От занятие към професия: архивистите и спецификата на техния труд

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Лив Микланд

Дизайн: Давид Нинов

София, 2007

Архивите и техните служители(1)

Сами по себе си архивите са базата, върху която архивистите професионалисти изграждат разбирането за своята роля, чувството си за значимост и идеята за специфичността на работата си, и мястото си в обществото. За да определим задачата на нашата специалност, трябва да погледнем към обекта на дейността ни — архивите и техните нужди. Нека за минута се замислим над същността на архивите и нашата роля в тях.

Архивите са много по-сложна категория, в сравнение с обикновеното натрупване на информация от факти и детайли. Архивът — това е едно цяло, една пълна и неделима единица, съставните части на която взаимно се допълват. Както архивите, така и отделните им части, могат да бъдат видени и изтълкувани различно, но въпреки всичко те са били и си остават за човечеството постоянен източник на познание и проверка на истината. Архивите са памет — памет, много по-надеждна от тази на човека или на група хора. Архивите се отличават с последователност, стабилност и надеждност. Те отразяват корените на нашата култура и цивилизация в цялата й многоликост, тъй като се натрупват от ежедневната дейност в най-различни области. Това са последствията от действията, мислите, обсъжданията и решенията, отражение на знанията и опита на човечеството. За предаването на тези знания и опит от поколение на поколение е необходима една изкуствена памет, многократно превъзхождаща човешката. Ето както оръжие са архивите(2).

Без архивите светът би бил свят без памет, култура, законност и разбиране за корените на историята и науката, свят, нямащ колективно лице. Оттук и огромната отговорност на служителя в архива: да осигури на обществото възможност за дълбоко самопознание чрез достъп до архивите си, до своята обществена памет(3).

Тази отговорност води до необходимостта да се вземат решения за това, каква документация следва да се съхранява. Това е задача с голямо значение, тъй като едно такова решение определя съдържанието на културното наследство и колективното съзнание на бъдещото общество. Освен това, архивистите трябва да осигурят най-продължителното съществуване на архивите, независимо дали документацията се съхранява на хартия или на доста по-малко надеждните съвременни носители на информация. Служителите на архивите осъществяват тази задача чрез създаване на най-благоприятни условия за създаване, охрана и използване на документите. Освен това, те запазват жизненоважните взаимовръзки и съотношения, осигуряващи достоверността на архивната документация. По такъв начин при създаването на архива, те полагат усилия информацията, съдържаща се в документите, да не бъде изкривена или замаскирана. След това архивистите правят описания, осигуряващи достъпа на обществото до документалното наследство.

Всички тези задължения определят необходимостта от активно отношение на служителите още от първата минута на работа в архивното учреждение. Ние, въоръжени със знанията и опита си, носим отговорност за изпълнението на всички процеси, водещи до правилното и надеждно създаване, съхраняване и използване на архивите. Тази многостранна и важна роля определя като основна задача на архивиста да служи за подобряване способността у другите хора да помнят добре и точно. В нашия объркан век, в епохата на информацията, е много лесно тази роля да бъде недооценена.

През последните 30 години информацията стана масов «предмет на употреба», предмет на огромния отрасъл, обхващащ тези, които публикуват и разпространяват продукти на информация, производители на компютърна техника и нейното програмно осигуряване, копирни машини и комуникационна технология, стремително растящият сектор на информационно обслужване. Информацията и нейните носители, които се произвеждат и продават в огромен мащаб, станаха най-важният икономически фактор в живота ни(4).

Самата дума «архив» вече няма еднозначно отношение единствено към хартията. Тя може да означава редица други носители на информация, основани на електронни и числови методи. Бяха разработени нови методи на производство, контрол и управление и тяхното развитие продължава така стремително и ефективно, че ние сме длъжни да признаем тази реалност — архивите могат да приемат нови форми и методи, неизискващи участие на архивистите.

Осъзнавайки това положение, ние трябва колкото се може по-бързо да определим своята позиция в епохата на информацията и да разработим стратегията си. Трябва да си зададем въпроса, какво е влиянието на информационния век върху архивното дело и как да разработим нашата теория и приспособим нашата методология и практика към новите обстоятелства, за да останем верни на задълженията си, първото от които е да съхраним документацията, а второто — да способстваме за ефективното й използване.

