Eвропейски предизвикателства към българското професионално образование по архивистика и професията «архивист»
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова
Автор: Андриана Нейкова
Дизайн: Давид Нинов
София, 2013
Както е обявено, на 18 и 19 април 2012 г. се провежда VІ научна конференция на тема: Архиви, професия и образование — реалности и стратегии. Тя е посветена на 60–годишния юбилей на Българската университетска архивистика и 10–годишнината от старта на специалност Архивистика и документалистика. Трябва да се поясни, че от 2002 г. досега именно специалността представя българското университетско професионално образование по архивистика като национален модел, създаден и утвърден в Софийски университет «Св. Климент Охридски» през периода 1952–2012 г.(1)
Известно е, че от 2005 г. на 18 април официално започна да се отбелязва денят на специалността, който съвпада и с рождения ден на акад. Иван Дуйчев — 18. 04. 1907 г. За целта по инициатива на преподаватели от катедра Архивистика и ПИД се организират научни конференции по актуални проблеми на теоретичната архивистика, историята, съвременната организация и трансформациите на архивните институции и на техните информационни ресурси, а също и на професионалното образование по архивистика и изискванията към професията «архивист» в съвременния все по-глобализиращ се свят и информационно мрежово общество. На тези форуми участват не само преподаватели от Историческия факултет, но и специалисти, работещи в архивите, както и преподаватели по архивистика от други висши училища, студенти и докторанти. Участниците все още са сравнително тесен кръг, но всеки от тях е с доказани приноси в областта на архивната теория и приложната архивистика, разработвана специално за учебни цели.
Юбилеят ни е повод да припомним, че за изминалия 60–годишен период от 1952 г., когато за първи път стартира обучението на архивисти в Софийския университет, успоредно с развитието и утвърждаването на Българската университетска архивистика са подготвени повече от 500 дипломирани специалисти-архивисти, в това число и завършилите бакалавърската и магистърските програми на специалност Архивистика и документалистика, както и няколко десетки докторанти и специализанти. Повечето от възпитаниците ни, сред които и чуждестранни студенти, докторанти и специализанти, въпреки че не са работили и не работят в системата на държавните архиви, успяват да се реализират като архивисти в сферата предимно на частния публичен сектор, а също в държавната и общинската администрация, и др.
Трябва да се поясни, че дипломите, издавани на завършилите специалност Архивистика и документалистика, вече са легитимни и в държавите членки на Европейския съюз, тъй като правото за упражняване на професията «архивист» е лицензирано на общностно равнище. Основание за посочения регламент е съответният кандидат да има стартово професионално образование по архивистика или допълнителна квалификация, но те следва да са придобити в акредитирани университетски или други специализирани образователни структури, осигуряващи съвременно и конкурентно професионално обучение по архивистика. Специалност Архивистика и документалистика в Софийския университет отговаря на всички тези изисквания благодарение на получените досега три успешни акредитации.
През ХХІ в. настъпиха значителни технологични промени, засягащи формирането, опазването и използването на съвременните публични документални и архивни ресурси. Електронното управление и извършващата се трансформация на традиционните документални комплекси и архивни справочници са сериозно предизвикателство за архивистите. В условията на информационното мрежово общество и повсеместното въвеждане на електронното управление, както и във връзка с цифровизацията на европейското културно и историческо наследство в рамките на стратегическия план на EUROPEANA (ЕВРОПЕАНА) за създаването на Единна цифрова библиотека през периода 2011–2015 г. и представянето на съответното архивно дигитално съдържание чрез Achives Portal Europe: http:/archivesportaleurope.net (APEnet), националните ни архиви също ще трябва да осигуряват съвременни трансгранични онлайн е-услуги за всички заинтересувани потребители на документна информация в Европейския съюз. Поради своята технологична изостаналост обаче българските архиви все още запазват равнището си някъде от края на миналия век, когато за компютри, информационни технологии и научни комуникации у нас се говореше предимно в бъдеще време(2). При тези условия сагата около създаването на т. нар. Автоматизирана информационна система на държавните ни архиви (АИСА), се проточи с десетилетия, но без очакваните резултати. А работата по създаването на новия проект «Информационна система на държавните архиви (АСДА)», започна неотдавна.
Причините за сравнителната технологична изостаналост на държавните ни архивни институции са комплексни и известни на специалистите в архивния отрасъл, включително и на университетските преподаватели по архивистика. За съжаление посочените проблеми имат своето негативно влияние върху развитието и на професионалното архивно образование, както и за отношението към професията «архивист» у нас. Неоспорим факт е, че тя продължава да е незаслужено пренебрегвана и в плен на неизживени представи, че за «архивист» не е необходимо да се учи в университет, а още по-малко да се специализира допълнително, когато на съответния служител или на директора на даден архив липсва стартово професионално образование или квалификация по архивистика(3).
