Кратка история на турските архиви и на дейността на Генерална дирекция на държавните архиви(1)
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова
Автор: Исмет Бинарк
Дизайн: Давид Нинов
София, 2015
Исмет Бинарк е роден през 1941 г. в Истанбул. През 1963 г. завършва специалността «Библиотекознание» към Факултета по език, история и география на Анкарския университет. С дипломната си работа печели наградата за първо място Emily Dean.
През 1967 г. започва да работи в Националната библиотека в Анкара. Тук той последователно заема длъжностите: началник, зам.-директор на отдел, директор на отдел, експерт. През 1976 г. преминава от Националната библиотека в Министърпредседателството и оглавява работата по създаването на Отделението на Републиканския архив.
Последователно заема длъжностите ръководител на Отделението на Републиканския архив и зам.-директор на Генералната дирекция на държавните архиви. От 14 февруари 1992 г. е назначен за Генерален директор на държавните архиви.
Специализира библиотекарство и архивистика в Англия и Финландия. Същевременно се занимава с проучване и изследване на историята на турската култура и нейните институции.
От 1963 г. Исмет Бинарк започва да публикува резултатите от своите научни изследвания върху историята на турското библиотекарство и библиотечно изкуство, историята на турската култура и на нейните институции, на архивното дело. Някои от тях са преведени на чужди езици.
Участва в различни симпозиуми и конгреси в Турция и в чужбина с доклади по проблемите на архивистиката и по история на турското книгоиздаване.
Наред със служебните си задължения Исмет Бинарк чете лекции по архивистика във Факултета по език, история и география на Анкарския университет.
История на архивите при турците
В обществения и културния живот на Турция архивите имат много стара история, която води началото си още от времето на турците, населявали Средна Азия.
В богатите библиотеки в градовете на Уйгурските турци се намирали архиви — официалните преписки на държавните учреждения, нотариати, митници и съдилища.
Вследствие на направените проучвания се откри, че Анадолските Селджуци също са имали богати библиотеки и места, където са съхранявали официалната си кореспонденция т. е. архивите си.
Днес със сигурност се знае, че турците като приемници на традициите на Анадолските турци още от най-ранни времена са възприели и идеята за архивиране.
Турско-ислямската традиция да се отдава голяма почит към писаното слово е причина за стриктното опазване на всякакви документи, появили се вследствие на дейността на държавата.
Работа с архивите през периода на османската държава. Ценност и значение на османските архиви
Днес в турските архиви се съхраняват много разнообразни и ценни документи, които се предоставят за ползване на местни и чуждестранни изследователи.
Най-важните между тях са: tany тахрир дефтерите или дефтер-и хакани, наричани така заради качеството им да притежават юридическа сила на тапия, тъй като те (дефтерите) представлявали основният документ, в който са се вписвали държавните земи, размерът на новозавладените земи, системата на притежанието и стопанисването им, с цел определяне на данъците, които трябвало да се събират от тях; мюхиме дефтерите, наричани така поради голямата им значимост за организиране на османското управление — в тях са се вписвали ферманите(2) бератите(3) и др. височайши заповеди на османските султани, които те изпращали до по-низшите управници по всички краища на държавата; py’yc дефтерите — в тях са се вписвали сведенията за отличия, чинове, назначения, повишения в длъжност на служителите на султана, дадени им от Py’yc Даире(4); шер’и сиджилите(5), в които се вписвали решенията на кадиите от кварталните съдилища на различите райони на страната и вакфийетата, в които се посочвали условията на вакъфа(6).
Днес официалната кореспонденция на османската държава и архивите на централните й учреждения се съхраняват в Истанбул, в Османския архив при Генералната дирекция на държавните архиви при Министърпредседателството на Република Турция. В някои музеи, библиотеки, мюфтийства и др. държавни учреждения също се съхранява богат архивен материал, отнасящ се за този исторически период.
Най-богатите и ценни архивни документи за историята на османската държава, достигнали до наши дни, се намират в Османския архив при Генералната дирекция на държавните архиви при Министърпредседателството. Османският архив като хранител на сиджили, дефтери и документи, произлезли от дейността на централните ведомства на османската държава — Дивън-ъ Хюмаюн(7), Баб-ъ Дефтери(8) и Баб-ъ Асафи(9) (Баб-ъ Али) и принадлежащите им управления и канцеларии от гледна точка на специфичността на намиращите се в него архиви, без съмнение притежава качествата на държавен архив за този исторически период.
Поради специфичността на съхраняваната в тях архивна документация, особено и важно значение освен Османският архив, имат и: Архивът при двореца Топкапъ, който по своето съдържание е дворцов архив; Архивът на вакъфите — в него се съхраняват сиджилите и документите на вакъфите — благотворителни институции на османската държава; Архивът на шериатските сиджили, в които са се вписвали решенията и присъдите на кадиите от шериатските съдилища; и Архивът на тапиите и кадастрите.
