За предмета на историческата метрология и някои по-разпространени стари мерки за дължина и тегло в България и българските земи

Продължение(1)

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Давид Коен

Дизайн: Давид Нинов

София, 2014

Някои стари мерки за тегло

От древни времена зърнените храни служат като основни мерки за тегло както на благородни метали, монети, скъпоценни камъни, бисери и лекарства, така и за образуването на по-големи единици за тегло за всички други стоки. Нури Пере(143) представя една от най-пълните системи от взаимносвързани мерки, при които основни са житното (пшеничното) зърно и производният от него дирхем. Тази система е следната: Зере (zerre) — най-малката мярка без определено тегло. Като се изхожда обаче от съотношенията между «зере» и следващите мерки, може да се установи, че тя е равна на 1/16 от теглото на житното зърно. Кътмир (kitmir) = 2 зере = 1/8 от житното зърно (установено по реда на същите разсъждения). Накир (nakir) = 2 кътмир = 1/4 от житното зърно. Фитил (fitil) = 2 накир = 1/2 от житното зърно. Бугдай (bugday) = житно зърно = 50 мг. Същата мярка бугдай = 1 хаббе (habbs — зърно, семка) = 2 арпа (агра — ечемично зърно) — 4 пиринч (pirinc — оризово зърно) = приблизително на 100 хардал (hardal — синапено зърно). Кърат (kirat) = 200 мг. Денк (denk) = 4 кърат. Дирхем (dirhem) = 4 денк = 3,207 гр. Дирхеми шери (dirhem’i şеr’i) или шериатски дирхем = 14 кърат, използуван за мерене на сребро при плащане на шериатския данък. Дирхеми йофри (или мири) (dirhem’i öfri, miri) = 16 кърат за мерене на сребро. Дирхем (dirhem) или теглови дирхем = 16 кърат = 3,207 г.(144) Дирхем = 16 кърат = 64 хаббе или бугдай. Дирхем = 7/10 от мискал (miskal). 1 1/2 дирхем = 1 мискал (метикал, медикал). Мискал = 24 кърат = 4,8 г. Ока (okka), наричана още вакъйе (vakiyye) или въкъйе (vukiyye) или къйе (kiyye) = 400 дирхем. Като се имат предвид посочените съотношения, тези мерки, приведени към метричната система, имат следните тегла:

1 зере = 3,125 мг, 1 кътмир = 6,250 мг, 1 накир = 12,5 мг, 1 фитил = 25 мг, 1 бугдай = 50 мг, 1 хаббе = 50 мг, 1 арпа = 25 мг, 1 пиринч = 12,5 мг, 1 хардал = 0,5 мг, 1 кърат = 200 мг, 1 денк = 800 мг, 1 дирхем = 3,207 г, 1 дирхеми шери = 2,800 г, 1 дирхеми йофри = 3,200 г, 1 мискал = 4,81 г, 1 ока = 1,282 945 кг.(145)

За мискала (метикала) се сочат от отделни автори и други мерни стойности. Така според В. Хинц той е както 4,81 г, (в Анадола), така и 4,325 г(146), Й. Кабрда — 4,80 г(147), Кс. Хойшлинг — 4,811 г, за розово масло в Източна Румелия през 1849 г. и 4,8208 г, и А. Викенел — 4,818 г, и 4,807 г.(148), 4,8 г в Пловдив (1865 г.), 4,807 г.(149), H. Белдичеану — 4,618 г(150), M. Влайинац го приема за равен на 1 1/2 драма, което отговаря на 4,5533 г в Дунавска България (1875–1877 г.) и на 5 г в София (1891 г.)(151). У В. Шарланова той тежи 4,25 г, 4,5 г, 4,61 г, 4,618 г, 5 г, та и 60 г (?)(152)

Ние възприемаме установеното тегло по данните на Н. Пере, а именно 1 мискал = 4,81 г като подчинено на посочената мерна система, което ce потвърждава и от обстоятелството, че това тегло, включително закръгленията, е най-често съобщаваното от посочените по-горе автори.

За оката (оканик, оканица, йока) като мярка за течности В. Шарланова сочи, че напълнена с вода, тежи 1,284 кг, а при млекарите — 1,200 кг. В Югозападна България се използували мерки от половин ока («полуока», «полока»), а едно млекарско «ведро» съдържа 12 оки и се равнява на шест «мери» по две оки(153).

Оката и дирхемът залягат в редица извори като мерки за определяне на по-големи мерки за тежест. Някои от тях могат да се представят в системата от мерки, което позволява да се направят някои изводи. Под система разбираме множество от елементи, които се намират в определени отношения и връзки помежду си и които образуват една цялост.

Сравнителна таблица за някои мерки за тегло (1828–1875)(154)

Продължение на таблицата

В. Шарланова привежда различни от таблицата величини за някои мерки за тегло. Така 1 чеки за дърва = 144 оки (1797 г.), 176 оки и 180 оки; 1 кантар = 10 оки (в Западна България, Ломско, Белоградчишко, Горнооряховско през XIX в.), 44 оки истанбулски, 50–56 оки, 59 оки и 1 кантар самоковски = 59–60 оки (за теглене на желязо); 1 ока цариградска = 1,280 кг, 1,282 кг, 1,284 кг.(155) Някои от посочените мерни стойности явно се нуждаят от критика на текста по отношение на ползуваните в труда й източници било по отношение на съотношенията на мерките помежду им, било по отношение на стоките, за които се отнасят, било по-отношение на величините им, изразени в метричната система.

От таблицата е видно, че източниците под № 2–6 се покриват напълно в съотношенията на главните мерки една спрямо друга, а всички се различават минимално при отнасянето им към метричната система. При това положение логично е да се приемат за меродавни данните, залегнали в Устава, като въз основа на тях се изчислят и теглата на онези мерки, които не са посочени в него. Така: 1 чеки от 176 оки за дърва, камъни и други тежки тегла = 225,798 320 кг, 1 кантар (квинтал) = 56,449 580 кг, 1 батман (голям батман) = 7,697 670 кг, 1 малък батман = 2,932 445 кг, 1 чеки за камилска вълна = 2,565 589 кг, 1 ока = 1,282 589 кг, 1 ротоло (ротел, лудре, ливра) = 0,564 496 кг, 1 чеки за благородни метали, скъпоценни камъни, лекарства = 0,320 736 кг, 1 метикал = 4,811 г, 1 драм = 3,207 г, 1 кара = 0,200 г, 1 крат = 0,200 г, 1 скрупул = 0,200 г, 1 пшеничено зърно = 0,050 г.

