Съединението и Сръбско-българската война 1885 г. през погледа на баварската дипломация

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автори: Стилиян Нойков, Сашка Жечева

Дизайн: Давид Нинов

София, 2020

Събитията в България през есента на 1885 г. отново, за кой ли път, приковават погледа и ангажират вниманието на Великите европейски сили и тяхната дипломация. Като самостоятелно кралство в състава на създадения от Бисмарк Германски Райх, Бавария, която поддържа свои дипломатически представителства с ранг на легация в столиците на петте големи европейски държави (Русия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания и Италия), както и в столицата на обединената германска империя Берлин, естествено не може да остане безучастна към тях. Баварските пълномощни министри поддържат тясна връзка с германските имперски посолства в тези страни и действуват в пълна съгласуваност с тях. Те системно изпращат политически доклади за обстановката в страните, в които са акредитирани, както и по наболелия в този кризисен момент въпрос — предизвестеното от Берлинските договорености, очаквано от всички, и все пак не точно и тъкмо в този момент, съединение на Княжество България и Източна Румелия, последвалата го Сръбско-българска война и реакцията и действията на всяка една от заинтересованите държави.

Макар че тези събития са до голяма степен осветлени от българската историография(1) винаги има какво още да се каже, та било то и само, за да се допълнят, подкрепят и подсилят изяснени веднъж вече постановки. Още повече, че различните дипломатически представители, макар и не пряко личностно засегнати, разказват и препредават събитията — безпристрастно интригуващо или експресивно емоционално — по свой уникален начин, всеки според собствения мироглед и изказен натюрел, и едновременно с това в подкрепа и от гледна точка на официалната политика на съответната държава.

Докладите на баварските дипломати представляват интерес за нас и са ценен извор по тази толкова важна тема в новата българска история. Тяхната значимост се състои не на последно място и във факта, че баварските дипломати (особено тези в Санкт Петербург и Виена, столиците на най-непосредствено заинтересованите от развитието на събитията на Балканите Велики сили) поддържат тесни лични контакти с монарсите и с най-отговорните държавни дейци и независимо от получената по друг начин информация, черпят сведения директно от разговорите си с тях. Констатациите и оценките в докладите на баварските дипломатически представители в Берлин показват отлична информираност за намеренията и ходовете на германската външна политика по отношение на Съединението, резултат на личните им връзки с райхсканцлера княз Ото фон Бисмарк, с неговия син граф Херберт фон Бисмарк (по това време заместник държавен секретар на външните работа на Райха) и други меродавни политици в Берлин.

В докладите си баварските дипломати се спират най-вече на няколко основни момента от събитието и политиката на Великите сили по отношение на същото:

Първо, това е абсолютната изненада на европейската дипломация от стореното (док. № 1, 3, 5). Изненада, но не изобщо, а единствено от момента на провеждането. Защото само преди малко повече от четири години тримата императори — руският, австро-унгарският и германският, освен другите договорености, вече са решили, че няма да се противопоставят на едно обединение на България и Източна Румелия, ако въпросът излезе на дневен ред. Въпреки това, отстоявайки позицията, че подходящият момент все още не е настъпил, и подозирайки се един друг в задкулисни игри, сега те се обявяват категорично за възстановяването на статуквото (док. № 1, 3, 5, 27).

Независимо от тази категорична позиция обаче, усилията на всяка от Силите са насочени не срещу нарушителя на статуквото, а към това да се възпре засегнатият сюзерен, султанът, от намеса със сила срещу накърнените си права (док. № 1, 4). Специално за Германия, респективно за баварските дипломати, не ще да ca безизвестни (благодарение на намиращите се в турската армия немски инструктори и съветници, начело с прословутия фон дер Голц паша, които са отлично информирани), както действителните бойни възможности на турската армия, така и решението на султан Абдул Хамид да проведе само военна демонстрация чрез съсредоточаване на войски на границата с България, но не и въоръжено нахлуване. И така, когато всички в България очакват въоръжена интервенция от Турция, в Берлин вече знаят много добре, че това няма да стане.

На второ място в докладите е много подробно отразено становището на Русия по отношение на Съединението. Това отношение е в преобладаващата си част доминирано от взелата направо патологичен характер (и това се подчертава не еднократно от барон фон Гасер) лична антипатия на император Александър III към българския княз (док. № 2, 3, 11, 23, 40, 48). Антипатия, която обаче в никакъв случай не засяга Княжество България и неговото съединение с Източна Румелия (док. № 2, 13, 43). Това отношение допринася в голяма степен за ненамесата на Турция със сила в конфликта (док. № 5, 11, 13, 24, 30). Нещо повече, още в средата на октомври Русия обвързва евентуалното си съгласие в полза на обединението, но само при изричното условие за отстраняването на княз Александър (док. № 13). Този двойствен аршин на политическо поведение изключително затруднява акцията на Силите за уреждането на въпроса в полза на Съединението (док. № 10).

Наясно с тази категорична позиция на руския император (съгласен да даде противно на договореностите от 1881 г. дори Македония на България, само и само да бъде махнат българският княз от престола — док. № 43) и със становището на руските политически кръгове и на отзованите от България руски офицери (уверяващи императора самодържец, че князът няма дълбоки корени в страната и много скоро ще падне), германският пълномощен министър също като тях уверено предрича скорошното падане на княза в момент, когато той сякаш уверено и непоклатимо стои начело на българското княжество след перфектно осъщественото и блестящо защитено на бойното поле Съединение (док. № 43, 53).

На трето място дипломатическите документи засягат и отношенията между Австро-Унгария и Сърбия, категоричното становище на крал Милан да воюва, когото германският пълномощен министър в Белград не успява да разубеди (док. № 16, 23), ролята на монархията в избухналата война и прословутата мисия на австро-унгарския пълномощен министър в Белград граф Рудолф Кевенхюлер-Меч.

В изложението на австро-унгарската позиция по отношение на Сърбия проличава нейното сложно взаимно преплитане, многообразие и многоаспектност. От една страна монархията, водена от необходимостта да поддържа проавстрийски настроените сръбски крал и правителство едва ли не на всяка цена, допринася до голяма степен за избухването на Сръбско-българската война — включително чрез дадения в този момент заем от Лендербанк, с който фактически се финансира сръбската военна авантюра (док. 8), чрез действията на граф Кевенхюлер (док. № 12), чрез обещанието за териториални компенсации на Сърбия (док. № 42)(2), което среща твърдата съпротива на другите две Имперски сили и в крайна сметка Австро-Унгария е принудена да оттегли даденото обещание (док. № 17, 23). От друга страна обаче, граф Калноки, отчитайки непреклонността на сръбския крал за война и гръцките военни аспирации, изразява опасенията си за възможността от разпалване на война с непредвидим край предвид на «очаквано преминаване на границата от страна на фанатизираните и лошо дисциплинирани войски на тези държави» (док. № 8). Затова твърде едностранчиво би било, ако само упрекваме дуалистичната монархия във воденето на лицемерна, военноподпалваческа политика.

Що се отнася до мисията на Кевенхюлер, която толкова силно разпалва страстите, както в България, така и сред основните заинтересовани сили, от документите става ясно, че един ден преди представянето му пред българския княз с ултимативното искане за спиране на победоносното настъпление на българските войски, баварският пълномощен министър в Берлин вече е написал доклада си, в който препредава точния текст на заплахите във вида, в който те ще бъдат изречени на следващия ден (док. № 34). Той дори изразява надеждата на германското Външно министерство в Берлин, че тази интервенция ще помогне за прекратяването на победния български марш. И още, граф Калноки разяснява предварително мисията на Кевенхюлер не само на Германия, но и на Русия чрез техните посланици във Виена (док. № 35). Така че твърденията на австрийската страна, приемани и от другите Сили, а и от нас, че австро-унгарският пълномощен министър е надхвърлил дадените му правомощия, не са верни, да не говорим, че те вече са получили одобрението на Германия, а вероятно и на Русия.

В публикуваните извори е документирано и фаворизирането на княз Александър I от страна на Англия. Не многословно, но точно и ясно се обясняват действителните подбуди на политиката, която Англия и отчасти Франция заемат към Съединението (док. № 13, 17, 18, 23, 28). Представени са усилията им да възпрепятстват дейността на конференцията в Цариград при вземане на насилствени за българския княз и България решения и единството на курса на тяхната политическа линия към Съединението с този на Портата (док. № 24).

Част от докладите (тези от Берлин и Виена) отразяват и обявяването на Сръбско-българската война и нейния ход (док. № 25, 29, 31, 32). Те още веднъж потвърждават, че макар и нежелана от Княжеството, всъщност именно тя, како и блестящите победи на българската армия довеждат до успешен край делото на Съединението. Защото оттук нататък дипломатическите усилия на Силите са насочени единствено към това, под каква форма то да бъде признато (док. № 34, 35, 38–41). Представена е отново различната позиция на Австро-Унгария и Русия по този въпрос, а също и активната позиция и посредничество на Италия (док. № 38–41, 60).

* * *

Документите, 60 на брой, предмет на настоящата публикация, са част от баварската дипломатическа кореспонденция, отнасяща се за периода 1878–1918 г. Техните оригинали се съхраняват в Баварския главен държавен архив, Мюнхен, във Втори отдел, така наречения Таен държавен архив, Фонд «Министерство на външните работи»(3). Копия на същите притежава Централният държава архив, Отдел «Документи за българската история от чужди архивохранилища» (КМФ 06, Германия, инв. № 276/7)(4). Тъй като оригиналните искови данни се повтарят, за по-голяма прегледност те не са отбелязани след всеки документ. Не е посочена и оригиналната пагинация, поради липсата на такава.

Оригиналните текстове представляват ръкописи на немски език с готически шрифт от 19. в., трудно четливи за неспециалисти. Една част от тях са калиграфски изработени, вероятно от съответно отговорния канцеларски служител в легацията и само подписани от съответното дипломатическо лице, друга част (напр. тези на баварския пълномощен министър в Санкт Петербург барон фон Гасер) са написани лично от автора, нещо, което се вижда при сверката на шрифта на документа с подписа. Преводът е осъвременен само в строго необходимата степен, за да не се нарушава изразното богатство на дипломатическия и канцеларския протокол на съответното време. Документите се обнародват за пръв път с изключение на док. № 26 и 27. Те са подредени хронологически, така както е и в оригиналната архивна единица. Пропуснати са приложените в архивната единица копия на доклади на германски дипломати, публикувани вече в посочения сборник.

Външното оформяне на оригиналите е съобразено стриктно с нормите и изискванията на някогашното австро-унгарско Министерство на външните работи и дипломатическия и йерархически протокол и етикет.

Адресирането и датировката са сравнително константни. Изходящият номер на документа е изписан на първата страница, горе в ляво, а в дясно са изписани мястото и датата на съставянето му. Под последните има писмено допълнение, направено вероятно в самото баварско Външно министерство, което информира за датата на представянето на доклада на адресата в Мюнхен. След това, с малко отстояние, в средата на първата страница, когато адресатът е баварският крал Лудвиг II, следва обръщението: «Августейши най-всемогъщи Кралю, най-всемилостиви Кралю и Господарю!», като се завършва със стереотипната фраза «На Ваше Кралско Величество най-покорен и най-вернопредан» с последващ подпис на адресанта. В случаите, когато адресатът е друго виеше политическо държавно лице, обръщението съответно звучи «Високоблагородни господине, Високоблаговоляващ господин държавен съветник!» и т. н., като също на първата страница, долу в ляво, е изписан адресатът, напр. «До Негово Превъзходителство кралския държавен съветник господин рицар фон Пфистермайстер», и съответно завършват с «Най-покорно предан на Ваше Превъзходителство», последвано от подпис.

Датировката в публикацията е изписана по нов стил, както това е и в оригиналните доклади. Изключение правят тези от Санкт Петербург (където датировката е изписана и в двата стила), защото по-това време в Русия, както и в България, е меродавно все още старото летоброене.

Документите са публикувани под пореден номер със заглавие, включващо следните основни археографски елементи: вид на документа, адресант, адресат и кратка анотация на съдържанието на документа. (Обяснимо е, че поради естеството и тематичното единство на документите, съдържанието им, респ. анотацията често се припокрива.) Под заглавието са изписани регистратурният номер (вляво) и място и дата на създаването на документа (вдясно на страницата), освен ако не е упоменато нещо друго.

Подчертаванията в текста съответстват на тези в оригинала. С квадратни скоби са обозначени евентуални неточности в разчитането на подпис или пояснения на авторите по превода.

Бележките по текста са дадени със римски цифри, а по съдържанието с арабски.

№ 1: Доклад от баварския шарже д’афер в Берлин барон фон Подевилс(5) до баварския крал Лудвиг II в Мюнхен за отражението от известието на Съединението в Берлин, Виена, Москва и Цариград

Берлин, 22 септември 1885 г.

№ 440/XXXVI

Най-новите събития на Балканския полуостров ми бяха характеризирани в Министерството на външните работи(6) като толкова важни, че понастоящем пред тях отивал на заден план всеки друг политически въпрос, та дори и германско- испанският(7). Във всеки случай, докато се касаело само до обединението на Румелия с България, нямало място за големи опасения, но ако Македония се присъедини към въстаническото движение, с това то добивало значение, което засега изобщо не можело да се прецени. В това присъединяване едва ли имало съмнение. Вече от всички части на Игнатиевата Велика България се чувал призивът към едновременно обединение на трите, досега разделени земи и същото това тройно разделение и неговото ликвидиране най-изтъкнатите руски вестници вече поставяли в основата на своите обсъждания на въпросното събитие.

Германският представител от София докладвал, че оттам вече били потеглили пратеници, за да разпалят въстанието в Македония, и германският резидент на министерството в Мароко, известният като един от най-превъзходните познавачи на Изтока досегашен първи драгоман на Германското посолство в Константинопол, господин фон Теста, който понастоящем пребиваваше тук, изказа във Външното министерство своето мнение в смисъл, че ни най-малко не се съмнява в участието на Македония във въстанието, факелът — така ми беше казано — е сложен до плевнята и Европа трябва да е готова да види в скоро време буйното разгаряне на пламъка, чието обуздаване и овладяване са били целта на най-новите международни договори и на специалните споразумения между Императорските сили. Сега щяло да се види, дали същите са достатъчно твърди, за да устоят на силата на събитията.

Първото съобщение за румелийското въстание, в което [въстание] само по себе си се съзира само временното изпреварване на един очакващ се с естествена необходимост факт, решително изненада тука, понеже тъкмо сега то не се очакваше. Със срещата на императорите в Кремзир(8) — това отново ми беше потвърдено — онова събитие няма никаква връзка. Въпреки че общественото мнение също допуска това и различни събития от най-ново време, например последователните визити на балканските князе при австрийските и руските управници и по-точно почти едновременното посещение на босненска земя на император Франц Йосиф, били подходящи да подсилят това предположение, то същото все пак било съвършено неоснователно. Затова нямало нужда онази среща да е била чисто случайна, вероятно можело да се намери известно причинно следствие в това, че революционните подбудители тъкмо поради това са избрали за своето отдавна запланувано начинание настоящия момент, за да го представят в очите на Европа като резултат на Кремзирските споразумения.

Във Виена известието [за Съединението] изглежда също напълно е изненадало и вчера австрийският представител тук, във Външното министерство, се изказа в този смисъл и освен това много огорчено за поведението на българския княз.

В Петербург, където и без друго се говори лошо за последния, били направо възмутени, поне според изказванията, направени от някогашния представител на Външното министерство пред германския шарже д’афер. Княз Александър едва неотдавна, при посещението си при господин фон Гирс във Франценсбад(9), обещал на същия под честната си дума да не предприема нищо, което би могло да наруши спокойствието на Балканския полуостров. Князът категорично е знаел за това и, макар и да не можел да бъде упрекнат в нарушение на честната си дума, защото със сила е бил поставен пред алтернативата да застане начело на движението или да абдикира, при все това негов дълг е било да предупреди Силите.

Не ми беше подадена информация за предполагаемото поведение на Силите относно осъществените и предстоящи все още събития.

Що се отнася до Турция, не трябва да се очаква, че тя ще се опита, да не говорим може ли, да протестира с въоръжена сила. Турската армия не е вече същата, като каквато се прояви през 1878 г.; тя е напълно дезорганизирана и този процес беше извършен дори със знание и желание на султана, който вижда в армията и във всеки командир на същата една постоянна заплаха за своя трон и за своя живот. Съществува само един корпус от около 10 батальона, състоящ се от подбрани и добре платени люде, да охранява владетеля в Йълдъзкьошк. Че султанът ще отдалечи тези военни части от себе си и ще ги хвърли срещу врага, за това не може и дума да става. Ако разбира се, Македония влезе в акцията, Турция би намерила съюзник преди всичко в лицето на Гърция. Между впрочем други или изобщо каквито и да били комбинации, както вече най-покорно си позволих да спомена, не могат да бъдат съставени понастоящем за тази евентуалност.

№ 2: Доклад от баварския пълномощен министър в Санкт Петербург барон фон Гасер до крал Лудвиг II за отзвука от Съединението в Русия

Санкт Петербург, 22 септември 1885 г.

№ 81/XXII

Българските събития.

Първите съобщения за източнорумелийското въстание пристигнаха тук едва на 19 септември следобед и бяха докладвани на императора в Дания(10).

Събитието дойде съвсем неочаквано за тукашното правителство, което е и мнение на другите пребиваващи тук дипломати, така че в момента няма нито едно лице тук, което да е меродавно във връзка с това. Императорът отсъства, а пък тъкмо министрите на външните работи, на войната, на военноморския флот и на финансите излязоха в отпуск и напуснаха Санкт Петербург.

Турският посланик Шакир паша, който поради винаги несигурната политическа обстановка не можа да си издейства отпуск в продължение на 8 години, получи такъв тъкмо сега. Той отпътува в понеделник за Ялта на Кримския полуостров, където пристигна в петък, за да бъде върнат обратно в неделя.

И днес още никой не знае какъв обрат ще вземе това събитие. Нито генерал фон Швайниц(11), който днес искаше да замине в отпуск за Германия, нито граф Волкенщайн(12), нито турският, нито английският посланик все още са получили каквито и да било указания. Затова пък пристигат многобройни телеграфически запитвания. Господин фон Влангали обаче очаква също заповеди от императора и затова не може да се изкаже в каквато и да е насока. Само сръбският пълномощен министър генерал Хърватович е информиран за мобилизацията на сръбската армия и на запасните.

Панславянските вестници са изпълнени с ликуване и радост, смятат събитието за празник на Русия и България и намират, че станалото е съвсем естествено и е трябвало да се случи, понеже на всеки отдавна било ясно, че установеното на Берлинския конгрес състояние е неудържимо за балканските държави.

Колкото и малко да е симпатичен княз Александър на императора и колкото и малко тук да се желае образуването на една силна държава на пътя към Константинопол, при все това изглежда почти невъзможно, че тукашното правителство може да заеме позиция против българите. Пръснатите по всички по-големи руски градове славянски комитети, които се проявяват твърде много в Москва и които без съмнение са участвали в подготовката на това въстание, бяха допуснати да станат прекомерно меродавни, а господата редактори Катков и Аксаков са твърде влиятелни.

