Архивът и библиотеката на Българското книжовно дружество

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Николай Савов

Дизайн: Давид Нинов

София, 2009

Архивът на БКД. Архивните документи са едни от най-надеждните извори за изучаване на историческия процес, на миналото в бита и културата на всеки народ. Те стоят в основата и на проучванията, засягащи създаването и развитието на държавните и обществените институции. С пълна сила тази обща постановка важи и при изследването на въпросите около учредяването и дейността на Българското книжовно дружество като далечен предшественик на Българската академия на науките(1).

Картината на историческото развитие на Архива на БКД се насища сравнително добре с многото и различни данни, които черпим от важните архивни първоизвори, като: Кондиката на дружеството, уставите му и техните първи проекти; кореспонденцията, разменена между българите в Одеса, Букурещ и други градове относно осъществяване на идеята за полагане основите на бъдещото научно дружество; дневниците на неговите общи събрания; ръкописи, преписи на по-важни актове от неговата дейност и др. под.

За първи път за архив на БКД се споменава през есента на 1868 г., когато в Букурещ се обсъжда въпросът за създаване на Българско книжовно дружество. В изработения проектоустав между другото се предвижда «да се състави нарочно един архив за хранение на сичките писма и други актове върху работата, както и една книга, в която да се изложи обстоятелствено целият ход на тази работа, от самото начало досега»(2). За този архив се говори и в писаната от В. Д. Стоянов Кондика за създаване на дружеството(3). В нея се характеризира състоянието и на пазения в Одеса дружествен архив: «За жалост този архив не е изнесен досега наяве и ние не знаем — с изключение, което ще посочим по-нататък — цялото съдържание на водената преписка по основаването на Книжовното дружество». Все пак отраден факт е, че още от това ранно време е отбелязана важната особеност, засягаща осигуряването на охраната на архивните документи на дружеството. Отговорно за тях е определеното специално за целта лице. Този факт е фиксиран в дневника на общо събрание на дружеството от 30. IX. 1869 г. На него присъстващите представители на общините предават на новоизбраното настоятелство «сичката архива в ръцете на Николай Ценович...»(4).

Така Българското книжовно дружество е една от първите наши предосвобожденски институции, в която се полагат наченките на учрежденски архив. Първият устав на създаденото през 1869 г. от неговите основатели дружество с намерение «не подир много време да се превърне то в действителна Българска академия на науките и да стане един от най-великите всенародни храмове на българската наука»(5) поставя и задачата: «Постепенно да си прави сбирки от разни български и чужди книги, ръкописи, пари и други подобни знаменитости, които да съставляват старинний кабинет неотлъчим от библиотеката»(6). По този начин, по примера на чуждите научни дружества и учреждения, които обикновено организират свои музейни и ръкописни отдели, Българското книжовно дружество също слага началото на един вид исторически музей, в който се предвижда съхраняването и на стари документи(7).

Когато се разглеждат първите стъпки на БКД и неговото документално богатство, трябва да се разграничат двата вида архиви, образувани от дейността на дружеството: текущ архив и общ архив. Текущият архив се състои от документите, отложени в резултат на функционирането на самото дружество — протоколи от негови събрания и заседания на настоятелството му; отчети за извършена работа; кореспонденция с наши и чужди институции и лица и др. под. Тук се причислява и документацията, образувана от работата на редакцията на «Периодическо списание», събраните от нея материали, предназначени за публикуване и т. н. Към общия архив се отнасят архивните документи, попаднали в дружеството чрез дарения и постъпления, получени в резултат на издирвателската му дейност. Така на практика комплектуването на документи в архива на БКД още в началото на неговото създаване се осъществява в основни линии по два начина: 1) чрез дарения, правени от отделни лица, организации, обществени институции; 2) чрез постъпления, дошли след инициативи на дружеството по събирането и запазването на ценни архивни документи.

Обособените в текущия архив документи от научната и административната дейност на БКД добиват все по-голяма историческа стойност. Първите оригинални документи, съдържащи писмени свидетелства за учредяването на самото дружество, не са запазени. Сведения обаче за зараждането и развитието на идеята за основаването на Книжовното дружество има в разменените между български емигранти в Букурещ, Браила, Одеса и Кишинев през 1868 г. писма, а също и в протоколите от предварителните събрания от 1869 г. Сред важните решения на събрание на одеските българи от 7. XII. 1868 г. е и това за създаването на архив на замисленото Българско книжовно дружество и на негова летописна книга. «Да се състави нарочно, един архив за хранение на сичките писма и други актове върху работата, както и една книга, в която да се изложи обстоятелствено целият ход на тая работа.»(8) Благодарение на това въпросната книга — т. нар. Кондика на БКД, както и други документи по основаването и по-нататъшната дейност на дружеството остават запазени(9). По-късно деловодителят на дружеството Тодор Пеев прави преписи от всички по-важни актове — протоколите от годишните събрания и от заседанията на ръководството. Той предприема тази мярка около 1876 г. вероятно във връзка с политическите събития, настъпили в България.

Интересна е групата архивни документи, натрупани чрез набирането от страна на редакцията на «Периодическо списание» за печат на ръкописи на статии, литературни творби, исторически материали и др. В това отношение могат да се посочат: неиздаденият очерк на В. Друмев за Кримската война и негови отзиви за чужди трудове; статии на И. П. Липранди, Вл. H. Палаузов, В. Икономов; критики от Вас. Попович; стихотворения от Р. Жинзифов и др. Трудно е обаче да се разграничат точно редакционните материали на списанието и тези, събирани специално с предназначение да влязат в архивната сбирка(10).

Комплектуването на документите в общия архив на БКД се осъществява по два начина: или по пътя на издирване на писмени свидетелства по инициатива на самото дружествено настоятелство, или чрез направени дарения. Още в 1868 г., когато идеята за образуване на бъдещата научна институция се обсъжда между българите емигранти в Румъния и Русия, Стефан Златев изпраща от Одеса като дар за новото «дружество за българско просвещение» Троянски дамаскин — важен новобългарски паметник от XVII в.(11)

Архивът на Книжовното дружество се издига в очите на българската интелигенция като сигурно място за запазване на ценните за историята документални материали. Много факти потвърждават това. Например публикация на Ив. Кършовски от 1870 г. е придружена с бележка от редакцията на сп. «Читалище», в която четем: «Тези документи днес се намират у г-н Райча Попович, габровец, плоешки жител. Желателно би било да се положат в някое оздравено място, например Българското книжовно дружество, тъй да можиме постепенно да си съставим един какъв да е музей, съдържащ различни не само български, но и чужди старини»(12).

Към архивната фондова наличност на дружеството с течение на времето се прибавят и изпратените от секретаря на Славянския комитет в Москва Нил Попов сандък с библиотеката и книжата на закритото през 1865 г. Московско благотворително дружество(13). През 1874 г. Васил Попович изпраща 4 старобългарски ръкописа и сбирка от 128 записани от Г п. Бояджиев народни песни, а от Стоян п. Робовски се получават две писма на бележития народен будител Неофит Бозвели до неговия баща, свещ Андрей п. Робовски(14). По-късно, през 1875 г., саморъчно написани писма на H. Бозвели изпраща за съхранение в дружеството и известният възрожденски художник H. Павлович. Той сам характеризира писмата като «истински паметници или документи, които могат спомогна отчасти за попълнение жизнеописанието приснопамятнаго, както же и да потвърдят някои исторически бележки за епохата». «Тия писма Ви пращам, заключава Н. Павлович, да ги вложите в архивите на Книжовното дружество, гдето ще бъдат завардени, мисля, най-добре от всяко разрушение занапред.»(15)

Попълването и обогатяването на архивната сбирка на БКД с постъпления, набавени чрез издирвателска дейност, започва още в първите години на нейното създаване. Разпръснатите по разни градове, вън от отечеството си българи, радеят дружеството да се превърне в едно наистина научно средище, което да обедини усилията за съзиждане център на българската наука. Чест прави и на самото новоосновано Българско книжовно дружество, и на неговите първи учредители, които още в онова ранно време на националното ни пробуждане полагат похвални грижи и по събирането и запазването на ценни за отечествената ни история документални свидетелства. Призив към съотечествениците «да събират исторически, фолклорни и други материали, необходими за обработването на българския език, на родната словесност и изобщо на българската история» се отправя и в първата книжка на печатния орган на дружеството «Периодическо списание»(16). През 1870 г. с писмо от Цариград П. Торбанов препоръчва на дружеството младия деятел Петър Мусевич, който събира старини и други паметници и може да бъде полезен «със своите издирвания върху българската история»(17). Сам Мусевич в свое писмо отбелязва този факт: «От разни места на България — повечето из Македония, съм събрал около 30 ръкописи»(18). През същата 1870 г., по поръчение на дружеството, Яни Диаманди издирва в манастира на Бъзеу славянски ръкописи и, както се предполага по някои странични данни, ръкописи на Софроний Врачански(19). Все по това време БКД преговаря и със свищовския читалищен и театрален деец Дим. Е. Шишманов с молба да предаде на архива на дружеството намиращия се при него ръкопис на «Мати Болгария» от Н. Бозвели(20). Към постъпленията, получени в резултат на организирано от страна на дружеството издирване, са и запазените архивни материали с явен «браилски произход», като копирна книга и писма на Браилската община от 1859–1863 г., ръкописи, кореспонденция и други документи на П. Берон, Мих. Попович, Йордан х. Константинов-Джинот, Сава Филаретов; народни песни, записани от Захари Княжески и от Павел Калянджи(21). Според Ив. Шишманов в архива на Книжовното дружество се пазел и Славейковият препис на Паисиевата история(22).

Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. и събитията, свързани с нея, налагат преместването на Книжовното дружество от Браила в България. Заедно с него в София е пренесен и архивът му.

Първите конкретни стъпки, свързани с идеята на М. Дринов за преместване архива на БКД в София (писмо до Н. Ценов от 4. III. 1878), се предприемат от училищния инспектор във Варненска губерния Тодор Икономов. Според негов рапорт от 20. IX. 1878 г. той трябвало «да прескочи до Браила и да преговаря с тамошните българи за пренасяне седалището на Книжовното дружество из Браила в София»(23). В рапорта си Икономов уведомява отдела на народното просвещение: «На повечето от гражданите българи разясних по тънко нуждата да се пренесе дружеството по-скоро в България. Гражданите сичките останаха съгласни с мене и изявиха пълна готовност да стане пренасянието немедленно». На тръгване от Браила Икономов среща току-що завърналия се от Мала Влахия Ценов, който, поемайки ангажимент да покани и В. Стоянов, обещава «да приведе всичките дела и неща на дружеството в порядък и известност, като състави на всичките подробни списъци» и подготви пренасянето на архива. В оставено от Т. Икономов в Браила писмо със заръка то да се предаде на членовете на Книжовното дружество се изтъкват мотивите, поради които дружеството, заедно с имотите му, трябва да се пренесе в София. Най-общите съображения за това са: 1. Бъдещата полезност на дружеството, учредено с цел да служи за просвещението на българския народ. С неговата културна деятелност дружеството е необходимо и по-целесъобразно ще бъде, ако то се установи сред този народ, за полза на който се е учредило; 2. Установено в България, дружеството ще може по-успешно да работи за полза на отечеството, понеже има по-близко познанство с нуждите и условията на България; 3. С оглед нуждата от местен журнал, в който да се печатат, разглеждат и обсъждат материалите и въпросите по учебни, културни и педагогически части, дружеството ще принесе голяма полза на отечеството с възобновяването на своето «Периодическо списание» в София; 4. С пренасянето на своята библиотека в главния център на България — в София — дружеството принася на отечеството твърде голяма полза; 5. Пренасяйки своята дейност, своите архиви и своите капитали в България, дружеството се предпазва от много случайности, които «могат побърка неговата трайност и неговата деятелност»; 6. «Периодическо списание», което е придобило значение и авторитет между българите, е желателно то пак да остане начело на българската журналистика, като възобнови своето издание по-скоро и сред България, дето днес са всичките условия за неговата трайност и за неговата полезност.»

В писмо на В. Стоянов до М. Дринов от Болград (23. Х. 1878) изрично се отбелязва, че «Климент се задължил да покани Т. Икономов да дойде нарочно в Браила, за да съдейства за по-скорошното преместване на дружеството в София»(24). Вече през 1882 г. В. Д. Стоянов пише по този повод: «Щом свърши войната, членовете на БКД по енергично настояване и залагане на някои от тях, събраха се в Браила на 28. XI. 1878 г. и решиха да преместят дружеството в България и там, без всяко отлагане, да се поднови деятелността на дружеството по същата му програма и направление под непосредствения надзор и ръководство на М. Дринов, тогава управляващ Министерството на народното просвещение». В друго писмо, изпратено от Болград — Браила (29. XI. 1878) до Климент, В. Стоянов подчертава заслугите на Т. Икономов в работата по уреждане преместването на дружеството и архивата му в България. «Благодарение на личното присъствие на новий мой добър приятел г. Т. Икономов и особено на г. Стефана Берона, библиотеката, архивата и другите принадлежности на БКД изпращат се вече в София до Министерството на просвещението.»(25) В запазен списък на книги, ръкописи и архивни дела на БКД в Браила (29. XI. 1878), изготвен от Т. Икономов, участващ като «пратеник на отдела на просветата в последното събрание на БКД в Браила и пренесъл част от имуществото му в България», са включени и «14 доссара (дела, досиета) архиви и писма за годишните събрания на дружеството, 9 доссара на настоятелството, 10 доссара на действителните членове, 1 хрисовул № 16, листа ръкописи и др.»(26). Доколко обаче тези материали остават незасегнати при пренасянето им през Дунава и при временния им престой у нас в Народната библиотека до окончателното уреждане на дружеството в София, е трудно да се установи(27). Една бегла бележка с «разписа» (опис) на книгите, които са предадени на временно пазене в Народната библиотека, говори до известна степен за тяхното състояние: «Има и няколко ръкописа, числото на които мъчно се определява, понеже намират се в голям безпорядък»(28). В други документи се загатва за сериозни щети, а В. Стоянов съобщава за загубата на някои книжа от браилската архива(29). Приема се обаче, че тези твърдения трябва да се смятат за малко пресилени, тъй като впечатленията от проучванията на Архива на БКД са, че той е запазен почти напълно, като се изключи загубата на някои книжа и на отделни документи, предимно входящи писма(30).

За фондовия състав на архива на дружеството в първите години след Освобождението, когато се установява в столицата, данни намираме в изпратено до Министерството на народното просвещение с дата 13. II. 1881 г. Изложение за подновяване деятелността на БКД в Средец(31). След като се препоръчва архивът «да се нареди в нов и строго хронологически ред», се посочват и видовете архивни документи, които влизат в неговия състав. Между тях са: «1. В ръкопис първообразний устав на дружеството, който се одобри и прие в учредителното събрание на дружеството в Браила на 29. Х. 1869 г.; 2. Книга, в която са написани хронологически всичките дневници (протоколи) на действителните членове и на настоятелството на дружеството от основаването му до спиранието на неговата деятелност; 3. Подробен списък на книгите от библиотеката на дружеството, разделени на няколко отдела според съдържанието им; 4. Списък на имената на подарилите разни книги, стари монети и пр. за дружеството; 5. Книга-каса (приход и разход); 6. Особена книга — квитанционна; 7. Печатът на дружеството». Изложението завършва с препоръката «в архивата на дружеството да влезат всички преписки, писма и други писмени актове от самото основаване на дружеството, в края на есента на г. 1869, до спиранието на деятелността му през г. 1876»(32). Изглежда, това настояване не е осъществено и на 5. IX. 1881 г. в помещението на Българската народна библиотека, в бившата турска голяма джамия, под председателството на М. Дринов се решава да се състави комисия, на която да се възложи задачата «да изучи от всяка страна състоянието на дружеството, та да може да тури в надлежен ред всичките му работи, както: неговите събрани и несъбрани капитали, архивата му и други негови принадлежности съгласно с досегашний му устав»(33).

Едва главното годишно събрание на членовете на Книжовното дружество в 1884 г. дава тласък за една по-редовна и усилена организационна и научна дейност както в дружеството, така и по отношение на неговия архив. По проект на М. Дринов и К. Иречек се изработва и приема нов устав на БКД, в глава VI на който изрично се предвижда наред с другите сбирки да има и «една архива, която съдържа преимуществено документи за старата и новата българска история, политическа и духовна»(34). Министерството на просвещението също определя Книжовното дружество като «хранилище на архивни и музейни ценности». Това се вижда от едно наставление на Министерството до ръководството на Народната библиотека, което предначертава съставянето на каталог на музейните ценности, на древните и старите ръкописи, а след откриването на дружеството да му се предостави и грижата за «систематично обогатяване и попълване на тия сбирки»(35).

