Терминаторът Танев. Премахват архивистите от списъка на професиите
След като отправи коледното си пожелание по Фейсбук, просветният министър се зае да заличава професията на архивиста
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова
Дизайн: Давид Нинов
София, 2016
Народът нарича дните от Игнажден до Богоявление нечисти. Според поверията през това време всички таласъми, вампири, караконджули, зли самодиви и всевъзможни дяволски изчадия са се втурнали в нашия свят, за да вредят, вършат безобразия и ужасии...
Дните между Коледа и Нова година са благодатните нечисти дни за българската администрация. Докато населението празнува, властниците тихомълком я си гласуват тринайста заплата, я подарят апетитен парцел неизвестно на КОЙ, я вземат та заличат някоя професия.
Като основател и ръководител на катедрите «Публична администрация» и «Политология» в СУ «Св. Климент Охридски» министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев не би пропуснал нечистите дни на 2015 г., за да направи някой зулум. Например като заличи архивистиката от списъка с регулираните професии у нас. Намерение, за което четем в сайта на МОН. Там е публикуван проект за решение на Министерския съвет. Проф. Танев като демократ, от гражданската квота на Реформаторския блок дори е сложил срок и адрес за бележки, становища и предложения — дирекция «Международно и европейско сътрудничество» на e-mail: p.kanev@mon.bg до 4 януари 2016 г. включително. Щедър срок, както се вижда.
Студия Трансмедия се обърна за становище към проф. Андриана Нейкова — един от създателите на специалността «Архивистика и документалистика» в Историческия факултет на Софийския университет «Св. Климент Охридски».
СУ е също така алма-матер, за Тодор Танев, където той израсна до проф. д. п. н. ... и министър.
Правим становището най-напред достояние на нашите читатели. Но още в първия работен ден на 2016 г. ще го изпратим до премиера, както и до всички министри в кабинета Борисов. Ако правителството настоява да приеме това безотговорно решение — което засяга не само тенденции в световното развитие и способностите ни да въведем бленуваното електронно управление, но и Националния архивен фонд, като елемент от системата за национална сигурност — не е ли време да употребим станалото напоследък модно словосъчетание «национално предателство».
На кого пречи професията архивист в България?
проф. д-р Андриана Нейкова
Въпросът ми е адресиран до ръководството и експертите на Министерството на образованието и науката (МОН) относно публикувания Проект на Решение на Министерския съвет за изменение и допълнение на Решение № 619 на МС от 27. 07. 2009 година за приемане на Списък на регулираните професии в Република България — http://www.mon.bg/?go=page&pageId=63.
Поводът е, че в цитирания проект на основание чл. 8, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, във връзка с чл. 3 от Закона за признаване на професионална квалификация, се разпорежда да се заличи ред 76 «Архивист» от споменатото Решение № 619. Липсва обаче необходимата информация в случая за основанията на вносителите по повод предлаганото изменение, което несъмнено ще има редица негативни последствия за националния ни архивно-информационен сектор във всичките му сегменти: архиви – учрежденски и исторически, регламенти, свързани с документалния и архивен мениджмънт, информационни стандарти, стартовото професионално образование и квалификация на работещите архивисти.
Още в началото се налага да подчертаем, че без архивисти-специалисти, респ. без професията архивист със статут на регулирана професия, Държавна агенция «Архиви», която е оторизирана да провежда държавната политика в съответния сектор, не би могла да гарантира системното попълване на Националния ни архивен фонд (НАФ), а също и съхраняването на архивните комплекси в неговия състав, както и ефективното използване на достигналите до нас документални свидетелства чрез дейността на съответните специализирани архивни институции. От друга страна, съвременните държавни институции и учрежденски архиви предоставят по електронен път качествени, икономически ефективни и леснодостъпни административни услуги на гражданите. По този начин им се осигуряват технологични възможности за пряко участие в управлението, като условие за прозрачно функциониране на държавната администрация.
