Правила за профилактика и третиране на плесенен растеж

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Рени Марчева

Дизайн: Давид Нинов

София, 2017

В библиотечните и архивните колекции присъствието на плесени не е необичайно явление. Въздушните плесенни спори, познати като конидии, са навсякъде в заобикалящата ни среда. Когато се активират, те започват своя растеж върху повърхността на повечето книжни и документални материали. Присъствието на плесени или подозрението за плесенна зараза на колекцията изискват незабавно внимание, тъй като наличието им поставя колекциите и хората, които ги ползват или работят с тях, в риск. Плесените могат да бъдат изключително деструктивни към архивните и библиотечните материали. Повечето от повредите, такива като отслабване на основата на документа, промяна на цвета, покриване на текст или на илюстративен материал, са необратими. Плесенните гъби могат да предизвикат силни алергични реакции, както и влошаване на съществуващи здравословни проблеми у хората, ползващи колекциите. Нашето внимание трябва да бъде насочено към профилактиката на растежа (чрез редуциране на броя на възможностите, благоприятстващи прорастването на конидиите) и към отстраняване на вегетативния растеж, в случай на поява.

Първата стъпка към намаляване на възможностите за плесенно развитие е спазването на правилата за хигиена на фонда. Конидиите са микроскопични и могат лесно да проникнат в сградата. Те се пренасят от хората чрез праховите частици, растенията, храната, чрез вентилационните системи. Въздушните филтри е необходимо да се поддържат чисти и трябва да могат да задържат и частици с много малки размери. Съществува необходимост от екраниране на въздушните отдушници с цел да не попаднат в сградата прахови частици, носещи със себе си и конидии. Хранилищата трябва да се поддържат чисти през цялото време. Прахта и замърсяванията могат да съдържат спори, както и хранителни вещества, необходими за плесенния растеж. Полиците и другите повърхности — обрезите на книгите, подвързиите, капаците на кутиите, трябва да се обезпрашават редовно. Етажите на хранилищата е необходимо да се пазят чисти и при почистване водата трябва да се сменя често, за да не се допусне преразпределяне на праховите частици. Идеалният вариант е, когато колекциите се съхраняват в кутии, в затворени пространства, или под покритие, предпазващо от прах, с цел превенция от заразяване. Като покривен материал за предпазване от натрупване на прах, може да се използва нетъкан текстил. Не трябва да се разрешава внасяне на храна и растения в пространствата за съхранение. Необходим е контрол и ограничаване на този внос и към другите пространства на сградата.

Втората стъпка е поддържане на подходящ контрол на околните условия. Прорастването и растежът на плесени могат да бъдат редуцирани, ако температурата и влажността на въздуха се контролират и поддържат на специфични нива (Т — 16 ± 2°С, RH — 55 ± 5%). Растежът на плесените зависи и от други фактори като: pH (киселинност на средата), кислородно съдържание, светлинни нива, осмотични характеристики на субстрата. За съжаление последните не могат да бъдат лесно контролирани, за разлика от температурата и влажността на въздуха. Въздухът трябва да циркулира свободно в хранилищата и експозиционните зали. Използването на вентилатори може да помогне да не се образуват топли зони или пространства с висока влажност. При необходимост се използват деовлажнители. Създаването на благоприятни микроусловия трябва да се избягва. Колекциите е добре да се съхраняват на разстояние от външните стени, ако техните повърхности са с висока влажност и конденз. Долните полици е необходимо да са най-малко на 10 см от пода за предпазване на колекцията от потенциална повреда при наводнение. Хранилищата и свободният достъп трябва да се наблюдават постоянно. Най-често се използва мониторинг на условията чрез измерване и записване на температурата и влажността на въздуха. Така се осигурява акуратна карта на условията и тя може да бъде използвана за идентифициране на всички потенциални или съществуващи проблеми. Редно е на екземпляри с повишена влажност да се обръща внимание веднага, тъй като прорастването на конидиите може да започне 24 часа след началото на омокрянето.

