Социална политика и благотворителна дейност в Пловдив през двадесетте и тридесетте години
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова
Автор: Мариана Вучкова
Дизайн: Давид Нинов
София, 2014
Пловдив създава собствени традиции в дарителството още в предосвобожденската епоха. Големите християнски празници като Великден и Рождество Христово служат като повод на по-заможните българи да подпомогнат материално по-бедните си събратя. Често тези дарители са пожелавали да останат анонимни. Явно целта им не е била да се разчуе името им, а да стоплят сърцата на бедните и немощните с едно добро дело.
Най-старото благотворително дружество в града «Майчина грижа» датира преди Освобождението(1). То е основано от Мария Найденова Герова, Ефросина Каблешкова, Мария Йоаким Груева, Рада Христова Данова и др. Обект на грижите на дружеството са децата на бедните, сирачетата и подхвърлените деца. Непосредствено след Освобождението в Пловдив се създава и сиропиталище, което получава едно от първите си парични дарения от майката на ген. Скобелев, Олга Скобелева. Много са благодетелите и дарителите на Пловдивското сиропиталище. Хаджи Гьока Павлов — търговец, подарява своя хотел «България» и осем магазина. Стойността на подарения имот възлиза на 80 000 лева. Георги Христов Кожухаров — доктор по право, през 1910 г. завещава 40 000 лева в облигации. Хараламби Петров — телеграфо-пощенски чиновник, подарява къщата си и 160 кв. м. незастроена площ. Димитър Константинов Кондодимо завещава на Пловдивската община и сиропиталището по 500 000 лева за образуване на фондове на негово име, които да служат за издръжка на сираците и бедните. Елена Странска оставя на сиропиталището двуетажната си къща в Пловдив(2).
През 1896 г. се основава Женско благотворително дружество «Постоянство». То издържа девическо професионално училище, където се приемат бедни деца на пловдивски граждани(3). Окръжната постоянна комисия през 1914 г. открива окръжно сиропиталище за войнишки сираци. Съветът отпуска за временно ползуване общинска земя и се образува сиропиталищно стопанство в кв. «Малък Париж»(4). На 22 февруари 1915 г. по инициатива на Пловдивския митрополит Максим се основава Благотворително дружество «Самарянка» за гледане на болни и ранени и, подпомагане на бедни болни хора(5).
С цел да застъпва благотворителността във всичките й разновидности за подпомагане с пари, храна, облекло и лекарства бедните, и настаняване на работа на безработните, през 1916 г. в Пловдив се основава Върховен комитет на благотворителността. Към него се обединяват съществуващите тогава благотворителни дружества: «Майчина грижа», «Постоянство», «Самарянка», «Св. Богородица», «Труд» и «Инвалид». Всички помощи и дарения от граждани, държавни, окръжни и общински учреждения постъпват в комитета, управителния съвет на който ги разпределя по отделните дружества. От 1924 г. функциите на този комитет заглъхват(6).
* * *
След този кратък преглед, който не претендира за пълна изчерпателност, с настоящата статия се цели да бъде разгледана по-обстойно социалната политика и благотворителната дейност в Пловдив през периода на двадесетте и тридесетте години. Това е времето, когато икономическите сътресения се отразяват най-силно върху жизнения стандарт на болшинството от населението и от отпускането на помощи до голяма степен зависи физическото и моралното оцеляване на безработните и най-бедните пловдивски граждани. През този период се активизира ролята на общината и търпят развитие благотворителните комитети и дружества.
За да бъдат помощите, които дава общината по-ефикасни, по предложение на общинските съветници, Пловдивският градски общински съвет решава да ревизира списъка на бедните в града, които до 1927 г. са 30 000 души(7).
По инициатива на Пловдивския клон на Червения кръст на 18 февруари 1926 г. се учредява Комитет за обществени безплатни кухни за крайно бедни под председателството на запасния генерал С. Богданов. Комитетът апелира към държавните чиновници и към всички благотворителни дружества, родолюбиви организации, църкви и училища да събират помощи(8). Предвид недостатъчните средства, получени през първия месец от основаването на комитета, Пловдивската митрополия изпраща окръжно до председателите на църковните настоятелства в града за пускане на специален дискус през неделните и празничните дни за събиране на средства, като се разяснява на християните от служещите свещеници необходимостта от такава помощ(9).
