Документи за българската история във виенските архиви

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Виржиния Паскалева

Дизайн: Давид Нинов

София, 2012

На нашата историческа общественост е известна отдавна значимостта на съхраняваните в австрийските архиви документи за миналото на българския народ. Трудовете на Л. Милетич, Л. Попов, Ст. Романски, Н. Михов, П. Ников, а напоследък и на Кирил, патриарх български, доказаха голямата необходимост от системно издирване и обнародване на австрийски материали у нас. Само една кратка справка в прегледно изработените репертоари, каталози и обзори на виенските архиви (публикувани и ръкописни) разкрива пред нас огромно богатство от интересни и важни документи за българската история, които трябва да станат достояние на родната наука. Не ще и съмнение, че досега е издадена сравнително малка част от тях.

* * *

В същност интересуващите ни архивни материали могат да се разделят на две големи групи: за епохата на турското владичество в българските земи и за периода от 1878 до 1918 г. По-голямата част от тях се съхраняват в днешния виенски Държавен архив (по-рано Wiener Haus-Hof und Staatsarchiv). Още от петдесетте години на XVIII в. в регистратурата на старата виенска Държавна канцелария започнали да постъпват различни преписки на австрийското посолство в Цариград. Съществуващите празнини чиновниците попълвали непрекъснато с нови документи до 1809 г., когато голяма част от тях били отнесени от френските войски в Париж. През 1814–1815 г. някои от материалите на т. нар. турски архив били върнати обратно. Регистратурата на Държавната канцелария ги предала в 1829 г. на Държавния архив. Там вече бил образуван фонд «Турция»(1). Именно материалите от средата на XVIII в. до 1829 г. представляват най-старото ядро на този фонд. Трябва да се съжалява, че в началото на XIX в. избухнал пожар в цариградското австрийско посолство, който унищожил ценни документи от по-ранни времена. Засега наличните документи от фонд «Турция», които се отнасят и за миналото на нашия народ под турско владичество, могат да се разделят на 8 по-големи групи:

I. Най-старата сбирка от 1503–1740 г. (фасцикулум 1–88 б) съдържа доклади, официални разпореждания, мнения по различни въпроси на австро-турските отношения от 1503–1719 г.; фасц. 88 с. съдържа гранични въпроси между Турция и Австрия за 1718–1719 г.; фасц. 89–107 и 108–110 различни материали от австрийското посолство в Цариград, най-вече от периода 1709–1806 г., значителен брой от които са за времето от 1775–1793 г. Общо цялата сбирка съдържа най-много сведения за австро-турските войни през XVIII в., които ни дават обилни данни за положението в европейските провинции на Турция, за подвластното население, включително и българското, за състоянието на някои наши градове, за търговията и пр. В отделната сбирка «Молдавия и Влашко» намираме пък нови материали за търговията в дунавските земи, за мита и монети, за дейността на балкански търговци в Австрия, включително и българи от 1758 г. до края на XVIII в.

II. Интересни са дипломатическите документи от периода 1741–1806 г (фасц.1–33) най-важни от които са за годините 1777–1806 г. Всред тях се намират много интересни сведения и за българските земи, особено по време на размириците. От тях е станала достояние на българската историческа наука една малка част (публикацията на Л. И. Попов върху събитията от времето на Осман Пазвантоглу).

III. Свезка 1–2 съдържа документи по гранични въпроси между Австрия и Турция за времето от 1755–1806 г., между които различни писма на турски гранични команданти, и най-важно 12 австрийски официални проекта за подялбата на Турция от 1771–1810 г.

IV. Седем папки се отнасят до турските дипломатически мисии във Виена — актове и протоколи за посещенията на изпратени от Цариград посланичества със специални задачи пред австрийският двор от 1741–1800 г.

