За предмета на историческата метрология и някои по-разпространени стари мерки за дължина и тегло в България и българските земи
Продължение(1)
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова
Автор: Давид Коен
Дизайн: Давид Нинов
София, 2014
Някои стари мерки за дължина и разстояния
Едни от най-старите мерки са антропологическите. Те са били най-лесни за прилагане, тъй като човек ги «носи» винаги със себе си. Това са отделните части на човешкото тяло.
Многобройни мерки произлизат от горните крайници на човека — ръцете. Такива са пръстът, т. е. широчината на показалеца, два пръста — широчината на показалеца и средния пръст, три пръста — на показалеца, средния и безименния пръст, четири пръста — на всички пръсти без палеца, клѐкавец — крайният прешлен на палеца от ставата до върха му, педя на възрастен човек — дължината между разперените върхове на палеца и на малкия пръст. Доколко е субективна тази мярка, личи от уточненията, които понякога я придружават, като «пет мои пеги (педи)», «две пеги (педи) на баща ми». Чѐперок (чòперек, чѐпарог) е дължината между разперените върхове на палеца и показалеца, юмрук — дължината на обиколката му(42), длан — пръстите, сложени заедно(43). По-голяма мярка от изброените е лакътят. Той се измерва различно: от лакътната става до върха на обтегнатите пръсти(44) или от лакътната става до края на пръстите и оттам до китката на ръката или от рамото до върха на пръстите(45). Хват (фат) е дължината на протегнатата ръка или на протегната ръка и обиколката на свит юмрук(46), разтег (тур. куладж) — разстоянието между дланите или краищата на пръстите на двете протегнати в страни ръце(47). В. Шарланова определя дължината на чеперок (или малка педя) = 0,154 м, на мъжки чеперок (във Велешко) = 18–20 см, на голяма педя = 0,2312 м, педя на възрастен мъж = 0,22–0,23 м, на длан = 0,0762 м и на 1,5 разтега = около 2 м.(48) Според Сертоглу 1 разтег = 2,5 зира (лакът), следователно 1 разтег = 2,5 лакътя × 0,65 м = 1,625 м. С разтег мерят дълбочини, дълги тънки вещи (като въжета)(49), както и сгради. Ханс Дерншвам пише през 1533–1535 г., че височината на един кервансарай e 2,5 разтега(50).
В мюсюлманската историческа метрология ширината на каноническия пръст = 6 eчемичени зърна = 1/24 от лакътя. Тъй като размерът на последния е различен в различните мюсюлмански страни, то и размерът на палеца е различен(51). Валтер Хинц определя дължината на 1 лакът (зира) в Турция на 65 см. Оттук 1 пръст (пармак) = 0,65 м : 24 = 2,708 cм(52), който се покрива с френския палец (pouce) 2,707 см(53), 1 ечемично зърно = 2,706 см : 6 = 0,451 см. В. Шарланова определя дължината на 1 клекавец = 3,5–4 см(54).
В една недатирана приписка на Боянския поменик, започнат през 1612 г., се споменава за дарение от «10 лакти бели месали»(55). Познати са мъжки лакът, женски лакът, пълен лакът (от лакътната става до върха на средния пръст при опънати пръсти) и непълен лакът (от лакътната става до свита в юмрук длан). Хр. Вакарелски определя 1 пълен лакът = 50 см. В Петричко и Мелнишко винарите и лозарите го приравняват на 35, 40 см. В коментарни бележки към документи се сочат още и следните стойности: 61 см (XI в.), 52 см (1579 г.) или го приравняват, според нас неправилно, към арабската мярка «зира» на 75–90 см(56).
В османската метрология лакътят става един от видовете аршини. Л. Беров съобщава, че според закона за Одрин от 1502 г. аршинът, използван от различни занаятчийски цехове, нямал едни и същи размери. Различни автори определят дължината на аршина като равна на 63,7 м, 66 см, 68 см, 70 см и даже 68,5–71 см(57). И. Яекел (1828 г.) публикува данни за следните турски мерки: аршин (Elle, Draa Stambulin) или малък пик (Die Kleine Pik), голям пик (Die Grosse Pik), пик за канава (Die kanavas Pik) и ендазе (Die endrezeh)(58). За ендазето и пикът в Ислямската енциклопедия се съобщава, че навлизат в Турция през периода на Танзимата(59), т. е. след 1839 г. заедно с ярда и метъра. В действителност това става по-рано, видно от годината на публикацията от И. Яекел. Размерите им той дава във френски aune (1 aune = 1,1884 м(60), стари парижки линии (1 ligne = 2,2558 мм(61), английски имперски ярда (1 ярд = 0,914 399 м(62) и в руски аршини (1 аршин = 71,12 м(63). Изчислени по последните три мерки, със закръгляване на третия знак след десетичната точка, се получава, че 1 ендазе = 0,642 м, 1 аршин или малък пик (драа) = 0,648 м, 1 голям пик = 0,669 м и 1 пик за канава = 0,828 м. При изчислението с aune се получават малко по-ниски величини с 6 до 8 мм.
А. Викенел (1868 г.)(64) обнародва съотношенията на горните мерки към метъра, взети от различни източници. Повечето от тях съвпадат с посочените по-горе мерки с изключение на три (голям пик = 0,7083 м и малък пик = 0,648 м и 0,6499 м). Позовавайки се на Билезихаджи, той определя големия аршин (за строителството) = 0,75 м, голям аршин (за платове и велур) = 0,68 м и ендазе = 0,64 м, като ги придружава със следния коментар: «Мерките за дължина, употребявани в търговията, нямат никаква определеност. Правителството, като не е възприело един законен еталон, предоставя на всеки производител свободата да прилага мерките, които му изнасят, и да се разбира по този въпрос със своя купувач».
