Как да съхраним архивното снимково богатство
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова
Автори: Ружа Симеонова, Рени Марчева
Дизайн: Давид Нинов
София, 2011
Ежедневието ни, плановете ни за бъдещето, постиженията или неуспехите ни — всичко, което ни изпълва като духовност или ни заобикаля като действителност, е резултат от историческото ни минало и нашето отношение към него. Оставените от предходните поколения материални следи и словесно богатство са родовата ни памет, което е и нашият принос към световното културно-историческо наследство. Именно опазването и възстановяването му във вид, който да въздейства и стимулира съзнанието, чувствата и отговорностите на хората, е дълг на обществеността, на държавните и регионалните институции, на научните работници.
В нашата страна интересът към миналото и историческите старини датира още от времето на Паисий Хилендарски. Той преминава през проучванията и диренията на Юрий Венелин, Васил Априлов, Г. С. Раковски и др. дейци на Възраждането(1), за да достигне след създаването на княжество България пpeз 1878 г. до държавна политика, която се опитва по пътя на законодателството да осигури защитата и поддържането на материалните и нематериалните паметници на културата(2).
В най-ново време в медийното и научното пространство се правят опити за едно твърде общо дефиниране на понятието културно-историческо наследство, което определя и обектите, които попадат в неговите граници. Това са:
— архитектурна памет, разкопки, крепости, съкровища;
— исторически местности и селища;
— църкви, манастири и оброчища;
— стари столици;
— легенди и предания, фолклор.
Този списък обаче е твърде общ. В него не е намерило своето самостойно и равнопоставено място документалното историческо наследство във всичките му форми и разновидности. Така встрани от интереса на отговорните за опазването на националната памет фактори остава активното търсене на пътища и средства за опазването на националния архивен фонд. Но проблемът съществува и се задълбочава не само поради неумолимия фактор «време», а и заради засиленото през последните десетилетия търсене и използване на документи. Напоследък в обръщение е въведено и понятието «наследство в риск», което обаче има отношение само към недвижимите паметници на културата. Старите документи и снимки, дял от националния научно-документален архив, респективно като част от културно-историческото наследство, също изискват специално внимание и грижи.
По тази причина насочваме вниманието на научната общност конкретно към проблемите на използването и опазването на архивните фотографски колекции. В днешно време с такива сбирки разполагат не само държавните и регионалните архиви и музеи. Различни по обем и хронологичен обхват фотографски сбирки имат художествените галерии и библиотеките, научните институти, редакциите на вестниците и телевизиите, частните колекционери и пр. Ето защо, въпреки че става дума за специфични по насоки, характер и време фотографски колекции, въпросът за тяхното съхраняване и използване е един и същ и еднакво важен за всички.
Реално погледнато, фотографските изображения, независимо с коя област на изкуството или знанието са свързани, не признават времеви, езикови или физически граници Те са всепроникващи, особено при нивото на съвременните технологии. Тяхната информация или въздействие като естетика, история или чиста наука ги превръщат не само в огледало на технологичните достижения, но и в доказана част от световното културно-историческо наследство. В световен мащаб през последните десетилетия интересът към фотографията преживява истински бум. Снимките се търсят като изкуство, отбелязва се сериозен интерес към връщането на старите фотографски техники, те са колекционерска страст, на тях вече учените гледат като на пълноценни исторически извори. В свое интервю пред руския вестник «Газета», завеждащата отдела за фотографии при Музея д’Орсе в Париж Доминик де Фон-Рео говори за засиленото внимание към старите снимки. Тя подчертава настъпилата след 1995 г. рязка промяна в търсенето им. Цените им само във Франция са скочили до 10–20 пъти, като съотношението за същите материали на антикварните борси в Лондон и Ню Йорк е в пъти повече(3).
През 1998 г., от страна на ЕСРА (Европейската комисия по опазване и достъп) е предизвикано създаването на проекта SEPIA — «Осигуряване на опазването и достъпа до фотографските изображения в европейските страни». В разстояние на две години е направено анкетно проучване в над 140 европейски институти, които имат като обект на дейност поддържането и съхранението на активно действащи фотографски колекции. В резултат на преден план излиза тревожно заключение по отношение на функционирането и опазването на тези специализирани сбирки. Почти всички институти и организации са разширили максимално достъпа до своите колекции, като в същото време извършват минималното по въпроса за опазването им. Оригиналите са поставени в условия на слабо контролиран режим на достъп, което увеличава риска от повреди, чупливост, замърсяване, избледняване на образите и пр. Очевидно е, че по отношение на опазването се прави малко, тъй като голяма част от анкетираните институти нямат сътрудници, които са специализирани да работят именно в областта на опазването на старите фотографии. Друг утежняващ фактор е липсата на достатъчно финансови средства, които да осигурят подходящите условия за удължаване на живота им.
