Устройство и организация на администрацията. Достъп до обществена информация и защита на класифицираната информация
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова
Дизайн: Давид Нинов
София, 2013
1. Същност и съдържание на държавното управление
В съвременните условия публичната администрация е основната форма на реализация на изпълнителната власт на държавата.
Държавното управление в организационно-правен и административно-правен смисъл е дейност на публичната администрация (органите на изпълнителната власт на държавата, техните структурни единици и държавните служители).
Най-общо, управлението е функция на сложно организираните системи от всякакъв вид (технически, биологични, екологични, социални), в които то запазва тяхната структура (вътрешна организация) и поддържа действията, насочени към изпълнение на целите на системите. В съдържателно отношение управлението е продължаващ процес на целево въздействие на субекта на управление върху обекта на управление чрез подходящ управленски механизъм. Обекти на управление могат да са вещи, явления и процеси (процес на управление), хора (управление на хора), субект на управление винаги е лице (ръководител, мениджър, оператор и други) или колективно образувание — администрация (административна структура, дирекция, екип, и т. н.). Социалното управление е управление на множество и различни социални процеси, на различни видове човешки общности, на държавата като най-широка, сложна и устойчива човешка общност.
Терминът «държавно управление» в широк смисъл се отнася до дейността на всички публични органи, на всички части на правителството, които поддържат цялостност на обществото и държавата, на техните части и ред в социалните отношения. В тесен, организационно-правен смисъл под публична администрация се разбира само един конкретен тип дейност, свързана с мощността на осъществяване на изпълнителната власт.
Предпоставка и движеща сила на процеса на социално управление е властта.
В съответствие с Конституцията на Република България държавната власт у нас се осъществява на основата на принципа на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна.
В характеристиката на изпълнителната власт особено място имат два ключови момента: власт и изпълнение. Изпълнителната власт се разглежда като такава проява на държавната власт, която се свързва първо, с функционирането на органите на държавното управление и второ, с пряката насоченост на тяхната дейност към практическото изпълнение на общите норми, установени от субектите на властта с цел да регулират различните страни на обществения живот. Определящи елементи на изпълнителната власт са социалното й предназначение (изпълнение на установените общи норми), реализацията й чрез система от специални органи на изпълнителната власт и волеизявлението (приемането на управленски решения и организацията на тяхното изпълнение, в т. ч. и чрез използването на принуда). Процесът на държавно управление включва следните основни елементи: функциите на управление, формите и методите на тяхното осъществяване и стилът на управление.
Понятието «функция на управлението» има двояко съдържание:
1. От една страна, то се свързва с обекта на административното въздействие — осигуряване на сигурност и защита на правата на личността, обществото, държавата (отбрана, обществен ред, държавна граница и т. н.); осигуряване на развитие на икономиката (регулиране, данъци, митници); реализация на социалната политика на държавата (образование, здравеопазване, социална защита, култура, наука и пр.); външна политика (политически, икономически, културни, научни и други връзки).
2. От друга страна, под «функция на управлението» се разбира един от общите начини за организация на административното въздействие на изпълнителната власт върху подвластните. Най-често това разбиране лежи в основата на т. нар. общи функции на управление.
Това са устойчиви, относително самостоятелни, специализирани видове административна дейност. Към тях се отнасят: прогнозирането, планирането, нормативното регулиране, управлението на човешките ресурси, отчетността, контрола и други. Да се организира и осъществява изпълнителната власт означава да се прогнозира, планира, контролира и т. н. Всеки един субект на административната власт осъществява няколко или поне една функция.
Функционалното разделение на труда се закрепва структурно, т. е. създават се обособени звена и организационни отношения, свързани с извършването на планиране, отчет, контрол и т. н.
Функциите са специфични и структурно обособени, но в същото време те винаги са част от единния процес на управление. Те са обединение от общата крайна цел, единната информационна природа и организационното единство на извършващата ги административна структура. Така административната дейност е една цялостна система, комплекс от взаимносвързани и взаимообуславящи се функции.
Общите функции се конкретизират (персонифицират) във функциите на отделните звена и длъжности. Това обстоятелство определя компетенциите на отделните структурни единици.
Организацията на административната структура включва изграждането на външни и вътрешни организационни отношения.
