Барсело, П., Тачева, М., Делев, П. История на древните общества. Превод от немски език: Р. Касабова, А. Гицова. С., Благоевград: Университетско издателство «Св. Кл. Охридски», Университетско издателство Югозападен университет «Неофит Рилски». 1992. 408 с.

История на древните общества

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Книги»

Научен ръководител на Eлектронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автори: Педро Барсело, Маргарита Тачева, Петър Делев

Дизайн: Давид Нинов

София, 2015

Автори:

Педро БАРСЕЛО — раздел II–V (второ издание на P. Barceló. Altertum (Grundkurs Geschichte, 1). Athenäum Verlag, Königstein /Ts./ — Droste Verlag, Düsseldorf, 1982

Маргарита ТАЧЕВА — раздел VI

Петър ДЕЛЕВ — раздел I

Редакция и адаптация на превода на античните извори:

Искра ГЕНЧЕВА

Предговор към първото издание

Настоящият общ курс по история е написан за ученици, учители по история, заинтересовани неспециалисти и особено — за начеващи студенти, които не познават или са недостатъчно запознати с основите на историята. След реформата на гимназиалния горен курс преподаването на история в училищата претърпя основни промени, чието обратно влияние се чувства ясно преди всичко във ВУЗ като центрове за подготовка на бъдещите учители по история. Предпочитането на избрани теми от историята в преподаването и изтъкването на преден план на структури важи за всички исторически епохи. Така например Гръко-римската античност се разглежда в гимназиалния курс не изцяло — Гърция и Рим са застъпени избирателно и частично, а същите принципи важат и за средновековната, новата и най-новата история. Малкото налично време не стига дори за да се активизират получените в средния курс знания, камо ли да позволи задълбочено обяснение, отговарящо на методичните изисквания на предмета.

Всичко това води до намаляване на основополагащите познания, касаещи повече исторически епохи, и до ограничаване на фактическото историческо знание до отделни исторически структури от новото време. Студентът, който е задължен съгласно учебния план от началните семестри да посещава семинари и лекции по стара, средновековна и нова история, е жертва на това развитие. Често например посещаването на първия семинар по стара история го обърква и претоварва, защото му липсват основните познания за историята и отношенията в Гръко-римската античност. Същото може да се констатира и за другите епохи. За да се избегне тази празнина, породена, от една страна, от недостатъчните знания на начеващия студент и от друга — от изискваните от науката знания, беше създадена поредицата от основни курсове по история. Съставянето, подборът на материала и принципите на неговото изложение бяха предопределени от така поставената цел. Заедно с историческите факти, прегледно и разбираемо написаните изложения и анализи, обширните въпроси и задачи, откъсите от изворови текстове и подбраните библиографски справки би трябвало да изведат студента до научната историческа работа. Изборът на съдържанието е не само резултат на теоретично научно виждане, но и почива върху опита на преподавателската практика в началните семестри на ВУЗ. Основният курс е така разпределен и материалът така подреден, че да може да се използва като основа за преподаването в рамките на един семестър.

Предложените тук изложения на историята не следват някакви канони, а са по-скоро опит да се избере една сред голямото изобилие от възможности за въвеждане в историята. Другата търсена цел е да се създаде учебно пособие по история, с чиято помощ интересуващите се и студентите по история да могат да постигнат многообразието от форми на историческите явления и възможности за тяхното представяне.

Някои подробности относно организацията на учебния материал в основния курс: така наречените «въведения» към отделните глави предлагат обзор за съответната епоха. Те представляват същевременно и опит да бъдат обхванати историческото развитие на проблемите на разглежданата епоха и да бъдат поставени в съответния исторически контекст. Въведенията стоят в тясна връзка с подбраните извори, които естествено могат да засегнат само някои аспекти на тази епоха. Въпросите и задачите са свързани с подбраните извори и трябва да помогнат на студента да се занимае в една втора работна фаза самостоятелно с темите и да ги анализира. Библиографията, с която приключва всяка глава, го ориентира в най-новите постижения на историографията.

