Първите циклични кризи на европейския капитализъм и стопанската конюнктура в българските земи през XIX в.

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Любен Беров

Дизайн: Давид Нинов

София, 2018

Индустриалният преврат в Англия от последната трета на XVIII и началото на XIX в., както и в САЩ, Франция и Германия към втората и третата четвърт на XIX в. доведе до рязко повишаване на производителността на труда в промишлеността и създаде технически възможности за невиждано дотогава увеличаване на обема на производството. С това капиталистическият начин на производство получи адекватна нему техническа база и навлезе в етапа на своето класическо развитие при изостряне на всички негови противоречия и на първо място на противоречието между обществения характер на производството и частнокапиталистическия начин на присвояване на продукта на труда. Засили се стихийността в организирането на капиталистически начала на обществено производство, подсилена допълнително от усложняването на посредническите звена между производството и потреблението.

В своя стремеж към реализиране на по-големи печалби и под натиска на конкуренцията промишлената буржоазия стихийно намалявала работната заплата и разширявала мащабите на своето фабрично производство, като изпреварвала развитието на платежоспособното търсене и се сблъсквала с ограничената поглъщателна способност на вътрешния и външния пазар. Така се появило ново явление — свръхпроизводството и необходимостта от неговото периодично насилствено привеждане в съответствие с възможностите на пазара чрез циклични икономически кризи с временно намаляване на производството и спадане на цените.

Утвърждаването на цикличните икономически кризи като нова характерна черта на зрелия капиталистически начин на производство не станало изведнъж. Първите частични (в мащаба на един или няколко отрасли) циклични кризи датират от последното десетилетие на XVIII и първата четвърт на XIX в., но едва през втората четвърт на XIX в. се стигнало до първите циклични кризи на всеобщо свръхпроизводство в национален мащаб в най-развитите тогава капиталистически страни. Оттогава цикличните икономически кризи започнали периодично да разтърсват световното капиталистическо стопанство, като придобили още по-разрушителен характер в стадия на монополистическия капитализъм от края на XIX в.

Цикличните кризи през периода на индустриалния капитализъм водели до периодични сътресения на икономиката не само в няколкото най-развити тогава капиталистически държави. Чрез каналите на разширяващата се международна търговия и чрез кредита те пряко или косвено давали отражение и върху икономиката на редица други страни с по-ниска степен на развитие на капитализма и дори изостанали полуфеодални страни, като довеждали там до появата на по-осезаеми или по-слаби циклични колебания в стопанския живот, без да са налице ендогенни вътрешни причини за подобно циклично развитие на националната икономика. Особено се засилило това международно отражение на цикличните кризи в развитите капиталистически държави от средата на XIX в., като непрекъснато се разширявал кръгът на страните, чиято икономика в една или друга степен се присъединявала към пулса на стопанския живот в челните капиталистически държави с тенденция към постепенно формиране на приблизително синхронен световен капиталистически цикъл.

Появилите се през периода на индустриалния капитализъм циклични икономически кризи в големите европейски капиталистически страни давали своето отражение и върху икономиката на българските земи през XIX в., където все по-ясно започват да се открояват необусловени от вътрешни фактори колебания в пазарната конюнктура (започналото от втората четвърт на XIX в. бавно развитие на капиталистически отношения в българските земи под османско владичество дори и през първите десетилетия след Освобождението далеч не било достигнало такива мащаби и степен на зрелост, които да могат да обуславят появата на някакъв самостоятелен цикличен ритъм на националното икономическо развитие).

Досега проблемът за отражението на по-ранните циклични икономически кризи на западноевропейския капитализъм върху конюнктурата на стопанския живот в българските земи през XIX в. изобщо не е поставян в нашата или чуждата историческа литература, макар че неговото изясняване може да допринесе за по-правилното решаване на редица конкретни въпроси на нашата политическа и икономическа история през този период. Наистина в последно време някои наши историци изследват стопанските отношения между българските земи и Австро-Унгария, Франция и Англия през последните десетилетия на османското владичество и първите години след Освобождението, но те съсредоточават своето внимание върху очертаване на общите мащаби на двустранния външнотърговски обмен и в изследване на участието в него на отделни български или чужди търговски фирми(1). Проследяват се и опитите за износ на капитал в българските земи и някои други форми на стопански връзки, но изобщо не се споменава за наличие на икономически кризи в съответните европейски капиталистически страни и поради това не се поставя и въпросът за отражението на тези кризисни сътресения у нас. Същите празнини личат и в досегашните варианти на издадената от БАН няколкотомна «История на България». В нашата историческа литература не се проследява и движението на стопанската конюнктура в българските земи през XIX в. (с изключение на няколко изолирани общи констатации)(2). Наистина налице са някои изследвания за историята на цените през XIX в., но те не могат да бъдат направо използувани като изходна база за очертаване хода на стопанската конюнктура у нас до Освобождението поради някои недостатъци на съдържащата се в тях информация(3) или поради това, че дават резултати общо за Балканите(4).

От съветските историци и икономисти само Л. Менделсон в най-обща форма споменава, че някои от цикличните икономически кризи в развитите капиталистически страни през втората половина на XIX в. дали отражение и в Турция, но не дава никакви конкретни сведения в тази насока(5).

В настоящата статия си поставяме за задача да проследим отражението на цикличните икономически кризи в европейските капиталистически държави през XIX в. върху икономиката на българските земи, като разкрием амплитудата и насоките на конюнктурните колебания в стопанския живот на страната по това време и установим в каква степен те са били успоредни на ритъма на цикличните кризи в Англия, Франция и Германия или са били обусловени от различни временни вътрешни причини.

* * *

Цикличните кризи в европейските капиталистически страни през епохата на промишления капитализъм могли да окажат влияние върху конюнктурата в българските земи почти само чрез каналите на външната търговия (до средата на XIX в. нямаме износ на капитал от тези страни към българските земи, а дори и през третата четвърт на века неговите мащаби остават незначителни). Поради това отражението на тези кризи върху стопанската конюнктура в българските земи следва да се търси главно в две насоки — циклично обусловени изменения в общото равнище на цените и промени в сумата или обема на вноса и износа на страната.