Тъй като Османският архив при Министърпредседателството основно обхваща документите на централните османски държавни учреждения, то той се явява главния и основен архив-хранител на документи за османския период.
Държавният архив, с огромния си архивен материал се явява център на богати научни сведения за турската история и култура.
Държавният архив издирва и поръчва копия на документите, отнасящи се за турската история и култура, които в миналото по най-различни начини са напуснали страната и сега се намират в архивите и библиотеките на други страни. Като продължение на тази важна задача е да се издирят готовите или съставят нови каталози на документи и инвентарни описи на фондове на наши архивни източници, намиращи се в различни страни, както и публикациите направени по тях.
Паралелно с това се работи и за обогатяването на държавния архив чрез изкупуване на архивни документи от частни колекционери.
Генералната дирекция на държавните архиви, ръководейки се от тези цели, си сътрудничи със сродни институции от различни страни, благодарение на което се обогатихме с копия на нови документи за турската история и култура, както и с техните каталози и инвентарни описи.
Първата инициатива за създаване на архив в Турция, в съвременното значение на това понятие, датира от 1845 г., когато великият везир Мустафа Рашид паша, събирайки на едно място документите, произлезли от дейността на централните институции на османската държава — Диван-ъ Хюмаюн, Баб-ъ Асафи и Баб-ъ Дефтери, основава Хазине-и еврак (Съкровищница на документи).
Поради голямото значение, отдавано на документите по време на османската държава, архивът бил наречен «Съкровищница на документи». Може би той — великият везир, е дал това име на основания от него архив, защото е осъзнал, че архивите са истинско съкровище за историята и културата на един народ. По същото време, в значение на архив се употребява и съчетанието «Махзен-и еврак» (Хранилище на документи). Пак по същото време се е използвал и терминът «Мюстахфаз-ъ еврак» (Пазител на документи). Установяваме, че в османската държава така се наричали лицата, които са съхранявали и опазвали архивните документи или както в западните езици и архивна терминология се наричат conservateur или keeper.
Днес Турция, като наследница на историята на османската държава, се смята за една от най-богатите страни в света по количеството и разнообразието на архиви от този период.
През първата половина на XX век в научната литература се появи ново понятие — «взаимно проникване на културите», което се оказа ново и широко поле за изследване. В това отношение нашите архиви са богат източник на информация за взаимното проникване на културите на османската държава с културите на Европа.
Най-значимото качество на османските архиви е, че те се явяват богат източник за стопанската, политическата и културната история на страните от Близкия и Среден Изток, Балканите, Средиземноморието, Северна Африка и арабските страни.
Днес, учени от тези страни издирват документи в османските архиви, за да попълнят националните си архиви или да изследват различни въпроси в областта на социално-икономическите науки.
Известният тюрколог и архивист, унгарецът д-р Лайош Фекете доста точно формулира своето мнение за значението на нашите архиви: «Докато в Турция не се направи необходимото за успешното развитие на архивното дело ще продължават да господстват непотвърдени предположения за миналото на турския народ. Не може да се каже, че това е от полза за турската нация, нито за световната наука».
В османската държава в продължение на векове и до средата на XVIII в. отлагането на архивен материал и неговото внимателно опазване се извършвало по нормални бюрократични правила. За съжаление, след това поради недостатъчни грижи, безотговорност и неподходящи условия за съхранение, част от архивите били унищожени.
В този период от време са били предприети някои мерки за по-доброто опазване на архивната документация. Тук искаме да посочим някои от тях, които по наше мнение са израз на значението, което се отдавало на архивната документация.
Без съмнение, документ с такова съдържание е този от 1785 г. През тази година в една заповед до реис-ул кютаб’а(10), който завеждал официалната кореспонденция на Диван-ъ Хюмаюн’а се казва, че една от важните задачи е опазването на държавната документация, на дефтерите и договорите и за тази цел се предоставя ремонтираната каменна сграда в градината на двореца на великия везир; в заповедта се посочват целите, за които се използват документите и дефтерите, начините за тяхното съхранение и опазване, както и от кого и как следва да се извършва това.
«Когато в султанската канцелария се почувства необходимост от ползването на наличните стари султански документи, дефтерите, в които се отразяват важни събития или дефтерите на работодателите, задължително се изисква те да бъдат изнесени от хранилището, където в специални сандъци се пазят султанските заповеди, писма, договори и дефтери. Документите се получават от специален служител, който има задължението да се грижи за тях, всяка вечер да ги връща в хранилището и всяка сутрин да ги предоставя за ползване от служителите в султанската канцелария. В хранилището за документи могат да влизат само тези служители, които са назначени да извършват този вид дейност.»
Преди и след издаването на тази заповед, с течение на времето, въпреки че събраната държавна документация става все повече и повече, самостоятелни сгради за архив и хранилища не са строени, документите са съхранявани в сандъци и чували в подземия и други неподходящи за целта помещения.
