За трипартитното общество, монархическата идеология и икономическото обновление в християнската общност от XI до XII в.

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Жак Льо Гоф

Дизайн: Давид Нинов

София, 2010

В средновековната литература се появява в края на XI в. една тема, която се доразвива и се превръща в клише през XII в., която представя обществото, разделяйки го на три слоя или категории. Трите компонента на това трислоево общество са, според класическата дефиниция на Адалберон дьо Лаон в началото на XI в., oratores, bellatores, laboratores, т. е. духовници, воини и трудещи се.

Тук не си поставяме за цел да търсим произхода на това разделение. Дали става дума за традиционна схема при индоевропейските народи изобщо(1) или при келтите и германците в частност, или за схема, валидна за което и да е общество на даден стадий на развитие(2), а може би за възраждане на стара тема на предишни цивилизации, или пък просто за оригинално явление в християнската средновековна мисъл, не това ни интересува в случая.

Ако тази тема, отсъстваща до този момент, се появява в християнската литература между XI и XII в., това означава, че тя отговаря на някаква нова потребност. Този концептуален образ на обществото е свързан с новите обществени и политически структури. Но както всеки концептуален инструмент, целта на тази схема не се състои единствено в определението, описанието, обяснението на едно ново положение. Той е също така и инструмент за въздействие върху това ново общество и на първо място — пропаганден инструмент.

Струва ми се, че разработването и разпространението на темата за трипартитно общество следва да се обвърже с развитието на монархическата идеология и създаването на националните монархии в пост-каролингската християнска общност.

За да изложа по-добре тази хипотеза, ще посоча три примера.

Първият средновековен текст, в който се среща за първи път темата за трислоевото общество, е един откъс от англосаксонския превод на De Consolatione Philosophiae на Боеций, направен от крал Алфред Велики, в последната четвърт на IX в.(3) Показателно е, че този откъс всъщност представлява оригинална добавка на Алфред към текста на Боеций. Става дума за разработка, представяща образа на идеалния крал, а трите степени на обществото, описани от Алфред, се разглеждат от него като «оръдия и материали», необходими за осъществяването на монархическото дело, за упражняване на властта «добродетелно и ефективно». Този текст подсказва също така усилията на Алфред да установи «под кралска егида една солидна и просперираща държава»(4).

Вторият пример е свързан с началото на капетингската монархия във Франция. Ако фамозният откъс от Адалберон дьо Лаон, който вероятно датира от 1025–1027 г.(5), изброява съвсем ясно трите категории на трипартитната схема, то текстът на Абон дьо Фльори от 995 г. може да се разглежда като приблизително определение на темата за трислоево общество(6) и по-точно — като свидетелство за преминаването от двупартитна към трипартитна схема(7). От двата основни вида, които съставляват обществото според тертипа на християнската литература, т. е. духовенството и светското общество, последният се разделя на два подвида — селскостопанските труженици (agricolae) и войниците (agonistae). Няма съмнение, че и Apologeticus adversus Arnulphum Episcopum Aurelianensem ad Hugonem et Robertum reges Francorum на Абон дьо Фльори и Carmen ad Robertum regem на Адалберон дьо Лаон са конюнктурни произведения, подкрепящи, в първия случай ролята на духовниците, а във втория — на миряните, но и двете произведения, желаейки да осигурят на всяка категория кралската подкрепа, се стараят да определят и затвърдят монархическата идеология(8). Донякъде и поради географското си положение, на север и на юг на капетингските владения, манастирът Фльори и епископството в Лаон играят през XI в. първостепенна роля за затвърдяването на капетингската династия и за развитието в нейна полза на монархическата идеология в Западна Франция (Francia occidentalis)(9).