Установено е, че почти 80% от наблюдаваните институти са се насочили към цифровизация на колекциите си или пък предвиждат участие в такива проекти. Общият проблем обаче е не само в това, че масовото дигитализиране не може да реши важните въпроси, свързани с физическото оцеляване на старите снимки. Необходимо е да се отчетат и трудностите, които съпътстват бъдещата електронна обработка на архивните фотографии. Проблем например е създаването на такъв вид описания, които да осигуряват успешен достъп до търсените архивни материали. Освен това анкетните резултати на SEPIA показват, че използването на метаданни все още не е станало общоприета практика и че всички страни от ЕС, чиито институти притежават и разработват специализирани снимкови колекции, е необходимо да се включат и работят в една дълготрайна и разширена обща програма в областта на цифровите файлове(4).
Същият проблем засяга и България. От една страна, той е изразен в засиленото търсене и използване на старите фотографии (най-вече XIX в.), в недостига на финансови средства за осигуряването на подходящи физически, температурни и климатични условия за съхраняването на сбирките, а от друга в липсата на единна програма за действие между сродните институти. Тук трябва да добавим и друг важен факт, който се отнася до регулярното (в миналите години) снабдяване на институциите със стари фотографии. Става дума за оформения през последните години свободен антикварен и арт-пазар за стари фотографии. Именно той засегна драстично качественото снабдяване и обновяване на държавните колекции с архивен снимков материал.
Дългогодишната ни работа със специализираната снимкова сбирка на Народната библиотека «Св. св. Кирил и Методий» в София(5) в качеството ни на историк архивист и реставратор-експерт ни дава основание да поставим тези проблеми като дискусионни, да изразим своето отношение към тях, като споделим накратко и своя опит по поддържането и опазването на архивните снимкови материали от XIX в. Намерението ни е чрез настоящата публикация да споделим своя скромен опит, придобит от обединените усилия на разнородни специалисти в името на общата цел — опазването на архивното фотографско богатство.
Сбирка «Портрети и снимки» притежава почти 80 000 екземпляра оригинали и копия на снимки, които илюстрират историческото развитие на българския народ през Възраждането и в периода след 1878 г., т. е. голяма част от нашата колекция е свързана именно с XIX в. Освен това събраните материали са документално свидетелство за развитието на фотографското изкуство на Балканите и в нашата страна, като същевременно демонстрират постиженията на едни от най-ранните български и чужди майстори на обектива. Наличието на толкова богата и ценна фотографска колекция, снабдена с много добър справочен и научен апарат и публикации, които разкриват съдържанието й(6), ни задължава да търсим пътища за нейното по-нататъшно развитие и дълготрайно опазване. Като най-важни първи стъпки в изграждането на стратегия по съхранението й, бе необходимо да се започне работа по специфичната подготовка на тесни специалисти за работа със снимките — ръководител на снимковата сбирка, консерватор и фотограф. През 1999 г. в София беше организиран образователен курс за подготовка на специалисти-консерватори и ръководители на сбирки под надслов «Опазване и консервация на снимкови колекции». Курсът беше спонсориран от фондация «Отворено общество» с участието на чуждестранен лектор от страна на NEDCC — САЩ (Североизточен Център за консервация на документи). През следващите години специалист-консерватор и фотограф от Народната библиотека «Св. св. Кирил и Методий» преминаха практически курс по опазването, консервацията и реставрация на снимков материал от XIX в. в Центъра на NEDCC в Андовър, Масачусетс. Тяхната практика в Центъра се отрази на качеството на работата със снимковата сбирка на НБКМ. Последва участие в семинари и изложби, работа по подобряване състоянието на редица изключително ценни образци, публикации, свързани с популяризирането на сбирката, предприемането на мерки за подобряване на условията на съхранение на фотографиите и мн. др.
За да се постигне успех в работата с архивните фотографски колекции, е необходимо преди всичко архивните специалисти да имат много добра историческа и архивистична подготовка. Професионалните знания, съчетани с широко познаване на характерните за XIX в. фотографски техники, ще подпомогне ръководителите на сбирките още при първоначалния подбор на материалите. Познаването на характеристиките на различните фотографски процеси се използва за датирането и идентифицирането на самите снимки, а също така играе изключително важна роля при определянето на мерките за опазването им. Тези знания и умения осигуряват възможност за организирането на благоприятни условия за опаковане, съхранение и ползване на всеки вид фотография, съставна част от колекцията.
