 г.; 5 ж., Кн, 5.

ГЪРБИЩЕ (Сърт кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 213 ж., Кж, 1.

Гърблевци — вж. Гръблевци, Гб.

ГЪРДЕВЦИ (Гърдювци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Шилковци; 34 ж., Вт, 3.

Гърдеж (Градеж) — село, до 1926 г. броено към Белица; слято с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Суевци, Сф.

Гърдювци — вж. Гърдевци, Вт.

ГЪРЛО — село, в България от 1878 г.; 78 ж., Пк, 1.

ГЪРЛЯНО — село, в България от 1878 г.; 214 ж., Кн, 5.

ГЪРМЕН — село, в България от 1912 г.; присъединено Заграде; 1752 ж., Бл, 5.

ГЪРНАТИ — село, признато от населена местност за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 401 ж. См, 7.

Гърневци — колиби, до 1892 г. броени към Габровци и Сърненци; слети с Указ 2552 (обн. 26. XI. 1974) — вж. Вонеща вода, Вт.

ГЪРНЯ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 2 ж., Гб, 2.

Гърци — вж. Градец, Вд.

Гърци — село, в България от 1885 г.; изселено през 1892 г., Пд, 16.

Гърците — колиби, през 1880 г. броени към Късовци; слети след 1887 г. — вж. Късовци, Гб.

Гърците (Гърци) — вж. Градците, Вт; Малуша, Гб.

ГЪРЧИНОВО — село, в България от 1878 г.; 719 ж., Тщ, 3.

ГЪСКОВО (Йорджеклер) — село, в България от 1885–1886 и от 1913 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 93 ж., Кж, 5.

Гьовенджиклии — село, в България от 1885 г.; изселено през 1886 г., бивша околия Хаджи Елес (Първомай), Пд.

ГЬОВРЕН — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; 867 ж., См, 3.

Гьоджеджии — вж. Стан, Шн.

Гьозекен — вж. Обзор, Бс.

Гьок Виран — вж. Звездел, Кж; Патица, Кж.

Гьок пала — вж. Михайлово, Сз.

Гьок тепе — вж. Звездец, Бс.

Гьоклемез — вж. Усойка, Кн.

Гьоклемезлер — вж. Стремци, Кж.

Гьоклемезлер дере махле — вж. Стремово, Кж.

Гьокче бунар — вж. Сив кладенец, Кж.

Гьокче дьолюк (Гьокче дюлюк) — вж. Бдинци, Дб.

Гьокче су — вж. Синя вода, Рз.

Гьокчеврен — вж. Подвис, Бс.

Гьокчелер — село, в България от 1885 г.; изселено през 1902 г., Пд, 8.

Гьокчелии — село, в България от 1885 г.; изселено през 1889 г., Пд, 8.

Гьокчери — вж. Преселка, Шн.

Гьол бунар — вж. Бистренци, Pc.

Гьола — махала, до 1892 г. броена към сборно село Василица; заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Долна Василица, Сф.

Гьол Караач — вж. Брестница, Дб.

Гьол кьой — вж. Локвата, Вт.

Гьол чифлик — вж. Блатино, Кн.

Гьолджик — вж. Генерал Гешево, Кж.

Гьолджук — вж. Лебед, Кж.

Гьоре — вж. Видно, Дб.

Гьочери — вж. Преселка, Шн.

Гьочилер — вж. Друмче, Кж.

Гьошево — вж. Гюешево, Кн.

Гюбел (Гюбелска) — вж. Межда, Яб.

Гюбел Курфалии — вж. Савино, Яб.

Гюведже — вж. Звънарци, Рз.

Гювемли Ендже (Гювемли Индже) — вж. Ястребово, Pc.

Гювемлии — вж. Гювенлии, Тщ.

Гювендиклии — вж. Подкрепа, Хс.

Гювенлии (Гювемлии) — вж. Гълъбинка, Тщ.

Гювенчлер — вж. Гълъбец, Хс.

Гюджеклар — вж. Малино, Хс.

Гюдженлер — вж. Зайчар, Бс.

Гюдюлери (Гюдюлер, Гюдюлере) — вж. Черепово, Хс.

Гюдюрска — промишлено селище, признато от населена местност за промишлено селище с Указ 292 (обн. 25. VIII. 1953); заличено с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), См, 5.

ГЮЕШЕВО (погр. Гьошево) — село, в България от 1878 г.; 379 ж., Кн, 5.

Гюзел гани — вж. Красино, Кж.

Гюзел хатип — вж. Сладкодум, Кж.

Гюзелдже алан — вж. Каменово, Pc.

Гюзелия — вж. Пешаково, Вд.

Гюл бунар — вж. Розов кладенец, Сз.

Гюле Кайнарджа — вж. Голяма Кайнарджа, Сс.

Гюле кьой — вж. Засмяно, Вн.

Гюлевца — вж. Гюлъовца, Бс.

Гюлемен — вж. Кьолмен, Шн.

Гюллер — вж. Ружица, Шн.

Гюллер кьой — вж. Алеково, Сс; Розино, Хс.

Гюлово — вж. Роза, Яб.

ГЮЛЬОВЦА (Кьоллер, Гюлевца, Гюлювца) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 1052 ж., Бс, 6.

Гюлювца — вж. Гюльовца, Бс.

Гюлюмяново — вж. Роза, Яб.

Гюменлии — вж. Гююмлии, Яб.

Гюн Аласъ — вж. Слънчево, Вн.

Гюн догду — вж. Изгрев, Вн.

Гюн Ялъсъ (Гюн Аласъ) — вж. Слънчево, Вн.

Гюндюзица (Гюндузица) — вж. Зорница, См.

Гюндюзлери — Черна вода, Тщ.

Гюндюзлери (Гюндюзлер) — вж. Деница, Яб.

Гюнели — вж. Припек, Кж.

Гюнели махле — вж. Любенова махала, Сл.

Гюнелии — вж. Любенец, Сл; Любеново, Хс.

Гюня кьой — вж. Копрец, Тщ.

ГЮРГЕВО — село, в България от 1912 г.; няма ж., Бл, 7.

Гюргево (Мацакурово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 38 (обн. 31. I. 1894); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Сапарева баня, Кн.

Гюрген — вж. Габерево, Хс.

Гюрген кьой — вж. Габерово, Бс.

Гюргенджик — вж. Попкралево, Сф.

Гюргенлие (Гюргенли) — вж. Габрица, Шн.

Гюргенлии — вж. Габер, Дб.

ГЮРГИЧ — село, в България от 1878 г.; 390 ж., Вд, 10.

Гюреджия — вж. Огняново, Сф.

Гюрюджии — вж. Преславен, Сз.

Гюч бейлер — вж. Добрич, Яб.

Гючерлии — вж. Гючурлии, Хс.

Гючме — село, изселено през Освободителната война, бивша околия Сливен, Сл.

Гючурлии (Гючюрлии, Гючерлии) — вж. Брод, Хс.

Гююмлии (погр. Гюменлии) — вж. Крумово, Яб.

Гявур куюсу — вж. Гургово, Дб.

Гявур Суютчук (Гяур Суютчук) — вж. Българево, Дб.

Гяур дере ходжа — вж. Пенковци, Кж.

Д

Даа кьой — вж. Балкан, Хс; Горско село, Тщ.

Даа махле — вж. Балкан, Хс.

Даа Сливово — вж. Горско Сливово, Лч.

Даа харман — вж. Свободиново, Кж.

Дабок — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Поляна, См.

Даваджово (Даваджий) — вж. Миромир, Пл.

ДАВЕРИ (Даверите) — село, през 1880 г. броено към Палици; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 7 ж., Вт, 3.

ДАВИДКОВО (Давудево) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1078 ж., См, 1.

ДАВИДОВО (Дауглар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. XI. 1942); 161 ж., Сс, 4.

ДАВИДОВО (Даутлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 486 ж., Тщ, 5.

Давуд беглии — вж. Даут беглии, Яб.

Давудево — вж. Давидково, См.

Давулджилар — вж. Даулджилар, Сс.

Давутлии — вж. Даутлии, Бс.

Даг ени — вж. Люблен, Тщ.

Даг махлеси — махала, през 1880 г. броена към Дединци; изселена през 1884 г., Вт, 4.

Даг Харманлъсъ — вж. Свободиново, Кж.

Даг чифлик — вж. Добротино, Бл.

ДАГОНОВО — село, признато от населена местност Дагонова (от село Бабек) за махала с Указ 24 (обн. 9. II. 1954) и за село с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 709 ж., Бл, 2.

ДАЕВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; 6 ж., Гб, 4.

Дайдър — вж. Шуменци, Cс.

ДАЙНОВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Доспатлии; 1 ж., Вт, 3.

Далакча — вж. Костурино, Кж.

Далгач — вж. Дългач, Тщ.

Далови — колиби, до 1926 г. броени към Лъжене (Велинград); слети с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978) — вж. Всемирци, Пз.

Дам ада (Дам адасъ) — вж. Заград, Сс.

Дамар гьоз (погр. Дамаргеоз) — вж. Жилино, Шн.

Дамлалъ ортак (Дамлъ орта) — вж. Средно Славейковци, Вн.

Дамлалъ ехатлар (Дамлъехатлар) — вж. Долно Славейковци, Вн.

Дамлалъ хумалъ (Дамла хумала, Дамлалъ хумалъ) — вж. Горно Славейковци, Вн.

ДАМЯНИЦА (Орман чифлик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1369 ж., Бл, 9.

ДАМЯНОВО — село, в България от 1878 г.; 692 ж., Гб, 3.

Дамяновци — вж. Горни Дамяновци, Гб.

Дамяновци — вж. Долни Дамяновци, Вт.

Дана гьоз — вж. Юнец, Вн.

Данаилово — махала, призната от населена местност (от село Гулийка) с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954); заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Кж, 4.

Дановци — махала, до 1900 г. броена към сборно село Велчево; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 1.

Даньовска — махала, до 1900 и след 1934 г. броена към Белиш, Лч.

Дар Обас — вж. Доробас, Пд.

Дараци — махала, през 1880 г. броена към Буйновци; заличена с Указ 45 (обн. 20. I. 1978), Вт, 3.

Дарец (Юглюк) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); изселено с Указ 183 (обн. 14. V. 1957), Кж, 5.

Даровица — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Витина, См.

Дарутлар — вж. Стан, Сс.

Даръ дере — вж. Златоград, См.

ДАСКАЛ ATAHАCOBO (Хаджи Айвалии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 378 ж., Сз, 9.

ДАСКАЛОВО (Молла мусалар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 407 ж., Кж, 7.

Даскалово (Църква) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 21 (обн. 19. I. 1962); слято с Указ 2434 (обн. 27. Х. 1972) — вж. Перник, Пк.

Даулджилар — вж. Гусла, Шн.

Даулджилар (погр. Давулджилар) — вж. Падина, Сс.

Даут беглии (погр. Давут беглии) — вж. Златиница, Яб.

Даутлар — вж. Давидово, Сс; Давидово, Тщ.

Даутларе — вж. Царимир, Пд.

Даутлии (погр. Давутлии) — вж. Каблешково, Бс.

Дах кьой — вж. Горско, Хс.

Две къщи (Ики евелер) — махала, до 1892 г. броена към село Разделци; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слята с МЗ 2916 (обн. 16. I. 1943) — вж. Добротица, Тщ.

ДВЕ МОГИЛИ — град, в България от 1878 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 4714 ж., Pc, 4.

ДВЕ ТОПОЛИ (Ахатлар кебир) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 20 ж., См, 1.

ДВОРИЩЕ — село, в България от 1878 г.; 192 ж., Кн, 5.

ДВОРИЩЕ (Юрта) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Димовци; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 19 ж., Сз, 2.

ДЕБЕЛЕЦ — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 4413 ж., Вт, 1.

Дебелец (Кара Ахмед махле) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 202 (обн. 2. III. 1976), Вт, 10.

ДЕБЕЛИ ДЯЛ (Дебелий дял) — село, през 1880 г. броено към Гъбене; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 102 ж., Гб, 1.

Дебели дял — село, изселено през 1876 г., бивша околия София, Сф.

ДЕБЕЛИ ЛАГ (Дебели лак) — село, в България от 1878 г.; уточнено име без административен акт през 1956 г.; 245 ж., Пк, 5.

ДЕБЕЛИ РЪТ — село, през 1880 г. броено към Доспатлии; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 8 ж., Вт, 3.

Дебелий дял — вж. Дебели дял, Гб.

Дебелково — вж. Синеморец, Бс.

ДЕБЕЛТ (Акезлии, Якезлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Дебелт с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1816 ж., Бс, 11.

ДЕБЕЛЦОВО — село, в България от 1878 г.; 4 ж., Гб, 3.

ДЕБЕЛЯНОВО (Каба ач) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 38 ж., См, 1.

ДЕБНЕВО (Дебньово) — село, през 1880 г. броено към сборно село Валчево; 904 ж., Лч, 6.

Дебневски колиби — вж. сборно село Велчево, Лч.

Дебньово — вж. Дебнево, Лч.

ДЕБОВО — село, в България от 1878 г.; 834 ж., Пл, 8.

ДЕБОЧИЦА — село, в България от 1912 г.; 29 ж., Бл, 3.

ДЕБРЕН — село, в България от 1912 г.; 2241 ж., Бл, 5.

ДЕБРЕНЕ — село, в България от 1912 г.; 76 ж., Бл, 9.

ДЕБРЕНЕ (Куюджук) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 38 ж., Дб, 3.

ДЕБРЪЩИЦА (Дереджик кьой) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 1092 ж., Пз, 6.

Дебър (Дервент, Ени махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Дебър с МЗ 462 (обн. 21. XII. 1906); слято с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969) — вж. Първомай, Пд.

Деве дере — вж. Камилски дол, Хс.

Деведжи кьой — вж. Добрин, Дб.

Деведжии — махала, до 1892 г. броена към Константин и Светославци; изселена през 1896 г., Вт, 3.

ДЕВЕНЕ (погр. Девня) — село, в България от 1878 г.; 1328 ж., Вр, 3.

ДЕВЕНЦИ — село, в България от 1878 г.; 978 ж., Пл, 11.

ДЕВЕСИЛИЦА (Дикили халурен) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 145 ж., Кж, 4.

ДЕВЕСИЛОВО (Дикили каинлък) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 375 ж., Кж, 4.

ДЕВЕТАК (Иситлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 282 ж., Бс, 4.

ДЕВЕТАКИ — село, в България от 1878 г.; 375 ж., Лч, 3.

ДЕВЕТАЦИТЕ (Деветаци, Дивитаци) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Габровци; 3 ж., Вт, 1.

ДЕВЕТИНЦИ (Докузек) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 117 ж., Бс, 4.

Деветте дола — колиби, в България от 1878 г.; до 1900 г. броени към Ябланица; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Ябланица, Лч.

ДЕВИН (Селиме, Дьовлен, Здравец) — град, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; до 1912 г. — Селиме, 1912–1934 — Дьовлен (през 1926 г. — Здравец), преименуван на Девин с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Настан; 7548 ж., См, 3.

ДЕВИНО (Казлар кьой, Къзлар кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 59 ж., Тщ, 1.

ДEВИНЦИ — село, признато от населена местност с Указ 327 (обн. 24. IX. 1996); 158 ж., Кж, 6.

Девне — вж. село Девня и град Девня, Вн.

ДЕВНЯ — град, образуван от селата Река Девня, Девня и Повеляново с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 8733 ж., Вн, 8.

Девня — вж. Девене, Вр.

Девня (Девне) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969) — вж. град Девня, Вн.

Девня река — вж. Река Девня, Вн.

Дегремен тепе — вж. Жерка, Кж.

Деде бал — вж. Дединци, Вт.

Деде кьой — вж. Добри дол, Вн; Дядово, Сл; Дядовско, Кж.

Деде махле — вж. Дедина, Вт.

Деделер — вж. Дедец, Кж; Дядовци, Кж; Миладиново, Кж.

ДЕДЕЦ (Деделер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 50 ж., Кж, 3.

ДЕДИНА (Деде махле) — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Дединци и Долно Шивачево; изселено през 1892 г.; по-късно презаселено и от 1945 г. броено за самостоятелна махала; 53 ж., Вт, 4.

ДЕДИНО — село, признато от населена местност (от село Долно Прахово) за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 55 ж., Кж, 1.

ДЕДИНЦИ (Деде бал) — село, в България от 1878 г.; от 1900 до 1946 г. броено към Пестник; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 24 ж, Вт, 4.

ДЕДОВО (Дядово) — село, в България от 1885 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 38 ж., Пд, 13.

ДЕКОВ (Дяков) — село, в България от 1878 г.; 705 ж., Пл, 1.

Делвелер — вж. Делвино, Кж.

ДEЛВИНО — село, в България от 1912 г.; 50 ж., Бл, 3.

ДЕЛВИНО (Делвелер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 231 ж., Кж, 3.

ДЕЛЕЙНА — село, в България от 1878 г.; 423 ж., Вд, 3.

Дели ахат — вж. Ковил, Кж.

Дели Ахмедлер — вж. Скорец, Кж.

Дели бинлери (погр. Делибиплере и Дели Билери) — вж. Яздач, Сз.

Дели гьозлер гявуроолу — вж. Севдалина, Кж.

Дели Исуфлар — вж. Красногор, Сс.

Дели кече дере — село, изселено през Освободителната война, Сл, 3.

Дели Османлар — вж. Владимирово, Дб.

Дели Станча — вж. Станча, Гб.

Дели Сюлю (Дели Сюле) — вж. Драгомирово, Вт.

Дели Хюсеин (Дели Хюсеин махле) — вж. Голямо Делчево, Вн.

Дели Юсуф куюсу — вж. Лозница, Дб.

Дели Юсуфлар — вж. Красногор, Сс.

Делиджеците (Дилиджеците) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 21 (обн. 27. I. 1953) — вж. Топлеш, Гб.

Делиджилер — вж. Божак, Кж.

Делиязмино — вж. Зелен дол, Бл.

Делне бей кьой (Делии бей кьой, Долно бей кьой) — вж. Септемврийци, Дб.

ДЕЛОВА МАХАЛА (Ессе махле) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към сборно село Доспатлии; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Вт, 4.

Делчево — вж. Левуново, Бл; Ново Делчево, Бл.

ДЕЛЧЕВО (Ферхатлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 503 ж., Рз, 2.

ДЕЛЧЕВО (Юч дурак) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 94 ж., Бл, 4.

Делян кьой — вж. Глашатай, Тщ.

ДЕЛЯН (Кърнол) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 567 (обн. 31. Х. 1950); 145 ж., Кн, 3.

ДЕЛЯН (Кърнул) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 18 ж., Сф, 3.

ДЕЛЯНОВЦИ (Чаушка махала) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 244 ж., Вт, 8.

Демир баба теке — вж. Сборяново, Рз.

Демир кьой — вж. Демирджи кьой, Пд; Железарци, Вт; Климентина, Пл; Перуника, Кж.

Демир ханлии (погр. Демирханлъ) — вж. Желез, Шн.

Демирдеш — вж. Желязово, Бс.

Демирджи кьой — вж. Желязно, Пд.

Демирджи кьой (Демир кьой) — вж. Лилково, Пд.

Демирджии — вж. Страхилица, Шн.

Демирджилер — вж. Железари, Хс; Железари, Тщ; Желязковец, Рз; Ковачево, Пз.

Демирджилер — Нова махла — вж. Ново Железаре, Пд.

Демирджилере — вж. Старо Железаре, Пд.

Демирджилери — вж. Моравица, Тщ.

Демирджилии — вж. Камен, Сл; Найден Герово, Пд.

Демирлер — вж. Железино, Кж.

Дениз беглии — село, в България от 1885 г.; от 1887 г. броено към Гелеменово, Пз.

Дениз койлуч — вж. Морянци, Кж.

Дениз кьой — вж. Кошута, Вн.

Денизлер — вж. Варненци, Сс; Морско, Бс.

ДЕННИЦА (Гюндюзлери) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 108 ж., Яб, 1.

ДЕННИЦА (Орта махле, Кьосе базиргян) — село, България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Денница с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 148 ж., Шн, 1.

ДЕНЧЕВЦИ (Шумата) — статут на село (махала), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); присъединено Узуните; 23 ж., Гб, 2.

Депсис гьол — вж. Дипсиз гьол, Пд.

Дерай кьой (Дере кьой) — вж. Поток, Вн.

Дервент — вж. Дебър, Пд; Змейово, Сз; Изворско, Вн; Пролаз, Тщ.

Дервент дере — вж. Проход, Бс.

Дервиш махала — вж. Крумово, Мн.

Дервиш мюслюм (Дервиш мюслим) — вж. Детелина, Вн.

ДЕРВИШКА МОГИЛА — село, в България от 1912 г.; 42 ж., Хс, 6.

Дервишко (Дервишко село) — вж. Изгрев, Пл.

Дере — вж. Долец, Тщ; Струйно, Шн.

Дере вакъф — вж. Дюля, Бс.

Дере кьой — вж. Бели дол, Хс; Воден, Яб; Джанка, Кж; Константиново, Вн; Кос, Кж; Костена река, Шн; Петровдол, Вн; Поройна, Пд; Поточе, Кж; Речка, Бс.

Дере кьой — махала, в България от 1885 г.; броена към Пет могили; слята след 1892 г. — вж. Пет могили, Сл.

Дере кьой I — вж. Голямо Доляне, Тщ.

Дере кьой II — вж. Малко Доляне, Тщ.

Дере кьой — горно — вж. Горно дере кьой, Пд.

Дере кьой (Дере кьой — долно) — вж. Поройна, Пд.

Дере махле — вж. Долна крепост, Кж; Малък Воден, Яб; Долец, Сс.

Дере мисилим — вж. Лозеница, Бл.

Дере харман — вж. Долно Вършило, Пз.

Дереджик кьой — вж. Дебръщица, Пз.

Дерей зиямет — вж. Речица, Бс.

Дерелии — вж. Богдан, Пд; Горна Росица, Гб.

Дериджилери — вж. Кожари, См.

Дерикотковци — махала, през 1880 г. броена към Шилковци; слята с МЗ 2251 (обн. 29. VII. 1939) — вж. Средни колиби, Вт.

ДЕРМАНЦИ (Дърманци) — село, в България от 1878 г.; 2625 ж., Лч, 4.

Дермен виран — вж. Подрумче, Кж.

Дермен дере — вж. Гавраилово, Сл; Мелница, Яб; Първенец, Пд.

Дермен кьой — вж. Воденичане, Яб.

Дермен махле — вж. Воденичарово, Сз.

Дерменджилер — вж. Воденичарско, Кж.

Десеткари (Ашари кьой) — село, в България от 1912 г.; изселено и презаселено след 1920 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VII. 1934); заличено с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Хс, 2.

Десислава — вж. Прохлада, Сс.

ДЕТЕЛИНА (Дервиш мюслюм, Свети Иван) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Свети Иван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Детелина с Указ 892 (обн. 7. VII. 1965); 646 ж., Вн, 9.

ДЕТЕЛИНА (Барганлии, Барган) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Барган с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Детелина с Указ 519 (обн. 1. IV. 1980); 276 ж., Бс, 4.

ДЕЧКОВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Въглевци; 4 ж., Вт, 1.

Деяков — вж. Деков, Пл.

Джадъ гьол — вж. Любеново, Сз.

Джамбазите — вж. Калояновец, Сз.

Джами джадит атик — вж. Срънско, Кж.

ДЖАМУЗОВЦИ — статут на село (махала), до 1900 г. броено към сборно село Вакарел; 18 ж., Сф, 12.

Джан кардаш — вж. Братово, Бс.

Джанбашли — вж. Душинково, Кж.

ДЖАНКА (Дере кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 151 ж., Кж, 4.

Джафали юч орман — вж. Джаферлии юч орман, Дб.

Джафер — вж. Кичево, Вн; Солник, Вн.

Джефер факъ — вж. Захари Стояново, Дб.

Джаферли — махала, изгорена през Освободителната война, бивша околия Панагюрище.

Джаферлии (Джефер) — вж. Кичево, Вн.

Джаферлии юч орман (погр. Джафали юч орман) — вж. Тригорци, Дб.

ДЖЕБЕЛ (Шейх Джумая) — град, в България от 1912 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IХ. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); присъединени Брягово, Генерал Фичево, Главатарци, Готварско, Дихановци и Едноверци; 2839 ж., Кж, 2.

Джебел айвалъ — вж. Горско Дюлево, Кж.

Джебил оглар — вж. Гледка, Кж.

Джебилер — вж. Планинец, Хс.

Джевизли калфа — вж. Миладиновци, Тщ.

Джевизлии (погр. Дживизлии) — вж. Орешак, Вн.

Джелеп кюпрю — вж. Мостино, Бс.

Джелеплер — вж. Джелепско, Кж.

Джелеплер — село, изселено през 1885 г., бивша околия Хаджи Елес (Първомай), Пд.

Джелепски мост — вж. Мостино, Бс.

ДЖЕЛЕПСКО (Джелеплер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 286 ж., Кж, 6.

Джелилер — вж. Правдолюб, Кж.

Джелил оглар — вж. Дихановци, Кж.

Джембек махала — вж. Николаево, Мн.

Джемерен — вж. Габър, Бс.

Джанбек — вж. Николаево, Мн.

Джерджии — вж. Билярци, Шн.

ДЖЕРМАН — село, в България от 1878 г.; 1439 ж., Кн, 3.

ДЖЕРОВО (Арабаджии) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 404 ж., Кж, 3.

Джефарджа (Джефарча, Джефарче) — вж. Елена, Хс.

Джефер — вж. Джеферлии, Вн.

Джеферлер — вж. Севар, Рз.

Джеферово — вж. Савин, Рз.

Джианови — вж. Всемирци, Пз.

Дживгарци (Дживгазово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Боян, Мн.

Дживел — вж. Никола Козлево, Шн.

Дживизли — вж. Джевизлии, Вн.

Дживирлии — вж. Драгово, Бс.

ДЖИГУРОВО — село, в България от 1912 г.; 762 ж., Бл, 9.

Джиздар кьой — вж. Добрина Вн; Припек, Вн.

Джилясковица — статут на село (махала), до 1900 и от 1975 г. броено към Петрич, Сф, 11.

Джингаз махле — вж. Възел, Кж.

Джинджовци (Джинчовци) — вж. Джинчовци, Пк.

Джиново — вж. Злати войвода, Сл.

ДЖИНОТ (Чинкоджа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 352 ж., Яб, 3.

ДЖИНЧОВЦИ (погр. Джинджовци) — село, в България от 1878 г.; 29 ж., Пк, 6.

ДЖОКАРИ (Джокарите) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към сборно село Велчево; 25 ж., Лч, 1.

Джорно — вж. Жернов, Пл.

Джувирлии — вж. Драгово, Бс.

ДЖУЛЮНИЦА — село, в България от 1878 г.; 2371 ж., Вт, 5.

ДЖУЛЮНИЦА — село, в България от 1878 г.; 389 ж., Pc, 9.

Джумалии — вж. Житосвят, Бс; Сборище, Сл.

Джумалъ кьой — вж. Черни бряг, Тщ.

Джумая — вж. Сбор, Пз.

Джумая кьой — вж. Сборино, Хс; Сборско, Бс.

ДЖУМРИИТЕ (Джумрии) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Попарите; 10 ж., Гб, 1.

Джуновите кошари — махала, до 1900 и от 1975 г. броено към Петрич, Сф, 11.

Джуранлии — вж. Калитиново, Сз.

Джурилово — вж. Нивянин, Вр.

Джуркалица — махала, до 1900 г. броена към Широка лъка; заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), См, 9.

ДЖУРКОВО — село, до 1900 г. броено към Лъкавица; признато от махала за село с Указ 198 (обн. 14. V. 1923); 162 ж., Пд, 7.

Джурово — сборно село, в България от 1878 г.; от 1900 г. броено по съставни селища, Сф, 18.

ДЖУРОВО — село, до 1900 г. броено към сборно село Джурово; признато от колиби за село с Указ 57 (обн. 5. II. 1965); присъединени Беляновец, Герановица и Мишковци; 1055 ж., Сф, 18.

Джуровци — вж. Престой, Гб.

ДЖУРОВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Пърша; няма ж., Гб, 2.

Дзивгелия — вж. Зорница, Бл.

ДИАМАНДОВО (Хюсемлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 568 ж., Кж, 1.

ДИБИЧ (Касаплар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1072 ж., Шн, 10.

ДИВА СЛАТИНА — село, в България от 1878 г.; 171 ж., Мн, 6.

Дивдядово (Ченгел) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Шумен, Шн.

ДИВЕЦИ (Дивеците) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 14 ж., Гб, 1.

Дивитаци (Деветаци) — вж. Деветаците, Вт.

ДИВЛЯ — село, в България от 1878 г.; присъединено Долна Глоговица; 298 ж., Пк, 2.

ДИВОТИНО — село, в България от 1878 г.; 2069 ж., Пк, 4.

ДИВЧОВОТО — село, признато от населена местност за махала с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965) и за село с Указ 2294 (обн. 26. ХII. 1978); 213 ж., Лч, 5.

Дийнеклер (погр. Динеклери) — вж. Миладиновци, Дб.

Дикили Джафер — вж. Голям Девесил, Кж.

Дикили каинлък — вж. Девесилово, Кж.

Дикили кайряк — вж. Малък Девесил, Кж.

Дикили таш — вж. Побит камък, Рз; Стълпище, Pc.

Дикили халурен — вж. Девесилица, Кж.

Дилджилери (Дилджилари) — вж. Полски Градец, Сз.

Дилиджеците — вж. Делиджеците, Гб.

ДИМАНОВО — село, признато от населена местност за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 151 ж., См, 7.

Димановци — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 202 (обн. 2. III. 1976) — вж. Войнежа, Вт.

Димидово — вж. Самуилово, Бл.

Димиев хан (Ханища, Ханищата) — колиби, в България от 1878 г.; през 1887 г. броени с име Ханища, а през 1892 г. — с име Ханищата; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Трявна, Гб.

ДИМИЕВЦИ (погр. Димиювци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 3 ж., Гб, 4.

Димитри кьой — вж. Димитровче, Хс.

ДИМИТРИЕВО (Чакърларе, погр. Чикърджии) — село в България от 1885 г.; преименувано на Димитриево с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 268 ж., Сз, 11.

ДИМИТРОВГРАД — град, образуван от селата Марийно, Раковски и Черноконьово с ПМС 3 (обн. 6. IX. 1947); 45 768 ж., Хс, 1.

Димитрово — вж. Босилеград, Вр; Перник, Пк; Сборяново, Рз.

ДИМИТРОВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Габровци; 12 ж., Вт, 1.