Комплектуването в архива на БКД продължава и след Освобождението. Събират се доста и различни постъпления. През 1882 г. В. Д. Стоянов чрез печатния орган на дружеството изказва благодарност на Петър Джамджиев от Търново за изпратен от него ценен документ — възвание на Софроний Врачански по случай руско-турската война от 1806–1807 г.(36) Предназначени за архива материали изпращат и М. Дринов, д-р Дим. Начев от Болград, Ник. Михайловски, Кр. Мирски и др.(37) През 1886 г. К. Касабов подарява връзка ръкописи на Сп. Палаузов, «които намерил и откупил от една рускиня в Разград срещу малка цена»(38). В. Кънчов изпраща две пазени в Хилендарския манастир фотокопия на български хрисовул и фотокопие на издадена от българския архиепископ в Охрид и намерена у един охридчанин индулгенция(39). Материали за Българското възраждане предлага да изпрати и проф. П. А. Лавров от Москва(40). По време на свои издирвания за развитието на учебното дело в Ловешка митрополия Н. Банков открива и изпраща в архива 3 вързопчета писма на митрополит Натанаил Охридски(41). Дружеството на българите във Виена «Напредък», при ликвидацията си през 1892 г., заедно с другото си имущество и капитал предава на Книжовното дружество и архивите си(42). В летописите на дружеството от 1901 г. има данни за постъпления в неговия архив и на дарения. Например К. Шапкарев дава на разположение на архива на дружеството своята сбирка от важни документи и ръкописи за българското черковно училищно дело в Македония(43). Научните сбирки на дружеството според отчет на неговия деловодител за 1899–1900 г. се обогатяват с един «ръкопис на П. Р. Славейков от 1841 г., даруван от г. С. Бобчев»(44).

В заключение може да се каже, че материали в Архива на БКД постъпват предимно по случайни пътища. Такава характеристика прави през 1916 г. и Б. Цонев, който отбелязва, че «ръкописната сбирка в БАН се състои от няколко случайно постъпили ръкописа, понеже академията не си е поставила за цел да събира книжовни старини»(45).

Но на фона на цялостното развитие на Архива на БКД като негова писмена памет не можем да отминем енергията, всеотдайността и оставащите диря в историята дела на първите негови основатели и деятели. Деловодителите на Книжовното дружество са личностите, които още в зората на възрожденския ни подем влагат наистина едно реално разбиране и вътрешно осъзнаване на факта за огромното значение, което може да има запазването на създадените от дейността на дружеството документални материали като безценен капитал от писмени свидетелства. А именно те ще дадат възможността идните поколения да черпят данни и да научат за първите стъпки на съзиждане и по-нататъшното развитие на предшественика на Българската академия на науките. Имената на първите деловодители на БКД изпъкват още по-ярко и поради обстоятелството, че те не са случайни хора, имащи задължението да извършват една, смятана дори и в ония години за «второстепенна техническа архиварска и писарска работа». Напротив, това са личности, с които нашето първо учреждение за творене на наука може само да се гордее. Защото на този пост работят повече или по-малко българи възрожденци — учени, писатели, люде с разностранни интереси, националреволюционери — дейци, които имат несъмнени заслуги за цялостното развитие и утвърждаване на Българското книжовно дружество като научен център.

Подробна характеристика на статута на длъжността «деловодител» специално в БКД не може да се направи. Причината за това са малкото документи и откъслечните данни, с които разполагаме. Все пак някои параграфи, застъпени в основните устройствени документи на дружеството — уставите, дават възможност да съдим как се обособява тази длъжност и с какви задължения се отличава. Още в първия устав на БКД от 1869 г. (гл. 12, чл. 60) се посочва, че деловодителят «обязателно» трябва да присъства на главното годишно събрание с право на глас, «както и всеки друг член на това събрание». Чл. 62 пък задължава деловодителя, така както «в главното годишно събрание най-напред действителните членове излагат обширни отчети (реферати) за всичките си годишни действия и дела», да прави същото от страна на настоятелството на дружеството(46).

Уставът на дружеството от 1899 г. вече определя по-подробно задълженията на неговия деловодител. Според чл. 30 той «води преписката на дружеството, като приподписва и книжата, които нямат паричен характер, съставя дневен ред и пише дневниците на съвета и на събранията на дружеството; грижи се за печатанието и разпространението на дружествените издания и съставя изложенията за тържественото събрание, дето ги чете след одобрението на съвета. Деловодителят управлява дружественото писалище. Той приема годишно възнаграждение, определено от дружеството»(47). Съгласно чл. 32 на същия устав «различните сбирки на дружеството (научни и художествени, библиотека, сбирка от старини, от природословни предмети и от предмети на народната художествена индустрия) се намират под надзора на деловодителя».

Създаването и развитието на Архива на Българското книжовно дружество и дейността в него на първите му учредители безспорно трябва да се свърже и с името на големия български историк, филолог, етнограф, фолклорист, обществен и политически деец, строител на новата българска държава след Освобождението — проф. Марин Дринов. Като инициатор, основоположник и пръв председател на БКД — зародиш на нашата Академия, Дринов, несъмнено оказва осезаемо влияние и върху изграждането и дейността на архива на дружеството.

Изборът на учения Марин Дринов, на когото най-напред е поверена Българската академия на науките, не е случаен. Това обосновава много точно и първият ректор на висшето ни училище. Ал. Теодоров-Балан: «Пресните още научни съчинения на Дринова, неговите още продължавани занятия с науката, предложенията му в писмото до българските читалища за печатно издание на събрани по тяхно настояване материали и ръкописи за живота и миналото на българския народ, познанството му с учени лица и дружества особито в славянския свят бяха свръхмерна препоръка за него пред събранието в Браила, та то в негово отсъствие да го избере за главен деец в новооснованото Българско книжовно дружество»(48).

Многобройните изследователи на делото на M. Дринов го разкриват пред нас като една високо надарена индивидуалност, забележителен патриот и учен с европейска известност, достоен да поведе пръв Българското книжовно дружество(49). Активна е дейността на M. Дринов в различни научни области и тя се основава най-вече на неговите солидни знания и подготовка. По време на пътуванията си из различни страни в Европа той усилено търси литература и архивни документи, свързани с историята на българския и други славянски народи(50). Личността на Дринов и неговият научен принос оказват мощно влияние върху съвременниците му. А и неговата «страстна любов» към архивните проучвания без съмнение въздейства положително и върху осъществяването на първите стъпки по организирането и съзиждането на Архива на БКД, както и върху правилното отношение към архивния документ, изградено у първите лица в Книжовното дружество, натоварени да отговарят за неговия архив.

Васил Д. Стоянов обаче е личността, която още с основаването на Българското книжовно дружество поема грижите и цялата отговорност за неговия документален архив(51).

Смятан с право за един от учредителите на предшественика на БАН, В. Стоянов отдава сили и енергия не само около учредяването на Книжовното дружество и неговия печатен орган «Периодическо списание», но изпълнява с достойна за уважение старателност задълженията си и като пазител на документалните материали на дружеството(52). Красноречиво свидетелство за това са многобройните отчети, писма и други документи, свързани с цялостната дейност на БКД в най-ранните години на неговото съществуване(53).

Друг деятел, ангажиран тясно с полагане темелите на БКД, на неговия печатен орган и архива му, е Васил Друмев(54). Той е един от тези, които подготвят образуването на Книжовното дружество и заедно с M. Дринов и В. Стоянов, е най-деен негов работник. Още в бр. 12 на в. «Дунавска зора» Друмев пише статия за целите и значението на дружеството(55).

Историята на нашето културно и научно развитие отрежда на Васил Друмев почетно място. През първата година на основаването на БКД той е избран за негов действителен член Заедно с M. Дринов и В. Стоянов Друмев влиза (до лятото на 1873 г.) и в ръководството на дружеството. Поради отсъствието на председателя на БКД М. Дринов от Браила, фактически ръководител на дружеството става Васил Друмев. Той направлява цялостната дейност, превъзмогва всички трудности и укрепва непрекъснато неговия авторитет. В своята автобиография Друмев признава — «До 14 юния 1873 аз се намирах се при дружеството. В продължение на 4 години преписката, архивата, сметките, библиотекарството, каталозите — всичко това беше на мои ръце, при това аз вземах деятелно участие при уреждането на «Периодическото списание»(56). Този цитат показва, че В. Друмев осъществява и научното, и организационното ръководство на печатния орган на БКД. На неговите страници Друмев публикува свои творби(57), които допринасят много за утвърждаването на техния автор като представител на възрожденската научна мисъл(58).

След В. Стоянов и В Друмев за деловодител на Българското книжовно дружество е назначен Тодор Пеев(59). В историята ни този бележит българин оставя името си не само като деец на Книжовното дружество и активен участник в списването на «Периодическо списание», но и като националреволюционер и с изяви в издателското и педагогическото поприще, с включването си в държавния живот на страната.

