Дейността на Съюза за закрила на децата в България — клон Айтос (1932–1955)
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова
Автори: Донка Георгиева, Ивайло Марков
Дизайн: Давид Нинов
София, 2011
Съюзът за закрила на децата в България е основан през 1925 г. под покровителството на Нейно Величество царица Йоана. Той създава в страната свои поделения, чрез които да провежда своите инициативи. През 1926 г. Съюзът има 8 клона в България, през 1932 г. те са 249, през 1936 г. — 910, а през 1937 г. — 1131.
В Държавен архив — Бургас са съхранени документи на клонове на Съюза за закрила на децата в България в 58 селища от Бургаския район. Повече от клоновете са създадени през периода 1935–1938 г. Документите обхващат периода от 1932 г. до 1955 г. Най-рано — на 28 май 1932 г., е основан клонът в Айтос(1). Според приетия на учредителното събрание устав, целта на Съюза е всестранна закрила и защита на децата от Айтос, чрез обединяване на «... всички дружества, които подпомагат обществено деца и юноши до 18–годишна възраст» и се грижат за най-широко разпространяване на идеите на Съюза за закрила на децата в България. Съюзът прави проучвания в областта на всестранното детско подпомагане, обединява, ръководи и устройва подпомагането на деца и юноши до 18–годишна възраст чрез настаняването им в заведения за обществено подпомагане (ясли, сиропиталища и др.), полага грижи за нравственото и физическото укрепване на деца и юноши до 18 г. (трапезарии, летовища, летни детски игрища, лагери, детски дневни домове и др.), урежда отпразнуването на Деня на детето. Дружеството, според устава, се управлява от Общо събрание, Управителен и Проверителен съвет(2).
На учредителното събрание на клона в Айтос са избрани с тайно гласуване Управителен съвет (понякога се среща в документите и под названието настоятелство) и Проверителен съвет.
Членове на Управителния съвет са: Пеню Задгорски — околийски лекар и председател на Съюза за закрила на децата в България — клон Айтос, Златка Кр. Боева — председател на женското дружество, Атанас Ямуков — директор на прогимназията, Дянко Костов — околийски началник, Ефтим Минев — председател на училищното настоятелство в Айтос.
За членове на Проверителния съвет са избрани: П. Венков — директор на Непълната гимназия, Иван Николов — главен учител, Паскал Будуров — главен учител(3).
Непосредствен контрол върху дейността на дружеството се извършва от Съюза за закрила на децата в България. Надзорни функции върху дейността на клона имат право да упражняват финансовите власти, общинските и държавните власти, общинският и областният комитети за обществено подпомагане и Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Всеки член на Съюза за закрила на децата в България е длъжен да плаща членски внос, а всяко дружество — да се абонира за сп. «Нашето дете» и сп. «Обществено подпомагане». Приходите на клоновете на Съюза идват от членски внос и от помощи — от бюджета на общините, от Съюза за закрила на децата в България, от държавната служба за обществено подпомагане и т. н.(4)
Членове на дружеството могат да бъдат длъжностни лица по право, дружества и частни лица. През май 1936 г. Българското дружество «Червен кръст» — клон Айтос заявява желанието си да бъде прието като колективен член на Съюза за закрила на децата в България — клон Айтос, и на 19 юни с. г. молбата му е удовлетворена(5). В съюза членува и Женското благотворително дружество «Развитие» в града, а през 1937 г. постъпва заявление от настоятелството на спортен клуб «Вихър» — Айтос със същото желание(6). В запазените въпросници и отчети се съдържа информация, че през периода 1937–1942 г. в Съюза за закрила на децата в България — клон Айтос членуват Православното християнско братство и Женското благотворително дружество «Развитие», 9 длъжностни и 7 частни лица.
В протокол от общо годишно събрание на клона през 1936 г. има сведения, че за две години са избрани с тайно гласуване настоятелство от 6 души: председател, подпредседател, секретар-касиер, домакини двама съветници. В настоятелството и в проверителния съвет от тази година членуват търговец, свещеник, представител на православното християнско братство, индустриалец и т. н.(7)
В Бургаския архив са запазени многобройни и различни по вид документи, отразяващи дейността на дружеството през 30–те и 40–те години на 20 в.
В плановете за дейността на дружеството през годините се залагат задачи като: подпомагане на безплатните ученически трапезарии; откриване и организиране на лятно детско игрище; откриване и поддържане на летовище; празнуване Деня на детето и провеждане на томболи; подпомагане на крайно бедни деца в натура — с лекарства, дрехи, детски пособия и др.; откриване на детски приют; уреждане на сказки от местни и външни лектори.
Основна част от дейността на Айтоския клон на Съюза за закрила на децата в България е подпомагането на съществуващите безплатни ученически трапезарии в училищата в града. Според броя на децата, които се хранят в тях през 1936 г., са отпуснати 20 000 лв. за трапезариите в Айтос, разпределени както следва: на училище «Отец Паисий» — 12 000 лв., на реалното училище — 4000 лв., и на училище «Л. Каравелов» — 4000 лв.(8)
През 1939 г. за същите цели са отпуснати 21 120 лв., а през 1941 г. — 32 000 лв.
