Личният архивен фонд и параметрите на документалното наследство — предизвикателство за изследователя
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова
Автор: Русалена Пенджекова
Дизайн: Давид Нинов
София, 2013
Информацията за човека е концентрирана в многочислени видове източници както от официален, така и от личен произход. Първите фиксират комуникационните връзки на индивида със социалната среда. Вторите възникват в хода на реализацията на документотворческата активност на личността и отразяват, от една страна, междуличностното взаимодействие на хората, а от друга — субективната представа на човека за самия себе си и за околния свят.
В последните десетилетия с развитието и популяризирането на микроисторията често в центъра на вниманието на изследователите се оказва личността на човека, който е непосредствен участник в историческите събития на своето време. В този смисъл документите от личните архиви като свързващо звено между миналото и съвременността стават особено ценни като исторически свидетелства. Сведенията, съдържащи се в тях, са всъщност уникална информация и за социума като цяло. Поради това, документите от личните фондове с основание се считат за сравнително най-информативната група исторически извори.
Извороведското значение на архивните фондове от личен произход въпреки присъщата им изначална субективност е безспорно. Първо, те съществено допълват и обогатяват официалните документи, предоставяйки възможността на изследователите да разкрият в дълбочина хуманните аспекти на изучаваните явления. Второ, позволяват да се избегне обезличаването на историческите процеси. Личните архивни фондове в най-общ смисъл позволяват да се реконструират индивидуалните възгледи и отношението на фондообразувателя към съответните събития. Освен това фондовете от личен произход служат нерядко и като импулс за насочване към нови изследователски проблеми.
Именно практическата ни работа с архивен фонд от личен произход провокира настоящото проучване. В действителност се оказва, че дори и най-богатият личен фонд не е достатъчен като изворова база за изследователя предвид допълнителните документални следи, които се намират и трябва да се открият в учрежденските фондове или в тези на други лица, свързани с дадения фондообразувател. Това провокира у нас въпроса: «Имаме ли право и как можем да разширим изворовата база в рамките на логическата схема «архивен фонд — документални следи» с цел установяване параметрите на реалното документално наследство на личността?».
Тези колебания ни мотивираха да представим опита и изводите, до които достигнахме при работата с архивното наследство на екзарх Стефан(1). Проучването му очерта редица проблеми, свързани с възприетата в архивната теория представа, че архивният фонд от личен произход е достатъчна изворова база за живота и делата на дадена личност. За целта ще си послужим със статистика и примери, които демонстрират възможностите на архивната евристика дори когато архивните фондове от личен произход са значителни по обем, както и ще откроим ограниченията и затрудненията, съпътстващи изследователя, изкушен да подреди проучвателския си пъзел. За по голяма прегледност условно разделяме съдържанието на изследването на следните тематични зони, които са логично свързани и тематично допълващи се: Практически примери и евристични провокации; Аспекти на архивната евристика при работа с архивен фонд от личен произход; Възможен aлгоритъм за съставяне на справочник от вида «идеален опис»; Дигиталната ера и справочниците на бъдещето.
Практически примери и евристични провокации
Релацията биография на фондообразувателя — съдба на документалното му наследство
Екзарх Стефан I Български е една от личностите, които оставят изключително богато и разнообразно документално наследство. По определени причини архивните документи за него са разпръснати в различни архивохранилища и в разнородни по характер лични и учрежденски фондове, което значително затруднява издирването и използването им. Съдбата на архивното му наследство за съжаление се оказва по-сложна и от житейската му участ.
На практика определянето на параметрите на документалната база за личността на екзарх Стефан се оказва твърде сложна изследователска задача. Трудността на проблема произтича преди всичко от разпиляността на документите от него и за него, съхранявани в българските архивни учреждения. За реконструиране историята на документалното му наследство бе необходимо разрешаването на следните въпроси: а) конкретизиране на факторите, предопределящи съдбата на архивното му наследство; б) проучване историята на придобиване на документите в личните фондове на екзарх Стефан (т. е. в случая заведените два фонда за един фондообразувател) и значението им като исторически извор; в) издирване и оценка на важността на документалните следи за него в личните фондове на други лица, свързани с него и в учрежденските фондове, съдържащи информация за него; г) установяване съществуването на неоткрити документи, за които има преки и косвени податки.
Разпръснатостта на документите в разнообразни по характер лични и учрежденски фондове, намиращи се в различни архивни учреждения, затруднява значително възстановяването на първоначалния състав и намирането на отделните части на комплекса от документи от архивния фонд на екзарх Стефан. Този факт създава проблеми както при използването на документалното му наследство, така и при изследването на личността и делото му. Тези причини наложиха необходимостта от изработването на архивен справочник, в който да се обобщи, класифицира, систематизира и опише наличната от всички фондове информация, за да може да се използва в пълнота информационният ресурс за екзарх Стефан, независимо къде се съхраняват документите.
Реконструкция на архивния фонд и съставяне на т. нар. идеален опис
Най-удачна за целта се оказа реконструкцията на фонда и изработването на архивен справочник от типа «идеален опис», включващ описание на архивните единици от всички архиви, в които се съхраняват документални следи от архивния фонд на екзарх Стефан, независимо от тяхното местоположение. Процесът на усъвършенстване на описанието бе съобразен с действащите методически правила и указания(2). При проучвателската работа части от архивното наследство на духовника бяха открити в 27 фонда (16 лични и 11 учрежденски), намиращи се в ЦДА (Централен държавен архив), АМВР (Архив на Министерството на вътрешните работи), АМВнР (Архив на Министерството на външните работи), ДА — Смолян (Държавен архив — Смолян ), ДА — Пловдив (Държавен архив — Пловдив), НА — БАН (Научен архив на Българската академия на науките), АБНТ (Архив на Българската национална телевизия) и АБНР (Архив на Българското национално радио). Включени са биографични материали за него от архивите на частни и национални електронни медии, както и публикувани в Интернет документи от лични архиви на негови роднини и познати, които все още не са предадени в архивните учреждения.
