Телеграфо-пощенските станции в Източна Румелия(1)

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Симеон Симеонов

Дизайн: Давид Нинов

София, 2014

Началото на телеграфо-пощенската служба в България се поставя на 11 април 1879 г., когато влизат в сила «Временните правила по пощовата част», одобрени от княз Дондуков-Корсаков. Още преди това руските военни власти установяват пощенски връзки между по-големите градове: Казанлък — Пловдив; Никопол — Пловдив; Русе — Ямбол; София — Пазарджик; Ямбол — Нова Загора; Ямбол — Бургас и т. н. По време на Временното руско управление били открити 27 пощенски станции в Северна България и 14 в Източна Румелия.

Настъпилите след Освобождението обществено-икономически промени изисквали организирането на по-резултатни пощенски и телеграфни връзки, които да подпомогнат както стопанското развитие, така и управлението на областта. Откритите във всички по-големи административни и икономически центрове телеграфо-пощенски станции осигурили сравнително добри вътрешни и международни връзки и съдействували за установяване и развитие на капиталистическите производствени отношения в областта.

След оттеглянето на руските войски на 1 юли 1879 г. в Източна Румелия се създава Телеграфо-пощенски отдел към Дирекцията на земеделието, търговията и общите сгради. Той имал задачата да организира и ръководи телеграфо-пощенските служби в областта. На първо време поема ръководството на откритите още от руските военни власти телеграфни и пощенски станции и предадени на източнорумелийското правителство. Така към средата на юли 1879 г. са открити 13 пощенски станции: Пловдив, Татар Пазарджик, Чирпан, Хасково, Нова Загора, Ямбол, Сливен, Карнобат, Айтос, Бургас, Стара Загора, Казанлък и Карлово. На 1 октомври същата година били отворени още две станции: Ихтиман и Шипка, а на 1 януари 1880 г. — Търново, Сеймен и Харманли(2). До началото на 1880 г. общият брой на станциите нараснал на 17.

В началото поради това, че нямало назначени пощенски куриери, пощенските писма се пренасяли с конни жандарми, които щабът на милицията и жандармерията дал на разположение на пощенското управление. Това не продължило дълго време, понеже се оказало, че писмата не пристигат редовно на местоназначението си. По предложение на тогавашния инспектор на пощите Иван Владикин била организирана привременна поща, като за целта били назначени конни разсилни, на които дали коне, купени от отдела. По този повод инспекторът на пощите пише до директора на земеделието, търговията и общите сгради: «Пощенската линия Пловдив — Карлово — Казанлък — Стара Загора се откри и тръгна редовно на 1 август. Тази поща ще тръгва оттук всеки вторник и петък и ще дохожда всяка сряда и събота. В същото време имам чест да известя, че станциите на конете са: 3 коня в Пловдив, 2 коня в Калофер и 2 коня в Стара Загора, но като се има предвид, че станциите са твърде далече една от друга, т. е. от Пловдив до Калофер 14 часа, тъй също и оттам до Стара Загора и конете ще се затрият, то моля Ваше превъзходителство да ми разреши да купя още 2 коня»(3).

Това продължило до 1. IX. 1880 г., когато пощата почнала да се пренася с коли от пощонаемателя Ив. Димитров и Сие. В сключения договор между пощенския отдел и пощонаемателя за обслужването на пощенските линии Пловдив — Карлово — Казанлък — Стара Загора — Нова Загора, Ямбол — Сливен и Карнобат — Айтос — Бургас се предвиждало пощата да излиза два пъти в седмицата както от Пловдив до Бургас така и обратно. Линията Пловдив — Нова Загора имала седем конни станции: Пловдив — 4 коня; с. Махала (Долна махала, Пловдивски окръг) — 2 коня; Карлово — 2; Малко село (Манолово, Старозагорски окръг) — 4; Казанлък — 2; Стара Загора — 2; Нова Загора — 4. Всичко 20 коня. Линията Ямбол — Сливен, Ямбол — Бургас заедно с клонат Сливен — Котел имала също седем станции с 22 коня, а именно: Ямбол — 4; Котел — 2; Бургуджии (Горно Александрово, Сливенски окръг) — 4(4); Карнобат — 2; Айтос — 2 и Бургас — 43. Пощата от Пловдив до Нова Загора при добри климатични условия отивала за 18 часа, а в лошо време за 22 часа, от Ямбол до Бургас съответно за 16 и 22 часа, клонът Сливен — Котел и Т. Пазарджик — Ихтиман до границата с Княжество България за 10 часа(5).

