Дубровнишкият архив и неговото значение за българската история

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автори: Борислав Примов, Василка Тъпкова-Заимова

Дизайн: Давид Нинов

София, 2012

Името на Дубровник е тясно свързано с българската средновековна история. В своята грамота от 1240 г. цар Иван Асен II нарича дубровнишките търговци «любезни гости на царството ми». И действително през целия период на Втората българска държава и особено през първите векове на турското владичество тези неуморими носители на стоки, а и на много културни придобивки са били добре дошли в земите на целия Балкански полуостров.

Връзките и отношенията между българи и дубровничани, които досега са само отчасти проучени, заслужават сериозно изследване. Такова изследване ще разкрие не само богатата картина на отношенията между България и Дубровник, но ще допринесе съществено за разрешаване на редица важни въпроси от българската история — за развитието на българското стопанство, за българските средновековни градове, за вътрешната и външната търговия, за занаятите и за цялостния живот и бит на българите по онова време.

Значението на дубровнишките документи за разрешаването на всички тези въпроси е било съзнавано отдавна от българските историци. Едва сега обаче се пристъпва към системна работа в тази насока. Институтът за история и Институтът за балканистика при БАН са поставили като своя важна планова задача такова издирване, а в сключената между Българската и Югославската академия на науките спогодба за взаимна научна дейност фигурира и споразумение за конкретна работа на българските и югославските историци, която да бъде извършена както въз основа на изследването на редица други исторически извори, така специално и на дубровнишките документи. Първите стъпки са вече направени и след по-нататъшна упорита работа ще може да се очакват и първите резултати.

* * *

Днешният Дубровник със своите запазени градски стени и кули, със своите стари каменни сгради, със своите тесни, както преди векове, улички, със своята романтика представлява жив паметник на Средновековието. За да го видят, да се запознаят с неговите чудни и живи и днес старини, тук се отправят, хиляди чужденци от всички краища на света. Привлича ги неговата старинна красота, съчетана с прелестта на бреговете, островите и морските води на синия Ядран, с гостоприемството и удобствата на днешния модерен морски курорт. Но между многото хиляди, които идват като туристи и любители, има малцина, които идват не само да видят, да се полюбуват и да починат. Измежду запазените старини на Дубровник особена стойност за историците имат богатите документи от славното минало на този исторически град.

Самият Дубровник води началото си от VII в. Кацнал на малък полуостров на Далматинското крайбрежие на Адриатическо море, този град е преодолявал едни след други редица опасности, заплахи и чужди нашествия. Изпадал под влиянието и върховната власт на византийци, южноиталиански нормани, венецианци и турци, той е запазвал своята самостоятелност и се е развивал като самостоятелна търговска република.

През десети век Дубровник е епархийски център. През 1000 г., когато Венецианската република прави опит да тури ръка на редица византийски градове по Адриатическо море, той едва се спасява да не попадне под нейна власт. На два пъти — през XI и XII в. — той попада под норманско върховенство. През XII в. градът разполага вече със свое самоуправление и сам сключва търговски договори с италиански градове и със съседни властели. Когато през XIII в. Сръбското кралство разширява своята власт, Дубровник има сериозни неприятности поради заплахата на неговата вече широка търговия, която той води наблизо и далеч. В началото на XIII в. Дубровнишката република попада за около век и половина под венецианска власт. Когато обаче през 1358 г. венецианците са принудени да отстъпят на Унгарското кралство своите владения по Адриатика, тя минава под унгарско върховенство. Това обаче е само формална зависимост, която не пречи никак на търговските връзки на града.

Наскоро след Косовската битка през 1389 г. Дубровник влиза в договорни отношения с настъпващата турска сила. Още през 1396 г. той добива ферман за свободна търговия. През 1459 г. Сърбия става турски пашалък. Тогава Дубровнишката република се обвързва да плаща харач, за да има правото да търгува по турските владения. Понякога този харач е твърде висок, но, общо взето, през трите столетия, когато републиката се намира под турска върховна власт, нейната търговия се развива много повече, отколкото преди това. Османската империя унищожава границите между отделните държави и едри феодални владения и това допринася много за улеснение на дубровнишките търговски връзки.