Тукашната публика, масата, е абсолютно индиферентна към цялата тази случка.

№ 3: Доклад от баварския пълномощен министър във Виена граф фон Брай(13) до крал Лудвиг II за отзвука от Съединението във Виена

Виена, 23 септември 1885 г.

№ 198/XX

Събитията в България.

Когато миналата събота направих делово посещение в Министерството на външните работи, намерих ведомството в оживена възбуда в резултат на пристигналите преди обед телеграми за въстанието в Румелия и извършването на българското обединение.

Аз незабавно съобщих телеграфически тази новина, която беше предадена от първия секционен началник господин фон Сьогени на шарже д’афер на Германския Райх граф фон дер Голц и от последния на мен, на Кралското държавно министерство на Кралския двор и на външните работи, но до днес изчаквах с докладването до Ваше Кралско Величество, надявайки се да мога да дам някои по-подробни сведения за произхода на движението и за неговите последици. Самите факти, междувременно потвърдени и допълнени, са разпространени във всички вестници.

За произхода на движението напротив, не може да се докладва нищо положително; аз мога само от собствено наблюдение да констатирам, че германският шарже д’афер, също така както и всички служители на австрийското министерство бяха напълно изненадани, дори смаяни, и в съответствие с това съществува предположението, че нито австрийското правителство, нито ръководството на външните работи на Германския Райх са дали мълчаливо одобрение на извършените подготовки.

Да преценявам поведението на руското правителство, аз не съм в състояние; считам обаче, че трябва да напомня това, че съвсем неотдавна княз Александър Български(14) направи посещение на министър фон Гирс във Франценсбад, където последният беше отишъл от Кремзир. Относно последиците от извършеното обединение на двете балкански провинции трябва да спомена само един слух, разказващ за конгрес, който трябвало да се състои във Виена.

Сръбският крал, който се намираше на лечение в Глайхенберг в Щирия, се отправи за Ниш веднага, след като беше разговарял дълго с присъстващите посланици и с министъра граф Калноки; също гръцкият крал отпътува без пpeкъсване във Виена през Триест за Гърция от Гмунден, където бе на посещение при зет си Къмбърлендския херцог.

№ 4: Доклад от барон Гасер до крал Лудвиг II за отношението на руската общественост към Съединението

Санкт Петербург, 23 септември 1885 г.

№ 82/XXIII

Към събитията в България.

Макар че тук, особено сред славяните, не липсват хора, които са твърдо убедени, че княз Александър Български е трябвало да извести за своите намерения както княз Бисмарк, така и господин фон Гирс — в последно време във Франценсбад, при все това изглежда много по-вероятно, че самият той едва в последния момент е бил поставен пред алтернативата да застане начело на подготвеното движение или да сподели участта на Гаврил паша и на генерал Дригалски.

Тукашният турски временен шарже д’афер Ерам ефенди, както имах честтa да телеграфирам, получи току-що поръчение до тукашното правителство, което той ще изпълни утре и чиято насока затова още не е известна.

Тукашната политика е насочена натам да се спре по възможност Турция от преминаване на източнорумелийската граница, тъй като се опасяват, че с първото кръвопролитие би въстанал целият полуостров. Тука не са възрадвани и от мобилизациите, особено в Сърбия.

Общо взето тук обаче гледат на положението спокойно и даже руските вестници не са възбудени и днес изразиха убеждението, че за момента, освен обединението на двете половини на България и може би след анексията на Босна и Херцеговина към Австрия, нямало да бъде предприето никакво друго изменение на берлинските постановки.

Относно евентуалното по-ранно завръщане на господин фон Гирс, който трябваше да отсъства още няколко седмици, господин фон Влангали нямаше до днес следобед още никакво известие. Във Франценсбад княз Александър Български помолил господин фон Гирс главно за неговото посредничество, за да се подобри отношението на император Александър към княза. Императорът се сърди нa княза заради внезапното уволнение на всички руски офицери от българската армия при последната смяна на кабинета в София преди две години.

№ 5: Доклад от барон Подевилс до крал Лудвиг II за предлаганите от Русия мерки във връзка с обявеното Съединение

Берлин, 25 септември 1885 г.

№ 447/XXXVIII

Въз основа на поверително получени сведения бързам да докладвам най-покорно на Ваше Величество следното:

Русия отправи предложението до Великите сили, представителите на същите да се съберат незабавно на една конференция в Константинопол под председателството на доайена(15), която би трябвало да обсъди щателни мерки по отношение на събитията в Източна Румелия. Съобразно с това в задълженията на тази конференция не влиза например новото уреждане на държавните отношения на Балканския полуостров, а само провизорната грижа за това, въстаническото движение да не се разпростре по-нататък и да се запазят редът и мирът в онези земи. Същевременно и сигурно преди всичко с това трябва да се повлияе върху Портата, за да се възпре същата от въоръжена намеса.

Предложението на Русия вероятно би трябвало да се смята за инспирирано от княз Бисмарк, който веднага е и приел същото. От страна на другите Сили още не са пристигнали изявления по това. Предпоставяйки тяхното съгласие, конференцията ще се свика навярно в най-близките дни.

Че българският държавен преврат изненада напълно Силите, се потвърждава все повече и повече и изглежда че особено в Петербург са в голяма степен ядосани по отношение на тази изненада. Българският военен министър Кантакузин, който е руски генерал, трябваше да подаде незабавно оставка, засега обаче остава като руски военен пълномощник в София; руските офицери, които служеха в българската армия, са отзовани, а на онези, които искаха да заминат за България, за да участват със същата [българската армия] в очакваната кампания, не им беше дадено разрешение за това.

Съединисткото въстание е останало досега ограничено в Източна Румелия и до вчера вечерта във Външното министерство не беше получено никакво съобщение, което би потвърдило вдъхващото опасения разширение на същото върху съседните турски провинции, особено Македония.

Вчера е пристигнало съобщение от Испания, че тамошният кабинет пpиeма предложението на княз Бисмарк и арбитража на папата.

С това князът, абстрахирайки се напълно от многоаспектната във всяко отношение значимост на този политически ход, постигна преди всичко успеха да принуди испанското правителство да потърси посреднически изход, който то досега упорито избягваше.

В заключение си позволявам най-покорно да добавя, че последното сведение ми беше обозначено като особено секретно.

№ 6: Доклад от барон Подевилс до баварския кралски държавен съветник в Мюнхен рицар фон Пфистермайстер за положението на Балканите след обявяването на Съединението

Берлин, 29 септември 18851

№ 450

От балканските области не са пристигнали във Външното министерство [в Берлин] нови сведения от особено значение.

Князът на България, след като направи решаващата стъпка и се убеди във впечатлението, което същата предизвика навсякъде, изглежда опитва боязливо усърден да успокои по възможност гнева на Турция и на останалите Сили, подписали договора(16). В този смисъл докладва от София и германският представител и при това цитира, че князът при издигането на българското знаме в Румелия наредил навсякъде да стои турският полумесец, за да документира с това, че е съгласен да признава и по-нататък авторитета на султана над тази провинция.

Разискванията между Силите, както и усилията на същите спрямо кабинетите на балканските държави, продължават усърдно. В Румъния досега цари спокойствие и една по-енергична намеса на дипломацията на Великите сили не е била необходима. Друго е положението в Гърция, където след «корекцията на границата» на Берлинския конгрес сега също се желае да се изтръгне териториално нарастване. Както обаче тогава представителят на Франция, господин Вадингтон, беше този, който с особена жар защитаваше гръцките претенции, така и сега това е същата Франция, която първа от Силите направи енергични възражения пред гръцкото правителство и искаше да бъде разяснено на същото, че неговите страстни желания за разширение би трябвало да очакват едно общо вето.

Най-тревожна е ситуацията в Сърбия, чийто крал лесно би могъл да бъде поставен пред алтернативата да отстъпи пред националния порив и да нанесе удар или да бъде детрониран. За Австрия обаче един Карагеоргевич с неговата великосръбска програма би бил крайно неудобен съсед и съперник. Съобразно това водещите се между Виена и тук преговори имат за предмет главно поведението на Сърбия и въпроса, по какъв начин дипломатическата акция би могла най-добре да въздейства в Белград в интерес на мира, без да застраши позицията на крал Милан.

Че господин фон Гирс днес пристига на посещение при райхсканцлера във Фридрихсру(17), вестниците вече съобщиха.

№ 7: Доклад от барон Подевилс до крал Лудвиг II за позицията на Австро-Унгария по отношение на Сърбия

Берлин, 2 октомври 1885 г.

№ 454/XXXIX

Политическото положение на Балканите трябва, възпроизвеждайки с най-голямо благоговение чутия във Външното министерство израз, да се характеризира като «несигурно».

Платоничните усилия на Силите за успокоение не постигнаха досега някакъв особен успех. Гърция, глуха към всички увещания, подготвя война, а сръбският крал вече мобилизира и хвърли в поход 100 000 души, които просто отново да демобилизира ще трябва да е много трудно.

За по-енергични действия спрямо онези държави, за които тъй малко важи авторитетът на Великите сили, същите не могат да се споразумеят, като всяко предложение от този вид веднага среша възражение от друга страна.

Австрия, най-непосредствено заинтересованата, изглежда стои досега пред кризата съвсем безпомощна. Крал Милан изисква предвид на българското съединение една компенсация и е длъжен да я поиска, ако не желае да рискува своя трон. Австрия разбира тази алтернатива, но не може поради своята негативна в двете посоки позиция да се реши да вземе едно позитивно решение. Тя иска да запази крал Милан за Сърбия и за себе си, но отказва териториална придобивка, защото храни големи опасения срещу всякакъв вид такива. Най-простото вероятно би било да се даде на сърбите една част от същевременно наказаната по този начин България; Австрия, напротив, възразява, че тогава тези две страни биха се скарали трайно помежду си и също за самата нея ще възникне нов враг в лицето на България. Още по-малко обаче трябва да се вземе нещо на Турция от последните й притежания и с това да се разпали най-опасната борба.

Това съмнително колебание на австрийската политика забавя всяко решение и оставя нещата да се развиват от само себе си и към все по-сериозна важност. Все пак тук още държат твърдо на възможността, че ще се отдаде да се предотврати една сериозна криза.

Разрешаването на германско-испанския въпрос, ако действително би се стигнало до папското посредничество, сигурно ще изисква още дълго време, тъй като Курията обяви, че се нуждае от 6 месеца, за да провери представените документи. Междувременно от началото на юли германската канонерка «Албатрос» кръстосва при Източните Каролини и развява там германското знаме, без новината за това досега и да е била достигнала до Европа. Но тъй като корабът имаше заповед да се отправи за Япония към средата на септември, това известие сигурно трябва да се очаква в близко бъдеше. Испанското правителство вече е съответно уведомено под успокоителни уверения.

№ 8: Доклад от граф Брай до крал Лудвиг II за положението на Балканите

Виена, 5 октомври 1885 г.

№ 204/ХХХII

Положението на балканските страни.

Вчера, в деня на моето завръщане от всемилостиво разрешения ми отпуск, посетих министър граф Калноки и го намерих силно загрижен поради опасностите, които могат да произлязат за спокойствието на Европа от българската революция.

Не само този факт сам по себе си, но и предизвиканото от него силно вълнение в другите балкански държави, особено в Сърбия и Гърция, вдъхват опасения у министъра, тъй като едно пресичане на границата от страна на фанатизираните и лошо дисциплинирани военни части на тези държави е достатъчно да разпали бой, чийто край не може да се предвиди. Известно успокоение на граф Калноки дава сравнително спокойният тон на сръбското Тронно слово, което му позволява да се надява, че неговите сериозни предупреждения за спокойствие и умереност не са останали безрезултатни. С тези усилия на министъра на външните работи стоят за съжаление в известно противоречие отпуснатите тъкмо сега аванси на сръбското правителство от приближената и до императорското правителство Лендербанк. Същинската и най-силната основа на успокоението и сигурност за европейския мир дава щастливо постигнатото споразумяване на трите Велики континентални империи за общите цели на тяхната политика. Вчера граф Калноки още веднъж ми потвърди, че това споразумение продължавало и сега и че общо взето то се споделяло от останалите европейски сили.

Едновременно с мен в Министерството на външните работи се беше явил досегашният италиански посланик граф Робилант(18). Същият извести там за своето, станало по изричното желание на крал Умберто назначение за министър на външните работи, за чието приемане той само неохотно се е решил предвид на сегашното тежко положение на Италия.

От тукашното императорско правителство приветствуват със задоволство и доверие поемането на министерството от граф Робилант.

№ 9: Телеграма от барон Гасер до Министерството на външните работи в Мюнхен за приема на българската делегация от император Александър III

Санкт Петербург, 6 октомври 1885 г.

Императорът изрази пред българската делегация недоволство поради въстанието и очакване, че решението на Силите ще се изчака със спокойствие.

№ 10: Доклад от барон фон Гасер до крал Лудвиг II за отражението на Съединението в руските правителствени среди

Санкт Петербург, 8 октомври 1885 г.

№ 88/XXIV

Българските събития.

Скорошното завръщане на императора и господин фон Гирс.

Руско-испански търговски договор.

В отсъствие на императора и на господин фон Гирс не е възможно да се докладва от тук нещо положително по българския въпрос. Носят се слухове и неконтролируеми твърдения. Но изглежда не ще да е невярно съобщението, че въстанието било планирано чак за следващата пролет и затова дойде в този момент неочаквано за всички, също и за панславянските комитети.

Всички руски вестници първоначално се възхищаваха от княз Александър. След като обаче императорът забрани на служещите в България около 150 руски офицери да участват в мобилизацията и ги отзова — което тук бе схванато като признак на немилост към българския княз — изведнъж една голяма част от руската преса се обърна срещу него.

Тук претендират да знаят с положителност, че дори българският министър Каравелов, между впрочем много малко достоен за уважение, бил инструктирал депутацията, която се отправи за Копенхаген при императора, да сондира при императора относно оставането или отстраняването на княза. В следствие на това вече било произлязло разногласие между княза и Каравелов и тук не биха се учудили при една скорошна смяна на кабинета в България.

По тукашно схващане обаче, в момента даже само популярността на княза в България би се оказала като прекалено силна, за да може да се мисли за едно отстраняване на същия.

Ако още към това бъде одобрено и съединението на Румелия с България независимо под каква форма, тогава тук твърдо вярват в едновременни отстъпки за останалите балкански държави, тъй като особено Сърбия и Гърция не биха се разоръжили спокойно.

Императорът се очаква тук на 17 или 18 т. м., а господин фон Гирс в други ден.

«Журнал дьо Санкт Петербург» — № 251 — публикува подписания на 3 юни тук руско-испански Договор за търговия и корабоплаване, който има двугодишна валидност.

№ 11: Извлечение от доклад на барон Подевилс до крал Лудвиг II(19) за становището на Великите сили по въпроса за Съединението

[Берлин], 9 октомври 1885 г.

№ 459/XL

За външната политика аз не успях да узная никакви съществени новости от моя последен доклад до меродавната служебна инстанция досега.

Силите продължават да преговарят помежду си, без досега да се е отдало да се постигне онова споразумение, което съставлява необходимата предпоставка за едно успешно умиротворяване на Балканите.

Райхсканцлерът пое при това отново ролята на честния маклер(I) между Австрия и Русия и обеща на тези двете своята подкрепа за една договорена от тях програма. Това, което досега затрудняваше споразумението, е продължаващото недоволство на руския император от българския княз, за чието наказание царят иска отново да възстанови статуквото, докато останалите Сили считат това за неуместно.

При разговорите на тукашния посланик на Австрия с княз Бисмарк във Фридрихсру също не е добит положителен резултат, тъй като граф Сечени противопоставяше на всички предложения на княза едно non possumus(II) без от своя страна да може да очертае някакъв определен изход. Сега вече райхсканцлерът изложи директно на австрийския кабинет своите възгледи и го посъветва по отношение на България и Русия да не поддържа сръбските аспирации от прекалена грижа за крал Милан.

Господин фон Гирс, който посети още един път райхсканцлера, пристигна от Фридрихсру в Берлин и тука се срещна с руския посланик във Виена, който след това занесе там предложенията на Русия.

№ 12: Извлечение от доклад на граф Брай до крал Лудвиг II(20) за позицията на Австро-Унгария към Сърбия във връзка със Съединението

[Берлин], 13 октомври 1885 г.

№ 210/XXXIII

Една официозна статия във днешния «Фремденблат» се опитва да опровергае обвинения, които бяха отправени най-вече в английски вестници срещу австрийската политика и където последната беше упреквана в едностранно фаворизиране и окуражаване на Сърбия.

В последно време императорското правителство(21) ревностно се старае да спре движението в Сърбия и граф Калноки в присъствието на посланика в Берлин граф Сечени инструктира в този смисъл извикания тук пълномощен министър в Белград граф Кевенхюлер. Остава под въпрос обаче това, дали в началото на движението споменатият австро-унгарски представител не трябваше с по-голяма решителност да предупреждава срещу поемането на пътя, по който крал Милан сега вече е отишъл твърде далече чрез една скъпо струваща мобилизация на цялата военна мощ на Сърбия.

Княз Бисмарк с един указ от 6 т. м. до посланика принц Ройс(22), който без съмнение е изпратен и до германския пълномощен министър в Белград, извика на сръбското движение «Спри!». Последният е получил нареждане незабавно да замине за Ниш при краля.

№ 13: Доклад от барон Подевилс до крал Лудвиг II за отношението на Русия и Австро-Унгария към Съединението

Берлин, 16 октомври 1885 г.

№ 466/XXXXI

Обстановката на Балканския полуостров през последните дни се оформи като значително по-критична. На всички увещания Сърбия отговори със заявлението, че ако статуквото не бъде напълно възстановено, тя няма да се остави да бъде възпряна от никакви съображения от това, да прибегне към компенсации, които трябва да изиска спрямо уголемяването на България за запазването на политическото равновесие. И военните приготовления не оставят вече никакво съмнение, че крал Милан е решен да осъществи на дело своята открито изразена воля.

Ето защо във Външното министерство [в Берлин] вярват във възможността мирът да бъде запазен единствено с оглед на това, че княз Бисмарк действа с всички, намиращи се на негово разположение средства в този смисъл и че на същия вече често в най-опасните моменти се е отдавало почти немислимото.

Един такъв успех може да се види в договорената сега вече от представителите на Силите в Константинопол декларация, която днес ще се връчи на Портата, след като един пръв проект беше осуетен поради разногласието на същите. Декларацията изглежда осъжда с остри изрази събитията в България и изразява очакването, че на Портата ще се отдаде да запази установения според договора ред без използване на въоръжена сила.

Русия все още държи на това, че станалото трябва да се анулира и санкционираното от Силите състояние в България — възстанови. Дипломатическата й акция обаче не се ограничи до това искане, а същевременно намекна на останалите правителства за нейните възгледи за по-нататъшно развитие на нещата в посока, че, ако първо княз Александър бъде отстранен, един изпратен примерно от Русия губернатор би могъл да възстанови спокойствието и в края на краищата да се създаде една нова държавна формация, която да съгласува предишния порядък със създадените от революционното движение отношения.