ДИМИТРОВЧЕ (Димитри кьой) — село, в България от 1915 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 311 ж., Хс, 6.

Димитър Ганево — вж. Победа, Дб.

Димитър Петково — вж. Грънчарово, Сс.

Димиювци — вж. Димиевци, Гб.

ДИМОВО — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 12 ж., См, 9.

ДИМОВО (Османие, Бързица, Бързици, Александрово, Влайково, Княз Александрово) — град, в България от 1878 г.; преименуван на Александрово с Височайши доклад 938 от 9. IV. 1880 г., на Влайково с МЗ 140 (обн. 29. I. 1936), на Княз Александрово с МЗ 492 (обн. 27. III. 1936) и на Димово с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 1506 ж., Вд, 6.

ДИМОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 4 ж., Вт, 1.

Димовци — сборно село, в България от 1885 г.; от 1900 г. броено по съставни селища, Сз, 2.

ДИМОВЦИ (Димо махле) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 31 ж., Сз, 2.

ДИМЧА — село, в България oт 1878 г.; 495 ж., Вт, 6.

ДИМЧЕВО (Скеф) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 189 ж., Бс, 2.

Дингизово — вж. Моряне, Бс.

ДИНЕВО (Чамурлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 918 ж., Хс, 4.

Динеклери — вж. Динеклер, Дб.

Динекли — вж. Диниклии, Хс.

Динизлер — вж. Варненци, Сс.

Диниклии (Динекли) — вж. Лозен, Хс.

ДИНК (Динк махала) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 766 ж., Пд, 8.

ДИНКАТА — село, в България от 1885 г.; 1229 ж., Пз, 5.

Динк махала — вж. Динк, Пд.

ДИНКОВИЦА (погр. Динковци) — село, в България от 1878 г.; 186 ж., Вд, 4.

ДИНКОВО (Хасанова махала, Борисово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Борисово с Височайши доклад 7843 от 9. XI. 1881 г. и на Динково с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); 230 ж., Вд, 10.

Динковци — вж. Динковица, Вд.

ДИНЯ (Карпусча) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 257 ж., Сз, 9.

Дипсиз гьол (погр. Дипсис гьол) — вж. Езерово, Пд.

ДИРАЛО — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 57 ж., См, 6.

ДИСЕВИЦА — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) (вж. Търнене); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 871 ж., Пл, 9.

Дискотна (Дискотня) — вж. Дъскотна, Бс.

ДИСМАНИЦА — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Млечево; 13 ж., Гб, 3.

Дихановци (Джелил оглар) — населена местност (от село Вълкович), в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 3778 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969) — вж. Джебел, Кж.

ДИЧЕВО (Кемал кьой, Полковник Тошково) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Полковник Тошково с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Дичево с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 550 ж., Сс, 2.

ДИЧИН — село, в България от 1878 г.; 402 ж., Вт, 1.

Диш будак — вж. Осеново, Вн; Полковник Савово, Дб.

Диш пудак — вж. Осеново, Вн.

Длабе — колиби, до 1900 г. броени към Малък извор; заличени с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 8.

ДЛЪГНЕВО (Узунджа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 189 ж., Хс, 1.

ДЛЪГНЯ — село, в България от 1878 г.; 33 ж., Гб, 2.

ДЛЪЖКА ПОЛЯНА (Узунджа алан) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); 63 ж., Тщ, 1.

ДЛЪЖКО (Узунлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 179 ж., Шн, 9.

Длъжковска — махала, през 1880 г. броена към Троян; слята след 1892 г. — вж. Трапето, Лч.

ДЛЪХЧЕВО-САБЛЯР — село, в България от 1878 г.; 31 ж., Кн, 6.

ДОБОРСКО (Бакийлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 45 ж., Кж, 4.

ДОБРА ПОЛЯНА (Байрам алан) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 758 ж., Бс, 9.

ДОБРАВИЦА (Загъжене, Загажене) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 333 (обн. 16. XI. 1954); 17 ж., Сф, 20.

Добрал — вж. Прилеп, Бс.

Добралево — вж. Добролево, Вр.

ДОБРАЛЪК (Добролък) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); възстановено старо име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 150 ж., Пд, 6.

ДОБРЕВА ЧЕРЕША — статут на село (махала), в България от 1912 г.; присъединено Малка река; 20 ж., См, 8.

ДОБРЕВО (Али анифе, Али калфа, Германци) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; двойно име преди Освобождението; през 1880 г. няма жители; преименувано на Германци с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Добрево с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 129 ж., Дб, 3.

ДОБРЕВЦИ — село, в България от 1878 г.; 628 ж, Лч, 8.

ДОБРЕВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; 13 ж., Гб, 4.

ДОБРЕВЦИ (Добрювци) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Тодювци; 24 ж., Вт, 3.

ДОБРЕНИТЕ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Пърша; 8 ж., Гб, 2.

ДОБРИ ДОЛ — село, в България от 1878 г.; 81 ж., Кн, 9.

ДОБРИ ДОЛ — село, заселено през 1882 г.; 361 ж., Мн, 7.

ДОБРИ ДОЛ (Деде кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 345 от 14. VII. 1899 г.; 27 ж., Вн, 1.

ДОБРИ ДОЛ (Чифлика хаджи Стамо) — село, преименувано и признато от населена местност (от село Крушево) за село с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); 168 ж., Пд, 11.

ДОБРИ ДЯЛ — село, в България от 1878 г.; 1278 ж., Вт, 5.

ДОБРИ ЛАКИ — село, в България от 1912 г.; 297 ж., Бл, 12.

ДОБРИН (Деведжи кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединено Благовец; 193 ж., Дб, 5.

ДОБРИ ВОЙНИКОВО (Хассъ) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 197 ж., Шн, 9.

ДОБРИНА (Джиздар кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 343 ж., Вн, 11.

ДОБРИНИЩЕ (Добринища) — село, в България от 1912 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 3016 ж., Бл, 1.

ДОБРИНОВО (Хамзалар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 13 ж., Кж, 5.

ДОБРИНОВО (Хас беглии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 243 ж., Бс, 4.

ДОБРИНЦИ (Хасан оллар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 135 ж., Кж, 2.

ДОБРИЧ (Хаджиооглу Пазарджик, Добрич, Толбухин) — град, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименуван на Добрич с Височайши доклад 1263 от 19. II. 1882 г. и на Толбухин с Указ 871 (обн. 25. Х. 1949); възстановено старо име с Указ 87 (обн. 25. IX. 1990); присъединени Йордан Йовков и Рилци; 98 857 ж., Дб, 3.

ДОБРИЧ — село, в България от 1885 г.; 1390 ж., Хс, 1.

ДОБРИЧ (Гюч бейлер) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 160 ж, Яб, 2.

Доброван (Калгамач) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 5 (обн. 8. I. 1963), Бс, 7.

ДОБРОВНИЦА (Карезлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1516 ж., Пз, 6.

ДОБРОВО — село, в България от 1878 г.; 92 ж., Кн, 2.

Доброволец (Ерджели — голямо, Буюк ерджели) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Доброволец с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Кърджали, Кж.

ДОБРОГЛЕД (Елеч) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 117 ж., Вн, 2.

ДОБРОДАН — село, в България от 1878 г.; 383 ж., Лч, 6.

Доброджелари (Доброджелар) — вж. Добротица, Тщ.

ДОБРОЛЕВО (Добралево) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 1077 ж., Bp, 1.

Добролък — вж. Добролак, Пд.

ДОБРОМИР (Късъклар кайряк, Кайряк махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934): 1011 ж., Бс, 9.

ДОБРОМИРКА — село, в България от 1878 г.; 948 ж., Гб, 3.

ДОБРОМИРЦИ (Емирлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3302 (обн. 26. IX. 1934); 426 ж., Кж, 3.

Добромирци (Негрени) — село, заселено под румънска власт; в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Изворово, Дб.

ДОБРОПЛОДНО (Елес факъ) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1118 ж., Вн, 6.

ДОБРОСЕЛЕЦ (Явуз дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 152 ж., Хс, 9.

ДОБРОСЛАВЦИ — село, в България от 1878 г.; 1034 ж., Сф, 1.

ДОБРОСТАН (Чаушово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 90 ж., Пд, 1.

ДОБРОТИНО (Даг чифлик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 51 ж., Бл, 4.

ДОБРОТИЦА (Доброджелари) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединени Две къщи и Собина; 315 ж., Тщ, 1.

ДОБРОТИЦА (Хас кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 544 ж., Сс, 6.

ДОБРОТИЧ (Шадъ кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 478 ж., Вн, 7.

Добруджа — село, в България от 1885 г.; броено към Попово и Добрич; изселено през 1890 г., Яб, 2.

ДОБРУДЖАНКА (Кютюклии, Генерал Недялково) — село, в България от 1878–1913 и 1940 г.; преименувано на Генерал Недялково с МЗ 2191 (обн. 18. VI. 1942) и на Добруджанка с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 111 ж., Сс, 4.

ДОБРУША — село, в България от 1878 г.; 337 ж., Вр, 5.

Добрювци — вж. Добревци, Вт.

Добрювчани — вж. Речници, Вт.

ДОБЪРСКО (Недобърско) — село, в България от 1912 г.; двойно име преди Освобождението; 679 ж., Бл, 8.

ДОБЪРЧИН — село, в България от 1878 г.; 48 ж., Сф, 20.

Дованджилар — вж. Соколяне, Кж.

Довруклии — вж. Правдино, Яб.

Довруклу (Довруклуе, Девруклии) — вж. Правенци, Вн.

Доганджа — вж. Соколица, Пд; Чалъкови, Пд.

Доганлъ — махала, изгорена през Освободителната война, бивша околия Панагюрище, Пз.

Доганово — махала, в България от 1912 г.; заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), См, 9.

Доганово — село, изселено през 1878 г., бивша околия Пазарджик, Пз.

ДОГАНОВО — село, в България от 1878 г.; 851 ж., Сф, 9.

Доганово — Конаре (двойно име преди Освобождението — Куру кьой и Конаре) — вж. Мало Конаре, Пз.

Догановска — вж. Капитан Петко войвода, Хс.

Догла — вж. Глогино, См.

Догрулар — вж. Правда, Сс.

ДОЖДЕВИЦА (Дъждевица) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 22 ж., Кн, 5.

Доймушлар — вж. Ситово, Сс.

Доймушлари (Доймушларе) — вж. Осетеново, Сз.

ДОЙНОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Вт, 1.

Дойранлар — вж. Дойранци, Кж; Дойранци, Шн.

Дойранско (Дойренлар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Кж, 5.

ДОЙРАНЦИ (Дойранлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 2 ж., Кж, 1.

ДОЙРАНЦИ (Дойранлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 549 ж., Шн, 4.

Дойренлар — вж. Дойранско, Кж.

ДОЙРЕНЦИ — село, в България от 1878 г.; 1343 ж., Лч, 3.

ДОКАТИЧЕВО — село, в България от 1912 г.; 14 ж., Бл, 11.

ДОКТОР ЙОСИФОВО (Вълкова Слатина) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 165 (обн. 5. IV. 1950); 837 ж., Мн, 9.

Доктор Стамболски — вж. Велино, Шн.

Докузек — вж. Деветинци, Бс.

Докчелар — вж. Паисиево, Сс.

ДОКЬОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 62 ж., Пк, 6.

Долап махле — вж. Яворовец, Сз.

Долапите (Дулапите) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Русе, Pc.

Долащър — вж. Загражден, См.

ДОЛЕН — село, в България от 1912 г.; 440 ж., Бл, 10.

ДОЛЕН — село, в България от 1912 г.; 1339 ж., См, 5.

Долен Близнак (Петре) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Близнаци, Вн.

ДОЛЕН ЕНЕВЕЦ (Долни Дупини, Долни Еневец) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Габровци; преименувано на Долни Еневец с МЗ 7552 (обн. 22. XI. 1947); осъвременено име на Долен Еневец с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); няма ж., Вт, 1.

Долен извор (Долно Мусу бей, Мусу бей чифлик махле) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Изворово, Дб.

Долен Читак — вж. Долно Войводино, Хс.

Долен чифлик — вж. Долни чифлик, Вн.

ДОЛЕНЕ — село, в България от 1912 г.; 44 ж., Бл, 7.

ДОЛЕНИ — село, в България от 1912 г.; 16 ж., Бл, 9.

Доленци (Аша кьой) — село, до 1926 г. броено към Дъждец; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Хс, 2.

ДОЛЕЦ (Дере) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 103 ж., Тщ, 4.

ДОЛЕЦ (Дере махле) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 564 ж., Сс, 3.

ДОЛИЕ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 15 ж., См, 6.

ДОЛИНА (Арнаут куюсу) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 271 ж., Дб, 3.

ДОЛИНА (Колаково, Кулаково) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Колаково с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Долина с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 512 ж., Шн, 4.

ДОЛИСТОВО — село, в България от 1878 г.; 386 ж., Кн, 1.

ДОЛИЩЕ (Влахлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 272 ж., Вн, 2.

ДОЛИЩЕ (Тепе алтъ) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 92 ж., Кж, 5.

ДОЛНА БАНЯ — град, в България от 1885 г.; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IХ. 1974); 4787 ж., Сф, 7.

ДОЛНА БЕЛА PЕЧКA — село, в България от 1878 г.; 147 ж., Мн, 5.

ДОЛНА БЕШОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 352 ж., Вр, 9.

Долна Брестовица — махала, в България от 1878 г.; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Жиленци, Кн.

Долна Василица — сборно село, през 1887 г. броено към сборно село Василица; след 1887 г. обособено като сборно село и броено по съставни махали; с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) съставните махали са заличени — вж. Долна Василица, Сф.

ДОЛНА ВАСИЛИЦА — село, признато с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) на землищните граници на съставни махали на сборно село Долна Василица: Бальова махала, Вологарска, Гергичка, Гьола, Трите къщи и Шуманска; 2 ж., Сф, 14.

ДОЛНА ВЕРЕНИЦА — село, в България от 1878 г.; 292 ж.; Мн, 9.

ДОЛНА ВРАБЧА — село, в България от 1878 г.; 42 ж., Пк, 2.

Долна Глоговица — село, в България от 1870 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Дивля, Пк.

Долна Гнойница — вж. Михайлово, Вр.

ДОЛНА ГРАДЕШНИЦА (Градешница) — село, признато от населена местност (от село Влахи) за село Градешница с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); от 1934 г. броено като две села: Горна Градешница и Долна Градешница; 752 ж., Бл, 6.

ДОЛНА ГРАЩИЦА — село, в България от 1878 г.; 157 ж., Кн, 5.

ДОЛНА ДИКАНЯ — село, в България от 1878 г.; 545 ж., Пк, 5.

ДОЛНА ДЪБЕВА — село, образувано от колибите Дъбеви и Сойка с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 280 ж., Пз, 4.

ДОЛНА ЗЛАТИЦА (Долно Мастънлари, Мастанлар — долний) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Долна Златица с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Средна; 33 ж., Тщ, 1.

ДОЛНА КАБДА (Кабда — долня) — село, в България от 1878 г.; 306 ж., Тщ, 4.

ДОЛНА КОЗНИЦА — село, в България от 1878 г.; 92 ж., Кн, б.

ДОЛНА КРЕМЕНА (Долня Кремена) — село, в България от 1878 г.; слято с МЗ 3051 (обн. 31. XII. 1943); отделено с МЗ 2972 (обн. 1. XI. 1944) (вж. Голяма Кремена); слято с Указ 148 (обн. 29. V. 1956) (вж. Кремена); отделено с Указ 28 (обн. 24. I. 1961); 602 ж., Вр, 6.

ДОЛНА КРEПОСТ (Дере махле) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 140 ж., Кж, 5.

ДОЛНА КРУШИЦА — село, в България oт 1912 г.; 235 ж., Бл, 7.

ДОЛНА КУЛА (Зиир Бургас) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 167 ж., Кж, 4.

Долна Кумлуджа — вж. Пясъчник, Вн.

ДОЛНА ЛИПНИЦА — село, в България от 1878 г.; 1189 ж., Вт, 6.

ДОЛНА МАЛИНА — село, в България от 1878 г.; 414 ж., Сф, 6.

Долна Манастирица (погр. Долна Мънастирица) — вж. Волово, Pc.

ДОЛНА МАРГАТИНА (Маргатина) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Велчево; преименувано с МЗ 3774 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Лч, 6.

Долна махала — вж. Долни Големанци, Хс.

Долна махала (Аша махле) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; до 1913 г. броено към село Рахман ашиклар; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Сс, 3.

ДОЛНА МАХАЛА (погр. Долньо махала, Долно Махалене) — село, в България от 1885 г.; 493 ж., Пд, 3.

ДОЛНА МЕЛНА — село, в България от 1878 г.; 49 ж., Пк, 6.

ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1240 (обн. 13. IХ. 1977); 3603 ж., Пл, 3.

Долна Мурна (Морина махала, Мурна Чифлик долний, Долни Мурна чифлик) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Долна Мурна с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 490 (обн. 19. IX. 1950) — вж. Комунари, Вн.

ДОЛНА НЕВЛЯ — село, в България от 1878 г.; 6 ж., Сф, 8.

ДОЛНА ОРЯХОВИЦА — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 3448 ж., Вт, 2.

ДОЛНА РИБНИЦА — село, в България от 1912 г.; 452 ж., Бл, 7.

ДОЛНА РИКСА — село, в България от 1878 г.; 301 ж., Мн, 9.

Долна Саръджа — вж. Валог, Дб.

ДОЛНА СЕКИРНА — село, в България от 1878 г.; 263 ж., Пк, 1.

ДОЛНА СТУДЕНА — село, в България от 1878 г.; 962 ж., Рс, 8.

Долна Сушица — вж. Златолист, Бл; Полена, Бл.

Долна Хаджийска (Сюргюлии) — махала, до 1892 г. броена към Дединци и Долно Шивачево; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличена с Указ 881 (обн. 30. XII. 1965), Вт, 4.

ДОЛНА ХУБАВКА (Хюсеинлер, Хубавка) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Хубавка с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Долна Хубавка с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 235 ж., Тщ, 2.

Долне Омаробас — вж. Долни Омарбас, Пд.

Долнени (Ахмедоолу) — махала, през 1880 г. броена към Стеврек; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Тщ, 1.

Долни Арбанас — вж. Долнослав, Пд.

Долни Бакойци — колиби, до 1892 г. броени към сборно село Бакойци; слети с Указ 1840 (обн. 24. ХI. 1970) — вж. Габрово, Гб.

Долни бивол — вж. Прелом, Лч.

ДОЛНИ БОГРОВ — село, в България от 1878 г.; присъединено Кациляне; 1349 ж., Сф, 1.

Долни Болерци — вж. Тинково, Вт.

ДОЛНИ БОШНЯК (Бошняк) — село, в България от 1878 г.; 132 ж., Вд, 4.

ДОЛНИ ВАДИН — село, през 1880 г. броено към Горни Вадин; 399 ж., Вр, 8.

ДОЛНИ ВИТ (Шамлиево) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); 672 ж., Пл, 2.

Долни Воден — село, в България от 1885 г.; през 1884 г. броено към Горни Воден; слято с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Асеновград, Пд.

ДОЛНИ ВЪРПИЩА — село, до 1900 г. броено към Пърша и Горни Върпища; 6 ж., Гб, 2.

Долни Геновци — махала, през 1880 г. броена към Усои; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елена, Вт.

ДОЛНИ ГЛABAHАК (Ак баш зир) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 150 ж., Хс, 4.

Долни Големанци — вж. Долно Големанци, Хс.

ДОЛНИ ДАМЯНОВЦИ (Дамяновци) — статут на село (махала), в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 5 ж., Вт, 1.

Долни Доспей — вж. Доспей, Сф.

ДОЛНИ ДРАГОЙЧА (Драгойча) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Пърша; 5 ж., Гб, 1.

Долни Дупини — вж. Долен Еневец, Вт.

ДОЛНИ ДЪБНИК — град, в България от 1878 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 5229 ж., Пл, 4.

Долни Еневец — вж. Долен Еневец, Вт.

Долни Игнатовци — вж. Игнатовци, Гб.

Долни Иджик — вж. Илия Блъсково, Шн.

Долни Кандови — вж. Кандови, Пз.

Долни Лозен — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Лозен, Сф.

ДОЛНИ КОРИТЕН — село, в България от 1878 г.; 30 ж., Кн, 9.

Долни край — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Гега, Бл.

ДОЛНИ ЛОМ — село, в България от 1878 г.; 342 ж., Вд, 11.

ДОЛНИ ЛУКОВИТ (Луковит) — село, в България от 1878 г.; 2367 ж., Пл, 5.

ДОЛНИ МАРЕНЦИ — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Горни Маренци; няма ж., Гб, 4.

ДОЛНИ МАРЯН — село, през 1880 г. броено към Марян; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 17 ж., Вт, 3.

Долни Мастън кьой — махала, изселена през Освободителната война, бивша околия Осман пазар (Омуртаг), Тщ.

Долни Мурна чифлик — вж. Долна Мурна, Вн.

Долни Мъдреци (погр. Долно Мъдреци) — вж. Юлиево, Сз.

ДОЛНИ ОКОЛ — село, в България от 1878 г.; 255 ж, Сф, 19.

Долни Омарбас (Долне Омаробас) — вж. Домлян, Пд.

Долни орман — вж. Ласкарево, Бл.

ДОЛНИ ПАСАРЕЛ — село, в България от 1878 г.; 1327 ж., Сф, 1.

ДОЛНИ РАДКОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 1 ж., Гб, 4.

ДОЛНИ РАКОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 465 ж., Пк, 5.

ДОЛНИ РОМАНЦИ — село, в България от 1878 г.; 20 ж., Пк, 1.

ДОЛНИ ТАНЧЕВЦИ (Танчовци, Долни Танчовци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Буйновци; преименувано на Долни Танчовци с МЗ 3774 (обн. 7. XII. 1934); осъвременено име на Долни Танчевци с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 5 ж., Вт, 3.

ДОЛНИ ТОМЧЕВЦИ (Дълбоки Томчовци, Томчовци, Томчевци) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; преименувано на Долни Томчевци с МЗ 3774 (обн. 7. ХII. 1934); присъединено Станчичак; няма ж., Гб, 4.

Долни Танчовци — вж. Долни Танчевци, Вт.

Долни Трембеш — вж. Горски Долен Тръмбеш, Вт.

Долни Турчета — вж. Стамболово, Вт.

Долни Турчин — вж. Цар Петрово, Вд.

ДОЛНИ ЦИБЪР (Турски Цибър) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 1576 ж., Мн, 4.

Долни Цоневци (Цоневци — долни) — колиби, в България от 1873 г.; слети с Указ 460 (обн. 24. ХI. 1970) — вж. Плачковци, Гб.

Долни чифлик — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 519 (обн. 26. ХII. 1961) — вж. Чифлик, Вд.

ДОЛНИ ЧИФЛИК (Долни чифлик, Долен чифлик, Камчия, Георги Трайков) — град, в България от 1878 г.; преименуван на Долен чифлик с Указ 960 (обн. 4. I. 1966), на Камчия с Указ 1942 (обн. 17. IХ. 1974) и на Георги Трайков с Указ 101 (обн. 21. I. 1975); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IХ. 1974); възстановено старо име с Указ 9 (обн. 11. I. 1991); 6887 ж., Вн, 9.

Долни Чобан кьой — махала, изселена през Освободителната война, бивша околия Осман пазар (Омуртаг), Тщ.

Долни Чукани (Чукани) — махала, през 1880 г. броена към Елена; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елена, Вт.

Долни Юнуз бунар — вж. Кладенец, Вн.

ДОЛНИ ЮРУЦИ (Долно Юреклер, Долни Юруклер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 30 ж., Кж, 4.

ДОЛНО АБЛАНОВО — село, в България от 1878 г.; 284 ж., Pc, 6.

Долно Акчасар (Акча Хисар) — вж. Бялградец, Хс.

Долно Алмали — вж. Долно Ябълково, Бс.

Долно бей кьой — вж. Делне бей кьой, Дб.

ДОЛНО БЕЛОВО (Акче Ибрям) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 438 ж., Хс, 1.

ДОЛНО БЕЛОТИНЦИ (Белотинци) — село, в България от 1878 г.; преименувано без административен акт през 1978 г.; 773 ж., Мн, 9.

Долно Борисово — вж. Долно Шивачево, Вт.

ДОЛНО БОТЕВО (Герен, Долно Ботьово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Долно Ботьово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); осъвременено име на Долно Ботево без административен акт през 1956 г.; 308 ж., Хс, 8.

ДОЛНО ВОЙВОДИНО (Читаклар джедит, Читаклар ени, Долен Читак) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Долен Читак с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Долно Войводино с МЗ 1966 (обн. 16. XI. 1935); 204 ж., Хс, 11.

ДОЛНО ВЪРШИЛО (Дере харман) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 14 ж., Пз, 10.

ДОЛНО ГОЛЕМЛНЦИ (Долни Големанци, Долна махала) — село, признато от населена местност (от село Големанци) за село Долна махала с Указ 220 (обн. 22. VIII. 1991); преименувано с Указ 237 (обн. 1. VII. 1997); 461 ж., Хс, 11.

Долно Гюсово — вж. Долно Изворово, Сз.

Долно дере кьой — вж. Поройна, Пд; Соколовци, См.

ДОЛНО ДРАГЛИЩЕ (Долно Драглища) — село, в България от 1912 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 798 ж., Бл, 8.

ДОЛНО ДРЯНОВО — село, в България от 1912 г.; 1170 ж., Бл. 5.

Долно Езерово (Вая кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) — вж. Бургас, Бс.

Долно Енишерлии — вж. Долно ново село, Сз.

ДОЛНО ИЗВОРОВО (Долно Гюсово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); слято с МЗ 2917 (обн. 16. I. 1943) (вж. Енина); отделено с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); 574 ж., Сз, 4.

ДОЛНО КАМАРЦИ — село, в България от 1878 г.; 553 ж., Сф, 6.

Долно Капиньово — вж. Долно Къпиново, Кж.

ДОЛНО КОБИЛЕ — село, в България от 1878 г.; 48 ж., Кн, 9.

ДОЛНО КОЗАPEBO (Хас кечилер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 486 ж., Тщ, 2.

Долно Крумово — вж. Долно Новково, Тщ.

ДОЛНО КЪПИНОВО (Долно Капиньово) — село, в България от 1912 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 389 ж., Кж, 3.

Долно Левски — вж. Левски, Пз.

ДОЛНО ЛИНЕВО — село, в България от 1878 г.; 396 ж., Мн, 7.

ДОЛНО ЛУКОВО (Долно Суванлии) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 128 ж., Хс, 2.

Долно Мастънлари — вж. Долна Златица, Тщ.

Долно Мусу бей — вж. Долен извор, Дб.

Долно Мъдреци — вж. Долни Мъдреци, Сз.

Долно Мънастирица — вж. Волово, Pc.

ДОЛНО НОВКОВО (Ефрас кестане, Долно Крумово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Долно Крумово с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Долно Новково с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 150 ж., Тщ, 2.

ДОЛНО НОВО СЕЛО (Долно Енишлери) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 110 ж., Сз, 1.

ДОЛНО НОВО СЕЛО (Новосел чифлик) — село, в България от 1878 г.; двойно име; утвърдено име Долно ново село с Министерско писмо 8049 от 14. IX. 1921; 9 ж., Сф, 8.

ДОЛНО ОЗИРОВО — село, в България от 1878 г.; 522 ж., Мн, 5.

Долно Оряхово — вж. Долно Ряхово, Сс.

ДОЛНО OCЕHOBO (Осеново) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 381 (обн. 23. X. 1960); 1496 ж., Бл, 11.

Долно Османово — село, изселено през 1882 г., бивша околия Пловдив, Пд.

Долно Павликене — вж. Горан, Лч.

Долно Паничерево — вж. Паничерево, Сз.

ДОЛНО ПОЛЕ (Неби кьой, Ново село) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Ново село с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Долно поле с Указ 169 (обн. 16. V. 1960); 75 ж., Хс, 8.

ДОЛНО ПРАХОВО (Тоз езир) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); 134 ж., Кж, 1.

Долно Рахово — вж. Долно Ряхово, Сс.

ДОЛНО РЯХОВО (Рахово, Долно Оряхово, Долно Рахово) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; от 1900 г. се води под двойно име; 405 ж., Сс, 2.

ДОЛНО САХРАНЕ — село, в България от 1885 г.; 899 ж., Сз, 8.

ДОЛНО СЕЛО — село, в България от 1878 г.; присъединено Бистрица; 158 ж., Кн, 5.

Долно Сингартия — вж. Хаджидимово, Бл.

Долно Славейковци (Дамлалъ ехатлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Славейково, Вн.

Долно Софуларе (Долно Софларе) — вж. Юлиево, Сз.

ДОЛНО СПАНЧЕВО — село, в България от 1912 г.; 155 ж., Бл, 7.

Долно Суванли — Долно Луково, Хс.

ДОЛНО СЪДИЕВО (Кадъ виран, Кадъ кьой, Южно Съдиево) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Южно Съдиево с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Долно Съдиево с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 132 ж., Хс, 4.

Долно Трапе — махала, призната от населена местност за махала и слята с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Трапето и Троян, Лч.

ДОЛНО УЙНО — село, в България от 1878 г.; 48 ж., Кн, 5.

Долно Фатово — статут на село (махала), признато от населена местност за село с Писмо 11 799 от 16. Х. 1925 г. на МВР; слято с Указ 232 (обн. 26. III. 1968) — вж. Фатово, См.

ДОЛНО ЦЕРОВЕНЕ (Церовина) — село, в България от 1878 г.; 972 ж., Мн, 11.

ДОЛНО ЧЕРКОВИЩЕ (Алемдер) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 239 ж., Хс, 8.

ДОЛНО ШИВАЧЕВО (Терзилери, Долно Борисово) — село, през 1880 г. броено към Дединци; преименувано на Долно Борисово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Долно Шивачево с МЗ 5750 (обн. 24. IХ. 1947); признато от населена местност за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 76 ж., Вт, 4.

Долно Шипково — махала, до 1900 г. броена към Шипково; слята с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974) — вж. Шипково, Лч.

Долно юбрю ерен — вж. Долноселци, Хс.

Долно Юруклер (Долни Юруклер) — вж. Долни Юруци, Кж.

ДОЛНО ЯБЪЛКОВО (Долно Алмали) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 45 ж., Бс, 11.

ДОЛНОСЕЛЦИ (Долно юбрю ерен) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 9 ж., Хс, 2.

ДОЛНОСЛАВ (Долни Арбанас) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 373 ж., Пд, 1.

Долньо Манастирци — вж. Волово, Pc.

Долньо махала — вж. Долна махала, Пд.

Долня Кремена — вж. Долна Кремена, Вр.