А. Буе (1840 г.)(65) отбелязва, че в Турция дължината се мери с аршин, равен на «22 pouces 8 lignes pied de roi». При 1 палец (pouce) = 2,707 см и 1 линия = 2,2558 мм(66) 1 аршин = 0,61358 м. Ед. Доеринг (1854 г.)(67) приема 1 аршин или халеби за 0,7087 м.
Уставът за сравняването и преглеждането на новите мерки и теглилки (4. V. 1870 г.), публикуван при въвеждането на метричната система, дава следните мерни стойности на аршина(68):
1. Аршин строителен (архитектонически, дюлгерски) (zira’imimar’i, bina, или mîmar arsini) = 24 пръста (parmak) = 288 черти (hat) = 3456 точки (nokta) = 0,758 м. Следователно 1 пръст = 3,1 см, 1 черта = 0,26 см, 1 точка = 0,2 мм.
2. Аршин търговски (чаршийски, шивашки) (çarsi arsim) = 8 руп (rub, urub) = 16 грех (kirah) = 0,680 м. Следователно 1 руп = 8,5 см, 1 грех = 4,25 см.
3. Лакът (zira, endâze) за тъкани = 8 руп = 16 грех = 0,650 м. Следователно 1 руп = 8,1 см и 1 грех = 4,07 см.
4. Нов аршин (yeni arşin) = 10 пръста (parmak) = 100 черти (hat) = 1000 точки (nokta) = 1 м. Следователно 1 пръст = 10 см, 1 черта = 1 см, 1 точка = 1 мм.
Тук е видно, че едноименни дробни, които произхождат от различни основни мерки, имат различни дължини, което следва да се има предвид.
Въже (връв) като мярка е свързана с аршина. В Закона за земята (1609 г.) се съобщава, че «през времето на Джелялзаде е станало закон..., че площта на чифлика се измерва с въже от седемдесет шивашки аршина (дерзи, дерзи аршину)», което прави 1 въже = 47,60 м. В Сливен и Котел тъкачките мерели с «връв» дължината на мотовилката, равна обикновено на два «аршина», което прави 1 връв = 1,3 м(69). С двойна връв през последната четвърт на XVIII в. се измерват главите на момчетата на 10 г., за да се установи дали следва да плащат харач. Измерването ставало така: измерват врата на детето с двойна връв, на единия край на която има възел, който то захапва. Отварят двойната връв и ако главата се провре, момчето подлежи на облагане, а ако не — измерването се повтаря през следващата година(70). В случая двойната връв е с променливи размери, които зависят от съотношението между обиколката на врата и тази на черепа на всяко отделно дете от мъжки пол и при всяка възраст от десетата до петнадесетата година, след която то задължително подлежи на поголовния данък харач.
Според Закона за новите мерки, кила и теглилки на дължина, вместимост и тежина (14. IX. 1869 г.)(71) метърът или десетичният аршин (зираи ашяри) или новият аршин (йени аршън) въз основа на споменатия по-горе Устав е «една десетомилионна част от четвъртината на земния меридиан» според приетата в Париж метрична система (1790 г.). Като еталон се предвижда изработването на един метър от платина и съхраняването му в императорската хазна. Като дробни на метъра законът определя дециметъра (еошри зира) = 1/10 част от метъра, сантиметъра (ашяри зира) = 1/100 част от метъра и милиметъра (мишяри зира) = 1/1000 част от метъра, а като негови кратници — километъра (мили ашяри) = 1000 м и мириаметъра (ферсахи ашяри) = 10 000 м. Въвеждането на новите мерки трябваше да почне от 1/13 март 1871 г., като употребата им беше факултативна («по волята на населението») до 1/13 март 1874 г., след която дата употребата им ставаше задължителна.
А. Лемал (1875 г.) пише, че и след официалното приемане на метричната система в Турция продължават да се употребяват пик (драа) = 68,579 см за мерене на копринени и вълнени тъкани, ендаш или ендезе = 65,25 см за всички други манифактурни произведения и халеби (halebi) или аршин = 70,865 см за земемерие(72).
В Наръчника за пътници в Турция, издаден в Лондон през 1878 г., се разграничават два вида пик (pik): аршин (arshun) = 28 английски инча за мерене на коприна и тънки черни вълнени платове за мъжки дрехи, и ендазе, който е малко повече от 26 инча(73). Следователно 1 аршин × 28 инча × 2,53 999 см = 71,11 972 см и 1 ендазе × 26 инча × 2,53999 см = 66,03974 см или закръглено на 66,5 см или 67 см. К. Иречек отбелязва през 1880–1883 г., че в Стара Загора най-разпространената мярка за дължина е аршин = 69 см, като 1 аршин = 8 рупа = 16 греха = 32 пръста (пармака)(74).
На практика успоредната употреба в Турция на старите турски и на европейските линейни и метрични мерки продължава до Освобождението на България и дълго време след това. Едва с турския закон № 1782 от 26. III. 1931 г. метричната система се въвежда окончателно, считано от 1. I. 1933 г.(75)
Анализът на различните по дължина лакти, аршини и навлезлите в Османската империя чуждестранни мерки (като пик) показва: 1) че в повечето случаи съобщенията на отделни лица се отклоняват от законно определените мерки било поради липса на ефективен контрол над тях, било поради стремеж към по-големи печалби, било поради неточното им привеждане към европейските линейни мерки или към метричната система и 2) че са допуснати грешки в наименованието на мерките, което лесно се установява при съпоставянето на предназначението им (какво се мери с тях) или на дължината им към метричната система.