Друг опит за регламентиране на съхранението и опазването на документите от унищожение е направен на 12 март 1845 г. В документ, адресиран до великия везир и подписан от тогавашния министър на финансите Сафвети паша, се казва:
«Тъй като документите, които са произлезли от различни служби в султанския дворец и се съхраняват в султанската хазна, са пред унищожение, за да бъдат опазени и съхранени в полагащия им се вид, се назначават специални финансови служители, които да прегледат и класират един по един намиращите се там документи и дефтери».
Тези мерки за опазване на архивната документация, които се предприемат от централното управление на османската държава, са от времето на великия везир Мехмед Емин Рауф паша. Твърде е възможно те да са ускорили впоследствие засилената дейност на обработка и опазване на архивните документи по време на великия везир Мустафа Решид паша.
Мустафа Решид паша, който е бил посланик във Франция и Англия, бил впечатлен от това какво голямо значение се придава на архивите в тези страни. След завръщането си, веднага след като става велик везир, той издава заповед от 28 септември 1846 г. за създаване на Хазине-и еврак (Съкровищница на документи) — Държавен архив, както и за построяване на сграда за неговото помещаване. По такъв начин провежданите до 1845 г. дейности за опазване на историческите документи вече получават материална и морална подкрепа.
Нормативно този въпрос е уреден с решението на Висшата законодателна комисия, което по-късно е потвърдено с решението на Меджлиса(11) от 31 окт. 1846 г. В него се казва:
«Документите, които се отнасят до важните дела на държавата, се пазят в подземия, намиращи се в близост до Дефтерхането (Финансовото управление) и до Баб-ъ Али (Високата порта). Тъй като тези подземия са влажни, документите започват да гният, а поради тясното пространство се разбъркват, което затруднява намирането на искания документ. За да се осигурят условия за пренасянето, почистването и за лесното и бързо откриване на държавната документация, се сметна за необходимо да се построи каменна сграда по подобие на тези в Европа — широка, удобна, подобна на библиотека, която да се нарече «Хазине-и еврак» (Съкровищница за документи) и да бъде в близост до Високата порта. Строежът на сградата се възлага на архитект Фоссати, който е проектирал сградата на Университета. Вътрешността на сградата трябва да бъде разпределена за документи, отнасящи се до: вътрешните работи; външните работи; заповеди на Диван’а. За документите трябва да се поставят специални шкафове. Необходимо е да се извършва сезонно почистване и проветряване на документите, за да се предотврати тяхното изгниване. Да бъде назначено подходящо лице, което да отговаря за «Хазине-и еврак». Към архива да се открие специализирана библиотека, съдържаща книги по история, география, карти и др., които да се ползват при нужда».
Това решение на Висшата законодателна комисия и последвалото го от 6 ноември 1846 г. решение на великия везир Мустафа Решид паша със същото съдържание са поднесени за одобрение от султан Абдулмеджид и от 8 ноември 1846 г. решението влиза в сила.
Въз основа на тази султанска заповед започнал строежът на сградата. Докато продължавали строителните работи бил подбран персонал за бъдещия архив, извършени били подготвителните работи по организацията и планирането на дейността на архива. Начело на архива бил поставен Ессейид Хасан Мухсин ефенди, на чийто професионализъм и авторитет можело да се разчита, преди това той бил личен писар на великия везир. В началото учреждението се наричало Дирекция на Хазине-и еврак, но тъй като длъжността, която Мухсин ефенди заемал преди това била по-висока от тази на директора и защото се считало, че работата с архивите е много важна държавна работа, статутът на учреждението бил издигнат в Министерство на Хазине-и еврак, т. е. Министерство на държавните архиви.
В резултат на работата на министъра на държавните архиви Мухсин ефенди и на неговите колеги във Висшата законодателна комисия било подготвено едно указание от 27 февр. 1847 г., определящо принципите за подбор на документите за съхраняване в Хазине-и еврак.
На основание на това методическо указание започнал подборът на документите, които се намирали в подземните помещения в близост до Дефтерхането и Баб-ъ Али на площад Султан Ахмед. А за подготвянето на подробен правилник за определяне на принципите за класиране и обработка на архивните документи била организирана временна комисия, в състава на която влизали директорите на канцелариите от Високата порта.
В резултат на работата на тази комисия бил подготвен правилник състоящ се от пет члена, които определяли значението на архивите за държавата; принципите, които трябва да се съблюдават при обработката на архивната документация; вида и предназначението на документите, подлежащи на държавно съхранение; взаимодействието и отношенията между Хазине-и еврак и другите държавни служби.
В обосновката на този правилник се казва:
«Намиращите се във всички важни учреждения регистри, записи и преписки са доказателство за силата на паметта и личния стил на всяка голяма държава. Затова една от важните задачи на държавата е да прибегне към приемането на необходимите предохранителни мерки за тяхното опазване от разпиляване и унищожаване».
В по-късно време великите везири Али паша, Ахмед Джевад паша, Кючук Сайд паша и Хюсеин Хилми паша отделят голямо внимание на работата с архивите и архивната документация. По времето на великия везир Ахмед Джевад паша се строи сградата, в която днес се помещава Управлението на отделението на Османския архив.
