Необходимост от реформи в архивната теория и практика на българските архиви в отговор на предизвикателствата на 21. в.

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Николай Стоименов

Дизайн: Давид Нинов

София, 2011

Целта на настоящия доклад е да разгледа някои от важните проблеми, възникнали в условията на динамичните социално-политически промени в Европа в последното десетилетие на 20. в., както и на бурното развитие на информационните технологии в края на 20. и началото на 21. в., довело до възникването на т. нар. електронно общество, и да предизвика дискусия за пътищата и методите за тяхното преодоляване.

Разпадът на световната социалистическа система и възникването на неизбежния процес на отваряне на страните от бившия социалистически блок към останалата част от света във всички сфери на човешката дейност — култура, наука, икономика, финанси, с цел постепенното им приобщаване към т. нар. общочовешки ценности, без съмнение първоначално предизвикаха в тези държави обществено-политически шок. Всяка от тях тръгна по свой път на развитие, който може би най-пълно отговаря на нейните национални идеали, традиции, култура и икономически възможности. Подобни обществено-политически процеси се отразяват изключително драматично върху оцеляването, философията на устройствените принципи и същностната дейност на такива учреждения като архивите, които към онзи момент бяха изцяло на финансова издръжка на държавата.

Спорен е въпросът дали това е единственият правилен подход за осигуряване дейността на архивната система, но съм склонен да приема становището на преобладаващата част от архивистите, които смятат, че щом държавата е приела за необходима подобна структура, то тя има и задължението на осигурява финансово нейната практическа работа. Има разбира се и противоположни мнения. Така или иначе, в новата посттоталитарна действителност, при налагането на нов обществено-политически и икономически модел на развитие, в условията на т. нар. първоначално натрупване на капитала, масова приватизация и частично оттегляне на държавата от регулаторните и финансиращи функции, архивите са принудени без отлагане да търсят пътища за своето оцеляване и намиране на съответното достойно място в новото държавно устройство. За осигуряването на своята дейност архивите се опитват освен скромното финансиране от държавата да търсят възможности за собствени допълнителни приходи. Именно в тези години са търсени стратегическите законови, управленски, икономически и тясно професионални промени в областта на архивната теория и практика, чрез които да се осъществи една цялостна реформа на архивната система на страната, която да отговори на новите изисквания и задачи. В годините на прехода динамиката на законодателните инициативи, определящи стратегическите рамки на развитието на архивната система на страната, е разбираемо ускорена. Приетият през 2007 г. Закон за НАФ през 2009 г. претърпява първите промени, а в края на настоящата 2010 г. или началото на 2011 г. се очаква и внасянето на нови промени в него. Тази динамика естествено налага поднормативните актове също да търпят съответното развитие, за да отговорят на философията на промените в закона. Например, в организационно отношение структурата на ДАА преминава през редица метаморфози, фиксирани в различни устройствени правилници от 2000, 2007, 2010 г., в които са фиксирани и цените на услугите, предоставяни от ДАА. Наред с това се променят и различните наредби по отношение на чисто специализираната дейност на архивите — опазването на документите в учрежденските архиви на държавните и общинските структури, експертизата, научно-техническата обработка, съхранението и използването на документите от НАФ от различните структурни звена на ДАА. Предстои да бъде реализирана и регистрацията на най-ценните документи в т. нар. Регистър на НАФ, в който ще бъдат включени архивни документи, съхранявани не само от държавните архиви и музеи, а и от частни архиви и музеи, както и от частни колекции.

Процесът на идентификация, реформиране, адаптиране и интеграция на архивите в променената действителност в България не е приключил. Нещо повече, при настоящата световна и вътрешна финансова криза ДАА удвоява усилията си не само да защитава полагащото се място и първостепенно значение на агенцията при осъществяването на политиката на държавата в областта на подбора, комплектуването, регистрирането, обработването, опазването, съхраняването и използването на документите от НАФ, но и да издига нейната роля при организацията на функционирането на системата на държавната администрация като цяло.

В този смисъл структурите на ДАА през тези динамични години придобиват все по-голям опит при осъществяване на приоритетите си в условията на непрекъснати реформи на държавните и общинските власти, както и на органите на изпълнителната власт, и успяват с наличните финанси и намален човешки ресурс да приемат и обработят създадения обем от документи, подлежащи на съхранение, което не може да бъде постигнато без повишаване ефективността и подобряване на архивната теория и практика. Колкото до числеността на работещите в системата на архивите и мястото им в йерархията на държавната администрация, изпълнителната власт е длъжник на българските архивисти. В последните години за постигане и на допълнителен финансов ресурс архивите започнаха да обработват документи и на основата на договори с конкретни субекти. Целият този процес ще мотивира значителни промени не само в законодателната база, определяща правомощията на архивните структури в страната, но и в подзаконовите норми, формиращи конкретната архивна теория и практика. Неколкократните промени в структурата на архивите през последното десетилетие не са самоцелни, а са генерирани от необходимостта да отговорят на философията на останалите изброени промени, за да осигурят на практика максимално ефективна реализация на архивните процеси в държавната администрация в тяхното многообразие и сложност.