С това Русия, както ми се каза от компетентно място, е изразила с една напълно излишна и неразумна откровеност своя начин на мислене, който би изглеждал безцеремонен дори и тогава, когато на Русия, като същинската създателка на досегашната България, не може да се отрече правото на пръв глас при новото оформяне на същата [България]. Защото изявленията на Русия, които значително затрудняват желаното споразумение между Силите, предизвикаха вече също на много места съмнение и възражение и недоверието, че в Петербург използват консервативната вярност към договора само като претекст, за да скрият зад същата собствените си намерения, целящи това, щото Русия да се изяви напоследък в България като покровителя спасител и отново да си възвърне загубената там доминираща позиция.

На руските предложения отговори най-напред Англия и то с доста хапливи думи, и заяви, че няма да се присъедини към никаква, насочена лично срещу княз Александър декларация. Същевременно тя изпрати своя представител в София за Филипопол(III) при княза с указанието да остане при него, една стъпка, която до известна степен се тълкува като признание на новото положение.

Австрия още не е взела категорично становище и от тук продължават ревностно да преговарят със същата.

Това, което понастоящем се критикува тук на първо място в нейната [на Австрия], както и в руската политика, е базиращата се главно на липсата на доверие помежду им колебливост при решението, както и в неговото oповестяване. Това впечатление доби и княз Бисмарк от своите многократни събеседвания с господин фон Гирс, както и от обстоятелството, че последният в разговорите си с граф Херберт Бисмарк многократно е изпадал в директно противоречие със собствените си, направени пред княза изявления. Освен това последният съжалява, че господин фон Гирс вече изглежда не притежава онази висока степен на авторитет и влияние пред своя император, с която трябва да се ползва един ръководен министър от страна на своя суверен, за да могат да преговарят успешно с него чужди държавни дейни.

Като едно ново доказателство за двойствената сила, която управлява в Русия и която съвсем ясно може да се забележи както във вътрешната, така и в областта на външната политика, ми беше съобщено, че докато официална Русия отзовава своите офицери от България, според доклад на германския пълномощен министър в Букурещ, неотдавна е заминал от едно руско пристанище за България кораб, пълен с предмети за въоръжаване и 6 милиона сребърни рубли.

№ 14: Доклад от барон Гасер до крал Лудвиг II за настроенията в руската столица във връзка със Съединението

Санкт Петербург, 14 октомври 1885 г.

№ 90/XXV

Отложено завръщане на императора.

Господин фон Гирс.

Балканските дела.

Сред дворцовите кръгове днес се говори, че завръщането на императора щяло да стане едва на 11 или 15 т. м. стар стил. Дните, когато императорът се намира на път или трябва да пристигне някъде в страната, се посочват обикновено неопределено, така че човек може да бъде информиран едва малко преди това.

Господин фон Гирс пристигна тук в неделя вечерта. Вчера повечето дипломати бяха събрани при него. В своя кабинет той разговаря с представителите на Великите сили и на най-пряко заинтересованите балкански държави.

Той заяви на всички, че императорът ще настоява за възстановяване на абсолютното статукво. Изглежда обаче, че на представителите на Сърбия и Гърция не е дал това заявление със същата категоричност, както на представителите на Великите сили.

Освен това той съобщи на дипломатите — вероятно вследствие на споразумението, че съставеният в Константинопол меморандум на посланиците трябвало да бъде изменен дотолкова, че да съдържа само, но още по-остро, осъждане на румелийското въстание и след това да бъде предаден в Константинопол и София; всичко останало да се оставело на една по-сетнешна конференция на Силите, на която щяла да участва и Турция.

В неделя вестник «Журнал дьо Санкт Петербург» посвети признателни думи на поведението на Черна гора и едновременно с това отправи предупреждения към по-малко въздържаните други правителства на балканските държави. Вчера същият цитира «Норддойче цайтунг», а днес поднася изразеното във виенския вестник «Фремденблат» очакване, че ако и в балканските държави избухне буря, твърдата воля на Европа ще предотврати развитието на източната драма.

Вчера гръцкият шарже д’афер господин Маркоран е направил съобщение на господин фон Гирс, в което господин Делиянис(23) заявява, че предвид на събитията гръцкото правителство също не може да не защитава своите интереси.

Днес сръбският пълномощен министър генерал Хърватович получи дълга, трудна за дешифриране телеграма, чието съдържание той възнамерява следобед да доведе до знанието на господин фон Гирс; мобилизацията и съсредоточаването на сръбската армия се мотивират с продължаващите български провокации.

Тук днес твърдят, че знаят, че руски нихилисти са заминали от Женева за Румелия и София и се добавя, че твърде вероятно е те да са извикани от министър Каравелов.

Речта на маркиз Солсбъри в Нюпорт и обстоятелството, че Англия е единствената държава, която изпрати своя представител в София при княз Александър във Филипопол, със сигурност ще бъдат посрещнати неблагоприятно от тукашното правителство. Досега обаче не съм чул никакво изявление по това.

№ 15: Доклад от барон Подевилс до крал Лудвиг II за свикването на конференция на Великите сили във връзка със Съединението

Берлин, 17 октомври 1885 г.

№ 472/XXXXII

Както току-що узнах във Външното министерство, Австрия и Русия вече са се споразумели за една «съвместна работна програма» по българския въпрос.

Първата точка на тази програма е свикването на нова конференция на Силите в Константинопол с цел възстановяване на статуквото в България, след като тази се оказва единственото възможно средство за запазване на мира.

Конференцията беше свикана от Турция и се провежда под председателството на Саид паша; тя ще отправи вероятно най-напред покана към княз Александър да се изтегли от Румелия и да възстанови старото положение.

Германия, съгласно обещанието си, се присъедини към договорената от двете други Императорски сили акция.

№ 16: Доклад от барон Подевилс до крал Лудвиг II за отношението на Австро-Унгария към Сърбия и въпроса за Съединението

Берлин, 18 октомври 1885 г.

№ 473/XXXIII

Постигнатото между трите Императорски сили споразумение относно това, че в България трябва да се възстанови предишното положение и поради това да се анулира извършеното от княз Александър Съединение, трябва да се разглежда, както вече си позволих да намекна това най-покорно на Ваше Кралско Величество в доклада си от вчера, като резултат на придобитото от водените преговори убеждение, че само по този път може да се запази мирът на Балканите, а вероятно и извън техните граници. Всяко друго решение, което би оставило да съществува българското Съединение, би подтикнало едновременно с това вече предявените претенции за компенсации на другите балкански държави по пътя на екзекуцията(IV) и би предизвикало насилствени и много опасни действия. Това несъмнено важи за Сърбия, която въпреки всичкия натиск упорства на взетото становище.

Това поведение до голяма степен се обяснява с отношенията на Сърбия към Австрия, които събитията в последно време разкриват като далеч по-интимни, отколкото се предполагаше досега.

По всяка вероятност Австрия би подкрепила претенциите на Сърбия не само морално, но и лесно би могла да бъде въвлечена в една военна акция на същата.

Мисията(24) на граф Калноки едва ли би създала задоволителен изход; графът между впрочем е изразил тази възможност пред руския посланик във Виена княз Лобанов и при това е отбелязал, нека Русия види, дали ще може да се разбере по-добре с неговия наследник. Както тука се приема, една такава персонална смяна би била абсолютно нежелателна за Петербург и затова вече съществувала склонност към по-голяма отстъпчивост, за да се отстранят усложненията, които същите биха могли да предизвикат.

Както е известно на Ваше Кралско Величество, Германия също не се е лишила от настоятелни разубеждавания спрямо крал Милан и германският пълномощен министър в Белград беше изпратен само преди няколко дни със специална мисия при краля в Ниш.

Граф Брай докладва за това, че е имал тричасов разговор с краля, но нищо не е могъл да постигне.

В отговор на тази мисия тукашният сръбски пълномощен министър посети Външното министерство, за да изкаже на граф Херберт Бисмарк от името на своя крал неговата благодарност за специалното изпращане на германския пълномощен министър, в което същият вижда ново доказателство за благосклонния интерес, който германското правителство проявява към Сърбия. Съобщенията на граф Брай живо развълнували краля, който извънредно много държал на приятелските съвети на Германия. И същият нямало да действа преди решенията, които ще се договорят между него и другите Сили. Ако обаче според тях се остане при съединението на България, тогава негово неотменно решение също е да извоюва с меч в ръка своето право.

№ 17: Доклад от барон Подевилс до крал Лудвиг II за позицията на Англия и Австрия към Съединението

Берлин, 21 октомври 1885 г.

№ 476/XXXXIV

Докато постигнатото между Австрия и Русия споразумение ми беше характеризирано последния път във Външното министерство като щастливия обрат, който посочва като ликвидирана опасността на политическата ситуация, напоследък тук са загрижени, че програмата на Императорските сили ще се натъкне при изпълнението си на трудности и мирното решение, основаващо се на същата, би могло да бъде застрашено от обезпокоителни инциденти.

Като един такъв се разглежда най-напред съобщената чрез една телеграма на «Волф» от вчерашния ден новина, че Англия е съгласна с проекта на конференцията само при [известни] резерви. Приема се, че тази резерва се отнася вероятно до личността на княз Александър, по отношение на когото кралица Виктория изглежда храни по фамилни съображения жив интерес.

Поведението на Англия напомня на аналогичен случай през 1876 г., когато на отправената от страна на Бисмарк, Горчаков и Андраши до другите три Сили покана, да се присъединят към Берлинския меморандум, лорд Дерби отговори отначало колебливо, а после отрицателно, и с това, макар и да не предизвика избухването на войната(25), все пак провали последния опит за нейното предотвратяване.

Тук изненада силно и новината, че Австрия неотдавна е отправила запитване посредством своя посланик в Петербург до там, дали Русия не би била склонна да осигури на Сърбия известна териториална компенсация като обезщетение за разходите, направени за мобилизацията на армията й. Господин фон Гирс отговори на граф Волкенщайн, че неговото запитване е толкова важно, че той не е в състояние веднага да му отговори и че също не би могъл да обещае съгласието на Русия за това.

№ 18: Доклад от барон Подевилс до крал Лудвиг II за позицията на Франция, Италия и Англия към Съединението

Берлин, 23 октомври 1885 г.

№ 477/XXXXV

Франция и Италия дадоха по един много приятелски начин съгласието си за проекта на конференцията. Англия също заяви, че ще участва в конференцията, но само при условието, че на нея няма да се договарят насилствени действия срещу княза на България и че също Турция няма да бъде овластена за такива.

Ако с това провеждането на конференцията може да се смята за осигурено, то — както ми беше намекнато във Външното министерство — в момента още е трудно да се види, как същата ще стигне до успех, още повече, че не можело да има съмнения по това, че княз Александър вероятно ще да е информиран за онази резервираност на Англия.

№ 19: Дешифрирана телеграма от барон Гасер до баварското Министерство на външните работи в Мюнхен за отрицателното отношение на руското правителство към английската позиция

Санкт Петербург, 29 октомври 1885 г.

Русия е ядосана, че Англия изразява резерви [в полза] на неприлагането на принудителни мерки срещу България.

№ 20: Доклад от граф Брай до крал Лудвиг II за изказано мнение на австро-унгарския пълномощен министър в Белград за Съединението и отношението на крал Милан към него

Виена, 30 октомври 1885 г.

№ 222/XXXVII

Относно конфликта в балканските държави.

Австро-унгарският пълномощен министър в Белград граф Кевенхюлер, извикан от своето правителство, пристигна вчера във Виена за устен доклад и получаването на инструкции. Както самият той ми каза — между него и неговия германски колега съществува пълно съгласие и непрекъсната обмяна на идеи и само на последния той веднага е съобщил за извикването му във Виена. Все пак изглежда, че в един по-ранен период на румелийско-българския опит за преврат и на предизвиканата чрез това сръбска мобилизация поведението на граф Кевенхюлер е предизвиквало противоречие и упрек, тъй като той беше близко до това да подаде оставката си, за което вече не става и дума. Днес граф Кевенхюлер заминава за Белград и веднага обратно за Ниш, където той, единствен от всички акредитирани в Сърбия пълномощни министри, представляващ сякаш общия европейски мандат(V), ще остане при крал Милан. Той ми каза, че за в най-близко време, т. е. до края и до решението на посланическата конференция в Константинопол, ще може да гарантира запазването на спокойствието. В това ограничение обаче лежи намекът на опасението, че крал Милан също и сега, след като Великите сили се готвят да вземат своето решение, не е склонен да се подчини непременно на същото и да се откаже на всяка цена от това, сам да си помогне.

№ 21: Препис на секретна паметна записка на заместник-държавния секретар на германското Министерство на външните работи в Берлин граф фон Бисмарк за свикването на посланическата конференция в Цариград

[Берлин], б. д.(26)

№ 443

На 14 октомври беше съобщена на Портата съставената в хода на поверителни предварителни разговори между посланиците в Константинопол и утвърдена от подписалите договора(27) държави «декларация» (приложение към Указа инструкция от 17 м. м.), а два дни но-късно чрез представителите на Силите в София тя беше съобщена на българското правителство. Непосредствено след това последваха аналогични колективни постъпки в Атина и Белград.

Трите Императорски сили, които още от самото начало действаха в тесен контакт по българския въпрос, сега отново встъпиха в поверителна размяна на идеи относно общата позиция, която следва да се заеме по-нататък, и се споразумяха поверително да посъветват султана, щото в отговора си на идентичната декларация той да предложи запазването на основаващото се на Берлинските договорености правно положение, както и свикването на една конференция в Константинопол. Тази конференция би трябвало да се опре на базата на статуквото в търсеното решение, за да отнеме на Сърбия и Гърция всякакъв повод за териториално разширение. Освен това султанът ще бъде помолен от конференцията да изпрати в Източна Румелия турски комисар, който, евентуално подпомогнат от делегати на Силите, да поеме там временно управлението до решаването на поставената на конференцията задача. На конференцията най-накрая трябва да се даде възможност да се разбере намерението на султана: «В институциите на Източна Румелия да бъдат допуснати изменения, наложени от опита, които да имат такъв характер, че да донесат подобрение на административните и икономическите условия на местното население»(VI).

Следвайки съвета на Императорските сили(28), Портата, която още на 18 м. м. беше отговорила неокончателно на колективната нота, сега изпрати до Силите формална покана за свикване на конференцията. Във въпросната турска нота от 21 м. м. се казва следното:

«Императорското правителство, имайки предвид сложността на обстановката в Източна Румелия и вземащата все по-големи размери войнствена позиция на Гърция и Сърбия и нежелаейки да остави безплодни усилията, които то не е преставало да полага до този момент, за да се избегне всяко кръвопролитие, се отнася с пълно доверие към подписалите Берлинския договор Велики сили и ги моли в най-скоро време да изпратят представители при Високата порта и да се съберат на конференция в Константинопол с участието на османското правителство, с голямо желание да достигнат без закъснение до решаването на трудностите, възникнали в Източна Румелия.

Това решение ще има за база постановленията на Берлинския договор съобразно суверенните права на Негово Императорско Величество султана.

Конференцията ще се свика при условие, че ще се занимае само с работите на Източна Румелия»(VII).

Всички Сили се съгласиха със свикването на конференцията и обещаха да назначат представители за същата. Първото заседание вероятно ще се състои в най-близките дни под председателството на турския министър на външните работи Саид паша, досегашен посланик в Берлин.

В съответствие с ръководните принципи на общата политика ние насочихме нашето внимание по този некасаещ непосредствено германските интереси въпрос преди всичко върху това, да запазим и разширим приятелския съюз на императорските дворове във Виена и Петербург, помежду им и с нас, във всяка фаза на сегашната криза. Императорските сили са единодушни в съблюдаването на договорите и в принципното поддържане на статуквото. По време на преговорите на конференцията ще се види, доколко тази програма ще намери признание в съшия размер и сред другите Сили. Английският кабинет вече многократно изрази съмненията си относно възможността за възстановяването на статуквото и си запази правото за свободата на решението си в случай, че на конференцията бъде постановено използването на насилствени мерки против България. От приложената записка за събеседването със сър Едуард Малет(29) и с барон Курсел(30) се вижда по-подробно английското и отчасти аналогичното френско становище(31).

Въпреки резервите на Англия и Франция може да се изрази надеждата, че конференцията ще заседава през следващите дни и че тя ще бъде в състояние да поддържа европейския концерт.

№ 22: Доклад от барон Гасер до крал Лудвиг II относно текущата информация от руската столица по въпроса за Съединението

Санкт Петербург, 7 ноември 1885 г.

№ 91/XXVI

Завръщане на императора.

Балканските дела.

Пристигане на сър Р. Мориър.

Сър Е. Торнтън.

На 21 миналия месец, веднага след пристигането си от Копенхаген, императорът и императрицата, заедно с престолонаследника и останалите императорски деца, се отправиха с яхтата «Дерсфава» за по-отдалечената резиденция в Гатчино.

Императорът, както ми каза господин фон Гирс, се бил върнал в много добро настроение, не давал вид на много загрижен по отношение на българските дела и бил, както и преди, на категоричното мнение, че статуквото може да бъде единствено правилната цел на руската политика.

Тук са сигурни, че това схващане е в унисон с Берлин и не се съмняват също, че Виена ще се придържа към същото. Затова не се оставиха да загубят самообладание в последните 14 дни от най-противоречащите и пристигащи от Лондон все по-неблагоприятни новини. Сега обаче, непосредствено при откриването на Константинополската конференция, английските намерения се открояват доста по-остро и господин фон Гирс беше завчера, когато го видях, несъмнено в загрижено настроение, след като току-що беше приел английския шарже д’афер.

Че последният изразил едно различаващо се от възгледите на Императорските сили становище, ми съобщи самият той. Англия щяла да понесе възстановяването на статуквото, ако България и Румелия доброволно акцептират същото; тя обаче безпрекословно отхвърляла използването на сила с оръжие срещу същите. Господин фон Гирс смята, че трябва да се предвиди, че без евентуални принудителни мерки нищо не би се постигнало и за начина, как Англия си представя евентуална намеса на Турция според чл. 16 на Берлинския договор, мистър Гровенър, английският шарже д’афер, останал да му дължи отговор.

Добра характеристика на румелийското въстание и едно типично присвояване на статия от «Журнал де деба» за подобряването на българския статут могат да се намерят под «Новини от чужбина» в днешния «Журнал дьо Санкт Петербург», № 285.

Съществуват също опасения, че ако Англия настоява на своето становище, Сърбия и Гърция биха встъпили в акция за окупирането на турска територия и от това естествено би избухнала европейска битка.

От вчера се прибави още и инцидентът, че в резултат на заповед до полковете на императора княз Александър Български е зачертан от списъците на руската армия и носещият неговото име стрелкови батальон отсега нататък ще се нарича «13–и стрелкови батальон».