Третата стъпка изисква осигуряване на безопасни и здравословни условия при работа със заразени материали. Колекциите, които са идентифицирани като заразени, трябва да бъдат изолирани от останалите материали и да се държат в затворени пространства до момента на обработката им. Хората, работещи с тези материали, трябва да са предупредени за възможния риск, който се засилва с честотата и продължителността на ползване. Особено при специфични алергични заболявания или респираторни такива. Служителите, обработващи заразени документи, са подложени на риск от развитие на чувствителност към плесени. При продължителност на ползване на такива материали, възможността от развитие на алергии нараства. Най-често алергиите възникват при вдишване. Не са редки и случаите на алергични реакции при контакт с кожата. При ползване или обработка на подобни материали се изисква поставяне на предпазни ръкавици, медицински маски, лабораторни престилки, защитни очила. След ползване маските и престилките се перат или изхвърлят. Обработването на материалите в камина помага за намаляване на риска. Много важно е и доброто почистване на ръцете и лицето, както и на работните повърхности, използвани при почистването на материалите.

Четвъртата стъпка включва провеждане на ефективна обработка на заразените материали. В много от случаите е трудно да се определи точно кой вид плесен е налице. Това е работа за специалист миколог. Независимо от развитите видове, отговорността на специалистите по съхранението и консерваторите за плесенното развитие остава. Фокусът на тяхното внимание трябва да се насочи към отделяне на заразените колекции и към тяхното почистване. Колекцията, разкриваща плесенясване, може да има, но може и да няма активна плесен. Като правило, активната плесен е влажна, размазваща се при допир. Инертната е суха, прахообразна и леко се отделя с мека четка. Ако материалите са сухи, отсъства мирис, това също може да е показател, че плесента е неактивна. При този вид плесен конидиите са в покой, но все още са налице. Плесенните спори в състояние на покой имат здрава клетъчна стена, нисък метаболизъм и са дехидратирани. Веднъж хидратирани от един или повече фактори, те стават активни и прорастването им започва, Замразяването на материалите до – 20 градуса за 48 часа и последващото им бавно размразяване е един от начините за дезактивиране на активните спори. Преди замразяването трябва да сме сигурни, че всички възможни повреди на мокрите или овлажнени материали са редуцирани.

Изсушаването на овлажнени томове е следващият метод за дезактивиране на активните конидии. Мокрите книги и документи трябва да се изсушават възможно най-бързо за избягване на плесенно прорастване върху тях. Изсушаването може да се извърши с помощта на подложки от попивателна хартия или чрез разтваряне на томовете ветрилообразно за отделяне на поетата влага. Необходимо е използването на вентилатори за раздвижване на въздуха. Ако не е възможно процесът на изсушаването на материалите да започне до 24 часа, те би трябвало да бъдат замразени за ограничаване на всякакъв вид плесенен растеж. Замразяването позволява да се освободи време за предприемане на някои следващи мерки, но то има и някои неудобства. Може да се установи наличие на минимален растеж, в резултат на отделените метаболитни продукти. Може да се засили пигментацията. Възможно е да продължи разтичане на мастилата. При решение за замразяване трябва да сме сигурни, че всяко възможно повреждане ще е минимално. Например: снимки, за които е използван фотографски процес като мокър колодий върху стъкло или метал, не трябва никога да се замразяват.

Дезактивиране на плесенно прорастване може да се извърши и чрез потапяне на документи в баня с дезинфектант. Например разтвор от 70% алкохол и 30% вода. Това е най-достъпният и най-безвредният за документите и хората дезинфекционен разтвор. Тази смес ще убие активната плесен и конидиите в покой. Малкият процент вода е необходим за хидратирането им, което разрушава клетъчната стена на конидиите и позволява проникването на алкохола. Преди извършването на тази процедура трябва да сме сигурни, че мастилата са стабилни в обработващия разтвор. Третирането трябва да се извърши от специалист консерватор.

Използването на фунгицидно камерно третиране е друг метод на стопиране на плесенното прорастване при големи масиви от документи. То се препоръчва в изключителни случаи, тъй като много от съществуващите препарати са опасни и за самите материали, и за здравето на хората. Този вид обработка е необходимо да се провежда при спазване на строги правила на безопасност. Трябва да се знае, че докато хидратираната конидия е чувствителна към много фумиганти, дехидратираната е неактивна, резистентна към тях.

