Сто години Столичен общински съвет
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова
Автор: Цанка Мехочева
Дизайн: Давид Нинов
София, 2015
В първите дни на февруари 1878 г. в Софийска губерния под ръководството на губернатора Петър Алабин се въвежда гражданско управление.
На 10 февруари с. г. биват организирани по Временните правила за управителните съвети в окръжията и градищата в България първите избори за Софийски градски общински съвет. Този общински съвет е изборен и е съставен от 12 души. Той се конструира още същия ден в следния състав: Манолаки Ташов — председател и членове: Димитър Коцов, М. К. Буботинов, Стоянчо Цветков, Иван Андонов, Димитър Михайлов, Георги Трайков, Васил Андонов, Георги Величков, Петър Цоцов, Тодор Пешов и Христо Митов.
Губернаторът Петър Алабин назначава Манолаки Ташов за кмет — това е първият кмет на София. В първите дни на месец май обаче той заболява и умира. На негово място Петър Алабин назначава Димитър Коцов, който изпълнява, тази длъжност кратко време и бива заместен от Димитър Димов, известен с прозвището Македонски.
Мандатът на първия общински съвет е малък. В своето първо заседание, състояло се на 13. II. 1878 г., Общинският съвет в лицето на своите първи строители на нова София, взема решение да се открият следните служби към Софийската община:
1. Служба за осветление на града
2. Пожарна команда
3. Водопроводна служба
4. Ветеринарна служба
5. Финансова служба
6. Санитарна служба
7. Служба по прехраната
8. Служба по благоустрояването на града
9. Пътно-паважна служба
10. Изборно градска служба
11. Касова служба
12. Учебно дело
Всички тези поделения на Софийската община е трябвало да съдействуват за благоустрояването на София и за превръщането й в съвременен европейски град.
Първият общински съвет развива дейност в областта на социалната политика, в организирането на тържества, в определяне, уточняване границите на София, в запазване на историческите паметници. Той провъзгласява и първите почетни граждани на София — Леандър Леге — французин, и Вито Позитано — италианец, които спасяват града от опожаряване в навечерието на освобождението ни. Общинският съвет организира и посрещането на третата дружина от Българското опълчение с прославеното Самарско знаме. Тя бива приветствувана от губернатора Алабин, който със своето прочувствено слово е развълнувал всички. На едно от своите заседания Общинският съвет поставя въпроса да бъде издигнат паметник на Васил Левски, който да напомня на поколенията за саможертвата на революционера-титан. Софийският общински съвет взема решение за откриване на всенародна подписка и за събиране на суми, отправя апел към българския народ. В повече от 44 населени места в Княжество България и Източна Румелия общинските съвети се отзовават на призива.
Изборите за общински съвети се извършват по Временните правила за управителните съвети в окръжията и градищата в България. С Указ № 93 от 18. VIII. 1879 г. княз Батенберг потъпква правото на Софийските граждани, нарушава Конституцията и Временните правила за съветите в България, утвърдени от руския императорски комисар. От името на общинския съвет тогавашният кмет Тодор Пешов, имайки предвид, «че Общинският съвет е избран от народа, комуто е дадено това право от руския императорски комисар», протестира пред княза. Във връченото писмено неодобрение между другото четем: «Преди 500 години почти падна българското царство под турско иго, което трая допреди 2 години над многострадалний наш народ. Но не падна неговото вътрешно самоуправление... Никога дори враждебната турска власт не е вдигала ръка, не се е мешала на това присъщо на българския характер право на общинското самоуправление»(1).
Протестът завършва: «Това изборно общинско право е спасило нашата вяра, нашият език, то е спасило нашата народност. И кой може да повдигне ръка върху народната светиня, унаследена от историята»(2).
Но нищо не е в състояние да промени решението на княза. Грубо и дръзко е посегнато върху избирателното право на народа.
През следващите години кметовете на града се сменят често. Измежду тях са Тодор Пешов, Димитър Трайкович, Никола Даскалов, Димитър Петков, Владимир Вазов, инж. Ив. Иванов.
За столичния общински съвет периодът до края на 90–те години на века е твърде труден, тъй като Софийската община е трябвало да се изгради и утвърди като самоуправляващ се административен център.
Първите градски съвети се заемат да решат редица организационни въпроси. Тяхната дейност е насочена изключително към благоустрояването на града. На мястото на малките схлупени къщици Столичната община започва да издига едноетажни и двуетажни къщи. Така до края на века от Общинския съвет са построени. 1430 солидни сгради.
