За предмета на историческата метрология и някои по разпространени стари мерки за дължина и тегло в България и българските земи

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Давид Коен

Дизайн: Давид Нинов

София, 2014

Историческата метрология спомага да се изясни по-добре икономиката на отделните етапи от нейното развитие. Тя е необходима при изучаване изворите на социално-икономическата история, правото, културата, бита, етнографията и др. Самото развитие на мерките е резултат от състоянието на производителните сили и производствените отношения. Общата тенденция в това развитие следва тази на развитието на обществото.

Основоположникът на съветската метрология Д. И. Менделеев писа: «Науката започва оттогава, откогато започва да се измерва», а основателят на английската метрология Томсън подчертава, че «всяко нещо е известно само в такава степен, в каквато може да бъде измерено»(1). Без да се абсолютизират тези постановки, следва да се признае тяхната вярност по отношение на голяма част от човешкото знание.

Липсата на единна система на мерки и теглилки в нашата история до Освобождението и първото десетилетие след него, както и на цялостното изследване на намиращите се в употреба най-разнообразни мерки в България и българските земи до въвеждането на метричната система у нас обуславят необходимостта от системни проучвания в тази област(2).

Предмет на настоящата студия са следните въпроси: 1. уточняване предмета на историческата метрология и нейните източници у нас и 2. някои по-разпространени стари мерки за дължина и тегло, влезли в употреба в стоковото обръщение, и привеждането им към метричната система. Тук не си поставяме за задача да изследваме етническия произход на мерките и превъплъщенията на техните наименования.

Уточняване предмета на историческата метрология и нейните източници у нас

Най-общо определение на понятието метрология е учение за мерките (от гр. μετρον — мярка, и λογος — учение).

В литературата се срещат различни определения за предмета на метрологията: 1. Наука за мерките и теглилките; 2. Наука за мерките и теглилките, описание на всички видове мерки; 3. Наука за измерителните системи(3); 4. Наука за измерителните еталони, точните измерителни методи за сравнение на еталоните помежду им и за измерване на физическите величини чрез сравнение с еталони. Практическата метрология има за предмет методите за проверка на измерителните уреди(4); 5. Наука за измерителните системи и единици, техните еталони и точните измерителни методи за сравняване на еталоните помежду им и за измерване на физическите величини чрез сравняване с еталони. Практическата метрология има за предмет методите за проверка на измерителните уреди(5); 6. Според Н. Тюрин метрологията е «наука за измерванията, за осигуряване на единството им, за начините, с които се постига определена точност, а също така — за методите и средствата за постигане на посочената цел», както и «теоретична основа на измерителната техника». Към това определение авторът включва още методите и средствата за осигуряване на единството на измерванията и начините за постигане на необходимата точност. Той подчертава, че в метрологията се разглеждат физическите величини и техните системи, еталоните и начините на предаване на големините на измерителните единици от еталоните на образцовите и работните измерителни средства и общите методи за обработване на резултатите от измерванията(6).

Подобни определения могат да се приведат още много. Общото в по-обстойните от тях е, че на метрологията се гледа като на съвременна наука за измерителните единици, техните системи, еталоните и методите на приложението им. С други думи, набляга се на определения, характерни за съвременната метрология като част от физическата наука.

Съветските автори Г. Д. Бурдун, Н. В. Калашников и Л. Р. Стоцки отбелязват, че още преди възникването на метрическата система хората са ползували измерителни единици, в основата на които били поставени единици, взети от природата. С оглед на подхода към мерките те дават две определения на метрологията: 1) че през първата половина на XIX в. тя била описателна наука за различните измерителни единици и връзките между тях и 2) че с развитието на физическата наука през втората половина на XIX в. метрологията се превръща в наука за точните измервания, която се занимава с измерителните единици, еталоните, начините за пренасяне на точните стойности на единиците от еталоните към образцовите и работните мерки и измерителните уреди, методите и средствата на точните измервания и обработката на резултатите от измерванията(7).

Един нов елемент се среща в определенията, които включват историческия момент от развитието на метрологията. В съветския Кратък речник на архивната терминология метрологията е дефинирана като спомагателна историческа дисциплина, която изучава системите на мерките и на паричното смятане(8).

Под метрология Е. И. Каменцева и Н. В. Устюгов подразбират три дисциплини: 1. Описателна метрология, която се създава през средата на XIX в. Тя се занимава с описание на различни родове мерки за дължина, тежест, повърхност, насипни и течни вещества и с установяването на съотношенията между мерните единици. От нея възниква: 2. Метрологията като наука за точните измерения, чието съдържание се покрива с определението, дадено от Г. Д. Бурдун и др. автори, и 3. Спомагателна историческа дисциплина, която се образува през втората половина на XIX в. Тя изучава историята на образуването на системите от мерки, наименованията на единиците за измерване, съотношенията на различните мерки от миналото една към друга, както и единиците на данъчното облагане и паричното смятане, т. е. изучава различните единици за измерване в историческото им развитие. Като обект на тази дисциплина авторите сочат старите мерки за дължина и разстояние, повърхност, обем, тежест (вкл. и парите)(9).

Сходно разграничение е направено и в Большая советская энциклопедия, но с някои различия в съдържанието на трите дисциплини. Към предмета на описателната метрология са отнесени както линейните, квадратните, кубическите мерки, мерките за вместимост и тегло, още и тези за време, ценност и за смятане, като за последните е отбелязано, че, строго казано, не можели да се отнесат към мерките. Съвременната метрология е дефинирана като отрасъл на физическите науки, в която на първо място са поставени изследвания, които се опират на физически експерименти с висока точност. Предметът й значително се разширява, като обхваща мерни единици в областта на механиката, температурата, електричеството, магнетизма, светлината и др. Историческата метрология е посочена като една от спомагателните исторически дисциплини. Неин предмет са прилаганите в едни или други страни системи от мерки (за дължина, повърхнина, за насипни и течни тела и др.) както и за парични пресмятания в тяхното историческо развитие. Задача на историческата метрология е да изясни реалните величини на мерните единици, съотношенията помежду им и главно — превеждането им на езика на съвременните мерки(10).

В едно свое изследване върху традиционната българска метрология В. Шарланова пише за «етнометрологията» катo за специална научна дисциплина, която се изучава от аспекта и с методите на етнографската наука, като «В центъра й трябва да се поставят въпросите за етническата специфика на народната метрология, за нейната етническа определеност, за ролята й като етнически интегратор и диференциатор». В това изследване обаче намират място и цяла поредица от мерки, които не са специфични само за българския етнос, нямат «етническата функция на традиционната народна метрология», не се изразяват «в онези нейни етнически качества, които я отличават от метрологията на другите етноси»(11). Авторката не отрича, че съществува много силно влияние върху традиционните български мерки от страна на други етноси, че има много заемки на мерки от гръцки, римски, византийски, османотурски, арабски, персийски и други народи било в чист вид и само транскрибирани на български език, било с модифицирани наименования, но без да се променя количествената им характеристика. Следователно трудно може да се говори за «етнометрология», а по-скоро за някои специфични мерки, породени от нуждите на народния бит на българина. Но в последна сметка това са битови мерки, които влизат в предмета на историческата метрология наред с общите мерки и мерни системи за дължина, повърхнина, обем и тегло, мерките за налоговото и митническо облагане, търговските мерки и др. Ако се приеме позицията на В. Шарланова, право на съществувание биха могли да имат например и «историко-географска метрология» с предмет мерките за разстояния, ползвани в отделни географски и административни райони, «нормативна метрология», която да се занимава с нормативните документи, които регулират създаването, използването и контрола на мерките, «агрономическа метрология», която да изследва мерките, прилагани в земеделието и земеустройството, и т. н., като в краен резултат се ликвидира «историческата метрология», призната в цял свят като самостоятелна историческа дисциплина.

