Създаване и развитие на фабрика «Искович и Леви» — Русе (1903–23 декември 1947 г.)
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова
Автор: Стефка Маринова
Дизайн: Давид Нинов
София, 2012
Завършилата на 3 март 1878 г. Руско-турска война изиграва ролята на буржоазно-демократична революция за нашата страна. Отначало плахо, а в края на XIX в. и по-уверено, се утвърждават новите обществено-икономически отношения. Законът за насърчаване на местната индустрия, приет от Народното събрание през 1884 г., създава добри възможности за развитието на промишлеността. Той осигурява редица привилегии за по-едрите индустриални предприятия в някои клонове на промишлеността. През 1903 г. от този закон се възползват и русенските жители Алберт Искович и Израел Леви(1).
В регистрите на Русенския окръжен съд от 11 януари 1903 г. под № 33 е записано учредяването на нова фирма «Алберт Б. Искович и Леви». Управлението на фирмата се установява в Русе. Дружеството е основано на 1 януари 1903 г. между неограничено отговорните членове Алберт Б. Искович и Израел М. Леви — агенти комисионери в Русе. Предназначението на фирмата при нейното създаване е: «търговия с агентура и комисиона»(2). Потребителското търсене е голямо, нарастват и финансовите възможности на фирмата. В началото на 1907 г. тя закупува имот в с. Слатина, Софийско и открива свой клон в София(3).
На 3 април 1909 г. фирмата е регистрирана в съда вече като командитно събирателно дружество «Искович и Леви». Негови основатели са отново съдружниците Алберт Б. Искович и Израел Леви. Свой капитал в размер на 30 000 златни лева внася и фирмата «Рафаел Камхи». Предмет на основната производствена дейност на новообразуваното дружество е: «Фабрикуване на разни масла, пасти за обуща и пр. и на разни лакове и бонбони»(4).
След 1909 г., вече утвърдила мястото си в икономическия живот на страната, фирмата предприема мерки за закупуване на недвижими имоти за развиване на фабрична дейност. Целта е подчинена на определението, записано в регистрите на съда. На 15 октомври командитното дружество «Искович и Леви» закупува място в размер на 3500 кв. м. в русенската местност «Ломски отдел»(5). Върху това място дружеството предприема стъпки за започване на строителство на масивни фабрични сгради. За тая цел то се обръща към Русенската община за получаване позволителни за строеж. В началото се изгражда един сайвант в размер от 80,00 кв. м.(6) На следващата година за производствени нужди във фабричния двор е изкопан и кладенец(7).
От началото на 1910 г. фирмата «Искович и Леви» разполага с достатъчна площ, за да започне строителството на така необходимите и фабрични постройки. В Русенското окръжно управление на 5 януари 1910 г. постъпва заявление от фирмата за строеж на три постройки за индустриални цели; едната — за правене на лакове, втората — за изготвяне на тенекиени кутии, а третата — за производство на крем за обуща(8). Тази молба е последвана от втора, с дата 25 юни 1910 г. В нея е описана техническата мощ на машините и съоръженията, предназначени за оборудване на строящите се сгради: 1. четири преси; 2. две струни; 3. две съединителни машини за дъна на кутии; 4. две машини за кантове на кутии; 5. една резачка; 6. една машина за бурканови капаци; 7. една машина за сглобяване на кутии; 8. една машина за огъване на тенекетата и 9. една машина за нарязване на обли тенекиени плаки.»(9) През 1910 г. става внедряването на първата търговска марка за фирмата IMMALIN.
Строителството е засилено, а облагите и предимствата, които дава Законът за насърчение на местната индустрия, дават възможност за това. През 1911 г. събирателното дружество «Искович и Леви» продължава строителната си дейност. Пуснати са в действие една масивна фабрична сграда на два етажа с обща площ 1306 кв. м., друга двуетажна сграда с площ 474 кв. м., и склад за готова продукция(10).
Вероятно оказало се нерентабилно, производството на бонбони отпада през 1912 г. В регистрите на Русенския окръжен съд за основно е записано «произвеждането на разни химически произведения, тенекиени произведения и агентура»(11). Вижда се, че производственото направление на фирмата е вече ясно оформено и е съсредоточено в производството на химическа продукция. Фабриката в с. Слатина, Софийско, се специализира в производството на бидони и кутии за амбалаж(12).
