Три основни етапа при опазването на стари книги и исторически документи

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Рени Марчева

Дизайн: Давид Нинов

София, 2017

Осигуряване на добри условия на съхранение — хигиена, ниски нива на температура, влажност, осветление

При съхранение и експониране на исторически документи от голямо значение са условията, при които тези материали са поставени. Хартията е органичен материал, който силно се повлиява от околните условия. Тя е чувствителна към повреди от механичен, химичен и фотохимичен характер, чиито причинители присъстват в околната среда — прахови частици, вредни газове, променящи се температура и влажност на въздуха, експозиция на светлина. Подходящите условия — хигиена, ниски температури, ниска влажност и ниски нива на осветеност, играят важна роля в продължителността на съхранение на историческите материали.

Прахта и другите въздушни замърсители (въглероден диоксид, серен диоксид и азотните окиси) са материали, които предизвикват химически повреди на хартиената основа. При взаимодействие на тези кисели газове с влагата от въздуха се образуват киселини, които са причина хартията да става кисела и чуплива. Абразивните прахови частици механически повреждат хартията чрез разрязване на хартиените влакна. Прахта е и хранителен източник за насекоми, както и източник на гъбни спори и яйца на насекоми. При повишени нива на температура и влажност се благоприятства появата на плесенни гъби и насекоми.

Историческите колекции трябва да се пазят в чисти места. За целта редовно обезпрашавайте хранилищата и експозиционните зали. Редовно проветрявайте. Сменяйте въздушните филтри на системите за проветряване. Дръжте документите далеч от храна, отворени прозорци и източници на изпарение, включващи почистващи препарати, бои, цигарен дим. Ако е трудно да се контролират качествата на прахта и въздуха, добре е документите да се съхраняват в архивни опаковки, осигуряващи бариера към тези проблеми. Съхранявайте колекциите на разстояние от пода за предпазване от вредители и водни повреди.

Редовното почистване дава възможност да се следи и активността на насекомите. При констатиране на някаква инфекция, избягвайте да използвате химикали. Последните, подобно на киселините, се абсорбират от хартията и действат като разрушаващи агенти. Натрупаните остатъци също могат да предизвикат и здравословни проблеми на хората при работа със засегнатите обекти. Използването на някои нехимични методи, включващи откриване и запечатване на повърхностите, където са открити насекомите, елиминиране на източниците на вода и храна, редовно почистване и подобряване на въздушната циркулация, могат да ограничат заразата и да я преустановят.

Хартиените материали са с тенденция за разширяване и свиване в отговор на промени в температурата и влажността. При промяна в условията постоянното разширяване и свиване причиняват разкъсване на хартиената структура на документите. Условията на повишена температура и влажност ускоряват стареенето на хартиените материали и създават условия за активиране на насекомите и за плесенен растеж.

Избирайте хранилища и сгради, където има подходящи условия за съхранение, добра въздушна циркулация. Оставете свободно пространство за движение на въздуха, чрез разполагане на стелажите и шкафовете на известно разстояние от стените. Температурата и влажността трябва да са умерени и контролирани, доколкото e възможно. По принцип по-ниски температури и по-висок контрол на влажността водят до по-добри условия за опазване на книжните материали и до намаляване на вероятността от плесенно прорастване. Някои литературни източници препоръчват температура под 16°С и влажност 30–50%.

Хранилищата и експозиционните пространства да са отдалечени от източниците на топлина и вода, такива като топла вентилация, отворени прозорци, мивки. Избягвайте външните стени за разполагане на стелажи до тях, тъй като те са подложени на промени във влажността под влияние на външните условия и появата на конденз върху тях е често явление.

Светлината е форма на електромагнитна енергия, която ускорява повреждането на хартиените материали. Светлината води до отслабване на структурата на хартиените влакна. Експонираните хартии — особено тези, съставени от дървесна маса, пожълтяват или покафеняват и стават чупливи. Платнените книжни подвързии и много мастила избледняват при излагане на светлина. Повредите от експониране на светлина, независимо дали е естествена или изкуствена, са натрупващи се и необратими. Химичните реакции, започващи под въздействието на светлината, продължават и след като източникът на светлина e изключен и документите са прибрани на тъмно. Източниците на видими и инфрачервени лъчи се явяват и източници на топлина. Повишаването на температурата ускорява химическите реакции и влияе на влажността на въздуха.

Дръжте ценните колекции на тъмно, доколкото е възможно. За предпазване на образците избирайте за съхранение и експониране площи без прозорци, където осветлението обикновено се държи загасено. При наличие на прозорци, екранирайте ги с УВ филтри или щори за блокиране на светлината, особено в тази част на деня, когато има въздействие на слънчеви лъчи. Като правило поддържайте ниски нива на осветеност и експонирайте за кратки интервали от време. Разполагайте ценните материали в опаковки с архивно качество (такива като пликове свободни от киселини, папки или кутии), които напълно предпазват разположените в тях материали от светлина.

Внимателно ползване

Старите книги и документи в историческите колекции трябва да се ползват със всички съображения за тяхната уникалност, възраст, състояние и ценност.

Потта и мазнините върху кожата оставят постоянни пръстови отпечатъци върху книгите и хартията. С времето в мястото на контакт хартиите се разрушават, а е възможно и плесенно прорастване.

При ползване на ценни материали винаги бъдете с чисти ръце или с памучни ръкавици. Последните са за предпочитане.

Осигурявайте опора на документите при пренасяне и ползване. Ако хартиените документи са с по-големи размери или в чупливо състояние, използвайте здрава подложка (например парче картон) под тях. При обръщане на чупливи документи те се покриват с твърд картон и отгоре и така приготвеният «сандвич» се обръща, за да се открие и ползва другата страна на документа. Използвайки този «сандвич», предпазваме чупливите документи от допълнително повреждане при обръщане.