Различните определения на метрологията, включително и на предмета на историческата метрология, налагат известни уточнения.

Преди всичко следва да се приеме разграничението на трите дисциплини: описателна метрология, съвременна метрология като отрасъл на физическите науки и историческа метрология. То отговаря на историческото развитие и на съвременното състояние на метрологията. Разграничението е необходимо в терминологично отношение и затова, че значителни и сериозни научни изследвания в областта на историческата метрология са озаглавявани или с най-общото понятие «метрология», или то въобще липсва(12). Наистина някои автори уточняват историческите периоди на своите изследвания, от които се подразбира, че става дума за изследвания в областта на историческата метрология, но терминологичната неточност остава.

На второ място е необходимо по-отчетливо да се разграничат съвременната метрология като отрасъл на физическите науки и историческата метрология, като се посочат и общите моменти в тях. В областта на съвременната метрология е изградена Международна система на единиците SI (Sistème internationale). Тя борави със седем основни единици: за дължина — метър, за маса — килограм, за време — секунда, за големина на електрическия ток — ампер, за термодинамична температура — келвин, за количество вещество — мол и за светлинен интензитет — кандела. Производните единици се получават от основните. Те се изразяват като произведения на основните, взети на различни степени (квадратен метър — м2, кубически метър — м3, метър в секунда — м/с, 1 на метър — м–1 (вълново число) и т. н. Към допълнителните единици се отнасят мерките за ъгъл (радиан и стерадиан), които могат да се отнесат както към основните, така и към производните единици. Извън международната система SI са приети: а) единици, които може да се ползват едновременно с международната система — минута (за време), минута и секунда (за ъгъл), час, ден, градус (за ъгъл), литър, тон, електронволт, единица за атомна маса, астрономическа единица, парсек; б) единици допуснати временно — морска миля, възел, ангстрьом, ар, хектар, барн, бар, нормална атмосфера, гал, кюри, рентген, рад; в) единици от системата CGS (сантиметър — грам — секунда) — ерг, дина, поаз, стокс, гayс, оерстед, максвел, стилб, фот — които се препоръчва да се използват едновременно с тези от системата SI, и г) други единици, за които се препоръчва да се изключат — ферми, метричен карат, тор, килограм-сила, калория, микрон, Х-единица, етер, гама, γ, λ.— и се заменят с единици от системата SI(13).

Историческата метрология борави с твърде ограничен брой от гореизброените единици: от основните — с метъра и килограма, от производните — с квадратния и кубическия метър, от единиците, ползувани едновременно с международната система — с минута, час, ден, литър, тон, от единиците, допуснати временно — с ар и хектолитър. Тук се имат предвид и техните десетични кратни и дробни, и то не в целия диапазон на факторите (от 1012 до 10–18), а само на факторите 103, обозначен с представката «кило», 102 — с представката «хекто», 101 — с представката «дека», 10–1 — с представката «деци», 10–2 — с представката «санти» и 10–3 — представката «мили». Имената на десетичните кратни и дробни се образуват с прибавяне на представките към единиците. Изключение прави само наименованието на единицата за маса — килограмът, чието име съдържа и представка. Имената на останалите единици за маса се образуват с прибавяне на представките към думата «грам»(14). Този ограничен брои единици, в които трябва да се изразяват старите мерки до въвеждането на метричната система, е обусловен от историческото развитие на науката, главно физиката, и съответствуващите й единици.

Твърде големи са и различията в дефинициите на основните единици. Например дефиницията на метъра, приета през 1971 г., била «1/10 000 000 част от четвъртината на Парижкия меридиан», а за секундата — «1/86 400 част от средното слънчево денонощие»(15). Впоследствие било установено, че тези определения не са точни и те претърпели редица промени. Следващата дефиниция на метъра, приета на XI генерална конференция по мерките и теглилките (1960 г.), е: «1 650 763, 73 дължини на вълната във вакуум на лъчението, получено при преход между нивата 2 р10 и 5d5 на атома на криптон 86», а на XVII генерална конференция за мерките и теглилките (1984 г.): «дължината на отсечка, която се преминава в безвъздушно пространство за 1/199792458 от секундата». По този начин в основата на това определение заляга скоростта на светлината(16).

В историческата метрология при привеждането на старите мерки към съвременните се имат предвид старите определения за метрическата система.

Предмет на историческата метрология са както старите единици, така и техните системи, доколкото те са съществували независимо от различните коефициенти, с които били свързани тези мерки една с друга. Това уточнение е нужно, тъй като в част от определенията за предмета на този клон от науката, както видяхме, този момент липсва.

Обект на историческата метрология са и единиците на налоговото, данъчното и митническото облагане, както и някои търговски мерни единици. Много от тях е възможно да бъдат изразени в единици от метричната система и по този начин да бъдат съпоставени с останалите мерни единици.

Историческата метрология се занимава и с еталоните и методите на тяхното приложение, доколкото такива били създавани и описвани в един по-късен период от развитието на мерките.

Начините за смятане, например като «товар», «тесте», «дузина», «гроса», «чифт» и пр., наистина не могат да се отнесат в строгия смисъл на думата към категорията на мерките. Те обаче засягат една от съществените страни на количественото определение на произведенията, стоките, обектите на данъчното облагане и пр., като се употребяват обикновено заедно с тях. Това налага включването им в обекта на дисциплината историческа метрология.

В някои определения на предмета на историческата метрология неправилно се включват мерките за време и за парично смятане. Мерките за време според нас не могат да бъдат предмет на историческата метрология. Хронологията отдавна е обособена като специална историческа дисциплина. Тя се занимава със системата за изчисляване на времето, изучва летоброенето у разните народи и се използва за установяването на точните дати на историческите събития, кога са съставяни документите и пр. В отделни случаи времето се използва като една от съставките за определянето на разстояния («час — ход», «ден — път»), но те не дават основание за специални изследвания на мерките за време в рамките на историческата метрология.

Що се отнася до мерките за парично смятане, съображенията ни за невключването им в предмета на историческата метрология имат по-сложен характер.