Като се имат предвид малките различия при някои от посочените мерки и приведените съображения, могат да се направят следните изводи за размерите на основните мерки за дължина, основани на антропологичните мерки на ръцете:
Педя малка (чеперок) 0,154 м; мъжки чеперок (Велешко) = 18–20 см; педя голяма = 0,23120 м; педя на възрастен мъж = 19 см, 22–23 смили 27 см.
Клекавец = 3,5– 4 см.
Длан = 0,07620 м.
Хват = 0,75 м.
Разтег (куладж) 1,625 м, в Западна България около 1,330 м.
Лакът пълен = 0,50 м, в Петричко и Мелнишко = 35,40 м.
Лакът (ендазе, зира) = 8 руп (руб, уруб) = 16 грех (кирах) = 0,65 м.
Оттук: 1 руп = 8,125 см, 1 грех = 4,063 см. От съотношението 1 пръст = 6 ечемични зърна — 1/24 от лакътя и следва: 1 пръст = 2,708 см, 1 ечемично зърно = 0,451 см.
Аршин търговски (шивашки, чаршийски, голям) = 8 руп = 16 грех = 0,68 м. Оттук: 1 руп = 8,5 см, 1 грех = 4,25 см.
Аршин строителен (дюлгерски, архитектонически) = 24 пръсти (пармак) = 288 черти (хат) = 3456 точки (нокта) = 0,758 м. Оттук: 1 пръст = 3,158 см, 1 черта = 0,263 см, 1 нокта = 0,2 мм.
Аршин (халеби) за земемерство = 0,708 м.
Аршин нов =10 пръста (пармак) = 100 черти (чат) = 1000 точки (нокта) = 1 м. Оттук: 1 пръст = 10 см, 1 черта = 1 см, 1 точка = 1 мм.
Въже за измерване на земя = 70 шивашки аршина = 47,60 м.
Връв за измерване дължината на мотовилка (Сливен, Котел) = 1,35 м.
Пик малък (драа) = 0,648 м.
Пик голям = 0,669 м.
Пик за канава = 0,828 м.
С долните крайници на човека се образуват следните мерки: стъпка, равна на дължината на ходилото (понякога се употребява и като «крачка»), крачка и разкрач, равна на едно пристъпяне с крак или на разстоянието между петите или носовете на обувките при ходене; час-ход, равен на пътя, изминаван от човек с обикновена крачка за един час; ден-път, равен на разстоянието, изминавано от човек с обикновена крачка за един ден(76).
Дж. Джексън (1797 г.) пише, че харманът представлява «кръг от около 120 стъпки в окръжност»(77). В. Пресел отбелязва в една докладна записка (1877 г.), че височината на Витоша е «до 8000 стъпки»(78). Ако тази височина е била точно измерена, то следва, че 1 стъпка = 2920 м (височината на Черни връх): 8000 стъпки = 0,28625 м. Във френската историческа метрология 1 стъпка (pied) = 0,32484 м(79) или закръглено 0,32 м, колкото се сочи от Т. Ст. Томов(80).
Като мярка за дължина народът употребява и мярката «коляно» (от коляното до петата). Мерната й стойност зависи от височината на човека, но средно се приема, че 1 коляно = 0,50 м.(81)
Крачката като народна мярка не е с определена дължина. Има «мъжка крачка», «крачка на мома», «добра крачка», приравняват я и на «разкрач», като някъде приемат, че е дълга приблизително 1 м.(82) Ханс Дерншвам (1553–1555 г.) определя дължината на мост над река Марица в Пловдив на 165 крачки(83). Аврам Арие (1815 г.) приравнява 2000 крачки на около 1 км(84), което прави 1 крачка = 0,50 м. Мютон счита, че една крачка се равнява на 0,355 м.(85) Върху размера на крачката е давало отражение и обществено-политическото положение на лицето, което е мерело, и промяната на обстоятелствата. В. Пресел съобщава през 1877 г., че в османските крепостни актове повърхнината на имотите никога не се означава точно. Ако между сговорчиви съседи примитивният начин на установяването й с обикновени крачки на възрастен човек е достатъчен, не така е, когато този съсед е някой силен на деня. Така например сердарят Ехрем Омер паша премества границите на имота си при Чекмедже с пълни 150 метра във всички направления, тъй като уж съседите му разширили земите си противозаконно и за негова сметка. За да докаже твърдението си, «той с големи крачки (к. м., Д. К.), за каквито дългите му крака бяха отлично пригодени», премерва разстоянията от своята къща. Високото му положение принуждава съседите му да се примирят. След смъртта му те предявяват претенции не само върху отнетите земи, но и върху почти толкова голям къс отвъд по-раншните граници, «като от своя страна приложиха принципа на късите крачки (к. м., Д. К.), с които измерили неговия собствен имот». Този път наследниците на Омер паша, които не са били защитени от видни личности, не били в състояние да отстоят правото си върху пашовия имот(86).
В Закона за земите (1858 г.) и Устава за сравняването и преглеждането на новите мерки и теглилки (1870 г.) има данни, които позволяват да се определи законно установената дължина на крачката. Изхождайки от мярката за Повърхнина «дьонюм», която е площ, равна на «40 средни крачки в дължина и ширина(87) или на 1600 архитектонически квадратни аршина = 919,3024 кв. м(88), то 1 средна крачка = 1 архитектонически аршин (mimar arsini, zira’i mimari) = 0,758 м.