След официалното признаване на значението на архивите за функционирането на държавата и създаването на Централен архив се пристъпва към изграждането на архиви в отделни региони и вилаети.
Като пример могат да се посочат новосъздадените архиви и строителството на сгради за тях в: Битоля през 1847 г., в Русе, център на Дунавския вилает и в Анкара през 1868 г.
Когато през периода на Второто конституционно управление, историкът Абдулрахман Шереф бей се назначава за летописец, се създава комисия по османска история и се потвърждава мнението, че направените грешки в турската история могат да се коригират само с проучването на нашите архиви и тогава започват да се полагат големи усилия за съхраняването и опазването на архивите ни по най-добрия начин. В печатния орган на комисията «Списание на Комисията по османска история» (TOEM) се публикуват много ценни студии, но последвалите военновременни години не дават възможност за осъществяването на коренни промени.
Казаното по-горе за богатството и значението на архивите може да се повтори и за ориенталистичните изследвания от по-стария период.
Освен посочените дотук дейности, различните министерства, вземайки за пример Хазине-и еврак, организират в рамките на ведомството си свои архиви. Като пример за това могат да бъдат посочени сградите на Архива на Министерството на финансите и на Архива на шериатските сиджили, които са построени по времето на султан Абдулхамид II.
Когато говорим за архивното дело от времето на Абдулхамид II, необходимо е да споменем и Архива «Йълдъз». От 1876 г., когато Абдулхамид II се възкачил на трона, до 1909 г., когато приключила работата по организирането на архива, в него били събрани преписи на официални документи, изпратени до двореца от различни висши държавни учреждения, както и оригинални писма, молби и донесения от различни лица и учреждения по разни поводи.
Освен споменатите дотук архиви важно значение имат и Архивът на закритото Министерство на финансите, Архивът на шериатските сиджили, намиращ се в Мюфтийството, Архивът при Музея «Дворец Топкапъ», Архивът на гражданския флот при Морската банка, Архивът на Морския музей и Архивът на Истанбулската община, които се намират в Истанбул.
В Анкара се намират архивите, които са подчинени на Дирекцията на националните дворци: Архивът на Генералната дирекция на тапиите и кадастрите, Архивът на Генералната дирекция на вакъфите, Архивът на Министерството на вътрешните работи, Архивът на Министерството на външните работи, Архивът на Министерството на здравеопазването и социалните грижи, който обхваща и документите на закритото Министерство на здравето, Архивът за военна история при Генералния щаб, Архивът на Парламента, Архивът при Президентството и Архивът на Републиката към Генералната дирекция на държавните архиви при Министърпредседателството.
Между изброените по-горе архиви, един от най-значимите е Архивът на Музея «Дворец Топкапъ», който е на подчинение на Министерството на културата. Преди Танзимата(12) документите и дефтерите, които се отнасяли за султана или според него са преценявани като важни, както и документите на онези държавни мъже, чието имущество по различни причини се изземвало преди или след смъртта им, се съхранявали в двореца. Тези документи се пазели в специални шкафове в съкровищницата на двореца. Между тях се намират документи за периода отпреди завладяването на Истанбул, а най-старият от тях — от 1348 г. носи туграта (подписа) на султан Осман Гази. В този архив се съхраняват около 11 000 дефтера и повече от 12 000 документа. В последно време към тях се прибавиха и документите на султанската хазна и на Министерството на просветата.
В архива се намират: фермани, изложения, ръкописи на султаните и принцовете, заповеди на султанката-майка, укази, писма, хвалебствени стихотворения от анадолските бейове и от кримските ханове, летописи за победни битки, договори, дефтери и документи, отнасящи се до финансови и военни въпроси на държавата, различни сметководни книги и вакфийета.
Архивът при Музея «Дворец Топкапъ» е дворцов архив. След обявяването на Републиката, във връзка с класирането на този архивен масив са извършени някои архивни работи. След опитите от 1926 и 1933 г., с пристигането на унгарския архивист Лайош Фекете в Турция, тази дейност се разширява. През 1957 г. една група под ръководството на проф. д-р Исмаил Хаккъ Узунчаршълъ се заема с професионалната обработка на този масив от документи; по това време управлението на музея започва издаването на пътеводителя на архива.
Голяма част от архивния материал, намиращ се в Архива на Музея «Топкапъ» е на турски език. Една малка част от документите са на арабски, персийски и др. езици.
Архивът при Генералната дирекция на вакъфите, който е образуван от събирането на едно място на вакфийета, сиджили и единични документи, които потвърждават и разкриват дейността на вакъфите като благотворителни организации в социалната структура на османската държава, е подчинен на Управлението на архивите и печата при Генералната дирекция.
В зависимост от периода, за който се отнасят вакфийетата, съхранявани в Архива на вакъфите, те са разделени на четири основни групи:
1. Вакфийета отпреди османския период (1019–1299 г.).
2. Вакфийета от османския период (1299–1920 г.)
