Документи за българската история в английски архиви

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Христо Христов

Дизайн: Давид Нинов

София, 2012

Една от важните задачи на българските историци е да издирват, обработват и издават изворите за българската история, да разширяват извороведческата база за изучаване миналото на нашия народ.

В решаването на тази задача са постигнати значителни успехи. В домашни и чуждестранни архиви са издирени, обработени и пуснати в научно обръщение значителен брой извори за българската история. Направеното обаче все още е недостатъчно. За редица периоди и събития от българската история все още липсват достатъчно домашни и чуждестранни извори, които биха позволили да се разкрие научно вярно и достатъчно пълно обективният ход на историческия процес, да се покажат и обяснят съществуващите закономерности, на които се подчинява неговото развитие.

Щастлив случай ми позволи да бъда за около един месец във Великобритания и да работя в някои английски архиви. Разбира се, времето, прекарано там, бе крайно недостатъчно за едно пълно и изчерпателно запознаване с наличните материали за българската история. Поради това и информацията не е така пълна, както може да се очаква.

* * *

По предварителни данни се знаеше, че най-богати материали за българската история има в архивите на английското Външно министерство (Foreign Office). Тези архиви се намират в Public Record Office (английските държавни архиви) на ул. Chancery lane Лондон.

Public Record Office се помещава в голяма сграда, строена през миналия век, в която има всички удобства за съхраняване, обработване и ползуване на архивните материали. В нея има две големи читални — една кръгла на долния етаж и една правоъгълна на горния етаж с голям брой места за работа на научни работници. Това са т. нар. Research rooms. Известен брой места са запазени за работа с пишещи машини (за преписване на документи с пишещи машини). Има специално помещение също така за направа на фотокопия и микрофилми.

Първата работа, която трябваше да се свърши в Public Record Office, бе да ce проучат регистрите, в които са вписани материалите от Foreign Office. Това са т. нар. Lists and Indexes. Те са отпечатани и това улеснява ползуването им. За целите на работата, която предстоеше да бъде извършена, бяха прегледани два тома регистри. В регистрите материалите са групирани по страни, подредени по азбучен ред (От Абисиния до Вюртенберг). За Турция материалите са в два фонда: F. O. 78 и F. O. 195. Те започват от 1782 г., когато Foreign Office се отделя като самостоятелно ведомство (Department of State — March 1782) и продължава до най-ново време. След 1878 г. в списъка на страните в отделна рубрика фигурира и името на България.

Материалите в регистрите за Foreign Office са групирани в следните главни раздели: 1. General Correspondence (Abissinia to Vürtemberg); 2. Supplement to General Correspondence; 3. Great Britain and General; 4. Slave trade; 5. Kings Letters Books; 6. Public Office; 7. Treaties (Protocols and Ratifications); 8. Miscellanea; 9. Seals; 10. Chief. Clerk’s Department Correspondence; 11. Embassy and Consular Archives; 12. Archives of Commissions; 13. Private Collections.

За нас българските историци особено важни са материалите от два раздела — първия General Correspondence и единадесетия Embassy and Consular Archives. В тях са включени документи, разкриващи политиката на Англия и други западни държави спрямо Турция и подвластните й народи и спрямо България след образуването на самостоятелна българска държава в 1878 г. Включени са също така документи, разкриващи вътрешното положение (стопанско развитие — промишленост, селско стопанство, търговия, пътища и др. — обществено-политически борби, културни прояви и др.) в българските земи през определен период от време. Тези данни се съдържат в докладите на английските посланици, консули и вицеконсули в Европейска Турция, както и в докладите на английските дипломатически агенти и пълномощни министри и на консулите в България след освобождението й от турска власт.

