Из австрийските архиви

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Панто Колев

Дизайн: Давид Нинов

София, 2010

Съществуването на архивната система в дадена страна се дължи не само, а и не трябва, на работещите в архива. То е плод и на традициите и най-вече на историческото битие на съответната страна. Естествено с течение на времето настъпват и промени, но те са съобразени с развитието й. Един добър пример в това отношение е Австрия. Нейните архиви се делят на държавни, областни, градски и частни, в зависимост от което деление е и подчинеността им.

Към т. нар. частни архиви, чийто брой е голям принадлежат и църковните архиви — диоцезни, енорийски, манастирски, последните обикновено с богати библиотеки. Т. нар. Gemeinde архиви — градски и общински са подчинени основно на местните власти, магистратурите, но те се наблюдават и от областното управление. Следва да се отбележи, че по отношение на правилата за работа, градските архиви, както и част от т. нар. частни архиви се наблюдават от областните архиви.

Областните архиви в Австрия са девет на брой, изградени в центровете на съответните области — града и областта Виена; Виена, област Долна Австрия; Айзенщат — област Бургерланд; Клагенфурт, област Кернтнер; Грац, област Щайермарк; Линц, област Горна Австрия; Залцбург, област Залцбург; Инсбруг, област Тирол; Брегенц, област Форарлберт. Областните архиви са подчинени на съответните областни управи и се ръководят пряко от областните архивни дирекции. Трябва да се има предвид, че областните архиви са от интерес не само за местните изследователи, а и за чуждите изследователи, тъй като естествено през вековете в тях се е отлагала и документация за взаимоотношенията и с чужди държави. Това разбира се, се отнася и до някои от градските и не на последно място за някои от манастирските архиви, което е съвсем обяснимо. Общият брой на архивите в отделните области варира — примерно в областта Горна Австрия те са около 220, в Залцбург около 160, в Щайермарк около 100 и т. н.

Безспорно е обаче, че от изключителен интерес за чуждите изследователи са т. нар. държавни архиви, които понастоящем са обединени практически в един Държавен архив (Osterreichisches Staatsarchiv). Със своята богата и оригинална документация държавните архиви привличат вниманието на изследователите от цял свят. В сегашния си вид Австрийският държавен архив е създаден веднага след Втората световна война, обединявайки в едно цяло съществуващите пет отделни държавни архива, подчинени до тогава на различни служби, запазвайки ги обаче като самостоятелни архиви към Австрийския държавен архив. Една организационна промяна и вътрешно преструктуриране беше осъществено през 80–те години, когато Австрийският държавен архив получи и нова сграда, чрез създаването на т. нар. Архив на Републиката, без обаче основно да се промени структурата на Държавния архив. Административно Австрийският държавен архив е подчинен на Федералната канцеларска служба, олицетворяваща висшата изпълнителска власт в Австрия.

В Австрийския държавен архив — генералната дирекция и петте отдела (архива) се полагат грижи и се разкрива документалното богатство на висшите учреждения и ведомства и на административно-управленческите институции на римо-немската и на австрийската империя от средновековието до 1918 год. и архивното богатство на Първата и Втора австрийски Републики след 1918 год. Днес Австрийският държавен архив принадлежи към най-големите и важни европейски архиви. Годишно се ползва от над 20 000 души, от които около една трета са чужденци. Още през 1948 год. с решение на Федералната канцлерска служба се осигурява достъпа на специалистите и работата с документацията до 1918 год. с възможности за консултиране с материалите и след тази дата, а през 1988 год. се потвърждава 30 годишния срок за ползване на документацията.

Понастоящем в Австрийския държавен архив се съхраняват над 1 200 000 архивни единици документация (картони, фасцикли, томове), около 7 500 м. служебни книги или картотеки, 450 000 географски карти и планове, 340 000 снимкови документа и около 750 000 тома научна литература, т. е. около 100 км документация и една действително впечатляваща библиотека.

Генералната дирекция на Австрийския държавен архив осъществява основно координацията, контрола и осигуряването на архивната система, връзките с държавната администрация и външния свят. Функционира от една страна със Секретариат, редакторско звено и машинописно бюро и от друга страна с административна дирекция и съответни звена за транспорт, поддръжка, хигиена и снабдяване.

Отдел I на Австрийския държавен архив е Придворният дворцов държавен архив (Haus-Hof und Staatsarchiv), който ce помещава на Миноритен платц I във Виена. Основан е като архив през 1749 год. на основата на разпореждане на императрица Мария Терезия, за да събере и съхранява в един Централен архив най-важните документи на управляващия австрийски двор и на австрийската държава. Придаването на Архива през 1762 год. към Държавната канцелария му придава и характер на централен архив за най-висшите управленски институции (Държавен съвет, Кабинет на императора, Имперски съвет и др.), както и за централните служби за външнополитическите интереси на Империята (Държавна канцелария, Министерство на външните работи и др.). За значението му говори и фактът, че от тази година той се помещава в Хофбург. С течение на времето в архива се вливат и го обогатяват много църковни архиви, владетелски и фамилни архиви, както и лични архиви с историческо значение. Още през 1840 год. архивът е достъпен за научни изследвания, а от 1868 год. и за обща употреба, което се усилва с изграждането на специалната за целта сграда и преместването му на Миноритен платц. И до сега документацията във фондовете на Придворния държавен архив (Reichsarchive, Staatskanzlei, Gesandschaftsarchive, Kabinetskanzlei, Habsburg-Lotringische, Familienarchiv, Handschriftenabteilung, Urkundenabteilung, Ungarische Akten Klosterarchive и др.) е изключителен източник на миналото не само на Австрия.

