Новите технологии и авторското право: отражение върху архивите(1)

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Гари Петерсън

Дизайн: Давид Нинов

София, 2015

Увод

Живеем в дигитален свят. Ежедневното използване на компютри нараства в геометрична прогресия. Същевременно, със същото темпо светът около нас се смалява. Съвременният човек има богат опит по отношение на промените в 5000–годишната традиция на писането, преминала през света на печатното слово и достигнала до електронните текстове. Промяната вече е факт — днес народите полагат усилия за поправки в законите за авторското право, които трябва да се пригодят към новите технологии. Законите за авторското право всъщност имат триста годишна история, корените им се крият в идеята за защита на печатането. При всяка промяна в технологиите (в миналото появата на фотографията, звукозаписа и движещите се изображения) народите отговарят с промени в съществуващото законодателство.

В отговор на новите предизвикателства пред авторското право, възникнали с дигиталните технологии и Интернет, на 20 декември 1996 г. е подписан Договор за защита на авторското право на Световната организация за интелектуалната собственост (WIPO)(2). Документът ще влезе в сила след подписване и ратифициране от страна на най-малко 30 държави. Днес все още се осъществява процес на хармонизиране на законодателствата на значителен брой страни, което в редица случаи е наложително преди подписването на договора. Документът е ориентиран към хармонизиране на различията, които, след измененията на съответните закони и осъществяване на ратификациите, и архивистите ще трябва да възприемат.

Настоящата публикация си поставя целта да разгледа някои аспекти на основния закон за авторското право, без да се дискутира законодателството на отделна страна. Посочени са и редица примери за въздействието на промените в областта на технологиите върху авторското право. Естествено сред целите на статията е и тълкуването на някои от най-важните международни договори, действащи при защита на авторското право.

Кратък обзор на защитата на авторското право

«Авторското право се базира на концепцията за уникалната личност, която създава оригинално произведение, позволяващо на създателя да се възползва от резултатите на своя труд»(3). Авторското право защитава произведенията на автора — творец или създател на интелектуален продукт, както и уменията и оценъчните му способности, вложени за създаването на оригинален продукт на труда, независимо от това дали е литература, музика, живопис, фотография, телевизионна програма и др.»(4) Произведението може да бъде комплекс от думи, символи, ноти или образи. Авторското право е собственост на създателя на произведението. Но ако произведението е дело на наемен работник, то може да бъде собственост на работодателя. Защитата на авторското право започва да действа от момента, в който е създадено произведението. Много страни не изискват никакви формалности, като например регистриране на творбата, за да се получи защита на авторското право. Защитата на авторското право съществува на две нива: национален закон и международни договори.

В зависимост от националните стандарти авторското право защитава литературни произведения, компютърни програми и бази данни, драматични произведения, хореографски произведения, карти, технически чертежи, музикални творби, фотографии, актьорски труд, аудиовизуални произведения, звукозапис и вторични продукти. Идеите и фактите не са защитени от авторското право, «формата» на изказ обаче е защитена. Защита се осигурява на собственика на авторското право за период от определен брой години, обикновено докато е жив авторът, плюс допълнителен срок от 50 до 70 години(5). Правителствата на някои страни позволяват авторско право за документи, подготвени от властите (кралско авторско право), а други не. Сроковете на кралското авторско право варират от 50 до 125 години след създаване на произведението.

Едно от неясните неща при авторското право е името. Защитата, осигурена чрез авторското право, има по-широк смисъл в сравнение с контрола на правото за изработване на копия. Сега, когато редица държави обръщат сериозно внимание на авторското право, те естествено разглеждат и копирането на произведенията. Освен това собственикът на авторски права притежава редица изключителни права, които може да използва. Собственикът има правото да:

— Прави копия;

— Да разпространява произведението;

— Да отдава под наем произведението;

— Да осъществява звукозапис на произведението;

— Да изпълнява публично произведението;

— Да показва публично произведението;

— Да реализира вторични продукти от произведението като адаптации и преводи;

— Да лицензира или продава всичко изредено по-горе.

