Философия на архивното познание и постижения на българската университетска архивистика

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Русалена Пенджекова-Христева

Дизайн: Давид Нинов

София, 2013

На 18 април 2013 г. се проведе VII научна конференция на тема: Философия на архивното познание и постижения на българската университетска архивистика, с която катедра Архивистика и помощни исторически дисциплини в Историческия факултет на Софийски университет «Св. Климент Охридски» традиционно отбелязва деня на специалност Архивистика и документалистика(1). Темата за конференцията, както се процедира през изминалите години от организаторите на форума, беше формулирана и одобрена в заключителното заседание на предходните юбилейни чествания (18–19 април 2012 г.), посветени на 60–годишнината на българското професионално университетско образование по архивистика и 10–годишнината на специалността.

Във връзка с темата за предстоящата VІІ конференция (2013) се поясни, че вниманието на авторите на научни доклади и съобщения би трябвало да бъде насочено към «модерната архивна мисъл и философията на архивното познание»(2). Целта е да се проследи развитието на съвременната българска теоретична архивна школа и нейните постижения в контекста на общата архивна теория като интегрално научно познание.

Университетската архивистика и професията «архивист» в България

Както е известно, 18 април съвпада и с рождената дата на акад. Иван Дуйчев (18. 04. 1907 г.), който основателно е считан за патрон на откритата през учебната 2002–2003 г. специалност Архивистика и документалистика в Историческия факултет на Софийския университет «Св. Климент Охридски», а също и със старта на българското професионално университетско архивно образование през 1952–1953 г. Ето защо от 2005 г. 18 април официално се чества в ИФ като: «Денят на специалност Архивистика и документалистика», който се отбелязва с организирането на съответните Университетски четения по архивистика във формат на научна конференция. Същото заглавие има и специализираната поредица, в която се публикуват разработките на участниците в конференциите — (Вж. «Университетски четения по архивистика» — Т. І; Т. ІІ и «Електронна библиотека по архивистика и документалистика»).

При откриването на разглежданата конференция проф. Андриана Нейкова в качеството си на научен редактор и съставител представи споменатия втори том от поредицата Университетски четения по архивистика. Тя сподели, че изданието е посветено на всички дипломирани архивисти през периода 1952–2012 г., които наброяват повече от 500 студенти, специализанти и докторанти, в това число и от чужбина, както и на техните университетски преподаватели. Според нея, много е важно публикуването на материалите от VІ юбилейна конференция, въпреки многобройните препятствия, които се е наложило да бъдат преодолени. В крайна сметка обаче сборникът, който вече е библиографски факт, е един реален принос като «памет за българското архивно образование», достигайки до заинтересуваните читатели, той несъмнено ще допринесе за нейното съхраняване във времето.

Проф. Нейкова отбеляза, че освен научните доклади и съобщения от предходната конференция (2012), в сборника са включени и доклади от ІІ конференцията по случай 100–годишнината от рождението на акад. Иван Дуйчев (2007). В тази връзка тя припомни неговата лична драма и изпълнена с обрати научна кариера, проследена по документи в докладите на д-р Ивайло Аврамов (СУ), Илонка Колева (СУ) и д-р Анка Игнатова (ВТУ).

В своите «Лекции по архивистика» (1950) акад. Иван Дуйчев уточнява, че с историята на архивите и архивното законодателство се занимава т. нар. Архивология, с архивните сгради и условията за съхранението на архивните документи — Архивоикономията, а въпросите, свързани с основните архивни процеси и дейности, са предмет на Архивотехнията. Споменатите термини обаче впоследствие не се възприемат от българските архивисти. По-конкретно, вместо терминът Архивология у нас през изминалите години се използва История и организация на архивите.

Що се отнася до термина Архивология, някои съвременни автори, сред които и представители на руската архивна школа, го определят като Обща теория за архивите или Наука за архивите. С това значение терминът Архивология се дефинира и в доклада на проф. Нейкова, което съответства на интегралния характер, структурата и теоретичната рамка на съвременното архивно познание, както и на темата на самата конференция. В случая е интересно и съвпадението, че според сакралното значение на числото «7» в древността, то означава преход към по-съвършена степен в еволюцията на космоса, боговете, земята и хората(3). В известна степен бихме могли да приемем, че разглежданата VІІ конференция също позволява да направим подобни сравнения с оглед нейния принос за развитието на Българската теоретична архивистика.