На този етап идеалният опис съдържа общо 407 архивни единици от различни по вид документи и носители, които се съхраняват на различни места за периода 1887–2005 г. Необходимо е да уточним, че не са включени документи, съхранени в чужди архивохранилища, които могат да бъдат обект на специално издирване. По аналогичен начин стои и въпросът за документите, които се опазват в лични архиви. Търсенето и откриването им поставя изследователя пред сериозни затруднения, поради нежеланието и вероятно страха на тези, които са ги опазили, да ги направят публично достояние. Посоченият високоинформативен справочник представлява отворена система и позволява перманентно да се допълва с нова информация.
Проблеми при научно-техническата обработка на архивните материали и средства за прецизирането им
Важно е да отбележим, че в хода на изработването на класификационната схема и съставянето на «идеалния опис» се появиха за решаване редица въпроси от различен характер. По същество дейностите, които са осъществени, предхождат съставянето на справочника. Въпросните дейности обхващат архивните процеси, които в специализираната терминология и методика се разглеждат като част от научно-техническата обработка на архивния фонд.
Срещаните затруднения най-често бяха породени от: а) неправилното фондиране и съхранението на части от фонда в различни архивни учреждения и в различни по вид архивни фондове; б) липсата на определени документи; неточна архивна обработка на част от документите (погрешни датировки, разделяне на един документ в различни архивни единици, обединение на разнородни групи документи в една архивна единица, погрешни заглавия на архивни единици, които подвеждат за съдържанието им и др. под.); в) комплицираният характер на голяма част от документите, които могат да бъдат отнесени едновременно към различни раздели на класификационната схема и др. под.
А) Фондиране.
Едно от първите обстоятелства, които правят впечатление, е фондирането и наличието два архивни фонда, свързани с дейността на един и същ фондообразувател, съхранени в две различни архивохранилища. В случая единият архивен фонд е регистриран в ЦДА (ф. 1330К), а другият — в ДА — Смолян (ф. 473К). Материалите от първия са предадени в ЦДА през 1972 г. от Ивайло Кораков(3). Научно-техническата обработка на документите от фонда приключва едва в 1982 г., като са обособени 12 архивни единици.
Материалите от архивния фонд в ДА — Смолян са от две постъпления и са заведени в два описа, съответно през 1973 г. и 1993 г. Документите са предадени от сродниците му Стефан Калайджиев и Златка Матова(4). Към втория архивен опис през 2004 г. са добавени ксерокопия на документи от личния фонд на екзарх Стефан под № 1330К, съхраняван в ЦДА, и документи от откриването на паметник на екзарх Стефан в с. Широка Лъка на 7. 09. 2003 г. Общият брой на архивните единици в този фонд е 209.
През 2003 г. в АМВР е разсекретено и делото по оперативната разработка, срещу «обекта» екзарх Стефан под псевдонима «Облак» — фонд № 3, опис № 2, съдържащо седем архивни единици — от 452 до 458. В делото се съдържат много лични документи на екзарх Стефан, една част от тях вероятно иззети, а друга — фотокопирани.
Посочените материали от тези архивохранилища са с най-висока степен на информативност с оглед използването им като исторически извори. Въпреки тяхната стойност обаче като съществена изворова база за личността на екзарх Стефан се оказва, че те водят към още документални свидетелства, съхранени в архивни фондове на други лица и учрежденски фондове, свързани със служебната дейност на фондообразувателя. Именно тяхното издирване води до разширяване на параметрите на документалното и архивното наследство на екзарх Стефан и придобиването на реална представа за неговия състав, обем и граници. По този начин освен посочените архивни фондове в границите на фонда могат да се включат материали от още 14 лични фонда и 10 учрежденски от различни архивохранилища. Необходима е уговорката, че техният брой може да бъде увеличен още при по-щателно проучване.
Б) Класификация, систематизация и описание на архивните единици.
Освен с фондирането проблеми се наблюдават и при научно-техническата обработка на документите на ниво класификация, систематизация и описание.
Особено сложна е подялбата на материалите от служебната и творческата дейност на лицето и отнасянето им към съответните раздели и подраздели на класификационната схема. Твърде често документи, които са свързани със служебните функции на екзарх Стефан, са ярък пример за лично творчество. Имаме предвид речи, слова, приветствия и други подобни, които са произнесени при важни поводи от екзарх Стефан в качеството му на духовен глава на църквата. Те свидетелстват за ерудицията му и са истински шедьоври на ораторското изкуство.
Интересен пример в това отношение от описа на личния фонд на духовника в ДА — Смолян са трите варианта на труда на екзарх Стефан «Същина на пастирското служение». Два от вариантите са отнесени към документите за творческата дейност, а единият е причислен към материалите от служебната дейност(5). В случая неправилно в описа са подредени и озаглавени самите варианти, защото обработващият материалите архивист ги е разгледал като съвсем различни по жанр документи и е озаглавил трите архивни единици по следния начин:
— Статии (ръкопис) във връзка с отслужването на църковни служби и тайнства под надслов «Същина на пастирското служение»;
— Статия (машинопис) на екзарх Стефан (на руски език.) под надслов: «Същина на пастирското служение»;
— Машинописен вариант на наставления от екзарх Стефан до свещениците от енориите под надслов «Пастирско служение».
Прави впечатление, че един и същ текст е разгледан като принадлежащ към различни жанрове. При сравнение на тези архивни единици личи категорично, че са различни варианти на един и същ богословски труд. Неотчитането на този важен факт е довело и до неправилното подреждане на архивните единици в описа.