Тази мярка, която тука се приема общо взето твърде сериозно, беше предизвикана от безразсъдството на княза. При всичко останало князът спомена в последните дни при два повода публично отзоваването на руските офицери и изрази радостта си от това, прибавяйки, че той и без това щял да ги уволни всички до един веднага след приключилото съединение на двете Българии.

Генерал-майор княз Кантакузин, досегашният български военен министър — един изискан военен — който след събитията в Румелия остана като военен агент в София, и всички все още пребиваващи в България руски офицери получиха заповед незабавно да се завърнат и вече пристигат тук.

В резултат на това уволнение на княза(32), според всичко, което чувам, вероятно една значителна част от българско-румелийското население ще се отвърне от княза(33), тъй като там изглежда повечето наистина вярваха, че събитията стават със съгласието на императора на Русия. Князът изпадал в едно деликатно, може би дори опасно положение. От друга страна мерките на кралица Виктория, която — както ми се каза от достоверен източник — изпитвала особена симпатия към княза, можели страшно много да ядосат и едва ли ще улеснят политическото споразумение.

Междувременно тук вчера пристигна новият посланик на Англия сър Р. Мориър и днес той направи първата си визита на господин фон Гирс.

Противно на това. сър Е. Торнтън, който се намираше на път от тука през Крим за новия си пост в Константинопол, вчера внезапно, дали извикан или по своя воля, отпътува от Одеса за Лондон, докато неговото семейство остана в Севастопол.

№ 23: Доклад от баварския пълномощен министър в Берлин граф фон Лерхенфелд(VIII) до крал Лудвиг II за становищата на Русия, Австро-Унгария и Германия по въпроса за Съединението

Берлин, 9 ноември 1885 г.

№ 495/XXXXVI

Нe се очаква посланическата конференция в Константинопол да привърши в скоро време своите съвещания.

Наистина предполага се, че няма да има затруднение да се приеме турското предложение за възстановяване на статуквото, но в момента не може да се предвиди, как едно такова решение трябва да бъде изпълнено при съпротивата на България. Тук е точката, в която се разделят намеренията на Силите и в която отново проличава антагонизмът на Англия и Русия по всеки, засягащ Изтока въпрос.

Най-странното в настоящата ситуация е смяната на ролите, която се извърши в поведението на тези две Велики сили от Берлинския конгрес насам. Докато тогава Русия в полза на единството на България и Англия, да предотврати същото, бяха готови да водят война, сега от тях се застъпва противоположното становище и от английска страна тъкмо лорд Солсбъри е същият министър, който измисли разделянето и го прокара противно на първоначалните намерения на лорд Биконсфийлд, който фаворизираше обединението на двете Българии.

Би било погрешно, ако единствено в симпатията на кралица Виктория към родствения й княз Александър се търси причината за тази промяна на политиката. Както почти винаги, така и този път, вътрешнополитически съображение са не на последно място меродавни зa позицията на английското правителство във външната политика. Правителството на торите чувства, че ако одобри наказателни мерки срещу България, особено една турска екзекуция, с това Гладстон би получил мощно оръжие, за да организира парламентарните избори в своя полза. Една украсена с хуманни фрази и напомняща за по-раншните български ужаси реч на лидера на либералите би възбудила без съмнение до голяма степен общественото мнение. Към тези съображения се прибавя обаче в крайна сметка още меродавният за английската политика неоспорим факт, че България от своята независимост насам разочарова очакванията на Русия и под управлението на своя тогавашен княз не прие определената й васална роля. Ето защо Англия смята, че с толкова по-голяма сигурност може да се очаква от една обединена против волята на Русия България, щото тя да насочи острието на силата си срещу своя официален покровител.

В самата Русия според досегашния опит господства същото схващане и руската политика е повлияна от това убеждение.

Що се отнася до политиката на Австрия, то същата, както Ваше Кралско Величество вече сте благоволили да разберете от докладите на кралския шарже д’афер барон фон Подевилс, досега не е била ясна и категорична. Съвсем в началото на българската криза във Виена изхождаха от погрешната предпоставка, че в основата на целия процес лежи политическа интрига на Русия. Докато се убедят след това в противното, вече беше пропуснат благоприятният момент за незабавен енергичен натиск на трите Императорски сили върху България, който тогава може би щеше да има успех. По-късно политиката на Австрия остана овладяна от желанието да щади своите отношения с България и вероятно да даде на Сърбия по възможност териториално нарастване. Съвсем ненавременното запитване на граф Калноки в Петербург, дали Русия одобрява една компенсация за Сърбия, предизвика в Петербург недоверие, тук — известно нетърпение, и затрудни споразумението за общо съблюдаваната политика. На влиянието на Германия се отдаде да запази споразумението на Императорските сили по отношение на програмата, която трябваше да се следва. В оценката на действителната основа на политиката обаче съществува и днес още различие на възгледите, като в Австрия считат за невъзможно възстановяването на статуквото в България без екзекуция, докато тук и в Петербург изглежда вярват в едно доброволно подчинение на волята на Европа.

Не може да не се признае, че Австрия изпадна в много трудно положение вследствие на българските дела. От години нейният стремеж е насочен към запазване на изкупеното с жертви влияние в Сърбия. Съдбата на благосклонния към австрийската политика крал Милан е от голямо значение за виенското правителство. Всички новини обаче са единодушни в това, че ако крал Милан се беше възпротивил да застане начело на националното движение в Сърбия, той щеше да бъде незабавно ликвидиран. Запазването на приятелски настроения крал ще да е била за Австрия сериозна причина да не разубеждава Сърбия от «частичната мобилизация» и да излезе с онзи компенсационен проект. Желанието да се даде на Сърбия всяка възможна изгода и да се запази благоразположението й, сигурно ще влияят и по-нататък определящо върху Австрия. Дали обаче тази политика е възможна за всички евентуалности и дали тя няма да се окаже съдбоносна за Сърбия и лично за нейния крал, тепърва ще се види. Междувременно малката, небогата страна пожертва за въоръжаване пари, надхвърлящи собствените й средства, за което правителството ще бъде държано отговорно независимо от това, дали самият народ е искал това въоръжение или не.

Като малко радващо начало на преговорите на конференцията в Константинопол може да се счита заповедта на императора на Русия, която лишава княз Александър от неговите руски военни отличия. Предполага се, че не само своеволните действия на княза, но и лични мотиви са подбудили императора за това. Но ударът, който засяга преди всичко княза на България, без съмнение ще засегне твърде чувствително и Англия.

В тукашното Външно министерство съжаляват твърде много за този безцеремонен акт на император Александър, колкото и в останалото да се признава откровената и лоялна политика на Русия по българския въпрос.

Тъй като Германия не е пряко заинтересована по този въпрос, нейният стремеж на конференцията ще бъде насочен към запазването на мира и особено към запазване на добрите отношения между Австрия и Русия. Изразява се надежда, че Австрия ще улесни задачата чрез мъдра политика и че тя преди всичко ще избегне опасността да се намесва между Англия и Русия, което, както през Кримската война, би й навлякло враждата на Русия без благодарност от другата страна.

№ 24: Доклад от граф Лерхенфелд до крал Лудвиг II за работата на посланическата конференция в Цариград

Берлин, 12 ноември 1885 г.

№ 498/XXXXVII

Първото съвещание на конференцията не доведе до делово решение.

Турските пълномощници предложиха да се положат усилия да се убеди князът на България да се върне в границите на своя дълг(IX). Това предложение се стори на представителите на Императорските сили в тази форма толкова малко приемливо, че те го обявиха за несъвместимо с позицията на конференцията и подканиха Турция да направи друго предложение. Прeдседателствуващият Саид паша се извини поверително, съобщавайки, че предложението му е било наложено в последния момент от Министерския съвет. Едно друго предложение на Турция, конференцията да изиска от Турция да укрепи балканските проходи, чието острие е насочено срещу Русия, беше също толкова малко взето под внимание. Предложението на Англия накрая да се назначи комисия, за да се проучат желанията на населението в Източна Румелия, беше [...](X) отхвърлено от Императорските сили.

Турските представители бяха поканени за днес, четвъртък, да внесат нови предложения.

Както се вижда от първите предложения на Турция и както това потвърждават докладите на посланиците в Константинопол, султанът и великият везир плуват изцяло в английски води. Въпреки че Турция разположи 19 000 души добри войскови части на гръцката граница и 9000 души в Македония, при все това султанът не е склонен на каквато и да е въоръжена акция. Постоянната грижа за собствената му сигурност, която владее болнавата душа на падишаха, му отнема инициативата. Той не може да бъде накаран да назначи един главнокомандващ, защото се страхува, че този би могъл да използва дадената му власт срещу своя суверен.

Впрочем не може да се отрече, че също и други мотиви препоръчват на султана пасивна роля. Колкото и категорично император Александър да настоява в момента за възстановяване на статуквото, при все това изглежда съмнително, дали Русия би изтърпяла една въоръжена турска интервенция в Източна Румелия. По мнението на мнозина нахлуването на турска войска би провокирало в Петербург такъв обрат в полза на заплашения братски народ, че императорът ще трябва да се съобрази с общественото мнение.

Днес ще се състои второто заседание на конференцията. Междувременно се появи предложение, което вероятно ще отиде до приемане като междинно решение. Предложението гласи да се назначи една подкомисия от секретарите на посолствата, която, докато конференцията заседава, да проучи условията в Източна Румелия с оглед на годността им за подобрение. Авторството на тази идея не е известно, тя се появи и чрез качеството си на непредрешаване има шансове да бъде приета.

Във Външното министерство са много доволни от позицията на Италия. В пълна противоположност на своите предшественици, които се лутаха между Англия, Франция и Императорските сили, граф Робилант инструктира посланика в Константинопол да се присъедини изцяло към Императорските сили.

№ 25: Доклад от граф Брай до крал Лудвиг II да хода на посланическата конференция в Цариград и позицията на Австро-Унгария по въпроса за Съединението

Виена, 14 ноември 1885 г.

№ 230/XL

Отношението на Австро-Унгария към събитията в балканските държави.

Пристигналите тук от Константинопол сведения за хода на делата на посланическата конференция звучат засега малко задоволително, доколкото тъкмо най-непосредствено засегнатата държава, Турция, показва най-малка решителност и добра воля. Вероятно в очакването си да се споразумеят с българите и румелиотите директно и без чуждо съдействие, турските комисари бяха показали твърде малко склонност да се присъединят към искането на трите Императорски сили за възстановяване на статуквото и едва заплахата, Портата да бъде изоставена сама на себе си, накара последната да се откаже от своята, вредяща на хода на работата на конференцията индиферентност.

Английско-френското предложение за изпращане на комисари за проучване на оплакванията и желанията на румелийското население изглежда е намерило отзвук сред всички правителства и на своето последно заседание посланиците се занимаваха с приемането и изпълнението на същото. Сега се очаква резултатът от същото.

Не малко безпокойствие продължава да предизвиква заплашителната позиция на Сърбия и особено Австро-Унгария, която се явява до известна степен морално отговорна за решенията на приятелски настроеното към нея младо кралство, не пропуска нищо, за да попречи на своето протеже да излезе извън правната основа на договорите. Ако досега това усилие имаше успех, за това вероятно допринесе най-много опасението на сръбското правителство, че ще си има работа не само с България, но и със сюзеренната държава, чиито военни приготовления са много напреднали. Спомените от последната турско-сръбска война действително са подходящи да предизвикат у сърбите едно отрезвяване на съществуващите, целящи обаче единствено борба с България, войнствени желания.

Политиката на граф Калноки, която по българския въпрос цели «мирното възстановяване на статуквото», сега вече получи и одобрението от страна на Бюджетната комисия на делегацията на Райхстага, както по-рано и това на унгарската делегация.

Току-що пристигна новината за обявяването на война от Сърбия на България, за което отдавна съществуваха опасения.

№ 26: Копие на телеграма от княз Александър I до султан Абдул Хамид II в Цариград с молба за оказване на военна помощ от страна на Турция на България срещу сръбската агресия

Б. м.(34),14 ноември 1885 г.

№ 467

Имам честта да информирам Ваше Императорско Величество, че правителството на Кралство Сърбия с една днешна телеграма, подписана от Гарашин(35) и адресирана до моя министър на външните работи, ни известява, че от 6 часа тази сутрин войната е обявена на Княжеството и че сръбските войски са получили заповед да преминат границата. Довеждайки този факт до знанието на Ваше Императорско Величество имам честта да Ви уведомя, че като имам мандат да защитавам границите на империята срещу всяко чуждо нахлуване, аз дадох необходимите заповеди на моите войски да отблъснат с оръжие в ръка нахлуването на врага на територията на Княжеството, без да съм дал никакъв повод за нападение от страна на Сърбия. Осмелявам се да помоля Ваше Императорско Величество да благоволите да ми известите своите височайши намерения, дали мога да разчитам на подкрепата и сътрудничеството на императорските войски за отблъскване на противника, който застрашава целостта на Османската империя.

Оставам на Ваше Императорско Величество и т. н.(36)

№ 27: Препис на телеграма от великия везир до княз Александър I във връзка с молбата му за турска военна помощ срещу Сърбия

Б. м., 16 ноември 1885 г.

Телеграмата получена.

Чрез анкета ще се установи коя е страната — Сърбия или Княжество България, която има повече основание в претенцията си, взаимно да си приписват агресията. Решението, взето от сръбското правителство, да обяви пряко война на Княжеството, е наистина противоречащо на договорите, но не по-малко вярно е, че какъвто и да е претекстът, послужил като основание за това обявяване, приготовленията на Сърбия съставляват акт, който произтича от противопоставянето на тази държава на българското съединение; и очевидно е, че от този момент тежките последици от войната положително ще трябва да паднат върху тези, които са били причина за българското въстание.

Разискванията на конференцията, свикана по този въпрос и съставена от пълномощниците на Великите сили и имайки до този ден за предмет възвръщането към статуквото, показаха, че понастоящем единственият начин за практическо разрешаване на въпроса би било незабавното оттегляне на Ваше Височество с войските си от Източна Румелия и връщането Ви в България.

Осъществяването на този факт е от естество да върне българското княжество към послушание и тогава императорското правителство ще помисли за начините, годни да отстранят нападението на Сърбия(37).

№ 28: Препис на доклад от германския посланик в Цариград барон фон Радовиц(38) до германското Министерство на външните работи в Берлин за хода на посланическата конференция в Цариград

[Берлин], б. д.

Императорският посланик в Константинопол(39) докладва за петото заседание на конференцията от 16 ноември т. г. следното:

В съответствие с дадения от посланиците на трите Императорски сили и от граф Корти съвет на Портата, Саид паша отхвърли обсъждането на сръбско-българския конфликт, към което се стремеше френският посланик, като излизащо извън рамките на поставените на конференцията задачи.

Английският представител мълча през цялото време на заседанието, след като бе заявил, че по последните турски предложения все още не е получил инструкции. За разлика от това, маркиз дьо Ноай излезе от досегашната си въздържаност и взе участие в дискусията.

Турските предложения бяха подробно обсъдени и като резултат накрая беше фиксирано следното:

Всички пълномощници, с изключение на английския, са единодушни по следните точки:

1. От името на султана да се отправи на княз Александър чрез един делегат покана, да опразни Румелия.

2. Поканата да бъде подкрепена с декларация на конференцията, която би трябвало да бъде връчена на княза и институциите от резидиращите в София, респ. Филипопол представители на Великите сили.

3. Назначаването на анкетната комисия и на султанския комисар трябва да стане едновременно.

Чрез наредбите в точки 2 и 3 са взети под внимание френските, респ. английските желания.

Уреждането на подробностите бе запазено за по-нататъшни съвещания на представителите и накрая следващото заседание беше насрочено за 19 ноември, до което време сър У. Уайт(40) се надява да е получил своите инструкции.

№ 29: Препис на бележки на германското Министерство на външните работи в Берлин за хода на посланическата конференция в Цариград и започване на военните действия между Сърбия и България

Берлин, 17 ноември 1885 г.

№ 453

На заседанието на конференцията от 12 т. м. турските пълномощници предложиха да се изпрати един делегат при княз Александър, за да се върнат българите обратно към законния ред, освен това един комисар във Филипопол, който временно да поеме управлението на Източна Румелия, — най-после след възстановяването на предишното положение — да се назначи една подкомисия със задачата да представи предложения на конференцията за реформите, които трябва да бъдат въведени в онази привилегирована провинция.

Представителите на Германия, Австрия, Русия и Италия приеха тези предложения като основа за по-нататъшни преговори. Английският представител пожела да се даде приоритет за преговорите на подкомисията; накрая френският посланик направи посредническото предложение, щото източнорумелийската анкета да стане едновременно с назначаването на комисаря.

Заседанието беше скоро отложено заради леко неразположение на руския посланик. Султанът междувременно, чрез въздействие върху представителите на Англия и Франция в Константинопол, както и чрез турските посланици в Лондон и Париж, се опита да постигне настойчиво желаното от него присъединяване на английския и френския пълномощник към решенията на мнозинството.

Междувременно между Сърбия и България избухна открита битка. Една прокламация на крал Милан с дата 14 т. м., в която са изброени оплакванията, които Сърбия вярва да има срещу България, оповестява, че сръбските военни части са получили заповед да преминат българската граница. Същия ден натовареният със застъпничеството на сръбските интереси в София гръцки агент господин Рангабе предаде на българското правителство декларация на белградския кабинет, която гласи, че Сърбия, в резултат на извършеното на 13 т. м. българско нарушение на границата в района на Трън, се счита в състояние на война с България от 6 часа сутринта на 14 т. м. Българските войскови части получиха заповед за поход, но ще останат в положение на отбрана. Княз Александър се очаква да пристигне от Филипопол в София. Междувременно започна нахлуването на сръбски войски в България.

Между трите Императорски сили съществува единодушие по това, че сръбско-българският инцидент не може да промени съюза между императорските дворове по общата позиция, която ще се спазва и занапред по българския въпрос.

№ 30: Извлечение от доклад на барон Гасер до крал Лудвиг II(41) за отзвука от Сръбско-българската война в Русия

[Мюнхен], 18 ноември 1885 г.

За разлика от правителството, чието изпълнено със загриженост мнение намира ежедневно израз в «Журнал дьо Санкт Петербург», и от изпълнения с фразеология санктпетербургски печат, избухналата Сръбско-българска война направи учудващо малко впечатление на московските вестници, които обсъждат различните, отнасящи се до това въпроси с един почти безразличен тон. Счита се обаче, че московското обществено мнение стои по-близо до чувствата и желанията на руския народ, че ги изразява по-точно, отколкото променливият печат в резиденцията на Нева.

Относно нищожния напредък [в изпълнението на] задачите на конференцията, господин фон Гирс днес бе изразил само своето дълбоко съжаление и единствено една малка надежда за насроченото за утре заседание. Сред събраните при него дипломати преобладаваше мнението, че английският шарже д’афер в Константинопол и утре няма да е получил «нужните инструкции» и че същите вероятно ще пристигнат, ако изобщо това стане и ако още има време за това, едва след английските избори.