В страните с гражданско право, за създателя на произведението(6) е валидно и моралното право. Съществуват четири общоприети морални права:

— Правото на авторство, което е правото на автора да бъде идентифициран като такъв;

— Правото на цялост, което е правото на автора да предотвратява или се възпротивява на нарушаването на единството на произведението;

— Правото на издаване, т. е. правото на автора да отказва публикация на произведението си;

— Правото за отказ на предоставяне, т. е. отказ от фалшиво предоставяне на произведението на отделен автор(7).

Някои страни също признават частично моралното право на автора да получи част от приходите, ако произведението вече е продадено (droit de suite). Моралното право има същата продължителност на защитата, както другите права. Моралното право не може да се продава или преотстъпва.

Собственикът на авторски права притежава изключителното право да използва защитеното произведение, с някои изключения. Ограничени авторски права са позволени за изследвания, частни проучвания, критики, коментари, нови научни съобщения, преподаване и познания. Това изключение се нарича по различни начини: fair dealing, fair practice, fair use(8) (справедливи взаимоотношения, честна практика, справедлива употреба). Типично за библиотеките и архивите е, че те също дават право на копиране на произведения със специфични цели, каквито са експонирането или съхранението. Важно е да се отбележи, че нито една от международните договорености, споменати в настоящата статия, не изисква държавата да възприеме политика на «справедливи взаимоотношения», но голяма част изпълняват доброволно поетите задължения в тази област.

Целта на закона за авторското право е да предотвратява посегателствата. Всеки, който без разрешение от собственика на авторски права упражни което и да е от изключителните права, е правонарушител(9).

В различните държави собственикът на авторски права разполага с различни средства срещу правонарушителя. Собственикът на авторски права може да получи съдебно разпореждане срещу посегателството. Съдът може да присъди финансово обезщетение, може да се поиска гражданско обезщетение или да се наложат наказателни санкции.

Новите технологии и авторското право

Новите технологии са предизвикателство за традиционното прилагане на авторското право главно в три направления: необходимост от създаване на копия; улеснения за предаване; и възможност за изменение и усъвършенстване. При модерните технологии практически е невъзможно да се пусне компютърна програма без информация за авторски права в компютърната RAM памет (random access memory)(10), или с други думи, когато ce използва компютър за правенето на копия. Същинската дейност на компютрите при правене на копия е натрупване в диск и добавяне към паметта на определена информация. Разбира се и запазването на файла с направените копия на съдържащото се в паметта на компютъра. Търсенето в Интернет, като процес, предполага и копиране на информация. Копирането е всеобщ, но не явен процес, всеки път когато се използва компютър. Този процес е прозрачен. При използването на персонални компютри е напълно възможно да се пренебрегнат забраните за копиране, което от своя страна е в основата на традиционния закон за авторското право.

Всъщност не само копирането на информация е предизвикателство, аналогичен е процесът на предаване на информация. Всяко двуизмерно произведение може да бъде копирано с дигитален код и събрано в дигитални форми. За триизмерните обекти се използват специални програми като CAD (computer assisted design)(11) и те също могат да бъдат представени дигитално. След това копията могат да бъдат изпратени навсякъде до индивидуални потребители или неадресирано в общата мрежа. Съвсем естествено е копието да се изпрати до други потребители или да се принтира. Възможността за предаване на информация се прилага не само за текстове, но и за снимки, звукозаписи или видеозаписи, телевизия и филми.

Третото предизвикателство на закона за авторското право е свързано с възможността на получателя да сменя или променя дигитално данните. Компютърът позволява посегателство върху авторските права чрез възможността да се свалят материали, защитени от авторското право, да се смесват с други материали или да се изтриват части от тях, както и след това да се претендира за резултатите като за свои собствени. Създаден за да защити печатното слово и образ, законът за авторското право трябва да бъде често осъвременяван в съответствие с новите технологии. Непредвидените предизвикателства в бъдеще ще изискват все по-своевременни реакции от страна на законодателя.

Основни международни закони, осъществяващи авторското право

Бернска конвенция за защита на литературните и художествените произведения

През 1886 г. Бернската конвенция за защита на литературните и художествените произведения (Конвенцията) се превръща в основен международен договор в областта на авторското право. До този момент страните сключват двустранни договори за защита на авторското право на всяка нация. През миналия век Конвенцията е ревизирана 5 пъти, като последната ревизия е направена в Париж през 1971 г. Приблизително 120 държави вече са страни от Конвенцията. Други 15 държави са в процес на частично подписване на текстовете й.