Освен вътрешните били организирани и международни пощенски връзки на първо време с Княжество България и Русия. По този повод инспекторът на пощите съобщил на директора на земеделието, търговията и общите сгради на 18. IX. 1879 г., «че пощенските сношения с Княжество България са вече уредени. В Ихтиман пощата пристига всеки четвъртък и неделя сутринта, а обратно, тръгва в същите дни За Варна с вапора, всяка сряда, а чрез Шипка, всяка сряда и събота през нощта. Пощенските сношения с Русия са също почнали от Бургас чрез Одеса, както те действуват и оттук чрез Цариград»(6).

Към седемнадесетте пощенски станции, отворени до началото на 1880 г., през 1880 и 1881 г. се прибавили още 6 станции и 6 агентства в следните градове и села: Станции в Котел и Станимака (Асеновград) на 1 март 1880 г., Казъл агач (Елхово), Каванлии (Тополовград) и Анхиало (Поморие) на 1 ноември 1880 г.; Хаджи Елес (Първомай) на 1 февруари 1881 г.; агентства — Пещера и Панагюрище на 1 март 1880 г., Радне махала (Раднево) на 1 август 1880 г.; Керменли (Кермен, Сливенски окръг) на 1 юни 1881 г.; Голямо Конаре (Съединение) и Абрашларе (Брезово) на 1 август 1881 г. В началото на 1882 г. агентствата в Радне махала, Панагюрище и Павелско станали станции и били отворени още 6 агентства; Кърджали, Калофер, Копривщица, Габарево, Созопол и Месемврия (Несебър). По този начин броят на станциите нараснал на 27, а на агентствата на 8.

Наред с откриването на пощенски линии между градските центрове била организирана и селската поща. Според правилника(7) за селската поща околиите се делели на пощенски участъци. Всеки участък се подразделял на няколко сборни пункта, откъдето се предавали и раздавали писмата. Селата, принадлежащи на един сборен пункт, не трябвало да бъдат по-далеч от 5 километра или 1 час разстояние от друг пункт. Пръв или главен пощенски пункт в околията се считал околийският център. Писмата и пакетите, които се изпращали от правителствените учреждения в околията и които идвали от селските общини за тези учреждения в околийския център, както и частните писма, трябвало да се внасят и изнасят чрез пощенската станция, където се записвали във входящи и изходящи дневници. Службата на селските пощенски куриери се изпълнявала от селската полиция, от пъдарите или от нощните селски стражари. По желание на общините, съставящи участък, се определяло парично възнаграждение за куриер.

Телеграфите до 19. VII. 1879 г. се намирали в ръцете на руските военни власти и предаването им траело до 30. VII. с. г. Телеграфни станции имало в 16 населени места. Все още редица големи селища нямали телеграфни връзки, което пречело на икономическите връзки и управлението на областта. В едно прошение от 30 май 1879 г. търговците и фабрикантите от Карлово пишат до Карловския градски съвет: «Ний долуподписаните, които се броим местни търговци, делата ни са свързани с разни търговски градове, например: Австрия, Сърбия, Румъния, Азия, Цариград, Княжество България и Южна България и по причина на нямане телеграфическа жица интересите ни постоянно страдат и се спъва развитието на местната индустрия»(8). Нуждата наложила разширяването на телеграфните линии. През 1881 г. с телеграфни линии били свързани 22 големи селища: Ихтиман, Т. Пазарджик, Пловдив, Станимака, Т. Сеймен, Хасково, Харманли, Сливен, Ямбол, Карнобат, Котел, Айтос, Бургас, Н. Загора, Ст. Загора, Чирпан, Казанлък, Кованлии, Карлово, Къзъл агач, Анхиало и Хаджи Елес(9).

През 1880 г. по решение на Областното събрание, с изключение на пловдивските, станало сливане на пощенските и телеграфните станции. Обединението се извършило за икономия. Началниците и помощниците на пощенските станции били съкратени, а задълженията им поели началниците на телеграфите.

Статутът на пощите и телеграфите бил уреден с издадения на 30. IX. 1881 г. «Публично административен правилник»(10). Според него пощенските станции приемали писма и ценни пратки. За заплащането на пощенските услуги се употребявали специални областни тимбри(11).