От XV в. морската търговия на Дубровник добива широки размери. Неговите търговски кораби обикалят много морета, като посещават не само европейските средиземноморски брегове, но стигат и до Египет, Тунис, Алжир, Мароко и другаде. Не по-малък размах има и сухоземната дубровнишка търговия със съседните славяни и други народи. Дубровничани пренасят повече чужди, по-малко свои стоки. Известни износни стоки са солта, сукното, коприната и други скъпи платове. Републиката почнала да сече свои монети още през XIV в. Търговското могъщество на града почва да запада едва през XVII в., когато средиземноморският басейн престава да бъде център на световната търговия.

Дубровнишката република продължава да съществува обаче до началото на XIX в., когато френските войски на Наполеон завземат града и околностите и турят край на неговия исторически живот. Само няколко години по-късно, след падането на Наполеон, австрийците турят ръка на цялото Далматинско крайбрежие. Тогава Дубровник, вече изгубил своята самостоятелност, пада под австрийска власт. След края на Първата световна война според Сен-Жерменския договор Дубровник заедно с всички владени дотогава от австрийците земи на днешна Югославия се включва в пределите на новосъздадената държава — Кралство на сърби, хървати и словенци, по-късно кралство Югославия, а днес Социалистическа федеративна република Югославия.

* * *

Държавният архив в Дубровник е организиран, както и останалите архиви в СР Хърватско (в Загреб, Риека и Задар) и архивите в СФРЮ като научно учреждение под върховното ръководство на републиканското Министерство за наука и култура. Като научно учреждение архивът води началото си от 1920 г. В същност неговото основаване и начално съществуване започват още от най-старите времена на самия Дубровник. Още оттогава в града били пазени и съхранявани грижливо най-старите документални материали.

Главен и най-важен дял от Държавния архив в Дубровник е архивът на старата Дубровнишка република. През Средновековието цялото архивно богатство, което сега е събрано на едно място, е било разпръснато в няколко отделни архива. Едни от най-важните държавни документи са били пазени съгласно със средновековния обичай в реликвиариума на катедралата. Други били прибирани на специални места в княжеския дворец. В този дворец републиката по-късно построила специални архивни шкафове, които и сега съществуват като запазена старина, но не се употребяват за тази цел. Освен това различни учреждения и институции в града се грижили самостоятелно за запазването на своите документи и имали свои специални архиви.

Когато животът на Дубровнишката република бил прекъснат от французите при Наполеон, някои служебни книги продължили да бъдат водени както през време на републиката. Уредена била обаче френска администрация, от която са запазени множество документи. Те и днес са събрани в едно като отделна серия в архива под наслов Acta Gallica.

В архива са запазени и по-късни материали от времето на австрийското владичество. Това владичество е оказало сериозни спънки и е създало големи затруднения в развитието на архива в Дубровник. Провеждайки централистична политика в архивното дело, Австрия концентрирала най-важните държавни и други документи във Виена. Тогава една част от старите и от новоизлизащите дубровнишки документи била отправена във Виена. По настояване на К. Иречек през 1892 г. някои от тях били върнати в Дубровник. През XIX в. освен в Австрия някои дубровнишки документи били пръснати и в други страни, на първо място в Италия, а други по това време били откраднати и загубени.

След създаването през 1920 г. на архива като научно учреждение една от най-главните задачи на архивното ръководство била да се съберат в Държавния дубровнишки архив всички документи. В това отношение са били постигнати големи успехи и продължава да се работи. Според Сен-Жерменския договор за мир между Австрия и съюзниците от Съглашението австрийците трябвало да върнат цялото дубровнишко архивно богатство, намиращо се във Виена, което е било пренесено там през време на австрийското владичество. До 1941 г. тогавашната югославска държавна власт не успяла да уреди връщането на всички документи от Виена, откъдето са били прибрани само част от намиращите се там архивни материали. След Втората световна война новата югославска държавна власт успява да издействува и осъществи прибирането в Дубровник на най-голяма част от тези материали.

