Проект на Държавния департамент на САЩ от декември 1943 г. за контрола на Македония след Втората световна война

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Витка Тошкова

Дизайн: Давид Нинов

София, 2014

В края на 1943 г. Ф. Д. Рузвелт обяви официално пред Великобритания и СССР, че САЩ няма да се ангажират с военни действия на Балканите. Тази декларация обаче не анулираше грижите по подготовката на ясна концепция за политическата структура на този район. Държавният департамент съзнаваше важността на задачата и полагаше усилия да създаде предварителни схеми, към които да се придържа на финалната среща между великите държави.

Проблемът за териториалните претенции на окупираните и неокупираните от Оста съюзници, а така също и на готовите да абдикират от хитлеристката коалиция държави бе един от най-злободневните в списъка на въпросите, които чакаха своето разрешение.

Балканските страни може би държаха първенство по броя на териториалните дискусии, към които Държавния департамент се чувствуваше задължен да вземе отношение. Именно затова, още в хода на войната, специално формираните вътрешни комитети на департамента се заеха с изработване на документи, третиращи следните проблеми: сърбо-хърватските отношения (с предварително приложение от 6 декември 1943 г.): югославско-българската граница северно от Македония (с приложение от 8 ноември 1943 г.); международният статут на Албания; Гърция — България — териториални проблеми: гръцко-българска граница (с приложение от 23 декември 1943 г.); контрол над Македония (с приложение от 24 декември 1943 г.).

Документът Контрол над Македония от 24 декември 1943 г. бе изготвен от служителя на Отдела за политически проучвания К. Бляк и прегледан от колегите му X. Хауърд и К. Кембл. Съхранява се в Националните архиви на САЩ във Вашингтон в делата на Държавния департамент. Материалът не е окончателно становище на комитетите. В съпроводителното писмо на техния председател X. Хауърд от 29 декември 1943 г. е отбелязано, че след като се получи мнението и на Отдела за Европа участвуващите в обсъждането ще бъдат информирани за евентуалните изменения и ще бъдат запознати отново с документа.

Въпреки че проектът не може да се разглежда като последно решение на Държавния департамент, той отразява една вариантна позиция на Вашингтон по този въпрос. Тази позиция, както се вижда от материала, е изградена не толкова въз основа на действителното състояние на нещата, нито се подкрепя с по-раншните проучвания и сведения на американските мисионери и дипломатически представители. Американският проект е изграден с оглед на предварително взетото решение да не се одобряват анексиите на територии, извършени по време на войната със сила. Особено важно за американската администрация е да не се ощетяват държавите-съюзници на Антихитлеристката коалиция.

Различнитe варианти, които се предлагат, дават възможност за селекция и готовност да се дискутира при предстоящите преговори.

Секретно: Н–110

Да не се изнася от Департамента

24 декември 1943 г.

Контрол над Македония

I. Проблемът

Проблемът е контролът на Македония.

По време на сегашната воина България окупира цяла Югославска Македония и Гръцка Източна Македония с намерение да анексира тези територии в края на войната. Областите, откъснати от Югославия, имаха 966 000 жители, докато взетите от Гърция имаха население 413 000 души. Претенциите на югославското и гръцкото правителство са тези територии да им бъдат върнати и затова е възможно конфликтните искания на засегнатите народи, за създадат трудна ситуации в края на войната.

Контролът над различните територии, включени под името Македония, стана остър въпрос, в края на XIX в., когато те бяха още част от Османската империя. Турска Македония имаше площ, оценявана на 25 000 квадратни мили и население приблизително 2 270 000, включващо около 1 150 000 славяни, 400 000 турци, 300 000 гърци, 200 000 власи, 120 000 албанци и 100 000 евреи. Македонските славяни, които са близки по произход на народите на двете съседни славянски държави, станаха ябълката на раздора между България и Сърбия. Благодарение на благоприятните политически условия в Османската империя българската културна пропаганда в Македония успя да спечели доминираща позиция след 1870 г. и в навечерието на Балканските войни бе широко възприет възгледът, че мнозинството от македонските славяни се чувствуват българи. В същото време имаше силно местно движение в полза на създаването на автономна Македония.

Македония беше освободена от турско робство по време на първата Балканска война, но неспособността на България, Сърбия и Гърция да се споразумеят за разделянето й доведе до следващата война между трите съюзници през 1913 г. Като резултат от поражението на България в този последен конфликт по-голямата част от Македония бе разделена между Сърбия и Гърция. В края па Световната война Сърбия прибави към своята част малка област от Българска Македония.