В продължение на векове архивите са били създавани главно по една и съща схема. Днес новите методи им придават нова форма, която на пръв поглед може да изглежда много далеч от същността на архивното дело. В традиционните архиви всяка единица беше действена само благодарение на взаимовръзката й с другите части. Всеки отделен документ и дори още по-дребна информационна единица в архива поотделно не притежава особен смисъл. Днес, обаче, преобладават търсенето на данни, факти и други дребни информационни единици.

Голяма опасност грози хората, които се опитват да превърнат мрежата от свързана помежду си документация в сбор от отделни данни. Съществува голяма разлика между фактите, които по смисъл са съставни части на оригинални и достоверни архивни документи, и фактите, които се смятат за самостоятелни единици, независещи от контекста на създаването и използването им. Съвременните начини на отношение към документацията водят до отдалечаване от контекстуалната природа на архивите и органичната взаимовръзка между документалните им компоненти.

Но тенденцията да се използват изолирано сведенията може да се окаже капан за невнимателните и не трябва да води до фундаментални промени в разбирането на природата на архивното дело. Клиентите на традиционните книжни архиви винаги са раздробявали своите източници, отбирайки за използване отделни единици информация. В нашата компетенция никога не е влизал контролът над използването на информационната единица, взета от архива.

Но клиентите на книжния архив, за да го използват, винаги е трябвало да влизат в помещението на архива, да се сблъскат с вътрешната взаимовръзка. Днешният клиент може да извлече данни от архива без да влиза вътре и без да се сблъсква с необходимостта да разбере взаимовръзката между намиращите се в него документи. Отчасти за това са виновни съвременните методи, но също така е резултат и от това, че архивистите не са разработили достатъчно точна методика на описание на тази взаимовръзка, и в частност липсва създаване на архиви с помощта на новите носители на информация. Ето защо, въпреки че винаги е съществувала възможност информацията да се дели на съставни части и те да се разглеждат изолирано, досега никога не е имало по-благоприятен случай, поради огромния обем на информация, увеличение на търсенето й и достиженията на съвременната технология, раздробените данни да се приемат за достоверни факти.

Обаче редът от вътрешните взаимовръзки в архивите се е запазил и в новите носители на информация, като например в електронната база данни. Независимо от вида на информационния носител, взаимозависимостта на архивната информация се обуславя от функциите и дейността, на които е основана. Това се отнася както за електронните, така и за всички други съвременни методи. Във всеки случай архивните работници осигуряват съществуването на тези взаимовръзки.

Ето защо е необходимо да се разработят адекватни методи за управление на архивите в продължение на цялото им съществуване — от момента на създаването им за определени цели до момента, когато те се превръщат в хранилище, което ще бъде използвано за съхранение паметта за дадено явление. Преди всичко това води след себе си нуждата от компетентно описание на документите, за да се облекчи достъпът до тях за всякакви цели. Точно тази област изисква особеното ни внимание и сериозните ни усилия. Ние, хората, които добре познаваме архивното дело, трябва да споделим знанията си с обществото, за да може то да ги използва разумно. И тук без съмнение ще ни помогне съвременната технология.

Използването на електронна информация за създаване на документацията и нейното съхранение също е проблем. В електронните архиви съществува много по-реална опасност от частична загуба на ценността на информацията, отколкото в книжните архиви, тъй като електронните методи създават реална възможност за загуба както на вътрешната взаимовръзка между документите, така и на връзката им с външния свят. Тези връзки трябва да бъдат описани на всички нива и чрез такива методи, които представят дадена информация в правилен контекст. Само такова описание ще ни даде оръжие за охрана и защита целостта и недробимостта на архивите. Точното описание помага на потребителите на архивна информация да разберат ценността на фактите и данните като свидетелства, а не като ефимерна субстанция, водеща до обърканост и отчуждаване.

Електронните архиви поставят пред нас задачата да се определи какво точно представлява достоверната документация като такава в състава на архив, който по своята природа има изменчив характер. Същите проблеми и задачи поставят пред нас и числовите архиви. Без съмнение, предстои ни да бъдем свидетели на създаването на все нови и нови технологични методи, немислими преди.

Каква трябва да бъде теорията на архивното дело в светлината на новата информационна епоха? Длъжни сме да поставим монументалния въпрос: действително ли светът става толкова нов, че с нашите привични понятия не можем да го опознаем и се справим до момента, когато ще се освободим от тези понятия? За да отговорим на този въпрос, трябва да се обърнем към историята на архивиста като член на една професия.

