Държавните apхиви в Румъния(1)

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Кармен-Елена Доброта

Дизайн: Давид Нинов

София, 2009

I. История на румънските държавни архиви

Грижата за организираното запазване на документите в Румъния се проявява още през средновековието. Стопанисването на документите става от господарските канцеларии и църковните власти. Документи от XIV век доказват съществуването на архиви в княжеската канцелария, както на Молдова, така и в Румънските княжества. Подобна практика съществува и при създаването на частни архиви, принадлежащи на висшите чиновници от различни рангове.

Най-старите хранилища на документи са тези на църковните архиви. Манастирите, считани като най-сигурно място за запазване на документите (loca credibila), отрано организират своите архиви, в които край документите, които им принадлежат пазят и документи на цивилни лица от типа на граждански договори. През XVII в. се създава практиката архивите, създадени от различни държавни институции да се запазват в митрополиите. Още през 1775 г. е доказано съществуването на общи архиви в митрополията на Букурещ, където се пазят важна част от частните документи на земемерите. През втората половина на XIX в. след отнемането на манастирските имоти, църковните архиви стават част от държавното документалното наследство.

Създадени по-отрано и с необходимата взискателност, архивите в Трансилвания започват своето съществуване с подобна практика за депозиране на документите в loca credibila, която практика остава действаща до втората половина на XVI век. Най-важните документи (дипломите за благородство и документите за придобиване на собственост) се пазят в манастирите (Клуж-Мънъштур, Алба Юлиа(2)).

През 1695 г., след възстановяване на господството на Хабсбургите в княжество Трансилвания, системата за запазване и организиране на документите се подобрява и в по-важните административни институции се въвежда практиката за регистрация на документите.

След 1760 г. архивите на княжество Трансилвания се реорганизират и модернизират, като по-голяма част от историческите архиви се централизират след 1875 г., когато се създават унгарските архиви в Будапеща. В края на XIX в. архивите в Трансилвания, Банат и Буковина функционират чрез системата на централизирано предаване на документите си в държавния архив на Будапеща (Orszàgos Lévéltar) и Виена (Haus-, Hof-und Staatsarchiv).

Модерното организиране на архивите в Румънската държава и Молдова започва през 1831–1832 г. След обединяването на двете княжества (Влахия и Молдова), на 31 октомври 1862 г. се създава Главната дирекция на държавните архиви със седалище Букурещ и с филиал в град Яш под разпореждането на Министерството на правосъдието, религиите и общественото образование. Новото организиране на архивите става въз основа на разделянето на документите на: документи с историческа и документи с практическа стойност. През 1872 г. влиза в сила и Правилник за държавните архиви, който е валиден до 1925 година.

В края на Първата световна война, като следствие от създаването на единната национална държава, държавните архиви в Румъния навлизат в нов етап на модернизиране. През 1925 г. е възприет нов закон за функционирането на държавните архиви, който предвижда създаването на четири регионални дирекции на цялата територия на Румъния и една Главна дирекция на архивите със седалище в Букурещ. Всички окръжни и селищни държавни институции (цивилни, военни и църковни) имат задължението да предават архивите си с изтекъл 30 годишен срок в държавните архиви. Държавните архиви през този период са под разпореждането на Министерството на общественото образование и се ръководят от генерален директор. От 1926 до 1946 г. действащият закон за архивите претърпява различни промени, но в общи линии той функционира до неговото реорганизиране през 1951 г. от новия комунистически режим.

Периодът от създаването на държавните архиви до началото на Втората световна война (близо един век) е особено ползотворен с утвърждаването на архивната институция като важен фактор в културното развитие на румънското общество.