Македонската територия, анексирана от Югославия през 1913 и 1919 г. имаше площ от приблизително 8 360 кв. мили. От цялото население на брой 966 000 (1931 г.) над 2/3 са християнски славяни, докато около 290 000 са мюсюлмани — турци и албанци и около 10 000 са власи. Този paйон е предимно аграpeн. Mакap че не е богат селскостопански район, Македония е водеща в сравнение с другите части на Югославия по добив на ръж и ечемик, а така също на тютюн и опиум. Има сведения, че тук се намират важни неразработени залежи от лигнит, манган, железни руди, пирит, олово и цинк. Югославска Македония се обслужва от главна ж. п. линия, водеща от Скопие за Солун.

Румънскотo правителство показа силни претенции преди последната война да бъде самоназначил се защитник на румънски говорещи власи с надеждата да спечели териториални компенсации другаде, но неговите интереси днес са ограничени до получаването на обикновени малцинствени права за тях.

Приблизително 677 000 (1931 г.) славяни в този район са били главният източник на спор между България и Югославия през последните години. В края на последната война общо се смяташе от пътуващи американски мисионери и oт членовe на Американската мирна комисия, че мнозинството от македонските славяни предпочитат или автономия или анексия от България. Агитацията, която е поддържала македонския спор жив е идвала главно от македонските емигранти в България. Има основание да се смята, че освен ограниченията на свободата на словото и печата населението на Югославска Македония не бе особено зле третирано. Въпреки това сред македонците имаше широко разпространено недоволство в pезултат от намесата в техните вътрешни работи на контролираната от Сърбия администрация. Възгледите на славяните в този район обаче остават проблематични и без по-нататъшно доказателство не е възможно да се определи какво разрешение те биха предпочели. Има известно основание да се смята, че славяните oт Северна Македония, в района на Скопие е било по-добре да бъдат асимилирани от Югославската система, отколкото онези на юг. Мнението на югославското правителство е, че всички македонски славяни са сърби и че не признава възможността за друго решение освен за възстановяване на неговите граници от 1940 г.

Гръцка Македония има територия от 13 358 кв. мили с 1 633 150 (1936 г.) жители. Макар това население да е предимно гръцко, в pезултат oт pазмяната на населението с Турция и България след Световната войнa, през 1940 г. то още включва славянски говорещо население от около 80 000 души, според гръцки оценки. 413–те хиляди жители на Източна Македония, територията, окупирана от България по време на сегашната война, са почти изключително гръцки говорещи. Македония е най-богатият аграрен район в Гърция, притежаващ 30% от обработваемите акри земя на цялата страна. Гръцка Македония е особено важен район за добива на зърнени храни и тютюн, още повече че притежава и 1/4 от горите на Гърция. Източна Македония е важна главно като център на тютюневата промишленост. Солун е второто по големина пристанище в Гърция, което обслужва не само тази страна, но и Югославия. Чрез свободната зона, установенa през 1923 г. гръцкото правителство не признава съществуването нa малцинствен проблем в Македония и твърди, че славяните са гърци, говорещи български. В същото време югославското правителство твърди, че славяните в Гръцка Македония са сърби.

Българска Македония, придобита от Турция през 1913 г. има площ приблизително 3300 кв. мили и население 207 000 (1934 г.), което с изключение на около 6000 турци е почти изцяло славянско. Това е беден район, без индустрия и с незначителни минерални ресурси. Тютюнът, отглеждан в долините на Струма и Места, е гръбнакът на неговата икономика. Тази област се обслужва от теснолинейка, която е в процес на преустройство в нормална ж. п. линия, разширявайки се надолу по долината на Струма до Петрич.

Ролята на Македония в българските отношения е била силно преувеличавана от големия брой влиятелни македонски бежанци, живеещи в столицата София. Големият дял, който спорът е играл в българската външна политика, и доминиращата роля на македонските националисти в българските политически отношения, е направил македонския въпрос един от водещите проблеми в българския политически живот. Отношенията с Югославия са били ключът за българската външна политика от последната война насам и окупацията на Югославска Македония от български войски през 1941 г. беше логически завършек на българските претенции. Правителството и по-голямата част от общественото мнение в България разглеждаха всички македонски славяни като българи. В резултат на размяната на населението с Гърция обаче взимането на цяла Гръцка Македония престана да бъде цел на българската политика и окупацията на Източна Македония се мотивираше главно със стратегически и икономически съображения.

