Фабричната хартия и филиграни на османските документи от фонда на Българската екзархия
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова
Автор: Михаил Иванов
Дизайн: Давид Нинов
София, 2013
Важен елемент от османотурската палеография представлява хартията, върху която са съставяни документите на имперските канцеларии. Различните видове хартия, заедно с филиграните върху тях, предоставят ценна информация за изследователите. На първо място те представляват своеобразен «фирмен знак», както и белег за времето на производство. Точно поради това водните знаци са важни и за дипломатиката, тъй като предоставят допълнителни данни при уточняването на спорни датировки, а в много случаи служат за датиране на недатирани документи. Но докато филиграните, срещани в периода ХV–ХVІІІ в. са сравнително познати и класифицирани, то онези от ХІХ и особено от ХХ в. са до голяма степен неизследвани(1). Това, вероятно, се дължи на голямото разнообразие от производители и вносители на хартия в Османската империя, за което свидетелства голямото разнообразие от филиграни и надписи по различните видове хартия, употребявана в османските канцеларии през ХХ век.
Целта на настоящата статия е да представи хартиите, филиграните и надписите срещани в кореспонденцията на Българската екзархия с Османската държава, съхранявана в Централния държавен архив (ф. 246К). За целта ще бъдат представени различните видове хартии, надписи и филиграни. Ще бъдат разгледани някои от характеристиките на материала за писане, използван от канцелариите на финансовото министерство, великия везир, султанската канцелария, Министерството на войната, Министерството на правосъдието и вероизповеданията на Османската империя — т. е. хартията, използвана през ХХ в., както и надписите и водните знаци, срещащи се върху нея.
Накрая ще бъдат представени водните знаци и надписите, срещнати в документите от ф. 246К, като дадените тук примери представляват най-добрите и ясно различими образци на различните филиграни.
* * *
Досега не е установено в османската канцеларска практика да е употребяван друг материал за писане, освен хартия (كاغد , kâğit). Това е така, тъй като канцеларският апарат в Османската империя се развива в момент, в който хартията вече е най-широко разпространеният писмовен материал в Средиземноморието и Близкия изток(2). Смята се, че хартията е изобретена към 105 г. в Китай от Цай Лун и се произвежда от смесени копринени, бамбукови и оризови парцали. Тя дълго време остава китайски патент. Извън Китай хартията се разпространява първоначално в Индия и Корея, след това достига до Средна Азия и Персийския залив. През 751 г. хартия започва да се произвежда в Самарканд от китайски пленници. Производството на новия писмовен материал постепенно се пренася в Египет, оттам в Багдад и Дамаск. Първата внесена в Европа хартия става известна като carta damascena, тъй като тя била внесена именно от Дамаск. Хартията, както и нейното производство, постепенно навлизат в Европа. Първоначално производственият процес е внесен в Испания, където арабите построяват хартиена мелница през Х в. През ХІ в. започва производство хартиената мелница в гр. Фабияно в Сицилия(3). През ХІІІ в. хартията вече е повсеместно разпространена из Европа. Нейният основен производител в периода на Средновековието са италианските държави и основно Венеция. Терминът, с който се обозначава писмовният материал по онова време, е «бомбицин» (charta bombycina, charta bombagina, charta bombagia). Думата се свързва с гръцката дума βαμβάκιον (памук), от която най-вероятно произлиза италианският термин bambagino, който обозначава всякакви видове бели тъкани. Други версии за произхода на термина «бомбицин» са свързани с латинското наименование на коприната — bombyx, и дори с името на сирийския град Бамбике(4). Производството на хартия било тясно свързано с реките, край които се изграждали т. нар. хартиени мелници. В тях се обработвал материалът за производството на хартия, от който впоследствие чрез редица манипулации били произвеждани хартиените листове. Суровините в тази хартия се различавали от употребяваните в днешната, тъй като за направата й били използвани парцали — предимно ленени и памучни, както и тревни стебла.
