Божков, Д., Велчев, В., Влахов, С., Рот, Е., Джананова, М., Дилевски, Н., Церел, В., Людсканов, А., Савченко, К., Тагамлицка, Г., Татарова, В., Тотева, В., Ховрина, Н. Руско-български речник. Т. I. А — О. С.: Издателство «Наука и изкуство». 1986. 1104 с.

Руско-български речник

Том I: А — О

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Книги»

Научен ръководител на Eлектронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автори: Божков, Д., Велчев, В., Влахов, С., Рот, Е., Джананова, М., Дилевски, Н., Церел, В., Людсканов, А., Савченко, Д., Тагамлицко, Г., Татарова, В., Тотева, В., Ховрина, Н.

Дизайн: Давид Нинов

София, 2020

Предговор към второто издание

Със своя обем, със значителната пълнота на руския езиков материал и преводната част, със стремежа на авторите и редакторите да създадат речник на високо лексикографско и езиковедско равнище (което в значителна степен компенсира недостатъчния лексикографски опит на някои от авторите) двутомният Благоевски речник, излязъл от печат преди близо четвърт век, беше за мнозина полезен и търсен. Годините, изтекли след изчерпването му, се оказаха трудни за преводачите от руски и за всички, които имаха нужда от качествено лексикографско пособие. Явна стана належащата необходимост от голям, пълен, точен и съвременен руско-български речник, изработен по най-новите лексикографски методи. До създаването на такъв речник, което ще отнеме не една година, се наложи преиздаването на двутомника от 1960 г. с максималните възможни за условията подобрения.

Трябваше преди всичко да се включат думите, пропуснати в първото издание. Но също така безспорно необходимо беше възможното осъвременяване на изданието. А това значеше: 1) да се попълни словникът с новопоявили се и утвърдени в езиковата практика руски думи (предимно въз основа на двете издания за думи от 60–те и 70–те години «Новые слова и значения»); 2) в съответните речникови статии да се включат новите значения на значителен брой думи (предимно на базата на същите издания); 3) по-внимателно да се разграничат омонимите (предимно според речника на О. А. Ахманова и на последното издание на «Словарь русского языка» на С. И. Ожегов); 4) да се отбележат станалите през изтеклото време промени в ударенията на думите (предимно по «Орфоэпический словарь русского языка» от 1983 г.), в изговора им, както и да се представят новите предпочитания към определени варианти на думи и граматични форми; 5) твърде важно беше да се ревизират стилистичните характеристики и бележки към думите, като се отразят както станалите през последните 25 години промени, така и новата стилистична оценка на редица думи; в това отношение редакторите се придържаха предимно към становищата на С. И. Ожегов и четиритомния академичен «Словарь русского языка» в новото му издание (първите два тома, третия частично, поради късното му получаване в България). Така бе въведена стилистичната бележка «прост.» а «дорев» бе заменена с «остар».

Тъй като при преиздаването не биваше да се надхвърля обемът на първото издание, наложи се редакторите да направят чувствителни съкращения, които се сведоха до следното: 1) бяха премахнати или значително съкратени литературни примери, които не допринасяха за изясняването на значенията или други характеристики на думата; 2) в редица случаи примерите бяха сведени до 1–2 думи (в кръгли скоби), които само да маркират значението, негова отсянка или съчетаемост; 3) съкратени бяха тясноспециалните термини предимно от отраслите, за които вече има руско-български речници (вж. приложената литература); запазени са обаче и уточнени зоологически, ботанически и др. термини, за които няма специални и които не се срещат в общите руско-български речници; 4) повечето фразеологизми бяха освободени от примери (тъй като са добре илюстрирани в «Руско-българския фразеологичен речник»); 5) отстранени бяха някои типове имена и глаголи (например съществителни на -ость, образувани от прилагателни, с които запазват цялостно връзката си по значение; възвратни по форма глаголи, които имат само страдателно значение, както и страдателното значение всред другите значения на глаголи с такава форма.

Ограниченият обем и малкото време не позволиха по-значително усъвършенствуване на речника по отношение на словоупотреба и съчетаемост.

Не е променена структурата на речника и на речниковата статия също поради малкото време и ограничения обем. Така напр. невъзможно беше премахването на «да» в преводите на глаголите от св. вид или използуването на падежни въпроси вместо инициалите на падежните названия; не бе достатъчно усъвършенствувано делението на значения, както и редица положения по пунктуацията и др.

Приложеният към предговора списък на използуваните в процеса на работата лексикографски източници, чувствително разширен и осъвременен в сравнение с първото издание, съдържа само най-важните речници (не е включен дори такъв основен речник, какъвто е този на Вл. Дал, твърде полезен в редица случаи). Не се споменават и други речници, използувани от редакторите, както и цялата богата днес езиковедска теоретична литература — из областта на лексикологията и лексикографията, по проблемите на лексикалната семантика, многозначността, лексикалната стилистика, лексикалната и граматическата съчетаемост и др. — пособия, до които са прибягвали в работата си редакторите на второто издание.

Поради оредяване на редакторския колектив, новото издание бе редактирано както следва: т. I — Г. А. Тагамлицка, т. II — С. Влахов.

Предговор към първото издание

Основател и ръководител на социалистическото движение в България и на българската революционна марксическа партия, чийто наследник е Българската комунистическа партия, Димитър Благоев е автор не само на забележителни трудове по история и теория на марксизма, по марксическа естетика и други обществоведски въпроси и преводач на Маркс и Енгелс, но също така и съставител на първия добър руско-български речник. Прекарал редица години всред руския народ, Димитър Благоев обиква и овладява богатия братски славянски език като свой роден, а пламенната му привързаност към руската култура поражда у него стремеж за широка популяризация на руския език в България. За тази цел той се отдава за известно време и на лексикографска работа.

Ето защо неговата дъщеря Стела Благоева, бележита революционна деятелка и общественичка, още преди десетина години изказа пожелание да бъде издаден в основно преработен и допълнен вид речникът на Благоев и Миндов. Впоследствие обаче тя се убеди, че днешната лексикографска теория и практика налага да се създаде съвършено нов по предназначение, размери и методи на разработка руско-български речник, с който днешното наше социалистическо общество да засвидетелствува своето уважение и признателност към създателя на българското работническо движение, а ведно с това и към автора на първия сериозен и съставен с безпределна обич към великия руски народ руско-български речник. Така по инициатива на Стела Благоева възникна мисълта да се състави този речник.

През 1948 г. един малък колектив, организиран от проф. Ив. Леков, проф. В. Велчев и Г. Д. Михайлов, народен представител и директор на Народната библиотека, подхваща работата по пресъздаването на речника на Благоев и Миндов. Пред колектива стоеше задачата да разшири и осъвремени Благоевия речник, като се съобразява със съвременното състояние на лексикографската теория и практика. Първоначално беше решено словникът на новия речник да бъде изграден предимно върху гнездовия принцип.

След време обемът на работата наложи на няколко пъти да се разширява авторският колектив, който постепенно стигна до състава, отбелязан върху заглавната страница. Наред с това стана нужда да се направят някои коренни промени както в начина на работата, така и в структурата на речника. Стана очевидно, че материалът на речника на Благоев и Миндов не може да бъде преработен по първоначално съставения план, че е необходимо да се привлече нов езиков материал, да се приложат други методи на разработка. Тази необходимост се засили още повече и от появата на нови съветски тълковни и двуезични речници, както и от оформянето на някои нови насоки в съветската лексикография и езикознание изобщо. Във връзка с това през 1955 г. под общото ръководство на проф. Ив. Леков беше съставен сегашният редакторски колектив.

Редакторите съставиха нова инструкция, по която авторите преработиха целия материал, като премахнаха елементите на гнездовата система, допълниха словника, разшириха илюстративния материал и обогатиха фразеологията. По-късно, в хода на редактирането, във връзка с бързото развитие на съветското езикознание и лексикографската практика, както и излизането на двата нови български тълковни речника, се наложи едно ново преразглеждане на редица приети в речника принципи, съобразяването им с новите изисквания и нов, почти пълен преглед на цялата преводна част.

Най-сетне през 1959 година, почти десет години след като почина инициаторката на това начинание, речникът бе даден под печат.

* * *

В основата на този двуезичен преводен руско-български речник е легнал словникът, съставен за руско-националните речници от съветското Държавно издателство за чужди и национални речници, допълнен с думи и фразеология от новите тълковни речници на руския език и руско-чуждите речници. Освен това редица термини (най-употребителните в съответните области) бяха добавени от редакторите и консултантите през време на редактирането. Като се има предвид всичко това, може да се каже, че за пръв път в нашата лексикографска практика е обхваната със значителна пълнота лексиката и фразеологията на руския език, поне в такъв обем, който е необходим за задоволяване нуждите на нашата културна общественост и по-специално на нашия преводач от руски.

Речникът е предназначен за лица, които владеят български език, за нашите преводачи от руски, за изучаващите руски език, на първо място студентите, както и за всички, които четат руска и съветска литература.

С оглед на това предназначение на речника руските думи са снабдени с ударения(1), с граматична и стилистична характеристика, а при нужда и с правоговорни бележки, а българските съответствия, ясни за оня, който използува речника, са дадени без каквито и да било пояснения и бележки. Бележките, обясненията и допълненията, с които са снабдени превежданите руски думи, са дадени на български.

Основните слабости на повечето излезли досега руско-български речници са: диференциалният принцип в изграждането на словника, тълковният елемент при предаването на значенията на думите и фразеологията, недостатъчната пълнота и прецизност в разработката на значенията, бедният илюстративен материал) скромната фразеология, липсата на определен облик, както и недостатъчната сигурност на преводната част, особено по отношение на терминологията. Авторите и редакторите са се стремели да избягнат тези недостатъци.

Почти пълният отказ от диференциалния принцип се мотивира преди всичко с това, че при прилагането му се представя само една произволна част от речниковото богатство на руския език, а това значително намалява пълноценността на речника, тъй като рязко се ограничава възможността за получаване на исканата информация. Известна отстъпка на този принцип, наистина в твърде тесни граници, все пак е направена от редакторите по съображения за икономия на място при някои илюстративни примери и др. (вж. Строеж на речника, § 72 и др.).

Речникът е изграден изцяло върху преводния принцип; срещу всяка руска (заглавна) дума се дава нейното българско съответствие (или съответствия), поначало без да се тълкува тя и без да се описва по същество предметът, явлението и пр., които тя назовава. Само в изключителни случаи, предимно при невъзможност да се намери точно българско съответствие, се дават кратки описателни тълкувания.

Най-важното качество на всеки речник е неговата авторитетност, надеждност, сигурност, точност на информацията, която той дава. В един преводен речник показател на това качество са преди всичко верните съответствия, липсата на фактически и стилистически неточности и грешки в преводите. Положени са големи усилия този показател да е налице.

Твърде важна особеност на този речник, по която той се отличава от своите предшественици, е изобилният илюстративен материал. Включването на многобройни илюстративни примери добива особено голямо значение в светлината на постановлението на ЦК на БКП и Министерския съвет За по-нататъшното развитие на българската наука и повишаване на нейната роля в социалистическото строителство. Привлечените в речника примери, между които има голям брой характерни изрази и словосъчетания, много цитати от произведенията на руски и съветски автори, илюстрират със значителна широта руската словоупотреба. Това ще спомогне до голяма степен за овладяването на живата руска реч. Даването на думата в нейната естествена среда, в подходящ контекст, ще улесни и преводача, като по този начин косвено ще допринесе и за подобряването на нашите преводи от руски.

Твърде характерен за облика на този речник елемент е фразеологията. Авторите и редакторите са се постарали да обогатят речника с фразеология в значително по-голям обем, отколкото във всички други руско-български речници. Въпреки че превеждането на фразеологизмите представлява обикновено особено голяма трудност, в повечето случаи в речника са дадени подходящи по значение и стил български съответствия.

Всичките руски терминологични елементи, включени в речника, бяха прегледани и допълнени, а техните български съответствия проверени от следните консултанти: Н. М. Виходцевский (ботаника, зоология, минералогия и др. природонаучни дисциплини), В. Вълов (морска терминология), инж. Пенко Герганов (технически науки), д-р Ст. Киров (медицински науки), А. В. Литягин (селскостопански науки), В. Ю. Макаров (химия и физика) и Кр. Янев (военна терминология). Това дава основание да се смята, че и в тази насока речникът се отличава от издадените досега руско-български речници.

Накрая авторите и редакторите смятат за приятен дълг да изразят своята благодарност на консултантите, на издателския и печатарския колектив, както и на всички други, които със самоотвержения си труд допринесоха за неговото издаване.

Ние сме далеч от мисълта, че в този труд, рожба на нашите задружни творчески усилия, няма недостатъци. Затова с благодарност ще приемем всички уместни предложения и критични бележки.

От редакторите

Разпределение на лексикографския материал между авторите

Д. Божков — А, Б (Б — БИРКА), П (ПРИЗ — ПЯТЬЮ), С.

В. Велчев — Б (БИРЮЗА — БЯШКА), Л, Н, Ц, Ч.

С. Влахов — Е, З, О, Р, Ш, Щ, Ъ, Ы, Ь; Приложение I и II.

Е. X. Рот — В (ВОЛУЙ — ВЯЩИЙ), Д (ДОМ — ДЯТЛОВЫЙ), И, Й.

М. Джананова — К.

Н. М. Дилевски — Г, Я.

В. Е. Церел — Э.

А. Людсканов — Х.

К. Д. Савченко — някои научни термини.

Г. А. Тагамлицка — П (П — ПРИЖИТЬСЯ), Т, У.

В. Татарова — М.

В. В. Тотева — Ж, Ф, Ю.

Н. Е. Xоврина — В (В — ВОЛОЧЬСЯ), Д (Д — ДОЛЯ).

Лексикографски източници

Александрова, З. Е. Словарь синонимов русского языка. Изд. 2–е, стер. М.: «Сов. энц.», 1969.

Ахманова, О. С. Словарь омонимов русского языка. М.: «Сов. энц.», 1974.

Бакалов, Г. Пълен руско-български речник. Изд. 2, доп. и разш. под ред. на А. П. Евдокимов. С.: «Наука и изкуство», 1953.

Благоев, Д., Г. Миндов. Пълен руско-български речник. С.: «Глобус», 1914.

Большая советская энциклопедия. Изд. 3–е. Т. 1–30. М.: «Сов. Энциклопедия», 1970–1978.

Большой русско-словацкий словарь. Т. I–V. Братислава: Слов. АН, 1960–1970.

Большой русско-чешский словарь под ред. Л. Копецкого и др. Т. I–V. Прага: изд. Чехословацко-советского ин-та, 1952–1962.

Букчина, Б. З., Л. П. Калакуцкая. Слитно или раздельно? (Опыт словаря-справочника). Изд. 3–е, испр. и доп. М: «Русский язык», 1982.

Български тълковен речник. Изд. 3. С.: «Наука и изкуство», 1973.

Влахов, С. Руски пословици с български преводи и съответки. С.: «Наука и изкуство», 1982.

Ганев, К., П. Симеонов. Кратък руско-български железопътен речник. С.: «Наука и изкуство», 1957.

Геров, Н. Речник на българския език. Ч. 1–5 (с допълнение — т. 6). Фототипно изд. С.: «Бълг. писател», 1975–1978.

Казаченок, Т. Г. Анатомический словарь. Латинско-русский. Русско-латинский. Изд. 2–е, испр. и доп. Минск: «Вышэйшая школа», 1984.

Милев, Ал., Б. Николов, Й. Братков. Речник на чуждите думи в българския език. Изд. 4, прераб. и доп. С.: «Наука и изкуство», 1978.

Младенов, Ст. Речник на чуждите думи в българския език. Изд. 3. С.: «Хемус», 1947.

Нанов, Л. Български синонимен речник. Изд. 4. С.: «Наука и изкуство», 1963.

Ничева, К., С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. Т. I–II. С.: БАН, 1974–1975.

Новые слова и значения. Словарь-справочник по материалам прессы и литературы 70–х годов. М.: «Русский язык», 1984.

Новые слова и значения. Словарь-справочник по материалам прессы и литературы 60–х годов. М.: «Сов. энц.», 1971.

Ожегов, С. И. Словарь русского языка. Изд. 13, испр. М.: «Русский язык», 1981.

Орфографический словарь русского языка. Изд. 13–е, испр. и доп. М.: «Русский язык», 1974.

Орфоэпический словарь русского языка: произношение, ударение, грамматические формы. М.: «Русский язык», 1983.

Петровский, И. А. Словарь русских личных имен. М.: «Сов. энц.», 1966.

Правописен речник на съвременния български книжовен език. С.: БАН, 1983.

Речник на съвременния български книжовен език. Т. I–III. С.: БАН, 1955–1959.

Речник на чуждите думи в българския език. С.: БАН, 1982.

Розенталь, Д. Э., М. А. Теленкова. Словарь трудностей русского языка. Изд. 2–е, испр. М.: «Русский язык», 1981.

Руско-български електротехнически речник. С.: «Техника», 1975.

Руско-български машиностроителен речник. Изд. 2. С.: «Техника», 1981.

Руско-български минно-геоложки речник. С.: «Техника», 1971.

Руско-български политехнически речник. С.: «Техника», М.: «Русский язык», 1976.

Руско-български технически речник. С.: «Наука и изкуство», 1957.

Руско-български технически речник по химия, химична технология, металургия. С.: «Техника», 1973.

Руско-български фразеологичен речник под ред. на С. Влахов. С. — М.: «Наука и изкуство» и «Русский язык», 1980.

Русско-английский словарь. Изд. 10–е, стер., под ред. О. С. Ахмановой. М.: «Русский язык», 1975.

Русско-немецкий словарь. Изд. 7–е, испр. и доп. М.: «Русский язык», 1976.

Семенова, И. П., В. В. Савостьянов. Краткий болгарско-русский и русско-болгарский внешнеторговый словарь. М.: Внешторгиздат, 1956.

Славейков, П. Р. Български притчи или пословици и характерни думи, събрани от ... С.: «Бълг. писател», 1954.

Словарь иностранных слов. Изд. 7–е, перераб. М.: «Русский язык», 1983. Словарь русского языка. Т. I–IV. М.: Гос. изд. иностр. и нац. словарей, 1957–1961; Изд. 2–е, испр. и доп. Т. I и II. М.: «Русский язык», 1981 и 1983.

Словарь синонимов. Справочное пособие. Л.: «Наука», 1975.

Словарь синонимов русского языка. Т. I–II. Л.: «Наука», 1970.

Словарь современного русского литературного языка. Т. I–XVII. М. — Л.: АН СССР, 1950–1965.

Советский энциклопедический словарь. М.: «Сов. энц.», 1980.

Толковый словарь русского языка под ред. Д. Н. Ушакова. Т. I–IV. М.: Гос. изд. иностр. и нац. словарей, 1935–1940.

Учебен руско-български речник под ред. на Е. М. Главнюков. [С.:] «Наука и изкуство», [1953].

Фразеологический словарь русского языка под ред. А. И. Молоткова. Изд. 2–е, стер. М.: «Русский язык», 1978.

Чукалов, С. Руско-български речник. Изд. 5, прераб. и доп. [С.:] Изд. на БКП [1951].

Чукалов, С. Русско-болгарский словарь. Изд. 6–е, стер. М.: «Русский язык», 1981.

Щерба, Л. В., М. И. Матусевич. Русско-французский словарь. Изд. 9–е, испр. и доп. М.: «Сов. энц.», 1969.

Энциклопедический словарь медицинских терминов под ред. Б. В. Петровского. Т. I–III. М.: «Сов. энц.», 1982–1984.

Условни съкращения

ав — авиация

авт — автомобилно дело

анат — анатомия

апт — аптечно дело, фармация

археол — археология

архит — архитектура

астр — астрономия

без доп — без допълнение

без ед — без единствено число

без мн — без множествено число

безл — безлично, безличен глагол

библ — библиотечно дело, библиография, книгознание

биол — биология

бот — ботаника

бр — вж. числ. бр

букв — буквално

бъд — бъдеще време

В — винителен падеж (като падежна употреба)

вет — ветеринария

вж — виж (обикн. при препратки)

вин — винителен падеж (за падежна форма)

вис — висок, възвишен стил

вм — вместо

вметн. д — вметната дума, вметнати думи

воен — военно дело

вр — време

вулг — вулгарно (обикн. просторечие)

възвр — възвратен глагол

възкл — възклицателен (напр. изречение)

въпр — въпросителен (напр. местоимение)

гал — гальовно

геогр — география

геод — геодезия

геол — геология

глав— главна буква

готв — готварство, кулинария

грам — граматика

Д — дателен падеж (за падежна употреба)

дат — дателен падеж (за падежна форма)

деепр — деепричастие

дет — детски говор

диал — диалектна дума (българска)

дипл — дипломация

доп — допълнение

евф — евфемизъм

ед — единствено число

еднокр — еднократен (глагол)

език — езикознание

ел — електричество, електротехника, електроника

етн — етнография

ж — женски род

жп — железопътно дело

зв — звателен падеж

звукоподр — звукоподражателна дума

знач — значение

зоол — зоология

И — именителен падеж (за употребената форма)

изк — изкуствознание, изкуства

икон — икономически науки, политическа икономия

им — именителен падеж

инф — инфинитив, неопределена форма (на глагола)

ирон — иронично

ист — история, историография

канц — канцеларски жаргон

карт — картоиграчески жаргон

книж — книжовна дума

косв. пад. — в косвените падежи

кр. ф — кратка форма (на прилагателно)

л — лице (на глагол)

лит — литературознание

лов — лов и риболовство

м — мъжки род

мат — математически науки

мед — медицински науки

межд — междуметие

мест — местоимение

метеор — метеорология

мин — минало време

минер — минералогия

мит — митология

мн — множествено число

многокр — многократен (глагол)

мор — морско дело, корабоплаване

муз — музика

нар-поет — народнопоетична дума

нареч — наречие

науч — дума от научната реч

неизм — неизменяема дума

неодобр — неодобрителна, укорна дума

непр — неправилно

несв — несвършен вид

нескл — несклоняема дума

неупотр — неупотребителна, рядка дума

обикн — обикновено

обл — областна, диалектна дума

ок — около, приблизително

опред — определителен (напр. местоимение)

остар — остаряла дума

отн — относно

относ — относителен (напр. местоимение)

отриц — отрицание; отрицателна частица, отрицателно местоимение

офиц — официално-делови стил

П — предложен падеж (при падежна употреба)

палеонт — палеонтология

пед — педагогика

печат — печатарство, полиграфия

пиротех — пиротехника

пов — повелително наклонение

погов — поговорка

подбуд — подбудителен (напр. частица)

поет — поетичен

полит — политика

показ — показателен (напр. местоимение)

посл — пословица

пр — предложен падеж (като падежна форма)

право — правни науки

прев. cт — превъзходна степен (на прилагателно, наречие)

предл — предлог

презр — презрително

прен — преносно значение

пренебр — пренебрежително

прил — прилагателно

прич — причастие

прост — просторечен стил

псих — психология

публ — публицистичен стил

Р — родителен падеж (при падежна употреба)

р — вж. числ. р

р. — род (в зоология, ботаника)

радио — радио(техника)

разг — разговорен стил

раздел — разделителен (напр. съюз)

рел — религия

ритор — риторичен стил

род — родителен падеж (като падежна форма)

руг — ругателно

руд — рудничарство, минно дело

с — среден род

св — свършен вид

сег — сегашно време

сел-ст — селско и горско стопанство

сказ — сказуемо

спец — специален термин (от по-тесни отрасли и занаятчийската терминология)

спорт — спортна терминология

соц — социология

ср — сравни

ср. cт — сравнителна степен (на прилагателно, наречие)

стар — старинна дума, архаизъм

стр — строителство

счет — счетоводство

събир — събирателно съществително

съкр — съкратено (от)

същ — съществително, съществителни

Т — творителен падеж (при падежна употреба)

тв — творителен падеж (като падежна форма)

театр — театрално изкуство

текст — текстил

тех — технически науки, техника

търг — търговия

увел — увеличително (име)

укр — украинска дума

умал — умалително (име)

усил — усилителна (напр. частица)

усл — условно наклонение

утв — утвърдителна (напр. частица)

уч — ученически жаргон

ф — форма

фам — фамилиарно

физ — физика, физически науки

физиол — физиология

фил — философия, философски науки

фин — финанси, банково дело

фото — фото и кино

хим — химия, химически науки

църк — църковна терминология

ч — число

част — частица

числ. бр — числително бройно

числ. р — числително редно

числ. събир — числително събирателно

шах — шахматен термин

шег — шеговито

Знаци

♦ фразеология (вкл. съставки термини и др.)

≈ приблизително смислово равенство на фразеологизми

|| противоположен по вид глагол

Строеж на речника

§ 1. В речника са включени руските думи и устойчиви съчетания, представляващи в своята съвкупност общоупотребителната руска лексика и фразеология, т. е. думите и изразите, срещани в художествената литература (класическа и съветска), в периодиката, в съвременните обществено-политически, научни и технически (не строго специални) текстове.

§ 2. Широко са застъпени думите, отразяващи новите понятия в обществено-политическия и културния живот на Съветския съюз, както и онази терминология, която напоследък бързо преминава от строго специалните области на езика в запасите на «ежедневните» изразни средства.

§ 3. Включени са и значителен брой по-специални термини от различни области на знанието — природонаучни, химически, физически, медицински, технически, селскостопански и др., — които по преценка на авторите, редакторите и консултантите ще улеснят превеждането и използуването на съветската научна литература.

§ 4. Наред с думите (обикновените лексикални единици) включени са в общия азбучен ред също така и редица форми и дори части от думи (вж. § 16, 17, 19, 26 и 27).

§ 5. В речника поначало не са включени:

— съвсем остарели и редки думи, които не влизат в състава на съвременната руска лексика;

— думи еднодневки;

— тясноспециална терминология и фразеология;

— неприлични и тясножаргонни думи;

— строго диалектни думи;

— индивидуализми;

— наречия на -о и -е и съществителни на -ость, образувани по общите правила от еднакви с тях по значение прилагателни и т. п.

§ 6. На общо основание са включени най-употребяваните сложни съкратени думи (АВИАНОСЕЦ, СТЕН-ГАЗЕТА).

§ 7. Поначало в общия азбучен ред не са включени собствени имена (географски, лични и пр.), освен по изключение някои по-важни астрономически названия (МАРС, ЮПИТЕР) и някои имена на лица с твърде разпространено преносно значение (АЯКС, АРГУС), включително и някои образувани от тях прилагателни, като АРИАДНИН (ариаднина нить).

На края на т. II като приложения са дадени списъци на най-разпространени 1) географски имена и 2) руски лични имена в приетата у нас транскрипция.

Речникова статия

§ 8. Всяка руска дума, обект на превод в този речник, независимо от своя произход и връзките си с други думи, е разработена в самостоятелна речникова статия. Отклоненията от този принцип са посочени по-долу (вж. § 13, 14, 18 и 29).

§ 9. Речниковата статия (може да) съдържа следните елементи: заглавна дума, елементарна граматична характеристика на заглавната дума (форми, граматични бележки), ударения(2), транскрипция на части от думата, сведения за стилистичната употреба (стилистични бележки), превод (български съответки на значението или значенията), илюстративен материал (с превод), фразеология с превод, в редки случаи обяснения, тълкувания на значението, препратки в глаголни статии — видови съответствия на заглавната дума (глагол), а при някои термини — и латински наименования или формули.

Тези елементи са разположени в следния ред: на първо място заглавната дума (дадена с отстъп), следва при нужда бележка за произношение, след нея в определени случаи — граматични бележки, стилистични бележки и след това българските съответки, илюстративни примери с техния превод, в глаголните статии — видови съответствия, фразеология с превод и препратки.

§ 10. При многозначни думи всички бележки, форми и пр., които следват непосредствено след заглавната дума, т. е. които са дадени преди арабската цифра 1, се отнасят за всички значения. (Ако за някое от значенията те не важат, това е посочено изрично.)

Всички бележки, форми и пр., посочени след отделящата съответното значение арабска цифра, се отнасят само за това значение. Напр.:

ВЯЗНУТЬ, -ну, -нешь; мин вяз, вязла; несв. в П. 1. Затъвам; колёса вязли в глубокой грязи колелата затъваха в дълбоката кал. 2. без 1 и 2 л (разг). Забива се, остава (по зъбите — обикновено за месо) || св завязнуть и увязнуть (към 1 знач).

§ 11. Във връзка със строежа на статията трябва да се спомене следното:

— при някои относителни прилагателни се посочва и съществителното, от което те са образувани:

КАНДАЛЬНЫЙ, прил от кандалы…

— други относителни прилагателни са дадени без превод (вж. § 67);

— при сложносъкратените думи се дават (с получер шрифт) и думите, от които те са образувани:

ИСПОЛКОМ, -а, м: исполнительный комитет. Изпълком, изпълнителен комитет.

§ 12. Речниковите статии са подредени в речника по азбучен ред на заглавните думи (набрани с главни букви).

Забележка. За азбучното подреждане буквите Е и Ё се смятат за една.

§ 13. Думите, които се срещат написани по различен начин (дублети) и вариантите се дават на азбучните си места с препратки към по-употребителната:

АЗБЕСТ, вж асбест.

§ 14. В една статия се събират също така възвратни и невъзвратим глаголи, които се покриват по смисъл.

В такъв случай като заглавна дума се дава възвратният глагол, чиято възвратна частица се поставя в скоби; по същия начин се дават и формите му:

РАЗМОКРОПОГОДИТЬ(СЯ), -ит(ся).

Заглавна дума

§ 15. Заглавните думи са дадени поначало в изходната им форма.

§ 16. По изключение като заглавни думи в общия азбучен ред са включени и други някои форми — такива, които в структурно отношение чувствително се различават от основната форма на съответната дума; дават се с препратка към изходната форма:

ШЕЛ, м. ед. мин от гл идти.

ПЕЙ, пов от гл пить.

МЕНЯ, род и вин от личн. мест я.

§ 17. На азбучното си място във вид на препратки се дават простите форми на сравнителната степен на прилагателните и наречията и на превъзходната степен на прилагателните, образувани с отклонения от съответните правила:

КОРОЧЕ. 1. Ср. ст от прил короткий. 2. Ср. ст от нареч коротко.

Ако тези форми имат освен това и свое собствено значение, наред с препратката се дава и то.

§ 18. Като редовни заглавни думи на азбучното си място са дадени и най-употребителните думи с форма на субективна оценка, като е отбелязана и съответната изходна дума:

ГВОЗДИК, -а, м. умал от гвоздь...

ДЕДУШКА, -и; мн -и, -шек; м. гал от дед.

§ 19. В общия ред на заглавните думи са включени и някои съставни части на сложни думи предимно такива, които служат за образуването на нови руски думи, напр. АВИА…, РАБ..., ... ДИВ. С многоточието се означава, че е дадена само част от думата:

АВТО... Авто... (Първа част на сложни думи със значения: а) сам, свой, собствен: автопортрет, автовакцина. б) автомобилен: автозавод, автострада. в) автоматичен: авторучка, автостоп. г) самодвижещ се: автоплуг).

§ 20. Омонимите са дадени в самостоятелни статии и са означени с римски цифри. Същото се отнася и за омографите, но те са обозначени със звездички:

ЖАТЬ I, жму, жмёшь, несв. В...

ЖАТЬ II, жну, жнёшь, несв. В и без доп...

ПЕЧЬ I, пеку, печёшь, они пекут...

ПЕЧЬ II, -и, в -и; мн -и, -ей; ж.

БАРОЧНЫЙ *, прил (спец)...

БАРОЧНЫЙ **, прил (спец)...

Граматична характеристика

§ 21. Всяка заглавна дума е снабдена с елементарна граматична характеристика.

За всички части на речта, освен съществителните и глаголите, се посочва граматичната им категория (вж. списъка на съкращенията).

Формите на заглавната дума се дават съкратено, като обикновено (най-често за глаголите) започват от крайната еднаква с изходната форма буква. Формите на съществителните се представят с техните окончания:

ЗАЧЕСАТЬСЯ II, -ешусь, -ешешься,...

ЗАЧЕТ, -а, м...

§ 22. Съществителните имена са дадени в именителен падеж единствено число. След заглавната дума следва формата на родителния падеж единствено число и сведения за рода (м, ж или с).

Наред с родителния падеж единствено число се дават и всички форми, които при отделните съществителни представляват отклонения; в такива случаи множественото число се отделя с точки и запетайки; същото е, когато особеност има само в ударенията(3):

ГОЛОС, -а̀; мн -а, -о̀в; м...

ВЕСТЬ, -и; мн -и, -ѐй, -я̀м; ж.

§ 23. Съществителните от общ род се бележат с «м и ж»; несклоняемите — с «нескл»; събирателните — със «събир».

РАЗИНЯ, -и, м и ж (разг. пренебр)...

КИНО, нескл. с...

НАЧАЛЬСТВО, -а, с. без мн. 1. събир...

§ 24. Съществителните, които се употребяват само или предимно в единствено число, се отбелязват с «без мн».

ДИВО, -а, с. без мн....

§ 25. Съществителни, които се употребяват само или предимно в множествено число, фигурират в тази си форма в общия азбучен ред на речника, означени с бележката «без ед»:

БРЮКИ, брюк, без ед. Панталон(и);...

За онези, които имат и единствено число, то се дава на второ място — след точка и запетайка:

ГОЛУБЦЫ, -ов; ед голубец, -бца; м (готв)...

§ 26. С формата на множествено число (като заглавна дума) се дават и наименованията на народи, а също и някои зоологически и ботанически термини. И тук формата на единственото число се дава в същата статия, отделена с точка и запетая, а за първите — освен това и като препратка на азбучното си място:

БОЛГАРИН, -а, м. Вж болгары.

БОЛГАРЫ, -ар; ед -арин, -а; м. Българи.

БОГОМОЛЫ, -ов; ед богомол, -а; м (зоол). Богомолки, насекоми от сем. Mantidae.

§ 27. Прилагателните имена (и адективираните причастия) са дадени в именителен падеж единствено число мъжки род.

Други родови окончания се дават само при прилагателни с мека основа и притежателни прилагателни.

СИНИЙ, -яя, -ее,...

МАМИН, -а, -о,...

Кратките форми на прилагателни (които имат такива) се отделят с точка и запетайка. Поначало се дават формите на мъжки и женски род, а при особености в ударението(4) — и на среден род.

ГУЛЛИВЫЙ; -лив, -лива; прил (обл)...

ГОРДЫЙ; горд, горда̀, го̀рдо; прил...

§ 28. Субстантивираните прилагателни са дадени на общо основание като съществителни на азбучното си място.

Запазилите функциите си и на прилагателни поначало не се отделят в самостоятелна статия, а се оформяват като отделно значение на същото прилагателно по следния начин:

ДВОРОВЫЙ, прил. 1. Дворен;... 3. дворовый, -ого, м (ист). (Дворен, крепостен) слуга.

§ 29. Числителните се дават със своите падежни (и родови) форми. Посочва се също така категорията («числ») и видът на числителните: бройни («бр»), редни («р»), събирателни («събир»).

Съставни числителни не се дават.

За числителните редни важи казаното за прилагателните (вж. § 28).

§ 30. Местоименията са дадени със своите падежни и родови форми. Посочени са също така категорията («мест») и разредът: «личн», «неопр» и т. н.

Определени форми на личните местоимения фигурират и на азбучното си място с препратки към изходната форма.

§ 31. Глаголите се дават в неопределена форма (инфинитив).

След заглавната дума стоят формите на 1 и 2 лице единствено число сегашно (респ. просто бъдеще) време, а при глаголите на -чь — и 3 лице множествено число. След това се посочва видът на глагола и управлението.

§ 32. Ако в спрежението на някой глагол липсват някои форми или категории или ако те не се употребяват, това се отбелязва на съответното място, както следва:

ЗАГУДЕТЬ, без 1 л, -ишь, св...

ЗАКАПАТЬ, без 1 и 2 л, -ает, св...

ГОВАРИВАТЬ, без сег. многокр (разг)...

§ 33. Към безличните глаголи, отбелязани с «безл», се дава само формата на 3 лице единствено число:

НЕЗДОРОВИТЬСЯ, -ится, безл, Д.

§ 34. При отклонения от правилното спрежение наред със споменатите форми се дават и онези, в които се наблюдава отклонението — на минало време, повелително наклонение и пр.:

ЕСТЬ I, ем, ешь, ест, едим, едите, едят; мин ел, ела; пов ешь; несв. В...

При префиксалните глаголи (включително и възвратните) в подобни случаи се дават същите форми, каквито и при всички правилни глаголи, а за останалите се препраща към съответния първичен глагол:

ЗАЕСТЬ, -ем, -ешь (и т. н. като есть I), св...

ЗАЕСТЬСЯ, -емся, -ешься (и т. н. като есть I), св...

§ 35. Глаголите от свършен и несвършен вид са дадени в отделни речникови статии, а в края на всяка от тях — видовото съответствие, отделено с паралелни черти:

ЖЕЛАТЬ, -аю, -аешь, несв... || св пожелать.

ЛЕЧЬ, лягу, ляжешь, они лягут; мин лёг, легла; пов ляг; св... || несв ложиться.

§ 36. Ако видовото съответствие се отнася за едно или някои от значенията на даден многозначен глагол, това се посочва непосредствено след него:

ГЛОХНУТЬ, -ну, -нешь, несв. 1... || св заглохнуть (към 2, 3 и 4 знач) и оглохнуть (към 1 знач).

§ 37. Когато глаголът има значението на свършен и несвършен вид, това се отбелязва със «св и несв»:

ТЕЛЕФОНИРОВАТЬ, -рую, -ру -ешь, св и несв...

§ 38. Посочва се също кратността на еднократните и многократните глаголи:

ДУНУТЬ, -ну, -нешь, св и еднокр...

СКАЗЫВАТЬ, -аю, -аешь, несв и многокр...

§ 39. При глаголите за определено и неопределено движение в същата статия (в квадратни скоби) се дава и препратка към противоположния подвид:

ИДТИ, иду, идёшь; мин шёл, шла; несв [означава еднократно и еднопосочно движение; ср ходить]...

§ 40. Управлението се посочва чрез падежа, който изисква даденият глагол; падежите са отбелязани с главните курсивни букви И (именителен), Р (родителен), Д (дателен), В (винителен), Т (творителен) и П (предложен).

Преходните глаголи са отбелязани с В (винителен падеж).

При предложно управление пред означението на падежа се поставя (в курсив) съответният предлог.

§ 41. Когато даден глагол може да се свързва с допълнения в два или повече падежа (със или без предлог), буквите, с които се означават тези падежи, се отделят със запетайки:

СКЛОНЯТЬСЯ… к Д, над Т...

ИГРАТЬ... в В, на П и без доп...

В случай на двойно или тройно управление, т. е. когато даден глагол едновременно се свързва с две или три допълнения в различни падежи, буквите, които означават тези падежи, се разделят с полегата черта:

ВЫГРУЗИТЬ... В/из Р...

ПРЕДПОЧИТАТЬ... В/Д...

§ 42. Когато управлението не може да се даде изчерпателно поради многото възможни допълнения, посочва се най-характерното и чрез илюстративни примери се дава по-широка представа за съчетаемостта на съответния глагол.

§ 43. Със съкращението «инф» се означава, че глаголът се употребява в съчетание с други глаголи в неопределена форма (инфинитив):

НАЧАТЬ, -чну, -нёшь, св. В, инф..., а със съюза что — че след него може да следва приставно изречение:

СЧИТАТЬ I, -аю, -аешь, несв... 3. B/T, за В, что Считам, смятам;...

§ 44. Освен в изброените случаи управлението се посочва и при предлозите (вж. § 49), а също и в най-типичните случаи при други части на речта:

РУКОВОДСТВО, -а, с. 1. без мн. Т...

ПРЕДАННЫЙ; -ан, -анна; прил. Д...

§ 45. Наречията са означени с бележката «нареч».

Онези от тях, които се употребяват като сказуемо (предикативни наречия), са отбелязани с «като сказ».

Към последните е посочено и управлението по установения при глаголите начин (вж. § 41–44).

§ 46. Частиците са означени с бележката «част».

Несамостоятелните частици са дадени на общо основание на азбучното си място с чертица (-).

-КА, част (разг. фам). 1...

§ 47. Съюзите са означени с бележката «съюз».

§ 48. Предлозите са означени с бележката «предл».

При всички предлози и всичките им значения е посочено и управлението по установения при глаголите начин (вж. § 41–44).

§ 49. Междуметията са отбелязани с «межд».

В речника са включени и редица звукоподражателни думи, които са означени с бележката «звукоподр».

Правопис и правоговор

§ 50. С ударения(5) са снабдени всички (освен едносричните) руски думи независимо от това, в коя част на речниковата статия се намират — като заглавни думи, като техни форми, в илюстративни примери, във фразеологични съчетания и др.

Забележка. Двете точки на буква ё са белег не само на произношение, но и на ударение.

При варианти или колебания в ударението то се отбелязва върху една и съща дума или форма, т. е. вместо да се пише ЍНАЧЕ и ИНА̀ЧЕ, пише се ЍНАЧЕ.

Второстепенни ударения не се дават.

§ 51. Към заглавни думи, които имат правоговорни особености, са дадени (в квадратни скоби) правоговорни бележки, представляващи транскрипция на онази част от думата, в която се наблюдават споменатите особености:

ПРАЧЕЧНАЯ [шн],...

СОЛНЦЕ [он],...

АНТЕНА [тэ],...

§ 52. За думите, които се пишат с главни букви, се дава съответната правописна бележка:

ГОЛИАФ, -а, м. 1. [глав. Г] Голият,...

Стилистична характеристика

§ 53. Стилистичната характеристика на руски думи (и техни значения), ограничени по употреба в рамките на известен стилистичен пласт, е отбелязана при нужда със съответни стилистични бележки (поставени в кръгли скоби).

По същия начин е отбелязана в повечето случаи и принадлежността на думи, значения и фразеологизми към една или друга област на науката, техниката и др., както и наличността на подчертана емоционална обагреност (вж. списъка на съкращенията).

§ 54. Във връзка с някои от стилистичните бележки са необходими известни пояснения:

— бележката «прост» (народна), на руски означава, че думата или значението «стои на границата на литературния език и се употребява в понижен стил, в обикновената, битовата реч» (Словарь русского языка. Т. I. Изд. 2–е. 1981, с. 9):

ГОЛОВАН, -а, м (прост)...

ГЛАДКИЙ; -док, -дка, -дко; прил... 3. (прост). Охранен, пълен, дебел.

— с бележка «спец» се означават думи (и значения) от такива области, за които в речника няма въведена определена бележка (напр. терминологията на отделни занаяти), или пък думи (и значения), които се отнасят едновременно за няколко области:

ГВОЗДИЛЬЩИК, -а, м (спец). Работник-гвоздар,...

ИЗОГРАФИЯ, -и, ж. без мн (спец)...

— с «изк» са означени предимно термини из областта на живописта и изкуствознанието; за останалите изкуства има свои бележки — «муз», «архит», «театр» и т. н.;

— бележката «диал» се дава само в преводната част на статията, за да означи, че българското съответствие на заглавната дума е взето от диалектите и обикновено не отговаря по стил на превежданата дума.

ГОЛЕНАСТЫЙ; -аст, -аста; прил. Дългокрак; джиглест (диал).

Превод

§ 55. Основен принцип в речника е руските (заглавни) думи да се предават на български с възможно най-точните им съответки.

§ 56. Обяснения (тълкувателен превод) са допускани в случаи, когато не е могла да бъде намерена в българската лексика подходяща — по-значение и стил — съответка.

Минимални обяснения от фактическо естество по изключение са допускани наред с превода при някои думи (и значения); иначе разбирането им би било затруднено.

§ 57. Различните значения на една и съща руска (многозначна) дума са отбелязани с арабски цифри, получерни. След цифрите обикновено се дават елементи от граматичната и стилистичната характеристика (вж. по-горе § 22–55) и след тях — самите български съответствия. Например:

ИГРА, -ы; мн игры, игр; ж. 1. без мн. Играене; игра. 2. без мн. Свирене... 6. без мн (прен). Блясък, трепкане,... 7. (прен. неодобр). Игра, машинации; преструвки; дипломатическая игра. 8. (тех). Игра, слабина, хлабина, луфт...

§ 58. При отделянето на значенията се е държало сметка предимно за практиката на тълковните речници на руския език.

§ 59. Когато две или повече значения на една руска дума имат еднакви български съответки, те не се разделят с цифри, а се дават във вид на едно значение.

За да се даде представа за съставния характер на такова едно «сборно» значение, за всяко от съставляващите го значения обикновено се дава по един илюстративен пример.

КОЛОНИЯ, -и, ж. Колония; остров Мадагаскар — французская колония остров Мадагаскар е френска колония; болгарская колония в Советском Союзе българската колония в Съветския съюз; детская колония; колония глухонемых колония за глухонеми; колония кораллов (зоол) колония от корали.

§ 60. По-рядко, обикновено при чужди думи, общи за руския и българския език, за всяко от значенията се дават поставени в кръгли скоби кратки обяснения (тълкуване, дефиниция), разделени с малки получерни букви и при нужда снабдени със стилистични бележки:

РАМПА, -ы, ж. Рампа (а. жп. Издигнатина край жп гара за товарене и разтоварване на вагони. б. театр. Наредени лампи по предния край на сцена. в. театр. Нисък бариер, закриващ тези лампи. г. прен. Сцена).

§ 61. Ако руска дума (в границите на едно значение) е предадена на български с две или повече съответки, последните се нареждат по степен на тяхната близост по значение до превежданата руска дума и се отделят със запетайки; с точка и запетайка се отделят по-далечните по значение български съответки, често носители на известни смислови нюанси.

§ 62. Преносните значения се отделят (с арабски цифри) като самостоятелни и се означават с бележката «прен» само когато за тях могат да се дадат български съответки, различни от тези за прякото значение:

НАКРЫТЬ, -рою, -роешь, В... 3. (прен. разг). Да заловя, да уловя;...

Когато наред със съответката, обща за двете значения (прякото и преносното) на руската дума, се дава и такава, която се отнася само за преносното, пред него също се поставя бележката «прен», но без то да се обособява като самостоятелно значение (с арабска цифра).

ВИДЕТЬ, вижу, видишь; без пов; несв. В. 1. Виждам; (прен) гледам; съзнавам; разбирам;... я вижу вдали самолёт виждам в далечината един самолет;... теперь я вижу свою ошибку сега виждам грешката си;... Ты привыкла видеть меня девочкой (Чех.). Свикнала си да ме гледаш (смяташ за) момиче...

Когато прякото и преносното значение са напълно изразени чрез една и съща българска съответка (или съответки), отделните значения се разграничават обикновено чрез илюстративни примери, като след (или преди, ако не е преведен) примера за преносното значение се поставя съответната бележка.

ЗАБРОСАТЬ I, -аю, -аешь, св. В/Т. Да отрупам; да затрупам, да обсипя, да посипя, да покрия; забросайте яму камнями затрупайте трапа с камъни; его забросали вопросами (прен) обсипаха го с въпроси;...

§ 63. Български съответки поначало не се съкращават. За икономия на място обаче се възприе да се поставят в кръгли скоби някои части от български думи (представки, наставки, части от сложни думи и т. н.) в случаите, когато като съответка се използува както цялата дума, така и същата без поставената в скоби част. Така, вместо «Да започна, да почна» се пише «Да (за)почна».

ЗАГРУСТИТЬ, -ущу, -устишь, св. Да затъжа, да се разтъжа, да (за)почна да тъгувам,...

ГЕТРЫ, гетр; ед гетра, -ы; ж. Гет(р)и; гамаши.

РАДИОПРИЕМНИК, -а, м. (Радио)- приемник,...

§ 64. По принцип българските съответки се дават в същата форма, в която е и заглавната дума.

§ 65. По-важните отклонения от това правило са:

— съществителните от общ род, при липса на българска съответка от общ род, се предават с отделни за родовете съответки, като съществителното от женски род (ако има такива) се поставя в кръгли скоби:

РАЗИНЯ, -и, м и ж (разг. пренебр). Зяпльо (зяпла), заплес, лапни-муха, лапнишаран.

— глаголите (дадени като заглавна дума в неопределена форма) се превеждат обикновено с първо лице единствено число сегашно време на съответния български глагол; пред глаголите от свършен вид се поставя частицата «да»:

ИЗМЕРИТЬ, -рю, -ришь, св. В. Да измеря; да премеря,...

ИЗМЕРЯТЬ, -яю, -яешь, несв. В. Измервам; премервам;…

— глаголи, в спрежението на които липсват известни форми или категории (вж. § 33), се предават с българска съответка, която отговаря на първата от дадените към заглавната дума форми. Например, ако глаголът няма 1 и 2 л. единствено число (дадено е 3 лице), българската съответка се дава в трето лице:

ДРОБИТЬСЯ, без 1 и 2 л, -ится, несв. 1. Троши се, разтрошава се; раздробява се;...

— безличните глаголи (вж. § 34) се превеждат със съответки в трето лице единствено число:

ЗНОБИТЬ, -ит, безл, несв. В. 1. Тресе (ме), тръпки (ме) побиват;...

— глаголи, които имат значението на свършен и несвършен вид (вж. § 38), се превеждат с български глагол(и) също в двата вида, както следва:

КАЗНИТЬ, -ню, -нишь, св и несв. 1. [Да] екзекутирам, да накажа [наказвам] със смърт. 2...

§ 66. Във връзка с оформяването на преводната част в някои речникови статии за отбелязване са следните по-важни особености:

— редица относителни прилагателни, за които липсват български съответки, са дадени без превод: посочено е съществителното, от което е образувано съответното прилагателно, и чрез илюстративен пример се разкрива начинът за превеждането му.

ИМЕНИННЫЙ, прил от именины; именинный пирог пирог за имен ден; именинное настроение (прен) светло, слънчево настроение.

— за да може речникът да служи като пълноценно помагало и на специалисти, наред с преводите на повечето зоологически, ботанически, медицински и анатомически термини са дадени и латинските им наименования съгласно приетите в съответните науки номенклатури;

— химическите елементи са дадени с химическите си формули;

— реалните, т. е. думите, означаващи местни, характерни за руския (респ. украинския, кавказкия и т. н.) бит предмети, понятия, явления, поначало не подлежат на превод. Като български съответки се дава тяхната транскрипция (вж. ПИРООГ, УЕЗД), при нужда с кратко обяснение; ако думата е съвсем непозната у нас или сега за пръв път се въвежда като реалия, транскрибираната дума се поставя в кавички.

Илюстративен материал

§ 67. Към повечето руски думи и техните значения се дават и илюстративни примери.

§ 68. Не се дават примери към онези думи, българските съответки на които по преценка на авторите са достатъчни, за да изяснят значенията и употребата им.

Не са дадени примери и към някои остарели, областни и други рядко срещани думи.

§ 69. За да може най-правилно да се илюстрира дадена руска дума, в речника са включени редица примери, заимствувани от руски тълковни речници или съставени по взети от тях образци.

Наред с това в речника са поместени голям брой цитати от произведения на класически руски и съветски автори. По такъв начин се е целело най-пълно да се разкрие употребата на съответните думи в живата руска реч.

§ 70. Често за илюстриране на значение или подсказване на съчетаемостта вместо пример се дава (в скоби) характерна дума или словосъчетание, които изпълняват ролята на контекст.

СВЕЖЕТЬ... 2. (мор). Усилва се, става по-силен (вятър)...

§ 71. Към руските илюстративни примери са дадени адекватни български преводи.

Преводите на всички примери са от съставителите и от редакторите на речника, а стихотворните преводи — в по-голямата си част от редакторите.

Забележка. В стихотворните примери и техните преводи, ако и те са стихотворни, новите редове на стиховете са означени чрез главната буква на първата дума от стиха.

§ 72. Не се превеждат поначало примери, предимно словосъчетания, които във фонетично и смислово отношение са еднакви или почти еднакви с българския си превод и следователно могат лесно да се разберат и без превод.

Словосъчетания обаче, които имат характера на съставни термини, са дадени с преводите си независимо от близостта между руския и българския текст.

§ 73. Целта на примерите е не само да илюстрират, да разкрият значението на една руска дума, но често и да го доразвият, обогатят с нов оттенък, както и да покажат начина на употребата му в живата реч. Затова не са редки случаите, когато в превода на даден пример липсва или е променена самата превеждана дума:

НАКРИЧАТЬСЯ, -чусь, -чишься, св (разг). Да се навикам, да се изкрещя; он накричался до хрипоты той вика до прегракване.

ДОЖДЬ [дощ], -я [дожьжя], м. Дъжд; дождь идёт вали. Дождь пошёл сильнее (Гарш.). Заваля по-силно.

ГЛУХОВАТЫЙ; -ват, -вата; прил. Възглух, глуховат, малко глух; он был глуховат той недочуваше.

Такъв начин на илюстриране е продиктуван от правилата на пълноценния превод и максимално приближава речника до «естествените» условия, при които работи преводачът от руски език.

§ 74. В глаголните статии илюстративният материал е даден най-често само към единия от видовете, обикновено свършения. Затова, за да добие пълна представа за значението или значенията на съответния глагол, читателят трябва да се справя с двата вида.

Фразеология

§ 75. Поначало фразеологизмите се дават в края на речниковите статии, след «ромбче» (♦).

Тук наред с устойчивите словосъчетания, в това число и съставните термини, се дават най-употребителните пословици, поговорки, «крилати думи», словосъчетания, които играят ролята на предлози, наречия и т. н.

§ 76. Даден фразеологизъм се поставя в речниковата статия на влизащото в него съществително; ако няма съществително — на глагол, ако няма глагол — на прилагателно, на наречие и т. н. В съмнителни случаи се дават препратки.

Фразеологизъм, включващ дума, която извън него не притежава собствено значение, обикновено се дава в нейната статия:

ЗГИ: (ни) зги не видно или не видать ≈ тъмно като в рог...

§ 77. Фразеологизмите се дават в най-популярната си форма, но се отбелязват наред с нея и съответните варианти, факултативни синонимични думи, допълнения; дава се и управлението, граматични, стилистични и терминологични бележки.

Самите съчетания са набрани с получер шрифт; факултативните части са поставени в кръгли скоби; с курсив са дадени необходимите допълнения, обикновено свързващи фразеологизма с останалите части на изречението, в което ще се употреби. Управлението е както при глаголите (вж. § 41–44); граматичните и др. бележки — по общите правила.

§ 78. Фразеологизмите се предават на български по следния начин:

— с фразеологични еквиваленти или аналози;

— с лексикални средства (думи, изрази), предаващи предимно съдържанието на фразеологизма;

— буквално («букв») — в редките случаи, когато значението на фразеологизма може да се изведе от значенията на неговите компоненти или по-често — като допълнение към дадената приблизителна съответка, за да се разкрие образът на превежданата единица, и

— с тълкуване (обяснение), когато осмислянето чрез един от изброените начини е било невъзможно или несполучливо.

Съставните термини се превеждат със съответните български терминологични средства.

Приблизителността на превода на фразеологията се бележи със знака за приблизително равенство (≈).

§ 79. Когато даден фразеологизъм има две или повече значения, същите се дават разделени с арабски цифри.

РАКОВЫЙ I, прил... ♦ Раковые шейки 1) (готв) рачи опашки (като ястие); 2) вид бонбони (с шоколадова плънка); 3) (бот) кървавиче, Polygonum bistorta.

§ 80. Към редица фразеологизми са дадени и илюстративни примери с преводите им. За последните важат общите начини за представяне на илюстративния материал (вж. § 68–74).

§ 81. Някои фразеологизми, съставени и превеждани по приблизително еднакъв модел, обикновено се дават не зад ромбче, а като едно от значенията на съответната дума:

НЕСТИ, -су, -сёшь;... 5. С някои абстр. същ. образува съчетания: нести обязанности изпълнявам задълженията, длъжността;... нести ответственность за В нося отговорност, отговарям; нести потери или урон търпя загуби и т. н.

Съкратени имена на авторите от произведенията на които е почерпан илюстративен материал

Ажаев — Ажаев В. Н.

А. Ив. — Иванов А. С.

К. Акс. — Аксаков К. С.

С. Акс. — Аксаков С. Т.

А. К. Толст. — Толстой А. К.

М. Алигер — Алигер М. И.

Л. Андр. — Андреев Л. Н.

Анненк. — Анненков П. В.

А. Н. Толст. — Толстой А. Н.

С. Ант. — Антонов С. П.

А. Остр. — Островский А. Н.

Арс. — Арсеньев В. К.

Баб. — Бабаевский С. П.

Баж. — Бажов П. П.

Барат. — Баратынский Е. А.

Бахм. — Бахметьев В. М.

Д. Бед. — Бедный Демьян

Бел. — Белинский В. Г.

Беляев — Беляев В. П.

Березко — Березко Г. С.

Бобор. — Боборыкин П. Д.

Болот. — Болотов А. Т.

Бород. — Бородин С. П.

Брюс. — Брюсов В. Я.

Буб. — Бубенов М. С.

Бунин — Бунин И. А.

Вер. — Вересаев В. В.

Верш. — Вершигора П. П.

Вин. — Винокуров Е. М.

Вирта — Вирта Н. Е.

Вишн. — Вишневский В. В.

Вл. Солов. — Соловьёв В. А.

Волош. — Волошин А. Н.

Ворошилов — Ворошилов К. Е.

В. Попов — Попов В. Ф.

Вс. Иван. — Иванов Вс.

Вяз. — Вяземский П. А.

Гайдар — Гайдар А. П.

Галин — Галин Б. А.

Гар. — Гарин-Михайловский Н. Г.

Гардин — Гардин В. Р.

Гарш. — Гаршин В. М.

Герман — Герман Ю. П.

Герцен — Герцен А. И.

Гладков — Гладков Ф. В.

Гл. Усп. — Успенский Г. И.

Гнедич — Гнедич Н. И.

Г. Нин. — Николаева Г. Е.

Гог. — Гоголь Н. В.

Голуб. — Голубева А. Г.

Гонч. — Гончаров И. А.

Горбат. — Горбатов Б. Л.

Горб. — Горбунов К. Я.

Горьк. — Горький Максим

Гран. — Гранин Д. Г.

Григ. — Григорович Д. В.

Гросс. — Гроссман В. С.

Давыд. — Давыдов Д. В.

Данил. — Данилевский Г. П.

Добров. — Добровольский В. А.

Добр. — Добролюбов Н. А.

Долм. — Долматовский Е. А.

Дост. — Достоевский Ф. М.

Есенин — Есенин С. А.

Ефим. — Ефимов Н.

Заг. — Загоскин М. Н.

Задорн. — Задорнов Н. П.

Златовр. — Златовратский Н. Н.

Злобин — Злобин С. П.

А. Ив. — Иванов А. С.

Вс. Иван. — Иванов Вс. В.

Игн. — Игнатьев А. А.

И. Козл. — Козлов И. А.

Ильенк. — Ильенков В. П.

Инбер — Инбер В. В.

И. Нов. — Новиков И. А.

И. Пан. — Панаев И. И.

Исак. — Исаковский М. В.

Кавер. — Каверин В. А.

Казак. — Казакевич Э. Г.

К. Акс. — Аксаков К. С.

Калинин — Калинин М. И.

Карав. — Караваева А. А.

Карамз. — Карамзин Н. М.

Карон. — Каронин-Петропавловский

В. Кат. — Катаев В. П.

Катерли — Катерли Е. И.

Кетл. — Кетлинская В. К.

Ковал. — Ковалевская С. В.

И. Козл. — Козлов И. А.

Кольцов — Кольцов А. В.

Копт. — Коптяева А. Д.

Корол. — Короленко В. Г.

Кочет. — Кочетов В. А.

Крон — Крон А. А.

Крыл. — Крылов И. А.

Крым. — Крымов Ю. С.

Купр. — Куприн А. И.

Лажечн. — Лажечников И. И.

Л. Андр. — Андреев Л. Н.

Лапт. — Лаптев Ю. Г.

Леб. — Лебедев-Кумач В. И.

Ленин — Ленин В. И.

Леон. — Леонов Л. М.

Леонт. — Леонтьев А.

Лерм. — Лермонтов М. Ю.

Леск. — Лесков Н. С.

Лидин — Лидин В. Г.

Ломонос. — Ломоносов М. В.

Ляшко — Ляшко Н. Н.

М. Алигер — Алигер М. И.

Майк. — Майков А. Н.

Мальц. — Мальцев Е. Ю.

Мам.-Сиб. — Мамин-Сибиряк Д. Н.

Марк. — Марков Г. М.

Марл. — Марлинский А. А.

Мельн. — Мельников-Печерский П. И.

Маклай — Миклухо-Маклай Н. Н.

Мих. — Михайлов Н. Н.

Мич.-Сам. — Мичурина-Самойлова В. А.

Мусат. — Мусатов А. И.

Невер. — Неверов А. С.

Недог. — Недогонов А. И.

Некр. — Некрасов Н. А.

Нечкина — Нечкина М. В.

Никит. — Никитин И. С.

Г. Ник. — Николаева Г. Е.

И. Нов. — Новиков И. А.

Прибои — Новиков-Прибой А. С.

Обруч. — Обручев В. А.

Овеч. — Овечкин В. В.

Огнев — Огнев С. И.

Одоев. — Одоевский В. Ф.

Осеева — Осеева В. А.

A. Остр. — Островский А. Н.

Н. Остр. — Островский Н. А.

Павл. — Павленко П. А.

Павлов — Павлов М. А.

И. Пан. — Панаев И. И.

Панаева — Панаева А. Я.

B. Пан. — Панова В. Ф.

Панф. — Панферов Ф. И.

Паст. — Пастернак Б. Л.

Пауст. — Паустовский К. Г.

Перв. — Первенцев А. А.

Писем. — Писемский А. Ф.

Плех. — Плеханов Г. В.

Полевой — Полевой Б. Н.

Помял. — Помяловский Н. Г.

B. Попов — Попов В. Ф.

Потап. — Потапенко И. Н.

Прж. — Пржевальский Н. А.

Пришв. — Пришвин М. М.

Пушк. — Пушкин А. С.

Радищ. — Радищев А. Н.

Решетн. — Решетников Ф. М.

Рылеев — Рылеев К. Ф.

Салт. — Салтыков (Щедрин) М. Е.

C. Ант. — Антонов С. И.

Сарт. — Сартаков С. В.

Саян. — Саянов В. М.

Сераф. — Серафимович А. С.

Серг. — Сергеев-Ценский С. Н.

Сим. — Симонов К. М.

Скит. — Скиталец С. Г.

Слепц. — Слепцов В. А.

Слон. — Слонимский М. Л.

Собол. — Соболев Л. С.

Сок. — Соколов-Микитов И. С.

Ф. Сол. — Сологуб Ф. К.

Вл. Солов. — Соловьев В. А.

Станисл. — Станиславский К. С.

Станк. — Станкевич Н. В.

Станюк. — Станюкович К. М.

Стас. — Стасов В. В.

Сур. — Суриков И. З.

Сурк. — Сурков А. А.

Сух. — Сухово-Кобылин А. В.

Твард. — Твардовский А. Т.

Тихон. — Тихонов Н. С.

А. К. Толст.— Толстой А. К.

А. Н. Толст. — Толстой А. Н.

Л. Толст. — Толстой Л. Н.

Трен. — Тренев К. А.

Триф. — Трифонов Ю. В.

Тург. — Тургенев И. С.

Туров — Туров С. С.

Тынянов — Тынянов Ю. Н.

Тютч. — Тютчев Ф. И.

Гл. Усп. — Успенский Г. И.

Н. Усп. — Успенский Н. В.

Фад. — Фадеев А. А.

Фед. — Федин К. А.

Фет — Фет А. А.

Фонв. — Фонвизин Д. И.

Ф. Сол. — Сологуб Ф. К.

Фурм. — Фурманов Д. А.

Чайк. — Чайковский П. И.

Чак. — Чаковский А. Б.

Черныш. — Чернышевский Н. Г.

Чех. — Чехов А. П.

Чив. — Чивилихин В. А.

Н. Чук. — Чуковский Н. К.

Шишк. — Шишков В. Я.

Щипач. — Щипачев В. Я.

Эренб. — Эренбург И. Г.

Юрьев — Юрьев Ю. М.

Язык. — Языков Н. М.

А I, нескл. с. А гласен звук; първа буква от руската азбука; а прописное главно а; ударное а ударено, с ударение а. ♦ От а до зет от а до зет; отначало докрай. Кто сказал «а» тот должен сказать и «б» ≈ щом си се хванал на хорото, ще играеш; букв който е казал «а», ще трябва да каже и «бе».

А II, съюз. 1. А; пиши, пером, а не карандашом пиши с писалка, а не с молив. Иван Игнатьевич повернул домой, а Швабрин и я остались (Пушк.). Иван Игнатиевич си тръгна, а ние с Швабрин останахме. 2. Пък, а пък; а я не знал, что вы здесь аз пък не знаех, че сте тук. 3. Ами; а; а вдруг он уйдёт? ами ако отиде? 4. Но; а; я не могу тебя взять, а если бы и мог, не взял бы не мога да те взема, но дори и да можех, не бих го сторил. 5. И. Я знаю, всё это вы говорите в раздражении, а потому не сержусь на вас (Чех.). Зная, говорите всичко това в яда си, и затова не ви се сърдя. 6. Ама; но; а почему ты не хочешь с нами идти? ама защо не искаш да дойдеш с нас 7. Или; тоест; следователно; значи. За полтора рубля причитается с вас пятнадцать копеек, за месяц вперёд. Да два прежних рубля с вас причитается ещё по сему же счёту вперёд двадцать копеек. А всего, стало быть, тридцать пять (Дост.). За рубла и половина ми дължите петнадесет копейки за един месец напред. И за дадените ви по-рано две рубли имате да ми давате по същата сметка още двадесет копейки. Или: всичко значи, тридесет и пет. 8. С отрицание ли, ако ли, ако ли не; инак, иначе; если хочешь приходи, а не хочешь, сиди дома ако искаш, ела, ако ли не — стой си вкъщи. 9. В съчет. с част. то: а то, а не то че, че инак; а пък; или пък; торопись, а то опоздаешь бързай, че ще закъснееш; посиди здесь, а то пойди погуляй постой тук или пък иди се разходи. Так ты говоришь, что отвинтил эту гайку для того, чтобы сделать из неё грузило? — А то что же? (Чех.). Та ти казваш, че си отвил тази гайка, за да направиш от нея техника за мрежа? — Че какво друго? ♦ А то как же? (разг) ами разбира се; то се знае.

А III, част. 1. въпр. А; е; что же ты молчишь а? е, защо мълчиш? 2. въпр. Какво; а; Петя! — А? Петя! — Какво? 3. подбуд. Бе; ма; де; мать, а мать майко, майко ма.

А IV, межд. А, аа; ах; аха; ей. А, Прохор Порфирыч! Доброго здоровья! (Гл. Усп.). А, Прохор Профирич! Здравейте. ♦ А, ну, тебя (его, вас, и т. н.) престани де; махни се; върви си; да (ти) се не види.

АБАЖУР, -а, м. Абажур.

АБАЗ, -а, м. Абаз (дребна персийска монета); (прен) пара, монета; грош.

АБАК, -а, м и АБАКА I, -и, ж. 1. (ист). Абака (сметачен уред, сметачна дъска у старите гърци и римляни, а също и в средните векове). 2. (архит). Абака, абак (горна част, плоча — на капител на колона).

АБАКА II, -и, ж (спец). Абака, манила, манилски кълчища (влакна от текстилен банан).

АББАТ, -а, м. Абат (а. Игумен на католически манастир. б. Титла на католически свещеник).

АББАТИССА, -ы, ж. Абатиса (игуменка на католически манастир).

АББАТСКИЙ, прил. Абатски; игуменски.

АББАТСТВО, -а, с. 1. Абатство (католически манастир заедно с имотите му). 2. Абатство, игуменство (сан).

АББРЕВИАТУРА, -ы, ж (език). Абревиатура, съкращение, съкратена дума; сложносъкратена дума.

АБДИКАЦИЯ, -и, ж. 1. Абдикация. 2. без мн. Абдикиране; отказване от престола.

АБДИКИРОВАТЬ, -рую, руешь, св и несв. [Да] абдикирам; да се откажа [отказвам се] от престола.

АБЕРРАЦИЯ, -и, ж. 1. (астр. физ). Аберация; отклонение; разсейване. 2. (прен). Аберация; заблуда, заблуждение; изопачаване.

АБЗАЦ, -а, м. 1. Нов ред; начните с абзаца започнете от нов ред. 2. Параграф; алинея; пасаж; текст между два нови реда; абзац; в этом абзаце много ошибок в този пасаж има много грешки.

АБИССИНЕЦ, -нца, м. Вж абиссинцы.

АБИССИНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Абисинка, етиопка (вж абиссинцы).

АБИССИНСКИЙ, прил. Абисински, етиопски. ♦ Абиссинский колодец, вж колодец.

АБИССИНЦЫ, -цев; ед -нец, -нца; м. Абисинци, етиопци, жители на Абисиния.

АБИТУРИЕНТ, -а, м. 1. (остар). Абитуриент, зрелостник. 2. Кандидат-студент.

АБИТУРИЕНТКА, -и; мн. -и, -ток; ж. 1. (остар). Абитуриентка, зрелостничка. 2. Кандидат-студентка.

АБОНЕМЕНТ, -а, м. 1. Абонамент, абонаментно право, право за абонаментно ползуване или посещение; библиотечный абонемент библиотечен (читателски) абонамент; концертный абонемент абонамент за (определена поредица) концерти; абонемент в бассейн абонамент за плувен басейн. 2. Абонаментна карта, пропуск за абонаментно ползуване. 3. (библ). Заемна ♦ Сверх абонемента в повече; извън платеното, допълнително; сверх абонемента получите собрание сочинений Лермонтова като допълнение към абонамента ще получите събраните съчинения на Лермонтов.

АБОНЕМЕНТНЫЙ, прил. Абонаментен; (получаван, използуван) по абонамент, по подписка.

АБОНЕНТ, -а, м. Абонат, притежател на абонаментно право.

АБОНЕНТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Абонатка, притежателка на абонаментно право.

АБОНЕНТНЫЙ, прил. Абонатен.

АБОНИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (остар). Да получа [получавам] по абонамент, по подписка (нещо); да се абонирам [абонирам се] (за нещо).

АБОНИРОВАТЬСЯ, -руюсь, -руешься, св и несв на В (остар). Да се абонирам [абонирам се] (за нещо); да се запиша [записвам се] (да посещавам нещо).

АБОРДАЖ, -а, м (ист. воен-мор). Абордаж (скопчване с неприятелски кораб за ръкопашен бой; атака, атакуване на взет на абордаж кораб). ♦ Взять [несв брать] на абордаж, вж абордировать.

АБОРДАЖНЫЙ, прил (ист. воен-мор). Абордажен; абордажный крюк абордажна кука, канджа (за скопчване с неприятелски кораб).

АБОРДИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (ист. воен-мор). [Да] абордирам; [да] атакувам (чрез абордаж); да нападна [нападам]; (прен) да не дам [не давам] мира (никому).

АБОРИГЕН, -а, м (книж). Абориген; кореняк; местен жител; туземец.

АБОРТ, -а, м (мед). Аборт; помятане, прекъсване на бременност.

АБОРТИВНЫЙ, прил. 1. (мед). Абортивен, за абортиране, помятане; абортивные средства. 2. (биол). Недоразвит; недозрял; абортивные органы.

АБРАЗИВНЫЙ, прил (тех). Абразивен; шлифовъчен, полировъчен; точилен; остъргващ; абразивные материалы. Вж абразивы.

АБРАЗИВЫ, -ив, без ед (тех). Абразивни материали, шмиргели.

АБРАЗИЯ, -и, ж. без мн (геол). Абразия (процес на разрушаване на морския бряг от морето).

АБРАКАДАБРА, -ы, ж (книж). Безсмислица; глупост.

АБРЕВИАТУРА, вж аббревиатура.

АБРЕК [рэ], -а, м (ист). Абрек (войнствен кавказец).

АБРИКОС, -а, м. Зарзала (плод и дърво); кайсия (плод и дърво).

АБРИКОСИК, -а, м. умал от абрикос. Зарзалка, кайсийка.

АБРИКОСНЫЙ, прил. Вж абрикосовый.

АБРИКОСОВКА, -и, ж. без мн. Кайсиена ракия; ракия от зарзали.

АБРИКОСОВЫЙ, прил. Кайсиен; от зарзали; абрикосовое варенье сладко от кайсии или зарзали; абрикосовая косточка кайсиена (или от зарзала) костилка.

АБРИКОТИН, -а, м. Абрикотин, ликьор от кайсии или зарзали.

АБРИС, -а, м (книж). Кантура; скица; чертеж; очертание; контурна рисунка.

АБСЕНТ [сэ], -а, м. Абсент (силна ракия с ароматни масла).

АБСЕНТЕИЗМ [сэнтэ], -а, м. без мн (книж). Абсентеизъм (в бурж. страни манкиране, отбягване от участие в избори, събрания и др.).

АБСЕНТЕИСТ [сэнтэ], -а, м (книж). Абсентеист (лице, проявяващо абсентеизъм).

АБСЕНТИЗМ [сэ], -а, м. без мн (мед). Абсентизъм (вид хроничен алкохолизъм).

АБСИДА, -ы, ж (архит). Абсида (част от църковна сграда).

АБСОЛЮТ, -а, м (фил). Абсолют (в идеал. философия: вечна, неизменна духовна първооснова на вселената — дух, идея; синоним на божеството).

АБСОЛЮТИЗМ, -а, м. без мн (полит). Абсолютизъм; самодържавие. ♦ Просвещённый абсолютизм (ист) просветен абсолютизъм.

АБСОЛЮТИСТ, -а, м (книж. полит). Абсолютист (привърженик на абсолютизма, самодържавието).

АБСОЛЮТНО, нареч. Абсолютно; напълно; безусловно; съвсем; изцяло.

АБСОЛЮТНЫЙ; -тен, -тна; прил. 1. (фил). Абсолютен; безусловен. 2. Пълен, абсолютен; съвършен; ему необходим абсолютный покой необходим му е пълен покой. ♦ Абсолютное большинство абсолютно мнозинство. Абсолютная величина (мат) абсолютна величина. Абсолютный нуль (физ) абсолютна нула. Абсолютная земельная рента (икон) абсолютна поземлена рента. Абсолютная прибавочная стоимость (икон) абсолютна принадена стойност.

АБСОРБЕНТ, -а, м (физ. хим). Абсорбент, поглъщащо вещество.

АБСОРБИРОВАТЬ, -рую, руешь, св и несв (физ. хим). [Да] абсорбирам, да погълна [поглъщам]; да всмуча [всмуквам].

АБСОРБЦИЯ, -и, ж. без мн (физ. хим). 1. Абсорбция. 2. Абсорбиране, поглъщане; всмукване; абсорбция водорода палладием абсорбиране на водорода от паладий.

АБСТРАГИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В. [Да] абстрахирам.

АБСТРАКТНЫЙ; -тен, -тна; прил. Абстрактен, отвлечен.

АБСТРАКЦИЯ, -и, ж. 1. Абстракция. 2. без мн. Абстрахиране.

АБСУРД, -а, м. Абсурд; безсмислица, нелепост; у него эта мысль доведена до абсурда у него тази мисъл е доведена до абсурд.

АБСУРДИЗМ, -а, м (изк). Абсурдизъм, изкуство на абсурда (в буржоазния театър, литература, свързано с философията на екзистенциализма, с целите на безидейността, алогизма, безсюжетността и т. п.).

АБСУРДИСТ, -а, м (изк). Абсурдист, привърженик, представител на абсурдизма.

АБСУРДНЫЙ; -ден, -дна; прил. Абсурден; безсмислен, нелеп.

АБСЦЕСС, -а, м (мед). Абсцес, гнойник (местно гнойно възпаление).

АБСЦИССА, -ы, ж (мат). Абсциса.

АБУЛИЯ, -и, ж. без мн (мед). Абулия, безволие (патологична слабост на волята).

АБХАЗЕЦ, -зца, м. Вж абхазы.

АБХАЗКА, -и; мн -и, -зок; ж. Абхазка (вж абхазы).

АБХАЗСКИЙ, прил. Абхазки (напр. език).

АБХАЗЫ, -ов и АБХАЗЦЫ, -цев; ед -зец, -зца; м. Абхазци (жители на Абхазка АССР).

АБЦУГ, -а, м (остар). С первого абцуга или по первый абцуг от самото начало; веднага; от първата стъпка; на часа. Репетилов пришёл — и с первого абцуга сказал нам речь (Салт.). Репетилов дойде — и още невлязъл, ни държа реч.

АБЫ, съюз и част (обл). 1. съюз. Дано, само да може. 2. част. В съчет. с мест и нареч: абы-кто някой; кой да е; абы-какой някакъв; какъв да е; абы-как някак; как да е.

АВАНГАРД, -а, м. 1. (воен). Авангард. 2. (прен). Авангард; челен отряд; водеща, ръководна група; коммунистическая партия — закалённый в боях авангард революционных масс комунистическата партия е закаленият в боевете авангард на революционните маси; в авангарде борьбы за мир в челните редици на борбата за мир.

АВАНГАРДНЫЙ, прил. 1. (воен). Авангарден; авангардный бой. 2. (прен). Авангарден; прогресивен; преден, челен; водещ, ръководен; авангардная роль коммунистов ръководна роля на комунистите.

АВАНЗАЛ, -а, м и (остар) АВАНЗАЛА, -ы, ж. Хол, вестибюл; фоайе (в обществена сграда, дворец).

АВАНЛОЖА, -и, ж (театр). Аванложа (малко помещение пред входа в театрална ложа).

АВАНПОРТ, -а, м (мор). Аванпорт (външна част на пристанище, удобна за закотвяне на кораби).

АВАНПОСТ, -а, м (воен). Преден пост; (прен) предна позиция, челно място.

АВАНС, -а, м. 1. (фин). Аванс 2. без ед (прен. разг). Поощрение; кокетничене; повод; обещание; он не хочет замечать её авансов той не иска да забелязва нейното кокетничене. ♦ Делать авансы Д. (остар. разг) правя аванси (някому), правя опити за сближаване (с някого).

АВАНСИРОВАНИЕ, -я, с (фин). Авансиране; авансирование колхозников авансиране, отпускане аванс на колхозниците.

АВАНСИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. 1. В. (фин). [Да] авансирам, да дам [давам] аванс, да предплатя [предплащам). 2. (остар). Да авансирам, да напредна [напредвам] (напр. в службата) || св също и заавансировать (към 1 знач).

АВАНСОВЫЙ, прил (фин). Авансов; авансовая квитанция авансова разписка.

АВАНСОМ, нареч. 1. (фин). Като аванс, във вид на аванс. 2. (прен. разг. фам). В аванс предварително; за сметка на бъдещето; шлю Вам благодарность авансом предварително Ви благодаря.

АВАНСЦЕНА, -ы, ж (театр). Авансцена (предна част на сцената, пред завесата).

АВАНТАЖ, -а, м (остр). Авантаж; предимство; изгода; благоприятно положение. ♦ (Быть) в авантаже (остар) (съм, намирам се в изгодно, благоприятно положение, в бляскав вид.

АВАНТАЖНЫЙ; -жен, -жна; прил (разг. остр). Представителен, благовиден, който прави добро впечатление (с външния си вид), със солидна, важна външност.

АВАРИЙКА -и; мн -ийки, -иек; ж (спец. раз). 1. Аварийна машина, кола. 2. Аварийна бригада.

АВАРИЙНЫЙ, прил (спец). 1. Авариен (свързан с ликвидиране на авария); аварийная бригада; аварийная рация аварийна радио-уредба; аварийная машина подвижна ремонтна работилница. 2. Запасен, резервен (за в случай на авария); аварийный агрегат запасен агрегат. 3. Катастрофирал; претърпял авария, повреда; повреден; аварийный случай случай на авария, на катастрофа.

АВАРИЙЩИК, -а, м. (разг. пренебр). Катастрофаджия (работник, който допуска чести повреди, аварии).

АВАРИЯ, -и, ж. 1. Авария; повреда; злополука; катастрофа (на машина, самолет, кораб); число аварий неуклонно снижается броят на авариите непрекъснато намалява; в своей жизни он потерпел немало аварий (прен) през живота си той е имал доста злополуки. 2. (мор. право) Авария (щети от злополуки при корабоплаване).

АВАРКА, -и; мн -и, -рок; ж. Аварка (вж авары).

АВАРСКИЙ, прил. Аварски; аварский язык. ♦ Аварское ханство (ист) Аварско ханство.

АВАРЫ, -ров и АВАРЦЫ, -цев; ед -рец, -рца; м. Авари (а. Народност в Кавказ. б. ист. Тюркски чергарски народ — VI–VIII в.).

АВВАКУМОВЩИНА, -ы, ж. без мн. (ист). Авакумовщина (християнска старообредна секта в Русия — по името на поп Авакум).

АВГИЕВЫ КОНЮШНИ, вж конюшня.

АВГИТ, -а, м (минер). Авгит.

АВГУР, -а, м. Авгур (а. ист. В Древния Рим: жрец, пророкуващ, предсказващ по гласовете и полета на птиците. б. прен. ирон. Мошеник, шарлатанин, измамник; «вещател»). ♦ Улыбаться, как авгуры или подобно авгурам (при встрече) книж усмихвам се като авгурите (при среща) (според Цицерон при тълкуване «волята на боговете» авгурите винаги заговорнически се усмихвали).

АВГУСТ, -а, м. без мн. Август (месец).

АВГУСТОВСКИЙ, прил. Августовски.

АВИА... Авио... (Първа част на сложни думи със значение авиационен, самолетен, въздушен: авиамодель, авиапорт, авиатранспорт).

АВИАБАЗА, -ы, ж (ав). Авиобаза, въздушна база, самолетна база.

АВИАБОМБА, -ы, ж (воен). Самолетна бомба, авиобомба.

АВИАГАВАНЬ, -и, ж (ав). Летище, аеродрум.

АВИАДЕСАНТ, -а, м (воен). Въздушен десант.

АВИАДЕСАНТНИК, -а, м (воен). Въздушен десантчик.

АВИАЗАВОД, -а, м (спец). Самолетен завод.

АВИАКОМПЛЕКС, -а, м (спец). Комплекс, предприятия за производство на авиационна техника.

АВИАКОНСТРУКТОР, -а, м. Конструктор на самолети, авиоконструктор.

АВИАКОРПУНКТ, -а, м. Подвижен кореспондентски пункт (използуващ самолет или хеликоптер).

АВИАЛАЙНЕР, -а, м (ав). Многоместен пътнически самолет-лайнер.

АВИАМАТКА, -и; мн -и, -ток; ж (мер). Самолетоносач, авионосец.

АВИАМОДЕЛИЗМ [дэ], -а, м. без мн. Авиомоделизъм.

АВИАМОДЕЛИСТ [дэ], -а, м. Авиомоделист.

АВИАМОДЕЛЬ [дэ], -и, ж. Авиомодел.

АВИАНОСЕЦ, -сца, м (мор). Самолетоносач, авионосец; эскадренный авианосец ескадрен самолетоносач.

АВИАПОДКОРМКА, -и, ж (спец). Наторяване, торене със самолет.

АВИАПОКРЫШКА, -и; мн -и, -шек; ж (спец). Външна гума (на самолет).

АВИАПОЧТА, -ы, ж. Въздушна поща.

АВИАПРЕДПРИЯТИЕ, -я, с (спец). Предприятие за самолетен превоз (на пътници, товари).

АВИАРАЗВЕДКА, -и; мн -и, -док; ж (воен. ав). Въздушно разузнаване.

АВИАРАКЕТА, -ы, ж (воен). Ракета от класата «въздух-земя» или «въздух-въздух».

АВИАСВЯЗЬ, -и, ж. Самолетна връзка, връзка със самолети.

АВИАСЕРВИС, -а, м (ав). Обслужване на самолетни пътници.

АВИАСЪЁМКА, -и; мн -и, -мок; ж. 1. Въздушна снимка, авиоснимка, авиофотоснимка. 2. без мн. Снимане от въздуха, фотографиране от самолет.

АВИАТИКА, -и, ж. без мн. Авиатика (наука за въздухоплаването).

АВИАТОР, -а, м. Авиатор, летец.

АВИАТОРСКИЙ, прил. Авиаторски.

АВИАТРАССА, -ы, ж. Авиотрасе, авиолиния, авиационен маршрут.

АВИАТРЕСТ, -а, м. Авиотръст (държавен тръст за самолетна индустрия в СССР).

АВИАXИМПЛОЩАДКА, -и; мн -и, -док; ж. Самолетна площадка за товарене на пестициди.

АВИАЦИОННЫЙ, прил. Авиационен; самолетен; авиационный завод.

АВИАЦИЯ, -и, ж. без мн. Авиация.

АВИАШКОЛА, -ы, ж. Авиошкола, въздушно училище, училище за летци.

АВИЕТКА, -и; мн -и, -ток; ж (ав). Авиетка (лек, едноместен или двуместен самолет).

АВИЗО, нескл. с. 1. (банк). Авизо; известие. 2. (мор). Авизо (бърз и лек кораб за разузнаване или свръзка — в миналото).

АВИТАМИНОЗ, -а, м. без мн (мед). Авитаминоза.

АВИТАМИНОЗНЫЙ, прил (мед). Авитаминозен.

АВОСЬ, вметн. д (разг). Дано; може би; белки, белким; авось не забуду дано не забравя; авось получится белки стане, току виж станало. ♦ Делать на авось (разг) правя неща на късмет, напосоки, наслуки; ако мине; авось, небось да как-нибудь (прост) дано, ако е рекъл господ, ако мине (поговорка на безгрижие и разпуснатост).

АВОСЬКА, -и; мн -и, -сек; ж (разг). Мрежа (за пазар).

АВРАЛ, -а, м. Аврал (а. мор. Работа на корабния екипаж по тревога. б. прен. разг. Щурмуване, щурмовщина, догонващо изпълнение на извънпланова или позакъсняла задача).

АВРАЛИТЬ, -лю, -лишь; несв (спец. разг). Щурмувам (плана), хвърлям всички сили за трудово изпълнение (извънпланово или закъсняло).

АВРАЛЬНЫЙ, прил. Аврален; авральная работа аврална работа, работа, извършвана по аврал (вж).

АВРОРА, -ы, ж (поет. остар). Аврора, утринна зора.

АВСТРАЛИЕЦ, -ийца, м. Вж австралийцы.

АВСТРАЛИЙКА, -и; мн -и, -иек; ж. Австралийка (вж австралийцы).

АВСТРАЛИЙСКИЙ, прил. Австралийски.

АВСТРАЛИЙЦЫ, -ийцев; ед -иец, -ийца; м. Австралийци, жители на Австралия.

АВСТРИЕЦ, -ийца, м. Вж австрийцы.

АВСТРИЙКА, -и; мн -и, -иек; ж. Австрийка (вж австрийцы).

АВСТРИЙСКИЙ, прил. Австрийски.

АВСТРИЙЦЫ, -цев; ед -иец, -ийца; м. Австрийци, жители на Австрия.

АВСТРИЯК, -а, м. (пренебр). Австриец, шваба.

АВСТРИЯЧКА, -и; мн -и, -чек; ж (пренебр). Австрийка.

АВТАРКИЯ, -и, ж. без мн (икон). Автаркия.

АВТЕНТИЧЕСКИЙ [тэ] и АВТЕНТИЧНЫЙ [тэ]; -чен -чна; прил. Автентичен; същински; оригинален; достоверен; действителен; автентичный документ.

АВТО, нескл. с (разг) Такси, автомобил; кола (автомобилна).

АВТО... Авто... (Първа част на сложни думи със значения: а. сам, свой, собствен: автопортрет, автовакцина. б. автомобилен: автозавод, автострада. в. автоматичен: автостоп. г. самодвижещ се: автоплуг).

АВТОБАЗА, -ы, ж. Автомобилна база, автобаза (за престой и ремонт); гараж.

АВТОБИОГРАФИЧЕСКИЙ и АВТОБИОГРАФИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Автобиографичен, автобиографически, автобиографии; животописен; автобиографический роман.

АВТОБИОГРАФИЯ, -и, ж. Автобиография, животопис.

АВТОБЛОКИРОВКА, -и, ж. без мн (жп). Автоблокиране (вид автоматична уредба).

АВТОБЛОКИРОВОЧНЫЙ, прил от автоблокировка. Автоблокировъчен.

АВТОБУС, -а, м. Автобус.

АВТОБУСНЫЙ, прил. Автобусен; автобусная остановка автобусна спирка.

АВТОБУФЕТ, -а, м (спец). Подвижен бюфет (в специално оборудван автомобил).

АВТОВАКЦИНА, -ы, ж (мед). Автоваксина.

АВТОВЛАДЕЛЕЦ, -льца, м (спец). Собственик на автомобил.

АВТОВОДИТЕЛЬ, -я, м (спец). Шофьор, водач (на автомобил).

АВТОВОДОВОЗ, -а, м (спец). Автомобил-цистерна (за вода), водна цистерна.

АВТОГАМИЯ, -и, ж (биол). Автогамия, самоопрашване.

АВТОГАРАЖ, -а, м. (Автомобилен) гараж.

АВТОГЕН, -а, м (тех). Оксижен; апарат за газово заваряване.

АВТОГЕНЕЗ, -а, м. без мн (биол). Автогенеза.

АВТОГЕННЫЙ, прил (тех). Оксиженен, оксиженов; автогенная сварка газова заварка, газово заваряване; автогенный аппарат оксижен, апарат за газово заваряване.

АВТОГЕНЩИК, -а, м (тех). Оксиженист, заварчик.

АВТОГОРОДОК, -дка, м (спец). Специален терен за изучаване на правилата за пътно и улично движение.

АВТОГРАД, -а, м (спец). Град с водеща автомобилостроителна индустрия.

АВТОГРАФ, -а, м. Автограф (а. Саморъчен подпис. б. Оригинален, саморъчен ръкопис. в. тех. Самопишещ апарат).

АВТОГРАФИЧЕСКИЙ и АВТОГРАФИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Автографичен, автографически.

АВТОГУЖЕВОЙ, прил (спец). (Предназначен) за автомобилен и коларски транспорт; автогужевая дорога автотранспортен път.

АВТОДАФЕ, вж аутодафе.

АВТОДИДАКТ, -а, м (книж). Самоук.

АВТОДРЕЗИНА, -ы, ж (жп). Моторна дрезина.

АВТОЖИР, -а, м (ав). Автожир.

АВТОЗАВОД, -а, м. Автомобилен завод.

АВТОЗАВОДСКИЙ и АВТОЗАВОДСКОЙ, прил. Автозаводски.

АВТОЗАПРАВКА, -и; мн -и, -вок; ж (спец). Зареждане на самоходни машини (с горивни и смазочни материали от специални автоцистерни).

АВТОЗАПЧАСТИ, -ей; ед -асть, -и; ж. Запасни детайли (за автомобил).

АВТОИНФОРМАТОР, -а, м (спец). Уред за автоматична информация (по телефона).

АВТОКАМЕРА, -ы, ж. Вътрешна (автомобилна) гума.

АВТОКАМЕРНЫЙ, прил (спец). За произвеждане на автомобилни гуми.

АВТОКАР, -а, м (жп). Отокар, (гарова) моторна талижка).

АВТОКЛАВ, -а, м. Автоклав (херметически затварящ се котел).

АВТОКОЛОННА, -ы, ж. Автомобилна колона.

АВТОКОНСЕРВАНТ, -а, м (спец). Препарат срещу ръжда (за автомобили).

АВТОКРАН, -а, м (тех). Автомобилен кран, кран на автомобилно шаси.

АВТОКРАТ, -а, м (книж). Автократ; неограничен монарх, самодържец.

АВТОКРАТИЧЕСКИЙ, прил. Автократичен; автократически.

АВТОКРАТИЯ, -и, ж (книж). Автокрация, самодържавие; неограничена монархия; абсолютизъм.

АВТОЛ, -а, м. без мн (хим. тех). Автол (петролен дериват).

АВТОЛЕТУЧКА, -и; мн -и, -чек; ж (спец. разг). Автомобил за подвижен технически ремонт; аварийная автолетучка.

АВТОМАССАЖЁР, -а, м (спец). Апарат за (лично извършван) масаж.

АВТОМАСТЕРСКАЯ, -ой, ж (спец). Автомобил — специализирана технично-ремонтна работилница.

АВТОМАТ, -а, м. Автомат (а. Самодействуващ апарат. б. Робот и прен човек, който действува по чужда воля. в. воен. Картечен пистолет; шмайзер).

АВТОМАТИЗАЦИЯ, -и, ж. без мн. Автоматизация; автоматизиране.

АВТОМАТИЗИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В. [Да] автоматизирам.

АВТОМАТИЗМ, -а, м. без мн (физиол. биол). Автоматизъм, непроизволност (на движението).

АВТОМАТИКА, -и, ж. без мн. Автоматика; автоматичност.

АВТОМАТИЧЕСКИЙ и АВТОМАТИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. 1. Автоматичен; самодвижещ се; самодействуващ; автоматическое ружьё автоматична пушка. 2. (прен). Машинален, несъзнателен; автоматический жест машинален жест.

АВТОМАТНЫЙ, прил. Автоматен; автоматная очередь откос от автомат; автоматная стрельба.

АВТОМАТЧИК, -а, м. Автоматчик (а. воен. Боец с автомат, картечен пистолет. б. Работник, който работи на машина-автомат).

АВТОМАТЧИЦА, -ы, ж (воен). Жена-боец с автомат.

АВТОМАШИНА, -ы, ж. Автомобил, (мотор на) кола.

АВТОМЕХАНИК, -а, м (спец). Авторемонтен техник.

АВТОМНОГОБОРЕЦ, -рца, м (спорт). Участник в автомобилно многоборие.

АВТОМНОГОБОРЬЕ, -рья, с (спорт). Спортно многоборие с леки коли.

АВТОМОБИЛИЗМ, -а, м. без мн. Автомобилизъм; автомобилно дело; автомобилен спорт.

АВТОМОБИЛИСТ, -а, м. Автомобилист.

АВТОМОБИЛЬ, -я, м. Автомобил, (моторна) кола; легковой автомобиль лека кола; грузовой автомобиль камион.

АВТОМОБИЛЬНЫЙ, прил. Автомобилен; автомобильное дело автомобилно дело, автомобилизъм.

АВТОМОНТЁР, -а, м. Автомонтьор, автомобилен монтьор.

АВТОМОТРИСА, -ы, ж (жп). Автомотриса.

АВТОНОМИСТ, -а, м (полит). Автономист, привърженик на автономия.

АВТОНОМИЯ, -и, ж (книж). Автономия; самоуправление; территориальная автономия; автономия воли (фил) автономия, самоопределение, независимост на волята.

АВТОНОМНЫЙ; -мен, -мна; прил. Автономен, независим, самоуправляващ се; автономная республика.

АВТООТВЕТЧИК, -а, м (тех). Вж автоинформатор.

АВТОПАРК, -а, м. Автомобилен парк.

АВТОПЕРЕДВИЖКА, -и; мн -и, -жек; ж (спец). Вж автомастерская.

АВТОПЕРЕДВИЖНОЙ, прил. Моторизиран.

АВТОПОГРУЗЧИК, -а, м. (тех). Самотоварач, автотоварач.

АВТОПОЕНИЕ, -я, с (сел-ст). Автопоене (автоматично поене на добитък).

АВТОПОЕЗД, -а; мн -а, -дов; м. Камион с ремаркета, автовлак.

АВТОПОИЛКА, -и; мн -и, -лок; ж (сел-ст). Автопоилка.

АВТОПОКРЫШКА, -и; мн -и, -шек; ж. Автомобилна гума (външна).

АВТОПОРТРЕТ, -а, м. Автопортрет.

АВТОПРОБЕГ, -а, м (спец). Автопробег, километраж, изминато от моторно превозно средство разстояние.

АВТОПСИЯ, -и, ж (мед). Аутопсия (вж също вскрытие).

АВТОР, -а, м. Автор; създател; творец.

АВТОРАЗБРАСЫВАТЕЛЬ, -я, м (спец). Автомобил-разпръсквач (на пестициди или др.).

АВТОРАЗВОЗКА, -и; мн -и, -зок; ж (спец. разг). Автомобил-магазин (с шофьор-продавач).

АВТОРЕМОНТЁР, -а, м (спец). Автомобил за пътна авторемонтна помощ.

АВТОРИЗОВАННЫЙ; -ван, -вана; прил. Авторизиран; авторизованный перевод авторизиран превод.

АВТОРИЗОВАТЬ, -зую, -зуешь, св и несв. В (право). [Да] авторизирам; да упълномощя [упълномощавам]; да одобря [одобрявам].

АВТОРИТАРНЫЙ; -рен, -рна; прил. Авторитарен; самовластен; авторитарный режим.

АВТОРИТЕТ, -а, м. Авторитет, престиж; этот человек не имеет никакого авторитета този човек няма никакъв авторитет; он пользуется авторитетом той има авторитет.

АВТОРИТЕТНЫЙ, прил. 1. Авторитетен, (ползуващ се) с авторитет, с престиж; признат; авторитетный учёный авторитетен, признат учен. 2. Авторитетен, заслужаващ доверие; надежден, сигурен, убедителен; достоверен; авторитетное мнение; авторитетный источник сведений авторитетен, надежден източник на сведения; авторитетные данные достоверни данни. 3. Солиден, важен; авторитетная внешность солидна, авторитетна външност. 4. Самонадеян, недопускащ; възражения; сериозен; авторитетный тон сериозен, недопускащ възражения тон.

АВТОРСКИЙ, прил. 1. Авторски. 2. авторские, -их, без ед. Хонорар, авторско възнаграждение.

АВТОРСТВО, -а, с. без мн. Авторство.

АВТОРУЧКА, -и; мн -и, -чек; ж. Автоматична писалка.

АВТОСАМОСВАЛ, -а, м (тех). Вж самосвал.

АВТОСАНИ, -ей, без ед. Моторна шейна, автомобилна шейна.

АВТОСБОРОЧНЫЙ, прил (тех). Автомонтажен.

АВТОСВАРКА, -и, ж. без мн (тех). Оксижен, газово заваряване; газова заварка.

АВТОСМЕСЬ, -и, ж. без мн (тех). Горивна смес (за моторна кола).

АВТОСОСТАВ, -а, м (спец). Вж автопоезд.

АВТОСПУСК, -а, м (фото). Автоснимачка.

АВТОСТОП, -а, м. 1. (тех). Автоматична жп. спирачка. 2. Автостоп (а. Документи за право на пътуване с попътни коли. б. Пътуване на автостоп).

АВТОСТОЯНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Пиаца (за леки коли).

АВТОСТРАДА, -ы, ж. Автострада, (широк) автомобилен път; автострада Москва — Киев.

АВТОСЦЕПКА, -и; мн -и, -пок; ж. 1. (авт). Автоматично прикачно устройство. 2. (жп). Автоматичен спряг.

АВТОТИПИЧЕСКИЙ, прил от автотипия. Автотипичен.

АВТОТИПИЯ, -и, ж (печат). Автотипия (а. без мн. Цинкографско възпроизвеждане на образи през растерна мрежа. б. Самите образи, отпечатани по този начин).

АВТОТОРМОЗ, -а; мн -а, -ов; м (жп). Автоматична жп. спирачка.

АВТОТРАКТОРНЫЙ, прил. Автотракторен, автомобилно-тракторен; автотракторный завод.

АВТОТРАНСПОРТ, -а, м. без мн. Автомобилен превоз, автотранспорт.

АВТОХТОНЫ, -ов; ед -он, -она; м (книж). Автохтони, кореняци, туземци.

АВТОХТОННЫЙ, прил (книж). Автохтонен, коренен, туземец.

АВТОЦИСТЕРНА, -ы, ж (спец). Автоцистерна, автомобил-цистерна.

АВТОЧАСТЬ, -и, м (воен). Автомобилна част.

АВТОШИНА, -ы, ж. Автомобилна гума (външна).

АГА I, межд. Аха, а; ага! попался! аха! падна ли ми! хванах ли те! (изразява досещане или закана).

АГА II, част (прост). Аха; тъй, да, е да; ты скоро придёшь? — Ага. Скоро ли ще дойдеш? — Аха (изразява потвърждение).

АГА III, -и, м. Ага.

АГАВА, -ы, ж (бот). Агава, столетник, Agava (тропическо американско растение).

АГАР и АГАР-АГАР, -а, м. Агар, агар-агар (а. биол. Среда за отглеждане на микробни култури. б. В сладкарството вид желатин).

АГАТ, -а, м (минер). Ахат (минерал).

АГАТОВЫЙ, прил. Ахатов.

АГЕНТ I, -а, м (спец. неодобр). Агент, шпионин, специално натоварено (с нещо) лице; страховой агент застрахователен агент; агент по снабжению служещ по снабдяването; секретный агент таен агент.

АГЕНТ II, -а, м (книж). Агент, причина, фактор (за появата на дадено явление); причинител; физические, химические агенты.

АГЕНТСКИЙ, прил. Агентски, който принадлежи на агент, на служебно упълномощено лице; агентская контора агентско бюро, агенция.

АГЕНТСТВО, -а, с. 1. Агенция; ТАСС — Телеграфное агентство Советского Союза. 2. Клон (на някое учреждение).

АГЕНТУРА, -ы, ж. без мн. 1. Агентура (занятие, длъжност на агент). 2. събир. Агенти, агентура; агентура империализма агентура на империализма. 3. Детективска служба.

АГЕНТУРНЫЙ, прил (спец). Агентурен; агентурные сведения.

АГЕНТША, -и, ж (разг). Агентка; шпионка.

АГИОГРАФИЯ, -и, ж. без мн (лит). Агиография, житие; биография, животопис (на светии).

АГИТ... Агит... (Първа част на сложни думи със значение агитационен: агиткампания, агитпункт).

АГИТАТОР, -а, м. Агитатор.

АГИТАТОРСКИЙ, прил. Агитаторски.

АГИТАТОРША, -и, ж (разг). Агитаторка.

АГИТАЦИОННЫЙ, прил. Агитационен; агитационный месяц; агитационный плакат.

АГИТАЦИЯ, -и, ж. без мн. Агитация; агитиране, убеждаване, подбуждане; призив.

АГИТБРИГАДА, -ы, ж. Агитбригада, агитационна бригада.

АГИТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. 1. Агитирам; правя агитация. 2. (разг). Агитирам, проагитирвам (някого); убеждавам, призовавам; придумвам, склонявам (някого чрез агитация) || св сагитировать (към 2 знач).

АГИТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Агитматериал (литературен плакат и др.).

АГИТКАМПАНИЯ, -и, ж. Агиткампания.

АГИТКОЛЛЕКТИВ, -а, м. Агитколектив, агитаторски колектив, агитбригада.

АГИТМАССОВЫЙ, прил. Агитмасов; агитмассовая литература.

АГИТПОЕЗД, -а, м. Агитвлак, агитационен влак.

АГИТПРОП, -а, м. Агитпроп (в СССР до 1934 г.).

АГИТПУНКТ, -а, м. Агитпункт.

АГЛИЦКИЙ, прил (остар). Вж английский.

АГЛОМЕРАТ, -а, м. Агломерат; Австро-Венгрия была агломератом народностей (прен) Австро-Унгария представляваше агломерат от народности.

АГНЕЦ, -нца, м. 1. (остар). (Жертвено) агне. 2. (ирон). Кротка душа, агънце; кроток, как агнец кротък е като агне; прикинулся агнцем престори се на агне, на кротък и беззащитен.

АГНОСТИК, -а, м (фил). Агностик, последовател на агностицизма.

АГНОСТИЦИЗМ, -а, м. без мн (фил). Агностицизъм.

АГОНИЗИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. Агонизирам, (разг) бера душа.

АГОНИЯ, -и, ж. Агония; агонизиране.

АГОРАФОБИЯ, -и, ж. без мн (мед). Агорафобия (страх от пространството).

АГРАМАНТ, -а, м (остар). Обшивка, украса по края на дреха, мебел или завеса (с ширит от низани стъклени пръчици).

АГРАРИЙ, -я, м (полит). Чокой, помешчик, едър земевладелец (в Зап. Европа).

АГРАРНИК, -а, м (разг). Аграрник (специалист по селскостопанските въпроси).

АГРАРНЫЙ, прил. Аграрен; земеделски; селскостопански; аграрная страна; аграрный кризис аграрна криза.