От друга страна, през годините на активни икономически реформи в страната, много държавни предприятия и стопански организации бяха подложени на фундаментални промени по отношение формата на собственост (приватизация, ликвидация и др.), което изключително натоварва в даден момент архивната система, за да могат да бъдат комплектувани и съхранени документите на тези предприятия в много кратки срокове. Появилите се акционерни дружества и редица други частни предприятия, стопански, културни, спортни, религиозни и др. сдружения, фондации и пр., които по Закона за НАФ не попадат под юрисдикцията на ДАА, предопределят и реалната опасност в бъдеще документите от тяхната дейност да бъдат загубени за нацията. Това от своя страна и сега, а и за в бъдеще, ще затрудни сериозно усилията на националната статистика за максимално пълна и обективна информация за развитието на отделните отрасли на националната икономика. Освен това, при създалото се положение документалната база за бъдещи изследвания на обществено-политическия, културния, икономическия и политическия живот на страната ще бъде значително стеснена. Подобни предизвикателства отново предопределят съответните усилия за тяхното преодоляване чрез реформи не само в законодателен план, но и чрез осъществяване на нови практики за постигане на съгласието на собствениците за предоставяне за съхранение на документитe от тяхната дейност на държавните архиви безвъзмездно.

На трето място, цялата дейност на държавните архиви по опазването, комплектуването, съхранението и използването на документите се осъществява при наличието на частни архиви, разрешени от Закона за НАФ, което налага, реакциите и конкретните стъпки и инициативи във връзка с прилагането на архивните практики от страна на структурите на ДАА да бъдат максимално бързи и гъвкави в предложенията към евентуалните фондообразуватели, за да бъдат адекватни и конкурентни на действията на мениджърите на частните архиви. Конкуренцията с частните архиви е и все повече напред във времето ще бъде основно предизвикателство пред държавните архиви по пътя на тяхното реформиране, за да защитят мястото и ролята си на водеща структура при осъществяване на държавната политика в областта на архивното дело.

Когато става дума за реформиране на една архивна система, която да бъде в състояние да се справи с предизвикателствата на съвременното обществено-политическо ниво и да отговори безкомпромисно на завишените изисквания на днешното културно, научно и икономическо развитие на обществото, не може да се пренебрегне една от най-важните функции на архивите навсякъде по света — създаването на правила и контрол по тяхното спазване за работата и опазването на документите в деловодствата на държавните и общински институции, т. е. в т. нар. предархивно поле. Усилията на архивната колегия трябва да са насочени към създаването на нов, съвременен държавен стандарт от комплекс от унифицирани типови документи по отделните дейности, които да бъдат наложени за използване не само в държавните и общинските, но и в частните структури. Това в значителна степен би облекчило и улеснило работата не само в деловодствата, но и на архивистите при създаването на номенклатури за комплектуването на подлежащи на запазване документи, със списъци за сроковете на тяхното съхранение. Към настоящия момент ДАА не може да се похвали с решителни успехи в това отношение. Нужно е да бъдат направени още редица целенасочени усилия, за да бъде най-сетне преодоляно наложилото се през последните две десетилетия неоправдано, бих казал неконтролируемо, разнообразие от множество различни по тип, същност и визия документи, което в значителна степен затруднява работата при организацията на документите в деловодствата и при тяхното последващо комплектуване от държавните архиви.

Тук е моментът да бъде разгледан въпросът за неизбежната необходимост от промяна на ролята, статута и същността на професията «архивист», която все повече се припокрива с професията «информационен мениджър». В съвременните условия на динамично развитие на информационните технологии, на налагащата се система за електронно правителство, на променящите се обществени функции на архивите, не е възможно съвременният архивист да остане безпристрастен и неутрален регистратор и пазител на информация. В 21. в. архивите, освен като пазители на историята и на паметта на нацията, придобиват други социални функции и започват да играят важна социална роля — в публичния сектор те не са вече само административен ресурс, осигуряващ информационно законодателната и изпълнителната власт, но започват да играят роля на източник на прозрачност. Чрез осигуряване и гарантиране на публичния достъп до архивите самите те се превръщат в гарант за отчетност и за демократичен контрол над правителството. Те документират и гарантират правата на личността и защитата на личната собственост на гражданите, доколкото подобни документи са постъпили за съхранение в държавните архиви. През последните десетилетия на 20. в. «типичният потребител» на архивна информация са научните работници и преподаватели. Днес една значително по-голяма част от обществото се възползва от възможността за достъп до документи от най-различен характер и естество, съхранявани в държавните архиви — журналисти, разследващи злоупотреби с власт или нарушения в публичната сфера; членове на фондации, работещи в защита на отделни групи срещу дискриминация или политическо преследване от предишни власти; представители на адвокатурата и следствието — за информационно осигуряване на дела от различен характер; граждани — за обезщетения и възстановяване на собственост, за удостоверяване на принадлежност към структурите на ДС и разузнаването преди 1989 г.; и др. До голяма степен националната архивна система на всяка държава поддържа и осигурява и правилното функциониране на нейната съдебна система.