ДОМИЩЕ (Анлък) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 474 ж., Кж, 3.

ДОМЛЯН (Долне Омаробас, Долни Омарбас) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Домлян с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 473 ж., Пд. 4.

Домуз орман — вж. Миролюбово, Бс.

Донгурлар — вж. Зорница, Кж.

ДОНДУКОВО (Татар махала) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Височайши доклад 7843 от 9. XI. 1881 г.; 526 ж., Мн, 3.

ДОНИНО село, образувано от колибите Дядо Страти и Миневци с Указ 92 (обн. 2. III. 1951); 159 ж., Гб, 1.

ДОНКИНО (Чакалите) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); няма ж., Гб, 4.

Донковци — колиби, до 1892 г. броени към Нова махла; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Априлов, Гб.

ДОНКОВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Яковци; 11 ж., Вт, 3.

ДОНЧЕВО (Титу Майореску, Княз Симеоново) — село, заселено под румънска власт; в България от 1940 г.; преименувано на Княз Симеоново с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Дончево с МЗ 1190 (обн. 25. III. 1947); 1073 ж.; Дб, 3.

ДОНЧОВЦИ (Доньовци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 6 ж., Гб, 4.

Допини — вж. Дупините, Гб.

Дорбали — вж. Градини, Дб.

ДОРКОВО — село, в България от 1885 г.; 3044 ж., Пз, 9.

Дорльовци (Дурлиите) — махала, до 1926 г. броена към Белица; преименувана без административен акт през 1934 г.; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Гроздьовци, Сф.

Доробас (Дар Обас) — село, в България от 1885 г.; изселено през 1887 г., бивша околия Стряма, Пд.

Дорулар — вж. Правда, Сс.

Дорутлар — вж. Стан, Сс.

Дорутлии — вж. Правище, Пд.

ДОСИТЕЕВО (Сюля кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 796 от 18. VIII. 1894 г.; 392 ж., Хс, 10.

ДОСПАТ — град, в България от 1912 г.; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 2767 ж., См, 4.

Доспатлии — сборно село, в България от 1878 г.; от 1887 г. броено по съставни махали, Вт, 4.

ДОСПЕЙ (Долни Доспей) — село, в България от 1878 г.; 758 ж., Сф, 19.

Доспей махала (Доспей махла) — село, в България от 1878 г., слято с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965) — вж. Говедарци, Сф.

Доуджа — вж. Зорница, Вн.

Доуруклии — вж. Правдино, Яб.

ДОЧА — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Пърша; 6 ж., Гб, 2.

ДРАБИШНА — село, в България от 1912 г.; 100 ж., Хс. 2.

Драгалевци — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 447 (обн. 9. XI. 1961) — вж. София, Сф.

Драгалина — село, заселено под румънска власт; в България от 1940 г.; слято с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954) — вж. Искра, Сс.

ДРАГАHA — село, в България от 1878 г.; 394 ж., Лч, 7.

ДРАГАНИЦА — село, в България от 1878 г.; 364 ж, Мн, 5.

ДРАГАНОВЕЦ (Болу късъ) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 192 (обн. 21. IV. 1923); 484 ж., Тщ, 5.

ДРАГАНОВО — село, в България от 1878 г.; 2958 ж., Вт, 1.

ДРАГАНОВО (Арнауткьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 452 ж., Бс, 2.

ДРАГАHOBO (Семиз ала, Семиз алъ) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) (вж. Опанец); отделено с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965); присъединено Войсил; 216 ж., Дб, 3.

ДРАГАНОВО (Шабан кьой) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 169 ж., Кж, 7.

ДРАГАНОВЦИ — село, през 1880 г. броено към Драгийци; 2 ж., Вт, 3.

Драгановци — махала, до 1892 г. броена към Лазарци; заличена с Указ 45 (обн. 20. I. 1978); Вт, 3.

ДРАГАНОВЦИ (Нова махала) — село, през 1880 г. броено вероятно към Гъбене; двойно име; 478 ж., Гб, 1.

ДРАГАНОСКОВЦИ — статут на село (махала), до 1892 г. броено към Усои и Новачкини; няма ж., Вт, 3.

ДРАГАНЦИ (Хаджи Балабанлии) — село, в България от 1885 г., преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 191 ж., Бс, 4.

ДРАГАHЧETATA — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 28 ж., Гб, 1.

Драганчова градина — колиби, до 1900 г. броени към Нова махла и Къшлите; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Ябълка, Гб.

ДРАГАШ ВОЙВОДА (Ерменлуй) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 932 ж., Пл, 8.

ДРАГИЕВЦИ (погр. Драшевци) — село, през 1880 г. броено към Гъбене; 30 ж., Гб, 1.

ДРАГИЖЕВО — село, в България от 1878 г.; 851 ж., Вт, 4.

ДРАГИЙЦИ — статут на село (махала); в България от 1878 г.; 4 ж., Вт, 3.

ДРАГИНОВО (Корова, Корово) — село, в България от 1885 г.; осъвременено име на Корово с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); преименувано на Драгиново с Указ 991 (обн. 22. VI. 1971); 4658 ж., Пз, 4.

Драгиовци (Драшовци) — махала, до 1900 г. броена към Вакарел; преименувана с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Сф, 12.

ДРАГИЧЕВО — село, в България от 1878 г.; 2100 ж., Пк, 4.

Драгневска — махала, до 1900 г. броена към сборно село Правец; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Правец, Сф.

ДРАГНЕВЦИ (Драгнювци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 9 ж., Гб, 4.

ДРАГНЕВЦИ (Драгнювци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Буйновци; 1 ж., Вт, 3.

Драгнювци — вж. Драгневци, Вт; Драгневци, Гб.

ДРАГОВИЩИЦА — село, образувано от селата Перивол и Ямборано с Указ 148 (обн. 29. V. 1956); 667 ж., Кн, 5.

ДРАГОВИЩИЦА — село, в България от 1878 г.; присъединено Батковци; 1145 ж., Сф, 15.

ДРАГОВО (Дживирлии, Джувирлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Драгово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 268 ж., Бс, 4.

Драговци (Халил ходжа махле, Хаджи махле) — махала, до 1900 г. броена към Слънчовец, Стеврек и Крушолак; преименувана на Драговци с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Тщ, 1.

ДРАГОДАН — село, в България от 1878 г.; 137 ж., Кн, 4.

ДРАГОДАНОВО — село, в България от 1885 г.; 831 ж., Сл, 3.

ДРАГОЕВО — село, в България от 1878 г.; 1229 ж., Шн, 1.

Драгоевци (Драгоювци) — махала, през 1880 г. броена към Лазарци; слята с МЗ 2920 (обн. 16. I. 1943) — вж. Илаков рът, Вт.

ДРАГОИЛ (Драгуил) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 127 ж., Сф, 8.

ДРАГОЙЦА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към сборно село Шумнене; 6 ж., Лч, 8.

Драгойца — махала, до 1900 г. броена към Видраре; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Манаселска река, Сф.

ДРАГОЙНОВО (Козлук) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 597 ж., Пд, 11.

Драгойча — вж. Долни Драгойча, Гб.

ДРАГОЙЧИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 20 ж., Кн, 9.

Драгалевци — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 21 (обн. 27. I. 1953) — вж. Средорек, Кн.

Драголин дол — село, в България от 1878 г.; изселено между 1879 и 1885 г.; презаселено след 1887 г. и броено към Малка Брестница — вж. Малка Брестница, Лч.

ДРАГОМАН — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); присъединени Гара Драгоман и Ярловци; 3755 ж., Сф, 8.

ДРАГОМАНИ (Драгоманите) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 8 ж., Гб, 1.

Драгоманци — вж. Раздел, Сс.

ДРАГОМИР (Яхларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 53 1 ж., Пд, 16.

ДРАГОМИРОВО (Дели сюлю) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 259 от 23. XI. 1884 г.; 989 ж., Вт, 8.

ДРАГОМИРОВО (Ново село) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 131 (обн. 14. III. 1950); 39 ж., Пк, 5.

ДРАГОМЪЖ (Хюсеинлер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединено към Малък Поровец с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 360 ж., Рз, 2.

ДРАГОР (Меликадъново) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1408 ж., Пз. 6.

ДРАГОСТИН (Боржоза) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); няма ж., Бл, 4.

ДРАГОТИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 84 ж., Сф, 21.

Драгош вода — вж. Овчарово, Дб.

Драгоювци — вж. Драгоевци, Вт.

Драгуил — вж. Драгоил, Сф.

ДРАГУШ — село, в България от 1912 г.; 46 ж., Бл, 7.

ДРАГУШИНОВО — село, в България от 1878 г.; 746 ж., Сф, 19.

ДРАЖЕВО (Атлии, Борисово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Борисово с Указ 582 от 1890 г. и на Дражево с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); 801 ж., Яб, 4.

ДРАЖИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 289 ж., Вд, 10.

ДРАКА — село, в България от 1885 г.; 158 ж., Бс, 11.

ДРАКАТА — статут на село (махала), заселено през 1919 г.; признато от населена местност за махала с Писмо 6259 от 1922 г. на МВР; 184 ж., Бл, 12.

ДРАЛФА — село, в България от 1878 г.; 571 ж., Тщ, 5.

Драм кьой — вж. Дреми кьой, Вт.

ДРАМА (Драмска) — село, в България от 1885 г.; изселено през 1885–1887 и презаселено през 1887–1892 г.; преименувано през 1900 г.; признато от махала за село с Указ 691 (обн. 15. ХII. 1922); 177 ж., Яб, 4.

Драмска — вж. Драма, Яб.

ДРАНГОВО (Биюк Ип дере, Голямо Ип дере) — село, в България от 1912 г.; двойно име; преименувано на Дрангово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1300 ж., Кж, 3.

ДРАНГОВО (Комарларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 418 ж., Пд, 2.

ДРАНГОВО (Покровник, Дрангово, Свобода) — село, заселено през 1919 г.; признато от населена местност Чешма 5–и полк за махала Покровник с Писмо 6259 от 17. VII. 1922 г. на МВР; преименувано на Дрангово през 1932 г. (липсва административен акт) и на Свобода с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); възстановено старо име Дрангово с Указ 562 (обн. 6. IV. 1971); признато от махала за село с МЗ 2915 (обн. 16. I. 1943); 521 ж., Бл, 7.

Драндар — вж. Дръндар, Вн.

ДРАНДАРИТЕ (Драндари) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 3 ж., Гб, 4.

Дранлари — вж. Чеканци, Тщ.

ДРАЧЕВО (Кърк чалъ, Крък чалъ) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 511 ж., Бс, 11.

ДРАШАН — село, в България от 1878 г.; 284 ж., Вр, 2.

Драшевци — вж. Драгиевци, Гб.

ДРАШКОВА ПОЛЯНА — село, до 1900 г. броено към сборно село Велчево; признато от махала за село с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); присъединени Балинцово, Капинова стока, Липова могила и Шеврева стока; 92 ж., Лч, 1.

Драшовци — вж. Драгиовци, Сф.

ДРЕАТИН — село, признато от населена местност (от село Неделище) за село с Указ 425 (обн. 7. IV. 1949); 14 ж., Сф, 8.

Дреми кьой (Драм кьой) — махала, през 1880 и 1887 г. броена към Водно, а от 1992 г. броена към Теменуга, Вт, 9.

ДРЕН — село, в България от 1878 г.; 1543 ж., Пк, 5.

ДРЕНКОВО (Дреново) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 381 (обн. 25. Х. 1960); 123 ж., Бл, 3.

ДРЕНОВ (Дрянов) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 497 ж., Лч, 3.

ДРЕНОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; присъединени Чорлево и Тополовец; 1841 ж., Вд, 10.

Дреновец — мали — вж. Мали Дреновец, Вд.

ДРЕНОВИЦА (Дреновца) — село, в България от 1912 г.; преименувано без административен акт през 1956 г.; 29 ж., Бл, 7.

Дреново — вж. Дренково, Бл.

Дреново — махала, до 1900 г. броена към Мухово; заличена с Указ 431 (обн. 22. XI. 1960); Сф, 12.

ДРЕНОВО — село, в България от 1878 г.; 61 ж., Сф, 15.

ДРЕНОВО (Дряново) — село, в България от 1912 г.; 167 ж., Бл, 7.

Дреновца — вж. Дреновица, Бл.

ДРЕНТА — село, през 1880 г. броено към Тодювци; присъединено Ливадките; 100 ж., Вт, 3.

ДРЕНЦИ (Ахлар, погр. Ахалар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 340 ж., Шн, 2.

ДРЯНОВО (Бахшишлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 497 (обн. 31. XII. 1897); 610 ж., Тщ, 4.

ДРИПЧЕВО — село, в България от 1912 г.; 85 ж., Хс, 10.

ДРОПЛА (Той кьой, Дропля) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Дропля с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); осъвременено име на Дропла с Указ 512 (обн. 24. XI. 1959); 259 ж., Бс, 9.

ДРОПЛА (Той куюсу, Дропля) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Дропля под румънска власт и на Дропла с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединено Тьрновка; 390 ж., Дб, 1.

Дропля — вж. Дропла, Бс.

ДРУГАН — село, образувано от махалите Грамаде и Опалово с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); 633 ж., Пк, 4.

Друган — сборно село, в България от 1878 г.; от 1900 г. броено по съставни махали, Пк, 4.

Други колиби (пръснаги из Златишко-Тетевенската планина) (Други колиби, пръснати по Тетевенския балкан, Тетевенски колиби) — сборна махала, в България от 1878 г.; слята с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Тетевен, Лч.

ДРУЖБА (Молалия, Молалий, Свети Петър) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Свети Петър с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Дружба с Указ 466 (обн. 28. VIII. 1964); 338 ж., Вд, 4.

ДРУЖЕВО (Дупни връх) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 72 (обн. 19. II. 1952); 317 ж., Сф, 20.

ДРУЖИНЦИ (Ортакчии, Дружинци, Полянци) — село, в България от 1912 г.; преименувано от Ортакчии на Дружинци с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934), на Полянци с Указ 2081 (обн. 10. Х. 1989) и на Дружинци с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); от 1986 до 1991 г. присъединено Завоя; 381 ж., Кж, 3.

ДРУМЕВО (Аптаразак) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); присъединено Желез; 1059 ж., Шн, 10.

ДРУМОХАР — село, в България от 1878 г.; 265 ж., Кн, 6.

ДРУМЧЕ (Гьочилер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 31 ж., Кж, 6.

Дръвница — махала, до 1900 г. броена към сборно село Правец; слята с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Правец, Сф.

ДРЪМША — село, в България от 1878 г.; 174 ж., Сф, 15.

ДРЪНДАР (Халачлии, Драндар) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Драндар с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); осъвременено име на Дръндар без административен акт през 1956 г.; 225 ж., Вн, 12.

Дръндарска — махала, призната от населена местност (от колиби Пичор) за махала с Указ 438 от 25. VIII. 1924; слята с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Манаселска река, Сф.

Дрян (Дурасии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (oбн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 5 (обн. 8. I. 1963), Дб, 2.

ДРЯНКА — село, в България от 1912 г.; признато от махала за село с Указ 2932 (обн. 30. IX. 1983); 345 ж., См, 1.

ДРЯНКОВЕЦ (Къзълджик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 153 ж., Бс, 1.

Дрянов — вж. Дренов, Лч.

ДРЯНОВА ГЛАВА (Сюлюмезлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 71 ж., Кж, 3.

ДРЯНОВЕЦ — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Богутево; 5 ж., См, 10.

ДРЯНОВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 907 ж., Рз, 5.

ДРЯНОВЕЦ (Реджеб кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 51 ж., Дб, 3.

ДРЯНОВЕЦ (Саарлари) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 839 ж., Pc, 2.

Дряново — вж. Дреново, Бл.

ДРЯНОВО — град, в България от 1878 г.; признато от село за град през 1883 г.; присъединени Владково, Марча, Никоевци и Цинга; 8696 ж., Гб, 2.

ДРЯНОВО — село, в България от 1885 г.; 239 ж., Пд, 7.

ДРЯНОВО — село, в България от 1885 г.; 266 ж., Хс, 7.

Дряново — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Кубрат, Рз.

ДРЯНОВО (Казълджиклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 178 от 9. IV. 1893 г.; 207 ж., Яб, 4.

ДРЯНСКА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Троян; присъединено Хитревска; 41 ж, Лч, 6.

ДРЯНЪТ — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Багошево и Стоките; няма ж., Гб, 3.

Дубова махала — вж. Дъбова махала, Мн.

Дубрава — вж. Дъбрава, Вд.

Дубравата — вж. Дъбравата, Лч.

Дуваларе (Дуванларе) — вж. Черково, Бс.

Дуван ювасъ — вж. Соколово, Дб.

Дуванджа (Дуванджиите) — вж. Чалъкови, Пд.

Дуванджа — вж. Соколово, Бс.

Дуванджи кьой — вж. Соколенци, Хс.

Дуванджизлии (Дуванджиклии) — вж. Бенковски, Сз.

Дуванджии — вж. Дуванлии, Пд; Соколица, Пд.

Дуванджиклии — вж. Дуванджизлии, Сз.

Дуванджил — вж. Осен, Тщ.

Дуванджилар — вж. Соколарци, Сл; Соколяне, Кж.

Дуванлар (Дуванларе) — вж. Ястребино, Тщ.

ДУВАНЛИИ (Дуванджии) — село, в България от 1885 г.; 632 ж., Пд, 3.

Дуган кая — вж. Соколец, Бс.

Дуганово — вж. Капитан Петко войвода, Хс.

Дудевска (Дудювска) — вж. Дудевска махала, Лч.

Дудевска махала (Дудевска) — махала, през 1880 г. броена към Троян; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); слята с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Троян, Лч.

Дудене (Дудени) — вж. Черничево, Пд.

ДУКОВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Тодювци; 2 ж., Вт, 3.

Дулапите (Дулапи) — вж. Долапите, Pc.

ДУЛОВО (Аккадънлар) — град, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименуван с МЗ 2909 (обн. 31. VII. 1942); признат от село за град с Указ 38 (обн. 2. II. 1960); от 1951 до 1991 г. присъединено Черник; 6997 ж., Сс, 3.

Думанлии — вж. Церетелево, Пд.

ДУМНИЦИ (Думниците) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) (вж. Габрово); отделено и признато от квартал (бивши колиби) за село с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); 41 ж., Гб, 1.

ДУНАВЕЦ (Спанчов) — село, в България от 1978–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 29 ж., Сс, 7.

ДУНАВЦИ — град, образуван от селата Видбол и Гурково с Указ 317 (обн. 13. ХII. 1955); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 3141 ж., Вд, 4.

ДУНАВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Въглевци; 5 ж., Вт, 1.

ДУНАВЦИ (Бахаслии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 725 ж., Сз, 4.

ДУНЕВО — село, в България от 1912 г.; 133 ж., См, 9.

Дуневци — махала, до 1900 г. броена към Ново село; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Видима, Лч.

ДУНЯ — село, признато от населена местност за село с Указ 250 (обн. 22. III. 1991); 78 ж., См, 7.

Дупините (Дупини, погр. Допини) — вж. Николаево, Гб.

Дупляк — вж. Ботуня, Вр.

Дупни връх — вж. Дружево, Сф.

Дупница — вж. Маджарово, Хс.

ДУПНИЦА (Дупница, Марек, Станке Димитров) — град, в България от 1878 г.; преименуван на Марек с Указ 650 (обн. 22. VII. 1949) и на Станке Димитров с Указ 611 (обн. 23. XI. 1950); възстановено старо име с Указ 7 (обн. 14. I. 1992); 38 127 ж., Кн, 3.

Дура бейлер — вж. Синчец, Кж.

Дура боглу — вж. Равно село, Тщ.

Дураджак (Дураджа кьой) — вж. Станянци, Шн.

Дурак кьой — вж. Боян Ботево, Хс.

Дураклар — вж. Генерал Цонково, Сс; Станец, Тщ.

Дуралии (Дуралъ) — вж. Стойково, Хс.

Дуран — вж. Бели Лом, Рз.

Дуран кьой — вж. Стойново, Тщ.

ДУРАНКУЛАК (Дуранкулак, Блатница) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Блатница с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); възстановено старо име с МЗ 5530 (обн. 17. IX. 1943) и с Указ 704 (обн. 1. XI. 1963); 572 ж., Дб, 7.

Дуранлар (Дуранлари) — вж. Белгун, Дб.

Дуранлари — вж. Чеканци, Тщ.

Дуранлии — махала, изселена през Освободителната война, бивша околия Харманлии, Хс.

Дураржа кьой — вж. Станянци, Шн.

Дурасии (Дурасъ) — вж. Дрян, Дб.

Дурат ени махле — вж. Стоево, Пд.

Дурат нова (ени) махла — вж. Стоево, Пд.

Дурач — вж. Лудогорци, Рз.

Дурбалии — вж. Градини, Дб.

Дурбалъ кьой (Дурбалъ) — вж. Царевец, Кж.

Дургут калфа — вж. Овчарово, Дб.

Дурла (Дурлъ) — вж. Дуровци, Вт.

Дурлиите — вж. Дорльовци, Сф.

Дурмуш — вж. Лозево, Шн.

Дурмушево — вж. Плочник, Пд.

Дурна дере — вж. Росно, Вт.

ДУРОВЦИ (Дурла) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Дединци и Разсоха; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); няма ж., Вт, 4.

Дурутлар — вж. Стан, Сс.

Дурханлар (Дурхалъ) — вж. Сипей, Кж.

ДУРЧА — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Пърша и Игнатовци; 9 ж., Гб, 2.

Дутлу — вж. Черничево, Кж.

Дутруджа — вж. Бялка, Кж.

Духанджии — вж. Търхово, Гб.

Духлевци — махала, през 1880 г. броена към Буйновци; слята с Указ 202 (обн. 2. III. 1976) — вж. Мийковци, Вт.

ДУХОВЕЦ (Насъфчилар, Нусуфчилар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 609 ж., Рз, 2.

ДУШАНЦИ — село, в България от 1885 г.; 931 ж, Сф, 17.

ДУШЕВО (Душово) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 1047 ж., Гб, 3.

ДУШЕВСКИ КОЛИБИ (Душовски колиби) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Душево; осъвременено име без административен акт през 1956 г., 25 ж., Гб, 3.

Душилница — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 664 (обн. 29. XII. 1950) — вж. Мокреш, Мн.

ДУШИНКОВО (Джанбашли) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 130 ж., Кж, 2.

ДУШИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 29 ж., Пк, 1.

ДУШКА — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; 14 ж., Кж, 7.

Душово — вж. Душево, Гб.

Душовски колиби — вж. Душевски колиби, Гб.

Дущубак — вж. Полковник Савово, Дб; Ясеновец, Рз.

Дъб (Френк кьой) — село, преименувано и признато от населена местност (от село Вис) за село с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); Хс, 2.

ДЪБЕН (Дъбени) — село, в България от 1878 г.; 248 ж., Лч, 3.

ДЪБЕНЕ (Дъбени) — село, в България от 1885 г.; 1918 ж., Пд, 4.

Дъбени — вж. Дъбен, Лч; Дъбене, Пд.

ДЪБНИК (Осман кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 754 ж., Бс, 7.

ДЪБНИЦА — село, в България от 1912 г.; 1712 ж., Бл, 5.

ДЪБОВА (Емрен кьой, Имрен кьой) — село, през 1880 г. броено към Кипилово; преименувано на Дъбова с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 100 ж., Сл, 1.

ДЪБОВА (Уручевци) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с Указ 381 (обн. 25. Х. 1960); 11 ж., См, 8.

ДЪБОВА МАХАЛА (Дубова махала) — село, в България от 1878 г.; 157 ж., Мн, 3.

ДЪБОВАН (Черчелан) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 726 ж., Пл, 2.

ДЪБОВЕЦ (Хамзач) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 85 ж., Хс, 3.

Дъбови — колиби, до 1926 г. броени към Лъжене (Велинград); слети с Указ 2294 (обн. 26. ХII. 1978) — вж. Долна Дъбева, Пз.

ДЪБОВИК (Харманлък) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 259 ж., Дб, 2.

ДЪБОВИЦА (Шехово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 1060 (обн. 2. VI. 1978); 80 ж., Бс, 12.

ДЪБОВО (Мешелии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 111 ж., Яб, 1.

ДЪБОВО (Яйканлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 144 ж., Сз, 5.

Дъбрава — вж. Черковна, Тщ.

ДЪБРАВА — село, в България от 1912 г.; 117 ж., Бл, 3.

ДЪБРАВА (Горни Бивол) — село, изселено през 1879 г.; презаселено през 1894 г.; преименувано с МЗ 1992 (обн. 13. VI. 1941); 47 ж., Лч, 3.

Дъбрава (Дъбрави) — колиби, до 1892 г. броени към Костел и Граматици; слети с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Колари, Вт.

Дъбрава (Кутлуджа, Дъбрави) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Дъбрави с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); осъвременено име без административен акт между 1946 и 1956 г.; слято с Указ 513 (обн. 24. XI. 1959) — вж. Стара Загора, Сз.

ДЪБРАВА (Меше махле) — село, признато за село под румънска власт, в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 239 ж., Дб, 1.

ДЪБРАВАТА (Дубравата) — село, до 1900 г. броено към сборно село Батулци; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 108 ж., Лч, 8.

Дъбрави — вж. Дъбрава, Вт.

ДЪБРАВИНО (Чалъ махле, Чала махле) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1418 ж., Вн, 1.

ДЪБРАВИТЕ — село, до 1900 г. броено към Момина клисура; признато от махала за село с МЗ 1380 (обн. 1. VI. 1939); 636 ж., Пз, 2.

ДЪБРАВИЦА (Дубрава, Дърбавка) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 123 ж., Вд, 1.

Дъбравица (Меше махле, Полковник Бананово) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Полковник Бананово с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Дъбравица с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); слято с Указ 148 (обн. 29. V. 1956) — вж. Варненци, Сс.

ДЪБРАВИЦА (Текеджилери) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Длъжка поляна, преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 9 ж., Тщ, 1.

Дъждевица — вж. Дождевица, Кн.

Дъждец (Умур Верен, Омарен) — село, в България от 1912 г.; изселено през 1913 г.; презаселено през 1920 г.; преименувано на Дъждец с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); изселено през 1952 г. (заличено без административен акт), Хс, 2.

ДЪЖДИНО (Ямур кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 300 ж., Кж, 5.

ДЪЖДОВНИК (Ямур баба) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 69 ж., Кж, 4.

ДЪЖДОВНИЦА (Омер оллар, Ямурлар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; двойно име; преименувано на Дъждовница с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 148 ж., Кж, 5.

ДЪЛБОК ДОЛ — село, в България от 1878 г.; 440 ж., Лч, 6.

ДЪЛБОК ИЗВОР (Коз бунар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1794 ж., Пд, 11.

ДЪЛБОКИ — село, в България от 1885 г.; 1605 ж., Сз, 10.

Дълбоки Томчовци — вж. Долни Томчевци, Гб.

ДЪЛГА ЛИВАДА — статут на село (махала), до 1910 г. броено към Голям извор; 33 ж., Лч, 5.

ДЪЛГА ЛУКА — село, в България от 1878 г.; 23 ж., Пк, 6.

Дълга нива — колиби, до 1926 г. броени към Белица; слети с Указ 57 (обн. 5. II. 1965) — вж. Гроздьовци, Сф.

ДЪЛГАЧ (Далгач) — село, в България от 1878; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 585 ж., Тщ, 5.

Дълги герен — вж. Беловица, Пд.

ДЪЛГИ ДЕЛ — село, в България от 1878 г.; 286 ж., Мн, 6.

ДЪЛГИ ПРИПЕК (Узун гюней) — село, през 1880 г. броено към Доспатлии; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 61 ж., Вт, 4.

ДЪЛГО ПОЛЕ — село, в България от 1878 г.; 49 ж., Вд, 6.

ДЪЛГО ПОЛЕ (Узун Кърово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2250 ж., Пд, 3.

ДЪЛГОДЕЛЦИ — село, в България от 1878 г.; 1188 ж., Мн, 11.

ДЪЛГОПОЛ (Ново село) — град, в България от 1878 г.; преименуван с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 5394 ж., Вн, 10.

Дългошевица (Дългошевци) — вж. Замфир, Мн.

ДЪНГОВО (Дънгърлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 21 ж., Кж, 5.

ДЪРВАРИ (Куртовци) — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Брежниците и Ошаните; преименувано с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); няма ж., Гб, 4.

Дървена кошара — колиби, до 1900 г. броени към Ябланица; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Ябланица, Лч.

Дървеница — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 447 (обн. 9. XI. 1961) — вж. София, Сф.

ДЪРЖАВА (Чифлик махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 203 ж., Сз.

ДЪРЖАВЕН (Чифлика) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Борущица; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 17 ж., Сз, 5.

ДЪРЖАНИЦА — село, в България от 1878 г.; 219 ж., Вд, 6.

Държаново — село, в България от 1912 г.; заличено с Указ 431 (обн. 22. XI. 1960), Бл, 9.

ДЪРЛЕВЦИ — статут на село (колиби), през 1880 г. броени към Блъсковци; 1 ж., Вт, 3.

Дърманци — вж. Дерманци, Лч.

ДЪРМАНЦИ — село, в България от 1878 г.; 421 ж., Вр, 6.

ДЪСКАРИТЕ (Дъскари) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 4.

ДЪСКОТ — село, в България от 1878 г.; 597 ж., Вт, 6.

ДЪСКОТНА (Дискотна) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 802 ж., Бс, 9.

Дъхово (Мюселимлер) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 369 (обн. 28. Х. 1958), Кж, 5.

Дьовлен — вж. Девин, См.

Дюгените (Видимска) — махала, до 1900 г. броена към Ново село; двойно име; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Видима, Лч.

Дюдюкчелии (Дюдюкчилии) — вж. Свирково, Хс.

Дюз меше — вж. Равново, Вт.

Дюкмен — вж. Леярово, Яб.

Дюлбелер — вж. Зайчино, Кж.

Дюлгер — вж. Круша, Вн.

Дюлгер (Дюлгерлии) — вж. Зидарово, Бс.

Дюлгер махле — вж. Зидари, Тщ.

Дюле дере — вж. Глогино, См.

ДЮЛЕВО (Айваджик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 616 ж., Бс, 11.

ДЮЛЕВО (Айваджик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 285 ж., Пз, 11.

ДЮЛИНО (Айваджик) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 309 ж., Вн, 5.

ДЮЛИЦА (Айваджик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 241 ж., Кж, 3.

ДЮЛЯ (Айваджик дере, преди Освобождението — Дере вакъф) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Дюля с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Бс, 9.

Дюрмете — вж. Липец, См.