Външните организационни отношения възникват в процеса и като резултат на извършваните от субекта на управление регулиращи управленски действия по отношение на управляваните от него сфери и обекти (в рамките на определените му правомощия). Външните организационни отношения включват и отношенията между различните звена на държавната администрацията в процеса на реализация на разнообразните функции на управление от страна на органите на изпълнителната власт и техните длъжностни лица, а също така и между тях и физическите и юридическите лица.
Вътрешноорганизационните отношения се отнасят до вътрешната структура на дейността на субекта на управление, на извършваните от него процедури, дейности и действия. Съдържанието на вътрешноорганизационната дейност включва: вътрешното разпределение на компетенциите на структурата между нейните подструктури, разпределението на задълженията, свързани с ръководството на структурата, формирането на линиите на права и отговорности, изграждането на щата, отношенията свързани с управлението на човешките ресурси, управлението на информацията и документооборота в структурата, материално-техническото и друго осигуряване на дейността на служителите в структурата.
2. Устройство на администрацията
Съвременното устройство на държавната администрация на Република България се създава с приемането през 1998 г. на Закон за администрацията. Законът се приема в съответствие със Стратегията за модернизация на държавната администрация, приета през същата година. За първи път в българската правна система се регламентират общата система на администрацията и принципите за нейното организиране. Създава се единна нормативна основа за регламентиране на вътрешната организация на административните структури. Със Закона се въвежда ясна типологизация на административните структури, създават се правила и норми за функционалния обхват, за организационното място и за вътрешноорганизационното устройство на различните видове административни структури. Въвежда се ред за изграждането на административните структури.
Законът за администрацията се прилага за всички органи на изпълнителната власт, а доколкото не е установено друго в специални закони и за администрацията на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията, и за органите на местното самоуправление. Прилагането на Закона създава идентичност на административните структури, организационна прозрачност на административните структури и по-добра хоризонтална и вертикална комуникация.
Законът за администрацията урежда:
— Основните принципи в дейността на администрацията;
— Вида и правомощията на органите на изпълнителната власт и организацията на дейността на тяхната администрация;
— Структурата на администрацията;
— Длъжностите в администрацията.
Основни принципи
В своята дейност администрацията е длъжна да спазва следните принципи:
— Законност: администрацията осъществява своята дейност в съответствие с Конституцията и с нормативните актове.
— Откритост и достъпност: администрацията функционира в услуга на обществото и гражданите и е открита за наблюдение и контрол от тяхна страна. Тя предоставя информация на гражданите, юридическите лица и органите на държавната власт по ред, определен със закон.
— Отговорност и отчетност: служителите носят отговорност за своите действия по ред, определен със закон. Органите на изпълнителната власт представят годишни доклади за дейността и за състоянието на съответната администрация.
— Ефективност: държавната администрация извършва управление, което гарантира успешното постигане на стратегическите цели и решаване на проблемите на обществото при най-рационално използване на човешките и финансовите ресурси.
— Координация и субординация: органите на държавната власт изпълняват дейността си за осъществяване на единна държавна политика взаимообвързано и във взаимодействие. Необходима е строга вътрешна логика и взаимна обвързаност на разработваните национални политики, което да ги направи разбираеми за гражданите. Обвързаността на стратегическите цели и задачи е условие за обща насоченост на действията и оптимално насочване на ресурсите и гарантира успешното изпълнение на националните политики. Оперативното взаимодействие е както основен фактор за изпълнение на задачите, така и условие за ефективно използване на ресурсите.
— Предвидимост: действията и решенията на администрацията са насочени към елиминиране на произвол и създават правна сигурност в обществото. В административните процедури, дейности и действия има ясна причинно-следствена връзка и логика, изключваща субективизъм.
— Обективност: действията и решенията на администрацията се вземат на основата на безпристрастното установяване на фактите и обстоятелствата и обективната преценка и анализа на събраните данни и доказателства.
— Безпристрастност: не може да участва в административното производство длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите, то може да бъде отведено.
Административна реформа
Административната реформа е процес на непрекъснато, целенасочено усъвършенстване на държавната администрация за ефективно управление на обществото и ефективни услуги към гражданите и бизнеса.