Както приятелски настроени офицери ми казаха, в Южна Русия се намират в готовност за всякаква евентуалност пет напълно боеспособни армейски корпуса.

№ 31: Доклад от граф Лерхенфелд до крал Лудвиг II за хода на посланическата конференция в Цариград

Берлин, 20 ноември 1885 г.

№ 509/IL

Княз Александър Български декларира, че се подчинява на решението на конференцията и ще изтегли войските си от Източна Румелия. С това българският въпрос до голяма слепен се доближи до своето разрешаване.

За последното заседание на конференцията Портата бе подготвила предложения, които бяха одобрени от Императорските сили.

1. Отправяне на искане до княз Александър да опразни Източна Румелия.

2. Изпращане на турски комисар за временното поемане на управлението на Източна Румелия до повторното назначаване на губернатор.

3. Изпращане на комисия в Източна Румелия, състояща се от делегати на Силите с един турски комисар начело, с цел проучване на положението в страната и желанията на населението.

Английският пълномощник беше инструктиран да гласува против отправянето на предупреждението. Междувременно се получи декларацията за подчинението на княз Александър и конференцията можа да реши, че с декларацията първото предложение е изпълнено.

С второто предложение бяха съгласни всички Сили.

По третото, респ. по начините на неговото изпълнение още не беше постигнато споразумение.

Според докладите на господин фон Радовиц в лоното на конференцията обаче съществува надеждата, че следващата събота, когато трябва да се състои следващото заседание на конференцията, ще се отдаде да се постигне едно всестранно споразумение. Станело ли това, то конференцията щяла да бъде приключена.

Както Ваше Кралско Величество сте видели от телеграфически вестникарски съобщения, българският княз се е обърнал към Портата като към сюзеренна сила за закрила срещу нападението на Сърбия.

Императорските сили дадоха на Портата съвет да предложи примирие на краля на Сърбия и изглежда, че Портата е склонна да направи постъпки в Белград в тази насока.

Австрия и Русия се споразумяха да се въздържат от всякаква материална поддръжка на воюващите страни. Според това, тези на първо място заинтересовани Велики сили ще оставят сърбите и българите да се бият, докато сами пожелаят мира.

След приключването на войната обаче ще бъдат необходими без съмнение нови дипломатически средства, за да се фиксират условията на мира, защото съществуват опасения, че победоносните сърби вероятно няма да се задоволят доброволно с възстановяването на статуквото.

№ 32: Доклад от граф Брай до крал Лудвиг II за хода на войната между Сърбия и България

Виена, 21 ноември 1885 г.

№ 235/XLI

Сръбско-българската война.

Годеж в австрийския императорски дом.

Приключването на сесията на делегациите съвпадна с военното нападение на крал Милан срещу България и сложи бърз край на дискусиите.

Опирайки се на одобрението на своята политика от общото имперско представителство, граф Калноки има сега свобода на действие и не трябва да се страхува, че към трудностите на външното положение ще се прибавят още и вътрешни спънки. Това че след първоначално бързото победно шествие на сърбите сега последваха неуспехи и поражения, които доведоха до връщането на Сръбската главна квартира от Цариброд в Пирот — на сръбска територия, предизвика тук в първия момент тревога и объркване. Императорското правителство обаче разглежда тези събития преди всичко от гледна точка на единството между Великите сили и на осъществяването на техните решения, целящи запазването на европейския мир. По отношение на последното, нападението на Сърбия допринесе фактически, макар и без нейно намерение, да се възстанови статуквото в България чрез възвръщането на последната към послушание спрямо султана, — и същевременно това обстоятелство отнема всеки мотив и дори всеки повод на всички сръбски желания за разширение.

Ако с това настъпят не съвсем неочаквани събития, своеволните действия на двете малки балкански държави скоро ще бъдат поставени в законовите рамки и при това станалият съмнителен техен успех ще повлияе по-скоро облекчаващо за сърбите, отколкото утежняващо.

Тук не се изпуска от внимание една по-нататъшна последица на пламналата между двата едноплеменни народа война; това именно е фиаското на панславизма и фактическото отричане на Русия от него.

Враждебната позиция на последната държава към помирилия се с Портата [владетел] на извоюваната и създадена с руска кръв България се превръща сега даже в една неподозирана по-рано трудност за окончателната подредба и успокоение на балканските страни.

Австро-унгарското правителство отдава голямо значение на обстоятелството, че ходът на събитията ще изясни даже на малките държави, които с игнориране на Европа искат да създадат «свършени факти», че така не върви и че в противоречие с европейските договори не може да се създаде нищо трайно.

Дълбоко съжаление будят междувременно причинените от Сръбско-българската война бедствия и безсмислено пролята кръв. Според съобщенията от Константинопол изглежда в най-скоро време ще се вземе решение по това, дали да се излезе с подкана от конференцията до воюващите или приоритетът затова да се предостави на Портата.

В официалната част на «Вийнер цайтунг» се довежда до знанието на обществеността състоялият се на 19 т. м. в Арко годеж на ерцхерцог Карл Стефан с ерцхерцогиня Мария Терезия, дъщеря на ерцхерцог Карл Салватор. Ерцхерцог Карл Стефан е син на покойния ерцхерцог Карл Фердинанд и на ерцхерцогиня Елизабет и досега беше лейтенант от и[мператорския] и к[ралски] флот.

№ 33: Доклад от граф Брай до крал Лудвиг II за оказване на медицинска помощ на воюващите страни

Виена, 24 ноември 1885 г.

№ 237/XLII

Относно оказване на санитарна помощ в Сърбия и България.

Голямата мизерия и безпомощността на многобройните ранени както в сръбската, така и в българската армия, предизвикаха значително съчувствие тук. Особено двата рицарски ордена — Германският и Малтийският орден — полагат големи усилия за организиране на ефикасна помощ.

При отлично подготвените от двата ордена още в мирно време санитарни учреждения, Малтийският орден веднага бе в състояние да изпрати в Сърбия един комплексно обзаведен санитарен влак от 20 вагона с двама лекари и необходимите болногледачи.

От Малтийския орден, чийто санитарни влакове са устроени за движение само по железопътни линии, не можа да бъде изпратена помощ в България. За разлика от това Германският рицарски орден изпрати както в Сърбия, така и в България по два ешелона санитарни коли заедно с болногледачи и окомплектовани материали.

По същия начин от страна на Австрийския червен кръст бяха изпратени в двете държави превързочни материали и болногледачи. Също и Унгарското дружество на Червения кръст се подготвя да окаже колкото се може по-широка аналогична помощ, за да се посрещнат поне първите и най-неотложни нужди на големия брой болни и ранени.

Що се отнася до телеграмата, пристигнала в момента на приключването на този най-покорен доклад, аз потвърждавам преди всичко моя незабавно изпратен телеграфически отговор и имам честта в допълнение на това да добавя, че по поръчение на своето правителство сръбският пълномощен министър Богичевич заяви, че е вербувал и изпратил в Сърбия известен брой австрийски лекари. Що се отнася до по-нататъшното приемане на лекари, същият е без инструкции и затова ме посъветва да се направи директно запитване до Министерството на войната в Белград.

№ 34: Доклад от граф Лерхенфелд до крал Лудвиг II за обстановката в резултат на българската победа над Сърбия и хода на посланическата конференция в Цариград

Берлин, 27 ноември 1885 г.

№ 527/LII

От 20 т. м., в който ден аз докладвах за последен път най-покорно на Ваше Кралско Величество по българския въпрос, обстановката на Балканския полуостров напълно се промени в резултат от победата на българите. Вече се касае не до това, да се запази София от навлизане на сърбите, а да се попречи на княз Александър да окупира Сърбия.

За тази цел трите Имперски сили направиха настойчиви внушения в Белград и София, за да се заставят воюващите страни да сключат примирие. Но в съответствие с променената обстановка на театъра на военните действия, Силите досега не са постигнали успех в София. Според едно пристигнало във Външното министерство донесение на управляващия Германското консулство в София господин фон Залдерн, на предложенията на Силите българският министър(42) отговорил, че понастоящем се води бой при Пирот и че едва след решаването на боя той може да докладва на княза предложението на Силите. С това българите желаят да спечелят време, за да окупират колкото се може повече сръбска територия.

Между това австрийският пълномощен министър граф Кевенхюлер замина за Главната квартира на княз Александър. На него е възложено да изиска приемането на примирие и да заплаши с навлизане на австрийски войски в Сърбия. При това той ще даде да се разбере, че австрийското навлизане в Сърбия сигурно ще бъде последвано от навлизане на русите в България и че в този случай дните на управление на княз Александър навярно ще са преброени.

Тук се изразява надежда, че мисията на граф Кевенхюлер ще бъде увенчана с успех, макар че българското правителство, откакто то се съвзе от първата уплаха, предизвикана от сръбските победи, вероятно изглежда да получава добри съвети от Англия и поради това заплахата с навлизането на австрийски войски може да не се вземе на сериозно.

В резултат на събитията конференцията в Константинопол отиде твърде много на заден план, още повече, че не се отдаде да се вземе решение относно целта на комисията, която трябва да бъде изпратена в Източна Румелия. Именно Англия, чиято политика остава насочена към това — ако е възможно да постигне обединението на двете Българии, изиска главната задача на тази комисия да бъде проучването на народната воля в Източна Румелия. От своя страна, Имперските сили, заедно с Италия, заставайки на базата на статуквото, не искат тази страна от програмата на комисията да бъде поставяна на преден план.

Независимо от това обаче, българските победи също поставят под съмнения, дали взетото от конференцията решение, приканващо Турция да изпрати един комисар като временен губернатор на Източна Румелия, е понастоящем изпълнимо. Защото, макар и не формално, при все това княз Александър в телеграмата си до великия везир фактически оттегли намерението си да се подчини на решенията на конференцията. Остава проблематично какъв прием би оказало източнорумелийското население на турския комисар.

Радостно е, че мога да потвърдя, че отношенията между двете най-непосредствено заинтересовани Велики сили — Австрия и Русия, продължават да бъдат добри. Това е най-добрата гаранция, че световният мир няма да бъде нарушен от конфликта на Балканския полуостров.

№ 35: Доклад от граф фон Брай до крал Лудвиг II за мисията на граф Кевенхюлер във връзка със сключването на примирие между България и Сърбия

Виена, 2 декември 1885 г.

№ 244/XLIII

Примирието и Сърбия.

Дворцови новини.

Изпращането на граф Кевенхюлер в Българската главна квартира и последвалото в резултат на зова прекратяване на кръвопролитията борба между сърбите и българите е събитието на деня. Това може да предизвика само всеобщо удовлетворение, телеграмата на княз Александър обаче, която, паралелно с поканата на Силите, изтъкваше заплахата с навлизане на австрийски войски в Сърбия като мотив на неговото съгласие за прекратяване на враждебните действия, не намери навсякъде безусловно задоволство.

Едно тъй категорично изразяване на австрийските протекционистки отношения към Сърбия отново събуди, особено в Русия, съзнанието за нейните претенции за покровителствуване на България, което потули недоволството от княз Александър. Последица от това и от военните успехи на българите и техния княз е едно твърде осезателно разместване на съюза или по-скоро на интимните отношения между Великите сили и особено едно почти всеобщо охладняване към идеята за възстановяване на статуквото в Източна Румелия, което по-рано се славеше като единственото лечебно средство. Нe трябва обаче да се изпуска предвид, че отказът от последното е равнозначно на изоставяне на базата на Берлинския договор.

До вчерашния ден се получи само телеграфическото донесение на граф Кевенхюлер за успеха на мисията му «след сурова борба». По-подробен доклад, който вероятно ще бъде направен едва от Белград, все още липсва.

Все пак може да се предположи, че категоричната заплаха с навлизане на австрийски войски в Сърбия ще да е била изречена едва накрая предвид продължаващия отказ на българския княз. Впрочем преди изпращането на Кевенхюлер, граф Калноки не пропусна да разясни на посланиците на Русия и Германия, че същият е упълномощен евентуално да заяви: «Прекомерното настъпление на българите в Сърбия би довело първите в съприкосновение и конфликт с австрийски войски».

Следователно несъмнено неизразителният език на Кевенхюлер не ще да е представлявал пълна изненада за двамата посланици и техните правителства. Австро-унгарското правителство обаче е заплашено от своите сръбски протежета с още някои трудности и борби, тъй като от тях открито се изразява намерението да се извърши нова подготовка за продължаване на войната под закрилата на обещаната австрийска интервенция.

Тъй като и българите вероятно ще поискат да се възползват от своята победа, за да предявят претенции за обезщетение, има малка надежда примирието и евентуално мирните преговори да стигнат бързо до задоволителен край.

По случай венчавката на крал Алфонс XII днес тук ще се състои тържествена литургия, която ще бъде изнесена от папския нунций и на която ще присъства цяла официална Виена.

Нейно Величество императрицата(43) замина още вчера обратно за Гьодьольо(44), където императорският двор възнамерява да остане до 20 т. м. и след това да прекара в Будапеща коледните празници.

№ 36: Доклад от граф Брай до крал Лудвиг II относно трудностите за сключване на примирие между България и Сърбия

Виена, 10 декември 1885 г.

№ 254/XLV

Сърбия и България.

Генерал от артилерията барон фон Йованович.

Преговорите за сключване на примирие между Сърбия и България — както можеше да се очаква предвид различните становища на двете държави — не доведоха до споразумение. Ето защо е необходима намесата на Великите сили и при това изглежда като извънредно голямо щастие и като заслуга на ръководните държавни личности обстоятелството, че мирният съюз на трите Императорски сили преодоля победоносно последната криза.

Граф Кевенхюлер бе извикан във Виена, за да докладва лично и подробно за успеха на своята мисия при българския княз и да получи след това по-нататъшни инструкции. Последните — според дадената обстановка — трябваше да внушат на сърбите — предвид на техните военни приготовления — да сключат мир, и то по същия категоричен начин, както неговата предишна мисия извика на българите «Стой!». Само така можеше да се постигне общата цел, а именно да се предотврати безсмисленото проливане на кръв и само така можеше да се запази единството между правителствата.

Всичко това позволява да се надяваме, че тази двойна цел е постигната и че отсега нататък ще престанат кръвопролитните, но при все това нищо нерешаващи борби между балканските държави. Все пак докато въоръжените сили на двете страни стоят враждебни толкова близко едни до други, опасността от стълкновение не е изключена. Никоя държава обаче, освен Австрия, вече не е в състояние — и то в свой собствен интерес — да предотврати тази опасност и ето защо може да се очаква една енергична намеса на същата и на нейния представител в Белград. С това биха могли да се поправят някои, направени в началото грешки и в края на краищата не може да не се признае, че престижът и влиянието на Австро-Унгария в Изтока, които вече получиха една нова база с окупирането на Босна и Херцеговина, излизат укрепнали и разширени и от последната криза.

Със смъртта на наместника на военния управител на Далмация, генерала от артилерията барон Йованович, империята загуби един от своите най-способни генерали и същевременно един от най-добрите си администратори, който няма да бъде лесно заместен в заеманата от него трудна длъжност.

№ 37: Доклад от граф Брай до крал Лудвиг II за установяването на демаркационна линия между българските и сръбските войски

Виена, 13 декември 1885 г.

№ 256/XLVI

В интерес на възстановяването на мира в балканските страни Великите сили направиха крачка напред, като приеха произхождащото от Италия предложение, демаркационната линия между сърбите и българите да се установи чрез военните пълномощници във Виена, фактически последните, които са най-близко до театъра на военните действия, биха могли в качеството си на специалисти да изпълнят най-бързо, безпристрастно и по най-надежден начин възложената им задача. В интереса на своето достойнство обаче всички правителства схванаха, че е целесъобразно преди изпращането на пълномощниците да получат уверение както от сръбското, така и от българското главно командване, че взетите решения от първите и дадените от тях разпореждания ще бъдат безпрекословно изпълнени.

Наистина двете воюващи страни помолиха за интервенция подписалите Берлинския договор държави и по този начин косвено обещаха да изпълнят техните резолюции. С оглед на малката благонадеждност на техния предишен политически начин на действие и дадените при това декларации се налагаше особена предпазливост спрямо тях, следователно заминаването на военните пълномощници за Белград и оттам за театъра на бойните действия ще стане едва тогава, когато бъдат дадени категорични уверения както от сръбска, така и от българска страна, че и двете страни ще се подчинят на евентуално взетите решения. Същите се очакват всеки момент, а възможно още и в течение на днешния ден.

№ 38: Доклад от граф Брай до крал Лудвиг II относно положението след сключване на примирието между България и Сърбия

Виена, 24 декември 1885 г.

№ 264/XLVII

Сръбско-българското примирие и неговите последици.

Примирието, сключено с посредничеството на комисията от военни пълномощници, предизвика тук голямо задоволство, и то не само поради завършването на безсмислената борба, но и защото с това сръбската военна чест не бе засегната твърде чувствително. В резултат на решителната намеса на граф Кевенхюлер и на неговите многократни пътувания до Сръбската главна квартира австрийският протекторат над Сърбия става много по-ясно изразен, отколкото но-рано, и с това той получи един вид европейско признание.

Обстоятелството, че особено Русия — предишната единствена покровителка на Сърбия — се съгласи тихомълком с тази смяна на политическото лидерство, се дължи на споразуменията в Скиернивиц(45), които предадоха Сърбия на австрийската, а България на руската сфера на влияние. В резултат на тези споразумения своеволните действия на българите и на княз Александър сигурно не са накърнили ни най-малко император Александър и неговото правителство по въпроса за Съединението. Тук вече не се изразява съмнение, че обединението на Княжеството с Източна Румелия ще стане при все това сега под каквато и да е форма — най-вероятно под формата на лична уния. Това е наградата за българските победи и навярно то ще улесни сключването на мира между двете съседни държави, тъй като с него се удовлетворява желаното от България военно обезщетение, докато Сърбия сигурно ще трябва да се откаже от изисквания по-рано тъй шумно еквивалент.

За Австрия — успоредно с възстановяването на мира — един важен проблем представлява вътрешното положение на Сърбия и запазването на крал Милан и неговата династия на сръбския престол. А за двете държави безславните резултати от сръбската грандомания, които тежко обременяват страната, сигурно способствуват за предизвикване на опасения.

Що се отнася до краля(46), неговите често променящи се настроения — от голяма самоувереност до дълбоко униние — представляват най-голямата опасност, тъй като те биха могли да го подтикнат към едно прибързано заплащане на цената на неговия пост. За това обаче, както научавам от достоверен източник, изобщо не съществува достатъчно основание. Наистина духът на армията не е висок, обаче продължаването на войната през зимата, което при недостатъчното облекло на войниците и вследствие на необикновено големите студове всекидневно взема много жертви и след прекратяването на военните действия, би съдействувало още по-малко за неговото повдигане. Мобилизираните от втория запас селяни ще се завърнат вкъщи спокойно, както дойдоха, само че вероятно по-радостно. Единствено партийните лидери в градовете, особено в Белград, чрез интригите си биха могли да разширят в резултат на злощастно водената война вече възбуденото недоволство в антиправителствена насока. Но както изглежда, тъкмо сега е в процес известно сближение на партиите, за което би могло да се държи сметка в случай на една не невероятна смяна на правителството.

