Методи на шифроване, използвани от Тайния централен български комитет

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Илко Илиев

Дизайн: Давид Нинов

София, 2012

«Първият Таен централен български комитет в Букурещ», «родоначалникът на всичките други български тайни и явни революционни комитети» — това са само част от названията, които дават на ТЦБК неговите членове(1), подчертавайки първенствуващата роля, която заемал в българското националнореволюционно движение. На неговата работа, вкоренила в «сърцата на българския народ един нов и неразрушим потик за въстанически идеи» те отдават появата на всички по-сетнешни революционни организации и движения, довели в крайна сметка до Освобождението(2).

Натрупаните през годините знания за ТЦБК позволиха на историческата наука да погледне по-предпазливо на част от твърденията на основателите и членовете му. Макар че е дадена заслужена оценка на мястото и ролята на Комитета в развитието на българската обществена мисъл и революционно движение през Възраждането, не се възприема представата, че едва ли не той е първообразът и първопричината за всички български революционни организации от края на 60–те и началото на 70–те години на XX в. Добър синтез на съвременното виждане можем да намерим в думите на Стоян Заимов, според който Комитетът представлявал, макар и важна, но само една от брънките на «историческата верига на ония политически събития, които изтръгнаха Майка България из тиранските обятия на Османовата империя»(3). ТЦБК съвсем закономерно е оценен като приемник и продължител на революционните принципи на Г. С. Раковски(4).

В едно нещо първенството на ТЦБК обаче не може да бъде оспорено. За първи път неговите членове въвеждат в употреба различни методи за шифроване в революционната си кореспонденция. Именно на тези методи е посветено настоящото изследване.

* * *

В своето развитие ТЦБК преминава през два ясно разграничими периода(5). Първият обхваща пролетта и лятото на 1866 г.(6) Вторият започва от късната есен на 1866 г., без да има единно мнение за датата на прекратяване на комитетската дейност, която в различните изследвания варира от края на 1867 г. до края на 1868 г.(7)

Нямаме запазени шифровани документи от първия период на ТЦБК. От спомените на Атанас Андреев можем да заключим, че такъв шифър е съществувал: «Докато се бавих в Търново, аз получих по един кираджия от члена на комитета в Букурещ, Ив. Адженов едно шифровано писмо. Известяваше ми, че някой противник на комитетското дело се заканил да ме издаде на турското правителство»(8). Горният спомен не ни дава много информация. Най-общо можем да датираме шифрованото писмо, получено от Ат. Андреев, от лятото на 1866 г.(9) Не е ясно какъв е видът на използвания шифър.

За втората фаза от съществуването на ТЦБК разполагаме със значително повече данни за използваните тайнописни методи.

Изискването да се употребява шифър при воденето на комитетската кореспонденция заляга в устава на Комитета. В член 12 на «Основното законоположение на народните тайни комитети» (уставът е в сила по време на втората фаза от развитието на ТЦБК) е записано: «Нищо не е допростено да се пише и остане на хартия писано, освен настоящия закон. Затова всяко писано, щом си свърши назначението, се изгаря. Рапортите и всичките известия се вършат всякога устно чрез пратеници или чрез секретни (шифровани) писма»(10). Фактът заслужава внимание. За първи, и всъщност за последен път в устава на българска революционна организация е включено изискването да бъде употребяван шифър при водената кореспонденция. На обстоятелството пък, че някои от членовете на ТЦБК не изпълнили твърде стриктно разпоредбите на член 12 от устава и не изгорили «писаното», когато си е свършило «назначението», дължим запазването на няколкото достигнали до нас шифровани писма.

За втория период от съществуването на ТЦБК са ни известни три метода на шифроване на информация: с използване на симпатично мастило, със заменяне на личните имена с цифри и цифров шифър.

За употребата на симпатично мастило имаме оскъдни сведения. Дължим ги на Ив. Кършовски, който, разказвайки за подготовката си като писар в четата на П. Хитов, си спомня: «... известно е, че нашият тогавашен Ц. Т. Р. Комитет си служеше в писмата си с разни тайни букви и писани с разни есенции писма. Понеже това писание не беше толкова от скришните и неоткриваемите, трябваше да се научи друга тайна азбука».(11) Това откъслечно свидетелство не може да ни даде представа за химическия състав на използваните «есенции». Що се касае за периода, през който са се употребявали те, също можем да направим само най-общи заключения. Вероятната дата е преди пролетта на 1867 г., тъй като споменът на Ив. Кършовски се отнася за събитията около подготовката на четата на П. Хитов, преминала в България на 29 април същата година.

Другият метод за шифроване — със замяната на личните имена с цифри — ни е познат от едно единствено писмо. Ето неговия текст:

«Поверително Писмо

Централний Тайн Българский Комитет, след съобщението което прие от лицата № 1160, 3830, и 1712 които предварително, като частни лица, имали разговор със лицата № 151 420 и 5180, съгласно със съдържанието на 3–й 6–й 7–й член от основното си законоположение, определява гореречените три лица и лицата № 11 173 и 3120 за Комисия, която да ся яви от страната на Комитета на помянатите две лица, да влези в сношение с тях, както и да ги призове и приеми в състава на Комитета, според озаконената форма, като Негови действителни членове и членове кореспонденти»(12).

Не ни се отдаде да установим по почерка автора на писмото. То носи печат с надпис: «Таин Централен Български Комитет», а по средата има изобразен лъв с корона.

«Поверителното писмо» е публикувано в спомените и на П. Кисимов(13) и на Ив. Касабов(14), като и двамата го коментират.

Пръв публикува и коментира «писмото» П. Кисимов: «И това писмо не носи никаква дата. Дали Комитета не е правил от предосторожност това опущение, остава да се предполага. Времето на деятелността му е в год. 1866–67, следователно, датата на горното писмо може да се положи в това временно разстояние. В книжата на покойния Ив. Грудов като не се намери никакъв ключ на шифъра, не може сега да се знаят имената на поменуваните в него лица, и тая непълнота мъчно може да се изправи. През пролетта на 1867 дохождаха в Букурещ нарочно да търсят Тайния бълг. комитет и да му дадат помощите си от Одеса известните бълг. патриоти, Рашеев и Тошков, както мнозина и от България. Сега мъчно може да се установи, кои са означените горе лица дошли в Букурещ, за да влязат в сношение с Комитета»(15). От цитирания текст е видно, че П. Кисимов се колебае както за датировката на писмото, така и за неговата дешифровка. Една от възможностите, които предлага е, че то е написано в началото на април 1867 г., когато Н. Тошков и В. Рашеев са в Букурещ и влизат във връзка с ТЦБК.

Ив. Касабов е доста по-категоричен при коментара на писмото. Според неговия спомен той собственоръчно написал и предал писмото на Кънчо Кесарев, след като последният бил приет в редовете на Комитета, а цифрите отговарят на следните лица: 1160 е Стефан Карагьозов, 3830 е хаджи Досю, 1712 е хаджи Славчо, 151 420 е Георги Момчов, 5180 е Георги Живков, 11 173 е Атанас Андреев и 3120 е К. Кесарев. Ако приемем твърдението на Ив. Касабов за вярно, то описаните в писмото събития изглеждат по следния начин: Ст. Карагьозов, хаджи Досю и хаджи Славчо имат предварителен разговор с Георги Момчов и Георги Живков за привличане в редиците на ТЦБК. Те съобщават за тези разговори на Централния комитет, който ги упълномощава заедно с Ат. Андреев и К. Кесарев да съставят комисия, която да приеме «според узаконената форма» Г. Живков и Г. Момчов. По този начин комитетът в Търново щял да се увеличи до седем члена, т. е. необходимата бройка за «саставяние на Тайний съзаклят. центр. комитет в Търново». Именно за съставянето на този комитет, Ив. Касабов дава «Поверителното писмо» на Г. Момчев(16).

След като съпоставихме познатите ни факти с информацията, която може да се извлече от писмото, считаме, че написаното от Ив. Касабов е плод на една не само произволна, а и заблуждаваща възстановка. В подкрепа на това твърдение могат да се приведат няколко аргумента:

1. Ив. Касабов твърди, че той е авторът на писмото. То обаче не е написано с негов почерк.

2. Ако приемем за верен разказът на Ив. Касабов, датирането на документа трябва да бъде през лятото или ранната есен на 1866 г., когато, най-вероятно, е приет К. Кесарев в редовете на ТЦБК(17). Тръгвайки от Букурещ и Търново, К. Кесарев взел «Поверителното писмо» от Ив. Касабов, което му позволявало да приеме двама нови члена и да състави клон на Комитета. Имаме обаче достатъчно аргументи в полза на предположението, че писмото е написано най-рано през декември 1866 г., т. е. по времето, когато Ив. Касабов вече не е бил в Букурещ. Знаем, че той, влязъл в конфликт с Г. С. Раковски, след 1 ноември 1866 г. напуска румънската столица, като заема учителското място в Плоещ(18). Решаващо значение за определяне на датата на писмото имат печатът върху него и цитирането на членове 3, 6 и 7 от «Основното законоположение». Печатът, поставен върху писмото, не е старият печат на ТЦБК от първата му фаза, който остава у Ив. Касабов(19), а е нов(20). От спомените на Ив. Касабов знаем, че когато новото ръководство на ТЦБК поисква от него документите и печата, той връща първите, но запазва последния. Това става с писмо от 28 февруари 1867 г.(21) Кога е изработен печатът върху «Поверителното писмо»? Вероятно след като Ив. Касабов заминава за Плоещ със стария печат, т. е. след 1 ноември 1867 г. За установяване на точната дата може да ни помогне едно писмо от Ст. Ряпов от Букурещ до Ив. Касабов в Плоещ, носещо дата 24 ноември 1867 г., в което се съобщава, че е поръчан нов печат по изпратения модел(22). Вероятно, след като Ив. Касабов напуска Букурещ и заминава за Плоещ взимайки със себе си печата, ръководството на комитета решава да изработи нов печат. Това става в края на ноември и началото на декември. Разполагаме с още едно потвърждение, че «Поверителното писмо» е написано след като Ив. Касабов напуска Букурещ. Споменатото в писмото «Основно законоположение» е всъщност уставът на ТЦБК от неговия втори период, цялото название на който е «Основно законоположение на народните тайни комитети»(23). Този документ е създаден между декември 1866 г. и февруари 1867 г.(24), което не допуска възможността Ив. Касабов да е присъствал при приема на членове според разпоредбите на «Законоположението».

3. Допълнителен аргумент за недобросъвестността на Ив. Касабов е, че при публикуването на писмото е фалшифицирал печата. Вместо новият печат, който е върху писмото, той публикува стария печат, който е отказал да върне на новото ръководство и е запазил за себе си(25).

4. Текстът на дешифровката, която дава Ив. Касабов, е написан върху тетрадката с шифъра на Бакунин(26). Датирането на последния шифър е от лятото на 1869 г., когато се завръщат Т. Райнов и Р. Гръблев от обиколката им в Западна Европа. Фактът, че дешифровката е запазена в тетрадка с шифър от по-късна дата и че в тази дешифровка са включени само цифрите, вече публикувани от П. Кисимов, говори за по-късната дата на съставянето й. Това едва ли е опит за фалшификация, по-скоро става въпрос за подготовка на материалите за печат.

5. Причините за недобросъвестността на Ив. Касабов при написване на неговите спомени са вече изяснени от историческата наука. Отпечатвайки ги след смъртта на повечето от основателите и членовете на ТЦБК, той се опитва да докаже, «че неговата личност е основната в събитията по изграждането на ТЦБК и по съставянето на необходимата за българската организация документация»(27). Ив. Стоянов сполучливо проследи опитите на Ив. Касабов да фалшифицира документи при издаването на спомените си(28).