В края на XIX в. сред местните македонци се появява силно движение под лозунга «Македония за македонците» — в полза на създаването на независима македонска държава. Поддръжниците на тази идея първоначално имат предвид създаването на автономна провинция в рамките на Османската империя, като известна форма на независимост за целия район продължава да бъде цел на Македонската революционна организация. След последната война двете — лявото и дясното — течение на това движение, макар и ангажирани в кървав конфликт помежду си за контрол на организацията, се придържат към възгледа, че македонците са народ, различен и от сърбите и от българите, и желаят един независим статут. Беше необходимо за българското правителство да унищожи автономистката македонска организация преди то да бъде свободно да следва своята сегашна политика. Има доказателство, че значителен брой от македонските славяни още поддържат живо желанието за автономен статут.

I. Алтернативни решения

А. Запазване на границите от 1940 г.

Запазването на границите от 1940 г. би изисквало предаването на частите от Югославска Македония и Гръцка Източна Македония, окупирани от България от 1941 г. насам. Това е решение което ще бъде искано от югославското и гръцкото правителство. Решението може да бъде съчетано с мерки, гарантиращи гражданските свободи в тези райони. В Югославска Македония това може да вземе форма или на местна автономия или поне на гаранция за културна свобода. В Гръцка Македония може да бъде искано задължително даване на обикновени малцинствени правя. Ако тук не се постигнат особени гаранции за славяните в Гръцка Македония, същата цел може да бъде постигната чрез създаване на международен закон за правата, даващ възможност да се защитят всички малцинства.

Главното възражение срещу това решение, в случая с Югославска Македония, е че това може да не бъде в съгласие с желанието на засегнатото население. Възможно е, ако се състои плебисцит в края на войната, мнозинството от славянските жители тук да симпатизират на известна форма на независим статут или на вливане в България. От друга страна, в случая с Гръцка Македония, подобен въпрос едва ли ще възникне.

Б. Предаването на Струмишката област на България

Може да възникне положение, при което, ако желанията на местното население бъдат ясни, Югославия да се съгласи да направи известни концесии на България. Това може да бъде изпълнено с отстъпването на Струмишката област на България. Тази област, в която преобладава славянското население — на брой 39 000 (1931 г.), беше предадена от Турция на България през 1913 г., а след това премина към Югославия през 1919 г. Това е единствената част от Македония, която промени притежателя си след 1913 г. и се връща към границите от тази година, вместо към oнези от 1919 г. и при известни условия може да има благодатен ефект за дългосрочните взаимни отношения между балканските държави. Макар това решение да би могло да се постигне само чрез споразумение между България и Югославия, вероятно на него ще се противопостави Гърция, поради нейната традиционна опозиция срещу засилването на българската стратегическа позиция на северната й граница.

В. Компромисна линия между Югославия и България

Ако се направи опит да се постигне споразумение между Югославия и България при значително изменени социални и политически условия, компромисът може да се основава на линията, приета според българо-сръбския съюз от март 1912 г. (Договорът е сключен на 2 февруари 1912 г.) Тази линия, минаваща от връх Голям до Охридското езеро, беше доброволно приета от Сърбия като задоволителна южна граница преди нейните планове да бяха променени от хода на военните събития. Ако по тази линия се постигне споразумение, то това би оставило 422 000 жители, включително малцинство от почти 200 000 турски и албански мюсюлмани, в югославската част на границата. Българският дял би имал около 544 000 жители, включително 95 000 мюсюлмани. Тази линия би оставила богатите минерални ресурси на Македония в Югославия, но би предала по-голямата част от тютюневия район на България. Ж. п. съобщенията на Македония не ще бъдат разкъсани от подобно деление. Главната ж. п. линия, следваща долината на Вардар, би пресякла границата между Велес и Скопие. Що се отнася до двете незавършени ж. п. отклонения, северното, свързващо Охрид, Скопие, и Куманово с Кюстендил, би останало в Югославия, докато южното, съединяващо Битоля, Велес и Щип с Горна Джумая би минало към България. Гръцкото правителство би се отнесло с най-голямо неудоволствие към подобно споразумение между Югославия и България, смятайки го за сериозна заплаха за гръцката сигурност. Възможно е и турското правителство да направи подобни възражения.

