Електронното управление в условията на членство на България в ЕС

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Дизайн: Давид Нинов

София, 2013

1. Актуално състояние на електронното управление в България — законова рамка и практика

Реализирането на електронното управление, и в частност на електронното правителство, е свързано с предприемането на комплекс от организационни, технологични и законодателни мерки за постигане на ефективно функциониране на администрацията чрез унифициран, оперативно съвместим и автоматизиран обмен на електронни документи между звената на администрацията.

Законодателните мерки обхващат всички действия, с които следва да обезпечат правната съобразност на останалите мерки, включително създаването на нормативна уредба на законово ниво, подзаконово ниво, вътрешноведомствено ниво, установяване задължителност на различни политики при предоставяне на административни услуги на гражданите по електронен път, установяване на задължителност на определени европейски и международни стандарти, съобразяване на трудови договори, длъжностни характеристики и т. н. за нуждите на реализиране на електронното правителство.

Реализирането на правните мерки чрез приемането на адекватни нормативни актове, регулиращи технологични явления, е безспорно най-сериозното предизвикателство пред държавната администрация. Освен адаптирането на вече създадените национални регламенти за работа с хартиени документи към електронния свят, всяка институция следва да приеме собствени правила за работа с електронни документи, тяхното постъпване, проверка за авторство и интегритет, деловодно описание, възлагане на задачи, свързани с електронни документи, движението им в администрацията и контролът по изпълнението на задачи, изпращането им до други администрации и лица, съхраняването и архивирането им. Това са нови реалности, които следва да бъдат регламентирани.

Правната рамка на електронното управление се формира от редица закони, които биха могли да се разделят условно на две категории:

А. Основни

— Закон за електронния документ и електронния подпис от 2001 г., с който електронната форма на изявленията бе приравнена по правни последици с писмената, респективно, електронният подпис стана равнопоставен на саморъчния, като по този начин бе отворен пътя към развитието и на електронното правителство. Законът създаде правната основа за изграждане на сигурността на електронния обмен с оглед валидността, съдържанието и интегритета на електронните изявления;

— Закон за електронните съобщения от 2007 г.;

— Закон за електронното управление от 2007 г.;

— проект на Закон за достъп до пространствените данни, чиято цел е да се създадат условия за достъп до пространствената информация, предоставянето на услуги, както и за въвеждане на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE).

Б. Допълнителни

— Закон за защита на личните данни от 2002 г.;

— Закон за електронната търговия от 2006 г.;

— Закон за счетоводството от 2002 г., който дава възможност счетоводният документ да бъде в електронна форма, когато са спазени изискванията на ЗЕДЕП;

— Закон за митниците от 2002 г., чиито разпоредби позволяват декларирането на обстоятелства пред митническите администрации да се извършва и по електронен път;

— Данъчно-осигурителен процесуален кодекс от 2005 г., който позволява деклариране на обстоятелства и по електронен път пред данъчната администрация;

— Закон за местните данъци и такси от 2005 г., който създава изискване към общинските съвети да предоставят на съответните органи на данъчната администрация информация относно лицата, задължени да заплащат такса за битови отпадъци и дължимите от тях суми. Информацията се предоставя във вид на електронен документ и при спазване изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис;

— Закон за достъп до обществена информация от 2006 г., който предвижда възможност за отправяне на запитване за достъп до обществена информация по електронен път и го приравнява с писменото такова;

— Закон за обществените поръчки от 2004 г., който вменява на възложителя изпращането на решението за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка и в електронен вид и т. н.

България е една от първите държави в ЕС с модерно законодателство в областта на електронните документи. Законът за електронния документ и електронния подпис, приет през 2001 г., урежда правната материя, касаеща издаването и подписването на електронни документи. Със закона се създава конкурентен пазар на фирми-доставчици на удостоверителни услуги (електронен подпис). Така всяка фирма или гражданин, които искат да комуникират помежду си или с администрацията, могат да си закупят електронен подпис. Първоначалните цени от 150 лв. за подпис и устройство с годините и конкуренцията бяха свалени до около 45–50 лв. Бизнесът бързо осъзна ползите и пестенето на време, а вече и на пари, чрез използването на електронно издадени и подписани документи.