С Декрет № 17 от 1951 г. Главната дирекция на архивите е реорганизирана съобразно новата идеологическа ориентация и преминава под разпореждането на Министерството на вътрешните работи. Подобно на сродните институции в сателитните държави, в румънските държавни архиви се въвежда съветският организационен модел. Достъпът на изследователите до документите, по тоя начин, е ограничен и дейността на институцията е ориентирана към вътрешно реорганизиране и контрол над служителите. След 1968 г. е издаден декрет № 472 от 1971 г., който е модерен нормативен акт по своето съдържание и в голяма степен повлиян от чуждото законодателство, и за учудване, позволява на институцията постоянно да обогатява документалното наследство. Някои архивни специфични дейности са повлияни, макар и теоретично от редица международни принципи в архивистиката. Разбира се достъпът до документите остава ограничен, в сравнение със съществуващата практика в голяма част от чуждестранните архиви.

В трудния период на 80–те години и създалото се положение — изолирането и авторитаризирането на румънско общество при безусловния култ към личността на Николае Чаушеску, Главната дирекция на архивите също е потърпевша. С изолацията й от международната архивна общност, върху институцията е поставен и политически отпечатък от комунистическия режим. През 1985 г. въпреки усилията на Дирекцията на архивите, в лицето на нейното ръководство, седалището на държавните архиви в Михай-Вода(3), част от историческото наследство на Румъния е разрушено, подобно на други стари архитектурни паметници, с оглед реконструкцията на градския център и построяването на «Къщата на републиката» («Белия дом») в Букурещ.

II. Законодателна рамка и организация

През 1989 — година на кръстопът в румънската история, държавните архиви приемат нова концепция за развитие и анулират най-големите ограничения за достъпа до документите. В същото време архивистите се сблъскват с нови проблеми, които изискват бързо разрешаване. Едни от най-належащите мерки са свързани със спасяването на голям брой фондове, изоставени от бившите си фондообразуватели и появата на някои частни институции, чийто статут на фондообразуватели се налага да бъде юридически регламентиран. При тези обстоятелства се изработва и приема нова юридическа рамка във връзка с дейността на архивната институция.

Законът за Държавните архиви № 16 от 1996 г. определя Държавния архивен фонд на Румъния в съответствие с новото икономическо, политическо и социално развитие по следния начин: «Под документи от Държавния архивен фонд на Румъния, в смисъл на съществуващия закон се разбира: официални и лични документи, дипломатически и консулски, спомени, ръкописи, прокламации, искания, афиши, планове, скици, карти, филмови ленти и други подобни свидетелства, печатни матрици, фотографии, видео, аудио и информационни документи с историческа стойност, реализирани в страната или от румънци извън нея». Всички тези документи се намират под администрирането, запазването и протекцията на Държавните архиви — бюджетна институция, подчинена на Министерството на вътрешните работи (днес Министерството на администрацията и вътрешните работи). Всички държавни и частни институции с изключение на: Министерството на външните работи, министерствата и службите за националната сигурност и Румънската академия са задължени да депонират в държавните архиви документите — резултат от дейността им в срок между 20 и 100 години от тяхното създаване. Член 18 от закона регламентира положението на архивните фондове при ликвидация на техните фондообразуватели — юридически личности и предвижда документите с историческа стойност да бъдат предадени в Държавните архиви. Това виждане придобива особено значение в условията на настъпилите икономически и институционални промени през 90–те години в Румъния.

Съобразно вижданията на закона, достъпът на изследователите до документите с историческа стойност е либерализиран в конструктивен смисъл. В сравнение с положението преди 1989 г. са създадени равни условия за достъп до документите, както за румънските, така и за чуждестранните граждани. Подобно на условията, залегнали в архивното законодателство на демократичните държави и в румънското законодателство се фиксират сроковете за даване на документи от Държавния архивен фонд за изследване в читалнята на Държавните архиви.

Въз основа на Закон № 16 от 1996 г. Дирекцията на държавните архиви изработва и Технически норми относно дейността в Държавния архив, които детайлират критериите за архивните дейности при работа с документи от Държавния архивен фонд.