Дубровнишкият архив и по-специално архивът на Дубровнишката република е най-ценният архив в Югославия. Той е от голямо значение не само за историята на югославските народи, но и за тази на редица други народи, които в миналото са поддържали търговски и други връзки с Дубровнишката република. Затова интересът към него е особено голям и в него идват да работят учени както от всички краища на Югославия, така и от много други страни.

Документите в Дубровнишкия архив до XV в. в по-голямата си част са написани на средновековен латински език, а от XV в. нататък — предимно на староиталиански език. Има някои серии от документи, които и през по-късно време са писани на латински, а твърде рядко се намират материали на сърбохърватски език.

Цялото архивно богатство на Дубровник е разпределено в 92 серии, а някои от тях се делят и на подсерии. Най-старите документи датират от XI–XII в., но те са съвсем малко на брой и не са систематизирани в отделни серии. Първите серии започват от XIII в. Следва да бъдат споменати някои от най-важните серии с документи. В някои от тях вече бяха направени системни издирвания и бяха намерени многобройни материали за българската история, а в други следва тепърва да се работи системно в бъдеще.

Diversa cancellariae — служебни регистри и книги на Дубровнишката република, водени в официалната канцелария на градското управление. Серията започва от 1280 г.

Diversa notariae — тук се намират запазени оригинали и преписи от различни търговски и други сделки, споразумения и договори, които са били сключвани или потвърждавани пред нотариуса. Най-ранните документи са от 1282 г.

Най-важни серии за историята на републиката и на нейното управление са тези, които съдържат протоколите на държавните органи. Тези органи били: Consillium minus (Малък съвет), който управлявал републиката и ръководел държавните работи. Състоял се от княза и 11 души членове до XV в., а 6–7 души през по-късно време. Consilium rogatorum — наричан още Сенат, в който влизали положили клетва магистрати. Consilium maius (Голям съвет), в който влизали всички знатни, навършили пълнолетие. Техният брой бил отначало около 400 души, постепенно бил увеличаван и достигнал до 600 души. До 1415 г. протоколите на тези държавни органи са събрани в сериите Acta consiliorum и Reformationes (Libri reformationum). От 1415 г. всеки съвет си водел отделна протоколна книга и така се обособяват три отделни серии.

Важна серия за политическите и търговските връзки на Дубровнишката република с Изтока е така наречената Lettere е commissioni di Levante — нареждания, инструкции и други писма и дописки на княза и републиканското управление, отправяни до дубровничани, отделни търговци и търговски колонии, до посланици в чужбина и по-специално на Изток. Серията започва от 1358 г.

Също така важна серия за политическите и търговските връзки на Дубровник с други страни е серията с малко особено име Acta Sanctae Mariae Maioris. Същата серия е известна още с името Lettere degli mercanti е ambassatori. Първото й име се дължи на факта, че съдържащите се в нея документи са били съхранявани в църквата «Св. Богородица Голяма». Второто название разкрива същината на самите архивни материали. Това са писма на търговци, търговски сдружения и колонии, на посланици, отправяни до княза и републиканското управление в Дубровник. Тук се съдържат ценни документи, писани в редица български градове.

Diversa de foris — тук се съдържат на първо място договори от търговски характер, които били сключвани между дубровничани и чужденци.

Lamenta de foris — тъжби за нарушения на търговски договори и сделки и всякакви оплаквания за кражби на стоки, произшествия и др.

Dogana — митнически регистри и документи от митнически характер, които регулират обмитяването на стоките, внасяни в Дубровник или изнасяни за разни страни. Тук заслужават специален интерес документите за камбио — служебни писма, чрез които се превеждат парични суми, търговски капитал от Дубровник до дубровнишки търговци в български градове.