Плесента може да се открие върху повърхността или във вътрешността на даден обект. Плесенните гъби, попаднали и развили се върху повърхността, се отделят по-лесно. Почистването на материалите в дълбочина е по-трудно, а тяхното повреждане е по-силно. Повърхностните плесени могат да се отделят чрез слабо вакуумиране или чрез изчеткване на повърхността. Мастилата и самата повърхност трябва внимателно да са проучени, за да сме сигурни, че те могат да преодолеят подобно третиране. Почистването се извършва внимателно, за да не се отделят и изгубят отделни накъсани фрагменти. Използването на вакуум аспиратор осигурява безопасен и контролиран метод за отделяне на плесени от повърхности. Като предпазна мярка добре е всяко сухо почистване да се извърши в камина, за да не се отделят спори във въздуха и да не се стигне до допълнително замърсяване и заразяване на околната среда.

Плесените продуцират пигменти даже при неблагоприятни условия. Тези пигменти могат да се съдържат в конидиите, в мицела или в самия субстрат. Ако пигментацията е в конидиите, тя може да се отдели при вакуумирането или изчеткването на материалите. Пигментите, открити в другите места, се отстраняват по-трудно. Тези, намиращи се в мицела, могат да се отделят само след неговото отстраняване или след разкъсване на клетъчните му стени, използвайки ензими. Някои пигменти са разтворими в определени разтворители и ако те са установени в субстрата, могат да бъдат премахнати със специфични разтворители. Възможно е наблюдаване на някои обезцветявания на хартията, в резултат на отделени от плесените слаби органични киселини.

Плесенните гъби въздействат върху химичните и физичните свойства на субстрата. При повишена влажност се засилват хидролизните процеси. Отделените ензими и киселини реагират с материалите и могат да доведат до промени в pH. Плесените рядко атакуват основната структура на хартията — целулозните влакна. Те предпочитат аморфните органични вещества, такива като лепила, протеини, аминокиселини. В резултат на тяхното въздействие се наблюдава отслабване на материала. Мицелът може да предизвика омекване на хартията, да я направи рехава.

Преди предприемането на всякакъв вид обработка на хартиен документ, повреден от плесени, е необходимо да се потърси помощта на квалифициран консерватор. Важно е химичните и физичните ограничения за хартията да бъдат разпознати преди третирането. Консерваторът е специалистът, който трябва да препоръча, а при по-ценни документи да извърши и третирането. В неговите прерогативи е поправката и заздравяването на повредената повърхност.

Библиотечните и архивните институции трябва да са подготвени срещу развитие на плесени в техните колекции и да притежават план за действие в случай на бедствени ситуации.

Литература

Alleman, Steve. Coping with an Outbreak of Mold. LLA Bulletin. 61 (4) (Spring 1999) : p. 217–220.

Baker, Whitney. Preservation Perspectives : Mold in the Stacks : A Universal Problem. Kentucky Libraries. 65 (3) (Summer 2001) : p. 20–22.

Brown, Dors R. Collection Disaster : Mold in the Stacks. College & Research Libraries News. 64 (5) (2003) : p. 304–306.

Florian, Mary-Lou. Fungal Facts: solving fungal problems in heritage collections. — London : Archetype Publications, 2002.

Guild, Sherry and Maureen Macdonald. Mould prevention and collection recovery. — Ottawa: Canadian Conservation Institute, 2004. (CCI Technical Bulletin, 26).

Kowalski, W. K. and William Bahnfleth. 1998. Airborne Respiratory Diseases and Mechanical Systems for Control of Microbes. Heating/Piping/Air-Conditioning. July, p. 34–48.

National Archives of Canada. Precautionary Measures for Dealing with Mould Contamination of Archival and Library Collections and Locally Contaminated Buildings, 1996.

Singh, Jagjit, editor. 1994. Building Mycology. — London : E&FN Spon.

Southwell, Kristina L. Chlorine Dioxide : A Treatment for Mold in Libraries. Archival Products. 10 (3) (2003).