Законодателната инициатива в Източна Румелия
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова
Автор: Станислав Боянов
Дизайн: Давид Нинов
София, 2011
Още при своето създаване Източна Румелия разполага с наредби, закони и правилници, които макар и да не са дело на нейни представители, излъчени от средите на населението на областта, все пак в по-голямата си част са добре пригодени за нейния социално-икономически живот.
На първо място това са действащите в Османската империя закони, най-важните от които Наказателен закон(1), Търговски закон, Търговско съдопроизводство и Закон за земите.
По време на Временното руско управление в земите на Южна България е в сила сборникът «Основни положения на гражданското управление в санджаците и окръзите и проект на щата на гражданското управление» (7 юни 1877 г., Търново). В него подробно е описано как трябва да изглежда управлението на големите териториални единици (санджаците) и на окръзите, които ги съставят. Описани са подробно функциите, правата и задълженията на всеки член от администрацията на местната власт, както и йерархичната структура в областното управление. В правораздаването са в сила Временните правила по съдебно устройство, които дори и по време на автономията на областта се ползват от съдебните органи като ръководство.
Съгласно решенията на Берлинския конгрес(2) (13 юли 1878 г.) със задачата да се изработи основен закон на автономната област трябва да се заеме комисия, съставена от представители на великите сили и Турция, като сюзерен на Източна Румелия.
Важно е да се отбележи, че очаквайки Европейската комисия да пристигне в Южна България, за да определи в тримесечен срок (съгласно член 18 от Берлинския договор) «прерогативите на властта и атрибутите на генерал-губернатора, а също и административния, съдебен и финансов начин на управление на областта...»(3). Временното руско управление въвежда там в кратки срокове местно самоуправление, финансово и съдебно устройство и всичко това с широко привличане на местното население(4). Руските администратори се заменят с българи. Делопроизводството (както се казвало по това време по руски образец) се води основно на български език. През септември 1878 г. княз Дундуков-Корсаков издава приказ до всички ведомства в Източна Румелия за заменяне в делопроизводството на всички турски термини с български. В резултат от това са усвоени редица руски термини, някои от които задълго остават в административната практика (от типа «прикази», «журнали»).
Самите българи се учудват, че е необходимо комисията да въвежда ново устройство на областта, щом като вече има действащо такова, задоволяващо мнозинството от населението. Във в. «Марица»(5) излиза статия със заглавие «Няма нужда от нова уредба», в която се казва, че съществуващите институции осигуряват общественото спокойствие и просперитета на населението на Източна Румелия и няма нужда от подмяната им с нови.
* * *
Един от най-важните проблеми, които стоят пред тази Европейска комисия е до каква степен ще може да законодателстват назначените и избраните автономни органи на Източна Румелия.
В Берлинския договор автономията на областта е наречена административна. В чл. 13 се казва, че Източна Румелия е под пряката политическа и военна власт на Султана, а във втората част от същия член се уточнява, че областта има административна автономия. Турските представители използват първата част като аргумент, че областта няма нужда от законодателна инициатива за създаване на закони, които да обслужват населението на Източна Румелия, понеже законите на империята ще са в сила и на територията на областта.
Срещу това решително се противопоставят руските членове на комисията, подкрепяни и от представителите на останалите европейски сили, които получават указания от своите правителства за спазване на решенията на Берлинския конгрес, а в тях ясно е казано, че областта получава «административна автономия»(6).
Проектът за областно събрание, което да има и правото да законодателства, е изработен от английския представител(7). Той използва опита на английската колониална система и предлага следния проект: «Законодателната инициатива в Източна Румелия е възложена на Областното събрание и на Главния управител, които имат правото да предлагат закони, отнасящи се за социално-икономическия живот на областта».
Законодателната инициатива на представителния орган на областта се стопира до известна степен от това, че султанът трябва да утвърди приетите от Областното събрание закони и без неговата санкция те нямали силата на такива. В конституционен смисъл това означава ограничаване на властта на събранието и господство на султанската власт над избрания от населението на областта законодателен орган. Правото на такава санкция от страна на Високата порта превръща Областното събрание в обикновен съвещателен орган.
