Белгийският дипломатически представител в София за събитията в България и на Балканите през 1885 г.

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Мариана Лечева

Дизайн: Давид Нинов

София, 2020

Документите, които представяме тук са от дипломатическия архив на белгийското Министерство на външните работи, външната търговия, кооперирането и развитието. Копията се съхраняват в Централния държавен архив, отдел «Документи за българската история в чуждестранни архивохранилища». Те отразяват наблюденията на белгийския генерален консул в София за периода на обявяване на съединението на Княжество България с Източна Румелия и избухването на Сръбско-българската война. Тъй като Белгия не е «Велика сила», то тя е един интересен наблюдател на събитията. През цялото време нейният консул участва наред с другите дипломати в живота на България и същевременно наблюдава и анализира случващото се. Той предава със завидна точност и информираност новините от България. Докладите на белгийския генерален консул на места са пристрастни. Определено той харесва българите, свободолюбивият им дух, борбеността, с която отстояват идеите и делата си и най-вече княз Александър Батенберг. В началото той не може да разбере какво е значението на съединението на двете Българии. После му стават ясни тежненията на българския народ и искрено се възхищава от неговия ентусиазъм, породен от святото дело, с което се е заел. Впечатлен е от високия му патриотичен дух и готовността му да защити с оръжие в ръка съединисткия акт. Недоумява от високомерността на руската политика по отношение на България и на княз Батенберг като същевременно картинно описва емоционалната раздяла на руските офицери с българските войници. Осъжда и се възмущава от неоправданите завоевателни намерения и агресивни действия на Сърбия, породени от единението на българите. Докладите му съдържат информация за различните политически партии в България, които въпреки различията си се обединяват, за да защитят Съединението. По време на кратката война той хвали българската армия от обикновения войник до офицера. Непрекъснато споменава безупречната дисциплина в армията, високия боен дух, куража, смелостта и храбростта, и не на последно място физическата издръжливост на българина.

При превода на документите е запазен стилът на автора. Запазени са старите наименования на Пловдив — Филипопол, на Истанбул — Константинопол и т. н. Датите са в стар и нов стил. За белгийския консул дипломатическите представители са агенти, княз Александър I Батенберг, за него е княз Александър. Белгийският министър на външните работи е благородник и принц, затова в писмата си той така се обръща към него.

№ 1: Доклад от генералния консул на Белгия в София Картюивел до министъра на външните работи на Белгия(1), принц дьо Караман дьо Шимей за желанието на цанковистите да дойдат на власт; за концесията на жп линията Цариброд — Вакарел; за българската армия и повишаването в чин на българските лейтенанти, за положението в страната и др.

София, 19 август 1885 г.

Господин Министър,

Негово Височество князът на България, след като присъства на сватбата на брат си, принц Хенри дьо Батенберг с принцеса Беатрис Английска, се завърна в София на 2/14 август тази година, точно, както беше предвидено преди отпътуването му оттук. Той беше придружаван от по-младия си брат, принц Франц Йосиф дьо Батенберг.

На известно разстояние от града той изостави обичайния си ескорт от кавалеристи, нещо, което беше забелязано, защото някои искаха да видят разобличени слуховете за заговор и конспирации срещу неговата личност, написани в няколко европейски вестника.

Столицата посрещна топло господаря си, нещо, което обикновено се прави.

Министър-председателят г-н Каравелов(2), посрещна господаря във Видин.

Междувременно от петнадесет дни в София цареше известно безпокойство. То не беше породено от слуха за така наречената конспирация, в която никой не вярваше, но подозираха, че Русия иска да тласне към падане кабинета на министър Каравелов и напоследък се забелязваше сближаване на руския агент с Цанковистката партия.

Опозицията на вестниците на Цанковистката партия беше станала по-яростна; от страна на цанковистите това беше разбираемо, те искаха да вземат властта, но по-кротките духом напразно търсеха сериозни мотиви, които биха могли да послужат за претекст на Русия и агента й да поискат уволнението на Каравелов.

В по-голямата си част преди около една година и половина, като дойде на власт благодарение на влиянието им, той беше наложен на княза и остана дълго време, нещо, което рядко се среща да не кажем, че е уникално в българските анали.

Два важни въпроса, без да споменаваме маловажните, бяха на дневен ред и биха могли да мотивират искането за промяна или поне за раздвижване в кабинета.

Първият се отнася за концесията на жп линията Цариброд — Вакарел с връзка за Белград — Ниш във Филипопол, т. е. от Виена до Константинопол. Русия винаги се е противопоставяла, като е искала приоритет за линията София — Свищов, изключително стратегическа и необходима за интересите й в случай на руско-турска война. Наложи се Австрия да настоява и като действие от постъпките й да последва конференцията във Виена, наречена на четиримата, т. е. на Австрия, Сърбия, България и Турция, за да се уточнят точките на съгласие за строежа и да се изпълнят клаузите от Берлинския договор. Концесията изцяло беше отказана на руските предприемачи и се реши да се отдаде на търг от Народното събрание. Той се състоя през май, като беше дадена на български синдикат с предложена оферта от г-н Иван Грозев. Аз имах честта, господин министър, да напиша отделен доклад по този повод.

Беше свикано Народното събрание, за да гласува ратификацията на договора за концесията.

Опозицията на Цанков предприе кампания за отхвърляне на проектозакона за концесия на Каравелов от Събранието, както и да предизвика падането на министерството. Този маньовър беше подкрепен от руснаците, които не криеха неодобрението си да виждат работата в ръцете на българите.

По този повод се прояви находчивостта на премиера Каравелов, който въпреки опозицията на Цанковистката партия и на Русия — опозиция, подкрепяна от обидата на чуждите компании, участвали в конкурса за отдаване — успя да направи така, че да се гласува от Народното събрание ратификацията на концесията на българския синдикат, не само със силно болшинство, но и с единодушие.

Това беше един истински успех и за голямо неудоволствие на руснаците, позицията на министъра беше заздравена.

Вторият важен въпрос, който трябва да се отбележи, че създава трудности, е този за българските капитани.

Българската армия, формирана, обучена и екипирана по руски начин, се командва от княза на България, но началник и министър на войната е княз Кантакузин(3), руски генерал. Всички висши офицери и дори капитаните са руснаци. Рядко българин стига до този чин, но тогава дори заплатата му остава по-малка от тази на руския му колега със същата категория. По тази причина в армията се проявява известно неодобрение: българските лейтенанти искат да могат да бъдат повишавани естествено и редовно, и кадрите да не се подновяват безкрайно с офицери, пристигащи от Русия, като по този начин да не им се затваря пътят за правене на кариера. По този въпрос има военна спогодба, където по настояване на княза повишаването на българските лейтенанти се отлага за август 1885 г.

По време на скорошното пътуване на княза, се появи слух, че руският агент и руският министър на войната ще искат ново отлагане на това повишение. Това значи, че князът е решен да не отстъпва по този въпрос, като се сблъска едновременно с неодобрението на министъра, със Събранието и с армията.

Негово Височество при завръщането си на 14–и този месец не показа никакво вълнение, нито пък направи промени в министерството. Руснаците не поискаха оставката на Каравелов и на министъра на войната, който по заповед на княза трябва да представи на 21–ви този месен указа за повишение на българските капитани.

Тук бе отбелязан и коментиран разговорът на българския княз, който той е имал във Виена с граф Калноки(4). Нещо повече, установено бе, че Негово Височество, приеман по-рано доста сдържано в двора на Виена, този път е бил обект на най-любезен прием. Негово Императорско Величество дори покани княза да присъства на големите маневри на австрийската армия в Бохемия. На 24–ти този месец Негово Височество незабавно тръгна за там. След военните маневри на австрийците Негово Височество направо ще отиде в българския лагер в Шумен и оттам в лятната резиденция във Варна, за да се завърне в София, чак за откриването на есенната сесия на Народното събрание.

В негово отсъствие от страната, управлението на Княжеството е поверено на премиера Каравелов.

В този момент политическата ситуация в България е спокойна. Кабинетът е подкрепян от силно болшинство, което бе подсилено от избора на шест депутати за министри от седем избрани. Опозицията представена от партията на Цанков, излиза от последната си кампания, отслабена поради съюза си с руснаците и липсата на патриотизъм. Бившата консервативна партия, сведена до състоянието на фракция се изтегли от битката като наблюдател, неспособен дори за подкрепа на Цанковата опозиция.

Страната е спокойна, въпреки няколко незначителни сблъсъка между бандити на румелийската граница и няколко локални вълнения, мотивирани от прилагането на данъчните закони. Отношенията със Сърбия още не са възобновени официално, но се говори за споразумение, нещо, на което Русия не гледа с добро око, имайки интерес на България да не й липсват затруднения както от вътре, така и извън нея, възнамерявайки да ги поддържа щом й се удаде случай. Този път обаче Русия се отказа да тласне страната в нова криза. Но действията на руския агент в тази област, направиха доста деликатно положението му тук. Може би отпускът, който той трябваше да вземе през юли, и който той забави заради завръщането на българския княз с оглед на кампанията срещу Каравелов, ще бъде окончателен през септември. Престоят му беше от петнадесет месеца, т. е. по-дълъг от този на всички руски агенти от обявяването на България за княжество насам. Това е петият или шестият титуляр за шест години, без да се броят многобройните заместници.

Моля приемете, господин министър, моите най-дълбоки уважения.

T. Картюивел

КМФ 16, инв. № 506/1

M. A. E. C. E. C. D., С. Р. С. Bulgarie, vol. 2, с. 20–27.

№ 2: Телеграма от Т. Картюивел до принц дьо Караман дьо Шимей за Съединението и незабавна мобилизация на армията

София, 19/7 [септември] 1885 г.

Източна Румелия в революция. Губернаторът арестуван. Временното правителство може би поставено от армията. Провъзгласяват съединението на България и викат княз Александър. Князът приема и се отправя от Варна към Филипопол, придружен от първия си министър Каравелов. Заповед на княза — свиква Народното събрание за следващия вторник и незабавно мобилизира българската армия. Голямо вълнение в София. Митинги и прокламации, но армията остава спокойна.

Картюивел

№ 3: Телеграма от Т. Картюивел до принц дьо Караман дьо Шимей за възванието на българския княз, за предстоящото му пристигане в Пловдив, за продължаващата мобилизация на армията и др.

София, 21 септември 1885 г.

Тържествено възвание на княз Александър от 8/20 септември от Търново, старата българска столица.

Признава Съединението за свършен факт и приема да бъде княз на Северна и Южна България, припомня всички жертви и усилия на българите от север и от юг за запазването и независимостта на общата родина. Князът ще влезе тържествено днес, понеделник, в 2 ч. във Филипопол. Мобилизацията на армията продължава активно. Всички набори от резерва са свикани и прехвърлени към войската от запаса заедно с многобройни доброволци. Революцията е истинска. Правителство, нация и княз са единни. Вълнението продължава, но в превъзходен ред. София обладана от княжеската прокламация. Събранието ще се свика утре, за да гласува кредит за мобилизацията.

Картюивел

КМФ 16, инв. №506/1

M. A. E. C. E. C. D., С. Р. С. Bulgarie, vol. 2, с. 28–30.

№ 4: Телеграма от Т. Картюивел до принц дьо Караман дьо Шимей за оставката на министъра на войната

София, 22 септември 1885 г.

Вчера, понеделник, чрез телеграма руският цар изразява категорично неодобрение за българските събития. Голямо вълнение. Генерал Кантакузин дава оставката си като министър на войната, забранява на руските офицери да взимат участие във военните събития. Днес оставката на Кантакузин приета и капитан Никифоров(5) натоварен с управлението на [Министерството] на войната. Военно положение в цяла България. Княз Александър е още във Филипопол. Признава се за виновен.

Картюивел

КМФ, 16 инв. № 506/1

M. A. E. C. E. C. D., С. Р. С. Bulgarie, vol. 2, с. 31.

№ 5: Доклад от Т. Картюивел до принц дьо Караман дьо Шимей за събитията в България и отношението на Русия към акта на Съединението

София, 22 септември 1885 г.

Господин Министър,

Имам честта да Ви изпратя тук приложен доклад за събитията, случили се наскоро в България, за редактирането на който моля за Вашето снизхождение.

Задължението ми да бъда винаги информиран, да бъда сред събитията, които се случват, са породили силната възбуда на някои места в доклада ми, стила ми и непълнотата на сведенията, за което се надявам да бъда извинен. Крият от нас това, което става в Румелия, както и телеграмите, дори и държавните са спрени.

Бях затруднен с телеграмите, тъй като не съм получил още шифъра, от който съм лишен и който поисках. Надявам се скоро да го получа.

Моля приемете, господин министър, моите най-дълбоки уважения.

Т. Картюивел

София, 22 септември 1885 г.

Господин Министър,

Чрез телеграмите ми от 19 септември в 1.30 ч. сутринта и от 21–ви в 1 ч. сутринта, чиито копия са прикрепени тук, аз имах честта да Ви запозная с важните събития, на които току-що Румелия и България бяха театър на действието.

Ще ги резюмирам накратко:

Негово Височество князът на България след като присъства на маневрите на австрийската армия в Бохемия, се върна направо в лагера в Шумен, в България, и оттам в резиденцията си във Варна. В София цареше дълбоко спокойствие, когато в утрото на 18 септември пристигнаха важни новини от Източна Румелия. Правителството на тази провинция бе паднало, генералният губернатор Гаврил паша(6) бил арестуван, управлява временна комисия, която заедно с армията бе провъзгласила съединението с България и бе признала Негово Височество княз Александър Български за господар.

Телеграми, изпратени от Филипопол зовяха българите на помощ на румелийците и молеха княза да приеме суверенитета. Голям митинг бе свикан за пет часа вечерта на площад «Александър» пред двореца в София.

Митинги се състояха вечерта: оратори от различни партии, сред които и бивши министри разпалено апелираха към българския народ в полза на Съединението, като бяха взети следните решения:

1. Да се поиска от княза да признае Съединението и да пази Румелия; да поеме управлението и да изпрати армията.

2. Да се поиска от всеки българин съдействие за запазване на извършеното Съединение.

3. Решенията да се изпратят до княза, до правителството и до провинциите с резолюциите от митинга.