Старите фотографии имат сложна физическа и химическа структура. От създаването на първата снимка(7) до днес са създадени и използвани десетки фотографски техники и процеси. При всеки един от тях снимките имат свои характерни особености, както и специфика на повреждане. Всички стари фотографии, независимо от техниката на изпълнение, стават «жертва» на естествения процес на стареене. Въпреки това може да се направи много както за намаляването на скоростта, с която той протича, така и за намаляването на външните влияния, сред които е и човешкият фактор.
Повредените снимки, които са с изключителна ценност, често изискват специализирани консервационни третирания. Но консервацията на единични увредени екземпляри в дадена колекция е скъпо струваща дейност, а понякога и неосъществимо решение за запазването им. Вместо това препоръчително е да се вземат превантивни мерки, като правилно съхранение на снимковите материали, специализирано обучение на отговорниците на колекциите и читалните, водене на разяснителна работа с ползвателите и пр. По този деен и не толкова скъп начин може да се осигури един значително по-сигурен и комфортен режим на опазване на старите фотографии.
За доброто поддържане и съхранение на снимковите колекции се изисква специалисти, които имат познания в областта на опазването. Сред тях на първо място, както посочихме, са отговорниците на снимковите сбирки. Тяхната пряка работа със снимките включва (най-общо казано) четири етапа: оценка на фотографиите (като техника на изпълнение, историческа и парична стойност); описване; каталогизиране; подходящо подреждане и съхранение. Работата на специалистите, ангажирани пряко с тази дейност, е много отговорна, предвид многообразните и разнородни снимкови материали, преминаващи ежедневно пред техния поглед. Втората «необходима» група специалисти са консерваторите и реставраторите. За тях е важно да имат подходяща специализация в тази толкова специфична област. Главната им задача се състои не само в опазването на отделната фотография чрез методите на консервацията и реставрацията, но и в създаването и контролирането на оптимален режим на съхранение на цялостната колекция.
Задължително условие за правилното поддържане на снимковия фонд е периодичното му преглеждане от отговорника на сбирката(8). Само така могат да се определят de visu и изведат от общия фонд екземплярите със специални проблеми, които изискват спешни консервационни третирания или стабилизация. Трябва да добавим, че за постигането на по-добър резултат е необходимо в този контролен процес да се включат и работещите в читалните. Те имат преимуществото да бъдат в ежедневен досег със снимковите материали и могат веднага да сигнализират при откриването на проблемни фотографии. Отговорникът на сбирката трябва да определи снимките, на които може да се помогне с подръчни средства. Това включва поставянето на фотографиите в предпазни кутии, евентуалното укрепване на счупените или трошливи снимки чрез разполагането им между специални здрави картонени подложки, отговарящи на определението «архивно качество». Главните проблеми, които трябва да се разпознават и определят, са:
— засегната структура на снимката: трошливост, прегънати краища, отделен свързващ слой или други физически повреди;
— повърхностни проблеми: активен плесенен растеж, зараза от насекоми, нападение на гризачи или употреба на неподходящи лепливи ленти или лепила;
— ефектът «сребърно огледало»: цялостна или частична цветова промяна във визията на снимката.
Ако се установи наличие на някои от посочените проблеми, ръководителите на сбирките трябва да предприемат бързи мерки за оказване на незабавна помощ на увредените материали, в това число и забрана за ползване и репродуциране на засегнатите снимки.
Всеки образец от колекцията трябва да притежава каталожни документи. Тяхната цел е чрез кратка анотация да разкрият съдържанието на обекта и да дадат всички допълнителни сведения, които могат да подпомогнат изследователите (място на създаването, фотографско ателие или името на самия фотограф). Тук са включени и физическите му характеристики, параметрите и данните, които представят основното му качество (оригинал или копие). За да бъде пълна картината, е необходимо да се изработят микрофилм и контактно копие, които ще осигурят визуална представа за обекта и ще го предпазят от допълнителни заснемания. Тези действия очертават ролята и на последния специалист от групата, необходима за правилното обслужване и поддържане на снимковите колекции — фотографа.
Каталогизирането и достъпът до справочните и помощните материали са в подкрепа на опазването на колекцията чрез намаляване на необходимостта от директно използване на оригиналните фотографии. При осигуряване на добро каталогизиране и специализирана консултация при издирването, необходимостта изследователите безразборно да използват оригиналите се редуцира.