По аналогия фундаменталният термин Архивология в условията на съвременното мрежово общество, електронно управление, електронни архиви и интелектуални комуникации също може да бъде възприет с предлаганото значение, а именно: Наука за архивите, както и Обща теория за архивите. Според проф. А. Нейкова, именно тези значения на термина Архивология предлагат възможности за съвременно философско осмисляне на постиженията на теоретичната архивистика във всичките й направления, респ. научни дисциплини, които с течение на времето се обособяват и развиват относително самостоятелно.

Философия на архивното познание и постижения на българската университетска архивистика

Словото(4) при откриването на конференцията, което произнесе проф. д-р Андриана Нейкова, беше съобразено със съвременната технологична парадигма, разпространението на информационно-комуникационните технологии и тяхното отражение върху промените в социалната роля на архивите и мисията на архивистите през XXI век. Специално внимание авторката отдели и на професионалното архивно образование, което изисква иновационни методи за обмен на научна информация и обучение с помощта на съществуващите профилирани архивни мрежи.

С доклади, научни съобщения и презентации се представиха общо 14 автори. Още в основния доклад на проф. д-р А. Нейкова (СУ) на тема: Архивология (Обща теория за архивите) — идеи и теории, бяха очертани целите, задачите и насоките на провежданата конференция, поради което си позволяваме да го представим по-детайлно.

Авторката прецизира основополагащия в парадигмата на архивното познание термин Архивология, обвързвайки го с посочените по-горе значения: Наука за архивите и Обща теория за архивите. Тя проследи в ретроспективен план идеите и теориите в областта на Архивологията. Това позволи да бъдат обосновани и систематизирани критериите за оценка на съответните български разработки в тази област. Проф. Нейкова разгледа основните чуждестранни концепции за периода от края на XVI в., когато се появяват първите теоретични трудове по архивистика, до настоящия етап. Водещите идеи, школи и теории, които авторката представи, са следните:

— Първите теоретични трудове по архивистика се появяват през периода ХVІ–ХVІІІ в. и те допринасят за формирането на научната област «архивознание»;

В тази връзка, авторката обърна внимание, че интересът на тогавашните автори, които най-често са юристи по образование и служители в архивите към канцелариите на съответните властови и религиозни институции в европейските средновековни монархии, е насочен към въпросите относно статута, организацията и типологията на съществуващите архивни сбирки и значението им като декларирано право и за управлението. Ето защо съхраняваните документални свидетелства на практика не са достъпни извън интересите на властващите елити в отделните абсолютистки монархии и църквата. Проф. Нейкова подчерта, че вследствие от институционализирането на архивите в условията на модерните национални държави в Европа, се регламентира статутът, организацията и функциите на държавните исторически архиви, вкл. и правото на достъп на гражданите до наследените от миналото архивни сбирки с публично значение. В резултат при прехода от Средновековието към Новото време и националните държави историческите архиви се трансформират от «арсенали на властта» в «лаборатории за научни изследвания».

— Развитието на т. нар. методическо архивознание или концепцията за «технологичната архивна теория», включително и служебните функции на архивиста администратор;

Според проф. Нейкова, за развитието на общата архивна теория и за осъзнаването на необходимостта от професионално образование и квалификация по архивистика допринасят изграждането на националните архивни мрежи и създаването на нормативно-методическа уредба за технологията на архивната работа.

Тя изтъкна, че повратен момент в развитието на Общата архивистика е създаването през 1898 г. на известното методическо пособие на холандските архивисти С. Мюлер, Й. Фейт и Р. Фрюин «Ръководство за класиране и описание на архивите», в което авторите за първи път теоретично обосновават универсалната по своето значение теория за архивния фонд. Въз основа на тази теория още през 20–те години на миналия век английският архивист Хилари Дженкинсън обосновава тезата си за водещата роля и професионалната отговорност на архивиста администратор в процеса на селекция на документите за постоянно съхранение или унищожаване с цел формирането на т. нар. държавен фонд.