Като административна и публична институция Румънските държавни архиви са интегрираща част от процеса за консолидиране на правовата демократична държава и усилията й за институционално адаптиране към структурите на Европейския съюз. От тази гледна точка, от 2001 г. архивната институция започва период на реформи, свързани с организацията на различните отдели, статута на специалистите, тяхната квалификация и дейностите в служба на румънското общество.

Съобразно със законовите разпоредби на държавните архиви и вижданията на Закона относно статута на държавните служители (№188/1999 г.) и свободния достъп до обществена информация (D544/2001 г.), и като следствие на процеса за реорганизиране и демилитаризиране на Министерството на администрацията и вътрешните работи през април 2004 г. е приет нов Правилник за вътрешния ред в Държавните архиви. Съобразно този Правилник Държавните архиви, ръководени от генерален директор имат един централен и един териториален апарат. Централният апарат има 12 структури (включително и Държавното училище за архивна специализация «Аурелиан Сачердоцеану») със съответните подструктури. Териториалният апарат има 41 окръжни дирекции и Градската дирекцията на община Букурещ. Генералният директор на Държавните архиви ръководи, наблюдава и контролира дейността, която развиват окръжните дирекции. Упражняването на тези длъжности става чрез Служба по методология, ръководство и контрол от Централния държавен архив.

Най-важна структурна част в централния апарат е Дирекцията на Централния исторически архив (DANIC), която има подчинени 8 служби (включително и службата за връзки с обществеността). Дирекцията на Централния държавен исторически архив комплектува, обработва и съхранява почти всички документи с историческа стойност, чрез службите под нейно разпореждане: феодален архив (лични архиви и колекции от феодализма), Административни и културни архиви, Икономически архиви и Съвременни архиви (те се създават след 1990 г. с обект на дейност комплектуване и обработка на документите на Румънската комунистическа партия).

След 1990 г. драстично намаленият състав на служителите от държавните архиви се увеличава с голям брой нови служители, в по-голямата си част млади хора, завършили история и филология с познания по стари езици и палеография. С първата промоция на абсолвенти от факултета по архивистика през 1996 г., проблемът за осигуряването на специализирани служители, може да се счита за разрешен.

В контекста на приетия статут на държавния служител в Румъния, съобразно с неговата дефиниция и обществена функция в Европейския съюз, Дирекцията на държавните архиви предлага професията на архивиста да бъде включена в категорията на обществените служители със специален статут.

Бързината на промените, настъпили в румънското общество през последните години налага приемането на нов закон за архивите. Той се намира в процес на изработване, с перспективата да бъде предложен на Румънския парламент в законодателството през 2006–2008 г. и следва да включи нови глави относно статута на частните архиви, също и виждания, свързани с хармонизирането на архивното законодателство с вътрешната и международна законодателна система.

III. Използване и закрила на архивното наследство

Държавните архиви на Румъния съхраняват 280 линейни км документи, групирани в приблизително 35 000 фондове и колекции. Централният държавен исторически архив има 50 000 лин. м (50 км) документи в 1 150 фондове и колекции, чийто хронологически граници са близо 7 века. В зависимост от техния профил и исторически период, тези документи са групирани в отдели с добре дефинирани характеристики и функции.

Във феодалния архив, лични фондове и колекции се съхраняват документи, произлизащи от бившите господарски канцеларии, от различни учреждения и църковни институции, от фамилии и забележителни политически и културни личности в Румъния (владетелят Александру Моан Куза, поета Михай Еминеску, политика Юлио Маниу, композитора Джордже Енеску, фамилните фондове на аристократичните семейства Гика, Кантакузино, Катарджи, Стурдза, Брътиану и т. н.). Между най-ценните колекции заслужава да бъдат отбелязани колекцията документи от Молдова (1473–1945) и колекцията от Мунтения (1473–1945), колекцията исторически документи (1378–1931), турски документи (1227–1877), дипломатически документи (1626–1847), ръкописи (1385–1976), колекция от тапии и дипломи (1733–1926), документи от преброявания (1818–1870), печати (1361–1876) и планове (1778–1950). С голяма стойност са църковните архиви, между тях заслужават внимание тези, които са принадлежали на Митрополията в Румъния (1437–1897), също и 135–те фонда на манастирите от цялата страна.