Тази професия води своето начало от нуждата на обществото да документира различни събития. В продължение на векове никой не е придавал голямо значение на ценността на архивите за исторически изследвания. Съществувала е обаче необходимост от охрана на оригинални материали; за притежателите на важна документация архивите са били изключително важни(5).

Постепенно в Европа е възникнало отношение към архивите. През 19. в. хранилищата за документи започнали да се считат за лаборатории на исторически изследвания, което малко по-късно довело до промяна в разбирането на функциите на архивните работници. От помощници на администраторите — за удовлетворяване нуждите им от документация, архивистите се превърнали най-вече в помощници на историците, а често и самите те са били историци.

Връзката между развитието на архивите и съвременната историография служи като обяснение за двойственото съвременно разбиране задачите на архивния работник. Някои считат тази професия за независима, насочена към утвърждаване на правната и друга документация. Други смятат работата на архивиста преди всичко като основа за исторически изследвания. Тази разлика в разбирането задачите на архивиста отразява не само мисленето на групи с различни географски и образователни характеристики. Тя съществува и в съзнанието на всеки един архивист. Тази двойственост, без съмнение, отразява многостранността на съвременните архиви. Те са източници на свидетелства. Те са исторически извори. Те са база за получаване на данни, факти и информация за минали събития, които ще се използват за различни цели.

Ние, архивистите, работим на различни места — от правителствени архивни системи до различни частни и обществени организации. Тези архиви имат различни свойства, в зависимост от целите на архивната работа. Но всички нас ни обединява отговорността пред обществото за оценка и съхранение на архивите и за осигуряване на достъпа до тях.

Ние идваме в нашата професия от различни области, в зависимост от това как нашите работодатели разбират природата на архивната дейност. Но независимо дали ни смятат за оръдие на историческите изследвания или агенти на административни функции, в крайна сметка ние служим на всеки член на обществото, защото обществото като цяло зависи от паметта за минали събития, така както всеки от нас зависи от личната си памет.

Благодарение на широката роля на архивните работници в обществото съществуват различни мнения за това, какви знания са им необходими. За работа на някои длъжности не е необходимо специално образование, докато за други се изискват университетски дипломи и редица практически курсове по архивна дейност, за трети се изисква значителна техническа подготовка за работа с новите информационни форми, в които без такава подготовка не може да се проникне.

Накратко, по света се обсъжда въпросът, дали за работата на архивиста е достатъчен малък обем от практически навици или е редно да съществува независима наука. Разбира се, необходимостта от специално образование зависи от съществуването или от възможността да съществува независима област на знанието за архивна дейност. И това е въпрос от жизнена важност.

Архивистиката може да се определи като наука, включваща анализ на природата и функциите на архивите и принципите за работа с архивните документи, основани на този анализ(6). Архивисти от различни страни са се занимавали с история на архивите, което винаги е било традиционна сфера на научната архивна дейност, произтичаща от отделните изследвания за устройството и описанието на архивите. Ето защо, научните разработки в областта на архивознанието представляват по-скоро един тясно насочен анализ, отколкото широк процес от теоретични изследвания. Те се отнасят до общите и насъщни проблеми, а не обхващат глобалното положение на нещата. И най-известните помагала по архивно дело представляват преди всичко пособия на една практическа, а не теоретична дисциплина.

Показателно е, че тези помагала служат за опора на нашата наука. Те са били написани, за да осигурят предаване на съществуващите знания на новите поколения архивисти. Практическите нужди са важен стимул не само за създаване на методология, но и за разработване на теории, които поддържат нашите практически методи. Дори основополагащият принцип за произхода е бил въведен в практиката много преди описанието на теоретичната му основа през 1895 г. от Мюлер, Файт и Фруин(7).

Тъй като са практически ръководства, учебниците не подтикват към теоретични изследвания в областта на архивистиката. Въпреки че са основани на теории, в тях се съдържат практическите принципи и методи, на които се базира нашата работа, накратко казано — методологията. Те са преглед на широка сфера от изследвания, но не и на техния задълбочен анализ.

Архивистите, които предпочитат приложната наука пред теоретичната са тези, имащи теоретична подготовка в друга област, преди всичко в историческите науки. И наистина, голяма част от теорията, методологията и практиката на архивистиката е формирана от историци, отнесли се към архивната документация като към материал за исторически изследвания. Те са постановили, че архивистът трябва да познава историята и няколко практически метода, и често са наемали цяла армия от архивисти, играещи ролята на клонове от собствената им наука.