Според Е. И. Каменцева и Н. В. Устюгов с всички въпроси, свързани с монетите, се занимава спомагателната историческа дисциплина нумизматика, но те можели да се изучават: «в метрологично отношение, когато се установява теглото на монетите, тяхната проба, т. е. количеството на драгоценен метал в определена монетна единица и паричното смятане, или взаимоотношенията между отделните монетни единици; в нумизматично отношение, т. е. по външния вид, от гледна точка на изображенията на монетите и надписите — легенди; в историческо отношение, т. е. в зависимост от това значение, което една или друга парична единица е имала през определен период от време. За метрологията паричните единици са интересни преди всичко от гледна точка на паричното смятане. В този план паричните единици се и разглеждат в нашето пособие»(17). (подч. м. Д. К.)

Цитираните автори употребяват израза «парично смятане» («денежный счет») в смисъл на «мащаб на цените», т. е. на определянето на паричните единици и техните деления. Маркс пише, че парите като мярка на стойността и като мащаб на цените изпълняват две съвсем различни функции. «Като обществено въплъщение на човешки труд те служат като мярка на стойността, а като установена тежест метал служат за мащаб на цените (подч. м., Д. К.)... За мащаба на цените трябва да бъде фиксирано като единица мярка определено тегло злато». Но по-нататък Маркс отбелязва: «Паричните названия на металните тежести постепенно се отделят от техните първоначални названия за тежина по различни причини»: въвеждане на чуждестранни пари у по-малко развитите народи; изтикването на по-малко благородните метали от по-благородните; фалшификацията на монетите от князете в продължение на векове, която «наистина е оставила от първоначалното тегло на монетите само названията»; изтъркването на монетите в процеса на обръщението; произволното определяне на металното съдържание от закона. В резултат на всичко това «монетното битие на златото напълно се отделя от неговата стойност на субстанция», поради което стана възможно «неща, които относително нямат стойност, листчета хартия, могат да функционират вместо него като монети». Това има за последствие появата на държавните книжни пари с принудителен курс и на книжните кредитни пари (банкнотите)(18).

И така, ако в своя генезис някои мерки за тегло са били еднозначни с названията на някои национални монети, то по-късно паричните названия на металните тежести поради изброените причини се отделят до такава степен от техните първоначални названия за тежина, че фактически престават да ги изразяват.

Поради тези причини и нехомогенността на данните за монетите през средновековието хаосът в паричното обръщение, разнородността на циркулиращия монетен материал, безредието в подразделенията на монетите, успоредното съществуване на монети от различни емисии с различно тегло и съдържание на благороден метал, различията във вида на металното съдържание на основните монети и техните номинални подразделения (което изпразваше от съдържание понятието «мащаб на цените») и т. н., всичко това поставя изследователите в невъзможност да боравят с номиналните цени, които не предлагат единна база за сравнение. Те са принудени да преизчисляват монетите в грамове еквивалентно чисто сребро(19). По този начин в стопанско-историческите изследвания се наблюдава едно връщане към паричния еквивалент на стойността, материализиран в определено тегло чист благороден метал, едно абстрахиране от монетните му названия и следователно от мащаба на цените, който Е. И. Каменцева и Н. В. Устюгов определят като най-важната от функциите на монетите, за да ги включат в предмета на историческата метрология.

Второ съществено съображение е това, че съществува самостоятелна помощна историческа дисциплина «нумизматика». Тя се занимава с историята на сеченето на монетите и слитъците, тяхното обръщение, монетните реформи, книжните пари, боновете, медалите, ордените, значките и др. По-специално по отношение на монетите нумизматиката изследва въпросите за тяхното тегло и тегловните системи, за размерите им, за номиналите и номиналните системи (т. е. мащаба на цените), за процента на благородния метал (пробата) и медните примеси в тях (лигатурата), за влошаването на пробата и намаляването на теглото при запазването на предишните номинални стойности, вършени от официалната власт за получаването на допълнителни доходи, за изображенията и надписите върху монетите (легендите)(20).

В заключение отбелязваме, че парите във функцията им като мащаб на цените не могат да бъдат обект на историческата метрология. В обратния случай се рискува да бъде дублиран предметът на нумизматиката, както и на други дисциплини, които се занимават с различни аспекти на парите.

Хронологическите рамки на историческата метрология в България и българските земи в настоящото изследване обхваща обществено-икономическата формация на феодализма (и по-специално периода на османското владичество) докъм средата на формирането на българския капитализъм, по-точно до приемането на първите закони за мерките и теглилките и правилниците за тяхното приложение.

Териториалните рамки на дисциплината обхващат българските земи, без да се придържаме строго към тях, доколкото редица мерки са се прилагали в цялата Османска империя, а разполагаемите засега данни понякога излизат извън тези рамки.

Може да се каже, че историческата метрология е специална историческа дисциплина, която изучава наименованията и величините на старите мерки за дължина, маса (тегло), повърхнина и обем, техните кратни и дробни, мерните системи и начините за смятане, единиците за данъчното, налоговото и митническото облагане, търговските и битовите мерки в тяхното историческо развитие. Нейна задача е да изясни съотношенията между мерките и реалните им величини, изразени в метрическата система. Доколкото има запазени сведения за еталоните, контролните мерки и системите за упражняване на контрол върху мерките, историческата метрология ги изучава и анализира.

Мерките не възникват на празно място. Върху тяхната поява и развитие оказват силно влияние мерките и мерните системи на предшествениците ни — славянските племена и на съседните народи и особено на тези, под чиято държавна зависимост попаднала България шест века и половина. За това може да се съди по два примера.

Според Псевдомаврикий славяните имали обичай да нареждат събраните след жътва храни на кръстци(21). Кръстците остават като мярка за облагане до края на османското владичество. Така в «Регистъра за събрания направо от държавата десятък в натура и пари от селата в Пазарджишката (Добричката) каза през 1860 г.» събраният десятък е записан освен в редица други мерки още и в кръстци(22).

През IX в. чифт волове са единица мярка за определяне натуралното данъчно облагане на селяните(23). По време на византийското владичество Кали Бакуриани завещава в Бачково (1098 г.) париците да бъдат освободени от редица плащания към нея, между които и от зевгологий, т. е. от данъка върху чифт работен добитък и обработваната от него земя, смятана като една податна единица(24). Тази мярка се превръща в периода на османското владичество в мярка за повърхнина, наречена «чифт земя» или «чифтлик» («чифлик»)(25).

Източниците за българската историческа метрология могат да се търсят в няколко направления.