V. Много интересна за нашето минало е именно тази група от различни сбирки, които съдържат документи около сключването на договора в Пожаревац през 1718 г. (4 големи папки), огромен брой материали от канцеларията на граф Антон Улфелд (1738–1741 г.), мисията на Кристоф фрайхер фон Пенклер (1740–1755 г.) в Турция, австрийски официални инструкции в отговор на 9 важни цариградски фермана, точен списък на австрийските посланици в Цариград от 1527–1770 г., доклади от турската главна квартира и разпореждания от Виeна до нея пo време на Руско турската война oт 1769–1772, различни документи oт времето на Пазвантоглу, важни протоколи относно положението в Турция на военна комисия начело с Франц фoн Тyгут от 1789–1790 г. Подробности около търговските връзки между Австрия, Русия и Турция от 1770–1790 г. мемоари (манускрипти) на видни австрийски дипломати в Турция, между които едно подробно описание на Турция от 1769 г., официален списък на намиращите се във Виена през 1766 г. турски поданици (всред тях се срещат имена на българи), неизвестен осведомителен доклад на Йосиф фон Хамер от 1821 г. В тази свезка се намира и един ценен ръкопис върху австро-турските дипломатически отношения през XVI–XVII век.

VI. Интересни са дипломатическите преписки и актове от 1807–1848 г. (фасц. 1–21), докладите на австрийски посланици в Цариград от 1807–1829 г. и официалните предписания от Виена, многото материали по развитието на Източния въпрос (1810–1830 г.), разнообразните сведения от 26–те консулства на Австрия в Турция за времето от 1807–1829 г., няколкото папки Affaires orientales (1769–1826 г.), крайно интересните за нас доклади на австрийските посланици фон Шюрмер и Антон Прокеш през първата четвърт на XIX век и други материали от Цариград до 1848 г.

VII. Също интересни са политическите и административните документи за периода 1807–1848 г. (фасц. 1–29), докладите на австрийски посланици и консули от Турция, 37 официални ноти на австрийското правителство до Портата, 38–40 свезки относно Гърция, гръцкото въстание и отзвука му сред другите балкански народи от 1808 до 1829 г.

VIII. От немалък интерес са политическите и административните материали от 1813 до 1865 г. (фасц. 1–16), огромният брой доклади от австрийското посолство в Цариград и от други австрийски консули в Турция, кореспонденцията на виенското правителство с княз Милош Обренович (1831–1844 г.). Изобщо в тези свезки има много материал за балканските провинции, за отношенията между отделните народности в Европейска Турция, за австрийските мокани в Добруджа и две големи свезки «България» в периода 1844–1861 г., които трябва да се проучат тепърва.

Отделно под фонд «Цариград» намираме две големи групи документи, които съдържат доста сведения за България. В първата са подредени официални разпореждания на австрийското правителство до неговите посланици и консули в Турция от последните десетилетия на XVIII в. до Кримската война, официални протоколи, крайно ценни изрезки от излизащи във Виена и Турция вестници относно развитието на Източния въпрос. Втората група съдържа 29 папки официални разпореждания на Портата от 1771–1859 г., които са твърде необходими за нас, тъй като се отнасят до политически въпроси, а разкриват и вътрешното положение в Османската империя, особено в европейската й част.

В т. нар. пък Политически архив се натъкнахме на консулски донесения от Турция, включително и от българските земи, за периода 1849–1878 г. Отделно по градове в тогавашна Турция е имало австрийски представителства, чиито фондове образуват самостоятелни групи с безбройни архивни единици. Някои от докладите на австрийските консули в българските градове София, Русе, Видин и Варна са обнародвани, но остава още много неизползуван ценен материал. Фондът на австрийското консулство в Битоля за периода 1851–1914 г. съдържа 94 големи архивни единици с най-разнообразни документи. Също тъй и фондът на австрийското представителство в Солун е особено ценен източник за развитието на търговията в Македония.

Невъзможно е обаче в настоящия кратък преглед да се изброи дългият наниз от свезки и архивни единици, които ни разкриват богати материали за българската стопанска и политическа история през Възраждането. Въпреки че нямахме възможност да прегледаме фондовете «Русия» (Russica), «Молдавия и Влашко» и «Сърбия», един бегъл поглед в техните каталози ни уверява, че и там се крият немалко нови материали за историята на нашия народ под турско владичество.