Мярката час-ход или час-път се среща в изворите от XVI в. За нея споменава Ханс Дерншвам (1553–1555 г.), но с явно погрешни данни, които ги правят неизползваеми(89). В пътеписа на Луи дьо Е (1621 г.) Софийската равнина е «14 часа на длъж и нашир», град София е разположен «на час и половина път от най-високата планина», а Харманли е «на 10 часа път от Каяли»(90) (с. Върбица, после с. Филово, Хасковски окръг), което разстояние е около 57 км, от което следва, че 1 час път е 5,7 км. Другаде 1 час път = 5 км.(91)
Стадий или поприще е мярка, свързана с човешкия ход. В Римския (Бурдигалския) пътеводител (333 г.) преходите са изчислени в стадии за морските пътища, като 1 стадий = около 0,185 км.(92) Построената «дълга стена» пред Константинопол по времето на император Анастасий през 512 г. според Евагрий Схоластик е дълга 420 стадия и отстои от Цариград най-много на 280 стадия. Текстът е придружен с коментар, че 1 стадий = 0,185 км.(93) Зосим (VI в.) отбелязва, че разстоянието между Дервиш могила (или Сакар планина) и р. Туджа е 200 стадия(94). Коментарът към публикациите на житието на Герман Козински (IX в.) и на записките на Готския Топарх (X–XI в.) е, че 1 стадий = 180 м.(95) В Библията 1 стадий = 184,94 м(96) или закръглено 185 м. Св. Кордюкова определя стадия като разстоянието, което се минава при спокоен ход за времето, през което слънцето възхожда над слънцето (или казано другояче, от времето на изгрева, докато слънцето се покаже цяло). Това става за 2 минути, през което време се изминават 600 фута (по 0,304799 м = 182,879 400 м), а в Древна Гърция = 185 м.(97) Възприемаме, че 1 стадий = 0,185 км.
Разстоянията между всички селища в Османската империя, изразени в час-път с ездитен кон били фиксирани в Мевкуфатските регистри в Истанбул по времето на Дамад Али паша (велик везир от 27. IV. 1713 г. до 31. VIII. 1716 г.)(98). Когато се пишеха тези редове, не разполагахме с въпросните регистри, за да се изясни дължината на тази мярка така, както е фиксирана в тях. Колко относителни са данните от другите източници, се вижда от две извадки от «Житие страдания грешнаго Софрония». В едната той пише, че като бягал от освободилия го през 1791 г. Ахмед Гирай от с. Шихлари (с. Раклица, Бургаски окръг), възседнал коня и взел разстоянието от два часа път от с. Костен, Карнобатско, до с. Сичмен (и двете в Бургаски окръг) само за четвърт час, т. е. за осем пъти по-малко време. А през 1798 г., при дълбок сняг и люта зима, разстоянието от 10 часа път от някакъв манастир в Софийска епархия до Враца взел за три дни(99). Аврам Арие изминал с кон през 1793 г. пътя от София до Самоков, «който е на 9 часа път», като добавя бележката, че «тогава не е имало шосета, а пътищата били такива, каквито господ ги е създал»(100). В случая при едно разстояние от около 60 км (спорел сегашната схема на пътищата в България) 1 час път = 6,666 км или закръглено 6,7 км.
За всеки конкретен случай обаче повечето от тези мерки показват отклонения, които следва дa се имат предвид. Показателно в това отношение е съобщението на К. Иречек, че пътят Белград — Цариград, който обикновено се взима за 20 до 31 дни, тъй наречените пощенски татари от австрийската поща успявали да вземат само за 5 дни, като сменяли конете и при непрекъснат галоп(101). В случая следва да се има предвид, че ездитният кон изминава ходом 5,5–6 км, в тръс — 10–12 км и в галоп (кариер) — 25–30 км в час(102).
У. Търнър (1820 г.) приравнява турския час-път на три английски мили (по 1609,347 м = 4828,041 м), при което пътешественикът се съобразява с хода на натоварен товарен кон с оглед да не загуби от погледа си своя товар. Той отбелязва, че един «час-път с камила не може да бъде приравнен на повече от 2,5 (английски) мили поради по-бавния ход на камилата», което прави 2,5 мили × 1609,347 м = 4023,3675 м или закръглено около 4 км. Най-после авторът обръща внимание на тази особеност, че «турците започват изчисляването на времето от залеза на слънцето. Тогава то е при тях 12 часа», при която система «те са принудени да променят часовниците често и никога не могат да кажат в колко часа слънцето залязва»(103). Това има принципно важно значение за разбирането, че е невъзможно да се фиксира една постоянна мярка «ден-път», или «ден-ход» при наличието на различната продължителност на деня през годината (на 21 юни в България тя е 15 часа и 20 минути, а на 21 декември — 9 часа и 2 минути, което при средна продължителност на деня от 12 часа и 11 минути се получават отклонения от нея от ± 25,5%.
Л. Пуквил (1826–1827 г.) измерва разстоянията между селищата в България в левги от «heurs de route de 20 au degré», т. е. в «пътни часове по 20 на градус»(104). Оттук следва, че 1 час-път при този начин на измерване е равен на 40 000 км земна обиколка по екватора : 360° = 111,111 км на градус : 20 = 5,5556 км.(105)
Ан. Примовски съобщава, че пътят Петково — Чепеларе от около 30 км (през Славейно (Карлуково), Виево (Карекилъ), Тюрбьота (над с. Горно Дерекьой), Енчова река и махалата Караманци) се взимал пеш за 6 часа, което прави 1 час-път = 5 км, а разстоянието Петково — Ардино от около 30 км конски път се взимал обикновено за 7–8 часа поради трудната местност, което прави 1 час-път = 4,3–3,75 км.(106)
Найден Геров (1861 г.) определя дължината на Пловдивския санджак от 35 часа път с коне, че е до 175 версти(107), т. е. до 186,686 км (1 верста = 1066,78 км)(108). Оттук следва, че 1 час-път = 5,334 км.