На първо място това са старобългарските писмени паметници, които за съжаление са и най-бедни на данни по интересуващия ни предмет. Наистина в старобългарския език има много думи, които имат пряко или косвено отношение към меренето или мерките. Такива са например думите възмэрётё — отмеря, примеря, äëúãú — дълг, зьмл'˝ìýđ˝Έí˝ — землемерство, шёрота — ширина, съмýра — отмерена тежина, мярка за тежина, мярка, тежина, τàæ˝ñòü — тежест, товар, и др. За изразяване на мерки за дължина може да се приеме, че се употребявали думите врьвь, връвь — връв, âðü潸è¬, âðúæ½è¸¬, — хвърлей (хвърлей — камък, хвърлей — копие), лакъть — лакът, стопа — стъпка, стъпало, както и стадёё — стадий, взаимствуван (или транскрибиран) от римската метрология. За повърхнина се употребявали думите рало, орало — орало, лýха — леха, с©пр©гъ — двойка впрегатен добитък, по-късния «впряг» или «чифт», за обем — водоносъ и вэдро — ведро, съд за вода и течности, сп©дъ — крина, шиник, и мýхъ и мýшьць — мях (за вода, вино и др.), за тегло — брýма — бреме, тежина, товар, но и лётра — взаимствувана (или транскрибирана) от гръцката мярка за тежест λιτρα, таланътъ — талант от гръцкия τάλαντον, първоначално «блюдо за везни», после едра мярка за тежина, и т. н.(26) Величините на старобългарските мерки не са фиксирани или коментирани. Посочените думи се появяват в старобългарските документи едва след създаването на старобългарската писменост в средата на IX в., тъй като, както пише Черноризец Храбър (IX–X в.) в съчинението си О писм½ньхъ («За буквите»): прýжд½ №бо словнý˝ н½ ёмýах© кън'ёгъ, нъ [рьтанмё ё рýзамё [ьтýах© ё гатаах©, поганё с©шт½. («По-рано, прочее, славяните нямаха книги и с черти и резки четяха и отгатваха, бидейки като същи езичници»)(27).

Душанка Боянич-Лукач намира следи на едно предосманско наследие в терминологията на мерни единици и данъци, като «возар», «возарие», «магерие», «вамош», «насад», «ладия», «кораб» и др., които са съхранени в османските текстове цели два века след установяването на османската власт. Това са взаимствувани думи във Видин само от български, в Кладово само от сръбски, в Оршова само от влашки езици и т. н.(28)

Писането и смятането «с черти и резки» оставя дълготрайна следа в употребата на рабошите до и няколко десетилетия след Освобождението. На тях се изрязваха прави или кръстосани черти и точки, с които се белязваха цифри и условни знаци за имена. За периода до Освобождението К. Канев пише, че овчарите в Родопите едновременно с меренето извършвали и «нарязването» на млякото «с черти, резки и точки» на рабош(29). С рабоши си служили мелничари (за белязване на уема), вапцари (за оставените им платове и прежди за боядисване), фурнаджии (за разнесения по къщите хляб), бегликчии (за селските овце и кози), за събирането на данъците и т. н.(30) К. Иречек описва как през 1883 г. кметът на с. Долни Пасарел, Софийско (117 къщи със 737 жители) водел сметките на държавните и общинските данъци с резки на рабоши. Общинският «архив» се състоял от 250 къси пръчки за всеки данъкоплатец и 4 дълги — за общинските записи(31). Димо Казасов свидетелствува за употребата на рабоши от хлебарите в някогашните наши градове, като бройките на взетия (и неплатен) хляб се бележели с изрязани чертички върху двете съединени половинки на рабоша на всеки клиент(32).

От старобългарската писменост до наши дни са достигнали паметници почти изключително с религиозен или богослужебен характер и твърде малко исторически съчинения, в които липсват данни за мерки и теглилки. В Народната библиотека «Кирил и Методий» са описани 1459 славянски ръкописа и старопечатни книги от XIII до XIX в.(33), в Научния архив на БАН се съхраняват 120 ръкописа със същия характер от XI–XIX в.(34), а в един труд върху украсата на славянските ръкописи в България са включени 494 славянски ръкописа от XI до XIX в., съхранявани както в горните два института, така и в Пловдивската народна библиотека «Ив. Вазов», Църковния историко-архивен музей в София, Рилския манастир и в други сбирки в страната(35). Почти всички описани старобългарски ръкописи и старопечатни книги са с религиозно и богословско съдържание. Измежду малкото документи и книги по история, сборници с легенди и апокрифи, учебници, лекарственици, календари, лечебници, песнопойки и др. няма почти никакви данни за старите мерки. Изключение правят няколко лекарственици, търговски и занаятчийски тефтери, в които има единични данни за цени и драмове.

Гръцките извори за българската история засягат периода на византийското владичество (1018–1186), значителни епохи отпреди основаването на българската държава, както и от Първата и Втората българска държава. Те обхващат времето от V до XIV в. Публикуваните досега извори в поредицата «Извори за българската история» и по-специално серията «Гръцки извори за българската история» дават представа за техния характер(36). Това са части от исторически, географски и религиозни трудове на държавници, историци, риторици, поети, адвокати, философи, духовни лица и др., дарствени грамоти, правни кодекси, новели, жития, документи с епистоларен и агиографски характер. Съставителите на сборниците с гръцки извори за българската история сочат, че в тях има «твърде бедни вести във връзка с обществено-икономическите отношения в българската държава» (т. VIII), че «разполагаемите исторически извори дават сравнително много сведения върху социално-икономическите отношения в българската държава в края на IX и през X в.» (т. IX), че «що се отнася до социално-икономическото развитие на България, предлаганите материали ни дават сравнително малко сведения» (т. XXII). Подобни преценки липсват в предговорите на останалите томове, но положението и там не е по-различно. Още по-зле стои въпросът с изворовите сведения за историческата метрология за България и българските земи.

Все пак, макар и оскъдни, в посочените публикации има някои извори, от които могат да се почерпят отделни сведения. Това са творбите на Малх (V–VI в.) и Зосим (VI в.), Юстиниановите новели (535 г.), Църковната история на Евагрий Схоластик (VI в.), Стратегикона на Псевдомаврикий (VI в.), Историята на Теофилакт Симоката (610–641 г.), Земеделския закон (VIII в.), «De insidis» на Йоан Антиохийски (VII или VIII в.), Хронографията на Йоан Изповедник (VIII в.), Книга на Епарха (IX–X в.), Записки на Готския Топарх (X–XI в.), Житието на Атанасий Атонски (X в.), хрисовул и практик на манастира «Богородица милостива» край гр. Струмица (XI в.), завещанията на Симватий и Кали Бакуриани в Бачково (XI в.), историята на Михаил Аталиат (XI в.), кратката история на Кедрин Скилица (XI–XII в.), Стратегикона на Кекавмен (XI в.), Историята на Йоан Зонара (XII в.) и др.

Тук трябва да споменем и договора между Тервел и Теодосий III (716 г.) и търновския надпис на Омуртаг (814–831)(37).

Латинските извори за историята на българската държава и българските земи произхождат както от времето на Римската империя, така и от западноевропейски автори от средните векове, написани на латински език(38). Хронологическият им обхват включва периода от средата на III в. до XIII в. Тук се отнасят географски, политически, исторически, летописни и религиозни съчинения, пътеводители, биографии и хроники за императори, похвални слова, списъци на служебни рангове, кодекси от закони, официални писма и разпоредби на висши светски и духовни лица и др. И тук съставителите на документални сборници подчертават, че «твърде малко внимание тези извори отдават на стопанската история: само по изключение тук и там може да се намерят някои оскъдни данни за развитието на феодалното стопанство (т. VII) и че има малко данни за развитието на феодалното стопанство (т. XII). Тези бележки важат за всички извори от посочената поредица. Само в отделни източници се срещат твърде оскъдни данни за старите мерки. Това са Теодосиевият кодекс (312–437 г.), История на римските императори, Римските пътеводители (Певтингеровата карта от II–III в., Пътеводителят на император Антоний от 212–218 г. и Бурдигалският пътеводител от 333 г.), Хронография Трипертита на Анастасий Библиотекар (800–880 г.), Допълненията към римската история на Павел Дякон от Ландолф Сагакс (края на X в.) и др.