Третият пример ни отнася към източните граници на Латинското християнство през XII в., в Полша на Болеслав Кривата уста. В известната си Cronica et gesta Ducum sive Principum Polonorum, съставена през 1113–1116 г., анонимният хронист, известен като Gallus Anonymus, описвайки елементите на полската държава, разделя населението на milites bellicosi и rustici laboriosi. Както и в текста на Абон дьо Фльори, духовното съсловие е оставено настрана, а горните определения се отнасят за двете светски категории и изразяват схемата на трислоевото общество(10). Терминологичните различия между двата текста, аналогиите между тези определения и войнствените рицари и трудовите селяни от текста на Адалберон подчертават идеологическата конвергенция между тези три откъса и текста на Алфред Велики. Повече от предишните текстове, този на Gallus Anonymus, е тясно свързан с монархическата пропаганда. Обкръжението на Болеслав Кривата уста, което е вдъхновило хрониста, явно е искало произведението да бъде една възхвала на Полската държава при царуването на Болеслав Храбри (992–1025), както и инструмент за пропаганда, целяща реставрацията на монархическата власт и достойнство в Полша(11).

И така, независимо дали тези усилия са завършили или не с успех, тези три текста показват, че от края на XI в. до началото на XII в., от единия до другия край на Латинската християнска общност, трипартитната схема произхожда от усилията на някои светски и църковни кръгове за идеологическо укрепване на националните монархии.

За да схванем по-добре как тази тема е могла да служи на монархическия и национален идеал, следва първо да уточним при какви социални и духовни реалности са се появили тези три категории и по-специално — третата категория, която според мен придава на схемата най-оригинален характер.

Не е трудно да се характеризират първите две категории, но все пак е интересно да се проследят някои особености, било в определението на всяка една от тях, било в същността на връзката им с кралската институция.

Категорията на духовниците се характеризира с молитвата, което подсказва известно предимство на манастирския идеал, на монашеството, но набляга най-вече на изключителната същност на духовната власт, поради свойството си да изисква чрез молитвата божествената помощ. Като глава на oratores, монархът е съпричастен в известна степен към същността и привилегиите на Църквата и духовенството(13), като от друга страна поддържа с духовната категория двойствени връзки на покровител и протеже на Църквата. Този вид отношения се създават през IX в. от каролингското духовенство(14).

И при военната категория нещата не са толкова прости, колкото изглеждат на пръв поглед. Единството, сплотеността, които я характеризират, са още по-отдалечени от действителността, отколкото при духовенството. Терминът milites, който от XII в. нататък обозначава именно военната класа в трислоевото общество, отговаря на появата на рицарската класа сред светската аристокрация, но всъщност внася повече объркване, отколкото яснота в отношенията между обществената реалност и идеологическите понятия, които уж я изразяват. Както и да е, появата между IX и XII в. на bellatores в трипартитната схема отговаря на формирането на нова благородническа прослойка(15), както и на надмощието на военното поприще сред тази нова аристокрация в епохата на дълбоки промени във военната техника. Колкото до краля на bellatores, той е на първо място военен командир, който поддържа с военното съсловие същите двойствени взаимоотношения, както феодалния крал, който е едновременно глава на тази военна аристокрация и е поставен извън и над нея.

Но ако въпреки тези затруднения, първите две определения на схемата на трипартитното общество са повече от ясни, нещата съвсем не стоят така с третата дефиниция. Какво всъщност представляват laboratores?(16) Ако става ясно от синонимите, които вече срещнахме като agricolae и rustici, че в рамките на епохата, която разглеждаме и регионите, за които се отнасят текстовете(17), това са селскостопански труженици, все пак е трудно да се определи каква точно социална категория се има предвид. В общи линии се смята, че това определение обозначава останалите социални слоеве, работещите, т. е. селските маси. Тази интерпретация може да се приеме, като се има предвид относителното уеднаквяване на понятието селяни през периода X–XII в. в крупни зони на християнската общност(18). Истина е, че от XII в. нататък, под двойното влияние на икономическото и обществено развитие на селата и градовете, третата категория обхваща изобщо трудещите се, това, което бихме нарекли материално производство. Вярно е, че в наше време някои автори са склонни да придават този широк смисъл на думата laboratorеs(19).

Все пак смятам, че създателите на схемата, както и първите й потребители и разпространители, схващат понятието в по-тесен, по-точен смисъл, което може да се обясни с някои икономически и обществени обновления, и че тази интерпретация чувствително променя значението на схемата за трипартитно общество като инструмент на монархическата идеология между IX и XII в.

