За архивите в Гърция

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Николай Тодоров

Дизайн: Давид Нинов

София, 2012

В Гърция има твърде много архиви — обществени и частни. Наред с Държавния архив в Атина значителни архивни фондове се съхраняват в Народната библиотека, в Историческия музей, по всички манастири, в по-големите градове и острови.

Архиви и документи на патриаршията, на Атонската монашеска република, на различните манастири и изобщо на църквата и свързаните с нея учреждения, архиви на автономните и почти независими гръцки общини, особено по островите, архиви и документи на редица фанариотски родове, някои от който заемат княжески длъжности в Дунавските княжества — всичко това обяснява от какви източници са се наслагали значително количество гръцки архиви въпреки отсъствието на свободен държавен живот в продължение на почти четири века. Към тези материали от гръцки произход трябва да се прибавят многочислените турски документи, които се срещат почти навсякъде, където има запазени архиви.

В настоящия преглед ще разгледаме някои от основните архивохранилища в Атина и Солун, които сме имали възможност да посетим и да работим известно време в тях.

* * *

Ще започнем прегледа от Солун, където се намира единственият достъпен архив в Гърция от по-ново време — края на XIX в. до 1912 г., когато Солун е присъединен към Гърция. Този архив е съставен от извънредно богата колекция от турски държавни документи: регистри на административната власт, на различните степени съдилища, данъчни регистри с развърнати описи на имотното състояние на населението и кратки, само с означената сума на плащаните данъци, кадийски регистри, множество папки с ръкописи и др. В същия архив се съхраняват и документите на Одринската митрополия.

Ето и по-подробно съдържанието на Солунския архив, който се помещава в сградата на Македонското дружество.

Материалите от Солунския околийски съд съставят 155 регистъра, 4 папки с ръкописи и 181 папки със съдебни преписки. Наказателните дела за 1884–1912 г. образуват други 13 регистъра и една папка. Нотариалните актове са събрани в 88 регистъра за 1884–1912 г. Търговските дела образуват отделно 176 регистъра и 8 папки за 1868–1912 г. От тях 3 регистъра са за чужди поданици и 56 — за описване на решения, няколко десетки са входящи и изходящи дневници, протоколни книги и др. В отделна поредица са събрани регистрите на апелативния съд: гражданските дела за 1879–1912 г., 86 регистъра и 4 папки, наказателните за 1886–1912 г., 24 регистъра и 5 папки.

След това идват кадийските регистри на Авретхисар (Килкис) от 1815–1925 г., 19 регистъра с хюджети, берати, описи на населението, вписване на пълномощия и пр. Аналогични са няколко регистъра за края на XIX в. от Катерини и Касандра.

Също така отделна поредица образуват административните архиви. Регистрите на вилаета Солун са 38 на брой. В 26 от тях са описани решенията на административния съвет на Солун от 1 март 1903 до 31 юли 1912 г., в 8 регистъра — входящата и изходящата кореспонденция и пр. По няколко регистъра има за Авретхисар, Катерини, Караджова.

Лесничейското управление е представено със 73 регистъра и 20 папки с ръкописи от 1893–1912 г. Тук има регистри за годините 1908–1912 г. от казите Караферия (Верея), Енидже Вардар (Яница), Дойран, Драма, Воден (Едеса), Зъхна, Караджова, Касандра, Катерини, Авретхисар (Килкис), Лангада, Мелник, Неврокоп, Правища, Разлог, Рупчос, Сер, Сидерокастрон, Струмица, Джумая, Тиквеш.

На няколко десетки възлизат регистрите с данни за земевладенията на околните села. Към тази категория могат да бъдат отнесени и данъчните регистри за градове и села.. Само за Солун и околията броят на регистрите възлиза на 725 за годините 1858–1912. Тук са отразени и резултатите от извършените периодични преброявания — йоклама — в 48 книги за годините 1858–1893 (Солун) и 1903 г. (селата).

За Авретхисар има 60 регистъра от същия тип, за Воден — 76, Караджова — 6, Касандра — 46, Катерини — 39 и от различни кази и нахии от 1851 г. до 1872 по десетина регистъра за Кьопрюлю (Велес), Тиквеш, Струмица, Верея, Дойран и пр.