Понастоящем ни най-малко може да става дума за една застрашаваща австрийското влияние смяна на династията в полза на Карагеоргевичите.

№ 39: Доклад от барон Подевилс до крал Лудвиг II относно становището на Великите сили по въпроса за Съединението след Сръбско-българската война

Берлин, 29 декември 1885 г.

№ 563/XL

Както ми бе заявено в Министерството на външните работи, сега усложненията на Балканския полуостров отиват към своето мирно разрешение.

Силите са единодушни по това, че въпросното разрешение трябва да стане по начин, който да отчита желанията на източнорумелийското население, както и успехите на княз Александър, и така да се ликвидира зародишът на нови вълнения.

Ето защо първоначалната идея за необходимостта от възстановяване на статуквото отпадна. Понастоящем се касае само до това под каква форма съединението между България и Източна Румелия ще намери единодушното одобрение на Великите сили. Засега най-заинтересованите от тях все още предпазливо се въздържат да правят директни предложения, докато Англия прави сондажи чрез Италия в качеството й, така да се каже, на един неутрален посредник. Въобще последната, откакто граф Робилант пое ръководството на Министерството на външните роботи, развива оживена дейност в тази област. Австрия тихомълком се нагоди към това посредничество и напоследък въз основа на дадения й оттук съвет тя зае една по-пасивна позиция, особено като представителка на сръбските интереси.

Последното предложение, което италианският посланик в Петербург направи под формата на едно поверително и неофициално запитване, гласеше в смисъл, дали Русия би се съгласила с такова обединение, което би могло да стане по образеца на австро-унгарския дуализъм. Господин фон Гирс, който съгласно съдържанието на една от последните телеграми на германския посланик(47), прецизира становището си по начин, че на Източна Румелия не можело да се помогне с една лична уния и че напротив, интересите на същата изисквали една «общност на институциите», заяви, че лично той не смята да отхвърли италианското запитване и заложената в неговата основа идея.

№ 40: Доклад от граф Брай до крал Лудвиг II относно усилията на Великите сили за установяване на мир на Балканите

Виена, 12 януари 1886 г.

№ 9/I

Преговори на Великите сили за установяване на мирно състояние в балканските държави.

След успешната акция на виенските военни пълномощници и след сключването на примирие не бе отбелязан повече какъвто и да е напредък в мирните усилия на Великите сили. Тази поне привидна пасивност се дължеше на нежеланието на всички правителства да вземат инициативата за предложения, с което все пак е свързано известно чувство за отговорност и чието общо акцептиране изглеждаше съмнително предвид различните гледища на отделните правителства.

Всяка акция особено се затрудняваше и все още се затруднява поради продължаващата лична антипатия на император Александър към българския княз, която се проявява със следното изказване на Негово Величество, което обаче, като се има предвид сегашната обстановка, трудно може да се реализира: «Всичко за достойния български народ, нищо за княза!». Императорът упреква княза, че го е лъгал и мамел, и всички усилия на неговите съветници и министри, които навярно разбират, че сега, след общата победа, народ и княз не могат да бъдат отделени един от друг, изглежда да са останали досега все още безуспешни.

Известна надежда се свързва с писмото на княз Александър, предадено чрез тукашния военен агент полковник фон Каулбарс до неговия суверен, на което императорът е решил да отговори. Като една своеобразна особеност на положението в руската столица се съобщава оттам тук, че натовареният с редактирането на отговора таен съветник Жомини бил подготвил четири различни проекта за представяне пред императора.

Между това, взетото съвместно решение от името на всички Велики сили да се отправи призив за демобилизация както до Белград и София, така и до Атина, може да се характеризира като едно благоприятно за мира и констатиращо общото миролюбие на правителствата мероприятие. Тази постъпка ще бъде направена в един от следващите дни и ще трябва да се изчака да се види нейният успех. В Гърция, а и в Сърбия, която напоследък се държи много войнствено, тя вероятно ще предизвика най-голяма опозиция. Противопоставящата се държава обаче няма да бъде в състояние да се освободи от тревожното чувство, че влиза в противоречие с всички европейски сили и че следователно няма да може да постигне трайни успехи.

Колкото и малко да е налице досега близък успех на опитите за установяване на мир, при все това само по себе си взаимодействието между Силите е едно крайно радостно явление. Тук има пълно основание да са доволни особено от позицията на Италия, която, откакто граф Робилант влезе в правителството, действува коректно и решително, а не несигурно и колебливо, както беше по времето на Манчини.

№ 41: Доклад от граф Лерхенфелд до крал Лудвиг II относно променената позиция на Русия към Съединението и хода на сръбско-българските мирни преговори

Берлин, 17 януари 1886 г.

№21/III

През последните седмици разрешението на българския въпрос направи само бавен напредък. Понастоящем усилията на Германия са насочени към това да се постигне споразумение между княз Александър и Портата, понеже то — както и да гласи — може да образува предпоставката и подходящата основа за разбирателство между Силите.

От Сръбско-българската война насам позицията на Русия по този въпрос напълно се промени. Сега император Александър желае съединението между България и Източна Румелия, и то не само като една лична уния, а като пълното сливане на двете страни. При това обаче изглежда, че руският император не е склонен да приеме княз Александър като суверен на обединените страни.

Също и сръбско-българските мирни преговори все още не са отбелязали по-нататъшен напредък. Дори не се е удало да се постигне споразумение за мястото за сключване на мира. Според съобщения от Белград обаче изглежда поне сигурно, че няма да се дойде до възобновяване на борбата.

№ 42: Доклад от граф Брай до крал Лудвиг II за усилията на Великите сили за установяването на мир на Балканите

Виена, 21 януари 1886 г.

№ 17/II

Новата акция на Великите сили по отношение на балканските държави.

Отхвърлянето на колективните постъпки на Силите, които призоваха Сърбия, България и Гърция към демобилизация, от страна на тези държави предизвика тук, както и навсякъде, възмущение, поради което се взе решение да не се остава без отговор този бунт против ясно изразената миролюбива воля на Европа.

Произлязлото от руското правителство предложение, а именно, че всички Сили би трябвало да се обявят против виновната за нарушаване на мира държава и предварително да изключат всяко териториално разширение, тук веднага бе прието по принцип. Както се вижда от една изпратена до германския посланик принц Poйс(48) резолюция от 18 т. м., въпросното предложение е намерило в Берлин едно още по-категорично одобрение.

Граф Калноки обаче смяташе, че трябва да обвърже своето одобрение на руското предложение с посочването на все пак съществуващата възможност за отхвърляне на същото от една от балканските държави и с това да мотивира въпроса:

Кой в този случай ще поеме изпълнението на решението?

Що се отнася до Гърция, за целта би била достатъчна една обща военноморска демонстрация. Срещу Сърбия и България обаче би трябвало да се действува по суша, което изглежда безусловно по-трудно. Същинската трудност, която произтича за тукашното правителство, се заключава обаче в предлаганата резолюция, а именно, че под никакво условие не може и дума да става за някакво изменение на настоящия актив(49). Изглежда, че в това отношение на сръбското правителство са били направени обещания или дадени надежди, с които сега би се намирало в противоречие едно категорично заявление с горното съдържание.

Фактически всяко заявление от този вид, което според текста на Берлинския договор е все пак нещо съвсем естествено, ако се стигне до него, ще предизвика тук явно затруднение, а и в настоящия случай утежнява разбирателството между правителствата във Виена и Берлин. Трудно е да се установи дали при тайни разговори от австро-унгарския представител в Белград или пък в Шьонбрун или Лаксенбург(50) е била обещана на крал Милан евентуално известна териториална придобивка. Все таки междувременно, въпреки предупрежденията на Австрия, Сърбия се опита сама да осъществи своите претенции и този опит се провали. Във всеки случай дори само с това императорското правителство доби отново свобода в своите решения също и по тази точка. Но за него още по-високо стои съображението за запазване на единството между Великите сили в интерес на европейския мир. Следователно — независимо от споменатите трудности — не може да има съмнение в постигането на едно пълно споразумение. Същото обаче е безусловно необходимо за постигане на мирни успехи и поради продължаващата военна подготовка на Гърция и войнственото настроение, което отново взема връх в Белград.

№ 43: Доклад от барон Гасер до крал Лудвиг II за становището на Русия във връзка с положението на Балканите

Санкт Петербург, 24 януари 1886 г.

№ 7/I

Настроение.

Балканските работи.

Българският княз и руските офицери.

Принц Н. фон Олденбург починал.

След завръщането си в Санкт Петербург се заех присърце с това да разбера властващото тук понастоящем настроение. Аз имах веднага възможност да се срещна с повече или по-малко меродавни лица на приема по случай руското новогодишно празненство и на последвалото след това традиционно тържество в Зимния дворец по случай водоосвещаването. Що се отнася до положението на Балканите, въпреки отрицателната позиция на Сърбия и Гърция по въпроса за разоръжаването, бе изразена всеобщо една поразително твърда увереност.

Също и с оглед на въпроса за мира между Сърбия и България тази увереност до известна степен изглежда да е оправдана, след като правителството във Виена — както се твърди — е отправило сериозни предупреждения до Белград, за да отпадне там алтернативата: статукво или компенсация.

Турско-българското споразумение вероятно скоро ще бъде осъществено. Но тъй като то трябва да послужи само като база за уреждане на въпроса от Силите, не е сигурно дали всички Велики сили ще одобрят спогодбите на княз Александър със султана. Граф Андраши вече прави по-радикални предложения.

Досега всички мирни усилия на Силите в Атина останаха напълно безуспешни и въпреки уверенията за единодушие сред тях, тук при все това изглежда да има основание за известна загриженост.

Преди няколко дни императорът прие служилите в България руски офицери, които всички отново са зачислени в руски полкове, напомни им за тяхната успешна дейност в България и награди повечето от тях. Тези офицери, а също и завърнали се лица от персонала на санитарните влакове, твърдят, че княз Александър съвсем не е хванал корен в България. Сега го използували и не след дълго той щял да бъде изгонен. Императорът, който продължава да не е благосклонен към княза, бил на същото мнение и смятал, че скоро България щяла да влезе в притежание на Македония. Това щяло да стане в момента, когато княз Александър ще трябва да се отдръпне, тъй като Македония нямало да може да се получи без руска помощ.

На 8/20 този месец почина в Женева принц Николай фон Олденбург, който дълго време пребиваваше в чужбина заради белодробно заболяване. В резултат на това тукашния двор обяви 14–дневен придворен траур.

№ 44: Телеграма от барон Гасер до баварското Министерство на външните работи в Мюнхен относно позицията на Гърция спрямо Турция

Санкт Петербург, 28 януари 1886 г.

Гирс се съмнява, че Гърция може да бъде задържана, Германия предлага да се отзоват от Атина пълномощните министри.

№ 45: Доклад от граф Брай до крал Лудвиг II относно сключената между България и Турция спогодба и нейното отражение в Русия

Виена, 4 февруари 1886 г.

№ 33/IV

Дворцови новини.

Българско-източнорумелийската спогодба.

Вчера се състоя така нареченият Бал в двореца, с който приключиха тазгодишните карнавални тържества в императорския дворец във Виена. Независимо от едно продължаващо неразположение императрицата(51) заедно с всички останали членове на императорския двор се появи на бала с ерцхерцогиня Валерия(52). Но в други ден Нейно Величество заминава на кратка почивка в Мирамаре(53). След 8 до 10–дневен престой там тя ще замине за Будапеща, където вече ще е пристигнал Негово Величество императорът. След това в унгарската столица ще се проведат редица дворцови тържества, съответни на тези във Виена, за да се даде външен белег за равноправието на двете половини на империята.

На вчерашния дворцов бал оживено се дискутираше спогодбата на българския княз със султана, за което бе донесено накратко телеграфически. В основни линии тя отговаря на общото очакване и за повечето европейски държави тя е добре дошла като известен напредък по пътя за разрешаване на балканския въпрос.

Тук се опасяват, че Русия навярно няма да бъде много доволна от сключената без нейно съдействие спогодба. Съвсем очевидно е, че посредством новата спогодба, нейното влияние в България ще бъде заместено от вероятно много по-удобната за княза номинална власт на Портата. И макар че правителството в Петербург трябва да носи вината за направените от самото него грешки, неговите изисквания напротив се повишиха още повече. Според изказвания на княз Лобанов(54) все пак не е вероятно някакво решаващо възражение на неговото правителство, което би го изолирало от всички останали. За разлика от това на конференцията, която трябва да бъде свикана по молба на Турция, сигурно няма да остане без съпротива един неотговарящ на Берлинския договор отказ на подписалите го държави относно утвърждаването на всяко по-сетнешно подновяване на полагащата се на българския княз титла на генерал-губернатор на Източна Румелия. Но и при отпадане на тази резолюция, чрез сключената спогодба щекотливият българско-румелийски въпрос ще стигне до един завършек, който при всички обстоятелства не може да претендира за по-голяма стойност от тази на едно временно положение.

№ 46: Доклад от барон Гасер до крал Лудвиг II за становището на Русия по турско-българската спогодба

Санкт Петербург, 5 февруари 1886 г.

№ 9/II

Придворен бал.

Турско-български спогодба.

Гърция.

Черногорският княз.

След изтичането на дворцовия траур по случай смъртта на княз Николай фон Олденбург, чиито тленни останки бяха пренесени тук и на 14/31 януари бяха погребани в херцогската гробница на Сергеевския манастир в присъствието на целия императорски двор, вчера се състоя първият дворцов бал за този сезон, за който бяха изпратени 3000 покани. Залите на Зимния дворец за първи път бяха осветени с електричество, което се хареса на всички. Техни Величества изглеждаха весели и доволни. Императрицата взе участие в танците, докато императорът непрекъснато разговаряше с присъствуващите. И аз имах честта да бъда заговорен от него, при което императорът преди всичко се осведоми по изключително дружелюбен начин за Ваше Кралско Величество и изрази съжаление, че досега не е имал възможност да се запознае лично с Ваше Кралско Величество.

Засега тук се изказват резервирано относно сключената турско-българска спогодба. Наистина днес изглежда, че евентуалното преназначаване на княза за генерал-губернатор на Източна Румелия не трябва да стане «без одобрението на Силите», обаче съюзният договор между България и Турция за отбрана и нападение тук няма да се хареса твърде много и то защото чрез него България би могла да изпадне в тежко положение, ако примерно Турция би предизвикала някак си Русия. При все това господин фон Гирс смята, че в скоро време Силите щели да се споразумеят по тази спогодба.

Тук се заявява, че просто не знаят какво сега обаче ще направи Гърция, след като Франция отказва всякаква демонстрация, в Англия стана смяна на правителството и Русия няма да позволи да се стреля срещу гърците.

Черногорският княз, който е на обиколка в Европа, пристигна тук. Той бе посрещнат с почести на суверен и отседна в Зимния дворец. Непосредствената цел на тукашното му посещение е да получи по-големи средства, които вероятно няма да му бъдат отказани. Според възгледите на тукашни високопоставени лица княз Никола е единственият подходящ заместник на княз Александър, който евентуално ще напусне България.

№ 47: Препис на информация от граф Бисмарк до пруския пълномощен министър в Мюнхен фон Вертерн относно хода на мирните преговори между България и Сърбия в Букурещ

Берлин, 16 февруари 1886 г.

№ 93

Имам чест да изпратя на Ваше Превъзходителство за Ваша информация и с предоставяне за подходящо използуване приложения тук препис от един доклад на императорския пълномощен министър в Букурещ(55) от 13 т. м. относно сръбско-българските мирни преговори.

От приложението се вижда, че под най-различни предлози продължават опитите за протакане на преговорите и че без по-сериозни предупреждения от страна на Силите едва ли можем да се надяваме за постигане на споразумение между участниците до момента на изтичане на примирието — 1/13 март.

[Приложение]

Препис.

Турският пълномощник — както той казва — е получил от правителството си указание да изпрати за обсъждане в Константинопол изработения от него съвместно с българския представител проект за мирен договор, преди по-нататък да продължи разискванията. Това стана телеграфически и поради това последните засега са отложени до 15 т. м.

Може да се спори по това, дали Портата наистина досега не е знаела за този проект или пък дали целта на това отлагане не е да се спечели време за цялостното ликвидиране на въпроса за военното обезщетение с оглед на новите инструкции на сръбския представител.

Както ми се съобщава от румънска страна, представителите на Силите в София напоследък настоятелно съветвали княз Александър да изостави искането за военно обезщетение и са намерили у него склонност към това.

№ 48: Доклад от барон Гасер до крал Лудвиг II относно позицията на Русия по преговорите между България и Турция и отношението й към княз Александър I

Санкт Петербург, 18 февруари 1886 г.

№ 13/III

Политическа обстановка.

Генерал Апер.

Господин Груич.

Черногорският княз.

Аксаков.

Преди заминаването на днешния немски куриер, за което току-що ми бе съобщено — един рядък случай сега, тъй като всичко се изпраща телеграфически, мога да обрисувам политическата обстановка само в едри черти.

Преди осем дни първото официално съобщение на новоназначения английски министър на външните работи предизвика тук ликуваща радост. Със своите неочаквано обширни декларации лорд Розбъри(56) предизвика просто удивление. Той иска да скъса окончателно с досегашната английска политика на постоянно вмешателство във всички континентални въпроси, дори когато Англия не е имала никакъв интерес от тях. По отношение на най-парещия днес въпрос за евентуално избухване на гръцко-турска война министърът ще следва напълно политиката на предишното правителство и ще поднови умерените указания на своя предшественик до английския флот.

Междувременно Русия направи предложение Силите да изпратят по два кораба в гръцки води за съвместна демонстрация. Английският флот, така да се каже, оставал в резерв. Намерението при това е да се отстрани опасната отговорност на гръцкия крал, като се докаже на гърците, че на едно такова мирно единодушно изразяване на волята на цяла Европа би трябвало и също може да се подчини всяка държава, и то почти без да е използуван директен натиск и поради това без накърняване на което и да е правителство.

Тук се очаква без голяма загриженост сключването на сръбско-българския мир. Българската претенция за военно обезщетение ще отпадне; изглежда, че само проектираната търговска спогодба предизвиква забавяне.

Новият сръбски пълномощен министър господин Груич бе благосклонно приет от императора.

За разлика от това, що се отнася до турско-българската военна спогодба, тук няма да отстъпят и изглежда, че тази точка изцяло ще отпадне. Тук не искат и да чуят за българския княз. Сега се говори, че той нарочно назначил за кормчии на подарената от Русия дунавска яхта двама нихилисти, единият от които участвувал във всички атентати срещу живота на блаженопочившия император. Засега тази работа е оставена в застой.

Тукашният френски посланик, генерал Апер, тъй като във Франция той се държал далеч от политиката и поради това не можел да привлече гласове в Камарата за правителството, щял да бъде отзован и постът му щял да бъде даден на един бивш военен министър, генерал Бийо. Императорът, който има доверие в генерал Апер, е много ядосан от това и нареди да дадат да се разбере в Париж, че не желае да приеме друг посланик.

