Проблемът за реконструкцията на архивните фондове

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Анка Игнатова

Дизайн: Давид Нинов

София, 2017

Проблемът за реконструкцията на архивните фондове е един от основните в областта на архивната теория и практика в България, тъй като в резултат от закъснялата организация на архивното ни дело и неприлагането докрай на архивното законодателство множество архивни фондове се оказват разпокъсани между две- три, а нерядко и повече архивни и неархивни институции. За намаляването на произтичащите от това щети се прилагат различни похвати. Настоящият доклад има за цел да проследи и обобщи опита на поколения български архивисти във връзка с реконструкцията на архивните фондове и да очертае перспективите в тази област. Отделни аспекти на този проблем се разглеждат в публикации на Димитър Попов(1), Димитър Минцев(2), Андриана Нейкова(3), Русалена Пенджекова(4), Стефка Петкова(5), а попътно и от други автори.

За целите на изследването е необходимо да се уточни какво се разбира под термина «реконструкция на архивен фонд», както и някои свързани с него понятия. В Речника на българската архивна терминология (2002 г.)(6) и Словарь современной архивной терминологии социалистических стран (1982, 1988 г.)(7) дефиницията за «реконструкция на архивен фонд» е следната: «1. Възстановяване на основното съдържание на частично или напълно загубен архивен фонд в неговия първоначален или близък до първоначалния му вид чрез идеален опис. 2. Събиране на разпръснатите части на архивен фонд в един архив и съставяне на реалния му опис»(8).

Идеален опис на архивен фонд, според посочените речници, е «опис на реконструиран архивен фонд, включващ описания на архивните единици от всички архиви, които съхраняват части от този фонд, и на унищожени или загубени архивни единици, за които са запазени сведения. Който не е «реален» (инвентарен)»(9). Негов синоним е терминът «опис-указател» (в речника е дадена препратка от «опис-указател» към «идеален опис на архивен фонд», а би трябвало да е обратното, за да се утвърди като основен «опис-указател» и да не е необходимо постоянно да се пояснява, че идеален означава единствено «не реален»).

Близо четири десетилетия усилията на ръководството на националната архивна система са съсредоточени върху осъществяването на идеята за пълна централизация в архивното дело на България, залегнала в Указ № 515 за създаване на Държавен архивен фонд (ДАФ) от 10. Х. 1951 г. На нея са посветени множество съвещания, както и значителна по своя обем научна литература. Във връзка с профилирането на архивите се извършва прехвърляне на известен брой архивни фондове от един архив в друг, при което се осъществява и обединяване на разпокъсани фондове (предимно от личен произход). Профилирането не е доведено до край, а и въпреки разпоредбите на архивното законодателство, множество документи от състава на ДАФ си остават на съхранение в редица неархивни институции. Това е в противоречие с принципа за единство и недробимост на архивните фондове, чрез който се доразвива основополагащият архивен принцип на произхода, изискващ документите, които имат общ произход, да се съхраняват като единен фонд, в един архив, без да се делят. Този принцип предполага издирване и физическо или виртуално обединяване на различните части на фонда.

Впрочем, внимание заслужава въпросът до каква степен физическото, реалното събиране на разпръснати части на даден архивен фонд, без да бъде последвано от промени във вътрешната структура на фонда, коeто да го доближи до първоначалния му вид, следва да се разглежда като реконструкция. Обичайна практика е механичното обединяване на разпокъсани фондове, т. е. постъпващите в съответния архив техни части, заедно с придружаващите ги инвентарни описи, да се завеждат като поредно допълнително постъпление към фонда. Достатъчно е да се посочи като пример масовото обединяване на архивни фондове на структурни части на българската армия, извършено в края на 60–те–началото на 70–те години на ХХ в. в резултат на закриването на Военноисторическия архив (ВИА) в София и предаването на документалния му комплекс за по-нататъшно съхранение и използване в тогавашния Централен военен архив (сега Държавен военноисторически архив) във В. Търново. Документите от архивните фондове на ВИА се завеждат като поредно постъпление към съответните фондове в ЦВА.

Всъщност, механичното обединяване на фондовете само отчасти повишава информативността им и улеснява потребителите, защото най-често в отделните описи са описани документи, отнасящи се за един и същ период, понякога са и от един и същ вид и т. н. Най-голям ефект може да се постигне чрез преструктуриране на фонда по нова класификационна схема и вписване заглавията на архивните единици в нов инвентарен опис. Това обаче води до промяна в исковите данни на архивните единици, която се оказва нежелана, когато става въпрос за документи, въведени в научен оборот и каталогизирани. В този случай, както и при неотговаряща на утвърдените методически изисквания научно-техническа обработка на фондове (най-често в резултат на допълнителни постъпления, които в хронологично отношение припокриват изцяло или частично предишни постъпления) е по-удачно да се изработват опис-указатели (идеални описи).