* * *

Опитът да се напише обзор на един многовековен исторически период е твърде проблематичен за автора, който се движи в опасна близост с границата, отделяща го от един terrible simplificateur. Много от историческото съдържание трябва да се подмине, а и онова, което се включва, може да бъде разгледано само най-общо, без желаното и необходимо задълбочаване. Ако въпреки това тук е рискуван един такъв опит, то това е направено с пълното съзнание за всички трудности, но и с убеждението, че една подобна книга има своето оправдание. Действително не липсват «уводи» в историята на класическата древност, но повечето от тях са твърде общи и несъобразени с действителните нужди на днешните изисквания към образованието. Днес по различни начини се поддържа илюзията, че приетите студенти били добре подготвени и в състояние да отговорят на изискваните открай време предпоставки за обучение по предмета на старата история. Че това по правило не е така, знае отдавна всеки, който застава пред този проблем семестър след семестър. Тази ситуация е поводът за написването на настоящия основен курс; неговата главна цел е да предложи на начеващия студент подходящо за реалните изисквания и по-леко и разбираемо по форма помагало по стара история.

Централно място в книгата заемат четири тематични акцента, подредени хронологически. Първият представя света на класическия полис. Анализирани и оценени са политическите, обществените и икономическите предпоставки за неговото възникване, историческото му развитие през V в. пр. н. е. и упадъкът му през IV в. пр. н. е. Втората основна тема е посветена на елинистическата епоха. Направен е опит чрез личността и политическото дело на Александър Македонски да се изяснят структурите на неговата държава и възникналите на нейната територия елинистически държави, да се определи тяхното общоисторическо място и значение. Третата основна тема излага формирането на политическите и социалните структури и механизми на Римската република, както и причините за експанзията, кризата и упадъка на libera rеs publica. Пряко продължение на тези проблеми представлява четвъртата и последна глава, посветена на римската императорска епоха. Във връзка с основаването на Принципата от Август се изследва по-нататъшното развитие на държавата и се проследяват процесите на криза и преустройство на Imperium Romanum. Книгата завършва с анализ на характерните белези на късноантичната империя.

Подборът на темите и съдържанието са в пряка връзка с наличието на подходящ изворов материал, на който всъщност се основават историческите ни познания и съзнание. На това се дължи и обширният подбор от извори, сред които закономерно преобладават литературните. Предпочитанието към тях произтича от факта, че повечето антични автори са неизвестни на нашите ученици и на студентите в първата степен на обучението, а познаването им е абсолютно необходимо. От друга страна, литературните текстове предлагат, макар и в немски превод, исторически колорит и нагледност в степен, която не може да се постигне по друг начин. Наред с това приложените текстове би трябвало да улеснят слабо запознатия с древната история читател в достъпа му до нея и да го доближат до античния начин на мислене.

В края на всяка глава има тематично подбрана библиография, предназначена да улесни обоснования анализ на проблемите от съответната епоха чрез запознаване с резултатите на съвременните изследвания.

Айхщет, май 1982

Педро Барсело

Предговор към второто издание

След първото си издание през 1982 г. настоящият основен курс по стара история беше въведен и оценен като учебник в немските университети. Сега се появява възможността да се издаде един български вариант, предназначен да отговори на специфичните изисквания, които поставя изучаването на дисциплината «стара история» в българските университети. Хроничният недостиг на учебници и учебни помагала по тази и други исторически дисциплини сам по себе си е достатъчен да оправдае всяко подобно начинание, но в случая конкретният избор заслужава и някои допълнителни разяснения. Използваните основно досега в българските ВУЗ преводни руски университетски учебници са създадени с оглед изучаването на старата история в рамките на три отделни и самостоятелни курса (история на Древния Изток, на Древна Гърция и на Древния Рим) при значително по-голям хорариум. Освен с големия си обем и изобилната фактологическа информация те се отличават и с традиционния метод на изложение който не стимулира и не провокира самостоятелното мислене у студентите. Именно от подобна методическа гледна точка предлаганият учебник се изявява със значителни преимущества, които го правят подходящ за образователното и интелектуалното равнище на българските студенти. Кратките встъпителни текстове към отделните глави имат задача да ориентират в разглежданата проблематика, да очертаят общите рамки на историческото развитие, а не да изчерпят пълно учебното съдържание от чисто познавателна гледна точка. Значителна част от основната информация е предадена чрез приложените изворни текстове, които представляват, неразделна част от главите на учебника, а по-важните конкретни дати и факти са систематизирани отделно в съответни таблици. Добавените кратки библиографски справки, освен че ориентират в съществуващата научна литература, вероятно ще стимулират някои студенти и към допълнително четене. Така студентът, поставен в една псевдоизследователска ситуация, бива въведен неусетно не само в чисто познавателната, но и в извороведската, научна проблематика на дисциплината; той се приучва да борави с изворни текстове и да търси в тях и конкретна информация, и обосновка на по-общи идеи и концепции.