Конвенцията защитава широко редица произведения и ги защитава за времето докато е жив авторът плюс 50 години, а когато авторът е непознат — 50 години след публикуването. Конвенцията осигурява взаимна защита на гражданите от страните членки. Така гражданите на една страна ползват защита на авторски права във втора страна, наравно с гражданите й и обратно. Конвенцията изисква произведението, защитено с авторски права, да бъде защитено във втората страна без формалности, като регистрация или отбелязване на авторски права. Конвенцията признава честното и моралното право. Конвенцията прилага троен критерий за всички възможни казуси, преди да се разреши законно копиране:

— Копирането се извършва в отделни специални случаи(12);

— Копирането не бива да противоречи на нормалното експлоатиране на произведението, и

— Копирането не бива да накърнява интересите на автора.

Както бе отбелязано, договорът на Световната организация за интелектуална собственост за авторското право изменя Конвенцията, за да бъдат включени компютрите и базите данни, които до този момент не са обект на Конвенцията.

Швейцарското правителство се присъединява към Конвенцията през 1967 г. когато, заедно със страните членки, Световната организация за интелектуална собственост се заема с управлението на Конвенцията.

Световна Конвенция за авторско право

Световната Конвенция за авторско право (UCC)(13) е създадена през 1952 г. и ревизирана през 1971 г. Поради големия брой държави, които не са се присъединили към Бернската конвенция(14) тя се превръща в алтернативна възможност за тези страни и им позволява да участват в международното споразумение. Приблизително 80 държави са страни в Конвенцията под ръководството на ЮНЕСКО.

Конвенцията предвижда същите двустранни защитни мерки за чуждестранни произведения както Бернската конвенция. Минималният срок на авторските права съвпада с продължителността на живота на автора плюс 25 години. Конвенцията признава «справедливите взаимоотношения», но не и моралното право. Конвенцията изисква символът ©, името на собственика на авторски права и годината на публикуване да се отбелязват върху произведението. Няма изискване за други формалности, но отделните държави могат да налагат допълнителни формалности за своите граждани и за произведения на чужди поданици при първо публикуване в страната. Една и съща държава може да бъде член на Бернската конвенцията и на Световната конвенция за авторско право. Конвенцията е валидна за автори от страните членки на Бернската конвенцията и на Световната конвенция, както и за поданици на страни, които са членки единствено на Световната конвенция.

Договор на Световната организация за интелектуална собственост в областта на авторското право

На 20 декември 1996 г. Дипломатическата конференция в Женева приема Договор за авторското право на Световната организация за интелектуална собственост. Този договор всъщност е първата поправка към Бернската конвенция след 1971 г. Появата на Договора за авторското право на Световната организация за интелектуална собственост е предизвикана от бързите промени в дигиталната технология и Интернет. В чл. 14 на Договора за първи път се защитават компютърните програми като литературно произведение: В чл. 5 е предвидена защита на базите данни; трябва да се подчертае, че данните не са защитени, под закрилата на закона попадат само тяхната селекция или подреждането им. Чл. 6 защитава авторските права над произведението, когато то е включено в Интернет. Чл. 11 изисква държавите, които са подписали и ратифицирали Договора, да имат правна защита и да осъществяват ефективни правни изменения и допълнения при всяка използвана нова технология, за предотвратяване на посегателствата срещу произведения с осигурени авторски права. Чл. 12 има същите правни изисквания за цялостно съдържание на необходимата информация. Тя самата е дефинирана като «информация, която определя произведението, автора на произведението, собственика на всички права по произведението, или информация за термините и условията за използване на произведението и всички екземпляри или кодове, които представляват същата информация». Много държави не включват в своите национални закони тези условия, но те ще трябва да нанесат всички необходими корекции преди да са подписали Договора.