За съжаление, за гражданите цената на електронния подпис е сериозна бариера за електронна комуникация с администрацията и ползването на електронни административни услуги, създадени през последните години. Държавата инвестира сериозен ресурс в създаването на неползваеми за гражданите електронни услуги. Изходът от тази ситуация е премахването на бариерата. Това може да се реализира например с лични карти с чип, в който може да бъде включен и електронен подпис. Практиката на водещите страни в сферата на електронното правителство, като Австрия, Естония, Белгия, Норвегия и много други европейски страни, показва, че това е работещ модел.

Разбира се, основно значение за електронното управление има едноименният закон и шестте наредби към него.

Законът урежда три основни групи отношения, а именно:

— отношения по предоставяне на административни услуги на гражданите по електронен път;

— отношения, свързани с вътрешния обмен на информация и документи, едновременното движение на хартиени и електронни документи, възлагането на задачи по тях, съхраняването и архивирането на електронни документи и т. н.;

— отношения, свързани с автоматизирания обмен на електронни документи между административните органи.

Създава следните задължения:

— задължение за предоставяне на унифицирани електронни услуги на гражданите и бизнеса;

— задължение за спазване на принципа за еднократно събиране на данните;

— задължение за спазване на определени стандарти при създаване, съхраняване, обработка и обмен на информация между различните държавни органи и организации;

— условия за достъп по електронен път до информацията в държавните органи и организации.

Регламентирайки дейността на административните органи при работа с електронни документи, Законът за електронното управление и шестте наредби към него формулират от технологична гледна точка комплекс от нови изисквания към административните информационни системи и създават една нова среда за тяхното действие.

Тези изисквания са насочени преди всичко към осигуряване на ефективен обмен на т. нар. вътрешни електронни административни услуги и към създаване на възможност за включване на електронните административни услуги, предоставяни от отделните администрации, във вериги с добавена стойност, без допълнителни действия от страна на доставчиците.

Законът за електронното управление и шестте наредби към него създават необходимите предпоставки за пълно решаване на всички проблеми, касаещи осигуряване на оперативна съвместимост между информационните системи на българската администрация. При това, България се оказва единствената европейска страна, в която създаването и поддържането на национална инфраструктура за оперативна съвместимост е уредено изцяло със специален закон.

Въпреки позитивното развитие на нормативната рамка на електронното управление, сериозна тревога буди фактът, че реализацията на инфраструктурата на електронното правителство от самото си начало се развива в несъответствие с тази нормативна рамка. Основните проекти за изграждане на тази инфраструктура:

— т. нар. Интеграционна среда на електронното правителство, обявена за изпълнена през 2007 година и нейните допълнения;

— т. нар. Интегрирано административно обслужване на централно и местно ниво и предоставяне на публични услуги (популярен с названието «Трите центъра: София, Варна и Сливен»);

— т. нар. Портал за електронни плащания за административни услуги и др.

в много отношения противоречат на наредбите към Закона за електронното управление.

Дори проектът за изграждане на Единната среда за обмен на електронни документи (ЕСОЕД), която се явява един от основните стълбове на оперативната съвместимост на информационните системи на администрацията, показа резултати, несъвместими с Наредбата за единна среда за обмен на електронни документи, което дава основания да бъде отказано вписването й в Списъка на сертифицираните системи.

Важна стъпка в развитието на електронното правителство е приетият Закон за пространствените данни, чиято цел е да приведе българското законодателство в съответствие с изискванията на Директивата на Европейския съюз INSPIRE. Целта е създаване на инфраструктура за пространствена информация (геоданни и геоинформация) в България и респективно в Европейската общност, облекчаваща трансграничното използване на пространствени данни.