6. Установявайки неистинността на версията на Ив. Касабов, пред нас изниква въпросът — кои са всъщност новоприетите членове на ТЦБК? Очевидно ако писмото е написано след декември 1866 г. в него не може да става дума за посещението на К. Кесарев в Букурещ, състояло се през есента на същата година. В този смисъл напълно възможно изглежда предположението на П. Кисимов, че новоприетите членове са Н. Тошков и В. Рашеев. Но освен закодирането на личните имена с цифри, какъвто метод е използван в горното «Поверително писмо», ТЦБК е използвал и друг метод на шифроване. Става дума за цифров шифър, употребяван през пролетта и лятото на 1867 г.

За първи път Крумка Шарова обърна внимание на близостта между някои шифри, използвани в този период и очевидно свързани с дейността на ТЦБК(29). Става дума за писмо изпратено от монах Мартирий до Райчо Гръблев(30), за писмо на Д. Хр. Попов до Ив. Трудов(31) и за писмо, изпратено от Свищовския комитет до Ив. Грудов(32). Кр. Шарова видя близост в системата на тези шифри («цифровото изразяване на буквите е в естествен ред»), като в същото време отбеляза, че те се различават от шифъра, публикуван от Ив. Касабов(33) и който е възприет от «младите» едва през 1869 г.(34)

След като сравнихме всички достигнали до нас шифровани писма от първата половина на 1867 г., ние установихме какъв метод на шифроване е използван, а също така и верността на изводите на Кр. Шарова.

ТЦБК възприема един лесен, но за това пък доста оригинален метод за създаване на шифър. Буквата «а» се означавала с цифрата на датата, когато е написано писмото. Буквата «б» се означава със следващата цифра и т. н. Например, ако писмото е написано на 4 май, то «а» ще се замести с «4», «б» с «5», «в» с «6» и т. н. Ако писмото е написано на 10 май, то «а» ще се замести с «10», «б» с «11», «в» с «12» и т. н. Примерът, който дадохме всъщност е взет от действителността. Става дума за чернова на писмо на Д. Хр. Попов до Ив. Грудов. Д. Хр. Попов е започнал да пише черновата на 4 май и е използвал буквено-цифрова замяна, при която «а» е «4». След това е започнал отново писмото на 10 май, където «а» е «10»(35). Същия принцип наблюдаваме и при другите писма, които ще бъдат разгледани по-долу.

Вече отбелязахме, че установяването на метода на шифроване напълно потвърждава предположенията, изказани от Кр. Шарова, както за близостта на някои шифри, използвани през пролетта и лятото на 1867 г., така и за разликата между тях и шифъра, описан от Ив. Касабов. Последният шифър е доста по-късен като време — от лятото на 1869 г. и е различен като система. При него буквите от азбуката са на латиница и всяка от тях се заменя не с една, а с няколко цифри, избрани в произволен ред(36).

Преди да започнем конкретното разглеждане на известните ни шифри, ще направим някои предварителни бележки върху метода на шифроване, използван от ТЦБК.

На пръв поглед той изглежда труден за дешифриране, тъй като се менял непрекъснато в зависимост от датата, на която е писано шифрованото послание. Това, разбира се, е голямо достойнство за всеки шифър и затруднявало дешифрирането. Членовете на ТЦБК вероятно са мислели, че разполагат с едно много сигурно средство за предаване на секретна информация.

Всъщност се заблуждавали. Шифърът на ТЦБК е твърде лесен за дешифриране поради факта, че цифрите се разполагат в естествения им ред. Не случайно Ив. Кършовски си спомня, че шифърът на ТЦБК не бил твърде безопасен, което наложило той да бъде обучен и на друг вид шифър, за да може да изпълнява функциите си на писар в четата на П. Хитов(37). Както ще видим, шифърът на ТЦБК не затруднява нито един от изследователите, които, независимо един от друг, го дешифрират.

Първото по време писмо, написано с шифъра на ТЦБК, с което разполагаме, е изпратено от монахът Мартирий(38) от Белград до Райчо Гръблев, в Плоещ. В Българския исторически архив се съхранява само препис от писмото(39):

«Април 14, 1867 година

2.17.1.19.6, 17.1.9.24.15, 5.1.11.1.7.6.25, 14.1.2.12.4.1.17.

18.11.10.1, 11.15.13.9.19.6.19, 5.1.16.1.8.10,14.1.3.17.6.

13.6.19.15,24.6.11.20.4.1.19.15,5.1.18.19.1.14.1.19, 18.6.11.1.

5.6, 9.8.3.6.5.14.1.7, 19.15 9.8.10, 16.12.1.14, 1.8.4.15,

9.13.1.13, 9, 5.1.2.1.5.13.6, 18.15.4.12.1.18.14.9, 18.1.

18.10.24.11.10.19.6, 14.1.25.10, 18.15.18.6.5.9, 5.17.20.4.

15, 14.6.2.10.3.1, 9, 5.1.13.9, 10.1.3.9.19.6, 16.15.18.

11.15.17.15, 8.1.25.19.15.19.15, 26.6, 5.1.9.8.12.6.8.

1, 20, 2.15.12.4 1.17.10.1,

13.1.17.19.9.6, 16.17.15.16.15.3.5.

14.10.11, 20, 2.6.12.4.17.1.5.

Дешифрирано това гласи: Брате Райчо да кажиш на Български-т Комитет да пази на времето че кугато да станат секаде изведнаж тоизи план аз го имам и да бадими согласии с сичкити наши съседи друго не бива и да ми явите no-скоро защото ще да изляза у Болгария*

Мартие Пропов[е]днйк у Белград

* Адресът на писмото: Господару Т[ъ]рговцу плоешкому Рапчу Поповичу. В Плоещ».

Писмото дава повод за няколко бележки:

1. Не разполагаме с оригинал, а само с препис, направен от неизвестно лице, неизвестно кога. Не е ясно кой извършва дешифрирането.

2. Въпросът с датировката е важен. Датата върху писмото е от 14 април. Тъй като е написано в Сърбия, където по това време вече е възприет новият (Григориански) календар, писмото всъщност е написано на 2 април по стария (Юлиански) календар, употребяван от българите по това време и възприет от възрожденската ни историография.

3. Според начина на шифроване, възприет от ТЦБК, буквата «а» би трябвало да бъде заменена с цифрата «14». В писмото на Мартирий не е така. Тук «а» е заменена с «1». Вероятно Мартирий използвал първата цифра от датата «14», която е едно.

4. Като се вземе предвид горното пояснение, шифърът ще изглежда по следния начин:

А(1), Б(2), В(3), Г(4), Д(5), Е(6), Ж(7), З(8), И(9), Й(10), К(11), Л(12), М(13), Н(14), О(15), П(16), Р(17), С(18), Т(19), У(20), Ф(21), Х(22), Ц(23), Ч(24), Ш(25), Щ(26), Ь(27), Ъ(28), Ю(29), Я(30)(40)

Използвайки горния шифър, ние направихме следната дешифровка:

Април 14, 1867 година

Б(2.)р(17.)а(1.)т(19.)е(6,) Р(17.)а(1.)и(9.)ч(24.)о(15,) д(5.)а(1.) к(11.)а(1.)ж(17.)е(6.)ш(25,) н(14.)а(1.) б(2.)л(12.)г(4.)а(1.)р(17.)

с(18.)к(11.)й(10.)а(1,) к(11.)о(15.)м(13.)и(9.)т(19.)е(6.)т(19,) д(5.)а(1.)п(16.)а(1.)з(8.)й(10,)н(14.)а(1.) в(3.)р(17.)е(6.)

м(13.)е(6.)т(19.)о(15,)ч(24.)е(6.)к(11.)у(20.)г(4.)а(1.)т(19.)о(15,) д(5.)а(1.)с(18.)т(19.)а(1.)н(14.)а(1.)т(19,) с(18.)е(6.)к(11.)а(1.)

д(5.)е(6,) и(9.)з(8.)в(3.)е(6.)д(5.)н(14.)а(1.)ж(7,) т(19.)о(15.)и(9.)з(8.)й(10,) п(16.)л(12.)а(1.)н(14,) а(1.)з(8.)г(4.)о(15,)

и(9.)м(13.)а(1.)м(13,) и(9,) д(5.)а(1.)б(2.)а(1.)д(5.)м(13.)е(6,) с(18.)о(15.)г(4.)л(12.)а(1.)с(18.)н(14.)и(9,) с(18.)а(1.)

с(18.)й(10.)ч(24.)к(11.)й(10.)т(19.)е(6,) н(14.)а(1.)ш(25.)й(10,) с(18.)о(15.)с(18.)е(6.)д(5.)и(9.) д(5.)р(17.)у(20.)г(4.)

о(15,) н(14.)е(6.)б(2.)и(10.)в(3.)а(1,) и(9,) д(5.)а(1.)м(13.)и(9,) й(10.)а(1.)в(3.)и(9.)т(19.)е(6,) п(16.)о(15.)с(18.)

к(11.)о(15.)р(17.)о(15.) з(8.)а(1.)ш(25.)т(19.)о(15.)т(19.)о(15,) щ(26.)е(6,) д(5.)а(1.)и(9.)з(8.)л(12.)е(6.)з(8.)

а(1.) у(20,) Б(2.)о(15.)л(12.)г(4.)а(1.)р(17.)й(10.)а(1,)

М(13.)а(1.)р(17.)т(19.)и(9.)е(6,)п(16.)р(17.)o(15.)n(16.)о(15.)в(3.)д(5.)

н(14.)й(10.)к(11,) у(20.) б(2.)е(6.)л(12.)г(4.)р(17.)а(1.)д(5.)

Ето и дешифрираният текст: «Брате Раичо[,] да кажеш на Б[ъ]лгарскйа Комитет да пазй на времето[,] че кугато да станат секаде изведнаж[,] тоизй план аз го имам и да бад[е]ме согласии са сйчкйте наши соседи друго не бива и да ми йавите по[-]скоро[,] заштото ще да излеза у Болгарии

Мартие Пропов[е]днйк у Белград»(41).

Вече е забелязано в историографията, че «монахът бил смятан за вътрешен човек в ТЦБК или поне в някое негово поделение, за да ползва шифъра, известен на друг член на комитета»(42). Фактът, че става въпрос не просто за «шифър, известен на друг член на комитета», а за официалния шифър на ТЦБК би могъл да ни послужи за по-определени заключения. Знаем, че Мартирий е един от ръководителите на Белградския комитет, в който важна роля играе Л. Каравелов(43). Предполагаемата начална дата на основаването на комитета в Белград е преди началото на май(44). Тази датировка съвпада с датата на изпращане на писмото, което ни позволява да предположим, че то е изпратено от Мартирий именно в качеството му на член на Белградския комитет.

5. Използването на шифъра на ТЦБК от един от ръководните членове на Белградският комитет повдига въпрос вече станал тема на анализ в историческата литература. Дали освен близост между двата комитета не можем да предположим, че Белградския комитет е един от клоновете на ТЦБК?(45) Разбира се, използването на един и същи шифър силно наклонява възможностите в посока на това предположение. Още повече след като знаем, че използването на шифъра е задължително условие според устава на ТЦБК.

6. Писмото е интересно и със своето съдържание. Възможно е изразената мисъл, че трябва да се изчака докато всички българи са готови да въстанат едновременно, да е послание от Белградския комитет до ТЦБК в Букурещ. Размяната на мисли между ТЦБК и представители на Белградския комитет е интересна и поради факта, че показва набиращите сила революционни настроения и на двата комитета през пролетта на 1867 г.