В развитите капиталистически страни изследването на колебанията в курса на ценните книжа и особено на акциите на капиталистическите предприятия има голямо значение като конюнктурен показател, но за българските земи през XIX в. това изобщо е неприложимо поради недоразвитостта на капиталистическите отношения (първите още съвсем неубедителни опити за основаване на малки акционерни дружества датират едва от навечерието на Освобождението). При неразвитостта на българския капитализъм и отсъствието на организиран банков кредит в българските земи до Освобождението (с изключение на два клона на Отоманска банка от средата на 60–те години) не може да се очаква и наличие на конюнктурни колебания в равнището на лихвения процент у нас до края на XIX в.

Кризите в европейските капиталистически страни давали известно отражение в областта на кредита у нас само доколкото през някои кризисни години от третата четвърт на XIX в. австрийските и френските индустриалци или търговци на едро в българските пристанища понякога съкращавали обема и сроковете на обичайния няколкомесечен поличен кредит при продажбата на своите вносни стоки на български търговци на дребно. Логично е да се търси и отражение на западноевропейските циклични кризи у нас в насоката на евентуални промени в обема на промишленото производство в българските земи по това време, но за съжаление липсват по-конкретни и пълни по години сведения за обема на занаятчийското производство или за продукцията на сливенската текстилна фабрика, фабриката на Гюмюшгердан при Пловдив, самоковските железодобивни предприятия и някои други по-едри тогавашни предприятия.

Конкретното изследване на параметрите и характера на конюнктурните колебания в равнището на цените в българските земи като главна възможна изява на отражението на цикличните икономически кризи в развитите европейски капиталистически страни през XIX в. се натъква на сериозни трудности вследствие разнородността и недостатъците в качеството на изходната информация от наличните исторически източници. Някои от тези недостатъци могат по принцип да бъдат отстранени чрез допълнителна обработка на данните от изходната информация, но други от тях са само частично преодолими и неизбежно дават своето отражение върху точността на получените средни резултати по години.

Основната трудност се състои в това, че запазената историческа информация относно цените на отделни стоки в българските земи през последния век на османското владичество не е особено изобилна. Наистина от XIX в. са запазени (макар и частично) търговските тефтери на няколко по-значими за нашите тогавашни мащаби фирми, като Гюмюшгердановци в Пловдив, братя Евлоги и Христо Георгиеви във Влашко, братя Папазоолу в Казанлък, Стефан Карагьозов и Хаджи Никола Минчоолу в Търново и Салчо Чомаков от Копривщица, както и касовите книги на една обществена институция — Рилския манастир. Но съдържащата се в тези архивни фондове изходна информация относно цените досега не е статистически обработена от нашите историци (с изключение на две частични публикации на М. Бур за Рилския манастир и на Хр. Глушков за братя Папазоолу и някои изолирани сведения на Д. Коен по данни от фонда на братя Георгиеви).

Поради това за периода до средата на XIX в. стопанският историк засега следва да се задоволи с обобщаване на публикуваните изолирани сведения за цените в някои сборници от турски официални документи и съдебни решения, истории на градове и изследвания за отделни личности и търговски фирми. От средата на XIX в. до Освобождението наличната информация постепенно започва да става по-изобилна благодарение на третиращите този период десетки истории на градове, публикации на турски документи, мемоарна литература, съобщения на чуждите консули в българските земи(6) и т. н. Едва от 1887 г. в България било организирано системно събиране на сведения за пазарните цени в градовете и тяхното статистическо обработване в официален общ индекс на цените (с изолирани опити в тази насока и за 1881–1882 г.).

Макар че запазената информация относно цените в българските земи през разглеждания период е по-оскъдна в сравнение с положението в страни като Франция, Англия и дори Русия, тя все пак може да послужи като основа за очертаване на колебанията в пазарната конюнктура, доколкото за повечето години от XIX в. може да се наберат поне по няколко десетки индивидуални съобщения за по-масовите стоки като минимална предпоставка за изчисляване на общ индекс на цените с приемлива степен на точност.

Вторият недостатък на запазената историческа информация относно цените се състои в това, че индивидуалните съобщения отразяват цените на отделните стоки в нееднаква монета. Затруднението произлиза не толкова от това, че някои източници изразяват цените в турски сребърни грошове, а други — в монети «пара» или във френски франкове, австрийски флорини, английски лири, влашки грошове и т. н. Тази разнородност на източниците може да бъде елиминирана чрез преизчисляване на всички цени в еднаква монета — турски грош, доколкото курcът на споменатите други монети спрямо гроша по години е в общи линии известен. Главното затруднение произлиза от това, че турският грош като основна пазарна монета през XIX в. нямал еднакво съдържание. Неговото действително тегло и пробата на монетното сребро се изменят по това време многократно и това пречи за проследяването на конюнктурните колебания по години, доколкото при всяко поредно обезценяване на гроша пазарните цени веднага отскачали нагоре според степента на намаляване на неговото сребърно съдържание. При това сребърното съдържание на гроша дори за дадена година често не е твърдо установена величина вследствие успоредното циркулиране на нееквивалентни грошове от различни емисии и поради хаоса в кратността на монетните подразделения на гроша.

При тази обстановка е очевидно, че евентуалното изчисляване на общ индекс на цените в турски грошове би дало съвсем невярна картина за амплитудата и насоката на конюнктурните колебания на цените през отделни години и поредици от години(7). Налага се преизчисляване на всички индивидуални цени в сребърен еквивалент въз основа на внимателен анализ на хаоса в монетното обращение в българските земи през XIX в. и уточняване фактическото сребърно съдържание на монетата грош по години.

Хаосът в турската монетна система във връзка с обезценяването на пазарните сребърни монети започнал още през XVI–XVIII в., но началото на разглеждания период около границата между XVIII и XIX в. се отличава с временна относителна стабилизация. Според данни на турския нумизматик Н. Пере(8) по време на управлението на Селим III през 1789–1807 г. били сечени едногрошови монети с тегло 12,52, 12,62 и 12,82 г монетно сребро. Наред с това според същия автор били сечени и редица други по-едри или по-дребни монети от по 1, 5, 10 и 100 пари(9) и от 1/2 и 2 гроша, чието тегло след умножаване или разделяне на съответната кратност не съответствува на теглото на грошовите монети. Фактически тези монети съответствували на грош с тегло, както следва:

Като средна аритметична от споменатите 15 вида монети се получава грош с тегло 12,41 г. Пробата на монетното сребро при Селим III се колебаела около 430–440/1000 през 1789–1790 г., 400/1000 през 1790–1796 г., 450–472/1000 през 1796–1798 г. и 500/1000 през 1798–1808 г. Монетите от различните емисии циркулирали успоредно на пазара и поради това смесване може условно да се приеме, че един грош със средно 12,41 г монетно сребро през 1789–1807 г. съдържал средно около 5,83 г чисто сребро.