3. Вакфийета от времето на Правителството на Великото национално събрание на Турция и от Републиканска Турция (1920–1926).
4. Документи на учреждения, които са основани в периода 1926–1967 г. по силата на решенията на Гражданския закон и вакъфски документи, отнасящи се до вакъфи, които са основани по силата на Закон № 903, приет през 1967 г.
В архива се съхраняват различни документи, като: регистри и вакфийета, донесения, изложения, султански заповеди, фермани и всякакви други документи, отнасящи се до условията за ползване на вакъфските имоти. По-голяма част от вакфийетата са за османския период. Тези от тях, които са написани на арабски са преведени на турски език.
Архивът на шериатските сиджили, който се намира в Истанбул, е подчинен на Управлението по религиозните въпроси. Той е основан от султан Абдулхамид II през 1888–1889 г., помещава се в специално построена за целта сграда — да побира шериатските сиджили.
Архивът на шериатските сиджили се състои от три отделения:
1. На шериатските сиджили на Истанбул.
2. На закрития (недействащ) архив на шейх-юл исляма(13).
3. На закритата библиотека на шейх-юл исляма.
Шериатските сиджили — това са входящи и изходящи дневници, попълвани в шериатските съдилища по хронология. В тях се вписват резюмета на заповеди и решения на кадии или фермани и заповеди на централната власт, след като кадията е потвърдил тяхната достоверност.
Със заповед № 4018/2182 на Министерството на просветата от 3 ноември 1941 г. сиджилите на шериатските съдилища са прибрани в различни музеи. Една част от тях се намират в Етнографския музей в Анкара, друга част в Музея «Дворец Топкапъ» в Истанбул, а останалите в различни музеи в Анадола.
В последните няколко години се правят проучвания за събиране в Националната библиотека на всички сиджили, които се намират в музеите, подчинени на Министерството на културата.
В Архива на Генералната дирекция на тапиите и кадастрите, който се намира в Анкара, са събрани различни дефтери, вакфийета, документи за личната хазна на султана, фермани, преписи на султански заповеди и др.
Развитие на архивното дело през периода на Републиката
След обявяването на Републиката, работата с архивите като дейност на централната държавна власт — традиция, наследена от османската държава, се управлява от Министърпредседателството.
По време на републиканското правителство, към секретариата на Министърпредседателството се създава специална канцелария (учреждение) за съхраняване на документацията на държавната хазна и на Великото везирство (османското правителство). През 1927 г. това учреждение заедно със своя щат, като поддирекция за съхраняване на държавната документация, е подчинено на Заместник-министърпредседателството.
През 1929 г. това учреждение преминава към Главна дирекция по организационните въпроси в рамките на Министърпредседателството, а по случай десетата годишнина на Републиката, на 20 май 1933 г. със Закон № 2187 — към Дирекцията за документи и документи на държавните архиви.
По-късно, на 19 април 1937 г. със Закон № 3154 то се обособява в самостоятелно архивно учреждение, подчинено на заместник министър-председателя в рамките на Министърпредседателството.
На 29 юни 1943 г. със Закон № 4443 то получава самостоятелен статут като Главна дирекция на архивите при Министерския съвет, подчинена на заместник министър-председателя. Впоследствие на 9 март 1954 г. със Закон № 6330 то заема място в рамките на Министърпредседателството; на 27 февруари 1982 г. с решение № 8/4334 на Министерския съвет за Нова организация на работата на министерствата то се преименува в Управление на османското архивно учреждение в рамките на Министърпредседателството.
През това време архивните материали от републиканския период, като държавна архивна документация, се поставят под контрола на Генералната дирекция на държавните архиви за съхраняване, обработване и използване в съответствие с архивната методика и практика. За самостоятелното и централизирано ръководство на архивните услуги, през октомври 1976 г., в рамките на Министърпредседателството с директивите на тогавашния заместник министър-председател Екрем Джейхун и под ръководството на автора на тази статия се създаде Управление на републиканското архивно учреждение.
По такъв начин бяха преодолени всички съмнения и тревоги относно бъдещето и съдбата на целия архивен материал, отнасящ сe до историята и изграждането на Турската република.
На 10 октомври 1984 г. със Закон № 3056 за организация на Министърпредседателството се създава Генерална дирекция на държавните архиви.
Дейности, свързани с развитието на държавните архивни услуги в рамките на Закон № 3056 за организацията на Министърпредседателството
Със Закон № 3056 се уреждат основните положения, свързани с организацията на Министърпредседателството и неговите служители, а във връзка с архивите в закона се казва следното:
«г) Събиране, оценяване и обработване на исторически, правни, управленчески, икономически, научни документи и материали, които се отнасят за турската държава и живота на нацията; прилагайки филмирането, микрофилмирането и др. техники за размножаване на единични екземпляри архивни материали, създаване на лаборатории за предотвратяване на тяхното похабяване; проследяване на всички новости в международната архивистика; предоставяне на важни архивни материали на учените в страната и в чужбина».
