Щрихи към портрета на теоретиците на модерната архивистика — Самуел Мюлер, Йохан Фейт и Робърт Фруин(1)

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Надя Танкова

Дизайн: Давид Нинов

София, 2007

Холандците Самуел Мюлер, Йохан Фейт и Робърт Фруин са признати теоретици на модерната архивистика. Те първи обосновават теоретично принципа на произхода в издаденото през 1898 г. знаменито «Ръководство за класиране и описание на архивите»(2). На тях принадлежи заслугата за детайлно формулиране на най-важните принципи за класиране и работа с архивни документи в края на XIX век. Сто години пo-късно техният труд е специално припомнен на XIII Международен конгрес на архивите в Пекин, който е посветен на темата «Архивите в края на XX век: оценка на миналото и поглед към бъдещето». На конгреса Тери Кук (архивист в Канадските национални архиви) отбелязва: «Основният принос на холандските автори се състои във формулирането на най-важните принципи (или правила, както те ги наричат), отнасящи се първо до естеството и второ, до начина на работа с архивните документи. Тримата излагат водещия според тях принцип, «основата, върху която трябва да бъде поставено всичко», че архивни документи са всички писмени документи, рисунки и печатни материали, официално създадени от едно административно тяло или от негов служител»... Правила номер 8 и 16 дават опорните стълбове на класическата архивна теория: «всяка архивна колекция трябва да бъде съхранявана отделно» и не бива да се смесва с документите на други създатели или да се вкарва в изкуствени класификации на географски, хронологичен или предметен принцип. Класифицирането «трябва да се основава на първоначалната организация на архивната колекция, която в общи линии отговаря на организацията на административното тяло, което я е създало(3)».

В България «Ръководството» на тримата холандци е преведено от френски език още през 1912 г. Автор на превода е Димитър поп Илиев, по онова време бивш учител в III Софийска държавна мъжка гимназия и чиновник в БНБ — София. Полиграфията е дело на печатница «Надежда» на Р. Шиманов в София.

Българското издание започва с кратка уводна бележка на преводача: «Смятам за свой приятен дълг да явя, че настоящото ръководство дължи появата си на български език благодарение на нашия просветен мъж г-н Христо Чакалов, управител на Българска народна банка, който между другото се е замислил и за документацията в нашето малко царство. То биде преведено по изричната негова поръка с писмо № 26 от 23 юни 1910 г. от частния му кабинет»(4). С тази встъпителна бележка преводачът посочва не само че управителят на БНБ Христо Чакалов, поръчал превода чрез частния си кабинет, е бил «просветен мъж» и че той «между другото се е замислил и за документацията в нашето малко царство», но и усилията, които са полагани от българската интелигенция и висшето чиновничество през първото десетилетие на века за организиране на архивното дело по примера на европейските страни(5).

Въпреки че от публикуването на превода на български език са изминали вече близо 90 години, за ръководството и неговите автори не е отделено голямо внимание в специализираната литература по архивистика(6). Не са публикувани и биографични данни за тримата холандци на български език. За тях научаваме повече от професора по архивистика Ерик Кетелаар, който през 1997 г. публикува животоописанието на Мюлер, Фейт и Фруин(7). Както сам той отбелязва във въвеждащата част: «Въпреки че много от чужденците са запознати с «Ръководството», само някои от тях знаят, освен имената на авторите, нещо повече за тях. Нито пък колеги от чужбина знаят нещо повече за генезиса на «Ръководството»(8). Затова Кетелаар представя «Ръководството» като принос към историята на архивната професия, а на неговите автори посвещава специалното си изследване.

Следващите редове са опит за запознаване и на българските читатели с живота и дейността на тримата холандски архивисти. Те са основани в най-голяма степен на превод на проучването на Е. Кетелаар и имат за цел да представят по-малко известни моменти от техните биографии(9).

Начало на кариерата на Мюлер, Фейт и Фруин

Йохан Фейт е син на адвоката и антиквара Фейт, които започнал трудовия си стаж през 1832 г. в архива на Грьонинген (Холандия). Младият Фейт от 1849 г. до 1885 г. работи като асистент на баща си в архива на Гронинген а през 1892 г. вече заема неговата длъжност.