Прокараното от страна на руските представители в Съюзническата комисия допълнение (чл. 10) в Органическия устав, че ако в срок от два месеца султанът не отхвърли даден закон, същият ще се счита за утвърден и ще бъде подписан от Главния управител от името на султана(8), има голямо значение, тъй като почти всички актове на Събранието след изтичането на двумесечния срок влизали в сила, макар и не получили одобрението на османското правителство.
Макар замисълът на това допълнение да е повече предпазна мярка срещу характерния за Османската империя тежък бюрократизъм, то всъщност освобождава до голяма степен Областното събрание от контрола на централната османска власт.
Законодателната инициатива е ограничена и от сферите, в които може да се предлагат и приемат закони. Европейската комисия формулира тези сфери така:
1. Закони, които уреждат административното, съдебното и финансовото устройство на Източна Румелия.
2. Закони, които са предназначени да изменят или допълват съществуващите данъци.
3. Закони, които съдържат възможности за нови данъци.
4. Закони за бюджета на областта.
5. Закони, които се отнасят за народната просвета.
6. Закони за градските данъци и такси, за рудниците и за уреждане на водите и горите.
7. Закони за пътищата, железницата, както и за обществените сгради.
8. Закони, засягащи земеделието, търговията и промишлеността.
9. Закони за кредитните учреждения.
10. Закони, които уреждат управлението на областните имоти.
11. Закони, засягащи съдебното устройство, углавното и гражданското съдопроизводство(9).
Законите на Османската империя са в сила в Източна Румелия, при положение че не противоречат на румелийските закони. Областните закони също са валидни на територията на империята, но след специално позволение за това от страна на Високата порта (чл. 11). Областта участва в представителните институции на империята като назначава чрез Областното събрание толкова депутати, колкото се изискват от нея (чл. 12)(10).
Областните законодателни институции не могат да предлагат закони, които се отнасят до външната политика, външнотърговските отношения, режима на капитулации. Тези сфери си остават приоритет на османското правителство.
Създателите на Органическия устав изработват конституция с подчертано либерален характер. Областното събрание има правото да изисква политическа отговорност от правителството, свобода на разискванията в събранието, законодателна инициатива от страна на членовете му. В основния закон на областта са заложени и принципите на свободата на словото и печата, на събранията, на сдруженията, на вероизповеданията, неприкосновеността на частната собственост, равенството на всички пред закона. Автори като М. Маджаров и Ст. Бобчев смятат, че това е един вид пропагандна акция от страна на западните представители в Европейската комисия и по-специално на английския представител Уолф. Целта им е, както е изповядал самият Уолф на турски дипломат(11), да надминат постиженията на Временното руско управление и да направят по-добра конституция от тази в Княжество България, за да не иска българското население в Южна България да се съедини с княжеството. Независимо от мотивите, факт е, че населението в Източна Румелия получава широк набор от граждански права, за спазването на които се грижат институции, избрани от средите на жителите на Източна Румелия, което не може да се каже за останалата част от Османската империя.
Наред с това, в Органическия устав намират място и редица антидемократични постулати. Въведен е избирателен ценз, правата на Главния управител са почти неограничени, създадена е сложна и скъпо струваща многобройна администрация. Подготвените кандидати за нея са малко на брой, а свободните места са попълвани от слабо подготвени или напълно неграмотни хора(12).
Органическият устав предвижда три вида власти — законодателна, административна и съдебна. Висшите законодателни учреждения, които посочва основният закон на областта са Главният управител, Областното събрание и неговият Постоянен комитет. Висш орган на изпълнителната власт е Главният управител, висше съдебно учреждение е Върховният съд. Централни учреждения на изпълнителната власт са различните дирекции, които покриват всяка сфера от административния и социалния живот на областта. Ръководителите им образуват т. нар. Директорски съвет, който е помощен орган на Главния управител и изпълнява функцията на Министерски съвет на Източна Румелия.
Въпросът с разпределянето правото на законодателна инициатива е разрешен според Органическия устав с даване на тази възможност на Главния управител и на членовете на Областното събрание(13).