Дюшук дере — вж. Водни пад, См.

Дююнджилер — вж. Сватбаре, Кж.

Дядо Дянко — колиби, признати от населена местност (от колиби Горни Бакойци) за колиби с МЗ 805 (обн. 5. V. 1937); слети с Указ 183 (обн. 14. V. 1957) — вж. Габрово, Гб.

Дядо Страти — колиби, до 1905 г. броени към Копчелиите; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Донино, Гб.

ДЯДОВО (Деде кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XIII. 1906); 510 ж., Сл, 10.

Дядово — вж. Дедово, Пд.

ДЯДОВСКО (Деде кьой) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 423 ж., Кж, 7.

ДЯДОВЦИ (Деделер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 100 ж., Кж, 1.

ДЯКОВО — село, в България от 1878 г.; 446 ж., Кн, 3.

Дяконово (Карабашлар) — махала, в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Кж, 7.

ДЯЛЪК — село, през 1880 г. броено към Градница; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 14 ж., Гб, 3.

ДЯНКОВО (Калово) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 290 (обн. 23. VI. 1950); 3040 ж., Рз, 5.

Е

Евджилер — вж. Равна гора, Хс.

Евджилери (Евджилере) — вж. Средно градище, Сз.

Евдокия — вж. Гомотарци, Вд; Ловец, Шн.

Евлеклер — вж. Ляхово, Дб.

ЕВЛОГИЕВО (Слатина) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 178 ж., Пл, 8.

Евренезово (Евренес кьой) — вж. Евренозово, Бс.

Евренлер — вж. Кандилка, Кж.

Евренлии — вж. Железник, Бс; Славейково, Яб.

EBPEHОЗОBO (Евренезово) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 58 ж., Бс, 5.

ЕГРEК — село, в България от 1912 г.; 788, ж., Кж, 4.

Егри буджак — вж. Кътино, Кж.

Егри дере — вж. Ардино, Кж.

ЕГЪЛНИЦА — село, в България от 1878 г.; 283 ж., Пк, 3.

Едил (Едилоглар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Кж, 3.

ЕДИНАКОВЦИ (Бурханлар) — село, в България От 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 159 ж., Шн, 9.

Едноверци (Иманоглар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с МЗ 3079 (обн. 23. XI. 1940) — вж. Джебел, Кж.

ЕДРЕВО (Балабанлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 504 ж., Сз, 5.

Едри хане — вж. Чобанка, Кж.

ЕДРИНО — село, признато от населена местност (от село Полковник Желязово) за село с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); 246 ж., Кж, 4.

Едирханлу — вж. Чобанка, Кж.

ЕЗДИМИРЦИ — село, в България от 1878 г.; 65 ж., Пк, 6.

Езеденли — вж. Къклица, Кж.

Езердже — вж. Езерче, Рз.

Езерец — вж. Езерче, Рз.

ЕЗЕРЕЦ — село, признато от населена местност (от село Ощава) за село с Указ 148 (обн. 25. V. 1956); 9 ж., Бл, 6.

ЕЗЕРЕЦ (Сатълмъш) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 152 ж., Дб, 7.

ЕЗEPO (Юрлемиш, Крумово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Крумово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Езеро с Указ 557 (обн. 23. XI. 1951); 496 ж., Сл, 2.

ЕЗEPOBO (Дипсиз гьол) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 845 ж., Пд, 11.

ЕЗEPOBO (Малки Аладън, Аладън — малки) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Езерово с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1666 ж., Вн, 4.

ЕЗEPOTO (Езеро) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) (вж. Габрово); отделено и признато от квартал (бивши колиби) за село с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); 6 ж., Гб, 1.

ЕЗЕРЧЕ (Езердже, Езерец) — село, в България от 1878 г.; 2213 ж., Рз, 7.

Ези бей — вж. Паскалево, Дб.

ЕКЗАРХ АНТИМОВО (Ачларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1157 ж., Бс, 4.

ЕК3APX ЙОСИФ (Кара коджалии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 790 ж., Pc, 1.

Екинджик — вж. Посев, Сс.

Екисечя — вж. Близнец, Сл.

Екисче — вж. Бенковски, Дб; Близнаци, Шн.

Екрене — вж. Кранево, Дб.

Елда (Орта махле) — махала, до 1920 г. броена към Цветница; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Братово, Тщ.

Елджилер — вж. Жинзифово, Кж.

Елезлери (Елезлер) — вж. Илийно, Тщ.

Елеменлии — вж. Ситово, Яб.

EЛЕНА — град, в България от 1878 г.; присъединени Босевци, Горни Чукани, Долни Геновци, Долни Чукани, Казаци, Киллъжовци, Лапавишковци, Майтаняци, Милковци, Младеновци, Неювци, Новачкини, Пърчовци, Разпоповци, Синджирци, Тинково и Усои; 6449 ж., Вт, 3.

Елена — махала, призната от населена местност Света Елена (от село Широка лъка) за махала с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954); заличена с Указ 902 (обн. 31. XII. 1963), См, 9.

EЛЕHA (Джефарджа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 577 ж., Хс, 11.

Еленере (Инелере) — село, изселено през 1879 г., бивша околия Пазарджик, Пз.

ЕЛЕНИНО (Кара гитлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 759 ж., Сз, 10.

ЕЛЕНКА (Кочански колиби) — село, признато от населена местност (от село Кочани) за село с Указ 202 (обн. 2. III. 1976); преименувано с Указ 469 (обн. 27. IV 1976); 192 ж., См, 7.

Еленов дол — вж. Елов дол, Сф.

ЕЛЕНОВ ДОЛ — село, в България от 1878 г.; 125 ж., Сф, 20.

ЕЛЕНОВО — село, в България от 1912 г.; 161 ж., Бл, 3.

ЕЛЕНОВО (Караджа Муратлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 711 ж., Сл, 2.

ЕЛЕНОВО (Фюлбеллер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1944); 499 ж., Тщ, 4.

ЕЛЕНСКА (Ухловица) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с Указ 381 (обн. 25. Х. 1960); 99 ж., См, 2.

ЕЛЕНЦИТЕ (Еленци) — село, в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 2.

Елес факъ — вж. Доброплодно, Вн.

Елесча (Елехча) — вж. Тракиец, Хс.

Елехче — вж. Илийско, Кж; Старцево, См.

Елеч — вж. Доброглед, Вн.

Елечанова — махала, до 1900 г. броена към сборно село Годеч; слята с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974) — вж. Годеч, Сф.

Елешница — вж. Беласица, Бл.

ЕЛЕШНИЦА — село, в България от 1912 г.; 1606 ж., Бл, 8.

Елешница — село, в България от 1885 г.; заличено с Указ 516 (обн. 22. XII. 1962), Пд, 16.

ЕЛЕШНИЦА (Елешница, Чанкова, Йорданкино) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Чанкова с Указ 191 (обн. 22. IV. 1950) и на Йорданкино с Указ 464 (обн. 2. I. 1959); възстановено старо име с Указ 314 (обн. 11. X. 1991); 517 ж., Сф, 8.

Ели бей (Ели бей кьой) — вж. Пчеларово, Дб.

Ели бей — вж. Челопечене, Дб.

ЕЛИН ПЕЛИН (Гара Елин Пелин) — село (гарово селище), признато от населена местност за гарово селище (Гара Елин Пелин) с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); слято с Указ 38 (обн. 2. II. 1960) (вж. град Елин Пелин); отново признато за гарово селище с Указ 2552 (обн. 26. XI. 1974); 3915 ж., Сф, 9.

ЕЛИН ПЕЛИН (Новоселци) — град, в България от 1878 г.; преименуван с Указ 141 (обн. 25. III. 1950); признат от село за град с Указ 38 (обн. 2. II. 1960); от 1960 до 1974 г. присъединен към Гара Елин Пелин; 6690 ж., Сф, 9.

ЕЛИСЕЙНА (погр. Елисейно) — село, в България от 1878 г.; 465 ж.; Вр, 6.

Елиястчъ — вж. Илийско, Кж.

Еллер (Еллере) — Стамболово, Хс.

Елли дере — вж. Ветрен дол, Пз.

Елма чукур — вж. Ямино, Кж.

Елмалъ кебир — вж. Ябълковец, Кж.

ЕЛОВ ДОЛ (Еленов дол) — село, признато от населена местност Еленов дол (от село Липница) за село с Указ 148 (обн. 29. V. 1956); преименувано с Указ 58 (обн. 9. II. 1960); 73 ж., Сф, 4.

ЕЛОВДОЛ — село, в България от 1878 г.; 203 ж., Пк, 2.

ЕЛОВИЦА — село, в България от 1878 г.; 86 ж., Мн, 6.

ЕЛОВИЦА (Яловица) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 37 ж., Пк, 6.

ЕЛХОВЕЦ (Януз дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Кокалич; 1237 ж., См, 8.

ЕЛХОВО (Елхово, Милево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Милево с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); възстановено старо име с Указ 43 (обн. 19. II. 1993); 638 ж., Сз, 6.

ЕЛХОВО (Казъл агач) — град, в България от 1885 г.; преименуван и признат от село за град Елхово с Указ 86 (обн. 26. III. 1925); 12 364 ж., Яб, 2.

ЕЛХОВО (Чатал тепе) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 183 ж., Сз, 10.

Елша (Кая баши) — махала, до 1920 г. броена към Цветница; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Цветница, Тщ.

ЕЛШИЦА (Арнауткьой) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 1081 ж., Пз, 7.

ЕЛЬОВО — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 24 ж., См, 9.

Ембелец — вж. Лозенец, Бс.

Ембие махле — село, по време на преброяването през 1880 г. не е имало население; в България до 1913 и от 1940 г.; слято без административен акт през 1940 г. — вж. Змеево, Дб.

Ембие сакаллъ — вж. Наум, Шн.

Ембие Скендер — вж. Свети Климент, Шн.

Ембие солак — вж. Свети Горазд, Шн.

ЕMEH (Ямен) — село, в България от 1878 г.; 103 ж., Вт, 1.

Емерлии — село, изселено през 1882 г., бивша околия Пазарджик, Пз.

Емине — вж. Емона, Бс.

Емир гази — вж. Кракра, Вн.

Емир кьой — вж. Белодол, Бс; Генерал Киселево, Вн; Суходол, Сс.

Емир оглар — вж. Главатарци, Кж.

Емирлер — вж. Боил, Сс; Генево, Кж; Добромирци, Кж; Калина, Дб; Кнезово, Кж; Повеляново, Вн; Шопци, Кж.

Емирлери — вж. Повеля, Тщ.

Емирлии — вж. Болярско, Яб.

Емирово — вж. Генерал Киселово, Вн; Суходол, Сс.

Емирово (Късъклар Емир махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975), Бс, 9.

Емироллар — вж. Вождово, Кж.

Емироолу — вж. Чистово, Вт.

Емирско — вж. Белодол, Бс.

Емишлери — вж. Овощник, Сз.

EMОHA (Емине) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 25 ж., Бс, 6.

Емрен кьой — вж. Дъбова, Сл.

Ендже — вж. Новак, Рз; Царев брод, Шн.

Ендже кьой — вж. Златина, Вн.

Ендже кьой (Гювемли Ендже кьой) — вж. Ястребово, Pc.

ЕHEB РЪТ (Енюв рът) — село, през 1880 г. броено към Батошево; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 36 ж., Гб, 3.

ЕHEBO (Есирджа, Есердже) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Енево с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 210 ж., Дб, 3.

ЕНЕВО (погр. Янево) — село, в България от 1878 г.; 460 ж., Шн, 7.

Енекчиево — вж. Кравино, Сз.

Ени Балабанлар — вж. Иван Шишманово, Рз.

Ени Беглии — вж. Кирилово, Яб.

Ени Дервиш Юван — вж. Ново Оряхово, Вн.

Ени Джумая — вж. Равен, Кж.

Ени кьой — вж. Александрово, Тщ; Бръчма ени кьой, Сс; Ветрен, Пз; Висока поляна, Шн; Каменец, Яб; Колушево, Хс; Кракра, Вн; Куманово, Вн; Мрамор, Хс; Новачево, Сл; Ново село, Пд; Приселци, Бс; Резово, Бс; Цар Калоян, Пд; Черница, Бс.

Ени махала — село, в България от 1878 г.; от 1887 г. броено към Ново Янково, Шн.

Ени махале — вж. Малко Паисиево, Сс.

Ени махле — вж. Гарваново, Хс; Дебър, Пд; Завоя, Кж; Кестенево, Тщ; Лозица, Бс; Любка, Тщ; Люлин, Яб; Новаково, Вн; Новоселище, Сл; Новоселище, Кж; Одринци, Дб; Радинка, Сл.

Ени пазар — вж. Нови пазар, Кж; Нови пазар, Шн.

Ени пазлии — вж. Каменово, Сл.

Ени чаир — вж. Нова ливада, Хс.

Ениджа — вж. Ения, Хс.

Енидже — вж. Златина, Вн; Черна, Дб.

Енидже Балбунар — вж. Медовене, Рз.

Енидже кьой — вж. Златина, Вн; Преславци, Сс; Стоил войвода, Сл.

Енидже (Фандъклъ) — вж. Черна, Дб.

Енидже Хайдар — вж. Краище, Дб.

ЕНИНА — село, в България от 1885 г.; от 1943 до 1971 г. присъединено Долно Изворово; 2679 ж., Сз, 4.

ЕНИЦА — село, в България от 1878 г.; 1235 ж., Пл, 6.

Еничери (погр. Яничери и Иничерите) — вж. Горяни, Гб.

Еничер махле — вж. Нова ливада, Хс.

Енище — вж. Зетьово, Сз.

Ения — вж. Младиново, Хс.

Ения (Ени Яа, Ениджа) — село, в България от 1885 г.; изселено през 1893 г, Хс, 4.

Еновска — вж. Яновска, См.

ЕНЧЕЦ (Макаклар, Салман) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; двойно име; преименувано на Енчец с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 296 ж, Кж, 5.

Енчец (Саламан джамъ атъ) — сборно село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; от 1975 г. броено по съставни селища; преименувано без административен акт през 1934 г., Кж, 9.

Енчовци — колиби, през 1880 г. броени към Блъсковци; изселени след 1880 г., Вт, 3.

ЕНЧОВЦИ — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 460 (обн. 14. XI. 1961); 18 ж., Гб. 4.

Еньовец (Али бей) — махала, до 1920 г. броена към Цветница; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Братово, Тщ.

ЕНЬОВЧЕ — село, признато от населена местност за село с Указ 252 (обн. 26. III. 1968); 288 ж., Кж, 1.

Енюв рът — вж. Енев рът, Гб.

Ер кюпрю (Ер Кюприя) — вж. Мостово, Пд.

ЕРДЕН — село, в България от 1878 г.; 684 ж., Мн, 2.

Ерджели — голямо — вж. Доброволец, Кж.

Ерджели — малко — вж. Седловина, Кж.

Ерджи — вж. Градина, Рз.

Ерджии — вж. Земенци, Дб.

Ердованлии (погр. Ердуванлии) — вж. Орловец, Вт.

Ердуванлии — вж. Сокол, Сл.

Еревиш — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 2076 (обн. 27. IX. 1974) — вж. Антоново, Тщ.

Ередин — вж. Хайредин, Вр.

Ерекли — вж. Кукуряк, Кж; Шипок, Кж.

Ериклие (Ерекли) — вж. Сливак, Шн.

Ереклии — вж. Ираклии, Сл.

Ерелии — вж. Смилец, Пз.

ЕРЕМИЯ — село, в България от 1878 г.; 308 ж., Кн, 6.

Ереселер — махала, в България от 1878 г.; заличена с МЗ 1695 (обн. 27. IХ. 1937), Тщ, 1.

Ержи — вж. Градина, Рз.

Ериклие — вж. Сливак, Шн.

Еркеч — вж. Козичино, Бс.

ЕPMA PEКА — село (промишлено селище), в България от 1912 г.; признато от село за промишлено селище с Указ 299 (обн. 25. VIII. 1953); 1157 ж., См, 5.

Ерменлии — вж. Богомил, Вн.

Ерменлуй — вж. Драгаш войвода, Пл.

ЕPOBETE (Хорозлу, Аразлъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 116 ж., Кж, 3.

ЕРУЛ — село, в България от 1878 г.; 63 ж., Пк, 6.

Еса беглишка — вж. Ессе беглии, Яб.

Есафлар — вж. Иванци, Кж.

Есе — махала, до 1920 г. броена към Сини вир; слята с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Сини вир, Шн.

Есе кьой — вж. Високо, Кж.

ЕСЕН (Касъмчево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 163 ж., Бс, 12.

ЕСЕНИЦА (Касъмлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 370 ж., Вн, 7.

Есенище — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 232 (обн. 26. III. 1968) — вж. Турян, См.

Есердже — вж. Енево, Дб.

Есетлии (Еситлии) — вж. Момчилово, Вн.

Есетлии — вж. Сноп, Дб.

Есирджа — вж. Енево, Дб.

Есирлии — вж. Блатец, Сл.

Еситлии — вж. Есетлии, Вн.

Ески арнаутлар — вж. Староселец, Вн.

Ески Балабанлар — вж. Вазово, Рз.

Ески Дервиш Юван — вж. Старо Оряхово, Вн.

Ески Джумая — вж. Търговище, Тщ.

Ески кьой — вж. Вехтово, Шн; Николово, Хс.

Ески махле — вж. Старо селище, Рз.

Ески Паслии — вж. Лъка, Бс.

Ески Стамболук — вж. Велики Преслав, Шн.

Ескилер — вж. Вехтино, См.

Есмерлии — вж. Мургово, Кж.

Ессе беглии (Еса беглишка) — вж. Пчела, Яб.

Ессе махле — вж. Делова махала, Вт.

Етим ели — вж. Сираково, Дб.

ЕТРОПОЛЕ — град, в България от 1878 г.; присъединено Вранащица; 11 384 ж., Сф, 10.

Етърът (Етър) — село, в България от 1878 г.; присъединено Трепесковци; слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

Ефрас кестане (погр. Ефрас кестене) — вж. Долно Новково, Тщ.

Ефрас кечилер — вж. Горно Козарево, Тщ.

ЕФРЕЙТОР БАКАЛОВО (Бараклар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 324 ж., Дб, 5.

ЕФРЕМ (Урум кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 125 ж, Хс, 4.

Ешеврен — вж. Изворово, Сз.

Ешекчии — вж. Николаево, Сз.

Ешикашлии (Шейх аслъ) — село, в България от 1885 г.; двойно име; слято с Указ 104 от 25. III. 1902 г. — вж. Лозен, Пз.

Ешил ова (Ешилово, Ешил Юва) — вж. Зелена морава, Тщ.

Ж

ЖАБЛЯНО — село, в България от 1878 г.; 225 ж., Пк, 2.

ЖАБОКРЪТ — село, в България от 1878 г.; присъединено през 1955 г. и отделено през 1956 г. Гирчевци; 814 ж., Кн. 5.

ЖЕГЛАРЦИ (Омур факъ) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1020 ж., Дб, 6.

ЖЕГЛИЦА — село, в България от 1878 г.; 286 ж., Вд, 4.

Жедилово — село, в България от 1878 г.; заличено с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Кн, 5.

ЖЕДНА — село, в България от 1878 г.; 132 ж., Пк, 5.

Желез (Демир ханлии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 513 (обн. 24. XI. 1959) — вж. Друмево, Шн.

ЖЕЛЕЗАРА (Демирджилер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); няма ж., Тщ, 2.

ЖЕЛЕЗАРИ (Демирджилер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 52 ж., Хс, 2.

ЖЕЛЕЗАРЦИ (Демир кьой) — село, през 1880 г. броено към Моравица; изселено през 1889 г.; презаселено след 1905 г. и броено към Моравица до 1926 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 39 ж., Вт, 9.

ЖЕЛЕЗИНО (Демирлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 283 ж., Хс, 2.

ЖЕЛЕЗНА — село, в България от 1878 г.; 432 ж., Мн, 10.

ЖЕЛЕЗНИК (Евренлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 142 ж., Бс, 4.

ЖЕЛЕЗНИК (Кара Демир) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 212 ж., Кж, 7.

ЖЕЛЕЗНИЦА — село, в България от 1912 г.; 407 ж., Бл, 11.

ЖЕЛЕЗНИЦА — село, в България от 1878 г.; 1751 ж., Сф, 1.

ЖЕЛЕН — село, в България от 1878 г.; 256 ж., Сф, 20.

ЖЕЛЪД (Къзъл пелит) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 116 ж., Шн, 8.

ЖЕЛЪДОВО (Али факъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 123 ж., Кж, 2.

ЖЕЛЮ ВОЙВОДА (Черкешлии, Михайлово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Михайлово с постановление на Общинския съвет през 1882 г. и на Желю войвода с МЗ 3287 (обн. 11. Х. 193 8); присъединено Лулица; 2695 ж., Сл, 3.

ЖЕЛЯВА — село, в България от 1878 г.; 534 ж., Сф, 1.

ЖЕЛЯЗКОВЕЦ (Демирджилер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 824 ж., Рз, 6.

Желязково — вж. Момина църква, Бс.

Желязна врата (Хисар алтъ) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 369 (обн. 28. Х. 1958), Кж, 5.

Желязна — голяма — вж. Голяма Желязна, Лч.

ЖЕЛЯЗНО (Демирджи кьой, Демир кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 383 ж., Пд, 8.

ЖЕЛЯЗОВО (Демирдеш) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 212 ж., Бс, 3.

ЖЕНДА (Яшлъ кьой) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 115 ж., Кж, 7.

ЖЕРАВИНО — село, в България от 1878 г.; 10 ж., Кн, 5.

ЖЕРАВИЦА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Черни Осъм; 2 ж., Лч, 6.

ЖЕРАВНА — село, в България от 1885 г.; 525 ж., Сл, 1.

ЖЕРГОВЕЦ (Тоянлъ) — село, до 1900 г. броено към Димовци; двойно име преди Освобождението; няма ж., Сз, 2.

Жерка (Дегермен теке) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Кж, 3.

ЖЕРНОВ (Джорно) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 168 ж., Пл, 8.

ЖИВКО (Мазълите, Мазалите) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 46 (обн. 9. II. 1951); 33 ж., Гб, 1.

ЖИВКОВО (Авли кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 197 oт 24. IV. 1892; 654 ж., Сф, 12.

ЖИВКОВО (Къзъл кая, Червена скала) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Червена скала с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Живково с Указ 131 (обн. 14. III. 1950); 631 ж., Шн, 9.

Живовци — село, в България от 1878 г.; заличено с Указ 202 (обн. 2. III. 1976), Мн, 9.

Живодерите (Живодери) — вж. Малини, Гб.

ЖИДОВ ДОЛ — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Черни Осъм; няма ж., Лч, 6.

ЖИЖЕВО — село, в България от 1912 г.; 365 ж., Бл, 10.

ЖИЛЕНЦИ (Жилинци) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); присъединено Долна Брестница; 1390 ж., Кж, 5.

ЖИЛИНО (Дамар гьоз) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 178 ж., Шн, 7.

Жилинци — вж. Жиленци, Кн.

ЖИНЗИФОВО (Елджилер, Ялджилер) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Жинзифово с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 359 ж., Кж, 5.

ЖИТАРНИК (Хамбараджик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 9 ж., Кж, 5.

Житарово — вж. Ветрен, Бс.

ЖИТЕН — село, в България от 1878 г.; 532 ж., Сф, 1.

ЖИТЕН (Чамурлии, Богдайлъ Чамурлии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Житен с МЗ 2191 (обн. 27. IV. 1942); 325 ж., Дб, 2.

Житник — вж. Метличина, Вн.

ЖИТНИЦА (Малък Базаурт) — село, до 1940 г. броено към Базаурт; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 537 ж., Дб, 3.

ЖИТНИЦА (Тестеджи) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1090 ж., Вн, 11.

Житница (Тестеджи кьой) — село, в България от 1878 г.; изселено през 1887 г.; презаселено през 1908 г.; отделено и преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); изселено между 1934 и 1946 г.; заличено без административен акт, Вт, 9.

ЖИТНИЦА (Халачлар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 255 ж., Кж, 7.

ЖИТНИЦА (Хамбарлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1730 ж., Пд, 3.

Житосвет — вж. Житосвят, Бс.

ЖИТОСВЯТ (Джумалии, Хаджи Мариново, Житосвет) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Хаджи Мариново с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Житосвят с МЗ 168 (обн. 22. I. 1943); уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 271 ж., Бс, 4.

ЖИТУША — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 881 (обн. 30. ХI. 1965) (вж. Колош); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 195 ж., Пк, 5.

Жостово — вж. Хаджидимово, Бл.

ЖРЕБЕВО (Айгър дере) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 154 ж., См, 3.

ЖРЕБИНО (Башатлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 272 ж., Яб, 2.

ЖРЕБИЧКО — село, в България от 1885 г.; 124 ж., Пз, 3.

Жребчево (Атлари) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); заличено с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Сл, 4.

ЖЪЛТ БРЯГ (Саръ яр) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 394 ж., Сл, 4.

ЖЪЛТ КАМЪК (Саръ таш) — село, в България от 1885 г.; 149 ж., Пд, 1.

ЖЪЛТЕШ — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с МЗ 6287 (обн. 23. XII. 1941); присъединени Бончовци, Грънчерите и Хасакиите; 336 ж., Гб, 1.

ЖЪЛТИ БРЯГ (Саръ юрт) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. III. 1906); 586 ж., Хс, 8.

ЖЪЛТИ РИД (Саръ яр) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 12 ж., Кж, 2.

Жълти хан (Сарханлар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. VII. 1934); изселено и заличено с МЗ 2280 (обн. 7. XII. 1937), Бс, 1.

Жълти чал (Къзъл чал) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); Кж, 6.

ЖЪЛТИКА — село, признато от населена местност (от село Щерна) с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 61 ж., Кж, 2.

ЖЪЛТОПОП (Саръ папазлардан, Червени поповци) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към сборно село Димовци; двойно име преди Освобождението; преименувано на Жълтопоп с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 9 ж., Сз, 2.

ЖЪЛТУША (Саръ къс) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1239 ж., Кж, 1.

З

ЗАБЕЛ — село, в България от 1878 г.; 51 ж., Пк, 6.

ЗАБЕРНОВО — село, в България от 1912 г.; 162 ж., Бс, 5.

ЗАБЪРДО (Чукур кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 669 ж., См, 10.

ЗАBAЛA — село, в България от 1878 г.; 35 ж., Пк, 1.

ЗАBET — град, в България от 1878 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 3588 ж., Рз, 1.

ЗАВЕТ (Барък) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 175 ж., Бс, 12.

ЗABЕTHO (Сарнасъф) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 104 ж., Тщ, 4.

ЗАВИДОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 40 ж., Сф, 20.

ЗАВОИ (Кулаклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 955 ж., Яб, 4.

ЗАВОЯ (Ени махле) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) (вж. Дружинци); отделено и признато от квартал за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 419 ж., Кж, 3.

Загажане — вж. Загъжене, Сф.

ЗАГОРЕ (Ахърито, Оборито) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Оборито с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Загоре с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); присъединено Голямо Кадиево; 941 ж., Сз, 10.

Загоричане (Кел оглар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991) — вж. Фотиново, Кж.

ЗАГОРИЧЕ (Чобан Насуф) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 693 ж., Шн, 4.

ЗАГОРСКИ (Кърджалар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 35 ж., Кж, 3.

ЗАГОРСКО (Сулумлу) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 160 ж., Кж, 6.

ЗАГОРЦИ (Кокарджа) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 150 ж., Дб, 5.

ЗАГОРЦИ (Торлак махле, Тарлак махла) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Загорци с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 492 ж., Сл, 2.

ЗАГОРЦИ (Шабан къръ) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 352 ж., Бс, 12.

Заград (Дам ада) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); заличено с Указ 881 (обн. 30. XI. 1961), Сс, 3.

Заграде (Хисарлъка) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934; слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Гърмен, Бл.

ЗАГРАЖДЕН (Долащър) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 612 ж., См, 1.

ЗАГРАЖДЕН (Мъгура, Курна могила) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Загражден с МЗ 3774 (обн. 7. XII. 1934); 666 ж., Пл, 2.

Загъжене (погр. Загажене) — вж. Добравица, Сф.

ЗАДРУГА (Къшла кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 913 ж., Рз, 3.

ЗАЕВИТЕ (Заевете) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Широка лъка; уточнено име без административен акт през 1965 г.; 16 ж., См, 9.

ЗАИМЧЕВО (Ичмей зиямет) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 520 ж., Бс, 9.

ЗАЙЧАР (Гюдженлер) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1115 ж., Бс, 9.

Зайчари — вж. Ведрово, Бс.

ЗАЙЧАРИ (Авдалари) — село, през 1880 г. броено към Кипилово; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село с Указ 356 (обн. 7. XII. 1955); присъединено Търнен кладенец; 35 ж., Сл, 3.

Зайчина — вж. Зайчино, Кж.

ЗАЙЧИНО (Дюлбелер, Зайчина) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Зайчина с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); уточнено име на Зайчино с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 33 ж., Кж, 5.

ЗАЙЧИНО OРЕШЕ (Козлуджа тавшан, Тавшан Козлуджа) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 268 ж., Шн, 7.

Замухово — статут на село (махала), до 1900 и от 1975 г. броено към Петрич, Сф, 11.

ЗАМФИР (Дългошевица, Дългошевци, Замфирово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Замфирово с Указ 505 (обн. 1. I. 1954) и на Замфир с Указ 50 (обн. 9. II. 1960); 1233 ж., Мн, 7.

Замфирово — вж. Замфир, Мн.

ЗАМФИРОВО (Гушанци) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 5750 (обн. 24. IX. 1947); 1637 ж., Мн, 1.

ЗАНОГА — село, в България от 1912 г.; няма ж., Бл, 7.

ЗАНОГЕ (Заноге, Салабашево) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Салабашево с Указ 448 от 31. XII. 1893 г.; възстановено старо име с Указ 197 от 11. VII. 1896 г.; 94 ж., Сф, 20.

Заножене — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 5 (обн. 8. I. 1963) — вж. Вършец, Мн.

Западно Шивачево — вж. Гита, Сз.

Запалня — село, в България от 1885 г.; заличено с Указ 57 (обн. 5. II. 1965); Сл, 4.

ЗАРАЕВО (Кара Хасан) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Височайши доклад 8603 от 19. XI. 1882 г.; 1108 ж., Тщ, 4.

Заралъ кьой (погр. Зарашъ кьой) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 753 (обн. 2. I. 1923) — вж. Съединение, Тщ.

ЗАРИЦА (Камерлер, Камелер) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 5 (обн. 8. I. 1963) (вж. Звенимир); отделено с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 474 ж., Сс, 2.