Самуел Мюлер започва своята кариера през 1874 г. като градски архивист в Утрехт. След това през 1879 г. е определен за регионален архивист на провинцията Утрехт.

Робърт Фруин започва през 1888 г като асистент на девет години по-възрастния от него Мюлер в Регионалния архив на Утрехт. Там той е обучен на новия метод за класиране и описание на архиви и документи.

Житейски път на авторите и «Ръководството»

През 1850 г. предшественикът на Мюлер — Вермюлен отбелязва, че «архивите са повече от една обикновена колекция от исторически ръкописи, които могат да се съберат заедно в една стая» и «които, свързани с еднакви или сродни теми, могат да бъдат регистрирани със серийни номера». Затова според него «едно от условията за научното класиране и описание е възстановяване на първоначалния ред, които е най-тясно свързан с практиката и който със сигурност не би могъл да бъде заместен от никои друг».

За Мюлер тези идеи не били нови, защото през 1873 г. той слуша няколко лекции в Школата на хартите в Париж, от където си спомня: «Професорът, който преподаваше организация на архивните документи, никога не се умори да ни поучава на уважение към фонда (respect de fonds)».

През 1874–1875 г. асистент на Мюлер за няколко месеца е Ван Римсдийк, които след това е градски архивист в Зутфен и по-късно регионален архивист в провинцията Geoderland. Двамата продължават да общуват чрез писма. В едно от тях Ван Римсдийк споделя преценката на Мюлер относно използваните методи в архивите на Vermeulen. Като своя учител Римсдийк стига до заключението, че методът на предметната класификация на архивните документи би трябвало да бъде заместен от запазване на първоначалния ред.

През 1883 г. Римсдийк е назначен в Хага за заместник на регионалния архивист(10). От 1887 той вече е главен регионален архивист и в това си качество свиква първата годишна конференция през 1890 г. Поставя си за цел да постигне консенсус за класификацията на документите в архивите. Класификационната схема, разработена от Римсдийк и другите главни архивисти, напомня за схемите които вече съществуват от доста време във Франция. Но има важна разлика. Първите френски класификационни схеми възникват под влияние на библиотечните класификации, без да се има предвид произходът на всеки фонд, а по-скоро тематичния или предметния признак. Холандските проекти са базирани на принципа на Вермюлен-Мюлер-Ван Римсдийк, според който всеки архивен фонд трябва да бъде обособен и документите с общ произход трябва да се пазят заедно.

През 1891 г. Фейт заедно с други свои колеги (S. Gratama, А. С. Bondam, A. J. Enschede) основават Дружеството на холандските архивисти (SDA), в което първоначално членуват 40 от общо 48–те холандски градски и регионални архиви. Една от темите на обсъждане в дружеството, както и на конференциите на регионалните архивисти е системата за класификация и описание на архивните документи. Ван Римсдийк опитал да въведе нова система чрез наблюдение и описание на първоначалния ред, докато в Дружеството Мюлер и неговият ученик Фруин подкрепяли нормативен подход в противовес на принудителното приемане на първоначалния ред.

Тъй като дискусиите относно развитието на нови методи на годишните срещи биха отнели доста време, Дружеството през 1895 г. избира триумвират, който да подготви ръководство за класирането и описанието. Избраните в триумвирата са Мюлер Фейт и Бондам. Но Бондам отказва и така Фруин става третият член на комисията.

Мюлер, Фейт и Фруин започват своя проект или ръководство в сътрудничество с Държавния архив на Кралство Нидерландия и с Министерството на вътрешните работи. В общия план за ръководството те работят върху няколко тези. Не всички от тях са напълно нови: правилата приети от Дружеството, дебатите на конференциите и участията на регионалните архивисти, осигуряват поне основата. В някои случаи един параграф от ръководството връща във времето преди формирането на Дружеството. Дефиницията на архивен фонд (параграф 1) например е почти същата като тази, която Мюлер публикува през 1879 г. в годишния доклад на градския архив в Утрехт.