Testamenta — завещания, направени от дубровничани и зарегистрирани в Дубровник. Тук се включват завещания на посланици и дубровнишки търговци, които са живели в български градове и са притежавали движими и недвижими имущества в тях.

Следва да се посочат и някои специални серии от търговски и съдебен характер, документи, в които могат да се разкрият съществени подробности за начина на търгуването, за трудностите и пречките на търговците, за оплакванията, наказанията и съдебните процеси, водени от тях, срещу тях или между тях. Такива серии са: Mobilia et stabilia — процеси за движима и недвижима собственост. Naula et securitates — осигуровки на стоки и кораби, натоварени със стоки. Sententiae cancellariae — присъди в процеси от граждански характер, гражданско съдопроизводство. Debita notarіae — документи, в които са отбелязани задълженията за взети на кредит парични суми.

В Дубровнишкия архив има специална серия наречена Privata. В нея се съдържат търговски сметки и други книжа на частни търговски фирми. От особено значение за българската история е книгата на търговската къща Рести, която е търгувала извънредно оживено в българските земи. В тази книга, съдържаща счетоводството на фирмата се намират извънредно много сведения за нейните имущества, търговски сделки и сметки в различни български градове.

* * *

Досега никой български специалист с изключение на Иван Сакъзов(1) не е работил системно в Дубровнишкия архив. Българската историческа наука е използувала ценните проучвания на Константин Иречек върху дубровнишки документи.

За първи път през лятото на настоящата 1965 г. бе изпратена в Дубровник бригада, състояща се от Страшимир Лишев, Борислав Примов и Василка Тъпкова-Заимова. Целта на тази първа по рода си бригада у нас бе да издири, сигнира и подготви за микрофилмиране неизвестни и неизползувани оригинални документи в Дубровнишкия архив, които се отнасят до икономическите и политическите връзки на средновековна България и българските земи с Дубровнишката република.

Още в началото на работата се оказа, че досега само една незначителна част от архивното богатство на Дубровник е използувана от българската историческа наука. Беше намерено истинско архивно съкровище — извънредно голям брой непознати досега документи за средновековната българска история, предимно за периода от XIV до XVII в. Материалите, които бяха издирени, са предимно от следните серии: Diversa cancellariae, Diversa notariae, Libri reformationum, Liber Statutorum civitatis Ragusii, Lettere е commissioni di Levante, Acta Sanctae Mariae Maioris (наричана още Lettere degli mercanti е ambassatori), Seria Dogana, Testamenta.

Документите за XIII и XIV в. са сравнително малобройни, но независимо от това те съдържат ценни сведения за икономическия живот, за търговията и външнополитическите връзки на Втората българска държава.

В грамотата на българския цар Иван Асен II се дават, както е известно, привилегии и митнически облекчения на дубровнишките търговци в българските земи. В митническия регистър Dogana бяха открити важни подробности, които хвърлят светлина върху спорове между митническите власти и търговците относно размера на митото в отделни случаи. Сведения от други документи разкриват неустойчивостта на договорните връзки между отделни търговци — длъжниците често бягали от селище в селище, за да се отърват от своите кредитори. Отделни феодали, представители на господствуващата класа, или техни хора извършвали произволи и просто задигали стоки на дубровнишки търговци. Има сведения за такива произволи при пограничните селища.

Документите за спорове и трудности при търгуването свидетелствуват за съществуването на търговски връзки и показват също пречките, които са били правени на търговците, нещо характерно за търговията през тази епоха във всички европейски страни. Официалните оплаквания и постъпки пред висшестоящи органи срещу тези пречки са целели те да бъдат отстранявани.

Представляват интерес сведенията не само за пребиваване на дубровнишки търговци в България. Има и някои сведения и за български търговци в Дубровник, и за тяхната дейност там. Не по-малко важни са и тези данни, от които научаваме за установяването на български занаятчии на постоянно местожителство в Дубровник. Един от тях например, който се оженва за дубровничанка, получава от жена си зестра (пархивиум) по нотариален акт. Има конкретни данни за къщи и други недвижими имущества през ХIII–XIV в. на дубровничани в България, а също, но много по-малко, на българи в Дубровник.