АГРАФ, -а, м. Чапраз, тока, катарама; брошка.

АГРЕГАТ, -а, м. Агрегат (а. спец. Сложен механизъм, устройство, уред. б. тех. Сложна част, възел, в някои машини. в. геол. Съвкупност от различни минерали в една скала, напр. гранит).

АГРЕГАТНЫЙ, прил агрегатное состояние (физ) агрегатно състояние.

АГРЕССИВНЫЙ; -вен, -вна; прил. Агресивен; нападателен; завоевателен.

АГРЕССИЯ, -и, ж. Агресия; нахлуване; нашествие.

АГРЕССОР, -а, м. Агресор; нападател; нашественик, завоевател; нападаща страна.

АГРИКУЛЬТУРА, -ы, ж (остар). Вж агрокультура.

АГРИКУЛЬТУРНЫЙ, прил (остар). Вж агрокультурный.

АГРО... Агро... (Първа част на сложни думи със значение агрономически, селскостопански: агропомощь, агродеятель).

АГРОБИОЛОГИЧЕСКИЙ, прил. Агробиологичен; агробиологически.

АГРОБИОЛОГИЯ, -и, ж. Агробиология; мичуринская агробиология.

АГРОКРУЖОК, -жка, м. Агрокръжок, агрономически кръжок.

АГРОКУЛЬТУРА, -ы, ж. Агрикултура, земеделие, селско стопанство.

АГРОКУЛЬТУРНЫЙ, прил. Агрикултурен, земеделски, селскостопански.

АГРОЛЕСОМЕЛИОРАТИВНЫЙ, прил (спец). Агролесомелиоративен.

АГРОЛЕСОМЕЛИОРАТОР, -а, м (спец). Агролесомелиоратор.

АГРОЛЕСОМЕЛИОРАЦИЯ, -и, ж. без мн (спец). Агролесомелиорация.

АГРОМИНИМУМ, -а, м. Агроминимум.

АГРОНОМ, -а, м. Агроном.

АГРОНОМИЧЕСКИЙ, прил. Агрономически, агрономичен.

АГРОНОМИЯ, -и, ж. Агрономия.

АГРОПОМОЩЬ, -и, ж. без мн. Агропомощ, агрономическа помощ.

АГРОПРОПАГАНДА, -ы, ж. Агропропаганда, селскостопанска пропаганда.

АГРОПУНКТ, -а, м. Агропункт.

АГРОТЕХНИКА, -и, ж (сел-ст). Агротехника; передовая агротехника високоразвита агротехника.

АГРОТЕХНИЧЕСКИЙ, прил (сел-ст). Агротехнически; агротехнические мероприятия.

АГУ, межд. Гуу (гальовно, към бебе).

АГУТИ, нескл. м (зоол). Агути, Dasyprocta aguti (американски гризач).

АГУШЕНЬКИ, межд. Гуу, гу-гуу (гальовно, към бебе).

АД, -а, м. без мн. Ад, пъкъл: он попадёт прямо в ад щe отиде право в пъкъла. Всё существо её вертелось вокруг одной мысли — вырваться из ада тёткина дома (Герцен). Цялото й съзнание се въртеше около едничката мисъл — да се изтръгне от ада на лелиния й дом.

АДАЖИО, нареч и нескл. с (муз). Адажио.

АДАМАНТ, -а, м (остар). 1. Елмаз, диамант. 2. (прен). Скала; гранит; опора; човек, твърд в убежденията си. Он твёрдый адамант в шатаныи общем (А. Остр.). Той твърда е скала в клатушкането общо.

АДАМОВ, адамова голова, вж голова; адамово яблоко, вж яблоко.

АДАМСИТ, -а, м (хим). Адамсит (отравящо вещество с кихавично действие).

АДАПТАЦИЯ, -и, ж. без мн. Адаптация; приспособяване, нагаждане.

АДАПТИРОВАННЫЙ, прил. Адаптиран; пригоден, приспособен; нагоден; адаптированный текст адаптиран текст (нагоден за по-слабо подготвени читатели).

АДВОКАТ, -а, м. Адвокат; защитник (по съдебни дела).

АДВОКАТУРА, -ы, ж. Адвокатура (а. Адвокатско съсловие; адвокати. б. Адвокатско занятие, дейност. в. Адвокатска организация).

АДЕКВАТНЫЙ [дэ], прил (книж). Адекватен; верен на оригинала, тъждествен; съответствуващ, съответен; пълноценен; теория адекватного перевода теория на адекватния превод.

АДЕНОИД [дэ], -а, м (мед). Аденоид (хипертрофирана трета сливица).

АДЕНОИДНЫЙ [дэ], прил (мед). Аденоиден; железен.

АДЕНОЛОГИЯ [дэ], -и, ж (мед). Аденология (наука за жлезите).

АДЕНОМА [дэ], -ы, ж (мед). Аденом (жлезест доброкачествен тумор).

АДЕНОТОМИЯ [дэ], -и, (мед). Аденатомия (изрязване на третата сливица).

АДЕПТ [дэ], м (книж). Адепт, последовател (на някое учение, секта).

АДЕХ [дэ], -а, м (поет). Черкез.

АДЖАРЕЦ, -рца, м. Вж аджарцы.

АДЖАРКА, -и; мн -и, -рок; ж. Аджарка. Вж аджарцы.

АДЖАРСКИЙ, прил. Аджарски. Вж аджарцы.

АДЖАРЦЫ, -цев; ед аджарец, -рца; м. Аджарии, жители на Аджарска АССР (в състава на Грузинската ССР).

АДИНАМИЯ, -и, ж (мед). Адинамия, мускулна слабост, загуба на двигателна способност.

АДМИНИСТРАТИВНЫЙ, прил. Административен.

АДМИНИСТРАТОР, -а, м. Администратор; управител.

АДМИНИСТРАЦИЯ, -и, ж. 1. Администрация, управление. 2. Администратори; управители; уредници. 3. без мн. Управляване; администриране, ръководене.

АДМИНИСТРИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. Администрирам; управлявам, ръководя (бюрократически).

АДМИРАЛ, -а, м. 1. Адмирал. 2. (зоол). Пеперуда адмирал, Vanessa atalanta.

АДМИРАЛТЕЙСКИЙ, прил от адмиралтейство. Адмиралтейски.

АДМИРАЛТЕЙСТВО, -а, с. 1. (остар). Военна корабостроителница. 2. Адмиралтейство (морско ведомство в царска Русия и някои западни страни). 3. Адмиралтейство (сградата на Морското министерство в Ленинград).

АДМИРАЛЬСКИЙ, прил. Адмиралски, ♦ Адмиральский час, вж час.

АДМИРАЛЬША, -и, ж (разг. остар). Адмиралша, жена на адмирал.

АДОВЫЙ и АДОВ, прил (разг). Адски, дяволски; адова жара адска жега, страшен пек ♦ Адово отродье (разг) дяволско изчадие.

АДОПТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (право). Да осиновя [осиновявам].

АДОПТАЦИЯ, -и, ж (право). Осиновяване.

АДРЕС, -а; мн -а, -ов; м. 1. Адрес; запишите адрес запишете си адреса. 2. (прен). Адрес; послание; обръщение. Члены банка, как я слышал, хотят поднести мне адрес (Чех.) Чух, че членовете на банката искали да ми поднесат адрес. ♦ По адресу или в адрес Р по адрес (на някого). Попали (обратились) не по адресу (разг) сбъркали (сте) адреса.

АДРЕСАНТ, -а, м. Подател, изпращач (на писмо, пратка).

АДРЕСАТ, -а, м. Получател (на писмо, пратка).

АДРЕСНЫЙ, прил. Адресен; адресная книга. ♦ Адресный стол адресно бюро.

АДРЕСОВАТЬ, -сую, -суешь, св и несв. В. [Да] адресирам; да изпратя [изпращам]; да насоча [насочвам]; да отправя [отправям]; адресуйте письмо в Москву адресирайте писмото за Москва. Грохов догадался, что этот вопрос был адресован к нему (Писем.). Грохов разбра, че въпросът се отнасяше до него.

АДРЕСОВАТЬСЯ, -суюсь, -суешься, св и несв. в В, к Д (остар). Да се обърна [обръщам се] (към някого). Все адресовались к нему с вопросами (Писем.). Всички се обръщаха към него с въпроси.

АДСКИЙ, прил. Адски, пъклен; дяволски; адский замысел пъклен замисъл; адский холод адски студ. ♦ Адская машина адска машина. Адский камень (остар) адски камък (сребърен нитрат).

АДСОРБЦИЯ, -и, ж. без мн (спец). Адсорбция, адсорбиране, поглъщане.

АДЪЮНКТ, -а, м. Адюнкт (аспирант във военна академия в СССР и у нас); помощник, асистент.

АДЪЮТАНТ, -а, м. Адютант.

АДЭКВАТНЫЙ, вж адекватный.

АДЫГЕЕЦ, -а, м. Вж адыгейцы.

АДЫГЕЙКА, -и; мн -и, -геек; ж. Адигейка (вж адыгейцы).

АДЫГЕЙСКИЙ, прил. Адигейски; адыгейский язык.

АДЫГЕЙЦЫ, -цев; ед -геец, -гейца; м. Адигейци (основно население на Адигейска и Черкезка автономна област на РСФСР).

АДЮЛЬТЕР, -а, м (остар). 1. Адюлтер, прелюбодеяние, съпружеска изневяра. 2. (разг). Съблазнител; прелюбодеец.

АЖ, съюз и нареч (прост). Чак; дори, даже; она аж онемела от изумления тя чак онемя от почуда.

АЖИО, нескл. с (търг). Ажио.

АЖИОТАЖ, -а, м. 1. Ажиотаж, бум; изкуствена спекулативна борсова промяна. 2. (прен. книж). Възбуждане, вълнение; паника (свързана с различни търговски спекулации). шум, сензация.

АЖИТАЦИЯ, -и, ж (разг. остар). Вълнение, възбудено състояние. Вы в ажитации, мой друг, вам надо успокоиться (А. Остр.). Вие се вълнувате, приятелю, трябва да се успокоите.

АЖНО, съюз и нареч (прост). Чак, дори.

АЖУР I, -а, м. Ажур (вид бродерия).

АЖУР II, нареч (счет). Ажур, редовно (така, че всяка финансова операция да се отразява едновременно с извършването й); бухгалтер ведёт книги ажур счетоводителят води книгите си ажур.

АЖУРНЫЙ, прил от ажур I. 1. Ажурен. 2. (прен). Фин, изпипан; фино, тънко изработен.

АЗ, -а, м. 1. (стар). Аз (название на буквата «а» в старобългарската азбука). 2. (прен. разг). «А бе», начало; елементарни, начални знания; мы начали с азов започнахме от «а бе», ♦ Аза в глаза не смыслит или не знает, ни аза не смыслит или не знает (разг. шег) бъкел не знае, хабер няма (от нищо).

АЗАЛИЯ, -и, ж (бот). Азалия, Azalea (декоративен храст).

АЗАРТ, -а, м. без мн. 1. (Силно) увлечение, страст, плам; разпаленост; буйност; възбуда, възбуждение; спорит он всегда с азартом той спори винаги разпалено, с жар; в азарте буйно, като влага много емоции. 2. (разг. остар). Хазарт, комар, ♦ Войти [несв входить, впадать и пр.] в азарт да се увлека [увличам се]; да се разпаля [разпалвам се]; да се възбудя [възбуждам се]; да изпадна [изпадам] във вълнение, в ярост, в бяс.

АЗАРТНЫЙ; -тен, -тна; прил. 1. Буен; разпален; несдържан азартный мальчишка буен, несдържан хлапак; азартный спор разпален спор. 2. Страстен, увлечен; азартный игрок. 1. Страстен комарджия. 2. Отдаден на играта, много емоционален партньор (на карти, в спортни игри или др.). ♦ Азартные игры хазартни игри, комар.

АЗАТКИ, вж озатки.

АЗБЕСТ, вж асбест.

АЗБУКА, -и, ж. 1. Азбука. 2. Азбука, буквар. 3. като сказ (прен) разг. Азбучна истина, елементарни неща; да ведь это азбука! та това е азбучна истина!

АЗБУЧКА, -и; мн -и, -чек; ж. Букварче.

АЗБУЧНЫЙ, прил. Азбучен, ♦ Азбучная истина азбучна, елементарна истина,

АЗЕРБАЙДЖАНЕЦ, -нца, м. Вж азербайджанцы.

АЗЕРБАЙДЖАНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Азърбайджанка (вж азербайджанцы).

АЗЕРБАЙДЖАНСКИЙ, прил. Азърбайджански.

АЗЕРБАЙДЖАНЦЫ, -цев; ед -нец, -нца; м. Азърбайджанци (основно население на Азърбайджанска ССР).

АЗЕФОВЩИНА и АЗЕФЩИНА, -ы, ж (полит). Азефщина (голяма политическа провокация — по името на провокатора Азеф).

АЗИАТ, -а, м. 1. Азиатец. Да, скифы-мы! Да, азиаты мы (Блок.) Да, скити сме! Да, азиатци сме. 2. (прост. остар). Дивак, варварин.

АЗИАТКА, - и; мн -и, -ток; ж. Азиатка.

АЗИАТСКИЙ, прил. 1. Азиатски. 2. (прост. остар). Див, варварски; груб.

АЗИАТЧИНА, -ы, ж. без мн (прост. остар). Азиатщина; диващина, варварщина; грубост; некултурност, изостаналост.

АЗИЙСКИЙ, прил (поет. остар). Азиатски.

АЗИМУТ, -а, м (астр). Азимут.

АЗОТ, -а, м. без мн (хим). Азот, N (елемент).

АЗОТИСТЫЙ, прил (хим). Азотист; азотистая кислота азотиста киселина.

АЗОТНОВАТЫЙ, прил (хим); азотноватая окись или азотноватый ангидрид дву азотен четириокис.

АЗОТНОКИСЛЫЙ, прил (хим). В съчетание с др. елементи: нитрат; азотнокислый калий калиев нитрат; азотнокислое серебро сребърен нитрат (адски камък).

АЗОТНЫЙ, прил (хим). Азотен; азотный завод, азотная кислота азотна киселина; азотные удобрения азотни торове.

АЗУ, нескл. с (готв). Кебап с подлютен сос.

АЗЯМ, -а, м (обл). Азям (дълга горна селска дреха).

АИР, -а, м (бот). Миризлив саз, акорус, Acorus calamus.

АИРА, -ы, ж (бот). Брол, Aira capillaris (житно растение).

АИРНИК, -а, м (бот). Кисела трева, Cyperus pannonicus.

АИСТ, -а, м. Щъркел (бял, Ciconia ciconia, черен, Ciconia nigra).

АИСТНИК, -а, м (бот). Часовниче, Erodium (растение от сем. Здравецови).

АИСТОВЫЙ; -ов, -ова; прил. Щъркелов.

АЙ, нескл. с. Аи (вид шампанско).

АЙ I, межд. 1. Ай; ой; ох, ах; уф. 2. като укор — отговаря на нашето цъкане; ай, как не хорошо цъ, цъ, колко лошо е това. ♦ Ай-ай-ай [аяяяй] цъ, цъ, цъ. Ай да (обикн. ирон) ама че, ей че; виж ти, гледай ти; ай да герой! ама че герой!

АЙ II, съюз (прост). Или; Ай боишься меня?— сказала она (Л. Толст.). Или те е страх от мене? — каза тя.

АЙВА, -ы, ж. без мн. 1. Дюля (дърво и плод). 2. събир. Дюли.

АЙВОВЫЙ, прил. Дюлев; айвовое варенье дюлево сладко.

АЙДА, межд (прост). Хайде, карай, тръгвай.

АЙКАТЬ, -аю, -аешь, несв (разг). Викам «ай», охкам.

АЙЛАНТ, -а, м (бот). Айлант, китайски ясен, Ailanthus glandulosa.

АЙ-ЛЮЛИ, межд (прост). Ай-люли (припев на народни песни).

АЙМАК, -а, м (обл). Аймак (административно-териториална единица в Бурят — Монголска АССР и Ойротска авт. област).

АЙМАЧНЫЙ, прил от аймак. Аймачен; общински.

АЙСБЕРГ, -а, м. Айсберг, плаваща ледена планина.

АЙСОРЫ, -ов; ед -ор, -ора; м (остар). Вж ассирийцы (във 2 знач).

АКАДЕМИЗМ, -а, м. без мн. Академизъм.

АКАДЕМИК, -а, м. 1. Академик, действителен член на академия. 2. (остар). Завършил академия (военна, духовна).

АКАДЕМИСТ, -а, м. Академист, привърженик на академизма.

АКАДЕМИЧЕСКИЙ, прил. Академичен; академически; академическая живопись академична живопис; академический словарь; академический отпуск университетски отпуск за една учебна година (по болест или др.); для окончания диссертации он получил академический отпуск за довършване на дисертацията му дадоха (в университета) едногодишен творчески отпуск; у студентки будет ребёнок, ей разрешили академический отпуск студентката ще има дете, разрешиха й едногодишен отпуск по майчинство.

АКАДЕМИЯ, -и, ж. Академия; Академия Наук СССР Академия на науките на СССР; Военно-медицинская академия.

АКАНТ и АКАНФ, -а, м. 1. (бот). Страшник, Acanthus. 2. (архит). Акант (орнамент на коринтска колона).

АКАНЬЕ, -я, с. без мн (език). Изговаряме на безударно «о» като «а»; акавизъм.

АКАТЬ, -аю, -аешь, несв. 1. Изговарям безударно «о» като «а». 2. (разг). Често питам «а?» («какво?»).

АКАФИСТ, -а, м (църк). Акатист (хвалебно църковно песнопение); (прен) славословие, хвалебствие.

АКАЦИЯ, -и, ж (бот). 1. Акация, Acacia (австралийски и африкански растения от сем. Mimosaceae). 2. Салкъм, бяла акация, Robinia pseudoacacia (северноамериканско растение от сем. Бобови). 3. Жълта акация, Caragana arborescens (азиатско растение от сем. Бобови). 4. Черна акация (вж аморфа).

АКВАКУЛЬТУРА, -ы, ж (спец). Морски животни и растения, отглеждани от човека.

АКВАМАРИН, -а, м (минер). Аквамарин (минерал; скъпоценен камък).

АКВАМАРИННЫЙ и АКВАМАРИНОВЫЙ, прил. Аквамаринов.

АКВАНАВТ, -а, м (спец). Акванавт, дълбоководен изследовател (учен-мореплавател за подводни наблюдения).

АКВАНАВТИКА, -и, ж. без мн (спец). Акванавтика, наука за дълговременен престой на човека под водата.

АКВАРЕЛИСТ, -а, м (худ). Акварелист.

АКВАРЕЛЬ, -и, ж (худ). Акварел (а. без мн. Водни бои. б. Акварелна картина).

АКВАРЕЛЬНЫЙ, прил (худ). Акварелен, рисуван с акварел; акварельная живопись.

АКВАРИАЛЬНАЯ, -ой, ж (спец). Аквариум (помещение с аквариумни басейни).

АКВАРИЙ, -я, м (остар) и АКВАРИУМ, -а, м. 1. Аквариум. 2. (прен. разг). Сграда или помещение с прозрачни стени.

АКВАРИУМНЫЙ, прил (спец). Аквариумов, (предназначен) за или (извършван) в аквариум; аквариумное рыбоводство.

АКВАТОРИЯ, -и, ж (спец). Акватория, район (участък) на водна повърхност; акватория гидроаэропорта акватория на хидроаеропристанището.

АКВЕДУК, -а, м (спец). Акведук (водопровод върху мостовидна постройка над река, дол и пр.).

АКВИЛОН, -а, м (пост). Аквилон (силен северен вятър).

АКИ, съюз (остар). Като.

АККЛИМАТИЗАЦИЯ, -и, ж. без мн. Аклиматизация; аклиматизиране; приспособяване, нагаждане, адаптация, адаптиране (към заобикалящата среда, условия).

АККЛИМАТИЗИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св. и несв. В. [Да] аклиматизирам; да приспособя [приспособявам], да нагодя [нагаждам] (към нов климат, среда); [да] адаптирам (към заобикалящата среда, условия).

АККЛИМАТИЗИРОВАТЬСЯ, -руюсь, -руешься, св и несв. Да се аклиматизирам (аклиматизирам се]; да се приспособя (приспособявам се), да се нагодя, нагаждам се към нов климат, среда; [да] се адаптирам (към заобикалящата среда, условия).

АККОМОДАЦИЯ, -и, ж. без мн (книж). Акомодация; акомодиране, приспособяване, нагаждане (предимно за зрение).

АККОМПАНИМЕНТ, -а, м (муз). Акомпанимент, съпровод, акомпаниране, съпровождане (с пиано).

АККОМПАНИАТОР, -а, м (муз). Акомпаниатор.

АККОМПАНИАТОРША, -и, ж (разг. муз) Акомпаниаторка.

АККОМПАНИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. Д/на П (муз). Акомпанирам, съпровождам; она всегда аккомпанирует мне на рояле тя винаги ми акомпанира на рояла.

АККОРД I, -а, м (муз). Акорд; съзвучие. ♦ Заключительный аккорд (прен) завършък, заключително действие; заключителен акорд.

АККОРД II, -а, м (остар). Акорд, договор за работа на парче.

АККОРДЕОН, -а, м (муз). Акордеон.

АККОРДЕОНИСТ, -а, м (муз). Акордеонист.

АККОРДЕОНИСТКА, -и; мн -и, -ток, ж (муз). Акордеонистка.

АККОРДНЫЙ, прил от аккорд, (спец). Акорден; аккордная работа акордна работа, работа на парче, на акорд.

АККРЕДИТИВ, -а, м. 1. (банк). Акредитив. 2. (дипл). Акредитивно писмо.

АККРЕДИТИВНЫЙ, прил (банк). Акредитивен; аккредитивная форма расчётов акредитивна форма на разплащане.

АККРЕДИТОВАНИЕ, -я, с (банк. и дипл). Акредитиране.

АККРЕДИТОВАТЬ, -тую, -туешь, св. и несв. В (банк. и дипл). [Да] акредитирам; да упълномощя [упълномощавам].

АККУМУЛЯТОР, -а, м (тех). Акумулатор.

АККУМУЛЯТОРНЫЙ, прил (тех). Акумулаторен; аккумуляторная батарея акумулаторна батерия.

АККУМУЛЯЦИЯ, -и, ж. Акумулация; натрупване.

АККУРАТ, нареч (прост). Точно, тъкмо; таман; аккурат два месяца тому назад тъкмо преди два месеца. ♦ В аккурат и в аккурате (прост) тъкмо, точно; таман; наред; както трябва; он в аккурат выполнил всё той точно изпълни всичко; всё в аккурате всичко е наред.

АККУРАТИСТ, -а, м (разг). 1. Акуратен, старателен, прецизен човек. 2. Уреден човек, голям чистник.

АККУРАТИСТКА, - и; мн -и, -ток; ж (разг). 1. Акуратна, старателна, прецизна жена. 2. Уредна жена, (голяма) чистница.

АККУРАТНО, нареч. 1. Старателно, щателно, грижливо; аккуратно заклейте конверт грижливо залепете плика. 2. Редовно; он аккуратно платит за квартиру той редовно си плаща наема. 3. Точно, прецизно; аккуратно составлена документация. 4. Акуратно, чисто, спретнато, в добър ред; его книги аккуратно сложены книгите му са добре подредени. 5. (прост). Внимателно, предпазливо, полекичка; выведай аккуратно! разузнай внимателно.

АККУРАТНЫЙ, прил. 1. Старателен, акуратен, прилежен, изпълнителен; аккуратный ученик. 2. Щателен, грижлив, внимателен; аккуратная регистрация данных грижливо регистриране на данни. 3. Редовен, точен, акуратен; навременен, своевременен; аккуратный плательщик редовен платец (наемател); аккуратное получение взносов своевременно получаване на вноски. 4. Изискан, прецизен, грижливо направен; аккуратная шлифовка. 5. Чист, спретнат, поддържан в добър ред или добро състояние; всегда аккуратный вид винаги спретната външност.

АКМЕИЗМ, -а, м. без мн (лит). Акмеизъм (течение в руската поезия в началото на XX в.).

АКМЕИСТ, -а, м (лит). Акмеист (привърженик на акмеизма).

АКР, -а, м. Акър (английска мярка за повърхност = 4047 кв. м).

АКРИДЫ, -ид, без ед. ♦ Питаться (диким мёдом) акридами (книж. или upoн) гладувам, недояждам, постя; слабо, недостатъчно, оскъдно се храня.

АКРОБАТ, -а, м. Акробат. ♦ Акробаты благотворительности (книж. ирон) лъжефилантропи.

АКРОБАТИЗМ, -а, м. без мн. Акробатизъм, акробатство, акробатичност.

АКРОБАТИКА, -и, ж. без мн. Акробатика, акробатично изкуство; акробатство.

АКРОБАТИЧЕСКИЙ и АКРОБАТИЧНЫЙ, прил. Акробатичен; акробатски; акробатически.

АКРОБАТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Акробатка.

АКРОПОЛЬ, -я, м. Акропол; афинский акрополь атинският акропол.

АКРОСТИХ, -а, м (лит). Акростих.

АКСАМИТ, -а, м (текст). Аксамит (старинно копринено кадифе с шарки).

АКСЕЛЕРАНТ, -а, м (биол). Бързо и рано развиващ се организъм.

АКСЕЛЕРАТ, -а, м. Младеж с прояви на акселерация в развитието си.

АКСЕЛЕРАТКА, -и; мн -и, -ток; ж (разг). Момиче с прояви на акселерация в развитието си.

АКСЕЛЕРАЦИЯ, -и, ж (спец). Акселерация, ускорено развитие.

АКСЕЛЬБАНТЫ, -ов; ед -нт, -нта; м (воен). Акселбанти.

АКСЕССУАР, -а, м (спец. книж). 1. Аксесоар; сценичен детайл, принадлежност, дребен предмет; аксессуары для этого спектакля аксесоари за този спектакъл. 2. Присъща подробност, детайл, типична принадлежност.

АКСИАЛЬНЫЙ, прил (тех). Аксиален, осов; аксиальный натяг осово обтягане; аксиальный тормоз аксиална, осова спирачка.

АКСИОМА, -ы, ж (мат). Аксиома; (прен) общопризната, основна истина.

АКТ, -а м. 1. (книж. и спец). Акт (а. Действие, деяние, постъпка; террористический акт; акт насилия. б. Документ; обвинительный акт; нотариальный акт; акты гражданского состояния актове за гражданско състояние; акт рождения акт за раждане). 2. (театр). Действие; третий акт пьесы трето действие па пиесата. 3. (офиц). Тържествено събрание (в края на обучението; годичный акт тържествено събрание в края на учебната година).

АКТЁР, -а, м. Актьор, артист (също и прен).

АКТЁРСКИЙ, прил. Актьорски.

АКТЁРСТВО, -а, с. без мн. 1. Актьорство. 2. (прен. разг). Лицемерие, превземане, преструвки.

АКТЁРСТВОВАТЬ, -ствую, -ствуешь, несв (разг). 1. Актьорствувам, играя (в театър). 2. (прен. разг). Преструвам се, превземам се.

АКТИВ I, -а, м (фин и спец. книж). Актив; актив превышает пассив активът надвишава пасива; для меня это большой актив (прен) за мен това е голям актив.

АКТИВ II, -а, м (полит). Актив, ядро активисти; профсоюзный актив.

АКТИВАЦИЯ, -и, ж (спец). Активация, активиране; активация ферментов активация на ферменти; активация древесного угля активация на дървени въглища.

АКТИВИЗАЦИЯ, -и, ж. без мн. Активизация; активизиране; усилване; стимулиране.

АКТИВИЗИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В. [Да] активизирам; да съживя [съживявам]; да усиля [усилвам] активността; да раздвижа [раздвижвам].

АКТИВИЗИРОВАТЬСЯ, -руюсь, -руешься, св и несв. [Да] се активизирам, да стана [ставам] (по-)активен, (по-)деен; да се съживя [съживявам се].

АКТИВИЗМ, -а, м. без мн (спец). Активизъм.

АКТИВИРОВАННЫЙ, прил (спец). Активиран. ♦ Активированный уголь (хим) активиран въглен, активирани въглища.

АКТИВИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв (спец). Да активирам, да направя, да извърша [извършвам] активация.

АКТИВИСТ, -а, м. Активист.

АКТИВИСТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Активистка.

АКТИВИСТСКИЙ, прил. Активистки.

АКТИВНО, нареч. Активно, дейно; енергично; народы активно борются за мир.

АКТИВНЫЙ I; -вен, -вна; прил. 1. Активен, деен, енергичен; активный член кружка активен член на кръжок; инициативен. 2. (спец). Активен, прогресиращ, действуващ, развиващ се, напредващ; активный процесс в лёгких (мед) активен процес в белите дробове.

АКТИВНЫЙ II, прил (спец). Активен; активный баланс.

АКТИНИДЫ, -ов, без ед (хим). Актиниди (торий и всички по-тежки елементи).

АКТИНИЙ, -я, м. без мн (хим). Актиний, Ас (елемент).

АКТИНИЯ, -и, ж (зоол). Актиния, морска хризантема (морско животно от типа Мешести).

АКТОВЫЙ, прил. Актов; актовый зал актова зала.

АКТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (спец). Да съставя [съставям] акт (констативен) ǁ св също заактировать.

АКТРИСА, -ы, ж. Актриса; артистка.

АКТУАЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил. 1. Актуален; злободневен, важен за момента, съвременен; актуальная тема; актуальная проблематика. 2. (книж). Действителен, реален, действуващ; съществуващ, проявяващ се в действителността; не потенциальные, а актуальные свойства.

АКУЛА, -ы, ж. 1. (зоол). Акула. 2. (прен. неодобр). Хищник, експлоататор; акула капитализма капиталистически хищник, капиталист-експлоататор.

АКУСТИК, -а, м. 1. (физ). Акустик, физик — специалист в акустиката. 2. (спец). Работник по обслужване на звукоулавящи апарати.

АКУСТИКА, -и, ж. без мн (спец). Акустика (а. Наука за звука. б. Акустически свойства, способност да се чува глас, музика; хорошая акустика зала добра акустика в залата).

АКУСТИЧЕСКИЙ, прил (спец). Акустичен акустически; акустические аппараты.

АКУШЕР, -а, м (мед). Акушер, специалист по акушерство.

АКУШЕРКА, -и; мн -и, -рок; ж (мед). Акушерка.

АКУШЕРСКИЙ, прил (мед). Акушерски.

АКУШЕРСТВО, -а, с. без мн (мед). 1. Акушерство; учебник по акушерству. 2. Акуширане, акушерство; она занимается акушерством тя се занимава с акушерство.

АКЦЕЛЕРАТОР, -а, м (спец). Акцелератор, ускорител.

АКЦЕЛЕРАЦИЯ, -и, ж. Вж акселерация.

АКЦЕНТ, -а, м. 1. (спец). Акцент, ударение в думата; акцент на первом слоге ударение върху първата сричка. 2. Акцент, чуждо влияние в изговора; вы говорите по-русски с болгарским акцентом говорите на руски с български акцент. ♦ Сделать [делать] акцент на П (прен). [Да] акцентувам, да подчертая [подчертавам], да изтъкна [изпъквам], (нещо), да наблегна [наблягам] (върху нещо), да обърна [обръщам] внимание (на нещо).

АКЦЕНТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В. 1. (спец). Да поставя ударение или знак за ударение (в някоя дума). 2. (прен. книж). [Да] акцентирам, да подчертая [подчертавам], да изтъкна [изтъквам] (нещо), да наблегна [наблягам] (върху нещо), Да обърна [обръщам] внимание (на нещо).

АКЦЕНТНЫЙ, прил (спец). Акцентен (свързан) със словесното ударение; акцентная группа (език) група думи с общо словесно ударение.

АКЦЕНТОВАННЫЙ; -ван, -вана; прил. 1. (спец). Акцентуван, изговорен с ударение, натъртено; (текст) с поставени знаци за ударение. 2. (прен. книж). Изтъкнат (на преден план), подчертан (в изказването).

АКЦЕНТОВАТЬ, -тую, -туешь, св и несв. Вж акцентировать.

АКЦЕНТОЛОГИЯ, -и, ж (език). 1. Акцентология, наука за ударенията. 2. Вж акцентуация.

АКЦЕНТУАЦИЯ, -и, ж (език). Система на ударенията (в език или писмен паметник и др.).

АКЦЕПТ, -а, м. 1. (право). Съгласие за сключване на договор (при определени условия). 2. (фин). Акцепт, акцептиране, безкасово разплащане. 3. (фин). Съгласие за погасяване на финансови документи (платежни нареждания, сметки, полици).

АКЦИЗ, -а, м. без мн. 1. (остар. или в капит. страни) Акциз, косвен данък. 2. (остар. разг). Акцизно управление.

АКЦИЗНЫЙ, 1. прил (остар). Акцизен; акцизный сбор събиране на акциз. 2. като същ (остар). Акцизен (чиновник).

АКЦИОНЕР, -а, м. Акционер; съдружник, (в акционерно дружество).

АКЦИОНЕРНЫЙ, прил. Акционерен; акционерное общество акционерно дружество.

АКЦИОНЕРСКИЙ, прил. Акционерски, (принадлежащ) на акционерите; акционерское собрание.

АКЦИОННЫЙ, прил. Акционен; акционный комитет.

АКЦИЯ I, -и, ж (фин). Акция; акции стального треста акции на стоманения тръст; его акции повысились (прен) акциите му се покачиха, дигнаха се.

АКЦИЯ II, -и, ж (книж). Акция; мероприятие; действие; дипломатическая акция.

АКЫН, -а, м (обл). Акън (народен поет-певец в Казахстан, Киргизия).

АЛАРМ, -а, м и (остар) АЛАРМА, -ы, ж. Аларма, тревога, суматоха.

АЛАРМИСТ, -а, м (книж. остар). Паникьор; алармаджия.

АЛАРМИСТКИЙ, прил (книж. остар). Паникьорски; алармаджийски; тревожен; алармистское сообщение.

АЛАРМНЫЙ, прил (тех). Алармен, сигнален (за тревога).

АЛАРЧИКИ, -ов; ед -ик, -ика; м. Аларчики (вид обувки у якутите).

АЛБАНЕЦ, -нца, м. Вж албанцы.

АЛБАНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Албанка, вж албанцы.

АЛБАНСКИЙ, прил. Албански.

АЛБАНЦЫ, -ев; ед -нец, -нца; м. Албанци, население на Албания.

АЛГЕБРА, -ы, ж. без мн. Алгебра.

АЛГЕБРАИСТ, -а, м (книж). Алгебрист; математик.

АРЛГЕБРАИЧЕСКИЙ, прил. Алгебричен; алгебрически.

АЛГОРИТМ, -а, м (спец). Алгоритъм.

АЛГОРИТМИЧЕСКИЙ, прил (спец). Алгоритмичен; алгоритмическая система.

АЛЕБАРДА, -ы, ж (истор). Алебарда (старинно оръжие: секирка върху копие).

АЛЕБАСТР, -а, (-у), м (минер). Алабастър (дребнозърнест строителен гипс).

АЛЕБАСТРОВЫЙ, прил. Алабастров, от алабастър, (прен) като алабастър; алебастровая штукатурка алабастрова мазилка; алебастровая ваза; точно алебастровые руки бели като алабастър ръце.

АЛЕКСАНДРИЙСКИЙ I, прил (лит): александрийский стих александрийски стих.

АЛЕКСАНДРИЙСКИЙ II, прил (апт): александрийский лист филимкия, Folìa senne; александрийский стручок майчин лист, Foliculi senne.

АЛЕКСАНДРИТ, -а, м (минер). Александрит (рядък тъмнозелен скъпоценен камък).

АЛЕМБИК, -а, м (хим. тех). Аламбик (затворен казан за дестилация).

АЛЕНЬКИЙ, прил. умал от алый. Аленичък, червеничък.

АЛЕТЬ, без 1 и 2 л. -еет, несв. 1. Алее, става ален, зачервява се, почервенява. 2. Аленее се, червенее се, изпъква, бие на очи с червения си цвят; впереди колонны алеют знамёна пред колоната аленеят знамена || св поалеть (към 1 знач).

АЛЕТЬСЯ, без 1 и 2 л. -еется, несв. Вж алеть (2 знач).

АЛЕУТ, -а, м. Вж алеуты.

АЛЕУТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Алеутка, вж алеуты.

АЛЕУТСКИЙ, прил. Алеутски; алеутский язык. Вж алеуты.

АЛЕУТЫ, -ов; ед алеут, -а; м. Алеути (северен народ на Алеутските острови).

АЛЁХОНЕК и АЛЁШЕНЕК, прил (разг). Вж аленький.

АЛЖИРЕЦ, -рца, м. Вж алжирцы.

АЛЖИРКА, -и; мн -и, -рок, ж. Алжирка, вж алжирцы.

АЛЖИРСКИЙ, прил. Алжирски, вж алжирцы.

АЛЖИРЦЫ, -ев; ед алжирец, -рца; м. Алжирци, коренно население на Алжир.

АЛИ и АЛЬ, съюз (прост). Или, ли; нима; дали; устал он, ала болен? Дали е изморен, или е болен? Аль ты глуха? Да не си глуха?

АЛИБИ, нескл. с (право). Алиби; он установил своё алиби той доказа своето алиби.

АЛИДАДА, -ы, ж (спец). Алидада, визирна линийка.

АЛИЗАРИН, -а, м (хим). Ализарин (боя; червено цветно органично съединение).

АЛИЗАРИНОВЫЙ, прил (хим). Ализаринов; ализариновые чернила ализариново мастило.

АЛИМЕНТНЫЙ, прил (право). Алиментен; алиментные дела съдебни дела за издръжка.

АЛИМЕНТЩИК, -а, м (разг). Мъж, който плаща алименти, издръжка.

АЛИМЕНТЩИЦА, -ы, ж (разг). Жена, която получава алименти, издръжка.

АЛИМЕНТЫ, -ов, без ед (право). Алименти, издръжка.

АЛКАТЬ, алчу, алчешь и -аю, -аешь, несв. Р (книж. остар). Жадувам, много искам (нещо), жаден съм (за нещо); ум, алчущий познаний ум, жаден за знания.

АЛКАШ, -а, м (прост). Пияч, алкохолик, пияница.

АЛКОГОЛИЗМ, -а, м. без мн. Алкохолизъм.

АЛКОГОЛИК, -а, м. Алкохолик, пияница.

АЛКОГОЛИЧЕСКИЙ, прил. Алкохоличен, алкохолически.

АЛКОГОЛИЧКА, -и; мн -и, -чек; ж (разг). Алкохоличка, (жена) пияница.

АЛКОГОЛЬ, -я, м. 1. (спец). Алкохол, спирт. 2. Спиртни напитки.

АЛКОГОЛЬНЫЙ, прил. Алкохолен, спиртен; алкогольные напитки; алкогольная промышленность; алкогольное отравление алкохолно отравяне.

АЛЛАХ [глав. А], -а, м. без мн. Аллах ♦ Аллах (его, её и т. н.) знает или ведает (разг) кой (го, я и т. н.) знае, дявол (го и т. н.) знае, де да (го) знам, знам ли. Ну (его, её и т. н.) к аллаху (прост) остави (го, я и т. н.), да върви по дяволите. Одному аллаху известно, (разг) кой (го) знае, един господ (го) знае, дявол (го) знае, никой не знае. Ради аллаха! (разг) за бога! моля ти се!

АЛЛЕГОРИЧЕСКИЙ и АЛЛЕГОРИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил (лит). Алегоричен; аллегорический стиль.

АЛЛЕГОРИЯ, -и, ж (лит). Алегория.

АЛЛЕГРЕТТО, нарeч и нескл. с (муз). Алегрето, веселичко, доста живо.

АЛЛЕГРИ: лотерея-аллегри, нескл. с. Лотария, томбола-алегри (в която печалбите се раздават веднага).

АЛЛЕГРО, нареч и нескл. с (муз). Алегро, весело, живо.

АЛЛЕЙКА, -и; мн -и, -еек, ж. умал от аллея. Малка алея, алейка.

АЛЛЕЛОПАТИЯ, -ии, ж (биол). Взаимно влияние на растения (чрез отделяни вещества).

АЛЛЕРГЕН, -а, м (спец). Алерген, възбудител на алергия.

АЛЛЕРГИЧЕСКИЙ, прил (спец). Алергичен; аллергический насморк алергична хрема.

АЛЛЕРГИЯ, -и, ж (мед). Алергия.

АЛЛЕЯ, -и, ж. Алея.

АЛЛИГАТОР, -а, м. Алигатор, вид крокодил в Америка, Южна Азия.

АЛЛИЛУЙЯ, межд (църк). Алилуя ♦ Аллилуйю петь Д (прен). Прекомерно възхвалявам (някого).

АЛЛИТЕРАЦИЯ, -и, ж (лит). Алитерация (поетичен похват).

АЛЛО и АЛО, межд. Ало (по телефона).

АЛЛОПАТ, -а, м. Алопат (лекар, привърженик на алопатията).

АЛЛОПАТИЧЕСКИЙ, прил. Алопатичен (вж аллопатия).

АЛЛОПАТИЯ, -и, ж. без мн. Алопатия (официално прилаганата медицина).

АЛЛОТРОПИЯ, -и, ж. без мн (хим). Алотропия.

АЛЛЮВИАЛЬНЫЙ, прил (геол). Алувиален, наносен.

АЛЛЮВИЙ, -я, м (геол). Алувий (а. Наноси, донесени и утаени от реки и потоци в техните долини. б. Следледникова епоха, която продължава и до днес).

АЛЛЮР, -а, м (спец). Алюр, ход или бяг (на кон).

АЛМАЗ, -а, м. Елмаз (а. минер. Диамант. б. спец. Уред за рязане на стъкло).

АЛМАЗНЫЙ, прил. Елмазен, диамантен; алмазный блеск диамантен блясък; алмазные россыпи диамантени находища.

АЛМАЗОНОСНЫЙ; -сен, -сна; прил (минер). Съдържащ елмази.

АЛО, вж алло.

АЛОГИЗМ, -а, м (книж). Алогизъм; нелогичност.

АЛОГИЧЕСКИЙ и АЛОГИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил (книж). Алогичен; нелогичен; непоследователен.

АЛОЙНЫЙ, прил от алоэ; алойный сок сок от алое.

АЛОЭ, нескл. с. 1. (бот). Алое (южноафриканско сукулентно растение от сем. Кремови). 2. (апт). Алое, сабир (сгъстен и изсушен сок от листата на алое, като очистително).

АЛТАЕЦ, -айца, м. Вж алтайцы.

АЛТАЙКА, -и; мн -и, -аек; ж. Алтайка (вж алтайцы).

АЛТАЙСКИЙ, прил. Алтайски; Алтайское плоскогорье Алтайско плато. Вж алтайцы.

АЛТАЙЦЫ, -цев; ед -аец, -айца; м. Алтайци (жители на Алтай).

АЛТАРЬ, -я, м. Олтар; жертвеник. ♦ Принести на алтарь отечества В (ритор) да жертвувам (нещо) за отечеството, да не пожаля (нещо) за родината.

АЛТЫН, -а, род. мн -ын; м. Алтън (стара руска монета от три копейки), ♦ (Нет) ни алтына у Р (стар) (нямам) пукната пара, пукнат грош, ни грош.

АЛТЫННИК, -а, м (остар. раз). Скъперник; търгаш.

АЛТЫННЫЙ, прил от алтын. (Който струва, на стойност е) един алтън; алтынным гвоздём прибита у него каждая копейка (стар. посл) голям скъперник е, всяка стотника му се свиди (букв. с по-скъп гвоздей е закована).

АЛФАВИТ, -а, м. 1. Азбука. 2. Азбучен ред; по алфавиту по азбучен ред. 3. Азбучен указател; алфавит собственных имён указател на собствените имена, списък в азбучен ред.

АЛФАВИТНЫЙ, прил. Азбучен; в алфавитном порядке по азбучен ред.

АЛХИМИК, -а, м (ист). Алхимик.

АЛХИМИЧЕСКИЙ, прил (ист). Алхимически; алхимичен.

АЛХИМИЯ, -и, ж. без мн (ист). Алхимия.

АЛЧБА, ы, ж. без мн (книж. остар). Жадуване.

АЛЧНО, нареч (книж). Алчно; лакомо; ненаситно, жадно.

АЛЧНЫЙ; -чен, -чна; прил (книж). Алчен; лаком; ненаситен; жаден; алчный к деньгам или до денег алчен за пари; алчный к знаниям (прен) жаден за знания.

АЛЧУ, -чешь, сег. вр. от гл алкать.

АЛЫЙ; ал, ала; прил. Ален, яркочервен; алые знамёна алени знамена.

АЛЫЧА, -и, ж (бот). Джанка, Prnus divaricata.

АЛЫЧОВЫЙ, прил от алыча. Сливов, от джанки.

АЛЬ, вж али.

АЛЬБАТРОС, -а, м (зоол). Албатрос, Diomedea.

АЛЬБИНИЗМ, -а, м. без мн (биол). Албинизъм.

АЛЬБИНОС, -а, м (биол). Албинос.

АЛЬБИНОСКА, -и; мн -и, -сок; ж (биол). Албиноска.

АЛЬБИОН [глав. А], -а, м (поет. остар). Албион (Англия); коварный Альбион.

АЛЬБОМ, -а, м. Албум.

АЛЬБОМНЫЙ, прил. Албумен; альбомные стишки стихчета за албум.

АЛЬБУМИН, -а, м (спец). Албумин; белтък.

АЛЬБУМИННЫЙ и АЛЬБУМИНОВЫЙ, прил (спец). Албуминен; албуминов; белтъчен.

АЛЬВЕОЛА, -ы, ж (анат). Алвеола; дупка; вдлъбнатина; разширение; мехурче; лёгочная альвеола белодробна алвеола; зубная альвеола зъбна алвеола.

АЛЬВЕОЛЯРНЫЙ, прил (анат). Алвеоларен.

АЛЬДЕГИД, -а, м (хим). Алдехид.

АЛЬКОВ, -а, м (книж). 1. Алков, ниша в стена — за креват. 2. (прен). Легло; спалня.

АЛЬКОВНЫЙ, прил (книж). 1. Алковен. 2. (прен). Любовен, еротичен; альковный роман любовен роман.

АЛЬМАВИВА, -ы, ж. Алмавива (старинно мъжко наметало).

АЛЬМАНАХ, -а, м. Алманах.

АЛЬПАГА и АЛЬПАКА I, -и, ж и нескл. м. 1. (зоол). Алпака, лама. 2. нескл. м. Вълна алпака (от същото животно или имитация на тази вълна). 3. нескл. м (текст). Алпака (тъкач), люстрин.

АЛЬПАКА II, нескл. м (техн). Алпака (бяла сплав от мед, никел и цинк).

АЛЬ-ПАРИ, нескл. с и нареч (търг). Ал-пари (за ценни книжа: а. Пълно съответствие на борсовата стойност с номиналната и б. По номиналната цена).

АЛЬПИЙСКИЙ, прил. Алпийски; високопланински; альпийский песенный фольклор фолклорни песни в Алпите; альпийская растительность алпийска, високопланинска растителност; альпийская вершина алпийски връх; альпийские луга високопланински пасища, ливади. ♦ Альпийская горка (спец) алпинеум.

АЛЬПИНАРИЙ, -я, м (спец). Алпинеум.

АЛЬПИНИАДА, -ы, ж (спорт). Алпиниада, масов поход на алпинисти.

АЛЬПИНИСТ, -а, м (спорт). Алпинист, катерач.

АЛЬПИНИСТКА, -и; мн -и, -ток; ж (спорт). Алпинистка, катерачка.

АЛЬПИНИСТСКИЙ, прил (спорт). Алпинистки, на или за алпинисти, катерачи; альпинистский лагерь.

АЛЬТ, -а; мн -ы (прост -а) м (муз). 1. Алт глас или певица 2. Виола, алтова цигулка. 3. Алтхорн (меден инструмент).

АЛЬТЕРАЦИЯ, -и, ж (муз). Алтерация.

АЛЬТЕРНАТИВА, -ы, ж (книж). Алтернатива; избор; възможност (обикн. една от няколко); дилема; какую альтернативу выбираете: ехать в село или оставаться в городе? Каква алтернатива избирате: да заминете за село или да останете в града?

АЛЬТЕРНАТИВНЫЙ; -вен, -вна; прил (книж). Алтернативен; възможен; альтернативные суждения (фил) алтернативни съждения; альтернативное обязательство (право) алтернативно задължение.

АЛЬТЕРНАЦИЯ, -и, ж (език). Алтернация (закономерно редуване на звукове в думи).

АЛЬТЕРНАТОР, -а, м (тех). Алтернатор.

АЛЬТИГРАФ, -а, м (спец). Алтиграф, самопишещ висотомер.

АЛЬТИМЕТР, -а, м (спец). Алтиметър, висотомер.

АЛЬТИСТ, -а, м. 1. Виолист. 2. Алтхорнист.

АЛЬТИСТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Виолистка.

АЛЬТОВЫЙ, прил. 1. Алтов; альтовый ключ алтов ключ. 2. Виолен. 3. Алтхорнов.

АЛЬТРУИЗМ, -а, м. без мн (книж). Алтруизъм.

АЛЬТРУИСТ, -а, м (книж). Алтруист.

АЛЬТРУИСТИЧЕСКИЙ и АЛЬТРУИСТИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил (книж). Алтруистичен; алтруистически.

АЛЬТРУИСТКА, -и; мн -и, -ток; ж (книж). Алтруистка.

АЛЬФА, -ы, ж. Алфа (първата буква от гръцка азбука). ♦ Альфа и омега Р (книж) алфа и омега, начало и край (на нещо). От альфы до омеги (книж) от алфа до омега; от а до зет; отначало докрай.

АЛЬФА-ЛУЧИ, -ей, без ед (физ). Алфа-лъчи.

АЛЬФА-ЧАСТИЦЫ, -иц, без ед (физ). Алфа-частици.

АЛЬФРЕСКО, нареч. Алфреско; на фрески, във вид на фрески.

АЛЬЯНС, -а, м (книж). 1. Алианс, съюз; съдружие; международный кооперативный альянс международен кооперативен съюз. 2. (разг. шег). «Съюз», сближение; разбирателство; между ними нет альянса между тях няма сближение.

АЛЮМИНАТЫ, -ов; ед -ат, -ата; м (хим). Алуминати; алюминат натрия натриев глуминат.

АЛЮМИНИЕВЫЙ; -иев, -иева; прил. Алуминиев.

АЛЮМИНИЙ, -я, м. без мн. Алуминий, Al (елемент); хлористый алюминий алуминиев хлорид.

А-ЛЯ, нареч (разг). Ала; като; по подобие на; он держит себя а-ля Наполеон той се държи ала Наполеон.

АЛЯПОВАТЫЙ; -оват, -овата; прил. Груб, недодялан; нескопосано, неизкусно направен; неизящен; аляповатая игрушка груба, грозна играчка.

АМАЗОНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Амазонка (а. мит. Жена-конник; ездачка. б. Женска дреха за езда).

АМАЛЬГАМА, -ы, ж. 1. (хим). Амалгама (живачен разтвор на някои метали). 2. (прен. книж). Смес (от разнородни неща).

АМАЛЬГАМИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В. 1. (хим). [Да] амалгирам, да покрия (покривам] с амалгама. 2. (хим). Да получа [получавам], да направя [правя] амалгама. 3. (прен. книж). Да смеся [смесвам], да съединя [съединявам] (разнородни неща).

АМАНАТ, -а, м (остар). Аманат; заложник.

АМАРАНТ, -а, м (бот). Щир, Amaranthus (тревисти растения).

АМАРИЛЛИС, -а, м (бот). Амарилис (декоративно растение), Amaryllis.

АМАТЁР, -а, м (разг). 1. Аматьор; любител. 2. Дилетант.

АМАТЁРКА, -и; мн -и, -рок; ж (разг). 1. Аматьорка; любителка. 2. Дилетантка.

АМБА, като сказ (прост). Край, свършено (е); и толкова, няма повече.

АМБАР, -а, м. Хамбар; склад, депо, хранилище (за продукти); магазин; магазия; стоварище.

АМБАРГО, нескл. с (остар). Ембарго, възбрана.

АМБАРНЫЙ I, прил. 1. Хамбарен, складов.

АМБАРНЫЙ II, -ого, м. Магазинер, пазач на хамбара.

АМБАРУШКА, -и; мн -и, -шек, ж и АМБАРЧИК, -а, м (умал от амбар, разг). Хамбарче; малък склад; магазийка.

АМБАРЩИНА, -ы, ж (остар). Магазинаж; наем за хамбар.

АМБИЦИОЗНЫЙ; -зен, -зна; прил. Амбициозен, честолюбив; с големи амбиции, самолюбие; самолюбив.

АМБИЦИЯ, -и, ж. Амбиция; голямо самолюбие, честолюбие; не согласился из амбиции амбицира се и отказа. ♦ Войти (или вломиться или удариться) в амбицию (разг) да се засегна до крайност, да се амбицирам, да проявя обидена амбицираност.

АМБРА, -ы, ж (спец). 1. Амбра (благовонно вещество). 2. (книж). Аромат, благоухание. Каждая травка испускала амбру (Гог.). Всяка тревичка благоухаеше.

АМБРАЗУРА, -ы, ж. 1. (воен). Амбразура (отвор за водене на стрелба). 2. (архит). Отвор в стена (за прозорец, врата).

АМБРЕ [рэ], нескл. с. 1. (остар). Амбре (вид парфюм). 2. (разг. остар. сега шег). Благоухание, аромат. 3. (разг. ирон). «Аромат», воня, лоша миризма.

АМБРОЗИЯ, -и, ж. 1. без мн (мит). Амброзия (храна на боговете). 2. (поет. остар). Благоухание, аромат.

АМБУЛАТОРНЫЙ, прил. Амбулаторен; амбулаторный врач амбулаторен лекар; амбулаторный больной амбулаторен, приходящ болен.

АМБУЛАТОРИЯ, -и, ж. Амбулатория.

АМБУШЮР, -а, м и АМБУШЮРА, -ы, ж (муз). 1. Амбушур, мундщук (на музикален духов инструмент). 2. Амбушур (положение на устните при свирене на духов инструмент).

АМВОН, -а, м (църк). Амвон.

АМЕБА, -ы, ж (зоол). Амеба (едноклетъчно животно от типа на първаците).

АМЕРИКАНЕЦ, -нца, м. Вж американцы.

АМЕРИКАНИЗАЦИЯ, -и, ж. без мн. Американизация; американизиране.

АМЕРИКАНИЗИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В. [Да] американизирам.

АМЕРИКАНИЗМ, -а, м. без мн. Американизъм (а. Американски национализъм. б. Особеност в английския език на САЩ).

АМЕРИКАНКА I, -и; мн -и, -нок; ж. Американка (вж американцы).

АМЕРИКАНКА II, -и; мн -и, -нок; ж. 1. Американка (малка печатарска машина). 2. (спорт). Двуколка (за надбягване). 3. (сел-ст). «Американка» (вид пролетна пшеница в южната част на СССР). 3. Снекбар, бистро, закусвалня.

АМЕРИКАНСКИЙ, прил. Американски; американский образ жизни американски начин на живот; американский дядюшка вуйчо от Америка (вж. американцы).

АМЕРИКАНЦЫ, -цев; ед -нец, -нца; м. Американци; жители на САЩ.

АМЕРИЦИЙ, -я, м (хим). Америций, Ат (елемент).

АМЕТИСТ, -а, м (минер). Аметист (полускъпоценен камък).

АМЕТИСТОВЫЙ, прил. Аметистов; аметистовая брошка брошка с аметист.

АМИАНТ, -а, м (минер). 1. Амфиболов азбест. 2. Ситно стрит талк или алабастър.

АМИДЫ, -ов; ед -ид, -ида; м (хим). Амиди

АМИКОШОНСТВО, -а, с. без мн (разг). Фамилиарност; фамилиарничене; безцеремонно държане.

АМИНЫ, -ов; ед -ин, -ина; м (хим). Амини.

АМИНЬ, 1. част (църк). Амин. 2. аминь, -я, м. Д (прост). Амин, край; тут ему и аминь пришёл с това и свърши, умря.

АММИАК, -а, м. без мн (хим). Амоняк (газ и воден разтвор на същия).

АММИАЧНЫЙ, прил (хим). Амонячен. ♦ Аммиачная вода амоняк (воден разтвор).

АММОНАЛ, -а; м (спец). Амонал (експлозив).

АММОНИЙ, -я, м. без мн (хим). 1. Амоний (съединение на азот и водород); хлористый аммоний амониев хлорид, нишадър. 2. Амониев бикарбонат (бакпулвер).

АММОНИТ, -а, м (геол). Амонит (изкопаемо животно от класа на главоногите).

АМНИСТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В. [Да] амнистирам (някого) да дам [давам] амнистия (някому).

АМНИСТИЯ, -и, ж. 1. Амнистия. 2. без мн. Амнистиране, даване на амнистия.

АМОРАЛИЗМ, -а, м. без мн (книж). Аморализъм, безнравственост, аморалност, липса на морал.

АМОРАЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил (книж). Аморален, безнравствен; аморальный человек безнравствен човек.

АМОРТИЗАТОР, -а, м (тех). Амортисьор; амортизатор; ударосмекчител.

АМОРТИЗАЦИОННЫЙ, прил. 1. (икон). Амортизационен. 2. (тех). Амортизиращ; смекчаващ (удари).

АМОРТИЗАЦИЯ, -и, ж. 1. Амортизация (а. икон. Постепенно намаляване на стойността вследствие на овехтяване, износване. б. фин. Погасяване на дълг с периодични вноски. в. тех. Смекчаване, поглъщане на тласъци — при автомобил, самолет). 2. без мн. Амортизиране; смекчаване (на удари, тласъци). 3. (право). Прекратяване действието на документ, признаването му за недействителен.

АМОРТИЗИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (спец). 1. (икон). [Да] амортизирам; да погася [погасявам]. 2. (тех). [Да] амортизирам; да смекча [смекчавам], да погълна [поглъщам] (тласъци, удари).

АМОРФА, -ы, ж (бот). Черна акация (декоративен храст от сем. Бобови), Amorpha fruticosa.

АМОРФНЫЙ; -фен, -фна; прил. 1. (минер. хим). Аморфен; аморфное состояние аморфно състояние. 2. Безформен; разплут; аморфная масса (прен. книж) безформена маса.

АМОФОС, -а, м (сел-ст). Амофос (смесен тор).

АМПЕР, -а; род. мн ампер; м (ел). Ампер.

АМПЕРАЖ, -а, м. без мн. (ел). Ампераж.

АМПЕРВИТОК, -тка, м (ел). Ампервитка, ампернавивка.

АМПЕРМЕТР, -а, м (ел). Амперметър.

АМПИР, -а, м (изк). Ампир (художествен стил).

АМПИРНЫЙ, прил (изк). В стил ампир; ампирная мебель мебел в стил ампир.

АМПЛИТУДА, -ы, ж (физ. тех). Амплитуда; размах; (прен) разстояние; разлика.

АМПЛИТУДНЫЙ, прил (физ. тех). Амплитуден.

АМПЛИФИКАЦИЯ, -и, ж. 1. (лит). Амплификация (натрупване на ненужни повторения и подробности в речта). 2. (пед). Упражнение за развиване на речта (чрез разгръщане на кратки прости изречения в разширени).

АМПЛУА, нескл. с (театр). Амплоа; роля; вам совсем не к лицу амплуа домашней хозяйки (прен) съвсем не ви прилича ролята на домакиня.

АМПУЛА, -ы, ж (апт). Ампула.

АМПУТАЦИОННЫЙ, прил (мед). Ампутационен.

АМПУТАЦИЯ, -и, ж (мед). 1. Ампутация. 2. без мн. Ампутиране; отрязване (на крайник); отсичане.

АМПУТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (мед). [Да] ампутирам; да отрежа [отрязвам] (крайник).

АМУЛЕТ, -а, м. Амулет, муска, талисман.

АМУНИЦИЯ, -и, ж. без мн. събир (остар. воен). Амуниция, снаряжение.

АМУР, -а, м. 1. [глав. А] (мит). Амур (бог на любовта). 2. (остар). Любов, амур.

АМУРЫ, -ов, без ед (остар. или шег). Флирт, любовни истории, ухажвания, любовни авантюри; только и знает, что занимается амурами знае само да флиртува.

АМУРНИЧАТЬ, -аю, -аешь, несв. с Т (разг. шег). Флиртувам; занасям се, занимавам се с любовчийство.

АМУРНЫЙ, прил (остар. шег). Амурен, любовен; амурные письма любовни писма.

АМФИБИОЛОГИЯ, -и, ж. без мн. Амфибиология (наука за земноводните).

АМФИБИИ, -ий; ед -ия, ии; ж (зоол). Амфибии, земноводни.

АМФИБИЯ, -и, ж (спец). Амфибия (а. зоол. Земноводно. б. автомобил, самолет, танк и др., и за суша и за вода).

АМФИБНЫЙ, прил (спец). Амфибен; земноводен; амфибные растения (бот) полугодни растения.

АМФИБРАХИЙ, -я, м (лит). Амфибрахий (трисрична стихотворна стъпка).

АМФИБРАХИЧЕСКИЙ, прил (лит). Амфибрахичен; амфибрахический стих амфибрахичен стих, стих, написан с амфибрахии.

АМФИТЕАТР, -а, м. Амфитеатър (а. иcт. У древните гърци здание, предназначено за зрелища. б. В съвременните театри места, разположени в полукръг); аудитория (с амфитеатрално разположение на местата).

АМФИТЕАТРАЛЬНЫЙ; -ален, -альна; прил. Амфитеатрален; разположен амфитеатрално, в полукръг.

АМФОРА, -ы, ж. Амфора (глинен съд у древните гърци и римляни).

АМФОТЕРНЫЙ, прил (хим). Амфотерен; амфотерные соединения.

АН, съюз и част (прост). 1. съюз. Ама; ала; но; обаче; и ето; не щеш ли; думал отдохнуть, ан опять командировка мислех да си почина, не щеш ли — пак командировка. 2. част. А ето че; все пак; не. Я не жадничаю. — Ан жадничаете! (Бобор.). Аз не се лакомя. — Не, лакомите се!

АНАБАПТИЗМ, -а, м. без мн (рел). Анабаптизъм (социално движение през XVI в.; протестантска секта).

АНАБАПТИСТ, -а, м (рел). Анабаптист (последовател на анабаптизма).

АНАБАПТИСТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Анабаптистка (последователка на анабаптизма).

АНАБИОЗ, -а, м. без мн (биол). Анабиоза (сведена до минимум жизнена дейност на жив организъм).

АНАГРАММА, -ы, ж (лит). Анаграма (разместване на букви в една дума, така че да се получи друга).

АНАКОНДА, -ы, ж (зоол). Анаконда, воден питон, Eunectes murinus.

АНАКРЕОНТИЧЕСКИЙ, прил (лит). Анакреонски, анакреонов (възпяващ любовта и радостите на живота); анакреонтическая поэзия анакреонска поезия; анакреонтический стих анакреонов стих.

АНАЛИЗ, -а, м. Анализ(а); разлагане; разбор; изучаване, задълбочено разглеждане, изследване (чрез разлагане). ♦ Математический анализ (мат) математичен анализ (дял от висшата математика). Грамматический анализ (грам). Спектральный анализ (физ).

АНАЛИЗИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В. [Да] анализирам; да разложа [разлагам]; да направя [правя] разбор || св също проанализировать.

АНАЛИТИК, -а, м. Аналитик.

АНАЛИТИКА, -и, ж. без мн (разг). Аналитична геометрия; завтра у нас аналитика утре имаме аналитична.

АНАЛИТИЧЕСКИЙ, прил. Аналитичен; аналитически; аналитические способности; аналитическая химия.

АНАЛОГ, -а, м. Аналог; съответствие, подобие, сходство (на едно нещо с друго).

АНАЛОГИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Аналогичен; подобен, сходен, идентичен, еднакъв, тъждествен, съответствуващ.

АНАЛОГИЯ, -и, ж. Аналогия; подобие, сходство, съответствие, идентичност; сравнение.

АНАЛОЙ, -я, м (църк). Аналой.

АНАЛЬНЫЙ, прил (анат). Анален, заднопроходен.

АНАМНЕЗ, -а, м (мед). Анамнеза, история на болестта.

АНАНАС, -а, м (бот). Ананас, Ananas sativus — растение и плод.

АНАНАСНЫЙ и АНАНАСОВЫЙ, прил. Ананасов.

АНАПЕСТ, -а, м (лит). Анапест (трисрична стихотворна стъпка).

АНАПЕСТИЧЕСКИЙ, прил (лит). Анапестичен, с анапести.

АНАРХИЗМ, -а, м. без мн (полит). Анархизъм.

АНАРХИСТ, -а, м (полит). Анархист.

АНАРХИСТКА, -и; мн -и, -ток; ж (полит). Анархистка.

АНАРХИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Анархичен; склонен към анархия.

АНАРХИЯ, -и, ж. без мн. 1. (полит). Анархия; безвластие. 2. (прен. разг). Анархия, своеволничене; безредие, хаос; в доме царила полная анархия вкъщи цареше пълна анархия.

АНАРХО-СИНДИКАЛИЗМ, -а, м. без мн (полит). Анархосиндикализъм.

АНАРХО-СИНДИКАЛИСТ, -а, м (полит). Анархосиндикалист.

АНАТОМ, -а, м. Анатом, специалист по анатомия.

АНАТОМИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (мед). [Да] анатомирам.

АНАТОМИЧЕСКИЙ, прил (спец). Анатомичен; анатомически. ♦ Анатомический театр (спец) дисекционна зала.

АНАТОМИЯ, -и, ж. без мн (спец). Анатомия.

АНАФЕМА, -ы, ж. 1. без мн (църк). Анатема, проклятие, отлъчване от църква. 2. (прост). Проклетник, негодник; дявол. Ты держи его, держи, а то уйдёт, анафема! (Чех.). Ти го дръж, дръж го, дявола, че ще избяга! ♦ Предать анафеме В (църк) да анатемосам, да отлъча (някого) от църквата; да прокълна.

АНАФЕМСТВОВАТЬ, -ствую, -ствуешь, несв. В (църк). Анатемосвам, отлъчвам (някого) от църква; (прен) кълна, проклинам (някого).

АНАФЕМСКИЙ, прил (прост). Страшен, ужасен; отвратителен; дяволски; проклет; анафемский холод страшен студ; Вот анафемский почерк (Л. Андр.). Ама че дяволски почерк.

АНАХОРЕТ, -а, м (книж. остар). Анахорет, пустинник; самотник. Онегин жил анахоретом (Пушк.). Онегин живееше самотно.

АНАХРОНИЗМ, -а, м (книж). Анахронизъм; отживелица.

АНАХРОНИЧЕСКИЙ и АНАХРОНИЧНЫЙ; чен, -чна; прил (книж). Анахронически, анахроничен; отживял; несъвременен; остарял.

АНАЭРОБЫ, -oв; ед -об, -оба; м (биол). Анаероби (бактерии, живеещи без свободен кислород).

АНГАЖЕМЕНТ, -а, м (театр. остар). Ангажимент, поканване по договор (на артисти).

АНГАЖИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (остар). 1. [Да] ангажирам (някого); да предложа [предлагам] ангажимент (някому). 2. Да поканя [поканвам] (някого на танц).

АНГАР, -а, м (ав). Хангар.

АНГЕЛ, -а, м. Ангел. ♦ День ангела (остар), вж день. Поздравить с ангелом В (остар) да честитя (някому) имения ден.

АНГЕЛЬСКИЙ, прил. Ангелски; ангельский характер.

АНГИДРИД, -а, м (хим). Анхидрид.

АНГИДРИТ, -а, м. без мн (хим). Безводен калциев сулфат (минерал).

АНГИНА, -ы, ж (мед). Ангина; горловая ангина възпаление на сливиците.

АНГЛИЗИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (остар). Да уредя [уреждам] (нещо) по английски; да придам [придавам] (на нещо) английски вид.

АНГЛИЙСКИЙ, прил. Английски. ♦ Английская болезнь (мед. разг) английска болеет, рахит. Английская горькая (разг) «английска люта» (вид ракия). Английский замок секретна брава. Английский (липкий) пластырь (апт) лейкопласт. Английская булавка безопасна игла. Английская соль (апт) английска сол (магнезиев сулфат).

АНГЛИКАНСКИЙ, прил (рел). Англикански; англиканская церковь англиканска църква (господствуваща протестантска църква в Англия).

АНГЛИЦИЗМ, -а, м (език). Англицизъм (дума, израз, форма, заимствувани от английския език).

АНГЛИЧАНЕ, -ан; ед -анин, -анина; м. Англичани.

АНГЛИЧАНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Англичанка.

АНГЛОМАН, -а, м (остар). Англоман.

АНГЛОМАНИЯ, -и, ж. без мн (остер). Англомания, пристрастие към всичко английско.

АНГЛОСАКСЫ, -ов; ед -акс, -са; м. Англосаксонци.

АНГЛОФИЛ, -а, м (остар). Англофил.

АНГЛОФИЛЬСТВО, -а, с. без мн (остар). Англофилство.

АНГЛОФОБ, -а, м (остар). Англофоб, англомразец.

АНГЛОФОБСТВО, -а, с. без мн (остар). Англофобство (омраза към всичко английско).

АНГОРСКИЙ, прил. Ангорски; ангорская кошка ангорска котка; ангорская шерсть ангорска вълна.

АНГСТРЕМ, -а, м (физ). Ангстрьом.

АНДАНТЕ [тэ], нареч и нескл. с (муз). Анданте.

АНДЕЗИТ, -а, м (минер). Андезит.

АНДРЕЕВКА, -и, ж. и АНДРЕЕВА ТРАВА, АНДРЕЙТРАВА, -ы, ж, АНДРЕЕВ КРЕСТ (бот). Великденче, Veronica spicata (растение от сем, Живиничеви).

АНЕВРИЗМ, -а, м (разг) и АНЕВРИЗМА, -ы, ж (мед). Аневризма (патологично разширение на артериален съд).

АНЕКДОТ, -а, м. 1. Анекдот, виц; смешен, забавен разказ; анекдоты о великих людях анекдоти за велики хора. 2. (разг) Смешно произшествие, случка. С ним приключилось даже несколько забавных анекдотов (Дост.). Случиха му се дори няколко забавни приключения.

АНЕКДОТИСТ, -а, м. Анекдотист (любител, разказвач или събирач на анекдоти, вицове).

АНЕКДОТИЧЕСКИЙ и АНЕКДОТИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Анекдотичен, забавен; невероятен; анекдотическая личность анекдотична личност.

АНЕМИЧЕСКИЙ и АНЕМИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Анемичен, малокръвен; вял, бездеен; анемическая музыка (прен) анемична музика.

АНЕМИЯ, -и, ж. без мн (мед). Анемия; малокръвие.

АНЕМОГРАФ, -а, м (метеор). Анемограф, самопишещ ветромер.

АНЕМОМЕТР, -а, м (метеор). Анемометър, ветромер.

АНЕМОН, -а, м и АНЕМОНА, -ы, ж (бот). Съсънка, Аnemоne (растение от сем. Лютикови). ♦ Морской анемон (зоол) актиния.

АНЕРОИД, -а, м (метеор). Анероид (вид барометър).

АНЕСТЕЗИРОВАТЬ [нэстэ], -рую, -руешь, св и несв. В (мед). [Да] анестезирам, да обезболя [обезболявам]; анестезирующее средство обезболяващо средство.

АНЕСТЕЗИЯ [нэстэ], -и, ж (мед). Анестезия; обезболяване.

АНИЗОТРОПНЫЙ, прил (физ). Анизотропен, с неравномерно разпределени свойства.

АНИЛИН, -а, м (хим). Анилин.

АНИЛИНОВЫЙ, прил (хим). Анилинов; анилиновые краски анилинови бои.

АНИМАЛИСТ, -а, м (изк). Анималист (художник или скулптор).

АНИМИЗМ, -а, м. без мн (фил). Анимизъм.

АНИМИСТИЧЕСКИЙ, прил. Анимистичен, анимистически.

АНИС, -а, м. без мн (бот). 1. Анасон, Pimpinella anisum (растение от сем. Сенникоцветни). 2. Анис (сорт ябълки).

АНИОН, -а, м. (спец). Анион.

АНИСОВКА, -и, ж. без мн (разг). 1. Мастика, анасонова ракия. 2. Анис, анисовка (сорт ябълки).

АНИСОВЫЙ, прил. 1. Анасонов; анисовая водка мастика, анасонова ракия. 2. Анисов; анисовые яблоки анисови ябълки, ябълки от сорт анис.

АНКЕР, -а, м. (тех). 1. Анкер (регулатор на махалото на часовник). 2. Опъвателна връзка (на стълб в електропровод). 3. Котва, ротор.

АНКЕРНЫЙ, прил (тех). Анкерен; анкеров; анкерный болт фундаментен болт, стенен болт; анкерные часы анкеров часовник; анкерная цепь котвена верига.

АНКИЛОЗ, -a, м (мед). Анкилоза (обездвижване на ставите поради срастване).

АНКЕТА, -ы, ж. 1. (книж). Анкета; он потребовал проведение анкеты той поиска да се анкетира случаят, да се направи анкета. 2. Анкетен лист, въпросник, анкета; заполните, пожалуйста, анкету попълнете, моля ви, въпросника.

АНКЕТНЫЙ, прил. Анкетен; анкетный лист анкетен лист, въпросник, анкета; анкетные данные.

АННАЛЫ, -ов, без ед (книж). Анали, летопис, хроника.

АННЕКСИРОВАТЬ [анэ], -рую, -руешь, св и несв. В (полит). [Да] анексирам, да присъединя [присъединявам], (територия).

АННЕКСИЯ [анэ], -и, ж (полит). Анексия, присъединяване (на територия); мир без аннексий и контрибуций мир без анексии и контрибуции.

АННОТАЦИЯ, -и, ж (библ). 1. Анотация (кратка характеристика на книга, статия и др.). 2. без мн. Анотиране; съставяне на анотация (анотации).

АННОТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (библ). [Да] анотирам, да съставя [съставям] анотация, анотации.

АННУИТЕТ, -а, м (търг). Ануитет (годишна вноска за погасяване на дълг).

АННУЛИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В. [Да] анулирам; да отменя [отменям]; да обявя [обявявам] (нещо) за недействително; да унищожа [унищожавам]; да прекратя [прекратявам]; стороны аннулировали договор страните анулираха, прекратиха договора.

АННУЛЯЦИЯ, -и, ж. без мн (книж). Анулиране, отменяне, унищожаване, прекратяване, обявяване за недействителен.

АННЮИТЕТ, вж аннуитет.

АНОД, -а, м (физ). Анод, положителен електрод.

АНОДИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв (спец). [Да] анодирам, да покрия [покривам] метална повърхност (с пласт от метален окис чрез електролиза); анодированный корпус часов анодирано тяло на часовник.

АНОДНЫЙ, прил (физ). Аноден; анодная батарея анодна батерия.

АНОМАЛИЯ, -и, ж (книж). Аномалия (а. Неправилност, отклонение от нормата или от обичайното; нетипичност, необичайност. б. Ненормалност, противоестественост, патология, патологичност; извратеност); аномалия в росте аномалия, неправилност в растежа. ♦ Магнитная аномалия (спец) магнитна аномалия.

АНОМАЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил (книж). Аномален (а. Неправилен, нетипичен, необичаен, атипичен, неестествен. б. Анормален, ненормален, противоестествен, патологичен; извратен; уродлив).

АНОНИМ, -а, м (книж). Аноним (а. Автор, непосочил името си. б. Произведение или писмо от неизвестен автор).

АНОНИМКА, -и; мн -и, -мок; ж (разг). Анонимно писмо.

АНОНИМНЫЙ; -мен, -мна; прил. Анонимен, неизвестен (по име). ♦ Анонимное общество (търг) анонимно дружество (вид акционерно дружество).

АНОНИМЩИК, -а, м (paзг. презр). Писач на анонимни писма, автор на анонимни писания.

АНОНИМЩИЦА, -ы, ж (разг. презр). Писачка на анонимни писма, авторка на анонимни писания.

АНОНС, -а, м (книж). Анонс, обява; разгласа (за театрално представление, концерт или лекция и пр.).

АНОНСИРОВАТЬ; -рую, -руешь, св и несв. В (книж). [Да] анонсирам, да обявя [обявявам]; да разглася [разгласявам] (театрално представление, концерт, лекция).

АНОРМАЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил. Анормален; ненормален; неестествен.

АНОФЕЛЕС, -а, м (зоол). Анофелес, Anopheles (маларичен комар).

АНСАМБЛЕВЫЙ, прил. Ансамблов.

АНСАМБЛЬ, -я, м. Ансамбъл; архитектурный ансамбль; ансамбль-памятник (спец) мемориален комплекс, архитектурен или скулптурен мемориал.

АНТАГОНИЗМ, -а, м. без мн (книж). Антагонизъм, непримиримо противоречие, крайно противопоставяне, противополагане; вражда, враждебност; борба (на противоположности, на крайности).

АНТАГОНИСТ, -а, м (книж). Антагонист, краен, непримирим противник.

АНТАГОНИСТКА, -и; мн -и, -ток, ж (книж). Антагонистка, крайна, непримирима противница.

АНТАГОНИСТИЧЕСКИЙ, прил (книж). Антагонистичен, непримирим, крайно враждебен, рязко противопоставен; антагонистические противоречия капитализма антагонистични противоречия на капитализма.

АНТАНТА [глав. А], -ы, ж. без мн (полит). Антанта; Съглашение. ♦ Большая Антанта (ист) Антанта, Тройно съглашение (политически съюз между Англия, Франция и царска Русия през I световна война). Малая Антанта (ист) Малка антанта (политически съюз между Чехословакия, Румъния и Югославия през 1920–1921 г.).

АНТАРКТИЧЕСКИЙ, прил (геогр). Антарктичен; антарктически; антарктический материк антарктичен континент; антарктическая экспедиция.

АНТЕННА [тэ], -ы, ж. 1. (радио). Антена. 2. без ед (зоол). Антени, пипала (на раци, насекоми и др.).

АНТЕННЫЙ [тэ], прил от антенна. Антенен; антенное оборудование.

АНТИАЛКОГОЛЬНЫЙ, прил. Противоалкохолен; антиалкогольное средство противоалкохолно средство.

АНТИБИОТИКИ, -ов; ед -ик, -ика; м (мед). Антибиотици.

АНТИВОЕННЫЙ, прил. Антивоенен, антимилитаристичен; противовоенен; могучий антивоенный демократический фронт могъщ антивоенен демократичен фронт.

АНТИГЕН, -а, м (мед). Антиген.

АНТИИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКИЙ, прил. Антиимпериалистичен; антиимпериалистически; противоимпериалистичен.

АНТИИСТОРИЧЕСКИЙ, прил (книж). Антиисторически, противоречащ на принципите на историзма; антиисторический подход к фактам.

АНТИК, -а, м (остар). Антика (старинен или рядък предмет). ♦ Антик с гвоздикой или антик с мармеладом (прост. ирон) чудо работа, прекрасно нещо; да си оближеш пръстите; да (го) глътнеш. А сальце малороссийское — антик с гвоздикой (Мам.-Сиб.). Пък сланинката украинска — да си оближеш пръстите.

АНТИКАТОД, -а, м (физ). Антикатод.

АНТИКВА, -ы, ж. без мн (печат). Антиква (вид печатарски шрифт).

АНТИКВАР, -а и (остар) АНТИКВАРИЙ, -я, м. Антиквар (любител или търговец на ценни и старинни предмети).

АНТИКВАРИАТ, -а, м. Антиквариат; антикварен магазин.

АНТИКВАРНЫЙ, прил. 1. Антикварен; старинен. 2. Антикварски; антикварный магазин антикварски магазин.

АНТИКОНСТИТУЦИОННЫЙ; -нен, -нна; прил. Противоконституционен.

АНТИКРИТИКА, -и, ж. без мн (остер). Антикритика, критика на критиката, отговор на критиката.

АНТИЛОПА, -ы, ж. Антилопа.

АНТИМАРКСИСТСКИЙ, прил. Антимарксистки, противомарксистки.

АНТИМАТЕРИАЛИСТИЧЕСКИЙ, прил. Антиматериалистичен; антиматериалистически.

АНТИМИЛИТАРИЗМ, -а, м. без мн. Антимилитаризъм.

АНТИМИЛИТАРИСТ, -а, м. Антимилитарист.

АНТИМОНИЙ, -я, м и (остар) АНТИМОНИЯ I, -и, ж. без мн (хим). Антимон (вж също сурьма).

АНТИМОНИЯ II, -и, ж: разводить антимонию или антимонии (разг. фам. шег) дрънкам глупости, приказвам врели-некипели, плещя, бръщолевя каквото ми дойде.

АНТИНАРОДНЫЙ; -ден, -дна; прил. Антинароден, противонароден.

АНТИНАУЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Антинаучен, ненаучен, противоречащ на науката.

АНТИНОМИЯ, -и, ж (фил). Антиномия, противоречие (между две положения, признати за еднакво правилни).

АНТИОБЩЕСТВЕННЫЙ, прил. Противообществен.

АНТИПАРАЛЛЕЛЬНЫЙ, прил (спец). Антипаралелен; антипараллельные спины антипаралелни спинове.

АНТИПАРТИЙНЫЙ, прил. Антипартиен.

АНТИПАТИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Антипатичен, несимпатичен, неприятен, противен.

АНТИПАТИЯ, -и, ж. Антипатия; неприязън.

АНТИПИРИН, -а, м. без мн (апт). Антипирин.

АНТИПОД, -а, м (книж). Антипод, противоположност; он совершенный её антипод той е пълна нейна противоположност, неин контраст.

АНТИРЕЛИГИОЗНЫЙ, прил. Антирелигиозен.

АНТИСАНИТАРНЫЙ, прил. Антисанитарен; противохигиенен.

АНТИСЕМИТ, -а, м. Антисемит.

АНТИСЕМИТИЗМ, -а, м. без мн. Антисемитизъм.

АНТИСЕМИТИЧЕСКИЙ, прил. Вж антисемитский.

АНТИСЕМИТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Антисемитка.

АНТИСЕМИТСКИЙ, прил. Антисемитски.

АНТИСЕПТИК [сэ], -а, м (спец). Антисептик, антисептично, обеззаразяващо средство.

АНТИСЕПТИКА [сэ], ж (спец). Антисептика (а. Обеззаразяване. б. Антисептик, антисептично, обеззаразяващо средство).

АНТИСЕПТИЧЕСКИЙ [сэ], прил (спец). Антисептичен; противозаразен, обеззаразяващ.

АНТИСОВЕТСКИЙ, прил. Антисъветски, противосъветски, враждебен на СССР.

АНТИСОВЕТЧИК, -а, м (презр). Противник на съветския строй, на СССР; противосъветски агитатор; участник в противосъветска пропаганда.

АНТИСОВЕТЧИНА, -ы, ж (презр). Антисъветска дейност; пропаганда, дейност срещу СССР; противосъветски клевети; антисъветски, враждебни на СССР действия, изказвания, писания.

АНТИСОВЕТЧИЦА, -ы, ж (презр). Противница на съветския строй, на СССР; противосъветска агитаторка; участничка в противосъветска пропаганда.

АНТИСТАТИК, -а, м (спец). Вещество срещу статическата електризация (на полимерни материали).

АНТИТЕЗА [тэ], -ы, ж (книж). 1. Антитеза, противопоставяне, противополагане. 2. (фил). Антитезис.

АНТИТЕЗИС [тэ], -а, м (фил). Антитезис.

АНТИТЕЛА, тел; ед -ело, -ела; с (мед). Антитела, противотела, имунни вещества.

АНТИТЕТИЧЕСКИЙ [тэ], прил. Антитетичен; противоположен.

АНТИТОКСИН, -а, м (спец). Антитоксин, противоотрова (образувана в организма под въздействие на дадена отрова).

АНТИТОКСИЧЕСКИЙ, прил (мед). Антитоксичен, обеззаразяващ, противоотровен; антитоксическая сыворотка противоотровен серум.

АНТИФАШИСТ, -а, м (полит). Антифашист.

АНТИФАШИСТКА, -и; мн -и, -ток, ж (полит). Антифашистка.

АНТИФАШИСТСКИЙ, прил (полит). Антифашистки.

АНТИФРИЗ, -а, м (тех). Антифриз, средство срещу замръзване на течно гориво.

АНТИХРИСТ, -а, м. 1. (рел). Антихрист, противник на Христа. 2. (прост. остар. руг). Дявол, сатана, проклетник, негодник. Чтоб он поскользнулся на льду, антихрист проклятый (Гог.). Дано се подхлъзне на леда, дяволът проклет.

АНТИХУДОЖЕСТВЕННЫЙ; -ствен, -ственна; прил. Антихудожествен, лишен от художественост, противоречащ на художествения вкус.

АНТИЦИКЛОН, -а, м (метеор). Антициклон.

АНТИЦИПАЦИЯ, -и, ж (книж). Антиципация (а. Изпреварване, предваряне. б. Предусещане (на събития). в. Преждевременност на събития, явления. г. Предварителна представа; предварително мнение).

АНТИЦИПИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (книж). [Да] аптиципирам (а. Да изпреваря [изпреварвам], да предваря [предварвам]. б. Да предусетя [предусещам], да добия [добивам] предварително мнение, впечатление, да си създам [създавам си] предварителна представа).

АНТИЧНОСТЬ, -и, ж. без мн. 1. Древност, старинност. 2. (ист). Античност, класическа древност.

АНТИЧНЫЙ, прил. Античен, древен, старинен; античное искусство, античное лицо хубаво (като на антична статуя) лице.

АНТОЛОГИЧЕСКИЙ, прил (лит). Антологичен, в духа на античната поезия; антологические стихотворения Бтюшкова антологичните стихотворения на Батюшков.

АНТОЛОГИЯ, -и, ж (лит). Антология; сборник.

АНТОНИМ, -а, м (език). Антоним.

АНТОНОВКА, -и, ж. Антоновка (сорт ябълки).

АНТОНОВ ОГОНЬ, антонова огня, м (мед. остар). Вж огонь.

АНТОНОВСКИЙ, прил: антоновское яблоко, вж антоновка.

АНТРАКТ, -а, м. 1. Антракт; почивка, пауза; длинные антракты дълги антракти. 2. (муз). Антракт (музикално произведение, изпълнявано през време на антракт).

АНТРАЦИТ, -а, м. без мн. Антрацит.

АНТРАЦИТНЫЙ и АНТРАЦИТОВЫЙ, прил. 1. Антрацитен; антрацитный запах антрацитна миризма. 2. Антрацитов, за антрацит; антрацитовые копи антрацитова мина.

АНТРАША, нескл. с (изк). Антраша (балетна фигура).

АНТРЕКОТ, -а, м (готв). Антрекот (а. Междуребрена част от говеждо месо. б. Пържола; котлет).

АНТРЕПРЕНЁР, -а, м (театр). Антрепреньор, частен театрален предприемач; частен съдържател на театър.

АНТРЕПРИЗА, -ы, ж. Антреприза (частно театрално и др. предприятие).

АНТРЕСОЛИ, -ей; ед -оль, -оли; ж. Антресол (а. Мецанин. б. Галерия. в. Полуетаж над партера).

АНТРОПОЛОГ, -а, м. Антрополог.

АНТРОПОЛОГИЧЕСКИЙ, прил. Антропологичен; антропологически.

АНТРОПОЛОГИЯ, -и, ж. без мн. Антропология.

АНТРОПОМЕТРИЧЕСКИЙ, прил. Антропометричен; антропометрически.

АНТРОПОМЕТРИЯ, -и, ж. без мн. Антропометрия (дял от антропологията).

АНТРОПОМОРФИЗМ, -а, м. без мн. Антропоморфизъм (а. Приписване човешки свойства на предмети и животни — форма на първобитно мислене. б. Представяне на божество в човешки облик).

АНТРОПОМОРФИЧЕСКИЙ, прил. Антропоморфичен; антропоморфически.

АНТРОПОМОРФНЫЙ, прил. Човекообразен; антропоморфная обезьяна човекообразна маймуна.

АНТРОПОСОФ, -а, м (книж). Антропософ (привърженик на антропософията).

АНТРОПОСОФИЯ, -и, ж. без мн (книж). Антропософия (религиозно мистично учение, сродно на теософията).

АНТРОПОФАГ, -а, м. Антропофаг; човекоядец, канибал.

АНТРОПОФАГИЯ, -и, ж. без мн. Антропофагия; човекоядство, канибализъм.

АНТУРАЖ, -а, м (книж). Антураж, окръжение; околна среда, окръжаваща обстановка.

АНФАС, нареч. Анфас, (обърнат) с лице (за разлика от «в профил»).

АНФИЛАДА, -ы, ж. Анфилада (а. Дълга редица от стаи, свързани с врати. б. воен. Надлъжна стрелба по линията на неприятелски окоп).

АНЧАР, -а, м (бот). Анчар, Antiaris toxicaria (остиндийско дърво, съдържащо отровен сок).

АНЧОУС, -а, м (зоол). Хамсия, Engraulis encrasicholus.

АНЧОУСНЫЙ, прил. Хамсиен; от хамсия; анчоусные консервы.

АНШЕФ, -а, м: генерал-аншеф (воен. остар) генерал-аншеф (през време на Петър I генерал-фелдмаршал или главнокомандуващ; през XVIII в. — старши генералски чин).

АНШЛАГ, -а, м. 1. (театр). Аншлаг, обява (че всички места са продадени); спектакль прошёл с аншлагом представлението мина при пълен успех, при пълен сбор. 2. (спец). Голямо заглавие; аншлаг на всю полосу заглавие през цялата страница.

АНЮТИН: анютины глазки, без ед (бот) градинска теменуга, Viola tricolor.

АОРИСТ, -а, м (грам). Аорист.

АОРТА, -ы, ж (анат). Аорта.

АПАНАЖ, -а, м. Цивилна листа.

АПАРТАМЕНТ, -а, м. обикн. мн (остар). Покои, разкошна квартира.

АПАРТЕИД, -а и АПАРТХЕЙД, -а, м (полит). Апартейд, расова дискриминация.

АПАТИТ, -а, м (минер). Апатит.

АПАТИТОВЫЙ, прил (минер). Апатитов; апатитовая руда.

АПАТИЧЕСКИЙ, прил. Апатичен, изпълнен с апатия; апатическое состояние.

АПАТИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Апатичен; безразличен, безучастен; пасивен, равнодушен; апатичный человек.

АПАТИЯ, -и, ж. Апатия; равнодушие; безразличие, безучастие.

АПАШ I, -а, м. Във Франция; апаш, бандит, декласиран тип.

АПАШ II, прил. нескл: рубашка-апаш мъжка риза с обърната яка.

АПАШИ, -ей; ед апаш III, -а, м. Апахи, американско индианско племе.

АПЕЛЛИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. 1. (право). [Да] апелирам; [да] обжалвам (решение, присъда). 2. к Д (прен. книж). [Да] апелирам; да призова [призовавам], да се отнеса [отнасям се]; да отправя [отправям] призив; да се обърна [обръщам се] (към някого или нещо); я апеллирую к вашему чувству справедливости апелирам към чувството ви за справедливост.

АПЕЛЛЯНТ и АПЕЛЛЯТОР, -а, м (право). Апелатор.

АПЕЛЛЯЦИОННЫЙ, прил (право). Апелативен; апелляционная жалоба апелативна жалба; апелляционный срок срок за обжалване и (остар) апелационен срок.

АПЕЛЛЯЦИЯ, -и, ж (право). 1. Апелация; апелативна жалба. 2. без мн. Апелация, апелиране, обжалване.

АПЕЛЬСИН, -а, м. Портокал.

АПЕЛЬСИННЫЙ и АПЕЛЬСИНОВЫЙ, прил. Портокален, портокалов; апельсиновый сок; апельсиновый цвет.

АПЕЛЬСИНЧИК, -а, м. умал от апельсин. Портокалче.

АПИЛИНКА, - и; мн -и, -нок; ж (адм). Селищна система (в Литовска ССР).

АПЛИКАЦИЯ, вж аппликация.

АПЛОДИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. Д. Аплодирам, ръкопляскам (някому).

АПЛОДИСМЕНТЫ, -ов; ед -мент, -а; м. Аплодисменти, ръкопляскания; буря аплодисментов буря от аплодисменти.

АПЛОМБ, -а, м. без мн (книж). Апломб; самонадеяност; прекалена самоувереност; он всегда говорит с апломбом той говори винаги с апломб.

АПОГЕЙ, -я, м. без мн. 1. (астр). Апогей. 2. (книж). Апогей, връх, висша степен, разцвет (на нещо); връхна точка, кулминация, зенит; в апогее славы на върха на славата.

АПОДИКТИЧЕСКИЙ, прил (фил). Аподиктичен; неоспорим; безусловен; очевиден; аподиктическое суждение неоспоримо съждение.

АПОКАЛИПСИС, -а, м. Апокалипсис (една от книгите на Новия завет, съдържаща мистически пророчества за края на света).

АПОКАЛИПСИЧЕСКИЙ, прил. Апокалиптичен; апокалиптически; апокалипсическое число.

АПОКРИФ, -а, м. 1. (спец). Апокриф. 2. (прен). Съмнително, недостоверно, подправено съчинение или съобщение.

АПОКРИФИЧЕСКИЙ и АПОКРИФИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. 1. Апокрифичен. 2. (прен). Съмнителен; недостоверен (за съчинение, съобщение).

АПОЛИТИЗМ, -а, м и АПОЛИТИЧНОСТЬ, -и, ж. без мн (книж). Аполитизъм, аполитичност.

АПОЛИТИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Аполитичен.

АПОЛОГ, -а, м (лит). Аполог (малък алегоричен разказ из живота на животни); басня.

АПОЛОГЕТ, -а, м (книж). Апологет; защитник; възхвалител; поборник.

АПОЛОГЕТИКА, -и, ж. без мн 1. (църк). Апологетика (богословска защита на християнството). 2. (прен). Неумерена възхвала.

АПОЛОГИЯ, -и, ж (книж). Апология; защита; възхвала.

АПОПЛЕКСИЧЕСКИЙ, прил (мед). Апоплектичен; апоплексическое сложение телосложение на човек от апоплектичен тип.

АПОПЛЕКСИЯ, -и, ж. без мн (мед). Апоплексия, мозъчен удар.

АПОПЛЕКТИЧЕСКИЙ, вж апоплексический.

АПОРТ I, -а, м. без мн (сел-ст). Александър апорт (сорт ябълки).

АПОРТ II, межд. Апорт; донеси, дай (заповед за куче).

АПОСТЕРИОРИ [тэ], нареч (фил). Апостериори, въз основа на опитни данни.

АПОСТЕРИОРНЫЙ [тэ]; -рен, -рна; прил (фил). Апостериорен, основан върху опита, фактите; апостериорное суждение.

АПОСТОЛ, -а, м. Апостол (а. църк. Ученик на Христа, един от 12–те. б. прен. книж. Проповедник на дадена идея, учение. в. църк. Църковна служебна книга).

АПОСТОЛЬСКИЙ, прил. Апостолски.

АПОСТРОФ, -а, м (език). Апостроф, надреден знак.

АПОФЕОЗ, -а, м. Апотеоза (а. книж. Прослава, възвеличаване, възхвала. б. театр. Тържествена заключителна част на пиеса. в. ист. Обред на обожествяване — в Древна Гърция и Рим).

АППАРАТ, -а, м. Апарат; устройство, уред, механизъм; система; телефонный аппарат, государственный аппарат държавен апарат; пищеварительный аппарат храносмилателна система; научный аппарат научен апарат, система от материали, пособия, източници, използувани в научен труд.

АППАРАТУРА, -ы, ж. без мн (техн). Апаратура; комплекс, система от апарати, инсталации; уредба.

АППАРАТЧИК I, -а, м. Работник, който управлява апарати, механизми.

АППАРАТЧИК II, -а, м (разг). Служещ в апарата (на някое управление, напр. в ЦК).

АППАРАТЧИЦА, -ы, ж. Работничка, която управлява апарати, механизми.

АППАРЕЛЬ, -и, ж (воен). Апарел (полегато скосяване за оръдия, танкове в окоп или съобщителен ход).

АППЕНДИКС, -а, м. 1. (анат). Апендикс. 2. (техн). Късо черво (за пълнене и изпускане на газ в летателен балон, цепелин).

АППЕНДИЦИТ, -а, м (мед). Апандисит.

АППЕРЦЕПТИВНЫЙ, прил (псих). Аперцептивен.

АППЕРЦЕПЦИОННЫЙ, прил (псих). Аперцепционен.

АППЕРЦЕПЦИЯ, -и, ж (псих. книж). Аперцепция; възприятие; възприемане.

АППЕРЦЕПИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (псих. книж). [Да] аперцепирам; да възприема [възприемам]; да усвоя [усвоявам].

АППЕТИТ, -а, м. 1. без мн. Апетит. 2. обикн. мн (прен. ирон). Апетит; ненаситност; алчност; стремеж към заграбване, присвояване; желание да се получи или да се обсеби [нещо]; ненасытные аппетиты империалистов ненаситни посегателства на империалистите. ♦ Перебить (Д) аппетит да разваля (някому) апетита. Приятного аппетита добър апетит! Да (ви) е сладко! Наздраве!

АППЕТИТЕЦ, -тца, м (ирон). Страшен апетит, ненаситност, лакомия.

АППЕТИТНЫЙ; -тен, -тна; прил. 1. Апетитен; примамлив; привлекателен; съблазнителен; аппетитный кусочек лакомо парченце; аппетитная женщина привлекателна жена. 2. (спец). За апетит; аппетитные капли капки за апетит.

АППЛИКАЦИЯ, -и, ж (спец). Апликация (създаване на зашити или залепени орнаменти, украшения).

АППРЕТУРА, -ы, ж (тех). Апретура (а. без мн. Придаване на лъскавина на обработван плат или кожа. б. Лак за кожи).

АППРЕТУРНЫЙ, прил от аппретура (тех); аппретурный цех.

АППРОШ, -а, м (печат). Вж апрош.

АПРЕЛЬ, -я, м. Април.

АПРЕЛЬСКИЙ, прил. Априлски. ♦ Апрельские тезисы (Ленина) Априлските тезиси (на Ленин).

АПРИОРИ, нареч (фил). Априори, априорно, предварително, преди опита и практиката; если судить априори ако се съди априорно.

АПРИОРИСТИЧЕСКИЙ и АПРИОРНЫЙ; -рен, -рна; прил (фил). Априорен, предшествуващ опита и практиката; априорное суждение априорно съждение.

АПРОБАЦИЯ, -и, ж (книж). 1. Апробация, официално утвърждаване, одобрение. 2. без мн. Апробиране, официално утвърждаване, одобряване.

АПРОБИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (книж). [Да] апробирам, официално да одобря [одобрявам], да утвърдя [утвърждавам].

АПРОШ, -а, м (печат). Разстояние, интервал между думите.

АПРОШИ, -ей; ед апрош II, -а, м (воен. остар). Апроши (зигзагообразни дълбоки траншеи като подстъп към атакувания фронт на укреплението).

АПСИДА, вж абсида.

АПТЕКА, -и, ж. Аптека, ♦ Как в аптеке (разг. шег) ≈ като с аптекарски везни (претеглено), абсолютно точно, идеално, много точно.

АПТЕКАРСКИЙ, прил. Аптекарски; аптечен; аптекарские товары аптечни стоки.

АПТЕКАРША, -и, ж (прост). 1. Аптекарка, жена аптекар. 2. Жена на аптекар.

АПТЕКАРЬ, -я, м. Аптекар.

АПТЕЧКА, -и; мн -и, -чек, ж. Аптечка (домашна, походна и др.).

АПТЕЧНЫЙ, прил. Аптечен; аптечный склад.

АПЧХИ, межд. Подражание на кихането.

АР, -а, м. Ар (мярка за повърхност — 100 кв. м).

АРА, -ы, ж (зоол). Ара, Аrа (вид папагал).

АРАБ, -а, м. Вж арабы.

АРАБЕСК, -а, м и АРАБЕСКА, -и; мн -и, -сок, ж. 1. (спец). Арабеска, сложен орнамент в арабски стил. 2. без ед (книж). Сборник от малки литературни или музикални произведения.

АРАБИЗМ, -а, м (език). Арабизъм, езикова особеност (подобна на или заимствувана от арабски).

АРАБИСТ, -а, м (спец). Арабист, специалист по арабистика.

АРАБИСТИКА, -и, ж. без мн (спец). Арабистика, наука за езика, културата, историята на арабите.

АРАБКА, -и; мн -и, -бок, ж. Арабка. Вж арабы.

АРАБСКИЙ, прил. Арабски ♦ Арабские цифры (за разлика от римските).

АРАБЫ, -ов; ед араб, -а; м. Араби.

АРАВА, вж орава.

АРАВИТЯНЕ, -ян; ед аравитянин, -а; м (остар). Вж арабы.

АРАВИТЯНКА, -и; мн -и, -нок; ж (остар). Вж арабка.

АРАК, -а, м. без мн. Арак (ориенталско спиртно питие).

АРАКЧЕЕВСКИЙ, прил. Аракчеевски, реакционно деспотичен, жестоко угнетяващ (вж. аракчеевщина); аракчеевский режим.

АРАКЧЕЕВЩИНА, -ы, ж. без мн (ист). Аракчеевски произвол (режим на неограничен реакционен деспотизъм и насилие — по името на граф Аракчеев, в началото на XIX в. министър и фаворит на Александър I в Русия).

АРАЛИЕВЫЕ, -ых; ед аралиевое, -ого; с (бот). Аралиеви, Аraliae (бръшлян и др.).

АРАЛИЯ, -и, ж (бот). Аралия, Аralia.

АРАНЖИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (муз). [Да] аранжирам.

АРАНЖИРОВКА, -и, ж. без мн. Р (муз). Аранжировка, аранжиране.

АРАП I, -а, м (остар). Арапин, негър, тъмнокож (човек).

АРАП II, -а, м (остар. прост). Мошеник; хитрец; лъжец, ментарджия; нехранимайко, шмекер, търчи-лъжи. ♦ Брать [или св взять] на арапа В (прост) мятам, мамя [да метна] (някого). Заправлять или запускать, или строить арапа (прост) лъжа, мамя, ментосвам, будалкам (някого).

АРАПКА, -и; мн -и, -пок, ж (остар). Арапка, негърка; тъмнокожа (жена).

АРАПНИК, -а, м. Дълъг камшик (с къса дръжка).

АРАХИС, -а, м (бот). Фъстък, фъстъци, Arachis.

АРАХИСОВЫЙ, прил. Фъстъчен, фъстъков; арахисовый торт фъстъчена торта.

АРБА, -ы, ж (обл). Араба; арба (двуколка в Закавказието и Средна Азия; кола с четири колела — в южната европейска част на СССР).

АРБАЛЕТ, -а, м (ист). Арбалет, самострел (старинно оръжие).

АРБИТР, -а, м (право). Арбитър; спортен съдия; посредник (при спор).

АРБИТРАЖ, -а, м (право). Арбитраж; международный арбитраж; биржевой арбитраж борсов арбитраж.

АРБИТРАЖНЫЙ, прил (право). Арбитражен; арбитражная комиссия.

АРБУЗ, -а, м. Диня, любеница.

АРБУЗНЫЙ, прил. Динен; арбузный цукат захаросана диня; арбузная корка динена кора.

АРГАМАК, -а, м (старин). Аргамак, ездитен кон източна порода.

АРГЕНТИНЕЦ, -нца, м. Вж аргентинцы.

АРГЕНТИНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Аржентинка.

АРГЕНТИНСКИЙ, прил. Аржентински; аргентинское танго.

АРГЕНТИНЦЫ, -нцев; ед -нец, -нца м. Аржентинци, жители на Аржентина.

АРГО, нескл. с. Арго; жаргон; воровское арго апашки жаргон.

АРГОН, -а, м. без мн (хим). Аргон, Аr (елемент).

АРГОТИЗМ, -а, м (език). Арготизъм, дума или израз от арго.