С предоставянето на цялата отговорност за опазването и оценяването на националните архиви със Закон № 3056, член 2 и параграф «г» на Министърпредседателството и с член 11 на Генералната дирекция на архивите, по същество се изграждат основите на едно реформаторско движение в областта на националните архиви.
Опирайки се на този закон, Генералната дирекция на държавните архиви отново се реорганизира в съответствие с изискванията на модерните архивни услуги. В резултат на това Управлението на Отделението на османските архиви към Генералната дирекция на държавните архиви се обособява в Истанбул, а Управлението на Отделението на Републиканския архив и документация — в Анкара.
Задачи на Генералната дирекция на държавните архиви
Задачите на създадената Генерална дирекция на държавните архиви в съответствие със споменатия Закон № 3056 за организация на Министърпредседателството са следните:
«а) Определяне основите на националната ни архивна политика и проследяване и контролиране на нейното осъществяване.
б) Събиране, оценяване и съхраняване на всякаква информация и документи, които се отнасят до държавата и живота на нацията.
в) Откриване, събиране, а при необходимост и изкупуване на архивни материали, намиращи се в различни обществени организации, дружества и частни лица; реставриране, разчитане, превеждане, при необходимост публикуване на тези документи.
г) Проследяване на научното развитие на архивистиката в страната и в чужбина, превеждане и разпространение на трудове в тази област, предлагане на значими и ценни архивни материали на научни среди в страната и в чужбина.
д) Съставяне на колекции от значими исторически, културни и естетически архивни документи, при необходимост изграждане на архивни музеи и откриване на изложби.
е) Предприемане на необходимите мерки за предотвратяване на унищожаването на архивните документи, построяване на лаборатории.
ж) Прилагане на филмирането, микрофилмирането, ксерокопирането, а при необходимост и друга техника за размножаването и съхраняването на архивните документи.
з) Определяне на основните изисквания при използването на държавните архиви, преценяване на молбите за ползване на архивните документи и издаване на разрешения,.
и) Събиране, почистване и съхраняване на всякакви архивни материали — разчитане и привеждане в използваем вид.
й) Контролиране на работата по експертизата, съхраняването и унищожаването на архивите в обществените организации и дружества».
Ако се резюмира споменатият закон, той възлага на Генералната дирекция на държавните архиви задачата да определи основите на националната ни политика в областта на архивното дело, да следи и контролира за прилагането на тези принципи.
Преди влизането в сила на гореспоменатия закон, различните правни преустройства в областта на държавните архивни услуги, въпреки добрите намерения, не бяха в състояние да решат проблемите в архивното дело.
Управлението на Отделението на Османския архив отговаря за разчитането и централното контролиране на архивната документация от предосманския и османския период, нейното съхраняване в съответствие с изискванията на архивната методика и технология, извършването на необходимата организационна, научна и техническа подготовка за използването и оценяването й от държавата, науката, физически и юридически лица.
Управлението на Отделението на Републиканския архив отговаря за установяването и приемането, съгласно методиката, на архивната документация, отнасяща се до периода на национално-освободителната борба, Републиката и правителствата на Великото национално събрание на Турция, нейното съхраняване в съответствие с изискванията на архивната методика и технология, извършването на необходимата организационна, научна и техническа подготовка за използването и оценяването й от държавата, науката, физически и юридически лица.
Управлението на Документационното отделение отговаря за по-сигурното и прагматично издирване на необходимата информация и документи за дейността на Министърпредседателството, за осъществяване на съвместна дейност със заинтересуваните организации с цел установяването и събирането на управленческите документи, тяхното поставяне под централен контрол и обработване в съответствие с изискванията на архивната методика и технология и използването им от държавата, науката, физически и юридически лица.
С член 35 от Закон № 3056, с който се уреждат въпросите, свързани със заетостта на договорения персонал, се разрешава в Генералната дирекция на държавните архиви, по въпросите изискващи специални познания и специалисти, да работят местни и чужди специалисти, независимо от изискванията по други закони за работа на такъв договорен персонал. По такъв начин в най-голяма степен се поощрява привличането на работа на специалисти-архивисти.
— Със Закона за организацията на Министърпредседателството, специалността «Архивистика» се възприема като самостоятелна специалност;
— С отделянето на определена сума за държавните архиви в Популяризационния фонд, създаден със Закон № 3230, се осигурява допълнителен финансов източник към бюджета на националните ни архиви;
— Генералната дирекция на държавните архиви и Управлението на Отделението на Османския архив, паралелно с увеличаващия се щатен персонал се пренесоха в сгради, взети под наем от Истанбулската специална администрация и пригодени за извършване на архивни услуги. От юни 1987 г. всички дейности, свързани с разчитането, категоризирането и съхраняването на документите, както и управленческите услуги се осъществяват в тези сгради;
— Отделно бе решено да се построи национален дворец на архивите с цел да се съберат на едно централно място всички необходими сгради и хранилища, обслужващи Управлението на Отделението на Османския архив, които понастоящем се намират разпръснати в различни райони на Истанбул. За целта се осигури строително петно, а след необходимите проучвания се определиха изискванията към такава сграда, архитектурният проект бе изработен от Истанбулската дирекция за строителство и архитектура. Проектът чака одобрението на Дружеството за защита на природните и културни ценности на Истанбул;
— За ускоряване на дейностите по разчитането на османските архиви се осигури достатъчен брой квалифицирани специалисти;
— В същото време, в Анкара, за осигуряване на централно събиране и съхраняване на архивната документация от републиканския период и нейното предоставяне за използване от държавата, науката, физически и юридически лица, със средствата на модерната технология, на 29 октомври 1988 г. завърши строителството и влезе в действие Държавен център на архивите.