Правителството е определило четири основни цели на административната реформа до 2013 г.:
1. Оптимизиране на държавната администрация на централно и териториално ниво.
2. Утвърждаване на професионална държавна служба с възможности за по-добро заплащане и мобилност.
3. Повишаване ефективността на държавните институции.
4. Качествено административно обслужване и електронно правителство.
Органи на изпълнителната власт
Орган на изпълнителната власт е лице или група лица, които извършват правно уредена дейност по осъществяване на част от функциите на държавата от нейно име и за нейна сметка.
Органите на изпълнителната власт са централни и териториални.
— Централни
Министерски съвет;
Министър-председател;
Заместник министър-председатели;
Министри.
— Териториални
Областни управители;
Кметове на общини, райони и кметства; Кметски наместници.
— За органи на изпълнителната власт се считат:
Председателите на държавните агенции;
Държавните комисии;
Изпълнителните директори на изпълнителните агенции;
Ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.
Видове органи на изпълнителната власт
Според начина на вземане на решения органите на изпълнителната власт са:
— Еднолични
Едноличните органи упражняват своята компетентност чрез волеизявление, оформено в заповеди, наредби, инструкции, правилници.
— Колегиални
Колегиалните органи са колективи, които приемат решения, като спазват определена процедура за тяхното внасяне, съгласуване, обсъждане, приемане и обявяване.
Според вида на управление органите на изпълнителната власт са:
— С обща компетентност — разглеждат всички въпроси на обществото — здравеопазване, култура, икономика, спорт и т. н. Такива са Министерският съвет, кметът и областният управител.
— Със специална компетентност — разглеждат и решават въпроси в отделна сфера на обществото — култура, образование, отбрана, финанси и т. н.
Според вида на управление, което осъществяват органите със специална компетентност биват два вида — отраслови и функционални:
— Отраслови органи са тези, които упражняват правомощия в определена част на държавното управление — култура, образование и т. н.
— Функционални органи са тези, които осъществяват държавното управление в определена сфера — например управление на финансите (Министерство на финансите).
Министерски съвет
Министерският съвет е централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност:
— Структурата и съставът на Министерския съвет се приемат с решение на Народното събрание по предложение на министър-председателя.
— Министерският съвет формулира, разработва и осъществява държавната политика в съответствие със своите конституционни правомощия и със законите на Република България.
— Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници, и наредби.
Министър-председател
Министър-председателят е централен едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Той:
— Представлява Министерския съвет, свиква и председателства заседанията на Министерския съвет.
— Определя правомощията и ресорите на заместник министър-председателите.
— Ръководи общата политика и текущата дейност на Министерския съвет и носи отговорност за тях пред Народното събрание.
— Координира работата на заместник министър-председателите и на министрите.
Заместник министър-председатели
— Заместник министър-председателите осъществяват правомощията на министър-председателя при неговото отсъствие от страната или когато ползва законно установен отпуск, за всеки конкретен случай на изпълнение на правомощия, с писмена заповед се назначава заместник министър-председател.
— Заместник министър-председателите изпълняват правомощията, които са им възложени от министър-председателя в определените им ресори.
Министър
Министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство. Той:
— Ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия.
— Издава правилници, наредби, инструкции и заповеди.
С решение на Народното събрание, по предложение на министър-председателя, в състава на Министерския съвет могат да бъдат включени и министри, които не ръководят министерства.
Областен управител
Областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика.
Областните управители се определят с решение на Министерския съвет. Заместник-областните управители се назначават от министър-председателя.
Областният управител:
— провежда държавната политика в областта, координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на областта и взаимодействието им с местната власт;
— осигурява съответствие между националните и местните интереси, организира разработването и изпълнението на областни стратегии и програми за регионално развитие, осъществява взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация;
— отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта;
— осигурява спазването на законността на територията на областта и осъществява административен контрол по изпълнението на административните актове;
— упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация;
— осъществява връзка с териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт на територията на областта и контролира изпълнението на актовете и действията на ръководителите им;
— координира и контролира дейността на териториалните звена на министерствата и на другите административни структури, които осъществяват административно обслужване на територията на областта, независимо от тяхната йерархическа подчиненост;
— координира и контролира изпълнението на актовете и действията на ръководителите на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт на територията на областта;
— организира и ръководи дейностите по защитата на населението, културните и материалните ценности, и околната среда при бедствия и кризи;
— председателства областния съвет по сигурност;
— осъществява международните контакти на областта на регионално ниво. Областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Той може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини в 14–дневен срок от получаването им или от сезирането му.