Приспособяването на учебника към изискванията, които поставя преподаването на старата история в българските университети, наложи неговото съществено преработване и разширяване. В някои пунктове немските текстове бяха разширени, а се появиха и 10 нови заглавия. Първите пет (глави 1–5, обединени в раздел I) са посветени на древните близкоизточни общества и бяха написани от Петър Делев; последните пет (глави 21–25 или раздел VI), с автор Маргарита Тачева, включват информация по проблеми на некласическите древни общества на Балканския полуостров, като акцентът естествено пада върху тракийското общество. Основно бяха преработени (от П. Делев) библиографските раздели; те бяха съкратени и осъвременени, увеличен беше делът на англоезичната литература и бяха добавени липсващите в немското издание основни и преводни заглавия на руски и български език, с оглед както на езиковите възможности на българските студенти, така и на достъпността на литературата в библиотеките в страната. Откъсите от антични автори бяха извлечени, където това се оказа възможно, от съществуващи български преводи, и във всички случаи сверени с оригиналните гръцки и латински текстове. Изворите в раздел I бяха преведени от съвременен език по посочените във встъпителните текстове към тях източници.

Авторите се надяват чрез този диференциран подход към българските студенти и любознателни читатели да са постигнали по-пълно покритие на интересите им. Те смятат, че е необходимо да се изтъкне и развитието на научните и личните контакти помежду им в процеса на съвместната работа (включително при взаимните посещения в България и Германия, които бяха най-приятната страна за тях в подготовката на това издание). Дано този наш малък принос в европейското сътрудничество да създаде у читателя истинското впечатление за многопластовостта на дисциплината «стара история».

Айхщет — София, 1991

Авторите

I. Древноизточни общества

1. Старото царство в Eгипет

1.1. Въведение

Преходът към основаваща се на земеделие и скотовъдство произвеждаща икономика се осъществил в долината на р. Нил още през VI хилядолетие пр. н. е. В течение на хиляди години многобройни поколения египетски селяни водели трудна и упорита борба с пустинните пясъци, с непроходимите бодливи акациеви храсталаци и обраслите с тръстика блата, за да ги превърнат постепенно в обработваеми земи. Всяка година през лятото, в резултат на проливните сезонни дъждове в Централна Африка водите на Нил прииждали и заливали за около два месеца по-голямата част от долината, оставяйки след оттеглянето си тънък слой наносна тиня, на която египетската земя дължи своето изключително плодородие Но освен източник на живот и плодородие придошлите води на реката били и разрушителна стихия, която често унищожавала съграденото с много труд от хората. С течение на времето древните египтяни започвали да изграждат за предпазване на нивите си от речните разливи защитни диги от пръст, през които пропускали само толкова вода, колкото била необходима, за да се напои земята и да се отложи върху нея благодатната нилска тиня. За напояване на по-високо разположените терени отбивали речните води по специално устроени канали, с други отводнителни канали пък пресушавали заблатените райони. Цялата икономика на древен Египет била зависима от иригационните съоръжения и въпреки че тяхното изграждане и поддържане изисквало огромен разход на труд, щедрата нилска земя се отплащала пребогато с даровете на своето плодородие. С увеличаването на площта на култивираните терени, около многобройните локални иригационни системи постепенно нараствала и гъстотата на населението в Нилската долина.