Накрая идват вакъфските регистри, които датират от втората четвърт на XIX в. Те възлизат на няколкостотин от отбелязаните селища. Всред тях са регистрите на вакъфите на гази Евренос бей, регистри с описания на имоти в Халкидическия полуостров и др.

Към този архив е създадено преводаческо бюро, тъй като жители на Солун, от околията и от съседните градове постоянно подават молби за справки от най-различен характер.

Излишно е да се пише за голямата ценност на този архив. Достатъчно е да се отбележи, че публикуваните само частични извлечения в два тома под редакцията на И. Ваздравели дават изобилен материал за социално-икономическата история на Солун и на македонските земи. Документите са публикувани в гръцки превод в серията «Исторически извори за Македония». Том първи е издаден през 1952 г. с около 500 документа за Солун от 1565 до 1912 г. Том втори съдържа 414 документа за Вер и Негуш от 1598 до 1886 г. За по-систематична научна работа върху турските документи се подготвят двама специалисти, единият от които е изпратен на продължителна командировка в чужбина.

Архивът на Одринската митрополия е също от ново време, откъм 80–те години на XIX в. до 1925 г. Състои се от 67 кондики с типичното за този род документи съдържание: преписка между митрополията и патриаршията, промени в гражданското състояние — раждане, брак, смърт, бракоразводни дела, свидетелски удостоверения, упълномощавания и пр. Няколко кондики образуват решенията на църковния съд, други се отнасят до състоянието на гръцкото училище в Одрин.

По-друг характер и по-друга история имат обществените архиви в Атина. Най-старото и богато държавно архивохранилище на Гърция, създадено през 1915 г., се помещава в сградата на Гръцката академия на науките. То е известно под името «Общи държавни архиви». В него се насочват всички видове обществени и държавни документи, които подлежат на запазване с поне 50–годишна давност.

В същност една от най-интересните колекции на архива са документите, които се отнасят за гръцкото национално революционно движение и за гръцкото въстание от 1821 г. За тяхното събиране изключителни заслуги има основоположникът и пръв директор на гръцките държавни архиви Янис Влахоянис (1867–1945)(1). Страстен колекционер, той събира документи за гръцкото въстание от частни лица, купува дадени за амбалаж архиви, сам издирва ръкописи. На него се дължи спасяването на една значителна част от архива на революционното националноосвободително движение, който е бил продаден в края на XIX в. на тегло като ненужна хартия. По този начин събраните и обработени от Влахоянис документи и ръкописи съставляват една от най-интересните и богати архивни колекции в Гърция. Те са включени в Държавния архив и обемат 140 широки металически кутии.

Сбирката на Влахоянис се състои от няколко групи материали. На първо място трябва да се отбележат оригиналните обществени и частни документи, спомени, дневници и др. за гръцката националноосвободителна революция от 1821 г., отчасти за периода, предшествуващ нейното избухване, както за първите десетилетия от съществуването на новогръцката държава. Този период е изпълнен, както е известно, с остри политически борби, в които участвуват активно ръководителите на гръцкото въстание.

Втора група образуват документите и ръкописите за същия период, но които се отнасят за към други области на обществения живот — църковни институти, училища, културни прояви. Тук са и документите със стопански характер, по-специално търговски. Самостоятелен раздел образуват различните преписи на документи, извадки от книги и вестници на гръцки и други езици, извършени от Влахоянис. Неуморният изследовател е систематизирал огромен материал в десетки папки по най-разнообразни проблеми: войска — редовна и нередовна; флота, търговия, промишленост; за ръководителите на гръцкото въстание, за гръцките общини, за отделни селища, проявили се в годините на освободителните борби, по културни въпроси и т. н.

Архивът на Влахоянис, подреден с хронологически и предметен указател, е основен източник за историята на Гърция. Заедно с издадените десет тома «Извори за новата гръцка история» Влахоянис е поставил на солидна основа всестранното изследване на Гърция от края на XVIII докъм средата на XIX в.

