Архивите и обществото

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Радка Пенчева

Дизайн: Давид Нинов

София, 2010

През 2007 г. излезе от печат едно много интересно изследване — книгата на доц. Андриана Нейкова «Архиви и общество»(1). На фона на липсата на подобен род изследвания, книгата напълно заслужава нашето внимание. Тя е най-новото в изданията по архивистика от последните години.

Още в уводните думи към изследването авторката свързва раз­витието на обществените закони с проблемите на архивите като цяло. Като излиза от принципа за правото на гражданите до достъп на инфор­мация, тя разглежда архивите като носители на информация и тяхното използване. Именно това ползване на архивите поражда и някои за­труднения, например документирането на специфични сфери на об­ществения живот като дейността на службите на реда, отбраната, безопасността на гражданите и др., които попадат в сферата на т. нар. непублични документи. След изтичане на определен срок от време тези документи се предават в съответните специализирани държавни архиви. Авторката се спира и на развитието на компютърната архивис­тика във връзка с постиженията на високите технологии и информационното общество.

Книгата е структурирана в увод, четири раздела, заключение, речник на архивистката терминология и библиография.

В Увода доц. Нейкова обяснява що е архив, като разглежда двете значения на термина, възникнал още в класическия период на Древна Гърция: «сбирка от юридически и административни актове, а също място или сграда, където целенасочено се събират и съхраняват такива документи». Проследява значението на термина в исторически аспект и посочва, че от края на XVIII до началото на XX век терминът «архив» придобива значение и на специализирана публична държавна институ­ция, която осигурява необходимата на обществото ретроспективна документна информация. Спира се и на това що е «Архив на учреждение или организация». Отбелязва, че с термина «архив» се обозначават и отделни документални издания: «Архив на Г. С. Раковски», «Архив на Константин Фотинов» и мн. др. Според международния «Речник на архивната терминология» терминът е многозначен: 1. Съвкупност от документи, съхранявани от тези, които са ги създали, или техни наслед­ници, заради архивната им стойност; 2. Институцията, отговорна за получаването, обработването, описанието и съхранението на архивите; 3. Сграда или част от сграда, в която се съхраняват архивите.»

За това какво е значението на архивите за българите, станахме свидетели през последните 20 години, когато много хора, благодарение на запазените в държавните архиви документи, успяха да си върнат взетото им през отминалия тоталитарен период.

Присъединяването на България към ЕС поставя нови изисквания пред архивната общност у нас, изразяващи се в актуализиране на нормативно-методическата уредба, стратегиите и стандартите в усло­вията на съвременното информационно и гражданско общество. Автор­ката сочи, че тенденцията от 80–те години на XX век насам, утвърдена в Европа и САЩ, е за преминаване «от владеене към достъп». В исто­рически обзор са разгледани и проблемите пред архивната общност, свързани с трансфера на архиви, с неотменното право на достъп на гражданите до архивите, за който потребителите не заплащат такси.

В раздел I на изследването си доц. Нейкова разглежда архивните документи и архивите като обект на научното познание. Появата на архивните документи е свързана с възникването на най-древните градове и разпространението на писмеността в тях. Още тогава започват да се формират архивни сбирки към канцелариите и този процес продължава и през Средновековието. През периода XVI–XVII в. владетелите на абсолютистките монархии се стремят да концентрират, съби­рат и присвоят все повече архиви с публично значение, които да им осигурят правни основания за анексиране на нови територии с принад­лежащите им поданици и ресурси. Военните конфликти от този период са неблагоприятни за съхранението на архивите и обикновено побе­дителите ги заграбват като част от военните трофеи. Впоследствие се налага да се водят преговори за връщане на тези архиви. Защото те са правните основания за претенции към територии и т. н. През прехода от Средновековието към новото време и индустриалното общество се предприемат и реформи в архивното законодателство. Като резултат от тях се създават и националните архивни учреждения в отделните евро­пейски държави. Регламентира се и предаването в тях на исторически ценните документи, свързани с дейността на държавните институции.

В този раздел като отделен параграф са разгледани и документите като социален феномен в историческото развитие на обществото. Пър­вите документи са от 4–тото хил. пр. Хр. Те са текстови документи, чиято информация е предадена чрез някакъв вид писмо — пиктографско, идеографско или фонетично. Тези именно писмени документи бележат началото на датираната история на човечеството. Разгледан е езикът и съставянето на различните видове документи като семиотична система. Авторката дава сведения за различните видове писменост в историята на цивилизациите, от пиктограмата до последните документи на електронни носители.

