Учебна програма по Архиви и общество(1)
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Книги»
Научен ръководител на Eлектронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова
Автор: Андриана Нейкова
Дизайн: Давид Нинов
София, 2018
Софийски университет «Св. Климент Охридски»
Преподавател: проф. д-р Андриана Нейкова
Учебна заетост
Аудиторна заетост:
Лекции — 30 ч.
Семинарни упражнения — 30 ч.
Извънаудиторна заетост:
Доклад/Презентация — 15 ч.
Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси — 15 ч.
Формиране на оценката по дисциплината
Workshops (информационно търсене и колективно обсъждане на доклади и реферати) — 25%.
Текуща самостоятелна работа/контролно — 25%.
Изпит — 50%.
Анотация на учебната дисциплина
Учебната дисциплина Архиви и общество (История на архивите) в специалност Архивистика и документалистика запознава студентите с появата и развитието на архивите, като индикатор за държавността, културното равнище и научно-технологичния потенциал на обществото, в това число историята, съвременната организация и типологията на българските архиви.
За целта специално внимание се отделя на въпроса за периодизацията на историята на архивите в контекста на общата периодизация на историята, както и на тяхната класификация от гледна точка на промените в статута и обществените им функции.
Разглежда се цифровизирането на информационните ресурси на националните исторически архиви, а също и политиката по опазването на архивното наследство, като част от културното и историческото наследство.
Изясняват се законодателните основания за формирането и използването на националния ни архивен ресурс (Националния архивен фонд — НАФ), както и структурата на съвременната ни архивна система.
Обръща се внимание на критериите за профилирането на българските исторически архиви и на електронните услуги, които те осигуряват на гражданите чрез съответните информационни ресурси и платформи в условията на мрежовото общество.
Очаквани резултати
Завършвайки предлагания лекционен курс, студентите ще познават:
— архивите като обект на научната дисциплина Архиви и общество (в см. История на архивите или Архивология, като научна дисциплина в структурата на класическата теоретична архивистика);
— архивните школи, трудове и автори в областта на Историята на архивите (Архивологията), включително и постиженията на българската теоретична архивистика;
— формирането и опазването на публичните документални и архивни ресурси като част от културното и историческото наследство;
— институционализирането, организацията и типологията на националните архиви в индустриалното общество;
— националната ни архивна система като централизиран модел, профилирането и документалния състав на българските исторически архиви;
— електронното управление, електронните документи и архиви, а също и цифровизацията на традиционните информационни ресурси на архивите в мрежовото общество;
— правото на достъп на гражданите до информацията и електронните услуги, предоставяни от архивните институции в мрежовото общество.
Учебно съдържание
1. Научната дисциплина Архиви и общество (История на архивите) в структурата на архивното познание — школи, автори, трудове. Историята на архивите и връзките й с другите науки и научни дисциплини. Понятиен апарат: документ, архивен документ, дело, архивна единица, документален фонд, архивен фонд, Национален архивен фонд, архив и др. Хронологически обхват, съдържание на курса и основна литература. — 2 + 2 ч.
2. Методологични подходи за периодизация на Историята на архивите и класификация на архивите. Учрежденски и исторически архиви: жизнен цикъл на документа. — 2 + 2 ч.
3. Документът като средство за управление, информационен източник и обект на архивиране — функции на документа. Юридическа сила на документа и идентифициране на документната информация. — 2 + 2 ч.
4. Информационните технологии и формирането на публичния документален и архивен ресурс: електронно управление, електронни документи и електронни архиви. Цифровизация на информационните ресурси на историческите архиви в мрежовото общество — стратегии, политики и резултати. — 2 + 2 ч.
5. Архивите в историческото развитие на обществото. Възникване, статут и функции на сбирките от документи в древния и класическия свят — Месопотамия, Египет, Китай, Индия, Гърция и Рим. — 2 + 2 ч.
6. Статут и типология на архивите на християнската цивилизация. Документи и архивни сбирки във Византия. Документи и архивни сбирки в средновековните европейски монархии — сеньориални, владетелски и градски архиви. Документи и архиви на християнската църква — Секретният архив на Ватикан (Archivo Segreto Vaticano). — 2 + 2 ч.
7. Франция и модерното архивно дело в края на ХVІІІ и през ХІХ в. — специализирано архивно законодателство и институционализиране на историческите архиви. Правото на достъп на гражданите до архивните документи. — 2 + 2 ч.