В Дубровнишкия архив се намира и оригиналът на договора, сключен между българския цар Михаил Асен и Дубровнишката република на 15 юни 1253 г. В този документ освен споразумения за поощрение на търговските връзки се намират и клаузите на политически съюз, сключен между двете страни срещу сръбския крал Стефан Урош.

Трябва да се отбележи, че документите от ХIII–XIV в. са твърде откъслечни и малко, но те разкриват същността на търговията по това време — търгувало се е оживено, но никога не е могло да се стигне до масов внос и износ на стоки. По-масов характер добива търговията с Дубровник през по-късно време, XVI–XVII в., когато процъфтява манифактурното производство на Запад.

* * *

През XV в. погледите на дубровничани са обърнати главно към оловните и сребърните рудници в Босна и Сърбия. Когато обаче в началото на XVI в. турците забранили търговията с метали, дубровничаните засилват своята търговия с останалите земи на полуострова. Данните на документите позволяват да се направи изводът, че краят на XV в. може да се смята като начало на създаването на дубровнишки колонии в различни градове на българските земи. А това значи, че в българските земи идват и се установяват не само отделни търговци и че дубровнишки търговски кервани не само минават, донасяйки своите стоки и отнасяйки кожи, восък и др. Дубровничани започват да установяват свои постоянни представителства най-напред в градовете София, Скопие, след това в Кюстендил, Търново, Пловдив, Ловеч, а през по-късно време и в редица други български градове.

В своите представителства те създават свои складове, жилища, църкви, издават финансови документи, в тях те изпращат свои консули да уреждат въпроси за наследство, юридически спорове. Да се установи с по-голяма точност началото и развитието на дубровнишките колонии в градовете на българските земи е извънредно важен въпрос. За щастие в Дубровнишкия архив може да се намери извънредно богат материал. Тук ние вече не ще работим с догадки, както при използуването на други средновековни наративни извори, а с точно определени лица, дати, финансови документи и др.

За да се добият обаче успешни резултати, трябва да се работи паралелно за определен период от време с всички серии в Дубровнишкия архив. Намиращите се в тези сбирки най-разнообразни документи — като се почне от споровете за наследство на дубровничани, живеещи в българските земи, поделби на движими и недвижими имоти, а също така и търговски договори, договори за съдружие или за вземане на слуги, най-после издаваните менителници и други финансови документи на лица, търгуващи в различни български градове — ще осветлят много страни от отношенията ни с Дубровник.

Най-много документи за развитието на дубровнишката търговия в българските земи и за масовото проникване и установяване на дубровнишки търговци в тях има от XVI и XVII в. Този факт свидетелствува, че именно по това време връзките между българи и дубровничани са достигнали най-широки размери. Тук заслужава да се отбележи съвсем накратко характерът на някои издирени вече документи и тяхното значение както за разкриването на тези връзки, така и за разработването на редица важни проблеми на българската история през този период.

Трябва да се каже най-напред, че Иван Сакъзов е посветил на стопанските връзки между Дубровник и българските земи през XVI и XVII в. специално съчинение, което беше посочено по-горе. Той наистина се позовава в него на редица дубровнишки документи. Разбира се, той не е могъл да използува документите от всички серии. Но при извършената проверка и систематично издирване на материали дори и от серии, в които той е работил, се оказа, че отнасящите се до българската история документи в тях са многократно повече от използуваните от него(2).

