Германската държавна архива(1)

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Хаймут Роге

Дизайн: Давид Нинов

София, 2011

Редакцията на сп. «Военноисторически сборник» дава място на труда на г. Хаймут Роге с цел да се възбуди интерес към организацията на държавните архиви изобщо и специално на военната, която има особено значение за историята.

От това гледище всички подробности, макар и отнасящи се до Герм. държ. архива, не са лишени от интерес и за у нас.

Б. Р.

Всред германските архивни служби изпъква Държавната архива в Потсдам: тя е най-младата, по съдържание на делата най-голямата и по задачите си най-многостранната и най-далновидната. Неусетно тя застана в реда на старите, израснали постепенно и ведно с държавата архиви, и въведе една съвсем нова форма в архивната служба.

Възвръщането на войските от бойните полета, разформирането на стопанствените организации от войната и наложеният от Версайския жесток мирен договор край на старата германска армия, комплектувана дотогава по общозадължителната военна система, наложиха необходимостта в 1919 г. да се създаде, преди всичко, една архива, която да приеме и съхрани за в бъдеще грамадното множество дела на войсковите части и на управленията на завладените области, на многобройните военни дружества, на Щаба на армията и неговото заместничество в страната. Чрезмерното политическо и духовно сътресение, в което нещастният изход от войната постави целия народ, изискваше по-нататък да се основе един научен институт за незабавно започване изследването на станалото през войната по тези документи. Политическо-организаторските, финансовите и стопанските последици от Световната война и революцията за отделните граждани и държавата обуславяха създаването на едно учреждение в Райха, което да дава сведения и да доставя служебните документи. Тези три тясно свързани помежду си и взаимно обуславящи се задачи — техническо-архивната, научно-изследователската и административно-фискалната — можеха да бъдат постигнати само от един единен институт, който имаме да се рови в множеството дела. Така правителството на Райха създаде в 1919 г. Държавната архива.

В изминалите се от тогава години към току-що скицираните задачи се прибави още една, която обхващаше едновременно първите и все по-силно чувствуващите се настойчивост и наложителност, която Ернст Мюзебек при откриването на уреденото по негова инициатива «Изложение на Държавната архива за германската история от 1848 година» в октомврий 1924 г. в Потсдам бе охарактеризирал като «националнокултурна задача на държавната архива». Държавната архива иска да събере и съхрани всичките зрели за архивата наличности от дела от управленията на Райха и с това, като едно живо учреждение на Райха, да установи вътрешната историческа връзка между отделните му ведомства; тя иска да въплъти в себе си държавната мисъл на настоящето. Държавната архива иска по-нататък да събере в обширен размер изворите за историята на германския народ, на германската нация за подкрепа на самия Райх, т. е. да събере историческите извори, кореспонденции на отделни лица, съюзи, партии. Така държавната архива иска да бъде един представител на историческото минало, на традициите на Райха, да стане, едно «органическо учреждение за концентриране на държавната мисъл в сегашно време», една «национална архива на целия германски народ» и въобще един представител на германското бъдеще.

При прокарването на тези големи задачи Държавната архива се намира в постоянно съприкосновение не само с учрежденията на Райха, но и с широките кръгове на народа. Тя се нуждае от подкрепата и доверието от всички страни. За да може да бъде от полза, подкрепата предполага едно известно познаване на организацията и същността на Държавната архива. А именно тука липсва — съвършено естествено — още много. Дори и в кръговете на специалистите се попада твърде често на неясни само представи за тази нова архива. Така, че наложително е, след като Държавната архива е встъпила във втората петгодишнина от своето съществуване, да се даде, посредством автентични указания и данни на публичността, на учрежденията, както и на хората, занимаващи се с архиви и на интересуващия се несведущ една картина за организацията, съдържанието, задачите и значението на Държавната архива.

Държавната архива е подчинена непосредствено на Министерството на вътрешните работи като едно «по-висше учреждение на Райха». Начело на учреждението стои «председателят на държавната архива» (Мертц фон Кирнхайм). Централата, със седалището на председателя, се намира в Потсдам, в зданието на предишното Военно училище. Тя е разчленена на две големи отделения, всяко едно управлявано от един директор, а именно: отделение А, отделението за архивата, собствено архивата (директор д-р Мюзебек), и отделение В, военноисторическото отделение (директор фон Хефтен). Към това последното е причислено отделението С, комисията за популярно написване на историята (архивен съветник Золдан).

Чиновническото тяло на държавната архива в Потсдам обема чиновници с научно образование: 1 председател, 2 директори, 9 главни архивни съветници (от тях 1 в Дрезден), 45 архивни съветници (от тях 1 в Щутгарт и 2 в Берлин), 3 помощници докладчици, 7 помощници архивари (от тях 1 в Берлин), а освен това 63 средни и 19 нисши чиновници.