Следващото по време шифровано писмо, с което разполагаме, е написано от В. Н. Рашеев. Подобно на предишното и то не е достигнало до нас в оригинал. Запазено е в архива на Ив. Грудов и след смъртта му е публикувано от П. Кисимов с кратък коментар(46). Не е ясна неговата последваща съдба и защо в момента не се намира в архива на Ив. Грудов. Ето текста на писмото:

«Одеса 24 Апр. 1867

Г-да П. Алексов, Андреоглу и друж!

Днес отделно ви пишим от Катастимата, гдето ви казвами, както и аз ви казвах, чи нашата търговия върви добре. В Москва и Петербург отварями къщи, на които фирмите с време ще ви кажим. За това и вий грижете се усердно и гледайте дано се съберете и вий там, та да се науртачите; а ако ли това не ша може да стане, то по крайней мере да имате кореспонденция, за да нямаме конкуренция в търговията ни.

От тука жълтите жита ще бъдат доста. По долу ви бележим, че ви пращами от тях мостра. Гледайте и вий там да успевате. Трудете се колкото е възможно за да кярувами, стига сме сидели празни.

Кажете ни още мнението си; за къде и през где е по-лесно и по износно от навло да ви са изпрати от тука памук под следующите № № 39, 43, 48, 34, 32 и имали за тази стока готови копувачи, понежи от този вид стока очаквами. Ако имате в вид копувачи, кажете ни, тъй же и за къде да я испратим и какво количество може да се похарчи. Днес ви пращами проба от тукашното желто жито под марка # № 200; като го приемите, подробно се отговорете Здравейте и успевайте. Ваш приятел: В. Н. Рашеев».

Коментарът на П. Кисимов е следният: «При всичката внимателна предпазливост, извикана от самото естество на работата, самото съдържание на писмото издава, за какъв вид търговия предлежи. В оригинала на писмото има бележка за разшифруванието № № на предения памук по азбучен ред, че тия числа означават пушки; а желтото жито, очевидно от самата му проба: желтици»(47).

Това писмо дава възможност за няколко важни извода:

1. Очевидно е от коментара на П. Кисимов, че в писмото се използват два метода за шифроване на информация. Първият е цифровия шифър на ТЦБК, като думата «пушки» е заменена с цифри. Шифърът на това писмо, написано на 24 април е следният:

А(24), Б(25), В(26), Г(27), Д(28), Е(29), Ж(30), З(31), И(32), Й(33), К(34), Л(35), М(36), Н(37), О(38), П(39), Р(40), С(41), Т(42), У(43), Ф(44), Х(45), Ц(46), Ч(47), Ш(48), Щ(49), Ь(50), Ъ(51), Ю(52), Я(53)

Използвайки горния шифър, се получава следната дешифровка на думата «39, 43, 48, 34, 32» «пушки». По този начин се потвърждава дешифровката, направена върху текста на писмото и цитирана от П. Кисимов.

Вторият метод за предаване на секретна информация е чрез замяна на съмнителните думи и изрази с безобидни. П. Кисимов правилно отбелязва, че вместо думата за парична единица е употребено «жълто жито». Другата очевидна замяна, неотбелязана от П. Кисимов, е в изречението «B Москва и Петербург отварями къщи, на които фирмите с време ще ви кажим». Тук В. Рашеев е уведомил ръководителите на ТЦБК, че се подготвя създаването на клонове на ТЦБК (или на Одеския комитет, ако те са нещо различно) в Петербург и Москва.

Като вземем горните бележки под внимание се получава следното послание, изпратено от В. Рашеев до ТЦБК: Работите вървят добре; в ход е създаването на клонове на комитета в Петербург и Москва; пари ще се съберат достатъчно; от къде и как е най-лесно да се пренесат оръжия и има ли нужда от тях; ако има нужда — да се даде информация колко и къде да бъде доставено; изпратени са 200 лири за ТЦБК.

2. Датата, когато е написано писмото — 24 април 1867 г., потвърждава спомените на П. Кисимов за приемането на Н. Тошков и В. Рашеев в ТЦБК при тяхното по-ранно посещение в Букурещ. Това вероятно е станало, когато двамата пристигат в началото на април в румънската столица, за да участват в събранието, свикано от Добродетелната дружина(48).

3. Използването на шифъра на ТЦБК от В. Рашеев закономерно повдига въпроса за отношението между създадения в Одеса комитет и ТЦБК. В историографията няма единно мнение по този въпрос. Знае се, че Одеският комитетът е създаден на 21 април 1867 г., след завръщането на Н. Тошков и В. Рашеев от Букурещ(49). Според Н. Генчев комитетът в Одеса е създаден във връзка с ангажиментите, поети от одесци към Добродетелната дружина(50). Според Кр. Шарова в Одеса било съставено ново общество, което се присъединило към ТЦБК(51). И. Забунов поддържа същото виждане(52). Наскоро Ант. Кирилова задълбочено изследва връзките между ТЦБК и Одеския комитет, като достигна до по-различни изводи(53). Според нея: «Взаимоотношенията между ТЦБК и Одеския комитет през пролетта на 1867 г. се очертават в рамките на взаимното полезно сътрудничество, но те не оставят впечатления за зависимост на едната организация от другата»(54). Досега фактът, че Одеският комитет и ТЦБК използват един и същи шифър, не е използван като аргумент при дебата за идентичността или различията между двата комитета. Очевидно е, че еднаквостта на шифъра говори в полза на предположението, че комитетът, съставен в Одеса е клон на ТЦБК. Към това предположение водят и вече цитираните спомени на П. Кисимов, че Н. Тошков и В. Рашеев са приети за членове на комитета. Разбира се, спорът до голяма степен се отнася до формалната страна на въпроса. Независимо дали комитетът, създаден на 21 април в Одеса е бил част от ТЦБК или не, то в своята дейност той запазва силно изразена автономност и стремеж към единодействие с всички емигрантски организации във Влашко.

4. Писмото е красноречиво свидетелство за настроенията сред българите в Одеса. Очевидно, въпреки участието в събранието в Букурещ, те не са твърде склонни на синхронни действия единствено с представителите на Добродетелната дружина в Румъния. Фактът, че участват в събранието на «старите» в началото на април и подкрепят неговите решения, а в същото време влизат в тесни контакти с ТЦБК е показателен за бъдещите недоразумения между Букурещ и Одеса.

5. В писмото вероятно става дума за онези двеста лири, изпратени от Одеса на ТЦБК чрез Хр. Георгиев, които последният задържа и отказва да предаде веднага(55).

6. Интересът, проявен от одесчани за начина и средствата за пренасяне на оръжие, също заслужава специално внимание. В историческата книжнина въпросът за опитите на комитета в Одеса да снабди българското революционно движение с оръжие е добре проучен(56). Досега обаче разгледаното от нас писмо не е използвано при проучването на въпроса. А то е важно, тъй като е най-ранното свидетелство за желанието на богатите български търговци в Одеса да подпомогнат с оръжие българското освободително движение.

7. Другият важен извод, до който ни води шифрованото писмо, изпратено от В. Рашеев, е за различните виждания вътре в ТЦБК. На този факт отдавна е обърнато внимание(57). През пролетта и лятото на 1867 г. в средите на ТЦБК се сблъскват две противоположни становища. Първото защитава «официалната» линия на комитета, изразена в известния Мемоар, където се поставя искане за създаване на дуалистична българо-турска монархия(58). Важна част от идеите на Мемоара е, че те трябвало да бъдат постигнати с мирни средства. Според второто крило в ТЦБК кризисната обстановка на Балканите в началото на 1867 г. предоставя добра възможност за организиране на революционни акции. Очевидно към представителите на това второ направление в ТЦБК е адресирано писмото на В. Рашеев. Одеските българи разчитали на партньорите си в Букурещ да намерят достатъчно «купувачи» за стоката под номера «39, 43, 48, 34, 32».

Че надеждата им е основателна и че анализите на българските историци за съществуването на силно революционно ядро в ТЦБК са правилни научаваме и от разменената шифрована кореспонденция между комитета и неговия клон в Свищов.

Комитетът в Свищов е едно от подразделенията на ТЦБК, създаден през септември 1866 г.(59) Като такъв той поддържа шифрована кореспонденция с централата в Букурещ. Първото писмо от тази преписка ни е познато само от спомените на съвременници. Най-ранен е разказът на Г. Катранов, публикуван на страниците на вестник «Свобода» през 1871 г., т. е. само четири години след използването на шифъра: «Нашето революционно дело беше вече готово да са покаже на видело и никой не беше в състояние да го спре. В същото време ни са изпроводи едно писмо от «Българският централен комитет», писано с цифри, според закона на Ивана Балкански, в което ни известяваха, че имале готови около 1800 пушки от Шаспо, из които ще са изпроводат и нам; но съветваха ни да почакаме малко»(60).

За това шифровано писмо, изпратено от ТЦБК до неговия клон в Свищов си спомня и един анонимен автор, вероятно Григор Начович: «И от Букурещ ни споходиха некой агенти на Централния комитет. Един от тях, на име Балкански, ни донесе едно шифровано писмо, в което се казваше, че Комитетът имал 50 000 войнишки пушки, които биле на наше разположение»(61).

Макар и писмото да не е достигнало до нас, информацията, с която разполагаме, дава повод за няколко бележки:

1. Потвърдено от два източника, това писмо, очевидно, е съществувало. Би трябвало да го датираме малко преди 9 май 1867. На тази дата комитетът в Свищов изпраща на свой ред писмо, шифровано с шифъра на ТЦБК. Последното нешифровано писмо от Свищов до Централния комитет е от дата 29 април 1867 г.(62) Тъй като и шифрованото, и нешифрованото писмо са написани от председателя на свищовския комитет Гр. Начович, можем да предположим, че между 29 април и 9 май в Свищов пристига пратеникът на Централния комитет Ив. Балкански и донася писмото, както и шифъра към него, за което си спомнят Г. Катранов и анонимният автор.

2. Историята с пушките е интересна и вече коментирана в историографската литература(63). Не знаем за кои пушки иде реч, но това едва ли са онези от разглежданото вече писмо на В. Рашеев от Одеса. По-вероятно е съобщеното в шифрованото писмо да е отзвук от преговорите, започнати от ръководството на ТЦБК с румънското правителство за отпускане на оръжие(64). За подобни контакти Н. Геров разказва в писмо до д-р В. Караконовски(65). За връзките на ТЦБК с правителството на Румъния от този период се споменава и във вече цитираните анонимни спомени(66).

3. Очевидно в случая сме изправени пред едно от свидетелствата за колебливата и непоследователна политика на ТЦБК. Само два месеца преди датата на писмото комитетът издава известния си Мемоар, в който се твърди, че по мирен път трябва да се постигне създаването на дуалистична турско-българска монархия. Съвсем наскоро пък след писмото до свищовци, в което се обещава оръжие, ТЦБК се обявява в специален документ срещу преминалите чети на П. Хитов и Ф. Тотю(67).

Следващо по дата е вече споменатото писмо, изпратено на 9 май от Свищов до ТБЦК. Ето неговия текст:

«Свищов 9 май 1867

12 9.10.25.23.11. 26.19.9.27.9. 25.9.10.23.27. 9. 26.9

22 9.25 14 13 17 11. 26 23 29.18.9 17.26.24.25.23.11.23

13.17.30.21.17. 24.28.27.22.17.19. 16.9. 26.23.26.27.9. 11.9.