Основните източници, от които могат да се черпят данни за историческата метрология на българските земи, това са турските, френските, германските и други извори, някои нормативни документи, монографии и етнографски изследвания по интересуващата ни тема. Хронологическите граници на тези източници са от XV до XIX в.(39) Тук се включват много законодателни сборници (кануннамета), закони, наредби, регистри, наследствени описи, както и отчети, доклади, пътеписи и др. на консули, пътешественици и др. От най-голямо значение са султанските кануннамета, закони, наредби и заповеди и везирските писма за вилаетите, отделните градове, пристанища, пазари и др., които засягат главно десятъка и другите данъци, такси и налози, земите, горите, феодалните владения и права, отделните занаяти и произведения, мерките, теглилките и тарифите за тях, провеждането на търговете и др. След тях се нареждат регистрите за доходите от земите и за имотите в пълна собственост (мюлк), за вакъфските и мирийските земи, кадийските протоколи и актове за покупко-продажби. Отчетите, пътеписите, докладите, хрониките, статиите и съобщенията на чуждестранни консули, търговци, историци, пътешественици, рицари и др. от различни страни предлагат също изобилен материал за старите мерки и теглилки. Тук по-конкретно могат да се отнесат:

Кануннаметата: на Мехмед II Завоевател (1488); за вилаета Нийболу (Никопол) и др. (XV в.); за солта в пристанището Силистра (XV–XVI в.); за пазарния бач в града Русчук (Русе) (XV–XVI в.); на султан Сюлейман Кануни (Законодател) (1520–1566); на санджака Силистра (1520–1566); на Амфиса (1569–1570).

Закони: за джебелиите и за женените неверници (1488); за пазарния бач на градчето Айдос (Айтос) (XV в. ); за пристанището Гьозлу (Гьозекен — Обзор) и за бача (XV в.); за магерие на пристанището Нийболу (Никопол) (XV–XVI в.); за пазарния бач на градовете Нийболу (Никопол), Търнова (Търново), Лофча (Ловеч), Ивраджи (Враца), Шумну (Шумен), Видин, Сузеболу (Созопол), Янболу (Ямбол), с. Ибрене (Поибрене, Пазарджишко?); за пристанището Месември (Несебър) и за пазарския бач (XV–XVI в.); за водениците във вилаета Анадолу (1520–1566); за санджака Чирмен (1520–1566); за налозите върху чуждите стоки (1520–1566); за хранителните продукти и др. (1520–1566); за зърнените храни във вилаетите Анадолу и Румели (1520–1566); за санджака София (1526); за феодалните тежести на раята в отделни селища (1539); стар закон за лива Видин (1542); за лозята на неверниците в гр. Селяник (Солун) и за данъците на крепостната врата на Селяник (началото на XVI в.); за войнуците в Никополския и Силистренския санджак (1569); за санджака в Силистра (1569); за Видинския санджак (1586–1587); за пазарните такси в самия Видин (1586–1587); за пазарния бач във Фетх-юл-ислям (Кладово), Оршова и Босня (1586–1587); за теглилките в самия Видин (1886); за покритото тържище в гр. Видин (XV–XVI в.); за земята (1609); за земите (1858), за тапиите (1859); за горите (1870); за новите мерки, кила и теглилки на дължина, вместимост и тежина (1869) и устав за сравняването и преглеждането на новите мерки и теглилки (1870); за таксите, които се събират от добитите в горите дървен материал, дърва и въглища (1877); за мерките и теглилките (1888, 1910) и правилниците за тяхното приложение (1889, 1920).

Наредби, заповеди, правилници и др.: султанска заповед до наместника на кадията в София (1789); Великото везирство до наибина на реколтата в Мидия и до мюдюрина на леярната в Самоков (1838), до Видинския мушир и до Шекир ефенди (1842), до Видин, Одрин и Румелия (1842–1843), до Върховния съвет — финансовото отделение (1842–1843); Инструкция за проверка на данните в издадените вече владетелски документи за регистрираните земи (1869); Тарифа за даждието, което се взема за тегленето с правителствения кантар (1869); Нова наредба за произвеждането и възлагането на търговете по десятъка от всички вилаети, както и за събирането на десятъка направо от държавата (1871); Правилник за горските налози и такси (1874), телеграми, писма и др.

Регистри: за вакъфските владения в Пловдивско (XV в.); на тимари в Търновско (XV в.); за доганджиите в Румелия и за задълженията и законовладението им (XV в.); за доходите в Румелия за задълженията и законовладението им (XV в.); на вакъфските владения в Пловдивско (XVI в.); за войнуганите в Пловдивско и Пазарджишко (1693); за десятъка от Пазарджишката (Добричката) каза (1871); за имотите в пълна собственост на 11 села от Пазарджишката (Добричката) каза (1874); за селските мирийски земи в Добричката каза (1874); за събрания десятък от земеделски произведения на с. Салман (с. Пленимир), каза Пазарджик (Добрич, Толбухин (1876).

Съдебни протоколи, актове за покупко-продажба, наследствени описи: протокол на Софийския кадия (1617); актове за продажба на лозе (1617), за продажби на лозя в Софийско (1721, 1723, 1726), за закупуване на необработена вълна от София за чохаджийската работилница в Истанбул (1726); наследствени описи на подковача Дервиш Алие (1739) и на съдебния писар Мустафа ефенди (1750); кадийски регистър за Хаджиоглу-Пазарджик (Толбухин) (1739–1740, 1737–1791); наследствени описи (1808–1809, 1813).

Пътеписи, консулски доклади, писма, статии на: Бургундския рицар Бертранден дьо ла Брокиер (1433), Валеран дьо Ваврен (1445), Катарин Зен (1550), Антон Врачич (1553), Льофевр (1611), Лун дьо Е (1621), Шарл дьо Пейсонел (1750–1770), Р. Бошкович (средата на XVIII в.), У. Търнър (1835), Ф. Пуквий (1826–1827), И. Яекел (1828), Енехолм (1829), Г. Д. Шнайдер (1835), А. Буе (1840), А. Лемониди (1849), Ед. Доеринг (1845), Кс. Хойшлинг (1860), Ст. Веркович (1864), А. Викенел (1868), О. Дозон (1870), Дурандо (1871), Обаре (1876), К. Иречек (1880), Дегран (1884) и други: описание на феодалното устройство на Османската държава през средата на XVII в. от Али Чауш от София; хроника на семейство Арие от Самоков (1768–1900); изложение на Осман Пазвантоглу до султана (1799); Анали на външната търговия на Турция (1862–1865, 1868, 1870, 1879) и др.

