Архивни материали в гр. Киев за културно-просветните връзки на Украйна с южните славяни през XIX в.
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова
Автор: Л. Лященко
Дизайн: Давид Нинов
София, 2012
Приятелските връзки на украинския народ и южнославянските народи имат стара история, която достига с корените си в дълбочината на вековете. Общият произход, езиковата и културната общност, общата борба против социалния и националния гнет е свързала братските славянски народи с връзките на здрава дружба.
Успоредно с икономическите и политическите връзки важна роля в историята на славянските народи са играли културните връзки, които отдавна са привличали вниманието както на съветските историци — славяноведи, — така и на историците от дооктомврийския период. С разработката на въпросите за историческите взаимоотношения между украинския и славянските народи можем да се запознаем от публикациите на украинските съветски историци(1). Все пак трябва да се отбележи, че голямо количество документи от архивите на Украйна, които осветляват въпросите, свързани с културните отношения между братските славянски народи, не са още напълно използувани от съветските историци и от историците на приятелските социалистически страни.
В Централния държавен исторически архив на УССР в Киев наред с другите ценни материали се пазят документални материали за културните връзки на Украйна с южнославянските страни през XIX в. в областта на просветата.
* * *
Известно е, че от стари времена в Украйна са идвали, за да учат (мнозина дори и пеша), юноши от южнославянските страни.»(2)
Ако в XVII–XVIII в. историческите връзки между братските славянски народи са се намирали в стадий на създаване, то XIX в. е епоха на интензивно развитие и укрепване на културните отношения между Украйна и южнославянските страни.
Известно е, че още в началото на XIX в. младежи от България са се обучавали в учебните заведения на Украйна на собствени разноски(3). С образуването през 1840 г. на държавни стипендии за български младежи по ходатайство на българските търговци В. С. Априлов и Н. С. Палаузов, които по това време живеели в Одеса, притокът на български младежи в учебните заведения на Украйна се увеличил значително(4). В 1846 г. след съответни преговори между руския консул и правителствените кръгове в Сърбия в киевската духовна семинария били приети 6 сръбски юноши(5).
Документалните материали на Централния държавен исторически архив на УССР свидетелствуват, че в Украйна са идвали да ce учат южнославянски младежи.
Във фонда на киевската духовна семинария (фонд 712) се пазят документи, които се отнасят до пристигналите в Украйна сръбски юноши, по-специално за записването им в определени учебни заведения, за направените им облекчения за встъпване в учебните заведения, за материалното им обезпечаване и др. т.(6)
В същия фонд (фонд 712) има документи за създаването през 1847 г. на 12 държавни стипендии за български юноши, които също били записани в духовните учебни заведения в Киев(7).
Както вече е известно, държавните стипендии за младежи от южнославянските страни се отпускали от царското правителство не от хуманни чувства към народите на южнославянските страни. Прикривайки се с призива за «покровителство» на славяните, царското правителство преследвало свои собствени цели на Балканите и вършело това, за да завоюва симпатии сред народите на Балканския полуостров. Изхождайки от своите интереси, царското правителство в 1850 г. издало указ за свободно влизане в Русия за получаване на образование на младежи от южнославянските страни(8). Стипендията, която се отпускала на младежи от южнославянските страни, била по-висока от стипендията за местните студенти, а също така по време на обучението на южнославянските младежи били правени редица отстъпки и т. н.(9)
В Централния държавен исторически архив на УССР изследователят ще се запознае с документи, отнасящи се до постъпването на български младежи в съветски учебни заведения. В 1847 г. група български юноши, на брой 8 души, молила да бъде записана във Втора киевска гимназия. Интересни материали във връзка със записването на българските юноши във Втора киевска гимназия се пазят във фонда на инспектора на киевския учебен окръг (фонд 707)(10).
В същия фонд се пазят в оригинал три писма на известния вече по това време български просветител З. Княжевски, който временно се намирал в Киев. В ходатайството на З. Княжевски, отправено до инспектора на учебния окръг, са изложени съображенията на автора на писмото за подобряване на учебния процес и за облекчаване материалното положение на българските юноши, обучаващи се в учебните заведения на Русия(11).