Нуждата от чиста вода принуждава столичния Общински съвет да осъществи разработване на проект за нов градски водопровод Витоша — София. На 22. II. 1887 г. избухва пожар в Общинския съвет, който унищожава значителна част от архивата. Веднага след пожара започва ремонт за възстановяване на сградата.
Столичните общински съвети (на 3. IV. 1879 г. София е обявена за столица на България) развиват своята дейност изключително в областта на благоустрояването, канализацията, осветлението, социалната политика, учебното дело и т. н. За общински съветници са избрани видни граждани — политически и обществени дейци, писатели, лекари. Такива постове са заемали Григор Начевич, Димитър Греков, Тодор Бурмов, Димитър Петков и др.
Полагат се грижи за хигиенизирането на града. Така кметът на Столичната община Димитър Трайкович полага големи усилия за повдигане санитарната култура на града. Назначена е първата акушерка на София през 1879 г. и е определен служител, който да отговаря за изхвърлянето на сметта от улиците и дворовете. Общинският съвет отделя значителни средства за това. Започва разчистването на улиците и площадите, изработва се регулационен план на столицата с ясна геометрична улична мрежа. Изчезват тесните, криви и начупени улици, както и многото стари дървени къщи, дюкяни и повечето, джамии, които са придавали ориенталски облик на града. Парцелират се градските места, предназначени за даване в замяна на собствениците, чиито места са отчуждени за обществени нужди. Социалната политика на общината е насочена и към снабдяване на бедните бездомници с общинска земя в квартала «Юч-бунар». Общинският съвет разработва и специални условия за раздаване на местата. Градоустройственият план на столицата в първите години след Освобождението е тясно свързан с името на Димитър Петков. За да осъществи тоя си план, Общинският съвет се е нуждаел от средства. Затова през 1899 г. започват преговори за сключване на заем с друга държава. Преговорите се проточват дълго. Всичко това заставя общината да вземе по-директно решение — да се обърне за вътрешен заем към Българската народна банка в размер на 1–2 млн. лв. По-късно банката съобщава на Столичната община, че съвместно с Лондонската финансова група може да отпусне заем от 10 млн. лв. Банката определя, тя диктува условията на заема — средствата да се използуват за благоустрояване на българската столица, за канализация, снабдяване на града с вода, за построяване на хидротерапевтично заведение и пр. Общинският съвет приема тези условия и сключва 10–милионен заем с директора на Anglo-Foreign Banking Compani — Jules Moyse и с Българската народна банка в София. С Указ № 355 от 20 юли 1889 г. решението на Столичния общински съвет за сключване на заем се утвърждава. За подписване на договора за Лондон заминава кметът Димитър Петков. Това е първият международен заем на Столичната община.
С цел запознаване с благоустройството на градовете, с канализацията, осветлението, устройството и поддържането на градските бани Общинският съвет решава да командирова в по-големите градове на Европа комисия от експерти в състав: общински съветник, инженер и лекар. Тя е трябвало на място да се запознае с тези сериозни въпроси. В комисията влизат: кметът на столицата, директорът на техническото отделение и един от общинските лекари. Общинският съвет обръща голямо внимание и на канализацията в града.
Тъй като столичният кмет докладва в Общинския съвет: «Голяма полза ще има града, ако водата се затвори посредством железни чешми, за да не тече постоянно и се поставят дебели железни тръби», взема се решение главното дружество за водопроводите в Лиеж да достави за нуждите на Столичната община железни водопроводни тръби, които да сменят «досегашните дървени кюнци».
В административно отношение градът е разделен на 5 района (участъка). Всеки район се завежда от един общински агент, към който са придадени помощници.
В началото на 1889 г. започва да излиза «Софийски общински вестник» — веднъж седмично, в сряда. В него се печатат протоколни решения на Общинския съвет, заповеди и наредби на кмета, правилници за отделните служби, статистически сведения и общи вести. Вестникът продължил да излиза и през 1892 г. Малко преди това излизал като орган на Столичната община и вестник «Софийско кметство». Назначени са и първите стенографи към съвета.