В Държавния център на архивите са разположени архивни депа с различно предназначение: обикновени, противовъздушни и противоатомни скривалища. Депата — противоатомни скривалища са изцяло под земята, имат отделен вход и самостоятелна вентилационна система. Във всеки блок проектираните двуетажни депа — скривалищата са със самостоятелна вентилационна система, 4/6–ти се намират под земята и могат да отстояват срещу пожар в продължение на осем часа.
По същество Генералната дирекция на държавните архиви е упълномощена със закон да изработи основите на националната архивна политика и да контролира нейното изпълнение; за правилното и резултатно изпълнение на тази задача в желаната насока, възниква необходимостта от въвеждането на нови разпоредби в архивното дело.
— Една от тези разпоредби е подготвеното от Министърпредседателството «Ръководство за услугите, извършвани в държавните архиви», което влиза в сила след публикуването му в Държавен вестник (Ресми Газете) на 16 май 1988 г. То се отнася до правила и основни решения, свързани с архивните документи, намиращи се в държавни институции и дружества, в отделни личности, определянето на материалите, имащи архивна стойност, предотвратяването на тяхното унищожаване, съхраняването им в подходящи условия, задачите и пълномощията в това отношение на Генералната дирекция на държавните архиви, нейното отношение към институциите и дружествата, техните отговорности, оценяването на архивните материали в интерес на ползването им от държавата, физически и юридически лица, от науката, както и експертизата и унищожаването на ненужните за съхранение документи. По такъв начин, като се гарантира бъдещето на националните ни архиви, и архивните услуги се обвързват с научната дисциплина по модерна архивистика;
— Друга нова разпоредба, въведена от Министърпредседателството е Основни положения, към които са длъжни да се придържат местни и чужди физически и юридически лица, които желаят да проведат научно-проучвателска и изследователска дейност в държавните архиви и да получат копия от документи.
Съгласно чл. 11, параграф h на Закон № 3056 «Определяне основните положения за ползването на държавните архиви, разглеждане на исканията за проучвания в архивите и при необходимост даване на разрешение» е предоставено на Министърпредседателството, респективно на Генералната дирекция на държавните архиви.
С решение на Министерския съвет формалностите за работа в държавните архиви на местни и чужди проучватели и изследователи се свеждат до възможно най-ниско ниво, бюрократичните изисквания се опростяват и молбите за проучвания се удовлетворяват в много кратък срок — един, два дни.
С тези действащи норми бъдещето на националните ни архиви се гарантира и архивните услуги се обвързват с научната дисциплина по модерна архивистика.
Генерална дирекция на държавните архиви. Управление на Отделението на османските архиви. Задачи на Управлението на османските архиви
а) Определя, издирва, събира и взема под контрол архивни материали, отнасящи се за османския период и преди него.
б) С методиката и техниката на архивистиката съхранява, класира архивния материал и чрез ксерокопиране (фотокопиране) осигурява неговото дълготрайно съхранение.
в) Извършва необходимата научна и техническа подготовка на архивния материал за пълноценното му използване от държавата, науката, физически и юридически лица.
г) С цел запознаване на научните среди в страната и в чужбина с архивния материал, подготвя различни колекции от по-важните и ценните от тях, създава архивен музей, прави изложби и развива издателска дейност.
д) Следи развитието на архивистиката в света, по преценка заимства различни новости и технологии, прави преводи и подготвя за печат издания в тази област.
е) Прави необходимите проучвания за осигуряването на образци и каталози на архивни документи, свързани с турската история и култура от османския период и преди него.
ж) Използва компютъризацията, механографичния метод и техника в архивните услуги.
Генерална дирекция на държавните архиви. Управление на Отделението на Републиканския архив
Поставяне на централизиран контрол на архивите от републиканския период, организиране в рамките на новите законови разпоредби на институциите и дружествата в обсега на Закон № 3473, осъществяване на архивните услуги в рамките на тези разпоредби и под ръководството и контрола на Генералната дирекция на държавните архиви, осигуряване, в съответствие с архивната наука ползотворна дейност на институциите и дружествата. Управлението на Отделението на Републиканския архив осъществява своята дейност в рамките на изброените задачи в Закон № 3056, посочени по-горе.