Кримската война през 1853–1856 г. заварила някои от възпитаниците от южнославянските страни в Русия. Войната породила високопатриотични чувства у младежите от южнославянските страни към тяхната родина. Показателно е отношението па редица български студенти към Кримската война. Архивът потвърждава това с документални данни, които характеризират българските юноши Иван Иванов и Петър Ангелов, които се учели в това време в Киевския университет и постъпили в действуващата руска армия на Дунава(12). Запазени са също така откъслечни данни от този период, които се отнасят до студента от Физико-математическия факултет на Киевския университет И. Кишелски(13), който също взел непосредствено участие в кримската кампания заедно с българския отряд(14).
В архива се пазят материали и за допълнителното отпускане на 75 стипендии за южнославянски младежи от страна на руския Синод с цел да се привлече по-голямо внимание на юношите към обучение в духовните учебни заведения. За тази цел преди всичко бил определен югът на Украйна(15). Документите на архива осветляват създаването на пансиони за южнославянски младежи при две семинарии: киевската — за 20 души и херсонската — за 25 души(16). Голямо количество интересни документи на архива са посветени на киевския южнославянски пансион, който бил създаден на 1 януари 1858 г.(17)
Както свидетелствуват документите от архива, първите възпитаници на пансиона били българите: Партений Стоянов, Димитър Ямболов, Игнат Иванов и сърбите: Милутин Микич, Симеон Дамянович, Иван Алексич. По-късно от България пристигнали Атанас Беляев, Иван Королев, Димитър Фингов и Симеон Канарейски(18). На 19–22 октомври 1858 г. пристигнали в Киев от България през Одеса Николай Даскалов (от Самоков), Марк Ветеров (от Градец), Атанас Стоянович (от Русе), Димитър Паунов (от Свищов), Марин Дринов и Нешо Бончев (от Панагюрище), а също така Петър Николич (от Херцеговина) и Любомир Коканович(19).
Документите на архива запознават изследователя подробно с живота на младежите от южнославянския пансион: за тяхното обучение, състоянието на здравето им и поведението им, за материалното им обезпечаване и т. н.(20) Голямо внимание се отдавало на изучаването на руския език, за което също свидетелствуват архивните материали(21).
В архива се пазят също документи, които осветляват дейността на преподавателя по руски език в Киевската семинария професор К. Д. Думитрашко, украински писател от втората половина на XIX в., който се числи към тези почетни културни дейци, които са внесли определен принос в развитието на културните връзки между украинския и южнославянските народи(22).
Въпреки че възпитаниците на южнославянския пансион били обезпечени материално значително по-добре от местното студентство, все пак материалното им положение не било леко. Документите свидетелствуват за незадоволителното материално положение на възпитаниците и оплакванията по този повод от страна на южнославянските младежи(23). Като пример за лошото материално положение на южнославянските младежи могат да послужат документите, които отразяват изгонването обратно в България на М. Ковачев, Е. Манойлов и И. Савов като проводници на бунт, чието поведение, както се казва в документите, «...може да бъде лош пример не само за другите чужденци, но защото на този лош пример лесно могат да се поддадат и всички останали възпитаници на киевската семинария»(24). В това дело от архива се намират материали за стремежа на южнославянската младеж към познанство с местната младеж от светските учебни заведения.
В архива се намират материали за преминаването на юноши от южнославянските страни от духовните в светските учебни заведения. Както сочат документите, сърбинът Милослав Протич от висшето отделение на семинарията бил преведен в Киевския университет, за да продължи образованието си, като на молбата му била сложена резолюция от руския император: «Съгласен, ако той има добро поведение, в противен случай да бъде изгонен извън пределите на страната»(25). В Киевския университет продължил своето образование и сърбинът Алексей Вукоманович(26). Интересни сведения има за сърбина Пантелеймон Среткович. Докато се учел в академията, П. Среткович получил разрешения от сръбския митрополит да постъпи в университета, едва след като на два пъти се обръщал с молба към него(27).