Главният митинг се състоеше от 1000 до 1200 души, приветствани бяха различни оратори. Голямо знаме с националните цветове се вееше пред масата, служеща за трибуна и имаше характерната емблема на българския лъв, мачкащ с крака полумесеца. По време на митинга вече се носеше слух, че князът се е съгласил.

Тази новина стана официална през нощта и тогава се обяви отпътуването на Негово Височество от Варна за Русчук, Търново и Филипопол. Господин Каравелов, министър-председател, трябваше да го придружи в Румелия. В ранното утро на 19 септември в «Държавен вестник» се появи княжески указ, с който се свикваше Народното събрание на извънредна сесия във вторник, 22 септември. С друг декрет се обявяваше мобилизация на армията и за да я подсилят, свикваха всички набори от запаса.

Цяла нощ по площадите стояха групи от развълнувани хора, а други обикаляха и пееха из кварталите на града, без това обаче да предизвика и най-малкото безредие. На другия ден резерва набъбна от многобройни доброволци, които отиваха по частите си. Кавалерийският ескадрон, формиращ княжеския ескорт, замина за границата, за да ескортира Негово Височество до Филипопол. Различни полкове се приведоха в готовност, за да тръгнат при първия сигнал.

Тези събития, които са от извънредна важност, изненадаха всички с внезапността на избухването си.

Още не се знае кои са непреодолимите сили, които накараха княза да вземе това екстремно решение, но като се разсъждава най-общо, изникват следните алтернативи:

Или князът знае отдавна за въстанието, което се подготвя в Румелия за съединението, и в този случай, той би трябвало да е поискал одобрението и подкрепата на Великите сили по време на скорошния му престой в Европа, както и по време на срещите му с Калноки и Гирс(7). В този случай [с княза], повикан от Румелия, подтикнат от България и подкрепен от Европа, съединението на България би могло да се счита за вече извършено.

Разчиташе се на подкрепата на Русия и се виждаше благоприятен знак във факта, че княз Кантакузин, руски генерал, министър на войната на България, е преподписал указа за свикването на запасните и мобилизацията на армията.

В противен случай, ако Великите сили не дадяха одобрението си, нито подкрепата си, предприетото, което имаше шанс да успее, би довело до събарянето на княза. Вече трудното положение в България би станало абсолютно невъзможно, ако се беше противопоставил на патриотичното движение, което току-що, толкова силно се прояви в сраната.

Съботният ден мина без инциденти и без новини, запасняците продължават да се стичат; но в неделя на обяд бе раздадена и обявена прокламацията на княза, за която се споменава в моята телеграма от 21–ви в 1 часа сутринта, в която съобщавам за съдържанието й, а ето сега и превода:

„Ний Александър I,

с Божия милост и народната воля

княз на Северна и Южна България

Да бъде известно на моя любезен народ, че на 6–и този месец жителите на така наречената Източна Румелия след свалянето на тамошното досегашно правителство и избирането на друго привременно, обявиха съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушно ме провъзгласиха за княз и на тая област.

Като имам предвид благото на българския народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постигането на историческата му задача, аз признавам съединението за станало и приемам от сега нататък да бъда и да се именувам «княз на Северна и Южна България».

Като приемам управлението на тази област, аз обявявам, че животът, имотът и честта на всичките мирни жители, без разлика на вяра и народност, ще бъдат запазени и гарантирани. За запазването на реда и тишината са взети всичките потребни мерки и с нарушителите им ще се постъпва с всичката строгост на закона.

Надявам се, че любезният ми народ и от двете страни на Балкана, който с такава радост и ентусиазъм посрещна това велико събитие, ще ми даде своето съдействие за заякчаването на святото дело — съединението на двете български области в една държава, и ще бъде готов да направи всичките жертви и усилия за запазване на единството и независимостта на милото ни Отечество.

Нека Бог да ни бъде на помощ в това нужно и велико предприятие.

Издаден в старата българска столица Велико Търново днес на 8 септември 1885 г.

Александър».

Няма нужда да се отбелязва важността на документа, където князът се титулува «княз на Северна и Южна България», и където той апелира към народа да направи всякакви жертви и усилия за запазването на Съединението и независимостта на общата родина.

Князът поставя самия факт на прокламацията и на влизането си на територията на Румелия като свършен акт на бунт срещу господаря си султана, с което нарушава клаузите от Берлинския договор. При все това българите от столицата веднага украсиха домовете си, а вечерта градската градина, големите сгради и определен брой забележителни къщи бяха осветени.

Вечерта имаше инцидент. Поради фалшив слух, разпространен сред обществото, че Френската република е признала съединението на България, едно множество от двеста-триста души започна да манифестира и да вика ура пред дома на консула на Франция. Точно тази вечер, аз вечерях във Френското консулство в компанията на княз Кантакузин, министър на войната, и няколко колеги, френският консул изпрати един гавазин да каже на манифестиращите, че преводачът отсъства и не се показа пред хората.

През това време князът беше преминал румелийската граница и напредваше към Филипопол.

Но в София хората не се чувстваха спокойни; руските офицери, които командват българската армия от ранга на капитан, та чак до министър на войната, се държаха въздържано; те все още не бяха получили от царя позволението да тръгнат към границата и поведението им излъчваше явно съмнение по този въпрос.

На 21–ви, понеделник, към десет часа сутринта, телеграма от Филипопол обяви влизането на княза в града, както и за ентусиазираното му посрещане.

Веднага и сякаш се очакваше точно този момент на влизането му във Филипопол, когато София с учудване разбра, че руският император категорично не одобрява румелийското въстание и действията на българския княз. Княз Кантакузин, руски генерал, получи заповед да даде оставката си като министър на войната и бе назначен за военен аташе в руската агенция; всички руски офицери на служба в българската армия, т. е. от ранга на капитан нагоре до генерал, получиха заповед да не взимат участие във военни операции извън България.

Тази новина стъписа българите, тъй като царят с един удар дезорганизираше българската армия и я лишаваше от командири, а и се чуха слухове за неуспеха на съединисткото движение и дори и такива за абдикация на княз Александър.

Днес, 22–ри вторник, сутринта научихме, че се организира митинг от Цанков(8), бивш министър, чиито влизания и излизания от руската агенция бяха забелязани, и на когото най-после му дойде времето да иска руски протекторат и абдикацията на княз Александър. Не е необходимо да се казва, че на руската агенция се приписва освен пълното неодобрение, ако не друго, то организирането на тази проява.

Веднага българските патриоти решават да направят един контра митинг в полза на Съединението и на княза. Духовете бяха разбунени и колизията беше неминуема между партията на Цанков и партията на съединистите; правителството се намираше в трудно положение.

Наистина, министър-председателят Каравелов, енергичен мъж и способен да удържи положението, отсъстваше, тъй като беше с княза, чието пристигане се очакваше тази вечер.

Министърът на войната даде оставката си.

Армията, бригадите, полковете, ротите са без командири, но българските войници и офицери са за съединистите и са много настроени срещу русите. Целият Министерски съвет и Министерството на външните работи се състои от доста безлични колеги.

Прилагането на обсадно положение ставаше спешно. При това състояние на нещата пристигна телеграма, че княз Александър приема оставката на министъра на войната и назначава капитана от българската артилерия Никифоров за управляващ Министерството на войната.

Към 4 1/2 ч. тази новина се разпространи в същото време с обявяването на обсадно положение не само в София, но и в цяла България.

Тогава имах чест да Ви изпратя Телеграма № 3, чието копие прилагам.

Същевременно се обяви, че князът при наличието на дадените заповеди на руските офицери е повишил в чин майор някои български капитани.

Положението тук е следователно изключително напрегнато. Нямаме официални новини за движението на турската армия и нищо още не подсказва, господин министър, за намеренията на Великите сили.

Още не е възможно да се определят събитията, които се случиха в Румелия и в България, нито пък истинските причини, нито истинските подбудители.

Все пак смятам, че тук Русия има пръст. Отдавна се знае, че тя имаше за задача да се противопостави на княза на България в полза на руското влияние. Необходимо е да се отбележи, че Русия оказваше последователно натиск върху различни политически партии в България, номинално наричани консерватори(9), либерали(10) и радикали, които са в опозиция на княза. И не е независещо от нея князът да се откаже от трона, уморен от постоянни битки и затруднения. Чувства се едно течение в общественото мнение, което дори я обвинява, че е подстрекавала, или поне фаворизирала съединисткото движение в Румелия, за да привлече княза и да го компрометира, и на края да го изостави. Очакваният резултат би бил доброволната абдикация на княза или свалянето му от престола на княз на България.

Тези твърдения почиват върху важни предположения, но доказателства още не съществуват.

От друга страна, съединението на България е реално желание и от двете страни на Балкана, както и от дълго време съвсем явната дейност на комитетите за осъществяването му.

За българите от север беше трудно да не подкрепят избухналото въстание в Румелия. Настоящият министър-председател, Каравелов, доказан и признат привърженик на Съединението, каза на княза, че да изостави в този момент Южна България, значи да изгуби завинаги престижа си и популярността си, и тогава положението му ще стане невъзможно в България. Изморен от непрестанните битки с руското влияние и от вътрешните раздори на българите, заплашен от нравствена гледна точка, виждащ народа си готов да го изостави, ако отстъпи, и Русия готова да използва срещу него евентуалното си оттегляне по отношение на българите, по отношение на Европа и действителното й несъгласие със Съединението, той предпочете да отстъпи пред аспирациите на народа си и да върви напред. Това, че по отношение на договорите в поведението му се забелязва липса на предпазливост, то не би могло да се отрече, че от друга рицарска страна, безспорно трябва да се признае, че неговият авторитет странно бе пораснал в очите на българския народ.

Напротив, на поведението на цанковистите, а също и на това, на Русия се гледаше строго и не с добри очи. Тези дни преобладаващото й влияние получи тежък удар и е възможно легендата за царя Освободител да стигне своя финал в България.

Тук се отбеляза и коментира, че княз Кантакузин е преподписал като министър на войната, декрета за мобилизацията и свикването на резервистите на 14–и този месец, при влизането на княз Александър във Филипопол, че е публикувал оставката си, както и телеграмата на царя и заповедта за възпиране на руските офицери, т. е. когато князът е взел под покровителството си съединисткото движение.

Моля приемете, господин министър, моите най-дълбоки уважения.

Т. Картюивел

КМФ 16, инв. № 506/1

M. A. E. C. E. C. D., С. Р. С. Bulgarie, vol. 2, с. 32–43.

№ 6: Доклад от T. Картюивел до принц дьо Караман дьо Шимей за свикване на Народното събрание и гласуване на военно положение; за отказа на руския цар да признае Съединението

София, 24 септември 1885 г.

Принце,

Вчера се състоя важно заседание на Народното събрание, за което моята телеграма от 23–ти Ви предава съдържанието. В отсъствие на княза, който е все още във Филипопол, председателят на Министерския съвет Каравелов, прочете обръщението на княза при откриването на сесията. Тази тронна реч, чието копие прилагам към доклада, апелира към патриотизма на българите в настоящия важен момент и иска съдействието им за правителствените мерки, които трябва да се вземат, или които вече са взети. Това обръщение беше посрещнато от Събранието на три пъти с гръм от ръкопляскания.

Незабавно се пристъпи към точките от дневния ред, чрез единодушно гласуване на поставяне на България във военно положение и чрез гласуване на преподписването на кредит от пет милиона франка за мобилизация.

Тогава председателят на Народното събрание стана и предложи да се гласува уважително обръщение до руския император, за да се поиска забавяне на заповедта за напускане, дадена на руските офицери от българската армия, и да го помолят още да пази България в този критичен момент. След като предложението се прие, започна четенето на проекта за обръщение, който единодушно бе приет.

След като Събранието се консултира по това, дали обръщението трябва да бъде предадено директно на императора по телеграфа, или връчено на руския агент в София, за да информира господаря си, то се произнесе в полза на последния начин.

Сесията приключи с назначаването на комисия за редактиране на обръщението в отговор на княжеското.

Аз присъствах на сесията. Събранието беше важно и изпълнено със значимостта на положението. Нямаше никакви противоречия и резолюциите бяха единодушно приети без поименна проверка с вдигане на ръце съгласно обичая.

Комисията посочена да занесе обръщението в руската агенция беше съставена от Изпълнителното бюро на Събранието, от видни личности от различните партии — гласувани поименно. В нея участваше дори Цанков, бивш министър-председател, който преди това бе обвинен, че заговорничи с руснаците за свалянето на княза.

Вярно е, че цанковистите, които пред възмущението на общественото мнение срещу проекта им за антисъединистки и антидинастичен митинг, побързаха да го отрекат и опровергаят.

Преди сесията беше направена многозначителна постъпка; председателят на Народното събрание г-н Стамболов(11) с ръководители от болшинството, по време на едно събрание с водачите на цанковистите и техните ръководители, са обвинили тези последните в липса на патриотизъм в настоящия момент и незабавно са ги подканили към единение, като са добавили към убедителните си аргументи многозначителни заплахи, както и с лична саморазправа, ако дезертират от националната кауза.

Огромна част от болшинството, действа от патриотизъм, други може би от страх, а пък мюсюлманите гласуват винаги с правителството, с което одобряват единодушно поведението на господаря си и правителството.

След като бе избрана, в края на сесията, делегацията отиде в руското консулство, за да предаде на г-н Кояндер(12), агент на Русия, обръщението към императора.

За голямо удивление на депутатите, водени от председателя на Народното събрание, говорещ от името на единената българска нация, г-н Кояндер ги приема много любезно като отказва да приеме обръщението под претекст, че императорът категорично е показал намеренията си за абсолютно неодобрение на сегашните събития, и че българите могат сами да предадат обръщението си, че по-добре ще направят, ако останат спокойни по местата си.

Председателят Стамболов също толкова развълнуван, колкото и колегите си от този прием, отбелязва с премерени думи към руския агент, че едно желание, произлязло от единодушието на народните представители и представено от делегати, избрани от членовете му, имат право на повече внимание и уважение. Руският агент настоява на отказа си и делегацията тъжно напуска консулството развълнувана от действията на консула.

