Подходи при обучението в дисциплината «Опазване и консервация на библиотечни и архивни материали»

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Рени Марчева

Дизайн: Давид Нинов

София, 2017

Проблемът за опазването на колекциите в библиотеките и архивите по света не е нов. Но през последните години интересът на библиотечната и архивната общност — с отношение към запазване на интелектуалното наследство, значително се увеличи. Причината за това бяха нарастващите количества на разрушаващата се киселинна хартия в хранилищата на библиотеки и архиви. По тези въпроси се проведоха голям брой конференции. Разискваше се основно въпроса за причините на това явление. На форумите се изтъкна, че традиционните решения (подмяна или реставрация), вземани до момента, за запазване на отделния том, комплект, малка група ръкописи или архивни материали, не могат да преодолеят кризата на големите масиви, разширяваща се с главоломна бързина. Фокусът на опазването се изместваше все повече от ответна реакция към превантивни действия.

Стигна се до разбирането, че продължителното съществуване на книгите и документите зависи от бързото развитие и прилагане на политиката на опазване на фондовете. Нейното приложение трябва да бъде както на институционално, така и на локално, национално, регионално и глобално равнище.

Проведените национални и интернационални проучвания показаха не само алармиращи нива на разрушаване, но и на игнориране на проблема сред информационните специалисти. Това неразбиране стигна дотам, че отговорници на цели колекции — с международно значение и в неизбежна опасност, едва сега осъзнаха съществуването на проблема.

Разрушаването на фондовете е комплексно по природа и колебаещо се по сила на действие. Неговото предотвратяване е възможно само при съвместните усилия на консерватори и на служители, пряко отговарящи и обработващи фондовете, в съответните библиотеки и архиви. Тези специалисти (библиотекари и архивисти) в своята всекидневна работа ще трябва да съчетават опазването на фондовете с останалите библиотечни и архивни задачи.

За да се справят с това предизвикателство, те ще трябва да придобият нови знания в областта на опазването на библиотечни и архивни материали.

Как може да се реализира и за кого е предназначено подобно обучение?

Това са студентите, обучаващи се в специалностите «Библиотечно-информационни науки» и «Архивистика» — бъдещите специалисти за библиотечните и архивните институции. Те трябва да са подготвени по проблемите на опазването, с които ще се срещнат при започване на работа в библиотека или архив.

Основните задачи на това обучение трябва да включват:

— запознаване с принципите на библиотечното и архивното опазване, какво се включва в този термин и как дейностите по опазването се отнасят към основните задачи и активности на библиотеки и архиви;

— развитие на основно разбиране на причините за повреждането в библиотечните и архивните колекции и прилагане на стратегии за предпазване и лечение;

— запознаване с елементите на програмите за съхранение, с принципите, които ръководят съхранението, с ключовите проблеми в тази област.

Предизвикателство за преподавателите е да убедят своите студенти, че опазването е съставна част от библиотечното и архивното дело. Те трябва да могат да опишат проблемите така, че студентите ясно да разберат какво трябва да знаят, за да съчетават изискванията на опазването с общите цели на библиотеката или архива. Не е достатъчно да се говори само за микрофилмирането като заместваща програма по съхранението. Паралелно трябва да се засегне и развитието на хартиената и книжната индустрия, използването на нестабилни материали при тези производства. Да се изясни, че тези промени са основните фактори за промяната в качеството на хартиената основа на документа. Трябва да се засегне и прилагането на другите форми на реформатиране спрямо колекциите. Решението за заместване, което е противоположно на микрофилмирането, трябва да е аргументирано и разумно. Студентите трябва да се научат да определят предимствата и неудобствата на всяко решение. Трябва да им се подаде информация и за начина, по който те могат да направят правилния избор между различни решения.

Ако политиката на фондовете в дадена институция е добре обмислена и изчерпателна, тя ще осигурява съществена отправна точка за вземане на правилни решения по опазването на фондовете. Така при всеки стадий на процеса на набавяне, обработка, съхранение, осигуряване на достъп, поддържане, целият персонал трябва да има предвид последиците от решенията и действията си за опазване на тези материали. Тази отговорност е особено голяма за служителите, пряко свързани с развитието и ръководството на фондовете. При решения за набавяне трябва да се вземе под внимание не само значението на едно заглавие в рамките на определена тематична област, но и вида на носителя и дългосрочните изисквания за опазването му.

