Градските архиви в средновековна Европа
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова
Автор: Андриана Нейкова
Дизайн: Давид Нинов
София, 2011
В системата на средновековните архиви в европейското политическо и културно пространство особено внимание заслужават градските архиви, доколкото с укрепването и развитието на градовете, особено в Западна Европа, са свързани най-динамичните промени в социалнополитическия живот, икономиката, религията, културата, образованието и манталитета на средновековното общество. От друга страна, от средновековните архиви, достигнали до нас, най-добре запазени и значителни като обем са именно градските архиви в този регион, които започват да се формират през XIII в. в резултат от борбата на градските жители за правото им да се самоуправляват като относително обособени общности.
През Ранното средновековие понятието «Европа» се отъждествява с политическото, териториалното и културното пространство на германо-романския свят. Градовете в споменатия регион са сравнително малко, но броят им започва да нараства още през периода Х–XI в. В началния етап градовете функционират като военноадминистративни и религиозни центрове, в които се събират и разпределят основните хранителни запаси на жителите, за разлика от късноантичните полиси в границите на Римската империя и тяхното управление(1).
От историческа и географска гледна точка съдбата на предходните полиси е различна. След 476 г., когато на практика престава да съществува Западната Римска империя, на територията на нейните бивши провинции се появяват първите средновековни държавни образувания на германските племена — кралствата на бургундите, вестготите, остготите, франките и др. Сравнително най-дълготрайно и успешно сред тях е кралството на франките, създадено от Хлодвиг (482–511). При липса на силна държава в региона франките успяват да покорят останалите германски кралства и през 800 г. техният владетел Карл Велики е коронясан от римския папа Лъв. III (795–816) за «Император на Свещената Римска империя». Официално обявеният съюз между Франкския кралски дом и Римската църква е израз на засилващите се претенции на папския теократизъм и Римската църква за господство в християнския свят въпреки несъгласието и съпротивата на Византия. На практика с титула на Карл Велики се възражда имперската традиция в региона, но във формата на Западноевропейския християнски средновековен държавен модел.
Що се отнася до Византия — Източната Римска империя, тя също претендира за наследството на късноантичния Рим. След краха на Западната Римска империя реформите при император Юстиниан I (527–565) засягат само източната половина на империята. Новата правна регламентация на императорския институт, съдържаща се в известния Codex Iustinianus, също се основава на принципите на господстващата християнска религия и нейните нравствени норми. Запазени са обаче и някои от предишните юридически формули относно правата и компетенциите на владетеля, които не противоречат на християнския канон. По-конкретно, властта на византийския император като пряк наследник на римските цезари е провъзгласена за абсолютна според формулата, възприета в римското право още през III в.: «Каквото принцепсът е постановил, има сила на закон» (Quod principi placuit, legis habet vigorem)(2). В духа на античната традиция императорът продължава да се възприема като законодател и олицетворение на закона. Неговата власт се простира върху всичко, в това число и върху официалната религия и нейния институт – християнската църква(3). Според Източния християнски канон обаче «двете половини на Бога» се представят от императора и патриарха. Ето защо за всяко императорско възшествие на престола в Константинопол се изисква според официалния протокол не само формално одобрение от Сената, но и благословия на патриарха.
Съставянето на посочения кодекс свидетелства за богатството на библиотеките и архивите във Византия през разглеждания период, в които се съхранявали използваните първоизточници.
Трябва да се отбележи, че в сравнение с прехода към Средновековието в Западна Европа във Византия развитието на градовете, включително и организацията на административните им служби, както и техните функции, зависят и от някои други фактори. Още през VII–VIII в. предишните колони и роби са заменени от свободните селяни, организирани в земеделски общини(4).
Ще припомним, че след разделянето на Римската империя през 395 г. в източния й дял попадат префектурите Изток и Илирик. Те се управляват съответно от «префекта претория» (лат. praefectus praetoriaе), които отговаряли също за съответната хазна и архив. В архива преобладават документи с фискален характер (лат. fiscus — държавно съкровище, а в пряк смисъл «сандък с пари»). По низходящ ред префектурите включват диоцези и провинции, начело с «викарии» (лат. vicarii) и управители (лат. praesides). Административната раздробеност на империята изисквала огромни средства за издръжка на многобройния бюрократичен апарат и наемната войска. С административните реформи на император Юстиниан I не само се сливат някои от провинциите, но и се премахват службите на викариите и консулите. За последен път консули били назначени през 540 г., а в началото на VII в. се закрива и преторианската префектура.