Мерките за малките, както и за големите тежести са взаимно свързани, тъй като и в двете системи мерните стойности на оката, метикала (мискала), драма и бугдая са едни и същи. Това обстоятелство е от съществено значение при проучванията в областта на историческата метрология — област, в която, както опитът показва, изключенията от мерните системи са твърде много. Един по-нататъшен анализ в тази насока положително ще даде в ръцете на изследователя ключ за установяването на по-пълни мерни системи.

Извън включените в посочената по-горе таблица системни мерки в посочените към нея източници се сочат и редица извънсистемни мерки. Наличието на различия в техните величини се обяснява с липсата на законен еталон и на контрол от страна на правителството (според А. Викенел), с допускането на технически грешки при изчисленията, както и със съществуването на специфични за някои стоки мерки. Такива сa например:

Чеки за дърва и камъни от 180 оки = 230,760 кг (cпоред М. Билезиджи) или 231,268 кг (според д-р Вероло), приведени от А. Викенел. При 1 ока = 1,2829 кг вярната мерна стойност на такова чеки е 230,760 кг.

Чеки за кози кожи от 800 драма = 2,565 кг (по А. Лемал).

Чеки за опиум от 250 драма = 803,475 г (Кс. Хойшлинг) или на 250 дирхема = 805,015 г (Викенел) или на 250 драхма = 801,8 г (Лемал). При 1 дирхем = 3,207 г, 1 чеки за опиум от 250 драма = 801,750 г, което може да се приеме за вярно.

Тон = 136 батмана = 1047 кг (А. Лемал). При 1 батман = 7,697 670 кг. 1 тон = 1046,883 100 кг (или закръглено 1047 кг), което може да се приеме за вярно.

Кантар (квинтал) за изпреден памук или за памучен плат = 45 оки = 57,850 кг (Кс. Хойшлинг) и = 57,730 кг (А. Лемал). Последното тегло може да се приеме за вярното, тъй като отговаря на изчислението, направено върху 1 ока = 1,2829 кг.

Тефех за персийска коприна = 6 оки = 7,698 кг (А. Лемал), а точно = 7,697 670 кг.

Тефех за коприна от Бруса = 610 драма = 1,610 кг (Кс. Хойшлинг). При 1 драм = 3,207 г това прави 1,956 270 кг, като отклонението е значително. Ако се допусне, че е направена грешка в драмовете, като са отбелязани 610 вместо 510 драма, то 1 тефех = 510 драма = 1,635 570 кг, което може да се приеме като по-вероятно.

Тефех за коприна = 210 дирхема = 674,538 г (А. Викенел), което при 1 дирхем = 3,207 г = 673,470 г, което може да се приеме за вярно.

Други изворни данни потвърждават някои от приведените по-горе отнасяния на отделни мерки към метричната система. Аврамачи Арие от Самоков отбелязва през 1854 г. друга метрична система за тегло. Той пише, че «единият драм се е разделял на половинки и четвъртинки, една четвъртинка била равна на 4 костилки от рожкови, а една костилка — (на) 4 зърна (жито)». Един драм тежал 3 грама и 20 сантиграма. По този начин 1 драм = 4 четвъртинки от драма × 4 костилки от рожкови × 4 зърна от жито — 64 житни зърна — 3,200 г. Оттук следва, че 1 костилка от рожкови = 0,200 г и 1 житно зърно = 0,050 г. Авторът добавя, че «имали много точни везни, а също и драмове, с които мерили до един багдай, което е едно зърно жито»(156).

В. Хинц и Й. Кабрда сочат и други мерки за тегло, в основата на които заляга дирхемът. Така:

Кантар лудреси = 100 дирхема, се равнява на 320,7 г; везне лудреси = 120 дирхема отговаря на 384,84 г, но според други източници тази мярка се среща и по 150 дирхема = 481,050 г, по 112 дирхема = 359,184 г, до 113 дирхема = 362,391 г и по 176 дирхема = 564,432 г.(157)

Везне = 30 лодра от по 120 дирхема има тегло от 11,545 г.(158) Тази мярка се споменава в кануннамето на Сюлейман Законодател (1520–1566) като мярка за дърва, която е коментирана, че има 3600 драма, т. е. 9 оки(159) или равни на посоченото тегло. Различно е обаче анхиалското везне, с което се мери сол, което е равно на 1/2 мюзюр за сол = 45 оки(160) или = 57,732 кг.

От този текст произтича изводът, че 1 анхиалски мюзюр = 90 оки = 115,465 050 кг. Солунският мюзюр за сол е почти равен на анхиалското везне. Според един берат, публикуван от Белдичеану до емина на солницата в Солун, султанът му нарежда да продава 1200 дирхема сол за една аспра, като използува старата мярка мюзюр, която съдържа стойността на 15 аспри сол(161). Оттук 1 солунски мюзюр за сол = 0,003 207 кг × 1200 дирх. × 15 = 57,726 кг. Мюзюрът се среща и в друга тегловна стойност. Според кануннамето на Амфиса (1569–1570) «всеки мюзюр съдържа 5,5 оки», което прави 1 мюзюр на Амфиса = 7,056 198 кг.(162) В същия извор се казва, че «20 мюзюра правят 1 юк», следователно 1 юк от Амфиса = 141,123 950 кг.

Батман, ман (batman, mann) има различни тегловни значения, като най-разпространеното е = 260 дирхема = 833,820 г(163) (освен посочените по-горе значения за голям и малък батман).

Нуги, нюги (nügi) — за мерене на масло, мед, сирене, грозде, памук и други също е с различни тегловни значения. Най-разпространеното е 1 нуги = 200 дирхема, което отговаря на 641,100 г, но се среща и по 78 дирхема (= 250,146 г), по 160 дирхема (= 513,120 г), по 176 дирхема ( = 545,190 г)(164).

Друга група мерки за тежина са свързани с прибиране на реколтата.