Особено важно е да се обясни на студентите необходимостта от събиране на информация за начина на съхранение на постъпващите книги и на документи в миналото. Трябва да се огледа и текущото им състояние. Проверяват се показатели като чупливост на хартията, промяна на цвета, физическо повреждане, плесенясване или проникване на насекоми. Когато новите материали вече са постъпили, необходимо е да бъдат взети мерки за избягване на бъдещи влошавания на състоянието им. Например, решението определени видове материали да се подвържат говори за убеденост, че подвързиите, които отговарят на необходими стандарти, са отлична дългосрочна защита. Архивните и ръкописните фондове също би трябвало да бъдат защитени чрез алкални папки и кутии, веднага след постъпването им в архива.

Преподавателят е необходимо да обясни на студентите си ролята на администратора по съхранението (длъжност, с която все още не разполагаме в нашите библиотеки и архиви) и на консерваторите (другите професионалисти, работещи по въпросите на опазването).

Работата на този директор е да планира, организира и прилага всички аспекти на програмата за съхранение в дадената институция. Това не е лесно осъществимо. Съхранението в библиотеките и архивите е комплексна задача и за да се решава ефективно, администраторът трябва да притежава различни знания за дейностите по съхранението.

Студентите трябва да осъзнаят, че без познания и разбиране на традиционната и съвременната книжна структура, както и на различията между тях, те няма да знаят каква е различната продължителност на живот на разнообразните видове хартии, подвързии, срещани в библиотеки и архиви. Знанията за репрографията, за технологиите при бедствени ситуации, както и на технологиите, свързани с лазерния диск, неутрализацията и др., също са необходими. Чрез тях те ще могат да интерпретират принципите и практиките на опазването и ще могат да ги прилагат при всички аспекти на библиотечните дейности. Трябва да знаят как и защо хартията и другите материали се повреждат. Да разбират влиянието на различните начини на подреждане, ползване и съхранение. Добре е да познават влиянието на експонирането върху различните материали при различни условия.

От значение е способността за конструктивна оценка на дизайна на новите условия. Добре е да се познават плановете за транспортиране от стари в нови хранилища, от библиотеката до устройства за масова неутрализация, и обратно. Тези знания са особено полезни, ако младите специалисти започнат работа в по-малки архиви или библиотеки, където няма щатни консерватори. Тези знания ще им помагат да организират елементарната реставрация, подвързването и изработването на специални предпазни опаковки. Даже когато не се налага извършването на някои процеси от самите тях, те трябва да разбират състоянието на материалите и естеството на извършваните процеси.

Студентите трябва да познават работата на консерватора. Това означава добре да разбират неговия език, възможностите и ограниченията в работата му, в каква степен може да се проведе дадено третиране, без да се причинят допълнителни загуби и повреди.

Природата на материалите на книгите и архивните документи е разнообразна и потенциално неограничена в зависимост от това, на което обръщаме внимание. Бързите промени в технологиите на записване и предаване на информация ще имат голямо влияние върху библиотеките и архивите в бъдеще. Документите, които са традиционни днес, евентуално ще бъдат заместени от електронни носители. Архивистът и библиотекарят трябва да разпознават природата на материалите, за да могат да вземат правилни решения относно подреждането, ползването, съхранението и профилактиката им. Освен разпознаването на различните материали, специалистите трябва да научат как различните компоненти работят заедно. Повечето архивни документи са комплексни материали. В добрия случай тези компоненти функционират съвместно и в унисон, за да съхраняват и да позволяват достъпа до информацията. Ако някой от елементите се повреди, специалистът трябва да намери най-доброто решение за запазване на книгата или документа.

Обучението е интегрален процес, в който съзидателността, инициативността, опитът и информацията си взаимодействат. За България, където финансовите възможности на архивите и библиотеките са силно ограничени, познанията на служителите им в областта на опазването и консервацията са наложителни. Чрез тях могат да се реализират редица мерки, продължаващи живота на колекциите, без необходимост от добавки към бюджета. Тези знания е възможно да се придобият чрез квалификационни курсове по споменатите по-горе въпроси за служители или чрез обучение на ниво университетски курс (задължителен или избираем) — за прохождащите в архивното и библиотечното дело.