22. 18. 14. 27. 23. 22.9. 19.23.21.17.27.14.27.9 14 13 17 22

24 23 20 17 31 9 17 26 19 17 23 29 17 31 14 25 17 22 13 23 13 17

23 27 25 28 26 32 28 19 11 16 14 27 28 19 9 33 22 17 9 21 28 13 28

25 17 22 17 13 11 9 21 9 23 27 10 23 20 12 9 25 17 27 14 23 27

21 14 16 20 17 32 9 17 30 23 13 14 30 9 22 9 26 14 20 23 27 23

20 28 15 14 22 17 10 9 26 27 17 26 9 30 9 30 9 21 10 9 25 9

26 30 25 9 22 9 27 9 22 9 13 23 21 17 22 17 27 14 16 9 13 9

27 9 25 26 9 27 28 25 28 15 18 9 27 23 11 9 17 21 26 9

17 16 11 14 26 27 17 20 23 23 27 10 28 19 28 25 14 33 19 17 27 14

33 24 17 23 22 17. 22 14 22 9 21 14 25 17 30 9 22 17 34 23.

24 25 23 19 20 9 21 9 31 18 17 26 9 21 22 23 12 23

22 28 15 13 22 17»(68).

За първи път писмото е публикувано от Георги П. Христов(69), като дешифровката е извършена от Л. Петров(70):

«Габровската работа се нареди. В София изпроводихме путник за составанието на комитета. Един полицейски офицерин доди от Русчук, взе тукашниа мудурин и двама от българите от мезлича и ходеха на село Лужени. Бастисаха хамбара с храната на домините, за да търсат оружия. Това им са известило от букурещките шпиони. Не намериха нищо. Прокламации са много нуждни».

Ключът на шифъра е:

9(А); 10(Б); 11(В); 12(Г); 13(Д); 14(Е); 15(Ж); 16(З); 17(И); 18(Й); 19(К); 20(Л); 21(М); 22(Н); 23(О); 24(П); 25(Р); 26(С); 27(Т); 28(У); 29(Ф); 30(Х); 31(Ц); 32(Ч); 33(Ш); 34(Щ); 35(Ь); 36(Ъ); 37(Ю); 38(Я).

Като се използва горният шифър се получава следната дешифровка:

«Свищов 9 май 1867

12(г) 9.(а)10.(б)25.(р)23.(о)11.(в)26.(с)19.(к)9.(а)27.(т) 9.(а) 25.(р)9.(а) 10.(б) 23.(о)27.(т) 9.(а) 26.(с)9(а)

22(н) 9.(а)25(р) 14(е) 13(д) 17(и)11.(в) 26(с) 23(о) 29.(ф)18.(й)9(а) 17.(и)26.(с)24.(п)25.(р)23.(о)11.(в)23.(о)

13.(д)17.(и)30.(х)21.(м)17.(и) 24.(п)28.(у)27.(т)22.(н)17.(и)19.(к) 16.(з)9.(а) 26.(с)23.(о)26.(с)27.(т)9.(а) 11.(в)9.(а)

22.(н) 18.(й) 14.(е) 27.(т) 23.(о) 22.(н)9.(а) 19.(к)23.(о)21.(м)17.(и)27.(т)14.(е)27.(т)9(а) — 14(е) 13(д) 17(и) 22(н)

24(п) 23(о) 20(л) 17(и) 31(ц) 9(а) 17(и) 26(с) 19(к) 17(и) 23(о) 29(ф) 17(и) 31(ц) 14(е) 25(р) 17(и) 22(н) 13(д) 23(о) 13(д) 17(и)

23(о) 27(т) 25(р) 28(у) 26(с) 32(ч) 28(у) 19(к) 11(в) 16(з) 14(е) 27(т) 28(у) 19(к) 9(а) 33(ш) 22(н) 17(и) 9(а) 21(м) 28(у) 13(д) 28(у)

25(р) 17(и) 22(н) 17(и) 13(д) 11(в) 9(а) 21(м) 9(а) 23(о) 27(т) 10(б) 23(о) 20(л) 12(г) 9(а) 25(р) 17(и) 27(т) 14(е) 23(о) 27(т)

21(м) 14(е) 16(з) 20(л) 17(и) 32(ч) 9(а) 17(и) 30(х) 23(о) 13(д) 14(е) 30(х) 9(а) 22(н) 9(а) 26(с) 14(е) 20(л) 23(о) 27(т) 23(о)

20(л) 28(у) 15(ж) 14(е) 22(н) 17(и) 10(б) 9(а) 26(с) 27(т) 17(и) 26(с) 9(а) 30(х) 9(а) 30(х) 9(а) 21(м) 10(б) 9(а) 25(р) 9(а)

26(с) 30(х) 25(р) 9(а) 22(н) 9(а) 27(т) 9(а) 22(н) 9(а) 13(д) 23(о) 21(м) 17(и) 22(н) 17(и) 27(т) 14(е) 16(з) 9(а) 13(д) 9(а)

27(т) 9(а) 25(р) 26(с) 9(а) 27(т) 28(у) 25(р) 28(у) 15(ж) 18(й) 9(а) 27(т) 23(о) 11(в) 9(а) 17(и) 21(м) 26(с) 9(а)

17(и) 16(з) 11(в) 14(е) 26(с) 27(т) 17(и) 20(л) 23(о) 23(о) 27(т) 10(б) 28(у) 19(к) 28(у) 25(р) 14(е) 33(ш) 19(к) 17(и) 27(т) 14(е)

33(ш) 24(п) 17(и) 23(о) 22(н) 17(и). 22(н) 14(е) 22(н) 9(а) 21(м) 14(е) 25(р) 17(и) 30(х) 9(а) 22(н) 17(и) 34(щ) 23(о).

— 24(п) 25(р) 23(о) 19(к) 20(л) 9(а) 21(м) 9(а) 31(ц) 18(й) 17(и) 26(с) 9(а) 21(м) 22(н) 23(о) 12(г) 23(о)

22(н) 28(у) 15(ж) 13(д) 22(н) 17(и)».

Дешифрираният текст е следният: «Габровската работа са нареди. В Софйа испроводихми путник за составанието на комитета. Един полицаиски офицерин доди от Русчук. Взе тукашниа мудурин и двама от болгарите от мезлича и ходеха на селото Лужени. Бастисаха хамбара с храната на домините, за да тарсат уружйа. Това им са известило от букурещките шпиони. Не намериха нищо.

Прокламации са много нуждни».

Писмото е адресирано до: «Господин Иванчо Грудов у Букурещ»(71).

Написано с почерка на Гр. Начович, писмото очевидно съобщава на ръководството на ТЦБК за активността на Свищовския комитет по организиране на клонове на комитета във вътрешността на страната (Габрово и София), както и за други текущи новини.

Следващото по дата писмо ни е познато в два варианта — в чернова, запазена в архива на Д. Хр. Попов(72) и в оригинал, запазен в архива на К. Цанков(73). Особеното при черновата от архива на Д. Хр. Попов е, че той започва писмото на две различни дати — на 4 май и на 10 май 1867 г. Вече споменахме, че в зависимост от датите се променя и шифъра — в първия случай шифроването започва от цифрата «4», в другия от «10». Другата характерна особеност на черновата е, че по средата на текста Д. Хр. Попов е написал цялата азбука със съответстващите й цифри за шифроване. Това явно е направено за негово удобство при шифроването. Тъй като в черновата и оригинала има някои различия, ще дадем и двата текста.

Ето черновата на писмото(74):

Т. Мягурелле 10 Майя 1867

Г-не 19: 18: 7.19.22.8.17.6!

В Букурещ(75)

Т. Мягурелле 10 Майя 1867

Г-не 18. 24. 13. 25. 28. 14. 23. 12!

Букурещ

26.(С)23.(о)26.(с)27.(т)10.(а)12(в)10.(а) — 18.(и)20.(л)18(и) — (22.(н)10.(а)32.(ч)18.(и)22.(н)10(а) ) — 25.(р)10.(а)14.(д)18(и) — 26.(с)23.(о)17.(з)10(а) —

19.(к)20.(л)15.(е)27.(т)22.(н)18.(и)38.(ц)18(и) — 27.(т)15(е) — 19.(к)23(о).13(г).23(а) —27(т).23(о) — 34.(щ)15.(е)30.(х)27.(т)15(е) — 14.(д)10(а) —21.(м)18(и)

24.(п)25.(р)23.(о)12.(в)23.(о)16.(ж)14.(д)10.(а)27.(т)15(е)—, 14.(д)23(о)—14.(д)22.(н)15.(е)26(с)—22.(е)15(е)—26.(с)10.(а)21(м)— 24.(п)25.(р)18.(и)15.(е)30(л) —

24.(п)25(р)— 24.(п)25.(р)18.(и)32.(ч)18.(и)22.(н)10(а) — 27.(т)10(а) — 22.(н)15.(е)24.(п)23.(о)17.(з)22.(н)10.(а)12.(в)10.(а)21,(м) 27.(т)28.(у)19(к) —

24.(п)25.(р)23.(о)32.(ч)15.(е)27.(т)23.(о)30(х) — 28(у) — Г-н 21.(М)10.(а)22.(н)23.(о)20.(л)18(и) — 12.(В)10.(а)26.(с)18.(и)20.(л)18.(и)28(у) 22.(н)15.(е)13.(г)23(о)

26.(с)23.(о)26.(с)27.(т)10.(а)12(в) — 12.(в)18.(и)16.(ж)14.(д)10.(а)21(м) — 12.(в)10.(а)27.(т)25.(р)15(е) — 32.(ч)18 ,(й)— 12.(в)26.(с)15.(е)19.(к)23.(о)18(й) —

26.(с)23.(о)17.(з)10.(а)19.(к)20.(л)15(е)27(т)22.(н)18.(и)19(к) —34.(щ)15.(е) — 18.(и)21.(м)10(а) — 25.(р)10.(а)17.(з)22.(н)23.(о) 26.(с)19.(к)18(й) — 27.(т)15(е) —

26.(с)18(и) — 17.(з)10(а) — 23.(о)27.(т)18.(и)12(в)10(а).22.(н)18.(и)15(е) — 18(и) — 12.(в)25.(р)10.(а)34.(щ)10(а).22.(н)18.(и)15(е) 22.(н)15.(е)13(г)

23.(о)12.(в)23(о) — 17.(з)10(а) — 27.(т)10.(а)26(с) 13.(г)23.(о)14.(д)18.(и)22.(н)10(а) —22.(н)23(о) — 22.(н)10.(а)24.(п)25.(р)23.(о)27.(т)18.(и)12(в) —

13.(г)20.(л)15.(е)14.(д)10.(а)21(м) — 32.(ч)18(й) — 27.(т)28.(у)19(к) — 13.(г)14.(д)15.(е)27.(т)23(о) 18.(и)21.(м)10(а) — 22.(н)15.(е)19.(к)23(о) 20.(л)19.(к)23(о)

14.(д)28.(у)33(ш) — 18(й) 23.(о)32.(ч)10.(а)19.(к)12.(в)10.(а)27(т) — 11.(б)20.(л)10.(а)13.(г)23.(о)24.(п)23.(о)20.(л)28.(у)32.(ч)22.(н)23(о) —

12.(в)25.(р)15.(е)21.(м)15(е) — 17.(з)10(а) — 14.(д)10(а) — 21.(м)18.(и) 22.(н)10.(а)27(т) — ( 11.(б)23.(о)13(г) — 14.(д)10.(а)18.(и)21(м) — 15(е) —