Достигнатата висока степен на развитие на земеделско-скотовъдната икономика създала предпоставки за ранното възникване на цивилизацията в Египет. През IV хил. пр. н. е. около първоначалните центрове на иригационни системи започнали да се формират неголеми държавици, които често воювали помежду си. Във втората половина на хилядолетието броят им вече бил около 40, половината от тях се намирали в района на делтата на Нил — Долен Египет останалите — на юг по протежение на долината на реката (Горен Египет). В хода на непрестанните конфликти и междуособици тези първоначални държавици традиционно наричани номи, се обединявали, по-големите поглъщали по-малките и накрая Горен и Долен Египет се превърнали в две големи царства, които започнали борба за надмощие помежду си.

Около 3100 г. пр. н. е. царят на Горен Египет Менес покорил Долен Египет и поставил началото на единната древноегипетска държава. Оттогава насетне като символ на това обединение египетските фараони носели една върху друга червената корона на Долен Египет и бялата — на Горен Египет. С името на Менес започва и дългият списък с имената на египетските фараони, по годините на управление на които се водело в продължение на следващите две и половина хилядолетия египетското летоброене. За да сложи някакъв ред в безкрайната поредица от имена, в III в. пр. н е. египетският жрец Манетон ги разделил на 30 повече или по-малко условни династии; това деление се използва по традиция и до днес. За съжаление от голямото историческо съчинение на Манетон, написано на базата на древни летописи и документи, са запазени само незначителни откъси.

Предполага се, че Менес (или Мени), чието име фигурира в по-късната писмена традиция (включително в царските списъци) като обединител на Египет и основател на I династия, е идентичен с известния по своите паметници ранен владетел Нармер. Сред тях особено интересна е една каменна плоча с двустранни релефни изображения, които увековечават победата на Юга над Севера; Нармер е представен в триумфалните сцени поотделно с короните на Горен и Долен Египет.

С обединението при Менес започва периодът на т. нар. Ранно царство, в който фараоните от I и II династия продължили борбите за окончателно утвърждаване и стабилизиране на единната и централизирана египетска държава. От този период са и най-ранните запазени до наши дни йероглифни надписи, някои от които съдържат имената на съответните фараони; надписите позволяват да се възстанови и смисълът на придружаващите ги изображения — например тържествена церемония при започване на селскостопанския сезон или прокопаване от фараона на първата бразда на бъдещ напоителен канал. Сред паметниците от Ранното царство особен интерес представляват проучените в района на Абидос в Горен Египет царски гробници — внушителни постройки от камък или кирпич със скрита под земята погребална камера. Прогресивното нарастване на монументалността на тези съоръжения (известни в науката с египетското си наименование мастаби) и на пищността на погребалните ритуали отразява пряко засилването на царската власт. Заедно с умрелия фараон били погребвани десетки и дори стотици слуги и роби; около царската гробница пък изграждали своите по-скромни гробни постройки многобройни придворни и велможи. Трудни за решаване проблеми поставя откритието на втора серия още по-внушителни царски гробници от същото време в Сакара край Мемфис. При това и двата царски некропола са твърде отдалечени от сочения като столица на Египет в периода на Ранното царство град Нехен (Хиераконполис).

Политическото обединение на Египет позволило да се изгради и поддържа единна иригационна система в мащабите на цялата страна, а това довело и до значително увеличаване на площите на обработваемите земи. Нарасналото селскостопанско производство било в основата на всестранния икономически, политически и културен подем, с който се характеризира развитието на Египет в петстотингодишния период на Старото царство, при последователното управление на фараоните от III, IV, V и VI династия (XXVII–XXII в. пр. н. е.).