Без дипломирани архивисти, които имат стартово професионално университетско образование по архивистика или допълнителна квалификация, архивите ни — учрежденски и исторически, няма да могат да изпълняват специализираните си функции. А още от своята поява досега именно архивите осигуряват опазването на най-ценните от историческа гледна точка документални свидетелства с оглед защитата на неотменните права във всяко общество. Разпространението на информационно-комуникационните технологии променя социалната им роля, както и очакванията на обществото към професията архивист. Във времето на електронната информация традиционният модел на историческите архиви логично се променя от стационарен в комуникационен. Утвърдените стратегии, регулации и рамкови програми на Европейския съюз относно развитието на архивно-информационния сектор са съобразени с новото поколение комуникации, насочени към интерактивно и всеобхватно взаимодействие с потребителите на архивна информация. Част от услугите, които се предоставят на гражданите, се приближават все повече към съобщителния и нематериален вид е-услуги, които са характерни за съвременните комуникации.
Участвайки в осъществяване правото на информация на всеки гражданин, българските исторически архиви, които са част от държавната ни администрация, също се превръщат в активен медиатор и основен комуникационен център в публичното киберпространство.
В глобален мащаб целенасочено се работи по дигитализацията на информационните ресурси на историческите архиви. Особено впечатляващи в тази насока са мащабите, темповете и резултатите от извършващата се дигитализация на публичните архивни ресурси в САЩ, Австралия, Великобритания, Франция, Русия, Унгария и др. Трябва да се поясни обаче, че подобни резултати са постижими, когато има ясна национална стратегия и се провежда системна политика в тази насока.
Благоприятен фактор за технологичната трансформация на класическите исторически архиви в Европейския съюз с помощта на новите информационно-комуникационни технологии са стратегиите, регулациите, политиките и приоритетите за разширяване на архивното сътрудничество, утвърдени на институционално и експертно равнище в общността. Постигнатото сътрудничество обхваща, както интегрирането на информационните им ресурси в единното европейско архивно пространство, така и към управлението на съвременните електронни документи в публичния сектор, включително и архивирането им.
В резултат от предприетото структурно преобразуване на архивната информация достъпът до отделните национални архиви вече се осигурява чрез общоевропейския архивен портал APEx, наследник на предходния APEnet. Държавите в ЕС имат и уеб-базирани портали с достъп до хранилищата си. Някои от тях разполагат и с Национален регистър на документалните си комплекси, съхранявани в отделните архиви, библиотеки и музеи. Известно е, че през периода 2011–2015 г. започна дигитализация на културното и историческото наследство на държавите членки на Европейския съюз, в това число и Република България. Целта на проекта, финансиран и координиран в рамките на стратегическия план на Europeana (Европеана), е създаването на Единна цифрова библиотека за дигиталното съдържание на институтите на колективната историческа памет в границите на ЕС. По-нататък чрез портала на Европеана и APEx ще се работи съвместно за създаването на обща дигитална инфраструктура на културното богатство на Европа. Във връзка с дигитализацията на информационните ресурси на архивните документи усилията са насочени към създаването на единен стандарт с оглед тяхното правилно съхраняване в бъдеще.
Визираните промени изискват иновационни методи за обмен на информация и обучение с помощта на съществуващите социални мрежи, включително и тези на институтите на паметта — архиви, библиотеки и музеи. Свидетели сме, че създаваните трансгранични компютърни архивни мрежи още на този етап обвързват потребителите им от целия свят.
Най-важният вътрешен фактор в процеса на трансформация на традиционните архиви са постиженията на теоретичната архивистика, като сложно интегрално познание. С най-голямо значение от външните фактори за националните архивни институции са регулиращата функция на държавата, научно-технологичният потенциал на обществото, стратегиите, регулациите и политиката на международната общност по опазването и използването на архивното наследство.
Следователно не само технологичните иновации в областта на архивирането на съвременните електронни документи, но и извършващата се дигитализация на публичните ресурси, концентрирани в държавните исторически архиви, изискват професионално архивно обучение и непрекъсната квалификация на работещите архивисти, които да са съобразени с модернизирането на публичната администрация в условията на съвременната информационна парадигма и електронно управление. Със сигурност обаче, предстоящото заличаване на професията архивист от Списъка на регулираните професии ще постави под въпрос професионалните компетенции на архивистите-специалисти. Подготвената промяна, която е изненадваща за професионалното архивното съсловие, ще демотивира младите хора, които досега целенасочено избираха да учат за архивисти в специалност Архивистика и документалистика в Историческия факултет на Софийския университет «Св. Климент Охридски» или в другите университети, които се опитват да организират през последните години вариантни специалности.