Лично за мен остава необяснимо и отношението, демонстрирано в похвалните слова по повод тържественото честване на 60–годишнината от създаването на българските исторически архиви, което на 10. 10. 2011 г. беше организирано от ДА «Архиви» в Аулата на СУ «Св. Климент Охридски». Официалните гости и представителите на ръководството изобщо не споменаха българското университетско професионално образование по архивистика, нито университетските преподаватели, дори първите, сред които акад. Иван Дуйчев, доц. Мария Матеева и други, за които Българската университетска архивистика и архивите бяха кауза(4). А днес ние — техните ученици и следовници, се опитваме да вдъхновим и подготвим младите си колеги да съхранят и продължат стореното от тях. При това отношение мисията ни изглежда «невъзможна», но, както е известно, ние не се обезсърчаваме лесно, «въпреки всичко»!
Със сигурност обаче проявеното пренебрежение позволи да се акцентира върху представата за архивистите в ролята им единствено на «пазители на архивите». Известно е обаче, че още от края на 80–те години на миналия век международната архивна общност формулира една по-различна мисия на архивистите в съответствие с обществените очаквания, а именно: «политика за преминаване от владеене към достъп». Извършената промяна е продиктувана от интересите и очакванията на гражданите към националните исторически архиви. За тях съвременните архиви са институти на колективната памет, а не «арсенали на властта», както са били ограничавани в миналото. В съответствие с новите реалности се разработва и известната «теория за тоталните архиви», която е заслуга на представителите на американската и канадската архивна школа. Новата теория позволява да се утвърди общоприета стратегия за развитие на националните архивни институции по посока на възможно най-цялостно архивиране на процесите и промените в съвременното обществото, а не опазване предимно на официалните документи, които по принцип се предават от държавните институции в историческите архиви, след изтичането на определените срокове за задължително учрежденско съхранение. Разглежданата теория обосновава принципно нови подходи при определяне не само на източниците — фондообразувателите, на историческите архиви, но включва и опазването на цялото видово многообразие от документите с историческа ценност, сред които и съвременните електронни документи и бази данни/архиви.
Ето защо не мога да се съглася, че на архивистите у нас през ХХІ в. продължава да се отрежда и оценява само роля на «пазители», а не на преки участници в процесите по формиране, съхраняване и ефективно използване на националните публични документални и архивни ресурси в съвременното високотехнологично и гражданско общество. На този етап професията «архивист» придобива все по-универсално значение, но у нас това не се отчита. Нещо повече, правят се опити от страна на някои «специалисти» да се оспорва нейното бъдеще. За наследници на «излишните» вече архивисти се визират системните администратори. Разбира се, подобни «предсказания» са несериозни. Всички ние сме свидетели, че независимо от позицията си в дадена администрация всеки служител ежедневно съставя, получава, изпраща и архивира документи, за да изпълнява ефективно и в срок своите конкретни задължения в сферата на управлението и социалните дейности. А архивното ни образование на свой ред следва да се съобразява с потребността от допълнителна квалификация по документалистика и архивистика на съвременната българска администрация.
Въпреки наличието на сравнително широка професионална ниша за реализация на дипломираните архивисти те се сблъскват с редица проблеми при намирането на работа по избраната от тях още в университета специалност. Ръководствата на ДА «Архиви» през периода след 1989 г. предпочитат да се дистанцират от решаването им. Липсата на национална стратегия за развитие на българските архиви след присъединяването на страната ни към Европейския съюз от 1. 01. 2007 г. също допринася за задълбочаване на съществуващите проблеми независимо от продължаващите реформи на наследената от предходния тоталитарен период държавна архивна система, заедно с остарялата национална архивна доктрина.
Непроменен остава и фактът, че в държавните архиви както в миналото, така и понастоящем повече от 95% от работещите специалисти нямат необходимото стартово професионално образование по архивистика или придобита в течение на дългогодишния им стаж допълнителна квалификация в рамките на университетската специалност Архивистика и документалистика към Историческия факултет на СУ «Св. Климент Охридски» или в други висши училища, в които също започна да се организира професионално обучение по архивистика, но засега само в магистърски програми на специалност «История», «Публична администрация» и др.
Що се отнася до системата за професионална подготовка и квалификация на служителите, която функционира в държавните архиви, тя предлага квалификационни курсове предимно за новоназначени специалисти. Тези курсове традиционно се осигуряват с помощта на собствени ресурси и по изключение с университетски програми и преподаватели по архивистика.
Една от причините за съществуващото подценяване на стартовото архивно образование и професионална квалификация по архивистика е отсъствието в досегашното ни архивно законодателство на изискване за образователен ценз на кандидатите за специализираните и ръководните длъжности в щатното разписание на ДА «Архиви». А още в материалите на ХІІ международен конгрес на архивите, проведен в Канада през септември 1992 г., изрично се подчертава необходимостта от професионално образование по архивистика за бъдещите специалисти-архивисти в историческите архиви и в държавната администрация(5).