2. Сравнителна оценка на електронното управление в България и ЕС

Важна стъпка в подготовката за електронно правителство в България е приемането през 2001 и 2002 г. на два ключови закона: Закона за електронния документ и електронния подпис и Закона за защита на личните данни. В този първи етап от развитието на електронното правителство в България — «етап на подготовка» и през следващия — «етап на начално развитие», все още няма официална държавна институция, която да се занимава с проектите по електронното правителство. Няма и целеви средства. Министърът на държавната администрация, по това време, е министър без портфейл и единствените дейности, които може да предприеме са свързани с координацията на пилотни проекти на централно и местно ниво и създаването на план за инвестиционни проекти в електронното правителство с предстоящо бюджетно финансиране или от донори. Създаден е първият портал на електронното правителство с 4 напълно завършени услуги на ниво «транзакция»; разработени са първите пилотни проекти на общински и областни сайтове за електрони административни услуги; започва изграждането и предоставянето на 20–те индикативни електронни услуги за гражданите и бизнеса; изгражда се част от националната комуникационна инфраструктура — оптичната свързаност между всички административни сгради в столицата и няколко големи града в страната; въвежда се методиката на Balanced Scored cards, за приоритизиране на проектите; както и система за мониторинг на изпълнението на Стратегията за електронно правителство и Плана с проекти към нея. Част от тези проекти са реализирани и като първите публично-частни партньорства с внедряване на информационни и комуникационни технологии в държавната администрация. Пълноценно е използван опитът и добрите практики на водещи държави като Австрия, Великобритания, Корея и др. През 2004 г. и 2005 г. Координационният център за информационни, комуникационни и управленски технологии към Министерски съвет и Програмата за развитие на ООН (ПРООН) издават първите два доклада за развитието на електронното правителство у нас, които представляват обстоен преглед на направеното през тези години.

През 2005 г. електронното правителство в България навлиза в своя трети етап — «етап на ускорено развитие». Той се характеризира с няколко важни момента. Създават се няколко важни структури: Дирекция «Стратегическо планиране и управление» към Министерския съвет, отговорна за политиките по електронно управление в страната; Министерство на държавната администрация и административната реформа с дирекция «Електронно правителство», което да отговаря за изпълнението на държавната политика и реализирането на национални проекти в това направление; Държавна агенция по информационни технологии и съобщения, която да изгради национална електронно-съобщителна мрежа до всички областни градове в страната и да положи основите на оперативната съвместимост и информационната сигурност. Като основен координиращ орган на всички стратегии, свързани с изграждането на е-България, в това число и Ε-правителство, е натоварен Координационният съвет за информационно общество към Министерския съвет и функциониращият към него Координационен център по информационни, комуникационни и управленски технологии, който има за цел да подпомага методически и експертно процесите. В центъра се изгражда експертиза и капацитет за координиране на дейности по внедряване на национален архитектурен модел на Електронното правителство базиран на Enterprise Architecture (EA), Архитектура, ориентирана към услугите (Service Oriented Architecture — SOA), методи за моделиране на работни процеси (Business process modeling — BPM), методи за управление на промяната (Change Management), внедряване на информационни системи за планиране, анализ и управление на ресурсите (ERP and BI) и др. От гледна точка на необходимата координация, важна роля играе Съветът на директорите по информационни и комуникационни технологии, където се обсъждат важни теми по изграждането на електронното правителство и се споделят добри практики в различни направления на организационното и технологично развитие на информационните системи на държавната администрация.

Процесът на изграждане на електронно правителство в България, като първи етап на изграждането на информационно общество, датира от края на XX век. През 2002 г. бе приета Стратегия за електронно правителство. Впоследствие бяха разработени и секторни стратегически документи за развитието на електронно образование, електронно здравеопазване, електронно правосъдие.