— Влиянието на идеите на школата на позитивизма в трудовете по проблемите на Архивологията (Общата теория на архивите);

Проф. Нейкова уточни, че през първата половина на XX в. в развитието на Общата архивна теория доминиращо е влиянието на позитивизма, което се откроява в трудовете на Еуженио Казанова, Серафино Пистолезе, Теодор Шеленберг и Ернст Познер. Доколкото обаче техните изследвания остават на равнището на официалната етатистка парадигма, те разглеждат архивите като част от институционалната структура на съответната държава и принципите за нейното управление.

— Отражението на идеите на неокантианството в трудовете на Адолф Бренеке и Йохан Паприц;

— Влиянието на марксизма в съчиненията на Н. Покровски, М. М. Максаков и други представители на съветската архивна школа;

Според проф. Нейкова те съществено допринасят за прилагането на съветската архивна теория в практиката, с присъщия формационен подход и принципи за партийността при решаването на архивните проблеми, включително и технологията на архивната работа.

— Трансформирането през втората половина на ХХ в. на модерната теоретична архивистика в интегрална научна област с Обща теория на архивите и отделни направления (научни дисциплини) в структурата на архивното познание;

Авторката счита, че тази промяна е резултат от задълбочаващата се тенденция за отделяне на Общата архивна теория (историята на архивната мисъл или историческата архивистика) от архивната технология (в смисъл на практика).

— Общата теория на архивите в информационното общество: «оценителната теория» на Т. Шеленберг (60–те години на ХХ в.); «документационната стратегия» на Хелене Самюълс, концепцията за «тоталните архиви» на канадската архивна школа, концепцията за «социалните подходи» в теоретичната архивистика, методика и практика от края на миналия век.

Във връзка с нейното изясняване проф. Нейкова представи концепциите на Т. Шеленберг, който обвързва ролята на професионалния архивист предимно с подбора на документите, като предпоставка за тяхното опазване с историческа цел. За целта той въвежда и изяснява понятията «първична стойност на документа» (отразяваща важността на документа за създателя му) и «вторична стойност на документа» (притежаваща две измерения: свидетелствена, респ. исторически източник, която се определя от важността му за изследователя; информационна — значението му за обществото), както и дефинира термините «документ» и «архивен документ» — (в смисъл на част от документалния комплекс, определен за постоянно съхранение).

Авторката обърна внимание, че в теоретичен аспект идеята за съществуващата органична връзка между официалните и личните документи по основни теми, като и за тяхното издирване, се обосновава в «документационната стратегия», на Х. Самюълс от САЩ. На базата на своя професионален опит тя стига до извода, че е необходимо допълване на традиционните методи за оценка на документалните свидетелства, свързани със значими за обществото теми. Подобен подход изисква участие на архивистите в една междуинституционална «документационна стратегия» на по-високо равнище с цел издирване, оценка и придобиване на лични ръкописи и материали, допълващи и свързани с архивите на дадена институция, за която цел е необходим «институционален функционален анализ». Възприемането на подобен подход разширява значително отговорностите на архивистите не само като «пазители на документите», но и с преки ангажименти към «жизнения цикъл на документите» в съвременното общество.

Проф. Нейкова също подчерта, че съвременните архивисти на практика са преки участници в процеса на формиране на публичния документален и архивен ресурс във всичките му възможни формати и социални сфери на обществото. В този аспект тя се спря и на актуалната концепция за т. нар. тотални архиви — (обоснована през 70–те години на XX в. от представители на канадската архивна школа). Посочената теория разглежда документите в контекста на тяхното създаване, а най-новите й интерпретации са насочени към електронните документи, като продукт на съвременната управленска и деловодна дейност. На практика прилаганият подход означава замяна на предишната информационна парадигма при оценяване на документите в зависимост от бъдещото им използване, с познавателна парадигма, при която оценката им е въз основа на сведенията за произхода на съдържащата се в тях информация, за създателя на документа, за даденото управление, функции и характеристики на документите върху различни носители.

Проф. Нейкова разгледа и концепциите на Хю А. Тейлър, който развива идеята за необходимостта да се изследват причините за появата на даден документ, връзката между конкретно действие (събитие) и свързаните с него документи, за да си отговорим на въпроса как и защо се създават документите в обществото. Авторката сподели, че въпросната теория е от стратегическо значение за формирането на националното архивно наследство, но е почти непозната у нас. Тя подчерта, че в условията на съвременната технологична парадигма развитието на архивния отрасъл се характеризира вече с понятия като Архивология, Университетска архивистика, Стартово професионално архивно образование и квалификация, Стратегии, Политики, Стандарти, Проекти и т. н.