През кратковременното управление на Мустафа IV от 1807–1808 г. били сечени едногрошови монети от 12,95 г. Но наред с тях били пуснати в обращение и монети пара с тегло 0,40 г, бешлик — с тегло 1,50 г, онлук — от 3,30 г, алтмишлик (60 пари) — от 18,00 г и юзлук — от 24,95 г, които съответно отговаряли на грош с тегло 16,00, 12,00, 13,20, 12,00 и 9,98 г монетно сребро. При това положение може да се приеме, че действителният грош тогава имал средно тегло 12,67 г монетно, или около 6,33 г чисто сребро.

При султан Махмуд II през 1808–1839 г. грошът се обезценил неколкократно и се получил голям хаос в паричното обращение, но това станало на няколко етапа. Първоначално били сечени монети бешлик с тегло 1,75 г и проба 460/1000, което съответствува на грош с 6,44 г чисто сребро(10) (почти сходно на гроша при Мустафа IV). Пак през 1808–1809 г. били пуснати в обращение и едногрошови монети от 9,95 г с проба 460/1000 (реално съдържание 4,57 г чисто сребро). Наред с тях били сечени и монети пара с тегло 0,25 г, което пак съответствува на грош с 10,00 г монетно, или 4,60 г чисто сребро. От 1811 до 1814 г. били пуснати едногрошови монети от 6,15 г при проба 730/1000, но пак с печат «1808» с цел населението да не може да отличава новата по-малоценна емисия по надписите. Тези грошове се утвърдили като най-масовата монета в българските земи през второто десетилетие на XIX в. Успоредно с тях се появили еднотипни двойни грошови монети джедид икилик с тегло 12,48 г, монети бешлик — от 0,80 и 1,07 г и онлук — от 1,55 г, които съответствували на грош с тегло 6,20, 6,40 и 8,56 г. Този нов грош от 6,15–6,20 и 8,56 г фактически съдържал само 4,48–4,52 г чисто сребро. Негова разновидност били тогавашните монети юзлук с тегло 13,20 г и проба 830/1000, които съответствували на грош с 5,28 г монетно, или 4,38 г чисто сребро. В крайна сметка може да се приеме, че фактическият среден пазарен грош през 1808–1819 г. се равнявал практически на около 4,5–4,6 г чисто сребро (без да се имат предвид изтърканите и продупчени монети, които търговците и сарафите приемали с отбив). За 1809 г. е допустимо отклонение с до + 20%.

След 1819 г. били насечени грошове с тегло 2,75, 3,22 и 3,45 г при проба 730/1000, което означава съответно 2,00, 2,35 и 2,52 г чисто сребро. Циркулирали и монети юзлук от 7,00 г, които съответствували на грош с 2,80 г монетно, или 2,04 г чисто сребро(11). Аналогично било положението и с монетите он паралик от по 10 пари с тегло 0,75 г, които съответствували на грош с 2,42 г чисто сребро. Впоследствие обаче били пуснати и монети ючлук по 3 гроша с тегло 6,25 г и алтилик от 6 гроша с тегло 12,05 г, което съответствува на грош с тегло 3,01–3,08 г монетно, или 2,22–2,28 г чисто сребро. За 1819–1828 г. може да се приеме, че средният пазарен грош (в едногрошови монети или техни подразделения) съдържал около 2,26 г чисто сребро. Старите по-пълноценни грошове постепенно излизали от обращението (при успоредно циркулиране на пазара те обикновено се отчитали по друг курс).

През 1829–1832 г. били сечени в малки количества и монети от по 5 гроша (джедид бешлик) с проба 225/1000 през 1829 г. и 175/1000 през 1832 г. и тегло 14,75 г(12), което съответствува на грош с 2,95 г монетно, или 0,66 и 0,51 г чисто сребро. През 1833–1839 г. били сечени и монети алтилик от по 6 гроша с тегло 12,05 г и тригрошови монети (ючлук) с тегло 6,25 г при проба 425 и 440/1000(13), което съответствува на грош със съдържание на чисто сребро 0,88 или 0,91 г. По същото време се появили и половингрошови монети (ирмилик) с тегло 0,80 г при проба 440/1000, което съответствувало на грош със съдържание на чисто сребро само 0,70 г. Към средата на 30–те години били пуснати и едногрошови монети с тегло 1,40 г при проба 460/1000, които съответствували на грош със само 0,62 г чисто сребро. Всички тези монети носели еднакви надписи с емисията от 1808 г.(14) за дезориентиране на населението.

В резултат на това се получила голяма бъркотия в паричното обращение през 30–те години на XIX в. На пазара циркулирали успоредно най-различни едноименни монети от емисиите от края на XVIII в. до 1833 г. с разлика в действителното съдържание на благороден метал до 1 : 9. Това затруднявало много търговията. Цената на дадена стока често варирала в зависимост от това, с какъв вид монети плащал купувачът. Курсът на дадена златна или чужда сребърна монета също зависел от вида на грошовете, срещу които тя се обменяла. При взаимни разплащания търговци и сарафи внимателно отчитали едноименните монети по вид. Въпреки този хаос все пак може да се приеме, че през 1829–1839 г. на пазара преобладавали грошове с действително съдържание от 0,6 до 0,9, или средно към 0,71 г чисто сребро(15).