АРГОТИЧЕСКИЙ и АРГОТИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил (език). Арготичен; жаргонен; арготическое выражение арготичен израз.

АРГУМЕНТ, -а, м. 1. Аргумент; довод, основание; доказателство. 2. мат. Аргумент (независима променлива величина).

АРГУМЕНТАЦИЯ, -и, ж. без мн. 1. Аргументация; аргументи, доводи, основания. 2. Аргументиране; привеждане на аргументи, доводи, основания, доказателства; мотивиране, обосноваване.

АРГУМЕНТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (книж). [Да] аргументирам, да обоснова (обосновавам], [да] мотивирам, да докажа [доказвам], [да] документирам с факти, доказателства, да приведа [привеждам] аргументи, доводи, мотиви, основания.

АРГУС, -а, м. 1. [глав. А] (мит). Аргус; (прен) буден, бдителен страж; цербер. 2. (зоол). Аргус, Аrgus giganteus (птица от сем. на фазаните).

АРЕАЛ, -а, м (спец. книж). Ареал, зона, област; район на съществуване, разпространение; сфера на действие.

АРЕД, -а, м (остар. прост). Стар, зъл скъперник.

АРЕДОВ, прил: жить аредовы веки (прост. остар) живея много дълго, прекарвам много дълъг живот.

АРЕНА, -ы, ж. Арена; арена, цирка циркова арена; главная арена деятельности (прен) основно поле на дейност. Лермонтов снова вышел на арену литературы (Бел.). Лермонтов отново излезе на литературната арена.

АРЕНДА, -ы, ж. Аренда; наем. ♦ Взять (несв брать) в аренду да наема [наемам], да взема [вземам] под наем, под аренда. Сдать (несв сдавать) в аренду да дам под наем, под аренда.

АРЕНДАТОР, -а, м. Арендатор; наемател.

АРЕНДАТОРСКИЙ, прил. Арендаторски; наемателски.

АРЕНДАТОРША, -и, ж (разг). Арендаторка; наемателка.

АРЕНДНЫЙ, прил. Аренден; арендный договор договор за наем.

АРЕНДОВАТЬ, -дую, -дуешь, св и несв. В. Да взема [вземам] под аренда, под наем; да наема [наемам].

АРЕОМЕТР, -а, м (спец). Ареометър (уред за измерване относителното тегло на течности или наситеността на разтвори).

АРЕОПАГ, -а, м (ист., сега ирон). Ареопаг, съд, съдилище, събрание (по названието на върховния съд в древна Атина); учёный ареопаг научен ареопаг, висше събрание на учените (за някакви решения).

АРЕСТ, -а, м (право). 1. Р. Арест; задържане; вземане под стража; подвергнуть В аресту или взять В под арест да се задържи, да се арестува, да се вземе под арест; домашний арест. 2. на В. Запор, възбрана, секвестър; наложили арест на товары сложиха стоките под възбрана.

АРЕСТАНТ, -а, м (остар). Арестант, арестуваният, задържаният; затворник.

АРЕСТАНТКА, -и; мн -и, -ток; ж (остар). Арестантка, арестуваната, задържаната; затворничка.

АРЕСТАНТСКИЙ, прил (остар). 1. Арестантски, затворнически; арестантский халат арестантска дреха, затворнически халат. 2. арестантская, -ой, ж. Арестантска, затворническа килия, ♦ Арестантские роты (дорев) арестантски, дисциплинарни роти.

АРЕСТНЫЙ, прил (остар). Арестантски; затворнически. ♦ Арестный дом (остар) затвор, сграда за държане, престой на арестувани, затворници.

АРЕСТОВАТЬ, -тую, -туешь, св и несв. В. (право). 1. [Да] арестувам, да задържа [задържам]. 2. Да наложа [налагам] запор, възбрана, [да] секвестирам || несв също арестовывать.

АРЕСТОВЫВАТЬ, -аю, -аешь, несв. В (право). 1. Арестувам, задържам. 2. Налагам запор, възбрана; секвестирам, запорирам || св арестовать.

АРЖАНЕЦ, -нца, м (бот). Тимотейка, Рhleum. (житно растение).

АРЗИС, -а, м (муз). Слабо тактово време.

АРИАДНИН: ариаднина нить. Вж нить.

АРИЕРГАРД, вж арьергард.

АРИЕЦ, ийца, м. Вж арийцы.

АРИЙКА, -и; мн -и, -йек; ж. Арийка, вж арийцы.

АРИЙСКИЙ, прил. Арийски; индоевропейски.

АРИЙЦЫ, -цев; ед ариец, -ийца; м. Арийци; индоевропейци.

АРИОЗО, нескл. с (муз). Ариозо, малка ария или част от ария.

АРИСТОКРАТ, -а, м. Аристократ; благородник.

АРИСТОКРАТИЗМ, -а, м. без мн. Аристократизъм, външна изисканост, изискано поведение (на аристократи в буржоазно общество).

АРИСТОКРАТИЧЕСКИЙ, прил. Аристократически; аристократичен; благороднически; изискан; (като) на аристократ; аристократическое общество.

АРИСТОКРАТИЧНЫЙ, прил. Аристократичен, благороднически; изискан (както е прието всред аристократи); аристократичные манеры изискани маниери (като на аристократ).

АРИСТОКРАТИЯ, -и, ж. Аристокрация; (прен) привилегирована класа; финансовая аристократия класа на едрите финансисти, финансови магнати.

АРИСТОКРАТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Аристократка; благородничка.

АРИТМИЧЕСКИЙ и АРИТМИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил (книж). Аритмичен; аритмически; неритмичен.

АРИТМИЯ, -и, ж (мед). Аритмия, нарушен сърдечен ритъм.

АРИФМЕТИКА, -и, ж. без мн. 1. Аритметика. 2. (прен. разг). Сметка, равносметка, резултат; печальная арифметика получается лоша равносметка се получава.

АРИФМЕТИЧЕСКИЙ, прил. Аритметичен; аритметически; арифметическая прогрессия. ♦ Среднее арифметическое (мат) средно аритметично число.

АРИФМОГРАФ, -а, м (спец). Аритмограф; сметачна машина.

АРИФМОМЕТР, -а, м (спец). Сметачна машина (за 4–те аритметични действия).

АРИЯ, -и, ж. Ария.

АРКА, -и; мн -и, арок; ж. Арка; триумфальная арка.

АРКАДА, -ы, ж (архит). Аркада (ред арки, сводове, крепени върху колони).

АРКАДИЯ [глав. А], -и, ж. без мн (остар. поет, сега ирон). Аркадия (страна на безгрижие, идиличен живот); счастливая Аркадия.

АРКАДСКИЙ, прил: аркадский пастушок (ирон) аркадийско пастирче; аркадская пастушка (ирон) аркадийска пастирка.

АРКАН, -а, м. Ласо, примка.

АРКАНИТЬ, -ню, -нишь, несв. В. Хващам, ловя (някого) с ласо; впримчвам || св заарканить.

АРКЕБУС, -а, м (воен. остар). Аркебус (старинна фитилна пушка).

АРКТИЧЕСКИЙ, прил. Арктичен, арктически; арктические народы; арктический климат.

АРЛЕКИН, -а, м. 1. (театр). Арлекин (действуващо лице от италианската народна комедия). 2. (прен). Комедиант, палячо, шут.

АРЛЕКИНАДА, -ы, ж. 1.(театр). Арлекинада (комедия с арлекин в главната роля). 2. (книж). Комедия, палячовщина.

АРМАДА, -ы, ж (вис). Армада (голяма военна флота, големи военни сили).

АРМАТУРА, -ы, ж. 1. (тех). Армировка; железобетонная арматура стоманенобетонна армировка; жёсткая арматура корава, твърда армировка; рабочая арматура носеща армировка. 2. (тех). Арматура; арматура котла арматура на парен котел. 3. (ел). Арматура (а. Монтажни електроматериали. б. Плоча на електрически кондензатор). 4. (архит). Орнамент, украса (във вид на оръжие). 5. (остар). Въоръжение. 6. без мн (тех). Армиране; снабдяване с арматура; арматура бетона армиране на бетона.

АРМАТУРЩИК, -а, м. Арматурист.

АРМЕЕЦ, -ейца, м. 1. Военнослужещ. 2. (остар). Армеец (военнослужещ в армията, за разлика от гвардеец).

АРМЕЙСКИЙ, прил. 1. Армейски; армейский корпус; армейский офицер. 2. (остар). Армейски (за разлика от гвардейски). 3. (прен). Казармен, груб.

АРМЕЙЩИНА, -ы, ж. без мн. събир (остар. пренебр). Армейщина, армейци (груби, недодялани).

АРМИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. В (тех). Армирам.

АРМИРОВКА, -и, ж. без мн (тех). 1. Армировка. 2. Арматура. 3. Армиране.

АРМИЯ, -и, ж. Армия; Советская Армия; (прен) множество; тълпа; армия безработных армия от безработни. ♦ Действующая армия (воен) действуваща армия. Армия спасения (спец) Армия на спасението (религиозна благотворителна организация в Англия и др.).

АРМЯЖНЫЙ, прил. Вж армячный.

АРМЯК, -а, м (остар). Армяк (дългопола шаячена зимна селска дреха в стара Русия).

АРМЯНЕ, -ян; ед армянин, -а; м. Арменци.

АРМЯНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Арменка.

АРМЯНСКИЙ, прил. Арменски.

АРМЯЧИНА, ы, ж. без мн (обл. текст). Армячина, шаяк от камилска вълна за «армяци».

АРМЯЧНЫЙ, прил от армяк (остар); армячное сукно плат за армяци (вж армячина).

АРНАУТКА, -и, ж. без мн (сел-ст). Арнаутка (сорт пролетна твърда пшеница).

АРНИКА, -и, ж. без мн (бот). Арника, Arnica montana (растение от сем. Сложноцветни).

АРОМАТ, -а, м. Аромат, благоухание.

АРОМАТИЧЕСКИЙ, АРОМАТИЧНЫЙ; -чен, -чна; и АРОМАТНЫЙ; -тен, -тна; прил. Ароматичен; ароматен; дъхав; благоуханен. ♦ Ароматические соединения (хим) ароматни съединения.

АРОННИК, -а, м (бот). Змиярник, Arum.

АРОЧНЫЙ, прил (архит). С арки, на арки; сводест; сводов; арочный мост сводов мост, дъгов мост; арочная ферма сводова ферма.

АРПЕДЖИО, нареч и нескл. с (муз). Арпеджио.

АРСЕНАЛ, -а, м. Арсенал; артиллерийский арсенал артилерийски арсенал (работилница за арт. оръжие); морской арсенал морски арсенал (склад за оръжие); в его распоряжении был целый арсенал доказательств (прен) той имаше на разположение цял арсенал, множество доказателства.

APТ... (воен). Арт... (Първа част на сложни думи със значение артилерийски: артснабжение, артдивизион).

АРТАЧИТЬСЯ, -чусь, -чишься, несв (разг). Опирам се, упорствувам, инатя се; назлъндисвам се. Старый Коваль не спорил и не артачился, как Тит: итти, так итти (Мам.-Сиб.). Старият Ковал не спореше и не се опъваше като Тит — като сте рекли да вървим, да вървим.

АРТЕЛЬ, -и, ж. 1. Артел, задруга; колектив; работна дружина, чета; сдружение; трудовая артель трудов артел; артель инвалидов инвалидна кооперация; сельскохозяйственная артель селскостопански артел (колхоз). 2. (прост. прен). Тайфа; група, тълпа; мы всегда ходим целой артелью ние винаги ходим на голяма група.

АРТЕЛЬНЫЙ, прил. 1. Артелен; кооперативен; артельный устав устав на артела. 2. Задружен, общ съвместен; колективен; артельная работа задружна работа. 3. (прост. прен). Общителен; енергичен; эmo артельный парень той е общителен момък, отворено момче.

АРТЕЛЬЩИК, -а, м (остар). 1. Участник в артел, задруга, член на артел, задруга, кооперация. 2. Носач (на гара).

АРТЕЛЬЩИЦА, -ы, ж (остар). Участничка в артел, задруга, членка на артел, задруга, кооперация.

АРТЕРИАЛЬНЫЙ, прил (анат). Артериален, артериен; артериальная кровь артериална кръв; артериальное давление артериално налягане.

АРТЕРИОСКЛЕРОЗ, -а, м (мед). Артериосклероза.

АРТЕРИЯ, -и, ж (анат). Артерия.

АРТИКЛЬ, -я, м (език). Член, приименна частица за определеност (в редица езици).

АРТИКУЛ I, -а, м (спец). 1. Тип или род продукция, стока. 2. Цифровото му или буквено обозначение.

АРТИКУЛ II, -а; род. мн -ул и -улов; м (офиц. остар). Член, параграф (в закон, устав, договор). ♦ Воинский артикул или воинские артикулы (ист) Воински артикул (първият военно-наказателен и военно-процесуален кодекс).

АРТИКУЛ III, -а, м (остар. воен). Хватка (с пушка), ♦ Выкидывать артикулы (разг. остар) правя фокуси, номера; пущам шеги.

АРТИКУЛИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. В (език). Учленявам, артикулирам; произнасям (звук).

АРТИКУЛЯЦИЯ, -и, ж (език). Учленение, артикулация; учленяване; произнасяне.

АРТИЛЛЕРИЙСКИЙ, прил (воен). Артилерийски.

АРТИЛЛЕРИСТ, -а, м (воен). Артилерист.

АРТИЛЛЕРИЯ, -и, ж (воен). Артилерия; дальнобойная артиллерия далекобойна артилерия; лёгкая артиллерия лека артилерия; профессор артиллерии професор по артилерия. ♦ Тяжёлая артиллерия (прен. разг) тежка артилерия (а. Тежък, тромав, мъчно подвижен човек. б. Най-тежките, най-сериозните доводи, аргументи, средства).

АРТИСТ, -а, м. 1. Артист; актьор. 2. (разг). Голям майстор, виртуоз; артист своего дела виртуоз в работата си.

АРТИСТИЗМ, -а, м. без мн (книж). 1. Артистизъм, художествена дарба, надареност. 2. Голямо майсторство, финес, виртуозност, артистичност.

АРТИСТИЧЕСКИЙ, прил. 1. Артистичен (присъщ) на артист; (характерен, типичен) за артист; артистическое дарование дарба на артист; артистические склонности артистични наклонности. 2. (прен). Майсторски, фин, изискан, виртуозен; видна артистическая работа личи си майсторска, сръчно изпипана работа, че е направено с умение, майсторски.

АРТИСТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Артистка; актриса.

АРТИШОК, -а, м (бот). Ангинар(ия), Суkarа scolumus (деликатесен зеленчук).

АРТПОДГОТОВКА, -и; мн -и, -вок; ж (воен); артиллерийская подготовка артподготовка, артилерийска подготовка.

АРТРИТ, -а, м (мед). Артрит.

АРТРИТИК, -а, м (мед. разг). Артритик, болен от артрит.

APТШКОЛА, -ы, ж (воен); артиллерийская школа артилерийско училище, артилерийска школа.

АРФА, -ы, ж (муз). Арфа. ♦ Эоловая арфа еолова арфа.

АРФИСТ, -а, м (муз). Арфист, свирач на арфа.

АРФИСТКА, -и; мн -и, -ток; ж (муз). Арфистка, свирачка на арфа.

АРХАИЗАЦИЯ, -и, ж. без мн (книж). Придаване на архаичност, на старинен вид или звучене.

АРХАИЗИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (книж). Да направя [правя] (нещо) да изглежда или да звучи по-старинно, по-архаично; да придам [придавам] (на нещо) по-архаичен, по-старинен вид или звучене.

АРХАИЗМ, -а, м. Архаизъм (а. език. Остаряла, излязла от употреба дума. б. Отживелица).

АРХАИЧЕСКИЙ и АРХАИЧНЫЙ; -чен, чна; прил (книж). Архаичен; архаические обороты речи архаични изрази.

АРХАЛУК, -а, м (остар). Архалук (азиатска горна къса мъжка дреха).

АРХАНГЕЛ, -а, м. 1. (рел). Архангел. 2. (остар. прост. ирон). Фанте, стражар, жандарм, полицай.

АРХАР, -а, м (зоол). Див планински козел, Ovis аттоп.

АРХАРОВЕЦ, -вца, м (прост. грубо). Хулиган; луда глава; вагабонтин, побойник, драка; главорез.

АРХЕОГРАФ, -а, м (науч). Археограф.

АРХЕОГРАФИЯ, -и, ж. без мн (науч). Археография.

АРХЕОЛОГ, -а, м. Археолог.

АРХЕОЛОГИЧЕСКИЙ, прил. Археологически; археологичен; археоложки; археологическая древность археологична старина; археологические исследования археоложки изследвания.

АРХЕОЛОГИЯ, -и, ж. без мн. Археология.

АРХИ... Архи..., свръх... (приставка, означаваща висша степен на нещо: архимиллионер, архиплут).

АРХИВ, -а, м. Архив, архива; государственный архив държавен архив; справку получите в архиве справка ще ви дадат в архивата. ♦ Сдать в архив В (прен. разг) да пратя в архивата, да призная за негоден, да обрека на забрава (някого); этого писателя давно пора сдать в архив този писател е отдавна за архивата.

АРХИВАРИУС, -а, м. Архивар, служител в архива.

АРХИВИСТ, -а, м. Архивист, специалист по архивистика.

АРХИВИСТИКА, -и, ж. без мн. Архивистика, опазване, систематизиране и описване на архивни материали.

АРХИВНЫЙ, прил. Архивен; архивные материалы.

АРХИЕПИСКОП, -а, м. Архиепископ.

АРХИЕРЕЙ, -я, м. Архиерей; владика.

АРХИМАНДРИТ, -а, м. Архимандрит.

АРХИПЕЛАГ, -а, м (геогр). Архипелаг.

АРХИПЛУТ, -а, м (разг). Свръхмошеник, архимошеник; пръв мошеник; мошеник над мошениците; голям шмекер.

АРХИТЕКТОНИКА, -и, ж. без мн. Архитектоника (а. архит. Композиция, хармонично съчетание на частите. б. геол. Строеж на земната кора. в. Дял от геологията, който се занимава със строежа на земната кора).

АРХИТЕКТОР, -а, м. Архитект.

АРХИТЕКТОРСКИЙ, прил. Архитектски.

АРХИТЕКТУРА, -ы, ж. Архитектура.

АРХИТЕКТУРНЫЙ, прил. Архитектурен; архитектурный стиль; архитектурные занятия занятия по архитектура.

АРХИТРАВ, -а, м (архит). Архитрав (греда върху колоните — в антична постройка).

АРШИН, -а, м. Аршин (руска мярка за дължина = 0,711 м). ♦ Мерить на свой аршин В (прен) меря със свой аршин; съдя по себе си, от свое гледище, едностранчиво. Сидеть, стоять словно аршин проглотил (разг) седя, стоя сякаш съм глътнал бастун, изправен, изпънат.

АРШИННИК, -а, м (остар. презр). Търговец; търгаш.

АРШИННЫЙ, прил от аршин. 1. Дълъг 1 аршин. 2. (разг). Страшно дълъг, много голям.

АРЫК, -а, м. Напоителен канал, вада в Средна Азия.

АРЫЧНЫЙ, прил от арык. Арычная вода вода от напоителна вада.

АРЬЕРГАРД, -а, м (воен). Ариергард.

АРЬЕРГАРДНЫЙ, прил (воен). Ариергарден.

АС, -а, м. 1. Ас, бележит военен, боен летец. 2. (прен). Голям майстор.

АСБЕСТ, -а, м (минер). Азбест.

АСБЕСТОВЫЙ, прил (минер). Азбестов.

АСЕПТИКА [сэ] -и, ж. без мн (мед). Асептика, обеззаразяване (при операции, лекуване на рани).

АСЕПТИЧЕСКИЙ [сэ], прил (мед). Асептичен, антисептичен, обеззаразяващ; асептическая повязка антисептична превръзка.

АСЕССОР, -а, м (остар). Асесор, заседател ♦ Коллежский асессор (остар) колежки асесор (граждански чин от 8–и клас в стара Русия).

АСИММЕТРИЧЕСКИЙ и АСИММЕТРИЧНЫ -чен, -чна; прил (спец). Асиметричен, несиметричен, с нарушена симетрия.

АСИММЕТРИЯ, -и, ж (спец). Асиметрия, несиметричност, нарушение на симетрията.

АСКАРИДА, -ы, ж (зоол). Аскарида, Ascaris (кръгъл паразитен червей).

АСКЕТ, -а, м (книж). Аскет (а. рел. Отшелник, постник, пустинник. б. прен. Човек със суров, крайно въздържан начин на живот).

АСКЕТИЗМ, -а, м. без мн (книж). Аскетизъм, аскетичен живот (а. рел. Отшелничество, постничество. б. прен. Суров начин на живот, крайно въздържание).

АСКЕТИЧЕСКИЙ и АСКЕТИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил (книж). Аскетичен; аскетически (а. рел. Отшелнически, постнически. б. Крайно умерен, въздържан, суров).

АСКОРБИНОВЫЙ, прил: аскорбиновая кислота (хим). Аскорбинова киселина.

АСПЕКТ, -а, м (книж). Аспект; гледище, възглед, гледна точка; план, насока, становище.

АСПИД I, -а, м. 1. (зоол) Аспид(а), отровна змия от сем. Elapidae. 2. (прен. прост). Злобен, зъл човек, проклет, люта, злобна змия (за човек).

АСПИД II, -а, м. без мн (минер). Аспид, вид шисти.

АСПИДНЫЙ, прил. 1. Аспиден; аспидная доска (остар) ученическа плоча (за писане с калем). 2. (прен). Черен, сивочерен (като аспид II). ♦ Аспидный сланец (минер) вж аспид II.

АСПИРАНТ, -а, м. Аспирант.

АСПИРАНТКА, -и; мн -и, -ток, ж. Аспирантка.

АСПИРАНТСКИЙ, прил. Аспирантски.

АСПИРАНТУРА, -ы, ж. 1. Аспирантура; задочная аспирантура задочна аспирантура. 2. събир. Аспиранти; присутствовала вся аспирантура присъствуваха всички аспиранти.

АСПИРАТОР, -а, м (спец). Аспиратор (уред за вземане проби на въздух за анализ).

АСПИРИН, -а, м (апт). Аспирин.

АСПР, нескл. ж (фин). Автоматизирана система за планови разчети.

ACC, -а, м. вж ас.

АССАМБЛЕЯ, -и, ж. 1. (офиц). Асамблея, общо събрание. 2. (истор). Асамблея, бал, вечерника, голямо вечерно увеселение (при Петър I в Русия) ♦ Генеральная ассамблея ООН Общо събрание на ООН.

АССЕНИЗАТОР, -а, м (спец). Асенизатор, работник по асенизацията.

АССЕНИЗАЦИОННЫЙ, прил (спец). Асенизационен, (служещ) за асенизация; ассенизационные машины.

АССЕНИЗАЦИЯ, -и, ж (спец). Асенизация, асенизиране, санитарно почистване на клозети, помийни ями.

АССЕССОР, -а, м. вж асессор.

АССИГНАЦИЯ, -и, ж (истор). Асигнация, банкнота (в Русия от XIII и XIX в.).

АССИГНОВАНИЕ, -я, с. 1. без мн. Финансиране, кредитиране; отпускане на средства. 2. Кредит, бюджетни средства; ассигнования на сельское хозяйство кредити за селското стопанство.

АССИГНОВАТЬ, -ную, -нуешь, св и несв. В (фин). Да отпусна [отпускам], да отделя [отделям] парични средства, [да] финансирам, [да] кредитирам || несв. също и ассигновывать.

АССИГНОВКА, -и; мн -и, -вок, ж (фин). 1. без мн. Р. (Д) на В или для Р. Финансиране, кредитиране, отделяне на финанси, отделяне на парични средства. 2. на В. Кредитно писмо, документ за отпускане на финансови средства, разпореждане за отделяне на парични суми.

АССИГНОВЫВАТЬ, -аю, -аешь, несв. В (фин). Отпускам, отделям парични средства, финансирам, кредитирам || св ассигновать.

АССИМИЛИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В. [Да] асимилирам (а. биол. Да усвоя [усвоявам], да смеля [смилам] (хранителни вещества). б. етн. Да претопя [претопявам]).

АССИМИЛИРОВАТЬСЯ, -руюсь, -руешься, св и несв. Да се уподобя [уподобявам се], да стана [ставам] подобен (на нещо, на някой).

АССИМИЛЯТИВНЫЙ, прил (спец). Асимилиращ, водещ към асимилиране.

АССИМИЛЯТОР, -а, м (спец. неодобр). Асимилатор, привърженик на асимилаторско въздействие (върху някой народ).

АССИМИЛЯЦИОННЫЙ, прил (спец). Асимилационен, (на или за) асимилация; ассимиляционные процессы процеси на асимилиране.

АССИМИЛЯЦИЯ, -и, ж (спец). Асимилация (а. без мн. биол асимилиране, поглъщане, усвояване; ассимиляция азота растениями усвояване на азот от растенията. б. етн. без мн. Асимилиране, претопяване [на един народ от друг]. в. език. Уподобяваме; ассимиляция согласных по звонкости уподобяваме на съгласни по звучност).

АССИРИЕЦ, -ийца, м. Вж ассирийцы.

АССИРИЙКА, -и; мн -и, -иек; ж. Асирийка (вж ассирийцы).

АССИРИЙСКИЙ, прил. 1. (ист). Асирийски, асиро-вавилонски. 2. също (остар). АЙСОРСКИЙ. Асирийски; айсорски.

АССИРИЙЦЫ, -цев; ед -иец, -ийца; м. 1. също АССИРИЯНЕ, -иян; ед -иянин, -нянина; м (ист). Асирийци (население на Асирия). 2. също (остар) АЙСОРЫ, -ов; ед -ор, -ора; м. Асирийци; айсори (малка семитска народност в Турция, Иран и СССР).

АССИСТЕНТ, -а, м. Асистент.

АССИСТЕНТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Асистентка.

АССИСТЕНТСКИЙ, прил. Асистентски.

АССИСТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. Д. Асистирам, съм асистент, изпълнявам задълженията на асистент.

АССОНАНС, -а, м (книж). Асонанс, съзвучие.

АССОРТИ, нескл. с. Специално подбрана, съставена смес; шоколадное ассорти кутия разнообразно подбрани шоколадови бонбони.

АССОРТИМЕНТ, -а, м. Асортимент, подбор от различни видове; богатый ассортимент mоваров богат асортимент стоки.

АССОЦИАЦИЯ, -и, ж. Р. Асоциация спец. а. Сдружение; съюз; обединение; организация; ассоциация научных работников съюз на научните работници. б. спец. Група, съчетание, съединение; ассоциация растений растителна асоциация; ассоциация молекул асоциация на молекули. в. (псих). Психологически обоснована връзка, отношение; по ассоциации; ассоциация по сходству асоциация по прилика).

АСТЕНИЧЕСКИЙ [тэ], прил (мед). Астеничен; астенический тип.

АСТЕНИЯ [тэ], -и, ж. без мн (мед). Астения, телесна слабост; отпадналост; безсилие на организма.

АСТЕРОИД, -а, м (астр). Астероид.

АСТИГМАТИЗМ, -а, м. без мн (мед). Астигматизъм.

АСТМА, -ы, ж (мед). Астма; задух; сердечная астма; бронхиальная астма.

АСТМАТИК, -а, м (мед. разг). Астматик, болен от астма, задух.

АСТМАТИЧЕСКИЙ, прил (мед). Астматичен; астматическое дыхание астматично дишане.

АСТМАТИЧКА, -и; мн -и, -чек; ж (мед. разг). Астматичка, болна от астма.

АСТРА, -ы, ж (бот). Димитровче, звездел, астра, Aster.

АСТРАЛЬНЫЙ, прил (книж). Астрален, звезден; астральный мир светът на звездите; астральные культы древнего мира астрални култове на древните народи.

АСТРАХАНКА, -и; мн -и, -нок; ж (спец). Астраханка (а. Сорт селда. б. Сорт селскостопанска продукция пъпеши, ябълки и др.).

АСТРОГРАФ, -а, м (спец). Астрограф, уред за фотографиране на небесните тела.

АСТРОЛОГ, -а м (ист). Астролог; звездогадател; звездоброец.

АСТРОЛОГИЯ, -и, ж. без мн (ист). Астрология (учение за звезди и звездогадаене).

АСТРОЛЯБИЯ, -и, ж. (спец). Астролабия (ъгломерен уред до началото на XVIII в.).

АСТРОНАВТ, -а, м (спец). Астронавт (а. Специалист по астронавтика. б. Космонавт).

АСТРОНАВТИКА, -и, ж (спец). Астронавтика, космонавтика.

АСТРОНОМ, -а, м (спец). Астроном.

АСТРОНОМИЧЕСКИЙ, прил (спец). Астрономичен, астрономически; астрономические наблюдения; астрономические числа (прен) астрономически, огромни числа.

АСТРОНОМИЯ, -и, ж. без мн (науч). Астрономия.

АСТРОФИЗИКА, -и, ж. без мн (науч). Астрофизика.

АСУ, нескл. ж (спец). Автоматизирана система за управление, АСУ.

АСФАЛЬТ, -а, м. без мн. Асфалт.

АСФАЛЬТИРОВАНИЕ, -я, с. без мн. Асфалтиране; павиране, покриване с асфалт.

АСФАЛЬТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В. [Да] асфалтирам; [да] павирам, да покрия [покривам] с асфалт || св също и заасфальтировать.

АСФАЛЬТИРОВКА, -и, ж. без мн. Асфалтиране; павиране, покриване с асфалт.

АСФАЛЬТОВЫЙ, прил. Асфалтов; асфалтен; асфалтиран; асфальтовая мостовая асфалтова настилка.

АСФИКСИЯ, -и, ж. без мн (мед). Асфиксия, задушаване.

АСЬ, межд. и част (прост). А? Как? Какво каза? Да? (като въпросително обаждане). Один рабочий крикнул: Корчагин! — Ась? — откликнулся голос Корчагина (Решетн.). Един работник извика: Корчагин! — Кажи! — обади се гласът на Корчагин.

АТАВА, вж отава.

АТАВИЗМ, -а, м. без мн (биол). Атавизъм.

АТАВИСТИЧЕСКИЙ, прил (биол). Атавистичен; атавистически.

АТАКА, -и, ж. Атака; щурм; настъпление; штыковая атака щикова атака, атака на нож; атаки классовых врагов (прен) нападки на класовите врагове.

АТАКОВАТЬ, -кую, -куешь, св и несв. В. [Да] атакувам; [да] щурмувам, да нападна [нападам].

АТАМАН, -а, м. 1. (остар). Атаман (военноадминистративен началник в казашките области и войски). 2. (прен). Главатар; войвода; атаман разбойничьей шайки главатар на шайка разбойници.

АТАМАНСКИЙ, прил. 1. (остар). Атамански (вж атаман). 2. (прен). Главатарски; войводски.

АТАМАНША, -и, ж (разг). 1. (остар). Атаманка (жена на атаман). 2. (прен). Главатарка; жена-войвода.

АТАРА, вж отара.

АТЕИЗМ [тэ], -а, м. без мн. Атеизъм; безбожие.

АТЕИСТ [тэ], -а, м. Атеист; безбожник.

АТЕИСТИЧЕСКИЙ [тэ], прил. Атеистичен; атеистически; безбожнически; безбожен.

АТЕИСТКА [тэ], -и; мн -и, -ток; ж. Атеистка; безбожничка.

АТЕЛЬЕ [тэ], нескл. с. Ателье; работилница; ателье художника ателие на художник; ателье мод модно ателие; ателье ремонта (часов, обуви и др.) ателие за поправка (на часовници, обувки или др.); телевизионное ателье телевизионен сервиз.

АТЕРОСКЛЕРОЗ, -а, м (мед). Атеросклероза.

АТЛАС, -а, м. Атлас; анатомический атлас; ботанический атлас; атлас мира атлас на света.

АТЛАС I, -а, м (текст). Атлаз.

АТЛАС II, -а, м (анат). Атлас (първият шиен прешлен).

АТЛАСНЫЙ, прил. Атлазен; атласная ткань атлаз, атлазена тъкан; атласное платье рокля от атлаз; атласная кожа (прен) атлазена, гладка кожа. ♦ Атласный шпат (минер) азбестовиден калцит.

АТЛЕТ, -а, м. Атлет (а. Спортист, занимаващ се с атлетика, б. разг. Здравеняк, як, силен мъж; човек с атлетическо телосложение).

АТЛЕТИЗМ, -а, м. 1. Атлетическо телосложение, спортно, здраво тяло. 2. Атлетически упражнения (с гири и др. за хармонично развитие на тялото).

АТЛЕТИКА, -и, ж. (спорт). Атлетика; тяжёлая атлетика; лёгкая атлетика.

АТЛЕТИЧЕСКИЙ, прил. Атлетичен, атлетически; атлетические состязания; атлетическое телосложение.

АТМОСФЕРА, -ы, ж. Атмосфера; атмосфера Земли атмосферата на Земята; чистая атмосфера за городом (разг) чист въздух вън от града; товарищеская атмосфера (прен) другарска атмосфера; отношения, обстановка на другарство; атмосфера доверия (прен) атмосфера, условия на доверие.

АТМОСФЕРИЧЕСКИЙ и АТМОСФЕРНЫЙ, прил. Атмосферен; атмосферный кислород; атмосферное электричество. ♦ Атмосферное давление (спец) атмосферно налягане. Атмосферные осадки (метеор) валежи.

АТОЛЛ, -а, м. Атол, пръстеновиден коралов остров.

АТОМ, -а, м. Атом.

АТОМАРНЫЙ, прил (спец). Атомарен, атомен; атомарный кислород.

АТОМАТИКА, -и, ж. без мн (науч). Атоматика, наука за атомната енергия.

АТОМИЗМ, -а, м. без мн. и АТОМИСТИКА, -и, ж. без мн (спец). Атомизъм, атомистика, учение за атомен строеж на веществото.

АТОМИСТИЧЕСКИЙ, прил. Атомистичен, атомен, атомистическая теория.

AТOМКA, -и; мн -и, -мок; ж (спец. разг). Атомна електростанция.

АТОМНИК, -а, м (спец). Атомен специалист, учен в областта на атомната енергия.

АТОМНОСТЬ, -и, ж. без мн (хим). Атомност, валентност.

АТОМНЫЙ, прил (спец). Атомен; атомная энергия; атомный ледокол атомен ледоразбивач; атомный шантаж (прен). ♦ Атомный вес (хим) атомно тегло.

АТОМОХОД, -а, м. Кораб с атомен двигател.

АТОНИЯ, -и, ж. без мн (мед). Атония (отпуснатост), телесна, мускулна слабост.

АТРИБУТ, -а, м (книж). 1. Атрибут, свойство, черта; постоянен белег (на предмет, явление). 2. (грам). Атрибут, определение.

АТРОПИН, -а, м. без мн (апт). Атропин.

АТРОФИРОВАННЫЙ, прил (мед). Атрофиран.

АТРОФИРОВАТЬСЯ, без 1 и 2 л, -уется, св и несв (мед). [Да] се атрофира.

АТРОФИЯ, -и, ж. без мн (мед). Атрофия.

АТТАШАТ, -а, м (дипл). Аташета (при дадено посолство).

АТТАШЕ, нескл. м (дипл). Аташе; военный атташе.

АТТЕСТАТ, -а, м. 1. Зрелостно свидетелство; диплома, диплом; атестат; по окончании средней школы он получил аттестат след завършване на средното училище той получи зрелостно свидетелство; аттестат доктора наук диплом за докторат. 2. (остар). Препоръка; атестация; препоръчителен отзив; характеристика. 3. (воен). Атестат, документ за право на получаване (на дажба храна, парично или вещево доволствие на военнослужещ в Съветската армия). 4. (остар). Свидетелство за прослужено време (в дадено учреждение). 5. Удостоверение за добра порода (на животно). 6. Документ за отпускане на фураж (за домашно животно). ♦ Аттестат зрелости (спец) зрелостно свидетелство.

АТТЕСТАЦИОННЫЙ, прил (спец). Атестационен; аттестационная комиссия; аттестационное свидетельство.

АТТЕСТАЦИЯ, -и, ж. 1. без мн. Атестиране; даване на характеристика, отзив; даване на препоръка; присъждане на някакво звание, степен. 2. Атестация; препоръка; характеристика; отзив, мнение (за някого).

АТТЕСТОВАТЬ, -тую, -туешь, св и несв. В (книж). 1. (Да) атестирам (някого), да дам [давам] характеристика, атестация (на някого), отзив (за никого). 2. Да присъди [присъждам] някаква степен, звание; да назнача [назначавам], да повиша [повишавам] като или за някакъв; он аттестован старшим сержантом повишен е за старши сержант. 3. Да преценя [преценявам] знанията (на някого); да поставя [поставям], да определя [определям] оценките, бележките (на учащите се); предстоит аттестовать учеников предстои да се оформят бележките на учениците. ♦ Аттестовать себя да се представя [представям се]; да се покажа [показвам се]; да кажа [казвам, говоря] за себе си; да се препоръчам [препоръчвам се]. Это, говорит, молодой человек, чиновник... едет, говорит, в Саратовскую губернию и, говорит, престранно себя аттестует (Гог.). Това, казва, е един млад човек, чиновник..., отива, казва, в Саратовска губерния и, казва, се представя твърде странно.

АТТРАКЦИОН, -а, м (театр). Атракция, естрадно или др. изпълнение, привличащо публика; цирковые аттракционы.

АТТРАКЦИЯ, -и, ж (спец). Атракция (а. геод. Отклонение на отвеса. б. грам. Съгласуване по смисъл, а не по граматична ферма, атракция, синтактично уеднаквяване).

АТТРИБУТ, вж атрибут.

АТУ, межд (лов). Ату, дръж! (на куче през време на лов); ату его! дръж го!

АТЭЦ, нескл. ж (спец). Атец (атомна топлоелектроцентрала).

АУ, межд. 1. Ео, ехо (провикване, обаждане в гора). 2. Като сказ (разг). Край, всичко пропадна.

АУДИЕНЦИЯ, -и, ж. Аудиенция, официално приемане (на посетители от високопоставено лице); (прен) После обеда Парфиша был призван на аудиенцию к отцу (Салт.). Следобед Парфиша беше повикан на аудиенция при баща си.

АУДИТОР, -а, м (остар). Аудитор (а. Длъжностно лице — заместник-прокурор във военните съдилища. б. В семинариите в стара Русия — ученик, натоварен oт преподавателя да изпитва другите ученици).

АУДИТОРИЯ, -и, ж. 1. Аудитория, зала в университет. 2. събир. Аудитория, слушатели; публика.

АУКАТЬ, -аю, -аешь, несв (разг). Викам «ау» ео, ехо; провиквам се, обаждам се (в гора) || св аукнуть.

АУКАТЬСЯ, -аюсь, -аешься, несв. с Т и без доп (разг). Викам си, провиквам(е) се «ау» (с някого); обаждам(е) се един на друг (в гора); в лесу подруги аукались, чтобы не потеряться в гората приятелките си викаха една на друга, за да не се загубят || св аукнуться.

АУКНУТЬ, -ну, -нешь, св и еднокр (разг). Да викна, да извикам «ау» (ео, ехо); да извикам, да се обадя (в гора) || несв аукать.

АУКНУТЬСЯ, -нусь, -нешься, св и еднокр (разг). 1. Да се обадя с «ау» (ео, ехо). 2. Да се отзова с «ау» (ео, схо). ♦ Как аукнется, так и откликнется (посл) каквото повикало, такова се и обадило.

АУКЦИОН, -а, м (търг). Публична продан, търг; аукцион, разпродажба; всё добро продали с аукциона продадоха им всичко на търг.

АУКЦИОНЕР, -а, м (търг). Участник в аукцион, състезаващ се в търга.

АУКЦИОНИСТ, -а, м (търг). Аукционист, лице, извършващо публична продан.

АУКЦИОННЫЙ, прил (търг). Аукционен; аукционный зал аукционна зала.

АУЛ, -а, м. Аул, планинско село (в Кавказ и Средна Азия).

АУСКУЛЬТАЦИЯ, -и, ж (ход). Аускултация, преслушване.

АУСПИЦИИ, -ий, без ед. Ауспиции (в Древния Рим гадаене по хвърченето на свещените птици); (прен) предзнаменования; щастливи обстоятелства.

АУТ, -а, м (спорт). Аут; вън.

АУТЕНТИЧЕСКИЙ и АУТЕНТИЧНЫЙ, вж автентический.

АУТОДАФЕ, нескл. с. Аутодафе, публично изгаряне.

АУТОПСИЯ, -и, ж (мед). Вж вскрытие.

АУТОХТОНЫ, вж автохтоны.

АУФТАКТ, -а, м (муз). Предтакт, ауфтакт.

АФАЗИЯ, -и, ж. без мн (мед). Афазия, разстройство на речта, загуба на способността за говор.

АФГАНЕЦ, -нца, м. Вж афганцы.

АФГАНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Афганистанка (вж афганцы).

АФГАНСКИЙ, прил. Афганистански.

АФГАНЦЫ, -цев; ед -нец, -нца; м. Афганистанци, основно население на Афганистан.

АФЕЛИЙ, -я, м (астр). Афелий.

АФЕРА, -ы, ж. Афера; далавера; гешефт; мошеничество.

АФЕРИСТ, -а, м. Аферист; далавераджия; гешефтар; мошеник.

АФЕРИСТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Аферистка; далавераджийка; гешефтарка; мошеничка.

АФИНИЙ, -я, м (хим). Афинин, Ап (елемент).

АФИНСКИЙ, прил. Атински. ♦ Афинские вечера, вж вечер.

АФИША, -и, ж. Афиш; обява; плакат.

АФИШИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (книж). [Да] афиширам; да сложа [слагам] на показ; да разглася [разгласявам].

АФИШНЫЙ, прил. Афишен; за афиши; афишный лист афиш; афишная тумба афишна колонка (за лепене на афиши).

АФОРИЗМ, -а, м. Афоризъм.

АФОРИСТИЧЕСКИЙ и АФОРИСТИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Афористичен.

АФРИКАНЕРЫ, -ов; ед африканер, -а и АФРИКАНДЕРЫ, -ов; ед африкандер, -а, м. Африканер, бял жител на Южна Африка (потомък на европейски преселници).

АФРИКАНЕЦ, -нца, ж. Вж африканцы.

АФРИКАНИСТИКА, -и, без мн. ж. Африканистика, комплекс науки за Африка.

АФРИКАНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Африканка.

АФРИКАНСКИЙ, прил. 1. Африкански; африканские языки. 2. (прен). Необуздан, страстен; пламенен; горещ; африканские страсти необуздани страсти.

АФРИКАНЦЫ, -нцев; ед -нец, -нца; м. Африканци.

АФРОНТ, -а, м (остар). Афронт; отпор; обида; несполука, неуспех; посрамяване; на этом деле они потерпели афронт в тази работа те претърпяха несполука.

АФФЕКТ, -а, м (книж). Афект, голямо раздразнение, силна възбуда и избухливост; болезненный аффект болестен афект.

АФФЕКТАЦИЯ, -и, ж (книж). 1. Афектация, афектираност, нервна възбуда, раздразнение, яд, разгневеност. 2. без мн. Афектирано, възникване или предизвикване на афект.

АФФЕКТИВНЫЙ, прил (книж). Афективен, свързан със състоянието на афект; аффективная память памет, активизирана от афекти.

АФФЕКТИРОВАННЫЙ, прил (книж). Афектиран, изпълнен с възбуда, раздразнение; аффектированный тон.

АФФЕКТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В и без доп (книж). [Да] афектирам; да възбудя [възбуждам]; да раздразня [раздразним]; да направя [правя] (нещо) с афектация.

АХ, межд. 1. Ах, ех. 2. ахи, -ов, без ед (разг). Ахане, «ах»; только, пожалуйста без ахов само моля ти се без «ах»; ахи да охи ах и ох, ахкане и охкане. ♦ Ах да (разг) а да; ах да, я забыл вам сказать а, да, забравих да ви кажа. Увы и ах (шег) уви и ах.

АХАНЬЕ, -я, с (разг). Ахкане; охкане; пъшкане.

АХАТЬ, -аю, -аешь, несв (разг). Ахкам, охкам; пъшкам || св ахнуть.

АХИЛЕСОВ: ахилесова пята, вж пята; ахилесово сухожилие, вж сухожилие.

АХИНЕЯ, -и, ж (разг). Глупост, безсмислица; ни врели, ни кипели; празна работа; празни приказки.

АХНУТЬ, -ну, -нешь, св. В (разг). 1. Да ахна; да изпъшкам; да извикам «ах!». 2. (прост). Да гръмна; да избумтя; за холмом ахнула пушка зад хълма избумтя, проехтя топ. Неужто он в себя ахнул? (Горьк.) Нима наистина се е гръмнал? 3. (прост, грубо). Да цапна; да прасна; да ударя; да цапардосам; да тупна; да трясна; он как ахнет меня по черепу той пък като ме прасна по главата || несв ахать (към 1 знач).

АХОВЫЙ, прил (прост). 1. Лош, калпав, негоден, отвратителен, (който) нищо не струва, за нищо не става; аховая работа калпаво, много зле извършена работа, ръцете си е оставил (майсторът) в нея. 2. Луда глава, пакостлив, бесен, опасен, страшен, не си поплюва, не прощава, може и най-лошото, голям хайдук, способен на всичко, пред нищо не се спира, главата да ти се замае; люди там были аховые там хората бяха опасни, големи хайдуци. Я его спрашиваю, откуда же, миленький, у тебя эдакое аховое богатство? (Данил.) Питам го, откъде пък, миличък, имаш такова страшно (или огромно, грамадно, смайващо, поразително) богатство?

АХРОМАТИЗМ, -а, м (физ). Ахроматизъм, пречупване (на светлинен лъч през оптическо стъкло) без разлагане, безцветно.

АХРОМАТИЧЕСКИЙ, прил (физ). Ахроматичен, пречупващ (светлинния лъч) без разлагане (на цветовите му съставки); ахроматическая линза ахроматична леща.

АХТЕРШТЕВЕНЬ, -ня, м (мор). Ахтерщевен (кърмова част на корабния скелет).

АХТИ, межд (прост). Ах, леле; олеле. Ахти, сколько у вас тут гербовой бумаги! продолжала она (Гог.). Леле, че много гербова хартия имате тук! — продължаваше тя. ♦ Не ахти (как) (разг) като нареч не дотам, не чак толкова. Не ахти богатые доходы получал (Некр.). Не ми бяха чак толкова големи приходите. Не ахти какой (разг) не (с) кой знае какъв, не (е) чак толкова добър, голям, хубав; доста лош, слаб, посредствен; поэт он не ахти какой не е кой знае какъв поет (т. е. посредствен). Ахти мне (нам) (обл) горко ми (ни).

АЦЕТАТ, -а, м (хим). Ацетат.

АЦЕТИЛЕН, -а, м. без мн (хим. тех). Ацетилен.

АЦЕТИЛЕНОВЫЙ, прил (хим. тех). Ацетиленов.

АЦЕТОН, -а, м (спец). Ацетон.

АШУГ, -а, м. Ашуг (народен поет-певец у кавказките народи).

АЭРАРИЙ, -я, м (спец). Аерарий (площадка за въздушни бани).

АЭРАЦИЯ, -и, ж (спец). Аерация; проветряване; насищане (на вода, на почва) с въздух.

АЭРО... Аеро... (Първа част на сложни думи със значение въздушен, авиационен: аэропочта, аэроклуб).

АЭРОБЫ, -ов; ед -об, -оба; м (биол). Аероби (нуждаещи се от кислород бактерии).

АЭРОВИЗУАЛЬНЫЙ, прил (спец). Аеровизуален, (извършван) визуално от въздуха (с бинокъл или дори без него); аэровизуальное обследование леса аеровизуално наблюдаване на гората.

АЭРОВОКЗАЛ, -а, м. Аерогара.

АЭРОДИНАМИКА, -и, ж (науч). Аеродинамика.

АЭРОДИНАМИЧЕСКИЙ, прил (науч). Аеродинамичен; аэродинамическая лаборатория.

АЭРОДРОМ, -а, м. Летище, аеродрум.

АЭРОДРОМНЫЙ, прил. Летищен; аэродромная площадка.

АЭРОЗОЛЬ, -я, м (спец). Аерозол.

АЭРОЗОЛЬНЫЙ, прил (спец). Аерозолен; аэрозольный распылитель аерозолна пръскачка.

АЭРОКЛУБ, -а, м. Аероклуб.

АЭРОЛИТ, -а, м (спец). Аеролит, камък от космически произход.

АЭРОЛОГ, -а, м (спец). Аеролог, специалист по аерология.

АЭРОЛОГИЯ, -и, ж. без мн (науч). Аерология, наука за горните пластове на земната атмосфера.

АЭРОЛОГИЧЕСКИЙ, прил (науч). Аерологичен; аэрологические наблюдения.

АЭРОМЕТОТРЯД, -а, м (метеор). Изследователи-метеоролози (с летателни апарати).

АЭРОМЕТР, -а, м (спец). Аерометър, въздухомер.

АЭРОНАВИГАЦИЯ, -и, ж. без мн (спец). Аеронавигация, въздушна навигация, въздухоплаване.

АЭРОНАВИГАЦИОННЫЙ, прил (спец). Аеронавигационен, въздухоплавателен; аэронавигационное оборудование аеронавигационна апаратура.

АЭРОНАВТ, -а, м (книж). Аеронавт, въздухоплавател.

АЭРОНАВТИКА, -и, ж. без мн (книж). Аеронавтика, въздухоплаване.

АЭРОПАРТИЯ, -и, ж (спец). Геоложка проучвателна бригада (с използуване на въздухоплавателен транспорт).

АЭРОПЛАН, -а, м (остар). Аероплан, самолет.

АЭРОПЛАННЫЙ, прил (остар). Аеропланен, самолетен.

АЭРОПОИСК, -а, м (спец). Геоложко разузнаване от самолети.

АЭРОПОНИКА, -и, ж. без мн (спец). Аеропоника, въздушна култура, отглеждане на растения без почва (като корените, висящи във въздуха се пръскат с хранителен разтвор).

АЭРОПОРТ, -а, м. Голямо летище, централна аерогара.

АЭРОСАНИ, -ей, без ед. Аерошейна, снегоход (с въздушно витло за двигател).

АЭРОСТАТ, -а, м (спец). Аеростат, въздухоплавателен балон; дирижабъл; цепелин. ♦ Аэростат заграждения (воен) заградителен балон.

АЭРОСТАТИКА, -и, ж. без мн (науч). Аеростатика, наука за равновесие на газове и тяхното въздействие върху намиращите се в тях тела.

АЭРОСТАТИЧЕСКИЙ, прил (науч). Аеростатичен, свързан с аеростатиката.

АЭРОСТАТНЫЙ, прил (спец). Аеростатен, свързан с аеростати; аэростатное заграждение (епец) заградителни балони.

АЭРОСЪЕМКА, -и; мн -и, -мок; ж (спец). Заснемане на местност от въздуха (с помощта на различни снимачни системи).

АЭРОФОТОГРАФИЯ, -и, ж (спец). 1. Аероснимка, фотография, направена от летателен апарат. 2. без мн. Аерофотографиране, снимане от въздуха.

АЭРОФОТОСЪЕМКА, -и, ж. без мн (спец). Фотографиране от въздуха.

АЭРОФОТОТОПОГРАФИЯ, -и, ж. без мн (спец). Топография на базата на направени аероснимки.

Б I (изговаря се б, бе или бэ). Б (съгл. звук; втора буква от руската азбука); б печатное печатно б.

Б II, част. Вж бы.

БА, межд. Ба, бре, брей; я; я гледай, я виж; ба! кого я вижу! я, кого виждам!

БАБА I, -ы, ж. 1. (остар). Жена, селянка (омъжена); собрались мужики и бабы струпаха се селяни и селянки. 2. (прост и обл). Жена (съпруга), булка; приходи и ты со своей бабой ела и ти с булката, с жена си. 3. (прост често пренебр). Жена (изобщо); а ну, бабы, давайте дружно возьмёмся хайде, жени, задружно да се заловим. 4. (фолкл. и разг). Стара жена, възрастна жена, баба, старица; жили-были дед да баба имало едно време един дядо и една баба. 5. (прен. презр). «Баба», женко (за безхарактерен мекушав мъж); не будь бабой не ставай баба. ♦ Бой-баба (разг) и хват-баба (прост) мъжка Гана, сербез жена. Каменная баба (археол) човешка фигура от камък, идол. Снеговая или снежная баба снежен човек, човек от сняг.

БАБА II, -ы, (тех). Трамбой, набивачка; сонетка; трамбовка, токмак; ручная баба ръчна набивачка.

БАБА III, -ы, ж. Козунак (цилиндричен, висок); ромовая баба козунак с ром.

БАБАНУХА, -и, ж (зоол). Хрянов листояд, Phaedon cachleariae (бръмбар).

БАБАХ, межд. Цап, прас, туп; бум (звукоподр. за отривист шум, гръм, ек, изстрел).

БАБАХАНЬЕ, -я, с. без мн (разг). 1. Ек, тътен, тътнеж; пукот, пукотевица. 2. Удряне; тупване, цапване.

БАБАХАТЬ, -аю, -аешь, несв (разг). 1. В и без доп. Гърмя; стрелям; (безл) ехти, кънти, ечи; тътне. 2. Цапардосвам; цапвам, прасвам; тупвам || св бабахнуть.

БАБАХНУТЬ, -ну, -нешь, св (разг). 1. В и без доп. Да гръмна; да изстрелям; (безл) да изкънти, да проехти; бабахнуло из пушки проехтя топовен изстрел. 2. В. Да цапардосам; да цапна, да прасна; он меня как бабахнет! като ме цапароса! || несв бабахать.

БАБАХНУТЬСЯ, -нусь, -нешься, св (разг). Да падна внезапно, да се стоваря, да се ударя, да цопна, да се трясна, да се пльосна.

БАБАШКА, -и; мн -и, -шек; ж (печат). Шега, поле, сляп наборен материал.

БАБА-ЯГА, бабы-яги, ж (фолк). Баба Яга, вещица в (руските народни приказки).

БАББИТ, -а, м. без мн (тех). Бабит (сплав за заливане на лагери).

БАББИТНЫЙ, прил (спец). Бабитен; баббитный завод завод за бабит.

БАББИТОВЫЙ, прил (спец). Бабитен, бабитов, за, на или от бабит; баббитовое производство производство на бабит; баббитовые подшипники лагери от бабит.

БАБЁНКА, -и; мн -и, -нок; ж (прост). Женица, още не стара, енергична булчица, пъргаво женче.

БАБИЙ, прил (разг). Женски; бабьи сказки женски брътвеж, празни приказки, женски измишльотини. ♦ Бабье лето сиромашко лято, циганско лято.

БАБИЩА, -и, ж (разг. презр). Женище, едра, груба жена.

БАБКА I, -и; мн -и, -бок; ж. 1. (разг). Баба, бабка, бабенце; стара жена, старица. 2. (остар). Баба, акушерка. ♦ Повивальная бабка (остар) акушерка (без специално образование).

БАБКА II, -и; мн -и, -бок; ж. 1. Бабка (надкопитна става у коня). 2. Ашик; игра в бабки игра на ашици.

БАБКА III, -и; мн -и, -бок; ж (сел-ст). Начин за нареждане на снопи.

БАБКА IV, -и; мн -и, -бок; ж. 1. (тех). Стойка, седло; бабка токарного станка седло на струг; передняя бабка неподвижно седло; задняя бабка подвижно седло. 2. (обл). Малка наковалня, йорс. 3. (спец). Поп, подпорна греда (в покривна конструкция).

БАБНИК, -а, м (прост. неодобр). Женкар; коцкар.

БАБНИЧАТЬ, -аю, -аешь, несв. 1. (остар). Бабувам, обслужвам родилка при раждането. 2. (прост. неодобр). Огъвам се, държа се малодушно, мекушаво, проявявам слабост, слабохарактерност, малодушие. 3. (прост. презр). Задирям жени, държа се като женолюбец; коцкарувам.

БАБОЧКА I, -и; мн -и, -чек; ж (зоол). Пеперуда; ночная бабочка нощна пеперуда.

БАБОЧКА II, - и; мн -и, -чек; ж (прост. гал). Женица, женче; булчица, булче.

БАБСКИЙ, прил. Вж бабий.

БАБУЛЯ, -и, БАБУНЯ, -и и БАБУСЯ, -и, ж (разг. гал). Бабче, бабинка, бабенце.

БАБУШИ, -уш; ед бабуша, -и; ж. Домашни пантофи, чехли; войлочные бабуши чехли, терлици от кече.

БАБУШКА, -и; мн -и, -шек; ж. 1. Баба, стара майка (майка на бащата или майката); живём вместе с бабушкой живеем с баба си. 2. (разг). Баба (изобщо), бабка, бабичка (често като обръщ); стара жена, старица; вы, бабушка, откуда? Вие, бабо, откъде сте? 3. (остар). Баба, акушерка, жена, която се занимава с бабуване. 4. (остар). Народна лечителка, знахарка, баячка; гледачка, предсказателка (на ръка, на восък и др.). ♦ Д бабушка ворожит (разг) има си някой да му помага, има си вуйчо владика. Это ещё бабушка надвое сказала (разг. погов) то още не се знае; я стане, я не; я го бъде, я не; въпрос е още. Вот тебе бабушка и Юрьевдень! (разг. възклицание) На ти, булка, Спасовден! На ти, бабо, Гергьовден! Какви ги мислехме, а то какво стана! Хорошо тому жить, кому, бабушка ворожит (посл) добре е този, който си има вуйчо владика.

БАБЬЁ, -я, с. без мн. събир (прост. пренебр). Женоря, жени.

БАВАРЕЦ, -рца, м. Вж баварцы.

БАВАРКА, -и; мн -и, -рок; ж. Баварка. Вж баварцы.

БАВАРСКИЙ, прил. Баварски.

БАВАРЦЫ, -рцев; ед -рец, -рца; м. Баварци (жители на Бавария).

БАГАЖ, -а, м. без мн. Багаж; мы сдали все наши вещи в багаж предадохме на багаж всичките си неща; всё отправили багажом изпратихме всичко като багаж; невостребованный багаж непотърсен багаж; умственный багаж (прен) умствен багаж, знания, ерудиция.

БАГАЖНИК, -а, м. Багажник (на транспортно средство).

БАГАЖНЫЙ, прил (жп). 1. Багажен; багажный вагон багажен вагон; багажная квитанция квитанция за багаж. 2. багажный, -ого, м. Железничар-магазинер.

БАГАР, БАГАРНЫЙ, вж богара, богарный.

БАГЕТ, -а, м. 1. Багет, астрагал. 2. Летва за рамки.

БАГЕТНЫЙ и БАГЕТОВЫЙ, прил. Багетен; багетная мастерская багетна работилница.

БАГЕТЧИК, -а, м. Багетчия, работник-майстор на багети.

БАГЕТЧИЦА, -ы, ж. Багетчийка, работничка-майсторка на багети.

БАГОР, -гра, м. Канджа (прът с металическо острие и кука); рыболовный багор канджа за риболов.

БАГОРНЫЙ, прил от багор; багорный крюк кука на или за канджата.

БАГОРЩИК, -а, м (спец. обл). Човек, който работи с канджа (при риболов, свличане на трупи, борба с пожар и др.).

БАГРЕНЬЕ, -я, с. без мн. Ловене на риба с канджа [от багор]; рыба зимой по рекам ловится багреньем зиме по реките рибата се лови с канджа.

БАГРЕНИЕ, -я, с. без мн. Багрене; обагряне с тъмночервен цвят.

БАГРЕЦ, -а, м. без мн. 1. (спец). Тъмночервена боя, пурпур, багрец. 2. (остар). Пурпур, скъпоценна тъкан. В багрец и золото одетые леса (Пушк.). В злато и пурпур пременените гори.

БАГРИТЬ, -грю, -гришь, несв. В. 1. Ловя риба с канджа; извличам из водата нещо с канджа. 2. (прост. грубо). Отмъквам, открадвам || св сбагрить (към 2 знач).

БАГРИТЬ, -грю, -гришь, несв. Багря, обагрям; боядисвам тъмночервено || св обагрить.

БАГРОВЕТЬ, -ею, -еешь, несв. 1. без 1 и 2 л. Червенее се, отдалеч изпъква, личи с червенината си, аленее. 2. Зачервявам се, почервенявам от силно възбуждане, вълнение; ставам пурпурен, тъмночервен || св побагроветь (към 2 знач).

БАГРОВЫЙ; -ров, -рова; прил. Пурпурен, багрен; тъмночервен; кървавочервен.

БАГРЯНЕТЬ, без 1 и 2 л., -еет, несв (поет). Червенее (се), аленее се в далечината.

БАГРЯНЕЦ, -нца, м. без мн. 1. Пурпурен цвят; багрилка. 2. (прен). Червенина, силна руменина.

БАГРЯНИТЬ, -ню, -нишь, несв. В (поет). Обагрям с пурпур.

БАГРЯНИЦА, -ы, ж (поет. остар). Багреница, (в старо време) царска пурпурна мантия.

БАГРЯНКА, -и, ж (бот). Вж красный (красные водоросли).

БАГРЯНЫЙ, прил (поет). Багрен; ален.

БАГУЛЬНИК, -а, м (бот). Вечнозелен отровен храст със замайваща миризма, расте по блатата на Централна и Северна Европа (от рода Ledum, сем. Ericaceae).

БАГУЛЬНИКОВЫЙ, прил от багульник; багульниковое масло.

БАДЕЙКА, -и; мн -и, -еек; и БАДЕЕЧКА, -и; мн -и, -чек; ж. умал от бадья. Дървена кофичка, ведърце.

БАДМИНТОН, -а, м. без мн (спорт). Бадминтон, федербал.

БАДМИНТОНИСТ, -а, м (спорт). Бадминтонист, играч на бадминтон.

БАДМИНТОНИСТКА, -и; мн -и, -ток; ж (спорт). Бадминтонистка.

БАДЬЯ, -и; мн -и, -дей; ж. Широко дървено ведро (обикновено за вадене на вода от кладенец), чебър, бадия; кофа.

БАДЯГА, -и, ж (зоол). Сладководна гъба, Spongilla.

БАЗА, -ы, ж. База (а. воен. Военно-морская база; авиационная база. б. спорт. Станция, хижа; туристская база туристическа хижа. в. Учреждение, предприятие; экскурсионная база екскурзионно предприятие, бюро. г. Склад; сырьевая база суровинна база; база снабжения снабдителна база; топливная база склад за топливо. д. архит. Основа, опора, опорна точка; база колонны основа на колоната. е. прен. Основа, опора, основание; база для сравнения база за сравнение). ♦ На базе Р (книж) на базата на (нещо), въз основа на (нещо).

БАЗАЛЬТ, -а, м (геол). Базалт, скала от вулканичен произход.

БАЗАЛЬТОВЫЙ, прил (геол). Базалтов; базальтовые залежи, базальтовое основание колонны базалтова основа на колона.

БАЗАР, -а, м. 1. Пазар. 2. (прен). Панаир; что это за базар? какъв е този панаир? ♦ Птичий базар птичи сборища (място на морски бряг, гдето се събират много птици).

БАЗАРИТЬ, -рю, -ришь, несв (прост). Търгувам на дребно.

БАЗАРНЫЙ, прил. 1. Пазарен; базарный день пазарен ден. 2. Неприличен, уличен; базарная ругань хамалско псуване. ♦ Базарная баба (разг) креслива, свадлива жена. Базарные речи (прост) неприлични, улични приказки.

БАЗАРОВЩИНА, -ы, ж. без мн (книж). Базаровщина (груб материализъм, нихилистичен практицизъм, изразен в отричането на естетическите ценности — по името на Базаров от романа на Тургенев «Отцы и дети»).

БАЗЕДОВ [зэ]; базедова болезнь (мед) базедова болест.

БАЗИЛИК, -а, м (бот). Босилек, Ocimum basilicum.

БАЗИЛИКА, -и, ж (архит). Базилика.

БАЗИРОВАНИЕ, -я, с. без мн. P/на П (книж). Базиране; основаване (върху нещо); обосноваване (с нещо).

БАЗИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. В/на П (книж). Базирам, основавам (на, върху нещо).

БАЗИРОВАТЬСЯ, -руюсь, -руешься, несв. 1. на П (книж). Базирам се, осланям се, опирам се, основавам се (на, върху нещо); мы базируемся только на фактах основаваме се само върху факта. 2. на В. Имам за база; армия базировалась на ряд крепостей армията се базираше (се опираше) на редица крепости.

БАЗИС I, -а, м (икон). База; базис (икономически строй на обществото на даден етап от неговото развитие).

БАЗИС II, -а, м. База, основа.

БАЗИСНЫЙ I, прил от базис I. (икон). Базисен; базисные явления.

БАЗИСНЫЙ II, прил от базис II. Базов, главен, основен; базисный склад.

БАЗОВЫЙ, прил от база. 1. (Принадлежащ) на базата, (предназначен) за базата, (отнасящ се) към базата; базовое имущество имуществото на базата. 2. Базов, основен, главен, опорен; базовый госпиталь базова, основна болница.

БАИНЬКИ, нeизм (дет). Нанкане; хочешь баиньки? искаш ли да нанкаш?

БАЙ I, -я, м. Бей (чифликчия, богаташ, кулак в Средна Азия).

БАЙ II и БАЙ-БАЙ или БАЮ-БАЙ, неизм (дет). Нанкам; нани-на; хочу бай-бай искам да нанкам.

БАЙБАК, -а, м. 1. (зоол). Мармот, Arctomys bobac (гризач). 2. (прен. разг). Ленивец, безделник; неподвижен, ленив човек, мързеливец.

БАЙДАРКА, -и; мн -и, -рок; ж (спорт). Русалка (вид спортна лодка).

БАЙДАРОЧНЫЙ, прил от байдарка (спорт). Русалков; байдарочная гребля русалково гребане.

БАЙКА I, -и, ж. без мн (текст). Бархет; вътъчно дубле.

БАЙКА II, -и; мн -и, -баек; ж. Приказчица, басничка (за приспиваме на деца).

БАЙКОВЫЙ, прил от байка (текст). Бархетен; (направен) от вътъчно дубле; байковое одеяло меко памучно одеяло.

БАК I, -а, м (мор). Бак (предна част на горната палуба на кораб, шлюпка, лодка).

БАК II, -а, м. Резервоар, цистерна, танк (голям съд за пазене на вода и др.); бака; водяной бак тендера (жп) воден резервоар на тендера.

БАКАЛАВР, -а, м. 1. Бакалавър (лице, получило низша учена степен в някои университети). 2. Среднист (във Франция).

БАКАЛЕЙНЫЙ, прил. Бакалски; бакалейные товары бакалски стоки.

БАКАЛЕЙЩИК, -а, м (разг. остар). Бакалин.

БАКАЛЕЯ, -и, ж. без мн. Бакалия, бакалски стоки.

БАКАН, вж бакен.

БАКАУТ I, -а, м (бот). Бакаутово дърво, желязно дърво, Guajacum officinale.

БАКАУТ II, -а, м (мор. остар). Лодка, шлеп (на Волга).

БАКБОРТ, -а, м (мор. остар). Лява страна, ляв борд (на кораб).

БАКЕЛИТ, -а, м. Бакелит.

БАКЕН I и БАКАН, -а, м (мор). Шамандура, бакен, бакан (дърво, буре, закотвени във водата за отбелязване на опасните места в море или голяма река).

БАКЕН II, -а, м. Вж бакены.

БАКЕНБАРДЫ, -ард; ед -а, -ы; ж. Бакенбарди.

БАКЕНЩИК, -а, м. Работник-пазач на бакен, шамандура.

БАКЕНЫ, -ов; ед -ен, -ена; м (остар). Бакенбарди.

БАКИ, бак; ед (остар) бака, -и; ж. Късо подстригани бакенбарди.

БАКИНЕЦ, -нца, м. Бакинец, жител на град Баку.

БАКИНСКИЙ, npuл. Бакински; бакинские огни светлините на Баку.

БАККАРА I, нескл. с. Бакара (вид висококачествено кристално изделие).

БАККАРА II, нескл. с. Бакара (комарджийска игра на карти).

БАКЛАГА, -и, ж. Манерка, матерка.

БАКЛАЖАН, -а; мн -ы, баклажан; м. Патладжан, син домат.

БАКЛАЖАННЫЙ, прил. Патладжанен; баклажанная икра кьопоолу, зелен хайвер.

БАКЛАЖКА, -и; мн -и, -жек; ж. умал от баклага. Манерка, манерчица.

БАКЛАН, -а, м (зоол). Корморан, дяволица, карабатак, Phalacrocorax.

БАКЛУШИ: бить баклуши (разг) безделнича, клатя си краката.

БАКЛУШНИЧАТЬ, -чаю, -чаешь, несв (разг). Безделнича, клатя си краката.

БАКОВЫЙ, прил (мор). 1. Носови: баковый гребец носови гребец (първият от носа на лодката). 2. Десен (по посока на движението на кораба); вёсла баковой стороны гребла от дясната страна.

БАКТЕРИАЛЬНЫЙ, вж бактерийный.

БАКТЕРИЗОВАТЬ, -зую, -зуешь, св и несв (спец). [Да] бактеризирам (мляко, почва, тор).

БАКТЕРИЙНЫЙ, прил (спец). Бактериен, бактериален.

БАКТЕРИОЛОГ, -а, м. Бактериолог.

БАКТЕРИОЛОГИЧЕСКИЙ, прил. Бактериологичен, бактериологически; бактериологическая война; бактериологический институт.

БАКТЕРИОЛОГИЯ, -и, ж. без мн. Бактериология.

БАКТЕРИОФАГ, -а, м (спец). Бактериофаг, унищожител на бактерии.

БАКТЕРИЯ, -и, ж. Бактерия, микроб.

БАКЧА, вж бахча.

БАКШТЕЙН [тэ], -а, м. без мн. Бакщайн (сорт холандско сирене).

БАЛ, -а, на балу; мн -ы; м. Бал; костюмированный бал костюмиран бал, бал с маски. ♦ Кончен бал! (разг. фам) край, свършено!

БАЛАБОЛКА, -и; мн -и, -лок (прост). 1. м и ж (пренебр). Бъбривец (бъбривка), дърдорко (дърдорка), бъбрица. 2. ж (обл). Дрънкулка, хлопка, звънче.

БАЛАГАН, -а, м. 1. (остар). Барака, барачка (панаирска). 2. (театр). Старинен театър (за народа, с примитивна сцена). 3. (прен). Панаир, пазар, безредие; цирк, несериозно нещо; это не заседание, а балаган какой-то това не е заседание, а цял панаир.

БАЛАГАНИТЬ, -ню, -нишь и (по-рядко) БАЛАГАННИЧАТЬ, -аю, -аешь, несв (разг). Държа се несериозно, дигам врява, правя палячовщини.

БАЛАГАННЫЙ, прил от балаган. 1. (остар). Панаирджийски; балаганное представление. 2. (прен. разг). Груб, просташки, вулгарен, примитивен, циркаджийски, пошъл, опошлен.

БАЛАГАНЩИК, -а, м (разг). 1. Съдържател на панаирджийски театър. 2. Панаирджийски комедиант. 3. Несериозен човек; шут, палячо.

БАЛАГУР, -а, м. (разг). Шегобиец, шегаджия; смешник, веселяк.

БАЛАГУРИТЬ, -рю, -ришь, несв (разг). Шегувам се, правя шеги, правя смешки; бъбря весело, шеговито; бръщолевя.

БАЛАГУРКА, -и; мн -и, -рок; ж (разг). Веселячка, шегаджийка; смешница; шегобийка.

БАЛАГУРСТВО, -а, с. без мн (разг). Шегобийство, шегаджийство; весели приказки, шеги.

БАЛАКАТЬ, -аю, -аешь, несв (обл). Разправям, разказвам; приказвам; бръщолевя; бъбря; дрънкам.

БАЛАЛАЕЧНИК, -а, м. Свирач на балалайка; тамбураш.

БАЛАЛАЕЧНЫЙ, прил. Балалаечен.

БАЛАЛАЙКА, -и; мн -и, -аек; ж. Балалайка. ♦ Бесструнная балалайка (разг. пренебр) бъбрица, дърдорко, кречетало.

БАЛАМУТ, -а, м (разг. неодобр). Размирник, смутител, раздорник.

БАЛАМУТИТЬ, -учу, -утишь, несв. В (разг). 1. Мътя, размътвам, разбърквам. 2. (прен). Обърквам, размирявам, внасям смут, размирие, вълнение, безредие || св взбаламутить.

БАЛАНДА, -ы, ж (прост). Затворническа чорба (разводнена и отвратителна на вкус).

БАЛАНС I, -а, м (спец). Баланс (а. икон. Съотношение [между доход и разноски, внос и износ, търсене и предлагане и др.]; активный баланс; пассивный баланс; топливный баланс. б. счетов. Равносметка; годовой баланс годишен баланс. в. остар. Равновесие; уравновесяване; уравновесеност; для баланса за равновесие. г. мн. цирк. Акробатика с балансиране; [различни] номера за балансиране, равновесие).

БАЛАНС II, -а, м (спец). Целулозен материал, дървесина.

БАЛАНСЁР, -а, м. Еквилибрист, въжеиграч.

БАЛАНСИР, -а, м (тех). 1. Баланс (в механизма на джобните часовници). 2. Балансир, балансьор; кобилица.

БАЛАНСИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. 1. на П и без доп. Пазя равновесие чрез съответни телодвижения; плясун балансировал на канате акробатът поддържаше (пазеше) равновесие на въжето. 2. В. счет. Балансирам, приключвам, правя баланс, равносметка || св сбалансировать (към 2 знач).

БАЛАНСОВЫЙ, прил (икон). Балансов; балансовый итог равносметка.

БАЛАСТ, вж балласт.

БАЛАХОН, -а, м. 1. Халат много широк, роба. 2. (прен. шег). Лошо ушита широка и дълга дреха; надел какой-то балахон облякъл някакъв чувал.

БАЛБЕС, -а, м (прост). Дебелак; простак; глупак; дръвник; тъпак.

БАЛБЕСНИЧАТЬ, -аю, -аешь, несв (прост). Безделнича; скитосвам, хайманувам; прекарвам глупаво, безсмислено времето си.

БАЛДА I, -ы, ж (спец). Токмак, топуз; млат, голям чук, боен чук.

БАЛДА II, -ы, м и ж. Глупак, простак; будала; тъпак [глупачка, простачка, тъпачка].

БАЛДАХИН, -а, м. Балдахин; катафалк с балдахином катафалка с балдахин.

БАЛЕРИНА, -ы, ж. Балерина.

БАЛЕТ, -а, м. Балет; театр оперы и балета оперен и балетен театър.

БАЛЕТМЕЙСТЕР, -а, м. Балетмайстор.

БАЛЕТНЫЙ, прил. Балетен; танцов.

БАЛЕТОМАН, -а, м. Балетоман, страстен любител, поклонник на балета.

БАЛЕТОМАНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Балетоманка, страстна любителка, поклонница на балета.

БАЛЕТЧИК, -а, м (разг). Балетист; танцьор.

БАЛЕТЧИЦА, -ы, ж (разг). Балетистка, балерина; танцьорка.

БАЛИВАТЬ, без сег (разг). Боледувах понякога || еднокр болеть.

БАЛКА I, -и; мн -и, -лок; ж. Греда, мертек; трегер; потолочная балка покривна греда; поперечная балка напречна греда; двутавровая балка двойна Т-образна греда; железная балка стоманена греда, релса; мосты с тавровыми балками плочогредови мостове; крановая балка кранова стрела.

БАЛКА II, -и; мн -и, -лок; ж (обл). Суходол; овраг (дълъг, с полегати брегове), дере.

БАЛКАРЫ, -ар; ед -ар -а; м. Балкари (една от тюркските народности в Кавказ).

БАЛКОН, -а, м. Балкон (на къща, в театър).

БАЛКОННЫЙ, прил. Балконски.

БАЛКОНЧИК, -а, м. умал от балкон. Балконче, малък балкон.

БАЛЛ I, -а, м. 1. (спец). Бал (цифрово означение на степента на напрежението при някои явления — силата на вятъра, земетресение, морско вълнение и пр.). За ночь ветер значительно стих и дул баллов на 5 (Станюк.). През нощта вятърът значително намаля и духаше с около 5 бала. 2. Оценка; бележка; бал; всем выставили годовые баллы на всички сложиха годишните бележки.

БАЛЛ II, -а, м (ист). Топка (за пускане в урната при гласуване).

БАЛЛАДА, -ы, ж (лит и муз). Балада.

БАЛЛАСТ, -а, м. без мн. 1. (мор). Баласт (тежест за уравновесяване на кораб). 2. Чакъл, баластра (за закрепване на траверсите). 3. (прен). Баласт, излишен, безполезен товар.

БАЛЛАСТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. В (спец). Баластирам, насипвам с баластра.

БАЛЛАСТИРОВКА, -и, ж (спец). Баластиране; балластировка локомотива (жп) баластиране на локомотив.

БАЛЛАСТНЫЙ, прил (спец). 1. Баластен. 2. Баластрен, чакълен.

БАЛЛИСТИКА, -и, ж. (спец). Балистика.

БАЛЛОН, -а, м. 1. Балон, бутилка за кислород и др. 2. (ав). Балон, аеростат. 3. (авт). Балонна гума. 4. (хим). Сферичен стъклен съд.

БАЛЛОТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. В и без доп (книж). Гласувам; избирам чрез гласуване; я уже баллотировал аз вече гласувах.

БАЛЛОТИРОВАТЬСЯ, -руюсь, -руешься, несв (книж). Поставям кандидатурата си, кандидатирам се; он баллотировался в депутаты той постави кандидатурата си за депутат.

БАЛЛОТИРОВКА, -и, мн -и, -вок; ж (книж). Гласуване; гласоподаване; набиране чрез гласуване.

БАЛЛОТИРОВОЧНЫЙ, прил (книж). Изборен; баллотировочный ящик изборна урна.

БАЛЛЬНИК, -а, м (остар. учен). Бележник; дневник (на ученик).

БАЛОБАН, -а, м (зоол). Ловджийски сокол. Falсо (Hierofalco) cherrug.

БАЛОВАННЫЙ, прил (разг). Глезен, разглезен.

БАЛОВАТЬ I, -лую, -луешь, несв. В. B/T. Глезя, разглезвам; угаждам [някому]. Мать лелеяла и баловала его (Гонч.). Майката нежно се грижеше за него и го глезеше || св избаловать.

БАЛОВАТЬ II, -лую, -луешь, несв (прост). 1. Глезя се, глезотя се; немирувам, немирнича; лудувам. 2. Вилнея, шетам (за разбойници); навъртам се, нападам; шаря.

БАЛОВАТЬСЯ, -луюсь, -луешься, несв (paзг). 1. Немирувам, палувам; правя пакости; лудувам. 2. Т. Забавлявам се (с нещо), играя си, развличам се (с нещо), позволявам си (нещо за развлечение, удоволствие). Сашка часто баловался водкой (Шол.). Сашко често си попийваше.

БАЛОВЕНЬ, -вня, м. 1. (разг). Галеник, галено и глезено, любимо дете; любимец; баловень судьбы, счастья щастливец, любимец на боговете, галеник на съдбата. 2. (прост). Немирник, палавник, лудетина, пакостник, глезльо.

БАЛОВНИК I, -а, м (разг). Немирник, палавник, пакостник, лудетина.

БАЛОВНИК II, -а, м (разг). Човек, който много глези, угажда.

БАЛОВНИЦА I, -ы, ж (разг). Немирница, палавница, лудетина; глезла.

БАЛОВНИЦА II, -ы, ж (разг). Жена, която много глези, угажда.

БАЛОВНОЙ, прил (прост). Немирен, закачлив; готов за лудории; пакостник, лудетина, немирник.

БАЛОВСТВО I, -а, с. без мн (разг). Глезене, угаждане.

БАЛОВСТВО II, -а, с. без мн (прост). Немирство; пакостничество; лудории; глезотия.

БАЛОК, -лка, м. Временно северно жилище — къщичка върху шейна.

БАЛОЧНЫЙ, прил от балка. Гредореден; направен от греди или за греди; балочный мост гредов мост; балочное перекрытие (спец) гредоредна покривна конструкция.

БАЛТИЕЦ, -ийца, м. Моряк от Балтийския съветски флот.

БАЛЫК, -а, м. Балък (осолена и изсушена горна част на безкостна риба); осетровый балык есетров балък.

БАЛЬЗАМ, -а, м. 1. Балсам; мехлем. 2. (прен. остар). Балсам, утеха, радост.

БАЛЬЗАМИН, -а, м (бот). Балсамин, Impatiens balsamina.

БАЛЬЗАМИННЫЙ и БАЛЬЗАМИНОВЫЙ, прил от бальзамин. Балсаминов.

БАЛЬЗАМИРОВАНИЕ, -я, с. Балсамиране.

БАЛЬЗАМИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. В. Балсамирам || св забальзамировать и набальзамировать.

БАЛЬЗАМИРОВЩИК, -а, м. Балсамировач.

БАЛЬНЕОЛОГ, -а, м (мед). Балнеолог.

БАЛЬНЕОЛОГИЧЕСКИЙ, прил (мед). Балнеоложки, балнеологичен.

БАЛЬНЕОЛОГИЯ, -и, ж (мед). Балнеология.

БАЛЬНЫЙ, прил. Бален, за бал; бальное платье бална рокля.

БАЛЮСТРАДА, -ы, ж (архит). Балюстрада, парапет.

БАЛЮСТРАДНЫЙ, прил от балюстрада (архит). Балюстраден.

БАЛЯСИНА, -ы, ж (спец). Стълбец, изработен на струг за перила, ограда.

БАЛЯСНИК I, -a, м. без мн (спец). Материал за ограда, за перила.

БАЛЯСНИК II, -а, м. Пармакчия, майстор на огради, стобори.

БАЛЯСНИК III, -а, м (прост). Шегобиец, шегаджия; смешник.

БАЛЯСНИЧАТЬ, -аю, -аешь, несв (прост). Шегувам се, пущам шеги, правя смешки; празнословя, занимавам се с празни приказки; плещя си; чеша си езика.

БАЛЯСЫ: точить балясы, вж балясничать.

БАМБУК, -а, м (бот). Бамбук, Bambusa.

БАМБУКОВЫЙ, прил. Бамбуков; от бамбук; бамбуковая мебель бамбукова мебел.

БАНАЛЬНЫЙ, -лен, -льна; прил. Банален, изтъркан; тривиален, стереотипен, шаблонен.

БАНАН, -а, м (бот). Банан, Musa.

БАНАНОВЫЙ, прил. Бананов.

БАНДА, -ы, ж. Банда, шайка.

БАНДАЖ, -а, м. 1. Бандаж; больному грыжей надели бандаж на болния от херния сложиха бандаж. 2. (тех). Бандаж; шина; свайный бандаж обвивка на пилот (за предпазване от гниене).

БАНДАЖИСТ, -а, м. Бандажист, майстор на бандажи (към бандаж в 1 знач).

БАНДАЖНЫЙ, прил. Бандажен, за бандажи.

БАНДЕРОЛЬ, -и, ж. Бандерол; мы отправили вам газеты бандеролью изпратихме ви вестниците като бандеролна пратка; не срывайте бандероли с коробки не откъсвайте бандерола от кутията.

БАНДЕРОЛЬКА, -и, ж. Книжна лента (за пачки банкноти, тестета пликове и т. п.).

БАНДЕРОЛЬНЫЙ, прил. Бандеролен; бандерольное обложение акциз.

БАНДИТ, -а, м. Бандит; грабител, разбойник.

БАНДИТИЗМ, -а, м. без мн. Бандитизъм разбойничество.

БАНДИТСКИЙ, прил. Бандитски; разбойнически.

БАНДУРА, -ы, ж. Бандура (вид тамбура в Украйна).

БАНДУРИСТ, -а, м. Бандурист, свирач на бандура; гуслар, тамбурист.

БАНК I, -а, м. Банка; государственный банк държавна банка.

БАНК II, -а, м. 1. Банка (в някои хазартни игри). 2. Вид хазартна игра. ♦ Метать банк (карт) давам, раздавам карти, държа банката.

БАНКА I, -и; мн -и, -нок; ж. 1. Буркан; стъкленица; банка варенья буркан със сладко. 2. Кутия; тенекия; консервная банка консервена кутия. 3. обикн. мн (мед). Вендуза; поставили банки сложихме вендузи. ♦ Лейденская банка (физ) лайденска стъкленица.

БАНКА II, -и; мн -и, -нок; ж (мор). Пейка (за гребците в шлюпка, лодка).

БАНКА III, -и; мн -и, -нок; ж (мор). Банка (отделно лежаща морска плиткавина).

БАНКАБРОШ, -a, м (тех). Предпредачка, банкаброш, фланер.

БАНКЕТ I, -a, м. Банкет, тържествен обед или официално угощение.

БАНКЕТ II, -а, м. 1. (воен). Банкет (насип, стъпало до вътрешната стръмнина на бруствер). 2. (жп). Вал, банкет.

БАНКЕТНЫЙ I, прил от банкет I. Банкетен; банкетный стол банкетна маса.

БАНКЕТНЫЙ II, прил от банкет II. (воен и жп). Банкетен.

БАНКИР, -а, м (фин). Банкер.

БAНКИРСКИЙ, прил. Банкерски (кантора или др.).

БАНКНОТ, -а, м (фин). Банкнота.

БАНКОВСКИЙ, прил. Банков; банковский служащий служещ в банка, банков чиновник.

БАНКОВЫЙ, прил. Банков; банковая операция; банковый аккредитив; банковый капитал. ♦ Банковый билет банкнота.

БАНКОМЁТ, -а, м (карт). Който държи банката (при хазартни игри на карти).

БАНКРОТ, -а, м. Несъстоятелен, банкрутирал, фалирал длъжник; политические банкроты (прен) изпаднали в политическа несъстоятелност, фалирали политици. ♦ Злостный банкрот предумишлен банкрут.

БАНКРОТИТЬСЯ, -очусь, -отишься, несв. Банкрутирам, фалирам, претърпявам крах || св обанкротиться.

БАНКРОТСТВО, -а, с. 1. Банкрут, фалит; банкрутиране крах. 2. (прен). Банкрутиране; проваляне; политическое банкротство политически провал, банкрут, крах.

БАННИК, -a, м. 1. (обл). Шибалка (за изпотяване в баня). 2. (воен). Банник (цилиндрична четка с дълга дръжка за чистене и смазване канала на оръдие).

БАННЫЙ, прил. Банен, бански; банный веник банска шибалка (брезова метличка за шибане в баня, за да се предизвика изпотяване). ♦ Пристал как банный лист (разг) натрапил се, прилепил се към някого като мокър пещемал.

БАНОЧКА, -и; мн -и, -чек; ж. 1. умал от банка I. Бурканче, стъкленичка. 2. (прост). Чашка вино, ракия; выльем по баночке да пийнем по чашка. ♦ Поставить баночку (прост) да почерпя с чашка, да му ударим по чашка ракия.

БАНОЧНЫЙ, прил от банка. За, на или от буркани; баночное производство.

БАНТ, -а, м. Панделка (завързана); фльонга, джувка; клуп; завяжите ему шнурки бантом вържете му връзките на клуп.

БАНТИК, -a, м. умал. и гал от бант. Фльонгичка, панделчица, джувчица; клупче. ♦ Губки бантиком (разг. шег) малка уста (предимно женска); кипра устица.

БАНЧОК, -чка, м. «Банчок» (хазартна игра на карти).

БАНЩИК, -а, м. Теляк, мияч.

БАНЩИЦА, -ы, ж. Телякиня, миячка.

БАНЬКА, -и; мн -и, -нек; ж. умал и гал от баня. Малка баня; хубава баня.

БАНЯ, -и; род. мн. бань; ж. Баня; я иду в баню отивам на баня; после бани выпьем чаю след баня ще пием чай; лабораторная баня; душно, как в бане задушно като на баня. ♦ Задать баню Д (разг) да нахокам, да нажуля здравата (някого). Кровавая баня (книж) кървава баня, клане, кръвопролитие.

БАОБАБ, -а, м (бот). Баобаб, Adansonia digitatа.

БАПТИЗМ, -а, м. Баптизъм (протестантска секта).

БАПТИСТ, -а, м. Баптист, прекръщенец, последовател на баптизма.

БАПТИСТКА, -и; мн -и, -сток; ж. Баптистка, прекръщенка, последователка на баптизма.

БАР I, -a, м. Бар.

БАР II, -а, м (мemeop). Бар (единица мярка за атмосферно налягане).

БАР III, -а, м (мор). Плиткавина, нанос (в устието на река).

БАР IV, -а, м (руд). Подкопна ръка (на забойна машина).

БАРАБАН, -а, м. 1. (муз и тех) Барабан; встречая знамя били в барабан посрещайки знамето, биеха барабан; барабан молотилки барабанът на вършачката. 2. (архит). Барабан, тамбур (част на зданието, което поддържа купола).

БАРАБАНИТЬ, -ню, -нишь, несв. В и без доп. 1. Бия, думкам барабан; барабаня. 2. (прен. разг. шег). Дрънкам на някакъв инструмент; дрънча; он так барабанил вальс, что затрещало в ушах той така дрънкаше валс, че ушите ми писнаха. 3. (прен. шег). Бързо и неясно говоря, дърдоря; не барабань, а читай, как следует не бързай, а чети, както трябва. 4. Барабаня, трополя, чукам; почуквам, потропвам с пръсти по масата; дождь барабанит по крыше и в окно дъждът барабани, удря по покрива и прозореца.

БАРАБАННЫЙ, прил. Барабанен; барабанный бой удари на барабан, биене на барабан; барабанная дробь чести удари, бързо биене на барабан; барабанная молотилка (сел-ст) барабанна вършачка. ♦ Барабанный огонь (воен. остар) барабанен огън, честа стрелба от много оръдия. Барабанная перепонка (анат) тъпанче (в ухото).

БАРАБАНЩИК, -а, м. Барабанчик.

БАРАБУЛЬКА, -и; мн -и, -лек; ж (зоол). Вж султанка.

БАРАК, -а, м. Барака; тифозный барак барака за болни от тиф (при епидемии).

БАРАН, -а, м. Овен, коч; дикий баран див овен. ♦ Cмoтpит, глядит, уставился, лупит глаза как баран на новые ворота (прост. пренебр) гледа като теле в железница, вторачил се глупаво, без да разбира нещо. Упёрся как баран (прост) опря се, запъна се, заинати се като магаре на мост.

БАРАНИЙ, -ья, -ье, прил. Овчи; овнешки; направен от овца, от овча кожа или от овче месо; баранья шапка овчи калпак; бараний тулуп кожух от овча кожа; бараний жир овча лой; баранья котлета котлетче от овнешко; баранья голова (прен. прост) глупава глава, тъпанар, глупак.

БАРАНИНА, -ы, ж. Овнешко, овче месо; молодая баранина шилешко месо или (по-рядко) агнешко.

БАРАНКА I, -и; мн -и, -нок; ж. Малко геврече, малко кравайче.

БАРАНКА II, -и; мн -и, -нок; ж (разг). Волан, кормило на автомобил.

БАРАНКА III, -и, ж. Керпеден, обущарски клещи.

БАРАНОК I, -нка, м (спец). Рукан (вид ренде).

БАРАНОК II, -нка, м (обл). Вж баранка I.

БАРАНОЧНИК, -а, м (разг). 1. Пекар (който приготвя «баранки», гевречета). 2. Търговец на «баранки», геврекчия.

БАРАНЧИК I, -а, м. умал от баран. Овенче, овне.

БАРАНЧИК II, -а, м. обикн. мн (бот). Иглика. Primula.

БАРАХЛИТЬ, -лю, -лишь, несв (прост). Работя зле, не ме бива; (за 3 л) нещо не върви (обикн. за мотор, машина); сердце барахлит сърцето нещо не го бива, изневерява ми, не е в ред.

БАРАХЛО, -а, с. без мн (прост). 1. Вехтория; боклук; партушини; партакеши; стари неща. 2. (прен. пренебр). Лош човек, негодник.

БАРАХОЛЬЩИК, -а, м. Вехтошар.

БАРАХТАНЬЕ, -я, с. без мн (разг). Мятане, тръшкане; ритане, махане с ръце и крака.

БАРАХТАТЬСЯ, -таюсь, -таешься, несв (разг). Мятам се, тръшкам се, боря се, махам с ръце и крака (да се спася, изплувам или др.), боричкам се. Он не кричал, а только всё барахтался, стараясь сбросить меня со своей спины (Горьк.). Той не крещеше, а само се мяташе и дърпаше, като се мъчеше да ме хвърли от гърба си.

БАРАХТЫ: с бухты-барахты, вж бухты-барахты.

БАРАШЕК I, -шка, м. 1. умал. и гал от баран. Овенче, овчица, овне. 2. Агне (мъжко). 3. без мн. Агнешка кожа; воротник из барашка яка от агнешка кожа. 4. Агнешко; барашек с рисом агнешко с ориз. 5. (обл). Бекас.

БАРАШЕК II, -шка, м (тех). Крилчета, крилна глава на гайка.

БАРАШКИ, -шков, без ед. 1. «Зайчета» (малки пенести вълни). 2. Малки пересто-купести облаци.

БАРАШКОВЫЙ, прил. Агнешки; от агнешка кожа; барашковая шапка калпак, шапка от агнешка кожа.

БАРАШКОМ, нареч. На ситни къдри; барашком завитые локоны ситно навити къдрици.

БАРБАРИЗМ, -а, м (лит. остар). Варваризъм.

БАРБАРИС, -а, м. без мн. Кисел трън, Berberis vulgaris.

БАРБАРИСОВЫЙ и БАРБАРИСНЫЙ, прил. (Който е) от кисел трън; барбарисовое варенье сладко от кисел трън.

БАРБОС, -а, м. Барбос, Шаро (прякор за дворно куче).

БАРВИНОК, -нка, м (бот). Зимзелен, Vinca.

БАРД, -а, м. Бард, поет-певец (у древните келти).

БАРДА, -ы, ж. без мн (спец). Спиртоварска каша.

БАРЕ, мн от барин.

БАРЕЖ, -а, м. без мн (текст. остар). Бареж (лек вълнен плат).

БАРЕЖЕВЫЙ, прил (текст. остар). Барежов (от вълнен плат).

БАРЕЛЬЕФ, -а, м (изк). Барелеф.

БАРЖА, -и, ж. Шлеп, баржа.

БАРЖЕВОЙ и БАРЖЕВЫЙ, прил. Шлепов; от шлепове, баржи; баржевой караван караван от шлепове.

БАРИЙ, -я, м (хим). Барий, Ва (елемент).

БАРИН, -а; мн господа и (прост) баре или бары; м (остар). Барин; господин; господар (помешчик, дворянин), ♦ Жить барином ≈ живея безгрижно. Сидеть барином (разг. неодобр) безделнича, клатя си краката; не вземам участие в нищо.

БАРИТ, -а, м (мин). Барит.

БАРИТОН, -а, м (муз). Баритон (глас, певец, муз. инструмент).

БАРИТОНАЛЬНЫЙ, прил (муз). Баритонов, (глас) близък до баритон; баритональный бас бас-баритон.

БАРИЧ, -а, м (остар). Барич, дворянски, господарски син; (разг. неодобр) разглезен, изнежен младеж; мамино синче.

БАРКА, -и; мн -и, -рок; ж. Шлеп (речен плоскодънен и без палуба съд за товар); ладия.

БАРКАРОЛА, -ы, ж (муз). Баркарола (а. Венецианска песен. б. Музикално произведение в стила на такава песен).

БАРКАС, -а, м (мор). 1. Баркас (голяма лодка, карана с много гребла). 2. Катер.

БАРКАСНЫЙ, прил. Баркасен; баркасный причал пристан за баркаси, лодки.

БАРМЫ, барм, без ед (ист). Барми (парадно украшение от метал или тъкан, поставяно на раменете на московските царе и князе). Венец и бармы Мономаха (Пушк.). Короната и бармите на Мономах.

БАРН, -а, м (физ). Бари (единица напречно сечение на атомно ядро).

БАРОГРАФ, -а, м (спец). Барограф (самопишещ барометър).

БАРОККО, нескл. с. и (по-рядко) БАРОК, -а, м (изк). Барок.

БАРОМЕТР, -а, м (метеор). Барометър; ртутный барометр живачен барометър.

БАРОМЕТРИЧЕСКИЙ, прил (метеор). Барометричен; барометрический максимум барометричен максимум.

БАРОН, -а, м (остар). Барон. ♦ У всякого барона своя фантазия (погов) ≈ всеки си е башка луд.

БАРОНЕССА, -ы, ж (остар). Баронеса.

БАРОНЕТ, -я, м (остар). Баронет.

БАРОНСКИЙ, прил (остар). Баронски; баронский титул баронска титла.

БАРОНША, -и, ж (прост. остар). Баронка, баронша; жена на барон.

БАРОЧНИК, -а, м. Лодкар; стопанин на шлеп, лодка.

БАРОЧНЫЙ *, прил. Шлепов; съставен от шлепове; извозван с шлепове; барочный канат въже на шлеп.

БАРОЧНЫЙ **, прил (спец). Бароков; барочный стиль бароков стил, стил барок.

БАРРАЖИРОВАНИЕ, -я, с (воен). Баражиране, патрулиране на самолети (по определен маршрут за защита на обекти от авиацията на противника).

БАРРАЖИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. В (воен). Баражирам, патрулирам със самолети по определен маршрут (за защита на обекти от авиацията на противника).

БАРРИКАДА, -ы, ж. Барикада.

БАРРИКАДИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. В. Барикадирам, преграждам, издигам пречки, заприщвам (улица); построявам барикада || св забаррикадировать.

БАРРИКАДИРОВАТЬСЯ, -руюсь, -руешься, несв. Барикадирам се, издигам си защитни барикади, струпвам барикада за самоотбрана || св забаррикадироваться.

БАРРИКАДНЫЙ, прил. Барикаден.

БАРС, -а, м (зоол). Барс, Felis uncia (= F. irbis).

БАРСКИЙ, прил. Господарски; (прен) важен, надут.

БАРСОВЫЙ, прил от барс. Барсов, oт барс; барсовая шкура барсова кожа.

БАРСТВЕННЫЙ, прил (книж). Важен, свойствен на барин, господар, господин; у него барственный вид той има господарски вид, господарско държане, важно, надменно.

БАРСТВО, -а, с. без мн (презр. остар). 1. Изнеженост, разглезеност, свойствени на дворяните, господарите. Барство-то как оспа..., и выздоровел человек, а знаки-то остаются (Горьк.). Господарството е като сипаница..., оздравее човек, а следите пак си остават. 2. Господа; дворянско съсловие. Здесь барство дикое... присвоило себе... И труд, и собственность, и время земледельца (Пушк.). Тук дивото дворянство... си е присвоило... и труда, и собствеността, и времето на земеделеца.

БАРСТВОВАТЬ, ствую, -ствуешь, несв (неодобр). Чорбаджийствувам, господарствувам.

БАРСУК, -а, м (зоол). Язовец, борсук, Meles taxus.

БАРСУЧИЙ, -чья, -чье и БАРСУКОВЫЙ, прил. Борсуков; барсучья шкура кожа от язовец.

БАРХАН, -а, м (геол). Бархан, къса сърповидна дюна.

БАРХАННЫЙ, прил. Присъщ на барханите (вж), като бархан; барханные пески пясъци, образуващи дюни, бархани.

БАРХАТ, -а, м. Кадифе; она ходит в шелку да бархате тя се облича разкошно, носи коприна и кадифе; (прен) ... поля одеваются зелёным бархатом (Батюшк.). Нивята се обличат със зелено кадифе.

БАРХАТИСТЫЙ, прил. Подобен на кадифе, кадифен; нежен, мек като кадифе; бархатистая материя мека, нежна като кадифе тъкан.

БАРХАТКА, -тки; мн -тки, -ток; ж. Кадифена панделка, кордела; кадифенце.

БАРХАТНИК, -а, м (остар. неодобр). Конте, (който) винаги ходи пременен; човек от привилегировано съсловие.

БАРХАТНЫЙ, прил. Кадифен; бархатное платье кадифена рокля; бархатный голос (прен) кадифен, мек, нежен глас. ♦ Бархатная каманка, вж обманка.

БАРХАТЦЫ, -цев, без ед (бот). Турта, Тagetes.

БАРХОТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Вж бархатка.

БАРЧОНОК, -нка; мн -чата, -чат; м (прост. остар). Господарско дете, господарски син, дете на дворянин, помешчик; господарче, чорбаджийче; дворянче.

БАРЧУК, -а, м (разг. остар). Господарски, чорбаджийски син, господарче.

БАРЩИНА, -ы, ж. без мн (ист). Барщина, ангария (при крепостното право), безплатен труд (на селяните в полза на помешчика, барина).

БАРЩИННИК, -а, м (ист). Селянин, принуден да работи барщина, ангария.

БАРЩИННЫЙ, прил (ист). Ангариен; господарски, за господаря; барщинный день ден за работа в полза на господаря.

БАРЫ I, бар, мн от барин.

БАРЫ II, вж тары-бары.

БАРЫНЬКА, -и; мн -и, -нек; ж (разг. пренебр. или ласк от барыня I). Млада, въртелива господарка, младичка госпожа-помешчица, дворянка.

БАРЫНЯ I, -и, ж (остар). Госпожа, господарка (помешчица, дворянка).

БАРЫНЯ II, -и, ж (фолкл). «Бариня», руска народна песен и самият танец.

БАРЫШ, -а, м (разг). 1. Печалба, доход в търговията. 2. Сметка; полза, кяр. Ну, и выходит..., что, значит, городничим со мной ссориться барыш не велик (А. Остр.). И ето излиза... че, значи, градоначалниците нямат много сметка да се карат с мен. ♦ Оставаться [быть] в барыше, в барышах (прост) изкарвам кяр.

БАРЫШНИК, -а, м (остар). 1. Печалбар, спекулант, търговец-прекупвач. 2. Джамбазин, търговец на коне, добитък.

БАРЫШНИЧАТЬ, -чаю, -чаешь, несв (остар). 1. Занимавам се с препродаване за печалба; посреднича, спекулирам. 2. Търгувам с коне, добитък.

БАРЫШНИЧЕСКИЙ, прил от барышник и барышничество. 1. (остар). Търговски, джамбазин. 2. (прен). Търгашески, користен, сметкаджийски; барышнический подход.

БАРЫШНИЧЕСТВО, -а, с. без мн (остар). 1. Прекупуване-препродаване. 2. Джамбазлък.

БАРЫШНЯ, -и; мн -и, -шень; ж (остар). 1. Госпожица, господарска щерка, дъщеря на дворянин, помешчици. 2. Госпожица, девойка (изобщо); телефонная барышня (разг. остар). телефонистка. 3. (разг). Изнежена госпожица, разгалено момиче. ♦ Кисейная барышня (разг) изнежена, превзета госпожичка, с еснафски интереси.

БАРЬЕР, -а, м. Бариера; преграда, препятствие; таможенные барьеры (спец) охранни мита. ♦ Поставить или вызвать к барьеру (ист) да извикам на дуел.

БАРЬЕРИСТ, -а, м (спорт). Бегач с препятствия, хърдели.

БАРЬЕРИСТКА, -и; мн -и, -ток; ж (спорт). Бегачка с препятствия, хърдели.

БАРЬЕРНЫЙ, прил. Свързан с бариери, с препятствия; барьерный бег бягане с препятствия, хърдели.

БАС, -а; мн -ы, -ов; м. Бас (глас, певец, муз. инструмент).

БАСЕНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Басничка.

БАСЕННЫЙ, прил. Баснен; басенный стиль баснен стил, стил на басня.

БАСИСТ, -а, м (разг). Бас (певец).

БАСИСТЫЙ; -ист, -а; прил (разг). Басов; басистый голос басов глас.

БАСИТЬ, башу, басишь, несв (разг). Говоря, пея басово, с нисък глас || св пробасить.

БАСКАК, -а, м (ист). Баскак (бирник и представител на ханската власт през време на татарското владичество в Русия).

БАСКЕТБОЛ, -а, м (спорт). Баскетбол.

БАСКЕТБОЛИСТ, -а, м (спорт). Баскетболист.