ЗАPHИК (Зарнич) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 433 ж., Сс, 4.

ЗACЕЛE — село, в България от 1878 г.; 196 ж., Сф, 20.

ЗАСМЯНО (Гюле кьой) — село, в България от 1870 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 166 ж., Вн, 2.

Зафирово — вж. Васково, Хс.

ЗАФИРОВО (Сарсанлар, Генерал Зафирово) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Генерал Зафирово с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Зафирово без административен акт между 1946 и 1956 г.; 1121 ж., Сс, 2.

ЗАХАРИ СТОЯНОВО (Джафер факъ) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 152 ж., Дб, 1.

ЗАХАРИ СТОЯНОВО (Омур бей) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934): 380 ж., Тщ, 4.

Захари Стояново — вж. Могилино, Pc.

ЗАЯ — село, в България от 1878 г.; 54 ж., Гб, 2.

ЗВЕГОР (Кьоселер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 321 ж., Шн, 9.

ЗВЕЗДА (Айваджик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); няма ж., Бс, 9.

ЗВЕЗДА (Мехмеди) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 192 (обн. 21. IV. 1923); 227 ж., Тщ, 4.

Звездан — вж. Звезден, Кж.

Звездел (Ай догду, погр. Айдоглу) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954) — вж. Искра, Сс.

ЗВЕЗДЕЛ (Гьок Виран) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); 490 ж., Кж, 6.

ЗВЕЗДЕЛИНА (Кая алтъ) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 403 ж, Кж, 5.

ЗВЕЗДЕН (Каба виран, Звездан) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Звездан с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Звезден с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 156 ж., Кж, 5.

ЗВЕЗДЕЦ (Гьок тепе) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 387 ж., Бс, 5.

ЗВЕЗДИЦА — село, образувано от населените местности Табак, Гюл и Селиолу (от село Врани кон) с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); 799 ж., Тщ, 2.

ЗВЕЗДИЦА (Кюклюджа, Кьоклюджа) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Звездица с Указ 113 от 26. II. 1899 г.; 960 ж., Вн, 3.

ЗВЕНИМИР (Авдуллар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); от 1963 до 1978 г. присъединени селата Зарица и Малък Звенимир; 497 ж., Сс, 2.

ЗВЕРИНО — село, в България от 1878 г.; 2087 ж., Вр, 6.

ЗВИНИЦА (Бояджиклии, Бояджиклар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Звиница с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934), 559 ж., Кж, 5.

ЗВЪНАРКА (Юнуз) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 841 ж., Кж, 4.

ЗВЪНАРЦИ (Гюведже) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 707 ж., Рз, 3.

ЗВЪНЕЦ (Чанлар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 107 ж., Вн, 7.

ЗВЪНИКА (Ахматлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Кж, 5.

ЗВЪНИЧЕВО (Чангарлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2260 ж., Пз, 6.

Звънковци — село, в България от 1878 г.; след 1880 г. слято с Терзиювци, Вт.

ЗВЪНЧЕ (Имамлар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 63 ж., Кж, 5.

ЗГАЛЕВО (Згальовец) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3173 (обн. 16. VI. 1947); 763 ж., Пл, 10.

Згальовец (Згалювец) — вж. Згалево, Пл.

Згарлии — вж. Величково, Пз.

ЗГОРИГРАД — село, в България от 1878 г.; 1935 ж., Bp, 3.

ЗГУРОВО — село, в България от 1878 г.; 140 ж., Кн, 6.

ЗДРАВЕЦ — село, признато от населена местност Здравец (от село Джурково) за село с Указ 2932 (обн. 30. IX. 1983); 73 ж., Пд, 7.

Здравец — вж. Девин, См.

ЗДРАВЕЦ (Аканджии, Акънджии) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Здравец с Указ 113 от 26. II. 1899 г.; 276 ж., Вн, 1.

Здравец (Камен дол) — колиби, признати от населена местност за колиби с Указ 668 от 30. ХI. 1920 г.; преименувани с Указ 381 (обн. 25. Х. 1960); слети с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Тетевен, Лч.

ЗДРАВЕЦ (Окчулар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 192 (обн. 21. IV. 1923); 504 ж., Тщ, 5.

ЗДРАВЕЦ (Сахотлари, Саатлари) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1907); 211 ж., Хс, 1.

ЗДРАВЕЦ (Симеоново) — село, образувано от селата Голям Торсун и Малък Торсун с МЗ 911 (обн. 1. VII. 1943); преименувано с МЗ 5530 (обн. 17. IX. 1947); 419 ж., Рз, 6.

ЗДРАВКОВЕЦ (Кая баш) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 115 ж., Гб, 1.

ЗДРАВЧЕЦ (Небирлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 165 ж., Кж, 3.

ЗЕБИЛ (Канипе) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 817 ж., Сс, 2.

Зевгели — вж. Зорница, Бл.

ЗЕЛЕH ДОЛ (Делиязмино) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 223 ж., Бл, 3.

ЗЕЛЕНА MOPАBA (Ешилова, Ешилово, Ешил Юва) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 667 ж., Тщ, 2.

ЗЕЛЕНИГРАД — село, в България от 1878 г.; 106 ж., Пк, 6.

ЗЕЛЕНИК (Трашлии) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Костел; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 7 ж., Вт, 3.

ЗЕЛЕНИКА (Новаковци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано с Указ 169 (обн. 10. V. 1960); 2 ж., Гб, 4.

ЗЕЛЕНИКОВО (Кадър месчит) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 330 ж., Кж, 5.

ЗЕЛЕНИКОВО (Хамзаларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 634 ж., Пд, 2.

ЗЕЛЕНО ДЪРВО — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 44 ж., Гб, 1.

ЗЕМЕН (Белово) — град, в България от 1878 г.; преименуван с Указ 86 (обн. 26. III. 1925); признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 2216 ж., Пк, 2.

ЗЕМЕНЦИ (Ерджии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 38 ж. Дб, 5.

ЗЕМЛЕН (Топрак хисар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 214 ж., Сз, 9.

ЗЕТЬОВО (Енище) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1526 ж., Сз, 11.

ЗЕТЬОВО (Маджарлар) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 228 ж., Бс, 1.

Зидари (Дюлгер махле) — село, до 1900 г. броено към Богомолско; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Тщ, 1.

ЗИДАРОВО (Дюргерлии, Дюлгери) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Дюлгери с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Зидарово с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); 1245 ж., Бс, 10.

ЗИДАРЦИ — село, в България от 1878 г.; 124 ж., Пк, 4.

Зиир Бургас — вж. Долна кула, Кж.

ЗИМЕВИЦА — село, в България от 1878 г.; 312 ж., Сф, 20.

ЗИМЕН (Къшла кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 226 ж., Бс, 4.

ЗИМЗЕЛЕН (Кърлар, Кърлар-Хорозлар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; признато от махала за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 116 ж., Кж, 5.

Зимина (Къшла дере) — махала, призната от населена местност (от село Дрангово) за махала с Указ 282 (обн. 21. V. 1927); преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Кж, 3.

ЗИМНИЦА (Кара къшла) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 31 ж., Дб, 5.

ЗИМНИЦА (Къшла кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 2009 ж, Яб, 2.

ЗИМНИЦА (Къшлата, Къшле) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Зимница с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 779 ж., Сз, 5.

ЗИМОВИНА (Коджа къшла) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 250 ж., Хс, 8.

ЗИМОРНИЦА (Сарсаклар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 93 ж., Кж, 4.

Зингиевци (Зингюевци) — махала, през 1880 г. броена към Шилковци; заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Вт, 3.

Зинджирли куюджук — вж. Кладенци, Рз.

Зла река — село, до 1900 г. броено към Ново село; признато от махала за село с Указ 200 (обн. 14. V. 1923); слято с Указ 704 (обн. 11. VI. 1976) — вж. Априлци, Лч.

Злакучене — вж. Злокучене, Пз.

ЗЛАТАР — село, в България от 1878 г.; 1225 ж., Шн, 1.

ЗЛАТАРИ (Коемджи гидик, Полковник Златарево) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Полковник Златарево с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); и на Златари с Указ 47 (обн. 9. II. 1951); 288 ж., Яб, 4.

Златарите (Златар) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 183 (обн. 14. V. 1957) — вж. Габрово, Гб.

ЗЛАТАРИЦА (Гарван) — село, образувано от населените местности Гарван (от село Бабяк), Тунева и Златарица и признато за село Гарван с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); преименувано с Указ 86 (обн. 26. I. 1982); 131 ж., Бл, 2.

ЗЛАТАРИЦА (погр. Златарци) — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 2671 ж., Вт, 4.

Златевци — колиби, до 1892 г. броени към Пърша; слети с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Кукля, Гб.

ЗЛАТЕВЦИ (Златювци) — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 92 ж., Гб, 1.

Златен дол — вж. Злати дол, Хс.

Златен рог — село, образувано от селата Антимово и Кутово с Указ 519 (обн. 26. VIII. 1961); заличено с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991) — вж. Антимово и Кутово, Вд.

ЗЛАТИ ВОЙВОДА (Джиново) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 743 (обн. 8. Х. 1968); 1032 ж., Сл, 3.

Злати дол (Тръново, Търново, Златен дол) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Златен дол между 1910 и 1920 г. (липсва административен акт) и на Злати дол с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с МЗ 2917 (обн. 16. I. 1943) — вж. Гара Злати дол, Хс.

ЗЛАТИНА (Енидже, Енидже кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Златина с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 298 ж., Вн, 11.

ЗЛАТИНИЦА (Даут беглии, погр. Давут беглии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 79 ж., Яб, 1.

ЗЛАТИРЪТ — село, в България от 1885 г.; 43 ж., Сз, 2.

ЗЛАТИТРАП (Злати трап) — село, в България от 1885 г.; 1392 ж., Пд, 13.

Златица — вж. Златополе, Хс.

ЗЛАТИЦА — град, в България от 1878 г.; слят с Указ 313 (обн. 17. II. 1978) (вж. Средногорие); възстановен като град с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); от 1971 до 1991 г. присъединено Църквище; 5789 ж., Сф, 11.

ЗЛАТИЯ — село, образувано от селата Калугер махала и Куле махала с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 1289 ж., Мн, 4.

ЗЛАТИЯ (Кара Мурад) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 162 ж., Дб, 3.

Златков чифлик — вж. Кърланово, Бл.

ЗЛАТНА ЛИВАДА (Алтън чаир) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 141 ж., Сз, 11.

ЗЛАТНА НИВА (Текер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 637 ж., Шн, 5.

ЗЛАTHA ПАНЕГА (Панега) — село, до 1900 г. броено към Добревци; преименувано и признато от махала за село с МЗ 1690 (обн. 27. IX. 1937); 879 ж., Лч, 8.

ЗЛАТОВРЪХ (Арапово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 681 ж., Пд, 1.

ЗЛАТОГРАД (Даръ дере) — град, в България от 1912 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 7942 ж., См, 5.

ЗЛАТОКЛАС (Балабанлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 664 ж., Сс, 3.

ЗЛАТОЛИСТ (Султанлъ, Султанско) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Султанско с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Златолист с Указ 557 (обн. 25. XI. 1951); 78 ж., Кж, 4.

ЗЛАТОЛИСТ (Долна Сушица) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 37 ж., Бл, 9.

ЗЛАТОПОЛЕ (Пиринчлии, Златица) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Златица с Указ 271 от 19. VII. 1888 г. и на Златополе с Указ 3 (обн. 11. I. 1950); 532 ж., Хс, 1.

ЗЛАТОСЕЛ (Саръ демирджии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 204 ж., Пд, 2.

ЗЛАТОУСТОВО (Юренджиклер) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 70 ж., Хс, 4.

ЗЛАТУША — село в България от 1878 г.; 148 ж., Сф, 3.

Златювци — вж. Златевци, Гб.

ЗЛИДОЛ — село, в България от 1878 г.; 130 ж., Вр, 6.

ЗЛОГОШ — село, в България от 1878 г.; 75 ж., Кн, 9.

Злокучане — вж. Злокучене, Сф.

Злокучен — вж. Ивански, Шн.

ЗЛОКУЧЕНЕ (Злакучене) — село, в България от 1885 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 84 ж., Пз, 10.

ЗЛОКУЧЕНЕ (Злокучане) — село, в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 332 ж., Сф, 19.

Злокучене (Злокучени) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Комарево, Пл.

ЗМЕЕВО (Иланльк, Шерпени) — село, неизвестно къде е броено през 1880 г.; в България до 1913 и от 1940 г.; преименувано на Шерпени под румънска власт и на Змеево с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединени Ембие махле и Куру махле; 440 ж., Дб, 1.

Змеево (Мура дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличено с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975), Бс, 12.

ЗМЕИЦА (Аланджиево) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1801 ж., См, 4.

ЗМЕЙНО (Иланджилар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3529 (обн. 31. Х. 1934); 217 ж., Тщ, 2.

ЗМЕЙОВО (Дервент) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 73 (обн. 23. I. 1902); 540 ж., Сз, 10.

ЗМИЕВО — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 20 ж., См, 9.

ЗНАМЕНОСЕЦ (Кара бурун) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 772 ж., Сз, 9.

ЗОГРАФ (Касаплии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 152 ж., Дб, 2.

ЗОЙЧЕНЕ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 60 ж., Бл, 7.

Зора (Айдънлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); слято с Указ 513 (обн. 24. XI. 1959) — вж. Стара Загора, Сз.

ЗОРЕНИШКИ ДОЛ — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Гложене; 7 ж., Лч, 5.

Зорнаджилар — вж. Манолово, Хс.

Зорназан — вж. Свирачи, Хс.

ЗОРНИЦА — село, признато от населена местност Темска (от бивше село Зорница) за село Зорница с Указ 183 (обн. 14. V. 1957); няма ж., Кж, 5.

ЗОРНИЦА (Айдормуш) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 261 ж., Хс, 11.

ЗОРНИЦА (Гюндюзица) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 34 ж., См, 10.

ЗОРНИЦА (Дзивгелия, Зевгели) — село, разрушено и изселено през 1913 г.; презаселено през 1925 г.; преименувано на Зорница с Указ 875 (обн. 20. III. 1987); 87 ж., Бл. 9.

Зорница (Донгурлар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); заличено с Указ 183 (обн. 14. V. 1957), Кж, 5.

ЗОРНИЦА (Доуджа) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 125 ж., Вн, 2.

ЗОРНИЦА (Тупузларе, Топузлари) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 564 ж., Бс, 11.

Зълково — село, в България от 1878 г.; слято с МЗ 4127 (обн. 4. I. 1939) — вж. Славяни, Лч.

Зънзарите — колиби, до 1892 г. броени към Габровци; заличени с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974), Вт, 1.

ЗЪРНЕВО (Кили кадь) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1330 ж., Дб, 6.

И

Ибрахимлер — вж. Аврамово, Кж.

Ибрахимлии — вж. Кунево, Яб.

Ибричево — вж. Водолей, Вт.

Ибрям махла (Ибраим махле) — село, през 1880 г. броено към Стан, в България до 1913 и от 1940 г.; заличено с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Сс., 3.

ИВАЙЛО (Кула касаплии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 3229 ж., Пз, 6.

ИВАЙЛОВГРАД (Орта кьой) — град, в България от 1912 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Лъджа; 4420 ж., Хс, 2.

ИBАH BАЗОBО (Химитлии, погр. Имитлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Иван Вазово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 425 ж., Пд, 3.

ИВАН ДИМОВ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 4.

ИВАНИВАНОВЦИ (Иван Ивановци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Беброво; 1 ж., Вт, 3.

ИВАНИЛИ (Иваниловци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 29 ж., Гб, 1.

ИВАНКОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 25 ж., Гб, 1.

ИBАHOBO — село, в България от 1912 г.; 9 ж., Бл, 7.

ИВАНОВО — село, признато от населена местност за село с Указ 757 (обн. 8. VI. 971); 71 ж., См, 8.

Иваново — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 460 (обн. 14. XI. 1961) — вж. село Иваново (бивша Гара Иваново), Pc.

ИBАHOBO (Гара Иваново) — село, признато от населена местност за гарово селище с МЗ 764 (обн. 7. VI. 1943) и за село с Указ 460 (обн. 14. XI. 1961); присъединено село Иваново; 1035 ж., Pc, 5.

ИBАHOBO (Хуйвен) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 271 от 11. XII. 1898 г.; 559 ж., Шн, 3.

ИBАHOBO (Юнусча) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 404 ж., Хс, 10.

ИВАНОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 8 ж., Вт, 1.

ИBАHOBЦИ — село, в България от 1878 г.; 155 ж., Вд, 4.

ИВАНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 17 ж. Кн, 5.

ИBАHCКИ (Кюпрю кьой, Злокучен) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Ивански с Указ 131 (обн. 14. III. 1950); 1648 ж.; Шн, 10.

ИBАHЦИ (Есафлар, Исаклар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 155 ж., Кж, 5.

Иванцов рът — махала, призната от населена местност (от махала Горна Маргатина) за махала с Указ 209 (обн. 3. I. 1919); заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 6.

ИВАНЧА — село, в България от 1878 г.; 659 ж., Вт, 7.

ИBАHЧA (Курт алан) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 145 от 6. IX. 1886 г.; 43 ж., Тщ, 4.

ИBАH ШИШМАHOBO (Ени Балабанлар) — село, в България от 1878 г., преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 507 ж., Рз, 1.

ИВАНШНИЦА — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Черни Осъм; 5 ж., Лч, 6.

ИBАНЯHE — село, в България от 1878 г.; 779 ж.; Сф, 1.

ИГАHOBO — село, в България от 1885 г.; 551 ж., Пд, 4.

Иглика (Алика) — махала, в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Кж, 1.

ИГЛИКА (Игликино, Чомаците) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; преименувано на Игликино с Указ 46 (обн. 9. II. 1951) и на Иглика с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 10 ж., Гб, 1.

ИГЛИКА (Калайджии, Калайджийско) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Калайджийско с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Иглика с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); 260 ж., Шн, 9.

ИГЛИКА (Турфанлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 21 ж., Яб, 1.

Игликино — вж. Иглика, Гб.

Игловръх (Казалджа хъвтан) — махала, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Кж, 5.

Игнатиево — вж. Игнатово, Мн.

ИГHАTИEBO (Руслар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 3963 ж., Вн, 2.

ИГНАТИЦА — село, в България от 1878 г.; 803 ж., Вр, 6.

ИГНАТОВО (Кара баджак, Игнатиево) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Игнатиево с Височайши доклад 7843 от 9. XI. 1881 г. и на Игнатово с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 35 ж., Мн, 4.

ИГНАТОВЦИ — село, през 1880 г. броено към Буйновци; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 25. XII. 1978); 18 ж., Вт, 3.

ИГНАТОВЦИ (Долни Игнатовци) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Пърша; 2 ж., Гб, 2.

ИГPАЛИЩE (Игралища) — село, в България от 1912 г.; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 385 ж., Бл, 12.

Игрилер — вж. Ирилер, Пд.

Игуменец — сборно село, в България от 1912 г.; заличено след 1947 г., Бл, 7.

Идебик — вж. Книжовник, Хс.

ИДИЛЕВО — село, в България от 1878 г.; 196 ж., Гб, 3.

Идиризлии — вж. Люляково, Кж.

Идирлии — вж. Крум, Хс.

Идриз куюсу — вж. Царичино, Дб.

Идризлии — вж. Люляково, Кж.

Иеросалимово — вж. Йерусалимово, Хс.

ИЗБЕГЛЙИ — село, в България от 1885 г.; 833 ж., Пд, 1.

ИЗБУЛ (Теке козлуджа, Козлуджа теке) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 368 ж., Шн, 7.

Извор — вж. Беренде извор, Сф; Брезнишки извор, Пк; Бяла река, См; Изворово, Тщ; Кабиле, Яб; Нови извор, Пд; Студен извор, Пк.

ИЗВОР — село, в България от 1878 г.; признато от махала за село с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 189 ж., Сф, 21.

ИЗВОР — село, в България от 1878 г.; 411 ж., Вд, 6.

ИЗВОР — село, в България от 1885 г.; 105 ж., Пд, 13.

ИЗВОР — село, в България от 1878 г.; присъединени Канджулица и Търновец; 690 ж., Пк, 5.

ИЗВОР (Кайнарджа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 472 от 10. X. 1899 г.; 667 ж., Бс, 10.

ИЗВОР МАXАЛА (Извор махла) — село, в България от 1878 г.; 173 ж., Вд, 7.

Изворджик — вж. Изворец, Лч; Изворче, Лч.

Изворец (Изворджик) — махала, до 1900 г. броена към Хлевене; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 3.

Изворите — вж. Симитли, Бл.

ИЗВОРИЩЕ (Терджумен) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 349 ж., Бс, 7.

ИЗВОРНИК (Бунарлии, Пунарлии) — село, в България от 1878 г.; двойно име; преименувано на Изворник с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 261 ж., Вн, 7.

ИЗВОРОВО — село, признато от населена местност (от село Три могили) за село с Указ 93 (обн. 26. I. 1979); 18 ж., Пд, 1.

ИЗВОРОВО — село, образувано от селата Горен извор, Добромирци и Долен извор с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959); 437 ж., Дб, 2.

ИЗВОРОВО (Бунарчево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 382 ж., Хс, 10.

ИЗВОРОВО (Ишиврен, Ешеврен) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Изворово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 188 ж., Сз, 11.

ИЗВОРОВО (Кешкекчилери, Извор) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Извор с Указ 192 (обн. 21. IV. 1923) и на Изворово с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 437 ж., Тщ, 1.

ИЗВОРСКО (Дервент) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 720 ж., Вн, 2.

Изворци (Яйла кьой) — махала, през 1880 г. броена към Слънчовец; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Вт, 4.

ИЗВОРЧЕ (Изворджик) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Ловеч; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 49 ж., Лч, 3.

Изгрев — вж. Орловец, Вт.

ИЗГРЕВ — село, признато от населена местност Бозирог за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); 279 ж., См, 7.

ИЗГРЕВ — село, признато от населена местност Лисово (двойно име Изгрев) за село Изгрев с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); 50 ж., Бс, 13.

ИЗГРЕВ (Айдарово) — село, признато от населена местност за село с Указ 5 (обн. 8. I. 1963); преименувано с Указ 875 (обн. 20. III. 1987); 509 ж., Бл, 3.

ИЗГРЕВ (Ай догду, Уста Генчо) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Уста Генчо с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934) и на Изгрев с МЗ 3774 (обн. 7. XII. 1934); 720 ж., Шн, 2.

ИЗГРЕВ (Гюн догду) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 172 ж., Вн, 12.

ИЗГРЕВ (Дервишко) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 648 ж., Пл, 7.

ИЗГРЕВ (Карамцалари, Сборище) — село, през 1880 г. броено вероятно към Стара река; преименувано на Сборище с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признато от махала за село Изгрев с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); присъединени Макаклар, Мемиш махле и Хатин; 112 ж., Сл, 3.

Изгрев (Резоаре, Багатур) — село, заселено под румънска власт, в България от 1940 г.; преименувано на Багатур с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Изгрев без административен акт след 1946 г.; заличено с Указ 344 (обн. 20. VII. 1951), Сс, 5.

ИЗГРЕВ (Хасан беглии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 694 ж., Яб, 2.

ИЗТОЧНИК (Попразите) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 46 (обн. 9. II. 1951); 19 ж., Гб, 1.

Източно Съдиево — вж. Съдиево, Сл.

Източно Шивачево — вж. Шивачево, Сл.

Ики евелер — вж. Две къщи, Тщ.

Икизлери — вж. Воловарово, Сз.

Икисча — вж. Близнец, Сл.

ИЛАКОВ РЪТ — село, до 1943 г. сборно село, броено по съставни селища; образувано от махалите Бръчковци, Витьовци, Драгоевци, Продановци, Тарханци и Хвърльовци с МЗ 2920 (обн. 16. I. 1943); 144 ж., Вт, 3.

Иланджилар (погр. Иландушлар) — вж. Змейно, Тщ.

Иланлък — вж. Змеево, Дб.

Иланска — махала, призната от населена местност Иланска (от село Бабяк) за махала с Указ 24 (обн. 9. II. 1954); слята с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Иланско, Бл.

Иланско — вж. Смолево, Бл.

Илевци (Илювци) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Габрово, Гб.

ИЛЕВЦИ (Илювци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1956 г.; 8 ж., Вт, 1.

Илиевци — вж. Илийковци, Гб.

Илиевци — колиби, до 1900 г. броени към Голяма Брестница; заличени с МЗ 1138 (обн. 15. VI. 1940); слети с МЗ 2920 (обн. 16. I. 1943) — вж. Голяма Брестница, Лч.

Илиенци — вж. Илиянци, Сф.

Илийковци (Илиювци, Илиевци) — колиби, в България от 1878 г.; изселени след 1926 г.; заличени с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Гб, 4.

ИЛИЙНО (Елезлери) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Средище; 532 ж., Тщ, 2.

ИЛИЙСКО (Елиястчъ, Елехче) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Илийско с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 142 ж., Кж, 2.

ИЛИНДЕН (Либяхово) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 163 ж., Бл, 13.

ИЛИНДЕН (Ненови кошари) — статут на село (колиби), до 1900 г. броено към Каменица; двойно име преди Освобождението; 16 ж., Сф. 16.

ИЛИНДЕНЦИ (Белица) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 1018 ж., Бл, 12.

ИЛИНИЦА (Къртълъ) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 30 ж., Кж, 5.

Илица (Сърбляница) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Гаврил Геново, Мн.

Илиювци — вж. Илийковци, Гб.

ИЛИЮВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Плаково; 5 ж., Вт, 3.

ИЛИЯ — село, в България от 1878 г.; 122 ж., Кн, 6.

ИЛИЯ БЛЪСКОВО (Долни Иджик, Илия Блъсков) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Илия Блъсков с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); осъвременено име на Илия Блъсково с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 436 ж., Шн, 10.

Илияз Каралар (Илиас Каралар) — вж. Панайот Хитово, Тщ.

Илиянци (Илиенци) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 447 (обн. 9. XI. 1961) — вж. София, Сф.

Ильовското — махала, до 1900 г. броена към Орешак; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Орешак, Лч.

Илювци — вж. Илевци, Гб; Илевци, Вт.

Имам махале — колиби, през 1880 г. броени, а след това слети със Слънчовец, Тщ, 1.

Имамлар — вж. Верско, Кж; Звънче, Кж.

Иманоглар — вж. Едноверци, Кж.

Имитлии — вж. Иван Вазово, Пд; Ясеново, Сз.

Имишлери (Имишлере) — вж. Овощник, Сз.

Имрен кьой — вж. Дъбова, Сл.

ИМРEНЧЕВО (Имренлер) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 469 ж., Шн, 1.

Имрихор (Имрихор кая) — вж. Велино, Шн.

Иналлар — вж. Пошево, Кж.

Ингелинковци — колиби, в България от 1878 г.; след 1900 г. броени и слети с Кози рог, Гб.

Индже балкан — вж. Ново село, Сл.

ИНДЖЕ ВОЙВОДА (Урум кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 318 ж., Бс, 10.

Ине бекчии — вж. Стряма, Пд.

Инебекчии — вж. Стражец, Рз.

Индже кьой — вж. Горово, Бс; Стоил войвода, Сл; Теменуга, Вт; Тополи, Вн; Тънково, Бс; Тънково, Хс.

Инджек сарлии (Инджек саралии) — вж. Окоп, Яб.

Инджеклии (Инджиклии) — вж. Стройно, Яб.

Инджи кьой — вж. Тополи, Вн.

Инджиклии (погреш. Индишклии) — вж. Инджеклии, Яб.

Инджилии — вж. Инджелии, Хс.

Инджлии (Инджилии) — вж. Бисер, Хс.

Инзово — вж. Генерал Инзоово, Яб.

Иникчии — вж. Кравино, Сз.

Иничерите — вж. Еничери, Гб.

ИНОВО — село, в България от 1878 г.; присъединено Смърдан; 908 ж., Вд, 4.

Иовевска — махала, през 1880 броена към Патрешко; след 1887 г. слята със Славник, Лч.

Иовчевци (Иочювци) — вж. Йовчовци, Гб.

Иолджи кьой (Юлджу кьой) — село, в България от 1878 г.; след 1892 г. слято с Черни бряг, Тщ.

Ираклии (Ераклии) — село, в България от 1885 г.; изселено през 1893, Сл, 1.

Ирговоглу махале — колиби, през 1880 г. броени, а след това слети със Слънчовец, Тщ.

ИРЕЧЕК (Кьойлюк) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 36 ж., ч Дб, 4.

ИРЕЧЕКОВО (Арнаут кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 642 ж., Яб, 3.

Ири дере — вж. Крива река, Шн.

Иридже (Ириджа) — вж. Крупен, Дб.

Ирикли дере — вж. Сливито, Сз.

Ириклии — вж. Сливка, См.

Ирилер (погр. Игрилер) — вж. Нови извор, Пд.

Ирневска — вж. Цоневска, Лч.

ИРИНЕЦИ (Иринеците) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 1 ж., Гб, 4.

ИРНИК (Саарлар, Саярлар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 152 ж., Сс, 6.

Иробас — вж. Криво поле, Хс.

Исаклар — вж. Иванци, Кж.

Исаклари — вж. Слънчовец, Тщ.

Исак факъ (Исак Факово) — село, в България от 1885 г.; изселено през 1887 г., бивша околия Стряма, Пд.

Исирлии — вж. Блатец, Сл.

Иситлии — вж. Деветак, Бс.

ИCКPА — село, признато от населена местност Искра (от село Млечино) с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 68 ж., Кж, 1.

ИСКРА — село, образувано от селата Драголина, Звездел и Милетич с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954); присъединено Чехлари; 1844 ж., Сс, 6.

ИCКPА (Караджилар, Попово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Попово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Искра с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); 1876 ж., Пд, 11.

ИСКРА (Турско бей кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 523 ж., Бс, 4.

ИСКРА (Чакалите) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Пърша; преименувано с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); 4 ж., Гб, 2.

ИСКРЕЦ — село, в България от 1878 г.; 2396 ж., Сф, 20.

Искрил — вж. Хаджийско, Кж.

ИСКРИЦА (Колчуларе, Колджилар, Стражари) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Стражари с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Искрица с Указ 169 (обн. 10. V. 1960); 311 ж., Сз, 3.

ИСКЪР (Гиген махле, Гигенска махала) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име на Гигенска махала с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); преименувано на Искър с Указ 1027 (обн. 6. VII. 1979); 532 ж., Пл, 2.

ИСКЪР (Ак коюн) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 174 ж., Вн, 7.