Друг проблем при работата с документалното наследство на екзарх Стефан е свързан със систематизацията на документите и обединението на разнородни материали в една архивна единица и разделянето на документи, които представляват едно съдържателно цяло с такива, отделени в други архивни единици. Съществуват множество примери за обединение, дори и не въз основа на тематичен признак, на лични и служебни писма, които съществено се различават. Също така има и доста примери за обединение на писма, молби, телеграми, изложения и др. под. в една архивна единица, без да има логично основание за това. Често срещан пример е разделянето на документи, които са едно цяло в различни архивни единици. Например резюме на съдържанието на книгата на Атанас И. Манов «Същност на източното старобългарско църковно пеене» погрешно е отделено като чужд материал, тъй като е част от писмо на същия до екзарх Стефан с дата 7. 12. 1942 г., в което се иска съдействие за издаване на книгата му от Св. синод(6). Друг подобен пример са кратки речи на ученици от VI клас при Софийската духовна семинария, изпратени от протодякон Ибришимов на митрополит Стефан за разпореждане относно отпечатването им. Те са отделени от писмото и са отнесени към групата на творческите материали за екзарх Стефан(7). Причина за такова разделяне на документи вероятно е състоянието на архива при предаването му и невъзможността на обработващия да изчете и фишира всички документи.
Съществуват доста примери с документите от творческата дейност на екзарх Стефан, когато чернови или подготвени за второ издание творби са обединени в една архивна единица. Напр. съчиненията му «Религия и наука», «Атонската гора и нейното самоуправление» и «Свет Христов просвещает всех (Мисли за младежта)», подготвени за второ издание, са обединени в една архивна единица като:
— Статии с църковна тематика(8).
По същия начин е постъпено и с подготвените за второ издание съчинения «Второто пришествие», «Път и цел» и «Отче наш»(9). В тези случаи различни съчинения на екзарх Стефан, издадени веднъж като отделни книжни тела, са обединени в една архивна единица. Тези примери са свидетелство за непознаването на творческата дейност на екзарх Стефан и за непълното предварително проучване и запознаване на обработващия документите с наличната по темата библиография.
Най-проблемно се оказва прецизирането и детайлизирането на заглавията на архивните единици(10). От една страна, то е свързано с установяването на съответствие между съдържанието на документите и посоченото вече в описа заглавие, а от друга — с увеличаването на информационния им потенциал. При сравняване на посоченото заглавие в описите и конкретното съдържание на документите много често се установява, че те не съвпадат. Напр. заглавието на архивната единица, посочено в описа, е:
— Екзарх Стефан. «Кратка история на Софийска епархия», студия(11).
При съпоставка на заглавието и съдържанието се вижда, че написаното не е от екзарх Стефан, а е част от съчинение със същото заглавие на Стефан Калайджиев(12). Проблемът в този конкретен случай е свързан с непознаването на наличните документи за екзарх Стефан в различните фондове, тяхната история на придобиване и литературата за него.
Някои от неточностите в заглавията произтичат от невниманието на обработващия документите и непознаването на творчеството на екзарх Стефан. Напр. посоченото в описа заглавие е:
— Проповеди на екзарх Стефан за всички празнични дни в годината под надслов «Който има уши да слуша, нека слуша»(13).
В случая архивната единица съдържа подготвения за второ издание труд на екзарх Стефан със заглавие «Свети три светители»(14). Друг подобен пример е посочването в описа само на част от заглавието на труда. Напр. съчинението «На път за Дамаск или научен анализ на евангелските чудеса» е посочено в описа като:
— Научен анализ на евангелските чудеса(15).
Подобни примери свидетелстват за небрежността при обработката, тъй като на самите материали ясно и в машинопис е дадено съответното заглавие.
Друг пример за неизчитане на съдържанието на материалите, а само на началото, е архивна единица със следното заглавие в описа:
— Писма-предложения на Д. Николов — полковник о. з. до митрополит Стефан за подобряване обществените устои на държавата и укрепването на нацията(16).
В конкретния случай архивната единица съдържа писмо с приложена брошура от полк. о. з. Д. Николов до митрополит Стефан с молба за съдействие при разпространението й
Много често непознаването на родословието на екзарх Стефан също е причина за грешки при посочването на имена в заглавията. Например племенникът на екзарх Стефан инж. Димитър Георгиев е посочен в описа като негов брат(17). В друго заглавие на архивна единица се съдържа твърдението, че намиращото се в нея стихотворение, е дело на внука на Екзарха(18), а такъв не съществува. Подобни неточности в озаглавяването на документите подвеждат за конкретното им съдържание. Описите изобилстват от примери с неверни заглавия, което значително затруднява използването на архивните документи и намалява тяхната информативност.
Друга причина за неточните заглавия е свързана с наличието на множество ръкописни документи, чието разчитане е доста трудно. Почеркът на самия екзарх Стефан не е особено четлив. Поради това твърде често не са разчетени имена на кореспонденти и съдържанието на архивните единици, което води до неидентифициране на адресати и адресанти. Напр. заглавието на архивната единица в описа е:
— Писма от роднини и познати до екзарх Стефан по лични въпроси(19).
Поради лошия почерк, не са отделени в самостоятелна архивна единица писмата на Антон Давидов (председател на Българския републикански комитет в Швейцария) до екзарх Стефан. Те дори не са подредени последователно в архивната единица. Освен това неизчитането на съдържанието на писмата е довело до отделянето в групата на чуждите материали на едно комюнике (на френски език), което иначе представлява съдържателно цяло с едно от писмата на Давидов до екзарх Стефан(20). В същата архивна единица се съдържат писма на Знеполския епископ Паисий, Гаврил Найденов, митрополит Василий, Г. Букуров и др. до екзарх Стефан. Съдържанието на писмата показва, че тук са обединени материали от служебен и личен характер.