Не е случайно, че и в официалния Бюлетин на VII европейска конференция на архивите, която се провежда през 2006 г. във Варшава, професията «архивист» се определя като една от значимите професии в обединена Европа. Форумът се организира от Генералната дирекция на полските архиви и Асоциацията на полските архивисти в сътрудничество с Европейското регионално отделение и Секцията на професионалните асоциации към Международния съвет на архивите. Темата на конференцията: «Архивист — професия на бъдещето в Европа», кореспондира с идеите и принципите, съдържащи се в Съвместната декларация на министрите на европейските страни, приета на 19. 06. 1999 г. в Болоня. Както е известно, в документа се посочват основополагащите цели за създаване на европейско пространство на висшето образование. Една от тях предвижда приемането на ясни и лесносравними образователни степени, в това число и чрез въвеждането на Приложения към дипломите. По този начин се осигурява заетостта на европейските граждани и международната конкурентоспособност на системите за европейско висше образование, в това число и на архивните специалисти в ЕС.
За съжаление инициативите на българската университетска архивна колегия официално да бъдат признати дипломите на възпитаниците на специалност Архивистика и документалистика в съответствие с последвалото сертифициране на правото за упражняване професията «архивист» в държавите членки на Европейския съюз засега остават неразбрани. Напоследък обаче се наблюдава засилващ се интерес от страна на работодателите към дипломираните архивисти и документалисти като условие при кандидатстване за работа в учрежденските архиви или деловодствата. Считаме, че същият подход би трябвало да е един от основните критерии и при провеждането на конкурсите за назначаване на архивисти и в системата на държавните архиви, поне за част от позициите «младши експерт». Още повече, че именно ДА «Архиви» е оторизирана да провежда държавната политика в архивния отрасъл като цяло. Впечатлението ни е, че досега националната архивна служба не проявява очаквания интерес в качеството си на работодател към възпитаниците на специалност Архивистика и документалистика въпреки че тя притежава всички необходими официални акредитации.
Трябва да отбележим, че през последната година университетските дипломи по архивистика допълнително се обезценяват и по линия на организирането на стажове за студенти от други хуманитарни специалности в архивната система. Въпросните стажове се удостоверяват със «сертификати», подписани лично от председателя на ДА «Архиви», с уверението, че те ще им послужат при кандидатстване за работа в държавните архиви.
В сравнение с тях студентите — бъдещи архивисти, за стажа си в архивите, който е регламентиран в учебните планове на бакалавърската и магистърските програми на специалността, получават само оценки за изпълнението на поставените им задачи по време на практическото им обучение. Тези оценки се включват в дипломите. Те засега не им осигуряват никакви предимства при кандидатстване за работа по специалността в обявените конкурси.
В тази връзка се налага да припомним, че все още специалност Архивистика и документалистика има договор за сътрудничество с държавните архиви. Въпреки че стандартният за подобни случаи договор беше предварително съгласуван и официално подписан на институционално равнище през 2010 г., той си остана като едно добро намерение. Създава се впечатлението, че продължава да се обезсмисля българското университетско професионално образование и квалификация по архивистика. При това положение са необходими нови инициативи и подкрепа от законодателя, работодателите и архивната колегия като цяло за актуализиране на регламентите относно правото да се упражнява професията «архивист» в съответствие с европейските норми и критерии.
Коректно е да се поясни, че повечето от дипломираните ни студенти засега предпочитат да стартират професионалната си кариера в частния публичен сектор с оглед предлаганите им по-високи възнаграждения. Възможностите на държавните архиви и държавната администрация са сравнително по-ограничени.
Подобни затруднения са имали и други държави, но те са намерили адекватни решения, които биха могли да ни ориентират в търсенето на изход от съществуващия «омагьосан кръг». През периода 1975–1994 г. във Франция държавната архивна бюрокрация влиза в остро противоборство с представителите на университетската архивистика и техните възпитаници, представлявани от Асоциацията на френските архивисти (AAF, учредена през 1904 г.). Трябва да поясним, че във френското архивно законодателство има изрично изискване към кандидатите за работа в архивите за образователен ценз, придобит в известната Школа на хартите (Ecole des Chartes) към Сорбоната — най-старото архивно училище в Европа. Независимо от посочения регламент през разглеждания период повечето от дипломираните млади френски архивисти са лишени на практика от възможността да работят по специалността си. Причината е, че провежданите конкурси в държавните архиви и в сферата на държавната администрация съзнателно се провалят. В резултат от възможности за професионална реализация са лишени повечето от образованите млади архивисти. Постепенно се осъзнава, че налагането на визираната «корпоративна етика» реално застрашава бъдещето на професията «архивист», както и интересите на цялата архивна колегия във Франция.