Управителят внася законопроекти(14), които депутатите разглеждат. Те имат правото да приемат или отхвърлят предложените текстове, както и да внасят поправки и изменения в тях. Не са предвидени ограничения в тази законодателна дейност на събранието. Главният управител може да оттегли вече внесен законопроект, но само преди да е гласуван(15).
Правото да внасят законопроекти имат и членовете на Областното събрание. Ако един законопроект е подкрепен от шестима депутати (9%), той влиза за разглеждане и евентуално одобрение или неодобрение в Събранието. В това отношение депутатите от Източна Румелия са с възможност за по-голяма законодателна инициатива от колегите си в Княжество България. В Народното събрание на Княжеството депутат, който внася за разглеждане законопроект, трябва да има подкрепата на най-малко една четвърт (25%) от присъстващите депутати(16).
Практиката в Източна Румелия показва обаче, че сравнително малка част от внесените законопроекти са дело на избраните депутати. Справка с протоколите на заседанията на обикновените сесии на Областното събрание(17) и публикуваният от Ст. Бобчев списък с действащите закони показват, че малка част (15%) от разискваните закони са дело на депутатите от Събранието. Останалите са по предложение на изпълнителната власт в лицето на Главния управител.
Тази относителна пасивност може да се обясни както с пълната липса на традиции в парламентаризма в областта, така и с факта, че в процеса на своята работа администрацията вижда по-ясно от какви нови закони и поправки на вече действащи има нужда автономната област.
Като потвърждение на това, че изпълнителната власт начело с Главния управител е главният законодателен инициатор, може да се счита и самата възможност, заложена в Органическия устав (чл. 100) за Събранието да препоръчва на Главния управител да изработва законопроекти по важни за Източна Румелия въпроси. Тази заложена «абдикация» от страна на Областното събрание да разработва самостоятелно важни за областта закони е резултат от мнението на създателите на Органическия устав, че неопитните депутати на Областното събрание не биха могли да се справят напълно с подобна отговорност. Но пък Събранието може да «подсеща» правителството за изработването на законопроекти. Главният управител трябва, след получаване на адрес от страна на Областното събрание, да започне работа по закон, за разрешаване на проблема, поставен от депутатите. Но и тук личи ограничение в законодателната инициатива на Областното събрание, защото най-висшата изпълнителна власт в областта не е обвързана със срок за изпълнение на задачата, поставена от депутатите.
Областното събрание не може също така да проявява законодателна инициатива по въпроса с «някои разноски по бюджета на Областта»(18). С тази формулировка, макар и не особено ясна, се ограничава контролът на Събранието върху текущите разходи на правителството и администрацията.
През цялото съществуване на Източна Румелия, законодателната дейност се осъществява основно от институциите на Главния управител и от Постоянен комитет, който е помощен орган с големи контролни и законодателни функции.
Най-висшият представител на изпълнителната власт в областта е Главният управител(19). Той е представител на османското правителство в областта и управлява от името на султана. Глава е на изпълнителната власт. Назначава всички чиновници в Източна Румелия, включително и съдиите, с изключение на тези, които се назначават пряко от султана. Османското правителство назначава също така пряко и някои длъжности, свързани с митническото облагане и с дейността на железниците. Създателите на Органическия устав съсредоточават в ръцете на Главния управител големи правомощия, подобни на правата на княза на България. Той не зависи от нито една институция в областта, Съветът на директорите(20) има само съвещателна функция и не може да стопира инициативите му. Има правото да разпусне Областното събрание, дори и санкцията от страна на османското правителство за новоприетите закони може да заобиколи с правото си да издава с помощта на Постоянния комитет публично-административни правилници със силата на закони(21). Негово право е и да назначава офицерите от милицията и жандармерията до чин капитан включително. Това му дава възможност за влияние върху мнозинството от офицерите на областта. Единственото, което ограничава властта му е срокът на неговия мандат (пет години), но няма законови пречки да бъде преназначаван със съгласието на страните, подписали Берлинския договор.