Градовете на територията на Византия окончателно губят автономията си при император Лъв VI (886–912), когато официално са отнети законодателните функции на техните сенати.
Всички предишни функции на градското управление вече се възлагат на служебна аристокрация. С въвеждането на т. нар. темна система на местно равнище се назначава необходимият военен, съдебен и финансов апарат, подчинен на централните административни органи. При тези условия всяка тема се управлява от стратег. Той командва войсковата единица, разположена на нейна територия, и контролира дейността на местните протонотарии, хартуларии и претори. Протонотарият решава всички въпроси от компетенциите на предишното гражданско управление и отговаря за събиране на определените данъци. Хартуларият осигурява снабдяването на темната войска с оръжие и храни. Преторът изпълнява съдебни функции в рамките на предоставените му пълномощия.
Извършената коронация на Карл Велики засилва противоречията между Византия и Римската църква в борбата им за господство в християнския свят. Според тогавашната византийска политическа теория тя не е законна, тъй като папата нямал необходимите правомощия, а и владетелският престол в Константинопол бил зает по това време от императрица Ирина, майка на малолетния император. През 812 г. обаче Византия, която претърпяла тежко поражение от войските на Карл Велики, е принудена на направи отстъпка по спорния казус, приемайки той да бъде титулуван като «Император», но не и като «Император на римляните».
По силата на Вердюнския договор от 843 г. наследниците на Карл Велики разделят огромната му империя. Постепенно се очертават границите на бъдещите европейски средновековни монархии в Западна Европа, като едновременно се полагат основите на културното и стопанското единство на населяващите ги етноси, в частност и общностите в градовете. Още към края на X в. границите на тази зона се разширяват, включвайки редица нови центрове на Западната християнска цивилизация. Тогава са покръстени Полша, Унгария, Дания, Норвегия и Швеция, а германците насочват завоеванията си към земите по р. Елба. Най-урбанизирани са териториите и монархиите, през които са минавали основните сухопътни и водни търговски пътища — Италия, Франция, Северна Германия, Фландрия, Испания и Швейцария. Ето защо архивите на градската администрация в разглеждания регион най-пълно отразяват генезиса, социалната структура и дейността на административните органи в отделните средновековни градове с демократични форми на управление.
Както отбелязахме, стопанското развитие на средновековните градове в Западна Европа допринася за превръщането им в търговско-занаятчийски центрове, за разлика от градовете във Византия през същия период. В резултат сред градското население в отделните средновековни монархии доминират съсловията на занаятчиите и търговците. Успоредно в сферата на средновековната градска култура започва процесът на секуларизация. Антиклерикалните идеи и обществени нагласи засилват духа на хуманизма и рационализма, което стимулира формирането на светска интелигенция в градската среда в Западна Европа. Засилва се интересът на градските жители в региона към точните науки, техниката, пазарното стопанство, паричното обращение, кредита, обвързан с новите форми на производство и принципи на разпределение. Издигат се редица нови градове като центрове на науката, образованието и културата, в които средновековната теология и схоластика вече нямат господстващо положение. Въз основа на осъзнатия си корпоративен интерес жителите им обединяват усилията си и започват борба за ограничаване властта на местните сеньори и дори за пълното й премахване.
Най-често градовете получават подкрепа в тази насока от короната. Причината е, че отделните владетели били заинтересувани от техния стопански просперитет, включително и икономическата им експанзия във възможно най-широки географски граници. Чрез механизма на преките държавни данъци като основна привилегия на «свободните градове» западноевропейските владетелите си осигуряват не само солидни приходи за собствената хазна, но и подкрепа срещу непокорните васали. По принцип обаче политиката им не застрашава съсловните интереси на аристокрацията като цяло и Римокатолическата църква.
* * *
Първите самоуправляващи се градове в Западна Европа се появяват в Италия още през IX–X в. В тях се възстановяват някои от традициите, присъщи на Римо-византийските муниципии (лат. municipium — древноримска градска или селска община с право на самоуправление)(5). В началото тези традиции са ограничени до данъчни и отчасти нотариални функции. Те могат да се проследят чак до VIII–X в. в някои градове, в които продължават да действат предишните «нотарии» (градски съдилища) и «табуларии» (градски архиви). Не е случайно, че в началния етап отделните средновековни градове в региона получават само частни привилегии, отнасящи се предимно до съдебни функции. С течение на времето жителите им започват да воюват за нови привилегии с цел пълното си освобождаване, макар и в границите на дадения град. За всяка привилегия, както и за потвърждаването й, при необходимост те получавали от страна на владетеля, местния сеньор или църквата официален акт — договор, грамота, указ, папска була, документ за придобиване на земи извън пределите на града и други, с които не само им се признавало постигнатото, но се създавали поводи за нови придобивки.