А. Викенел (1868 г.) пише, че отоманската левга е една произволна мярка, равна на разстоянието, което един товарен кон изминава за един час при обикновен ход. Дължината на левгата варира според местността или трудността на терена, като в равнината 1 час-път е равен на около 6 км, в места, пресечени от хълмове — около 5 км и в планините — около 4 км.(109)
Уставът за сравняването и преглеждането на новите мерки и теглилки (4. V. 1870 г.) определя 1 час разстояние (ферсахи-кадим) = 7500 архитектонически аршина = 5,685 км.(110)
Г. Обаре (1876 г.) съобщава, че шосето Търново — Русе, дълго 103 км, се преминавало от пощенските коли за 18 часа(111) или 1 час-път с пощенска кола = 5,722 км.
В Закона за таксите, които се събират от добития в горите дървен материал, дърва и въглища (19. IV. 1877 г.), таксите се определят с оглед разстоянията между сечищата и стоварищата, отбелязани в часове. Тези разстояния се определят по часовника на превозвача, като 1 час-път се счита приблизително равен на 3,5 км.(112) Най-вероятно в случая превозът става с волски коли.
К. Иречек (1880–1883 г.)(113) пише, че разстоянията по пътищата ce изминават, както следва: София — Нови хан (25 км) за 3 часа, Копривщица — Пирдоп (16 км(114) за 3,5 часа, Карлово — Калофер (17 км(115) за 2,5 часа, Калофер — Калоферски мъжки манастир «Рождение пресвета Богородица, (6 км) за 1 1/4 часа, Хисар — Пловдив (42 км(116) за 4 часа с кола и 6–7 часа с коне, което значи, че 1 час-път съответствува на 8,333 км, 4,571 км, 4,8 км 10,5 км с кола и 6–7 км с коне.
От приведените данни е видно, че мярката ден-път се определя от движещия се обект (товарен кон, ездитен кон, волска, конска или пощенска кола), от бързината на движението (в зависимост от конфигурацията на местността и от обстоятелствата), от дължината на деня и от това, дали се тръгва и стига от и до сигурно и защитено от разбойници и преследвачи място, дали в местата за престой има пасища и водопой за добитъка и пр.
Имайки предвид гореизложеното, средните мерки за дължина и разстояния, основани главно на човешкия крак, могат да се представят така (със закръгляне на третия знак след десетичната точка):
Стъпка = 0,286–0,325 м
Коляно = 0,50 м
Крачка = 0,758 м
Разкрач = 1 м
Стадий (поприще) = около 185 м
Час-ход = час-път с товарен кон
Час-път с товарен кон = 5,685 м
Час-път с ездитен кон = 5,685–7 км
Пътен час по 20 на градус = 5,556 км
Час-път с камила = около 4 км
Час-път с волска кола = 3,5 км
Час-път с пощенска кола = 5,7 км (вероятно заедно с престоите)
Час-път с конска кола = 10,5 км
При невъзможност да се измерят разстоянията, с която и да е от изброените мерки, народът прилагал окомер, т. е. твърде субективната способност човек да измерва разстоянията на око без измервателни уреди(117).
Някои човешки действия служат също като единици мерки за разстояния. Според едно описание за феодалното устройство на Османската държава от 1653 г.(118) с вик с висок глас се установява принадлежността на езеро с камъш към някое от селата, които се намират по бреговете му, ако някой извика от най-отдалечената тръстика към противната страна и не бъде чут там. Същата мярка заляга в тълкувателния отговор на мюфтията Хамза Ахмед (1581 г.) на въпроса следва ли да се иска обезщетение от страна на населението, ако бъде намерен труп на убито лице на разстояние до близкостоящото село «до което не може да се чуе глас». Отговорът е, че не следва(119). Съгласно чл. 1270 от Закона за придобиване и разработване на мъртва (пустееща) земя от 28. VI. 1874 г. мъртви земи са тези, които не се владеят и използуват от никого и са толкова отдалечени от най-крайната точка на селището, че «не може да се чуе вик на човек със силен глас»(120). Глас, който може да бъде чут, е залегнал в основата на османската мярка за разстояние агач (аgаç), която представлява «три пъти разстоянието между трима души, разположени така, че да чуват един на друг гласовете си». Според Ислямската енциклопедия това разстояние е равно на 1 ферсах = 1 час разстояние = 7500 аршина = 5,685 км; на 6 км; на малко по-малко от 4 английски мили × 1609,347 м = 6437,388 м(121) или средно 1 агач = 6 км. Доеринг го приравнява на 1 турска миля = 5334 м(122), в Энциклопедический словарь 1 агач = 5001 м(123), а в Енциклопедическия справочник по външна търговия той е 5010 м.(124) По този начин 1 агач = 5–6 км, а 1 вик с висок глас = 0,833 км — 1 км. В. Шарланова приема величината на мярката «глас» (тур. «хабер», «аваз») = 400 крачки (които отговарят на около 303 м)(125).