Днес архивистиката от спомагателна се превръща в самостоятелна историческа дисциплина. В условията на новия век архивистите имат нови много по-големи компетенции и значение за функционирането не само на държавната администрация, но и на цялото общество, факт, който трябва най-сетне да бъде признат от управляващите, които и да са те. От друга страна, подобни процеси без съмнение водят до постепенна, но коренна промяна в архивните практики и статута на професията «архивист». Съвременният архивист практически покрива целия процес на архивиране: от създаването на документа, през опазването, експертизата и съхранението до използването, което значително повишава значението и ролята му за ефективното функциониране на всички структури на държавата и обществото.

Предизвикателствата на съвременната пазарна икономика и революционните компютърни технологии, навлезли масово в страните от бившия социалистически блок от началото на 21. в., неизбежно предопределят развитието на нови архивни практики и промяна на средата за тяхното практическо осъществяване. Тези предизвикателства сами по себе си могат да бъдат класифицирани като многопластови както от международна гледна точка, така и от гледна точка на спецификите и традициите в развитието и усъвършенстването на наложилите се теории и практики в отделните национални архивни системи и необходимостта от тяхното реформиране в отговор на новите реалности. Що се отнася до проблемите по създаването, опазването, архивирането, съхранението и използването на електронните документи, в рамките на съобщението не е възможно да се направи сериозен и задълбочен анализ на необходимостта от промени и да се очертаят стратегическите насоки за тяхното осъществяване. Може с известна доза сигурност само да се отбележи, че стремежът на бившите социалистически страни от Централна и Югоизточна Европа е постепенно да се откъснат от постулатите на остарялата вече архивна теория и практика и плавно, без излишни сътресения, да възприемат и наложат в националните си архивни системи всичко полезно от съвременните европейски и световни виждания за развитието на световната архивистика, без да се забравят и изкуствено елиминират полезни практики, наложени в годините назад, които отговарят до голяма степен и на националните архивни традиции.

Не трябва да се отрича, че обемът и скоростта на реформите във всяка една от националните архивни системи се намират в пряка и безусловна зависимост не само от оценката на финансовите възможности на отделните страни. В контекста на възприемането и налагането в практиката на съвременните достижения на световната наука и техника в областта на архивистиката, споменатата зависимост е в пряк контакт с други, чисто субективни фактори, свързани от една страна с политическото желание за налагането на реформи, а от друга, с психологическата готовност и активност на професионалистите архивисти да възприемат и реализират в практиката иновациите, наложили се в другите европейски страни. Необходимостта от реформиране на националните архивни системи в отговор на променените международни, политически, културни, научни, финансови и др. условия, както и на изискванията на Европейския съюз, налага българските архиви да направят неимоверни усилия за преодоляване на натрупаната инерция да се работи по правила, създадени преди десетки години, неотговарящи на съвременните предизвикателства. Конкретен пример. Немалка част от съвременните инвентарни описи на архивни фондове вече се съставят и предоставят за ползване в електронен вид. Научно-техническата им обработка обаче се осъществява практически по една остаряла, утежнена с редица условности методология, която не е в състояние да отчете възможните облекчения, предлагани от съвременната техника. Така, въпреки използването на съвременни средства, научно-техническата обработка остава бавна и неефективна. Това е сериозна причина за незабавно извършване на коренни промени и усъвършенстване на все още действащата методология за НТО, наложена от Методическия кодекс от 1982 г.

Като цяло, налагането на съвременните иновационни технологии и практики в архивното дело в националните архивни системи може да бъде постигнато само с постепенната подмяна на настоящите кадри с млади креативни специалисти, готови да експериментират с нови подходи и практики, но разбира се, запазвайки най-доброто от националната специфика в областта на архивистиката и опирайки се на професионалния опит, натрупан от поколения архивисти преди тях.

В българските архиви по ред обективни и субективни причини съотношението между дългогодишни и нови кадри далеч не е в полза на последните. Усилията на ръководството на ДАА е необходимо да бъдат насочени към постигане на една ефективно работеща спойка между спокойствието и увереността на утвърдените професионалисти и ентусиазма на младите експерти.

В настоящите условия на постоянни обществено-политически и административни реформи българските архивисти имат нелеката задача да балансират между съхраняването на добрите традициите на националната архивна теория и практика и съвременните международни реалности и приоритети, за да постигнат максимално ефективна интеграция в международната архивна общност чрез разумното усвояване на европейския и световен опит в областта на архивистиката. В този план е и препоръка (2005/835/ ЕС) на Съвета на Европа, както и докладът, представен от Европейската група на архивистите (СОМ/2008/0500 окончателен) относно приоритетните действия, които следва да се предприемат за засилване сътрудничеството в сферата на архивното дело в Европа. В тях са определени не само основните приоритети при използването на информационните комуникационни технологии за опазването и разпространението на европейското културно и историческо наследство, но и петте стратегически направления за развитие на европейското сътрудничество в областта на архивите. Всъщност това са част от ръководните документи на ЕС, върху които националните архивни системи да надграждат иновационни архивни практики и да осъществяват тясно сътрудничество с останалите европейски архиви.