Е-правителство. Стратегия за електронно правителство

Изграждането на електронно правителство в България беше важна част от процеса на модернизиране на държавната администрация и подготовката й за работа в условията на пълноправно членство в Европейския съюз в началото на XXI век. Въвеждането на съвременните информационни и комуникационни технологии в управлението и създаването на прозрачна и предвидима правна и регулаторна рамка за предоставяне на услугите на информационното общество, в частност на електронното правителство, за гражданите и бизнеса беше обявено като една от приоритетните дейности на правителството. Политическата воля за реализиране на поетите ангажименти беше проявена чрез приетата с Решение на Министерския съвет № 866 от 28. 11. 2002 г. Стратегия за електронното правителство.

Стратегията по своята същност се явява програмен документ, целящ обозначаването на стратегическите цели и механизми за управление на процесите на изграждане на обща система за предоставяне на административни услуги на гражданите и бизнеса. Документът бе разработен като част от комплекс от мерки за укрепване на капацитета на държавната администрация. Стратегията очертава прехода от традиционния административен модел към предоставяне на интегрирани административни услуги на гражданите и бизнеса със средствата на информационните технологии, като в нея бяха предвидени четири основни нива на комуникация:

— «Администрация — Граждани» — взаимоотношения при предоставяне на услуги на физически лица;

— «Администрация — Бизнес» — отношения между администрацията и различните стопански субекти;

— «Администрация — Администрация» — отношения между различните административни структури;

«Администрация — Служители» — вътрешни отношения в отделните административни структури.

Предоставянето на качествени, ефективни и леснодостъпни административни услуги по електронен път и създаването на комуникационна и информационна среда за осъществяването на ефективно и прозрачно управление в съответствие с принципите на добро управление в Европа са част от стратегическите цели, заложени в документа. Ориентация към гражданите и бизнеса, организационно и технологично модернизиране на държавната администрация и обучението и преквалификацията на служителите са трите основни направления за постигане на дефинираната мисия и визия за електронното правителство.

Може да се каже, че като дългосрочен стратегически документ, Стратегията за електронно правителство изпълни своята роля. Опит за актуализация бе направен чрез проекта по програма ФАР «Укрепване на капацитета на българската държавна администрация за изпълнение на стратегията за електронно правителство», изпълнен в периода ноември 2006–ноември 2007 г. от IBM България ООД. Бенефициент на проекта беше дирекция «Стратегическо планиране и управление» към Министерския съвет. За съжаление, препоръките на проекта не получиха адекватно развитие и до актуализация на Стратегията за електронно правителство (включително, разширяване на нейния параметър като Стратегия за електронно управление) не се стигна.

По-сериозен е въпросът, свързан с програмите за изпълнение на Стратегията (наричани още пътни карти). Приетият от Министерския съвет през март 2004 г. План за изпълнение на Стратегията на електронното правителство до 2005 г. в по-голямата си част не беше изпълнен. До голяма степен това се дължеше и на липсата на целево финансиране за изпълнение на задачите от плана.

В края на 2005 г., когато новосъздаденото Министерство на държавната администрация и административната реформа пое управлението на изграждането на Ε-правителство, на група експерти беше възложено да изготвят Пътна карта за изпълнение на Стратегията. Документът беше приет, но не бе публикуван и бе бързо забравен. По същество, през изтеклите четири години, действията по изграждане на електронно правителство не се базираха на никакви планове.

През 2010 г. се прие актуализирана Стратегия за електронно управление 2011–2015 г., разработена от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения.

Е-регион, Ε-област, Е-община

Децентрализацията на управлението на местно ниво предполага в плановете за развитие на регионите, областите и общините да бъдат заложени мерки за използване на новите технологии, както в работата на администрациите, така и за популяризиране услугите на електронното управление и стимулиране на тяхното потребление. В началото на 2009 г. КСИО прие доклад, разработен от КЦИКУТ, с анализ на плановете за развитие на шестте региона за планиране и заложените в тях политики, свързани с информационното общество. Докладът дава и препоръки за засилване мерките в тази посока, чрез повече местни проекти, както за електронни услуги на администрацията, така и за по-добра инфраструктура и електронно съдържание в регионите, областите и общините.

