Създаване на Българо-католическата гимназия в Одрин
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова
Автор: Илия Тодев
Дизайн: Давид Нинов
София, 2017
След Кримската война българското църковнонационално движение навлиза в решителната си фаза. Само за няколко години борбата срещу Вселенската патриаршия обхваща почти всички български земи в името на бързо наложилата се стратегическа цел — възстановяване на независимата българска йерархия, което в условията на Османската империя би означавало официално признаване на съществуването на отделна българска нация с произтичащите от това права за нея. Цариградската община заедно с присъединилите се към нея представители от българските епархии била призната за първенствуваща, а на 3 април 1860 г. събитията стигат до естествената си развръзка: предстоятелят на храма «Св. Стефан» в Цариград Иларион Макариополски тържествено прогласява, че българите отхвърлят властта на гръцкия патриарх.
Трудностите обаче идват скоро. Фенер категорично отказва да признае извършеното. Високата порта дава ясно да се разбере, че би дала своята санкция за акта от 3 април само ако българите се съгласят тяхната национална йерархия да бъде поставена под върховенството на Римската курия. Великите сили също заемат неблагоприятни за българската кауза позиции: Русия твърдо застъпва доктрината си за ненакърнимост единството на православието, Франция и Австрия са за уния с католическата църква, а Англия предлага българите да получат национална църква в лоното на протестантизма(1).
В този труден за църковното движение момент на преден план излиза проуниатското крило сред българите и на 18 декември 1860 г. в Цариград е подписан акт за уния с католическата църква. Унията отбелязва бързи, но краткотрайни успехи. Само шест месеца по-късно тя понася удари, от които повече не може да се съвземе — отвлечен е българо-униатският патриарх Йосиф Соколски, в православието се връщат редица видни униати, в провинцията започва бързо разпадане на движението. Въпреки това католическата пропаганда не смята шанса за превземане на българите за безвъзвратно изгубен, макар че надеждите за бързи и повсеместни успехи са изоставени. Съвземайки се от понесения удар, пропагандата се заема да събере и укрепи останките от разбитата уния, да осмисли натрупания опит и да изработи дългосрочна програма за действие(2).
* * *
Важен пункт от програмата на католическата пропаганда е по-широката помощ за българската просвета от дотогавашната и специално основаването на едно по-високо българско училище в Одрин(3) на нейни разноски. Предложението за такова училище пръв издига д-р Подхайски, полски емигрант, който в края на 1861 г. е изпратен в Одрин за подпомагане на местните униати. Според неговия замисъл училището трябвало да бъде средно педагогическо, да набира питомци измежду завършилите енорийските униатски училища в Одрин и да стане разсадник на учители за цяла Тракия(4). Идеята е възприета от полковник Ладислас Йордан — друг полски емигрант, виден член на Цариградския комитет за българската уния и пратеник на «Отел Ламбер». Тя е представена през януари 1862 г. на комитета като най-съществена част от един по-широк план за насърчение просветата на всички българи без оглед на това, дали са приели унията или не(5).
Предложенията на Йордан, включително и това за основаване на педагогическо училище в Одрин, са отхвърлени. През февруари същата година полковникът отново предлага цялостен проект за основаване на училище в Одрин. То щяло да бъде според него изключително полезно за делото на унията, защото в този град тя имала многообещаващи перспективи, от една страна, а, от друга, новообърнатите страдали от преследванията на православните. Би могло да се започне с двама-трима учители, които да помагат и на Рафаил Попов — духовен шеф на униатите в Одрин. Така би се създал един основен център за всички униатски сили и акции(6).
И този път Цариградският комитет за българската уния отхвърля предложението. Тогава Йордан се обръща към «Отел Ламбер» и към Конгрегацията за пропаганда на вярата в Рим. Парижкият комитет намира проекта за превъзходен, изказано е и мнение директорът на бъдещото училище да бъде много издигнат, който да е в състояние да направи от Одрин център на католическото дело, столица на България(7).
Проектът среща активна поддръжка и сред полската емиграция, която вече има значителен актив в подготовката и осъществяването на българската уния. «Отел Ламбер» излиза със специално възвание, в което се изтъква, че разширението на унията в България е от основно значение за бъдещето на полската нация и държава. Такова разширение в настоящия момент може единствено да се постигне чрез изпращане мисия на полския религиозен орден «Възкресение Господне» в Одрин, която да основе училище и семинария и преди всичко да работи за възпитанието на свещениците и миряните. Но за това начинание са необходими значителни средства и дълг на всички поляци е да внесат своята лепта за него(8).