БАСКЕТБОЛИСТКА, -и; мн -и, -ток; ж (спорт). Баскетболистка.

БАСКЕТБОЛЬНЫЙ, прил. Баскетболен; баскетбольная команда баскетболен отбор.

БАСКЛАРНЕТ, -а, м (муз). Баскларнет.

БАСКСКИЙ, прил. Баски; баскский язык баски език, език на баските.

БАСМА I, -ы, ж. Боя за коса (у източните народи).

БАСМА II, -ы, ж (ист). Печат с лика на татарски хан.

БАСМАЧ, -а, м. Басмач, бандит-контрареволюционер (по време на укрепване съветската власт в Средна Азия).

БАСМАЧЕСТВО, -а, с. без мн. Басмачество (бандитизъм, контрареволюционно буржоазнонационалистическо движение в Средна Азия през време на гражданската война).

БАСНОПИСЕЦ, -сца, м. Баснописец.

БАСНОСЛОВНЫЙ; -вен, -вна; прил. 1. (остар). Легендарен. 2. Баснословен; приказен, извънредно голям.

БАСНЯ, -и; мн -и, -сен; ж. 1. Басня. 2. (прен). Басня, измислица; празни приказки.

БАСОВИТЫЙ; -вит, -вита; прил. Басов, басовит.

БАСОВОЙ и БАСОВЫЙ, прил. Басов; басовой ключ ключ фа.

БАСОК, -ска, м (разг). 1. умал от бас. Басче, слаб (малък) бас. 2. Басова струна.

БАСОН, -а, м (спец). Ширит, галун (понякога със сърма).

БАСОНЩИК, -а, м (спец). Майстор, работник в производството на ширити, галуни.

БАСОНЩИЦА, -ы, ж (спец). Майсторка, работничка в производството на ширити, галуни.

БАССЕЙН, -а, м. Басейн; закрытый бассейн (спорт) закрит басейн, басейн на закрито; бассейн Волги басейнът на Волга; каменноугольный бассейн.

БАССЕТГОРН, -а, м (муз). Басетхорн.

БАСТА, межд (разг). Стига, доста, край-баста!; сыграем еще партию и баста! ще изкараме още една игра и край!

БАСТИОН, -а, м (воен). Бастион (военно петоъгълно укрепление).

БАСТИОННЫЙ, прил. Бастионен.

БАСТОВАТЬ, -тую, -туешь, несв. 1. Стачкувам (обявявам стачка, участвувам в стачка); английские горнорабочие бастуют английските миньори стачкуват. 2. Спирам, прекратявам, отказвам (да продължа) || св забастовать.

БАСТР, -а, м (спец). Брутова захар, афинада.

БАСУРМАН, -а (остар) и БАСУРМАНИН, -анина; мн -ане, -ан; м (прост. ист). Агарянин, поганец, неверник, друговерец; турчин (мохамеданин).

БАСУРМАНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Агарянка, туркиня, друговерка.

БАСУРМАНСКИЙ, прил. Агарянски, турски; мохамедански; басурманская вера агарянска вяра.

БАТАЛИСТ, -а, м. Баталист (художник); Верещагин был признанным баталистом Верешчагин е бил признат баталист (вж батальная живопись).

БАТАЛИЯ, -и, ж. 1. (остар). Сражение, битка, бой. 2. (прен. разг. шег). Кавга, бой, сбиване; сцепились и пошла баталия счепкаха се и започна боят.

БАТАЛЬНЫЙ, прил. Военен, изобразяващ войната; батальная живопись военна, бойна живопис.

БАТАЛЬОН, -а, м (воен). Батальон; дружина (войсково поделение).

БАТАЛЬОННЫЙ, прил (воен). 1. Батальонен; дружинен. 2. батальонный, -ого, м. Батальонният, дружинният (командир).

БАТАРЕЕЦ, -рейца, м (разг). Батареец, артилерист.

БАТАРЕЙКА, -и; мн -и, -еек; ж. умал от батарея II. Батерийка (за джобно фенерче).

БАТАРЕЙНЫЙ I, прил (воен). Батареен; батарейный огонь батареен огън.

БАТАРЕЙНЫЙ II, прил (тех). Батериен; батарейное питание батерийно захранване, захранване от батерия.

БАТАРЕЯ I, -и, ж (воен). Батарея; командир батареи командир на батарея.

БАТАРЕЯ II, -и, ж (тех). 1. Батерия (електрическа, акумулаторна). 2. Радиатор (на централно — парно, водно — отопление).

БАТЕННИЦА, -ы, ж (бот). Вж вяжечка.

БАТЕНЬКА, -и, м. без мн (разг). Драги, любезни; приятелю; бако, байно.

БАТИСТ, -а, м (текст). Батиста (фин ленен плат).

БАТИСТОВЫЙ, прил (текст). Батистов; батистовое производство производство на батиста; батистовая рубашка батистова риза.

БАТОГ, -а, м. (остар). 1. (обл). Тояга, бастун. 2. (ист). Пръчка (за телесни наказания).

БАТОЖОК, -жка, м. умал от батог (остар). Тояжка пръчица.

БАТОЖЬЁ, -я, с. без мн. събир (ист. прост). Пръчки, тояги (за телесни наказания); били батожьём биеха с пръчки.

БАТОН, -а, м. 1. Батон (дълъг бял хляб). 2. Вид курабия. 3. Блокче (шоколад или др.).

БАТОПОРТ, -а, м (мор). Батопорт, докова врата, врата на сух док.

БАТРАК, -а, м. Ратай, аргатин, наемен работник (в кулашко или помешчическо стопанство).

БАТРАЦКИЙ и (книж) БАТРАЧЕСКИЙ, прил. Ратайски, аргатски; батрацкий труд ратайски труд.

БАТРАЧАТА, -ат, мн от батрачонок.

БАТРАЧЕСКИЙ, вж батрацкий.

БАТРАЧЕСТВО, -а, с. без мн. 1. Ратайство, аргатуване. 2. (събир). Ратаи, аргати (като обществена среда — селскостопански пролетариат); мы должны спираться на деревенскую бедноту и на батрачество трябва да се опираме на бедните селяни и на ратаите.

БАТРАЧИЙ, -чья, -чье, прил. Вж батрацкий.

БАТРАЧИТЬ, -чу, -чишь, несв. Ратайнича, аргатувам; слугувам.

БАТРАЧКА, -и; мн -и, -чек; ж. Ратайка, работничка (в кулашко или помешчическо стопанство).

БАТРАЧКОМ, -а, м: батраческий комитет. Ратайски комитет.

БАТРАЧОНОК, -чонка; мн -чата, -чат; м. Ратайче.

БАТТЕРФЛЯЙ, -яя, м. без мн (спорт). Бътерфлай (стил плуване).

БАТЫР, -ря, м (обл). Юнак, богатир (в Киргизия и Башкирия).

БАТЬКА, -и; мн (рядко), -и, -тек; м (прост). Тато, тейко; Наперёд батьки в пекло не суйся (посл) ≈ Не преваряй като теле пред майка си!

БАТЮШКА, -и; мн -и, -шек; м. 1. без мн (остар). Баща, татко; как вас по батюшке? как се казвате по баща? 2. Отец, свещеник; отче (като обръщение). 3. без мн (остар). Драги, любезни, приятелю. ♦ Батюшки (мои)! (разг) ≈ боже мой! ох, майчице!

БАТЯ, -и; мн (рядко) -и, -ей; м (прост). 1. Тато. 2. Попе.

БАУЛ, -а, м. 1. Куфарче, продълговато пътническо сандъче. 2. (стар). Баул, покрит файтон, шейна.

БАХ, межд. звукоподр. и като сказ (прост). Бух; цап; бум; туп; пуф; пляс; а он бах мальчишку по физиономии пък той пляс хлапака по лицето.

БАХАТЬ, -аю, -аешь, несв (прост). 1. без 1 и 2 л. Думка, бумка; еква, гърми, трещи. 2. В. Бухам, блъскам, удрям, тръшвам, цапардосвам; тупам; хвърлям шумно || св бахнуть.

БАХВАЛ, -а, м (разг. неодобр). Самохвалко.

БАХВАЛИТЬСЯ, -люсь, -литься, несв. Т (разг. неодобр). Хваля се, перча се.

БАХВАЛКА, -и; мн -и, -лок; ж (разг. неодобр). Самохвалка.

БАХВАЛЬСТВО, -а, с. без мн (разг. неодобр). Самохвалство.

БАХНУТЬ, -ну, -нешь, св (прост). 1. без 1 и 2 л. Да издумка, да избумти; да екне, да гръмне, да изтрещи; бахнуло орудие избумтя оръдие. 2. В. Да бухна, да блъсна, да ударя, да тръшна; да цапардосам; да тупна; да хвърля с шум || несв бахать.

БАХНУТЬСЯ, -нусь, -нешься, св (прост). 1. о В, Т. Да се ударя, да се цапна, да се блъсна; здесь можно бахнуться о ветку дерева тук може да се блъсне човек в клона на дървото. 2. Да се тръшна, да падна, да се стоваря; да тупна; она вдруг бахнулась на пол тя изведнъж се тръшна на земята || несв бахаться.

БАХРОМА, -ы, ж. без мн. 1. Ресни; занавески обшиты бахромой завесите са обшити с ресни. 2. (прен. шег). Окъсан, оръфан край на дреха; рукава с бахромой оръфани ръкави.

БАХРОМЧАТЫЙ, прил. С ресни; на ресни; бахромчатая занавеска завеса, перде с ресни. [Коршунов] достал старенький с бахромчатыми краями кисет (Шол.). Коршунов извади овехтялата с оръфани краища кесия за тютюн.

БAXТAPМA, -ы, ж (спец). Тола, опакото на кожа, долната, опака страна (когато тя е грапава или мъхната).

БАХЧА, -и; мн -и, -ей; ж. Бостан; бахча.

БАХЧЕВНИК, -а, м. Бахчеванин, бостанджия (пазач или собственик).

БАХЧЕВОД, -а, м. Специалист по отглеждане на дини, пъпеши, тикви.

БАХЧЕВОДСТВО, -а, с. без мн (сел-ст). Отглеждане на дини, пъпеши, тикви (като вид селскостопанска дейност).

БАХЧЕВОДЧЕСКИЙ, прил от бахчевод и от бахчеводство. (Специализиран) за или (зает) с отглеждане на пъпеши, дини, тикви; бахчеводческая бригада.

БАХЧЕВОЙ, прил от бахча; бахчевые культуры култури, отглеждани в бостан (дини, пъпеши, тикви).

БАЦ, межд (разг) и като сказ (прост). Буф, бум, цап, пляс, бух, туп (за удар); а он его бац по лицу пък той като го цапне по лицето.

БАЦИЛЛА, -ы, ж. Бацил (пръчковиден, образуващ ендоспоров микроб).

БАЦИЛЛОНОСИТЕЛЬ, -я, м. Бацилоносител.

БАЦНУТЬ, -цну, -цнешь, св (прост). Вж бахнуть.

БАЧКИ, -ов, без ед. умал от баки (разг). Късо подстригани бакенбарди.

БАЧОК, -чка, м. умал от бак II. Резервоарче; казанче; малка бака.

БАШ: баш на баш (прост). Едно на друго, при равностоен резултат, без загуби и печалби.

БАШЕНКА, -и; мн -и, -нок; ж. умал от башня. Куличка.

БАШЕННЫЙ, прил от башня; башенные часы градски часовник (на кула).

БАШКА, -и, без мн (прост). Глава; «тиква»; умная башка умна глава; удалая башка юначага, смел, решителен човек; луд гидия; луда глава.

БАШКИР, -а, м. Вж башкиры.

БАШКИРКА, -и; мн -и, -рок; ж. Башкирка, вж башкиры.

БАШКИРСКИЙ, прил. Башкирски; башкирский язык.

БАШКИРЫ, -ир и -ов; ед -кир, -а; м. Башкирци (основното население на Башкирската АССР в Южен Урал).

БАШКОВАТЫЙ; -ват, -вата; и БАШКОВИТЫЙ; -вит, -вита; прил (прост). Умен, съобразителен, акъллия, умник (вж башка).

БАШЛЫК, -а, м. Башлък, топла качулка.

БАШМАК I, -а, м. Обувка, ♦ Быть под башмаком [у жены] (разг) намирам се под чехъл (на жена си).

БАШМАК II, -а, м (тех). Обувка, подложка, опора; спирачка (на колело), кучка; плъзгач, плъзгачна обувка; башмак электромотора полюс, обувка на електромотор; реечный башмак нивелачна подложка; свайный башмак обувка на свая, на пилот; тормозной башмак спирателна обувка; сбрасывающий башмак (жп) вагоноизхвъргачка.

БАШМАЧНИК I, -а, м (остар). Обущар, кундурджия.

БАШМАЧНИК II, -а, м (жп). Посрещач, жп работник, който посреща със спирателна обувка маневрирани вагони.

БАШМАЧНИЦА, -ы, ж (остар). Кундурджийка, обущарка.

БАШМАЧНИЧАТЬ, -чаю, -чаешь, несв (прост. остар). Занимавам се с обущарство.

БАШМАЧНЫЙ, прил. 1. Обущарски; башмачная мастерская обущарска работилница. 2. На (за) обувки или обувка; башмачный материал материал за обувки; башмачная пряжка тока за обувка.

БАШМАЧОК, -чка, м. умал от башмак. Обувчица, пантофка (предимно женска, детска).

БАШНЯ, -и; мн -и, -шен; ж. 1. Кула; водонапорная башня водна кула; охлаждающая башня охладителна кула; сторожевая башня (воен) стражева кула. 2. (мор). Башня, артилерийска купола. 3. (воен). Кула, купола; башня танка купола на танк.

БАШТАН, -а, м (обл). Бостан, бахча.

БАЮ-БАЙ, БАЮ-БАЮШКИ-БАЮ и БАЮШКИ-БАЮ, межд. Нани-нани-на! (приспивно за дете). Вж бай II.

БАЮКАНЬЕ, -я, с. Приспиване на дете с песен и люлеене.

БАЮКАТЬ, -каю, -каешь, несв. В. Приспивам дете (като го люлея и му пея). || св убаюкать.

БАЮШКИ, вж бай II.

БАЯН I, -а, м. Баян (древноруски певец-поет).

БАЯН II, -а, м. Акордеон (голям, без клавиатура).

БАЯННЫЙ, прил. Акордеонен; баянная фабрика фабрика за акордеони.

БАЯНИСТ, -а, м. Хармонист, акордеонист.

БАЯТЬ, баю, баешь, несв. В (обл). Приказвам; говоря, разправям.

БДЕНИЕ, -я, с (остар). Бдение, бодърствуване.

БДЕТЬ, без 1 л, бдишь, они бдят, несв (остар). 1. Бдя, бодърствувам, не спя. 2. о П. Бдя, бдително следя (за нещо).

БДИТЕЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил. Бдителен, крайно предпазлив, с будно внимание.

БЕ I, нескл. с. Вж бэ.

БЕ II и БЕ-Е-Е, звукоподр. Бе, ме-е (за блеенето на овца).

БЕБЕ, нескл. с (разг). Бебе.

БЕБЕШКА, - и; мн -и, -шек; м и ж (разг. остар). Бебенце; наряжается бебешкой (за жена, фам. неодобр) облича се като дете, коси се като момиченце.

БЕГ I, -а, на бегу; мн бега, -ов; м. 1. без мн. Бягане, тичане, бяг; препускане; на бегу в движение, при тичане; без да се спирам. 2. без мн (поет). Бързо движение, бяг; летене; полет; ровный бег вагона равномерно движение на вагона. Бег санок вдоль Невы широкой (Пушк.). Бяг на шейната край Нева широка. 3. без мн (спорт). Бягане; марафонский бег маратонско бягане, маратон; семенящий бег ситно бягане; бег на месте бяг на място.

БЕГ II, вж бек II.

БЕГА I, -ов, без ед. 1. (спорт). Конни състезания, надбягвания. Был день бегов (Купр.). Беше ден на конни състезания. 2. (разг). Хиподрум.

БЕГА II, -ов, без ед (остар). Бягство; дезертиране; три года он находился в бегах три години той се намираше в бягство; этот солдат в бегах този войник е дезертирал; вернулся из бегов завърна се от бягство.

БЕГАНЬЕ, -я, с. без мн. Бягане, търчане, тичане без определена посока; суетене; весь, день прошел в беганье по учреждениям целият ден мина в тичане по учрежденията.

БЕГАТЬ, -аю, -аешь, несв [в 1 знач. означава повтарящо се движение в различно време и без определена посока; ср бежать]. 1. Тичам, бягам; бързо ходя. 2. (остар). Избягвам, отбягвам. 3. от Р (разг). Бягам (от нещо). 4. Снова, бързо се движа; глаза его так и бегают очите му така играят. 5. Пързалям се; зимой он любил бегать на коньках през зимата той обичаше да се пързаля с кънки. ♦ Бегать взапуски (разг) надбягвам се, надпреварвам се.

БЕГЕМОТ, -а. м. 1. Xипопотам, речен кон Hippopotamus amphibius. 2. (разг). Дебелак, тромав човек.

БЕГЛЕЦ, -а, м. 1. Беглец; бежанец; емигрант. 2. Дезертьор.

БЕГЛЫЙ I, прил. 1. Избягал (отнякъде). 2. беглый, -ого, м (остар). Беглец, изселил се самоволно.

БЕГЛЫЙ II, прил. 1. Бегъл; повърхностен; бърз; беглый взгляд бегъл поглед. 2. Свободен, гладък, без затруднения, без запъване; беглое чтение четене без запъване, гладко четене. ♦ Беглая гласная (език) бегла, непостоянна гласна (изчезваща в някои форми). Беглый огонь (воен) бърза стрелба.

БЕГЛЯНКА, -и; мн -и, -нок; ж. 1. Избягала; бегълка; бежанка; емигрантка. 2. Дезертьорка.

БЕГОВОЙ, прил. 1. Използуван за надбягване, за бягане; беговая дорожка писта; беговая лошадь кон за надбягване, спортен кон; беговые дрожки лек екипаж за надбягване; двуколка; беговая программа програма за надбягвания, състезания; беговая часть покрышки ходило на автомобилна гума. 2. Хиподрумен.

БЕГОМ, нареч. Бегом; тичешком, бежешком.

БЕГОНИЯ, -и, ж (бот). Бегония, Begonia.

БЕГОТНЯ, -и, ж. без мн. 1. Тичане, търчене в различни посоки; дети затеяли беготню децата се разтичаха. 2. (разг). Лутане, суетене, тичане нагоре-надолу; шетане.

БЕГСТВО, -а, с. без мн. Бягство; враги обратились в бегство враговете побягнаха; мы обратили их в бегство ние ги принудихме да побягнат.

БЕГУН I, -а, м (спорт). Бегач (спортист); бегун на короткие дистанции бегач на къси разстояния; спринтьор; (жп) бегач (вагон).

БЕГУН II, -а, м (тех). 1. Подвижна ролка на скрипец. 2. Горняк, горен воденичен камък. 3. Гривна. 4. Волан, воланов валяк.

БЕГУНКИ, -ков; ед -нок, -нка; м. 1. без ед. Лек екипаж, кола или шейна за спортуване. 2. (жп). Ходови колела на локомотив. 3. (зоол). Птици от род Cursorius.

БЕГУНОК II, -нка, м. 1. (тех). Подвижна ролка, търкаляща се ролка или дробинка (на ролков или сачмен лагер). 2. (тех). Бегунка, бегач-копче, лайфер. 3. (тех). Шейна на сметачна линия. 4. Проходка, проходник, проходилка (за малки деца).

БЕГУНЫ I, -ов, без ед (тех). Колоход, колерганг, машина за смилане на руди и др.

БЕГУНЫ II, -ов; ед -ун, -уна, м (рел. осmap). Вегуни (секта старообредци); разколници.

БЕГУНЬЯ, -и; мн -ньи, -ний; ж (спорт). Бегачка; спринтьорка.

БЕГУЧИЙ; -уч, -уча; прил. Бърз, бързоструен, течащ непрекъснато; постоянно движещ се (за вода), бързотечен.

БЕГУЩИЙ, прил. Бягащ, напредващ; бегущие волны (физ) напредващи вълни.

БЕДА, -ы; мн беды, ж. 1. Беда, нещастие, бедстване; злополука, беля, пакост; несгода; зло; с ним случилась беда случи му се нещастие; наводнение — большая беда наводнението е голямо бедствие; попал в беду зло го сполетя (разг); много бед натворил этот человек много пакости или бели причини този човек; он нам помог преодолеть все беды той ни помогна да надвием всички несгоди; нужно выручить из беды или помочь в беде трябва да се помогне. 2. като сказ Д/с Т и без доп (разг). Лошо; горко, тежко. Беда тому, кто дотрагивался до книг его (Дост.). Тежко му на този или да му мисли онзи, който пипне книгите му! Беда мне с вами! Просто не знам какво да ви правя или Взех си белята с вас! Вот беда! Ама че беля! Ей че лошо! Много лошо стана! Беда коль пироги начнет печи сапожник (Крыл.). Не е добре или загубена работа е, щом обущарят почне да прави сладки. Это не беда или не такая (уж) беда (разг) не е (толкова) страшно! не е опасно! Нищо! Няма значение! 3. Като сказ (прост). Много, маса, ужас колко, страшно нещо. И покосу тут — беда! Без краю покосу! (Горьк.). И ливадите тук са страшно много! Без край ливади! ♦ Беда беду бедой погоняет [или затыкает] (посл). Ела зло, че без тебе по-зло! Беда как като нареч (прост). Твърде, много; страшно; крайно; беда как он кричал страшно се беше развикал. Шмарин беда как любил рассказывать небылицы о собственных подвигах (Фурм.). Шмарин страшно обичаше да разправя измислици за собствените си подвизи. Велика беда (разг) или Не велика беда! (разг) че какво от това! Голяма работа! Не е толкова важно! Не е кой знае какво (станало). Лиха беда начало [или начать] (разг). Трудно е само началото! Само да започне или веднъж да започнем, пък после лесно. На [ту] беду като вметн. д (разг). За беда, за беля, за нещастие. На ту беду лиса близёхонько бежала (Крыл.). Там близо за беля минава Кума Лиса. Пришла беда — отворяй ворота (посл). Бедата не идва сама. Никое зло не идва само. Ида белята — отваряй вратата (Сл). Семь бед — один ответ (посл). Да направим и това — нали все едно ще се има отговорност или ще се отговаря (казва се при вземане на решение с някакъв риск). Что за беда! Bж велика беда.

БЕДЕКЕР [бэдэ], -а, м. Бедекер, пътеводител (по името на немския издател).

БЕДЛАМ, -а, м (разг). Безредие, неразбория, бъркотия, хаос, лудница.

БЕДНЕТЬ, -ею, -есть, несв. Обеднявам, осиромашавам || св обеднеть.

БЕДНОСТЬ, -и, ж. без мн. 1. Бедност; сиромашия, немотия; мизерия; они впали в страшную бедность те изпаднаха в ужасна сиромашия; бедность — не порок (посл) бедността не е порок; бедность воображения (прен) бедно въображение. 2. (събир. остар). Беднота, бедняци; сиромашия. Ближе к небу, под крышами живёт бедность (Помял.). По към небето, под покривите живее сиромашията.

БЕДНОТА, -ты, ж. без мн. Беднотия, бедняци; сиромашия; комитет деревенской бедноты комитет на селските бедняци.

БЕДНЫЙ; -ден, -дна; прил. 1. Беден; бедняшки, сиромашки. 2. (прен). Беден; неразвит, слаб; бедное воображение слабо въображение; бедная почва; воздух бедный кислородом въздух беден на кислород. 3. Горкият; клет; нещастен, окаян, жалък. Бедная! как она мало жила. Как она много любила (Некр.) Клетата тя! Колко малко живя, Колко е много любила.

БЕДНЯГА, -и и БЕДНЯЖКА, -и; мн -и, -жек; м и ж (разг). Горкият (горката); клетият (клетата); нещастник (нещастница), клетник (клетница).

БЕДНЯЖЕЧКА, -и; мн -и, -жек; м и ж (разг). Горкичкият (горкичката), клетият (клетата).

БЕДНЯК, -а, м. 1. Бедняк, сиромах. 2. Бедняк (малоимотен селянин, експлоатиран от кулаците — полупролетарий).

БЕДНЯЦКИЙ, прил. Бедняшки (за разлика от средняшки и кулашки).

БЕДНЯЧЕСТВО, -а, с. без мн (полит). Беднячество; малоимотно селячество.

БЕДНЯЧКА, -и; мн -и, -чек; ж. Беднячка, малоимотна селянка (не среднячка или кулачка).

БЕДОВЫЙ, прил. 1. Дързък, смел; бедовая голова дързък човек; смелчага. 2. Палав, немирен; пъргав; бедовый мальчишка немирен хлапак.

БЕДОКУР, -а, м (разг). Пакостник; немирник; палавник.

БЕДОКУРИТЬ, -рю, -ришь, несв (разг). Пакостница, правя бели, правя или причинявам неприятности (със своята палавост, с лудориите си) || св набедокурить.

БЕДОКУРКА, -и; мн -и, -рок; ж (разг). Немирница, пакостница, палавница.

БЕДОЛАГА, -и, м и ж (прост). Несретник [несретница], бедния [бедната], нещастния [нещастната], завалията.

БЕДРЕННЫЙ, прил (анат). Бедрен; бедренная кость бедрена кост, Femur.

БЕДРЕНЕЦ, -нца, м (бот). Бедреница, див анасон, Pimpinella saxifraga.

БЕДРО, -а; мн бёдра, бёдер; с. 1. (анат). Бедро, Femur. 2. (мат). Бедро, страна (на триъгълник).

БЕДСТВЕННЫЙ; -вен, -венна; прил. Бедствен; нещастен, тежък; бедственное положение.

БЕДСТВИЕ, -ия, с. Бедствие; нещастие; сигнал бедствия (спец) SOS, сигнал за бедствие.

БЕДСТВОВАТЬ, -ствую, -ствуешь, несв. Бедствувам, мизерувам; намирам се в крайна нужда.

БЕДУИН, -а, м. Бедуин (арабин-чергарин).

БЕДУИНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Бедуинка (арабка-чергарка).

БЕЖ [бэж], неизм. прил. Бежов (цвят).

БЕЖАТЬ, бегу, бежишь, они бегут, несв. [в 1 знач. означава едновременно и еднопосочно движение, ср бегать]. 1. Бягам, тичам, търча; бързо вървя. Много я часов бежал, и наконец, устав, прилёг между высоких трав (Лерм.). Аз тичах много часове и после, уморен, полегнах всред високите треви. 2. (разг). Бързо се движа, вървя с бързи крачки. Ну, я бегу уже домой. Е, аз си тръгвам вече (защото бързам). Куда это он бежит так рано? Закъде ли се е разбързал толкова рано? 3. без 1 и 2 л (прен). Минава, отминава; тече, лети (за времето). Часы бегут и дорого мне время (Пушк.). Отлитат часове и времето е скъпо. 4. без 1 и 2 л. Бързо се движи, лети, бърза устремено (за превозно средство); избързва (за неточен часовник). 5. без 1 и 2 л. Кипва, изкипява (мляко). 6. без 1 и 2 л. Извива се, проточва се, насочва се, устремява се (пътека). 7. св и несв. Р. Избягвам, отбягвам (нещо), бягам от (нещо). Её постели сон бежит (Пушк.). Сънят бяга от леглото й. 8. св и несв. из Р. Бягам, спасявам се с бягство. ♦ Бежать бегом (разг) тичам с все сила, бързо.

БЕЖЕВЫЙ, прил. Бежов (цвят); бежевое платье бежова рокля.

БЕЖЕНЕЦ, -нца, м. Бежанец, емигрант.

БЕЖЕНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Бежанка, емигрантка.

БЕЖЕНСКИЙ, прил. Бежански; он жил на беженском положении живееше като бежанец.

БЕЖЕНСТВО, -а, с. без мн. 1. Масово емигриране. 2. (събир). Бежанци.

БЕЗ, БЕЗО, предл Р. 1. Без; без денег без пари; не проходит дня без дождя ден не минава без дъжд; без четверти час един без четвърт; без десяти граммов кило кило без десет грама. Мы дня не проживём без драки (Крыл.). Ден не минава, без да сме се сбили. 2. В отсъствие (на някого); без; без вас приходили посетители във ваше отсъствие идваха посетители; без меня ничего не трогай докато ме няма, нищо да не пипаш. 3. Освен, с изключение на; извън; без. Довольно без тебя поэтов есть и будет (Пушк.). И без теб поети има и ще има доста. 4. с отриц. не без Р. Донякъде, до известна степен; с известен...; провели время не без пользы прекарахме не съвсем безполезно; он слушал не без интереса слушаше с известен интерес; она не без страха думала о предстоящем разговоре с известен страх мислеше тя за предстоящия разговор. ♦ Не без того (разг) (май че) има такова нещо; (май че) е така; вероятно, да; сигурно; случва се, намира се; есть у вас пропуски? — не без того имате ли пропуски? — намират се. И Таня, скрыв своё волнение, Не без того чтоб не вздохнуть, Пускается в обратный путь (Пушк.). И Таня, скрила вълнението си, но все пак не без въздишки тръгва да се връща.

БЕЗАВАРИЙНЫЙ, прил. Безавариен, без аварии; безаварийная работа; безаварийное движение транспорта безаварийно движение на транспорта.

БЕЗАЛАБЕРНЫЙ; -рен, -рна; прил (разг). Разпилян, немарлив, нехаен; неуреден, неакуратен, небрежен, невнимателен; зле организиран.

БЕЗАЛАБЕРЩИНА, -ы, ж. без мн (разг). 1. Неразбория, бъркотия; неразбранщина; невнимание; неорганизираност, немарливост, нехайство; виной всему безалаберщина организаторов за всичко е виновно нехайството, немарливостта на организаторите. 2. Немарлива работа, как да е изпълнено задължение.

БЕЗАЛКОГОЛЬНЫЙ, прил. Безалкохолен.

БЕЗАПЕЛЛЯЦИОННЫЙ; -ционен, -ционна; прил. Безапелационен; решителен, категоричен; недопущащ възражение; безапелляционный тон категоричен, заповеднически тон.

БЕЗБАНДЕРОЛЬНЫЙ, прил (офиц). Освободен от акциз; без бандерол; безбандерольный табак освободен от акциз тютюн.

БЕЗБЕДНО, нареч. Доста заможно, охолно; он жил безбедно той живееше охолно.

БЕЗБЕДНЫЙ; -ден, -дна; прил. Заможен, охолен, състоятелен; лек; безбедное существование охолно съществуване.

БЕЗБЕЛКОВЫЙ, прил (мед). Безалбуминен (за урина).

БЕЗБИЛЕТНИК, -а, м (разг). (Пътник) без билет.

БЕЗБИЛЕТНИЦА, -ы, ж (разг). (Пътничка) без билет.

БЕЗБИЛЕТНЫЙ, прил. Без билет (пътник).

БЕЗБОЖИЕ, -я, с. без мн. Безбожие, атеизъм.

БЕЗБОЖНИК, -а, м (разг). Безбожник, атеист.

БЕЗБОЖНИЦА, -ы, ж (разг). Безбожница, атеистка.

БЕЗБОЖНО, нареч (разг). Безбожно; безсъвестно; он безбожно врёт лъже най-безсъвестно.

БЕЗБОЖНЫЙ, прил (разг). Безбожен, безсъвестен; безбожный враль безсъвестен лъжец; безбожные цены безбожно високи цени, невъзможни цени.

БЕЗБОЛЕЗНЕННО, нареч. Безболезнено; (прен) без усложнения, гладко, без много сътресения и неприятности; переустройство работы прошло безболезненно преустрояването на работата мина гладко, безболезнено.

БЕЗБОЛЕЗНЕННЫЙ; -нен, -ненна; прил. Безболезнен; безболезненные роды (мед) безболезнено раждане.

БЕЗБОЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил (поет. остар). Безболезнен; свободен от нравствени мъчения, от душевна болка.

БЕЗБОРОДЫЙ, прил. Голобрад, безбрад; безбородый юноша голобрад младеж.

БЕЗБОЯЗНЕННЫЙ; -ен, -енна; прил (вис). Безбоязнен, безстрашен; решителен, смел; безбоязненный поступок решителна, смела постъпка.

БЕЗБРАЧИЕ, -ия, с. без мн. Безбрачие; незадоменост; самотност; бекярство.

БЕЗБРАЧНЫЙ, прил (книж). Безбрачен; незадомен; самотен; бекярски.

БЕЗБРЕЖНЫЙ; -жен, -жна; прил. Безбрежен, безграничен; необозрим, безкраен; обширен, просторен; безбрежные степи.

БЕЗБРОВЫЙ, прил. Без вежди; он увидел молодое безбровое лицо той видя едно младо, лишено от вежди лице.

БЕЗБУКВАРНЫЙ, прил (пед). Безбукварен (напр. начин на обучение).

БЕЗБУРНЫЙ; -рен, -рна; прил (книж. поет). Спокоен, тих; безбурная жизнь безгрижен, спокоен живот.

БЕЗВЕРИЕ и БЕЗВЕРЬЕ, -я, с. без мн (книж). Безверие; безбожие, атеизъм.

БЕЗВЕСТНЫЙ; -стен, -тна; прил (книж). Безвестен, неизвестен; незнаен, непознат, ♦ Безвестное отсутствие (спец) безследно изчезване; числится в безвестном отсутствии смята се за безследно изчезнал.

БЕЗВЕТРЕННЫЙ, прил. Безветрен; тих, спокоен.

БЕЗВЕТРИЕ, -я, с. Безветрие, тихо време, без (никакъв) вятър.

БЕЗВИННО, нареч (книж). Невинно, без вина, напразно; безвинно пострадавший невинно пострадал.

БЕЗВИННЫЙ, -нен, -нна; прил (книж). Невинен, невиновен.

БЕЗВКУСИЕ, -я, с (остар) и (разг) БЕЗВКУСИЦА, -ы, ж. Безвкусица; безвкусие; липса на вкус.

БЕЗВКУСНЫЙ; -сен, -сна; прил. Безвкусен; блудкав; неизящен; безвкусная еда безвкусна храна; безвкусное платье безвкусно облекло.

БЕЗВЛАСТИЕ, -я, с. без мн. Безвластие, анархия.

БЕЗВЛАСТНЫЙ [сн]; -астен, -астна; прил. Безвластен, лишен от власт.

БЕЗВОДНЫЙ; -ден, -дна; прил. 1. Безводен, пустинен. 2. (хим). Безводен (несъдържащ кристална вода); безводный гипс; безводная сернокислая медь безводен меден сулфат.

БЕЗВОДЬЕ, -я, с. без мн. Безводие, липса на вода (в реки и езера поради суша).

БЕЗВОЗБРАННЫЙ; -нен, -нна; прил (остар). Свободен, безпрепятствен, позволен; безвозбранное пользование свободно, неограничено ползуване.

БЕЗВОЗВРАТНЫЙ; -тен, -тна; прил. 1. Безвъзвратен; неотменим, категоричен. 2. (спец). Неподлежащ на връщане; безвозвратная ссуда заем, неподлежащ на връщане (често ирон).

БЕЗВОЗДУШНЫЙ, прил. Безвъздушен; безвоздушное пространство.

БЕЗВОЗМЕЗДНЫЙ; -ден, -дна; прил. Безвъзмезден, незаплатен; безплатен.

БЕЗВОЛИЕ, -я, с. без мн. Безволие; слабохарактерност, слабоволие.

БЕЗВОЛОСЫЙ, прил. Безвлас, плешив, лишен от коса; без коса.

БЕЗВОЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил. Безволен; слабоволен, слабохарактерен.

БЕЗВРЕДНЫЙ; -ден, -дна; прил. Безвреден; безопасен.

БЕЗВРЕМЕННИК, -а, м (бот). Мразовец, кърпи-кожух, Colchicum autumnale.

БЕЗВРЕМЕННЫЙ, прил (вис). Преждевременен, ненавременен; безвременная кончина преждевременна смърт.

БЕЗВРЕМЕНЬЕ, -я, с. без мн (остар). 1. Тежки времена, време на обществен и културен застой; депресия. 2. Лошо време (с дъжд, вятър).

БЕЗВЫГОДНЫЙ; -ден, -дна; прил (канц). Неизгоден, неизносен, който не дава печалба; безвыгодная сделка неизгодна сделка.

БЕЗВЫЕЗДНО, нареч. Неотлъчно, постоянно; я живу безвыездно в Софии живея постоянно в София.

БЕЗВЫЕЗДНЫЙ, прил. Неотлъчен, постоянен, който не пътува, никъде не ходи.

БЕЗВЫХОДНО, нареч. Постоянно, неотлъчно, непрекъснато; вчера я безвыходно просидел дома вчера непрекъснато си бях у дома.

БЕЗВЫХОДНЫЙ; -ден, -дна; прил. 1. Постоянен, непрекъснат (за престояване, пребиване някъде); неотлъчен. 2. (прен). Безизходен; безвыходное положение безизходно положение, безизходност.

БЕЗГЛАЗЫЙ, прил. Безок, сляп, без очи.

БЕЗГЛАСНЫЙ; -сен, -сна; прил (остар). 1. Безгласен, безмълвен; без глас; мълчалив; (прен) безправен; стеснителен; без свое мнение. 2. (език). Безгласен; безгласная буква безгласна, непроизносима буква (Ъ и Ь в руската азбука).

БЕЗГОЛОВЫЙ; -лов, -лова; прил. 1. Безглав. 2. (прен. разг. ирон). Без ум, без разум; крайно разсеян, забраван; глупав (човек).

БЕЗГОЛОСИЦА, -ы, ж (разг). 1. Отсъствие на хубав глас (у певец). 2. Недостиг на гласове, на добри певци (в певчески колектив).

БЕЗГОЛОСНЫЙ, прил (език). Беззвучен (за съгласни).

БЕЗГОЛОСЫЙ, прил. Без глас, със слаб или лош глас; негласовит.

БЕЗГРАМОТНЫЙ; -тен, -тна; прил. 1. Неграмотен; слабограмотен; безграмотное письмо неграмотно писмо. 2. Недостатъчно образован, непросветен, неподготвен, с недостатъчни знания.

БЕЗГРАНИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Безграничен, безкраен, безпределен; безграничные равнины; безграничная преданность.

БЕЗГРАННЫЙ; -нен, -нна; прил. 1. (поет). Безграничен, безпределен, безбрежен. 2. Без ръбове; гладък; объл.

БЕЗГРЕШНЫЙ; -шен, -шна; прил (остар). 1. (рел). Безгрешен, праведен. 2. Чист, невинен.

БЕЗДАРНОСТЬ,-и, ж. 1. без мн. Бездарност, отсъствие на дарба, на талант. 2. Бездарник, некадърник; он — полная бездарность той е истински некадърник.

БЕЗДАРНЫЙ; -рен, -рна; прил. Бездарен, некадърен, лишен от талант, без дарба.

БЕЗДАРЬ, -и, ж. без мн (разг). Бездарност, бездарник, некадърник; събир некадърници; бездарни, неспособни хора.

БЕЗДЕЙСТВЕННЫЙ; -вен, -венна; прил. Бездеен, неактивен, пасивен (човек); незапълнен с дейност, празен, безделнически (живот, прекарване на времето).

БЕЗДЕЙСТВИЕ, -я, с. без мн. Бездействие, отсъствие на каквато и да е дейност. ♦ Бездействие власти (право) неизпълнение на задълженията от страна на длъжностно лице.

БЕЗДЕЙСТВОВАТЬ, -ствую, -ствуешь, несв. Бездействувам (а. Оставам пасивен. б. Не работя; не действувам; машина бездействует).

БЕЗДЕЛИЕ, вж безделье.

БЕЗДЕЛИЦА, -ы, ж (разг). Дреболия, дребна работа; празна работа; нищо; играчка.

БЕЗДЕЛКА, -и; мн -и, -лок; ж (разг. остар). 1. Дреболия, дребна работа. 2. Украшение, дребен предмет за украса.

БЕЗДЕЛУШКА, -и; мн -и, -шек; ж. Изящна дреболийка, фигурка, украшение; женские безделушки женски украшения.

БЕЗДЕЛЬЕ, -я, с. без мн. Безделие, лентяйство; празен живот; мързелуване; вынужденное безделье принудено безделие.

БЕЗДЕЛЬНИК, -а, м (разг). Безделник, мързеливец, лентяй; негодник.

БЕЗДЕЛЬНИЦА, -ы, ж (разг). Безделница, мързеливка, лентяйка; негодница.

БЕЗДЕЛЬНИЧАТЬ, -чаю, -чаешь, несв. Безделнича, лентяйствувам, мързелувам; прекарвам времето си без работа.

БЕЗДЕЛЬНИЧЕСТВО, -а, с. без мн. Безделничене; лентяйствуване; мързелуване.

БЕЗДЕЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил (разг). Безделнически, празен; лентяйски.

БЕЗДЕНЕЖНЫЙ, прил. 1. (спец). Безкасов; безденежный расчёт безкасово плащане. 2. (разг). Безпаричен; беден.

БЕЗДЕНЕЖЬЕ, -ья, с. без мн. Безпаричие.

БЕЗДЕТНЫЙ; -тен, -тна; прил. Бездетен.

БЕЗДЕФИЦИТНЫЙ, прил. Бездефицитен; рентабилен; бездефицитное производство.

БЕЗДЕЯТЕЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил. Бездеен; инертен, пасивен.

БЕЗДНА, -ы, ж. 1. Бездна, пропаст, бездънна глъбина. 2. (прен. разг). Неописуемо множество, огромна маса, извънредно много; бездна дел извънредно много работа, ♦ Бездна премудрости (книж. остар сега иpoн) дълбоки обширни познания, наука, учение.

БЕЗДОЖДЬЕ, -я, с. Бездъждие, суша.

БЕЗДОКАЗАТЕЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил (книж). Недоказан, без доказателства; неоснователен, голословен; бездоказательное обвинение.

БЕЗДОЛЬЕ, -я, с. без мн (прост). Нещастие, беда, несрета, несгода, злочестина.

БЕЗДОЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил (прост). Несретен, нещастен, злочест.

БЕЗДОМНЫЙ; -мен, -мна; прил. 1. Бездомен, безприютен; бездомная собака безстопанствено куче; бездомный бродяга бездомен скитник. 2. (остар). Самотен, без семейство, без близки.

БЕЗДОННЫЙ; -нен, -нна; прил. Бездънен, много дълбок; бездонная пропасть.

БЕЗДОРОЖНЫЙ; -жен, -жна; прил. Лишен от пътища; непроходим.

БЕЗДОРОЖЬЕ, -я, с. без мн. 1. Липса на (достатъчно или добри, използваеми) пътища. 2. Непроходимост, лошо състояние на пътищата; разкаляни, изровени пътища. 3. Период на пътна непроходимост, (пролетно или есенно) разкисване, нагизване на пътищата, невъзможност да се използуват пътищата разкаляни, наводнени.

БЕЗДОХОДНЫЙ; -ден, -дна; прил (икон). Недоходен, нерентабилен.

БЕЗДУМНЫЙ; -мен, -мна; прил (книж). Без мисли, без размишления и тревога, без да се замисля за нещо; лекомислен. Жил Митька птичьей бездумной жизнью (Шол.). Живееше Митка птичи живот, без мисли и цели.

БЕЗДУМЬЕ, -я, с. без мн (книж). Отсъствие на ясни мисли, разсеяност, липса на внимателност, съсредоточеност.

БЕЗДУШИЕ, -я, с. без мн. Бездушие, безсърдечие, коравосърдечност, безмилостно отношение; безразличие; формализъм.

БЕЗДУШНЫЙ; -шен, -шна; прил. Бездушен, безсърдечен, жесток, коравосърдечен; формалистичен; безразличен, безчувствен.

БЕЗДЫХАННЫЙ; -анен, -анна; прил. Бездиханен, мъртъв; безжизнен; бездыханный труп.

БЕЗЕ [зэ], нескл. с (готв). Целувка, безе (сладкиш).

БЕЗЖАЛОСТНЫЙ; -стен, -стна; прил. Безжалостен, безмилостен; жесток; коравосърдечен.

БЕЗЖИЗНЕННЫЙ; -нен, -ненна; прил (книж). Безжизнен; мъртъв; неизразителен; безжизненный взгляд (прен) безжизнен поглед; безжизненная пустыня мъртва пустиня.

БЕЗЗАБОТНЫЙ; -тен, -тна; прил. Безгрижен; лекомислен; лек, повърхностен.

БЕЗЗАВЕТНЫЙ; -тен, -тна; прил. Беззаветен, самоотвержен; всеотдаен; предан; беззаветная преданность; беззаветная смелость.

БЕЗЗАКАТНЫЙ; прил (поет). 1. Незалязващ, незахождащ; беззакатное солнце незалязващо слънце. 2. (прен). Безкраен; беззакатное величие безкрайно величие.

БЕЗЗАКОНИЕ, -ия, с. Беззаконие; противозаконие; произвол.

БЕЗЗАКОННИЧАТЬ, -чаю, -чаешь, несв (разг. остар). Беззаконнича, върша беззакония, произвол.

БЕЗЗАКОННЫЙ; -онен, -онна; прил. Беззаконен, противозаконен, незаконен.

БЕЗЗАМЕДЛИТЕЛЬНО, нареч (офиц. остар). Незабавно, веднага, тутакси.

БЕЗЗАПРЕТНЫЙ, прил. Свободен, безпрепятствен; неудържим; беззапретный въезд в страну свободно влизане в страната.

БЕЗЗАСТЕНЧИВЫЙ; -чив, -чива; прил. Безсрамен, безочлив, нагъл; нахален.

БЕЗЗАЩИТНЫЙ; -тен, -тна; прил. Беззащитен, безпомощен; слаб.

БЕЗЗВЕЗДНЫЙ (книж) и БЕЗЗВЁЗДНЫЙ; -ден, -дна; прил. Беззвезден, без звезди, тъмен (за небето, за нощта).

БЕЗЗВУЧИЕ, -я, с. без мн. Беззвучие; безгласност; тишина.

БЕЗЗВУЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Беззвучен; безгласен.

БЕЗЗЕМЕЛЬЕ, -я, с. без мн (сел-ст. ист). Недостиг, липса на земя (за селското стопанство).

БЕЗЗЕМЕЛЬНЫЙ, прил. Безземлен, лишен от земя (за селскостопански нужди); безимотен; безземельные крестьяне безимотни селяни.

БЕЗЗЛОБИЕ, -я, с. без мн. Беззлобност, добродушност, незлобивост, добродушие, добросърдечност, доброта.

БЕЗЗЛОБНЫЙ; -бен, -бна; прил. Беззлобен, добросърдечен, добродушен, незлобив.

БЕЗЗУБКА, -и; мн -и, -бок; ж (зоол). Беззъбка (сладководен молюск за производство на седеф), Anodonta.

БЕЗЗУБЫЙ, прил. 1. Беззъб; щърбав. 2. (прен). Беззъб, слаб, без острота, безсилен, безопасен; беззубая критика.

БЕЗИГ, -а, м. Безиг (игра на карти).

БЕЗИДЕЙНЫЙ, прил. Вж безыдейный.

БЕЗИК, -а, м. Вж безиг.

БЕЗИНИЦИАТИВНЫЙ, прил. Вж безынициативный.

БЕЗИНИТЕРЕСНЫЙ, вж безынтересный.

БЕЗЛЕСНЫЙ; -сен, -сна; прил. Безлесен, гол, незалесен; слабо залесен; без гора; безлесные холмы голи хълмове.

БЕЗЛЕСЬЕ, -я, с. без мн. Липса на гора, бедност откъм гори.

БЕЗЛИКИЙ, прил (книж. поет). Безличен, безлик, без своя физиономия, без характерни черти; блед.

БЕЗЛИСТВЕННЫЙ, БЕЗЛИСТНЫЙ и БИЗЛИСТЫЙ, прил. Безлистен, оголен (за дървета и храсти).

БЕЗЛИЧИЕ, -я, с. без мн. Безличие, безличност.

БЕЗЛИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. 1. Безличен. 2. неопределен; безличный глагол (грам) безличен глагол; безличное предложение (грам) безлично изречение.

БЕЗЛОШАДНИК, -а, м (остар). Селянин-бедняк без кон.

БЕЗЛОШАДНЫЙ, прил (остар). (Беден селянин), който не притежава кон. Безлошадные крестьяне селски домакинства, които нямат коне.

БЕЗЛУНИЕ, -я, с. без мн. Безлуние, безлунна нощ, нощно небе без луна.

БЕЗЛУННЫЙ; без м, -нна; прил. Безлунен; безлунная ночь.

БЕЗЛЮДНЫЙ; -ден, -дна; прил. Безлюден; пуст; безлюдная улица; безлюдная местность безлюдна, слабо населена местност.

БЕЗЛЮДЬЕ, -я, с. без мн. 1. Безлюдие; безлюдност; безлюдье вокруг наоколо е безлюдно. 2. Липса на работна ръка, недостиг на необходими за работа хора. ♦ На безлюдье при или поради липса на (необходими) хора.

БЕЗМАЛА, нареч. при числ (разг. остар). Без малко, почти; ей безмала пятнадцать тя е на близо петнадесет (години).

БЕЗМАТОК, -тка, м (спец). Пчелен кошер без майка.

БЕЗМЕЗДНЫЙ, прил. Безплатен; безкористен; подарен; безвъзмезден.

БЕЗМОЛВИЕ, -я, с. без мн. Безмълвие, мълчание, пълна, гробна тишина; покой. В горах безмолвие ночное (Пушк.). Покой е нощен в планината.

БЕЗМОЛВНЫЙ; -вен, -вна; прил. 1. Безмълвен; мълчалив, безгласен; безмолвное согласие мълчаливо съгласие. 2. (прен). Спокоен, тих; безмолвная улица тиха улица.

БЕЗМОЛВСТВОВАТЬ, -ствую, -ствуешь, несв (вис). Пазя (пълно) мълчание, мълча, не казвам нито дума.

БЕЗМОТОРНЫЙ, прил (ав). Безмоторен; безмоторный полёт безмоторно летене.

БЕЗМУЖНИЙ, -яя, -ее, прил (разг). Без мъж; она уже два года безмужняя тя от две години е вече без мъж, вдовица.

БЕЗМЕН, -а, м. Кантар (ръчен); теглилка; пружинен кантар.

БЕЗМЕРНЫЙ; -рен, -рна; прил (вис). Безмерен, безграничен, неизмерим; неописуем,

БЕЗМОЗГЛЫЙ, прил (прост). Без мозък; много глупав; гламав; неразсъдлив; неразбран, тъп; дурак безмозглый глупак без мозък.

БЕЗМЯТЕЖНЫЙ; -жен, -жна; прил. Безметежен, спокоен, тих, безгрижен: необезпокояван, без тревоги и вълнения; безмятежный сон спокоен сън; безмятежная улыбка безгрижна, спокойна усмивка; безмятежная жизнь безгрижен живот, без тревоги, грижи и вълнения,

БЕЗНАДЕЖНЫЙ; -жен, -жна; прал. 1. Безнадежден, безизходен; безнадёжное положение; безнадёжный взгляд поглед с израз на безнадеждност, отчаяние, 2. Провален, пропаднал, загубен.

БЕЗНАДЗОРНЫЙ; -рен, -рна; прил. Безнадзорен; безпризорен, уличен; безнадзорный ребёнок улично дете, без надзор.

БЕЗНАКАЗАННЫЙ; -зан, -занна; прил. Безнаказан, ненаказан, без наказание; это преступление не может оставаться безнаказанным това престъпление не може да остане ненаказано.

БЕЗНАЛИЧНЫЙ, прил (фин). Безкасов; безналичный расчёт безкасово плащане.

БЕЗНАЧАЛИЕ, -я, с. без мн (книж). Безначалие, безвластие, отсъствие на власт, на ръководство; анархия.

БЕЗНАЧАЛЬНЫЙ, прил (църк). Безначален, вечен; безкраен.

БЕЗНОГИЙ, прил. Безног, безкрак; безногий инвалид; (разг) (който) не може да ходи, не си владее краката; (разг) без крак, без крака (за стол, маса).

БЕЗНОСЫЙ, прил. Безнос, без нос; безносый сфинкс сфинкс с ерозиран нос; (разг) без чучурка, шопка (чайник).

БЕЗНРАВСТВЕННЫЙ; -вен, -венна; прил. Безнравствен; развратен; неморален.

БЕЗО, предл Р. Вж без (употр. се наред с без пред косв. пад. на мест. «весь» и «всякий»).

БЕЗОБИДНЫЙ; -ден, -дна; прил. Безобиден; безвреден; безопасен; безобидная шутка безобидна шега; безобидный зверёк безвредно зверче.

БЕЗОБЛАЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. 1. Безоблачен, ясен. 2. (прен). Ясен, непомрачен (от нищо); спокоен; честит; безоблачен; безоблачное счастье непомрачено щастие.

БЕЗОБМАННЫЙ; прил. Честен, точен, неспособен да измами.

БЕЗОБРАЗИЕ, -ия, с. 1. Грозота; уродливост. 2. Безобразие; нахалство, безсрамие; что за безобразие! какво е това безобразие!

БЕЗОБРАЗИНА, -ы, ж (разг. фам). Грозотия, страшилище (за човек).

БЕЗОБРАЗИТЬ, -ажу, -азишь, несв. 1. В. Грозя, загрозявам; развалям. 2. без доп (прост). Безобразнича || св обезобразить (към 1 знач).

БЕЗОБРАЗНИК, -а, м (разг. неодобр). Безобразник; безсрамник, нахалник; хулиган; безочлив човек.

БЕЗОБРАЗНИЦА, -ы, ж (разг). Безобразница, безсрамница, безочливо същество (жена, момиче).

БЕЗОБРАЗНИЧАТЬ, -аю, -аешь, несв (разг. неодобр). Безобразнича; държа се, живея неприлично, безобразно, безсрамно.

БЕЗОБРАЗНЫЙ; -зен, -зна; прил (лит). Безобразен, лишен от поетически образи.

БЕЗОБРАЗНЫЙ; -зен, -зна; прил. 1. Безобразен, грозен, уродлив. 2. Безобразен, лош; възмутителен; безсрамен; неприличен; нахален.

БЕЗОГЛЯДНЫЙ, прил. 1. Спонтанен, извършен без пресметливост и мисъл за последиците. 2. (остар). Безкраен, необхватен, необятен, безграничен.

БЕЗОГОВОРОЧНО, нареч. Безусловно, безрезервно; безпрекословно, без възражения.

БЕЗОГОВОРОЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Безусловен; безрезервен; безоговорочная капитуляция безусловна капитулация.

БЕЗОПАСНО, нареч. 1. Безопасно. 2. като сказ. Безопасно е; это не безопасно това не е безопасно, опасно е.

БЕЗОПАСНОСТЬ, -и, ж. без мн. Безопасност; сигурност; здесь мы в полной безопасности тук сме в пълна безопасност; органы государственной безопасности органи на държавна сигурност; Совет Безопасности Съвет на сигурността; коллективная безопасность.

БЕЗОПАСНЫЙ; -сен, -сна; прил. 1. Безопасен; сигурен. 2. (остар). Обезопасен, вън от опасност.

БЕЗОРУЖНЫЙ; -жен, -жна; прил. 1. Без оръжие, невъоръжен. 2. (прен). Беззащитен; в этом споре я оказался безоружным в този спор аз се оказах беззащитен.

БЕЗОСНОВАТЕЛЬНЫЙ, прил. Неоснователен, безоснователен; немотивиран, необоснован.

БЕЗОСТАНОВОЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Безспирен, непрекъснат; постоянен; безостановочное движение безспирно движение.

БЕЗОСТЫЙ, прил (сел-ст). Безосилест (за растение); костёр безостый безосилеста овсига.

БЕЗОТВЕТНО, нареч. 1. Мълчаливо, без да отговаря, без да отвърне; безучастно. 2. Кротко, покорно, тихо, смирено, безропотно, без да роптае, без израз на недоволство, без възражения.

БЕЗОТВЕТНЫЙ, прил. 1. Мълчалив, тих, без да отвърне, без да каже нещо; безучастен. 2. Покорен, кротък; смирен, търпелив; безропотен, (който) изслушва или изпълнява без възражения, без да роптае, без да недоволствува.

БЕЗОТВЕТСТВЕННЫЙ; -ствен, -ственна; прил. Безотговорен или който не съзнава отговорността; безответственное решение безотговорно решение.

БЕЗОТВЯЗНЫЙ; -зен, -зна; прил (разг. фам). Досаден, натрапчив; (нещо или някой), от когото не можеш да се откачиш, да се отървеш; безотвязные мысли натрапчиви мисли.

БЕЗОТГОВОРОЧНЫЙ, без м, -чна; прил. Безпрекословен; здесь требуется безотговорочное исполнение тук е необходимо безпрекословно изпълнение, без възражения.

БЕЗОТКАЗНЫЙ, 1. прил (спец). Безспирен неспирен, непрекъснат; работещ без прекъсване, без спиране (причинявано от несъвършенство на механизма); безотказная работа машин непрекъсната работа на машините. 2. (разг). Винаги отзивчив, готов да свърши работа.

БЕЗОТЛАГАТЕЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил (книж). Бърз, неотложен, нетърпящ отлагане, неотлагаем; безотлагательный отъезд неотложно заминаване.

БЕЗОТЛОЖНЫЙ; -жен, -жна; прил (разг). Вж безотлагательный.

БЕЗОТЛУЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Неотлъчен, постоянен, без отлъчване; безотлучный сторож неотлъчен пазач.

БЕЗОТМЕННЫЙ, прил (книж). Неотменим, неминуем, неотстраним.

БЕЗОТНОСИТЕЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил (книж). Безотносителен, запазващ своето значение при всички условия, абсолютен, не относителен.

БЕЗОТРАДНЫЙ; -ден, -дна; прил (книж). Безотраден, безрадостен, безутешен, печален; отчаян; безотрадное положение отчаяно положение.

БЕЗОТРЫВНЫЙ, прил. Без откъсване (от производството); безотрывное обучение обучение без откъсване от производството.

БЕЗОТЦОВЩИНА, -ы, ж. без мн. 1. (разг). Живот, възпитание на дете без баща; без родители. 2. (прост). Дете или деца без баща, без бащина грижа, без бащино възпитание; дете без родители, сирак, сираче.

БЕЗОТЧЁТНЫЙ; -тен, -тна; прил. 1. (книж). Безсъзнателен, неосъзнат, инстинктивен; безотчётный страх инстинктивен страх. 2. (фин). Безотчетен, безконтролен, не подлежащ на отчитане; безотчётные расходы.

БЕЗОШИБОЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Безпогрешен; точен, сигурен; прецизен.

БЕЗРАБОТИЦА, -ы, ж. без мн. Безработица.

БЕЗРАБОТНЫЙ, 1. прил. Безработен, понастоящем без работа; это был безработный шахтёр това беше безработен миньор. 2. Безработный, -ого, м. Безработен, (мъж) без работа. 3. Безработная, -ой, ж. Безработна, (жена) без работа.

БЕЗРАДОСТНЫЙ; -стен, -стна; прил. Безрадостен; тъжен, печален.

БЕЗРАЗДЕЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил. Неделим, несподелен (с никого); абсолютен; безраздельная власть несподелена (с никого) власт; безраздельное имущество неделим имот.

БЕЗРАЗЛИЧИЕ, -ия, с. без мн. Безразличие; безучастие; равнодушие; незаинтересованост.

БЕЗРАЗЛИЧНО, нареч. 1. Безразлично; мне это совершенно безразлично това ми е напълно безразлично. 2. Независимо; без разлика. Удар грома, конечно, безразлично убивает человека всякого звания (Салт.). Гръмотевичният удар убива, разбира се, всеки човек независимо от неговото звание. ♦ Безразлично кто безразлично не е важно кой; всеки; който и да е.

БЕЗРАЗЛИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Безразличен; безучастен, равнодушен; незаинтересован.

БЕЗРАЗМЕРНЫЙ, прил. Разтегателен, еластичен, ластичен (за чорапи без определена големина, номер).

БЕЗРАССВЕТНЫЙ; -тен, -тна; прил (книж). 1. Продължителен, дълъг (за нощ). 2. (прен). Безизходен, безнадежден, тежък; безрассветная доля тежка съдба.

БЕЗРАССУДНЫЙ; -ден, -дна; прил. Безразсъден, неблагоразумен; безрассудный человек; безрассудная храбрость.

БЕЗРАССУДСТВО, -а, с. без мн. Безразсъдност; безразсъдна постъпка, безразсъдство, неблагодарност.

БЕЗРАССУДСТВОВАТЬ, -вую, -вуешь, несв (книж). Безразсъдствувам, постъпвам неразумно, върша лудории.

БЕЗРАСЧЁТНЫЙ, прил. Непресметлив; непроизводителен; непрактичен; безкористен; без сметка; необмислен; безрасчётная трата денег харчене без сметка. Кто не рассчитывает, того называют по-русски безрасчётным дураком (Гонч.). Който не си прави сметка, наричат го по руски безкористен глупак.

БЕЗРЕЗУЛЬТАТНЫЙ; -тен, -тна; прил. Безрезултатен, напразен, безуспешен.

БЕЗРЕЛЬСОВЫЙ, прил. Безрелсов; безрельсовый транспорт безрелсов превоз.

БЕЗРОГИЙ, прил. Безрог.

БЕЗРОДНЫЙ; -ден, -дна; прил. 1. Безроден, без род и роднини. 2. Безотечествен; безродный космополит. 3. (остар). Не от знатен род, неродовит.

БЕЗРОПОТНЫЙ; -тен, -тна; прил. Безропотен; покорен, търпелив, примирителен.

БЕЗРУКАВКА, -и; мн -и, -вок; ж. Елече; дреха без ръкави.

БЕЗРУКАВНЫЙ, прил. (Ушит) без ръкави.

БЕЗРУКИЙ, прил. 1. Безрък (без една или две ръце). 2. (разг. пренебр). Несръчен, който изтървава (нещо).

БЕЗРЫБЬЕ, -я, с. Безрибие (липса или недостиг на риба). ♦ На безрыбье и рак рыба (посл) букв при липса на риба и ракът е риба, т. е. когато няма това, което се търси, задоволяват се и с това, което намират.

БЕЗУБЫТОЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Без загуба; доходен; рентабилен; безубыточное предприятие доходно, рентабилно предприятие.

БЕЗУДАРНЫЙ; -рен, -рна; прил (език). Неударен, без ударение; безударный слог неударена (без ударение) сричка.

БЕЗУДЕРЖНЫЙ; -рен, -рна; прил. Неудържим, несдържан, буен, необуздан; безудержный порыв неудържим порив.

БЕЗУДЕРЖУ, вж удерж.

БЕЗУКОРИЗНЕННЫЙ; -знен, -зненна; прил. Безукорен, безукоризнен, безупречен; превъзходен; неопитен; отличен; безукоризненная работа. Из рукавов виднелись манжеты безукоризненной белоты (Гог.). От ръкавите му се подаваха безупречно бели маншети.

БЕЗУМЕЦ, -мца, м (книж). 1. Безумец. Простите, донна-Анна. И безумец. Увлёкся я несбыточной мечтой (А. К. Толст.). Простете, дона Ана. Аз, безумец, увлякох се в мечта неизпълнима. 2. (остар). Луд, душевно болен, ненормален (човек).

БЕЗУМИЕ, -ия, с. без мн. Безумие; безумство; умопомрачение, лудост; безразсъдство.

БЕЗУМНО, нареч. 1. Безумно, безразсъдно. 2. (прен. разг). Извънредно, много; страшно; безумно холодно много, страшно е студено.

БЕЗУМНЫЙ; -мен, -мна; прил. 1. (остар). Безумен; безумец; луд. 2. Безразсъден. 3. (прен. разг). Много силен; страшен; безумная страсть безумна, луда страст.

БЕЗУМОЛКУ, вж умолк.

БЕЗУМОЛЧНЫЙ; -чен, -чна; прил (книж). Немлъкващ, незамлъкващ, нестихващ; безспирен; непрекъснат, несекващ.

БЕЗУМСТВО, -а, с. 1. Безумство; безумие; безразсъдство, безумна постъпка; Безумству храбрых поём мы песню!... (Горьк.). За безумството на смелите ние пеем. 2. (остар). Лудост, безумие.

БЕЗУМСТВОВАТЬ, -ствую, -ствуешь, несв. Безумствувам, върша неразумни неща, лудея; постъпвам безразсъдно.

БЕЗУПРЕЧНЫЙ; -чен, -чна; прал. Безукорен, безукоризнен, безупречен; неопетнен; чист, невинен.

БЕЗУСЛОВНО, нареч. 1. Безусловно; несъмнено; непременно; мы безусловно победим ние безусловно ще победим. 2. вметн д. Безусловно, несъмнено, разбира се, без съмнение; безусловно, ты прав разбира се, ти си прав.

БЕЗУСЛОВНЫЙ; -вен, -вна; прал. 1. Безусловен; абсолютен; Пълен; безусловное повиновение безусловно подчинение; безусловный рефлекс (физиол) безусловен рефлекс. 2. Несъмнен, безспорен; безусловный успех безспорен успех.

БЕЗУСПЕШНЫЙ; -шен, -шна; прил. Безуспешен, несполучлив, безрезултатен; неудачен, злополучен.

БЕЗУСТАЛИ, вж усталь.

БЕЗУСТАННЫЙ, прил (остар). Неуморен; непрестанен, непрекъснат; безустанные заботы непрестанни грижи.

БЕЗУСЫЙ, прил. 1. Без мустаци. 2. (прен. разг. шег). Голобрад, млад; зелен. 3. (сел-ст). Безосилест; безусая пшеница безосилеста пшеница,

БЕЗУТЕШНЫЙ; шен, -шна; прил (книж). Безутешен, неутешим, дълбоко съкрушен; отчаян.

БЕЗУХАННЫЙ, прил (поет. остар). Неароматичен, без мирис, без дъх.

БЕЗУХИЙ, прил. Безух, без уши.

БЕЗУЧАСТИЕ, -я, с. без мн (книж) и БЕЗУЧАСТНОСТЬ, -и, ж. без мн. Безучастност, равнодушие, безразличие, индиферентност; полное безучастие к окружающим пълно безразличие към околните.

БЕЗУЧАСТНЫЙ; -тен, -тна; прил. Равнодушен, индиферентен; безразличен, незаинтересуван.

БЕЗЪЯДЕРНЫЙ, прил (спец). Безядрен, безатомен; безъядерная зона.

БЕЗЪЯЗЫКИЙ и БЕЗЪЯЗЫЧНЫЙ, прил. 1. (Човек) без език, (който) няма език. 2. (прен). Ням, не може да говори, не умее, не е способен да говори. 3. (прен). Не владее чужд език, не знае чужди езици.

БЕЗЫЗВЕСТНЫЙ; -тен, -тна; прил. Неизвестен, непознат; незнаен; непрочут.

БЕЗЫДЕЙНЫЙ, прил. Безидеен; аполитичен; безпринципен.

БЕЗЫМЯННЫЙ и (разг) БЕЗЫМЕННЫЙ, прил. Безименен, безимен; анонимен, (който) не (е) подписан; (който) няма име, (който е) без име. ♦ Безымянный палец безимен пръст.

БЕЗЫНИЦИАТИВНЫЙ; -вен, -вна; прил. Безинициативен, неинициативен, пасивен.

БЕЗЫНТЕРЕСНЫЙ; -сен, -сна; прил. 1. Безинтересен, неинтересен, лишен от интерес, скучен; безынтересный роман. 2. (остар). Безкористен.

БЕЗЫСКУССТВЕННЫЙ; -вен, -венна; прил (книж). Безискуствен, естествен, непринуден, непресторен; истински, нелицемерен.

БЕЗЫСХОДНЫЙ; -ден, -дна; прил (книж). Безизходен; непоправим; безкраен безысходная скорбь безкрайна тъга, отчаяние.

БЕЙ I, -я, м. Бей (турски или татарски васален княз).

БЕЙ II, пов. от гл бить.

БЕЙДЕВИНД, -а, м (мор). Завой, обръщане, остър курс (на ветроходен кораб през кърмата; обръщане по посока на вятъра).

БЕЙЦ, -а, м (спец). Байц; ореховый бейц.

БЕК I, -а. м (спорт). Защитник, бек (във футболен или хокеен отбор).

БЕК II, -а, м. Бей.

БЕКАР, -а, м (муз). Бекар.

БЕКАС, -а, м (зоол). Бекас, бекасина, Capella gallinago.

БЕКАСИННИК, -а, м (лов). Сачми (за биене на бекаси и др. подобен дивеч).

БЕКЕША, -и, тв -шей, и (умал) БЕКЕШКА, -и; мн -и, -шек; ж. Бекеша (зимно палто, мъжко, пристегнато в кръста).

БЕКМАННИЯ, -и, ж (бот). Биволско просо, Beckmannia.

БЕКОН, -а, м. Бекон.

БЕКОННЫЙ, прил от бекон. Беконная промышленность; беконная продукция.

БЕКРЕНЬ, вж набекрень.

БЕЛЁК, -а, м. Тюленче, малкото на тюлен.

БЕЛЕНА, -ы, ж. без мн (бот). Блян, попадийка, Hyoscyamus niger. ♦ Белены объелся (прост) полудя, пощуря, забрави се, побърка се.

БЕЛЕНДРЯСЫ, -ов, без ед (остар). Глупости, празни приказки, плоски шеги, врели-некипели.

БЕЛЕНИЕ, -я, с. без мн (спец). Белене, избелване, обезцветяване.

БЕЛЕННОЙ, прил от белена. Беленное семя; беленное масло семе, масло от растението блян (попадийка).

БЕЛЁНЫЙ, прил. 1. Белен; избелен; обезцветен; белёный холст избелено платно. 2. Белосан, варосан, баданосан; белёные стены.

БЕЛЕНЬКАЯ, -ой, ж (остар. прост). «Беличка банкнота» (от 25 рубли).

БЕЛЕНЬКИЙ, прил. умал от белый. Беличък.

БЕЛЕСОВАТЫЙ; -ват, -вата; прил. Белезникав.

БЕЛЁСЫЙ, прил. Белезникав, възбял, сивкавобелезникав; светъл.

БЕЛЕТЬ, -ею, -еешь, несв. 1. Побелявам, ставам бял. 2. без 1 и 2 л. Белее се. Белеет парус одинокой. В тумане моря голубом (Лерм.) Платно самотно се белее. Всред морска синкава мъгла.

БЕЛЕЦ, -льца, м (църк. остар). Послушник (още неподстриган за монах).

БЕЛИ, -ей, без ед (мед). Бяло течение (у жените).

БЕЛИБЕРДА, -ы, ж. без мн (разг. неодобр). Глупости, безсмислица, нелепости, дивотия; ни врели, ни кипели.

БЕЛИЗНА, -ы, ж. без мн. Белота, белина.

БЕЛИЛА, -ил, без ед. 1. Бяла минерална боя; цинковые белила цинкова боя. 2. Белило (за лице); белила и румяна белило и руж.

БЕЛИЛЬНЫЙ, прил (спец). Белилен, избелващ; белильный раствор; белильная известь белилна вар.

БЕЛИЛЬНЯ, -и; мн -и, -лен; ж. Белилня (място, предприятие за избелване).

БЕЛИЛЬЩИК, -а, м. 1. Бояджия (който варосва, баданосва). 2. Избелвач (на платове).

БЕЛИЛЬЩИЦА, -ы, ж. Избелвачка (на платове).

БЕЛИТЬ, -лю, -елишь, несв. В. 1. Белосвам (стени), варосвам; баданосвам, боядисвам (бяло). 2. Избелвам, обезцветявам. 3. Белосвам (лице) || св побелить (към 1 знач); выбелить (към 2 знач); набелить (към 3 знач).

БЕЛИТЬСЯ, -люсь, -елишься. несв (остар). Белосвам се, слагам си белило || св набелиться.

БЕЛИЧИЙ, -ья, -ье, прил. Катеричи; беличья шкурка катерича кожа.

БЕЛКА I, -и; мн -и, -лок; ж. 1. Катерица, катеричка. 2. Кожа на катерица, ♦ Вертеться или крутиться как белка в колесе (погов) въртя се като дявол на шиш (за голяма заетост и слаба резултатност на труда).

БЕЛКА II, -и, ж. Вж побелка.

БЕЛКОВИНА, -ы, без мн. ж (хим. биол). Белтъчина, белтък, белтъчно вещество; албумин.

БЕЛКОВЫЙ, прил (хим. биол). Белтъчен, албуминен.

БЕЛЛАДОННА, -ы, ж. без мн (бот). Беладона; старо биле, Atropa belladonna.

БЕЛЛЕТРИСТ, -а, м. Белетрист.

БЕЛЛЕТРИСТИКА, -и, ж. без мн. Белетристика.

БЕЛЛЕТРИСТИЧЕСКИЙ, прил. Белетристичен, белетристически.

БЕЛО... (Първа съставна част на думи със значение 1) бело...: белогрудый голубь белогръд гълъб; 2) рус...; белоголовый много светлокос и 3) белогвардейски, контрареволюционен; белогвардеец).

БЕЛОБАНДИТ, -а, м. Белобандит, белогвардеец.

БЕЛОБИЛЕТНИК, -а, м (остар). Негоден за военна служба (със свидетелството — бял билет, — дадено му за това).

БЕЛОБОКИЙ; -ок, -ока; прил. С бели страни, бял отстрани; сорока-белобока (от приказките) сврака с бяло отстрани..

БЕЛОБОРОДЫЙ; -род, -рода; прил. Белобрад.

БЕЛОБРЫСЫЙ, -брыс, -брыса; прил (разг). Светлорус (с много светла коса, вежди и клепачи); съвсем изрусял.

БЕЛОВАТЫЙ, прил. Белезникав, възбял.

БЕЛОВИК, -а, м. Беловка, белова.

БЕЛОВОЙ, прил. 1. Белови, преписан на чисто; беловой экземпляр. 2. беловая, -ой, ж. Белова, беловка.

БЕЛОВОЛОСЫЙ; -лос, -лоса; прил. Русокос, много рус, светлокос.

БЕЛОГВАРДЕЕЦ; -дейца, м. Белогвардеец; контрареволюционер.

БЕЛОГВАРДЕЙСКИЙ, прил. Белогвардейски; контрареволюционен.

БЕЛОГВАРДЕЙЩИНА, -ы, ж, без мн. събир. Белогвардейщина; белогвардейци, белогвардейска сбирщина.

БЕЛОГЛАЗКА, -и; мн -и, -зок; ж (зоол). Немски косат, Abramis sара (риба).

БЕЛОГОЛОВЫЙ; -лов, -лова; прил. 1. Светлокос. 2. Белоглав.

БЕЛОДЕРЕВЕЦ, -вца, м и БЕЛОДЕРЕВЩИК, -а, м (спец). Дърводелец (който работи мебели от бяла порода, без фурнир).

БЕЛОК I, -лка, м (хим. биол). Белтъчно вещество, белтъчина; албумин.

БЕЛОК II, -лка, м. Белтък (на яйце); взбитые белки разбит белтък.

БЕЛОК III, -лка, обикн. мн. Бялото на очите, склера. ♦ Вращать белками (разг) пуля се, блещя се; въртя си очите.

БЕЛОК IV, -лка, обикн. мн (обл). 1. Планински връх, покрит с вечен сняг, винаги заснежен планински връх. 2. Снежно петно, заснежено място в планината (неразтопено дори и през лятото).

БЕЛОКАЛИЛЬНЫЙ, прил (тех). Нажежен до бяла жар; белокалильный огонь бяла жар.

БЕЛОКАМЕННЫЙ, прил (нар. поет). Белокаменен; Москва белокаменная.

БЕЛОКОПЫТНИК, -а, м (бот). Лопуш, овчарка, Pelasites officinalis.

БЕЛОКРОВИЕ, -я, с. без мн (мед). Левкемия.

БЕЛОКУРЫЙ; -ур, -ура; прил. Светлорус; белокурые волосы светлоруса коса; белокурая девочка русокосо момиче.

БЕЛОЛИЦЫЙ; -лиц, -лица; прил. Белолик.

БЕЛОЛИЧКА, -и; мн -и, -чек; м и ж (нар. поет). Белолик мъж (белолика жена), мъж [жена] с бяло лице; хубавец [хубавица].

БЕЛОЛОБЫЙ, прил. (Обикновено — животно) с бяло чело, с бяло петно на челото.

БЕЛОПОДКЛАДОЧНИК, -а, м (остар. неодобр). Студент-конте (в царска Русия).

БЕЛОРУС, -а, м. Вж белорусы.

БЕЛОРУСКА, -и; мн -и, -сок; ж. Белоруска (вж белорусы).

БЕЛОРУССКИЙ, прил. Белоруски; белорусский язык.

БЕЛОРУСЫ, -oв; ед -рус, -а; м. Белоруси (основното население на Белоруска ССР).

БЕЛОРУЧКА, -и; мн -и, -чек; м и ж (разг. неодобр). Мамин син, мамино детенце, мъж или момък, несвикнал на труд (особено физически); галеник, който не обича, не иска да се труди, отбягва физическия труд; ленивец; мързеливец [мамино галено момиче, галеница; кокона, която бяга от физически труд, жена или момиче, несвикнало с труд, особено физически].

БЕЛОРЫБИЦА, -ы, ж (зоол). Белорибица, Stenodus Lecichthys Leucichthys. (хищна риба от Каспийско море).

БЕЛОСНЕЖНЫЙ; -жен, -жна; прил. Белоснежен; снежнобял.

БЕЛОТАЛ, -а, м (бот). Кошничарска върба, млажа, Salix viminalis.

БЕЛОТЕЛЫЙ; -тeл, -тeла; прил. Белотел, с бяла кожа, бял; дебел и добре гледан (за тяло).

БЕЛОТУРКА, -и, ж. без мн (сел-ст). Белотурка (сорт пролетна твърда пшеница).

БЕЛОУС, -а, м (бот). Картъл, Nardus stricta.

БЕЛОШВЕЙКА, -и; мн -и, -швеек; ж. Шивачка (на бельо, долни дрехи).

БЕЛОШВЕЙНЫЙ, прил. Шивашки; белошвейная мастерская работилница за бельо (долни дрехи).

БЕЛОЭМИГРАНТ, -а, м. Белоемигрант (емигрирал контрареволюционер).

БЕЛУГА, -и, ж (зоол). Моруна, Huso huso. ♦ Реветь белугой (разг) високо, силно плача, рева. Опухшая от слёз курносая хозяйская дочь ревела белугой, прислонясь к двери (Шол.). Опряна на вратата, чипоносата, подпухнала от сълзи хазяйска щерка се късаше от рев.

БЕЛУЖИЙ, -жья, -жье, прил. Морунов.

БЕЛУЖИНА, -ы, ж. без мн. Моруна, моруново месо.

БЕЛУХА, -и, ж (зоол). Белуха, Delphinapterus leucas. (северен сладководен длфин).

БЕЛЫЙ; бел, бела, бело; прил. 1. Бял; белая берёза бяла бреза; белое вино. 2. (прен). Бял, контрареволюционен, белогвардейски. 3. Бял, белокож. ♦ Белая баня (остар) баня с комин (димът не излиза през вратата). Белый билет вж билет. Белая ворона вж ворона. Белая гниль вж гниль. Белая горница (прост) вж белая комната. Белая горячка (мед) пристъп на лудост, халюцинации от алкохолизъм, Delirium tremens. Белый гриб (бот) вж боровик. Белое духовенство брачно духовенство (за разлика от монасите — чёрное духовенство. Белая изба (остар) селска къща с комин (димът не се пуска от вратата). Белое каление (спец) бяла жар, нагряване (на метал) до бяло. Белая комната (разг. остар) гостна; парадна, чиста, подредена стая; одая, соба. Белый лес широколистна гора. Белая кухня (остар) кухня с готварска печка (също и барская кухня). Белая кухарка (остар) готвачка за господарите. Белые ночи бели нощи (в полярните области). Белые стихи (лит) бели стихове (без рими). Белые кровяные шарики вж тельце.

БЕЛЬ, -и, ж. 1. (обл). Белота, белина. 2. (обл). Название на разни бели неща (на всяка риба, освен есетрова; бял сорт зимни ябълки; бяла дървесина). 3. (спец). Бяло загниване (заболяване на растения), плесенясване.

БЕЛЬВЕДЕР [дэ], -а, м (арх). Белведер (куличка с тераса върху постройка или сграда; дворец с хубав изглед).

БЕЛЬГИЕЦ, -ийца, м. Вж бельгийцы.

БЕЛЬГИЙКА, -и; мн -и, -иек; ж. Белгийка (вж бельгийцы).

БЕЛЬГИЙСКИЙ, прил. Белгийски.

БЕЛЬГИЙЦЫ, -ийцев; ед -иец, -ийца; м. Белгийци, население на Белгия.

БЕЛЬЁ, -я, с. събир. без мн. 1. Бельо; носильное или нижнее бельё долни дрехи; постельное бельё чаршафи калъфки. 2. Покривка за маса и кърпи за ядене; столовое бельё.

БЕЛЬЕВОЙ, прил от бельё. За бельо; бельевой шкаф шкаф за бельо; скрин.

БЕЛЬЕВЩИЦА, -ы, ж. 1. Завеждаща бельото (в пансион, санаториум и др.). 2. Кърпачка на бельо (в работилница за изкърпване).

БЕЛЬМЕС: ни бельмеса не знать, не понимать, не смыслить и др. (прост) абсолютно нищо, съвсем нищо бъкел не знае, не разбира и т. н.; в музыке не смыслишь ни бельмеса нямаш хабер от музика.

БЕЛЬМО, -а; мн бельма, бельм, с. 1. Бяло петно на роговицата, бяла ципа на окото. 2. без ед (прост. грубо). Зъркели, очи; чего бельма выпучил? какво си опулил зъркелите? ♦ Как бельмо на глазу (разг) ≈ като трън в очите.

БЕЛЬЧОНОК, -нка; мн -чата, -чат, м. Малкото на катеричка.

БЕЛЬЭТАЖ, -а, м. 1. Белетаж, втори (смятан за най-добър) етаж (в солидни няколкоетажни къщи). 2. Театрален балкон (веднага над партера или амфитеатъра).

БЕЛЯК I, -а, м. Вид заек (чиято козина става бяла през зимата).

БЕЛЯК II, -а, м (разг. презр). Белогвардеец.

БЕЛЯКИ, -ов, без ед. 1. Морски вълни с бели гребени. 2. Бялата пяна като гребен на морски вълни.

БЕЛЯНА, -ы, ж (спец). Беляна (плоскодънна гемия за превоз на дървен материал по Волга и Дон).

БЕЛЯНКА I, -и; мн -и, -нок; ж (гал). Руса или белолика жена.

БЕЛЯНКА II, -и; мн -и, -нок; ж. 1. (зоол) Белянка, зелева пеперуда, Pieris brassicae, от сем. Pieridae. 2. (бот). Вид гъба, Lactarius pubescens

БЕЛЯШИ, -ей; ед беляш, -а, м (готв). Малки кръгли пирожки (с пълнеж от месо).

БЕМОЛЬ, -я, м (муз). Бемол.

БЕМСКИЙ: бемское стекло (спец) бохемско стъкло (за прозорци).

БЕНГАЛЬСКИЙ, прил. Бенгалски, ♦ Бенгальский огонь бенгалски огън.

БЕНЕДИКТИН, -а, м. Бенедиктин (вид френски ликьор).

БЕНЕДИКТИНЕЦ, -нца, м. Бенедиктинец (монах от ордена на бенедиктинците).

БЕНЕФИС, -а, м (театр). Бенефис (в буржоазния театър — представление в чест и полза на някого от участвуващите в него артисти). ♦ Устроить бенефис Д (прост) да направя скандал, неприятност (някому).

БЕНЕФИСНЫЙ, прил. Бенефисен.

БЕНЕФИЦИАНТ, -а, м. Бенефициант (в чест и в полза на когото в буржоазния театър се урежда бенефисно представление).

БЕНЕФИЦИАНТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Бенефициантка.

БЕНЗИН, -а, м. без мн. Бензин; авиационный бензин; синтетический бензин.

БЕНЗИНКА, -и; мн -и, -нок; ж. (разг). 1. Примус (с бензин вм. газ). 2. Поялна лампа.

БЕНЗИНОВЫЙ, прил. Бензинов; бензиновый запах миризма на бензин; бензиновый двигатель.

БЕНЗОБАК, -а, м (тех). Бензинов резервоар.

БЕНЗОВОЗ, -а, м (спец). Автоцистерна (за бензин).

БЕНЗОЗАПРАВОЧНЫЙ, прил (спец). Нагоден да зарежда с бензин; бензозаправочная колонка бензиностанция.

БЕНЗОЗАПРАВЩИК, -а, м (спец). Бензинова автоцистерна (от която с гориво се зареждат автомобили, самолети, танкове и др.).

БЕНЗОКОЛОНКА, -и; мн -и, -нок; ж (спец). Бензиностанция.

БЕНЗОЛ, -а, м (хим). Бензол.

БЕНЗОНАСОС, -а, м (спец). Бензинова помпа.

БЕНЗОХРАНИЛИЩЕ, -а, с. Бензинов склад.

БЕНЗОУКАЗАТЕЛЬ, -я, м (спец). Бензиномер.

БЕНУАР, -а, м (театр). Партерни ложи.

БЕРБЕРКА, -и; мн -и, -рок, ж. Берберка. Вж берберы.

БЕРБЕРСКИЙ, прил. Берберски. Вж берберы.

БЕРБЕРЫ, -ов; ед бербер, -а, м. Група народи в страните на Северна Африка, бербери.

БЕРГАМОТ, -а, м. 1. (бот). Бергамот [цитрусово растение, подвид портокал, Bergamia. 2. (сел-ст). Сорт круша.

БЕРГАМОТНЫЙ и БЕРГАМОТОВЫЙ, прил от бергамот. Бергамотовое масло.

БЕРДАНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Берданка (пушка).

БЁРДО, -а, с. Бърдо (в стан).

БЁРДОЧНИК, -а, м (обл). Бърдар (майстор на бърда).

БЕРДЫШ, -а, м (ист). Бердиш, бойна секира (с дълга дръжка и острие във вид на изтеглен полумесец).

БЕРЕГ, -а, на берегу; мн -а, -ов; м. Бряг.

БЕРЕГОВОЙ, прил. Брягов; крайбрежен; береговая линия брегова линия; береговая артиллерия. ♦ Береговое право (право) брегово право (правото на крайбрежното население върху известна част на изхвърлените или спасените от морето предмети).

БЕРЕДИТЬ, -ежу, -едишь, несв. В. Развреждам, дразня, раздразнявам; разранявам; чопля (рана); не береди раны не рови, не чопли раната; бередит сердечные раны (прен) това раздразва сърдечните рани || св разбередить.

БЕРЕЖЛИВЫЙ; -ив, -ива; прил. Пестелив; икономичен; грижлив, грижовен; загрижен; я не скуп, а только бережлив аз не съм скъперник, а само пестелив; нам еще не хватает бережливого отношения к общественной собственности липсва ни още отношението на добри стопани към обществената собственост.

БЕРЕЖНО, нареч. Предпазливо; внимателно; грижливо, грижовно, загрижено; надо бережно обращаться с приборами трябва предпазливо да боравим с уредите.

БЕРЕЖНЫЙ, прил. 1. Предпазлив, грижлив; внимателен; акуратен; грижовен. 2. Пестелив, икономичен.

БЕРЕЖОК, -жка, м. умал от берег. Брягче.

БЕРЁЗА, -ы, ж. Бреза, Betula.

БЕРЁЗКА, -и; мн -и, -зок; ж. Брезичка.

БЕРЁЗНИК, -а, м. без мн и БЕРЕЗНЯК, -а, м. без мн. Брезак, брезова гора.

БЕРЁЗОВИК, -а, м. Брезовка, брезова манатарка, Boletus scaber.

БЕРЁЗОВЫЙ, прил. Брезов; берёзовая роща брезова горичка. ♦ Берёзовая каша, вж каша. Берёзовый заболонник (зоол) брезов белинояд, Eccoptogaster ratzegurgii (бръмбар-корояд).

БЕРЁЗОНЬКА, -и; мн -и, -нек; ж (нар. поет). Брезичка.

БЕРЕЙТОР, -а, м (спец). 1. Обездач на ездови коне. 2. Учител по езда.

БЕРЕМЕНЕТЬ, -ею, -еешь, несв. Забременявам || св забеременеть.

БЕРЕМЕННАЯ; -нна (м и с се употр. само в прен. смисъл), прил. Бременна.

БЕРЕМЯ, -мени, с. без мн (обл). Товар, вързоп; наръч (съчки).

БЕРЕСКЛЕТ, -а, м (бот). Чашкодрян, Еvonymus.

БEРЕСТ, -а, м (бот). Полски бряст, Ulmus campestris.

БЕРЁСТА, ы, ж. и БЕРЕСТА, -ы, ж. Брезова кора (горният й пласт). ♦ Как берёста на огне вертится и др. (разг) за усукване, извъртане. Да ты не вертись, как берёста на огне, а говори правду (Мам.-Сиб.). Я не го усуквай, ами си кажи истината.

БЕРЁСТОВЫЙ, прил от берёста и БЕРЕСТЯНОЙ, прил от береста. (Направен) от брезова кора; берестяная черпалка черпак от брезова кора; берестяные грамоты старинни руски писмени паметници върху късове брезова кора.

БЕРЕТ, -а, м. Баретка.

БЕРЕТИК, -а, м. умал от берет. Баретчица.

БЕРЕЧЬ, -егу, -ежёшь, они -гут; мин -рёг, -гла; несв. В. 1. Пазя; пестя; скъпя; берегите здоровье пазете си здравето. 2. Предпазвам, охранявам. 3. Запазвам; държа; берегите тайну пазете тайната.

БЕРЕЧЬСЯ, -егусь, -ежёшься, они -егутся; мин -ёгся, -еглась; несв. Р. инф. Пазя се, предпазвам се (от някого, от нещо); они берегутся воров те се пазят от крадци; эй, берегись! ей, пази се! варда!

БЕРИ-БЕРИ, нескл. ж и с (мед). «Бери-бери», авитаминоза В1.

БЕРИЛЛ, -а, м. Берил (скъпоценен камък).

БЕРИЛЛИЙ, -ия, м. без мн (тех. хим). Берилий, Be (елемент).

БЕРКЕЛИЙ, -я, м. без мн (хим). Беркелий, Вk (елемент).

БЕРКОВЕЦ, -вца, м (остар). Берковец (стара руска мярка за тегло = 10 пуда, 163,8 кг.).

БЕРКУТ, -а, м (зоол). Скален орел, Aquila chrysaetus.

БЕРЛИНА, -ы, ж (спец. обл). Берлина (голяма речна ладия).

БЕРЛИНСКИЙ, прил. Берлински. ♦ Берлинская лазурь (хим) берлинско синьо (вид синя боя).

БЕРЛОГА, -и, ж. Бърлога, леговище, дупка (на диво животно); (прен) свърталище; вертеп.

БЕРЛОЖНЫЙ, прил от берлога. Берложный медведь мечка, която в момента се намира, спи в леговището си.

БЕРМА, -ы, ж (тех. воен). Берма.

БЕРТОЛЕТКА, -и, ж. без мн (разг). Бертолетова сол.

БЕРТОЛЕТОВ: бертолетова соль (хим), вж соль I.

БЁРЦЕ, -а, и БЕРЦО, -а; мн бёрца, -рец, -рцам; с (остар. анат). Пищял, свирка (на крак).

БЕРЦОВЫЙ: большая берцовая кость (анат) голям пищял; малая берцовая кость (анат) малък пищял.

БЕС, -а, м. Бяс, дявол, зъл дух, нечиста сила. ♦ Мелким бесом рассыпаться перед Т (разг) угаждам (някому), лаская (го), търся благоволението (му), въртя се, увъртам се (около някого), любезнича (с някого), със всички сили се старая да услужа, да направя нещо приятно (някому), да доставя удоволствие, да кажа нещо приятно.

БЕСЕДА, -ы, ж. 1. Разговор. 2. Беседа; общодостъпен доклад; събеседване.

БЕСЕДКА, -и; мн -и, -док; ж. Беседка; павилионче; кьошк.

БЕСЕДОВАТЬ, -дую, -дуешь, несв. с Т. Разговарям, водя разговор, говоря; беседвам (с някого).

БЕСЕДЧИК, -а, м (прост). Сказчик, беседчик, докладчик, пропагандист (който ръководи събеседване).

БЕСЁНОК, -нка; мн бесенята, -ят; м. 1. умал от бес. Дяволче, малък дявол. 2. (прен. фам). Пакостник, палавец, немирник. ♦ Бесенята в глазах у Р (разг) дяволити искрици в очите (на някого).

БЕСИТЬ, бешу, бесишь, они бесят, несв. В (разг). Ядосвам, вбесявам (някого), карам (някого) да побеснее || св взбесить.

БЕСИТЬСЯ, бешусь, бесишься, несв. 1. без 1 и 2 л. Побеснява, хваща (го) бяс (за животно). 2. (разг). Побеснявам, вбесявам се; хваща (ме) бяс, хващат (ме) дяволите. 3. (разг). Лудувам, немирствувам, лудея, беснея || св взбеситься (към 1 и 2 знач).

БЕСКЛАССОВЫЙ, прил. Безкласов; бесклассовое общество.

БЕСКЛЕТОЧНЫЙ, прил (биол). Безклетъчен; бесклеточное вещество.

БЕСКОЗЫРКА, -и; мн -и, -рок; ж (разг). 1. Матроска, моряшка шапка. 2. (остар). Военна шапка без козирка; таке.

БЕСКОЗЫРНЫЙ, прил. Без коз (в игра на карти).

БЕСКОМПРОМИССНЫЙ, прил. Безкомпромисен, без компромиси; бескомпромиссное решение.

БЕСКОНЕЧНО, нареч. Безкрайно; крайно; бесконечно вам благодарен много ви благодаря.

БЕСКОНЕЧНОСТЬ, -и, ж. без мн (книж). Безкрайност; безкрай.

БЕСКОНЕЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Безкраен. ♦ Бесконечная дробь (мат) безкрайна дроб. Бесконечный винт (тех) безконечно витло, червяк.

БЕСКОНТРОЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил. Безконтролен, без контрол.

БЕСКОНФЛИКТНЫЙ; -тен -тна; прил. Безконфликтен.

БЕСКОРМИЦА, -ы, ж. без мн (сел-ст). Недостиг, липса на фураж.

БЕСКОРЫСТИЕ, -я, с. без мн. Безкористност, безкористие.

БЕСКОРЫСТНЫЙ; -стен, -стна; прил. Безкористен; бескорыстный поступок.

БЕСКОСТНЫЙ, прил. Безкостен; некостелив; лишен от кости.

БЕСКРАЙНИЙ, -яя, -ее и (остар) БЕСКРАЙНЫЙ, прил (вис). Безконечен; безкраен, безпределен, необятен.

БЕСКРИЗИСНЫЙ, прил. Безкризисен; бескризисная социалистическая экономика.

БЕСКРОВНЫЙ I; -вен, -вна; прил. 1. Безкръвен; много блед; бескровные губы безкръвни, бледи устни. 2. Безкръвен, без проливане на кръв; бескровная операция.

БЕСКРОВНЫЙ II, прил (остар). Без покрив, без подслон, бездомен, безприютен.

БЕСКРЫЛЫЙ, прил (книж). Безкрил, безкрила; бескрылое воображение (прен) бедно въображение.

БЕСКУЛЬТУРЬЕ, -я, с. без мн. Липса на култура; дивотия, простотия.

БЕСНОВАНИЕ, -я, с (книж). Беснуване, лудуване, беснеене.

БЕСНОВАТЫЙ, прил (остар). Бесен, луд, душевно болен, ненормален.

БЕСНОВАТЬСЯ, -нуюсь, -нуешься, несв. 1. (остар). Имам припадък. 2. Беснея, лудувам; вилнея, свирепствувам.

БЕСОВКА, -и; мн -и, -вок; ж (прост. руг). Дяволица; вещица; чума; луда, проклета, дяволска жена.

БЕСОВСКИЙ, прил (църк). Дяволски; бесовское навождение дяволско изкушение.

БЕСПАЛЫЙ, прил. Без пръст, без пръсти; беспалая рука ръка без пръст или без няколко пръста.

БЕСПАМЯТНЫЙ; -тен, -тна; прил (разг). Безпаметен; със слаба памет; забраван.

БЕСПАМЯТСТВО, -а, с. 1. Безсъзнание, несвяст, примиране; унес; больной впал в беспамятство болният изпадна в безсъзнание. 2. Изстъпление, умопомрачение, разяреност, обезумяване, самозабрава; в беспамятстве он бросился за человеком обезумял, той се спусна подир човека.

БЕСПАРДОННЫЙ, прил. Безцеремонен; безсрамен, нахален; безочлив; беспардонное поведение нахално поведение.

БЕСПАРТИЙНЫЙ, прил (полит). Безпартиен; беспартийный актив.

БЕСПАСПОРТНЫЙ, прил. Безпаспортен, без паспорт.

БЕСПЕРЕБОЙНЫЙ; -оен, -ойна; прил. Непрекъснат, безспирен; редовен, без прекъсване; бесперебойное снабжение редовно, непрекъснато снабдяване.

БЕСПЕРЕМЕННЫЙ, прил. Неизменен, непроменлив; неподлежащ на изменение, постоянен.

БЕСПЕРЕРЫВНЫЙ; -вен, -вна; прил. Непрекъснат; редовен, без прекъсване.

БЕСПЕРЕСАДОЧНЫЙ, прил. Без прехвърляне, без смяна (на влак); прав, директен; беспересадочный поезд директен влак.

БЕСПЕРСПЕКТИВНЫЙ; -вен, -вна; прил. Безперспективен, без бъдеще; безнадежден; бесперспективная политика политика без бъдещи изгледи.

БЕСПЁРЫЙ, прил. Без пера, без перушина; безкрил; беспёрый петух оскубан петел.

БЕСПЕЧАЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил (книж). Неопечален; весел, радостен; без грижи и тревоги.

БЕСПЕЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Безгрижен; лекомислен; беспечное отношение к работе лекомислено отношение към работата.

БЕСПИЛОТНЫЙ, прил (спец). Безпилотен, с автоматично управление; беспилотный космический корабль.

БЕСПИСЬМЕННЫЙ, прил. Безписмен (за народ, който няма писменост).

БЕСПЛАНОВЫЙ, прил. Безпланов; бесплановое хозяйство безпланово стопанство.

БЕСПЛАТНЫЙ; -тен, -тна; прил. Безплатен; гратисен; бесплатное приложение; бесплатный билет.

БЕСПЛАЦКАРТНЫЙ, прил (жп). Безплацкартен, (който е) без билет за запазено, номерирано място.

БЕСПЛОДИЕ, -я, с. без мн. Безплодие, яловост; бездетност; бесплодие скота безплодие, яловост на добитъка; бесплодие почвы (прен) безплодие на почвата.

БЕСПЛОДНЫЙ; -ден, дна; прил. 1. Безплоден, ялов; бездетен. 2. Неплодороден, безплоден (почва). 3. Безплоден, безполезен, безрезултатен; бесплодные усилия.

БЕСПЛОТНЫЙ, прил (остар). Безплътен; нематериален: духовен.

БЕСПОВОРОТНО, нареч. Безвъзвратно; окончателно; решително.

БЕСПОВОРОТНЫЙ; -тен, -тна; прил. Безвъзвратен; окончателен, неизменен; бесповоротное решение окончателно решение.

БЕСПОДОБНЫЙ; -бен, -бна; прил (разг). Безподобен, несравним; превъзходен; прекрасен; нямащ равен на себе си; игра этого актёра бесподобна играта на този артист е безподобна.

БЕСПОЗВОНОЧНЫЙ, прил. Безгръбначен; беспозвоночное животное.

БЕСПОКОИТЬ, ою, -оишь, несв. В. 1. Безпокоя, главоболя, затруднявам (някого), създавам грижи, главоболия, затруднения (някому), нарушавам спокойствието (на някого); мы не хотели бы вас беспокоить не бихме искали да ви затрудняваме. 2. Безпокоя, тревожа, вълнувам, създавам загриженост, предизвиквам тревога (у някого). 3. Преча, дразня, причинявам неприятност, неприятно чувство или усещане, предизвиквам физическо неудобство или болка; яркий свет беспокоил больного силната светлина пречеше на болния, дразнеше го || св побеспокоить (към 1 знач) и обеспокоить (към 2 знач).

БЕСПОКОИТЬСЯ, -оюсь, -оишься, несв. 1. о П, за В и без доп. Безпокоя се, тревожа се, вълнувам се, обезпокоен съм, загрижен съм, разтревожен съм, страхувам се (за някого), страх ме е (за някого); обо мне не беспокойтесь за мен не се безпокойте, не се страхувайте, не се тревожете. 2. без доп. Създавам си безпокойство, грижа се, притеснявам се, правя си труд; не беспокойтесь, пожалуйста, я сам справлюсь моля, не се притеснявайте (не си създавайте грижи, не си правете труд), аз сам ще се справя.

БЕСПОКОЙНЫЙ; -оен, -ойна; прил. 1. Неспокоен, тревожен; беспокойное время неспокойно, тревожно време. 2. Неприятен, обезпокоителен, който създава тревоги, безпокойства; беспокойное дело главоболна работа; беспокойная дорога път, изпълнен с безпокойства, неудобства. 3. Неспокоен, буен, жив, подвижен; беспокойный ребёнок неспокойно дете, не го свърта на едно място.

БЕСПОКОЙСТВО, -а, с. без мн. 1. Безпокойство, тревога, вълнение, загриженост; она ждала ответа с большим беспокойством тя очакваше отговор с голяма тревога. 2. Затруднение, неудобство, неприятности; он всегда всем причиняет беспокойство той винаги на всички създава затруднения (грижи, неприятности); я бы не хотел причинять вам беспокойство не бих искал да ви безпокоя (да ви затруднявам, да ви създавам безпокойство, затруднения).

БЕСПОЛЕЗНО, 1. нареч. Безполезно, без полза; не хочу жить бесполезно не искам да живея, без да принасям полза. 2. като сказ. Безполезно е, няма полза, няма смисъл; не си заслужава; с ним спорить бесполезно няма смисъл да се спори с него.

БЕСПОЛЕЗНЫЙ; -зен, -зна; прил. 1. Безполезен, ненужен; излишен; для дела это бесполезный человек за делото това е безполезен човек, неспособен да свърши необходимото. 2. Напразен, безплоден, безрезултатен; бесполезные усилия.

БЕСПОЛЫЙ, прил. Безполов; бесполое размножение (биол) безполово размножаване.

БЕСПОМЕСТНЫЙ, прил (ист). Безимотен (който няма «поместье» — чифлик, имение); беспоместный дворянин безимотен дворянин, дворянин без «поместье».

БЕСПОМОЩНЫЙ; -щен, -щна; прил. 1. Безпомощен; безсилен; слаб. 2. (прен). Бездарен, нескопосан; беспомощные стихи бездарни стихове.

БЕСПОПОВЩИНА, -ы, ж (рел). Безпоповщина (религиозна секта в царска Русия, «разколници»).

БЕСПОРОДНЫЙ; -ден, -дна; прил (спец). Непородист; не сортов; беспородная корова непородиста крава.

БЕСПОРОЧНЫЙ; -чен, -чна; прил (остар). Безпорочен, непорочен; безгрешен; безукорен; честен.

БЕСПОРТОЧНЫЙ [шн], прил (прост. грубо). Гол и бос, дрипав; голтак; беспорточная команда дрипава команда, безгащници.

БЕСПОРЯДОК, -дка, м. 1. без мн. Безредие; безпорядък. 2. без ед. Безредици, масови вълнения, смутове (в буржоазно-дворянския език преди революцията).

БЕСПОРЯДОЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Безреден; безпорядъчен; разхвърлян; хаотичен, безсистемен; беспорядочный человек човек без ред; беспорядочные мысли безредни мисли. ♦ Он беспорядочно (нареч) ведёт дела безсистемно води работите. Беспорядочная стрельба разпръсната стрелба.

БЕСПОСАДОЧНЫЙ, прил. Без слизане на земята, без кацане; мы совершили беспосадочный перелёт от Москвы до Софии пътувахме със самолет от Москва до София без кацане.