От края на VIII в. думите от групата labor започват да обозначават различните форми на селскостопански труд в смисъл на подобряване, на количествен и качествен напредък на селскостопанската дейност. Под labor, labores се разбират повече резултатите, плодовете, печалбата от положения труд, отколкото самия труд. Около тази група от думи кристализира речникът, който определя селскостопанския прогрес от IX в. нататък в различни области, независимо дали се касае за окрупняване на обработваемата площ (labores може да бъде синоним на novalia, на опрощаване на десятъка при разкриване на нови площи)(20) или за увеличаване на добивите чрез технически подобрения (по-често преораване, усъвършенстване на железните сечива и, по-късно, разпространението на плуга и въвеждането на коня)(21).

В определен момент дефиницията laboratores започва да се отнася за тази група селскостопански работници, които създават и същевременно се ползват от икономическия прогрес, като селски елит, или както един текст от Х в. ги определя много точно: тези, най-добрите, ги наричат laboratores ...(22)

И така, виждаме, че става дума за икономически елит, който заема първото място в селскостопанския подем на християнската общност през IX–XII в. и съставлява третата категория в схемата на трипартитното общество. Тази схема, която дава една общоприета, сюблимирана представа за обществото, не обхваща всички социални категории, а само тези, които изразяват основните обществени ценности: религиозна, военна и, което е ново за Средновековната християнска общност, икономическите стойности. Но дори и в областта на труда средновековното общество си остава, в културен и идеологически план, едно аристократично общество.

И тук кралят на laboratores се явява като глава и гарант на икономическия ред, на материалното благосъстояние, най-вече защото той поддържа необходимия мир за икономическия прогрес(23). Идеологическата цел на трипартитната схема е хармонията, взаимодействието и солидарността между класите, между различните категории. Трите категории формират обществената структура на всяка държава, която би се сгромолясала при нарушаване на равновесието между трите групи, където всяка една се нуждае от другите две. А това равновесие може да бъде гарантирано единствено от водач, от арбитър. И този арбитър е кралят. Това, което прави още по-необходимо съществуването на монархията, е появата на икономическата функция като идеологическа стойност, създаването на икономически елит. Занапред дуалистичният модел папа-император е отхвърлен, тъй като съответства на двупартитната схема духовници-миряни повече, отколкото на трудно осъществимата граница между духовното и светското.

И така, кралете се превръщат в истински пратеници на Бога на земята. Боговете на древните митологии формираха триади, които обхващаха трите основни функции(24). Но в едно монотеистично общество, монархът е този, който съчетава трите функции(25) и изразява единството на едно трислоево национално общество.

Естествено, първият облагодетелстван от трипартитната схема — средновековната кралска институция, рискува да се превърне в нейна жертва, ако по незнайните капризи на класовата борба, трите социални категории се обърнат срещу краля-арбитър. В този смисъл са и кошмарите на английския крал Хенри I, който сънува през 1130 г. как laboratores, bellatores и oratores го нападат, едните със сечивата си, другите с оръжията, а третите — с църковните си атрибути(26). В този случай, laboratores вече не изглеждат като елит, готов да сътрудничи, а като враждебна маса, като опасна класа.

Бележки

1. Както е известно, това е гледната точка, изразена от Ж. Дюмезил в многобройните му трудове. Виж H. Fugier. Quarante ans de recherch sur l’idéologie indo-européenne: La méthode de M. Georges Dumézil, in: Revue d’Histoire et de Philosophie religieuses, 1965, p. 358–374. P. Boyançe. Les orgines de la religion romaine. Théories et recherches récentes, in L’Information littéraire, VII, 1955, p. 100–107, «изказва съмнение, че латините са имали някаква ясна представа за трипартитната схема, тъй като те никога не дават точно описание за нея». През IX–XI в. се появяват ясни определения на тази схема, както и точни и прецизни формулировки. Всъщност, имаме повече впечатление за съпоставяне на две различни мисловни структури отколкото за еволюция от неясна към ясна концепция. Следва ли оттук, че става дума за два вида мислене — «примитивно», от една страна и «историческо», от друга?

2. Такава теза поддържа и Vasilji I. Abaev. Le cheval de Troie. Parallèles caucasiens, in: Annales E. S. C., 1963, p. 1041–1070. D. Testik с право обръща внимание на значението на текста от «Битие» (Gen. IX, 18–27) за третиране на темата на трипартитното общество в средновековната литература (Ceskoslovenský Časopis Historický, 1964, p. 453). Проклятието на Ной към сина си Хам, в полза на братята му Сим и Яфет (Maledictus Chanaan, servus servorum erit fratribus suis), е използвано от средновековните автори, за да определят отношенията между двата по-висши слоя и третия, нисшия слой. Но разглеждането на този текст е сравнително по-късно хронологически и затова няма да се спираме на него тук.