Това, че наблягам върху тези факти, господин министър, то е, защото действията на Русия и поведението на агентите й в последно време ще имат голямо значение в България.

Все повече и повече се появяват разни случки, от където се разбира, че Русия иска да погуби княз Александър.

Инцидентите с оставката на генерал Кантакузин, забраната на руските офицери да вземат участие във военни операции, хвърлиха България в смут. Енергията и патриотизмът на княз Александър, неотстъпващи пред тези страшни удари, повдигнаха духовете. Князът стана идола на народа и на армията, и нещо повече, чувствата към Русия напълно се промениха. Легендата за Русия, освободителката, реално приключи и всички симпатии изчезнаха.

Учудващо е, че нейните агенти не видяха или не искаха да видят тази огромна промяна в общественото мнение. Вчера се очакваше агентът да се възползва от любезното посещение на депутатите и да се опита, едновременно да ги прикани към предпазливост и да възстанови влиянието си, като предложи услугите си за Санкт Петербург.

Високомерното поведение на Кояндер окончателно отвори очите им и тук се питаме, дали пък правителството в Санкт Петербург не е зле осведомено и най-вече зле съветвано, защото не може да не разбира, че по този начин Русия се излага на риска да загуби не само преобладаващото си влияние в България, но дори и ръководството на панслависткото движение в Европа.

Днес ми липсва време, за да развия тези разсъждения, и ще трябва да се задоволя с констатации за пълната промяна на общественото мнение в България.

На тази сесия на Народното събрание, така както Ви уведомявам с Телеграма № 99/46, предадена в 7 часа вечерта, бяха гласувани нови кредити. Сума от десет милиона франка беше дадена на разположение на правителството за всеки случай. След това Народното събрание прие обръщение към Великите сили, в което се иска да признаят съединението на двете България.

При отказа на руския агент да предаде петицията на царя, беше решено една делегация, съставена от румелийци и от българи да бъде изпратена при царя, за да помоли за закрила в полза на съединението на България. Търновският митрополит, архиепископа Климент(I), и председателя на Българската национална банка, Гешов(13) (който напоследък беше в Белгия) бяха посочени като български представители.

Румелийските представители пристигнаха вечерта в София и ще заминат без прекъсване за Копенхаген.

После Събранието гласува обръщението в отговор на тронното слово, чийто превод тук прилагам. Всички военни части се отправят към Румелия; въоръжиха всички граждани за поддържане на реда и цивилната гвардия днес пое военното обслужване на столицата.

Всички граждани, без изключение участват, като рамо до рамо може да се види председател на Апелативен съд до главни секретари на министерства, адвокати и инженери. Упражняват ги през деня на площадите и те караулят на различни постове в двореца, в затворите и в охраняваните сгради. Реквизицията на коне, коли, животни продължава, дори и сред чужденците, нещо, което кара консулите да негодуват.

Населението без видим ентусиазъм се съгласява с всички тези военни нужди, България е мрачна като цяло, но категорично не и в безпорядък.

Все пак тези действия бяха много по-трудни в отсъствието на руските офицери. Тези последните, принудени за съжаление да се подчинят на върховната заповед, са видимо притеснени от пасивната си роля, която им беше наложена, и не без съжаление командирите видяха да заминават без тях за границата полковете, които те са обучили. Станаха няколко нежелателни инцидента поради спор, неминуем в създалата се ситуация, между български и руски офицери. Тези последните се готвят да си заминат и по-голяма част от тях са в цивилни дрехи.

Що се отнася до движението на армията в Румелия, единствените новини, които се отнасят до нея, са тези за инспекцията, която прави княз Александър на различни части към турската граница. Все още няма информация за действия срещу турците. Мюсюлманското население на Румелия ще бъде разоръжено.

Единството на съединисткото движение в българския парламент, в армията и сред целия народ е безспорно. Все още се таи надежда, че преди да бъде пролята кръв, Великите сили ще си дадат сметка за спонтанността и силата на националното движение, и спокойствието, с което то се извърши.

Мнението на Times, на английските вестници и на различни органи на френската преса, както и на европейската, чийто телеграф предаде един анализ емоционално коментиран, е в благоприятен смисъл.

Новините от Европа се очакват с видимо нетърпение; движението на частите, на резервистите, на цивилната гвардия, на пътниците, придават на спокойната столица едно извънредно оживление. Но въпреки силната възбуда, редът остава перфектен.

Моля приемете, господин министър, моите най-дълбоки уважения.

Т. Картюивел

PS на 25 септември в 1 ч. сутринта.

Българското правителство изпрати циркулярно писмо до агентите на Великите сили в София, в което ги уведомява, че турците са навлезли в Румелия, че княз Александър, отговарящ за абсолютния ред в Румелия, не ще започне първи враждебни действия срещу турците.

Второ циркулярно писмо до същите агенти, (това ми беше предадено, но другото не), казва, че мюсюлманското население започва да формира банди, за да ги изпраща в Румелия срещу редовната войска. Румелийците искат разоръжаване на тези бандити. Ще бъде необходимо да се прибегне до разоръжаване, ако султанът не даде положителен отговор, или отрицателен (?). Князът моли Великите сили да настояват в този смисъл пред султана.

Това съобщение е доста мъгляво и не би могло да бъде направено само за да оправдае разоръжаването на турците от Румелия.

Спокойствието продължава в София, въпреки обезпокоителните слухове за предстоящо идване на турците тук. Тези слухове се разпространяват главно от руснаците.

Т. Картюивел

Откупуването на жп линията Русчук — Варна бе извършено от правителството, базиращо се на 44 1/2 милиона без ратификация от Събранието, от акционерите и Бонохолдерс.

Обръщение на княз Александър, с което бе открита на 23 септември 1885 г., 3–та извънредна сесия на IV народно събрание.

Господа представители!

Известно ни е, че на 6–и септември жителите на Източна Румелия прогласиха съединението на братската ни страна с Княжеството и ме повикаха и за свой княз.

Господа представители!

Предвид напредъка на народа ми, който с неописуема радост и всеобщо въодушевление посрещна желанието на братята си от Южна България и със съгласието на правителството си, избрано от средата на Народното събрание, аз прокламирах на 8–и септември в старата столица Велико Търново, че признавам прогласеното Съединение и че приемам да бъда княз на Южна България.

Господа представители!

Аз съм вече в средата на досега отделените братя на народа си и пълен с надежди, че вие ще одобрите почнатото свято дело за обединението на любезния ми народ и че ще приемете предложенията на правителството ми, които има да представи пред вас, по взетите вече от страната му мерки и разпореждания и по ония, които се изискват от това велико събитие.

Като съм уверен, господа представители, във вашия доказан патриотизъм и в успешното извършване на святата ваша задача в тоя най-важен момент за отечеството ни, обявявам настоящата трета извънредна сесия на IV обикновено народно събрание открита и призовавам благословението на Всевишния над вашите действия.

Александър

Отговор на тронното слово

Ваше Височество!

Народното събрание в настоящата си извънредна сесия, свикано вследствие неочакваното велико дело, почнато от братската нам страна, (Южна България) което зарадва неизказано всички българи, дълбоко прочувствено от предприетото свято дело, с голяма готовност побърза да спомогне на Ваше Височество и на правителството Ви, в което при тези важни за отечеството ни обстоятелства, всички народни представители без изключение имаме пълна увереност за съдействие по успешното извършване на святата задача.

Ваше Височество!

За окончателното довършване на патриотичното дело, българският народ ще направи всички пожертвувания с туряне в разпореждане на Ваше Височество и на правителството Ви всичките си средства, с които разполага, като не ще да щади нито имот, нито живот за запазване свободата и независимостта на общото ни отечество.

Господарю,

Народното събрание, напълно убедено, че изразява чувствата на съединената днес под Вашия скиптър България, казва на Ваше Височество: дерзай доблестни ни княже, всички българи са с теб.

Да живее Негово Височество нашият любим княз Александър I!

КМФ 16, инв. № 506/1

M. A. E. C. E. C. D., С. Р. С. Bulgarie, vol. 2, c. 47–57.

№ 7: Доклад от Т. Картюивел до принц дьо Караман дьо Шимей за формиране на доброволчески батальони, заминаващи към Румелия; за екипировката и въоръжението на българската армия; анализ на събитията след 30 август и действията на княз Александър I Батенберг

София, 26 септември 1885 г.

Принце,

От доклада, който Ви изпратих завчера вечерта, никакво значително събитие не се е случило.

Въпреки активните военни приготовления, тук цари абсолютно спокойствие. Вчера трите последни пехотни полка от 1–ви батальон, носещ името на Негово Височество, тръгнаха сутринта към Румелия. Тяхното настроение бе такова, че за един ден изминаха 50 км и лагеруваха към Вакарел.

След обяд замина и един батальон от доброволци. Правителството ги снабди с пушки и муниции, с калпаци и униформи, със съдове за вода или манерки и с походни тежки сиви руски пелерини с качулка. По-голяма част от доброволците са обути в цървули и кожени български навуща. Дървена лъжица, пъхната в гетите към коляното, допълва странната униформа, доста разнообразна у войниците. Но по-голямата част от тях са облечени в български селски кожени дрехи с косъма навътре. Придружаваше ги един поп на кон, препасан с пушка. Доброволците имат решителен вид, но не биха издържали дълго на битка в редица, те са доста силни в защита на проход.

Пехотният полк в пълен състав от 3600 души, напротив, е добре екипиран и въоръжен, много способен, маневрен, поведението е превъзходно, добре командван и с добри кадри ще бъде силен и в битка.

Френският полковник Кафарел(14), френски военен представител на маневрите в лагера край Шумен, написа цяла похвална реч за българската редовна войска. Тук в София, ние можахме на няколко пъти да видим също прекрасната униформа на частите, оръжията им, показвани на големи тържествени паради.

При заминаването от София на 1–ви княжески полк, станахме свидетели на вълнуваща сцена в момента, когато дойдоха в двореца да вземат знамената. Целият полк пристигна пеейки обичайните за българската армия патриотични химни, което е прието и в Русия. Хората гледаха с гордост как мъжествено марширува полкът и се любуваха на войнствения вид на войници и офицери.

Руските офицери от този полк, които заповед на царя лиши от честта да заведат на война войниците, които те самите са обучили, не можаха да устоят на желанието да видят за последен път, може би децата си, както ги наричаха. В българската армия, както и в руската, частта поздравява винаги командира си с едно силно: «Здравей, бащице», и командирът отговаря: «Здравейте деца мои».

Като видяха патриотичния ентусиазъм, който бе обзел тези храбри деца, руските офицери не можаха да устоят на непреодолимото желание, което ги тласкаше към тях, и се втурнаха към българските офицери, до вчера били под тяхно командване, за да им стиснат ръцете.

Офицери и войници ги наобиколиха, акламирайки ги. И всички български и руски офицери, и войници се запрегръщаха едни други. Тълпата, която пълнеше тротоарите, балконите, прозорците поздравяваше тази прекрасна сцена със силни възторжени възгласи и сълзи потекоха от много очи; повечето руски офицери се оттегляха, ридаейки за сбогом.

При тези тържествени обстоятелства, тази сцена беше истински вълнуваща и грандиозна.

Беше формиран нов кавалерийски полк с помощта на жандармеристите, които са на служба, или пък вече са били. Всички редовни части са в Румелия, или по пътя към тази област. Вчера в Румелия имаше вече толкова румелийска милиция, колкото и редовна българска войска, около 31 000 души, под заповедите на българския княз. Записаните в България доброволци са вече 8000; те продължават да пристигат и по принцип се смята, че Княжеството може да достави само то редовна войска, резервисти и доброволци около 40 000 души. Идват също и от чужбина. Вчера в Русчук пристигнаха 200 руски доброволци. Румелия с милиция и доброволци би могла да бъде около 30 000 души. В случай, че събитията отиват към война, ще има около 70 000 въоръжени мъже на заповедите на княз Александър.

Имам чест, господин министър, да Ви предам копие на четири циркулярни писма, адресирани до агентите на Великите сили в София от 23, 25 и 26 септември, като последното пристига в момента, в който Ви пиша.

От това последното следва нещо, което вече е известно, че княз Александър беше в Румелия с цел не само да отвърне на апела на българите, но и най-вече за да поддържа реда, нещо, което той успя да направи. Той знаеше още от 30 август/11 септември в Шуменския лагер, че ще има въстание на 15/27 септември. Но той осведоми ръководителите му, че трябва да се върне в София и оттам да се консултира с Европа. Въстанието избухна преждевременно на 6/18 септември и след това много хора под влиянието на Русия, която не вярваше, че ще успее със сигурност, и че ще бъде трайно, искаха да компрометират княза. След като революцията избухна преди уречения час, князът счете за свое задължение незабавно да отиде на сцената на въстаническите действия.

Циркулярно писмо с № 4228, описва мерките, взети за поддържане на реда.

В София, въпреки проявената въздържаност от агентите на Великите сили, българите имат пълно доверие в успеха на исканията си. Фактът, че турската армия не е преминала границата, е тълкуван благоприятно. Във всеки случай никой от тях дори и за миг не се съмнява в оставането на княза на българския престол. Дори, ако поради събитията или съветите на Великите сили се наложи да абдикира, Великото народно събрание на България със сигурност ще го преизбере отново. Във висшите класи и в армията високо се проявява неодобрение към Русия, което слиза бавно към народа в селата, където царят е считан почти за полубог. Това чувство не е чуждо и на готовността на доброволците, с която те предлагат съдействието си за националната кауза.

Според очевидци и хора на честта, в Румелия ентусиазмът от българското съединение и за княза е един и същ.

Днес в Събранието нямаше сесия, тъй като министър-председателят се беше завърнал при княза, откъдето единодушието им се вижда в решенията му. Той не отказва на правителството никоя предложена мярка с оглед на изискванията според създадената ситуация, както от гледна точка на разходи, така и от такива за обществената сигурност.

В резюме, ние присъстваме на едно национално движение, абсолютно единно и в двете страни. Княз, правителство, Народно събрание, армия, цял един народ са изцяло единодушни.

Кръв не бе пролята, ако не се брои един изолиран случай във Филипопол, в началото на въстанието. Вътрешният ред продължава да бъде абсолютен, въпреки екстремността на момента.