В началото на управлението на Абдул Меджид (1839–1861 г.) била извършена парична реформа(16), която приключила към 1844–1845 г. с насичането на голямо количество нови сребърни монети със стабилна проба на монетното сребро 830/1000. Пуснати били едногрошови монети с тегло 1,22 и 1,42 г, което означавало 1,01 и 1,18 г чисто сребро. Наред с тях се появили двугрошови монети (икигрош) с тегло 2,35 г, петгрошови бешлици от 5,98 г и десетгрошови онлуци от 12,05 г, които отговаряли на грош със съдържание на чисто сребро съответно 0,98 г, 0,99 ги 1,00 г. Това означава, че от 40–те години на XIX в. в българските земи се утвърдил като преобладаващ новият грош със съдържание на чисто сребро средно около 1 г. Това положение се запазило до Освобождението. Наистина в края на 40–те години били насечени и монети пара с тегло 0,20 г (съответствуващи на грош с действително съдържание на чисто сребро 6,65 г), но те бързо изчезнали от обращението към края на 50–те години. На пазара продължавали обаче да циркулират грошове и пари от по-старите емисии(17) и поради това понякога се получавали на пръв поглед алогични различия в курсовете на златните и чуждите сребърни монети според това, какви грошове преобладавали в даден момент и в даден град в българските земи(18).

Преизчисляването на оригиналните съобщения за цените на отделните стоки от текуща монета в тегловно чисто сребро според установените дотук средни еквиваленти на гроша по периоди позволява да се хомогенизира изходната статистическа информация поне по един важен признак — еднакъв мащаб на цените.

Трети недостатък на запазените данни се състои в това, че в различните исторически източници често се дава информация за различни видове цени — «експортни» цени (фактически цени «f. о. в.», включващи комисионните, разходите по товарене на кораб, износното мито и други такси)(19), цени на едро и цени на дребно (при хранителните продукти и суровините обикновено с 10–15%, но понякога при вносните промишлени стоки с до 35% по-високи)(20). Това смесване на различни цени пречи за съставяне на формално хомогенни статистически редове, но не може да бъде избягнато, тъй като обикновено в оригиналните източници не е указан видът на цената. Но в повечето случаи без изрично указание за вида на цената на селскостопанските произведения сведенията фактически имат предвид продажната цена в града като нещо средно между цената на дребно и още недообособената цена на едро.

Друга трудност възниква от сезонните колебания в цените на селскостопанските произведения. Тяхната амплитуда понякога достигала до 60–82% от най-ниската цена за годината. Това обстоятелство може да се отрази неблагоприятно върху точността на индекса на цените, доколкото в данните за една година могат да попаднат повече съобщения от месеци с ниски цени, а в данните за друга година повече съобщения от месеци с високи цени. Относителната величина на сезонните колебания в цената на даден артикул не била обаче еднаква по години и не е възможно някакво приравняване на оригиналните данни към средна годишна цена.

Други трудности възникват вследствие на значителните различия в пазарните цени по райони и населени места. От съпоставянето на различни съобщения (след преизчисляване на цените от местна мярка и пазарна монета в сребърен еквивалент за килограм) се получава, че например през 1853 г. цената на житото възлизала на 0,22–0,24 г сребро в Кюстендил, 0,21–0,27 г в София, 0,25 г в Дупница (Ст. Димитров), 0,29–0,32 г в Берковица, 0,39 г в Самоков, 0,33–0,46 г в Пловдив, 0,64–0,81 във Варна и 0,77 г в Солун(21). Това показва, че амплитудата на локалните различия в цените при експортните зърнени храни е достигала до 1 : 3 вследствие скъпия сухопътен транспорт. В началото на 70–те години тази амплитуда намалява според съобщения на италиански консули до 1 : 2(22). Приблизително такава била и амплитудата при някои други експортни артикули с малка стойност на единица тегло, като например восъка, чиято цена през 1853 г. в експортните пристанища била 13,40–15,10 г, а в някои градове във вътрешността на страната — само 6,95–7,52 г сребро за килограм. При желязото разликата била обратна.

При това положение средните резултати за цената на някои експортни артикули през дадена година ще зависят много от това, дали в данните за тази година ще преобладават съобщения от градове с по-високи или по-ниски цени. Но съставянето на един хомогенен в географско отношение индекс на цените само по данните за един град (например Русе или Варна) е още по-малко препоръчително, тъй като в такъв случай броят на пригодните за статистическо обобщаване индивидуални съобщения рязко се намалява. Поради това не остава друг практически възможен изход освен този да се борави с наличните данни без коригиране на локалните различия в цените, като се разчита на действието на закона за големите числа.

Известни затруднения възникват и от това, че с малки изключения наличните източници относно цените не отчитат възможните различия в качеството на някои стоки. Например в повечето случаи се говори изобщо за цената на житото, без да се отбелязва дали се отнася за твърда или мека пшеница, макар че цената на първата била обикновено с 14–20%, а понякога с до 45% по-висока от тази на втората(23). При това положение се налага в случаите на успоредни сведения за цени на различните качества да се приема средната аритметична.

Много често цената на артикула в наличните източници е дадена приблизително с нейната минимална и максимална граница «от... до». И в тези случаи при статистическото обобщаване сме възприемали средната аритметична.

Известни затруднения поражда и обстоятелството, че в някои исторически източници се съобщават цени не за дадена година, а общо за период от няколко години (цени «по време на Кримската война», цени по петилетия и др.). В такива случаи приемаме, че указаната цена е валидна за всяка от годините на периода, фиксиран в източника, макар и това да води до известно общо занижаване на амплитудата на годишните колебания в общия индекс на цените.

Макар че наличната историческа информация относно цените до Освобождението формално не отговаря на строгите изисквания на статистическата методика за съставяне на хомогенни хронологични статистически редове, смятаме, че при липса на други възможности могат да се правят обобщения за движението на цените и въз основа на не толкова безупречен статистически материал при условие, че се има предвид възможната амплитуда на отклонението от истината. Това отклонение значително се намалява вследствие на частичното взаимно компенсиране на случаите на разнопосочни сезонни, локални, качествени или по вид на цената различия при статистическото обобщение на по-голям брой индивидуални съобщения.

Резултатите от статистическото обобщаване на така охарактеризираната изходна историческа информация за изследвания период от литературни и отчасти архивни източници за цените на 56 стоки(24) след тяхното преизчисляване от стари мерки в метрична система и от текуща сребърна или златна пазарна монета в сребърен еквивалент(25) са дадени по години в табл. 1 за етапа 1790–1842 г. и в табл. 2 за 1842–1887 г. във формата на нeпретеглен общ индекс на пазарните цени при база 1800 г., приета за 100.