Папата, който през февруари 1862 г. препоръчва на вниманието на възкресенцитe работа на полето на българската уния(9), също възприема идеята за основаване на едно по-високо училище в Одрин за подготовка на униатско духовенство. През лятото на същата година е изпратен на оглед в България супериорът на ордена «Възкресение Господне» Жером Кайсевич. След неколкомесечна обиколка той се завръща в Рим и в подробен доклад от 27. X. 1862 г. до Пий IX излага своите наблюдения за състоянието на българската уния и необходимите мерки за нейното укрепване. Две от тях заемат централно място: 1. Основаване на училища. Според католическия емисар това непременно ще спечели българите, тъй като те — и униати, и православни — имат изключително голямо желание за просвета. Тъй като в Европа би било трудно да се намерят достатъчно учители, такива биха могли да се подготвят в двете учебни заведения на лазаристите в Солун и Битоля; 2. Основаване на духовна семинария в Одрин(10).
Окончателно обаче се налага друг проект, който Кайсевич докладва на Пий IX на 27. XI. 1862 г. В него се предлага двете задачи — подготовката на учители и подготовката на свещеници — да бъдат решени чрез изпращане на мисия на възкресенците в Одрин, която да основе там едно средно педагогическо училище, едно първоначално училище, малка и голяма семинария, печатница(11).
Този амбициозен план възкресенците не само изпълняват, но и преизпълняват. Това обаче не става нито бързо, нито лесно. На отците възкресенци липсват опит, достатъчно подготвени хора, познания по български език и най-важното — финансови средства. Така че през първите няколко години от техния одрински престой, който започва от лятото на 1863 г., те могат да се заемат само с ръководството на българо-униатското училище в квартала «Киришхане», което е открито от Драган Цанков през 1861 г., да създадат своя капела и да подпомагат с мисионерска дейност българо-униатския епископ Рафаил Попов. Тази тяхна дейност се оказва почти на пълно неуспешна. Поляците влизат в остър конфликт с владиката Рафаил Попов, с френския и австрийския консул, защото отказват да зачитат Рафаиловото върховенство, а също и поради различия във възгледите за прозелитична дейност. С прекаления си ригоризъм, с незачитането на местните обичаи и на източноправославния религиозен обред поляците отблъскват българите. Ръководеното от тях училище, в което се учат и много деца от православни семейства, постепенно е напуснато от учениците, а капелата им — от богомолците(12). Владиката Рафаил дори замисля да ги отстрани от Одрин и да ги изпрати да си опитат късмета в Малко Търново, където по това време съществува униатска община(13). Френският одрински консул Куртоа в обширен доклад до своето правителство от края на 1867 г. направо заявява, че дори мисията да бъде инжектирана с големи френски субсидии, на нея и е съдено да се изчерпи и загине(14).
Но тази прогноза не се оправдава, макар че мисията трябва да се раздели със своя дотогавашен шеф Игнатий-Шарл Качановски. През 1868 г. неговият приемник Томаш Бжеска най-сетне успява да постави основите на мечтаното по-високо училище, но и сега успехите не бързат да дойдат. Най-напред училището е само първоначално. До учебната 1870/1871 г. числото на неговите възпитаници си остава незначително, при това мнозина от тях не са българи, затова в училището са организирани два отдела — български и френски. От проведените през лятото на 1870 г. изпити проличава, че напредъкът на учениците е незначителен(15).
Причините за това трябва да се търсят в търканията на поляците с владиката, в предубежденията на българите към мисията на възкресенците, в предимно религиозния характер на обучението. Училището потръгва по-добре от учебната 1870/1871 г., когато то започва да се съобразява не само с религиозните, но и с просветните и нравствените нужди на униатската община(16). Постепенно през следващите години броят на възпитаниците българи нараства, увеличава се и числото на ползуващите безплатния пансион, училището започват да посещават и деца, произхождащи от български православни семейства. Увеличеният брой на учениците не позволява на възкресенците да го поддържат в дотогавашния му вид. Френското отделение е предоставено на мисията на френския религиозен орден «Успение Богородично», която се установява в Одрин в края на 60–те години, и от учебната 1875/1986 г. поляците се наемат само с обучението на българчетата(17). Още в предишната учебна година в него е организиран първи гимназиален клас(18), а през учебната 1877/1878 г. то вече функционира с четири гимназиални класа.
Руско-турската война попречва за откриването на пети клас(19). В навечерието на войната мисията вече разполага с печатница. Към училището са организирани духов оркестър, природонаучни кабинети(20). През 1874 г. се открива и семинария, в която през учебната 1877/1878 г. се учат 14 деца(21). Гимназията става седмокласна през годините след Освобождението — такъв капацитет тя има още при основаването си, но тогава липсват подготвени за горните класове ученици. Дипломите от гимназията са валидни пред висши светски и духовни учебни заведения в Европа(22). Към гимназията са създадени още занаятчийско и типографско училище(23). И така към началото на 80–те години на XIX в. възкресенците успяват да изградят цял български учебен комплекс в Одрин.