Надяват се, че Европа ще си даде сметка за българския народ и неговия княз.

Моля приемете, господин министър, моите най-дълбоки уважения.

Т. Картюивел

PS в полунощ.

Великите сили, за които става дума в циркулярното писмо под № 4227, са Франция и Германия.

Русия, чието поведение е станало по-сговорчиво, дава съвети за предпазливост.

Смяната на Министерския съвет в Константинопол се смята за благоприятен факт за съединението на България.

Т. К.

КМФ 16, инв. № 506/1

M. A. E. C. E. C. D., C. P. С. Bulgarie, vol. 2, с. 58–63.

№ 8: Доклад от Т. Картюивел до принц дьо Караман дьо Шимей с описание на въоръжението на македонска чета от 180 души, дошла в София за инструкции; за българския дух и желанието, с което запасни и доброволци отиват в армията; за отношението на народа към княза и за нарастващата му популярност

София, 1 октомври 1885 г.

Принце,

След моя доклад от 26 септември, № 103/46 никакво значително събитие не се с случило в България.

Мобилизацията на резервистите продължава, така както и набирането на доброволци; тези части се отправят към Източна Румелия и към границата с Македония, тези последните със спешната мисия да попречат на всякакво движение срещу Македония.

В София бе повикана една македонска чета доброволци от около 180 души. част от които са гранични мародери и които се намираха в околностите на Кюстендил и на Дупница, тъй като се страхуваха от инцидентни стълкновения отвъд границата. Те прекараха тук пет дни и занимаваха живо любопитството на обществото. По-голяма част от зях носеха албански костюми с фустанела, със затъкнати в пояса пистолети, ножове, стари турски ятагани и опасани през рамо с патрондаш от около стотина патрона. Петнадесетина от тях са познати като принадлежащи на разбойнически банди, които държат пограничната планина на Македония. Видът им и поведението им ги издават, както и повечето от тях имат характерни физиономии. Населението на София ги гледаше с безпокойство как обикалят по улиците въоръжени до зъби, силни, шумни и пъргави. Те не дадоха повод и за най-минималното оплакване по време на престоя си, и вчера заминаха за Румелия.

Правителството прави всичко, което зависи от него, за да избегне всякакви вълнения от страна на Македония. В същия ред на мисли те арестуваха известния размирник Пашич(15), интерниран в София по устно уверение, който избяга в посока на Сърбия. Също по този начин то отхвърли услугите на двеста руски доброволци, пристигнали в Русчук да се зачислят в армията на българското съединение. Най-строги мерки бяха взети както в България, така и в Румелия, нищо да не наруши безупречния ред, който не престава да цари от първия момент. От своя страна населението остава единно в патриотизма си и в спокойната си решимост, с която посреща поисканите му жертви. Резервисти и доброволци от селата без да мислят напускат нивите си в един момент, когато върви полската работа преди зимата, като по този начин излагат семействата си на опасността да изгубят бъдещата реколта.

Гражданите на градовете поемат безропотно тежката служба на военните задължения, както и на обществената безопасност. Много от тях правят доброволни дарения от всякакъв вид и отказват възнаграждения от наложената им реквизиция. Армията продължава да показва изключителния си дисциплиниран дух и ентусиазъм и парламентът, както казах, допринася за националната кауза с могъща подкрепа и единомислие.

Този всеобщ порив е наистина забележителен. И когато човек види как този народ, който едва вчера се роди за независимостта след три тежки века(II) османско подтисничество, който можа за осем дни да я постигне в изряден ред, сред безброй трудности, трябва да му се признае, че е зрял за свободата и ако е добре воден, може да постигне много неща.

Княз Александър продължава да бъде маяк на движението и популярността му се увеличава с всеки изминал ден. Общественото мнение, членовете на парламента и самото правителство, все пак с по-голяма сдържаност, високо показват намерението си, в случай, че на княза му се наложи да напусне трона на България, да го извикат отново чрез преизбиране от Народното събрание.

Това поведение на народа към княза контрастира много с това на руснаците в София. Тази агенция, официално състояща се от един агент и двама секретари, има още един инженер — архитект, чиято позиция не може точно да се определи. По време на последните събития генерал Кантакузин беше назначен за военен аташе, там са командировани също и нисши граждански чиновници, както и полковници и други офицери. Всички те струпват телеграми и шифри и получават заповеди. В този момент кампанията срещу личността на княза е открита, без мярка, без отдих и без пощада. След прочутата телеграма на царя, порицаваща българското движение и с оттеглянето на руските офицери вътрешните, обикновените или извънредните пълномощници на агенцията не можеха да скрият радостта си сред обществото и високо се обявиха за оттеглянето на княз Александър, а висшите според правилата, но не без вълнение поддържаха същото мнение. Князът, според тях, е единствената причина за трудностите в настоящия час, той по принцип е злият гений на България, той несъмнено я води към гибел; никога Европа не ще я подкрепи. Русия при всички случаи ще се противопостави на оставането му на трона.

Една от най-нисокопоставените персони на агенцията при една своя визита при мен ми държа подобен език, придружен с такива нападки и то толкова грозни, колкото и противоречащи на истината инсинуации.

В София знаят на какво да вярват: на вечната опозиция на русите по отношение на княза, на когото за зла участ те натякват за грешките, които те го накараха да направи. Тук прилагам една брошура, която се появи през май 1885 г., написана от известния Стоян Михайловски срещу г-н Каравелов, когато опозицията го атакуваше като изцяло отдаден на руснаците. Трябва да се вземе под внимание преувеличението и страстта в този памфлет излезли под перото на един личен и политически противник на министъра, когото смятаха тогава за отдаден на московците, докато петнадесет дни по-късно те, опитващи се да съберат на снопи опозицията, врагове по между си, консерватори и цанковисти (либерали), бяха стъкмили срещу Каравелов заговор, който трябваше да го събори.

Въпросът за концесията на жп линията Цариброд — Вакарел, предложена от министър Каравелов, трябваше да бъде дръвника на екзекуцията му.

Ние видяхме как проектираното съгласие между групите на опозицията не стигна до никъде и как г-н Каравелов постигна единодушие в Събранието за проектозакона си. От този ден му бе декларирана открита война от Русия и погубването на княза, който придържайки се към конституционната си роля, подкрепя министър-председателя си, подкрепян от силно заклето болшинство.

Да се върна на брошурата. Намирам че всичко що се отнася до руснаците и до тяхната политика в България е исторически точно, и че тяхната единствена тактика е била да се противопоставят на влиянието на княза опирайки се последователно на опозиционната партия, да го държат винаги в шах per fas et nefas(III), употребявайки отчаяни средства, дори чак до опита за отвличане през 1883 г., опит за който съдействаха и руски военни командири, но осуетен от патриотизма на българските офицери и войници.

Днес открито и без заобикалки руснаците търсят благоразположението на княза. След катастрофалния ефект, предизвикан в България от последните заповеди на царя, да атакуваш по този начин огромната популярност на княза е от гледна точка на руското влияние тук, да искаш да се доказваш на сляпо. Московската партия обяви, че генерал Кантакузин ще бъде назначен за втори пълномощник на Русия на конференцията в Константинопол. Увлечението, което прояви този генерал, иначе фин човек, достоен и обикновено дипломатичен, в атаките си срещу княза след оставката си, тук ни кара да считаме евентуалното му назначаване на конференцията като следствие на едни добре скроен план, целящ да доведе до гибелта на княза, като не се скрива от българите, че осъществяването на желанието им ще е на тази цена.

София продължава да бъде спокойна. Английският агент, господин Ласелс и този на Италия граф дьо Соназ се завърнаха вчера на постовете си. Завръщането на барон Бигелебен от Австрия се очаква тази седмица.

Към настоящия доклад изпращам и текста, предаден вчера на агентите на Великите сили в София, на телеграмата от 9/21 септември, адресирана от княз Александър до султана.

Моля приемете, господин министър, моите най-дълбоки уважения.

Т. Картюивел

PS 1 октомври в 11.50 ч. вечерта.

Гаврил паша, губернатора на Филипопол, интерниран в София е освободен и заминава утре за Константинопол.

КМФ 16, инв. №506/1

M. A. E. C. E. C. D., С. Р. С. Bulgarie, vol. 2. с. 71–76.

№ 9: Доклад от T. Картюивел до принц дьо Караман дьо Шимей за отпътуването на руските офицери за Русия; за българо-руската военна конвенция; за отзоваването на Кояндер; за разговор с И. Цанов(16) за търсене на евентуален заместник на княз Александър I Батенберг при абдикация; за влиянието на Русия в България; за отношението на сърби и гърци към Съединението

София, 8 октомври 1885 г.

Принце,

След доклада ми от 3 октомври под № 109/52 спокойствието продължава в България и Румелия. С телеграма от гръцкия консул във Филипопол до гръцкия агент в София бе отбелязан само едни факт, а именно, че петима гърци са били убити в едно село близо до Филипопол, но колегата ми все още не е получил доклада върху този случай.

Вчера руските офицери получиха от правителството си заповед да се завърнат в Русия и те се подготвят за път. Тяхното положение ставаше все по-трудно тук и вече имаше доста инциденти между тях и българските офицери. Едновременно с признаването на неоспоримите заслуги, които руснаците са извършили за армията, българите бяха продължително време оскърбявани от агресивния им речник и неуважението към личността на княза. Правителството не смееше да вземе строги мерки срещу тези крайности, тъй като пример бе даден от много високо и с облекчение те разбраха за заминаването им. Продължителният престой на руския Генерален щаб не възбуждаше толкова любопитството, колкото безпокоеше населението, защото плъзнаха слухове, произлезли може би от нечие офицерско самохвалство, отнасящо се за евентуална окупация на България от руската армия, в случай че турски части навлязат в Румелия. Изглежда закъснението им се дължи на формалностите по заминаването на руските кадри и на спирането на заплатите и на обезщетенията. Според военната спогодба между Русия и България, руските офицери могат да работят в България само три години и само с изричното разрешение на царя. Те зависят от руския министър на войната, естествено бидейки руски офицери, а като български офицери, що се отнася до последното, са подчинени на Конституцията и на законите на Княжеството. Като руски поданици те са подчинени юридически на агенцията.

Българското правителство трябва да се намеси в областта на обезщетенията и репатрирането на тези, които са навършили три години служба. Руското правителство, напротив, се натоварва с разноските включващи тези, които не са приключили със службата си.

Смята се, че независимо от честолюбието към службата, на руските офицери не им е приятно да напуснат тук военния си чин и заплата двойна на тази, на която ще имат право, завръщайки се по частите в Русия. Това внезапно заминаване дразни и жените на семейните офицери, които трябва да напуснат местата от скорошното си настаняване, нещо което им е трудно, една позиция в столицата, колкото и малка да е тя, е по-висш социален статут от този в друг гарнизонен град на Русия. През последните дни софийските салони бяха свидетели на доста оживени изказвания на руските дами за домакинските им несгоди, сравняващи ги с политически инцидент и за това смятащи княза за отговорен.

Да се върнем на въпроса по-горе. Не по-малко вярно е, че българското правителство се вижда в навечерието на окончателното отърваване от угнетителното настойничество на Русия, или, както ми каза министърът на външните работи, че «веднъж завинаги ще се отървем от руснаците». Позицията на руския агент господин Кояндер е също компрометирана и не се съмняват, че когато свърши конференцията, без съмнение той ще бъде сменен.

Днес дори министър Цанов ми каза още за решителното намерение на правителството и Народното събрание да не се съгласяват със заместването на княз Александър с друг кандидат, предлаган напоследък.

Тяхната последна воля е евентуално да го преизберат от Велико народно събрание в случай на желана или наложена абдикация. Това значи, господин министър, че популярността на княза далеч не намалява, и че тя не е нарушавана напоследък дори по време на агресивната кампания на руснаците.

Що се отнася до кандидатите, чиито имена бяха цитирани, тук приписват на руската императрица, за добро или за лошо, желанието да извика на българския трон брат си Валдемар Датски. Още повече, че се знае, че императорът(17) не обича княз Александър. Очевидци и достойни люде ме увериха, че тази антипатия датира от последната турско-руска война. Княз Александър, тогава Батенберг, който присъствал на военните действия, бил лично аташиран към персоната на бившия император Александър II(18) и от негова страна бил обект на внимание и специални благоразположения, докато той малко контактувал с «царевич», сегашния император Александър III. Оттук и известна доза ревност, което не е тайна за никого. Тези лични чувства се увеличават сега, когато позициите са променени и императорът не ще да е забравил времето на неприятностите за «царевич».

Мнението и желанията на царя на Русия имат изключително влияние върху чиновниците и руските военни. Именно върху този проблем през последните дни, напълно забравяйки за настоящия момент, те съсредоточиха гнева си срещу този княз, който се осмеляваше да въстава срещу заповедите на императора. Тези несъвместими чувства с идеите на Конституцията и на парламента обясняват поведението им в България от времето на Конституцията на Княжеството. Те биха искали от княза да направят руски чиновник, а от България — руска провинция. Това са фактите, които безспорно доказват тенденциите в тази насока.

В предишния си доклад аз Ви информирам за заминаването на господин Ласелс, английски агент, за Филипопол. Този ден нито един агент не го последва. Барон Бигелебен се завърна миналия понеделник, така че всички агенти са на постовете си. Твърде е възможно дипломатическият корпус да замине за Филипопол.

По-горе казах, че България и Румелия са спокойни, въпреки това не липсваха вълнения сред сърбите и гърците, които живеят там и зная от добре информиран източник, че гръцкото правителство се е опитало да предизвика антибългарски бунт. Но собствените му дипломатически агенти са му показали неговата несъстоятелност. Дали петте гърци в Румелия са убити в следствие на нещо като бунт, това е, което трябва да узнаем в момента.

Един пехотен полк, идващ от Плевен, комплектуван от 3600 души, пристигна завчера в София. Той ще бъде зачислен към армията в Кюстендил, където ще се концентрират 15 000 души редовна войска, пехота, артилерия и кавалерия.

Въпреки че забавиха записването, доброволци не престават да пристигат.

Парламентът непрекъснато ще работи, за да получи меморандума от конференцията в Константинопол, и също за да гласува ратификацията на продажбата на жп линията Варна — Русе.