Така полученият индекс на цените в общи линии очертава амплитудата и насоката на колебанията на пазарната конюнктура в българските земи в навечерието на Освобождението. Наистина тези колебания могат да бъдат резултат както на отражение на икономическите кризи в западноевропейските капиталистически страни, така и на временно влияние на различни локални фактори, като например войни на Балканите, лоши реколти, природни бедствия, епидемии по хората и добитъка и др. Поради това основният въпрос се свежда до установяване степента на успоредност между колебанията на конюнктурата в българските земи и приливите и отливите на цикличните кризи в развитите капиталистически страни. Това би позволило по принцип да се отсее отражението на западноевропейския капиталистически цикъл от влиянието на някои локални причини за колебания в пазарната конюнктура в нашите земи. Разбира се, възможно е понякога успоредността на конюнктурните колебания в Западна Европа и в получения индекс на цените в нашите земи да се дължи и на локални фактори, действуващи успоредно на ритъма на западноевропейската конюнктура. Но налице са и случаи, когато тази успоредност не е могла да се изяви достатъчно ясно вследствие намесата на действуващи в обратна посока временни локални причини. Поради това в табл. 1 и 2 наред с общия индекс е дадено и движението на цените на по един характерен представител на основните групи стоки — растениевъдни, животновъдни и промишлени произведения с оглед открояването на някои деформиращи успоредността на конюнктурата в Западна Европа и в нашите земи случаи на разнопосочно движение на цените през отделни подпериоди.

* * *

Първата по-отчетлива проява на циклични кризисни колебания с още ограничен отраслов обхват в Западна Европа била кризата в памукотекстилната индустрия в Англия през 1788 г., която била подготвена от свръхпроизводството в този отрасъл от средата на 80–те години. Тя още не означавала обаче дълбоко разстройство на цялото обществено възпроизводство и през 1789 г. била преодоляна без осезаемо отражение в други страни.

През 1792–1793 г. последвала нова криза в Англия с по-широк обхват (пак главно в памукотекстилната, но със сериозно отражение и във вълненотекстилната промишленост, металургията, външната и вътрешната търговия, кредита и др.). Спадането на цените и на производството на текстилната индустрия започнало през последното тримесечие на 1792 г., но получило голям размах през 1793 г. Кризата не траяла дълго. От юли 1793 г. броят на фалитите започнал постепенно да намалява и през 1794 г. настъпило подобряване на положението в промишлеността и търговията.

Нова частична и непродължителна криза с намаляване на индустриалното производство и застой в търговията и кредита настъпила през 1797 г., но по повечето показатели била по-слаба от тази през 1793 г. През 1798 г. тя отстъпила място на нов икономически подем и покачване на цените.

Движението на получения в табл. 1 общ индекс на цените в нашите земи загатва за някакво далечно отражение на споменатите първи частични кризи на английския капитализъм, макар и деформирано от въздействието на някои вътрешни фактори и от недостатъците на запазената информация. Проличава спадането на цените у нас през 1792 г. и през 1797–1798 г. Все пак обаче успоредността с кризисното спадане на цените в Англия не личи достатъчно ясно. Спадането на цените в българските земи през 1792 г. не може да бъде обяснено само с кризата в Англия от края на годината (особено след като то не продължава и през 1793 г.). Спадането на цените у нас през 1797 г. е доста слабо (през 1798 г. то е вече по-убедително, но при по-пряко отражение на кризата от Англия би трябвало да бъде обратното). Приблизително успоредно е и повишаването на цените през 1794–1796 г.

Таблица 1. Общ индекс на пазарните цени при база 1800 г = 100 и цени на някои артикули в българските земи в сребърен еквивалент през 1790–1842 г.

а) Получените в табл. 1 и 2 резултати се отличават от общия индекс на цените у Л. Беров (Движението... цит. съч., с. 288–289), тъй като се отнасят само за българските земи (а не общо за Балканите) и се основават на по-широк кръг от източници. Стеснен е и кръгът на стоките, като в изчислението не са включени редица арти­кули, при които са възможни големи отклонения в цената поради различно качество (например тютюн, коне, волове, редица занаятчийски произведения и др.).

Следващото по-сериозно кризисно сътресение било почувствувано в Англия едва от третото тримесечие на 1810 г. Континенталната блокада и някои антианглийски черти в САЩ усложнили кризата и едва през 1812 г. икономическото положение на страната било в общи линии нормализирано.

След кратък период на икономическо оживление и бърз ръст на цените през 1812–1814 г. последвало ново кризисно колебание през 1815–1816 г., което вече засегнало почти всички главни отрасли на английската индустрия. Производството в някои отрасли се намалило със 17–25%. Цените на ред важни стоки спаднали с 31–65%. Мащабите и продължителността на кризата от 1815 г. явно задминали тези на кризите от 1810 и 1797 г. Кризата дала сериозно отражение и върху конюнктурата в САЩ, Франция и Германия.

Следващото кризисно сътресение в Англия настъпило през 1819 г., но по основни показатели било по-слабо от това през 1815 г. (спадане на цените само с 15%, на износа и на производството в някои важни отрасли — с 21–24%). В някои отрасли на индустрията сътресението било изживяно през 1820–1821 г., но едва към лятото на 1822 г. оживлението прераснало в общ промишлен подем. Тази криза също дала отражение в САЩ, Франция и Германия, но все още нямала световен характер.

Резултатите в табл. 1 отчасти могат да бъдат тълкувани като далечно отражение на очертаните кризи от първата четвърт на XIX в. Наистина през 1811 г. у нас вместо спадане имаме покачване на цените, а през 1812 г. — обратното(28). Но спадането на цените в нашите земи през 1816 г. може да се приеме като закъсняло отражение на кризата в Англия от 1815–1816 г. Много по-ясно личи спадането на цените през 1819–1820 г., макар че то продължава с малки колебания и през 1822–1823 г. (когато в Англия имаме подем). Това отклонение от цикъла в Англия може да се обясни със застоя в търговията около началото на гръцката националноосвободителна революция от 1821 г. и с добрата реколта зърнени храни през 1822 г.