На този фон е интересно да се отбележи, че бройките по държавна поръчка (30), отпуснати на специалност Архивистика и документалистика в СУ за учебната 2015/2016 г., се заеха още на второто класиране, а балът на приетите студенти се запази традиционно висок,. Освен това през целия период от официалното откриване на специалността през академичната 2002/2003 г. досега само отделни студенти по изключение са се прехвърляли в други специалности след първата учебна година, което, за съжаление, е масова практика в повечето университетски хуманитарни специалности. За сравнение, повечето от дипломираните ни студенти намират без проблеми работа като архивисти засега предимно в частния публичен сектор, където им се предлагат по-високи възнаграждения. Имаме основание да изтъкнем, че възпитаниците на специалност Архивистика и документалистика в СУ имат успешна професионална и социална реализация. А за преподавателите тази констатация е стимул да продължават да работят за утвърждаването на Българската университетска архивистика като съвременен национален образователен модел, съизмерим с постиженията на водещите в тази област държави с дълголетни традиции и постижения.
Трябва да се отбележи, че придобитите дипломи по архивистика в рамките на специалност Архивистика и документалистика в СУ се признават в ЕС. Основанието в случая е, че правото да се упражнява професията архивист е лицензирано, респ. изисква се университетска диплома за стартово професионално образование по архивистика или квалификация, за да можеш да работиш като архивист. Това е записано в архивните им закони, защото за цивилизования свят националните им архиви са важен индикатор за държавността, за културното равнище и традиции на обществото, както и за неговия научно-технологичен потенциал. А при нас се заличава професията архивист, без да се безпокоим за по-нататъшната съдба на националното ни архивно наследство и за развитието на архивите ни. Ето защо считам, че мой граждански дълг от позициите на дългогодишен университетски преподавател именно по архивистика, респ. доказал се специалист в тази област, да поставя въпроса си пред държавните служители, подготвили въпросното заличаване: На кого пречат дипломираните архивисти и архивите в България? Наясно съм, че няма кой да ми даде конкретен отговор!
Вероятно, ще е трудно да обясним на колегите си в ЕС или на професорите по архивистика в Школата на хартите (École des Chartes) към Сорбоната — първото архивно училище в света (1821), защо в само в България в началото на 2016 г. професията архивист предстои да бъде заличена с решение на МС. Това се случва в момент, когато новият президент на МСА Дейвид Фрикър в словото при встъпването си в длъжност определя за стратегическа задача на националните архивни институции да се издигнат в административната структура на страната си. Той определено разчита на дипломираните, уважавани и мотивирани представители на професията архивист!
За сведение: Още през далечната 1959 г. България е приета за член на Международния съвет на архивите (International Council on Archives — ICA).
Авторитети възразяват срещу опитите на министър Танев да заличи професията «архивист»
Верни на ангажимента си към нашите читатели, продължаваме да публикуваме становищата на експертите, компетентни как да запазим националната си памет, съхранявайки научния и човешкия потенциал, свързан с Националния архивен фонд. Трябва ли да припомняме на министър Танев, че това е елемент от националната ни сигурност. След като «Студия Трансмедия» запозна с проблема преподавателите от Историческия и Философския факултет на СУ «Св. Климент Охридски», получихме гледната точка на доц. Тодор Попнеделев — декан на Историческия факултет. Очакваме и становището на проф. Димитър Денков — декан на Философския факултет.
До проф. Тодор Танев, министър на образованието и науката на Република България
КОПИЕ ДО:
Проф. Анастас Герджиков, ректор на СУ «Св. Климент Охридски»
Г-жа Милена Дамянова, председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание на Република България
Доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция «Архиви» към МС
Уважаеми господин министър,
Недоумение буди Вашия проект за решение на Министерския съвет за изваждането на професия «архивист» от списъка на регулираните професии в Република България, публикувано за обсъждане на страницата на МОН с краен срок за внасяне на мнения 4 януари 2016 г.
Недоумението е мотивирано с няколко аргумента:
1. Това решение влиза в разрез с изискванията на съвременното ни развитие и европейските норми на професионализъм във всички сфери на човешката дейност.
2. Изваждането на професията «архивист» би довело до изгубването на десетилетия натрупано човешко познание и опит в тази посока и би обезсмислило труда на поколения професионалисти. Изгубването на знание едва ли е цел на ръководеното от Вас министерство.
3. Професията «архивист» дава на държавната и на местната администрация, на целия публичен и стопански сектор необходимата база за анализ на актуалното състояние и перспективите за развитие.
4. Професията «архивист» осигурява издирването, съхранението и експониране на свидетелства за националната ни памет.