От своя страна главното събрание на акционерите ратифицира продажбата по такъв начин, че делото е така да се каже приключено.

Моля приемете, господин министър, моите най-дълбоки уважения.

Т. Картюивел

КМФ 16, инв. № 506/1

M. A. E. C. E. C. D., С. Р. С. Bulgarie, vol. 2, с. 80–84.

№ 10: Доклад от Т. Картюивел до принц дьо Караман дьо Шимей за заминаването на батальон от доброволци за Източна Румелия; за състава на българската армия под командването на княза; за слухове, отнасящи се до мненията на Великите сили за Съединението; за възможно споразумение между Българин и Турция

София, 17 октомври 1885 г.

Принце,

Вчера сутринта в София се завърна от Филипопол княз Батенберг, който по пътя за Кюстендил ще инспектира частите, концентрирани в тази област. Малко хора бяха в течение на това пътуване и още от сутринта веещото се знаме над двореца показа на населението за завръщането на господаря.

Ръководителите на съединистките комитети решиха незабавно да организират манифестация и един разлепен на афиш апел свикваше народа на площада пред катедралата, за да се отправят оттам към 4 часа към двореца. В този момент трябваше да се състои заминаването на един нов батальон доброволци. Князът направи преглед на батальона и присъства на религиозна церемония по благославяне на знамето. Той каза няколко думи на доброволците, сред които беше запомнена фразата, в която той казва, че иска и очаква в тези тежки обстоятелства, в които се намира родината, по-голяма отдаденост и смелост от доброволците, отколкото от редовната войска. Тези думи бяха заглушени от акламации и батальонът потегли за Румелия.

Всеки от доброволците сам се е снабдил с екипировка. Все пак правителството освен калпака, пушката и посочените по-горе предмети дава на тези, които нямат кожух от овча кожа. Достатъчно е да види човек тези въоръжени мъже и само от пръв поглед ще му стане ясно, че те добре си служат с пушката. В противоречие с това, от което се опасяват по принцип, те въобще не са недисциплинирани, а според командирите доброволците лесно се командват, когато при сблъсък се наложи да ги смесят с войници от редовната войска. Чувства се, че мъжете се бият за една идея, че те са погълнати от задълженията си и от месец поведението им с оръжие в ръка е това на безупречен военен с инстинктивна дисциплина и патриотична отдаденост.

Тази седмица имаше сигнал само за един случай на безредие в София, но авторите и жертвите са чужденци, един черногорец и един сърбин, като смъртната омраза между тези двама доброволци се приписва на междуличностни отношения. Те са употребили оръжията си и единият е убит на място, а другият е починал на следващия ден. Инцидентът не предизвика никакво вълнение, освен у тези, които като руснаците имат интерес да обръщат срещу българите всеки факт или всяка по-забележителна случка.

Българската армия под командването на княза обхваща понастоящем 80 000 души, въоръжени и екипирани. Под енергичния контрол на командира дисциплината остава за пример, въпреки отсъствието на офицерите, тъй като има полкове от редовната войска от около 8000 души, както и кавалерията от турската граница от около 11 ескадрона под командването на подполковник барон дьо Корвен, първи адютант на Негово Височество. До този ден не се говори за зачисляване на чуждестранни офицери за заместване на руснаците, въпреки многобройните искания, дошли от Германия, Австрия и Швейцария. Цитират се двама-трима руски офицери, които са останали, единият, защото няма нито семейство, нито руска връзка, другият, защото е нихилист.

На малки групи руските офицери заминават от София и другите градове. Техният маршрут е от Варна със сборно място в Одеса, откъдето ще получат назначенията си. Княз Кантакузин остава военен аташе в агенцията с адютанта си княз Трубецкой и полковник Вейман, негов бивш началник-щаб. Руската агенция си остава като място за интриги и лични атаки срещу княза. Езикът на персонала продължава да бъде наистина неприемлив, предизвикващ искрено възмущение сред някои висши руски офицери.

Софийските жители, както и тези на градовете, през които минава князът, напротив, му оказват най-любезен прием. Можахме да го видим вчера след заминаването на доброволците, когато огромно множество от манифестиращи отиде в двора на двореца. Бяха около 7000 или 8000 души манифестиращи. Не мога да определя цифрата, но от мястото на което се намирах в близост и с лице срещу тълпата, можех да наблюдавам поведението им и лицата им. Когато князът се появи и отговори на речта на комитета, аплодисментите бяха наистина ентусиазирани. Негово Височество говори наистина добре български език и умее да намира подходящите думи за случая. Речта му беше прекъсвана от възторжено ура и по лицата на всички социални класи, доминиращото чувство беше това на предана симпатия, примесена с уважение.

Князът предизвиква същото уважение и в армията и за българите и дума не може да става за неговата оставка или пък абдикация. В този момент очите на цяла България са обърнати към него, както и доверието, което имат в него е безгранично.

Съвсем случайно през вчерашния ден агентите, акредитирани в София, връчиха на българското правителство меморандум от конференцията в Константинопол.

От два дни в София цареше известно безпокойство. Руската агенция говореше за лоши новини, които сякаш се оправдаваха от поведението на агентите на Великите сили. Те пък отказваха да говорят, свързани по между си, както казваха, от задължението да пазят абсолютна тайна. Следователно се допускаше едно неблагоприятно колективно съобщение за Съединението или пък за княза, или дори за европейски ултиматум. Стана така, че нотата, която беше такава тайна, чисто и просто беше един обикновен меморандум. Впечатлението на обществото, реагиращо на безпокойството от предишните дни, беше по-скоро благоприятно, и човек се пита защо беше този театър за да бъде връчен един документ, известен вече от много дни.

Не по-малко неясно беше и поведението на правителството. По време на разговора, който имах днес с министъра на външните работи по този повод, той ме информира за колективната нота на Великите сили. Господин Цанов не скри притеснението си от това, че колкото и да беше категоричен меморандума в някои точки, толкова от други гледни точки изглеждаше двусмислен. За момента българското правителство ще се задоволи с приемането му, като се въздържи от отговор. Имам чест, господин министър, в едни бъдещ доклад да предам ако не текста на отговора, то поне намерението на княжеското правителство. Това, което занимава по-сериозно страната в този момент, е поведението на Сърбия, проявяваща жаждата си за компенсации във връзка с българското съединение и събираща войска на границата си с Княжеството, която в момента е оголена откъм Сърбия.

Това заплашително концентриране на военни сили срещу Видин и в близост със Софийска област, би означавало, че ако Сърбия иска да си вземе отново Македония, която на времето й е принадлежала, а това при всички случаи ще им бъде оспорвано, тя ще побърза да завземе Видин и областта му.

Ако това стане, въпреки дадените преди 8 дни най-мирни уверения от господин Гарашанин(19), които пък се опровергават от концентрацията на военни сили, тогава няма да има съмнение, че българите биха били благоразположени към едно съглашение с Турция при големи отстъпки от тяхна страна, с цел да противодействат на сърбите, които те мразят, и тогава не би могло да се предвиди към коя страна ще бъде преместена сръбско-българската граница.

Тук се забеляза, че понякога натоварват с дипломатически мисии Нихад паша, който е османски комисар по вакъфите (съгласно чл. 12 от Берлинския договор). Според висшия му чин на дивизионен генерал, по време на церемонии в София в дипломатическия корпус той върви след доайена, като на няколко пъти той се вижда с княза и дори завчера и днес обядва в двореца. В един разговор с него ми се стори, че открих въпреки въздържаното му изказване, че скоро ще има спогодба между Високата порта и българите, и че затрудненията биха се появили по-скоро по въпроса за гаранциите.

Все пак българите не разглеждат едностранно обединението, а вярват във възможността на спогодба с Високата порта и са готови да бъдат щедри по отношение на трибутарния и османския данък. Те знаят, че милионите които се харчат за армията, би било по-добре да се употребят за мирна спогодба. Освен това във вчерашната си реч князът спомена, че не иска война с Турция, и че ще употреби всичките си сили към желаното споразумение.

Тази идея битува сред народа и осемте или деветте милиона стари данъци ще влязат като по чудо в трезора, в случай че трябва да се употребят за освобождаването на територия. Напротив, ако не се получи мирна спогодба, те единодушно са готови на всякакви човешки и парични жертви, за да запазят Съединението с оръжие в ръка. Това е положението и никакви меморандуми или протоколи не могат да имат сила, както казах вече по-горе.

Следващият ми доклад, господин министър, ще Ви представи текста на нотата, връчена от Великите сили на княжеското правителство, а също и отговора на софийския кабинет.

Моля приемете, господин министър, моите най-дълбоки уважения.

Т. Картюивел

КМФ 16, инв. № 506/1

M. A. E. C. E. C. D., С. Р. С. Bulgarie, vol. 2, с. 85–91.

№ 11: Доклад от Т. Картюивел до принц дьо Караман дьо Шимей за отговора на българското правителство на колективната нота на представителите на Великите сили в София, продиктувана от Цариградската конференция; мисията на Греков(20) и др.

София, 20 октомври 1885 г.

Принце,

В последния ми доклад от 17 този месец под № 56 имах честта да Ви информирам за завръщането в София на княза на България, както и за манифестациите на жителите на София, чийто обект бе той. Същевременно бях отбелязал за предаването от агентите на Великите сили в София на правителството на княза меморандума от конференцията в Константинопол и отговорът на кабинета в София.

Имам честта тук да приложа текста на колективната нота на агентите в София и отговора на българското правителство.

Не се осмелявам да правя оценки на съдържанието на тези различни документи и ще констатирам само, че по принцип отговорът направи добро впечатление сред дипломатическия корпус, който е съставен от умерени термини и е изпълнен с отстъпчиви намерения.

Надеждата за спогодба със султана се налага с всеки изминат ден, особено с оглед на проявените от Сърбия враждебни намерения.

Тази последната продължава да струпва войски на границата с България и още от 17–и се носи слух, че границата вече е премината. Сърбите използват всякакви претексти да заплашват и настройват българите срещу себе си, докато княжеското правителство прави точно обратното, използва всичките си усилия да заличава и най-малката сянка на съмнение, като интернира или арестува сръбските бежанци, забранявайки всякаква враждебна проява или публикация на съседното кралство.

Дипломатическите отношения са прекъснати още от Бреговската афера. Князът реши да изпрати до крал Милан специален пратеник, който да занесе писмо, написано лично от Н. В., в което се отричат всички разпространявани и използвани в Сърбия слухове, като изразява желанието си да живее в мир с кралския си съсед и го моли за отговор, за да престанат опасенията на българите по отношение на сърбите и струпването на войска на границата с България.

Извънредната мисия трябваше да бъде поверена на господин Греков, бивш министър на правосъдието в кабинета на консерваторите, сръчен и високопоставен мъж, една от най-забележителните личности сред българите.

Това княжеско писмо бе прочетено в двореца на съвет на министрите и османския комисар Нихад паша, който бе повикан на заседанието и също можа да го чуе. После то бе подпечатано и предадено в присъствието на пратеника. От Нихад паша даже бе поискано да информира Високата порта за мисията при крал Милан(21) и за съдържанието на писмото, с което той се бе запознал.

Незабавно след заседанието, в неделя, 18 октомври, князът тръгна за Кюстендил, за да направи преглед на войската, и заминаването му беше предмет за нови и сърдечни прояви на народа.

Той не трябваше да се връща в София, а директно да отпътува за Филипопол.

Колко голямо бе учудването в София, когато го видяха в понеделник да се завръща в двореца в два часа. Ето какво бе предизвикало внезапното му завръщане.

Когато телеграфически информират крал Милан за извънредната мисия, поверена от Негово Височество на господин Греков, той отговорил с лаконична телеграма, че се налага да я откаже.

Тази телеграма — светкавица, не даваща никакви обяснения, бе направила лошо впечатление на княза, като се има предвид приятелството, което свързва двамата господари. Още повече, че българските власти по границата обявяваха за неизбежното преминаване на сръбската армия в България.

В същото време префектите на пограничните на Сърбия области съобщаваха за ширеща се безнадеждност в поверените им земи, страх от сърбите и от насилия и кланета от страна на българите.

Дадена бе заповед на префектите да въоръжат националната гвардия и всички мъже, годни да носят оръжие и да се въдвори ред и мир, за да отнемат на сърбите всякакъв претекст да идват на помощ на народа си.

В същото време бе дадена заповед в Радомир да се завърне в София пехотният полк от Видин. Той пристигна тази нощ.

Междувременно телеграми от Агенция «Хавас», изпратени от Ниш обясняваха отказа на крал Милан за мисията на Греков с мотива, че «единствената цел на тази мисия не може да е само споразумение за общо действие срещу Високата порта, тъй като Сърбия се базира върху зачитането на договорите».

Това противоречи на истината и българското правителство ще опровергае този фалшив слух. Присъствието на Нихад паша на заседанието в двореца, както и фактът, че е повикан, и че се е запознал с провалената мисия, опровергават сръбските твърдения.

Поведението на Сърбия, готова да нападне България и търсеща всякакви претексти за това, дразни българите. Изглежда крал Милан и правителството до такава степен не са на себе си, че са принудени да предприемат всякакво външно действие, за да избегнат натиска от вътре. Това е аналогично с положението на княз Александър, ако същият не бе последвал българското единение. Казват, че целта на Сърбия е, като вижда, че й се затварят вратите пред бивша Сърбия, в която влиза и Македония, то поне със сила да получи от България границите си на бивша Сърбия. Което означава да се вземе Видин, Трън, Кюстендил и някои други области, накратко една насечена линия от Дунав чак до Македония. След като България е изцяло лишена от войска в центъра и на север по границата със Сърбия, тази последната също се надява да постави Европа пред свършен факт.

Обаче България не го разбира по този начин, и ако територията й се завземе, това ще бъде война до смърт, до пълно унищожение на двата народа.

Тези дни телеграфът не бездейства и многобройни телеграми бяха разменени между агентите в София и техните правителства. В момента, в който приключвам това писмо, се носи слух за благоприятни новини.

Време е да има някакво разрешение, тъй като безнадеждността е голяма. Във Филипопол в отсъствие на княза има изстрели между румелийци и министъра на правосъдието току-що тръгна със заповеди на княза.