Сред историческите извори за периода на Старото царство особено важно значение имат. нар. Палермски камък — голям надпис върху черна диоритова стела, 7 фрагмента от която се съхраняват в различни музейни колекции (Палермо, Кайро и др.). Надписът, от първоначалния текст на който е запазена само около една четвърт, съдържа най-древния известен египетски летопис, започващ с неизвестни от други източници царе от преддинастическия период и достигащ до фараона от V династия Нефериркара. Освен имената на фараоните и продължителността на тяхното управление (в години, месеци и дни) Палермският камък съобщава и най-важните събития по време на тяхното управление — нивото на Нил при максимални разливи и засушавания, по-важните войни и експедиции в съседни страни. Ценни сведения съдържат стенописите и възпоменателните биографични надписи от богатите аристократични гробници на Старото царство, както и надписите от погребалните камери на пирамидите от V и VI династия. Запазени са и ред други писмени документи, както и разнообразни археологически паметници и комплекси, които в своята съвкупност позволяват да се възстановяват различни страни от историческата действителност през тази отдалечена епоха.

Опирайки се на бюрократичния апарат и войската, в епохата на Старото царство египетските фараони съсредоточили в свои ръце огромни богатства и неограничена икономическа, политическа и религиозна власт. Превръщането на египетската държава в централизирана, деспотична и бюрократична монархия било в значителна степен обусловено и предопределено от природните условия и особеностите на египетската икономика; създаването и поддържането на единната иригационна система, която обхванала цялата Нилска долина, изисквало пределна централизация на властта и управлението. Из цялата страна царските чиновници редовно измервали и записвали нивото на водите на Нил, следели и докладвали за състоянието на каналите и защитните диги, в изпълнение на царските заповеди извеждали населението за задължително участие в работата на големите хидромелиоративни обекти, която често продължавала години наред. Принудителният безплатен труд на населението, което било напълно обезправено и подчинено на произвола на централната власт, се използвал редовно и на големите престижни строежи на фараоните — царските дворци и гробници, храмовите комплекси, а също и за всевъзможни ангарийни повинности в царското стопанство. Като израз на особено снизхождение със специални укази фараоните дарявали на отделни привилегировани групи население (например жреците, служителите и работниците в храмовите стопанства) правото да не бъдат привличани на царска работа.

Настъпилите промени получили своята идеологическа обосновка в еволюиралия до пределна степен, хипертрофиран култ към владетеля, който се превърнал в една от трайните и най-характерни черти на египетската цивилизация. Фараонът бил почитан като жив бог, син на Ра, земен представител на небесните и подземните богове и застъпник на жителите на страната пред тях, единствен гарант на плодородието и успеха на всички значителни мероприятия, които задължително се провеждали от неговото име. Волята на царя била свещена, а правата му над цялата страна и нейното население — абсолютни и неоспорими. Бил канонизиран строг ритуал за почитане на фараона, който включвал и педантично спазвания придворен церемониал, и редките публични изяви по време на големи празници, когато целият народ тържествено чествал «появяването на царя на Горен и Долен Египет» и се провеждало ритуалното «обикаляне около стените». Лично фараонът извършвал най-важните религиозни обреди в големите египетски храмове, при които се предполагало, че той влиза в личен контакт с боговете.

Най-ярко свидетелство за невижданото могъщество на египетските фараони в епохата на Старото царство представляват техните гробници — прочутите египетски пирамиди. Тези колосални, смазващи човешкото въображение със своите мащаби и непоклатимо величие каменни грамади, събрали в едно единствено огромно строително усилие всички материални и човешки ресурси на страната, са и най-директната, овеществена и концентрирана изява на култа към фараона-богочовек. Предназначена да стане за вечни времена жилище на нетленната мумия на фараона и приют на безсмъртната му душа, пирамидата била същевременно паметник на неговото земно могъщество и безгранична власт. Първата голяма пирамида издигнал най-забележителният фараон от III династия Джосер; тя има стъпаловидна форма, достига на височина 60 м и е била заобиколена от огромен храмов комплекс. Известно е и името на архитекта, който проектирал пирамидата на Джосер и ръководил нейното изграждане — Имхотеп, впоследствие обожествен и почитан като покровител на египетските писари. Най-голяма била пирамидата, издигната през XXVI в. пр. н. е. от фараона от IV династия Хеопс (Хуфу). В древността Хеопсовата пирамида, която има височина 147 м и е изградена от около 2 млн. и 300 хил. огромни каменни блока с тегло по над 2.5 т всеки, била смятана за едно от чудесата на света. Според древногръцкия историк Херодот тя била строена от 100 хил. души в продължение на 30 години. Само с няколко метра по-ниска от Хеопсовата е облицованата с червен гранит пирамида на неговия син Хефрен (Хафра), чийто образ носи Големият Сфинкс — разположено близо до пирамидата скулптурно изображение на лъв с човешка глава, изсечено от естествена скала с височина 20 и дължина 57 м.