Колекцията от микрофилми съхранява документи с изключително голяма стойност — приблизително 4 милиона микрофилмирани страници от 28 страни, отнасящи се за събития и личности, свързани с румънската история.

Фондовете, запазени в Административния и културен архив, въпреки че се разпростират в един много по-малък период от време, представляват в количествено отношение най-големия масив документи, регистрирани в Централния държавен исторически архив. Тези фондове са създадени от големите правителствени институции, начело с бившите Департаменти, възникнали след прилагането на Органическия устав (1831–1832), от които впоследствие се създават министерските модерни институции. В тези фондове се съхраняват документите, принадлежащи на главните държавни институции: Държавен съвет, (1864–1960), Министерски съвет (1859–1958), Парламент (1864–1954), Царски фонд (1866–1947), Управляващ съвет (1916–1922), Законодателен съвет (1926–1954) и т. н.

Службата Икономически архиви съхранява фондове с хронологически граници 1740–1989 г., документи от различни централни институции (министерства) с икономически, търговски и финансов профил, от служби за анализ, синтез и планиране, както и от банкови институции.

Създадена след 1990 г. службата Съвременни архиви е най-младият архив в Дирекцията на Централния държавен исторически архив, не само като продължителност на съществуване, но и като средна възраст на нейния персонал. Архивът се създава в резултат от необходимостта за спасяване на документите, принадлежащи на бившето комунистическо правителство. Тази обширна операция за възстановяване на неотдавнашното минало на Румъния се развива в крайно належащи условия и изисква висок професионализъм и ефикасност на работата. Така в един кратък период са обработени и приготвени за изследователите 4 716 архивни единици, произлизащи от най-важните секции на Централния комитет на Румънската комунистическа партия: «Канцелария» (1921–1965) — 3 096 архивни единици (а. е.); «Икономическата секция» (1921–1965 г.) — 851 а. е.; «Международни връзки» (1921–1949) — 769 а. е. Всички тези документи могат да бъдат използвани от изследователите в читалнята на Държавните архиви.

Проблемите за запазването, съхраняването и реставрирането на историческите документи представляват една постоянна задача за служителите на държавните архиви в Румъния. Още от създаването на институцията през 1831 г., недостигът на архивохранилища представлява главната трудност. Само през 1992–1994 г. в Държавните архиви са постъпили приблизително 130 340 000 листи необработени документи. Голяма част от тези документи, които произлизат от институциите на комунистическата държава, са обработени и предоставени на изследователите и цивилните граждани по тяхно настойчиво искане. Това налага в настоящия момент обзавеждането на нови хранилища със специално предназначение, чийто конструкции изискват солидни разходи, както и намесата на някои по-важни държавни институции.

Днес Румънските държавни архиви притежават около 60 архивохранилища, от които 24 нови хранилища, построени и обзаведени специално за тази цел.

Благодарение на условията, често пъти трудни за съхранение на документите през дълъг период от време, историческите документи се нуждаят от активно реставриране и този процес е приоритетен на този етап. В Дирекцията за технико-материално осигуряване и реставрация функционира лаборатория за консервация и реставрация, фотоателие и ателие за подвързване. Пак във връзка със съхраняването и реставрирането са включени и дейностите по репродуцирането на документите (факсимилета, фотокопия, микрофилми), чийто главна цел е запазването на оригиналните документи от повреждане, което може да се получи по време на използването им от изследователите, при експонирането им в изложби и в музейните експозиции. Създаването на Застрахователен фонд е също една от приоритетните задачи на държавните архиви в Румъния.

Съставна част от дейностите за модернизиране на архивите е създаването на автоматизирана информационна система, приспособена към съвременните изисквания, необходима за нуждите на обществото.