8. Развитието на архивния сектор през периода между двете световни войни. Трансфери на архиви и мерки по опазването им по време на въоръжени конфликти. Международното право и политика във връзка с тяхната реституция. — 2 + 2 ч.
9. Националните исторически архиви в условията на разделения свят след Втората световна война. Международни спогодби, професионални организации, форми и програми за сътрудничество в архивния сектор. Международният съвет на архивите (INTERNATIONAL COUNCIL ON ARCHIVES — ICA), и членството на България в него (1959). — 2 + 2 ч.
10. Архивите, професионалното архивно образование и професията архивист в информационното общество. Правото на достъп на гражданите до публичната и класифицираната информация. — 2 + 2 ч.
11. Организация и документален състав на архивите в България. Документи и архиви на средновековната българска държава. Съдбата на средновековното ни документално наследство. — 2 + 2 ч.
12. Административни документи и архиви от османотурския период в българската история. Ориенталският отдел в Националната библиотека «Св. св. Кирил и Методий» (НБКМ). — 2 + 2 ч.
13. Българският възрожденски документален и архивен комплекс. Българският исторически архив в НБКМ (БИА — НБКМ). Опити за създаване на национален архив (1878–1951). — 2 + 2 ч.
14. Изграждане на националната архивна система като централизиран модел през периодa 1951–1989 г.: архивно законодателство, етапи и профилиране на архивните институции. Понятието Държавен архивен фонд (ДАФ). — 2 + 2 ч.
15. Българската архивна реформа след 1989 г. и нейните европейски измерения. Понятието Национален архивен фонд. Приложение на информационните технологии в архивния сектор — стратегии и политики на международно, общностно и национално равнище: Електронен архив на Държавна агенция «Архиви»; Информационна система на държавните архиви (ИСДА) — пътеводители, описи, каталози, документи; Стратегическия план на Европеана (Europeana) за създаване на Единна цифрова библиотека за културното и историческото наследство на държавите-членки на Европейския съюз (2011–2015) — Уеб-сайт на Европейския архивен портал (Archives Portal Europe) — <http://www.archivesportaleurope.net>. — 2 + 2 ч.
Конспект за изпит
1. Поява и развитите на документите като средство за управление, информационни източници и обект на архивиране. Функции на документите. Да се определят термините: документ, писменост, информация, архивен документ.
2. Документи и архивни сбирки в Древна Месопотамия. Видове писмености. Значения на термина архив.
3. Документи и архивни сбирки в Древен Египет. Да се определят термините: палеография, дипломатика, хералдика.
4. Документи и архивни сбирки в Древна Гърция. Да се определят термините: историческа метрология, историческа хронология, филигранология.
5. Документи и архивни сбирки в Древен Рим. Да се определят термините: изворознание, сфрагистика, археография.
6. Документи и архивни сбирки във Византия. Да се определят термините: архивен документ, документален фонд, архивен фонд.
7. Документи и архивни сбирки в средновековните европейски монархии — сеньориални, владетелски и градски архиви. Да се определят термините: документ, информация, писменост.
8. Документи и архивни сбирки в българската средновековна държава. Да се определят термините: палеография, дипломатика, хералдика.
9. Документи и архивни сбирки в Османската империя. Да се определят термините: историческа метрология, историческа хронология, филигранология.
10. Български документи и архивни сбирки от периода на Възраждането (ХVІІІ–ХІХ в.). Значения на термина архив.
11. Съдбата на националното ни архивно наследство през периода 1878–1951 г. Да се определят термините: изворознание, сфрагистика, археография.
12. Изграждане на националната ни архивна система през периода 1951–1989 г. — архивно законодателство, структура и профилиране на архивите. Понятието Държавен архивен фонд (ДАФ, 1951–2007). Да се развият абревиатурите: ЦДИА, ЦДА на НРБ, ЦДТА, НА — БАН, БИА.
13. Българската архивна реформа — архивно законодателство, структура и профилиране на архивите. Понятието Национален архивен фонд (НАФ, 2007). Да се развият абревиатурите: ДАА, ЦДА, ДВИА в гр. Велико Търново, АБНТ, АБНР.
14. Приложение на информационните технологии в архивния сектор — стратегии и политики на международно, общностно и национално равнище: Електронен архив на ДАА; Информационна система на държавните архиви (ИСДА); Стратегическия план на Европеана (Europeana) за създаване на Единна цифрова библиотека за културното и историческото наследство на държавите-членки на Европейския съюз (2011–2015).