Известно е, че през юни 1873 г. В. Друмев напуска Браила, за да приеме духовен сан и веднага изниква въпросът, кой да стане деловодител на БКД. Необходим е човек инициативен и трудолюбив, с широка култура и с такт, тъй като от него зависи както административната работа на дружеството, така и списването и редовното излизане на «Периодическо списание». Книжовното дружество има щастливата възможност да попадне на Тодор Пеев (тогава 30–годишен), за когото В. Д. Стоянов дава сравнително сполучлива атестация пред М. Дринов: «... човек доста образован, здрав, смирен и жив, който познава порядъчно между другото френския, гръцкия, влашкия и турския език — да говори и пише»(60). След поемане на деловодството на дружеството(61) Т. Пеев се справя с всички трудности, които преди него понасят В. Стоянов и В. Друмев. Без да занемари работата си като директор на българското училище в Браила, Пеев отделя твърде много време за дружеството — води голяма преписка с членовете му, урежда всички административни и стопански въпроси. Именно голямата кореспонденция, оставена от Пеев в архива на БКД, свидетелства красноречиво за огромните му старания да отговаря на дълга си и да закрепи на всяка цена едно дело, тъй важно в очите му. Пеев знае, че за да разчита на успех, той трябва оперативно да реши няколко основни въпроса — да засили интереса на българската интелигенция към Книжовното дружество, да потърси средства за укрепване на финансовите му позиции, да съумее да направи от «Периодическо списание» орган на будната научна и културна мисъл(62). През 1875 г., на главно годишно събрание, по достойнство оценяват способностите, културата и ролята на деловодителя на дружеството Т. Пеев и го избират за действителен член на БКД. През 1882 г. Пеев става дописен член. На 6. VIII. 1884 г., «за заслуга към дружеството», Т. Пеев е избран за редовен член на Историко-филологическия клон на БКД, в който влизат такива авторитетни учени и писатели, като M. Дринов, К. Иречек, Ив. Вазов, К. Величков, Ал. Т.-Балан и др.(63)

В следосвобожденския политически живот Т. Пеев заема и някои висши административни длъжности, главен секретар на Държавния съвет (1881–1883), окръжен управител и търговски агент. През 1888 г. е главен административен инспектор(64).

След В. Д. Стоянов, В. Друмев и Т. Пеев за периода до 1911 г., когато БКД се преименува в БАН, длъжността деловодител изпълняват и други не по-малко известни и заслужили лица. От 1898 до 1899 г. като главен деловодител, и от 1900 до 1901 г. като деловодител на БКД служи дописният и редовен член (от 1884 г.), известният езиковед, литературен историк и библиограф Ал. Теодоров-Балан(65). Последен деловодител на дружеството до превръщането му в БАН е Иван Пеев-Плачков (1864–1942)(66).

* * *

Архивът на БКД възниква заедно с учредяването на първата ни национална институция, която се занимава с въпросите на науката. Оформил се още от самото начало на своето съществуване като важна негова структурна част, архивът изиграва изключителна роля в живота на Книжовното дружество. Постепенно Архивът на БКД се превръща и утвърждава в звено — хранилище, в което се пазят писмените свидетелства, тъй необходими както за научни цели (преди всичко за разработване историята на първата наша научна организация), така и за различни практически и справочни цели.

Полагането основите на Архива на БКД, сформирането на неговото ръководство и осигуряването на нормалното му функциониране още в първите години на съзиждането му има завидната съдба, че се поема от умни и способни българи — ентусиасти учени, интелектуалци, народни будители и просветители. Прегърнали горещо идеята за изграждането на книжовен и научен център, те също допринасят решително архивът да изпълни своето основно предназначение — да издири, прибере, обработи и запази за историята архивните документи — носители на информация за миналото на дружеството. Без архива — тази писмена памет на БКД, нямаше да се знаят много подробности около трудното начало и по-нататъшното развитие на далечния предшественик на Българската академия на науките.

* * *

Библиотеката при БКД е най-старата научна библиотека в страната, чийто книжен фонд се попълва предимно с научна литература. Нейната история свързваме с историята на самото Книжовно дружество, предшественик на БАН.

Най-ранни сведения за библиотеката при БКД и нейното създаване като една от научните му сбирки намираме в първия устав на дружеството от 1869 г. Член 5, ал. II на този устав определя дружеството да има своя библиотека, която да се обогатява постепенно, като «изпърво ще набавя по едно тяло от такива именно списания, вестници и прочее на разни езици, от които ще има нужда за пълното извършване на своите действия и дела, както и такива, в които се говори особено за българския народ и отечество»(67). Има и изискване дружеството по възможност да набавя за тая библиотека и по едно тяло най-малко от всички книги, вестници и други, «които са излезли досега и излизат на български». Явно стремежът е дружеството да комплектува в своята библиотека всички български книги и да ги оповестява чрез «Периодическо списание». Така се разчита, че писателите и издателите ще му изпращат безплатно по един екземпляр от издаваните от тях книги. Още в кн. 2 на списанието е поместена обща бележка към «списователите ни въобще и особено към сичките ни книгоизваждачи и по-заможни интелигентни наши еднородци», в която се казва, че средствата на дружеството не са достатъчни «да покрият необходимите разноски, а още по-малко да се купуват всички излезли български книги». И за да бъде по-пълен книгописът на българската книжнина, който ще се отпечатва в списанието, дружеството трябва да получава «барем по едно тяло» от всички български книги за библиотеката си или пък във всички български «списания и книгоизваждачи» да му съобщават за издаването на всяка нова книга(68).

В отговор на апела на настоятелството на БКД са подарени известен брой книги. За такива, предоставени от научни учреждения и частни лица екземпляри съобщава списанието, но този факт се потвърждава и от запазени благодарствени писма на настоятелството. Например през 1870 г. Николай Илич Кужба от Кишинев предоставя 25 екземпляра от своя труд върху семейното нравствено възпитание на децата(69). През същата година спомагателният член от Одеса Ст. Д. Тошкович чрез завещание подарява на дружеството почти цялата си библиотека(70). Председателят на Българското благотворително дружество във Виена и спомагателен член на БКД Д. Анев отстъпва безвъзмездно на БКД най-новото издание на английски лексикон от 1869 г., а с писмо от Т. Пеев М. Дринов съобщава, че изпраща 6 екземпляра от «История на българите» на К. Иречек и няколко руски книги от името на А. А. Лебедев(71).

Една от основните задачи на действителните членове на БКД е да поддържат връзки с учени и научни институции в чужбина. Ето защо едновременно с апелите за дарения, дружеството се обръща към тях и с молба за размяна на книги на взаимни начала. Още в 1870 г. деловодителят на дружеството, основател на библиотеката и неин пръв уредник В. Д. Стоянов изпраща до няколко «учени» дружества и академии циркулярно писмо, в което изтъква желанието на новосъздаденото БКД да установи контакти с тях и да получава техни издания. В същото време книжовното ни дружество разпраща броеве на «Периодическо списание» и в замяна на това получава различни книги. В писмо от 26. XI. 1870 г. В. Д. Стоянов и В. Друмев съобщават на почетния председател на дружеството в Одеса П. M. Тошков, че е изпратен по един екземпляр от първата книжка на ПСп на «всичките учени дружества, академии и други подобни учреждения в Европа». В резултат на замяна БКД получава книги от Югославската академия, от Чешката Матица, от Славянския благотворителен комитет в Петербург, от Киевската семинария и от Британския музей в Лондон(72). Книги се получават също от Сръбското «учено» дружество и Полската академия в Краков, която изпраща едно от най-новите свои литературни произведения и каталог на всичките си списания(73). Сведения за изпратени книги от различни научни дружества и институти има и в писмо на В. Д. Стоянов до Н. Генович, редактор на излизащия през 1870 г. в Цариград в. «Турция». Според писмото библиотеката на дружеството се «обогатява» с изпратени от няколко «учени европейски корпорации» книги на разменни начала. В същото време В. Д. Стоянов упреква българските писатели и издатели за «незаинтересоваността им към дружеството» и отбелязва, че от вестниците, издавани в България, БКД получава броеве само от «Читалище» и «Дунав»(74).

И през 1871 г. дружествената библиотека придобива книги от научни учреждения и частни лица. Славянският благотворителен комитет в Москва изпраща на Книжовното дружество два сандъка книги, принадлежащи на българската московска дружина и предадени на комитета при нейното закриване(75). В писмо от Прага (1871) М. Дринов уверява Н. Ценов, че Славянският комитет в Москва «е взел присърце дейността на дружеството» и освен тези книги, които вече е изпратил, ще се погрижи и за в бъдеще да събира и изпраща и други книги, като обещава да стане и посредник между дружеството и онези руски «учени общества», с които то би желало да влезе във връзка. Отправената от М. Дринов подкана да се изпрати благодарствено писмо по този повод до Комитета по-късно е изпълнена(76). Пак през 1871 г. дружеството получава като дар 190 книги от парижкия комитет за безплатно изпращане на френски книги на славяните и румъните. За този подарък деловодителят на БКД Т. Пеев отправя благодарствено писмо до председателя на комитета от Франция Емил Пико(77).