В помощ на опазването в последните години идват и новите технологии. Съвременните копирна и компютърна техники имат широки възможности за създаване на изключително качествени изображения. Фотографиите могат да се сканират в лице и гръб, при това с пълноценно отразяване на всяка допълнителна информация върху тях. Така получените изображения могат да се използват многократно, да се манипулират чрез съответните програми с цел подобряване, изчистване и тониране на изображенията, да се репродуцират без проблем и пр. По този начин може да се избегне прекият контакт обект — потребител, което е невъзможно при досегашното използване на контактното копие като източник на информация. Това на този етап е начин да се запазят най-застрашените фотографии до момента, в който започне масовото дигитализиране на колекциите, придружено със съответните програми за ползване(9).
Други действия с палиативен характер са:
— Сканиране с последваща ламинация. Така създаденото копие, което има изключителна прилика с оригинала, се използва пълноценно от ползвателите и пази фотографията.
— Сканиране на поръчани оригинали и качването им на диск, който да се използва многократно. Както вече посочихме, това е палиативна мярка, тъй като не включва използването на метаданни. Тук се препоръчва създаването на подходяща вътрешна система за отбелязване на обработените снимки, което ще позволи вече заснетите материали трайно да се отделят и да не се използват повторно.
— Продължаващо изработване на микрофилми, върху качествени материали, което има и застрахователна функция.
Всичко това трябва да се извършва до момента, в който фотографската колекция бъде включена в обща дигитализационна програма, което ще я направи част от европейския информационен фонд.
Управлението на фотографските колекции включва и подходящо подреждане и съхранение. Осигуряването на необходимите шкафове, предпазни папки и кутии може да намали повредите от разкъсване и пречупване. Доброто съхранение е най-важната защита срещу повреждането на снимките, тъй като фотографските процеси се повлияват силно от вредните химически газове, от високите или ниските температури, от неподходящата влажност на въздуха и пр.
Международните стандарти за опаковките (папки и кутии), използвани за съхранение на архивните фотографии, изискват те да са изработени от хартия и картон, които отговарят на следните критерии: високо съдържание на целулоза (повече от 87%); неутрални стойности на pH (около 6,5–7,5); отсъствие на лигнин, на буферни разтвори, на метални частици, на пероксиди, формалдехид и вредни лепила. Именно лепилният слой върху пликовете, използвани за съхранение на снимките, предизвиква опетняване или избледняване на сребърния образ. По тази причина, при липсата на съвременни и качествени опаковки е препоръчително лицевата страна на снимката (емулсионният слой) да бъде разположена надалеч от нанесената ивица лепило. Най-добрата опаковка за съхранение на фотографии е във вид на папка с четири крилца, при която липсва лепилен слой. Много добро решение за подреждане на снимките е осигуряването на многослойна защита, която включва следните етапи:
— Поставяне на фотографията в ръкави или пликове.
— Поставяне на готовия комплект в папки.
— Прибиране на опакованите фотографии в специални кутии за съхраняване на документи с укрепени стени.
Поради изключителната чувствителност на старите фотографии към околната среда е препоръчително да се осигури подходящ режим за съхранение — достатъчно ниска температура, защита от излишна светлина и ултравиолетови излъчвания, както и премахването на вредните примеси във въздуха. Типичните за XIX в. черно-бели фотографии трябва да се съхраняват при температура по-ниска от 18°С и RH — 30–40%. При по-голямо разнообразие на видовете фотодокументи се препоръчва RH — 35–40%, но не бива да се допускат колебания в стойностите за Т° и RH. Трябва да подчертаем, че тези изисквания се различават значително от препоръчителните стойности за документите върху хартиена основа.
Фотографските материали могат да бъдат увредени сериозно и при съхранение в шкафове, изработени от дървен материал, или такива, които не могат да осигурят подходящо физическо опазване. Повреди се получават и когато фотографиите се съхраняват свободно в опаковки с по-големи размери или пък са поставени плътно в препълнени чекмеджета. Препоръчително е фотографиите да се съхраняват в хоризонтално положение, което осигурява стабилна опора по цялата площ на документа и го предпазва от механични повреди (огъване, прегъване, пречупване). Този начин на съхранение обаче затруднява достъпа до снимките и разрешава поставянето само на ограничен брой документи в една кутия. Ето защо препоръчваме това подреждане само за фотографиите с голям формат — над 35 см. Те са и най-застрашените, тъй като повечето от тях са монтирани върху картонени подложки с висока киселинност, което с годините води до увеличаване на крехкостта и трошливостта им.