БЕСПОЧВЕННЫЙ; -вен, -венна; прил. Безпочвен; неоснователен, необоснован; беспочвенное утверждение неоснователно твърдене.

БЕСПОШЛИННЫЙ, прил. Безмитен; беспошлинный ввоз товаров безмитно внасяне на стоки.

БЕСПОЩАДНЫЙ; -ден, -дна; прил. Безпощаден, безмилостен, безжалостен; безсърдечен; жесток.

БЕСПРАВИЕ, -ия, с. без мн. Безправие; беззаконие.

БЕСПРАВНЫЙ; -вен, -вна; прил. Безправен, обезправен; бесправное положение.

БЕСПРЕДЕЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил (книж). Безпределен, безграничен, безкраен

БЕСПРЕДМЕТНЫЙ; -тен, -тна; прил. Безпредметен; безцелен; безсмислен; беспредметный спор. ♦ Беспредметная живопись (изк) безпредметна живопис (художествено течение, отричащо изобразяването на предметите).

БЕСПРЕКОСЛОВНЫЙ; -вен, -вна; прил. Безпрекословен; безусловен; категоричен; беспрекословное подчинение безусловно подчинение.

БЕСПРЕМЕННО, нареч (прост). Непременно.

БЕСПРЕПЯТСТВЕННЫЙ; -вен, -венна; прил. Безпрепятствен; без затруднения, без пречки; беспрепятственный въезде страну свободно влизане в страната.

БЕСПРЕРЫВНЫЙ; -вен, -вна; прил. Непрекъснат, непрестанен, непрекъсван; безспирен; постоянен; беспрерывный дождь непрестанен дъжд; беспрерывные жалобы постоянни оплаквания.

БЕСПРЕСТАННЫЙ; -анен, -анна; прил. Непрестанен, постоянен, непрекъснат, продължителен; беспрестанные нападки постоянни нападки.

БЕСПРЕЦЕДЕНТНЫЙ; -тен, -тна; прил (книж). Безпрецедентен; пръв, единствен; беспрецедентный случай.

БЕСПРИБЫЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил. Недоходен, без печалба, нерентабилен; неизгоден.

БЕСПРИВЯЗНЫЙ, прил (спец). Отглеждан свободно, на открити пасища (добитък).

БЕСПРИДАННИЦА, -ы, ж (остар). Мома без зестра.

БЕСПРИЗОРНИК, -а, м. Безпризорник, малолетен бездомник; улично дете.

БЕСПРИЗОРНИЦА, -ы, ж. Безпризорна, малолетна бездомница.

БЕСПРИЗОРНИЧАТЬ, -аю, -аешь, несв (разг). Живея безпризорно, като бездомник, вж беспризорник.

БЕСПРИЗОРНЫЙ; -рен, -рна; прил. 1. Безпризорен, изоставен; невъзпитаван, безконтролен, бездомен (за деца). 2. Напуснат, изоставен (за имот); безнадзорен.

БЕСПРИМЕРНЫЙ; -рен, -рна; прил (вис). Безпримерен, несравним; изключителен; безподобен; беспримерный героизм.

БЕСПРИСТРАСТНЫЙ; -тен, -тна; прил. Безпристрастен, обективен.

БЕСПРИТЯЗАТЕЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил. Непретенциозен, невзискателен, скромен.

БЕСПРИЧИННЫЙ; -нен, -нна; прил. Безпричинен, неоснователен, безоснователен; немотивиран; беспричинное наказание несправедливо наказание.

БЕСПРИЮТНЫЙ; -тен, -тна; прил. Бездомен, безприютен.

БЕСПРОБУДНЫЙ; -ден, -дна; прил. 1. Непробуден, дълбок (за сън). 2. (прен). Несдържан от нищо, незнаещ мярка и граници (за пияница).

БЕСПРОВОЛОЧНЫЙ, прил. Безжичен; беспроволочный телеграф безжичен телеграф.

БЕСПРОГУЛЬНЫЙ, прил. Изпълняван редовно, без отсъствия; беспрогульная работа неспирана (поради отсъствия, самоотлъчване) работа, непрекъсната работа.

БЕСПРОИГРЫШНЫЙ, прил. Без загуба, само с печалба; сигурен; беспроигрышный выпуск займа тираж на заем само с печалби; беспроигрышная лотерея томбола без празни билети.

БЕСПРОСВЕТНЫЙ; -тен, -тна; прил. 1. Непрогледен; безпросветен; беспросветный мрак непрогледен мрак. 2. (книж. прен). Непрогледен, мрачен, тъмен, безизходен; безнадежден, безрадостен; беспросветная жизнь мрачен живот.

БЕСПРОСЫПНЫЙ, прил. Вж беспробудный.

БЕСПРОСЫПУ, нареч (разг). Непробудно, без събуждане; я беспросыпу спал до восьми часов непробудно спах до осем часа; он пьянствовал беспросыпу (прен) той пиянствуваше без мярка, непрекъснато.

БЕСПРОЦЕНТНЫЙ, прил. Безлихвен; беспроцентная ссуда безлихвен заем.

БЕСПУТНИК, -а, м (остар). Безпътен, лекомислен човек; развратник; разюздан, безнравствен човек.

БЕСПУТНИЦА, -ы, ж (остар). Безпътна, лекомислена жена, развратница; разюздана, безнравствена, лека жена.

БЕСПУТНЫЙ; -тен, -тна; прил (остар). Безпътен; лекомислен; развратен, разюздан, безнравствен; беспутная женщина безпътна, безнравствена, лека жена.

БЕСПУТСТВО, -а, с. без мн (остар). Безпътство, безпътност; развратеност, разюзданост; разпуснатост; безнравственост; разврат.

БЕСПУТСТВОВАТЬ, -ствую, -ствуешь, несв (книж. остар). Безпътствувам, водя развратен, неморален живот.

БЕССВЯЗНЫЙ; -зен, -зна; прил. Несвързан; безсмислен; бессвязный рассказ объркан, оплетен разказ.

БЕССЕМЕЙНЫЙ, прил. Несемеен; бездомен.

БЕССЕМЕРОВАНИЕ, -я, с. без мн (тех). Бесемеров начин, метод за получаване на стомана.

БЕССЕМЕРОВСКИЙ и БЕССЕМЕРОВ, прил (тех). Бесемеров; бессемеровская сталь бесемерова стомана.

БЕССЕМЯНКА, -и; мн -и, -нок; ж. «Безсемянка» (сорт круша).

БЕССЕМЯННЫЙ, прил. Безсеменен; без семе.

БЕССЕРДЕЧИЕ, -я, с и БЕССЕРДЕЧНОСТЬ, -и, ж. без мн. Безсърдечност, безсърдечие, жестокост, безчувственост; коравосърдечие.

БЕССЕРДЕЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Безсърдечен, безмилостен, жесток; безчувствен; коравосърдечен.

БЕССИЛИЕ, -я, с. без мн. Безсилие; немощ, слабост; старческое бессилие старческо безсилие, немощ. ♦ Половое бессилие (мед) полово безсилие, импотентност.

БЕССИЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил. Безсилен; немощен, слаб; мы бессильны помочь вам не сме в състояние, нямаме възможност да ви помогнем.

БЕССИСТЕМНЫЙ; -мен, -мна; прил. Безсистемен; безреден.

БЕССЛАВИЕ, -ия, с. без мн (книж). Безславие, позор.

БЕССЛАВИТЬ, -славлю, -славишь, несв. В. (книж). Опозорявам, охулвам, обезславям || св обесславить.

БЕССЛАВНЫЙ; -вен, -вна; прил (книж). Безславен, позорен; достоен за осъждане; бесславная смерть.

БЕССЛЕДНО, нареч. Безследно; без последици; болезнь прошла бесследно болестта мина без последици; он пропал бесследно той изчезна безследно.

БЕССЛОВЕСНЫЙ; -сен, -сна; прил. 1. Безсловен, лишен от дар слово. 2. (прен). Мълчалив, ням. ♦ Бессловесная роль (театр) роля без думи, фигурантска роля.

БЕССМЕННЫЙ; -нен, -нна; прил. Несменяем, постоянен; доживотен; бессменный судья несменяем съдия.

БЕССМЕРТИЕ, -я, с (вис). Безсмъртие, безсмъртност; вечност.

БЕССМЕРТНИК, -а, м (бот). 1. Безсмъртниче, р. Xeranthemum. 2. Видове неувяхващи растения от р. Rhodante, Helichrysum, Аттоrbiиm.

БЕССМЕРТНЫЙ; -тен, -тна; прил (вис). Безсмъртен, неумиращ, вечен; неувяхващ; бессмертная слава вечна слава.

БЕССМЕТНЫЙ, прил. 1. (книж). Непредвиден по план-сметка. 2. (остар). Неизброим.

БЕССМЫСЛЕННЫЙ; -лен, -ленна; прил. 1. Безсмислен, безпредметен; бессмысленный бред безсмислено бълнуване; бессмысленный спор безпредметен спор. 2. Неразумен; бессмысленное дитя (разг. остар) неразумно, неразбиращо дете.

БЕССМЫСЛИЦА, -ы, ж (разг). Безсмислица, глупост.

БЕССНЕЖНЫЙ, прил. Без сняг, (зима, време).

БЕССОВЕСТНЫЙ; -стен, -стна; прил. Безсъвестен, безчестен, безсрамен; безочлив, нечестен; бессовестный человек; бессовестный поступок.

БЕССОДЕРЖАТЕЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил. Безсъдържателен, несъдържателен, празен; безинтересен; беден на съдържание, на мисъл.

БЕССОЗНАТЕЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил. 1. Безсъзнателен; в бессознательном состоянии в безсъзнание, в несвяст. 2. Несъзнателен, неволен; бессознательный поступок неволна, случайна постъпка.

БЕССОННИЦА, -ы, ж. Безсъние; безсъница; он страдал бессонницей той страдаше от безсъние.

БЕССОННЫЙ, прил. Безсънен, прекаран без сън; бессонная ночь безсънна нощ.

БЕССОЮЗНЫЙ, прил (грам). Безсъюзен, без съюз; бессоюзное предложение безсъюзно изречение.

БЕССПОРНО, нареч. Безспорно, несъмнено; очевидно.

БЕССПОРНЫЙ; -рен, -рна; прил. 1. Безспорен, очевиден. 2. (право). Неподлежащ на оспорване (пред съда), неподлежащ на обжалване.

БЕССРЕБРЕНИК, -а, м (остар). Безсребърник, безкористен човек.

БЕССРОЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Безсрочен; бессрочный паспорт; бессрочный отпуск.

БЕССТРАСТИЕ, -ия, с. без мн. Безстрастие; равнодушие, безразличие; хладина; невъзмутимост.

БЕССТРАСТНЫЙ; -тен, -тна; прил. Безстрастен, спокоен, равнодушен, безразличен; студен, хладен, невъзмутим; бесстрастное лицо.

БЕССТРАШИЕ, -я, с. без мн. Безстрашие; храброст, смелост.

БЕССТРАШНЫЙ; -шен, -шна; прил. Безстрашен, храбър, смел.

БЕССТРУННЫЙ, прил. Безструнен, лишен от струни, ♦ Бесструнная балалайка, вж балалайка.

БЕССТЫДНИК, -а, м (разг). Безсрамник.

БЕССТЫДНИЦА, -ы, ж (разг). Безсрамница.

БЕССТЫДНЫЙ; -ден, -дна; прил. Безсрамен (а. Неприличен. б. Нахален).

БЕССТЫДСТВО, -а, с. без мн. Безсрамие.

БЕССТЫЖИЙ, прил (прост). Безсрамен, без капка срам. ♦ Бесстыжие глаза! (грубо обръщение) тепегьоз! кучешки очи!

БЕССУБЪЕКТНЫЙ: бессубъектное предложение (грам) безлично изречение, изречение без подлог.

БЕССЧËТНЫЙ [ещо], прил. Безброен, неизброим.

БЕСТ, -а, м. без мн. Бест (в Персия: джамия, легация и др. място, което дава временна неприкосновеност на всяко преследвано от властта лице). ♦ Сесть или засесть в бест (полит. публ) да се укрия, да се подслоня на явно, но недосегаемо място.

БЕСТАКТНЫЙ; -тен, -тна; прил. Нетактичен, безтактен, без такт; неделикатен (човек, постъпка).

БЕСТАЛАННЫЙ I; -нен, -нна; прил. Неталантлив; бездарен, неспособен.

БЕСТАЛАННЫЙ II, прил (нар. поет). Злочест, несретен.

БЕСТАРИФНЫЙ, прил (спец). Безтарифен, осъществяван без тарифа.

БЕСТАРКА, -и; мн -и, -рок, ж (разг. спец). Кола за превоз на зърнени храни в насипно състояние, без тара.

БЕСТАРНЫЙ, прил (спец). Извършван без тара, направо в насипно състояние; бестарная перевозка хлеба превозване на жито в насипно състояние.

БЕСТЕЛЕСНЫЙ; -сен, -сна; прил. Безтелесен, безплътен, лишен от тяло, от плът; бестелесные фигуры на картине въздушни, леки, сякаш безплътни фигури на картината.

БЕСТЕНЕВОЙ, прил: бестеневая лампа (спец). Луминесцентно осветление (при което не се образува сянка).

БЕСТИАЛИЗМ, -а, м (книж). Бестиализъм, преобладаване на животинските инстинкти, скотщина.

БЕСТИЯ, -и, ж (прост). Шмекер, мошеник, хитрец; негодник, нехранимайко; продувная бестия голям шмекер, мошеник до мозъка на костите си.

БЕСТОВАРЬЕ, -я, с (публ). Нямане на стоки, слаб пазар.

БЕСТОЛКОВЩИНА, -ы, ж. без мн (разг. неодобр). Неразбранщина, неразбория, бъркотия, бърканица.

БЕСТОЛКОВЫЙ; -ов, -ова; прил. Неразбран, несъобразителен, несхватлив; глупав, тъп; бутнат; бестолковый человек неразбран, бутнат човек; бестолковое распоряжение глупаво нареждане.

БЕСТОЛКУ, вж толк I.

БЕСТОЛОЧЬ, -и, ж. без мн (разг. неодобр). 1. Неразбория, бъркотия. 2. Неразбран човек; глупчо. 3. събир. Неразбрани хора, глупци.

БЕСТРЕПЕТНЫЙ; -тен, -тна; прил (вис). Безстрашен; неустрашим, решителен, смел.

БЕСФОРМЕННЫЙ; -ен, -енна; прал. Безформен; разплут; неоформен.

БЕСХАРАКТЕРНЫЙ; -рен, -рна; прил. 1. Безхарактерен, безволен. 2. (остар). Безцветен, без характерни черти.

БЕСХВОСТЫЙ, прал. 1. Без опашка, гудж, гуджук. 2. бесхвостые, -ых; ед -ое -ого; с (зоол). Безопашати (род земноводни — жаби).

БЕСХИТРОСТНЫЙ; -стен, -стна; прил. 1. Простодушен, искрен, откровен; доверчив. 2. Прост, простичък; непретенциозен; бесхитростный рассказ непретенциозен разказ.

БЕСХЛЕБИЦА, -ы, ж. без мн (прост. остар). Безхлебица, глад (при лоша реколта).

БЕСХОЗНЫЙ или (остар) БЕСХОЗЯЙНЫЙ, прил. Безстопанствен, без господар, напуснат; бесхозное имущество безстопанствен имот.

БЕСХОЗЯЙСТВЕННОСТЬ, -и, ж. Лошо стопанисване; лоша организация; неразпоредителност, неикономичност.

БЕСХОЗЯЙСТВЕННЫЙ, прил. Неразпоредителен, неикономичен; (който) не умее да води и управлява стопанството, причинява му вредя и загуби със своята неразпоредителност; бесхозяйственное расходование государственных средств неикономично изразходване на държавни средства.

БЕСХРЕБЕТНЫЙ; -тен, -тна; прил. Безгръбначен; (прен) безпринципен.

БЕСЦВЕТНЫЙ; -тен, -тна; прил. 1. Безцветен; бесцветная жидкость безцветна течност. 2. (прен). Безцветен, неизразителен, блед; бесцветный рассказ.

БЕСЦЕЛЬНЫЙ, прил. Безцелен, безсмислен, безполезен.

БЕСЦЕННЫЙ; -нен, -нна; прил. 1. (книж). Безценен, скъпоценен, неоценим. 2. (остар). Малоценен, без цена, ♦ Бесценная посылка (спец) колет без обявена стойност.

БЕСЦЕНОК: за бесценок (разг) на безценица; съвсем евтино.

БЕСЦЕРЕМОННЫЙ; -нен, -нна; прил. Безцеремонен, неучтив, груб, нахален.

БЕСЧЕЛОВЕЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Безчовечен; жесток, безмилостен; безчувствен.

БЕСЧЕСТИТЬ, -ещу, -естишь, несв. В (книж). Безчестя, позоря; обезчестявам, опозорявам; озлочестявам || св обесчестить.

БЕСЧЕСТНЫЙ; -тен, -тна; прил. Безчестен, нечестен, неморален, непочтен.

БЕСЧЕСТЬЕ, -я, с. без мн (остар). Безчестие, оскърбление; позор; нанести бесчестье Д. Да опозоря (някого).

БЕСЧИНСТВО, -а, с (неодобр). Безчинство, грубо своеволие; произвол; непристойност.

БЕСЧИНСТВОВАТЬ, -ствую, -ствуешь, несв (неодобр). Безчинствувам; буйствувам; грубо своеволнича.

БЕСЧИСЛЕННОСТЬ, -и, ж. без мн. Безброй.

БЕСЧИСЛЕННЫЙ; -лен, -ленна; прил. Безброен; безчислен, неизчислим, неизброим.

БЕСЧУВСТВЕННЫЙ, -вен, -венна; прил. 1. Безчувствен; безсъзнателен; она была в бесчувственном состоянии тя беше в несвяст. 2. Безчувствен, безсърдечен, жесток; коравосърдечен; равнодушен.

БЕСЧУВСТВИЕ, -ия, с. без мн. 1. Безчувствие, безсъзнание; он был в бесчувствии той беше в безсъзнание. 2. Безчувственост, безсърдечие, жестокост; коравосърдечие; равнодушие.

БЕСШАБАШНЫЙ; -шен, -шна; прил (paзг). Безгрижен, лекомислен; нехаен; безотговорен; разпуснат; развейпрах; бесшабашный ты человек развейпрах си ти; бесшабашная голова луда глава.

БЕСШОВНЫЙ, прил (тех). (Който е) без шевове, безшевен; бесшовные трубы манесманови тръби.

БЕСШТАННЫЙ, прил (разг. фам). Безгащник; голтак, дрипльо.

БЕСШУМНЫЙ; -мен, -мна; прил. Безшумен; тих; бесшумные шаги безшумни стъпки; бесшумная цепь (тех) безшумна верига.

БЕТЕЛЬ, -я, м (бот). Бетел, Piper betle (индийски храст).

БЕТОН, -а, м. без мн. Бетон.

БЕТОНИРОВАНИЕ, -я, с. без мн. Бетониране.

БЕТОНИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. В. Бетонирам. || св забетонировать.

БЕТОНИРОВКА, вж бетонирование.

БЕТОНКА, -и; мн -и, -нок; ж (разг). Шосе, благоустроен път с бетонова настилка.

БЕТОННЫЙ; прил (тех). Бетонен; бетонов.

БЕТОНОМЕШАЛКА, -и; мн -и, -лок; ж (тех). Бетонобъркачка.

БЕТОНЩИК, -а, м. Бетонджия (работник, специалист по бетонните работи).

БЕТОНЬЕРКА, -и; мн -и, -рок; ж (тех). Бетонобъркачка.

БЁФ-СТРОГАНОВ, нескл. м (готв). Бьоф-Строганов (вид гулаш с картофи).

БЕЧЕВА, -ы, ж (спец). Въже; корабно въже.

БЕЧËВКА, -и; мн -и, -вок; ж. Тънко въже, връв, канап.

БЕЧЕВНИК, -а, м (спец). Крайбрежна ивица, нисък равен бряг; (остар) пътека покрай брега (използувана за нуждите на корабоплаването и свличането на трупи).

БЕЧЕВОЙ, прил. 1. Въжен; бечевая тяга въжено теглене (на шлепове и др. от хора или коне в миналото от брега срещу течението на реката). 2. бечевая, -ой, ж (остар и обл). Вж бечевник.

БЕЧËВОЧНЫЙ, прил. Вървен, канапен; въжен.

БЕЧЬ, бегу, бежишь, они бегут; мин бёг, бегла; несв (прост); Вж бежать.

БЕШАМЕЛЬ, -и, ж. без мн (готв). Бешамел (сос за риба от яйца, мляко и брашно).

БЕШЕНО, нареч. 1. Бясно, яростно, вбесено. 2. (разг). Много страшно, ужасно; я бешено занят ужасно съм зает.

БЕШЕНСТВО, -а, с. без мн. 1. (мед). Бяс. 2. (прен). Вбесяване; бяс, лудост, ярост; прийти в бешенство да изпадна в ярост, да се вбеся, да побеснея. ♦ Бешенство матки (мед) нимфомания (ненормално полово влечение у жената).

БЕШЕНЫЙ, прил. 1. Бесен, болен от бяс. 2. (прен). Бесен, неудържим, луд; бешеная скорость бясна бързина. 3. (прен). Необуздан, бесен, крайно раздразнителен, сприхав; бешеный характер необуздан, сприхав характер; бешеное сопротивление яростна съпротива. ♦ Бешеный огурец (бот) църкало, дива краставица, Ecbalum elaterium.

БЕШМЕТ, -а, м. Бешмет, антерия (вид кафтан у татари и кавказци).

БЗИК и (по-рядко) БЗЫК, -а, м (прост). Чудатост, каприз, ненормалност; человек с бзиком човек с капризи, малко странен, чудат.

БИАТЛОН, -а, м (спорт). Биатлон.

БИАТЛОНИСТ, -а, м (спорт). Биатлонист.

БИАТЛОНИСТКА, -и; мн -и, -ток; ж (спорт). Биатлонистка.

БИАТЛОННЫЙ, прил (спорт). Биатлонен.

БИБЛЕЙСКИЙ, прил. Библейски.

БИБЛИОГРАФ, -а, м. Библиограф.

БИБЛИОГРАФИЧЕСКИЙ, прил. Библиографичен, библиографски, библиографически; библиографический указатель; библиографический бюллетень; библиографический институт; библиографическая редкость.

БИБЛИОГРАФИЯ, -и, ж. без мн. Библиография; библиография по истории революционного движения библиография по история на революционното движение; библиография трудов Ю. Венелина библиография на трудовете на Ю. Венелин.

БИБЛИОЛОГ, -а, м. Библиолог (специалист по книгознание).

БИБЛИОЛОГИЯ, -и, ж. без мн. Книгознание, библиология.

БИБЛИОМАН, -а, м. Библиоман.

БИБЛИОМАНИЯ, -и, ж. без мн. Библиомания (страст, мания за събиране на книги).

БИБЛИОТЕКА, -и, ж. Библиотека; массовая библиотека; библиотека Некрасова библиотека на Некрасов; библиотека исторических романов; мы устроились в библиотеке настанихме се в библиотеката.

БИБЛИОТЕКАРСКИЙ, прил. Библиотекарски.

БИБЛИОТЕКАРША, -и, ж (разг). Библиотекарка.

БИБЛИОТЕКАРЬ, -я, м. Библиотекар.

БИБЛИОТЕКА-ЧИТАЛЬНЯ, -и, ж. Библиотека-читалня.

БИБЛИОТЕКОВЕДЕНИЕ, -я, с. без мн. Библиотекознание.

БИБЛИОТЕКОВЕДЧЕСКИЙ, прил. Библиотековедски, по библиотекознание; библиотековедческие курсы курсове по библиотекознание.

БИБЛИОТЕЧКА, -и; мн -и, -чек; ж. Библиотечка, малка библиотека.

БИБЛИОТЕЧНЫЙ, прил. Библиотечен; библиотечная полка библиотечен рафт; библиотечная книга.

БИБЛИОФИЛ, -а, м (книж). Библиофил (любител на книги; събирач на книжни рядкости).

БИБЛИОФИЛЬСТВО, -а, с. без мн (книж). Библиофилство, любов към книгите и събиране на книги.

БИБЛИЯ, -и, ж. Библия.

БИВАК, -а, м (воен). Бивак (разположение на войски на почивка вън от населено място в палатки и др.); лагер, стан.

БИВАТЬ, без сег. многокр. към бить. Бийвам, бия често, обикновено, многократно. Теперь уже не бьют так, как раньше бивали (М. Горьк.). Сега вече не бият така, както по-рано биеха.

БИВАЧНЫЙ, прил (воен). Бивачен; лагерен; бивачное расположение войск бивачно разположение на войските; бивачная жизнь (прен) лагерен живот; живот на открито, в палатки.

БИВНИ, -ей; ед -вень, -вня; м. Бивници, бранници (зъби резци на слон).

БИВУАК, вж бивак.

БИГУДИ, нескл. с и мн. Ролки (за навиване на косата).

БИДОН, -а, м. Бидон, гюм.

БИЕНИЕ, -я, с. без мн (книж). 1. Биене, туптене; удряне (на сърцето). 2. (тех). Биене; трептене, пулсиране, клатене. ♦ Биение жизни (книж) туптене на живота, пулс на живота, проява на живот, на жизненост.

БИЗАНЬ, -и, ж (мор). 1. Задна мачта (на ветроходен кораб, като се смята от носа). 2. Долно ветрило (издигнато на задната мачта).

БИЗНЕС [нэ], -а, м. Бизнес, сделки, афери, капиталистическо производство или търговия.

БИЗНЕСМЕН [нэ, мэ], -а, м. Бизнесмен, капиталист (търговец, банкер или производител).

БИЗОН, -а, м. Бизон, Bos americanus.

БИЗОНИЙ, прил от бизон. Бизонски, на бизон, присъщ на бизон.

БИКАРБОНАТ, -а, м (хим). Бикарбонат; бикарбонат натрия натриев бикарбонат, сода бикарбонат.

БИКВАДРАТ, -а, м (мат). Биквадрат.

БИКВАДРАТНЫЙ, прил (мат). Биквадратен; биквадратное уравнение.

БИКС, -а, м (спец). Барабан (за стерилизиране).

БИКФОРДОВ: бикфордов шнур (спец) бикфордов шнур.

БИЛАБИАЛЬНЫЙ, прил (език). Билабиален, двуустен (звук).

БИЛЕТ, -а, м. 1. Билет; железнодорожный билет железопътен билет. 2. Членска карта, билет; профсоюзный билет профсъюзна карта. ♦ Белый билет (остар) бял билет (документ за освобождаване от военна служба). Жёлтый билет (остар) паспорт на проститутките (прен) по жёлтому билету с документ за политическа неблагонадеждност (в стара Русия, при уволняване или др.). Кредитный или банковый билет (фин) банкнота. Обратный билет билет за връщане. Пригласительный билет покана. Проездной билет абонаментна карта (за някакъв транспорт).

БИЛЕТЁР, -а, м. Контрольор; проверител на билетите; кондуктор.

БИЛЕТЁРША, -и, ж. Контрольорка; проверителка на билети; кондукторка.

БИЛЕТИК, -а, м. умал от билет. Билетче.

БИЛЕТНЫЙ, прил. Билетен, за билети; билетная касса.

БИЛЛИАРД [лья], вж бильярд.

БИЛЛИОН, -а, м. 1. Милиард (по фр. система). 2. Билион, хиляда милиарда (по нем. система).

БИЛЛИОННЫЙ, прил. 1. Милиарден (по фр. система). 2. Билионен (по нем. система).

БИЛЛОН, -а, м. без мн (спец). Билон (нископробно сребро, предназначено за монети).

БИЛЛЬ, -я, м (полит). Бил (законодателно предложение, законопроект в Англия и др.).

БИЛО, -а, с (спец). 1. Клепало; чукало. 2. Ударна част (на някои приспособления).

БИЛЬБОКЕ, нескл. с. Билбоке (играчка: чашка, с която се лови подхвърлено топче).

БИЛЬД-АППАРАТ, -а, м (тех). Фототелеграф (апарат за предаване на образи по телеграфа), видеотелеграф.

БИЛЬЯРД, -а, м. Билярд.

БИЛЬЯРДНЫЙ, прил. Билярден; бильярдный шар билярдна топка.

БИМЕТАЛЛИЗМ, -а, м (икон). Биметализъм (парична система с двойно мерило на стойност — най-често злато и сребро).

БИМЕТАЛЛИЧЕСКИЙ, прил (икон). Биметаличен (вж биметаллизм).

БИМОЛЕКУЛЯРНЫЙ, прил (хим). Бимолекулярен; бимолекулярная реакция.

БИМС, -а, м (мор). Бимс (напречна греда, поддържаща палубата на кораб).

БИНАРНЫЙ, прил. Бинарен; бинарные соединения (хим); бинарная оппозиция (език) бинарна, дихотомична опозиция (от две противопоставяни езикови единици).

БИНОКЛЬ, -я, м. Бинокъл.

БИНОМ, -а, м (мат). Бином, двучлен.

БИНТ, -а, м. Бинт.

БИНТИК, -а, м. умал от бинт. Бинтче.

БИНТОВАТЬ, -тую, -туешь, несв. В. Бинтовам, превързвам || св забинтовать.

БИНТОВАТЬСЯ, -туюсь, -туешься, несв. Бинтовам се, превързвам се с бинт, правя си бинтова превръзка || св забинтоваться.

БИНТОВКА, -и, ж. Бинтоване.

БИНТОВОЙ, прил. Бинтов.

БИО... Био... (Първа част на сложни думи, термини от различни науки, означаващи отношение към органичния живот; биохимия, биофизика).

БИОГРАФ, -а, м. Биограф, животописец.

БИОГРАФИЧЕСКИЙ, прил. Биографически; биографичен; животописен.

БИОГРАФИЯ, -и, ж. 1. Биография, животопис; биография Горького животопис на Горки. 2. (прен). Живот; случай из биографии Горького случка от живота на Горки.

БИОЛОГ, -а, м. Биолог; естественик.

БИОЛОГИЧЕСКИЙ, прил. Биологически; биологичен; биологический кабинет, биологический процесс.

БИОЛОГИЯ, -и, ж. Биология.

БИОМЕХАНИКА, и, ж. Биомеханика.

БИОСТАНЦИЯ, -и, ж: биологическая станция. Биологическа станция.

БИОТОКИ, -ов, без ед (спец). Биотокове (електромагнитни вълни, възникващи в мозъка на човека и висшите животни).

БИОФИЗИКА, -и, ж. Биофизика.

БИОХИМИЯ, -и, ж. Биохимия.

БИПЛАН, -а, м (ав). Биплан, двуплощник (самолет с две плоскости).

БИРАТЬ, без сег. многокр от брать. Вземам често, обикновено. Часто брал я с бою то, что следовало мне по праву (Пушк.). Често с бой съм вземал онова, което ми се е полагало по право.

БИРЖА, -и, ж. 1. Борса. 2. (остар). Пиаца (за файтони, коли). ♦ Биржа труда борса на труда, пиаца на работници (в капиталистическите страни). Чёрная биржа черна борса.

БИРЖЕВИК, -а, м. Борсов деец, борсаджия; капиталист, борсов магнат.

БИРЖЕВОЙ, прил. Борсов; биржевая сделка борсова сделка.

БИРКА, -и; мн -и, -рок; ж. 1. Рабош. 2. Дъсчица с етикет (номер или надпис на денкове, стоки и пр.). ♦ Заруби себе на бирку (прост) пиши го на рабоша, т. е. хубаво да помниш, няма да ти се прости.

БИРЮЗА, -ы, ж. без мн. Тюркоаз. Чертоги пышные построю из бирюзы и янтаря (Лерм.). Ще изградя дворци богати от тюркоаз и кехлибар.

БИРЮЗОВЫЙ, прил. Тюркоазен; имащ цвета на тюркоаз. А всего взяла зазнобушка бирюзовый перстенёк (Некр.). А изгората взе само едно тюркоазено пръстенче. (прен) Вдали чувствовалось спокойное колыхание томной бирюзовой глади (Корол.). В далечината се долавяше морното дишане на зеленикавата тюркоазена морска шир.

БИРЮК, -а, м. 1. (обл). Вълк самец, единак. 2. (прен. разг). Необщителен, навъсен, мрачен, саможив човек. Годы я жил бирюком, в страхе перед людьми (Горьк.). Години живеех като самотен вълк, бягах от хората. ♦ Смотреть бирюком (разг) гледам навъсено, мрачно.

БИРЮЛЬКИ, -ек; ед -лъка, -льки; ж. Детска игра с дребни дървени фигурки. ♦ Играть в бирюльки (прен) ≈ играя си на орехи, на шикалки; занимавам се с празни работи, с глупости; детиня се.

БИРЮЧ, -а, м (ист). Глашатай, вестител (в Русия преди Петър I).

БИРЮЧИНА, -ы, ж (бот). Птичи дрян, Ligustrum vulgare.

БИС, межд. Бис, да се повтори. ♦ На бис сыграть, спеть, исполнить В да изпълня, изсвиря, да изпея (нещо) на бис. Вызвать на бис В да извикам, да изкарам на бис. Выйти на бис да изляза на бис.

БИСЕР, -а, м. без мн. събир. 1. Мъниста, синцета, синци; она низала бисер тя нижеше мъниста; она вышивала бисером тя обшиваше с мъниста. 2. (остар). Бисер, маргарит. ♦ Метать бисер перед свиньями (прен. ирон) ≈ Свиня от кладенчова вода не отбира; ≈ свиня бисер не отбира. Писать бисером (прен) пиша с дребни и равни букви.

БИСЕРИНА, -ы, ж. 1. Мънисто, синец. 2. (остар). Зърно бисер, маргарит, перла.

БИСЕРИНКА, -и; мн -и, -нок; ж. умал от бисерина. 1. Мънистенце, синченце. 2. (остар). Бисерче.

БИСЕРНЫЙ, прил. Мънистен, бисерен. Он сунул мне в руку пёстрый бисерный кисет (Горьк.). Той ми пъхна в ръката пъстра, извезана с мъниста кесия; бисерный почерк (прен) много ситен и равен почерк.

БИСИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (книж). Да изпълня [изпълнявам] на бис, повторно. [Дюкруа] должна была бисировать около десяти (Купр.). [Дюкруа] трябваше десетина пъти да повтори изпълнението си.

БИСКВИТ, -а, м. Бисквит.

БИСКВИТНЫЙ, прил. Бисквитен; бисквитный торт бисквитена торта.

БИСМУТ, вж висмут.

БИССЕКТРИСА, -ы, ж (мат). Ъглополовяща, бисектриса.

БИСУЛЬФАТЫ, -ов; ед -ат, -ата; м (хим). Кисели сулфати (бисулфати — остар).

БИТА, -ы, ж (спорт). Бухалка (с която се удря при разни игри — городки, бабки, бейсбол и др.).

БИТВА, -ы, ж (книж). Битка; битва под Сталинградом Сталинградската битка.

БИТКОМ: битком набитый Т и без доп (разг) препълнен, претъпкан. Зала была, как говорится, набита битком (Дост.). Салонът беше, както се казва, претъпкан.

БИТОК I, -тка; обикн. мн битки, -ов; м (готв). Кюфте (кръгло).

БИТОК II, -тка, м (обл). Bж бита.

БИТОЧЕК, -чка, м. умал от биток I (готв). Кюфтенце (кръгло).

БИТУМЫ, -ов; ед битум, -а, м (спец). Битуми (вид смола).

БИТЫЙ; бит, бита; прил. Натрошен, начупен; битое стекло натрошено стъкло. ♦ За (одного) битого двух небитых дают (посл) ≈ бита книжка — пред царя, а небита — ни пред говедаря.

БИТЬ, бью, бьёшь; пов бей; несв. 1. В. Бия; он бил собаку кнутом той биеше кучето с камшик. 2. В и без доп. Стрелям; бия; все поехали бить волков всички отидоха да бият вълци; его ружьё бьёт на два километра пушката му бие на два километра. 3. без 1 и 2 л. без доп. Бие; часы бьёт шесть часовникът бие шест; бьёт полночь бие полунощ. 4. В. Коля, убивам, умъртвявам; скот бьют на бойне добитъка колят в кланицата. 5. В (спорт. воен). Бия; побеждавам, надделявам, печеля; Динамо всегда бьёт остальные команды Динамо винаги бие другите отбори; наши войска бьют неприятеля на всех фронтах нашите войски побеждават противника по всички фронтове. 6. по Д, в В. Удрям, бия; у него привычка бить по столу кулаком има навика да удря с юмрук по масата; футболист бьёт по мячу футболистът рита топката; нападатель бьёт в ворота (спорт) нападателят бие във вратата; бейте громче в барабаны удряйте по-силно тъпаните. 7. В. Троша, чупя; чуть-что, и начинают бить посуду за щяло и нещяло започват да чупят чинии; рабочий у дороги било щебень край пътя работник троши камъни за чакъл. 8. без 1 и 2 л. без доп. Блика, бие; шурти; кровь бьёт из открытого сосуда кръвта блика от отворения кръвоносен съд; в саду бьют прекрасные фонтаны в градината бликат великолепни водоскоци. 9. по Д (прен). Бия (по нещо); накърнявам интересите (на някого); ощетявам (някого); насочвам (срещу някого); это постановление било по кулакам това постановление бе насочено срещу кулаците. 10. на В. Целя (нещо); стремя се (към нещо), домогвам се (до нещо) || св побить (към 1, 5 и 7 знач) и пробить (към 3 знач). ♦ Бить монету вж чеканить. Бить баклуши вж баклуши. Бить зарю (воен. остар) вж заря.

БИТЬСЯ, бьюсь, бьёшься; пов. бейся; несв. 1. с Т. Бия се, сражавам се; они часто бились на кулачки те често се срещаха в юмручен бой; этот умеет биться на шпагах той знае да се бие с шпага. В начале 1919 года под Уральском бились — и лихо бились, отлично, геройски бились — почти сплошь крестьянские полки (Фурм). В началото на 1919 г. край Уралск се биеха — а юначно се биеха, отлично, геройски се биеха — почти изцяло селски полкове. 2. T/о В. Удрям се, блъскам. И сокол бился грудью в бессильном гневе о твёрдый камень (Горьк.). И в безсилен гняв блъскаше соколът с гърди твърдия камък. 3. Тръшкам се, мятам се; треперя; несчастная билась в истерике нещастната се мяташе в истерика. 4. без 1 и 2 л. Бие, тупти (за сърце). 5. над Т и без доп (прен). Блъскам се, мъча се, измъчвам се (дълго време с някаква работа); трепя се; как ни бился, ничего не вышло колкото и да се мъчих, нищо не излезе || св пробиться (към 5 знач).

БИТЮГ, -а, м. 1. Тежък впрегатен кон. 2. прен. Едър набит човек, здравеняк.

БИФУРКАЦИЯ, -и, ж (науч). Бифуркация, bifurcatio; раздвояване, разклоняване; бифуркация трахеи (мед) бифуркация на трахеята; бифуркация обучения въвеждане, разделяне на две специалности в едно учебно заведение; отделно обучение на момчетата и момичетата.

БИФШТЕКС [тэ], -а, м (гomв). Бифтек.

БИХРОМАТ, -а, м (хим). Бихромат.

БИЦЕПС, -а, м (анат). Бицепс, biceps, двуглав мускул (на ръката, на бедрото).

БИЧ, -а, м. Бич (а. Камшик; наездник хлопнул бичом конникът изплющя с бича; бич сатиры (прен) бич на сатирата, б. книж. прен. Бедствие, напаст; брак — бич производства бракът е бич на производството; алкоголь — бич народа алкохолът е бич за народа.

БИЧЕВА, БИЧЁВКА, вж бечева, бечёвка.

БИЧЕВАНИЕ, -я, с. Бичуване; (прен) изобличаване; изобличение; порицание.

БИЧЕВАТЬ, -чую, -чуешь, несв. В (книж). Бичувам, (прен) изобличавам; писатель бичует пороки писателят бичува пороците.

БИШЬ, част (прост). Собствено, всъщност; ли (при напомняне); как бишь его зовут? как собствено го наричаха? абе как го казваха? как ли се казваше? Кто бишь мне это говорил? Кой ли ми го беше казал?

БЛАГО I, -а, с. 1. (книж). Благо, добро, щастие, полза; стремление к общему благу стремеж към общото благо, щастие. 2. обикн мн. Блага; земные блага; материальные блага. 3. като сказ. Добре, (че...); благо, что хоть жена на работе добре, че поне жената е на работа; благо он сам здоров, а то бы совсем худо добре, че поне той е здрав, че инак — съвсем лошо. ♦ Всех благ (разг) (при раздяла) всичко хубаво. Ни за какие блага (в мире) (разг) за нищо на света.

БЛАГО II, съюз (разг). Толкова повече, че; още повече, че; благодарение (на това), че; бери, благо дают вземай, (щом) като ти дават. Давай зайдём к нему, благо у его хозяйки немцев нет (Фадеев.). Хайде да се отбием при него, зер у неговата хазяйка няма германци.

БЛАГОВЕРНАЯ, -ой, ж (разг. шег). Благоверна; жена, съпруга.

БЛАГОВЕРНЫЙ, -ого м (разг. шег). Благоверен; мъж, съпруг.

БЛАГОВЕСТ, -а, м (остар). Камбанен звън (преди почване на църковна служба).

БЛАГОВЕСТИТЬ, -ещу, -естишь, несв. 1. (остар). Бия камбаните (за началото на службата). 2. о П (прен. разг. ирон). Разгласявам; узнали про скандал и теперь благовестят по всему городу научили за скандала и го разнасят сега из целия град || св отблаговестить (към 1 знач) и разблаговестить (към 2 знач).

БЛАГОВЕЩЕНИЕ, -я, с. без мн. Благовещение (църковен празник).

БЛАГОВИДНЫЙ; -ден, -дна; прил. Благовиден, благоприличен; благовидный предлог удобен, приличен, подходящ предлог.

БЛАГОВОЛЕНИЕ, -я, с (остар). Благоволение, благосклонност, доброжелателство; этот служащий пользуется благоволением начальства този служещ се ползува с благоволението, разположението на началството.

БЛАГОВОЛИТЬ, -волю, -лишь, несв. (остар). 1. к Д. Разположен съм, показвам разположение; начальник к нему благоволит началникът е разположен към него. 2. само пов. с инф (остар.) Благоволи [благоволете]; благоволите мне ответить благоволете да ми отговорите.

БЛАГОВОНИЕ, -я, с (книж). Аромат, благовоние; приятен дъх.

БЛАГОВОННЫЙ, прил (книж). Ароматен, благовонен.

БЛАГОВОСПИТАННЫЙ; -ан, -анна; прил (остар). Благовъзпитан, добре възпитан.

БЛАГОВРЕМЕНИЕ, -я, с: во благовремении (разг. шег) в подходящо време, своевременно.

БЛАГОВРЕМЕННЫЙ; -менен, -менна; прил (ocmap). Благовременен, навременен; навреме.

БЛАГОГЛУПОСТЬ, -и, ж (ирон). Глупост (извършена със сериозен, важен вид), празни приказки, на които се придава голямо значение.

БЛАГОГОВЕЙНЫЙ; -веен, -вейна; прил (вис). Благоговеен, почтителен; изпълнен с благоговение, с преклонение.

БЛАГОГОВЕНИЕ, -я, с. без мн (вис). Благоговение, страхопочитание, дълбоко уважение; преклонение.

БЛАГОГОВЕТЬ, -ею, -еешь, несв. перед Т (вис). Благоговея, отнасям се със страхопочитание; прекланям се (пред някого).

БЛАГОДАРИТЬ, -pю, -ришь, несв. В/за В. Благодаря; благодарю вас! благодаря ви! покорнейше вас благодарю! (ocmap) твърде много съм ви задължен! || св поблагодарить.

БЛАГОДАРНОСТЬ, -и, ж. 1. к Д/за В. Благодарност; признателност; в знак благодарности или в благодарность за помощь в знак на благодарност или от благодарност за помощта. 2. Официално признание, висока оценка на заслугите (изразено в официален документ или пред обществеността); не стоит благодарности няма защо (в отговор на благодарност); рассыпаться в благодарностях перед Т (разг) обсипвам (някого) с благодарности, разсипвам се да благодаря (някому).

БЛАГОДАРНЫЙ; -рен, -рна; прил. Д/за В. Благодарен (а. Изпълнен с благодарност; благодарный взгляд благодарен поглед, б. прен. Плодоносен, сполучлив, резултатен; благодарная тема для рассказа благодарна тема за разказ).

БЛАГОДАРСТВЕННЫЙ, прил (вис. ocmap). Благодарствен, тържествено изразяващ благодарност; благодарственное письмо.

БЛАГОДАРЯ, предл Д. 1. Благодарение на; вследствие на; он спасся только благодаря присутствию духа той успя да се спаси само благодарение на самообладанието си. 2. По причина на, вследствие на; в резултат на; заради, поради; благодаря небрежному отношению стрелочника поезд потерпел крушение поради небрежното отношение на стрелочника влакът катастрофира. ♦ Благодаря тому что тъй като, понеже, благодарение на това, че.

БЛАГОДАТНЫЙ; -тен, -тна; прил. 1. (вис). Благодатен, принасящ радост, доволство; богат, процъфтяващ; изобилен; благодатный край. 2. (ocmap). Изпълнен с благодат, свръхземен, небесен, идващ свише; благодатная сила неземна, свръхземна, благодатна сила.

БЛАГОДАТЬ, -и, ж. без мн. 1. Благодат; изобилие на земни блага. 2. (ocmap). Благодат, свръхземна мистична сила.

БЛАГОДЕНСТВИЕ, -я, с. без мн (ocmap). Благоденствие, материално благополучие, добруване.

БЛАГОДЕНСТВЕННЫЙ, прил (ocmap). Благоденствен, благополучен.

БЛАГОДЕНСТВОВАТЬ, -ствую, -ствуешь, несв (разг. и остар). Благоденствувам, добрувам, живея в благополучие.

БЛАГОДЕТЕЛЬ, -я, м (остар и ирон). Благодетел.

БЛАГОДЕТЕЛЬНИЦА, -ы, ж (остар и upoн). Благодетелка.

БЛАГОДЕТЕЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил (книж). Благоприятен, благоприятствуващ, благодетелен; благотворен, полезен; благодетельный климат благодатен климат.

БЛАГОДЕТЕЛЬСТВОВАТЬ, -ствую, -ствуешь, несв. Д (книж и остар). Покровителствувам, облагодетелствувам, помагам, оказвам помощ, съдействие.

БЛАГОДЕЯНИЕ, -я, с (вис). 1. Благодеяние; добро дело. 2. Услуга; добрина; этим вы мне окажете большое благодеяние ще ми направите голяма услуга с това.

БЛАГОДУШЕСТВОВАТЬ, -ствую, -ствуешь, несв (книж). Прекарвам времето в безгрижие, спокойствие, в добро разположение; благодушно нехая.

БЛАГОДУШИЕ, -я, с. без мн. Благодушие, мекота на характера; нехаене; успокояване; самоуспокояване; безгрижно и добро настроение.

БЛАГОДУШНЫЙ; -шен, -шна; прил. Благодушен, лек по характер; снизходителен; спокойно безгрижен и радостен; нехаен; благодушная улыбка благодушна усмивка.

БЛАГОЖЕЛАТЕЛЬ, -я, м (остар). Доброжелател.

БЛАГОЖЕЛАТЕЛЬНИЦА, -ы, ж (остар). Доброжелателка.

БЛАГОЖЕЛАТЕЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил (книж). Доброжелателен; благожелательная рецензия доброжелателна рецензия.

БЛАГОЗВУЧИЕ, -я, с. без мн. Благозвучие; мелодичност.

БЛАГОЗВУЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Благозвучен; мелодичен.

БЛАГОЙ I, прил (остар). Добър, благ; благое намерение добро намерение.

БЛАГОЙ II; орать, кричать, вопить благим матом (прост) (викам, крещя) колкото ми глас държи, с всички сили.

БЛАГОЛЕПИЕ, -я, с. без мн (остар). Благолепие, величествена красота, великолепие, разкош.

БЛАГОНАДЁЖНОСТЬ, -и, ж. без мн (остар). Благонадеждност; свидетельство политической благонадёжности (остар) свидетелство за неучастие в противоправителствена дейност или за благонадеждност.

БЛАГОНАДЁЖНЫЙ; -жен, -жна; прил (книж). Благонадежден, заслужаващ доверие, сигурен; (остар) заслужаващ политическо доверие (в царска Русия). ♦ Будьте благонадёжны (остар) бъдете напълно сигурен, не се безпокоите, не се съмнявайте.

БЛАГОНАМЕРЕННЫЙ; -ен, -енна; прил (остар). 1. Благонамерен, примерен, честен. 2. Придържащ се към официалния начин на мислене, благонадежден, предан на самодържавието (в царска Русия).

БЛАГОНРАВИЕ, -я, с. без мн (остар). Благонравие; прилично, добро поведение.

БЛАГОНРАВНЫЙ; -вен, -вна; прил (остар). Благонравен, (човек) с прилично държане, с добро поведение.

БЛАГООБРАЗИЕ, -я, с. без мн. Благообразие, угледност; приятна, внушаваща уважение, прилична външност.

БЛАГООБРАЗНЫЙ; -зен, -зна; прил. Благообразен, угледен; с хубава, приятна, прилична, внушаваща уважение външност; благообразный старик благообразен старец.

БЛАГОПОЛУЧИЕ, -я, с. без мн. Благополучие, благоденствие, щастлив, спокоен живот; доволство; осигуреност; желаю тебе всякого благополучия желая ти пълно благополучие, всичко най-добро.

БЛАГОПОЛУЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Благополучен, добър, благоприятен, успешен, сполучлив; щастлив, задоволителен; благополучный конец благополучен край, сполучлив завършък.

БЛАГОПРИОБРЕТЕННЫЙ; -тен, -ена; прил (право и остар). Лично придобит, ненаследствен (за имот, болести).

БЛАГОПРИСТОЙНЫЙ; -оен, -ойна; прил (книж). Благопристоен, приличен, благоприличен.

БЛАГОПРИЯТНЫЙ; -тен, -тна; прил. Благоприятен, добър; благоприятный случай, отзыв; благоприятные условия.

БЛАГОПРИЯТСТВОВАТЬ, -твую, -твуешь, несв. Д (книж). Благоприятствувам; помагам, съдействувам; случай ему благоприятствовал случаят му помагаше.

БЛАГОРАЗУМИЕ, -я, с. без мн (книж). Благоразумие, разсъдливост, разсъдителност.

БЛАГОРАЗУМНЫЙ; -мен, -мна; прил. Благоразумен, разсъдителен, разумен; разсъдлив.

БЛАГОРАСПОЛОЖЕНИЕ, -я, с. без мн (остар). Благосклонност, добро разположение, благоразположение.

БЛАГОРАСПОЛОЖЕННЫЙ; -ен, -ена; прил (остар). Благосклонен, добре разположен, благоразположен.

БЛАГОРАСТВОРЕНИЕ, -я, с. без мн (остар. шег): благорастворение воздухов хубаво, добро, приятно време.

БЛАГОРОДИЕ, -я, с (остар): ваше (его, её, их) благородие ваше (негово, нейно, тяхно) благородие (титулуване на известни военни и цивилни чинове в царска Русия).

БЛАГОРОДНЫЙ; -ден, -дна; прил. 1. Благороден, високонравствен, честен, достоен; благородный поступок. 2. Красив, величествен, изящен; изискан; аристократичен; изтънчен; фин; благородная осанка. 3. без кр. ф (остар). Благороден, дворянски; институт благородных девиц институт за девойки дворянки (от благороден произход). ♦ Благородные металлы благородни метали (платина, злато и др.).

БЛАГОРОДСТВО, -а, с. без мн. 1. Благородство, висока нравственост; благородство поведения благородство на поведението; он проявил исключительное благородство. 2. Изящество, изящност, изтънченост, изтънчена хубост; изисканост; благородство линий изящност на линиите. 3. (остар). Благородство; дворянски, благороден, аристократичен произход.

БЛАГОСКЛОННЫЙ; -нен, -нна; прил (книж). Благосклонен; снизходителен; доброжелателен.

БЛАГОСЛОВЕНИЕ, -я, с. без мн (вис). Благославяне; благослов; благословия. ♦ С благословения Р (разг. шег) с разрешението, с пълното съгласие (на някого).

БЛАГОСЛОВЕННЫЙ; -вен, -венна; прил (вис). Благословен, щастлив, благополучен, благодатен; благословенные места.

БЛАГОСЛОВИТЬ, -влю, -вишь, св. В. 1. (вис). Да благословя; да благопожелая; да напътствувам. Инзов благословил меня на счастливый путь (Пушк.). Инзов ми пожела добър път. 2. (остар). Да благословя; да благодаря някому. Ярем он барщины старинной. Оброком лёгким заменил. И раб судьбу благословил (Пушк.). Ярема той на ангарията старинна. На роба с лек оброк смени. И робът своята съдба благослови. 3. (църк). Да благословя; да дам благословия. 4. В/на В (разг. шег). Да си дам благословията, благосклонно да се съглася, да си дам съгласието, разрешението (за нещо), да разреша (нещо) || несв благословлять.

БЛАГОСЛОВЛЯТЬ, -яю, -яешь, несв. В. 1. (вис). Благославям; благопожелавам. 2. (остар). Благодаря (някому). 3. (църк). Благославям; давам благословия. 4. В/на В (разг. шег). Давам си благословията (за нещо), благосклонно се съгласявам, давам разрешение (за нещо), съгласие (за нещо), разрешавам (нещо). || св благословить.

БЛАГОСОСТОЯНИЕ, -я, с. без мн. Благосъстояние; имущество, богатство, заможност, имотност.

БЛАГОСТНЫЙ; -тен, -тна; прил (остар). Благ, добър, милостив; умиротворяващ; кротък.

БЛАГОСТЫНЯ, -и, ж (остар). Милост; щедрост; дар. Он [Мазепа] не помнит благостыни (Пушк.). Той [Мазепа] не помни милости.

БЛАГОТВОРИТЕЛЬ, -я, м (книж. остар). Благотворител; благодетел.

БЛАГОТВОРИТЕЛЬНИЦА, -ы, ж (книж. остар). Благотворителка, благодетелка.

БЛАГОТВОРИТЕЛЬНЫЙ, прил. Благотворителен; благодетелен; благотворительное общество благотворително дружество (в буржоазна държава); благотворительный спектакль представление с благотворителна цел (в полза на нуждаещите се).

БЛАГОТВОРНЫЙ; -рен, -рна; прил (книж). Благотворен; полезен; благотворный климат; благотворное влияние.

БЛАГОУГОДНО, като сказ (остар). Угодно. Не благоугодно ли будет господину коменданту принять надлежащие меры? (Пушк.). Не ще ли благоволи господин комендантът да вземе необходимите мерки?

БЛАГОУСМОТРЕНИЕ, -я, с: на благоусмотрение Р (остар) на (нечие) усмотрение, добра воля, на (нечие) еднолично добро решение; дело отдали на благоусмотрение Петрова предоставиха работата на усмотрението на Петров.

БЛАГОУСТРАИВАТЬ, -аю, -аешь, несв. В. Благоустройвам || св благоустроить.

БЛАГОУСТРОЕННОСТЬ, -и; ж. Благоустроеност; благоустройство; благоустроенность домов благоустрояването на къщите; благоустроенность в домах благоустроеност на къщите, наличие на всички удобства в тях.

БЛАГОУСТРОЕННЫЙ; -оен, -оена; прил. Благоустроен.

БЛАГОУСТРОИТЬ, -ою, -оишь, св. В. Да благоустроя || несв благоустраивать.

БЛАГОУСТРОЙСТВО, -а, с. 1. Благоустройство; отдел благоустройства. 2. Благоустроеност; благоустройство в домах.

БЛАГОУХАНИЕ, -я, с (книж). Благоухание; аромат.

БЛАГОУХАННЫЙ, прил (книж). Благоуханен; ароматичен, ароматен, дъхав.

БЛАГОУХАТЬ, -аю, -аешь, несв (книж). Благоухая.

БЛАГОЧЕСТИВЫЙ; -тив, -тива; прил (остар). Благочестив.

БЛАГОЧЕСТИЕ, -я, с. без мн (остар). Благочестие; благочестивост.

БЛАГОЧИНИЕ, -я, с. без мн (остар). Приличие, благоприличие.

БЛАГОЧИННЫЙ, прил (остар). Приличен, благопристоен, благоприличен.

БЛАЖЕННЫЙ; -жен, -женна; прил. 1. Блажен; честит; невъзмутимо щастлив; блаженное состояние блажено състояние, състояние на пълно щастие. 2. без кр. ф (разг). Глуповат, чудат; чудноват; странен; он какой-то блаженный той е някак си чудат. 3. блаженный, -енного, м. Налудничав, полуумен, чудат човек.

БЛАЖЕНСТВО, -а, с. Блаженство, върховно щастие, наслада. ♦ На верху блаженства (быть) на седмото небе (съм).

БЛАЖЕНСТВОВАТЬ, -ствую, -ствуешь, несв. Блаженствувам, наслаждавам се.

БЛАЖИТЬ, жу, -жишь, несв (прост). Своенравнича, своеволнича; капризнича; върша глупости, щуротии; лудея.

БЛАЖНОЙ, прил (прост). Безразсъден, налудничав, смахнат; своенравен; неуравновесен; капризен.

БЛАЖЬ, и, ж. без мн (разг). Лудост, безумие; болезнено своенравие; каприз; неуравновесени хрумвания; нужно тебе выкинуть блажь из головы трябва да избиеш от главата си тези дивотии, чудатости.

БЛАНК, -а, м. Бланка; формуляр.

БЛАНКОВЫЙ, прил. Бланков.

БЛАСТОМА, -и, ж (мед). Бластом, истински тумор, новообразувание, неоплазма.

БЛАТ, -а, м. без мн. 1. (арго). Апашки жаргон. 2. (прост). Полезни познанства, връзки (използувани за интерес). Нужно найти блат трябва да се намерят връзки, вратички. ♦ По блату (прост. неодобр) по незаконен начин, чрез познати; ≈ по втория начин.

БЛАТНОЙ, прил (прост). Престъпен, апашки. ♦ Блатная музыка (арго) апашки жаргон.

БЛЕВАТЬ, блюю, блюёшь, несв (грубо). Бълвам; повръщам.

БЛЕВОТИНА, -ы, ж (грубо). Бълвоч.

БЛЕДНЕТЬ, -ею, -еешь, несв. 1. Побледнявам, бледнея; он бледнеет от страха той побледнява от страх. 2. перед Т (прен). Бледнея, изглеждам незначителен, маловажен (в сравнение с нещо или някого); их успехи бледнеют перед нашами техните успехи бледнеят пред нашите || св побледнеть (към 1 знач).

БЛЕДНОВАТЫЙ; -ват, -вата; прил. Бледноват, възбледен.

БЛЕДНОЛИЦЫЙ; -лиц, -лица; прил. Бледолик (обикновено за бялата раса от страна на червенокожите); бледнолицый брат мой бледолики брате.

БЛЕДНЫЙ; -ден, -дна, -дно; прил. 1. Бледен, блед; бледное лицо. 2. (прен). Бледен; незначителен, неизразителен; неярък; бледный рассказ, посредствен, слаб разказ.

БЛЕЗИР: для блезиру (прост). Само за очи, за да прилича на истина, да изглежда истинско.

БЛËКЛЫЙ, прил. Увехнал, посърнал, повяхнал. ♦ Блёклая руда (минер) тетраедрит.

БЛЁКНУТЬ, -ну, -нешь; мин блёкнул и блёк, блёкла; несв. Вехна, увяхвам; посървам; чезна, линея; бледнея, тъмнея || св поблёкнуть.

БЛЕНДА, -ы, ж (фото). Сенник.

БЛЕСК, -а, м. без мн. 1. Блясък; сияние; металлический блеск метален блясък. 2. (прен. вис). Пищност, великолепие, яркост, блясък (на ум, реч и др.); блеск славы блясък на славата; во всём блеске в пълно обладание на всички достойнства. 3. Само в им. п. ед. ч. (прост. шег). Хубост, красота, просто чудесен; картина — блеск картината е хубост незнайна. 4. В названията на някои минерали: железный блеск хематит; свинцовый блеск галенит; серебряный блеск аргентит; сурьмяной блеск антимонит.

БЛЕСНА, -ы, ж; мн блёсны, блёсен (спец). Блесна, примамка за риба (малка металическа рибка или пластинка с кукичка).

БЛЕСНУТЬ, -ну, -нёшь, св и еднокр. 1. Да блесна, да светна. 2. (прен). Да се проявя внезапно, неочаквано, да проблесна; блеснула надежда проблесна надежда. 3. Т (прен). Да блесна, да направя впечатление; да се проявя; он любил блеснуть своей техникой той обичаше да блесне с техниката си || несв блестеть (към 1 и 3 знач).

БЛЕСТЕТЬ, блещу, блестишь и (книж) блещешь, несв. Т и без доп. Блестя, светя ярко, лъщя, горя; её глаза блестят радостью очите й горят от радост; он не блещет умом (прен) той не се отличава с ум || св и еднокр блеснуть.

БЛËСТКИ, -ток; ед -тка, -и; ж. 1. Искрици, ярки, светещи точки (върху нещо); блёстки остроумия (прен) искрици на остроумие. 2. Пайети, брокат (златен пясък); лъскави люспици.

БЛЕСТЯЩЕ, нареч. Блестящо, отлично, великолепно; студент блестяще ответил на экзамене студентът отлично отговори на изпита.

БЛЕСТЯЩИЙ; -тящ, -тяща; прил. 1. Блестящ, светещ, ярък; лъскав. 2. (прен). Забележителен, пищен, великолепен; бляскав; отличен; блестящий успех отличен успех; блестящий оратор.

БЛЕФ, -а, м (книж). Блъф; лъжа; мистификация; заблуждение, заблуда; измама.

БЛЕЯНИЕ, -я, с. без мн. Блеене.

БЛЕЯТЬ, без 1 и 2 л. блеет, несв. 1. Блее (овца, агне). 2. Врещи (коза).

БЛИЖАЙШИЙ, 1. прев. сm от близкий; в ближайшее время в най-близко време; в ближайшие дни тези дни. 2. Непосредствен, пряк; ближайший участник непосредствен участник; ближайший начальник пряк началник; при ближайшем рассмотрении при непосредствена проверка, при непосредствен анализ.

БЛИЖЕ, 1. ср. cm от прил близкий. 2. ср. cm от нареч близко.

БЛИЖНИЙ, -яя, -ее, прил. 1. Близък; съседен; ближние сёла; ближняя родня близки роднини. 2. ближний, -его, м (остар). Ближен (всеки човек по отношение на всеки друг); нужно помогать своим ближним трябва да помагаме на ближните си.

БЛИЗ, предл Р. 1. До; при; близо до; край; близ дома до къщата; она хотела умереть близ мужа тя искаше да умре при мъжа си; близ этих скал край тези скали. 2. (остар). Около, към (за време), близо. Хозяин бился с ней [бочкой] близ году (Крыл.). Стопанинът се мъчи с нея около една година.

БЛИЗИТЬСЯ, без 1 и 2 л. близится, несв. Наближава, приближава се; настъпва; настава; идва; близится зима наближава, настъпва, иде зима.

БЛИЗКИЙ; -зок, -зка; прил. Близък; близкое расстояние; в близкие дни в най-близки дни; близкий приятель; я с ним близок aз съм близък с него; этот перевод близок к подлиннику този превод е близък до оригинала. Старик был близок к истине (Леонов). Старецът не беше далеч от истината.

БЛИЗКО, нареч. 1. Близо; наблизо; недалеч; она жила совсем близко тя живееше съвсем наблизо. 2. Като сказ. Д/к Д, в В и дp. Близo съм, наближавам; ему уже близко к шестидесяти годам той е вече на близо шестдесет години, наближава шестдесетте години. ♦ Близко сойтись с Т да стана близък (на някого), да се сприятеля (с някого).

БЛИЗЛЕЖАЩИЙ, прил. Разположен наблизо, съседен, близък; близлежащий посёлок съседно селище, разположено наблизо.

БЛИЗНЕЦЫ, -ов; ед -нец, -а; м. Близнаци.

БЛИЗОРУКИЙ; -рук, -рука; прил. 1. Късоглед, страдащ от късогледство. 2. (прен). Непрозорлив, непроницателен, недалновиден; близорукая политика недалновидна политика.

БЛИЗОСТЬ, -и, ж. без мн. Близост; близость взглядов близост на възгледи; между ними установилась близость между тях се установиха близки отношения, те станаха близки, сприятелиха се.

БЛИК, -а, м. 1. Светло петно на тъмен фон; зайче, слънчево петно. 2. (руд). Кюлче сребро (очистено от олово).

БЛИН, -а, м. Блин, вид палачинка. ♦ Первый блин комом (погов) букв първата тиганица става на буца, т. е. обикновено началото, първият опит е несполучлив. Печь как блины В букв пека като палачинки, т. е. бързо, една след друга; ≈ фабрикувам като клинци, изкарвам като на конвейер, серийно, в голям брой, като семки ги цъкам. Не блины печёт (разг) не са дребни работите, с които се занимава, ≈ не е игра на шикалки.

БЛИНДАЖ, -а, м (воен). Блиндаж, отбранителна постройка.

БЛИНДАЖНЫЙ, прил (воен). Блиндажен.

БЛИНДИРОВАННЫЙ, прил (воен). Брониран; блиндиран.

БЛИНДИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (воен). Да бронирам, да блиндирам.

БЛИНДИРОВКА, -и, ж (воен). Брониране, блиндиране.

БЛИНКЕР, -а, м (ел). Сигнално реле.

БЛИННАЯ, -ой, ж. Закусвалия (в която правят, продават блини, палачинки).

БЛИННИК, -а, м. 1. (остар). Продавач на блини. 2. Блинник (вид баница); ср блин.

БЛИННЫЙ, прил от блин; блинная мука брашно за блини.

БЛИНОК, -нка, м. умал от блин. Блинче; палачинка.

БЛИНЧАТЫЙ, прил от блин; блинчатый пирог пирог от блини (вид баница).

БЛИНЧИКИ, -ов; ед -чик, -а; м. Блинчики; палачинки.

БЛИСТАТЕЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил (книж). Блестящ; пищен, разкошен, великолепен; блистательный успех бляскав успех.

БЛИСТАТЬ, -аю, -аешь, несв (книж). Блестя; (прен) отличавам се (с някое качество); на небе молнии блистали в небето бляскаха светкавици; он не блистает умом той не блести, не се отличава с голям ум. ♦ Блистать своим отсутствием (прен. ирон) преднамерено, демонстративно отсъствувам (за да се забележи отсъствието ми).

БЛОК I, -а, м (тех). Скрипец, макара; грузоподъёмный блок повдигателен скрипец; зубчатый блок зъбен скрипец, звездичка; направляющий блок насочващ скрипец; обойма блока кутия, рама на скрипец.

БЛОК II, -а, м. 1. (тех). Блок, тяло; бетонный блок бетонов блок; дорожный блок пътнопаважен блок; книжный блок, книжно тяло; пустотелый блок кух блок; блок цилиндров (авт) цилиндров блок. 2. (полит). Блок; коалиция; блок коммунистов и беспартийных блок на комунисти и безпартийни. 3. (спец). Блок; квартал; застройка улицы блоками трёхэтажных домов застрояване на улица с блокове от триетажни сгради.

БЛОК III, -а, м. БЛОК... и БЛОК- (тех). Като част от сложни думи или съчетания със знач. «блокиращ, ограждащ, възпиращ уред»: блок-аппарат блокапарат (апарат, който спира някакво движение или затваря линия на движение); блокконденсатор блоккондензатор (в ел. трептяща верига); делать блок (спорт) правя блокада, блокирам, правя блок (във волейбола); блок о правления (жп) изходно блоково поле.

БЛОКАДА, -ы, ж. без мн. Блокада; обсада; изолация; экономическая блокада; сплошная блокада (воен) непрекъсната, пътна блокада; новокаиновая блокада (мед) новокаинова блокада; блокада сердца (мед) сърдечен блок.

БЛОКАДНЫЙ, прил. Блокаден.

БЛОК-АППАРАТ, -а, м (жп). Блокапарат.

БЛОКБАК, -а, м (ел). Кутия за акумулатори.

БЛОКГАУЗ, -а, м (воен). Блокхаус, стражница, отбранителна постройка, караулна сграда.

БЛОКИРОВАНИЕ, -я, с. без мн. Блокиране; изолиране.

БЛОКИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В. 1. (спец). [Да] блокирам; да обсадя [обсаждам], [да] изолирам. 2. (жп). Да затворя [затварям], да преградя [преграждам] път (с помощта на специални сигнали).

БЛОКИРОВАТЬСЯ, -руюсь, -руешься, св и несв. Да се съюзя [съюзявам се], [да] се коалирам, да се включа [включвам се] в политически блок || св също сблокироваться.

БЛОКИРОВКА, -и, ж. 1. без мн (спец). Блокиране 2. (жп). Блокировка (система за регулиране на железопътното движение); живая блокировка жива блокировка; путевая блокировка линейна блокова инсталация.

БЛОКИРОВОЧНЫЙ, прил. Блокировъчен; блокировочное устройство (жп) блокова инсталация.

БЛОКНОТ, -а, м. Бележник; тефтерче.

БЛОКНОТНЫЙ, прил от блокнот; блокнотный листок листче от бележник, от тефтерче,

БЛОКСТАНЦИЯ, -и, ж (тех). Резервна централа.

БЛОНДИН, -а, м. Блондин, русокос мъж.

БЛОНДИНИСТЫЙ, прил (прост. и шег). Рус, русокос, русоляв.

БЛОНДИНКА, -и; мн -и, -ок; ж. Блондинка, русокоса жена.

БЛОНДЫ, -нд; ед -нда, -нды; ж (остар). Дантели (копринени).

БЛОХА, -и; мн блохи, блох, -ам; ж. Бълха; водяная блоха (зоол) водна бълха, дафния, Daphnia.

БЛОЧКА, -и; мн -и, -чек; ж (спец). Удебелената част на вретено.

БЛОЧНЫЙ I, прил от блок I; блочная верёвка въже на скрипец; блочная лампа лампа със (на) скрипец, макара.

БЛОЧНЫЙ II, прил от блок II (ел). Блоков; блочная передача энергии блоково пренасяне на електроенергията; блочная линия блокова линия.

БЛОШИНЫЙ, прил от блоха; блошиный укус ухапване на бълха.

БЛОШКА, -и; мн -и, -шек; ж. 1. умал от блоха (разг). Бълхичка; земляная блошка (зоол) земна бълха (видове бръмбари от сем. Листояди); капустная блошка (зоол) зелева бълха, Haltica oleracea. 2. без ед. Бълхи (детска игра с целулоидни или костени кръгчета).

БЛУД, -а, м. без мн (остар). Блудство, разврат.

БЛУДИТЬ I, -ужу, -удишь, несв (прост. неодобр). 1. Блудствувам; развратнича. 2. Крада (обикн. за котка).

БЛУДИТЬ II, -ужу, -удишь, несв (прост). Бродя, блуждая; скитам без път; я продолжал блудить по лесу продължавах да бродя из гората || св заблудить.

БЛУДЛИВЫЙ; -лив, -лива; прил. 1. (разг). Похотлив; развратен, разпуснат; блуден, разпътен. 2. (разг. остар). Крадлив, шавлив, не стои мирно.

БЛУДНИК, -а, м (остар). Блудник, развратник, разпътен, безпътен мъж.

БЛУДНИЦА, -ы, ж (остар). Блудница, развратница; уличница; проститутка, безпътна, развратна, разпусната жена.

БЛУДНЫЙ I, прил: Блудный сын (остар) блуден син; разкаял се грешник.

БЛУДНЫЙ II, прил (остар). Блуден, развратен, разпуснат, неморален.

БЛУЖДАНИЕ, -я, с (книж). 1. Бродене, лутане. 2. Скитане; странствуване; кръстосване.

БЛУЖДАТЬ, -аю, -аешь, несв. 1. Бродя без път, лутам се. 2. Скитам (се); кръстосвам; странствувам, пътувам; я долго блуждал по свету дълго време скитах по света.

БЛУЖДАЮЩИЙ, прил (книж). 1. Блуждаещ, лутащ се, скитащ; блуждающий взгляд блуждаещ поглед. 2. В характерни съчетания и термини: Блуждающий нерв (анат) блуждаещ нерв, п. vagus. Блуждающие огни или огоньки блуждаещ огън, гробищен или блатен огън. Блуждающая почка (мед) плаващ бъбрек.

БЛУЗА, -ы, ж. Работническа рубашка, блуза; матросская блуза.

БЛУЗКА, -и; мн -и, -зок; ж. Женска блуза, блузка.

БЛУЗОЧНЫЙ, прил от блузка. (Който е) за блузи; блузочная ткань плат за блузи.

БЛЮДЕЧКО, -а; мн -и, -чек; с. умал от блюдце. Чинийка за под чаша: блюдечко для варенья чинийка за сладко. ♦ Поднести, подать на блюдечке с голубой или золотой каёмочкой (разг) ≈ да се поднесе на тепсия, наготово и специално.

БЛЮДО, -а; мн -а; с. 1. Блюдо. 2. Ядене, ястие; ужин из двух блюд вечеря от две яденета, ястия.

БЛЮДОЛИЗ, -а, м (остар). Използвач, лакомец, човек, който обича да си похапва за чужда сметка; авантаджия.

БЛЮДЦЕ, -а; мн -а, -дец; с. Чинийка за под чаша.

БЛЮМИНГ, -а, м (тех). Блуминг; валцовачка за блумове и слябове.

БЛЮСТИ, блюду, блюдёшь; мин блюл, -юла; несв. В (книж). Пазя, бдя (за нещо); опазвам; он поставлен блюсти порядок той е поставен да бди за реда || св соблюсти. ♦ Блюсти законы (книж) следя за изпълнение, за спазване на законите.

БЛЮСТИТЕЛЬ, -я, м. Р (вис и ирон). Пазител; страж; блюстител. ♦ Блюститель порядка (разг и ирон) блюстител на реда, пазител на реда; полицай.

БЛЮСТИТЕЛЬНИЦА, -ы, ж (вис и upoн). Пазителка, блюстителка.

БЛЯМБА, -ы, ж (прост). 1. Груба финтифлюшка, кръгло, изпъкнало като буца украшение. 2. Подутина, цицина.

БЛЯХА, -и, ж. Жетон, метална плочка, пластинка (с надпис, номер или за украшение).

БЛЯШКА, -и; мн -и, -шек; ж. умал от бляха. 1. Жетонче, метална плочка, пластинка (с надпис или номер или за украшение). 2. (тех). Шайба; бляшка подкладная подложна шайба.

БОА, нескл. 1. м (зоол). Боа, Boa constrictor (огромна южноамериканска змия). 2. с. Боа, женски ешарп, шал за шия (от кожа или пера).

БОБ, -а, м. 1. мн. Боб. 2. Бобче, бобово зърно. 3. без ед (бот). Бобови, пеперудоцветни растения, Fabaceae; конские бобы бакла, Vacia faba; соевые бобы, Glycine hispida. ♦ Бобы разводить (разг) ≈ бая, говоря, дърдоря празни работи. Оставаться или сидеть на бобах (разг) оставам на сухо.

БОБЁР, -бра, м. 1. без мн. Боброва кожа. 2. мн. Боброва яка; боброва дреха. 3. прост. Вж бобр.

БОБИНА, -ы, ж. 1. (текст). Бобина, шпула. 2. (руд). Барабан (на подемна машина). 3. (ел). Бобина, намотка.

БОБОВНИК, -а, м (бот). Див бадем, Amygdalus папа.

БОБОВЫЙ, прил. 1. Бобов. 2. бобовые, -ых; ед -ое, -ого; с (бот). Бобови растения, Fabaceae (Leguminosae).

БОБОК, -бка, м. Бобче, бобено зърно, зърно фасул.

БОБР, а, м. Бобър, Castor fiber. ♦ Убить бобра (погов. ирон) ≈ отишла камилата за ро, завърнала се без уши; ≈ крива му излязла сметката.

БОБРЁНОК, -нка; мн. -рята, -рят; м. Малкото на бобъра.

БОБРИК, -а, м (текст). Кастор. ♦ Под бобрик късо подстриган (за мъжка прическа алаброс).

БОБРИКОВЫЙ, прил (текст). Касторен, от кастор.

БОБРИКОМ, нареч. Подстриган късо, алаброс. Седые волосы подстрижены бобриком (Горьк.). Бялата коса подстригана късо.

БОБРОВЫЙ, прил. Бобров; бобровый мех кожа от бобър; бобровая струя (мед), Castorum, касторови жлези, съдържимо на препуциалните жлези на бобъра.

БОБСЛЕЙ, -и, м (спорт). Бобслей (скоростна състезателна шейна с кормило).

БОБЫЛКА, -и; мн -и, -лок; ж (остар). Безимотна, самотна, бедна селянка.

БОБЫЛЬ, -я, м (остар). Безимотен, самотен, беден селянин; жить бобылём (също прен) живея сам, без роднини, без жена.

БОБЫЛЬСКИЙ, прил (остар). (Присъщ) на самотен бедняк селянин; бобыльская жизнь бедняшки, самотен живот (на безимотен и несемеен селянин).

БОБЫШКА, -и; мн -и, -шек; ж. 1. Дръжка във форма на топка; главичка. 2. (спец). Изгубена, мъртва глава.

БОГ [бок], -га; зват. остар боже; м. Бог, господ. ♦ Бог знает или ведает, бог весть (кто, что, где, как и т. н.) (остар) неизвестно, кой го знае (кой, що, къде, как и т. н.). Бог помочь (остар) или с богом (остар) боже помози! бог да ти помага! с бога! с божа помощ. Бог с тобой (вами, ним, ними). 1) какво те (ви) прихваща, какво ти (ви) става; да что ты, бог с тобой! какво ти е, за бога! 2) от мен да мине; остави го (ги). Вот тебе бог, а вот и порог (погов) върви си, дигай се оттук, махай се оттук, да ти видя гърба. Давай или дай бог ноги (прост) ≈ беж да (ме) няма; плюя си на петите. Дай бог (остар) дай боже, дано; дай вам бог здоровья господ здраве да ви дава; дай бог, из этого ничего не выйдет дано от това нищо да не стане. Ей богу (разг) честна дума, бога ми, ей богу. Закусить чем бог послал (разг) да хапнем каквото дал господ. Избави бог, не приведи бог, упаси бог, не дай бог (разг) не дай боже, пазил ме бог, да ме пази господ. Как бог на душу положит (разг) както се случи, както дойде, както ми хрумне. Ни боже мой (разг) по никой начин, в никой случай. Отдать богу душу (разг) да предам богу дух. Ради бога (разг) 1) моля, много те моля; заповядай; 2) за бога. Слава богу (разг) добре, благополучно, слава богу.

БОГАДЕЛЬНЫЙ (остар), прил от богадельня; богадельный староста управител на старопиталище, приют за инвалиди.

БОГАДЕЛЬНЯ, -и; мн -и, -лен; ж (остар). Старопиталище, приют за инвалиди.

БОГАРА, -ы, ж (сел-ст). Ненапоявани площи (в район с напоявано земеделие в Средна Азия).

БОГАРНЫЙ (сел-ст), прил от богара; богарное земледелие земеделие без изкуствено напояване (в райони с поливно земеделие).

БОГАТЕЙ, -я, м (прост и остар). Богаташ; чорбаджия; кулак.

БОГАТЕТЬ, -ею, -еешь, несв. Забогатявам, богатея; замогвам се || св разбогатеть.

БОГАТСТВО, -а, с. 1. Богатство; имане; ценности; (прен) обилие, множество; его богатства неисчислимы богатствата му са неизброими; накопление народных богатств натрупване на народни богатства; язык Шекспира отличается богатством слов езикът на Шекспир се отличава с обилие на думи. 2. Великолепие, разкош, пищност; богатство украшений на зданиях разкошна украса по зданията.

БОГАТЫЙ; -ат, -ата; прил. 1. Богат, имотен, заможен; разполагащ с много парични, или др. средства, ценности, възможности; богатый человек; богатый колхоз. 2. Богат, изобилстващ; има; наш край богат нефтью нашият край е богат с нефт. 3. без кр. ф. Богат, богатски, богаташки, скъп, разкошен; богатая обстановка разкошна, богата, скъпа обстановка. 4. без кр. ф. Т. Обилен, изобилен, богат, щедър; богатый урожай изобилна реколта. 5. Богат, много хубав, с много високи качества; богатый голос богат, много хубав, звучен, плътен глас; богатая палитра художника богата палитра на художника, много талантлива, хубаво нарисувана картина или нарисувани картини. 6. Богатый, -ого, м. Богат, богаташ, състоятелен човек. ♦ Чем богаты, тем и рады (погов. разг) заповядайте, хапнете от това, което имаме.

БОГАТЫРСКИЙ, прил. Богатирски (а. Юначен, мъжествен; геройски; могъщ; богатырские подвиги юначни подвизи. б. Як, здрав, могъщ; атлетически; у него богатырское телосложение той има яко, атлетическо телосложение). ♦ Спать богатырским сном (разг. шег) спя много дълбоко ≈ спя като заклан, спя като къпан.

БОГАТЫРЬ, -я, м. Богатир (от руските народни «билини»); герой; юнак; човек с безмерна сила; (прен) великан, гигант. Державин, этот богатырь русской поэзии... (Бел.). Державин, този великан на руската поезия...

БОГАЧ, -а, м. Богаташ.

БОГАЧЕ, 1. ср. cm от прил богатый. 2. ср. cm от нареч богато.

БОГАЧКА, -и; мн -и, -чек; ж. Богаташка.

БОГДЫХАН, -а, м (ист). Богдихан (титла на китайския император).

БОГЕМА, -ы, ж. без мн. събир. Бохеми (в капиталистическото общество необезпечени материално хора на изкуството, които водят безгрижен и безреден живот).

БОГЕМНЫЙ, прил от богема. Бохемски.

БОГЕМСКИЙ, прил от Богемия. Бохемски; чешки; богемский хрусталь бохемски кристал.

БОГИНЯ, -и, ж. Богиня.

БОГОБОРЕЦ, -рца, м (рел. църк). Богоборец.

БОГОБОЯЗНЕННЫЙ; -знен, -знена; прил (остар и ирон). Богобоязлив; благочестив.

БОГОМАЗ, -а, м (разг. шег). Лош, бездарен иконописец; цапач, мазач.

БОГОМОЛ I, -а, м (остар). Богомолец.

БОГОМОЛ II, -а, м (зоол). Богомолка, Mantis religiosa.

БОГОМОЛЕЦ, -льца, м (остар). Богомолец.

БОГОМОЛКА I, -и; мн -и, -лок; ж (остар). Посетителка на църква.

БОГОМОЛКА II, -и; мн -и, -лок; ж (зоол). Вж богомол II.

БОГОМОЛЫ, -ов; ед -ол, -ола; м (зоол). Богомолки, насекоми от сем. Mantidae.

БОГОМОЛЬЕ, -я, с (остар). Поклонничество, поклонение; хаджилък.

БОГОМОЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил (остар). Набожен.

БОГООТСТУПНИК, -а, м (книж. остар). Богоотстъпник, еретик, безбожник.

БОГОРОДИЦА, -ы, ж (църк. рел). Богородица.

БОГОРОДИЦЫН, прил: богородицына ручка (бот) лунна папрат, Botrychium lunaria.

БОГОРОДИЧНЫЙ, прил: богородичное зелье (бот) вид срещниче, Ajuga chamaepitys.

БОГОРОДСКИЙ, прил: богородская трава (бот) вид мащерка, Thymus serpyllum.

БОГОСЛОВ, -а, м. Богослов; теолог.

БОГОСЛОВИЕ, -я, с. без мн. Богословие; теология.

БОГОСЛОВСКИЙ, прил. Богословски; теоложки, теологичен, теологически.

БОГОСЛУЖЕБНЫЙ, прил (църк). Богослужебен; богослужебные книги ритуални, култови църковни книги.

БОГОСЛУЖЕНИЕ, -я, с (църк). Богослужение, църковна служба.

БОГОСПАСАЕМЫЙ, прил (разг. ирон). Богоспасяем, благословен, благоденствуващ (град).

БОГОТВОРИТЬ, -pю, -ришь, несв. В. Боготворя, обожавам; обоготворявам.

БОГОУГОДНЫЙ; -ден, -дна; прил (остар). Богоугоден; благотворителен. ♦ Богоугодное заведение (остар) благотворително заведение (старопиталище, приют и др.).

БОГОХУЛЬНИК, -а, м (остар). Богохулник.

БОГОХУЛЬНИЦА, -ы, ж (остар). Богохулници.

БОГОХУЛЬНЫЙ, прил (остар). Богохулен, светотатствен.

БОГОХУЛЬСТВО, -а, с (остар). Богохулство, светотатство.

БОГОХУЛЬСТВОВАТЬ, -ствую, -ствуешь, несв (остар). Богохулствувам, върша богохулство, светотатство, светотатствувам.

БОГОЯВЛЕНИЕ, -я, с (църк). Богоявление, Йордановден, Водици.

БОДАТЬ, -аю, -аешь, несв. В. Бода, мушкам, намушквам (с рога) || св забодать; еднокр боднуть.

БОДАТЬСЯ, -аюсь, -аешься, несв. 1. Бода, мушкам; эта корова бодается тази крава боде. 2. с Т. Бода се (с някого); козёл с бараном бодаются пръчът и кочът се бодат един друг.

БОДЛИВЫЙ; -лив, -лива; прил. Бодлив. ♦ Бодливой корове бог рог не даёт (посл) на бодлива крава господ рога не дава.

БОДНУТЬ, -ну, -нёшь, св и еднокр. В. Да бодна, да мушна; да намуша, да намушкам (с рога) || несв бодать.

БОДРИТЬ, -pю, -ришь, несв. В. 1. Ободрявам, оживявам; възбуждам, въодушевявам. Воздух усталые силы бодрит (Некр.). Въздухът силите морни възбужда. 2. Подкарвам, карам да препуска; подканвам; кавалерист бодрит коня кавалеристът кара коня си да препуска.

БОДРИТЬСЯ, -рюсь, -ришься, несв. Старая се да запазя бодростта си, да изглеждам бодър, давам си кураж, придавам си бодрост. Старик Терентий ещё бодрится, по-прежнему держится прямо (Тург.). Старият Терентий все още изглежда бодър, ходи изправен като преди.

БОДРОСТЬ, -и, ж. без мн. Бодрост; бодро настроение, състояние.

БОДРСТВОВАНИЕ, -я, с (книж). Бодърствуване; бдение.

БОДРСТВОВАТЬ, -твую, -твуешь, несв (книж). Бодърствувам, стоя буден, бдя, не спя.

БОДРЫЙ; бодр, бодра, -ро; прил. Бодър; жизнен, буден; пълен със сили, енергия.

БОДРЯК, -а, м (разг). Бодър, енергичен, жизнен човек.

БОДРЯЦКИЙ и БОДРЯЧЕСКИЙ, прил (разг). (Присъщ) на бодър, жизнен, енергичен човек; човек, който си придава такъв вид, прави се на бодър, жизнен, енергичен.

БОДРЯЧКА, -и; мн -и, -чек; ж. разг. Бодра, енергична, жизнена жена; жена, която си придава такъв вид, прави се на бодра, жизнена, енергична.

БОДРЯЧОК, -чка, м (разг. шег). Бодро, енергично, жизнено човече.

БОДУН, -а, м (обл). Бодлив бик или друг рогат добитък.

БОДУНЬЯ, -и, ж (обл). Бодлива крава или други.

БОДЯГА I, -и, ж. Вж бадяга.

БОДЯГА II, -и, ж (прост). Празно шегобийство, празни приказки; чесане на езика; губи-време; разводит бодягу само ни губи времето с глупавите си шеги; кончай бодягу стига си бърборил глупости, не ни губи времето.

БОДЯК, -а, м (бот). Паламида, Сirsium arvense.

БОЕВИК, -а, м. 1. (остар). Боевик, член на бойна дружина в революционна партия. 2. Филм, който се ползува с голям успех всред публиката; боевик сезона най-популярен филм, шлагер на сезона. 3. (воен). Боен самолет.

БОЕВИТЫЙ; -ит, -ита; прил. Активен, решителен, боек, енергичен; боевитый тон; боевитая девица енергична, бойка девойка, решително действува.

БОЕВОЙ, прил. 1. Боен, боеви; боевой патрон боен патрон (за разлика от учебния); боевой товарищ боен другар, другар по оръжие; боевой конь боен кон; боевой порядок боен ред; боевая техника бойна техника; боевой дух боен дух. 2. (прен). Първостепенен, много важен, първореден; боевая тема много важна, актуална тема. 3. (разг). Енергичен, смел, решителен, неотстъпчив; боевой парень енергичен, решителен момък. 4. Много важен, актуален, първостепенен; боевая тема. ♦ Боевое крещение бойно кръщение. Боевая пружина бойна пружина.

БОЕГОЛОВКА, -и; мн -и, -вок, ж (воен). Бойна глава (на бомба, снаряд).

БОЕЗАРЯД, -а, м (воен). Боен заряд.

БОЁК, бойка, м (спец). 1. Жило (част от ударника на огнестрелно оръжие). 2. Ударна част (на парен чук).

БОЕНСКИЙ (спец). Прил от бойня; боенское хозяйство стопанство на кланицата.

БОЕПИТАНИЕ, -я, с. без мн (воен). Бойно захранване.

БОЕПРИПАСЫ, -ов, без ед (воен). Боеприпаси, бойни припаси; муниции.

БОЕСПОСОБНЫЙ; -бен, -бна; прил (воен). Боеспособен; пригоден, подготвен, готов за бой.

БОЕЦ, бойца, м. 1. Боец, войник; бойцы тыла бойци в тила (за работниците през време на война). 2. (спец). Работник в кланицата, колач.

БОЖБА, -ы, ж. без мн (остар). Заклеване; клетва.

БОЖЕ, межд. зв. от бог (остар). Боже!; боже, как он красив! боже, колко е хубав.

БОЖЕСКИЙ, прил (остар). 1. (разг). Справедлив; приемлив, умерен; божеские цены приемливи, умерени цени. 2. Божи; наказание божеское! какво наказание, какво нещастие.

БОЖЕСТВЕННЫЙ; -вен, -венна; прил. Божествен (а. остар. Божи, църковен; божественные книги църковни книги. б. разг и ирон. Очарователен, прекрасен, разкошен; забележителен; великолепен; чаровен; божественный голос божествен, прекрасен глас).

БОЖЕСТВО, -а, с. Божество; бог; идол, кумир.

БОЖИЙ, -ья, -ье, прил. Божи. ♦ Божья коровка калинка; божа кравица, Coccinella septempunctata; (прен. разг) кротък, безобиден; строит из себя божью коровку прави се на божа кравица. Божьи коровки (зоол) бръмбари от сем. Coccinellidae. Закон божий (остар) закон божи, вероучение.

БОЖИТЬСЯ, -жусь, -жишься, несв. Кълна се, заклевам се; казвам «честна дума» || св побожиться.

БОЖНИЦА, -ы, ж (църк). 1. Иконостас. 2. Молитвена стая. (обл) Параклис.

БОЖОК, -жка, м. 1. Идолче; статуетка на бог или светия. 2. (прен. ирон). Идол, божество, кумир; этот человек — мой божок този човек е мой кумир.

БОЙ I, боя, в бою и в бое; мн бой, боёв; м. 1. без мн. Бой, биене; побой; удряне; били меня смертным боем биеха ме до съдиране; барабанный бой барабанни удари, барабанене; кулачный бой юмручен бой. 2. (воен). Бой; наступательный бой; ближний бой близък бой; огневой бой огневи бой; встречный бой срещен бой; рукопашный бой ръкопашен бой, бой на нож; поле боя бойно поле, полесражение; бой на окружение бой за обкръжаване. 3. без мн. Клане, убиване (на добитък). 4. (воен). Бой; точность боя точност на боя. 5. (без мн). Трошене, чупене (на съдове). 6. Натрошено стъкло, ломен камък, чакъл и др.; кирпичный бой натрошени тухли. ♦ Бой-баба, вж баба. Брать [св взять] с бою В вземам [да взема] с бой (нещо), получавам след борба. Вступить в бой (воен) да встъпя в бой, да започна бой. Принять бой (воен) да приема бой. Штыковой бой (воен) бой на нож, щиков бой.

БОЙ II, -я, м. без мн. Биене; звън; бой часов биене на часовник.

БОЙ III, боя; мн бои, боев; м. Бой, момче слуга (в хотели на Запад).

БОЙКИЙ; боек, бойка, бойко; прил. 1. Ловък, жив, смел, сръчен, пъргав, находчив; отракан; боек; бойкий парень жив, отракан момък; бойкая речь жив говор; бойкое перо остро перо. 2. Оживен, многолюден; бойкая торговля оживена търговия.

БОЙКОТ, -а, м. Бойкот; объявили ему бойкот обявиха му бойкот, бойкотираха го; рабочие провели бойкот выборов работниците бойкотираха изборите.

БОЙКОТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. В. Бойкотирам (някого, нещо), правя бойкот (някому, на нещо).

БОЙНИЦА, -ы, ж. Бойница, мазгал, амбразура.

БОЙНЯ, -и; мн -и, боен; ж. 1. Кланица, скотобойна. 2. (прен). Клане, касапница, масово избиване, сеч; кровавая бойня кървава сеч.

БОК, -а, на боку; мн бока; м. Страна (на тяло, на предмет); хълбок; слабина; у меня болит бок боли ме страната; пхни его в бок ръгни го в хълбока; не с того боку не от тази страна, от друга страна; бараний бок овнешки гърди; по бокам от двете страни. ♦ Бок о бок рамо до рамо, много близко един до друг. Взять за бока В (прост) да накарам, да заставя, да принудя (някого да направи нещо). Лежать на боку (прен. разг) излежавам се, мързелувам, лентяйствувам. Намять бока Д (прост) да (му) тегля бой; да наложа, да напердаша (някого). Переваливаться с боку на бок клатушкам се със патешки вървеж По боку В, като сказ (разг) да махна, да запокитя, да отстраня, да изхвърля. Под боком быть, находиться (разг) намирам се, съм на две крачки, съвсем близо.

БОКАЛ, -а, м. Винена чаша. ♦ Поднимать бокал за В вдигам чаша, провъзгласявам тост, пия (за някого).

БОКОВИНА, ы, ж (тех). Страна; страница; боковина покрышки страна на външна гума (на автомобил); боковина тележки (жп) страница на рамата на талигата.

БОКОВОЙ, прил. Страничен; боковой дозор (воен) страничен дозор, патрул; боковая плоскость странична плоскост; боковой желудочек мозга (мед) странично стомахче на мозъка; боковое выгибание (тех) странично огъване; боковая качка (мор) странично клатене (на кораб). ♦ Отправиться на боковую (разг) да легна да спя, да си легна, да си подремна.

БОКОМ, нареч. 1. С рамото напред; ребром; как-то боком он протиснулся в приоткрытую дверь някак си с едното рамо напред той се промъкна през открехнатата врата. 2. Криво, накриво. Старая солдатская фуражка сидела боком на голове у него (Неверов). Старата войнишка шапка беше килната накриво върху главата му. ♦ Выйдет боком В/Д (прост) ≈ ще (ми) излезе през носа, ще (ми) излезе солено; ще (ми) се върне тъпкано.

БОКОПЛАВ, -а, м (зоол). Мамарец, Gammarus.

БОКС I, -а, м. без мн (спорт). Бокс, юмручен бой.

БОКС II, -а, м. без мн (спец). Бокс (кожа).

БОКС III, -а, м. Бокс (а. Оградена със стъклени стени част от болнична стая; малка болнична стая. б. сел-ст. Малко изолирано отделение с високи прегради за селскостопански животни).

БОКСЁР I, -а, м (спорт). Боксьор.

БОКСЁР II, -а, м. Боксер (порода куче, немски булдог).

БОКСЁРСКИЙ, прил (спорт). Боксьорски,

БОКСИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв (спорт). Боксирам се; занимавам се с бокс.

БОКСИТ, -а, м (минер). Боксит.

БОКСИТОВЫЙ, прил (минер). Бокситов.

БОЛВАН, -а, м. 1. (прен. разг. руг). Глупак, тъпак, дебелак, невежа. 2. (прост). Пън, чукан, дръвник. 3. (спец). Калъп (за шапки, перуки и др.). 4. (спец). Препарирано животно. 5. (спец). Модел от глина, метал (за леене на оръдия). 6. (остар). Идол.

БОЛВАНКА, -и; мн -и, -нок; ж. 1. (метал). Слитък, кюлче, бълванка. 2. Пън, дръвник. 3. Калъп (за шапки, перуки и др.). 4. (воен. остар). Гюлле.

БОЛВАНОЧНЫЙ, прил от болванка; болваночный стан.

БОЛВАНЧИК, -а, м. умал от болван. 1. (обл). Пънче, кюпче. 2. Калъпче (за шапки, перуки и др.). 3. Идолче. ♦ Китайский болванчик 1) китайска статуетка с огромна глава; 2) прен самодоволен глупак, ограничен, глупав човек.

БОЛВАШКА, -и; мн -и, -шек; ж (разг. и спец). Дървена главичка на копче (което се облича, облицова с плат).

БОЛГАРИН, -а, м. Вж болгары.

БОЛГАРКА, -и; мн -и, -рок; ж. Българка.

БОЛГАРСКИЙ, прил. Български.

БОЛГАРЫ, -ар; ед -арин, -а; м. Българи.

БОЛЕВОЙ, прил. Болезнен; болевые ощущения болезнени усещания; болевые точки болезнени точки, места по хода на нерв, които болят при натискане.

БОЛЕЕ, нареч. 1. Повече, по-много; по-дълго (за време). 2. По- при ср. ст на прил или нареч; более нежный по-нежен; это уже более интересно това вече е по-интересно. ♦ Более или менее до известна степен; отчасти; повече или по-малко, горе-долу. Не более и не менее как тъкмо, точно, именно, ни повече, ни по-малко. Более того нещо повече. Тем более что още повече, толкова повече; он наверное прийдёт, тем более что обещал и тебе той сигурно ще дойде, още повече, че е обещал и на теб. Тем более (разг) тъкмо затова, точно това имам предвид.

БОЛЕЗНЕННОСТЬ, -и, ж. без мн. 1. Болнавост. 2. Заболеваемост; статистика болезненности статистика на заболеваемостта. 3. Болезненост. 4. (прен). Болезненост; крайна изостреност, свръхчувствителност.

БОЛЕЗНЕННЫЙ; -знен, -зненна; прил. 1. Болнав, нездрав; болезненный вид болнав вид; болезненный ребёнок болнаво дете. 2. Болезнен; болезненный укус болезнено ухапване. 3. (прен). Болезнен; свръхчувствителен, крайно изострен; болезненное самолюбие. 4. Болестен; болезненное состояние болестно състояние.

БОЛЕЗНЕТВОРНЫЙ; -рен, -рна; прил (мед). Болестотворен, патогенен; болезнетворные микробы патогенни микроби.

БОЛЕЗНЬ, -и, ж. Болест; боледуване; затяжная болезнь продължително боледуване. ♦ Английская болезнь (мед) рахит, английска болест. Болезнь роста (книж) слабости на бързото развитие.

БОЛЕЛЬЩИК, -а, м (разг). Запалянковец, запалянко (за спортен зрител).

БОЛЕЛЬЩИЦА, -ы, ж (разг). Запалена любителка на спорта, емоционална зрителка.

БОЛЕРО, нескл. с и м. Болеро (а. муз. Народен испански танц. б. муз. Музикално произведение, написано в същия ритъм. в. Къса женска дреха, елече).

БОЛЕТЬ I, -ею, -еешь, несв. 1. Т. Боледувам; болею гриппом боледувам от грип. 2. о П и за В (прен). Болея; боли ме (за нещо или за някого), скърбя, силно се безпокоя, притеснявам се (за някого, за нещо); преживявам. ♦ Болеть душой о П (разг) притеснявам се; мъка ми е, измъчвам се (за някого, нещо).

БОЛЕТЬ II, без 1 и 2 л, -лит, несв. Боли ме; рука болит боли ме ръката; не болит ли голова? да не би да те (ви) боли глава? ♦ Душа болит о П (разг) ≈ сърцето ми се свива (за някого, за нещо), мъчно ми е (за някого, за нещо).

БОЛЕУТОЛЯЮЩИЙ, прил (мед). Успокояващ, уталожващ болката; болеутоляющие средства успокояващи болките средства.

БОЛИГОЛОВ, -а, м (бот). Бучиниш, Соnium maculatum.

БОЛИД, -а, м (остр). Болид, светъл, ярък метеор.

БОЛОНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Къдраво стайно кученце.

БОЛОТИНА, -ы, ж (прост). Блато, блатисто място, мочур, мочурище.

БОЛОТИСТЫЙ; -тист, -ста; прил. Блатист; мочурлив.

БОЛОТНИК, -а, м (бот). Дренче, блатно растение, Callitriche.

БОЛОТНЫЙ, прил. Блатен; болотные птицы, болотные испарения. ♦ Болотный газ (хим) блатен газ, метан. Болотная лихорадка (мед) блатна треска, малария. Болотная руда (минер) ливаден лимонит.

БОЛОТНЯК, -а, м (обл). Гора в блатисто място.

БОЛОТО, -а, с. 1. Блато; торфяное болото. 2. (прен). Застой (умствен и нравствен), инертност; блато. ♦ Ну тебя в болото (фам. руг) върви по дяволите, остави ме на мира.

БОЛОТЦЕ, -а, с. у мал от болото. Блатце, малко блато.

БОЛТ, -а, м. 1. Болт; анкерный болт (тех) анкерен, стенен, фундаментален болт; откидной болт (тех) шарнирен болт; путевой болт (жп) стегателен болт. 2. Лост; железен прът (за залостване на врата, кепенец).

БОЛТАНКА, -и, ж. без мн (разг). Въздушно клатене, люлеене при полет.

БОЛТАТЬ I, -аю, -аешь, несв (разг). 1. В. Разклащам; смесвам; разбърквам; размътвам (течности); бия, разбивам; он болтал чай ложкой той разбъркваше чая с лъжичка. Бобы кумыс болтают и сыр делают (Л. Толст.). Жените бият кумис (ферментирало кобилско мляко) и правят сирене. 2. Т. Клатя, люлея; не болтай ногами не си клати краката. 3. безл В. Клати, люлее; подхвърля; мотае (за самолет) || св и еднокр болтнуть I.

БОЛТАТЬ II, -аю, -аешь, несв (разг). 1. В, Т. Бъбря, бърборя, дърдоря, дрънкам, приказвам си; он болтает вздор той дрънка глупости; он просто болтает языком той просто си чеше езика, празнослови. 2. без доп. Бъбря; говоря, приказвам бегло, свободно (на някакъв чужд език); он уже болтает по французски той вече свободно говори френски || св и еднокр болтнуть II.

БОЛТАТЬСЯ, -аюсь, -аешься, несв. 1. (разг). Клатя се, клатушкам се, люлея се. 2. без 1 и 2 л (прост) Халтав, широк е (за дрехи, обувки). Длинный нанковый сюртук болтался на сухих и костлявых его плечах (Тург.). Дългият нанкинов сюртук висеше като на закачалка върху сухите му и костеливи плещи. 3. (прост. неодобр). Скитам се, бродя; скиторя; мотая се, разтакавам се; щурам се; въртя се; мая се. Ребята тоже болтаются без дела, так как школы большею частью закрыты (Л. Толст.). Децата и те се мотаят без работа, тъй като училищата са повечето време затворени.

БОЛТЛИВЫЙ; -лив, -ва; прил. Бъбрив, приказлив.

БОЛТНУТЬ I, -ну, -нёшь, св и еднокр. 1. В. Да разклатя, да друсна; да тръсна. 2. Т. Да люшна, да поклатя. 3. безл (разг). Да люшне, да подхвърли (за самолет) || несв болтать I.