Архивата на предишното пруско Министерство на войната с всичките си поделения е оставена на старото си местонахождение като «Отделение Берлин» от Държавната архива. Делата на по-раншната армия се събраха и съхраняваха в първите години след войната в клоновете от Държавната архива в Шпандау, Магдебург, Хановер, Мюнстер, Бреслау, Брансберг, Дрезден, Мюнхен, Вюрцбург, Щутгарт, Карлсруе, а делата на флота в Кил и Вилхелмсхафен. По финансови причини през 1924/25 години пруските и флотските дела се събраха в Шпандау, саксонските в Дрезден, вюртембергските и баденските в Щутгарт. Баварските дела бяха отделени по-рано от ведението на Държавната архива и бяха събрани с баварската военна архива. Последвалото от това централизиране на делата в останалите клонове в Шпандау, особено за всичките пруски и флотски дела е в голям ущърб на науката, а преди всичко на историческото издирване. Това бе изтъкнато на последното събрание на германските държавни архивари в Берлин от всички участници, особено от южногерманските. Всички архиви на войсковите части от старата армия, от генералния щаб и надолу; всички документи за историята на полковете и за тяхната мирновременна и бойна дейност, заедно с образувалите се през време на войната дела при заместничеството на генералния щаб, включително извънредно ценните дела на военните учреждения; най-подир архивите на местните държавни, финансови и митнически учреждения и на главните пощенски дирекции сега се намират при останалите да функционират клонове. Едно нарушаване на принципа за сортиране по местопроизход не можа да бъде избегнато: всички военни дневници, като главен източник за историята на Световната война, трябваше да бъдат взети в Държавната архива в Потсдам (вторите екземпляри от военните дневници останаха при клоновете).

Райхът е собственик на старите дела на върховния съд на райха, доколкото те не са обещали на отделните държави от германския съюз, т. е. на така наречената «неделима наличност» от делата на този съд. Тази наличност досега се намираше в пруската държавна архива във Вецлар, която биде разформирана в 1924 год. по икономически съображения. Делата са пренесени във Франкфурт на Майн и предоставени на тамошния пръв магистрат на съхранение при пълно запазване правото на собственост за Райха.

За организацията и съхраняването на делата от архивното отделение на Държавната архива в Потсдам, същинското сърце на Държавната архива, следното изложение дава за първи път една пълна картина.

Преглед на организацията и наличностите от дела на архивното отделение

(От обозначените с кръстче учреждения и други подобни не се намират т. е. не са предадени още никакви дела. Поставените в скоби цифри показват числото на намиращите се томове дела).

А. — I. Политика

1. Председател на райха.

2. Бундесрат и Райхсрат. †

3. Райхстаг:

I. Петиции (засягащи аграрни, банкови, граждански съдопроизводствени въпроси, промишления закон, търговски дела, правни въпроси, флотски въпроси, медицински и военни въпроси, закони за мерките и теглилките, пенсионни и пощенски служби, бюджет на райха, данъци и мита, по наказателния закон и съдопроизводство, отношенията с чужбина, осигурителни въпроси).

Б. — II. Служебни дела на Рейхстага

4. Стопанствен съвет на райха. †

5. Правителство на райха. †

6. Канцлер на райха.†

7. Канцелария на райха. †

8. Министерство на външните работи.†

9. а. Посланици и пълномощни министри:

 Военен аташе в Париж, почти от 1854 до 1914 г. (около 170); военен аташе в Цариград (само някои).

9. б. Генерални консулства, консулства и вицеконсулства, паспортни бюра:

Консулството в Лемберг (около 100); вицеконсулството в Рубе.

10. а. Комисията за примирието — досега само малки наличности.

10. б. Комисията за мира (военната) — досега само малки наличности.

11. Министерство на вътрешните работи.

Засега има дела само от публични изложения (60).

12. Подчинени на Министерството на вътрешните работи учреждения:

1) Бюро за тригонометрическа снимка на държавата, дела от войната на Кралското пруско картографско учреждение (около 1000).

2. а. Държавна архива, дела.

2. б. Държавна архива, ръкописи и черновки.

13. Министерство на финансите.

Започнато е предаването на около 800 тома дела от годините 1871–1895, които са наченати отчасти от учрежденията на канцлера на райха, а продължени да се водят от Министерството на финансите, главно по учредяването на държавната банка, разпореждания по финансовото ведомство, банкноти, сечене на монети и форма на монетите.

14. Подчинени на Министерството на финансите учреждения:

а) Местни финансови учреждения(2).

б) Останалите подчинени учреждения(3), като митнически власти и др.

15. Министерство на държавното съкровище:

Има около 200 дела на държавното съкровище. От Министерството на държавното съкровище са започнати да се предават кръгло 600 дела от всички отделения от годините 1919–1921.

16. Подчинени на Министерството на държавното съкровище учреждения. †

17. Министерство на труда. †

18. Подчинени на Министерството на труда учреждения. †

19. Министерство за възстановяването. †

20. Подчинени на Министерството за възстановяване учреждения. †

а) Комитет за възстановяване на търговския флот; дeла, засягащи преговорите относно собствеността на предадените на екипажите параходи (главните дела по възстановяването още липсват).

б) Комисия за възвръщане на реквизираните предмети.

Повече от 1000 тома и големи описи, от голям практическо-стопански интерес.

в) Комисия по обезщетенията:

около 145 000 дела.

21. Сметна палата на германския райх:

Рапорти за снабдяването през войната на флота (729), от които може да се види въоръжението на отделните параходи за всеки ден (например в сражението при Скагерак). Рапортите са само в един екземпляр (втори не съществува).

Дела относно Елзас — Лотарингия, от които се установява, между другото, размерът на отпущаните помощи от райха на университета и другите научни институти.

22. Банка на райха, клонове, агентури. †

23. Комисия за дълговете на райха и управление на тия дългове.

24. Държавно застрахователно учреждение за служещите. †

25. Държавна окръжна комисия. †

26–35. (свободни за нови учреждения).