След завършване на низшето отделение на семинарията и допълнителна подготовка българите Иван Иванов и Петър Ангелов били записани в Историко-филологическия факултет на Киевския университет(28). Тука се намират и документи за българина Иван Кишелски, който завършил 2–ра киевска гимназия и в 1852 г. бил записан студент в Математическия факултет на Киевския университет(29). Документите от архива осветляват въпросите за преминаването в светски учебни заведения на А. Беляев, С. Канарейски, Г. Иванов, Д. Петров, Г. Стаменов, М. Ветеров(30), Д. Фингов(31), М. Дринов, Н. Бончев(32), Д. Паунов(33), М. Стайковац(34) и на много други чужденци(35).
Безусловно в процеса на преминаване на юноши от южнославянските страни от духовни в светски учебни заведения определена роля е изиграло тяхното познанство с местната студентска младеж. За това свидетелствуват документалните материали на фонда 712(36).
Младежта от южнославянските страни, която се обучавала в руските и украинските учебни заведения, се увличала от великите идеи на руските и украинските мислители Чернишевски, Белински, Добролюбов, Шевченко, M. Вовчка. Този стремеж към всичко прогресивно, напредничаво не е могъл да не се отрази върху формирането на мирогледа на младежта от южнославянските страни. Голяма част от южнославянската младеж станала в своята родина проводник на напредничавата култура, носител на прогресивната наука в развитието на братските славянски култури.
Положително явление в историята на развитието на братските култури е дейността на Одеското българско настоятелство. Материалите от архива дават възможност да се разгледа и оцени неговата дейност в развитието на културните връзки с България.
Още преди официалното утвърждаване на Одеското българско настоятелство неговите членове помагали на българските юноши, които се обучавали в киевските учебни заведения(37). Със създаването на южнославянския пансион дейността на членовете на Одеското българско настоятелство придобила още по-голямо значение. За това красноречиво свидетелствува подробното изложение на документите по този въпрос(38). Достатъчно е да се каже, че М. Дринов, Н. Бончев, Т. Стоянов-Бурмов, В. Чолаков и редица други известни и неизвестни дейци на българската национална култура са получавали в определен размер помощ от Одеското българско настоятелство.
Между материалите на Архива има молби от студенти от висши учебни заведения и възпитаници на киевския южнославянски пансион за преминаване на студенти от южнославянските страни в други руски и украински учебни заведения, като например молбата на българите В. Чолаков и И. Христович, които завършили в 1855 г. Киевската семинария и пожелали да продължат своето образование в Московската академия; на сърбина Л. Коканович, който молил да бъде преместен в С. Петербургската духовна академия; молбата на сърбите И. Спасоевич, Е. Чехич и др.; разрешения за заминаване на възпитаници от южнославянските страни за родината, им през време на учението им или след завършване курса на науките; за предаване на книги и парични помощи на заминаващи за родината си студенти и т. н.(39)
В архива се пазят също материали за учението на южнославянски младежи в Киевската духовна академия (фонд 711), която изиграла определена роля в създаването на национални училища в южнославянските страни. От старо време в нея се възпитавали много чужденци, между които имало и южни славяни(40). Във фонда на Киевската духовна академия (фонд 711) има документи за ония студенти от южнославянските страни, които след завършване на курса на семинарията преминавали за продължаване на учението си в академията, по-специално за учението в академията след завършване на Одеската духовна семинария на В. Друмев И. Пичети, Д. Благоев(41), И. Костич(42), Р. Королев и П. Генчев(43), И. Ковачевич и Ф. Добранович(44), П. Остоич и Е. Илич(45) и мн. др.(46)
Между другото във фонд 711 се пазят сведения за дейността на руския педагог В. Вердиш и украинския Д. Рудински, които преподавали в Белградската семинария(47).
Във фонда на Киевския университет (фонд 708) има интересни документи за културните отношения между украинския и южнославянските народи в областта на просветата. Освен споменатите по-горе материали за постъпилите на учение младежи от южнославянските, страни има материали за определяне на стипендии за ония чуждестранни студенти, които се били посветили на изучаването на славянската филология(48).