Материалите в тези два раздела са огромни. За да се добие известна представа за това, ще си позволя да приведа няколко примера. Във фонда F. O. 78 има 4781 архивни единици (volumes) от раздела General Correspondence под заглавие «Турция» за времето от 1782 до 1878 г. включително. А във фонда F. O. 195 има 1210 архивни единици от раздела Embassy and Consular Archives под заглавие «Турция» за времето от 1808 до 1878 г. включително. За Берлинския конгрес в 1878 г. само в раздела General Correspondence има 13 тома материали. Голям брой материали за същия конгрес има и в раздела Embassy and Consular Archives. За специалната мисия на лорд Солсбъри (ноември 1876–януари 1878 г.) има 15 тома материали. Шест тома материали има само за жестокостите при потушаване на Априлското въстание от 1876 г. За самото въстание, както и за освобождението на България от турска власт в двата посочени раздела има извънредно голям брой архивни материали. Също за развитието на нашата страна след Освобождението, за съединението на Северна и Южна България и др.

Естествено при наличието на такъв голям брой архивни материали не бе възможно за кратко време да се види всичко и да се проучи всичко. Наложи се работата да бъде ограничена върху изучаването само на някои най-важни архивни единици за периода от 1782 до 1878 г. включително, за които бе направена заявка. Това бяха главно материали от английското посолство в Цариград, от английските консулства и вицеконсулства в Одрин, Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Солун, Битоля и др. градове и от английското дипломатическо агентство в София. По-специално внимание беше отделено за изучаване на материалите, отнасящи се за Цариградската посланическа конференция в края на 1876 и началото на 1877 г. и освобождението на България от турска власт.

Характерна особеност в работата на английските дипломатически и консулски представители в Турция е тяхната широка осведоменост по всички въпроси, които се отнасят до живота и дейността на населението в даден край. Мнозина от тях са престоявали по 10–15, а някои и по 20 години в различни градове на Европейска и Азиатска Турция и това им е давало възможност да изучат добре цялостния живот на населението в районите на съответните консулства и вицеконсулства. Освен това прави впечатление стремежът на консулите и вицеконсулите да дадат колкото се може по-пълна информация за живота на населението в района на дадено консулство или вицеконсулство на съответните английски власти в Цариград и Лондон. Друг е въпросът, че тази информация често пъти е била придружавана с изводи и обобщения, имащи за цел да обосноват или оправдаят английската политика в Близкия Изток и на Балканите.

За събитията в Турция и за отношенията й с другите страни пълен и изчерпателен характер имат докладите на английските посланици в Цариград в края на XVIII в. Те са събрани в отделни архивни единици. Внимателно бе прегледана една от тях — F. O. 261, 1 — Letters to the Secretary of State, в която са включени доклади от 25 септември 1783 до 10 септември 1785 г. В тях се съдържат извънредно ценни сведения за вътрешното състояние на Турция в края на XVIII в., за войните й с Хабсбургската империя, за феодалните размирици в Епир, Албания и Македония, за турско-черногорските отношения, за набирането на войници от християнското население в Турция и др.

В консулските и вицеконсулските доклади от първата половина на XIX в. има извънредно важни данни за стопанския живот в Европейска Турция, включително и българските земи. Тези данни се отнасят за различни градове, райони и области и са крайно полезни за изучаване състоянието на занаятчийската и манифактурната промишленост, селскостопанското производство, търговията, търговските пътища, панаирите и др. Много данни има също така за броя на населението в отделни градове, райони и области, в това число и за броя на чужденците и на чуждите поданици. Важни данни има и за наличието на роби и на роботърговия в Европейска Турция през XIX в.

Така например в един доклад на английския консул в Солун от 1840 г. се съдържат данни за бързо увеличаващото се производство на коприна в района на консулството и за нарастването броя на работилниците за свилоточене през втората четвърт на XIX в. От тези данни се вижда, че за две години (1838–1839) броят на работилниците за точене на коприна в Солун се увеличава от 10 на 20, броят на мотовилките от 280 на 439, а броят на работниците от 625 на 1164 души (F. O. 195, 176).