Експанзията на едрата индустрия в Англия през 1815–1825 г. довела до следващата криза от 1825–1826 г., която се откроява като първата циклична криза на всеобщо свръхпроизводство. Намаляването на износа започнало от второто тримесечие на 1825 г., борсовата катастрофа се разразила през третото тримесечие, но съкращаването на индустриалното производство било най-значително (с 19–37%) през 1826 г. Спадането на цените на основните стоки било с 24–59%. Тази криза дала сериозно отражение и в САЩ, Франция, Германия, Австрия, Холандия, Швеция, Италия и дори Русия и изпъкнала като първа по-осезаема проява на синхронност на капиталистическия цикъл почти в световен мащаб.

От края на 1826 и началото на 1827 г. икономиката на Англия преминала към фазата на следкризисна депресия, а от 1828 г. проличал поврат към известно оживление в индустрията и търговията. Но едва след изживяването на една междинна слаба кризисна стагнация на пазара през 1829–1830 г. Англия окончателно встъпила във фазата на нов икономически подем от 1833 г. Значителното увеличаване на производството при повишена тенденция на цените довело до нова икономическа криза през 1837 г. Тя обхванала всички основни промишлени отрасли и довела до спадане на производството средно с около 20%, а на цените на промишлените изделия — с 20–44%. По някои показатели в кредита тя била обаче по-слаба от кризата през 1825–1826 г.

След депресия през 1838 г. английската икономика встъпила в етап на кратко икономическо оживление през 1839 г., което обаче било прекъснато наново от депресивна обстановка през 1840 г. и междинна криза през 1841–1842 г., когато производството в основните отрасли спаднало с 9–31%, а цените на едро с 25% при рязко влошаване положението на работническата класа. Аналогично сътресение било почувствувано през 1841–1842 г. и в икономиката на Франция и САЩ, а по-слабо — и в Германия, Австрия и Русия.

Движението на цените в българските земи според табл. 1 позволява да се проследи достатъчно ясно отражението на очертаните кризи на западноевропейската капиталистическа икономика през втората четвърт на XIX в. Пределно ясно личи успоредното на английския цикъл голямо спадане на цените у нас през 1826 г., което по амплитуда дори превишава това в Западна Европа (отсъствието на спадане от 1825 г. може да се обясни с евентуалното закъснение на отражението на кризата от Западна Европа през каналите на външната търговия на Цариград и Солун до българските земи). Ясно личи и спадането на цените през 1830 г., както и успоредното на Англия повишено движение на цените по време на оживлението в началото на 30–те години. Наистина слабото спадане на цените през 1837 г. е неубедително като отражение на западноевропейската криза по това време, но за сметка на това по-ясно може да се проследи успоредното на международната криза от 1841–1842 г. спадане на цените в българските земи по това време.

Едва от 1843 г. икономиката на Англия и отчасти на другите големи капиталистически страни встъпила наново във фазата на подем. За десетилетието от 1836–1837 до 1846–1847 г. индустриалното производство в Англия се увеличило с около 35% (в Германия, САЩ и Франция дори в по-голяма степен), като изпреварвало темповете на разширяване на вътрешния и външния пазар. Това подготвило условията за нова циклична криза, която се почувствувала в Англия още през пролетта на 1847 г., но се разразила с пълна сила от есента на същата година и през 1848 г. Индустриалното производство спаднало с около 25–30%, цените — средно с около 35–40% спрямо предкризисния максимум. Във Франция кризата проличала още в края на 1846 г. и продължила през 1847–1848 г. при спадане на цените на едро само с 19%. Аналогично било положението и в Германия и Австрия, където кризата се разразила от средата на 1847 г. В Русия и САЩ кризата била по-слаба.

Получените резултати в табл. 2 свидетелствуват за слабо отражение на тази криза у нас (спадане на цените само с 4% спрямо 1846 г.). Причината за това следва отчасти да се търси в революциите в Унгария, Трансилвания, Влашко и Молдова през 1848 г., които довеждат до известно разстройство на пазара на селскостопанските произведения в Югоизточна Европа и донякъде задържат спадането на цените в този район.

Изживяването на кризата от 1848 г. започнало най-рано в Англия, където още през есента на 1848 г. много спрени фабрики възобновили своето производство. Но все пак едва от 1850 г. страната встъпила отново във фазата на икономически подем. Във Франция и Германия оживлението започнало от лятото на 1848 и особено от началото на 1850 г. Наистина икономическият подем през 50–те години бил двукратно прекъсван от не така силни междинни кризисни сътресения през 1851 и 1854 г., но все пак едва през есента на 1857 г. избухнала новата всеобща криза на свръхпроизводство. Тя засегнала почти едновременно и с еднаква сила Англия, САЩ, Франция Германия и Австрия. Индустриалното производство спаднало с около 15% (в Германия с около 25%), а цените — с 12–16%. В повечето индустриални отрасли кризата продължила през 1858 и 1859 г. и само в отделни случаи — до 1860–1861 г. Кризата имала световен характер.

Успоредността на повишената тенденция на развитие на цените през първата половина на 50–те години и особено на кризисния спад през 1857–1859 г. в Западна Европа и в нашите земи проличава съвсем ясно от данните за общия индекс на цените в табл. 2(27). Дори амплитудата на повишаването и спадането на цените в нашите земи тогава е по-голяма, отколкото в Западна Европа (например спадането през 1857–1859 г. е с 30%, или двойно повече). Тази особеност следва да се обясни с Кримската война. Тя довежда до допълнително рязко повишаване на цените през 1855–1856 г., което отпада веднага след войната.

Първата половина на 60–те години се характеризира с настъпване на нов икономически подем в европейските капиталистически страни, макар и при значително по-ниски темпове на прираст на индустриалното производство в сравнение с предходните две фази на подем. Поради това и остротата на избухналата от пролетта на 1866 г. нова криза на свръхпроизводство отстъпвала на тази от 1847–1848 и 1857–1858 г. Спадането на цените в Англия било само с 6%, в Германия — с 5%, във Франция — с 2%. В повечето отрасли кризата продължила до 1868 г., но в ред случаи най-ниската точка на кризисните показатели била достигната през 1869 и дори 1870 г.

Таблица 2. Общ индекс на пазарните цени при база 1800 г = 100 и цени на някои артикули в българските земи в сребърен еквивалент през 1842–1887 г.