БОЛТНУТЬ II, -ну, -нёшь, св и еднокр. 1. В и без доп. Да издрънкам, да кажа; да продумам (нещо, което не трябва). 2. Да кажа, да продумам (на чужд език) || несв болтать II.

БОЛТОВНЯ, -и, ж. без мн (разг. неодобр). Дърдорене, дрънкане, бърборене, празнодумство, приказки, лек разговор; бъбрене.

БОЛТОВОЙ, прил от болт (тех). Болтов болтовое соединение болтово съединение, болтова връзка.

БОЛТУН I, -а, м (разг. неодобр). Бъбривец, дрънкало, дърдорко; клюкар.

БОЛТУН II, -а, м (разг). Запъртък, мъток.

БОЛТУНИШКА, -и; мн -и, -шек; м. умал от болтун I (разг). Малък дърдорко, бъбривец; клюкарче.

БОЛТУНЬЯ I, -и; мн -ньи, -ний; ж (разг. неодобр). Бъбрица, бъбривка; дрънкало, кречетало; клюкарка.

БОЛТУНЬЯ II, -и; мн -ньи, -ний; ж (разг). Миш-маш, бъркани яйца.

БОЛТУШКА I, -и; мн -и, -шек; ж (разг). Умал от болтунья I. Малка бъбрица, бъбривка; клюкарка.

БОЛТУШКА II, и; мн -и, -шек; ж. 1. Лъжица за бъркане (дървена). 2. Миш-маш, пържени яйца (бъркани). 3. (обл). Брашнена супа (за бедняци или добитък).

БОЛЬ, -и, ж. Болка; я не испытываю никакой боли не изпитвам никаква болка; зубная боль зъбобол; головная боль главоболие. ♦ С болью в сердце с натъжено сърце, с болка на сърцето.

БОЛЬНИЦА, -ы, ж. Болница; я решил лечь в больницу реших да постъпя в болница; его положили в больницу настаниха го, приеха го в болница; он скоро выпишется из больницы той скоро ще се изпише, ще излезе, ще го пуснат от болницата.

БОЛЬНИЧКА, -и; мн -и, -чек; ж (разг). Малка болница; поселковая больничка селска малка болница.

БОЛЬНИЧНЫЙ, прил. Болничен; больничный листок болничен лист, болнична карта; больничный режим.

БОЛЬНО I, нареч. и като сказ. 1. Силно, болезнено; зле; причинявайки болка; мне больно дышать имам болки при дишане; мне больно боли ме; не делайте ей больно не й причинявайте болка. Я... очень больно наступил ему на ногу (Дост.). Аз... много силно го настъпих по крака. 2. (прен). Болно, обидно, мъчно, тежко, неприятно, досадно; мне больно вспомнить, что больше не увидимся болно ми е да си спомня, че вече няма да се видим.

БОЛЬНО II, нареч (прост). Много, твърде. Уж больно ты грозен, как я погляжу (Некр.). Я виж го какъв е! — пък много си серт.

БОЛЬНОЙ; болен, больна, без с; прил. Т и без доп. 1. Болен; больной мальчик болно момче; он болен ногами той има болни крака; у вас больной вид имате вид на болен. 2. кр. ф. Болен съм, боледувам. 3. больной, -ого, м. Болен, болник; больная, -ой, ж. Болна жена. ♦ Больное место (прен) болно място, уязвимо, слабо място (по някой въпрос). Больной вопрос (прен) болен въпрос; назрял, но трудно разрешим въпрос.

БОЛЬШАК I, -а, м. Голям, широк, благоустроен път.

БОЛЬШАК II, -а, м (обл). Стопанин, господар, домакин; най-старшият в семейството.

БОЛЬШЕ, 1. Ср. cm от прил большой и великий (във 2 знач). 2. Ср. cm от нареч много. Повече, по-много. 3. С мест всех, всего — прев cm. Най-много, най-вече; этот вопрос больше всего меня интересует този въпрос ме интересува най-много. 4. нареч. Вече, повече; по-нататък; занапред; още; не стоит больше говорить об этом няма смисъл да се приказва повече по този въпрос; он больше не придёт той няма вече да дойде; больше не буду няма вече да правя (нещо); больше вопросов нет? няма ли други въпроси? чулки стоят три рубля, не больше чорапите струват най-много три рубли. 5. (разг). Предимно; главно; повечето; обикновено; най-често; в повечето случаи; шли больше лесом вървяхме предимно през гората. ♦ Больше чем повече от; это больше чем глупо това е повече от глупаво. Как можно больше колкото се може повече. Ни больше, ни меньше чем (как), точно, именно така, толкова, такъв и др.; он заплатил ни больше ни меньше чем пять рублей той й плати точно пет рубли.

БОЛЬШЕ... Първа част на сложни прилагателни със значение с голям, с едър; большерукий мальчик момче с едри ръце; большеглазая девочка момиче с големи очи.

БОЛЬШЕВИЗАЦИЯ, -и, ж. без мн (полит). Болшевизация; болшевизиране.

БОЛЬШЕВИЗИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв (полит). В. [Да] болшевизирам.

БОЛЬШЕВИЗМ, -а, м. без мн (полит). Болшевизъм; ленинизъм.

БОЛЬШЕВИК, -а, м (полит). Болшевик; комунист.

БОЛЬШЕВИЧКА, -и; мн -и, -чек; ж (полит). Болшевичка; комунистка.

БОЛЬШЕВИСТСКИЙ, прил (полит). Болшевишки; большевистские темпы работы болшевишки темпове на работа.

БОЛЬШЕГОЛОВЫЙ, прил. Главест, едроглав; с голяма глава.

БОЛЬШЕГРУЗНЫЙ, прил. Тежкотоварен.

БОЛЬШЕРОТЫЙ, прил. С голяма уста.

БОЛЬШИЙ, ср. cm от большой. По-голям; по-големият. ♦ Большей частью или по большей части предимно; главно; обикновено; повечето; в повечето случаи; он большей частью сидел у окна и глядел на улицу той обикновено седеше до прозореца и гледаше на улицата. Самое большее най-много, не по вече от, максимум; ему самое большее тридцать лет той няма повече от тридесет години.

БОЛЬШИНСТВО, -а, с. без мн. Мнозинство; болшинство; в большинстве случаев в повечето случаи; предимно; подавляющее большинство огромно, преобладаващо мнозинство; большинство присутствующих повечето от присъствуващите.

БОЛЬШОЙ, прил. 1. Голям, с големи размери; огромен, грамаден; большой дом голяма къща; большая радость (прен). 2. Много силен; интензивен; большой ветер много силен, буен вятър. 3. Важен, значителен; большая задача важна задача, с решаващо значение; важный вопрос важен, актуален, съществен въпрос. 4. Голям, отраснал, възрастен, не дете; зачем ему игрушки? Он уже большой Защо са му играчки? Той вече не е дете; два больших сына двама големи, вече възрастни синове, не деца. 5. Голям, значителен, виден, изтъкнат, забележителен; бележит; большой специалист голям, виден, бележит, изтъкнат специалист; это большой ум той е много умен, има необикновен ум. 6. Велик, голям, забележителен, известен, крупен, прославен; необикновен; изключителен; много даровит; большой артист; большой учёный. 7. Влиятелен, значителен, крупен, известен; богат; это большой капиталист-производитель това е голям, крупен, влиятелен капиталист-производител. 8. Голям, поразителен, необикновен; один из братьев — большой храбрец, а другой — большой трус единият брат е много храбър, голям смелчага, а другият е извънредно страхлив, голям страхопъзльо. 9. Голям, многоброен; у него большая родня роднините му са много на брой. 10. Голям, много, немалко; это стоит больших денег това струва много или немалко пари, ♦ Большая или прописная буква главна буква. Большая медведица (остр) Голямата мечка. Большой палец палец. Сам большой (разг) независим човек, господар на съдбата си. Самое большее най-много, не повече от; дорога туда самсе большее километра два пътят дотам е не повече от 2 километра.

БОЛЬШУХА, -и, ж (обл). Стопанка, домакиня, господарка; най-старата, най-старшата в семейството.

БОЛЬШУЩИЙ, прил (разг). Огромен, много голям, грамаден.

БОЛЯЧКА, -и; мн -и, -чек; ж (разг). Келка (прост), малка раничка, претрито място, изрив на кожата; цирей, пъпка, струп.

БОЛЯЩИЙ, прил (разг. шег). Болен.

БОМБА, -ы, ж (воен). 1. (остар). Гюлле, артилерийски снаряд. 2. Бомба, граната; химическая бомба; атомная бомба; бомба замедлённого действия бомба със закъснително действие, бомба със закъснител; вулканическая бомба (геол) вулканическа бомба. ♦ Влететь бомбой в В (прен. разг) ≈ да се втурна, да нахълтам като хала. Зажигательная бомба (воен) запалителна бомба.

БОМБАРДИР I, -а, м (воен. ист). 1. Бомбардир (в руската царска армия — артилерист ефрейтор). 2. (спорт). Голмайстор; активен, умел нападател (във футбола, хокея).

БОМБАРДИР II, -а, м (зоол). «Бомбардировач», Brachynus crepitans, (вид бръмбар).

БОМБАРДИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. В (воен). 1. Бомбардирам. 2. (прен. разг. ирон). Бомбардирам, обсипвам (някого), досаждам (някому) настойчиво (с писма, молби).

БОМБАРДИРОВКА, -и; мн -и, -вок; ж (воен). Бомбардировка.

БОМБАРДИРОВОЧНЫЙ, прил (воен). Бомбардировъчен.

БОМБАРДИРОВЩИК, -а, м (ав). Бомбардировач.

БОМБЁЖКА, -и; мн -и, -жек; ж (ав. разг). Бомбардиране; бомбардировка.

БОМБЁЖНЫЙ, прил (ав. разг). Бомбардировъчен.

БОМБИТЬ, -блю, -бишь, несв. В (ав. арго). Атакувам с бомби, хвърлям бомби (от самолет), бомбардирам (от самолет).

БОМБОВОЗ, -а, м. Бомбардировач (самолет).

БОМБОВЫЙ, прил от бомба. Бомбен, бомбов; бомбовый удар удар с бомби, бомбен удар; бомбовый груз бомбов товар, товар от бомби.

БОМБОДЕРЖАТЕЛЬ, -я, м (воен). Бомбодържател (приспособление за окачване на бомби в самолет).

БОМБОЛЮК, -а, м (воен). Люк, отвор (в самолета за пускане на бомби).

БОМБОМЕТ, -а, м (воен). Бомбохвъргачка.

БОМБОМЕТАНИЕ, -я, с. без мн (воен). Бомбомятане, бомбохвърляне.

БОМБОСБРАСЫВАТЕЛЬ, -я, м (воен). Приспособление за откачване, пускане на бомби (от самолет).

БОМБОУБЕЖИЩЕ, -а, с. Противосамолетно скривалище.

БОМБОЧКА, -и; мн -и, -чек; ж. Бомбичка.

БОМ-БРАМСЕЛЬ, -ля, м (мор). Бом-брамсел, ветрило (на ветроходен кораб, издигано над брамсела).

БОМ-БРАМ-СТЕНЬГА, -и, ж (мор). Бом-брам-стенга, (дърво за ветрилното стъкмяване, прикрепено вертикално над второто коляно на мачтата).

БОМОНД, -а, м. без мн (остар). Бомонд, хайлайф.

БОН, -а, м (мор). Успокоител, плуващо съоръжение от греди, мрежи и пр., сал за акостиране на спортни плавателни съдове.

БОНБОНЬЕРКА, -и; мн -и, -рок; ж. Бонбониера.

БОНВИВАН, -а, м (остар). Бонвиван, конте, светски лъв, любител на охолния, светския живот.

БОНДАРНЫЙ, прил. Бъчварски, кацарски; бондарное производство производство на бъчварски изделия.

БОНДАРСКИЙ, прил. Бъчварски, кацарски.

БОНДАРСТВО, -а, с. без мн. Бъчварство, кацарство.

БОНДАРЬ, -я, м. Бъчвар, кацар.

БОНЗА, -ы, м. Бонза (будистки жрец в Китай и Япония).

БОННА, -ы, ж (остар). Гувернантка, възпитателка чужденка.

БОНЫ I, бон; ед бона, -ы; ж. Бонове, облигации кредитни документи.

БОНЫ II, бон, ед бон, -а; м (спец). Плаващи прегради в реки, езера, морски пристанища.

БОР I, -а, в бору; мн -ы; м. Иглолистна гора; сосновый бор борова гора. ♦ Откуда или из-за чего сыр-бор загорелся или горит (погов) откъде иде цялата работа, къде е причината на цялата работа. С бору до сосенки или с бору по сосенке (разг) — от кол и въже.

БОР II, -а, м. без мн (хим). Бор, В (елемент).

БОР III, -а, м (спец). Борче (зъболекарско).

БОРДО I, нескл. с. Бордо (вино).

БОРДО II, неизм. прил и БОРДОВЫЙ, прил. Бордо, с тъмночервен цвят.

БОРДЮР, -а, м. Бордюр, ивица по края, кант.

БОРЕНИЕ, -я, с, с. без мн (вuс. остар), вж борьба.

БОРЕЦ I, -рца, м. Борец; цирковой борец; Союз борцов против фашизма (прен) Съюз на борците против фашизма.

БОРЕЦ II, -рца, м (бот). Самокитка, Асоaitum.

БОРЖОМ, -а, м. без мн (разг) и БОРЖОМИ, нескл. м и с. Боржоми (вид минерална вода).

БОРЖОМНЫЙ, прил от боржоми. Боржомен.

БОРЗАЯ, -ой, ж. Хрътка (вид ловджийско куче).

БОРЗОЙ, прил. Хрътков; борзая сука хрътка; борзой кобель хрът.

БОРЗОПИСЕЦ, -сца, м (upoн). Драскач (човек, който пише по много и набърже, небрежно и повърхностно); продажные борзописцы буржуазной прессы продажните драскачи на буржоазния печат.

БОРЗЫЙ; борз, борза, борзо; прил (остар). Бърз, пъргав, жив; борзый конь бърз кон.

БОРМАШИНА, -ы, ж (спец). Зъболекарска бормашина.

БОРМОТАНИЕ, -я, с. без мн. Мърморене, мънкане; мрънкане.

БОРМОТАТЬ, -очу, -очешь, несв. В и без доп. Мърморя, мънкам; мрънкам.

БОРМОТУН, -а, м (разг). 1. Мърморко, вечен недоволник. 2. Човек, който говори бързо, неразбрано.

БОРМОТУНЬЯ, -и, ж (разг). 1. Постоянно мърмореща, недоволствуваща жена. 2. Жена с бърз, неясен говор.

БОРНЫЙ, прил (хим). Боров; борная кислота борова киселина; борный вазелин.

БОРОВ I, -а, м. Шопар (кастриран нерез).

БОРОВ II, -а, м (тех.) 1. Димоход, фукс. 2. Вентилационен канал.

БОРОВИК, -а, м. Маматарка, Boletus edulis (вид едлива гъба).

БОРОВОЙ, прил от бор I; боровое место място, покрито с иглолистна гора.

БОРОДА, -ы, вин бороду; мн бороды, бород, -ам; ж. Брада; вишь какую бороду отпустил виж го каква брада си пуснал; теперь он уже не носит бороды сега той вече не ходи с брада; козлиная борода козя брада; окладистая борода голяма, широка брада; отрастить бороду да си пусна брада. ♦ С бородой (разг). Брадат, не е нов, стар, овехтял (виц, новина). Смеяться в бороду (остар) смея се под мустак, тихичко, скришом.

БОРОДАВКА, -и; мн -и, -вок; ж. Брадавица; паутинная бородавка (зоол) паяжинна брадавица (на паяк).

БОРОДАВОЧКА, -и; мн -и, -чек; ж. умал от бородавка. Брадавичка.

БОРОДАВОЧНЫЙ, прил. Брадавичен.

БОРОДАВЧАТЫЙ; -чат, -та; прил. Покрит с брадавици, брадавичав.

БОРОДАСТЫЙ; -даст, -та; прил (разг). Брадат, с голяма брада.

БОРОДАТЫЙ; -дат, -та; прил. Брадат.

БОРОДАЧ, -а, м (разг). 1. Брадат човек, брадатия(т). 2. (бот). Садина, балур, Andropogon. 3. (зоол). Брадат лешояд, Gypaetus barbatus.

БОРОДИЩА, -и, ж. увел от борода. Брадище, голяма брада.

БОРОДКА I, -и; мн -и, -док; ж. умал от борода. Брадичка, малка брада.

БОРОДКА II, -и; мн -и, -док; ж. Езиче, брадичка (на ключ).

БОРОДОК, -дка, м (тех). Пробои.

БОРОЗДА, -ы, вин борозду; мн борозды, борозд, -ам; ж. Бразда.

БОРОЗДИТЬ, -зжу, -здишь, несв. В. 1. Браздя, правя бразда, бразди. 2. (прен). Избраздявам, набраздявам, прорязвам с бразди; морщины бороздят лоб бръчки прорязват челото. 3. (прен). Кръстосвам, преброждам, пресичам, браздя; корабли бороздят океан кораби кръстосват океана || св взбороздить (към 1 и 3 знач), изобороздить (към 2 знач).

БОРОЗДКА, -и; мн -и, -док; ж. 1. умал от борозда Браздичка. 2. (тех). Жлебче, улейче, каналче; браздичка.

БОРОЗДНИК, -а и (обл) БОРОЗДИЛЬНИК, -а, м (сел-ст). Набраздвач, оръдие за прокарване на бразди.

БОРОЗДЧАТЫЙ; -ат, -ата; прил. Набразден, на бразди, покрит с бразди.

БОРОНА, -ы, вин борону; мн бороны, борон, -ам; ж (сел-ст). Брана; трапа (обл).

БОРОНИТЬ, -ню, -нишь, несв. В (сел-ст). Бранувам || св взборонить и заборонить.

БОРОНОВАНИЕ, -я, с. без мн (сел-ст). Брануване.

БОРОНОВАТЬ, вж боронить || св взбороновать.

БОРОНЬБА, -ы, ж. без мн (спец). Грапене, брануване.

БОРОТЬСЯ, борюсь, борешься, несв. с Т, против P/за В. и без доп. Боря се; водя борба, воювам. И долго с бурными волнами боролся опытный гребец (Пушк.). И дълго с вълните бурни бори се опитен гребец. Целых пять дней боролся он [Лаврецкий] со своей робостью (Тург.). Цели пет дни той [Лаврецки] се бори със своята плахост. Боролись в нем желание и стыд (Лерм.). Желание и срам се бореха в него. Мы боремся за великие идеалы человечества — за коммунизм (Гладк.). Ние се борим за великите идеали на човечеството — за комунизъм.

БОРТ, -а, на борту; мн -а, -ов; м. 1. (мор). Борд; правый борт десен борд. 2. Стена (на билярд); страница (на вагон, на камион и др.). 3. Преден край (на дреха, снабден с копчета или илици). ♦ Борт о бор (мор) един до друг (за кораби). Быть или находиться на борту (мор) намирам се на кораб. Взять на борт В (мор) да взема, да кача на кораб (някого). Выкинуть или выбросить за борт (прен) да захвърля, да отхвърля (нещо), да се освободя (от нещо ненужно, излишно). Остаться за бортом (прен) да остана в неизгодно положение (като неприет или изключен отнякъде). Человек за бортом (мор) човек е паднал във водата! Човек зад борда!

БОРТЕВОЙ, прил от борть (сел-ст. остар). Пчелен; бортевое хозяйство отглеждане на пчели в хралупи.

БОРТЖУРНАЛ, -а, м (спец). Бордови дневник (в самолет, космически кораб).

БОРТИК, -а, м. умал от борт. Борд, край; перваз, издигнат ръб, первазче, ръбче.

БОРТМЕХАНИК, -а, м. Бордов механик (авиационен механик).

БОРТНИК, -а, м (остар). Пчелар (вж борть).

БОРТНИЧАТЬ, -аю, -аешь, несв (остар). Занимавам се с пчеларство (вж борть) събирам мед от диви пчели.

БОРТНИЧЕСТВО, -а, с. без мн (остар). Пчеларство (вж борть); получаване на мед от диви пчели.

БОРТОВОЙ, прил. Бордов; бортовая качка странично клатене (на кораб, самолет); бортовой пулемёт бордова картечница; бортовая часть покрышки ръб на автомобилна гума.

БОРТОВКА, -и, ж (шив). Канаваца (груб плат за подложка на ревери).

БОРТОВЩИК, -а, м. Пътностроителен работник (който поставя бордюри на асфалтирани улици и шосета).

БОРТПРОВОДНИК, -а, м. Бордов домакин (служител в пътнически самолет), стюард.

БОРТПРОВОДНИЦА, -ы, ж. Бордова домакиня (служеща в пътнически самолет), стюардеса.

БОРТРАДИСТ, -а, м. Бордов радист, радиотелеграфист.

БОРТЬ, -и, ж (сел-ст). Кошер (в издълбан дънер или хралупа).

БОРЦОВСКИЙ, прил (спорт). Предназначен за борба или за борци; борцовский ковёр тепих.

БОРЩ, -а, м (готв). Борш (супа със зеле, цвекло и др. зеленчуци).

БОРЩЕВИК, -а, м (бот). Девесил, Неrасleum.

БОРЩОК, -щка, м (готв). 1. умал. гал от борщ (разг). Борш. 2. Боршчок (супа от цвеклова отвара).

БОРЬБА, -ы, ж. без мн. Борба; упорная борьба упорита борба; классовая борьба в странах капитала класовата борба в капиталистическите страни; борьба за существование; борьба с туберкулёзом; борьба за выполнение плана; предвыборная борьба предизборна борба; вольная борьба (спорт) борба свободен стил.

БОСИКОМ, нареч. Бос; необут; на бос крак; он любит ходить босиком обича да ходи бос.

БОСКЕТ, -а, м (книж. спец). 1. Малка изкуствена горичка, група дървета. 2. Градинка.

БОСОЙ; бос, боса, босо; прил. Бос; он вечно бос той е винаги бос; босая девочка босо момиче. ♦ На босу ногу на бос крак.

БОСОНОГИЙ, прил. Бос, босоног.

БОСОНОЖКА I, -и; мн -и, -жек; ж. 1. (разг). Боса девойка, боса жена; босонога. 2. Босонога балерина, танцьорка.

БОСОНОЖКИ II, -жек; ед -жка, -и, ж. Леки рязани обувки, летни сандалети (без пети и с открити върхове).

БОСТОН, -а, м. Бостон (а. Игра на карти. б. текст. Вид скъпо, тънко сукно. в. Вид валс).

БОСТОНКА, -и; мн -и, -нок; ж (печат). Бостонка (вид печатарска машина).

БОСТОНЩИК, -а, м (печат). Печатарски работник (който печата с бостонка).

БОСЯК, -а, м (остар). Босяк, декласиран тип; скитник.

БОСЯЦКИЙ, прил. Босяшки, скитнишки; босяцкие нравы босяшки нрави.

БОСЯЧКА, -и; мн -и, -чек; ж (остар). Босячка; декласирана жена; скитница.

БОТ I, -а, м (мор). Бот (малък плавателен съд); ладия; моторница; платноходка.

БОТ II, -а, м. Вж боты.

БОТАНИЗИРКА, -и; мн -и, -рок; ж (спец). Ботанизирка (кутия за събиране на растения при ботанически екскурзии).

БОТАНИЗИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв (разг. спец). Ботанизирам, събирам растения с научна цел.

БОТАНИК, -а, м. Ботаник.

БОТАНИКА, -и, ж. без мн. Ботаника.

БОТАНИЧЕСКИЙ, прил. Ботанически.

БОТВА, ы-, ж. без мн. Стъбла и листа (на кореноплодни и клубеноплодни растения).

БОТВИНЬЯ, -и, ж. без мн (готв). Ботвиния (вид студена супа с квас).

БОТИК I, -а, м. умал от бот I мор. Малък бот; лодка; лодчица.

БОТИКИ, -ов; ед ботик II, -а; м. Шушони (дамски).

БОТИНКИ, -нок; ед -нок, -нка; м. Обувка, обуща (обикн. половинки).

БОТФОРТЫ, -ов; ед -орт, -орта; м (ист). Високи кавалерийски ботуши.

БОТЫ, ботов; ед бот II, -а; м. Шушони.

БОЦМАН, -а, м (мор). Боцман (лице от младшия ком. състав на кораб).

БОЦМАНСКИЙ, прил. Боцмански.

БОЧАР, -а, м. Бъчвар, кацар.

БОЧАРНЫЙ, прил от бочар. Бъчварски, кацарски.

БОЧЕЧКА, -и; мн -и, -чек; ж. умал от бочка. Бъчвица, бъчвичка; буренце.

БОЧЕЧНЫЙ, прил от бочка. Предназначен за бъчви, за бурета; бочечная дощечка, клёпка дъсчица за буре, за бъчва.

БОЧКА, -и; мн -и, -чек; ж. 1. Бъчва; сороковая бочка бъчва, събираща 40 кофи; от него несёт бочкой той мирише на бъчва; толст как бочка дебел като буре. 2. (ав). Тоно (фигура от висшия пилотаж). ♦ Бездонная бочка, вж бездонный. Ко всякой бочке затычка, вж затычка.

БОЧКОВЫЙ, прил от бочка. От или за, в бъчва; бочковые пальмы палми за бъчви (за украса на помещения); бочковое пиво бира, съхранявана в бъчви (не бутилкова).

БОЧКОМ, нареч. умал от боком. С рамото напред; малко накриво, настрана. Ямщик влез на козлы, подобрал вожжи, сел бочком и тронул (Л. Толст.). Кочияшът се качи на капрата, подхвана юздите, настани се малко накриво и подкара.

БОЧКООБРАЗНЫЙ, прил. Бъчвообразен.

БОЧОК, -чка, м. умал от бок. Хълбоче, страничка.

БОЧОНОК, -нка, м. умал от бочка. Буре, бъчвичка.

БОЧОНОЧНЫЙ, прил от бочонок; бочоночный обруч обръч на буре.

БОЯЗЛИВЫЙ; -лив, -ва; прил. Боязлив, страхлив, плашлив; плах; нерешителен, несмел.

БОЯЗНО, като сказ (прост). Страшно е, страх ме е. Весь день в доме было нехорошо, боязно (Горьк.). Вкъщи цял ден се чувствуваше нещо лошо, страшно.

БОЯЗНЬ, -и, ж. без мн. Страх, уплаха; боязън; безпокойство; плахост. ♦ Боязнь пространства (мед) агорафобия, Agoraphobia (психическо разстройство: страх пред големи открити места).

БОЯРИН, -а; мн -яре, -яр; м (ист). Болярин.

БОЯРСКИЙ, прил (ист). Болярски.

БОЯРСТВО, -а, с. без мн. събир (ист). Болярство; болярско съсловие.

БОЯРЫНЯ, -и, ж (ист). Болярка, жена на болярин.

БОЯРЫШНИК, -а, м (бот). Глог, Crataegus.

БОЯРЫШНИЦА, -ы, ж (зоол). Бяла овощна пеперуда, Aporia crataegi.

БОЯРЫШНЯ, -и; мн -и, -шень; ж (ист). Болярка, неомъжена болярска дъщеря.

БОЯТЬСЯ, боюсь, боишься, несв. 1. Р, инф и без доп. Боя се, страхувам се (от някого или нещо или да направя нещо). 2. за В. Страхувам се, треперя, страх ме е (за някого или нещо); боюсь за Ивана страхувам се за Иван (да не му се случи нещо). 3. без 1 и 2 л. Р. Не понася (нещо), разваля се, поврежда се (от нещо); фотографические пластинки боятся света фотографските плаки се повреждат от светлината.

БРА, нескл. с. Стенен светилник, аплик.

БРАВАДА, -ы, ж (книж). Бравада, показна храброст, лекомислено рискуване.

БРАВИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. Т (книж). Бравирам, проявявам показна храброст, лекомислено рискувам; перча се с храбростта си.

БРАВИССИМО, межд. Брависимо!

БРАВО I, межд. Браво!

БРАВО II, нареч (муз). Мъжествено, смело.

БРАВУРНЫЙ; -рен, -рна; прил (книж. муз). Шумен; жив, оживен; бравурный марш бодър марш.

БРАВЫЙ, прил. Мъжествен, смел; напет; юначен наглед.

БРАГА, -и, ж. без мн. Брага (вид домашна бира); медовина.

БРАДА, -ы, ж (ocmap). Вж борода.

БРАДОБРЕЙ, -я, м (ocmap и ирон). Берберин.

БРАЖКА, -и, ж. без мн. умал от брага. Брага (вид домашна бира); медовина, медовинка.

БРАЖНИК I, -а, м (ocmap). Гуляйджия, пияница.

БРАЖНИК II, -а, м (зоол). Вечерница (пеперуда от сем. Sphingidae).

БРАЖНИЧАТЬ, -аю, -аешь, несв (остар). Гуляя, пиянствувам.

БРАЗДА, -ы, ж (остар). Вж борозда.

БРАЗДЫ, без ед (остар). 1. Юзда, юзди. 2. (прен). Власт, управление; ръководство. ♦ Бразды правления (вис) кормило на властта, на управлението.

БРАК I, -а, м. Брак; съпружество; он решил вступить в брак той реши да встъпи в брак; гражданский брак.

БРАК II, -а, м. без мн. 1. Брак, шкарто; дефектна продукция, стока; борьба с браком борба с брака. 2. Дефект, повреда; стекло с браком дефектно стъкло.

БРАКЁР, -а, м (спец), вж браковщик.

БРАКЕРАЖ, -а, м (спец). Преглеждане за брак (на предметите на производството за установяване на тяхната редовност, качественост); качествен контрол.

БРАКОВАТЬ, -кую, -куешь, несв. В (спец). Бракувам, шкартирам; признавам за негоден || св забраковать.

БРАКОВКА, -и, ж. без мн (спец). Бракуване.

БРАКОВЩИК, -а, м (спец). Бракувач (служител, който преценява качеството на продукцията), качествен контрольор.

БРАКОВЩИЦА, -ы, ж (спец). Бракувачка (служителка, която преценява качеството на продукцията); качествена контрольорка.

БРАКОДЕЛ, -а, м (разг). Лош работник (който допуска брак в работата си).

БРАКОДЕЛЬСТВО, -а, с. без мн (разг). Лоша работа (при която се създава брак в производството), хабене на материал; это не работа у вас, бракодельство вашето не е работа, а похабяване на материали.

БРАКОНЬЕР, -а, м (спец). Бракониер (а. Ловец в чужди или забранени земи. б. Нарушител на ловни закони и ограничения).

БРАКОНЬЕРСКИЙ, прил (спец). Бракониерски.

БРАКОНЬЕРСТВО, -а, с (спец). Бракониерство, дейност на бракониер при лов или сеч на дървета.

БРАКОРАЗВОДНЫЙ, прил. Бракоразводен.

БРАКОСОЧЕТАНИЕ, -я, с (книж). Бракосъчетание.

БРАМИН, -а, м. Брамин, жрец (човек, принадлежащ към най-висшата каста жреци в Индия).

БРАМИНСКИЙ, прил. Брамински.

БРАМСЕЛЬ, -я, м (мор). Брамсел (ветрило върху второто коляно на мачтата).

БРАМ-СТЕНЬГА, -и, ж (мор). Брамстенга (второ коляно на мачтата отдолу).

БРАНДАХЛЫСТ, -а, м (прост). 1. Разредено питие (бира, доливан чай или др.); мътилка, лошо, рядко, слабо питие, ястие; суп-брандахлыст чорба помия. 2. Рядка, лоша чорба. 3. (руг). Празен, лекомислен човек; гуляйджия; хаймана.

БРАНДВАХТА, -ы, ж (мор). Брандвахта (а. Кораб, наблюдаващ за реда и регистриращ пристигащите в пристанището кораби, б. Кораб, закотвен в невоенно пристанище, на който се намира пожарната команда. в. По реките: кораб казарма).

БРАНДЕР, -а, м (мор). Брандер (а. В миналото — кораб, носещ горивни и взривни вещества и служещ за подпалване на вражески плавателни съдове. б. Днес — кораб, потопяван за преграждане входа в пристанище или теснина).

БРАНДМАЙОР [нтм], -а, м (остар). Брандмайор, началник на градските пожарни команди.

БРАНДМАУЭР [нтм], -а, м (спец). Огнеупорна стена за противопожарни цели.

БРАНДМЕЙСТЕР [нтм], -а, м (остар). Началник на пожарна команда, брандмайстор.

БРАНДПОЙТ, -а, м (мор). 1. (спец). Струйник металически мундщук на пожарен маркуч. 2. (мор). Пожарна помпа.

БРАНИТЬ, -ню, -нишь, несв. В. Гълча, хокам, ругая (някого), карам се (на някого) || св выбранить.

БРАНИТЬСЯ, -нюсь, -нишься, несв. 1. с Т. Карам се, препирам се. 2. без доп. Ругая, гълча; карам се; довольно тебе браниться стига си гълчал || св побраниться (към 1 знач) и выбраниться (към 2 знач).

БРАННЫЙ I, прил. Ругателен, оскърбителен; бранное выражение ругатня, псувня.

БРАННЫЙ II, прил (остар. поет). Бранен; боен; бранное поле (вис) бранно, бойно поле.

БРАНЧИВЫЙ и БРАНЧЛИВЫЙ; -ив, -ива; прил (разг). Свадлив, сръдлив; бранчливый человек свадлив човек, кавгаджия.

БРАНЫЙ, прил (остар). Пъстър, нашарен, изтъкан с шарки (за тъкан); браная скатерть пъстротъкана покривка за маса.

БРАНЬ I, -и, ж. без мн. Караница, свада; кавга; глъч; хокане; ругаене; ругатни, псувни. ♦ Брань на вороту не виснет (погов) ≈ дума дупка не прави.

БРАНЬ II, -и, ж (остар. вис). Бран; война; бой, сражение.

БРАСЛЕТ, -а, м. Гривна.

БРАСЛЕТКА, -и; мн -и, -ток; ж (разг). Гривна.

БРАСС, -а, м (спорт). Брас (стил плуване).

БРАСЫ, -ов; ед брас, -а; м (мор). Браси (въжено стъкмяване на ветроходен кораб).

БРАТ, -а; мн братья, -ьев; м. 1. Брат; мы братья по убеждениям ние сме братя по убеждения. Брат Григорий, ты грамотой свой разум просветил (Пушк.). Брате Григоре, с четмо, с писмо ти просвети ума си. 2. (разг). Брат, братче, братле (фамилиарно или дружеско обръщение към мъж.) ♦ Ваш брат (разг) вие или ти; и наш брат (разг) ние или аз; знаю я вашего брата зная те аз тебе или вас или такива като тебе (вас). На брата, или с брата пришлось, досталось и т. п. (разг) на човек или от човек, от всеки един. Свой брат (разг) свой човек.

БРАТАН, -а, м (обл). 1. Братовчед. 2. Бате. 3. Братов син, племенник; братанец.

БРАТАНИЕ, -я, с. без мн. 1. Побратимяване, братимене. 2. Другарско общуване вместо враждебни бойни действия на войници от неприятелски войски (например на руския фронт през 1917 г.).

БРАТАТЬСЯ, -аюсь, -аешься, несв. с Т. 1. Побратимявам се, братимя се. 2. Проявявам дружески чувства (вместо враждебни бойни действия), встъпвам в приятелски отношения (с противникови войници при империалистически войни) || св побрататься (към 1 знач).

БРАТВА, -ы, ж. събир. без мн (прост). Другари; братя.

БРАТЕЦ, -тца, м. умал от брат (разг). Братче; братле.

БРАТИК, -а, м. гал от брат (разг). Братче; братченце, братле, братленце.

БРАТИНА, -ы, ж (ист). Братина (голям дървен или металически съд, употребяван за пиене на вино, брага и др. в древна Русия).

БРАТИШКА, -и, м. гал от брат (прост). Братченце, братленце, браток.

БРАТИЯ, -и, ж. събир. 1. (остар). Братство, монашеска община на един манастир. 2. (разг. шег). Компания; съдружие, сдружение, (прен) еснаф, съсловие, пасмина; актёрская братия актьорите, актьорското «съсловие», актьорска компания.

БРАТНИН, прил (разг). Братов; братнин дом братова къща.

БРАТОК, -тка, м. гал от брат (във 2 знач) (прост). Братченце, братленце.

БРАТОУБИЙСТВЕННЫЙ, прил. Братоубийствен.

БРАТОУБИЙСТВО, -а, с. Братоубийство.

БРАТОУБИЙЦА, -ы, м. и ж. Братоубиец [братоубийца].

БРАТСКИЙ, прил. Братски; (прен) дълбоко дружески, близък, родствен по дух; братские республики братски републики. ♦ Братская могила братска могила, общо погребение.

БРАТСТВО, -а, с. 1. (вис). Братство; близка дружба; братство народов братство на народите. 2. (остар). Братство, религиозна община, религиозен, верски съюз.

БРАТУШКИ, -шек; ед -шка, -шки; м (разг. остар). Братушки (в смисъл братя — славяни, руси и българи — в епохата на Освободителната руско-турска война).

БРАТЬ, беру, берёшь; мин брал, -ала несв. 1. В. Вземам; я беру перо в руку вземам перото в ръка; берите на три дня провизии вземайте за три дни продукти; его берут в солдаты вземат го войник; никогда не берите взаймы никога не вземайте на заем. 2. В. Поемам, хващам; она осторожно берёт вазу тя внимателно поема вазата. 3. В. Завземам, превземам, овладявам; мы берём крепость с боем овладяваме крепостта с бой. 4. без 1 и 2 л. В. Обзема, обхваща; овладява; и страх их не берёт пък и страх нямат; меня уже брало сомнение вече ме обземаше съмнение. 5. В. Поемам, приемам; беру на себя ответственность приемам отговорността. 6. Т (разг). Печеля; надделявам, надвивам; женщины обычно берут хитростью жените обикновено надделяват с хитрост. 7. без 1 и 2 л. В. Заема, отнема; взема; это берёт много времени това отнема много време. 8. В (разг). Вземам, купувам. 9. Вземам, хващам; насочвам се; потом берите вправо след това вземете, завийте надясно. 10. без 1 и 2 л. с отриц. Не лови, не хваща; не взема; не реже; нож притупился — не берёт ножът се е затъпил, не реже. Смелого штык не берёт (Сурк.). Смелия щикът не го лови. 11. В. Преодолявам; вземам; скачам (бариера); набирам височина (за самолет). 12. без 1 и 2 л (спец). Хваща се, лови се; захапва, налапва въдицата (за риба). 13. В. Вземам, събирам (глоба). 14. без 1 и 2 л. Бие; ружьё так далеко не берёт пушката толкова надалеч не бие || св взять. ♦ Брать верх, вж верх. Брать всем (разг) притежавам всички достойнства. Брать в жёны В (остар) вземам за жена. Брать в оборот В (разг), вж оборот. Брать за душу или за живое, за сердце (разг) вълнувам, правя силно впечатление. Брать за скобки (мат) изнасям пред скоби. Брать на себя В или инф. поемам задължението (за нещо), задължавам се да изпълня; он берёт на себя смелость той се осмелява, дръзва, решава се, има смелостта; он берёт на себя обязательство той се задължава, поема задължението. Брать нa мушку, вж мушка. Брать на поруки (право), вж поруки. Брать на прицел, вж прицел. Брать начало, вж начало. Брать своё (разг) надвивам, надделявам. Брать себя в руки овладявам се, съвземам се, идвам на себе си, опомням се. Брать на заметку В, вж заметка. Брать на караул (воен), вж караул. Брать на учёт, вж учёт. Брать под козырёк (воен), вж козырёк. Не брать в рот, вж рот.

БРАТЬСЯ, берусь, берёшься; мин брался, бралась; несв. 1. за В. Хващам се, улавям се (за нещо); мы берёмся за руки хващаме се за ръце. 2. за В. Хващам, похващам, ловя; хващам се, ловя се (за нещо); он давно не брался за перо той отдавна не е похващал перото, не е писал; она берётся за голову и долго молчит тя се хваща за главата и дълго време мълчи. 3. за В, инф. Залавям се, заемам се, захващам се, започвам; он берётся за книгу започва да чете; мы берёмся за шалунов заемаме се да поправим немирниците. 4. без 1 и 2 л (разг). Появява се, възниква; взема се; откуда только смелость берётся? откъде ли има този кураж? || св взяться. ♦ Браться за ум (разг), вж ум.

БРАТЬЯ I, -ьев, м. мн от брат.

БРАТЬЯ II, -ьи; род. мн -ий. Вж братия.

БРАУНИНГ, -а, м (воен). Браунинг (система автоматично оръжие).

БРАХМАН, вж брамин.

БРАЧНЫЙ, прил. Брачен ♦ Брачный наряд (зоол) брачна украса.

БРАШПИЛЬ, -я, м (мор). Брашпил, лебедка, рудан, скрипец за дигане на котва.

БРЕВЕНЧАТЫЙ, прил. Гредореден, гредов, направен от греди.

БРЕВНО, -а; мн брёвна, -вен, -внам; с. 1. Греда, труп. 2. (прен. разг. руг). Дръвник, дърво, кютук (за безчувствен, тъп човек).

БРЕВНОСПУСК, -а; м (тех). Трупоспускател.

БРЕВНОТАСКА, -и; мн -и, -сок; ж (спец). Труповлачка.

БРЁВНЫШКО, -а; мн -шки, -шек, -шкам; с. умал от бревно. Гредичка.

БРЕГ, -а; мн -а; м (книж. остар). Вж берег.

БРЕГЕТ, -а, м (остар). Брегет, часовник (джобен с голяма точност).

БРЕД, -а, в бреду, м. без мн. 1. Бълнуване; больной в бреду болният бълнува; он говорил, как в бреду той говореше като на сън. 2. (прен. разг). Безсмислици; бръщолевене, бълнуване; глупости; приумици, измислици; чудновати, налудничави фантазии; это не роман, а бред сумасшедшего това не е роман, а безсмислица, куп от глупости, налудничави измислици.

БРЕДЕНЬ, -дня, м (спец). Ория, дифан (вид рибарска мрежа).

БРЕДИНА, -ы, ж (бот). Ива, Salix caprea.

БРЕДИТЬ, брежу, бредишь, несв. Бълнувам; больной всю ночь бредил болният цяла нощ бълнува; все девушки только им и бредят (прен) всички девойки само за него бълнуват.

БРЕДНИ, -ей, без ед (разг. пренебр). Дивотии, безсмислици, глупости, странни фантазии.

БРЕДОВОЙ и (разг) БРЕДОВЫЙ, прил. от бред. 1. Характерен, типичен за бълнуване, като признак за бълнуване; бредовое состояние състояние на бълнуване. 2. (прен. презр). Глупав, налудничав, нереален, лишен от разумна основа; бредовые идеи агрессоров налудничавите идеи на агресорите.

БРЕЗГАТЬ, -аю, -аешь, несв. Т. 1. Гнуся се, гнус ме е; отвращавам се. 2. Пренебрегвам; он ничем не брезгает (прен. неодобр) не подбира средства || св побрезгать.

БРЕЗГЛИВОСТЬ, -и, ж. без мн. Гнусливост, гадливост; отвращение, погнуса.

БРЕЗГЛИВЫЙ; -лив, -лива; прил. 1. Гнуслив, гадлив; изпитващ отвращение. 2. Погнусен, отвратен, с израз на погнуса. Некоторые из гостей в конце стола сделали брезгливую мину (Гонч.). Някои от гостите на края на масата направиха погнусени физиономии.

БРЕЗЕНТ, -а, м. Брезент.

БРЕЗЕНТОВЫЙ, прил. Брезентов; брезентен.

БРЕЗЖИТЬ(СЯ), -ит(ся), безл. несв. Зазорява се, разсъмва се; виделее се; развиделява се; просветва; брезжит заря зазорява се. Чуть брезжило (Горьк.). Едва-що се развиделяваше. В окна едва брезжится рассвет (Гарш.). През прозорците едва се виделее зората.

БРЕЛОК, -а, м. Брелок, висулка (украшение за верижка на часовник или гривна).

БРЕЛОЧНЫЙ, прил от брелок; брелочный браслет гривна с висулка.

БРЕМЯ, -мени, с. 1. (остар). Товар, тежина; 2. (прен. книж). Бреме, тежест; под бременем забот под бремето на грижите; он взял на себя непосильное бремя той се нагърби с непосилна задача. ♦ Разрешиться от бремени (книж) да родя.

БРЕННЫЙ, прил (остар). Тленен, преходен, малотраен; бренные останки тленни останки.

БРЕНЧАТЬ, -чу, -чишь, несв. 1. Т. Леко дрънча, дрънкам, звънтя, тихо звъня; она бренчит ключами тя звънка, дрънчи с ключовете. 2. на П (разг). Дрънкам, свиря неумело; целыми днями он бренчит на гитаре по цели дни дрънка на китара || св пробренчать.

БРЕСТИ, -еду, -едёшь; мин брёл, -ела; несв [означава едно движение в една посока; ср бродить]. Вървя бавно, тихо или с усилие; замислено; мъкна се, влача се, влека се, кретам; бродя; мы брели по колено в воде бавно вървяхме до колене във вода.

БРЕТЕЛЬКА [тэ], -и; мн -и, -лек; ж. Презрамка (на женска риза, комбинезон).

БРЕТЕР [рэ], -а, м (остар). Дуелист, побойник, скандалджия.

БРЕХАТЬ, -ешу, -ешешь, несв (прост). 1. без 1 и 2 л. Лае, джавка (за куче). 2. (неодобр). Лъжа; клеветя; плещя глупости, приказвам врели-некипели || св и еднокр брехнуть и сбрехнуть.

БРЕХНУТЬ, -ну,-нёшь, св и еднокр (прост). 1. без 1 и 2 л. Да излае, да изджавка (за куче). 2. (неодобр). Да излъжа, да пусна една лъжа || несв брехать.

БРЕХНЯ, -и, ж. без мн (прост. неодобр). Лъжа, измислица; глупост; празни приказки, безотговорно дърдорене, врели-некипели.

БРЕХУН, -а, м (прост. пренебр). 1. Лъжец. 2. Дърдорко; лапацало, плямпало.

БРЕХУНЕЦ, -нца, м (прост. пренебр). 1. Лъжец. 2. Дърдорко; лапацало, плямпало; (прен) търчи-лъжи (за адвокат).

БРЕХУНЬЯ, -и, ж (прост. неодобр). 1. Лъжкиня. 2. Бъбрива жена, много приказва, не знае мярка на устата си.

БРЕШЬ, -и, ж. 1. Пробив, пролом; дупка; бреш в крепостна стена, в тяло на кораб. 2. (прен). Пробив в силите, разрушена упоритост, сложно противопоставяне, възможност за надвиване, път за някакви действия. 3. (прен). Провал. 4. (прен). Липса, недостиг; у нас преогромная брешь в бюджете бюджетът ни силно куца. ♦ Пробить брешь в П (прен) да пробия фронта, да нанеса удар (на нещо). Октябрьская революция пробила брешь в мировом капитализме Октомврийската революция проби фронта на световния капитализъм.

БРЕЮ, -еешь, 1 л. ед. сег. вр от брить.

БРЕЮЩИЙ, бреющий полёт (ав) бръснещ полет (на самолет).

БРИГ, -а, м (мор). Бриг (вид двумачтов кораб).

БРИГАДА, -ы, ж. Бригада (а. воен. Войсково съединение. б. мор. Войскова част от корабно съединение. в. жп. Кондукторски персонал, обслужващ влак; кондукторская бригада превозна бригада; посадочная бригада перонна бригада; составительская бригада маневрена бригада. г. Производствен колектив).

БРИГАДИР, -а, м. 1. Бригадир, ръководител на бригада. 2. (ист). Бригадир (военен чин между полковник и генерал в Русия преди XVIII в.).

БРИГАДИРСКИЙ, прил. Бригадирски.

БРИГАДНЫЙ, прил. Бригаден; бригадные методы работы бригадни методи на работа; бригадный генерал (ист) бригаден генерал.

БРИГАНТИНА, -ы, ж (мор). Бригантина, малък бриг.

БРИДЖ, -а, м. Бридж (игра на карти).

БРИДЖИ, -ей, без ед. Брич, бричове (панталони за езда).

БРИЗ, -а, м (мор). Бриз, крайбрежен вятър.

БРИЗАНТНЫЙ, прил (спец). Осколочен; бризантен; бризантный снаряд осколочен снаряд.

БРИКЕТ, -а, м. Брикет.

БРИКЕТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (спец). [Да] брикетирам, [да] пресовам, да направя [правя] на брикети.

БРИКЕТИРОВКА, -и, ж. без мн (спец). Брикетиране, пресоване на брикети; брикетировка кормов брикетиране на фуражни храни.

БРИКЕТИРОВОЧНЫЙ, прил от брикетировка (спец). Брикетировъчен, пресовъчен, за брикетиране, правене на брикети; брикетировочная машина машина за брикетиране (на фуражни храни).

БРИКЕТИРОВЩИК, -а, м (спец). Машина за брикетиране (на фуражни храни).

БРИКЕТНЫЙ, прил. Брикетен.

БРИЛЛИАНТ [лья], -а, м. Брилянт; диамант, елмаз.

БРИЛЛИАНТОВЫЙ [лья], прил. Брилянтов; диамантен, елмазен.

БРИЛЬЯНТ, -а, м. и БРИЛЬЯНТОВЫЙ, прил. Вж бриллиант и бриллиантовый.

БРИЛЬЯНТИН, -а, м. Брилянтин.

БРИТАНЕЦ, -нца, м. Вж британцы.

БРИТАНКА, -и; мн -и, -нок; ж (остар). Британка, англичанка.

БРИТАНСКИЙ, прил. Британски, английски.

БРИТАНЦЫ, -ев; ед -нец, -нца; м (остар). Британци, англичани.

БРИТВА, -ы, ж. Бръснач; безопасная бритва самобръсначка.

БРИТВЕННЫЙ, прил. За бръснене; бритвенный нож ножче за бръснене.

БРИТТЫ, -ов; ед бритт, -а; м (ист). Брити; (прен. вис) британци; англичани.

БРИТЬ, брею, бреешь, несв. В. Бръсна || св побрить.

БРИТЬЁ, -я, с. без мн. Бръснене; лезвие для бритья ножче за бръснене.

БРИТЬСЯ, бреюсь, бреешься, несв. Бръсна се || св побриться.

БРИФИНГ, -а, м (спец). Брифинг, и информационна беседа (за журналисти).

БРИЧКА, -и; мн -и, -чек; ж. Бричка, кабриолет.

БРОВКА, -и; мн -и, -вок; ж. 1. умал от бровь (разг). Веждица, веждичка. 2. (спорт. жп). Ръб на писта, на платното. 3. (обл). Бряг на канавка или край на насип.

БРОВЬ, -и; мн брови, -ей; ж. Вежда; смотрит из-под бровей гледа изпод вежди; и бровью не повёл (разг) не си помръдна веждата; остана напълно спокоен; не трепна; и окото му не мигна, без да му мигне окото. ♦ Попасть не в бровь, а (прямо) в глаз (погов) да кажа точно на място (за сполучлив израз); да улуча дето трябва.

БРОД, -а, м. Брод, плитко място. ♦ Не зная или не спросивши броду, не суйся в воду (посл) букв не влизай в реката, преди да си сигурен, че има брод на това място, т. е. не започвай нещо, без да имаш за това необходимото умение, знание, без да си ориентиран достатъчно.

БРОДИЛЬНЫЙ, прил. Ферментационен; бродильный процесс ферментационен процес.

БРОДИТЬ I, -ожу, -одишь, несв (означава движение, извършвано без определена посока, не веднъж, в различно време и различни посоки, ср брести]. Бродя, лутам се, скитам се; мъкна се; ходя безцелно; минавам, преминавам от място на място.

БРОДИТЬ II, без 1 и 2 л. бродит, несв. Ферментира; кипи; втасва; вкисва; шупва. Она, отдаваясь вся любви, в то же время вся утихала и светлела, как молодое вино, которое перестаёт бродить, потому что его время настало (Тург.). Като се отдаваше цяла на любовта си, тя същевременно цялата просветваше и затихваше като младо вино, което престава да кипи, че му е дошло времето.

БРОДЯГА, -и, м и ж (неодобр). Скитник [скитница], бездомник [бездомница], странник [странница].

БРОДЯЖКА, -и; мн -и, -жек; м и ж (разг. пренебр). Скитник [скитница], бездомник [бездомница].

БРОДЯЖНИЧАТЬ, -аю, -аешь и (разг) БРОДЯЖИТЬ, -жу, -жишь, несв (неодобр). Скитам (се) без определено занятие и цел; чергарувам.

БРОДЯЖНИЧЕСТВО, -а, с. без мн (неодобр). Скитничество, скитане, бродене из пътища без определено занятие и цел; чергаруване.

БРОДЯЧИЙ, прил. Скитнически; чергарски; подвижен; бродячая натура натура, склонна към скитничество; бродячий музыкант странствуващ, скитащ, уличен музикант.

БРОЖЕНИЕ, -я, с. 1. Ферментация; ферментиране, шупване, вкисване; кипене. 2. (прен. остар). Брожение, кипеж, недоволство; вълнение; брожение умов кипеж на умовете; брожение среди рабочих в буржуазных странах недоволство всред работниците в буржоазните страни.

БРОКАТ, -а, м (остар). Брокат, тежък копринен плат.

БРОМ, -а, м (хим). Бром.

БРОМИД, -а, м (хим). Бромид.

БРОМИСТЫЙ, прил (хим). Бромов; бромистый водород бромоводород; бромистый калий калиев бромид; бромистое соединение бромид.

БРОМНОВАТИСТЫЙ, прил (хим): бромноватистая кислота хипобромиста киселина; бромноватистый калий калиев хипобромид.

БРОМНОВАТЫЙ, прил (хим): бромноватый калий калиев бромат; бромноватая кислота бромна киселина.

БРОМНЫЙ, прил (хим). Бромен; бромная вода бромна вода.

БРОМОВЫЙ, прил (хим). Бромов; бромовый завод; бромовые соединения.

БРОНЕ... Броне... (първа част на сложни думи със значение: 1) брониран; бронеавтомобиль брониран автомобил; 2) бронетанков; бронечасти бронетанкови части).

БРОНЕАВТОМОБИЛЬ, -я, м (воен). Бронеавтомобил, брониран автомобил.

БРОНЕБАШНЯ, -и; мн -и, -шен; ж (воен). Бронирана купола, бронирана кула.

БРОНЕБОЙКА, -и; мн -и, -боек; ж (воен. разг). 1. Противотанкова пушка. 2. Бронебоен снаряд.

БРОНЕБОЙНЫЙ, прил (воен). Противотанков, бронебоен.

БРОНЕБОЙЩИК, -а, м (воен). Войник от прислугата, разчета на изтребително-противотанково оръдие.

БРОНЕВИК, -а, м (воен). 1. Брониран автомобил. 2. Броневак, войник от бронетанкова част.

БРОНЕВОЙ, прил. 1. Брониран. 2. Броневи, служещ за броня; броневые плиты броневи плочи.

БРОНЕКАТЕР, -а, м (воен. мор). Бронекатер, малък брониран военен кораб.

БРОНЕКОЛПАК, -а, м (воен). Бронирана купола, бронекалпак.

БРОНЕНОСЕЦ I, -сца, м. Броненосец (голям брониран боен кораб — разновидност на линеен кораб).

БРОНЕНОСЕЦ II, -сца, м (зоол). Вж броненосцы.

БРОНЕНОСНЫЙ, прил. Броненосен, брониран, снабден с броня.

БРОНЕНОСЦЫ, -цев; ед -сец, -сца; м (зоол). Щитоносци, броненосци, южноамерикански животни от сем. Dasypodidae.

БРОНЕПОЕЗД, -а, м (воен). Брониран влак.

БРОНЕСИЛЫ, -ил, без ед (воен). Бронетанкови войски.

БРОНЕСПИНКА, -и; мн -и, -нок, ж (спец). Бронирана задна облегалка (на стола на пилота).

БРОНЕТАНКОВЫЙ, прил (воен). Бронетанков; бронетанковые войска бронетанкови войски).

БРОНЕТРАНСПОРТЕР, -а, м (воен). Бронетранспортьор.

БРОНЗА, -ы, ж. 1. без мн. Бронз. 2. Бронзово художествено произведение, изделие.

БРОНЗИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В. [Да] бронзирам || св също набронзировать.

БРОНЗИРОВКА, -и, ж. без мн. Бронзиране.

БРОНЗОВКА*, -и; мн -и, -вок; ж (зоол). Бронзовка, Cetonia anrata (бръмбар).

БРОНЗОВКА**, -и, ж. без мн (разг. спец). 1. Бронзиране. 2. Прах за бронзиране; бронз.

БРОНЗОВЫЙ, прил. Бронзов; бронзовый загар, бронзовая статуя. ♦ Бронзовый век (археол) бронзова ера. Бронзовая болезнь (мед) Адисонова болест.

БРОНИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В. Да запазя [запазвам], [да] резервирам; [да] ангажирам; да осигуря [осигурявам]; необходимо бронировать места трябва да се резервират местата.

БРОНИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (спeц). [Да] бронирам, да покрия [покривам] с броня || св също забронировать.

БРОНХИ, -ов; ед бронх, -а; м (анат). Бронхи.

БРОНХИАЛЬНЫЙ, прил. Бронхиален.

БРОНХИТ, -а, м (мед). Бронхит.

БРОНЯ*, -и, ж. Запазване, резервиране; он получил броню на квартиру на время командировки той получи право да си запази квартирата за през време на командировката.

БРОНЯ**, -и, ж. 1. (ист). Броня, ризница. 2. (воен). Броня, бронирано покритие, външна защитна обвивка.

БРОСАТЬ, -аю, -аешь, несв. 1. В, Т/в. Хвърлям, мятам; они бросали в собаку камнями те хвърляха камъни по кучето. 2. В. Напускам, напущам; оставям, изоставям; зарязвам; он бросил семью и уехал той си напусна семейството и замина. 3. с инф. Спирам, преставам, прекратявам; оставям; с завтрашнего дня я бросаю курить от утре спирам, преставам да пуша || св бросить.

БРОСАТЬСЯ, -аюсь, -аешься, несв. 1. на В. Хвърлям се; нахвърлям се; спускам се, мятам се (върху някого). 2. Т. Хвърлям си взаимно (с друг); мы продолжали бросаться снежками продължавахме да се бием със снежни топки. 3. Т (прен). Пръскам, пилея, прахосвам; подмятам; он любит бросаться деньгами той обича да пилее пари; 4. Т. Пренебрегвам; изпускам; оставям, без да се използва; оставям без внимание; загърбвам; при режиме экономии не следует бросаться такими источниками доходов при режима на икономии не бива да се пренебрегват такива източници на приходи. 5. без доп. Спускам се, впускам се; устремявам се; припвам. 6. без доп. Скачам, хвърлям се отвисоко. 7. без 1 и 2 л. без доп. Нахлува (кръв в лицето); удря (виното в главата) || св броситься (към 1, 5, 6 и 7 знач).

БРОСИТЬ, брошу, бросишь, св. 1. В. Да хвърля, да метна; нужно бросить в бой дивизию пехоты трябва да хвърлям в боя една пехотна дивизия; его бросили в тюрьму хвърлиха го в затвора; она бросила обвинение ему в глаза тя му хвърли обвинението (право) в очите. Грушницкий бросил на меня недовольный взгляд (Лерм.). Грушницки ми хвърли недоволен поглед. 2. В. Да напусна, да оставя, да изоставя; он хочет бросить службу той иска да напусне работата си. 3. инф. Да спра, да прекратя; да прекъсна, да оставя; наконец он бросил курить най-после той остави пушенето || несв бросать.

БРОСИТЬСЯ, брошусь, бросишься, св. 1. на В. Да се (на)хвърля (върху някого); да се спусна; да се метна; он бросился в мои объятия той се хвърли в прегръдките ми; он бросился перед ней на колени той падна пред нея на колене; собаки бросились на волка кучетата се нахвърлиха върху (спуснаха се срещу) вълка. 2. без доп. Да се спусна, да се впусна; да се устремя, да припна; мальчик бросился бежать момчето се впусна да бяга; мы бросились на выручку спуснахме се да помогнем. 3. Да се хвърля, да скоча (отвисоко); он может броситься с моста той може да скочи от моста. 4. без 1 и 2 л. без доп. Да нахлуе, да удари; вся кровь бросилась ему в лицо цялата кръв му нахлу в лицето; вино бросилось мне в голову виното ме удари в главата || несв бросаться.

БРОСКИЙ; -сок, -ска, -ско; прил (разг). Биещ на очи, ярък, рязък; броский цвет ярък, привличащ окото цвят.

БРОСКОМ, нареч (разг). С един скок, с един тласък.

БРОСОВЫЙ, прил (прост). Негоден, долнокачествен, неструващ, лош; бросовый материал отпадъци; бросовая земля негодна за обработване земя. ♦ Бросовый экспорт (спец) износ на загуба, дъмпинг. Бросовая цена (спец) Дъмпингова цена, цена под себестойността.

БРОСОК, -ска, м. 1. (спорт). Хвърляне, мятане; изхвърляне. 2. Тласък; скок; бросок вперёд скок напред.

БРОШИРОВАЛЬНЫЙ, БРОШИРОВАТЬ, БРОШИРОВКА, БРОШИРОВОЧНЫЙ, БРОШИРОВЩИК, БРОШИРОВЩИЦА, вж брошюровальный, брошюровать, брошюровка, брошюровочный, брошюровщик, брошюровщица.

БРОШКА, -и; мн -и, -шек; ж и БРОШЬ, -и, ж. без мн. Брошка.

БРОШЮРА [шу], -ы, ж. Брошура.

БРОШЮРКА [шу], -и; мн -и, -рок; ж. Брошурка.

БРОШЮРОВАЛЬНЫЙ [шу], прил. Брошуровъчен.

БРОШЮРОВАННЫЙ [шу], прил. Броширан.

БРОШЮРОВАТЬ [шу], -рую, -руешь, несв. В. Броширам || св сброшюровать.

БРОШЮРОВКА [шу], -и, ж. без мн. Броширане; подшиване, подлепване (на коли).

БРОШЮРОВОЧНЫЙ [шу], прил. Брошировъчен.

БРОШЮРОВЩИК [шу], -а, м. Брошировач.

БРОШЮРОВЩИЦА [шу], -ы, ж. Брошировачка.

БРУДЕРШАФТ [дэ]: выпить на брудершафт с Т пия в знак на дружба, на побратимяване; брудершафт (с някого).

БРУС, -а, мн -сья, -сьев; м (спец). 1. Греда, трупче; траверс; аппаратурный брус теглична греда; буферный брус буферна греда; мостовой брус мостов траверс; переводной брус стрелкови траверс. 2. Точилен камък, брус. 3. Калъп, брус; блок. ♦ Параллельные брусья (спорт) успоредка, паралелка.

БРУСКОВЫЙ, прил (спец). Четвъртит, имащ форма на паралелепипед; брусковое мыло сапун на калъпи.

БРУСНИКА, -и, ж. без мн (бот). Червени боровинки, Vaccinium vitis-idaea (храст и плод).

БРУСНИЧНИК, -а, м. Място, обрасло с червени боровинки.

БРУСНИЧНЫЙ, прил. От, на червени боровинки; брусничное варенье сладко от червени боровинки.

БРУСОК, -ска, м. 1. Брус, точилен камък; доводочный брусок (тех) дребнозърнест шмиргел за (заглаждане и шлифоване). 2. Калъп; блок; брусок мыла калъп, парче сапун.

БРУСОЧЕК, -чка, м. умал от брусок. 1. Брусче. 2. Калъпче; блокче.

БРУСОЧНЫЙ, прил. На калъпи, на блокчета.

БРУСТВЕР, -а, м (воен). Бруствер, земен насип (пред окоп, траншея).

БРУСЧАТКА, -и; мн -и, -ток; ж. 1. събир. без мн (спец). Павета, паважни камъни. 2. (разг). Паваж, настилка от павета.

БРУСЧАТЫЙ, прил (спец). Който е от павета; от блокчета; от трупчета.

БРУТТО, неизм. прил (спец). Бруто; брутто вес бруто тегло.

БРУХУС, вж зерновка.

БРЫЖЕЙКА, -и, ж (анат). Опорак, Meso; брыжейка тонкой кишки тънкочревен опорак, мезентерий; брыжейка толстой кишки дебелочревен опорак, мезоколон.

БРЫЗГАЛЬНЫЙ, прил. Разпръсквателен.

БРЫЗГАЛЬЦЕ, -а, с (зоол). Спиракулум.

БРЫГЗАТЬ, -зжу, -зжешь, несв. 1. Пръскам; за 3 л. блика, шурти; фонтан брызжет фонтанът пръска. 2. също -аю, -аешь, на В и B/T. Опръсквам, напръсквам; поръсвам; брызгаю водой на товарища напръсквам другаря си с вода || св и еднокр брызнуть.

БРЫЗГАТЬСЯ, -зжусь, -зжешься и -аюсь, -аешься, несв (разг). 1. с Т/Т. Пръскам се; опръсквам се (взаимно, един друг). 2. Т. Опръсквам, напръсквам (някого).

БРЫЗГИ, брызг, без ед. Р. 1. Пръски, капки. 2. Ситни частици, късчета, парченца (от твърдо тяло — камък, стъкло, летящи от удар); брызги разбитого стекла ситни пръски от счупено стъкло.

БРЫЗГОВИК, -а, м (спец). Калобран, стоманено или гумено предпазно перденце срещу пръски (за автомобилно колело).

БРЫЗНУТЬ, -ну, -нешь, св и еднокр. 1. В, на B/T. Да пръсна; да опръскам; да поръся, да напръскам. 2. без 1 и 2 л. Да бликне, да шурне; да потече; из раны брызнула кровь от раната бликна кръв || несв брызгать (към 1 знач).

БРЫКАТЬ, -аю, -аешь, несв. B/T (резг). Ритам (обикн. за животни) || св и еднокр брыкнуть.

БРЫКАТЬСЯ, -аюсь, -аешься, несв (разг). 1. без 1 и 2 л. Рита (за животно). 2. с Т. Ритам се взаимно. 3. (прен). Опъвам се, инатя се (за човек).

БРЫКНУТЬ, -ну, -нёшь, св и еднокр. В/Т (разг). Да ритна (обикн. за животно) || несв брыкать.

БРЫНЗА, -ы, ж. без мн. Бяло саламурено сирене.

БРЫСЬ, межд. Марш! Пст! (за прогонване на котка); брысь отсюда! марш оттука!

БРЮЗГА, -и, м и ж (разг). Мърморко, постоянно недоволен човек (мъж или жена), постоянен недоволник [недоволница].

БРЮЗГЛИВОСТЬ, -и, ж. без мн. Мърморковщина; постоянно недоволство, мърморене.

БРЮЗГЛИВЫЙ; -лив, -ва; прил. Постоянно мърморещ, недоволен.

БРЮЗЖАНИЕ, -я, с. без мн. Мърморене, недоволство; стариковское брюзжание старческо мърморене.

БРЮЗЖАТЬ, -жу, -жишь, несв. Мърморя, недоволствувам || св пробрюзжать.

БРЮКВА, -ы, ж (бот). Бяла ряпа, Brassica napus var. esculenta.

БРЮКВЕННЫЙ, прил от брюква; брюквенный салат салата от бяла ряпа.

БРЮКИ, брюк, без ед. Панталон(и); брюки навыпуск дълъг панталон, невмъкнат в ботуши.

БРЮНЕТ, -а, м. Брюнет, тъмнокос мъж.

БРЮНЕТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Брюнетка, тъмнокоса жена.

БРЮССЕЛЬСКИЙ, прил. Брюкселски; брюссельская капуста брюкселско зеле.

БРЮТ, -а, м (спец). Вид шампанско (с минимален процент захар).

БРЮХАСТЫЙ; -аст, -аста; прил (прост). Шкембелия, с голямо шкембе; с голям тумбак.

БРЮХАТЫЙ; -ат, -ата, прил (прост). 1. Вж брюхастый. 2. Бременна (за жена), тежка, трудна.

БРЮХО, -а, с (прост). Търбух, шкембе, тумбак.

БРЮХОНОГИЕ, -их; ед -ое, -ого; с (зоол). Охлюви, Gastropoda.

БРЮЧКИ, -чек, без ед. умал от брюки. Панталонки (особ. детски, дамски).

БРЮЧНЫЙ, прил от брюки; брючный карман джоб на панталон; брючный костюм женски костюм от жилетка и панталон.

БРЮШИНА, -ы, ж (анат). Коремница, перитонеум, Peritonaeum.

БРЮШИННЫЙ, прил. Перитонеален.

БРЮШКО, -и; мн -и, -ов; с. умал от брюхо. 1. (разг). Шкембенце, тумбаче, търбухче; мужчина с брюшком мъж с шкембенце. 2. (зоол). Коремче (на насекомо, рак, паяк и др.).

БРЮШНОЙ, прил. Коремен; брюшная полость (анат) коремна кухина; брюшной тиф (мед) коремен тиф; брюшная водянка (мед) асцит.

БРЯКАТЬ, -аю, -аешь, несв. 1. Т. Тракам, дрънкам, звънтя; начали брякать ложками започнаха да тракат с лъжици. 2. (разг. неодобр). Изтърсвам, изтървавам (също и прен); изпущам (нещо не на място); издрънквам; изпускам се, изтървавам се. 3. (прост). Тръшкам хвърлям || св и еднок брякнуть.

БРЯКАТЬСЯ, -аюсь, -аешься, несв (разг). Тръшкам се, тупвам (се) пльосвам се, изтърсвам се; хвърлям се || св брякнуться.

БРЯКНУТЬ, -ну, -нешь, св (разг). 1. Т и без доп. Да тракна, да дрънна; да звънна, да тропна; да издрънча. Брякнул и замолк колокольчик под дугой (Пауст.). Звънна и замря звънчето под дъгата. Батальоны брякнули ружьями и замерли (Купр.). Батальоните изтракаха с пушки и замряха. 2. (разг. прен). Да изтърся; да изтърва; да изпусна; да издрънкам (нещо не на място); зачем это он брякнул при стариках защо му трябваше да изтърси това пред старите. 3. (прост). Да тръшна, да прасна; да хвърля; брякнул тарелку на пол прасна чинията в земята || несв брякать.

БРЯКНУТЬСЯ, -нусь, -нешься, св (разг). Да се тръшна, да тупна, да се пльосна, да се изтърся, да се хвърля; он брякнулся на пол той се тръшна на земята || несв брякаться.

БРЯЦАНИЕ, -я, с. Звънтене, дрънкане.

БРЯЦАТЬ, -аю, -аешь, несв. 1. Т. Звънтя; дрънкам, дрънча (с металически предмети); бряцают шпоры дрънчат шпори. 2. на В. Свиря на струнен инструмент. Поэт по лире вдохновенной рукой рассеянной бряцал (Пушк.). На лира струните небрежно поетът дърпа вдъхновен.

БТА: большой телескоп альтазимутальный (спец) голям алтазимутален телескоп.

БУБЕН, -бна; мн -ы, -бен; м. Дайре.

БУБЕНЦЫ, -ов; ед -нец, -нца; м. Звънчета (на конски такъм или др.), хлопки.

БУБЕНЧИКИ, -ов; ед -ик, -а; м. умал от бубенцы. Звънчета; хлопки.

БУБЛИК, -а, м. Геврек.

БУБНИТЬ, -ню, -нишь, несв (разг. неодобр). Мърморя; бърборя (под носа си) || св пробубнить.

БУБНОВЫЙ, прил от бубны. Каро за (игрална карта); бубновая дама мома каро ♦ Бубновый туз (ист) червен (жълт) квадрат (от плат, зашиван на гърба на каторжниците в царска Русия).

БУБНЫ, -бён, -бнам, без ед. Каро; король бубён поп каро.

БУБОН, -а, м (мед). Бубон (възпалително увеличение на лимфните възли, предимно в слабините).

БУБОННЫЙ, прил (мед). Бубонен; бубонная чума бубонна чума.

БУГАЙ, -я, м (обл). Бик разплодник.

БУГЕЛЬ, -я, м (тех). 1. Шина; стоманен обръч около главата (челото) на пилот. 2. Бугел (част от ексцентриков механизъм). 3. Лира; пантограф (част от подвижен токоприемник).

БУГОР, -гра, м. Могила; хълм; възвишение.

БУГОРОК, -рка, м. 1. умал от бугор. Хълмче. 2. (анат). Върга, вържица (малък израстък върху кост). 3. Туберкул, възелче.

БУГОРЧАТКА, -и, ж. без мн (разг. остар). Охтика.

БУГРИСТЫЙ; -рист, -та; прил. Хълмист.

БУДДИЗМ, -а, м. Будизъм.

БУДДИЙСКИЙ, прил. Будистки.

БУДДИСТ, -а, м. Будист.

БУДДИСТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Будистка.

БУДЕ, съюз (остар и прост). Ако, щом.

БУДЁНОВЕЦ, -вца, м (ист). Боец от конната армия на Будьони.

БУДЁНОВКА, -и, мн -и, -вок; ж (разг). Будьоновка (специална червеноармейска шапка).

БУДЕТ, 1. 3 л. ед. бъд от гл быть. 2. като сказ (разг). Стига! Достатъчно!; будет тебе реветь! стига си ревал! будет с меня стига ми толкоз.

БУДИЛЬНИК, -а, м. Будилник.

БУДИЛЬЩИК, -а, м (разг). Събуждач; който събужда.

БУДИТЬ, бижу, будишь, несв. В. 1. Будя, събуждам. 2. (прен). Будя, пробуждам; възбуждам; съживявам, предизвиквам; это будит удивление това буди учудване; его призыв будил ненависть к угнетателям неговият призив възбуждаше омраза към потисниците || св разбудить (към 1 знач) и пробудить (към 2 знач).

БУДКА, -и; мн -и, -док; ж. Будка; будка локомотива (жп) локомотивна будка; суфлёрская будка (театр) суфльорска будка.

БУДНИ, -ей, без ед. 1. Делнични дни, делници. 2. (прен). Всекидневие, ежедневие, катадневие; монотонно, отегчително течение на дните; обичаен ход на времето.

БУДНИЙ, прил: будний день делничен ден, делник.

БУДНИЧНЫЙ и БУДНИШНИЙ, -яя, -ее, прил. 1. Делничен. 2. (прен). Всекидневен, катадневен, ежедневен; скучен; буднишняя жизнь обичайно, обикновено ежедневие.

БУДОРАЖИТЬ, -ажу, -ажишь, несв. В (разг). Безпокоя, тревожа; възбуждам, подбуждам, вдигам на крак || св взбудоражить.

БУДОРАЖИТЬСЯ, -ажусь, -ажишься, несв (разг). Тревожа се, безпокоя се, вълнувам се || св взбудоражиться.

БУДОЧКА, -и; мн -и, -чек; ж. умал от будка. Малка будка, будчица.

БУДОЧНИК, -а, м (остар). Постови стражар (в царска Русия — стояли са в будка).

БУДРА, -ы, ж (бот). Самобойка, Glechoma hederacea.

БУДТО, 1. част. често с предшествуващо как. Като че ли; сякаш. Всё как будто вымерло (Гонч.). Всичко сякаш е измряло Её тихий характер как будто создан для затворничества (Дост.). Тихият й характер сякаш е създаден за затворен живот. 2. сравн. съюз. Като, като че ли. Будто в книге ты в сердцах людей читаешь (Крыл.). Като в книга ти в хорските сърца четеш. 3. съюз. Че уж, уж че; като да (с преизказно наклонение); говорит, будто сам видел казва, че уж сам бил видял. 4. част. със значение за предположение (разг). Изглежда, май че, като че ли, струва ми се; ты будто мне уже говорил об этом ти това май ми го каза вече. 5. въпр. част. със знач. за недоверие (разг). Да? дали наистина? нима? будто ты так уж спешишь! Нима чак толкова бързаш? 6. част. със знач. за сигурност, увереност; за опровергаване на някакво твърдение (разг). Сякаш, уж че, нима; будто я не заботилась о детях! сякаш не съм се грижила, нима не съм се грижила за децата! ♦ Будто бы вж 3 знач. Говорят, будто бы он принимал на себя не одни адъютантские обязанности (Тург.). Разправят, че уж бил изпълнявал не само адютантски задължения.

БУДУ, бъд. 1 л. ед от гл быть.

БУДУАР, -а, м. Будоар.

БУДУАРНЫЙ, прил. Будоарен.

БУДУЩЕЕ, -его, с. Бъдеще; счастливое будущее.

БУДУЩИЙ, прил. Бъдещ, предстоящ, следващ; в будущем году догодина, идната година. ♦ Будущее время (грам) бъдеще време.

БУДУЩНОСТЬ, -и, ж. без мн. Бъдеще (а. Това, което предстои, което се очаква; будущность предлагает новые возможности бъдещето предлага нови възможности. б. Предстоящо развитие; успех; кариера; его ждёт блестящее будущее очаква го бляскаво бъдеше, голяма кариера).

БУДЬ, 1. пов от гл. быть. 2. Било; будь то сегодня или завтра, а придётся сделать это било днес или утре, но това ще трябва да се направи. 3. Да бях (беше и т. н.). Будь я поэтом, я писал бы о звёздах (Эренб.). Да бях поет, бих писал за звездите. ♦ Будь что будет (разг) да бъде каквото ще, каквото ще да става, да става каквото ще става.

БУЁК, буйка, м. умал от буй. Шамандурка.

БУЕР, -а, м. 1. Платноходна шейна (за пързаляне по лед). 2. Лека платноходка.

БУЕРНЫЙ, прил от буер; буерный спорт спорт с платноходни шейни.

БУЕРАК, -а, м. Дере, долчинка, трапчинка.

БУЕРИСТ, -а, м. Състезател с платноходна шейна.

БУЖ, -а, тв -ом, м (мед). Бужи, буж (медицински инструмент); уретральный буж бужи, восъчен уретрален дилататор; эзофагиальный буж езофагиален буж.

БУЖЕНИНА, -ы, ж. без мн. Свинско (обикновено варено).

БУЗА I, -ы, ж. без мн. Вид боза (кавказка, леко алкохолна).

БУЗА II, -ы, ж. без мн (прост. неодобр). Скандал, безпорядък, безредие; шум; гюрултия.

БУЗИНА, -ы, ж. без мн (бот). Бъз, Sambucus.

БУЗИННЫЙ и БУЗИНОВЫЙ, прил. Бъзов.

БУЗИТЬ, без 1 л. ед, -зишь, несв (прост. грубо). Предизвикваш, устройваш скандал, безпорядък, безредие, дигаш шум, правиш гюрултия; безчинствуваш, беснееш, вилнееш.

БУЗОТЁР, -а, м (прост. грубо). Кавгаджия, гюрултаджия, скандалджия.

БУЗОТЁРКА, -и; мн -и, -рок; ж (прост. грубо). Скандалджийка, кавгаджийка, гюрултаджийка.

БУЙ, -я; мн буи, -ёв; м. Шамандура, плаваща веха.

БУЙВОЛ, -а, м. Бивол.

БУЙВОЛ-РЫБА, -ы, ж (зоол). Буфало, иктиобус, Ictiobus cyprinellus, от сем. Catostomidae (американски вид риба, сега се развъжда в СССР и у нас като стопански ценна).

БУЙВОЛЁНОК, -нка; мн -лята, -лят; м. Биволче, малаче.

БУЙВОЛИЦА, -ы, ж. Биволица.

БУЙВОЛОВЫЙ, прил. Биволски.

БУЙНЫЙ; буен, буйна, буйно; прил. 1. (нар-поет). Буен, стихиен, мощен; силен; поривист; буйный ветер буен вятър. 2. Буен, гъст; богат (за растеж, растителност); буйный рост трав избуяване на тревите. 3. Буен; своенравен, невъздържан; непокорен; шумен; буйный характер, буен, своенравен характер.

БУЙСТВО, -а, с. 1. без мн. Буйство; непокорство, своенравие; вилнеене. 2. Прояви на буйство, сбиване, безчинство.

БУЙСТВОВАТЬ, -твую, -твуешь, несв. Буйствувам; лудувам; вилнея, лудея, беснея; безчинствувам.

БУК, -а, м. Бук, Fagus.

БУКА, -и, м и ж (разг). 1. Караконджо; таласъм; фантастично чудовище (с което плашат децата). 2. (прен). Саможив, мрачен човек. ♦ Сидеть букой (разг) стоя навъсен, мрачен, начумерен. Смотреть или глядеть букой (разг) държа се неприветливо, мрачно, нацупено.

БУКАШКА, -и; мн -и, -шек; ж. Буболечка.

БУКВА, -ы, ж. Буква; прописная буква главна буква; строчная буква малка буква. ♦ Буква в букву (разг) буква по буква, буквално; съвсем точно. Буква закона (прен) буквата на закона. Быть, оставаться мёртвой буквой (книж) остава на хартия, на книга, не се прилага в действителност.

БУКВАЛЬНО, нареч. 1. Буквално; дословно, точно; переведено буквально преведено е буквално, без отстъпление, отклонения от оригинала. 2. (разг). Наистина, просто, чисто и просто; он буквально замучил нас вопросами той просто ни измъчи с въпросите си.

БУКВАЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил. 1. Буквален, дословен; буквальный перевод буквален, дословен превод. 2. Точен, не преносен, истински; в буквальном смысле слава в истинския смисъл на думата.

БУКВАРНЫЙ, прил. Букварен.

БУКВАРЬ, -я, м. Буквар.

БУКВЕННЫЙ, прил. Буквен.

БУКВИЦА, -ы, ж (бот). Ранилист, Betonica officinalis.

БУКВОЕД, -а, м (пренебр). Буквоядец, буквояд; педант, формалист.

БУКВОЕДСТВО, -а, с. без мн (пренебр). Буквоядство, педантизъм, формализъм.

БУКЕТ, -а, м. Букет. Я набрал большой букет разных цветов и шёл домой (Л. Толст.). Бях набрал голям букет от различни цветя и се връщах у дома. С букетом вино — не кислятина (Тург.). Вино с букет, не е киселяк.

БУКЕТНЫЙ, прил. Букетен.

БУКИ, нескл. Буки (наименование на буквата «б» в старобългарската азбука).

БУКИНИСТ, -а, м. Букинист, антиквар, книжар на вехто.

БУКИНИСТИЧЕСКИЙ, прил. Антикварен; букинистический магазин антикварна книжарница.

БУКЛИ, -ей; ед -я, -и; ж (остар). Букли, къдрици.

БУКЛИРОВАННЫЙ, прил (текст). Изработен във вид на букле; буклированная ткань тъкан букле.

БУКОВКА, -и; мн -и, -вок; ж. умал от буква (разг). Буквичка, буквица.

БУКОВЫЙ, прил. 1. Буков. 2. буковые, -ых; ед -ое, -ого; с (бот) Букови растения от сем. Fagaceae.

БУКОЛИКА, -и, ж. Буколики, пасторал; идилия (литературно произведение, което възпява пастирския, селския живот).

БУКОЛИЧЕСКИЙ, прил. Буколически, пасторален; идиличен.

БУКСА, -ы, ж (жп). Букса (металическа кутия, в която се върти оста на вагон или локомотив); вагонная букса; польстерная букса букса с мазилка възглавница.

БУКСИР, -а, м (спец). Буксир (а. мор. Параход влекач. б. Въже за влачене на кораб, автомобил; там тянут на буксире машину там влачат с въже кола). ♦ Брать (св взять) на буксир В (разг. прен) помагам с опита си на изоставащ, ръководя го. Идти на буксире у Р (разг. прен) движа се, действувам, напредвам с чужда помощ, не самостоятелно, не със свои сили.

БУКСИРНЫЙ, прил. Буксирен; буксирный пароход буксир, параход влекач.

БУКСИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. В. Тегля, влача с въже (кораб, автомобил).

БУКСИРОВКА, -и. ж. без мн. Р. Теглене, влачене с въже (на кораб, автомобил).

БУКСИРОВЩИК, -а, м (мор). Параход влекач.

БУКСОВАНИЕ, -я, с (спец). Буксуване, въртене на едно място (за колело).

БУКСОВАТЬ, без 1 и 2 л, -сует, несв (спец). Буксува, върти се на едно място (за колело).

БУКСОВКА, -и; ж. без мн (спец), вж буксование.

БУЛАВА, -ы, ж. 1. (ист). Боздуган. 2. (ист). Жезъл (у казаците — като символ на гетманска власт; у военни капелмайстори; у портиери на богаташки къщи и дворци и т. н.). 3. (спорт). Бухалка (уред за художествена гимнастика).

БУЛАВКА, -и; мн -и, -вок; ж. Карфица, топлийка, ♦ Английская булавка безопасна игла.

БУЛАВОЧНЫЙ, прил от булавка; булавочная головка главичка на карфица; булавочное производство производство на карфици; С булавочную головку (разг) много мъничък, като просено зърно, колкото главата на топлийка; булавочные уколы (прен. разг) дребнави заяждания, нищожни обиди, опити да се убоде, да се засегне (някой).

БУЛАНЫЙ, прил. Кулест, светложълт, слабо пепеляв (за кон).

БУЛАТ, -а, м (ист). 1. Старинна азиатска стомана за мечове. 2. Меч.

БУЛАТНЫЙ, прил. Стоманен; булатный меч стоманен меч.

БУЛКА, -и; мн -и, -лок; ж. Бял хляб; кифла; симид; сдобная булка козуначена кифла.

БУЛЛА, -ы, ж (спец). Була (папска грамота).

БУЛЛИТ, -а, м (спорт). Наказателен удар с шайба (във вратата на противника, в хокей).

БУЛОЧКА, -и; мн -и, -чек; ж. умал от булка. Хлебче (бяло), кифличка.

БУЛОЧНАЯ [шн], -ой, ж. Хлебарница, хлебопродавница.

БУЛОЧНИК [шн], -а, м. Хлебар, хлебопекар; хлебопродавец.

БУЛОЧНИЦА [шн], -ы, ж. Хлебарка; хлебопекарна; хлебопродавачка.

БУЛОЧНЫЙ [шн], прил. Хлебен; хлебарски; булочные изделия хлебни изделия.

БУЛТЫХ, като сказ (разг). Цамбур, цоп във вода; а он бултых в воду а той цамбур във водата.

БУЛТЫХАТЬ(СЯ), -аю(сь), -аешь(ся), несв (разг). 1. Цамбурвам се; пльосвам се, цопвам (се). 2. Плискам, шляпам (във вода). 3. без 1 и 2 л. Плиска се, бие се (течност в някакъв съд) || св и еднокр бултыхнуть(ся) (към 1 знач).

БУЛТЫХНУТЬ(СЯ), -ну(сь), -нешь(ся), св (разг). Да се цамбурна, да цопна, да се пльосна във вода; он бултыхнулся в реку той цамбурна в реката || несв бултыхать(ся).

БУЛЫЖНИК, -а, м. също събир. Объл паважен или строителен камък.

БУЛЫЖНЫЙ, прил от булыжник; булыжная кладка. 1. Зидария от обли камъни. 2. Калдъръм.

БУЛЬ-БУЛЬ, межд. Къл-къл (звукоподр. за изливаща се течност).

БУЛЬВАР, -а, м. Булевард (с широка алея по средата).

БУЛЬВАРНЫЙ, прил. Булеварден; бульварная мостовая паваж на булеварда; бульварный роман (прен) булеварден роман.

БУЛЬВАРЩИНА, -ы, ж. без мн (презр). 1. събир. Булевардна, пошла, антихудожествена литература. 2. Булевардно, вулгарно, пошло съдържание; сюжет на булевардна литература.

БУЛЬДОГ, -а, м. 1. Булдог. 2. (разг). Вид револвер.

БУЛЬДОЖИЙ, -ья, -ье; прил. Булдожки; человек с бульдожьим лицом човек с лице на булдог; бульдожья хватка (също и прен) силна, здрава хватка.

БУЛЬДОЗЕР, -а, м (спец). Булдозер.

БУЛЬДОЗЕРИСТ, -а, м. Булдозерист.

БУЛЬКАНЬЕ, -ья, с. без мн. Бълбукане, бълболене; кълколене.

БУЛЬКАТЬ, -аю, -аешь, несв. Бълбукам, бълболя; кълколи || св и еднокр булькнуть.

БУЛЬКНУТЬ, -ну, -нешь, св. Да клокна, да избълбукам, да избълботя || несв булькать.

БУЛЬОН, -а, м. Бульон.

БУЛЬОННЫЙ, прил. Бульонен, за бульон.

БУМ I, -а, м (разг. неодобр). Шумотевица, сензация, празен шум; (икон) изкуствено оживление на борсата, бум.

БУМ II, межд. Бум, буф. ♦ Ни бум-бум (прост) абсолютно нищо (няма или не знае), бъкел не знае, не умее.

БУМ III, -а, м (спорт). Греда за гимнастика.

БУМАГА I, -и, ж. 1. без мн. Хартия; писчая бумага хартия за писане, за писма; промокательная бумага попивка, попивателна хартия; обёрточная бумага амбалажна хартия; папиросная бумага тънка цигарена хартия; это осталось только на бумаге (прен) това си остана само на книга, не се реализира. 2. Документ, официално писмено съобщение; мн книжа; ценные бумаги ценни книжа. ♦ Бумага всё терпит (разг. ирон) букв хартията търпи всичко (за лъжливостта, нелепостта на написано нещо). Бумагу марать (разг. презр). 1. Цапотя, лошо рисувам. 2. Драскам, лошо пиша (стихове, проза). Положить на бумагу (остар) да напиша, да изложа писмено.

БУМАГА II, -и, ж (остар). Памук; памучни изделия.

БУМАГОМАРАНИЕ, -я, с. без мн (разг. пренебр). Драсканица, ненужно, бездарно, лошо писане.

БУМАГОМАРАТЕЛЬ, -я, м (разг. пренебр). Драскач, писач, бездарен, лош писател.

БУМАГОПРЯДЕНИЕ, -я, с. без мн (остар). Предене на памук, памукопредачна промишленост.

БУМАГОПРЯДИЛЬНЫЙ, прил (остар). Памукопредачен.

БУМАЖЕНЦИЯ, -и, ж (разг. умал. шег). 1. Документче. 2. Бележчица; ръкописно листче.

БУМАЖКА, -и; мн -и, -жек; ж. умал от бумага I. 1. Хартийка, книжка. 2. (разг. остар). Банкнота; пятирублёвая бумажка банкнота от 5 рубли.

БУМАЖНИК I, -а, м. Портфейл.

БУМАЖНИК II, -а, м. Работник в хартиената промишленост; производител на хартия.

БУМАЖНЫЙ I, прил. 1. Хартиен, книжен; бумажные деньги книжни пари. 2. (прен. неодобр). Канцеларски, бюрократичен; бумажная волокита бюрократично разкарване, протакане. ♦ Бумажная душа (разг) ≈ попивко-папкин, канцеларски плъх.

БУМАЖНЫЙ II, прил. Памучен; бумажная ткань памучна тъкан.

БУМАЖОНКА, -и; мн -и, -нок; ж. умал от бумага I (разг. пренебр). Хартишка, хартийка.

БУМАЗЕЙНЫЙ, прил от бумазея (текст). Бархетен.

БУМАЗЕЯ, -и, ж. без мн (текст). Бархет.

БУМЕРАНГ, -а, м. Бумеранг (метателна сърповидна пръчка, като ловджийско и отчасти като военно оръжие в Полинезия).

БУММАШИНА, -ы, ж (спец). Машина за хартиено производство.

БУНА, -ы, ж (тех). Буна; свайная буна пилотна буна, буна от пилоти.

БУНДЕСВЕР [дэ, вэ], -а, м. Бундесвер, армия на ФРГ.

БУНКЕР, -а, м (спец). 1. Бункер (ниско съоръжение за временно складиране на сипливи материали). 2. Магазин, вместилище в автоматични машини (в което се поставят заготовките); бункер комбайна, вж бункернакопитель.

БУНКЕРНАКОПИТЕЛЬ, -я, м (спец). Бункер, магазин, резервоар на прибираща машина (за кореноплоди, зърно и др. преди да се натоварят в камиони).

БУНКЕРНЫЙ, прил от бункер; бункерный: уголь бункерни въглища (за корабни котли).

БУНКЕРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв В (спец). Да запълня [запълвам], да заредя [зареждам] бункер.

БУНКЕРОВКА, -и, ж. без мн (спец). Пълнене, запълване на бункер.

БУНТ I, -а, м. Бунт; въстание; метеж, размирица, буна.

БУНТ II, -а, м (спец). 1. Вързоп, сноп, връзка, денк, бала; табак в бунтах тютюн на бали. 2. Стока, складирана в чували и наредена на редици.

БУНТАРКА, -и; мн -и, -рок; ж (разг). Бунтарка; размирница, бунтовница; метежница.

БУНТАРСКИЙ, прил (остар). Бунтарски; бунтовен, метежен, неспокоен, размирен; бунтарский дух.

БУНТАРСТВО, -а, с (остар). Бунтарство.

БУНТАРЬ, -я, м (остар). Бунтар, бунтовник; размирник, метежник.

БУНТОВАТЬ, бунтую, бунтуешь, несв. 1. Бунтувам се, въставам. 2. В (разг). Бунтувам, карам да се бунтуват; подстрекавам, подбуждам към бунт. 3. (разг). Възразявам, протестирам; недоволствувам; упорито негодувам || св взбунтовать.

БУНТОВАТЬСЯ, бунтуюсь, бунтуешься, несв. Бунтувам се; въставам, надигам се || св взбунтоваться.

БУНТОВОЙ, прил от бунт II. Вързопен, денков, на бали.

БУНТОВСКОЙ, прил. Бунтарски, бунтовен, размирен; бунтовские речи бунтарски размирни думи.

БУНТОВЩИК, -а, м. Бунтовник, метежник; размирник.

БУНТОВЩИЦА, -ы, ж. Бунтовница, метежница; размирница.

БУНТОВЩИЧЕСКИЙ, прил. Бунтовнически, метежнически.

БУНЧУК, -а, м (ист). Бунчук (къса палка с привързана към нея конска опашка като знак на власт — на гетман, казашки атаман, паша).

БУР I, -а, м (спец). Сонда, почвена сонда; пробивачна машина.

БУР II, -а, м. вж буры.

БУРА, -ы ж. без мн (хим). Боракс.

БУРАВ, -а, м (спец). 1. Свредел, бургия за дърво. 2. Дупкокопачка (голям свредел за правене кръгли дупки в почвата).

БУРАВИТЬ, -влю, -вишь, несв. В. 1. Пробивам, продупчвам със свредел, провъртвам, провъртявам, просвредлям. 2. (прен. разг). Пронизвам с поглед, с очи; гледам остро, втренчено, пронизващо || св пробуравить.

БУРАВЧИК, -а, м. умал от бурав. Свределче, бургийка.

БУРАК I, -а, м (обл). Червено цвекло; глава цвекло.

БУРАК II, -а, м (обл). Кръгла кутийка от брезова кора.

БУРАН, -а, м. Буран; фъртуна, виелица, снежна буря (в степите).

БУРАННЫЙ, прил. от буран. Виеличен, фъртунен (в степите).

БУРАНЧИК, -а, м (бот). Пореч, Borrago officinalis.

БУРАЧОК, -чка, м. умал от бурак I. Главичка цвекло.

БУРБОН, -а, м (презр). Надут и груб, простеещ човек; наперен, важен грубиянин и невежествен човек.

БУРГОМИСТЕРСКИЙ, прил (ист). Бургмистърски; кметски.

БУРГОМИСТР, -а, м (ист). 1. Бургмистър, кмет (в някои европейски страни и в стара Русия). 2. (зоол). Полярна чайка, Larus hiperboreus.

БУРДА, -ы, ж (разг. неодобр). Буламач, мътилка.

БУРДЮК, -а, м. Мех, тулум (за вино и др. течности).

БУРДЮЧНЫЙ, прил от бурдюк; бурдючный кумыс кумис, съхраняван в мех.

БУРЕВАЛ, -а, м. Ветровал.

БУРЕВЕСТНИК, -а, м (зоол). Буревестник, морски птици от група Procellariinae и Diomedinae; буревестник революции (прен. вис) предвестник на революцията.

БУРЕВОЙ, прил от буря (спец). Ураганен. Рыдай, буревая (прен) (А. Белый). Ридай, ураганна стихия.

БУРЕЛОМ, -а, м. Ветролом, ветровал.

БУРЕНИЕ, -я, с (тех). Сондиране; провъртане, пробиване на почва, скала със сонда или свредел; бурение скважин провъртване на сондажни дупки.

БУРЁНКА, -и; мн -и, -нок; ж (разг). Кравичка, кравица, сивушка.

БУРЁНУШКА, -и; мн -и, -шек; ж (умал. ласк) от бурёнка (разг). Кравица, кравичка, сивушка.

БУРЕТЬ, -ею, -еешь, несв. Ставам сивокафяв, потъмнявам; посинявам, || св побуреть.

БУРЖУА, нескл. м (книж). Буржоа.

БУРЖУАЗИЯ, -и, м. Буржоазия; мелкая буржуазия дребна буржоазия.

БУРЖУАЗНЫЙ, прил. Буржоазен.

БУРЖУЙ, -я, м (разг. презр). Буржоа.

БУРЖУЙКА I, -и; мн -и, -уек; ж (разг. презр). Буржоазка.

БУРЖУЙКА II, -и; мн -и, -уек, ж (разг). Кюмбе, «циганска любов» (малка желязна печка).

БУРЖУЙСКИЙ, прил (разг. презр). Буржоазен.

БУРЗИТ, -а, м. без мн (мед). Бурсит, bursitis (възпаление на слузеста торбичка над костни издатини, където има постоянно налягане или триене).

БУРИЛЬНЫЙ, прил. Пробивен, сондов; бурильная машина сонда.

БУРИЛЬЩИК, -а, м. Сондьор (работник).

БУРИЛЬЩИЦА, -ы, ж. Сондьорка (работничка).

БУРИТЬ, -pю, -ришь, несв. В (тех). Превъртам, провъртявам, пробивам със свредел или сонда почва, скала || св пробурить.

БУРКА I, -и; мн -и, -рок; ж. Бурка (плъстено наметало); кавказки ямурлук; кавказец в бурке кавказец с бурка.

БУРКА II вж бурки.

БУРКАТЬ, -аю, -аешь, несв. В (прост). Промърморвам, изтърсвам (нещо) под носа си, мънкам недоволно || св и еднокр буркнуть.

БУРКИ, -рок; ед бурка II, -и; ж. Бурки (вид плъстени ботуши).

БУРКНУТЬ, -ну, -нешь, св и еднокр. В (разг. фам). Да промърморя, да измрънкам; да измърморя; он буркнул что-то себе под нос измрънка нещо под носа си || несв буркать.

БУРЛАК, -а, м. Бурлак (в предреволюционна Русия — работник, който тегли гемия или шлеп с въже срещу течението на реката).

БУРЛАЦКИЙ, прил. от бурлак. Бурлашки.

БУРЛАЧЕСТВО, -а, с. без мн. Бурлачество; събир бурлаци (вж бурлак).

БУРЛАЧИТЬ, -чу, -чишь, несв. Занимавам се с бурлачество, работя като бурлак (вж бурлак).

БУРЛЕНИЕ, -я, с. без мн. Кипене, врене; клокочене; бучене.

БУРЛИВЫЙ; -лив, -ва; прил. Бурен, буен, шумен, неспокоен; клокочещ; бурливый поток буен поток.

БУРЛИТЬ, -лю, -лишь, несв. Буча, шумя, клокоча, силно кипя; море бурлит морето бучи; в душе его бурлила ненависть (прен) в душата му клокочеше омраза.

БУРМАСТЕР, -а, м (спец). Майстор-сондьор, майстор по сондажа, по сондажите.

БУРМИСТР, -а, м (ист). Бурмистър (при крепостното право — селски старейшина, назначен от помешчика).

БУРНУС, -а, м. 1. Бурнус, плащ на бедуин. 2. Вид старинно женско палто, като наметало.

БУРНЫЙ; -рен, -рна, -рно; прил. 1. Бурен; бурный океан бурен океан. 2. Рязък, стремителен, буен, много бърз; бурный рост социалистической промышленности стремителен растеж на социалистическата промишленост. 3. (прен). Бурен, страстен, яростен, свиреп; бурный спор яростен спор.

БУРОВАТЫЙ; -ат, -ата; прил. Кафеникав, тъмнокафеникав; сивокафеникав.

БУРОВАЯ, -ой, ж (спец). Сондажна кула.

БУРОВИК, -а, м (спец). Сондьор, специалист по сондажи.

БУРОВОЙ, прил (спец). Пробит със свредел, със сонда; буровая скважина сондажна дупка.

БУРОНАБИВНОЙ, прил (спец): буронабивные сваи бетонни подпори (образувани чрез заливане на стоманена арматура в отвори, пробити в почвата).

БУРСА, -ы, ж. без мн (ист). Бурса (в миналото — вид духовна семинария, духовно училище; първоначално — общежитие към тях).

БУРСАК, -а, м (ист). Бурсак; семинарист. Вж бурса.

БУРСАЦКИЙ, прил (ист). Бурсацки; семинаристки. Вж бурса.

БУРСИТ, -а, м (минер), вж бурзит.

БУРТИК, -а, м (тех). Яка (околовръстен опорен ръб на диск, вал, ос).

БУРТОУКЛАДОЧНЫЙ, прил (спец): буртоукладочная машина; буртоукладочиый агрегат и БУРТОУКЛАДЧИК, -а, м (спец). Машина, агрегат (за разтоварване на цвекло от камиони, очистване от земя и листа и зареждането му за обработка).

БУРУН, -а, м. Пенеста вълна (над подводни камъни, край брега, пред носа на кораб).

БУРУНДУК, -а, м (зоол). Ивичеста сибирска катеричка. Eutamias sibiricus.

БУРЧАТЬ, -чу, -чишь, несв (разг). 1. Мърморя, мънкам, бъбря. 2. без 1 и 2 л. Клокочи; курка (за черва); в животе бурчит червата ми куркат || св пробурчать (към 1 знач).

БУРЩИК, -а, м (спец). Сондьор, работник пробивач.

БУРЩИЦА, -ы, ж (спец). Сондьорка, работничка пробивачка.

БУРЫ, -ов; ед бур II, -а, м (ист). Бури, потомци на европейски колонисти в Южна Африка, предимно холандски.

БУРЫЙ; бур, -ра, -ро; прил. Кафяв; сивокафяв; тъмнокафяв; червеникавокафяв (за косъм, козина); бурый уголь кафяви, лигнитни въглища; лигнит; бурый медведь (зоол) кафява мечка, Ursus arctus; бурый железняк (минер) лимонит; бурые водоросли (бот) кафяви водорасли, Phaeophyceae; бурый шпат (минер) анкерит; бурая стеклянная голова (минер) гетит.

БУРЬЯН, -а, м. без мн. Бурени, буренак.

БУРЯ, -и, ж. Буря, ураган; буря восторгов (прен) бурен възторг, ♦ Буря в стакане воды (upoн) ≈ много шум за нищо. Магнитная буря (физ) магнитна буря.

БУРЯТ, -а, м. Вж буряты.

БУРЯТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Бурят-монголка, вж буряты.

БУРЯТСКИЙ, прил от буряты. Бурятски.

БУРЯТЫ, -ов; ед -ят, -а; м. Буряти, бурят-монголци (народ, населяващ Бурят-Монголска АССР).

БУСИНА, -ы, и БУСИНКА, -и; мн -и, нок; ж. Мънисто, синец.

БУССОЛЬ, -и, ж (спец). Бусола (геодезичен измерителен уред).

БУСТЕР, -а, м (жп). Бустер (допълнителна парна машина на локомотив).

БУСЫ, бус, без ед. Гердан; огърлица; мъниста; синци.

БУТ, -а, м. без мн (спец). Ломен камък (като материал за градене, пълнеж).

БУТАН, -а, м. без мн (хим). Бутан, пределен въглеводород.

БУТАФОР, -а, м (театр). Реквизитор (служител в театъра, който се грижи за реквизита).

БУТАФОРИЯ, -и, ж. 1. (театр). Реквизит (необходими за дадено представление предмети). 2. (прен. книж) Фалшива обстановка, лъжлива видимост, илюзия; фалш.

БУТАФОРНЫЙ, прил от бутафория; бутафорная мастерская работилница за реквизит.