3. Издаден от W. J. Sedgefield. King Alfred’s Old-English Version of Boethius «De Consolatione Philosophiae», Oxford, 1899–1900. Послужих си с превода на М. M. Dubois. La Littèrature anglaise du Moyen Age, Paris 1962, p. 19–20. Според текста на Алфред, един крал трябва да разполага с gebedmen & fyrdmen & woercmen, «хора за молитва, хора за война и хора за работа». Виж интересната статия на J. Batany. Des Trois Fonctions aux Trois Etats?, in Annales, E. S. C., 1963, p. 933–938, виж също: F. Graus, in Československý Časopis Historický, 1959, p. 205–231.

4. За Алфред, освен основния труд на F. М. Stenton. Anglo-Saxon England, Oxford 1945, освен книгата на В. А. Lees. Alfred the Great, the Truhteller, Maker of England, New York, 1919, виж по-съвременните изследвания на Е. Duckett. Alfred the Great and his England, 1957 и на P. J. Helm. Alfred the Great, a Re-assesment, 1963.

5. Тази датировка се подкрепя по убедителен начин от J. F. Lemarignier. Le Gouvernement royal aux premiers temps capétiens (987–1108), Paris, 1965, 1965, p. 79, n. 53. Текстът, придружен с превод може да се намери при G. A. Huckel. Les Poémes satiriques d’Adalbéron, in Bibliothéque de la Faculté des Lettres de l’Université de Paris, XIII, 1901, и превод: E. Pognon. L’An Mille, Paris, 1947.

6. Ето самият текст: Sed his postabilis, primo de virorum ordine, id est de laicis, dicendum est, quod alii sunt agricolae, alii agonistae: et agricolae quidem insudant agriculturae et diversis artibus in opere rustico, unde sustentature totius Ecclesiae multitudo; agonisate vero, contenti stipendiis militae, non se collidont in utero matris suae, verum omni sagacitate expugnant adversarios sanctae Dei Ecclesiae. Sequitur clericorum ordo... (PL, CXXXIX, 464). За Абон виж: P. E. Schramm. Der König von Frankreich. Das Wesen der Monarchie vom 9. zum 16. Jahrhundert, 2e éd., Darmstadt, 1960, vol. I. Виж и посмъртното издание с бележки на старата теза на École des Chartes на A. Vidier. L’Historiographie à Saint-Benoît-sur-Loire et les Miracles de saint Benoît, Paris, 1965.

7. Виж в тази връзка, от антропологична гледна точка, пояснителните бележки на Cl. Lévi-Strauss (Anthropologie structurale, Paris, 1958, chap. VIII, Les organisations dualistes existent-elles?), които хвърлят светлина върху третия кръг от селската концентрична организация, като разкриване на обработваеми площи, завоюване на земята, на работното поле.

8. Абон защитава срещу епископа Арнул Орлеански манастирските привилегии. От своя страна Адалберон се обявява, нахвърляйки се срещу манастира Клюни, против влиянието на монасите върху управлението на кралството.

9. За ролята на Фльори (Saint-Benoît-Loire) за формирането на монархическия идеал във Франция в полза на Капетингите (със Сен-Дьони, който поема ефикасно тази роля от ХII в. нататък), виж, освен посмъртната книга на А. Vidier (Вж. бел. № 6) и увода на R. H. Bautier към изданието на Helgaund de Fleury. Vie de Robert le Pieux (Epitoma Viate Regis Roberti Pii), Paris, 1965. Изданията на текстовете на Фльори, представени от Р. Ботие, под егидата на Научния институт по текстология към Националния център за научни изследвания, позволяват по-задълбочено проучване на въпроса. Виж също така интересната статия на J. F. Lemarignier. Autour de la royauté française du XIe au XIIIe siècle in Bibliothéque de l’école des Chartes, t. CXIII, 1956, p. 5–36.