От особен интерес за архивистите е чл. 10 «Забрани и изключения». Този член е въплъщение на термина «справедливи взаимоотношения» (fair dealing). Той използва посочения вече троен критерий, прилаган от Бернската конвенция. Всъщност Договорът не изисква промени в националните закони по отношение на «справедливите взаимоотношения». След влизането на Договора в сила би следвало честните взаимоотношения да се прилагат при компютърните програми и базите данни.

Договорът ще влезе в сила три месеца след ратифициране от 30 държави. 13 страни вече са го направили. В наши дни значителен брой държави по света коригират националните си законодателства в частта за авторското право, за да го хармонизират с предписанията на Договора на Световната организация за интелектуална собственост в областта на авторското право. Те продължават и с процесите по пътя към ратифициране на договора.

Споразумение за търговските аспекти на правото на интелектуална собственост (TRIPS)(15)

Споразумението за търговските аспекти на правото на интелектуална собственост е създадено през 1994 г. В техническо отношение това е търговско споразумение, което определя минималното ниво на правото на интелектуална собственост, което задължително трябва да бъде включено в националните законодателства на страните членки. Това се отнася не само за авторското право, а и за търговската марка, патентите и другите права, свързани с интелектуалната собственост. Присъединяването към Споразумението за търговските аспекти на правото на интелектуална собственост е приблизително идентично с присъединяването към Бернската конвенция. Световната търговска организация (СТО)(16) е натоварена с изпълнението на Споразумението за търговските аспекти на правото на интелектуална собственост. Всяко несъгласие със Споразумението за търговските аспекти на правото на интелектуална собственост може да доведе до санкции от страна на СТО. Вероятно това е най-ефективният път, за да се приведе в действие авторското право.

Всъщност Споразумението за търговските аспекти на правото на интелектуална собственост изисква страните да спазват Бернската конвенция с изключение на клаузите за моралното предимство. Приблизително две години преди Договора за авторското право на Световната организация за интелектуална собственост, Споразумението за търговските аспекти на правото на интелектуална собственост признава, че компютърните програми са литературни произведения, които трябва да бъдат защитени от Бернската конвенция. Тя защитава компютърните бази данни и признава «справедливите взаимоотношения». Страните членки могат да внасят пред специалния орган на СТО за уреждане на споровете оплаквания срещу недостатъчната защита на авторски права или за неизпълнение на закона за авторското право.

Други международни закони осъществяващи авторското право Директиви на Европейския съюз (EU)

В настоящия момент Европейският съюз има 15 страни членки. Структурата на Съюза включва Комисия и Съвет. Законодателните предложения на ЕС се създават от Комисията, съставена от цивилни служители, но председателствана от политическа фигура, избирана от страните членки. За голяма част от законодателните мерки Съветът трябва да даде съгласие, заедно с работната група министри на всяка от страните членки, чийто състав се променя периодично. В отделни случаи Европейският парламент също трябва да бъде консултиран. Законодателните предложения обикновено са под формата на директиви. Директивите са инструкции до страните членки за хармонизиране на националните им закони с директивата. Страните членки докладват периодично за осъществяването на хармонизацията.

Три са главните директиви, които имат пряка връзка с компютрите и компютърните бази данни:

Директива на Съвета 91/250 за законовата защита на компютърните програми. Целта на Директивата е да уеднакви защитата на компютърния софтуер в рамките на ЕС. Страните членки са длъжни да защитават компютърните програми като литературно произведение, както е предвидено в Бернската конвенция. Защитата се прилага към всяка форма на компютърна програма, но не и към идеите, заложени в програмата. Програмата е под защита докато е жив авторът плюс 50 години. Когато се отнася до юридическо лице, срокът е 50 години след като софтуерът е станал достояние на публиката. Купувачът на програмата може да я използва, т. е. да прави копия, както и да реализира нейни съпътстващи копия. Купувачът може да променя технически програмата, ако това е необходимо за улесняване на работата с други, независимо създадени компютърни програми. Страните членки са длъжни след 15 януари 1993 г. да хармонизират националните си закони с директивата.