Още при управлението на Джосер столицата била преместена на север, в основания от обединителя Менес град Мемфис, който се намирал на границата между Горен и Долен Египет (югозападно от днешната египетска столица Кайро). В Мемфис се намирали дворците на фараона и на останалите представители на висшата столична аристокрация, много от които били негови роднини, заемащи различни високи длъжности. Най-важна била длъжността на първия министър — чати; могъщите фараони от IV династия най-често назначавали на нея своите синове. Чати ръководел огромния и сложен бюрократичен апарат на държавата и лично възглавявал върховния съд, царския архив и хазната. Друг висш сановник бил началникът на войската, който стоял начело на военното ведомство — пер-раха (букв. «дом на оръжието»). В столицата били съсредоточени и всевъзможни други централни служби и ведомства, ръководени от съответни началници. Някогашните номи продължавали да съществуват като своеобразни административно-стопански окръзи, напълно подчинени на централната власт. Царският наместник — номарх — ръководел останалите служители и чиновници в нома и осигурявал изпълнението на всички получени от столицата разпореждания. В граничните райони била изградена система от отбранителни крепости, в които били настанени военни гарнизони.

Фараонът дарявал своите приближени, членовете на царското семейство, висшите сановници и военачалници със земи, в които те уреждали свои големи частни стопанства. В много богати гробници от епохата на Старото царство са запазени релефи и стенописи, които пресъздават живота в тези имения. Аристократът и неговото семейство живеели в големия си дом, заобиколени от многобройни слуги и слугини, музиканти, певци и танцьорки, готвачи, телохранители. Под ръководството на домоуправителя чиновници, писари и надзиратели организирали стопанския живот в имението, контролирали труда на конкретните производители на материални блага, представени в гробните релефи, заети с ежедневната си дейност на полето или в господарския дом — земеделци, пастири, градинари, риболовци, хлебари, пивовари, медникари, ювелири, грънчари, каменоделци, тъкачи, обущари, дърводелци, лодкари, художници, скулптори и много други. Обширни поземлени владения били дарявани и на храмовете на многобройните египетски богове. Тези «отстъпени» от фараона земи, били смятани за своеобразно възнаграждение на висшите сановници и жреците; в документи от епохата на Старото царство например се говори за «земята на бога, за която, жреците изпълняват службата си».

Извън храмовите и частните имения основната част от територията на страната била пряко администрирана от името на фараона и съставлявала единното царско стопанство — основен източник на доходи за държавата. В управлението на царското стопанство били ангажирани многобройни чиновници и служители, докато милионите трудови хора, разделени по професии в работни отряди, водели полугладно съществуване и работели от сутрин до вечер, подгонени от тоягите на надзирателите.

Честите военни походи с грабителска цел, насочени най-често на североизток към Синайския полуостров и Палестина или на юг в Нубия, носели богата плячка и попълвали царското стопанство с огромни стада добитък и многобройни военнопленници, използвани като работна ръка. В своите надписи фараонът от IV династия Снефру например се хвали, че отвлякъл от Нубия 7000 пленници и 200 000 глави добитък.

