Симпатични мастила, «скари» и цифрови шифри, използвани от Васил Левски в периода 1870–1872 г.

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Илко Илиев

Дизайн: Давид Нинов

София, 2012

«Бай Лука!

Надявам се, че сте живо и здраво вкъщи и жена ви не боледува вече, но вие продължавайте да й давате от хаповете, които имате от мене. Как отива алъш-веришът по вас? Не съм те видял от две недели да минеш от тука, мисля, че не е по причина на здравето. Когато тръгнеш за насам, купи ми от Янаковата спицерия за десет гроша беладона, че ми се е привършила.

Много здраве на домашните.

Соколов.»

С това невинно наглед писмо, заловено случайно, вазовият герой Кириак Стефчов поискал окончателно да убеди мюдюрина на Бяла черква Хюсни бей и шпионина Заманов във виновността на председателя на местния революционен комитет Иван Соколов. Но старанията му останали напразни и не въпросното писмо станало причина за черните облаци, надвиснали над главата на доктор Соколов и другите съзаклятници. То било шифровано по такъв начин, че въпреки различните предположения, направени в конака — че под «хапове» се разбирало «куршуми», а под «беладона» — нищо неподозиращата «душманка на царщината», дебелата баба Дона, тайната на писмото не била разгадана.

Едва по-късно, останал насаме, шпионинът Заманов разкрил «секрета», тъй като имал «един ключ за бунтовнически писма».

Ключът се оказал не съвсем ключ, а малко жарава, сложена в мангалчето, върху която била нагрята хартията. «Когато се нагря хартията, той я издигна, погледна я, и по физиономията му се изписа живо любопитство, смесено с удоволствие — хартията, одеве чиста и бяла, сега беше изпълнена с гъсти тъмно-жълти редове. Както е знайно, комитетите пишеха писмата си със симпатическо мастило, и буквите ставаха видими само подир нагряването им. Обикновено на другата им страна написваха разни невинни и незначущи фрази, каквото да измамят властта, в случай, че й попадне писмото в ръце.»(1)

Използвахме разказа на Ив. Вазов, за да въведем читателя в една малко позната тема от българската история. Става дума за начините на шифроване на информация от революционните ни дейци през Възраждането. По този въпрос почти не е писано, ако изключим няколко спомена от следосвобожденската епоха, които ще бъдат цитирани по-долу. Настоящото изследване на методите за шифроване от времето на В. Левски е първи опит в тази насока.

Тези методи могат да се разделят на три групи, в каквато последователност ще бъдат изследвани от нас:

1. с използване на симпатични мастила;

2. с използване на «скари»;

3. с използване на цифрови шифри.

* * *

Вероятно първият по време метод на шифроване, използван от В. Левски, е симпатичното мастило. Трудно е да се определи какъв е произходът на този метод. За симпатично мастило се споменава в някои арабски трактати още през XV в.(2) Знаем, че през 20–те години на XIX в. сръбският княз Милош Обренович е водил тайната си кореспонденция със сок от лимон(3).

Първото сигурно сведение за употребата на симпатично мастило от българските революционни организации дължим на Иван Кършовски: «... Известно е, че нашият тогавашен Ц. Т. Р. Комитет си служеше в писмата си с разни тайни букви и писани с разни есенции писма»(4). Както се вижда от цитата — не може да се разбере какви точно химически съставки са употребявани. Но може да се заключи, че ТЦБК е използвал подобни методи на тайнопис.

За щастие спомени и кореспонденция на съвременници ни предоставят възможността да разберем какъв е бил химическият състав и вида симпатично мастило, използвано от комитетите по времето на В. Левски. Ето какво разказва Атанас Хитров на д-р Параскев Стоянов: «Пишели със симпатическо мастило (невидимо) от хлоров кобалт, което като се нагрява писаното (иначе невидимо), се появяваше в зелено и пак изчезвало»(5). Ат. Хитров си е спомнил твърде точно химическия състав на симпатичното мастило, използвано от комитета в Ловеч. За това свидетелстват и две писма на Иван Драсов до Панайот Хитов.

В първото писмо Ив. Драсов обещава на известния воевода да му изпрати «особен прах», за да си пишат «тайни работи». Този прах бил добър: «за всичките ни работници, а особено в Българско»(6).

Във второто писмо Ив. Драсов дава доста повече информация:

«Този прах или по-добре сол има тъмночервен цвят и ся нарича латински хлор кобалт (chlorkobalt) всеки апотекар знае тази сол. Най-напред ся скълца на дребно пак ся разтопи в малко гумова вода(7), но да не е твърде гъсто; тъй разтопена тази сол има бледо червена боя. С което като пишеш на книгата след като изсъхне не е познат на книгата нищо, искаш ли подире да прочетеш писаното нагрява са над огъня, писаното става морено и може да се чете свободно, щом изстине изгубва се пак писаното; ако пак искаш да прочетеш, нагрява ся пак и тъй колкото пъти искаш можеш да нагряваш и прочиташ. И тъй аз мисля, че с такова мастило можите най-добре да си служите в[ъв] время на тайни споразумения. Има и други мастила, но те един път щом ся появят на книгата не могат вече да ся изгубват, но си остават все черни»(8).

Иван Драсов, в сравнение с Ив. Вазов и Ат. Хитров, най-пълно и най-точно описва вида на мастилото. Докато Ив. Вазов твърди, че буквите се появяват тъмножълти, а Ат. Хитров — зелени, то Ив. Драсов правилно ги определя като «морави». И наистина, при експерименталната употреба на хлоровия кобалт (всъщност химическото му название е кобалтов дихлорид, а формулата СоС12) като симпатично мастило се оказа, че при разтвор се получава червено-виолетова течност, която, при слаба концентрация, нанесена върху листа не оставя видими следи. След нагряване буквите изпъкват в тъмночервено-виолетов цвят. При проверка на използването на кобалтов дихлорид се установи, че той има свойствата, описани от Ив. Драсов — при нагряване да се появява, след изстиване — да изчезва. Това се повтаря, няколко пъти, като всеки следващ път избледняването е по-слабо изразено и буквите все повече си личат.

Не разполагаме със запазени писма, написани с кобалтов дихлорид. Имаме само една несигурна податка в кореспонденцията на В. Левски за използването на симпатично мастило. Той, в писмо до Д. Хр. Попов от 3 август 1872 г., изисква да му се изпратят: «Пусулата (далекогледа) мастилото, книжата запечятанити...»(9). Но тук, разбира се, може да става дума и за обикновено мастило.

Обстоятелството, че Ив. Драсов е толкова добре запознат със свойствата за писане с кобалтов дихлорид и че за този метод за тайнопис си спомня и Ат. Хитров от Ловеч, е доказателство, че това симпатично мастило наистина е било използвано от ловешкия комитет.

Причината да не разполагаме с писма, написани с кобалтов дихлорид вероятно се крие във факта, че, подобно на писмото на д-р Ив. Соколов от «Под игото», те не издават истинското си съдържание. Възможно е и по настоящем в нашите архиви да се намират писма с «невинни и незначущи фрази», които да съдържат интересни данни за българското революционно движение.

От второто писмо на Ив. Драсов до П. Хитов можем да заключим, че е съществувал още един метод за писане със симпатично мастило, този път двукомпонентно. За него си спомня и Филип Симидов. Чрез този метод шифрованият текст се нанасял с един вид химическо мастило, а «... знающия приемач на писмото натопяваше писмото в други, познат нему химически състав, и словата се появяваха по бялата книга»(10). От спомена на Ф. Симидов разбираме, че се е използвал и комбиниран метод — цифров шифър, написан със симпатично мастило: пишело се «с разни числа с химически състави — «мастила»(11). За съжаление нямаме никаква информация за химическата формула на това двукомпонентно мастило. Не са запазени никакви документи, написани с него. Фактът, че от времето на В. Левски не са запазени писма, написани с двукомпонентно мастило е показателен за това, че този метод на шифроване не е бил широко разпространен. По-горе предположихме, че в нашите архиви има незабелязани документи написани с кобалтов дихлорид, тъй като буквите изчезват след като не са нагрети. За писмата, написани с двукомпонентно мастило не можем да предположим подобно нещо. Както виждаме от спомените на Ив. Драсов, след като се третират с втория химикал, буквите се проявяват, но и остават на листа. По-логичното обяснение, е че този метод не получава широка употреба. Самият Ив. Драсов, както видяхме, счита, че по-подходящо е еднокомпонентното мастило и го препоръчва на П. Хитов като: «добро за всичките ни работници, а особено в Българско»(12).

Фактът, че няма открито писмо с нито един от двата вида симпатично мастило, е показателен. Основната причина вероятно се крие в обстоятелството, че този метод на тайнопис е използван сравнително рядко, тъй като е бил известен на турската полиция. На подобна мисъл навеждат и вече цитираните редове от «Под игото», от които разбираме, че турският шпионин Заманов е знаел за използването на симпатично мастило.

Още по-достоверно звучат думите на Ф. Симидов, че до въвеждането на «скарите» от В. Левски, се пишело с химически мастила. «Обаче турската неспяща полиция набута тайната на тези химически съставки, и можеше да открива бунтовните писма. Ето защо неминуемо трябваше да са измисли съвсем друг начин [на] кореспондирание, както поменахми по-горе.»(13)

Нямаме основания да се съмняваме в истинността на думите на Ф. Симидов и можем да приемем за достоверно твърдението му, че именно откриването в някакъв период на метода за шифроване със симпатично мастило от турската полиция става причината за въвеждането от В. Левски на нов вид шифър — така наречените «скари». Основателен е възникващият въпрос: дали поради използването на химическо мастило до нас не е стигнала кореспонденцията на В. Левски от периода до края на 1870 г.? Но този въпрос е по-скоро риторичен и засега — без възможност за отговор, а разказът на Ф. Симидов ни въвежда в другия метод за шифроване, използван от В. Левски — т. нар. скари.

* * *

Разполагаме с два доста подробни спомена за използването на «скарите». Първият принадлежи на Стоян Заимов: «Дякон Левски наредил така наречената лозинка (подчертаванията навсякъде са на Заимов — б. а., И. И.) — шифровка, а Ангел Кънчев — паролата — условният знак за узнаване на «нашите».

Шифровката-лозинка е била дебела книга, дълга около 15 сантиметра и [широка] — 10 сант[иметра]. Широка, изрязана в десет реда на малки правилни четвертоъгълничета. На първото четвертоъгълниче стои буквата Б; на централното — Р; на най-крайното — К. Инициалите Б. Р. К. значат: Български революционен комитет.

Работи се с лозинката така: а) пишуштий налага лозинката върху хартията, върху която ще пиши; сетне с буквата Б отбелязва началото на писмото; с Р — средата, и с К — края; след това пише в четвертоъгълничетата онова, което иска да съобщи; после снима (т. е. сваля — б. а., И. И.) лозинката, допълва слоговете от четвертоъгълничетата с други слогове, за да се получи търговско или любовно съдържание на писмото; б) Читающий, като получи писмото, налага върху него лозинката и чете само онова, що се вмества в четвертоъгълничетата.

Ето по какъв начин е ставало шифруванието (заключванието) и дешифриранието (отключванието) на секретната кореспонденция... За ключ служили буквите Б. Р. К.

Лозинката се поверявала само в ръцете на председателите на ч. м. т. р. комитети»(14).

Ф. Симидов също разказва за употребата на «скари»: «Съобразителният В. Левский стана автор на речените ключове...

«Ключовете» на тайната кореспонденция [се] състояха от изрязани в редовете квадрати (дупки) на две еднакви бели книги. Квадратите биваха произволна величина и правилност тъй, че на книгата ще имаме няколко редове с пълни и празни квадрати, напр[имер]:

Виж фигура 1.

Практика: срещами са двама от разни комитети в разни градове. Вземами два листове еднаква величина книга, турваме ги една върху друга, и като пазими да не се разместват, изрязвами с остро ножче по цялата горна книга речените празни квадрати, които са изрязват и в долнята, втора книга, еднакво в същото време. Като вдигними първата книга отгоре, получавами втората отдолу изрязана с[ъс] същите квадрати и по този начин имаме един ключ в два еднакви образи.

Другарят ми С. зема един екземпляр от този ключ и си отива в гр. Т., а други[я] — остава у мене. Такива ключове мога да имам толкова, с колкото лица или комитети кореспондирам.

По времето, за което говорим, ключът до едно време беше един и общ за всичките комитети. Левский го доверяваше (даваше копия от него) само на свои добре познати и доверени лица в комитетите; с и по този общ ключ са пишеше от всички до едного или до мнозина, които го притежаваха и той можеше с него да разключва писмата на всичките и обратното».

Ето как графично представя Ф. Симидов «скарите»(15):

Виж фигура 2.

Преди да започнем разглеждането на конкретните данни, с които разполагаме, за използването на «скарите» ще направим няколко предварителни бележки относно този метод за шифроване.