3. Преглед на добри практики в Европейския съюз в областта на електронното управление

Електронното управление в Европейския съюз се развива изключително бързо в последните години и сега се възприема като една осезаема реалност от милиони граждани. Въздействието на електронното правителство се усеща далеч извън услугите, които се осигуряват на гражданите и бизнеса в ежедневието. Обхватът на публичните услуги непрекъснато се реорганизира и усъвършенства чрез използването на информационните и комуникационни технологии.

Важните политически решения, свързани с развитието на Ε-правителство в Европа, се вземат от всички държави членки по време на министерските конференции за Е-правителство. Досега са проведени следните конференции:

— 2001 — Първа министерска конференция в Брюксел, Белгия;

— 2003 — Втора министерска конференция в Комо, Италия;

— 2005 — Трета министерска конференция в Манчестър, Великобритания;

— 2007 — Четвърта министерска конференция в Лисабон, Португалия;

— 2009 — Пета министерска конференция в Малмо, Швеция;

— 2011 — Шеста министерска конференция в Познан, Полша.

Основните приоритетни политически дейности, приети с Министерската декларация на 19 септември 2007 г. в Лисабон, са свързани с трансгранична оперативна съвместимост, намаляване на административните тежести, включващо Ε-правителство и прозрачност и демократичност. До 2010 г. държавите членки трябва да използват обща рамка, чрез която да обменят опит и добри практики.

През ноември 2009 г. в Малмьо, Швеция, се проведе Петата министерска конференция за Ε-правителство. Министрите на държавите членки, които са отговорни за Е-правителство, се срещнаха, за да съгласуват министерска декларация, която очерта пътя за развитие на Е-правителство до 2015 г.

През април 2006 г., Съветът на Европа прие План за действие i2010 за ускорено и ефективно използване на услугите на електронното правителство за всички. Обмяната на ноу-хау, експертиза и добри практики е неразделна част от този План за действие и инициативата i2010.

На 28 ноември 2008 г. Европейската комисия (ЕК) приема План за действие за ускорено внедряване на оперативно съвместими електронни подписи и електронна идентификация в Европа. Това би улеснило предоставянето па трансгранични публични услуги на Единния пазар.

Директивата за услугите, например, задължава в държавите членки до края на 2009 г. всички доставчици на услуги да могат да извършват електронно и на разстояние всички процедури и формалности, необходими за осигуряване на електронната услуга.

Директивите за обществените поръчки целят да стимулират разработването и използването на електронни средства при процедурите, като по този начин се спестяват средства на бизнеса. Работна група подготви в края на 2009 г. инициатива за електронно фактуриране — електронен трансфер на фактури и разплащане между доставчици и купувачи. По този начин ще се подпомогне създаването на Единна еврозона за разплащане.

IDABC е програма, която се управлява от Генерална дирекция «Информатика» на Европейската комисия и е съкращение на Interoperable Delivery of European eGovernment Services to public Administrations, Business and Citizens (Взаимно предоставяне на европейски електронни услуги за публичната администрация, бизнеса и гражданите). За постигане на целите си, IDABC издава препоръки, разработва решения и осигурява услуги, които да позволят на националните администрации да си комуникират електронно при предоставянето на публични услуги за бизнеса и гражданите в Европа. Една от основните политики, разработвана от програмата, е оперативната съвместимост. Европейската рамка за оперативна съвместимост EIF v2.0 е изработена от Европейската комисия в сътрудничество с държавите членки. Документът осигурява общата визия и политическите насоки за изграждане на паневропейски обществени услуги и има амбиция да стане референтна рамка за оперативно съвместими услуги в Европа.