22.(н)10(а) — 24.(п)23.(о)21.(м)23.(о)34(щ) —), 32.(ч)28.(у)12.(в)10.(а)21(м) — 19.(к)10.(а)19(к) — Г-н 18(Й) — 11.(Б)28.(у) 22.(н)15.(е)26.(л)19.(к)23(о)

18(й) — Г-н 21(М)—12.(В)10(а).26.(с)18.(и)20.(л)18.(и)28(у) 18.(и)26.(с)19.(к)10.(а)27(т) — 18.(й)10.(а)12.(в)22.(н)23(о) — 14.(д)10(а) —

26.(с)23.(о)11.(б)15.(е)25.(р)10.(а)27(т) — 24.(п)23.(о)21.(м)23.(о)34(щ) — 17.(з)10.(а) 27.(т)15.(е)30.(х) 24.(п)10.(а)25.(р)18,(и) 12.(б)10.(а)25.(р)28.(у)27(т) —

18(й) — 21(м) 23.(о)20.(л)18.(и)12(в) — 23.(о)27(т) — 25.(р)10.(а)17.(з)22.(н)18(и) — 24.(п)15.(е)25.(р)26.(с)23.(о)22.(н)18,(и) 27.(т)23(о) —

12.(в)15.(е)25.(р)12.(в)10.(а)21(м) — 32.(ч)18(й) — 22.(н)15(е) — 15(е) — 14.(д)23.(о)17.(з) 12.(в)23.(о)20.(л)15.(е)22.(н)23,(о)

10(а) 11(б) 12(в) 13(г) 14(д) 15(е) 16(ж) 17(ж) 18(й) 19(к) 20(л) 21(м) 22(н) 23(о) 24(п) 25(р) 26(с) 27(т) 28(у) 29(ф) 30(х) 31(ц) 32(ч) 33(ш) 34(щ)

12.(в)18.(и)34.(щ)15(е) — 32.(че)15 — 18.(и)21(м) — 14.(д)10.(а)18.(й)27.(т)15.(е) — 27.(т)23.(о)32.(ч)22.(н)18(и) — 18.(и)17.(з)18.(и)10.(а)26.(с)22.(н)15.(е)

22.(н)18.(и)10(а) — 27.(т)10(а) — 19.(к)10.(а)19(к) — 14.(д)10(а) — 26.(с)20.(л)15.(е)14.(д)12.(в)10.(а)27;(т) — 22.(н)15.(е)13.(г)23(о) —

26.(с)23.(о) 26.(с)27.(т)10.(а)12(в) Г-н 21.(М)10.(а)22.(н)23.(о)20.(л)18(и) — 13.(г)23(о) — 24.(п)25.(р)18.(и)15.(е)20(л) 23.(о)27(т)

10.(А)20.(л)15.(е)19.(к)26.(с)10.(а)22.(н)14(д) — 25.(р)18.(и)10(а) — 23.(о)27(т) — Г-н 12.(В)18.(и)32.(ч)10(а) — 24.(П)10.(а)22.(н)23.(о)12.(в)18.(и)32.(ч)10(а);

очакваме отговорити —

24.(п)25.(р)15.(е)17.(з)18.(и)14.(д)15.(е)22.(н)27.(т)18.(и)22(н) — 23.(о)27.(т) — 27.(т)25.(р)18.(и)11.(б)28.(у)22.(н)10.(а)20.(л)10(а)

Д Хр Попов

Дешифровката на черновата е:

«Господине И. П. Грудов!

В Букурещ

Состава или начина[,] ради созаклетниците[,] когото щехте да ми провождате[,] до днес не сам приел. Причината непознавам. Тук прочетох у Г-н Маноли Василиу него состав. Виждам ватре[,] чй всекой созаклетник ще има разноските си за отивание и вращание негово за тас година[,] но напротив. Гледам[,] чи тук гдето има неколко душ и очакват благополучно време[,] за да минат (бог да им на помощ). Чувам как г-н Й. Бунелко й г-н М. Василиу искат йавно да соберат помощ за тех[:] napu[,] барут й молив от разни персони[,] то вервам[,] чи не е дозволено. Вище[,] че им дайте точни изиаснениата как да следват него состав. Г-н Маноли го приел от Александрии от Г-н Вича Пановича.

очакваме отговорити —

Д Хр Попов».

В оригинала, изпратен до Ив. Грудов се забелязват някои дребни промени:

«Т. Магурелле 10 Мая 1867

Г-да 18.24.13.25.28.14.23.12!

В Букурещ

26.23.26.27.12.10 — 18.20.18 — /22.10.32.22.10 — / 25.10.14.18 — 26.23.17.10

19.20.15.27.22.18.38.18 27.15 — 19.23.13.23 27.23 — 34.15.30.27.15 — 14.10 — 21.18

24.25.23 — 12.23 16.14.10.27.15 14.23 — 14.22.15.26 22.15 26.10.21 —

24.25.18.15.20 —, 24.25.18 — 32.18.22.10. 27.70 — 22.15.24.23.17.22.10.12.10.21 —,

27.28.19 — 24.25.23. — 32.15.27.23.30 — 28 — Г-на 21.10.22.23.20.18 — 12.10.

26.18.20.18.28 — 22.15.13.23 — 26.23.26.27.10.12 — 12.18.16.14.10.21

12.10.2725.15 32.18, 12.26.15.19.23.18 26.23.17.10.19.20.15.27.22.18.19 —

34.15 18.21.10 25.10.17.22.23. 26.19.18 27.15 — 26.18 17.10

23.27.18.12.10.22.18.15 18 12.25.10.34.10.22.18.15 22.15.13 23.12.23 —

17.10 — 27.10.26 13.23.14 — 18.22.10 —22.23 — 22.10.24.25.23.27.18.12 1320.15 —

14.10.21 — 32.18 — 27.28.19 — 13.14.15 — 27.23 18.21.10 — 22.15.19.23.20.19.23

14.28.33 — 18 — 23.32.10.19.12.10.27 11.20.10.13.23.24.23.20.28.32.22.24 —

12.25.15.21.15 — 17.10 14.10 21.18 22.10.27. ( 11.23.13.14.10.18.21 15

22.10 — 24.23.21 — 23.34 —), 22.23 — 32.28.12.10.21 — 19.10.19 — Г-н 18 —

11.28. 22.15.26.19.23 — 24.25.15.17.18.14.15.22.27.28.22.10 — 23.27 —

27 — 25.18. 11.28.22.10.20.10 — 18 — Г-н 21—12.10.26.18.20.18.28, —

18.26.19.10.27 — 18.10.12.22.23 — 14.10 — 26.23.11.15.25.10.27 — 24.23.21.23.34 —

17.10.27.15.30:24.10.25.18,12.10.25.28.27 — 18 — 21.23.20.18.12

23.27 — 25.10.17.22.18 — 24.15.25.26.23.22.18,27.23 12.15.25.12.10.21 —

32.18. — 22.15 — 15 — 14.23.17. 12.23.20.15.22.23, 12.18.34.15 —

32.15 — 18.21 — 14.10.18.27.15 — 27.23.32.22.18 — 18.17.18.10.26.22.

22.18.10 — 27.10 — 19.10.19 — 14.10 — 26.20.15.14.12.10.27; 22.15.13.23 —

26.23. 26.27.10.12 — Г-н 21.10.22.23.20.18 — 13.23 — 24.25.18.15.20. —

23.27 — 10.20.15.19.26.10.22.14 — 25.18 — 23.27. Г-н 12.18.32.10

24.10.22.23.12.18.32.10; — Без друго като Ви поздравявам очаквам отговорът Ви и съм ваш съотечественик

№ 10.19.23 — 18.21.10 — 22.15.34.23 — 14.30.25.24.23.24.23.12 (Д. Хр. Попов)

22.23.12.23 — 24.15.32.10.27.15.22.23

21.23.20.18.10 12.18, 24.25.23.12.23.14.15.27.15.22.18

същий-а»(76).

Писмото е публикувано от Д. Т. Страшимиров, като в бележка под линия се съобщава, че то е дешифрирано от Л. Петров, «пазител в архивния отдел при народната библиотека в София»(77). При публикуването на писмото Д. Т. Страшимиров допуска грешка като твърди, че става дума за сложен европейски шифър с латиница.

Като се вземе предвид, че писмото е написано на 10 май, то възстановеният шифър е следният:

10(А),11(Б),12(В),13(Г),14(Д),15(Е),16(Ж),17(З),18(И),19(К),20(Л),21(М),22(Н),23(О),24(П),25(Р),26(С),27(Т),28(У), 29(Ф),30(Х),31(Ц),32(Ч),33(Ш),34(Щ),35(Ь),36(Ъ),37(Ю),38(Я)

Дешифрирано с този шифър, писмото изглежда по следния начин:

Т. Магурелле 10 Мая 1867

И П Грудов

Г-да 18.24.13.25.28.14.23.12!

В Букурещ

26.(С)23.(о)26.(с)27.(т)12.(в)10(а) — 18.(и)20.(л)18(и) — /22.(н) 10.(а)32.(ч)22.(н)10(а) — / 25.(р)10.(а)14.(д)18(и) — 26.(с)23.(о)17.(з)10(а) —

19.(к)20.(л)15.(е)27.(т)22.(н)18.(и)31.(ц)18.(и) — 27.(т)15(е) — 19.(к)23.(о)13.(г)23(о) — 27.(т)23(о) — 34.(щ)15.(е)30.(х)27.(т)15(е) — 14.(д)10(а) —

21.(м)18(и)

24.(п)25.(р)23(о) — 12.(в)23(о) — 16.(ж)14.(д)10.(а)27.(т)15(е) — 14.(д)23(о) —14.(д)22.(н)15.(е)26(с) — 22.(н)15(е) — 26.(с)10.(а)21(м) —

24.(п)25.(р)18.(и)15.(е)20(л) — 24.(п)25.(р)18(и) 32.(ч)18.(и)22.(н)10.(а) — 27.(т)10(а) — 22.(н)15.(е)24.(п)23.(о)17.(з)22.(н)10.(а)12.(в)10.(а)21(м) —,

27.(т)28.(у)19(к) 24.(п)25.(р)23.(о) — 32.(ч)15.(е)27.(т)23.(о)30(х) — 28(у) Г-на 21.(м) 10.(а)22.(н)23.(о)20.(л)18(и) 12.(в)10.(а)

26.(с)18.(и)20.(л)18.(и)28(у) — 22.(н)15.(е)13.(г)23(о) 26.(с)23.(о)26.(с)27.(т)10.(а)12(в) ,12.(в)18.(и)16.(ж)14.(д)10.(а)21.(м)

12.(в)10.(а)27.(т)25.(р)15.(е) — 32.(ч)18,(и) 12.(в)26.(с)15.(е)19.(к)23.(о)18(й) — 26.(с)23.(о)17.(з)10.(а)19.(к)20.(л)15.(е)27.(т)22.(н)18.(и)19(к) —

34.(щ)15(е) — 18.(и)21.(м)10(а) — 25.(р)10.(а)17.(з)22.(н)23.(о) 26.(с)19.(к)18(и) — 27.(т)15(е) — 26.(с)18(и) — 17.(з)10(а)

23.(о)27.(т)18.(и)12.(в)10.(а)22.(н)18.(и)15(е) — 18(и)— 12.(в)25.(р)10.(а)34.(щ)10.(а)22.(н)18.(и)15(е) — 22.(н)15.(е)13(г) 23.(о)12.(в)23(о) —