Първият опис-указател на архивен фонд в България е дело на Държавен архив — Видин. Публикуван е през 1981 г. в справочника «Окръжен държавен архив — Видин. Инвентарни описи. Градско общинско управление Белоградчик (1887–1944 г.), Градско общинско управление Видин (1878–1944 г.)» (Съст. Л. Чупренска, отпечатан в Смолян). В процеса на подготовката за издаване на инвентарните описи на фонда на Градско общинско управление — Видин са приложени нови подходи по отношение на усъвършенстването им, които не остават незабелязани от специалистите в Научноизследователската лаборатория по архивистика и документалистика (НИЛАД) към Главно управление на архивите. На тях е обърнато специално внимание в статията на Андриана Нейкова «Методически изисквания и творчество в издателската дейност», публикувана през 1983 г.(10)

По дефиниция, усъвършенстването на инвентарен опис обхваща «комплекс от дейности, включващи редактиране или уточняване на заглавията на архивните единици в описа, съставяне на необходимия справочен апарат и преписването му»(11). В конкретния случай трите налични инвентарни описа са преработени и са обединени в един опис, в който заглавията на архивните единици са подредени по разделите на нова класификационна схема, а са запазени реалните архивни шифри (исковите данни на архивните единици). По този начин е преодолян проблемът с несъвършенствата на реалните инвентарни описи, като те запазват своята функция на основна отчетна форма. Публикуваният опис има единствено информационни функции — по думите на Андриана Нейкова той «има характер по-скоро на опис-указател, който е предназначен главно за правилното ориентиране на читателите и не носи отчетни функции»(12). Според нея: «В перспектива този метод би могъл да намери приложение и за възстановяване на състава и структурата на всеки фонд, чиито документи неправилно са попаднали и се намират в други фондове или дори в няколко архива»(13).

За повишаване информационните качества на публикувания архивен справочник допринасят и по-големият брой анотации към заглавията на архивните единици, което също представлява нов момент в архивната практика (дотогава подобни опити за разкриване съдържанието на документите са правени само по отношение на отделни архивни единици в издаваните инвентарни описи).

Творческият подход на Видинския държавен архив във връзка с публикуването на инвентарни описи се разпространява и в други архиви на страната. Тук следва да се отбележи, че самата идея за издаването на опис-указатели е руска(14). Тя става достояние на българските архивисти чрез статията на Л. В. Потанина за съставянето на опис-указатели, отпечатана в кн. 3 от 1970 г. на сп. «Советские архивы».

Българският опит в съставянето на опис-указатели се разглежда от методическа гледна точка и на състоялата се през ноември 1987 г. национална научна конференция по архивознание на тема: «Научно-справочен апарат в архивите и пътища за усъвършенстването му». На нея директорът на Държавен архив — Видин Димитър Попов, представяйки дейността на оглавяваната от него институция по отношение на усъвършенстването на класификацията в инвентарните описи чрез опис-указатели, отправя предложение към ръководството на Главно управление на архивите — «всеки положителен опит в архивната дейност своевременно да се обсъжда от специална комисия и след това да се излиза с указание за прилагането му в цялата архивна мрежа»(15).

На същия форум Радостина Димитрова споделя практиката на Държавен архив — Ямбол по усъвършенстването на инвентарните описи и издаването на опис-указатели, като подчертава, че не намира «за сполучлив опита на някои архиви в използването на преводна таблица», тъй като «рядко пъти нещо става по-добро, ако е по-сложно»(16). За предпочитане е използването на подобрена класификационна схема и подреждането на архивните единици в разделите й по хронология, с означаване на действителните им искови данни.