Обясненията на 100–те тези, понякога обхващащи няколко страници, са редактирани от един от тримата автори, базирайки се на собствен професионален опит и на литература (основно на немски език). Тримата автори се срещат няколко пъти, но техните съвещания са основно в писмена форма: всеки от тях добавя свои бележки към оригиналния текст и корекциите. Съгласието понякога се постига трудно. Фруин написва почти цялата шеста глава «За условната употреба на известни термини и белези» и половината от първа глава «Произход и съставяне на архивните депа» и половината от пета глава «Други предпочитания при описание на архивите». Глава втора «Класиране на архивните документи» и четвърта «Нареждане на инвентара» са основно написани от Мюлер и Фейт, глава трета «Редакция на архивните инвентари» е главно работа на Мюлер и Фруин. От стоте параграфа на «Ръководството», 43 са подготвени от Фруин, Фейт включва 26 и Мюлер — 30 (Мюлер и Фейт заедно изготвят останалия един параграф). Въведението е написано от Мюлер, който най-вероятно е автор и на заключението.

В параграф 8 от «Ръководството» се отбелязва «Разните архивни фондове, поставени в едно депо, трябва грижливо да бъдат разделени един от други»(11). В него се обосновава принципът на уважение към фонда (respect des fonds) и така всъщност са отхвърлени предметните схеми като чужди на основния характер на архивните фондове. Всеки документ трябва да бъде възстановен в архивния фонд на административното тяло, на който по право принадлежи. Това е принципът, който Мюлер нарича herkomstbeginsel, превод на немския термин Provenienzprinzip. Този принцип на класификация е познат и на холандските и на пруските архивисти. През 1841 г. respect de fonds e въведен нормативно във Франция. Четиридесет години по-късно в Тайния държавен архив в Прусия се предвижда систематизирането на документите да се извършва според техния произход. Така че концепцията на принципа на произхода в ръководството на тримата холандци не е нова. По-скоро «добре познатото «Ръководство» на холандските архивисти дава последното одобрение на тази теория»(12).

Параграф 16 от «Ръководството» на Мюлер, Фейт и Фруин гласи: «Системата на класифицирането трябва да бъде основана на първоначалната организация на архивните фондове, която в общите си черти отговаря на организацията на администрацията, от която произхожда»(13). А в следващия параграф се пояснява: «В класирането на един архивен фонд удобно е преди всичко да възстановим, колкото се може повече, първичния ред. Само по-късно ще можем да съдим дали и доколко ще бъде желателно да се освободим от тоя ред»(14). Както принципът на произхода, така и принципът на уважение към фонда не са откритие на Мюлер, Фейт и Фруин. Италианските архивисти наричат този метод metodico storico, който е приложен в тяхната страна през 1875 г. През 1881 г. в Правилата за подреждане на делата на Тайния архив в Прусия се разпорежда «систематизирането на документите в този архив да се извършва според произхода им в съставните части». Това е всъщност прилагането на принципа, обозначаван в Прусия с термина Registraturprinzip.

Холандското ръководство засяга управленческата, обществената и корпоративната документация и запазването на първоначалния й ред и след като бъде предадена в архивите. Холандското разбиране за архивния фонд за разлика от френската представа не допуска създаването на самостоятелни фондове на отделни личности, семейства. Те се приемат за присъщи на компетенциите на библиотеките и библиотекарите.

«Ръководството» се основава на опита на авторите с ограничен брои предимно средновековни документи, позволяващи внимателен палеографски анализ или с документация от XIX в., добре организирана в регистратури на действаща администрация.