Снопът е стара единица за данъчно облагане. Още в земеделския закон на Византия (втората половина на VIII в.) се споменава, че «на мортита (селянин-арендатор) (се полагат) девет снопа, а на земевладелеца — един сноп. Който дели по друг начин, да бъде от бога проклет»(165). В Закона за зърнените храни в Анадолу и Румели, включен в кануннамето на Сюлейман Законодател (1520–1566), се казва, че в Румелия, където има неверници, «ако десятъкът от пшеницата се събира в снопи, вземат се десет снопа на сто снопа и три снопа саларлък»(166) (натурален данък върху добива, събиран едновременно с десятъка). В едно пояснение там се казва, че е «закон, щом като още в старо време десятъкът в даден вилает се взимал на снопи по нивите, военните групи също така дават десятъка си на снопи по нивите»(167). В Новата наредба за произвеждането и възлагането на търговете по десятъка на всички вилаети, както и за събирането на десятъка направо от държавата (5. VI. 1871 г.) чл. 35 предписва вземането на десятъка на зърнените храни да става според обичая на отделните населени места: или на снопи от самата нива, или на зърно, след като се вземат проби от няколко снопа и се установят пропорциите между полученото зърно и снопите или на зърно от самия харман(168). Начинът за взимане на пробата става така: преброяват се и се записват наличните снопи в нивите, взимат се по три кръстци от всеки вид нива — най-добра, средна и най-слаба и от всички кръстци се прави един харман в присъствието на чиновника по десятъка, на членовете на старейшинския съвети на желаещите селяни. След овършаването зърното се мери и колкото оки (например пшеница) се получат, отбелязват се в регистъра за десятъка. На тази база на селяните се издават удостоверения с размера на дължимия от тях десятък в зависимост от количеството на снопите, описани на всяко лице(169).

Данните от пробите, взети в 12 берковски села през 1871 и 1873 г. при прибирането на десятъка дават, възможност да се установи колко килограма зърно се получава от един сноп.

Таблица на пробите за добивите на зърно от един сноп в Берковско (1871, 1873)(170)

В регистрите за десятъка на Дунавския вилает десятъкът от зърнените храни е вписан както в снопи, така и в кръстци, лехи (добивите от тях), шиници и др. Трябва да се съжалява, че в публикацията на Сл. Драганова не са включени данните от пробите, каквито има в регистрите, ако се съди по табл. 26, бел 2(171). Тези данни биха ни дали по-широки възможности за изводи по интересуващия ни въпрос.

Резултатите oт обработката на данните в приведената таблица показват, че поради планинския характер на местността добивите трябва да се приемат като малко по-ниски от средните добиви в страната. Хр. Христов съобщава, че добивът от 130 снопа пшеница през 1871 г. е 410 оки зърно, което прави 4 кг зърно от сноп, а от 24 снопа ечемик са получени 114 оки зърно, равно на 6 кг от сноп(172). Н. Константинов пише, че на една кола се товарят 3–4 кръстци, т. е. 40–60 снопа, като колата носи товар от 300–400 оки(173). Това прави на сноп 8,5–9 кг. При съотношение на зърното към сламата 1:1,2 от един сноп се получават 3,860–4,090 кг, или средно 4 кг зърно, което може да се приеме като среден добив на жито от сноп при средна реколта. Различното плодородие през отделните години оставя своя отпечатък върху добивите от един сноп. Така например Б. Янчулев съобщава, че през 1940 г. на места «проверките, правени на снопове, са дали зърно средно по 1,5 кг зърно (пшеница) на сноп при 50 снопа средно от декар. На същите места в миналите години този резултат (номоне) е достигал до 3 кг, 4 кг и даже 6 кг зърно на един сноп според показанията на стари стопани»(174).

Друга облагателна мярка за зърнени храни са кръстците. Нареждането на снопите на кръстци има стар славянски произход. Псевдомаврикий пише в своя «Стратегикон» (втората половина на VI в.): «Племената на славяните и антите... имат множество всякакви домашни животни и храни, наредени на кръстци, най-вече просо и жито»(175). Кръстците в Западна България броят по 13, 17, 21 снопа, който брой някои автори отнасят за цялата страна(176). В някои регистри за десятъка в Дунавския вилает след общия брой на добитите зърнени храни в снопи е направена рекапитулация в кръстци и обратно. Това дава възможност за установяване броя на снопите в един кръстец. Поради злоупотреби в полза на събирачите на десятъка ненавсякъде данните, вписани в регистрите, се покриват с рекапитулациите. Тук се привеждат онези сведения, които не будят съмнение. Така 1 кръстец жито през 1877–78 г. в с. Байрям Пънар е около 13 снопа, в с. Мързък — около 13 снопа, в с. Чаир Махле = 13 снопа, а ечемик — около 12 снопа, в с. Ага баба (1876 г.) — за жито, ечемик, овес и просо — по 13 снопа, в продължението на регистъра за същото село за житото — 19,7 или закръглено 20 снопа, за ечемик — 18,9 или закръглено 19 снопа и за просо — 13 снопа, като в рекапитулацията изрично е отбелязано, че един кръстец се състои от 13 снопа (което дава основание на Сл. Драганова да констатира наличието на злоупотреби). В с. Кочулар 1 кръстец жито през 1877–78 г. е 13 снопа, в с. Памукчии (1874 г.) — 13 снопа и от ечемик — около 9 снопа(177). Според А. Примовски в Родопите кръстците (някъде наричани «кушини» и «кошове») са от 9 или 12 снопа. В Западните Родопи, Чепинското корито и в Бабяшкото краище кръстците са единични — от 12 снопа, и четворни (?) — от 24 снопа(178). Производството на царевица в с. Монастирище, Оряховско, през 1872 г. се мери с кошове, съдържащи според Хр. Христов по 40 оки(179) (= 51,3178 кг). В случая съдържанието на понятието «кош» се покрива с това на «кръстец» от Дунавския вилает или 1 кръстец от 13 снопа × 4 кг зърно = 52 кг.

Посочените данни позволяват да се направи заключението, че преобладават кръстците с по 13 снопа. Там обаче, където изрично е посочено друго число, следва да се има то предвид.

Твърде бедни са домашните извори за размера на купа сено. В наследствения опис на Мустафа ефенди от София (1750 г.) е отбелязано: «3 купи сено, 60 коли по 30–1800 акчета»(180). Оттук следва, че 1 купа сено = 20 коли × 200 оки × l,283 кг = 5132 кг. Това не изключва наличието и на други размери на купа сено.

Ръкойката (в Родопите «рачка», «ръколак»(181) като част от снопа е също облагателна мярка за десятъка. В регистъра на с. Войвода (Шуменски окръг) през 1876–77 г. наред със снопите са регистрирани и 4 ръкойки жито, 9 — от ечемик, 9 — от овес и 5 — от просо(182). В с. Рикша баля през 1871 г. са регистрирани 1 ръкойка жито, 2 от ечемик и 3 от овес, в с Бойчиновци — 1 от жито, в с. Ихсание (1871 г.) — 2 от жито, в с. Клисурица — 2 от просо(183). Прави впечатление, че никъде броят на ръкойките не превишава цифрата 9, което дава основание да се допусне, че 1 сноп = 10 ръкойки.