Отдел II на Австрийския държавен архив — Общия административен архив (Allgemeines Verwaltungsarchiv) понастоящем се помещава в новата сграда на Държавния архив на Нотендорфергасе 2. От 1989 год. към него се придава и част от съществувалия до създаването на Архива на Републиката, Архив на съобщенията, и по точно придава се документацията до 1918 год. Произхожда от Архива на Придворната канцелария организиран през 1820 год., към който се влива Архивът на дворянството, архивите на полицейските служби и на правосъдието, а впоследствие и архивите на различните министерства след 1848 год. без външнополитическите, финансови и военни служби. Най-общо Архивът се подразделя в настоящия момент на четири основни групи фондове — Обща администрация, Култура и просвета, Дворянски архив и Наследствени и фамилни архиви. Между фондовете от интерес, и за чуждите изследователи са такива като: Ministerium des Innern 1848–1918, Ministerium für Justiz 1848–1918, Ministerium für Ackerbau 1848–1918, Ministerium für Kultus und Unterricht 1848–1918, Ministerium für Handel 1848–1918 и др. (разбира се има документация от тези служби и от преди 1848 год.; документацията за след 1918 год. би следвало да е придадена към новия Архив на Републиката).

Отдел III на Австрийския държавен архив е финансов и държавен архив (Finanz und Hofkammerarchiv) и се помещава в две сгради, съответно на Химелпфортгасе 8 и на Йоханесгасе 6. Придворната камара ce създава на 1 януари 1527 г. от Фердинанд I за овладяването на финансовите и стопански служби на Империята. Хофкамерархивът се оформя през 1578 г. на база старите Регистратури, отразяващи финансовата и стопанска дейност на Империята, които е трябвало да се отделят от текущите документи. Практически в Архива се съхранява документация до 1848 год. когато се създава финансово министерство, документацията на което се оформя около 1892 год. в отделен архив, естествено продължение на Архива на Придворната камара. Независимо, че в голямата си част документацията на Финансовия и Хофкамер архив се отнася до финансовите и стопански дела вътре в Империята от определен интерес и за чуждите изследователи са такива фондове като: Reichsakten 16–18 jh., Instruktionen 1500–1732, Kommerz 1749–1830, Bankal Akten 1703–1820, Banater Akten 1717–1788 и др.

Отдел IV на Австрийския държавен архив е вече новосъздаденият Архив на Републиката и се помещава в новата сграда на Държавния архив. Той има основно предназначение да събира и съхранява документацията на Първата и Втора австрийска Република след 1918 год., което практически значи, че за разлика от другите отдели именно в този архив ще се влива и новосъздаващата се документация на централните ведомства на австрийската държава. Очевидно е, че той се изгражда на база на документацията за периода след 1918 год. от останалите архиви, на база на документацията съхранявана в държавните институции на Австрия, включвайки и част от досега съществуващия Архив на съобщенията. Безспорно е, че именно този архив за в бъдеще ще привлича най-вече изследователите, включително и от чужбина, за периода след I световна война, независимо, че Австрия не играе вече имперската роля на миналите времена. От несъмнен интерес ще бъде примерно документацията на Федералната канцлерска служба, Новия политически архив, архивите на отделните министерства и т. н.

Отдел V на Австрийския държавен архив е Военният архив, помещаващ се на Щифтгасе 2. Неговото начало се поставя през 1711 год., когато по разпореждане на принц Евгени Савойски се създава, както и при други придворни служби, един архив към Висшия военен съвет със задача събиране, подреждане и използване на документацията. Основата на изключителната сбирка от карти и планове поставя граф Ласи през 1764 год., което усилва целенасоченото топографиране на райони не само в рамките на Империята. Постепенно към архива започва да се влива и документацията на други военни служби и през 1801 год. по разпореждане на ерцхерцог Карл се създава един Военен архив, преди всичко като военно-научен институт, който започва да обхваща цялата военна документация на Империята, за да се превърне в края на 19. век в един действителен архив в съвременния смисъл на думата. Сред архивите на Австрийския държавен архив — Военният архив е безспорно един от най-значимите и интересни за специалистите, включително и от чужбина. И това е обяснимо предвид огромната роля, която играе Империята на европейската сцена, още повече, че документацията съхранявана в него съвсем не носи само чисто военен характер. Сред документалните фондове на архива от специален интерес са такива фондове като тези на Висшия военен съвет 1546–1848, Военно министерство 1848–1918, Военната канцелария на Императора 1849–1918, Генерален щаб 1816–1919, Полевите акти — стари и нови 15. век–1918 г., фондовете Мемоари, Ръкописи и Наследство и не на последно място Картната сбирка, в която се съхраняват и редица описания, пътеписи и т. н.

Несъмнен, безспорен и напълно оправдан е интересът на специалистите, включително и на българските, към документалното богатство на Австрийския държавен архив, за съхраняването, обработката и предоставянето на което богатство в отделите на архива се грижат около 180 специалиста.