Библиография
Основна
1. Дуйчев, И. Лекции по архивистика. С., 1950; 1993.
2. Държавните архиви. Изд. на ГУА при МС. С., 2001.
3. Закон за НАФ. — ДВ, бр. 57 от 13 юли 2007.
4. Кечкемети, Ш. Разпилените европейски архиви: не е ли време за следвоенно споразумение. — АП, 1993, № 3–4.
5. Кузманова, М. История на архивите и организация на архивното дело в България. С., 1966.
6. Матеева (Кузманова), М. Архивите в древността. — ИДА, 1980, № 40.
7. Матеева (Кузманова), М. Архивите в античния свят. — ИДА, 1982, № 44.
8. Минцев, Д. Освобождението на България и архивното дело. — ИДА, 1978, № 35.
9. Недков, Б. Османотурска палеография и дипломатика. С., 1966.
10. Posner, E. Archives in the Ancient World. Cambrige, Massachusets, 1972.
11. Развитие архивного дела с древнейших времен до наших дней. — Труды ВНИИДАД. Т. VIII. Ч. І, ІІ. М., 1979.
12. Нейкова, А. Съдбата на националното документално наследство до създаването на българските архивни учреждения. — В: Кризата в историческото развитие. С., 1991.
13. Нейкова, А. Архивите като индикатор на държавността. — В: Държавността в историята. С., 2001.
14. Нейкова, А. Архиви и общество. С., 2007.
15. Нейкова, А. Българската архивна реформа и съдбата на архивите на бившите cпециални служби. — Библиотека, 2010, № 2–3.
16. Нейкова, А. Стандартизация и стандарти в архивната работа и обучението по архивистика. — В: Традиции и приемственост. 50 години полувисше и висше образование в Източните Родопи. Т. І. История. Кърджали, 2011.
17. Нейкова, А. Пенджекова-Христева, Р. Архивите във виртуалното пространство. Учебно пособие. Електронно издание. С., 2014. — <http://electronic-library.org/books/Book_0055a.pdf>.
18. Петкова, С. Увод в архивознанието. В. Търново, 1986; 1994.
19. Речник на българската архивна терминология. Варна, 2002.
20. Нормативни актове по архивното дело в НР България. С., 1978.
21. Симеонова, Е. Документи за създаването на държавните архиви в България. — ИДА, 1971, № 22.
Допълнителна
1. Бешевлиев, В. Писма и документи на папирус. С., 1985.
2. Бинарк, И. Кратка история на турските архиви и дейността на Генералната дирекция на държавните архиви. — АП, 1996, № 1–2.
3. Глухов, Ал. Съдбата на древните библиотеки. С., 1984.
4. Гюзелев, В. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII–XIV в. С., 1985.
5. Динева, А. Архивното дело в Канада през втората половина на ХХ в. — АП, 1998, № 3–4.
6. Доклад за архивите в разширения Европейски съюз. Разширяване на архивното сътрудничество в Европа: план за действие. Разработен от Групата на европейските експерти в областта на архивите на страните членки на ЕС, от институциите и органите на ЕС, по искане на Съвета на Европейския съюз. — <http://electronic-library.org/books/Book_0075.html>.
7. Кук, Т. Архивите в постмодерния свят: взаимодействие на архивната теория и практика след издаването на холандския учебник от 1898 г. — АП, 1986, № 3–4.
8. Кетелар, Е. Европейската общност и нейните архиви. — АП, 1994, № 1–2.
9. Келер, В. Библейски събития. С., 1993.
10. Куев, К. Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете. С., 1979.
Забележка: Повечето от посочените библиографски източници са достъпни в електронен формат чрез Електронната библиотека по архивистика и документалистика — <http://electronic-library.org/content/index.php>.
Програмата е приета от Факултетния съвет на Историческия факултет на 28. 05. 2013 г. с Протокол № 9.
Бележки
1. Обучението в профилирания курс Архиви и общество в Учебния план на специалност Архивистика и документалистика, образователно-квалификационна степен «бакалавър», I семестър, е провеждано по тази програма през периода 2002–2018 г. За целта същата е разработена от проф. д-р Андриана Нейкова и одобрена от Факултетния съвет на Историческия факултет при Софийския университет «Св. Климент Охридски».
През новата академична година (2018–2019), проф. А. Нейкова ще преподава по програмата на курса Архиви и общество в специалност Документалистика и архивистика в Пловдивския университет «Паисий Хилендарски».