Много често срещана причина за неуточнените заглавия е, че документите са написани на чужд език. Обикновено това е кореспонденция на сръбски, руски, френски и английски, чието съдържание не е преведено. Най-често такива архивни единици носят твърде общото заглавие:
— Писма (на латиница) до екзарх Стефан от кореспонденти в чужбина(21).
Преводът на писмата обаче показва, че те са от известни кореспонденти и са с изключително важно съдържание. Например в една такава архивна единица са обединени писма до сръбския министър-председател Стоядинович, патриарх Варнава и д-р Воислав Янич от екзарх Стефан. Друг подобен пример е обособяването в обща архивна единица на писма от екзарх Стефан до епископа на Гибралтар монсеньор Райт, до председателя на Съвета за международно приятелство чрез църквите лорд Дикинсон, до пълномощния министър на Турция и др.(22) По този начин информационният потенциал на заглавието на архивните единици се губи значително, защото много често чуждоезичните документи са от особена важност не само за изясняване живота и дейността на екзарх Стефан, но и за църковната, и обществено-политическата ни история.
Особено проблематични са и датировките на много от архивните единици. От една страна, това е свързано с факта, че документите са предадени по различно време, в различни архивни учреждения от различни лица и са обработени и заведени в различни лични и учрежденски фондове. В личните фондове на екзарх Стефан в ЦДА и ДА — Смолян има части от едни и същи документи и при внимателно изчитане и съпоставка на материалите от двата архива датирането им не се оказва невъзможно. Особено показателен е примерът с ръкопис от цариградския период (1907–1913) на екзарх Стефан, който представлява части от един тефтер, съхранени в двата фонда, като на някои от листовете има посочени години, а други са подписани с характерните тогава псевдоними на екзарха Даян Шинин, Миролюб Добролюбов и др.(23)
От друга страна, проблемът с датирането произтича от неточното обединение или разделяне на документите и невнимателния анализ на съдържанието им, като по-късни документи са подредени преди по-ранни.
Трудности при работата с документите създава и фактът, че материалите са отложени и заведени в различни архивни учреждения и фондове, което много често води до разделяне на един документ или групи документи. Пример в това отношение са части от дневници под наслов «Записки към записките ми», «Към моите изповедни бележки» и др., една част от които са съхранени в ДА — Смолян, а друга — в АМВР(24).
Съществуват още множество примери, които свидетелстват за разпиляното архивно наследство на екзарх Стефан, попаднало в различни архиви и фондове. Освен това спецификата при класификацията и обработването на документите в различните архивни учреждения и при личните и учрежденските фондове допълнително усложнява издирването и систематизирането на материалите. Особено трудоемко се оказва намирането и описването на документи от лични фондове на други лица, свързани с екзарх Стефан, и от учрежденски фондове, съдържащи информация за него. Много често заглавията на архивните единици подвеждат за наличието или липсата на документи за екзарх Стефан. Освен интуицията при търсенето на документални следи необходимо условие се оказва внимателното изчитане на всички документи от фондовете, в които се предполага, че би могло да има информация по интересуващата ни тема. Поради тази причина са възможни пропуски при издирването на документите особено като се има предвид личността на екзарх Стефан и контактите му, които предполагат наличието на сведения на твърде много места.
Независимо от проблемите при издирването, събирането, класифицирането и систематизирането на документите от фонда на екзарх Стефан е възможно съставянето на един доста пълен «идеален опис» на архивното му наследство. Необходима е обаче уговорката, че е възможно допълване на този архивен справочник с нова информация, тъй като съществуват още документи, за които разполагаме с преки или косвени податки, но на този етап не сме открили. Вероятно съществуват и документи, за които не предполагаме къде се намират и такива, които още не са предадени в архивните учреждения. Всъщност реконструкцията на личния архивен фонд плюс документалните следи, открити в други архивни фондове, показва твърде широките параметри на документалното наследство, продуцирано от дадената личност или от учрежденията, с които е била свързана служебната й дейност. Именно тяхното издирване, систематизиране и описание е най-важната предпоставка при формирането на изворовата база за по-нататъшно изследване на дадената личност.
Аспекти на архивната евристика при работа с архивен фонд от личен произход
В случая приведените по-горе примери от работата с конкретен архивен фонд от личен произход позволяват да бъдат изведени в теоретичен план определени твърдения, отнасящи се за който и да е личен архивен фонд и възможностите за използването му като изворова база в конфигурацията архивен фонд — документални следи.
Ограничения при архивното търсене и ресурси на архивната евристика
А) Издирване на архивните документи.
На първо място, практико-приложната дейност по издирването на документалните следи за дадена личност свидетелства, че това е твърде дълъг и трудоемък процес за изследователя. Трябва да посочим, че е необходима култура на информационното търсене, която включва комплекс от различни знания.
В процеса на търсене на информация може да се отбележат две страни. Едната представлява творчески процес, който има индивидуален, специфичен характер и зависи от интелектуалните възможности на изследователя и от неговата креативност. Главната особеност на този процес се заключава в установяването и обяснението на връзките между явленията (информация, документи, факти и т. под.). Другата страна е техническият процес на търсене на архивната информация. В широк смисъл той включва методическа подготовка, работа с архивни справочници, събиране на различна информация, включително и работа с архивни документи. При това централно място заемат начинът и прийомите на търсене на архивни документи.
Издирването на архивното наследство на определена личност и очертаването на неговите параметри се оказва процес, свързан с преодоляването на компликации от различен характер. Именно архивната евристика като раздел от архивознанието, изучаващ закономерностите на търсене на ретроспективна документна информация и разработваща теорията и методиката на архивното издирване — на практика помага за преодоляване на различните затруднения.