Да започнем с документите от споменатите две серии — Lettere e commissioni di Levante и Acta Sanctae Mariae Maioris. Тук се включват стотици писма, инструкции, нареждания и други преписки от княза и ръководните органи на Дубровник до дубровнишки търговци, търговски общини и посланици в редица български градове, както и писма, доклади и други преписки от споменатите дубровничани в същите градове до Дубровник. Първото нещо, което прави силно впечатление, е огромното мнозинство на тези документи. Само този факт е достатъчен да покаже големия размах на връзките с Дубровник. Трябва да се обясни и това, че в сравнение с редица други страни, с които дубровничаните са поддържали търговски и други отношения (Сърбия, Босна, Хърватско, някои страни в Османската империя, Унгария, Италия и др.), многобройността на документите за и от българските земи показва, че отношенията между българи и дубровничани са били едни от най-оживените.

Водената кореспонденция показва съвсем точно всички български селища, които са били центрове на дубровнишка търговска дейност — София, Пловдив, Търново, Пазарджик, Русе, Серес, Одрин, Стара Загора, Харманли, Силистра, Шумен (Коларовград), Провадия, Скопие, Варна, Чипровци, Никопол, Пирот, Видин и др. Прави впечатление силното преобладаване на документите за София. То иде да покаже, че още през XVI и XVII в. София се издига като важен център на икономическия живот в българските земи и поддържа международни връзки.

Документите от посочените две серии дават възможност да се узнаят и обяснят и редица други явления както относно връзките между българи и дубровничани, така и относно развитието на българското стопанство и изобщо на живота на българите по онова време.

Инструкциите до посланици и техните доклади разкриват интересни факти за политическите отношения между Дубровник и Османската империя с оглед на българските земи. Освен това установени за по-дълго или минаващи през отделни места посланици дават описания на това, което са видели. Често те са влизали в пряк досег с българи и са търсили и получавали от тях различни услуги.

Кореспонденцията от и до дубровнишки търговци в българските градове е извънредно ценна. Тя показва точно имената и броя на дубровничаните по места, тяхната дейност, конкретните им делови връзки с българското население. Трябва да се има пред вид и фактът, че въпросните документи са първостепенен изворен материал, писан от самите участници в събитията, датиран точно по години, месеци и дни. Ние нямаме възможност тук да посочим конкретни примери и да дадем цитати от документи, но ясно е колко много факти и подробности могат да се разкрият чрез внимателна работа върху тези материали.

Има цели описи и инвентари на дубровнишки магазини и складове, които показват стоките, намиращи се в тях и доставяни и продавани в България. Така например в Diversa cancellariae ce намира един инвентарен опис на магазин в София, който е бил направен на 1 юни 1534 г. Става дума за магазина и складовете на покойния Франциско де Франциско, които са били управлявани от неговия помощник и съдружник Богдан Младенович. В описа се изброяват 90 различни вида стоки — различни платове, вълнени, копринени и др., дрехи, някои от които подплатени или гарнирани с кожи, различни домашни предмети, килими, покривки, съдове за съхраняване на олио или зехтин, вино, зърнени храни и др. Към всички вещи и предмети са посочени съответните бройки. Интересно е да се знае и това — колко гарантирани относно точността са този и други документи от подобен характер, когато се правят инвентарни описи или се изброяват стоки и различни търговски предмети.

Такива документи са подписани от свидетели, а освен това тяхната достоверност се гарантира и от дубровнишките консули в съответните градове (Registrum... portatum ех Sophia, subscriptum testibus quorum manus coram magnificis dominis consulibus recognita sunt).

Безспорно е значението на посочените и други подобни документи от такъв характер, за да узнаем не само какви стоки са внасяли и продавали дубровнишките търговци. Понякога някои от тези стоки са били изработвани и в българските градове и това се посочва конкретно. Така можем да познаем развитието на занаятчийството у нас, а да добием и сравнително вярна представа за българския бит в градовете.