Един от най-важните му прерогативи е законодателната инициатива. Както е посочено по-горе, след внимателен прочит на протоколите от заседанията на Областното събрание и на Постоянния комитет, се вижда, че Главният управител е директен вносител на законопроекти или пък инициатор на законови актове чрез публично-административни правилници със силата на закони, издавани от Постоянния комитет.
Органическият устав дава на Главния управител два основни начина за законодателна инициатива, като идеята е това винаги да става чрез друга институция. Създателите на Органическия устав смятат в най-добрите традиции на либерализма, че един вид «партньорство» между най-висшата административна власт (главата на правителството) и събрание, избрано от населението, е формула, която ще донесе стабилност на областта. Освен това, Областното събрание би могло да контролира законодателната дейност на Главния управител, който трябва да получава одобрението на всеки закон от Събранието и едва тогава да го представя за одобрение от Високата порта.
Практиката в Източна Румелия показва обаче, че това право на Областното събрание е трудно приложимо по няколко причини. Личността на първия Главен управител — Алеко Богориди, е много популярна и топло приета от мнозинството от населението на автономната провинция, което е с българско самосъзнание. Естествено е избраните от населението депутати да са под влиянието на тези емоции и да не подкрепят инициативи, насочени срещу Алеко Богориди, още повече че българските депутати, които са мнозинство в събранието, искат да покажат българския характер на областта и да направят властта на султана напълно номинална, и в този смисъл едва ли биха подкрепили намеса на османското правителство във вътрешния живот на Източна Румелия, провокирана от евентуална политическа криза, свързана с конфликт между правителството и събранието на областта.
Право на Главния управител е да назначава пряко една част от депутатите(22) (десет души в 56–членното събрание), а още десет души заемат депутатските места по право(23), като една част от тях са висши служители в администрацията, а за водачите на религиозните общности, особено на по-малките, е естествено да търсят подкрепата на изпълнителната власт. Това означава, че Главният управител се ползва от твърдата подкрепа на по-малко от 50% от събранието и му трябват само още няколко депутати(24), за да се приеме всеки закон, предложен от него.
Най-висшият представител на султана в областта има и друга възможност да законодателства, чрез Постоянния комитет — специален орган, който освен законодателни има и големи контролни правомощия(25).
Още в хода на разискванията в Европейската комисия за ролята му на административен орган(26) на Постоянния комитет се възлага законодателна инициатива. Първата редакция на частта от основния закон на областта, която се отнася до него(27), му отрежда да бъде: управителен съвет на Главния управител, да му дава съвети във връзка с правилното тълкуване и прилагане на съществуващите закони, и най-важната функция от практическо естество — да има правото, съвместно с Главния управител, да издава административни правилници, които да имат силата на закони до свикването на следващата обикновена сесия на Областното събрание, и които да действат само на територията на Източна Румелия(28).
След много разгорещени дебати за състава, функциите и отговорностите на Постоянния комитет, европейските представители се обединяват под следната рамка на институцията: съставът на Комитета е десет постоянни и трима резервни членове. Те се избират от всички членове на Областното събрание, като депутатите гласуват със специални бюлетини, на които има само шест имена и получилите най-много гласове стават членове на Постоянния комитет(29).
Пълномощията, които Постоянният комитет получава, са големи и несъизмерими с правата на нито една друга колективна институция. Комитетът(30) се занимава с всички въпроси, изпратени било от Областното събрание, било от Главния управител. Комитетът служи и като силен контролен орган на администрацията на областта, има право да изисква устно или писмено сведения от всички началници на обществените служби и те са длъжни да ги предоставят в исканата форма. Постоянният комитет има право на финансов одит на всяка служба, за която прецени, че това е необходимо.
Комитетът има право да изисква всякаква информация от директорите и техните ведомства и те са длъжни да му я осигурят, което Областното събрание не е упълномощено да прави. Това може да се тълкува и като един вид върховенство на Постоянния комитет над главните администратори на областта. Той има право да даде под съд всеки чиновник, за когото има сведения, че е извършил престъпление. Може да отпуска и парични средства на Главния управител в случай на недостиг на средства, отпуснати от бюджета.