Те били много трудни за дешифриране по една проста причини на практика ключовете, т. е. скарите към тях, биха могли да бъдат безкрайно много, като между всички отделни кореспонденти е могло да има отделна «скара». Другото им основно предимство е, че «скарите» се изработвали сравнително лесно и можели да се подменят толкова често, колкото е било необходимо.

На трето, но не на последно място, бил фактът, че ако писмо попадне в ръцете на властта, тя много трудно би могла да заподозре, че става дума шифровано послание. Това е изключително важно за всеки метод на шифроване и не могло да се постигне с цифровите шифри например. Цифровият шифър, попаднал в неподходящи ръце, дори да не бъде разшифрован, все пак не могъл да прикрие факта, че е шифър и поради това събуждал подозрение. Докато с невинното си съдържание, писмата, написани със «скари», спокойно можели да останат незабелязани.

Това обстоятелство трябва да се има предвид и от гледна точка на съвременните изследователи. Нищо чудно да съществуват писма на В. Левски и комитетите, написани със «скари», които да са останали незабелязани.

Освен редица съществени предимства шифроването със «скари» има и два недостатъка.

Първият е, че с този метод на шифроване можели да се изпращат само сравнително кратки послания. Това се дължало на факта, че шифрованите думи били само малка част от текста.

Можем да предположим, че този недостатък става причина за въвеждането на модифициран вид «скара», при която били изрязани квадратчета не за една буква, каквито са описаните от Ст. Заимов, а за повече букви, от 3 до 6, в които можело да се изпишат и отделни думи. Такива са «скарите», описани от Ф. Симидов. Макар и по-лесни за боравене, тези «скари» крият друго неудобство — те не могат да скрият имена — например «Каравелов», «Кишелски» или «Одеса» или думи като «оръжие» или «пушки». И въпреки че се променя истинският смисъл на посланието, то написаните имена или думи се запазват. Възможно е едно от съображенията за въвеждането на измислени български, а после и турски имена, а след разкритията от 1872 г. отново български имена за хора и комитети, да е направено именно с цел да се прикрият реалните имена при шифроването със «скари».

Другият основен недостатък на «скарите» е трудното дешифроване. При опитите ни с единственото писмо и «скара» към него, с което разполагаме, забелязахме, че не винаги може с голяма точност да се определят думите, които трябва да бъдат дешифрирани. Подобни трудности, както ще видим, са срещали дешифровчиците на писмата на Данаил Хр. Попов и на Анастас Попхинов. Това може да се дължи на различни причини — малки размествания по време на писане, не напълно съвпадение на «скарите» и т. н.

Като имаме предвид тези първоначални сведения, нека преминем към конкретното разглеждане на данните, с които разполагаме за употребата на «скарите» като шифровачен метод.

Както видяхме, и Ст. Заимов, и Ф. Симидов са категорични, че идеята за създаването на «скари» принадлежи на В. Левски. Това не е така. За първи път методът за шифроване чрез «скари» е описан от Жироламо Кардано, роден през 1501 г. в Милано(16). Те са се употребявали през XVI и XVII в. от редица държави за шифроване на дипломатическа кореспонденция(17). Първият, който открива метода за българите, е Иван Кишелски през 1856 г. в своя «Проект за безсмъртното общество»: «Всеки от членовете да има своят калъп, по който ще да пиши, а ешат му на своят калап да проводи там, дето ще пиши. Същите преписки окръжните могат да имат и сас юнаците, когато е нужно.

По-добре е всеки от членовете да си имат своите условни ключове, които могат да бъдат до безконечно разнообразни». Под този текст Ив. Кишелски схематично е нарисувал «скара»(18).

Споменаването на «калъп», т. е. на образец, шаблон, фактът, че «ешът» се изпраща «там където ще се пиши», идеята, че «ключовете» могат да бъдат «безконечно разнообразни», както и самата рисунка говорят за идентичността между метода за шифроване, описан от Ив. Кишелски и «скарите» от времето на В. Левски. Много е интересно, че Ив. Кишелски също е имал идея да се заменят българските имена с турски(19).

Въпреки че методът за шифроване със «скари» е описан още през 1856 г. от Ив. Кишелски, то нямаме основания да се съмняваме в достоверността на думите на Ст. Заимов и Ф. Симидов, че именно В. Левски ги внедрява като метод за шифроване в комитетите през периода 1870–1872 г.

Можем да заключим, че конкретното изпълнение на първоначалните «скари» било извършено от Георги Данчов — Зографина. Ст. Заимов твърди, че през 1870 г. Г. Данчов бил натоварен от В. Левски «да изработи лозинка — секретен буквен ключ за водене на тайна кореспонденция между комитетите в Тракия»(20). Предположението, че шифрите (или поне първоначалните) са изработени от Зографина се потвърждава от него самия. Той си спомня, че в задълженията му влизало: «Правене на печати, изрезване на ключове за тайни писма, доставка на правителствените тескереджийски мастила за комитета и пр.»(21). От по-късно време, пролетта на 1872 г., разполагаме със сигурни данни, че В. Левски на връщане от събранието в Букурещ е дал на комитета в Русе няколко «скари», което подсказва, че може би те са се изработвали и от други хора, освен от Г. Данчов. Тъй като изработката им била сравнително лесна, това е разбираемо.

Любопитен е въпросът — кой въвежда името «скари»? Както видяхме Ст. Заимов употребява думата «лозинка», а Ф. Симидов — «ключ». В. Левски използва израза «рязана книга»(22). За първи път Н. Т. Обретенов употребява термина «скара»: «... ако сте известени и добре светини[?], но със скарата дето печети рибата»(23). Възможно е това също да е шифър — за да не споменава за ключ или лозинка, а за невинното — «скарата дето печети рибата». т. е. става дума за «шифровано» название на шифъра.

Важно е да знаем на кого В. Левски е поверявал «скарите». Според Ст. Заимов, това са били само председателите на комитетите(24). По-достоверно звучи твърдението на Ф. Симидов, че В. Левски е давал скари на тези комитетски дейци, на които се е доверявал(25).

С какви свидетелства за «скарите» разполагаме, освен вече цитираните спомени?

В архива на В. Левски са запазени няколко «скари». За съжаление в Българския исторически архив може да се ползват само техни копия, тъй като оригиналите са в Българска народна банка и са недостъпни за изследване. В книгата за постъпления са описани като «Четири големи и два малки листа, служили за четене и шифроване на писма до комитетите». С друга ръка е добавена бележка, че всъщност листовете не са шест, а четири. Откупени са от Михаил Греков. Първоначално са били във фонда на Димитър Общи, след това са прехвърлени във фонда на В. Левски(26). «Скарите» от архива на В. Левски съвпадат с описаните от Ст. Заимов — с изрязани единични квадратчета за по една буква. Празните квадратчета, в които е можело да се пише истинският текст, при някои от тях са доста нагъсто, при други по-нарядко. До сега не са намерени писма, написани с този вид «скари». Това, вероятно, се дължи на факта, че те са доста по-трудни за шифровка и с тях се е предавала по-малко информация. В същото време те са и по-трудни за дешифровка и откриване. Така че другата възможна причина да не разполагаме с писма, шифровани с този вид шифровачни «скари» е, че досега не са забелязани в архивите. Според Ст. Заимов, Зографина бил натоварен от В. Левски да изработи «скарите» още през 1870 г.(27) Разбира се, сведението е много несигурно, но добре съответства на възможността «скарите» да са използвани през сравнително краткия период по време на началната дейност на В. Левски в България. Ако предположението ни е вярно и това е първият вид шифровачни «скари», то може да обясни и факта, че не разполагаме с никакви писма от началната дейност на В. Левски в периода от май 1870 г. до началото на 1871 г. до комитетите в Българско. Според известния кратък регистър на кореспонденцията му от това време е сигурно, че той е водил в този период важна преписка с доверени лица.

От другия вид «скари», с продълговати отвори за по няколко букви, са достигнали до нас както писма, така и няколко шифровачни «скари».

Първото писмо е написано на 10 февруари 1871 г. от Д. Хр. Попов в Гюргево и е изпратено до комитета в Ловеч. Не разполагаме със самото писмо и шифровачната «скара» към него. След Освобождението Христо Б. Загорски преписва шифрованото писмо, дешифрира го със «скарата», която се е намирала във Васил Платнаров, а последният заверява верността на дешифровката. Следователно това, което е достигнало до нас е препис на шифрованото писмо(28) и неговата дешифровка(29). Самата «скара», която в момента на дешифрирането се е намирала във В. Платнаров не е достигнала до нас.

Нека разгледаме преписа на Хр. Б. Загорски, като запазваме дължината на неговите редове:

«Никопол

10–й февр. 871

Препис

Господ. Ибрахимоглу Хасан,

Плевен,

Отидох прие Аз вчера прокопсах Миех писмото рушидово

от фил- тт. Багдат от Одеса Карачу, за който ми казваше,

чи му съ непочитамо съществово отворило през дунава Керваа

вителственно умрело кучето тапчилеще и съ загубила, а

тия не приемат деца и бъблиовците, ами искалчарчета бр. 14

до 18 говеда но дадъ одишни, койзна колко големи, и то съ изу

чът на хайтач излазат чифутният официялно но овичц

ери, само и сама е не потребва да имаше волат среден

бой ство, за да императорский -ат най-малко по 5 000 мечкй

като 1 или 1,5 м-ца на царът на секи месец от Августа

до гдето родителите на тия си забрават потребни и

кажът на негови разностни всички, и когато немото изл. .

езе на вън и не влезе свършен, да направи трима парите, Но

за да си имате купи дрех златни а не и офицерски, а мечка-

рите да дигат после правителството ще му захвали като

дава заплатъ на вълци за месеч и нотнъ по 50 000, 048 такви ...

рубли; и ще бъде слава Тубат вободен и дано може да отиде на

Мекка, гдето и в което Мохамет вместо ще наслугува и ражба,

а фараоновите какъто си свърши търговия фермената за къмтоправеше

виттелството ще да бъдъ[т] за деца от пет години

нагоре и наочаквам калквата й добро no-скоро ваш облекло за наут

говор и съм почирнел като ваш като брат

(под.) Хаджи Ахмед съръ Азис Рушидоглу Неболлу чизмели

Кърмазъ»(30).

А ето и дешифровката на Хр. Б. Загорски:

«Аз вчера приех писмо от фил-тт. от Одеса, който

ми казва, че тамо ся отворило правителствено училище

и ся приемат деца и българчета от 14 до 18

годишни. Които съ изучят, излазят офицери, само

требва да имат средство, за да имат най-малко

по 1 или 1,5 м[ин]ца на месец от родителите си за

потребни негови разноски и когато излезе свършен да

има пари, за да си купи дрехи офицерски и после

правителството ще му дава заплата месечня по

... рубли и ще бъде свободен да отиде, гдето и в което

място ще на службъ, от както си свърши термена

къмто правителството от пет години. Очаквам

колкото no-скоро ваш отговор и съм Ваш като

брат

Хаджи Ахмед Саръ чизмели Кармъзъ»(31).

Сравнявайки текста на преписа на шифрованото писмо, останал ни от Хр. Б. Загорски с дешифровката, направена от него установихме някои разлики. Затова ще дадем и дешифровката направена от нас, като с по-тъмно подчертани букви са отбелязани местата, които са в празните отвори на «скарата»:

Препис

«Никопол

10-й февр. 871

Господ. Ибрахимоглу Хасан,

 Плевен,

Отидох прие Аз вчера прокопсах Миех писмото рушидово

от фил- тт. Багдат от Одеса Карачу, за който ми казваше,

чи му съ непочитамо съшествово отворило през дунава Керваа

вителственно умрело кучето тапчилеще и съ загубила, а

тия не приемат деца и бъблиовците, ами искалчарчета бр. 14

до 18 говеда но дадъ одишни, койзна колко големи, и то съ изу

чът на хайтач излизат чифутният официялно но овичц

ери, само и сама е не потребва да имаше волат среден

бой ство, за да императорский-ат най-малко по 5 000 мечкй

като 1 или 1,5 м-ца на царът на секи месец от Августа

до гдето родителите на тия си забрават потребни и

кажът на негови разностни всички, и когато немото изл. .

езе на вън и не влезе свършен, да направи трима парите. Но

за да си имате купи дрех златни а не и офицерски, а мечка

рите да дигат после правителството ще му захвали като

дава заплатъ на вълци за месеч и нотнъ по 50 000, 048 такви ...

рубли: и ще бъде слава Тубат вободен и дано може да отиде на

Мекка, гдето и в което Мохамет вместо ще наслугува и ражба,

а фараоновите какъто си свърши търговия фермената за къмто

правеше виттелството ще да бъдъ[т] за деца от пет години

нагоре и наочаквам калквата й добро no-скоро ваш облекло за наут

говор и съм почирнел като ваш като брат

(под.) Хаджи Ахмед съръ Азис Рушидоглу Неболлу чизмели

Кърмазъ»(32).