След като «Ръководството» на холандските архивисти е публикувано, 7 години по-късно, то е преведено за първи път от немския архивист Ханс Кайзер (1905 г.). От това издание в Италия се публикува превод през 1908 г. (преиздаден 1974 г.). През 1910 г. се появява френски превод, предназначен за белгийските архиви (превод от Jos. Cuvelier) и за френските архиви (превод от Henri Stein). През 1912 г. излиза българският превод. Той е единственият, излязъл на един от славянските езици. Планирано е издание на чешки, но то не се реализира. А руски превод съществува, но като машинописен екземпляр в библиотеката на Московския държавен историко-архивен институт. Датиран е с 1931 г. и е осъществен вероятно от И. А. Голубцов, който малко преди това, през 1925 г., помества в две книжки на сп. «Архивно дело» статия с обширни цитати, озаглавена «Холандските архивисти и въпросът за привеждането в ред и описанието на архивните документи». От тази статия се ползват в по-късно време авторите на трудове по история на архивите, когато коментират приноса на тримата големи холандци в архивната теория и методика(15). През 1940 г. Артър Левит публикува превод на английски език (преиздаден 1968 г.). А през 1960 г. се появява и превод на португалски език в Бразилия, издаден за втори път през 1973 г.

Благодарение на ръководството и неговите преводи, принципът на произхода е приет навсякъде по света. Уолдо Лиланд представя herkomstbeginsel на Първата конференция на американските архивисти през декември 1909 г. През следващата година на Международния конгрес по библиография и документация (Брюксел, 1910 г. ) принципът на произхода е обсъден заедно с други въпроси, свързани с архивите.

От 1894 г. до края на живота си Фейт работи върху прилагането на принципа на произхода към документи от миналото. Стреми се да възстановява първоначалния им ред в рамките на съответната структура. Започва да възстановява семейния си архив, запазвайки предметните схеми (хронологичните и азбучните инвентари) на своя баща като азбучни указатели. На тази си работа се отдава с непоколебимост до края на живота си (умира на своето бюро в Регионалния архив в Грьонинген през 1913 г.).

През 1910 г. Мюлер наследява поста президент на Дружеството на холандските архивисти от Фруин. Три месеца по-късно се отказва от него и е назначен като професор по история в Амстердам, Фейт колебливо заема поста на президент, тъй като смята периода, в който получава длъжността, за нестабилен.

Фейт попада в конфликтна ситуация, свързана с Ван Римсдийк, който неочаквано е напуснал поста на главен архивист заради недоразумения с министерството. Според държавните служители в министерството нито един от архивистите не е способен да заеме поста, освен Фейт. Но Фейт е ангажиран в Грьонинген, а и лошото му здравословно състояние не му позволява да приеме работата. Ройер(16) съдейства на своя привърженик Мюлер с министерски устави, засягащи класификацията и описанието (10 юни 1897 г.), като отбелязва, че Фруин може да бъде несъмнено най-добрият наследник на поста. Но Фруин сега иска заплата, равна на тази на един професор или 1/3 по-голяма от тази на главния архивист. За да съчетае двете работи, Фруин измисля разделение на функциите на главния архивист на: Ръководство на регионалните архиви и Управление на главния държавен архив.

Фруин развива този план със съдействието на Мюлер, за да съдейства за успешното развитие на Ван Римсдийк, предпазвайки го от амбициозния Х. Т. Коленбрандер. Коленбрандер е асистент на Ван Римсдийк, а след това е директор на Националната служба за исторически публикации. Мюлер и Фруин се страхуват, че Коленбрандер «би могъл да унищожи и постави под съмнение всичко, което те са успели да постигнат през годините на съвместната им работа». Но без знанието на Фруин, Мюлер одобрява друг план, представен от Colenbrander. Това е план, според който постът на главния държавен архивист се заема ограничено няколко години, а не вечно, както предвиждал Фруин. Фруин бил много засегнат от нарушението на договора от страна на Мюлер и попитал Фейт дали ще осъди Мюлер, ако е действал нечестно, Фейт трябвало да декларира на 14 април 1911 г., че смята действията на Мюлер за некоректни, прибавяйки «ако съм съзнавал преди колко напрегнат може да бъде един такъв конфликт за мен, аз не бих се съгласил да осъждам толкова прибързано».

Тъй като Ройер от министерството предпочитал назначаването на Фруин предложението на Фруин било прието. Но в Дружеството на холандските архивисти, под ръководството на Фейт, били срещу ограничаването на поста на главния държавен архивист. Дружеството изпратило петиция до парламента. Gratama организирал друга петиция със същата цел, която била подписана от всички водещи историци. Парламентът настоявал за приемливо обезпечение. Министърът се съгласил със заплатата за професор на Фруин и внесъл предложение пред кралицата да бъде назначен за главен държавен архивист.