Б) Ограничения за изследователя.
В процеса на работа на изследователя по търсенето, идентификацията и последващата селекция на необходимите архивни документи може да посочим някои ограничения, съпътстващи неговото издирване:
Информационни ограничения.
Условно към тях може да отнесем неосведомеността и несъответствията.
Неосведомеността се появява в случаите на отсъствие или недостатъчност на сведения за наличието или местонахождението на архивните документи.
Несъответствията пък възникват в случаите на получената от потребителя информация, несъответстваща на неговото търсене.
Законодателни ограничения. Те са наложени от държавната организация и съответната правна регламентация и законодателна рамка най-често в областта на секретността и сигурността.
Идеологически (конюнктурни) ограничения. Обикновено те са свързани с възможностите за достъп до определена информация или съществуването на наложени теми табу в историографията за определен времеви период.
Географски ограничения. Географското местоположение както на изследователя, така и на организираната архивна мрежа много често се явява пречка за събиране на информация по изследваната тема.
Институционални ограничения. Такъв тип ограничения се обуславят от работното време на архивните институции, неприемливите понякога условия, бавното търсене на необходимата информация и др. под.
Икономически ограничения. Твърде често това са едни от най-сериозните препятствие при архивното търсене. Отсъствието на добра комуникационна връзка между отделните архиви не позволява на отдалечения потребител бързо да получи информация по интересуващата го тема. Това нерядко води до неоправдани дълги пътувания и значителна загуба на време и средства.
Лингвистични (езикови) ограничения. За наличните чуждоезикови документи в архивните фондове коректната научно-техническа обработка е от особена важност за пълното разкриване на целия информационен потенциал на архивните документи. Дефицитът от добре подготвени специалисти в областта на приложната лингвистика в архивните учреждения, често пъти води до погрешно систематизиране и описание, а оттам и до загуба на информативност на документите.
Графологични ограничения. В много случаи материалите от архивните фондове от личен произход са в ръкопис. Акуратното разчитане на различни почерци е от първостепенно значение за правилното разбиране на съдържанието на текстовете, а оттам и до пълното разкриване на информационния потенциал на архивните документи.
Психологически ограничения. Обичайно те се появяват при опитите на изследователя да търси документални следи в лични архиви на роднини и познати на лицето. Страхувайки се, че определена тема дълго време е била забранена, те отказват да дадат сведения за документи, които съхраняват и опазват. Недоверието и съображенията от субективно естество се оказват сериозна пречка при издирването на документи.
Технологични ограничения. Непълноценното използване от архивните учреждения на възможностите, които предоставят съвременните информационни технологии за трансформиране в електронен вид на справочници, както и наличния документален и архивен ресурс, които да осигурят пряк достъп на потребителите до ретроспективна документна информация, затрудняват научната комуникация и съответно работата на изследователя(25).
Посочените ограничения много често засягат работата на изследователя. Некоректно изработените справочници водят до загуба на време за отсяване на материал, който не е свързан с темата. Не без значение са и финансовите последици. Много често се налага преформулиране на темата или пък изследванията стават непълни, по-малко изчерпателни. Това от своя страна води до нереализация на пълния изследователски потенциал. От друга страна обаче, ограниченията се превръщат в интелектуално предизвикателство и провокират креативност, рафиниране на темата и разработване на стратегии за търсене на необходимата информация(26).
Относно способите за преодоляването на всички посочени ограничения може да кажем, че главният е «вживяване в темата», който включва в себе си постоянно обмисляне и пренареждане на знанията по темата, умения да ги анализираш, съпоставяш и обобщаваш, готовността, находчивостта и желанието да извършваш възможно най-мащабно проучване на документите, свързано с изчитане на всеки един, в който се очаква, че би могло да има информация по интересуващата ни тема. Владеенето на тези способи позволява преодоляването на почти всички посочени ограничения и достигането до максимална «информационна плътност» на фонда. Новите технологии и компютърни програми създават възможности за генериране на бази данни по дадената тема, но примерите от практиката показват широките възможности за архивната евристика.
Информационен потенциал на «идеалния опис» за формиране на изворовата база
Маркираните ограничения фактически съпътстват цялостния изследователски процес по формирането на изворовата база. Систематизирането на цялото документално наследство на личността и съставянето на справочник от вида «идеален опис», основан на методическите правила и изисквания, са оптимално полезни от гледна точка на потребителите на информация.
В резултат се съставя високоинформативен справочник, който обхваща комплекса от всички намерени документи и архивни единици, които са различни по вид и носител и които физически се съхраняват на различни места. При изработването му се осъществява не само уеднаквяване на обработката, но и се отстраняват всички забелязани неточности, грешки, пропуски при описанието и датирането на документите. Чрез организирането и описанието на документалните свидетелства, разкриващи миналото на личността, в идеален опис, и класификационна схема, която изпълнява функциите на подпомагащ информационното търсене класификатор, се постига: а) систематизиране на документите и по този начин се съдейства за максималното улесняване на търсенето им и извличането на документната информация; б) усъвършенства се описанието, редактират се и се уточняват заглавията на архивните единици, датират се документи и с всичко това се увеличава информативността на справочника, както и прецизирането на изворовата база; в) осигурява се възможност за улесняване на използването на документите, тъй като са събрани на едно място необходимите данни за документите, съхранявани в различни архиви и фондове; г) с помощта на компютърните технологии е възможно оптимизиране на постигнатите резултати и разпространение на справочника в Интернет среда.
Маркираните предимства на подобен род справочници са безспорни. Потребителят на архивна информация получава възможност за съпоставка и анализ на широк кръг от източници — не само традиционните писмени документи, но и такива на технически носители фото-, фоно-, кино-, аудиовизуални и електронни документи. Това пък от своя страна позволява многопластово представяне и изследване на личността.