А ето и дешифрираният от нас текст:

«Аз вчера приех писмо от фил- mm(33) от Одеса който

ми казва чи тамо съ отворило правителственно учи-

лище и съ приемат деца и бълчарчета бр. 14 до 18

годишни който(34) съ изучат излазат офицери само

требва да имат средство, за да имат най-малко

по 1 или 1,5 м[ин]ца на секи месец от родителите си за

потребни негови разноски, и когато изл... езе свършен, да

има пари за да си купи дрехи офицерски, а после

правителството ще му дава заплатъ месечнъ по

... рубли; и ще бъде свободен да отиде гдето и в което

место ще на служба какъто си свърши термена

къмто правителството от пет години очаквам

no-скоро ваш отговор и сам ваш като брат

Азис Рушидоглу Неболлу».

Анализирайки както преписа, направен Хр. Б. Загорски, така и грешките, допуснати от него при дешифровката, можем да направим редица заключения:

1. Хр. Б. Загорски е направил някои дребни стилистични промени като е написал например: «гдето и в което място ще на служба, от както си свърши термена», вместо: «гдето и в което место ще на служба както си свърши термена».

2. На някои места е осъвременил и нормализирал правописа, като е изписал например «училище», вместо «училеще», «се» вместо «съ» «заплата», вместо «заплатъ».

3. За по-голяма яснота е поставил препинателни знаци.

4. Допуснал е грешка при дешифровката на броя и годините на учениците: разчел е «българчета от 14 до 18 годишни», вместо «бълчарчета бр. 14 до 18 годишни». Това е съществена разлика. Според дешифровката на Хр. Б. Загорски българчетата трябвало да бъдат между 14 и 18 годишни. Според шифрованият текст, те трябвало да бъдат 14 на възраст до 18 години.

5. Втората грешка на Хр. Б. Загорски е, че не е успял да разчете сумата, която ще получават завършилите военното училище. Тази сума очевидно се крие в цифрите «50 000,048».

6. Най-съществената грешка на Хр. Б. Загорски е при дешифровката на името на подателя на писмото. Разчел го е като «Хаджи Ахмед Саръ чизмели Кармъзъ», вместо «Азис Рушидоглу Неболлу». Тази грешка е твърде важна и затруднява публикаторите на документа.

Според Д. Т. Страшимиров псевдонимът «Хаджи Ахмед Саръ чизмели Кармъзъ» принадлежи на В. Левски, а писмото е представлявало негово окръжно до комитетите, с което им известявал, че е получил известие от Ф. Тотю, в което се съобщавало, че в Одеса се отворило училище и се приемали българчета за военно учение(35). Съставителите на «Васил Левски. Документално наследство» характеризират предположението на Д. Т. Страшимиров, че «Хаджи Ахмед Саръ чизмели Кармъзъ» е В. Левски, като «неубедително», но и самите те допускат грешка като определят получателя на писмото като П. Хитов(36).

Пръв Петър Караиванов установява, че писмото е изпратено от Д. Хр. Попов (Азис Рушидоглу Неболлу от Турно Мъгуреле — в текста «Никопол») до комитета в Ловеч (Ибрахимоглу — известният псевдоним на Ловешкия комитет е «Муратоглу Ибрахим»)(37). Досещането на П. Караиванов е важно, още повече че разполагаме със сигурно свидетелство, че между Турно Мъгуреле и Ловеч са се разменяли шифровани със «скара» послания. В писмото си от 7 юни 1871 г. Ив. Драсов обяснява на Д. Хр. Попов: «... Сега веч ако има да ни пишете нещо пишете ни през оня лист, който сте ни дали и с твърде верни хора...»(38).

7. От опита за дешифровка на Хр. Б. Загорски си личи един от недостатъците на шифроването със «скари». Някои от думите при вписването в «скарата» и последващото дописване на текст на празните места стават доста неразбираеми. Същите затруднения при дешифрирането се забелязват в запазеното писмо и «скара» в архива на Н. Т. Обретенов и в писмото на Ан. Попхинов, за които ще стане дума по-късно.

8. Интересен е опитът да се прикрие името на Ф. Тотю чрез използване на съкращението «фил-тт». Вече отбелязахме, че именно имената са една от основните слаби страни на шифроването със «скари».

9. Трудно е да се възстанови с точност формата на «скарата», с която е разполагал Д. Хр. Попов. Би могло да се помисли, че след като се знае кой е написал писмото и се изчисли средният брой на буквите, които той е изписвал в единица линейно пространство, то много лесно може да се възстановят местата на отворите на «скарата». Това, разбира се, е почти неосъществимо. Причината се крие в самия характер на шифроването. За да състави сравнително смислен текст шифровчикът е трябвало да сгъстява изписваните думи на някои места, а на други да ги изписва разширено. Това се забелязва особено добре при писмото на Д. Горов до Н. Т. Обретенов. Това което със сигурност можем да твърдим е, че шифровачната «скара» използвана от Д. Хр. Попов се различава от «скарите», описани от Ст. Заимов и тези от архива на В. Левски. Тя не е с квадратчета за всяка буква, а е с продълговати отвори, в които могат да се напишат по няколко букви. Прилича на вида скара, описан от Ф. Симидов.

10. Прави впечатление, че Д. Хр. Попов получава от В. Левски «скара» за кореспонденция още в самото начало на изпълнението на функциите си на свръзка между вътрешността на страната и Румъния, т. е. най-късно от началото на февруари 1871 г. Освен доверието, което му е гласувано от В. Левски, това показва, че до този момент използването на «скари» е било доста развито щом В. Левски е разполагал с готова, която да изпрати.

11. Важен е фактът, че В. Платнаров е притежавал «скарата», с която се дешифрира писмото. По-горе разсъждавахме върху това кой е притежавал и боравил със «скарите». Знаем, че В. Платнаров не е бил председател на комитета в Карлово, а е отговарял само за «приемане и изпращане на кореспонденцията»(39). Това обстоятелство подкрепя предположението, че В. Левски е давал «скарите» не само на председателите на комитети, а и на по-широк кръг доверени дейци.

Гореописаното шифровачно писмо е единствената сигурна индикация за използването на шифровачни «скари» през 1871 г. За следващата 1872 г. разполагаме със значително повече свидетелства за съществуващите «скари».

Във фондовете на Българския исторически архив се съхранява едно интересно писмо без подател, получател и дата на написването му(40). Писмото е получено във фондовете на БИА от архива на Захари Стоянов. Това, което го направи важно за настоящата тема е, че върху него с молив е изрисувана «скара». Очевидно става дума за шифровано писмо, като неговият получател го е дешифрирал, очертавайки върху текста правоъгълниците на «скарата». Ето и самото писмо като онагледяваме с потъмнено подчертаване тези части, които са оградени с молив и запазваме дължината на редовете:

-5-

Испроводеното ви приех испати го раскратенните мамулете ви писма

пратих и разумех и приех що ни пишите дрежите шите останаха на

да са соломон той берем да са собере и да са споразумеите

та да сме им и после или деведесет и да ще ви пишим не давай

или ща да в града ви вода сам пил ще препия приемнете

двайсъй ocм бродu николая свободателя, а и едно магарешко

писмо донесъл петко без натпис стоян дошел и щом ги прие

мнете приемнете щаркалите още очаквам герго за отговора си

евор, дончов дал му кел сам дарватар ева левор пансио квери

намулет са по девет грош[а] на скелето огня и от изпили долу падат

с топ кракачан це ната име но донесоха хиляда и петстотин

петдест гроша[а] продаденото сваршено, с пишим педе наше сет

ди нищо нипотуше, ако искат макар и некой колатаси пиши ми

платете да ги донеса, с майстор рамо дваса направе с 10, грош[а] отката

и два са шес грош[а] окате би ги предават 300: т боп грош[а] свърши са

нашето сено с педесет и седеме ткуртуши тодер

испитайте до нашето гюбре от де са е набрало пренаучел на але

но нещо нече ксандър шапшалата дето угаде макарчето шурек

-6-

Донесе чумата му, че сестра и е дошла и ми е преятелка принесала ре

шетата се ворвири мечка той убадил на нашите и на зета си, че чичо а

алелсандра наш кожохар казал николу сахата неколко грош[а]

да coбеpe души в града ни за кожете ми и мене ми рекъл за я

моха в очите и ножичките еди калчи наквое лесицата принесла

кокошки cecmра ти та срешнала кви зиливете горни хорешки

хора сте имали намерихте ле дайте им паричките и да разумеят

работата и защото отиват още и три места имам как ми пиши

казват неколко си съ александрич давайте дар име защото казал

браточетота и таи е рекъл проводете моя шурек заек си

мо сичко знае мечкара две недели стотанъ кожи продал е в града ни

величко шумтеше плевенелията дано свърше фанер при нещо хо

лук приходи и по селата намират са и го це ходи горе нихме вра

ца нека за кита за даскалицата още не ще доде по сичко воскреснал

вознесение той е дето стои и предава моне де момче не ходи ma ma

на вапорчето муpapa с ерменец кумикца осем душици

шиса излезли мечките дано испитат горникото нещо бадете

марзеливи и бодри братия рибата премина. Здравейте.»

По-долу публикуваме нашата дешифровка, като добавяме препинателните знаци:

«Приех испратените ви писма и разумех що ни пишете. Остана да са соберем да са споразумеем и после или ще ви пишим или ща дода сам. Ще приемнете ос[е]м броя [от] «Свобода» и едно писмо без натпис. И щом ги приемнете ща очаквам за отговор. Донел сам два леворвери [с] по девет огня и от долу падат. Цената им е петстотин [и] петдесет грош[а], сваршено с петдесет [кар]туша. Ако иска некой пиши ми да ги донеса. Два са с 10 и два са [с] шес[т]. Те биват 300 грош[а], свършено с пе[т]десет куртуши. Испитайте добре от де са е научел Александър Шапкарчето, че сестра ми е пренесала реворвири. Той убадил на зета си. А Александар казал [на] неколко души в града ни и мене ми рекоха в очите, еди какво е принесала сестра ти. Таквизи ли хора сте имали? Дайте им да разумеят, защото още и три[ма души] как ми казват Александар им е казал и тай е рекъл. Моя шурек сичко знае. Две недели стое в града ни Величко Шумнелията дано фане нещо. Ходи и по селата. И го ценихме в Ракита за даскал. Ще доде по Въскресение. Той е дето предаде момчетата на вапора, с ерменеца. Осем души са излезли дано испитат нещо бадете бодри братия премина».

След дешифриране на писмото възникват няколко основни въпроса: кой е неговият автор, кога е написано и кой е трябвало да го получи?

Установихме автора по почерка — става дума за Ан. Попхинов от Плевен, брат на Д. Хр. Попов, който дълго време е свръзка между Турно Мъгуреле и вътрешността на България.

Датата на писмото установихме чрез споменаването в него на шпионина Величко от Шумен. Всъщност става въпрос за известния турски шпионин Величко Симеонов. Особено ни помогна фактът, че малко преди написване на писмото В. Симеонов се е договорил да бъде учител в село Ракита. За приблизителната дата на това назначение разбираме от една дописка във в. «Свобода» от Русе с дата 2 април. Според дописника, турците «насила накараха селяните от с. Ракита» да назначат В. Симеонов за учител в селото(41). От по-късна публикация на в. «Турция» разбираме, че В. Симеонов наистина е бил назначен за учител в село Ракита(42). Ан. Попхинов съобщава в писмото, че В. Симеонов ще започне работа като учител на «Въскресение» (Великден през 1872 г. е на 16 април), което напълно съвпада с датата от публикацията във в. «Свобода». Тъй като дописката от Русе е от 2 април, то можем да предположим, че писмото на Ан. Попхинов е написано около или преди тази дата.

По-труден е въпросът до кого е написано писмото. Вероятно става дума за някой комитет от вътрешността, с когото Ан. Попхинов е имал връзка. Не е изключено дори това да е ловешкият комитет, но е възможно да е и комитетът в Тетевен, където живее сестрата на Ан. Попхинов(43). Ако се установи личността на Александър Шапкарчето, това, вероятно, би ни помогнало да разберем и адресата на писмото, тъй като в текста Ан. Попхинов прави връзка между тях.

Какви изводи можем да направим от писмото?

1. Това е единственото писмо, с което разполагаме, върху което е нарисувана с молив «скара», което ни позволява да направим дешифровка и да установим, че става дума за «скара» с продълговати прорези, позволяващи да се изпишат по няколко букви.

2. Интересен е начинът на шифроване на писмото. Въпреки че в «скарата» е оставено достатъчно място за един ред в повече, Ан. Попхинов не го е използвал, а е оставил голямо разстояние между редовете. Това напомня шифроването, описано от Ф. Симидов, както и вече разгледаното писмо от Д. Хр. Попов до комитета в Ловеч.

3. Думите и редовете са написани изключително равно и е много трудно да се установи, че това е текст, шифрован със «скара».