Редом с нуждата от подпомагане на бедното пловдивско население с храна стои и неотложната нужда от парични постъпления, които да направят ефикасна борбата с туберкулозата. Нейното разпространение се засилва през двадесетте години. Наблюденията в Пловдивската държавна болница показват особено голям процент на заболеваемост сред тютюноработниците. Крайно недостатъчна е пристройката към първия и втория павилион на Гръдоболното отделение, направена със средства на Комитета за построяване на павилион за туберкулозно болни(10). Още по-сложно е положението на Кожно-венерическото отделение при Пловдивската държавна болница. То е открито през май 1925 г. като за целта е приспособена след ремонт една полусъборена барака. Капацитетът на отделението е 14–18 легла, според нуждите. Отделението е само за мъже, поради невъзможността да се настани и сектор за жени(11).
Точно в тези изключително трудни за здравеопазването години, в историята на благотворителната дейност в Пловдив се вписва името на Димитър Петров Кудоглу. Роден е в с. Габрово, Ксантийско на 21 август 1862 г. Първоначалното си образование получава от възрожденския учител Яков Змейкович. В Цариград завършва френския колеж «Св. Жозеф». Владее френски, немски, гръцки и турски език. Първите търговски начинания на Д. Кудоглу са продължение на тютюневата търговия, развивана от баща му близо 25 години в сътрудничество със Стефан Панайотов Сталиолу от Ксанти. През есента на 1903 г., след Илинденско-Преображенското въстание, Кудоглу заминава за Германия, установява се в Дрезден и получава немско поданство.
Зад тези кратки биографични данни стои един човеколюбив българин, който на 1 декември 1926 г. създава фондация «Дом на благотворителността и народното здраве — Димитър П. Кудоглу — Пловдив». Дарението му включва ново солидно пететажно здание, купено специално за целта, находящо се на площад «Цар Симеон» и обзаведено според изискванията на медицината. За издръжката на дома Димитър Кудоглу, живущ по това време в Пловдив, предава в пълна собственост и разпореждане два тютюневи склада(12).
На 21 декември 1926 г. XXI Обикновено народно събрание приема закон за Дома на благотворителността и народното здраве «Д. П. Кудоглу». Фондацията представлява отделна юридическа личност, управлявана от уредената в учредителния акт ефория(13). На 10 октомври 1927 г. Домът започва своята дейност със следните отдели: Отдел за майки и деца; Отдел за борба с туберкулозата; Отдел за борба с кожно-венерическите болести; Лаборатория: Рентгенов и електролечебен кабинет; Салон за сказки и реферати; Библиотека.
По данни на Костадин Ат. Турдоглу, член на управата на дома, изразходваните суми от Димитър Кудоглу от 1 декември 1926 г. до 31 декември 1944 г. възлизат на 39 502 348 лв.(14)
През разглеждания период сериозен социален проблем е безработицата. Поради притока на бежанци в страната от Македония, Тракия и Добруджа след Първата световна война, тя нараства. През периода на временната и частична стабилизация на капитализма 1924–1929 г. този проблем в България не е решен. «В началото на 1927 г. е проведена от МТПТ анкета за безработицата в страната към края на 1926 г. Тя констатира, че от общо 387 061 работници към 31 декември 1926 г. са били безработни 128 867 души (без строителите), от които 42 175 индустриални работници.»(15)
Трудно е да се определи броят на безработните в Пловдив както по време на стабилизацията и икономическата криза през 1929–1933 г., така и по време на депресията 1933–1934 г. Началникът на Пловдивската областна инспекция на труда С. Я. Филипович в едно свое изложение за състоянието на инспекцията в трудово отношение прави извода, че най-голям брой работници има в заведения за «манипулация на тютюн», «строителство» и «консервна индустрия». Работниците от тези три групи заведения са включени в рубриката сезонни работници. В тютюневата манипулация и консервната индустрия преобладава женския труд. Така че, когато се говори за безработица в града, обикновено се разбира безработицата в тези браншове и най-вече сред тютюноработниците(16).
В резултат на кризата рязко спада покупателната способност на населението. Стига се до масово обедняване. Под всякакво хигиенно равнище са крайните квартали. Ето как отразява обстановката в града «Пловдивски общински вестник» в бр. 149–150 от 9 ноември 1933 г.:
«Просията в града, в нейните най-разнообразни форми е взела застрашителни размери. Тя се превръща вече в едно социално зло, срещу което трябва да се опълчи обществената съвест у нас.
На всяка крачка из първостепенните улици на нашия град, пред вратите на всички църкви, по частните жилища и пред вратите на търговските кантори ще имате случая да срещнете лица, протягащи ръце за милостиня».