В заключение тя обобщи: «… за съжаление ние почти не познаваме чуждестранната специализирана литература, респ. водещите идеи, школи, автори и трудове по проблемите на Общата архивна теория. Тогава възниква реторичният въпрос — какво четем всъщност, за да бъдем качествени преподаватели и специалисти по документалистика и архивистика, както и дали някой нас ни чете или ще продължаваме да си пишем и работим в една измамна себедостатъчност».

Като цяло представянето и на останалите участници в конференцията заслужава най-висока оценка от научна и професионална гледна точка.

Проф. д-р Юри Тодоров (СУ) изнесе доклад на тема: Цифрова форензика в архивите. Той представи тази сравнително нова област, която има пряко отношение към проблемите на документалното историческо наследство, описа методите й и обоснова основната й задача, състояща се в пресъздаване и възстановяване на съдържанието от файлове, записани върху различни компютърни памети в най-разнообразни формати.

Катя Зографова (директор на НЛМ) представи: Забравените и «забранените» фондообразуватели в НЛМ — между философията и случайността. Тя се спря на проблемите свързани с кръга от фондообразуватели на Националния литературен музей и тяхното архивно наследство.

Д-р Русалена Пенджекова (ПУ «Паисий Хилендарски» — Филиал Смолян): Архивисти и историци — рицари на паметта на обществото насочи вниманието към взаимоотношенията, интересите, противоречията и възможностите за сътрудничество между архивисти и историци. Тя обърна внимание, че по същество резултатите от работата на архивистите и историците са ключът към паметта на обществото. Дефинира ги като «рицари», защото усилията и на едните, и на другите, са насочени към една идеална цел: да осигурят дълговечността на паметта на човечеството. Авторката сподели, че въпреки общата им мисия «да изграждат дворците на паметта», новите им социални роли и професионални отговорности се оказват различни и същевременно взаимозависими. По-конкретно, тя представи, от една страна — архивистите, като архитекти и създатели на колективната ретроспективна памет, а от друга — историците в ролята им на интерпретатори на същата тази информация.

Проблеми на научно-техническата обработка, съхранението, опазването и използването на архивните фондове и колекции в Националната художествена галерия разгледа д-р Бойка Дзипалска (НХГ) в доклада си на тема: Архивни фондове и колекции в националната художествена галерия.

На въпроси, свързани с богатите възможности за архивна евристика, на базата на практически опит и примери, се спряха Цветана Величкова и Марияна Николова (НА на БАН) в доклад им: Архивна евристика в работата по художествено-документалната изложба за автора на националния химн Цветан Радославов.

В доклада си: Единният учебник по История на Русия: патриотично образование или кратък курс по история на ВКП (б) доц. д-р Дарина Григорова (СУ) проследи релациите между историческа памет и нация в Русия. Тя обърна внимание на т. нар. канонична история, отражението й в регионалните учебни пособия и съвременните възможности за «вариативна история» в учебниците по история.

Опита си при съставянето на мултимедиен продукт по история сподели доц. д-р Георги Якимов (СУ): Опит за електронен учебник: Мултимедийна история на България. Той представи посочения учебник и демонстрира възможностите, които осигуряват компютърните технологии за използването му от учителите и учениците.

Особено актуален бе докладът на д-р Ивайло Аврамов (СУ): Метаданните като архивни документи в електронна среда. Той разгледа въпросите за обвързаността на метаданните по отношение на документите и процесите, свързани с т. нар. жизнен цикъл на документа. Поясни, че метаданните, съпътстващи документите по време на този жизнен цикъл, могат да продължават да се използват и след като документите вече са изчерпали оперативното си значение, но продължават да се съхраняват заради историческата им стойност.

Илонка Колева (началник на Архива на СУ): Архивът на СУ «Св. Климент Охридски» в мрежовото информационно общество, се спря на проблемите, инициативите и възможностите за дигитализация на документалния и архивен ресурс на СУ.

Обзор на палеографските особености, типологизацията и основните видове османотурски документи във фонда на Българската екзархия направи Михаил Иванов (ЦДА) в доклада си: Дипломатика на османотурските документи от XX век. (Примери от фонда на Българската екзархия).