Фотодокументите трябва да се съхраняват според размерите (сигнатурите) си(10) в кутии, близки по размер на оригиналите. В противен случай може да се стигне до механично повреждане на обектите или загуба на снимките с малки размери. Независимо от формата на фотографиите обаче, всички опаковки в една кутия трябва да са с еднакъв размер и да съответстват на размера на кутията. И при хоризонтално, и при вертикално разполагане на фотографиите е необходимо да се избягва препълване на кутиите. За улеснение на достъпа е препоръчително кутиите да са с падаща предна стена(11).
Всеки екземпляр от дадена снимкова колекция (оригинал, копие, пощенска картичка, стъклен негатив или друг вид фотографска техника, албум), трябва да се постави и съхранява в отделна опаковка. Преди прибиране в хранилището само силно увредените образци и такива с висока художествена или историческа стойност се предлагат на вниманието на специалиста-консерватор. Той определя последващите консервационни дейности и начина на съхранение и подреждане, за да се стабилизира и опази рисковата фотография.
От казаното дотук става ясно, че само добре координираната и съвместно-отговорна дейност на ръководителите на колекциите и специалистите-консерватори може да доведе до подобряване и стабилизиране на състоянието на фотографските сбирки. Тяхната работа, която изисква много специфични професионални умения, има за цел както да поддържа и съхрани за поколенията ценните образци на фотографското изкуство и визуалната историческа памет, така и да стабилизира и реставрира най-нуждаещите се образци от специализираните колекции.
На последно място, но не и по значение за опазването на снимковите сбирки поставяме отношението на читателите и ползвателите към архивните снимкови колекции. Интересът към фотографиите, предизвикан от желанието те да бъдат употребявани като документи при проучвания, като илюстративен материал при производството на документални или игрални филми, при онагледяването на научна или популярна литература и периодика, при регионални изследвания или просто от любопитство към старите снимки и пощенски картички, води до изключително вредното им третиране като обекти, които по презумпция имат неограничен живот. Затова е много важно да се води разяснителна работа с читателите с цел ограничаване на използването на оригиналите. Трябва също така да се осигурят обособени читателски места, където, след специално разрешение за работа с оригинали, задължително да се използват памучни ръкавици или прозрачни предпазни полиестерни пликове.
Необходимо е да се изработи концепция, съобразена с изискванията на Европейския съюз за достъп до информация, като същевременно се мисли за опазването и удължаването на живота на специализираните снимкови колекции. Така ще се създаде комбинирана универсална визуална система «образ-информация», която ще пази оригиналите. Необходимо е в системата да се включи дългосрочното създаване и на задължителен застрахователен фонд. Дотогава трябва да се продължи с изработването на заместители на оригиналите в риск. Така снимковата информация няма да бъде ограничавана за ползване, като същевременно ще съхрани и запази застрашеното фотографско наследство за поколенията след нас.
Бележки
1. По въпроса вж. Недков, С. История на музейното дело. София, 2006, с. 12–38.
2. От 1888 г. до 1952 г. са предложени и приети четири закона, които регламентират издирването, съхранението и работата «със старините». Те са отменени през 1952 г., като по-късно е приет и действа единствено Законът за паметниците на културата.
3. Газета, № 18, 1 февр. 2007.
4. Kline, Edwin. Yola de Lusenet. In the picture. Preservation and digitisation of European photographic collections. Amsterdam, 2000.
5. Сбирка «Портрети и снимки» при Български исторически архив (БИА) към направление «Ръкописно-документално и книжовно наследство».
6. Попсавова, Д. Опис на Сбирка «Портрети и снимки» Т. I–III. София, 1976–1985; Същата. Фотографските снимки като исторически документи. София, 1981.
7. Приема се, че създаването на първата фотографска снимка, получена по химичен път чрез употребата на калаено-оловна плоча, нефтен дериват (юдейска смола) и използването на светлина, е станало през 1826 г. от Жозеф Нисефор Ниепс.
8. Същото условие важи и за новопостъпилите материали. Понякога се налага да ce комплектуват оригинали в недобро физическо състояние, които обаче представляват интерес за колекцията като исторически документ или като произведение на известен фотограф. След приемането им в снимковата сбирка, те трябва да се прегледат и проучат основно, като спрямо тях се предприемат необходимите за опазването им мерки.
9. Имаме предвид невероятната скорост, с която се променят новите технологии, и възможностите, които се разкриват пред тях.
10. Размерът в сантиметри (височина към основа) определя сигнатурата на снимката.