4. На много места Ан. Попхинов не се е стремял на всяка цена да прикрие думите, особено тези, които са с невинно съдържание. Когато една дума е прекъсната от «скарата» по средата, той я продължава със същата дума в следващия правоъгълник. Това допълнително допринася за равността на почерка и затруднява страничния наблюдател да установи, че това е писмо, написано със «скара». Горните наблюдения позволяват да се направи изводът, че Ан. Попхинов е твърде опитен при употребата на този метод на шифроване.

5. Върху първата страница от текста е написана цифрата «5», а на втората страница — «6». По този начин Ан. Попхинов вероятно е искал да заблуди четящия, че пред него е само част от писмо. Това може би е направено, за да се обясни неразбираемостта на текста.

6. Съдържанието на писмото е интересно защото показва една от практиките за дешифриране със «скари». Очевидно получателят на писмото е наложил скарата върху него и с молив е отбелязал правоъгълниците. И тук виждаме друг проблем при дешифрирането със «скари» — те не винаги съвпадали с абсолютна точност. На много места в текста личи как дешифровчикът е поправил с ръка вече начертаните с молив правоъгълници.

7. До средата на март 1872 г. Ан. Попхинов все още запазва куриерските си функции, макар че е в охладнели отношения с В. Левски. Както се разбира от писмото, той препраща кореспонденция, вестник «Свобода», организира продажбата на револвери.

8. Горното наблюдение може да ни помогне да разберем точното време на окончателния разрив между Ан. Попхинов и В. Левски. Пред турския съд Ан. Попхинов разказва, че получава едно разпечатано писмо изпратено от Одеса от Ив. Кишелски до В. Левски. В. Левски решава, че Ан. Попхинов го е разпечатал и това е окончателната причина за охладняване между двамата. Пред съда Ан. Попхинов твърди, че са минали «около девет месеца оттогава»(44). Датата на разпита е 13 декември 1872 г.(45) Следователно, окончателният разрив между В. Левски и Ан. Попхинов трябва да се датира в периода края на март–началото на април. Вероятно около тази дата Ан. Попхинов е получил писмото на Ив. Кишелски.

Имайки предвид горното датиране, можем да приемем, че още едно писмо от периода преди събранието през 1872 г. е написано със «скара». Става въпрос за нестигналото до нас писмо на Ив. Кишелски до В. Левски.

В показанията си пред турския съд Ан. Попхинов твърди: «Понеже писмата и за двете страни вървяха чрез мене, след около два месеца се получи пак едно писмо, и тъй като печатът беше малко счупен, аз го отворих. Прочетох го, но не можах да го разбира, тъй като това писмо беше с техен специален шифър. В началото на споменатото писмо беше означено, че е от Одеса, а подписът беше от Кишелски. На една малка книжка в това писмо бяха написани две точки. «Писмото изпратих на Дякона в Ловеч. Той се разсърдил много, задето писмото беше отворено, и ми писа писмо: «Понеже си отворил писмото, ясно е, че си много лош човек. Ще дойде ден когато ще отговаряш за отварянето му».» След това не изпратиха вече писма чрез мен, пък и аз писах на брат си да не ми праща вече писма... Около девет месеца оттогава нито съм получавал, нито съм изпращал писма»(46).

Описанието, което дава на съда Ан. Попхинов наподобява на писмо, написано със «скара». Той го е прочел, но не го разбрал, както може да се случи само при шифроване със «скара», където има думи и изрази, които не означават нищо. Ако писмото беше шифровано с цифри или симпатично мастило, Ан. Попхинов нямаше да може да го прочете. Още повече, че е прочел мястото на написване на писмото — «Одеса» и името на подателя — «Кишелски». Това също е характерно само при използването на «скара». Както вече отбелязахме, един от основните недостатъци на този метод е трудността да се шифроват имената при кореспондирането. Вече дадохме предполагаемата дата на получаване на писмото на Ив. Кишелски от Ан. Попхинов. Вероятно става дума за края на март, началото на април 1872 г. След тази дата, обтегнатите отношения, които съществуват още от пролетта на 1871 г. между В. Левски и Ан. Попхинов навлизат в решителната си фаза. Така започва фаталният за В. Левски и Организацията конфликт.

За периода след април–май 1872 г. разполагаме с доста повече данни за употребата на «скари». Според Н. Т. Обретенов, след събранието в Букурещ В. Левски го извиква в Гюргево и му предава «напечатания устав, квитанционните кочани и други книжа заедно с униформата, сабята и пушката си, за да ги прехвърля в България и препратя в Търново, отдето трябваше да му се предадат. В същото време Левски ми повери и три изрезки таен шифър, които ние наричахме скари, за кореспонденция с Букурещ, Гюргево и Плевен»(47). За употребата на «скари» от Н. Т. Обретенов в края на 1872 г., разбираме също от спомените му: «Казах още: ако знаят нещо за Любена (Каравелов), да ми известят «със скарата дето пекат риба»(48). А също и от едно негово писмо до Д. Горов: «... Ако сте известени и добре светини[?] но със скарата дето печети рибата»(49).

За наше щастие архивът на Н. Т. Обретенов е оцелял и ние разполагаме и с трите «скари», предадени му от В. Левски в Гюргево. В БИА те са заведени под номера и надписи съответно:

— IIВ 45 с надпис «Васил»;

— IIВ 46 с надпис «Плевен Р. Иванов»;

— IIВ 43 с надпис «Гюргево».

Надписите отговарят на сведението, което дава Н. Т. Обретенов с едно малко изключение. Едната от «скарите» не е надписана за Букурещ, а носи надпис «Васил». Не е ясно за кой Васил става дума. Възможно е да е някой Васил от Букурещ. Има споменато подобно име в кореспонденцията от Голям Извор(50).

Освен трите доставени от В. Левски, в архива на Н. Т. Обретенов се съхранява още една «скара» под № IIВ 44 и с надпис «Русе — Търново». Тя е малко по-голяма от другите три и вероятно е направена по-късно по техен модел.

Благодарение на архива на Н. Т. Обретенов разполагаме и с единствените запазени скара и писмо, които си съответстват. Става дума за скара IIВ 43 с надпис «Гюргево» и документ IIВ 41, където са запазени шифрованият текст и дешифровката, направена от Н. Т. Обретенов. Ето и самият текст, като с по-тъмно подчертани букви са изписани тези, които се виждат в прорезите на «скарата», като е запазен и точният брой на буквите на всеки ред.

1872 Септемврий на 10 до Г-н Кавръколу

Печала танапразно правигосега за да га добъ ди

тука само пипера по ефтин и краставиците са скъ

пи самодобър нигодо не си имие принесохме в кумто защото един като

еди много краставици надуса в курема и умря

затуй станаха скъпи:

Проливорсалъизиак верите нещяха ни ги приеха зоводи още на

спитала да го разпорат намероха му лиутиви

чушки и тъй броиха затдминали и отиде в реда си

и тъй Байчова става в нашето село улови го

за мепетъ както на Буковина рещчнъ скъпо ни ги донаса

тука пак нас мамалигата ни насища и солена риба

петнаеси остана още за да ги донесе тое се георги тегли защо

то ние научен за туй излези от там та стана

касапин.

Той ще донесе и иде в идинайсе пуща- та му е стане сряда и той я

кълне проводи ми от там сирене защото

тука скъпна и краставици ако имате бол

Тогас ще ги продай проводим .................... или ще прово

да магарето натварено с пепер а от

да го натварите с краставици.

И ако имате те време проводиме елате да провда сарафина

нашите сарафи оставиха сарафлъка;

разгогорити са елате лично да сао с Георгаки

нашето младо младо касапче да са

видите и можете да си купите нещо

и продачи за рибарите.

Калмуш Драгнов(51)

На същия лист Н. Т. Обретенов с по-тъмно мастило и очевидно по-късно е написал: «Това писмо е писано от Димитър И. Горов(52) от Гюргево до Н. Т. Обретенов, писано по приложената при него скара която бе приготвена от Васил Левски когато бехме в Букурещ по време приемането на комитетския устав.

Печата за който е думата е този на русенския комитет (Кубрат)»(53).

На отделен лист Н. Т. Обретенов е дешифрирал писмото и е дал кратък коментар:

«1872 Септемврий 10 Гюргево

Г-н Кавръколу

Печата направи го сега добър; не го донесохме, защото револверите не ги проводи още. И тъй брат ми отиде в петък на Букурещ, но не ги донеси. Остана да ги донесе Георги. Той ще дойде в идущата сряда и тогас ще ги проводим. Ако имате време елате да се разговорите лично с Георги за работите.

Калмуш Драгнов

Георги е Георги Икономов»(54).

Какви изводи можем да направим от намерените «скари» и шифрованото с тях писмо в архива на Н. Т. Обретенов?

1. Различават се както от описаните от Ст. Заимов и намерени в архива на В. Левски (с единични квадратни отвори), така и от описаните от Ф. Симидов и възстановени по писмата на Д. Хр. Попов и Ан. Попхинов (с по-продълговати правоъгълници прорези). Те приличат доста на вторите, с тази разлика, че на всеки ред с изрязани правоъгълници е оставено място за един цял ред, който не е изрязан. В писмото на Д. Горов виждаме, че той е вписвал понякога два реда в това място. Това позволявало на шифроващия да направи текста по смислен, за да не си личи, че е шифрован.

2. Редовете са с различна гъстота на буквите. Както казахме и по-горе това се дължи на факта, че шифроващият писмото (в случая Д. Горов) е трябвало да внесе някакъв смисъл в изреченията. Това става причина понякога да се пише по-сгъстено, понякога — по-разширено.

3. Върху текста са дописани допълнително букви. Вероятно това се е правело за заблуда. Вероятно тези допълнителни букви се поставяли след вдигането на «скарата» от човека, който шифровал. При дешифриране на текста, скарата закривала тези букви и те не пречели на дешифровката. С това просто, но много ефикасно средство българските революционери подобрили единствения недостатък на шифроването със «скари» — неудобството, че не могат да се скрият истинските думи. Например в текста на шифрованото писмо над «брат ми» е изписано «д», което ги променя на «братдми». В текста «в петък на Бук» е вметнато «то» и се е получило «в петъктона Бук». По този начин думите се променяли така, че да не будят подозрение, като или променяли смисъла им, или ги правели неразбираеми. Подобен похват ще видим, че използва и Левски за думата «оруж», която той с надписана буква «к» превръща в «окруж».

4. Интересен е фактът, че върху «скарата» за Плевен е написано «Р. Иванов», т. е. Ради Иванов. Това означава, че най-късно след събранието в Румъния Р. Иванов е изпратен от русенския комитет в Плевен, за да заеме мястото на Анастас Попхинов като човек, отговарящ за кореспондентския канал. Това допълва изказаното по-горе предположение за времето на окончателен разрив между В. Левски и Ан. Попхинов.

5. Дори и да е съществувала практиката една «скара» да е употребявана за всички (или поне много) комитети, след събранието в Букурещ тя е преустановена. Отделни «скари» използват комитетите в Русе, Гюргево, Букурещ и Търново. Ще видим, че и В. Левски използва различна «скара» за кореспонденция с Букурещ.

Писмото на Д. Хр. Попов до Ловчанския комитет, на Ан. Попхинов до неустановен комитет и това на Д. Горов до комитета в Русе са единствените, засега, с които разполагаме и които несъмнено са написани със «скара».

Има още три писма, датирани в периода след събранието в Букурещ, за които с голяма доза сигурност можем да твърдим същото.

Първото писмо, за което можем да предположим, че е написано със «скара» е изпратено от Русе на 24 юли 1872 г. и публикувано от Васил Берон:

«1872 Юлий 24 РУССЕ

Колкото треба пристойте и проводете на двайсе първите ще ... (непонятно(55) и осем на пет, дякона закарайте го на Самоводени, да пие вода па тогаз да му доди зла в ... (непрочитаемо); за на колкото по-горе той оставаше едната пара пушка и воловете; имаше и добра расходка, добър ветер и добри студени води, каква наказа да се намират пости; вий си натрупайте на местото зарзаватите; пак ако щете да я расходите, елати и дя я видим че тогаз колкото ви пратя тайните ти, щото колкото била милина (непонятно). Краставиците са много ефтини ако искате да ви проводя... (непрочитаемо) не ви проваждам нищо, кисело мляко има, но е скъпо, сиренето е по-ефтино колкото можите да додите да го приемните; колкото магарета има, сбирете ги на суват че ще чякат, можеш ли ила! Да доди с кон що ви го подписах на ... (непонятно) Каравелова дойде ли, и колим да правим пастърма и суджуци добри; всичките всичко какво ще земите (непонятно) то ми казало, че искахте, гледайте, да има и добри вина, оставете и за меня щото ще дода да си попия; аз имам мезелик по-добър, имате и вие да си справиш портета и патрихканата има и добри дирепи. Беним вереджеим йоктур Кара Колю зиаркизана и земахаркишев, гледайте колкото е възможно no-скоро, за всекога пишете по накратко, но вразумително»(56).

Очевидно пред нас е текст, шифрован със «скара».

Аргументите са няколко.