Етнографски и исторически изследвания на: Г. С. Раковски, Д. Маринов, Ив. Шишманов, Ф. Каниц, Л. Милетич, Й. Захариев, С. Христов, К. Шапкарев, М. Георгиев, В. Атанасов, Д. Маринов, Ив. Бешевлиев, Н. Арнаудов, Н. Геров, Хр. Вакарелски, Г. Георгиев, А. Примовски, М. Велева, Д. Ихчиев, Хр. Гандев и др.(40)

За привеждането на повечето мерки от периода на османското владичество към метричната система може да се пристъпва само по околни пътища, тъй като преки данни за това има само в документите от по-ново време. Поради неточности в отделните мерки от един и същи вид, взети през различни години и от различни места на Османската империя, при приравняването им към различни национални мерни системи обикновено явление е получените резултати, изразени в метричната система, да не съвпадат поради невинаги прецизните сведения.

Косвените методи за установяването на приблизителните величини на някои мерки са възможни чрез: съпоставянето на различните размери на пазарните такси, мита и данъци, с които били облагани едни и същи стоки, но натоварени на различни превозни средства; определянето на вместимостта на мерките за зърнени храни и хектолитровите тегла на всяка една от тях; установяването на приблизителните добиви от единица площ; уточняването на добивите от снопи, кръстци, купи, ръкойки или товарите на добитъка или на превозни средства, с които храните били превозвани; установяването вида на стоките, които се измервали със специфични мерки; диференцирания подход при мерките за разстояние, като се държи сметка за вида на движещия се обект и бързината на движението му, неговия товар, начина на движението, конфигурацията на местността, дължината на деня, дистанциите между пътните станции и др.

При редица мерки се налага да се извърши сравнителен анализ на данните, произхождащи от различни източници, за да се извлече възможно най-верният отговор за техния размер.

Известни затруднения възникват при наличието на едноименни мерки, но с различни величини в отделните райони на Османската империя, както и при едноименни дробни, които произхождат от различни по наименования мерки. Неточното транскрибиране на турските мерки на европейските езици, извършвано от пътешественици, търговци, автори на статии и др., различният начин на представяне на съотношенията между отделните мерки от един и същи вид и следователно различните варианти на свързването им в някакви мерни системи и пр. увеличават кръга от затруднения пред изследователя на историческата метрология на България и българските земи.

Историческата метрология е тясно свързана с други науки, от които ползва както резултатите от техните изследвания, така и някои методи. Преди всичко тя се придържа към методите и постановките на диалектическия и историческия материализъм: разглежда отделните факти и явления не откъснати един от друг, а в тяхната всеобща връзка и съвкупност; преминаването им от едно качество чрез постепенни количествени натрупвания в ново качество; учението за производителните сили и производствените отношения, за базата и надстройката, за ролята на народните маси в историята, за отношението между общото и частното и т. н.

Една от най-важните страни на тези постановки е принципът на историзма. Според него при изучаването на всяко явление се държи сметка за фактическото му развитие в различните епохи, за неговата конкретност, разнообразие, национални и регионални особености и отклонения. Тук изложението на фактите в тяхната хронологична последователност е абсолютно необходимо условие, неспазването на което може да доведе до изводи, несъвместими с действителността. Този ред на изложение предполага не просто изложение на фактите, но търсенето на вътрешната закономерна връзка на явленията, съгласно с която се извършват процесите на развитието.

Класиците на марксизма-ленинизма нееднократно са подчертавали, че отвлечена, абстрактна истина няма, че тя е винаги конкретна истина и в този смисъл винаги е относителна по пътя на изучаването на положителните науки и на обобщаването на техните резултати с помощта на диалектическото мислене. Истините (факти, явления) трябва да се разглеждат в тяхната конкретна историческа обстановка, като се вземат под внимание специфичните условия, в които се проявяват общите закономерности. В особено голяма степен това се отнася до мерките, които през разглеждания от нас период са почти винаги специфично национални, в повечето случаи са характерни само за определен период, за даден етнически район, географска или административна област или селище, за дадена стока или произведение, които се измерват.

Заедно с това трябва да се държи сметка да връзките между базата и надстройката. Ако поначало мерките се пораждат във и от базата (икономическите обществени отношения), то се оформят, налагат, добиват обществено и юридическо материализиране в надстройката (икономически, правни, политически, нравствени и други възгледи и норми), като на свой ред влияят върху развитието им там, където са били породени.

За да се получи действително познаване за изучавания предмет, трябва да се прилага принципът на всестранност и комплексност. Това означава, че мерките трябва да се изучават от всички възможни страни, като се привлекат както целият наличен научен материал, така и други обществени и природни науки. От тях историческата метрология ползва както научни резултати, методи и подходи, така и им предоставя своите. По-конкретно тя е свързана с:

Архивното дело. Историческата метрология черпи своя основен изворов материал от организираното държавно архивно дело. Особено полезни в това отношение са публикуваните «Извори за българската история», «Извори за история на българското право» и др. за периода VI–XIX в., а така също и непубликуваните такива.

Библиографията. От нея се черпят редица сведения от официални и частни източници, намерили място в библиографски трудове, като напр. на акад. H. В. Михов «Библиографски източници за историята на Турция и България».

Историческата география. Тя ни дава данни за районите и селищата, в които са се прилагали едни или други мерки, за мерките за разстояния и др.

Нумизматиката. Тази наука изяснява произхода на наименованията и първоначалните мерни стойности на някои мерки за маса и техните дробни.

Археологията. В редица случаи тя открива някои стари мерки при разкопки или данни за такива мерки.

Етнографията. Прилагайки методите на теренните проучвания чрез пряко наблюдение и документиране, както и чрез сравнения с бита и културата на съседни и сродни народи, тя предлага значителен материал за историческата метрология главно в областта на районните, локалните и селищните мерки, както и за специфичните мерки в някои занаяти, поминъци, домакинството и др.

Стопанската история. Мерките заемат важно място в тази дисциплина за изразяване в натурални показатели различните страни на икономическия живот, откъдето историческата метрология ги ползва.

История на държавата и правото. Тя допира до историческата метрология, доколкото в законодателните и други нормативни функции на държавата чрез съответните документи се декретира създаването на мерки от общодържавно или локално значение, тяхната промяна, производство и контрол.

Икономическата статистика. Тя предлага на историческата метрология възможности за сравнителен анализ на мерките при уточняване величините на някои от тях, ползвани на границата между епохите на феодализма и капитализма.

Икономическата политика. Тази наука изяснява между другото и обстоятелствата, наложили появата и изменението на едни или други мерки и мерни системи.

Военната история. Тя предлага на историческата метрология данни за някои мерки, свързани с употребата на оръжия.

От агрономията и агротехниката пък могат да се ползват редица сведения за някои мерки за дължина, повърхнина, обем и тегло.