Тези широки пълномощия на Постоянния комитет го превръщат в един истински център на властта в Източна Румелия. Това се доказва и от запазените архивни материали. Във фонд 20К на ЦДА (Областно събрание на Източна Румелия) се съхраняват документи, свързани с всички основни институции на автономната област, но запазените документи в този фонд за Постоянния комитет са в пъти повече от тези на Областното събрание например. Те са предимно преписки между Главния управител и Комитета, като в повечето случаи членовете му молят за разяснения и разрешения по различни въпроси. От наличните документи става ясно, че Постоянният комитет е помощен орган на Главния управител, който го използва за целите на управлението. Запазената «Разносна книга на пловдивския префект»(31) показва, че писмата, разменени между гражданския управител на столицата на областта и канцеларията на Постоянния комитет, заемат около 20% от общия обем кореспонденция.
Запазени са и много прошения от обикновени граждани до Комитета по различни въпроси, което показва, че населението припознава тази институция като надежден арбитър между различните институции в областта(32). Законодателната инициатива на Постоянния комитет се проявява в изработването на публично-административни правилници и влизането им в сила. Според чл. 55 на Органическия устав това са законодателни актове по въпроси, неуредени още със закон, и които имат силата на такива до следващата редовна сесия на Областното събрание, когато трябва да се разгледат от депутатите и съответно да се приемат или отхвърлят. Тези актове се издават съвместно с Главния управител, който има задължението да уведоми Високата порта за влизането им в сила.
Реалностите в Източна Румелия показват, че повечето публично-административни правилници не се внасят за разглеждане (в продължение на няколко сесии), а има и такива, които са в действие през цялото съществуване на областта. От 182 законодателни акта, действащи в Източна Румелия, законите, приети от Областното събрание са едва 33, което показва, че законодателната дейност в Източна Румелия е приоритет основно на Главния управител и на Постоянния комитет. Продължителното използване на тази форма на закони в областта се налага и от факта, че османското правителство съвсем съзнателно пречи на нормалното законотворчество в Източна Румелия, като не потвърждава приетите от събранието на областта закони. Санкционират се само тези, от които ще има полза и Високата порта.
По този повод в статия във в. «Марица»(33) се казва следното: «Не минава година Високата порта да не ни покаже колко е зловредна нейната власт над Източна Румелия и колко е трудно за нашия напредък да пробие път през преградата, която Органическият устав е създал, като е връчил на един монархически и автократически господар да потвърждава законите на една конституционна държава... Един път отхвърля закона за училищата, защото в него се говорело за гимнастически упражнения, друг път закона за гражданското състояние, защото противоречал на някакви мохамедански понятия... и това отхвърляне продължава от година на година, докато видяхме най-сетне да се отхвърля и бюджетът, без който е немислимо съществуването на управлението». Всъщност тези публично-административни правилници се явяват често единствен начин за нормалното функциониране на правовия ред в автономната област. В законодателната практика на Главния управител и Постоянния комитет се различават няколко типа документи.
Най-важните от тях и с най-голяма сила в правния живот на областта са публично-административните правилници(34), посочени по-горе. Те имат силата на закони и обикновено са адресирани до цялото население на Източна Румелия. Всички те трябвало да се придружават с мотиви за тяхното създаване и влизането им в сила. Ст. Бобчев(35) пише по този въпрос, че ако се разгледа архивът на румелийското управление, ще се види, че са малко законодателните актове, които са без мотиви и в това отношение източнорумелийското законотворчество далеч изпреварва това на Княжеството, където подобни мотиви почти не се намират.
Не по-малко важни са и вторият тип публично-административни правилници(36), които са насочени преди всичко към администрацията и уреждат въпроси, свързани с правилното функциониране на различните областни служби. Тези два вида законодателни актове задължително трябвало да минават през одобрението и на двете институции, свързани със създаването им — Главния управител и Постоянния комитет.