Така е останала недокосната почва за изследвания — особено за теоретиците. Но паралелно с традицията на архивиста като историк, има и друга традиция, настояваща архивният работник да не бъде историк(8). Привържениците на тази традиция смятат, че архивистиката трябва да се основава на редица науки, в това число и на историята. Именно с това мнение може да се обоснове създаването на съвременна архивистика.

Днес в света съществуват много малко отделни програми за подготовка на архивисти. Има програми, предлагани в класическите европейски учебни заведения, например във Франция, Германия, Италия и Холандия. Бяха разработени също така няколко нови програми в други страни. Но сред тях са много добрите програми, които са независими от другите науки. Най-силните програми за архивисти включват знания, взети от други науки и помагащи да се разясни природата и състоянието на архивното дело в съвременното общество. Една от тези програми изисква изучаването на редица предмети: теория, методология и практика, насочени към природата на архивите и принципите на устройството и описанието им; оценка и придобиване на архивните документи; история, организация и обслужване на архивите; и накрая — изследвания, използване, справочни служби, достъп до архивите. Към това се прибавят и курсове по право, дипломация, информатика и нова технология(9). По такъв начин подготовката на архивистите придобива характер, който едновременно е и самостоятелен, и свързан с другите дисциплини, и става част от един комплекс от взаимнозависими науки, целта на които е опознаване на света.

Образованието, чиято цел е формиране на интелекта на архивиста, е тясносвързано с необходимостта от създаване на постоянен процес от сериозни научни изследвания. Това е проблем, нетърпящ отлагане, тъй като важни отрасли се развиват толкова стремително, че сме длъжни да вземем мерки, за да не загубим научната основа при съхранение на архивни материали, които биха служили на съвременното и бъдещото общество.

От всичко казано следва, че съществуват много критерии за встъпване в нашата професия. Някои изискват определено специфично образование. Други не изискват умение и знания за архивната работа, но е необходимо висше образование, преди всичко историческо, а обучението в архивна работа става след назначаване. Вижда се, че съществуват различни условия за встъпване в професията на архивиста, различни възгледи за характера на архивната теория, противоречащи си един на друг изводи за целта на нашата работа и липса на съгласие по въпроса кои са главните области на архивните изследвания.

Всички тези противоречия ни пречат при формирането на нашата професионална роля като професия и правят невъзможно еднозначното определяне ролята на архивиста в съвременното общество. Можем да си зададем въпроса: «Каква трябва да бъде нашата роля, за да бъдем максимално полезни на архивите в условията на информационния век?».

Архивистът и професионализмът

Първата част от моя доклад беше опит за описване историята и основата на нашата професия, и обосновка на необходимостта от бързо развитие на нашия занаят, за да можем да запазим способността си да изпълняваме нашите задачи в информационния век. Сега ми се иска да се отдалеча от областта на архивното дело и да разгледам професията и специалността като цяло.

Социолозите анализират специалностите чрез уточняване на критериите, които превръщат едно занятие в истинска професия. Съществуват няколко аспекта на социологическото определение за професия(10).

Първо, истинската професия обхваща област, важна за обществото; нейните служители в известна степен могат да се смятат за официално признати алтруисти. Обществото, от своя страна, одобрява и признава професията, тъй като тя носи отговорност за осъществяването на важна сфера на дейност от името на обществото. На истинската професия се предоставя самостоятелност, необходима за изпълнение на стоящите пред нея задачи. Тя сама определя своите задачи и разпределението им и не позволява други да се намесват в областта на нейната компетентност. Тя определя нуждите на хората или групите, на които служи.

Второ, всяка професия има определен обем научни знания и изчерпателно специално образование, чрез което тези знания се предават на онези, които имат намерение да станат членове на дадена професия. Това образование трябва да бъде единственият начин за постъпване в професията и получаващите такова образование трябва да имат стимул за встъпване в нея.

Трето, всяка професия създава асоциации за постигане на общите цели. Чрез колективни усилия професията контролира собствените си стандарти, в това число образованието и лицензирането, терминологията, характера и етиката.

И накрая, истинската професия има единна култура на характерните й норми, ценности и терминология, което е възможно само в случай на еднакво разбиране същността на работата от страна на членовете на тази професия.