Британският агент господин Ласелс се завръща тази вечер в София. Разчитат на подкрепата на Англия, за да се стигне до някакво решение.

Моля приемете, господин министър, моите най-дълбоки уважения.

Т. Картюивел

КМФ 16, инв. № 506/1

M. A. E. C. E. C. D., С. Р. С. Bulgarie, vol. 2, с. 92–96.

№ 12: Доклад от T. Картюивел до принц дьо Караман дьо Шимей за разговор с княз Александър I Батенберг за причините за Съединението, за апетитите на Сърбия и армията, която трупа по границата с България; за укрепването на Видин и за стратегическите пътища

София, 24 октомври 1885 г.

Принце,

Така, както бях обявил в доклада си от 22 този месец под № 60, имах честта да бъда приет от Негово Височество княза на България.

По време на разговора, който продължи по време и след обяда, на който Негово Височество пожела да ме покани, предмет на разговор бяха различни неуредени въпроси.

Накратко ще ги резюмирам.

По време на пътуването си из Европа, князът не е знаел за подготвяното въстание и е бил предупреден няколко дни преди 18 септември. Обстоятелствата са били такива, че той не е могъл да откаже ръководството му под заплаха, че ще се наложи да абдикира «унизително» според думите му. Ако веднага не се бе отправил към Филипопол, щеше да започне бунтът и кланета и те щяха да се разпространят и в Македония. Той е отишъл следователно за да поддържа реда и да отговори на аспирациите на българите.

Една от причините, които предизвикаха преждевременното избухване на въстанието, бе че списъкът на ръководителите се появи случайно и попадна в ръцете на властите. Издадените ръководители трябваше незабавно да завземат властта и да арестуват управляващите.

Положението, което създаде прилагането на Органическия устав в Румелия, стана много трудно — страната се задъхва от данъците събирани от чиновниците. Освен това едно решение на конференцията, което би върнало statu quo ante(IV) не би се възприело от румелийците. Веднъж потушено въстанието, не след дълго би се разраснало още по-мащабно и би се разпростряло чак в Македония. Само тогава, принудени със сила, те лично биха приели Съединението. Много по-голямо би било недоволството в България, където не отстъпиха пред никакви жертви, за да се притекат на помощ на румелийците.

След като обмисли трезво ситуацията, князът взе решение да отиде във Филипопол и поиска от Каравелов «ако има смелост да го придружи». Нещо, което министър-председателят направи без да се поколебае.

Румелийците са решени да се бият до смърт срещу турците. Жителите на съседните на границата села, ако не бъдат защитени от нахлуване на турците, твърдоглаво отказват да отдалечат жените и децата си, решени всички заедно да умрат. Трябва да живееш в Ориента, за да можеш да прецениш омразата, която са вдъхнали на хората тези три дълги века(V) турско господство. Князът е по-слабо обхванат от всеобщия плам и не вярва, че българската армия ще победи турската, както и няма доверие и на сърбите. Страхува се да не би опасността да дойде от тази страна и аз можах да забележа, че тази вероятност не бе отмината без загриженост от Негово Височество.

Той вярва във войниците си, които имат превъзходна дисциплина, неуморими са по време на поход и са точни стрелци благодарение на непоколебимото им присъствие на духа. Резултатите в Румелия по стрелба, в която ежедневно и дълго се упражняват, са още по-забележителни.

Липсват им достатъчно артилерия, една прекрасна и неотменна подкрепа за младите части, липсват и висши офицери.

Войниците ще се бият с по-голяма непоколебимост срещу сърбите, отколкото срещу турците, които бяха запазили несъмнения си престиж, но ако българите държат на първия въпрос, сърбите не ще получат така бързо удовлетворение.

Негово Височество очакваше, че ще се бие в тази посока.

Що се отнася до поведението на Русия, князът знае, че царят и руското правителство работят от дълго време срещу него. Господин Гирс му го каза с прости думи по време на срещата им вън Франценбад.

Това обяснява поведението на руските агенти, преминали и пребиваващи в София, техните политически маньоври и лични нападки срещу Негово Височество.

Аз много пъти имах възможността, господин министър, да Ви запозная с техните действия на всеобщо порицание, както и настроенията, които те раздухваха в България.

Негово Височество не знаеше какви са намеренията на Великите сили, що се отнася до бъдещите резолюции на конференцията. Той не може да предвиди какво ще бъде поведението на българите относно решенията й, за да може да се намеси.

Това са, господин министър, главните въпроси, засегнати по време на разговора ми вчера.

Днес министърът на външните работи не ми каза нищо ново, чака се конференцията, от решенията й зависят действията, които ще се предприемат.

Все пак по отношение на Сърбия положението е тежко. Сръбската армия е на границата. Очаква се всеки момент да я премине. Укрепват Видин, където пристигнаха пехота и артилерия. Нe е същото с прохода за Драгоман по посока на Пирот, където 10 000 войници вече са се събрали. Активно се работи в покрайнините на София, където се поправят стари турски укрепления. Много такива се издигат по пътищата за Ниш и Лом Паланка, които имат реално стратегическо значение. Хиляди работници запасняци се трудят по тях. Полковете са в поход от Румелия. Утре ще пристигнат в София и след няколко дни ще имаме между столицата и границата един армейски корпус от около 20 000 души, готови да се противопоставят на евентуална инвазия на сърбите. Полкове и батальони от доброволци се връщат, вървейки изморени, тъй като много от тях са изминавали по 70 километра на ден.

Тук цялото внимание е обърнато към Ниш, тъй като се смята, че сърбите не ще изпуснат случая, за който говорих напоследък, т. е. да навлязат без един изстрел в София и да диктуват условията си.

Въпреки голямата опасност, населението е абсолютно спокойно и никой не бяга, освен няколкото чуждестранни семейства. Редът е безупречен и доверието сред населението в княза и армията не е разклатено.

Положението на сърбите, живеещи в София, е твърде несигурно и правителството ще вземе мерки за тях. Говори се, че ще ги изпратят към Русчук.

И накрая, забелязва се, че от няколко дни руснаците и дипломатическата им агенция са спокойни и въздържани. Като причина се смята, че цялото руско действие се е пренесло в Константинопол, където се надяват, че ще вразумят княз Александър.

Няма нужда да Ви съобщавам, господин министър, че ако събитията докарат театъра на военните действия в София, както се предполага, аз при всички случаи ще се погрижа за сънародниците ми и ще ги закрилям. Можете да разчитате при тези обстоятелства напълно на моята абсолютна преданост.

Моля приемете, господин министър, моите най-дълбоки уважения.

Т. Картюивел

P. S.

Князът замина тази вечер на преглед на войсковите части в Драгоман и областта. Ще се завърне утре вечер, за да присъства на завръщането на полка.

КМФ 16, инв. № 506/1

M. A. E. C. E. C. D, С. Р. С. Bulgarie, vol. 2, с. 97–100.

№ 13: Доклад от Т. Картюивел до принц дьо Караман дьо Шимей за навлизането на сръбски войски в българска територия; за изтегляне на български части към Драгоман; за гръцко-сръбски усложнения; за враждебното отношение на Русия към княза и Съединението

София, 27 октомври 1885 г.

Принце,

След политическия ми доклад от 24 този месец под № 62 в България се случи важно събитие. През деня на 25–и, неделя, сърбите окупираха в района на Трън(22) един митнически пост. С този факт незабавно беше запознато османското правителство в Константинопол. Българският правителствен агент телеграфира в София, че Негово Величество султана тълкува действията като casus belli(VI) и той ще предостави армията си на разположение на княза срещу Сърбия.

Един от колегите ми, току-що излизащ от среща с княза, даде потвърждение за същото от Негово Височество.

Новината за пристигането в София на българските полкове през деня в неделя на 25–и вчера на 26–и, успокои населението, страхуващо се от сръбската армия на границата. Всеки ден князът посрещаше частите и влизаше начело на тях в София. Той беше обект на топли овации. 7000 пристигнали войници имат прекрасно облекло и правят много добро впечатление. Здравословното им състояние, дисциплината им и настроението им са безупречни.

В нощта срещу неделя князът отиде в Драгоман да прегледа частите и защитата. Завърна се в понеделник след обяд, за да посрещне частите и същата вечер замина за Филипопол в компанията на английския агент господин Ласелс.

Като причина за нарастващото безпокойство в Румелия бе продължителният престой на княза в София и заминаването на полковете за сръбската граница. Освен това, изглежда, че руснаците, като виждат неефикасността на усилията си в София, се опитват да се възползват от отсъствието на княза от Филипопол, като всяват паника и раздори в Румелия. Присъствието на княза, влиянието и популярността му така необходими в този момент, остават ненакърнени.

Бих добавил, че завръщането му в София случайно съвпадна с връчването на меморандума и престоят му се удължи поради неизбежността от навлизането на сръбската армия в България. И тъй като той не би искал да изглежда, че е изоставил каузата на българите от Южна България, съгласявайки се по принцип същевременно с получената нота. Завръщането му във Филипопол трябва да покаже, че той е съпричастен на Съединението и че statu quo ante, за което ce говори, не ще бъде така просто да се възстанови.

Междувременно натискът от страна на гърци и сърби накараха българите от север и от юг да се откажат от първите си претенции, защото сега ще приемат Съединението с някои промени, законно обосновани в Органическия устав на Румелия(23).

Чувствата по отношение на Русия остават същите, т. е. московската легенда свърши. Тук всеки знае, че в Константинопол Русия се противопоставя на желанието на българите и по-точно казано на княз Александър. Официалното и лично поведение на руските агенти в София, толкова пъти споменавано в докладите ми, не е от такова естество, че да възвърне влиянието на Русия.

Отношенията със Сърбия са прекъснати и са в същото положение, още от получаването на телеграмата на крал Милан до княз Александър. В сръбските изказвания настойчиво приписват на мисията на Греков цели, абсолютно противоречащи на истината.

Конфиденциално. За да се опровергаят тези намерения един път завинаги, старателно и неоснователно приписвани на България, аз имам чест тук да приложа в настоящият доклад под заглавие «конфиденциално», копието на писмото, адресирано от княза до крал Милан, писмо, което не е пристигнало по предназначение, тъй като мисията беше отклонена от телеграмата със следния текст: «Съжалявам, че трябва да отклоня мисията на господин Греков, бивш министър на Ваше Височество». Благодарение на някои мои познанства, можах да прочета дори писмото, станало безпредметно, и да препиша телеграмата до Негово Височество. Вие забелязвате, господин министър, че доклада ми от 20 октомври дава като цяло точен анализ.

Моля приемете, господин министър, моите най-дълбоки уважения.

Т. Картюивел

№ 14: Доклад от Т. Картюивел до принц дьо Караман дьо Шимей за обвинение на Сърбия за арестуването на 200 сърби в София; българските намерения за статуквото и как това ще повлияе па Цариградската конференция; за пребиваването на Александър I Батенберг в Пловдив и за действията на Русия там

София, 3 ноември 1885 г.

Принце,

Имам чест да предам с настоящето писмо копие на една телеграма, която правителството на княза изпрати до господин Рангабе, шарже д’афер на Сърбия в София.

В официална телеграма от Ниш сръбското правителство обвинява българите в тежко престъпление абсолютно неоснователно, а именно в арестуването на 200 сърби в София.

Тези действия по време на свикването на конференцията с цел да повлияят върху решенията й, пораждат в България и по-точно в армията, голямо отчаяние. Войната със Сърбия все така е на дневен ред, особено когато достатъчно сили са противопоставени на тези съседи.

В България и Румелия продължава да бъде спокойно. Слуховете за метеж в Търново са абсолютно измислени.

Княз Александър е все още във Филипопол.

Що се отнася до бъдещето, всичко зависи от конференцията. Съединението изглежда ще бъде признато, но като минимум.

Що се отнася до възстановяването на statu quo ante, ако натоварят Турция с изпълнението му, то българите не ще се подчинят; това е извън всякакво съмнение; ще се опитат директно да поискат концесиите от Османската империя, извън Европейския концерт, а ако не успеят, ще поведат въоръжена борба. До този ден Македония, въздържана от уважение към княза, на свой ред ще грабне оръжие, гърците ще направят тяхната диверсия, сърбите вероятно също. Ето в този момент такива са вижданията в България и те не трябва да бъдат игнорирани в Константинопол.

Що се отнася до евентуалното отстраняване на княза, то чл. 3 от Берлинския договор постановява, че «князът на България ще бъде свободно избиран от народа и потвърждаван от Високата порта с одобрението на Великите сили — в случай на свободно княжеско място, избирането на нов княз ще бъде направено при същите условия и при същите формалности».

Като автономна нация българите твърдят, че в духа на договора имат право да назначават и избират княза си. Те са много оскърбени от начина, по който в Европа се говори от Великите сили за оставката на княза, т. е. от приписването им на суверенното право, което принадлежи само на българите.

Те са убедени, че конференцията в Константинопол, въпреки ожесточението на Русия, няма да се занимава с този въпрос. Напротив, твърдо са решени в случай, че князът сам абдикира, доброволно да подложат на гласуване или на допитване отново неговата кандидатура, тъй като той управлява през последните дни по един достоен рицарски начин.

Както казах, междувременно, очите на всички са обърнати към конференцията и тук трябва да се отбележи, че въпреки песимистичните новини от Европа, цари непоклатимо доверие за благоприятния изход за България.

В армията моралният и здравословният дух са добри. Войниците са прекрасно екипирани и настанени сред жителите. В по-голяма част от селата хората ги приютяват и хранят безплатно, като отказват възнаграждение за услугите си. За човек, който познава по принцип извънредната икономичност на българите и истинската им пестеливост, това е недвусмислен белег за мащабите на съединисткото движение. Освен това разквартируваните части имат примерно поведение и тази забележителна дисциплина, за която толкова пъти споменавах.

До този ден нищо, въпреки нарастващите трудности, не прекъсна движението за единение в България между нацията, княза и армията.

Свикването на парламента е все така отложено, но той е готов да се събере при първия апел, тъй като трябваше да се свика за ратифицирането на покупката на жп линията Русчук — Варна, поради изтичащия вече срок. Но поискаха от компанията да продължи срока.