В цялата област освен в Пловдив пощенската служба се изпълнявала от телеграфните чиновници. Приемането и предаването на писмата се извършвало в станциите от телеграфистите, но с помощта и под надзора на началника на станцията, който бил отговорен за редовността на пощенската служба.

Телеграфите и пещите в областта били монопол на правителството. Само по негово решение можело да се построи и използува телеграфна линия. Тайната на писмата била неприкосновена. Само главният прокурор или окръжните прокурори имали право да искат от телеграфната или пощенската станция телеграма или писмо, които могат да помогнат на съдебните власти при обследването на углавно дело или на правителството да открие действия, застрашаващи обществената безопасност.

Съгласно публично-административния правилник телеграфо-пощенски чиновници можело да стават само поданици на областта, завършили пети клас на гимназия или реално училище. Поради липса на кадри за първите три години от излизането на правилника се разрешавало да се приемат и младежи, които не са завършили посочените училища, но знаят добре български език, да четат и пишат свободно френски език и да бъдат краснописци.

Пощите и телеграфите в окръжните градове, както и контролните станции работели денонощно. Работното време на другите станции в областта се определяло от Главното управление в зависимост от тяхната важност.

Началниците на пощите и телеграфите лично били отговорни за работата. Следели за поддържането на апаратите и книгите в своите служби и били длъжни да внасят на всеки 15 дни постъпилите суми в държавните ковчежничества.

Чиновниците в пощите и телеграфите се делели на три категории. Към първа категория спадали висшите чиновници в Главното управление — началник на отдел, ревизор, контрольор, главен механик, счетоводител и секретар и началниците на станциите. Във втора категория влизали второстепенните чиновници в Главното управление, телеграфистите и пощенските чиновници по влаковете. Към трета категория се отнасяли наблюдателите на линиите(12), пощенските раздавачи и пощенските конни разсилни. За различаване на категориите се поставяли отличителни знаци. От юли 1880 г. се въвежда униформа, различна за първостепенните, второстепенните и третостепенните чиновници(13). За преминаването от една категория в друга имало съответни изисквания.

В Главното управление на пощите и телеграфите имало Административен съвет, който се състоял от: началник на отдела, ревизор, контрольори, главен механик и счетоводител. Този съвет се събирал един път в седмицата и разглеждал всички въпроси, отнасящи се до пощите и телеграфите.

Създаването и доброто функциониране на телеграфо-пощенските станции не било лесна работа. Липсвали достатъчно средства и добре подготвени кадри. Наетите чужденци не разбирали български език, от което произлизали големи мъчнотии и грешки. По този повод в. «Марица» пише: В телеграфното управление, повече, отколкото във всички други, има чиновници чужденци от всякаква народност, от които по-голяма част не разбират български. Те знаят само азбуката и машинално копират депешите от лентата, тъй както е предадено от другия чиновник, като той също не знае български».

Независимо от трудностите за сравнително кратък период от време в Източна Румелия били поставени основите на телеграфо-пощенските връзки. Във всички по-големи селища били открити телеграфо-пощенски станции. Това отговаряло на настъпилите обществено-икономически промени и съдействувало за капиталистическото развитие на областта.

Бележки

1. С настоящата статия авторът си е поставил за задача да разгледа организирането на телеграфо-пощенската служба в Източна Румелия, още повече, че по този въпрос не е писано.

2. ЦДИА, ф. 586, оп. 1, а. е. 64, л. 148.

3. ЦДИА, ф. 586, оп 1, а. е. 2, л. 21.

4. ЦДИА, ф. 586, оп 1, а. е. 2, л. 32.

5. Пак там, л. 70.

6. ЦЛИА, ф. 586, оп. 1, а. е. 2, л. 39.

7. ЦДИА, ф. 586, оп. 1, а. е. 24а.

8. ЦДИА, ф. 586, оп., 1. а. е. 13, л. 6.

9. ЦДИА, ф. 586, оп 1, а. е. 24а, л. 51.

10. Oбластен сборник от закони в Източна Румелия, 1881, стр. 131–155.

11. Тимбри — марки.

12. За поддържането на телеграфните линии били назначавани конни наблюдатели. Те се намирали под ръководството на главния инспектор, а там, където нямало такъв, на началника на станцията. Те били длъжни да обикалят всеки ден линиите си и да отстраняват повредите, да почистват изолаторите и пр.

13. ЦДИА, ф. 586, оп. 1, а. е. 1, л. 127–128; 242–243; 245; а. е. 58, л. 125–126.