Прекомерната централизация на всички ресурси и влагането им в огромна по мащабите си непроизводителна дейност — изграждането на колосалните пирамиди и други престижни строителни мероприятия — в крайна сметка подкопали производителните сили на страната. При управлението на V и VI династия се наблюдава прогресивно отслабване на централната власт за сметка на засилване на позициите на номовата аристокрация, която водела борба за политическа и икономическа самостоятелност. Пирамидите на фараоните от тези династии стават все по-малки, а гробниците на номарсите и другите провинциални велможи — все по-разкошни и богати, илюстрирайки прогресивното преразпределяне на икономическото могъщество, подкопаващо устоите на централизираната власт на царската администрация. С нарастването на реалната сила на номовата върхушка властта на Мемфис над страната все повече ставала номинална и през XXII в. пр. н. е. тя реално се разпаднала на множество полунезависими и враждуващи помежду си номи, управлявани от местни династии.

Разпадането на Старото царство довело до дълъг (около 140 години) период на политическа децентрализация и стопански упадък в Египет — т. нар. Първи преходен период (XXII–XXI в. пр. н. е.). Престанала да функционира единната напоителна система, а това довело до значително съкращаване на селскостопанското производство и предизвикало огромни социални сътресения — глад, миграции, бунтове, засилени от непрестанните войни между отделните номови държави и стихийните нашествия на номадите от околните земи.

1.2. Подбрани извори

Указ на фараона Нефериркара

Йероглифен надпис на варовикова плоча от развалините на храма на Озирис в Абидос в Горен Египет. Съхранява се в Бостънския музей на изящните изкуства. V династия, първа половина на XXV в. пр. н. е. (Sethe К. Urkunden des Alten Reiches. Leipzig, 1932, S. 170–172. Ср. Хрестоматия по истории древнего Востока. M., 1980, I, 19–21)

Хор-Усеркаф(1). Указ на царя до началника на жреците Хемур. Не разрешавам никой човек да има власт да взима когото и да било от служителите на бога в нома, в който си на служба ти, за работа в царските стада или всякаква друга работа в нома извън извършването на богослужения в храма, към който всеки от тях се числи, и работите по укрепване на храма(2), към който всеки от тях се числи. Със силата на царския указ на фараона Нефериркара, вечен да е животът му, те се поставят под охрана за вечни времена, и никакви документи в никоя служба не могат да противоречат на тази заповед.

Не разрешавам никой човек да има власт да взима когото и да било от обработващите земята на бога(3), за която жреците изпълняват службата си(4), за работа в царските стада или всякаква друга работа в нома. Със силата на царския указ на фараона Нефериркара, вечен да е животът му, те се поставят под охрана за вечни времена, и никакви документи в никоя служба не могат да противоречат на тази заповед.

Не разрешавам никой човек да има власт да взима когото и да било от челядта(5), намираща се на земята на бога, за която жреците изпълняват службата си, за работа в царските стада или всякаква друга работа в нома. Със силата на царския указ на фараона Нефериркара, вечен да е животът му, те се поставят под охрана за вечни времена, и никакви документи в никоя служба не могат да противоречат на тази заповед.

Ако някой от служителите в нома вземе когото и да било от жреците или от намиращите се на земята на бога, за която жреците в нома изпълняват службата си, за работа в царските стада или всякаква друга работа в нома, ти трябва да го изпратиш(6) във Великия двор(7) и той самият ще бъде въдворен в (някое от царските стада? или: в гранитни каменоломни?) или при обработващите нивите с ечемик (и просо)(8). (Ще бъде арестуван?) всеки сановник, разпоредител с царско имущество или войник, който наруши моята заповед, ще бъде отведен във Великия двор, ще му бъдат отнети дома, нивата, хората и всяко друго имущество и ще бъде изпратен в някое стадо.

Подпечатано в присъствието на фараона във втория месец на Засушаването, ден ...(9)

Жизнеописание на велможата Уна

Йероглифен надпис на плоча от Абидос в Горен Египет, съхранявана в Каирския музей. VI династия, около началото на XXIII в. пр. н. е. (Sethe K. Urkunden des Alten Reiches. Leipzig, 1932, S. 98–110. Ср. Хрестоматия по истории древнего Востока. M., 1980, I. 21–24).