От гореизнесеното може да се направи изводът, че средно 1 кръстец жито = 13 снопа = 130 ръкойки = 52 кг, откъдето 1 сноп = 4 кг жито, 1 ръкойка = 0,400 кг жито.

С десятък върху снопи се облагат и добивите от коноп и лен, за каквито случаи се съобщава за с. Ветиран (Ветрен) през 1877–78 г., с. Аспробаш (в Южна Македония, Гърция) през XVI в. и с. Сетмо, Костурско(184).

Товарът като стара облагателна мярка на стоки, се споменава в някои кануннамета от края на XV и началото на XVI в.(185)

Й. Кабрда изброява наличието на следните облагателни единици за товар, но без да определя мерните им величини: конски товар (atyükü, bargir yükü), мулешки и катърски товар (merkeb yükü, katir yükü), камилски товар (deve yükü) или на товарно животно със самар (semerli at yükü) или с обикновено седло, товар на кола (araba yükü), товар на кола с 4 колела (dört tekerlikli araba yükü) и товар на кола с 2 колела(186). За действителния размер на товарите в изворите се срещат различни данни, често в зависимост от характера на пренасяната стока. Шарл дьо Пейсонел (1750–1770) съобщава, че конският товар с дърва е 110 оки (= 141,124 кг), а магарешкият с дърва — 80 оки (= 102,6 кг)(187). В Аналите за външна търговия (1865 г.) за копринените пашкули в Пловдив конският товар възлиза на 77 кг, за копринената прежда — 128 кг, а кола сухи пашкули тежала 384 кг (към 300 оки)(188). Същият източник отбелязва, че в Солун две бали или каси, равни на 120 кг, образуват един конски товар(189). Л. Беров се позовава на източници, според които товар жито е 123 «килета», товар овес — 110 «килета», товар ръж — 100 «килета», където под «килета» очевидно се разбирало «оки» и следователно товарите са съответно равни на 157,8 кг, 141,1 кг и 128,3 кг, товар олово — 126 кг, товар маслинено масло — 165 кг, товар калай — 165–180 кг, товар кожи от дребен добитък — 164,5 кг, товар восък, който е три пъти по-малък от обикновения товар от 120 оки — е 40 оки (= 51,3 кг). Като се позовава и на други източници, в които видът на стоката не е обозначен и където размерът на товара варира в границите от 100 до 188 оки (= 128,3–241 кг), Л. Беров възприема като най-вероятна една средна стойност на товара oт 120 оки (154 кг)(190). Заедно с това в друг свой труд той прилага три различни величини на товара: от 110, 120 и 140 оки(191). Ан. Примовски отбелязва, че товар сено на муле възлиза на 120 кг, а товар вар — 80 оки(192) (102,0 кг). К. Канев съобщава, че товар сол възлиза на 120 оки (154 кг), а товар масло или вълна са по 80 оки (102, кг)(193). В Созопол «един товар» се наричало всяко еднократно отиване за вода от страна на водоносеца, независимо дали е с кола, двуколка или добитък(194). По-определено формулира мярката «товар» за вода Н. Геров — «Един товар, два меха вода»(195).

За конски товар като облагателна единици за пръв път се споменава в османското право в Закона за вилаета Семендире (Смедерево, Югославия), Закона за складовете на същия и Закона за санджака Чирмен (на 5 км южно от Свиленград, сега в Гърция, 1520–1566)(196). В законите за пазарния бач на градовете Нийболу (Никопол), Русчук (Русе), Търнова (Велико Търново), Лофча (Ловеч), Ивраджи (Враца), Шумну (Шумен), Видин, Фетх-юл-ислям (Кладово), Карънабд (Карнобат), селата Тулча (в Румъния), Исакча, Мачин, Оршова, Ибрене, пристанищата Месември (Несебър), Сузеболу (Созопол), градовете Янболу (Ямбол) и Баня (вероятно Соко баня, Югославия) през XV–XVI в. размерите на пазарните такси «бач» се определят от това с какво товарно или превозно средство се докарват или изнасят стоките. Събираният бач например от сол в Никопол, докаран: 1) с конски товар със седло, 2) с конски товар със (на) самар, (или конски товар, самарен товар или само товар), камилски товар, 3) с кола с две колела и 4) с кола с четири колела (или коларски товар, кола) е съответно 1 акче, 2 акчета, 2 акчета и 4 акчета. Пак там, при ориза, пшеницата, ръжта, лещата, граха и нахута конският товар със седло се облага с бач 1 акче, конският товар на самар — с 2 акчета и с кола — с 4 акчета. В законите за останалите селища, макар някъде да липсват някои от посочените мерки като по-рядко употребявани (кола с две колелета и конски товар със седло), за повечето и масово разпространени стоки тези съотношения в облагането се запазват, а именно 1 : 2 : 2 : 4. Това се отнася за зърнените храни, брашното, фуража, варивата, зеленчуците, текстилните растения, маслото, шарлагана, меда, желязото, сапуна, плодовете (но невинаги) и др. При някои стоки, като кюркове, сукно, аби, дърва, сирене, риба, лико, понякога плодове и др., събираният бач, и то не навсякъде, е 8 акчета за кола с 4 колела и 2 акчета за кон със самар. Срещат се и други отклонения. Тези данни ни дават основание да заключим, че товарите на масовите стоки, превозвани с конски товар със седло, конски товар със самар (приравняван към камилски товар), кола с две колела и кола с четири колела се отнасят помежду си, както 1 : 2 : 2 : 4. В закона за пазарния бач на гр. Баня има още две мерки: «Ако с биволска кола дойдат било зърнени храни, било сол и риба (се взимат) осем акчета, от волска кола — четири акчета». Останалите мерки «кола», «кола с две колела», «конски товар», («самарски товар») са в рамките на посочените по-горе облагания. Това дава основание да се сметне, че биволската кола е носила стоки с двойно по-голямо тегло от кола с четири колела, а последната е била равна на волска кола(197), което, както ще се види по-нататък, не е точно. Ако тези две мерки не са споменати в законите за другите селища, вероятно това се дължи на обстоятелството, че там те са били по-рядко срещани.

В документите се срещат още няколко подобни мерки за тегло. Пейсонел (1787 г.) споменава за магарешки товар(198), А. Примовски — за товар на муле(199), а в Закона за горите (14. I. 1870 г.) — за сноп (наръч) или товар на човек (за дърва), който, ако се съди по размера на налаганата глоба при незаконна сеч — 2 бешлика, сравнен с глобата, налагана на товар с животно — 4 бешлика(200), снопът или човешкият товар е два пъти по-малък от товар на животно.