Данните в табл. 2 разкриват, че и в българските земи 1866–1869 г. се открояват ясно като етап на спадане на цените (макар и с краткотрайно колебание през 1867 г.) след приблизително успоредната в Западна Европа повишена тенденция през първата половина на 60–те години. По-голямата амплитуда на спадането на цените у нас се дължи отчасти на допълнителното влияние на добрите реколти през 1866–1867 г., които довели до ниски цени на зърнените храни (вж. данните за цената на житото в табл. 2).

От 1869–1870 г. икономиката на развитите капиталистически страни встъпила отново във фаза на подем, макар и неговите показатели по страни да не били еднакви. Новата всеобща криза на свръхпроизводство избухнала през 1873 г., като се съчетала с началото на една продължителна аграрна криза. Рецесията била продължителна и в повечето отрасли в Англия, Франция и Германия обхванала и 1874 г., а в ред браншове най-ниската точка била регистрирана дори през 1879–1880 г. при спадане на индустриалното производство с 6–15%, а на цените — с 25–36%. В Русия кризата започнала и завършила малко по-рано.

Отражението на тази криза в българските земи било по-слабо и краткотрайно. Резултатите в табл. 2 показват спадане на цените само с 4% през 1873 г. и колебливо развитие през следващите години, деформирано от Руско-турската освободителна война през 1877–1878 г.

След масово обновяване на оборудването през депресивния етап към 1880 г. основните промишлени отрасли в западноевропейските страни достигнали до кризисния максимум от 1871–1872 г. и встъпили в нов цикличен подем. Той бил обаче кратковременен. В края на 1882 г. започнала нова всеобща криза на свръхпроизводство, която се разразила с пълна сила през 1883 г. и в много отрасли траяла до 1886–1887 г. при спадане на производството с 8–16%, а на цените — със 17–23%. Отражението на този икономически цикъл в българските земи може да се проследи по-трудно, тъй като развитието на цените в страната тогава е повлияно от специфични местни условия, а за някои години липсват данни. Все пак от табл. 2 проличава ниското равнище на цените през 1883 и 1887 г. Не проследяваме по-късните циклични кризи от 90–те години на XIX в., тъй като тогава среброто бързо се обезценява и това би деформирало много индекса на цените в сребро в табл. 2.

Ако сумираме резултатите, получава се, че от всичко 14 анализирани фази на криза и 7 по-ясно очертаващи се фази на икономически подем в Англия или изобщо в западноевропейските страни през периода 1790–1887 г. в 11 случая ясно проличава приблизително успоредно изменение на конюнктурата и в българските земи, в 8 случая е налице слаба (понякога оспорима) успоредност и само в 2 случая от данните в табл. 1 и 2 не проличава никакво отражение. Общо взето, степента на успоредност след отмяната на системата на нарядни доставки от българските земи от 1842 г. е по-голяма в сравнение с етапа преди 1842 г., когато нашите земи почти нямали пряк стокообмен със Западна Европа и влиянието на западноевропейската конюнктура преминавало предимно през посредничеството на Цариград и Солун.

Много по-трудно е да се проследи отражението на цикличните кризи от Западна Европа по колебанията в оборота на отделни наши пристанища, тъй като данни в тази насока има от 40–те години насам и до 1885 г. те са твърде фрагментарни и понякога непълни. Но и в този случай проличават следите на западноевропейския капиталистически цикъл.

* * *

Изложеното показва, че от границата между XVIII–XIX в. до Освобождението българските земи не били откъснати от пулса на стопанския живот в Западна Европа. Колебанията в европейската конюнктура достигали до нашите земи чрез външната търговия и чрез постепенното стихийно взаимодействие между цените в съседни страни. Усъвършенствуването на сухопътния и морския транспорт и намаляването на транспортните тарифи през XIX в. наред с активизирането на международната търговия способствували за засилване на взаимозависимостта на цените и на конюнктурата в отделните страни с тенденция към формиране на един общоевропейски (по-късно световен) капиталистически цикъл. Успоредно с разрастването на стокообмена на Турция със Западна и Централна Европа българските земи неусетно се включвали в ритъма на този европейски цикъл и постепенно се превръщали в брънка на световното капиталистическо стопанство.

Бележки

1. В. Паскалева, За търговските връзки между Франция и българските земи от началото на XIX в. до Освобождението (Исторически преглед, 1960, кн. 5, с. 51–75); Австро-български търговски връзки в края на XVIII и началото на XIX в. (Исторически преглед, 1958, кн. 5, с. 83–105); Икономическото проникване на Австрия (Австро-Унгария) в българските земи от Кримската воина до Освобождението (ИИБИ, 7, 1957, с. 208–249); Икономическото проникване на Австрия у нас от 30–те години на XIX в. до Кримската война (Исторически преглед, 1956, кн. 2, с. 23–51); С. Дамянов, Франция и българската национална революция, С., 1968, с. 11–49; Френското икономическо проникване в България. 1878–1914 г., С., 1971, с. 31–74; Xр. Глушков, Английската търговия в българските земи през Възраждането (Трудове на Висшия педагогически институт — Търново, 1971, Ист. фил., 3).

2. С. Дамянов в книгата «Франция и българската национална революция», с. 36, бележи, че «краят на 60–те и началото на 70–те години се характеризирали с известна стагнация в стокооборота», но по-нататък говори за повишаване на цените на селскостопанските произведения. Д. Коен в своята статия Des rélations commerciales entre les Principautés roumaines et les terres bulgares au cours des années 40–70 du XIX siècle (Bulgarian Historical Review, 1974, 3, 80) дава в няколко реда оценка на пазарната конюнктура през 1854–1858 и 1860–1862 г., но я свързва само с отражението на Кримската война.

3. П. Цончев в своята книга «Из стопанското минало на Габрово» (С., 1929, с. 100–107, 194–199, 217–220, 374 и I–XXXV от приложението) дава интересни необобщени сведения за цените в града през 1780–1880 г. в обезценяваща се пазарна монета. Но тези сведения са дадени не по години, а общо за петилетия или десетилетия и това ги прави непригодни за по-конкретен конюнктурен анализ. Същото се отнася и за много по-ограничените по обхват данни на В. Александров за цените в Тетевен през 1845–1875 г.