До края на ХVІІІ в. класическият модел на изработване на хартията е ръчен и, в общи линии, еднотипен. Извършва се в мелници за хартия. В тях се приготвя материалът за изработка на хартия — ленени парцали, които се разнищват, смесват се с вода и след това се обработват, за да се получи гъста субстанция. От нея се извличат фибрите на материала посредством дървена рамка, на чието дъно има плътна мрежа от метални жички. Тя е достатъчно здрава да издържи тежестта на пулпата, да задържи сместа и да позволи образуването на равномерен слой. Този слой се образува чрез разклащане на рамката. Когато се постигне това, мокрият лист се оставя да се отцеди от водата. Върху него понякога се поставя гладка дървена плоскост, притискаща пулпата и улесняваща оформянето на хартиен лист с еднаква плътност(5). Водният знак, обозначаващ производителя на хартията, се създава чрез поставяне на съответното изображение, изработено от жички, върху основната мрежа на рамката (вержори и понтюза), в която се отлива листът. Така на мястото, на което се намира образът на водния знак, се образува по-тънък хартиен слой, видим при излагането на листа срещу слънцето(6).
Разбира се, не може да се отрече, че поради самия характер на производството равномерното изливане на хартиената маса е изключително трудно, както и наличието на грапавини по листа понякога не може да бъде избегнато. Като цяло хартията, употребявана в Османската империя се класифицира като плътна и тънка. Освен това, тя се дели на два основни типа — бяла и жълтеникава. Друго указание за вида и качеството на писмовния материал, употребяван в Османската империя, са самите наименования на различните видове хартия — например висококачествената «телхислик Истанбул кяадъ» (хартия за съставяне на телхиси —доклади на великия везир до султана) и др.(7)
В Османската империя хартията била вносен продукт чак до първата половина на ХVІІІ в., когато започва да функционира първата османска фабрика за хартия(8). До този момент значителните нужди от хартия на османските канцеларии били задоволявани чрез внос най-масово от Средиземноморието — италианските републики и най-вече Венеция, а малко по-късно от Франция и Персия. В периода от края на ХV до ХVІІІ в. водните знаци върху тази хартия биха могли да се обособят в няколко групи: ножици, корона със звезда и полумесец, бича глава, луни, полумесец, комета, пасхално агне, орел, лъв, щит, грозд и др. Тогава се появява и първата хартия с чисто османски произход, с воден знак думата Истанбул или Ислямбол (استانبو или اسلامبول ).
Внесената отвън хартия все още не била готова за употреба. Преди да се озове в канцелариите, тя се импрегнирала със специално приготвена смес — ахар (آهار ), която й придавала жилавост и гланц, и я правела нехигроскопична, което не позволявало при писане мастилото да се разлива. Хартията, внасяна в Османската империя до края на ХVІІІ в. (а и изобщо всяка една хартия от онова време), била произведена чрез тази технология. Но тя не се предавала директно за използване в канцелариите, а подлежала на допълнителна обработка. Хартията се нарязвала съобразно изискванията на канцеларистите с оглед вида на документа.
* * *
Процесът на изработка на хартия се променя радикално през ХІХ в. Производството на хартия става изключително евтино и бързо с въвеждането на фабричното й производство. Макар сведенията за това кой точно изобретява първи машината за производство на хартия да не са съвсем сигурни, без съмнение този процес е налице най-вече в северните и централни части на Европа — Холандия, Англия, Прусия, Саксония, Франция и т. н. Машинното производство бързо набира сила и до 30–те години на века е основният източник за осигуряване на писмовен материал.
Самият процес на производство на хартия се състои от няколко фази. Първата е намирането на материал за производството на пулп, от който да се произведе хартията. В началото на ХІХ в. парцалите са все още преобладаващ материал за производство, но с течение на времето пулпът започва да съдържа примеси — кълцана слама, а все по същото време се произвежда и изцяло от дървесен пулп. Това обуславя до голяма степен качеството на хартията. Парцалите, макар и по-труден за набавяне, по-продължителен за обработка и вследствие на това значително по-скъп материал, се превръщат в по-качествена хартия. Тя поне, що се отнася до документите от канцеларията на Българската екзархия, е предпочитана за създаването на официални документи.