В серията Dogana ce намират, както беше казано по-горе, камбиални писма. Такива интересуващи ни писма са адресирани до градовете София, Пловдив, Одрин, Скопие, Търново. Сумите са изчислени в дукати, грошове и парволи. Трябва да се съжалява обаче, че измежду загубените дубровнишки документи са и редица документи от такъв характер. Ние открихме в посочената серия писма за годините 1534, 1575, 1576, 1582, 1594, 1595, 1598, 1607, 1608, 1609, 1610, 1613. За някои други години има в специални списъци само местата, където такива парични препращания са били правени. Между тях се срещат София и други български градове. Липсата на документи за поредни години поне на един или два века пречи да се проследи пренасянето на търговски капитал от Дубровник в българските земи през по-дълги периоди. Но безспорно е значението на откритите документи. Те са сигурно свидетелство за такова пренасяне и сравнени с подобни документи за други градове и страни, могат да дадат известна представа за ролята и значението на българските земи в дубровнишката търговия, от една страна, и за значението на тази търговия в историята на българите през XVI и XVII в., от друга страна.

Ще си позволим да обърнем с няколко думи внимание и на един друг вид документи, които се намират в серията Testamenta. Тези документи, както личи от името на самата серия и както казахме преди, представляват официално зарегистрирани завещания, в които се завещават различни движими и по-често недвижими имущества. В споменатата серия ние открихме над сто заверени официално в Дубровник завещания, които са били направени в български градове от живеещи и най-често починали в тях дубровнишки търговци, притежатели на различни имущества там. Срещат се имената на София (най-често), Скопие, Одрин, Пирот, Търново, Пловдив, Провадия, Видин, Никопол, Шумен, Русе, Силистра. Като се изключат един документ от 1363 г. и седем-осем документа от XVIII в., всички други завещателни документи са от края на XV и главно от XVI и XVII в. Безспорно е, че проучването на тези документи може да допълни полезно картината, съставена въз основа на други документи, на дубровнишката търговия в българските земи, да покаже местата, където най-много са били концентрирани дубровнишки търговци, тяхната свързаност с нашите земи и тяхната материална мощ в тях.

С тези бележки ние даваме само бегла представа за значението на тези документи от Дубровнишкия архив, които досега бяха издирени. Те, разбира се, трябва да бъдат използувани много по-задълбочено и могат да дадат още много важни резултати по различни въпроси. От друга страна, трябва да кажем и това, че работата в архива на Дубровник съвсем не може да се смята завършена и че е поставено само едно необходимо и много полезно начало.

* * *

В заключение може да се каже следното. Направеният кратък преглед ни се струва достатъчен, за да покаже какво богатство за българската средновековна история е Дубровнишкият архив. Едно системно и продължително издирване, издаване и проучване на всички документи в различните серии, което е вече започнало, може да доведе до цялостното разрешаване на извънредно важни проблеми на българската история.

Благодарение на съвместната работа с югославските историци ще можем да издадем в продължение на следващите години редица томове с дубровнишки документи, които ще направят богатите архивни материали достъпни за научна работа и за тези български и чужди историци, които не сa имали достъп до Дубровнишкия архив и не са запознати с палеографските особености на неговия канцеларски език.

Така ще можем да подготвим както от българска, така и от югославска страна студии и изследвания, които ще осветлят въпроси от взаимен интерес, ще се обменят мнения на научни срещи и конференции и ще се допринесе за комплексно разрешаване на важни проблеми от балканската история.

Разбира се, за това са необходими още много усилия, средства, труд и време, за да могат тези, които вече са се заели или тепърва ще се заемат с тази трудна задача, да работят системно и продължително на самото място и да използуват напълно богатата съкровищница на Дубровнишкия архив.

Бележки

1. На първо място трябва да ce има пред вид книгата на Иван Сакъзов «Стопанските връзки между Дубровник и българските земи през 16 и 17 столетия», София, 1930 г. Тя е написана предимно въз основа на дубровнишки архивни материали. През 1935 г. Иван Дуйчев издаде Avisi di Ragusa, документи за отношенията на Дубровник с Османската империя, но това са архивни материали, издирени във Ватикана.

2. Иван Сакъзов посочва всички документи само от книгата на търговската фирма «Рести». Това беше установено чрез внимателна проверка.