На 10. III. 1890 г. кметът представя на съвета за одобрение проектоплан за бъдещия градски общински дом в столицата. Постройката за такъв дом е занимавала, почти всички съвети, но реализация имаме едва сега. Строежът е предоставен на архитект Хюнервадел, професор в Цюрих, който го поема след 2 дни. Със съдействието на Димитър Петков започва строежът на трамвайни линии в София. На 22. VI. 1890 г. «кметът докладва в съвета, че Ото Билиг, представител на Дружество «Дачия» — Румъния, в качеството си на представител на една европейска компания за построяване на «американски железни пътища» — наречени трамваи», предлага пътища във всички улици на София и предградията й, «движението да става с особени коли, карани от коне или с пара». Съветът приема предложения от Ото Билиг проект за прокарване на трамвай в столицата по принцип.
Кметът решава да постави и друг твърде важен въпрос — столицата се нуждае от «дебели и дълги каучукови черва с колелета за поливане на улиците и градините, както това става по цяла Европа». За тази цел се отпускат 13 000 лв. Поставя се въпросът за построяване на хали на някое по-централно място в София.
Общинският съвет издава правилник и тарифа за абонаментното ползуване на водата в частните домове. От приложената по-долу справка се вижда изразходваната вода, а оттук могат да се направят изводи за нарасналите (санитарни) нужди на столицата.
Изразходвана вода — 1890 г.
ян. — 4416 куб. л
февр. — 4520 куб. л
март — 4690 куб. л
апр. — 4320 куб. л
май — 4359 куб. л
юни — 4420 куб. л
юли — 3730 куб. л
авг. — 3810 куб. л
септ. — 3947 куб. л
окт. — 3756 куб. л
ноем. — 5337 куб. л
дек. — 5110 куб. л
Като се вземе предвид, че столицата по това време брои кръгло 35 000 души население, излиза, че на глава за 24 часа е имало на разположение 145 л вода, което не е никак малко.
Общинският съвет решава да се доставят и поставят върху моста над реката, на ул. «Витоша» № 4 монументални бронзови лъвове и 8 фенера с конзоли. През 1891 г. Общинският съвет разработва «програма и условия» за осветлението на столицата. Програмата разглежда важността на пунктовете за осветление на града и на някои капитални здания. Осветлението продължава да бъде с петрол, тъй като финансовото положение на общината е лошо.
На 15. III. 1891 г. Общинският съвет възлага на арх. Емил Форстер да изработи план за градски театър. Но средства липсват. На 17. X. 1891 г. на заседание на Столичната община кметът поставя въпроса за нов външен заем. «Вам твърде добре е известно, господа съветници, че 10–милионният заем, който направихме, е вече изхарчен, а между това по-голяма част от предприятията които започнахме, остават недовършени. Вследствие на всичко това, аз предлагам да се реши въпроса, съгласен ли е съветът да започнат преговори за сключване на един нов 5–6 милионен заем или не?» И така Общинският съвет взема решение за нов външен заем.
След Димитър Петков по-активна строителна дейност развиват кметовете Димитър Яблански (1897–1899) и Мартин Тодоров (1905–1908 г.). При последния се заздравяват финансовите възможности на общината. (В края на статията поместваме списък на кметовете.) От 1911–1923 г. в Столичната община са съветници 13 комунисти, между които: Тодор Атанасов, Димитър Благоев, Тодор Данаилов, Георги Димитров, Ламби Кандев, Георги Кирков и др.
Войните 1912–1918 г. спират почти за цяло десетилетие стопанския и културния живот на столицата. Необходимо е време за възстановяване. Най-дълго време е управлението на Владимир Вазов (1926–1932 г.). Столичната община в лицето на своя кмет полага усилия за построяване водопровода Рила — София, за полагането на нови водопроводи в отделните квартали на града, за подобряване на уличното осветление. Социалната политика е насочена към ограничаване на мизерията и бедността в крайните квартали на София. Затова са организирани и общински народни кухни към районите.
Във връзка с предстоящите общински избори през 1932 г. Народният блок разтуря Общинския съвет начело с Владимир Вазов и назначава седемчленка. В проведените на 25. IX. 1932 г. избори Трудовият блок, чиято основна сила е легалната Работническа партия, получава абсолютно мнозинство в Софийската община. Работническата партия спечелва общинските избори. Властта трябваше да се предаде в ръцете на представителите на БКП, в ръцете на трудещите се. Столицата стана център на антифашистката борба. Буржоазията обаче след няколко месеца касира изборите.