ИСКЪР (Махалата, Пелово) — град, в България от 1878 г.; преименуван на Пелово с Указ 291 (обн. 30. VII. 1957) и на Искър с Указ 110 (обн. 3. IV. 1998); признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 4107 ж., Пл, 5.

Ислям махала — вж. Княжева махала, Мн.

Исмаил бунар — вж. Кнежа, Пл.

Исмаил факъ — вж. Санстефано, Бс.

Исмаилер — вж. Бойно, Кж.

Исмаилч кьой (Исмаил, Исмаил кьой) — вж. Черноморци, Дб.

Испалар — вж. Овчево, Кж.

ИСПЕРИХ (Кеманлар) — град, в България от 1878 г.; преименуван с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); признат от село за град с Указ 38 (обн. 2. II. 1960); 10 000 ж., Рз, 2.

ИСПЕРИХОВО (Айдъново, Айдиново) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Исперихово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1990 ж., Пз, 3.

Исуплии — вж. Бероново, Бс.

Исуфани (Юсуфани) — вж. Балканци, Вт.

Исуфлар (Исуфларе, Юсуфларе) — село, в България от 1885 г.; изселено през 1896 г., Яб, 1.

Исуф чобанлар (Исуф чобан) — вж. Мрежичко, Бс.

ИСЬОВЦИ — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 40 ж., См, 9.

ИХТИМАН — град, в България от 1885 г.; 13 593 ж., Сф, 12.

ИЧEPА — село, в България от 1885 г.; 201 ж., Сл, 3.

Ичме — вж. Стефан Караджово, Яб.

Ичме дере — вж. Пивки дол, Сл.

Ичмей вакъв (Ичмей вакъф) — вж. Череша, Бс.

Ичмей зиямет (Ичмей заимет) — вж. Заимчево, Бс.

Ишибеглии — вж. Васково, Хс.

Ишиврен — вж. Изворово, Сз.

Ишиклар — вж. Рани лист, Кж.

Ишиклии — вж. Кънчево, Сз.

Й

ЙЕРУСАЛИМОВО (Хаджи кьой, погр. Иеросалимово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 194 ж., Хс, 3.

ЙОАКИМ ГРУЕВО (Кара таир) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 3032 ж., Пд, 15.

Йовкина — махала, до 1900 г. броена към сборно село Годеч; слята с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974) — вж. Годеч, Сф.

ЙОВКОВО (Чифут куюсу) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 345 ж., Дб, 2.

Йовковци — махала, през 1880 г. броена към Шилковци; заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Вт, 3.

ЙОВОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 1 ж., Гб, 4.

ЙОВЧЕВЦИ (Йовчовци, погреш. Ювчевци) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 2 ж., Вт, 1.

Йовчовци (Йовчювци, Йовчевци) — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Габрово, Гб.

Йовчовци — вж. Йовчевци, Вт.

ЙОГЛАВ (Юглав) — село, в България от 1878 г.; 474 ж., Лч, 3.

Йоковци — махала, до 1900 г. броена към сборно село Велчево; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 1.

Йон Братиано — вж. Хитово, Дб.

ЙОНКОВО (Юнуз абдал) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1398 ж., Рз, 2.

ЙОНЧОВО (Кирез търла) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 198 ж., Кж, 7.

Йорговци — махала, до 1900 г. броена към сборно село Велчево; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 1.

Йордан Йовков (Стан Поетаж, погр. Йордан Йовково) — село, заселено под румънска власт; в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Добрич, Дб.

Йорданкино — вж. Елешница, Сф.

ЙОРДАНОВО (Голебина чаталджа, Сабин) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Сабин с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Йорданово с МЗ 5530 (обн. 17. IX. 1947); присъединено Голебина; 557 ж., Сс, 5.

Йорданово (Юнюз бюкю) — село, до 1892 г. броено към Сеймен; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); слято с Указ 3 (обн. 11. I. 1950) — вж. Симеоновград (Марица), Хс.

Йорджеклер — вж. Гъсково, Кж.

Йордеклер — вж. Патица, Кж.

К

Каба агач — вж. Ново село, Хс.

Каба аплии — вж. Стамболово, Сф.

Каба ач — вж. Дебеляново, Гб; Рогозари, Кж.

Каба виран — вж. Звезден, Кж.

Каба кулак — вж. Ушинци, Рз.

Каба сакал — вж. Равнец, Бс.

Кабасакал (Каба сакал) — вж. Полковник Минково, Дб.

Кабда — горня — вж. Горна Кабда, Тщ.

Кабда — долня — вж. Долна Кабда, Тщ.

Кабиле — вж. Светлен, Кж.

КАБИЛЕ (Тафтан, Тавшан тепе, Извор) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Извор с Указ 582 от 12. XI. 1890 г. и на Кабиле с Указ 360 (обн. 2. VIII. 1950); 1187 ж., Яб, 4.

Кабиллер — вж. Светлен, Кж.

Кабиюк сюютлю (погр. Кабиюк мютли) — вж. Върбак, Шн.

КАБЛЕШКОВО (Даутлии, погр. Давутли) — град, в България от 1885 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признат от село за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969), 2817 ж., Бс, 7.

КАБЛЕШКОВО (Паша балъ) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 579 ж., Дб, 6.

КАБЛЕШКОВО (Шабанлар) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 193 ж., Кж, 7.

Кабулар махле — вж. Къпиновци, Рз.

Каваджик — вж. Виданово, Тщ; Тополка, Кж.

Кавак дере — вж. Тополи дол, Пз.

Кавак махле — вж. Кралево, Хс; Тополица, Бс; Тополово, Хс; Тополяне, Сз.

Каваклии — вж. Тополовград, Хс.

Каваклъ бюк — вж. Тополчане, Сл.

КABАPHA — град, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; признат от село за град с Указ 36 (обн. 8. II. 1906); 11 520 ж., Дб, 4.

КАВЛАК (Кавлаклари) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 107 ж., Вт, 9.

Кавлаклари (погр. Каваклари) — вж. Кавлак, Вт.

Кавлаклии — вж. Тополчане, Сл.

КАВРАКИРОВО (Орман) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 1512 ж., Бл, 7.

Кавур алан — вж. Каур алан, Яб.

Кавурга — вж. Войниково, Дб.

Кавърджиклии — село, изселено през 1885 г., бивша околия Чирпан, Сз.

Кадем ерлер — вж. Старо място, Кж.

Кадемлер — вж. Българаново, Тщ.

Калиево — вж. Ведрина, Дб.

КАДИЕВО — село, в България от 1885 г.; 1201 ж., Пд, 13.

Кадиица — вж. Сушица, Бл.

Кадин мост — махала, призната от населена местност за махала с Указ 500 (обн. 18. Х. 1930); слята с Указ 317 (обн. 13. ХII. 1955) — вж. Невестино, Кн.

КАДРОВИЦА (Кадревица) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 84 ж., Кн, 6.

Кадъ — вж. Панайот Волово, Шн.

Кадъ алан — вж. Съдийско поле, Сл.

Кадъ Виран (Кадъ Вирен) — вж. Долно Съдиево, Хс.

Кадъ кьой — вж. Бозвелийско, Вн; Ведрина, Дб; Долно Съдиево; Козарево, Яб; Луличка Кж; Капитан Димитрово, Дб; Малък Преславец, Сс; Мъдрино, Бс; Стражица, Вт, Съдиево, Бс; Съдиево, Сл.

Кадъ кьой — село, броено към Владиславово; изселено през 1892 г., Вт, 3.

Кадъмлар — вж. Българаново, Тщ.

Кадънка (Хасан кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. III. 1934); заличено с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Кж, 7.

Кадънче — вж. Невестино, Кн.

Кадър кьой — вж. Къпинец, Тщ.

Кадър месчит — вж. Зелениково, Кж.

Кадър спах (Кадър спах кьой) — вж. Угледно, Тщ.

Кадър факлии — вж. Везенково, Бс.

Кадърлар — вж. Средна Арда, Кж.

Кадършик — вж. Стрелци, Пд.

Казак дере — вж. Казашка река, Вн.

КAЗАК (Казаклъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 24 ж., Хс, 2.

Казаклии — вж. Казъклии, Хс.

Казаклъ — вж. Казак, Хс; Казаците, Кж.

Казал махлеси — вж. Червенци, Кж.

Казалар кьой — вж. Девино, Тщ.

Казалджа хъвтан (Казалджик хъвтан) — вж. Игловръх, Кж.

Казаллък — вж. Красимир, Вн.

Казалък — вж. Къзъллък, Бс.

Казалък (Казалък ени махле) — вж. Ведрово, Бс.

Казана теке (Къз ана теке) — вж. Момино, Тщ.

Казанджилар — вж. Котлари, Кж.

КАЗАНКА — село, в България от 1885 г.; 216 ж., Сз, 10.

КАЗАНЛЪК — град, в България от 1885 г.; 53 770 ж., Сз, 4.

Казаци (погр. Козаци) — махала, през 1880 г. броена към Елена; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елена, Вт.

КАЗАЦИТЕ (Казаклъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 775 (обн. 7. XII. 1934); 60 ж., Кж, 2.

КAЗАЧEBO (Татарето) — село, в България от 1878 г.; преименувано по време на Освобождението и утвърдено с Височайши доклад 6090 от 28. VII. 1882 г.; 374 ж., Лч, 3.

Казашка махала — вж. Казашко, Вн.

КAЗАШКA PEКА (Казак дере) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 304 ж., Вн, 1.

КAЗАШКO (Казашка махала) — село, заселено през 1908 г.; признато от населена местност (от село Тополи) за махала с МЗ 1749 (обн. 27. Х. 1936); преименувано и признато за село с Указ 161 (обн. 30. V. 1952); 346 ж., Вн, 3.

КАЗИМИР (Каземир) — село, в България от 1878–1912 г. от 1940 г.; 157 ж., Сс, 5.

КАЗИЧЕНЕ (Казичане) — село, в България от 1878 г.; уточнено име без административен акт през 1956 г.; 4487 ж., Сф, 1.

Казлар кьой — вж. Девино, Тщ.

Казпечан — вж. Каспичан, Шн.

Казчилар — вж. Касчилар, Рз.

Казъ махле — вж. Момино, Хс.

Казъклии (Казаклии) — вж. Колец, Хс.

Казъл бурун (Къзъл бурун) — вж. Руйно, Сс.

Казълджиклии (Къзълджиклийска) — вж. Дряново, Яб.

Каик кьой — вж. Райкова могила, Хс.

Каин тепе — вж. Трепетлика, Кж.

Кайбиляре (Кайбулар) — вж. Странджа, Яб.

Кайбулар — вж. Полковник Чолаково, Сс.

Кайклар — вж. Бряг, Тщ.

Кайковска — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 232 (обн. 26. III. 1968) — вж. Турян, См.

Кайкъ — вж. Стоян Михайловски, Шн.

Кайкъ махла (Кайклъ махала) — село, в България от 1878 г.; присъединена Шаханска махала; слято с Указ 297 (обн. 2. VII. 1920) — вж. Соколово, Лч.

Кайкълар (Кайклар) — вж. Бряг, Тщ.

Кайлар — вж. Каменка, Кж.

Каймаклии — вж. Ценино, Сл.

Кайматлии — вж. Ценово, Сз.

КАЙНАРДЖА (Малка Кайнарджа) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 1027 ж, Сс, 4.

Кайнарджа — вж. Извор, Бс.

Кайрак — вж. Каменци, Сс.

Кайрак сейдели — вж. Плазище, Кж.

Кайрака — вж. Кайряка, Пз; Плъзище, Сф.

Кайредне — вж. Снежина, Вн.

Кайряк кьой (Кайръ кьой) — вж. Крушевец, Бс.

Кайряк кьой — вж. Плазовец, Бс.

Кайряк махле — вж. Добромир, Бс.

Кайряка (Кайрака) — село, до 1900 г. броено към Поибрене; осъвременено име и признато от махала за село без административен акт през 1956 г.; слято с Указ 1521 (обн. 24. Х. 1975) — вж. Поибрене, Пз.

Кайрякът — вж. Тънкото, См.

Какрина — вж. Къкрина, Лч.

Калагларе — вж. Долно Левски, Пз.

КАЛАЙДЖИЕВО (Калайджилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 11 ж., Кж, 4.

Калайджи дере — вж. Твърдица, Дб.

Калайджии — вж. Иглика, Шн; Радинград, Рз.

КАЛАЙДЖИИ (Калайджилари) — село, през 1880 г. броено към Дединци; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 171 ж., Вт, 4.

Калайджийско — вж. Иглика, Шн.

Калайджилар — вж. Калайджиево, Кж.

Калайджилари (Калайджилар) — вж. Калайджии, Вт; Присойна, Тщ.

Калакастрово — вж. Красно градище, Вт.

Каламджилар — вж. Кърчовско, Кж.

Каланджа — вж. Синеморец, Бс.

Калаузлар (Калаозлар) — вж. Водач, Кж.

Калгамач — вж. Доброван, Бс.

Калевище (Калевица) — махала, до 1900 г. броена към Върбово; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), См, 9.

КАЛEЙЦА — село, в България от 1878 г.; 764 ж., Лч, 6.

КАЛЕКОВЕЦ — село, в България от 1885 г.; 2499 ж., Пд, 8.

КАЛЕН — село, в България от 1878 г.; 111 ж., Вр, 6.

КАЛЕНИК — село, в България от 1878 г.; 411 ж., Вд, 7.

КАЛЕНИК — село, в България от 1878 г.; 234 ж., Лч, 7.

КАЛЕНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 48 ж., Сф, 5.

Кален потоп — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 463 (обн. 2. XII. 1965) — вж. Лом, Мн.

Калилар — вж. Полянци, Сф.

Калиманица — село, заселено през 1882 г.; заличено с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); Мн, 1.

КАЛИМАНЦИ — село, в България от 1912 г.; 294., Бл, 9.

КАЛИМАНЦИ (Гевреклер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 164 ж., Вн, 12.

Калимок — вж. Радецки, Сс.

КАЛИНА (Емирлер) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 109 ж., Дб, 2.

КАЛИНА (Чорокалина) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 37 ж., Вд, 3.

Калини — вж. Калините, Гб.

Калините (Кущели, Калини) — колиби, в България от 1878 г.; слети с МЗ 2920 (обн. 16. I. 1943) (вж. Чарковете); заличени с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965), Гб, 1.

КАЛИНКА (Кеременлер) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 188 ж., Кж, 5.

КАЛИНО (Чамурлу) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. III. 1934); 188 ж., Шн, 9.

Калиновци (Кукуда, Кокуда) — махала, през 1880 г. броена към Разпоповци; двойно име; преименувана на Калиновци с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); заличена с Указ 57 (обн. 5. II. 1965), Вт, 3.

КАЛИПЕТРОВО (Калипетрово, Петрово, Станчево) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано от Калипетрово на Петрово с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942) и на Станчево с Указ 107 (обн. 13. III. 1951); възстановено старо име Калипетрово с Указ 148 (обн. 29. V. 1956); слято с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) (вж. Силистра); отделено с Указ 203 (обн. 2. III. 1976); присъединено Ново Петрово; 5361 ж., Сс, 5.

КАЛИТИНОВО (Джуранлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 758 ж., Сз, 10.

КАЛИЩЕ (Калища) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 449 ж., Пк, 3.

Калкас — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Перник, Пк.

Калково — село, в България от 1878 г.; заличено с Указ 313 (обн. 29. Х. 1954), Сф, 19.

КАЛНИЩЕ (Чамурлу кьой) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Стеврек; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1 ж., Тщ, 1.

Калово — вж. Дянково, Рз.

КАЛОВО — село, в България от 1912 г.; 52 ж., Бс, 5.

КАЛОМЕН — село, в България от 1878 г.; 14 ж., Гб, 2.

КАЛОТИНА — село, в България от 1878 г.; 351 ж, Сф, 8.

КАЛОТИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 91 ж., Пк, 2.

КАЛОФЕР — град, в България от 1885 г.; 3757 ж., Пд, 4.

КАЛОЯН (Юнуз бунар, Горно Юнуз бунар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 374 ж., Вн, 7.

КАЛОЯНОВЕЦ (Джамбазите) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1101 ж., Сз, 10.

КАЛОЯНОВО (Селджиково) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2479 ж., Пд, 3.

КАЛОЯНОВО (Тутлуджа, погр. Терке болу) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 585 ж., Сл, 3.

КАЛОЯНЦИ (Кара бахаслъ) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 384 ж., Кж, 5.

Калпазаните (Калпазани) — вж. Борики, Гб.

Калтинец — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 513 (обн. 24. XI. 1959) — вж. Горна Оряховица, Вт.

Калугер — вж. Гранитово, Вд.

Калугер махала — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Златия, Мн.

КАЛУГЕРЕНЕ (Хаджиолар, Хаджилар) — село, в България от 1878–1913 и от 1840 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Калугерене с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 582 ж., Сс, 2.

Калугерица — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 202 (обн. 2. III. 1976) — вж. Каспичан, Шн.

Калугерово — вж. Графитово, Сл.

КАЛУГЕРОВО — село, в България от 1878 г.; 253 ж., Сф, 18.

КАЛУГЕРОВО (Гелвере, Калугерово, Сребрино) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Калугерово преди Освобождението и на Сребрино с Указ 72 (обн. 19. II. 1952); възстановено старо име с Указ 174 (обн. 15. III. 1968); 1568 ж., Пз, 5.

Калугерово (Кишиш махле) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; заличено с Указ 516 (обн. 22. XII. 1961), Пд, 4.

КАЛУГЕРОВО (Мусаче теке) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 432 ж., Хс, 7.

Калугерски чифлик (Калугер чифлик) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. ХII. 1955) — вж. Поцърненци, Пк.

Калфа — вж. Овчарово, Дб; Съединение, Сз.

Калфа дере — вж. Балкански, Рз.

Калфа кьой — вж. Балкански, Рз; Миладиновци, Яб; Помощник, Сз.

Калфа кьой (Калфа) — чифлишко село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; до 1913 г. броено самостоятелно, а след 1940 г. броено към община Белгун; заличено без административен акт, Дб, 4.

Калфалар — вж. Минзухар, Кж.

КАЛЧEBO (Митирис, Мидирис) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Митирис с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Калчево с Указ 47 (обн. 9. II. 1951); 690 ж., Яб, 4.

КАЛЧEBCКA (Калчовска) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Троян; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 85 ж., Лч, 6.

КАЛЧОВЦИ — статут на село (махала), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 1.

Калъкчии — вж. Стаевци, Дб.

Калъч кьой — вж. Тюленово, Дб.

Калъч Шерман — вж. Бърдоква, Рз.

Калъчлари — вж. Асеново, Вт.

Калъчлии — вж. Генерал Николаево, Пд.

КАМБЕЛЕВЦИ — село, в България от 1878 г.; 13 ж., Сф, 8.

КАМБУРОВО (Хасан факъ, Палатица) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Палатица с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Камбурово с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 1174 ж., Тщ, 2.

Камелер — вж. Камерлер, Сс.

КАМЕН (Демирджилии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 1240 ж, Сл, 3.

КАMEH (Синдаля, Севдалии, Сейдалии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Камен с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 203 ж., Дб, 3.

КАМЕН (Чаир, Теодосиево) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Теодосиево с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Камен с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); 1681 ж., Вт, 9.

КАMEH БРЯГ (Кая бей кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 87 ж., Дб, 4.

КАMEH ВРЪХ (Таш тепе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 62 ж., Яб, 1.

Камен дол — вж. Здравец, Лч.

Камен дол — колиби, до 1900 г. броени към Ябланица; слети с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Ябланица, Лч.

КАMEH ДЯЛ (Кая ардъ) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 239 ж., Вн, 10.

Камена — вж. Каменна, Сл.

КАMEHA — село, в България от 1912 г.; 356 ж., Бл, 7.

КAMEHАP (Аликария, Алекария) — село; в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 357 ж., Бс, 7.

КAMEHАP (Голяма Франга, Франга — голяма, Надежда) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Надежда с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Каменар с МЗ 1190 (обн. 25. III. 1947); 1969 ж., Вн, 3.

КAMEHАP (Ташчи) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 554 ж., Рз, 4.

КAMEHАPИ (Юруклери, Юруците) — село, през 1880 г. броено към Константин; преименувано на Юруците с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Каменари с Указ 48 (обн. 9. II. 1951); признато от махала за село с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); 255 ж., Вт, 3.

КAMEHАPЦИ (Каяджи баши) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 30 ж., Кж, 5.

Каменец — вж. Раковски, Хс.

КАMEHEЦ — село, в България от 1878 г.; 1203 ж., Пл, 10.

КАMEHЕЦ (Бекташлер, Бекташи) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Бекташи с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Каменец с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); присъединено Кнезово; 33 ж., Кж, 6.

КАMEHEЦ (Саранлъ ени кьой, Ени кьой, Телец) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Телец с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Каменец с Указ 360 (обн. 2. VIII. 1950); 586 ж., Яб, 3.

КАMEHИК — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 291 (обн. 23. VI. 1950) (вж. Блажиево), който скоро след това е отменен; 33 ж., Кн, 2.

КАMEHИЦА — село, в България от 1912 г.; 155 ж., Бл, 12.

Каменица — село, в България от 1885 г.; слято с ПМС 4 (обн. 5. II. 1948) — вж. Велинград, Пз.

КАMEHИЦА — село, в България от 1878 г.; 107 ж., Сф, 16.

Каменица — сборно село, в България от 1878 г.; след 1892 г. броено по съставни селища, Сф, 16.

КАMEHИЧКA CКAКАBИЦА (Каменишка Скакавица, Скакавица — каменишка) — село, в България от 1878 г.; уточнено име на Каменичка Скакавица с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 149 ж., Кн, 5.

КАMEHКA (Кайлар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 57 ж., Кж, 4.

КАMEHHA (Араръ махле, Камена) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Кипилово; преименувано на Камена с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); осъвременено име на Каменна без административен акт през 1965 г., 2 ж., Сл, 1.

КАMEHHA PEКА (Каялъ дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 199 ж., Хс, 9.

КАMEHHA РИКСА — село, в България от 1878 г.; 223 ж., Мн, 6.

КАMEHO (Каялии) — град, в България от 1885 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 5138 ж., Бс, 3.

КАMEHO ПОЛЕ — село, в България от 1878 г.; 939 ж., Вр, 9.

КАMEHOBO (Гюзелдже алан) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 651 ж., Рз, 3.

КАMEHOBO (Ени пазлии, Попово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Попово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Каменово с Указ 557 (обн. 23. XI. 1951); 548 ж., Сл, 2.

КАMEHCКO (Ташлък) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Бс, 12.

КАMEHЦИ (Кайрак) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 46 ж., Сс, 4.

Каменчанска — махала, до 1900 г. броена към сборно село Очуша; заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986) — вж. Очуша, Сф.

КАМЕНЯК (Каялъ дере, Скални дол) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Скални дол с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934) и на Каменяк с МЗ 3774 (обн. 7. XII. 1934); 545 ж., Шн, 9.

КАМЕНЯК (Ташлък) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 219 ж., Бс, 9.

КАМЕНЯНЕ (Ташлъ кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 10 ж., Кж, 2.

Камерлер (Камелер) — вж. Зарица, Сс.

КАMEЩИЦА — село, до 1900 г. броено към Гъбене и Пенковци; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 74 ж., Гб, 1.

КАМИЛСКИ ДОЛ (Деве дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 109 ж., Хс, 2.

Камчи махле — вж. Камчия, Бс.

Камчия — вж. Долни чифлик, Вн.

КАMЧИЯ (Камчи махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 106 ж., Бс, 12.

Каналии — вж. Хума, Рз.

Канара (Канарата) — махала, в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934; заточена с Указ 2932 (обн. 30. IX. 1983), См, 1.

Канара махле — вж. Скален дол, Сс.

Канарата — вж. Канара, См.

Канатово — вж. Капатово, Бл.

Кангълар — вж. Търновци, Кж.

Канджийска — махала, до 1900 г. броена към Съево; слята с МЗ 1049 (обн. 24. IV. 1939) — вж. Съево, Лч.

Канджулица — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 183 (обн. 14. V. 1957) — вж. Извор, Пк.

КАНДИЛКА (Евренлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 237 ж., Кж, 4.

КАНДОВИ (Долни Кандови) — село, до 1926 г. броено към Лъжене (Велинград); двойно име; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 210 ж., Пз, 4.

Канипе — вж. Зебил, Сс.

КАНИЦ (Фунден) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 26 ж., Вд, 2.

Канлии (Меджит сюнетлер) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; заличено с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Сз, 4.

КAHTАPИ — статут на село (колиби), до 1892 г. броено към Драгийци и Шиливери; 2 ж., Вт, 3.

КАНЯК (Кара кьой ибиклер) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 228 ж., Кж, 7.

КАОЛИНОВО (Шумну Бохчалар, Божидар) — град, в България от 1878 г.; преименуван на Божидар с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934) и на Каолиново с Указ 567 (обн. 31. X. 1950); присъединени Боймир, Кус, а и от 1974 до 1978 г. Пристое и Тодор Икономово; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 1559 ж., Шн, 4.

Капаклии — вж. Александрия, Дб; Климентово, Вн.

Капаклии (Капаклъ) — вж. Слатина, Сс.

Капаклъ ени кьой — вж. Ружица, Яб.

КAПАTOBO (Канатово) — село, в България от 1912 г.; двойно име преди Освобождението; 257 ж., Бл, 7.

Каперлии — вж. Радовци, Вт.

Капинова стока — махала, до 1900 г. броена към сборно село Велчево; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Драшкова поляна, Лч.

Калиново — вж. Къпиново, Дб; Къпиново, Вт.

КАПИТАH АНДРЕЕВО (Виран теке) — село, в България от 1915 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 982 ж, Хс, 6.

КАПИТАН ДИМИТРИЕВО (Аликочово) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 908 ж., Пз, 8.

КAПИTАH ДИМИТРОВО (Кадъ кьой, Горно кадъ кьой, Горно Кадиево) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано от населението на Горно Кадиево и на Капитан Димитрово с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 147 ж., Дб, 5.

КAПИTАH ПЕТКО (Терби) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 594 ж., Шн, 2.

КAПИTАH ПЕТКО ВОЙВОДА (Дуганово, Догановска) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано с Указ 2902 (обн. 29. XII. 1989); 236 ж., Хс, 9.

Капитан Радев — вж. Радево, Вн.

КАПИТАНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 1438 ж., Вд, 4.

КАПИЩЕ (Тюлбе) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 102 ж., Тщ, 1.

Капуджи кьой (Капуджик) — вж. Вратица, Бс.

Капуджи махле — вж. Вратарите, Дб.

Капуджик — вж. сборно село Василица, Сф.

Кар ягдъ — вж. Снежина, Вн.

Кара абтула (Кара аптулар, Кара абтула) — вж. Божан, Дб.

Кара агач — вж. Брестак, Вн; Брестник, Пд; Брестовене, Рз; Бряст, Хс; Брястовец, Бс; Брястово, Хс; Левски, Пл; Снягово, Дб.

Кара агач Софулар — вж. Караач Софулар, Вн.

Кара алан — вж. Брягово, Пд.

Кара алар — вж. Горна крепост, Кж.

Кара Алии — вж. Трояново, Сз.

Кара Алилер — вж. Листец, Бс.

Кара Алли — вж. Трояново, Сз.

Кара апулар (Кара аптулла) — вж. Кара абтула, Дб.

Кара арнаут — вж. Голям извор, Рз.

Кара атлар — вж. Врани кон, Тщ; Конево, Кж.

Кара атлии — вж. Черноконьово, Хс.

Кара ахатлар — вж. Конево, Кж.

Кара Ахмед махле — вж. Дебелец, Вн.

Кара Ахмедлер — вж. Гривяк, Кж.

Кара баглар — вж. Лозенец, Дб.

Кара баджак — вж. Игнатово, Мн.

Кара баир — вж. Меден рудник, Бс.

Кара бакъ (Кара бака) — вж. Люляково, Дб.

Кара бахаслъ — вж. Калояновци, Кж.

Кара башлъ — вж. Войсил, Дб; Черноглавци, Шн.

Кара бейли — вж. Пелин, Кж.

Кара булак — вж. Борино, См.

Кара бунар (Кара пунар) — вж. Кладенчево, Вн.

Кара бунар — вж. Гълъбово, Сз; Подслон, Сз; Средец, Бс.

Кара бурун — вж. Знаменосец, Сз; Черналево, См; Черни връх, Шн.

Кара Вели кьой — вж. Любен, Сс.

Кара Велилер — вж. Каравельово, Бс.

Кара Верлер (Кара Верлере, Кара Ферлер) — вж. Малка Верея, Сз.

Кара виран — вж. Кара Еврен, Бс.

Кара гитлии — вж. Еленино, Сз.

Кара гьоз — вж. Веселина, Рз.

Кара гьозлер — вж. Каравелово, Шн.

Кара гюр — село, в България от 1878 г.; изселено през 1894 г., Вн, 2.

Кара Дамяновци — вж. Горни Дамяновци, Гб.

Кара Демир — вж. Виница, Шн; Железник, Кж.

Кара Демирлер — вж. Полковник Желязово, Кж.

Кара дурмуш (Кара дормуш) — вж. Снягово, Дб.

Кара дърлар (Карадърлари) — вж. Черногор, Сс.

Кара дърлъ (Кара дърла, Карадърлии) — вж. Моравка, Тщ.

Кара евреи (Кара виран) — вж. Близнак, Бс.

Кара есе кьой — вж. Чернолик, Сс.

Кара иб — вж. Чудомир, Рз.

Кара кая — вж. Александрово, Бс; Козаре, Бс; Черна скала, Кж.

Кара клисе — вж. Черна черква, Хс.

Кара коджалар — вж. Сушево, Рз.

Кара коджалии — вж. Екзарх Йосиф, Pc.

Кара коч — вж. Овен, Cс.

Кара курт — вж. Приморци, Дб.

Кара куртлари (погр. Кара кушлари) — вж. Вълчовци, Вт.

Кара кушлари — вж. Кара куртлари, Вт.

Кара къшла (Кара къшлъ) — вж. Зимница, Дб.

Кара къшлъ — вж. Пробуда, Тщ.

Кара кьой — вж. Лале, Кж.

Кара кьой ибиклер — вж. Каняк, Кж.

Кара кьосе (Кара кюсе) — вж. Черноок, Вн.

Кара кюрт — вж. Прохорово, Сл.

Кара кютюк (погр. Кара китюк) — вж. Пънчево, Бс.

Кара мандра — махала, в България от 1912 г.; заличена с МЗ 1695 (обн. 27. IX. 1937), Бл, 18.

КAPА МИХАЛ (Караман, Кара Михал, Розино) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Розино с Указ 3364 (обн. 21. XI. 1986); възстановено старо име с Указ 98 (обн. 17. V. 1994); 112 ж., Рз, 6.