10. Monumenta Poloniae historica, nova series, t. II, éd. K. Maleczýnski. Cracovie, 1952, p. 8. В изключителния си труд (Podstawy gospodarcze formowania sie panstw slowianskich, Warszawa, 1953, Economic Problems of the Early Feudal Polish State, in Acta Poloniae Historica, III, 1960, p. 7–32 и Dynastia Piastow we wczesnym Šredniowieczu, in Poczatki Panstawa Polskiego, éd. K. Tymieniecki, t. I Poznan, 1962). H. Lowmianski подчертава тази класификация, като и придава обществено-икономическо значение: Gallus’s definition: milites bellicosi, rustici aboriosi contains a reflection, unitentional as regards the chronicler, of the objective fact of division of the community into consumers and producers (APH, loc. cit., p. II).

11. Виж увода на К. Maleszynski към изданието цитирано в предишната бележка. M. Plezia. Kronika galla nа the historiografii XII wieku, Krakow, 1947. J. Adamus. O monarchii Gallowej, Warzsawa, 1952. Т. Grudzinski. Ze studiow nad kronika Galla, in Zapiski Hitoryczne, 1957. J. Bardach. Historia panstwa i prawa Polski, Warzsawa, 1965, t. I, p. 125–127. B. Kürbisowna. Wiez najstarszego dziejopisarstwa polskiego z panstwem, in: Poczatki Panstwa Polskiego, Poznan, 1962, t. II и J. Karwasinska. Panstwo polskie w przekazach hagiograficznych; ibid., p. 233–244. Хипотезите на D. Borawska (Przeglad Historyczny, 1964) за венецианските извори на хрониката на Gallus Anonymus, дори и да са проверени, не могат да променят нашата интерпретация.

13. Тук не става дума нито за кралете чудотворци, нито за проблема на краля-светец (вж. статиите на R. Foltz. Zur Frage der heiligen Könige: Heiligkeit und Nachleben in der Geschichte des burgundischen Königtums in Deutsches Archiv, 14, 1958 и Traduction hagiographique et culte de Saint Dagobert, roi des Francs in Le Moyen Age, Vol. Jubilaire, 1963, p. 17–35, както и статия в Annales E. S. C. 1966 на K. Gorski за краля-светец в Северна Средновековна Европа). За монархическата идеология през Средновековието, основен източник е колективния сборник Das Königtum. Seine geistigen und rechtlichen Grundlagen in Vorträge und Forschungen, éd. Th. Mayer, 3, 1956. За църковния характер на кралската институция според Абон от Фльори и в традицията на Парижкия събор от 829 г. и De institutione regia на Йона от Орлеан вж. J. F. Lemarignier, op. cit., p. 25–27.

14. Виж предишната бележка. За уеднаквяването на църковното съсловие и включването на монасите в него през ХI–ХII в., във връзка с икономическото развитие, има интересни забележки на G. Constable. Monastic Tithes, 1964, р. 147 sq.

15. За новата благородническа прослойка вж. разработките на L. Génicot (La noblesse au Moyen Age dans l’ancienne Francie: continuité, repture ou évolution? in Comparative Studies in Society and History, 1962); G. Duby (Une enquéte à poursuivre: la noblesse dans la France médiévale in Revue historique, 1961) и O. Forst de Battaglia (La nablesse européenne au Moyen Age in Comparative Studies in Society and History, 1962). През 1966 г. в Бамберг, се е състоял симпозиум на тема «Кралската институция и благородниците през Х и XI в.», организиран от Немския исторически институт в Париж.

16. На тази тема може да се цитират само интересните статии на M. David. Les laboratores jusqu’au renouveau économique des XIe–XIIe siècle in Etudes d’Histoire du Droit privé ofertes à Pierre Petot, 1959, p. 107–119, Les laboratores du renouveau économique, du XIIe à la fin du XIVe siècle in Revue historique du Droit français et étranger, 1959, p. 174–195, 295–325.

17. Може би положението е по-различно в Италия, поне в Северна Италия поради оцеляването на древни традиции и на ранното пробуждане на града. Виж по този повод Ратерий от Верона.