БУТАФОРСКИЙ, прил от бутафория. 1. (театр). Реквизитен, от реквизита. 2. (прен. книж). Фалшив; неистински; бутафорский меч картонен меч.

БУТЕРБРОД [тэр], -а, м. Сандвич.

БУТЕРБРОДНЫЙ [тэр], прил. Сандвичен, за сандвичи.

БУТИЛЕН, -а, м. без мн (хим). Бутилен, непределен въглеводород.

БУТИТЬ, бучу, бутишь, несв. В (спец). Правя каменна зидария, зидам с ломен недялан камък || св забутить.

БУТОВЩИК, -а, м (спец). Зидар (на груба зидария).

БУТОВЫЙ, прил от бут (спец). Каменен; бутовая кладка груба каменна зидария (от ломен камък).

БУТОН, -а, м. Пъпка (на цвете).

БУТОНИЗАЦИЯ, -и, ж. без мн (бот). Залагане на цветни пъпки.

БУТСЫ, бутс; ед бутса, -ы, ж (спорт). Футболни обувки.

БУТУЗ, -а, м (разг). Шишко, топарлак, здраво, пълничко дете.

БУТЫЛКА, -и; мн -и, -лок; ж. 1. Шише; бутилка. 2. Мярка за течности = 0,6 л. (преди въвеждане на метричната система). ♦ В бутылку лезть (прост) 1. Упорствувам в препирня, в кавга, упорито настоявам, упорито държа, съм на своето мнение, инатя се. 2. Горещя се, дразня се от дреболии, от най-малкото, ядосвам се за несъществени, дребни неща. Часто в бутылку заглядывает или не враг бутылки (разг) попийва си, често обича да си попийне.

БУТЫЛОЧКА, -и; мн -и, -чек; ж. умал от бутылка. Шишенце; бутилчица; стъкълце.

БУТЫЛОЧНЫЙ, прил. Бутилков; бутылочный цвет тъмнозелен цвят; бутылочное вино бутилково вино.

БУТЫЛЬ, -и, ж. Голяма бутилка; дамаджана.

БУФЕР, -а; мн -а; м (жп). Буфер.

БУФЕРНЫЙ, прил. Буферен; буферные растворы (хим) буферни смеси.

БУФЕТ, -а, м. Бюфет (като мебел и в театър, на гара).

БУФЕТНЫЙ, прил. Бюфетен.

БУФЕТЧИК, -а, м. Бюфетчия; съдържател или продавач в бюфет.

БУФЕТЧИЦА, -ы, ж. Бюфетчийка; съдържателка или продавачка в бюфет.

БУФФАЛО, нескл. м (зоол). Вж буйвол-рыба.

БУФФОНАДА, -ы, ж. Буфонада, буфонерия; фарс, смешно сценично представление.

БУФЫ, буф, без ед. Богат набор плисе (на дреха); буфы на рукавах ръкави с богат набор, буфнати ръкави.

БУХ, 1. межд. звукоподр (разг). Бух, буф, туп, пум. 2. като сказ (прост). Буф; хоп; цоп, туп, шляп; он бух в воду той буф във водата.

БУХАНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Самун, хляб (изпечен в тава).

БУХАТЬ, -аю, -аешь, несв (разг). 1. Бухам, издавам глух звук; в 3 л: тътне, ечи; бахают пушки тътнат топове. 2. (прен. разг). Изтърсвам, тропвам нещо неочаквано || св и еднокр бухнуть.

БУХАТЬСЯ, -аюсь, -аешься, несв (прост). Цопвам (се), тупвам (се), пльосвам се; изтърсвам се, строполявам се; тръшвам се; падам || св и еднокр бухнуться.

БУХГАЛТЕР [уха], -а; мн -и; м (спец). Счетоводител; книговодител.

БУХГАЛТЕРИЯ [уха], -и, ж (спец). 1. Счетоводство, сметководство; книговодство; двойная бухгалтерия двойно счетоводство. 2. Счетоводство, счетоводен отдел в предприятие, учреждение.

БУХГАЛТЕРСКИЙ [уха], прил (спец). Счетоводен; сметководен; счетоводителски; бухгалтерский учёт счетоводна отчетност.

БУХГАЛТЕРША [уха], -и, ж (спец. разг). Счетоводителка, книговодителка.

БУХНУТЬ I, -ну, -нешь; мин бух, -хла; без деепр; несв. Набъбвам; подувам се.

БУХНУТЬ II, -ну, -нешь, св и еднокр. 1. Да бухна; 3 л да изтрещи, да прокънти. 2. (прен. разг). Да изтърся, да тропна (нещо неочаквано); он иногда такое бухнет, что аж страшно становится той по някой път такова ще изтърси, че да те дострашее чак || несв бухать.

БУХНУТЬСЯ, -нусь, -нешься, св и еднокр (прост). Да се цопна, да се тупна; да се пльосна; да се изтърся, да се строполя; да се тръшна; да падна; не успел охнуть, как бухнулся в канаву не усети кога се изтърси в канавката || несв бухаться.

БУХТА I, -ы, ж. Бухта, малък морски залив.

БУХТА II, -ы, ж. 1. (мор). Въже, обикновено навито. 2. Търкало, кангал; проволока сматывается с бухты телът се омотава от кангала.

БУХТЫ-БАРАХТЫ; с бухты-барахты (разг) внезапно, неочаквано; току-тъй; ни в клин, ни в ръкав; изневиделица.

БУЧА, -и, ж (прост). Врява, гюрултия, шум; паника, суматоха; тревога; подняли такую бучу вдигнаха такава врява.

БУЧИЛЬНИК, -а, м (спец). Казан за изваряване.

БУЧИТЬ, -чу, -чишь, несв. В (тех). Излужвам, изварявам в луга.

БУШЕВАТЬ, -шую, -шуешь, несв. 1. без 1 и 2 л. Бушува (за вятър, вода, огън). 2. (разг). Върлувам, вилнея; беснея; буйствувам; шумя; пьяная компания бушевала в пивной пияна компания буйствуваше в кръчмата.

БУШЕЛЬ, -я, м. Бушел (мярка за вместимост на зърнени храни; в Англия = 36,3 л, в САЩ = 35, 2 л); бушель пшеницы.

БУШЛАТ, -а, м. Матроска горна дреха (oт грубо ленено платно).

БУШПРИТ, -а, м (мор). Бушприт (полегато дърво на носа на кораб).

БУЯН, -а, м (разг. неодобр). Скандалджия, гюрултаджия; драка, лудетина; побойник.

БУЯНИТЬ, -ню, -нишь, несв (разг). Буйствувам; вдигам врява, гюрултия, скандал; вилнея, беснея; безчинствувам, безобразнича.

БЫ и, съкр Б, част, с глаголи в мин. и по-рядко с инф. 1. Образува усл. накл. Бих (би, бихме, бихте, биха), щях и др. — в зависимост от контекста; если бы погода вчера не испортилась, мы пошли бы гулять ако времето вчера не се беше развалило, щяхме да излезем на разходка; я уехал бы, если бы были деньги да имах пари, бих заминал; если бы знал, что её не будет, я бы к ней и не заходил да бях знаел, че тя няма да е у дома си, нямаше и да се отбивам при нея; не будь она такой, выгнал бы я её да не беше такава, бих я изпъдил; съел бы всё до последней крошки изядам (го) всичкото до последна трошичка. 2. За израз на пожелание. Да бях (само да можех, ще ми се, иска ми се, добре щеше да е да...). Только бы застать Родьку (Мамин-Сиб.). Само да можех да заваря Родка? И чего засуетился? Сидел бы (Чех.). И защо се суетиш? Да беше поседял. Куда бы деться. (Гл. Усп.). Къде ли да се дяна. А хорошо бы их поженить (Чех.). А добре би било да ги оженим.

БЫВАЛО, 1. ед. мин. с от гл бывать. 2. вметн. д (разг). Понякога; случваше се; често пъти; неведнъж; сядет, бывало, и начнёт рассказывать седне понякога и почне да разказва.

БЫВАЛЫЙ, прил (разг). 1. Патил; опитен, вещ; врял и кипял; отракан; он человек бывалый той е видял и превидял, с голям опит в живота; бывалый солдат опитен войник. 2. (разг). Обичаен, обикновен, не нов; это дело бывалое с това сме свикнали, това е обикновено нещо, това не е ново.

БЫВАЛЬЩИНА, -ы, ж (обл). Вж быль.

БЫВАТЬ, -аю, -аешь, несв. 1. без 1 и 2 л. Бива, случва се; среща се; има; става; бывают странные случаи в жизни понякога чудни неща се случват в живота; не бывать курице соколом (погов) не ще стане кокошката сокол или от кокошка сокол не става. 2. Съм, бивам често; намирам се; по вечерам он всегда бывает дома вечер той си е винаги у дома. 3. Ходя, отивам; идвам; посещавам; я часто бываю у него често го посещавам; он давно не бывал в театре отдавна не беше ходил на театър. Ты каждый день у нас бывай, Груня (Мельн.-Печ.). Ти, Груня, идвай всеки ден у нас. 4. безл. като вметн. д. Понякога, случва се; он, бывает, как напьётся... той понякога, като се напие... ♦ Как ни в чём не бывало (разг) като че ли нищо не е било; ни лук ял, ни лук мирисал. Ничуть не бывало (разг) никак, съвсем не. Как не бывало Р (разг) изчезна; оглянулся, а шалунов как не бывало озърна се, но палавниците бяха изчезнали (дим да ги няма, изпариха се, и следата им изстина).

БЫВШИЙ, прил. Бивш; предишен, някогашен; бывший дворянин бивш дворянин; бывший хозяин этой квартиры предишният хазаин на тази квартира.

БЫДЛО, -а, с. събир. Говеда, добитък; стадо, обикновено прен за хора.

БЫК I, -а, м. 1. Бик; бой быков бой с бикове; племенной бык породист бик. 2. Мъжкар, самец (у някои животни); олений бык мъжки елен. ♦ Брать (св взять) быка за рога (погов) хващам [да хвана] бика за рогата, т. е. смело се залавям за най-важното) в някоя трудна задача. Водяной бык (зоол) воден бик, Botaurus stellaris (блатна птица). Мускусный бык (зоол) мускусен бик, Oribos moschatus.

БЫК II, -а, м. Мостова опора; бетонные быки и устои бетонни опори и устои.

БЫЛЕВОЙ, прил от былина (лит). Юначен, юнашки; песенен; билинен; былевой эпос юнашки богатирски епос.

БЫЛИНА, -ы, ж (лит). Билина (руска народна епическа песен за богатири).

БЫЛИНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Стръкче, стъбълце, тревичка.

БЫЛИННЫЙ, прил от былина. Юначно-песенен; билинен; былинный мотив, сюжет, мотив, сюжет от руския богатирски епос.

БЫЛО, без удар. част. употр. се с мин. на глаголи, за да означи, че действието е започнало, но не е довършено; или замислено, но останало неосъществено; он пошёл было со двора, да вернулся той се запъти да излезе от двора, ама се върна; а я как раз было собрался к тебе аз пък тъкмо се бях наканил да идвам при тебе.

БЫЛОЙ, прил (вис). Минал, отминал, някогашен; предишен; в былые дни в миналото, едно време; былая слава минала слава; былое время някога; приятно вспомнить былое (като същ) хубаво е да си спомниш за миналото.

БЫЛЬ, -и, ж. Истинска случка, бивалица; не сказка, а быль не е приказка, а истински случай.

БЫЛЬЁ: быльём поросло (разг) окончателно, напълно е забравено; потънало в забрава, букв обрасло с трева.

БЫСТРИНА, -ы; мн -ины, -ин; ж. Бързей.

БЫСТРОГЛАЗЫЙ; -аз, -аза; прил. Бързоок; буден, жив.

БЫСТРОЗАМОРОЖЕННЫЙ, прил (спец). Замразен в бързо действуващ хладилник.

БЫСТРОНОГИЙ; -ног, -га; прил. Бързоног, бърз.

БЫСТРОТА, -ы, ж. Бързина; скорост.

БЫСТРОТЕЧНЫЙ; -чен, -чна; прил (остар). Бързотечен; бързопреходен; бързо минаващ; быстротечное время бързо минаващо време.

БЫСТРОТОК, -а, м (тех). Бързоток.

БЫСТРОХОД, -а, м (мор. разг). Бързоходен кораб.

БЫСТРОХОДНЫЙ; -ден, -дна; прил. 1. Бързоходен; быстроходный катер бързоходен катер. 2. (тех). Бързооборотен; быстроходный станок бързооборотен струг, стан.

БЫСТРЫЙ; быстр, быстра, быстро; прил. Бърз; быстрое движение бързо движение; быстрый в работе бърз в работата.

БЫТ, -а, в быту, без мн. м. Бит; живот; съществуване; начин на живот; домашний быт ♦ Дом быта битов комбинат, дом за битови услуги.

БЫТИЕ, -я, с. без мн (книж). Битие, съществуване; живот; бытие определяет сознание битието определя съзнанието. ♦ Книга Бытия (рел) Битие (първа книга от Библията).

БЫТНОСТЬ: в бытность (остар). През време на, по време на; в бытность его студентом когато беше студент; в бытность свою на юге когато бях на юг.

БЫТОВАТЬ, без 1 и 2 л, -тует, несв. Бива, случва се, обичаен (е), става често; съществува; намира се; е налице; многие старые понимания уже перестали бытовать в прогрессивных кругах много от старите разбирания вече не се срещат в прогресивните кръгове; эти слова всё ещё бытуют в нашей речи тези думи все още имат място в нашата реч.

БЫТОВИЗМ, -а, м (изк). Битовизъм, стремеж към описване на бита, на всекидневни житейски случки.

БЫТОВИК, -а, м (разг. изк). Битов писател или художник.

БЫТОВКА, -и; мн -и, -вок, ж. Вагонче, барачка (за почивка, хигиенни нужди и др. на строители и др. работници).

БЫТОВОЙ, прил. Битов; бытовые условия.

БЫТООПИСАНИЕ, -я, с (остар). Битопис, описание на бита.

БЫТООПИСАТЕЛЬ, -я, м. 1. (изк). Битописец, битов писател или художник (с интерес към теми и детайли от бита). 2. (остар). Историк, летописец.

БЫТОПИСАТЕЛЬСКИЙ, прил (изк). Описващ бита, битовото ежедневие; жанров; бытописательские этюды жанрови скици.

БЫТОПИСАТЕЛЬСТВО, -а, с. без мн (изк). Битово описване, изобразяване на битово ежедневие, на жанрови сцени, детайли.

БЫТЬ, 3 л. ед есть и (остар) 3 л мн суть; мин был, была, было, с отриц не был, не была, не было, не были; бъд буду, будешь; пов будь; в сег обикновено се изпуска; несв. 1. като част от съст. сказ. Съм, представлявам прямая есть кратчайшее расстояние между двумя точками правата линия е най-късото разстояние между две точки; он студент третьего курса той е студент от трети курс; отец его был врачом баща му беше лекар. 2. Съм, съществувам; съм налице; была весна беше пролет; всё что было, все прошло всичко, което е било, всичко е отминало. Вопреки её горю мир продолжал великолепно быть (Леон.). Независимо от нейната мъка светът продължаваше прекрасно да си съществува. 3. без 1 и 2 л. у Р. Имам, притежавам; с отриц нямам, не притежавам; в первое время у них было много забот отначало те имаха много грижи; у отца не было ни копейки денег бащата нямаше пукната пара; нет плана, не будет и времени няма ли план, няма да има и време. 4. Съм, присъствувам; прекарвам, стоя, намирам се; за 3 л има (безл); в аудитории были студенты в аудиторията бяха (намираха се, имаше) студенти; и вы были на собрании? и вие ли бяхте на събранието?; были все начальники присъствуваха всички началници. Он, не скрывая, целый день старался быть с Наташей (Л. Толст.). Без да крие, той цял ден се стараеше да прекарва с Наташа. 5. Отивам; идвам, посещавам; ходя; минавам; я буду у вас не раньше вечера ще мина при вас най-рано довечера; он несколько раз был в Москве той няколко пъти ходи в Москва. Дмитрий Фёдорович велел кланяться и сейчас сам будет (Дост.). Дмитрий Фьодорович ви поздравява и ей сега ще дойде. 6. без 1 и 2 л. Става, има, случва се; вчера была гроза вчера имаше буря (безл) Старик очень доволен только-что бывшим разговором (Чех.). Старецът е много доволен от станалия току-що разговор. 7. без 1 и 2 л. Идва, настъпва; ще бъде, ще дойде. Будет некогда день, и погибнет священная Троя (Гнедич). Ще дойде някога ден и ще загине свещената Троя. 8. в бъд с инф. образува сложно бъд. на гл. от несв. вид. Ще; буду ждать ще чакам. Будете ли вы стрелять, или нет? (Пушк.). Ще стреляте ли или не? ♦ Будь что будет (разг) да става каквото ще. Был таков (была такова) (разг) дим да ме няма; изчезвам, избягвам. Была не была (разг) да става, каквото ще става; мечка страх, мен не страх; да рискуваме, да се опитаме. Быть Д (разг) непременно ще стане, ще има, ще се случи. Быть грозе великой (Пушк.). Ще има страшна буря; быть беде! чакай беда! Быть не может (разг) не може да бъде! Не е възможно! Быть по сему (остар) формула за утвърдителната резолюция на царя в Русия. «Тъй да бъде», «Да се изпълни». Должно быть и (прост) надо быть, вметн. д сигурно, вероятно, по всяка вероятност, изглежда. Как быть? (разг) Какво да правя? Какво да се прави? Как да постъпя? Как не быть? (разг) как да няма; разбира се, че има. Может быть или быть может, вметн. д може би. Не тут-то было (разг) не стана, не ме огря, ударих на камък; не успях, не сполучих. Не я буду или я не я буду, если... (разг) човек да не съм; (еди-как си) да не ми е името, да не се казвам, ако ... Стало быть следователно, и тъй, значи. Так и быть (разг) от мен да мине; така да бъде; е, добре, нека да е тъй; тъй да бъде.

БЫТЬЕ, -я, с (остар). Битие, живот, съществуване. ♦ Житьё-бытьё (разг) живот, житие и битие; вж житие.

БЫЧАЧИЙ, -ья, -ье и БЫЧИЙ, -ья, -ье, прил. Биков; бычачье сердце сърце на бик, биче сърце; бычий цепень (зоол) говежда тения; Taenia saginata; бычий овод (зоол) щръклица, бъзгел, Hypoderma bovis.

БЫЧИТЬСЯ, -чусь, -чишься, несв (прост). Въся се, мръщя се || св сбычиться.

БЫЧОК I, -чка, м. умал от бык I. Биче, юнче. ♦ Быть бычку на верёвочке (погов) ще си получа заслуженото, ще ме сполети нещо, няма да мине току-тъй, няма да ми се размине; ще ми свият сармите.

БЫЧОК II, -чка, м (зоол). Попче (риба от сем. Gobiidae).

БЫЧОК III, -чка, м (разг). Фас; угарка.

БЬЕФ, -а, м (спец). Биеф (а. Участък от река или канал между два яза или шлюза. б. Ниво, стоеж на водата под и над бараж, яз).

БЬЮ, бьёшь, сег. вр от гл бить.

БЭ, нескл. Бе (наименование на буква Б. вж Б I). ♦ Не знать ни бэ, ни мэ (остар. фам) бъкел не знам.

БЭКОН, вж бекон.

БЮВАР, -а, м. Папка с попивателна хартия (за пазене на хартия, пликове и др.).

БЮДЖЕТ, -а, м. Бюджет; государственный бюджет държавен бюджет; выйти из бюджета да надхвърля, да изляза извън рамките на бюджета; семейный бюджет.

БЮДЖЕТНЫЙ, прил. Бюджетен.

БЮЛЛЕТЕНИТЬ, -ню, -нишь, несв (разг). Имам отпуск по болест; отсъствувам от работа, или учебни занятия с медицински документ, с болничен лист.

БЮЛЛЕТЕНЬ, -я, м. 1. Бюлетин; информационный бюллетень; бюллетень Академии Наук бюлетин на Академията на науките. 2. Бюлетина (избирателна). 3. (разг). Болничен лист (за временна нетрудоспособност). ♦ Быть на бюллетене (разг) съм в болнични, имам отпуск по болест. Закрыть бюллетень (разг). Да прекратя отпуск по болест.

БЮРГЕР, -а, м (книж). Бюргер (гражданин в Германия и някои други страни); еснаф(ин), филистер.

БЮРГЕРСКИЙ, прил. Бюргерски, граждански; еснафски, филистерски.

БЮРГЕРСТВО, -а, събир. с. Бюргерство; гражданство, граждани; еснафи, филистери.

БЮРЕТКА, -и; мн -и, -ток; ж (спец). Бюретка.

БЮРО I, нескл. с. 1. Бюро, ръководство; бюро райкома партии бюро на районния комитет на партията. 2. Бюро; служба; отдел; отделение (и др. наименования на учреждения); бюро погоды служба за времето; справочное бюро бюро справки.

БЮРО II, нескл. с. Бюро, вид писалище.

БЮРОКРАТ, -а, м. 1. (неодобр). Бюрократ; формалист, педант. 2. (остар). Отговорен чиновник (на висок държавен пост в буржоазни държави).

БЮРОКРАТИЗМ, -а, м. без мн. 1. В буржоазни държави: буржоазно-бюрократична система на управление. 2. (прен. неодобр). Бюрократизъм; канцеларщина; формализъм.

БЮРОКРАТИЧЕСКИЙ, прил. Бюрократичен, бюрократически (а. Буржоазно-административен. б. прен. неодобр. Формалистичен; бюрократический подход к делу бюрократичен, формалистичен подход към работата).

БЮРОКРАТИЯ, -и, ж. без мн. 1. Бюрократизъм. 2. събир. Бюрокрация, бюрократи; бездушная бюрократия.

БЮРОКРАТКА, -и; мн -и, -ток; ж (неодобр). Бюрократка; формалистка.

БЮСТ, -а, м. Бюст; мраморный бюст, высокий бюст високи гърди.

БЮСТГАЛЬТЕР [кальтер], -а, м. Сутиен; корсаж.

БЮСТИК, -а, м. умал от бюст. Бюстче.

БЯЗЕВЫЙ, прил от бязь (текст). Американец, от или за американ.

БЯЗЬ, -и, ж (текст). Американ.

БЯКА, -и, ж (дет). Акано; лошо дете.

БЯША, межд (обл). Пррр (за повикване на агне, овца).

БЯШКА I, -и; мн -и, -шек; ж (дет) Вж. бяка.

БЯШКА II, -и; мн. -и, -шек; ж (дет). Бейка (за агънце, овца).

В I [изговаря се в, ве или вэ]. В (съгласен звук; трета буква от руската азбука); строчное в малко в; прописное в главно в.

В II, предл В, П. I. (за място с насоченост към него или без такава насоченост, обикновено с представа за вътрешността му). 1. в В (с насоченост навътре, към или във вътрешността) В; на; за; до; положи книгу в сумку сложи книгата в чантата; поездка в Москву пътуване до Москва; она уехала в Москву тя отиде в или замина за Москва; мне пришло в голову дойде ми на ум; (при названия на сгради, учреждения и под. като [място за] дейност); мы каждый день ходим в университет всеки ден ходим в университета; вчера он ходил в баню, сегодня идёт в школу, а завтра в театр или в кино. А ты в цирк? Вчера той ходи на баня, днес отива на училище, а утре на театър или на кино. А ти на цирк ли ще ходиш?; в гору (прен, наречен израз за посока) нагоре, по нанагорнището. На месте том, где в гору подымается дорога... (Пушк) на мястото, където пътят се изкачва...; ну, видно, он пошёл в гору (прен) е, изглежда, почнал е да се издига, да прогресира; в сторону (наречен израз аз посока); отойдите в сторону отместете се, дръпнете се встрани; отложите книгу в сторону отделете книгата, сложете я отделно. 2. в П (за пребиваване, след думи за местонахождение или дейност във вътрешността на някое място) В; на; книга лежала в сумке; Аня жила в Москве Аня живееше в Москва; у меня и в голове не было такого такова нещо и на ум не съм имал; (при названия на сгради, учреждения и под. като място за дейност); каждый день мы слушаем лекции в университете всеки ден слушаме лекции в университета; вчера он был в бане, сегодня он в школе, а завтра — в театре или в кино. А ты будешь в цирке? вчера той беше на баня, днес е на училище, а утре на театър или на кино. А ти на цирк ли ще си?

II. в В (за ход, отвор или др., което води в някакво място или е средство за стигане в друго място). За; към, за към; до; лестница в погреб стълба за към мазето; окна во двор прозорци (обърнати) към двора; закройте дверь в переднюю затворете вратата към антрето; это дверь в аудиторию това е вратата за аудиторията; шоссе и железные дороги в столицу современны и удобны шосетата и железопътните линии за или до столицата са съвременни и удобни; самолёт в Москву самолет за Москва; поезд в Варну влак за Варна; билет в оперу билет за операта.

III. в В (като средство за осъществяване на гледането) В, през; с; когда-то капитаны смотрели в подзорную трубу, а сейчас за обстановкой наблюдают в бинокль някога капитаните гледаха с далекоглед, а сега наблюдават с или през бинокъл; не выглядывайте в окно поезда не се надвесвайте в или през прозореца на влака; стыдно подглядывать в замочную скважину срамота е да се надзърта през ключалката.

IV. в В (при обозначаване на място, повърхност на предмет, към който е насочено докосване, допир) В, по; стук в дверь чукане във вратата; солнце бьёт мне прямо в глаза, ветер дует в лицо слънцето блести право в очите ми, вятърът ме духа в лицето; его толкнули в спину блъснаха го в гърба; нужно метить прямо в цель трябва да се премерва право в целта. Люся стала целовать его в щёки, в глаза, в нос (Фад.). Люся почна да го целува по бузите, по очите, по носа.

V. В, П (за обществено, служебно, социално положение, изразено чрез отвлечени съществителни). 1. В, B/в В (за промяна в положението на субекта или обекта, изразено чрез непреходни или преходни глаголи като вступить, включиться, поступить, определить(ся), взять, назначить, перевести(сь) и др.) В, за; они уже вступили в брак те вече встъпиха в брак; парень перешёл в девятый класс и принят в Комсомол момъкът премина в 9–и клас и е приет в Комсомола; прошли выборы в Верховный Совет минаха изборите за Върховния съвет; инженера включили в руководство предприятия инженерът бе включен в ръководството на предприятието. 2. в П (за пребиваване, участие в нещо, заемане на някакво положение, длъжност или др.). В; они уже давно состояли в браке те отдавна бяха женени или бяха встъпили в брак; парень тогда был в девятом классе и в Комсомоле считался одним из сознательных и активных момъкът тогава беше в 9–и клас и в Комсомола го смятаха за един от най-съзнателните и активните; в Верховном Совете обсуждаются важнейшие государственные вопросы във Върховния съвет се обсъждат най-важните държавни въпроси.

VI. В, П (за действия като област на дейност). 1. В, В/в В (за насочване на субекта или обекта към дадена област на дейност или промяна в нея). В; он включился в работу с пионерами той се включи в работата с пионери; не нужно ввязываться в ссоры и дрязги не бива да се намесваме в кавги и дрязги. 2. в П (за участие в някаква дейност). В; он вечно в ссоре с кем-нибудь той вечно се кара с някого; в спорах рождается истина всред спорове се ражда истината; мы с ним состоим в переписке ние с него си кореспондираме; дни бегут в занятиях дните летят всред занимания.

VII. В = И, П (за обществено, служебно положение, професия или др., изразено чрез названия на лица във В = И мн. ч.). 1. В = И; B/в В = И (за придобиване от субекта или обекта някаква длъжност, професия или др.). За, като, в качеството на и без предлог; его выдвинули в делегаты, а потом выбрали и в депутаты издигнаха го за делегат, а после го избраха и (за) депутат. Многие ребята пошли в связисты... (Ажаев). Много момчета станаха свързочници; приходите к нам в гости елате ни на гости. 2. в П (за притежаване на професионално, социално и др. положение или характеристика). Като и без предлог; в депутатах он был много раз той беше депутат много пъти; в гостях хорошо, а дома лучше на гости е добре, но вкъщи е по-добре.

VIII. В, П (за облекло или др. на лице, за обвивка, покривка на предмет). 1. в В, В/в В (за слагане, обличане) В, с; она нарядилась в шёлковое платье, он оделся в светлый костюм тя се нагласи с копринена рокля, той се облече със светъл костюм. Дядя Иван запахнулся в шинель и задумался (С. Антонов). Чичо Иван се заметна с шинела и се замисли; закутай ребёнка в одеяло завий детето с одеяло; заверните, пожалуйста, пакет в бумагу моля, завийте пакета в или с хартия. 2. в П (за носене на някаква дреха или др., за наличие на завивка, покривка) С, в; за столиком сидели двое — женщина в шёлковом платье и мужчина в светлом костюме край масичката седяха двама — жена с копринена рокля и мъж със светъл костюм; мужчина был в очках и в шляпе мъжът беше с очила и с шапка.

IX. В, П (За психическо състояние на лице или обективни външни условия, обстоятелства за лице, предмет, събитие, действие). 1. В, В/в В (за промяна, преминаване на субекта, за въвличане на обекта). В; на; он с головой ушёл в работу той цял се отдаде на работата; я погрузился в раздумье потънах в размисъл; зачем впадать в уныние, в сомнение? защо да се изпада в унилост, в съмнение? Нужно включиться в общие дела трябва да се включим в общата дейност; она вполне вошла в cвoю роль тя напълно влезе в ролята си; они, видно, попали в беду те, изглежда, са изпаднали в беда; она пришла в сознание тя дойде в съзнание, на себе си; он пришёл в удивление, потом в ужас и негодование той се учуди, после изпадна в ужас и възнегодува; нужно вовлечь ребят в интересную работу трябва да включим децата в интересна дейност; не вводите нас в заблуждение не ни заблуждавайте. 2. в П (за пребиваване в дадено психическо състояние или външни условия); В и без предл; он сидел в унынии и сомнениях и размышлял той седеше унил и разколебан и размишляваше; нужно помочь товарищу в беде на другаря трябва да се помогне в бедата; Всё это время она была в сознании, понимала, что делает през цялото време тя бе в съзнание, разбираше какво прави. Я стал творить, но в тишине, но в тайне (Пушк.). Започнах да творя, но в тишина, но в тайна. Печёрин в задумчивости не сводил с неё глаз (Лерм.). Печорин замислен не сваляше поглед от нея.

X. В, П (за начин, по който се извършва или е извършено действието). 1. в В (в изрази със силна тенденция към устойчивост, с обстоятелствено значение). В; на; като; във вид; с; на; бойцы развернулись в цепь бойците се разгърнаха във верига; рысь сжалась в комок рисът се сви на топка; волк в три прыжка догнал оленя вълкът с три скока стигна елена; человек выпил что-то в один глоток човекът изпи нещо с една глътка; ребята шли в ногу момчетата вървяха в крак; «дa»! — воскликнули все в один голос «да»! извикаха всички единодушно (на един глас, всички заедно, едновременно, като един); всем поклонился в пояс (или в ноги или в землю) добрый молодец низко се поклони на всички добрият юнак; (често с местоимението «весь»); перед генералом старшина встал во весь рост и вытянулся в струнку пред генерала старшината се изправи с целия си ръст и се опъна като струна; старуха запричитала во весь голос бабичката занарежда с висок глас; пьяный пел песни во все горло пияният пееше песни, като си дереше гърлото; мы скакали во весь опор препускахме с все сила; во весь дух (разг); во всю мочь (во всю прыть, во все лопатки) (прост) бежать, убегать бягам, спасявам се колкото се може по-бързо, колкото ми държат краката. 2. в П (някои от изразите явно се приближават към наречия). В, с, на и др.; Петя любил рассказывать в лицах Петя обичаше да разказва, като изобразяваше действуващите лица; девочка прибежала вся в слезах момичето дотърча разплакано; объясните коротко, в двух словах обяснете накратко с две думи; дедушка читает в очках дядо чете с очила; у нас строители работают в рукавицах нашите строители работят с ръкавици.

XI. в В (със значение за цел или причина на някое действие). За, на, в качеството на; във вид на, като; это было сказано в пример всем това бе казано като пример за всички; в награду он получил именные часы за награда той получи надписан с името му часовник; не в обиду будь сказано не го казвам(е), за да те (или ви) обидим; возьмите в пример другое вземете за пример нещо друго; ему так сказали в насмешку или в назидание и наказание? — нет, просто в шутку така за подигравка, за присмех, на подбив или за назидание и за наказание му е казано? — не, просто на шега; что мы поднесём в подарок? Какво ще поднесем за или като подарък; вам нечего сказать в своё оправдание няма какво да кажете за свое оправдание; этот спектакль организовали в пользу раненых това е спектакъл в полза на ранените.

ХII. В, П (за качествен признак, външен белег на предмет). 1. в В (обикновено за някаква шарка на повърхността). На, с; ситец в крапинку басма на точици; бумага в клетку карирана хартия; тетрадь в линейку тетрадка с линии; ткань в полоску тъкан на райета. 2. в П (за вид и форма на предмет или действие). В, на; във вид на; золото в слитках злато на кюлчета; поэма в прозе и роман в стихах поема в проза и роман в стихове; рассказ в лицах разказ с изобразяване на действуващите лица (от разказвача); всё лицо у неё было в веснушках цялото й лице беше покрито с лунички; яблоня вся в цвету ябълка цялата нацъфтяла, обсипана с цвят; плохая дорога — вся в рытвинах лош път, целият в дупки, изровен (от дъжда или коли).

XIII. В, П. 1. в В (за външна или вътрешна характеристика на лица чрез прилика, сходство, обикновено семейно). Също като, същия като; на; прилича на; он весь в отца цял бащичко или същински татко; лицом он в бабушку в лицето прилича на баба си; характером он в мать по характер се е метнал на майка си. 2. в П (за сфера, област, в която се проявява, реализира се или съществува дадено качество, белег, признак; уточнява значенията на прилагателни или характеризиращи съществителни). В, на, с или без предл; широкий в плечах широк в раменете, широкоплещест или с широки рамене; сердечный в отношениях с коллегами сърдечен в отношенията си с колегите; какое изящество в стиле! какво изящество на стила или какъв изящен стил! неужели он так груб в обращении и невоздержан в выражениях? Нима е с толкова грубо държане и е невъздържан в изразите? Он силён в теории, но очень неуверен в практике той е силен в теорията, но е много несигурен в практиката. Во всей их услужливости не было никакой приторности (Гог.). В цялата им услужливост нямаше никаква сладникавост. Удачей в предприятиях своих он похвастаться не мог (Тург.). С успех в работите си той не можеше да се похвали; нам необходим знаток в живописи необходим ни е познавач на живописта. Опытный в диалектике, Сергей Иванович тотчас же перенёс разговор в другую область (Л. Толст.). Опитен в диалектиката, Сергей Иванович веднага пренесе разговора в друга област.

XIV. В, П (с названия за форма, вид или същност, физически облик). 1. В, В/в В (за промяна, преминаване, превръщане в нещо друго на субекта при непреходни глаголи или на обекта при преходни гл., както и при съществителни). В, на; с; като; в кастрюле снег скоро превратился в воду в тенджерата снегът бързо стана на вода; сказочная лягушка преобразилась в девушку приказната жабка се преобрази в девойка, превърна се на девойка; они сарай перестроили в гараж те престроиха бараката на гараж; это вещество сотрём в порошок това вещество ще стрием на прах; враг был разбит в пух и прах врагът бе разбит на пух и прах; он решил всё недвижимое имущество превратить в деньги той реши целия недвижим имот да превърне в пари (да го продаде). 2. в П (за пребиваване, съществуване в някакъв вид, форма). В, на; във вид на; като; поэма в прозе и роман в стихах поема в проза и роман в стихове (във вид, във формата на проза и в стихотворна форма); вам лекарство в порошке или в таблетках? да ви дам лекарство на прах или във вид на таблетки? существительное нужно употребить в предложном падеже съществителното трябва да се употреби в предложен падеж. Наследство в деньгах или в земле? (Горьк.). Наследството в пари ли е или в имот?

XV. В (за количествена характеристика на предмета — големина, тегло или др., или брой на съставляващи го части). 1. в В (за размери от различен вид, често предшествувано от съответно обозначение на насоката за измерване в тв. п.; высотой, глубиной, шириной, толщиной, длиной, весом, ростом, ценой или стоимостью и др.,). От; без предл; я купила отрез в два метра купих си парче плат от два метра; бомба весом в тонну бомба от един тон или тежка един тон; питон в три метра питон, дълъг три метра; щель в ладонь цепнатина (широка) колкото длан. 2. в В (след названия на метрически единици за уточняване сферата на измерението — дължина, широчина и др.). На и без предл; подготовили площадку — двадцать метров в ширину и сорок в длину подготвихме площадка с 20 м. широчина и 40 дължина или широка 20 м. и дълга 40; эвкалипты доходят до сорока и больше метров в высоту евкалиптите достигат 40 и повече метра (на) височина. 3. в В (за означаване броя на съставящи части). От, с; на; без предл; дом в пять этажей къща на пет етажа; комната в три окна стая с три прозореца; стадо в сто голов стадо от сто глави; 4. в В (с думата раз и обикновено пред ср. ст. на прилаг. за кратно съотношение на даден признак, качество спрямо друг предмет). С или без предл.; беседовать с ним приятно, но пойти в театр — в тысячу раз интереснее да се беседва с него е приятно, но хиляда пъти по-интересно е да се иде на театър; эта обувь в три раза дороже обувките са тройно или три пъти по-скъпи. Порядочный химик в двадцать раз полезнее noэma, — перебил Базаров (Тург.). Един добър химик е двадесет пъти по-полезен от поета — прекъсна Базаров. 5. в В (чрез повтаряне на някои същ. за точност в обозначеното — брой, време или др.). До; на; он вернул свой долг копейка в копейку той върна дълга си до последната копейка; она всегда приходит в назначенное время точно — минута в минуту тя винаги идва в определеното време с точност до минута. Ничего не стоило ему прочитать урок раза два, и он отвечал его слово в слово (Помял.). Нищо не му струваше да прочете урок 1–2 пъти и той можеше да го разкаже точно със същите думи. 6. в П (за брой на части). В, от; комедия в трёх актах комедия в три действия.

XVI. в В (с гл. играть, със същ. игра, игрок) На и без доп; они с утра до ночи играют в шахматы от сутрин до вечер играят (на) шах; я уж давно не играл в футбол отдавна вече не съм играл (на) футбол; игра в футбол, в куклы игра на футбол, на кукли.

XVII. В, П (за означаване на време). 1. в В за момент на дадено действие, случка, събитие: а) при названия на дни на седмицата, на пълни часове, при съществителните обед, полдень, полночь, праздник, будни, годовщина и др.; в съчетание с мест. этот или тот при същ. время, час, миг, минута, день, утро, вечер, ночь и др.). В, на; през; по; в обед он всегда дома по (на) обед той е винаги у дома си; в это время мы были в командировке през това време бяхме в командировка; во вторник, в пятницу във вторник, в петък; в ночь на второе (число) през нощта срещу втори; в эту минуту открылась дверь в този миг вратата се отвори. Гости стали расходиться в полночь (Чех.). Гостите започнаха да се разотиват в полунощ; б) При указания за възраст (години). На; в два годика на две годинки; в двадцать лет на 20 години; в) При означаване на време, момент на дадено действие, според природни явления (буря, жара, дождь, снег, метель, холод и др.). В, през време на; при; по време на; он вышел в самую бурю той излезе по време на най-голямата буря; в волну (мор) при вълнение, когато има голямо вълнение. 2. в П (с названия на месеци, календарни години, векове, приблизително означаване на час; при същ. месяц, год, детство, молодость, зрелый возраст, старость, жизнь и др.) В; на; през; в каком месяце он приедет? в апреле или мае? в этом году? През кой месец ще дойде? През април или май? през настоящата година?; В прошлом году (през) миналата година; в детстве, в молодости всё легко в детска възраст, на младини или на млади години всичко е леко; в жизни всё может быть в живота всичко може да се случи.

XVIII. Из P/в В (с някои повтарящи се названия на време или място, за означаване на непрекъсваща се продължителност във време или пространство). На; изо дня в день 1) ден след ден; 2) от ден на ден; из года в год 1) всяка година; из года в год он отдыхает в деревне всяка година той почива на село; 2) от година на година; из года в год сюда прилетает всё больше птиц от година на година тук долитат все повече птици; из дома в дом ходили школьники, собирая макулатуру от къща на къща ходеха учениците да събират хартиени отпадъци.

XIX. в В (със същ. за някакъв срок, продължителност на дейност, трайност, период на време) За; в течение на; в продължение на; в срок от; в пределите на; в границите на; всё закончим в один день всичко ще привършим за или в срок от 1 ден. И в два мига, коль не в миг наш Иван воров настиг (Ершов) За два мига, а може би и в миг нашият Иван догони крадците. Ты у меня в неделю поправишься (Чех.). Ти само за една седмица ще ми оздравееш.

XX. (В съчетания от по-устойчив характер на лексико-граматичните връзки). 1. в В; в течение (Р), предл в течение; в течение года през или в продължение на годината; верить и вера в (справедливость); ввести [и впасть] в заблуждение, вж заблуждение. Прийти в замешательство, вж замешательство. 2. в П; в виде, в качестве (предл), вж вид, качество. Нуждаться и нужда, необходимость, потребность, недостаток (в П); он нуждается в помощи той има нужда от помощ; недостаток в овощах в магазине липса на зеленчуци в магазина.

ВАБИК, -а, м (лов). Пискало, свирка (за примамване на птици, животни).

ВАБИЛЬЩИК, -а, м (лов). Примамвач на птици, животни (чрез имитиране на гласовете им).

ВАБИТЬ, -блю, -бишь, несв. В (лов). Примамвам птици, животни (чрез имитиране на гласа им).

ВАВИЛОНСКИЙ, прил (ист). Вавилонски; вавилонская башня вавилонска кула. ♦ Вавилонское столпотворение, вж столпотворение.

ВАВИЛОНЫ, -ов, без ед (разг. остар). 1. Извивки, криволици, сложни шарки. 2. Много сложни и оплетени изрази, объркана реч. ♦ Выводить (писать) вавилоны (разг. остар) преплитам си краката, люшкам се, кандилкам се, клатушкам се (за пиян).

ВАГА, -и, ж. 1. (остар). Голям пазарски кантар. 2. Епан, лост (дълъг). 3. (спец). Терзия, кантарка (напречник към предница на двуколна кола, който носи кобилицата, бонджуците).

ВАГОН, -а, м. Вагон; пассажирский вагон пътнически вагон; багажный вагон багажен вагон, фургон; вагон-ледник хладилен вагон; сборный вагон директен омнибусен вагон; надо купить 3 вагона дров трябва да се купят 3 вагона дърва. ♦ у Р (целый) вагон Р (прен. разг) имам страшно много маса, множество, голям брой или количество (нещо или някакви неща); У него целый вагон книг (шег) той има цял куп (голям брой) книги; у нас вагон времени (шег) имаме маса време. Вагон и маленькая тележка (прен. разг. шег). страшно много, та и нещо отгоре; цял вагон и нещо.

ВАГОН-ГОРОДОК, вагона-городка, м (спец). Временно селище, база с временни жилища (подвижни — тип вагончета, за геолози, строители, сондьори и др.).

ВАГОНЕТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Вагонетка.

ВАГОНЕТЧИК, -а, м. Вагонетчик.

ВАГОНЕТЧИЦА, -ы, ж. Вагонетчица.

ВАГОННИК, -а, м. Вагонен майстор; служещ, работник във вагонен завод или депо.

ВАГОННЫЙ, прил. Вагонен; вагонный завод, вагонный парк.

ВАГОНО... Вагоно... (първа част на сложни думи със значение, «отнасящо се към вагон, вагони, свързан с вагон, вагони»: вагоноремонтный).

ВАГОНОВОЖАТЫЙ, -ого, м. Ватман.

ВАГОНООПРОКИДЫВАТЕЛЬ, -я, м (жп). Вагонообръщач, вагоноразтоварач.

ВАГОНОПЕРЕСТАНОВЩИК, -а, м (жп). Вагонопремествач.

ВАГОНОРЕМОНТНЫЙ, прил (спец). Вагоноремонтен; вагоноремонтный завод.

ВАГОНОСБОРОЧНЫЙ, прил (спец). Вагономонтажен, служещ за монтиране, сглобяване на вагони.

ВАГОНОСТРОЕНИЕ, -я, с. без мн. Вагоностроене.

ВАГОНОСТРОИТЕЛЬНЫЙ, прил. Вагоностроителен (завод, промишленост).

ВАГОНЧИК, -а, м. умал от вагон. Вагонче.

ВАГРАНКА, -и; мн -и, -нок; ж (тех). Вагрянка (малка шахтна пещ за претопяване главно на чугун).

ВАГРАНЩИК, -а, м (тех). Вагрянчик (работник, който работи при вагрянка).

ВАД, -а, м. без мн (минер. остар). Вад (вид псиломелан — манганова руда).

ВАДЕМЕКУМ, -а, м (остар). Пътеводител; указател, малко джобно ръководство.

ВАЖИВАТЬ I, без сег. вр, многокр. от водить.

ВАЖИВАТЬ II, без сег. вр, многокр. от возить.

ВАЖНЕЦКИЙ, прил (прост). (Много) готин, бомба, бетон, екстра, страшен.

ВАЖНИЧАТЬ, -аю, -аешь, несв (разг). Важнича, надувам се, придавам си важност, големея се, перча се.

ВАЖНО, нареч. 1. Важно; тържествено, величествено; надменно; надуто; гордо. Овсянников важно и медленно выпивал чашку за чашкой (Тург.). Овсяников тържествено и бавно пиеше чаша след чаша. 2. като сказ. Важно е, необходимо е, налага се. Важно было приобрести животных некованных с крепкими копытами (Арс.). От значение беше да се намерят неподковани животни със здрави копита.

ВАЖНОСТЬ, -и, ж. без мн. 1. Важност; сериозност, значителност; важность сообщения испугала его важността на съобщението го изплаши. 2. Важност, надутост, напереност; големеене; надменност; ты говоришь всегда с такой важностью говориш винаги толкова надуто. ♦ Напустить (напускать) на себя важность (разг) да си придам (придавам, си) важност. Велика (или эка) важность (разг) голяма работа; какво от това; много важно.

ВАЖНЫЙ; -жен, -жна, -жно; прил. 1. Важен, значителен, съществен; сериозен; важное событие; важная роль важна роля. 2. Важен; тържествен; величествен, изпълнен с достойнство; горд, надменен, надут; с важным видом важно, с важен вид; важный жест величествен, горд жест; такой важный, ни на кого не смотрит много е важен, надут, никого не поглежда. 3. (раз. често upoн). Голям, на висока, голяма длъжност, солиден; важная персона (ирон) важна персона, голям човек; важная птица (прен. пренебр) важна птица, ≈ голяма клечка. 4. (прост). Страшен, екстра, готин, бомба, един път.

ВАЗ, -а, м (авт). Ваз (лека кола от Волжский автомобилен завод, гр. Толиати).

ВАЗА, -ы, ж. 1. Ваза. На окне стояла хрустальная ваза с цветами (Тург.). На прозореца стоеше кристална ваза с цветя. 2. Фруктиера; ваза для фруктов фруктиера; ваза с виноградом фруктиера с грозде.

ВАЗЕЛИН, -а, м. Вазелин.

ВАЗЕЛИНОВЫЙ, прил. Вазелинов.

ВАЗИК, -а, м. умал от ваз, вж (разг). Вазка.

ВАЗОВЕЦ, -вца, м (разг). Работник във ВАЗ (Волжский автомобилен завод, гр. Толнати).

ВАЗОН, -а, м. Саксия.

ВАЗОЧКА, -и; мн -и, -чек; ж. умал от ваза. 1. Вазичка. 2. Купичка, паничка (за компот, сладко).

ВАЙДА, -ы, ж (бот). Сърпица, Isatis.

ВАКАНСИЯ, -и, ж. Ваканция, вакантно място; в нашем учреждении есть или открылась вакансия в нашето учреждение има ваканция, вакантно място.

ВАКАНТНЫЙ; -тен, -тна, -тно; прил. Вакантен, незает, свободен. Сейчас оно [место] вакантное (А. Н. Крыл.). Сега то (мястото) е вакантно, свободно.

ВАКАЦИИ, -ий; ед -ия, -ии; ж (остар). Ваканция; зимняя вакация зимна ваканция (вж също каникулы).

ВАКАЦИОННЫЙ, прил (остар). Ваканционен. Я приехал провести вакационное время к отцу (Герцен). Дойдох да прекарам ваканцията при баща си.

ВАКСА, -ы, ж. без мн. Вакса, черна боя за обувки.

ВАКСИТЬ, -кшу, -ксишь, несв. В. Ваксам, мажа с вакса, лъскам (обувки) || св наваксить.

ВАКУУМ, -а, м (спец). Вакуум.

ВАКУУМИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв (спец). [Да] вакуумирам, да направя [правя] или да запазя [запазвам] вакуум.

ВАКУУМ-КАМЕРА, -ы, ж (спец). Вакуумна камера.

ВАКУУМНАСОС, -а, м (тех). Разредителна, вакуумна помпа.

ВАКУУМНЫЙ, прил (спец). Вакуумен.

ВАКХАЛЬНЫЙ, прил. Вж вакхический.

ВАКХАНАЛИЯ, -и, ж. 1. обикн. мн (ист). Вакханалия (античен празник в чест на Вакх). 2. (книж). Вакханалия, безчинство; оргия; (прен) безпорядък, безредие.

ВАКХАНАЛЬНЫЙ, прил (книж). Буен, бурен, лудешки; безреден, хаотичен, безпорядъчен.

ВАКХАНКА, -и; мн -и, -нок; ж (ист и прен). Вакханка.

ВАКХИЧЕСКИЙ, прил. 1. (ист). Вакхически, бакхически. 2. (прен). Екзалтирано весел, ликуващ.

ВАКЦИНА, -ы, ж (мед). Ваксина; противотуберкулёзная вакцина.

ВАКЦИНАЦИЯ, -и, ж (мед). 1. без мн. Ваксиниране. 2. Ваксинация.

ВАЛ I, -а, на валу; мн -ы; м. Вал, насип; дига; крепостной вал.

ВАЛ II, -а, на валу; мн -ы, м. Голяма морска вълна, талаз. С угрюмой последовательностью катились гривастые валы (Перв.). С мрачна последователност се търкаляха гривести вълни. ♦ Девятый вал мор и прен деветата вълна, най-висока и бурна (според вярванията, фатална за моряците). Огневой вал (воен) огневи вал, валяк.

ВАЛ III, -а, на валу; мн -ы; м (тех). Вал, ос, цилиндър, барабан, валяк, валец; вал включения включвателен вал; вал привода задвижващ вал; гребной или дейдвудный вал (мор) гребен вал; кулачковый или кулачный вал разпределителен, гърбичен, ексцентриков вал; приводный вал предавателен вал; промежуточный вал междинен вал; тормозной вал спирачна ос; коленчатый вал колянов вал; шестеренчатый вал вал на зъбно колело; шлицевой вал канален вал; тросовый вал въжен барабан; вал выверенный балансиран (динамически проверен) вал.

ВАЛ IV, -а, без мн. м (икон). Общият обем на продукцията (за определен период и стойностно изразен); завод выполнил план по валу заводът изпълни плана за общия обем на продукцията; не нужно бояться, что обновление ассортимента плохо повлияет на вал не бива дa се боим, че обновяването на асортимента зле ще влияе върху общия обем на продукцията.

ВАЛАНДАНЬЕ, -я, с (прост). 1. Скитане, губене на време. 2. Разтакаване; бавно, мързеливо работене.

ВАЛАНДАТЬСЯ, -аюсь, -аешься, несв (прост). 1. Скитам без цел; губя си времето. 2. Разтакавам се, разтакам се; работя бавно; довольно вам валандаться с уборкой стига сте се разтакавали с почистването.

ВАЛЕЖНИК, -а, м. без мн. събир. Повалени от вятър дървета; съчки.

ВАЛЁК, -лька, м. 1. Бухалка (за пране на дрехи). 2. Щранга, кобилица, бонджук (гредичка, за която се закачат страничните каиши на впрегнатия кон). 3. (печат). Валяк (за нанасяне боя, мастило). 4. (мор). Валяк (дебелата част на уравновесено гребло); вёсла на валёк! (команда) гребла на валяк!

ВАЛЕНКИ, -нок; ед -нок, -нка; м. Валенки (плъстени ботуши).

ВАЛЕНТНОСТЬ, -и, ж (хим). 1. Валентност; переменная валентность променлива валентност. 2. Валенция; элемент первой валентности елемент от първа валенция.

ВАЛЕНТНЫЙ, прил (хим). Валентен; валентная связь валентна връзка; валентные электроны валентни електрони.

ВАЛЕНЫЙ, вж Валяный.

ВАЛЕРИАНА и ВАЛЕРЬЯНА, -ы, ж (бот). Валериана, дилянка, Valeriana officinalis.

ВАЛЕРЬЯНКА, -и, ж. без мн (апт. разг). Валериан, валерианови капки. В широком коридоре, больницы пахло валерьянкой и мятой (Верес.). В широкия болничен коридор миришеше на валериан и мента.

ВАЛЕРИАННИЦА, -ы, ж (бот). Мотовилка, Valerianella.

ВАЛЕРЬЯНОВЫЙ, прил. Валерианов; валерьяновые капли валерианови капки, валериан.

ВАЛЕТ, -а, м. Валет, вале, момче (на карти); пиковый валет пика вале. ♦ Червонный валет, вж червонный. Бубновый валет, вж бубновый.

ВАЛЕЦ, -льца, м (тех). Валц, валяк, цилиндър; клеевой валец лепилонаносвачка; подающий валец подаващ валяк (при гатерите).

ВАЛИДОЛ, -а, м (апт). Валидол.

ВАЛИК I, -а, м (тех), умал от вал III. Цилиндър; валяк; валец (в машина); валик фонографа восъчен цилиндър за звукозапис (във фонографа); валик тормозного кулака (авт) ос на ексцентрика за спирачната челюст; валик ходовой (токарного станка) супортов шпиндел (на струг).

ВАЛИК II, -а, м. умал от вал I. Малък вал, земен насип; могилка.

ВАЛИК III, -а, м. 1. Цилиндрична възглавница; диванный валик цилиндрична възглавница за канапе. 2. (анат). Вал, валяче; надглазничный валик, валик надбровной дуги надорбитен вал.

ВАЛИТЬ I, валю, валишь, несв. В. 1. Повалям, събарям, строполявам; ветер валит деревья вятърът поваля дърветата; такой ветер, что валит человека с ног такъв вятър, че събаря човека. 2. (разг). Трупам, нахвърлям, стоварвам, струпвам; валите всё в кучу трупайте всичко на куп. 3. на В (прен. разг). Стоварвам, хвърлям, прехвърлям (върху, на някого); он всегда валит вину на другого той винаги стоварва вината върху друг; нечего валить на других няма защо да хвърляте вината на другите || св повалить (към 1 знач). ♦ Вали валом, после разберём (погов) букв трупай на куп, после ще видим кое за къде е. Валить (всё) в (одну) кучу (ирон. разг) смесвам, обърквам, трупам на куп, хвърлям всичко в един кюп (различни неща, понятия). Валить зверя, вж зверь. Валить лес сека, изсичам гора. Валить с больной головы (да) на здоровую, вж голова. Валить с ног, вж. нога. Валить через пень колоду, вж колода.

ВАЛИТЬ II, без 1 и 2 л, -ит, несв. 1. (разг). Върви, движи се (масово, непрекъснато приижда); нахлува, нахълтва; народ валит на матч хората на тълпи отиват на мач. 2. (разг). Издига се; тече, вали; руква; сипе се, пада (на гъста маса); дым валит из трубы гъст пушек излиза от комина; снег валит хлопьями снегът пада на едри парцали. Пот валил с него градом (Гог.). Беше целият плувнал в пот. 3. пов. вали! и валяй! (прост) Карай! давай! хайде; вали, пиши письмо хайде пиши писмо || св повалить II (към 1 и 2 знач). ♦ Валить валом, вж валом.

ВАЛИТЬСЯ I, валюсь, валишься, несв. 1. Падам; повалям се; стоварвам се, събарям се, строполявам се, сгромолясвам се; даже сидеть не может — всё валится на подушку дори не може и да седи — все пада на възглавницата. Деревья медленно валились набок (Горб.). Дърветата бавно падаха на една страна. 2. Политам; накланям се, навеждам се (напред, назад). 3. без 1 и 2 л (прост). Измира, мре (масово); скот валится от сибирской язвы добитъкът мре от антракс. || св повалиться.

ВАЛИТЬСЯ II, без 1 и 2 л, -ится, несв. (разг). Приижда, трупа се, върви на тълпи, на тумби.

ВАЛКА I, -и, ж. без мн (спец, вж валить I). 1. Събаряне, поваляне, рушене. Трудно было решить, откуда начать валку дома (Леон.). Трудно беше да се реши, откъде да започне събарянето на къщата. 2. Сеч, сечене, изсичане; валка леса сечене на гора.

ВАЛКА II, -и, ж. без мн (спец, вж валять). Валяне, тепане.

ВАЛКИЙ; -лок, -лка, -лко; прил. Неустойчив, клатушкащ се; несигурен. Лодка у него плохая была, маленькая и валкая (Горьк.). Лодката му беше лоша, малка и неустойчива. ♦ Ни шатко, ни валко (ни на сторону), вж шатко (погов) криво-ляво, горе-долу, чат-пат; посредствено. Дело продолжило идти, как говорится, ни шатко, ни валко (Салт.). Работата си вървеше, да кажем, криво-ляво.

ВАЛКОВЫЙ, прил (тех). Валцов; валковая дробилка валцова трошачка.

ВАЛКОСТЬ, -и, ж. без мн. Неустойчивост; валкость корабля неустойчивост на кораба.

ВАЛОВКА, -и, ж. без мн (спец. разг). Общ, брутен, стойностен израз на произведената продукция.

ВАЛОВОЙ, прил. 1. (икон). Общ, брутен; цялостен, неразчленен; валовой доход брутен доход; резкое увеличение валовой продукции народного хозяйства рязко увеличаване на общата продукция на народното стопанство. 2. (спец). Повсеместен; общ; масов; валовой улёт птиц масово отлитане на птиците.

ВАЛОËМКИЙ; -мок, -мка; прил (спец). (Характеризиращ се) със значителен стойностен обем (за продукция, с оглед общото стойностно изчисление).

ВАЛОК I, -лка, м (тех). Валец, валц.

ВАЛОК II, -лка, м (сел-ст). Легнала окосена редица (трева, жито).

ВАЛОМ: валом валит (разг). 1. Върви на тълпа, на тумби, приижда (масово); излиза; народ валом валит народът върви на тълпи. 2. Вали изобилно; сипе се (на парцали); пада (гъст сняг). В те поры плохо было только видно: снег валом валил, да и время было пасмурное (Григ.). Само че по онова време лошо се виждаше: снегът се сипеше на едри парцали, пък и времето беше навъсено.

ВАЛОЧНО-ПАКЕТИРУЮЩИЙ, прил (спец): валочно-пакетирующая машина машина за (последователно) рязане, поваляне и пакетиране (на дървета), резачка (която поваля и пакетира дървета).

ВАЛТОРНА, -ы, ж (муз). Валдхорн.

ВАЛТОРНИСТ, -а, м (муз). Валдхорнист.

ВАЛУЙ, -я, м (бот). Валуй, Agaricus Russula foetens (вид гъба).

ВАЛУН, -а, м (геол). Молоз, валчест камък.

ВАЛУХ, -а, м (обл. сел-ст). Овен, кастриран коч.

ВАЛЬДШНЕП, -а, м (зоол). Горски бекас, Scolopax rusticola.

ВАЛЬС, -а, м. Валс (танц и музика). Как новый вальс хорош! (Лерм.). Колко хубав е новият валс!

ВАЛЬСИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. Валсирам, танцувам, играя валс.

ВАЛЬЦЕВАТЬ, -цую, -цуешь, несв. В. (тех). Валцовам.

ВАЛЬЦЕВОЙ, прил, вж вальцовый.

ВАЛЬЦОВКА, -и; мн -и, -вок; ж (тех). 1. без мн. Валцоване. 2. Валцовачка. 3. (разг). Валцовъчен цех.

ВАЛЬЦОВОЧНЫЙ, прил (тех). Валцовъчен; вальцовочный цех валцов, валцовъчен цех.

ВАЛЬЦОВЩИК, -а, м. Валцовач.

ВАЛЬЦОВЩИЦА, -ы, ж. Валцовачка.

ВАЛЬЦОВЫЙ, прил (тех). Валцов; вальцовая мельница; вальцовый затвор цилиндричен затвор.

ВАЛЬЦЫ, -ов, мн (тех). Валцова машина, валцовачка.

ВАЛЬЩИК, -а, м (спец). Секач (работник, който се занимава със сечене на дървета).

ВАЛЬЯЖНЫЙ; -жен, -жна, -жно; прил (остар. сега upoн). Величав, тържествен, пълен с достойнство; вальяжный вид изпълнен с важност вид.

ВАЛЮТА, -ы, ж. без мн. Валута; иностранная валюта чужда валута; твёрдая валюта стабилна валута; падающая валюта падаща, нестабилна валута.

ВАЛЮТНЫЙ, прил. Валутен; валютные операции.

ВАЛЮТЧИК, -а м (разг. остар). Спекулант с чужда валута (през периода на непа).

ВАЛЮТЧИЦА, -ы, ж (разг. остар. неодобр). Спекулантка с чужда валута.

ВАЛЯЛЬНЫЙ, прил (текст). Тепавичен, тепавичарски; валяльное ремесло тепавичарски занаят.

ВАЛЯЛЬНЯ, -и; мн -и, -лен; ж (текст). Тепавица, валявица.

ВАЛЯЛЬЩИК, -а, м. (текст). Тепавичар.

ВАЛЯЛЬЩИЦА, -ы, ж (текст). Тепавичарка.

ВАЛЯНИЕ, -я, с. без мн (текст). Тепане, валяне.

ВАЛЯНЫЙ, прил. Плъстен; валяные сапоги плъстени ботуши.

ВАЛЯТЬ, -яю, -яешь, несв. В. 1. Търкалям; овалям; его валяли в снегу търкаляха го в снега; котлеты валяют в муке кюфтетата се овалят в брашно. 2. Меся, размесвам; начинай валять тесто почвай да размесваш тесто. 3. Валям, тепам; сплъстявам; там валяют войлок там тепат кече. 4. (прост). Върша нещо небрежно, правя как да е, през куп за грош; он не работает, а валяет как попало той не работи, а кара как да е. 5. пов. валяй(те)! (прост) Карай(те), давай(те), хайде || св свалять (към 2, 3 и 4 знач) и навалять (прост., към 4 знач).

ВАЛЯТЬСЯ, -яюсь, -яешься, несв. 1. Търкалям се; пьяный валяется на улице пияният се търкаля на улицата. 2. (разг). Излежавам се; лежа; безделнича; он любит целыми днями валяться в постели той обича по цели дни да се излежава. 3. без 1 и 2 л (разг). Лежи разхвърляно, неприбрано; на стульях валялись книги по столовете бяха разхвърляни книги.

ВАМ, дат от мест вы.

ВАМИ, тв от мест вы.

ВАМП, нескл. м (арго): женщина-вамп демонична жена, жена вамп.

ВАМПИР I, -а, м. Вампир, (прен) кръвопиец, кръволок.

ВАМПИР II, -а, м (зоол). Вампир, вид прилеп, Phyllostoma spectorum.

ВАМПУКА, -и, ж (театр. разг. ирон). Нелепи сценични положения; бездарна, шаблонна театрална постановка.

ВАНАДИЙ, -я, м. без мн (хим). Ванадий, V (елемент).

ВАНДАЛ, -а, м (ист). Вандал; (прен) варварин, разрушител на културни паметници.

ВАНДАЛИЗМ, -а, м. без мн (книж). Вандализъм, вандалщина, вандалство; варварство.

ВАНИЛЕВЫЙ, вж ванильный.

ВАНИЛИН, -а, м. Ванилия (заместител на ванилия).

ВАНИЛЬ, -и, ж. без мн. Ванилия.

ВАНИЛЬНЫЙ, прил. Ванилен; ванильный порошок ванилия на прах.

ВАННА, -ы, ж. 1. Вана; эмалированная ванна емайлирана вана; глазная ванна (мед) чашка за промиване на очи. 2. Баня; принимаю ванны правя бани; солнечные ванны слънчеви бани; грязевые ванны кални бани; химическая ванна химическа баня.

ВАННАЯ, -ой, ж. Баня (в жилище).

ВАННОЧКА, -и; мн -и, -чек; ж. умал от ванна. Ваничка, малка вана.

ВАННЫЙ, прил. Ванен; ванная комната вж ванная.

ВАНТЫ, вант; ед -а, -ы; ж (мор). Ванти, обтежки (дебели въжета, поддържащи мачтата и свързани помежду си с тънки напречни върви) (във формата на стълба).

ВАНЬКА I, -и; мн -и, -нек; м (пренебр. остар). 1. Файтон, кола; шейна (наемана като файтон). Голядкин уже садился на поджидавшего его ваньку (Дост.) Голядкин вече се качваше в очакващата го шейна. 2. Файтонджия.

ВАНЬКА II: валять (ломать) ваньку (прост) правя се на глупак, ставам за смях.

ВАНЬКА-ВСТАНЬКА, ваньки-встаньки; мн ваньки-встаньки, ванек-встанек; м. Човече (детска играчка с тежест в долния заоблен край за да стои винаги в изправено положение).

ВАР, -а, м. без мн. 1. Разтопена смола, катран, гудрон, пъкура, зифт. 2. (прост). Врелец, вряла вода; обдать варом да залея с вряла вода; меня как варом обдали.

ВАРАКУШКА, -и; мн -и, -шек; ж (зоол). Синьогушка, Luscinia svecica.

ВАРАНТ, -а, м (търг). Варант, заложен запис.

ВАРВАР, -а, м. 1. Варварин. Греки и римляне считали себя первыми народами, а всех других — варварами (Карамз.). Гърците и римляните смятали себе си за първи народи, а всички други — за варвари. 2. (прен). Некултурен, груб, жесток човек; фашистские варвары фашистки варвари.

ВАРВАРИЗАЦИЯ, -и, ж. без мн (книж). Варваризиране; варваризация, докарване до варварско състояние.

ВАРВАРИЗМ, -а, м (език. остар). Варваризъм (дума или израз, заети от друг език или образувани по чужд образец).

ВАРВАРСКИЙ, прил. Варварски; варварские племена; варварское отношение к культурным ценностям (прен) варварско отношение към културните ценности.

ВАРВАРСТВО, -а, с. без мн. 1. Варварство; период варварства в истории человечества период на варварството в историята на човечеството. 2. (прен). Варварщина, некултурност, невежество, груба жестокост, диващина.

ВАРГАНИТЬ, -ню, -нишь, несв. В (прост. неодобр). Правя, приготвям (нещо) набързо || св сварганить.

ВАРЕВО, -а, с. без мн (прост. пренебр). Чорба, рядка манджа.

ВАРЕЖКИ, -ек; ед -жка, -жки; ж. Ръкавици (с един пръст).

ВАРЕНЕЦ, -нца, м. без мн. Подквасено в пещ мляко (приготвено по специален начин).

ВАРЕНИЕ, -я, с. без мн. Вж варка.

ВАРЕНИКИ, -ов; ед -ник, -а; м. Вареники (варени тестени топчета, напълнени с извара, месо, вишни и др.).

ВАРЕНИЧНАЯ, -ой, ж. Закусвалня (в която се поднасят вареники).

ВАРËНЫЙ, прил. 1. Варен; варёная рыба варена риба. 2. (прен. разг). Апатичен, уморен; кисел; весь день я какой-то варёный цял ден съм някак кисел.

ВАРЕНЬЕ, -я, с. 1. Сладко; вишнёвое варенье сладко от вишни. 2. без мн. Варене (вж също варка).

ВАРИАБЕЛЬНЫЙ, прал (спец. разг). Променлив, способен да има или образува варианти, разновидности; неустойчив, непостоянен.

ВАРИАНТ, -а, м. Вариант; разновидност, видоизменение.

ВАРИАТИВНЫЙ, прил (спец). (Който е) способен да има или има вариации, разновидности; вариращ.

ВАРИАЦИОННЫЙ, прил. Вариационен, променлив, ♦ Вариационное исчисление (мат) вариационно смятане.

ВАРИАЦИЯ, -и, ж. 1. (книж). Вариант; разновидност, видоизменение. 2. (муз). Вариация; тема с вариациями тема с вариации. 3. (мат). Вариация. 4. (биол). Вариетет.

ВАРИОКИНО, нескл. с (спец). Вариоскопично кино.

ВАРИОСКОПИЧЕСКИЙ, прил (спец). Вариоскопичен (способен да променя размерите и конфигурацията на образа върху екрана); вариоскопический фильм.

ВАРИОСКОПИЯ, -и, ж (спец). Вариоскопия, снемане или прожектиране на вариоскопични филми.

ВАРИОКУПЛЕР, -а, м (ел). Вариокуплер.

ВАРИОМЕТР, -а, м (ел). Вариометър.

ВАРИТЬ, варю, варишь, несв. 1. В. Варя, сварявам; готвя, сготвям. Разведи огонь. Сегодня будем варить обед (Корол.). Наклади огъня. Днес ще си готвим обед. 2. В. Добивам, получавам; правя (чрез варене, топене, нагряване); варят пиво, мыло, сталь, смолу правят, варят, произвеждат бира, сапун, стомана, смола. 3. без 1 и 2 л, В и без доп. Сварява, смила; работи (за стомах). У него как-то странно немела левая нога и почему-то совсем не варил желудок. (Чех.). Някак странно му изтръпваше левият крак и кой знае защо съвсем не работеше стомахът. 4. В (прост). Заварявам, съединявам чрез заварка || св сварить (към 1 знач). ♦ Голова или котелок не варит (прен. шег) не (ми) работи главата, не мога да мисля, не (ми) сече пипето. Котелок у Р варит (прен. шег) сече (му) пипето, акънлия е.

ВАРИТЬСЯ, варюсь, варишься, несв. Варя се; суп варится супата се вари || св свариться. ♦ Вариться в собственном соку (разг) не общувам с други; живея, работя като саможивец.

ВАРКА, -и, ж. без мн. 1. Варене, готвене; варка варенья варене на сладко; варка обеда готвене на обед; варка стали (тех) варене на стомана. 2. (тех). Варило (продукт, приготвен при едно варене).

ВАРКИЙ; -рок, -рка; прил. (прост). 1. Който бърже загрява, затопля; варкая печь пещ, която гори добре. 2. Лесно увиращ; варкая фасоль боб, който лесно увира.

ВАРНАК, -а, м (обл). 1. (Избягал) каторжник. 2. (руг). Разбойник, негодник.

ВАРНИЦА, -ы, ж. Солница, соловарна.

ВАРОЧНЫЙ, прил (спец). (Служещ) за варене (в него); варочный котёл казан за изваряване.

ВАРШАВЯНКА, -и, ж. 1. Варшавянка (жителка на Варшава). 2. [глав. В]. «Варшавянка» (название на популярна полска революционна песен). 3. Полски танц, полка.

ВАРЬЕТЕ [тэ], нескл. с (остар). Вариете.

ВАРЬИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв (книж). 1. В. Видоизменям; разнообразявам. Каждый простейший мотив он мог варьировать бесконечно (Салт.). Всеки най-прост мотив той можеше да предава в безброй вариации. 2. Варирам; променям се, видоизменям се; количество слюны и её качество чрезвычайно варьируют (И. Павл.) количеството на слюнката и нейното качество извънредно силно варират.

ВАРЬИРОВАТЬСЯ, без 1 и 2 л -руется, несв (книж). Варира, променя се, видоизменя се.

ВАРЯГ II, -а, м (прен. шег). Случаен работник, епизодичен сътрудник (дошъл временно от другаде).

ВАРЯГИ, -ов; ед варяг I, -а; м (ист). Варяги (староруско название на нормани).

ВАРЯЖСКИЙ, прил от варяг I. Варяжки; варяжские дружины; песня варяжского гостя из оперы «Садко» песента на варяжкия търговец от операта «Садко».

ВАС, род и вин от мест вы.

ВАСИЛЁК, -лька, м. Метличина, Centaurea. ♦ Рогатые васильки (бот) ралица, Consolida regalis (Delphinium consolida).

ВАСИЛИСК, -a, м. 1. (мит). Ламя, дракон, змей. 2. (зоол). Василиск, Basiliscus americanus (централноамерикански видове гущери от р. Basiliscus, сем. Игуанови).

ВАСИЛИСНИК, -а, м (бот). Гущерка, обичниче, Thalictrum.

ВАСИЛЬКОВЫЙ, прил. 1. Метличинен; васильковый стебель стъбло на метличина. 2. Светлосин; синкав; с цвета на метличина; васильковое платье светлосиня рокля; васильковые глаза сини като метличина очи.

ВАСИСДАС, -а, м (остар). Гише, прозорче. Сидела сама у васисдаса и продавала билеты (Леск.). Сама стоеше на гишето и продаваше билети.

ВАССАЛ, -а, м. 1. (ист). Васал (в системата на феодализма). 2. (прен. книж. неодобр). Васал, слуга, подчинен (лице или държава); вассалы империализма васали на империализма.

ВАССАЛЬНЫЙ, прил. (ист. и книж. прен. неодобр). Васален, подчинен; зависим, подвластен; вассальная зависимость; вассальное государство васална държава.

ВАТА, -ы, ж. без мн. 1. Памук (обработен); стерильная вата стерилен памук. 2. Вата; пальто на вате палто, подплатено с вата. ♦ Минеральная вата (спец) стъклен памук.

ВАТАГА, -ы, ж. 1. (разг). Чета, дружина; група; тълпа; банда; тайфа; ватага разбойников банда разбойници. 2. (спец и обл). Задруга, сдружение (предимно на риболовци, също и помещенията й). 3. (ист) Ватага (казашки походен строй на колони). 4. (обл.) Стадо (овце); ято (птици).

ВАТАЖНЫЙ, прил. 1. (обл). (Принадлежащ) на (рибарска) задруга, сдружение; ватажное судно кораб на задругата. 2. (воен. остар). Ватажен, на колони; ватажное построение походен строй на колони.

ВАТЕР [тэ] I, -а, м (прост). Клозет (с чиния).

ВАТЕР [тэ[ II, -а, м (тех). Предачна машина, предачка.

ВАТЕРКЛОЗЕТ [тэ, зэ], а, м (остар). Клозет (с чиния и водопроводно приспособление за промиване).

ВАТЕРЛИНИЯ [тэ], -и, ж (спец). Водолиния, ватерлиния.

ВАТЕР-МАШИНА [тэ], ватер-машины, ж (тех). Вж ватер II.

ВАТЕРНЫЙ [тэ] I, прил (прост). Клозетен.

ВАТЕРНЫЙ [тэ] II, прил (тех). Ватерен, памукопредачен; ватерная машина, вж ватер II.

ВАТЕРПАС [тэ] -а, м (тех). Водно равнило, нивелир, либела, терзия; водяной ватерпас водно равнило; плотничий ватерпас дърводелско равнило, терзия.

ВАТЕРПОЛИСТ [тэ], -а, м (спорт). Ватерполист, играч на водна топка.

ВАТЕРПОЛИСТКА [тэ], -и; мн -и, -ток; ж (спорт). Ватерполистка, играчка на водна топка.

ВАТЕР-ПОЛО [тэ], нескл. с (спорт). Водна топка (игра).

ВАТЕРПОЛЬНЫЙ [тэ], прил (спорт). (Отнасящ се) до, (свързан) с, (предназначен) за водна топка, ватерполо; ватерпольная команда отбор ватерполисти, отбор играчи на водна топка.

ВАТЕРПРУФ [тэ], -а, м (остар). Мушама (дамска); палто за дъжд; леко дамско манто.

ВАТИН, -а, м. без мн. Ватин, ваталин; пальто на ватине палто, подплатено с ваталин.

ВАТИНОВЫЙ, прил от ватин. Ватен, ваталинов; ватинное утепление пальто подшиване на ваталин (под хастара на балтона за топлина).

ВАТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Памуче; стиска памук.

ВАТМАН, -а, м (спец). Ватманова хартия (плътна рисувателна хартия).

ВАТМАНСКИЙ, прил (спец): ватманская бумага, вж ватман.

ВАТНИК, -а, м. Памуклийка, ватенка (със или без ръкави).

ВАТНЫЙ, прил. 1. Памучен; ватный тампон памучен тампон. 2. Ватен, ваталинен; подплатен с вата, ваталин; ватное пальто балтон, подплатен с вата. 3. (прен. разг). Омекнал, безсилен или безволев, неспособен да се раздвижи, да действува. ♦ Ватное одеяло юрган.

ВАТРУШЕЧНЫЙ, прил от ватрушка; ватрушечное тесто тесто за ватрушки.

ВАТРУШКА, -и; мн -и, -шек; ж. Ватрушка (малка питка със сирене или извара).

ВАТТ, -а; мн -ы, ватт; м (физ). Ват.

ВАФЕЛЬНИК, -а, м (разг). Вж вафельщик.

ВАФЕЛЬНИЦА, -ы, ж. 1. Съд, форма за (правене на) вафли. 2. (разг), вж вафельщица.

ВАФЕЛЬНЫЙ, прил. Вафлен, за вафли; вафельное тесто тесто за вафли; (прен) вафельное полотенце вафлена кърпа за ръце (изтъкана с подобна релефна шарка).

ВАФЕЛЬЩИК, -а, м. Вафладжия (майстор или продавач на вафли).

ВАФЕЛЬЩИЦА, -ы, ж. Вафладжийка (майсторка или продавачка на вафли).

ВАФЛЯ, -и; мн -и, -фель; ж. Вафла.

ВАХЛАК, -а, м (разг. пренебр). Тъпанар, глуповат и несръчен човек, грубоват, нетактичен, недодялан (човек), дръвник.

ВАХМИСТР, -а, м (остар). Вахмистър (кавалерийски фелдфебел в руската царска армия).

ВАХТА I, -ы, ж. 1. (мор). Вахта (а. Денонощно дежурство [на кораб]. б. Време на дежурството. в. Дежурна смяна); я из второй вахты аз съм втора вахта, смяна; надо вставать на вахту трябва да ставам за вахта. 2. (прен. търж). Стража, вахта; на вахте мира на стража на мира; стахановская вахта стахановски вахта. 3. Сменна бригада (за работа в по-дълготрайни смени оттатък полярния кръг в тайгата или др.). ♦ Стоять на вахте; нести или держать вахту (мор) стоя на вахта.

ВАХТА II, -ы, ж (бот). Богородичена лъжичка, Menyanthes trifoliata.

ВАХТЕННЫЙ, прил (мор). 1. Вахтен, караулен; вахтенный начальник. 2. вахтенный, -ого, м. Вахтен, караулен; позвать вахтенного повикай караулния. 3. Свързан със сменна бригадна работа (вж вахта I, 3 знач): а. (Организиран) във вид на дългосрочни сменни бригади, (свършен с помощта) на сменни бригади; эту сырьевую базу осваивают вахтенным способом начинът за разработка на суровинната база е с помощта или с участието на сменни бригади. б. (Изпълняван) от дългосрочни сменни бригади; вахтенная работа на Севере дейности в районите на Север, изпълнявани от дългосрочни сменни бригади. в. (Предназначен) за дългосрочни сменни бригади; вахтенные посёлки на Каспии (специализирани) селища на Каспийското море, (предназначени) за дългосрочни сменни бригади.

ВАХТЕР I, -а, м (остар). Главен пазач (в учреждение).

ВАХТЁР, -а, и ВАХТЕР II, -а, м. Дежурен портиер (в учреждение).

ВАХТЁРСКИЙ и (остар) ВАХТЕРСКИЙ, прил. (Който е) на или за дежурния портиер или (остар) главния пазач; вахтёрские обязанности задължения на дежурен портиер.

ВАХТЁРША, -и, ж (разг). Дежурна портиерка (в учреждение).

ВАХТОВЫЙ, прил от вахта I (3 знач). Свързан с дългосрочни сменни бригади.

ВАХТПАРАД, -а, м (остар. воен). Военен церемониал при смяна на караула.

ВАШ, вашего м; ж ваша, вашей; с ваше, вашего; мн ваши, ваших; мест. притеж. Ваш. Пишу к вам у вас, в вашей комнате, на вашем бюро (Дост.). Пиша ви у вас, във вашата стая, върху вашето бюро. Ваш дед портной, ваш дядя повар (Пушк.). Дядо ви е шивач, чичо ви е готвач. Здесь нет ничего вашего (същ) тук няма нищо ваше; как ваши? как са, какво правят вашите (близки)? ♦ Ваша взяла (разг) вие победихте. (За) ваше здоровье! Наздраве! (при тост: т. е. пия за ваше здраве). И нашим и вашим, вж наш. По-вашему 1) вметн. д. според вас; по-моему, всё в порядке, а по-вашему как? според мен всичко е наред, а според вас как е? 2) Нареч като вас, както го правите вие, по ваш пример, по ваш образец; научите нас работать по-вашему научете ни да работим като вас; 3) Нареч както искате вие; будь по-вашему нека бъде, както вие искате.

ВАШГЕРД, -а, м (тех). Вашгерд, промивачка; (уред за промиване на руда).

ВАЯНИЕ, -я, с. без мн (остар и вис). Ваяне; скулптура; школа живописи и ваяния училище за живопис и скулптура.

ВАЯТЕЛЬ, -я, м (остар и вис). Ваятел; скулптор.

ВАЯТЬ, -яю, -яешь, несв. В (остар и вис). Вая, моделирам; скулптирам || св изваять.

ВБЕГАТЬ, -аю, -аешь, несв. в. Втурвам се (в нещо, някъде); влизам тичешком || св вбежать.

ВБЕЖАТЬ, вбегу, вбежишь, они вбегут, в. в В. Да се втурна (в нещо, някъде); да вляза тичешком. В комнату вбежала тринадцатилетняя девочка (Л. Толст.). В стаята се втурна тринадесетгодишно момиче || несв вбегать.

ВБИВАТЬ, -аю, -аешь; пов вбей; несв. В/в В. Вбивам, забивам; набивам; зачуквам; вкарвам || св вбить.

ВБИВКА, -и; мн -и, -вок; ж (спец). Вбиване, забиване; зачукване; вкарване; вбивка гвоздей забиване на гвоздей.

ВБИРАТЬ, -аю, -аешь, несв. В. 1. Поглъщам; попивам; всмуквам; вдишвам; поемам. || св вобрать. ♦ Вбирать в себя побирам; събирам; включвам. Вокзал не широк, народу вбирает в себя мало (Фурм.). Гарата е тясна и побира малко хора.

ВБИТЬ, вобью, вобьёшь; пов вбей; св. В/в В. Да вбия, да забия; да набия; да зачукам, да вкарам (в нещо); ему нужно было вбить гвоздь в стену той трябваше да забие пирон в стената; вбить мяч в ворота (спорт) да вкарам топката във вратата, да вкарам гол || несв вбивать. ♦ Вбить в голову В/Д (разг) да втълпя (някому нещо); да набия (някому нещо) в главата. Вбить себе в голову В (разг) да си втълпя (нещо). Вбить клин, вж клин.

ВБЛИЗИ, 1. нареч. Близо, наблизо; отблизо. Вблизи стены города оказались далеко не такими внушительными (Степ.). Отблизо градските стени се оказаха съвсем не така внушителни. 2. предл (от) Р. Близо до, недалече от; край, до; вблизи (от) завода близо до завода.

ВБОК, нареч. Встрани, настрани. Ромашов угрюмо смотрел вбок (Купр.). Ромашов мрачно гледаше настрана.

ВБРАСЫВАТЬ, -аю, -аешь, несв. В/в В. Хвърлям, нахвърлям, мятам, вкарвам (в нещо) || св вбросить.

ВБРОД, нареч. По брод, по плитко; перейти реку вброд да премина река по брод, по плитко, да прегазя река.

ВБРОСИТЬ, -ошу, -осишь, св. В/в В. Да хвърля, да метна, да вкарам (в нещо); Бек-Агамалов резко со стуком вбросил шашку в ножны (Купр.). Бек-Агамалов рязко, със звън вкара сабята в ножницата || несв вбрасывать.

ВБУХАТЬ, -аю, -аешь, св. В/в В (прост). Да (из)сипя (прекалено много), да стоваря, да сложа (голямо количество) || еднокр вбухнуть.

ВБУХАТЬСЯ, -аюсь, -аешься, св. в В (прост). Да се стоваря тежко, да цопна (вътре), да падна в нещо (навътре) || еднокр вбухнуться.

ВБУХНУТЬ, -ну, -нешь, св и еднокр. В/в В (прост). Да сипя, да сипна (прекалено много), да сложа (наведнъж голямо количество).

ВБУХНУТЬСЯ, -нусь, -нешься, св. в В (прост). Да се вмъкна нечакано и тежко, да цопна вътре изведнъж, да се стоваря внезапно, да падна тежко и внезапно.

ВВАЛИВАТЬ, -аю, -аешь, несв. 1. В/в В. Хвърлям (нещо тежко вътре в...), натоварвам, стоварвам (в нещо), насипвам, натрупвам, нахвърлям (в нещо). 2. в В (прост). Нахълтвам, втурвам се (на тълпа), нахлувам || св ввалить.

ВВАЛИВАТЬСЯ, -аюсь, -аешься, несв. 1. в В (разг). Падам, пропадам, стоварвам се, изтърсвам се (в нещо — за нещо тежко, тромаво). 2. в В (разг). Влизам грубо, тромаво, с шум; нахълтвам, нахлувам. 3. без 1 и 2 л. Хлътва || св ввалиться.

ВВАЛИВШИЙСЯ, прил. Хлътнал (за очи, гърди, страни).

ВВАЛИТЬ, ввалю, ввалишь, св. 1. В/в В. Да хвърля, да струпам, да натоваря (нещо тежко в ...), да насипя, да натрупам, да нахвърля (в нещо); ввалили щебень в яму изсипаха чакъла в ямата. 3. в В (прост). Да нахълтам, да нахлуя. Толпа ввалила в наш коридор (Корол.). Тълпата нахълта в нашия коридор || несв вваливать.

ВВАЛИТЬСЯ, ввалюсь, ввалишься, св. 1. в В (разг). Да падна, да пропадна, да се стоваря, да се изтърся (в нещо); в темноте можно ввалиться в яму в тъмнината човек може да падне в яма. 2. (разг). Да вляза тромаво, грубо, с шум; да нахлуя, да нахълтам. В арестантскую ввалилась толпа австрийских солдат (Н. Остр.). В арестантското помещение нахълта тълпа австрийски войници. 3. без 1 и 2 л. Да хлътне. Бедняжка очень похудела в эти четыре дня болезни: глаза ввались ... (Дост.). Горката много отслабна през тези четири дена боледуване: хлътнаха й очите... || несв вваливаться.

ВВЕДЕНИЕ I, -я, с. 1. без мн. Въвеждане, вкарване; внасяне; введение зонда вкарване на сонда 2. без мн (мед). Вкарване, инжектиране; введение адреналина под кожу подкожно инжектиране на адреналин. 3. без мн. Въвеждане; внедряване; установяване; введение 40–часовой недели въвеждане на 40–часова седмица. 4. без мн. Включване (в състава на нещо). 5. Увод; встъпление; предговор; введение в литературоведение увод в литературознанието; он начал обширным введением той започна с обширно встъпление.

ВВЕДЕНИЕ II [глав. В], -я, с (църк). Въведение Богородично (църк. празник).

ВВЕЗТИ, -зу, -зёшь; мин ввёз, ввезла; св. 1. В, В/из Р. Да внеса, да импортирам; в этом году мы ввезли много машин из Чехии тази година внесохме много машини от Чехия. 2. В, В/в В. Да вкарам, да докарам; ввезите дрова во двор вкарайте дървата в двора || несв ввозить.

ВВЕК, нареч (разг). Никога, нявга, докато съм жив. Ввек тебя я не забуду (Пушк.). Нивга не ще те забравя.

ВВЕРГАТЬ, -аю, -аешь, несв. В/в В (вис). Хвърлям, въвличам (насилствено в нещо) || св ввергнуть.

ВВЕРГАТЬСЯ, -аюсь, -аешься, несв (вис). 1. Хвърлям се, втурвам се; нахлувам, нахълтвам. 2. Изпадам || св ввергнуться.

ВВЕРГНУТЬ, -ну, -нешь; мин вверг, -гла; св. В/в В (вис). Да хвърля (в нещо); да въвлека (насилствено); мы не позволим ввергнуть нас в войну не ще позволим да ни въвлекат във война; это ввергло его в отчаяние (прен) това го хвърли в отчаяние || несв ввергать.

ВВЕРГНУТЬСЯ, -нусь, -нешься; мин ввергся, -глась; св (вис). 1. Да се хвърля, да се втурна; да нахлуя, да нахълтам. 2. Да изпадна || несв ввергаться.

ВВЕРЕННЫЙ; -ен, -ена; прил (офиц). Поверен; вверенное вам учреждение повереното ви учреждение.

ВВЕРЖЕНИЕ, -я, с. без мн (вис). Хвърляне (в нещо), въвличане (насилствено).

ВВЕРЗИТЬСЯ, без 1 л, -зишься, св (прост). Да падна, да се изтърся, да цопна, да се пльосна.

ВВЕРИТЬ, -рю, -ришь, св В/Д (вис). Да поверя; да доверя; он вверил тайну другу той повери тайната на своя приятел || несв вверить.

ВВЕРИТЬСЯ, -рюсь, -ришься, св. Д (вис). Да се доверя (изцяло) || несв ввериться.

ВВЕРНУТЬ, -ну, -нёшь, св. В/в В. 1. Да завинтя, да завия, да завъртя; он ввернул винт в доску той завинти винт в дъската. 2. (прен. разг). Да вмъкна; да пробутам, да пъхна; да изтърся; ввернуть словечко да вмъкна (една) думичка, да се обадя; да си кажа думата || несв ввёртывать.

ВВЁРТЫВАТЬ, -аю, -аешь, несв. В/в В. 1. Завинтвам, завивам, завъртвам. 2. (прен. разг). Вмъквам; пробутвам, пъхвам || св ввернуть.

ВВЕРХ, нареч (за посока). Горе, нагоре; руки вверх горе ръцете; вверх по Волге нагоре по Волга; снизу вверх отдолу нагоре. ♦ Вверх дном (разг) с главата надолу; наопаки; в безредие.

ВВЕРХУ, нареч (за място). Горе; вверху развевался флаг горе се вееше знаме.

ВВЕРЯТЬ, -яю, -яешь, несв. В/Д (вис). Поверявам, доверявам || св вверить.

ВВЕРЯТЬСЯ, -яюсь, -аешься, несв. Д (вис). Доверявам се (изцяло) || св ввериться.

ВВЕСТИ, -еду, -едёшь; мин ввёл, ввела; св. В, В/в В. 1. Да въведа; да вкарам. Ахилла ввёл во двор своих лошадей (Леск.). Ахила въведе конете си в двора. 2. без 1 и 2 л. Да доведа, да заведа. Дверь с оторванной створкой ввела их на лестницу (Фед.). Една врата с откъсната половина ги изведе на стълбата. 3. (мед). Да инжектирам; да въведа, да вкарам. Введите камфору! (Копт.). Инжектирайте му камфор! 4. Да въведа, да внедря; да установя. Либих ввёл преподавание практическое (Черн.). Либих въведе практическото преподаване; ввести в строй, в эксплуатацию (завод, машину, дорогу) да вкарам в строя, да предам за експлоатация (завод, машина, път). 5. Да въведа; да запозная; да посветя (някого в нещо); он честно ввёл меня во все свой планы той честно ме запозна с всичките си планове. 6. Да включа, да въведа; в это время зоология ещё не была введена в программу обучения по онова време зоологията не беше включена в програмата на обучението || несв вводить. ♦ Ввести в грех В да вкарам в грях, да изкуша (някого), да накарам, да принудя (някого) да съгреши. Ввести в долги В да вкарам в дългове, да накарам, да принудя (някого) да направи дългове. Ввести в расход, в убыток В да накарам, да принудя (някого) да се охарчи; десять левов меня не введут в убыток с десет лева няма да се охарча.

ВВЕСТИСЬ, без 1 и 2 л, -дётся; мин ввёлся, -елась; св. Да се въведе, да стане практика, да стане обичаен.

ВВЕЧЕРУ, нареч (остар). Вечерта, привечер. Ввечеру собрались мы в последний раз. (Фурм.). Вечерта се събрахме за последен път...

ВВИВАТЬ, -аю, -аешь, несв. В/в В. Вплитам || св ввить.

ВВИДУ, предл Р. Предвид на; поради, по причина на, като се има предвид, вземайки под внимание; ввиду того, что... предвид на това, че... Ввиду недостатка в продовольствии, сокращение пути теперь было особенно важно (Арсен.). Тъй като храната ни беше силно намаляла, сега беше особено наложително да си съкратим пътя.

ВВИНТИТЬ, -нчу, -нтишь, св. В/в В. Да завинтя, да завия (в нещо); ввинченное в стену кольцо завинтена в стената халка || несв ввинчивать.

ВВИНЧИВАТЬ, -аю, -аешь, несв. В/в В. Завинтвам, завивам (винт, крушка) || св ввинтить.

ВВИТЬ, вовью, вовьёшь, св. В/в В. Да вплета; она ввила ленту в косу тя вплете панделка в плитката си || несв ввивать.

ВВОД, -а, м. 1. без мн. Въвеждане; вкарване; ввод завода в эксплуатацию предаване на завод за експлоатация, въвеждане на завод в строя; ввод резервов в бой (воен) вкарване, въвеждане на резервите в боя. 2. (ел). Входящ кабел; рекордоман; нагнетателен тръбопровод; ввод для телефона входящ кабел за телефон, ♦ Ввод во владение (право) въвеждане във владение. Ввод в наследство (право) въвеждане в наследство.

ВВОДИТЬ, -ожу, -одишь, несв. В, В/в В. 1. Въвеждам; вкарвам. 2. без 1 и 2 л. Води; довежда, завежда. 3. (мед). Инжектирам; въвеждам, вкарвам. 4. Въвеждам, вкарвам; установявам, внедрявам. 5. Въвеждам; запознавам; посвещавам (някого в нещо). 6. Включвам, въвеждам || св ввести.

ВВОДНЫЙ, прил. Уводен; вводная лекция уводна лекция. ♦ Вводное слово (грам) вметната дума. Вводное предложение (грам) вметнато изречение.

ВВОЖУ I, вводишь, сег. вр от гл вводить.

ВВОЖУ II, ввозишь, сег. вр от гл ввозить.

ВВОЗ, -а, м. Внос, импорт; внесени стоки; ввоз машин внос на машини; вывоз превышает ввоз износът надвишава вноса.

ВВОЗИТЬ, -ожу, -озишь, несв. 1. В, В/из Р. Внасям, импортирам. 2. В, В/в В. Вкарвам, докарвам || св ввезти.

ВВОЗНЫЙ, прил. Вносен, импортен; ввозный товар вносна стока; ввозная пошлина вносно мито.

ВВОЛАКИВАТЬ, -аю, -аешь, несв. В/в В (прост). Затътрям, вмъквам влачейки, довличам, завличам (в нещо) || св вволочь.

ВВОЛОЧЬ, -локу, -лочёшь, они -локут; мин -лок, -локла; св В/в В (прост). Да затътря, да вмъкна влачейки, да домъкна, да замъкна (в нещо); не могу вволочь куль с зерном в амбар не мога да затътря чувала с жито в хамбара || несв вволакивать.

ВВОЛЮ, нареч (разг). До насита, колкото си ща; много. В первый раз в своей жизни Таян поел вволю (Горб.). За пръв път в живота си Таян яде до насита.

ВВОСЬМЕРО, нареч. 1. Осем пъти; ввосьмеро больше осем пъти повече. 2. На осем; сложите лист ввосьмеро прегънете листа на осем.

ВВОСЬМЕРОМ, нареч. Осмина, осем души (заедно); мы эmy работу сделаем ввосьмером ние осмината ще свършим тази работа.

В-ВОСЬМЫХ, вметн. д. Осмо (при изброяване).

ВВЫСЬ, нареч (за посока). Нагоре, горе, към висините; птица стрелой взвилась ввысь птицата като стрела литна нагоре.

ВВЯЗАТЬ, ввяжу, ввяжешь, св. В/в В. 1. Да вплета, да заплета; нужно ввязать цветную нитку в чулок трябва да се вплете цветна нишка в чорапа. 2. (прен. разг). Да забъркам, да намеся; ввязали его в чужие дел забъркаха го в чужди работи || несв ввязывать.

ВВЯЗАТЬСЯ, ввяжусь, ввяжешься, св. в В (разг. неодобр). Да се намеся, да се забъркам; да встъпя, да се включа; он ввязался в разговор той се намеси в разговора. Ты ввязался в глупую историю (Бел.). Ти се забърка в глупава история || несв ввязываться.

ВВЯЗКА, -и; мн -и, -зок; ж. 1. без мн. Вплитане. 2. Вплетена нишка или др. вплетена част.

ВВЯЗЫВАТЬ, -аю, -аешь, несв. В/в В. 1. Вплитам, заплитам. 2. (прен. разг). Забърквам, намесвам || св ввязать.

ВВЯЗЫВАТЬСЯ, -аюсь, -аешься, несв. в В (разг. неодобр). Намесвам се, забърквам се, встъпвам, включвам се || св ввязаться.

ВГИБ, -а, м. Гънка (навътре), подгъвка; вдлъбнатина, извивка (навътре, от сгъване).

ВГИБАТЬ, -аю, -аешь, несв. В. Вгъвам; извивам (нещо) навътре; правя вътрешна гънка, вдълбавам чрез натиск; вдлъбвам; огъвам навътре || св вогнуть.

ВГИБАТЬСЯ, без 1 и 2 л., -ается, несв. Прегъва се, огъва се навътре, прави вътрешна гънка || св вогнуться.

ВГЛУБЬ, 1. нареч. Надълбоко, навътре; измерили озеро вглубь измериха езерото на дълбочина. Чем дальше вглубь зайдёт Наполеон, тем меньше войска приведёт он следом (Вл. Солов.). Колкото по-навътре влезе Наполеон, толкова по-малко войски ще доведе. 2. предл. Р (за посока). Навътре в, във вътрешността на, в дъното на; в дълбочината на; Серая полоса дороги уходила от реки вглубь степи (Горьк.). Сивата ивица на пътя свиваше от реката навътре в степта. Симцов опять отодвинулся вглубь кареты и полузакрыл глаза (Бобор.). Симцов пак се отмести в дъното на каретата и притвори очи.

ВГЛЯДЕТЬСЯ, -яжусь, -ядишься, св. в В. Да се вгледам, да се взра; я вгляделся в прохожего, но не узнал его вгледах се в минувача, но не го познах || несв вглядываться.

ВГЛЯДЫВАТЬСЯ, -аюсь, -аешься, несв. в В. Вглеждам се, взирам се || св вглядеться.

ВГНЕЗДИТЬСЯ, без 1 л, -ишься, св. в В (книж). 1. Да се загнездя; тревожные мысли вгнездились мне в голову и не дают покоя тревожни мисли ми се загнездиха в главата и не ми дават мира. 2. без 1 и 2 л. Да се вкорени; да се задържи, да се закрепи.

ВГОНЯТЬ, -яю, -яешь, несв. В/в В. 1. Вкарвам. 2. Забивам, зачуквам. 3. (прен. разг). Довеждам до (тежко, неприятно състояние); вгонять в краску, в пот, в слёзы карам (някого) да се изчерви, да се изпоти, да се просълзи || св вогнать.

ВГОРЯЧАХ, нареч (разг). Ядосано, нервно; кипнал.

ВГРЫЗАТЬСЯ, -аюсь, -аешься, несв. в В (разг). Захапвам (здраво), вкопчвам се със зъби, забивам зъби (в нещо) || св вгрызться.

ВГРЫЗТЬСЯ, -зусь, -зёшься, св. в В (разг). Да захапя (здраво); да забия зъби (в нещо), да се вкопча със зъби; да се впия; собака вгрызлась в горло волка кучето здраво захапа гърлото на вълка || несв вгрызаться.

ВДАВАТЬСЯ, вдаюсь, вдаёшься, несв. в В. 1. Вдавам се, прониквам, навлизам; врязвам се. 2. (прен. разг). Впускам се; задълбочавам се, задълбавам; отдавам се (на нещо) || св вдаться.

ВДАВИТЬ, вдавлю, вдавишь, св. В. 1. в В. Да вкарам, да втикна; да натикам; да забия; да набутам надълбоко, да натисна навътре; он каблуком вдавил окурок в песок с тока си той натика угарката в пясъка; вы хотите вдавить эту историю в слишком узкие рамки (прен) искате да вкарате тази история в твърде тесни рамки. 2. Да направя вдлъбнатина, да вгъна (чрез натискане, удар) || несв вдавливать.

ВДАВЛИВАТЬ, -аю, -аешь, несв. В. 1. в В. Вкарвам, втиквам; натиквам; забивам; набутвам надълбоко; натискам навътре. 2. Правя вдлъбнатина (с натискане) || св вдавить.

ВДАЛБЛИВАТЬ, -аю, -аешь, несв. В/в В. 1. Вбивам, втъквам, вкарвам. 2. В/Д (прост). Втълпявам; натъпквам (някому) в главата || св вдолбить.

ВДАЛЕКЕ, нареч (за място). В далечината; вдалеке виднелся лес в далечината се виждаше гора.

ВДАЛИ, 1. нареч (за място). В далечината; далече. Тусклый ночник светит вдали у дверей яркой точкой (Дост.). Далече, до вратата, като ярка точка свети мержеливо газениче. 2. вдали от, предл. Далеч(е) от; на далечно разстояние от; мы жили вдали от город живеехме далече от града.

ВДАЛЬ, нареч (за посока). Надалеч(е), надалеко; далеч; в далечината; скоро уедем вдаль скоро ще заминем надалеч; девушка смотрела вдаль девойката гледаше в далечината.

ВДАТЬСЯ, вдамся, вдашься и т. н. (вж дать), св. в В. 1. Да се вдам; да проникна, да навляза; да се врежа, да се вклиня; залив вдался глубоко в берег заливът се е врязал дълбоко в брега. 2. (прен. разг). Да се впусна; да се задълбоча, да задълбая; да се отдам (на нещо); только бы он не вдался в подробности само да не се впусне в подробности. Почтмейстер вдался более в философию (Чех.). Началникът на пощата се задълбочил повече във философията || несв вдаваться.

ВДВИГАТЬ, -аю, -аешь, несв. В/в В. Вкарвам, пъхвам, вмъквам, втиквам, бутам навътре (чекмедже, куфар) || св вдвинуть.

ВДВИНУТЬ, -ну, -нешь, св В/в В. Да вкарам, да пъхна, да вмъкна, да втикна, да бутна навътре; мы с трудом вдвинули шкаф в нишу ние с мъка вкарахме шкафа в нишата || несв вдвигать.

ВДВИЖНОЙ, прил (спец). Подвижен (който може да се пъха и вади); вдвижная доска в буфете подвижна дъска в бюфета.

ВДВОЕ, нареч. 1. Два пъти; двойно; вдвое больше два пъти повече. 2. (разг). На две; нужно сложить лист вдвое листът трябва да се прегъне на две. 3. (прен). Двойно, още толкова; много пъти. Быть сильным хорошо. Быть умным лучше вдвое (Крыл.). Добре е да си як, А умен — дваж.

ВДВОЁМ, нареч. Двама(та) (заедно), двамина; мы живём вдвоём живеем двама. ♦ Вдвоём с Т заедно, двамата, съвместно (с някого); вдвоём с Петей мы отправились в лес заедно с Петя отидохме в гората.

ВДВОЙНЕ, нареч. Двойно, два пъти (повече); мне пришлось заплатить вдвойне наложи ми се да платя двойно.

ВДЕВАНИЕ, -я, с. без мн. Вдяване, провиране; навървяне; вдевание нитки в иголку вдяване на конец в игла.

ВДЕВАТЬ, -аю, -аешь, несв. В, В/в В. Вдявам, пъхам, провирам; навървям || св вдеть.