4. Л. Беров, Движението на цените на Балканите през XVI–XIX в. и европейската революция на цените, С., 1976, табл. 50 от приложението.

5. Л. А. Мендельсон, Теория и история экономических кризисов и циклов, т. II, М., 1959, с. 245.

6. До отменянето на системата на нарядните доставки през 1837–1842 г. чуждите консули в Цариград и Солун не проявявали особен интерес към икономиката на българските земи. Първият чужд консул в нашите земи (в гр. Варна) бил назначен през 1845 г. Консулските доклади третират главно цените на някои важни вносни промишлени произведения и на основните местни експортни артикули и почти не дават информация за цените на такива стоки, свързани само с локалния стокообмен, като хляб, яйца, домашни птици, облекло и пр.

7. Например изчисленият общ индекс на цените в грошове за 1809 г. свидетелствува за повишаване на пазарните цени с 22% спрямо предходната година, докато при изчисляване на индекса на цените в сребърен еквивалент се получава спадане на пазарните цени с 11% спрямо 1808 г.

8. N. Реrе, Osmanlilarda Madeni Paralar, Istambul, 1968, s. 231–260.

9. Една пара по закон се равнявала на 1/40 от гроша.

10. За 1808–1839 г. теглото на монетите е по данни на Н. Пере, а датировката на различните видове — по наша оценка въз основа на анализ на движението на цените и на курсовете на монетите по това време. Сведенията относно пробата на монетното сребро при тези емисии са отчасти противоречиви и непълни.

11. Преди това функционирали и монети юзлук c тегло 13,20 г, които съответствували на грош с 5,28 г монетно сребро при проба 460/1000, или пак 2,43 г чисто сребро.

12. Към 1837–1839 г. били сечени и монети джедид бешлик е тегло само 5,35 г при проба 460/1000, което съответствувало пак на грош с реално съдържание само 0,49 г чисто сребро.

13. Е. Kolerkilic, Osmanli Imparatorluğunda Para, Ankara, 1958, s. 125; Wörterbuch der Münzkunde, Berlin, 1970, s. 514.

14. Изключение правят сечените в малки количества през 1822 и 1828 г. със специален надпис грошове с тегло 20,03 и 22,88 г и еднотипните малки монети чейрек (четвърт грош) с тегло 5,02 г от 1834 г., които обаче имали само демонстративно предназначение. През 1824 и 1827 г. били сечени в малко количество и два вида риала, а през 1835 г. и монети пара с тегло 0,70 г с вярно обозначена година на емисията.

15. От данните на П. Цончев (Из стопанското минало на Габрово, С., 1929, с. II, VII, IX, XXI, XXVII, XXIX и XXXIII) за относително стабилните цени на маслото, кафето, свещите, нишадъра, солта, чувалите, ризите, зеблото, коприната, фенерите и волските кожи личи, че поне в Габровско през 30–те години на XIX в. на пазара все още преобладавали грошовете от емисията 1809–1819 г. или поне от 1819–1828 г. Същото проличава и от анализа на някои данни за цените в Софийско по това време.

16. В началото на реформата хаосът продължавал. През 1839–1840 г. били насечени и тригрошови монети «учлук» с тегло 6,42 г, шестгрошови алтиилик с тегло 12,42 г, монети от 60 пари — с тегло 3,00 г, от 30 пари — с тегло 1,55 г и от 10 пари — с тегло 0,85 г при проба 425 до 440/1000, които приблизително съответствували на последните емисии на Махмуд II. Покрай тях се появили и двойно по-малоценни монети от 30 пари с тегло само 0,68 г и от 10 пари с тегло 0,37 и 0,58 г.

17. N. Michоff, Beiträge zur Handelsgeschichte Bulgariens. II. Osterreichische Konsularberichte, Erster Band, Sofia, 1943, s. 102, 107.

18. Именно това е причината за различията в курсовете за близки години y D. Cohen, La circulation monétaire entre les Principautés Roumaines et les terres bulgares 1840–1878, Bulgarian Historical Review, 1976, 2, p. 58–62.

19. От данни на чуждите консули личи, че обикновено разликата между текущата пазарна цена и «експортната» цена възлизала на около 20% от покупната цена на житото и 12–15% за другите зърнени храни (вж. например N. Michoff, Contribution à l’histoire du commerce bulgare. I. Rapports consulaires belges, Sofia, 1941, p. 7).

20. При набиране на изходната статистическа информация за общия индекс на цените не сме включвали изобщо изкуствено ниските цени при нарядни доставки освен в случаите, когато те по изключение били близки (с разлика до — 30%) до обичайната цена на артикула през същата или съседна година.

21. Изчислено по N. Michoff, Beiträge..., II. Erster Band, s. 245–277 и 291–305.

22. Сп. Народостопански архив, Свищов, год. III, 1948, кн. IV, приложение, с. 60.

23. Вж. напр. данните за 1849 и 1852 г. у N. Michoff, Beiträge..., II. Erster Band, s. 162, 245 u. 294.

24. Включени са 7 вида зърнени храни, 14 варива, плодове, зеленчуци и други произведения на растениевъдството, 19 продукта на животновъдството и 16 индустриално-занаятчийски произведения, за които са запазени повече сведения. При преизчисляването на зърнените храни от обемни стари мерки в метрична тегловна мярка сме изхождали от хектолитрово тегло: 80 за пшеницата, 62 за ечемика, 75 за просото и 40 за овеса. Всички съобщения за цената на дадена стока през дадена година са обобщавани в средноаритметична годишна цена.

25. Абстрахирахме се от промените в стойността и съответно цената на среброто спрямо златото през изследвания период, тъй като те са незначителни до края на XIX в.

26. Това се дължа отчасти на лошата реколта и на свързаното с нея рязко повишаване на цените на зърнените храни през 1811 г. (вж. данните за цената на житото в табл. 1).

27. Отражението на кризата от Западна Европа се отбелязва и в едно съобщение на белгийския консул във Варна от 1857 г., в което се говори за ниски цени и за отменяне на много от поръчките на комисионерите от Лондон, Марсилия, Триест и др. (N. Michoff Contribution ..., 1, р. 6).