Изстрелът със стрела или с пушка също е служил като мярка за разстояние. Лъкът и стрелата са на въоръжение в османската армия през XV–XVIII в. Бертрандон дьо ла Брокиер (1433 г.) пише, че в София има турци, «въоръжени само с ятаган, без лъкове; между тях само малка част притежават и двете оръжия». Жак Шено (1547 г.) описва надгробна плоча с изобразени лък и стрела, а Катарин Зен (1550 г.) съобщава, че в Одрин се продават лъкове, стрели и каркаси (запалителни стрели за предизвикване на пожари) от всички видове(126). Законът за юмруците от конуннамето на Мехмед II Завоевател от 1488 г. задължава ешкинджията (екипираният боец), който сам е джебелия (въоръжен конник) да държи в изправност стрелата, нейното перо и лъка си(127). В наследствения опис на сарача Елхадж Хасан (1739 г.) от София е описан калъф за стрели(128). От оръжейния музей на Видинската крепост през ноември 1878 г. са отнесени три сандъка с експонати в княжеския палат на Александър I в София, между които има «8 лъка, повече от 20 стрели», както и 2 турски пушки, 7 крепостни мушкети, 5 арнаутски пушки, 1 стара пушка «шишане», 2 карабини и пр.(129) Тези данни дават основание да се допусне наличието на мярката изстрел със стрела или хвърлей със стрела, каквато съществува във всички народи още от библейски времена (XII пр. н. е. — I в. от н. е.(130) до средните векове включително. В Русия т. нар. перестрел (изстрел със стрела) от XII в. на основание практиката на народите, които още употребяват лък и стрела, се преценява, че стрела, пусната от силна ръка, лети 100–105 м, при стрелба в цел за нормално разстояние се смятат 50–55 м или средно взето 1 изстрел със стрела = 60–70 м.(131)
С пушечен изстрел Жером Моран (1544 г.) измерва големия безистен в Цариград: «дължината му, мисля, е колкото един пушечен изстрел, а широчината му — половината»(132). В пътеписа на Луи дьо Е (1621 г.) се съобщава, че «на разстояние два-три изстрела с мускет към север (от София) се намира мястото, гдето е бил някога градът Сердика»(133). Ф. Гате определя 1 пушечен изстрел = 1 хектометър (100 м)(134).
Мярката хвърлей камък се определя различно от отделни автори. К. Канев отбелязва, че «от къщата на Чакора до северната граница на Устово Могила има разстояние един хвърлей камък (300 м)»(135), което считаме за пресилено. С. К. Кузнецов я приравнява на 20 сажена, т. е. средно на около 42,5 м, като в случая явно е използувана мярката «косая сажень» от 216 см, равна на разстоянието от пръстите на разкрачени крака до края на пръстите на протегнати нагоре и встрани ръце по диагонал(136).
С дължина на копраля (понякога и с остен) народът мери сутрин след изгрев и вечер преди залез слънце времето. Изразът «две копрали пред залез» означава, че изглежда слънцето да е високо над хоризонта колкото две копрали(137). Д. Маринов определя дължината на копралята на около 4 лакти(138) (= 2,60 м), но въпреки това този начин на определяне на времето не подсказва пътища за установяване на абсолютната височина на слънцето по метричната система, както е при стадия например.
Изхождайки от изложените данни, някои от мерките, получени в резултат от човешки действия, могат да бъдат приравнени към метричната система така:
Глас = около 300 м.
Вик с висок глас = около 0,838 км — 1 км.
Агач = 5–6 км.
Миля турска = 5,334 км.
Изстрел със стрела — пусната свободно = 100–105 м, пусната в цел = 50–55 м, средно = 60–70 м.
Изстрел с мускет — 100 м.
Хвърлей камък = около 42,5 м.
Старите мерки за дължина се прилагат в България до Освобождението и известно време след него.
Областното събрание на Източна Румелия гласува Закон за мерките и теглилките през 1880 г.(139) Като основна мярка за дължина се приема метърът с подразделения дециметъра, сантиметъра и милиметъра и с кратни — километъра. За властите (обществените учреждения) законът влиза в сила от 1 март 1882 г., а за населението — една година по-късно. Дирекцията на финансите установява монопол върху продажбите на мерките и теглилките, както и върху тяхната проверка и щемпелуване. За всяка проверка на метрите се определят такси. За нарушителите на мярката се определят глоби от 50 до 500 гроша, а на монопола — от 1 до 5 лири турски, като същевременно стоката се конфискува в полза на Областното съкровище. За нещемпелувани мерки глобите са от 20 до 100 гроша.
В действителност прилагането на новите мерки става постепенно. През януари 1888 г. се съобщава, че новите мерки ще се прилагат със старите наименования, като метърът ще се нарича аршин, арът — уврат п т. н.(140) Това показва, че в съзнанието на населението властват старите наименования на мерките.
В Княжество България метричната система е приета със Закона за мерките и теглилките от Народното събрание на 15. XI. 1888 г. с аналогични на турския закон текстове за определението на метъра, неговите дробни и еталона(141). Според чл. 1 за основна единица на мерките и теглилките се взима метърът, който е равен на една десетомилионна част от четвъртината на земния меридиан. Както подразделенията, така и кратните («умноженията») му стават по десетичната система. Подразделенията му са дециметър, сантиметър и милиметър, които са съответно десета, стотна и хилядна част от метъра. По-добре в сравнение с турския закон от 14. IX. 1869 г. са разграничени кратните на метъра: декаметър = 10 м, хектометър = 100 м, километър = 1000 м и мириаметър = 10 000 м. В закона се казва, че образецът на един метър, направен от платина, ще се пази в Министерството на финансите в столицата. В същия закон се определят и съотношенията между основните стари мерки за дължина и новите по метричната система. Един архитектонически (дюлгерски) аршин има 758 мм (0,758 м), един чаршийски (терзийски) аршин има 680 мм(0,680 м) и един лакът има 650 мм (0,650 м). Определят се превръщанията и нa новите мерки в стари, а именно. 1 метър = 1 архитектонически аршин, 7 пръста и 7,9 черти, или = 1 терзийски аршин, 3 рупа и 1,5 греха, или = 1 лакът, 4 рупа и 0,6 греха.