Изглежда, апелите на БКД не намират очаквания пълен отзвук и това налага през 1872 г. настоятелството да изготви ново възвание. В него се подчертава безучастното отношение на обществените деятели към дружеството и лошото му материално състояние, както и невъзможността да се отделят пари за купуване на най-необходимите книги. Отбелязано е, че малко българи от съчувствие към дружеството му подаряват книги и затова библиотеката му е «твърде сиромашка», особено откъм български книги. Повечето книги, които притежава библиотеката по това време, са подарени от «чужди и далечни страни», като Чехия, Русия, Хърватско, Сърбия, и то «благодарение на усилията на самото дружество»(78). Наболелият по това време за дружеството проблем заинтересува и К. Иречек. По случай избирането му за дописен член в писмо до Книжовното дружество в Браила от 1872 г. той подчертава: «Трябва за успеванието на дружеството да е то снабдено с всичко, що е необходимо за едно подобно учреждение. Една книгохранителница, в която да се намира освен всичко, що се е писало досега на български, и един доста точен отбор от списания за всичките клонове на науката»(79).

В началото на 1874 г. настоятелството на БКД уведомява спомагателните си членове в Болград, че през изтеклата година наред със старите, установени дотогава връзки, са поддържани и нови, например със Специалното училище за източни говорими езици в Париж, с Луи Леже и др.(80) Известно е, че Луи Леже получава «Периодическо списание» и обещава да даде отзив за него в някои френски вестници(81). Директорът на споменатото училище за източни езици Ш. Шефер съобщава, че в замяна на печатния орган на БКД училището ще изпраща на дружеството свои публикации(82).

Така с подарени книги и с тези, които Книжовното дружество получава в замяна на своето списание, се полага началото на дружествената библиотека, започва формирането на нейния книжен фонд. За времето от основаването на БКД до неговото преместване в София библиотеката му набира около 3000 тома книги, които В. Друмев вписва в «непрошнуровани и неподпечатани списъци», съхранявани в Архива на БАН(83). Книгите в тези списъци са подредени систематично в следните раздели: 1. Черковно богословски, 2. Исторически; 3. Филологически; 4. Естествено-математически; 5. Геолого-статистически — географско-търговски; 6. Словесност, 7. Пътешествия и описания; 8. Списания и вестници; 9. Календари; 10. Каталози и устави, законодателни книги и духовни завещания(84). Всеки списък има следните графи: брой, име на съчинителя, преводач, название на книгата, къде е печатана, кога е печатана, от колко тома се състои, колко екземпляра има. По хронология книгите достигат до 1873 г. За каталозите няма никакви сведения. Вероятно тези списъци са служили и за каталози.

Между книгите на дружеството от това време се намират съчиненията на Г. Раковски, първите произведения на Л. Каравелов, творби на Ил. Блъсков, Р. Жинзифов, Д. Войников, Ив. Богоров, В. Друмев, В. Априлов, Ю. Венелин, Ами Буе, Лафонтен, Волтер, Ламартин, подарени от самия П. Берон съчинения на френски език(85).

През Освободителната война 1877–1878 г. единственият български център за разпространение на научни знания — БКД в Браила — е сериозно разстроен. Членовете на ръководството, увлечени от събитията отвъд Дунава, са разпръснати и за съществуването на дружеството напомня само библиотеката, която благодарение на редовното получаване на големите руски вестници се посещава непрекъснато от читатели. Едва приключила войната, Марин Дринов се свързва с намиращия се в Браила председател на дружественото настоятелство Никола Ценов. На 4. III. 1878 г. Дринов изпраща писмо до него, в което поставя въпроса за прехвърлянето на дружеството и възстановяване дейността на БКД на територията на свободна България. В обявление от 14 октомври с. г. се посочва, че за да може да се съдейства по-успешно за образованието на българския народ, «необходимо е седалището на дружеството да бъде в България и под надзора на министъра на просвещението»(86). На 25–28. Х. 1878 г. в Браила се свиква извънредно главно събрание, което «на драго сърце» решава да се премести седалището на дружеството в столицата на България. В. Йорданов в свой труд отбелязва, че не е известно и няма данни за датата, на която библиотеката на Книжовното дружество е пренесена от Браила в София(87). Но в доклад до М. Дринов Тодор Икономов съобщава, че пренася библиотеката и сбирките на дружеството в два сандъка до Русе веднага след споменатото събрание на дружеството, а оттам, по нареждане на М. Дринов, до митницата в Лом, откъдето ги получава упълномощено лице от отдела на Министерството на просвещението. Предаването на дружествената библиотека става на 7. VII. 1879 г. със специален, написан с мастило «разпис» — опис от 43 страници. Според този съхранен в архива на БКД «разпис» общият брой на книгите по онова време, заведени като имущество на дружеството, е 2761 тома(88).

Известия за състоянието на дружествената библиотека в първите години след Освобождението има в отправено до Министерството на народното просвещение от тогавашния негов главен инспектор В. Д. Стоянов Изложение за подновяване деятелността на БКД в Средец (13. II. 1881)(89). В него В. Стоянов определя като един от «временните задатоци на дружеството» да «се наредят както треба и да се опишат в отделни списъци всичките принадлежности на дружеството, които се намекват в местността на тукашната Бъл. Нар. Библиотека, а именно: а) библиотеката на дружеството; б) старите пергаментови и други ръкописи; в) нумизматичната сбирка; г) природната сбирка и пр.». Препоръчва се още да се направи и «подробен списък на книгите на библиотеката на дружеството, разделени на няколко отдела според съдържанието им» и «списък на имената на подарилите разни книги за дружеството»(90). В края на изложението се съобщават и два факта, свързани с историята на дружествената библиотека. «Положително зная, казва В. Стоянов, че останаха у г. Ценова в Браила няколко шкафове, по които бяха наредени книгите на библиотеката на дружеството.»(91) Отбелязва се още, че «дружеството има между книгите на библиотеката си по няколкостотин екземпляра от всяка книжка на «Периодическо списание», което ни ориентира за една част от фондовата наличност на библиотеката(92).

На 5. IX. 1881 г. в помещението на Българската народна библиотека (в бившата турска голяма джамия) под председателството на М. Дринов се предлага да се състави комисия, една от задачите на която е «да изучи от всяка страна състоянието на дружеството, та да може да тури в надлежен ред всичките му работи, като: неговите събрани и несъбрани капитали, архивата му, библиотеката му, археологическата му сбирка и всички други принадлежности съгласно с досегашний му устав...»(93).

От 1881 г. Правилник за привременното управление на БКД регламентира и положенията, засягащи статута на лицето, което отговаря за дружествената библиотека, а също и реда за ползване на нейния наличен книжен фонд. Според § 4 редовните членове на комитета избират помежду си председател (на комитета) и редактор на «Периодическо списание», един секретар (деловодител), един ковчежник и един библиотекар, който «се грижи за управлението на дружествената библиотека и освен това помага на секретаря» (§ 9). Ползването на книжния фонд на библиотеката се урежда в § 21, според който «само членовете могат да взимат книги от дружествената библиотека, и то с разписка, но не повече от един месец».

Практическото отделяне на Библиотеката на БКД от Народната библиотека става през 1882 г. В доклад от 29. VII. 1884 г. В. Стоянов отбелязва, че «библиотеката на дружеството след пренасянето й от Браила в София се е пазила в Българската народна библиотека, а през август 1882 г. се е предала на привременний комитет»(94). Книжният фонд на дружествената библиотека по това време наброява 5120 тома (писмо № 96 от 7. Х. 1882 г. на Народната библиотека до Книжовното дружество в София). Тогава председател на привременния управителен комитет на дружеството е В. Д. Стоянов, секретар Г. Н. Златарски, деловодител П. Генчев(95). В. Стоянов дава друга бройка на книжния фонд на библиотеката на дружеството. Според него «от основаването си, покрай 12–те книжки на «Периодическо списание», то си състави една библиотека, състояща се от две-три хиляди разни съчинения, повече подарени...»(96).

В 1884 г. пред главното събрание на Книжовното дружество В. Д. Стоянов отчита състоянието на библиотеката: «Тя сега е напълно наредена и снабдена с каталог. Откогато е възобновено дружеството, тя постоянно расте с подаръци. Имената на подарителите се печатат във всяка книжка на «Периодическо списание». Комитетът особено внимание обръща върху събирането на български книги, за да може в същото време да прибере в своето книгохранилище всичката нова българска книжнина. Библиотеката брои вече 1032 съчинения върху 1819 тома. Освен това в нея се пазят и няколко стари ръкописи»(97). Така, развивайки научната работа около списанието, БКД осъществява и задачата да събере в библиотеката си цялата нова българска книжнина. Въодушевени от високи помисли, просветени българи от различни краища изпращат в библиотеката ценна литература. Почетният член на дружеството Н. С. Михайловски подарява през 1884 г. рядка скъпоценност — преписана от него през 1834 г. стара ръкописна славянска граматика. Местни просветни дейци, учители и др. събират епиграфски паметници, документи, етнографски и фолклорни материали и също ги изпращат в София за научния архив към дружествената библиотека(98).

