Всеки студент на курс по архивистика в алма-матер

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Станислав Димов

Дизайн: Давид Нинов

София, 2013

Студентите на Софийския университет трябва да преминават специализация по архивистика, за да могат да обработват и съхраняват документи.

Това предлага проф. д-р. Андриана Нейкова от Катедрата по архивистика към Историческия факултет на най-старото висше училище у нас.

Курс

По думите й дисциплината трябва да залегне в задължителната учебна програма най-вече за студентите в хуманитарните специалности. «След като завършат и започнат да работят, на тях им се налага често да работят с документи. Оказва се, че повечето от младежите не знаят как да ги обработват или архивират. Без документи не можем да организираме една общност, нейното управление и да гарантираме стабилността й. Документът е средство за управление и основен информационен източник, а след това се превръща и в обект на архивиране, т. е. обект на съзнателни и системни грижи. Това е основната функция на архивите. Всеки студент трябва да има поне елементарни познания за това», категорична е проф. Нейкова. Засега обаче идеята й не е обсъждана на декански съвет. Ако бъде приета, тя ще бъде отнесена до академичното ръководство и в случай че се одобри, ще влезе в сила най-рано от следващата академична година.

Специалност

В момента единствените студенти, които се учат как да работят с архиви, са именно от алма-матер и УниБИТ. В Софийския университет на година се приемат по 30 души бакалаври и 15 магистри. «Поддържаме две магистърски програми — «Документален и архивен мениджмънт» и «Защита на документални и архивни ресурси». Завършилите при нас имат много успешна реализация. Архивното образование е много сериозна ниша за развитие. Не става въпрос само да работиш в историческите архиви, а и в учрежденските — в държавна и общинска администрация или там, където се върши дейност с документи. Винаги има потребност от архивисти-документалисти», обясни проф. Нейкова. Тя посочи, че дипломите на архивистите от алма-матер се признават в цяла Европа. Тоест те могат да работят в архивите на всяка една страна-членка на ЕС. В същото време у нас професията не е лицензирана и дипломата от тази специалност не дава преимущество в конкурсите за работа. Така работодателят може да предпочете кандидат с друго образование и да не зачете дипломата на СУ. «Бъдещето на това образование зависи от възможностите за реализация на възпитаниците му. Не виждам причина въпросът с лиценза на професията да не бъде решен», добави тя.

История

Проф. Нейкова посочи още, че едно от най-сериозните изпитания пред архивното образование е електронизацията на документите. «В съвременното мрежово общество се създават електронни документи, които са продукт на електронното управление. В днешно време съотношението между електронните и традиционните документи е 20 към 80. Тази тенденция до 5–10 г. ще се преобърне и ще доминират електронните документи. Засега те се използват оперативно. Получаваш ги или ги създаваш и ги архивираш. Според сега действащия закон държавните архиви трябва да започнат да комплектуват и осигуряват използването на тези архиви в качеството им на исторически през 2021 г. Ние подготвяме специалисти, които могат да работят с подобни електронни документи и архиви. Създали сме учебен модел на електронен архив. С него нашите студенти, които са назначени на работа и им кажат да проектират бъдещ електронен архив, ще могат да се справят с това предизвикателство. Мисля, че ги подготвяме добре», разказа още проф. Нейкова. В специалността архивистика обаче не се подготвят кадри, които да разработват софтуер за самите бази данни. По-скоро студентите трябва да знаят какво точно искат да построят като архив и да дадат задача на програмистите. В следващите години предстои България да дигитализира фонда на библиотеките, музеите и държавния архив. Всички документи ще бъдат вкарани в интернет и трябва да бъдат общодостъпни не само за сънародниците ни, но и за гражданите на страните членки на ЕС.

Обучават перуанци и виетнамци

В последните няколко години архивистика у нас завършват десетки чужденци и българи, които са получили бакалавърска степен в чужбина. Преди две години например се дипломирал перуанецът Владимир Синчи. Той учил в магистърска програма «Документален и архивен мениджмънт», а преди това завършил колеж по архивистика в родината си. «Беше дошъл специално, защото баща му е учил навремето в България право. Той каза, че иска да учи при нас, защото сме член на ЕС, и дипломата, която ще му дадем, има голяма стойност у тях. Казваше, че с нея ще си намери престижна работа в Перу. Впоследствие той се върна да работи там, като взе и приятелката си. Тя също завърши квалификация при нас, тъй като искаше да се занимава с архивистика», разказа проф. Нейкова. Освен перуанецът в алма-матер са се обучавали и десетки виетнамци. Според преподавателката тяхната школа по архивистика е създадена от кадри на Софийския университет.