Особено голям е подемът на комуналното движение (лат. commuais — «общ», през фр. communal — «общински»)(6) през периода XIII–XV в. в Англия, Франция и Германия. Налице е обаче голямо разнообразие във формите на придобитата самостоятелност и организация на съответното административно управление в различните градове. Най-често статутът на по-рано освободили се градове служи като образец на по-късно получилите право на самоуправление градове. Въз основа на предоставените им привилегии градовете регламентират статута си и чрез съставянето на собствени закони. В тях подробно се посочват правата и задълженията на даден град и жителите му, представя се организацията на органите на самоуправление с наименование на длъжностните лица в градската управа и техните компетенции и др. Съвкупността от тези нормативи съставляват правния регламент на средновековното градско самоуправление като специализирана и обособена област, в която се съчетават принципи на римското и средновековното право.
Повечето градове от района на Прибалтика възприемат принципите, съдържащи се в т. нар. Хамбургско, Любекско или Рижско право, които им позволяват да се развиват, обединяват и действат максимално автономно, особено в областта на търговията. Техният пример е последван от жителите на града Амстердам, който през XVII в. се превръща в най-голямото пристанище на тогавашния свят(7). За разлика от тях, владетелите в Централна Европа предоставят привилегии на градовете си с цел да стимулират тяхното стопанско развитие чрез покровителството на нови занаяти и улесняване на търговския обмен.
В съответствие със степента на диференциация на функциите на административното управление в свободните градове се създадат специализирани органи с канцеларии към тях(8). Независимо от различията, управлението на тези градове на практика е задължение на градския съвет. По традиция и регламент градските съветници (консули) произхождат от средите на имотните и знатните съсловия — т. нар. нотабили. Те на свой ред си избират кмет, титулуван различно («мер», «бургмистер», «майор» и др.), на който се възлагат определени разпоредителни функции. Той управлявал с помощта на няколко упълномощени съветници, които се определят чрез жребий или се редуват. Градските съветници имат решаващ глас и при избора на ковчежника, който отговарял за общата градска хазна. В по-големите градове се избирал и действал градски съд, а в по-малките градове неговите функции се изпълнявали от местния градски съвет.
Документирането на дейността на посочените административни органи се осигурявала от дейността на канцелария, начело със секретар, който се титулувал различно — «градски нотариус», «градски адвокат» и др. С оглед на задълженията му той трябвало да бъде с юридическо образование, а длъжността му е единствената платена в градската администрация. Той разполагал и с необходимите писари, които се назначавали на щат към ръководената от него канцелария.
Документите — юридически и административни актове, както и съответната стопанска документация — регламентират и гарантират имуществените права, социалния статус, привилегиите и задълженията на градските жители през разглеждания период. Те свидетелстват за делата и морала на градските съветници и магистрати. Чрез тях се осигурява попълването на градската хазна и се отчита изразходването на средствата от нея. Ето защо в повечето средновековни градове в Западна Европа още след XI в. едновременно със създаването на органите на градското самоуправление започват да се полагат системни грижи и за съответните архиви. В отделните архиви преобладават документи от вида на договори, официална кореспонденция, списъци на населението със сведения за неговия поминък, описи на поземлените владения, собственост на градските жители, със сградите върху тях, в това число и документи, потвърждаващи правата на църквата и на представители на аристокрацията за владеенето на собственост в града или околностите му, данъчни списъци, квитанции и разписки за издължени данъци от страна на гражданите, отчети за средствата по строителството или ремонтите на обществени сгради, култови и отбранителни съоръжения, а също и за изпълнението на задължителните повинности за градското население, и др.
За архива отговарял пряко секретарят, но към него имали определени задължения също и кметът, както и ковчежникът. За най-важните документи се полагали специални грижи. Те се събирали и съхранявали в отделен сандък, снабден с три различни ключалки. С ключове за тях разполагали съответно кметът, ковчежникът и секретарят. За да се прибере или извади документ, се налагало да присъстват и тримата. По този начин се гарантирало опазването на документите, отнасящи се до постъпленията и разходите за сметка на градската хазна, както и решенията на градските власти във връзка със строежа на обществени сгради — църкви, пазари, кметства, съюзни договори, официална кореспонденция и др.