Правителството оставя събирането на парламента за евентуално по-важни събития, които биха могли да възникнат вследствие решенията на конференцията, и не иска да налага на депутатите чести и мъчителни пътувания в този тежък от годината сезон. Те също така искат да избегнат едновременното присъствие на представители на народа в столицата в един момент на кипеж като този, в който се намираме. Срещу правителството няма никакво публично противопоставяне. Дори вестниците се въздържат от вътрешни полемики. Вестникът на опозицията в София дори престана да излиза в момента на събитията във Филипопол.

Другите излизат нередовно, наполовина и говорят за времето за отразяване на телеграмите.

Моля приемете, господин министър, моите най-дълбоки уважения.

Т. Картюивел

P. S.

В доклада ми от 27–и октомври бях сигнализирал за заминаването за Филипопол на княза, както и за руските действия в Румелия. Преди малко получих точни данни от сигурен източник по повод действията им. За да се опитат да възвърнат изгубеното си влияние, управляващият руското консулство в Румелия искал да се срещне с княза, което му било отказано от Негово Височество, тъй като не е довел агенти със себе си от София. Ставало дума да се даде идеята за нова делегация до царя, на която да се окаже по-добър прием, отколкото на предишната. Князът привел за пример негативния резултат от първата и се показал благоразположен да подкрепи тази идея, ако румелийците се присъединят към идеята и отидат да я поискат. В момента князът беше в течение за всичко, което става в Румелия. Платени руски агенти кръстосват градове и села и навсякъде разпространяват недоволство срещу княза, който щял да изостави българската кауза, казвали те и разпространявали петиции за апел до царя.

Тези интриги били придружени с раздаване на пари (в рамките на сума от 200 000 франка, изтеглена преди петнадесет дни от руския агент в София от Българската национална банка, чието предназначение досега беше неизвестно), които бяха абсолютно безрезултатни, въпреки подкрепата на епископ Гервасий, изцяло предан на руснаците. На много места населението се отнесло грубо към руските емисари, като ги завели в полицията и поискали да ги арестуват.

Вместо да спечелят изгубеното си влияние, в Румелия те успяха само да извадят на показ все по-ясният разрив между руснаци и българи. Тези действия бяха така несръчни и така ненавременни, като всички онези, които бяха употребени и в България.

Т. Картюивел

КМФ 16, инв. №506/1

M. A. E. C. E. C. D., С. Р. С. Bulgarie, vol. 2, с. 107–110.

№ 15: Телеграма от Картюивел до принц дьо Караман дьо Шимей за обявената война от Сърбия на България

София, 14/11 1885 г.

Обявяването на войната връчено тази сутрин от Сърбия на България. Сръбски части навлезли на българска територия към Цариброд. Българската армия изпратена срещу тях. Князът се завръща днес.

КМФ 16, инв. № 506/1

M. A. E. C. E. C. D., С. Р. С. Bulgarie, vol. 2, с. 111.

№ 16: Доклад от Т. Картюивел до принц дьо Караман дьо Шимей за предаден протест от Гарашанин на Рангабе във връзка с обявената от Сърбия война на България; описание на сръбската инвазия и стратегически точки за българска защита; евакуация на правителството и трезора в Плевен; Александър I Батенберг на позициите на Сливница; приложена телеграма за боя при Сливница

София, 17 ноември 1885 г.

Принце,

С доклада ми от 14 ноември под № 72, имах честта да ви информирам за телеграмата, с която Сърбия обявява война и влиза с армията си в България. Бях приложил към доклада си прокламацията на княз Александър и днес я заменям с официалния превод, предаден ни от българското правителство (анекс I).

Анекс II представлява циркулярно писмо до представителите на Великите сили в София, съдържащо телеграмата на господин Гарашанин до г-н Рангабе с енергичен протест срещу твърденията на сръбския министър. Тази информация беше добре приета от дипломатическия корпус.

Трябва да се отбележи, че от петнадесетина дни на няколко пъти и на различни места сърбите нарушават границата на Княжеството с цел да предизвикат репресии от страна на българите и най-после да намерят претекст да обявят война.

В Анекс III има текст на циркулярно писмо с № 4811 с вчерашна дата, 16 ноември, до агентите на Великите сили в София.

Този документ припомня в резюме събитията в Румелия, като констатира, че княз Александър, след като е получил упрек от Европа, е приел ангажимента, съгласно желанието на Великите сили, да възстанови реда в Румелия и да попречи за възникване на безпокойства в съседните страни.

Като удържа на думата си пред господаря си и Великите сили, княжеското правителство изведнъж видя как една независима страна навлиза в Княжеството, без писмено да уведоми някого по каналния ред и дори без да даде ултиматум на Високата порта. Европа и Турция дадоха тази възможност на България, без да протестират, че една държава потъпква принципа на интегритет на Османската империя, който не ще бъде съпоставян с голямата криза, която току-що избухна.

Князът счете за свое задължение да се обърне към султана, но до този момент няма никакъв отговор.

В нарушение на всички правила Сърбия направи нечуван акт на агресия, като взе инициативата за война, затова тя единствена трябва да поеме отговорността и последствията за действията си.

Правителството и Негово Височество «поемат задължението да обявят, че се оставят на чувствата за справедливост на Великите сили да вземат решение, и че последната дума принадлежи на Европа».

Това съобщение е направено след неизбежното нахлуване на сърбите към София и под въздействието на паниката, царяща в столицата. Сред дипломатическите кръгове се шири мнението, че от гледна точка на България, такива заявления са ненавременни. Ангажирано с тях княжеското правителство трябва да действа пряко намеренията си, и ако съдбата е благосклонна да окаже съпротива на сърбите.

Сега от документите да преминем към фактите.

Връчването на декларацията за обявяване на война на 14 ноември беше предшествана от навлизането на сръбската армия в България. От 6 часа сутринта два пехотни батальона, две батареи и два ескадрона преминаха границата и се отправиха към Цариброд на 5 километра от сръбските стълбове. През деня на няколко пъти редовна войска и доброволци отблъснаха три атаки на сърбите и градът остана в ръцете на българите, които като се има предвид по-малката им численост, към 11 часа вечерта получиха заповед за оттегляне към пътя за Драгоман. В неделя, 15 ноември, през целия ден се биха в околността, защитавана само от два батальона (дружини) българи, общо около 1800 души с няколко оръдия. Въпреки по-малкия брой на българите, те се съпротивляваха забележително и пътят от 39–ия до 41–вия километър беше осеян с трупове на мъртви сърби и българи. Тези последните бяха убити на място в момент на разгъване в боен ред, като бяха оставили една трета от ефектива си на бойното поле, да речем 700 души. Загубите на сърбите възлизат на повече от хиляда души. През целия ден от сутринта до вечерта, се чуваше от полето близо до София глухият тътен на битката. Времето беше изключително ясно и тихо.

Главната защита на пътя от Ниш до София е на Сливница, на 30–ия километър. Позицията е идеална и защитата за отбрана и поставяне на батареите е прекрасно организирана. Вчера се очакваше решително действие от тази страна, но сърбите, намалели от последния път, се въздържаха да атакуват. Същия ден имаше една нова битка при Рапча близо до Трън. Българските сили съставени от четири батальона и една батарея от 8 оръдия се биеха с една сръбска колона, а друга идваше отстрани по една долина. Командирът на полка капитан Маринов, адютант на княза, беше между два огъня и си отвори път между сръбските части след смъртоносна атака, където последният му батальон беше притиснат като в менгеме, и успя да организира отстъплението си през сливнишката планина. Така той успя да спаси три батальона и вчера пристигна през нощта на сборния пункт. Трън и батареята с оръдията без затворите останаха в ръцете на сърбите, всички коне бяха спасени и се върнаха в София. Последните части на българския батальон бяха убити до един и българските загуби — ранени, пленници и убити са около 800 души. Тези на сърбите са не по-малко внушителни.

От страна на Видин една българска колона от 4000 души е навлязла в Сърбия и след няколко благоприятни битки се е отправила към Неготин.

Oт по-горното следва, че българите, въпреки малката си численост, храбро са се съпротивлявали и са учудили враговете си, като са ги накарали да чакат подкрепления, преди да продължат напред.

От своя страна българите получават ежедневно подкрепления, идващи от Румелия на бърз ход, т. е. изминаващи поне по 60 километра на ден. Цял ден и цяла нощ София вижда да преминават полкове, кавалерия, конвои, доброволци. Паниката, която за момент беше обхванала цивилното население, не засегна нито за миг военните и редът, и дисциплината в тези моменти на безпокойство останаха за пример.

Транспортирането на трезора и ковчежетата с пари на Националната Банка ще се осъществи към Плевен, където ще бъде преместено и седалището на правителството в случай, че сърбите успеят да завземат София. Също така съгласно тази вероятност, бързо се опаковат и архивите на министерствата и правителството. Все пак, днес положението тук се стабилизира — нещо породено от развитието на събитията.

Спирането на сърбите, както и затихването на боевете от вчерашния ден, а и през днешния, особено и присъствието на княза в главния корпус в Сливница, правят малко вероятна и възможна окупацията на София от неприятеля.

Вчера Негово Височество дойде в Сливница, където той веднага направи преглед на отбранителната линия. Един достоен очевидец, завърнал се тази нощ оттам ми каза, че бойният дух на войниците е висок и те са изпълнени с енергия. Постепенно с пристигането на подкрепленията се установяват и връзките между различните части и понастоящем трите пътя, които могат да отведат сърбите до София, т. е. този за Трън, за Ниш — Сливница и за Лом Паланка са покрити и подсилени. Вярват, че сърбите няма да минат през страшния проход на Сливница, а ще се опитат да заобиколят от към пътя за Лом Паланка, или през Трън.

Имам чест да приложа и анекс IV, копие на шифрованите ми телеграми от този ден, както и тези от 15 и 16 този месец. Чакам поисканите от мен напоследък инструкции в последния ми доклад по повод евентуалното преместване на княжеското правителство в Плевен. В случай на неуспех, колегите ми ще отидат там с по един секретар, а руският агент изглежда, че поради някакви специални съображения, няма да отиде лично, ами ще бъде представляван от първия секретар на агенцията. Аз и моите колеги все още мислим и се надяваме, че това мъчително преместване през този сезон, като се има предвид състоянието на жилищата в Плевен, ще ни бъде спестено.

Агентите вече са взели мерки за запазване на личната неприкосновеност, жилищата и имотите на съгражданите им с оглед на евентуална сръбска окупация. По този повод успокоих няколко белгийски семейства или покровителствувани софийски жители и при нужда, ще им дам убежище в консулството.

Моля приемете, господин министър, моите най-дълбоки уважения.

Т. Картюивел

P. S.

В момента на затваряне на писмото, бих искал да ви изпратя следната телеграма: № 152/77 «Телеграма. Княз Александър обявява победа: «България; кървава битка: врагът отблъснат с големи загуби — триста военнопленници». Сърбите са се опитали да заобиколят пасажа на Сливница, но дясното им крило било напълно разгромено и отблъснато на шест километра от мястото на сблъсъка. Българите са взели 300 военнопленници. Лявото крило на сърбите е също отблъснато.

Т. К.

КМФ 16, инв. № 506/1

M. A. E. C. E. C. D., С. Р. С. Bulgarie, vol 2, с. 120–126.

№ 17: Доклад от Т. Картюивел до принц дьо Караман дьо Шимей с описание на битката при Сливница и участието на Александър I Батенберг в нея; за взети пленници и за състоянието на ранените; за пристигането на всички военни подразделения на българската армия от Румелия

София 21 ноември 1885 г.

Принце,

С доклада ми от 17 ноември под № 76, имах честта да ви информирам за две телеграми № 79 от 18 ноември в 11.50 ч. вечерта и № 80 от 20 ноември в 1.50 сутринта по повод битките близо до София. Тази от 19–и продължи от 6 часа сутринта чак до нощта. През целия ден в София се чуваха много ясно артилерийските гърмежи, последвани след прекъсвания от пушечни изстрели, което беше толкова ужасяващо. Паниката, подхранвана от разпространението на фалшиви и злостни слухове, наред със силните топовни гърмежи превърна София в продължение на няколко часа в един истински ад.

Правителството е готово да замине за Плевен, колите са впрегнати, дипломатическите агенти на Англия и Австрия са дали разпорежданията. Дипломатическият корпус подписа колективно писмо, което да връчи евентуално на българското правителство, с което да поиска да не се защитава София, а да остане отворен град, за да се избегнат по този начин последствията от едно завземане със сила и изстъпленията на една армия победителка. Консулствата гъмжаха от поданици и граждани под тяхна протекция, идващи да поверят парите и скъпите си предмети. Магазини и къщи се затваряха. Хората тичаха във всички посоки да търсят транспорт за извозване, което беше абсолютно невъзможно, тъй като всичко беше вече реквизирано за ранените. Към обяд княз Александър влезе в града, каращ в собствената си кола двама ранени войници намерени по пътя и отиде директно в Министерството на войната и от там в двореца без да издигне знамето в знак на присъствието си. Хората си извадиха заключение, че всяка надежда е изгубена. Голямо бе учудването на Негово Височество, когато научи за ширещата се паника в София и побърза да успокои всички. Преди да напусне Сливница той беше съставил план за деня и бе започнал изпълнението му. Уверен, че заповедите му ще бъдат изпълнени точно, той се завръща спокойно в София, за да разговаря в Министерството на войната. Канонадата продължаваше без да се приближава и уверенията на княза разсеяха страховете. Негово Височество пое отново в 2 часа по пътя за мястото на битката. Армията беше свършила много работа в негово отсъствие и още в 4 часа той телеграфира от Сливница, че дясното крило и центърът на сърбите са разгромени и разпръснати, и че тяхното ляво крило ще бъде сполетяно от същата съдба. Вечерта пристигнаха новините за истинската победа.

Според получените сведения от това време три сръбски дивизии са се предали сутринта, а четвърта по време на атаката вечерта. В телеграмата ми става дума за 48 000 души. Трябваше да извадя мъртвите, ранените и пленените и цифрата трябва да възлезе на 40 000 души. Числеността на българите възлиза може би на около 32 000.