Уставът на БКД от 1884 г. предвижда главният деловодител наред с другата работа «да нарежда и библиотеката». С правилника за вътрешния ред на дружеството от 1885 г. част от работата в библиотеката се възлага и на помощника на деловодителя, като той поема грижата за инвентаризирането на книгите и за тяхното заемане от библиотеката за нуждите на дружествените членове(99).

Временният комитет на БКД в София и през този период се грижи за подновяване на връзките с лица и дружества в чужбина, създават се и нови — на взаимни начала по отношение книгообмена. До 1905 г. книгообменни връзки се поддържат предимно с академии, научни учреждения и дружества от славянските страни. БКД чрез своята библиотека благодарение на тези връзки се сдобива с издания на утвърдени за времето си научни институции, като Имперската академия на науките и Императорското географско дружество в Петербург, Природоизпитателното дружество при Харковския университет, Лекарското дружество в Казан, Киевския и Варшавския университет, Чешкия музей в Прага, Югославската академия в Загреб, Хърватското археологическо дружество в Загреб, Матица словенска в Любляна, Сръбското научно дружество в Белград и др. Получената по книгообмена литература редовно се съобщава в Летописа на дружеството. Още през 1870 г. в кн. 2 на «Периодическо списание» започва да се печата книгопис на новополучените книги, като с това се слага началото на българската регистрационна библиография(100). По-късно К. Иречек сам предлага на БКД своя «Книгопис на новобългарската книжнина», а Сръбското учено дружество от Белград кани нашето да вземе участие в издаването на «Общ научен речник на сърбохърватския и българския език»(101).

Ролята на дружествената библиотека в международния книгообмен е осезаема. За това и в Летопис на БКД от това време четем: «Дружеството е честито, че е намерило в чужбина между учения свят авторитетно признание за своите усилия да развие чисто научна дейност и върху българска почва: неговите научни издания са се дирили от всички славянски учени дружества, академии и университети, и от немалко такива неславянски заведения, както свидетелстват и изпращаните в неговата библиотека в дар и замяна публикации на тия учени заведения»(102).

Според отчет за дейността на БКД през 1898–1899 г. «библиотеката му се умножавала» само чрез размяна или с дарове на членовете и други писатели и издатели. Даровете за отчетната година са 285, а общо библиотечният книжен фонд брои 2235 книги(103). През 1899 г. библиотеката е «подложена на специален преглед и преуредба», «защото на лично място в нея стоят разни учебници (гръцки и руски) от 1830–1850 г. и някои стари, незначителни съчинения. А такива гледани по местата, дето са наредени, дават на библиотеката «изглед застарял и застоял». Поради това ги заместват с важни и съвременни съчинения, «скътани дотогава в някое невидно място»(104). По отношение на ежедневния печат е отбелязано, че «вестниците са прибрани и наредени за по-лесно ползване по имена и годишнини в особни корици, за да се икономиса скъпата им подвезия»(105).

БКД заедно с библиотеката си в периода 1882–1908 г. заема последователно две сгради на ул. «Раковски» в София. И двете са крайно недостатъчни за нуждите на библиотеката Тя още през 1900–1901 г. не разполага с никакво място за новите книжни постъпления, които «стоят на купове и не могат да се използват». През 1908 г. преместването на дружеството в ново помещение дава възможност и за по-доброто уреждане на неговата библиотека и склада за различните издания. Параграфите, съдържащи средствата за мебелиране на помещението и за подвързия на книгите, са повишени значително(106).

Приетият на главно събрание дружествен устав също отделя място за регламентиране статута на библиотеката. В гл. VI, чл. 32 е прецизирано, че «научните и художествени сбирки на дружеството служат на целта му и се състоят от — а) библиотека, в която от дарове или чрез замяна с дружествените издания и чрез годишни набавки се прибират всички потребни в нея книжовни произведения»(107). В направено по-късно предложение за промяна в устава по повод преименуването на БКД в БАН, се лансира идеята «библиотеката и сбирките на академията да се намират под надзора на секретаря й и да се ръководят от специално лице по решение на Управителния съвет»(108).

Твърде малко може да се каже и за равнището на библиотечната обработка на книгите. Още през 1882 г., когато дружествената библиотека се приема от Временен комитет, се пристъпва към известно подреждане на книгите — вписване в нова инвентарна книга по реда, «по който са били редени в долапите». След това се съставя втора инвентарна книга, а по-късно — и 4 инвентарни списъка. От 1902 г. се решава да се приведат инвентарните книги в «пълна изправност», за да може занапред по тях «да става проверка и продаване на имота, като тази работа се възлага на деловодителя Ив. Пеев»(109). През 1884 г. в «Периодическо списание» В. Д. Стоянов съобщава, че библиотеката е снабдена вече с каталог, а през 1897 г. частно лице съставя «картотечен подвижен каталог», по който се работи и през следващите години»(110).

Последното сведение, свързано с историята на библиотеката на БКД в периода 1869–1911 г., намираме в Летопис на БАН от 1914 г., в който се отбелязва, че книжният фонд се увеличава само по пътя на размяна и чрез дарения. А това води до липси на много съчинения, които една академична библиотека трябва да има(111).

* * *

БКД и неговата библиотека възникват едновременно. Учредяването на дружествената библиотека и формулирането на нейните задачи намират място още в първия устав на БКД от 1869 г.

От момента на своето създаване до 1911 г., когато БКД се преименува в БАН, библиотеката се развива в, общо взето, неблагоприятни за пълното й разгръщане като научна институция условия. В своя път на функциониране и утвърждаване тя постоянно изпитва недостиг на необходимите средства за снабдяване с книги, за подвързия, не разполага с достатъчно помещения за нормална работа. Всичко това принуждава ръководството на библиотеката да отправя апели за дарения и размяна. Дарителите, които безвъзмездно със свои достояния и произведения увеличават книжния фонд на дружествената библиотека, не са много. Значителна в това отношение е ролята на печатния орган на БКД. «Периодическо списание» предоставя страниците си за призиви към съотечествениците да се погрижат както намерят за добре за библиотеката на дружеството. Имената на дарителите се печатат във всяка книжка на списанието.

След Освобождението, когато библиотеката се пренася в София, се подобряват и условията за устройване на книжния й фонд. През 1884 г пред главното събрание на дружеството В. Д. Стоянов докладва, че е «налице вече една наредена библиотека с множество сношения с научния свят». И нещо повече: «Тя сега е напълно наредена и снабдена с каталог».

Библиотеката на БКД изиграва ролята на основно звено, в което се събират не само източници на нови знания от чужд и от български произход. Дружествената библиотека допринася съществено да се оформи и научният облик на възникналия в Браила далечен предшественик на Българската академия на науките.

* * *

В епохата на подема на националноосвободителната борба, като закономерно явление се заражда и идеята за национално книжовно научно дружество, което да обедини усилията за по-системно и бързо развитие на науката и културата и поставянето им в услуга на просветния стремеж на българския народ. Българското книжовно дружество е първият наш български научен център. То е рожба на дълбоката любов към просветата, запалена в сърцата на българите още в първата половина на миналия век, в епохата на Възраждането. И колкото и мъчно, но постепенно, още в 30–те години на XIX в. започва «развъждането» на една българска интелигенция, която замисля как да «привдигне» българския народ в просветно отношение и да създаде едно национално, чисто българско книжовно научно средище.

Чрез Българското книжовно дружество се осъществи идеята за създаване на научен и литературен център, за какъвто мечтаеха видни дейци на българското просветно и революционно движение. Идеята, сполучливо проагитирана сред българската емиграция, спечелва сътрудничеството и на заможни търговци и по-видни просветни дейци, които разбират ползата от една организация на духовния живот на България. Неслучайно основаването на БКД в Браила е свързано в съзнанието на неговите учредители — родолюбиви и ученолюбиви българи, емигранти от поробените български земи — с мисълта, че по-нататъшното изграждане и развитие на общонародния (книжовния) български език се нуждае от помощта на родна филологическа наука. Затова и в самия устав на БКД се посочва, че в кръга на неговите действия влиза на първо място «отваряние и усъвършенствувание на българския език», а след това и на «българската история и на народната словесност въобще».

Българското книжовно дружество, послужило за основа на Българската академия на науките, е първото общество у нас, поставило си задачи малко или много сродни с тези на европейските научни дружества или академии. Изградено в епохата на засиленото Българско възраждане като израз на неутолимия стремеж на българския народ към самостоятелно държавнополитическо и просветно развитие, Книжовното дружество е един от важните фокуси на интелектуалните и творческите домогвания, оформили нравствено-социалния облик на българина.

БКД е оригинално българско дело, плод на сложна историческа действителност и на многоликия български възрожденски процес. Дружеството възниква при изключително трудни условия: в политически напълно поробена държава, в икономически силно изостанала и духовно потъпкана страна, сред емигрантските среди. Именно тази специфика, този характер на работа и резултатите от нея правят Българското книжовно дружество без аналог в световната история.