По-точни данни за някои от споменатите мерки срещаме в Правилника за горските налози и такси (2. V. 1874 г.). Натоварените с дърва или въглища биволски коли имат според преценката, установена с протокол от местния съвет, 400 или 300 оки (= 513,2 кг или 384,9 кг), волски коли 300 или 250 оки (= 384,9 кг или 320,7 кг), коли (конски) — 200 оки (= 256,6 кг), товарен кон — 100 оки (= 128,3 кг), товарно магаре — 50 оки (= 64,15 кг)(201).

През 1518 г. в Източен Анадол митническият налог на камилския товар (химл) се е отнасял към обикновения, както 3 : 2, което дава основание на В. Хинц да приеме, че възлиза на 243 кг. Други автори отбелязват камилския товар като равен на 180 оки (= 231 кг), трети — на 735 кг и т. н. В заключение В. Хинц приема камилския товар на кръгло 250 кг.(202) Аврам Арие пише през 1800 г., че двугърбата камила се товари със стоки и пътници до 150 оки(203) (= 192,5 кг). В хрониката на сем. Арие от Самоков се отбелязва през 1857 г., че пренасянето на жито «ставало с коне, на които товарели едва по 100 оки, а също и с кола с (товар) 350–400 оки»(204). Ш. дьо Пейсонел съобщава, че на о. Енеада до Константинопол се изнасят дърва с конски товари по 110 оки и с магарешки товари по 81 оки(205).

В приведените примери съотношенията на теглата почти напълно се покриват със съотношенията на плащания бач върху масовите стоки, превозвани с посочените по-горе коли или пренасяни с товарни животни. На това основание може да се приеме, че средно 1 биволска кола е мерна единица за 400 оки (513,2 кг), 1 волска кола = 300 оки (384,9 кг), 1 конска кола с четири колела = 200 оки (256,6 кг)(206), 1 конска кола с две колела = 100 оки (128,3 кг), 1 камилски товар = 100 до 180 оки (128,3–230,9 кг), 1 конски или мулешки товар със самар = 100 оки (128,3 кг)(207), 1 конски товар със седло = 50 оки (64,2 кг) до 80 оки (102,6 кг), човешки товар (сноп, наръч) = 25 оки (32,1 кг).

Същевременно винаги трябва да се държи сметка за тегловите стойности, давани на мярката «товар» в различните нормативни актове за отделните места и стоки. Й. Кабрда съобщава, че по общо правило един товар (yük) или товар на товарно животно (haml) ce определят в истанбулски килета от по 20 оки, а понякога в медрета или мюзюри. Според законите за санджаците и някои балкански кадийски регистри юк със зърнени храни в Смедерово (1527–28 г.) тежи 5 истанбулски килета (100 оки = 128,3 кг), в Охрид (1613 г.), Зла Река и Подгорица (1529–36 г.), Вучитрън (1530–31 г.) — 6 истанбулски килета (120 оки = 153,960 кг), в Призрен (1590–91 г.) едновременно са в употреба юк от 6, 8 и 10 килета (120, 160 и 200 оки = 153,960 кг, 305,280 кг и 256,660 кг), юк с коприна тежи 550 лудре (по 176 дирхема = 310,438 кг), 440 лудре (= 250,608 кг) и 32 батмана по 14 лудре (= 448 лудре × 176 дирхема = 252,866 кг.)(208). Недостатък на това съобщение е, че не е отбелязано за какъв вид товар става дума (вида на превозното средство или товарния добитък), което би дало възможност за по-добрия анализ на приведените данни.

За някои стоки мярката «кола» показва отклонения от изведените по-горе величини. От Анхиало през 90–те години на XV в. за Влашко ежегодно се карали 4000 каруци сол, всяка от които поема по 5–6, а понякога и по 7–8 анхиалски мюзюра(209). Като се има предвид, че 1 анхиалски мюзюр (müzür) = 115, 470 кг(210) (а по-точно 115,465 050 кг), една каруца товари 577,350–692,800 кг, а понякога и 808,290–923,76 кг сол. Размерите на тези товари се потвърждават от някои данни в откъса от тефтер от 1489 г., в който е записано, че «Татик (?), син на Стойкьо, се явил с коли и взел всичко 35 мезюра сол, а брат му Стефан натоварил 16 мюзюра на две коли... За сол в Анхиало от неговите жители се явили: Богдан, син на Братан, натоварил 13 мезюра на 2 коли...»(211), което означава, че колите са натоварени съответно с 1010,4 кг, 923,8 кг и 750,6 кг сол. Шарл дьо Пейсонел (1787 г.) отбелязва, че във Варна «волските и биволските коли носят обикновено 700–800 оки, а конските 6/00/–1500 оки според броя на впрегатните коне» (подч. м., Д. К.)(212). Това прави за волска кола 641,5 кг, за биволска кола 1026,4 кг, а за конска кола от 769,8 до 1924,5 кг. К. Иречек пише през 1880–83 г., че «в Тракия има особена мярка за гроздето: 1 кораб грозде в Стара Загора има 500 оки (641,5 кг), в Чирпан и Нова Загора 1000 оки» (1283 кг)(213). Най-вероятно големите товари при последните три източника могат да се обяснят с използването на повече от един чифт добитък, както отбелязва Пейсонел.

Кола дърва се измерва още и в чеки (çeki), като 1 кола = 2 чеки. Освен посоченото пo-горе тегло за 1 чеки = 176 оки = 225,798320 кг теглото на тази мярка е сочено още и като равно на 114 оки (= 146,256 кг), 144 оки (= 184,744 кг), 180 оки (= 230,930 кг) и 190 оки (= 243,760 кг)(214). Това прави при 2 чеки за една кола дърва при доставки за военни нужди, както изрично отбелязва Й. Кабрда, съответно (по реда на броя на оките за една кола) 292,512 кг, 369,488 кг, 451,596 кг, 461,860 кг и 487,520 кг.