Известният славянски лидер Иван Аксаков, редактор на «Русь», почина в Москва.

Черногорският княз отпътува в понеделник обратно през Берлин за Черна гора. Още не е известно какви финансови успехи е постигнал тук.

№ 49: Доклад от граф Брай до крал Лудвиг II относно позицията на Австро-Унгария по сръбско-българските мирни преговори

Виена, 19 февруари 1886 г.

№ 49/VI

Отношенията между Австрия и Сърбия.

Дворцови новини.

Императорският и кралски пълномощен министър в Сърбия граф Кевенхюлер е извикан на устен доклад във Виена. Въпреки пълното признание на неговите способности и годност, при все това в императорското министерство го упрекват, че бил прекалено склонен да води политика за своя сметка и че дори често се оставял да бъде увлечен от същинска опозиция спрямо собствената правителствена политика. Поради тази причина там нямало да бъде нежелателно едно по-дълго отсъствие на графа от неговия пост.

Понастоящем обаче преди всичко се касае де се сключи мир между Сърбия и България, а граф Кевенхюлер е много подходящ — доколкото той се отнася сериозно към тази работа — да упражни ефикасен натиск върху краля и правителството в Сърбия.

Император Франц Йосиф не само категорично иска възстановяването на мира, но и го очаква с нетърпение и с голямо неудоволствие следи бавния ход на преговорете в Букурещ. Без съмнение императорът се е изказал в този смисъл и пред своя пълномощен министър и следователно от последния с положителност трябва да се очаква, че след завръщането си той енергично ще се противопостави на може би още съществуващите войнствени желания в Белград.

С направените напоследък грешки и със своеволните си действия Сърбия в лицето на нейния представител крал Милан се оказа едно неудобно протеже за императорското правителство. Императорът чувствува това много добре и не го скри по време на едно състояло се неотдавна съвещание относно това положение. Но все пак в края на краищата той дойде до схващането и решението, че крал Милан все още трябвало да се предпочита пред всички, които биха могли да го наследят, и че поради това той трябвало да бъде поддържан и подкрепян в неговата позиция.

Следователно взаимните отношения между империята и Сърбия, общо взето, ще останат същите и след приключването на сегашната криза.

Нейно Величество императрицата вчера отново се върна тук от Мирамаре след няколко предприети оттам пътувания по море — за разлика от предишния проект за директно заминаване за Будапеща, от което тя навярно се е отказала поради неблагоприятното време.

Сега Техни Величества ще отпътуват заедно оттук за унгарската столица.

Негово Императорско Височество кронпринц Рудолф(57) е щастливо оздравял от една болест, която в началото не бе безопасна.

№ 50: Доклад от граф фон Лерхенфелд до крал Лудвиг II за възраженията на руския император по турско-българската спогодба и становището на другите Велики сили и Сърбия

Берлин, 21 февруари 1886 г.

№ 74/IV

През последните седмици в Министерството на външните работи следяха не без загриженост развитието на обстановката в Изтока. Пътуването на черногорския княз, позицията на сръбското и гръцкото правителство вдъхваха опасение, че са в процес на възникване нови неизвестни комбинации, които в крайна сметка са в състояние да помрачат отношенията между Австрия и Русия. Но от няколко дни насам изглежда, че положението отново се изяснява.

Както е известно, император Александър не одобри спогодбата между българския княз и Портата при договорените условия. Той направи възражение от християнско-национална гледна точка срещу стипулацията, че според договора българските войски трябвало да оказват военна помощ на султана; той характеризира като неприемливо обстоятелството, че след пет години султанът би могъл да отстрани българския княз от наместничеството му в Източна Румелия. Вместо последната клауза Русия предложи или наместничеството на княза да се гарантира за вечни времена, или на основата на Берлинския договор след изтичането на петте години назначаването на наместника да бъде предоставено на решението на държавите, подписали договора.

Точка първа от руските искания относно военната конвенция е вече приета от Портата. Съобразно с това тази стипулация ще изчезне от турско-българския договор. Във връзка с втората точка Русия май-напред сондира мнението на Германия и получи отговор, че колкото по-малко стипулациите между Турция и България се отдалечават от Берлинския договор, толкова повече те ще намерят поддръжката на Германия.

По този повод райхсканцлерът се постарал да окаже влияние и върху правителството във Виена, за да подкрепи и то руското искане в Константинопол. Неговите съответни постъпки били увенчани с пълен успех.

Сега въпросът е как ще се отнесе Англия към акцията на обединените Императорски сили. Тукашният английски посланик е помолен вчера да информира своето правителство и да му изложи, че ако Англия желае — както трябва да се очаква — възстановяването на мирното положение в Изтока, Императорските сили се надяват да вярват, че биха могли да разчитат на нейната поддръжка за своите предложения в Константинопол. Тук се надяват, че Англия няма да откаже своето съдействие, и разчитат на това, че тогава и султанът ще приеме руските предложения.

Тъй като без съмнение споразумението относно бъдещето оформление на България е ключът на цялото положение в Изтока, би могло да се предположи, че ако това споразумение бъде постигнато, ще бъдат приключени мирните преговори между Сърбия и България и че тогава и Гърция ще прекрати подготовката си за война.

Сърбия досега се стараеше да забавя всякакъв напредък в делото на мира, ръководена винаги от надеждата, че това съгласие между Великите сили все пак в последния час би могло да бъде нарушено. Дори във Виена изглежда най-сетне да са раздразнени от интригантската политика на княз Милан(58) и се занимават с мисълта при удобен случай да заместят непокорния съюзник с някое друго лице.

С тези разногласия между сръбския княз и австрийското правителство е свързано и отзоваването на австрийския пълномощен министър в Белград граф Кевенхюлер. Този дипломат е действувал много своеволно и при различни случаи направо в разрез с инструкциите на граф Калноки. С това той си навлече упрека, че до голяма степен е виновен за авантюристичната политика на княз Милан. Неговото отзоваване същевременно представлява известна отстъпка спрямо Русия.

Също и оттук се прояви старание да се въздействува върху Сърбия в миролюбив дух. По време на последния дворцов бал дори лично кайзерът, приемайки дипломатите, изрази пред сръбския пълномощен министър своето недоволство от политиката на сръбското правителство.

Що се отнася до Гърция, то на Наше Кралско Величество са извести постъпките, които са направени от страна на Силите, за да се предотврати едно нападение срещу Турция. Тази дипломатическа акция трябваше да бъде подкрепена с една съвместна флотска демонстрация на Великите сили. Отначало тук се очакваше, че и Франция и Италия биха участвували в блокадата на залива Суда(59).

Изразено бе желание общата акция да бъде акцентирана с това, че всички участвуващи кораби да бъдат поставени под главното командуване на командира на английската военноморска ескадра. Франция и Англия обаче не участвуваха, а Русия, която наистина изпрати кораби, отказа да ги постави под английско командуване под предлог, че общността на руско-гръцката религия забранявала на Русия да се свързва тъй безусловно с Англия срещу Гърция. Вследствие на това въобще отпадна въпросът за общото командване. Английската ескадра обаче се съедини с два австрийски кораба и с германския кораб. Комендантът на последния има заповед — ако гръцкият флот нападне турска територия или турския флот — от своя страна да действува нападателно срещу гръцките кораби. Обстоятелството, че турският флот, който въпреки своя упадък далеч превъзхожда гръцкия, не може да поеме собствената отбрана, хвърля тъжна светлина върху турските порядки.

Според докладите на господин фон Радовиц 5 броненосеца са готови да отплават, а други 10 биха могли да бъдат въоръжени в течение на няколко седмици. Султанът обаче не може да бъде убеден да формира една ескадра, понеже преди години част от флота бил замесен уж в някакво съзаклятие срещу него.

В тукашното Министерство на външните работи са много доволни от отношенията с новото английско правителство. Личното приятелство между граф Херберт Бисмарк и министъра на външните работи лорд Розбъри допринася много за това, че отношенията са станали малко по-добри и по-интимни, отколкото дори по време на консервативното правителство на Солсбъри.

Ако се запази разбирателството между Англия и Германия и ако всяка акция на империите в Изтока не среща, както досега, принципното противодействие на Англия, може да се надяваме, че сегашните усложнения в Изтока скоро ще намерят своето мирно разрешение.

№ 51: Препис на извадка от доклад на барон Гасер до крал Лудвиг II за положението на Балканите

Санкт Петербург, 24 февруари 1886 г.(60)

№ 16/IV

Политическата обстановка в балканските държави изглежда днес решително задоволителна. Сключването на сръбско-българския мир е предстоящо, турско-българската военна клауза е премахната, а относно двете други точки господин фон Гирс смята, че руските желания ще бъдат задоволени.

Черногорският княз, който, както изглежда, действува много благоразумно, получи многократно уверение, че в случай на война Русия няма да го остави на произвола на съдбата. Господин фон Гирс не пожела да каже точно по какъв начин ще му се окаже финансова помощ.

Гърция във всеки случай все още остава твърдоглава. Предложението на Русия за една комбинирана военноморска демонстрация не бе прието. Франция няма да изпрати никакви кораби, а Англия би желала да открие огън срещу гръцкия флот. Както днес господин фон Гирс ми каза, постигнало се е споразумение в смисъл, че гръцкият флот просто трябва да бъде блокиран в това пристанище, където бъде намерен.

№ 52: Доклад от граф Брай до крал Лудвиг II за сключването на мира между България и Сърбия

Виена, 8 март 1886 г.

№ 69/Х

Възстановяване на мира в балканските страни.

Сключването на Букурещкия мирен договор предизвика тук чувство на успокоение както при императорско-кралското правителство, така и сред деловите кръгове, независимо от неговата лаконична редакция и проявилата се в хода на преговорите все още взаимна недружелюбност на двете договарящи се страни. Фактически последните при подписването на договора отстъпиха повече пред натиска на Великите сили, отколкото пред собственото си намерение за помирение. Същевременно обаче тяхната нужда от мир е толкова голяма поради изчерпване на ресурсите им, че те само могат да приветствуват привидния натиск, който им бе упражнен.

В действителност от Белград се съобщава, че сред по-войнствено настроените сърби владее голямо задоволство от възстановяването на мира, а и че крал Милан се радва от сърце за края на своята военна дейност. Заповяданата незабавна демобилизация в България и Сърбия дава фактическо и практическо потвърждение на тези съобщения. Същевременно с това се гарантира, че мирът между двете страни няма да бъде веднага нарушен. Основателна сензация предизвика отзоваването на императорския и кралски пълномощен министър от неговия пост(61), и то тъкмо в момента на сключването на мира. Независимо от едно официално вестникарско антрефиле, което отрича на това обстоятелство всяка политическа подбуда, все пак навярно не е останало без влияние съображението за предишните своеволни действия на пълномощния министър, които способствуваха да подхранват надежди сред сръбското правителство, които остават неизпълнени и утежняват неговото положение. Между това със своето енергично налагане на примирието граф Кевенхюлер има много голяма заслуга за мира.

Все още продължаващата войнствена позиция на гърците губи много от своето значение след Букурещкия мир и в края на краищата може да създаде на същите [тях] далеч по-голямо затруднение, отколкото на подканващите към мир Сили, тъй като в Атина очевидно не се мисли повече за нападение и следователно едва ли ще се избегне едно срамно отстъпление.

№ 53: Доклад от барон Гасер до крал Лудвиг II за турско-българските отношения след сключването на мира между България и Сърбия и становището на Русия

Санкт Петербург, 8 март 1886 г.

№ 19/V

Балканският въпрос.

Генерал Апер.

Край на карнавала.

След като мирът между Сърбия и България най-сетне е подписан, вчерашните известия от Константинопол потвърдиха очакваното съгласие на Силите относно утвърждаването на турско-българската спогодба. Предвиденият в нея военен съюз отпада. За генерал-губернатор на Източна Румелия се назначава не княз Александър, а просто българският княз, и то въз основа на Берлинския договор, така че преназначаването му след пет години ще зависи от одобрението на Силите. Запазва се отстъпването на Турция на района на Родопите(62), в замяна на което тя се отказва от заемането на старопланинските проходи.

Сега остава още да се прегледа Органическият устав на Източна Румелия. Това трябва да стане веднага от една турско-българска комисия и след изпълнението на тази задача събралите се след около 3–4 месеца на конференция представители на Великите сили трябва да обсъдят резултата от този преглед и евентуално да дадат своето окончателно съгласие по това, както и по цялата турско-българска спогодба.

Когато сега цяла Европа навярно ще бъде обхваната от най-искрената радост от постигнатото успокоение на Балканския полуостров, все пак не може да не се вземе предвид, че особено руската политика едва ли предвещава една дълга продължителност на спокойствието в тези страни. Дори само вече удовлетвореното изискване, че за генерал-губернатор на Източна Румелия се назначава «българският княз», а не «княз Александър», ми се струва — и то не само на мен — за достатъчно показателно. Може да се предвиди, че Русия няма да изпусне нито един удобен случай, без да действува в направление на отстраняването на княз Александър. Ако може, тя ще подготви същата участ и за сръбския крал, за да се домогне тогава вероятно до това, да назначи за владетел на уголемената повече или по-малко България черногорския княз Никола. Дали и кога ще стане това, зависи естествено от обстоятелствата. Славянските комитети в Русия са готови да действуват още при първия знак. Те спокойно чакат заповеди и императорът ги държи напълно в ръцете си.

Както узнах лично от генерал Апер — веднага след изпращането на моя последен политически доклад — споменатата от мен случка е станала не долу на парадния площад, а след парада, преди да започне императорският банкет. Когато императорът заел мястото си срещу императрицата, до която стоял генерал Апер, той отправил към него докладваните от мен думи. Генералът избра сега единствено възможната роля. Той ми каза: «Добре видях, че императорът ми говореше, обаче масата бе широка, а и поради шума, предизвикан от влизането на толкова военни в залата, нищо не можах да чуя от това, което гой ми казваше»(XI).

Впрочем говори се, че господин дьо Фрейсине(63) нямало да може да отмени отзоваването на посланика, тъй като иначе щял да бъде изложен на гнева на републиканците заради изпълнението на желанията на един чужд монарх. Днес чух, че генерал Апер възнамерява през следващите дни да замине за Париж. От няколко дни насам не съм го виждал, понеже е неразположен.

Последните тържества на карнавала, в двореца и частни къщи бяха извънредно бляскави. Както императорът, така и императрицата ми оказаха честта да ме заговорят на няколко пъти и аз мога само де се похваля с продължаващата благосклонна любезност на царските особи.

На 1/13 март дворът отново ще се премести в Гатчино.

№ 54: Доклад от граф Лерхенфелд до крал Лудвиг II за назначаването на княз Александър I за генерал-губернатор на Източна Румелия и ревизирането на Органическия устав

Берлин, 11 март 1886 г.

№ 10/V

Вероятно утре Великите сили чрез своите свикани на конференция в Константинопол посланици ще подпишат спогодбата, с която те назначават българския княз Александър за наместник в Източна Румелия за срок от пет години.

След изпълнението на този акт и с оглед на член 13 на Берлинския договор по-късно една турско-българска комисия ще подготви ревизирането на Източнорумелийския устав и своевременно ще го представи на Силите за утвърждаване.

От съобщения от Сърбия и България се вижда, че тези страни са много доволни от възстановяването на мира. И от Гърция се донася за признаци, че там постепенно им става досадна готовността за война.

Обединените кораби на Германия, Англия, Австрия и Италия все още са пуснали котва в залива Суда. Тук не се очаква, че между участващите държави ще се постигне споразумение за една по-скоро чисто демонстрационна акция на флота, тъй като въпреки противните уверения на английското правителство трябва да се смята, че то се е отказало от енергичната политика на Солсбъри.

Засега Англия, на която се пада ръководната роля по отношение на Гърция, заявява, че едва след уреждането на българския въпрос щял да дойде ред на гръцкия. Във връзка с това обаче Гладстон вече даде да се разбере, че няма намерение да използува насилствени военни средства срещу Гърция.

№ 55: Телеграма от германския дипломатически представител в София фон Залдерн до германското Министерство на външните работи в Берлин за разговор с княз Александър I по въпроса за назначаването му за генерал-губернатор на Източна Румелия

София, 14 март 1886 г.

№ 168

Императорският посланик в Константинопол телеграфически ми съобщи за лошото впечатление, което е предизвикал там отказът на княз Александър да одобри назначаването му за генерал-губернатор на Източна Румелия «в съответствие с член 17 на Берлинския договор»(XII) (тоест, за срок от пет години).

Както князът ми заяви, той ще упорствува в своя отказ да даде съгласието си за българската спогодба при тази редакция. Той вече бил отстъпил относно това, че вместо «княз Александър» да се постави «князът на България». Ако той поемел управлението на Източна Румелия със споменатото ограничение по време, с това се отказвал и от своите широки права в Княжеството и тогава също и там неговата длъжност щяла да бъде поставяна под въпрос всеки пет години. Зад сегашната редакция той виждал намерението да направят това нетърпимо и да предизвикат непредвидими вътрешни усложнения. Той и без друго трябвало да очаква силни нападки след вдигане на извънредното положение, понеже както при сключването на мира със Сърбия, така и при преговорите в Константинопол, България оставила да отпадат условие след условие. Сега вече той, князът, е поел върху себе си толкова много неща, по този въпрос обаче предпочитал недоволството на Силите пред вътрешната опасност.

Той бил във Филипопол и неговите министри не му били съобщили нищо за този фразеологически израз. Цанов споменал въпроса в една телеграма, като че ли между другото, ведно с много други неща. Каравелов навярно е пропуснал това, във всеки случай не му е казал нищо за това.

Той предвиждал, че сега — както вече много често — щял да бъде упрекнат в двойна игра. Ако това станело, Цанов щял да падне.

При обобщаването на този разговор князът заяви:

Ако в Константинопол бъде решено съобразно с член 17 на Берлинския договор управлението на Източна Руменя да бъде възложено на «княза на България», той щял тържествено да протестира пред Силите, но ако бъде написано «на княз Александър», той щял да се откаже от този протест, щял да запази правата си по отношение на своята страна и в двата случая се отказвал от съгласието на България.

№ 56: Препис на доклад от германския посланик във Виена принц фон Ройс до германския райхсканцлер княз фон Бисмарк за възраженията на княз Александър I във връзка с назначаването му за генерал-губернатор на Източна Румелия

Виена, 15 март 1886 г.(64)

№ 172

Граф Калноки е засегнат много неприятно от съпротивата, в резултат на която българският княз в последния час задържа подписването на протокола във връзка с турско-българската спогодба. Неговите изпратени в София съвети останаха напълно безуспешни. Князът даже заявил на господин фон Бигелебен(65), че ако Силите настояват да запазят погрешно признатата от господин Цанов форма относно продължителността на назначението на княза за наместник [на Източна Румелия], той щял да оповести в манифест до правителствата, че е поел управлението на Източна Румелия без срок.