17.(з)10(а) — 27.(т)10.(а)26(с) 13.(г)23.(о)14.(д)18.(и)22.(н)10(а) —22.(н)23(о) 22.(н)10.(а)24.(п)25.(р)23.(о)27.(т)18.(и)12(в) 13.(г)20.(л)15(е) —

14.(д)10.(а)21(м) 32.(ч)18(и) 27.(т)28.(у)19(к) 13.(г)14.(д)15.(е) — 27.(т)23(о) — 18.(и)21.(м)10(а) — 22.(н)15.(е)19.(к)23.(о)20.(л)19.(к)23(о) —

14.(д)28.(у)33.(ш)18(и) — 18(и) — 23.(о)32.(ч)10.(а)19.(к)12.(в)10.(а)27(т) — 11.(б)20.(л)10.(а)13.(г)23.(о)24.(п)23.(о)20.(л)28.(у)32.(ч)22.(н)24.(о)

12.(в)25.(р)15.(е)21.(м)15(е) 17.(з)10(а) — 14.(д)10(а) — 21.(м)18.(и)22.(н)10.(а)27(т) — (11.(б)23.(о)13(г) —14.(д)10(а) 18(и) 21(м) 15(е) —

22.(н)10(а) 24.(п)23(о).21.(м)23.(о)34(щ) —/,22.(н)23(о) 32.(ч)28.(у)12.(в)10.(а)21(м) — 19.(к)10.(а)19(к) — Г-н 18(и)

11.(б)28.(у)22.(н)15.(е)26.(с)19.(к)23(о) — 24.(п)25.(р)15.(е)17.(з)18.(и)14.(д)15.(е)22.(н)27.(т)18.(и)22.(н)10(а) — 23.(о)27(т) —

27(т).25.(р)18:(и) 11.(б)28.(у)22.(н)10.(а)20.(л)10(а) 18.(и) — Г-н 21(м)—12.(в)10.(а)26.(с)18.(и)20.(л)18.(и)28(у) 18.(и)26.(с)19.(к)10.(а)27(т)

18.(и)10.(а)12.(в)22.(н)23(о) — 14.(д)10(а) 26.(с)23.(о)11.(б)15.(е)25.(р)10.(а)27(т) — 24.(п)23.(о)21.(м)23.(о)34(щ)

17.(з)10.(а)27.(т)15.(е)30:(х) 24.(п)10.(а)25.(р)18,(и)12.(б)10.(а)25.(р)28.(у)27(т) — 18(и) — 21.(м)23(о).20(л).18(и).12(в) —

23.(о)27(т) — 25.(р)10.(а)17.(з)22.(н)18(и) 24.(п)15.(е)25.(р)26.(с)23.(о)22.(н)18,(и) 27.(т)23(о) — 12.(в)15.(е)25.(р)12.(в)10.(а)21(м) —

32.(ч)18.(и) — 22.(н)15(е) 15(е) 14.(д)23.(о)17.(з)12.(в)23.(о)20.(л)15.(е)22.(н)23,(о) 12.(в)18.(и)34.(щ)15(е)

32.(ч)15(е) — 18.(и)21(м) — 14.(д)10.(а)18.(и)27.(т)15(е) — 27.(т)23.(о)32.(ч)22.(н)18(и) — 18.(и)17.(з)18.(и)10.(а)26.(с)22.(н) —

22.(н)18.(и)10(а) — 27.(т)10(а) — 19.(к)10.(а)19(к) — 14.(д)10(а) — 26.(с)20.(л)15.(е)14.(д)12.(в)10.(а)27,(т) — 22.(н)15.(е)13.(г)23;(о) —

26.(с)23.(о)26.(с)27.(т)10.(а)12(в) — Г-н 21.(м)10.(а)22.(н)23.(о)20.(л)18(и) 13.(г)23(о) — 24.(п)25.(р)18.(и)15.(е)20.(л)

23.(о)27(т) — 10.(а)20.(л)15.(е)19.(к)26.(с)10.(а)22.(н)14(д) — 25.(р)18(и) — 23.(о)27.(т) Г-н 12.(в)18.(и)32.(ч)10(а) —

24.(п)10.(а)22.(н)23.(о)12.(в)18.(и)32.(ч)10;(а) — Без друго като Ви поздравявам очаквам отговорът Ви и съм ваш съотечественик

NB. 10.(а)19.(к)23(о) 18.(и)21.(м)10(а) — 22.(н)15.(е)34.(щ)23(о) — 14.(д)30.(х)25.(р)24.(п)23.(о)24.(п)23.(о)12(в)

22.(н)23.(о)12.(в)23(о) — 24.(п)15.(е)32.(ч)10.(а)27.(т)15.(е)22.(н)23(о)

подпис

21.(м)23.(о)20.(л)18.(и)10(а) — 12.(в)18,(и) 24.(п)25.(р)23.(о)12.(в)23.(о)14.(д)15.(е)27.(т)15.(е)22.(н)18(и)

същий-а

А ето и текста на дешифровката:

«Coc[m]aвa или нач[и]на ради созаклятниците, когото щехте да ми провождате, до днес не сам приел. Причината непознавам. Тук прочетох у Г-на Маноли Василиу него состав. Виждам ватре, чи всекой созаклетник ще има разноските си за отивание и вращание негово за mac година, но напротив — гледам, чи тук, гдето има неколко души очакват благополучно време, за да минат (бог да им е на помощ), но чувам как и Г-н И. Бунеско — президентина от трибунала, и Г-н М. Василиу искат иявно да соберат помощ за тех: пари, барут и молив, от разни персони, то вервам, чи не е дозволено. Вище, че им дайте точни изиасн[е]ниата как да следват него состав. Г-н Маноли го приел от Александри[а] от Г-н Вича Пановича. — Без друго като Ви поздравлявам, очаквам отговорът Ви и съм ваш съотечественник

NB: Ако има нещо ново печатено, молиа Ви проводете ни.

Д. Хр. Попов».

Очевидно и в това писмо става въпрос за революционните приготовления на българската емиграция. Трудно е да се определи какъв документ — «състав» или «начин» за «съзаклятниците» — е видял Д. Хр. Попов у В. Панов. Във всеки случай сведението е интересно и заслужава допълнително проучване.

Последното шифровано писмо, с което разполагаме, е изпратено отново от Д. Хр. Попов до Ив. Грудов и се съхранява в архива на К. Цанков:

«Т. Магурелле 6 юния 1867

Г-нъ 14.20.9»

В Букурещ

Поздравленията Ви чрез Г-н Попповича приех и Ви благодаря.

Вчера пристигна тук Един Старец Българин от Село Сомунджиево, а по новому (урание)(78), което село се намира ю час близо до Софийската планина, т. е. полите на планината тамо са появиле 30–35 души панти наречени от турците, и тъй като ся зело известие за тях, проводиле от селото 4 стотици редовни с 3–400 души войска конница — който като ги стигнале удариле ся с тях и държеле боят до 36 часа! После ся завърнале Турците, и какво да донеяат от тамо, само един човешки пръст, когото носиле из селото и сябирале бакшиш с него, сящо и от правителството им дале бакшиш — той пръст може да бъде кяр от техните, защото казва Стареца, чи сящите българе пригледале, чи липсват до 10–15 души от турците(79), понеже те ги имале на Газда по дома си, присем видели, чи докарале и 5–6 коня ранени от турските.

Друг един Българин познат дойде днес от Сърбия, който казва, чи 4 души воеводи минали границата за в България явно, и с доста момци биле, а Илио още не е минал границата, но ся намира в Сърбия, казват, че той има доста момци готови. Присем чул че има тамо неколко хиляди Пушки от Прусиянските, готови за .........(80), Той българин казва че като ишел с Вапора пригледал че е турската страна между Кардонете има наредени и 3–4 чадъра, види ся да има и вардаче. Туку нашите ............(81) още стоят на място, очакват Тодораки Ковачова, гледаме че твърде много ся забави, и незнаеме коя е причината, за това ся в големо неспокойствие приятелите ...............(82). Едни начнаха да искат да ся разидат; — Явете ни некой новини, Поздравете приятелите Свищова. Г-н П. Кръстиова, господин Гр. Д. Начова и пр. — Понастоящем като немаме друго що да Ви пишеме, остаяме

Ваши приятели и познати

X

Ето Ви нумерете на воденичните камание, т. е.

Големините им — 10.26.21 20. 19.20.19.8

Сящият Старец горереченний казва как чувал турците че попържале много едного попа който бил с Пантите, той носил един дървен кръст и бил облечен в одежди Священнически. За та ся види работа че им е испълнил окото — за то ся го много попържале — войска доволна из България нигде нема

Сящия»

Писмото е сгънато като плик с надпис: Dlui Ioan P. Grudov

Pentru Dlui, N Nicogof Напи Zanfir Bucuresti(83)

Като се има предвид, че писмото е написано на 6 юни, това означава, че системата на шифроване е следната:

6(А), 7(Б), 8(В), 9(Г), 10(Д), 11(Е), 12(Ж), 13(З), 14(И), 15(Й), 16(К), 17(Л), 18(М), 19(Н), 20(О), 21(П), 22(Р), 23(С), 24(Т), 25(У), 26(Ф), 27(Х), 28(Ц), 29(Ч), 30(Ш), 31(Щ), 32(Ь), 33(Ъ), 34(Ю), 35(Я)

Използвайки горния шифър, се получава следната дешифровка за двете думи в писмото: И П Г

Г-нъ 14.20.9, т. е. «Г-н Иван П. Грудов» и

Д X Р ПОПОВ

10.26.21 20.19.20.19.8, т. е. «Данаил Хр. Попов».

От дешифровката се вижда, че Д. Хр. Попов е модифицирал използването на шифъра. Докато в предишното шифровано писмо изписва имената без да ги шифрова, а използва шифъра за останалия текст, тук постъпва точно обратно. Вместо да шифрова цялото писмо, той е закодирал само името на подателя и това на получателя.

Това е всъщност единственото писмо на ТЦБК, дешифрирано от нас, но вероятно Ал. Бурмов също е разгадал принципа, по който е съставен шифърът му. На тази мисъл навежда една бележка, написана на ръка върху описа на документа: «Шифър: а — 6, б — 7, в — 8, г — 9, д — 10, е — 11, ж — 12, 3 — 13, и — 14 от проф. Бурмов». Интересното в писмото е, че шифърът не скрива името на получателя — то е адресирано до него на обратната страна на листа. В писмото отново става дума за въстаническите замисли на революционното крило на ТБЦК и за чета, която трябвало да бъде поведена от Т. Ковачев. И това шифровано писмо потвърждава още веднъж революционната нагласа на част от членовете на ТЦБК. Споменаването на момчетата, които чакали Т. Ковачов и не знаели какво да правят, вероятно се отнася до опита на членовете на Комитета да създадат и изпратят чета в България(84).

* * *

Разгледаните по-горе методи на шифроване и запазените документи ни позволяват да направим няколко заключения:

1. Както споменахме и по-горе, всички достигнали до нас писма, шифровани с цифровия шифър на ТЦБК, са дешифрирани от различни хора, по различно време и независимо един от друг. Писмото от 2/14 април на Мартирий до Р. Гръблев е дешифрирано от неизвестен автор. Писмото на В. Рашеев до ТЦБК от 24 април е дешифрирано също от неизвестен автор върху самото писмо. Писмото на Свищовския комитет до ТЦБК от 9 април и оригиналът на писмото на Д. Хр. Попов до Ив. Грудов от 10 май са дешифрирани от Л. Петров. Системата на шифъра в писмото на Д. Хр. Попов до Ив. Грудов от 6 юни вероятно е разгадана от Ал. Бурмов. Всичко това дава повод най-малко за два извода. Вече направихме първия — въпреки че шифърът изглежда труден, той не е, поради линейната последователност на цифрите, използвани за кодиране. Този вид шифри са особено лесни за дешифриране, тъй като е достатъчно дешифриращият да установи от кои цифри се състои шифърът, да ги подреди в естествения им ред и да потърси възможни аналогии с азбуката. Вторият извод е свързан с естеството на настоящото изследване. Тъй като всички разгледани по-горе шифровани писма са вече дешифрирани и не предоставят нов изворов материал, то изказаните по-долу мисли ще имат за цел най-вече да обобщят и свържат в едно цяло познатите ни факти.