Кмет на община
Кметът на общината е орган на изпълнителната власт в общината.
— В своята дейност се ръководи от закона, от актовете на общинския съвет и от решенията на населението.
— Правомощията му се определят със Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Администрация на изпълнителната власт
При осъществяване на своите правомощия органите на изпълнителната власт се подпомагат от администрация, която бива:
Централна
— Администрация на Министерския съвет;
— Министерства;
— Държавни агенции;
— Администрация на държавните комисии;
— Изпълнителни агенции;
— Административни структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.
Териториална
— Областна администрация;
— Общинска администрация;
— Специализирани териториални администрации, създадени като юридически лица с нормативен акт.
Към 31. 12. 2010 г. държавната администрация се състои от 592 структури, от тях 107 централни администрации и 485 териториални администрации, в т. ч.: 28 областни администрации, 264 общински администрации, 35 общински администрации на райони и 158 специализирани териториални администрации, създадени като юридически лица с нормативен акт.
Администрация на министерския съвет
— Администрацията на Министерския съвет осигурява текущата дейност на Министерския съвет и подготовката на неговите заседания.
— При изпълнение на своите функции администрацията на Министерския съвет осъществява координация на дейността на централната и териториалната администрация на изпълнителната власт. Администрацията на Министерския съвет се ръководи от министър-председателя.
Министерство
Министерството е администрация, която подпомага дейността на министъра.
Държавна агенция
— Държавната агенция е администрация на пряко подчинение на Министерския съвет за разработване и осъществяване на политика, за която не е създадено министерство;
— Държавната агенция е юридическо лице на бюджетна издръжка;
— С постановлението за създаване на държавната агенция Министерският съвет определя начина на функциониране и необходимата административна организация за осъществяване на дейността й;
— Държавната агенция се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съвет;
— При осъществяване на своите функции председателят на държавната агенция се подпомага от заместник-председатели. Министър-председателят сключва, изменя и прекратява договорите с председателя и заместник-председателите.
Държавна комисия
Държавната комисия е колегиален орган към Министерския съвет или към министър за осъществяване на контролни, регистрационни и разрешителни функции по прилагането на закон или постановление на Министерския съвет.
— Държавната комисия е юридическо лице на бюджетна издръжка;
— С постановлението за създаване на държавна комисия Министерският съвет определя начина на функциониране и необходимата административна организация за осъществяване на дейността й;
— Председателят и членовете на държавната комисия се определят с решение на Министерския съвет;
— Министър-председателят сключва, изменя и прекратява договорите с председателя и членовете на държавната комисия.
Изпълнителна агенция
Изпълнителната агенция е администрация към определен министър за административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държавната власт и на администрацията.
— Изпълнителната агенция е юридическо лице, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и приходи от собствена дейност;
— Изпълнителната агенция се ръководи и представлява от изпълнителен директор;
— Договорът с изпълнителния директор на изпълнителната агенция се сключва, изменя и прекратява от министъра, към който е създадена, съгласувано с министър-председателя.
Административен регистър(1)
Към Министерския съвет се създава и поддържа Административен регистър, който съдържа информация за:
— административните структури и ръководните им органи;
— административните услуги и регистрационните, лицензионните, разрешителните и съгласувателните режими, образците на документи, свързани с тях, както и издаваните индивидуални административни актове;
— незаетите длъжности в администрацията;
— обявленията за конкурсите за държавни служители;
— служебните правоотношения.
Вътрешноорганизационно устройство на административните структури
Принципната схема на вътрешноорганизационното устройство на административните структури се урежда в Закона за администрацията. Тя включва основните нива в йерархията на административните структури; звената, които се изграждат на тези нива; длъжностите в държавната администрация и тяхното място в административната йерархия.
Класификаторът на длъжностите в държавната администрация определя длъжностите в йерархията на българската държавна администрация и минималните задължителни изисквания за тяхното заемане.
С наредбата за прилагане на класификатор на длъжностите в държавната администрация се определят нормативи за численост на персонала на структурите в държавната администрация.