Като стара облагателна мярка служат товарите на кораби по Дунава. В каннунамето на султан Сюлейман Законодател (1520–1566 г.) за налозите върху чуждестранните стоки се предвижда «от товара на гемия да се вземат сто и тридесет акчета»(215). В Закона за Пазарния бач за пристанището (XV–XVI в.) е предписано да се взима налог за преминаване, както следва: от голям кораб — 20 акчета, от кораб — 12 акчета, от малък кораб — 3 акчета, от ладия — 4 акчета(216). В Закона за пристанището Нийболу (Никопол) от XV–XVI в. таксите за преминаване на корабите са: за кораб «донбаз» — 40 акчета, «шайка» — 6 акчета, «насад» — 12 акчета и «ладия» — 4 акчета(217). В Рахово (Оряхово) се плащат същите такси за първите два вида кораби, а в Русчук (Русе) — съответно 32 гроша и 12 гроша(218). Бачът за преминаване на пристанищата Тулча, Исакча и Мачин е за «донбаз» — 30 гр., «насад» — 16 гр., «донбаз малък със странично кормило» — 5 гр., «ладия» — 5 гр. и «черник» — 3 гр.(219) Корабите, натоварени с риба в Нийболу, плащат таксата магерие, както следва: «шайка» — 8 гр., «ладия със свободни гребла» — 8 гр., «ладия със странични гребла» — 4 гр., и «лодка» — 2 гр.(220) Със същата такса във Видин облагането е за: «насад с кормило» — 8 гр., «неврад» — 8 гр., «ладия» — 4 гр. и «лодка — 2 гр., а размерът на таксата бач в Русе е за «донбаз» — 16 гр., «насад» — 8 гр., «неврад» — 8 гр. и «ладия» — 4 гр. От едно съобщение на Пейсонел (1787 г.) личи, че в Цариград транспортът на дърва за горене става със saïques («каик» — ладия) от по 350 poids (мерки, товари), всяка от които по 180 оки(222), което отговаря на чеки от по 180 оки (= 230,930 кг). При това положение 1 ладия = 320 чеки × 180 оки = 80,825 тона, които закръгляваме на 80 тона. При липса на други данни за товарите на корабите вземаме за база товара дърва на 1 ладия = 80 т и като се имат предвид съотношенията на посочените по-горе облагания за различните видове кораби, се получават следните предполагаеми данни за размерите на товарите им с дърва: «донбаз» = 800 т, 640 т, 480 т, 320 т, или средно 560 т; «шайка» = 320 т и 160 т, или средно 240 т; «насад» = 240 т, 256 т, 160 т, или средно 219 т; «неврад» = 160 т; «ладия със свободни гребла» = 160 т; «донбаз малък» = 128 т; «ладия» (каик) = 80 т. Не се включват най-малките плавателни съдове «черник» и «лодка», които явно са облагани по-високо от възможните им товари, с които се търгува на дребно по по-високи цени. Средният товар на посочените седем вида кораби възлиза на 221 т, който може да се приеме за реален, като се има предвид следното: В едно писмо на Великото везирство до назърина в Бургас от 25. XI. 1827 г. се нарежда да се изпратят в Цариград «осемнадесет кораба с товарна вместимост 18 200 чекии дърва»(223), което прави средно на кораб по 1011,1 чекии, или по 228,3 тона.

Къс (парче) сол служи също като мярка за облагането още през XVI в. Според Кануннамето на султан Сюлейман Законодател (1520–1566) за хранителните продукти и други, «ако солта идва за продан на парчета, взима се по едно акче на четири парчета»(224). В Закона за магерие на лива Видин се предвижда от кораб, който идва натоварен със сол, да се взима един къс сол(225). В стария закон за лива Видин (1542 г.) се предписва при продажба на сол от складовете на 100 къса да се вземат по пет акчета бач(226). Законът за пазарните такси в самия Видин (1586–87 г.) задължава купувача на сол във Видинското пристанище да плаща такса от пет акчета «на сто къса, които правят тридесет и две тройки и две двойки». Публикаторът на документа обяснява, че внасяната каменна сол от Влашко във Видин се пресмята на късове: най-малкият е взет за единица, наречен «хане-и ахад», двойно по-големият къс, наречен «двойка» или «чатал», а тройно по-големият «тройка» или «ючюрлеме»(227). Според Дж. Паджит (1839 г.) в солните мини в Трансилвания солта се нарязва с остри чукове на дълги блокове с диаметър около един фут (= 30,48 см), които след това се начупват «на парчета всяко от по 58 до 59 фунта и в такава форма се доставя на пазара»(228). При един английски фунт = 453,5 г 1 къс (парче) сол = 26,303 кг до 26,757 кг, или средно 26,5 кг, 1 чатал сол = 53 кг и тройка сол = 78,5 кг.

Стан вълна в Родопите бил мярка за ангария на родопчанките. К. Канев пише, че на всеки дом се дават «станове», като един стан означава 9 оки прана вълна, която трябва да се «изчока», извлачи на примитивен дарак, да се изпреде, каламиса, вдене и изтъче на готов «хабо» (аба)(229). Следователно 1 стан вълна = 11,547 кг, които в определен срок трябва да бъдат обработени в аби.

Окомер се прилага не само при мерки за дължина, но и при тежина. Този обичай оставя трайни следи дълго време след Освобождението и се прилага при разстройство на пазара, зa да се заобиколят разпоредбите за цените и установения държавен и общински контрол над тях или при липса на теглилки. Така до 1941 г., по време на Втората световна война, повече от половината от покупко-продажбите на добитък стават вън от тържищата на добитък, които са снабдени с децимали. Оценката в тези случаи става «на окомер»(230).

С цитирания Закон за новите мерки, кила и теглилки на дължина, вместимост и тежина (14. IX. 1869 г.) като единица за тегло се приема теглото на един кубически сантиметър (ашяри-зира-мукааби) преварена вода при топлина 4° по стоградусния термометър, който се нарича грам (дирхеми-ашяри). Неговите дробни са дециграми (еошри-дирхем), сантиграм (ащяри-дирхем) и милиграм (мишяри-дирхем), а кратните — килограми (векъей-ашяри) = 1000 г, кентал (кантари-ашяри) = 100 кг и тон (тонелата) = 1000 кг. Като еталон се предвижда направата на един килограм от платина, съхраняван в императорската хазна, за да служи ката образец. Въвеждането на новите мерки при покупко-продажбите за правителствените учреждения трябваше да започне от 1/13 март 1871 г., а за населението първоначално факултативно от 1/13 март 1871 г. до 1/13 март 1874 г., а след последната дата — задължително(231).