В научноизследователската работа в областта на историческата метрология трябва да се привличат и всички други научни дисциплини, от които биха могли да се черпят конкретни факти, методи и теоретични постановки и които биха подпомогнали по-пълното изясняване на нейния предмет.

Преди да се пристъпи към конкретното изследване на мерките в тяхното историческо развитие, на техните съотношения и мерни стойности в метрическата система, следва да се дефинира понятието «измерване». Според О. А. Мелников «да се измери една величина значи да се намери съотношението между измерваната величина към друга еднородна величина, приета за единица на измерването». Задачата се състои в това да се намери числово значение на измерваната величина. За целта се прилага основното уравнение в метрологията Q = q . U или q = Q/U, където q е числовото значение на измерваната величина, Q е измерваната величина и U е единицата на измерването. Самият процес на измерването се образува от следните елементи: обект на измерването (измерваната величина); единица на измерването, с която се сравнява измерваната величина; наблюдател и измервателен прибор; метод на измерването; резултат от измерването (наименувано число)(41).

Тези най-общи изисквания за измерването са приложими и в историческата метрология въпреки невъзможността те да се прилагат винаги и навсякъде изцяло въпреки неяснотите, които възникват при конкретните случаи спрямо един или друг от неговите елементи. Това се обяснява главно с широко разпространената липса на централни или локални еталони и контролни мерки на единиците на измерването за повечето от мерките. Невъзможността да се сравнят получените резултати от измерването по документи с веществени еталони или контролни мерки често не дава увереност в точността на заключенията, а принуждава да се правят приблизителни изводи.

Най-старите мерки имат в голяма степен субективен характер. Това обуславя и различното определяне на техните величини дo момента на правното им регулиране. Затова при изясняването на съотношенията на мерките една спрямо друга и на реалните им величини в метричната система предпочитания трябва да се дават на нормативните актове, на измерванията в монетните дворове или извършвани от лица, които са имали пряко отношение към мерките. Но и при такъв подход изследователят се натъква на явни отклонения от действителните величини на мерките, което налага критично отношение към източниците.

Бележки

1. Цит. по Тюрин, Н. Въведение в метрологията. С., 1978, с. 5.

2. За необходимостта от такива проучвания вж. Коен, Д. По някои проблеми на историческата метрология в документалните публикации у нас. — ИДА. Кн. 42. 1981, с. 15–34.

3. Данчов, Н. Г., Данчов, И. Г. Българска енциклопедия. С., 1936; Андрейчин, Л., Георгиев, Л. и др. Български тълковен речник. С., 1955; Милев, Ал., Николов, Б. и др. Речник на чуждите думи в българския език. С., 1978.

4. Кратка българска енциклопедия. Т. I–V. С., 1963–1974; Енциклопедия А — Я. С., 1974.

5. Енциклопедичен наръчник по външна търговия. Т. 1–2. Под общата ред. на ст. н. с. П. М. Пенков. С., 1974.

6. Тюрин, H. Въведение в метрологията. С., 1978, с. 63.

7. Бурдун Г. Д., Калашников Н. В., Стоцки Л. Р. Международна система измерителни единици. С., 1966, с. 13.

8. Краткий словарь архивной терминологии (Редколегия: Кострикин, В. И., Назин, И. С. (гл. редактор), Рудельсон, К. И., Смоктукович, Л. Л.). Москва — Ленинград, 1968, с. 31.

9. Камениева, Е. И., Устюгов, Н. В. Русская метрология. М., 1975, с. 3–6, 13.

10. БСЭ. Второе издание (1949–1957). Т. 27, с. 325.

11. Шарланова, В. Д. Традиционна българска народна метрология. Дисертация. С., 1983. 288 с. Машинопис, с. 8, 9, 34, 219–222.

12. Каменцева, Е. И., Устюгов, Н. В. Русская метрология. М., 1975; Прозоровский, Д. И. Древняя русская метрология. С. Петербург, 1866–1867; Давидович, Е. А. Материалы по метрологии средневековой Средней Азии. М., 1970; Berov, L. Problèmes de la métrologie dans les territoires balkaniques à l’époque de la domination ottomane (XVe–XIXe s. s.). — Etudes balkaniques. N 2. S., 1975, pp. 22–39; Горячкин, Е. H. Из истории мер и весов. M., 1953; Янин, Л. В. Денежновесовые системы русского средневековья. М., 1956; Влаjинац, Милан. Речник наших старих мера у току векова. Српска академиjа наука и умеiности. Посебна издања. Кньига CCCILIX. Отделење друшвених наука. Кн. 40. I–IV свеска. Београд, 1961, 1964, 1968, 1974.

13. Международно бюро по мерки и теглилки. Международна система единици (SI). Техника. С., 1975, с. 7–22.

14. Пак там. с. 18, 19.

15. Бурдун, Г. Д., Калашников, Н. В., Стоцки, Л. Р. Цит. съч., с. 39, 49.

16. Международно бюро..., с. 8–9; Научен живот. С., 1984. Кн. 5, с. 25–26.

17. Каменцева, Е. И., Устюгов, Н. В. Цит. съч., с. 5.

18. Маркс, К. Капиталы. Т. I. С., 1948, с. 79, 81–83, 104, 105. Думите в курсив са на К. Маркс.

19. Беров, Л. Движението на цените на Балканите през XVI–XIX в. и европейската революция на цените. С., 1976, с. 15–17, 88–281, 291–300; Грозданова, Е., Андреев, Ст. Соларството по Българското Черноморие през XV–XIX в. — HБКМ. С., 1982, с. 99–102.

20. Илиев, А. Т. Поглед върху българската нумизматика. — Сб. за народни умотворения, наука и книжнина. Кн. I. С., 1889, с. 7–132; Юрукова, Йорд. Античните монети в България. С., 1971; Герасимов, Т. Антични и средновековни монети в България. С., 1975; Pere, Nuri. Osmanlilarda Madenî Раrаlar. Istambul, 1968; Энциклопедический словарь. Т. XXI. С. Петербург, 1897, с. 424–426; Большая советская энциклопедия. Второе издание. Т. 30. М., 1954, с. 215 и Третье издание. Т. 18. М., 1974, с. 149–151; Зварич, В. В. Нумизматический словарь. Львов, 1975.

21. Извори за българската история (съкратено ИБИ). Т. III. 1958, с. 281.

22. ИБИ. Т. V. 1960, с. 332–334.

23. Стопанска история на България 681–198. Авт. колектив: Тодоров, Н., Ангелов Д., Цветкова, Б. и др. С., 1981, с. 39.

24. ИБИ. Т. XIV, 1968, с. 76.

25. Турски извори за историята на правото в българските земи. Т. I. С., 1961, с. 48.

26. Стоянов, Ст., Янакиев, Мир. Старобългарски език. Четвърто издание. С., 1972, с. 7, 105–229.

27. Пак там, с. 19.

28. Боянич-Лукач, Душанка. Видин и видинският санджак през XV–XVI в. С., 1975, с. 20.

29. Канев, К. Миналото на с. Момчиловци, Смолянско. С., 1975, с. 95–97, 100, 275, 288–289.