Всички тези характеристики взети заедно представляват описание на професията от социологична гледна точка. Разликата между професията и занятието е в това, че професията притежава по-широки работни възможности и влияние от работата, която се извършва просто защото трябва да се извърши. Всичко е в резултат на това, че обществото е предоставило на всяка професия определена област на управление и съответно е длъжно да й осигури признание, професионална независимост и разбира се средства за изпълнение на поставените й задачи.

Работата в дадена професия се основава на науката, присъща само на тази професия и разработена по такъв начин, че да осигури компетентно изпълнение на поставените пред тази професия изисквания. Влиянието и ефективността на професията се увеличават за сметка на асоциациите, т. е. на самоуправляващите се организации, които извършват контрол и узаконяване на нещата, по един или друг начин влияещи на областта на действие на дадената професия. Всички тези страни, взаимодействайки една с друга, определят и осигуряват развитието на общото разбиране за задачите, които подлежат на изпълнение и съставят общата култура на професията. Това е същността на професионализма.

Ето защо, според мен, трябва по-скоро да си зададем въпроса доколко сме навлезли в процеса на професионализиране, т. е. до каква степен сме придобили характер на професия, отколкото да правим изявления дали работата на архивиста е професия или не. Нашата дейност като професионалисти и нашият стремеж към по-висока степен на професионализъм, без съмнение, ще бъдат от полза не само за архивистите, но и за обекта на тяхната работа — архивите, а следователно и за цялото общество.

Именно чрез професионализъм можем да получим професионални пълномощия и по този начин да играем важна роля в опазване целостта на архивите. Сега, в епохата на информацията, това е една от най-важните задачи — и не само за нас, а и за цялото ни общество.

Представеният анализ на професията има общ характер и важи за всяко занятие. След малко ще демонстрирам как разбирането на архивиста за собствената му дейност съответства на общите характеристики за професия. Целта на тази демонстрация е не в това да се докаже или отхвърли твърдението, че архивното дело е професия, а в това да се установи дали трябва да се разработят определени характеристики, чрез които да разберем съответства ли нашата дейност на обема задачи, поставени пред нас от обществото. Например, може би трябва да се замислим над начините за създаване на архивна теория, методология и практика, съответстващи на съвременните условия и основани на развитието и продължението на принципите и теориите, които ние вече притежаваме, за да не изостанем от стремителните промени, връхлитащи ни така бързо в епохата на информация.

И така, първият критерии за определението за професия — критерият полезност за обществото. Без съмнение, архивистите представляват именно такава група, тъй като архивите са необходимост и ресурс. Чрез архивирането на документи обществото съхранява своите знания и опит, информация за които може да се извлича и използва за различни нужди. Общество, което не се грижи за своите архиви, губи от богатството на културата си и от основите си, същността и усилията за по-нататъшното си развитие. Общество, чиито граждани не могат да документират правата си с помощта на архивите, не може да бъде справедливо. Именно верността към законност и граждански права води до създаването на справедлив строй и до необходимост от съхраняване на документацията и достъпа до нея.

В епохата на информацията архивистът е изправен пред три много важни задачи.

Първо, развитието на технологията ни поставя пред необходимостта да съхраним целостта на архивите чрез нови методи. В наши дни рязко се увеличи рискът от нарушаване целостта на архивите и ние, архивистите, можем и сме длъжни да вземем мерки за опазването й. За постигането на тази цел ние влизаме в диалог с тези, които създават архивите. Затова ние разработваме собствени теории и методология за работа с документите, а следователно и разясняваме, и поддържаме тяхната взаимовръзка в архивите. По такъв начин се стараем да осигурим целостта на достоверната информация, която архивите предоставят на обществото.

Второ, сега, когато архивната система се създава от информационни носители с непостоянна природа, тя може да бъде подложена на изменение или унищожаване. Това води до все по-нарастваща необходимост от осигуряване на обществото с надеждна документация чрез разработване на ясни определения на понятието оригинален документ.

Трето, нашата задача е да съхраним документалното наследство и да осигурим достъп до него както за днешното, така и за бъдещото общество. Тази задача става особено сложна в епохата на връхлитащия ни поток от информация. Тъй като практически е невъзможно да се съхрани цялата създаваща се днес документация, е необходим избирателен подход. Обществото ни е възложило огромна отговорност — да решим какво да бъде включено в документалното му наследство. Следователно, пред нас стои задачата за създаване на политически, правни и културни основи както за цялото общество, така и за всеки негов член.