Парцалите се поставят в специална машина, в която чрез въртене се премахва набитата в тях прах. След това те се нарязват и се варят в продължение на осем часа в специални съдове с метални пръти, които разбъркват парцалите при процеса на варене. Така подготвената маса се прехвърля в режещи машини, снабдени с барабан, в които парцалите допълнително се нарязват на парчета с дължина от около 2 см. Впоследствие суровината се отнася в помещението за избелване, където се обезцветява, в зависимост от желания цвят, в казани с механичен уред за размесване. Следва допълнително машинно нарязване на обезцветената смес. Тя се изпомпва в големи вани, като постоянно се разбърква. Излива се върху поточната линия под формата на течен пулп. Поточната линия представлява тънка метална мрежа, която отделя течността от сместа. Тази поточна лента преминава под валяк, който я притиска и същевременно вибрира, за да се постигне желаната тънкост на хартията. Честотата на вибрации има пряко отношение към плътността на хартията. Сместа преминава под втори валяк, върху който също има метална мрежа, върху която са прикрепени съответните филиграни или надписи. Допълнителното изсушаване на сместа се постига от нови два валяка. След тази процедура хартията се претегля, за да се установи дали е достигната желаната плътност. Ако хартията не отговаряла на конкретните изисквания, вибрационната честота на първия валяк се регулирала.
При производството на по-висококачествена хартия следва проклейване на двете страни на листа. Веднага след това хартията преминавала през допълнителна обработка от система от цилиндри. Всъщност изсушаването на хартията се извършва от вентилатори, монтирани в цилиндрите. Процесът на изсушаване предвиждал бавно въртене на валяците, което гарантирало гъвкавостта на хартията. Следва ново измерване на плътността на хартията. Тези видове хартия носят следи от мрежата, характерна за ръчния способ на хартиено производство(9).
При производството на хартия от дървесен пулп процесът значително се опростява. При него липсва първоначалното избелване на хартиената каша. Към пулпа в много случаи се прибавят и различни оцветители, които обагрят хартията в жълто, розово, бледосиньо и пр. Освен това валякът може да бъде не само облицован с мрежа, но и гладък. В този случай хартията остава без мрежа, а понякога липсва дори филигран или надпис. Произведената по този начин хартия също можела да притежава добри експлоатационни качества.
* * *
Както бе споменато по-горе, хартията, употребявана в Османската империя до края на ХVІІІ в., се класифицира на плътна и тънка, бяла и жълтеникава. След масовото навлизане на фабрично произведената хартия се наблюдават някои промени. Като цяло, класифицирането на видовете хартии според тяхната плътност е същото — тя бива плътна и тънка. От плътността на хартията не зависи видът на документа, съставен върху нея. Така и официалната кореспонденция между Българската екзархия и османските власти, и най-различни документи от и до частни лица, чернови и пр. се срещат и върху плътна, и върху тънка хартия, тъй като при фабричното производство не плътността, а материалът определят качеството на хартията.
Що се отнася до цветовата гама, нещата се променят значително. Разбира се, отново преобладаващата част от документите са съставени върху бяла или жълтеникава хартия. Все пак, значителната част от официалната кореспонденция от и до Българската екзархия с някои от османските министерства и други висши органи на властта, запазена във ф. 246К, е написана на висококачествена бяла хартия, направена от парцали(10). Документите от и до по-низши институции или частни лица, както и концепти на документи, са съставяни на жълтеникава хартия със значително по-ниско качество.
Накрая трябва да се споменат и различните видове печатни бланки — телеграми, квитанции за различни видове данъци и такси и пр. Без изключение за тях е използвана хартия, направена от дървесен пулп. Несъмнено характерът на тези документи — бланки за масово производство и употреба, обуславя използването на нискокачествен производствен материал. Освен това при този вид хартия се наблюдава и най-голямо цветово разнообразие — хартията бива жълтеникава, жълта, кафява, червена, синя, дори розова, като в повечето случаи цветът е пряко свързан с вида бланка.
Трябва да се спомене, че все пак надписите и филиграните се срещат върху хартия, надвишаваща средното качество.
* * *
Наличието на голям брой хартиени фабрики е свързано с употребата на разнообразни филиграни, които от своя страна затрудняват идентифицирането на производителите. Може би трябва да се отбележи, че поради разширяващата се употреба на хартия, последната не се задържала дълго в съответните депа.
* * *
Представените по-долу примери за филиграни и надписи ще бъдат обособени в две групи. В първата група ще бъдат обособени водните знаци, а във втората — надписите.