1. Текстът е много неясен и безсмислен. Това е основен резултат от шифроването със «скара».

2. Публикаторът В. Берон не е могъл да разчете редица думи, които е отбелязал с «непонятно» и «непрочитаемо». Това е друг основен признак. Поради естеството на шифроване, някои от думите се сливат с други, а понякога се получават такива думи, които въобще не съществуват.

3. Срещат се имена, които, очевидно, не са могли да бъдат прикрити — «дякона», «Каравелов», «Колю».

4. Срещат се съмнителни думи като «пушка» и «тайните».

Писмото за съжаление е загубено. Възможно е да е изгоряло заедно с цялата «археологическа» сбирка на В. Берон при пожара, който обхваща дома му на 17 май 1901 г.(57), а не е изключено да е изчезнало в печатницата, както не рядко се случвало. Ако разполагахме с писмото, неговата дешифровка не би била твърде трудна. Вероятно става въпрос за писмо, произхождащо от Русенския комитет, тъй като е изпратено с надпис от Русе. С голяма сигурност можем да предположим, че получателят е комитетът в Търново. Аргументите за това са, че В. Берон публикува доста документи от революционната дейност на търновския край, а и знаем за продължителната и важна кореспонденция между комитетите в Търново и Русе. Този факт още повече би улеснил дешифровката, тъй като разполагаме със «скарата», с която двата комитета са кореспондирали по между си (вече споменатата скара от архива на Н. Т. Обретенов с надпис «Руссе — Търново»(58). Като предположение можем да кажем, че в това шифровано писмо се говори за поръчката от русенци към търновския комитет да пренесат пушката на В. Левски(59).

Второто писмо, за което можем с голяма увереност да твърдим, че e написано със «скара», принадлежи на В. Левски. Става дума за писмото му до Букурещ от 26 юли 1872 г., подписано с «К. Н. Марков»(60).

Причината да заподозрем употребата на «скара» при написването на писмото, е неговата втора половина състояща се от десет реда. Текстът в тези десет реда е напълно безсмислен и неясен и това не се дължи на лошото изписване на буквите или на трудно разчитане на текста. Неясната втора половина на писмото създава от дълго време трудности при публикуването на писмото(61). Особено интересни са последните две изречения: «Ти да знаеш Асланоолу чифутинът, Дервишаа каква смяшна работа направиха! Завчера в понеделник долу в зимникат скокнаха връз Кърджалията да му счупят главата за ония пари». Освен, че е без всякакъв смисъл и връзка с горните редове, това изречение съдържа, макар и в доста изменен вид, псевдонима на В. Левски — Аслан Дервишоолу Кърджалъ. Всичко това ни наведе на мисълта, че тук, по всяка вероятност, става въпрос за използване на «скара». При налагане на «скарите», дадени от В. Левски в Гюргево на Н. Т. Обретенов се установи, че като размер те приблизително си съответстват с използваната в писмото. Това ни наведе на предположението, че тук шифроването се извършва също през ред. Затова следващата стъпка бе да определим кои редове са шифровани, което бе сравнително лесно. Фактът, че думите «Асланоолу», «Дервишаа» бяха разположени на един ред, а «Кърджалията» през един ред от тях потвърди предположението, че става дума за начин на шифроване, идентичен с използвания от Д. Горов в писмото до Н. Т. Обретенов. Другото, което правеше впечатление е, че последните десет реда бяха около сантиметър и половина изместени на ляво от предхождащия текст. Както казахме, именно от последните десет реда започваха и неясните изрази в писмото. Това ни накара да предположим, че именно в тези десет реда В. Левски е използвал «скара» за шифроване. Затова, след като махнахме от последните десет реда редове 2, 4, 6, 8 и 10, се получи следният текст:

Ред № 1... без пари няма добри каплами и по о/к/ружната страна ние и бех...

Ред № 3... азъ главното да престигни воеволчянски, и той ще да ди...

Ред № 5... несме още казмале, та да изгубеме и надеждата си на работата....

Ред № 7... работа!... Ти знаеш Асланоолу чифутинът, с Дервишаа...

Ред № 9... долу в зимникат скокнаха връз Кърджялията та да му счупят глъ...

Следващият етап бе да установим големината и броя на правоъгълниците, през които се е шифровало. Това бе относително лесно. На ред № 7 бяха шифровани думите «Аслан» и «Дервиш», на ред № 9 думите «долу», «Кърджя» и «лъ». Четири от петте правоъгълници са с дължина 2–2,5 сантиметра. Третият, за сричката «лъ», е с дължина около 1 сантиметър. Можехме да предположим, че правоъгълниците и на другите редове ще са в диапазон 1–2,5 см. Другото предположение, което можехме да направим е, че на всеки ред има по три изрязани правоъгълника. След тези първоначални стъпки, минахме към конкретното дешифриране.

Дешифровката на редове № 7 и 9 беше сравнително лесна. Очевидно В. Левски се е подписал с турския си псевдоним «Аслан Дервишоглу Кърджалъ». При дешифрирането на редове № 1, 3 и 5 използвахме основния недостатък на шифроването със «скари», т. е. обстоятелството, че някоя дума може да се трансформира или да се съчетае с друга, но не и да се скрие. Търсейки такива думи, попаднахме на следните:

Ред № 1: — думата «пари» и думата «о/к/ружната», като буквата «к» е написана малко по-високо, което при положение, че е закрита от непрорязаната част на листа на скарата става «оружната».

Ред № 3 — думата «воеволчански». Такава дума няма и тя винаги е създавала трудности при разчитане на писмото. Всъщност най-съмнителното в нея е «воево...», което може да бъде част от думата «воеводи».

В редове № 5 и 7 няма съмнителни думи, като изключим началните думи от псевдонима на В. Левски. Другото, което прави впечатление е съвпадението на последната дума от петия ред «работата» и първата дума от седмия ред «работа!...». Това навежда на мисълта, че тези думи може би са прекъснати от «скарата» и тъй като в самата дума «работа» няма нищо съмнително, то В. Левски е употребил същата дума, а не е потърсил друга, с която да я замени. Както видяхме, този начин на изписване на не съмнителните думи се употребява доста често в писмото на Ан. Попхинов.

Като взехме предвид «съмнителните» думи, както и предполагаемата големина на правоъгълниците и това, че вероятно те са по три на ред, се получи следният дешифриран текст:

Ред № 1... без пари няма добри каплами и по о/к/ружната страна ние и бех...

Ред № 3... азъ главното да престигни воеволчянски, и той ще да ди...

Ред № 5... несме още казмале, та да изгубеме и надеждата си на работата...

Ред № 7... работа!... Ти знаеш Асланоолу чифутинът, с Дервишаа...

Ред № 9... долу в зимникат скокнаха връз Кърджялията та да му счупят глъ...

Или:

«без пари, оружие и без главни воеводи не сме още надеждна работа!... Аслан Дервишолу Кърджялъ».

Разбира се, тази дешифровка, без да разполагаме със скарата, която е употребявал В. Левски, ще бъде несигурна. Но при всички положения тя се доближава до смисъла, който той е искал да даде, а и до първата, нешифрована част на писмото. Ето двете съединени части:

«Народът ни е твърде добре приготвен Духом, Членовете на Тас Свята работа, едвам посрещат разноските за това нящо!!!... тряба твърде дълго време, аз според както ценя работата, и гледам пред очи, моето мнение е no-скоро да се турише в ред работата, за която пиша на К[аравело]ва. Гледувайте, Братия, и постарайте са дано са туреше това първо и най-свято нещо, в работа! Докато са наредим и приготвим вътре, нека ся приготвят и Главни Водачи, които ще дадат ред от края на работата, и в Главните позиции да са турат по един и по двама души! Инак сме нищо и никакво!!!... С нетърпение чакам за отговорът Ви, да вида удобрявате ли и ще ли са тури в работа. Без пари, оружие и без главни воеводи не сме още надеждна работа!...

Аслан Дервишооглу Кърджялъ»(62).

Какви изводи можем да направим от шифрованото писмо на В. Левски?

1. При сравнение на шифроването със «скара» от страна на В. Левски и на другите шифровани писма, с което разполагаме — на Д. Горов(63) и на Ан. Попхинов(64), прави впечатление колко по-внимателно е използвал «скарата» В. Левски. Макар че и неговите изречения не са много смислени, те са несравнимо по-добре съставени. Това е и една от основните причини съвременните изследователи да не заподозрат използването на «скара».

2. Друг интересен факт е, че той шифрова и псевдонима си, а подписва писмото с нищо незначещото име «К. Н. Марков». Докато Д. Горов се подписва с псевдонима Кампуш Драгнов, което е доста по-подозрително за страничния читател.

3. Интересен е въпросът защо В. Левски шифрова именно последното изречение? След като развива почти същите мисли както в горната, нешифрована, част на писмото? Вероятно е искал да се изрази още по-ясно, че трябват пари и главни воеводи (в нешифрования текст е употребил «Главни Водачи»).

4. «Скарата», употребена от В. Левски е от вида, който се намира в архивата на Н. Т. Обретенов(65). Шифроването при нея става през ред. Предполагаемата й ширина, като се вземе предвид отстоянието между двата най-крайни прореза е около 23 сантиметра. Това означава, че тя има подобни параметри като на другите «скари», запазени в архива на Н. Т. Обретенов.

5. От факта, че е шифровал псевдонима си, се потвърждава една практика на В. Левски, която той се е опитвал да въведе, а вероятно и е въвел, в някои свои писма. За тези неговите намерения съдим от едно писмо без дата до неустановен засега комитет под псевдоним «Куртооглу Саали»: «Без тоя печат и с потписката отдоло, никому няма да вярвате в нищо! Бил вчера работник, а днес като няма същите бележки, не е изстинен. На секи пратеник от Ц. К-т, ща му искате когато доди упълномощението според неговите приказания. За уверение, дали е истинско писмото с печятат, защото има майстори, което можи да са направи и да стане чудо!... За това да бъдете спокойни, и уверени, ще търсите потписката ми с прорязаната книга под печатат. Пък за очи, ще подписвам каквото и да е име»(66).

Вероятно след събранието в Букурещ всички по-големи комитети са били снабдени със «скари». Към подобно предположение ни насочва едно писмо на В. Левски до комитета в Пазарджик от 29 октомври 1872 г. : «... Забравил бях да Ви остава рязаната книга, сега Ви изпращам, чрез която ще ми търсите подписка тайно»(67).

Последното писмо, написано след събранието в Букурещ, за което можем да предположим, макар и с по-малка сигурност, че е шифровано със «скара» е публикувано от В. Берон. За съжаление, отново не разполагаме с негов оригинал, вероятно поради вече споменатият пожар от 17 май 1901 г. Ето и самото писмо:

«Мили Брате!

На свята Богородица консулът беше тука, по причина на поклонение в монастиря, вчера отишле назад в Карлово. От тука ти проводил онзи ден «визита», в която ти изявява, че Евлогий за туй известен. Ама той, ще ти дава по 150 # минца годишна заплата. Струва ми ся, че тази заплата е твърде малка, според казванието на Г. Герова, защото е Дипломат, т. е. кирлив не ще ли би да се отговориш решително, и да продължаваш в учението си?...

Тъй най-добре ще извадиш което имами в неговата Лотария (хайдук(68) или Лорд (господар) пари. Можеш с цяла гордост, на всички да казваш: че ся учих с свое собствено иждивение. В името на Духът си можеш би твърде спокоен. Гордостта ти не са лови! Кассиерина дава парите, които ти требат, — че не? Да погледнем малко и на твоя план, и тъй и на другия ти план. Аз с труда си съм припознала което си предузел, т. е. да продължаваш у своето си учение, защо тъй не? При това, разумева са само по себе си, че моята приятна забава за тебе ще бъде продължение Духа си. Това е то най-главното, и то е най-мило, което ма привожда до възвишение! — Размисли си за последнето, че тогава ще да додеш за неколко години назад цел брадат «фойн» (вижда се «файн» означява това название Бел.) но образован; и ще се именуваш с титул Царский Г. Доктор права, само аз как ще се гордея! И, нали съм брате с цели права на тебе горделива, защото са млади, а при това, и малко образовании и добре да мислят хора, защото ми си винаги на сърдцето, седиш, тос има тук много млади и глупци, и за туй са уверявам, вярваш ли ти? Нашия глупак иска наистина да се ужени, и прави гюрултия и на секиму противен, как много! Майка му винаги плаче и нераче да му позволи, защото го вижда неспособен да храни жена, а той не са отвръща, иска да се жени, нека, немат никакво право, никакви договори, треба, ама той има мишчи смех (шега) би казал ти. Бог да я прости Туркинята! — Треба както изгледва, не си ли видел такъв жененик? Как изгледва! Който човек чувал, че требало да се жени сам от любов, той би сега направил, незная как да го докажа, о страшно!