Това не се отнася до третия вид правилници, имащи сила в областта. Те се издават само от канцеларията на Главния управител, но имат специфична роля в правния живот на Източна Румелия, което ги прави не по-малко важни от предходните категории. Чрез тези прикази(37) Главният управител може да влияе на работата на отделните служби и да регламентира отделни аспекти на тяхната работа. Освен това, чрез тях той дава тълкуване на закони и на отделни членове в тях, с което можел да влияе и на закони, които не излизат от неговото ведомство.
Въпросът с обнародването на законите и правилниците в Източна Румелия е уреден в съответствие със съществуващата тогава европейска практика.
Областното правителство урежда своевременно начина за публикуване на законовите и нормативните актове. За целта е издаден приказ от Главния управител, с който се обявява учредяването на печатно издание, наречено «Областен сборник със закони и правилници» (26 юли 1880 г.). В него се изтъква необходимостта от официално издание на Източна Румелия, в което да се събират и отпечатват всички закони, гласувани от Областното събрание, както и публично-административните правилници и други прикази и разпореждания, интересуващи обществеността в областта.
Съгласно т. 10 от това разпореждане за официален се счита единствено текстът в Областния сборник. Публикациите в други печатни издания се считат за официални единствено след позволение за това от страна на правителството. Областният сборник се издава от канцеларията на Главния управител.
Това е важен прерогатив на ръководителя на правителството в автономната област, който му позволява да контролира текстовете на приети от други институции законодателни актове.
На 29 ноември 1882 г. Главният управител издава друг приказ, който поправя и допълва предишния. В него се казва, че трябва да се определи един срок, след който законодателните актове да стават задължителни.
Според новия приказ областните закони и публично-административните правилници се публикуват в издание, наречено «Общински лист», и след това се поместват и в областния «Сборник на закони в Източна Румелия», който служи за издание, представящо по-обобщено правния живот в областта и следва да излиза през по-големи интервали.
Актовете, обнародвани в Общинския лист, стават задължителни за изпълнение и спазване след 21 дни от датата на излизане на изданието, в извънредни случаи Главният управител може да скъси този срок по свое усмотрение.
Вероятно за по-широк достъп на населението до текстовете на нормативните актове, които имат сила в Източна Румелия, през целия период на съществуването й в нея широко се прилага практиката повечето от законите и различните правилници и прикази да се публикуват и в частни печатни издания. Като своеобразен първенец в тази област може да се нарече в. «Марица», който се превръща в аналог на «Държавен вестник» в Княжеството. Като ежедневник с голям тираж той допринася за бързото разпространение на законодателните актове до всички кътчета на Южна България.
Независимо от всички трудности, породени преди всичко от ограниченията, които Високата порта налага на областта, законотворците на Източна Румелия изработват модерни за времето си и за империята, от която са част, закони и правилници, които уреждат всички аспекти на социално-икономическия живот на автономната област. В това отношение Източна Румелия не отстъпва от Княжество България и останалите европейски страни. Трудностите са в прилагането на практика на законодателните актове, но това е преди всичко поради слабата подготвеност на администрацията, която трябва да ги прилага.
Бележки
1. Наказателен закон, преведен от Ф. Перенц и Ив. Хр. Гешов, Пловдив, 1881.
3. М. Манолова, Русия и конституционното устройство на Източна Румелия, С., 1976, с. 39.
4. То било предимно от български произход.
5. В. «Марица», бр. 24, 17 октомври 1878 г.
6. Протоколи от заседанията на Европейската комисия в Пловдив, ДА — Пловдив, колекция «Източна Румелия», вж. също и «Синя книга», Turkey, 1876, кн. № 9.
8. Органически устав на Източна Румелия, Пловдив, 1879.
9. Ст. Бобчев, Източна Румелия — Исторически поглед, устройство, законодателство и правосъдие. С., 1924, с. 86, вж. също и чл. 13 от Органическия устав.
10. Възможностите, предвидени и в двата члена не се прилагат през цялото съществуване на Източна Румелия.
11. Вж. И. Козменко, Руската дипломация и формирането на българската държавност след Освобождението. С., 1982, с. 122.