На 29 септември 2008 г. Европейската комисия одобри решение на Европейския Парламент и Съвета на министрите за нова програма за периода 2010–2015 — ISA (Interoperability Solutions for European Public Administrations). Тази програма е наследник на IDABC, която приключи на 31 декември 2009 г. Програмата ISA ce фокусира върху бек–офис решения в подкрепа на взаимодействието между европейските държавни администрации и внедряването на политики и дейности на Общността.

www.epractice.eu

Порталът улеснява обмяната на добри практики и популяризира опита в областта на Е-правителство, Е-включване, Ε-здравеопазване. Той събира и поддържа новини, събития, казуси и ключови документи, свързани с Ε-правителство. На него има информация и факти за развитието на електронното правителство във всяка държава.

Synergy е списанието, което излиза на всяко тримесечие и дава информация за ключови разработки в областта на електронното правителство. На всеки два месеца Европейската комисия издава бюлетин с новини и съответни дейности, които тя развива. Два са големите пилотни проекта, които се финансират от Програмата за конкурентоспособност и иновации на Европейската комисия (CIP — ICT Policy Support Program). Те демонстрират оперативната съвместимост на системите за електронни обществени поръчки (PEPPOL — www.peppol.eu) и паневропейското признаване на електронна идентичност (STORK — www.eid-stork.eu).

Политиката по информационна сигурност на ЕС се реализира чрез ENISA (European Network and Information Security Agency) — агенция, създадена от Европейския съюз, чиято основна мисия е да постигне високо и ефективно ниво и култура за мрежова и информационна сигурност в полза на гражданите, потребителите, бизнеса и държавните организации в рамките на ЕС.

4. Ефективни подходи и насоки за развитие на електронното управление в България

МИСИЯ на електронното управление в Република България

Електронното управление в България трябва да направи така, че всеки гражданин да:

участва в процеса на държавното управление, като изразява и защитава волята си бързо, лесно и отговорно;

— следи действията на администрацията и вземаните ключови решения;

потребява услуги по начин, които струва по-малко време, усилия, разходи и не плаща заради неефективността на другите;

има равноправен достъп до информация, като сам избира необходимото количество и качество;

решава как и от коя географска точка да потребява необходимата му услуга.

Визия на електронното управление

Визията е описание на бъдещото желано състояние и характеристики, които електронното управление трябва да постигне. Визията определя какво трябва да бъде крайното състояние за определен период, за да може да се реализира по-горе дефинираната мисия. В тази връзка визията описва по-скоро администрацията, нейното развитие и качества, свързани с електронното управление.

ВИЗИЯ на електронното управление в Република България

Модерно и ефикасно Ε-управление, чрез фокус върху приоритетите и постигане на ускорение:

— Постигане на синергии на национално ниво (икономия от мащаб, икономика на знанието, широко споделена добавена стойност) — от пожелателни и спорадични инициативи към задължителна национална рамка и програма;

Бизнес модел — от това, което се предлага от администрацията към това, което клиентът желае;

Технологични решения — от фрагментирани и затворени към цялостни и технологично независими решения;

Изпълнение — от ориентация върху дейности към постигане на резултати;

Продукт — от хартиен носител към електронен документ и доставка;

Място — от ограничен кръг физически местонахождения за предоставяне на услуги към неограничен виртуален избор;

Време — от ограничено работно време за потребление на административна услуга към 24/7/365;

Иновация — от фокус върху техническите средства към управление жизнения цикъл на услугите.

Общи принципи

Общите принципи, касаещи електронното правителство са заложени в текущата Стратегия за електронно управление. Те реферират както към участието на всички заинтересовани страни, така и към принципите за добро управление, залегнали в редица български и европейски документи. Основните общи принципи са:

Ориентация към клиента

Познаване на потребителя — изучаване и разбиране на потребителското поведение, идентифициране на търсените услуги, тяхното предоставяне и осигуряване на възможност за обратна връзка и въздействие.