36. Образувани през революцията 1918/19 г. временни правителствени и народни органи.

А. — II. Военни дела

1. Върховно военно командуване:

Централно отделение, оперативно отделение, отделение за чуждите армии, отделение III в., отделение Р, военно бюро при Министерството на външните работи, секция политика, офицери за свръзка при австро-унгарското главно командуване, военен пълномощник в София, военен пълномощник в Цариград, офицери за разузнаване на армейските групи и щабовете на армиите.

Турска главна квартира.

Турско министерство на войната и военна мисия (заедно около 35 000).

2. Армейски групи и щабове на армии (38 големи регистратури):

Оперативни дела на отделение I от по-висшите щабове (около 43 000), всички дела по личния състав и по управлението се съхраняват при клоновете, от оперативните също една част, почти всичките от армейската група Херцог Албрехт и част от армейската група кронпринц Рупрехт от щабовете на VI и XIX армии.

3. Щабове на корпуси, щабове на групи, кавалерийски корпуси.

От около 80 различни по 200–800 тома.

3. а. Сбирка от кореспонденции на участници във войната, събрана от заместничеството на генералния щаб: (с подробен каталог на картони) ценна за психологическо опознаване на събитията във войната.

3. б. Практически курсове и училище за преводчици, генералщабен курс в Седан.

4. Пехотни и други дивизии, опълченски инспекции, пехотни и смесени бригади и самостоятелни отряди:

Дела от 243 дивизии и приблизително толкова бригади.

5. а. Пехотни полкове и дружини, егерски, колоездачни и картечни части, щурмови дружини, флотски пехотни полкове, охрана на границите и морския бряг, охрана на островите, гарнизонни полкове, дружини, роти и команди, работнически команди, полски депа на частите за охрана, окупиране и обучение (заедно кръгло 150 400).

5. б. Полска артилерия, тежка артилерия, леки огнестрелни колони, артилерийски светло и звукоизмервателни части (заедно кръгло 115 400).

6. Пионери, минохвъргачни, прожектори, газови, електрически, огнехвъргачни части, крепости (заедно кръгло 70 000).

Мостови части, укрепителни войскови части, кавалерия (кръгло 20 000).

Огнестрелни колони и тренове, ешелонни щабове, колони на подвижния парк, б. припаси, етапните б. припаси, магазинните подвижни паркове, етапните подвижни паркове, продоволствието, полските фурни, етапните полски фурни, етапните помощни фурни, отделенията за полските скотобойни, колони на укрепителния подвижен парк, крепостния подвижен парк, армейски огнестрелни колони за тежката артилерия, колони от товарни животни (кръгло 45 000).

7. а. Подвижни части за разузнавателната служба: Началник на разузнавателната служба, разузнаватели генерали и референти, началници на армейското разузнаване, местни постоянни офицери разузнавачи, армейски, групово-армейски и групови телефонни отделения, разузнавателни школи и команди за обучение, специални телефонни части, части за безжичния телеграф (разчленение съответно на телефонните формации), подслушвателни станции и пощенски гълъбарници, кучета за охрана и разузнаване (кръгло 8500).

7. б. Подвижни части за автомобилната служба: Началник на полската автомобилна служба, щаб офицери от автомобилната служба, ръководства на автомобилната служба в Белгия, Полша и Румъния, командири на автомобилните войскови части, автомобилни паркове, санитарни автомобилни отделения, автомобилни ешелони, моторни отделения, армейски автомобилни колони, автомобилни депа и работилници, флотски автомобилни части, германски автомобилни части в Турция, разни автомобилни формации (бронирани автомобили, аеропланни автомобилни колони, танкови колони (кръгло 5000).

7. в. Подвижни части за военно-измервателна служба:

Началник на военно-измервателната служба командири и щаб офицери на измервателните части, измервателни отделения (заедно кръгло 5000 дела и томове с карти),

7. г. Преобразувани в А XI.

7. д. Преобразувани в А XI.

7. е. Щабове и части от аеропланите и въздушни бойни сили:

Командующ въздушните бойни сили генерал, с 15 подотделения:

Генералщабни 1, 2, 3 адютантски 1, 2, 3, аеропланно, въздушнокорабно, за противоаеропланна отбрана, за въздушна отбрана на родината, метеорологическо, фотографно за пресата, противопожарно, санитарно отделения.

Аероплани:

Началник на полската аеропланна служба, инспектор на фотографната служба, 25 командири на аеропланни отделения, 28 командири на групи аероплани, 255 аеропланни отделения, 8 бомбови въздушни ескадри, 60 бомбови ескадри, 3 бойни ескадри, 12 бойни групи, 91 бойни ешелона, 3 ескадри за сражаване, 38 ешелона за сражаване, 37 армейски аеропланни паркове, 17 аеропланни допълняющи отделения.

Въздушни кораби:

Инспектор на въздушно-корабните части, 17 командири на въздушни кораби, 56 полски въздушно-корабни отделения, 170 балонни взводове, 22 полски въздушно корабни паркове, 52 полски въздушни кораби, 25 въздушно-корабни части, 36 въздушно-корабни пристанища, 8 въздушно-корабни допълняющи отделения.

Противоаеропланна отбрана:

Инспектор на противоаеропланните оръдия при Главната квартира, 16 командири на противоаеропланните оръдия, 57 командири на групи от противоаеропланната отбрана, 1056 противоаеропланни батареи и взводове, 2 противоаеропланни допълняющи отделения, 1 щаб на противоаеропланната прожекторна допълняюща част.