Кара Мурад (Кара Мурат) — вж. Златия, Дб.

Кара Мусал — вж. Виноградец, Пз.

Кара Мусалар — вж. Воденци, Хс; Черньовци, Кж.

Кара Мустафаларе — вж. Любен, Пд.

Кара Насуф (погр. Каранас) — вж. Мальово, Дб.

Кара Омур — вж. Смилец, Сс.

Кара орман — вж. Срацимир, Сс; Черна гора, Сз; Черногорово, Хс.

Кара пазарлии — село, изселено през 1882–1883 г., бивша околия Хасково, Хс.

Кара пилит (Кара пелит) — вж. Медникарово, Сз.

Кара пунар — вж. Кара бунар, Вн.

Кара Реизово — вж. Билярци, Пд.

Кара саралии — вж. Селиминово, Сл.

Кара сарлии — вж. Столетово, Пд; Черноград, Бс.

Кара Синан — вж. Росеново, Дб.

Кара сулар — вж. Ловчанци, Дб.

Кара таир — вж. Йоаким Груево, Пд.

Кара тарлъ — вж. Черна нива, Кж.

Кара тепе — вж. Черна могила, Бс; Черни връх, Бс; Черни рид, Хс; Черна могила, Хс.

Кара Терзилери (Кара Терзилере, Кара Терзелии) — вж. Гита, Сз.

Кара Топрак — вж. Черноземен, Пд.

Кара търла — вж. Черна нива, Кж.

Кара укуш — вж. Върлище, Сл.

Кара Ферлер — вж. Малка Верея, Сз.

Кара хадър — вж. Чернодъб, Хс.

Кара Хасан — вж. Александрово, Лч; Зараево, Тщ; Лозен, Вт.

Кара Хасаните (Карахасани) — вж. Филип Тотево, Вт.

Кара хасарлии — вж. Скобелево, Хс.

Кара Хюсеин — вж. Чернево, Вн.

Кара чоджуклар — вж. Войново, Кж.

Кара Чулфалар (Кара Чуфалар) — вж. Козма Презвитер, Тщ.

Кара Шабанлар — вж. Лимец, Кж.

Кара юкуш — вж. Върлище, Сл.

Кара язъджик — вж. Писарово, Дб.

Кара ямурлар — вж. Поройно, Сс.

Кара япълар (Кара апулар) — вж. Кремена, Дб.

Кара яш кьой — вж. Великово, Дб.

Караач — вж. Брестовене, Рз; Брястово, Хс; Славяново, Тщ.

Караач Софулар (Кара агач Софулар) — вж. Тръстиково, Вн.

Карабаш кьой — вж. Чернокапци, Тщ.

Карабашлар — вж. Дяконово, Кж.

Карабашлие — вж. Черноглавци, Шн.

Карабинци (Карабинца) — вж. Карбинци, Вд.

КАРАБУНАР (Кара бунар) — село, в България от 1885 г.; 1748 ж., Пз, 10.

Каравеллер (Кара Велер) — вж. Баба Тонка, Тщ.

КAPABЕЛOBO (Бей кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 472 ж., Яб, 4.

КAPABЕЛOBO (Горно Кюселере, Горна Кюселери) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Мали Богдан; 1923 ж., Пд, 4.

КAPABЕЛOBO (Кара гьозлер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 411 ж., Шн, 6.

КAPABЕЛЬOBO (Кара Велилер, Кара Вельово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Кара Вельово с МЗ 3775 (обн. 7. XIII. 1934); 551 ж., Бс, 9.

КАРАГЕОРГИЕВО (Малко Ченге, Булчино) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Булчино с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Карагеоргиево с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 1356 ж., Бс, 1.

Карагитлии (Карагетлии) — вж. Виден, Сз. Карагуй — вж. Горталово, Пл.

Карагьоз куюсу — вж. Чернооково, Дб.

Карагьозлер — вж. Маринка, Бс; Чернооки, Кж; Чернооково, Шн; Черноочене, Кж.

Караджа ат — вж. Сърнегор, Пд.

Караджа Муратлии — вж. Еленово, Сл.

Караджа от — вж. Стефан Караджа, Вн.

Караджа охад (Караджа ат) — вж. Сърнегор, Пд; Сърнец, Дб.

Караджалар — вж. Караджалово, Пд; Сърнино, Дб.

Караджалии — вж. Сърнево, Сз.

КАРАДЖАЛОВО (Караджалар) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 1510 ж., Пд, 11.

Караджилар — вж. Искра, Пд.

Кариджиларе (Караджилар) — вж. Сърнево, Бс.

КАРАДЖОВО — село, в България от 1885 г.; 1081 ж., Пд, 14.

Караджоврен — вж. Сърневец, Сз.

Караджовци — вж. Сърневци, Вт.

Караджовци — махала, през 1880 г. броена към Шилковци заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), Вт, 3.

КАРАИВАНЦА (Кара Иванци) — село, в България от 1878 г.; 47 ж., Гб, 2.

КАРАИВАНЦИ (погр. Караивановци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Тодювци; няма ж., Вт, 3.

КАРАИСЕН (Караисен, Кара Исен, Райко Даскалов) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Райко Даскалов с Указ 4421 (обн. 6. I. 1987); възстановено старо име с Указ 315 (обн. 15. Х. 1991); 1609 ж., Вт. 6.

Каракаш — вж. Лозенградци, Кж.

Каралар — вж. Горна крепост, Кж; Нейково, Дб; Черна, Шн; Черник, Сс; Черньово, Сф.

Каралез — вж. Царевец, Дб.

КАРАЛИ (Корали, Каралите) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Лисичарка; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 7 ж., Гб, 2.

Каралии — вж. Красен, Дб.

Каралите — вж. Карали, Гб.

Караман — вж. Кара Михал, Рз.

Караманджа — вж. Козница, Бс.

КАРАМАНИТЕ (Караманлии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); присъединено Поток; 444 ж., Вт, 7.

Караманлар — вж. Караманци, Хс.

Караманлии — вж. Ваклино, Дб; Великово, Сз; Караманите, Вн.

КAPAMАHOBO — село, в България от 1878 г.; 1287 ж., Pc, 8.

КАРАМАНЦИ (Улу дере, Караманлар) село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Караманци с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1054 ж., Хс, 5.

Карамет — вж. Божаново, Дб.

Карамехметлер (Карамехмед) — вж. Бреница, Сс.

Карамихца (Карамисца) — вж. Мокреш, Шн.

КAPАMИЧEBCКA (Карамичевци) — село, до 1910 г. броено към Попска; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 54 ж., Гб, 3.

Карамлък — вж. Младежко, Бс.

Карамуш — вж. Кормисош, См.

КАРАМФИЛ (Кулфалъ) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 309 ж., Кж, 6.

Карамца — вж. Каранци, Вт.

Карамцалари (погр. Карашцари) — вж. Изгрев, Сл.

КAPАH ВЪРБОВКА — село, в България от 1878 г.; 565 ж., Pc, 4.

Каранджилар — вж. Кърчовско, Кж.

КАРАНДИЛИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Тодювци; 1 ж., Вт, 3.

КAPАHOBO (Азаплии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 731 ж., Бс, 1.

КAPАHOBO (Киспитлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 880 ж., Сл, 2.

КАРАНЦИ (Карамца) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 435 ж., Вт, 7.

КАРАПЕЛИТ — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; 1317 ж., Дб, 3.

Караплии — вж. Цар Асен, Пз.

КАРАПОЛЦИ — село, в България от 1878 г.; 119 ж., Сф, 9.

Карапча — вж. Крапец, Дб; Маломир, Яб.

Карапча (погр. Карапче) — вж. Стоян Заимово, Сз.

Караселер — вж. Поройно, Тщ.

Карачево (Карачово) — село, в България от 1885 г.; изселено през 1906 г., Пд, 4.

КAPАШ — село, в България от 1878 г.; 22 ж., Вр, 9.

Карашлии — вж. Корашлии, Хс.

Карашцари — вж. Карамцалари, Сл.

КАРБИНЦИ (Карабинци) — село, в България от 1878 г.; присъединено Поп Николаево; 356 ж., Вд, 6.

КАРВУНА (Кую кьой, Кою кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 94 ж., Дб, 1.

Карга кьой — вж. Ханово, Яб.

КАРДАМ (Хайдар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1600 ж., Тщ, 4.

КАРДАМ (Харман куюсу) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); присъединени Малък Кардам и Яснец; 1380 ж., Дб, 2.

Карезлии (преди Освобождението Кара Илияс) — вж. Добровница, Пз.

КАРЛИЕВО — село, в България от 1878 г.; 259 ж., Сф, 11.

Карлово — вж. Карловско, Хс.

КАРЛОВО (Карлово, Левскиград) — град, в България от 1885 г.; преименуван с Указ 59 (обн. 27. II. 1953); възстановено старо име с Указ 21 (обн. 19. I. 1962); присъединено Сушица; 25 494 ж., Пд, 4.

КАРЛОВСКО (Карлово) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 21 ж., Хс, 2.

Карлуково — вж. Славеино, См.

КАРЛУКОВО — село, в България от 1878 г.; 996 ж., Лч, 4.

Карлъ — вж. Снеготин, Кж.

Карлъ бей кьой (Карлъ бей) — вж. Преспа, Дб.

Карлъ емач — вж. Снежинка, Кж.

Карлъ кьой — вж. Кралево, Тщ.

Карман махле — вж. Куру махле, Дб.

КAPHOБАT (Карнобат, Поляновград) — град, в България от 1885 г.; преименуван на Поляновград с Указ 395 (обн. 29. IX. 1953); възстановено старо име с Указ 21 (обн. 19. I. 1962); 20 537 ж., Бс, 4.

Карнофоля — вж. Войсил, Пд.

Карол II — вж. Цар Фердинанд, Сс.

Карпусча — вж. Диня, Сз.

Карсънлии (Касанлии) — вж. Панаретовци, Сл.

Каршилъ — вж. Виево, См.

Карши махле — вж. Насрещна, Тщ.

Карши махле — село, в България от 1870 г.; през 1880 и 1887 г. броено към Водно, а от 1892 г. броено и слято с Теменуга, Вт.

Каръ кьой — вж. Кайряк кьой, Бс.

Карювци (Начевска) — махала, до 1900 г. броена към Ново село; двойно име преди Освобождението; слята с Указ 45 (обн. 20. I. 1978) — вж. Априлци, Лч.

Касавци — вж. Късовци, Гб.

Касалийска — махала, до 1900 г. броена към Ново село и Острец; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Ново село, Лч.

Касанлии — вж. Карсънлии, Сл.

Касап — вж. Касапско, См.

Касапите — вж. Бегликчиите, Лч.

Касаплар — вж. Дибич, Шн.

Касаплии — вж. Зограф, Дб.

Касаплии — село, в България от 1885 г.; изселено през 1889 г. — бивша околия Карнобат, Бс.

КACАПCКO (Касап) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 29 ж., Кж, 6.

КАСИЛАГ (Касилак) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1965 г.; 92 ж., Пк, 5.

Каслоба — вж. Каялоба, Кж.

КACHАКOBO — село, в България от 1885 г.; 557 ж., Хс, 1.

Касовци — вж. Късовци, Гб.

КАСПИЧАН (погр. Казпечан) — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 202 (обн. 2. III. 1976); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 1570 ж., Шн, 5.

КАСПИЧАН (Шумла роад, Станция Каспичан, Гара Каспичан) — град, в България от 1878 г.; признат за град с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); присъединени Калугерица и от 1964 до 1991 г. село Каспичан; 3689 ж., Шн, 5.

КАСТЕЛ (погр. Костен) — село, през 1880 г. броено към Батошево; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 63 ж., Гб, 3.

Касчилар (Казчилар) — вж. Гълъбари, Рз.

Касъка — вж. Късак, См.

Касъм — вж. Генерал Тошево, Дб.

Касъм куюджук — вж. Раковски, Рз.

Касъм кьой — вж. Генерал Тошево, Дб.

Касъмлар — вж. Есеница, Вн; Осен, Сс.

Касъмово — вж. Моминско, Пд; Чинтулово, Сл.

Касъмчево — вж. Есен, Бс.

Касъргалар (Касърглар) — вж. Трескавец, Тщ.

КАТЕРИЦА — село, в България от 1878 г.; 135 ж., Пл, 10.

КАТРАНДЖИИ — село, в България от 1878 г.; 59 ж., Гб, 2.

Катранджийска — вж. Райковска, Лч.

Катранджийска — махала, до 1900 г. броена към Патрешко; заличена с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 6.

КАТРАНИЦА — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 220 ж., См, 9.

Катранци (Катран чукар) — махала, в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), См, 9.

КАТРИЩЕ (Катрища, погр. Катрица) — село, в България от 1878 г.; 177 ж., Кн, 5.

КАТУНЕЦ — село, в България от 1878 г.; 602 ж., Лч, 7.

КАТУНИЦА — село, в България от 1885 г.; 2666 ж., Пд, 14.

КАТУНИЩЕ (Катуница) — село, в България от 1885 г.; 59 ж., Сл, 1.

Катунско Конаре — село, в България от 1885 г.; слято с МЗ 2709 (обн. 31. VII. 1942) — вж. Ягодово, Пд.

КАТУНЦИ — село, разрушено и изселено през 1913 г.; презаселено през 1922 г. и признато от населена местност за село с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); 1706 ж., Бл, 9.

Катърлии — вж. Боянци, Пд.

Кауклии — вж. Белокопитово, Шн.

Каур алан (Кавур алан) — вж. Българска поляна, Хс.

Каушит — вж. Кладенец, Хс.

Кафка — вж. Крайморие, Бс.

Кацамуница — вж. Божурица, Пл.

КАЦЕЛОВО — село, в България от 1878 г.; 1096 ж., Pc, 4.

Кациляне — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 291 (обн. 23. VI. 1950) — вж. Долни Богров, Сф.

Кацитe — вж. Коньовица, Сф.

Качамак — големи — вж. Бежаново, Дб.

КАЧУЛКА (Куранджилар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 45 ж., Кж, 4.

КАШЕНЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 6 ж., Гб, 4.

КАШИНА — село, в България от 1912 г.; 21 ж., Бл, 9.

Кая алтъ — вж. Звезделина, Кж.

Кая ардъ (Кая арда) — вж. Камен дял, Вн.

Кая баш — вж. Здравковец, Гб; Скала, Бс.

Кая баши — вж. Елша, Тщ; Скалина, Кж; Скална глава, Кж.

Кая баши ямурлар — вж. Скална глава, Кж.

Кая бей кьой — вж. Камен бряг, Дб.

Кая бунар — вж. Скални кладенец, Тщ.

Кая бунар — село, изселено през Освободителната война, бивша околия Търново, Вт.

Кая бурун — вж. Коневец, Яб.

Кая махле — вж. Сливица, Pc.

Каяджи баши — вж. Каменарци, Кж.

Каяджик — вж. Скалица, Яб; Скалско, Гб; Раковски, Хс.

Каяджик тимар — вж. Тимарево, Шн.

Каяджик хас — вж. Хасово, Шн.

Каяджиклар — вж. Скалище, Кж.

Каяли — вж. Върбица, Хс.

Каялии — вж. Камено, Бс.

КАЯЛОБА (Каслоба) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 230 ж., Кж, 3.

Каялъ дере — вж. Каменна река, Яб; Каменяк, Шн.

Кеди юрен — Росина, Тщ.

Кедиклер — село, в България от 1885 г.; изселено през 1893 г., бивша околия Анхиало (Поморие), Бс.

Кел оглар — вж. Загоричане, Кж; Плешинци, Кж.

Келаво Камарци (Келяво Камарци) — вж. Бенковски, Сф.

Келеменли махла (Геджикли махла) — махала, изселена през Освободителната война; презаселена и преименувана през 1880 г.; изселена през 1886 г., Лч, 7.

Келеменча — село, изселено през Освободителната война, бивша околия Търново, Вт.

Келеш кьой — вж. Трояново, Бс.

Келлери — вж. Горно Шивачево, Вт.

Келяво Камарци — вж. Келево Камарци, Сф.

Кемал кьой — вж. Дичево, Сс.

Кеманлар — вж. Исперих, Рз.

Кеманлари — вж. Стройновци, Тщ.

Кемиклер — вж. Костино, Кж.

Кемикчи дере — вж. Костена река, Шн.

Кенелер — вж. Божурци, Кж.

Кепелии — вж. Свобода, Пз.

Керамет — вж. Божаново, Дб.

Керезлик — вж. Кирезлик, Хс.

КЕPEКA — село, в България от 1878 г.; 141 ж., Гб, 2.

Керемедин — вж. Благово, Шн; Милино, Тщ.

Кеременлер — вж. Калинка, Кж.

Кереметлик (Керемитлик) — вж. Люляково, Бс.

Керемлер — вж. Керимлер, Сс.

КЕРЕНИТЕ (Керени) — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; 2 ж., Гб, 4.

Керим бег — вж. Кирим бег, Вд.

Керимлер (Керемлер) — вж. Орешене, Сс.

КЕPMEH (Керменлии) — град, в България от 1885 г.; преименуван с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IХ. 1974); 2207 ж., Сл, 3.

Керсенлик — вж. Боринци, Сл.

Кесар — вж. Нова Шипка, Вн.

КЕСАРЕВО — село, в България от 1878 г.; 1798 ж., Вт, 9.

Кесебирска (Кесебирци) — вж. Подгорие, Сф.

Кеседжик — вж. Алцек, Дб.

Кестамбол — вж. Момин сбор, Вт.

КЕСТЕН (Кестенджик) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 126 ж., См, 3.

КECTEHEBO (Ени махле) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 339 ж., Тщ, 2.

Кестрич — вж. Виница, Вн.

Кстенли — вж. Ленско, Хс.

Кетенлик — вж. Леново, Пд.

Кехайовци (Кехайов чифлик) — махала, до 1900 г. вероятно броена към Чурен; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Скобелево, Пд.

Кехая махле — махала, до 1900 г. броена към Водно и Сливовица, а след това броена и слята с Теменуга, Вт.

Кехманлък — вж. Божур, Бс.

Кечи дере — вж. Козин дол, Сл.

Кечи дереси — вж. Поручик Кърджиево, Дб.

Кечилер — вж. Козица, Тщ.

Кечилер махле (Кечилер) — вж. Козяк, Сс.

Кечилер махле (Кечелер махле) — вж. Козаревец, Сз.

Кешкекчилери (Кешкекчилер) — вж. Изворово, Тщ.

КИЕВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 118 ж., Гб, 1.

Кили кадъ — вж. Зърнево, Дб.

Килиджилер (Киледжилер) — вж. Красноселци, Тщ.

КИЛИФАРЕВО — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1275 (обн. 22. VI. 1973); 2556 ж., Вт, 1.

Килли куюджук — вж. Киченица, Рз.

Киллъжовци (погр. Килолъжевци) — махала, през 1880 г. броена към Разпоповци; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елена, Вт.

КИПИЛОВО — село, в България от 1878 г.; 823 ж., Сл, 1.

КИПРА (Таптък) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 555 ж., Вн, 8.

Киралар — вж. Пътниково, Хс.

КИРЕВЦИ (Кировци) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Тодювци; няма ж., Вт, 3.

КИРЕЕВО (Прерделина) — село, заселено през 1880 г.; преименувано и признато от махала за село с МЗ 4364 от 2. VI. 1882 г.; 325 ж., Вд, 8.

Кирез търла — вж. Йончово, Кж.

Кирезлии — вж. Черешица, Кж.

Кирезлик (Керезлик) — вж. Черешак, Хс.

Кирекчии — вж. Отец Кирилово, Пд.

Киречли Павликяне — вж. Горно Павликене, Лч.

Киречлик — вж. Варник, Хс.

Кирил — вж. Бенковски, Кж; Радойново, Бс.

Кирилметодиево — вж. Кирилово, Сз.

Кириловец — вж. Стамболийски, Хс.

Кирилово — вж. Георги Добрево, Хс; Градина, Пл; Кирково, Шн; Малко Кирилово, Яб; Стояновци, Вр.

КИРИЛОВО (Ашик сенеклии, Свети Кирилово, Кирилметодиево) — село, в България от 1878 г.; преименувано от Ашик сенеклии на Свети Кирилово с Указ 91 от 18. II. 1893 г., на Кирилметодиево с Указ 47 (обн. 9. II. 1951) и на Кирилово с Указ 562 (обн. 6. IV. 1971); 770 ж., Сз, 10.

КИРИЛОВО (Ени беглии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 502 ж., Яб, 2.

Кирим бег — вж. Покрайна, Вд.

Киринджии — вж. Полковник Иваново, Дб.

КИРКОВА МАХАЛА (Селим махла, Киркова махла) — статут на село (махала), в България от 1878 г.; преименувано на Киркова махла с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); осъвременено име на Киркова махала с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 4 ж., Лч, 7.

КИРКОВО — село, в България от 1912 г.; 741 ж., Кж, 3.

Кирково (Бешевлие, Кирилово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Кирилово с Указ 633 от 25. XII. 1895 г. и на Кирково с МЗ 1190 (обн. 25. III. 1947); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Велики Преслав, Шн.

Кирлик — вж. Бенковски, Кж.

КИРОВО (Мадлеш) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 567 (обн. 31. Х. 1950); 42 ж., Бс, 11.

Кировци — вж. Киревци, Вт.

КИРЧЕВО (Помашка Лешница) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 562 (обн. 6. IV. 1971); 1270 ж., Лч, 7.

КИСЕЛEBO (Киселово) — село, в България от 1878 г.; 303 ж., Мн, 3.

Киселец (Хасанлари) — махала, до 1900 г. броена към Букак; слята с МЗ 2916 (обн. 16. I. 1943) — вж. Къпинец, Тщ.

КИСЕЛИЦА — село, в България от 1878 г.; присъединено Гелчина; 19 ж., Кн, 9.

Киселицата — колиби, до 1892 г. броени към Нова махала; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Габрово и Ябълка, Гб.

КИСЕЛИЧЕВО — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 66 ж., См, 9.

КИСЕЛКОВЦИ (погр. Киселчетата) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 4.

Киселово — вж. Киселево, Мн.

Киселчетата — вж. Киселковци, Гб.

КИСИЙЦИТЕ — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Бижовци; 57 ж., Гб, 4.

Киспитлии (Киспетлии) — вж. Караново, Сл.

КИСЬОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 13 ж., Вт, 1.

КИТАНЧЕВО (Къдър) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 162 (обн. 8. IV. 1931); присъединено Матовци; 1551 ж., Рз, 2.

КИТЕН (Мухалии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 73 ж., Вн, 11.

КИТЕН (Урдовиза) — село, признато от населена местност за село с Писмо 7365 от 15. VI. 1932 г. на МВР; преименувано с МЗ 1689 (обн. 27. IХ. 1937); слято с Указ 2190 (обн. 20. Х. 1981) (вж. Приморско); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 867 ж., Бс, 13.

КИТИНО (Ходжа кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 107 ж., Тщ, 1.

КИТКА (Билек Ахмед махле, Билек махле) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Китка с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); няма ж., Бс, 9.

КИТКА (Чокек, Чукак) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Китка с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 238 ж., Вн, 1.

КИТНА (Накиплер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 209 ж., Кж, 3.

КИТНИЦА (Ятаджик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 110 ж., Кж, 1.

Кихайовци — махала, през 1880 г. броена към Марян; слята с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Руховци, Вт.

КИЧЕВО (Джаферлии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 940 ж., Вн, 2.

Кичелер махле — вж. Кечилер махле, Сз.

КИЧЕНИЦА (Килли куюджук) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3072 (обн. 11. IX. 1934); 930 ж., Рз, 5.

Кичук дере — Витина, См.

Кичушка (Кючушка) — махала, до 1900 г. броена към Патрешко; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Патрешко, Лч.

Кишиш махле — вж. Калугерово, Пд.

Кладара — вж. Сливарово, Бс.

КЛАДЕНЕЦ (Каушит) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 76 ж., Хс, 8.

КЛАДЕНЕЦ (Юнуз бунар, Долни Юнуз бунар) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Кладенец с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 154 ж., Шн, 10.

КЛАДЕНЦИ (Масли чифлик) — село, в България от 1912 г.; преименувано с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); 54 ж., Бл, 7.

КЛАДЕНЦИ (Перлиново) — село, заселено под румънска власт, в България от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 237 ж., Дб, 6.

Кладенци (погр. Кладенец, Зинджирли куюджук) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Раковски, Рз.

Кладенчево — вж. селище от градски тип Гълъбово, Сз.

Кладенчево (Кара бунар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с Указ 582 (обн. 29. XII. 1959) — вж. Ботево, Вн.

КЛАДНИ ДЯЛ — село, в България от 1878 г.; признато от махала за село с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978); 33 ж., Вт, 1.

КЛАДНИЦА — село, в България от 1878 г.; 1305 ж., Пк, 4.

КЛАДОРУБ (Кладоруп) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 57 ж., Вд, 6.

КЛЕНОВИК — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 881 (обн. 30. ХI. 1965) (вж. Колош); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 352 ж., Пк, 5.

КЛЕПАЛО — село, в България от 1912 г.; 71 ж., Бл, 12.

КЛИКАЧ (Теллял кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 742 ж., Бс, 4.

Климаш — колиби, признати от населена местност (от сборно село Полатен) за колиби с Указ 668 (обн. 30. XI. 1920); слети с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Тетевен, Лч.

КЛИМАШ — село, в България от 1885 г.; 385 ж., Бс, 12.

КЛИМЕНТ — село, образувано от селата Свети Климент и Свети Горазд с Указ 356 (обн. 7. XII. 1954); 1060 ж., Шн, 4.

КЛИМЕНТ (Овчеларе, Свети Климент) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Свети Климент с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Климент с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 1512 ж., Пд, 4.

Климентина — вж. Труд, Пд.

Климентина (Демир кьой, Климентинено, Климентино) — село, заселено от татари, които през 1877 г. го изоставят; след Освобождението превърнато в държавно пасище, по-късно — в Плевенски окръжен образцов чифлик и държавен конезавод и склад за жребци; преименувано на Климентинено с Указ 98 от 18. II. 1893 г.; по-късно без административен акт — на Климентино и Климентина; слято с МЗ 2920 (обн. 16. I. 1943) — вж. Биволаре, Пл.

Климентинино — вж. Балканци, Вт.

Климентино — вж. Климентина, Пл.

Климентиново — вж. Бяло поле, Сз.

Климентово — вж. Труд, Пд.

КЛИМЕНТОВО (Капаклии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Височайши доклад 3904 от 30. VI. 1883 г.; 217 ж., Вн, 2.

КЛИМЕНТОВО (Мишуклии) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) (вж. Полски Тръмбеш); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 1044 ж., Вт, 7.

Клисали — вж. Църквица, Кж.

Клисе кьой — вж. Църквище, Сф.

Клиседжик — вж. Алцек, Дб; Църквица, Шн.

Клисура — вж. Бързия, Мн.

КЛИСУРА — град, в България от 1885 г.; 1613 ж., Пд, 4.

КЛИСУРА — село, в България от 1912 г.; 26 ж., Бл, 3.

КЛИСУРА — село, в България от 1878 г.; 60 ж., Сф, 1.

КЛИСУРА — село, в България от 1878 г.; 278 ж., Сф, 19.

КЛИСУРИЦА — село, в България от 1878 г.; 208 ж., Мн, 9.

КЛИСУРСКИ МАНАСТИР — статут на село (манастирско селище), признато за отделно населено място с Указ 691 (обн. 15. XII. 1922); 4 ж., Мн, 5.

КЛОКОТНИЦА (Семихча) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 593 ж., Хс, 11.

КЛЪШКА РЕКА — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 6 ж., Вт, 1.

КЛЮЧ — село, в България от 1912 г.; 1223 ж., Бл, 7.

Ключево (Чилингир махле) — махала, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слята с Указ 232 (обн. 26. III. 1968) — вж. Минзухар, Кж.

Ключова махала — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 490 (обн. 19. IX. 1950) — вж. Трайково, Мн.

КМЕТОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 24 ж., Гб, 1.

КMETЧETA (Кметчетата) — статут на село (колиби), през 1880 г. вероятно броено към Лесичарка; уточнено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); присъединено Трънжиите; 6 ж., Гб, 1.

Кнежа — вж. Балканец, Лч.

КНЕЖА (Исмаил бунар, погр. Книжа) — град, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; признат от село за град с ПМС 10 (обн. 6. ХII. 1943); 12 808 ж., Пл, 6.

Кнeжки лък (Лъкът) — махала, през 1880 г. броена към Троян; слята с Указ 463 (обн. 2. VI. 1965) — вж. Троян, Лч.

Кнезово (Емирлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с МЗ 3076 (обн. 23. XI. 1940) — вж. Каменец, Кж.

Книжа — вж. Кнежа, Пл.

КНИЖОВНИК (Идебик) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 600 ж., Хс, 11.

Княгиня Евдокия — вж. Конаре, Сз.

Княгиня Надежда — вж. Нова Надежда, Хс.

КНЯЖЕВА МАХАЛА (Ислям махала) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Височайши доклад 5305 от 23. VII. 1881 г.; 185 ж., Мн, 3.

Княжева поляна — вж. Смирненски, Pc.

Княжево — вж. Средище, Сс.

Княжево (Бали ефенди, Медено село) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Медено село с Указ 22 от 17. VII. 1879 г., на Княжево с Височайши доклад 6187 от 31. XII. 1881 г.; слято с Указ 177 (обн. 29. IV. 1958) — вж. София, Сф.

КНЯЖЕВО (Шахлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 519 ж., Хс, 9.

КНЯЖЕВСКО (Пишмана, Разкаяни, Царица Йоана, Разкаяне) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Разкаяни с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906), на Царица Йоана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934), на Разкаяне с МЗ (обн. 25. V. 1947) и на Княжевско с Указ 409 (обн. 27. III. 1981); 242 ж., Сз, 7.

Княз Алсксандрово — вж. Александрово, Хс; Димово, Вд.

Княз Борисово — вж. Славяново, Хс.

Князево — вж. Млада гвардия, Вн.

Княз Кирил — вж. Свобода, Дб.

Княз Симеоново — вж. Дончево, Дб; Обединение, Вт.

Княз Хесенски — вж. Айдемир, Сс; Бръчма, Сс.

Кобадън — вж. Лозница, Рз.

КОБИЛИНО (Атерен) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 70 ж., Хс, 2.

КОБИЛЯК — село, в България от 1878 г.; 441 ж., Мн, 2.

КОБИЛЯНЕ (Шереметлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 386 ж., Кж, 5.

Кованджиите — махала, до 1900 г. броена към Млечево и Скандалото; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Скандалото, Лч.