Задачи на Управлението на Отделението на Републиканския архив
а) Класиране на архивния материал, образуван от дейността на институции и дружества;
б) Приемане на класирания, съобразно действащите закони, архивен материал, предаван от институциите и дружествата;
в) Класиране (обработка) на предавания материал;
г) Вземане необходимите мерки за предпазването на предадения архивен материал на Управлението на Отделението на Републиканския архив от всякакви вредни влияния, реставриране на повредените документи в съответствие с оригинала, изграждане на лаборатории, ателиета за консервация и реставрация;
д) Извършване на необходимата научна и техническа подготовка (обработка) на архивния материал за неговото оценяване и използване от държавата, науката, физически и юридически лица;
е) Оценяване (разглеждане) на молбите на изследователите и предоставяне на архивния материал за използване от тях;
ж) Вземане под контрол на новосъздадения архивен материал;
з) Контролиране на дейностите по опазването, експертизата и унищожаването в архивите на обществените институции и дружества;
и) Проследяване и контролиране на приложението на утвърдената национална политика в архивното дело;
й) Организиране дейността на дирекциите на отделенията и координиране на техните взаимоотношения;
к) Развиване на издателската дейност за популяризиране на важни и значими архивни документи;
л) Подготвяне на колекции от архивни документи с историческа, културна и естетическа стойност за музеи и изложби, изграждане на архивен музей и организиране на изложби;
м) Извършване на необходимата дейност по осигуряването на копия и каталози на архивни документи, свързани с турската история и култура, отнасящи се до националната борба извън страната, Великото национално събрание на Турция и републиканския период;
н) Компютъризиране и използване на механографически методи при архивните услуги.
Обобщаваща оценка на дейността на Генералната дирекция на държавните архиви
Като резултат от цялата досегашна дейност може да се каже, че в реализирането на националната архивна политика са осъществени необходимите реформи за използването на Османския архив като първостепенен източник за научното осветляване на историческата истина, за предлагане на едно по-рационално обслужване на читателите, както и за поставянето на централно контролиране на архивите от републиканския период. По такъв начин се осъществи изграждането на Републиканския архив, който ще съдейства за осветляване на културното ни наследство и утвърждаването на съзнанието за историческо и национално единство на следващите поколения от републиканска Турция.
С полученото богато архивно наследство от османската държава, днес Република Турция е една от държавите в света, притежаващи много богати архиви в количествено и качествено отношение.
Трябва да се знае, че архивите ни са необходими преди всичко за националната ни култура, за националната идентичност, защото те са реален първоизточник на националната ни история и култура.
Бележки
1. Binark, İsmet. Türk arşivlerinin kisa tarihçesi ve Devlet Arşivleri Genel Müdürlüğünün faaliyetleri. Başbakanlik Devlet Arşivleri Genel Müdürlüğü, Yanin № 4. Ankara, 1994. Статията се публикува със съкращения — Бел. ред.
За бележките под линия вж. по-подробно: Недков, Борис. Османска дипломатика и палеография. Наука и изкуство. С. Велков, Аспарух. Видове османотурски документи. Принос към османската дипломатика. С., 1986.
2. Ферман — султанска заповед до служебни лица по всякакви административни, военни, финансови и др. въпроси; XV–XIX в. (тур.).
3. Берат — султанска заповед до везири, бейлербейове и санджакбейове по разни поводи; XV–XVIII в.; султанска заповед, грамота за назначения, уволнения, пенсиониране и др. на държавни служители; XV–XVIII в.; султанска заповед по финансов въпрос до държавен чиновник по служба или до лице, задължено към фиска; XV–XVIII в.; заповед, издавана от бейлербей на служебно лице от опълчението за възлагане на тимар с годишен доход до 5000 акчета; XV–XVIII в., (тур.).
4. Py’yc Дайре — отдел към държавната канцелария, който се занимавал с назначаване, уволняване и заплащане на държавните служители — граждански и военни, (тур.).
5. Шер’и сиджил — входящ и изходящ дневник, воден от кадийските служби в столицата или провинциите; XV–XIX в., (тур.).
6. Вакъф — фондация; земите на фондацията — вакъфски земи (вакъф), (тур.).
7. Диван-ъ Хюмаюн — Султански съвет, помощен орган на султана в управлението на държавата, (тур.).
8. Баб-ъ Дефтери — финансова палата т. е. сградата, в която се помещавало финансовото ведомство, (тур.).
9. Баб-ъ Асафи впоследствие Баб-ъ Али — Високата порта — Великото везирство (дворецът на великия везир), (тур.).
10. Реис-ул кютаб — шеф на държавната канцелария, (тур.).
11. Меджлис — Национално събрание в Турция (парламент), (тур.).
12. Танзимат — период на умерени буржоазни реформи в Османската империя, започнал от 1839 г. с издаването на Гюлханския хатишериф, (тур.).
13. Шейх-юл ислям — най-високата длъжност, оглавяваща всички ислямски институции в османската държава, член на Диван-ъ хюмаюн (Султански съвет), (тур.).