След преврата на 19 май 1934 г., когато Търновската конституция е суспендирана, а Народното събрание — разтурено, с изборността на кметовете и общинските съветници е ликвидирано и е заменено с пряко назначаване на кметовете. С Указ от 24. V. 1934 г. за кмет на столицата е назначен инж. Иван Иванов. Той е добре запознат с благоустройствените мероприятия на града, тъй като още от 1919 г. работи в системата на Столичната община. Разработва широка строителна програма. Построени са много обществени сгради, училища, общински болници, квартални бани, модерни и хигиенични сгради и др. Големи реформи и подобрения са внесени в санитарната и лечебната дейност на отделните служби. През 1938 г. Софийската община узаконява общия градоустройствен план и създаването на голяма София чрез присъединяване на Княжево, Горна баня, Надежда, Слатина, Драгалевци и Бояна.
Започналата на 1. IX. 1939 г. Втора световна война отново поставя в застой развитието на града, тъй като е ограничена дейността на Столичната община. Особено се разстройва стопанският живот след англо-американските бомбардировки.
Годините 1942–1943 са изключително трудни за строителството на София. Това са военни години, но строителната програма не прекъсва. Построени са образцови общински жилища на бул. «Стамболийски», «Н. Цанов» и др.
На 9. IX. 1944 г. с нанасянето на решителния удар срещу буржоазната власт София стана център на революцията. След установяване на народно-демократичната власт общинските управления като местен орган на държавната власт продължават да съществуват.
С Наредба-закон от 2 ноември 1944 г. за назначаване, уволняване и класиране на служителите от МВР и за временните общински управи се създават временни служби, които поемат функциите на общинските управления и продължават да съществуват до 1949 г., когато на 15 май се провеждат първите избори за околийски местни народни съвети и съдебни заседатели.
На 17 септември 1949 г. страната се разделя на окръзи, при което разделяне София става самостоятелна административна единица. Президиумът на Великото народно събрание назначава временни управи за окръзите, народните съвети, които изпълняват своите функции до 18. XII. 1949 г. През май 1948 г. се създават шест временни районни управления. С това се слага началото на районната организация на столицата. Те продължават своята дейност до 15. V. 1949 г., когато се избират районни народни съвети. Народните съвети имат за задача да разрешават на своя територия въпроси от местно значение и да осъществяват задачи от общодържавно значение. Изпълнителните комитети са едновременно разпоредителни и изпълнителни органи.
Народните съвети избират като свои помощни органи постоянни комисии по отделни сектори, чрез които се привлича населението пряко да участвува в практическата работа на съвета. Чрез тази форма на работа съветите стават непосредствени организатори на народната власт. Тогава е избран и Столичният народен съвет на депутатите на трудещите се.
Първата сесия на Столичния градски народен съвет беше открита на 27. V. 1949 г. в залата на Кино «Република». За председател на СГНС на ДТ бе избран Тодор Живков. В своето слово Тодор Живков подчерта необходимостта от превръщането на Столичния народен съвет в «образцов орган на държавната власт и на народното управление». Тодор Живков очерта и програмата на бъдещото развитие на столичния град, за неговото архитектурно преустройство, за изграждането и оформянето на градския център, за цялостната реконструкция на града, за преустройството на жилищните квартали, за благоустройството на софийските улици и площади. Тодор Живков постави като постоянна задача пред Столичния общински съвет грижите по здравеопазването, просветата и културата на столичани.
Комунистите от София и всички трудещи се пристъпиха към превръщане в дела задачите, поставени от Тодор Живков.
В социалистическа София се разгърна небивало по размах строителство каквото капиталистическа София не познаваше. Българската комунистическа партия и преди, и сега имаше грижата за човека, за неговото здраве и всестранно развитие.
София с председатели Славчо Стоилов, Д. Брадистилов, Тодор Живков, Димитър Попов, Иван Панев и днес Петър Междуречки разгърна широка строителна, културна дейност.
В годините на народнодемократичната власт Столичната община проведе редица мероприятия от политически и икономически характер. Общината ни в ежедневната си дейност се е ръководила от съветите и насоките давани от Тодор Живков. Ценен документ в това отношение е писмото му от 2. X. 1975 г. до Изпълнителния комитет на СГНС за опазване на жизнената среда.
Днес социалистическа София е един хармонично развит град, със съвременен социалистически облик.
Бележки