От гледна точка на сигурността най-ранните средновековни документи, свързани с градовете, които се създават в канцелариите на местните светски или духовни феодали, представени от графове, барони или архиепископи, епископи и други, се съхранявали в манастири или в частни владения, заедно с парите и ценностите. От XII в. нататък във връзка с повсеместното строителство на общински сгради (палати) за градските архиви вече се предоставят отделни помещения в тях и се назначават специални служители — архивисти, които се грижели за подредбата и описанието на документите. Архивите се пазели в кулата или в подземията й. Прозорците им задължително били с решетки, а вратите — солидни и със здрави ключалки(9).
През ХIII в. в повечето градски канцеларии започват да се водят дневници — т. нар. регистри, които също се събират и предават в общия архив. Чрез регистрите се улеснява дейността на съответната администрация и едновременно се осигурява опазването на най-важната за тогавашното управление и социални дейности документна информация. От този вид са митническите книги във връзка със събирането на мита и такси за доставените стоки в града, както и актовите книги на съда с протоколи за разгледаните дела и решенията по тях, и др.
До създаването на печатарската машина на Гутенберг през XV в. документите, както и книгите, са само ръкописни. Формата на официалните актове — юридически и административни, е предимно свитъчна. Основния писмовен материал през разглеждания период е пергаментът, а през ХIII в. започва да се използва и хартия. Именно производството на сравнително по-евтината и в значителни количества средновековна хартия, включително и като търговски артикул, позволява повсеместното въвеждане на регистрите в канцелариите на градската администрация.
Условията за съхраняване на самите документи в архивните помещения по места често са неблагоприятни. Влагата и небрежното отношение на служителите, а често пожарите и въоръжените конфликти, са причина за безвъзвратното унищожаване и разграбване на средновековните градски архиви. Въпреки това значителна част от документите са съхранени благодарение на посочените по-горе регистри, които всъщност са копийни книги. В тях по реда на получаването или изпращането се записвал текстът на различните документи — кореспонденция, договори, данъчни списъци, документи за притежаване на собственост, квитанции за платени данъци и т. н. По-късно регистрите започват да се водят и според вида на основните административни и стопански документи, свързани с дейността на градските административни органи.
* * *
В заключение: За формирането и опазването на архивите на градската администрация през Средновековието в Западна Европа допринася най-напред териториалната и стопанската стабилност на съответните «свободни градове» въпреки липсата на силна държава в региона през началния период. Благоприятстващ фактор е и колективната отговорност на градските административни органи по набирането и изразходването на средствата от общата хазна, както и приемствеността в управлението на отделните градове, регламентирана чрез изборността на административните органи. Осъзнато е значението на документите като декларирано право, политическо оръжие и доказателство за решаване на възникналите спорове и конфликти във връзка с продължителните борби на градските жители за признаване и разширяване на тяхното право на самоуправление и привилегии, свързани с него. Ето защо от самото начало целенасочено се полагат системни грижи за формиране и опазване на градските архиви като сбирки от документи едновременно с частно-правно и публично значение.
Бележки
1. Карапетянц, И. В. Экономические архивы Западной Европы и США до начала XX века. М. 1997, с. 69.
2. Ангелов, Д. История на Византия. Т. I. Изд. «Наука и изкуство». С., 1965, с. 51.
3. Караянопулос, Й. Е. Политическата теория на византийците. УИ «Св. Климент Охридски». С., 1992, с., 17–20.
4. Визираните промени са отразени в «Еклогата» — Земеделският закон, създаден през първата половина на VIII в., чийто текст е запазен благодарение на по-късни преписи от XI в. Търговията рязко се съкращава и вследствие от значителните териториални загуби, в това число и много градове. Неблагоприятно влияние оказва и засилващата се вътрешна дестабилизация.
5. Милев, Ал., Б. Николов, Й. Братков. Речник на чуждите думи в българския език. VI преработено и допълнено издание с предговор към първото издание от акад. Вл. Георгиев. Изд. «Наука и изкуство», С., 1978, с. 488.
7. Брожстовская, Н. В., Б. С. Илизаров. Архивное дело с древнейших времен до 1917 года. Труды ВНИИДАД. Т. VIII, Ч. 1. Развитие архивного дела с древнейших времен до наших дней. 1978, с. 153–155.
8. Нейкова, А. Архиви и общество, Софи Р. С., 2007, с.
9. Брожстовская, Н. В., Б. С. Илизаров. Архивное дело с ... M., 1978, с. 158.