На 15 декември 1912 г., веднага след назначаването на Фруин, той изпратил помирително писмо до Мюлер. Но това писмо не постигнало желания помирителен ефект. Така по молба на Фруин, Фейт говорил с Мюлер, който продължавал да бъде обиден на своя приятел и колега Фруин. Фейт тогава постъпил като миротворец: Фруин обещал да напише изказване, в което подчертавал че всички решения, които е вземал, са били винаги в интерес на архивите. Мюлер заявил, че не одобрява причинената му от Фруин обида и заради това изказване Фейт го осъдил с пълно право. Най-после останалото разногласие между Фруин и Мюлер било разрешено от Фейт, и двамата изпратили техни мнения на Фейт който, отговаряйки им, ги насърчил да продължат: «сега едно ръкостискане ще помогне да успеете».

С право Фруин нарекъл Фейт при погребението му «мъжът на мира». Фейт в края на живота си живял като посредник между двамата противници Мюлер и Фруин.

До смъртта на Фейт (1913 г.) Мюлер заема още ръководния пост на дружеството. През 1918 г. 70–годишният Мюлер трябва да предаде длъжността, но той продължава, заемайки поста на главен архивист в Утрехт до 31 декември 1920 г. Две години по-късно умира (1922 г.).

В последните десет години от живота си Мюлер бил повече историк отколкото архивист. Той изоставил класифицирането и описанието на архивните документи. Ние архивистите, оплаква се той, предпочитаме инвентаризацията и управлението пред писането на история и публикуването на исторически извори. Мюлер увещава новия главен държавен архивист Фруин да въведе на първо място занимания в историческите науки. Но Фруин отказва, отбелязвайки че основният дълг на архивиста е подготовката и публикацията на исковите данни. Забавянето и пропуските в класификацията трябва да се наваксат и преодолеят, архивното описание — да се улесни, броят на публикуваните инвентари — да нарасне. Модерната програма на Фруин включва и други теми. Неговото първо решение е да популяризира архивната дейност, която е в застой при неговия предшественик. През 1918 г. Фруин се заема с нейното изпълнение. Той основава Училището за архивисти в Главния държавен архив, въвежда фотографията в този архив, основава Холандския исторически филмов архив и т. н.

Фруин действително поставя архивиста ръководител над архивиста историк. Архивистът, според Фруин, трябва да бъде с внимание съсредоточено върху историческите изследвания, той трябва да провежда историческото наблюдение в неговия регион, също да следи историческите публикации в окръга си, но той не трябва да е основният собственик на архивните документи, както са били архивистите антиквари в първата половина на 19. век.

На 31 декември 1932 г. Фруин предава поста си, осъзнавайки преди това, че вече не е способен да продължава да работи за по-нататъшното развитие на архивното дело. Три години по-късно той умира на 77 годишна възраст.

Мюлер, Фейт и Фруин създават «Ръководството за класиране и описание на архивите», което се превръща в класическо пособие в световната архивна литература. Холандското ръководство е особено значимо, защото за първи път обосновава теоретично принципа на произхода. Издига равнището на европейската архивна теория и предлага методология за обработване на архивните документи в рамките на архивната институция. Според американския теоретик на архивното дело Ернст Познер, ръководството на тримата холандци «утвърждава окончателно» теоретичните принципи, прилагани и развивани в европейските архиви. На Международния конгрес в Брюксел през 1910 г. секцията на архивистите официално одобрява принципите, залегнали в холандското ръководство. Американският теоретик архивист Теодор Шеленберг определя през 1956 г. холандското ръководство като «Библия на съвременните архивисти».

Холандските архивисти Мюлер, Фейт и Фруин са известни освен като бащи на модерната архивистика, също така и като хората, представили различни гледни точки за професията на архивиста: архивистът като историк, архивистът като честен посредник, архивистът като ръководител. Но за съжаление тези умения не могли да се обединят.