Удобство за клиента, което да води и до ефикасност за администрацията — поддържане на добро съотношение между използваните ресурси и постигнатите резултати.

Равни възможности за достъп — услугите ще са леснодостъпни за всички. Особено внимание ще бъде отделено на хората със специални нужди (възрастни, инвалиди) и в неравностойно положение. Ще бъде предоставена възможност за избор на удобни канали за достъп до информация и услуги.

Стимулиране на гражданите и бизнеса, за да използват възможностите, предоставяни им от електронното правителство.

Осигуряване на публичност и прозрачност на действията на администрацията и вземаните ключови решения.

Иновации — прилагане на иновативни средства за непрекъснато усъвършенстване на услугите и управление на жизнения им цикъл.

Партньорство и сътрудничество.

Партньорство с бизнеса — ползване опита на бизнеса в прилагането на новите информационни технологии за обслужване и комуникация с гражданите. Ефективно използване механизма на публично-частни партньорства (ПЧП)

Ефективно партньорство с гражданите и НПО — включване на гражданите и НПО в процеса на вземане на ключови решения.

Партньорство с институциите на ЕС — сътрудничество с институциите на ЕС, разбиране на основните тенденции и императиви, синхронизация с европейските инициативи и програми, свързани с електронното управление.

Сътрудничество между администрациите — осигуряване на координация и синхрон на проектите и инициативите, реализиращи се от различни екипи или звена в администрацията. Непрекъсната обратна връзка и постигане синергия.

Технологичен модел

Технологична независимост — достигане на максимално високо ниво на независимост на електронното правителство от конкретни платформи, технологии, софтуер и компании.

Максимално използване на наличните технологии и знания (Reusabilitu) — монтиране и максимално използване на съществуващите вече в администрацията технологии, решения и знания (наличната инфраструктура, приложения, решения, лицензи и технологични средства) с цел увеличаване стабилността и зрелостта на съществуващите решения, намаляване времето и средствата за разработка на нови такива, както и намаляване разходите за поддръжка и обслужване.

Оперативна съвместимост (Interoperabilitu) — различните системи трябва да могат ефективно да обменят данни помежду си. В тази връзка трябва да бъдат използвани международно признати (отворени) стандарти, които отговарят на разработваните европейска и национална рамка за оперативна съвместимост.

Гъвкавост на технологичните решения (IT Solutions Flexibility) — при придобиването и разработката на технологични решения ще се цели постигане на максимална гъвкавост, скалируемост и адаптивност с цел посрещане на постоянно променящите се нужди на гражданите, бизнеса и администрацията.

Споделяне и интеграция на съществуващите технологии и решения (IT Assets Sharing and Integration) — съществуващите приложения и инфраструктура, трябва да бъдат достъпни и използвани от максимален брой звена в публичната администрация, с цел постигане на организационна, финансова и административна ефективност. При придобиването и разработването на нови технологии и решения, трябва да се осигурява пълната им интегрираност със съществуващите такива.

Еднократно въвеждане и многократно използване на данни — еднократно въвеждане на данни от оторизирания орган и многократното им използване, съобразно законовите основания и съответните права на достъп.

Идентификация на данните — определяне на собствеността върху данните, отговорността за тяхната достоверност, пълнота и актуалност, както и правилата за обмен на данните.

Сигурност и защита на данните — осигуряване на максимална защита на обработваните и съхраняваните данни.

Програмно управление

Детайлизация и поетапно развитие на очертания от визията и стратегическите цели модел на електронно правителство — във времето се набелязват обозрими и изпълними проекти с ясен за обществото ефект.

Единен подход — всеки проект да отчита общия замисъл на стратегията и да се реализира като част от единна система; да се осигурява приемственост и изключване на дублирането на задачи в различните проекти.

Критерии за изпълнение — да се ползва система от измерими ключови показатели за установяване резултатите от внедряването на отделните проекти.