Делото, извършено от БКД в Браила, има общонационално значение. Самият факт, че още в 1869 г., когато България е под тежко чуждо робство, се полагат основите на дружество, което си поставя сериозни задачи за научното и културното развитие на своя народ, говори за нарасналите възможности на българското общество, за неговите високи стремежи да бъде в крак със своето съвремие. Българското книжовно дружество се превръща в средоточие на българската наука и на творческата мисъл, поставя началото и на първото българско научно периодично издание, трасира организационната форма, от която по-късно израства БАН. Основаването и дейността на Книжовното дружество е без съмнение дело с положителни исторически последици за нашия народ. Учредяването на БКД е белег за обществена прозорливост и реализъм. Защото при липсата на национална държава само организации от този род са в състояние да обединят и насочат творческите сили на нацията, да съдействат за тяхното развитие и подем. И както справедливо отбелязва А. Теодоров-Балан, българите от онова време ратуват за основаването на Книжовно дружество, «което да прибере около себе си образованите сили, та да разработят българската история и език, да опишат българското отечество, да приберат неговите старини и изучат богатствата му и да ръководят развитието на неукрепналата българска книжнина»(112).

Българското книжовно дружество, основите на което положиха първите му енергични двигатели и крепители с ясната цел да сплотят всички прогресивни сили за съзиждането на едно научно средище на все още поробения български народ, не пропадна. То надживя неудачите и многобройните трудности, преследващи го през целия му път. То даде отговор на една назряла необходимост в историческото развитие на българското общество и продължи своята дейност в освободена България — премести своето седалище в столицата София, където е неговото естествено място. Браилският период на БКД и неговата дейност до създаването на БАН обаче са неоспоримо постижение в българската културна история. Съществена в това отношение е ролята на архива и библиотеката на дружеството. Защото те събраха и съхраниха за поколенията писмената памет на първата ни истинска научна институция.

Бележки

1. Един от най-добрите проучватели историци на дружеството M. Арнаудов подчертава голямата стойност на писмените източници, които му послужили да разкрие по-пълно характерни черти от живота на «тази наша първа по-значима национална научна обособеност». В своя труд «Българското книжовно дружество в Браила» той отбелязва: «Нещо около раздорите и противодействията за бързото устройване на дружеството учим къде от протоколите на дружеството по-късно, така и от преписката между видните дейци и българските общини в чужбина, приканени да подпомогнат делото, подето от Васил Стоянов». Арнаудов, M. Българското книжовно дружество в Браила. С., 1966, с. 83.

2. Документи за историята на Българското книжовно дружество в Браила 1868–1876 г. Подбр. и подгот. за печат П. Миятев и Г. Димов. С., 1958, с. 9.

3. Пак там, с. 10.

4. Пак там, с. 35.

5. ПСп, 1870, № 1, с. 6.

6. Устав на Българското книжовно дружество в Браила. С., 1869, с. 5.

7. Кузманова, M. Интересът към българските писмени паметници. — ГСУ, т. 58, 1965, с. 204; Хаджиолов, А. И. Българското книжовно дружество и развитието на науката в България. — СпБАН, 1959, № 3, с. 43.

8. АБАН, ф. 1, а. е. 1, л. 5.

9. Велева, Д. Архивът при БАН. — СпБАН, 1963, № 1, 115–116.

10. Пак там, с. 115.

11. АБАН, ф. 1, оп. 1, а. е. 52; Цонев, Б. Славянски ръкописи в БАН. — СбБАН, 1916, №6, с. 68.

12. Читалище, г. II, 1870, № 20, с. 634.

13. АБАН, ф. 1, оп. 1, а. е. 153.

14. Пак там, с. 12, 317.

15. БИА — НБИВ Пловдив, ф. 1, а. е. 181, л. 1–2; Жечев, H. Браила и българското културно-национално възраждане. С., 1970, с. 164; Иванов, В. Николай Павлович. Живот, творчество и писма. — Год. Пловдив. нар. библ. за 1937–1939 г., 1939, с. 255.

16. ПСп, 1870, № 1, с. 6.

17. АБАН, ф. 1, оп. 1, а. е. 96.

18. Пак там, а. е. 1306, л. 26.

19. Пак там, а. е. 478.

20. Пак там, ф. 11, оп. 3, а. е. 1438, л. 70–71.

21. Велева, Д. Архивът при..., с. 115.

22. Шишманов, Ив. Забележки за Паисиевата история. — БПр, 2, 1895, № 1, с. 119.

23. Из архива на Министерството на просвещението 1878/79–1884/85 г. Извадил по поръка на Министерството H. Ив. Банков, 1905, с. 337; Документи за историята на..., с. 11.

24. Цит. по Арнаудов, М. Българското..., с. 272.

25. Пак там, с. 271.

26. БИА — НБКМ, ф. 111, а. е. 92, л. 142; Документи за историята на БКД 1878–1911. Т. 2. С., 1966, с. 18.

27. Велева, Д. Архивът при..., с. 116.

28. АБАН, ф. 1, оп. 2, а. е. 2, л. 20.

29. ПСп, 1882, № 1, 188–189.

30. Велева, Д. Архивът при..., с. 116.

31. ПСп, 1882, № 1, 187–188.

32. Пак там.

33. Пак там, с. 20.

34. Устав на БКД в Средец, 1884, с. 15.

35. Йорданов, В. История на Народната библиотека в София. С., 1930, с. 7.

36. АБАН, сб. IX, № 3; Стоянов, В. Д. Исторически материали за нововъзражданието на българския народ. — ПСп, 1882, № 3, 157–158.

37. Кузмановa, M. История на архивите. С., 1966, с. 91.

38. АБАН, ф. 1, оп. 2, а. е. 56, л. 2.

39. Пак там, оп. 1, а. е. 168, л. 27.

40. Пак там, оп. 2, а. е. 84, л. 4; Цонев, Б. Славянски ръкописи в Българската академия. — СпБАН, 1916, № 6.

41. АБАН, ф. 1, оп. 2, а. е. 84.

42. Книга за дарителите на Българската академия на науките. Т. 1. С., 1937, с. 7.

43. ЛБАН в София. 1899–1900. С., 1901, с. 19.

44. Пак там, с. 52.

45. Цонев, Б. Славянски ръкописи.., с. 4.

46. Устав на БКД в Браила, 1869 г.

47. ЛБКД, 1899–1900, 1901, № 1, с. 1.

48. Сборниче за юбилея на професора Марин С. Дринов (1838–1899). С., 1900, с. 24.

49. Сендов, Бл. Марин Дринов (1838–1906) — пръв председател на БАН. (По случай 150 години от рождението му). — СпБАН, 1989, с. 6.

50. За отношението на M. Дринов към архивните документи вж. Савов, H. Към историята на българската архивистика. С., 1990, 47–49. Ценен източник за разностранни проучвания върху живота и дейността на M. Дринов е и неговият личен архив, съхраняван в Архива на БАН. Паскалева, В. Принос към биографията на Марин Дринов. — В: Изследвания в чест на Марин С. Дринов. С., 1960, с. 9; История на Българската академия на науките 1869–1969. С., 1971, с. 15.

51. По-важни библиографски източници за В. Стоянов: Цонев, Б. Спомен за В. Д. Стоянов. — ЛБАН, 1910, № 11, с. 54; Костадинова, Л., П. Свирачев. Документалните материали от фонда на Васил Стоянов. — СпБАН, 1969, № 5, с. 60.

52. «За основател на това дружество може с пълно право да се брои В. Д. Стоянов, който е положил най-много труд, както за неговото основаване, тъй и за неговото закрепване» (Цонев, Б. Спомен..., с. 60). Длъжности на В. Стоянов в БКД: действ. член — 1869, доп. чл. — 1872, председател на привременния УС — 1882–1884, подпредседател — 1884–1898 г. Програмата на «Периодическо списание» В. Стоянов съставя по подобие на обнародваната от Т. Икономов през 1868 г. програма в първа книжка на неговото «Повременно книжовно списание Общи труд», печатано в Болград. В. Стоянов е редактор на ПСп в Браила (1870–1872) и в София (1882–1884, 1887–1898). Цонев, Б. Спомен..., с. 60.

53. Такива документи се пазят в личния архивен фонд на Васил Димитров Стоянов (1860–1910). АБАН, ф. 141 (Пътеводител на фондовете на Научния архив на БАН. С., 1981, 110–111). Правят впечатление проявите на В. Стоянов и в политическата и духовната сфера на новоосвободена България: 1879 г. — вицегубернатор на Варна, 1882 — член на Държавния съвет, 1881 — главен секретар на МНП, 1884–1894 — директор на Народната библиотека в София, преподавател по етнография и българска история във Военното училище в столицата.