Въздушна отбрана на родината:

Командир на въздушната отбрана на родината, командир на аеропланите в родната страна, щаб офицер на въздушните кораби в родната страна, 12 щабни офицери за противоаеропланните оръдия в родната страна, 8 щабни офицери за въздушно-разузнавателната служба в родната страна, 9 въздушни преградни отделения, 13 ешелона за борба (противоаеропланните батареи, и взводове в родната страна са посочени под рубриката «Противоаеропланната отбрана».)

Метеорологическа служба:

6 главни метеорологически станции, 23 армейски метеорологически станции, 63 полски метеорологически станции 415 метеорологически станции на фронта, 21 аеропланни метеорологически станции (заедно 2675 регистратури с кръгло 40 125 свитъци дела.)

8. а. Части от подвозната и отвозната служби:

Генерал-квартирмейстер (Запад) с пълномощници за запад, Берлин, за плячката, за конете, командуващ частите в Люксембург.

Генерал-квартирмейстер (Изток).

Главен интендант на полската армия в бюра за разпределение за северна Франция, офицер за продоволствие на цивилното население, главно разменно бюро.

36 оберквартирмейстери (армейски щабове I с.)

4 пълномощници на Министерството на войната, 11 формации за плячката.

36 етапни инспекции, 437 етапни комендантства, 12 пътни, участъкови окръжни и неподвижни етапни комендантства, 1987 местни комендантства.

2 домакински групи, 64 домакински роти, 13 рудничарски, етапни, дървосекачни и жътвени роти, 6 дъскорезници, 2 полски работилници за обуща, 2 фортификационни команди 1 армейско депо за дрехи, 7 етапни помощни дружини, 46 етапни помощни роти, 31 етапни събирателни роти, 168 продуктни депа и магазини, 116 строителни формации, 377 полски пощенски станции, 113 бюра за размяна и др., 9 банкови контролни бюра.

8. б. Санитарни, ветеринарни части и такива за транспорта на болните:

62 армейски, корпусни и дивизионни лекари, 72 директори на военни лазарети, 663 полски и други лазарети, 24 етапни и санитарни депа, 7 отделения за леко болни, 32 приюта за оздравяющи и други, 351 санитарни роти, 176 формации за транспорт на болните, 563 ветеринарни формации, конски депа и лазарети (8а и в заедно около 100 000).

8. г. 1.) Завладени области на запад (извън етапите):

Генералгубернаторство в Белгия (кръгло 1000 регистратури, от тях повече от 800 от военни части и повече от 150 от граждански власти; заедно кръгло 120 000 дела).

Делата засягат, преди всичко, политически и стопанствени мерки на управлението от годините 1914–1918 и обхващат целия отрасъл на управлението на страната с централното, провинциални и общински управления, правосъдие училища, черква, данъци, съобщения, търговия и индустрия, мини и др.

Минно и руднично управление в Хаинген, минно управление в Хомекур.

8. д. 2.) Завладени области на изток и югоизток (извън етапите):

Управление на Горния изток (4200), военно губернаторство Литва с комендантства във Вилна, Ковно и Гродно (1200), началник на управлението в Литва (57 000), военно управление на балтийските земи (18 000).

Генералгубернаторство Варшава (1800, почти само военни дневници и дела по управлението), началник на управлението във Варшава (12 000, почти само персонални дела и такива по управлението). Всичко друго, твърде обемист материал, е останал в Полша или е унищожен.

Военно управление в Румъния (1200), германско управление в завладяна Италия (800), Сърбия (100).

Губернаторство Либау, Йозел — Моон — Дагое, Рига (заедно 2300).

Комендантства Ревал, Дюнабург, Минск, Брест — Литовск, Осовиче, команди за грижи по гробовете в изток (500, заедно кръгло 100 000).

9. а. Полска железопътна служба:

Главна инспекция на военната съобщителна служба (10 500), железопътни отделения на генералния щаб (4000), началник на полската железопътна служба (22 000), военна главна дирекция Брюксел, Варшава, Букурещ (само 1250, по-голяма част от материалите е останала в завладяната област, (военни железопътни дирекции 1–11(8500).

9. б. Параходоплувно отделение:

Главно отделение (11 400), параходоплувни групи (18 300).

10. Нови формации след войната:

 Новообразувани доброволчески части, за охрана на границата и за отбрана на райха.

11. Предишната военна архива на генералния щаб:

Дела от 1859 до 1914 г. (по старите наличности са предадени на Прусия) от полското въстание 1863/64 г., войните 1864, 1866 и 1870/71 г. и експедицията в Китай 1900/01 г.

Заместничество на генералния щаб до разформиране:

Заедно кръгло 25 000. Наличностите се използват именно за изследване фамилиите, помагане на ветераните и за работата върху предисторията на войната (Парламентарна следствена комисия).

12. Предишното Пруско министерство на войната:

От 1867 година (по-старите наличности са предадени на Прусия).

Министерство на войната.

Висши военни учреждения, например, инспекция на егерите и стрелците, главна инспекция на конницата, главна инспекция на инженерните войски, пионерния корпус и на крепостите, главна инспекция на тежката артилерия, главна инспекция на военните училища).

Главна инспекция за военното обучение и подготовка, военна академия, военно-техническа академия, инспекция на военните училища.

Артилерийска изпитателна комисия с опитно отделение.

Началник на железопътните съобщения.