А останалото, аз би са на драго сърдце избавила от моя живот, нали ще си доведем музики, и ще се понаиграем, ще си попеем, и тъй нататък. Тогас, на добър час, на нашия млад господар! На мисълта му! Сутра ще продължавам; «колкото за сега, то желая щастлива нощ!» наспи ся, като млад человек, то е най-доброто! Ама сега съм си оставила гневът още от одеве. Ама че ми ще бъде криво, като се махнеш от тука! Представиси малко ли е то, кад те не виждам цели три години! Още ще бъде малко за изтърпяване, ако не ми пишеш често за изтърпявание ли е? — Кога плача, сълзите ми ще бъдат като град на моята вера, то е на човека много мило, чак грозно. Какво би изтеглила, ако да бех изпроводила моя син на учение, на сички ще бъде тешко; а що, беки и Мина ще да плачи?! Моля айде не дей отива да се не простиш, не ти допущам на никой начин, дойди бар на 2, 3 деня, да си запеем прощавание, прощавание!! ама, като додиш, то тогас е пак друго, макар да ми е толкос жално, то аз пак би го желала, казах ти да не би да ся отречеш от твоя план. — Не зная още где са намира моя мъж? пиши ми. Преди три недели твърде ма нападаше на честьта, както и обикновенно, аз му отговорих подобно. Лудост! доста ми е то за удивление, че без кабахат ма обезчестява, който не можеш най-големите кабахати нито да си помислиш, не зная вече сама, какво правя! като додиш сам да се разговорим сал за туй, аз имам ищах да му се отговоря веки точно, защото е това вече премного, хар. — (може Харитон, но недописано Бел.) Лазаров е тука, като да искаш от страна на наша Мина да се поразговориш, добър човек е! — Останалото ще си го кажем от уста, вече недейте купува чипици, аз ги вече имам. —

Поздравлява те твоята сестра от сърдце.

17 Август 1872 в Калофер.

Ето ви преводът на Български. Също и оригинала ви изпровождами; приими братския ни поздрав на късо.

А. Х. Д. М. в Троян»(69).

Към писмото В. Берон дава следния коментар: «...Излагами едно извлечение само от друго едно, тоже таинственно писмо, писано от Калофер, и подписано от една жена уж «сестра» (?!) към брата си, и уш то било написано в първообразника на Чешки»(70).

Въпреки цялата си неяснота, или точно поради нея, това писмо дава повод за доста интересни въпроси и мисли.

1. Само в първите три изречения има някакъв смисъл. Това напомня на похвата на В. Левски в писмото с подпис «К. Н. Марков», където първата част на текста е написана без «скара», а втората част — със.

2. Кой е преводачът с инициали: «А. X. Д. М. в Троян»? Ал. Бурмов предположи, че авторът на това писмо е идентичен с автора на друго, подписано от «Ар. X. Д. М-кий. Паница» и написано на 27 януари 1873 г. в Белград. Това е пратеникът на Търновския комитет, който, след залавянето на В. Левски е трябвало да отиде в Белград, да се срещне с Л. Каравелов, с П. Хитов и с лица от сръбското правителство, да изложи положението в България и да обсъди възможността за незабавно въоръжено действие. Ал. Бурмов предположи, че този пратеник е «някой духовник от Троян». Аргументите му за това са разменените писма между търновци, които наричат пратеника «черната капа» и П. Хитов, който го нарича «черната шапка». За това, че този свещеник е от Троян Ал. Бурмов заключава от подписа на вече цитираното писмо на «А. X. Д. М. в Троян»(71). Има още един аргумент, че става дума за свещеник — за това можем да предположим от информация, почерпена от самото писмо от Белград. В него пратеникът съобщава: «И тъй, като седях 8 дена на хана и харча, у мене не остана пара, и съм принуден да отида в манастирят по заповед Митрополитска... Най-подир ви явявам, че ако би нещо мене писали, пишете направо до Митрополита, и той ще го мене изпрати»(72).

Единственият свещеник от Троян, който може да има име с подобно съкращение с Архимандрит Хаджи Макарий, председател на революционния комитет в Троянския манастир «Успение пресвета Богородица». За него знаем не малко неща. Става председател на комитета в манастира в началото на януари 1872 г., като същевременно е подпредседател на комитета в Троян. Подслонява В. Левски преди Къкрина и му дава пари. По време на Руско-турската война организира отбраната на манастира и Троянския проход. Формира група за разузнаване и изпращане на сведения до руската войска. Подпомага войските при преминаването на Троянския проход(73). Ако предположението ни е вярно и той е авторът на двете писма с подписи «Ар. X. Д. М-кий. Паница» и «А. X. Д. М. в Троян», това ще добави още знания за неговата биография — през лятото на 1872 г. може да е кореспондирал с Търновския комитет посредством «скара» и е изпратен от същия комитет на мисия в началото на 1873 г. в Белград.

3. Наличието на «скара» за шифроване у арх. х. Макарий е обяснимо, тъй като той е председател на комитета в Троянския манастир и е един oт близките до В. Левски комитетски дейци.

4. Трудно е да гадаем за смисъла на писмото. Според М. Марковски, през целия месец юли В. Левски е в района на Ловеч и Троян. В този период Троянският комитет в присъствието на В. Левски взема решение да «извърши политически обир на троянския богаташ» Минко Пеновски, който отказал да даде обещаните пари за комитета(74). В нощта на 14 срещу 15 август в Троян е трябвало да бъде извършен планираният «политически обир» над Минко Пеновски. Което не се случва, тъй като В. Левски не пристигнал на уговорената предварително среща. Троянци разбират от специален куриера че причината за това бил неуспешният опит да се извърши подобен «политически обир» над Денчо Халача в Ловеч(75). Писмото на А. X. Д. М., публикувано от В. Берон носи дата 17 август 1872 г., т. е. два дни след неуспешния опит за обир. Ако писмото е шифровано със «скара», както предполагаме, в него, най-вероятно, ще бъдат отразени тези събития. Може ли да получим потвърждение от самия текст? Това не е лесно, тъй като не разполагаме с оригинала, а преписът на В. Берон може и да е неточен. Но тъй като «най-издайническото» място на «скарите» са имената, то нека ги проверим. В писмото, освен имената на Геров и Евлогий, има само две други имена — на два пъти е повторено името «Мина» и веднъж името «Хар. Лазаров». И в двете имена се съдържат имената на нападнатите чорбаджии — Минко Пеновски — в «Мина» и Денчо Халача в «Хар. Лазаров». Разбира се, и тук трябва да направим уговорката, че без да разполагаме с оригинала, всяко подобно твърдение е в сферата на вероятното.

5. Интересен е текстът в първите три, по-смислени, изречения за Найден Геров и Евлогий, вероятно Георгиев. Този текст, заедно с информацията, която ни дава В. Берон, че пред нас всъщност е превод от чешки на писмо, написано от сестра до брат, ни позволяват да възстановим за какво «официално» е идело реч в непреведения (чешки) вариант на писмото. Единствената сестра, която е можела да напише подобно писмо от Калофер на чешки до брат си в Търново е Екатерина Караминкова. Тя е родена в Карлово и по баща е Горанова, родственица на Евлоги и Христо Георгиеви, както и на жената на Н. Геров — Мария Герова. За известно време учи в Прага, след което, през 1867 г. се завръща в България. Тук се оженва за калоферския търговец Христо Караминков(76). Братът, който е трябвало да получи писмото е Богдан Горанов. Учил в Прага, а по време на написване на писмото е учител в Търново и председател на читалище «Надежда»(77). Малко преди датата на писмото, в началото на август, той отправя телеграма до Н. Геров с искането да ходатайства пред Евл. Георгиев, за да получи финансова помощ и да продължи образованието си. На 16 август Н. Геров е в Калофер. Запазена е една негова чернова на писмо до Б. Горанов, в което съобщава, че Евл. Георгиев се е съгласил да поеме издръжката за учението му в размер на 150 австрийски жълтици годишно(78).

На пръв поглед всичко се изяснява. Ек. Караминкова пише на брат си писмо на чешки на 17 август и го изпраща от Калофер до Търново. В писмото си тя съобщава за съгласието на Евл. Георгиев, както и различни други «новини». Интересно е, че сумата, която предлага Евл. Георгиев съвпада с описаната в превода на «А. X. Д. М. в Троян».

Но яснотата от пръв поглед лъже. Всъщност новите обстоятелства предизвикват и нови въпроси:

1. Защо писмото на Н. Геров така и не стига до Б. Горанов?(79) В последващо писмо до Б. Горанов Н. Геров пише, че е предал писмото до него на Ек. Караминкова да го изпрати по човек в Казанлък, който да го предаде по пощата в Търново(80). Б. Горанов никога не получава това писмо и този факт става повод за доста неразбории относно неговите намерения да учи в странство.

2. Защо до Б. Горанов не достига и писмото на чешки от сестра му? За това, че Евл. Георгиев отговаря положително на молбата му, той разбира едва когато посещава Калофер около средата на септември(81), т. е. един месец след като и Н. Геров, и Ек. Караминкова му изпращат писма.

3. Защо «чешкото» писмо попада в Троян и кой тук го превежда на български и защо?

4. Защо Н. Геров при писане на черновата на писмото си от 16 август зачерква името си? Това не е характерно за него.

Трудно е въз основа на информацията, с която разполагаме да дадем отговор на горните въпроси. Но те показват, че има нещо съмнително около кореспонденцията между Ек. Караминкова, Н. Геров и Б. Горанов през лятото на 1872 г. Едната от възможностите е текстът на «чешкото писмо» да е бил прикритие на факта, че шифрованото със «скара» писмо е било без всякакъв смисъл. Това можело да се дължи на лошия превод.

Горното писмо бе последното, за което можем да твърдим, макар и с уговорки, че е написано със «скара» до обира на турската поща при Арабаконак. В. Левски е разчитал твърде много на «скарите», тъй като след обира и последвалите разкрития той престава да се доверява на печата на Организацията и дори променя псевдонимите за хората и комитетите, но продължава да използва «скарите». Това разбираме от неговото писмо до Хр. Ив. Големия без дата, но явно изпратено след Арабаконашкото нападение: «...Брате, по причините Софийски, с печятат няма да са зема и дава до известно време, а само с потписката ми, която ще я търсите чрез рязаната книга и от днес ще познавате името ми: Ибрямаа Анадоллу»(82). Същият смисъл носи и едно писмо на В. Левски до орханийци от 12 декември 1872 г.: «...Сичките тамкашни имена да ги промените в други — и мойто вместо Ас. Дер. Кърджялъ, ще познавате Ибрямаа Анадоллу, и потписката ми ще я дирити чрез рязаната книга, без печятът, защото печятът пада в подозрение»(83).

Разполагаме с някои податки, че този метод на шифроване се е запазил и след смъртта му(84).

* * *

Последният начин на шифроване, използван от В. Левски, който ще разгледаме, са два цифрови шифъра. Първият е останал върху една малка бележка с текст:

«Писменно с цивpu от 3/а

Лозинка: Т. Маг[урели] Т. и А. С. Отзив: Бог напред!

[Отстрани на листа вдясно следния текст]: Трите букви значят: тu и ас сме същите»(85).

Очевидно това е шифър, на който буквата «а» се заменя с цифрата «3», буквата «б» с цифрата «4» и т. н. По-долу възпроизвеждаме цялата азбука със съответстващите й цифри:

а (3), б (4), в (5), г (6), д (7), е (8), ж (9), з (10), и (11), к (12), л (13), м (14), н (15), о (16), п (17), р (18), е (19), т (20), у (21), ф (22), х (23), ц (24), ч (25), ш (26), щ (27), ъ (28), ѣ (29), ю (31), я (32), ѫ (33), iя (34)

Звучи достоверно предположението на издателите на «Васил Левски. Документално наследство», че този шифър е подготвен във връзка със събранието от април–май 1872 г.(86) С него е шифровано едно писмо на В. Левски от 25 юли 1872 г. до Д. Хр. Попов: Стоката приех, за която бях броил парите в Букурещ на бай Ангели, н[о] поръчай по скоричко и за другата под тая сметка:

№ 1 (23), 2 (11), 3 (13), 4 (32), 5 (7), 6 (3)

№ 1 (12), 2 (21), 3 (18), 4 (26)(87)

Цифрите под № «1», «2», «3» и т. н. обозначават поредността на оградените в скоби числа в думата — т. е. 23 е първата буква, 11 е втора буква, 13 е третата буква и т. н. Подредени в този ред и дешифрирани с горе цитирания шифър, цифрите разкриват за каква стока става дума:

Х (23), и (11), л (13), я (32), д (7), а (3), к (12), у (21), р (18) ш (26)

т. е. Хиляда курш[ума].

В следващото писмо до Д. Хр. Попов от 3 август В. Левски отново повтаря, този път нешифровано заръката си: «Писал Ви бях и пак ви пиша: изпратете ми всичките фишеци (хилядата)...»(88).