Регламенти и проблеми на описанието на архивните документи в музейните фондове и колекции бе темата на доклада на Давид Нинов (НВИМ). Авторът представи разликите между архивните фондове, намиращи се в историческите архиви, и формираните в музеите фондове (основен, спомагателен и научен фонд), които се инвентират и описват по правила, съществено различаващи се от тези в системата на държавните ни архиви.

Мануела Желязкова (Многопрофилна болница за активно лечение — Национална кардиологична болница ЕАД) в доклада си: Професията «архивист» и нейната реализация в здравните заведения като архивист в НКБ проследи възможностите за работа на архивисти в сферата на здравеопазването и необходимостта от качествено стартово професионално образование и квалификация по архивистика на тази категория служители.

Интересна и полезна като споделен опит за потребителите на ретроспективна документна информация бе темата на доклада на Драгомир Томов (докторант към катедра «Архивистика и ПИД»): Издирване и проучване на архивните ресурси за исторически изследвания в мрежовото общество.

Във връзка с последните иновации в обучението по архивистика бе направена презентация на подготвеното от проф. Андриана Нейкова и гл. ас. д-р Русалена Пенджекова електронно учебно пособие: Виртуална памет за архивите, съобразено с монографията на проф. Нейкова «Архиви и общество». Чрез него беше представен в историко-хронологичен и тематичен план с помощта на подбрани за целта изображения специфичния, многообразен и динамичен свят на документите и архивите, като един от вечните символи на държавността и цивилизацията.

Закривайки VІІ конференция на специалност Архивистика и документалистика, проф. Нейкова съобщи намеренията на организаторите в най-скоро време да се предприемат необходимите действия за учредяване на Асоциация на дипломираните архивисти в Република България. Направеното предложение бе одобрено от всички присъстващи, които изразиха надежда, че до следващата VІІІ конференция (18. 04. 2014), професионалната организация вече ще бъде юридически факт, за да имат българските архивисти своето представителство на международно, европейско и национално равнище, а при необходимост — защита и най-вече надежда за своята успешна професионална реализация.

Приложение № 1

Слово за откриване на VІІ конференция на специалност «Архивистика и документалистика» — 18 април 2013 г., зала № 1 на Ректората

Уважаеми колеги,

Имам честта и удоволствието отново да ви приветствам с «Добре дошли» на VІІ конференция на специалност Архивистика и документалистика, с която традиционно отбелязваме т. нар. Ден на специалността. Както е известно, той съвпада и с рождената дата на акад. Иван Дуйчев — 18. 04. 1907 г. С риск да се повторя, ще припомня, че за българската архивна колегия неговите «Лекции по архивистика», обнародвани през далечната 1950 г., и досега запазват значението си на първия фундаментален труд в областта на българската постмодерна класическа архивистика, който разкрива необятния, динамичен, но и специфичен свят на документите и архивите като социален феномен и вечен символ на цивилизацията.

С разпространението на информационно-комуникационните технологии обаче социалната роля на архивите и мисията на архивистите съществено се промениха. В течение на хилядолетия архивите осигуряват опазването на автентични документални свидетелства, а също и защита на неотменните права във всяко общество. През XXI в. архивите вече се превръщат и в гарант за прозрачността при вземането на управленските решения от страна на съответните държавни институции и на практика са важен институт на съвременната демокрация.

Независимо от посочените промени в епохата на електронната информация архивите ще продължат да осигуряват съхраняването на колективната културно-историческа памет, което е неизменното им предназначение. Понастоящем много държави вече работят по проекти за създаване на национални електронни архиви. Те ще съдействат за предоставянето на устойчиви, ефективни и бързи е-услуги в дългосрочна перспектива. Особено впечатляващи са усилията и постиженията в тази насока на САЩ, Австралия, Великобритания, Франция, Русия, Унгария и др. При откриването на 11 февруари 2013 г. на новото отделение (сграда и нова информационна система) в Пиерфит-сюр-Сен (Pierrefitte-sur-Seine), президентът на Франция Франсоа Оланд отбелязва, че са създадени изключителни условия за работа на историците и обществеността, а целта е: «Да осигурим бъдещето на нашата памет». По-нататък, той пояснява, че още на този етап Франция разполага с 300 млн. листа сканирани документи, които са достъпни в Интернет и свидетелстват за реален технологичен прогрес, както и за намеренията да бъдат съхранени най-значимите следи на нашето време с обединените усилия на всички заинтересувани държавни институции. Известно е, че Франция работи в тази насока още от 1983 г. и има своите безспорни постижения във връзка с развитието на архивния отрасъл, включително и професионалното архивно образование и квалификация.