Чрез създаване на архивни организации, усвояване на закони и осигуряване средства за поддържане на нашата работа, обществото е поставило пред нас основата за изпълнение на тези задачи. По такъв начин то е узаконило нашата работа. Обаче средствата обикновено са недостатъчни и ако имаме намерение да ги увеличим, трябва всички заедно и всеки поотделно ясно и убедително да обявим важността на нашата задача и средствата, от които се нуждаем.

Обществото ни е поверило важно дело. С пълна увереност, че ние ще поемем отговорността за изпълнението му, то е одобрило и узаконило нашата дейност. Следователно то ни е предоставило определена степен на свобода, самостоятелност, която ни е необходима за изпълнение на задачата. Но тъй като архивистите са слуги на обществото, те трябва да застанат лице в лице с неговите потребности, а от друга страна това общество трябва да осъзнае собствените си нужди. Това означава един постоянен диалог — разбиране концепцията на документалните архиви от страна на архивиста и изявяване потребностите от страна на обществото. Без съмнение, изходът от този диалог се изразява в практически резултати, а не само на теория. Като даденост архивистът е един квалифициран специалист, избран от обществото. В действителност му се налага да преодолява неразбиране, пренебрежение и дори злонамереност, което не му създава условия за плодотворна работа.

Без съмнение, ние отговаряме на тези критерии за разбиране на професията, които се отнасят до схващането за важността ни за обществото и пълномощията, които обществото ни дава. Ние също притежаваме определена степен на самостоятелност. Но нашата самостоятелност е все още слаба и ограничена, за да можем да изпълним главната си задача: да съхраняваме архивните документи и да ги управляваме от името на обществото чрез овладяване на всички методи на архивното дело, да извършваме подбор на документацията, която трябва да се съхрани за сегашното и бъдещите поколения, и да улесняваме достъпа до архивите. Само чрез големи усилия за получаване на пълномощия и средства необходими за работата ни, ще можем да постигнем своя самостоятелност. Пълномощия и самостоятелност — това са понятия, неотделими едно от друго.

Научните критерии и организациите, свързани с образованието и стандартите са мерките, с помощта на които ще усъвършенстваме своята работа. Образованието и организацията — това са нашите методи за постигане на компетентност и увереност в себе си — качества, които ще помогнат да бъдем приети от обществото като професионална група, притежаваща висока квалификация за изпълнение на задълженията си.

От гореказаното следва, че нашите знания все още далеч не са пълни. Възможностите за образование на бъдещи архивисти са все още в плачевно състояние в много страни, някои от които са дори промишлено развити. Ахилесовата пета на нашата професия е липсата на адекватни образователни възможности. Жизнена необходимост за нас е да създадем собствена наука; не можем да извличаме своите знания от други науки и професии, независимо в каква степен те могат да обогатят нашата. Архивистите се нуждаят от влияние и устойчивост — една цялост, равна по значение с целостта на самите архиви. Без съмнение, само дълбокото разбиране за целостта на архивите, може да помогне за създаване на професия, характеризираща се с целостта, към която се стреми.

Обемът знания и тяхното преподаване и усвояване са свързани и представляват основата и, източникът на компетентност в нашата работа. Според социологията на професиите знанието и образованието са необходимите съставни части на професионализма, в който изискването на солидна база предполага обем знания, а образованието осигурява наличност на необходимата квалификация у тези, които стават членове на професията.

Днес теоретичната основа на образованието трябва да обяснява и определя особените проблеми, възникващи в епохата на информацията. За съхранението и защитата на архивите в нашето общество е жизнено важно да се решават тези проблеми. Популяризирайки и укрепвайки архивистиката и като работим по въпроса за образованието в нашата дейност, ние подготвяме архивистите за изпълнение на поставените пред тях задачи. Постигайки компетентност, ние ще укрепим професионалната си дейност и обществото ще ни приеме.

Нашата способност да се обединяваме в името на общите ни цели, както и знанието и образованието, са само оръдия на професионализма и в никакъв случай негова същност. Асоциации на архивисти се създават по цял свят. Те способстват за общуването и обмяната на идеи чрез публикуването на професионална литература и организиране на професионални форуми на различни нива — от работни групи до семинари и конгреси. Не по-малко важна е ролята на асоциациите за развитието на единни професионални стандарти по целия свят. По този въпрос ръководната роля има Международният архивен съвет.