Друга част от дейността на дружеството е организирането на летни ученически колонии. В местността Бадемова пътека, Айтоско, е предоставена хижа от Юношеския туристически съюз в България — клон «Луда Камчия», където да летуват бедни и болни деца. Лагерът е открит на 16 юни 1936 г. с водосвет, на който присъстват видни граждани — околийският управител, градският кмет, председателите на офицерското дружество, на подофицерското дружество, на търговското сдружение, архиерейският наместник, председателят на християнското православно братство и др. Летуването продължава 26 дни и се закрива на 26 август. Децата са 31 на брой, на възраст между 11 и 15 г., а ръководителите им са учители. За обзавеждане, храна и др. са изразходвани 17 527 лв. Дневният режим в лагера е следният: 7 ч. — ставане; 7,15 ч. до 8 ч. — телесни упражнения; 8 ч. — първа закуска; 10 ч. — втора закуска; 10,30 ч.–12,30 ч. — игри, песни, забави, разходки; 13 ч. — обяд; 14–16 ч. — пълна почивка; 16,30 ч. — закуска; 16,40–19,40 ч. — игри, разходки, песни и пр.; 20 ч. — вечеря; 21,30 ч. — време за сън.
Резултатите от лятната ученическа колония са повече от обнадеждаващи. Освен доброто настроение, многото усмивки, красиви емоции и общото закаляване, децата са наддали в тегло, както следва: наддали до 2 кг. — 7 момчета и 8 момичета; наддали от 2 до 4 кг. — 4 момчета и 10 момичета; наддали 4 и повече кг. — 2 момчета. Крайният резултат е, че средно момчетата са наддали с 2,250 кг., а момичетата — с 2,050 кг.(9)
Чрез спомоществователството на община Айтос, която отпуска 4000 лв., Училищното настоятелство — 6000 лв., Айтоското ловно дружество — 2000 лв., а Комитетът за обществено подпомагане — Бургас — 16 000 лв., са събрани средства за провеждане на лятна колония, за която в пресата от това време е отбелязано: «летуването даде насърчение и делото ще трябва да продължи». Съществува обаче сериозен проблем, свързан с недостига на вода в хижата. Желанието на организаторите е да се осигури вода в хижата. В противен случай летовищата да бъдат организирани на други места(10).
През 1937 г. е организиран летен лагер в с. Устово (дн. Шиварово), в който летуват 52 бедни деца от града и за издръжката им са похарчени 22 288 лв. Дружество «Червен кръст» — Айтос подпомага издръжката на лагера. През 1939 г. отново е проведен лагер в с. Устово за 45 деца, но, поради липса на средства, през 1941 г. такъв не е организиран(11).
В писмо от областния инспектор по обществени грижи — Бургас до Съюза за закрила на децата — клон Айтос, се казва, че съгласно окръжно 12.109/1–11 от 26 юни 1936 г., Министерството на вътрешните работи и народното здраве провежда курс от 26 юли до 9 август 1936 г. в София за ръководители на летни детски игрища, като министерството заплаща на всички правоимащи курсисти пътните разноски. Целта на този курс, както и на по-рано проведените от Министерството на народната просвета (25 юни–10 юли 1936 г.) и от Съюза за закрила на децата в България (11–25 юли 1936 г.) е «да дадат нов значителен приток от подготвени ръководители и чувствително подобрение на грижите за българското дете през летните сезони». В трите курса са подготвени 420 ръководители на детски игрища, между които е и участничката от Айтос Тодора Жекова, които получават свидетелства за ръководители на летни детски игрища в страната(12).
В следващо писмо до Съюза за закрила на децата в България — клон Айтос, Бургаският областен инспектор по социалните грижи уведомява, че на 12 юли 1936 г. в областта ще се откриват детските летни игрища и препоръчва на ония сдружения за обществено подпомагане, които са готови с обзавеждането на игрищата, да пристъпят към тяхното освещаване и откриване на посочената дата, а на тези, които не са подготвени с откриването им препоръчва да сторят това на 19 юли. За съжаление, поради липса на средства, откриването на лятно детско игрище в Айтос не се осъществява(13).
През 1939 г. за първи път е открито детско лятно игрище за периода от 6 до 31 август. Посещавано е дневно от 60 деца на възраст от 7 до 10 години. Децата провеждат игри и упражнения от 9 до 12 ч. и от 13 до 18,30 ч., като през целия период са раздадени по 18 закуски на всяко дете. Изразходвани са 12 862 лв.(14)
През 1941 г., в писмо, председателят на дружеството отправя молба до околийския комисар в града да бъде доставен българския трикольор (с дължина 2,60 м.), за да се вее на детското игрище(15).