IV. Архивите в служба на обществото

Взаимодействието между специфичната професионална дейност на архивиста с главните занимания на румънското общество в общност и връзките й с научната общност в частност — са двете най-актуални задължения на Държавните архиви.

В законодателния контекст, който регламентира функционирането на публичната администрация (Закон за свободния достъп до информацията, Статут на държавните служители, Закон за прозрачност на решенията на публичната администрация), държавните архиви спазват задължението да предоставят на интересуващите се граждани необходимата информация. С тази цел в организационната структура на институцията функционира отдел за връзки с обществеността и говорител на държавните архиви.

Дейността за връзки с обществеността се развива в две главни направления. От една страна — осигуряването на достъп до историческите документи за изследователите, реализиран в читалнята на Държавните архиви. Тази дейност е улеснена от научно-справочния апарат за търсене, документалните издания и организираните дейности с научно-културен и образователен характер (симпозиуми, сесии, изложби и т. н.) от Служба за публикации, научни и културно-образователни дейности. От друга страна — важен аспект от дейността на държавните архиви в контекста на приложеното след 1990 г. законодателство, относно реституцията на национализираните от комунистическия режим имоти, службата Връзки с обществеността издава сертификати, копия и извлечения от документи по искане на румънски или чуждестранни граждани, за удостоверяване на правата им. През 2003 г. са удовлетворени 48 000 молби за възстановяване на правата за собственост на жилища, терени, гори, икономически обекти и т. н.; признаване статута на бежанците с цел компенсирането им; молби за генеалогични изследвания на румънски граждани, живеещи в чужбина. В първото шестмесечие на 2004 г. броят на молбите се увеличава с 16 000. Чрез тази дейност Държавните архиви са съставна част от процеса за възстановяване и утвърждаване на демокрацията в румънското общество.

Изследването на документите в читалнята на Държавния архив се извършва съобразно Закона на държавните архиви № 16/1996 г., гл. IV, ал. 20 със зачитане правото на гражданите за достъп до документите в държавните архиви. Въз основа на молба за ползване, гражданите получават безплатно разрешение за ползване и достъп до документите в читалнята. Документите могат да бъдат използвани след изтичане на 30 годишния срок от тяхното създаване. За определени категории документи (медицински и лични документи, засягащи частния живот на гражданите, нотариални и фискални документи на търговски дружества с частен капитал, документи по сигурността и държавното интегриране), термина за тяхното използване варира между 50 и 100 години от създаване им. Използването на тези документи, съобразно закона, може да стане само с разрешението на ръководството на институцията, от която произлизат или на институцията, която ги съхранява.

Румънските и чуждестранни граждани могат да открият исковите данни на желаните от тях документи в «Опис на фондовете и колекциите», както и други научно-справочни инструменти — инвентарни описи, азбучни показалци, каталози, пътеводители и каталог на специализираната архивна литература. Същите се актуализират периодично в съответствие с обработката на документите и различните архивни дейности. Срещу заплащане читателите могат да получат ксерокопия, фотокопия и факсимилета на интересуващите ги документи.

Броят на читателите, посетили читалните на държавните архиви нараства след 1989 г. показателно. Може да се констатира, че понастоящем се наблюдава разнообразие в състава на читателите от гледна точка на професии и възраст. Многобройните чуждестранни изследователи са знак за подобряване облика на институцията и засилване на доверието на обществеността към нейната дейност и обслужване.

С намерението да се предложат на гражданите най-добри условия за използване на документите, в окръжните архиви, както и в Държавната архивна дирекция на кметството в Букурещ функционират читални, където могат да се изследват документи, които се намират на местно съхранение и документи, които да бъдат изискани от централните архивохранилища.