В Солун през 1845 г. имало 105 британски резиденти, а в Сяр — 20. Те се занимавали с търговия. За една година от 1843 до 1844 г. вносът на стоки в солунското пристанище нараснал от 112 296 английски лири на 135 840 английски лири, или увеличение с 23 544 английски лири. В същото време износът намалял от 106 103 английски лири на 79 901 английски лири, или с 26 202 английски лири. За следващите 5 години (от 1840 до 1845 г.) броят на мотовилките за точене на коприна в Солун нараснал от 439 на 795 (близо двойно!). През същия период се увеличава много вносът на промишлени стоки от европейските държави и специално от Англия (F. О. 195, 240). Освен по морски път в Солун и в Македония се докарват много стоки по сухо — през Белград (F. O. 195, 392). Местните търговци поддържали оживени връзки с Венеция, където получавали кредити от венециански банкери.

В консулските и вицеконсулските доклади се съдържат важни данни за увеличаващото се производство на памук и на тютюн в Тракия и Македония в средата на XIX в. (F. O. 78, 1763; F. O. 195, 647 и др.). Така например за 15 години от 1844 до 1859 г. производството на тютюн в Източна Македония (Драмско, Серско, Кавалско и др.) се увеличава двойно.

От вниманието на английските консули и вицеконсули не е избягнал също така въпросът за аграрните отношения в Европейска Турция и борбата на християнските селяни за решаването на аграрния въпрос. Не е избягнала от вниманието също така връзката между аграрния въпрос и националноосвободителната борба. Подробни данни за това се съдържат в редица доклади за положението на селското население в Македония, Тесалия, Тракия, Босна и други области или за по-ограничени, райони, като Старозагорско, Казанлъшко и др. (F. O. 195, 343; F. O. 195, 606; F. O. 78, 2775 и др.).

За българската наука голям интерес представят английските документи, в които се съдържат данни за народностния състав на населението в Европейска Турция. При отсъствието на официални сведения от редовни преброявания на населението тези данни са крайно интересни и полезни. Те са съставени чрез използуването на различни източници — данъчни регистри, сведения на местните административни власти и др. В много случаи в тях личи определена тенденция да се намалява броят на българското население. Въпреки това данните за народностния състав за населението в Европейска Турция и специално в българските земи потвърждават численото превъзходство на българското население. В докладите има много сведения също така за българското националноосвободително движение (църковнонационални борби, движение за нова просвета, борби за политическо освобождение, прояви на формиращо се българско национално съзнание и др.). Тези сведения са особено важни с оглед определянето на характера и териториалния обхват на българския възрожденски процес и границите на българската народност. Те могат да послужат като категорично опровержение на многото извращения и фалшификации на българската история в ново и най-ново време по националния въпрос.

Известна е например тезата, че българското народностно и национално съзнание в Македония и в други западни земи било създадено от Българската екзархия. Английските дипломатически и консулски доклади напълно опровергават тази теза. Те разкриват наличието на българско националноосвободително движение в Македония далеч преди образуването на Българската екзархия. Според един доклад на консула Блънт от 1860 г. (F. O. 195, 1065) в Северна Македония живеят българи и албанци. В друг доклад от 1859 г. той нарича жителите в дистрикта Лесковац българи. Така били наричани жителите в този дистрикт и от турските власти. В доклада на английския вицеконсул в Битоля от 2 февруари 1864 г. (F. O. 195, 809) се съобщава, че 50 българи християни във Велес заявили, че ще станат протестанти поради злочинствата на патриаршеските агенти. В много доклади Велес е наречен «голям български град». «Българите в Прилеп», се съобщава в друг доклад от 15. I. 1868 г., изгонили гръцкия учител в града и заявили, че за в бъдеще щели да вземат за учители само българи. На патриаршеския пратеник те заявили, че се смятат being one with the Bulgarians of the Danube, or «Upper Bulgaria», as they style it (F. O. 195, 809). В Битоля според доклад от 17. VI. 1868 г. живеят българи. Като изпраща на английския посланик в Цариград една петиция на християните в Охрид, английският вицеконсул в Битоля Калверт пише, че всички жители в града са «или българи, или албанци». Това той твърди въз основа на своите непосредствени наблюдения, направени в продължение на 8–годишно пребиваване в Битоля (F. O. 195, 809).