5. Професията «архивист» е крайно необходима в процеса на дигитализация на културно-историческото наследство. За да бъде осигурена дигитализацията на огромния масив документално наследство са необходими специалисти от много области на познанието, сред които са и архивистите. Държа да подчертая, че дигитализацията е само средство, чрез което може да се съхрани и експонира, осмисленото от учените.
6. Убеден съм, че когато се взима подобно важно решение е необходимо проблемът да бъде поне консултиран с научно-преподавателските звена, подготвящи професионални кадри в тази важна за държавата дейност.
Накрая, ще си позволя да споделя, че откакто светът е осъзнал себе си, той държи следите от неговото израстване да бъдат ползвани за развитието му, а това най-добре могат да ни осигурят професионално подготвените архивисти.
Тъй като съзнавам, че Вашият проект за решение на Министерския съвет не получи достатъчно широко обсъждане преди неговото внасяне в МС — поне що се отнася до професионалната колегия на Историческия факултет на СУ «Св. Климент Охридски», си позволявам да Ви предложа да отложите временно неговото гласуване от МС и да направите съответни консултации за научноизследователските, професионалните, практическо-приложните и други последици от неговото приемане. Готов съм на съдействие в тази посока, ако Вие прецените.
София, 4 януари 2016 г.
С уважение:
Доц. Тодор Попнеделев, декан на Историческия факултет при СУ
Невероятно, но факт: «Студия Трансмедия» предотврати заличаването на архивистите от списъка с регулираните професии!
Ден след изтичането на срока за становища министър Танев се подписа под писмо, което отменя отпадането.
«След възникналото напрежение по повод отпадането на професията «архивист» от Списъка на регулираните професии в Република България, споделям притесненията на колегията и по тази причина предложението на МОН за промени на РМС ще бъде внесено без точката, която предвижда отпадането на «архивист» от Списъка на регулираните професии в Република България.»
05. 01. 2016 г.
Министър: (п)
Писмо с този финал е било връчено днес на председателя на Държавната агенция «Архиви» доц. Михаил Груев от министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев. Така завърши най-кратката и успешна кампания на «Студия Трансмедия» в защита на обществения интерес.
Съгласно § 1, т. 1 от Закона за признаване на професионалните квалификации регулирана професия е професионална дейност или съвкупност от професионални дейности, включена в Списъка на регулираните професии в Република България, която е от обществена значимост и/или е от съществено значение за живота и здравето на хората и достъпът до която е подчинен на законови, подзаконови или административни разпоредби относно:
a) притежаването на специфична професионална квалификация, или
б) правоспособност, или
в) членство в професионална организация, работеща за поддържане на високо равнище в съответната професионална област, за осъществяването на което е получила специфично признаване от държавата.
Още на 30. 12. 15 г. сайтът ни публикува коментар на проф. Андриана Нейкова срещу подготвяното тихомълком Решение на Министерския съвет, според което професията «архивист» се заличава от списъка.
Направихме анализа на проф. Нейкова достояние на преподавателите от Историческия факултет на Софийския университет, където се изучава специалността архивистика. Изпратихме го и до преподавателите от Философския факултет, включително до проф. Тодор Танев — създателят на катедра «Публична администрация» към същия факултет, според сайта на МОН.
Публикацията беше изпратена до всички членове на Комисията по образование и науката в НС, както и до депутатите от парламентарната група на Реформаторския блок. Благодарим на г-жа Бойка Маринска, която реагира своевременно.
На 04. 01. 16 г. публикувахме становището на декана на Историческия факултет доц. Тодор Попнеделев.
На 05. 01. 16 г. министър Танев е поканил на среща доц. Груев и доц. Попнеделев, за да ги запознае с намерението си да оттегли заличаването на професията от списъка.
За да не си помислят читателите, че иде реч за буря в чаша вода, правим следните уточнения. Българските граждани, получили специалност, която е включена в Списъка на регламентираните професии в Република България имат предимство при заемане на редица длъжности не само у нас, но и в още пет европейски държави. В сега действащия списък професията «архивист» е единствената под категорията «публична администрация». Като се премахнат архивистите се отваря пространство за специалностите «Публична администрация» и «Европейска публична администрация».
А не беше ли малко по-европейско, по цивилизовано, вместо да хвърля толкова усилия да заличи една професия, министърът да впише още две в тази категория?