С разширяването на производството се поражда нуждата от построяване на нови складови помещения — за готовата продукция и суровините. Вероятно такава е ролята на изградената през 1912 г. фабрична постройка — «шапрон от 100 кв. м., открит от всички страни»(13). През 1916 г. сградният фонд на дружеството се увеличава и със сайвант(14).
С нотариален акт № 739 от 17 ноември 1920 г. фирмата «Искович и Леви» става собственик на друго място в местността Ломски отдел, по шосето Русе — Търново, възлизащо на 2000 кв. м. Това място е в непосредствено съседство с първоначално закупеното през 1909 г., така че съединени, двете места образуват общ парцел от 5500 кв. м. През същата година Рафаел Камхи напуска дружеството, като при това изтегля вложения от него капитал с всички вземания и права. След приключване на Първата световна война в страната започва стопански подем. Увеличеното търсене довежда до увеличаване производството на фирмата. Нарастват и нейните финансови възможности, регистрират се нови търговски марки. Подобно на други капиталистически предприятия и «Искович и Леви» окрупнява производството си. В началото на 1926 г. химическата фабрика «Ималин» в София продава на «Искович и Леви» цялата си машинна инсталация, заедно с всичките уреди, мебели и тем подобни»(15). Заедно с това на русенското дружество са продадени всички сурови материали, собственост на фабрика «Ималин» в София. Веднага става преотстъпването на дружество «Искович и Леви» на производството на продуктите «Ималин» и «Екстралин», дотогава произвеждани от фабриката в София, но собствена марка на фирмата «Метман» от Германия. В сключения за тая цел договор между двете предприятия точно са определени правата и задълженията на русенската фирма, както и тези на немската фирма «Метман». Накратко те се свеждат до това — от Германия в Русе да бъде изпратен един правоспособен химик, който в продължение на три месеца да подготви техническата страна на производството. Дружество «Метман» се задължава да предостави на фирмата «Искович и Леви» точните рецепти на всички произведения, както и пълните практически указания за тяхното производство. Русенската фирма се задължава правилно и стриктно да организира производството на търговските марки и да осигури добрият им пазар, но само в рамките на страната(16). Така от 20–те години на XX в. започва вече трайното обвързване на фирмата «Искович и Леви» с немските фирми и задълбочаване на деловите контакти с тях.
В непосредствена близост до фабриката на фирмата «Искович и Леви» се намира недвижим имот, собственост на Ц. Господинов. На 28 март 1928 г. при русенския нотариус е заверено закупуването от фирмата на този имот, възлизащ на 8043 кв. м., с което фабричният и двор значително се увеличава.
Заедно с увеличаването на производствената площ, расте и количеството на произвежданата продукция. Фирмата «Искович и Леви» поглъща фабрика «Ималин» в София, за известен период разполага с капиталите на дружеството «Рафаел Камхи», присъединява съседните й недвижими имоти в местността «Ломски отдел» по шосето Русе — Търново и постепенно съсредоточава в себе си производството на бои, лакове и вакси за обувки в страната. В регистрите на Русенския окръжен съд на 30 декември 1930 г. е отбелязано прерастването на събирателното дружество в акционерно. Новата организация на дружеството напълно отговаря на производствената мощ на фирмата, а също на съсредоточените в нея капитали. Фиксирана е точно целта на новосъздаденото акционерно-дружество, което изцяло поема задълженията, правата и привилегиите на съществуващото дотогава събирателно дружество. Акционерното дружество се занимава с химическа, тенекиена и др. индустрия(17). Заедно с това то е задължено: «да се занимава с внос-износ на разни материали и стоки», да се занимава за своя и чужда сметка с всякаква местна и чуждестранна търговия, без да игнорира главната цел на дружеството (производство на химическа, тенекиена и др. индустрия) и да извършва банкови операции доколкото те са в услуга на целите на дружеството(18). Началният вложен капитал на акционерното дружество «Искович и Леви» възлиза на 10 000 000 лева. То е изградено по всички правила на капиталистическото стопанство. За членове на управителния съвет са избрани Алберт Искович, Израел М. Леви, Александър М. Искович и Моис М. Леви(19). Механичната двигателна сила във фабриката в Русе на това дружество възлиза на 30 конски сили (к. с.), от които 14 к. с. се вземат от един парен локомобил на самата фабрика и 16 к. с. се вземат във вид на електрически ток от градската електрическа мрежа(20).