18. Виж например G. Duby. La Société aux XIe et XIIe siècles dans la région mâconnaise, Paris, 1953, според който тази реална еволюция завършва през XII в. (стр. 245–261), докато в началото на XI в. униформизацията на селската класа в църковната литература произлиза от незнанието и презрението на писатели, като Раул Глабер (р. 130–131).

19. Такъв е случаят с Адалберон от Лоан, който си служи с този термин, за да защити крепостните, със задната мисъл да очерни монасите, притежаващи многобройни крепостни и специално тези от манастира Клюни.

20. Най-ясният текст принадлежи на устав от националния норвежки синод от 1164 г.: Monachi vel clerici communem vitam professi de laboribus et propriis nutrimentis suis episcopis vel quibuslibet personis decimas reddere minime compellentur, придружен в Ms. British Museum Harley 3405 от обяснителна бележка над думата laboribus: id est novalibus. Този текст е цитиран от J. F. Niermeyer. En marge du nouveau Ducange in Le Moyen Age, 1957, където могат да се видят много добре подбрани примери на labor в смисъл на «резултати от селскостопански труд или на обработена земя». Авторът с право напомня, че в каролингските капитуларии, под labor се разбира «плодът на всяка придобивъчна дейност в противовес на наследство», (например в capitulatio de partibus Saxoniae, вероятно от 785 г.: ut omnes decimam partem substantiae et laboris suis ecclesiis et sacerdotibus donent, което се интерпретира от Hauck. Kirchengeschichte Deutschlands, II, 1912, р. 398, който превежда substantia c Grundbesitz и labor с alles Erwebr), и laborare «придобиване чрез обработване на земя» (par ext. villas quas ipsi laboraverunt в капитулария от 812 г. за испанците, от което произлизат различните употреби на poblacion в испанските харти.) Срещат се същите термини в серия дарителски актове в полза на абатството на Фулда (VIII–X в.). Полезно е да се обърнем и към G. Keel. Laborare und Operari. Verwendungs und Bedeutungsgeschichte zweier verben für «arbeiten» im Lateinischen und Galloromanischen, St. Gallen s. d. (1942). За novalia и смисъла на labor виж също G. Constable. Monastic Tithes..., cтp. 236, 258, 280 и 296–297.

21. По този въпрос ще се позовем на основния труд на G. Duby. L’Economie rurale et la vie des campagnes dans l’Occident médiéval, Paris, 1962. За прогреса на селското стопанство в каролингската епоха и неговото влияние в институционалната и културната област виж отличната статия на Н. Stern. Poésies et représentations carolingiennes et byzantines des mois, in Revue archéologique, 1955.

22. Това определение се среща в акт от 926 г. в архивите на манастира «Сен-Венсан» от Макон, изд. С. Ragut. Màcon, 1864, 501. To е посочено от А. Déléage. Le Vie rurale en bourgogne jusqu’au début du XIe siècle, Màcon, 1942, I, p. 249, n. 2; G. Duby. La Société, p. 130, n. 1; M. David. Études d’Histoire, p. 108. Известно е, че терминът (laboureur) обозначава на старофренски заможен селянин който притежава добитък и оръдия на труда, обратно на manouvrier или brassierp който разполага само с двете си ръце, за да се труди. За употребата на laboureur именно в този смисъл в края на Средновековието, вж. R. Boutruche. La Crise d’une société: seigneurs et paysana du Brodelais pendant la Guerre de Cent Ans, Strasbourg, 1945 (réed. Paris, 1963) passim, p. 95–96. Това е смисълът, който срещаме и в архивите на «Сен-Венсан» от Макон, 467 г. в един текст от периода 1031–1060 г.; illi... qui cum bobus laborant et pauperiores vero qui manibus laborant vel cum fossoribus suis vivant, цитиран и от G. Duby. La Société, p. 130, n. 1. За цялостния проблем на laboratores ще говоря по-нататък.