ВДЕВЯТЕРО, нареч. 1. Деветорно, девет пъти; вдевятеро больше девет пъти повече. 2. На девет; сложено вдевятеро сгънат е на девет.

ВДЕВЯТЕРОМ, нареч. Деветима(та) (заедно).

В-ДЕВЯТЫХ, вметн. д. Девето (при изброяване).

ВДЕЛАННЫЙ, прил (спец). 1. Вграден, взидан (вътре). 2. Инкрустиран. 3. Монтиран (в нещо).

ВДЕЛАТЬ, -аю, -аешь, св. В/в В. 1. Да вместя, да поставя вътре (закрепвайки), да вкова; да вградя, да взидам; несгораемый шкаф можно вделать в стену огнеупорната каса може да се взида в стената. 2. Да инкрустирам, да врежа. 3. Да монтирам (вътре в нещо); сделаю драгоценный камень в кольцо ще поставя скъпоценен камък на пръстена || несв вделывать.

ВДЕЛЫВАТЬ, -аю, -аешь, несв. В/в В. 1. Вмествам, поставям вътре (закрепвайки), вковавам, взиждам. 2. Инкрустирам, врязвам. 3. Монтирам, слагам, закрепям (вътре в нещо) || св вделать.

ВДЁРГИВАТЬ, -аю, -аешь, несв. В, В/в В. Вдявам, провирам; промъквам || св вдёрнуть.

ВДЁРНУТЬ, -ну, -нешь, св. В, В/в В. Да вдяна, да провра, да промъкна; хочу вдёрнуть нитку в иглу искам да вдяна конец в игла || несв вдёргивать.

ВДЕСЯТЕРО, нареч. 1. Десеторно, десет пъти; вдесятеро больше десет пъти повече. 2. На десет; он сунулся вдесятеро той се сви на десет.

ВДЕСЯТЕРОМ, нареч. Десетмина(та) (заедно); и десетмината.

В-ДЕСЯТЫХ, вметн. д. Десето (при изброяване).

ВДЕТЬ, вдену, вденешь, св. В, В/в В. Да вдяна; да пъхна; да провра; вдень мне, пожалуйста, нитку вдени ми, моля ти се, конеца. Смело вденешь ногу в стремя (Лерм.). Смело крак ще сложиш в стреме || несв вдевать.

ВДОБАВОК, нареч (разг). На това отгоре, освен това; при това. Я там [в Тамани] чуть-чуть не умер с голода, да ещё вдобавок меня хотели утопить (Лерм.). Там [в Таман] едва що не умрях от глад и на туй отгоре искаха да ме удавят.

ВДОВА, -ы; мн вдовы, вдов; ж. Вдовица. ♦ Соломенная вдова (разг. шег) сламена вдовица.

ВДОВЕТЬ, -ею, -еешь, несв. Вдовея, вдовствувам. Она вдовеет пятый год (А. Остр.). Тя е от четири години вдовица.

ВДОВЕЦ, -вца, м. Вдовец. ♦ Соломенный вдовец (разг. шег) сламен вдовец.

ВДОВИЙ, -ья, -ье, прил. Вдовишки; вон вдовий дом ето там е къщата на вдовицата; вдовья доля вдовишка съдба. Её совсем не видно под этим вдовьим чёрным покрывалом (Пушк.). Тя е съвсем закрита под туй вдовишко черно було.

ВДОВИЦА, -ы, ж (остар). Вдовица (вж вдова).

ВДОВОЛЬ, 1. нареч. До насита; мальчик наелся вдоволь момчето се наяде до насита. 2. като сказ Р. Достатъчно (е), в изобилие (е); в колхозе всего вдоволь в колхоза всичко е в изобилие.

ВДОВСТВО, -а, с. без мн. Вдовство.

ВДОВСТВОВАТЬ, -твую, -твуешь, несв (остар). Вдовея, вдовствувам (вж вдоветь).

ВДОВУШКА, -и; мн -и, -шек; ж. умал от вдова (разг). Вдовичка.

ВДОВЫЙ; вдов; прил. Овдовял. Дьякон Ахилла был вдов и бездетен (Леск.). Дякон Ахила беше вдовец и нямаше деца.

ВДОГОН (прост) и ВДОГОНКУ, нареч и предл. Д. Подир, след (някого); нужно послать письмо ему вдогонку трябва да изпратя подире му писмо; «Трус!» — закричала она вдогонку. «Страхливец!» — извика тя подире му.

ВДОЛБЁЖКУ, нареч (учен. арго). Зубрешката, зубрачески; папагалски; кълвачески; учу всё вдолбёжку зубря всичко папагалски.

ВДОЛБИТЬ, -блю, -бишь, св. В/в В. 1. Да вбия, да втъкна, да вкарам. 2. В/Д (прост). Да втълпя; да натъпча (някому) в главата; стараюсь вдолбить ему в голову правила арифметики мъча се да му втълпя в главата правилата на аритметиката; этому тупице ничего не вдолбишь на този тъпак нищо не може да се втълпи || несв вдалбливать.

ВДОЛЬ, 1. предл. Р. Край; покрай; иду вдоль берега вървя край брега. 2. нареч. По дължината, надлъж; разрезали материю вдоль разрязаха плата по дължината, ♦ Вдоль и поперёк (разг) 1) надлъж и нашир; я исходил страну вдоль и поперёк избродих страната надлъж и нашир; 2) прен най-подробно, във всички детайли; я изучил вопрос вдоль и поперёк (прен) проучих въпроса най-задълбочено, изцяло, с всичките му подробности, детайлно.

ВДОЛЬБЕРЕГОВОЙ, прил. Крайбрежен, разположен надлъж по брега; успореден на брега.

ВДОЛЬРЯДНЫЙ, прил (сел-ст). Надлъжен, според редовете.

ВДОСТАЛЬ, нареч (прост). 1. До насита; вдосталь поели до насита се наядохме. 2. като сказ. Р. Достатъчно, в изобилие (има); у него всего вдосталь той има всичко в изобилие.

ВДОХ, -а, м. Вдишване, вдъхване; сделайте глубокий вдох вдишайте дълбоко.

ВДОХНОВЕНИЕ, -я, с. Вдъхновение; въодушевление; на это у него не хватит вдохновения за това не ще му стигне вдъхновението.

ВДОХНОВЕННЫЙ, прил (вис). Вдъхновен; въодушевен; вдохновенный поэт, вдохновенный социалистический труд.

ВДОХНОВИТЕЛЬ, -я, м (вис). Вдъхновител.

ВДОХНОВИТЕЛЬНИЦА, -ы, ж. (вис). Вдъхновителка.

ВДОХНОВИТЕЛЬНЫЙ, прил (остар). Вдъхновяващ; въодушевяващ.

ВДОХНОВИТЬ, -влю, -вишь, св. В/на В (вис). Да вдъхновя, да въодушевя; цель вдохновила массы целта вдъхнови масите; это вдохновило их на подвиг това ги въодушеви за подвиг || несв вдохновлять.

ВДОХНОВИТЬСЯ, -влюсь, -вишься, св (вис). Да се вдъхновя, да почувствувам или получа прилив на вдъхновение; да се въодушевя || несв вдохновляться.

ВДОХНОВЛЯТЬ, -яю, -яешь, несв В/на В (вис). Вдъхновявам; въодушевявам || св вдохновить.

ВДОХНОВЛЯТЬСЯ, -ляюсь, -ляешься, несв (вис). Вдъхновявам се, изпитвам вдъхновение; въодушевявам се || св вдохновиться.

ВДОХНУТЬ I, -ну, -нёшь, св. В. Да поема (въздух), да вдишам; полной грудью вдохнула свежий воздух тя с цели гърди пое чистия въздух || несв вдыхать I.

ВДОХНУТЬ II, -ну, -нёшь, св (вис). В/в В или В/Д (вис). Да вдъхна; да внуша; нужно вдохнуть мужество в воинов трябва да се вдъхне мъжество на бойците; она и в камень может жизнь вдохнуть тя може и камък да оживи. Ольга... решила возвысить его, вдохнуть ему энергию (Писар.). Олга... реши да го издигне, да му вдъхне енергия || несв вдыхать II.

ВДРЕБЕЗГИ, нареч. 1. На парчета, на сол; я разбил очки вдребезги счупих си очилата на парчета. 2. (разг. фам). Съвсем, напълно, окончателно; вдребезги пьян (фам) мъртвешки пиян; той съвсем се напи.

ВДРУГ, нареч. 1. Изведнъж, неочаквано, ненадейно, внезапно; вдруг раздался выстрел изведнъж се чу изстрел. Я велел было поскорее закладывать лошадей, как вдруг поднялась ужасная метель (Пушк.). Тъкмо бях заповядал да впрягат конете, когато изведнъж се изви ужасна виелица. 2. (разг). Наведнъж, заедно; подходите поочереди, а не вдруг идвайте един по един, а не наведнъж. ♦ (А) вдруг (във въпр. израз) ами ако; а вдруг он не придёт? ами ако не дойде?

ВДРУГОРЯД, нареч (прост). Друг път, повторно, за втори път; още веднъж, пак.

ВДРЫЗГ, нареч (прост). 1. На парчета на сол; горшок с молоком разбился вдрызг гърнето с мляко се счупи на парчета. 2. Съвсем, окончателно; напълно; он напился вдрызг той се напи до забрава, до козирката.

ВДУВАНИЕ, -я, с. 1. (тех). Вдухване. 2. (мед). Пневмоторакс.

ВДУВАТЬ, -аю, -аешь, несв. В/в В. Вдухвам, вкарвам чрез духане || св вдунуть и (прост) вдуть.

ВДУМАТЬСЯ, -аюсь, -аешься, св. в В. Да вникна (в нещо); да се замисля (за нещо), да размисля (върху нещо); да се задълбоча (в нещо); тебе надо вдуматься в смысл повести трябва да вникнеш в смисъла на повестта || несв. вдумываться.

ВДУМЧИВО, нареч. Задълбочено; съсредоточено; внимателно; сериозно; он слушал вдумчиво той слушаше съсредоточено, внимателно.

ВДУМЧИВЫЙ; -ив, -ива; прил. Задълбочен, съсредоточен; внимателен; сериозен; дълбок; вдумчивый учёный сериозен учен; вдумчивый взгляд дълбок поглед.

ВДУМЫВАТЬСЯ, -аюсь, -аешься, несв. в В. Вниквам (в нещо), размишлявам, замислям се (за нещо), размислям (върху нещо); задълбочавам се (в нещо) || св вдуматься.

ВДУНУТЬ, -ну, -нешь и ВДУТЬ, -ую, уешь св. В/в В. Да вдухна, да вкарам чрез духане; хочу вдунуть воздух в мяч искам да надуя топката || несв вдувать.

ВДЫХАНИЕ, -я, с. без мн. Вдъхване, вдишване.

ВДЫХАТЕЛЬНЫЙ, прил. Дихателен (предназначен) за вдишване; вдыхательные движения движения за вдишване.

ВДЫХАТЬ, -аю, -аешь, несв. В/в В. Поемам въздух, вдишвам || св вдохнуть I.

ВЕГЕТАРИАНЕЦ, -нца, м. Вегетарианец.

ВЕГЕТАРИАНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Вегетарианка.

ВЕГЕТАРИАНСКИЙ, прил. Вегетариански; вегетарианская столовая вегетариански стол.

ВЕГЕТАРИАНСТВО, -а, с. без мн. Вегетарианство.

ВЕГЕТАТИВНЫЙ, прил (биол). Вегетативен; вегетативная жизнь организма вегетативен живот на организма. ♦ Вегетативный период (бот) вегетативен период, период на вегетация. Вегетативная нервная система (анат) вегетативна нервна система (симпатична и парасимпатична). Вегетативный невроз (мед) вегетативна невроза, невроза на вегетативната нервна система.

ВЕГЕТАЦИОННЫЙ, прил (сел-ст). Вегетационен; вегетационный период.

ВЕГЕТАЦИЯ, -и, ж. без мн (биол). Вегетация.

ВЕДАТЬ I, -аю, -аешь, несв. Т. Завеждам; управлявам, ръководя; она ведает хозяйственной частью тя завежда стопанския сектор.

ВЕДАТЬ II, -аю, -аешь, несв. В (остар). Зная; познавам; не ведает, что творит не знае що върши. Не ведал он [Обломов] хорошенько ни дохода, ни расхода своего (Гонч.). Той не познаваше добре нито приходите, нито разходите си.

ВЕДЕНИЕ, -я, с. без мн. (офиц. канц). Ведомство; ресор; сектор; ръководство; это находится в нашем ведении това спада към нашето ведомство. В ведении Боброва было как продовольствие, так и одежда кадетов (Леск.). Бобров завеждаше както продоволствието, така и дрехите на кадетите.

... ВЕДЕНИЕ, -я, с. Втората част на сложни думи със значение «знание»: театроведение театрознание, литературоведение литературознание.

ВЕДЕНИЕ, -я, с. без мн (офиц). 1. Водене; насочване; управляване; ведение самолёта управляване на самолет; ведение грузовой машины водене, управляване на товарна кола. 2. Ръководене, ръководство; провеждане; ведение собрания провеждане на събрание; ведение судебного дeла водене на съдебно дело; ведение домашнего хозяйства водене на домакинство. 3. Осъществяване, реализиране; ведение протокола, записей водене на протокол, на бележки; ведение бухгалтерских книг водене на счетоводни книги. 4. Завеждане, ръководене; ведение дела ръководене на работа. 5. Водене, провеждане, прекарване; ведение весёлой жизни водене на весел живот.

ВЕДЕРКО, -а; мн -и, -рок; с. умал от ведро. Кофичка; ведърце.

ВЕДЁРНЫЙ, прил. 1. На (за) кофа; ведёрная дужка дръжка на кофа; ведёрная мастерская работилница за кофи. 2. Събиращ една кофа; ведёрный, бочонок буре, събиращо една кофа. 3. ведёрная, -ой, ж. Работилница за кофи.

ВЕДИ, нескл. с. Веди (буква «в» от старобългарската азбука).

ВЕДОМ, -а, -о, като сказ (остар). Познат, знаен, известен.

ВЕДОМО: с ведома Р със знание, със съгласие; с ведома отца с разрешение на баща ми; без ведома Р без знание, без съгласие; без ведома начальства без знание, без съгласие на началството.

ВЕДОМОСТИЧКА, -и; мн -и, -чек; ж (разг). Листче с бележки, кратки сведения, малък отчет, бележчица с данни (за нещо свършено, за изпълнение на някаква задача).

ВЕДОМОСТЬ, -и; мн -и, -ей; ж. 1. (счет). Ведомост; сведение; требовательная ведомость на получение заплаты ведомост за требване на заплати. 2. без ед. Известия (като название на някои периодични издания); Ведомости Верховного Совета СССР Известия на Върховния съвет на СССР. 3. без ед. Название на много дореволюционни вестници; Московские ведомости; Русские ведомости.

ВЕДОМСТВЕННЫЙ, прил. 1. Ведомствен; ведомственные издания; ведомственная комиссия. 2. Служебен; ведомственный подход к делу (прен) служебен подход към работа.

ВЕДОМСТВО, -а, с. Ведомство; военное ведомство; он служит по ведомству иностранных дел той работи в Министерството на външните работи.

ВЕДОМЫЙ; -ом, -ома; прил (остар). Познат, известен. Он ведомый обманщик (А. Остр.). Лъжец е той известен.

ВЕДОМЫЙ; -ом, -ома; прил (спец). Воден; движен, задвижван; ведомый самолёт водим, следващ самолет; ведомая ось водима ос; ведомое колесо водимо колело; ведомая шестерня водимо зъбно колело.

ВЕДРЕННЫЙ; -ен, -ена; прил (остар. обл). Ведър; ясен, безоблачен (за време); ведренный день ведър ден.

ВЕДРО, -а; мн вёдра, вёдер; с. 1. Кофа; ведро. 2. Ведро (руска мярка за течности = около 12 литра).

ВЁДРО, -а, с. без мн (обл). Ведрина; яснина, яснота; ведро, ясно, сухо, слънчево време.

ВЕДУЩИЙ, прил. 1. (спец). Водещ; задвижващ; ведущее колесо водещо колело. 2. Челен; ведущий самолёт челен, водещ самолет. 3. Ръководен; ведущая роль ръководна роля.

ВЕДЬ, част и съюз. 1. Та, та нали; нали. Я, ведь, тебя знаю: ты, ведь, сердобольная такая... (Тург.). Та нали те познавам тебе: та нали си една милозлива... Ведь она там, — прибавил он, протянув руку на восток (Тург.). Та тя е там — додаде той, като посочи с ръка към изток. 2. в съчет. със съюзите а, и, да, но. Ама; а пък, пък; ами че; ама нали; да ведь он хотел меня ударить ами че той искаше да ме удари. Сгорел только один квартал, а ведь был ветер (Чех.). Изгоря само един квартал, а пък имаше вятър. 3. Та, че; ами. Не подходите ко мне; ведь моя болезнь заразительная (Тург.). Не се приближавайте до мен, че болестта ми е заразна. Лишь были жёлуди: ведь я от них жирею (Крыл.). Сал желъди да има: че от тях тлъстея. 4. Та; макар и, въпреки че. Ведь исколот, как решето, штыками, а всё махает шашкой (Лерм.). Макар и надупчен целият като решето с щикове, пак продължава да маха със сабя. 5. Ако, ли. Ведь не позволим меняться, так не видать нам Алексея как ушей своих [Горьк.]. Не позволим ли на Алексей да се ожени, няма вече да го видим, както не виждаме ушите си.

ВЕДЬМА, -ы, ж. Вещица, магьосница. Вместе с дымом поднялась ведьма верхом на метле (Гог.). Заедно с пушека излетя вещица, яхнала метла. Муж называл жену «ведьмой» и «чёртом» (Салт.). Мъжът викаше на жена си «вещица» и «дявол».

ВЕЕР, -а; мн -а, -ов; м. 1. Ветрило. 2. (воен). Веер; артиллерийский веер. 3. тв веером като нареч. Ветрилообразно; във вид на или подобно на, като ветрило; в полукръг.

ВЕЕРООБРАЗНЫЙ, прил. Ветрилообразен; веерообразный вруб (руд) ветрилообразен подкоп. Вместо лампы или свечи горел яркий веерообразный огонёк (Чех.). Вместо лампа или свещ гореше ярко, подобно на ветрило пламъче.

ВЕЖДЫ, вежд; ед вежда, -ы, ж (остар). Клепачи; она сомкнула вежды (прен) тя склопи очи, тя затвори очи.

ВЕЖЛИВЫЙ; -ив, -ива; прил. Учтив, вежлив; вежливый мальчик учтиво момче; вежливое отношение учтиво държане.

ВЕЗДЕ, нареч. Навсякъде, навред; вред; вредом; везде кипит работа навред кипи работа; везде и всюду навсякъде, повсеместно; абсолютно навсякъде; далеко не везде бывает так съвсем не навсякъде става така.

ВЕЗДЕСУЩИЙ; -ущ, -уща; прил (остар и шег). Вездесъщ, който е навсякъде; участвува във всичко.

ВЕЗДЕХОД, -а, м (спец). 1. Всъдеход (автомобил за пътуване по мъчнопроходима местност). 2. Всъдеходка (спец. автомобилна гума).

ВЕЗДЕХОДНЫЙ, прил. Всъдеходен, който може да пътува по мъчнопроходима местност; вездеходная автомашина всъдеходна (моторна) кола (кола за пътуване по мъчнопроходима местност).

ВЕЗДЕХОДЧИК, -а, м (спец). Шофьор, водач на всъдеход.

ВЕЗЕНИЕ, -я, с (разг). Късмет, успех, сполука; удивительное везение во всём забележителен късмет във всичко.

ВЕЗТИ I, -зу, -зёшь; мин вёз, везла; несв. В. [Означава движение, което се извършва веднъж и еднопосочно; ср возить.] 1. Возя, карам; превозвам, прехвърлям; пренасям (с превозно средство), транспортирам; нося (с превозно средство); рабочий везёт neсок на постройку работникът кара пясък за строежа; отец везёт подарки детям в село бащата носи подаръци на децата на село. 2. Тегля, мъкна, влача; лошадь еле везёт конят едва тегли. ♦ Везти на себе (прен. разг) Мъкна върху гърба си, нося; она там везёт на себе всё тя върши там всичко, носи на гърба си цялата работа, върши най-тежкото, най-важното и отговорното, всичко се е струпало на нея, всичките задачи, всичката отговорност.

ВЕЗТИ II, без 1 и 2 л, -зёт, безл. Д/в П (разг). Върви (ми), имам късмет; ему везёт во всём във всичко му върви; им не особенно везло в этом отношении не им вървеше много в това отношение || св повезти.

ВЕЙНИК, -а, м (бот). Вейник, Calamagrostis.

ВЕК I, -а, на -у; мн -а или (остар) веки, -ов; м. 1. Век, столетие; сто години; в двадцатом веке през двадесети век; целый век мы с вами не видались (прен) от сто години не сме се виждали. 2. Век, епоха, време; период, време; живот (през дадена епоха); средние века средни векове, Средновековие; ты отстал от века останал си назад от времето си; золотой век болгарской литературы златният век на българската литература; век капитализма приходит к концу епохата на капитализма е към своя край. 3. (Моят човешки) живот; съществуване; срок на живеене, съществуване; време; много повидал он на своём веку много нещо е видял той през живота си; на наш век хватит докато сме живи, ще ни стигне; отжил свой век минало му е времето; век не забуду (ирон) докато съм жив, няма да забравя или никога няма да забравя. ♦ Во веки веков (църк) во веки веков. Век живи, век учись (посл) човек, догдето е жив, все се учи. Веки вечные (разг) страшно дълго, дълго време, много дълго. В кои или в кои-то веки (разг) толкова нарядко, от дъжд на вятър. Хотя бы к нам почаще заходили, а то живёте через улицу, в кои-то веки загляните (Салт.). Да бяхте поне по-честичко наминавали, че живеете насреща, пък толкова рядко се отбивате. Во веки веков (остар) винаги, вечно, постоянно. До скончания века (остар) докато свят светува. Жить в веках (вис) дълго, завинаги да остане в паметна на потомците. Заесть век Р (прост) да изтормозя (някого), да скъся (някому) живота, да изям (някому) главата. Испокон веку или веков (разг) открай време, от памтивека, откакто свят светува. Кончить век (прост) да (си) свърша живота, да си свърша дните; да умра, да се помина. Коротать век (прост) Живея си по малко, поменувам се, прекарвам дните си от ден на ден; ден да мине, друг да дойде. Мафусаилов век, вж Мафусаилов. Мыкать век (прост) тегля тегло, блъскам се в живота, трудно преживявам. На века (вис) за векове, за дълги времена, за вечни времена. На веки (вечные) или на веки веков (разг) завинаги, навеки. Не знать века (веку или износу (прост) няма скъсване, не знае изтъркване, изхабяване, много е здрав, докато съм жив, ще го нося. От века или от века веков (вис) открай време, откак свят светува, от най-стари времена, твърде отдавна. Отныне и до века (църк) отнине и до века, отсега и завинаги. Прибавить веку Д (разг) да позакрепя, да направя (нещо) по-здраво, по-трайно. Прожить аредовы веки, вж аредов.

ВЕК II, нареч (прост). Винаги; вечно, постоянно; век дома сидит винаги стои вкъщи. Тебя, мой куманёк, век слушать я готова (Крыл.). Теб, куме мили мой, бих слушала аз вечно.

ВЕКО, -а; мн -и, век; с. Клепач.

ВЕКОВАТЬ, -кую, -куешь, несв: век вековать (остар) векувам, прекарвам цял живот; с ним мне не век вековать няма цял живот с него да живея.

ВЕКОВЕЧНЫЙ, прил (разг. остар). Вечен, безкраен; съществуващ сто или стотици години, постоянен; отколешен, възникнал от памтивека; вековечные споры безкрайни спорове.

ВЕКОВОЙ, прил. Вековен; столетен; стар; вековой дуб вековен дъб; вековая борьба вековна борба.

ВЕКОВУХА, -и, и ВЕКОВУША, -и, ж (остар и обл). Самотна жена, стара мома.

ВЕКСЕЛЕДАТЕЛЬ, -я, м (фин). Платец на полица.

ВЕКСЕЛЕДЕРЖАТЕЛЬ, -я, м (фин). Притежател на полица.

ВЕКСЕЛЬ, -я; мн -я, -ей; м (фин). Полица; менителница, запис на заповед; дать, выдать вексель да издам полица; учесть вексель да шконтирам полица; опротестовать вексель да протестирам полица; представить вексель ко взысканию да предявя полица за изплащане.

ВЕКСЕЛЬНЫЙ, прил (фин). Поличен, менителен; вексельный курс курс на полица; вексельное право менително право; вексельный учёт сконтиране на полица.

ВЕКТОР, -а, м (мат). Вектор.

ВЕКТОРНЫЙ, прил (мат). Векторен.

ВЕКША, -и, ж. 1. (обл). Катерица. 2. (ист). Векша (древна руска пара от кожа).

ВЕЛЕНЕВЫЙ, прил: веленевая бумага веленова хартия (плътна, бяла, лъскава, приличаща на пергамент); веленевый экземпляр екземпляр от книга, напечатан на веленова хартия.

ВЕЛЕНИЕ, -я, с (книж. поет). Повеля; заповед. ♦ По щучьему веленью (разг) по заповед на щуката (формула за вълшебно изпълнение на желание); все его желания исполнялись как по щучьему веленью всичките му желания се изпълняваха като по магия.

ВЕЛЕРЕЧИВЫЙ; -чив, -чива; прил (остар. и ирон). Велеречив; красноречив, многословен, речовит; сладкодумен.

ВЕЛЕТЬ, -лю, -лишь, св и несв. Д/инф, Д/съюз чтобы. 1. Да заповядам [заповядвам]; да (се) разпоредя; велели, чтобы к утру всё было готово заповядаха всичко да е готово до сутринта; Велите её [собачку Муму] принести (Тург.). Заповядайте да го донесат [кученцето Муму]. 2. (прост). Да заръчам, да помоля; да наредя. ♦ Велел долго жить Д (прост) почина, умря; отиде си; бог да го прости; заровихме го.

ВЕЛИК, -а, м (разг). Велосипедче.

ВЕЛИКАН, -а, м. Великан; гигант, исполин; великаны мысли (прен) великани на мисълта.

ВЕЛИКАНСКИЙ, прил (разг). Великански, гигантски, исполински, огромен; великанский размер огромен размер; великанские волны гигантски вълни.

ВЕЛИКАНША, -и, ж. Великанка; жена великан; исполинка.

ВЕЛИКИЙ, прил. 1. (-ик, -ика, -ико) Велик; Великая Октябрьская социалистическая революция; великий человек. 2. (-ик, -ика, -ико; мн -и и -и) Много голям; великое несчастье много голямо нещастие. 3. (ик, -ика, -ико; мн -и и -и), само кр. ф. като сказ (Твърде или прекалено) е голям; эти ботинки мне велики тези обувки ми са (твърде) големи. ♦ Великий князь (ист) велик княз (титла). Не велик барин (не велика барыня) (разг) не е кой знае каква клечка, какво ще му цепим басма. Не велика беда, вж беда. От мала до велика мало и голямо. У страха глаза велики, вж глаз.

ВЕЛИКОВАТ, -а, прил (разг). Големичък; възголям; костюм мне великоват костюмът ми е май големичък.

ВЕЛИКОВОЗРАСТНЫЙ и (остар) ВЕЛИКОВОЗРАСТНЫЙ; -тен, -тна; прил (остар. сега upoн) (прекалено, твърде) голям; надраснал (другите или нормата); великовозрастный школьник ученик, надраснал възрастта; великовозрастный бездельник дангалак, безделник, отраснал (вече) нехранимайко.

ВЕЛИКОДЕРЖАВНЫЙ, прил. Великодържавен; великодържавнически; великодержавный шовинизм.

ВЕЛИКОДУШИЕ, -я, с. без мн. Великодушие.

ВЕЛИКОДУШНИЧАТЬ, -аю, -аешь, несв (разг. неодобр). Великодушнича; проявявам неуместно или показно, външно великодушие; съм великодушен (външно, показно) || св свеликодушничать.

ВЕЛИКОДУШНЫЙ; -шен,-шна; прил. Великодушен; великодушный человек, великодушный поступок.

ВЕЛИКОКНЯЖЕСКИЙ, прил (ист). Великокняжески.

ВЕЛИКОЛЕПИЕ, -я, с. без мн. Великолепие; разкош; блясък.

ВЕЛИКОЛЕПНЫЙ; -пен, -пна; прил. 1. Великолепен, разкошен, блестящ; много красив; великолепный зал разкошен, великолепен салон. 2. (разг). Чудесен, отличен, превъзходен; много хубав; великолепный обед чудесен обед.

ВЕЛИКОПОСТНЫЙ [сн] прил (църк). Великопостен; великопостное лицо (прост) постническо, аскетично лице.

ВЕЛИКОРОДНЫЙ, прил (остар). Благороден, от видно потекло, от аристократичен произход.

ВЕЛИКОРОСС (остар) и ВЕЛИКОРУС, -а, м (остар). Вж великорусы.

ВЕЛИКОРУСКА, -и; мн -и, -сок; ж (остар). Великоруска (вж великорусы).

ВЕЛИКОРУССКИЙ, прил (остар). Великоруски; великорусские говоры.

ВЕЛИКОРУСЫ, -ов; ед -ус, -уса; м (книж. остар). Великоруси, руси.

ВЕЛИКОСВЕТСКИЙ, прил (остар). Великосветски; от висшето общество; великосветское общество висше общество.

ВЕЛИЧАВЫЙ; -ав, -ава; прил. Величав, изпълнен с достойнство, величие или величественост; тържествен; величествен. Прекрасное должно быть величаво (Пушк.) Прекрасното трябва да бъде величаво.

ВЕЛИЧАЙШИЙ, прев. cm от великий.

ВЕЛИЧАЛЬНЫЙ, прил. Хвалебен, за величаене (при народни обреди); величальные песни.

ВЕЛИЧАНИЕ, -я, с. 1. (остар). Титулуване, наричане (по титла, звание, бащино име и т. н.) (с поздравителна песен в народни обреди). 2. (остар). Величаене, прославяне, възхваляване, хвалебствие. 3. Чествуване (с поздравителна хвалебствена песен в народни обреди). 4. Поздравителна, хвалебна песен (с която се чествува). 5. (църк). Хвалебен химн (в чест на някой празник).

ВЕЛИЧАТЬ, -аю, -аешь, несв. В. 1. Т (остар сега ирон). Титулувам, наричам почтително (по титла), звание, бащино име и т. н.); моего соученика величали профессором почтително наричаха моя съученик професор; что величать статейку учёным трудом защо пресилено да наричаме статийката научен труд. 2. Чествувам с поздравителни песни (в народни обреди). 3. (остар). Величая; прославям, възхвалявам.

ВЕЛИЧАТЬСЯ, -аюсь, -аешься, несв. Т (остар и прост). 1. Наричам се, (официално) името (ми) е. 2. Величая се, големея се; надувам се; перча се; гордея се; он величается своими заслугами той се надува със заслугите си.

ВЕЛИЧЕСТВЕННЫЙ; -вен, -венна; прил (книж). Величествен; грандиозен; внушителен; величественный памятник.

ВЕЛИЧЕСТВО, -а, с (остap). Величество; его величество негово величество.

ВЕЛИЧИЕ, -я, с. без мн. 1. Величие; величественост; грандиозност, внушителност, красота; величие подвига величие на подвига; величие Пушкина величието на Пушкин; жест, исполненный величия жест, изпълнен с величие; от былого их величия ничего не осталось от миналото им величие не беше останало нищо. 2. (upoн). Надутост, важност, грандомания. ♦ Во всём своём величии явиться и др. (вис или ирон) с цялото си величие Мания величия грандомания, необосновано високо самомнение. С высоты своего величия (ирон) от висотата на своето величие: с цялата си напереност и важност.

ВЕЛИЧИНА, -ы; мн -чины, величин; ж. 1. без мн. Големина; размер; обем; площадь огромной величины огромен площад; градина величиной с яйцо парче, зърно, град, голям колкото яйце; мне нужен стол средней величины трябва ми маса със среден размер. 2. (мат). Величина; бесконечно малая величина безкрайно малка величина. 3. без мн (прен). Важен човек, голяма значителна фигура, голям ум или специалист, изтъкнат познавач или деятел.

ВЕЛО... Първа част на сложни думи със значение «велосипеден»; велоспорт, велозавод.

ВЕЛОБАЗА, -ы, ж (спорт). База за велосипедно спортуване.

ВЕЛОГОНКИ, -нок; ед -а, -и; ж. Колоездачно състезание, колоездачна среща, пробег.

ВЕЛОГОНЩИК, -а, м (спорт). Колоездач състезател.

ВЕЛОДРОМ, -а, м. Колодрум.

ВЕЛОКАМЕРА, -ы, ж. Вътрешна гума (на колело).

ВЕЛОКРОСС, -а, м (спорт). Велокрос, колоездачен крос.

ВЕЛОРИКША, -и, м. Рикша (в някои азиатски страни), който с велосипеда си тегли файтон или др.

ВЕЛОСЕКЦИЯ, -и, ж (спорт). Велосипедна, колоездачна секция (в спортна организация, спортен клуб).

ВЕЛОСИПЕД, -а, м. Колело, велосипед.

ВЕЛОСИПЕДИСТ, -а, м. Колоездач, велосипедист.

ВЕЛОСИПЕДИСТКА, -а; мн -и, -ток; ж. Колоездачка, велосипедистка.

ВЕЛОСПОРТ, -а, м. Колоездене.

ВЕЛОСТАДИОН, -а, м (спорт). Колодрум, стадион за велосипеден спорт.

ВЕЛОСТРОЕНИЕ, -я, с. без мн (спец). Производство на велосипеди.

ВЕЛОТРАССА, -ы, ж (спорт). Велосипедно трасе.

ВЕЛОТРЕК, -а, м (спорт). Състезателска или тренировъчна колоездачна (велосипедна) писта; алея за велосипедисти.

ВЕЛОТРЕНАЖЁР, -а, м (мед и спорт). Велосипед тренажор (за трениране на място).

ВЕЛОТУРИЗМ, -а, м (спорт). Велосипеден туризъм.

ВЕЛОТУРИСТ, -а, м (спорт). Колоездач турист, участник във велосипеден туризъм.

ВЕЛОТУРИСТКА, -и; мн -и, -ток; ж (спорт). Колоездачка туристка, участничка във велосипеден туризъм.

ВЕЛОЭРГОМЕТР, -а, (мед и спорт). Велосипед ергометър (уред във вид на велосипед за дозиране на мускулната дейност и регистриране как реагира организмът).

ВЕЛОФИГУРИСТ, -а, м (спорт). Спортист по фигурно каране на колело.

ВЕЛЬБОТ, -а, м (мор). Острозадка, острокърма лодка с мачта; велбот.

ВЕЛЬВЕТ, -а, м (текст). Велвет, памучно кадифе.

ВЕЛЬВЕТОВЫЙ, прил. Велветов; велветен; кадифен; вельветовый костюм костюм от велвет.

ВЕЛЬМОЖА, -и, м (остар). Велможа; болярин; сановник; царедворец.

ВЕЛЬМОЖНЫЙ, прил (остар). Велможен, знатен; вельможный боярин знатен болярин.

ВЕЛЮР, -а, м. без мн (текст). 1. Висш сорт кадифе; плюш, сукно. 2. Велур, шведска кожа.

ВЕНА, -ы, ж (анат). Вена.

ВЕНГЕРЕЦ, -рца, м (остар). 1. Вж венгры. 2. (обл). Пътуващ търговец.

ВЕНГЕРКА I, -и; мн -и, -рок; ж. Унгарка (вж венгры).

ВЕНГЕРКА II, -и; мн -и, -рок; ж. 1. «Венгерка» (танц). 2. (остар). Хусарски мундир. 3. «Венгерка» (куртка, наподобяваща хусарски мундир). 4. (сел-ст). Маджаркини, унгарски сливи (сорт сливи).

ВЕНГЕРСКИЙ, прил. 1. Унгарски; венгерский язык. 2. венгерское, -ого, с. Унгарско вино.

ВЕНГРЫ, -ов; ед венгр, -а; м. Унгарци.

ВЕНДЕТТА, -ы, ж. без мн. Вендета, кръвна мъст.

ВЕНЕРИАНЕЦ, -нца и ВЕНЕРИАНИН, -ина; м. вж. Венериане, венерианцы.

ВЕНЕРИАНКА, -и; мн -и, -нок, ж. Венерианка, предполагаема жителка на планетата Венера.

ВЕНЕРИАНСКИЙ, прил. (Присъщ) на, (предназначен) за венерианци.

ВЕНЕРИАНЕ, -ан; ед венерианин, -а, м и ВЕНЕРИАНЦЫ, -ев; ед -анец, -анца м. Венерианци, предполагаеми жители на планетата Венера.

ВЕНЕРИК, -а, м (мед. разг). Венерик (болен от венерическа болест).

ВЕНЕРИЧЕСКИЙ, прил. Венерически, венеричен; венерические болезни.

ВЕНЕРОЛОГ, -а, м (мед). Венеролог (лекар по венерически болести).

ВЕНЕРОЛОГИЯ, -и, ж. без мн (мед). Венерология.

ВЕНЕСУЭЛЕЦ, -льц, вж венесуэльцы.

ВЕНЕСУЭЛКА, -и; мн -и, -лок; ж. Венецуелка, вж венесуэльцы.

ВЕНЕСУЭЛЬСКИЙ, прил. Венецуелски, вж венесуэльцы.

ВЕНЕСУЭЛЬЦЫ, -цев; ед -лец, -льца, м. Венецуелци, основните жители на Венецуела.

ВЕНЕЦ, -нца, м. 1. (остар). Венец; лавровый венец лавров венец. 2. (остар). Корона; царский венец царска корона. 3. (остар). Корона (при църковна венчавка); (прен) венчило; женитба; брак; венчавка; после венца след венчавката. 4. Ореол, сияние (на иконите); венец, пръстен (около небесно тяло). 5. (прен. вис). Край, завършек (обикн. успешен), благополучно приключване; венец, връх, висш предел, най-висока степен на съвършенството; битва за Сталинград — венец военного искусства битката за Сталинград е венец (връх) на военното изкуство; венец усилий и стараний нещо, което увенча усилията и старанията. 6. (спец). Венец (на копито). 7. (спец). Венец (дървена рамка за обшивка на кладенец, шахта и пр.). 8. (тех). Венец, сантрач; зубчатые венцы зъбни венци. ♦ Из-под венца (веднага) след венчавката. Конец — делу венец (посл) краят увенчава делото. Под венцом (остар) през време на венчавката, когато или докато се венчавам. Пойти [идти] под венец (остар) Да се венчая [венчавам се]. Терновый венец (прен. вис) трънлив венец, мъченичество, тегло, страдания.

ВЕНЕЦИАНСКИЙ, прил. Венециански. ♦ Венецианское окно венециански прозорец.

ВЕНЕЧНИК, -а, м (бот). Пауника, Anthericum.

ВЕНЕЧНЫЙ, прил. 1. Венечен (който се отнася до венец в 1, 4 и 5 знач). 2. (мед). Венечен; коронарен; венечные артерии коронарни артерии; венечный шов коронарен шев (Sutura coronaria).

ВЕНЗЕЛЬ, -я; мн -я, -ей; м. Вензел, монограм. ♦ Вензеля писать или выделывать (разг. фам) клатушкам се, кандилкам се, люшкам се, преплитат (ми) се краката (за пиян). Последный был сильно пьян и выделывал вензеля (Мам-Сиб.). Последният беше много пиян и силно се клатушкаше.

ВЕНИК, -а, м. 1. Метла (за стая). 2. Метличка; връзка, снопче от клончета с листа (за шибане на тялото в руска баня — за загряване).

ВЕНО, -а, с (ист). Вено, откуп (за годеница).

ВЕНОЗНЫЙ, прил (мед). Венозен; венозная кровь венозна кръв.

ВЕНОК, -нка, м. Венец; венок из васильков венец от метличина; золотой венок златен венец.

ВЕНСКИЙ, прил. Виенски, ♦ Венская мебель виенска мебел. Венское питьё (мед) виенска вода, aqua vienensis (очистително средство).

ВЕНТЕРЬ, -я; мн -я, -ей; м (спец). Винтер (торбовидна риболовна мрежа).

ВЕНТИЛИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. В. 1. Проветрявам; вентилирам; вентилируем комнату проветряваме стаята. 2. (прен. разг). Обсъждам, изяснявам; вентилируем вопрос обсъждаме въпроса || св провентилировать.

ВЕНТИЛЬ, -я, м (спец). Вентил, регулаторна клапа.

ВЕНТИЛЯТОР, -а, м. Вентилатор.

ВЕНТИЛЯЦИОННЫЙ, прил. Вентилационен.

ВЕНТИЛЯЦИЯ, -и, ж. 1. без мн. Проветряване, вентилиране. 2. (спец). Вентилация (уредба); вентиляция не работает вентилацията не работи.

ВЕНТУРИМЕРНЫЙ, прил (тех). Вентуримерен; вентуримерное устройство вентуримерна уредба (уредба за измерване скоростта на разхода на течност, газ с помощта на тръба на Вентури).

ВЕНЦЕНОСЕЦ, -сца, м (остар). Венценосец, монарх; цар, коронована личност.

ВЕНЦЕНОСНЫЙ, прил (остар). Венценосен, коронован.

ВЕНЦОВЫЙ, прил (руд). Венцов, сантрачен; венцовая крепь на бабках сантрачно шахтово крепене на попчета; венцовая крепь крепене на шахта със сантрачи; венцовая крепь на стойках сантрачно крепене на разстояние; венцовая крепь венцов крепеж (укрепване на шахта с венци, рамки — вж венец в 7 знач).

ВЕНЧАЛЬНЫЙ, прил (остар). Венчален, сватбен; венчальный обряд; венчальное платье венчална рокля.

ВЕНЧАНИЕ, -я, с (църк). 1. Венчавка; венчило; бракосъчетание; сватба. 2. без мн. Венчаване; бракосъчетаване. 3. (остар). Коронясване; венчание на царство коронясване.

ВЕНЧАТЬ, -аю, -аешь, несв. В 1. В/с Т (остар) също св. Да увенчая [увенчавам], [да] декорирам, да украся [украсявам] с венец, да дам [давам] венец; да наградя [награждавам] с венец (или др. почетна награда); победителей венчают лавровыми венками победителите ги увенчават с лаврови венци. 2. Т (прен). Украсявам (с нещо отгоре или накрая), слагам (върху нещо), увенчавам (с нещо); башню венчала куполообразная арка кулата най-отгоре завършваше с куполовидна арка; конец венчает дело краят достойно увенчава делото, работата приключва с достоен край, има достоен край. Успех ... венчает мои начинания (Гог.). Успехът увенчава (възнаграждава) моите начинания. 3. с Т. Венчая, бракосъчетавам, женя (с църковен брак) || св увенчать (към 1 и 2 знач) и обвенчать, повенчать (към 3 знач). ♦ Венчать на царство, cв и несв да коронясам [коронясвам].

ВЕНЧАТЬСЯ, -аюсь, -аешься, несв с Т и без доп. Венчавам се; встъпвам в брак; женя се (или се омъжвам) по църковен обред || св обвенчаться и повенчаться. ♦ Венчаться на царство св и несв. Да се коронясам [коронясвам се], да стана [ставам] коронован владетел (крал, цар), да стъпя [стъпвам] на престола.

ВЕНЧИК, -а, м. 1. умал от венец. Венче. 2. (бот). Венче (на цвят). 3. Коронка (на зъб). 4. (тех). Венец, пръстен, гайка.

ВЕПРЬ, -я, м. Вепър, дива свиня, глиган.

ВЕРА, -ы, ж. 1. в В. Вяра; увереност; пълна убеденост; сигурност в очакването (на нещо); вера о победу вяра в победата; вера в себя увереност в себе си, в силите си. 2. в В и без доп. Вяра; религия, религиозно убеждение; вера в загробную жизнь вяра в задгробния живот; обратить в христианскую веру да обърна в християнска вяра. 3. в В, Д, к Д (остар). Доверие. Я такую в вас веру, Пелагея Егоровна, взял, что... (Дост.). Аз толкова ви доверявам, Пелагея Егоровна, че...; вера в людей вяра в хората, доверие към хората. ♦ Верой и правдой, верой-правдой, по вере и правде служить (остар) честно и предано, честно и благородно, честно и почтено (служа). Сколько лет служил верой и правдой, а теперь сдают меня в плен (Прибой). От колко години служа честно и предано, а сега ме предават в плен. Дать [несв давать] на веру, Д/В (остар); взять [несв брать] В/у Р да дам или да взема (назаем нещо) на доверие, без документ. Дать, придать веру, взять [несв брать] В/в Д (остар) да хвана вяра, да повярвам (някому, в нещо). Не давать веры Д (остар) не доверявам, не хващам вяра. Принять [несв принимать] на веру В да приема [приемам], да взема [вземам] на вяра, на доверие, да повярвам, да не се усъмня [не се съмнявам], да се отнеса [отнасям се] с доверие (към нещо).

ВЕРАНДА, -ы, ж. Веранда; покрита тераса.

ВЕРБА, -ы, ж. 1. Върба. 2. събир. Върби, върбалак; тот берег густо зарос вербой отсрещният бряг е гъсто обрасъл с върби 3. без ед (прен. остар). Панаир, пазар (на Връбница).

ВЕРБАЛЬНЫЙ, прил (дипл). Вербален, словесен. ♦ Вербальная нота вербална нота (дипломатическо писмо, послание).

ВЕРБЕЙНИК, -а, м (бот). Ленивче, Lysimachia.

ВЕРБЕНА, -ы, ж (бот). Върбинка, Verbena.

ВЕРБЛЮД, -а, м. Камила.

ВЕРБЛЮДИЦА, -ы, ж. Женска камила.

ВЕРБЛЮЖАТИНА, -а, ж (прост), вж верблюжина (в 1 знач).

ВЕРБЛЮЖИЙ, -ья, -ье, прил. Камилски; от камилска вълна; верблюжье сукно сукно от камилска вълна; верблюжий горб гърбица на камила; верблюжий цвет жълтеникаво-сивкав цвят.

ВЕРБЛЮЖИНА, -ы, ж. без мн. 1. Камилско месо. 2. Камилска кожа.

ВЕРБЛЮЖОНОК, -нка; мн -жата, -жат; м. Камилче, малкото на камила.

ВЕРБНЫЙ, прил. Върбов, ♦ Вербное воскресенье (рел. разг) Връбница. Вербная неделя (рел. разг) седмицата преди Връбница. Вербная суббота (рел. разг) Лазаровден.

ВЕРБНЯК, -а, м. без мн. събир (обл). Върбалак, върбак; върбова горичка.

ВЕРБОВАТЬ, -бую, -буешь, несв. 1. В/в В. Вербувам, набирам, привличам; вербуют добровольцев вербуват доброволци. 2. В. Създавам; организирам (от доброволци); вербуют санитарные отряды създават доброволни санитарни отряди || св завербовать (към 1 знач).

ВЕРБОВАТЬСЯ, -буюс, -буешься, несв. Вербувам се; наемам се, постъпвам като доброволец, като желаещ (при набиране на някаква работа) || св завербоваться.

ВЕРБОВКА, -и, ж. без мн. 1. Вербуване, привличане, набиране (на доброволци, желаещи). 2. Набиране; създаване, комплектуване, организиране (на някаква група от доброволци, привърженици, желаещи).

ВЕРБОЧКА, -и; мн -и, -чек; ж. умал от верба. Върбичка.

ВЕРБОВОЧНЫЙ, прил. Наборен; (предназначен) за вербуване, набиране; вербовочное бюро наборно бюро.

ВЕРБОВЩИК, -а, м. Вербувач, набирач (на доброволци, желаещи).

ВЕРБОВЩИЦА, -ы, ж. Служителка или агентка за вербуване, набиране (на доброволци, желаещи, привърженици).

ВЕРБОВЫЙ, прил. Върбов; вербовая рощавърбова горичка, върбак, върбалак.

ВЕРДИКТ, -а, м (право). Вердикт; присъда, решение; сегодня произнесут вердикт днес ще бъде прочетена присъдата; вердикт общественного мнения(прен) присъда на обществено мнение.

ВЕРЁВКА, -и; мн -и, -вок; ж. 1. Въже; връв. 2. (прен). Въже, бесилка. ♦ Вить верёвки из Р въртя (някого) на пръста си; правя (с някого) каквото си искам; въртя (някого), както си искам. Хоть верёвки вей из Р можеш да правиш (с него) каквото си искаш (за безволен, неспособен да се противи човек). Верёвка (или петля) плачет по П (разг. неодобр). Голям негодник е; долен човек, обесник е; ще си намери белята; за обесване е.

ВЕРИТЬ, -рю, -ришь, несв. 1. Д, в В, что. Имам вяра, доверие към (някого или нещо), вярвам на (някого или нещо), отнасям се с доверие към (някого или нещо); убеден съм, сигурен съм, че (някой казва истината, не лъже, не мами или нещо е истина, не е лъжа, не е измама); Не верьте ему! Не му вярвайте! ... я верила каждому слову (Чех.)... вярвах на всяка (твоя) дума. 2. в В, что. Вярвам (в някого или нещо, в съществуването му), сигурен съм (че нещо е било, ставало е, става или ще бъде, ще стане действителност, реалност); мывсегда верили в победу ние винаги вярвахме в победата или че ще победим; вы верите в чертей? вярвате ли, че има (че съществуват) дяволи? мы верим в разум и справедливостьчеловека вярваме в разума и справедливостта на човека. 3. в В, что. Вярвам, имам вяра в достойнствата, качествата, успеха и т. н. на някого или нещо; сигурен съм (в някого или нещо); в этого человека можно верить: он найдёт выход иззатрудненияможе да се вярва в този човек; той винаги ще намери изход от затруднението. 4.в В и без доп. Вярвам, изпитвам религиозно чувство (към някого или нещо); вярващ, верующ, религиозен съм; изповядвам (някаква) вяра, религия; живея с верска, религиозна убеденост, с религиозно чувство || св поверить.

ВЕРЁВОЧКА, -и; мн - и, -чек; ж. умал от верёвка. Въженце, връвчица; канапче.

ВЕРЁВОЧНИК, -а, м. Въжар.

ВЕРЁВОЧНЫЙ, прил. Въжен; верёвочная торговля търговия с въжета; верёвочная лестница въжена стълба.

ВЕРЕД, -а, м (oстp. и обл). Гнойна раничка; цирей.

ВЕРЕДИТЬ, -режу, -редишь, несв. В (прост). Разчоплям, развреждам, разранявам повече; раздразвам; это вередит рану това разчопля раната || св развередить.

ВЕРЕЗЖАТЬ [ежьжя] (прост). Вж верещать.

ВЕРЕНИЦА, -ы, ж. Върволица; низ, редица; верига; вереница журавлей ято от наредени един след друг, на върволица жерави.

ВЕРЕС, -а, м (бот). Обикновена хвойна, Juniperus communis.

ВЕРЕСК, -a, м (бот). Калуна, Calluna vulgaris (вечнозелено храстче).

ВЕРЕСКОВЫЙ, прил от вереск; вересковые заросли шубраци от калуна, обрасло с калуна място.

ВЕРЕТЕНИЦА I, -ы, ж (зоол). Слепок, крехар, Anguis fragilis (безкрак гущер).

ВЕРЕТЕНИЦА II, -ы, ж (обл). Вертет (болест по овцете).

ВЕРЕТЁННЫЙ, прил. Вретенен, ♦ Веретённое масло (тех) шпинделно масло. Веретённый стан (тех) вретенен стан.

ВЕРЕТЕНО, -а; мн -ёна, -тём; с. 1. Вретено. 2. (тех). Ос; шпиндел.

ВЕРЕТЕНООБРАЗНЫЙ, прил. Вретенообразен, вретеновиден.

ВЕРЕТЁНЦЕ, -а; мн -а, -нец; с. умал от веретено. Вретенце.

ВЕРЕТЬЕ, -я, и ВЕРЕТЬЁ, -я, с. без мн (прост). Груб, ленен или памучен плат (за торби, чували, пътеки).

ВЕРЕЩАТЬ, -щу, -щишь, несв (разг). Врещя; врякам; цвърча; сверчок верещит щурецът цвърчи.

ВЕРЕЯ, -и, ж (обл). 1. Окачалник (стълб, на който е закрепено едно от крилата на порта). 2. (мор. остар). Малка платноходка.

ВЕРЗИЛА, -ы, м и ж (разг). Дангалак; върлина; (за човек), дългуч, дългонко.

ВЕРИГИ, вериг; ед -а, -и; ж (остар). Окови, вериги.

ВЕРИТЕЛЬ, -я, м (остар). Доверител.

ВЕРИТЕЛЬНЫЙ, прил: верительная грамота (дипл) акредитивно писмо; верительное письмо (банк) акредитив.

ВЕРИТЬ, -рю, -ришь, несв. Д, в В. Вярвам (някому), имам вяра, доверие (в някого); я не верю ни одному его слову не вярвам нито дума от това, което казва; вы верите в победу? вярвате ли в победата? Я верю в Константина Гаврилыча! (Чех.). Аз имам вяра в Константин Гаврилич || св поверить. ♦ Не верить себе или своим ушам, своим глазам (разг) не вярвам на себе си или на ушите си, на очите си.

ВЕРИТЬСЯ, -ится, безл. несв. Д, в В, без доп (обикн. с отриц). Вярва (ми) се; Как-то даже не верилось, что вприроде может быть так тихо (Арсен.). Просто да не повярваш, че в природата може да бъде толкова тихо.

ВЕРКИ, -ов, без ед (воен. остар). Отбранителни постройки в крепост.

ВЕРМАХТ, -а, м (ист). Вермахт (въоръжени сили на фашистка Германия).

ВЕРМИКУЛИТ, -а, м (минер). Вермикулит (продукт от изветряване на слюди).

ВЕРМИШЕЛЕВЫЙ, прил от вермишель; вермишелевый суп супа-фиде.

ВЕРМИШЕЛЬ, -и, ж. без мн. 1. Фиде. 2. събир (прен. прост). Дребосък (голям брой дребни работи, грижи и т. н.).

ВЕРМУТ, -а, м. Вермут.

ВЕРНАДИТ, -а, м (минер). Вернадит.

ВЕРНЕЕ, 1. ср. cm от верный. 2. вметн. д. По-точно, по-право; всъщност; я написал доклад или, вернее, тезисы к докладу аз написах доклад или, по-право, тезиси за доклада. ♦ Вернее говоря по-точно казано.

ВЕРНИСАЖ, -а, м (спец). 1. Вернисаж (предварителен преглед на картини от художествена изложба; първият ден на откриването й). 2. Лакиране (на картини).

ВЕРНО, 1. нареч. Правилно, вярно; он верно решил задачу той правилно реши задачата. 2. нареч. Точно, безпогрешно; часы у меня идут всегда верно часовникът ми върви винаги точно. 3. вметн. д. Навярно, вероятно, сигурно; по всяка вероятност; он, верно, не придёт той сигурно няма да дойде. 4. нареч. Вярно, предано; вы служили им верно десять лет вие предано сте им служили десет години. 5. като сказ. Вярно е, така е; скажи, верно, что и ты там был? кажи ми, вярно ли е, че и ти си бил там?; да, это верно да, така е. ♦ Совершенно верно точно така, точно тъй.

ВЕРНОПОДДАННАЯ, -ой, ж (остар). Верноподаничка.

ВЕРНОПОДДАННИЧЕСКИЙ, прил (остар). Верноподанически; верноподаннические чувства.

ВЕРНОПОДДАННЫЙ I, прил (остар). Верноподанически.

ВЕРНОПОДДАННЫЙ II, -ого, м (остар). Верноподаник.

ВЕРНОСТЬ, -и, ж. без мн. 1. Правилност; точност; истинност; сигурност; верность перевода правилност, адекватност на превода. 2. Вярност, преданост; верность друга преданост на приятеля; супружеская верность съпружеска вярност. ♦ Для верности (разг) за по-сигурно; для верности повернул ключ два раза за по-сигурно врътна ключа два пъти.

ВЕРНУТЬ, -ну, -нёшь, св. В. 1. Д или къде. Да върна, да възвърна завтра же верну вам деньги още утре ще ви върна парите; его вернули домой върнаха го обратно вкъщи. 2. обикн. откъде да си върна, да си възвърна; да получа обратно; я вернул все убытки възвърнах си всички загуби. Чтобы вернуть прошлогоднее настроение, он быстро пошёл к себе в кабинет (Чех.). За да си възвърне миналогодишното настроение, той бързо отиде в кабинета си.

ВЕРНУТЬСЯ, -нусь, -нёшься, св. къде, откъде или (прен) к Д. Да се върна, да се завърна; да се прибера; я вернусь домой вечером ще се прибера довечера; мы ещё вернёмся к этому вопросу ще се върнем още на този въпрос || несв возвращаться.

ВЕРНЫЙ; -рен, -рна; прил. 1. Правилен, верен; истинен; точен; верное решение правилно решение; верная копия точно копие. 2. Сигурен, неизбежен, неминуем; верный выигрыш сигурна печалба; он идёт на верную смерть той отива на сигурна смърт; я знаю это из верного источника зная това от сигурен източник. 3. Верен, предан; верный друг верен приятел; он всегда верен своему слову той винаги държи на думата си. [Шакро] умел быть верным самому себе (Горьк.). [Шакро] умееше да остава верен на себе си.

ВЕРНЬЕР, -а, м (сел-ст). Нониус.

ВЕРНЯК, - а, м (прост). Нещо сигурно, несъмнено; это верняк това е сто на сто, сигурно е.

ВЕРНЯКОМ, нареч (прост). Абсолютно сигурно, няма грешка, сто на сто.

ВЕРОВАНИЕ, -я, с. обикн мн. Вяра; (религиозно) вярване; религиозни верски убеждения; верования древних греков вярванията на древните гърци.

ВЕРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. в В (остар). Вярвам, имам вяра (в бога).

ВЕРОИСПОВЕДАНИЕ, -я, с. Вероизповедание; религия.

ВЕРОЛОМНЫЙ; -мен, -мна; прил. Вероломен, коварен; изменнически; предателски; вероломный враг; вероломный поступок вероломна постъпка.

ВЕРОЛОМСТВО, -а, с. 1. без мн. Вероломство, коварство; изменничество; предателство; вероломство врага коварството на врага. 2. Вероломна постъпка, вероломство.

ВЕРОНАЛ, -а, м (апт). Веронал.

ВЕРОНИКА, -и, ж (бот). Вероника, великденче, Veronica.

ВЕРООТСТУПНИК, -а, м (остар). Вероотстъпник; отстъпник, ренегат.

ВЕРООТСТУПНИЦА, -ы, ж (остар). Вероотстъпница; отстъпница, ренегатка.

ВЕРООТСТУПНИЧЕСКИЙ, прил (остар). Вероотстъпнически; отстъпнически, ренегатски.

ВЕРООТСТУПНИЧЕСТВО, -а, с. без мн (остар). Вероотстъпничество; отстъпничество, ренегатство.

ВЕРОТЕРПИМЫЙ; -пим, -пима; прил. Веротърпим; толерантен към други религии.

ВЕРОУЧЕНИЕ, -я, с (книж). Вероучение, религия; религиозно учение; съвкупност на религиозни догми.

ВЕРОЯТИЕ, -я, с (остар). Вж вероятность. ♦ По всему вероятию; по всем вероятниям (книж) по всяка вероятност. Сверх всякого вероятия (книж) въпреки всички очаквания.

ВЕРОЯТНО (разг). 1. вметн. д. Вероятно, по всяка вероятност; сигурно; изглежда; он, вероятно, придёт той по всяка вероятност ще дойде. 2. като сказ. Вероятно е; възможно е; може да се допусне; это вполне вероятно това е напълно вероятно. ♦ Мало вероятно не е твърде за вярване; едва ли, надали; не е много сигурно.

ВЕРОЯТНОСТНЫЙ, прил 1. (мат). Вероятностен; вероятностная теория чисел вероятностна теория на числата. 2. (книж). Предполагаем, вероятен; допустим; опиращ се върху отделни предположения; свързан с известна вероятност.

ВЕРОЯТНОСТЬ, -и, ж. без мн. Вероятност; вероятность попадания (воен) вероятност на попадението. ♦ По всей вероятности по всява вероятност; сигурно; изглежда; може да се предположи. Теория вероятностей (мат) теория на вероятностите.

ВЕРОЯТНЫЙ; -тен, -тна; прил. Вероятен; възможен; допустим; предполагаем; вполне вероятный случай напълно вероятен случай.

ВЕРСИФИКАТОР, -а, м (лит). Версификатор, сръчен (но не винаги даровит) стихотворец; стихоплетец (овладял техниката на стихотворството).

ВЕРСИФИКАЦИЯ, -и, ж. без мн (лит). Версификация, стихотворство, стихосложение (техника на стиха).

ВЕРСИЯ, -и, ж. Версия, вариант на тълкуване, разбиране, на устно или писмено изложение; различные версии этого события различни версии за това събитие; новая версия.

ВЕРСТА I, -ы; мн вёрсты, вёрст; ж. 1. Верста (руска мярка за дължина 500 сажена или ок. 1,06 км). 2. (остар). Стълб с отбелязани версти. ♦ За версту (разг) много отдалеч; его видно было за версту виждаше се много отдалеч, от цял километър. За семь вёрст киселя хлебать (погов) да се бие толкова път и то за нищо. Всё равно попусту едешь, за семь вёрст киселя хлебать (Чех.). Все едно напразно се мъкнеш толкова далеч, за нищо и никакво. Коломенская верста или с коломенскую версту (ростом) (разг. шег) дълъг като върлина; дангалак, дългун, върлина (за човек).

ВЕРСТА II, -ы; мн вёрсты, вёрст; ж (спец). Лицевата страна на тухлена или каменна зидария; кладка наружной (внутренней) версты зидане на външна (вътрешна) лицева зидария.

ВЕРСТАК, -а, м. Тезгях (дърводелски, шлосерски).

ВЕРСТАЛЬЩИК, -а, м (печат). Страничар, метранпаж (словослагател, който свързва страниците на набрана книга).

ВЕРСТАТКА, -и; мн -и, -ток; ж (печат). Компас (за набор).

ВЕРСТАТЬ I, -аю, -аешь, несв. В (печат). Свързвам на страници (набор); верстают книгу книгата връзват на страници || св сверстать.

ВЕРСТАТЬ II, -аю, -аешь, несв. В (остар). 1. с Т. Слагам в една редица, поставям наред с (някой или нещо); (прен) съпоставям с (някой или нещо). 2. Т. Дарявам (за награда), награждавам с (нещо); цари верстали дворян землёю (ист) царете награждаваха дворяните със земя. 3. в В = И (воен). Провеждам набор (за военна служба) || св поверстать (към 1 знач).

ВЕРСТАЧНЫЙ, прил от верстак. Тезгяхски; верстачная доска дъска на тезгяха.

ВЁРСТКА I, -и; мн -и, -ток; ж. 1. без мн (печат). Свързване, преломяване на страници (набор); книга уже в вёрстке книгата вече се свързва на страници. 2. Свързан на страници набор. 3. Коректури на страници.

ВЁРСТКА II, -и, ж. без мн (стр). Подравняване на лицевата страна на зидария.

ВЕРСТОВОЙ I, прил. Верстов; верстовой столб верстов стълб (прибл. съответствува на километражен стълб).

ВЕРСТОВОЙ II, прил от верста II (спец). С превръзка; наружный верстовой ряд външен ред тухли (в зидария) с превръзка.

ВЕРТАТЬ, -аю, -аешь, несв (прост и обл). 1. Връщам се, завивам обратно, тръгвам назад. 2. вж возвращать.

ВЕРТАТЬСЯ, -аюсь, -аешься, несв (прост и обл), вж возвращаться.

ВЕРТЕЛ, -а, м. 1. Шиш (за печене на месо). 2. (анат). Трохантер, Trochanter.

ВЕРТЕЛЬНЫЙ, прил (тех). Свределен, пробивен; вертельный станок бормашина, пробивачка.

ВЕРТЕП, -а, м. 1. (остар). Пещера. 2. Свърталище, вертеп. 3. (остар). Обикалящ, подвижен, пътуващ куклен театър.

ВЕРТЕТЬ, верчу, вертишь, несв. 1. В. Въртя (предмети извън себе си); движа в кръг, кръгообразно; мотор заглох, колесо пришлось вертеть вручную моторът спря, наложи се да въртим колелото на ръка, с ръце. 2. (разг). Обръщам ту така, ту инак; прехвърлям, премятам от ръка в ръка; премятам в ръцете си; въртя в ръцете си; он вертел письмо в руках, не решаясь его вскрыть той въртеше писмото в ръцете си и не се решаваше да го разпечата. 3. Т. Въртя, обръщам, извивам насам-натам (глава, шия); не верти головой, слушай внимательно не си върти главата насам-натам, слушай внимателно; (за животно и прен) въртя, махам (опашка); он перед всеми вертит хвостом той пред всички се умилква, подмазва се, угодничи (върти опашка). 4. Т (прен. разг). Въртя, разигравам (някого), играя си (с някого, послушен на волята ми). [Зинаиду] забавляло... вертеть ими [поклонниками] по своей прихоти (Тург.), (Зинаида) се забавляваше да ги разиграва (т. е. поклонниците си) по своя прищявка. 5. В (разг). Свивам (цигара). 6. В (разг). Пробивам правя (дупка чрез въртене с нещо, мушкане, чоплене) || св свертеть (прост), свернуть (разг. към 5 знач) и провернуть, провертеть (разг. към 6 знач). ♦ Как ни верти (разг) Както и да го усукваш; каквото и да говориш, каквото и да казваш; каквото (както) и да мислиш; както щеш, но...

ВЕРТЕТЬСЯ, верчусь, вертишься, несв. 1. Въртя се; колесо вертится колелото се върти; что ты вертишься под ногами (разг) какво ми се мотаеш в краката; в голове вертится, а вспомнить не могу (прен) на ума ми е, пък не мога да се сетя. 2. (прост). На крак съм, шетам, тичам насам-натам, крак не подвивам. Бабушка стряпала, шила, копалась в огороде, в саду, вертелась целый день (Горьк.). Баба ми готвеше, шиеше, човъркаше нещо в зеленчуковата, в овощната градина, цял ден крак не подвиваше. 3. (прен. разг). Извъртам, усуквам; хитрувам; не вертись, а говори правду не го усуквай, ами казвай истината. ♦ Как не вертись, а платить придётся (разг) каквото и да правиш, ще трябва да плащаш. Вертеться вьюном или юлою, волчком (разг) въртя се като пумпал. Вертеться как белка в колесе, вж белка.

ВЕРТИКАЛ, -а, м (спец). 1. Вертикален кръг (голям кръг от небесната сфера, който минава през точката на зенита). 2. Ъгломер (за измерване височината на звездите над хоризонта).

ВЕРТИКАЛЬ, -и, ж. Вертикална, отвесна (линия). ♦ По вертикали (спец. разг) По посока от висшестоящи към подчинени (или обратно); план должен быть увязан по вертикали планът трябваше да се съгласува по низходяща линия (с всички подчинени звена, или обратно).

ВЕРТИКАЛЬНЫЙ, прил. 1. Вертикален, отвесен. 2. (спец. разг). Насочен отвесно, по вертикална линия (от висшестоящи звена, лица, организации надолу или обратно). ♦ Вертикальный транспорт (спец) вертикално движещи се транспортни съоръжения (асансьори, лифтове, ски-влекове и др.).

ВЕРТИХВОСТКА, -и; мн -и, -ток; ж (разг. неодобр). Лекомислено кокетлива, вятърничава жена.

ВЕРТИШЕЙКА, -и, ж (зоол). Въртошийка, самодивско пиле, Junx torquilla.

ВЕРТКИЙ; -ток, -тка; прил (разг). Ловък, подвижен, пъргав; извъртлив; вёрткий мальчик пъргаво, много подвижно момче.

ВЕРТЛЮГ, -а, м. 1. (анат). Ябълка (на бедрената кост, която влиза в чашката на таза). 2. (тех). Шийка, цапфа (на вал, ос). 3. (тех). Въртел, въртушка (съединително звено между две машинни части). 4. (тех). Кандилка (за закачане на сондажни щанги). 5. (тех). Бутален болт. 6. (тех). Ресорен болт.

ВЕРТЛЯВЫЙ; -яв, -ява; прил (разг). 1. Подвижен, суетлив. 2. Лекомислен, вятърничав: шавлив; вертлявая дамочка кокетно подвижна дамичка.

ВЕРТЛЯНИЦА, -ы, ж (бот). Гвачка, самострък, Monotropa.

ВЕРТОГРАД, -а, м (остар). 1. Градина. 2. Лозе.

ВЕРТОДРОМ, -а, м (ав). Летище за вертолети (за излитане и кацане).

ВЕРТОЛЕТ, -а, м. Вертолет, хеликоптер.

ВЕРТОЛЁТОНОСЕЦ, -сца, м (ав. воен). Въртолетоносач, военен кораб, носач на вертолети.

ВЕРТОЛЁТОНОСНЫЙ, прил (ав. воен). Носещ вертолети (на борда си — за военен кораб).

ВЕРТОЛЁТЧИК, -а, м (ав). Пилот на вертолет; летец, пилотиращ вертолет.

ВЕРТОЛЁТЧИЦА, -ы, ж (ав). Жена — пилот на вертолет.

ВЕРТОПРАХ, -а, м (разг). Развейпрах, развейплява, вятърничав, лекомислен, несериозен човек. Андрей Иваныч считал его вертопрахом, т. е. пустым человеком (Решетн.). Андрей Иванич го смяташе за развей прах, т. е. за несериозен човек.

ВЕРТУН, -а, м (разг). 1. Въртележка, пумпал (за човек), (човек, който) не седи спокойно на едно място, постоянно се върти, движи се, не го свърта на едно място. 2. (зоол). Порода гълъб (който се премята при полет).

ВЕРТУНЬЯ, -и; мн -ньи, -ний; ж (разг). Подвижна жена, която не може да седи спокойно на едно място, постоянно се движи, върти се, не я свърта на едно място.

ВЕРТУШКА, -и; мн -и, -шек; ж. 1. Въртящ се предмет, въртележка (в различни механизми); двеpь-вертушка въртяща се врата. 2. (разг). Телефон-автомат; позвоню по вертушке ще се обадя по телефона-автомат. 3. Хидрометрично витло (уред за измерване скоростта на течение в река, канал). 4. (жп). Кръгов маршрут, вертушка. 5. (разг. шег). Лекомислена, вятърничава жена.

ВЕРТЬ, неизм. като сказ. св. (прост). 1. Да (се) врътна, да (се) обърна, хоп (за подобно внезапно движение). 2. Да изтичам и да се върна за нула време, раз и ей, че се върнах.

ВЕРТЯЧКА I, -и, ж. без мн (обл). Въртоглавие (болест у овцете, а понякога и у едрия добитък).

ВЕРТЯЧКА II, -и; мн -и, -чек; ж. 1. (разг). вж вертунья. 2. (зоол). Воден бръмбар, Gyrinus.

ВЕРУЮЩАЯ, -ей, ж. Вярваща (в Бога), религиозна жена.

ВЕРУЮЩИЙ, -его, м. Вярващ (в Бога), религиозен човек.

ВЕРФНЫЙ, прил (спец). Корабостроителен.

ВЕРФЬ, -и, ж. Корабостроителница.

ВЕРФЯНОЙ, прил (спец). Вж верфный.

ВЕРХ I, -а, на -у; мн -и и -а, -ов; м. 1. мн -хи. Връх; верх горы връх на планина; на самом верху най-гope; с самого верха най-отгоре, от най-високата точка. 2. мн -хи. Горната част (на нещо); он занимает весь верх дома той заема целия горен етаж на къщата. 3. мн -хи. Подвижен покрив на файтон, кола и др. 4. мн -ха. Лице; горница (на дреха, на плат); шуба с суконным верхом шуба със сукнено горнище; где верх, где изнанка? къде е лицето, къде е опакото? (за плат); горна (допълнителна) част на шапка, обувки — (друг цвят или качество). 5. (разг). Горно течение; извор (на река). 6. без мн. Р (прен). Връх; крайна, висша степен; верх глупости връх на глупостта. 7. мн -хи и ха (муз). Високи тонове, ноти, височини; она легко берёт верхи тя леко взима височините, горните ноти. 8. без ед.; мн -хи (прен. разг). Външната, несъществената страна (на факти, явления); нахватался он верхов (разг) сдоби се той с повърхностни, незадълбочени знания; эти ребята хватают только верхи (разг) Тези хлапета усвояват материала едва-едва, отгоре-отгоре, съвсем незадълбочено. 9. Р (прен. прост). Надмощие; предимство; преимущество; чей верх, того и воля (посл) който има надмощие, неговата воля се слуша. ♦ До верху налить, насыпать и др. Р да насипя, да налея (нещо сипкаво или течно) догоре, до края (до краищата), да напълня (с нещо). С верхом насыпать, нагрузить да сложа и т. н. препълнено, над ръба, с връх. С верху до низу като нареч от горе до долу. С низу до верху като нареч от долу до горе. Одержать или взять верх над Т Да получа надмощие над (някого или нещо), да надвия, да победя, да надделея (някого или нещо). По верхам глядеть (разг) зяпам наляво-надясно, докато вървя; заплесвам се встрани. Через верх льётся прелива.

ВЕРХ II; под верх (спец) ездитен; лошадь под верх ездитен кон; ходит под верхом (спец) служи като ездитен (за кон, вж верховой).

ВЕРХИ II, -ов, без ед (прен). Висши, ръководни обществени или държавни кръгове; в правительственных верхах във висшите правителствени кръгове.

ВЕРХАМИ, парен (разг). На кон (за няколко ездачи); мыехали верхами ние яздехме (на коне), вж верхом.

ВЕРХНЕ... Първа част на сложни географски названия със значение «горно», т. е. «разположен по горното течение (на някоя река)»: верхневолжский разположен в горното течение на Волга.

ВЕРХНИЙ, -яя, -ее, прил. Горен; верхний этаж горен етаж; верхнее течение горно течение; верхнее платье горни дрехи; верхний регистр (муз) горният регистър. ♦ Верхняя палата (полит) горна камара, сенат (в редица буржоазни страни). Верхнее чутьё (лов) подушване (на дивеч) по въздуха (за куче).

ВЕРХНЯК, а, м. 1. (руд). Капа на крепежна рамка. 2. (спец). Горняк (горният камък от мелничен постав). 3. (обл). Горен праг (на врата).

ВЕРХОВЕНСТВО, -а, с. без мн (остар). Върховенство; началствуване, ръководене, ръководство.

ВЕРХОВИК, -а, м. 1. (обл). Вятър, който духа по върховете. 2. (стр. разг). Строител на много високи строежи (сгради и др.).

ВЕРХОВКА, -и, ж (зоол). Върловка, Leucaspius delineatus.

ВЕРХОВНЫЙ, прил. Върховен; висш; Верховный Совет СССР; Верховный суд.

ВЕРХОВОД, -а, м (разг. неодобр). Главатар, водач; главен, главният; кокорбашия.

ВЕРХОВОДИТЬ, ожу, -одишь, несв. Т (разг). Командувам, разпореждам се, ръководя (произволно); свиря първа цигулка; он верховодит всеми ребятами той командува всички момчета.

ВЕРХОВОДКА, -и, ж (геол). Плитка подпочвена вода.

ВЕРХОВОЙ I, прил. 1. Ездитен; верховая лошадь ездитен кон. 2. верховой, -ого, м. Конник; ездач; послать верхового да се изпрати конник.

ВЕРХОВОЙ II и ВЕРХОВЫЙ, прил. Намиращ се по горното течение; верховые городаградовете по горното течение (на река).

ВЕРХОВОЙ III, прил. 1. Планински, духащ по върховете (вятър, вж верховик). 2. (спорт). Прехвърлен на голяма височина (за топка).

ВЕРХОВОЙ IV, -ого, м (спец. разг). Работник на горната площадка на сондата.

ВЕРХОВЬЕ, -я; мн -я, -ьев; с. 1. Горно, течение (на река); верховье Волги горното течение на Волга. 2. Местност, област край горното течение на река.

ВЕРХОГЛЯД, -а, м (разг. неодобр). Повърхностен, незадълбочен човек.

ВЕРХОГЛЯДКА, -и; мн -и, -док, ж (разг. неодобр). Повърхностна, несериозна, незадълбочена жена.

ВЕРХОГЛЯДНИЧАТЬ, -аю, -аешь, несв (разг. неодобр). Гледам повърхностно, отгоре-отгоре, съдя или решавам лекомислено, незадълбочено, несериозно; невнимателно се отнасям (към някого или нещо).

ВЕРХОГЛЯДСТВО, -а, с. без мн (разг. неодобр). Повърхностно, несериозно, незадълбочено отношение; лекомислено, прибързано разсъждение, преценка. Быстро перелетая из города в город, не останавливаясь нигде надолго,он [Андрюша] приобрёл дурную привычку к невнимательностии верхоглядству. (Помял.). Прелитайки бързо от град в град, без някъде да се спира за дълго, той (Андрюша), доби лошия навик на невнимателност и повърхностно отношение към нещата.

ВЕРХОЛАЗ, -а, м (спец). Върхолез, върхови (работник специалист по работа на голяма височина).

ВЕРХОЛАЗНЫЙ, прил (спец). Свързан със строителни или монтажни дейности на голяма височина; верхолазная работа.

ВЕРХОМ, нареч. 1. Отгоре, по горната част (на местността); пройдём лучше верхом да минем по-добре отгоре. 2. (разг). Догоре, препълнено; налейка мне стакан верхом я ми налей чашата догоре.

ВЕРХОМ, нареч. Яздешком, на кон; люблю ездить верхом обичам да яздя (кон); езда верхом яздене, езда. ♦ Ездить верхом яздя, карам кон. Сесть [несв садиться] верхом на В да възседна [възсядам], да яхна [яхам] (кон).

ВЕРХОТУРА, -ы, ж (разг). Най-горната част, най-горен етаж; мы живём на верхотуреживеем в гълъбарник (на най-горния етаж).

ВЕРХУШЕЧНЫЙ, прил. 1. Горен; висш; верхушечныйпроцесс в лёгких (мед) върхов белодробен туберкулозен процес. 2. Ръководен; високопоставен; висш; управляващ; верхушечные организации(разг) ръководни организации.

ВЕРХУШКА, -и; мн -и, -шек; ж. 1. Връх; верхушка дерева връх, върхари на дърво; иду по верхушке горы вървя по върха, по билото на планината; верхушки лёгких(анат) върхове на дробовете. 2. (прен. разг. неодобр). Върхушка; ръководни лица, управници; правительственная верхушка. 3. без ед (прен. разг). Повърхностна, елементарна, слаба представа; овладяно отгоре-отгоре (знание).

ВЕРЧЕНИЕ, -я, с. без мн. 1. Въртене, въртеж. 2. Провъртване, продупчване.

ВЕРЧЕНЫЙ, прил (прост). 1. (пренебр). Вятърничав, неуравновесен; лекомислен. 2. Свит (за ръчно свита цигара). 3. (остар). Опечен на шиш.

ВЕРША, -и, ж (спец. обл). Винтер (вид рибарска мрежа).

ВЕРШИНА, -ы, ж. 1. Връх, било; горные вершины планински върхове; вершина дерева връх на дърво; иду по вершине горы вървя по билото на планината; вершина угла (мат) връх на ъгъл. 2. (прен). Връх, кулминационна точка, апогей; висша степен; вершина славы връх на славата

ВЕРШИННЫЙ, прил от вершина; вершинные побеги издънки по върха (на дърво), върхари.

ВЕРШИТЕЛЬ, -я, м (вис). Господар, властител, повелител, властелин; вершитель судеб господар на съдбините (на хората).

ВЕРШИТЬ, -шу, -шишь, несв. 1. Т (вис). Разпореждам, решавам, ръководя; он вершит всеми делами той решава всичко. 2. В (остар). Извършвам, изпълнявам. 3. В (спец. обл). Доиззиждам; доизграждам, завършвам; доизпластявам (купа); уже вершат дом доизграждат къщата.

ВЕРШКИ, -ов, без ед (разг). Горната част на нещо (напр. на растение); тебе корешки, а мне вершки (от нар. приказка) ти ще вземеш корените, а аз горната част.

ВЕРШКОВЫЙ, прил от вершок; (дълъг, широк, дебел, голям ) един вершок; вершковый бинт бинт, широк един вершок; вершковые гвозди пирони, дълги един вершок.

ВЕРШОК, -шка, м. Вершок (руска мярка за дължина = 44 см); в аршине 16 вершков аршинът има 16 вершка.

ВЕС I, -а и -у, м. 1. Тежина. 2. Тегло, тежест; посылка была весом в шесть кило колетът тежеше шест кила; сколько в нём весу колко тежи?; тяжёлый, лёгкий вес голямо, малко тегло; борец тяжёлого веса борец от тежка категория. 3. (прен). Влияние, авторитет; тежест; важност, значение; он пользуется большим весом в обществе той има голямо влияние в обществото; человек с весом влиятелен човек. ♦ Атомный вес (спец) атомно тегло. Живой вес (търг) живо тегло. На вес золота (разг) извънредно скъп, рядък, високоценен; яйца там на вес золота яйцата там са извънредно скъпи. Удельный вес (спец и прен) относително тегло. Чистый вес (търг) чисто тегло, нето.

ВЕС II: На весу висешком, във висящо положение; във въздуха, без опора.

ВЕСЕЛЕТЬ, -ею, -еешь, несв. Ставам по-весел, развеселявам се ... по мере того как исчезало вино..., Захар веселел с каждой минутой (Григ.) с намаляването на виното... Захар с всяка измината минута ставаше все по-весел || св повеселеть.

ВЕСЕЛИЕ, вж веселье.

ВЕСЕЛИНКА, -и, ж (разг). Весела искрица, израз на лека веселост, избликна лек хумор, на внезапна радост. Господи боже ты мой! — устало, но с веселинкой сказал Исаев [Семенов] господи боже мой! — уморено, но с лека веселост каза Исаев. Всселинка сверкнула в его глазах весела искрица блесна в очите му.

ВЕСЕЛИТЬ, -лю, -лишь, несв. В. Веселя, развеселявам; забавлявам; мы веселим публику забавляваме публиката || св развеселить. ♦ Веселящий газ (хим) райски газ (двуазотен окис).

ВЕСЕЛИТЬСЯ -люсь, -лишься, несв. Веселя се, весело прекарвам (времето); забавлявам се.

ВЕСЁЛКА, -и; мн -и, -лок; ж (спец. обл). Бъркачка, лопатка за бъркане на разтвори.

ВЕСЕЛО, 1. нареч. Весело; она весело смеялась тя весело се смееше. 2. като сказ. Весело е; мне так весело с вами толкова ми е весело с вас.

ВЕСЁЛЫЙ; -сел, весела; прил. 1. Весел, жизнерадостен, доволен, засмян, усмихнат; (винаги или в момента) в добро настроение; изпълнен с веселие, с весело чувство; весёлый парень весел (жизнерадостен, усмихнат) момък; весёлое лицо весело (приветливо, доволно, усмихнато) лице; весёлый смех весел (радостен, жизнерадостен) смях; сегодня он весел, но так весел он не всегда днес той е весел (усмихнат, в добро настроение е), но не е винаги тъй засмян. 2. без кр. ф. Весел, изпълнен с весели неща, пълен с хумор; (който) развеселява, предизвиква смях, създава добро, приятно настроение; весёлый рассказ; весёлый спектакль. 3. без кр. ф (прен). Приятен (за гледане), светъл, свеж; весёлая комната светла (приятна, уютна) стая; весёлая расцветка ситца приятни, свежи шарки по басмата.

ВЕСЕЛЬЕ, -я, с. 1. без мн. Веселие. 2. (остар). Веселба; развлечение, забава; они предались веселью те се отдадоха на веселба.

ВЕСЕЛЬНЫЙ и (разг) ВЕСЁЛЬНЫЙ, прил от весло. Гребен; весельная лодка гребна лодка, весельный спорт.

ВЕСЕЛЬЧАК, -а, м (разг). Веселяк.

ВЕСЕЛЯЩИЙ: веселящий газ (хим), вж веселить.

ВЕСЕННИЙ, -яя, -ее, прил. Пролетен; весеннее настроение (прен) пролетно настроение.

ВЕСИТЬ, вешу, весишь, несв. 1. Тежа; посылка ваша весит пять кило колетът ви тежи пет кила; как много весит доброе слово! (прен) колко голямо значение има, колко тежи добрата дума. 2. В (прост). Тегля се, претеглям се, проверявам си теглото.

ВЕСКИЙ; -сок, -ска; прил, 1. Тежък (при малък обем); веский металл тежък метал. 2. (прен). Сериозен, солиден, значителен, тежък веское замечание сериозна забележка; веский аргумент.

ВЕСЛО, -а; мн вёсла, вёсел; с (мор). Весло, гребло, лопата (за гребане).

ВЕСНА, -ы; мн вёсны, вёсен; ж. Пролет; по весне през пролетта, пролетно време. Вж весной. Весна чудо как хороша (Л. Толст.). Пролетта е чудно хубава. Куда, куда вы удалились, весны моей златые дни (Пушк.). Къде, къде сте отлетели на пролетта ми златни дни.

ВЕСНОВАТЫЙ, прил (прост). Вж веснушка. Луничав, лунав, покрит с лунички; весноватое лицо лунаво лице.

ВЕСНОВСПАШКА, -и, ж. без мн (сел-ст). Пролетна оран.

ВЕСНОЙ и ВЕСНОЮ, нареч. 1. През пролетта; это было весной това беше през пролетта. 2. Напролет; идната пролет; весной я посажу две яблоньки напролет ще посадя две ябълкови фиданки. 3. Пролетес, през изтеклата пролет. Во ржи был василёк прекрасный, он возрос весною, летом цвёл... (Пушк.). В ръжта видях синчец прекрасен, пролетес никнал, цъфнал лете...

ВЕСНУШКИ, -шек; ед -а, -и; ж. Лунички (по лицето).

ВЕСНУШЧАТЫЙ, прил. Луничав, лунав; веснушчатый мальчик луничаво момче.

ВЕСНЯНКА, -и; мн -и, -нок; ж. 1. (лит. етн). Пролетна обредна народна песен. 2. (обл). Пролетна треска. 3. (зоол). Русалка (насекоми от сем. Perlidae).

ВЕСОВАЯ, -ой, ж (спец). Контролен пункт (за проверка на теглото), автомобилен кантар (в завод, елеватор и др.).

ВЕСОВОЙ I, прил от весы. Тегловен, теглилен; кантарен; весовая стрелка стрелка на кантар.

ВЕСОВОЙ II, прил от вес I. 1. Тегловен, свързан с теглото; весовая единица единица тегло. 2. (търг). Продаван или купуван на тегло; весовой хлеб; хляб, продаван на тегло; у насесть печенье в упаковке и весовое имаме сладкиши в опаковка и на тегло.

ВЕСОВЩИК, -а, м. 1. Мерач, кантарджия. 2. Магазинер.

ВЕСОВЩИЦА, -ы, ж. Мерачка, кантарджийка.

ВЕСОК, -ска, м (спец). Зидарски отвес.

ВЕСОМЫЙ; -ом. -ома; прил (книж). 1. (спец). Имащ тегло, маса. 2. (прен). Тежък, значителен, важен, солиден, убедителен; осезаем; весомый аргумент.

ВЕСТ, -а, м (мор). 1. Вест, запад. 2. Вест, западен вятър.

ВЕСТАЛКА, -и; мн -и, -лок; ж. 1. (ист). Весталка. 2. (остар. ирон). Девственица (за стара мома).

ВЕСТЕРН, а, м (изк). Уестърн, приключенска кинопродукция за Северноамериканския запад (обикновено с каубои, сражения с индианци и др.).

ВЕСТИ, веду, ведёшь; мин вёл, вела; несв. [1, 2 и 4 знач. означава единично и еднопосочно движение; ср. водить]. 1. В. Водя; отвеждам; ведите меня к врачу водете ме на лекар. Вела в атаку армии Советская страна (Сурк.). Водеше в атака армиите си Съветската страна. 2. В. Карам, управлявам (автомобил, самолет). 3. В. Прокарвам; уже третий месяц ведём шоссе на юг от три месеца вече прокарваме шосето към юг; мятежники вели подкопы метежниците правеха подкопи. 4. Т/по Д. Движа, местя; минавам; тегля; ведёт указкой по карте той води, мести показалката по картата; веду смычком по струнам тегля лъка по струните. 5. без 1 и 2 л. Води, извежда; куда ведёт эта тропинка? накъде води тази пътечка?; лестница ведёт на крышу стълбата извежда на покрива. 6. без 1 и 2 л, к Д (прен). Довежда, води; влече след себе си; има за резултат, следствие; ложь к добру не ведёт лъжата до добро не довежда. 7. к Д (прен). Клоня; бия; намеквам. Я что-то не пойму хорошенько тебя сегодня — проговорил Василий Назарыч. — К чему ты это ведёшь? (Мам.-Сиб.). Нещо не мога твърде добре да те разбера днес — проговори Василий Назарич. — Накъде ли биеш? 8. В. Ръководя; водя; провеждам; завеждам; я второй год веду семинар по диамату втора година ръководя семинар по диамат; она ведёт весь дом тя гледа, върти цялата къща. 9. В. Изпълнявам (песен, роля). 10. безл (прост). Изкорубва се, изкривява се (за дървени предмети). 11. С някои същ, с които съставя общо значение (за израз на съответно действие): вести беседу с Т/о П водя беседа, беседвам, разговарям; вести борьбу с Т, против Р/за В водя борба, бори се; воювам, сражавам се; вести войну с Т, против Р/за В водя война, воювам, сражавам се; вести дискуссию с Т/о П водя дискусия, дискутирам; споря, водя спор; вести дружбу с Т дружа, другарувам; вести весёлую (беззаботную или печальную, интересную, скучную, полезную, одинокую и т. н.) жизнь водя весел (безгрижен) живот или живея весело, безгрижно; моят живот е тъжен, печален (или интересен, скучен; полезен за другите); живея самотно, в самота; вести записи о П води бележки, записвам си всичко (или по даден въпрос); вести знакомство с Т поддържам познанство, контакти; вести начало (обикн в 3 л) от, с Р водя начало, започвам; вести огонь (воен) против Р водя огън, стрелба, стрелям (с артилерийски оръдия) вести переговоры с Т/о П водя преговори (с някого), преговарям (за нещо), вести корреспонденцию, вести переписку с Т пиша си (с някого), кореспондирам си; вести книги (канц) водя, завеждам преписката (деловодителски или счетоводни книги); вести перестрелку с Т (воен) водя престрелка, разменям (с врага) изстрели (пушечни, артилерийски); вести протокол Р (офиц) водя протокол, протоколирам; вести работу водя работа; ръководя (някаква) робота или извършвам някаква дейност, работя; вести разговор о П водя разговор, разговарям; вести свой род от Р водя потеклото си, произхождам; вести счёт Д водя сметка, пресмятам; броя; вести торговлю Т/с водя търговия, търгувам || св привести (към 5 и 6 знач), провести (към 3, 4 знач). ♦ (Он) и бровью (или усом, ухом и т. н.) не ведёт (разг) нехае; и окото му не мига; пет пари не дава; не иска и да знае; не държи сметка за нищо; не обръща внимание (на някого или нещо); хич не го е еня. Ведёт свою линию (раз) той все неговото си знае; своя цел гони, не отстъпва; прокарва своя линия. Вести речь к Д говоря (за нещо), имам предвид; непонятно к чему он ведёт речь? Не разбирам накъде бие, какво има предвид, каква му е целта. Вести себя хорошо (дурно, естественно, нормально и т. н.) държа се, имам (някакво) поведение (добро, лошо, естествено, нормално и др.).

ВЕСТИБУЛЯРНЫЙ, прил: вестибулярный аппарат (анат) вестибуларен апарат.

ВЕСТИБЮЛЬ, -я. м. Вестибюл, хол.

ВЕСТИМО, вметн. д (прост) То се знае, изестно е, разбира се. Князь: Кто ждал меня? Старик: Кто ждал? Вестимо, дочь (Пушк.). Князът: Кой ме е чакал? Старецът: Кой те е чакал? То се знае, дъщеря ми.

ВЕСТИМЫЙ, прил: вестимое дело (прост) то се знае, разбира се, известно е, така е.

ВЕСТИСЬ, без 1 и 2 л, ведётся, мин вёлся, велась; несв. 1. Извършва се, става. Горно рудные разработки ведутся в десяти километрах к югу (Каверин) Разработка на рудници става с 10 км по-южно. 2. (разг). Прието е, обичайно е; постъпва се, има обичай, става (от памтивека); у нас так ведётся при нас така си върви от памтивека. 3. (разг). Има; намира се; среща се; у него ведутся денежки той си има, намират се у него парички. 4. (прост. остар). Въди се (за животни); вирее, расте (за растения); куры ведутся хорошо кокошките се въдят добре || св повестись (към 2 знач).

ВЕСТНИК [сьн], -а. м. 1. (прен). Вестител; пратеник; глашатаи. 2. Р В. Названия на някои периодични издания; бюлетин; известия; Вестник Европы, Вестник Ленсовета.

ВЕСТНИЦА [сьн], -ы, ж. Вестителка; пратеничка; глашатайка.

ВЕСТОВОЙ I, прил (воен. остар). Сигнален; вестовая пушка (воен) сигнален топ, оръдие.

ВЕСТОВОЙ II, -его, м. Ординарец; свръзка.

ВЕСТОЧКА, -и; мн -и, -чек; ж. умал от весть (разг). Новинка; известие, вест; хабер.

ВЕСТЬ I, -и; мн -и, -ей; ж. Вест, известие; новина; хабер; весть о победе вест за победа; печальная весть тъжна новина. ♦ Пропасть без вести да изчезна безследно.

ВЕСТЬ II: бог весть, не бог весть или не весть кто, что, какой и т. н. (разг) кой знае, бог знае, неизвестно (кой, што, какво). Правда, это оказалась не бог весть какая земля, а всего только кусок арктической суши (Кавер.). Наистина това се оказа не кой знае каква земя, а само един къс арктическа суша.

ВЕСТЬIII, (остар). Вж вести.

ВЕСЫ, -ов. без ед. Везни, теглилка; кантар; точные весы точни везни; весы с помостом платформен кантар; вагонные весы вагонен кантар. ♦ Десятичные весы децимал. Палата мер и весов служба за мерки и теглилки.

ВЕСЬ I, всего, тв всем; ж вся, всей; с всё, всего; мн все, всех; опред. мест. 1. Цял; целият. всичкият; весь день шёл дождь цял ден, пре целия ден валя (дъжд); мы съели весь хлеб изядохме всичкия хляб; всё село было за нас цялото село беше на наша страна. 2. След име: весь в В (пред някои гл и без тях) за означаване на прилика; он весь в отца цял бащичко, целият се е метнал на баща си; характером она вся в бабушку по характер съвсем прилича на баба си (тя е също като баба си). 3. След името и пред сказ. Целият, изцяло, напълно; я весьмокрый съвсем, напълно, целият съм мокър (от главата до краката, до кости). 4. След името, в П. Съсипан съм, покрит съм и т. н.; мальчишка весь в грязи момчето цялото е изцапано, покрито с кал; она была вся в шелку тя беше цялата облечена с коприна: он весь е испарине той целият е плувнал в пот; у меня руки все в мелу целите ми ръце са изцапани с тебешир. 5. с гл. выйти (или без него) Да се свърши, да се изразходва; да няма вече; мука вся вышла илимука вся брашното се е свършило, няма вече брашно; хлеб весь, пойди купи троха хляб нямаме, нди да купиш. 6. мн с числ. бр. Цели, пълни; не по-малко от; най-малкото. На вид ей можно было дать все сорок (Потап.). Изглеждаше не по-млада от четиридесет. 7. С числ. бр или събир (в знач. на изчерпателност); предава се със или без част. «и» и членувана фирма на числ. Все двенадцать кораблей почти одновременно отчалили от пирса (Перв.). И дванадесетте кораба почти едновременно се отделиха от пристана. Перед вечером все трое... пили в саду чай (Купр.). Надвечер и тримата пиеха в градината чай. 8. като същ. всё, всего; с. Всичко (без изключение); всё его радовало всичко го радваше; мы всем довольны доволни сме от всичко. 9. като същ все, всех, без ед. Всички; все за одного един за всех(погов) един за всички и всички за един. 10. В род. п. ед със ср. ст на прил и нареч — като прев. ст; она добрее всех тя е най-добрата; это было интереснее всеготовабеше най-интересното. Володя старше меня; а я меньше всех... (Л. Толст.). Володя е по- голям от мен; аз пък съм най-малкият... 11. Всего! (прост). Всичко пай-хубаво! Довиждане! Сбогом! ♦ Во всю (разг) с пълна пара: с все сила; колкото може по-бързо или по-силно н т. н. В судомойне шла работа во всю (Н. Остр.). В помещението, където се миеха съдовете, работата кипеше. Вот и всё (разг) това е то, друго няма; толкова; това е всичко, туйто. Всего-навсего едва, всичко на всичко; ему было всего-навсего тригода беше едва на три години. Вес и вся или всё и вся (разг. остар) все и вся; всичко; для них он всё и вся за тях той е всичко. Всё так (разг) така е наистина; всё так, однако выдолжны были предупредить така е наистина, но вие трябваше да предупредите. Всех и каждого и всем и каждому всички до един, всички без изключение. Французы, по обыкновению, кланяются всем и каждому (Гонч.). Французите по навик поздравяват всички без изключение. И всё такое (прочее)(разг) и тем подобни; и други. Только и всего (разг) толкоз; това е то, само толкоз, друго нима.

ВЕСЬ II, -и, ж (остар). Село; селище; по городом и весям по градове и села.

ВЕСЬМА, нареч (книж). Твърде, много, весьма рад вас видеть много се радвам, че ви виждам.

ВЕТВИСТОСТЬ, -и, ж. без мн. Разклоненост, изобилие от клони, вейки; изобилие на разклонения, отклонения; ветвистость дерева разклоненост на дървото.

ВЕТВИСТЫЙ; -ист, -иста; прил. Клонест; ветвистое дерево клонесто дърво. ♦ Ветвистая пшеница (сел-ст) клонеста пшеница.

ВЕТВИТЬСЯ, без 1 и 2 л, -ится, несв. 1. Разклонява се, пуща клони. 2. Разделя се; разклонява се; река ветвится на несколько рукавов реката се раздела на няколко ръкава.

ВЕТВРАЧ, -а, м. ветеринарный врач. Ветеринарен лекар.

ВЕТВЬ, -и; мн -и, -ей; ж. 1. Клон; ветвь сирени клон люляк. 2. (прен). Клон, разклонение; отрастък; ветвь дворянского рода разклонение на дворянски род; ветвь науки клон на науката. 3. (жп). Отклонителна жп. линия, клон; промышленная ветвь индустриален жп. клон.

ВЕТВЯНОЙ и ВЕТВЯНЫЙ, прил. От клони; ветвяной навес навес от клони.

ВЕТЕР, -тра, на -у, м. 1. Вятър; сильный ветер; встречный ветер насрещен вятър; сквозной ветер (въздушно) течение. 2. без ед (мед). Газове в стомаха или червата ♦ Ветер в голове у Р (разг) вятър го вее; вятърничав, лекомислен, несериозен е. Знать, откуда ветер дует (погов) зная откъде духа вятърът или какъв вятър духа, Идти, суда ветер дует (разг) нагаждам се, няман твърди убеждения. Ищи ветра в поле (погов) върви (го) гони; иди да гониш вятъра; гони Михаля; пиши го бягал. Каким ветром (вас) сюда занесло? (разг) какъв вятър (ви) е довял тук? Как се оказахте тук? Подбитый ветром (разг) 1) тънък, лек, студен (за горна дреха, неотговаряща на времето); 2) (ирон) вятърничав, вятър го вее. Пустить по ветру В да прахосам, да пропилея (пари, имот).

ВЕТЕРАН, -а, м. Ветеран: (а. стар, заслужил боец, войник. б. стар труженик [в едно място или една област]; ветеран Освободительной войны ветеран от Освободителната война; ветеран труда).

ВЕТЕРАНКА, и; мн -и, -нок, ж (разг). Стара, заслужила труженичка (в някоя област).

ВЕТЕРИНАР, -а, м. Ветеринар, ветеринарен лекар.

ВЕТЕРИНАРИЯ, -и, ж. без мн. Ветеринария. ветеринарна медицина.

ВЕТЕРИНАРНЫЙ, прил. Ветеринарен; ветеринарный врач, ветеринарен лекар.

ВЕТЕРОК, -рка, м. умал от ветер. Ветрец, ♦ С ветерком (проехаться, езда) (разг) Юнашки, бързо (да се повозя и пътуване с кола), да препусна и препускане (на кон).

ВЕТКА, -и; мн -и, -ток; ж. 1. Клон; клонче; вейка; ветка сирени люляков клон; ветка мира клонче на мира. 2. (жп). Клон; ветка железной дороги железопътен клон.

ВЕТЛА, -ы; мн вётлы, вётел; ж. Бяла върба, Salix alba.

ВЕТЛОВЫЙ, прил. Върбов, от бяла върба; ветловая ветка клон от бяла върба.

BETO, нескл. с (книж). Вето; наложить вето на В да наложа вето (върху нещо); право вето право на вето.

ВЕТОЧКА, -и; мн -и, -чек; ж. умал от ветка (разг). Клонче, клонка, вейка, вейчица.

ВЕТОЧНЫЙ, прил: веточный корм (спец) листников фураж.

ВЕТОШКА, -и; мн -и, -шек; ж (разг). Парцал, дрипел, дрипа, вехто парче; вехтошина, вехтория.

ВЕТОШНИК, -а, м (остар). Вехтошар.

ВЕТОШНЫЙ, прил. 1. (разг). Вехт; дрипав, направен от дрипи. 2. (остар). Вехтошарски; ветошный ряд вехтошарски пазар; битпазар.

ВЕТОШЬ, -и, ж. без мн (събир). Вехтории; дрипи, стари неща; торговать ветошью търгувам със стари неща; ветошь метафизики (прен) отживелиците на метафизиката.

BETP, -а, м (поет. остар). Вятър.

ВЕТРЕНЕТЬ, -неет, безл. несв (разг). Става ветровито, духа вятър; вчера было тихо, а сегодня с утра ветренеет вчера беше тихо, а днес от сутринта задуха вятър.

ВЕТРЕНИК, -а м (разг). Вятърничав, лекомислен, несериозен човек; развейпрах, развей плява.

ВЕТРЕНИЦА I, -ы, ж (разг). Вятърничава, лекомислена, несериозна жена, развей плява.

ВЕТРЕНИЦА II, -ы, ж (бот). Съсенка, Anemone (Pulsatilla).

ВЕТРЕНО, 1. кото сказ. Ветровито е, духа вятър; сегодня ветрено днес е ветровито. 2. нареч. (прен). Вятърничаво, лекомислено; несериозно; он поступает ветрено той постъпва лекомислено.

ВЕТРЕНЫЙ; -рен, -рена; прил. 1. Ветровит; ветреный день ветровит ден. 2. (прен). Вятърничав, лекомислен, несериозен; ветреный юноша лекомислен младеж.

ВЕТРИЛО, -а, с (книж. поет, остар). Ветрило, (корабно) платно. Без руля и без ветрил (Лерм.). Без кормило, без платна. ♦ Без руля и без ветрил (прен) ≈ без компас (без определена цел, без ръководство).

ВЕТРОБОЙ, -я, м, без мн. събир (прост). 1. Счупени, откършени и паднали клони на дървета. 2. Откъснати от вятъра неузрели плодове.

ВЕТРОВАЛ, -а, м. Ветровал (изтръгнати с корен, счупени и повалени от вятъра дървета).

ВЕТРОВКА, -и; мн -и, -вок, ж (спорт). Винтяга; анорак; грейка.

Бележки

1. В настоящото електронно издание мястото на ударенията не е обозначено.

2. Виж бележка 1.

3. Виж бележка 1.

4. Виж бележка 1.

5. Виж бележка 1.