Възможността за реконструкция на разпокъсания между няколко архива, музеи и частни лица архивен фонд на П. К. Яворов с помощта на опис-указател се разглежда в доклада на Златана Хлебарова от Музея «П. К. Яворов» — София на проведената няколко години по-рано (1983 г.) национална конференция по архивознание на тема «Научно-техническа обработка на архивните фондове»(17). Тогава Хлебарова предлага за основа на опис-указателя да послужат инвентарните описи, издадени от Централния държавен исторически архив (ЦДИА), като се запази използваната за тези описи класификационна схема, с възможна детайлизация в някои от разделите. Целта е, както посочва авторът, «чрез този опис-указател да получим образа на фонда на поета в този му вид, в който той е съществувал преди да започне неговото разчленяване и разграбване»(18). За да се улеснят ползвателите на Яворовия фонд, се предвижда размяната на копия между отделните фондохранители, създаването на «един всеобхватен каталог на документите, учрежденски или лични, засягащи по някакъв начин живота и творчеството на този голям българин»(19), както и неговото издаване(20). Тази идея за съжаление остава нереализирана.

В издадените през 1982 г. инвентарни описи на архивния фонд на Пейо Яворов в ЦДИА, както и публикуваните в рамките на следващите три години инвентарни описи на фондовете на проф. Асен Златаров, Стоян Заимов и Иван Андонов в същия архив, са включени справки (описи) на документи на фондообразувателя, намиращи се в други фондове на ЦДИА и извън него. Въпросните справочници Димитър Минцев определя като «първи експерименти» «по отношение на описване на всички документи от, до и за един фондообразувател»(21). В статията си «Реконструкция на архивен фонд, съставяне и публикуване на архивни описи» от 1990 г. той посочва още, че «те трябва да се приемат като първи опити за съставяне на идеални описи в държавните архиви, тъй като не са пълни». Според него при идеалния опис «е наложително да се издири и отрази максимум информация за учреждението, организацията или лицето»(22), тъй като основното предназначение на такъв опис е «всестранно и най-пълно да разкрие състава и съдържанието на документите от, до и за един фондообразувател», облекчавайки в максимална степен тяхното използване(23). Минцев счита, че начините за изграждането на такива описи са два: «1. по фондове — допълнително описване на материалите, намиращи се в други фондове на архива и в други архивни и неархивни учреждения; 2. по принципа на каталога — описване на материалите вън и независимо от фондовата им принадлежност, но отнасящи се до един фондообразувател»(24). В заключението на своята статия авторът изтъква: «За въвеждането на реконструкцията на архивните фондове и изработването на идеални описи в дейността на архивните учреждения в нашата страна трябва да се разработи и съответна методика и стане планова задача»(25). Тази негова препоръка явно отдавна е забравена.

Внимание заслужава публикуваният през 1999 г. опис на документалното наследство на Найчо Цанов, съхранявано в Държавен архив — Видин, Исторически музей — Видин, Централен държавен архив, Български исторически архив при Народна библиотека «Св. св. Кирил и Методий», Научен архив на БАН, с приложения (факсимилета на документи и снимки)(26). Справочникът е реализиран от Светлана Кръстева от Държавен архив — Видин като дипломна работа от курса за следдипломна специализация по архивистика (1995–1996 г.) в СУ «Св. Климент Охридски», с научен ръководител доцент (по-късно професор) д-р Андриана Нейкова. Поради изчерпване на тиража архивът предлага на заинтересованите читатели актуализиран електронен вариант на описа(27). С изготвянето на този архивен справочник, предшестван от усъвършенстване на инвентарния опис на Фонд 19К «Найчо Цанов» в Държавен архив — Видин, не само се улеснява търсеното на документи и документна информация във връзка с фондообразувателя, но в значителна степен се повишава и неговата информативност. Както отбелязва съставителят в предговора си, «запознаването с документите от всички фондохранилища даде възможност да се уточни датировката, да се обвърже кореспонденцията и се уточнят авторите на някои документи».

Последна засега реконструкция на архивен фонд чрез опис-указател в системата на държавните архиви е дело на Държавен архив — Габрово: Справочник по документите в архивния фонд на Градско общинско управление — Габрово в ТДА — Габрово и Регионален исторически музей — Габрово (1877–1959). С., 2009. (Том 14 от поредицата «Архивни справочници» на ДА «Архиви»). Част І от справочника включва усъвършенстваните инвентарни описи на фонда, съхраняван в Държавен архив — Габрово, при запазване номерата на фондовете и на архивните единици. Част ІІ съдържа опис на документите от фонда, намиращи се в Регионален исторически музей — Габрово. За целта те са описани съгласно утвърдените методически изисквания в архивите. Архивните единици от двете части на фонда са подредени по обща класификационна схема.