Публикуването на документи, както и архивни справочници има дългогодишна традиция в дейността на Държавните архиви на Румъния. Първите издания на документи, подготвени и публикувани от Държавните архиви датират от 1860 година. Всяко заглавие, публикувано през тези два века, от отделните издания в края на 19. в. до днешните планирани издания, създават специфична издателска традиция, която проследява отблизо и развитието на международната архивистика в тази област.

Издателската дейност има за цел издаването на научно-информационни инструменти (инвентарни описи, архивни пътеводители, каталози, хронологични показалци, архивни библиографии), документални издания и албуми. Дълго време архивната колегия в държавния архив подготвя поредица тематични документални издания, предоставяйки по този начин на историците извори, най-вече, за средновековната история на Румъния. Един от приоритетите на румънските архивисти е издаването на учебник по архивистика, който да отразява развитието на архивистиката както в Румъния, така и в международен план.

През последните години важно място в публикаторската дейност на Държавните архиви заема издаването на документи с цел да се направи достояние на обществото истината в историческото развитие на Румъния. През 1994 г. започва издаването на поредица документи за началото на комунистическия режим в Румъния (от която са излезли 4–ри тома). По същия начин се инициира издаването на серия тематични документални сборници със стенограмите на Централния комитет на Румънската комунистическа партия (от 1 до 3–ти том). Като продължение на тези усилия са публикувани два тома документи за участието на румънските комунисти в дейността на III–я интернационал.

Държавният архив издава, (започвайки от 1924 г.) специализираното архивно издание Revista arhivelor («Списание на архивите»), което днес излиза тримесечно. Списанието, което спира да се издава от 1947 до 1958 г. за кратък период е познато и под името «Архива Ромъняска» («Румънски архиви»). Това издание съдържа както архивни, така и исторически изследвания. Първоначално «Ревиста архивелор» е помислена като професионално средство за общуване между архивистите, но днес публикува на своите страници и статии на автори от академичните среди, университетски професори, изследователи и студенти. Изложбената дейност и научните сесии, организирани от държавните архиви в Румъния са маркирани със същите задължения — да реализират успешното съчетаване на професионалните изисквания с интереса на широката публика.

V. Архивното образование. Подготовка и специализация на архивистите

В условията на все по-голяма специализация и усъвършенстване на професията на архивиста и в период, когато модерните технологии играят важна роля в дейността за управление на архивните документи, солидното усвояване на знанията по специалността представлява важно условие за подбор на кадрите в Държавните архиви на Румъния.

Загрижеността да се ангажират специалисти с познания по специалността (до неотдавна се изискват главно познания по палеография) датира от 1862 г. От тази година започват постъпките на генералните директори на държавните архиви за откриването на училище по палеография. Този проблем се разглежда твърде ограничено, въпреки големия брой на «свещените езици» — латински, елински, славянски, гръцко-византийски, новогръцки и т. н. Първото практическо училище за архивари — палеографи е открито през 1925 г. Академичният статут на това училище е прогресивно увеличен, така че през 1942 г. то функционира като «висше специално училище» под разпореждането на Главната дирекция на архивите и под педагогическото ръководство на Университета в Букурещ. Дейността на училището е прекъсната през 1980 г. и се достига до трудната ситуация да не може вече да се подготвят специалисти за архивите.

Едва през 1992 г., в следствие на постъпките на ръководството на Държавния архив, тази дейност беше възобновена чрез създаването на факултет по архивистика под научното ръководство на Дирекцията на държавните архиви и под административното разпореждане на Полицейската академия «Ал. И. Куза». Факултетът разполага с план за обучение, разрешен от Министерството на образованието, който предвижда изучаването на фундаменталните дисциплини като румънска и обща история, историография и методология на историческото изследване, архивистика, мениджмънт на архивите, библиотекознание и музеография, стари и модерни езици. На свой ред факултетът по архивистика издава периодичното списание «Хрисовул», като продължение на престижната довоенна традиция.