Голям интерес представляват документите за първия опит за създаване на Киевския славянски комитет, чиято основна задача била да оказва помощ за културното развитие на славянските народи специално в областта на просветата(49). Тука се намират документи и за университетската комисия по повод на създаването на Киевския славянски комитет, списък на 23 преподаватели от Киевския университет, които били дали съгласието си да станат членове на комитета, разрешението, дадено на професорите И. В. Лучицки и А. А. Котляревски да четат публични лекции от името на славянския комитет в полза на южните славяни и т. н.
Голямо количество ценни материали за културните връзки на Украйна с южнославянските страни се пази във фонда на инспектора на киевския учебен окръг (фонд 707). Тука изследователят може да се запознае със сведения не само за преминаване на студенти от южнославянските страни от духовни в светски учебни заведения, за което споменахме по-горе, но и с циркулярните материали, които се отнасят до учебния процес на славянските възпитаници, които са се обучавали в учебните заведения на Украйна(50).
Интересен е документът на Министерството на просветата, в който се казва, че като център за възпитанието на младежта от южнославянските страни в 1862 г. се определят Николаевската гимназия и Новоросийският университет(51).
Във фонд 707 се пазят документи с молби на студенти от южнославянските страни за преминаването им в други учебни заведения, за освобождаване от учебни такси, за материална помощ на студенти и др. т.
Едно от големите доказателства за интереса на украинската общественост към културата на българския народ било желанието да се създаде катедра на славянските наречия в Киевския университет още в началото на 40–те години от XIX в. Изследователят ще се запознае с този факт от документите на фонд 707. Тука се намират и материали за командировката на преподавателя на Киевския университет И. Лашнюков в Сърбия за изучаване на славянските наречия(52).
Изобщо в Централния държавен исторически архив на УССР изследователят ще намери много нови интересни сведения за културните връзки между украинския и южнославянските народи.
Бележки
1. Вж. А. К. Касименко, За дальший розвиток слов «янознавства на Украiні», Український історичний журнал, 1961, № 3, стр. 134–138; П. M. Калениченко, Вивчення історії на Україні, Український історичний журнал, 1962, № 1, стр. 107–113 и др.
2. Н. Петров, Воспитанники Киевской академии из сербов с начала синодального периода и до царствования Екатерини II (1721–1762), Известия Отделения русского языка и словесности императорской Академии наук, т. IX, кн. 4, 1904, стр. 3–8.
3. Д. Г. Песчаный, Русско-болгарские культурные связи в 30–40 гг. XIX ст. Сб. Из истории русско-болгарских отношений, М., АН СССР, 1958, стр. 146–147.
4. М. Д. Дыхан, 3 історії розвитку російсько-болгарських культурных зв’язків в другій половині XIX ст. Праці Одеського державного університету ім. І. І. Мечникова, CIV, т. 148, Збірник молодих вчених, вип. 1, 1958, стр. 150.
5. А. Лебедев, Белградская семинария в Сербии, Ж. Русский Вестник, 1870, т. 90, стр. 259–290.
6. Центральный государственный исторический архив УССР (по-нататък ЦГИА УССР), ф. 712, оп. 1, д. 146, 1846, л. 1–40.
7. ЦГИА УССР, ф. 712, оп. 1, д. 15, 1847, л. 1–24.
8. Пак там, д. 114, 1850, л. 1–2.
9. Пак там, д. 146, 1846, л 18—23.
10. Пак там, ф. 707, оп. 13, д. 571, 1847, л. 1–13.
11. Пак там, ф. 707, оп. 13, д. 571, 1847, л. 14–18, 22.
12. Пак там, оп. 20, д. 124, 1854, л. 1–7.
13. Пак там, оп. 18, д. 405, 1852–1853, л. 1–10.
14. С. A. Hикитин, Славянские комитеты в России в 1858–1876 гг., М., 1960, стр. 27.
15. ЦГИА УССР, ф. 712, оп. 1, д. 103, 1857, л. 5, 39.
17. Пак там, л. 8–9; д. 78, 108, 1858; д. 84, 124, 128, 160, 1859.