Началник на санитарната част, санитарно учреждение за военните институти.

Интендантство на военните институти.

13. Подчинени на предишното Пруско министерство на войната учреждения:(4)

Между другите Тайната военна канцелария, касата на офицерските вдовици, главната военна каса, ремонтни депа, пълномощници на Министерството на войната (11, 12 и 13 заедно кръгло 300 000).

14. Военен кабинет(5).

15. Управление на флота на райха:

Дела на централното управление, (глава IХ) засягаща Киаучау (1000).

Губернаторството Киаучау, фонд за подпомагане на Цингтау, Шанхай.

Морска кадрова дружина III в Куксхафен.

Източноазиатски флотски отряд.

16–20. Свободни за нови учреждения.

21. Министерство на държавната отбрана:

Военно-политически дела от 1919/21 години.

22. Подведомствени на Министерството на държавната отбрана учреждения. †

А. — III. Икономия и техника

а) Райхови министерства и райхови учреждения:

1. Министерство на държавните имоти. †

2. Подчинени на Министерството на държавните имоти учреждения. †

3. Министерството на държавните съобщения респ. Дирекция на железниците на райха:

Намират се дела на Дирекцията на железниците на райха касаещи построяването на германската железопътна мрежа (100).

4. Подчинени на Министерството на държавните съобщения респ. на Дирекцията на железниците на райха учреждения. †

5. Министерство на пощите:

Разделна година между райха и Прусия е 1867 г.

6. Подчинени на Министерството на пощите учреждения:

Главни пощенски дирекции и други. Разделна година както в пункт 5. Дeлата са ценни за историята на съобщенията и на техниката.

Технически специални формации.

7. Военни учреждения. Военни бюра и подбюра. Отделение за сурови военни материали при предишното Пруско министерство на войната(6).

8. Министерство за прехраната и земледeлието. †

в. Военни дружества:

Досега има 115 военни дружества, които имат архивите си в самата Държавна архива и в 13 големи тавана на две военни продоволствени учреждения. Трите най-големи дружества са: склада за зърнени храни на райха (около 60 000), централното покупателно дружество (около 40 000) и (най-старото военно дружество) акционерно дружество за военен метал (30 000). Складът за зърнени храни на райха съществува още и постоянно предава архивните си дела. Централното електрическо дружество не е предало още архивите си напълно, тъй като се водят още много процеси. — Всички дела на военните дружества трябва да се пазят до 10 години след ликвидацията и могат да бъдат използувани само с разрешение на Министерството на финансите. Делата, редом със стопанствено-историческата си цена имат също и практическата такава, с оглед на разкопки под земята в мини, химически анализи, лабораторни опити за фабрикуване на хранителни припаси и пр.

А. — IV. Съдебни дела

1. Държавен съд. †

2. Министерство на правосъдието. †

3. Съд на райха:

Дeла от политически процеси.

4. Учреждение за патентите. †

5. Военен съд. †

А. — V. Учреждения и народни представителства преди основаването на новия германски райх †

А. — VI. Чужди наличности

1. Чужди архиви от покойници:

Между другите от кайзер Вилхелм I, принц Фридрих Карл, Карл фон Хофман, подполковник фон Гирл, Александр Майер, Херман Баумгартен, Фердинанд Ласал, Менде (председател на общия германски работнически съюз), бившия райхсканцлер д-р Михаелис, Макс Краусолд.

2. Частни дневници и писма от войната (оригинали и преписи):

Между другите на принц Айтел Фридрих, генерал Кош, генерал Литцман, германския съюз на минните работници в Бохум, съюз на младите търговци в Берлин.

3. Малки приобретения:

а) до 1848 г.

б) 1848/49 г.

в) 1850/67 г.

г) 1867/71 г.

д) 1871/90 г.

е) 1890/914 г.

ж) Световната война 1914/18 г.

Военни дела.

Политика.

Икономика.

з) Революция и възсъздаване.

Военни дела.

Политика.

Икономика.

 4. Речи на вождове на армията, държавни мъже, парламентаристи, стопански организатори.

5. Ръкописи.

6. Извлечения от чужди архиви:

Виенската военна архива и др.

7. Депозити:

Между другите от парламентариста Ринтелен, Маркардсен, фрайхер фон Щауфенберг и Хамахер.

8. Заключени частни архиви:

Служба на германските студенти 1914 г., народен съюз за свобода и отечество.

9. Автографи.

А. — VII. Контролно бюро за делата

Ръководство и контрол на цялото движение на далата, които се дават за използване в Държавната архива или извън нея. Приемане на всички новопостъпващи в Държавната архива дела и разпределението им по съществуващите отдели. Препращане взаимообразно предоставените дела от други архиви или учреждения, или предаването им на използващите Държавната архива. Отвеждане на поставените или находящите се на погрешно място архиви в съществуващите отдели. Препращане непринадлежащите на Държавната архива архивни дела в съществуващите клонове и пр. Събиране определените за унищожение дела. Контролиране на унищожението.

А. — VIII. Организация

Даване сведения по специалното познаване организацията на германската армия (кръгло 3500 писмени сведения в годината и множество устни).

Папки за събиране сведения върху всички войскови части и учреждения от Световната война (ценни за облекчаване намирането на делата в архивата).

Уреждане остатъците от пропаднали архиви на военни, разчленения от полската армия и възстановяване липсващите за научни цели. Изработване един списък, в който се посочват всички войскови части, и друг, в който те ще бъдат посочени по името си, или по името на своя началник.