Министърът(66) посъветва именно днес още веднъж княз Александър по приятелски, но сериозен начин, да се откаже от подобни стъпки и упълномощи господин фон Бигелебен да му каже, че той пак напълно ще проиграе доверието, което е спечелил при някои дворове и че тогава не трябва повече да се учудва, ако бъде обвинен в лицемерие. С това негово ново и неочаквано поведение можело само да се влоши каузата му. Той се лишавал от приятелството на султана, към което се е домогвал тъй ревностно, и играел играта на своите врагове, като проточва завършека на работата.

На това още няма отговор.

Както донася вчера австро-унгарският генерален консул [в София], италианският агент е държал съвсем същия език, но без да направи впечатление.

Граф Калноки си обяснява поведението на княза с това, че при посещението на последния във Филипопол той е получил по-подробна информация за насочените против него интриги, които целят да се изясни на населението, че посредством спогодбите си със султана князът е пренебрегнал интересите на българския народ и че точката за назначаване за срок от пет години не задоволявала неговите аспирации по въпроса за Съединението.

От друга страна, както изглежда, господин Каравелов иска да отстрани господин Цанов и поради това дезавуирането на последния е поставено на преден план.

Министърът все още се надява, че князът ще се вразуми. От Санкт Петербург му е съобщено, че и от руска страна било говорено в същия дух в София.

№ 57: Препис на доклад от барон Радовиц до княз Бисмарк по въпроса за назначаването на княз Александър I за генерал-губернатор на Източна Румелия

Пера, 23 март 1886 г.(67)

№ 186

От пристигналите тук от София съобщения, които често си противоречат, досега не може ясно да се разбере, докъде всъщност е стигнала опозицията на княз Александър спрямо приетия от Силите протокол и какви решения има той предвид, ако Портата — както единодушно я посъветваха най-заинтересованите по този въпрос правителства — независимо от неговия протест поиска да се изпълни спогодбата според договорената тук форма. Докладите на Гадбан ефенди, които най-много алармираха султана и Портата, се характеризират от някои мои колеги, особено от руския, като преувеличения и опити за сплашване, докато напротив, изпратените от господин фон Залдерн до мен информации по същество представяха княза като решен по-скоро да извърши държавен преврат, отколкото да отстъпи.

От друга страна, според тези съобщения било вероятно, щото князът, ако може да постигне известен успех тук по отношение на срока за своето назначение, тогава с готовност ще се споразумее с Портата по всички други въпроси. Проверката за правилността на това предположение щяла да бъде, ако той действително се задоволи с поверително предложената накрая от великия везир на руския посланик формула, която съдържа до известна стенен компромис между протокола и повдигнатия по-късно протест от княза.

Господин фон Нелидов(68) до днес не можа да ми каже дали тази формула би се сметнала все още за приемлива в Петербург при сегашните обстоятелства. Що се отнася до него, той застъпва гледището на съобщената и в Берлин инструкция, според която кабинетът в Петербург не смята за съвместимо с достойнството на правителствата да се правят сега отстъпки пред българския протест, които преди това тук са били отбелязани от Силите като неприемливи.

Моят австрийски колега(69) още не е получил указания в този смисъл. Той се изказа поверително, че засега щял да се държи напълно резервирано и че във всеки случай не можел да смята за своя задача да се обяви против последната възможност за едно споразумение — примерно на основа на направеното сега от Портата предложение за посредничество.

Понастоящем английският посланик заема същата позиция. Сър Едуард Торнтън при това изрично заявява във връзка със съобщението от София, че князът вече смятал за сигурно признаването на цялостното съединение от «някои» държави, че английското правителство не спадало към тези държави и че то не е дало на княза никакъв повод за такова предположение; напротив то искрено желаело да се придържа към постигнатото споразумение.

№ 58:Извлечение(70) от доклад на барон Гасер до крал Лудвиг II за създадените от княз Александър I трудности във връзка с назначаването му за генерал-губернатор на Източна Румелия

Санкт Петербург, 24 март 1886 г.

Относно българския инцидент.

Днешният брой № 66 на «Журнал дьо Санкт Петербург» посвещава на неочаквания протест на българския княз срещу европейското споразумение по източнорумелийския въпрос една подробна статия, за да изложи тази работа въз основа на фактите отново в правилна светлина, след като във връзка с това в печата се появиха различни тълкувания.

Императорът настоява за изпълнението на европейското споразумение и не иска ни най-малко да признае каквато и да е отстъпка спрямо княз Александър, тъй като той е на следното мнение: от една страна князът — ако Европа винаги му отстъпва — евентуално би предизвикал още други трудности, от друга страна един такъв пример би подтикнал Гърция към по-нататъшна съпротива срещу желанието на Европа за мир.

Но, както изглежда, единството на Силите по изпълнението на взетите съвместни решения не е съвсем твърдо. Именно Франция още не се изказва ясно. Вчера и италианският посланик граф Грепи получи една съвсем неочаквана нота, която съдържа предложение на италианското правителство да се направи все пак още един съвместен опит в смисъл, дали и доколко биха могли да се удовлетворят желанията на княз Александър.

Господни фон Гирс незабавно телеграфира в Рим, което обаче аз узнах само поверително, че евентуалното съобщаване на тази нота на турското правителство в Константинопол, преди Великите сили да са се споразумели по нейното съдържание, «не би способствувало за запазването на мира».

№ 59: Препис на доклад от германския посланик в Санкт Петербург генерал фон Швайниц до княз Бисмарк за създаваните от княз Александър I трудности

Санкт Петербург, 25 март 1886 г.(71)

№ 188

Днес господин фон Гирс се изказа още по-остро, отколкото вчера, относно възраженията на българския княз и отбеляза като невъзможно, щото императорът на Русия «да капитулира». Днес императорът написал на него, министъра, една записка, в която височайшето мнение се изразявало още по-категорично, отколкото при вчерашния доклад.

Главният аргумент, на който господин фон Гирс винаги се връща, е, че би било невъзможно да се успокои Гърция, ако се отстъпи пред княз Александър. «Ако ние,» — каза министърът — в съответствие с предложението на граф Робилант, упражним натиск върху Портата в полза на България, защо не тогава също и в полза на Гърция? На това възражение граф Калноки отговори, че можело да се остави на Турция да обуздае елините, за нея би било лесно «да ги унищожи»(XIII). Но ако се иска някой да бъде унищожен, защо не тогава по-скоро княз Александър?» «Англия» — така продължи господин фон Гирс — заяви, че не е изключено, ако всички Сили се споразумеят да удовлетворят българските искания. Аз се надявам, че ние няма да останем съвсем сами.»

По-нататък господин министърът се изказа още и по това, че би било вредно за престижа на Великите сили, ако те оставят княз Александър да отмени тяхното съвместно договорено и прието от Портата решение.

№ 60: Доклад от баварския пълномощен министър в Рим граф Мой до крал Лудвиг II относно предложението на Италия за посредничество по въпроса за назначаването на княз Александър I за генерал-губернатор на Източна Румелия

Рим, 27 март 1886 г.

№ 51/XV

Относно италианското предложение за посредничество по българския въпрос.

Граф Робилант изложи пред обществеността своето предложение за посредничество по българския въпрос, без преди това поверително да е запитал Великите сили за неговото приемане.

Русия е във висша степен раздразнена от това, твърди, че с тази постъпка споразумението между Силите било нарушено и не крие ни най-малко чувствата си тук. Барон […](72) разговаря на няколко пъти през деня с граф Робилант и бомбардира телеграфа с шифрограми.

Изразява се опасение, че Русия иска да използува този случаи, за да излезе от концерта на Силите.

Граф Робилант е извънредно изненадан и изумен от това, че Русия схваща и използува по един така непредвиден начин тази извършена за укрепването на тукашния кабинет маневра. Претърпи ли Италия удар по този въпрос, то дните на правителството на Депретис са преброени.

Бележки

1. Като смятаме, че не е нужно да цитираме цялата съществуваща до този момент огромна публикувана литература по темата — изследвания и документални извори, ще си позволим, да споменем само изключително ценния документален сборник «Съединението на Северна и Южна България и Сръбско-българската война. Дипломатически документи 1885–1886», авторски колектив. Държавно издателство «Наука и изкуство», София, 1989, тъй като в случая се касае за чужди извори.

2. В подкрепа на твърденията на граф фон Брай има и други непубликувани германски дипломатически документи от РААА, Berlin, Bestand Bulgarien 4 secretissima, които дори отиват по-нататък с твърдението си, че подкрепата на крал Милан произлиза от личната заангажираност на император Франц Йосиф I, докато австро-унгарският външен министър граф Калноки категорично не е бил съгласен с даването на териториални обещания на Сърбия, както и със съответното сондиране по този въпрос пред Русия за издействане на нейното съгласие.

3. Bayerisches Hauptstaatsarchiv, Abteilung II, Geheimes Staatsarchiv. Bestand MA I, Aktenband 885, Ereignisse in Bulgarien 1885–1893.

4. Документите са издирени и донесени от проф. д-р Цветана Тодорова и доц. Петко Петков под формата на микрофилм през 70–те години на 20. в. Те са заведени под съответния инвентарен номер в отдела за микрофилми на тогавашния ЦДИА през 1981 г. През 1985 г. част от архивната единица, под формата на ксерокопия е предадена в архива от полк. о. з. Ст. Нойков, заедно с други документи и заведена в КМФ 06, под инв. № 525/2. Частта от документите на баварското Външно министерство, отнасяща се до Съединението и Сръбско-българската война, е преведена от него (копие от превода е предадено и заведено също в архива) и подготвена за печат във вероятно подготвяния по това време том на чужди дипломатически документи за Сръбско-българската война 1885 г. Този том обаче по ред причини не е реализиран. Полк. Ст. Нойков издава междувременно преглед на документите във ВИС, 1985 г., кн. 4, с. 199–215. Настоящата публикация е подготвена за издаване от Сашка Жечева, ст. експерт в Отдел «Документи за българската история от чужди архивохранилища» на ЦДА, София, на основата на тези негови преводи и вече споменатия, публикуван преглед. Извършена беше редакционна работа по превода, а уводната коментарна част следва в значителна част постановките от прегледа.

5. Клеменс Ханс Константин фон Подевилс (1850–1922), през 1883–1887 г. баварски шарже д’афер в Берлин, през 1888–1901 г. баварски пълномощен министър в Рим и Виена, през 1902 г. баварски министър на културата, през 1903–1912 г. министър-председател, министър на външните работи и министър на Кралския двор на Бавария, през 1917–1918 г. пълномощник на Бавария при мирните преговори в Брест-Литовск между Централните сили и Русия. Считан за един от най-способните баварски дипломати.

6. Става дума за Министерството на външните работи на Германския Райх в Берлин.

7. Отнася се за възникналия през 1885 г. остър конфликт между Германия и Испания във връзка с притежаването на островни колониални владения в Тихия океан.

8. Днес град Кромнержиж в Южна Моравия, Чехия, източно от Бърно. На 25 и 26 август 1885 г. тук се състои среща между руския и австро-унгарския император, на която те потвърждават желанието си за запазване на статуквото в Европа.

9. Днес Франтишкове лазне, Западна Чехия, световно известен балнеоложки курорт.

10. По това време руският цар Александър III, чиято съпруга е датска принцеса, е на посещение при датското кралско семейство в Копенхаген.

11. Генерал Ханс Лотар фон Швайниц, посланик на Германия в Санкт Петербург.

12. Посланик на Австро-Унгария в Санкт Петербург.

13. Граф Ото Хуго фон Брай-Щайнбург (1807–1899) е министър-председател и министър на външните работи на Бавария през 1870–1871 г., а през 1872–1897 — баварски пълномощен министър във Виена.

14. В оригиналния текст по този начин са изписани името и титлата на българския княз (Fuerst Alexander von Bulgarien), вероятно от съображения, свързани с дипломатическите и йерархическите канони. По-нататък ние го превеждаме или в този вариант, или в благозвучния за българския език вариант «българския княз Александър», peсп. «българския княз».

15. Италианският посланик в Истанбул граф Луиджи Корти.

16. Става дума за Берлинския конгрес от 1878 г.

17. Дворец на княз Бисмарк край Хамбург, където се намира и неговата гробница-мавзолей.

18. Граф Николис де Робилант, италиански дипломат, посланик на Италия във Виена и от този момент министър на външните работи.

19. В документа не е изрично посочено името на Подевилс, а адресатът на доклада може да се предположи предвид на другите му доклади. Не става ясно също къде е изготвено и за кого е предназначено въпросното извлечение.

20. В документа не е изрично посочено името на Брай, както и името на адресата на доклада. Не става ясно и къде е направено въпросното извлечение, както и за кого е предназначено то.

21. Т. е. правителството на Австро-Унгария.

22. Хайнрих VII принц фон Poйc, германски посланик във Виена.

23. Гръцкият министър-председател.

24. Вероятно се има предвид демисията, т. е. оставката на австро-унгарския външен министър.

25. Става дума за Руско-турската война от 1877–1878 г.

26. Вероятно 26 окт. 1885 г. или около тази дата.

27. Става дума за Берлинския договор.

28. Т. е. Русия, Германия и Австро-Унгария

29. Английският посланик в Берлин.

30. Фуше барон Курсел, френският посланик в Берлин.

31. Документът е публикуван в цитирания в уводната част сборник «Съединението...» под № 265, 258–159.

32. Става дума за Кантакузин.

33. Княз Александър I.

34. Телеграмата по всяка вероятност е написана от бойното поле.

35. Милутин Гарашанин, сръбски политически деец и публицист, министър-председател и военен министър на Сърбия. В документа името е изписано погрешно.

36. Цялата телеграма е написана на френски език. Текстът й е публикуван в документалната поредица «Външната политика на България», т. I под № 338, но поради важността на документа и свързаността му с последващия документ го публикуваме повторно.

37. Телеграмата е написана на френски език и текстът й е публикуван в «Кореспонденция по Сръбско-българската война», ч. I, С., 1886, 22–23.

38. Йозеф Мария барон фон Радовиц (1834–1912), германски дипломат, от 1882 до 1892 г. германски посланик в Цариград.

39. Докладът на Радовиц, който е под № 464, е даден в препис от самото германско Външно министерство, вероятно за информация на баварското правителство.

40. Извънреден пълномощен министър на Великобритания във връзка с конференцията в Цариград.

41. Поради липсата на адресат, същият може да бъде предположен, като се имат предвид останалите доклади на Гасер. Извлечението от доклада на дипломата е изготвено вероятно в баварското Министерство на външните работи.

42. Без съмнение става дума за министъра на външните работи Илия Цанов.

43. Елизабет (1838–1898), баварска принцеса, племенница на майката на император Франц Йосиф I и по този начин първа братовчедка на своя височайши съпруг — австро-унгарския император.

44. Лятна резиденция на австро-унгарското императорско семейство в едноименното малко градче край Будапеща и любимо място за отсядане на австро-унгарската императрица Елизабет.

45. Става дума за гр. Скиернивице в Полша (югозападно от Варшава), където от 15 до 17 септември 1884 г. се състои срещата между императорите на Русия, Германия и Австро-Унгария.

46. Крал Милан.

47. Става дума за германския посланик в Санкт Петербург фон Швайниц.

48. Във Виена.

49. Има се предвид територията на Сърбия и България за дадения момент.

50. Летни резиденции на австро-унгарския император Франц Йосиф I — първата във Виена, а втората в близост до града.

51. Австро-унгарската императрица Елизабет (Сиси).

52. Най-малката дъщеря на император Франц Йосиф I и Елизабет.

53. Преводът на думата от италиански означава буквално «Погледни морето!» — летен дворец на Хабсбургите на брега на Адриатическо море край Триест.

54. Княз Алексей Борисович Лобанов-Ростовски (1824–1896), руски държавен деец и дипломат, 1883–1894 г. посланик на Русия във Виена.

55. Докладът на д-р Буш е с дата 13 февруари 1886 г. и е адресиран до германския райхсканцлер княз Ото фон Бисмарк.

56. Граф Арчибалд Филип Примроуз Розбъри (1847–1929), английски либерален политик, държавен секретар на външните работи на Великобритания по това време, мултимилионер, съсобственик на банковата къща «Ротшилд».

57. Син на император Франц Йосиф I, престолонаследник, вследствие злоупотреба с наркотици получава силно психическо разстройство, от което той никога не успява да се излекува и в резултат на което на 30 януари 1889 г. в ловния павилион «Майерлинг» край Виена той убива себе си и своята 16–годишна любовница баронеса Мария фон Ветсера.

58. Навсякъде в текста на настоящия документ е допусната неточност относно титлата на Милан, който е крал от 1882 г., а не княз.

59. Пристанище на остров Крит.

60. Номерът и датировката са на оригиналния доклад, а не на преписа-извлечение.

61. Става дума за австро-унгарския пълномощен министър в Белград граф Кевенхюлер.

62. Става дума за района на Кърджали.

63. Шарл Луи дьо Солс Фрейсине (1828–1923), министър-председател и министър на външните работи на Франция.

64. Преписът е направен в германското Министерство на външните работи в Берлин. Не е ясно обаче, дали въпросният регистратурен номер е номер на оригиналния доклад, или на изготвения препис. Мястото и датировката съответно са на оригиналния доклад.

65. Австро-унгарският дипломатически агент и генерален консул в София.

66. Т. е. австро-унгарският външен министър граф Густав фон Калноки и Кьорьошпатак (1832–1898).

67. Преписът е направен в германското Министерство на външните работи в Берлин. Не е ясно обаче, дали въпросният регистратурен номер е номер на оригиналния доклад, или на изготвения препис. Мястото и датировката съответно са на оригиналния доклад.

68. Александър Иванович Нелидов (1835–1910), посланик на Русия в Цариград.

69. Барон Хайнрих фон Каличе (1831–1916).

70. Извлечението вероятно е направено в германското Министерство на външните работи в Берлин за информация на баварското Външно министерство.

71. Преписът е направен в германското Министерство на външните работи в Берлин. Не е ясно обаче, дали въпросният регистратурен номер е номер на оригиналния доклад, или на изготвения препис. Мястото и датировката съответно са на оригиналния доклад.

72. Отнася се вероятно до името на руския посланик в Рим, което е написано нечетливо (разчита се като Иркуле).

I. Посредник (нем. ез.).

II. Не можем (лат. ез.).

III. Пловдив. В последвалите документи запазваме употребяваното от дипломатите старо название на града.

IV. Прилагане на наказателни мерки от една държава спрямо друга.

V. Употребено в смисъл на представяне на всички акредитирани в Сърбия европейски пълномощни министри.

VI. Текстът в кавичките е на френски език.

VII. Текстът в кавичките е на френски език.

VIII. Не е сигурно, че името на дипломата, взето от подписа му под документа, е правилно разчетено.

IX. Думите след «предложиха» до края на изречението са написани на френски език.

X. Нечетливо написана дума, вероятно «априори».

XI. Текстът в кавички е на френски език.

XII. Текстът в кавички е на френски език.

XIII. Текстът във вътрешните кавички е на френски език.