Професионалната квалификация на служителите в държавния архив представлява един непрекъснат процес, който се реализира чрез Държавното училище за архивна квалификация «Проф. Аурелиан Сачердоцеану». Училището организира годишни професионални колоквиуми на ниво специализации, в които са ангажирани всички архивисти, не само от централните архиви, но така също и от окръжните дирекции. Важна дейност на училището са курсовете за специализация в областта на архивния мениджмънт, курсовете по палеография, стари и съвременни чужди езици. Тези курсове са организирани както за служителите в държавните архиви, така също и за служителите на други институции, частни фирми, които съгласно закона са задължени да организират собствените си архиви в качеството си на фондообразуватели.

VI. Румънските държавни архиви и международната архивна общност

Румънските държавни архиви стават пълноправен член на Международния съвет на архивите (МСА) в 1956 г., като впоследствие са включени в някои регионални организации (СИБАЛ, в 1979 г.). Те участват редовно в конгресите и кръглите маси на МСА до 1984 г. и имат представители в Изпълнителния комитет на МАС от 1976 до 1980 г. След 1984 г., когато икономическите и политически условия в страната се влошават, румънските архивисти нямат вече възможностите да участват в международни срещи. Една от причините е невъзможността да се плащат годишните членски такси, което ги лишава от достъп до актуална професионална информация. Това положение продължава до декември 1989 година.

В началото на 1990 г., когато Румъния започва да се развива по пътя на демократичните правови държави и дейността на държавните архиви в Румъния е насочена към завръщането им в международната архивна общност. Подновени са годишните членски вноски и участието в международни конгреси. В периода 1990–1993 г. румънските архивисти участват в 31 международни срещи и този ритъм на участие остава постоянен и до настоящия момент.

Завръщането в международното архивно пространство и свободното циркулиране на специализираната архивна информация имат ползотворен ефект върху усилията за обновяване на румънските архивисти. Обмяната на опит и възможностите за участие в международни срещи служат да се разбере нивото, на което се намират държавните архиви в Румъния и необходимостта от бързи мерки за нарастване ролята на институцията в румънското общество и изравняването на румънското с международното архивно законодателство. Усилията за интегриране на румънската архивистика с международната архивна дисциплина е в основата на Закона за държавните архиви от 1996 г. и е главната мотивация на новия проект за закон на архивите, иницииран през 2004 г.

Друга насока на международната дейност е двустранното коопериране в рамките на договорите, които Румънските държавни архиви подписват с подобни институции в чужбина. За отбелязване са договорите, подписани между държавните администрации на архивите от Италия, Полша, Унгария, Чехия, Русия, Франция, Китай, България и Германия. Предвижданията на тези договори правят възможни обмяната на опит, на специализирана информация и общи публикации, както и организирането на общи културни мероприятия. Едно от тях например е изложбата «Румънската 1848 година в европейски контекст», реализирана през 1999 г. в Кобленц заедно с федералния архив на федерална република Германия. На базата на тези договори за сътрудничество, румънските архивисти участват ежегодно в международни стажове за квалификация или извършват изследователска работа в чуждестранните архиви.

Държавните архиви в Румъния си поставят като задача за в бъдеще да продължат да участват активно в мероприятията на международните архивни организации съобразно статута и задълженията, произтичащи от качеството им на член. Също така да разширят двустранното си сътрудничество на европейско и регионално ниво между държавните администрации на архивите.

Бележки

1. Кармен-Елена Доброта е главен експерт в Главната дирекция на архивите в Букурещ и президент на федерацията на архивистите в Румъния.

2. Клуж и Алба Юлия са главни градове в Трансилвания, свързани с важни исторически събития. През 1918 г. в Алба Юлия се обявява присъединяването на Трансилвания към Румъния.

3. Държавните архиви се помещават повече от 200 години в манастира «Михай Вода», близо до грандиозно издигащата се днес «Къща на републиката» в Букурещ. За да се освободи терен за построяването й, Държавните архиви са преместени на бул. «Кралица Елизабета» (Regina Elizabeta), № 49, където се помещават и днес.