Разчитането на шифъра затруднява и Д. Т. Страшимиров, и издателите на «Васил Левски. Документално наследство». Д. Т. Страшимиров в бележка под линия отбелязва, че това е шифър, без да уточни за кой точно става дума. Освен това той допуска грешки при изписването на цифрите. Не разбира, че «7» и «3» са разделени и ги предава като «73». Това го кара да премести в горния ред цифрата «6» върху «12» и съвсем да изпусне цифрата «3». Всичко това прави текстът невъзможен за дешифровка(89).

Издателите на «Васил Левски. Документално наследство» допускат подобна грешка при публикацията на шифъра. Те също не разбират, че «7» и «3» са разделени и ги публикуват като «73». Другата неточност, която допускат е, че в бележка под линия насочват читателя към грешен ключ за шифър, чрез който би трябвало да се дешифрира писмото(90).

Горният шифър на В. Левски е доста близък до шифрите на ТЦБК(91). И в двата случая става дума за т. нар. просто заместване(92), където на една буква от азбуката отговаря един шифров символ (в случая цифра ). Като вид това са най-простите и най-лесни за дешифриране шифри. Това, което ги прави още по-уязвими в случая с шифъра на В. Левски е, че цифрите следват в правилен ред — т. е. 3, 4, 5, 6, и т. н. Може би това е причината да бъде използван изключително рядко.

В. Левски използва още един цифров шифър. Написан е на гърба на лист, върху който е изписан с почерка на Т. Пеев и с някои поправки от Л. Каравелов част от текста на проектоустава на БРЦК:

«99 (а), 98 (б), 97 (в), 96 (г), 95 (д), 94 (е), 93 (ж), 92 (з), 91 (и), 90 (к), 89 (л), 88 (м), 87 (н), 86 (о), 85 (п), 84 (р), 83 (с), 82 (т), 81 (у), 80 (ф), 79 (х), 78 (ц), 77 (ч), 76 (ш),75 (щ),74 (ъ), 73 (ь), 72 (ѣ), 71 (ю), 70 (я), 69 (ѫ), 68 (iя)»(93).

Фактът, че е написан на гърба на една от черновите на устава на БРЦК насочва на мисълта, че този шифър е съставен по време на събранието в Букурещ от април–май 1872 г. До нас са достигнали две бележки, шифровани с него:

«Особни бележки за чисти хора

Близо Охрида отсам шес сахата Галешник

82 99 87

84

96 91 90

80»(94).

Дешифрирано от нас, горното изглежда по следния начин:

т а н

р

г и к

ф

Вероятно това са съкратени имена.

Разполагаме с още една шифрована бележка от В. Левски с този цифров шифър:

«в но заго.

Съмнителни бога и първен.

х. 968683. 838999978697

х. 9987958о87, х. 8591829497

х. 95918891829984, х. 859487779497

8286958684999091. х. 90839497

х. 84918382869558684 х. 988687778697

9299809184 х. 91897197

8382998881 х. 976989779497»(95).

Ето и нашата дешифровка:

X. Гос. Славов

X. Андон, х. Митев

X. Димитар х. Пенчев

Тодораки х. Ксев

X. Ристодор. х. Бончов

Зафир х. Илюв

Стаму х. Вълчев

1. Този шифър е много близък до предишния. С тази разлика, че цифрите са обърнати в обратен ред. Това е вероятно опит, макар и не много успешен, да се затрудни разкриването на шифъра.

2. Д. Т. Страшимиров, следвайки надписа, определя хората в списъка като «чорбаджии от Н[ова] Загора»(96). Авторите на «Васил Левски. Документално наследство» са по-предпазливи и твърдят, че «между споменатите лица има дейци и от Стара Загора»(97). При проверката се оказа, че всички, за които намерихме данни, са от Стара Загора. «X. Гос. Славов» е известният старозагорски деец хаджи Господин Славов(98). От Стара Загора са и «X. Андон, х. Митев» (хаджи Антон Хаджимитев)(99), «X. Димитар х. Пенчев»(100), «Тодораки х. Ксев» (Тодораки Хаджикосев)(101) и «X. Ристодор х. Бончов» (Христодор Бончов)(102), «Стаму х. Вълчев» (С. X. Вълчев)(103). Не успяхме да установим единствено кой е «Зафир х. Илюв», като е възможно той да е син на известният старозагорски родолюбец хаджи Илю, подпомогнал развитието на българската култура(104).

3. Д. Т. Страшимиров допуска грешка, повторена и във «Васил Левски. Документално наследство», при дешифрирането на четвъртото име, предадено като «Тодораки х. Коев», а то е «Тодораки х. Ксев». Това е вече споменатият пo-горе Тодораки Хаджикосев от Ст. Загора. 4. Не е ясно защо В. Левски е определил хората от списъка като съмнителни. Това са най-родолюбивите и заможни жители на Стара Загора, които имат големи приноси за развитието на църковната борба и за училищното дело.

Особено интересен е случаят с Тодораки Хаджикосев. Ето какво разказва за него М. Кънчев: «ТОДОРАКИ ХАДЖИКОСЕВ ОТ СТАРА ЗАГОРА. Тодораки Хаджикосев-Брадата, ако го гладаш извън, ще речеш, че е турчин или турска породица: защото се отнася като турчин, с турска брада. А от вътре сърцето му е народно, българско. Турците го много вярват, почитат и обичат, но той тайно ги много мрази и не иска да ги види»(105). Според М. Кънчев Т. Хаджикосев доставял на комитетите фишеци(106), успял да укрие четата на Филип Тотю, като междувременно уж я търсел(107), бил напълно наясно със заниманията на революционерите(108) и подпомагал българите срещу турците(109). Синът на Т. Хаджикосев, Наньо Тодоракиев, става един от основоположниците на комитета в Стара Загора(110).

Не е сигурно кога е основан комитетът в Стара Загора — дали през 1869 г. или по-късно. Но със сигурност това е станало преди В. Левски да напише бележката за «съмнителните» първенци след събранието в Букурещ. Това означава, че когато е написал бележката той вече е познавал сина на Т Хаджикосев — Н. Тодоракиев, а вероятно и самия Тодораки. Всъщност, според М. Кънчев, В. Левски се е познавал с Н. Тодоракиев още в началото на шейсетте години(111). Така, че все още остава неясно защо В. Левски определя хората в списъка като «съмнителни».

* * *

Разглеждайки методите на шифроване, използвани от В. Левски, можем да направим няколко заключения:

1. Забелязва се еволюция при употребата им. Вероятно най-рано е въведено симпатичното мастило. То бива два вида: еднокомпонентно — с използване на кобалтов дихлорид и двукомпонентно — с използване на неизвестни химически съставки. Предположихме, че В. Левски е въвел «скарите», след като турската полиция разкрива методите за шифроване със симпатично мастило. Едновременно със «скарите» се употребявали и поне два вида цифрови шифри.

2. В употребата на самите «скари» също може да се забележи развитие. Вероятно в началото са се използвали «скари» с квадрати за отделните букви. Тези «скари» са засвидетелствани в спомените на Ст. Заимов и са запазени в архива на В. Левски. За съжаление не разполагаме с нито едно писмо, шифровано чрез тях. Липсата на сигурна датировка прави аргументите за «първенството» на този вид «скара» чисто логически: тя е най-простата, най-трудна за шифроване и с най-малки възможности за доставяне на информация. С тези «скари» е било най-трудно да се съставят смислени изречения.

Вторият вид «скари» ни е познат от писмото на Д. Хр. Попов до комитета в Ловеч от 10 февруари 1871 г., също така — от писмото на Ан. Попхинов от края на март–началото на април 1872 г. и, вероятно, от описанието на Ф. Симидов. При него квадратчетата са доста по-широки, в тях е можело да се изпишат по няколко букви наведнъж. Този начин на шифроване позволявал да се изпращат по-дълги послания.

Третият начин на шифроване е представен чрез «скари», съхранени в архива на Н. Т. Обретенов, от писмото на Д. Горов, под името «Кампуш Драгнев» до Русенския комитет, от писмото на В. Левски с подпис «К. Н. Марков» и, вероятно, от писмото с дата 24 юлий 1872 г., изпратено от Русе, публикувано от В. Берон. С по-малка сигурност към този (трети) вид шифроване можем да причислим и «превода» направен от «А. X. Д. М. в Троян» на писмото от 17 август 1872 г. от Калофер, също публикувано от В. Берон. Особеното при този начин на шифроване, е че между отделните шифровани редове се оставя празно място, което се запълва с нешифровани изречения. По този начин текстът става по-смислен и съответно — по-трудно откриваем за страничния наблюдател.

Със сигурност можем да датираме началото на този (трети) вид «скари» след събранието от 1872 г. Аргументите за това са два. Първо, Н. Т. Обретенов твърди, че тези «скари» са донесени от В. Левски след събранието. Второ, всички достигнали до нас писма, шифровани с този метод, са написани след април–май 1872 г.

За съжаление горните наблюдения за развитието на отделните видове шифроване със «скара» ще останат до голяма степен логическа конструкция докато не бъдат подкрепени с повече данни от новооткрити шифровани писма. Едва тогава, чрез сравнителен анализ на датите, ще може да се състави по-обективна и точна картина.

3. От данните, с които разполагаме, можем да заключим, че «скарите» са най-често употребяваният метод на шифроване по времето на В. Левски. Това не е случайно, тъй като те имат редица преимущества пред другите методи. Географията на разпространението им е впечатляваща. Чрез тях комуникират В. Левски, комитетите в Турно Мъгуреле, Букурещ, Гюргево, Ловеч, Русе, Плевен, Търново, Орхание, Пазарджик, Чирпан и Стара Загора. Ако приемем, че шифрованото писмо, съобщено от Ан. Попхинов пред следствената комисия в София е от Ив. Кишелски и е от Одеса и, че писмото с надпис «А. X. Д. М. от Троян» са написани със «скари», то трябва да прибавим в горния списък и последните два града. Този начин на шифроване се оказва толкова успешен, че е използван и препоръчван от Левски като най-сигурен след разкритията, направени от турските власти във връзка с обира при Арабаконак, когато печатът на Вътрешната революционна организация попада под подозрение. След смъртта на В. Левски шифроването със «скари» се запазва»(112). Не можем да преценим до кога. През 1875 г. БРК въвежда и използва друг метод на шифроване — двукомпонентно симпатично мастило»(113).

4. Основателен е въпросът защо много от писмата от и до В. Левски не са шифровани с нито един от многобройните шифри? Това вероятно се дължи на факта, че В. Левски превръща дотогавашната практика за тайно пренасяне на кореспонденция в стройно и ефективно действаща комитетска поща»(114). Този начин на предаване на информация съществува от времето на ТЦБК. Такива функции е изпълнявал Гълъб Воевода за връзките на емиграцията с българските дейци в Цариград»(115). Възможно е и самият В. Левски да е изпълнявал подобни функции по време на първата и втората си обиколка, което би могло да обясни защо по-късно обръща толкова голямо внимание на организирането на комитетската поща.

5. Разнообразието на методи на шифроване от времето на В. Левски е показателно за ръста на революционната организация. Нито преди, нито след него не се използват толкова много и толкова разнообразни шифри.

6. Важен е и въпросът за близостта и дори приемствеността между шифрите, използвани от В. Левски и неговите предшественици. Вече споменахме, че има близост между цифровите шифри на В. Левски и този на ТЦБК. Възможно е В. Левски да е бил запознат с шифъра на ТЦБК. Знаем, че той е познавал клетвата на Тайния комитет(116). Възможно е също така цифровите шифри на В. Левски да са му подсказани от Д. Хр. Попов, за когото знаем със сигурност, че е ползвал шифъра на ТЦБК»(117). Можем да видим и приемственост при използването на симпатичните мастила, от ТЦБК, за които вече цитирахме сведението на Ив. Кършовски.

Не е ясно каква е връзката между методите за шифроване със «скари» на Ив. Кишелски и използването на същите методи от В. Левски. За наличието на връзка говори както употребата на един и същи шифър, така и разменената кореспонденция между двамата (118).

* * *

В началото на статията обърнахме внимание, че това е първи опит за осмисляне на начините за предаване на шифрована информация от българските революционни дейци през Възраждането. Като такъв той неизбежно носи недостатъците на първите опити. Със сигурност ще бъдат намерени и други документи, които ще разширят познанията ни в тази област и вероятно ще променят някои от изказаните по-горе предположения. Решихме да представим събраните от нас сведения и породените от тях размисли, водени преди всичко от желанието да привлечем вниманието към важността на темата.

В горните редове посочихме някои грешки у публикаторите на документите, излезли от ръката на В. Левски. Държим изрично да подчертаем, че тези грешки не намаляват фундаменталния принос, който имат и Д. Т. Страшимиров, и колективът подготвил «Васил Левски. Документално наследство», издавайки корпуса с документи на В. Левски. А на издателите на «Васил Левски. Документи» дължим специална благодарност, тъй като без запознаването с оригиналните документи на В. Левски тази статия едва ли би била написана.

Бележки

1. Ив. Вазов. Под игото. Роман в три части из живота на българите в предвечерието на освобождението. С., 1965, с. 239 и сл.