Устройствен правилник
Конкретното вътрешноорганизационно устройство на всяка една административна структура се урежда в Устройствения правилник на административната структура.
Устройственият правилник се разработва от органа на изпълнителната власт.
Министерският съвет приема устройствените правилници на централните администрации на изпълнителната власт. За всички 28 областни администрации е утвърден един общ правилник. Устройствените правилници на общинските администрации се утвърждават от кметовете на общини. Правилниците за устройството и дейността на специализираните териториални администрации, създадени като юридически лица с нормативен акт се издават от съответния министър.
С устройствения правилник се определят:
— Видът на организационната структура;
— Правомощията на органа на изпълнителната власт;
— Броят на неговите заместници;
— Наименованията и броят на главните дирекции и дирекциите в общата и специализираната администрация, техните функции и числеността на персонала в тях;
— Организацията на дейността;
— Редът за получаване на отличия и награди.
Устройственият правилник се променя по реда на неговото създаване и приемане.
Продължава тенденцията за чести промени в устройствените правилници на административните структури. В повечето случаи промяната е предизвикана от структурни промени, което прави администрацията нестабилна.
Вътрешноорганизационни нива и звена
Политическо ниво в административната структура
Политическото ниво включва органа на изпълнителната власт, неговите заместници и политическия му кабинет.
Политически кабинет
Министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, председателите на държавни агенции и областните управители създават на свое пряко подчинение политически кабинет.
Политическият кабинет е организационна структура със съвещателни, контролни и информационно-аналитични функции, която подпомага съответния орган на изпълнителната власт при определянето и провеждането на правителствената политика в сферата на неговите правомощия, както и при представянето й пред обществото.
Политическият кабинет организира и връзките на органа на изпълнителната власт с другите държавни органи и с обществеността.
Административно ниво в административната структура
Административното ниво включва звената в административната структура, извършващи непосредствено административните процедури, дейности и действия — главен секретар, дирекции, отдели, сектори, служители.
Главен секретар
— Административното ръководство на администрацията се осъществява от главен секретар, а в общините от секретар на общината.
— Главният секретар ръководи съответната администрация, като координира и контролира административните звена за точното спазване на нормативните актове и на законните разпореждания на органа на държавна власт и отговаря за планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на администрацията.
Дирекция
— Основното звено в българската администрация е дирекцията (по принцип тя следва да обхваща организационно всички основни управленски функции по отношение на отделна конкретна сфера на регулиране (управляван обект);
— Дирекциите, които имат териториални звена, се наричат главни дирекции;
— Към главните дирекции и дирекциите могат да се създават отдели, а при необходимост към отделите могат да се създават сектори;
— Не е възможно да се създават отдели и сектори, които не са включени в структурата съответно на дирекции и отдели.
В специализираната администрация минималната численост на отделните звена е: за дирекция — не по-малко от 11 щатни бройки, а за общинската администрация в общини с население до 50 000 души — не по-малко от 7 щатни бройки; за отдел — не по-малко от 6 щатни бройки, а за общинската администрация в общини с население до 50 000 души — не по-малко от 10 щатни бройки, и за сектор — не по-малко от 10 щатни бройки. В отдел могат да се създават не по-малко от 2 сектора. Главните дирекции не прилагат нормативи за числен състав.
Администрацията се разделя на:
Обща
Общата администрация подпомага осъществяването на правомощията на органа на държавна власт като ръководителя на съответната администрация, създава условия за осъществяване на дейността на специализираната администрация и извършва техническите дейности по административното обслужване.
Общата администрация задължително включва следните звена:
— «Канцелария»;
— «Финансово-стопански дейности»;
— «Правно-нормативно обслужване»;
— «Управление на собствеността»;
— «Човешки ресурси»;
— «Управление при отбранително-мобилизационна подготовка»;
— «Информационно обслужване и технологии»;
— «Административно обслужване».
Специализирана
Специализираната администрация включва звената, които подпомагат осъществяването на правомощията на съответния орган на държавна власт, свързани с неговите компетенции.