Бележки

1. Надя Танкова е студентка III курс, специалност «Връзки с обществеността» в Югозападен университет «Неофит Рилски». С настоящата статия участва в научна конференция (в чест на 70–годишнината на проф. д-р Георги Бояджиев), проведена на 2–3 декември 2005 г. в ЮЗУ «Неофит Рилски», гр. Благоевград. Има интереси в областта на историята на архивите, интересува се от етнически, социални, политически и исторически теми.

2. Dr. S. Muler, Dr. J. A. Feith et R. Fruin Th. Az. Ръководство за класиране и описание на архивите. С., 1912, с. 190.

3. Кук, Т. Архивите в постмодерния свят: взаимодействие на архивната теория и практика след издаването на холандския учебник от 1898 г., Архивен преглед, 1996, кн. 3–4, с. 28–29.

4. Dr. S. Muler, Dr. J. A. Feith et R. Fruin Th. Az. Цит. съч., с. 2.

5. Петкова, Ст. Лексикографски опити и постижения в архивната област, Архив за поселищни проучвания, кн. 1–2, 1997, с. 10.

6. Изключение в този смисъл са текстове за «Ръководството» на Мюлер, Фейт и Фруин, които намират място в публикациите на Кузманова, M. История на архивите и организация на архивното дело, С., 1966 г., Петкова, Ст. Лексикографски опити и постижения в архивната област, Архив за поселищни проучвания, 1997 , кн. 1–2 с. 3–33, Същата. Увод в архивознанието, ВТ, 1999, Петрова, В. Международната архивна общност в края на века, Архивен преглед бр. 1–2, 1996 г. и др.

7. Ketelaar, Е. The archival image — Muller, Feith and Fruin Netherlands Hilversum Verioren, p. 41–53.

8. Пак там, с. 41.

9. Тук е мястото да отбележим, че вероятно не на всички български читатели е известна и една публикация на Ст. Петкова в списанието на холандските архиви Archivenblad: Petkova, St. Ееn uniek geschenk: Handleiding in net Bulgaars, Archivenblad, № 5, juni 1998, p 26–27. Чрез нея се популяризира българският превод на «Ръководството за класиране и описание на архивите» на Мюлер, Фейт и Фруин от 1912 г.

10. Мюлер е основният му опонент за този пост.

11. Dr. S. Muler, Dr. J. A. Feith et R. Frum Th. Az. Цит. съч., с. 23.

12. Ketelaar, Е. The archival image — Muller, Feith and Fruin Netherlands: Hilversum Verloren, p. 48.

13. Dr. S. Muler, Dr. J. A. Feith et R. Fruin Th. Az. Цит. съч., с. 40.

14. Пак там, с. 48.

15. Петкова, Ст. Цит. съч. с. 9.

16. Заместник на Де Стюар — ръководител на Департамента за изкуства и изследвания в Министерството на природните богатства, основател на централизирана политика по отношение на архиви, паметници и музеи.

Използвана литература

Dr. S. Muler, Dr. J. A. Feith et R. Fruin Th. Az. Ръководство за класиране и описание на архивите. С., 1912, с. 190.

Кук, Т., Архивите в постмодерния свят: взаимодействие на архивната теория и практика след издаването на Холандския учебник от 1898 г. Архивен преглед, 1996 г., кн. 3–4.

Петкова, Ст., Лексикографски опити и постижения в архивната област, Архив за поселищни проучвания, 1997, кн. 1–2, с. 3–33, същата, Увод в архивознанието, Велико Търново, 1999, с. 87–88.

Петрова, В., Международната архивна общност в края на века, Архивен преглед, бр. 1–2,1996 г.

Стиб, Ю. «Холандският наръчник» на Мюлер, Фейт и Фруин като основа на съвременните стандарти, Архивен преглед, бр. 3–4,1999 г.

Ketelaar, Е. 1997 The archival image — Muller, Feith and Fruin. Netherlands: Hilversum Verioren, p. 41–53.

Petkova, St. Een uniek geschenk: Handleiding in het Bulgaars, Archivenblad, № 5, juni 1998, p. 26–27.