Директива на Съвета 96/9 за правната защита на базите данни. Целта на Директивата е да защитава базите данни във всякаква форма — електронна и неелектронна. Базата данни е дефинирана като колекция от независимо произведени данни или други материали, подредени по систематичен начин и достъпни поотделно по електронен или друг път. Директивата осигурява защита на авторските права на базата данни като за литературно произведение. Авторът получава защитата на авторските си права за селекцията или подреждането на съдържанието на базата данни. Директивата създава sui generis(17) изцяло нови права, които защитават базата данни, които не са под защита на авторското право. Тя защитава базата данни от нелоялно използване за период от 15 години. Целта на sui generis правото е да защитава инвестициите, направени от създателите на базата данни. Авторското право не покрива съдържанието. Държавите членки са призовани до 1 януари 1998 г. да хармонизират националните си закони с директивата. Девет от държавите членки са пропуснали крайния срок.

Директива 2001/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои аспекти от авторското право и подобните нему права в информационното общество. Целта на Директивата е хармонизиране на законите на Европейския съюз с ратифицирания Договор на Световната организация за интелектуална собственост в областта на авторското право, който защитава компютърните права и базата данни. ЕС ще подпише договора от името на 15 страни членки. Директивата, приета на 22 май 2001 г., задължава страните членки до 22 декември 2002 г. (твърде кратък срок) да хармонизират своите закони с Директивата. Чл. 5 (5) включва тройния критерий на Бернската конвенция. Чл. 5 също позволява известни изключения от изпълнителните права на собственика на авторското право. Чл. 5 (1) позволява изработването на копия, ако копирането е единственият начин за използване на произведението и копието няма да има независима икономическа стойност. Чл. 5 (2) и (3) изброяват забраните в изключителните права на собственика на авторското право, които страните членки ще трябва да одобрят(18). Чл. 5 (2) (c) и 5 (3) (a) имат значение за архивистите. Чл. 5 (2) (c) дава право на архивите за изработване на неограничен брой копия, ако копирането не носи икономически или търговски облаги и предимства. Чл. 5 (3) (a) позволява копиране за целите на преподаването и научните изследвания в неограничено количество, стига да не е с търговска цел. Директивата изисква законова защита срещу измама при използване на технологията, с оглед защита на авторските права. Чл. 8 изисква държавите членки да осигурят адекватни санкции и забрани за нарушения на изключителните права на собственика на авторските права.

Ceвepoaмepuканскo Свободно Търговско Споразумение(19) (NAFTA)

Споразумението представлява регионално търговско споразумение между САЩ, Канада и Мексико и влиза в сила на 1 януари 1994 г. То поставя изисквания за изпълнение на защитните механизми, предвидени в Бернската конвенция по отношение на компютърните програми като литературни произведения и защитава селектирането и подреждането на базата данни. Договорът включва теста за троен критерий на справедливите взаимоотношения от Бернската конвенция.

Препоръки

Aвтopcкото право се доразвива и като следствие от възможностите на копирната техника за бързо и евтино създаване на голям брой копия от всеки един текст. Практически е невъзможно при днешната технология виртуално да се осъществи защита от незаконно копиране на текста. Бързо и с минимални разходи(20) могат да се направят неограничен брой копия на печатен, нотен, филмов, компютризиран и пр. текст. Аналогично на промените в технологията, трябва да се осъществят поправки в националните и международните закони за авторското право.

Архивистите трябва да се съобразяват с тези промени, защото търговските компании имат редица икономически причини, които ги стимулират да ограничат правото на «справедливи взаимоотношения», както и правото на архивите и библиотеките да правят копия, използвайки новите технологии. В дигиталната ера архивите трябва да защитят достъпа до информация и да се придържат към нормите на разумното копиране, фактът, че «справедливите взаимоотношения» не са задължителни като отговорност по отношение на Договора за защита на авторското право на Световната организация за интелектуалната собственост (WIPO) и Директива 2001/29/ ЕС, представлява риск за неизпълнението им. В интерес на архивистите е честните взаимоотношения да доминират в предигиталния свят. Ако всяка държава направи необходимото, за да нанесе корекции в своя закон за авторското право, то със сигурност честните взаимоотношения няма да се превърнат в честни игри.

Бележки

1. G. Peterson, New Technology and Copyright: the Impact on the Archives, Comma. № 1, 2001, с. 69–76. Превод от англ. ез. Л. Ванова.