2. Нямаме данни за времето на съставянето на шифъра. Вероятно той е бил факт около датата на създаването на устава на ТЦБК (декември 1866–февруари 1867 г.)(85), тъй като използването му е регламентирано в член 12. Напълно е възможно да е създаден и преди тази дата, като резултат от натрупания организационен опит на членовете на комитета. Към подобна мисъл навеждат вече цитираните спомени на Ат. Андреев, че през лятото на 1866 г. е получил шифровано писмо от ТЦБК.

3. Липсва информация относно произхода на шифъра. Можем да предположим, че поне в началото той е част от цялостната атмосфера на тайнственост, която членовете-основатели са се опитвали да създадат около комитета. Знаем, че Ив. Касабов се е вдъхновявал от литературата за италианските карбонари и други тайни общества(86). При липсата на достатъчно данни, най-логично е да търсим в литературните, а не в личностните или в организационните влияния създаването на първия български революционен шифър. Но дори и в началото шифърът да имал по-скоро «представителни» функции, то постепенно, с нарастването на опита и с революционизирането на ситуацията през 1867 г. членовете на ТЦБК започват ефективно и целенасочено да го използват в своята кореспонденция.

4. ТЦБК използва три метода за шифроване на информация: симпатично мастило, заменяне на имена с цифри и цифров шифър. Можем да предположим, че най-разпространен е бил последният, тъй като от него разполагаме с най-много запазени документи. Не знаем дали той е бил в употреба по време на първата фаза от дейността на ТЦБК. Както видяхме, за това време разполагаме само с откъслечни сведения. Със сигурност той е основният метод за предаване на секретна информация по време на втората фаза от дейността на ТЦБК. Това се дължи на два основни фактора. На първо място, на нарасналата активност на членовете на ТЦБК във връзка с революционната ситуация от началото на 1867 г. Другият важен фактор е, че през втория етап от своето развитие ТЦБК поддържа засилени революционни контакти както с вътрешността на страната, така и с комитети в и извън Румъния (Свищов, Турно Магуреле, Белград, Одеса).

5. Времето на разпространение на шифъра на ТЦБК е добър индикатор за периода на най-голямата активност на революционното крило на комитета. Първото писмо, написано с шифър, е от 2/14 април 1867 г., последното от 6 юни 1867 г. Разменената шифрована кореспонденция е доказателство за революционните настроения сред част от членовете на ТЦБК през пролетта и ранното лято на 1867 г. Както видяхме, всички разгледани шифри отразяват по един или друг начин този факт. Не е случайно, че след лятото на 1867 г. не са запазени шифровани писма. След впечатляваща, но краткотрайна активност през пролетта и ранното лято, революционното крило в ТЦБК постепенно отслабва своята дейност.

6. Проучването на шифрите, използвани от ТЦБК, ни позволява да затвърдим досегашните предположения за географския обхват на комитета Този въпрос е добре проучен(87). Използването на шифъра от комитетите в Белград и Одеса говори в полза на предположението, че те са представлявали клонове на ТЦБК.

7. Както вече отбелязахме, нямаме информация за това кой е създателят на шифъра. От откритите писма обаче можем да установим най-честия негов ползвател. Всички шифровани с цифровия шифър послания, с изключение на писмото на отец Мартирий до Райчо Гръблев, са адресирани до Ив. Грудов или са намерени в неговия архив. Това показва важната роля, която той е играл във втората фаза от развитието на ТЦБК. Според П. Кисимов, Ив. Грудов изпълнява «архиварска длъжност» и у него се пази печата на комитета(88). Ив. Касабов също си спомня, че документите на ТЦБК се съхранявали от Ив. Грудов(89). Като имаме предвид, че голяма част от шифрованите писма са изпратени до него, можем да предположим, че Ив. Грудов, освен че съхранява архива на ТЦБК, отговаря и за шифрованата кореспонденция. На това предположение ни навежда и К. Цанков, който твърди, че «Ключът на шифрите, може би, се намира между книжата на починалия в Букурещ Иван Грудов (габровец), член на комитета»(90). Отново К. Цанков съобщава в писмо до Ст. Заимов от 21 декември 1895 г., че в запазения архив на Ив. Грудов се намират «Шифровани писма из Свищов, Търну Магурели, Зимнич и пр.».(91) Сведението е много интересно, тъй като разкрива, че освен достигналите до нас писма от Свищов и Турну Магурели, в архива на Ив. Грудов са били запазени и шифровани писма от други градове — «Зимнич и пр.».

Интересен е и фактът, че и П. Кисимов, и К. Цанков, въпреки че са разполагали с шифрованите писма, а и въпреки че са едни от ръководителите на комитета, не могат да си спомнят за метода на шифроване. Фактът, че шифърът е твърде лесен, още веднъж ни навежда на мисълта за важната роля на Ив. Грудов.

8. Изискването на чл. 12 от устава на ТЦБК да се изгарят получените писма трябва да ни направи по-предпазливи по отношение на изводите, изложени по-горе. Възможно е да са съществували още много шифровани писма между други членове на ТЦБК, освен тези от и до Ив. Грудов, които да не са достигнали до нас.

9. Обстоятелството, че въпреки разпоредбите на устава, шифрованите писма (или поне част от тях) не са изгорени, ни води към още един извод този път за организационното състояние на ТЦБК. Очевидно зад показната и понякога артистична тайнственост се криели не особено строги конспиративни принципи. Достигналите до нас мемоарни свидетелства в пълна мяра подкрепят този извод(92).

10. Част от шифрованите писма, изпратени до Ив. Грудов, не се намират в неговия личен архив, а в архива на К. Цанков. Трудно е да се определи причината. Едно от възможните предположения е, че поради направения обиск от страна на румънската полиция в дома на Ив. Грудов част от документите са дадени на съхранение от К. Цанков(93).

* * *

Въпреки че използваният от ТЦБК шифър не е твърде сложен, въпреки че понякога при неговата употреба се забелязват наивни грешки (например случая с писмото на Д. Хр. Попов до Ив. Грудов, където името на последния е шифровано, а в същото време е изписано върху обратната страна на листа като получател), това не намалява значението на факта, че членовете на комитета създават и въвеждат в употреба първия български революционен шифър. Появата на този шифър съвсем закономерно съвпада с революционизирането на част от членовете на комитета от края на 1866 г. и началото на 1867 г. и с необходимостта да се поддържа сериозна по обем секретна кореспонденция с вътрешността на страната, с комитетите в Белград и Одеса, както и с членовете на ТЦБК в румънските градове.

Използването на шифри и симпатично мастило от ТЦБК е важен етап от развитието на българските революционни организации през Възраждането. С основание можем да твърдим, че членовете на комитета за първи път въвеждат в революционната практика широката употреба на тайнописни(94) и шифровъчни(95) методи. От времето на Г. С. Раковски ни е познат само един и то не много сръчен опит за шифроване(96), изключая, разбира се, неговата дипломатическа кореспонденция(97). От друга страна, е видима приемствеността между тайнописните методи, употребявани от ТЦБК и онези, които няколко години по-късно използват БРЦК и Вътрешната революционна организация(98). Това не е случайно съвпадение. То показва организационната и личностната приемственост между ТЦБК и създалите се след него революционни структури. Според сполучливия израз на Д. Т. Страшимиров, със създаването на Тайния комитет започва т. н. «комитетско десетилетие», довело в крайна сметка до освобождението на България. Важна, дори неотделима част, от дейността на комитетите в това десетилетие е употребата на методи за предаване на секретна информация. Проучването и дешифрирането им ни позволява да търсим нови и непознати до този момент извори за националноосвободителното ни движение. Сравняването помежду им пък ще ни помогне да проследим вътрешните връзки на приемственост между различните организации и дейци.

Бележки

1. Кисимов, П. Моите спомени. История с документи и писма. Ч. 3. С., 1903, с. 20, 21, 32.

2. Касабов, И. Моите спомени от Възраждането на България с революционни идеи. С., 1905, 136–137; Кисимов, П. Цит. съч., с. 32.

3. Заимов, С. Миналото. Етюди върху «Записките» на Захари Стоянов. Състав., и научни студии К. Шарова. С., 2004, с. 9.

4. Шарова, К. Централизираното ръководство на революционните сили (1858–1867). — ИДА, 58, 1989, с. 86.

5. Бурмов, А. Таен централен български комитет. (Образуване и първи период от развити ето му). — В: А. Бурмов. Избрани произведения в три тома. Т. 2. С., 1974, 58–81; Бурмов, А. Таен Централен български комитет. (Втори период от съществуването му). — В: А. Бурмов. Избрани произведения. Т. 2, 82–106.

6. За създаването и първия период от дейността на ТЦБК вж.: Страшимиров, Д. Т. Комитетско десетилетие (епоха на комитетите) 1866–1867 г. — В: България 1000 години 927–1927. С., 1930, с. 866; Бурмов. А. Таен централен..., (Образуване и...); Червенков, Н. Политические организации болгарского национально-освободительного движения во второй половине 50–х–60–е гг. XIX в. Кишинев, 1982, с. 55; Велики, К. Страници из миналото на българския народ. С., 1987, с. 140; Нушвв, Ц. Създаване на Българския таен централен комитет. — В: Втори международен конгрес по българистика 1986 г. Доклади. Т. 7. България през XV–XIX в. С., 1989, с. 449.

7. Подробно по този въпрос с цитиране на различните становища у Нушев, Ц. Българският таен централен комитет и четите от 1867–1868 г. — Изв. НБКМ, 20 (26), 1992, с. 142 и сл.

8. Кисимов, П. Цит. съч., с. 30.

9. Бурмов, А. Таен централен..., (Образуване и първи...), с. 76.

10. НБКМ — БИА, ф. 116, а. е. 3, л. 23. Основното законоположение на народните тайни комитети. Ръкопис. Оригинал; Кисимов, П. Цит. съч., с. 100; Касабов, И. Цит. съч., с. 64; Ив. Стоянов подробно анализира документа: Стоянов, И. Уставните документи на Тайния централен български комитет — начало на нов етап в националноосвободителното движение. — ИДА, 79, 58–61, 69–90.

11. ДА — Велико Търново, ф. 54К, оп. 1, а. е. 7. Спомени на Ив. Кършовски за подготовката, преминаването и бойните действия на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю в България през 1867 г. Елена. Ръкопис. Оригинал. Същите спомени са публикувани с малки промени в Кършовски, П. С. Из Миналото. Елена, 1927, с. 32.

12. НБКМ — БИА ф. 116, а. е. 3, л. 3. Поверително писмо. Ръкопис. Оригинал.

13. Кисимов, П. Цит. съч., с. 102–103.

14. Касабов, И. Цит. съч., с. 70.

15. Кисимов, П. Цит. съч., 102–103.

16. Касабов, И. Цит. съч., с .70.

17. Бурмов, А. Таен централен ... (Образуване и първи ...), с. 76.

18. Пак там, с. 81.