Спомената стратегия относно управлението на документите и създаването на съвременни национални електронни архиви ни убеждава, че наближава моментът, когато ще трябва да се прекрати комплектуването на традиционните хартиени документи и да се осигури дълготрайно съхранение предимно на електронни документи. Този преход обаче ще бъде възможен само за държавите, които имат необходимия потенциал и политика за управление на електронната информация с оглед очакванията на обществото тя да е достъпна и пригодена за използване. Относно професионалното архивно образование, което пряко ни засяга като университетска специалност, този преход изисква иновационни методи за обмен на научна информация и обучение с помощта съществуващите социални мрежи, в частност и тези на институтите на паметта.

Понастоящем в света съотношението при използването на информация от хартиени документи спрямо електронните носители е 80/20. Според прогнозите обаче, само след 5 години това съотношение ще стане диаметрално противоположно. За съжаление, създателите на най-новите информационни технологии (IT) по правило не обръщат внимание на въпроса за необходимостта от осигуряване на дългосрочно съхраняване на информацията, включително и на съвременната документна информация, както и на спецификата на архитектурата на електронната архивна система като цяло. Според специалистите по маркетинг, темповете на техническия прогрес и пазарните закони изискват от IT-създателите на иновации за много кратко време (в рамките на около 3 години), да завоюват своята пазарна ниша, да си осигурят максимални печалби и евентуално да отстъпят мястото си на следващия, който през това време се е подготвил да ги измести с подобрен продукт.

Освен по стратегията за създаване на национални електронни архиви, в съвременния глобален свят се работи и по проекти за създаването на национални електронни библиотеки, за които именно дигиталните архивни колекции са основен източник за предоставянето на електронно съдържание.

От мрежата се осведомихме, че на 12 март 2013 г. в САЩ стартира проект за създаване на: (Digital Public Library of America — DPLA) — Електронна публична библиотека на Америка. Тази библиотека е мащабен проект, който се реализира с участието на държавни и научноизследователски учреждения, музеи, библиотеки и архиви. Целта е да се изградят основите на национална електронна библиотека, която ще осигурява достъп на всички до културната и научната история на САЩ. За потребителите това означава онлайн-режим на достъп в единен източник на информация във всяко време и от всяко място, където и да се намират те.

Най-големите доставчици на електронното съдържание за DPLA са американските архиви и Харвардският университет, които предоставят информация от своите онлайн-колекции, създадени в рамките на 2–годишния пилотен проект Digital Hubs Pilot Project — «Електронни концентратори».

По-конкретно, от страна на фондовете на националните архиви в бъдещата DPLA — (Електронна публична библиотека на САЩ), първоначално ще бъдат предоставени 1,2 млн. електронни копия, в това число документи относно създаването на американската държава, снимки от проекта по фотодокументирането на живота в САЩ (Documerica Photography Project — 1970), както и плакати от времето на Втората световна война, а също и документи, определящи правата на човека и гражданските права на американците, и др.

Понастоящем в САЩ, въпреки липсата на Национална електронна библиотека, се изпълняват повече от 40 проекта в различните щати, свързани с тази идея, като в страната съществуват и голям брой обемни хранилища на електронно съдържание. Чрез най-новия проект за създаването на Digital Public Library of Americа на практика се прави първата крачка към тяхното обединяване в обща национална мрежа.

Официалният старт на проекта, който е обявен за 18–19 април 2013 г. в Бостънската публична библиотека, съвпада, както е видно, с провеждането на собствената ни конференция и това не е случайно.

Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Отчетните данни за посещението на сайта й (бихте могли да се запознаете с тях в предоставения ви том 2–ри от поредицата «Университетски четения по архивистика» — вж. стр. 252–253) категорично доказват, че като библиотека на специалността вече е едно от уникалните и значителни хранилища на електронно съдържание у нас. А това предполага, че в една бъдеща Национална електронна публична библиотека в България, създадена по модела на DPLA, Електронната библиотека по архивистика и документалистика също ще участва като пълноправен доставчик на електронно съдържание. Посочената перспектива ни мотивира да продължаваме работата си по проекта, макар и без необходимата институционална и финансова подкрепа от самото начало (2009). Тези затруднения са причина да потърсим съдействие от Хайделбергския университет (ФРГ), който оцени по достойнство усилията ни в тази насока. А чрез включването на Електронната библиотека по архивистика и документалистика в Интернет-пространството, се осигурява онлайн-режим на безплатен достъп, както и съответна защита на нейните ресурси.

Относно темата на настоящата конференция: Философия на архивното познание и постижения на българската университетска архивистика, бих искала да отбележа, че изборът не е случаен. Основанията ни в случая са резултатите от 6–те предходни конференции от същия формат, организирани по инициатива на преподаватели от специалност Архивистика и документалистика и с подкрепата на ръководството на ИФ. След изминалите вече 11 години от старта на специалността ние имаме правото и професионалното самочувствие да представим историята и развитието на българската университетска архивистика като национален образователен модел със своята философия, специфика, интегрална структура, учебно съдържание и интелектуален потенциал. Надяваме се, че участниците ще засегнат и някои от съществуващите проблеми, което ще улесни усилията ни да се приобщим към водещите архивни стратегии, идеи, модели и политики във връзка с развитието на съвременния архивен отрасъл, респ. на електронната информация, архивите, технологията на архивната работа, професионалното архивно образование и квалификация, както и на самата професия «архивист».

проф. д-р А. Нейкова

Бележки

1. Хроника на организираните научни конференции от катедра «Архивистика и помощни исторически дисциплини» при Историческия факултет на Софийския университет «Св. Климент Охридски»:

Българската университетска архивистика като образователен модел — история и бъдеще (18–19 април 2005 г.);

Конференция, посветена на 100–годишнината от рождението на акад. Иван Дуйчев (1907–2007) (18–19 април 2007 г.);

Българските архиви и университетската архивистика през XXI век (18–19 април 2008 г.);

Европейските архивни приоритети и българската архивна реформа, включително и кръгла маса на тема: Българските архиви и професията «архивист» в Европейския съюз (18–19 април 2010 г.);

Съвременната класическа архивистика и българската университетска компютърна архивистика — взаимодействие, политики, стратегии, реализирана в два модула: Съвременните архиви, българската университетска архивистика и възможности за междуинституционално сътрудничество и Специалност Архивистика и документалистика — постижения, проблеми, перспективи (18–19 април 2011 г.);

Архиви, професия, образование — реалности и стратегии (18–19 април 2012 г.).

2. Пенджекова, Р. 60 години българска университетска архивистика и 10 години специалност «Архивистика и документалистика» в СУ «Св. Климент Охридски». — В: Университетски четения по архивистика. Т. ІI. София, 2013, с. 246.

3. Числото 7 е сакрално почти във всички култури. То носи символичния смисъл на «голямо», «много» или «всичко», така заема мястото на «кръгло число». Орбитите на 7–те планети са израз на космическия ред, който се изразява в 7–те тона, 7–те основни цвята и с «планетните» названия на дните от седмицата. (Шнитер, М. Стара българска литература. Пловдив, 1995, с. 113–114.) Така например, в тракийския орфизъм седмата степен символизира смъртта, която е всъщност нов живот. (Фол, Ал. Самотният пешеходец. София, 2012, с. 87). В християнството 7 е числото на съвършенството. Седмият ден е посветен на Бога (Изход, 20:10); седемте очи на Яхве означават неговата премъдрост (Захария, 4:10); седмосвещениците в старозаветното богослужение, седемсветлото слънце във времената на Месията (Исай, 30:26), Христовата молива «Отче наш» съдържа седем прошения, седем са даровете на Св. Дух; седем са свещените тайнства в християнството и др. (Шнитер, М. Цит. съч.).

4. Виж пълния текст на Словото в Приложение № 1.

Библиография

Публикации

Пенджекова, Р. 60 години българска университетска архивистика и 10 години специалност «Архивистика и документалистика» в СУ «Св. Климент Охридски». — В: Университетски четения по архивистика. Т. ІI, София, 2013, с. 246.

Интернет-базирани източници

<http://electronic-library.org>. — Електронна библиотека по архивистика и документалистика.