През този период на тежки икономически сътресения Пловдивският градски общински съвет координира и финансира дейността на почти всички институти за обществено подпомагане и благотворителност в града. В протоколите от заседанията му през 1928–1938 г. са отразени конкретните мероприятия на общината, приети в това направление. Ако през 1929–1930 финансова година общината отпуска помощ за безработните 760 000 лева, то в бюджета за 1931–1932 финансова година е предвидена сумата от 1 000 000 лева(17). Въпреки че общинските съветници посочват различен брой безработни в Пловдив, прозира една общоприета тенденция за решаването на въпроса като се намерят обекти за създаване на работа на възможно най-голям брой безработни, за която те да получат възнаграждение. Общинският съветник П. Д. Анчев например, прави следното изказване: Грижата към работничеството е най-голямата социална грижа на общината и е престъпление, ако то се остави без такава, но тази грижа не трябва да засяга неговото достойнство. Този човек, който твори и създава блага трябва да бъде уважаван и грижата към него трябва да бъде възпитание към честен труд, с който човек трябва да изкарва своето препитание, за да не почне да смята, че с помощи в пари и разни подаръци може да се живее»(18). Анчев предлага политиката на общината да бъде насочена към реализирането на един благоустройствен заем за канализация, водоснабдяване и паваж, за да се осигури за дълги години работа на безработните.
За да се притече на помощ на бедните безработни, общинският съвет назначава финансова комисия, която изготвя специални поемни условия за доставка на дърва за горене за нуждите на бедните през 1931–1932 финансова година и хранителни продукти за трапезарията на общинския детски приют в кв. «Maлък Париж»(19). На 19 октомври 1932 г. е приет новият правилник за бедните в града. Според него списъкът на бедните се съставя наново в началото на всяка финансова година. Гражданите се разделят на групи в зависимост от имотното и доходното им състояние. Правилникът определя каква помощ отпуска общината за всяка група, като за всички групи важи освобождаването от такса децата на бедните в българските училища(20). На 1 декември същата година е приет и друг правилник, според който към бюро «Социални грижи» се създават общински народни кухни за доставяне на храна на пловдивски граждани, признати за бедни. Средствата за издръжка на кухните включват парична помощ от общината и волни пожертвувания(21).
Не по-малка грижа за Пловдивската община представляват децата на бедните, сирачетата или подхвърлените и безпризорните деца. През 1932 г. в града се откриват два детски приюта: в квартал «Малък Париж» за 50 деца, главно на работници от тютюневите складове, в квартал «Нова махала», в двора на черквата «Св. Петка»(22). На следващата година отварят вратите си други два приюта в кварталите «Каршияка» и «Мараша», а през 1934 г. се започва строежа на още един в квартал «Лаута». Така приютите могат да подслонят 400–500 деца. Открити са и детски ясли. По инициатива на общината по Коледните празници са събрани от пловдивчани 65 000 лв., облекло и обувки за крайно бедните ученици в приютите(23).
Друга форма на обществено подпомагане на бедните деца е създаването на летни колонии край Пловдив и близките села. През 1929 г. учителят Иван Димитров от с. Бойково, Пловдивско подарява на дружество «Майчина грижа» пет декара нива над селото за летовище. Освещаването на мястото, при полагане на основния камък, става в деня на годежа на Цар Борис и Принцеса Йоанна и летовището получава името «Йоанна»(24). През 1933 г. там летуват 105 деца, 50% от които без такса. През същата година общината отпуска 50 000 лв. на Родитело-учителския комитет в Пловдив за неговата най-многобройна колония в гр. Калофер. Подобни колонии откриват Пловдивската митрополия в Калоферския мъжки манастир. Пловдивската мъжка гимназия в Копривщица, Еврейската организация «Ашомер Ацаир» в с. Ракитово, Чепинско и др.(25)
Проблем за града представлява и устройването на стари и немощни хора, останали без подкрепата на близките си. През 1934 година с помощта на Пловдивската митрополия към манастира «Св. Георги» се открива приют за стари хора — инвалиди. Митрополията призовава църквите в града да го подпомогнат с вещи, подарявани от богомолците(26).
След разтурването на Върховния комитет на благотворителността през май 1933 г. двата старопитала, общинският и създаденият от К. х. Калчев, се разделят. Единият се предава на общината с всичкия инвентар, фондове, имоти, налични суми и питомци, а другият остава в разпореждане на настоятелството на старопитала «К. х. Калчев»(27).
Друг много сериозен въпрос за разрешаване е подпомагането на бездомните пловдивски граждани. Катастрофалното земетресение от 1928 г. разрушава напълно или отчасти жилищата на бедните от кварталите: «Кубрат», «Джендем тепе», «Бунарджика» и др. Хората построяват бараки, които не могат да решат жилищните им нужди. Пловдивският епархийски съвет на заседание от 5 март 1929 г. взема решение да се отпуснат 50 000 лв. от фонда «Църковна благотворителност» при митрополията за нуждите на бездомните(28). При обсъждането на бюджета за 1937–1938 финансова година кметът Божидар Здравков предлага да бъдат намерени места за постройка на жилища на пострадалите от земетресението като споменава за създадения специален закон за Пловдив за икономически жилища, които да се построят от чиновническото дружество и учителската каса(29).