1. Водни знаци:
— Воден знак четирилистник, в който е изобразено цвете, придружен от надпис Original Margaret Mill Vienna Manufacture (ф. 246К, оп. 4, а. е. 5, л. 164). Надписът е разположен вдясно от филиграна. Този филигранен знак срещнахме само веднъж. Хартията е плътна, пожълтяла от времето, двустранно проклеяна, 169 х 343 мм. Вероятно е парче от по-голям лист. Водният знак се среща върху хартията, произвеждана от фабриката за хартия Margaret. Същата е открита през 1864 г. като клон на виенската компания Theyer & Hardtmuth във виенския квартал Маргаретен, днес 5–и район на Виена(11). 21 май 1886 г.
— Воден знак Мидхат паша (ф. 246К, оп. 4, а. е. 77, л. 14, 15). Водният знак е поставен върху тънка, двустранно проклеяна хартия, произведена в Османската империя. Той представлява изображение на Мидхат паша(12). Към филиграна е поместен и кратък текст на арабица, състоящ се от името на Мидхат паша и стих на Намък Кемал(13):
پاشا مدحت
ملتده قلب داﺋم اذكارى قالير فداكارك
в превод:
Мидхат паша,
Споменът за саможертвата остава винаги в сърцата на хората
При липсата на каквато и да било информация за такъв воден знак, всяко предположение за производителя на хартията, времето на производство и пр. е повече от несигурно. И все пак производството на филиграна би могло да се свърже с времето на реабилитацията на Мидхат паша или с честването на значим момент от живота му. 11 май 1913.
— Воден знак VENUS (ф. 246К, оп. 4, а. е. 58, л. 18). Среща се върху не особено качествена, жълтеникава и плътна хартия, която понякога се импрегнира вторично. Размерите на листите варират. Наблюдава се в документи от началото на ХХ в. Липсва информация за производителя на хартията(14).
— Воден знак комета (ф. 246К, оп. 4, а. е. 5, л. 217). Среща се върху недоброкачествена, жълтеникава, плътна хартия с размери 343 х 412 мм. Липсва информация за производителя на хартията.
— Воден знак знаме с инициали FH, придружен от надпис Oriental Type Writing Paper (ф. 246К, оп. 4, а. е. 5, л. 282). Среща се върху сравнително висококачествена, пожълтяла от времето, двустранно проклеяна фабрична хартия, 218 х 422 мм. Липсва информация за производителя на хартията.
— Воден знак звезда с шест лъча, в нея е поставена буквата F (ф. 246К, оп. 1, а. е. 188, л. 113). Филигранът е придружен от надпис Firme отляво на звездата. Среща се върху сравнително висококачествена, пожълтяла от времето, двустранно проклеяна фабрична хартия, 245 х 376 мм. Липсва информация за производителя на хартията.
— Воден знак котва (ф. 246К, оп. 1, а. е. 429, л. 288). Среща се върху сравнително висококачествена, пожълтяла от времето, двустранно проклеяна фабрична хартия, 178 х 253 мм. Липсва информация за производителя на хартията.
— Воден знак три звезди, разположени една над друга (ф. 246К, оп. 1, а. е. 429, л. 120, 121). Съдържат буквите J, J и A. Среща се върху сравнително висококачествена, пожълтяла от времето, двустранно проклеяна фабрична хартия, 347 х 442 мм. Липсва информация за производителя на хартията.
2. Надписи:
— Фирмен надпис Joynson Superfine (ф. 246К, оп. 4, а. е. 77, л. 15). Среща се върху висококачествена, плътна, бяла, двустранно проклеяна фабрична хартия, произведена от едноименната фабрика(15). Най често на нея са написани официални документи, част от кореспонденцията на Българската екзархия с различни османски институции, основно с Министерството на правосъдието и вероизповеданията. Размерите на хартията варират. Като цяло те съответстват на обема информация. Някои от листовете имат следи от златиста боя, нанесена по ръбовете на листа, което без съмнение е свързано с предназначението на хартията. Надписът не е придружен от информация за годината на производството на хартията. Среща се върху документи от началото на ХХ в. — между 1903–1916 г. Това е най-често срещаният надпис или филигран по изследваните досега документи.
— Фирмен надпис Joynson First Quality (ф. 246К, оп. 4, а. е. 58, л. 12). Среща се върху висококачествена, плътна, жълтеникава, двустранно проклеяна фабрична хартия. Времевият обхват на документите, съставени върху хартия с този надпис, е от началото на ХХ в. — между 1903–1916 г. Размерите варират според вида на документа. В проучените дотук документи този надпис се среща по-рядко от Joynson Superfine, но все пак е широко застъпен.