Съюзът за закрила на децата в България ежегодно отбелязва празника Ден на детето, при провеждането на който се получават значителни приходи, използвани за хуманитарни цели. На 26 април 1936 г., в неделя на Мироносците, Съюзът, под егидата на Министерството на вътрешните работи и народното здраве и Министерството на народната просвета, организира празника Деня на детето за десети път. Идеята е, той да има общонароден характер и в него да вземат участие, освен гражданството, културните организации и учащите се и всички административни, военни, църковни, общински и др. власти. Затова и трите окръжни от Министерството на народната просвета, Министерството на вътрешните работи и народното здраве и Съюза за закрила на децата в България до областните училищни инспектори, директорите на училища, областните директори, околийските управители, кметовете и т. н., призовават към провеждане на беседи за значението на детето за доброто бъдеще на нацията, уреждане на изложби от книги, картини и играчки за деца, апелират за подпомагането и закрилата му. На този ден се организира общонародно събиране на помощи, съгласно чл. 26 от Закона за общественото подпомагане(16).
Айтоският клон на Съюза за закрила на децата в България отправя покана до околийския управител, общинския кмет, околийския съдия, данъчния началник, директора на Българска земеделска и кооперативна банка, директора на Популярна банка, началника на т. п. станцията, директорите на земеделското и реалното училище, на прогимназията, главните учители от турското, арменските училища, главните учители от училищата «Кирил и Методий» и «Любен Каравелов», председателите на Юнашкото, Ловното, Женското, Тракийското, Работническото и на Туристическото дружества в града за молебен по случай Деня на детето в двора на църквата. Всички те откликват на поканата(17).
Отпразнуването Деня на детето в Айтос започва на 25 април от 4 ч. след обяд с шествие на ученици по главните улици и продължава на 26 април в 10,30 ч., когато ученици, организации, дружества и граждани се събират в двора на училището за отслужване на молебен. Ат. Ямуков — председател на клона в Айтос, държи реч за значението на празника. Следва шествие от църковния двор, по ул. «Цар Борис III», преминава край общинската аптека, земеделската банка и приключва до прогимназията. За учениците са организирани игри и хора в двора на прогимназията. През целия ден комисии от деца събират помощи, а чистият приход от тях възлиза на 478 лв.(18).
В Деня на детето се уреждат томболи с различни предметни награди, като «кутия локум», «пакет липов цвят», «кутия сардела», «паста за зъби», «тоалетен сапун», «книга — «Български воин» и др. Приходите също отиват за подпомагане на децата и най-вече за коледните празници(19).
През 1936 г. Комитетът за обществено подпомагане в Айтос предлага Съюзът за закрила на децата в България — клон Айтос по случай коледните празници да подпомогне бедните деца като отпусне 1000 лв. На 21 декември 1936 г. сдружението откликва на идеята и превежда сумата на общинския комитет. Дружеството подпомага бедни деца по различни поводи «в натура, с облекло и храна» и др.(20).
На заседания на Настоятелството на Съюза за закрила на децата в България — клон Айтос през 30–те и 40–те години се взимат решения да се подпомага финансово Женското дружество «Развитие» в града, което пряко отговаря за стопанисването на дневния детски дом. Така например, през 1936 г. са отпуснати 20 000 лв. за нормалното функциониране на дома. През 1938 г. дневният детски дом провежда занятията си от 11 април до 22 ноември с 25 деца, като впоследствие бройката се увеличава на 30. За храна са изразходвани 19 014 лв. Според председателката на Дружество «Развитие» Стойнова «...при всичката икономия храната е достатъчна, доброкачествена, макар и най-обикновена. Затова и всички деца се чувстват добре и показват увеличение на теглото си»(21).
През 30–те и 40–те години на 20 в. държавата оказва помощ на децата съобразно своите възможности, като насочва усилията главно към ограничаване разпространението на болести сред децата, които са и най-уязвими.
Днес политиката на България спрямо децата има други акценти и измерения и се осъществява от Държавна агенция за закрила на детето.
Бележки
1. ДА — Бургас, Ф. 533К (Съюз да закрила на децата в България — клон Айтос), оп. 1, а. е. 8, л. 55.
3. Пак там, а. е. 8, л. 56–57.
5. Пак там, а. е. 5, л. 15, 64, 99.
6. Пак там, а. е. 5, л. 67; а. е. 6, л. 4, 9.
8. Пак там, а. е. 5, л. 78, 83, 107.
9. Пак там, а. е. 5, л. 31, 35, 45.
10. Пак там, а. е. 5, л. 31–33, 46.
11. Пак там, а. е. 6, л. 31; а. е. 10, л. 1; а. е. 13, л. 1.
12. Пак там, а. е. 5, л. 53–54.
16. Пак там, а. е. 5, л. 18–20.
18. Пак там, а. е. 5, л. 17, 24.
19. Пак там, а. е. 7, л. 17–19; а. е. 12, л. 12.