Установяване датите на сраженията и боевете, доколкото това е необходимо за отделните войскови части.

Преглед на окупационната армия и нейното разчленение и използване. Статистики.

Нареждане полево-пощенските списъци и даване сведения от тях. Събиране данни за съюзниците и за неприятелите, доколкото е необходимо за написване на историята.

А. — XI. Библиотека

Наличност кръгло 70 000 тома и брошури, основна наличност 10 000 тома всесветска военна литература от библиотеката на генералния щаб, увеличена посредством библиотеките на разформираните учреждения, чрез размяна или купуване на нови книги. Библиотеката се урежда системно за общата история, а особено за германската история от 19–то и 20–то столетия. Тя притежава една твърде обширна военна сбирка от войскови, болнични и пленнически вестници, войнишки вестници, издавани в родината, известията от учреждения, публикации на закони и разпореждания и ежедневници от завладените области, позиви, хвърляни от авиатори, съобщения, обяви, разлепяни на открито през време на войната из вътрешността, както и из завладените области и районите на бойните действия; после, сбирки от хвърчащи листа, плакати, карикатури от 1848/49, 1866, 1870/71 години и от след 1919 година. Попълванията от частни архиви и сбирки следват непрекъснато и новопостъпилото се притуря към съществуващите наличности.

А. — X. Архиви от карти

Военни карти и карти за положението, попълвани от Върховното главно командуване, щабовете на армейските корпуси, карти на позициите, специални карти (железопътни и етапни карти, карти за организацията в тила, карти за авиацията, артилерийски карти и пр.), карти към Версайския договор, граничната охрана на изток в 1919 г., карти за народното самоопределение в Шлезвиг, Източна Прусия, Западна Прусия, Горна Силезия и пр.

А. — XI. Архива от картини и филми

1. Архива от картини (фотографии):

Сбирка на картинно-филмното отделение (кръгло 14 000 стъкла с право на авторство — притежание), преимуществено върху живота и дейността по всички бойни театри и в родината.

Сбирка от портрети (снимки на генерала — командващ въздушните бойни сили (няколко хиляди стъкла с право на авторство — притежание), снимки от дейността на въздушните бойни сили на фронта и в родината.

Снимки и панорами на измервателните части, стъкла и копия с право на авторство — притежание, представляващи между другото ценни за военната история фотографии на бойните полета и снимки от въздуха, стъкла от неизвестно произхождение или от по-малки формации (например от параходоплувни отделения) с право на авторство — притежание. Малки придобивки посредством подарявания и покупки, с право на авторство — притежание.

Сбирка от картини на централното бюро на заместничеството на генералния щаб (снетите от частни лица фотографии служат като доказателство за картините, без право на авторство — притежание).

Картините (фотографиите) се третират и нареждат като архивите, а именно стъклата по местопроизхождение, копията систематически на отделни картини. Снимките имат не само историческа, но също и географска, строително-историческа, народно стопанствена, етнографическа стойност. Всичко има няколко стотици хиляди стъкла и също толкова копия.

Бюрото за картините притежава собствено фотографическо ателие за снимане на копия и репродукции за продажба и същевременно като техническо помощно средство за изготвянето на карти, клишета и пр. и за възпроизвеждане на много екземпляри от всеки оригинал в общата архива.

2. Архива от филми:

Военноисторически и военни филми за обучение от наличностите на предишното фотографическо и филмово бюро (около 500 различни филмови ленти, досега използувани изключително от армията). Сбирка от всички ценни филми за политическата, културна и социална история на германската държава и народ.

Главната характеристика на тази архивна организация, която я различава преди всичко от известни практикувани досега, е разчленението в отделни самостоятелни групи, които се завеждат от архивни чиновници със специално образование. Това разчленяване на групи бе чисто и просто една наложителна практическа необходимост, като се вземе предвид грамадната маса от архивни дела, които се бяха натрупали още при формирането на Държавната архива, от които дела трябваше да се дават веднага многочислени сведения. Разчленението се запази напълно и занапред. Необходимата вътрешна връзка между групите и единността на архивната работа биде достатъчно запазена посредством ежемесечни конференции на завеждащите разните отделения под председателството на директора, чрез предаване на няколко съвсем различни групи на един уредник или като се възлагат разнообразни архивни и научни специални работи.

Принципът на сортиране по местопроизхождение трябваше да бъде ограничен, вследствие съвсем новите съотношения и схващания, с които имаше да се справи Държавната архива. При твърде разнообразните военни регистратури, които в голямата си част бяxa преименувани през войната, този принцип не можеше да бъде прокаран строго още от начало. Преглеждането на материалите, изброени в отдала А II, показва как са се преплитали разчленението по същество със системата на сортиране по местопроизхождение.

Картите, фотографическите стъкла и филмите можаха да бъдат подредени по технически причини само в специални отделни архиви. Тези архиви и огромнитe маси от дела на военно-стопанствените организации поставят на Държавната архива технически архивно-научни задачи, каквито не е имала да разрешава досега никоя германска архива. Средствата за тяхното разрешаване можеха да бъдат намерени само постепенно, с напредването на архивните работи при подреждането, под постоянно обсъждане на научните и практичните възможности и нужди. Безсъмнено, посочените сбирки принадлежат към най интересните, каквито притежава Държавната архива. Те представляват от само себе си по особен начин съвременния германски държавен тип и вероятно ще бъдат от още по-голямо значение за бъдещето на германската архива.