Кованджилар — вж. Пчелари, Хс; Тертер, Рз.

Кованджилар (Кованджилари) — вж. Пчелина, Рз.

Кованлък — вж. Пчеларово, Кж; Пчелин, Сф; Пчелник, Дб; Сливито, Сз.

Кованлъка — вж. Пчелище, Вт.

Коват кьой — вж. Силен, Хс.

КOBАЧ (Налдюкен) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 96 ж., Сз, 9.

КOBАЧEBEЦ (Ковачовец) — село, в България от 1878 г.; осъвременено име без административен акт през 1946 г.; 873 ж., Тщ, 4.

КОВАЧЕВИЦА — село, в България от 1912 г.; 60 ж., Бл, 5.

КOBАЧEBO — село, в България от 1912 г.; 31 ж., Бл, 9.

КОВАЧЕВО (Демирджилер) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; 2434 ж., Пз, 10.

КOBАЧEBO (Налбантлари, Ковачово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Ковачово с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 861 ж., Сз, 9.

КОВАЧЕВЦИ — село, в България от 1878 г.; от 1972 до 1991 г. присъединено Сирищник; 303 ж., Пк, 3.

КОВАЧЕВЦИ — село, в България от 1878 г.; 619 ж., Сф, 19.

Ковачевци — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 1840 (обн. 24. XI. 1970) — вж. Плачковци, Гб.

КOBАЧИTE (Налбантларе) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1073 ж., Сл, 8.

Ковачица — вж. Горна Ковачица, Мн.

КОВАЧИЦА — село, в България от 1878 г.; присъединено Горно Линево; 1545 ж., Мн, 7.

Ковачовец — вж. Ковачевец, Тщ.

Ковачово — вж. Ковачево, Сз.

Ковашка — махала, до 1900 и след 1934 г. броена към Белиш, Лч.

КОВИЛ (Дели ахат) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. ХII. 1934); 58 ж., Кж, 4.

Ковил (Софулар) — махала, до 1892 г. броена към Малоградец; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слята с МЗ 2916 (обн. 16. I. 1943) — вж. Малоградец, Тщ.

Ковчаз (погр. Ковча и Косчак) — вж. Рекичка, Вт.

Коджа алилер — вж. Родопско, Кж.

Коджа апли — вж. Лисово, Хс.

Коджа Ахмедлер — вж. Гривка, Кж.

Коджа бук — вж. Голямо Буково, Бс.

Коджа бунар — село, в България от 1878 г.; изселено през 1884 г., бивша околия Попово, Тщ.

Коджа Дуган — вж. Голямо Соколово, Тщ.

Коджа инли — вж. Голяма долина, Хс.

Коджа къшла — вж. Зимовина, Хс.

Коджа кьой — вж. Сарая, Пз.

Коджа Мусалар — вж. Лещарка, Кж.

Коджа оглар — село, изселено през 1885 г., бивша околия Сърненогора, Пд.

Коджа олар — вж. Попгруево, Дб.

Коджа Юмер — вж. Старово, Кж.

Коджаджиклар — вж. Коджеджиклар, Шн.

Коджаматлиево — вж. Петково, Сф.

Коджеджиклер (Коджаджиклар) — вж. Тервел, Шн.

Коевци — махала, до 1900 г. броена към Велчево; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Орешак, Лч.

КОЕВЦИ (Коювци) — село, в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 4.

КОЕВЦИ (Коювци) — село, в България от 1878 г.; 275 ж., Вт. 10.

Коемджи гидик (Куемджи гедик) — вж. Златари, Яб.

КОЖАРИ (Дериджилери) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г., преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 140 ж., См, 1.

КОЖИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 57 ж., Пк, 6.

КОЖЛЮВЦИ — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Буйновци; 6 ж., Вт, 3.

Кожух (Баир махле) — махала, до 1892 г. броена към Стара река и Козин дол; преименувана с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); заличена с Указ 881 (обн. 30. ХI. 1965), Сл, 3.

КОЖУХАРЦИ (Кюрлю махле) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2 ж., Кж, 4.

Коз бунар — вж. Дълбок извор, Пд.

Коз дере — вж. Козя река, Вт.

КОЗАHOBO — село, в България от 1885 г.; 722 ж., Пд, 1.

КОЗАP БЕЛЕНЕ — село, в България от 1878 г.; 1131 ж., Пл, 7.

КОЗАPE (Кара кая) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 73 ж, Бс, 4.

КОЗАРЕВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 1117 ж., Вт, 5.

КОЗАРЕВЕЦ (Явузларе, Кечилер махле) — село, в България от 1885 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано на Козаревец с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 222 ж., Сз, 10.

КОЗАPEBO (Кадъ кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 400 от 17. VII. 1890 г.; 434 ж., Яб, 4.

Козарево (Козос моде) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); слято с Указ 196 (обн. 30. I. 1970) — вж. Твърдица, Сл.

КОЗАPКA — село, признато от населените местности Козарка и Чекърци за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1969); 207 ж., См, 7.

КОЗАPCКO — село, в България от 1885 г.; 1277 ж., Пз, 3.

Козаци — вж. Казаци, Вт.

КОЗИ РОГ — село, в България от 1878 г.; присъединени Ингелиновци, Поповци и Рендевци; 110 ж., Гб, 1.

КОЗИН ДОЛ (Кечи дере) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Стара река; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XIII. 1934); няма ж., Сл, 3.

Козица — село, изселено през Освободителната война, бивша околия Пирдоп, Сф.

КОЗИЦА (Ахмед дере) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 174 ж., Кж, 2.

КОЗИЦА (Кечилер) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 365 ж., Тщ, 4.

КОЗИЧИНО (Еркеч) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 331 ж., Бс, 7.

КОЗЛЕВО (Марефлер) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 35 ж., Кж, 3.

КОЗЛЕЦ (Кочашлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 418 ж., Хс, 11.

КОЗЛОВЕЦ (Турско Сливо) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 1811 ж., Вт, 8.

КОЗЛОДУЙ — град, в България от 1878 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 829 (обн. 29. VIII. 1969); 14 892 ж., Вр, 4.

КОЗЛОДУЙЦИ (Осман факъ) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942): 470 ж., Дб, 3.

Козлу бюк — вж. Костово, Хс.

Козлубик — вж. Сливовица, Вт.

Козлуджа — вж. Орешари, Кж; Орешец, Хс; Орешино, Хс, Оряховец, См; Суворово, Вн; Шаново, Сз.

Козлуджа (Козлудженска) — вж. Орешник, Хс.

Козлуджа тавшан — вж. Зайчино ореше, Шн.

Козлуджа теке — вж. Избул, Шн.

Козлук — вж. Драгойново, Пд.

КОЗMА ПРЕЗВИТЕР (Кара Чулфалар) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 624 ж., Тщ, 2.

КОЗНИЦА (Караманджа) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 14 ж., Бс, 6.

Козос моде (Козос мадес, Козос мади) — вж. Козарево, Сл.

КОЗЯ PEКА (Коз дере) — статут на село (махала), през 1880 г. броено към Константин; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 29 ж., Вт, 3.

КОЗЯК (Кечилер махле) — село, в България от 1878–1913 и от 1940. г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 394 ж., Сс, 3.

Козякград (Козяк) — вж. Обзор.

КОИЛОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 1345 ж., Пл, 9.

Коймаклии — вж. Ценино, Сл.

Койматлии — вж. Ценово, Сз.

Койнаре — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 737 (обн. 8. V. 1971) — вж. Рудозем, См.

КОЙНАРЕ — град, в България от 1878 г.; признат от село за селище от градски тип с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964) и за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); 5103 ж., Пл, 11.

Койни кьой — вж. Бонево, Дб.

Койно — село, България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Ваксево, Кн.

Койнов трап (Койнов рът) — махала, до 1900 г. броена към Орешак; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Орешак, Лч.

Койну кьой — вж. Бонево, Дб.

КОЙЧОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 4 ж., Гб, 4.

Кокаланите — колиби, в България от 1878 г.; от 1887 г. броени и слети със Спанците, Гб.

Кокалич — махала, в България от 1912 г.; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Елховец, См.

КОКАЛЯНЕ — село, в България от 1878 г.; 1556 ж., Сф, 1.

Кокарджа — вж. Бояна, Вн; Загорци, Дб; Марийно, Хс; Язовец, Тщ.

Кокарджа махала — вж. Малък Поровец, Рз.

КОКИЧЕ (Чепелджа, Голяма Чепелджа, погр. Чепенджа) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано на Кокиче с МЗ 3775 (обн. 7. VIII. 1934); 129 ж., Кж, 5.

Кокора — вж. Кокорци, См.

Кокора (Янево) — махала, в България от 1912 г.; двойно име; заличена с Указ 2932 (обн. 30. IX. 1983), См, 8.

КОКOPКOBO — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 30 ж., См, 9.

КОКОРЦИ (Кокора) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); няма ж., См, 8.

КOКOШАHE (Къзлап) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 42 ж., Кж, 5.

Кокуда — вж. Калиновци, Вт.

Кол оглар — вж. Робино, Кж.

Колазлии — вж. Кулазлии, Бс.

Колаково — вж. Долина, Шн.

Коланларе — вж. Чавдар, Сф.

Коларево — вж. Коларово, Сс; Коларово, Бл.

КОЛАPИ (Арабаджии) — село, до 1892 г. броено към Костел и Граматици; преименувано с Указ 45 (обн. 8. II. 1950); признато от колиби за село с Указ 57 (обн. 5. II. 1965); присъединено Дъбрава; 20 ж., Вт, 3.

Коларовград — вж. Шумен, Шн.

КОЛАРОВО (Арабаджиево) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 656 ж., Сз, 9.

КОЛАРОВО (Арабаджикьой, Коларско село) — село, изселено през 1884; презаселено през 1885 г.; преименувано на Коларско село с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906) и на Коларово без административен акт през 1934 г.; 38 ж., Хс, 10.

КOЛАPOBO (Арабаджилар, Коларево) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Коларево с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); осъвременено име на Коларово с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 454 ж., Сс, 2.

Коларево — вж. Коларово, Сс; Коларово, Бл.

КОЛАРОВО (Коларево) — село, в България от 1912 г.; осъвременено име с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 2156 ж., Бл, 7.

Коларско село — вж. Коларово, Хс.

КОЛАРЦИ (Арабаджии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 770 ж., Дб, 6.

Колачево — вж. Колю Мариново, Сз.

Колджилар — вж. Искрица, Сз.

КОЛЕНА — село, в България от 1885 г.; 320 ж., Сз, 10.

КОЛЕЦ (Казъклии, Казаклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906); 211 ж., Хс, 5.

Колибето — вж. Черни Осъм, Лч.

КОЛИБИТЕ — село, в България от 1912 г.; 18 ж., Бл, 12.

КОЛИШОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 1.

Колищица — вж. Комщица, Сф.

Колобар — вж. Колобър, Сс.

КОЛОБЪР (Байлер кьой, погр. Колобар) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Колобар с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); отстранена грешка в името с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 564 ж., Сс, 3.

Колош — село, образувано от селата Кленовик и Житуша с Указ 881 (обн. 30. ХI. 1965); разделено и заличено с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991) — вж. Житуша и Кленовик, Пк.

Колупчии — вж. Гурково, Сз.

Колуша — село, в България от 1878 г.; слято с МЗ 1640 (обн. 20. VI. 1939) — вж. Кюстендил, Кн.

Колушево (Ени кьой) — село в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); слято с МЗ 2917 (обн. 16. I. 1943) — вж. Бориславци, Хс.

Колчуларе (Колчулар) — вж. Искрица, Сз.

КОЛЮ ГАHEB — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; няма ж., Гб, 4.

Колю Ганчево (Муратлии, Кольо Ганчово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Кольо Ганчово с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); осъвременено име без административен акт през 1956 г.; слято с Указ 513 (обн. 24. XI. 1959) — вж. Стара Загора, Сз.

Колю Ганчово — вж. Колю Ганчево, Сз.

КОЛЮ МАРИНОВО (Колачево, Радомир) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Радомир с Указ 462 (обн. 21. ХII. 1906) и на Колю Мариново с Указ 949 (обн. 8. XII. 1949); 147 ж, Сз, 1.

Коман — село, в България от 1878 г.; заличено с Указ 463 (обн. 2. VII. 1965), Лч, 6.

Комарево — вж. Лозарево, Бс.

КOMАPEBO — село, в България от 1878 г.; 552 ж., Вн, 11.

КOMAPEBO — село, в България от 1878 г.; 103 ж., Мн. 1.

КOMAPEBO (Комарово) — село, в България от 1878 г.; 377 ж.; Вр, 2.

КOMАPEBO (Комарово) — село, в България от 1878 г.; присъединено Злокучене; 1618 ж., Пл, 3.

Комарово — вж. Комарево, Вр; Комарево, Пл.

Комарларе — вж. Дрангово, Пд.

Коматево — село, в България от 1885 г.; слято с Указ 829 (обн. 9. VIII. 1969) — вж. Пловдив, Пд.

КОМОЩИЦА (Комущица) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 1335 ж., Мн, 11.

КОМУНАРИ — село, образувано от селата Горна Мурна и Долна Мурна с Указ 490 (обн. 19. IX. 1950); 147 ж., Вн, 10.

КОМУНИГА (Кушалар, Куш алълар, погр. Кумонига) — село, в България от 1912 г.; преименувано на Комунига с МЗ 3225 (обн. 21. IX. 1934); присъединено Пошево; 1232 ж., Кж, 7.

Комущица — вж. Комощица, Мн.

КОМЩИЦА (погр. Колищица) — село, в България от 1878 г.; 126 ж., Сф, 5.

Конаджик — вж. Падало, Кн.

Конак — вж. Бяла вода, Бс; Гешаново, Дб.

КOHАК — село, в България от 1878 г.; 133 ж., Тщ, 4.

Конак куюджук — вж. Подслон, Дб.

Конаре — вж. Доганово — Конаре, Пз.

КОНАРЕ (Конари, Княгиня Евдокия) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Княгиня Евдокия с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934) и на Конаре с МЗ 1189 (обн. 25. III. 1947); 620 ж., Сз, 2.

КОНАРЕ (Селим куюсу) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 80 ж., Дб, 2.

Конари — вж. Конаре, Сз.

Конарска — махала, призната от населена местност (от село Бабяк) за махала с Указ 24 (обн. 9. II. 1954); слята с Указ 314 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Конарско, Бл.

КOHАPCКO — село, образувано от махала Конарска и населените местности Бикова, Кузьова, Камберова и Абдъовци (от град Якоруда) с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955); 997 ж., Бл, 14.

КOHАPCКOTO — статут на село (колиби), образувано от колибите Конарското (от бивша община Плачковци) и Конарското (от бивша община Трявна) с МЗ 3108 (обн. 23. XI. 1940); 2 ж., Гб, 4.

Конарското (от бивша община Плачковци) — колиби, заселени през 1906 г.; слети с МЗ 3108 (обн. 23. XI. 1940) — вж. село Конарското, Гб.

Конарското (от бивша община Трявна) — колиби, заселени през 1906 г.; слети с МЗ 3108 (обн. 23. ХI. 1940) — вж. село Конарското, Гб.

КОНДОВО (Мюселим) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 134 ж., Хс, 2.

КОНДОЛОВО (Морхово, Мързево) — село, в България от 1912 г.; двойно име; преименувано на Кондолово с Указ 236 (обн. 28. V. 1950); 35 ж., Бс, 13.

КОНДОФРЕЙ — село, в България от 1878 г.; 245 ж., Пк, 5.

КОHEBEЦ (Кая бурун) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 269 ж., Яб, 4.

КОHEBO (Ат, Ат кьой) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано на Конево с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 141 ж., Рз, 2.

КОНЕВО (Бекирлие) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 268 ж., Шн, 2.

КОНЕВО (Кара атлар, погр. Кара ахатлар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 277 ж., Кж, 5.

Коневод (Шадарлар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); слято с МЗ 3079 (обн. 23. XI. 1940) — вж. Гняздово, Кж.

Конезлери (Конезлер) — вж. Божевци, Сл.

КОННИЦИ (Спахалар) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 85 ж., Хс, 2.

КОНОП (Кулфалар) — село, в България oт 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 153 ж., Тщ, 1.

Конопчии — вж. Могилово, Сз.

КОНСКА — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 5 (обн. 8. I. 1963) (вж. Граово); отделено с Указ 1885 (обн. 6. IX. 1974); 161 ж., Пк, 1.

КОНСТАНТИН (Ахмедлии) — село, изселено по време на Освободителната война; заселено и преименувано от населението през 1878 г.; присъединено Бадалар; 1125 ж., Вт, 3.

КОНСТАНТИНОВЕЦ (Батаканлии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 101 ж., Сз, 9.

Константиново — вж. Радовец, Хс.

КОНСТАНТИНОВО (Дере кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с Указ 113 от 26. II. 1899 г.; 1256 ж, Вн, 3.

КОНСТАНТИНОВО (Константиново, Новоселци) — село, заселено през 1920 г.; признато и преименувано от населена местност Мандрата (от село Константиново) с Указ 34 (обн. 2. III. 1922) и на Новоселци с Указ 334 (обн. 13. VII. 1951); възстановено старо име с Указ 359 (обн. 22. Х. 1996); 346 ж., Бс, 3.

КОНСТАНТИНОВО (Малко Юренджик, Юренджик, Юренджик — малко) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Константиново с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 332 ж., Хс, 7.

КОНТИЛ — село, в България от 1912 г.; 34 ж., Кж, 2.

КОНУШ — село, в България от 1885 г.; 938 ж., Пд, 1.

КОНУШ (Татар кьой олу дере, Олу дере Татар кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Конуш с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 778 ж., Хс, 11.

КОHЧE (Ат алан) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 280 ж., Кж, 6.

КОНЬОВЕЦ — село, признато от населена местност Васил Коларов за село с Указ 583 (обн. 14. IV. 1981); 490 ж., Шн, 10.

Коньовица (Каците) — махала, до 1900 и от 1975 г. броена към Петрич, Сф, 11.

Коньово — вж. Коняво, Кн.

КОНЬОВО (Атлоолу) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 1097 ж., Сл, 2.

КОНЯВО (Коньово) — село, в България от 1878 г.; 1011 ж., Кн, 5.

Конярци (Атларци) — махала, до 1892 г. броена към Буйновци и Духлевци; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 202 (обн. 2. III. 1976), Вт, 3.

Копадан (Копадан дере) — махала, в България от 1912 г.; преименувана с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличена с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), См, 9.

Копадина (Копадин) — вж. Кубадин, Бс.

КОПАНИЦА — село, в България от 1878 г.; 311 ж., Пк, 5.

Копаран — вж. Порой, Бс.

КОПИЛОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 760 ж., Кн, 5.

КОПИЛОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 760 ж.; Мн, 6.

КОПИТНИК (Яйлалъ) — статут на село (махала), в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 6 ж., Кж, 7.

КОПРЕЦ (Гюня кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 291 ж., Тщ. 5.

Коприва — вж. Ленково, Пл.

КОПРИВА — село, в България от 1878 г.; 8 ж., Кн, 5.

КОПРИВЕЦ — село, в България от 1878 г.; 1173 ж., Pc, 2.

Копривлен — махала, призната от населена местност (от село Фролош) за махала без административен акт между 1926 и 1934 г.; слята с Указ 757 (обн. 8. V. 1971) — вж. Църварица, Кн.

КОПРИВЛЕН — село, в България от 1912 г.; 1462 ж., Бл, 13.

КОПРИВЩИЦА (Коприщица) — град, в България от 1885 г.; 2662 ж., Сф, 13.

КОПРИНКА (Салтъково) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 2847 ж., Сз, 4.

Коприщица — вж. Копривщица, Сф.

Копусчии — вж. Падина, Вн.

КОПЧЕЛИИТЕ (Копчелии) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 91 ж., Гб, 1.

Корали — вж. Карали, Гб.

Корашлии (Коратлии, Карашлии) — вж. Славяново, Хс.

Корджу виран — вж. Пъдарци, Кж.

КОPEH (Кютюклии) — село, в България от 1885 г.; преименувано с Указ 462 (обн. 21. XII. 1906); 391 ж., Хс, 11.

КОРИИТЕ (Кориете) — статут на село (махала), в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 35 ж., См, 6.

Корийковци — махала, до 1900 г. броена към Шилковци и Гърдевци; изселена след 1926 г. и заличена с МЗ 1695 (обн. 27. IХ. 1937); Вт, 3.

КОРИТАТА — село, в България от 1912 г.; признато от махала за село с Указ 757 (обн. 8. V. 1971); 207 ж., См, 8.

КОРИТЕН (Хардалии) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 386 ж., Дб, 5.

КОРИЯТА — статут на село (махала), признато от населена местност (от махала Енев рът) за махала през 1914 г.; 25 ж., Гб, 3.

КОРКИНА — село, в България от 1878 г.; 327 ж., Кн, 1.

Коркут — вж. Страхил, Вн; Горица, Вн.

Кормисош (Карамуш) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 2294 (обн. 26. XII. 1978), См, 7.

КОРМЯНСКО — село, в България от 1878 г.; 676 ж., Гб, 3.

КОРНИЦА — село, в България от 1912 г.; 1656 ж., Бл, 4.

Корова (Корово) — вж. Драгиново, Пз.

КОРТЕН — село, в България от 1885 г.; 2041 ж., Сл, 2.

Коруджа ерен (Курудже ерен) — вж. Ново градище, Вт.

Коруджи (Коруджи юнуз беюк, Куруджиево) — вж. Александрово, Хс.

Коруджии — вж. Куруджии, Сл.

Коруджиларе (Куруджилар) — вж. Пъдарско, Пд.

КОС (Дере кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 111 ж., Кж, 6.

Кос кьой — вж. Косовец, Бс.

КOCАPA (Тюрк косуй) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 241 ж., Сс, 2.

КOCАPКA — село, в България от 1878 г.; 77 ж., Гб, 2.

КOCАЧA — село, в България от 1878 г.; 165 ж., Пк, 3.

Косевица — махала, до 1900 г. броена към Поибрене; заличена с Указ 881 (обн. 30. XI. 1965), Пз, 7.

КОСЕВЦИ (Косювци) — статут на село (махала), до 1880 г. броено към Тодювци, Вт, 3.

КОСИЛКА — статут на село (колиби), през 1880 г. броено към Пърша; няма ж., Гб, 2.

Космата — колиби, до 1900 г. броени към Видраре; заличени с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986), Сф, 18.

Косовец — вж. Косово, Шн.

КОСОВЕЦ (Кос кьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 222 ж., Бс, 7.

Косовите — колиби, в България от 1878 г.; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Ангелов, Гб.

КОCOBO — село, в България от 1878 г.; 564 ж., Вд, 3.

КОCOBO — село, в България от 1878 г.; 49 ж., Кн, 9.

КОCOBO (Косовец, Косовча) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; уточнено име на Косово без административен акт през 1956 г.; 341 ж., Шн, 5.

КОCOBO (Шейтаново, Шейтанкьой) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 24 ж, Пд, 1.

Косовци — вж. Късовци, Гб.

Косовча — вж. Косово, Шн.

КОСТАДИНИТЕ (Костадини) — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 11 ж., Гб, 1.

КОСТАДИНКИНО — село, образувано от махалите Брънковци, Млечановци, Полиовци, Семковци и Яздирастовци с Указ 970 (обн. 4. IV. 1986); 83 ж., Сф, 11.

Костадинчовци (погр. Костадиновци) — махала, през 1880 г. броена към Разпоповци; присъединено Шимшир; заличена с Указ 757 (обн. 8. V. 1971), Вт, 3.

КОСТАНДЕНЕЦ — село, в България от 1878 г.; 722 ж., Рз, 7.

КОСТАНДОВО — град, в България от 1885 г.; признат от село за град с РМС 615 (обн. 16. IX. 2003); 4351 ж., Пз, 9.

КОCTA ПEPЧEBO (Пседерци, Костаперчово) — село, в България от 1878 г.; преименувано на Костаперчово с Указ 290 (обн. 23. VI. 1950); уточнено име на Коста Перчево с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 224 ж., Вд, 7.

КОСТЕЛ — село, в България от 1878 г, 110 ж., Вт, 3.

КОСTEЛEBO (Костел) — село, в България от 1878 г.; 919 ж., Вр, 3.

Костен — вж. Кастел, Гб.

КОСТЕН — село, в България от 1885 г.; 348 ж., Бс, 12.

КОCTEHA PEКА (Кемикчи дере, Дере кьой) — село, в България от 1878 г.; преименувано от населението преди Освобождението; 72 ж., Шн, 10.

КОСТЕНЕЦ — град, образуван от Гара Костенец и село Момин проход с Указ 546 (обн. 15. IX. 1964); 9954 ж., Сф, 14.

КОСТЕНЕЦ — село, в България от 1885 г.; 4296 ж., Сф, 14.

КОСТЕНКОВЦИ — статут на село (колиби), в България от 1878 г.; 40 ж., Гб, 1.

КОСТЕНЦИ — село, в България от 1878 г.; 137 ж., Мн, 1.

КОСТИ — село, в България от 1912 г.; 451 ж., Бс, 13.

КОСТИЕВО — село, в България от 1885 г.; 1784 ж., Пд, 8.

КОСТИЛКОВО (Чекердекли) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 5 ж., Хс, 2.

Костилчовци — вж. Костичовци, Вд.

КОСТИНБРОД — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); присъединено Обединение; 12 220 ж., Сф, 15.

КОСТИНО (Кемиклер) — село, в Българи 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано с МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); признато от махала за село с Указ 232 (обн. 26. III. 1968); присъединено Тополска; 240 ж., Кж, 5.

КОСТИЧОВЦИ (Костилчовци) — село, в България от 1878 г.; 138 ж., Вд, 6.

Кистово (Козлу бюк) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); заличено с Указ 902 (обн. 31. XII. 1963), Хс, 4.

Кистовци — колиби, през 1880 г. вероятно броени към Бахреци; слети с МЗ 2920 (обн. 16. I. 1943) и с Указ 959 (обн. 28. XII. 1965) — вж. Бахреци, Гб.

КОСТУР (Кюстю кьой) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 54 ж., Хс, 6.

КОСТУРИНО (Далакча) — село, в България от 1912 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 25 ж., Кж, 3.

КОСТУРИНЦИ — село, в България от 1878 г.; 46 ж., Пк, 6.

Костуринци — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 317 (обн. 13. XII. 1955) — вж. Слатино, Пк.

Косуй Българ — вж. Български косуй, Сс.

Косчак — вж. Ковчаз, Вт.

Косювци — вж. Косевци, Вт; Късовци, Гб.

Коте — вж. Величково, Вн.

КОТЕЛ — град, в България от 1885 г.; 6934 ж., Сл, 1.

КОТЕНОВЦИ — село, в България от 1878 г.; 205 ж., Мн, 1.

Котеновци — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 257 (обн. 20. VI. 1950) — вж. Якимово, Мн.

КОТЛАРИ (Казанджилар) — село, в България от 1885–1886 и от 1912 г.; преименувано МЗ 3775 (обн. 7. XII. 1934); 70 ж., Кж, 4.

КОТЛЕНЦИ (Хош кадем) — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; преименувано с МЗ 2191 (обн. 27. VI. 1942); 291 ж., Дб, 3.

Котовците (Кутовци) — колиби, до 1892 г. броени към Нова махла; слети с Указ 92 (обн. 2. III. 1951) — вж. Шумели, Гб.

КОТУЦИ (Кутуци) — статут на село (махала), до 1900 г. броено към Буйновци и Нешовци; 1 ж., Вт, 3.

Кофалджа (Кофалджилар) — вж. Куфалчалар, Сс.

Кохчас — село, изселено през 1913 г.; презаселено през 1922 г.; изселено през 1952 г. (заличено без административен акт), Хс, 2.

Кочагово — вж. Стария извор, Пз.

Кочак — вж. Радево, Вн.

Кочаклар — вж. Пайдушко, Тщ.

Кочаклари — вж. Кочеклари, Сл.

КОЧАН — село, в България от 1912 г.; 3043 ж., Бл, 10.

КОЧАНИ — село, образувано от населените местности Кочани и Раевица (от село Тикла) с Указ 232 (обн. 23. VI. 1968); 236 ж., См, 7.

Кочански колиби — вж. Еленка, См.

Кочариново — вж. Кочериново, Кн.

Кочачево (Кочашево) — вж. Кочево, Пд.

Кочаш — село, в България от 1912 г.; заличено с Указ 902 (обн. 31. XII. 1963), Хс, 4.

Кочашлии — вж. Козлец, Хс; Маково, Тщ.

КОЧЕВО (Кочачево, Кочово) — село, в България от 1885 г.; преименувано на Кочово с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); уточнено име на Кочево с Указ 960 (обн. 4. I. 1966); 528 ж., Пд, 14.

Кочеклари (Кочаклари) — вж. Ръченица, Сл.

КОЧЕРИНОВО (Кочариново) — град, в България от 1878 г.; признат от село за град с Указ 1942 (обн. 17. IX. 1974); от 1974 до 1991 г. присъединено Бараково; 2799 ж., Кн, 4.

Кочина — вж. Професор Иширково, Сс.

Кочмаларе (Кочмалари) — вж. Отец Паисиево, Пд.

КОЧMАP — село, в България от 1878–1913 и от 1940 г.; 401 ж., Дб, 6.

Кочово — вж. Кочево, Пд.

КОЧОВО (Кьотеш) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; 810 ж., Шн, 1.

Кочулар — вж. Войново, Сс.

КOШАBA — село, в България от 1878 г.; 560 ж., Вд, 4.

Кошан — село, в България от 1878 г.; изселено през 1893 г., Вр, 2.

КOШAPEBO — село, в България от 1878 г.; 409 ж., Пк, 1.

КОШАРИТЕ — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 28 (обн. 1. II. 1952) (вж. Беланица); отделено и признато за село с Указ 250 (обн. 22. VIII. 1991); 135 ж., Пк, 5.

КОШАРИЦА (Къшла дере) — село, в България от 1885 г.; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 1033 ж, Бс, 6.

КOШАPHA — село, в България от 1878 г.; 766 ж., Pc, 7.

Кошарник — село, в България от 1878 г.; слято с Указ 582 (обн. 29. ХII. 1959) — вж. Монтана, Мн.

КОШНИЦА — статут на село (махала), в България от 1912 г.; 98 ж., См, 9.

КОШНИЧАРИ (Сепетчии, Малко Ново, Ново — малко) — село, в България от 1878 г.; двойно име преди Освобождението; преименувано с МЗ 2820 (обн. 14. VIII. 1934); 85 ж., Тщ, 5.

КОШОВ — село, в България от 1878 г.; 510 ж., Pc, 5.

Кошу кьой — вж. Кушия, Пд.