В отговор Асоциацията на френските архивисти стартира редица инициативи с цел да привлече и обедини всички заинтересувани професионалисти, които са мотивирани да извоюват промяна на очевидно остарялата архивна доктрина на Франция, както и съществуващата «командно-административна система» в държавния архивен сектор. Не е трудно да се открият редица съвпадения в сходните ситуации. За Франция обаче тези проблеми вече са минало, а в българския архивен отрасъл има напрежение в комуникацията между университетското професионално архивно образование, архивната администрация и архивите, които са основен работодател на дипломираните архивисти в специалност Архивистика и документалистика.
За съжаление българската архивна колегия все още няма собствена професионална организация, която да я представлява в структурите на INTERNATIONAL COUNCIL ON ARCHIVES (ICA) — Международния съвет на архивите (МСА). От 1959 г. и досега страната ни членува в МСА единствено чрез националната ни архивна служба — понастоящем това е Държавна агенция «Архиви».
В заключение: както отбелязахме, в Европейския съюз е утвърден общоприет образователен ценз за професията «архивист». Това за нас би трябвало да означава, че досегашното подценяване на българското стартово професионално образование и квалификация по архивистика, придобити в университетската специалност Архивистика и документалистика, реално не подпомага развитието на националния архивен отрасъл в съответствие с темповете и мащабите на европейските стратегии, проекти и политики.
Системното пренебрегване на постиженията на теоретичната и университетската архивистика с течение на времето неизбежно увеличава дистанцията между равнището на знанието и практиката. Както е добре известно, повечето от теоретичните разработки в областта на интегралното по своя характер архивно познание са дело именно на университетски преподаватели. А интересите и усилията на специалистите в архивите са насочени към осигуряване на адекватна законова и нормативно-методическа уредба, свързана с основните функции на архивите като специализирани публични държавни институции, които осигуряват на гражданите необходимата им документна информация за миналото, в това число и съвременни трансгранични онлайн е-услуги във връзка с осигуряване на достъп до информационните ресурси на архивите.
Доколкото технологичните иновации постоянно променят регламентите и технологията на архивната работа, на архивистите се налага постоянно да повишават своята професионална квалификация. Още по-необходимо е допълнително да се обучават по специализирани професионални учебни програми онези служители, които имат различно стартово образование, а работят в деловодства и архиви — учрежденски и исторически.
От своя страна университетските преподаватели по архивистика, които провеждат архивното професионално обучение в установените форми и степени на българското висше образование, би трябвало да са водещи в този процес. Те обаче трябва да си сътрудничат с утвърдените експерти в системата на архивите, за да са адекватни на обществените очаквания към съвременната университетска архивистика като национален образователен модел. Обединяването на усилията на архивната ни колегия е от взаимен интерес за архивите и професионалното образование, както и за обществения престиж на професията «архивист».
Също така за българската архивна колегия е от стратегическо значение представянето на националното ни дигитално архивно наследство в Единната цифрова библиотека, свързана с изпълнението на споменатия Стратегически план на ЕВРОПЕАНА, който трябва да бъде осъществен през периода 2011–2015 г.(6) Това също е една област, в която може и трябва да се работи със съвместни усилия и по проекти от взаимен интерес. Вярвам, че ще постигнем професионално разбирателство, защото всички присъстващи тук сме част от една общност и обичаме професията си.
Бележки
1. Нейкова, А. Едно забравено начало. — ИДА, 2009, 87, с. 56–74; Специалност «Архивистика и документалистика» — образование, професия реализация. — В: Университетски четения по архивистика. Т. І. Българската университетска архивистика като образователен модел — история и бъдеще. С., 2009, с. 8–21; Българското архивно образование и квалификация в информационното общество. — В: Научни известия. № 1–2. Благоевград, 2010, с. 355–363.
2. Нейкова, А. Българската архивна реформа и съдбата на архивите на бившите специални служби. — Библиотека. 2010, № 2–3, с. 122–130.
3. Нейкова, А. Трансформация на съвременните архиви и университетската архивистика като образователен модел. – В: Пътят към книгите и информацията. Юбилеен сборник, посветен на 65–годишнината на Татяна Янакиева. С., 2009, с. 446–450.
5. Menne-Haritz, Ang. Ueberlieferung gestalten. Der Archivschule Marburg zum 40. Jahrestag ihrer Gruendung. Marburg, 1989; Прозорова, В. Б. Государственная школа национального достояния Франции — итоги первого десетилетия. — Отечественные архивы, 2003, № 2, с. 51–58.
6. Тодоракова, М. Международна конференция «Българският прочит на докладите «Новият Ренесанс» на Комитета на мъдреците и Стратегическият план на ЕВРОПЕАНА 2011–2015 г.». — АП, 2011, № 1, с. 16–17.