През двадесетте години в Пловдив се създават благотворителни дружества по географски и религиозен принцип. Целта им е да подпомагат своите бедни съграждани, а средствата се набират от членски внос, доброволни пожертвувания, завещания, приходи от представления и вечеринки(30). През 1923–1926 г. от министъра на вътрешните работи и народното здраве са утвърдени уставите на четиринадесет благотворителни дружества в Пловдив, изградени на тези принципи. Сред тях са: Еврейското благотворително дружество «Озер Далим», Мюсюлманското благотворително дружество «Благодетел», Турското благотворително дружество «Самопомощ», Македонското благотворително братство «Гоце Делчев», Копривщенското културно-просветно благотворително дружество «Тодор Каблешков», Леринското благотворително братство «Марко Войвода» и др.(31). През тридесетте години броят на благотворителните дружества, създадени на тези принципи нараства. На 30 април 1930 г. е утвърден уставът на Карлуковската културно-благотворителна дружба «Благодетел»(32), а на 5 януари 1938 г. и уставът на Славейновската благотворителна дружба(33).
Основаното през май 1929 г. Женско благотворително дружество «Подкрепа» пък си поставя за цел «да се грижи за просветата и за нравственото и физическото повдигане на момичето работничка и служеща, да я приготви и направи годна за съвременните социални условия». Същата година дружеството открива курс по шев, намира работа на безработни момичета. През 1933 г. дружеството брои 105 членки(34).
За да съгласува дейността на всички държавни, общински и църковни институти и частни начинания за обществено подпомагане, на 28 ноември 1934 г. излиза Закон за общественото подпомагане в България. По силата на този закон се създава Висш съвет, който изработва държавен план и гласува бюджета за общественото подпомагане(35). Хилядите дружества и комитети за обществено подпомагане в страната се обединяват в два съюза: Съюз за закрила на децата в България, в който влизат всички сдружения за обществено подпомагане на деца и юноши, Съюз «Обществена подкрепа», в който членуват всички сдружения за обществено подпомагане на възрастните. Освен това се въвежда съгласуваност в усилията на всички дружества, които ще трябва да действуват по време на война и при обществени бедствия. Създава се фонд за обществено подпомагане. Той набира средствата си от т. нар. еднодневен доход, с който са обложени всички български граждани(36). След това фондът е преустроен в каса за обществено подпомагане. От тези суми и от средствата на общините, предназначени за благотворителност, не могат да се отпускат помощи на дружества и организации, които имат политически цели.
По силата на чл. 43 от Закона за имотите на държавните и общинските служби и на регистрираните дружества, съюзи и организации за обществено подпомагане се освобождават от всякакви държавни, общински и други данъци и такси(37).
Въз основа на чл. 25 и чл. 53 от съшия закон и по инициатива на кмета на Пловдив благотворителните дружества в града и околията за обществено подпомагане на лица над 18 годишна възраст на 6 март 1935 г. основават Околийски клон на Съюза «Обществена подкрепа» с председател на настоятелството архимандрит Климент(38). Съюзът развива своята дейност в старопиталища, домове за слепи, глухонеми и недъгави хора, в почивни домове и народни кухни, а също така индивидуално подпомага бедните.
До създаването на Околийския клон на Съюза «Обществена подкрепа». Пловдивският клон на Съюза за закрила на децата вече има девет годишна история. По инициатива на проф. Ватев, през 1926 г. се основава Българският съюз за закрила на децата, а в края на същата година чрез дружество «Майчина грижа» се оформя Пловдивският клон на съюза с председател Невена Манолова. През май 1927 г. клонът открива и поема издръжката на първата здравна съвещателна станция в Пловдив, а по-късно открива втора в кв. «Каршияка»(39). Благотворителният план на съюза за 1935 г. включва разкриването на безплатна трапезария при Родитело-учителският комитет за 1000 деца, летовище при същия комитет за 500 деца, а при дружество «Майчина грижа» за 150 деца; дневни детски приюти при Братство «Св. Петка» и дружество «Майчина грижа» с по 100 деца и други мероприятия(40). През 1939 г. Пловдивският клон при Съюза за закрила на децата открива детски клуб — занималия в училище — Любен Каравелов» за 40 деца, произлизащи от бедни семейства(41).