По наше мнение изготвянето на справочник от вида «идеален опис» е важна предпоставка за прецизирането и определянето на максималните параметри на изворовата база в конфигурацията личен фонд — документални следи. Това от своя страна, гарантира последващи качествени документални публикации и по-надеждни в научно отношение исторически изследвания.
Възможен aлгоритъм за съставяне на справочник от вида «идеален опис»
Практическата работа по съставянето на «идеалния опис» позволява да бъде описан в основни линии алгоритъмът на работа и въз основа на това в теоретичен план да бъдат изведени някои основни методически препоръки:
Подготвителна работа.
1. Планиране на предстоящите дейности.
2. Маркетингова дейност — цели и въздействие на подготвяния справочник.
3. Формиране на екип от участници (възможно е участникът да бъде само едно лице, но предвид трудоемкостта на начинанието е препоръчително участието на повече хора).
4. Изготвяне на програма и работен план за предстоящите дейности.
Издирване на документите и изработване на справочник от вида «идеален опис».
1. Определяне на кръга от архивохранилищата, в които ще бъде проведено издирването на документални свидетелства за дадената личността и проучване на архивните фондове в:
а) Архиви и архивни сбирки в България(27):
— Централните държавни архиви — ЦДА и ДВИА;
— Регионалните дирекции (шест) и съответните териториални архиви (двадесет и седем) към тях;
— Архиви и архивни сбирки на музеи, библиотеки, читалища, културни, религиозни и други публични институции;
— Частни архиви.
а) Архиви и архивни сбирки в чужбина.
1. Конкретизиране на вероятните лични, семейни и родови архиви на лица, свързани с фондобразувателя, които съхраняват документи за изследваната личност, и изграждане на стратегия за търсене и получаване на информация от тях.
2. Проучване на публикуваните (в традиционен и електронен формат) документи.
3. Преглед на пътеводителите, списъците на фондовете, частичните постъпления, прегледите и картотеките на съответните архиви и изготвяне на списък от личните, учрежденските архивни фондове и архивните колекции (на базата на връзките на фондообразувателя с институции и лица), които трябва да бъдат проверени.
4. Проучване на съответните архивни описи, селектиране и изготвяне на потенциален списък на архивните единици, които трябва да бъдат изчетени.
5. Полистно изчитане, фиширане и подбор на информацията от архивните единици.
6. Прецизиране на грешките, допуснати при научно-техническата обработка, и тяхното отстраняване, вземайки под внимание данните от всички проучени фондове, чието събиране в цялост и извършен сравнителен анализ позволява те да бъдат коригирани:
а) неправилно формирани архивни единици с различни по вид документи;
б) погрешно подреждане на документите в архивните единици без оглед на хронологичния, номиналния или географския признак;
в) некоректно озаглавяване на архивните единици и погрешни:
— датировка;
— атрибуция (авторство);
— локализация.
г) неразчетени материали в ръкопис и превод на чуждоезикови документи.
1. Изготвяне на примерна класификационна схема (въз основа на типовата класификационна схема за личен фонд се разработват допълнения и изменения, съобразно характера на дейността на фондообразувателя) в зависимост от вида на архивните фондове, основната дейност на фондообразувателя, разнообразието по отношение на видовия състав на документите в архивните фондове, респективно в архивните единици и пълнотата, и степента на запазеност на фонда.
2. Систематизация на документите.
3. Отнасяне на архивните единици към съответните раздели и подраздели на класификационната схема.
4. Подреждане на архивните единици и посочване за всяка една архивна единица на: заглавие; искови данни (съкратено название на архива, номер на фонда, номер на описа, номер на архивната единица, брой листове); начин на възпроизвеждане; библиографски данни за публикуваните документи.
Напр.: «Част от дневник на Стоян Попгеоргиев, воден в Цариград, разкриващ решението му да се замонаши. (16 октомври 1910 г.)»
ЦДА, ф. 1330К, оп. 1, а. е. 2, л. 1. Оригинал. Ръкопис.
ТД «ДА — Смолян», ф. 473К, оп. 2, а. е. 116, л. 1–2. Ксерокопие от оригинала.
Откъс от Дневника е публикуван под № 1 в «Екзарх Стефан I Български (Документален сборник)», съст. Л. Любенова, Л. Спасов, Р. Пенджекова, П. Карамфилова, П. София, 2003, с. 9–10».
Съставяне към «идеалния опис» на анотирана колекция от допълнително издирените документални следи, свързани с фондообразувателя.
1. Формиране към описа на допълваща колекция от анотирани документални следи за фондообразувателя, открити във фондовете на учреждения и лица или в лични архиви, свързани с него:
— извороведски анализ на издирените документи и научно анотиране;
— разработване на схема за класификация (възможно е схемата за разполагането на документалните следи да преповтаря разделите и подразделите на класификационната схема или да бъде избран адекватен формален или логичен признак, по който те да бъдат подредени), а не само да бъдат добавени като списък;
— систематизиране на документалните следи по избраната схема;
— посочване на исковите данни на документите и библиографските данни, за тези от тях, които са публикувани.
Маркираният алгоритъм не претендира за пълнота и изчерпателност, а само цели да насочи вниманието към основните дейности, съпътстващи неговото изготвяне. Описаният дълъг и трудоемък процес би могъл да бъде подпомогнат чрез възможностите, които предоставят информационните технологии и тяхното активно и пълноценно използване в архивните процеси и дейности.