Закупуваните суровини са от местен и чуждестранен произход(21), а част от продукцията на фирмата представлява суровина за други клонове на промишлеността. За да си пробие път на българския пазар и да се утвърди в него, фирмата се обръща към Министерството на търговията, промишлеността и труда за уверение за ползуване на облаги по Закона за насърчение на местната индустрия. Съгласно чл. 20 от този закон «всички държавни, окръжни и общински учреждения са длъжни да си доставят от местните индустриални предприятия предметите, от които имат нужда, дори и когато бъдат с 5% по-скъпи от иностранните, щом тия предмети се произвеждат или могат да се произвеждат от казаните предприятия»(22). Русенската фирма добива възможност да взема участие на провежданите в страната търгове.
През 30–те години на XX в. продължават деловите контакти на «Искович и Леви» с фирмата «Метман» от Германия. Като резултат от тия контакти се явява пускането на пазара на нови търговски марки — KORONA, RAPID, GALOSCHIN, EMMAILLIN, НИТРО, ФЛОРИДИН и др. Разработката на една част от тях е от немски специалисти, а българската фирма закупува лиценза за тяхното производство. Според по-рано сключените договори тя разпространява произвежданите марки само в границите на България. Запазено е немското наименование на марката, като в много от случаите то се съпътствува и с упътване на български език. Рязко се увеличава производствената листа на предприятието. За периода 1930–1939 г. са въведени 28 търговски марки. С тях се означават лакове, емайллакове, безири, смоли, средства за чистене на кожи, за апретура и боядисване, средства за защита против ръжда, за чистене, полиране, излъскване.
Напрегнатата обстановка в Европа след 1939 г. и подготовката за война влияят върху производството и търговската дейност на фирмата. Снабдяването със суровини става трудно и нередовно. Цените на суровините се увеличават. От 24 юни 1940 г. предприятията на фирмата «Искович и Леви» са граждански мобилизирани(23). През декември 1940 г. членовете на Управителния съвет Алберт Искович и Манол Искович напускат страната. Организацията на работата се извършва от останалите членове на съвета — Моис Кемалов, Димитър Пенев, Борис Рибаров и д-р Иван Байнов.
На 15 април 1942 г. на редовно общо годишно събрание за членове на Управителния съвет са избрани Димитър Пенев, Борис Рибаров, д-р Иван Байнов и Иван Иванов. Събранието гласува и промяна в наименованието на фирмата, съгласно Закона за защита на нацията(24).
На общото годишно събрание, състояло се на 28 май 1943 г., управителният съвет докладва, че «поради общите стопански трудности, създадени от изключителните времена, в които живеем, и специално поради обстоятелството, че необходимите сурови материали не се намират на свободния пазар, а при набавянето им срещахме непреодолими затруднения и ограничения от страна на органите и учрежденията, от които зависеше снабдяването ни, предприятието не можа да развие даже един задоволителен производствен обем и да използува своя търговско полезен капацитет»(25). По време на войната фабриката не получава нужните и за производствения процес масла, терпентин, ламарина и др. Това значително стеснява общото годишно производство, а и неговото качествено равнище.
След Девети септември 1944 г. недостигът на суровини и материали също оказва влияние върху производствения процес. Опитват се възможностите за замяна на едни суровини с други, но това не довежда до подобряване качеството на продукцията. След отмяната на противоеврейските закони, действуващи в страната по време на войната, наименованието на фирмата се възстановява и отново е «Искович и Леви».
На 23 декември 1947 г. фабриката е национализирана. В годините на народната власт тя носи името «Гаврил Генов». Производството й непрекъснато се увеличава и разнообразява.
Бележки
1. Стопанска история на България 681–1981. С., 1981, стр. 241.
2. ДА — Русе, ф. 117, оп. 3, а. е. 7, л. 42.
4. Пак там, а. е. 8, л. 232–234.
5. ДА — Русе, ф. 54К, оп. 2, а. е. 6, л. 1.
10. Пак там, оп. 2, а. е. 6, л. 10.
11. ДА — Русе, оп. 3, а. е. 8, л. 232–234.
12. ДА — Русе, оп. 2, а. е. 8, л. 2–3.
15. Пак там, а. е. 11, л. 1–2.
17. ДА — Русе, ф. 117, оп. 3, а. е. 24.