Необходимостта от единни стандарти съществува в много области. Необходими са например технически стандарти за описание на архивите и разпространяване сведения за тях, и сега е дошъл моментът, когато можем да се възползваме от огромните технически възможности, позволяващи съхранението и разпространението на сложна информация. Образованието е още една област, в която нашата професия трябва да установи свои стандарти. За архивните работници е много важно да определят своята образователна структура с цел постигане на максимално висока степен на квалификация и норми на поведение.

Качеството и нивото на нашата работа се осигуряват от архивните асоциации, които стимулират сътрудничеството и професионалното развитие и дават своя принос за създаването на обща професионална култура: единни норми, ценности, терминология, характер и етика. Тази обща култура е последният критерий за професионализъм. Развитата професионална култура ще ни помогне да постигнем уважение към себе си, да демонстрираме нашето значение в обществото, а оттам да укрепим предоставената ни самостоятелност. По такъв начин, общата култура е тази концепция, която обединява всички анализирани дотук идеи. Тази обща култура предполага разбиране на задълженията ни и следователно е едновременно и оръдие, и резултат на нашия професионализъм. Развитието на професионалната ни култура е безкрайно важно в епохата на информацията за обществото, което не желае да отдаде на архивите значението, което те заслужават.

Заключение

Архивите, както и самото общество, се изменят постоянно. Полето на дейността ни се разшири: ако преди то обхващаше определен брой документация, фиксирана с помощта на традиционните носители на информация, сега то обхваща неизброимо количество документи, събрани чрез новите методи. Едновременно с това характерът на архивите се е превърнал от неизменен в изменчив, от постоянен в непостоянен. Задачата на архивиста обаче не се променя. Ние сме длъжни от името на обществото да оценяваме и подбираме, съхраняваме и осигуряваме достъп до архивните материали за всякакви цели — както известни, така и все още неизвестни. Нашето време — епохата на информацията, предявява големи изисквания към самите нас, към нашата компетентност и ефективността от нашата работа, към нашето убедително влияние.

Аз вярвам, че пътят за постигане на всички тези изменения минава през изграждането и развитието на нашата роля като професия. Ние сме длъжни да разберем, че изискванията, които обществото предявява към нас, са и изисквания на професията, за постигането на които са необходими нашите усилия, нашата компетентност, нашият труд. Ние от своя страна трябва да следваме своето призвание, да положим още по-големи усилия за задълбочаване на знанията си, което ще ни позволи да се изправим пред света с цялата си увереност и решителност.

Моята мечта е да се създаде световна армия от компетентни ентусиасти на архивното дело, членове на професия, която успешно разяснява на обществото важността на архивите, която неуморно и уверено задълбочава своите знания, членовете на която работят заедно за постигане на една обща цел. Нека да сплотим усилията си в служба на обществото, да служим на архивите с преданост, достойна за тях.

Ако открием неразбиране на ролята на архивите, нека със светлината на своите знания да отстраним невежеството! Ако открием неправилно използване на документите, нека накараме хората да разберат колко скъпо може да струва това! Ако видим, че архивите остават в сянка, нека вдигнем факела, който ще ги освети! Ако трябва да се вземе решение за съхраняване на едни или други документи, нека помогнем на обществото да вземе разумно решение!

Ако видим, че нашето влияние е слабо и нашите действия не намират нужното признание, нека с цялата си решителност да призовем другите да осъзнаят ценността на нашата работа! Ако видим, че нашата самостоятелност и достойнството на ролята ни в света останат неразбрани или неизвестни на обществото, нека направим всичко, за да накараме света да разбере — това е в негова полза!

Ако самите ние не разбираме или не знаем нещо, нека вземем мерки за собствената си просвета! Ако трябва да се обучим на нови идеи и нови методи, нека направим усилие, за да ги видим в контекста на нашата постоянна цел и принципи!

Щом се събираме заедно, нека усърдно да работим за благото на архивите и тяхното разбиране от страна на обществото! Ще бъдем искрени и честни с нашите колеги, ще им помагаме и ще ги поддържаме в усилията им за преодоляване на препятствията, разширяване на знанията и повишаване на майсторството им. Не забравяйте, че въпреки стоящите пред нас сериозни препятствия, силата на нашия интелект и убеденост — както на всички заедно, така и на всеки поотделно, ще ни помогне да ги преодолеем!