Както бе вече отбелязано, в Общите държавни архиви се отлагат всички обществени архиви. Тук се намират архивите на новогръцката държава от образуването на революционното правителство през 1822 г. до балканските войни. Тези архиви обаче не са пълни, тъй като не са били съхранявани добре и една значителна част от тях е била разпиляна през XIX в. Документите са класирани по главите на държавата: Каподистрия (1827–1831 г.), Отон (1832–1862 г.), Георг I (1863–1913 г.), с един дял за гръцкото въстание от 1821 г. В архива има общ каталог с азбучен показалец.

Архивът има и няколко специални сбирки от документи, по-значителни от които са следните: кондики от Атина от османския период; манастирски документи — голямо количество най-различни регистри, кондики и единични документи за състоянието и дейността на гръцките манастири през турското робство и най-вече за годините 1830–1870, подредени по окръзи и околии; архиви, отнасящи се до гръцката окупация на Мала Азия през 1919–1922 г. и изобщо за Смирна, предимно с икономически характер; документи за критските въстания и най-вече за въстанието от 1866–1869 г. и т. н.

Както се вижда, основното съдържание на Общите държавни архиви в Атина съставляват документите за XIX в.

Националната библиотека в Атина също разполага с архивен отдел, водещ началото си от края на XIX в. Тук са съсредоточени писма и обръщения на няколко хиляди участници в гръцкото националноосвободително движение за материална помощ и пенсии; кореспонденция на Цариградската патриаршия; писма на видни гръцки общественици, на чужденци филелини като Байрон и др.; гръцки кондики от островите и вътрешността на страната; архиви на различни комисии за защита на гръцката кауза и т. н. За ползуването на този архив е изработен подробен каталог с кратко обозначение на съдържанието на документа.

Значително количество архивни документи за гръцкото въстание и за първите години след установяването на гръцката независимост има и в музея «Бенаки», един от най-богатите и интересни музеи в Гърция.

Архивни колекции има и в други учреждения и музеи. Съществуват и полуобществени архиви на видни гръцки държавници и общественици, които могат да се ползуват с разрешение, какъвто е случаят с библиотеката и архива на Венизелос, Заимис и др.

Министерството на външните работи е запазило своя архивен фонд, който датира откъм 1821 г. Този архив е почти недостъпен както поради особената процедура за разрешение, така и поради това, че се намира в процес на обработка. С помощта на архивни работници документите за XIX в. се описват, класифицират и подготвят за обществено ползуване в бъдеще. Този архив, както и редица други гръцки архиви са пострадали по време на Втората световна война и хитлеристката окупация на страната. Някои фондове са били отвлечени, други са били унищожени по време на бомбардировките, особено на о-в Корфу.

Накрая не може да не се отбележи библиотеката «Генадион», която също разполага със своя архивна сбирка. Наречена по името на Георги Генадиос (1786–1854), участник в гръцкото въстание, с големи заслуги за културното изграждане на Гърция по-късно и основоположник на библиотечния фонд, тази библиотека е най-добре организираната и пълна библиотека в Гърция за гръцка политическа и културна история от дълбока древност до наши дни. Заслужава да се спомене, че тя съдържа, може би най-пълната световна колекция от пътеписи на Балканския полуостров и Османската империя. В нейните архиви се пазят ръкописи на гръцки език от периода на турското владичество над Гърция, няколко десетки арабски и османотурски ръкописи, документи от навечерието и провеждането на гръцкото въстание, писма на филелини, чужди консули, скици, карти и картини, изработени през XVIII и XIX в. в Гърция, и др. Най-ценен материал в архива представлява придобивката от хиляда и повече документи за живота и дейността на Али паша Янински.

Голямото количество архивни материали, пръснати из цяла Гърция и най-вече в манастирите, трудно достъпни за обикновения посетител без условия за каквато и да било сериозна изследователска работа, застави ръководствата на научните институти по византиноведение и новогръцки изследвания да предприемат организирано издирване и заснемане на документи. В продължение на няколко години бригади от научни работници се командироват из страната, където микрофилмират документи. Така е създадена колекция от микрофилми на ценни ръкописи, които се съхраняват в посочените институти и се предоставят за ползуване или за преснемане на всички специалисти. Сега се обмисля организираното заснемане на документи в Атонските манастири.