Важни сведения за българските църковнонационални борби в Македония се съдържат в доклада на английския консул в Солун до посланика в Цариград от 24 февруари 1873 г. В този доклад се казва, че българите в Битоля, Охрид, Прилеп, Велес, Скопие, Куманово, Тиквеш, Воден, Струмица и други градове в Солунския и Призренския вилает са desapointed and displeased as the present policy of the Porte in regard to their Church, т. е. разочаровани от невключването им в Българската екзархия. В друг доклад от 2 февруари 1874 г. Блънт съобщава, че получил телеграма от английския шарже д’афер в Цариград със следното съдържание: «Информирай българите, които телеграфираха в посолството, че аз не мога да се намеся в техните работи». След това Блънт съобщава, че българите повторно искали неговата подкрепа. Исканата подкрепа се е отнасяла за включването на дистриктите в Македония, населени с българи, в териториалната юрисдикция на Българската екзархия. В същия доклад Блънт подробно описва тържественото посрещане на българския владика във Велес. «Много дистрикти в Южна Македония, пише той, чиито жители са почти всички от български произход, но които не са се още определено произнесли в полза на националната църква, спонтанно съобщават за своето подчинение на владиката.» Силно движение в този дух се създало в Тиквеш, Малешево, Радовиш, Струмица, Петрич, Мелник, Дойран, Карадаг, Воден и други градове и райони.

В архивите на Foreign Office има голям брой документи, разкриващи борбите на българския народ за политическо освобождение. В тогавашната английска преса, в многобройни полемични брошури, както и в редица исторически съчинения упорито е била прокарвана идеята, че тези борби били дело на руската пропаганда, на «панславистичните интриги». Не е трудно тези твърдения да бъдат опровергани въз основа на документите от самите английски архиви. Те разкриват необикновено подробно и ярко ужасното положение, в което се е намирал българският народ при условията на турското владичество и особено през 60–те и 70–те години на XIX в. — упадък на стопанския живот, тежки данъци, насилия, произволи и грабежи на държавните органи, феодалите, отделни разбойнически банди и др. (F. O. 195, 1149, F. O. 195, 1144, F. O. 195, 1184, F. O. 195, 1136 и мн. др.). От английските консулски и вицеконсулски доклади се вижда, че не външната пропаганда, а тежките условия на живот вътре в страната са карали българското население да търси пътища и средства за своето освобождение. Сведенията в докладите са особено важни, защото са излезли изпод ръцете на защитници и крепители на турския феодален ред. Системно английските консули и вицеконсули в българските земи са уведомявали посланика в Цариград и държавния секретар в Лондон за ужасните насилия, убийства и грабежи, на които е било подложено българското население в навечерието на Априлското въстание и след това. Особено много са материалите за насилията и грабежите на черкезките преселници. Някои от докладите са обнародвани в английските «Сини книги», но те дават само бледа представа за ужасното положение, в което се е намирал българският народ в навечерието на Освобождението. Данните в необнародваните доклади са много по-пълни. При това в някои от тях направо се сочи негодността на турската власт да се справи със съществуващия произвол.

За нас българските историци особен интерес представя Цариградската посланическа конференция в края на 1876 и началото на 1877 г. Досега това важно събитие в историята на европейската дипломация и в развитието на борбата за национално освобождение на българския народ се изучаваше едностранчиво, непълно. Свикването и дейността на конференцията се разглеждаха само с оглед политиката на великите сили. Изясняваха се само политическите разговори, водени между представителите на силите, участнички в конференцията. Българският народ и другото подвластно население липсваха като активна страна в историческия процес. Те бяха само обект, но не и субект на историята.

Архивите на Foreign Office, както и богатите архивни фондове на Министерството на външните работи на СССР, с които авторът на настоящото съобщение можа да се запознае в продължение на два месеца през 1963 г., позволяват да се изясни много по-пълно и научно по-вярно това важно събитие. Тези архиви позволяват да се изясни преди всичко борбата на българския народ за национално освобождение в навечерието и по време на конференцията и да се покаже участието на различните слоеве от българското общество в тази борба. Внася се също така допълнителна светлина за подготовката и хода на самата конференция.