Заплануваното още през 1861 г. по-високо българско училище в Одрин през последните няколко години преди Освобождението се утвърждава като гимназия от европейски тип с дузина учители, повечето от които поляци с европейско образование, и с около 150 български питомци, от които около 100 безплатни пансионери(24) — все цифри, с които нито едно българско училище от цяла Южна Тракия не може да се похвали.
Притегателната сила на гимназията трябва да се обяснява не само с нейните високи качества, но и с липсата на друго достатъчно добро българско училище в Одрин. Например, когато през есента па 1874 г. П. Р. Славейков пристига в Одрин, за да основе българска гимназия, няколко ученици веднага напускат полското училище, за да се запишат в това на Славейков(25). По същото време в българския печат се срещат доста отрицателни мнения за учебното заведение на възкресенците. Дописникът на в. «Източно време» от Одрин например пише, че поляците били «тембели и измамници, които само лапали парите, пращани от Запад», а учениците им не знаели добре български език(26). Друга дописка пък обвинява някои от възкресенците в противоестествени полови връзки с техни питомци(27).
Но нападките в печата всъщност отразяват рязко отрицателното отношение на българската общественост към прозелитичната ревност на възкресенците, която в Одринска Тракия и през 70–те години на XIX в. не е безопасна. След създаването на Екзархията през 1870 г. Южна Тракия остава вън от нейния окръг, натискът на гърцизма срещу българите, в повечето случаи подпомаган от турската власт, става брутален. При трудностите за изпращане на екзархийски владици в областта на редица места се забелязват проуниатски настроения, които заплашват да доведат отново до отслабване на българското национално движение в Одринска Тракия, както това става в началото на 60–те години на XIX в.
* * *
Макар че в Одринската българо-католическа гимназия не владее бойкият национален дух, характерен за българското възрожденско училище, тя има определени заслуги за засилване дейността на българите срещу гърцизма. Гимназията съдействува за разпространението и укрепването на българския език в областта, за утвърждаване и популяризиране на българското име, за повдигане самочувствието и престижа на българите.
Същевременно със значителния си и чисто български състав на учениците, с безплатния си пансион и обучение, които позволяват достъп без оглед на материалните възможности, с широко застъпеното изучаване на западни езици — френски, немски, италиански, със съвременния кръг и равнище на преподаваните знания и на педагогическата метода, с високата подготвеност и специализираност на учителския си персонал в навечерието на Освобождението Българо-католическата гимназия в Одрин е един от важните канали, чрез които българите общуват с европейската цивилизация.
Бележки
1. За църковнонационалното движение след Кримската война и за отношението към него на меродавните сили вж. П. Ников. Възраждане на българския народ. Църковнонационални борби и постижения. С., 1971, 114–170.
2. За българското униатство през първата година от неговото съществуване вж. Iv. Sofranov. Histoire du Mouvement bulgare vers l’Eglise Catholique au XlXème siècle. I Première période: Les origines (1855–1865). Roma — Paris — New York — Tournai, 1960, 48–138; Български Патриарх Кирил. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Ч. 1 (1859–1865). С., 1962, 155–220.
3. Одрин е избран за център на новото настъпление на пропагандата поради силния отзвук, който получава униатската идея в този град — вж. Ил. Добрев (Тодев). Отражението на Великденската акция (3 април 1860 г.) върху българското национално движение в Одринска Тракия. — Векове, 1983, кн. 1, 19–26.
4. Archivio della S. Congregazione Orientale-Scritture riferite nei Congressi (по-нататък само ACO-SRC). Bulgari, vol. I, 1860–1862, f. 318 (копие Научен архив на Института по история при БАН — по-нататък само НАИИ БАН — ак. XVII, оп. 7, № 1).
5. Muzeum Narodowe w Krakowie-Biblioteka Czartoryskich (по-нататък само MNK-Bibl. Czart.), 5692, str. 149–164 (копие НАИИ БАН, ак. VII, oп. 17, № 632).
6. ACO-SRC, Bulgaria, vol. I, 1860–1862, f. 326–329 (копие НАИИ БАН, ак. XVII, oп. 7, № 1).
7. Български Патриарх Кирил. Поc. съч., с. 297.
8. X. Попов. Полски документи за унията. — В: Църковно-исторически архив. T. 1. С., 1981, с. 47.
9. Notice sur les Bulgares Unis (Extrait des «Missions Catholiques»). Lyon, 1870, p. 17.
10. ACO-SRC, Bulgari, vol. I, 1860–1862, f. 388–392 (копие НАИИ БАН, ак. XVII, oп. 7, № 1).
12. Народна библиотека «Кирил и Методий» — Български исторически архив (по-нататък само НБКМ – БИА), ф. 22, а. е. 620, л. 4–5.