* * *

Документите, които успях да издиря в гръцките архиви, се отнасят за българи, участници в гръцкото въстание от 1821 г., и за българо-гръцките отношения през 60–70 г. на XIX в.

Сведенията за българите, участници в гръцкото въстание, представляват дипломи, с които се награждават заслужили въстаници и им се връчват ордени, прошения за отпущане на помощи от близки на въстаниците, придружени с документи, в които се разкрива участието на доброволеца в едни или други сражения, както и неговите заслуги. Ето и един непълен списък на лицата, за които се откриха документи.

Стамат Българина, Йоан Българина, Георги Българина, Христо Георги Българин, Теодор Г. Българин, Коста Българин, Пано В. Българин, Христо Българин, Петрос Българин, Димитър Тръпко, Илия Българин, Константин Гого, Никола Българин, Темелко Пано Българин, Димитър Българин, Никола Ф. Българина, Сотир А. Българин, Васил Г. Българин, Димитър Българин, Митро А. Българин, Петър К. Българин, Михаил Българин, Атанас Киряк Българин, Димо Н. Българин, Спиридон Българин, Никола Атанас Българин, Аргир Българин, Спиро Българин, Атанас Михаил Македон, Атанас Българин, Петър К. Българин, Димитър, син на българин, Георги Йоану Българин, Михаил Българин, Димо П. Българин, капитан Христо Българин и мн. други.

Тези и още редица други имена са на българи, за повечето от които документите разкриват родното им място, кога са се включили във въстанието, при кого са служили, какви им са проявите.

Наред с тези безспорни българи има и някои други имена с обозначението «вулгарис», за които със сигурност се знае, че през разглеждания период са били с гръцко съзнание и във въстанието са се включили като гърци. Такива са например членовете на едно семейство от Идра — Франческо Вулгарис и Йоан и Никола Франческо Вулгарис, моряци, и морски офицери. Трудно е да се отговори дали прозвището са получили допълнително или то изразява етнически произход. Този въпрос представлява голям интерес, защото прозвището «вулгарис» е било и е твърде разпространено в Гърция, без това явление да е намерило обяснение в научната литература. Има податки, които говорят например, че и известният гръцки енциклопедист с международна известност, член, на Петербургская академия, Евгений Вулгарис е бил може би от далечен български произход. Княз Яков Вулгарис в писмо до Ал. Маврокардато, изпратено през 1822 г. от Петербург, така определя своя произход: «Родом от Корфу, грък по произход, потомък впрочем на семейство, което брои вред своите прадеди управляващи князе в Сърбия, Босна и България.» Пред историка стои за разрешение важният въпрос за взаимоотношенията и взаимопроникването на имена и прозвища между българи и гърци през един продължителен период, водещ своето начало може би от средновековието. Целият материал, извлечен от гръцките архиви за българи, участници в гръцкото въстание, съответно анализиран, ще бъде публикуван в отделен том в недалечно бъдеще.

Извлечените документи от втората половина на XIX в. се отнасят до връзките между българските и гръцките националнореволюционни среди. Те разкриват една неизвестна картина на българо-гръцки взаимоотношения, в която голяма роля играят българите, намерили убежище в Гърция. В Гърция се създават революционни комитети, събира се оръжие, организират се чети за въстание по време на Източната криза от края на 70–те години. Тук изпъква ролята на Леонид Вулгарис, който установява връзка с Панайот Хитов и изпраща по-късно чети, съставени главно от българи, в подкрепа на Априлското въстание. Вулгарис е в тесни взаимоотношения с различни среди, които искат да обединят усилията на балканските народи за обща освободителна акция. Материалите, събрани за този период, ще бъдат обработени в самостоятелно изследване.

Изобщо гръцките архиви съдържат голямо количество извънредно важни документи за взаимоотношенията на българи и гърци и изобщо за българската история както политическа, така и културна.

Бележки

1. След него директори на архива са били професорите Д. Закитинос, Н. Томадакис, а понастоящем Е. Протопсалтис.