Съотношението между общата и специализирана администрация е установено в Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Числеността на персонала в централните администрации, с изключение на администрацията на Министерския съвет, е в съотношение до 5 на сто за политическите кабинети, до 30 на сто за общата и не по-малко от 60 на сто за специализираната администрация. Числеността на персонала в специализираната администрация в общинските администрации е до 70 на сто от общата численост на персонала.
Извън общата и специализираната администрация на пряко подчинение на съответния ръководител в част от администрациите се създават политически кабинет, инспекторат, звено за вътрешен одит и звено (служител) по сигурността на информацията.
Инспекторат
Създава се в структурата на министерствата на пряко подчинение на министъра. Инспекторатът в министерството осъществява административен контрол и върху дейността на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. Инспекторат се създава и в администрациите, които не се обхващат от контрола на инспекторатите в министерствата. Когато числеността на тези администрации не е достатъчна за обособяване на инспекторат, неговите функции се изпълняват от служител, определен от съответния ръководител.
Инспекторатът:
1. Анализира ефективността на дейността на администрацията.
2. Проверява спазването на вътрешните правила за организацията на работа в администрацията.
3. Може да предлага образуване на дисциплинарно производство при констатирани нарушения на служебните задължения, както и на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
4. Извършва проверка на сигналите, молбите и жалбите срещу незаконни или неправилни действия или бездействия на служители от администрацията.
5. Осъществява контрол и извършва проверки по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
6. Осъществява други функции във връзка с административния контрол, произтичащи от нормативни актове или възложени от органа на изпълнителната власт.
Главен инспекторат
В администрацията на Министерския съвет е създаден Главен инспекторат на пряко подчинение на министър-председателя.
Главният инспекторат:
1. Координира и подпомага дейността на инспекторатите.
2. Предлага на министър-председателя за утвърждаване методически указания във връзка с функциите и процедурите за работа на инспекторатите.
3. Осъществява контрол и извършва проверки по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, както и за други нарушения на служебните задължения.
4. Разглежда постъпили сигнали за корупция на органи на изпълнителната власт и държавни служители на ръководна длъжност, извършва проверки и информира министър-председателя за резултатите.
Звено за вътрешен одит
Звеното за вътрешен одит е на пряко подчинение на министъра и осъществява вътрешния одит по Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Звеното осъществява дейността по вътрешен одит на всички структури, програми, дейности и процеси в министерството, включително на разпоредителите със средства на Европейския съюз и на разпоредителите с бюджетни кредити от по-ниска степен към министъра.
Защита на класифицираната информация
Видове класифицирана информация
Държавна тайна е информацията, определена в Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация, нерегламентираният достъп до която би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред.
Служебна тайна е информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес.
Нива на класификация за сигурност
Нивата на класификация за сигурност на информацията и техният гриф за сигурност са:
1. «Строго секретно»;
2. «Секретно»;
3. «Поверително»;
4. «За служебно ползване».
Служител по сигурността на информацията
Ръководителят на организационната единица назначава служител по сигурността на информацията след получаване на разрешение за достъп на това лице до класифицирана информация, издадено от Държавната комисия по сигурността на информацията. Служителят по сигурността на информацията е пряко подчинен на ръководителя на организационната единица.
Условия за получаване на достъп до класифицирана информация
Ръководителите на организационните единици определят списък на длъжностите или за дачите, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна.
Достъп до класифицирана информация във връзка с изпълнение на служебни задължения или конкретно възложени задачи се разрешава след извършване на проучване на лицето за надеждност и провеждане на обучение на лицето в областта на защитата на класифицираната информация.
Не се извършва проучване за надеждност във връзка с достъпа до информация, класифицирана като служебна тайна.
Достъп до обществена информация
При осъществяване на своята дейност администрацията е длъжна да предоставя информация на гражданите, юридическите лица и органите на държавната власт по ред, определен със Закона за достъп до обществена информация. Не се предвижда задължително създаване на звена, които да се занимават с достъпа до обществена информация.
Обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.
Видове обществена информация
Официална обществена информация
Официална обществена информация е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия.
Служебна обществена информация
Служебна обществена информация е информацията, която се създава, събира и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
Кой има право на достъп?
Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в Закона за достъп до обществена информация, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.
Отказ за предоставяне на достъп до обществена информация
Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато:
1 Исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон.
2. Достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация.
3. Исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.
Бележки