В параграф 2 на този раздел се изясняват структурата, функциите и архивирането на документите. Обяснена е и системата на организация на Държавния архивен фонд в България, както и органите на управ­ление: Главно управление на архивите при МС със статут на Агенция, Централен държавен архив, Централен военен архив, териториалните дирекции «Държавен архив» — 27 на брой и 8 ведомствени архива с постоянен състав на документите. Последните, макар и да са специа­лизирани административни звена към съответните институции, из­пълняват функциите на държавни архиви и спазват методическите указания на ГУА.

В отделен параграф към този раздел са разгледани и методо­логичните аспекти на научната дисциплина «Архивология» (още Ис­тория на архивите). В исторически аспект появата и еволюцията на архивите отразяват спецификата на общите исторически процеси. И методологията на дисциплината «Архивология» се формира въз основа на принципите на хуманитарното познание през тези периоди. Откроена е появата на първите архиви и архивисти във Франция, Италия, Гер­мания, Русия и т. н. Откроено е и мястото на създаването на тази дисцип­лина в България и особено делото на акад. Иван Дуйчев с неговия труд «Лекции по архивистика» (трябва да се отбележи, че заслуга за послед­ното издание на тази книга от 1993 г. в Издателството на СУ «Св. Климент Охридски» има точно доц. А. Нейкова като съставител), както и послед­валите български издания в тази област.

В раздел II от книгата си доц. Нейкова разглежда архивите като индикатор на държавността. Защото най-ранната функция на архивитe е свързана именно с потребностите на управлението и функциониращи­те политически системи. Архивите са индикатор за културното развитие на всяко общество, както и за научно-техническия му потенциал. В отделни параграфи в този раздел са разгледани архивите на древните цивилизации в Месопотамия, Египет, Китай, Индия, Древна Гърция, Древен Рим, Християнската цивилизация, Средновековна Европа, формирането на владетелските архиви, архива на Римската църква, градските архиви, институционализирането и организацията на нацио­налните архиви и т. н. Този раздел е изключително интересен и ерудитски написан, както между впрочем и цялата книга. Авторката об­вързва появата на сбирките със сведения за съответната писменост, исто­рията на създаването им, материалите, на които са създадени доку­ментите, националната история на всяка от изброените държави. Подобно интердисциплинарно изследване в тази област досега не е пра­вено и би представлявало интерес за специалисти от най-различни сфери. За мене лично беше безкрайно интересно да прочета за създа­ването на отделните архиви на владетелите, за архива на Римската църк­ва и т. н.

Интерес представлява и раздел III от изследването, посветено на «Историята и организацията на българските архиви». Авторката корект­но отбелязва, че във фактологическо и количествено отношение те са добре проучени. Новото, което се съдържа в тази книга, е открояването на националната им специфика и традиции, както и обвързването на промените в държавно-политическата система върху организацията и развитието на архивите. В отделни параграфи са разгледани «Архивите в българската средновековна държава (VII–XIV в.)», «Архивите в османотурския период в българската история», «Българските архивни сбирки през Възраждането», «Формиране на Националния ни документален и архивен ресурс (1878–1951 г.)», «Изграждане на националната архивна система като централизиран модел», «Държавните архивни учреждения през тоталитарния период», «Българските архиви в прехода към демокрация». Всеки от тези параграфи показва огромната работа, която авторката е свършила в проучването на Националния архивен фонд.

Като последен раздел IV в книгата съвсем основателно са разгле­дани «Архивите и професията архивист в информационното общество». Коментирани са международните стандарти в архивите, обвързани са и с последните нормативни документи в България. В исторически ас­пект е проследена и подготовката на архивисти в чужбина и у нас — от доклада на Димитър Агура от 1905 г., посетил Школата на хартите в Париж с препоръките му да се изпращат български студенти там до откритата през 2002 г. специалност «Архивистика и документалистика» в Историческия факултет на СУ «Св. Климент Охридски». Новото време, характеризиращо се с развитието на високи технологии, изисква и адек­ватно обучение и умения от хората, призвани да работят в архивните институции.

Отделно внимание заслужава и помощният апарат към книгата: включения речник на архивистката терминология и списък на използ­ваните извори и литература, ползвани при написването й. Това допъл­нително улеснява читателите в подстъпите към материала.

В заключение трябва да кажем, че подобни изследвания като книгата на доц. Андриана Нейкова се появяват рядко. И това не е случайно. Защото е много трудно да се обозре такъв огромен материал, да се поднесе ерудитски и в същото време — четивно. Защото тази книга е предназначена не само за тесен кръг специалисти, а за всички инте­лигентни читатели — за онези, които се интересуват от архивите и националната историческа памет. Книгата не е самоцелно издание и с факта, че обвързва развитието на архивите като памет и организация с обществените закони; показва ни, че всяко общество има архивите, които заслужава. По този начин отговаря и на интереса на гражданите, свързани с архивите и информацията, която носят.

Бележки

1. Андриана Нейкова. Архиви и общество. София, СОФИ-Р, 2007 г. 290 с.