За периода след Освобождението на България до 1918 г. особено ценен е политическият архив на Министерството на външните работи във Виена, съхраняван сега в Държавния архив. Това е огромно богатство, което ще трябва да се разработи тепърва от българските историци. За този период ние притежаваме и домашни архивни материали, български вестници и списания. Но те не са достатъчни, за да разкрият напълно сложната дипломатическа игра на западните държави у нас и на Балканите. Издирването на неизвестни до днес австрийски документи ще допринесе и за изясняването на дипломатическата ни история до края на Първата световна война. Не ще бъде преувеличено, ако кажем, че тези материали засега са истинска неразорана целина за нашата историческа наука.

В огромния фонд «България 1879–1918» са подредени в отделни папки стопански и политически документи по най-важни събития от новата история на България. Първият грамаден раздел се отнася до периода 1878–1886 г. и носи различни подзаглавия: «Българският въпрос 1873–1888», «Конференцията на посланиците в Цариград относно Източнорумелийския въпрос в 1885 г.», — «Българо-източнорумелийското съединение в 1885–1886 г.». В тези раздели намираме политически доклади на австрийските дипломатически представители от Атина, Берлин, Лондон, Париж, Петербург, Букурещ, Цариград, Пловдив и пр. по горните въпроси. Помежду се натъкваме на официални протоколи и разпореждания на виенското правителство по различни поводи, но все във връзка със същите събития. В три отделни свезки са събрани политически доклади от България за годините 1885–1887 г. Освен тях са подредени и 4 папки под наслов «България» с разнообразен материал от периода 1876–1885 г., една папка «Дунав», 2 папки «Източна Румелия в 1876–1885 г.» и др. Следва вторият голям раздел с документи за свалянето на Батенберг, за избирането на Фердинанд и неговата дейност до 1890 г., за мероприятията на правителството Стоилов, посещения на български министри във Виена и пр.

Не по-малко материали се намират и за периода от началото на XX в. до 1918 г. Около обявяване независимостта на България е образувана значителна група под заглавие «Поведението на България през 1908–1909 г.». Групата свезки «Балканска война 1912–1913 г.» разкрива не по-малко богатство от документи за българската история, които не можахме да разгледаме поради краткия ни престой във Виена. Последната по-голяма сбирка се отнася до участието на България в Първата световна война. В една от първите папки се намира обширна документация за посещенията на български парламентарни дейци в Австро-Унгария през 1916–1917 г., за австрийското военно представителство в Добруджа през 1918 г. и много други ценни документи.

Виенският архив разполага и с една известна в целия свят колекция от ръкописи и картографски материали, между които се намират манускрипти и пътеписи от ХVIII в. предимно във връзка с австро-турските войни. В тях се срещат неизвестни засега сведения за българските земи.

Министерството на финансите и Министерството на търговията във Виена разполагат също със стари архиви и ценни подръчни библиотеки, в които трябва да се издирят немалко материали за нашето стопанско минало. А в архива на Дунавското параходно дружество лежат все още крайно необходимите ни статистики за корабоплаването и внос-износа по българските дунавски и черноморски пристанища през целия XIX в. В трудовете на Н. Михов са събрани само обнародваните в австрийските вестници и списания стопански доклади и информации.

* * *

Даже и тази кратка справка е достатъчна, за да ни убеди, че Виенските архиви съхраняват ценни документа за нашето историческо минало. Но те трябва да се издирят внимателно и да се микрофилмират системно. Поради огромния им брой и скъпото заплащане на микрокадрите в чужда валута необходимо е да се направи подбор на най-важните документи, защото и между ценните има безспорно никому ненужни дреболии, особено в т. нар. папки Varia. В общи линии нов, ценен принос за българската историческа наука представляват материалите от XVIII в., за който домашните извори са крайно оскъдни. Дипломатическите донесения от първата четвърт на XIX в., и стопанските статистики и доклади до 1877 г ще допълнят започнатото вече дело oт H. Михов, П. Ников и други наши учени, а най-голям интерес безспорно възбужда документалният материал от периода след Освобождението до Първата световна война, за който знаем твърде малко досега.

Бележки

1. Поради различия в българската и австрийската архивна терминология не е възможно да се съобразяваме навсякъде с българските архивни термини.