[Князът, началник на Горен Египет], приближен на двореца, пазач на Нехен и глава на Нехеб(10), единствен приятел [на фараона], почитаният от Озирис и стоящ начело на мъртвите Уна. [Той казва:]

[Аз бях юноша], препасан с пояса [на зрелостта] при царуването на Тети(11), и моята длъжност беше началник на дома шена(12). Аз бях надзирател на дворцовите хентиу-ше(13).

... старейшина на двореца при царуването на Пиопи. Негово Величество ме издигна на длъжност приятел и надзирател на жреците в града при своята пирамида.

Когато длъжността ми беше ... негово [величество ме назначи] за съдия-уста на Нехен(14), тъй като разчиташе на мене повече, отколкото на всеки друг свой служител. Аз водех разпитите заедно с върховния началник-съдия при всички случаи на тайни дела ... от името на царя, царския харем и шестте висши съдебни присъствия, тъй като Негово Величество разчиташе на мене повече, отколкото на всеки друг свой сановник, повече, отколкото на всеки друг свой велможа, повече, отколкото на всеки друг свой служител.

Аз помолих моя господар фараона от мемфиските каменоломни Pa-ay да бъде докаран за мене варовиков саркофаг. Негово Величество нареди на ковчежника на бoгa(15) заедно с капитана на кораба, неговия помощник и отряд работници да премине [р. Нил], за да ми достави този саркофаг от Ра-ау. Той го докара в двореца на голям товарен кораб заедно с неговия капак, с погребална плочка с ниша, руит, два хемех и един сатс(16). Никога за никой друг служител не е било правено нещо подобно, но аз бях угоден на Негово Величество и Негово Величество разчиташе на мене.

Когато бях съдия-уста на Нехен, Негово Величество ме назначи за единствен приятел и началник на дворцовите хентиу-ше. Аз отстраних дотогавашните четирима началници на дворцовите хентиу-ше. С действията си предизвиках одобрение на Негово Величество; когато организирах охраната, подготвях царския път или уреждах бивак, правех всичко това така, че получавах от Негово Величество извънредни похвали.

В царския харем се водеше тайно дело срещу царската съпруга Уретхетес. Негово Величество ми заповяда да влезна и сам да проведа разпита, при това там нямаше нито един върховен началник-съдия, нито някакъв друг началник освен мене, тъй като аз се ползвах с разположението на Негово Величество и му бях угоден и Негово Величество разчиташе на мене. Самият аз водех протокола заедно с един съдия-уста на Нехен, а тогава длъжността ми беше само началник на дворцовите хентиу-ше. Никога по-рано човек с моето положение не беше слушал тайните дела на царския харем, но на мене Негово Величество нареди да слушам, тъй като се ползвах с разположението на Негово Величество повече от всеки друг сановник, повече от всеки друг велможа, повече от всеки друг служител.

Негово Величество започна война с азиатците-бедуини и събра войска от много десетки хиляди от цял Горен Египет от Елефантина на юг до Афродитополския ном на север, от Долен Египет в западната и източната половина на Делтата по цялото им протежение, от крепостта ..., от крепостите на кушитите(17) в областите Ирерчет, Медж, Яма, Уауат и Kay, от страната на либийците. Негово Величество ме изпрати начело на тази войска; местните князе, царските ковчежници от Горен Египет, единствените приятели на двореца, главните началници и градоначалниците на Горен и Долен Египет, приятелите, началниците на преводачите, началниците на жреците от Горен и Долен Египет и началниците на управленията на номите стояха начело на отрядите от подчинените им горно- и долноегипетски градове и села и на отрядите от кушити. А аз бях поставен за началник над всички тях, и при това длъжността ми беше само началник на дворцовите хентиу-ше, предвид ... положението ми, така че нито един от тях не причини зло другиму, никой не отне хляба и сандалите на пътника, никой не открадна дрехи в нито едно селище, никой не отне дори една коза от който и да е човек. Аз ги доведох до Северния остров, до Вратата на Ихотеп в нома на Справедливия Хор, като бях на тази длъжност... Беше ми съобщено числото на тези отреди, което никога не научи никой друг служител.