Законът бива нарушен още в самото начало от правителството. С Новата наредба за произвеждането и възлагането на търговете по десятъка от всички вилаети и за събирането на десятъка направо от държавата (5. VI. 1871 г.) се потвърждава дотогавашната система за събирането на десятъка да става според обичая: в снопи на нивата; според описаната система за взимане на проби от определено количество снопи; в натура от зърното, получено на самия харман; с приблизително пресмятане на добивите от царевица от дьонюм или евлек (четвърт дьонюм), т. е. с «окомер» или с проба; за мака и опиума — въз основа на предварително определени в Новата наредба средни добиви от «най-добри», «средни» и «най-долни» ниви(232). Регистърът за десятъка от Пазарджишката (Добричка) каза за 1871 г. е съставен изцяло в старите мерки: в коли, бройки пчелни кошери, дьонюми лехи, оки, цариградски килета(233). През 1879 г. в Самоков продължава да се заплаща по половин пара за тегленето на една ока от всякакви стоки на пазара(234). Едва с турския закон № 1782 от 26. III. 1931 г. метричната система влиза в сила, считано от 1. I. 1934 г.(235)

Областното събрание в Източна Румелия приема на 8. XII. 1880 г. Закон за мерките и теглилките, според който единицата за тегло е килограмът с кратни — мириаграм =10 кг(236), метрически кантар = 100 кг и метрическа тона = 1000 кг и дробни — декаграм = 10 г, грам, дециграм = 1/10 от грама, сантиграм = 1/100 от г и милиграм = 1/1000 г.(237) Този закон не се прилага веднага. През 1884 г. Областното събрание приема Закон за отлагане пълното прилагане в действие на областния закон от 15. XII. 1880 г. с изключение на метъра и дубъл декалитра(238).

В Княжество България със Закона за мерките и теглилките от 15. XI. 1888 г.(239) се определя, че за «единица мяра на тежестта се взима грамът или тежестта в безвъздушно пространство на един кубически сантиметър преварена (дестилирана) вода на температура 4 градуса от стоградусния (Целзиусовия) термометър». Кратните на грама са по-добре разграничени в сравнение с турския аналогичен закон: декаграм = 10 г, хектограм = 100 г, килограм = 1000 г или нова ока, нов кантар = 100 кг и тон = 1000 кг, а дробните са цифрово определени като дециграм = 1/10 част от г, сантиграм = 1/100 част от г и милиграм = 1/1000 част от г. Образецът от един килограм, направен от платина, трябваше да се пази във Финансовото министерство.

През 1910 г. се приема нов Закон за мерките и теглилките. Като основна мярка за тегло е определен килограмът, негови кратни — метрическият квинтал = 100 кг, и тон = 1000 кг, а дробни на килограма — хектограм = 1/10 кг, декаграм = 1/100 кг, грам = 1/1000 кг, дециграм = 1/10 г, сантиграм = 1/100 г милиграм = 1/1000 г. За скъпоценни камъни се употребява мярката метрически карат = 2 дециграма. Основната единица за маса — килограмът, представлява масата на международния първообраз на килограма, съхраняван в Международното бюро за мерките и теглилките в Севр, Франция. За български първообраз се предвижда да служи килограм — образец, приготвен във форма на компактен цилиндър, проверен с международния първообраз от Международното бюро за мерките и теглилките и оповестен с указ(240). По този начин в законодателно отношение България възприема изцяло международната метрична система. Това допринася за окончателното премахване на употребата на две различни мерки в страната — килограма (който на много места е с по-ниско тегло от предвиденото) и оката, която също се употребява с тегло от 1000 и по-малко грама вместо 1282 г.(241) Във външната търговия приложението на новия закон улеснява икономическите връзки на страната с другите страни.

Бележки

1. Следва от Свезка 2.

143. Реrе, N. Цит. съч., с. 36.

144. Изчислен на база на съотношението между мискала и тегловия дирхем, както 3 : 2, наложено от практиката, а не както 10 : 7, каквото е каноническото или шериатското съотношение (В. Хинц. Цит. съч., с. 11, 14.).

145. По Хр. Арнаудов. Цит. съч. Т. I, с. 411 (Устав за сравняването и преглеждането на новите мерки), вместо 1, 2828, колкото е по Н. Пере и по В. Хинц. Цит. съч., с. 33.

146. Хинц, В. Цит. съч., с. 11, 14.

147. Kabrda, J. Цит. съч., с. 106.

148. Михов, H. В. Принос.... Т. VI, с. 355; Kabrda, J. Цит. съч., с. 106.

149. Michoff, N. V. Цит. съч. Т. III, с. 216, 558, 674.

150. Beldiceanu, N. Цит. съч. Т. I, с. 177.

151. Влаjинац, М. Цит. съч. III свезка, с. 592, 620.

152. Шарланова, В. Цит. съч., с. 59, 161–162.

153. Пак там, с. 123, 159.

154. Михов, H. В. Принос.... Т. VI, с. 138, 139, 355, 364, 382; Michoff, N. V. Цит. съч. Т. III, с. 191, 193, 673–675; Арнаудов, Хр. Цит. съч., с. 141.

155. Шарланова, В. Цит. съч., с. 157, 159–161.

156. Хроника на сем. Арие..., с. 348 от ръкописа (с. 236 от превода).

157. Хинц, В. Цит. съч., с. 25; Kabrda, J. Цит. съч., с. 106. Тук и по-нататък 1 дирхем = 3,207 г.

158. Хинц, В. Цит. съч., с. 20.

159. Турски извори за историята на правото.... Т. I, с. 57, 327.

160. Kabrda, J. Цит. съч., с. 127; Грозданова, Е. Соларството по Българското Черноморие през XV–XIX в. С., 1982, с. 81, 123.

161. Beldiceanu, N. Цит. съч. Т. I, с. 98.

162. Тодорова, M. Подбрани извори за историята на балканските народи XV–XVIII в. С., 1977 с. 73.

163. Хинц, В. Цит. съч., с., 31.

164. Хинц, В. Цит. съч., с. 33; Kabrda, L. Цит. съч., с. 107.

165. ИБИ. Т. VI, с. 211.

166. Турски извори за историята на правото.... Т. I, с. 40.

167. Пак там, с. 94.

168. ИБИ. Т. IV, с. 63.

169. Пак там, с. 65–66.

170. НБКM. Ориенталски отдел, ф. 28, а. е. 15, 146, 147, 149, 867, 151, 576, 577, Бу 15/1, Вд 2/76, Вд 7/80, Бц 12/9. Превръщането в кг е направено на база 1 ока = 400 драма 1,282 945 кг. За с. Люта в извора са посочени 1 ока и 565 драма жито, което е явна грешка. Рекапитулацията за житото дава 17 154 оки от 12 341 снопа, което прави 1 ока и 156 драма от сноп.

171. Драганова, Сл. Материали за Дунавския вилает през 50–те–70–те години на XIX в. С., 1980 с. 39–70.

172. Христов, Xp. Аграрният въпрос и българската национална революция. С., 1976, с. 203.