Въобще, от прегледа се вижда за колко важно се е смятало да бъдат разпределяни в отделението за архивата неговите наличности от дела органически, според исторически станалия развой на гражданските и военни учреждения на Райха. При това се е полагало грижа, щото всяка отделна предадена архива да получи днес и за в бъдеще своето място в рамките на цялата архива без трудности. Едновременно с това се осигурява също тяхната единност и цялост, като се облекчава и използването на масите дела. Това е толкова по-важно, понеже тяхното прибиране не е още задоволително уредено. Зданието на предишното военно училище в Потсдам не е достатъчно да задоволи изискванията на милионите научно ценни книжа. Помещенията не са приспособени за целта и не са достатъчни. Трябваше да се построят още бараки, а също и да се изпълнят с дела далече разположени други собствени на райха здания, като продоволствените складове. Дори и наличностите на отделението Берлин, които по право даже принадлежат на Държавната архива в Потсдам, се съхраняват на две различни и отделени далеч едно от други места. Вследствие на това архивната работа е значително затруднена, охраната на наличностите недостатъчна. Тук може да се помогне само с построяването на едно голямо, модерно в архивно-техническо отношение и отговарящо на изискванията помещение. Държавната архива храни надеждата, че в скоро време райхът ще намери средствата и пътищата, за да създаде хранилище за своите архивни дела, каквото те заслужават.

Една особеност на Държавната архива е бюрото за контрол върху делата. Създадено също така поради наложителни практически нужди, то се развиваше все повече и стана незаменим контролен орган за движението на делата вътре и извън зданието на Държавната архива. Важността на тази съвсем новообразна за германската архивна служба институция се потвърждава най добре от преглеждане на сведенията за делата, които са постъпили чрез контролното бюро на Държавната архива и които са излезли от там, както и за посещенията в поставената в негов контрол зала за посетителите:

Постъпили дела

Година
Сандъци
Пакети
Връзки
Кола
1920
1600
2258
5419
19
1921
893
1086
461
70
1922
388
1176
295
41
1923
73
710
139
46
1924
214
964
186
16
1925 (1–3 тримесечие)
208
752
246
7

Изпратени за използване дела

Години
За «Възпоменателни табла» (гледай по-нататък)
В зданието
Извън (Учреждения и сътрудници на «сражения от Световната война») — гледай по-нататък
В залите на посетителите
Общо
1920
4907
3225
2117
261
10 510
1921
4835
2883
3556
643
11 917
1922
3429
1576
2858
946
8809
1923
2787
4431
3079
1356
11 653
1924
4467
3929
2401
1755
12 552
1920–1924
20 425
16 044
14 011
49 961
55 441

Посещения в залата за посетителите

Година
Дни за използуване
В Потсдам посетители
В Берлин посетители
1920
48
53
1921
203
448
231
1922
306
888
231
1923
289
727
357
1924
277
660
589

Следващите по-долу сведения дават представа за огромността на работата на Държавната архива въобще, както тя се очертава от движението на делата и дадените сведения, от архивните, служебни и научни кореспонденции с учреждения и частни лица от кореспонденциите между централата и клоновете и пр.

Номера в книгата за писмата

Служебни места
1921 г.
1922 г.
1923 г.
1924 г.
Забележки
Потсдам
20 945
21 661
19 885
22 521
От април 1923 г. не се вписват в книгата за писмата, издаваните удостоверения за прекараното на служба време
от тях отдел А
8052
8297
6885
9648
Отдел Берлин
26 036
29 524
12 635
6367
Като пример за всички клонове — клона Хановер
74 371
66 011
32 224
25 647

Отделение В, военноисторическото отделение, има чисто изследователска дейност: то изработва, въз основа на делата в Държавната архива и поради това в постоянно сътрудничество с отделението за архивата, историята на Световната война. Съобразно с това, то е разчленено на група запад, изток, югоизток и Италия, според надлежните бойни театри. Към отделението са причислени специални групи за железопътните съобщения, въздушните бойни сили и военното стопанство. Те служат за да дават указания на сътрудниците, списващи Световната война и по технически и стопански въпроси както и да доставят специални изследвания и допълнителни томове в тези области. От съчинението за Световната война са излезли до 1925 г. двата първи тома, засягащи сраженията по границите на запад и освобождението на Източна Прусия. Голямото търсене на излезлите досега томове в всички среди е доказателство, че това съчинение изпълва една вътрешна национална потребност. Третият том, при своето появяване, което трябва да стане през течение на 1926 година, ще възбуди особен интерес, както в страната, така и в чужбина. Той разглежда сражението при Марна. Едновременно с него, или малко по-късно, трябва да бъде издаден четвъртия том върху борбите през зимата 1914/15 г. на изток и запад. За пълното съчинение са предвидени 10–12 тома. Най-напред ще бъдат изследвани и научно описани военните събития на Световната война, за които източниците са почти готови. Специалните въпроси предимно от областта на стопанската и социалната политика, ще се разгледат в отделни томове. Допълващи описания от този вид са дадени в «Изследвания и описания въз основа документите на Държавната архива»(7), а описанията на отделните военни събития излизат в серията «Сраженията от Световната война»(8).