Резултатът за деня беше разгрома на лявото сръбско крило, отблъснато заедно с центъра чак до Драгоман. Със завземането на пътя българите се настаняват на силни позиции, които ги предпазват от една повторна атака.

Всички свидетели са единодушни за истинската храброст, проявена от българските войници. По време на атаката и на нападенията много офицери са ранени, като общо взето целият септемврийски випуск млади кадети от Военното училище. Тридесет и двама от тези млади офицери са ранени или убити. В един критичен момент на битката две дружини (батальона), възлизащи близо на 2000 души са останали без нито един офицер, тъй като всички са паднали и въпреки това добре са се сражавали. От друга страна са атакувани на нож силни позиции, намиращи се на стръмнини, като при едно такова нападение капитан Маринов е бил прострелян с куршум. Все пак още се надяват да спасят този храбър офицер.

Като останали без офицери, българските войници се опитали да уведомят началството си.

А вчера в София умря един висш сръбски офицер, докаран със седем куршума в тялото.

Тази Сливнишка битка започна на 17–и сутринта и продължи на 18–и и 14–и. На няколко пъти князът се качва на белия си кон и води атаката начело на 1–ви полк, който носи неговото име и храбростта му ентусиазира войниците. В други моменти, той сам насочва оръдието и изстрелва петнадесетина изстрела, които правят чудеса. Но и на няколко пъти са му попречвали да се излага на подобен риск.

Тази битка е един забележителен спектакъл, тъй като армия от 30 000 души победи, а бе командвана само от един княз и обикновени капитани, получили нашивките си съвсем наскоро.

Нямаме точни данни за загубите на сърбите, но бихме могли да съдим по българските. Понастоящем в София има 1500–1600 ранени, а мъртвите не надвишават 500. Що се отнася до военнопленниците няма официални данни, но по общи сведения те възлизат на около 500–600.

В този момент в София има 800 сръбски пленници, но се чакат още. В болниците също така има около петнадесетина ранени сърби.

Броят на ранените в София, които по вина на жп линията не могат да бъдат евакуирани в градовете във вътрешността е понастоящем, както казах, от 1500–1600. Българи и чужденци си съперничат при изпълнение на задълженията в болниците. Правителството предостави по този повод помещенията на Военното училище, една казарма, министерства, учреждения, и известен брой частни жилища. Германци и австрийци имат две къщи с около шестдесет легла; гърците имат един малък театър с 50. Господин Белдман, румънският агент, в собственото си жилище има двадесет ранени. Англичаните, французите, италианците и белгийците, обединени под патронажа на консулствата си, инсталираха при френските сестри една амбулатория от 30 легла, а втора със същото предназначение ще бъде отворена утре. Нашият съгражданин г-н Батай Страатман, ще поеме практическото ръководство на тези дела, едно достойно деяние, за което аз съм щастлив, господин министър, да Ви съобщя.

По принцип раните на войниците не са тежки, болшинството са по ръцете, по краката и по стъпалата. Първите превръзки и операции се издържат с учудващ стоицизъм от българите, които са много по-издръжливи от сърбите.

Както телеграфирах вече, грижата за ранените е наистина трогателна и щедростта на чужденците развълнува българската администрация. Князът изпрати благодарствена телеграма на граф Соназ, нашия президент, за санитарите от нашата амбулатория, болшинството италианци, пренасяли ранени от бойното поле, както и за инсталирането на амбулаторията.

Вчера, 20 ноември, имаше престрелки между предните постове, при сърбите се забелязва концентриране на войска, която изглежда се готви за отстъпление. В лагера на Сливница раздадоха храна на войниците и те малко починаха.

Междувременно цялата армия, която беше в Румелия, пристигна в София на 20–и в 1.30 сутринта. Аз присъствах на пристигането на полка от Варна състоящ се от 5000 души. По време на похода от Бургас, в продължение на петнадесет дни, войниците не са спали на закрито и същия ден пристигнаха в Ихтиман, който е на 60 км от София. Вчера в София пристигнаха и 6000 души редовна войска от Румелия, а днес почти толкова доброволци, кавалерия и артилерия. Това прави повече от 20 000 души подкрепление, които след почивка ще се отправят към театъра на действията.

С този контингент ще се подкрепи армията на княза, която не ще закъснее да отблъсне сърбите чак до тях, а може би ще ги преследва и отвъд границата.

Българското правителство използва правото си, което му дава член 8 от Международната телеграфна конвенция от 10/22 юли 1875 г., с която се преустановява «обикновената телеграфна кореспонденция в България на кодиран, шифрован или конвенционален език» до нова заповед.

Тази мярка, взета поради военните действия, предизвика протести сред дипломатическия корпус, който от своя страна призна, че правителството стриктно се придържа към правата си според цитирания по-горе чл. 8.

Следователно секретност ще има за в бъдеще, но тук става ясно, че българската армия на свой ред ще премине границата. Румелийската войска е настроена срещу сърбите, чието враждебно отношение и открита агресия са в разрез с единението им. И ако военните операции продължават да бъдат все така успешни, то княз Александър може би ще им даде един добър урок.

Ако сърбите възобновят офанзивата, което е малко вероятно, и успеят да стигнат до София, то това не ще сломи българската съпротива. Нещо повече! Правителството ще се премести в Плевен и съпротивата ще бъде организирана по цялата линия, т. е. Македония ще се вдигне веднага. Точно това Цанов ми повтори днес.

Ако по принцип по време на военните действия със Сърбия българите нямат достатъчно сили, те ще организират отстъплението в добър ред до Цариброд и Драгоман към Сливница и Трън, на югоизток. Ние видяхме на какво е способна армията, когато силите са равностойни. Като виждаме дисциплината, боеспособността и твърдостта на българската армия, сега разбираме колко голяма е решимостта им да не отстъпват дори и на турците в името на Съединението.

Може да се очаква, че ако се повери само на Турция евентуалното възстановяване на прословутото statu quo ante и ако се затвърдят победите срещу сърбите, то тогава несъмнено, това ще бъде оспорвано с оръжие.

Моля приемете, господин министър, моите най-дълбоки уважения.

Т. Картюивел

Шифрован текст:

«По заповед на княз Александър, дадена по телеграфа, мерки бяха взети и спрямо дипломатическите телеграми. Твърди се, че те визират най-вече Русия, чието антибългарско поведение в последно време стигна до там, че цинично всява паника, като афишира одобрение към успеха на Сърбия. Тя удвои гнева си срещу княз Александър и може би това улеснява (предаването) на сведения на административното и военното вражеско ръководство».

Телеграма от 21 ноември 1885 г. в 11.30 ч.

Външни работи Брюксел

Телеграмата от 17–и получена едва днес; повторението невъзможно, правителството забрани шифрованите телеграми. Ще получите във вторник с писмения доклад от 17 via 1177 (граф дьо Йон.). Днес няма точни новини от театъра на военните действия. Вчера имаше почивка.

Картюивел

КМФ 16, инв. № 506/1

M. A. E. C. E. C. D., С. Р. С. Bulgarie, vol 2, с. 129–136.

Бележки

1. Веднага след подписването и ратифицирането на Берлинския договор на 9. 09. 1878 г. за временен генерален консул на Белгия в България е назначен Камил Янсен. Той е с юрисдикция за цяла България. Още от самото начало той е натоварен и с дипломатически функции. Едва след обявяване на независимостта на България белгийските дипломати вече са в качеството си на извънредни и пълномощни министри.

2. Петко Стойчев Каравелов (24. 03. 1843–24. 01. 1903) — държавен и политически деец. През 1878–1879 г. бил вицегубернатор на Видинска губерния, през 1880 г. бил министър на финансите, а от декември министър-председател.

3. Михаил Александрович Кантакузин, княз (1840–189) — руски генерал-майор. Завършил военна академия (1868), участвал в Руско-турската война 1877–1878 г., а от 29. 01. 1884 до 10. 10. 1885 г. бил военен министър на Княжество България По негово време били сформирани пехотните полкове, което наред с въвеждането на пехотните бригади водело до усъвършенстване на българската армия.

4. Граф Густаф Калноки (29. 12. 1832–13. 02. 1848) — австро-унгарски държавен деец и дипломат. Бил представител при Ватикана, посланик в Дания, и през 1880 г. посланик в Русия. Oт 1881 до 1845 г. бил министър на външните работи на Австро-Унгария.

5. Никифор Петров Никифоров (12. 04. 1858–1935) — военен и политически деец, генерал-лейтенант. Завършил Военното училище в София и участвал в Сръбско-българската война като командир на 6–и търновски пехотен полк. Първият българин военен министър (1885–1886) в либералното правителство на П. Каравелов.

6. Гаврил паша — Гаврил Кръстевич от 6 май 1885 г. е назначен за главен управител на Източна Румелия.

7. Николай Карлович Гирс (1820–1845) — руски държавник и дипломат. От 1875 г. бил начело на Азиатския департамент и заместник-министър на външните работи. През 1882–1845 г. бил външен министър. Опитен дипломат с умерени възгледи, но не можел да ги отстоява пред автократичния Александър III.

8. Драган Цанков (28. 10. 1828–11. 03. 1911) — просветно-църковен, обществен и политически деец. След Освобождението бил вицегубернатор на Велико Търново, депутат в Учредителното събрание, министър-председател от 7. 04. 1883 г. до 24. 04. 1884 г. При разцеплението на Либералната партия оглавил умерените либерали. Заради несъгласуваността с Русия и начина на извършване той и хората около него се обявяват срещу Съединението.

9. Консервативна партия — една от първите две партии, оформили се в хода на разискванията в Учредителното събрание. Те се обявили за умерени действия и дипломатически протести срещу Берлинския договор. По-късно те подкрепили преврата срещу Батенберг и наложения режим на пълномощията. Членове на Консервативната партия са били д-р К. Стоилов, Гр. Начович. Д. Греков, д-р Вълкович. Т. Бурмов и др.

10. Либерална партия — една oт първите две партии, оформили се в хода на разискванията в Учредителното събрание. Те били за решителни действия против Берлинския договор. Във външната си политика се опирали на Русия, а главната им външнополитическа цел била националното обединение и като етап от него — съединението на Княжество България с Източна Румелия. След установяване на режима на пълномощията (1881–1883), много либерали начело с Петко Каравелов отишли в Източна Румелия и там спомогнали за издигането на престижа на Либералната партия (казионна), която активно участвала в съединисткото движение.

11. Стефан Николов Стамболов (31. 01. 1854–6. 07. 1845) — политически и държавен деец. Привърженик на Либералната партия, народен представител във II–VIII ОНС (1880–1845), подпредседател (1880–1884), председател (1884–1886) на Народното събрание. Съдейства за осъществяване на съединението на Княжество Българин с Източна Румелия през 1885 г.

12. Александър И. Кояндер — руски дипломатически агент и генерален консул в София.

13. Иван Евстратиев Гешов (8. 02. 1844–11. 03. 1424 ) — виден обществен и политически деец, публицист, банкер, действителен член на БАН. След Освобождението взел дейно участие в устройството на Източна Румелия, водач на Народната партия (съединистката) и главен редактор на в. «Марица». Директор на БНБ (1883–1886). На 21. 04. 1885 г. посетил Александър III в Копенхаген като член на българската делегация, която трябвало да измоли неговото покровителство за Съединението.

14. Кафарел — френски военен аташе в посолството на Франция в Цариград по време на съединението на Княжество България с Източна Румелия. По време на събитията бил на обиколка из България и присъствал на маневрите на българската армия край Шумен, а на връщане през Пловдив бил очевидец на самия акт на Съединението.

15. Никола Пашич (14. 12. 1845–10. 12. 1926) — сръбски политически деец и държавник. Ръководител на Радикалната партия в Сърбия. След Тимошката буна емигрирал в България и с прокламация призовавал сръбския народ на бунт срещу крал Милан Обренович.

16. Илия Томакев Цанов (1835–1901) — политически и държавен деец. Член на Либералната партия. Бил главен секретар на Министерството на правосъдието, управляващ Българското дипломатическо агентство в Цариград (1881–1884) и министър на външните работи и изповеданията на Княжество България (1884–1886). Участвал в подготовката и изработването на Топханенския акт 1886 г.

17. Александър III (26. 02. 1845–20. 10. 1844) — руски император, син на Александър II. Ограничен и с крайно реакционни възгледи направлява външната политика на страната.

18. Александър II (17. 04. 1818–1. 03. 1881) — руски император, син на Николай I от Романовската династия. Извършил важни реформи по време на царуването си, най-забележителната е отмяната на крепостното право през 1861 г. С Кишиневския манифест от 12. 04. 1877 г. обявил война на Османската империя. В паметта на българския народ останал с името «Цар Освободител».

19. Милутин Гарашанин (1843–1898) — сръбски политически деец, публицист и книжовник, член на Сръбската кралска академия. Министър-председател на Сърбия от 1884–1887 г. Одобрил сключването на Австро-сръбския секретен договор 1881 г.

20. Димитър Панайотов Греков (2. 09. 1847–25. 04. 1901) — политически и държавен деец, дипломат, юрист. Лидер на Консервативната партия. По-късно минал към Народнолибералната партия и след смъртта на Ст. Стамболов я оглавил (1895–1897, 1899–1901).

21. Милан Обренович (1854–1901) — княз и крал на Сърбия (1868–1889). През 1882 г. провъзгласил Сърбия за кралство, а себе си за крал. През 1889 г. абдикира в полза на малолетния си син Александър Обренович.

22. Бой при Трън, воден на 3. 11. 1885 г. между прикриващия Трънски отряд и настъпващата Моравска дивизия. Започнал сутринта и продължил с тежък ръкопашен бой в окопите. Настъплението на сърбите било спряно.

23. Органически устав на Източна Румелия — основен държавен закон на Източна Румелия, изработен от Европейската комисия за Източна Румелия 1878–1879 г., състои се от 15 глави, 495 члена и 13 притурки от закони и правилници, които можели да се изменят от Областното събрание.

I. В телеграмата ми беше написано Милетий вместо Климент (б. а.).

II. Така е в оригиналния текст.

III. per fas et nefas (лат.) — за добро или лошо.

IV. statu quo ante (лат.) — предишното положение.

V. Така е в оригиналния документ.

VI. casus belli (лат.) — състояние на война.