13. Archives Générales des Pères Augustins de l’Assompption, Journal du P. Galabert, 6. V. 1867 (копие Централен държавен исторически архив (по-нататък ЦДИА), ф. 1318).
14. Archives du Ministère des Affaires Etrangères, Turquie — Adrianopole, C. C., vol. II, f. 108–114 (копие ЦДИА, ф. 1318).
15. H. Попов. Очерки религиозной и национальной благотворительности на Востоке и среди славян. Вып. первый. СПб, 1871, с. 65.
16. Public Record Office, 669 Fo 193/934, f. 15 (копие НАИИ БАН, ак. IV, oп. 20, № 190).
17. Bulletin de l’année scolaire 1889/1890 de l’Établissement d’Éducation des P. P. de la Résurrection de N. S. J. Chr., Adrianopole, p. 5 (копие НАИИ БАН, ак. VII, oп. 18, № 633).
18. Г. Keртев. Българи и поляци. I. Делото на Отците-Възкресенци в Одрин. С., 1936, с. 27.
19. MNK-Bibl. Czart., 5691 (1208, Ew), Compte rendu de la Mission Bulgare Catholique des P. P. de la Résurrection de N. S. J. Chr. à Adrianopole pour l’année scolaire 1877/1878 (копие НАИИ БАН, ак. VII, oп. 18, № 633).
20. Bulletin de l’année scolaire 1889/1890, p. 5–6.
21. MNK-Bibl. Czart., 5691 (1208, Ew), Compte rendu de la Mission Bulgare Catholique des P. P. de la Résurrection de N. S. J. Chr. à Adrianopole pour l’année scolaire 1877/1878 (копие НАИИ БАН, ак. VII, oп. 18, № 633).
22. Bulletin de l’année scolaire 1889/1890, p. 6–7.
23. Ibidem; още за българо-католическата гимназия в Одрин вж. у: Г. Кертев. Пос. съч., и там посочената литература; Xр. Драгов. Българо-католическата гимназия в Одрин. — Истина, бр. 26 от 24 окт. 1929; М. Иванов. Паметници на миналото. Българо-католическата гимназия на О. О. Възкресенци в Одрин. — В: Календар Св. Св. Кирил и Методи. С., 1931, 93–101; Н. Генчев. Франция в българското духовно Възраждане. С., 1979, 119–123. Съчинението на Н. Генчев трябва да се използува внимателно, тъй като, що се отнася до писаното за Одринската католическа гимназия, съдържа много неясноти, противоречия и грешки. През декември 1863 г. възкресенците не са отворили свое училище в Одрин, а се натоварили с управлението на вече съществуващото униатско училище в този квартал. Произволни са твърденията (с. 120), че мисията на възкресенците в Одрин действувала под австрийско покровителство и че скоро след установяването си в този град тя «започнала да не се съобразява с френското консулство», което предизвикало «гневен» доклад на консула Куртоа. Всъщност докладът на Куртоа от декември 1867 г. (чието заключение е предадено от Н. Генчев доста произволно) се дължи на неуспехите на поляците, които пък идват главно от конфликта им с владиката.
От изложението на Н. Генчев не е ясно за какво училище всъщност става дума. Веднъж то е наречено «централно българско училище, тип семинария», друг път направо е назовано «семинария»; на едно място се говори за «училище от типа, който в Германия наричат Realschulen», на второ — за «добре развит колеж», на трето читателят остава с впечатление, че в Одрин е имало «колеж-семинария». На съмнение подлежат подробностите на с. 121 за това, че в одринския квартал «Каик» възкресенците имали «българско училище-интернат с три класа» и че към 1869 г. в Одрин «поддържали освен училищата един манастир, църква и малък параклис». Доста неточно са предадени и редица имена: Шимонски е станал Сзимуски, Бжеска — Бръзеска, Качановски — Казановски, Кобжински — Козбрински, Къбръзлъ паша — Кюпрюлю паша, Стефан Никитас — Евгений Никита, Георги Голчов — Георги Горгов, «Кириш-хане» — «Киреч-хане».
24. MNK-Bibl. Czart., 5691 (1208, Ew), Compte rendu de la Mission Bulgare Catholique des P. P. de a Résurrection de N. S. J. Chr. à Adrianopole pour l’année scolaire 1877/1878 (копие НАИИ БАН, ак. VII, oп. 18, № 633).
25. Ив. Орманджиев, Ив. Пенаков. Д-р Петър Берон и Одринската българска мъжка гимназия «Д-р Петър Берон». С., 1958, 239.