19. Касабов, И. Цит. съч., с. 58.

20. В изследването си върху печатите на българските революционни комитети в периода 1862–1876 г. Хр. Дерменджиев не споменава нито един от двата печата. Дерменджиев, X. Печатите на българските революционни комитети 1862–1876. — ИБИД, XXXII, 1978, 137–159.

21. НБКМ — БИА. ф. 116, а. е. 3, л. 17. Писмо на Ив. Касабов до ТЦБК. Ръкопис. Оригинал.

22. Пак там, ф. 154, а. е. 5, л. 8. Писмо от Ст. Ряпов, Букурещ до Ив. Касабов, Плоещ. Ръкопис. Оригинал.

23. Пак там, ф. 116, а. е. 3, л. 20–22.

24 Според голяма част от изследователите уставът е създаден в началото на 1867 г. — най-късно през втората половина на февруари: Бурмов, А. Таен Централен ... (Втори период ...), с. 84; Трайков, В. Георги Стойков Раковски. Биография. С., 1976, с. 338; Червенков, В. Цит. съч., с. 56. Кр. Шарова предполага, че новият устав е съставен между май и октомври 1867 г. Вж. Шарова, К. Централизирано ръководство на революционните сили (1858–1867). — ИДА, 58, 1989, с. 80. Най-аргументирано звучи предпазливото мнение на Ив. Стоянов, че уставът е създаден между декември 1866 г. и февруари 1867 г. Вж. Стоянов, И. Уставните документи ..., с. 61.

25. Касабов, И. Цит. съч., с. 70. Сравни приложения 1 и 2.

26. НБКМ — БИА, ф. 154, а. е. 21, л. 31. Тетрадка с шифър. Ръкопис. Оригинал.

27. Стоянов, И. Уставните документи..., с. 59.

28. Пак там, с. 58.

29. Шарова, К. Любен Каравелов и българското освободително движение 1860–1867 (ЛКБОД). С., 1970, с. 212.

30. НБКМ — БИА, IIА 9281. Шифровано писмо от монах Мартирий до Р. Гръблев. Ръкопис. Препис. Писмото е публикувано в Страшимиров, Д. Т. Васил Левски. Живот, дела, извори. Т. 1. С., 1929, 392–393.

31. НБКМ — БИА, ф. 5, а. е. 3, л. 33–34. Писмо на Д. Хр. Попов, Т. Магуреле до Ив. Грудов, Букурещ. Ръкопис. Оригинал.

32. Писмо от Свищовския комитет (написано с почерка на Гр. Начович (до ТЦБК), адресирано до Ив Грудов. Ръкопис. Оригинал. Публикувано в Христов, Г. п. Свищов в миналото. Свищов, 1929, 215–216.

33. Касабов, И. Цит. съч., 97–99.

34. Шарова, К. ЛКБОД, с. 212.

35. НБКМ — БИА, ф. 88, а. е. 1, л. 1. Чернова на писмо на Д. Хр. Попов, Т. Магуреле, до Ив. Грудов, Букурещ. Ръкопис. Оригинал.

36. Касабов, И. Цит. съч., 97–99; Оригиналът на описания от Ив. Касабов шифър се съхранява в НБКМ — БИА, ф. 154, а. е. 21, л. 31. Тетрадка с шифър. Ръкопис. Оригинал. Става дума за шифъра, донесен от Т. Райнов и Р. Гръблев след обиколката им в Западна Европа и съставен от М. Бакунин. Този шифър ще бъде предмет на отделно изследване.

37. ДА — Велико Търново, ф. 54К, оп. 1, а. е. 7. Спомени на Ив. Кършовски за подготовката, преминаването и бойните действия на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю в България през 1867 г. Елена. Ръкопис. Оригинал.

38. За тази интересна личност виж: Шарова, К. ЛКБОД, 176–179; Възвъзова-Каратеодорова, К. Автобиографично писмо на йеромонах Мартирий проповедник. — В, 1976, № 1, 92–95.

39. НБКМ — БИА, IIА 9281. Шифровано писмо от монах Мартирий до Р. Гръблев. Ръкопис. Препис. Писмото е публикувано в ДТСВЛ, с. 392–393.

40. He разполагаме с азбуката, възприета от ТЦБК, затова правим относително произволна възстановка.

41. Вижда се, че има несъществени разлики между нашата дешифровка и тази, намираща се в БИА и публикувана от Д. Т. Страшимиров.

42. Шарова, К. ЛКБОД, с. 211.

43. Пак там, с. 179.

44. Пак там, с. 149.

45. Пак там, с. 157.

46. Кисимов, П. Цит. съч., с. 105.

47. Пак там, с. 186.

48. Забунов, И. Болгарский комитет в Одессе в 1867–1868 гг. — В: 100–летие освобождения Болгарии от османского ига. 1878–1978. М., 1978, с. 94.

49. Пак там, с. 100.

50. Генчев, Н. Одеското българско настоятелство. — Годишник на Софийския университет. Философско-исторически факултет, 64, 1970, кн. 3, с. 98.

51. Шарова, К. ЛКБОД, с. 154.

52. Забунов, И. Болгарский комитет в Одессе ..., с. 100.

53. Кирилова, А. Тайният централен български комитет и Одеският комитет през 1867 г. — В: Българско възраждане. Идеи. Личности. Събития. Т. 6. С., 2005, 144–161.

54. Пак там.

55. Из архивата на Найден Геров. Т. 1. С., 1911, с. 273.

56. Забунов, И. Болгары юга России и национальное болгарское возрождение в 50–70–е гг. XIX в. Кишинев, 1981, 65–71; Кирилова, А. Доставката на оръжие по време на събитията от 1868–1869 година на Балканите. — ВИС, 1999, № 3, 7–23.

57. Бурмов, А. Таен централен ... (Втори период ...), 92–93; Нушев, Ц. Българският таен централен комитет и четите от 1867–1868 г. — Изв. НБКМ, 20 (26), 1992, с. 139; Якимов, Г. Пандели Кисимов. Живот и дейност. С., 2003, с. 185.

58. Подробно по въпроса вж.: Стоянов, И. Идеите на българските възрожденци за автономия и дуалистична държава. — В: Дойнов, Д, И. Стоянов. Възобновяването на българската държавност 1762–1878. Идеи и проекти. С., 2002, 29–36; Стоянов, И. Идеите за автономия и дуалистична държава в българската политическа мисъл и практика преди освобождението. — В: Българско възраждане. Идеи, личности, събития. Т. 5. С., 2003, 84–87; Якимов, Г. Пандели Кисимов..., 179–190.

59. За Свищовския комитет съществува значителна по обем литература. Особено внимание заслужава статията на Плетньов, Г., Л. Спасов. Свищовското съзаклятие (1866–1867 г.). — ВИС, 1980, № 3, 124–132. Последната работа посветена на въпроса е на Стоянов, И. Тайният комитет в Свищов 1866–1867. — В: Свищов — страници от възрожденското му минало и освобождението на България. Свищов, 2002, 113–121.

60. Свобода, бр. 3, 17 ян. 1871.

61. НБКМ — БИА, ф. 512, а. е. 153, л. 7. Анонимни спомени, вероятно на Гр. Начович. Ръкопис. Оригинал.

62. НБКМ — БИА, ф. 116, а. е. 3, л. 39. Писмо от Свищовския комитет (написано с почерка на Гр. Начович) до ТЦБК, адресирано до Ив. Грудов. Ръкопис. Оригинал.

63. Стоянов, И. Тайният комитет в Свищов 1866–1867..., с. 117.

64. Якимов, Г. Пандели Кисимов ..., 196–197.

65. Из архивата на Найден Геров. Т. 1., с. 745.

66. НБКМ — БИА, ф. 512, а. е. 153, л. 25. Анонимни спомени, вероятно на Гр. Начович. Ръкопис. Оригинал.

67. Пак там, ф. 154, а. е. 4, л. 34. Обявление към българския народ от Централний народен комитет. Печ. Оригинал.

68. Пак там, а. е. 21, л. 13. Шифровано писмо на Свищовския комитет (с почерка на Гр. Начович) до ТЦБК, адресирано до Ив. Грудов. Ръкопис. Оригинал.

69. Христов, Г п. Цит. съч., 215–216.

70. НБКМ — БИА, ф. 154, а. е. 21, л. 14. Под текста на дешифровката на писмото е написано: «Дешифрирал: Люб. Петров, пазител в Архивния отдел при Народната библиотека в София».

71. Има само няколко незначителни разлики от дешифровката, публикувана от Г. п. Христов.

72. НБКМ — БИА, ф. 88, а. е. 1, л. 1. Чернова на писмо от Д. Хр. Попов, Т. Магуреле, до Ив. Грудов, Букурещ. Ръкопис. Оригинал.

73. Пак там, ф. 5, а. е. 3, л. 16–17. Шифровано писмо на Д. Хр. Попов, Т. Магуреле, до Ив. Грудов, Букурещ. Ръкопис. Оригинал.

74. Пак там, ф. 88, а. е. 1, л. 1. Чернова на шифровано писмо от Д. Хр. Попов, Т. Магуреле, до Ив. Грудов, Букурещ. Ръкопис. Оригинал.

75. Тези редове са зачертани в самата чернова. Началото на шифрованата азбука, започва от «4», при което цифрите 19 : 18 : 7 19.22.8.17.6 се дешифрират като «И. П. Грудов».

76. НБКМ — БИА, ф. 5, а. е. 3, л. 16–17. Писмо на Д. Хр. Попов, Т. Магуреле, до Ив Грудов, Букурещ. Ръкопис. Оригинал.

77. Страшимиров, Д. Т. В. Левски. Извори. Т. 1. С., 1929, 396–397.

78. Орхание.

79. Тук отгоре на реда е добавено: «може и повече да са били».

80. Така е в текста.

81. Така е в текста.

82. Така е в текста.

83. НБКМ — БИА, ф. 5, а. е. 3, л. 33–34. Опис към документа.

84. Нушев, Ц. Българският Таен Централен ..., с. 140.

85. Вж. бел. 23.

86. Касабов, И. Цит. съч., с. 45.

87. Бурмов, А. Таен централен ... (Образуване и първи ...), 76–77.

88. Кисимов, П. Цит. съч, с. 91.

89. Касабов, И. Цит. съч., с. 58.

90. Заимов, С. Миналото. Етюди върху «Записките» на Захари Стоянов. Съставителство и научни студии Kp. Шарова. С., 2004, с. 396.

91. Пак там.

92. НБКМ — БИА, ф. 512, а. е. 153, л. 25. Анонимни спомени, вероятно на Гр. Начович. Ръкопис. Оригинал.

93. Нушев, Ц. Българският Таен Централен ..., с. 140.

94. Шифровъчните методи не прикриват съществуването на секретно послание, а го преобразуват в неразбираемо за външния човек чрез различни трансформации на явния текст.

95. Чрез тайнописните методите се прикрива самото съществуване на послание. Между тях са използването на симпатични мастила.

96. АГСР, Т. 1, с. 825, 28 окт. 1861 г., Цариград, Стоил Балкански до Г. С. Раковски, Белград.

97. Илиев, И. Мисията на Г. С. Раковски в Черна Гора и Гърция от 1863 г., проучена чрез достигналата до нас шифрована и нешифрована дипломатическа кореспонденция. — В: Българско Възраждане идеи, личности, събития. Т. 7, 2005, 150–181.

98. Илиев, И. Симпатични мастила, «скари» и цифрови шифри, използвани от Васил Левски в периода 1870–1872 г. — ИП, 2005, № 5–6, 62–63.