Г. Предаване на Българска Македония на Югославия и Гърция

Гръцкото емигрантско правителство вече е предявило претенции за българската територия в меморандум до Държавния департамент от 12 юни 1942 г., с намерение да гарантира стратегическата сигурност на своята позиция в Източна Македония и Западна Тракия. Възможно е и югославското правителство да направи същото искане. Тези искания биха могли да бъдат задоволени чрез предаване на двата западни района от Българска Македония, с население възлизащо на 77 500 души на Югославия и на трите източни, с около 129 000 жители на Гърция. Българска Македония е от стратегическа важност за Югославия и Гърция с това, че тя е логическа начална точка на военно нападение от запад, планирано да се вклини между Югославия и Гърция. Този път бе използуван с голям успех от българската армия през 1915 г. и от германците прел 1941 г. Следващото оправдание за това решение би било необходимостта от насилствено установяване на жестоки ответни мерки срещу един агресивен съсед. От етническа гледна точка, докато жителите на югославската част биха били сродни с другите македонски славяни, то територията, предадена на Гърция не ще включва гърци въобще. В нито едни от случаите това решение не ще бъде в съгласие с желанията на населението.

Като варианти на това решение, Българска Македония в нейната цялост, може да бъде предадена или на Югославия или на Гърция. В такъв случай присъединяването към Югославия ще отговаря повече на етническия характер на населението. Икономическите ресурси и комуникациите няма да бъдат определящ фактор и в двата случая. Ако цяла Българска Македония бъде дадена на Югославия, това решение може да се съпровожда с предоставяне на значителна степен на автономия на цяла славянска Македония.

Д. Потвърждаване на българските придобивки през 1941

Maкедонските територии, които България взе от Югославия през 1941 г. имат население, възлизащо на 1 060 000 (1943 г.) — според преброяването на българското правителство От тях 2/3 са македонски славяни. Окупираната от България Гръцка Македония има население 413 000 души, което преди войната бе изцяло гръцко говорещо. Тъй като засега няма правилни преброявания възможно е около 40 000 гърци да са били изгонени от Източна Македония и равен брой българи да са били заселени на тяхно място. Тези територии бяха окупирани от български войски, следвайки германската армия с намерението да ги присъединят завинаги към българското царство. След капитулацията на Италия през септември 1943 г. три окръга (Галичник, Гора, Горни Дебър), граничещи с Албания — в по-голямата си част с албанско население от 42 000 души, бяха прибавени към завзетата от България Югославска Македония.

В случая с Югославска Македония е възможно, макар и несигурно, голяма част от населението да изрази желание да бъде прехвърлено към България или да получи автономия. Колкото за Гръцка Източна Македония, не може да има съмнение, че населението е предимно гръцко по своята вярност. Това решение би се посрещнало с горчива опозиция от страна на югославското и гръцкото правителство и би предизвикало откъсването им от техните военновременни съюзници. Това също би било в противоречие с политиката на Съединените щати да не признава измененията на границите, направени по време на войната със силата на оръжието.

Е. Образуване на автономна държава от Югославска, Българска и Гръцка Македония

Македонските националисти повече от половин век искат на тяхното отечество да бъде дадена независимост или поне автономен статут. Територията, предвиждана в това искане би имала площ от приблизително 25 000 кв. мили и население между 2 584 599 (преброяване от 1928–1934) и 2 899 964 (оценки от 1934–1943). Според последното преброяване 53,5% от цялото население би било гръцко, 36,5% — славянско и 11% би било съставено от турски и албански мюсюлмани, евреи и власи. Трите окръга, граничещи с Албания, които бяха окупирани от България през есента на 1943 г., са включени в исканията на по-крайните македонци. Те биха прибавили предимно албанско население от около 42 000 души към броя цитиран горе. Като автономна единица. Македония би имала полезни изкопаеми на глава от населението и аграрни произведения вероятно равни на тези в другите балкански страни. Тя също би притежавала пристанището на Солун, което може да бъде превърнато в търговски изход за целия централен балкански район. Пречките за подобно решение обаче са няколко. Най-напред енергичните възражения на трите засегнати правителства. Нараняването, причинено на Гърция, ще бъде особено тежко, тъй като Македония притежава 1/3 от нейната обработваема площ. По всяка вероятност то не би спечелило и подкрепата на мнозинството от жителите на тези държави. Докато повечето от славяните в Югославска Македония биха вероятно приели благосклонно това решение, онези в Българска Македония биха му се противопоставили. По-голямата част от населението на Гръцка Македония с вероятно изключение от 80 000 славяни, би била враждебна нему. Единственото обстоятелство, при което подобно решение може да бъде осъществено, би било създаването на тясна интегрирана Балканска федерация, в която Македония може да формира автономна единица. При такива условия и с достатъчно осигуряване в бъдеще на правата на славянското малцинство и със Солун, служещ като търговски изход за цялата федерация, една автономна Македония може да докаже, че е подходящо решение.