При обсъждане на бюджета на Пловдивската градска община за 1939 г. се предлага увеличаване сумите за подпомагане на бедни ученици и издръжка на трапезариите. Като недостатъчна се определя и предвидената сума от три милиона лева за общински павилион за туберкулозни, поради високата смъртност от това заболяване, като се предлага да бъде предвидена сума от пет милиона лева(42).
* * *
От многото документи, свързани със социалната политика и благотворителната дейност в Пловдив, разбираме, че въпреки финансовата оскъдица по онова време обществото е полагало усилия да помага на най-нуждаещите се от хляб и подслон. Нещо повече, създадените благотворителни дружества и комитети са си поставяли за цел да съхранят от морален упадък най-беззащитните, а грижата им за децата е ясно осъзнат дълг към бъдещите граждани на страната. Бих искала да завърша с един цитат от статия на Невена Манолова, по случай Деня на детето: «Обществениците имат дълга да работят за създаване на институти, в които бедните и безприютните деца да бъдат добре хранени, стоплени и облечени, да се култивират в душите им човешки чувства и граждански добродетели. Гражданите от друга страна, имат дълг да дават моралната и материалната си подкрепа за създаването на тия институти»(43).
Бележки
1. Според Н. Гашаров дружеството е основано през 1873 г. («Пловдивски общински вестник», бр. 96–98, 14 януари 1932 г.), а според Й. Бадев то е създадено през 1868 г. (в. «Зора», 1943 г.).
3. ДА — Пловдив, Ф 1026 К, оп. 1. а. е. 40.
4. ДА — Пловдив, Ф 29 К, oп. 1, а. е. 131. л. 58.
6. ДА — Пловдив, Ф 1026 К, оп. 1, а. е. 40.
7. ДА — Пловдив, Ф 29 К, oп. 1, а. е. 130, л. 148–149.
8. ДА — Пловдив Ф 93 К, оп. 1, а. е. 17, л. 19.
9. ДА — Пловдив, Ф 270 К, оп. 1, а. е. 12, л. 98.
10. ДА — Пловдив, Ф 1005 К, oп. 1, a. e. 11, л. 1.
11. ДА — Пловдив, Ф 1005 К, oп. 1, a. e. 10, л. 64.
12. ДА — Пловдив, ЧП 450, л. 18–19.
13. ДА — Пловдив, Ф 1026 К, оп. 1, а. е. 21.
15. Акад. Жак Натан, акад. Евг. Матеев и др. Икономиката на България до социалистическата революция, 1969 г., с. 529.
16. ДА — Пловдив, Ф 121 К, оп. 1. а. е. 39.
17. ДА — Пловдив, Ф 1026 К, оп. 1, а. е. 40.
18. ДА — Пловдив, Ф 29 К, оп. 1, а. е. 188, л. 337.
19. ДА — Пловдив, Ф 29 К, оп. 1, а. е. 236, л. 147–149.
20. ДА — Пловдив, Ф 1026 К, оп. 1, а. е. 40.
23. ДА — Пловдив, Ф 29 К, оп. 1, а. е. 281, л. 98.
24. ДА — Пловдив, Ф 1070 К, оп. 1, а. е. 59, л. 2.
25. ДА — Пловдив, Ф 1026 К, оп. 1, а. е. 40.
26. ДА — Пловдив, Ф 270 К, оп. 1, а. е. 6, л. 13.
27. ДА — Пловдив, Ф 1026 К, оп. 1. а. е. 40.
28. ДА — Пловдив, Ф 67 К, оп. 41, a. e. 58, л. 2.
29. ДА — Пловдив, Ф 29 К, оп. 1, а. е. 379, л. 18–19.
30. ДА — Пловдив, Ф 75 К, оп. 1, а. е. 133, л. 1.
31. Държавен вестник, бр. 243, 29 ян. 1927 г.
34. ДА — Пловдив, Ф 1026 К, оп. 1, а. е. 40.
35. ДА — Пловдив, Ф 501, а. е. 55, л. 14–18.
36. ДА — Пловдив, Ф 29 К, оп. 1, а. е. 379, л. 167.
37. ДА — Пловдив, Ф 501 К, оп. 1. а. е. 55, л. 14–18.
38. ДА — Пловдив, Ф 207 К, оп. 1, а. е. 42. л. 83.
39. ДА — Пловдив, Ф 1070 К, оп. 1, а. е. 59, л. 7.
40. ДА — Пловдив, Ф 1070 К, оп. 1, а. е. 34, л. 1.
41. ДА — Пловдив, Ф 1070 К, оп. 1, а. е. 59.