Ръководенето и издаването на «Сраженията от Световната война» е една от задачите на отделението G, което се занимава с описването на историята за широките слоеве от народа. Докато голямото съчинение за Световната война, поради дълготрайността и множеството на събитията, ще може да обхване само в едър мащаб действията, като упоменава най-много за отделните дивизии, в серията от описания на отделните сражения ще се изброят участието на всички отделни части и личности. За тази цел отделението установява първо развоя на действията до най-малките подробности, колкото това е възможно от документите, и след това запитва със специални отпечатани въпросници и скици сдруженията със служещи от един полк или отделни лица. Образуваната по този начин кореспонденция обема при всяко дело за всяко сражение от 450 до 550 отделни писма. Постъпващите отговори и съобщения се прибират към съответните дела и така се образува едно извънредно ценно попълване на служебния материал от войната. В серията описания са дадени вече 11 тома, от които 4 са изработени изключително от чиновници на отделението G, a останалите томове са написани извън Държавната архива, но под ръководството и снабдяването с карти, скици и картини на отделението G. Един том се намира под печат, 21 тома се пишат (от тях шест от чиновници от отделението G, респективно на Държавната архива. На отделението G, е възложено още да ръководи написването и издаването на излизащите в серията «Възпоменателни табла на германските полкове» истории на частите. В тази серия са излезли досега (само за войскови части на предишния пруски контингент) вече 130 тома, 34 тома се намират под печат или се преглеждат, а се пишат историите на кръгло 360 части. Аналогична работа в серията за предишния баварски контингент извършва Баварската военна архива в Мюнхен (досега са готови 37 тома), за предишния саксонски контингент — клонът от Държавната архива в Дрезден (досега са готови 26 тома). И двете тези места получиха основните идеи за уреждане на серията от отделение G. Последното накрай има за задача още да събира вестници, съобщения и пр. на различните полкови сдружения от старата армия, които съдържат множество устни описания на отделни епизоди от войната и списъци на членове от сдруженията, т. е. на участници. То притежава днес вече един каталог на кръгло 900 сдружения, който също така е едно незаменимо помощно средство при извършване на военноисторическите работи.

Така Държавната архива върви по пътя, който й бе посочен от създаването й: посредством научно безупречни описания да запознае германския народ със събитията, които обхваща великото преживяване на Световната война в най-широк смисъл на думата. С това на Държавната архива е възложена за дълги години една обемиста работа, която трябва да се извърши в голям и подробен мащаб. Чисто архивно-техническото справяне дори и само с находящите се днес маси дела ще изисква десетки години. Задачите, схващанията, хората ще се менят. Но Държавната архива ще трябва и ще остане като голяма историческа централизация на германския Райх и народ. Тя осъществява лелеяните от десетки години желания и е един паметник на волята, настойчива и единна, на германската нация всред нещастието и разгрома. Занимаващите се с архивата не могат нищо друго да желаят, освен щото гласът на историята, който говори като жив из книжните планини на делата и ни предупреждава, да бъде разбран всякога и занапред да спомага за преуспяването на Райха.

Бележки

1. Текстът на настоящата публикация е поместен след извършване на графична нормализация на правописа, изразяваща се в отстраняване на краесловните ерове и замяна на «ѣ» и «ѫ» със съвременните им буквени еквиваленти. За да се запазят езиковите и стилови особености на превода, пунктуацията не е променяна.

Литература; Мюзебек, Систематическият развой на Държавната архива, Пруски годишник, том 191, година 1923, стр. 294 и последующи; Същият, Националните културни задачи на Държавната архива, Архив за политика и история, том II, година 1924, стр. 33 и последующи (издадено от д-р Рьозелер също и самостоятелно като 9–ти свитък от отделни етюди върху политика и история); Голдшмидт, Политическото и стопанствено-историческо изложение на германската държавна архива в Потсдам, Световна стопанска архива, том 21, януарий 1925, стр. 231 и последующи; Деметер, Значението на Държавната архива за стопанствената наука, един принос към национал-икономическото знание, Годишникът на Шмолер, август 1925; Мюзебек, Германската държавна архива (излиза към края на годината в германската серия от изследвания на Карнегиевата фондация за стопанствената история на Световната война).

2. Образуваните преди финансовата реформа на Райха дела се получиха от отделните германски държави, а по-късните се предадоха на Държавната архива.

3. Образуваните преди финансовата реформа на Райха дела се получиха от отделните германски държави, а по-късните се предадоха на Държавната архива.

4. Отделение от Държавната архива в Берлин.

5. Отделение от Държавната архива в Берлин.

6. Отделение от Държавната архива в Берлин.

7. До 1925 г. са излезли (Издание Е. С. Митлер & Зон, Берлин) Мюлер-Льобниц — Изпращането на подполковник Хентч на 8–10 септемврий 1914, второ издание; Р. Вилер, Германска стопанска пропаганда в Световната война; Ханс Херцфелд — Германо-френската военна опасност от 1875 г.; Фрайхер Рюдт фон Коленберг, Германската армия от 1871 до 1914. г.; X. Крон — Организацията на германската армия в Световната война.

8. До 1925 г. са излезли (Издание Герхард Щалинг, Олденбург): Дуомонт 1916; Сраженията на Карпатите и Днестър 1915; Антверпен 1914; Илдърам, Германски бойци на Светата земя; Есенното сражение в Македония, Завоя на Черна 1916; От Нанси до Камт дьо ромен 1914; Сражението при Сент Кантен 1914, част I; Завладяването на Новогеоргиевск; Барановичи 1916; Сражението при Сент Кантен, част II; Иперн 1914.