Ж. Образуване на автономна държава от Югославска и Българска Македония

В случай на пречка при образуването на независима Македония в нейните традиционни граници, би било невъзможно, макар и да изглежда вероятно, да се стигне до решение, което да включва само Югославска и Българска Македония. Тази единица би имала площ от приблизително 11 600 кв. мили и население от около 1 200 000 души, от което 80% би било славянско. Прибавянето на трите окръга, граничещи с Албания, биха й дали oще други 42 000 жители. Тази територия би имала всичко от залежите на полезни изкопаеми на Македония и ценни тютюневи насаждения. Биха й липсвали обаче богатите аграрни и търговски ресурси на Гръцка Македония. Тя може да бъде също подкрепена било от ОН или само от Съветския съюз, като интегрална част на движението за Балканска или на Южните славяни федерация. Срещу нея биха възразили почти сигурно обаче югославското и българското правителство, така както са съставени сега. Твърде вероятно е и гръцкото правителство, съжалявайки дълбоко за изчезването на неговата обща граница с Югославия и страхувайки се от възможни експанзионистични тенденции от страна на новата Македонска държава, да се противопостави на това решение. Само в случай, че бъде създадена федерация на Балканите, включваща българите, както и югославянските народи, е вероятно това решение да може да се реализира. Като автономна единица в рамките на такава федерация, македонските славяни биха спечелили значителна местна културна и политическа свобода и биха били в много по-силна икономическа позиция, отколкото като независима държава. Нещо повече, при тези условия югославските права на свободно пристанище в Солун могат да бъдат разпространи върху цялата федерация. Макар поглъщането на Македония в новото групиране да може да отстрани гръцките възражения срещу една автономна македонска държава, не е неправдоподобно създаването на голям славянски блок на север да бъде разглеждан като заплаха за гръцката сигурност.

Подготвен и прегледан от:

Политически проучвания: X. Н. Хауърд

К. Е. Бляк (съставител на проекта)

Дж. К. Кембл

Секретно: Н–110 (Приложение)

Да не се изнася от департамента, 24 декември 1943 г.

Контрол над Македония

Мнения на вътрешнодепартаментските комитети за Гърция и за Балканско-Дунавския район.

Членовете на двата комитета се съгласиха с мнението, че всяко споразумение по македонския въпрос трябва да се предхожда от реставрация към Гърция и Югославия на териториите, окупирани от българската армия по време на сегашната война. Това решение може да бъде съпроводено с даване на местни привилегии на македонските славяни в Югославия и на малцинствени права на славяните в Гърция.

Двата комитета се съгласиха, че промени в довоенното статукво трябва да бъдат направени само по инициатива и като резултат на пълно споразумение между заинтересованите държави. Сметна се, че компромисно решение, постигнато чрез взаимно споразумение между Югославия и България, било във формата на гранична корекция или чрез създаването на автономна славянска Македония в рамките на обща южнославянска федерация, би представлявало принос към стабилността на отношенията сред южнославянските народи, но би било разглеждано с тревога от Гърция, Турция и Румъния. В рамките на една Балканска федерация обаче една автономна славянска Македония вероятно би намерила по-широк прием. В същото време бе обърнато внимание на факта, че тъй като Гръцка Македония бе предимно гръцка по етнически характер, няма вероятност всяко решение, което изисква изменение на нейния довоенен статут да получи подкрепата на гръцкото правителство.

Проектът е съставен от:

Политически проучвания: К. Е. Бляк

Прегледан от:

Вътрешнодепартаментските комитети за Гърция и за Балкано-Дунавския район.

ПП: К. Е. Бляк, M. Е. Бредшоу, Дж. К. Кембл, X. Н. Хауърд, П. Р. Мозли

Европа: К. Р. Хюстън, К. Е. Нордън

Близкия Изток: Ф. Д. Колър

Икономически проучвания: X. П. Балабанис