По отношение на метъра законът трябваше да влезе в сила от 1. I. 1892 г. В чл. 22 се определя, че стоките и материите, които се мерят на дължина и които се свиват, трябва да се мерят с метри, направени цели от метал, без да се огъват. Те следва да носят знак (дамга), че са проверени от надлежната община, както и марката на фабриканта или продавача на метъра. На общините се възлага да преглеждат и проверяват периодически всички мерки, за което поставят различен знак при всеки преглед. Таксата при първо дамгосване на мерките за дължина за всеки метър (или негово подразделение, което се взима за цял метър) при първоначален преглед е 40 стотинки, а при периодичните прегледи — 20 стотинки, за което се издава квитанция. На нарушителите на закона се налагат различни по размер глоби, които, ако не се платят, виновните се затварят в полицейския затвор, а недамгосаните мерки се конфискуват.
Със закона за мерките и теглилките от 1910 г. метърът се определя като равен на дължината на метъра, приет от Първата обща международна конференция по мерките и теглилките, проведена в Париж през 1889 г., като прототипът му е съхраняван в Международното бюро за мерките и теглилките в Севр (Франция), наричан още «метър на архивите». Това определение е продиктувано от обстоятелството, че при по-точни измервания на меридиана на земното кълбо могат да се получат различни стойности на основната единица за дължина. Прототипът представлява платинено-иридиева линия с обща дължина 102 см, напречното сечение на която има форма на «X» с височина 20 мм и ширина 20 мм. На разстояние 1 см от краищата му са нанесени щрихи, интервалът между които е именно 1 м. Кратните на метъра според българския закон стигат до километър, а към дробните се прибавя микрон = 1/1000 000 част от метъра. За български първообраз се предвижда да има образец на метъра, проверен с международния първообраз. Такъв, по подобие на френския «метър на архива», се доставя през 1910 г. от женевската фирма «СИП», който през януари 1911 г. е тестиран и узаконен от Международното бюро за мерки и теглилки(142).
Бележки
1. Следва oт свезка 1. Номерацията на бележките продължава от свезка 1.
42. Вакарелски, Хр. Етнография на България. С., 1977, с. 406–407.
43. Кордюкова, Св. Единицы нужные всем. M., 1972.
44. Вакарелски, Хр. Цит. съч., с. 407.
45. Недков, Б. Османотурската дипломатика и палеография. Т. II. С., 1977, с. 361; Кратка българска енциклопедия. Т. III. С., 1966, с. 217.
46. Вакарелски, Хр. Цит. съч., с. 407.
47. Андрейчин, Л., Л. Георгиев и др. Български тълковен речник. С., 1976; Ванчев, Н., Г. Гълъбов. Турско-български речник. С., 1952.
48. Шарланова, В. Цит. съч, с. 55, 75, 76, 81, 92–93, 98. Размерът на дланта е посочен явно грешно, че е 0,7620 м.
49. Kabrda, J. Цит. съч., с. 125.
50. Тодорова, М. Цит. съч. с. 88.
51. Хинц, В. Цит. съч., с. 62, 64 –71.
52. В. Хинц пише, че измежду многото размери на мярката «ръст» преобладават тези, които произхождат oт каноническия лакът (49,875 см : 24 = 2.078 см) и от «черния лакът» (54,04 см : 24 = 2,252 см), цит. съч., с. 62). У В. Шарланова той е 0,1905 м (цит. съч., с. 55).
53. Gattey, F. Цит. съч., с. 250.
54. Шарланова, В. Цит. съч., с. 71, 98.
55. Български ръкописи от XI до XVIII в..., с. 156.
56. Шарланова, В. Цит. съч., с. 70–71.
57. Kabrda, J. Цит. съч., с. 22, 28.
58. Михов, H. В. Принос.... Т. VI, с. 137.
59. Islâm anciklopedisi. 1 cilt, с. 616.
60. Gattey, F. Цит. съч., с. 250.
61. Gattey, F. Цит. съч., с. 250.
62. Енциклопедически наръчник по външна търговия. Т. 1. С., 1976, с. 601.
63. Каменцева, Е. И., Н. В. Устюгов. Цит. съч., с. 241.
64. Михов, Н. В. Принос.... Т. VI, с. 382–383.
65. Mихов, H. В. Пак там, с. 183.
66. Gattey, F. Цит. съч., с. 250.
67. Mиxoв, H. В. Пак там, с. 303.
68. Арнаудов, Хр. Ст. Цит. съч., с. 409; Islâm anciclopedisi. 1 сilt, с. 615–616.
69. ИБИ. Т. IV. С., 1959, с. 153; Шарланова, В. Цит. съч., с. 92.
70. Тодорова, М. Цит. съч., с. 104–105.
71. Арнаудов, Хр. Ст. Цит. съч., с. 385–388.
72. Michoff, N. V. Contribution.... T. III, p. 675.
73. Михов, Н. В. Цит. съч. Т. VI, с. 432.
74. Иречек, К. Пътувания по България. С., 1974, с. 255.
75. Енциклопедически справочник по външна търговия. С. Т. I, с. 617.
76. Френски пътеписи на Балканите..., с. 400.
77. Мутафчиева, В. Румелийски делници и празници. С., 1978, с. 59.
78. ИБИ. Т. XVIII. С., 1973, с. 119.
79. Gattey, F. Цит. съч., с. 250.
80. Томов, Т. Ст. Френско-български речник. С., 1972.
81. Шарланова, В. Цит. съч., с. 72–73.
82. Пак там, с. 78, 92, 111, 112.
83. Възвъзова-Каратеодорова, К. Цит. съч., с. 206.
84. Хроника на семейство Арие от Самоков, с. 205 от ръкописа (с. 139 от превода).