Следва да се отбележи, че всеки изследовател на конкретна тема, свързана с миналото в една или друга степен, прибягва до реконструкция на архивни фондове, а също и до техни следи с оглед установяване архивното наследство на една или друга институция или лице. Така например, Русалена Пенджекова в своя труд «Личността и делото на екзарх Стефан в българската историческа памет»(28) включва като приложение «Идеален опис на документите за Екзарх Стефан I Български (Шоков, Стоян Попгеоргиев) (1887–2005 г.)», който обхваща архивното наследство на екзарха, намиращо се в българските архивни учреждения. В описа не само са подобрени класификацията и описанията на заглавията на архивните единици, в рамките на възможното са конкретизирани датировките, посочени са исковите данни на архивните единици, но са включени и библиографски сведения за публикуваните вече документи и са дадени някои подробности за документите в бележки към описа. Съдържащата се в описа информация значително улеснява предварителния етап от работата на изследователя. В текста на изследването се разглеждат и методически въпроси във връзка със съставения идеален опис.

Р. Пенджекова в статията си «Личният архивен фонд и параметрите на документалното наследство — предизвикателство за изследователя»(29), представяйки опита и изводите, до които достига при работата с архивното наследство на екзарх Стефан, предлага на читателя и възможен aлгоритъм за съставяне на справочник от вида «идеален опис». Той включва: подготвителна работа; издирване на документите и изработване на справочник от вида «идеален опис»; съставяне към «идеалния опис» на анотирана колекция от допълнително издирените документални следи, свързани с фондообразувателя.

Своеобразна реконструкция на архивен фонд представлява сборникът «Стефан Захариев (1810–1971). Документално наследство». (2013 г.)(30). Съставителите Вера Бонева и Йордан Желев са включили в него издирените документи от, до и за Ст. Захариев в Българския исторически архив при Националната библиотека «Св. св. Кирил и Методий», Българския исторически архив при Народната библиотека «Иван Вазов» в Пловдив, Научния архив на БАН, Централния държавен архив и Държавен архив — Пазарджик. Направена е изричната уговорка, че издирването не обхваща документални сбирки в българските музеи, «които все още не са организирани в достъпна дори и за специалистите форма»(31). Текстът на документите, които се публикуват за първи път в изданието, е възпроизведен изцяло, а този на обнародваните преди това — съкратено, чрез анотации(32). Творческото наследство на Ст. Захариев е представено чрез съответните библиографски данни, придружени с кратко пояснение на съдържанието им. Мотивът да не се публикуват пълнотекстово книгите и статиите на възрожденеца е, че те са достъпни в много от големите обществени библиотеки, съхраняващи колекции от възрожденски издания, както и че в резултат на извършващата се дигитализация достъпът до тях ще се разширява чрез интернет. Био-библиографската част на сборника включва и репрезентативен списък с материали, посветени на личността и творчеството на Ст. Захариев. Дадена е препратка към издание, в което те са изчерпателно представени.

Съвременните технологии предлагат и други възможни решения на проблема за реконструкцията на архивните фондове: допълване на фондовете с копия на липсващи части, изготвени чрез ксерокопиране, микрофилмиране или сканиране(33); изграждане на виртуален архивен фонд. С реализирането от ПУ «Паисий Хилендарски» на проекта за създаване на дигитален архив на Източна Румелия ще се извърши на практика и реконструкция на архивните фондове на институциите на областта(34).

Проблемът за реконструкцията на архивните фондове продължава да е актуален. Въпреки строгите разпоредби на Указ № 515 от 1951 г. и на Закона за Държавния архивен фонд от 1974 г. за пълна централизация в архивното дело на страната, множество архивни фондове остават все още разпокъсани. С настоящия Закон за Националния архивен фонд (2007 г.), даващ право на всички неархивни институции да запазят исторически формираните от тях архивни сбирки, едва ли може да се очаква да се случи реалното възстановяване на целостта им. Следователно, решението на проблема е в: изготвяне на описи-указатели, което да се превърне в обичайна практика; виртуална реконструкция на фондове с помощта на новите информационни технологии; допълване на фондовете чрез копия (предимно дигитални) на документи. Необходимо е да се разработи методика за реконструиране на архивен фонд и изработване на опис-указател, като предварително се внесе яснота по отношение на термини, използвани в архивната практика нееднозначно. От изключителна важност е всички, които съхраняват части от НАФ, да ги регистрират пред Държавна агенция «Архиви», за да стане известен пълният обем на националното ни документално наследство и кой какви части от него съхранява. От значение за решаването на проблема е и наличието на междуинституционално сътрудничество, каквото засега липсва. Дано архивистите успеят да убедят специалистите в музеи, библиотеки, институти, университети и други учреждения и организации да вземат по-активно участие в подобни начинания.