18. Пак там, ф. 712, оп. 1, д. 78, 1858, л. 22, 39, 94.
19. ЦГИА ЧССР, л. 51–52, 60, 84.
20. Пак там, д. 9, 1859; д. 65, 1850; д. 74, 84, 88, 1859; д. 146, 1861; д. 61, 1863.
22. Пак там, д. 115, 1848; д. 171, 1851; д 50, 1855; ф. 711, оп. 6, д. 63, 1873; д. 5, 1879.
23. Пак там, ф. 712, оп. 1, д. 61, 1863.
24. Пак там, д. 61, л. 144, 249, 224, 256, 1863.
25. Пак там, д. 28, 1847, л. 1–5; ф. 707, оп, 14, д. 40, 1848, л. 4–6; ф, 707, оп. 15, д. 182, 1849, л 1–2
26. Пак там, оп. 14, д. 167, 1848, л.1, 3
27. Пак там, ф. 711, оп. 2, д. 31, 1855, л.1–3.
28. Пак там, ф. 707, оп. 13, д. 571, 1850, л. 23–26; оп. 19, д. 470, 1853, л. 4.
29. Пак там, оп. 18, д. 405, 1853, л. 1–7.
30. Пак там, ф. 707, оп. 25, д. 466, 1861, л. 18; д. 65, 1860, л. 51; ф. 708, оп. 301, 1862; д. 221, 1862, л. 1–6.
31. Пак там, ф. 712, оп. 1, д. 14, 1859, л. 6.
32. Пак там, д. 146, 1861, л. 24.
33. Пак там, д. 61, 1863, л. 81.
34. Пак там, ф. 707, оп. 28, д. 420, 1862.
35. Пак там, оп. 27, д. 408, 1861; д. 350, 1861; д. 448, 1862.
36. Пак там, ф. 712, оп 1, д. 61, 1863, л. 256, 267.
37. ЦГИА УССР, ф. 712, оп. 1, д. 58, 1851, л. 1–3; д. 226, 1853, л. 1; д. 149, 1854, л. 1–5; ф. 711, оп. 2, д. 54, 1853; д. 101, 1855, л. 1; д. 35, 1856, л. 6.
38. Пак там, д. 78, 1858; д. 65, 1860; д. 146, 1861; д. 61, 1863; оп. 3, д. 92, 1869; д. 16, 1877; оп. 2, д. 28, 1861; ф. 707, оп. 27, д. 448, 1861; ф. 707, оп. 27, д. 350, 1861; оп. 28, д. 420, 1862.
39. Пак там, ф. 712, оп. 1, д. 55, 1848; д. 28, 1851; д. 74, 1853; д. 38, 1855; д. 51, 1855; д. 65, 1860; д. 146, 1861; оп. 3, д. 16, 1877.
40. Ф. Титов, Стара вища освіта на Україні, К, 24 стр.
41. ЦГИА УССР, ф. 711, оп. 2, д. 41, 1863; д. 187, 1864; д. 196, 1865; д. 72, 1869; д. 223, 1865; д. 216, 1865; д. 111, 1867; д. 91, 1869.
42. Пак там, оп. 2, д. 173, 1865; оп. 6, д. 28, 1874.
43. Пак там, оп. 2, д. 33, 1867.
45. Пак там, оп, 6, д. 30, 1872; оп. 6, д. 46, 1873.
46. Пак там, оп. 2, д. 11, 1869.
47. Пак там, ф. 711, оп. 5, д. 13, 1850; оп 2 д. 161, 1851; оп. 5, д. 4, 1851; оп. 2, д. 9, 1856; оп. 2, д. 136, 1869.
48. Пак там, ф. 708, оп. 28, д. 460, 1863, л, 1–11.
49. Пак там, ф 708, оп. 307, д. 161, 1868; л.1–2; ф. 708, оп. 307, д. 161, 1868; оп. 315, д. 119, 1876; оп. 316, д. 132, 1877; оп. 308, д. 202, 1870; оп. 316, д. 72, 1877.
50. ЦГИА УССР, ф. 707, оп. 28, д. 420, 1862.