12. Интересен е отзивът на К. Иречек за работата на тази комисия. Той казва, че Уставът е «пространен, досущ методически законник от 495 параграфа и с 11 обширни притурки, които съдържат подробни правилници за различните клонове на администрацията... За извори им служили цяла библиотека от европейски законници. Ако и някои подробности да са излишно разточени, и колкото да се показват на някои места следи от бързоръка компилация, делото изцяло е съвсем сполучливо, най-после що се отнася до устройството на политическата администрация. Особеност на целия този устав са изнамерените клаузи за защита на всички възможни народни права, и изобщо за примерно оздравяване на пълна народна и религиозна равнопоставеност». Цит. по Ст. Бобчев, цит. съч., с. 53. Вж. също в. «Марица», 1882, бр. 7.
13. Вж. чл. 13, 99, 100 от Органическия устав.
14. Предложените законопроекти са в законовите рамки, посочени по-горе.
15. Чл. 99 от Органическия устав.
16. Конституция на Княжество България, фототипно издание, С., 1992, чл. 105.
17. Съхранявани във фонд 20К на ЦДА и в колекция «Източна Румелия» в ДА — Пловдив.
18. Чл. 100, ал. 5 от Органическия устав.
19. Във фермана, с който е назначен на поста, Алеко Богориди е наречен със званието валия, в Органическия устав е с титлата Главен управител, местните власти в Източна Румелия се обръщат към него в официални документи с Негово Сиятелство княз Богориди, с обръщението Превъзходителство (Son Exellence le Gouverneur général de la Roumélie Orientale) го титулуват консулите, резидиращи в Пловдив, турското правителство в кореспонденцията си го нарича Негово превъзходителство Алеко паша, турските и гръцки жители на областта се обръщат към него с титлата паша, българите в областта използват славянската титла княз, а той самият винаги се е подписвал «Главен управител».
20. Министерският съвет на Източна Румелия.
21. Чл. 55 от Органическия устав. Дори и бегъл поглед върху предоставения ни от Ст. Бобчев списък със законите, приказите и правилниците на Източна Румелия показва големия брой публично-административни правилници, приети от Областното събрание и доста по-скромните като бройка закони, получили одобрението от султанското правителство. Вж. Ст. Бобчев, цит. съч. с. 145.
22.Чл. 68, 69 от Органическия устав.
23. Депутатите по право са духовните ръководители на седемте религиозни общности в областта, председателят на Върховния съд, председателят на Върховния административен съд и главният контрольор на финансите.
24. И то само ако присъстват всички депутати.
25. Чл. 10 от Органическия устав.
26. Първоначално е наречен Постоянна комисия. Вж. Ст. Бобчев, цит. съч., с. 101 и протоколите от заседанията на Европейската комисия, съхранявани в ДА — Пловдив.
27. Изготвена от руския представител княз Церетелев, съвместно с английския — Дръмонт-Уолф.
28. Според австро-унгарския представител — барон Калай — тази институция ще бъде изцяло в услуга на Главния управител и ще му помага да управлява почти самостоятелно. Вж. Ст. Бобчев, цит. съч., с.105, както и протокол 36 от заседанията на Европейската комисия (ДА — Пловдив, колекция «Източна Румелия»).
29. По предложение на Ив. Салабашев е измислена математическа формула, според която в комитета са избрани лица само от български произход Вж. М. Маджаров, Източна Румелия, С., 1925.
30. Чл. 100, 105, 107 от Органическия устав.
31. ДА — Пловдив, колекция «Източна Румелия».
32. Във фонд 20К, а. е. 225, 226, са съхранени преписки с Хр. Г. Данов, Давид Пикард и Хр. Константинов, с които се урежда отпечатването на различни дневници и стенографски протоколи на областни институции. Това е показателно за широкия кръг въпроси, които разрешава Постоянният комитет.
33. В. «Марица», бр. 221, 18 февруари 1883 г.
34. В административната практика на Източна Румелия, намираща се под влияние на френската административна система, се използва широко френският език. Много от заетите в администрацията българи са френски възпитаници и използват в ежедневната си кореспонденция и работа термини на френски език. Правилниците обикновено се назовават Règlements d’aministration publique. Вж. също и M. Манолова, цит. съч., M. Маджаров и Ст. Бобчев, цит. съч.