При изучаване на английските документи за Цариградската конференция прави впечатление преди всичко наличието на подробни данни за положението на населението в Европейска Турция, за покварата и разложението на турския държавен строй, за народностния състав и др. Поради това определено може да се каже, че при обсъждането на въпросите, включени в дневния ред на конференцията, английските представители са имали пълна и ясна представа за обективната действителност в Европейска Турция. От приведените в консулските и вицеконсулските доклади от края на 1876 г. сведения се вижда, че мнозинството от населението в земите, предложени да бъдат включени в автономната област България, а след това в двете автономни български области, е било българско. Поради това всред представителите на великите сили на Цариградската конференция по този въпрос не е имало никакви разногласия. Не са отричали този факт и английските представители. Това заслужава да бъде отбелязано поради обстоятелството, че някои недобросъвестни историци и досега пишат за предложенията на Цариградската конференция по уреждането на териториалния въпрос като за нещо необосновано, несъобразено с етническия състав на населението. Заслужава да се отбележи също така обстоятелството, че в нито един английски документ от това време, както и в нито един документ от друг, неанглийски произход, не се говори за наличие в Македония на «македонци» като отделна народностна или национална общност. Славянското население в Македония за английските дипломати и консули е единствено и само българско.

Документите от архива на Foreign Office разкриват взаимната връзка между работата на дипломатите на конференцията и борбата на прогресивните слоеве в някои западни страни в защита на българския народ. Така например в писмо до лорд Дерби от 13 декември 1876 г. Солсбъри пише: «Тонът на Игнатиев е станал по-корав след събранието в Лондон в петък...». (Става въпрос за Националната конференция по Източния въпрос в Лондон на 8 декември 1876 г. против политиката на правителството Дизраели в подкрепа на Турция.)

Заслужава да се отбележи наличието на сведения за по-точно изясняване становището на великите сили по решаването на Източния въпрос. Така например в писмо до Дерби от 23 ноември 1876 г. Солсбъри съобщава за срещата си с Бисмарк на път за Цариград. На тази среща Бисмарк изразил съмнение в успеха на предстоящата конференция и заявил, че Турция ще се разпадне. Когато това станело факт, той планирал прекрояване на картата на Европа. Босна и Херцеговина според него щели да паднат в сферата на Австро-Унгария, Египет в сферата на Великобритания, България в сферата на Русия. Турция щяла да задържи само Цариград с малка околовръстна територия подобно на Източната римска империя (Византия) в нейните последни дни и останалото от Турската империя would be handed over to Greece (F. O. 78, 2675).

В историческите изследвания за Цариградската конференция твърде голямо внимание се отделя на въпроса за ролята на Солсбъри и взаимоотношенията му с граф Игнатиев и с английския посланик в Цариград — Елиът. Почти всички автори са склонни да обяснят липсата на единство в становищата на двамата английски пълномощници с голямото влияние, което граф Игнатиев упражнявал върху Солсбъри. Sumner, един от най-известните английски специалисти по Източния въпрос от предвоенния период (преди Втората световна война), определя позициите на Елиът като протурски, а тези на Солсбъри като антитурски (В. Н. Sumner, Russia and the Balkans. 1870–1880. Oxford, 1937, p. 230). В това има голяма доза истина. Но никой автор не е обърнал внимание на един важен факт, а именно — ролята на българите като активна страна в развитието на събитията по време на Цариградската конференция.