2. David Kahn. Code-breakers. New York, 1996, p. 95.

3. M. Гаврилович. Милош Обренович. Т. 2. Белград, 1909, с. 95.

4. ДА — В. Търново, ф. 54К, оп. 1, а. е. 7. Спомени на Ив. Кършовски за подготовката, преминаването и бойните действия на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю в България през 1867 г. Елена. Ръкопис.

5. В. Тилева, З. Нонева. Анкетните записи на д-р Параскев Ив. Стоянов «Материали за историята на град Ловеч». — ИДА, 75, с. 278.

6. Д. Т. Страшимиров. Архив на възраждането (по-нататък ДТСАрхВ). Т. 1. Документи по политическото възраждане. С., 1908, с. 206. 1873, 24 ноем., Писек. Писмо от Ив. Драсов до П. Хитов, Белград.

7. Вероятно става въпрос за «хумова вода», т. е. за вода, в която е разтворена хума.

8. ДТСАрхВ, с. 207. 1873, 4 дек., Требон. Писмо от Ив. Драсов до Панайот Хитов, Белград.

9. ДТСВЛ, с. 146. 1872, 3 авг., Българско. Писмо от В. Левски до Д. Хр. Попов, Т. Мъгуреле.

10. Ф. Симидов. Васил Левски. Две непубликувани биографии. Велико Търново, 1994, с. 135.

11. Пак там.

12. ДТСАрхВ, с. 206. 1873, 24 ноем., Писек. Писмо на Ив. Драсов до П. Хитов, Белград.

13. Пак там. Вж. също и Я. Жечев. Спомени на Михаил К. Сарафов (60–70–те години на XIX в.). — ИДА, 1979, кн. 37, с. 169.

14. Cm. Заимов. Васил Левски Дяконът. С., 1895, с. 77.

15. Ф. Симидов. Васил Левски. Две непубликувани биографии..., 135–138.

16. David Kahn. Op. cit., p. 144.

17. Ibidem, p. 145.

18. НБКМ — БИА, ф. 3, а. е. 2, л. 8. 1856, юни 25. Проект за безсмъртното общество. Ръкопис.

19. Пак там.

20. Ст. Заимов. Миналото. С., 1983, с. 370.

21. Л. Дойчев. Спомени за Левски. С., 1990, с. 65.

22. ДТСВЛ, с. 182. 1872, 29 окт., Пловдив. В. Левски до ЧБРК в Татар Пазарджик.

23. ДТСВЛ, с. 582. 1872, 5 дек., Русе. Писмо на Т. Н. Обретенов до Д. Горов, Гюргево.

24. Ст. Заимов. Васил Левски Дяконът..., с. 77.

25. Ф. Симидов. Цит. съч., с. 137.

26. НБКМ — БИА, IIА 8461.

27 Ст. Заимов. Васил Левски ..., с. 77.

28. НБКМ — БИА, ф. 85, IIА 8009.

29. НБКМ — БИА, ф. 85, IIА 8010. В ДТСВЛ, с. 17, е публикувана само дешифровката на Хр. Б. Загорски. Във Васил Левски. Документално наследство, (по-нататък ВЛДН). С., 1973, 300–301, са публикувани както дешифровката, така и препис от шифрованото писмо. И в двете издания са допуснати грешки.

30. НБКМ — БИА, ф. 85, IIА 8009.

31. НБКМ — БИА, ф. 85, IIА 8010.

32. НБКМ — БИА, ф. 85, IIА 8009.

33. Инициалите означават «Филип Тотю».

34. Очевидно правописна грешка — да се чете «които».

35. ДТСВЛ, с. 17.

36. ВЛДН, с. 300–301.

37. П. В. Караиванов. Какво се крие зад един шифър. – В: П. Караиванов. Васил Левски в спомените на Васил Караиванов. С., 1987, с. 189 и сл.

38. ДТСВЛ, с. 187.

39. П. Караиванов. По стъпките на Апостола в родния му град. — В: П. Караиванов. Васил Левски в спомените..., с. 210.

40. НБКМ — БИА, IIА 9446.

41. Свобода, бр. 43, 8 апр. 1872.

42. Турция, бр. 19, 22 юни 1873.

43. Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. С., 1987, с. 124.

44. Пак там, с. 124.

45. Пак там, с. 126.

46. Пак там, с. 124.

47. Н. Обретенов. Спомени за българските въстания. С., 1983, с. 148.

48. Пак там, с. 166.

49. ДТСВЛ, с. 582. 1872, 5 дек., Русе. Писмо на Н. Т. Обретенов до Д. Горов в Гюргево.

50. НБКМ — БИА, ф. 85, IIА 6082.

51. Според Н. Т. Обретенов това е псевдоним на Д. Горов.

52. Димитър Иванов Горов (1841–1882) от Пещера. Дългогодишен търговец в Гюргево, член на местния ЧРК. Подпомага различни революционни акции. Чрез него е осигурен конспиративен канал за пренасяне на кореспонденция между Гюргево и Русе. За псевдонима Калмуш Драгнев споменава Г. Петрович в писмо до Н. Обретенов. Вж. Ж. Сиромахова. Из дейността на русенския революционен комитет (1871–1877). – Известия на народния музей — Русе, 1966, кн. 2, с. 68.

53. НБКМ — БИА, ф. 122, IIВ 41.

54. Пак там.

55. Всички текстове в скоба са на В. Берон.

56. В. Берон. Археологически и исторически изследования. Търново, 1886, с. 313.

57. С. Аршинкова. Спомени на майка ми за баща й Васил Берон. — В: Д-р Васил Хаджистоянов Берон. Живот и научно творчество. С., 1990, с. 191.

58. НБКМ — БИА, ф. 122, IIВ 41.

59. ДТСАВ, с. 111. 1872, 28 авг., Русе. Писмо от Къвръка (Н. Т. Обретенов до Димитър (Д. Горов), Гюргево.

60. НБКМ — БИА, ф. 5, а. е. 5, л. 30.

61. В ДТСВЛ писмото е публикувано без да е указано, че става дума за шифроване със «скара» и без коментар (142–143). Издателите на ВЛДН също не установяват, че писмото е написано със «скара» и се опитват да го тълкуват като иносказателно (с. 194, бел. 4–11).

62. НБКМ — БИА, ф. 5, а. е. 5, л. 30.

63. НБКМ — БИА, ф. 122, IIВ 41.

64. НБКМ — БИА, IIА 9446.

65. НБКМ — БИА, IIВ 43, IIВ 44, IIВ 45, IIВ 46.

66. ДТСВЛ, с. 139. Без дата, без място. Писмо на В. Левски до неустановен ЧБРК (Куртооглу Саали)

67. ДТСВЛ, с. 182. 1872, 29 окт., Пловдив. Писмо на В. Левски до ЧБРК в Татар Пазарджик.

68. Всички бележки и текстове в скоби са на В. Берон.

69. В. Берон. Археологически и исторически..., с. 321–323.

70. Пак там, с. 321.

71. А. Бурмов. Български централен революционен комитет (1868–1877). — В: Избрани произведения. Т. 3. С., 1974, с. 49.

72. В. Берон. Археологически и исторически..., с. 319. Т. Драганова предполага, че под инициалите «Ар. X. Д. М-кий Паница» и «А. X. Д. М. в Троян» се крие отец Матей Преображенски. Т. Драганова. Търновски революционен комитет (1869–1875). — Годишник на музеите в Северна България, 1976, кн. 2, с. 66. За съжаление няма документални свидетелства, подкрепящи хипотезата.

73. Харитон, еписк. Троянски манастир «Успение Пресв. Богородици». С., 1958 71–73; В. Пандурски. Троянският манастир. С., 1968, 61–65; Г. Цанов. Балканджийска летопис. С., 1974, 107–114; М. Марковски. Спомени и очерки из българските революционни движения (1868–1878). С., 1976, с. 61 и сл.; П. Стефанов. Архимандрит хаджи Макарий в помощ на руското разузнаване през 1877 г. — В: Военноисторически сборник, 52, 1983, № 2, същата статия и в: Троянският манастир в национално-освободителното движение, 97–113

74. М. Марковски. Спомени и очерки ..., с. 102.

75. Пак там, 104–106.

76. Н. Начов. Калофер в миналото. С., 1927, с. 210 и с. 401.

77. Българска възрожденска интелигенция. С., 1988, с. 159.

78. НБКМ — БИА, ф. 22 , оп. 2, а. е. 30, л. 2, ръкопис.

79. Из архивата на Найден Геров (по-нататък ИАНГ). Т. 1. С., 1911, с 469, док. 736. 1872, септ. 25, Пловдив. Писмо на Н. Геров до Б. Горанов, Търново.

80. ИАНГ с. 469, док. 735. 1872, септ. 20, Узунджово. Писмо на Н. Геров до Б. Горанов, Калофер.

81. Пак там.

82. ДТСВЛ, с. 193. 1872, дек. 12, България. Писмо от В. Левски до Хр. Иванов-Големия. Търново.

83. ДТСВЛ, с. 195. 1872, дек. 12, България. Писмо от В. Левски до ЧБРК в Орхание.

84. Вж. напр. Ст. Заимов. Миналото..., с. 578. Тайнописните методи след смъртта на В. Левски ще бъдат предмет на отделно изследване.

85. НБКМ — БИА, ф. 88, а. е. 8, л. 30–31.

86. ВЛДН, с. 161, док. 77, бел. 1.

87. НБКМ–БИА, ф. 88, а. е. 8, л. 30–31.

88. Пак там, л. 32–34.

89. ДТСЛВ, с. 140. 1872, юли 25, България. Писмо на В. Левски до Д. Хр. Попов, Гюргево.

90. ВЛДН, с. 195, бел. 4. 1872, юли 25, България. Писмо на В. Левски до Д. Хр. Попов, Гюргево.

91. Става въпрос за шифрите от 1867 г. като напр. писмото на Мартие проповедник, намерено в архива на Райчо Гръблев (ДТСВЛ, 392–393. 1867, апр. 14. Белград. О. Мартирий до Райчо Гръблев, Гюргево(?)) и писмото на Д. Хр. Попов до Ив. Грудов (НБКМ — БИА, ф. 154, а. е. 21, л. 16). Шифрованата кореспонденция на ТБЦК ще бъде тема на отделно изследване.

92. David Kahn. Op. cit., 99–105.

93. НБКМ — БИА, ф. 85, IIA 8108.

94. Пак там, IIА 8124.

95. Пак там, IIА 81116.

96. ДТСВЛ, с. 265. Без дата, без място. Бележки и сметки на В. Левски.

97. ВЛДН, с. 236. 1872, ноем.–дек., Българско. Сметки и бележки на В. Левски във връзка с обиколката му из Южна България.

98. Вж. напр. Н. Кънев. Хаджи господин Славов — летописецът на просветно-църковните и революционни борби в Стара Загора. — В: Култура, църква и революция през Възраждането. Сливен, 1995, 252–255.

99. Вж. напр. А. Илиев. Спомени на Атанаса Т. Илиев. С., 1926, с. 18 и с. 45.

100. Цариградски вестник, бр. 8, 17 февр. 1862.

101. Поп Минчо Кънчев. Видрица. Спомени, записки, кореспонденция. С., 1983, с. 190.

102. Цариградски вестник, бр. 245, 8 окт. 1855.

103. Век, бр. 46, 23 ноем. 1874, с. 3.

104. Македония, бр. 11, 11 февр. 1867, с. 1.

105. Поп Минчо Кънчев. Цит. съч, с. 190.

106. Пак там, с. 190, 212.

107. Пак там, с. 214–215.

108. Пак там, с. 258.

109. Пак там, с. 221–225.

110. Пак там, с. 232; Ив. Унджиев. Васил Левски. Биография. С., 1945, с. 282.

111. Поп Минчо Кънчев. Цит. съч, с. 161.

112. Вж. бел. 79.

113. Вж. например НБКМ — БИА IIВ 167. Начините на шифровка на БРК от 1875 г. и на Гюргевския комитет от 1876 г. ще бъдат тема на отделно изследване.

114. Вж. по темата: О. Маждракова-Чавдарова. Левски и началото на тайните съобщителни връзки между революционните комитети. — В: Националната революция, делото на Васил Левски и освобождението на България. С., 1998, 46–62; П. Георгиев. Васил Левски — основател и ръководител на българската революционна тайна поща. — В: Васил Левски и държавността. С., 2004.

115. Cm. Заимов. Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов. С., 1895, с. 56; П. Р. Славейков. Литературен архив. Т. 1. С., 1959, 93–94.

116. ВЛДН, с. 227. 1872, преди 8 ноември, Българско. — «Народна клетва», полагана от комитетските дейци.

117. НБКМ — БИА, ф. 154, а. е. 21, л. 16.

118. Васил Левски и неговите ... с. 124, ДТСВЛ, с. 31. 1871, апр. 30, Българско. Писмо на В. Левски до Д. Хр. Попов в Гюргево.