— Надпис Original Parchment Mill (ф. 246К, оп. 4, а. е. 29, л. 26). Среща се върху жълтеникава, плътна, двустранно проклеяна фабрична хартия с размери 227 х 341. 16. 07. 1920 г.
— Надпис A. H. KORASSANDJIANA. H. CONSTANTINOPLE (ф. 246К, оп. 4, а. е. 5, л. 143). Среща се върху висококачествена, бяла, двустранно проклеяна хартия с размери 146 х 217, без съмнение част от по-голям лист. Надписът недвусмислено показва мястото на производство — Константинопол, както и фабриката-производител. 14. 09. 1900 г.
— Надпис Extra Strong London 1905 (ф. 246К, оп. 4, а. е. 54, л. 22). Среща се върху не особено качествена, жълтеникава и плътна фабрична хартия, вероятно проклейвана едностранно фабрично, 237 х 343 мм. Използва се за отпечатване на бланки. Липсва информация за производителя на хартията. 29. 04. 1926 г.
— Фирмен надпис APF (ф. 246К, оп. 5, а. е. 52, л. 23). Среща се върху относително качествена, пожълтяла от времето проклеяна хартия, 273 х 362 мм. Липсва информация за производителя на хартията.
— Фирмен надпис LS (ф. 246К, оп. 1, а. е. 188, л. 116). Среща се върху сравнително висококачествена, пожълтяла от времето, двустранно проклеяна фабрична хартия, 276 х 347 мм. Липсва информация за производителя на хартията.
Представените по-горе характеристики на филиграните, надписите и видовете хартии показват някои съществени разлики, характеризиращи производството на хартия от началото на ХХ в. Основният доставчик на писмен материал вече не са средиземноморските държави, а Великобритания и донякъде Австро-Унгария. Разграничението между нискокачествената и висококачествената хартия е очевидно — нискокачествената е без воден знак, понякога с доста примеси в хартията (люспи и пр.), и без следи от мрежа. Такава хартия се използва основно при документи от общ характер и е разпространена масово.
Висококачествената хартия, от друга страна, запазва всички характеристики на хартиите от предишните периоди, включително следите от мрежа и водния знак. Ясно личи, че използването й вече е тясно свързано със съставянето на официални държавни документи като елемент, удостоверяващ валидност и предпазващ от фалшифициране. Прави впечатление фактът, че от по-качествените видове хартия множеството носи водния знак на фирмата Joynson. Това вероятно не е случайно, като причината би могла да се търси в специфични договори с Великобритания или със самия производител.
Представените специфики на хартията и водните знаци са съществени за изследователите в няколко посоки. Хартията и водните знаци са основен елемент от палеографските характеристики на османските документи. Освен очевидното — мястото на производство и производителя, филиграните и хартията носят информация за документалния оборот в канцеларския живот, статуквото и качеството в пазара на хартия, както и спомагат за датирането на недатираните документи, улеснявайки изследователите в тяхната работа. Представените по-горе специфики на хартията и водните знаци, срещани в османските документи от ХХ в. далеч не са изчерпателни, но показват основните разлики при използването на различните видове хартия и имат за цел да поставят началото на един по-обширен каталог от филиграни от ХХ в.
Бележки
1. Съществуват множество албуми с водни знаци за хартиите, използвани в периода ХV–ХVІІІ в. в Западна, Централна и Източна Европа. Тук ще бъдат споменати само някои от тях, и то онези, отнасящи се до филиграните на Западна Европа и Османската империя: Briquet, C. M. Les filigranes. Dictionnaire historique des marques du papier. B. 1–4. Leipzig, 1923; Mošin, V. Anchor watermarks. Monumenta chartae papyraceae historiam illustratia. V. 13. Amsterdam, 1973 ; Labarre, E. J. Dictionary and Encyclopaedea of Paper and Paper-making. London and Toronto, 1952; Andreev, S. Les filigranes dans les documents ottomans. Couronne. Sofia, 2007; Velkov, A. Les filigranes dans les documents ottomans. Divers types d’images. Sofia, 2005 и др.