30. Начев, H. Нещо за нашите рабоши и цифри. — Сборник за народни умотворения и книжнина. Кн. VII. С., 1892, с. 496–501.

31. Иречек, К. Пътувания по България. С., 1974, с. 149–150.

32. Казасов, Д. Някогашните наши градове. С., 1975, с. 176.

33. Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Съст. Б. Цонев. С. Т. I. 1910 г. Т. II. 1923 г.; Стоянов, М., Кодов, Хр. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. С. Т. III. 1964. Т. IV. 1971 г. Вж. и Христова, Б., Д. Караджова и А. Икономова. Български ръкописи от XI до XVIII век, запазени в България. Своден каталог. Т. I. С., 1982, който съдържа 807 заглавия на ръкописи от цялата страна.

34. АБАН — Сбирка X. Старобългарски и други славянски ръкописи.

35. Стоянов, M. Украса на славянските ръкописи в България. С., 1973.

36. Извори за българската история (ИБИ). Т. I. Отг. ред. чл. кор. В. Бешевлиев. С., 1954; Т. III. Ред. Ал. Бурмов. С., 1958; Т. VI. Същият редактор. С.; Т. IX. Ред. Ив. Дуйчев и др. С., 1963; Т. XI. Под ред. на М. Войнов, Ив. Дуйчев и др. С., 1965; Т. XIV. Под. ред., на Г. Цанкова-Петкова и др. С., 1968; Т. XV. Под ред. на М. Войнов и др. С, 1981; Т. XIX. Ч. I. Съст. Ст. Маслев. С, 1979; Т. XXII. Съст. Ред. М. Войнов и др., С., 1980.

37. Златарски, В. Н. История на Първото българско царство. Част I. С., 1918. Второ стереотипно издание. С., 1938, с. 178, 325–328, 444–447.

38. Извори за българската история (ИБИ). Т. II. Отг. ред. Б. Геров. С., 1958; Т. VII. Съст. и ред. Ив. Дуйчев и др. Отг. ред. Ал. Бурмов. С., 1960; Т. XII. Съст. и ред. Мих. Войнов и др. С., 1965; Т. XXIV. Под ред. на В. Гюзелев и др. С., 1981.

39. Документи за българската история. Т. III. Част I. Документи из турските държавни архиви. Подбрал П. Дорев. С., 1940; Извори за българската история (ИБИ). Т. IV. Под ред. на Хр. Гандев и Г. Гълъбов. Отг. ред. Д. Косев. С., 1959; Т. V. Отг. ред. Д. Косев. С., 1960; Т. X. Съст. и ред. Б. А. Цветкова, В. Мутафчиева. С., 1964; Т. XIII. Съст. и ред. Н. Тодоров и Б. Недков. С., 1966; Т. XVI. Съст. и ред. Б. Цветкова и А. Разбойников. С., 1972; Т. XVII. Съст. Хр. Христов, Б. Н. Ачков и др. Отг. ред. Хр. Христов. С., 1973; Т. XVIII. Съст. В. Паскалева, К. Косев, М. Донова. Под ред. на В. Паскалева и К. Косев. С., 1973; Т. XXI. Съст. Н. Тодоров и М. Калицин. С., 1977; Турски извори за правото на българските земи. Т. I. Съст. Г. Гълъбов. С., 1961; Извори за история на българското право. Турски извори за история на правото в българските земи. Т. II. Съст. и коментирала Б. А. Цветкова. С., 1971; Османски извори за историята на Добруджа и Североизточна България. Съст., прев., и ред. Стр. Димитров. С., 1981; Румелийски делници и празници от XVIII в. Съст. В. Мутафчиева. 1978; Б. Недков. Османо-турска дипломатика и палеография. С., 1972; Еврейски извори за обществено-икономическото развитие на балканските земи през XVI в. Т. I. Подбрали, превели и коментирали А. Хананел и Е. Ешкенази. С., 1958, и Т. II, от същите съставители. С., 1960; Възвъзова, К. Непресъхващи извори. Пловдив, 1975; Michoff, N. V. Contribution à l’histoire du commerce de la Turqie et de la Bulgarie. III. Rapport consulaires français. Svichtov, 1950; Михов, H. В. Принос към историята на търговията на Турция и България. Т. VI. Френски, немски и английски автори. С., 1971; M. Тодорова. Подбрани извори за историята на балканските народи XV–XIX в. С., 1977; Cvetkova В. Documents turcs concernant dans la region de Veliko Tarnovo au XVIIIe siècle. — In: Memorial Ömer Lufti Barkan. Paris, 1980; Beldicenau, U. Les actes des premiers sultans conservées dans les manuscrits turcs de la bibliothèque nationale à Paris. I. Actes de Mehmed II et Baysesid II und fond turc ancien 39. Paris, 1960. Reglements miniers 1390–1512. La Haye. 1964; Pere. N. Osmanlilarda Madenî Paralar. Istambul, 1968; Френски пътеписи за Балканите XV–XVIII в. Съст и ред. Б. А. Цветкова. С., 1975; Документи за българската история из германските архиви 1829–1877. Съст. и ред. Хр. Христов и В. Паскалева. С., 1963; Пълно събрание на държавните закони, устави, наставления и високи заповеди на Османската империя с приложение на сключените с чуждите държави трактати и протоколи на издадените императорски фермани за подвластните на империята княжества; на потребните разяснения и на азбучен указател. Преведени от турски. Издават се от Хр. С. Арнаудова. Цариград. Т. I. 1871; Т. II. 1873; Русе. Т. III. 1881; Дневници на Областно събрание. II р. с. (1880). VI р. с. (1884); Държавни вестници 1889, 1892, 1897, 1910–1912, 1920; Влаjинац, Мила. Речник наших старих мера у току векова. Српска академjа наука и уметности. Пособна издана. Книга CCCXLX. Оделење друштвених наука. Книга 40. I свеска. Београд, 1961. II свеска. Б., 1964. III свеска. Б., 1968. IV свеска, Б., 1974; Хинц, В. Мусульманские меры и веса с переводом в метрическую систему. М., 1970; Kabrda, J. Poids et mesures employés dans les sanjaks Balkaniques aux XVIe et XVIIIе siècles. — Sbornĭk pracĭ filosofské faculty Brneské university. Rôcnik XXII. Rada historicka (C). č. 20. Brno, 1973, с. 103–130; Беров, Л. Движението на цените на Балканите през XVI–XIX в. и европейската революция на цените. С., 1976; Berov, L. Problèmes de la métrologie dans les territoires balkaniques à l’époque de la domination ottoman (XVe–XIXe ss.). — Etudes balkaniques. N 2. Sofia, 1975, pp. 22–39; Tables des rapports des anciennes mesures agraires avec les nouvelles, précédées des éléments du nouveau système métrique. Par F. Gattev. Paris, 1812, и др.

40. По-подробно вж. Шарланова, В. Цит. съч., с. 21–25.

41. Мельников, О. А. О роле измерений в процессе познания. Новосибирск, 1968, с. 6 и 7.