23. Виж B. Töpfer. Volk und Kirche zur Zeit der Gottesfriedensbewegung in Frankreich, 1951; Recueils de la Société Jean Bodin, t. XIV; La Paix, 1962 и изследването на G. Duby. I laici е Is pace di Dio в рамките на III Settimana Internazionale di Studi Medioevali (Passo della Mendola 1965); I Laici nella Societa religiosa dei secoli XIе XII, Milano, 1968. По традиция кралската институция гарантира благоденствието чрез въоръжената сигурност. Виж G. Dumézil. Remarques sur les armes des dieux de troisiéme chez divers peuples indoeuropéens, SMSR, XXVIII, 1957. Каролингското влияние тук е още значимо. Такова звучене срещаме в народните жалби при смъртта на Робер Благочестивия (1031 г.), описани от неговия биограф-агиограф Helgaud: In cujus morte, heu! pro dolor! ingeminatis vocibus adclamatum est: Rotberto imperante et regente, securi viximus, neminem timuimus (R. H. Bautier, ed. laud., p. 1963). Но в XI в. не става дума за сакрализирано или метафизично благоденствие, което се търси в кралското покровителство, а съвсем точни институции, които поставят работници, работа, добитък, сечива под закрилата на кралската мощ. Нищо чудно, че представители на този икономически елит се появяват дори и в обкръжението на краля (вж. J. F. Lemarignier: Филип I «приема в обкръжението си не само някои буржоа, ами, все по-често, някакви тъмни личности, които никой не познава и се явяват само по веднъж: духовници или монаси, или може би миряни: селски стопани, достатъчно знатни, за да се държи на присъствието им и селски кметове», in Le Gouvernement royal, p. 135).

24. Виж серията Jupiter, Mars, Quirinus на G. Dumézil, a за някои аспекти на третата функция в Гръцката древност, изключителното изследване на J. P. Vernant. Prométhée et la fonction technique in Journal de Psychologie, 1952, p. 419–429) (in Mythe et pensée chez les Grecs, Paris, 1965, p. 185–195), известно е, че при скитите една триада от символични предмети е съответствувала на трите основни функции — чаша, брадва, плуг и хомот. Изкушавам се да направя паралел между този символизъм и средновековните легенди, които при славяните, свързват плуга с основаването на династии в Полша и в Чехия. Интересно е също да се отбележи появата на икономическата фикция в монархическата агиографска пропаганда във Франция, в нашата епоха. Най-интересният текст в този смисъл се среща в Vita Dagoberti, където кралят, по искане на селянина, хвърля със собствените си ръце семената, от които пониква frugum abundantia. (MGH, SRM, II, стр. 515). F. Graus. Volk, Herrscher und Heiliger im Reich der Merowinger, Прага, 1965, с. 403, датира този текст към края на Х в., а R. Foltz, чийто интересен коментар може да се прочете в Le Moyen Age, 1963, loc. cit., p. 27, към последната трета на XI в. (пак там, стр. 29). Тази датировка потвърждава нашето твърдение. Не трябва да се забравя, по повод, този легендарен аспект на кралската институция и класическото произведение на J. C. Frazer. The Golden Bough. I. The Magic Art and the Evolution of Kings. London, 1911; Lectures on the early history of Kingship, London, 1905; фр. превод: Les Origines magiques de la royauté, 1920. Ако наблягаме на тези аспекти от идеологическо естество, което характеризира това изследване, не трябва да пропускаме да ги поставим в тясна връзка с чисто икономическия контекст на разглежданите явления. Например не трябва да се забравя, че манастирът Фльори се намирал на южния край на пътя Париж-Орлеян, където Капетингите са разкрили голям брой обработваеми площи и са издигнали жилищни центрове. Марк Блок нарича този път «оста на монархията» (Les caractéres originaux de l’histoire rurale française, nouvelle éd., Paris, 1952, p. 16, planche II).

25. Тук още е силна каролингската следа. Н. Fichtenau припомня думите на един каролингски поет: «Един единствен царува на небето, този, който праща гръмотевиците. Напълно естествено е след него, един единствен да царува на земята, един единствен да служи за пример на всички хора». (L’Empire carolingen, trad. franç., Paris, 1958, p. 72). Въпреки изключително литургичния характер на монархическата идеология през каролингската епоха, може все пак да се отбележи като формата на третата функция епитета Summus agricola, даден на императора от Libri Carolini.

26. Този кошмар, описан от хрониста John of Worcester, е илюстриран с миниатюри, които се намират в Ms. Oxford, Corpus Christi College, 157, ff. 382–383. Репродукции на тези миниатюри, вж. in J. Le Goff. La Civilisation de l’Occident médiéval, Paris, 1964, p. 117–118.