Дигиталната ера и справочниците на бъдещето
В условията на мрежовото общество и в светлината на новите предизвикателства пред архивните институции, във връзка с трансформацията на традиционните документални комплекси и архивни справочници е наложително да се преосмисли идеята за публикуването на архивните описи. Необходимо е не само тяхното преформатиране, а и коректното отстраняване на всички техни несъвършенства в елементите на описание, за да се разкрие максималният им информационен потенциал. Още повече, че с оглед на реализирането на стратегическия план EUROPEANA (ЕВРОПЕАНА) за създаването на Единна цифрова библиотека в периода 2011–2015 г. — българските исторически архиви ще трябва да осигуряват трансгранични онлайн е-услуги на заинтересуваните потребители на документна информация в страните членки на Европейския съюз(28).
Въпросът за предоставеното от страна на българските исторически архиви дигитално съдържание за ЕВРОПЕАНА по линия на общоевропейския архивен портал (Archives Portal Europe)(29) пряко кореспондира с качеството на цифровизацията на националния архивен ресурс. Тя трябва да бъде извършена в съответствие с общоприетите международни информационни архивни стандарти за описание и съответните ISO-стандарти. Това означава, че при дигитализацията на архивните справочници и традиционните документални комплекси независимо от възможностите за манипулация би трябвало да бъдат съхранени специфичната йерархична систематизация, регистрация и описание на архивните фондове, архивните единици и документи в състава на Националния архивен фонд(30). Подобен подход би гарантирал и последващи възможности за създаване на ново поколение архивни справочници и в частност за автоматично генериране на справочник от вида «идеален опис». От своя страна това би улеснило значително достъпа и работата на изследователите с архивните ресурси.
Необходимо е да констатираме значителното изоставане на българските архиви в тези общоевропейски процеси. Държавна агенция «Архиви» (ДАА) е включена в създаването на архивния портал още с началото на проекта APEnet(31), реализиран от националните архивни институции на 14 европейски страни в сътрудничество с ЕВРОПЕАНА. Със стартирането на проекта APEx(32) (в него участват 29 страни) на 1. 03. 2012 г. (ще продължи до февруари 2015 г.) ДАА придобива статуса на страна доставчик (content provider) на архивно съдържание към архивния портал. Проектът APEx има за цел разширяване, задълбочаване и усъвършенстване на APEnet като по този начин повиши не само качеството, но и количеството на дигиталните документи. За трите години (2012–2015 г.) по договор ДАА се е ангажирала да предостави дигитално съдържание на портала в три пункта: 2000 образа във формат JPEG, които са считани за шедьоврите на ранната национална история (края на XIX век) и на историята на комунистическата партия (1944–1989); архивни справoчници във формат EAD; 34 описания на институции във формат EAG, които съдържат архивни документи(33). На този етап обаче все още липсва българското дигитално съдържание в единния общоевропейски архивен портал. Темповете на работа в тази посока засега не са обнадеждаващи за потребителите на ретроспективна документна информация.
Коректно е да отбележим, че независимо от скоростта на извършващите се трансформации полетата за архивна евристика в работата на изследователите остават. За да се разшири достъпът до архивните източници и услуги в дигиталната ера, е необходимо качество на цифровизацията, пълнота и яснота на обясненията в справочния апарат и използването на съответните технически и професионални стандарти за архивно описание. Уеб достъпът и цифровите репродукции подпомагат процесите на изследване, пестят време; улесняват изследователя в узнаването и намирането на архивни материали; способстват процеса на разбиране на съдържанието и контекста, но все още не заместват необходимостта от използване на оригиналите на място. Аналитичните и тълкувателните умения при работата с архивни източници са също толкова необходими на учения в цифровия век, колкото и преди(34). Потребно е обаче подобряване на услугите, предоставяни от архивите за нуждите на потребителите, и създаване на следващо поколение онлайн справочници, организирани подходящо и лесно за използване(35).
В заключение: Комплексното и интердисциплинарно изследване на архивните източниците за дадена личност позволява апробирането на редица методи и похвати, които успешно биха могли да се използват от изследователите, пишещи биографии. Познаването на традициите в архивната теория и методика и прилагането на модерните и иновативни подходи на архивистиката като интегрална наука, позволяват по-пълното и детайлно изучаване на определената изследователска тема.
Бележки
1. Екзарх Стефан I Български е роден на 7. 09. 1878 г. в с. Широка Лъка със светското име Стоян Попгеоргиев Шоков. Първоначално учи в родното си село, а през 1893 г. постъпва в Богословското училище в Самоков. От 1898 до 1900 г. учителства в с. Солища. В периода 1900–1904 г. е студент в Киевската духовна семинария. До 1907 г. учителства в Пловдив, след което е командирован като учител в Цариградската духовна семинария. На 16 октомври приема монашеството под името Стефан, а от 1911 г. е частен секретар на екзарх Йосиф. След Балканските войни се завръща в София и става протосингел на Светия синод. От 1915 до 1919 г. специализира в Швейцария, където придобива докторска степен. На 20. 04. 1922 г. е избран за канонически Софийски митрополит, а на 21. 01. 1945 г. — за Екзарх Български. На 6. 09. 1948 г. е принуден да подаде оставка като глава на Българската православна църква и е въдворен в с. Баня, Карловско, където остава до смъртта си на 14. 05. 1957 г.
По подробно виж: Пенджекова, Р. Личността и делото на екзарх Стефан в българската историческа памет. Смолян, 2007.; линк към книгата в електронен вариант: <http://electronic-library.org/books/Book%200026.html>.
2. Виж «идеалния опис» в: Пенджекова, Р. Личността и делото на екзарх Стефан в българската историческа памет. Смолян, 2007; линк към книгата в електронен вариант: <http://electronic-library.org/books/Book%200026.html>.
3. Вероятно близък на Илина Коракова — проповедничка от Софийска митрополия, която според различни податки съхранява документи на екзарх Стефан, а в последните години на заточението му преписва много от неговите съчинения.