54. Съчинения на Митрополит Климент Търновски (Васил Друмев). Т. 1. С., 1926; т. 2. 1943; Трифонов, Ю. Васил Друмев — Климент Браницки и Търновски. Живот, дейност и характер. С., 1926; Климент Търновски, Васил Друмев С., 1927; Димов, Г. Васил Друмев. — В: Бележити българи. Т. 3. С., 1969, с. 477 и сл.; Леков, Д. Васил Друмев — живот и дело. С., 1976; Пенев, Б. Васил Друмев. — В: История на новата българска литература. Т. 4. С., 1978, с. 76 и сл. Друмев, В. Етико-социологически съчинения. С., 1981.

55. Константинов, Г. Писатели реалисти. С., 1965, с. 23.

56. Кратка автобиография на Друмев в «Сб. Климент Търновски». Сб. «Климент Търновски — Васил Друмев». За 25–годишнината от смъртта му. Изследвания, спомени и документи. Под ред. на проф. M. Арнаудов. Издава «Комитет митрополит Климент» в Търново. С., 1925, с. 3.

57. «Животоописание». Значение на животописите (кн. I–III); «За отхраната» (кн. I–VI).

58. Бъчварова, H. Възпитаници на южноруските училища и развитие на научните знания в България (XIX в.). С., 1989, с. 86.

59. За Тодор Пеев (Тодор Пеев Стоянов) (II. 1842–26. VII. 1904) по-подробно вж. АБАН, ф. 22 К, Тодор Пеев Стоянов; Тодор Пеев. Сб. под ред. на Д. Леков. С., 1972; Леков, Д. Тодор Пеев. Страници от живота и съдбата на един възрожденец. С., 1978; Забравен възрожденски книжовник — Лит. мисъл, 1970, № 1; Пеев, Ив. Тодор Пеев. — ЛБАН, 5, 1904, 1905; Тодор Пеев, 1838–1904. — ЛБАН, 1904, № 5, с. 94; Димитрова, Б. Опис на документалните материали от личния фонд на Тодор Пеев. — ИДА, 1968, № 4; Пеева, Здр. Спомени за моя баща. — АБАН, ф. 22 К, а. е. 190; Икономов, Т. Мемоари. С., 1897; ЛБАН, II, 1902; Бурмов, Ал. Български революционен централен комитет (1868–1876). С., 1943, с. 60, 107, 126; Mинев, Д. Просвета, г. 8, 1943, № 8, с. 494; Възраждане, № 1, 5 юни 1876.

60. Цит. по Арнаудов, M. Българското книжовно..., с. 240.

61. Т. Пеев е деловодител на БКД за 1873–1876, 1884–1886 и 1898 г. (само 5 месеца). Пеев, Ив. Тодор Пеев, 1838–1904. — ЛБАН, 1904, №5, с. 94.

62. Леков, Д. Тодор Пеев, 1842–1904. — В: Бележити българи, т. 8, 1984, с. 14. Докато Т. Пеев е деловодител на БКД, за 1873–1876 г. излизат кн. 9–12 на ПСп. Под редакцията на Т. Пеев след Освобождението излизат третата и четвъртата годишнина на списанието, а през 1898 г. той издава под своя редакция само кн. 57. Списанието се разпраща из Влашко, Русия и Сърбия. Турската цензура, след като се убеждава, че в него няма бунтовни писания, го пропуща и в България. Но в пакетите, адресирани до някои лица, понякога «случайно» попадат и материали с революционно съдържание. Така заедно с ПСп част от читателите получават и друго, забранено четиво. Тази дейност активно е вършел именно Т. Пеев (пак там, 14–15).

63. Леков, Д. Забравен възрожденски..., с. 107.

64. Левски в спомените на съвременниците си. С., 1973, с. 188.

65. АБАН, ф. 109 К. Ал. Т.-Балан е редовен член на БАН цели 75 години. Приет в БКД още като «изявен студент по поръка на проф. К. Иречек и проф. M. Дринов през 1884 г.». Балан, Ал.-Т. Книга за мене си. С., 1988, с. 6.

66. Иван Пеев-Плачков завършва Роберт колеж в Цариград (1882), учителства в Пловдив и София. Министър на народното просвещение (1900–1901, 1912–1913). Главен редактор на в. «Мир» (1900–1912, 1925–1935). Изявява се като виден просветен деец, публицист, филолог и преводач. Сътрудничи на сп. «Мисъл», «Периодическо списание», «Българска сбирка», «Летопис на БКД». Автор е на биографии за Ю. Трифонов, Йорд. Иванов, Ст. Л. Костов, Ив. Ев. Гешов, К. Стоилов, Ст. Аргиров. Превежда произведения от английски и американски автори.

67. Устав на БКД в Браила, 1869.

68. ПСп, т. I, 1870, № 2, 138–140.

69. Кужбa, H. И. О домашнем нравственном воспитании детей. Кишинев, 1868; Mиятев, П., Г. Димов. Документи за историята на БКД в Браила. С., 1958, с. 140.

70. ПСп, т. I, 1870, № 2, с. 147.

71. Миятев, П., Г. Димов. Документи..., 511–512.

72. Пак там, с. 137.

73. Пак там, с. 231 — писмо на В. Д. Стоянов до Савва Радулов, спомагателен член на БКД в Болград.

74. Mиятев, П., Г. Димов. Документи..., с. 201. В. Д. Стоянов неправилно посочва, че сп. «Читалище» излиза у нас, то се издава в Цариград.

75. Пак там, с. 161.

76. Пак там, с. 207.

77. Пак там, с. 350.

78. Пак там, с. 321.

79. Из архива на К. Иречек — преписка с българи. Под ред. на П. Миятев. С., 1953, с. 15; Кузманова, M. Интересът към българските писмени паметници през епохата на Възраждането. — ГСУ, 58, 1964, с. 204.

80. Миятев, П., Г. Димов. Документи..., с. 388.

81. АБАН, ф. 1, ч. I, а. е. 279.

82. Миятев, П., Г. Димов. Документи..., с. 386.

83. Малчева, Т., Ал. Панчев. Принос към историята на библиотеката при БАН. — Изв. на Централната библиотека при БАН, № 1, 8–9.

84. Списъците на VIII и X раздел липсват.

85. Подробен списък на съчиненията е даден от Малчева, Т., Ал. Панчев. Цит. съч.

86. Божков, Ст., В. Василев, В. Паскалева, Цв. Тодорова. История на Българската академия на науките 1869–1969. С., 1971, с. 29.

87. Йорданов, В. История на Народната библиотека в София. С., 1930, с. 55.

88. АБАН, ф. 1 К, ч. 2, а. е. 1.

89. ПСп, 1882, № 1, с. 186.

90. Пак там, с. 187.

91. Пак там, с. 189.

92. Пак там, с. 192.

93. Пак там, с. 20. Според В. Йорданов в протокол на библиотечната комисия от 3. V. 1879 г. «Браилската библиотека заедно с всичките си архиви и капитали влиза в състава на Софийската публична библиотека». Йорданов, В. История на народната..., с. 25.

94. ПСп, 1884, № 10, с. 156.

95. Йорданов, В. История на народната..., 55–56.

96. Стоянов, В. Д. Няколко думи за пробуждането на българский народ към просвещение и наука, и за подновение деятелността на Българското книжовно дружество в Средец. — ПСп, 1882, № 1, с. 14.

97. ПСп, 1884, № 10, с. 156.

98. Божков, Ст., В. Василев, В. Паскалева, Цв. Тодорова. История..., с. 33.

99. Mалчева, Т., Ал. Панчев. Принос към..., с. 12.

100. В рубриката «Книгопис» на ПСп (1883, № 5) е отбелязано, че редакцията «с голямо благодарение» приема книги, подарени от разни господа за библиотеката на БКД в Средец (от книжари, управители на книжарници, учени и др.).

101. Изложение за състоянието и дейността на БКД през 1910 г. — ЛБАН, 1910, № 11, с. 46.

102. ЛБАН, 1910, № 11, с. 43.

103. Пак там, 1899–1900, 1901, с. 12.

104. Пак там, с. 52.

105. Пак там, 1902–1903, № 4, с. 53.

106. Книжовното дружество се премества в помещение на площад «Славейков», подходящо за по-доброто подреждане на библиотеката и за създаване на приспособления за читални в средния му етаж. Там библиотеката остава до края на 1913 г.

107. ЛБКД, 1909, № 10, с. 53.

108. Пак там, 1910, № 11, с. 29.

109. Извлечение от дневник 29 от месец януари 1902 г. на УС на БКД — АБАН, ф. 1, а. е. 787.

110. Mалчева, Т., Ал. Панчев. Принос към..., с. 13.

111. Летопис на БАН за 1911 г. С., 1914, с. 32.

112. Теодоров, А. Обществената дейност на професора M. Дринов в свръзка и с дейността на Българското книжовно дружество. — В: Сборниче за юбилея на професора Марин С. Дринов 1869–1899. С., 1900, 20–21.