Винаги използвайте двете си ръце, когато носите голямоформатни или тежки книги и документи. Поставете ги върху плоска повърхност и поставете подложка (например друга книга) под корицата, която e отворена. При ползване на нестабилни и ценни издания с глухи корици най-подходящи са поставките от пенопласт. Книгата се поставя, разтворена на 120°, което гарантира надеждна опора на целия гръб, а страниците се придържат с полиестерна лента. Не натискайте книгата за по-широко отваряне от необходимото и никога не поставяйте книгата отворена с лице надолу. Тези две действия могат да причинят повреждане на гърба на книгата.

Отделяйте материалите, които са вредни за историческите обекти (такива като кламери, карфици, гумени ленти). Разполагайте отделно материалите с висока киселинност, например вестници. Ако тези документи са важни, поставете ги в неутрални опаковки, така че те да не са в директен контакт с ценните материали. Ако документите имат само информационна стойност, заместете ги с фотокопия върху обезкислена или забуферирана хартия. Заместете старите и вероятно кисели опаковъчни хартии с такива с архивно качество.

Книгите трябва да се поставят във вертикално положение на полиците, да не се разполагат плътно и да се подкрепят с държатели при необходимост. Голямоформатните книги се съхраняват в хоризонтално положение върху полици с подходящи размери, най-много по две или до три — една върху друга.

Съхранявайте отделните документи хоризонтално, при възможност непрегънати. Сгъвайте хартиените документи, ако са все още гъвкави и ако няма опасност от пречупване при сгъване.

Ако са доста твърди за отваряне, пазете ги сгънати както са. Ако е възможно, отделете писмата от пликовете. Документите могат да бъдат разположени в папки, обикновено не повече от 10 или 15 в папка. Бъдете сигурни, че папките са подходящи и ще придават необходимата опора на съхранявания в тях документ. Кутиите за съхранение на вестници и голямоформатни документи трябва да са хоризонтални, буферирани и с малко по-големи размери от самите документи.

Никога не залепвайте разкъсани документи с тиксо лепенки. С времето те стареят и техните лепила агресивно разрушават и опетняват материалите, до които са прикрепени. Съхранявайте разкъсаните документи в техните собствени опаковки, за да ги предпазите от по-нататъшно разкъсване и за запазване на отделните парченца заедно. За книга с отделени капаци или страници, завържете книгата с платнени, неоцветени плоски ленти (памучни или ленени). Ако книгата не се ползва често, завийте я в здрава, свободна от киселини хартия. Друг вариант е съхраняване на такава книга в архивна кутия, която ще я предпазва от допълнително разкъсване и от влиянието на неблагоприятни фактори на околната среда.

Съхраняване на историческите обекти в опаковки, изработени от свободни от киселини хартии или от инертен материал

Качеството на опаковките за съхранение играе важна роля в продължителността на опазване на писмените исторически материали. Лошокачествената хартия и пластичните материали, използвани за направа на старите опаковки, могат да ускорят повреждането на ценните документи, тъй като хартията бързо абсорбира киселини и други повреждащи продукти от материалите, с които тя е в директен контакт. За опазване на състоянието на опакованите образци опаковките за съхранение трябва да са направени от химически стабилни материали, които не въздействат на съдържащите се в тях книги и документи. Опаковките с добро качество служат и като бариера на външни киселинни въздействия (такива като прах и въздушни замърсявания) и отслабват влиянието на лошите условия. Хартията и картонът за кутии трябва да са свободни от киселини. Наличните в специализираните магазини опаковки са буферирани с pH — (7.5–9.0), съдържащи алкален резерв, който неутрализира допълнително абсорбирани от външната среда киселини и свободни от киселини картонени папки и кутии с pH — (6.5–7.5), неустойчиви на последващо киселинно въздействие.

Буферираните продукти са подходящи за съхранението на книги и на повечето видове документи. Някои видове снимки и документи с чувствителни материали (бои, мастила) не трябва да се съхраняват в буферирани опаковки, особено ако температурата и влажността не са добре контролирани. Те се съхраняват в неутрални опаковки, свободни от киселини.

Хартиените опаковки и кутии осигуряват профилактика от светлина и прах, предпазват от натрупване на влага и разрушителни газове, поради своята порьозност. Техният единствен недостатък е, че съхраняваните материали трябва да се изваждат от опаковката, за да бъдат разгледани, засилвайки шанса за повреда от абразия, от пръстови отпечатъци.

Пластмасовите продукти трябва да се правят от инертни материали, които са свободни от пълнители. Съвременните архивни пластмаси включват полиестер и полипропилен. Полиестерният филм е здрав и прозрачен. Използва се да покрива листове, за ръкави и за капсулация на документи (обратима опаковка). Документът се затваря между два листа полиестерен филм, които след това се свързват по ръбовете с двойно залепваща се лента или чрез разтапяне със специално зонално заваряване. Полипропиленът е по-здрав и се ползва за кутии.

Предимство на пластичните опаковки е тяхната прозрачност, което улеснява ползването на документите, без да се налага тяхното изваждане.

При повишена влажност в околната среда във вътрешността на полиестерната опаковка се натрупва конденз, тъй като тя не притежава порьозността на хартиените материали. Тази влага не може да се отдели и въздейства необратимо на съдържимото. Този вид опаковки не предпазват от светлинно въздействие.

Преди поставяне на книги и документи в контейнери, проверете тяхната чистота и влажност. При влажност на документи или наличие на плесенен мирис проветрете и изсушете влажните материали в добре вентилирано помещение. Отделете повърхностния прах с мека четка — на открито. Използвайте предпазна маска срещу прахта и съдържащите се в нея гъбни спори и яйца на насекоми.