4. Стефан Калайджиев е племенник на архиерея — син на Ангел Попгеоргиев (по-голям брат на екзарх Стефан). Работи като домакин и финансов инспектор в Софийската митрополия в периода 1941–1949 г. Златка Матова е сродница на духовника.
5. Софийски, Ст. Същина на пастирското служение. София. 1935.; ДА — Смолян, ф. 473К, оп. 2, а. е. 37, л. 1–128; а. е. 49, л. 1–123; а. е. 51, л. 1–117.
6. ДА — Смолян, ф. 473К, оп 1, а. е. 44, л. 4–5; а. е. 81, л. 1–4.
7. Пак там, а. е. 40, л. 1–4; 44, л. 1.
8. Пак там, оп. 2, а. е. 56, л. 1–48; Трудовете са публикувани за първи път като самостоятелни издания, както следва: «Религия и наука», 1934 г. и преиздадено 1937 г.; «Свет Христов просвещает всех (Мисли за младежта)», 1942 г.; «Атон», 1936 г.
9. Пак там, а. е. 57, л. 1–50; Трудовете са публикувани за първи път като самостоятелни издания, както следва: «Второто пришествие», 1940 г.; «Път и цел», 1933 г.; «Отче наш», 1938 г.
10. Нейкова, А. Диференциран подход при описанието на архивни единици от различен вид. — Научни конференции по архивознание. Материали от националната научно-приложна конференция «Научно-техническа обработка на архивните фондове», ноември 1983 г. София, 1985, с. 153–159.
11. ДА — Смолян, ф. 473К, оп. 1, а. е. 41.
12. Пак там, ф. 936, оп. 2, а. е. 154.
13. Пак там, ф. 473К, оп. 2, а. е. 38, л. 1–76.
14. Софийски, Ст. Свети три светители. София, 1941.
15. ДА — Смолян, ф. 473К, оп. 2, а. е. 58, л. 1–65.
16. Пак там, оп. 1, а. е. 8, л. 1–15.
17. Пак там, а. е. 82, л. 1–6.
18. Пак там, а. е. 26, л. 1–5.
19. Пак там, оп. 2, а. е. 81, л. 1–41.
21. Пак там, а. е. 72, л. 1–4; а. е. 82, л. 1–6.
22. Пак там, а. е. 66, л. 1–15.
23. ЦДА, ф. 1330К, оп. 1, а. е. 5, л. 1–10; а. е. 7, л. 1–2; а. е. 8, л. 1–2; ДА — Смолян, ф. 473К, оп. 2, а. е. 63. л. 1–72.
24. ДА — Смолян, ф. 473К, оп. 2, а. е. 3, л. 1–15; а. е. 4, л. 1–6; АМВР, ф. 3, оп. 2, а. е. 455, л. 180–187.
25. Нейкова, А. Трансформацията на съвременните архиви и университетската архивистика като образователен модел. — Във: Пътят към книгите и информацията. Юбилеен сборник, посветен на 65–годишнината на Татяна Янакиева. С., 2009, с. 446–450. — <http://electronic-library.org/articlers/Article%200119.html>; Нейкова, А. Българските архиви и научната комуникация в информационното общество. — Във: Известия на националния литературен музей, 2004. Т. II, с. 42–50. — <http://electronic-library.org/articlers/Article%200047.html>.
26. Duff, W., Craig, B., Cherry, J. Historians Use of Archival Sources: Promises and Pitfalls of the Digital Age. — The Public Historian, Vol. 26, No. 2 (Spring, 2004), pp. 7–22. — <http://www.jstor.org/stable/3379687>.
27. Посочената структура на Държавна агенция «Архиви» е според сега действащия Устройствен правилник на Държавна агенция «Архиви», приет с ПМС № 9 от 28. 01. 2010 г., обн., ДВ, бр. 10 от 5. 02. 2010 г., в сила от 6. 03. 2010 г., изм. и доп., бр. 8 от 27. 01. 2012 г., в сила от 27. 01. 2012 г., изм., бр. 22 от 16. 03. 2012 г., бр. 36 от 11. 05. 2012 г., в сила от 11. 05. 2012 г. — <http://www.archives.government.bg/uploaded_files//USTROJSTVEN_PRAVILNIK_na_Dyrjavna_agenciq_Arhivi.pdf>.
28. Нейкова, А. Европейски предизвикателства към българското професионално университетско образование по архивистика и професията архивист. (Доклад, изнесен на юбилейната конференция по случай 60–годишнината от старта на българското професионално образование по архивистика в Софийския университет и 10-годишнината на специалност «Архивистика и документалистика», към катедрата по «Архивистика и помощни исторически дисциплини» на Историческия факултет, на тема «Архиви, професия и образование — реалности и стратегии», проведена на 18–19. 04. 2012 г.).
29. <http://www.archivesportaleurope.net/>.
30. Нейкова, А. Дигитализация на архивните ресурси, научна комуникация и професионално архивно образование в мрежовото общество. Доклад, изнесен на конференция, организирана от СУ «Св. Климент Охридски» и Държавна агенция «Архиви» на тема: «Архивите, университетите и дигитализацията на културно-историческото наследство», 19. 11. 2012 г.).
32. <http://www.apex-project.eu/>.
33. <http://www.archives.government.bg/daa_projects-510-2-%D0%9F%D 1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%20APEx%20%28Archives%20Portal%20Europe%29>.
34. Duff, W., Craig, B., Cherry, J. Historians Use of Archival Sources: Promises and Pitfalls of the Digital Age. — The Public Historian, Vol. 26, No. 2 (Spring, 2004), pp. 7–22. — <http://www.jstor.org/stable/3379687>.
35. Rhee, Lim Hea. Modelling historians information-seeking behaviour with an interdisciplinary and comparative approach. — <http://informationr.net/ir/17-4/paper544.html#.UOhFiqywaqA>.