85. Михов, Н. В. Цит. съч. Т. VI, с. 382.
86. ПБИ. Т. XVIII. С., 1973, с 129 –130.
87. ПБИ. Т. IV. С., 1959, с. 39; Kabrda, J. Цит. съч., с. 125.
88. Арнаудов, Хр. Цит. съч. с. 409–410.
89. Хинкова, X. Пътеписни извори от XV и XVI в. за бита и културата на българския народ. — В: Сборник за народни умотворения и народопис. Кн. LV. C., 1976, с. 189–190. Там се сочи, че от Цариград до с. Белица (Хасковски окръг) имало «пет мили, т. е. 5 часа път» и «от Белица до София пътуването траело 5,5 часа (5 мили)» (?), което е явно невярно.
90. Френски пътеписи за Балканите..., с. 201–204.
91. Энциклопедический словарь. С. Петербург, 1903. Т. 38, с. 420.
92. ИБИ. Т. II. С., 1958, с. 10.
93. ПБИ. Т. III. С., 1958, с. 265; ИБИ. Т. VI. С., 1960, с. 44.
94. ИБИ. Т. I. C., 1954, с. 161.
95. ИБИ. Т. IX. С., 1963, с. 104, 298.
96. Библия. С., 1925, с. 1475.
97. Кордюкова, Св. Цит. съч., с. 53.
98. Димитров, Стр. Османски извори за историята на Добруджа и Североизточна България. С., 1981, с. 76–77, 382–383.
99. Мутафчиева, В. Книга за Софроний. С., 1978, с. 76–77, 93.
100. Хроника на семейство Арне..., с. 79–82 от ръкописа (с. 51 от превода).
101. Влаjинац, М. Цит. съч. II свеска, с. 253.
102. Андрейчин, Л., Л. Георгиев. Български тълковен речник. С., 1976.
103. Михов, H. Принос.... Т. VI. с. 111.
104. Михов, H. В. Принос.... Т. VI, с., 124.
105. Gattey, F. Цит. съч., с. 250.
106. Примовски, Ан. Бит и култура на родопските българи. — В: Сборник за народни умотворения и народопис. Кн. LIV, с. 532.
107. Възвъзова-Каратеодорова, К. Цит. съч., с. 507.
108. Икономическа енциклопедия. Т. 1. С., 1973, с. 715.
109. Михов, Н. В. Принос.... Т. VI, с. 382.
110. Арнаудов, Хр. С. Цит. съч., с. 409.
111. Michoff, N. V. Contribution.... T. III, с. 689.
112. ИБИ. Т. IV. С., 1959, с. 87.
113. Иречек, К. Цит. съч., с. 163, 371, 435, 439.
114. Разстоянията са взети от Схемата за шосетата в България, съставена от арх. Ц. Войников. Трябва да се има предвид, че съвременните шосета осигуряват по-къси връзки между населените места поради по-малкото завои и по-доброто преодоляване на релефите на местността.
117. Андрейчин, Л., Л. Георгиев и др. Цит. съч.
118. Турски извори за историята на правото на българските земи. Т. I. 1961, с. 230.
119. Пак там. Т. II. 1971, с. 77.
120. ИБИ. Т. IV. С., 1959, с. 53.
121. Jslâm ansiclopedisi. 1 eilt, с. 148; Арнаудов, Хр. Цит. съч., с. 409.
122. Михов, Н. В. Цит. съч. Т. VI.
123. Энциклопедический словарь. Т. I. С. Петербург, 1890, с. 133.
124. Енциклопедически справочник по външна търговия. Т. I, с. 609.
125. Шарланова, В. Цит. съч., с. 95.
126. Хинкова, X. Цит. съч., с. 156, 173, 178.
127. Турски извори за историята на правото.... Т. I. 1961, с. 25.
128. ИБИ. Т. XXI. 1977, с. 45.
129. Иречек, К. Цит. съч., с. 339–340.
130. «И отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела». Библия. Битие. Гл. 21:16.
131. Каменцева, Е. И., Н. В. Устюгов. Цит. съч., с. 28.
132. Тодорова, М. Цит. съч., с. 86.
133. Френски пътеписи за Балканите..., с. 201.
134. Gattey, F. Цит. съч., с. 12. Затова колко относителна е тази мярка, говори следният пример. През май 1873 г. поп Минчо Кънчев с шишането на Руси войвода стреля куршум, голям колкото орех и улучва на разстояние «300 шага нишан на една круша. И куршума й се заби една длан в крушата» (Поп Минчо Кънчев, Видрица. С., 1983, с. 342). При 1 крачка = 0,758 м, този изстрел в цел е равен на 227,4 м.
135. Канев, К. Цит. съч., с. 46.
136. Каменцева, Е. И., Н. В. Устюгов. Цит. съч., с. 27.
137. Вакарелски, Хр. Етнография на България. С., 1974, с. 409; Данчов, Н. Г., И. Г. Данчов. Българска енциклопедия. С., 1936, с. 740.
138. Шарланова, В. Цит. съч., с. 79.
139. Дневници на II редовна сесия на Областното събрание, 43 з. 8. XII. 1880 г. ЦДИА, ф. 20, оп. 1, а. е. 58, л. 83–87.
140. B. «Марица», Пловдив, бр. 351 от 8. I. 1888 г.
141. ДВ, бр. 7 от 19. I. 1889 г.
142. ДВ, бр. 81 от 12. IV. 1910 г.; Бурдун, Г. Д., H. В. Калашников, Л. Р. Стоцки. Цит. съч., с. 39; Трифонов, В. От рабоша до криптоновия атом. — В: Сп. Наука и техника за младежта. Кн. 353. Май 1978, с. 46.