2. Недков, Б. Османотурска дипломатика и палеография. Т. 1. С., 1966, с. 85–86.
3. Джурова, А. Въведение в славянската кодикология. Византийският кодекс и рецепцията му сред славяните. С., 1997, с. 53; Недков, Б. Цит. съч., с. 85; Дуйчев, И. Лекции по архивистика. С., 1993, с. 87.
4. Джурова, А. Цит. съч., с. 54.
5. Bull’s Head and Mermaid. The History of Paper and Watermarks from the Middle Ages to the Modern Period. Ed. by the Bernstein Project, 2009. Stuttgart and Vienna, 2009, p. 12–28.
7. Недков, Б. цит. съч., с. 86.
9. Heinke, P., St. Mary Cray. Paper Mill. — In: Industry and Enterprise. Bromley Borough local History № 9, 1991. — В: <http://freepages.genealogy.rootsweb.ancestry.com/~barrowsr/Stories/JoynsosnPaperMill/St.Mary%20Cray%20Paper%20Mills%20by%20Peter%20Heinecke.htm>.
Bull’s Head and Mermaid. The History of…, р. 20–25.
10. Трябва да се отбележи, че голяма част от споменатите документи са пожълтели с времето, но са запазени немалко екземпляри с оригиналния си цвят.
11. <http://www.freyerweb.at/feyerabend/WZ%20Wort%20Bild%20%208_ 07.pdf>, p. 62.
12. Ахмед Шефик Мидхат паша (1822–1882) е османски държавник, управител на Дунавския вилает и един от инициаторите за приемането на Конституцията от 1876 г. Роден през 1822 г. в Истанбул, получава първоначално образование в религиозно училище, след което получава дребна служба във Великото везирство. В периода 1840–1861 г. той участва в различни комисии и съвети; от 1861 до 1864 г. е управител на Ниешкия еялет. В споменатата 1864 г. е назначен за валия на новосформирания Дунавски вилает, а през 1869 г. е назначен за управител на Багдад. В периода 1872–1877 г. заема два пъти поста велик везир. През 1876 г. той, заедно с други членове на кабинета, детронират султан Абдул Азиз, заменен на трона от брат си Абдул Хамид ІІ, и впоследствие приемат новата конституция на Османската империя. През 1877 г. Мидхат паша е заточен от новия султан, но от 1878 г. до 1881 г. е реабилитиран и назначен на държавна служба. Заточен отново през 1881 г. по обвинение в участие в убийството на Абдул Азиз, умира удушен три години по-късно в Таиф, Арабия. Тафрова, М. Танзиматът, вилаетската реформа и българите. С., 2010, с. 90–91
13. Намък Кемал (1840–1888) е османски писател, творил по времето на Танзимата. Като член на младоосманското движение и в резултат на критиките му към правителството емигрира в Европа, откъдето продължава с пропагандата към османската власт. Завръща се след приемането на конституцията от 1876 г. Умира през 1888 г. на о-в Хиос. Вж. История на Османската империя. Под ред. на Р. Мантран, С., 1999, с. 480–538.
14. <http://www.freyerweb.at/feyerabend/WZ%20Wort%20Bild%20%28_0 7.pdf>, p. 87.
15. Фабриката за хартия Джойнсън се намирала на р. Крей, югоизточен Лондон. Основана от У. Джойнсън през 1835 г., тя бързо се разраства и става значим производител на висококачествена хартия, произведена от парцали. В средата на века фабриката произвеждала над 30 тона хартия седмично, а в нея работели 630 души. След смъртта на У. Джойнсън фабриката остава собственост на семейството. За високото качество на произвежданата от тях хартия свидетелства фактът, че през 1914 г. точно тук се отпечатват първите британски банкноти от една лира (1£) и десет шилинга (10/-); Ashbee, Andrew. The Papermakers of Snodland c. 1740–1854, p. 13. — В: <http://www.kentarchaeology.ac/authors/>; Heinke, Peter. St. Mary Cray. Paper Mill. In: Industry and Enterprise. Bromley Borough local History № 9, 1991. — В: <http://freepages.genealogy.rootsweb.ancestry.com/~barrowsr/Stories/JoynsosnPaperMill/St.Mary%20Cray%20Paper%20Mills%20by%20Peter%20Heinecke.htm>.