173. Константинов, Н. Земеделието в България преди Освобождението. — В: Сб. за народим умотворения, наука и книжнина. С., 1912, № 26, с. 51, 71, 73.

174. Янчулев, Б. Военно стопанство, пазари и производство. — Сп. БИД, 1941, № 2, с. 81.

175. ИБИ. Т. III. С., 1958, с. 281.

176. Константинов, Н. Цит. съч., с. 51, 71, 73; Андрейчин, Л., Л. Георгиев и др., Български тълковен речник. С., 1976. За Западна България според В. Шарланова кръстците са oт 16 до 21, а в Софийско — 14 или 18 снопа (Цит. съч., с. 147).

177. Драганова, Сл. Цит. съч., с. 40–41, 45–46, 48–51, 54–55, 65.

178. Примовски, Ан. Цит. съч., с. 271.

179. Христов, Хр. Цит. съч., с. 238–239.

180. ИБИ. Т. XXI, с. 60.

181. Aн. Примовски. Цит. съч., с. 271.

182. Сл. Драганова. Цит. съч., с. 52.

183. НБKM. Ориенталски отдел, ф. 28, а. е. Бу 15/1, Вд 2/76, Вд 7/80, Бц 13/12. В. Шарланова съобщава, че в Софийско 4–5 «ръколке» правят един сноп (Цит. съч., с. 148).

184. Драганова, Сл. Цит. съч., с. 42–43; ИБИ. Т. XVI. С., 1972 г., с. 489, 494.

185. Тypcки извори за историята на правото .... Т. I, с. 13, 15–16, 24, 37.

186. Кabrda, J. Цит. съч., с. 112–114.

187. Френски пътеписи за Балканите ..., c. 305.

188. Michoff, N. Т. III, с. 558, 561.

189. Пак там, с. 632.

190. Berov, L. Цит. съч., с. 36–37.

191. Беров, Л. Движението на цените..., с. 181.

192. Примовски, Ан. Цит. съч., с. 468, 537.

193. Канев, К. Миналото на с. Момчиловци, Смоленско. С., 1975, с. 63, 282, 284.

194. Пенева, Л. Норопчийството в Созопол. — Векове, № 4, 1973, с. 42.

195. Геров, Н. Речник на българский язик. Част пета. П-в, 1904, с. 109.

196. Турски извори зa историята на правото.... Т. I, с. 37, 245.

197. Извори зa историята на българското право. Т. I, с. 37, 245; Пак там. Т. II, с. 19–21, 26–27, 31 33–36, 49–50, 52–54, 58–60, 62–63; Боянич-Лукач, Д. Видин и видинския санджак през XV–XVI в. С., 1975, с. 167–169, 173, 174–177, 182, 184, 185.

198. Michoff, N. V. Цит. съч. Т. III, с. 17.

199. Примовски, Ан. Цит. съч., с. 537.

200. ИБИ. Т. IV. С., 1959, с. 76.

201. Пак там, с. 80.

202. Хенц, В. Цит. съч., с. 44.

203. Хроника на сем. Арие..., с. 129 от ръкописа (с. 85 от превода).

204. Пак там, с. 357–358 от ръкописа (с. 243 от превода).

205. Michoff, N. V. Цит. съч. Т. III, с. 17.

206. Л. Беров приема същата мярка за кола сено (вж. Движението на цените..., с. 216 и 280 и Ролята на задължителните държавни доставки във вътрешната и външната търговия на българските земи през XVI–XIX в. — В: Сб. Из историята на търговията в българските земи през XV–XIX в. С., 1978, с. 123).

207. В. Хинц отбелязва, че съгласно налоговата книга на Узун Хасан (1453–1478 г. в Източен Анадол конският или мулешкият товар възлиза на 162, 144 кг (Цит. съч., с. 21, 43). Д. Ихчиев се позовава на ферман от 1797 г., в който 1 кола дърва = 2 чекии = 288 оки (369,4 кг). Една кола (подвоз) желязна руда = 430 оки (551, 690 кг, а според Г. H. Златарски е = 360 оки (461,880 кг) (Шарланова, В. Цит. съч., с. 153, 154, 160).

208. Kabrda, J. Цит. съч., с. 112–114.

209. Грозданова, Е., С. Андреев. Соларството по Българското Черноморие през XV–XIX в. НБКМ. С., 1982, с. 86.

210. Kabrda, J. Цит. съч., с. 122.

211. Грозданова, Е. Ст. Андреев. Цит. съч., с. 96–97.

212. Michoff, N. V. Цит. съч. Т. III, с. 23.

213. Иречек, К. Пътувания по България.... С., 1974, с. 255.

214. Димитров, Стр. Цит. съч., с. 317, 390; Kabrda. J. Цит. съч., с. 112; Беров, Л. Движението на цените..., с. 279.

215. Турски извори за историята на правото.... С., 1961. Т. I, с. 36.

216. Пак там. Т. II, с. 24.

217. Пак там, с. 22.

218. Пак там, с. 25, 27.

219. Пак там, с. 31–32.

220. Пак там, с. 23.

221. Пак там, с. 28, 51.

222. Michoff, N. V. Цит. съч. Т. III, с. 17.

223. Документи за българската история.... Т. III, с. 107.

224. Турски извори за историята на правото.... Т. I, с. 37.

225. ИБИ. Т. XVI, с. 34.

226. Пак там, с. 33.

227. Боянич-Лукач, Д. Цит. съч., с. 169, 183.

228. Тодорова, M. Цит. съч., с. 144.

229. Канев, К. Цит. съч., с. 514.

230. ЦДИА, ф. 194, оп. 1, а. е. 99, с. 6.

231. Арнаудов, Хр., Ст. Цит. съч., с. 387–399.

232. ИБИ. Т. IV, с. 60, 64–65.

233. ИБИ. Т. V, c. 338–339.

234. Хроника на сем. Арие от Самоков..., с. 417 от ръкописа (с. 285 от превода).

235. Енциклопедически справочник по външна търговия. С. Т. I, с. 617.

236. Бурдун, Г. Д. и др. Цит. съч., с. 62.

237. Дневници на II p. c. на Обл. събрание, 43 з., 8. XII. 1880 г.; ЦДИА, ф. 20, оп. 1, а. е. 58, л. 83–87.

238. Дневници на VI p. c. на Обл. събрание, 44 з., 20. XII. 1884 г.

239. ДВ, бр. 7 от 19. I. 1889 г.

240. ДВ, бр. 81 от 12. IV. 1910 г.

241. Стенографски дневници, XIV ОНС, II p. c., 62 з., 23. I. 1910 г. Книга VI, с. 2945–2946.