Когато Солсбъри пристигнал в Цариград, нему били връчени направо, чрез граф Игнатиев, чрез Българския екзарх или по други пътища редица писма, изложения, протести и молби от българското население в Цариград, от българския народ в Европейска Турция или от българската емиграция в Румъния. Такива документи се намериха в архивите на Foreign Office, специално архивните единици, озаглавени «Специална мисия на Солсбъри — ноември 1876–януари 1877 г.». Някои от тях представят изключително голям интерес за науката. Такива са например изложенията «Желанията на българите» от 27 ноември (9 декември) 1876 г. и «Желанията на българската нация» от 4 (16) декември 1876 г. Те са израз на стремежа да се извоюва националното освобождение на българския народ, като се създаде свободна българска държава, обхващаща земите, включени в границите на Българската екзархия. И двата документа по същество представят проектоконституции на проектираната българска автономна област. Особено важно с оглед разкриването на политическата мисъл на българите е второто изложение, за което досега нямаше данни.

Лично или чрез своите секретари Солсбъри е получил пълни сведения за тежкото положение на българския народ под турска власт по време на пребиваването си в Цариград. В архивите на Foreign Office са запазени много документи за това. Особено важно е едно изложение на български политически затворници в Цариградската тъмница Метерхане (F. O. 78, 2676).

За българската историческа наука представят голям интерес материалите в личния архив на Солсбъри, който се съхранява в Christ Church College при Оксфордския университет. С тези материали авторът на настоящото съобщение можа да се запознае в продължение само на два дни. Те са грижливо събрани и подредени в 140 папки и са снабдени с подробен каталог. Това улеснява извънредно много тяхното ползуване.

От времето на Цариградската конференция и Руско-турската война са запазени редица писма до Солсбъри от английската кралица, първия министър Дизраели, министъра на външните работи Дерби, граф Игнатиев и др. Всред тях се намира едно важно писмо на българския екзарх Антим до Солсбъри от 12 декември 1876 г. В него Екзархът изразява желание да бъде приет от Солсбъри, за да изрази от страна на българския народ our sincere congratulations for Your safe arrival and our hearty thanks for the interest shown by Your Lordship in our welfare.

Важно е също така едно специално изложение (Population of European Turkey 1876). В него са приведени подробни данни по вилаети за населението в земите, които се включват в автономната област България. Това изложение категорично потвърждава преобладаването на българския народностен елемент в земите, предложени за включване в границите на автономната българска област.

В British Museum, отдела за ръкописи, се намира архивът на Уйлям Гладстон. Този архив напоследък внимателно е бил изследван от Shannon във връзка с дейността на Гладстон в защита на българския народ през 1876 г. Shannon е автор на едно интересно изследване, излязло в Лондон през 1963 г. под заглавие Gladstone and the Bulgarian Agitation 1876.

Архивът на Гладстон също така е много голям. Особен интерес за нас представят някои писма до Гладстон от 1876 г. във връзка с движението за защита на българския народ, а също така документи за освобождението на България и за нейното развитие в следосвобожденския период. Измежду тях важни са няколко писма на българина Панаретов, професор в Роберт колеж в Цариград, на българския екзарх Йосиф и особено едно изложение на македонски българи до Гладстон от 12 юли 1880 г. В изложението подробно се описва необикновено тежкото положение на българските селяни в 11 кичевски села — Грещище, Калугерец, Локвица, Драгодол, Вир, Слатина, Могила, Рамене и др. В изложението особено ярко са описани насилията, произволите и грабежите на турските власти и на разни мюсюлмански разбойнически банди. В него е изразена надеждата, че либералното правителство на Гладстон, дошло на власт през 1880 г., ще вземе мерки за осъществяване на обещаните реформи в Европейска Турция за осигуряване живота, честта и имота на християнското население.

Такива са в общи линии някои от важните документи за българската история, съхранявани в архивите на Foreign Office и в частните архивни фондове на Солсбъри и Гладстон. Много от прегледаните документи бяха заснети на микрофилми. Предстои тяхното обработване и подготовка за евентуално издаване в специална поредица «Документи за българската история в английски архиви». Очевидно е обаче, че работата по издирването на документи за българската история в английски архиви трябва да продължи. Направеното досега не е нищо друго освен начало на една продължителна изследователска дейност, която изисква много повече хора, време и средства.