2. World Intellectual Property Organization — WIPO.

3. Mark Rose, Authors and Owners: the Invention of Copyright (Cambridge, MA: Harvard University Press, 1993).

4. Charles Oppenheim, World Information Report, Chapter 26, Copyright in the Electronic Age (Paris; UNESCO, 1997), p. 350.

5. Някои страни предвиждат защита за по-кратък период от време за отделни видове произведения или използването им (в т. ч. снимки или преводи).

6. Гражданското право е система от закони, произтичащи от Римското право (различно от общото право).

7. Jeremy Philips, Robyn Durie, and Ian Karet, Whale on Copyright, 5th ed. (London & Sweet & Maxwell, 1997).

8. В статията се използва терминът «fair dealing», т. е. справедливи взаимоотношения.

9. «Справедливи взаимоотношения» е изключение от специалните права и не е правонарушение.

10. Памет с произволен достъп.

11. Компютърен дизайн.

12. Националното законодателство трябва да уточни случаите, в които копирането е в рамките на «справедливите взаимоотношения».

13. Universal Copyright Convention — UCC.

14. САЩ, СССР и Китай не се присъединяват през 1952 г. Те имат редица възражения, включително и по отношение срока на защита на авторското право, признаването на моралното право и липсата на формалности като регистриране и отбелязване на авторското право. Трите държави се присъединяват ултимативно към Бернската конвенция.

15. Trade Related Aspects of Intellectual property Rights (TRIPS).

16. World Trade Organization (WTO).

17. sui generis — своего рода, своеобразно (лат.).

18. Важно е да се отбележи, че тези забрани и ограничения имат незадължителен характер.

19. North American Free Trade Agreement (NAFTA).

20. Rose supra.

Библиография

Bumgarten, et al. Business and Legal Guide to Online Internet Law Little Falls, Nj: Glasser Legal Works, 1997.

Buscaglia, Edgardo and Clarisa Long. U. S. Foreign Policy and Intellectual Property Rights in Latin America. Palo Alto, IA: Hoover Institution of War, Revolution and Peace, Stanford University, 1997.

Chengsi, Zheng. Intellectual Property Enforcement in China, Leading Cases and Commentary. HongKong: Sweet & Maxwell Asia, 1997.

Hardy, I. Trotter. Project Looking Forward: Sketching the Future of Copyright in a Networked World. Washington, DC: U. S. Copyright Office, 1998.

Katsh, M. Ethan. Lawina World. New York: Oxford University Press, 1995.

Leafer, Marshall A. International Treaties on Intellectual Property, 2nd edition. Washington, DC: The Bureau of National Affairs, 1997.

Lehmann, Bruce A. Intellectual Property Rights. Washington, DC. U. S. Patent and Trademark Office, 1995. Noel, Wanda. National Archives of Canada Staff Guide to Copyright. Ottawa: National Archives of Canada, 1994.

Oppenheim, Charles. World Information Report. Chapter 26, Copyright in the Electronic Age. UNESCO, Paris, France, 1997.

Phillips, J. J., R. Durie, and I. Karet. Whale on Copyright, fifth edition. London: Sweet & Maxwell, 1997.

Peterson, Trudy. Huskamp and Gary M. Peterson, Archives & Manuscripts: Law Chicago, IL: Society of American Archivists, 1985.

Rose, Mark. Authors and Owners: the Intention of Copyright. Cambridge, MA: Harvard University Press, 1993.

Strong, Wiliam S. The Copyright Book: A Practical Guide, fourth edition. Cambridge, MA: Massachusetts Institute of Technology, 1996.

Internet Websites

American Bar Association Section on Intellectual Property, <http://www.abanet.org/ intelprop>.

Association of Research Librairies, <http:// arl.cni.org>.

Australian Government Information of Copyright, <http://www.agps.gov.au>.

Digital Future Coalition, <http://www.ari.net/ dfc>.

European Union, <http://www.eropa.eu.int>

United States Copyright Office, <http:// lcweb.loc.gov/copyright/>

World Intellectual Property Organization. <http://www.wipo.org>.