Бележки

1. Попов, Д. Усъвършенстване на класификацията в инвентарните описи чрез описи-указатели. — В: Материали от националната конференция «Научно-справочен апарат в архивите и пътища за усъвършенстването му», ноември 1986. С., 1987, 170–174.

2. Минцев, Д. Реконструкция на архивен фонд, съставяне и публикуване на идеални описи. — АП, 1990, кн. 2, 21–34.

3. Нейкова, А. Методически изисквания и творчество в издателската дейност. — АП, 1983, кн. 2, 7–11.

4. Пенджекова, Р. Личният архивен фонд и параметрите на документалното наследство — предизвикателство за изследователя. — В: Университетски четения по архивистика. Т. ІІ. 60 години българска университетска архивистика и 10 години специалност «Архивистика и документалистика» в СУ «Св. Климент Охридски». С., 2013, 65–86. — <http://electronic-library.org/articlers/Article%200189.html>.

5. Богданов, И. Архивология. Състав.: Петкова, Ст. и И. Звънчаров. С., 2014, 67–68.

6. Речник на българската архивна терминология. Университетско издателство ВСУ «Черноризец Храбър», 2002.

7. Словарь современной архивной терминологии социалистических стран. Вып. 1, М., 1982, Вып. 2, М., 1988.

8. Речник на българската архивна…, с. 57; Словарь современной архивной терминологии…, Вып. 2, М., 1988, с. 143 — цит. по Минцев, Д. Реконструкция на архивен фонд…, с. 26.

9. Пак там, с. 37; Пак там, с. 50 — цит. по Минцев, Д. Реконструкция на архивен фонд…, с. 26.

10. Нейкова, А. Методически изисквания и творчество…

11. Речник на българската архивна…, с. 64.

12. Нейкова, А. Методически изисквания…, 8–9.

13. Пак там, с. 9.

14. Петкова, Ст. Иван Богданов…, с. 67.

15. Попов, Д. Усъвършенстване на класификацията в инвентарните описи…, с. 173.

16. Димитрова, Р. За усъвършенстването на инвентарните описи и издаването на описи-указатели. — В: Материали от националната конференция «Научно-справочен апарат в архивите и пътища за усъвършенстването му», ноември 1986. С., 1987, с. 177.

17. Хлебарова, Зл. Реконструкция на фонда на П. К. Яворов с помощта на опис-указател. — В: Материали от Националната научно-приложна конференция «Научно-техническата обработка на архивните фондове», ноември 1983. С., 1985, 217–224.

18. Пак там, с. 223.

19. Пак там.

20. Пак там, с. 224.

21. Минцев, Д. Реконструкция на архивен фонд…, с. 30.

22. Пак там.

23. Пак там, 29–30.

24. Пак там.

25. Пак там, с. 31.

26. Найчо Цанов (1857–1923), опис на документалното му наследство, съхранявано в Държавен архив — Видин, Исторически музей — Видин, Централен държавен архив, Български исторически архив при Народна библиотека «Св. св. Кирил и Методий», Научен архив на БАН. Крайни дати на архивните документи 1867–1996. Състав.: Светлана Кръстева. Видин, 1999.

27. <http://www.archives.government.bg/uploaded_files/18_O_N_C.pdf>.

28. Пенджекова, Р. Личността и делото на екзарх Стефан в българската историческа памет. Смолян: Издателство «Отзвук прес». 2007. — <http://electronic-library.org/books/Book%200026.html>.

29. Пенджекова, Р. Личният архивен фонд… — <http://electronic-library.org/articlers/Article%200189.html>.

30. Стефан Захариев (1810–1871). Документално наследство. Състав.: Бонева, В. и Й. Желев. Издателство «Фабер», 2013.

31. Пак там, с. 56.

32. Тук следва да се отбележи, че е било необходимо, освен библиографските данни на предишните публикации, да се посочат и исковите данни на първоизточниците.

33. За опита на Испания виж: Гарсия, П. Г. Нови технологии и възстановяване на архивното наследство — АП, 1995, кн. 1–2, 26–32.

34. Боянов, Ст. Предизвикателства и решения при създаването на дигитален архив на Източна Румелия. — В: Университетски четения по архивистика. Т. IV. Университетското професионално архивно образование и архивно-информационният сектор — реалности и предизвикателства. 2016, 194–198. — <http://www.electronic-library.org/books/Book%200068a>.