Няма какво да губим освен собственото си усещане за безсилие пред лицето на големите трудности.

Нека не губим вдъхновение и надежда!

Бележки

1. В тази част на доклада са широко използвани теоретичните трудове на шведския архивист Ниле Нилсън и най-вече неговата работа «Архивите и информационното общество» (Лунд, Студентлитсратур, 1976 г.) и «Архивите в преходния период» (Солна, Нордиска Бокханделн, 1983 г.).

2. През 1960 г. Хилари Дженкинсън е дал определение на своята концепция за архивите като естествено натрупване (обратно на изкуственото събиране), административна основа, съхранение на делови справки и неразрушима охрана. Той твърди, че това определение е подходящо за всички видове документи от всички периоди. Той също така отбелязва вертикалните и хоризонтални връзки и отношения вътре в самите архиви. Корени, в книгата Избрани произведения от лорд Хилари Дженкинсън, под редакцията на Роджер X. Елис и Питър Уолн (Глостър, Алан Сатън, 1980 г.), стр. 368–380.

3. X. Дженкинсън е разделил задачите на архивиста на първостепенни и второстепенни — задължения към архива и задължения към клиентите. «Преди всичко, той трябва да вземе всички възможни охранителни мерки за своите архиви и грижа за тях, което значи запазване на основните им качества. Само при условие, че тази задача е изпълнена, той може да пристъпи към изпълнение на своята втора задача: според възможностите си да удовлетвори нуждите на историците и другите изследователи.» Хилари Дженкинсън. Ръководство за управление на архивите, 2–ро издание (Лондон и Брадфорд; Пърси Ланд, Хамфриз и Ко, 1937 г., преиздадено през 1965 г.), стр. 15–16.

4. Бейзил Стюърт Стабс. Бъдещите пътища на информацията, в Управление на документалната информация: сближаващи се дисциплини. Работата на Симпозиума на Международния архивен съвет по текущата документация. Националните архиви на Канада, Отава, 15–17 май 1989 г. Съставител — Синтия Дюранс (Мюнхен, К. Г. Саур, 1990 г. ), стр. 15–26.

5. Ч. Кечкемети. Професионалната култура на архивиста. Американски архивист, № 50 (1987 г.), стр. 408–413.

6. H. Нилсън. Архиви…, стр. 96.

7. Адолф Бренеке. Архивознание. Принос в теорията и историята на европейското архивно дело. Преработено и допълнено от Волфганг Леш по лекции и ръкописи, останали след смъртта на автора. (Мюнхен-Пулах, Документация, 1970 г., стр. 69. Виж също С. Мюлер, Дж. Ф. Фейт, Р. Фруин. Ръководство по устройство и описание на архивите. Превод на второто издание от Артур Х. Ливит, преиздадено с нов предговор от Кен Манден (Ню Йорк, X. В. Вилсън, 1968 г.), стр. 9.

8. Х. Дженкинсън. Ръководство..., 1 стр. 123–125; Хилари Дженкинсън. Английският архивист: нова професия (1947 г.), в книгата Избрани произведения от лорд Хилари Дженкинсън, стр. 236–259; Феликс Хал. Архивистът не трябва да бъде историк. Списание на Обществото на архивистите, № 6 (Април, 1980 г.), стр. 153–159.

9. Университетът на Британска Колумбия, факултет по библиотекарство, архивно дело и информация — Програма за подготовка за степен магистър по архивистика. Тази програма е представена и описана в статията на Тери Иствуд. Развитие на архивното образование в университета, сп. Американски архивист, № 51 (лятото на 1988 г. ), стр. 228–252.

10. Тези категории са включени в трудовете на няколко европейски и американски социолози, най-вече на Филип Елиът. Социология на професиите (Лондон, Макмилън, 1972 г.), Социология на професиите юристи, лекари и други под ред. на Робърт Дингуол и Филип Луис (Лондон, Макмилън, 1983 г.; Улф Тогерсен. Социология на професиите (Осло-Берген-Тромсо, Университетсфорлагет, 1972 г.), и Харолд Л. Виленски. Всеобщ професионализъм?, в Американски социологически журнал, № 49 (Лятото на 1986 г.), стр. 229–247.